Търсене в текстове за 'Погибел'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 19 резултата в 18 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 10. СЕДЕМТЕ ЕЗЕРА И МУСАЛА

БОРИС НИКОЛОВ

Ето и закона: „Гордостта предшествува на погибелта (падението) и високоумството предшествува на падението" Притчи Соломонови (гл.
" Брат Боян остана смаян. След толкова победи и след толкова тържества Учителят каза само това изречение. И от тогава на немците тръгна назад. Ние знаем и сме свидетели как завърши всичко това. Падение и разгром на Германия през 1945 г. Ето и закона: „Гордостта предшествува на погибелта (падението) и високоумството предшествува на падението" Притчи Соломонови (гл. 16, 18) Имахме и опасни моменти. Един път един брат се подхлъзна по пряспата, която никога не се стопяваше и която се намираше над „Окото". Бяха изкопали стъпала в преспата. Но стъпката се позагубила, хлъзна се и полетя през преспата и щеше да връхлети направо в езерото. Но по чудо се спря точно на брега на езерото и стъпи на краката си.
към текста >>

2. 7. КОЙ И КАКЪВ БЕШЕ ПО ВРЕМЕТО НА ХРИСТА

Симеон Арнаудов

Но за сина на погибелта Христа бе казал: „По-добре да не беше се раждал".
Но Христа избра третия път - пътят на страданието и отиде на кръста. Благодарение на Юда, Христа се прояви. Христа бе казал: „Един от вас ще ме предаде, т. е. чрез един от вас ще се проявя". Така седят нещата според Учителя. Но за сина на погибелта Христа бе казал: „По-добре да не беше се раждал". Така седят нещата според Учителя. Дойде този брат, разказа ми това, което бе чел в една беседа от Учителя и той ме освободи. Ето това е разбиране на нещата. Видях, че той има познание за нещата. И аз се отворих към него и започнах да му разказвам патилата на моят живот, за да ги запише.
към текста >>

3. 3. Заканата

Боян Атанасов Златарев

Дойде се до там да им сложат значките по реверите на саката, да ги носят, че всеки, който ги срещне да знае, че среща човек от класа обречена на погибел.
3. ЗАКАНАТА В Германия бе подето гонение срещу евреите. Първо започна официалната пропаганда срещу тях, а по-късно започнаха да ги изселват от всички окупирани страни от германците и да ги насочват в специално отредени лагери. Отначало казваха, че ги пращат в Германия като работници по мините и да вършат тежката работа, понеже германските мъже са войници и са на фронта. По това време в България също се заговори, че трябва да бъдат заличени евреите. У нас те бяха търговци, банкери и част от интелигенцията. Дойде се до там да им сложат значките по реверите на саката, да ги носят, че всеки, който ги срещне да знае, че среща човек от класа обречена на погибел. Започнаха закани и срещу Братството. Отива Методи Константинов при Учителя и предава онова, което е чул от политическите лица. Казали му: „Като свършим с евреите и ги изгоним от България ще дойдем и до вас, до дъновистите и ще ви изгоним също от България“. Съобщава това на Учителя и чува следния отговор: „До нас като дойдат, то България ще бъде заличена от картата на Европа. Тогава тяхното наказание ще бъде 2-3 пъти по-лошо от това на евреите.
към текста >>

4. V.II.3 ПСАЛОМ 91

Летопис Вергилий Кръстев

От мор, който ходи в тъмнина, От погибел, която запустява всред пладнина. 7.
А 3. Защото той ще те избави от сетта на ловеца И от губителен мор. 4. С перата си ще те покрива, И под крилата му ще имаш прибежище. Неговата Истина е щит и всеоръжие. 5. Няма да се боиш от нощен страх, от стрелата, която лети дене. 6. От мор, който ходи в тъмнина, От погибел, която запустява всред пладнина. 7. Тисяща ще паднат от страната ти, И десет тисящи отдясно ти: Но при тебе нема да се приближи. 8. Само с очите си ще гледаш, И ще видиш въздаянието на нечестивите. 9. Понеже ти си направил Господа моето упование, Вишнаго свое прибежище. 10. Няма да ти се случи никакво зло, И язва няма да се приближи при жилището ти, 11. Защото ще заповеда на ангелите си за тебе, Да те пазят във всите твои пътища: 12.
към текста >>

