Търсене в беседите за 'Пресищане'

– От пресищане.
Лесно се казва, но мъчно се изпълнява. Защо? Когато касата ми е пълна, може да дам много, щедър съм, но когато в касата няма нито пет пари, каква сума може да дам? А нашата каса може да бъде пълна само при едно условие: когато ние сме свързани с този велик извор на живота, и ще дойдем тогава да разрешим тия въпроси заради Бога, по най-разумния път. Сега, в нашия живот се раждат известни недоволства. От какво произтичат те? – От пресищане. Ще ви приведа един малък разказ. Пресищането от живота ражда много по-страшни болести, отколкото обикновените. Един американец, на когото баща му оставил 20,000,000 долара и почнал да яде и пие, ял и пил, докато най-сетне загубил смисъла на живота, станал ипохондрик, заражда се мисъл да се самоубие. Отива при един лекар, при втори, трети, четвърти, най-сетне отива при един виден лекар в Ню Йорк и му казва: „Ти си последният, ако и ти не ме излекуваш, ще се самоубия“. – „Добре, но ще направим един договор, че каквито методи употребя за твоето лекуване, ти няма да имаш нищо против“.
към беседата >>

Пресищането от живота ражда много по-страшни болести, отколкото обикновените.
А нашата каса може да бъде пълна само при едно условие: когато ние сме свързани с този велик извор на живота, и ще дойдем тогава да разрешим тия въпроси заради Бога, по най-разумния път. Сега, в нашия живот се раждат известни недоволства. От какво произтичат те? – От пресищане. Ще ви приведа един малък разказ. Пресищането от живота ражда много по-страшни болести, отколкото обикновените. Един американец, на когото баща му оставил 20,000,000 долара и почнал да яде и пие, ял и пил, докато най-сетне загубил смисъла на живота, станал ипохондрик, заражда се мисъл да се самоубие. Отива при един лекар, при втори, трети, четвърти, най-сетне отива при един виден лекар в Ню Йорк и му казва: „Ти си последният, ако и ти не ме излекуваш, ще се самоубия“. – „Добре, но ще направим един договор, че каквито методи употребя за твоето лекуване, ти няма да имаш нищо против“. Той се подписва и плаща 250,000 лева за първото лекуване. Лекарят му туря хлороформ и заповядал на един от своите асистенти да му отреже десния крак под коляното.
към беседата >>

3. Гладуват и жадуват

Ако туй дете изучава вълка, в него ще се яви едно пресищане и туй дете ще се превърне на овца.
Или изучаваме един паяк. Защо трябва да изучаваме паяците, защо трябва да изучаваме вълците? В съвременната зоология можем да използваме моментите, има такива моменти: има пороци, които не могат да се лекуват, освен чрез закона на втръсването, да туриш пресита. Такъв случай е пиянството, у което ще се яви обратно действие. Следователно, имаш едни деца, които са толкова лоши, че никой метод не може да им подейства. Ако туй дете изучава вълка, в него ще се яви едно пресищане и туй дете ще се превърне на овца. Психологически разбирам, така да изучаваме зоологията. А сега обратното: когато учителят описва вълка, детето наместо да стане овца, става вълк. Питам: Знанието на място ли е? Затуй казвам, съвременните учени не са прави в своите методи. За химията важат същите закони.
към беседата >>

4. Деятелност на сърцето

За вас, като окултни ученици, на които се дават много знания, има опасност от пресищане, от разсейване. (втори вариант)
Например бройте колко пъти бие сърцето ви, когато сте в добро разположение на духа; после бройте колко пъти бие сърцето ви при голяма радост и при голяма скръб, интересно е да видите как пулсът варира при различните състояния, които минавате - по този начин ще извадите ред математически данни, с които ще можете да работите. После следете ритъма на сърцето си - дали е равномерен, или не, дали е дълъг, или къс; по ритъма на сърцето ще определяте състоянията си. Само така вие ще се доберете до конкретни данни, които ще можете да приложите в живота си, иначе само ще събирате богатства, ще ги слагате в банки, ще ги броите, без да знаете как се придобиват тези богатства. Не станете ли банкери, ще копаете, ще орете, ще сеете на нивата, за да научите как се събира богатството. Който не е събирал това богатство с труд, с усилия, той може само да се хвали с него, че има на разположение еди-колко си хиляди лева, но това богатство е опасно. За вас, като окултни ученици, на които се дават много знания, има опасност от пресищане, от разсейване. Когато се преподават много предмети, вниманието на ученика може да се отвлече, вследствие на което много неща няма да чуе, да разбере или да възприеме; външно ще чува, но вътрешно няма да възприема - при това положение колкото и да се говори на човека, той няма да разбира. Той ще прилича на млад момък, който е определил среща на своята възлюбена и мисли само за предстоящата среща: каквото и да му се говори, той все за срещата ще мисли. В същото положение се намира и гладният: вие му говорите това-онова, той все за ядене мисли. Значи когато съзнанието на човека е заето с някаква мисъл, той няма да разбере много неща и ще ги пропусне. Понякога и вашето съзнание е заето с няколко странични въпроса, които пречат да схващате нещата правилно.
към втори вариант >>

5. Възлюби го

Някои го наричат насищане, а други – пресищане.
Хората казват: Чакай да видим, как ще бъде без любов. И като дойде да се върши работата без любов, те умират. А щом дохождат до насищане от любов, това не е любов. Там, дето има насищане, любовта не е говорила. В химията има един процес, наречен насищане: някои елементи се насищат при реакцията. Някои го наричат насищане, а други – пресищане. Да се наситиш, това не е любов. В любовта няма насищане, няма пресищане. Тя не е гладна, тя не жадува, тя казва: Който е жаден и гладен, да дойде при мене. Възлюби го Христос и му показа начин, как да намери вечния живот. Защо, именно, ви трябва вечния живот?
към беседата >>

В любовта няма насищане, няма пресищане.
А щом дохождат до насищане от любов, това не е любов. Там, дето има насищане, любовта не е говорила. В химията има един процес, наречен насищане: някои елементи се насищат при реакцията. Някои го наричат насищане, а други – пресищане. Да се наситиш, това не е любов. В любовта няма насищане, няма пресищане. Тя не е гладна, тя не жадува, тя казва: Който е жаден и гладен, да дойде при мене. Възлюби го Христос и му показа начин, как да намери вечния живот. Защо, именно, ви трябва вечния живот? – За да реализирате всички ваши идеи на земята. Как ще ги реализирате?
към беседата >>

6. Ученикът трябва да разбира

Такъв човек иска да придобие всичко и като го придобие, в него става едно пресищане – най-лошата болест, която съществува.
Тях постоянно ги хвалят, те обещават много и свършват с отличие. Другите ученици са бедни, посредствени, с тройки минават, по някой път имат и двойки, и в края на годината едва поправят двойката в тройка, и казват: „Слава Богу, намерихме смисъла на живота“. За тях тройката е смисълът в живота. Под „живот“ разбирам стремежа на човека. В живота има две крайности, от които трябва да се пазите: едната крайност е крайното тщеславие. Такъв човек иска да придобие всичко и като го придобие, в него става едно пресищане – най-лошата болест, която съществува. И като го хване това пресищане, тогава идва духовното разстройство. Такъв човек не може да седи в къщи, излиза, влиза, иска да се освободи от пресищането. Тъй че пресищането е най-лошото състояние за човека. От пресищането се ражда жестокостта. Хора, които се пресищат, стават много жестоки.
към беседата >>

И като го хване това пресищане, тогава идва духовното разстройство.
Другите ученици са бедни, посредствени, с тройки минават, по някой път имат и двойки, и в края на годината едва поправят двойката в тройка, и казват: „Слава Богу, намерихме смисъла на живота“. За тях тройката е смисълът в живота. Под „живот“ разбирам стремежа на човека. В живота има две крайности, от които трябва да се пазите: едната крайност е крайното тщеславие. Такъв човек иска да придобие всичко и като го придобие, в него става едно пресищане – най-лошата болест, която съществува. И като го хване това пресищане, тогава идва духовното разстройство. Такъв човек не може да седи в къщи, излиза, влиза, иска да се освободи от пресищането. Тъй че пресищането е най-лошото състояние за човека. От пресищането се ражда жестокостта. Хора, които се пресищат, стават много жестоки. Другата крайност е лишението.
към беседата >>

Такъв човек не може да седи в къщи, излиза, влиза, иска да се освободи от пресищането.
За тях тройката е смисълът в живота. Под „живот“ разбирам стремежа на човека. В живота има две крайности, от които трябва да се пазите: едната крайност е крайното тщеславие. Такъв човек иска да придобие всичко и като го придобие, в него става едно пресищане – най-лошата болест, която съществува. И като го хване това пресищане, тогава идва духовното разстройство. Такъв човек не може да седи в къщи, излиза, влиза, иска да се освободи от пресищането. Тъй че пресищането е най-лошото състояние за човека. От пресищането се ражда жестокостта. Хора, които се пресищат, стават много жестоки. Другата крайност е лишението. Ученикът може да е толкова индиферентен, че да се лиши от единственото благо, което му се пада.
към беседата >>

Тъй че пресищането е най-лошото състояние за човека.
Под „живот“ разбирам стремежа на човека. В живота има две крайности, от които трябва да се пазите: едната крайност е крайното тщеславие. Такъв човек иска да придобие всичко и като го придобие, в него става едно пресищане – най-лошата болест, която съществува. И като го хване това пресищане, тогава идва духовното разстройство. Такъв човек не може да седи в къщи, излиза, влиза, иска да се освободи от пресищането. Тъй че пресищането е най-лошото състояние за човека. От пресищането се ражда жестокостта. Хора, които се пресищат, стават много жестоки. Другата крайност е лишението. Ученикът може да е толкова индиферентен, че да се лиши от единственото благо, което му се пада. Следователно в него тогава идва отчаянието.
към беседата >>

От пресищането се ражда жестокостта.
В живота има две крайности, от които трябва да се пазите: едната крайност е крайното тщеславие. Такъв човек иска да придобие всичко и като го придобие, в него става едно пресищане – най-лошата болест, която съществува. И като го хване това пресищане, тогава идва духовното разстройство. Такъв човек не може да седи в къщи, излиза, влиза, иска да се освободи от пресищането. Тъй че пресищането е най-лошото състояние за човека. От пресищането се ражда жестокостта. Хора, които се пресищат, стават много жестоки. Другата крайност е лишението. Ученикът може да е толкова индиферентен, че да се лиши от единственото благо, което му се пада. Следователно в него тогава идва отчаянието. Щом дойде отчаянието, в него се заражда желанието да се самоунищожи, да се самоубие, да напусне живота, но и това е невъзможно.
към беседата >>

7. Закон за късите и дългите линии

От пресищане много хора са умрели.
За довечера нямаме хляб, ще умрем гладни.“ Но може ли човек да не яде 24 часа нищо и да умре? Казвам: не 24 часа, 3-4 дни, пък и повече да не яде, човек не умира. Тъй е наредено, че човек от глад не умира. Никой досега не е умрял гладен. Никой не е умрял от глад. От пресищане много хора са умрели. Сега всички хора умират все от пресищане. В окултната история няма случай някой да е умрял от глад, но от пресищане са умрели много хора. Сегашните сиромаси, които умират от глад, и те са преситени – разбирам пресищане на съзнанието. Съвременните хора аз наричам хора задънени. Казват: „Преплели му се червата.“ Значи този човек, като се е наял хубаво, е умрял.
към беседата >>

Сега всички хора умират все от пресищане.
Казвам: не 24 часа, 3-4 дни, пък и повече да не яде, човек не умира. Тъй е наредено, че човек от глад не умира. Никой досега не е умрял гладен. Никой не е умрял от глад. От пресищане много хора са умрели. Сега всички хора умират все от пресищане. В окултната история няма случай някой да е умрял от глад, но от пресищане са умрели много хора. Сегашните сиромаси, които умират от глад, и те са преситени – разбирам пресищане на съзнанието. Съвременните хора аз наричам хора задънени. Казват: „Преплели му се червата.“ Значи този човек, като се е наял хубаво, е умрял. Е, от глад ли умира той?
към беседата >>

В окултната история няма случай някой да е умрял от глад, но от пресищане са умрели много хора.
Тъй е наредено, че човек от глад не умира. Никой досега не е умрял гладен. Никой не е умрял от глад. От пресищане много хора са умрели. Сега всички хора умират все от пресищане. В окултната история няма случай някой да е умрял от глад, но от пресищане са умрели много хора. Сегашните сиромаси, които умират от глад, и те са преситени – разбирам пресищане на съзнанието. Съвременните хора аз наричам хора задънени. Казват: „Преплели му се червата.“ Значи този човек, като се е наял хубаво, е умрял. Е, от глад ли умира той? Не, от пресищане.
към беседата >>

Сегашните сиромаси, които умират от глад, и те са преситени – разбирам пресищане на съзнанието.
Никой досега не е умрял гладен. Никой не е умрял от глад. От пресищане много хора са умрели. Сега всички хора умират все от пресищане. В окултната история няма случай някой да е умрял от глад, но от пресищане са умрели много хора. Сегашните сиромаси, които умират от глад, и те са преситени – разбирам пресищане на съзнанието. Съвременните хора аз наричам хора задънени. Казват: „Преплели му се червата.“ Значи този човек, като се е наял хубаво, е умрял. Е, от глад ли умира той? Не, от пресищане. Той е ял повече, отколкото стомахът му може да смели, и червата му не са могли да изхвърлят излишъците.
към беседата >>

Не, от пресищане.
В окултната история няма случай някой да е умрял от глад, но от пресищане са умрели много хора. Сегашните сиромаси, които умират от глад, и те са преситени – разбирам пресищане на съзнанието. Съвременните хора аз наричам хора задънени. Казват: „Преплели му се червата.“ Значи този човек, като се е наял хубаво, е умрял. Е, от глад ли умира той? Не, от пресищане. Той е ял повече, отколкото стомахът му може да смели, и червата му не са могли да изхвърлят излишъците. Казвате: „Бедният човек! “ – Не, не, вие трябва да го очистите. И Писанието казва: „Покайте се, очищение ви трябва! “ Не само по отношение на стомаха има излишъци, но и по отношение на човешкото сърце, на човешкия ум, на човешката воля има много излишни работи.
към беседата >>

