Търсене в беседите за 'Плесница'

Един искал да направи смешка и да дразни едного, който му рекъл: „Ние сме в градина, в която има много хубави ябълки.“ – „Но аз не виждам нищо“ – отговорил му другият, като си затворил очите; приятелят му зашил една плесница и онзи прогледнал и видял.
Ние искаме да бъдем добродетелни, силни, богати; можем да имаме и Добродетел, и Сила, и богатство, и е потребно да ги имаме. Условията, при които те виреят и може да се развиват, са: Божественият зародиш, Божественият закон и Божественото равновесие. Равновесието – това е Добродетелта, законът – това е Знанието, условията – това е Силата, зародишът – това е богатството. Но ще ме попитате: „Как ще намерим Господа? “ Много лесно нещо. Един искал да направи смешка и да дразни едного, който му рекъл: „Ние сме в градина, в която има много хубави ябълки.“ – „Но аз не виждам нищо“ – отговорил му другият, като си затворил очите; приятелят му зашил една плесница и онзи прогледнал и видял. Тъй и Господ понякога ни зашие плесница и ние видим. Онези от вас, на които са затворени очите, трябва да искат да им се отворят. Съвременният свят аргументира и казва: „Къде е Господ? – Той е и в дърветата, и в камъните, и в земята“; обаче когато дойде нещастието, всеки се обръща нагоре и вижда, че Той е там, и извиква: „Господи! “ Ето затуй са нещастията – те са плесницата, която ни зашива Господ, като ни казва: „Аз ви създадох да гледате, а не да стоите със затворени очи.“ Та ние, за да се издигнем, трябва да добием състоянието на децата – да търсим и да бъдем възприемчиви.
към беседата >>

Тъй и Господ понякога ни зашие плесница и ние видим.
Условията, при които те виреят и може да се развиват, са: Божественият зародиш, Божественият закон и Божественото равновесие. Равновесието – това е Добродетелта, законът – това е Знанието, условията – това е Силата, зародишът – това е богатството. Но ще ме попитате: „Как ще намерим Господа? “ Много лесно нещо. Един искал да направи смешка и да дразни едного, който му рекъл: „Ние сме в градина, в която има много хубави ябълки.“ – „Но аз не виждам нищо“ – отговорил му другият, като си затворил очите; приятелят му зашил една плесница и онзи прогледнал и видял. Тъй и Господ понякога ни зашие плесница и ние видим. Онези от вас, на които са затворени очите, трябва да искат да им се отворят. Съвременният свят аргументира и казва: „Къде е Господ? – Той е и в дърветата, и в камъните, и в земята“; обаче когато дойде нещастието, всеки се обръща нагоре и вижда, че Той е там, и извиква: „Господи! “ Ето затуй са нещастията – те са плесницата, която ни зашива Господ, като ни казва: „Аз ви създадох да гледате, а не да стоите със затворени очи.“ Та ние, за да се издигнем, трябва да добием състоянието на децата – да търсим и да бъдем възприемчиви. Сега ще ви кажа друго нещо.
към беседата >>

“ Ето затуй са нещастията – те са плесницата, която ни зашива Господ, като ни казва: „Аз ви създадох да гледате, а не да стоите със затворени очи.“ Та ние, за да се издигнем, трябва да добием състоянието на децата – да търсим и да бъдем възприемчиви.
Един искал да направи смешка и да дразни едного, който му рекъл: „Ние сме в градина, в която има много хубави ябълки.“ – „Но аз не виждам нищо“ – отговорил му другият, като си затворил очите; приятелят му зашил една плесница и онзи прогледнал и видял. Тъй и Господ понякога ни зашие плесница и ние видим. Онези от вас, на които са затворени очите, трябва да искат да им се отворят. Съвременният свят аргументира и казва: „Къде е Господ? – Той е и в дърветата, и в камъните, и в земята“; обаче когато дойде нещастието, всеки се обръща нагоре и вижда, че Той е там, и извиква: „Господи! “ Ето затуй са нещастията – те са плесницата, която ни зашива Господ, като ни казва: „Аз ви създадох да гледате, а не да стоите със затворени очи.“ Та ние, за да се издигнем, трябва да добием състоянието на децата – да търсим и да бъдем възприемчиви. Сега ще ви кажа друго нещо. Какъв е нашият метод, по който трябва да работим? Отсега нататък трябва всякога да сме свързани умствено и сърдечно с всички хора по Земята, защото спасението е в нашите общи молитви – „съединението прави силата“. А когато умовете и сърцата на хората се съединят, тогава ще настъпи Царството Божие на Земята. У приятел, когото действително обичаме, не бива да търсим недостатъците му – и той като нас може да ги има; недостатъците са външната дреха, с която е облечен човек.
към беседата >>

2. Мъдростта

Просякът му казал: “Господарю, ако ми удариш една плесница, ще ми направиш голямо добро”.
Ще ви приведа един разказ, съчинен преди хиляди години. Това се случило по времето на древния цар Харун Он Рашид. Той имал обичай да се преоблича и да посещава града, за да види как живеят неговите поданици, дали има ред и порядък между тях. Бил доста щедър и правел благодеяния. Един ден той среща един просяк и му дава една златна монета. Просякът му казал: “Господарю, ако ми удариш една плесница, ще ми направиш голямо добро”. Царят не искал да прави това, но понеже просякът настоявал, заповядал на везира да му удари една плесница. И понеже му се видяло много чудно, че просякът иска плесница, повикал го в двореца си и го запитал кои са дълбоките причини да моли за това. Просякът започнал да разказва своята история. Бил син на богат търговец и когато баща му умрял, купил си около осемдесет камили и така забогатял. При едно от пътуванията си срещнал един дервиш1.
към беседата >>

Царят не искал да прави това, но понеже просякът настоявал, заповядал на везира да му удари една плесница.
Това се случило по времето на древния цар Харун Он Рашид. Той имал обичай да се преоблича и да посещава града, за да види как живеят неговите поданици, дали има ред и порядък между тях. Бил доста щедър и правел благодеяния. Един ден той среща един просяк и му дава една златна монета. Просякът му казал: “Господарю, ако ми удариш една плесница, ще ми направиш голямо добро”. Царят не искал да прави това, но понеже просякът настоявал, заповядал на везира да му удари една плесница. И понеже му се видяло много чудно, че просякът иска плесница, повикал го в двореца си и го запитал кои са дълбоките причини да моли за това. Просякът започнал да разказва своята история. Бил син на богат търговец и когато баща му умрял, купил си около осемдесет камили и така забогатял. При едно от пътуванията си срещнал един дервиш1. който му казал, че знае едно голямо богатство и му трябват камилите, за да го натоварят и после да го разделят наполовина.
към беседата >>

И понеже му се видяло много чудно, че просякът иска плесница, повикал го в двореца си и го запитал кои са дълбоките причини да моли за това.
Той имал обичай да се преоблича и да посещава града, за да види как живеят неговите поданици, дали има ред и порядък между тях. Бил доста щедър и правел благодеяния. Един ден той среща един просяк и му дава една златна монета. Просякът му казал: “Господарю, ако ми удариш една плесница, ще ми направиш голямо добро”. Царят не искал да прави това, но понеже просякът настоявал, заповядал на везира да му удари една плесница. И понеже му се видяло много чудно, че просякът иска плесница, повикал го в двореца си и го запитал кои са дълбоките причини да моли за това. Просякът започнал да разказва своята история. Бил син на богат търговец и когато баща му умрял, купил си около осемдесет камили и така забогатял. При едно от пътуванията си срещнал един дервиш1. който му казал, че знае едно голямо богатство и му трябват камилите, за да го натоварят и после да го разделят наполовина. Търговецът се съгласил, натоварили богатството, но още в началото дервишът взел една малка кутийка с някаква мас и я скрил.
към беседата >>

Тук просякът завършил разказа за своя живот и казал на цар Харун Он Рашид: “Щом е така, искам да ми удариш една плесница.
Тогава търговецът помолил да му намажат лявото око и наистина видял богатството на целия свят. После поискал да му намажат и дясното око, но дервишът отказал, предупреждавайки го, че ще ослепее. Търговецът, обаче, не вярвал, мислел, че ако си намаже и дясното око, ще види нещо много повече, и продължавал да настоява. Накрая дервишът се съгласил, казал, че отхвърля всяка отговорност от себе си, намазал му и дясното око, след което търговецът действително ослепял. Започнал той тогава да вика и да плаче, но дервишът му казал: “Понеже беше много лаком, трябва да понесеш всички последствия”. Тук просякът завършил разказа за своя живот и казал на цар Харун Он Рашид: “Щом е така, искам да ми удариш една плесница. И всеки друг, който ще ми направи добро, искам да ми удря по една плесница, т. е. да ми намазва и другото око”. Така и Господ ви е намазал едното око. У мъжа е намазал лявото, а у жената – дясното, но те искат и двете им очи да намажат. И така хората ослепяват – това е човешкото грехопадане.
към беседата >>

И всеки друг, който ще ми направи добро, искам да ми удря по една плесница, т. е.
После поискал да му намажат и дясното око, но дервишът отказал, предупреждавайки го, че ще ослепее. Търговецът, обаче, не вярвал, мислел, че ако си намаже и дясното око, ще види нещо много повече, и продължавал да настоява. Накрая дервишът се съгласил, казал, че отхвърля всяка отговорност от себе си, намазал му и дясното око, след което търговецът действително ослепял. Започнал той тогава да вика и да плаче, но дервишът му казал: “Понеже беше много лаком, трябва да понесеш всички последствия”. Тук просякът завършил разказа за своя живот и казал на цар Харун Он Рашид: “Щом е така, искам да ми удариш една плесница. И всеки друг, който ще ми направи добро, искам да ми удря по една плесница, т. е. да ми намазва и другото око”. Така и Господ ви е намазал едното око. У мъжа е намазал лявото, а у жената – дясното, но те искат и двете им очи да намажат. И така хората ослепяват – това е човешкото грехопадане. Знанието и Мъдростта, която Господ ни дава, ние не сме в състояние да я почерпим от Живота.
към беседата >>

3. Растете в благодат! / Растене и познание

Тълкувайте плесницата на мъжа си така.
Християнството в този смисъл е алхимическа наука. Вие ме слушате и си казвате: „Мене ми е тежко, мъчно ми е“. Защо? Защото сте затворили прозорците и не пущате Божествената светлина през тях. Господ живее, но не сте Му отворили прозорците да влезе. Някой път Той може да ви плесне, кажете: „Боже, благодаря, че си ме посетил“. Тълкувайте плесницата на мъжа си така. Защо брулите ореха? За да паднат орехите. Така и Господ дохожда и пита: „Имаш ли плод да ми дадеш? “ Като те плесне някой брат, вземи го, напои го, нахрани го – нахрани го с новото учение. Ако го научиш на това ново учение, той ще вземе полека с ръка да къса орехите, а иначе той ще ги брули с камъни.
към беседата >>

Господ живее у всинца ви, някой път Господ ви плесне - кажете: „Более, благодаря, че си ме посетил." Защо не тълкувате и плесницата на мъжа си така? (втори вариант)
Вземете огъня, духалото, въглища; турете гвоздея - вашите мисли, и ги сгорещете. Това е процесът, по който трябва да работим със себе си. Християнството в този смисъл е алхимическа наука. Някои от вас имате тягости, вие ме слушате и си казвате: „Мене ми е тежко, мъчно ми е." Тежко ви е защо? Защото вие сте затворили прозорците си и не пущате Божествената светлина през себе си. Господ живее у всинца ви, някой път Господ ви плесне - кажете: „Более, благодаря, че си ме посетил." Защо не тълкувате и плесницата на мъжа си така? Като брулите ореха, защо правите това? За да паднат орехите. Така и Господ, като дойде, казва: „Имаш ли един плод да Ми дадеш? " Като те плесне един брат, защо те пляска? Вземи го, напой го, нахрани го - нахрани го с новото учение.
към втори вариант >>

4. Дали може

Това обидило атлета и, за да си отмъсти, той ударил една плесница на студента и го търколил на земята.
Първите са го отблъсквали, но с това повече са събуждали в него амбиция да работи, да стане велик човек, за да заслужи любовта и вниманието на тази, която не се интересува от него. Вторите пък са го насърчавали и подтиквали към работа и дейност. Понякога една малка причина може да подтикне човека към усилена дейност, да постигне това, което желае. Преди години в Америка се прочул един атлет със своята сила. Един ден, като правел своите упражнения, край него минал един студент и казал нещо по негов адрес. Това обидило атлета и, за да си отмъсти, той ударил една плесница на студента и го търколил на земята. Студентът бързо скочил на краката си, недоволен и засрамен, и се върнал у дома си. По пътя той си мислел, как да отмъсти на атлета. Най-после в него се зародила идеята, да проследи живота му, да разбере, какви методи е приложил да развие такава сила. Той се домогнал до тези сведения и започнал да работи усилено за физическото си развитие. След пет години той могъл вече да вдига с едната си ръка кон с едно конче.
към беседата >>

– Аз съм онзи, на когото преди пет години ти удари плесница и ме търколи на земята.
Той се домогнал до тези сведения и започнал да работи усилено за физическото си развитие. След пет години той могъл вече да вдига с едната си ръка кон с едно конче. Отишъл той при атлета и с едната си ръка го вдигнал високо във въздуха. След това го запитал: Познаваш ли, кой съм? – Не те познавам. – Аз съм онзи, на когото преди пет години ти удари плесница и ме търколи на земята. – Спомням си, но сега те признавам за мой учител. Като изпадат в слабости, хората се оправдават с Бога. Те казват, че така са създадени. – Не са създадени така, но работа се иска от всички, да станат силни, за да се справят със своите слабости. Всеки може, като студента, да работи 5 – 10 години усилено, да развие силата си, да стане герой.
към беседата >>

Това обидило атлета и, за да си отмъсти, той ударилъ една плесница на студента и го търколилъ на земята. (втори вариант)
Първитѣ сѫ го отблъсквали, но съ това повече сѫ събуждали въ него амбиция да работи, да стане великъ човѣкъ, за да заслужи любовьта и вниманието на тази, която не се интересува отъ него. Вторитѣ пъкъ сѫ го насърдчавали и подтиквали къмъ работа и дейность. Понѣкога една малка причина може да подтикне човѣка къмъ усилена дейность, да постигне това,което желае. Преди години въ Америка се прочулъ единъ атлетъ съ своята сила. Единъ день, като правѣлъ своитѣ упражнения, край него миналъ единъ студентъ и казалъ нѣщо по неговъ адресъ. Това обидило атлета и, за да си отмъсти, той ударилъ една плесница на студента и го търколилъ на земята. Студентътъ бързо скочилъ на краката си, недоволенъ и засраменъ, и се върналъ у дома си. По пѫтя той си мислѣлъ, какъ да отмъсти на атлета. Най-после въ него се зародила идеята, да проследи живота му, да разбере, какви методи е приложилъ да развие такава сила. Той се домогналъ до тѣзи сведения и започналъ да работи усилено за физическото си развитие. Следъ петь години той могълъ вече да вдига съ едната си рѫка конь съ едно конче.
към втори вариант >>

— Азъ съмъ онзи, на когото преди петь години ти удари плесница и ме търколи на земята. (втори вариант)
Той се домогналъ до тѣзи сведения и започналъ да работи усилено за физическото си развитие. Следъ петь години той могълъ вече да вдига съ едната си рѫка конь съ едно конче. Отишълъ той при атлета и съ едната си рѫка го вдигналъ високо въ въздуха. Следъ това го запиталъ: Познавашъ ли, кой съмъ? — Не те познавамъ. — Азъ съмъ онзи, на когото преди петь години ти удари плесница и ме търколи на земята. — Спомнямъ си, но сега те признавамъ за мой учитель. Като изпадатъ въ слабости, хората се оправдаватъ съ Бога. Тѣ казватъ, че така сѫ създадени. — Не сѫ създадени така, но работа се иска отъ всички, да станатъ силни, за да се справятъ съ своитѣ слабости. Всѣки може, като студента, да работи 5 — 10 години усилено, да развие силата си, да стане герой.
към втори вариант >>

5. И отиде та се представи

Ще удариш на тримата по една плесница и ще наблюдаваш, как ще реагират те.
Следователно, който иска да влезе в правия път, трябва да работи. Как се познава, кой е влязъл вече в правия път? Един индуски ученик отишъл при своя учител и го запитал, какво да прави, за да влезе в пътя на любовта, дето величините растат и се увеличават. Като индус, учителят си послужил с един кратък съвет, вместо да му говори с часове и развива теории. Той му казал: Ще излезеш на пътят, дето ще срещнеш трима души. Ще удариш на тримата по една плесница и ще наблюдаваш, как ще реагират те. Ученикът срещнал трима души и постъпил с тях, както го посъветвал учителят му. Първият веднага се хвърлил върху ученика и му ударил две плесници, вместо една, и го повалил на земята. Вторият вдигнал ръка, с намерение да му отговори, но бързо се овладял, свалил ръката си и продължил своя път. Третият бил в съзерцание, поради което не усетил даже плесницата, и продължил работата си. Тогава учителят казал на ученика си: Първият, който ти удари две плесници, е човекът, който живее по Мойсеевия закон.
към беседата >>

Третият бил в съзерцание, поради което не усетил даже плесницата, и продължил работата си.
Той му казал: Ще излезеш на пътят, дето ще срещнеш трима души. Ще удариш на тримата по една плесница и ще наблюдаваш, как ще реагират те. Ученикът срещнал трима души и постъпил с тях, както го посъветвал учителят му. Първият веднага се хвърлил върху ученика и му ударил две плесници, вместо една, и го повалил на земята. Вторият вдигнал ръка, с намерение да му отговори, но бързо се овладял, свалил ръката си и продължил своя път. Третият бил в съзерцание, поради което не усетил даже плесницата, и продължил работата си. Тогава учителят казал на ученика си: Първият, който ти удари две плесници, е човекът, който живее по Мойсеевия закон. Той още пасе свине на господаря си. Вторият е човекът, който се стреми към Христа, но още не е приложил учението му. Третият е човекът на любовта. Той е влязъл вече в правия път, затова не обърнал внимание на плесницата.
към беседата >>

Той е влязъл вече в правия път, затова не обърнал внимание на плесницата.
Третият бил в съзерцание, поради което не усетил даже плесницата, и продължил работата си. Тогава учителят казал на ученика си: Първият, който ти удари две плесници, е човекът, който живее по Мойсеевия закон. Той още пасе свине на господаря си. Вторият е човекът, който се стреми към Христа, но още не е приложил учението му. Третият е човекът на любовта. Той е влязъл вече в правия път, затова не обърнал внимание на плесницата. Какво се иска от съвременния човек? Да дойде до положението на онзи, който не усетил плесницата. – Какво е плесницата в живота? – Страданието. Когато човек стане глух и сляп за страданието, да го не чува и не вижда, той е в правия път.
към беседата >>

Да дойде до положението на онзи, който не усетил плесницата.
Той още пасе свине на господаря си. Вторият е човекът, който се стреми към Христа, но още не е приложил учението му. Третият е човекът на любовта. Той е влязъл вече в правия път, затова не обърнал внимание на плесницата. Какво се иска от съвременния човек? Да дойде до положението на онзи, който не усетил плесницата. – Какво е плесницата в живота? – Страданието. Когато човек стане глух и сляп за страданието, да го не чува и не вижда, той е в правия път. Когато, обаче, се спира на най-малкото страдание и роптае против него, той е в широкия свят, отишъл там да се удоволства, да яде и да пие. Когато изгуби богатството си, започва да пасе свинете на господаря си.
към беседата >>

– Какво е плесницата в живота?
Вторият е човекът, който се стреми към Христа, но още не е приложил учението му. Третият е човекът на любовта. Той е влязъл вече в правия път, затова не обърнал внимание на плесницата. Какво се иска от съвременния човек? Да дойде до положението на онзи, който не усетил плесницата. – Какво е плесницата в живота? – Страданието. Когато човек стане глух и сляп за страданието, да го не чува и не вижда, той е в правия път. Когато, обаче, се спира на най-малкото страдание и роптае против него, той е в широкия свят, отишъл там да се удоволства, да яде и да пие. Когато изгуби богатството си, започва да пасе свинете на господаря си. – Какво го очаква след това?
към беседата >>

6. Що казва Духът

Борил се един път с един пехливанин и му счупил крака, а сега жена му с една плесница могла да го събори и да му счупи ръката. (втори вариант)
Той се позабавил малко, имал повечко мющерии. Но като се върнал дома, жена му, ядосана, че се забавил, взима тоягата, набива го добре и с това му счупва ръката. Като си лекувал ръката, запитвали го: „Как я счупи? " „Е, паднах от коня си." Срам го е. Мъжът на тази българка героиня бил известен със своята сила. Борил се един път с един пехливанин и му счупил крака, а сега жена му с една плесница могла да го събори и да му счупи ръката. И тъй, като дойде Духът, ще ти каже: „Излез от дюкяна! " Веднага трябва да излезеш, иначе ще ти удари една плесница, ще те събори и ще ти счупи ръката. Когато те питат как си счупи ръката, ще кажеш, че си паднал от коня си. Причината за това не е външна, а тази, че стоиш в кръчма, житото с крини мериш, в хамбар го пазиш и т.н. Затова в кръчми не стойте, житото с крини не мерете, в хамбар не го пазете, а всеки да си вземе толкова, колкото му трябва.
към втори вариант >>

" Веднага трябва да излезеш, иначе ще ти удари една плесница, ще те събори и ще ти счупи ръката. (втори вариант)
Като си лекувал ръката, запитвали го: „Как я счупи? " „Е, паднах от коня си." Срам го е. Мъжът на тази българка героиня бил известен със своята сила. Борил се един път с един пехливанин и му счупил крака, а сега жена му с една плесница могла да го събори и да му счупи ръката. И тъй, като дойде Духът, ще ти каже: „Излез от дюкяна! " Веднага трябва да излезеш, иначе ще ти удари една плесница, ще те събори и ще ти счупи ръката. Когато те питат как си счупи ръката, ще кажеш, че си паднал от коня си. Причината за това не е външна, а тази, че стоиш в кръчма, житото с крини мериш, в хамбар го пазиш и т.н. Затова в кръчми не стойте, житото с крини не мерете, в хамбар не го пазете, а всеки да си вземе толкова, колкото му трябва. Засега ви е достатъчен този обед, а повече от това ще ви даде Духът, Който живее във вас. Христос казва тъй: „Духът на истината като дойде у вас, Той ще ви настави и припомни всичко, което Аз съм казал." Този Дух ще ви научи, ще ви припомни всичко, което живият Господ е казал някога.
към втори вариант >>

7. Фарисей и садукей

В тоя случай, плесницата е за предпочитане пред целувката.
Фарисеят и садукеят трябва да излязат вън от вас, и всеки да мисли добро за брата си и за сестра си. Геройство е да ме обичате, когато ви обидя, а не когато ви давам подаръци. Понякога една обида струва повече от една целувка. Например, някой изгубил съзнание и припада. За да го свестят, удрят му плесници. В тоя случай, плесницата е за предпочитане пред целувката. „Всичко изпитвайте, доброто дръжте! “ Приложете Любовта в сърцата си, а Мъдростта в умовете си. Освободете се от старите вярвания и заблуждения. Освободете се от миналото и започнете да обработвате новите си добродетели. Бъдете герои да проявявате искрено своите мисли и чувства.
към беседата >>

8. Дойди след Мен/ И рече му: „Дойди слѣдъ мене!“

Докторът се разгневил за безпокойството, което му причинил селянинът, и в гнева си му ударил една плесница.
– По-добре да мислиш, че съм обикновен човек, отколкото днес да ме хвалиш, а утре да ме кориш. Така не се постъпва. Който може да укорява човека, може и да го бие. В това отношение той прилича на оня селянин, който отишъл в града при лекар да иска лекарства за болната си жена. Без да му мисли много, той влязъл направо в стаята на лекаря, който се занимавал с нещо, и му казал: „Господин докторе, дай някакви лекарства за жена ми“. Докторът се разгневил за безпокойството, което му причинил селянинът, и в гнева си му ударил една плесница. – „Ето едно лекарство за жена ти“. След това му ударил още една плесница и казал: „Ето още едно лекарство“. Селянинът останал смаян от постъпката на лекаря и си казал: „Чудни са сегашните лекари! Какви особени лекарства дават на болните“. Той се върнал в селото и жена му веднага го запитала: „Носиш ли някакво лекарство?
към беседата >>

След това му ударил още една плесница и казал: „Ето още едно лекарство“.
Който може да укорява човека, може и да го бие. В това отношение той прилича на оня селянин, който отишъл в града при лекар да иска лекарства за болната си жена. Без да му мисли много, той влязъл направо в стаята на лекаря, който се занимавал с нещо, и му казал: „Господин докторе, дай някакви лекарства за жена ми“. Докторът се разгневил за безпокойството, което му причинил селянинът, и в гнева си му ударил една плесница. – „Ето едно лекарство за жена ти“. След това му ударил още една плесница и казал: „Ето още едно лекарство“. Селянинът останал смаян от постъпката на лекаря и си казал: „Чудни са сегашните лекари! Какви особени лекарства дават на болните“. Той се върнал в селото и жена му веднага го запитала: „Носиш ли някакво лекарство? “ – „Нося.“ – „Дай го по-скоро.“ – Селянинът се приближил до жена си и ѝ ударил една плесница. – „Стига вече!
към беседата >>

“ – „Нося.“ – „Дай го по-скоро.“ – Селянинът се приближил до жена си и ѝ ударил една плесница.
– „Ето едно лекарство за жена ти“. След това му ударил още една плесница и казал: „Ето още едно лекарство“. Селянинът останал смаян от постъпката на лекаря и си казал: „Чудни са сегашните лекари! Какви особени лекарства дават на болните“. Той се върнал в селото и жена му веднага го запитала: „Носиш ли някакво лекарство? “ – „Нося.“ – „Дай го по-скоро.“ – Селянинът се приближил до жена си и ѝ ударил една плесница. – „Стига вече! “ – казала жената. – „Още едно лекарство нося.“ – „Задръж второто лекарство за себе си.“ – „Умна жена! “ – си казал селянинът. Жена му влязла в стаята си и започнала да плаче, но след два дни била съвършено здрава.
към беседата >>

Лекарят започнал да го разпитва за домашните му, но без да му отговори, селянинът му ударил една плесница и си излязъл.
Доволен, че жена му оздравяла, селянинът взел две гъски и отишъл при лекаря да му благодари. – Какво искаш? – го запитал лекарят. – Преди няколко дни дохождах да искам лекарства за жена си. Ти ми даде две лекарства, но тя оздравя само от едното, второто ти връщам. Лекарят започнал да го разпитва за домашните му, но без да му отговори, селянинът му ударил една плесница и си излязъл. Това е законът, който Христос е изказал чрез стиха: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери“. Следователно, когато търсим Божественото, трябва да пристъпваме с всичката си искреност. От вас се иска абсолютна искреност, абсолютна чистота и абсолютно знание. Ако вярвате, че има закон, който регулира отношенията в света, той ще ви заведе при Великия Източник на живота. Да намерите Божественото в себе си, това значи да намерите Христа.
към беседата >>

“ – „Жена ми е болна, искамъ лѣкарства за нея.“ Докторътъ се ядосалъ на селянина, че тъй го побезпокоилъ, приближава се до него, удря му една плѣсница и казва: „На ти едно лѣкарство.“ Удря му още една плесница: „На ти друго лѣкарство! (втори вариант)
Ще замязате, знаете ли на какво? – Ще ви приведа единъ анекдотъ. На единъ български селянинъ се разболява жена му. Тя казва на мѫжа си: „Ще отидешъ въ града да ми донесешъ отъ тамъ нѣкои лѣкарства.“ Селянинътъ отива въ дома на единъ докторъ, но като не знаялъ всички етикеции, какъ да пристѫпи до лѣкаря, влиза направо въ стаята на доктора, който се занимавалъ съ много важни работи. Докторътъ го запитва: „Какво искашъ? “ – „Жена ми е болна, искамъ лѣкарства за нея.“ Докторътъ се ядосалъ на селянина, че тъй го побезпокоилъ, приближава се до него, удря му една плѣсница и казва: „На ти едно лѣкарство.“ Удря му още една плесница: „На ти друго лѣкарство! “ Селянинътъ си казва: „Чудни сѫ тѣзи съврѣменни хора, по особенъ начинъ знаятъ да лѣкуватъ! “ Отива си въ село, жена му го пита: „Взе ли нѣкакви лѣкарства? “ – „Да, докторътъ ми даде двѣ хубави лѣкарства.“ – „Е, дай ми едното,“ казва жената. Той се приближава при жена си, удря една плѣсница. „Стига, стига вече!
към втори вариант >>

9. Не бъди неверен, но верен!

