Търсене в беседите за 'Погибел'

НАЧАЛО

КАТАЛОГ С БЕСЕДИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 19 резултата в 15 беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Важността на малките неща

Връзката ви с него не е отсега; този слуга много пъти е бил във вашия дом; вие не знаете, но Господ знае; той, може би, много пъти е избавял живота ви от погибел; следователно трябва да имате всичката любов и снизхождение към него.
И пътем ще кажа нещо за една загадка. Често са ме запитвали: Защо ангелите се интересуват за хората, какво общо имат с тях. Едно време, когато ангелите са били в нашето положение, като хора на земята, ние сме били в положението на животни и сме им служили, те ни дължат много, и сега Господ ги кара да ни се отплащат. Също и великите ангели не презират по-малките свои събратя, защото последните са работили за тях. Вие може да имате слуга невежа, но не знаете отношенията на този слуга към вас, защо Господ го е докарал във вашия дом. Връзката ви с него не е отсега; този слуга много пъти е бил във вашия дом; вие не знаете, но Господ знае; той, може би, много пъти е избавял живота ви от погибел; следователно трябва да имате всичката любов и снизхождение към него. И тогава си обясняваме този велик Божествен Закон – да имаме любов към по-малките. Любовта не е за великите хора, за ангелите, за светиите, тя е за малките, дребните, бедните, пропадналите братя. Ето защо у майката се развива такава силна любов към детето; тя го обича по силата на този Божествен Закон, че трябва да го обича. Обича го ей-тъй, по един вътрешен огън, защото Господ инкогнито е влязъл в него. Вие искате да видите Господа, а когато Той дойде в това дете, вие казвате: „Защо, Господи, ми даде това дете?
към беседата >>

2. Братът на най-малките

(втори вариант)

Един цар може да направи хиляди добрини, да облагодетелства цяло общество или цял народ, но може да го доведе до погибел.
Аз не бих го заменил с друго. Не е важно мястото, което заемате. Важно е как ще изпълните дълга си към Господа. Вие искате да бъдете царе. Добре е човек да бъде цар, но няма по-голямо нещастие от това. Един цар може да направи хиляди добрини, да облагодетелства цяло общество или цял народ, но може да го доведе до погибел. Затова Христос казва: „На когото е много дадено, от него много се иска“. Когато искаш да станеш голям, това показва, че в тебе се проявява чувството на гордост и тщеславие. Големите търговци, които боравят с много капитали, със стотици милиони, правят големи дългове и някога завличат мнозина хора. Ако имате сто милиона и ги изгубите, вие ще преживеете големи терзания. Взимам числото сто като число, което представя една от висшите ангелски йерархии.
към беседата >>

3. Яковъ и Исавъ / Яков и Исав

(втори вариант)

Йосиф дойде в Египет и спаси жителите му от погибел – от гладна смърт.
Ако мъжете и жените раждат синове като Йосифа, те ще бъдат избрани жени и мъже, ще образуват избран народ. „Божиите ангели слизат и възлизат по нея.“ Те питат българските моми: Готови ли сте да раждате синове като Йосифа? Те питат и българските момци: Готови ли сте да раждате синове като Йосифа? Готови ли сте да живеете добре? Ако сте готови, ние ще дойдем в България. Йосиф дойде в Египет и спаси жителите му от погибел – от гладна смърт. – Кога ще дойдат ангелите в света? – От вас зависи. Те могат да дойдат след един час, но могат да дойдат и след години. Когато дадете място на душата и на духа си да се проявят, ангел Господен ще слезе при вас. Той ще ви познае, и вие ще го познаете.
към беседата >>