8. Възможности и прояви на Любовта

КД

Второто се нарича пресищане в природата.
Но вие все трябва да правите анализ върху себе си, да знаете в дадения случай кои мисли и чувства участвуват в ума ви и в сърцето ви. Вземете за пример чувството за ядене, то се отнася до личния живот. Дотогава, докато вие вземате само вашия дял, то се счита естествено и нормално, но щом вземете дела на другите, вече влизате в стълкновение. Значи постъпката ви в дадения случай се счита некрасива. (Марийка: Как можем да знаем, че вземаме своя дял и кога - на другия дела?)- Да кажем на трапезата има две круши за вас, вие ги изядете и изядете още две круши, оставени за другиго. Второто се нарича пресищане в природата. Задоволяването на глада е една нужда, то е естествено, но когато човек яде повече, идва пресищането, което носи след себе си отрицателни последствия. Сега един друг въпрос. Човек може ли да има двама приятели едновременно? (Паша: Не.) - Защо? Защото приятелството спада към единичните случаи, то не е нещо обществено, а спада към индивидуалните постъпки на човека.
към беседата >>

Задоволяването на глада е една нужда, то е естествено, но когато човек яде повече, идва пресищането, което носи след себе си отрицателни последствия.
Вземете за пример чувството за ядене, то се отнася до личния живот. Дотогава, докато вие вземате само вашия дял, то се счита естествено и нормално, но щом вземете дела на другите, вече влизате в стълкновение. Значи постъпката ви в дадения случай се счита некрасива. (Марийка: Как можем да знаем, че вземаме своя дял и кога - на другия дела?)- Да кажем на трапезата има две круши за вас, вие ги изядете и изядете още две круши, оставени за другиго. Второто се нарича пресищане в природата. Задоволяването на глада е една нужда, то е естествено, но когато човек яде повече, идва пресищането, което носи след себе си отрицателни последствия. Сега един друг въпрос. Човек може ли да има двама приятели едновременно? (Паша: Не.) - Защо? Защото приятелството спада към единичните случаи, то не е нещо обществено, а спада към индивидуалните постъпки на човека. Ако направиш добро на много хора, то е обществен дълг, пък ако направиш добро само на един човек, то е приятелски дълг.
към беседата >>

9. Тесният път

И понеже човек не е запознат с истинския живот, той усеща едно вътрешно стискане, едно вкисване, едно пресищане от тези обекти. (втори вариант)
Оттук изваждам един закон: ние изгубваме живота си, понеже ходим в широкия път. И колкото повече хората остаряват, толкова повече изгубват смисъла на живота си. Докато са млади, животът за тях има смисъл – това погледне, онова погледне, радва се на всичко. Но като остареят, нищо вече не ги задоволява. Това се дължи все на тези външни обекти. И понеже човек не е запознат с истинския живот, той усеща едно вътрешно стискане, едно вкисване, едно пресищане от тези обекти. Сегашният живот трябва да се трансформира и човек трябва да премине от едно състояние в друго. Това е съзнателният живот; това е, към което ние се стремим. Няма какво да говорим на света, какво искаме. Туй трансформиране ние трябва да направим, за да опитаме силата на нашия живот. Защото всеки един живот се познава по силата, която съдържа в себе си.
към втори вариант >>

10. Моето царство

В тази Любов няма пресищане, както в любовта на земята. (втори вариант)
Вярното е, че в този случай, когато е бил във вълните, той мислил единствено, как да се избави, а след като е стъпил на брега, мислил е за всички останали работи. Във водата, в мъчнотиите мислим другояче, а извън мъчнотиите мислим пак другояче. И действително, за да намерим пътя, Господ трябва да ни тури при едни велики изпитания, за да имаме само един метод, по който да Го търсим и да Го намерим. Христос казва: „Моето Царство не е от този свят“. Следователно, Неговото Царство е истинското Царство, основано на Любов и на Мъдрост. В тази Любов няма пресищане, както в любовта на земята. Тук на земята хората се пресищат много скоро, и всички хора страдат от пресищане. Дойде ви един приятел, вие го угощавате, приемате го много добре, много любезно. Постои една седмица, и вие му се насищате, казвате: Дано си отиде вече, доста тия угощения. Той започва да се свива, стяга го нещо и си казва: Трябва да си вървя вече, прекалих го. Любовта ви може да изтрае една, две седмици, най-много 20 дни, и ако приятелят ви е доста неблагоразумен, вие започвате да казвате: Ние искаме да отидем малко на курорт; ще ни извините, но условията са такива.
към втори вариант >>

Тук на земята хората се пресищат много скоро, и всички хора страдат от пресищане. (втори вариант)
Във водата, в мъчнотиите мислим другояче, а извън мъчнотиите мислим пак другояче. И действително, за да намерим пътя, Господ трябва да ни тури при едни велики изпитания, за да имаме само един метод, по който да Го търсим и да Го намерим. Христос казва: „Моето Царство не е от този свят“. Следователно, Неговото Царство е истинското Царство, основано на Любов и на Мъдрост. В тази Любов няма пресищане, както в любовта на земята. Тук на земята хората се пресищат много скоро, и всички хора страдат от пресищане. Дойде ви един приятел, вие го угощавате, приемате го много добре, много любезно. Постои една седмица, и вие му се насищате, казвате: Дано си отиде вече, доста тия угощения. Той започва да се свива, стяга го нещо и си казва: Трябва да си вървя вече, прекалих го. Любовта ви може да изтрае една, две седмици, най-много 20 дни, и ако приятелят ви е доста неблагоразумен, вие започвате да казвате: Ние искаме да отидем малко на курорт; ще ни извините, но условията са такива. Жената, децата малко не са добре, имат нужда от бани, от чист въздух, от малка промяна; иначе нямаме нищо против да ни погостувате още – ще ни извините.
към втори вариант >>

11. Трите състояния S, R и T

Една от опасностите, на които са изложени всички хора в света, е пресищането.
В съзнателната работа няма критика, но има пресяване. Да критикувате своите мисли и чувства, значи да ги осакатите. Да пресявате нещата, значи така да ги прекарвате през филтър, че непотребните от тях да преминат през филтъра и да паднат долу, а върху филтъра да останат само чистите и възвишените. Като казвам нечисти мисли и желания, подразбирам чуждите мисли и желания, които се натрапват на човека. Човек представлява клетка от Великия организъм на Живота, вследствие на което в него са складирани освен неговите желания, още и желанията на милиарди същества. Една от опасностите, на които са изложени всички хора в света, е пресищането. Ако някой човек пее 1-2 години редовно, най-после той може да се пресити и да каже: ”Не искам вече да пея! “ Пазете се от пресищане! Човек трябва постоянно да разнообразява живота си. Във всички отрасли на съвременната наука, както и в музиката и в изкуствата, също тъй има голямо еднообразие. Еднообразието се дължи на това, че тия учени свеждат всичко повече към външната, към видимата страна.
към беседата >>

“ Пазете се от пресищане!
Да пресявате нещата, значи така да ги прекарвате през филтър, че непотребните от тях да преминат през филтъра и да паднат долу, а върху филтъра да останат само чистите и възвишените. Като казвам нечисти мисли и желания, подразбирам чуждите мисли и желания, които се натрапват на човека. Човек представлява клетка от Великия организъм на Живота, вследствие на което в него са складирани освен неговите желания, още и желанията на милиарди същества. Една от опасностите, на които са изложени всички хора в света, е пресищането. Ако някой човек пее 1-2 години редовно, най-после той може да се пресити и да каже: ”Не искам вече да пея! “ Пазете се от пресищане! Човек трябва постоянно да разнообразява живота си. Във всички отрасли на съвременната наука, както и в музиката и в изкуствата, също тъй има голямо еднообразие. Еднообразието се дължи на това, че тия учени свеждат всичко повече към външната, към видимата страна. Старите математици обаче са изчислявали с голяма точност какви ще бъдат хората на ХХ век: какъв ръст, какви очи ще имат и т.н.; те са предсказвали още с ред изчисления с какви мисли ще се занимават тия хора, какъв ще бъде техният обществен строй, и т.н. Всички тия данни са предсказани с ред математически изчисления, направени още преди хиляди години.
към беседата >>

Във всички неща има едно пресищане. (втори вариант)
Едно желание ще турите на една страна, друго - на друга, докато намерите само онези желания. Понеже представлявате клетки на един велик организъм, във вас са складирани не само вашите желания, но и желанията на милиарди същества. И от този склад трябва да изберете онова, което е полезно заради вас. Тогава няма защо да си губите времето, ще изберете в дадения случай най-необходимото. Така е и за мислите. Във всички неща има едно пресищане. Ако една-две години само пеете, ще дойде пресищане и ще престанете. „Не искам да пея." Всички трябва да се пазите от пресищане. Постоянно трябва да има едно разнообразие - едно разнообразие в енергиите на живота. Музиката сама по себе си - и в музиката има едно разнообразие, и в математиката има едно разнообразие. Съвременните математици страдат от еднообразие.
към втори вариант >>

Ако една-две години само пеете, ще дойде пресищане и ще престанете. (втори вариант)
Понеже представлявате клетки на един велик организъм, във вас са складирани не само вашите желания, но и желанията на милиарди същества. И от този склад трябва да изберете онова, което е полезно заради вас. Тогава няма защо да си губите времето, ще изберете в дадения случай най-необходимото. Така е и за мислите. Във всички неща има едно пресищане. Ако една-две години само пеете, ще дойде пресищане и ще престанете. „Не искам да пея." Всички трябва да се пазите от пресищане. Постоянно трябва да има едно разнообразие - едно разнообразие в енергиите на живота. Музиката сама по себе си - и в музиката има едно разнообразие, и в математиката има едно разнообразие. Съвременните математици страдат от еднообразие. Искат да сведат математиката само към онова видимото.
към втори вариант >>

„Не искам да пея." Всички трябва да се пазите от пресищане. (втори вариант)
И от този склад трябва да изберете онова, което е полезно заради вас. Тогава няма защо да си губите времето, ще изберете в дадения случай най-необходимото. Така е и за мислите. Във всички неща има едно пресищане. Ако една-две години само пеете, ще дойде пресищане и ще престанете. „Не искам да пея." Всички трябва да се пазите от пресищане. Постоянно трябва да има едно разнообразие - едно разнообразие в енергиите на живота. Музиката сама по себе си - и в музиката има едно разнообразие, и в математиката има едно разнообразие. Съвременните математици страдат от еднообразие. Искат да сведат математиката само към онова видимото. Те са забелязали, че в математиката има нещо, което не могат да си обяснят, но си правят оглушки.
към втори вариант >>

12. До скончанието на века

Няма по-страшно нещо в света от пресищането.
Няма по-страшно нещо в света от пресищането. Най-страшната отрова в света, това е пресищането. Даже и най-хубавите неща, най-красивите неща могат да произведат пресищане. Пресищането често произвежда втръсване. Втръсването произвежда отвращение. Отвращението произвежда бездействие.
към беседата >>

Най-страшната отрова в света, това е пресищането.
Няма по-страшно нещо в света от пресищането. Най-страшната отрова в света, това е пресищането. Даже и най-хубавите неща, най-красивите неща могат да произведат пресищане. Пресищането често произвежда втръсване. Втръсването произвежда отвращение. Отвращението произвежда бездействие. Бездействието произвежда смърт.
към беседата >>

Даже и най-хубавите неща, най-красивите неща могат да произведат пресищане.
Няма по-страшно нещо в света от пресищането. Най-страшната отрова в света, това е пресищането. Даже и най-хубавите неща, най-красивите неща могат да произведат пресищане. Пресищането често произвежда втръсване. Втръсването произвежда отвращение. Отвращението произвежда бездействие. Бездействието произвежда смърт. Смъртта произвежда разлагане, а разлагането произвежда воня.
към беседата >>

Пресищането често произвежда втръсване.
Няма по-страшно нещо в света от пресищането. Най-страшната отрова в света, това е пресищането. Даже и най-хубавите неща, най-красивите неща могат да произведат пресищане. Пресищането често произвежда втръсване. Втръсването произвежда отвращение. Отвращението произвежда бездействие. Бездействието произвежда смърт. Смъртта произвежда разлагане, а разлагането произвежда воня. Онези хора, онези християнски културни народи, които се мислят за много учени, някои от които имат по 2-3 дипломи, а някои нямат нито една, аз бих желал, всички тия народи и хора да имат по четири диплома, а именно: да имат един диплом, че са свършили факултета на разумността; да имат един диплом че са свършили факултета на честността, да знаят какво нещо е човешкото достойнство; да имат трети диплом, че са свършили факултета на справедливостта, да знаят, какво нещо е морален устой и какво нещо е морален остен, и най-после да са свършили последния факултет на университета, да знаят какво нещо е интелигентността.
към беседата >>

13. Давам власт

– Младите умират от пресищане, от преизобилие, от задръстване.
И ако ние не спазваме правилността на този Божествен закон, възможно е, с нашите мисли, с нашите желания някои от тези частици да почне да се умъртвява. Съвременните лекари казват, че когато човек дойде на възраст около 40-50-60 години, започва да се развива в него болестта “arterio-sclerosa”, докато най-после умира от пропукване на тялото. Защо умират тези хора? – Старите хора умират от страх - нищо повече. А младите от какво умират? – Младите умират от пресищане, от преизобилие, от задръстване. И действително, много майки уморяват децата си от много хранене. Тя храни малкото си дете по 10-15 пъти на ден. “Хайде, мама, хайде хапни си! ” Тя се бои да не умре от глад. “Нека яде, да порастне!
към беседата >>

14. Човешкият дух

Пазете се от пресищане.
За да почине, ученикът трябва временно да изхвърли всички книги от ума си. Докато приеме необходимата енергия от природата, умът на човка трябва да бъде съвършено свободен от всички външни пособия. Щом приеме нужната енергия, той може вече да вземе пособията си и отново да започне работата си. Като знаете това правило, трябва да бъдете внимателни както към себе си, така и към другите. Никога не се налагайте със своето мнение върху приятелите си, да не ги обремените, нито се оставайте други да ви обременяват. Пазете се от пресищане. Човек може да се пресити от музика, от наука, от религия. Няма по-опасно нещо за човека от пресищането. Човек може да се пресити и от живота. И тогава той започва да мисли за самоубийство. За да не се преситите от живота, не желайте всичко да опитате, не желайте всичко да знаете.
към беседата >>

Няма по-опасно нещо за човека от пресищането.
Щом приеме нужната енергия, той може вече да вземе пособията си и отново да започне работата си. Като знаете това правило, трябва да бъдете внимателни както към себе си, така и към другите. Никога не се налагайте със своето мнение върху приятелите си, да не ги обремените, нито се оставайте други да ви обременяват. Пазете се от пресищане. Човек може да се пресити от музика, от наука, от религия. Няма по-опасно нещо за човека от пресищането. Човек може да се пресити и от живота. И тогава той започва да мисли за самоубийство. За да не се преситите от живота, не желайте всичко да опитате, не желайте всичко да знаете. Някой казва: „Аз зная всичко." Онези хора, които знаеха всичко, днес са заровени в земята. Учените слязоха долу, в земята, а невежите останаха горе да учат.
към беседата >>

15. Как ти се отвориха очите?