Невярващият, като го обидиш, и той ще те нахука най-добре, а ако му удариш една плесница, той ще ви удари две.
И аз ще ви го докажа, че са едни и същи. Един човек, който не вярва в Бога, но има закони от държавата, по тях постъпва и дава пари с лихва. Има друг човек, който вярва в Бога и дава пак пари с лихва. Но вярващият ще каже: „Аз вярвам, но давам с един грош по-долу“. Тъй че всичката негова доброта е в неговия грош. Невярващият, като го обидиш, и той ще те нахука най-добре, а ако му удариш една плесница, той ще ви удари две. Вярващият ще ти удари една плесница и ще ти каже: „Благодари, че не ти ударих две“. Разликата е, че не ти ударил две плесници, но „око за око, зъб за зъб“. Ако дойдем да говорим за истината, светските хора обичат малко да поизвъртват истината, религиозните и те я извъртват, а при това те казват: „Ние нямаме намерение да лъжем“. Да, вярвам, че нямате намерение да лъжете, но при това употребявате тази лъжлива монета. Защо? – „Дадоха ни я, трябва да я прокараме.“ Сега религиозните хора са напълнили джобовете си с фалшиви монети и казват: „Дадоха ни ги, ще ги прокараме някак“.
към беседата >>

Вярващият ще ти удари една плесница и ще ти каже: „Благодари, че не ти ударих две“.
Един човек, който не вярва в Бога, но има закони от държавата, по тях постъпва и дава пари с лихва. Има друг човек, който вярва в Бога и дава пак пари с лихва. Но вярващият ще каже: „Аз вярвам, но давам с един грош по-долу“. Тъй че всичката негова доброта е в неговия грош. Невярващият, като го обидиш, и той ще те нахука най-добре, а ако му удариш една плесница, той ще ви удари две. Вярващият ще ти удари една плесница и ще ти каже: „Благодари, че не ти ударих две“. Разликата е, че не ти ударил две плесници, но „око за око, зъб за зъб“. Ако дойдем да говорим за истината, светските хора обичат малко да поизвъртват истината, религиозните и те я извъртват, а при това те казват: „Ние нямаме намерение да лъжем“. Да, вярвам, че нямате намерение да лъжете, но при това употребявате тази лъжлива монета. Защо? – „Дадоха ни я, трябва да я прокараме.“ Сега религиозните хора са напълнили джобовете си с фалшиви монети и казват: „Дадоха ни ги, ще ги прокараме някак“. И застават сега хората, искат да намерят Истината.
към беседата >>

10. Живите сили в природата / Живите сили на природата

Удари на тримата по една плесница и се върни да ми разкажеш какво си научил“.
Ученикът трябва да бъде сляп, както за погрешките на хората, така и за самите тях. Той трябва да работи върху себе си, сам да се изправя. Един ученик отишъл при своя учител – индус, и го помолил да му покаже правия път в живота. Учителят му казал: „Иди в близката гора. Там ще срещнеш трима души, които размишляват. Удари на тримата по една плесница и се върни да ми разкажеш какво си научил“. Ученикът ударил на първия една плесница, но получил две. И на втория ударил една плесница, но пострадалият само вдигнал ръката си и бързо я свалил долу. Третият, обаче, не забелязал, че го ударил някой. Той продължил размишлението си, без да каже дума. Ученикът разправил своята опитност на Учителя си и очаквал обяснение, защо и тримата постъпили по три различни начини.
към беседата >>

Ученикът ударил на първия една плесница, но получил две.
Той трябва да работи върху себе си, сам да се изправя. Един ученик отишъл при своя учител – индус, и го помолил да му покаже правия път в живота. Учителят му казал: „Иди в близката гора. Там ще срещнеш трима души, които размишляват. Удари на тримата по една плесница и се върни да ми разкажеш какво си научил“. Ученикът ударил на първия една плесница, но получил две. И на втория ударил една плесница, но пострадалият само вдигнал ръката си и бързо я свалил долу. Третият, обаче, не забелязал, че го ударил някой. Той продължил размишлението си, без да каже дума. Ученикът разправил своята опитност на Учителя си и очаквал обяснение, защо и тримата постъпили по три различни начини. Учителят отговорил: „Първият живее по Моисеевия закон – „око за око, зъб за зъб“.
към беседата >>

И на втория ударил една плесница, но пострадалият само вдигнал ръката си и бързо я свалил долу.
Един ученик отишъл при своя учител – индус, и го помолил да му покаже правия път в живота. Учителят му казал: „Иди в близката гора. Там ще срещнеш трима души, които размишляват. Удари на тримата по една плесница и се върни да ми разкажеш какво си научил“. Ученикът ударил на първия една плесница, но получил две. И на втория ударил една плесница, но пострадалият само вдигнал ръката си и бързо я свалил долу. Третият, обаче, не забелязал, че го ударил някой. Той продължил размишлението си, без да каже дума. Ученикът разправил своята опитност на Учителя си и очаквал обяснение, защо и тримата постъпили по три различни начини. Учителят отговорил: „Първият живее по Моисеевия закон – „око за око, зъб за зъб“. Вторият живее в спасението.
към беседата >>

Удари на тримата по една плесница и се върни да ми разкажеш какво си научил“.
Ученикът трябва да бъде сляп, както за погрешките на хората, така и за самите тях. Той трябва да работи върху себе си, сам да се изправя. Един ученик отишъл при своя учител – индус, и го помолил да му покаже правия път в живота. Учителят му казал: „Иди в близката гора. Там ще срещнеш трима души, които размишляват. Удари на тримата по една плесница и се върни да ми разкажеш какво си научил“. Ученикът ударил на първия една плесница, но получил две. И на втория ударил една плесница, но пострадалият само вдигнал ръката си и бързо я свалил долу. Третият, обаче, не забелязал, че го ударил някой. Той продължил размишлението си, без да каже дума. Ученикът разправил своята опитност на Учителя си и очаквал обяснение, защо и тримата постъпили по три различни начини.
към беседата >>

Ученикът ударил на първия една плесница, но получил две.
Той трябва да работи върху себе си, сам да се изправя. Един ученик отишъл при своя учител – индус, и го помолил да му покаже правия път в живота. Учителят му казал: „Иди в близката гора. Там ще срещнеш трима души, които размишляват. Удари на тримата по една плесница и се върни да ми разкажеш какво си научил“. Ученикът ударил на първия една плесница, но получил две. И на втория ударил една плесница, но пострадалият само вдигнал ръката си и бързо я свалил долу. Третият, обаче, не забелязал, че го ударил някой. Той продължил размишлението си, без да каже дума. Ученикът разправил своята опитност на Учителя си и очаквал обяснение, защо и тримата постъпили по три различни начини. Учителят отговорил: „Първият живее по Моисеевия закон – „око за око, зъб за зъб“.
към беседата >>

И на втория ударил една плесница, но пострадалият само вдигнал ръката си и бързо я свалил долу.
Един ученик отишъл при своя учител – индус, и го помолил да му покаже правия път в живота. Учителят му казал: „Иди в близката гора. Там ще срещнеш трима души, които размишляват. Удари на тримата по една плесница и се върни да ми разкажеш какво си научил“. Ученикът ударил на първия една плесница, но получил две. И на втория ударил една плесница, но пострадалият само вдигнал ръката си и бързо я свалил долу. Третият, обаче, не забелязал, че го ударил някой. Той продължил размишлението си, без да каже дума. Ученикът разправил своята опитност на Учителя си и очаквал обяснение, защо и тримата постъпили по три различни начини. Учителят отговорил: „Първият живее по Моисеевия закон – „око за око, зъб за зъб“. Вторият живее в спасението.
към беседата >>

11. Ще ви науча / Дух Свети ще ви научи

Възмутен, че съдията не знае името му, престолонаследникът му ударил една плесница.
Една вечер, един престолонаследник се събрал с младежи, да се повесели и разходи из града. На връщане, те пяли, вдигали шум. Един стражар ги спрял, хванал престолонаследника и го завел в участъка, да пренощува. Сутринта завели дело против него. Съдията го запитал, как се казва. Възмутен, че съдията не знае името му, престолонаследникът му ударил една плесница. Съдията го осъдил на три деня затвор. Като се научил за това, кралят похвалил съдията, дето дал справедлива присъда. След време, когато престолонаследникът заел мястото на баща си, благодарил на съдията за добрата присъда. С това, съдията му дал добър урок – когато го питат за името му, да е готов, всякога да отговаря. „Духът ще ви научи, какво да кажете." Това значи: когато разумното, Божественото дойде във вас и ви пита: кой си; – няма да мълчите, но ще кажете истината.
към беседата >>

Престолонаследникът се възмущава как така да не знаят кой е той и удря една плесница на съдията. (втори вариант)
Това означават думите, че Духът ще те спаси. Ти си царски човек; хванат те, упорстваш, не казваш името си - ще те набият; кажеш ли името си, спасен си. Преди повече от двадесет години английският престолонаследник тръгва една вечер да гуляе, да пие и да се весели. Стражарите го хващат, набиват го и го изправят пред английския клиров[1] съд, който е много строг. Питат го за името му. Престолонаследникът се възмущава как така да не знаят кой е той и удря една плесница на съдията. Последният веднага го осъжда на три дни затвор. Когато научава за това, бащата казва: "Чудесно е, че има в Англия съдия, който да отсъжда така право". Всички очаквали, когато стане крал, престолонаследникът да отмъсти на съдията, но той му благодарил за това, че го е научил да казва името си. Христос казва, че когато разумното, Божественото дойде, Господ ще ни хване и ще ни пита: "Кой си ти? " Тогава няма да мълчиш, но ще кажеш Истината.
към втори вариант >>

12. Добри навици / Образуване на добрите навици

В това време един от учениците се приближава до него, удря му една плесница и си заминава.
Само при това положение човек е свободен. Добрият навик е помощник на волята. Ученикът трябва да работи върху себе си, да си създаде добри навици, да понася всички изпитания и мъчнотии. Едно време учениците от Питагоровата школа са минавали ред изпитания, за да се калят, да дойдат до положение лесно да трансформират състоянията си. Седи един ученик и размишлява върху някой въпрос. В това време един от учениците се приближава до него, удря му една плесница и си заминава. Първият ученик се стресне, разгневи се, иска да си отмъсти. Колкото по-будно е съзнанието му, толкова по-скоро той ще се овладее. Не само чувствата му се подлагат на изпитания, но и неговите мисли, неговите идеи. За пример, когато някой човек възприеме една велика идея, окръжаващите започват да го подиграват, да го хулят, да го кръщават с различни епитети. Обаче този човек върви тихо и спокойно, от нищо не се смущава. Защо?
към беседата >>

Ти като седиш, дойде някой, шибне ти една плесница. (втори вариант)
Сега върху навика - не искам да стане механически. Навикът трябва да има три съществени черти - по форма, съдържание и смисъл. Той трябва да бъде свободен. Добрият навик трябва да бъде един помощник на волята. Ами в какво условие бихте се намерили в Пи-тагоровата школа? Ти като седиш, дойде някой, шибне ти една плесница. Питагор е гледал в колко време онзи ученик може да възстанови своето равновесие. Той те удари - така да се тонираш, като че нищо не е станало. Някой път запример може човек да бъде така концентриран, да не усети. Даже в християнството има [такива случаи]. Запример, когато възприеме човек някоя идея, всички започнат да го хулят, плюят, турят му най-лоши-те епитети.
към втори вариант >>

13. Основният закон на съзнателния живот

ИБ

БР

Детето ви като се качи на гърба ви и ви опъне ушите, и ви дърпа косата, ще му ударите плесница.
показа, че Любовта, Божествената Любов е пътят, по който може да си вървиш здрав. От много хиляди години са казвали, че Бог е нещо недостъпно, което не може да се люби, и затова трябва да обичаме ближните си. Но как ще се обичаме един други? Как ще любиш другите като себе си? Покажете някой човек, който люби другите като себе си! Детето ви като се качи на гърба ви и ви опъне ушите, и ви дърпа косата, ще му ударите плесница. Това е отрицателна мярка. Ако биеш, ако затваряш някого, това не е мярка. Мярката – това е нещо положително. Който бие, той няма мярка. Той не знае как да постъпи.
към беседата >>

14. Без съмнение, без подозрение и без докачение

Когато дойде плесницата на вашата карма, на съдбата ви, ще трябва да издържите без колебание, без страх.
Той имаше власт, но когато го биха, не се защитаваше. Той знаеше, че е от високо произхождение, но при все това не се защити. Христос не се съмняваше в работата, която имаше да върши. Той понесе всичко с търпение. Вие не може да бъдете по-търпеливи от Христа. Когато дойде плесницата на вашата карма, на съдбата ви, ще трябва да издържите без колебание, без страх. Ще застанете срещу нея без страх, без съмнение и без отчаяние. Само хората без честолюбие, без гордост се отчайват. Когато човек изгуби своята гордост, се отчайва. Вие ще пазите вашата гордост. И като ви бият, пак ще стоите горди.
към беседата >>

15. Напразно ме почитат

Ако ми ударят една плесница, и аз ще ударя.
Обикновено тя е изправена, което показва сигурност, че уповава на нещо велико. И войникът, преди да попадне в плен, държи главата си изправена. Като пленник, той навежда главата си надолу. Веднъж се разговаряхме по различни въпроси с един познат. Той казваше: Човек трябва да бъде мъжествен, смел; да не се оставя да го тъпчат. Ако ми ударят една плесница, и аз ще ударя. Човек има достойнство, няма да се оставя да го обиждат. – Ти си пленник, и десет войника вървят след тебе. Какво ще правиш, ако един от тях те удари с пушката си ? Ще го удариш ли и ти ? – Не, ще си вървя напред, нищо няма да направя.
към беседата >>

16. Да угоди на народа

Отива първо при военния и му удря една плесница. (втори вариант)
Вие се намирате в положението на онзи ученик, който дошъл при един велик индийски Учител и му казал: „Учителю, искам да ме научиш на изкуството да познавам законите на великата Любов“. Той му дава следният изпит: Ще излезеш на пътя и ще видиш трима души – един велик адепт, един брамин и един военен. Ще отидеш при всеки един от тях и ще му удариш две плесници. После ще дойдеш да ми кажеш, какво научи. Излиза ученикът на улицата и вижда този адепт, който се занимавал с една велика идея за човечеството; вижда брамина, вижда и военния, който се занимавал с планове за освобождение на своя народ. Отива първо при военния и му удря една плесница. Не останало време да удари и втората плесница, когато военният му удря две плесници и то по-силни от неговите. Отива след това при брамина, удря му две плесници, и той тъкмо дигнал ръката си, но веднага му дошла мисълта, че не трябва и се спрял, свалил ръката си надолу. Отива най-после при адепта, удря му две плесници, но този даже не помръднал ръката си, не обърнал никакво внимание. Ученикът се връща при своя Учител и му разправя, как военният му ударил две плесници. – Не е лошо нещо ударът, но трябва да знаеш, че това е сегашната съдба на света.
към втори вариант >>

Не останало време да удари и втората плесница, когато военният му удря две плесници и то по-силни от неговите. (втори вариант)
Той му дава следният изпит: Ще излезеш на пътя и ще видиш трима души – един велик адепт, един брамин и един военен. Ще отидеш при всеки един от тях и ще му удариш две плесници. После ще дойдеш да ми кажеш, какво научи. Излиза ученикът на улицата и вижда този адепт, който се занимавал с една велика идея за човечеството; вижда брамина, вижда и военния, който се занимавал с планове за освобождение на своя народ. Отива първо при военния и му удря една плесница. Не останало време да удари и втората плесница, когато военният му удря две плесници и то по-силни от неговите. Отива след това при брамина, удря му две плесници, и той тъкмо дигнал ръката си, но веднага му дошла мисълта, че не трябва и се спрял, свалил ръката си надолу. Отива най-после при адепта, удря му две плесници, но този даже не помръднал ръката си, не обърнал никакво внимание. Ученикът се връща при своя Учител и му разправя, как военният му ударил две плесници. – Не е лошо нещо ударът, но трябва да знаеш, че това е сегашната съдба на света. Там, като удариш една плесница, ще ти ударят две.
към втори вариант >>

Там, като удариш една плесница, ще ти ударят две. (втори вариант)
Не останало време да удари и втората плесница, когато военният му удря две плесници и то по-силни от неговите. Отива след това при брамина, удря му две плесници, и той тъкмо дигнал ръката си, но веднага му дошла мисълта, че не трябва и се спрял, свалил ръката си надолу. Отива най-после при адепта, удря му две плесници, но този даже не помръднал ръката си, не обърнал никакво внимание. Ученикът се връща при своя Учител и му разправя, как военният му ударил две плесници. – Не е лошо нещо ударът, но трябва да знаеш, че това е сегашната съдба на света. Там, като удариш една плесница, ще ти ударят две. Браминът пък представлява сегашната законност, тия обикновени вярвания, затова той дигнал ръката си, но после я свалил. Малцина обаче са хората, като този адепт, който бил толкова много вдаден в размишленията за доброто на човечеството, че даже и не забелязал тези две плесници. С това си мълчание той казвал: „Когато твоят ум, когато твоето сърце се препълнят с желание за тази велика Любов, ела при мене, аз ще ти покажа истинския път“. И ние сме такива пътници, пратени тук на земята. Дойде някой при тебе, удари ти една плесница, и ако ти си по-силен, ще му удариш две, като този военен.
към втори вариант >>

Дойде някой при тебе, удари ти една плесница, и ако ти си по-силен, ще му удариш две, като този военен. (втори вариант)
Там, като удариш една плесница, ще ти ударят две. Браминът пък представлява сегашната законност, тия обикновени вярвания, затова той дигнал ръката си, но после я свалил. Малцина обаче са хората, като този адепт, който бил толкова много вдаден в размишленията за доброто на човечеството, че даже и не забелязал тези две плесници. С това си мълчание той казвал: „Когато твоят ум, когато твоето сърце се препълнят с желание за тази велика Любов, ела при мене, аз ще ти покажа истинския път“. И ние сме такива пътници, пратени тук на земята. Дойде някой при тебе, удари ти една плесница, и ако ти си по-силен, ще му удариш две, като този военен. Ако си като този брамин, ще разсъждаваш за моралния свят. Ще ти ударят две плесници, но ти само ще си повдигнеш ръката и бързо ще я свалиш надолу. Но, има и трето положение. Можеш да бъдеш и като този адепт и да не забележиш, че са ти ударили плесници. Сега, мнозина казват: Условията на живота са такива.
към втори вариант >>

17. Пелените на живота. Радости и скърби

“ Започва да го мушка тук, да го мушка там, удря му плесница, докато най-после мушнал и писмото му в джоба.
Ако след като са го били, той е доволен и казва: „Аз съм на ваше разположение“ – той е разбрал вътрешния смисъл на страданията и на наказанията. Аз мисля, че вие трябва да бъдете умни поне колкото онзи българин, който искал да даде писмо на един въстаник, но не знаел как. Карат го двама заптиета. Този българин се приближава до тях, пита ги: „Какъв е този, когото водите? “ – „Комита.“ – „Комита ли? “ Започва да го мушка тук, да го мушка там, удря му плесница, докато най-после мушнал и писмото му в джоба. Заптиетата виждат това, казват на този българин: „Браво! “ В този свят, за да турят нещо в джоба, трябва да ви бият, защото заптиета има след вас. Това са неизбежни неща. Ще кажете: „Ама тези неща могат да се избегнат, за нас има такива изключения в света.“ Защото те за малко време са ни наказвали, според каквото им е било угодно, а то е за наша полза, да станем съучастници на Неговата святост.
към беседата >>

18. Моята заповѣдъ / Моята заповед

Един хилав неврастеник, американски студент, бил на едно представление, в което един от американските ужилисти, който бил много силен му ударил една плесница, и той се търколил три пъти на земята. (втори вариант)
Следователно, за да бъдете силни хора, ще ви кажа, какъв опит трябва да направите. За да се кали един християнин, за да се кали един вярващ, трябва да направят един опит. Опитвали ли сте се някой път мислено, да видите, дали можете да носите на гърба си по три, четири, пет до десет тона тежест? Човешката сила може да се развие. Аз ще ви приведа един пример, от който ще видите, че е възможно това. Един хилав неврастеник, американски студент, бил на едно представление, в което един от американските ужилисти, който бил много силен му ударил една плесница, и той се търколил три пъти на земята. Този американец бил много умен и си казал в себе си: Ще ти докажа, че не съм толкова слаб. Започнал този студент да изучава живота на ужилиста, да разбере, как е придобил тази сила, и като разбрал, заел се всеки ден да прави ред упражнения. В продължение на 10 години той добил такава сила, че могъл с двете си ръце да дига един кон с две малки кончета. Един ден той отива при този ужилист и му казва: Ти знаеш ли кой съм? – Не зная.
към втори вариант >>

– Аз съм този, на когото преди 10 години ти удари една плесница и ме търколи три пъти на земята. (втори вариант)
В продължение на 10 години той добил такава сила, че могъл с двете си ръце да дига един кон с две малки кончета. Един ден той отива при този ужилист и му казва: Ти знаеш ли кой съм? – Не зная. Тогава той го повдига с едната си ръка във въздуха и му казва: Ето кой съм! Кой си, наистина? – Аз съм този, на когото преди 10 години ти удари една плесница и ме търколи три пъти на земята. – Ще ме извиниш, аз не те познавах. Както виждате, човек, може да развие в себе си сила. Така може да развие в себе си и тази мощна сила на Любовта. А ние без да сме развили в себе си тази сила на Любовта, казваме: Не можем. Можем да я развием!
към втори вариант >>

19. Плодътъ на дървото / Плодът на дървото

– удря една плесница на селянина, после още една и му казва: "На ти лекарства за жена ти! (втори вариант)
Сега, да ви приведа един анекдот, случил се в България по време на Освобождението. Отива един български селянин при един лекар. Лекарят бил женен, и този ден жена му го раздразнила нещо, та бил малко неразположен. Селянинът влиза в стаята му и казва: "Господин докторе, жена ми е нещо болна, има огненица, силна треска, моля ти се да ми услужиш, някакви церове да ми дадеш". Церове ли? – удря една плесница на селянина, после още една и му казва: "На ти лекарства за жена ти! " - Бре, смръднаха ме тези нови лекарства! , - си казва селянинът. - До сега и майка ми, и баба ми бяха болни, но други лекарства им се даваха. Да те пази Господ от тези нови лекарства! Да не дава Господ да лекува човек жена си!
към втори вариант >>

Удря ѝ той една силна плесница. (втори вариант)
Да не дава Господ да лекува човек жена си! Ще употребя това лекарство за жена си, да видя как ще ѝ подейства. Връща се дома си посреща го жена му, пита го: "Носиш ли ми лекарство? " – Нося ти. – Е, дай да видя какво е! Удря ѝ той една силна плесница. – Чакай, чакай, стига толкова! Тя се разлюлява от тази плесница, влиза в стаята и започва да плаче. Случва се, обаче, че наскоро оздравява. Е, - казва си селянинът – помогна това лекарство, заслужава си. Господ здраве да дава на този лекар, жена ми оздравя от това лекарство!
към втори вариант >>

Тя се разлюлява от тази плесница, влиза в стаята и започва да плаче. (втори вариант)
Връща се дома си посреща го жена му, пита го: "Носиш ли ми лекарство? " – Нося ти. – Е, дай да видя какво е! Удря ѝ той една силна плесница. – Чакай, чакай, стига толкова! Тя се разлюлява от тази плесница, влиза в стаята и започва да плаче. Случва се, обаче, че наскоро оздравява. Е, - казва си селянинът – помогна това лекарство, заслужава си. Господ здраве да дава на този лекар, жена ми оздравя от това лекарство! Наука е това! Не се минава и два месеца, отива той в града и си спомня за лекаря.
към втори вариант >>

Селянинът става, удря втората плесница на лекаря и си излиза. (втори вариант)
– Да, това е наука, това беха от скъпите лекарства, те дават добър резултат, казал докторът. В същност, той забравил, от какво била болна жената на този селянин и какво лекарство ѝ дал. Като видел, че селянинът носи две пуйки, поканил го да седне и се разположил. – Ама, господин докторе, единият лек остана у мене – казва селянинът. – Е, ще го върнеш, щом не ти трябва, защото той е от скъпите лекове. Селянинът става, удря втората плесница на лекаря и си излиза. – Ако жена ми се разболее втори път, пак ще дойда при тебе. Като останал лекарьт сам, опомва се от плесницата и се поухилва малко. Та и ние някой път с тази наша философия на живота разсъждаваме, действаме, все като този лекар. Не е виновен той. Това е за пояснение на въпроса.
към втори вариант >>

Като останал лекарьт сам, опомва се от плесницата и се поухилва малко. (втори вариант)
Като видел, че селянинът носи две пуйки, поканил го да седне и се разположил. – Ама, господин докторе, единият лек остана у мене – казва селянинът. – Е, ще го върнеш, щом не ти трябва, защото той е от скъпите лекове. Селянинът става, удря втората плесница на лекаря и си излиза. – Ако жена ми се разболее втори път, пак ще дойда при тебе. Като останал лекарьт сам, опомва се от плесницата и се поухилва малко. Та и ние някой път с тази наша философия на живота разсъждаваме, действаме, все като този лекар. Не е виновен той. Това е за пояснение на въпроса. С това не искам да кажа, че сме лоши, но или ученикът, или майката, или жената, все ще се намери някой, който да ни разгневи, и после, като ни разгневи, ще излеем гнева си на всеки пръв, който ни излезе насреща. Но постъпките ни се връщат после обратно.
към втори вариант >>

20. Вътрешна връзка

МС

Друг случай: ударя някому една плесница и размишлявам, право ли постъпих, или не.
Запример, кажа някому една груба дума, а след това искам да зная, дали е груба, или не. Как ще проверя? Ето как. Ще кажа някому: моля ти се, кажи същата дума на мен, за да я опитам! Каже ли ми я, ще зная вече, каква е тази дума, и какъв ефект произвежда. Друг случай: ударя някому една плесница и размишлявам, право ли постъпих, или не. Ще кажа някому: удари ми една плесница! Щом той ми удари плесницата, и аз съм недоволен, значи, плесницата не е намясто. Следователно, постъпката ми в двата случая е лоша. Но ако една плесница намести челюстта ти, питам: тази плесница намясто ли е? - Намясто е, разбира се.
към беседата >>

Ще кажа някому: удари ми една плесница!
Как ще проверя? Ето как. Ще кажа някому: моля ти се, кажи същата дума на мен, за да я опитам! Каже ли ми я, ще зная вече, каква е тази дума, и какъв ефект произвежда. Друг случай: ударя някому една плесница и размишлявам, право ли постъпих, или не. Ще кажа някому: удари ми една плесница! Щом той ми удари плесницата, и аз съм недоволен, значи, плесницата не е намясто. Следователно, постъпката ми в двата случая е лоша. Но ако една плесница намести челюстта ти, питам: тази плесница намясто ли е? - Намясто е, разбира се. Тъй че, всяка дума, всяко действие трябва да бъдат на своето място.
към беседата >>

Щом той ми удари плесницата, и аз съм недоволен, значи, плесницата не е намясто.
Ето как. Ще кажа някому: моля ти се, кажи същата дума на мен, за да я опитам! Каже ли ми я, ще зная вече, каква е тази дума, и какъв ефект произвежда. Друг случай: ударя някому една плесница и размишлявам, право ли постъпих, или не. Ще кажа някому: удари ми една плесница! Щом той ми удари плесницата, и аз съм недоволен, значи, плесницата не е намясто. Следователно, постъпката ми в двата случая е лоша. Но ако една плесница намести челюстта ти, питам: тази плесница намясто ли е? - Намясто е, разбира се. Тъй че, всяка дума, всяко действие трябва да бъдат на своето място. Празните думи не принасят никаква полза.
към беседата >>

Но ако една плесница намести челюстта ти, питам: тази плесница намясто ли е?
Каже ли ми я, ще зная вече, каква е тази дума, и какъв ефект произвежда. Друг случай: ударя някому една плесница и размишлявам, право ли постъпих, или не. Ще кажа някому: удари ми една плесница! Щом той ми удари плесницата, и аз съм недоволен, значи, плесницата не е намясто. Следователно, постъпката ми в двата случая е лоша. Но ако една плесница намести челюстта ти, питам: тази плесница намясто ли е? - Намясто е, разбира се. Тъй че, всяка дума, всяко действие трябва да бъдат на своето място. Празните думи не принасят никаква полза. Буквата Б показва, че разумният живот е почнал да се развива. Второто О показва един ум, който седи по-високо от индивидуалния.
към беседата >>

21. С чия воля?

Речеш ли ти, като по-голям и по-силен човек от него, да му удариш плесница и да му вземеш хлебчето, това показва, че ти нямаш морал.
Честен и благороден човек е този, който се радва на чуждото благо като на свое. Истинският морал се заключава в жертвата. Не жертваш ли от любов, никакъв морал нямаш в себе си. За съзнателния човек не е извинение това, че прибързал да се наяде, защото бил гладен. Ако едно малко дете може да ти даде половината от своето хлебче като на човек, свършил четири факултета, това дете има морал в себе си. Речеш ли ти, като по-голям и по-силен човек от него, да му удариш плесница и да му вземеш хлебчето, това показва, че ти нямаш морал. Често хората изопачават Истината и по този начин съзнателно искат да се самозалъгват. Не, не изопачавайте Истината, ако искате да имате прави възгледи за нещата. Когато говорим за Истината, ние разбираме придобитите резултати от усилията на разумни същества. Тези разумни същества днес са завършили своето развитие. За пример цветята са деца, произведения на ангелите.
към беседата >>

22. Имената са ви записани

СБ

Ще отидеш при него и ще му удариш една плесница.
Аз съм ви привеждал ред примери, които пък вие привеждате на други, но като дойде същото до вас, не изпълнявате. Ще ви приведа един пример за поука. Един млад ученик отива при един индуски Учител и му казва: „Учителю, научи ме на великите тайни на живота! “ – „Ще те науча, но ако можеш да изпълниш една задача. Ще направиш три неща: ще излезеш на пътя и ще срещнеш най-напред един военен. Ще отидеш при него и ще му удариш една плесница. По-нататък ще срещнеш един религиозен човек, който се моли на Бога тихо в себе си. И на него ще удариш една плесница. Още по-нататък по пътя ще срещнеш един светия, човек, който е завършил вече своето развитие. На него ще удариш две плесници. След това ще се върнеш при мене.“ Ученикът отива при военния, удря му една плесница – военният му удря две плесници.
към беседата >>

И на него ще удариш една плесница.
Един млад ученик отива при един индуски Учител и му казва: „Учителю, научи ме на великите тайни на живота! “ – „Ще те науча, но ако можеш да изпълниш една задача. Ще направиш три неща: ще излезеш на пътя и ще срещнеш най-напред един военен. Ще отидеш при него и ще му удариш една плесница. По-нататък ще срещнеш един религиозен човек, който се моли на Бога тихо в себе си. И на него ще удариш една плесница. Още по-нататък по пътя ще срещнеш един светия, човек, който е завършил вече своето развитие. На него ще удариш две плесници. След това ще се върнеш при мене.“ Ученикът отива при военния, удря му една плесница – военният му удря две плесници. Отива при религиозния човек, който се моли на Бога и му удря една плесница. Този човек се обръща, прекъсва молитвата си, вдига ръка да го удари, но веднага я сваля и продължава да се моли.
към беседата >>

След това ще се върнеш при мене.“ Ученикът отива при военния, удря му една плесница – военният му удря две плесници.
Ще отидеш при него и ще му удариш една плесница. По-нататък ще срещнеш един религиозен човек, който се моли на Бога тихо в себе си. И на него ще удариш една плесница. Още по-нататък по пътя ще срещнеш един светия, човек, който е завършил вече своето развитие. На него ще удариш две плесници. След това ще се върнеш при мене.“ Ученикът отива при военния, удря му една плесница – военният му удря две плесници. Отива при религиозния човек, който се моли на Бога и му удря една плесница. Този човек се обръща, прекъсва молитвата си, вдига ръка да го удари, но веднага я сваля и продължава да се моли. Когато отива при светията, удря му две плесници, но той даже не мръднал. Ученикът се връща при Учителя си, който го запитва: „Какво ти каза първия? “ – „А, много лошо беше.
към беседата >>

Отива при религиозния човек, който се моли на Бога и му удря една плесница.
По-нататък ще срещнеш един религиозен човек, който се моли на Бога тихо в себе си. И на него ще удариш една плесница. Още по-нататък по пътя ще срещнеш един светия, човек, който е завършил вече своето развитие. На него ще удариш две плесници. След това ще се върнеш при мене.“ Ученикът отива при военния, удря му една плесница – военният му удря две плесници. Отива при религиозния човек, който се моли на Бога и му удря една плесница. Този човек се обръща, прекъсва молитвата си, вдига ръка да го удари, но веднага я сваля и продължава да се моли. Когато отива при светията, удря му две плесници, но той даже не мръднал. Ученикът се връща при Учителя си, който го запитва: „Какво ти каза първия? “ – „А, много лошо беше. Военният ми удари две толкова силни плесници, че и досега ги помня.“ – „Това е методът на обикновения живот.
към беседата >>

23. Спасителни положения

Той хване едного, разтърси го; хване другиго, и него разтърси; хване трети, удари му една плесница.
Няма защо да чакат другите да ги признават. Те трябва да работят и да вървят напред. – „Ама не искам да мислят хората, че съм глупав човек.“ – Това с мислене само не става. Пътят, по който вървиш, ще покаже на хората какъв си. Отивате при един силен човек, искате да си кажете думата за него, дали е силен, или не. Той хване едного, разтърси го; хване другиго, и него разтърси; хване трети, удари му една плесница. Вие казвате: „Силен човек е този! “ Силният лесно си пробива път. Слабият, обаче, оттук обиколи, оттам обиколи, този моли, онзи моли, да му отворят пътя. Божественият човек е силен, той сам отваря пътя си. Казвате: „Малко политика е нужна!
към беседата >>

