Търсене в текстове за 'Пресищане'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 17 резултата в 14 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Във всяка работата е необходима умереност и разнообразие, в противен случай се получава пресищане и омръзване.
Тази централизирана комуна е, разбира се, една по-далечна цел, защото ние смятаме, че за нея ще бъдат необходими изпитани и изживели описаните по-горе процеси, ученици. Един друг разрушител на целостта на сдружението е голямата физ. работа. Този въпрос е много важен, защото се налага за разрешение още на първо време. Непосилния физ. труд изчерпва, убива лека-полека ентусиазма и на най-предания член на сдружението. Във всяка работата е необходима умереност и разнообразие, в противен случай се получава пресищане и омръзване. А ние мислим, че само резултатите от работата, извършена с желание, са ценни за този, който я върши. Обратното може да даде само външни облаги. Като хвърлим един общ поглед на изказаните дотук мисли, в нас остава убеждението че в този нов живот има само мъчнотии и пречки за преодоляване. И нашия читател може би да е изживял преждевременно онова състояние, в което изпада всеки почти член на сдружението в момента, когато му бъде открит вътрешният фронт. Изведнъж той се намира обграден от много недостатъци, за които преди, в отделния живот, не е дори подозирал.
към текста >>

2. ЗА СВОБОДАТА - К-в Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Пресищането от удобствата и охолството на материалната култура и стремежа към един опростен и по-природосъобразен живот бяха изразени от Толстой с поразителна искреност и прямота.
Толстой може би не е проучен още напълно и оценен правилно. Той и до сега остава известен предимно като писател-художник и религиозно-философските му идеи се разглеждат само като допълнение на чисто литературната му деятелност. За малцината обаче, които са го проучили по-отблизо и споделят неговите възгледи, не е така. За тях Толстой е ценен повече с втората половина на своята деятелност и на своя живот. Вътрешните лутания и кризата, която преживя Толстой и просветлението, което настъпи отпосле у него, ги преживяха и преживяват мнозина. Пресищането от удобствата и охолството на материалната култура и стремежа към един опростен и по-природосъобразен живот бяха изразени от Толстой с поразителна искреност и прямота. Толстой стана учител за мнозина. Неговото учение има последователи и те го прилагат в живота си. И нищо по-красиво от това, да се бори човек за свобода, за правдини – особено когато противодействието е силно... Че Толстой не отрича изцяло днешната наука и култура, както първоначално се струваше на мнозина, е вече безспорно. Но, че едно пълно опростяване на разбиранията и живота от гледна точка на действителността и прогреса е невъзможно – това изглежда не е още ясно. Доколкото религиозното учение на Толстой иска да задоволи духовните потреби само на дадена категория хора, то е достатъчно обосновано.
към текста >>

3. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

На днешния човек трябва да се посочи вътрешната свобода и пътя към нея... Днес имаме копнеж за знание, но не само знание на тънката специализация и паметарство отвън, но знание което да прояснява и цялата душа отвътре... Днес имаме пресищане от фалша и лицемерието и стремеж към едно непринудено и естествено добротворство.
Защото моралната криза по същество е криза душевна. Днес имаме копнеж за свобода. Тоя копнеж е естествен, дълбоко мотивиран, но той погълна и поглъща много жертви вследствие неизясненото понятие за свободата. Вярно е, че свободата има една външна страна, но свободата по същество е нещо вътрешно, както хубаво обяснява Рабиндранат Тагор. Един от трагичните моменти в живота на днешния човек е тоя, че той, който не се е освободил от най-близките семейни, служебни и родови задължения, иска да услужи на цялото човечество... В тоя стремеж има нещо естествено и правдиво, но той требва да се уясни. На днешния човек трябва да се посочи вътрешната свобода и пътя към нея... Днес имаме копнеж за знание, но не само знание на тънката специализация и паметарство отвън, но знание което да прояснява и цялата душа отвътре... Днес имаме пресищане от фалша и лицемерието и стремеж към едно непринудено и естествено добротворство. Кой днес ще каже на падналите как да станат? Кой ще посочи вътрешния път към свобода? Кой ще даде методите на новото синтетично знание и добротворство? Оня, който еднакво владее и мъдростта на изтока и мъдростта на запада. Днес и изтокът, и западът еднакво очакват своя вътрешен обединител, появата на когото ще отбележи началото на една нова култура... Вел. Вл.
към текста >>