Пресищането подразбира обяснение на нещата.
За него не може да се говори. Както не може да се говори за злото, така не може да се говори и за доброто. Не искайте да ви обяснявам, какво нещо е доброто и как е произлязло. Мислете за доброто, желайте го, но не го обяснявайте. Ако искате да си обясните, какво представлява доброто в широк смисъл на думата, ще спънете своето развитие, ще се разрушите и ще се преситите. Пресищането подразбира обяснение на нещата. Когато някой човек иска да му се сипе повече отколкото трябва, той се пресища. Любовта не обича лакоми хора. Колкото ти сипе в паничката, бъди доволен, не искай повече. Ако човек може разумно да използва малкото, което са му сипали, то ще му държи сито за хиляди години. Храната, която съвременните хора употребяват, е мъртва, вследствие на което в нея се развиват миризливи отровни газове.
към беседата >>

16. Пробуждане съзнанието на ученика

Пресищане има във физическия живот, пресищане има в чувствения живот, пресищане има и в умствения живот.
Кое е по-важно: да се разбере темата, или да се говори за нея? Ако искате да разберете темата, т.е. ако искате добре да схванете тунела, не трябва да минавате през него; минете ли през тунела, тогава можете само да говорите за темата, без да сте я разбрали. Понякога еднообразните положения в живота създават пресищания. Когато човек се пресити, той вече не намира удоволствие в нищо. Пресищане има във физическия живот, пресищане има в чувствения живот, пресищане има и в умствения живот. Значи пресищане има в материалния свят, в духовния свят и в Божествения свят. Най-голямото нещастие, което може да сполети човека, е пресищането. Светът е пълен само с преситени хора. Всички болести в света водят началото си от пресищането. Аз няма да ви обяснявам научно какво нещо е пресищането, защото вие го знаете тъй, както знаете какво нещо е светлината, без да я обяснявам.
към беседата >>

Значи пресищане има в материалния свят, в духовния свят и в Божествения свят.
Ако искате да разберете темата, т.е. ако искате добре да схванете тунела, не трябва да минавате през него; минете ли през тунела, тогава можете само да говорите за темата, без да сте я разбрали. Понякога еднообразните положения в живота създават пресищания. Когато човек се пресити, той вече не намира удоволствие в нищо. Пресищане има във физическия живот, пресищане има в чувствения живот, пресищане има и в умствения живот. Значи пресищане има в материалния свят, в духовния свят и в Божествения свят. Най-голямото нещастие, което може да сполети човека, е пресищането. Светът е пълен само с преситени хора. Всички болести в света водят началото си от пресищането. Аз няма да ви обяснявам научно какво нещо е пресищането, защото вие го знаете тъй, както знаете какво нещо е светлината, без да я обяснявам. И простите хора даже знаят за светлината толкова, колкото и учените.
към беседата >>

Най-голямото нещастие, което може да сполети човека, е пресищането.
ако искате добре да схванете тунела, не трябва да минавате през него; минете ли през тунела, тогава можете само да говорите за темата, без да сте я разбрали. Понякога еднообразните положения в живота създават пресищания. Когато човек се пресити, той вече не намира удоволствие в нищо. Пресищане има във физическия живот, пресищане има в чувствения живот, пресищане има и в умствения живот. Значи пресищане има в материалния свят, в духовния свят и в Божествения свят. Най-голямото нещастие, което може да сполети човека, е пресищането. Светът е пълен само с преситени хора. Всички болести в света водят началото си от пресищането. Аз няма да ви обяснявам научно какво нещо е пресищането, защото вие го знаете тъй, както знаете какво нещо е светлината, без да я обяснявам. И простите хора даже знаят за светлината толкова, колкото и учените. Някой път учените знаят много нещо за светлината, но не виждат, а простите хора обратно: те не знаят много нещо за светлината, но виждат.
към беседата >>

Всички болести в света водят началото си от пресищането.
Когато човек се пресити, той вече не намира удоволствие в нищо. Пресищане има във физическия живот, пресищане има в чувствения живот, пресищане има и в умствения живот. Значи пресищане има в материалния свят, в духовния свят и в Божествения свят. Най-голямото нещастие, което може да сполети човека, е пресищането. Светът е пълен само с преситени хора. Всички болести в света водят началото си от пресищането. Аз няма да ви обяснявам научно какво нещо е пресищането, защото вие го знаете тъй, както знаете какво нещо е светлината, без да я обяснявам. И простите хора даже знаят за светлината толкова, колкото и учените. Някой път учените знаят много нещо за светлината, но не виждат, а простите хора обратно: те не знаят много нещо за светлината, но виждат. Някой учен човек казва: „Аз зная много работи за светлината“. Простият човек го слуша и му казва: „Кажи ми тогава какво има на Витоша?
към беседата >>

Аз няма да ви обяснявам научно какво нещо е пресищането, защото вие го знаете тъй, както знаете какво нещо е светлината, без да я обяснявам.
Пресищане има във физическия живот, пресищане има в чувствения живот, пресищане има и в умствения живот. Значи пресищане има в материалния свят, в духовния свят и в Божествения свят. Най-голямото нещастие, което може да сполети човека, е пресищането. Светът е пълен само с преситени хора. Всички болести в света водят началото си от пресищането. Аз няма да ви обяснявам научно какво нещо е пресищането, защото вие го знаете тъй, както знаете какво нещо е светлината, без да я обяснявам. И простите хора даже знаят за светлината толкова, колкото и учените. Някой път учените знаят много нещо за светлината, но не виждат, а простите хора обратно: те не знаят много нещо за светлината, но виждат. Някой учен човек казва: „Аз зная много работи за светлината“. Простият човек го слуша и му казва: „Кажи ми тогава какво има на Витоша? “ – „Мога да ти кажа.“ И започва ученият човек да му разказва какво представлява Витоша, от какво е направена, каква форма има и т.н.
към беседата >>

Аз искам да ви предпазя от пресищане и от прибързани заключения.
Някой учен човек казва: „Аз зная много работи за светлината“. Простият човек го слуша и му казва: „Кажи ми тогава какво има на Витоша? “ – „Мога да ти кажа.“ И започва ученият човек да му разказва какво представлява Витоша, от какво е направена, каква форма има и т.н. „Не искам да ми разказваш какво нещо е светлината, но ми кажи какво разкрива светлината.“ Следователно в едно отношение простият човек може да седи по-високо от учения, но в друго отношение ученият може да седи по-високо от простия. Ако обаче ученият вижда по-добре, тогава и в двата случая, и в материално, и в научно отношение, той седи по-високо от простия човек. Аз искам да ви предпазя от пресищане и от прибързани заключения. Някой казва: „Тия работи, които Учителят говори, аз съм слушал и друг път, много неща зная“. Казвам: Не бързайте! Да слушаш да ти говорят за светлината, за нейния произход, е едно нещо, а да имаш реално съприкосновение с нея, да ти разкрива тя света, да виждаш предметите, е друго нещо. Аз озаглавих днешната беседа „Пробуждане съзнанието на ученика“. В процеса на пробуждане съзнанието на ученика той много пъти ще пада и ще става.
към беседата >>

17. Психически анализи

Добре е човек да прекарва повече на светлина, но да се пази от пресищане.
Онези, на които очите са близо едно до друго, обичат да се вглъбяват, да се занимават повече със себе си, отколкото с външния свят. Те приемат по-малко светлина и по-малко впечатления от външния свят. Онези, на които очите са отдалечени, приемат много впечатления от външния свят, поради което малко се занимават със себе си. Когато очите на човека са големи и широко отворени, това показва, че той се е родил вечер. Малките очи и не много отворени показват, че човек се е родил през деня, на светло. Добре е човек да прекарва повече на светлина, но да се пази от пресищане. Светлината храни и развива очите. Като приемат светлината те я пращат към мозъка, който се храни с нея и се развива добре. Щом мозъкът се храни добре, той действа добре и човек мисли правилно. Понеже очите възприемат светлината и хранят мозъка, трябва да ги пазите, да не отслабват. Очите отслабват от чрезмерна светлина, от страх, от отрицателни чувства и силни преживявания.
към беседата >>

18. Вечно обновяване

И тъй, за да се обнови, човек трябва да избягва повторението на нещата, което води към пресищане.
Нещастният не може и не трябва да се облича с хубави дрехи, защото те освен че няма да му придадат нещо, но ще увеличат нещастието му, понеже не може да ги оцени. В такъв случай по-добре е този човек да бъде облечен в дрипели, със скъсани дрехи, отколкото с хубави, нови дрехи. Защо му са тия хубави, скъпи дрехи, щом всеки, който го срещне на улицата, може да го съблече и да му ги вземе? Щастливият човек е същевременно и умен. Той разбира не само човешкия, но и Божествения свят. И тъй, за да се обнови, човек трябва да избягва повторението на нещата, което води към пресищане. На преситения трябва да се отнеме нещо, за да се обнови. Този процес се извършва непрекъснато в природата и в живота. Забележете какво става с хората. Те очакват едно нещо, сполетява ги друго, вследствие на което постоянно се намират пред изненади. Няма човек в света, на когото да не е отнето нещо.
към беседата >>

19. Възкресение

Една опасност има за вас: да не изпаднете в пресищане.
Новият живот, новата мисъл изисква положителни възгледи за нещата. Вие трябва да знаете, че, докато работите съзнателно върху себе си, сте добри, вървите в правия път, вършите волята Божия. Днес вършите волята Божия по един начин, както разбирате, но утре ще я вършите по-добре. На третия ден ще я вършите още по-добре и т. н. Новата мисъл прониква във вас и работи върху умовете и сърцата ви. Една опасност има за вас: да не изпаднете в пресищане. В Школата се дават много методи и правила, които, ако не се прилагат, ще ви доведат до пресищане. Постоянство се иска от ученика, да прилага тия правила постепенно, едно след друго, а не изведнъж. Не е в многото, но в малкото и в постоянството, в будността на съзнанието. Някой иска да пости десетина дена, да придобие нещо. Според мене 24 часа съзнателен пост се равнява на десет дена механически пост.
към беседата >>

В Школата се дават много методи и правила, които, ако не се прилагат, ще ви доведат до пресищане.
Вие трябва да знаете, че, докато работите съзнателно върху себе си, сте добри, вървите в правия път, вършите волята Божия. Днес вършите волята Божия по един начин, както разбирате, но утре ще я вършите по-добре. На третия ден ще я вършите още по-добре и т. н. Новата мисъл прониква във вас и работи върху умовете и сърцата ви. Една опасност има за вас: да не изпаднете в пресищане. В Школата се дават много методи и правила, които, ако не се прилагат, ще ви доведат до пресищане. Постоянство се иска от ученика, да прилага тия правила постепенно, едно след друго, а не изведнъж. Не е в многото, но в малкото и в постоянството, в будността на съзнанието. Някой иска да пости десетина дена, да придобие нещо. Според мене 24 часа съзнателен пост се равнява на десет дена механически пост. В 24 часа съзнателен пост човек може да обнови клетките на тялото си.
към беседата >>

20. Вечно веселие

Както има опасност от пресищане в яденето, така също има опасност от претъпяване на чувствата при голяма радост.
Няма закон в света, по който нещата могат да се постигнат изведнъж. Ако пуснеш водата на някой океан да изтича през един отвор, тя не може да изтече наведнъж, колкото голям и да е този отвор. Дълго време ще мине, докато изтече всичката вода на този океан. Радостта, щастието е Божествен океан, в който живеят хиляди и милиарди същества. Ето защо, ще се пуща по малко радост от този океан, да не би съществата, които живеят в него, да преядат. Както има опасност от пресищане в яденето, така също има опасност от претъпяване на чувствата при голяма радост. Който иска да бъде щастлив на физическия свят, нека остава винаги недоял, да оставя място в стомаха си поне за още 20 хапки. Не докарвайте нещата до техния краен предел! Не искайте невъзможното от живота! Не желайте да бъдете по-щастливи, нито по-нещастни от другите хора! Бъдете нещастни и щастливи поне колкото другите хора!
към беседата >>

21. Началото на добродетелта

За учениците на окултната школа има една опасност: Те могат да умрат от преизобилие, от пресищане, от преяждане.
– отиде си.“ – Никъде не е отишъл, но дойде огнена колесница, която го задигна със слава и величие. Ще кажете, че това се отнася до светиите. – Нима светиите не са хора ? И те са хора, но са изпълнявали волята Божия. Те напълно са прилагали Божиите закони. За учениците на окултната школа има една опасност: Те могат да умрат от преизобилие, от пресищане, от преяждане. Окултните ученици са големи гастрономи. Те искат да разрешат всички житейски въпроси: Как е създаден светът, причините за злото, реален ли е животът, какъв е неговият смисъл и т.н. Вследствие на тази голяма алчност за знания те преяждат, разстройват стомаха си. За да задоволят този свой ламтеж, те се натъкват на ред противоречия. Те трябва да знаят, че това, което е необходимо за коня или за вола, не е необходимо и за човека.
към беседата >>

22. На този камък

Това показва, че и в хубавите работи има пресищане.
Ако някой иска да съгради в себе си твърд характер, като диамант, той трябва да разбира закона на числото четири. Ако иска да бъде поет, да пише така, че да стане известен на целия свят, той трябва да разбира закона на числото пет. Всяко число, разбрано в своята вътрешна същина, представя жив елемент, жива сила в природата. Ако си представите числото две във вид на два ангела, слезли от небето, да ви придружават, единият - от лявата ви страна, а другият – от дясната ви страна, вие ще разберете, какво значи благоприятни условия. Обаче, ако не разберете тия условия и не ги използвате правилно, вие ще влезете в кривия път на живота. Това показва, че и в хубавите работи има пресищане. Ако човек яде много мед, има опасност, да се развали стомаха му. Ако никак не яде мед, пак има опасност за неговия организъм. Ще приведа един разказ за опитността на една майка, която имала три деца. В къщата си тя имала три стаи, които всякога заключвала. Като излизала от дома си, тя скривала ключовете, да не ги намерят децата.
към беседата >>

23. Първата буква

Когато приема повече живот, отколкото трябва, явява се пресищане.
Оттук вадим заключението: животът, като Божествена проява, никога не се разваля. Докато отношенията на човека към Бога и към ближните му са постоянни, неизменни и животът му не се изменя. Измени ли той отношенията си към Бога и към ближните си и животът му се изменя, в смисъл, приема чужди елементи в себе си, които намаляват неговата чистота. При това положение човек приема в себе си повече или по-малко живот. И тъй, когато човек приема в себе си по-малко живот, отколкото трябва, явява се злото в света. Когато приема повече живот, отколкото трябва, явява се пресищане. Приеме ли човек в себе си толкова живот, колкото трябва, явява се доброто в света. Доброто пък причинява радост за човека. Изобилието също причинява радост. Кой дава всичко в изобилие? — Природата.
към беседата >>