24. Принципи на нещата

Срещате един беден, нещастен човек, без авторитет пред хората, и му удряте една плесница.
Съгласен съм с вас, но и вие трябва да бъдете последователни. Запитайте вашия авторитет знае ли кой го заставя да пише? Познава ли кое същество го вдъхновява в работата му? Ако нищо не знае по това, той не е никакъв авторитет. Сега ще изясня тази идея с един пример от живота. Срещате един беден, нещастен човек, без авторитет пред хората, и му удряте една плесница. Той се обижда, иска да ви даде под съд, но няма средства. Каже ви някоя обидна дума и вие му удряте още една плесница. Тогава вие, човек с авторитет, с пари в джоба си, съзнавате, че сте направили грешка и казвате: „Аз трябва да дам на този човек поне 1,000 лева, да му помогна; той е крайно беден“. Давате му 1,000 лева и с това изправяте грешката си. Значи, за да покажете своя авторитет, в случая богатството си, вие първо сте си послужили с една груба мярка.
към беседата >>

Каже ви някоя обидна дума и вие му удряте още една плесница.
Познава ли кое същество го вдъхновява в работата му? Ако нищо не знае по това, той не е никакъв авторитет. Сега ще изясня тази идея с един пример от живота. Срещате един беден, нещастен човек, без авторитет пред хората, и му удряте една плесница. Той се обижда, иска да ви даде под съд, но няма средства. Каже ви някоя обидна дума и вие му удряте още една плесница. Тогава вие, човек с авторитет, с пари в джоба си, съзнавате, че сте направили грешка и казвате: „Аз трябва да дам на този човек поне 1,000 лева, да му помогна; той е крайно беден“. Давате му 1,000 лева и с това изправяте грешката си. Значи, за да покажете своя авторитет, в случая богатството си, вие първо сте си послужили с една груба мярка. Първоначално вашето богатство е било пасивно, а после, след двете плесници, е станало активно, изразило се е навън. Казвате: „Не може ли без плесници?
към беседата >>

“ Питам: Какво разбирате под думата „плесница“?
Тогава вие, човек с авторитет, с пари в джоба си, съзнавате, че сте направили грешка и казвате: „Аз трябва да дам на този човек поне 1,000 лева, да му помогна; той е крайно беден“. Давате му 1,000 лева и с това изправяте грешката си. Значи, за да покажете своя авторитет, в случая богатството си, вие първо сте си послужили с една груба мярка. Първоначално вашето богатство е било пасивно, а после, след двете плесници, е станало активно, изразило се е навън. Казвате: „Не може ли без плесници? “ Питам: Какво разбирате под думата „плесница“? Освен това всеки трябва да си отговори, плесницата, която удря някому, съзнателно, волево движение ли е, или несъзнателно? Вие сте наблюдавали как малките деца нареждат картите за игра и образуват от тях разни фигури. Понякога те ги нареждат в триъгълна форма, понякога – в четириъгълна или в друга някаква форма, но достатъчно е да се вземе една от тях, за да паднат всичките. Как мислите, по свободна воля ли падат картите? По същия начин човек трябва да си даде отчет какъв процент от това, което мисли, чувства и върши, се дължи на неговото съзнание, какъв процент – на окръжаващата среда, какъв процент – на живата природа и какъв – на Великия Божи Дух.
към беседата >>

Освен това всеки трябва да си отговори, плесницата, която удря някому, съзнателно, волево движение ли е, или несъзнателно?
Давате му 1,000 лева и с това изправяте грешката си. Значи, за да покажете своя авторитет, в случая богатството си, вие първо сте си послужили с една груба мярка. Първоначално вашето богатство е било пасивно, а после, след двете плесници, е станало активно, изразило се е навън. Казвате: „Не може ли без плесници? “ Питам: Какво разбирате под думата „плесница“? Освен това всеки трябва да си отговори, плесницата, която удря някому, съзнателно, волево движение ли е, или несъзнателно? Вие сте наблюдавали как малките деца нареждат картите за игра и образуват от тях разни фигури. Понякога те ги нареждат в триъгълна форма, понякога – в четириъгълна или в друга някаква форма, но достатъчно е да се вземе една от тях, за да паднат всичките. Как мислите, по свободна воля ли падат картите? По същия начин човек трябва да си даде отчет какъв процент от това, което мисли, чувства и върши, се дължи на неговото съзнание, какъв процент – на окръжаващата среда, какъв процент – на живата природа и какъв – на Великия Божи Дух. Под думата „окръжаваща среда“ се разбират растенията, животните, хората; от друга страна – въздухът, светлината, топлината, водата и т.н.
към беседата >>

25. Мек ответ

Трябва ли той да се обърне към това дете и да му удари плесница, само затова, че то се осмелило да го спре в пътя му?
Когато езикът не е на местото си, хората един на друг съкрушават духа си. „Безумник презира поучението на отца си; А който пази обличение, благоразумен е". ( - 5 ст.) Съвременните хора не обичат да им правят бележки. Трябва ли коларят да се обижда, когато някое малко дете му обърне вниманието, че една от осите на неговата кола е паднала? Трябва ли той да се обърне към това дете и да му удари плесница, само затова, че то се осмелило да го спре в пътя му? Ако, след такава забележка, той набие това дете, този колар е болезнено честолюбив. Напротив, коларят трябва да благодари на детето, да го качи на колата си, да го повози малко и да му каже: Благодаря ти за голямата услуга, която ми направи; ако ти не беше видело падналата ос от колелото, аз щях да остана сред пътя. За всяка бележка, която ни се прави, от когото и да е, по какъвто начин и да е, ние трябва да благодарим. Бог изпраща хората да ни обърнат внимание на нещо, което ние сами не виждаме. Дали този човек, или това дете ще ти говори меко или остро, това е негова работа.
към беседата >>

В това време минава покрай тях един господин, и като вижда, че детето седи при пияните селяни, удря му плесница и казва: Да си вървиш оттук!
Питам: кое е по-добре – да приемеш обличение и да живееш, или да мразиш обличение и да умреш? Когато ви кажат лоши, обидни думи, обърнете се към Господа и кажете: Слава Богу, че се избавих от смъртта! Приложението на този стих в живота се свежда към следното: Благодарете на Бога, че ви е избавил от смъртта! Двама души селяни се напили и започнали да спорят за нещо. Едно малко дете ги вижда, спира се при тях и започва да им се смее. В това време минава покрай тях един господин, и като вижда, че детето седи при пияните селяни, удря му плесница и казва: Да си вървиш оттук! Не е твоя работа да седиш на това място. Детето се разплакало и тръгнало за дома си. Не се минали и десет минути даже, един от пияните селяни извадил револвера си и застрелял другия. Ако детето беше останало при пияните селяни, и то щеше да пострада. Значи, този господин го избавил от смърт.
към беседата >>

То получи една плесница, но животът си запази.
Не е твоя работа да седиш на това място. Детето се разплакало и тръгнало за дома си. Не се минали и десет минути даже, един от пияните селяни извадил револвера си и застрелял другия. Ако детето беше останало при пияните селяни, и то щеше да пострада. Значи, този господин го избавил от смърт. То получи една плесница, но животът си запази. Следователно, вие трябва да благодарите на всеки човек, който може да ви избави от смъртта. Често хората застават там, дето не е мястото им, и трябва да дойде някой отвън, да им удари една плесница, за да ги избави от смърт. При това положение, вие трябва да благодарите на Бога, че е изпратил човек да ви избави от смъртта. „Ад и погибелта са явни пред Господа – Колко повече сърцата на человеческите синове! " ( - 11 ст.)
към беседата >>

Често хората застават там, дето не е мястото им, и трябва да дойде някой отвън, да им удари една плесница, за да ги избави от смърт.
Не се минали и десет минути даже, един от пияните селяни извадил револвера си и застрелял другия. Ако детето беше останало при пияните селяни, и то щеше да пострада. Значи, този господин го избавил от смърт. То получи една плесница, но животът си запази. Следователно, вие трябва да благодарите на всеки човек, който може да ви избави от смъртта. Често хората застават там, дето не е мястото им, и трябва да дойде някой отвън, да им удари една плесница, за да ги избави от смърт. При това положение, вие трябва да благодарите на Бога, че е изпратил човек да ви избави от смъртта. „Ад и погибелта са явни пред Господа – Колко повече сърцата на человеческите синове! " ( - 11 ст.) „ Присмивателят не обича обличителя си, Нито ще отиде при мъдрите." ( – 12 ст.) Изобщо, в света има хора присмиватели, шегобийци.
към беседата >>

26. Космически възприятия

В това време иде някой отвън и му нанесе една психическа плесница.
Питам: кой от вас, като му ударят две плесници, няма да вдигне ръката си нагоре и да отговори по същия начин? И да пише, и да чете нещо сериозно, той ще вдигне глава да види, отде иде ударът и ще отговори със същото. Плесниците не трябва да бъдат непременно физически. И психически плесници има. Запример, някой пише: Любовта е най-великата добродетел. В това време иде някой отвън и му нанесе една психическа плесница. Той веднага прекъсва писането. Спира при думата добродетел, написва само думата "добро"... Като дойде до второто О, той мръдва ръката си и буквата О се завъртва нагоре и наляво. Това показва, че той е получил някакъв психически удар, вследствие на което е станало някакво пресичане в неговия живот. Той казва:" Едно време се въодушевявах от любовта, но някой ми удари плесница и аз изгубих въодушевлението си." Значи този човек и в движението си, и в писането си е образувал крива линия. Той сам трябва да разгледа каква е посоката на тази крива линия.
към беседата >>

Той казва:" Едно време се въодушевявах от любовта, но някой ми удари плесница и аз изгубих въодушевлението си." Значи този човек и в движението си, и в писането си е образувал крива линия.
Запример, някой пише: Любовта е най-великата добродетел. В това време иде някой отвън и му нанесе една психическа плесница. Той веднага прекъсва писането. Спира при думата добродетел, написва само думата "добро"... Като дойде до второто О, той мръдва ръката си и буквата О се завъртва нагоре и наляво. Това показва, че той е получил някакъв психически удар, вследствие на което е станало някакво пресичане в неговия живот. Той казва:" Едно време се въодушевявах от любовта, но някой ми удари плесница и аз изгубих въодушевлението си." Значи този човек и в движението си, и в писането си е образувал крива линия. Той сам трябва да разгледа каква е посоката на тази крива линия. Въз основа на този закон, когато някой хора се подписват, правят голями завъртвания. Който не разбира закона, като види такъв подпис, ще помисли, че така се подписва даден човек. – Не, всеки подпис на човека, със завъртвания или без завъртвания, съответства на известен психически момент или на определено психическо състояние на човека. Често цяло поколение е мислило, докато създаде един или друг подпис, който да отговаря на тях.
към беседата >>

Такова е било състоянието на онзи адепт, на когото един от учениците ударил една плесница.
Да се примириш с хората е трето нещо. Освен тези неща, има още много, но нито едно от тях не може да спаси човека. Едно се иска от човека: Да люби и жив да бъде! Люби, жив бъди! При това състояние всички противоречия в живота на човека изчезват. Такова е било състоянието на онзи адепт, на когото един от учениците ударил една плесница. Противоречия за него не съществували. Той бил зает с мисълта за възвишеното, за Божественото в себе си. Нищо отрицателно не съществувало за него. Какво показва това? – Че грехът, противоречието, недоразумението не съществуват в Божествения свят.
към беседата >>

27. Работникът и неговата прехрана

” Обаче, намери се някой по-силен от него, закачи го, удря му една плесница, и пияният пада на земята.
Вие седите там и се чудите, защо нямате сила да се противопоставите на всички тия условия сами знаете ли какво щеше да бъде вашето положение, ако бяхте действително силен човек? – При това положение, като силен човек, вие можете да извършите такова голямо престъпление, за което да лежите цел живот в затвора. А тъй, като слаб човек не можете да направите голямо престъпление. Ето защо, Провидението, като знае вашата слабост, създава ви физически слаб, за да не лежите цял живот в затвора. Слабият човек като се напие, става смел и казва: „Нека се опита някой да ме закачи! ” Обаче, намери се някой по-силен от него, закачи го, удря му една плесница, и пияният пада на земята. Поогледа се натук-натам, пак става и започва да си отмъщава. Силният човек му удря още една плесница. Пияницата отново пада на земята и казва: „Да му мислиш, като стана сега! ” Става от земята, но е слаб, не може да се бори повече и казва: „Извини ме, господине, нали знаеш, пийнах си малко, обърках се, че не зная, какво говоря.” Кои са причините за произхода на пиянството в света?
към беседата >>

Силният човек му удря още една плесница.
А тъй, като слаб човек не можете да направите голямо престъпление. Ето защо, Провидението, като знае вашата слабост, създава ви физически слаб, за да не лежите цял живот в затвора. Слабият човек като се напие, става смел и казва: „Нека се опита някой да ме закачи! ” Обаче, намери се някой по-силен от него, закачи го, удря му една плесница, и пияният пада на земята. Поогледа се натук-натам, пак става и започва да си отмъщава. Силният човек му удря още една плесница. Пияницата отново пада на земята и казва: „Да му мислиш, като стана сега! ” Става от земята, но е слаб, не може да се бори повече и казва: „Извини ме, господине, нали знаеш, пийнах си малко, обърках се, че не зная, какво говоря.” Кои са причините за произхода на пиянството в света? – Пиянството е анормалност в света, която се е породила вследствие нереализирана любов. Това, което хората наричат любов, то е един вид опияняване в астралния свят.
към беседата >>

28. Развиване на дарбите / Методи на природата за събуждане на дарбите

“ Ако вашият учител ви зашлеви една плесница, вие запалете една свещ на Бога, защото ще станете умен. (втори вариант)
Вие още не се знаете. Да кажем, че имаш една мъчнотия в живота си. Разреши п я по правилен начин. Вземете правилото Христово: Ако те ударят от едната страна, обърни си и другата. Защо? Аз обяснявам идеята: ако имате удар от ,,m“ към А, а другият удар е от „n“ към А, вие казвате: „Удари ме, че ми светнаха очите! “ Ако вашият учител ви зашлеви една плесница, вие запалете една свещ на Бога, защото ще станете умен. Получили сте такава енергия! Но гледайте да не ви бие някой глупак, защото ще станете глупав като него. Това е неговата философия в света. Светът не е създаден глупаво. Ако сте в мъчнотии, вие сте за съжаление; ако сте оставени без наказание, без мъчнотии, то вие сте престъпници.
към втори вариант >>

29. Който има невестата

Господарят скочил от леглото си, ударил една плесница на слугата, и по обичая си, легнал отново да спи.
Един ден господарят му казал: Слушай, ще ти плащам месечно по сто долара, но ако можеш всяка сутрин да ме събуждаш на време, за всяко събуждане ще ти давам още сто долара. Ако не успееш да ме събудиш, ти ще ми дадеш тази сума. Приемаш ли това условие? – Приемам. На сутринта слугата влязъл в стаята на господаря си и започнал да го събужда. Господарят скочил от леглото си, ударил една плесница на слугата, и по обичая си, легнал отново да спи. Обаче, слугата казал: Тъй ли ще ме изнудваш мене? Той се хвърлил върху господаря си и му ударил една плесница. Започнала се една борба под юргана: господарят удря, и слугата удря, докато най-после господарят станал, дал стоте долара на слугата си и му благодарил, че могъл да го събуди. Казвам: всеки човек има такива характерни черти, като тия у този господар. Ще станете от леглото си, ще ги разтърсите, а отгоре на това ще дадете на слугата си сто долара.
към беседата >>

Той се хвърлил върху господаря си и му ударил една плесница.
Приемаш ли това условие? – Приемам. На сутринта слугата влязъл в стаята на господаря си и започнал да го събужда. Господарят скочил от леглото си, ударил една плесница на слугата, и по обичая си, легнал отново да спи. Обаче, слугата казал: Тъй ли ще ме изнудваш мене? Той се хвърлил върху господаря си и му ударил една плесница. Започнала се една борба под юргана: господарят удря, и слугата удря, докато най-после господарят станал, дал стоте долара на слугата си и му благодарил, че могъл да го събуди. Казвам: всеки човек има такива характерни черти, като тия у този господар. Ще станете от леглото си, ще ги разтърсите, а отгоре на това ще дадете на слугата си сто долара. И след това, щом слънцето се покаже, веднага ще бъдете готови за работа. Има нещо в човека, с което трябва да се бори юнашки, но разумно, без да се обезсърчава.
към беседата >>

30. Служене, почит и обич

Някога тя е била във форма на обикновена пръчица, после се е заместила с плесница, след това – с тефтерче.
Детето вижда, че тук няма прегръдки и целувки и започва да гледа сериозно на работата. Който влезе в училището, трябва да учи. Ако не учи, понякога учителят прилага магическата пръчица, с която и капелмайсторът си служи. Магическата пръчица е съществувала във всички времена. Тя съществува и днес, само че формата й е изменена. Някога тя е била във форма на обикновена пръчица, после се е заместила с плесница, след това – с тефтерче. Днес учителят влиза в клас с тефтерче, в което пише бележки върху успеха и поведението на ученика. Например, единицата не е нищо друго, освен плесницата на учителя. Той съединява всички пръсти на ръката си и от тях образува плесницата. Като получи единица, ученикът се стресва по същия начин, както от плесницата и започва да учи. Нулата пък подразбира юмрук.
към беседата >>

Например, единицата не е нищо друго, освен плесницата на учителя.
Ако не учи, понякога учителят прилага магическата пръчица, с която и капелмайсторът си служи. Магическата пръчица е съществувала във всички времена. Тя съществува и днес, само че формата й е изменена. Някога тя е била във форма на обикновена пръчица, после се е заместила с плесница, след това – с тефтерче. Днес учителят влиза в клас с тефтерче, в което пише бележки върху успеха и поведението на ученика. Например, единицата не е нищо друго, освен плесницата на учителя. Той съединява всички пръсти на ръката си и от тях образува плесницата. Като получи единица, ученикът се стресва по същия начин, както от плесницата и започва да учи. Нулата пък подразбира юмрук. Каквото разрешение дава юмручното право в света, такова дава и нулата за ученика. Съвременните хора искат да живеят добре.
към беседата >>

Той съединява всички пръсти на ръката си и от тях образува плесницата.
Магическата пръчица е съществувала във всички времена. Тя съществува и днес, само че формата й е изменена. Някога тя е била във форма на обикновена пръчица, после се е заместила с плесница, след това – с тефтерче. Днес учителят влиза в клас с тефтерче, в което пише бележки върху успеха и поведението на ученика. Например, единицата не е нищо друго, освен плесницата на учителя. Той съединява всички пръсти на ръката си и от тях образува плесницата. Като получи единица, ученикът се стресва по същия начин, както от плесницата и започва да учи. Нулата пък подразбира юмрук. Каквото разрешение дава юмручното право в света, такова дава и нулата за ученика. Съвременните хора искат да живеят добре. От какво зависи добрият живот?
към беседата >>

Като получи единица, ученикът се стресва по същия начин, както от плесницата и започва да учи.
Тя съществува и днес, само че формата й е изменена. Някога тя е била във форма на обикновена пръчица, после се е заместила с плесница, след това – с тефтерче. Днес учителят влиза в клас с тефтерче, в което пише бележки върху успеха и поведението на ученика. Например, единицата не е нищо друго, освен плесницата на учителя. Той съединява всички пръсти на ръката си и от тях образува плесницата. Като получи единица, ученикът се стресва по същия начин, както от плесницата и започва да учи. Нулата пък подразбира юмрук. Каквото разрешение дава юмручното право в света, такова дава и нулата за ученика. Съвременните хора искат да живеят добре. От какво зависи добрият живот? От стомашната и от отделителната системи.
към беседата >>

31. Смяна на състоянията / Сменяне на състоянията

Един ден срещате един господин, който е неразположен към вас, иска да ви отмъсти за нещо и ви удря една силна плесница.
Това се дължи на непознаване закона за трансформиране на енергиите. Ако познава този закон, човек може да пренесе и най-лошите си и отрицателни състояния от физическия в Божествения свят и да ги превърне в сладки, ароматни сокове. Като познава този закон, човек може да си въздейства при самовъзпитанието. Някои ще възразят, че е невъзможно злото да се превърне в добро. Представете си, че вие сте крайно честолюбив човек. Един ден срещате един господин, който е неразположен към вас, иска да ви отмъсти за нещо и ви удря една силна плесница. Веднага честолюбието ви излиза на лице. Вие започвате да се сърдите, да негодувате, че той постъпил зле, че накърнил достойнството ви и т. н. В това време при вас дохожда негов добър приятел и, за да измие погрешката му, предлага ви една сума от десет хиляди английски долари. Вие взимате парите и веднага забравяте плесницата. Казвате: Добре, че получих една плесница, за да забогатея в един момент.
към беседата >>

Вие взимате парите и веднага забравяте плесницата.
Представете си, че вие сте крайно честолюбив човек. Един ден срещате един господин, който е неразположен към вас, иска да ви отмъсти за нещо и ви удря една силна плесница. Веднага честолюбието ви излиза на лице. Вие започвате да се сърдите, да негодувате, че той постъпил зле, че накърнил достойнството ви и т. н. В това време при вас дохожда негов добър приятел и, за да измие погрешката му, предлага ви една сума от десет хиляди английски долари. Вие взимате парите и веднага забравяте плесницата. Казвате: Добре, че получих една плесница, за да забогатея в един момент. Значи, златото, като елемент на Божествения свят, превръща соковете на злото в добри, сладки плодове. Пред вида на златото човек забравя удара и започва да се радва. Магията седи в това, да знаеш на всеки удар, на всяка горчивина, какви елементи да противопоставиш. Всяко състояние в човека, лошо или добро, може да се смени.
към беседата >>

Казвате: Добре, че получих една плесница, за да забогатея в един момент.
Един ден срещате един господин, който е неразположен към вас, иска да ви отмъсти за нещо и ви удря една силна плесница. Веднага честолюбието ви излиза на лице. Вие започвате да се сърдите, да негодувате, че той постъпил зле, че накърнил достойнството ви и т. н. В това време при вас дохожда негов добър приятел и, за да измие погрешката му, предлага ви една сума от десет хиляди английски долари. Вие взимате парите и веднага забравяте плесницата. Казвате: Добре, че получих една плесница, за да забогатея в един момент. Значи, златото, като елемент на Божествения свят, превръща соковете на злото в добри, сладки плодове. Пред вида на златото човек забравя удара и започва да се радва. Магията седи в това, да знаеш на всеки удар, на всяка горчивина, какви елементи да противопоставиш. Всяко състояние в човека, лошо или добро, може да се смени. Ако някой не обича да учи, могат да го заставят да учи.
към беседата >>

Минава един и ви ушива една плесница и после ваш приятел иде и ви казва: “Този господин направи една погрешка, но за тази негова погрешка аз ви давам 10 хиляди английски лири, простете му за щетата на плесницата. (втори вариант)
И ако най-лошите ваши състояния, които имате, ги прекарате горе в Божествения свят, веднага ще се родят най-хубавите неща. Това са психологически възможности. Аз ги наричам необходими за самовъзпитанието. Да допуснем, вие питате как могат да се сменят състоянията. Представете си, че вие сте чрезмерно докачлив и честолюбив човек. Минава един и ви ушива една плесница и после ваш приятел иде и ви казва: “Този господин направи една погрешка, но за тази негова погрешка аз ви давам 10 хиляди английски лири, простете му за щетата на плесницата. Ето, аз изплащам тази плесница с 10 хиляди английски лири.” Веднага соковете на злото се сменят. Най-първо вие казвате това не е достойно, не е правилно, но щом вземете парите, веднага ще намерите, че тия сокове са добре дошли. И затова природата постоянно ни възпитава като децата. Ушие ти една плесница, после ти даде 10 хиляди английски лири, ти забравиш удара и се радваш. Та трябва да прилагате закона.
към втори вариант >>

Ето, аз изплащам тази плесница с 10 хиляди английски лири.” Веднага соковете на злото се сменят. (втори вариант)
Това са психологически възможности. Аз ги наричам необходими за самовъзпитанието. Да допуснем, вие питате как могат да се сменят състоянията. Представете си, че вие сте чрезмерно докачлив и честолюбив човек. Минава един и ви ушива една плесница и после ваш приятел иде и ви казва: “Този господин направи една погрешка, но за тази негова погрешка аз ви давам 10 хиляди английски лири, простете му за щетата на плесницата. Ето, аз изплащам тази плесница с 10 хиляди английски лири.” Веднага соковете на злото се сменят. Най-първо вие казвате това не е достойно, не е правилно, но щом вземете парите, веднага ще намерите, че тия сокове са добре дошли. И затова природата постоянно ни възпитава като децата. Ушие ти една плесница, после ти даде 10 хиляди английски лири, ти забравиш удара и се радваш. Та трябва да прилагате закона. Дойде ви известно зло, за да работите в света, вие трябва да знаете да сменяте вашите състояния.
към втори вариант >>

Ушие ти една плесница, после ти даде 10 хиляди английски лири, ти забравиш удара и се радваш. (втори вариант)
Представете си, че вие сте чрезмерно докачлив и честолюбив човек. Минава един и ви ушива една плесница и после ваш приятел иде и ви казва: “Този господин направи една погрешка, но за тази негова погрешка аз ви давам 10 хиляди английски лири, простете му за щетата на плесницата. Ето, аз изплащам тази плесница с 10 хиляди английски лири.” Веднага соковете на злото се сменят. Най-първо вие казвате това не е достойно, не е правилно, но щом вземете парите, веднага ще намерите, че тия сокове са добре дошли. И затова природата постоянно ни възпитава като децата. Ушие ти една плесница, после ти даде 10 хиляди английски лири, ти забравиш удара и се радваш. Та трябва да прилагате закона. Дойде ви известно зло, за да работите в света, вие трябва да знаете да сменяте вашите състояния. Защото всяко състояние у човека може да се смени. Магията е там. Да кажем, не си разположен да учиш.
към втори вариант >>

32. Вечното благовестие

Тя му удари една плесница, той й даде две целувки. (втори вариант)
Той казва на мъжа: „Аз ти дадох тази жена, за да я възлюбиш. Тя е моята възлюбена дъщеря. Заради тебе е лоша, но като я видиш при Бога, тя е отлична. Туй е вярно и за единия, и за другия. Лоша, навъсена е тази жена. Тя му удари една плесница, той й даде две целувки. Тя го дръпне за косата, той казва: „Господ да те благослови." Като го види някой, казва му: „Слушай, ти мъж ли си! Защо не и дадеш да разбере? " Той благовества. Това е стара философия, но питам, кой от вас е имал такъв изпит? Никой не е имал.
към втори вариант >>

33. От всичките най-много / Тази сирота вдовица тури от всичките най-много

Затова, ако невежият удари една плесница на някого, последният ще му удари две.
Злото не седи в биенето на хората. Докато вълната не се разбие, тя не е добра за употреба. Нищо лошо няма в биенето, но който бие, той трябва да бъде мъдрец, да знае, как и къде да удря. Природата не позволява на невежия, на глупавия да бие. Когато невежият бие, неговият бой нищо не допринася на човека. Затова, ако невежият удари една плесница на някого, последният ще му удари две. С това той иска да му каже, че е невежа и като такъв, няма право да бие. Когато невежият научи изкуството да бие, тогава има право да приложи своята наука. И като удари една плесница на някого, няма да получи две, но ще получи благодарност за нея. Сега, как постъпвал някой началник или директор, това не е важно за нас. Това е страничен въпрос.
към беседата >>

И като удари една плесница на някого, няма да получи две, но ще получи благодарност за нея.
Природата не позволява на невежия, на глупавия да бие. Когато невежият бие, неговият бой нищо не допринася на човека. Затова, ако невежият удари една плесница на някого, последният ще му удари две. С това той иска да му каже, че е невежа и като такъв, няма право да бие. Когато невежият научи изкуството да бие, тогава има право да приложи своята наука. И като удари една плесница на някого, няма да получи две, но ще получи благодарност за нея. Сега, как постъпвал някой началник или директор, това не е важно за нас. Това е страничен въпрос. Ние се интересуваме от хора високо културни, които носят истината в себе си. Как щеше да постъпи този директор, ако беше облечен в истината? Като чуе, че телефонът дрънка, той щеше да хване слушалката и ще каже: Ало, кой е там?
към беседата >>

Дойде един невежа и ти зашие една плесница оттук, друга оттам, а и нищо не излиза. (втори вариант)
" „Хванахме още един крадец апаш." „Ударете му десет и го пуснете да си върви." „Направихте ли нещо в него? " „Нищо." „Тогава го пуснете да си върви." На този двадесет и пет, на онзи десет, на трети пет, но казвам, лошото не е в стиласването на човека, защото, докато вълната не се стиласа, тя не може да стане хубава. Онзи, който бие, трябва да е мъдрец, да знае как да бие. Съгласен съм, нека се бият хората, но който бие, трябва да знае как да удря. Природата не позволява на невежия да бие. Дойде един невежа и ти зашие една плесница оттук, друга оттам, а и нищо не излиза. Природата не позволява това нещо. И затова дойде ли такъв човек да те бие, ако той ти удари една плесница, ти ще му удариш две. „Защо ми удари ти две плесници? " Защото ти още не си научил тази наука, това изкуство да биеш. Като научиш това изкуство, дойди да ми удариш една плесница, аз ще ти благодаря.
към втори вариант >>

И затова дойде ли такъв човек да те бие, ако той ти удари една плесница, ти ще му удариш две. (втори вариант)
Онзи, който бие, трябва да е мъдрец, да знае как да бие. Съгласен съм, нека се бият хората, но който бие, трябва да знае как да удря. Природата не позволява на невежия да бие. Дойде един невежа и ти зашие една плесница оттук, друга оттам, а и нищо не излиза. Природата не позволява това нещо. И затова дойде ли такъв човек да те бие, ако той ти удари една плесница, ти ще му удариш две. „Защо ми удари ти две плесници? " Защото ти още не си научил тази наука, това изкуство да биеш. Като научиш това изкуство, дойди да ми удариш една плесница, аз ще ти благодаря. Сега тази идея е посторонна. Ще кажете: „Какво разправя сега Учителят, че някой си началник се разговарял по телефона и заповядал да се ударят двадесет и пет на един апаш, десет на друг и т.н." Ние говорим за хора високо културни, които имат истината в себе си.
към втори вариант >>

Като научиш това изкуство, дойди да ми удариш една плесница, аз ще ти благодаря. (втори вариант)
Дойде един невежа и ти зашие една плесница оттук, друга оттам, а и нищо не излиза. Природата не позволява това нещо. И затова дойде ли такъв човек да те бие, ако той ти удари една плесница, ти ще му удариш две. „Защо ми удари ти две плесници? " Защото ти още не си научил тази наука, това изкуство да биеш. Като научиш това изкуство, дойди да ми удариш една плесница, аз ще ти благодаря. Сега тази идея е посторонна. Ще кажете: „Какво разправя сега Учителят, че някой си началник се разговарял по телефона и заповядал да се ударят двадесет и пет на един апаш, десет на друг и т.н." Ние говорим за хора високо културни, които имат истината в себе си. Ако този началник беше облечен в истината, какво щеше да направи? Той щеше да отвори телефона си и да каже: „Ало, кой там? " „Хванахме един вагабонт." „А, извикайте го.
към втори вариант >>