4. ОКОТО И НАУКАТА Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

В пресищането обновление не може да става.
Този външен закон на природата може да се отнесе и към вътрешния живот на човека. В процеса на обновяването, обаче, човек може да се развива и при най-неблагоприятни условия. И тъй, Писанието казва: „Постоянно се обновявайте! " Казвам: постоянно се обновявайте, но не се пресищайте! И хубавите работи, като се преповтарят често, произвеждат обратни резултати, настава втръсване в живота на човека. В пресищането обновление не може да става. Дойде ли този процес, трябва да се отнеме нещо от човека, за да стане обновление. Този процес на отнемане става постоянно и в природата От гледището на опресняването могат разумно да се обяснят всички противоречия в живота. Ако хората живеят в един разумен свят, ще видят, че всичко, което Бог е сътворил, е поставено точно на своето место. Всеки лист, всяко клонче, всяко стъбло на дървото има своето дълбоко предназначение. Щом е тъй, не отивай с брадва в ръка да сечеш дърветата в горите!
към текста >>

5. ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗЪМ-А.БЕРТОЛИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Когато вземеш живот повече, отколкото трябва, явява се пресищане.
Животът има само примеси, но сам по себе си нито се разваля, нито се подобрява. Това, което може да развали живота, седи извън него. Животът на човека може да се развали само в такъв случай, ако той измени отношенията си към Бога, или ако измени отношенията си към ближните. Тогава в живота на човка ще се яви един малък дисонанс и той ще приеме от него повече или по-малко. Всякога, когато човек приема от нещо повече или по-малко, ражда се злото в света. Когато вземеш живот повече, отколкото трябва, явява се пресищане. Когато вземеш живот толкова, колкото трябва, ти си в царството на радостта. Животът няма нито начало, нито край. Единственото реално нещо, което ние знаем, това е животът. Животът е първият подтик на движение. Той е като река, която слиза от висок планински връх и непрекъснато тече.
към текста >>

6. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ДУШАТА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Много болести могат да се лекуват чрез разумен пост, а излишекът от храна и пресищането са най-опасните и най-голямите врагове на човека.
Мойсей в книгата Битие символически е показал, че на Адам и Ева е било забранено да ядат от плодовете на едно дърво. Те трябвало да постят само от плодовете на това дърво — но те не могли да издържат тоя пост. Най-добрите медици са съгласни, че болестите идват от чужди вещества, които, като не могат да се отсранят от организма, натрупват се по различните органи и при пръв удобен за тях случай те се проявяват в различни форми на болести. От това не следва, че трябва да престанем да се храним, но трябва от време на време да остане стомахът на почивка и спокойствие. Много вредни неща биха се отстранили тогава. Много болести могат да се лекуват чрез разумен пост, а излишекът от храна и пресищането са най-опасните и най-голямите врагове на човека. Да преяжда човек и никога да не пости – това са неща, които ще му докарат най-голями неприятности и страдания. Но и да пости човек без да знае как, кога и колко време и това също не ще му донесе голями блага и добрини. Това, което се казва за физическото хранене се отнася и за чувствата. И там човек яде, пие, трупа материи, които един ден почват да гният. Мнозина не знаят, че човешкото същество представлява дом, общество, цяла държава, в която мнозина ядат и пият и унищожават всичко приготвено с голям труд и усилия.
към текста >>

7. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 62 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Самоубийства от глад, от пресищане от живота, от честолюбие, от изгубване смисъла на живота и какви ли не още.
Следва го, защото го следват и лекари, и учители, и свещеници, и бащи, и майки, и всички, които дават пример. От една страна повик, и стремеж за максимум удоволствия, за лек живот без труд, от друга страна — вик, молба и стон за работа, за хляб, за минимални условия за физическо съществуване, на които всеки родил се на земята всред културно общество, има неотемлимо право. И каква гавра, каква ирония към съдбата на онеправдалите от живота, не от живота, а от организираното общество, което в своята сантиментална хуманност отива до там, че създава дружества за защита на животните, като изключва, обаче, от обсега на хуманитарните си грижи словесните създания, които са надарени с ум и съзнание, за да изпитват грозната трагедия на живота и спокойно ги оставя да падат под ударите на този живот. Епидемия от убийства и самоубийства, които никому не правят впечатление. Убийства при дребен спор, убийства за 100 — 200 лева, за педя земя и най сетне чудноватите убийства по „идейни“ подбуди. Самоубийства от глад, от пресищане от живота, от честолюбие, от изгубване смисъла на живота и какви ли не още. А това ще каже излизане из релсите на съзнателния живот, изгубване разумната мярка за позволено и непозволено. Това ще каже обезценяване на най-ценното благо, на което не ние сме господари — живота. И сега вие дипломати, вие общественици, учени, учители, свещеници, проповедници, писатели — погледнете картината на цивилизования „християнски“ свят, която вие създадохте, слезте от висотата на положението си в низините, потопете се в морето от страдания и нещастия, в което се дави човечеството, сложете за уверение ръка върху раните му, за да изтръпнете, да се стреснете, да видите жестокостта и лицемерието си, да съзнаете безумието си, и ако не можете сами да се преобразите, както Савел на Павел, отстъпете присвоените си права на водачи на човечеството на други, които да посочат на това измъчено човечество път и цел, които да му дадат идеал, които да го направят щастливо чрез щедро даряваните от Създателя материални и духовни блага. Ст. Карапетров Каква трябва да бъде първата Трудова Братска Задруга Идеалът на човека е най-мощната сила, която твори неговото бъдеще. Какъвто е идеала ни, такива ще бъдем, след време и самите ний.
към текста >>

8. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 88 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Пресищане, излишества и разкош от една страна, глад и мизерия от друга — не ще съществуват.
Щом се дойде до благата на живота — те трябва да бъдат правилно, справедливо разпределени. С други думи — за всички отделни единици, съставляващи общия организъм на държавата, трябва да се създадат добри условия за техния живот и развитие. В истинската държава всички са равни — не на думи, не и по „избирателни права“, а в задължението си — всички да работят, и всички еднакво да се ползват от произведеното. Да признаеш на човека „равенство пред законите“, а да го лишиш от възможностите за сносен човешки живот, да му дадеш „избирателни права", а да разполагаш всеки момент с, живота му, това е най-големия абсурд, до който съвременните държави изпадат. Новата, истинската държава няма да бъде насилник и експлоататор за отделните индивиди, няма да бъде за едни майка, за други мащеха, а ще бъде истинска майка за всички. Пресищане, излишества и разкош от една страна, глад и мизерия от друга — не ще съществуват. Насилия и тормоз, безпрекословно подчинение и диктатура няма да има. В новата държава ще управлява разумността, за благото, на всички съставляващи я индивиди, като се изключат всички класови различия, и се създадат добри условия за живот и развитие на всички. Новата, истинската държава няма да се създаде чрез закони, отгоре, а ще се изгради бавно, естествено и свободно отдолу, в недрата на самия народ, чрез трудовите братски задруги, които постепенно ще обгърнат целия живот. На работа за изграждане на Братските Задруги, които ще създадат новата Божествена Държава, в която насилия и класови различия не ще съществуват. Лечебното действие на цветовете Лечебното действие на светлинните лъчи е отдавна доказано, и днес то се използва широко от лекари и публика за ликуване на болести и укрепване на здравето.
към текста >>

9. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 105 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ходи, където щеш; яж до пресищане: наслаждавай се колкото ти сърце и душа желаят.
Просо растеше цял бой високо и сладко като мляко. У съседните ниви растяха царевица — незаменим жир. Пък какви тикви се търкаляха — деликатеси, каквито и в рая надали има. Крушовите дървета навсякъде зариваха земята с меки круши. Е-е-хе. Чудно време беше то! Ходи, където щеш; яж до пресищане: наслаждавай се колкото ти сърце и душа желаят. Нямаше кой до шукне. Златен век беше тогава. Дали ще се върне пак някога това чудно време? Нивата му отговорила: —Не, никога вече няма да се върне онова време, любезни Глиганчо! То отлетя във вечността и отнесе своята красота.
към текста >>

10. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 172 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Канарите, напоени до пресищане от дълбоко проникващата влага, се окапват, изглеждат мрачни и неузнаваеми.
Това сърце, що бие ми в гърдите, Това е част от Вечното сърце. В сиянието прекрасно на звездите Аз виждам Божието лице. Олга Славчева СПОМЕНИ ЗА ПЛАНИНАТА Когато на есен планината добие своя бронзов цвят, широко листната гора се оцвети в чудни багри, шипките и глоговете почервенеят, по ливадите се издигат, като боброви гнезда, купчини миризливо сено, а дъждовните капки по-често пеят своята монотонна песен по нашите прозорци — тогава човеку се иска да се свие в някой топъл кът и да работи. Планината облича своята зимна дреха и е най-негостоприемна тогава. Тежките от влага мъгли се влачат из безкрайните й коридори и искат да завземат върховете. Канарите, напоени до пресищане от дълбоко проникващата влага, се окапват, изглеждат мрачни и неузнаваеми. Над езерата се вият вихрено мъглите, а мрачният небосвод ги прави тъмни и страхотни. Те тръпнат от леденото дихание на севера, който свири през тревичките и ги обкичва със скреж. Вълните стават по-големи, бързат към брега, кждето се разбиват странно и плачевно хлипайки из хралупите на канарите. Слънцето, разкъсало за миг мъглите, се усмихва нежно на своите любими езера и им казва своето последно прости — до пролетта … И наистина, ден след ден пролетта идва. Слънцето се издига все по-високо и по-високо.
към текста >>

11. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 191 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Аз съм бил наистина скъпото съкровище на храма, защото тогава, когато моето тяло, опиянено от удоволствието, падаше безсилно в смътния сън на пресищането, моите устни и моят глас ставаха достъпни, подчинени на волята на царицата на мрака.
Защото сега аз виждах, че съм бил завладян от магията, която бях тълкувал за Камен Бака. Както и другите, ез бях живял за желанието и за неговото задоволяване. И, потопен в радостите на удоволствията, аз съм бил като пиян и не съм знаял какво права. Спомняйки си моето минало, аз схванах смисъла на думите на Себуа. които едва бих могъл да разбера до сега. Аз съм бил наистина скъпото съкровище на храма, защото тогава, когато моето тяло, опиянено от удоволствието, падаше безсилно в смътния сън на пресищането, моите устни и моят глас ставаха достъпни, подчинени на волята на царицата на мрака. Чрез моите физически сили, тя правеше да се узнават нейните желания и печелеше роби за своята служба които й се предаваха напълно с целта да получат наслаждения. В своята жестока и ужасна сила, тя изваждаше тъмните наслоения в душите на хората, тя виждаше техните апетити, и, чрез моите думи, им посочваше как да постигнат това, което бяха пожелали. Докато бях седнал там, безмълвен и ужасен от виденията, които минаваха през моята събудена памет, аз видях сам себе си: изпърво едно още чисто дете, чийто страхове и тревоги биваха успокоявани чрез развлечението. После а храма, вътре а светилището, безпомощно същество, просто оръдие, инструмент, с когото си играеха без милост. По-късно в блясъка и красотата на моята младост, несъзнателно лежащ върху борда на свещения кораб, ставайки в несъзнаваното безумие и произнасяйки странни думи.
към текста >>

12. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 270 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всички хора на земята страдат от пресищане от ония блага, които Бог ни е дал.
В това време те седят и мислят изключително за Господа, прекарват в дълбоко съзерцание. В който момент до-пуснат в ума си една мисъл странична, за удоволствие, те моментална ще се намерят в устата на тия животни. Докато са свързани с Бога, и животните кротуват. Щом някое животно те нападне, това показва, че ти си престанал да мислиш за Бога, ти си недоволен от живота Тогава страданията, като животни, ще доядат да те нападнат. Та защо трябва човек да бъде недоволен от живота? Всички хора на земята страдат от пресищане от ония блага, които Бог ни е дал. Понеже хората не употребяват благата, които Бог им е дал. както трябва, те страдат от пресищане. Ужасно нещо е пресищането. Човек трябва да излезе от това статическо положение на живота, в което днес се намира. Та когато говорим за любовта, ние разбираме един метод, чрез които човек може да измени състоянието си.
към текста >>

както трябва, те страдат от пресищане.
Докато са свързани с Бога, и животните кротуват. Щом някое животно те нападне, това показва, че ти си престанал да мислиш за Бога, ти си недоволен от живота Тогава страданията, като животни, ще доядат да те нападнат. Та защо трябва човек да бъде недоволен от живота? Всички хора на земята страдат от пресищане от ония блага, които Бог ни е дал. Понеже хората не употребяват благата, които Бог им е дал. както трябва, те страдат от пресищане. Ужасно нещо е пресищането. Човек трябва да излезе от това статическо положение на живота, в което днес се намира. Та когато говорим за любовта, ние разбираме един метод, чрез които човек може да измени състоянието си. Ти си влязъл в един свят на безпокойствие и мислиш, че от тебе нищо не може да излезе. Това е неразбиране на нещата.
към текста >>