Всякога, когато приемаме повече живот, може да се яви пресищане. (втори вариант)
Една идея като зародиш, то е едно яйце, не се разваля като кокоше яйце, нито като паче яйце. Сега може да кажете: "Животът може да се развали." Откъде допущате, защо животът ви може да се развали? Животът може да се развали, само ако вашите отношения към Бога се изменят, ако вашите отношения към вашите ближни се изменят. Тогава в живота ви ще се яви един малък дисонас, ще приемете или по-малко, или повече. Всякога, когато ние приемаме по- малко живот, отколкото трябва, то е едно зло. Всякога, когато приемаме повече живот, може да се яви пресищане. Когато приемем толкова, колкото трябва, това е радостта на човешкия дух. Природата дава изобилие, не те пита. Като дойде, изобилието е както в едно шише, това, което е изобилно, трябва да прелее отвън. Остави да изтече, да се измие шишето. Никога не оставяй шишето празно един пръст.
към втори вариант >>

24. Живите линии на съзнанието

Значи, човек боледува по причина на изобилие или на пресищане в живота.
Няма по-голямо благо в живота, да виждаш в човека свой брат и приятел. За предпочитане е да бъдеш здрав и сам да си услужваш, отколкото да си болен и други да ти услужват. Какво означава думата “болен” ? Тя е образувана от две срички: бол и лен. Сричката “бол” означава изобилие, а “лен” – мързел. Значи, човек боледува по причина на изобилие или на пресищане в живота. Думата “здраве” е образувана от сричките “здра” и “ве”. Значи, здравият “здра, дра” обича да одира кожата на хората, или да съблича кожуха им. Понеже той е пълен с енергия, лесно може да спре човека на пътя и да му одере кожата. В известни случаи, болният се предпочита пред здравия. Болният е честен човек, на никого зло не прави, освен на себе си.
към беседата >>

25. Ще ти въздаде

Следователно, както в незадоволяването на чувствата, така и в пресищането им, човек е изложен на опасности.
Ако чувствата и желаният а на човека не се задоволят, той става неврастеник. Като направите опит в това направление, ще се уверите в казаното. Поставете някакво препятствие при реализиране на някои стремежи и желания на човека, и ще видите, че в скоро време той ще стане неврастеник. Махнете препятствието в неговия път, и неврастенията ще изчезне. Ако пък оставите човека да се пресити в своите чувства и желания, в него ще се явят особени отрицателни състояния. Следователно, както в незадоволяването на чувствата, така и в пресищането им, човек е изложен на опасности. За да не изпадне в това положение, той трябва да намери онова естествено отношение между сърцето и ума, което да хармонизира неговите състояния. Това значи, да дойде човек до Божественото начало в себе си. За да дойде до това начало, от него се иска не само да вярва в Първата Причина, но и да има готовност в себе си всеки момент да върши нещо, заради Нея. Великият не иска от нас нищо, но щом живее в нас, Той има желание да ни събуди, да ни направи съработници с Него във великото дело, което сега се твори. Ако не вземем участие в това велико дело, от нас нищо не може да излезе.
към беседата >>

26. Постоянни и преходни неща. Козметика

Не спази ли този закон, човек дохожда до пресищане, което се отразява вредно върху организма.
Природата има свой език, в който всяка буква, дума и мисъл са поставени точно на мястото си. Като знаете това, вие не можете да имате различни мнения за явленията й. Разглеждате ли едно явление, вие ще имате за него точно определено разбиране. Яденето в природата е също на място. Докато живее, човек трябва да яде, но умерено; като приеме 15-20 хапки, той трябва да спре. Не спази ли този закон, човек дохожда до пресищане, което се отразява вредно върху организма. Природата е щедра, но разумна и взискателна. Като срещне някой лаком човек тя заповядва да му дадат всичко в изобилие, да се задоволи. Всяко нещо има своя тежест, което някога ще се отрази върху организма. Следователно, като даде на човека повече отколкото може да носи, с това природата го наказва. Тя не прави това нарочно, с цел да измъчва човека, но го учи, показва му, как трябва да живее.
към беседата >>

27. Новото в живота

— От пресищане.
Богатият, който се е научил да управлява, бяга от сиромашията. Той казва: Страшно нещо е сиромашията! Сиромашия — гладурия. Наистина, сиромахът страда от глад. — От какво страда богатият? — От пресищане. Като гладува, сиромахът става слаб, тънък, пожълтява; гласът му става мек, кротичък, като Божа кравица. Богатият надебелява, зачервява се, едва се движи. Богатия наричат светски човек, а сиромаха — духовен. И двамата разрешават един важен въпрос. Богатият разрешава въпроса за богатството.
към беседата >>

28. Източници на живота

Но болести се явяват и от пресищане.
И тъй, като говорим за обществена криза, ние разбираме криза в живота на хората: парична криза, хлебна криза и т.н. Като настане хлебна криза, всеки започва да търси хляб. Ако срещнете човек, който не е ял десетина дена, ще видите, че едва се държи на краката си, едва говори. Нахрани ли се, силите му се възстановяват, и той върви смело, решително, с дигната глава. От недоимък в храната се явяват различни болести. Но болести се явяват и от пресищане. Ще кажете, че богатите ядат най-хубава храна. И това се случва, но срещате богати, на които вкусът е много изопачен, вследствие на което често употребяват нехигиенична храна. Ако отидете всред културни народи, каквито са германците, французите, американците, ще видите, колко неестествено се хранят. Понякога германците употребяват месо, което е преседяло няколко дена. Те не се замислят, какви пакости може да им причини това месо.
към беседата >>

29. Външни и вътрешни условия / Силни и слаби външни условия (Външни и вътрешни условия)

И понеже тя е по натура електрическа, спретната, пъргава, става едно пресищане на електричеството и вследствие на това се явява зъбоболието. (втори вариант)
Или има много електричество, или магнетизъм. Тогава човек не може да се справи с тия условия, ще се явят ред болки или в краката, или във венците му. Когато има много духане на вятър, тъй става. Тук има една сестра, която я болят зъбите. Това се дължи на голямото изменение, спадане на барометъра. И понеже тя е по натура електрическа, спретната, пъргава, става едно пресищане на електричеството и вследствие на това се явява зъбоболието. Можете да направите опит. Сменете електричеството в нейния организъм, веднага зъбоболието ще изчезне. Но това отвънка трябва да се смени. Значи външната природа оказва влияние. Това са външните условия, ги наричам аз.
към втори вариант >>

30. Смени в природата / Двете смени в природата

Следователно, той трябва да мине през глада и пресищането, през съня и будното състояние, за да познае живота във всички прояви.
Когато и да е, човек все трябва да придобие този капитал. Златото е необходимо, както за физическия, така и за органическия живот. И в кръвта си човек трябва да има злато. Той трябва да бъде богат, но същевременно трябва да бъде и сиромах. Не минава ли през смените в природата, човек не може да се развива добре. Следователно, той трябва да мине през глада и пресищането, през съня и будното състояние, за да познае живота във всички прояви. Човек трябва да гладува, за да се събуди в него подтик към възкачване. След това ще слезе долу, да се нахрани добре. Тъй щото, човек неизбежно трябва да мине през богатство и сиромашия, през ученост и невежество, през ситост и глад, като смени в природата. Като ученици на Велика школа, вие трябва да се стремите към здрава, положителна мисъл. Здравата мисъл довежда човека до дълбоко разбиране на живота и на природата.
към беседата >>

Сиромашия. Пресищането какво е? (втори вариант)
И този капитал все трябва да се събира отнякъде. Е, какво разбрахте сега? (Че сиромахът се качва, а богатият слиза.) Това са два процеса на смяна на енергиите в природата. Смяна има и в живота. Какво е гладът? Сиромашия. Пресищането какво е? Спането какво е? Събуждане и заспиване, и това са два процеса в живота. Да се събудиш и да заспиш, и това са две фази. Спането какво е, богатство или сиромашия? (Богатство.) А събуждането?
към втори вариант >>

31. Да ви даде

Човек страда от преизобилие, от пресищане. (втори вариант)
Христос се обръща към своите ученици, той не говори за света. И за света няма какво да мислим. Бог, който е създал света, той е помислил за яденето и пиенето. Светът сега страда само от гонение, от убивания, от неразбирания, от това-онова. Ние сега не страдаме от недоимък, но от изобилие. Човек страда от преизобилие, от пресищане. Той може да се пресити и от своето верую. Има пресищане в нещата. Например в него може да има желание да е пръв при Христа или пръв при Бога, или пръв при светия, или да е пръв музикант, или пръв учен. Не зная защо хората се стремят да бъдат първи. Той трябва да се стреми да свири хубаво, че като свири, той сам да е доволен от това, разбирам.
към втори вариант >>

Има пресищане в нещата. (втори вариант)
Бог, който е създал света, той е помислил за яденето и пиенето. Светът сега страда само от гонение, от убивания, от неразбирания, от това-онова. Ние сега не страдаме от недоимък, но от изобилие. Човек страда от преизобилие, от пресищане. Той може да се пресити и от своето верую. Има пресищане в нещата. Например в него може да има желание да е пръв при Христа или пръв при Бога, или пръв при светия, или да е пръв музикант, или пръв учен. Не зная защо хората се стремят да бъдат първи. Той трябва да се стреми да свири хубаво, че като свири, той сам да е доволен от това, разбирам. Сега важният въпрос е да ви се даде. Какво е условието за даването?
към втори вариант >>

32. Права мисъл / Чиста мисъл

Всяко преяждане във физическия, духовния или умствения свят води към пресищане.
Каквото предприеме с мисълта си, човек трябва да го очисти от всички примеси. Остане ли нещо нечисто в мисълта му, без да иска, той опетнява и себе си, и своите ближни. Човек трябва да има чисти мисли и чисти чувства, като вътрешен морал в себе си. Има ли този морал, човек ще има предвид благото на ближните си като свое благо. Да яде човек малко, това значи да не преяжда нито в мисли, нито в чувства. Всяко преяждане във физическия, духовния или умствения свят води към пресищане. Пресищането пък е причина за ред болезнени състояния. Казва се, че човек трябва да работи повече, но не чрезмерно. И в работата не се позволява пресищане. Човек трябва да работи, докато му е приятно. Истинска работа е онази, която организира силите на човека.
към беседата >>

Пресищането пък е причина за ред болезнени състояния.
Остане ли нещо нечисто в мисълта му, без да иска, той опетнява и себе си, и своите ближни. Човек трябва да има чисти мисли и чисти чувства, като вътрешен морал в себе си. Има ли този морал, човек ще има предвид благото на ближните си като свое благо. Да яде човек малко, това значи да не преяжда нито в мисли, нито в чувства. Всяко преяждане във физическия, духовния или умствения свят води към пресищане. Пресищането пък е причина за ред болезнени състояния. Казва се, че човек трябва да работи повече, но не чрезмерно. И в работата не се позволява пресищане. Човек трябва да работи, докато му е приятно. Истинска работа е онази, която организира силите на човека. Като се намерят в известно затруднение, хората казват: „Господ да оправя работите!
към беседата >>

И в работата не се позволява пресищане.
Има ли този морал, човек ще има предвид благото на ближните си като свое благо. Да яде човек малко, това значи да не преяжда нито в мисли, нито в чувства. Всяко преяждане във физическия, духовния или умствения свят води към пресищане. Пресищането пък е причина за ред болезнени състояния. Казва се, че човек трябва да работи повече, но не чрезмерно. И в работата не се позволява пресищане. Човек трябва да работи, докато му е приятно. Истинска работа е онази, която организира силите на човека. Като се намерят в известно затруднение, хората казват: „Господ да оправя работите! “ Бог е направил работите добре, няма каква да ги оправя. Своите лични работи вие сами ще оправите, като бъдете съработници с Бога.
към беседата >>

33. Имам ястие

От много ядене и пресищане, човек затлъстява.
„Имам ястие." – Какво ястие? – Божествено. Докато се храниш с Божествено ястие, ти си безсмъртен. Щом престанеш да се храниш с такова ястие, ти влизаш в смъртта. Съвременните хора се стремят към изобилна храна; те мислят, че всичко се заключава в изобилието, в многото ядене. От много ядене и пресищане, човек затлъстява. Кой човек, като се хранил много, е продължил живота си и придобил безсмъртие? Ще кажете, че на великите хора правят паметници и така обезсмъртяват името им. Питайте, какво ще кажат великите хора за своите паметници. Като дойдат отново на земята, те ще кажат: Махнете паметниците! Ето, ние сме пред вас, живи паметници.
към беседата >>

34. Основа на живота

Значи една от причините за осакатяването на човека е пресищането.
За пример, какво ще стане със стомаха на човека, ако в продължение на 2 часа последният му даде 2 богати, пищни обяда? Като се нахрани един път, човек трябва да даде на стомаха си поне 3–4 часа почивка и след това да пристъпи към второ ядене. Яде ли много и често, стомахът му ще се разстрои и ще се откаже да работи. Стомахът е слуга на човека, но той трябва да се отнася към него майчински, с любов. Не постъпва ли така, стомахът престава да работи. Значи една от причините за осакатяването на човека е пресищането. Този закон е валиден не само за физическия, но и за умствения и сърдечния живот на човека. Човешкият мозък е орган за възприемане на мисълта. Щом е така, човек трябва да възприема само такива мисли, които хранят мозъка му. Само чистите и светли мисли хранят мозъка. Низшите и отрицателни мисли тровят мозъка.
към беседата >>

Страшно е, когато човек дойде до закона на пресищането.
Той ще ви научи как да творите и да съграждате живота си. Сегашните хора не успяват в живота си, понеже мислят по нов начин, а чувстват и действат по стар начин. Или чувстват по нов начин, а мислят и действат по стар начин. Значи между ума, сърцето и волята им няма хармония. Благодарение на разногласието в техния вътрешен живот, те се пресищат. Страшно е, когато човек дойде до закона на пресищането. Колкото малко и да е пресищането, човек все ще се натъкне на някакъв конфликт в себе си. Пресищането внася осакатяване в известни области на човешкия организъм. За да не попадне в закона на пресищането, човек не трябва да желае повече неща от тези, които има. Той трябва да бъде благодарен на това, което има, поне за даден момент. Ако го сполети някакво зло, той трябва да благодари, че не е по-голямо.
към беседата >>

Колкото малко и да е пресищането, човек все ще се натъкне на някакъв конфликт в себе си.
Сегашните хора не успяват в живота си, понеже мислят по нов начин, а чувстват и действат по стар начин. Или чувстват по нов начин, а мислят и действат по стар начин. Значи между ума, сърцето и волята им няма хармония. Благодарение на разногласието в техния вътрешен живот, те се пресищат. Страшно е, когато човек дойде до закона на пресищането. Колкото малко и да е пресищането, човек все ще се натъкне на някакъв конфликт в себе си. Пресищането внася осакатяване в известни области на човешкия организъм. За да не попадне в закона на пресищането, човек не трябва да желае повече неща от тези, които има. Той трябва да бъде благодарен на това, което има, поне за даден момент. Ако го сполети някакво зло, той трябва да благодари, че не е по-голямо. Същият закон важи и за доброто.
към беседата >>

