Търсене в текстове за 'Плесница'

Една добра плесница са книгите на този голям днешен учен - Едгар Даже, за всички тези „квази учени" било в България, било по целия свят!

Даже излиза пред света с три книги, засягащи от едно друго гледище въпросите, които той в течение на десетки години е разглеждал съвсем другояче. Погледът му днес е чисто окултен, и за тази негова работа, той не е „анатемосан", както това се прави в България; напротив с тези книги той привлече вниманието върху себе си като искрен труженик на науката и неговите колеги професори и учени са съдействували всякога при издаване на книгите му. Ученият, пък и обикновеният човек в Германия, не мислят, че новото е опасно, че новото трябва да се умъртви още в пелените си, както някои „учени професори" се стремят да правят това в България. Тука всеобщо се признава, че всяко нещо има своя резон за развитие и че за всяко нещо си има и свои хора, които да бъдат негови изразители. Кому каквото му се нрави, може да си избере и да го последва свободно. Една добра плесница са книгите на този голям днешен учен - Едгар Даже, за всички тези „квази учени" било в България, било по целия свят! Една светла искра в историята на духовното развитие са книгите на Даже; те са обосновано системно нещо по най-жизнените въпроси днес. С тези три книги на Даже се запълва една голяма нужда на духовно-историческата и научна криза на нашето време. С тях се отива много напред за подновяване на целия фундамент на живота и на духовните устои на човека. Цялото това дело е една нова, отваряща неизмеримо голяма дълбочина метафизика на развитието на човека. Urwueltq Sage und Menschheit, това е първата книга на Даже - Първичният свет, Преданието (Мита) и Човечеството или това е една природно-историческа метафизическа студия.
към текста >>

Дойде ли при нея някой не за работа, а за задявки и удоволствия, ще получи такава плесница, че ще му светнат очите: че тя не обича помътените от сласт погледи, а ясните, прями, трезви взори.

И в него, като спретната чевръста мома, която шета в къщи и съвсем не ù е до приказки и задявки - тя ще хвърля безжалостно всички пъртушини и вехтории. Не ще търпи нищо вехто. Който иска да гради с вехти греди, с останки, който иска да преправя стари дрехи, износени, който иска да кърпи вехтото с ново - ще изпита замаха на нейната ръка. И ще види вехториите му да пламтят в огъня. Който иска да бъхти стари, отъпкани пътеки, които водят не до изворите на живота, а до застояли и почти изчерпани щерни, до плесенясали води, в които квакат политически и религиозни жаби, и да носи на хората вода от тях - ще се види настигнат от вихър и ще намери всички мостове по тия пътища изгорени. Дойде ли при нея някой не за работа, а за задявки и удоволствия, ще получи такава плесница, че ще му светнат очите: че тя не обича помътените от сласт погледи, а ясните, прями, трезви взори. Тя ще свирне като светкавица в кабинетите на царе, управници, ръководещи, челни люде и на мнозина ще развали домашните сметки: тя не търпи лъжа, не търпи нищо старо, не търпи кърпеж, не търпи подпори на онова, що вече клони да рухне. Тя носи и иска ново, ново! Тя носи инструменти в торбата си и раздава наляво и надясно - на всеки, който иска да работи с нея, да оре, да сее, да гради с „отвес, ъгъл и кръг". Който иска да чисти извори, да гради чешми, да проправя нови пътища до бликащите на воля извори в планинските пазви. Който иска да работи - тя му се усмихва, тази усмивка ще му влее бодрост - бодростта на ясен, тих зимен ден – студен, но добър и здрав, който те кара не да се разполагаш и седиш, а да ходиш спретнат, чевръст и да работиш нещо, за да се раздвижи кръвта ти.
към текста >>

Тогава неговият ангел хранител, за да предотврати нещастието, с една плесница го накарал да се съвземе.

Необходимо е само любов, и тази любов зависи от духовното развитие на човека. Противно на това, изглежда, че човек трябва да страда, за да разбере, че мирът е продукт на любовта. Но как да се разбере любовта, като начина, по който се изразява е изопачен от мнението на масата? Има един езотеричен разказ, в който се говори за един човек, който изгубил пътя в живота си и се отчаял. В един момент, когато той бил толкова разстроен, че не забелязал къде върви, имало опасност да падне в една бездна. Тогава неговият ангел хранител, за да предотврати нещастието, с една плесница го накарал да се съвземе. Благодарение на удара този човек изменил хода си и се е отдалечил от опасността. Малко са хората, които могат да разберат, че това външно действие на ангела се дължи на любовта му. По същия начин, когато човечеството се приближава до бездната, Господ може да употреби своята несравнима сила, за да отстрани едно по- голямо зло. Потъването на Атлантида го доказва. Всичко става за да се научим да мислим и да постъпваме добре.
към текста >>

— По-разумно би било да приемат със смирение плесницата на народа и да се замислят сериозно върху дълбоките причини на това.

Изборите за общински съветници в София, станали на 26 септ. т. г. са спечелени от работническата партия, която взема 19 мандата, а всички останали партии вземат 16 мандата. Въпреки този резултат, министрите Мушанов и Гиргинов са заявили, че няма де оставят софийската община в ръцете на комунистите. Ние пък мислим, че народния вот не трябва да се потъпква и че висшите представители на властта не трябва да дават пример на беззаконие. — По-разумно би било да приемат със смирение плесницата на народа и да се замислят сериозно върху дълбоките причини на това. От следния брой започваме да печатаме в паралелни текстове (на български и есперанто) известното писмо на Заменхоф до руския есперантист Н. Боровко, под заглавие „За произхода на Есперанто“ (Бележка: За четене онлайн ще бъдат сложени само текстовете на български. На есперанто могат да се прочетат от PDF-а) В следния брой ще дадем интересната и ценна статия „Пътят към вечната младост“ от Анна В. Милс. *** Получавайте и четете „Добро Здраве“ , най-разпространения вестник за здравна просвета и природосъобразен живот. Излиза на 1 и 15 число от месеца в голям формат, с много илюстрации и твърде подбран научен материал.
към текста >>

Има един закон за отразяването, който се състои в следното: Да речем, че аз съм миролюбив човек, но идва един господин към мен, и в мен се заражда желание да му ударя една плесница.

