Търсене в текстове за 'Пресищане'

Щом има влюбване, ще дойде пресищането, обезсърчението, недоразуменията и пр.

Човек трябва да надрасне физическата, плътската любов. Тя е една фаза, през която е минал човек, но сега той трябва да се издигне до по-висшите форми на Любовта. При човешката любов онзи, който обича, ограничава, докато Божествената Любов не прави ограничения на онзи, когото обича. Всичката ви слабост е, че вие се влюбвате. Любовта е естествен процес, а влюбването е преяждане. Щом има влюбване, ще дойде пресищането, обезсърчението, недоразуменията и пр. При човешката любов човек има съвсем слабо разбиране на Любовта. При Божествената Любов Бог изпраща Духа си. Там, където присъства Божественият Дух, е друго. При Божествената Любов ще обичаш всички онези, които са се обърнали към Бога и при това Бог ще ти бъде идеал. Когато обичаш някого, неговото лошо състояние се прехвърля на теб.
към текста >>

Любовта е естествен процес, а влюбването е пресищане.

Когато дойде при мен някой, който знае да пее, предава ми пеене, отваря ми се гърлото, виждам, че по радиото гърлото ми е приело нещо от него и казвам: „Добър певец е този“. Когато се науча да пея, първо ще видя мога ли да пея даром: пееш ли даром, значи служиш на Господа, а щом вземаш пари за пеенето, живееш за себе си. Ако обикнете музикалния свят, всеки един музикален гений ще ви даде по един подарък; много подаръци не ви трябват, не ще можете да ги носите. Певецът, който иска да бъде добър певец, да не се влюбва. Под „влюбване“ разбирам човешката любов. Любовта е естествен процес, а влюбването е пресищане. Щом имаш влюбване, ще дойдат обезсърчения, недоразумения и пр. Да се прави разлика между Любов и влюбване. Щом музикантът се влюби, загазва. Старите в Братството да образуват един хор и да го нарекат „Хор за подмладяване“.
към текста >>

Любовта е естествен процес, а влюбването е човешка любов, в която има пресищане, обезсърчение, недоразумение и пр.

Обикновената любов пък е кармична и затова не е устойчива. Любовта на плътта преминава и изчезва (човешката любов), а любовта на Духа вечно пребъдва и постепенно се засилва все повече. В Божествената любов има чистота и светлина. Ето защо, човек трябва вече да надрасне физическата (плътската си) любов и да се издигне в по-висшите си форми на любовта. При човешката любов онзи, който обича ограничава другия. Любовта е естествен процес, а влюбването е човешка любов, в която има пресищане, обезсърчение, недоразумение и пр. Тя е временна, тя е любов на страстите, а това не е никаква любов, то е една привидност. По-низшите и по-висшите чувства в човека встъпват в стълкновение. Това е една по-гъста материя на скърби и страдания, които ще усеща, докато се освободи. Знайте, че всяка любов, която произвежда горчиви чувства не е Божествена. При Божествената любов няма противоречия и страдания.
към текста >>

Щом имаш влюбване, ще дойде пресищането, обезсърчението, недоразумението и пр.

Щом имаш влюбване, ще дойде пресищането, обезсърчението, недоразумението и пр.
Божествената любов не прави ограничение на онзи, когото обича. Всичката ви слабост е, че вие се влюбвате. Любовта е естествен процес. А влюбването е преяждане. Това е човешката любов. Щом имаш влюбване, ще дойде пресищането, обезсърчението, недоразумението и пр. При човешката любов има съвсем слабо разбиране за любовта. Човешката любов е това, което се нарича влюбване. Влюбването е временно нещо. То даже не трае повече от 1, 2, 3 години. При Божествената Любов Бог изпраща Духа си.
към текста >>

Толкова хубави яденета бяхме приготвили и всички ядоха до пресищане, а господин Дънов мълча и накрая изяде парче хляб с две маслинки." Учителя го изпраща в село Арбанаси, където правят опит за създаване на братска комуна.

Толкова хубави яденета бяхме приготвили и всички ядоха до пресищане, а господин Дънов мълча и накрая изяде парче хляб с две маслинки." Учителя го изпраща в село Арбанаси, където правят опит за създаване на братска комуна.
Изчаква да спре шумът в хола - когато казват молитва и той си казва. Има едно парче хляб и няколко маслинки. Изпитва голяма вътрешна радост и изяжда малко хляб и две маслинки. Благодари за всичко. След като Учителя си отива, той чува разговор между хазайката и дъщерите й, които изнасят блюда с гозби.: „Язък за масрафа! Толкова хубави яденета бяхме приготвили и всички ядоха до пресищане, а господин Дънов мълча и накрая изяде парче хляб с две маслинки." Учителя го изпраща в село Арбанаси, където правят опит за създаване на братска комуна. Комуната не успява. Петър е много добър цигулар и свири отлично „Идилията", с която мелодия ангелите посрещат нашите издигнати духовни приятели в невидимия свят. Петър активно участва в печатането на Словото, във всички начинания, свързани с комуните и братския живот. Има много интересни опитности с Учителя. След заминаването на Учителя тяхното голямо семейство отива да живее в село Прослав, Пловдивско, където образуват комуна заедно с толстоистите.
към текста >>

Преситени от празното пресищане на империите си.

Така поне казва сърцето на Поета на най-високата точка над Големия залив, докато предутринната мистерия се влива в него. Строен, възрастен, с развени вълнисти коси, орлов нос - самото въплъщение на Бурята и Натиска на европейската романтика. Има ли по-голям поет на планетата от него по това време? От Адам Мицкевич? Ще възразите, като кажете тук името на някой руски поет, на някой английски поет, и аз няма да споря - може да сте прави за себе си, и за мен може да е било така в някой час на литературни препирни - но те сега, в този миг, в това утро са блокирали от абсент, от опиум, от коняк, от сифилис в някоя петербургска спалня с чужда жена или със сестра си в някоя швейцарска вила, дето са отишли да видят, но не виждат Матерхорн, на някое високопланинско езеро от алкохол и разврат, в някоя гръцка таверна, отдадеш! на дългогодишните си упражнения по сакрална безпринципност. Преситени от празното пресищане на империите си. Но този тук човек в този миг отвътре е кристално чист като сияйния диамант на Зорницата пред вдигнатия му поглед над развелите от бриза десетки червено-сини знамена на Казак-алая тук на върха - с турски полумесец в червеното и полски католически кръст в синьото. В него са десетките хиляди поляци, пръснати по света вече половин век, загубили родните си домове от Днепър до Одер, и се бият и ще се бият с всяка тирания в надеждата да върнат свободата на родината си: в Испания по Наполеоновите походи, в Америка по революцията срещу Англия, и срещу руси, и срещу австрийци, и срещу пруси. Сега в Турция срещу император Николай. Той - поетът - не знае, че цялата тази работа сега едва започва и ще има да продължава - с полски пилоти срещу самолетите на Гьоринг рамо до рамо с кралските въздушни сили над Англия и в Италия през Втората световна война, на Монте Касино рамо до рамо с японоезичните щурмови формации на Съединените щати чак след цели деветдесет години. Оная ранна утрин на късното лято на 1855 година тук, на височината над Големия залив с далечинннте планини на юг, с шепата рибарски колиби долу - петдесетте ли там, шейсетте ли паянтови къщи на Бургас, дето нямат едно свястно скеле за лодките си дори - той иска да вярва, че мизерията на Полша е останала в миналото.
към текста >>