5. 13. ПРИЗОВАХА ИСУСА

Не трябва да става по-сериозен, но да каже: „Синко, това, което вършиш, не е добро за тебе, то те води към погибел, защото не изпълняваш Божията воля.“ Не казвайте, че еди-кой си е лош, защото такива бяха родителите му, прадедите му и така нататък.
Всяко сърце поначало е добро, но става такова, каквото направление му дава умът. Като се поусмихна някому, кажа му някоя блага дума, веднага и вие сте доволни от мене, намирате, че съм добър. Но понамръщя ли се малко, казвате, че съм си изменил характера. Тези неща в света са привидни, те са едно фокусничество. Някой път бащата се показва по-сериозен, отколкото е в действителност. Не трябва да става по-сериозен, но да каже: „Синко, това, което вършиш, не е добро за тебе, то те води към погибел, защото не изпълняваш Божията воля.“ Не казвайте, че еди-кой си е лош, защото такива бяха родителите му, прадедите му и така нататък. Учителят може да те обича, но като правиш грешки, той ще ти забелязва. Ученикът в такива случаи апелира към любовта: „Господин учителю, ние нали се обичаме? “ Да, обичаме се, но си направил грешки на няколко места и трябва да ги поправиш. В правилното решение на тази задача почива животът на мнозина, неправилното й решение компрометирва и мене. Преди два дни говорих нещо върху късането на цветята и им казах, че всяко откъсване на 10 цветчета води след себе си смъртта на някой човек.
към текста >>

6. 8. РАЗГОВОРЪТ СЪС СТОЯН МИХАЙЛОВСКИ

В Лука, 13:23-24 четем, че когато бил запитан: Малцина ли са, които ще се спасят, Той отговорил: „Подвизавайте се, да влезете през тесните врата." А в Евангелието на Матея, 7:13-14 това изказване на Господа Христа е записано по-подробно: „Влезте през тясната врата, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях.
стихове 18-21. Христос оприличава Царството Божие на нещо динамично, което подлежи на растене, на развой: „Зърно синапово", „квас" и пр. И в Лука, 17 глава, четем, че Исус Христос обяснява, че това Царство Божие не е нещо външно: човешка организация, човешка общност или държава но че Царството Божие няма да дойде с изглеждане. Царството Божие вътре във вас е. И че Христос стои на становището, че да се въдвори, да се развие Царството Божие в човека, е нужна работа над себе си, нужни са усилия, нужно е „подвизаване". В Лука, 13:23-24 четем, че когато бил запитан: Малцина ли са, които ще се спасят, Той отговорил: „Подвизавайте се, да влезете през тесните врата." А в Евангелието на Матея, 7:13-14 това изказване на Господа Христа е записано по-подробно: „Влезте през тясната врата, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях. Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който извежда в Живота и малцина са ония, които ги намерват." В Евангелието на Матея, 6:25-33 Исус Христос разглежда въпроса за Царството Божие и от друга гледна точка, като го свързва очевидно с преди малко казаните от Него Слова: „Бъдете съвършени и вие, както е съвършен Вашият Небесен Отец." (Записани в последния стих 48 от петата глава на същото Евангелие.) Той успокоява тези, които станат „ученици на Свещенния, Тесния Път", че за тези, които са влюбени в Идеала: изработване с копнеж, поставяне на този въпрос на първо място в живота си: да засияе в техния душевен мир, в сърцето, ума и волята им Царството Божие - Божественият Дух да се проявява в тях в Любов, Мъдрост и Истина; че за такива человеци Небесният Отец има специален промисъл: Те трябва да бъдат спокойни, да не живеят с грижите на невярващите, за които е чужд Идеала за Царството Божие. Господ Христос изрично казва: „Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си - какво ще облечете. Но първом търсете Царството Божие и Божията Правда и всичко това ще ви се прибави, ще ви се даде." От гореказаното за духовно прозорливия е ясно, че мислъта на Христа е: Човек е призван да прави героични усилия, да се подвизава (от думата „подвиг"), за да се развият в него ония скрити заложби: образът и подобието Божие, които стоят като Идеал пред човека, за да се издига по стълбата към духовното съвършенство, наречено от Христа Царство Божие. Защо Христос е употребил този израз? - Защото „Царят" (Божият Дух) след новораждането на човека живее в душата на човека, която става негов храм.
към текста >>