34. Да ви даде

Ако аз ти зашия една плесница, ти ще помислиш ли, че това е едно благословение? (втори вариант)
С характер." Какъв човек? По образ и подобие. Питате какъв трябва да бъде човекът по образ и подобие Божие. Какъвто го е направил Господ. Как ще позная? Ако аз ти зашия една плесница, ти ще помислиш ли, че това е едно благословение? Няма ли да кажеш: „Защо ме биеш? " Ще плачеш. Даже и малките деца - момченца и момиченца по на пет-шест години имат своя философия. Аз, като правя своите изследвания върху тези деца, виждам доде е достигнало съзнанието на българите. Срещна някое малко момиченце и го помилвам.
към втори вариант >>

35. Изпълнение и отлагане / Добро или зло като последствие от изпълнение или забавяне

” Пехливанинът се обръща и му ушива една плесница, той се поваля на земята и фесът му хвръква настрани. (втори вариант)
Идете в планината, кажете през цевта, което имате да кажете, тъй героически, че всички да ви разберат, върнете се тогава в града. Знаете ли какви са последствията, когато някой си позволява много да говори? Върви един господин, много честолюбив, в турско време това, с фес и с пискюл на главата. Минава един пехливанин покрай него и го настъпва. Този му казва: “Ти сляп ли си? ” Пехливанинът се обръща и му ушива една плесница, той се поваля на земята и фесът му хвръква настрани. Питам, какво спечели ти, като му каза: “Ти сляп ли си? ” Този пехливанин минава покрай друг един турчин, който видял всичко това, и го побутнал с лакътя си. Този веднага се покланя пред него и му казва: “Крайно ви благодаря. Аз съм щастлив един такъв голям юнак да срещна и да ме настъпи.” Тогава този пехливанин го потупа по рамото и гърба, изважда нещо от джоба си една кесия, и му я дава и казва: “Браво, такива като тебе ние така защитаваме, а юнаците като този, ние поваляме на земята. Ала турка иши.” Та в дадения случай, когато дойде едно голямо зло до тебе и те настъпи, не му казвай: “Ти сляп ли си?
към втори вариант >>

36. Съзнателният живот

Който носи Любовта в себе си, той е готов да целуне ръка на онзи, който му е ударил една плесница.
Като страда и като се радва, като се обезсърчава и насърчава, като губи и печели, той еднакво трябва да е доволен. Светът се нуждае от герои. И ученикът трябва да бъде герой. Да бъде човек герой, това подразбира да понася всичко с Любов. Любовта е сила, която осмисля нещата. Който носи Любовта в себе си, той е готов да целуне ръка на онзи, който му е ударил една плесница. Един мъж ударил плесница на жена си. В този момент тя се обърнала към него и целунала ръката му. Изненадан от тази постъпка, мъжът се трогнал и започнал да иска извинение от нея. Плесницата била предизвикана от някакво малко недоразумение между мъжа и жената, но ефектът от нея бил отличен. Жената се готвела да разстрои една добра работа, но от плесницата съзнанието ѝ се пробудило и тя се отказала от намерението си.
към беседата >>

Един мъж ударил плесница на жена си.
Светът се нуждае от герои. И ученикът трябва да бъде герой. Да бъде човек герой, това подразбира да понася всичко с Любов. Любовта е сила, която осмисля нещата. Който носи Любовта в себе си, той е готов да целуне ръка на онзи, който му е ударил една плесница. Един мъж ударил плесница на жена си. В този момент тя се обърнала към него и целунала ръката му. Изненадан от тази постъпка, мъжът се трогнал и започнал да иска извинение от нея. Плесницата била предизвикана от някакво малко недоразумение между мъжа и жената, но ефектът от нея бил отличен. Жената се готвела да разстрои една добра работа, но от плесницата съзнанието ѝ се пробудило и тя се отказала от намерението си. Ако ръката на твоя ближен е проводник на Божествената Любов, целуни тази ръка, която те е ударила.
към беседата >>

Плесницата била предизвикана от някакво малко недоразумение между мъжа и жената, но ефектът от нея бил отличен.
Любовта е сила, която осмисля нещата. Който носи Любовта в себе си, той е готов да целуне ръка на онзи, който му е ударил една плесница. Един мъж ударил плесница на жена си. В този момент тя се обърнала към него и целунала ръката му. Изненадан от тази постъпка, мъжът се трогнал и започнал да иска извинение от нея. Плесницата била предизвикана от някакво малко недоразумение между мъжа и жената, но ефектът от нея бил отличен. Жената се готвела да разстрои една добра работа, но от плесницата съзнанието ѝ се пробудило и тя се отказала от намерението си. Ако ръката на твоя ближен е проводник на Божествената Любов, целуни тази ръка, която те е ударила. Тази плесница е на място. Тя ще събуди съзнанието ти и ще те върне от опасния път, по който си тръгнал. В този смисъл разумните страдания не са нищо друго, освен Божествени плесници, които имат предвид да върнат човека от опасния път на злото, към който е тръгнал.
към беседата >>

Жената се готвела да разстрои една добра работа, но от плесницата съзнанието ѝ се пробудило и тя се отказала от намерението си.
Който носи Любовта в себе си, той е готов да целуне ръка на онзи, който му е ударил една плесница. Един мъж ударил плесница на жена си. В този момент тя се обърнала към него и целунала ръката му. Изненадан от тази постъпка, мъжът се трогнал и започнал да иска извинение от нея. Плесницата била предизвикана от някакво малко недоразумение между мъжа и жената, но ефектът от нея бил отличен. Жената се готвела да разстрои една добра работа, но от плесницата съзнанието ѝ се пробудило и тя се отказала от намерението си. Ако ръката на твоя ближен е проводник на Божествената Любов, целуни тази ръка, която те е ударила. Тази плесница е на място. Тя ще събуди съзнанието ти и ще те върне от опасния път, по който си тръгнал. В този смисъл разумните страдания не са нищо друго, освен Божествени плесници, които имат предвид да върнат човека от опасния път на злото, към който е тръгнал. Върнеш ли се от пътя на злото, целуни ръката на този, който те е ударил.
към беседата >>

Тази плесница е на място.
В този момент тя се обърнала към него и целунала ръката му. Изненадан от тази постъпка, мъжът се трогнал и започнал да иска извинение от нея. Плесницата била предизвикана от някакво малко недоразумение между мъжа и жената, но ефектът от нея бил отличен. Жената се готвела да разстрои една добра работа, но от плесницата съзнанието ѝ се пробудило и тя се отказала от намерението си. Ако ръката на твоя ближен е проводник на Божествената Любов, целуни тази ръка, която те е ударила. Тази плесница е на място. Тя ще събуди съзнанието ти и ще те върне от опасния път, по който си тръгнал. В този смисъл разумните страдания не са нищо друго, освен Божествени плесници, които имат предвид да върнат човека от опасния път на злото, към който е тръгнал. Върнеш ли се от пътя на злото, целуни ръката на този, който те е ударил. Който разбира вътрешния смисъл на страданията, той понася геройски всички мъчнотии и страдания. Мнозина не успяват, защото очакват благоприятни условия.
към беседата >>

Един мъж на една сестра ушива една плесница. (втори вариант)
Хубави работи, те са за деца. Сега другояче трябва да се гледа на нещата. Аз бих желал. Гледам, две сестри се карат. Аз в живота си зная един пример. Един мъж на една сестра ушива една плесница. Тя става, целува му ръката. Като му целува ръката, той се замисля. Мисля, че започват да му капят сълзи. Тя тръгва, той се затичва, казва: „Моля те, прости ми." Какво ти коства да целунеш ръката на онзи, който те ударил? Ами трябва да имаш онова Божественото, тази ръка е Божествена.
към втори вариант >>

Та, тази младата мома, на която този ударил плесница, тя се събудила. (втори вариант)
Тя става, целува му ръката. Като му целува ръката, той се замисля. Мисля, че започват да му капят сълзи. Тя тръгва, той се затичва, казва: „Моля те, прости ми." Какво ти коства да целунеш ръката на онзи, който те ударил? Ами трябва да имаш онова Божественото, тази ръка е Божествена. Та, тази младата мома, на която този ударил плесница, тя се събудила. Тя отивала да разваля една работа. Някой щял да се жени, тя отивала да развали работата. Той не знаел. Като й ударил плесница, връща се съзнанието, свестява се. Не са ли всичките страдания, за да ни отвърнат да не направим едно зло?
към втори вариант >>

Като й ударил плесница, връща се съзнанието, свестява се. (втори вариант)
Ами трябва да имаш онова Божественото, тази ръка е Божествена. Та, тази младата мома, на която този ударил плесница, тя се събудила. Тя отивала да разваля една работа. Някой щял да се жени, тя отивала да развали работата. Той не знаел. Като й ударил плесница, връща се съзнанието, свестява се. Не са ли всичките страдания, за да ни отвърнат да не направим едно зло? Отиваш някъде да развалиш нещо, срещне те Господ или някой ангел те срещне, удари те. Казва: „Къде отиваш да разваляш работата? " Целуни ръката на този ангел. Ако така разбираме живота си, каквито и мъчнотии да срещаме, геройски ще ги посрещаме, ние ще прогресираме.
към втори вариант >>

37. И рече Исус

Един ден той накарал жена си да свърши никаква работа, но понеже не могла да го задоволи, той й ударил една плесница, от която тя паднала на земята.
”, Христос изказал същия закон с още по-високоморално съдържание, а именно: „Ако те ударят по едната страна, дай и другата”. Това подразбира пълно въздържане от прилагане на грубата сила. Ръката е носител на известни сили, но ако мисълта на човека, когото са ударили, е силна, от лицето му излиза такава светлина, която заставя виновника да осъзнае погрешката си и да не вдига ръка против ближния си. Един българин, добър и благочестив човек, но сприхав по характер, разправял една интересна опитност, която имал с жена си. И жена му била добра, разумна, със силно желание да живее добре с ближните си, да приложи Христовото учение. Един ден той накарал жена си да свърши никаква работа, но понеже не могла да го задоволи, той й ударил една плесница, от която тя паднала на земята. Щом дошла в съзнание, жена му станала и продължила работата си, без да каже дума за случилото се. Като я погледнал, мъжът й почувствувал, че някаква особена светлина излязла от лицето й, която се отразила като огън върху него. През целия ден той не могъл да се успокои. Дето отивал, все му било притеснено. Да сподели с никого състоянието си, не се решавал – гордостта не му позволявала.
към беседата >>

Ако тя е духовно силна, нека мъжът се опита да й удари една плесница.
Най-после решил да отиде при жена си и да се извини за лошата си постъпка. Когато се извинил за погрешката си и твърдо решил в себе си да не вдига втори път ръка върху жена си, той се успокоил. Жена му го простила, но и той издържал на обещанието си: никога вече не вдигнал ръка върху нея. Ще кажете, че много мъже бият жените си, че и до днес още те практикуват това изкуство. Значи, не е дошъл още денят, когато жената ще се застъпи за себе си, не чрез насилие или грубост, но със силата на своите чисти мисли, чувства и постъпки. Ако тя е духовно силна, нека мъжът се опита да й удари една плесница. Той може да удари и една, и две плесници, но скъпо ще плати за това. Какво коства на жената, когато мъжът й удари една плесница, да обърне тя и другата си страна към него и да каже да й удари още една плесница? Мислите ли, че при това положение той би се осмелил втори път да вдигне ръка против нея? – Коя жена може да постъпи така? – Само разумната и любеща.
към беседата >>

Какво коства на жената, когато мъжът й удари една плесница, да обърне тя и другата си страна към него и да каже да й удари още една плесница?
Жена му го простила, но и той издържал на обещанието си: никога вече не вдигнал ръка върху нея. Ще кажете, че много мъже бият жените си, че и до днес още те практикуват това изкуство. Значи, не е дошъл още денят, когато жената ще се застъпи за себе си, не чрез насилие или грубост, но със силата на своите чисти мисли, чувства и постъпки. Ако тя е духовно силна, нека мъжът се опита да й удари една плесница. Той може да удари и една, и две плесници, но скъпо ще плати за това. Какво коства на жената, когато мъжът й удари една плесница, да обърне тя и другата си страна към него и да каже да й удари още една плесница? Мислите ли, че при това положение той би се осмелил втори път да вдигне ръка против нея? – Коя жена може да постъпи така? – Само разумната и любеща. Още когато мъжът вдигне дясната или лявата ръка да бие, тя знае какво означава дясната и какво лявата ръка. Когато човек вдига дясната си ръка да бие, той изисква от своя близък да бъде умен, интелигентен, да мисли добре.
към беседата >>

38. Претръпване и претъпяване

И на тримата ще удариш по една плесница.
Стремете се към великата доброта, а не към добротата на човека, която ту се намалява, ту се увеличава. Истински добрият човек остава верен на себе си. Той не се подава на външните условия. Един от учениците на древните окултни школи отишъл при своя Учител да го пита, какво представя животът и какви закони го управляват. Учителят не отговорил направо на зададения въпрос, но казал на ученика си: Иди в света, дето ще срещнеш трима души – военен, брамин и адепт. И на тримата ще удариш по една плесница. След това ще се върнеш при мене. Ученикът срещнал военния, ударил му една плесница, но докато се готвел да се отдалечи, военният му ударил две плесници и го повалил на земята. След това той срещнал един брамин, който се молел на Бога. Ученикът се приближил към него и му ударил една плесница. В първия момент браминът дигнал ръката си, с намерение да го удари, но веднага я свалил долу и продължил молитвата си.
към беседата >>

Ученикът срещнал военния, ударил му една плесница, но докато се готвел да се отдалечи, военният му ударил две плесници и го повалил на земята.
Той не се подава на външните условия. Един от учениците на древните окултни школи отишъл при своя Учител да го пита, какво представя животът и какви закони го управляват. Учителят не отговорил направо на зададения въпрос, но казал на ученика си: Иди в света, дето ще срещнеш трима души – военен, брамин и адепт. И на тримата ще удариш по една плесница. След това ще се върнеш при мене. Ученикът срещнал военния, ударил му една плесница, но докато се готвел да се отдалечи, военният му ударил две плесници и го повалил на земята. След това той срещнал един брамин, който се молел на Бога. Ученикът се приближил към него и му ударил една плесница. В първия момент браминът дигнал ръката си, с намерение да го удари, но веднага я свалил долу и продължил молитвата си. Най-после ученикът срещнал адепта, на когото също ударил плесница. Адептът бил толкова вглъбен в мисълта си, че даже не усетил плесницата.
към беседата >>

Ученикът се приближил към него и му ударил една плесница.
Учителят не отговорил направо на зададения въпрос, но казал на ученика си: Иди в света, дето ще срещнеш трима души – военен, брамин и адепт. И на тримата ще удариш по една плесница. След това ще се върнеш при мене. Ученикът срещнал военния, ударил му една плесница, но докато се готвел да се отдалечи, военният му ударил две плесници и го повалил на земята. След това той срещнал един брамин, който се молел на Бога. Ученикът се приближил към него и му ударил една плесница. В първия момент браминът дигнал ръката си, с намерение да го удари, но веднага я свалил долу и продължил молитвата си. Най-после ученикът срещнал адепта, на когото също ударил плесница. Адептът бил толкова вглъбен в мисълта си, че даже не усетил плесницата. Нито един мускул на лицето му не трепнал. Ученикът се върнал при Учителя си и разказал своята опитност от дадената задача.
към беседата >>

Най-после ученикът срещнал адепта, на когото също ударил плесница.
След това ще се върнеш при мене. Ученикът срещнал военния, ударил му една плесница, но докато се готвел да се отдалечи, военният му ударил две плесници и го повалил на земята. След това той срещнал един брамин, който се молел на Бога. Ученикът се приближил към него и му ударил една плесница. В първия момент браминът дигнал ръката си, с намерение да го удари, но веднага я свалил долу и продължил молитвата си. Най-после ученикът срещнал адепта, на когото също ударил плесница. Адептът бил толкова вглъбен в мисълта си, че даже не усетил плесницата. Нито един мускул на лицето му не трепнал. Ученикът се върнал при Учителя си и разказал своята опитност от дадената задача. Тогава учителят му отговорил: Военният представя закона, който действува с две срещу едно. Браминът представя разумното сърце в човека, което не търси правото си.
към беседата >>

Адептът бил толкова вглъбен в мисълта си, че даже не усетил плесницата.
Ученикът срещнал военния, ударил му една плесница, но докато се готвел да се отдалечи, военният му ударил две плесници и го повалил на земята. След това той срещнал един брамин, който се молел на Бога. Ученикът се приближил към него и му ударил една плесница. В първия момент браминът дигнал ръката си, с намерение да го удари, но веднага я свалил долу и продължил молитвата си. Най-после ученикът срещнал адепта, на когото също ударил плесница. Адептът бил толкова вглъбен в мисълта си, че даже не усетил плесницата. Нито един мускул на лицето му не трепнал. Ученикът се върнал при Учителя си и разказал своята опитност от дадената задача. Тогава учителят му отговорил: Военният представя закона, който действува с две срещу едно. Браминът представя разумното сърце в човека, което не търси правото си. То се стреми към разрешаване на въпросите по нов начин.
към беседата >>

Казал му да удари една плесница на един военен, на друг един религиозен човек, който се моли, и на един адепт. (втори вариант)
Добрият човек, който се самовлада, той трябва при всичките условия да остане верен на себе си. Верен на себе си значи външният свят да не може да отвлече ума ти. Ще ви дам един пример. Отива един ученик при един от великите учители на Индия да иска да го научи на великата тайна на природата. Пратил го да направи един опит. Казал му да удари една плесница на един военен, на друг един религиозен човек, който се моли, и на един адепт. Казва: „Ще идеш, ще удариш на тримата по една плесница.“ Отива той и като ударил на военния една плесница, онзи му ударил две. Отишъл при ходжата, който се молел, ударил му една плесница, онзи се повдигнал, искал да го удари, но се въздържал. Отива при адепта, ударил му и на него една плесница. Той стоял като мъртъв, нищо не усетил, като че нищо не усетил. Толкоз бил зает в своята работа, толкоз погълнат от своите мисли, че никакви впечатления от външния свят не увличали неговия ум.
към втори вариант >>

Казва: „Ще идеш, ще удариш на тримата по една плесница.“ Отива той и като ударил на военния една плесница, онзи му ударил две. (втори вариант)
Верен на себе си значи външният свят да не може да отвлече ума ти. Ще ви дам един пример. Отива един ученик при един от великите учители на Индия да иска да го научи на великата тайна на природата. Пратил го да направи един опит. Казал му да удари една плесница на един военен, на друг един религиозен човек, който се моли, и на един адепт. Казва: „Ще идеш, ще удариш на тримата по една плесница.“ Отива той и като ударил на военния една плесница, онзи му ударил две. Отишъл при ходжата, който се молел, ударил му една плесница, онзи се повдигнал, искал да го удари, но се въздържал. Отива при адепта, ударил му и на него една плесница. Той стоял като мъртъв, нищо не усетил, като че нищо не усетил. Толкоз бил зает в своята работа, толкоз погълнат от своите мисли, че никакви впечатления от външния свят не увличали неговия ум. Ако една плесница може да го отклони от неговата работа, какво е неговото вдълбочаване?
към втори вариант >>

Отишъл при ходжата, който се молел, ударил му една плесница, онзи се повдигнал, искал да го удари, но се въздържал. (втори вариант)
Ще ви дам един пример. Отива един ученик при един от великите учители на Индия да иска да го научи на великата тайна на природата. Пратил го да направи един опит. Казал му да удари една плесница на един военен, на друг един религиозен човек, който се моли, и на един адепт. Казва: „Ще идеш, ще удариш на тримата по една плесница.“ Отива той и като ударил на военния една плесница, онзи му ударил две. Отишъл при ходжата, който се молел, ударил му една плесница, онзи се повдигнал, искал да го удари, но се въздържал. Отива при адепта, ударил му и на него една плесница. Той стоял като мъртъв, нищо не усетил, като че нищо не усетил. Толкоз бил зает в своята работа, толкоз погълнат от своите мисли, че никакви впечатления от външния свят не увличали неговия ум. Ако една плесница може да го отклони от неговата работа, какво е неговото вдълбочаване? Връща се ученикът при учителя си и казва: „Опасна работа е.
към втори вариант >>

Отива при адепта, ударил му и на него една плесница. (втори вариант)
Отива един ученик при един от великите учители на Индия да иска да го научи на великата тайна на природата. Пратил го да направи един опит. Казал му да удари една плесница на един военен, на друг един религиозен човек, който се моли, и на един адепт. Казва: „Ще идеш, ще удариш на тримата по една плесница.“ Отива той и като ударил на военния една плесница, онзи му ударил две. Отишъл при ходжата, който се молел, ударил му една плесница, онзи се повдигнал, искал да го удари, но се въздържал. Отива при адепта, ударил му и на него една плесница. Той стоял като мъртъв, нищо не усетил, като че нищо не усетил. Толкоз бил зает в своята работа, толкоз погълнат от своите мисли, че никакви впечатления от външния свят не увличали неговия ум. Ако една плесница може да го отклони от неговата работа, какво е неговото вдълбочаване? Връща се ученикът при учителя си и казва: „Опасна работа е. При военния отидох и му ударих една плесница, той ми удари две.
към втори вариант >>

При военния отидох и му ударих една плесница, той ми удари две. (втори вариант)
Отива при адепта, ударил му и на него една плесница. Той стоял като мъртъв, нищо не усетил, като че нищо не усетил. Толкоз бил зает в своята работа, толкоз погълнат от своите мисли, че никакви впечатления от външния свят не увличали неговия ум. Ако една плесница може да го отклони от неговата работа, какво е неговото вдълбочаване? Връща се ученикът при учителя си и казва: „Опасна работа е. При военния отидох и му ударих една плесница, той ми удари две. Отидох при религиозния човек, той само повдигна ръката си, но не ме удари. А третият, адептът, той даже не ме усети, че го ударих.“ Учителят му казва: „Военният, той е по закона на природата. В природата, като направиш едно престъпление, ще ти направят две. Второто положение е чувствата, ще те турят наред. За третото положение, когато говорим за любовта, разбираме едно състояние да те не смущава нищо от тоя свят.
към втори вариант >>

Онзи, който ви ударил плесница, помните всичко. (втори вариант)
Когато сте сами, как прекарвате времето? Представете си, че сте сами. Как прекарвате вашето време? Седите, ходите, как държите главата си, какво правите? Сега вашето внимание къде е? Онзи, който ви ударил плесница, помните всичко. Той ви ударил една, вие сте му ударили две. Не зная дали има някой от вас, който така да е потънал, че да не усети плесницата. Някои има като ходжата. Сега сте дошли до извода. Ще видите какъв път ще вземете.
към втори вариант >>

Не зная дали има някой от вас, който така да е потънал, че да не усети плесницата. (втори вариант)
Как прекарвате вашето време? Седите, ходите, как държите главата си, какво правите? Сега вашето внимание къде е? Онзи, който ви ударил плесница, помните всичко. Той ви ударил една, вие сте му ударили две. Не зная дали има някой от вас, който така да е потънал, че да не усети плесницата. Някои има като ходжата. Сега сте дошли до извода. Ще видите какъв път ще вземете. Някои ще се повърнете пак в света. Светът е забавление за деца.
към втори вариант >>

39. Линията на живота / Правата линия на живота

Защо хората се противопоставят на онзи, който се осмелява да им удари плесница?
Да обърнеш и другата си страна на онзи, който те ударил, това значи, да запазиш присъствие на духа си, да не отговаряш със същата мярка. Това значи възпитана воля. Ако можеш да проявиш самообладание, ти си издържал изпита си. Като станеш тих и спокоен, като че нищо не се е случило, кажи на този, който те ударил: Аз издържах изпита си; да видим сега, как ти ще издържиш твоя. Каквото и да правите, вие не можете да избегнете от участта си, да вдигнете тежкия чувал на полицата и след това да го свалите долу. Защо хората се противопоставят на онзи, който се осмелява да им удари плесница? - Защото считат, че достойнството им е накърнено. Когато господарят бие слугата си, последният не възразява. Всички считат това в реда на нещата. Обаче, ако слугата се осмели да бие господаря си, последният се възмущава и бърза да му отмъсти. Той казва: Как смее слугата да ме бие?
към беседата >>

Един ден слугата се нахвърля върху господаря си и му удря една плесница.
Накърнено е неговото достойнство. От морално гледище, каква разлика има между господаря и слугата? Какво предимство има господарят над слугата, че си позволява да го бие? Като господар, само той ли има право да бие? Представете си, че един разумен господар има разумен слуга. Един ден слугата се нахвърля върху господаря си и му удря една плесница. Като разумен човек, господарят запазва присъствие на духа си и обръща и другата страна към слугата си, да му удари още една плесница. След това път така тихо и спокойно дава на слугата си две златни монети и му казва: Иди сега при друг господар и му удари, като на мене, две плесници. Знаете ли, какво впечатление ще произведе този педагогически метод на господаря? Това значи, да се отнася човек философски към мъчнотиите и изпитанията в живота си. Господарят не постъпва така, защото счита за унижение слуга да го бие.
към беседата >>

Като разумен човек, господарят запазва присъствие на духа си и обръща и другата страна към слугата си, да му удари още една плесница.
От морално гледище, каква разлика има между господаря и слугата? Какво предимство има господарят над слугата, че си позволява да го бие? Като господар, само той ли има право да бие? Представете си, че един разумен господар има разумен слуга. Един ден слугата се нахвърля върху господаря си и му удря една плесница. Като разумен човек, господарят запазва присъствие на духа си и обръща и другата страна към слугата си, да му удари още една плесница. След това път така тихо и спокойно дава на слугата си две златни монети и му казва: Иди сега при друг господар и му удари, като на мене, две плесници. Знаете ли, какво впечатление ще произведе този педагогически метод на господаря? Това значи, да се отнася човек философски към мъчнотиите и изпитанията в живота си. Господарят не постъпва така, защото счита за унижение слуга да го бие. Според мене, унижението се заключава в неиздържането на изпита.
към беседата >>

Ако можеш да издържиш, ако ти можеш да кажеш на този, който ти е ударил една плесница, „Заповядай и другата", и след това преспокойно да се разговаряте, ти ще му кажеш: „Много ми е приятно, аз издържах изпита." И той сам е доволен в себе си. (втори вариант)
Но ако така се тълкува, тогава, дето се казва: ако те съблазни ръката, отсечи я, но това има иносказателен смисъл. Трябва да има съзнание у човека, ако дойде някой, че те удари, ти пази присъствие, обърни другата страна и кажи: „Заповядай! " Това е възпитание на волята. В даден случай ти се възпитаваш да се въздържаш. Ти, за да се въздържаш, дигаш чувала на лавицата отгоре. Ако можеш да издържиш, ако ти можеш да кажеш на този, който ти е ударил една плесница, „Заповядай и другата", и след това преспокойно да се разговаряте, ти ще му кажеш: „Много ми е приятно, аз издържах изпита." И той сам е доволен в себе си. И казва на другия: „Стой сега ти, да видим, ти можеш ли да издържиш изпита." Защото това чувство може да се върне. Тогава ти ще му удариш една плесница, а той да издържа. Защото все трябва да се вдигне горе на полицата. Запример, вземете сега разбирането - ти мислиш, че след като тe е ударил той, това е нарушение на някакво достойнство. Ако един господар бие слугата си, това го считат, че е право.
към втори вариант >>

Тогава ти ще му удариш една плесница, а той да издържа. (втори вариант)
" Това е възпитание на волята. В даден случай ти се възпитаваш да се въздържаш. Ти, за да се въздържаш, дигаш чувала на лавицата отгоре. Ако можеш да издържиш, ако ти можеш да кажеш на този, който ти е ударил една плесница, „Заповядай и другата", и след това преспокойно да се разговаряте, ти ще му кажеш: „Много ми е приятно, аз издържах изпита." И той сам е доволен в себе си. И казва на другия: „Стой сега ти, да видим, ти можеш ли да издържиш изпита." Защото това чувство може да се върне. Тогава ти ще му удариш една плесница, а той да издържа. Защото все трябва да се вдигне горе на полицата. Запример, вземете сега разбирането - ти мислиш, че след като тe е ударил той, това е нарушение на някакво достойнство. Ако един господар бие слугата си, това го считат, че е право. Ако ти си един господар и идеш при слугата си и той ти удари една плесница, това ти считаш неправилно и се възмущаваш, казваш: „Как тъй слугата да бие господаря си." Но от морално гледище каква разлика има между един господар и един слуга? Какво преимущество има господарят да бие слугата си, а слугата да не може да бие господаря.
към втори вариант >>

Ако ти си един господар и идеш при слугата си и той ти удари една плесница, това ти считаш неправилно и се възмущаваш, казваш: „Как тъй слугата да бие господаря си." Но от морално гледище каква разлика има между един господар и един слуга? (втори вариант)
И казва на другия: „Стой сега ти, да видим, ти можеш ли да издържиш изпита." Защото това чувство може да се върне. Тогава ти ще му удариш една плесница, а той да издържа. Защото все трябва да се вдигне горе на полицата. Запример, вземете сега разбирането - ти мислиш, че след като тe е ударил той, това е нарушение на някакво достойнство. Ако един господар бие слугата си, това го считат, че е право. Ако ти си един господар и идеш при слугата си и той ти удари една плесница, това ти считаш неправилно и се възмущаваш, казваш: „Как тъй слугата да бие господаря си." Но от морално гледище каква разлика има между един господар и един слуга? Какво преимущество има господарят да бие слугата си, а слугата да не може да бие господаря. Господарят, защото е господар, затова ли може да бие слугата? Допуснете, че вие сте господар и вашият слуга дойде и ви удари една плесница, и ти му обърнеш и другата страна. И тогава за двете плесници ти му дай две звонкови английски. Питам, какво впечатление ще направиш на слугата си, ако той ти удари две плесници и ти му дадеш две звонкови златни?
към втори вариант >>

Допуснете, че вие сте господар и вашият слуга дойде и ви удари една плесница, и ти му обърнеш и другата страна. (втори вариант)
Запример, вземете сега разбирането - ти мислиш, че след като тe е ударил той, това е нарушение на някакво достойнство. Ако един господар бие слугата си, това го считат, че е право. Ако ти си един господар и идеш при слугата си и той ти удари една плесница, това ти считаш неправилно и се възмущаваш, казваш: „Как тъй слугата да бие господаря си." Но от морално гледище каква разлика има между един господар и един слуга? Какво преимущество има господарят да бие слугата си, а слугата да не може да бие господаря. Господарят, защото е господар, затова ли може да бие слугата? Допуснете, че вие сте господар и вашият слуга дойде и ви удари една плесница, и ти му обърнеш и другата страна. И тогава за двете плесници ти му дай две звонкови английски. Питам, какво впечатление ще направиш на слугата си, ако той ти удари две плесници и ти му дадеш две звонкови златни? Представете си какво самообладание се изисква от вас? И после да му кажеш: „Това, което направи на мене, да го направиш и на други господари." Това е един отличен педагогически метод. Но колко господари има сега, които, ако слугата им им ударят по две плесници, че те да се спрат и по този начин - философски?
към втори вариант >>