Пресищането внася осакатяване в известни области на човешкия организъм.
Или чувстват по нов начин, а мислят и действат по стар начин. Значи между ума, сърцето и волята им няма хармония. Благодарение на разногласието в техния вътрешен живот, те се пресищат. Страшно е, когато човек дойде до закона на пресищането. Колкото малко и да е пресищането, човек все ще се натъкне на някакъв конфликт в себе си. Пресищането внася осакатяване в известни области на човешкия организъм. За да не попадне в закона на пресищането, човек не трябва да желае повече неща от тези, които има. Той трябва да бъде благодарен на това, което има, поне за даден момент. Ако го сполети някакво зло, той трябва да благодари, че не е по-голямо. Същият закон важи и за доброто. Дойде ли ти някакво добро, не пожелавай да бъде по-голямо.
към беседата >>

За да не попадне в закона на пресищането, човек не трябва да желае повече неща от тези, които има.
Значи между ума, сърцето и волята им няма хармония. Благодарение на разногласието в техния вътрешен живот, те се пресищат. Страшно е, когато човек дойде до закона на пресищането. Колкото малко и да е пресищането, човек все ще се натъкне на някакъв конфликт в себе си. Пресищането внася осакатяване в известни области на човешкия организъм. За да не попадне в закона на пресищането, човек не трябва да желае повече неща от тези, които има. Той трябва да бъде благодарен на това, което има, поне за даден момент. Ако го сполети някакво зло, той трябва да благодари, че не е по-голямо. Същият закон важи и за доброто. Дойде ли ти някакво добро, не пожелавай да бъде по-голямо. Бъди еднакво благодарен и на доброто, и на злото, които в даден момент са те посетили.
към беседата >>

35. Двама или трима

То става от пресищане на благата, които животът носи.
Той може да учи толкова много, че да му се втръсне и учението. Той може да се проявява толкова много в обществения живот, че да му се втръсне и животът. Той може да дружи толкова много с жени, че и те да му се втръснат. Най-после, може да изпита чувство на втръсване и към баща си и майка си, към брата си и сестра си, към приятелите си — всичко да му се втръсне. Основата на греха в човешкия живот се крие във втръсването. То става от пресищане на благата, които животът носи. Това трябва да се избягва. Само така ще разрешите правилно въпросите на живота. Затова, именно, казвам: Ако много сте яли, започнете да постите. Съществуват два вида пост: физически и духовен. Ако ядеш много, ще дойде един вид втръсване; ако постиш много, ще дойде друго втръсване, по-лошо от първото.
към беседата >>

36. Предназначението на носа / Предназначението на носа - служба и функция

Като знаете това, пазете се от пресищането и еднообразието.
Мине ли този предел, тя се разстройва. Пратете човека на лозе, при най-хубавото грозде, и наблюдавайте колко дни наред може да се храни само с грозде. Първия ден ще бъде доволен, че ял грозде; втория ден ще яде пак, но вече с по-малко разположение. На третия ден ще каже, че се обезсолил и желае нещо солено. Хубаво нещо е гроздето, но само с грозде не се живее. Като знаете това, пазете се от пресищането и еднообразието. Те действат убийствено върху човека. И тъй, изучавайте доброто в неговите естествени прояви. Това значи да избягвате положенията, които предизвикват противоположности. Кажи на човека само един път, че е добър. Повтаряш ли, ще предизвикаш в него реакция и той ще се противопостави на твоите думи.
към беседата >>

Проглушат ти ушите с това, кажеш: "Стига вече, не съм толкова добър, колкото вие мислите." Зароди се едно състояние на пресищане. (втори вариант)
И всеки те пита не го ли свири хубаво. Чуваш го веднъж, чуваш го два пъти, три пъти. Най-първо ти е приятно, но след като го слушаш стотина пъти, казваш: "Аз го научих това "Цвете мило, цвете красно"." Или да допуснем друго едно сравнение. Срещне те един, каже: "Много добър човек си." Срещне те втори - същото каже. Сто пъти ти го кажат. Проглушат ти ушите с това, кажеш: "Стига вече, не съм толкова добър, колкото вие мислите." Зароди се едно състояние на пресищане. Защото и сладкото, колкото и сладко да е, ти става неприятно, ако вие увеличите сладчината, защото и тя си има един краен предел, дето нервната система не може да издържа. На тебе не ти се иска вече сладко. И у българина тази философия я има. Той е знаел, когато ходят те на гроздобер или когато се каже на турски "бобозин", че като идат на гроздобер, най-първо много ядат, че на втория ден байгън му стане, че той малко пастърмица трябва да си опече - контраст, малко соленичко. Значи преситени са от гроздето.
към втори вариант >>

37. Везните на природата / Мене, мене, текел у фарсин. Везните на природата!

И тогава то ще боледува от пресищане. (втори вариант)
Но тя си мени метода. Погрешка е запример, ако една майка храни две деца по един начин. Така често майките уморяват децата си. Тя като се радвала, че го храни много и тогава изважда един метод, по 4, 5, по 10 пъти тя ще стане и ще го храни. Така е правила тя с първото дете и като дойде второто дете, то се ражда по-деликатно, то се нуждае от по-малко храна, но майката ще му даде толкова много колкото и на първото. И тогава то ще боледува от пресищане. А майката казва: Трябва да му се даде да яде. Тогава тя не може да си представи защо първото не е боледувало, а второто боледува. Казвам, второто боледува от пресищане, а първото? Но сега обратният процес. Първото дете е много деликатно, нуждае се от много малко храна, идва второто, то се нуждае от повече храна, за всяко дете си има специален метод за хранене.
към втори вариант >>

Казвам, второто боледува от пресищане, а първото? (втори вариант)
Тя като се радвала, че го храни много и тогава изважда един метод, по 4, 5, по 10 пъти тя ще стане и ще го храни. Така е правила тя с първото дете и като дойде второто дете, то се ражда по-деликатно, то се нуждае от по-малко храна, но майката ще му даде толкова много колкото и на първото. И тогава то ще боледува от пресищане. А майката казва: Трябва да му се даде да яде. Тогава тя не може да си представи защо първото не е боледувало, а второто боледува. Казвам, второто боледува от пресищане, а първото? Но сега обратният процес. Първото дете е много деликатно, нуждае се от много малко храна, идва второто, то се нуждае от повече храна, за всяко дете си има специален метод за хранене. Та майката най-първо трябва да изучава неговото естество. Сега този закон като се преведе в човешкото съзнание, у тебе се зароди една мисъл, тази мисъл е като едно дете. Като едно родено живо същество, едно бръмбарче, някоя птичка, някоя кравица или кон, или овчица, или козица, или тя може да мяза на един обикновен човек; или една мисъл може да мяза на един адепт.
към втори вариант >>

38. Ценни мисли из книгата на Великия живот (IV)

РБ

Яж, когато пресищането си е заминало.
Три неща дръж постоянно в живота си: мир, който почива в сърцето, светлина, която обитава в ума, и радост, която работи в душата. Когато изгубиш смисъла на живота, търси това, което свети; търси това, което гори; търси това, което не се спира. Ставай рано, когато сиромашията хлопа. Лягай рано, когато богатството тръгва. Яж, когато пресищането си е заминало. Почивай, когато гладът е дошъл. Говори, когато те бият. Мълчи, когато те милват. Не прави надгробни плочи над погрешките си. Не връзвай звънци на добродетелите си.
към беседата >>

39. Ценни мисли

Яж, когато пресищането си е заминало.
Три неща в живота си не избягвай: вода, която тече, вятър, който вее, светлина, която грее. Три неща дръж в живота си: мир, който почива в сърцето, светлина, която обитава в ума, и радост, която обитава в живота. Когато изгубиш смисъла на живота си, търси това, което свети; търси това, което гори, търси това, което не се спира. Ставай рано, когато сиромашията хлопа. Слушай един съвет: лягай рано, когато богатството тръгва. Яж, когато пресищането си е заминало. Почивай, когато гладът е дошъл. Хората не знаят, че гладът в света, това е една почивка. Не прави надгробни плочи над погрешките си. Не връзвай звънци на добродетелите си. В пукната паница ястия не туряй.
към беседата >>

40. Свобода и ограничение

Значи, пресищане има и в доброто.
Тя е свободата, която иде от любовта. За тази свобода аз още не съм говорил. Това, което хората наричат свобода, не е нищо друго, освен ограничение. Човек е ограничен и в доброто, и в любовта. Искаш да направиш едно голямо добро на някого, но се страхуваш, да не би този човек да се пресити от твоето добро. Значи, пресищане има и в доброто. Майката може да даде на детето си повече мляко, отколкото му трябва, и да го пресити. Обаче, разумният знае, кога колко да дава, да не става пресищане. Казваш: Трябва да храня добри мисли за човека. – Знаеш ли, какво значи да храниш добри мисли за някого? Каква мисъл трябва да храниш за своя приятел?
към беседата >>

Обаче, разумният знае, кога колко да дава, да не става пресищане.
Това, което хората наричат свобода, не е нищо друго, освен ограничение. Човек е ограничен и в доброто, и в любовта. Искаш да направиш едно голямо добро на някого, но се страхуваш, да не би този човек да се пресити от твоето добро. Значи, пресищане има и в доброто. Майката може да даде на детето си повече мляко, отколкото му трябва, и да го пресити. Обаче, разумният знае, кога колко да дава, да не става пресищане. Казваш: Трябва да храня добри мисли за човека. – Знаеш ли, какво значи да храниш добри мисли за някого? Каква мисъл трябва да храниш за своя приятел? – Искам да стане той велик човек, да стане цар. – Ето една мисъл, която може да заблуди човека, да го пресити.
към беседата >>

41. Ето отрока

Богатите хора умират от пресищане, сиромасите умират от страх – от нищо друго.
Сега цяла редица англичани вървят на една гладна процесия към Лондон, хиляди англичани отиват и казват: „Какво правите, ние ще измрем гладни. Мислете за нас.“ Те са от обществен характер. От какво произтича? От нямане храна ли? Не, съвременните хора гладуват от изобилие, нищо повече. Богатите хора умират от пресищане, сиромасите умират от страх – от нищо друго. Страхът скъсява живота. Той казва: „От глад ще умра.“ И като си внушава, че от глад ще умре, най-после умира. И богатият, като мисли как да си угоди, не е станало хубаво – онова не е станало хубаво, този апартамент не е бил хубав, костюмът не бил хубав, от последната мода, и най-после от много грижи и той умира. Всяка една мисъл тежи. Хиляди килограми може да тежи една мисъл.
към беседата >>

Нещо повече богатите хора умират от пресищане, сиромасите умират от страх, от нищо друго. (втори вариант)
Мислете за нас! Тези прояви са от обществен характер. От какво произтичат? От нямане на храна ли? Не, съвременните хора гладуват от изобилие. Нещо повече богатите хора умират от пресищане, сиромасите умират от страх, от нищо друго. Страхът скъсява живота. Сиромахът казва: От глад ще умра. И като си внушава, че от глад ще умре, най-после умира. Богатият пък мисли как да си угоди. Яденето не било хубаво, нещо друго не било хубаво, този апартамент не бил хубав, костюмът не бил хубав и от много такива излишни грижи умира.
към втори вариант >>

42. Младост и старост

Всяко пресищане изтощава човека.
Те служат като стимул. Първото нещо, необходимо за човека, е хлябът. Гладният пръв трябва да намери хляба, за да придобие сила. Той ще знае, как да се ползва от него. Ще ядеш, без да се пресищаш. Всяко пресищане изтощава човека. Освен с храната, пресищане става още и със знанието. Силата на човека е дадена за придобиване на блага, а не за разрушаване на неговия живот. Следователно, ще ядеш, за да придобиеш сила за разумна работа, и няма да преяждаш. Ще живееш разумно, без да се изтощаваш. Ще придобиваш знание, за да изпълняваш волята Божия.
към беседата >>

Освен с храната, пресищане става още и със знанието.
Първото нещо, необходимо за човека, е хлябът. Гладният пръв трябва да намери хляба, за да придобие сила. Той ще знае, как да се ползва от него. Ще ядеш, без да се пресищаш. Всяко пресищане изтощава човека. Освен с храната, пресищане става още и със знанието. Силата на човека е дадена за придобиване на блага, а не за разрушаване на неговия живот. Следователно, ще ядеш, за да придобиеш сила за разумна работа, и няма да преяждаш. Ще живееш разумно, без да се изтощаваш. Ще придобиваш знание, за да изпълняваш волята Божия. Като изпълняваш волята на Бога, ще придобиеш вътрешен мир.
към беседата >>

43. Сляп от рождение

“ Казвам, ако хората умрат в своето пресищане, в своите престъпления, защо ние да не умрем от глад.
Тези хора, които са намерили задушливите газове, задушливите пушки, какво са допринесли. Себе си ще унищожат. И те искат да станат господари. Освен че не са станали господари, но са станали роби. Сегашните хора се безпокоят всички и казват: „Какво ще направим за утрешния ден? “ Казвам, ако хората умрат в своето пресищане, в своите престъпления, защо ние да не умрем от глад. Ако ще умрем, нека да умрем гладни. Ако ще умрем на трапезата, нека да умрем гладни. Та нима онзи богатият, като умира, не се мъчи. Мъчи се пак. И аз ще зная, че ще се мъча, но зная, че на никой човек не съм направил зло.
към беседата >>

Казвам: Ако хората умират от своето пресищане, от своето престъпление, защо ние да не умрем от глад? (втори вариант)
Тези хора, които са открили отровните газове, автоматичните пушки, какво са допринесли? Себе си ще унищожат. И те искат да бъдат господари. Освен че не са станали господари, но са станали роби. Сегашните хора се безпокоят и казват: Какво ще направим за утрешния ден? Казвам: Ако хората умират от своето пресищане, от своето престъпление, защо ние да не умрем от глад? Ако ще умрем, нека да умрем гладни, а не преситени на богата трапеза. Та нима онзи, богатият като умира, не се мъчи? Мъчи се, аз зная, че и аз ще се мъча, но поне на никой човек не съм направил зло. Има разлика между мене и него. Като умра с това съзнание, ще живея, а той като умре с това съзнание, там остава.
към втори вариант >>