7. 39. ТЕСНИЙ ПЪТ

Стефан Тошев

А които се окажат упорити в земния си живот (редица животи подред!) и не желаят да влязат в пътя на истинския прогрес, тях ги чака погибел, разрушение, унищожение!...
А това се постига само чрез любовта, чрез живот на подвизи, на жертви от любов и чрез предана любов към Бога. Само така се достига до Царството Божие в нас." (Лука 17:21). Затова нека пеем с чувства песента „Тесний път" и тя ще ни въздействува магически! Догдето е достигнал в развитието си човек на земята, на същото поле ще се намери и след своята земна смърт и с такива същества ще общува. Добием ли от тука висшия живот, след смъртта си ще влезем в общество на ангели и светии и ще имаме наслади от висша музика и поезия, от небесна мъдрост и в нова, Божествена наука и работа - от любов към по-малките по прогрес души, да се подигнат. А които се окажат упорити в земния си живот (редица животи подред!) и не желаят да влязат в пътя на истинския прогрес, тях ги чака погибел, разрушение, унищожение!... Защото те са дали гърба си на тъмните сили да ги яздят и да им служат... Б. От деветия куплет. (Прочети си Матея 5:48 и 6:23: „Ако виделината в тебе е тъмнина, то колко голяма е тъмнината! ") Мисълта на Христа е: туй, което човек носи в съзнанието си, като морален кодекс за ръководство в живота си: неща, принципи, които той трябва да осъществява, да прилага в проявите си, като счита, че така той е прогресивен човек, идеалист, а не материалист, груб егоист, който не признава морал и следва по разума на турската грубо егоистична пословица в живота си: „Ачколсун бижарине." И Христос слага въпроса: това вътрешно ръководство на човека, виделина ли е или тъмнина? Но човекът трябва да не изпуска изпредвид, че никой човек не достига в проявите си да осъществи напълно туй, което за него е образец, идеален живот, желание на душата му.
към текста >>

8. 82. 91 ПСАЛОМ

Жечо Панайотов

От мор който ходи в тъмнина, От погибел, която запустява всред пладнина." Всякога трябва да се стремим да си служим с Истината, защото както и да се видоизмени животът ни, тя действително е щит, който ни пази, същевременно е оръжие срещу духовните ни врагове.
Споменава се и за състоянието, което преследва човечеството при някоя епидемия. През ония времена - „губителният мор", епидемиите са били страшилища за хората, но ученикът ще бъде запазен, както от нападението на вечния враг на човечеството, „ловеца с мрежата", така и от всички други опасности. Не ще и дума, че „перата и крилата" на Всевишния са символи за необикновения начин за запазване верующите и учениците. Ангелът продължава: „Неговата Истина е щит и всеоръжие. Няма да се боиш от нощен страх, От стрелата, която лети денем. От мор който ходи в тъмнина, От погибел, която запустява всред пладнина." Всякога трябва да се стремим да си служим с Истината, защото както и да се видоизмени животът ни, тя действително е щит, който ни пази, същевременно е оръжие срещу духовните ни врагове. По-нататък в Псалома се говори за „нощния страх". Наистина, не е било лесно на човека в далечното минало, па не му е лесно и днес, да се избави от угнетяващото чувство на боязън, която самотата в някоя тъмна нощ, налага на човешкото самочувствие. Ония от нас, които изпълниха задачата на Школата, дадена от Учителя през 1922 г. да отидат в тъмна нощ в планината, знаят какво са преживяли при нейното изпълнение. Човек е сам, всичко около него е непознато, необикновено в планината.
към текста >>