„Ще дойдемъ тогава въ България.“ Иосифъ, като влѣзе въ Египетъ, спаси го отъ погибель, отъ гладна смърть.. Но ще кажете: „Докога ще чакаме тѣзи ангели? (втори вариант)
Рахила, съ своята тояга, това е Божествениятъ законъ на подигането. Това значи да раждаме дѣца като Иосифа. Може ли да раждате младежи като Иосифа, вие ще бѫдете избрани жени и избранъ народъ. Тѣзи ангели, които сега идатъ, питатъ българскитѣ жени: „Готови ли сте да раждате синове като Иосифа, ние ще дойдемъ въ България? “ Питатъ българскитѣ младежи готови ли сѫ да водятъ добъръ животъ. „Ще дойдемъ тогава въ България.“ Иосифъ, като влѣзе въ Египетъ, спаси го отъ погибель, отъ гладна смърть.. Но ще кажете: „Докога ще чакаме тѣзи ангели? “ Тѣ може да дойдатъ въ единъ часъ, единъ день, единъ мѣсецъ, една година, врѣмето зависи отъ васъ. Когато вие развиете вашия духъ, ангелътъ ще слѣзе и вие ще го познаете и той васъ. Отъ това не се плашете, оставете вашитѣ грѣхове, не е важно какви сѫ тѣ, азъ не говоря за вашето минало, не говоря и за настоящето, но говоря за вашето бѫдеще. Когато ми донесатъ една нечиста риза, азъ я турвамъ въ котелъ, варя я и тя се изпира, става чиста. Така е и съ васъ, а може и да сте чисти, но гледайте да запазите тази си чистота.
към втори вариант >>

4. Призваха Исуса

Не трябва да става по-сериозен, но да каже: „Синко, това, което вършиш, не е добро за теб, то те води към погибел, защото не изпълняваш Божията Воля!
Всяко сърце по начало е добро, но става такова, каквото направление му дава умът. Когато се поусмихна някому и му кажа някоя блага дума, веднага и вие ставате доволни от мен, намирате, че съм добър. Но понамръщя ли се малко, казвате, че съм си изменил характера. Тези неща в света са привидни, те са едно фокусничество. Някой път бащата се показва по-сериозен, отколкото е в действителност. Не трябва да става по-сериозен, но да каже: „Синко, това, което вършиш, не е добро за теб, то те води към погибел, защото не изпълняваш Божията Воля! ” Не казвайте, че еди-кой си е лош, защото такива били родителите му, прадедите му и т.н. Учителят може да те обича, но когато правиш погрешки, той ще ти направи забележка. Ученикът в такива случаи апелира към любовта: „Господин учителю, ние нали се обичаме! ” Да, обичаме се, но си направил грешки на няколко места и трябва да ги поправиш. В правилното решение на тази задача почива животът на мнозина, а неправилното й решение компрометира и мен.
към беседата >>

5. Двата велики закона

Щом има добри плодове в нашия живот, ние не сме изложени на погибел.
Ще те изпъдят, ако искаш да платиш. Ще ти кажат: "Иди, понаправи същото." Ако едно учение иска за всяко добро, което ние правим, да ни се заплаща, това не е ново учение. Даром сте взели, даром давайте! Душата е една градина с най-хубавите цветя и овощия, които са необходими за живота. В нея израстват потребните ни плодове. Щом има добри плодове в нашия живот, ние не сме изложени на погибел. Живата душа не е отделена от човека, но тя е един фактор, който обема ума и сърцето. Умът и сърцето са служители на душата, слуги на душата. Умът е слугата, сърцето - слугинята, те са господинът и жената на душата, а самата тя, душата,е господарката. Когато душата не се грижи за своите слуги, те се бунтуват. Душата е един велик свят и когато излезе от този свят, ще влезе в другия, на по-големите души, във великия свят, в който ще сте обградени с великата любов.
към беседата >>

6. Слушайте Него!

Той е считал, че целият свят отива към погибел и не можал да си обясни как е възможно Господ да търпи този грешен свят, защо изведнъж не го заличи, да направи нещо по-хубаво.
То е врялата вода. И ние имаме „печени кокошки“. „Него слушайте! “ Сега, за да поясня моята мисъл, ще ви приведа един малък анекдот за един светия. Някой си отшелник, на име Хато, живял е отдавна, когато светът се е намирал в едно по-тежко положение, отколкото днешното. Той е считал, че целият свят отива към погибел и не можал да си обясни как е възможно Господ да търпи този грешен свят, защо изведнъж не го заличи, да направи нещо по-хубаво. Всеки ден се молил да дойде Господ да премахне всички тези грешници и да сложи ред и порядък, да не страдат хората. Но колкото повече се молел, толкова светът ставал по-лош. Един ден той решил да излезе из града, да вдигне ръцете си към небето и да не ги снеме дотогава, докато Господ не изпълни неговото моление. Вдигнал си той ръцете, това било в началото на пролетта. Някои птици, като го видели тъй, искали да си направят гнездо.
към беседата >>