Ужасно нещо е пресищането.
Щом някое животно те нападне, това показва, че ти си престанал да мислиш за Бога, ти си недоволен от живота Тогава страданията, като животни, ще доядат да те нападнат. Та защо трябва човек да бъде недоволен от живота? Всички хора на земята страдат от пресищане от ония блага, които Бог ни е дал. Понеже хората не употребяват благата, които Бог им е дал. както трябва, те страдат от пресищане. Ужасно нещо е пресищането. Човек трябва да излезе от това статическо положение на живота, в което днес се намира. Та когато говорим за любовта, ние разбираме един метод, чрез които човек може да измени състоянието си. Ти си влязъл в един свят на безпокойствие и мислиш, че от тебе нищо не може да излезе. Това е неразбиране на нещата. Бог не може да направи нещо, от което нищо да не излезе.
към текста >>

13. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Пресищането е свързано с понятията за кафе и мляко, удоволствието е свързано с розовия цвят.
Това показва, че истинската светлина и цветове препятстват за развитието на синопсията. Очевидно е, че за нейното проявяване се изисква известна съсредоточеност в себе си, каквато е свойствена на слепите. Некои хора възприемат асоциирани с цветове известни мисли и понятия. Леон Гоцлан, напр., разправя за себе си следното: „не знам защо у мен всичките впечатления и идеи са свързани с някакъв цвят. За мене съчувствието, напр., е светлосиньо, резигнацията е сива, радостта е светлозелена. Пресищането е свързано с понятията за кафе и мляко, удоволствието е свързано с розовия цвят. Сънят има цветът на тютюнев дим, болката е черна, отегчителността шоколадено-кафява. Неприятната мисъл, че трябва да изплатя някаква сметка, се придружава с оловен цвят, а мисълта за парите, които имам да получавам, е придружена с бляскаво-червен цвят“.... Също и тук, макар че туй съобщение звучи твърде странно, не трябва да се мисли, че се касае до една случайна или съзнателна асоциация на представите, каквито може да се получат, напр., когато човек чуе някаква дума и същевременно получи силно впечатление за някакъв цвят. Тогава думата и цветът се асоциират и след това винаги заедно се явяват в съзнанието. За случая на Гоцлан, трябва да се приеме, че у него съществува никакво сродство между думите и цветовете. Най-после искам да спомена за още едно интересно явление.
към текста >>

14. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

низостта на хората, които пълзят пред златото и, най-после, като вкуси от порока и любовта в всичките им видове, човек изпада в една ужасна болест, която съпровожда скъпоценния дар на безсмъртието: тая болест е пресищането.
Колко е дълбок този златоносен кладенец, не зная положително. Може би, той отива до подножието на планината. Във всеки случай, тази съкровищница е неизчерпаема и позволява да се живее царски. Сега да минем на обратната страна на медала. След като се задоволи от всички блага, които дава безграничното богатство, като удовлетвори самолюбието си с отмъщението и. низостта на хората, които пълзят пред златото и, най-после, като вкуси от порока и любовта в всичките им видове, човек изпада в една ужасна болест, която съпровожда скъпоценния дар на безсмъртието: тая болест е пресищането. Него обхваща непреодолимо желание да избяга от този шум, от всички увеселения и светска празнота и да се скрие от човешката лъжливост и жадност. Всичко видела и всичко изпитала, душата се уморява в това неуморимо тяло. Тя почва да чувства настойчиво потребността от, усамотение, тишина и бива обхваната от болезнена жажда за свобода. Но за да разбере човек това, трябва сам да го изпита. Когато у мене се явяваха такива моменти на отчаяние, горчивина и нравствено - духовна умора, аз избягвах в един от затънтените си замъци или в усамотеното убежище в Хималаите.
към текста >>

Само пресищането ме измъчваше.
Не, аз оставах неумолим, тъй като всякога се страхувах да не се докосна невнимателно до неизвестните и ужасни закони. Но аз извиквах не само нечистите същества; извиквах също и чисти, почти божествени духове. Лъчезарни, те смътно ми се явяваха и говореха за вярата и молитвата, а пък аз … аз се бях отучил да се моля! И какво можех аз да прося от Божеството? Аз бях безсмъртен и никаква опасност или болест не ме плашеха; аз се наслаждавах от неизчерпаемо богатство, а вековете, като броня, облякоха душата ми с равнодушие. Само пресищането ме измъчваше. Аз се криех в най-глухите си замъци, само за да се възбуди пак у мен вкуса да живея между хората. — Нима е толкова мъчно да се живее без скръб и разочарования, не чувствайки под краката си бездната на небитието? — промълви докторът. Нарайяна се засмя сухо и звучно. — Вие още не сте разбрали всичкия трагикомизъм на положението.
към текста >>

0.25796604156494