От мор, който ходи в тъмнина И от погибел, която запустява всред пладнина. 7.
/Ангела към обещалия се/ 3. Защото Той ще те избави от сетта на ловеца И от губителен мор. 4. С перата Си ще те покрива И под крилата Му ще имаш прибежище. Неговата Истина е щит и всеоръжие. 5. Няма да се боиш от нощен страх, От стрелата, която лети деня. 6. От мор, който ходи в тъмнина И от погибел, която запустява всред пладнина. 7. Тисящи ще падат от страната ти, И десет тисящи от дясно ти, но при тебе няма да се приближи. 8. Само с очите си ще гледаш И ще видиш въздаянието на нечестивите. /Пак ангела кьм обещалия се/ 9. Понеже ти си направил Господа, моего упование, Вишнаго, свое прибежище. 10. Няма да ти се случи и никакво зло, И язва няма да се приближи до жилището ти. 11.
към текста >>

9. 2. ИЗ ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША (СОНЕТИ)

Иван Толев

сборът на нечестивите духове, за които се говори в следните стихове на псалома: "Няма да се боиш от нощен страх, от стрелата, която лети дене, от мор, който ходи в тъмнина, и от погибел, която запустява всред пладнина.
Закрилата на Бога е крайната цел на духовната еволюция. Това е осъществяване на "сливането" на индивидуалния дух, микрокосмоса, с всеобятния Божи Дух, т.е.-, Макрокосмоса. "Неговата Истина е щит и всеоръжие". Истината, това е Христос - проявеният Бог на живата природа или живият Бог, според Писанието. А Христос, който обгръща пречистения човешки дух с своята светла и мощна аура, е щитът и всеоръжието лротив всички посегателства, ухищрения и уловки на падналия сатана, т. е. сборът на нечестивите духове, за които се говори в следните стихове на псалома: "Няма да се боиш от нощен страх, от стрелата, която лети дене, от мор, който ходи в тъмнина, и от погибел, която запустява всред пладнина. Хиляди ще падат от страната ти и десет хиляди от дясното ти, но при тебе няма да се приближи, само с очите си ще гледаш и ще видиш въздаянието на нечестивите". Сега вече индивидуалният дух иска защита и за физическото си тяло, което е неговото и на душата жилище, основавайки се пак на упованието или надеждата си в Бога: "Понеже ти си направил Господа свое упование, Вишняго свое прибежище, нема да ти се случи никакво зло и язва нема да се приближи при жилището ти, защото ще заповеда на ангелите си за тебе да те пазят в вейте ти пътища, на ръце ще те повдигат, да не би да препънеш о камък ногата си". Земният живот на обикновения човек е изпълнен с грехове и престъпления, които са "камък за препъване" на душата и духа, защото "светът", т. е. земята, "лежи в лукавия". "Ще настъпиш лъв и аспид, ще стъпчеш млад лъв и ламя" - емблемите на злото в света (вж.
към текста >>

10. 24. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 29.II.1938 год.

