Търсене в текстове за 'Погибел'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 12 резултата в 11 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 8 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

“ Защото, да, той ще бъде един от редките ония у нас светещи и неугасваеми фарове, които ще изведат на спасителния бряг и отърват от отчаяние и погибел всички ония души, които са се загубили и безпомощно залутали всред необятния, бурния и покрит с непроницаема тъмнота океан на живота ... И каква ще бъде благодарността на тия отчаяни и обезверени, когато, зърнали блясъка на струящата от него ослепителна светлина, добият крепкост и вяра за спасение, насочат лодките си по новия път, бодро загребат лопатите и, озарени от светлината на божествената любов, се озоват на спасителния бряг, готови за нов, възроден, чист, свят, красив и изпълнен с радост и щастие живот?
Има път неизвървян, има върхове недостигнати още. И този път е обсипан с тръни, а тия върхове са покрити с вечни снегове и леден мрак е тяхното дихание. Но пред тези, в душите на които гори вечния огън на Любовта, снеговете се топят, а обсипалия с тръни път се превръща в песен. В ледения мраз на заледените върхове те се чувствуват като в рай, а болките на изранените им нозе са за тях най-висшето щастие. Защото любовта, която стопля сърцата им, е по-силна от студа, по-силна от страданията, по-силна от смъртта, по-силна от всичко! “ Защото, да, той ще бъде един от редките ония у нас светещи и неугасваеми фарове, които ще изведат на спасителния бряг и отърват от отчаяние и погибел всички ония души, които са се загубили и безпомощно залутали всред необятния, бурния и покрит с непроницаема тъмнота океан на живота ... И каква ще бъде благодарността на тия отчаяни и обезверени, когато, зърнали блясъка на струящата от него ослепителна светлина, добият крепкост и вяра за спасение, насочат лодките си по новия път, бодро загребат лопатите и, озарени от светлината на божествената любов, се озоват на спасителния бряг, готови за нов, възроден, чист, свят, красив и изпълнен с радост и щастие живот? ... Да виждам — Вий сте намерили вече истинския смисъл на живота: да се работи за тържеството на любовта, за братството в света. И сте тръгнали по новия път. Нека, прочие, бъдат благословени усилията и дейността ви, нека Бог Ви дари здраве и все такъв пламенен дух, за да устоявате и преодолявате всичките ония пречки и несгоди, с които така щедро изобилства нашата сурова и печална действителност! Нека крепне, нека стане по-голям и да излиза по-често „Братство", нека той стане най-любимия и най-разпространения вестник у нас. Защото тогава, когато — у нас — вестници като него бъдат най-много търсените и четените, и само тогава — ний ще можем да се надяваме, че ще настъпят по благатки и по-щастливи дни за нашето племе ... Стоил Стефанов Центр.
към текста >>

2. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 46 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако всички, които искрено копнеят за мир, изключват в умовете и сърцата си идеята и желанието за война, и ако го приложат в далата си, което значи да се откажат да участват в една нова война, както и в приготовлението за такава, този страшен призрак, който заплашва човечеството с погибел ще изчезне като мираж.
Обществото на Народите напряга сетни сили да изключи войната като средство за уреждане международни конфликти, и все пак пълен неуспех. Приготовленията за война, понастоящем са по интензивни, и средствата изразходвани за военни цели по-големи от когато и да било. Нова всеобща война се изправя като страшен призрак и заплашва да погуби и малкото, що оцеля от всеобщата война. Какви ли методи не се приложиха и се прилагат, а само едим едничък метод, който може да изключи войната от отношенията на народите е още неприложен. И този метод се основава на истината — злото черпи сила от любовта ни към него — Войната и приготовлението за война черпи сила от любовта ни към войната като метод за разрешаване международни конфликти. Ако всички, които искрено копнеят за мир, изключват в умовете и сърцата си идеята и желанието за война, и ако го приложат в далата си, което значи да се откажат да участват в една нова война, както и в приготовлението за такава, този страшен призрак, който заплашва човечеството с погибел ще изчезне като мираж. И тук не трябва да забравяме, че борба със злото, с тези които се явяват носители на военолюбиви идеи не ще доведе до нищо. Нека възлюбим Мирът и бъдем готови да стоим твърдо за него в мисли, чувства и дела и Мирът ще дойде. Мирът, който е първото условие за да може дървото на Новата Култура да израстне, да цъфне и даде своя плод. Veno Книжнина Дванадесет баби, от Олга Славчево. Доставя се от авторката, ул, „Върбица" № 10, София, от книжарниците Чипев и Данов и книгоиздателство „Хемусъ".
към текста >>

3. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 166 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Този стар морал тласка хората към погибел, оковава ги във вериги.
И съвременните народи ще отговарят пред висшата, Божествената Правда за пролятата кръв, за насилието и неправдите, които вършат спрямо другите. Ръцете им са опетнени само с братска, сестринска и майчина кръв, с кръвта на множество деца, и пр. А днес, даже и религиозните хора и техните идеолози казват, че за благото на отечеството убийството може да се приложи. — Фалшива основа, която утре ще рухне. Не как спекулативния и разрушителния ум на човека мисли, а както възвишеното и Божественото в него казва: ръцете ти да бъдат абсолютно чисти. Този стар морал тласка хората към погибел, оковава ги във вериги. И понеже тоя морал се проповядва от векове и хилядолетия той е успял да скове умовете, сърцата и волите на хората до такава степен, че те с векове още не ще могат де се събудят от тая илюзия, от тоя кошмар. За да се освободи човек от тая илюзия, той трябва да потърси Божественото и за него да се хване. Само възвишено го, само един висок идеал е в сила да ни пресъздаде основно, да ни даде един здрав морал, който почива на Божествената справедливост и Любов и да ни подигне към творчество и постоянство в новите братски отношения и идеи, които ще бъдат основа на едно ново общество, което сега се създава и което ще покаже новия път на освобождение на цялото човечество. N. Мейбъл Колинз (2) БЕЛИЯТ ЛОТОС „Какво желаете? “ запита човекът с недоволен тон, гледайки ни през решетката.
към текста >>

4. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 195 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И докато людете продължават доброволно или насилствено да се ръководят в личният си и обществен живот от всевъзможните измислени човешки правила, които, най-често биват противни на вечните божествени (природни) закони, то човечеството ще се приближава все повече и по-вече към всеобщо самоунищожение, погибел и смърт.
Неговата душа е силна, аз я видех в неговите очи, в момента, когато те са затваряха от смъртта.“ (следва) Божествени и човешки закони Откакто светът съществува, естествените и вечни идеали на всичките человеци, от който и да било народ, са били, са и си остават все едни и същи — придобиването на онези блага (условия), при които человекът винаги да бъде здрав, силен, даровит, способен, красив, дълголетен и свободен, които условия ще направят человеческия живот смислен и щастлив. Но всичките досегашни усилия на человеците за постигането и осъществяването на естествените си и вечни идеали, вместо да се увенчаят с успех, напротив, отишли са напусто. Защото виждаме, че человеците не само не са се доближили до осъществяването на естествените си общочовешки идеали, които да направят живота им смислен и щастлив, а наопаки живота на всичките люде от ден на ден става все по-нещастен, по-безсмислен и по-невъзможен. А причините за тази печална действителност се коренят във всичката досегашна противоестествена умствена, сърдечна и волева деятелност на человеците, чиито мисли желания и дела с били предимно противоестествени - разрушителни, а не са естествени—творчески. Защото человечеството вместо да възприеме, да проучава и да устройва личният си и обществен живот съобразно божествените (природните) закони, които са му изявени чрез словото, живота и делата на всичките велики общочовешки, учители, мъдреци и светии, то още продължава да се ръководи и да устройва личният си и обществен живот съобразно всевъзможни измислени от обикновени человеци правила, наречени „закони“. И докато людете продължават доброволно или насилствено да се ръководят в личният си и обществен живот от всевъзможните измислени човешки правила, които, най-често биват противни на вечните божествени (природни) закони, то човечеството ще се приближава все повече и по-вече към всеобщо самоунищожение, погибел и смърт. Защото обикновените смъртни человеци не могат да измислят правила и закони, чрез които да се постигне безсмъртие и хармония в човешкия живот. Единственият път за постижението и осъществяването на естествените и вечни общочовешки идеали — да бъде всеки человек здрав силен, даровит, способен, красив, дълголетен и свободен, които условия ще направят человеческият живот смислен и щастлив, може да се намери само чрез възприемането, проучването, приложението и изпълнението на божествените закони. Божествените закони, от които днешното человечество трябва да се ръководи при устройването на личния си и обществен живот, за да постигне вечните си общочовешки идеали, с изявени най-добре в словото, живота а делата на най-великия от общочовешките Учители — Христос. Защото писано е, че Христос е казал: „Истина, истина ви казвам, не земята и небето ще преминат, но нито резка от божествения закон няма да премине, докато не се изпълни всичко.“ Учението на Учителя Дънов, не е нищо друго, а изявяване на нови божествени закони и изяснение, приложение и изпълнение на божествените закони, изявени от Христа и от много други общочовешки учители, мъдреци и светии. Последователи на Учителя Дънов могат да бъдат всички люде, от който и да било народ, които искат напълно да устроят личния си и обществен живот според божествените (природните) закони.
към текста >>

5. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 244 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Например, ако някой цар намисли да отвори война, в която да тласне целия си народ към погибел, светията може да предотврати тази война.
Някой казва: Аз не мога да оправя света — Ти не можеш да оправиш света, но и светът няма нужда от твоето оправяне. Обаче, със своя живот ти можеш да препятстваш на правилното функциониране. С твоя живот ти можеш да направиш някакво смущение в невидимия свят. Как става това? — Със своята мисъл, даже и светията може да повлияе на хората не само за добро, но и за зло. Например, ако някой цар намисли да отвори война, в която да тласне целия си народ към погибел, светията може да предотврати тази война. Ако обаче той рече: Не ми влиза в работата какво ще прави този цар, той не постъпва добре. Напротив, светията трябва да се яви пред царя и да му каже: Това, което си намислил да правиш, няма да те доведе на добър край. То няма да бъде добро нито за тебе, нито за твоя народ. В края на краищата ти ще изгубиш войната и след това ще платиш скъпо за всичката твоя необмисленост. Когато съдят царя за неговата постъпка, едновременно с това ще съдят и светията, защо не го е предупредил.
към текста >>

6. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 246 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Така мнозина попадат в ноктите на пороци от различно естество — пиянство, разврат, лъжа, омраза и пр., които го водят до „погибел“.
И там обаче, единственото нещо, което ги движи, това е амбицията, тщеславието или желанието да притежават една добре платена служба или професия, чрез която да си устроят един приятен живот, Същественото нещо, обаче, основният импулс в неговия живот, това е личното или семейно благо, без оглед на висшите повеления на всеобщия живот. Такъв човек се бои от усилия и борби за един по-висш живот. Той изпада напълно в сферата на земното влияние. В такъв случай духовното, висшето, Божественото, почти не се проявява. Той се отдава повече на преходните желания, увлича се в удоволствия и застава във водовъртежа на чувствата и страстите. Така мнозина попадат в ноктите на пороци от различно естество — пиянство, разврат, лъжа, омраза и пр., които го водят до „погибел“. Това е края на „широкия път“, из който човек се движи, т. е. пътя на лекия живот, живот, който е чужд на полета на идеалиста, на духовно-пробудения, който е готов да жертва „удоволствията“, удобствата на широкия път, заради един висок идеал! Тук се докосваме вече до „тесния път“. Какво съдържание влага в тези думи Великият Учител? Тесния път, това е пътя на духовното въздигане, на духовното усилие да се достигнат върховете на истината, на любовта, мъдростта и правдата.
към текста >>