7. Музика, работа и пост

„Както и във всичките си послания, кога говори в тях за тези работи, в които има някои неща мъчноразумителни, които неучените и неутвърдените изкривяват, както и другите писания за своята си погибел.“
“ Сега ще отворим втори път Библията. Този стих дали ще бъде мек, за Любовта ли ще говори, или за наказанието? Реплики и за двете мнения. Учителя отвори Библията: Второ послание Петрово 3:16. „Както и във всичките си послания, кога говори в тях за тези работи, в които има някои неща мъчноразумителни, които неучените и неутвърдените изкривяват, както и другите писания за своята си погибел.“ Значи в Школата не се търпят глупави ученици. „Както във всичките си послания“ – някои, които не разбират законите, изкривяват ги. Третият стих сега върху какво ще бъде: за Любовта, за Мъдростта или за Истината? Учителя отваря Библията: Второ послание Петрово 1:6. На благоразумие – въздържание, на въздържание – търпение, на търпение – благочестие.
към беседата >>

8. Тесният път

(втори вариант)

Къмъ каква погибель може да ни води този широкъ пѫть?
Хубоститѣ на върховетѣ, красивитѣ гледки на високитѣ мѣста, природата е лишила отъ плодове; а липсата на красота въ долинитѣ, природата е допълнила съ благата на плодоветѣ. Христосъ казва: „Тѣсенъ е пѫтьтъ“! А ние знаемъ отъ живота, че по широкия пѫть се пѫтува лесно. Широкиятъ пѫть може да бѫде и нагорѣ и надолу, затова ако вземемъ Христовитѣ думи въ букваленъ смисълъ, ще дойдемъ до едно противорѣчие. Ще се запитаме: нима широкиятъ пѫть нагорѣ не е прѣкрасенъ? Къмъ каква погибель може да ни води този широкъ пѫть? Но казва Христосъ: „Тѣсенъ е пѫтьтъ на живота! “ Това е така когато се говори за широкитѣ пѫтища, разбира се по отношение на физическия свѣтъ. Въ физическия свѣтъ пѫтищата сѫ широки, а въ духовния свѣтъ пѫтищата сѫ чрѣзмѣрно тѣсни. Тамъ, едва ли може единъ човѣкъ да мине самъ. За да може единъ човѣкъ да мине прѣзъ тѣсния пѫть, трѣбва да бѫде толкова дребенъ, толкова малъкъ, колкото е дребна и малка една слънчева прашинка едва тя може да мине прѣзъ малката врата на духовния пѫть.
към беседата >>

Към каква погибел може да ни води този широк път? (втори вариант)
Хубостите на върховете, красивите гледки на високите места, природата е лишила от плодове; а липсата на красота в долините, природата е допълнила с благата на плодовете. Христос казва: „Тесен е пътят! “ А ние знаем от живота, че по широкия път се пътува лесно. Широкият път може да бъде и нагоре и надолу, затова ако вземем Христовите думи в буквален смисъл, ще дойдем до едно противоречие. Ще се запитаме: Нима широкият път нагоре не е прекрасен? Към каква погибел може да ни води този широк път? Но казва Христос: „Тесен е пътят на живота! “ Това е така, когато се говори за широките пътища, разбира се по отношение на физическия свят. Във физическия свят пътищата са широки, а в духовния свят пътищата са чрезмерно тесни. Там, едва ли може един човек да мине сам. За да може един човек да мине през тесния път, трябва да бъде толкова дребен, толкова малък, колкото е дребна и малка една слънчева прашинка.
към втори вариант >>

9. Азъ Те познахъ / Аз Те познах

(втори вариант)