40. Стойност на нещата / Постоянна цена

Щом влязъл в стаята на лекаря, последният го погледнал и веднага му ударил една плесница.
Други пък се страхуват от хората, предпазват се от тях. Защо? Лоши били. Как познават те кой човек е добър и кой – лош? Ако разглеждат хората от свои лични разбирания те вървят в крив път. Един болен, с изкривена челюст, отишъл при един лекар, да търси помощ. Щом влязъл в стаята на лекаря, последният го погледнал и веднага му ударил една плесница. Болният се възмутил от лекаря и се почудил, как е попаднал при такъв лош човек. Като видял, че болният стои като зашеметен, лекарят го хванал за дрехата и му казал: Хайде, върви у дома си! Болният излязъл от стаята на лекаря, като се окопитил, забелязал, че челюстта му била наместена. Тогава той си казал: Благодаря на този лекар, че ме удари. На място бие.
към беседата >>

Влиза при лекаря и той му ушива една плесница и казва: „Ха, да се махаш.“ Той се чуди защо го удря, но като излиза, вижда, че челюстта е наместена. (втори вариант)
Какво от това? По какво се познава лошият човек? Трябва да имате мярка, дайте дефиниция. В какво седи лошото на хората? Отива един, на когото челюстта била изкривена, при един лекар. Влиза при лекаря и той му ушива една плесница и казва: „Ха, да се махаш.“ Той се чуди защо го удря, но като излиза, вижда, че челюстта е наместена. Този лекар знае да бие намясто. Без пари го лекува. Питам сега, лошо ли е това? Хубаво е. На друго място един господин дава угощение на един от своите приятели.
към втори вариант >>

41. Морални правила / Правилно ядене - правилно служене

Дойде ли неприятелят да му удари една плесница, той веднага увеличава топлината си до 30 хиляди градуса.
Така е казал Мойсей, но Христос каза друго нещо: Ако те ударят на едната страна, дай и другата. И двете положения са противоречиви. Кой човек може да приложи Христовия морал? Само онзи, който има любов в себе си. Щом носи любовта в себе си, той може да увеличава топлината си, колкото пожелае. Дойде ли неприятелят да му удари една плесница, той веднага увеличава топлината си до 30 хиляди градуса. Какво ще стане с ръката на неговия неприятел? Не само ръката му ще изгори, но цял ще изгори и ще изчезне. Може ли след това да му удари още една плесница? Не може. Той е изчезнал вече, никъде не можете да го намерите.
към беседата >>

Може ли след това да му удари още една плесница?
Само онзи, който има любов в себе си. Щом носи любовта в себе си, той може да увеличава топлината си, колкото пожелае. Дойде ли неприятелят да му удари една плесница, той веднага увеличава топлината си до 30 хиляди градуса. Какво ще стане с ръката на неговия неприятел? Не само ръката му ще изгори, но цял ще изгори и ще изчезне. Може ли след това да му удари още една плесница? Не може. Той е изчезнал вече, никъде не можете да го намерите. Който може да приложи Христовото учение, той е излязъл от областта на личния живот. Личният живот подразбира живот на разправии. В този живот човек първо се бори със себе си, а после и със своите близки.
към беседата >>

Вие не знаете, ако ударите една плесница, какво ще стане с вашата ръка. (втори вариант)
Понеже Мойсей е казал. Христос сега в антитеза на Мойсей казва: от едната страна като те ударят, удари две. Христос казва: не само не удряй, но обърни и другата страна. То е ужасно правило. Представи си, че моята страна е нагорещена с три хиляди градуса топлина. Вие не знаете, ако ударите една плесница, какво ще стане с вашата ръка. Ще се върне, ръката ще изчезне. Христос примамва противника, затуй казва: нажежи двете страни, той с едната ръка ще те удари, ще изчезне, после с другата като те удари, изчезва, и втори път никога няма да си позволи да те бие. Всеки един от вас може да нагорещи. Ако не нагорещи ръцете, хич да не дава да го бият. Ако нагорещи, нека даде да го бият.
към втори вариант >>

42. Живият хляб

По едно време, до младия човек се приближил един голям борец и му ударил една плесница.
Те казват: След четири години пак ще се опиташ отново, ще си дадеш кандидатурата. През това време ще се готвиш за преседател. Как ще успееш, това е въпрос на умение и на способност. Ще ви приведа един пример из живота. Един млад момък вървял по улицата със своята възлюбена. По едно време, до младия човек се приближил един голям борец и му ударил една плесница. Младият се търколил на земята и бързо станал. Той започнал да мисли, защо му ударил плесница. Борецът искал да му каже: Докато си губиш времето с момите, от тебе нищо няма да излезе. Младият човек си помислил: Здрав, мускулест съм; ако река да отговоря на този борец, може да ми удари още една плесница. По-добре ще изследвам живота му, да видя, как е развил силата си.
към беседата >>

Той започнал да мисли, защо му ударил плесница.
Как ще успееш, това е въпрос на умение и на способност. Ще ви приведа един пример из живота. Един млад момък вървял по улицата със своята възлюбена. По едно време, до младия човек се приближил един голям борец и му ударил една плесница. Младият се търколил на земята и бързо станал. Той започнал да мисли, защо му ударил плесница. Борецът искал да му каже: Докато си губиш времето с момите, от тебе нищо няма да излезе. Младият човек си помислил: Здрав, мускулест съм; ако река да отговоря на този борец, може да ми удари още една плесница. По-добре ще изследвам живота му, да видя, как е развил силата си. Той разбрал, как е работил борецът, колко време и, като научил всичко, започнал да се упражнява. След десетгодишна усилена работа и упражнения, той развил такава сила в себе си, че дошъл до положение, с една ръка да вдига голям кон с кончето.
към беседата >>

Младият човек си помислил: Здрав, мускулест съм; ако река да отговоря на този борец, може да ми удари още една плесница.
Един млад момък вървял по улицата със своята възлюбена. По едно време, до младия човек се приближил един голям борец и му ударил една плесница. Младият се търколил на земята и бързо станал. Той започнал да мисли, защо му ударил плесница. Борецът искал да му каже: Докато си губиш времето с момите, от тебе нищо няма да излезе. Младият човек си помислил: Здрав, мускулест съм; ако река да отговоря на този борец, може да ми удари още една плесница. По-добре ще изследвам живота му, да видя, как е развил силата си. Той разбрал, как е работил борецът, колко време и, като научил всичко, започнал да се упражнява. След десетгодишна усилена работа и упражнения, той развил такава сила в себе си, че дошъл до положение, с една ръка да вдига голям кон с кончето. Като се уверил, че придобил нужната сила, той отишъл в дома на бореца и му казал: Познаваш ли ме? Знаеш ли, кой съм аз?
към беседата >>

– Аз съм този, на когото преди десет години удари една плесница.
Той разбрал, как е работил борецът, колко време и, като научил всичко, започнал да се упражнява. След десетгодишна усилена работа и упражнения, той развил такава сила в себе си, че дошъл до положение, с една ръка да вдига голям кон с кончето. Като се уверил, че придобил нужната сила, той отишъл в дома на бореца и му казал: Познаваш ли ме? Знаеш ли, кой съм аз? – Не те познавам. – Аз съм този, на когото преди десет години удари една плесница. За да ти докажа, че и аз мога да стана като тебе, работих десет години по твоите методи и мога да ти покажа, какво съм постигнал. В този момент, с едната си ръка, той хванал бореца за краката и го вдигнал във въздуха. Борецът казал : Признавам те за мой учител. Ти ми внушаваш голямо доверие и отсега нататък, дето те срещна, ще ти правя път. И тъй, всеки човек, който върви в правия път, по пътя на Божествената наука, всякога ще има постижения.
към беседата >>

43. Кръгово движение / Смяна на енергиите

Нали учителят е казал на ученика си: Иди и удари на онзи една плесница! (втори вариант)
И всеки, който е падал веднъж, седи по-високо от онзи, който никога не е падал. Защо седи по-високо? Защото който веднъж е паднал, той е изгубил нещо, като е паднал на земята, но и земята от своя страна му е предала нещо. Значи той е изгубил едно, а е спечелил две. Той е дал на земята енергията си, но и земята му е предала два пъти повече енергия. Нали учителят е казал на ученика си: Иди и удари на онзи една плесница! Но другият му залепил две. Ученикът идва при учителя си и казва: Две плесници ми удари той. – Продай едната на мене, а едната задръж за себе си. Една продадена, това е печалбата. Във всяко нещастие на земята ние имаме две печалби.
към втори вариант >>

44. Две реалности / Отвън и отвътре. Светлината и мисълта

Сега да предположим, че някой от вас е сприхав и гневлив в низходяща степен, кой каквото му възрази, той все ще му удари една плесница, той не обича никакви противоречия. (втори вариант)
Неща, които се предполагат, могат да бъдат и могат да не бъдат. Възможно е, допуща се това. Нали така е и в математиката. И това, което се допуща, трябва да се докаже. Нали се казва: възможно е, допуща се, и може да излезне вярно, и може да не излезне вярно. Сега да предположим, че някой от вас е сприхав и гневлив в низходяща степен, кой каквото му възрази, той все ще му удари една плесница, той не обича никакви противоречия. Има такива учители, когато се обади някой ученик в клас, веднага му пише единица. При него всички трябва да мълчат; сега, когато дойде това разумното, Божественото, у него, то не изменя човека. Сприхавият човек си остава пак сприхав, но по-напред е бил сприхав към лошото, а сега става сприхав към доброто. По-напред като му кажат да направи нещо, той веднага скача, какво? Пък този идейно сприхавият човек като дойде някой беден при него, той веднага ще бръкне в джоба си, извади нещо и му го дава.
към втори вариант >>

По-напред без да ти даде нещо само една плесница ти удари и ти се търколиш надолу; сега този пак е сприхав, но бръкне в джоба си, даде ти нещо и каже: ха да си вървиш и да ядеш. (втори вариант)
При него всички трябва да мълчат; сега, когато дойде това разумното, Божественото, у него, то не изменя човека. Сприхавият човек си остава пак сприхав, но по-напред е бил сприхав към лошото, а сега става сприхав към доброто. По-напред като му кажат да направи нещо, той веднага скача, какво? Пък този идейно сприхавият човек като дойде някой беден при него, той веднага ще бръкне в джоба си, извади нещо и му го дава. Казва му: Вземи хляб! По-напред без да ти даде нещо само една плесница ти удари и ти се търколиш надолу; сега този пак е сприхав, но бръкне в джоба си, даде ти нещо и каже: ха да си вървиш и да ядеш. Питам, по какво се отличава първата сприхавост и гневливост от втората? Че в първия случай ти само търкулваш човека и нищо не му даваш, а във втория той пак се търкулва, но има нещо в джоба му. Така и природата си има свои методи. По някой път тя ни ушие една плесница, без да ни даде нищо, а по някой път ушие ти плесница, но като станеш, имаш вече нещо. Казваш, много големи мъчнотии имам в живота, не спечелих нищо.
към втори вариант >>

По някой път тя ни ушие една плесница, без да ни даде нищо, а по някой път ушие ти плесница, но като станеш, имаш вече нещо. (втори вариант)
Казва му: Вземи хляб! По-напред без да ти даде нещо само една плесница ти удари и ти се търколиш надолу; сега този пак е сприхав, но бръкне в джоба си, даде ти нещо и каже: ха да си вървиш и да ядеш. Питам, по какво се отличава първата сприхавост и гневливост от втората? Че в първия случай ти само търкулваш човека и нищо не му даваш, а във втория той пак се търкулва, но има нещо в джоба му. Така и природата си има свои методи. По някой път тя ни ушие една плесница, без да ни даде нищо, а по някой път ушие ти плесница, но като станеш, имаш вече нещо. Казваш, много големи мъчнотии имам в живота, не спечелих нищо. Хубавото в света не може да се постигне без тези големите противоречия. Сега, как ще си обясните вие произхода на противоречието? Противоречието произтича от два източника, на първо място от ума, от свойството на ума и на второ място то произтича от човешкото сърдце. Всякога между две желания произлиза едно противоречие.
към втори вариант >>

Сега да ви приведа, да кажем, онзи сприхавият, не идейно сприхавият, ушие някому една плесница и след това каже: не е хубаво това, което направих. (втори вариант)
Така са разрешени всичките въпроси, които сега съществуват в живота. Природата си има определени начини и пътища. Значи има начини и сили, с които човек трябва да действува. Каква е разликата между един човек, който отива нагоре, и един човек, който слиза надолу? Те се различават. Сега да ви приведа, да кажем, онзи сприхавият, не идейно сприхавият, ушие някому една плесница и след това каже: не е хубаво това, което направих. И у него остане едно горчиво чувство. Представете си и другия сприхав човек; той е пак сприхав, но направи едно добро. В единия случай ти усещаш едно горчиво чувство, една горчивина отвътре, която се влива в живота ти; усещаш го това, казваш, не е необходимо, не е потребно, но нищо. Казваш, можеше да не направя това. Сега по втория начин като си сприхав в доброто, тогава казваш много хубаво направих.
към втори вариант >>

45. Човешките идеали / Постижимото, разумното и реалното! Идеалите на човека

Той казал нещо по адрес на един от борците, който му ударил една плесница и го повалил на земята.
Всеки човек трябва да прави усилия, да приложи труд и работа, за да измени своя вътрешен свят. Това се постига чрез съзнателна работа и самовъзпитание. Като работи с любов и постоянство, човек може да постигне всичко. Разправят за един момък, студент в някой от европейските университети, как станал един от видните борци. Един ден той гледал как американските борци се състезават. Той казал нещо по адрес на един от борците, който му ударил една плесница и го повалил на земята. Силно засрамен и обиден, студентът станал, изчистил праха от дрехите си и се скрил между публиката. Той се заканил да отмъсти на бореца, но мълчаливо, не се решавал да се разправя с него, защото се страхувал да не получи още една плесница. Студентът измерил добре силите си и разбрал, че с такъв човек не се излиза на двубой. Обаче той започнал да се упражнява физически и минал същата школа, която видният борец изучавал. След 10-годишна усилена работа, той се явил на сцената, където същият борец вдигал с едната си ръка един голям кон с кончето.
към беседата >>

Той се заканил да отмъсти на бореца, но мълчаливо, не се решавал да се разправя с него, защото се страхувал да не получи още една плесница.
Като работи с любов и постоянство, човек може да постигне всичко. Разправят за един момък, студент в някой от европейските университети, как станал един от видните борци. Един ден той гледал как американските борци се състезават. Той казал нещо по адрес на един от борците, който му ударил една плесница и го повалил на земята. Силно засрамен и обиден, студентът станал, изчистил праха от дрехите си и се скрил между публиката. Той се заканил да отмъсти на бореца, но мълчаливо, не се решавал да се разправя с него, защото се страхувал да не получи още една плесница. Студентът измерил добре силите си и разбрал, че с такъв човек не се излиза на двубой. Обаче той започнал да се упражнява физически и минал същата школа, която видният борец изучавал. След 10-годишна усилена работа, той се явил на сцената, където същият борец вдигал с едната си ръка един голям кон с кончето. Той се приближил към него, вдигнал го с едната си ръка във въздуха, заедно с коня и кончето, и после го сложил на земята. Изненадан от това, борецът го запитал: „Кой си ти?
към беседата >>

“ – „Аз съм онзи, на когото преди 10 години ти удари една плесница и го търколи на земята.“ – „Признавам те за мой учител.“
Студентът измерил добре силите си и разбрал, че с такъв човек не се излиза на двубой. Обаче той започнал да се упражнява физически и минал същата школа, която видният борец изучавал. След 10-годишна усилена работа, той се явил на сцената, където същият борец вдигал с едната си ръка един голям кон с кончето. Той се приближил към него, вдигнал го с едната си ръка във въздуха, заедно с коня и кончето, и после го сложил на земята. Изненадан от това, борецът го запитал: „Кой си ти? “ – „Аз съм онзи, на когото преди 10 години ти удари една плесница и го търколи на земята.“ – „Признавам те за мой учител.“ Това може да е анекдот, може да е факт. Важно е, че съществуват големи юнаци в света. За нас е важен примерът дотолкова, доколкото виждаме какви постижения може да има човек при силно желание и големи усилия. Ще кажете, че е невъзможно човек да вдига с една ръка друг някой, който е вдигнал във въздуха голям кон и конче. Докато си представяте нещата от гледището на вашето съзнание и на вашите възможности, наистина, това е недопустимо.
към беседата >>

В Америка минава един слаб студент, ходил той да гледа един от тези пиджулисти, от големите, че му ударили една плесница и студентът се повалил на земята. (втори вариант)
На земята е така. На земята има такива отношения. Щом дадеш на някой човек сто хиляди лева звонкови и видиш го след време той започне да яде и пие и почва да се напива; докато нямаше пари, той беше трезв човек, а сега накривил шапката и пие. В тебе имаше едно добро желание, казваш, да ходя да се уча. Виждаш го сега яде и пие, ти го набиваш на общо основание и след това ти го видиш, той станал доктор. В Америка минава един слаб студент, ходил той да гледа един от тези пиджулисти, от големите, че му ударили една плесница и студентът се повалил на земята. Но се засрамил добре. Искал да си отмъсти, но не могъл да го нареди. Защото ако рече да му говори още една дума, ще получи още една плесница и ще се прекамбури на десетина метра. Той почнал да се учи и най-после той развива повече сила от първия и след 10 години той го намира при едно друго положение. Този господин, който му ударил една плесница, дигал един кон и едно конче на ръцете си, а пък този студент хванал и с едната си ръка, и дигнал и този, който дигал коня, и кончето, той дигнал и него заедно.
към втори вариант >>

Защото ако рече да му говори още една дума, ще получи още една плесница и ще се прекамбури на десетина метра. (втори вариант)
В тебе имаше едно добро желание, казваш, да ходя да се уча. Виждаш го сега яде и пие, ти го набиваш на общо основание и след това ти го видиш, той станал доктор. В Америка минава един слаб студент, ходил той да гледа един от тези пиджулисти, от големите, че му ударили една плесница и студентът се повалил на земята. Но се засрамил добре. Искал да си отмъсти, но не могъл да го нареди. Защото ако рече да му говори още една дума, ще получи още една плесница и ще се прекамбури на десетина метра. Той почнал да се учи и най-после той развива повече сила от първия и след 10 години той го намира при едно друго положение. Този господин, който му ударил една плесница, дигал един кон и едно конче на ръцете си, а пък този студент хванал и с едната си ръка, и дигнал и този, който дигал коня, и кончето, той дигнал и него заедно. Тогава този попитал за името (на) този новодошлия. Аз съм, казва, онзи студент, на когото ти удари една плесница и се повалих на земята. Този казва: Сега те признавам, че си ми учител по сила!
към втори вариант >>

Този господин, който му ударил една плесница, дигал един кон и едно конче на ръцете си, а пък този студент хванал и с едната си ръка, и дигнал и този, който дигал коня, и кончето, той дигнал и него заедно. (втори вариант)
В Америка минава един слаб студент, ходил той да гледа един от тези пиджулисти, от големите, че му ударили една плесница и студентът се повалил на земята. Но се засрамил добре. Искал да си отмъсти, но не могъл да го нареди. Защото ако рече да му говори още една дума, ще получи още една плесница и ще се прекамбури на десетина метра. Той почнал да се учи и най-после той развива повече сила от първия и след 10 години той го намира при едно друго положение. Този господин, който му ударил една плесница, дигал един кон и едно конче на ръцете си, а пък този студент хванал и с едната си ръка, и дигнал и този, който дигал коня, и кончето, той дигнал и него заедно. Тогава този попитал за името (на) този новодошлия. Аз съм, казва, онзи студент, на когото ти удари една плесница и се повалих на земята. Този казва: Сега те признавам, че си ми учител по сила! Това иде от плесницата. Сега питам, кое е вярно?
към втори вариант >>

Аз съм, казва, онзи студент, на когото ти удари една плесница и се повалих на земята. (втори вариант)
Искал да си отмъсти, но не могъл да го нареди. Защото ако рече да му говори още една дума, ще получи още една плесница и ще се прекамбури на десетина метра. Той почнал да се учи и най-после той развива повече сила от първия и след 10 години той го намира при едно друго положение. Този господин, който му ударил една плесница, дигал един кон и едно конче на ръцете си, а пък този студент хванал и с едната си ръка, и дигнал и този, който дигал коня, и кончето, той дигнал и него заедно. Тогава този попитал за името (на) този новодошлия. Аз съм, казва, онзи студент, на когото ти удари една плесница и се повалих на земята. Този казва: Сега те признавам, че си ми учител по сила! Това иде от плесницата. Сега питам, кое е вярно? Това реално ли е? Може да е анекдот, предположение само.
към втори вариант >>

Това иде от плесницата. (втори вариант)
Той почнал да се учи и най-после той развива повече сила от първия и след 10 години той го намира при едно друго положение. Този господин, който му ударил една плесница, дигал един кон и едно конче на ръцете си, а пък този студент хванал и с едната си ръка, и дигнал и този, който дигал коня, и кончето, той дигнал и него заедно. Тогава този попитал за името (на) този новодошлия. Аз съм, казва, онзи студент, на когото ти удари една плесница и се повалих на земята. Този казва: Сега те признавам, че си ми учител по сила! Това иде от плесницата. Сега питам, кое е вярно? Това реално ли е? Може да е анекдот, предположение само. Възможно е. И действително от чисто научно гледище това се дава като факт, съществува.
към втори вариант >>

46. Теория и приложение

СБ

РБ

Обаче, влезе ли този стар човек в селото и вместо по един плод, на всяко дете даде по една плесница, те ще го обичат ли?
Старият човек иска да бъде почитан и уважаван, но за какво отгоре? Ако той има Любов в сърцето си, всички ще го обичат и уважават. Иска ли да го обичат, нека вземе на гърба си една торба с плодове и да влезе в някое село да раздава: на едно дете една ябълка, на друго – круша, на трето – орехче. Няма ли да го обичат децата? Всички деца ще тичат подир него, ще искат да го видят, защото всекиму ще даде нещо. Обаче, влезе ли този стар човек в селото и вместо по един плод, на всяко дете даде по една плесница, те ще го обичат ли? Не, всички деца ще бягат от този стар човек и отдалеч с пръст ще го сочат. Следователно Божията Любов се изразява на физическия свят с торба, пълна с плодове. Божията Любов се изразява на физическия свят в правилни отношения между хората. Срещате някой обезсърчен, замислен, ще му кажете няколко насърчителни думи, ще го поканите у дома си, ще го нагостите, ще се разходите с него и по този начин състоянието му ще се измени. Който може да разбере нуждата на човека и да му помогне навреме, той е умен човек.
към беседата >>

47. Отношение на два закона

На немирния или слабия ученик удряха по една плесница на дясната и по една на лявата страна на лицето.
Той потърси друг метод за възпитание. Когато някой ученик не учеше, или беше немирен, тогава се прилагаше следната мярка: един ученик взимаше на гърба си немирния или мързеливия си другар, хващаше го за краката, а учителят го биеше отзад с тояга. После учителите се убедиха, че и този метод не е практичен. От ударите на тоягата наказаният ученик ставаше неспособен да сяда, но пак не се възпита. След този метод за възпитание на слабите и немирни ученици решиха да приложат метода на плесниците. На немирния или слабия ученик удряха по една плесница на дясната и по една на лявата страна на лицето. Обаче и този метод не даде резултати. Колкото повече се развиваше обучението, учителите виждаха, че боят не може да възпитава, и затова се отказаха от него като възпитателно средство. Впоследствие, когато някой ученик не учеше или не мируваше, поставяха го да седи на колене, а под коленете му туряха ситен пясък или царевични зрънца. След това учителите се отказаха и от този метод. Най-после те се намериха в чудо, как да възпитават младото поколение.
към беседата >>

48. Законът и Любовта / Противоположности на живота

Бедното момиче се извинява, че пожелало да си вземе една от падналите ябълки, но градинарят не иска да чуе, удря му една плесница.
В живота действат две сили: законът и любовта. Едно малко момиче, добро и умно, отива на училище. Минава край една хубава плодна градина, пълна със зрели плодове. Влиза в градината, навежда се и взима една паднала ябълка. Изведнъж излиза градинарят и запитва момичето, кой му позволи да събира ябълки. Бедното момиче се извинява, че пожелало да си вземе една от падналите ябълки, но градинарят не иска да чуе, удря му една плесница. След време детето пак минава край градината и пожелава да си вземе един от падналите плодове – забравило плесницата. Озърнало се да не го види някой, но останало изненадано, че пак излязъл срещу него човек, но не с намерение да го наказва. Той го спрял, напълнил джобовете му с хубави плодове, откъснати от дървото, и му казал, когато пожелае, да се отбива в градината и да си откъсва по няколко плода. – Защо първият човек постъпил по един начин, а вторият – по друг начин? – Първият човек е слугата на градинаря, градината не е негова.
към беседата >>

След време детето пак минава край градината и пожелава да си вземе един от падналите плодове – забравило плесницата.
Едно малко момиче, добро и умно, отива на училище. Минава край една хубава плодна градина, пълна със зрели плодове. Влиза в градината, навежда се и взима една паднала ябълка. Изведнъж излиза градинарят и запитва момичето, кой му позволи да събира ябълки. Бедното момиче се извинява, че пожелало да си вземе една от падналите ябълки, но градинарят не иска да чуе, удря му една плесница. След време детето пак минава край градината и пожелава да си вземе един от падналите плодове – забравило плесницата. Озърнало се да не го види някой, но останало изненадано, че пак излязъл срещу него човек, но не с намерение да го наказва. Той го спрял, напълнил джобовете му с хубави плодове, откъснати от дървото, и му казал, когато пожелае, да се отбива в градината и да си откъсва по няколко плода. – Защо първият човек постъпил по един начин, а вторият – по друг начин? – Първият човек е слугата на градинаря, градината не е негова. Той прилага закона.
към беседата >>

Не те мразят хората, но ти си влязъл в чужда градина без позволение, и слугата ти ударил една плесница.
Като мине край чужда градина, да не влиза вътре без позволение. Каже ли някой, че е прекарал добър живот, това показва, че е бил послушен. Той е минал край някоя чужда градина, господарят на градината го извикал, и сам напълнил джобовете му със сладки плодове. Добрият и лошият живот са временни положения. Ти се оплакваш от лошия си живот и казваш, че хората те мразят. Не те мразят хората, но ти си влязъл в чужда градина без позволение, и слугата ти ударил една плесница. Влез в градината, когато е там господарят. Той ще напълни джобовете ти със сладки, зрели плодове. Това са благоприятните условия на живота. Някои слушат, какво говоря, но не ме разбират и казват: Не вижда ли учителят доброто, което носим в себе си? – Това не е важно за мене.
към беседата >>

За глупавия - той върви по закона на плесницата. (втори вариант)
Човек трябва да има силен ум в доброто. Човек трябва да има силно сърце в доброто. Човек трябва да има силна воля в доброто. Всичко е постижимо тогава. За умния човек всичко е постижимо. За глупавия - той върви по закона на плесницата. Умният човек като влезе в градината, там е господарят, който, като го срещне, казва: "Туй е за тебе." Цялата градина е на негово разположение. Казвам, аз искам да ви приведа в Божествения свят, дето е господарят, не дето са дълговете. Всичките сегашни ваши вярвания, всичките противоречия, които имате, те са не където срещате господаря - откъдето срещате слугите. Именно законът на любовта има едно ново приложение - да може да намериш в един човек, когото не обичаш, хубавото в него, че да го обичаш. Там е силата.
към втори вариант >>

49. Силата на възможностите

Недоволен от това, гостилничарят му ударил една плесница и го запитал: Не виждаш ли, какво пише тук?
Какво ще кажете за оня, който може да греши, а не иска? Той казва: Аз съм решавал вече тази задача, втори път не искам да я решавам. Един беден човек влязъл в една гостилница да се нахрани. Гостилничарят му дал, каквото ядене иска, и се отдалечил. Като се нахранил, бедният се обърнал към гостилничаря с думите: Ще те моля, да ме почакаш за парите, нямам сега пари. Недоволен от това, гостилничарят му ударил една плесница и го запитал: Не виждаш ли, какво пише тук? – Какво пише? – Днес с пари, утре на вересия. Ударил му още две плесници и му казал: Сега ще си платиш; ще измиеш чиниите и тенджерите, ще изметеш и тогава ще си отидеш. Друг път няма да изменям реда в гостилницата. Казвам: Така постъпва и гостилничарят на природата с вас.
към беседата >>

И му удря една плесница, и втора. (втори вариант)
После, като да си плати, той казва: Ще ме почакаш нямам пари. Гостилничарят му казва: Не виждаш ли какво е написано? Днес с пари, утре без пари. Защо измени ти реда на нещата? Това ли учиш в училището? И му удря една плесница, и втора. Сега трябва да спечелиш пари и да ми платиш. Я се опретни сега – удря му още две–три плесници. Сега ще измиеш всичките паници и ще изметеш, и като си платиш яденето, ще излезеш от гостилницата. Казано е: Днес с пари, утре без пари. Ще работиш да си платиш?
към втори вариант >>

И щом измениш правилото, една плесница, друга плесница. (втори вариант)
Сега ще измиеш всичките паници и ще изметеш, и като си платиш яденето, ще излезеш от гостилницата. Казано е: Днес с пари, утре без пари. Ще работиш да си платиш? Така и онзи гостилничар в света прави с вас същото – нищо повече. Казва: Защо изменяте това правило? И щом измениш правилото, една плесница, друга плесница. Казвате тежка е работата? Ще измиеш паниците, ще изметеш гостилницата всичко това ще си платиш. Така е правилото: Днес с пари, утре без пари. Трябва да спазвате това свещено правило. Днес погрешки се правят и се изправят, а за утрешния ден друг да му мисли.
към втори вариант >>

50. Доброто разположение

Достатъчно е да кажеш на слугите си, че който от тях удари по една плесница на другите, ще получи голямо възнаграждение, те веднага ще се сбият.
Причината за неразположението ти е вън от тебе, вън от твоето съзнание. Можеш ли да накараш слънцето да грее и вятърът да престане да духа? Не можеш. Обаче, можеш да накараш вятърът в стаята ти да престане да духа, а можеш и да го накараш да духа. Ти не можеш да накараш хората вън от тебе да се карат или обичат, но можеш да накараш хората в твоята къща да се обичат или да се карат. Достатъчно е да кажеш на слугите си, че който от тях удари по една плесница на другите, ще получи голямо възнаграждение, те веднага ще се сбият. Понякога човек върши добри работи, а понякога върши лоши работи. Докато няма власт, човек критикува управниците и казва: Да имам власт, ще направя църкви, училища, болници, ще помагам на хората. С една дума, ще оправя света. Много неща ще направиш, но още на другия ден не си разположен. Де отиде разположението ти?
към беседата >>

51. Любов, обич и почит / Почит към себе си, любов към Бога, обич към ближния

Ти може да удариш една плесница, добре правиш, но ако не му плеснеш никаква плесница, още по-добре. (втори вариант)
- Казвам: - Той само опитва любовта ти, дали го обичаш. Ти не го обичаш, а той те обича." Той я биел. Ако вие не може да издържите боя на един мъж, тогава де е вашата любов? Като те хване мъж ти, хвани го и ти за ръката. Има смели сестри, има смели братя, но по-силен, по-смел е онзи, който може да се въздържа. Ти може да удариш една плесница, добре правиш, но ако не му плеснеш никаква плесница, още по-добре. Ти казваш: "Трябва да му ударя една плесница." Едното ще произведе своя резултат. Но и другото ще произведе друг резултат. Ако нещо е станало във вас, добре е станало, но ако не е станало, по-добре е. Сега вложете мисълта, почит към себе си, любов към Бога, обич към ближните си. Това е практичното, което трябва да се приложи.
към втори вариант >>