44. Общи положения / Устата - продължение

В 1–2 години можем да го изучим.“ – Знание, придобито набързо, води към пресищане.
Кажеш ли на човека, че е животно, той се омъчнява. Ако му кажеш „пиленце“, „гълъбче“, „кокиченце“, приятно му става. Изучавайте живота, неговите специфични качества и прояви. Живот, който няма специфичните качества, не е истински. – „Лесно се изучава животът. В 1–2 години можем да го изучим.“ – Знание, придобито набързо, води към пресищане. Това не е правилен метод за учене. Като научиш нещо, ще го приложиш, да стане твое. Например, изучаваш устата на човека. Какво е предназначението на устата? – Да приема храната.
към беседата >>

Вие искате изведнъж всичко, то е пресищане. (втори вариант)
Като му кажеш, че е подобен на гълъб, на пиленце, кокиченце, тогава не му става мъчно. Като му кажеш: „Моето гълъбче, моето пиленце, моето кокиче“, не му става мъчно. Ние изучаваме живота. Животът има известни качества. Ако тези качества ги няма, тогава не е живот. Вие искате изведнъж всичко, то е пресищане. Пресищането не е учение. При учението учиш едно нещо, за да го знаеш. Запример изучаваш човешките уста. Какво нещо са човешките уста? Най-първо устата е едно място, през което човек приема храната си.
към втори вариант >>

Пресищането не е учение. (втори вариант)
Като му кажеш: „Моето гълъбче, моето пиленце, моето кокиче“, не му става мъчно. Ние изучаваме живота. Животът има известни качества. Ако тези качества ги няма, тогава не е живот. Вие искате изведнъж всичко, то е пресищане. Пресищането не е учение. При учението учиш едно нещо, за да го знаеш. Запример изучаваш човешките уста. Какво нещо са човешките уста? Най-първо устата е едно място, през което човек приема храната си. Устата е необходима за човека.
към втори вариант >>

45. Разумно съотношение в природата

— По две причини: или от пресищане, или от недостиг.
Някога в живота си вие имате противоречия. Те са необходими, както за физическия, така и за духовния живот. Чрез тях ще дойдете до едно тънко различаване на нещата. Ако не е така, вие ще станете индиферентни. — Защо става човек индиферентен? — По две причини: или от пресищане, или от недостиг. Гладният се стреми да се нахрани. Ако се пресити, той става индиферентен. В първо време хапката е сладка. Колкото повече ядеш, ставаш безразличен към яденето. Някога човек преживява и духовно пресищане.
към беседата >>

Някога човек преживява и духовно пресищане.
— По две причини: или от пресищане, или от недостиг. Гладният се стреми да се нахрани. Ако се пресити, той става индиферентен. В първо време хапката е сладка. Колкото повече ядеш, ставаш безразличен към яденето. Някога човек преживява и духовно пресищане. Четеш една книга, втора, трета и някога се пресищаш, ставаш безразличен. Търсиш някой светия, искаш да научиш нещо от него. В първо време се задоволяваш от знанието, което ти дава. После и към него ставаш безразличен. Страшно е, когато ставаш безразличен и към себе си.
към беседата >>

Дойдохме вече до пресищане.
Младият синът ли е? Старият баща ли е? Отец, в смисъл Бог, е това, от което произтича реалността. Синът е изявление на Отца, а Духът — вътрешната връзка на нещата. Казвате: Много години работихме, но нищо не постигнахме. Дойдохме вече до пресищане. — Какъв е цярът на пресищането? — Да не преяждаш. Никога не преяждай. За да не преяждаш, радвай се на скръбта и плачи за радостта. Ще кажете, че това е противоречие.
към беседата >>

— Какъв е цярът на пресищането?
Старият баща ли е? Отец, в смисъл Бог, е това, от което произтича реалността. Синът е изявление на Отца, а Духът — вътрешната връзка на нещата. Казвате: Много години работихме, но нищо не постигнахме. Дойдохме вече до пресищане. — Какъв е цярът на пресищането? — Да не преяждаш. Никога не преяждай. За да не преяждаш, радвай се на скръбта и плачи за радостта. Ще кажете, че това е противоречие. — Възможно е, но така трябва да бъде.
към беседата >>

46. Красна като Луната и чиста като Слънцето

Това подразбира едно пресищане от живота.
Когато някой казва: „Отде ще взема хляб? “, казвам: „Не се безпокойте, хлябът ще дойде.“ За гладния човек всякога има предвиден хляб. Когато човек се отчае и иска да умре, гладът непременно ще дойде. Аз не съм срещал случай, когато някой човек иска да живее и да умре от глад. Ако пък е за умиране от глад, почти всички хора все от глад умират. Това подразбира едно пресищане от живота. Хора, които са изгубили идеала си за живота, те всякога умират. Той постоянно казва: „Не ми се живее, не ми се живее“, докато най-после така стане, че това, което е казал, така се случва. Сега ще ви приведа пример за онази негърка, която била много бедна, изоставена баба, на 80 години възраст, нямало кой да я гледа, вследствие на което животът ѝ толкова дотегнал, че тя по 3 пъти на ден се молела да я прибере Господ, да прати архангел Михаил да вземе душата ѝ. „Наживях се вече“ – казвала тя. Това било някъде в Америка; наблизо до къщата ѝ имало една американска колегия.
към беседата >>

47. Правият път

Не е ли готов за нея, той е дошъл вече до закона на пресищането и отвращението.
Малцина могат да носят великата Любов на гърба си. Тя не е за слаби хора. Като знаете това, не пожелавайте Любовта преждевременно. Всеки, който е придобил Любовта преждевременно, той се е осакатил. Човек трябва да бъде готов за Любовта. Не е ли готов за нея, той е дошъл вече до закона на пресищането и отвращението. Дойдете ли до Любовта, до живота, приемайте от тях толкова, колкото можете да носите. Ако ги приемете във всичката им пълнота, вие трябва да живеете с всички хора, взаимно да се обогатявате с тях. Останете ли сам, вие ще се преситите и от живота, и от Любовта. Няма по-страшно нещо в живота от пресищането. Каква е програмата ви за днешния ден?
към беседата >>

Няма по-страшно нещо в живота от пресищането.
Човек трябва да бъде готов за Любовта. Не е ли готов за нея, той е дошъл вече до закона на пресищането и отвращението. Дойдете ли до Любовта, до живота, приемайте от тях толкова, колкото можете да носите. Ако ги приемете във всичката им пълнота, вие трябва да живеете с всички хора, взаимно да се обогатявате с тях. Останете ли сам, вие ще се преситите и от живота, и от Любовта. Няма по-страшно нещо в живота от пресищането. Каква е програмата ви за днешния ден? Ще кажете, че не знаете. Как може човек да не знае програмата на своя живот за един ден, а да се заема с управлението на цял народ? Когато отвори нотите, музикантът знае вече как следват те. Ако е в оркестър, той знае къде какво темпо да приложи, къде има паузи, къде цели, половини, четвъртини ноти и т.н.
към беседата >>

48. Закон за освобождение

Нещастието в света произтича от пресищането.
Казваш „единица“, но тази единица по какво се отличава? Представете си, че имате една топка, да кажем, че тази топка е златна, нали така? По какво ще оцените една топка, как ще определите нейните качества? Трябва да определите колко е тежка. Някой път вие казвате за някого: „Неговата дума е тежка.“ Вие казвате така за някой човек, когато той мисли добре и постъпва добре. Нещастието в света произтича от пресищането. Щастливите хора са непреситените хора, а пък нещастните хора са преситени. Разбраните неща в света носят благо на хората. А пък от неразбраните неща произтичат нещастията. Ако някой човек е нещастен, той ще има нещо неразбрано в живота. Най-първо не разбира своите сили и своя ум, своето сърце и своите стремежи.
към беседата >>

49. Път към разумността / Пътят на разумното

И тогава му се дава преизобилно, до пресищане, до втръсване.
(- 1 ст.). - По кой начин може човек да намери Бог? Мислите ли, че недоволният може да Го намери? Човек може да намери Бог и като доволен, и като недоволен, но ще има две различни опитности. Недоволният отива при Бог с цялата си лакомия. И тогава му се дава преизобилно, до пресищане, до втръсване. В края на краищата лакомията се плаща скъпо. Един крайно беден, но алчен човек, чул, че един татарски княз раздавал земи безплатно. Той отишъл при княза и в силни черти описал бедното си положение. Князът му казал: Давам ти даром земя, колкото искаш, но при следното условие - ще излезеш сутрин рано, преди изгрев слънце и ще се върнеш преди залез. Колкото земя обходиш през това време, твоя ще бъде.
към беседата >>

50. Проводници

Или пък може да стане някоя промяна в чувствата ви, пресищане може да стане.
Трябва да познавате закона на любовта. Част от тая енергия трябва да превърнете в жизнена енергия, която да подкрепя живота. За да се подкрепя животът ни и нашият организъм, зависи от това, какви са нашите чувства и нашите мисли. Щом се измени животът, изменя се организмът. Щом се измени организмът, изменя се и мисълта ви. Или пък може да стане някоя промяна в чувствата ви, пресищане може да стане. Изменението на чувствата може да стане само от пресищане. Изменението на мисълта може да стане, ако турите в ума си повече мисли, отколкото е нужно. Искате да разрешите някои задачи, които не са за този живот. Нашите учени изчисляват за колко милиона години ще има в слънцето енергия, изчисляват го по своему. Или някой път изчисляват, че за двайсет милиона години, за сто милиона, за двеста или за петстотин милиона години.
към беседата >>

Изменението на чувствата може да стане само от пресищане.
Част от тая енергия трябва да превърнете в жизнена енергия, която да подкрепя живота. За да се подкрепя животът ни и нашият организъм, зависи от това, какви са нашите чувства и нашите мисли. Щом се измени животът, изменя се организмът. Щом се измени организмът, изменя се и мисълта ви. Или пък може да стане някоя промяна в чувствата ви, пресищане може да стане. Изменението на чувствата може да стане само от пресищане. Изменението на мисълта може да стане, ако турите в ума си повече мисли, отколкото е нужно. Искате да разрешите някои задачи, които не са за този живот. Нашите учени изчисляват за колко милиона години ще има в слънцето енергия, изчисляват го по своему. Или някой път изчисляват, че за двайсет милиона години, за сто милиона, за двеста или за петстотин милиона години. Това са въпроси, които учените само предполагат.
към беседата >>

51. Новото верую

Някой казва: "Много хубаво беше менюто, но още едно ядене трябваше." Да, но тогава ще дойде пресищането.
Като имаш един приятел, само на приятеля можеш да се радваш, на хубавото можеш да се радваш. Казвам: Христос е свършил много хубави работи. Какво трябва всеки един от вас да свърши и какво всеки един от вас трябва да знае? Някой ми казва: "Можеш ли да ме научиш, можеш ли да ми кажеш нещо? " Това, което съм говорил, той не го е разбрал и не го е приложил, а иска да му кажа повече! Някой казва: "Много хубаво беше менюто, но още едно ядене трябваше." Да, но тогава ще дойде пресищането. Грехът не седи в яденето, а в преяждането и в избора на храната. И в любовта е същото: грехът не седи в любовта, но в прелюбодействието, в пресищането или в избора. И в любовта не трябва да сте безразборни. Казваш: "Можеш да обичаш всички." Неразбрана работа е това. Този, когото обичаш, трябва да има нужда от твоята любов.
към беседата >>

И в любовта е същото: грехът не седи в любовта, но в прелюбодействието, в пресищането или в избора.
Какво трябва всеки един от вас да свърши и какво всеки един от вас трябва да знае? Някой ми казва: "Можеш ли да ме научиш, можеш ли да ми кажеш нещо? " Това, което съм говорил, той не го е разбрал и не го е приложил, а иска да му кажа повече! Някой казва: "Много хубаво беше менюто, но още едно ядене трябваше." Да, но тогава ще дойде пресищането. Грехът не седи в яденето, а в преяждането и в избора на храната. И в любовта е същото: грехът не седи в любовта, но в прелюбодействието, в пресищането или в избора. И в любовта не трябва да сте безразборни. Казваш: "Можеш да обичаш всички." Неразбрана работа е това. Този, когото обичаш, трябва да има нужда от твоята любов. Някой кон е сприхав, не дава да го пипаш по задницата или по главата, ще те ритне или ще те ухапе. Ще бъдеш внимателен, няма да го пипаш, защото ако речеш да прекараш ръката си по него – или ритник, или ухапване.
към беседата >>

52. Причина на страданията. Любов, Разумност, Истина и Доброта / Причини за страданията

Животните умират от глад, а човек умира от пресищане.
И ако имаш един отличен ум, който Господ ти е дал, и ако не го впрегнеш на работа, той ще създаде зло на себе си. Ако Истината не я прилагаш, тя ще създаде зло на себе си. И ако разбираш Любовта и не я прилагаш, пак ще създадеш зло. Сега, не се спирайте защо страдате. Всички страдате от изобилие. Животните умират от глад, а човек умира от пресищане. Запример една котка, като хване една мишка, веднага с козината я изяда. От страх да не би да ѝ вземат мишката, изяда я с козината ѝ, с нечистотиите, всичко туй го нагълта. И тази котка целия ден се пече на слънцето. И каква дипломатка е. Ще дойде, ще мине покрай краката ти, ще пърка; и като дойде вкъщи, ще се очисти, ще си чисти кожата, тъй, модерна аристократка е, една първокласна дама.
към беседата >>

Човек страда от изобилие и пресищане, а животното – от лишения и глад. (втори вариант)
Злото се заключава в неизправяне на погрешките. Защо ти е даден ум, ако не можеш да работиш с него? Сложи ума си на работа, да изправиш погрешките си. Който иска да не греши, нека прилага любовта, разумността, добродетелта и истината. И тъй, страдате ли, ще знаете, че сте в изобилието на живота. Човек страда от изобилие и пресищане, а животното – от лишения и глад. Какво прави котката? – Дебне мишките. Като хване някоя мишка, цяла я гълта. След това се чисти, грее се на слънце, но все котка си остава и в края на краищата ще умре от глад и лишения. – Защо?
към втори вариант >>

53. Като добрия син

Но те идат при хубавото ядене, като ядеш правилно, не при пресищането.
Като ядеш, ще се спреш и ще кажеш: "Един важен въпрос имам да разрешавам. Имам хубави условия." След това ядене могат да ти дойдат най-хубавите мисли. Най-хубавите мисли идат изобщо при яденето. След като си се наял, след един хубав обяд, ще ти дойде една хубава мисъл. Някой път хубавите мисли идат и при други условия. Но те идат при хубавото ядене, като ядеш правилно, не при пресищането. Процесът на храненето е свързан с човешките чувства. Аз говоря върху това от обективно гледище. Ако знаеш добре да се храниш, ти ще знаеш добре да чувстваш и да мислиш. И обратното: ако правилно, добре мислиш, ти ще знаеш и как да се храниш. Между всички процеси има едно вътрешно съответствие.
към беседата >>