V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев

Ценни слова, пълни със знания и мъдрост, пълни със закони и принципи за живота, които са нужни като насъщния хляб; нищо не ми се пропуска, понеже всеки един принцип и закон, всяко наставление от Учителя за мен е една ценна монета, един брилянт, който в някой труден момент ще спаси живота ми от погибел.
[получено]) 29.II.38 г., Изгрев Драги Пеньо, Тази сутрин станах в 4 ч. Сега е 5 ч. Добро утро! Здрав и весел бъди! Вчера, понеделник, след като свирих няколко часа и си взех урока, от 2 ч следобед до късно вечерта, докъм 9 ч, писах резюметата. Ценни слова, пълни със знания и мъдрост, пълни със закони и принципи за живота, които са нужни като насъщния хляб; нищо не ми се пропуска, понеже всеки един принцип и закон, всяко наставление от Учителя за мен е една ценна монета, един брилянт, който в някой труден момент ще спаси живота ми от погибел. Аз когато преписвам словата, тогава остават и се запечатват в моето съзнание и остават като едно богатство, което душата ще носи със себе си през вековете! Като ги пиша, аз ги заучвам, мисля върху тях, ползувам се от светлината, с която озаряват моето съзнание, и ми стават ясни много неща, изваждат ме из много заблуждения и криви разбирания, които съм имала за живота. Четири урока в седмицата ми се предават от най-големия професор, който направлява цялото битие, който реди живота на безброй слънца, вселени и планети и който се спира и реди живота и на най-дребната буболечица, която пълзи по земята - и за нея промисля. Като ги преписвам, резюметата, не считам времето за изгубено, понеже това са уроци, които аз ги заучавам по този начин и знанието остава в мен. Нали това са били свещените копнежи на моята душа, молитвите, които някога съм отправяла да ми се дадат тези условия, да намеря Учителя и да бъда приета във великата школа, дето се предава Божията мъдрост и знание!
към текста >>

11. VIII. Величка Стойчева А. Статии

VIII. Величка Стойчева

В книгата на Рут Словото повествува как тая моавка напуснала своята страна и отишла във Витлием с труд да преживява, а сетне станала жена на Вооза; от нейния род произлезе Давид и по-сетне - нашият Спасител, Също и в книгата Естир се говори как тая хитра еврейка и Мордохей, чрез молитвите и поста на юдеите, са намерили благодат пред царя и са спомогнали да се запази от погибел целият заробен еврейски народ.
Милостта, добротата, състраданието извират от женското сърце. Мъжката половина на духа гони развитието и усъвършенствуванието на мъдростта, чийто център е умът; умът на мъжа ни е показал що може да сътвори мощният дух; а женското сърце е посочило пътя към Божествения идеал. Бог, заедно с проклятието над първите человеци, е обещал, че ще им даде спасител чрез жената. И той не е оставил израилския народ без добри и благочестиви жени. А под понятието „израилски народ” ние трябва да разбираме целия човешки род. В книгата на Рут Словото повествува как тая моавка напуснала своята страна и отишла във Витлием с труд да преживява, а сетне станала жена на Вооза; от нейния род произлезе Давид и по-сетне - нашият Спасител, Също и в книгата Естир се говори как тая хитра еврейка и Мордохей, чрез молитвите и поста на юдеите, са намерили благодат пред царя и са спомогнали да се запази от погибел целият заробен еврейски народ. А нима Савската царица, известна под поетичното име „Южна царица” - една от бележитите сибили на езическия духовен свят, - със своята мъдрост не се е сравнявала с премъдрия Соломон? Ето що срещаме в Евангелието от Лука (11. гл., 31. ст.): „Царицата южна ще възстане на съдът с человеците от тоя род и ще ги осъди; защото от краищата на земята дойде да чуе мъдростта Соломонова и ето тука е повече от Соломона.” Вярно е, че в първите времена злото е намирало по- добра почва в духа на жената, но, както казах, Бог не е оставил „Избрания си народ”, намирали са се светли духове, въплотени в жени, за да се проявяват като богородици. Това време е траяло до идването на Иисуса Христа, па продължава и сега.
към текста >>