Ако хванем широкия път, пътя на егоизма, на лъжата, на омразата, на насилието, очаква ни „погибел“, ако живеем в тесния път, пътя на алтруизма, на истината, на правдата, на доброто, на свободата и любовта тогава ще имаме Божието благословение и ще придобием истинския живот.
Това е пътя на жертвата — личното, егоистичното трябва да се принесе в жертва на общественото и алтруистично начала. Тъй както този, който иска да се възкачи на някой планински връх, за да се наслади от хубавите картини на планината, за да подиша нейния чист въздух, за да вкуси от нейните бистри извори и да почувства нейното величие и мощ, трябва да напусне удобния и широк път на равнината, красивия булевард на града, да вземе раницата на гърба си и да тръгне по стръмните пътеки на планината, така и този, който иска да се домогне до истинския живот, трябва да поеме тесния път, пътя на ограничението низшето начало и освобождение и подхранване висшето. Или, казано другояче, ако ние напуснем широкия път на удоволствията, на нисшите наслади, на егоистично блаженство, изобщо на всичко туй, което спъва нравствения прогрес на индивида и обществото и се подложим на едно доброволно самоотрицание в името на по висшите изисквания на живота, ние сме влезли през тясната врата в тесния път, „който води към истински живот“, където царуват чистотата, красотата, светлината и любовта! Това е пътя както за индивида така и за обществото. И от това кой път ще хванем зависи и нашия живот. Ако хванем широкия път, пътя на егоизма, на лъжата, на омразата, на насилието, очаква ни „погибел“, ако живеем в тесния път, пътя на алтруизма, на истината, на правдата, на доброто, на свободата и любовта тогава ще имаме Божието благословение и ще придобием истинския живот. Светослав СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Имаше някой человек (из неделната беседа „Имаше някой человек“ – 26.12.1937 г.) „Имаме някой человек, на име Никодим, началник юдейски“. Ев. Йоанна 1, 3. Ще взема от прочетения стих само думата Никодим, като характерна черта. На времето си Никодим не е бил обикновен човек, но необикновен, високо учен човек. Той идвал при Христа вечер, а не сутрин, и го разпитвал върху някой важни въпроси.
към текста >>

7. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 251 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Младежи, не прахосвайте силите си, не прахосвайте вярата и ентусиазма си, не прахосвайте златото на вашите души, в гонитба на идеали — блатни огньове, които водят вас и народа ви към погибел!
защото младежта именно е челния отряд на този народ. * Има само един велик Идеал, който заслужава всички жертви, всички усилия, всичкия ентусиазъм, всичката вяра и преданост на нашата младеж. Това е идеала за всечовешкото братство! Това е идеалът, който ще превърне земята от долина на страданията и смъртта, от арена на братоубийство и жестокост, в райска градина, в царство Божие на земята. Това е идеалът, който ще превърне днешните, взаимно дебнещи се и взаимно изяждащи се, — подобно на предпотопни чудовища, — човеци и народи, в истински братя, в едно общочовешко семейство, в което царува мир, ред, хармония, в което са задоволени нуждите на всички. Младежи, не прахосвайте силите си, не прахосвайте вярата и ентусиазма си, не прахосвайте златото на вашите души, в гонитба на идеали — блатни огньове, които водят вас и народа ви към погибел! Има нещо хиляди пъти по-велико, има нещо хиляди пъти по красиво, има нещо хиляди пъти по-мощно от вашите досегашни идеали. Да създадем един народ нов. съвършено нов! Да създадем тук, в земята си, един свят на хармония, в който върховният фактор ще бъде не насилието, а Любовта. Да създадем социална справедливост, да създадем истинско братство, да дадем огромен тласък на живота към всееш ранен възход, върху основата на любовта, мъдростта и истината.
към текста >>

8. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Първият води към погибелта, вторият към съвършенството!
Там е силата на Героя! “ „Не върви по отъпканите пътеки. Не плавай по течението на реката! То води винаги към мрака и тъмнината! Пътят по течението е лесен, но безконечен; пътят срещу течението е труден, но кратък. Първият води към погибелта, вторият към съвършенството! “ „Плувай върху реката на живота със свързани ръце и крака. Брани се от напастите на бедите и неволите със заключени уста, затворени очи и глухи уши! “ „Не се осланяй на силата вън от себе си, нито пък се уповавай на силата земна: тя улита, като утринната слана при изгрева на слънцето. Черпи всичкия си кураж от Слънцето на светлината, която ще изгрее вътре в тебе! “ „Гранитът е твърд — създай го в себе си.
към текста >>

9. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Копнеел е дълго той за сливане с Него, дирил Го е желаейки в неговата сянка да скрие грехът и земната погибел, но не е смеел с крилата на своята любов към Него да полети, — към Него, на когото казва: „Ти, кладенец лазурен, горчив за този само, що в грях желае да свърши, Ти Слънце, и Ти Ден но мрак за взор от тежка целувка ослепен“.
Неговият живот е едно от най-страшните предопределения на съдбата, понесено от човек, кога и да било през шеметния летеж на вековете. Дете-поет го нарече някой. И вярно е: Пол Верлен е едно религиозно и смело дете, със силна плът и с най-чиста мистична душа. Уайлд в своята изповед ,,De profundis“ говори за него, че в оная епоха той е единственият на Запад, в когото се проявява истинският Христос. И тези сонети в „Мистични разговори“, които бодат, разкъсват, терзаят, могат да бъдат написани само от един подобен дух, който е познал всичката вътрешна нищета на блуждаещия вън от лоното на религията и е възжелал безконечната Мъдрост, която в забрава спи в прегръдките на Бога. Копнеел е дълго той за сливане с Него, дирил Го е желаейки в неговата сянка да скрие грехът и земната погибел, но не е смеел с крилата на своята любов към Него да полети, — към Него, на когото казва: „Ти, кладенец лазурен, горчив за този само, що в грях желае да свърши, Ти Слънце, и Ти Ден но мрак за взор от тежка целувка ослепен“. А тая любов е тъй голяма, че е в състояние да изкупи греховните бури на страшния океан, що лудуват в гърдите на това мистично създание, което крие в себе си Животното-Човек, с всички диви инстинкти на природата. И душата, която се стреми към изкупление, попада в Небесния вихър. Надвесен над Сена в призрачни нощи, Верлен не един път е замислял по .своя воля да прескочи границите на неизвестното и да полети в тъмния азур на смъртта; но учението на разпнатия на Голгота го е възпирало, и тогава той в едно състояние, намиращо се между ужаса, болката и бляна, е попадал в разговори с мистичния творец. Само по този начин може да се обясни чистотата на религиозната мисъл, що лъха из всеки ред на неговите сонети. Страшно е даже да си въобразим тайнствените чувства, които се пораждат в тази материална тъма — а Пол Верлен не само че ги е преживял, но ги е и възпроизвел, изпитвайки невъобразими душевни болки.
към текста >>

10. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Вярата в смъртта и погибелта тъй много владее в тази раса, че тя не е в състояние да представи мъдростта алегорично по друг начин, освен в образа на един старец сив, студен, подпрян на тояга!
Кое навежда раменете и кое прави лицето бледо ? — Това твърдо придържане към миналото, тази фанатична вяра в пръста, очакването на упадъка. Духът бива обременен до смърт, докато най-после рухне! Едно подмладено, красиво, цъфтящо тяло означава една душа, която блещи от нови идеи, надежди, планове, цели и грандиозни желания. Вечният живот не е половина смърт на зрялата старост! Вярата в смъртта и погибелта тъй много владее в тази раса, че тя не е в състояние да представи мъдростта алегорично по друг начин, освен в образа на един старец сив, студен, подпрян на тояга! Значи, една мъдрост, която даже себе си не може да запази от погинване. Дотолкова, доколкото чувствителността се покачва, ще се отбягва всичко, което видимо или невидимо вреди! Симпатиите и антипатиите ще растат през всички сфери до ясновидство. Те ще отстраняват вредните хора и вредните мисли, като чрез рефлексни движения. При растенето на вярата от всички страни идат на помощ на възродителния процес материални неща, във форма на храна, на променени навици и променена околност.
към текста >>

11. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Докато природата прави своя опит да ни прероди и да ни направи по-силни, ние пречим на нейните старания и се отправяме към погибел.
За хора от средна възраст казваме, че те биха стигнали максимума на силата и жизнеността си, ако не са го прескочили; тогава тяхното вродено естество трябва постепенно да увяхва и те „окапват“ подобно на листата. — — — — — — — — — — — Тази непоколебима вяра в старостта, съобразно с духовния закон, притегля старостта. „Прехода“ към средата на живота показва само, че нашето тяло регенерира, иска да се роди изново; през време на това преобразуване необходимо е абсолютно спокойствие, понеже най-висшето душевно Его (аза) е на работа да извърши това изменение. През това време трябва да бъдем тъй малко напрегнати, както в по-раншната ни детинска възраст. Ние отказваме на природата тоя отдих и принуждаваме изтощения организъм да върши работа, за която той тъкмо в това време е неспособен. Докато природата прави своя опит да ни прероди и да ни направи по-силни, ние пречим на нейните старания и се отправяме към погибел. В повечето случаи хората не могат да запазят нужното спокойствие. Те трябва непрекъснато, година след година, да работят, за „да поддържат своето съществуване! “ Това не изменя нищо от резултата. Естествените закони не вземат под внимание социалното устройство! Невнимателно, без да съзнава, човечеството се движи напред, за да спечели поддръжка за живота си и заедно с това си спечелва скръб и смърт!
към текста >>

0.2974259853363