54. Двамата сина

Пресищането се крие в едното, което не ти достига.
Ходжата се навел, взел лирите, преброил ги и казал: Който е турил 99 лири, ще тури още една. Опасността се крие в последната лира, в единицата. Тя ще заведе човека в затвора. Бъди доволен на 99 лири. Очакваш ли още една, ще дойде нещастието. Пресищането се крие в едното, което не ти достига. Казвам: Не се стремете към последната лира, към последната единица, към едното. Даже и 99 лири не ви са нужни. Започнете с двата таланта, най-много с петте, това ви е достатъчно. Щастливи числа на земята са двойката и петорката. Човек има две очи, две уши, две вежди, две ноздри, две отвърстия на устата – едното за белите дробове, другото – за стомаха.
към беседата >>

Пресищането винаги иде от едното. (втори вариант)
Турил 99 лири, които Настрадин ходжа, щом ги видял, ги взел и ги турил в джоба си. Казват му: Нали ти казваше, че ако са 99 ти няма да ги вземеш? Той трябва да седи на думата! Последната лира, която взима, тя е опасната. И този закон е верен за всички ви. Пресищането винаги иде от едното. 99 си взел и още един наполеон като вземеш вайкане става. Та казвам, никога не вземайте последният наполеон. И 99-те и те не ви трябват. Започнете, ако може да ви даде някой, вземете 2 или 5-те ви са достатъчно за сега в живота. Щастливи числа са 2 и 5.
към втори вариант >>

55. Възпитание на сетивата

Сега, пресищането и недоимъкът носят две противоположни състояния.
Следователно, щом подбудителната причина е сетивността, оттам трябва да започнете. Ще ви дам едно тълкуване: ако имаш едно желание, то е мляко, което трябва да го туриш в буталото, да го биеш, та да извадиш маслото и да си намажеш хляба. Ако това желание не го биете, ще загубите маслото. А вие мислите да убиете желанието, да го унищожите. Не, трябва да извадиш от него полезното. Сега, пресищането и недоимъкът носят две противоположни състояния. От пресищане в човека може да се появи отвращение към храна. В онзи, който дълго време е гладувал, се образува точно обратното – той има желание постоянно да вкусва нещата. Това са противоположности. Има хора, на които им е втръснало от мед; има други, които заговорят ли за мед, потичат им лигите. Има хора, които са наплашени от науката и когато им говориш за научни работи, не искат да слушат.
към беседата >>

От пресищане в човека може да се появи отвращение към храна.
Ще ви дам едно тълкуване: ако имаш едно желание, то е мляко, което трябва да го туриш в буталото, да го биеш, та да извадиш маслото и да си намажеш хляба. Ако това желание не го биете, ще загубите маслото. А вие мислите да убиете желанието, да го унищожите. Не, трябва да извадиш от него полезното. Сега, пресищането и недоимъкът носят две противоположни състояния. От пресищане в човека може да се появи отвращение към храна. В онзи, който дълго време е гладувал, се образува точно обратното – той има желание постоянно да вкусва нещата. Това са противоположности. Има хора, на които им е втръснало от мед; има други, които заговорят ли за мед, потичат им лигите. Има хора, които са наплашени от науката и когато им говориш за научни работи, не искат да слушат. Например, съществуват ученици, на които щом им споменеш за математика, настръхват им косите – щом погледнат задачи и геометрични фигури, изпитват едно отвращение.
към беседата >>

56. Любов и приравняване / Приравняване и Любов

Черният цвят е цвят на пресищане.
Докато главите ви не побелеят, вие няма да поумнеете. — Защо побеля твоята глава? — Защото съм започнал да поумнявам. Белият цвят е символ на щедрост; той дава всичко. От научна гледна точка, всички цветове — бял, червен, жълт, син, зелен са отражение на нещо. Черният цвят е цвят на пресищане. Той съдържа всички цветове, но ги задържа само за себе си, нищо не дава. Затова, който ходи в светлина, той върши Божията воля. Който ходи в тъмнина, върши своята воля. Той всичко взима и го задържа само за себе си. Казано е: "Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе." Голямо е богатството на светлината, затова тя щедро дава.
към беседата >>

Черният цвят е цвят на пресищане. (втори вариант)
Защото едва съм поумнял. Някой се облякъл в бяло. Белият цвят е който всичко дава. В съвременната наука казват, белият цвят и червения цвят е едно отражение, зеленият цвят е едно отражение. Жълтия цвят, Всичките цветове са отражения. Черният цвят е цвят на пресищане. Ако искаш черен цвят, съдържа всички цветове. Той ги задържа само за себе си, той ги поглъща, а пък бялата светлина е, която раздава всичко. Затова онзи, който ходи в светлина, върши волята Божия. Онзи, който ходи в тъмнина, не я върши. Защо не я върши?
към втори вариант >>

57. Пред радостите и зад страданията

Защото да учиш хората това, което знаят, това е голямо пресищане.
Може би да турим, че тези големите ябълки не са толкоз доброкачествени, а по-дребните да са доброкачествени, по-вкусни. Братчето взело по-голямата ябълка, то не е толкоз умно. Ако онова вземе, и като опита, тогава да бъде доволно. Ние сега трябва да опитаме Божиите блага. Сега аз не искам да ви уча на онова, което знаете. Защото да учиш хората това, което знаят, това е голямо пресищане. Да ви уча сега как? Да взема един французин как трябва да произнесе на френски или да уча някой англичанин как трябва да произнася? Че англичаните не са дошли още до онова произношение. Някой не говорят английски както трябва, а и българите не говорят както трябва. Според мене англичаните говорят по-добре, отколкото българите.
към беседата >>

58. Радвайте се и веселете се

Пресищането някой път много мъчно се лекува.
Всеки един от вас може да промени своята мисъл. Всеки един от вас може да промени своите чувства. Не да ги измени, но да ги промени. Изменението седи в следното: Ако майката прехрани детето, да не му дава много да яде, да остане гладно, да го оставя по-гладно. Ние, съвременните хора, сме преситени, потопени от страдания, преситени от радости, преситени от неестествена любов. Пресищането някой път много мъчно се лекува. Трябва да се пазим от пресищането в света. Трябва да имате предметно учение. Една муха, която целува белия цвят, казва: Не може човек да се подигне, ако не е чист. Сега ние сме приятели с нея. Но тя хвърка и си прави опита.
към беседата >>

Трябва да се пазим от пресищането в света.
Всеки един от вас може да промени своите чувства. Не да ги измени, но да ги промени. Изменението седи в следното: Ако майката прехрани детето, да не му дава много да яде, да остане гладно, да го оставя по-гладно. Ние, съвременните хора, сме преситени, потопени от страдания, преситени от радости, преситени от неестествена любов. Пресищането някой път много мъчно се лекува. Трябва да се пазим от пресищането в света. Трябва да имате предметно учение. Една муха, която целува белия цвят, казва: Не може човек да се подигне, ако не е чист. Сега ние сме приятели с нея. Но тя хвърка и си прави опита. Намери нещо за ядене тази муха и казва: Колко бих желала да бъда като тия, които тук те слушат.
към беседата >>

59. Вътрешна просвета

РБ

Там, обаче, не се позволява никакво пресищане.
– Защо? Все му липсва нещо. Пее ли, говори ли, липсва му нещо. Говорът му е груб, пеенето нечисто, вследствие на което винаги остава недоволен. За да бъде доволен, той трябва да влезе в духовния свят, който се отличава с голямо изобилие. Там, обаче, не се позволява никакво пресищане. Ако яде, трябва да изяде най-много 32 хапки. Изяде ли 33. той се намира вън, в грубия физически свят. Искате ли да живеете добре на физическия свят, никога не пресилвайте нещата. Смисълът на живота не е в многото, но в разбирането на нещата.
към беседата >>

60. Който има уши, нека слуша

РБ

Не знае ли, как да учи, той дохожда до пресищане.
Понякога на небето се явяват две слънца: едното е истинското слънце, а другото – негово отражение. Като се вгледате внимателно в тия слънца, веднага намирате разлика между тях. Казвате: Съществено нещо ли е науката? Сама по себе си науката е резултат, а процесът на ученето е същественото. Човек трябва да знае, как да учи. Не знае ли, как да учи, той дохожда до пресищане. Значи, както в храненето има пресищане, така и в ученето. Като яде много неща, човек се пресища и мисли, че с дни няма да търси никаква храна. Обаче, като минат десетина часа, той отново огладнява и започва да мисли за ядене. Като огладнее отново, човек дохожда до своето нормално състояние. Дойде ли човек до положение да не приема никаква храна в стомаха си, той получава диплом за свършен курс на училището.
към беседата >>

Значи, както в храненето има пресищане, така и в ученето.
Като се вгледате внимателно в тия слънца, веднага намирате разлика между тях. Казвате: Съществено нещо ли е науката? Сама по себе си науката е резултат, а процесът на ученето е същественото. Човек трябва да знае, как да учи. Не знае ли, как да учи, той дохожда до пресищане. Значи, както в храненето има пресищане, така и в ученето. Като яде много неща, човек се пресища и мисли, че с дни няма да търси никаква храна. Обаче, като минат десетина часа, той отново огладнява и започва да мисли за ядене. Като огладнее отново, човек дохожда до своето нормално състояние. Дойде ли човек до положение да не приема никаква храна в стомаха си, той получава диплом за свършен курс на училището. Той взима диплома си в ръка и заминава за другия свят, в друго училище.
към беседата >>

61. Ще дойдем

Всички хора на земята страдат от пресищане от ония блага, които Бог ни е дал.
В който момент допуснат една мисъл странична, за удоволствие, те моментално ще се намерят в устата на тия животни. Докато са свързани с Бога и животните кротуват. Щом някое животно те нападне, това показва, че ти си престанал да мислиш за Бога, ти си недоволен от живота. Тогава страданието, като животни ще дойдат да те нападнат. Та защо трябва човек да бъде недоволен от живота? Всички хора на земята страдат от пресищане от ония блага, които Бог ни е дал. Понеже хората не употребяват благата, които Бог им е дал, както трябва, те страдат от пресищане. Ужасно нещо е пресищането. За да се излекува от пресищането, човек трябва да излезе от това статическо положение на живота, в което днес се намира. Та, когато говорим за любовта, ние разбираме един метод, чрез който човек може да измени състоянието си. Ти си влязъл в един свят на безпокойства и мислиш, че от теб нищо не може да излезе.
към беседата >>

Понеже хората не употребяват благата, които Бог им е дал, както трябва, те страдат от пресищане.
Докато са свързани с Бога и животните кротуват. Щом някое животно те нападне, това показва, че ти си престанал да мислиш за Бога, ти си недоволен от живота. Тогава страданието, като животни ще дойдат да те нападнат. Та защо трябва човек да бъде недоволен от живота? Всички хора на земята страдат от пресищане от ония блага, които Бог ни е дал. Понеже хората не употребяват благата, които Бог им е дал, както трябва, те страдат от пресищане. Ужасно нещо е пресищането. За да се излекува от пресищането, човек трябва да излезе от това статическо положение на живота, в което днес се намира. Та, когато говорим за любовта, ние разбираме един метод, чрез който човек може да измени състоянието си. Ти си влязъл в един свят на безпокойства и мислиш, че от теб нищо не може да излезе. Това е неразбиране на нещата.
към беседата >>

Ужасно нещо е пресищането.
Щом някое животно те нападне, това показва, че ти си престанал да мислиш за Бога, ти си недоволен от живота. Тогава страданието, като животни ще дойдат да те нападнат. Та защо трябва човек да бъде недоволен от живота? Всички хора на земята страдат от пресищане от ония блага, които Бог ни е дал. Понеже хората не употребяват благата, които Бог им е дал, както трябва, те страдат от пресищане. Ужасно нещо е пресищането. За да се излекува от пресищането, човек трябва да излезе от това статическо положение на живота, в което днес се намира. Та, когато говорим за любовта, ние разбираме един метод, чрез който човек може да измени състоянието си. Ти си влязъл в един свят на безпокойства и мислиш, че от теб нищо не може да излезе. Това е неразбиране на нещата. Бог не може да направи нещо, от което нищо да не излезе.
към беседата >>

За да се излекува от пресищането, човек трябва да излезе от това статическо положение на живота, в което днес се намира.
Тогава страданието, като животни ще дойдат да те нападнат. Та защо трябва човек да бъде недоволен от живота? Всички хора на земята страдат от пресищане от ония блага, които Бог ни е дал. Понеже хората не употребяват благата, които Бог им е дал, както трябва, те страдат от пресищане. Ужасно нещо е пресищането. За да се излекува от пресищането, човек трябва да излезе от това статическо положение на живота, в което днес се намира. Та, когато говорим за любовта, ние разбираме един метод, чрез който човек може да измени състоянието си. Ти си влязъл в един свят на безпокойства и мислиш, че от теб нищо не може да излезе. Това е неразбиране на нещата. Бог не може да направи нещо, от което нищо да не излезе. Щом Бог е направил ябълката, той е заповядал да служи тя на хората с плодовете си.
към беседата >>

62. Благо и блаженство

Недоимъкът някой път и пресищането.
Има две неща, които спъват човека. Недоимъкът някой път и пресищането. Някой човек страда от недоимък, а някой човек страда от излишък. Ако е от недоимък, той изпосталява. Ако недоимъкът е по отношение на материалните работи, човек изсъхва и казва: Гладен ще умра! А ако е от изобилие, той затлъстява, на буре става. Сега, някой път ние заучаваме някои работи и само ги декламираме.
към беседата >>

63. Опитване, проверяване и прилагане

Пресищане има вътре.
Не е разумно. Сега аз ви казвам един начин да говориш на гърлото, ще попееш, ще станеш първокласен певец. Ако досега бяхте употребили, светът щеше да знае. Който пее лошо, не мисли. Всеки един звук е стъпало на една култура. Пресищане има вътре. Като плаче един човек, ще го знаеш. И като започне да плаче и като се кара, може да знаеш, ще стане ли велик човек или гениален, или е голям простак. По гласа му ще познаеш. Като минаваш някъде вечерно време, ако минаваш и мълчиш, кучето седи далеч. Щом издадеш гласа си, те те познават, дали тебе те е страх или не.
към беседата >>

64. Езикът на седемте тона

И в музиката има опасност от пресищане.
А пък на земята е друго. Христос дойде на земята, за да може да научи неща, които не ги знаеше и Той. За да може да изяви новото! За да може и в страданията да се научиш, да можеш и при страданията да пееш! Сега да остане за следущия път. И в музиката има опасност от пресищане. Някои сега мислят, понеже знаят Новото, то старото не им трябва. Не, старото си е на място. А пък Новото да се приеме. Да знаете, че минавате от Християнската епоха в Новата епоха, която е епоха на Закона на братството и сестринството. Или, да знаеш как да обичаш баща си и майка си.
към беседата >>