12. III.Вътрешният кръг на Пентаграмата и картините в него

Христос казва:" Влезте през тесните врата, защото просторни са вратите и широк е пътят, който води към погибел." Тук започват вече вътрешните, мистични изпити на ученика.
Като мине строгия закон на Правдата, човек върви по стръмен път и стига до тясна врата - много по-тясна от първата, през която трябва да мине. Там той започва да търси страдащите, за да им помогне. Тази врата символизира отказване от светския живот. Ученикът желае вече да работи, както Бог иска. Труден и тесен е пътят на ученика - но славен. Христос казва:" Влезте през тесните врата, защото просторни са вратите и широк е пътят, който води към погибел." Тук започват вече вътрешните, мистични изпити на ученика. Тук е изпитът - да възлюбиш врага си, който ти е направил много пакости, без да се озлобяваш, да му простиш и да го възлюбиш. Това е една от най-трудните задачи за ученика. Истинско прощаване има, когато е придружено с любов. Велики хора са тези, които имат любов към врага си. Друг голям изпит е този - на праведния Йов.
към текста >>

13. V. Как се работи с Пентаграма

Преди 2000 години на Земята слиза Синът Божи - Исус Христос, с великата задача да спаси човечеството, като поеме греховете му и го отклони от погибелния път, по който дотогава е вървяло.
" /3 пъти/ „В изпълнението волята на Бога чрез Добродетелта е силата на човешката душа. " /3 пъти/ Когато се борим за постигане на доброто и искаме да победим известна мъчнотия чрез Истината, ще насочим върха на Истината напред. Искаме ли да оправим нещо в себе си, тогава ще насочим върха на Мъдростта напред и ще работим с ума си. И с другите върхове и добродетели ще направим същото, според случая. Когато човек се намира в опасност , нека си представи, че държи Пентаграмът пред себе си, като с дясната ръка хваща Правдата, а с лявата - Истината, и насочва върха на Мъдростта напред към обекта, който го заплашва, казвайки: „В името на Господа Исуса Христа, молим Господа на Силите да стане благоугодно пред Неговите очи." Абсолютно е забранено на ученика да използва това окултно знание с цел да атакува някои свои съученици, да им напакости, защото това, което направи, като бумеранг ще се върне върху главата му, Учителят отбелязва, че някои приятели са го атакували дори и него с тези окултни сили. Преди 2000 години на Земята слиза Синът Божи - Исус Христос, с великата задача да спаси човечеството, като поеме греховете му и го отклони от погибелния път, по който дотогава е вървяло. Неговата вътрешна, мистична задача е да обърне човешкото развитие от инволюционно - непрекъснато слизане надолу, в материята, в еволюционно - нагоре, към Слънцето на живота, към Бога. Човекът, излязъл от дома на Баща си, все повече се оплита в гъстата материя, като проявява егоизма и насилието, стигайки до краен предел на своето отдалечаване от Бога, допуснато от небето. Тогава в човека се пробужда индивидуалното съзнание, прави един обратен завой и отправя взора си към Бога - своя Отец. Христос идва на Земата при инволюционното развитие на човечеството, преди то да е достигнало най-ниската точка на падението си. Той дава мощен тласък на човешкото подсъзнание, та когато човек стигне до дъното на своето падение, да има сили да започне да се изкачва и мине в пътя на еволюцията.
към текста >>

14. Б) Докато вършим волята Божия, ние ще имаме Божието благословение над нас

Бог не ни е създал нито за погибел, нито за страдания.
- В Свещеният огън. Съборни беседи от Учителя, дадени на учениците на Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. София, на "Изгрева", през лятото 1926 година. София, Просветния комитет, [1926], с. 206-207. "... Следователно, докато вършим волята Божия, ние ще имаме Божието благословение над нас. Бог не ни е създал нито за погибел, нито за страдания. Страданието е само един преходен етап, който скоро ще се измени. Ще дойде време, когато вие ще търсите страданията, но няма да ги има. В бъдещата епоха вие ще давате пари за страданията, но няма кой да ви ги продаде. Ценни са тия страдания. Сега, понеже Любовта е рядкост, радостта е рядкост, знанието е рядкост, а страданията изобилни, казвам: съберете страдания за бъдеще, да ги продавате.
към текста >>