Ти казваш: "Трябва да му ударя една плесница." Едното ще произведе своя резултат. (втори вариант)
Ти не го обичаш, а той те обича." Той я биел. Ако вие не може да издържите боя на един мъж, тогава де е вашата любов? Като те хване мъж ти, хвани го и ти за ръката. Има смели сестри, има смели братя, но по-силен, по-смел е онзи, който може да се въздържа. Ти може да удариш една плесница, добре правиш, но ако не му плеснеш никаква плесница, още по-добре. Ти казваш: "Трябва да му ударя една плесница." Едното ще произведе своя резултат. Но и другото ще произведе друг резултат. Ако нещо е станало във вас, добре е станало, но ако не е станало, по-добре е. Сега вложете мисълта, почит към себе си, любов към Бога, обич към ближните си. Това е практичното, което трябва да се приложи. Забравете миналото, Адам и Ева защо съгрешиха.
към втори вариант >>

52. Три пътя

СБ

Той се е упражнявал, понеже като студент се докоснал до един, който му ударил плесница и го повалил на земята.
Ти искаш да бъдеш силен като еди-кой си. Но това са завършени резултати. Този, богатият човек изживял 20 години най-малко, за да стане богат. Този човек е силен. Аз зная един американец изгубил десет години да се упражнява да добие сила да дига два коня с едно конче. Той се е упражнявал, понеже като студент се докоснал до един, който му ударил плесница и го повалил на земята. Той се докачил. Той се докачил, но ако рече да се сърди, втора плесница ще дойде. Десет години се учил и след десет години добил сила да дига два коня и едно конче. Отива при онзи атлет и му казва: "Ти познаваш ли ме? Преди десет години ми удари една плесница, но сега преди да ми удариш, аз ще ти покажа." Хваща го за крака и го дига във въздуха.
към беседата >>

Той се докачил, но ако рече да се сърди, втора плесница ще дойде.
Този, богатият човек изживял 20 години най-малко, за да стане богат. Този човек е силен. Аз зная един американец изгубил десет години да се упражнява да добие сила да дига два коня с едно конче. Той се е упражнявал, понеже като студент се докоснал до един, който му ударил плесница и го повалил на земята. Той се докачил. Той се докачил, но ако рече да се сърди, втора плесница ще дойде. Десет години се учил и след десет години добил сила да дига два коня и едно конче. Отива при онзи атлет и му казва: "Ти познаваш ли ме? Преди десет години ми удари една плесница, но сега преди да ми удариш, аз ще ти покажа." Хваща го за крака и го дига във въздуха. Но казва: "Смееш ли сега да ми удариш плесница? Аз съм онзи, на който преди десет години ми удари плесница." Човек само мисли и чувствува, което може да придобие.
към беседата >>

Преди десет години ми удари една плесница, но сега преди да ми удариш, аз ще ти покажа." Хваща го за крака и го дига във въздуха.
Той се е упражнявал, понеже като студент се докоснал до един, който му ударил плесница и го повалил на земята. Той се докачил. Той се докачил, но ако рече да се сърди, втора плесница ще дойде. Десет години се учил и след десет години добил сила да дига два коня и едно конче. Отива при онзи атлет и му казва: "Ти познаваш ли ме? Преди десет години ми удари една плесница, но сега преди да ми удариш, аз ще ти покажа." Хваща го за крака и го дига във въздуха. Но казва: "Смееш ли сега да ми удариш плесница? Аз съм онзи, на който преди десет години ми удари плесница." Човек само мисли и чувствува, което може да придобие. Ако един светски човек може да постигне каквото иска, колко повече ние, които говорим за окултна наука, за Божия Любов, за Божия Сила, а при това сме хора дребнави. Ние чакаме, чакаме, докато похлопа смъртта. Човек на земята трябва да постигне всичко, което е определено.
към беседата >>

Но казва: "Смееш ли сега да ми удариш плесница?
Той се докачил. Той се докачил, но ако рече да се сърди, втора плесница ще дойде. Десет години се учил и след десет години добил сила да дига два коня и едно конче. Отива при онзи атлет и му казва: "Ти познаваш ли ме? Преди десет години ми удари една плесница, но сега преди да ми удариш, аз ще ти покажа." Хваща го за крака и го дига във въздуха. Но казва: "Смееш ли сега да ми удариш плесница? Аз съм онзи, на който преди десет години ми удари плесница." Човек само мисли и чувствува, което може да придобие. Ако един светски човек може да постигне каквото иска, колко повече ние, които говорим за окултна наука, за Божия Любов, за Божия Сила, а при това сме хора дребнави. Ние чакаме, чакаме, докато похлопа смъртта. Човек на земята трябва да постигне всичко, което е определено. Казвам: Първото нещо, създайте чистота в своята мисъл.
към беседата >>

Аз съм онзи, на който преди десет години ми удари плесница." Човек само мисли и чувствува, което може да придобие.
Той се докачил, но ако рече да се сърди, втора плесница ще дойде. Десет години се учил и след десет години добил сила да дига два коня и едно конче. Отива при онзи атлет и му казва: "Ти познаваш ли ме? Преди десет години ми удари една плесница, но сега преди да ми удариш, аз ще ти покажа." Хваща го за крака и го дига във въздуха. Но казва: "Смееш ли сега да ми удариш плесница? Аз съм онзи, на който преди десет години ми удари плесница." Човек само мисли и чувствува, което може да придобие. Ако един светски човек може да постигне каквото иска, колко повече ние, които говорим за окултна наука, за Божия Любов, за Божия Сила, а при това сме хора дребнави. Ние чакаме, чакаме, докато похлопа смъртта. Човек на земята трябва да постигне всичко, което е определено. Казвам: Първото нещо, създайте чистота в своята мисъл. Тази мисъл, която вие искате да реализирате, ваша ли е, или чужда?
към беседата >>

" Той казва: "Ще идеш при един военен и ще му удариш една плесница.
Каквото обещаете в Истината, направете го. Никога не изменяйте. Дойде ли една красива мисъл, изпълнете я, не разправяйте, но направете един опит, каквито и да бъдат последствията. Може да има лоши резултати, направете го. Отива един индуски ученик при един велик учител в Индия и казва: "Какво трябва да правя? " Той казва: "Ще идеш при един военен и ще му удариш една плесница. Ще идеш при един философ и на него ще удариш плесница и най-после ще идеш при един светия и на него ще удариш една плесница. Отива ученикът при военния и му удря една плесница." Военният му удря две и го поваля на земята и казва: "Кажи на учителя си." Отива при философа, който се занимавал, удря му една плесница, той дигнал ръката, да му удари, но помислил, че има задача да разрешава и свалил ръката си, без да го удари. Като ударил плесница на светията, той даже не почувствувал. Казвам, първото е по закон: който те удари, удари му и ти. Учителят тогава му обяснил, че военният е мойсеевият закон: "Око за око, зъб за зъб".
към беседата >>

Ще идеш при един философ и на него ще удариш плесница и най-после ще идеш при един светия и на него ще удариш една плесница.
Никога не изменяйте. Дойде ли една красива мисъл, изпълнете я, не разправяйте, но направете един опит, каквито и да бъдат последствията. Може да има лоши резултати, направете го. Отива един индуски ученик при един велик учител в Индия и казва: "Какво трябва да правя? " Той казва: "Ще идеш при един военен и ще му удариш една плесница. Ще идеш при един философ и на него ще удариш плесница и най-после ще идеш при един светия и на него ще удариш една плесница. Отива ученикът при военния и му удря една плесница." Военният му удря две и го поваля на земята и казва: "Кажи на учителя си." Отива при философа, който се занимавал, удря му една плесница, той дигнал ръката, да му удари, но помислил, че има задача да разрешава и свалил ръката си, без да го удари. Като ударил плесница на светията, той даже не почувствувал. Казвам, първото е по закон: който те удари, удари му и ти. Учителят тогава му обяснил, че военният е мойсеевият закон: "Око за око, зъб за зъб". Вторият е, който иска да работи със закона на любовта, а третият е, който служи на Бога.
към беседата >>

Отива ученикът при военния и му удря една плесница." Военният му удря две и го поваля на земята и казва: "Кажи на учителя си." Отива при философа, който се занимавал, удря му една плесница, той дигнал ръката, да му удари, но помислил, че има задача да разрешава и свалил ръката си, без да го удари.
Дойде ли една красива мисъл, изпълнете я, не разправяйте, но направете един опит, каквито и да бъдат последствията. Може да има лоши резултати, направете го. Отива един индуски ученик при един велик учител в Индия и казва: "Какво трябва да правя? " Той казва: "Ще идеш при един военен и ще му удариш една плесница. Ще идеш при един философ и на него ще удариш плесница и най-после ще идеш при един светия и на него ще удариш една плесница. Отива ученикът при военния и му удря една плесница." Военният му удря две и го поваля на земята и казва: "Кажи на учителя си." Отива при философа, който се занимавал, удря му една плесница, той дигнал ръката, да му удари, но помислил, че има задача да разрешава и свалил ръката си, без да го удари. Като ударил плесница на светията, той даже не почувствувал. Казвам, първото е по закон: който те удари, удари му и ти. Учителят тогава му обяснил, че военният е мойсеевият закон: "Око за око, зъб за зъб". Вторият е, който иска да работи със закона на любовта, а третият е, който служи на Бога. Праща ученика да попита светията ударил ли го някой.
към беседата >>

Като ударил плесница на светията, той даже не почувствувал.
Може да има лоши резултати, направете го. Отива един индуски ученик при един велик учител в Индия и казва: "Какво трябва да правя? " Той казва: "Ще идеш при един военен и ще му удариш една плесница. Ще идеш при един философ и на него ще удариш плесница и най-после ще идеш при един светия и на него ще удариш една плесница. Отива ученикът при военния и му удря една плесница." Военният му удря две и го поваля на земята и казва: "Кажи на учителя си." Отива при философа, който се занимавал, удря му една плесница, той дигнал ръката, да му удари, но помислил, че има задача да разрешава и свалил ръката си, без да го удари. Като ударил плесница на светията, той даже не почувствувал. Казвам, първото е по закон: който те удари, удари му и ти. Учителят тогава му обяснил, че военният е мойсеевият закон: "Око за око, зъб за зъб". Вторият е, който иска да работи със закона на любовта, а третият е, който служи на Бога. Праща ученика да попита светията ударил ли го някой. Той казал: "Не съм усетил."
към беседата >>

Да бъдете готови да ударите една плесница на военния, макар той да ви удари две.
Учителят тогава му обяснил, че военният е мойсеевият закон: "Око за око, зъб за зъб". Вторият е, който иска да работи със закона на любовта, а третият е, който служи на Бога. Праща ученика да попита светията ударил ли го някой. Той казал: "Не съм усетил." Казвам сега: Трябва да бъдете смели. Да бъдете готови да ударите една плесница на военния, макар той да ви удари две. Пък и на философа да ударите, и на светията да ударите. Да направите един опит. Някой път нещо заради тебе ще научиш. Ще бъдеш като светията, нищо да не те интересува. Някой път ти защищаваш своите права.
към беседата >>

Ти ако дойде при мене за една плесница, две давам." философът казва: "Аз не си губя времето, за днешния ден много работа имам." Какъв е днешният ден?
Тия трите качества. Трябва да бъдете смели. То е послушание. Като ти каже Господ да направиш нещо, ще го направиш, макар да е военно. Военният казва: "Така не се бие. Ти ако дойде при мене за една плесница, две давам." философът казва: "Аз не си губя времето, за днешния ден много работа имам." Какъв е днешният ден? - Понеделник. Той е ден на месечината.В понеделник какво правите? Опирате си дрехите. Щом дойде понеделник, правете същото нещо в сърцето си, ума си, чистете. Вторник като дойде, какво правите?
към беседата >>

Той се упражнявал, понеже като студент се докоснал до един, който му ударил плесница и го повалил на земята. (втори вариант)
Ти искаш да бъдеш силен като еди-кой си. Но това са завършени резултати. Този богатият човек е изживял най-малко двайсет години, за да стане богат. Този човек е силен. Аз зная един американец изгубил десет години да се упражнява, да добие сила, да дига два коня и едно конче. Той се упражнявал, понеже като студент се докоснал до един, който му ударил плесница и го повалил на земята. Той се докачил. Докачил се, но ако рече да се сърди, втора плесница ще дойде. Десет години се учил и след десет години добил сила да дига два коня и едно конче. Отива при онзи атлет и му казва: „Ти познаваш ли ме? Преди десет години ми удари една плесница, но сега, преди да ме удариш, аз ще ти покажа какво съм постигнал." Хваща го за крака и го вдига във въздуха.
към втори вариант >>

Докачил се, но ако рече да се сърди, втора плесница ще дойде. (втори вариант)
Този богатият човек е изживял най-малко двайсет години, за да стане богат. Този човек е силен. Аз зная един американец изгубил десет години да се упражнява, да добие сила, да дига два коня и едно конче. Той се упражнявал, понеже като студент се докоснал до един, който му ударил плесница и го повалил на земята. Той се докачил. Докачил се, но ако рече да се сърди, втора плесница ще дойде. Десет години се учил и след десет години добил сила да дига два коня и едно конче. Отива при онзи атлет и му казва: „Ти познаваш ли ме? Преди десет години ми удари една плесница, но сега, преди да ме удариш, аз ще ти покажа какво съм постигнал." Хваща го за крака и го вдига във въздуха. „Смееш ли сега да ми удариш плесница? Аз съм онзи, на когото преди десет години удари плесница." Човек само мисли и чувствува, което може да придобие.
към втори вариант >>

Преди десет години ми удари една плесница, но сега, преди да ме удариш, аз ще ти покажа какво съм постигнал." Хваща го за крака и го вдига във въздуха. (втори вариант)
Той се упражнявал, понеже като студент се докоснал до един, който му ударил плесница и го повалил на земята. Той се докачил. Докачил се, но ако рече да се сърди, втора плесница ще дойде. Десет години се учил и след десет години добил сила да дига два коня и едно конче. Отива при онзи атлет и му казва: „Ти познаваш ли ме? Преди десет години ми удари една плесница, но сега, преди да ме удариш, аз ще ти покажа какво съм постигнал." Хваща го за крака и го вдига във въздуха. „Смееш ли сега да ми удариш плесница? Аз съм онзи, на когото преди десет години удари плесница." Човек само мисли и чувствува, което може да придобие. Ако един светски човек може да постигне, каквото иска, колко повече можем ние, които говорим за окултна наука, за Божия Любов, за Божия сила. А при това сме хора дребнави и слаби. Ние чакаме, чакаме, докато похлопа смъртта.
към втори вариант >>

„Смееш ли сега да ми удариш плесница? (втори вариант)
Той се докачил. Докачил се, но ако рече да се сърди, втора плесница ще дойде. Десет години се учил и след десет години добил сила да дига два коня и едно конче. Отива при онзи атлет и му казва: „Ти познаваш ли ме? Преди десет години ми удари една плесница, но сега, преди да ме удариш, аз ще ти покажа какво съм постигнал." Хваща го за крака и го вдига във въздуха. „Смееш ли сега да ми удариш плесница? Аз съм онзи, на когото преди десет години удари плесница." Човек само мисли и чувствува, което може да придобие. Ако един светски човек може да постигне, каквото иска, колко повече можем ние, които говорим за окултна наука, за Божия Любов, за Божия сила. А при това сме хора дребнави и слаби. Ние чакаме, чакаме, докато похлопа смъртта. Човек на земята може да постигне всичко, което е определено.
към втори вариант >>

Аз съм онзи, на когото преди десет години удари плесница." Човек само мисли и чувствува, което може да придобие. (втори вариант)
Докачил се, но ако рече да се сърди, втора плесница ще дойде. Десет години се учил и след десет години добил сила да дига два коня и едно конче. Отива при онзи атлет и му казва: „Ти познаваш ли ме? Преди десет години ми удари една плесница, но сега, преди да ме удариш, аз ще ти покажа какво съм постигнал." Хваща го за крака и го вдига във въздуха. „Смееш ли сега да ми удариш плесница? Аз съм онзи, на когото преди десет години удари плесница." Човек само мисли и чувствува, което може да придобие. Ако един светски човек може да постигне, каквото иска, колко повече можем ние, които говорим за окултна наука, за Божия Любов, за Божия сила. А при това сме хора дребнави и слаби. Ние чакаме, чакаме, докато похлопа смъртта. Човек на земята може да постигне всичко, което е определено. Първото нещо: създайте чистота в своята мисъл.
към втори вариант >>

" Той казва: „Ще отидеш при един военен и ще му удариш плесница. (втори вариант)
Каквото обещаете в Мъдростта, направете го. Каквото обещаете в Истината, направете го. Никога не изменяйте. Дойде ли една красива мисъл, изпълнете я, не разправяйте, но направете един опит, каквито и да бъдат последствията; може да има и лоши резултати, направете го. Отива един индуски ученик при един велик учител в Индия и казва: „Какво трябва да правя? " Той казва: „Ще отидеш при един военен и ще му удариш плесница. Ще отидеш при един философ и на него ще удариш плесница и най-после ще отидеш при един светия и на него ще удариш една плесница." Отива ученикът при военния и му удря една плесница. Военният му удря две, поваля го на земята и казва: „Кажи на учителя си." Отива при философа, който се занимавал, удря му една плесница, той вдига ръка да го удари, но помислил, че има задача да разрешава и свалил ръката си, без да го удари. Като ударил плесница на светията, той даже не почувствувал. Казвам, първото е по закона: който те удари, удари го и ти. Учителят тогава му обяснил, че военният работи по Мойсеевия закон „око за око, зъб за зъб".
към втори вариант >>

Ще отидеш при един философ и на него ще удариш плесница и най-после ще отидеш при един светия и на него ще удариш една плесница." Отива ученикът при военния и му удря една плесница. (втори вариант)
Каквото обещаете в Истината, направете го. Никога не изменяйте. Дойде ли една красива мисъл, изпълнете я, не разправяйте, но направете един опит, каквито и да бъдат последствията; може да има и лоши резултати, направете го. Отива един индуски ученик при един велик учител в Индия и казва: „Какво трябва да правя? " Той казва: „Ще отидеш при един военен и ще му удариш плесница. Ще отидеш при един философ и на него ще удариш плесница и най-после ще отидеш при един светия и на него ще удариш една плесница." Отива ученикът при военния и му удря една плесница. Военният му удря две, поваля го на земята и казва: „Кажи на учителя си." Отива при философа, който се занимавал, удря му една плесница, той вдига ръка да го удари, но помислил, че има задача да разрешава и свалил ръката си, без да го удари. Като ударил плесница на светията, той даже не почувствувал. Казвам, първото е по закона: който те удари, удари го и ти. Учителят тогава му обяснил, че военният работи по Мойсеевия закон „око за око, зъб за зъб". Вторият е, който иска да работи със закона на любовта, а третият е, който служи на Бога.
към втори вариант >>

Военният му удря две, поваля го на земята и казва: „Кажи на учителя си." Отива при философа, който се занимавал, удря му една плесница, той вдига ръка да го удари, но помислил, че има задача да разрешава и свалил ръката си, без да го удари. (втори вариант)
Никога не изменяйте. Дойде ли една красива мисъл, изпълнете я, не разправяйте, но направете един опит, каквито и да бъдат последствията; може да има и лоши резултати, направете го. Отива един индуски ученик при един велик учител в Индия и казва: „Какво трябва да правя? " Той казва: „Ще отидеш при един военен и ще му удариш плесница. Ще отидеш при един философ и на него ще удариш плесница и най-после ще отидеш при един светия и на него ще удариш една плесница." Отива ученикът при военния и му удря една плесница. Военният му удря две, поваля го на земята и казва: „Кажи на учителя си." Отива при философа, който се занимавал, удря му една плесница, той вдига ръка да го удари, но помислил, че има задача да разрешава и свалил ръката си, без да го удари. Като ударил плесница на светията, той даже не почувствувал. Казвам, първото е по закона: който те удари, удари го и ти. Учителят тогава му обяснил, че военният работи по Мойсеевия закон „око за око, зъб за зъб". Вторият е, който иска да работи със закона на любовта, а третият е, който служи на Бога. Праща ученикът да попита светията, ударил ли го е някой.
към втори вариант >>

Като ударил плесница на светията, той даже не почувствувал. (втори вариант)
Дойде ли една красива мисъл, изпълнете я, не разправяйте, но направете един опит, каквито и да бъдат последствията; може да има и лоши резултати, направете го. Отива един индуски ученик при един велик учител в Индия и казва: „Какво трябва да правя? " Той казва: „Ще отидеш при един военен и ще му удариш плесница. Ще отидеш при един философ и на него ще удариш плесница и най-после ще отидеш при един светия и на него ще удариш една плесница." Отива ученикът при военния и му удря една плесница. Военният му удря две, поваля го на земята и казва: „Кажи на учителя си." Отива при философа, който се занимавал, удря му една плесница, той вдига ръка да го удари, но помислил, че има задача да разрешава и свалил ръката си, без да го удари. Като ударил плесница на светията, той даже не почувствувал. Казвам, първото е по закона: който те удари, удари го и ти. Учителят тогава му обяснил, че военният работи по Мойсеевия закон „око за око, зъб за зъб". Вторият е, който иска да работи със закона на любовта, а третият е, който служи на Бога. Праща ученикът да попита светията, ударил ли го е някой. Той казал: „Не съм усетил".
към втори вариант >>

Да бъдете готови да ударите една плесница на военния, макар той да ви удари две. (втори вариант)
Учителят тогава му обяснил, че военният работи по Мойсеевия закон „око за око, зъб за зъб". Вторият е, който иска да работи със закона на любовта, а третият е, който служи на Бога. Праща ученикът да попита светията, ударил ли го е някой. Той казал: „Не съм усетил". Трябва да бъдете смели. Да бъдете готови да ударите една плесница на военния, макар той да ви удари две. Пък и на философа да ударите, и на светията да ударите. Да направите един опит. Ще бъдете като светията, нищо да не ви интересува. Някой път вие защитавате своите права. Ако сте военен, защитавайте правата си.
към втори вариант >>

Който дойде при мене за една плесница, две давам." философът казва: „Аз не си губя времето, за днешния ден много работа имам." Какъв е днешният ден? (втори вариант)
По ум трябва да бъдете като светията, по сърце трябва да бъдете като философа, по постъпки трябва да бъдете като военния. Трябва да бъдете смели. То е послушание. Като ти каже да направиш нещо, ще го направиш, макар да е военен. Военният казва: „Така не се бие. Който дойде при мене за една плесница, две давам." философът казва: „Аз не си губя времето, за днешния ден много работа имам." Какъв е днешният ден? Понеделник. Той е ден на месечината. В понеделник какво правите? Опирате си дрехите. Щом дойде понеделник, почиствате къщата си, опирате си. Същото нещо се отнася до сърцето и ума ви, ще ги поправите, ще ги чистите.
към втори вариант >>

53. Великата разумност / Разумност

То мисли, че бакалинът не го вижда, но остава излъгано – бакалинът му удря една плесница.
По едно време те минават покрай една бакалница и виждат на витрината бонбони. И двете деца се заглеждат в бонбоните, привличат ги те. Бедното дете ги пожелава, но няма пари; богатото бръква в джоба, влиза в бакалницата и си купува бонбони. Бедното го гледа, търси начин, как да си вземе няколко бонбони. Бръква в стъкленицата и си взима две-три бонбончета. То мисли, че бакалинът не го вижда, но остава излъгано – бакалинът му удря една плесница. Ето последствието на невежеството. Детето нямаше опитност, не знаеше, че няма право да бърка в стъкленицата. То не можеше да предвиди резултата на своята постъпка. Значи, невежеството подразбира отсъствие на опитност. И детето, като опита плесницата, става учено.
към беседата >>

И детето, като опита плесницата, става учено.
То мисли, че бакалинът не го вижда, но остава излъгано – бакалинът му удря една плесница. Ето последствието на невежеството. Детето нямаше опитност, не знаеше, че няма право да бърка в стъкленицата. То не можеше да предвиди резултата на своята постъпка. Значи, невежеството подразбира отсъствие на опитност. И детето, като опита плесницата, става учено. Втори път, ако иска да си вземе едно – две бонбончета, ще следи, да не го види бакалинът. Ще кажете, че детето откраднало бонбони, затова бакалинът го бил. Казано е: „Не кради! “ Прави сте, но детето още няма понятие за кражба. Ако разбираше, що е кражба, то имаше две възможности: да се помоли на бакалина да му даде едно бонбонче, или да му каже, че утре ще донесе парите.
към беседата >>

Удариш плесница на някого.
– Има много причини, за да станат те месоядни. Сама по себе си, водата е тиха, но като й се даде наклон, дето минава, тя кърти и руши. Щом навлезе в равнината, тя отново утихва. При тези промени водата изменя ли естеството си, става ли по-лоша? Като тече по наклон, тя прави пакости, без да е станала по-лоша. Удариш плесница на някого. Той се търколи на земята и пита: Защо ме биеш? Ти съжаляваш, че си го ударил и виждаш, че нищо не си придобил от това. Утре този човек ще стане по-силен, тогава той ще ти удари плесница. Не, добър, благороден, справедлив трябва да бъде човек. Едно време, когато хората защищаваха честта си на дуел, след това се ръкуваха и помиряваха.
към беседата >>

Утре този човек ще стане по-силен, тогава той ще ти удари плесница.
При тези промени водата изменя ли естеството си, става ли по-лоша? Като тече по наклон, тя прави пакости, без да е станала по-лоша. Удариш плесница на някого. Той се търколи на земята и пита: Защо ме биеш? Ти съжаляваш, че си го ударил и виждаш, че нищо не си придобил от това. Утре този човек ще стане по-силен, тогава той ще ти удари плесница. Не, добър, благороден, справедлив трябва да бъде човек. Едно време, когато хората защищаваха честта си на дуел, след това се ръкуваха и помиряваха. Някога, при дуела, единият ставаше жертва. Да се раняват и убиват хората, това не е разрешение на въпроса. Днес на дуела се гледа като на глупава постъпка.
към беседата >>

От какво произтича тази плесница? (втори вариант)
И другото дете знае и разбира въпроса толкоз, колкото онова, което е купило. Но едното седи там, когато другото дете купува. Първото дете скришно взема бонбони и ги скрива в джоба си. Но и онзи бакалин взема мерки, хваща го и го бие. Детето добива една опитност. От какво произтича тази плесница? Това е неприятно чувство. То произлиза от неговото незнание. Не произлиза от факта, че не знае какво нещо е захарта. То произлиза от съвсем други посторонни причини. Не че не разбира какво нещо е захарта, но то не можеше да предвиди отношението между захарта и бакалина.
към втори вариант >>

По-рано детето имаше скръб, че му удариха една плесница, а сега се радва, че като взе захарта, не го видяха. (втори вариант)
Направи един опит, втори. Сега това дете е, което е бито веднъж, стана по-умно. То, като минава втори път покрай бакалницата, наблюдава бакалина. Гледа му очите, иска да знае дали той гледа, или не. И като не вижда бакалина, детето взема бонбони и няма последствие. По-рано детето имаше скръб, че му удариха една плесница, а сега се радва, че като взе захарта, не го видяха. Приятно му е. Питам сега. Има известни морални правила, че не трябва да се краде. Прав е принципът. Нии1,о не трябва да се краде.
към втори вариант >>

Ти удариш плесница някому. (втори вариант)
Една вода е тиха, аз й давам наклон и тя, дето минава, кърти, носи пръст и т.н., и после пак утихне. Питам, водата станала ли е лоша. В какво седи лошевината й? В наклона. Като й дадеш наклон, ще направи пакост. Ти удариш плесница някому. Онзи се търкулне и казва: „Защо ме биеш? “ Ти казваш: „Какво постигнах? “ Нищо не си постигнал. Втори път той ще бъде по-силен, и той ще ти удари една плесница. В дадения случай ти, като удариш плесница, като плеснеш някой, казваш: „Ти трябва да бъдеш божествен, благороден, справедлив.
към втори вариант >>

Втори път той ще бъде по-силен, и той ще ти удари една плесница. (втори вариант)
Като й дадеш наклон, ще направи пакост. Ти удариш плесница някому. Онзи се търкулне и казва: „Защо ме биеш? “ Ти казваш: „Какво постигнах? “ Нищо не си постигнал. Втори път той ще бъде по-силен, и той ще ти удари една плесница. В дадения случай ти, като удариш плесница, като плеснеш някой, казваш: „Ти трябва да бъдеш божествен, благороден, справедлив. Трябва да носиш живот, трябва да бъдеш много умен, практичен. Такъв човек искам аз да срещна.“ Тогава онзи ти казва: „След като си ми ударил плесница, дуелирам се.“ Двама души, като се дуелират, след дуелирането хванат се и се ръкуват. Да се нараняват, това не разрешава въпроса. Можем да направим каквито и да са глупости.
към втори вариант >>

В дадения случай ти, като удариш плесница, като плеснеш някой, казваш: „Ти трябва да бъдеш божествен, благороден, справедлив. (втори вариант)
Ти удариш плесница някому. Онзи се търкулне и казва: „Защо ме биеш? “ Ти казваш: „Какво постигнах? “ Нищо не си постигнал. Втори път той ще бъде по-силен, и той ще ти удари една плесница. В дадения случай ти, като удариш плесница, като плеснеш някой, казваш: „Ти трябва да бъдеш божествен, благороден, справедлив. Трябва да носиш живот, трябва да бъдеш много умен, практичен. Такъв човек искам аз да срещна.“ Тогава онзи ти казва: „След като си ми ударил плесница, дуелирам се.“ Двама души, като се дуелират, след дуелирането хванат се и се ръкуват. Да се нараняват, това не разрешава въпроса. Можем да направим каквито и да са глупости. Всички глупости в света са позволени.
към втори вариант >>

Такъв човек искам аз да срещна.“ Тогава онзи ти казва: „След като си ми ударил плесница, дуелирам се.“ Двама души, като се дуелират, след дуелирането хванат се и се ръкуват. (втори вариант)
“ Ти казваш: „Какво постигнах? “ Нищо не си постигнал. Втори път той ще бъде по-силен, и той ще ти удари една плесница. В дадения случай ти, като удариш плесница, като плеснеш някой, казваш: „Ти трябва да бъдеш божествен, благороден, справедлив. Трябва да носиш живот, трябва да бъдеш много умен, практичен. Такъв човек искам аз да срещна.“ Тогава онзи ти казва: „След като си ми ударил плесница, дуелирам се.“ Двама души, като се дуелират, след дуелирането хванат се и се ръкуват. Да се нараняват, това не разрешава въпроса. Можем да направим каквито и да са глупости. Всички глупости в света са позволени. Да направи човек престъпление, има знание и за това. Например искаш да откраднеш една мома.
към втори вариант >>