(12) Когато бѣхъ съ тѣхъ на свѣта азъ ги пазѣхъ въ твоето име: тѣзи които ми даде упазихъ; и ни единъ отъ тѣхъ не погина тъкмо синъ погибелний, за да се изпълни писанието.
(7) Сега познаха че всичко що ми си далъ отъ тебе е: (8) защото словесата които ми даде ти, дадохъ ги на тѣхъ; и тѣ приеха, и познаха наистина че отъ тебе излѣзохъ, и повѣрваха че ти си ми проводилъ. (9) Азъ за тѣхъ се моля: не се моля за свѣта, но за тѣзи които ми даде ти, защото сѫ твои. (10) И всичко мое твое е, и твоето мое, и прославихъ се въ тѣхъ. (11) И не съмъ вече на свѣта, но тѣ сѫ на свѣта, и азъ ида при тебе. Отче светий, упази ги въ името си тия които ми даде, за да бѫдатъ едно както ние. (12) Когато бѣхъ съ тѣхъ на свѣта азъ ги пазѣхъ въ твоето име: тѣзи които ми даде упазихъ; и ни единъ отъ тѣхъ не погина тъкмо синъ погибелний, за да се изпълни писанието. (13) А сега при тебе ида; и това додѣ съмъ на свѣта казвамъ за да иматъ моята радость пълна въ себе си. (14) Азъ имъ дадохъ словото твое; и свѣтътъ ги възненавидѣ защото не сѫ отъ свѣта, както азъ не съмъ отъ свѣта. (15) Не се моля да ги вземешъ отъ свѣта, но да ги упазишъ отъ лукаваго. (16) Отъ свѣта не сѫ както и азъ не съмъ отъ свѣта. (17) Освети ги чрѣзъ твоята истина: твоето слово е истина.
към беседата >>

10. Ще се изкоренят

Бог не ни е създал нито за погибел, нито за страдания.
Когато един градинар посее една круша, нали тя ражда това, което той иска? Когато един писател пише със своето перо, което изпълнява неговата воля, ако това перо скърца, нали той го изважда и слага вместо него друго перо? Когато цигуларят започва да свири, нали той взима онази цигулка, която дава отзвук, израз на неговите чувства? Ако цигулката скърца и не дава чист, ясен тон, ако не отговаря на чувствата му, на неговия идеал, той купува друга цигулка. Следователно, докато вършим волята Божия, ние ще имаме Божието благословение над нас. Бог не ни е създал нито за погибел, нито за страдания. Страданието е само един преходен етап, който скоро ще се измени. Ще дойде време, когато вие ще търсите страданията, но няма да ги има. В бъдещата епоха вие ще давате пари за страданията, но няма кой да ви ги продаде. Ценни са тези страдания. Сега, понеже Любовта е рядкост, радостта е рядкост, знанието е рядкост, а страданията изобилни, казвам: съберете страдания за бъдеще, да ги продавате.
към беседата >>

11. Което оправя

Когато е скръбен, той казва: Науката ще опропасти света, тя води към погибел.
Питам: тези три думи имат ли едно и също значение? Тези думи имат три различни значения и се отнасят до различни състояния на материята. По същия начин човек изменя състоянията си и според тях мени и възгледите си върху нещата. Когато е радостен, той мисли по един начин; когато е скръбен, мисли по друг начин. Във време на радостта си, той се произнася за науката например в положителен смисъл и казва: Науката ще спаси света, тя повдига хората, поставя ги в прав път. Когато е скръбен, той казва: Науката ще опропасти света, тя води към погибел. Питам: как е възможно едно и също нещо в един случай да спасява, а в друг – да опропастява? Значи в първия случай човек е в положението на идолопоклонник, вярва в науката и се покланя на нея. Във втория случай той е безбожник, отрича науката, счита я за зло в света. Не, науката не е нещо външно, механическо; тя е вътрешна сила, качество на човешкия Дух, което определя отношенията между всички неща като живи, разумни единици. Всичко в света е живо.
към беседата >>

12. Мек ответ

„Ад и погибелта са явни пред Господа – Колко повече сърцата на человеческите синове!
Значи, този господин го избавил от смърт. То получи една плесница, но животът си запази. Следователно, вие трябва да благодарите на всеки човек, който може да ви избави от смъртта. Често хората застават там, дето не е мястото им, и трябва да дойде някой отвън, да им удари една плесница, за да ги избави от смърт. При това положение, вие трябва да благодарите на Бога, че е изпратил човек да ви избави от смъртта. „Ад и погибелта са явни пред Господа – Колко повече сърцата на человеческите синове! " ( - 11 ст.) „ Присмивателят не обича обличителя си, Нито ще отиде при мъдрите." ( – 12 ст.) Изобщо, в света има хора присмиватели, шегобийци. Външно те минават за мъдри, не дружат с глупави хора. Обаче, когото видят, те са готови да го осмеят.
към беседата >>

13. Степени на съзнанието

(втори вариант)