65. Добрият път

Турците казват: „Байганлък“ – пресищане има.
Ако дълго време говориш на един човек за един предмет, той му става безразличен. Ако дълго време ви дават захар да ядете, ще ви дойде едно отвращение. Турците казват: „Байганлък“ – пресищане има. През всичките векове религиозните имат много хубави черти, но имат и някои много лоши черти. За пример, богатите имат много добри черти – обличат се хубаво, измиват се хубаво, обущата им са чисти, дрехите им са чисти, кал нямат под ноктите си. Бедните, кал колкото искаш под ноктите им. Дрехите им оцапани, колкото искаш, петна ще намериш по техните дрехи. Казват: „Беднотия, какво да се прави.“ Един човек, който носи съдрани гащи, той е културен човек.
към беседата >>

66. Новото възпитание

На тези е дадена повече светлина, отколкото трябва, пресищане има.
Ако нямаш разположение на физическото поле да ядеш, не си здрав. Ако не разбираш топлината в духовния свят, не си здрав. То е болезнено състояние. Нали има болни, за които затварят всичките прозорци, дразни ги светлината. За да оздравеят, трябва да се затворят всичките прозорци. На тези е дадена повече светлина, отколкото трябва, пресищане има. Но да се повърнем към въпроса. От какво се нуждае „до“? Вие имате едно кокоше яйце. От какво се нуждае яйцето? Яйцето се нуждае от една квачка.
към беседата >>

67. Любов и безлюбие

По-малко хора умират от глад, отколкото от пресищане.
Една е реалността на живота. Всичките противоречия произтичат в света от това, че ние искаме да турим един закон на любовта, да морализираме хората, как трябва да живеят. Без любов не може да се живее. Всички хора изобщо създават своето нещастие, когато започнат да морализират любовта. Един прост пример ще ви дам. По-малко хора умират от глад, отколкото от пресищане. Защото при яденето може да се задоволиш. Нищо като не ядеш, как ще се задоволиш? Много хора умират от пресищане. На вас казвам: Не бързайте, не се лакомете в любовта. Яж по малко, не мисли, че ще изчезне, че някой ще я вземе, че ще те лишат от нея, че не те обичат, и тям подобни неща.
към беседата >>

Много хора умират от пресищане.
Всички хора изобщо създават своето нещастие, когато започнат да морализират любовта. Един прост пример ще ви дам. По-малко хора умират от глад, отколкото от пресищане. Защото при яденето може да се задоволиш. Нищо като не ядеш, как ще се задоволиш? Много хора умират от пресищане. На вас казвам: Не бързайте, не се лакомете в любовта. Яж по малко, не мисли, че ще изчезне, че някой ще я вземе, че ще те лишат от нея, че не те обичат, и тям подобни неща. Колко заблуждения и примери са създадени от миналото, че този те обича, че онзи не те обича. Това са заблуждения. Не те обичат хората, ако идеш в някоя изба, слънцето не те обича, не те осветлява.
към беседата >>

68. Ще се наситят

Не пресищане.
Любов, която не сме употребили намясто, тя създава нашето нещастие. Ако пуснете на някое място вода, дето все не изтича, ще направи кал. Ако направите наклон, да се изтича, ще се избавите от едно бъдещо противоречие. В себе си вие някой път се подпушвате, ние подпушваме любовта. Майката проповядва, казва: „Ти да не го обичаш, да не се увлечеш." Право е. Не пресищане. Никога не давайте на вашите гости, не им туряйте голяма паница, не им туряйте много ядене – до половината. Половината да изядат, другото да остане. Много малко им туряйте. Видиш, че изяде всичкото ядене в паницата. Природата в туй отношение е много внимателна.
към беседата >>

Ние всички страдаме от пресищане, затуй тя ни дава малко.
Никога не давайте на вашите гости, не им туряйте голяма паница, не им туряйте много ядене – до половината. Половината да изядат, другото да остане. Много малко им туряйте. Видиш, че изяде всичкото ядене в паницата. Природата в туй отношение е много внимателна. Ние всички страдаме от пресищане, затуй тя ни дава малко. Всички вие искате да бъдете богати. Че има ли някой от вас, който да не е богат? Не ви трябват пари. Парите отпосле ще дойдат. Те са последните.
към беседата >>

69. Божествени закони

Казвамъ: Всички вие страдате от пресищане.
Ще претеглимъ и себе си и тогава ще направим едно съотношение. И съобразно съ пчелата ще видимъ колко храна ни се пада. Правили ли сте вие изчисления колко храна ви се пада на день, ако вземете пчелата за мѣрка? Може да вземете единъ слонъ. Ако вземете слона, както сега му даватъ по 70 килограма на день, ако го оставите въ естествено положение, колко ще изѣде? Казвамъ: Всички вие страдате от пресищане. Вие имате толкова желание, искате да станете знаменитъ, да ви знае цѣлия свѣтъ. Питамъ: Ако ви знае цѣлия свѣтъ, какво ще добиете? Да бѫдешъ прочутъ пѣвецъ, че като пѣешъ – да знаятъ, че ти пѣешъ хубаво. Ти, за да станешъ знаменитъ, на всичкитѣ хора трѣбва да дадешъ нѣщо отъ себе си. Станешъ знаменитъ, богатъ, трѣбва на хората да раздавашъ, на хората пари.
към беседата >>

Казвам: Всички вие страдате от пресищане. (втори вариант)
Ще претеглим и себе си и тогава ще направим едно съотношение. И съобразно с пчелата ще видим колко храна ни се пада. Правили ли сте вие изчисления колко храна ви се пада на ден, ако вземете пчелата за мярка? Може да вземете един слон. Ако вземете слона, както сега му дават по 70 килограма на ден, ако го оставите в естествено положение, колко ще изяде? Казвам: Всички вие страдате от пресищане. Вие имате толкова желание, искате да станете знаменит, да ви знае целия свят. Питам: Ако ви знае целия свят, какво ще добиете? Да бъдеш прочут певец, че като пееш – да знаят, че ти пееш хубаво. Ти, за да станеш знаме-нит, на всичките хора трябва да дадеш нещо от себе си. Станеш знаменит, богат, трябва на хората да раздаваш, на хората пари.
към втори вариант >>

70. Свободен човек

Но в желанията човек трябва да се пази от пресищане, нямайте еднообразни желания и не мислете за едно и също нещо.
Умря в нас това животното, да задигаме кокошки и пилци, умря туй желание.“ Умряло наполовина, защото гледам, очите на лисицата са отворени, гледат към земята още. Тази лисица е само вътре, а очите са още отворени. Казвам, не желайте в себе си да унищожите вашите желания. Човек да възпитава своите пожелания, а да остави своите естествени желания. Желанието да ядеш, да пиеш вода и всичко, което човек желае, е на място. Но в желанията човек трябва да се пази от пресищане, нямайте еднообразни желания и не мислете за едно и също нещо. Запример, някой те обиди и ти двайсет години носиш обидата в ума си. Казваш: „Обиди ме.“ Кажете ми една благородна дума, от която човек се обижда. Коя е най благородната обида? Вие, учителите – коя е най благородната обида, с която вие обиждате децата? Ако вие се обиждате, засяга се вашият мозък само на едно място.
към беседата >>

71. Правата посока

Разправяше ми единъ приятель, казва: „Хванала ме е една индеферентность, нищо не ме интересува, безразлично ми е“. Пресищане.
Не е така. Когато краката се движатъ повече, съразмѣрно съ тѣхъ се развиватъ и рѫцетѣ, съразмѣрно съ краката се развива и човѣшкиятъ умъ. Сега всѣки единъ отъ васъ се нуждае отъ нѣщо. Общи нѣща трѣбва да се започнатъ. Какъ вие се справяте съ вашитѣ мѫчнотии? Разправяше ми единъ приятель, казва: „Хванала ме е една индеферентность, нищо не ме интересува, безразлично ми е“. Пресищане. Като човѣкъ ялъ много сладки работи, не му се яде вече, преситилъ се. Ядешъ нѣщо много, пресищане става, ражда се контрастъ, искашъ нѣщо киселичко. Нѣкой пѫть, когато нѣкои хора сѫ яли кисели работи, въ тѣхъ се заражда желание да ядатъ сладки работи. Казвамъ: Избѣгвайте пресищанията. Не мислете постоянно върху едно и сѫщо нѣщо.
към беседата >>

Ядешъ нѣщо много, пресищане става, ражда се контрастъ, искашъ нѣщо киселичко.
Сега всѣки единъ отъ васъ се нуждае отъ нѣщо. Общи нѣща трѣбва да се започнатъ. Какъ вие се справяте съ вашитѣ мѫчнотии? Разправяше ми единъ приятель, казва: „Хванала ме е една индеферентность, нищо не ме интересува, безразлично ми е“. Пресищане. Като човѣкъ ялъ много сладки работи, не му се яде вече, преситилъ се. Ядешъ нѣщо много, пресищане става, ражда се контрастъ, искашъ нѣщо киселичко. Нѣкой пѫть, когато нѣкои хора сѫ яли кисели работи, въ тѣхъ се заражда желание да ядатъ сладки работи. Казвамъ: Избѣгвайте пресищанията. Не мислете постоянно върху едно и сѫщо нѣщо. Казвашъ: „Нѣма да бѫде тази работа“. И нѣма да бѫде тази работа.
към беседата >>

Разправяше ми един приятел, казва: „Хванала ме е една индиферентност*, нищо не ме интересува, безразлично ми е”. Пресищане. (втори вариант)
Не е така. Когато краката се движат повече, съразмерно с тях се развиват и ръцете, съразмерно с краката се развива и човешкият ум. Сега всеки един от вас се нуждае от нещо. Общи неща трябва да се започнат. Как вие се справяте с вашите мъчнотии? Разправяше ми един приятел, казва: „Хванала ме е една индиферентност*, нищо не ме интересува, безразлично ми е”. Пресищане. Като човек ял много сладки работи, не му се яде вече, преситил се. Ядеш нещо много, пресищане става, ражда се контраст, искаш нещо киселичко. Някой път, когато някои хора са яли кисели работи, в тях се заражда желание да ядат сладки работи. Казвам: Избягвайте пресищанията. Не мислете постоянно върху едно и също нещо.
към втори вариант >>

Ядеш нещо много, пресищане става, ражда се контраст, искаш нещо киселичко. (втори вариант)
Сега всеки един от вас се нуждае от нещо. Общи неща трябва да се започнат. Как вие се справяте с вашите мъчнотии? Разправяше ми един приятел, казва: „Хванала ме е една индиферентност*, нищо не ме интересува, безразлично ми е”. Пресищане. Като човек ял много сладки работи, не му се яде вече, преситил се. Ядеш нещо много, пресищане става, ражда се контраст, искаш нещо киселичко. Някой път, когато някои хора са яли кисели работи, в тях се заражда желание да ядат сладки работи. Казвам: Избягвайте пресищанията. Не мислете постоянно върху едно и също нещо. Казваш: „Няма да бъде тази работа”. И няма да бъде тази работа.
към втори вариант >>

72. Учител мой

В съвременния свят ние страдаме от пресищане, а в някои случаи нещата нямат еднаква стойност.
За да го обработя във всичката негова красота, намерих, че ако на този образ му дам всичката красота, ще направя една пакост на себе си. Защо човек ще направи пакост на себе си? Представете си при сегашните условия: една млада мома тури огърлица за двеста, триста или петстотин хиляди лева. Мислите ли, че нейното положение ще бъде безопасно? Ни най-малко. В съвременния свят ние страдаме от пресищане, а в някои случаи нещата нямат еднаква стойност. За да имат еднаква стойност, всеки от вас трябва да разбира културата. Ако вие не можете да използвате слънчевата светлина и да бъдете благодарни на слънцето, как ще се ползвате от нея? Според старите вярвания казват, че някои се покланят на слънцето. То е друг въпрос. Слънцето не създаде света, нито месечината създаде света, нито звездите създадоха света.
към беседата >>

73. Човешка, ангелска и Божествена Любов

Някой път обичаме религиозните книги, след туй стане пресищане, не искаме да ги четем.
Когато обонянието се развали, тогава яденето не е така сладко. Ако яденето е приятно, човек е здрав. Щом започне човек да боледува, неприятно е, вгорчивява се на езика му. Не само това, но някой път известна литература нас ни интересува. След време тази литература ни стане отвратителна. Някой път обичаме религиозните книги, след туй стане пресищане, не искаме да ги четем. Някой път философски книги, но и те после ни стават тягостни. Някой път и в поезията. И много неща стават пресилени, стават ни тягостни. Природата не обича еднообразие. В разните народи виждаме, в своето развитие, кой къде е работил.
към беседата >>

74. Навреме и без време

И в Любовта има пресищане.
Ще ядеш толкоз, колкото стомахът в дадения случай може да смели. Ако ядеш повече или по-малко, то е престъпление. Да не мислиш, че като ядеш повече, ще спечелиш и като ядеш по-малко, ще спечелиш? Ще ядеш толкоз, колкото трябва, и да си благодарен. Благодари на туй, което ти е дадено. И в Любовта има пресищане. Не обичай повече, отколкото трябва, не обичай по-малко, отколкото трябва. Не знай повече, отколкото трябва и не ставай невежа [повече], отколкото трябва. Толкоз, колкото трябва в дадения случай. Не бъди чрезмерно свободен, радвай се на онази свобода, която Бог ти е дал. Ще дойдем до ограничения.
към беседата >>

75. Малките правила

Пресищане в Любовта, пресищане в мислите, в чувствата да няма.
Голямото изобилие, което искаме, е човешкото, там е всичката опасност. В многото ядене е опасността и в неяденето е опасността. Като ядеш толкоз, колкото Бог изисква, то е Божие благословение. И в Любовта е същият закон. Няма да се пресищаш. Пресищане в Любовта, пресищане в мислите, в чувствата да няма. Всякога чувствата да бъдат младенчески, малко яж, не да гладуваш. Сега често казвате: “Влезте в положението ми”. Една майка има деца. Тия деца не слушат. Ти като майка, ако имаш две деца, ще станеш половин час по-рано и те още като спят, ти ще се измиеш хубаво и ще идеш да ги погалиш хубаво.
към беседата >>

76. Добро слушане

Трябва да знаете, недоимъкът и преядането са две неща опасни, особено пресищането.
И ти може да го направиш. Те като го направят, може да кажеш: „Повече туриха“ или „Малко туриха“. В чая тури една бучка, две, три, колкото искаш, не е грехота. Има хора, които са яли сладки работи, не искат да ядат сладко вече. Опасно нещо е преядането. Трябва да знаете, недоимъкът и преядането са две неща опасни, особено пресищането. Щом се преситиш, образува се един лош навик, ставаш индиферентен. Някой стане индиферентен към любовта. Преял е. Стане индиферентен, не иска да се учи. Индиферентен станал към знанието, индиферентен станал към истината, преял е.
към беседата >>

77. Малкото добро