54. Постигнати резултати

Ти ще му удариш една плесница.
Не се ли свържеш с нея, нищо няма да научиш. Сега вие живеете в неразбраната за вас природа и слушате да ви се говори на неразбран език. Вие влизате през вратата на природата, но не както трябва. В това отношение, вие приличате на онзи ученик, който отишъл при своя индуски учител да го пита, как трябва да живее за да има успех в своята работа. Учителят му отговорил: Ще излезеш на пътя и ще срещнеш един офицер, който се готви за бой. Ти ще му удариш една плесница. После, ще продължиш пътя си и ще срещнеш един брамин – и на него ще удариш една плесница. Най-после ще срещнеш един адепт. И с него ще постъпиш по същия начин. Ученикът изпълнил всичко, както го посъветвал учителят му. Ударил една плесница на военния, който веднага се обърнал към него, ударил му две плесници и го повалил на земята.
към беседата >>

После, ще продължиш пътя си и ще срещнеш един брамин – и на него ще удариш една плесница.
Сега вие живеете в неразбраната за вас природа и слушате да ви се говори на неразбран език. Вие влизате през вратата на природата, но не както трябва. В това отношение, вие приличате на онзи ученик, който отишъл при своя индуски учител да го пита, как трябва да живее за да има успех в своята работа. Учителят му отговорил: Ще излезеш на пътя и ще срещнеш един офицер, който се готви за бой. Ти ще му удариш една плесница. После, ще продължиш пътя си и ще срещнеш един брамин – и на него ще удариш една плесница. Най-после ще срещнеш един адепт. И с него ще постъпиш по същия начин. Ученикът изпълнил всичко, както го посъветвал учителят му. Ударил една плесница на военния, който веднага се обърнал към него, ударил му две плесници и го повалил на земята. По-нататък срещнал брамина, който си правил молитвата.
към беседата >>

Ударил една плесница на военния, който веднага се обърнал към него, ударил му две плесници и го повалил на земята.
Ти ще му удариш една плесница. После, ще продължиш пътя си и ще срещнеш един брамин – и на него ще удариш една плесница. Най-после ще срещнеш един адепт. И с него ще постъпиш по същия начин. Ученикът изпълнил всичко, както го посъветвал учителят му. Ударил една плесница на военния, който веднага се обърнал към него, ударил му две плесници и го повалил на земята. По-нататък срещнал брамина, който си правил молитвата. Ударил и на него една плесница. Браминът, по стар навик, вдигнал ръка да го удари, но като се сетил, че живее по новия закон, спуснал си ръката надолу, без да го удари. След това отишъл при адепта, който съзерцавал нещо. Ученикът ударил и на него една плесница, но адептът нищо не усетил, толкова бил вдълбочен в мисълта си.
към беседата >>

Ударил и на него една плесница.
Най-после ще срещнеш един адепт. И с него ще постъпиш по същия начин. Ученикът изпълнил всичко, както го посъветвал учителят му. Ударил една плесница на военния, който веднага се обърнал към него, ударил му две плесници и го повалил на земята. По-нататък срещнал брамина, който си правил молитвата. Ударил и на него една плесница. Браминът, по стар навик, вдигнал ръка да го удари, но като се сетил, че живее по новия закон, спуснал си ръката надолу, без да го удари. След това отишъл при адепта, който съзерцавал нещо. Ученикът ударил и на него една плесница, но адептът нищо не усетил, толкова бил вдълбочен в мисълта си. Ученикът се върнал при учителя си и разказал, как изпълнил съвета му. Тогава учителят отговорил: За да успяваш в живота си, бъди като адепта.
към беседата >>

Ученикът ударил и на него една плесница, но адептът нищо не усетил, толкова бил вдълбочен в мисълта си.
Ударил една плесница на военния, който веднага се обърнал към него, ударил му две плесници и го повалил на земята. По-нататък срещнал брамина, който си правил молитвата. Ударил и на него една плесница. Браминът, по стар навик, вдигнал ръка да го удари, но като се сетил, че живее по новия закон, спуснал си ръката надолу, без да го удари. След това отишъл при адепта, който съзерцавал нещо. Ученикът ударил и на него една плесница, но адептът нищо не усетил, толкова бил вдълбочен в мисълта си. Ученикът се върнал при учителя си и разказал, как изпълнил съвета му. Тогава учителят отговорил: За да успяваш в живота си, бъди като адепта. Както и да постъпват с тебе, дръж мисълта високо. Ако бъдеш като военния, ще изразходваш повече енергия, отколкото трябва. Това значи, да живееш по Мойсеевия закон.
към беседата >>

Религиозният, като мръдне само ръката си, изказва своето негодуване; не е нужно да отговаря на плесница с плесница.
Както и да постъпват с тебе, дръж мисълта високо. Ако бъдеш като военния, ще изразходваш повече енергия, отколкото трябва. Това значи, да живееш по Мойсеевия закон. Да бъдеш като брамина, това значи, да мислиш по нов начин, а да живееш по стар. Новото трябва да ви стане плът и кръв. Религиозният, като мръдне само ръката си, изказва своето негодуване; не е нужно да отговаря на плесница с плесница. Бъди като адепта, който стои далеч от дребнавостите и разправиите в живота. Има обикновени процеси в живота, които не са интересни. – Защо? – Защото се повтарят по един и същи начин, по една и съща форма. Вие говорите за точка, плоскост, тяло и мислите, че ги разбирате.
към беседата >>

Ако постъпиш като военния, на една плесница ще отговориш с две.
Вие сте дошли на земята, имате свои определени възгледи. Някои от вас са направени от такава материя, че като минавам покрай тях пазя се да не бутна някого. Ако го бутна, при най-малкото докосване до него, веднага се произвежда експлозия. Най-невинната дума да кажеш на човека, или невнимателно да се обърнеш към него, ще го изкараш от равновесие. Той ще постъпи или като военния, или като брамина, или като адепта. Ако постъпиш като военния, на една плесница ще отговориш с две. Ще се чудиш, защо си постъпил така. Отговарям: Това е твоя работа. – Другите имат ли право да постъпват, както искат? – Въпросът за правото и кривото и днес се изучава. Двама души се били.
към беседата >>

На него ще удариш една плесница и няма да го питаш нищо. (втори вариант)
И тогава вие се намирате в положението, както онзи индуски учител, който искал да даде едно понятие, едно разбиране на ученика какво да бъде неговото положение като ученик, който отива при учителя си. Ученикът пита учителя си кой е истинският начин, по който може да бъде успешен в живота си, или по кой успешен начин може да бъде свършена работата от природата. Учителят искал да го опита и му казва: „Тръгни на път и ще срещнеш един офицер, който се приготвя за война. Ще отидеш при него да му удариш две плесници, да го опиташ. - После - му казва - ще срещнеш един брамин, който се моли на Бога. На него ще удариш една плесница и няма да го питаш нищо. И на трето място ще срещнеш един светия, който разрешава важни въпроси. И на него ще удариш една плесница. След това ще се върнеш при мене и аз ще ти кажа по кой начин ще бъдеш приет.“ Той нямал опитност и никога не е знаел какво нещо е офицер, военен човек. И докато му ударил една плесница, офицерът му ударил две.
към втори вариант >>

И на него ще удариш една плесница. (втори вариант)
Учителят искал да го опита и му казва: „Тръгни на път и ще срещнеш един офицер, който се приготвя за война. Ще отидеш при него да му удариш две плесници, да го опиташ. - После - му казва - ще срещнеш един брамин, който се моли на Бога. На него ще удариш една плесница и няма да го питаш нищо. И на трето място ще срещнеш един светия, който разрешава важни въпроси. И на него ще удариш една плесница. След това ще се върнеш при мене и аз ще ти кажа по кой начин ще бъдеш приет.“ Той нямал опитност и никога не е знаел какво нещо е офицер, военен човек. И докато му ударил една плесница, офицерът му ударил две. Втората плесница не успял да удари на военния. Значи за една приел две.
към втори вариант >>

И докато му ударил една плесница, офицерът му ударил две. (втори вариант)
На него ще удариш една плесница и няма да го питаш нищо. И на трето място ще срещнеш един светия, който разрешава важни въпроси. И на него ще удариш една плесница. След това ще се върнеш при мене и аз ще ти кажа по кой начин ще бъдеш приет.“ Той нямал опитност и никога не е знаел какво нещо е офицер, военен човек. И докато му ударил една плесница, офицерът му ударил две. Втората плесница не успял да удари на военния. Значи за една приел две. Но той искал да бъде успешен. Отишъл при брамина, ударил му втората плесница. В това време браминът се молил, дигнал само ръката си, и пак я спуснал надолу.
към втори вариант >>

Втората плесница не успял да удари на военния. (втори вариант)
И на трето място ще срещнеш един светия, който разрешава важни въпроси. И на него ще удариш една плесница. След това ще се върнеш при мене и аз ще ти кажа по кой начин ще бъдеш приет.“ Той нямал опитност и никога не е знаел какво нещо е офицер, военен човек. И докато му ударил една плесница, офицерът му ударил две. Втората плесница не успял да удари на военния. Значи за една приел две. Но той искал да бъде успешен. Отишъл при брамина, ударил му втората плесница. В това време браминът се молил, дигнал само ръката си, и пак я спуснал надолу. Най-после той отишъл при този древен философ и му ударил две плесници.
към втори вариант >>

Отишъл при брамина, ударил му втората плесница. (втори вариант)
Той нямал опитност и никога не е знаел какво нещо е офицер, военен човек. И докато му ударил една плесница, офицерът му ударил две. Втората плесница не успял да удари на военния. Значи за една приел две. Но той искал да бъде успешен. Отишъл при брамина, ударил му втората плесница. В това време браминът се молил, дигнал само ръката си, и пак я спуснал надолу. Най-после той отишъл при този древен философ и му ударил две плесници. Той никак не се помръднал. Върнал се ученикът при учителя си и му казва: „Първият опит беше много несполучлив. Като бутнах военния, той ме повали на земята с две плесници.
към втори вариант >>

Има случаи, дето за една плесница ще удариш две. (втори вариант)
Та първият го уплаши, вторият си подвижил само ръката, а третият даже не мръднал - като камъка бил той. Тогава учителят му казал: „За да успееш в живота, ти трябва да имаш характера на третия - мълчаливо да понасяш всичко. Щом си военен, няма да сполучиш, понеже ще изхарчиш енергията си. И ако ти кажа, че трябва да бъдеш военен, кажи - има една философия на живота, според която трябва да вървиш. Ако вървиш по улицата и се удариш в някой камък, и ти го блъснеш после, какво ще спечелиш като военен? Има случаи, дето за една плесница ще удариш две. Хубаво е, ако си военен. Тогава ще удариш две плесници. Пък ако си религиозен, като се молиш, като мръднеш малко ръката си, стига ти толкова. Пък ако си философ, не се мърдай никак.“ Сега да дойдем до изясненията.
към втори вариант >>

55. Забраненият плод

УС

Един от голите се възмутил от постъпката им, хвърлил се върху тях и им ударил по една плесница.
Да виждаш грешката на своя ближен, значи, да се блъскаш в камъните по пътя. Грешката на твоя ближен събужда отрицателна мисъл в ума ти, която те оцапва. Това помрачава съзнанието ти, и ти се сблъскваш. Двама французи, парижани, отишли да видят, как живеят нудистите. Като се разговаряли, облечените се целунали. Един от голите се възмутил от постъпката им, хвърлил се върху тях и им ударил по една плесница. Намесили се и други нудисти в борбата: едни били против облечените, други ги защищавали докато, най-после, парижаните си заминали. След известно време властта повикала голия в Париж, дето му наложили глоба за побой. Той платил глобата и се върнал назад. Съществуват два вида хора: голи и облечени. Аз считам облечените за грешни, а голите – праведни.
към беседата >>

56. И украсиха светилниците си

Това е казаното в стиха: ако ти ударят една плесница, обърни и другата си страна.
Не е въпросът да защитаваме онова старото, в което хората са вярвали, но въпросът е да дойдем до това, което ние знаем за себе си в този момент. Христос проповядвал ли е това, което в Стария завет се проповядваше: око за око и зъб за зъб. Не, Христос проповядваше: „Ако някой ви удари по едната страна, обърнете и другата да ви удари.“ Добре, но ако Христос дойде сега в нашия век, той ще проповядва съвсем друго нещо. Око за око, зъб за зъб, това значи: ако изкорениш едно дърво, посади друго. Но Христос казва така: ако някой пожелае да посади в твоята градина едно дърво, ти му дай място да посади две дървета. Това е казаното в стиха: ако ти ударят една плесница, обърни и другата си страна. В това има смисъл вече. Ако вземете този стих в буквален смисъл, той няма нищо в себе си. Каква нужда ще има най-после един философ да се остави на невежите да му удрят плесници? Защо учителите бият учениците си? За тяхното невежество.
към беседата >>

Следователно, ако един философ се остави на този, на онзи да му пляскат по една плесница, това показа, че той е невежа човек.
В това има смисъл вече. Ако вземете този стих в буквален смисъл, той няма нищо в себе си. Каква нужда ще има най-после един философ да се остави на невежите да му удрят плесници? Защо учителите бият учениците си? За тяхното невежество. Следователно, ако един философ се остави на този, на онзи да му пляскат по една плесница, това показа, че той е невежа човек. На основание на най-великото в света, ние казваме – няма по-красиво нещо от това, човек да познава себе си. Гръцките философи са казали: „Познай себе си! “ Но те са поставили това правило на такава база, че нищо не са могли да научат. Те казаха: „Познай себе си в красотата.“ Следователно те дадоха място на красотата. Красотата е израз на човешката разумност.
към беседата >>

Това е казано в стиха: Ако ти ударят една плесница, обърни и другата си страна. (втори вариант)
Не е въпросът да защитаваме старото, в което хората са вярвали, но въпросът е да дойдем до това, което ние знаем за себе си в този момент. Христос проповядвал ли е това, което в Стария Завет се проповядваше: Око за око и зъб за зъб. Не, Христос проповядваше: “Ако някой ви удари по едната страна, обърнете и другата да ви удари.” Добре, но ако Христос дойде сега, в нашия век, той ще проповядва съвсем друго нещо. Око за око, зъб за зъб, това значи: Ако изкорениш едно дърво, посади друго. Но Христос казва така: Ако някой пожелае да посади в твоята градина едно дърво, ти му дай място да посади две дървета. Това е казано в стиха: Ако ти ударят една плесница, обърни и другата си страна. В това има смисъл вече. Ако приемете този стих буквално, той няма нищо в себе си. Каква е смисъла един философ да се остави на невежите да му ударят плесница? Защо учителите бият учениците си? - За тяхното невежество.
към втори вариант >>

Каква е смисъла един философ да се остави на невежите да му ударят плесница? (втори вариант)
Око за око, зъб за зъб, това значи: Ако изкорениш едно дърво, посади друго. Но Христос казва така: Ако някой пожелае да посади в твоята градина едно дърво, ти му дай място да посади две дървета. Това е казано в стиха: Ако ти ударят една плесница, обърни и другата си страна. В това има смисъл вече. Ако приемете този стих буквално, той няма нищо в себе си. Каква е смисъла един философ да се остави на невежите да му ударят плесница? Защо учителите бият учениците си? - За тяхното невежество. Следователно, ако един философ се остави на този, на онзи да му пляскат по една плесница, това показва, че той е невежа. На основание на най-великото в света, ние казваме: Няма по-красиво нещо от това. човек да познава себе си.
към втори вариант >>

Следователно, ако един философ се остави на този, на онзи да му пляскат по една плесница, това показва, че той е невежа. (втори вариант)
В това има смисъл вече. Ако приемете този стих буквално, той няма нищо в себе си. Каква е смисъла един философ да се остави на невежите да му ударят плесница? Защо учителите бият учениците си? - За тяхното невежество. Следователно, ако един философ се остави на този, на онзи да му пляскат по една плесница, това показва, че той е невежа. На основание на най-великото в света, ние казваме: Няма по-красиво нещо от това. човек да познава себе си. Гръцките философи са казали: Познай себе си! Но те са поставили това правило на такава база, че нищо не са могли да научат. Те казаха: Познай себе си в красотата, те дадоха високо място на красотата.
към втори вариант >>

57. Радостта

Ти ще му удариш една плесница, но както го удариш, тъй ще остане ръката ти.
Онзи светският човек ще гътне светията на земята. Но светията има друга една сила. Той няма такива мускули, но той, ако иска, със своята воля, ако насочи пръста си към пехливанина, този ще се сцепени. Няма да може да мръдне. Светията никога не се бори, той оставя да го плеснеш, но ще ти остане ръката така. Ти ще му удариш една плесница, но както го удариш, тъй ще остане ръката ти. Всички онези хора, които са сакати, които са слепи, са все хора, които са ударили плесница на светията, и сега само носят своето последствие. Тъй го тълкувам аз, пък вие го тълкувайте по друг начин. Та ти се съмняваш в благостта на Бога; ти се съмняваш в знанието на Бога; ти се съмняваш в истината на Бога. Мислиш ли, че ти няма да останеш сляп. Ако ти се откажеш от истината, ще се развалят твоите дробове, ако ти се откажеш от храната, ще се развали твоят стомах.
към беседата >>

Всички онези хора, които са сакати, които са слепи, са все хора, които са ударили плесница на светията, и сега само носят своето последствие.
Но светията има друга една сила. Той няма такива мускули, но той, ако иска, със своята воля, ако насочи пръста си към пехливанина, този ще се сцепени. Няма да може да мръдне. Светията никога не се бори, той оставя да го плеснеш, но ще ти остане ръката така. Ти ще му удариш една плесница, но както го удариш, тъй ще остане ръката ти. Всички онези хора, които са сакати, които са слепи, са все хора, които са ударили плесница на светията, и сега само носят своето последствие. Тъй го тълкувам аз, пък вие го тълкувайте по друг начин. Та ти се съмняваш в благостта на Бога; ти се съмняваш в знанието на Бога; ти се съмняваш в истината на Бога. Мислиш ли, че ти няма да останеш сляп. Ако ти се откажеш от истината, ще се развалят твоите дробове, ако ти се откажеш от храната, ще се развали твоят стомах. Ако ти се откажеш да мислиш, ще се развали твоят ум, твоят мозък.
към беседата >>

Ти ще му удариш една плесница, но както го удариш, тъй ще остане ръката ти. (втори вариант)
Светският човек ще събори светията на земята. Но светията има друга сила. Той няма такива мускули, но ако иска, със силата на своята воля, ще насочи пръста си към пехливанина, той ще се вцепени, няма да може да мръдне. Светията никога не се бори. Той оставя да го плеснеш, но ще ти остане ръката там. Ти ще му удариш една плесница, но както го удариш, тъй ще остане ръката ти. Всички онези хора, които са сакати, които са слепи, са все хора. които са ударили плесница на светията и сега само носят своето последствие. Така го тълкувам аз, а Вие го тълкувайте по друг начин. Ти се съмняваш в благостта на Бога, ти се съмняваш в знанието на Бога, ти се съмняваш в истината на Бога. Мислиш ли, че няма да ослепееш ако се откажеш от истината?
към втори вариант >>

които са ударили плесница на светията и сега само носят своето последствие. (втори вариант)
Той няма такива мускули, но ако иска, със силата на своята воля, ще насочи пръста си към пехливанина, той ще се вцепени, няма да може да мръдне. Светията никога не се бори. Той оставя да го плеснеш, но ще ти остане ръката там. Ти ще му удариш една плесница, но както го удариш, тъй ще остане ръката ти. Всички онези хора, които са сакати, които са слепи, са все хора. които са ударили плесница на светията и сега само носят своето последствие. Така го тълкувам аз, а Вие го тълкувайте по друг начин. Ти се съмняваш в благостта на Бога, ти се съмняваш в знанието на Бога, ти се съмняваш в истината на Бога. Мислиш ли, че няма да ослепееш ако се откажеш от истината? - Ще заболеят и твоите дробове ако се откажеш от Христа, ще се развали твоят стомах. Ако се откажеш да мислиш, ще се развали твоят ум, твоят мозък.
към втори вариант >>

58. Добродетелната жена

Много ученици има някой път са недоволни, че им ударили някоя плесница.
Щом го теглят назад, отива напред, като потеглят напред, то се дърпа назад. Всички магарета влезли. Казва: „Това е слабата страна на магарето.“ Не слабата страна, но умната страна на магарето. Като пипнеш магарето за опашката, то мисли правилно, казва: „Трябва да вляза вътре“, а като го пипнеш за главата, то каза: „Не, нататък не отивам“. Но представете си това магаре, като влезе в парахода, казва: „Потегли ме не прост войник за опашката, мамор ме потегли.“ Сега да смекча работата, да не разберете криво. Много ученици има някой път са недоволни, че им ударили някоя плесница. Когато един учен, благороден човек му плесне плесница, казва: „Умен, учен човек ме удари, предаде ми нещо.“ Ако го удари някой прост, обижда се. Когато го удари учен човек, не се обижда. Казвам, конкретните работи. Сега ние се спираме в живота и сме недоволни от самия него. Не какъв трябва да бъде животът ни, нито един човек няма едно конкретно понятие.
към беседата >>

Когато един учен, благороден човек му плесне плесница, казва: „Умен, учен човек ме удари, предаде ми нещо.“ Ако го удари някой прост, обижда се.
Всички магарета влезли. Казва: „Това е слабата страна на магарето.“ Не слабата страна, но умната страна на магарето. Като пипнеш магарето за опашката, то мисли правилно, казва: „Трябва да вляза вътре“, а като го пипнеш за главата, то каза: „Не, нататък не отивам“. Но представете си това магаре, като влезе в парахода, казва: „Потегли ме не прост войник за опашката, мамор ме потегли.“ Сега да смекча работата, да не разберете криво. Много ученици има някой път са недоволни, че им ударили някоя плесница. Когато един учен, благороден човек му плесне плесница, казва: „Умен, учен човек ме удари, предаде ми нещо.“ Ако го удари някой прост, обижда се. Когато го удари учен човек, не се обижда. Казвам, конкретните работи. Сега ние се спираме в живота и сме недоволни от самия него. Не какъв трябва да бъде животът ни, нито един човек няма едно конкретно понятие. Всеки иска да живее добре, всеки иска другите да постъпват добре с него.
към беседата >>

Много ученици има, някой път са недоволни, че им ударили някоя плесница, казват: Умен, учен човек ме удари, предаде ми нещо. (втори вариант)
Казва: това е слабата страна на магарето. Не слабата страна, но умната страна на магарето. Като пипнеш магарето за опашката, то мисли правилно, казва: трябва да вляза вътре, а като го пипнеш за главата, то казва: не, нататък не отивам. Но представете си това магаре, като влезе в парахода, казва: Потегли ме прост войник за опашката. Сега да смекча работата да не разберете криво. Много ученици има, някой път са недоволни, че им ударили някоя плесница, казват: Умен, учен човек ме удари, предаде ми нещо. Ако го удари някой прост, обижда се. Когато го удари учен човек, не се обижда. Често ние сме недоволни от живота. Но какъв трябва да бъде животът ни нито един човек няма конкретно понятие. Всеки иска да живее добре, всеки иска другите да постъпват добре с него.
към втори вариант >>

59. Пауза в живота

Той чул и му ударил една плесница, като го повалил на земята.
Това незнание внася нов елемент в тях. Като се обезсърчиш, ти можеш да станеш истински човек. Докато не се обезсърчиш, човек не може да станеш; докато не те съборят няколко пъти на земята, юнак не може да станеш. Един студент, американец, присъствал на сеанса на един борец, който правел изкусни упражнения и фокуси. Като го гледал, студентът казал нещо по адрес на бореца. Той чул и му ударил една плесница, като го повалил на земята. От този момент у студента се зародило желание и той да му удари плесница, но разбрал, че ако борецът го удари втори път, той няма да стане от мястото си. Заинтересувал се той как борецът достигнал до тази сила и ловкост и решил да изучи неговия метод. След 10 години упражнения той се явил при бореца и го попитал: „Познаваш ли ме? “ – „Не те познавам“ – отговорил борецът. Тогава студентът го хванал ловко за краката и го дигнал във въздуха, като свещ.
към беседата >>

От този момент у студента се зародило желание и той да му удари плесница, но разбрал, че ако борецът го удари втори път, той няма да стане от мястото си.
Като се обезсърчиш, ти можеш да станеш истински човек. Докато не се обезсърчиш, човек не може да станеш; докато не те съборят няколко пъти на земята, юнак не може да станеш. Един студент, американец, присъствал на сеанса на един борец, който правел изкусни упражнения и фокуси. Като го гледал, студентът казал нещо по адрес на бореца. Той чул и му ударил една плесница, като го повалил на земята. От този момент у студента се зародило желание и той да му удари плесница, но разбрал, че ако борецът го удари втори път, той няма да стане от мястото си. Заинтересувал се той как борецът достигнал до тази сила и ловкост и решил да изучи неговия метод. След 10 години упражнения той се явил при бореца и го попитал: „Познаваш ли ме? “ – „Не те познавам“ – отговорил борецът. Тогава студентът го хванал ловко за краката и го дигнал във въздуха, като свещ. След това му казал: „Аз съм онзи студент, на когото преди 10 години ти удари една плесница и ме търкули на земята“.
към беседата >>

След това му казал: „Аз съм онзи студент, на когото преди 10 години ти удари една плесница и ме търкули на земята“.
От този момент у студента се зародило желание и той да му удари плесница, но разбрал, че ако борецът го удари втори път, той няма да стане от мястото си. Заинтересувал се той как борецът достигнал до тази сила и ловкост и решил да изучи неговия метод. След 10 години упражнения той се явил при бореца и го попитал: „Познаваш ли ме? “ – „Не те познавам“ – отговорил борецът. Тогава студентът го хванал ловко за краката и го дигнал във въздуха, като свещ. След това му казал: „Аз съм онзи студент, на когото преди 10 години ти удари една плесница и ме търкули на земята“. – „Много добре си се възползвал от моята плесница – казал борецът. – Сега те признавам за мой учител и ще вървя по твоя път.“ Знайте, че от всяко обезсърчение, което изживявате психически, вие учите нещо. Неизброими са пътищата към реалността. Неизмерими са пътищата, по които може да се дойде до неизвестността.
към беседата >>

– „Много добре си се възползвал от моята плесница – казал борецът.
Заинтересувал се той как борецът достигнал до тази сила и ловкост и решил да изучи неговия метод. След 10 години упражнения той се явил при бореца и го попитал: „Познаваш ли ме? “ – „Не те познавам“ – отговорил борецът. Тогава студентът го хванал ловко за краката и го дигнал във въздуха, като свещ. След това му казал: „Аз съм онзи студент, на когото преди 10 години ти удари една плесница и ме търкули на земята“. – „Много добре си се възползвал от моята плесница – казал борецът. – Сега те признавам за мой учител и ще вървя по твоя път.“ Знайте, че от всяко обезсърчение, което изживявате психически, вие учите нещо. Неизброими са пътищата към реалността. Неизмерими са пътищата, по които може да се дойде до неизвестността. Това е един кръг, към центъра на който може да дойдете от всички посоки.
към беседата >>

Той чул и му ударил една плесница, като го повалил на земята. (втори вариант)
Като се обезсърчиш, ти можеш да станеш истински човек. Докато не се обезсърчиш, човек не може да станеш. Докато не те съборят няколко пъти на земята, юнак не може да станеш. Един студент американец присъствал на сеанса на един борец, който правел изкусни упражнения и фокуси. Като го гледал, студентът казал нещо по адрес на бореца. Той чул и му ударил една плесница, като го повалил на земята. От този момент у студента се зародило желание и той да му удари плесница, но разбрал, че ако борецът го удари втори път, той няма да стане от мястото си. Заинтересувал се той как борецът достигнал до тази сила и ловкост и решил да изучи неговия метод. След 10 години упражнения той се явил при бореца и го попитал: „Познаваш ли ме? “ „Не те познавам“ - отговорил борецът. Тогава студентът го хванал ловко за краката и го дигнал във въздуха като свещ.
към втори вариант >>

От този момент у студента се зародило желание и той да му удари плесница, но разбрал, че ако борецът го удари втори път, той няма да стане от мястото си. (втори вариант)
Докато не се обезсърчиш, човек не може да станеш. Докато не те съборят няколко пъти на земята, юнак не може да станеш. Един студент американец присъствал на сеанса на един борец, който правел изкусни упражнения и фокуси. Като го гледал, студентът казал нещо по адрес на бореца. Той чул и му ударил една плесница, като го повалил на земята. От този момент у студента се зародило желание и той да му удари плесница, но разбрал, че ако борецът го удари втори път, той няма да стане от мястото си. Заинтересувал се той как борецът достигнал до тази сила и ловкост и решил да изучи неговия метод. След 10 години упражнения той се явил при бореца и го попитал: „Познаваш ли ме? “ „Не те познавам“ - отговорил борецът. Тогава студентът го хванал ловко за краката и го дигнал във въздуха като свещ. След това му казал: „Аз съм онзи студент, на когото преди 10 години ти удари една плесница и ме търкули на земята.“ „Много добре си се Възползвал от моята плесница - казал борецът.
към втори вариант >>

След това му казал: „Аз съм онзи студент, на когото преди 10 години ти удари една плесница и ме търкули на земята.“ „Много добре си се Възползвал от моята плесница - казал борецът. (втори вариант)
От този момент у студента се зародило желание и той да му удари плесница, но разбрал, че ако борецът го удари втори път, той няма да стане от мястото си. Заинтересувал се той как борецът достигнал до тази сила и ловкост и решил да изучи неговия метод. След 10 години упражнения той се явил при бореца и го попитал: „Познаваш ли ме? “ „Не те познавам“ - отговорил борецът. Тогава студентът го хванал ловко за краката и го дигнал във въздуха като свещ. След това му казал: „Аз съм онзи студент, на когото преди 10 години ти удари една плесница и ме търкули на земята.“ „Много добре си се Възползвал от моята плесница - казал борецът. - Сега те признавам за мой учител и ще Вървя по твоя път.“ Знайте, че от всяко обезсърчение, което изживявате психически, вие учите нещо. Неизброими са пътищата към реалността. Неизмерими са пътищата, по които може да се дойде до неизвестността. Това е един кръг, към центъра на който може да дойдете от всички посоки.
към втори вариант >>

60. Праведният ходи в целостта си / Праведният ходи

Той му ошива една плесница и го повалява на земята.
Той само като си прекара ръката, и дървото се увива. Как става това? Досега учените казват: „Магнетизъм, електричество.“ Да ви приведа друг пример, че в човека е скрита сила, която може да я развие. Един американски студент, слаб и хилав, много деликатен, ходил да гледа един американски юнак, който дигал един кон с площта нагоре. Студентът се приближава много наблизо, че му препятствал на работата. Той му ошива една плесница и го повалява на земята. Докачил се. Да иска своята чест, ще получи друг удар. Започнал той всеки ден да ходи да изучава как се е упражнявал. Той започнал дълго време да се упражнява и след 10 години той могъл да вдига един кон и две кончета. Един ден казва: „Ти познаваш ли ме кой съм?
към беседата >>

за да го види по- добре, но онзи му ударил една плесница и го повалил на земята. (втори вариант)
Сложили дървото в менгеме, той пак прекарал ръката си по дървото и то започнало да се върти. Как става това? Учените казват: магнетизъм, електричество. Друг американски младеж, студент, слаб и хилав, много деликатен, ходил да гледа един американски юнак, който вдигал един кон. Студентът се приближил до него. за да го види по- добре, но онзи му ударил една плесница и го повалил на земята. Студентът така се обидил от това, че се амбицирал и започнал всеки ден да изучава ред упражнения, за да добие и той сила. Така се упражнявал десет години. Стигнал до положение да вдига кон с две кончета върху него. Отишъл при познатия си пехливанин и го попитал: Познаваш ли ме? Хванал го за краката и го вдигнал нагоре.
към втори вариант >>