Има един закон за отразяването, който се състои в следното: Да речем, че аз съм миролюбив човек, но идва един господин към мен, и в мен се заражда желание да му ударя една плесница.
Сега вие може да възразите: — Как да се храним добре, при тези лоши условия? Условията на живота не са толкова лоши, колкото вие си ги представяте. Ако ние с нашия ум. с нашето сърце и воля не можем да преобразим до известна степен малкото неблагоприятни условия, къде е и нашата интелигентност, къде е нашата разумна воля? Човешката воля и интелигентност се познават по това, доколко могат да се справят с окръжаващите ги в природата сили. Има един закон за отразяването, който се състои в следното: Да речем, че аз съм миролюбив човек, но идва един господин към мен, и в мен се заражда желание да му ударя една плесница. Това е неговият характер, отразен в мен. Или яви се друго подобно желание — то е също така отражение на средата, и трябва да зная как да се справя с него. Всеки който идва при мен, отразява характера си в мен както в огледало. Същия закон е верен и за вас. Ако във вас се зароди едно лошо желание, това показва че около вас има някое същество, което ви праща тази мисъл.
към текста >>

Редовната всекигодишна игра на нестинарите, която става пред очите на всички, е една оглушителна плесница за тези, които мислейки се за много учени, мислейки че познават законите на природата и живота, отричат всичко „чудесно“ и всичко „свръхестествено“.

Редовната всекигодишна игра на нестинарите, която става пред очите на всички, е една оглушителна плесница за тези, които мислейки се за много учени, мислейки че познават законите на природата и живота, отричат всичко „чудесно“ и всичко „свръхестествено“.
4 (следва) За нестинарите Както на мнозина е известно, всяка година на 3 юни, празника св. Константин и Елена, в с. Вургари (с. Българи), Малко Търновско, стават големи тържества придружени с игра върху огъня, в която взимат участие т. н. нестинарки, специално подготвени жени, които играят в огъня без да имат каквато и да било вреда или пък до остават някакви следи от изгаряния по тялото им. Редовната всекигодишна игра на нестинарите, която става пред очите на всички, е една оглушителна плесница за тези, които мислейки се за много учени, мислейки че познават законите на природата и живота, отричат всичко „чудесно“ и всичко „свръхестествено“. Наистина, нищо чудно и нищо свръхестествено не съществува в природата и частно в живота на човека. Съществуват само непознати нам, непознати на официалните учени сили и закони, съществуват неизследвани светове, съществуват явления, факти в живота, които обръщат надолу с главата всички кристализирали научни схващания, на които обикновено се гледа като на безсъмнени, доказани, очевидни истини, като на ненарушими научни догми. Огънят изгаря, казва науката, а и ежедневният опит на всички хора показва същото. В това не може да има никакво съмнение. Но ето че има случаи — и то не един или два случая, не такива, които стават само веднъж или на едно място — има случаи, които стават на много места и много пъти, редовно се повтарят, когато този закон — че огъня изгаря и нанася вреди на човешкото тяло, не действа.
към текста >>

Не знам, как се стърпях да не му залепя в тоя момент една плесница или да го заплюя!

Това бе невероятна болест на злобното нищожество пред лицето на таланта и ума. Тоя болен зъл човек ми изглеждаше като чудовище. Но все пак той обожаваше дъщеря си. — Слушайте, казах му аз, като го хванах за рамото и допрях лицето си до неговото — дъщеря ви не може да бъде спасена без майка й!! — Но ако аз искам да живее тя — закрещя той — то е, само за да я счита майка й мъртва!! Не знам, как се стърпях да не му залепя в тоя момент една плесница или да го заплюя! Тогаз си представих всичко ясно; всичката правота и честност на майката и цялото безумие на тоя зъл човек. — Тъй, тъй, почнах да хитрувам аз — не се вълнувайте. Нека да говорим за дъщеря ви. Днес, според мене, тя е малко по-добре . . .
към текста >>

Жената, побесняла от това, му ударила една плесница и изчезнала в сайванта, чиято врата се затворила пак без шум и автоматично.

Пленен от нея, младият Г. пристигнал там, носещ сладкиши, и намерил приятелката си, която му предложила да прекарат у нея тая щастлива вечер. Той на драго сърце я последвал и след малко забелязал, че те са излезли извън града и се намират на полето. Тя вървяла напред по една тясна пътека, той я следвал мълчаливо, но вече някак си неохотно. Тутакси те са се намерили пред нещо като сайвант, чиято врата се отворила механически и жената направила знак на любимеца си да влезе след нея, но последният, уплашен, се отдръпнал и отказал да влезе. Жената, побесняла от това, му ударила една плесница и изчезнала в сайванта, чиято врата се затворила пак без шум и автоматично. Още повече ужасен, момъкът тичешком се върнал в града. Било вече 2 часа след полунощ, когато стигнал в къщи, и първата му дума била: „светнете! “ Светнали му и всичките му домашни извикали от очуддване и страх, като видели бузата му, по която бил ударен, черна като катран. Всичките опити да я измият останали напразно. Нещо повече: незабавно момъкът се разболял и след кратко време се поминал“ Друг вестник Vilner Freund, издаван в същия град, съобщава: „Един железничар срещнал черната жена на един мост в квартала Люлишкец.
към текста >>