Той знае,че Божиите пътища са съвършени, и всяко отклонение от тях води към погибел.
Ако човек сам се оттегли от нея, това е друг въпрос. Обаче Любовта е постоянна. Тя не се мени, нито се губи. Любовта не може да напусне човека, но човек, поради своето непослушание, поради неразбиране на законите ѝ, може да се отдалечи от нея и да отиде в широкия свят. След дълго лутане из света той пак ще се върне при Любовта, но вече с опитности. Той знае,че Божиите пътища са съвършени, и всяко отклонение от тях води към погибел. Един от въпросите, който занимава всички хора, е въпросът за единство на съзнанието. Дето има единство на съзнанието, там съществува органическа, неразривна връзка. Днес хората се сближават и разделят лесно поради това, че връзката между тях е механическа. Ще кажете, че връзката между братята и сестрите е кръвна и като такава, тя е здрава, непреривна. Какво виждаме обаче в света?
към беседата >>

Той знае, че Божиите пътища са съвършени и всяко отклонение от тях води към погибел. (втори вариант)
Ако човек сам се оттегли от нея, това е друг въпрос. Обаче любовта е постоянна. Тя не се мени, нито се губи. Любовта не може да напусне човека, но човек поради своето непослушание, поради неразбиране на законите й може да се отдалечи от нея и да отиде в широкия свят. След дълго лутане из света той пак ще се върне при любовта, но вече с опитности. Той знае, че Божиите пътища са съвършени и всяко отклонение от тях води към погибел. Един от въпросите, който занимава всички хора, е въпросът за единството на съзнанието. Дето има единство на съзнанието, там съществува органическа, неразривна връзка. Днес хората се сближават и разделят лесно поради това, че връзката между тях е механическа. Ще кажете, че връзката между братята и сестрите е кръвна и като такава тя е здрава, непреривна. Какво виждаме обаче в света?
към втори вариант >>

14. Свобода и ограничение

Мнозина ходят по този път, но той води към погибел.
Вие се стремите и към доброто. Труден е пътят към доброто, но още по-труден е пътят към злото. Казано е: „Тесен е пътят, който води към вечния живот.“ Но в този път постиженията са големи. Малцина ходят в тесния път. Широк е пътят към злото. Мнозина ходят по този път, но той води към погибел. Следователно, ако пътят е широк и води към погибел, той е пътят на злото и непостижението. Няма нито един в този път, който да е постигнал своята цел. Ако търсите постижения, ходете в пътя на любовта. Обаче, в пътя на омразата няма никакви постижения. Това е философията на живота.
към беседата >>

Следователно, ако пътят е широк и води към погибел, той е пътят на злото и непостижението.
Труден е пътят към доброто, но още по-труден е пътят към злото. Казано е: „Тесен е пътят, който води към вечния живот.“ Но в този път постиженията са големи. Малцина ходят в тесния път. Широк е пътят към злото. Мнозина ходят по този път, но той води към погибел. Следователно, ако пътят е широк и води към погибел, той е пътят на злото и непостижението. Няма нито един в този път, който да е постигнал своята цел. Ако търсите постижения, ходете в пътя на любовта. Обаче, в пътя на омразата няма никакви постижения. Това е философията на живота. Труден е пътят и на истината, но в него има постижения.
към беседата >>

15. Закон за контролиране

Ако някой цар намисли да отвори война, в която ще тласне целия си народ към погибел, светията може да предотврати тази война.
Обаче, със своя живот ти можеш да препятствуваш на правилното функциониране. С твоя живот ти можеш да направиш някакво смущение в невидимия свят. Вие седите спокойно, но не подозирате, че някой светия в гората може да направи някаква пакост. Вие се чудите как е възможно светия да направи пакости. Със своята мисъл даже светията може да повлияе на хората за зло или за добро. Ако някой цар намисли да отвори война, в която ще тласне целия си народ към погибел, светията може да предотврати тази война. Ако светията рече: „Не ми влиза в работата какво ще прави този цар“, той не постъпва добре. Напротив, светията трябва да се яви при царя и да му каже: „Това, което си намислил да правиш, няма да доведе на добър край. То няма да бъде добро нито за тебе, нито за твоя народ. В края на краищата, ти ще изгубиш войната. И след това ще платиш скъпо за всичката твоя необмисленост.“ Когато съдят царя за неговата постъпка, едновременно с това ще съдят и светията, защо не го е предупредил.
към беседата >>

1.1549761295319