15. 2. КРАТКА ИСТОРИЯ ЗА ЖИВОТА НА ВЕРСКАТА ОБЩНОСТ БЯЛО БРАТСТВО - КЛОН БУРГАС, ЦЕНТРАЛА СОФИЯ

Минчо Сотиров

Идва културата на Славянството, и то ще изпълни своята мисия, за да донесе културата на светлината и всички ония елементи за живота, за да се спаси човечеството от едно ново израждане, което ще му донесе погибел, както е било с изчезналите раси.
Другите народи от всички стари култури изиграха своите роли и исторически отидоха в забвение. Едни изчезнаха в своята гордост и тщеславие, другите ще трябва да се приобщят към новото време и съдействуват и те за създаване новия човек, новия тип хора, новата земя с нейните нови закони, ред и порядък, за общото велико добруване на човечеството. Напредналите човеци, писатели, философи и др. изтъкнаха в разни времена, че западната европейска култура тоже е в упадък. Англо-саксонската и Тевтонска раси са в залязване. Идва културата на Славянството, и то ще изпълни своята мисия, за да донесе културата на светлината и всички ония елементи за живота, за да се спаси човечеството от едно ново израждане, което ще му донесе погибел, както е било с изчезналите раси. Мъдрецът казва: "В учението Христово са се давали условия да се приложи в разни времена, чрез западните народи и тия зад океана, но те в лицето на своите управници и водачи общественици с отрицателни възгледи, почнаха с "Библията под мишца" и със силата на техниката и с опожарявания през пепелища на цели села и населения се опитаха да завладеят народите и ги обърнат на роби, а не да ги просвещават и освобождават. С тия деяния на разорение, изиграха последния си коз. Сега вече на Славянството предстои да приложи в света това учение на жертвата, за общо добруване - при свобода, братство, единство, виделина, социална правда, обединение на народите при мир, на равни начала и ще, не ще, ще го приложи, защото време за отлагане няма, а за отменение и дума не може да става. Човечеството е в последния етап на своята ликвидация с всички стари заблуждения, излизане от тъмната 13-та сфера и навлизане в новата светлина, сфера на братски живот - взаимно подпомагане. Отживя римското право на силата - "Човек за човека е вълк" и дойде Божественото право - "Човек за човека е брат.
към текста >>

16. 59. Стоил Стефанов . Бележки на съставителя д-р Вергилий Кръстев. Писмо до редакцията / Стоил Стефанов. - В: Братство, Севлиево. Г. 1, бр. 7, 15.07.19

II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ

” Защото, да, той ще бъде един от редките ония у нас светещи и неугасваеми фарове, които ще изведат на спасителния бряг и отърват от отчаяние и погибел всички ония души, които са се загубили и безпомощно залутали всред необятния, бурния и покрит с непроницаема тъмнота океан на живота... И каква ще бъде благодарността на тия отчаяни и обезверени, когато, зърнали блясъка на струящата от него ослепителна светлина, добият крепкост и вяра за спасение, насочат лодките си по новия път, бодро загребат лопатите и озарени от светлината на божествената любов, се озоват на спасителния бряг, готови за нов, възроден, чист, свят, красив и изпълнен с радост и щастие живот?
Има път неизвървян, има върхове недостигнати още. И този път е опсипан с тръни, а тия върхове са покрити с вечни снегове и леден мраз е тяхното дихание. Но пред тези, в душите на които гори вечния огън на Любовта, снеговете се топят, а обсипания с тръни път се превръща в песен. В ледения мраз на заледените върхове те се чувствуват като в рай, а болките на изранените им нозе са за тях най-висшето щастие. Защото любовта, която стопля сърцата им, е по-силна от студа, по силна от страданията, по-силна от смъртта, по-силна от всичко! ” Защото, да, той ще бъде един от редките ония у нас светещи и неугасваеми фарове, които ще изведат на спасителния бряг и отърват от отчаяние и погибел всички ония души, които са се загубили и безпомощно залутали всред необятния, бурния и покрит с непроницаема тъмнота океан на живота... И каква ще бъде благодарността на тия отчаяни и обезверени, когато, зърнали блясъка на струящата от него ослепителна светлина, добият крепкост и вяра за спасение, насочат лодките си по новия път, бодро загребат лопатите и озарени от светлината на божествената любов, се озоват на спасителния бряг, готови за нов, възроден, чист, свят, красив и изпълнен с радост и щастие живот? Да виждам - Вий сте намерили вече истинския смисъл на живота: да се работи за тържеството на любовта, за братството в света. И сте тръгнали по новия път. Нека, прочие, бъдат благословени усилията и дейността ви, нека Бог Ви дари здраве и все такъв пламенен дух, за да устоявате и преодолявате всичките ония пречки и несгоди, с които така щедро изобилствува нашата сурова и печална действителност! Нека крепне, нека стане по-голям и да излиза по-често „Братство", нека той стане най-любимия и най-разпространения вестник у нас. Защото тогава, когато у нас вестници като него бъдат най-много търсени и четени, и само тогава - ний ще можем да се надяваме, че ще настъпят по-благати и по-щастливи дни за нашето племе..." Стоил Стефанов Централен затвор - София
към текста >>