61. Там ще бъде и слугата Ми

Той ще каже: „Ако срещнеш противника си, не му давай една плесница, но го целуни веднъж, дваж, а на онзи, който проповядва „Око за око и зъб за зъб“, дай две целувки.“ Ако това учение се приложи по буква, знаете ли какво противоречие ще създаде между хората?
До времето на Христа се е проповядвало учението: „Око за око, зъб за зъб“, но Христос казва: „Да, в миналото учението „Око за око, зъб за зъб“ беше валидно, но сега Аз проповядвам да не се противите на злото. Ако ти ударят едната страна, дай и другата. Ако ти искат едната риза, а имаш две, дай едната. И ако искат да отидеш с тях един километър път, иди четири километра.“ Това е учение, точно противоположно на Моисеевото. Питам: Ако Христос дойде в сегашните времена, какво ще проповядва? Той ще каже: „Ако срещнеш противника си, не му давай една плесница, но го целуни веднъж, дваж, а на онзи, който проповядва „Око за око и зъб за зъб“, дай две целувки.“ Ако това учение се приложи по буква, знаете ли какво противоречие ще създаде между хората? Ако някой рече да приложи Христовото учение по буква в най-новия смисъл и срещне някой, който го удари по едната страна, той няма да му даде и другата си страна, но ще го целуне. Ако една жена даде двете си страни на противника си да ги целуне, какво ще каже мъжът на това отгоре? Че ако това е морал, това ще бъде еднакво морално и за мъжа, и за жената. Кое е по-добре: мъжът да целуне една жена или както е било досега и в близкото минало даже, да извади от джоба си едно шишенце със сярна киселина или с азотна киселина и да напръска тази жена по лицето? Ако мъжът види, че жена му дава едната си страна на някой мъж да я целуне, той ще каже: „Как си позволяваш това нещо?!
към беседата >>

62. Приготовленията на сърцето

Запример, един англичанин ще те удари както един българин – ще ти удари една плесница.
Българинът разбира, излиза и му дава една паница с мляко. Французинът казва: „Мерси, мосю“ (Merci, Monsieur (фр.) – Благодаря, господине.) и изважда да му плаща. Българинът казва: „Ти си странник.“ Той му казва: „Мерси боку.“ (Merci beaucoup (фр.) – Благодаря много.) Французинът намира българския език. Природата има един език. Най-първо, има известни движения, които [при] всичките народи са едни и същи, изразяват едни и същи понятия. Запример, един англичанин ще те удари както един българин – ще ти удари една плесница. Един французин има специфичност в боя, но те са редки. Човек трябва да приготви сърцето си. В приготовлението човек не трябва да се терзае в света. Не трябва да внася в себе си противоположни мисли, които не са естествени. Той мисли след 20 години какъв ще бъде неговият живот.
към беседата >>

63. Три възгледа

Майка му ударила една плесница и търколило се мечето.
Аз да ви приведа пример как се случи една социална несгода – така я наричам аз. Има във Варненско, в Горшинския Балкан, някой си българин създал една приказка преди 60–80 години. Гледа там една мечка с 5–6 мечета. Бръкне във водата, извади едно раче, даде на едното мече. Извади второ, трето – около десетина пъти едното мече все граби рачетата. Майка му ударила една плесница и търколило се мечето. Тя продължила да вади рачета за другите мечета. По едно време гледа, че мечето, което го възпитавала, отишло в другия свят. Взима го [на] ръце, вижда, че умряло и почва да реве. Та, сегашните хора разрешават социалните въпроси като мечката. Като ударят едното, то умира.
към беседата >>

64. Три фактора

Бил много наблизо, направил една погрешка и борецът му ударил една плесница, поваля го на земята.
Може след една, две години ти да дигаш само с едната си ръка 50 килограма, 60, 70 и 100 килограма. Това е въпрос, то е наука. Сега аз не искам да се спирам. Има хора, които дигат големи тежести. Аз съм привеждал примера за един американски студент, който отива да гледа някой американски борец. Бил много наблизо, направил една погрешка и борецът му ударил една плесница, поваля го на земята. И като му ударил една плесница, искал да си обясни, започнал да изучава неговия характер: как живее, как се занимава, с какво се упражнява, какво чете, кога ляга, кога става, всичко това. И 10 години се упражнявал и най-после могъл да дигне един кон с две кончета. Можел да дига един голям кон с две кончета с двете си ръце. След 10 години среща тоя борец, който го прекатурил. Казва му: „Познаваш ли ме?
към беседата >>

И като му ударил една плесница, искал да си обясни, започнал да изучава неговия характер: как живее, как се занимава, с какво се упражнява, какво чете, кога ляга, кога става, всичко това.
Това е въпрос, то е наука. Сега аз не искам да се спирам. Има хора, които дигат големи тежести. Аз съм привеждал примера за един американски студент, който отива да гледа някой американски борец. Бил много наблизо, направил една погрешка и борецът му ударил една плесница, поваля го на земята. И като му ударил една плесница, искал да си обясни, започнал да изучава неговия характер: как живее, как се занимава, с какво се упражнява, какво чете, кога ляга, кога става, всичко това. И 10 години се упражнявал и най-после могъл да дигне един кон с две кончета. Можел да дига един голям кон с две кончета с двете си ръце. След 10 години среща тоя борец, който го прекатурил. Казва му: „Познаваш ли ме? “ – „Не те познавам!
към беседата >>

“ – „Аз съм оня студент, на когото ти удари преди 10 години една плесница и го търкули на земята.“ – „Как, че кога?
И 10 години се упражнявал и най-после могъл да дигне един кон с две кончета. Можел да дига един голям кон с две кончета с двете си ръце. След 10 години среща тоя борец, който го прекатурил. Казва му: „Познаваш ли ме? “ – „Не те познавам! “ – „Аз съм оня студент, на когото ти удари преди 10 години една плесница и го търкули на земята.“ – „Как, че кога? “ – „Благодаря ти за плесницата. Тази плесница в мене събуди заспалите сили. Признавам те сега за мой учител.“ Ако ти от плесницата на съдбата не можеш да научиш един урок… Не да мислиш защо те е плеснала, но да започнеш да изучаваш нейните пътища. Ти един ден ще станеш силен човек.
към беседата >>

“ – „Благодаря ти за плесницата.
Можел да дига един голям кон с две кончета с двете си ръце. След 10 години среща тоя борец, който го прекатурил. Казва му: „Познаваш ли ме? “ – „Не те познавам! “ – „Аз съм оня студент, на когото ти удари преди 10 години една плесница и го търкули на земята.“ – „Как, че кога? “ – „Благодаря ти за плесницата. Тази плесница в мене събуди заспалите сили. Признавам те сега за мой учител.“ Ако ти от плесницата на съдбата не можеш да научиш един урок… Не да мислиш защо те е плеснала, но да започнеш да изучаваш нейните пътища. Ти един ден ще станеш силен човек. Хората някой път се срещат и питат: „Ти – казват – православен ли си?
към беседата >>

Тази плесница в мене събуди заспалите сили.
След 10 години среща тоя борец, който го прекатурил. Казва му: „Познаваш ли ме? “ – „Не те познавам! “ – „Аз съм оня студент, на когото ти удари преди 10 години една плесница и го търкули на земята.“ – „Как, че кога? “ – „Благодаря ти за плесницата. Тази плесница в мене събуди заспалите сили. Признавам те сега за мой учител.“ Ако ти от плесницата на съдбата не можеш да научиш един урок… Не да мислиш защо те е плеснала, но да започнеш да изучаваш нейните пътища. Ти един ден ще станеш силен човек. Хората някой път се срещат и питат: „Ти – казват – православен ли си? “ Друг ме пита: „Ти евангелист ли си?
към беседата >>

Ако ти от плесницата на съдбата не можеш да научиш един урок… Не да мислиш защо те е плеснала, но да започнеш да изучаваш нейните пътища.
“ – „Не те познавам! “ – „Аз съм оня студент, на когото ти удари преди 10 години една плесница и го търкули на земята.“ – „Как, че кога? “ – „Благодаря ти за плесницата. Тази плесница в мене събуди заспалите сили. Признавам те сега за мой учител.“ Ако ти от плесницата на съдбата не можеш да научиш един урок… Не да мислиш защо те е плеснала, но да започнеш да изучаваш нейните пътища. Ти един ден ще станеш силен човек. Хората някой път се срещат и питат: „Ти – казват – православен ли си? “ Друг ме пита: „Ти евангелист ли си? Ти окултист ли си? “ Какъв съм, казвам, безразлично е.
към беседата >>

65. Хвърлѝ хляба

“ И тогава ние ще се намерим в положението: минава едно момче при един американски пехливанин, той го бутнал и пехливанинът му ушива една плесница.
Някой влиза в училището, изобличава учителя си. Учителят казва: „Ти си голям простак! “ Между слуга и господар, между всички. Най-после, като се усеща слаб, почва да крие туй. Казва: „Чакай, аз ще се покажа, че аз не съм простак! “ И тогава ние ще се намерим в положението: минава едно момче при един американски пехливанин, той го бутнал и пехливанинът му ушива една плесница. Той се търкулил на земята. Погледнал го, изтърсил си праха и казва си: „Чакай, аз ще ти дам да разбереш! “ Почва да следи този американски юнак, да види как се упражнява. Той 10 години се упражнявал. Един ден, като развил тази грамадна сила, казва му: „Познаваш ли ме?
към беседата >>

“ – „Не те познавам.“ – „Едно време ми удари една плесница и аз се търкулих на земята.“ Казва: „Сега да те ударя, че да разбереш!
Той се търкулил на земята. Погледнал го, изтърсил си праха и казва си: „Чакай, аз ще ти дам да разбереш! “ Почва да следи този американски юнак, да види как се упражнява. Той 10 години се упражнявал. Един ден, като развил тази грамадна сила, казва му: „Познаваш ли ме? “ – „Не те познавам.“ – „Едно време ми удари една плесница и аз се търкулих на земята.“ Казва: „Сега да те ударя, че да разбереш! Удар за удар.“ Или как се разрешава? Нищо не се разрешава. Ако човек в света си отмъщава, какво добива с това? Досега са проповядвали християнските проповедници.
към беседата >>

66. Вдлъбнати и изпъкнали линии

Например искаш да си отмъстиш някому, ще употребиш стар метод: ще го набиеш, или ще му удариш някоя плесница, или ще говориш против него, или ще му запалиш къщата, или ще му хвърлиш киселина върху лицето. (втори вариант)
Даже и за мисълта има известни области, които ограничават. Някой казва: „Аз мога да мисля." Какво може да мисли човек? Например да ви дам на вас, на този клас, една премия от 2 000 лева да помислите нещо, което други не са мислили. Ти казваш: „Аз мога да мисля каквото искам." Но да помислиш нещо, което другите не са мислили! Да направиш нещо добро или лошо, което другите не са правили! Например искаш да си отмъстиш някому, ще употребиш стар метод: ще го набиеш, или ще му удариш някоя плесница, или ще говориш против него, или ще му запалиш къщата, или ще му хвърлиш киселина върху лицето. Понякога хвърлят азотна киселина върху лицето. Или ще употребиш инквизицията. Каквито и средства да употребиш, все са стари. Коя мисъл е нова? - Да се откажеш от своето престъпление!
към втори вариант >>

67. Оставете да растат наедно и двете!

По едно време дойде някой при мене, поседи малко, но изведнъж в мене се яви желание да ударя някому една плесница.
Например, ако един разумен градинар вземе една градина, която няма толкова добри условия, той ще съумее как да я натори и да изкара от нея освен разноските си, ако и храна за другите хора. Следователно, ако и ние с нашия ум, с нашето сърце и с нашата воля не можем до известна степен да преодолеем лошите условия и да превърнем неблагоприятните условия в благоприятни, де остава тогава нашата сила? Че ако в даден момент ти не можеш да се въздържиш, де седи твоята сила? Аз правя наблюдения на хората, които идват при мене, и определям храната им. Аз съм миролюбив човек, седя спокойно. По едно време дойде някой при мене, поседи малко, но изведнъж в мене се яви желание да ударя някому една плесница. – Това е, което живее в този човек. Дойде друг и у мене се яви желание да ям печена кокошка или пуйка, или гъска. – Това е желанието на онзи, който е дошъл при мене. Като поглеждам към тия хора, казвам си: Аз си имам учител. Същото нещо изпитвате и вие.
към беседата >>

68. Погрешка и спънка

Тогава един се обръща и удря една плесница на друг.
Можете ли да ми посочите един стар навик, от който нямате нужда, а го проявявате? Ще ви приведа един пример, един стар навик. Знаете какво е казал Христос: "Ако те ударят от едната страна, обърни и другата! " Вярно ли е? -Вярно. Така казва Христос. Тогава един се обръща и удря една плесница на друг. Последният го ритва. Първият пак му удря една плесница, онзи пак го ритва. Пита: "Защо риташ? " – Защото няма закон писан за това. Законът е: Ако те ударят от едната страна, обърни и другата, но трябва да знаеш, че с всеки удар идва един ритник.
към беседата >>

Първият пак му удря една плесница, онзи пак го ритва.
Знаете какво е казал Христос: "Ако те ударят от едната страна, обърни и другата! " Вярно ли е? -Вярно. Така казва Христос. Тогава един се обръща и удря една плесница на друг. Последният го ритва. Първият пак му удря една плесница, онзи пак го ритва. Пита: "Защо риташ? " – Защото няма закон писан за това. Законът е: Ако те ударят от едната страна, обърни и другата, но трябва да знаеш, че с всеки удар идва един ритник. Туй е, което наричат последствие, карма. Кармата е обратния процес на дихармата.
към беседата >>

Иде един, удря му една плесница.
Сто лева за сина, сто лева за ближните и сто за себе си. Хората не знаят как да правят погрешки. Да направиш една погрешка, но в която има растене. Да ви дам един пример от една погрешка. Седи едно момче, дебне, иска да открадне нещо, да вземе нещо. Иде един, удря му една плесница. Това е погрешка на място. Защото след няколко минути там става експлозия, туй дете щеше да бъде убито. Онзи удря плесницата на място, казва: "Ти искаш да откраднеш, искаш да вземеш нещо, не си избрал момента". Удря му плесница. Някой ще каже: "Защо му удари плесница?
към беседата >>

Онзи удря плесницата на място, казва: "Ти искаш да откраднеш, искаш да вземеш нещо, не си избрал момента".
Да ви дам един пример от една погрешка. Седи едно момче, дебне, иска да открадне нещо, да вземе нещо. Иде един, удря му една плесница. Това е погрешка на място. Защото след няколко минути там става експлозия, туй дете щеше да бъде убито. Онзи удря плесницата на място, казва: "Ти искаш да откраднеш, искаш да вземеш нещо, не си избрал момента". Удря му плесница. Някой ще каже: "Защо му удари плесница? " Тази плесница е на място. Всички страдания в живота не са нищо друго, освен плесници. Ти седиш, захласнал си се някъде, някоя кола ще мине, ще те прегази – дойде някоя плесница.
към беседата >>

Удря му плесница.
Седи едно момче, дебне, иска да открадне нещо, да вземе нещо. Иде един, удря му една плесница. Това е погрешка на място. Защото след няколко минути там става експлозия, туй дете щеше да бъде убито. Онзи удря плесницата на място, казва: "Ти искаш да откраднеш, искаш да вземеш нещо, не си избрал момента". Удря му плесница. Някой ще каже: "Защо му удари плесница? " Тази плесница е на място. Всички страдания в живота не са нищо друго, освен плесници. Ти седиш, захласнал си се някъде, някоя кола ще мине, ще те прегази – дойде някоя плесница. Ти, като не разбираш, смущаваш се.
към беседата >>

Някой ще каже: "Защо му удари плесница?
Иде един, удря му една плесница. Това е погрешка на място. Защото след няколко минути там става експлозия, туй дете щеше да бъде убито. Онзи удря плесницата на място, казва: "Ти искаш да откраднеш, искаш да вземеш нещо, не си избрал момента". Удря му плесница. Някой ще каже: "Защо му удари плесница? " Тази плесница е на място. Всички страдания в живота не са нищо друго, освен плесници. Ти седиш, захласнал си се някъде, някоя кола ще мине, ще те прегази – дойде някоя плесница. Ти, като не разбираш, смущаваш се. След време ще кажеш: "Тази плесница беше на място".
към беседата >>

" Тази плесница е на място.
Това е погрешка на място. Защото след няколко минути там става експлозия, туй дете щеше да бъде убито. Онзи удря плесницата на място, казва: "Ти искаш да откраднеш, искаш да вземеш нещо, не си избрал момента". Удря му плесница. Някой ще каже: "Защо му удари плесница? " Тази плесница е на място. Всички страдания в живота не са нищо друго, освен плесници. Ти седиш, захласнал си се някъде, някоя кола ще мине, ще те прегази – дойде някоя плесница. Ти, като не разбираш, смущаваш се. След време ще кажеш: "Тази плесница беше на място". Но и побутването е пак погрешка.
към беседата >>

Ти седиш, захласнал си се някъде, някоя кола ще мине, ще те прегази – дойде някоя плесница.
Онзи удря плесницата на място, казва: "Ти искаш да откраднеш, искаш да вземеш нещо, не си избрал момента". Удря му плесница. Някой ще каже: "Защо му удари плесница? " Тази плесница е на място. Всички страдания в живота не са нищо друго, освен плесници. Ти седиш, захласнал си се някъде, някоя кола ще мине, ще те прегази – дойде някоя плесница. Ти, като не разбираш, смущаваш се. След време ще кажеш: "Тази плесница беше на място". Но и побутването е пак погрешка. Ако ти си една царска дъщеря с копринена рокля, като те побутнат, оставят едно леке, не е ли това една погрешка? Но може би, това малко леке на дрехата да спасява един живот.
към беседата >>

След време ще кажеш: "Тази плесница беше на място".
Някой ще каже: "Защо му удари плесница? " Тази плесница е на място. Всички страдания в живота не са нищо друго, освен плесници. Ти седиш, захласнал си се някъде, някоя кола ще мине, ще те прегази – дойде някоя плесница. Ти, като не разбираш, смущаваш се. След време ще кажеш: "Тази плесница беше на място". Но и побутването е пак погрешка. Ако ти си една царска дъщеря с копринена рокля, като те побутнат, оставят едно леке, не е ли това една погрешка? Но може би, това малко леке на дрехата да спасява един живот. Дали погрешката е голяма или малка е безразлично. Всяко нещо, което може да привлече нашето внимание в даден случай, може да е погрешка, може да е спънка.
към беседата >>

Тогава един се обръща и удря една плесница на друг. (втори вариант)
− Ще ви приведа един пример, един стар навик. Знаете какво казва Христос: „Ако те ударят от едната страна, обърни и другата! “ Вярно ли е? − Вярно. Така казва Христос. Тогава един се обръща и удря една плесница на друг. Последният го ритва. Първият му удря една плесница, онзи пак го ритва. Пита: „Защо риташ? − Защото няма писан закон за това. Законът е: Ако те ударят от едната страна, обърни и другата, но трябва да знаеш, че с всеки удар идва един ритник.
към втори вариант >>

Първият му удря една плесница, онзи пак го ритва. (втори вариант)
“ Вярно ли е? − Вярно. Така казва Христос. Тогава един се обръща и удря една плесница на друг. Последният го ритва. Първият му удря една плесница, онзи пак го ритва. Пита: „Защо риташ? − Защото няма писан закон за това. Законът е: Ако те ударят от едната страна, обърни и другата, но трябва да знаеш, че с всеки удар идва един ритник. Туй е, което наричат последствие, карма. Кармата е обратният процес на краката.
към втори вариант >>

Иде един, удря му една плесница. (втори вариант)
Сто лева за сина, сто лева за ближните и сто за себе си. Хората не знаят как да правят погрешки. Да направиш една погрешка, в която има растене. Да ви дам един пример от една погрешка. Седи едно момче дебне, иска да открадне нещо, да вземе нещо. Иде един, удря му една плесница. Това е погрешка намясто. Защото след няколко минути там става експлозия − туй дете щеше да бъде убито. Онзи удря плесница намясто. Казва: „Ти искаш да откраднеш, искаш да вземеш нещо, не си избрал момента“. Удря му плесницата.
към втори вариант >>

Онзи удря плесница намясто. (втори вариант)
Да ви дам един пример от една погрешка. Седи едно момче дебне, иска да открадне нещо, да вземе нещо. Иде един, удря му една плесница. Това е погрешка намясто. Защото след няколко минути там става експлозия − туй дете щеше да бъде убито. Онзи удря плесница намясто. Казва: „Ти искаш да откраднеш, искаш да вземеш нещо, не си избрал момента“. Удря му плесницата. Някой ще каже: „Защо му удря плесницата.“ Тази плесница е намясто. Всички страдания в живота не са нищо друго освен плесници. Ти седиш, захласнал си се нанякъде, някоя кола ще дойде, ще те прегази − дойде някоя плесница.
към втори вариант >>

Удря му плесницата. (втори вариант)
Иде един, удря му една плесница. Това е погрешка намясто. Защото след няколко минути там става експлозия − туй дете щеше да бъде убито. Онзи удря плесница намясто. Казва: „Ти искаш да откраднеш, искаш да вземеш нещо, не си избрал момента“. Удря му плесницата. Някой ще каже: „Защо му удря плесницата.“ Тази плесница е намясто. Всички страдания в живота не са нищо друго освен плесници. Ти седиш, захласнал си се нанякъде, някоя кола ще дойде, ще те прегази − дойде някоя плесница. Ти като не разбираш, смущаваш се. След време ще кажеш: „Тази плесница беше намясто.“ Но и побутването е пак погрешка.
към втори вариант >>

Някой ще каже: „Защо му удря плесницата.“ Тази плесница е намясто. (втори вариант)
Това е погрешка намясто. Защото след няколко минути там става експлозия − туй дете щеше да бъде убито. Онзи удря плесница намясто. Казва: „Ти искаш да откраднеш, искаш да вземеш нещо, не си избрал момента“. Удря му плесницата. Някой ще каже: „Защо му удря плесницата.“ Тази плесница е намясто. Всички страдания в живота не са нищо друго освен плесници. Ти седиш, захласнал си се нанякъде, някоя кола ще дойде, ще те прегази − дойде някоя плесница. Ти като не разбираш, смущаваш се. След време ще кажеш: „Тази плесница беше намясто.“ Но и побутването е пак погрешка. Ако ти си една царска дъщеря с копринена рокля, като те побутнат, оставят едно леке (петно).
към втори вариант >>

Ти седиш, захласнал си се нанякъде, някоя кола ще дойде, ще те прегази − дойде някоя плесница. (втори вариант)
Онзи удря плесница намясто. Казва: „Ти искаш да откраднеш, искаш да вземеш нещо, не си избрал момента“. Удря му плесницата. Някой ще каже: „Защо му удря плесницата.“ Тази плесница е намясто. Всички страдания в живота не са нищо друго освен плесници. Ти седиш, захласнал си се нанякъде, някоя кола ще дойде, ще те прегази − дойде някоя плесница. Ти като не разбираш, смущаваш се. След време ще кажеш: „Тази плесница беше намясто.“ Но и побутването е пак погрешка. Ако ти си една царска дъщеря с копринена рокля, като те побутнат, оставят едно леке (петно). Не е ли това една погрешка? Но може това малко леке на дрехата да спаси един живот.
към втори вариант >>

След време ще кажеш: „Тази плесница беше намясто.“ Но и побутването е пак погрешка. (втори вариант)
Удря му плесницата. Някой ще каже: „Защо му удря плесницата.“ Тази плесница е намясто. Всички страдания в живота не са нищо друго освен плесници. Ти седиш, захласнал си се нанякъде, някоя кола ще дойде, ще те прегази − дойде някоя плесница. Ти като не разбираш, смущаваш се. След време ще кажеш: „Тази плесница беше намясто.“ Но и побутването е пак погрешка. Ако ти си една царска дъщеря с копринена рокля, като те побутнат, оставят едно леке (петно). Не е ли това една погрешка? Но може това малко леке на дрехата да спаси един живот. Дали погрешката е голяма или малка, е безразлично. Всяко нещо, което може да привлича вашето внимание в дадения случай, може да е погрешка, може да е спънка.
към втори вариант >>

69. Ново раждане

При първосвещеника Той мълчеше и един от слугите Му шибна една плесница.
И всеки войник, който Го пляскаше, втори път не пляскаше. Всички войници, които плеснаха Христа, се обърнаха и станаха християни. Нито един от тях не остана езичник. Един войник, като удари, казва: „Удари ти, аз не искам вече да Го ударя.“ А Христос беше тих и спокоен. Той забеляза само колко беше справедливостта у евреите. При първосвещеника Той мълчеше и един от слугите Му шибна една плесница. Христос тогава каза: „Ако говоря криво, кажи Ми, но ако говоря право, защо Ме биеш? “ Аз виждам, че тук в класа всеки ден мнозина от вас зашлевявате плесници на Христа и като дойдете при Него, Му казвате: „Учителю, ние изпълняваме Твоя закон.“ А Христос казва: „Да, аз ви познавам по плесниците, които Ми зашлевихте.“ Има една вътрешна страна на живота. Всяка една плесница, при която ние страдаме, то е плесница на Божественото в нас. Сега аз ви навождам този пример, за да имате една философия.
към беседата >>

Всяка една плесница, при която ние страдаме, то е плесница на Божественото в нас.
Той забеляза само колко беше справедливостта у евреите. При първосвещеника Той мълчеше и един от слугите Му шибна една плесница. Христос тогава каза: „Ако говоря криво, кажи Ми, но ако говоря право, защо Ме биеш? “ Аз виждам, че тук в класа всеки ден мнозина от вас зашлевявате плесници на Христа и като дойдете при Него, Му казвате: „Учителю, ние изпълняваме Твоя закон.“ А Христос казва: „Да, аз ви познавам по плесниците, които Ми зашлевихте.“ Има една вътрешна страна на живота. Всяка една плесница, при която ние страдаме, то е плесница на Божественото в нас. Сега аз ви навождам този пример, за да имате една философия. Вие седите на повърхността и разглеждате живота много повърхностно – от много малки работи се тревожите, за нищо и никакво, за пет пари работа. Например вкъщи един от семейството ще се разгневи, че обущата на онзи били по-хубави от неговите. Та казвам сега, изпитанията ще дойдат. Те са един стимул.
към беседата >>

70. Плод стократен

Зашива му една плесница.
Другият му казва: Слушай, по-малко ще говориш, не искам да те слушам да ми разправяш твоите религиозни работи. Слушай, бъди внимателен към мене. Не ме предизвиквай, защото и без това едва съм успял да потуша своите стари навици. Ако още ме предизвикаш не зная какво ще направя. Аз ще ти изкажа какъв атавизъм има у тебе. Зашива му една плесница. Религиозният става и му зашива две плесници, и го поваля на земята. Ама така бие ли се, бе? Бие се, да видиш какъв съм аз. Едва бях се вързал, но сега пак се развързах. Седя отгоре му.
към беседата >>

71. В нова окраска. Богатството на деня

Отивам при едного - удря ми една плесница.
Можете да постъпвате добре, но да бъдете еднакво добри - не. В какво седи еднаквата добрина? Отивам при едного - дава ми пет лева. Вторият ми дава десет лева, третият - петнайсет. Който ми даде повече, казвам, че е по-добър човек. Отивам при едного - удря ми една плесница. Казвам, че е лош. Отивам при втори - удря ми две, три, четири, пет плесници. Нали той пак дава. Има един анекдот за един българин и един лекар. Жена му страдала от треска.
към беседата >>

72. Отдалечаване и приближаване

УС

- Ударих на едного плесница, а той ми удари две и ме повали на земята.
Колкото повече повтаря желанието си, толкова по-редовно се движи махалото и часовникът работи. По едно време човек се отегчава от работата си и казва: Няма смисъл да бъда добър и по друг начин може да се живее. Каже ли така, махалото престава да се движи, часовникът спира, но кой където го срещне, все му дава по един ритник. И той удря, но, в края на краищата, връща се у дома си с пукната глава. - Защо е пукната главата ти? - Ударих на едного плесница, а той ми удари две и ме повали на земята. - Значи, слаб човек си. Ти трябва да познаваш силите си и да предвиждаш, какъв ще бъде краят на борбата. Който се бори с една мъчнотия и не може да я победи, той е слаб човек, още живее в суетата на суетите. - Искам да воювам. - Ами, ако те победят?
към беседата >>

“ „Ударих на едного плесница, а той ми удари две и ме повали на земята.“ Значи слаб човек си. (втори вариант)
Колкото повече повтаря желанието си, толкова по–редовно се движи махалото и часовникът работи. По едно време човек се отегчава от работата си и казва: „Няма смисъл да бъда добър. И по друг начин може да се живее.“ Каже ли така, махалото престава да се движи, часовникът спира, но кой дето го срещне все му дава по един ритник. И той удря, но в края на краищата връща се у дома с пукната глава. „Защо е пукната главата ти? “ „Ударих на едного плесница, а той ми удари две и ме повали на земята.“ Значи слаб човек си. Ти трябва да познаваш силите си и да предвиждаш какъв ще бъде краят на борбата. Който се бори с една мъчнотия и не може да я победи, той е слаб човек, още живее в суетата на суетите. „Искам да воювам.“ Ами, ако те победят? Има смисъл да воюваш само ако си сигурен в силите си. Ако те победят, по– добре не влизай във война.
към втори вариант >>

73. Бъдете прочее разумни

Давам ти една плесница да знаеш, като отиваш да вървиш отдясно, а като се връщаш да вървиш отляво.
– Ама аз искам да мина от тази страна. Тогава стражарят му зашива две плесници и той минава от дясната страна. Това било разпореждането на стражаря. – Ама защо ме биеш? – Защото не изпълняваш закона на лявото и на дясното движение. Давам ти една плесница да знаеш, като отиваш да вървиш отдясно, а като се връщаш да вървиш отляво. Често и вие ядете такива плесници в живота. Това е фигуративна реч. Не всякога човек яде такива плесници, не само когато не се съобразява със законите на природата. Щом не се съобразява със законите, с основните закони на природата, човек яде такива плесници. Нима всеки един карамбол, който човек претърпява, не е такава една плесница?
към беседата >>

Нима всеки един карамбол, който човек претърпява, не е такава една плесница?
Давам ти една плесница да знаеш, като отиваш да вървиш отдясно, а като се връщаш да вървиш отляво. Често и вие ядете такива плесници в живота. Това е фигуративна реч. Не всякога човек яде такива плесници, не само когато не се съобразява със законите на природата. Щом не се съобразява със законите, с основните закони на природата, човек яде такива плесници. Нима всеки един карамбол, който човек претърпява, не е такава една плесница? Та нима когато ви боли главата, или корема, или нещо в гръбнака, това не са тия плесници, които природата ви удря? Това са болезнени състояния, които представят плесници от природата. Сега, аз не искам да ви говоря по медицината, защото всички ще се уплашите от диагнозата, която мога да ви дам. Ще ви кажа защо не искам да правя тази диагноза. В древността една красива царска дъщеря се влюбва в един велик учител.
към беседата >>

74. Съучастници в благата