17. Статия 3. Благословен

пастор Тр. Димитров

Събори 1926 -1927г.

Бог не ни е създал нито за погибел, нито за страдания.
- В: Свещеният огън. Съборни беседи от Учителя, дадени на учениците на Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. София, на „Изгрева", през лятото 1926 година. София, Просветния комитет, [1926], с. 206-207. .....Следователно, докато вършим волята Божия, ние ще имаме Божието благословение над нас. Бог не ни е създал нито за погибел, нито за страдания. Страданието е само един преходен етап, който скоро ще се измени. Ще дойде време, когато вие ще търсите страданията, но няма да ги има. В бъдещата епоха вие ще давате пари за страданията, но няма кой да ви ги продаде. Ценни са тия страдания. Сега, понеже Любовта е рядкост, радостта е рядкост, знанието е рядкост, а страданията изобилни, казвам: съберете страдания за бъдеще, да ги продавате.
към текста >>

18. 2.7.3. Христо посещава Униятската община.

А тежко и горко на оня народ, който изгуби религиозните чувства, основата на всяка благодетел, той е осъден на явна погибел.
Христо възрази: „Това всичко добре, но не виждате ли вие, като добри българи, че опасно разцепление грози народа ни, че вие съдействувате на най-върлите му врагове, гърците, за отслабването му? ” Миркович го пресече и каза: - Ако стане разцепление у народа, за това ние не сме виновни, а Иларион и вашите чорбаджии. А Ваклидов упрекна, че нямало други способ да се отървем от гнилото гръцко и руско православие. Христо кипна, но сдържано му отговори, че с подкопаване вярата и набожността у българския народ както прави в. „България“, вие го развращавате, вие разрушавате вкоренената у него вяра и разкъсвате връзките на единствената му народна организация, църквата му, която е упазила до сега духовните му чувства и народните му предания и чрез която българите са можали да се срещат вкупом, да се разговарят и да образуват българско общество и да запазят народността си. А тежко и горко на оня народ, който изгуби религиозните чувства, основата на всяка благодетел, той е осъден на явна погибел. Този разговор на пререкание стана отегчителен след като се намеси Тодор Икономов, на когото теориите миришеха повече на безбожие; затова Христо го прекрати и се качи да посети дяда Йосифа Соколски. При Йосифа Соколски. - Колкото събеседниците^ му долу в общината бяха надменни и самоуверени, толкова дядо Йосиф беше умислен, загрижен и унил; „нямам кеф“, казал той, „защото си спомних живота в Габровския манастир. Там бях прост егумен, но думата ми се слушаше; с една псувня накарвах всичките калугери па и гостите да ми се покоряват, а тук уж патрик! Какъв ти патрик, светия папа ме ръкоположи за архиепископ!
към текста >>

0.71394205093384