Търсене в текстове за 'Плесница'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 59 резултата в 43 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 6.64. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

Ударя го, но браминът вдига ръка, да го удари, но не го удря, не му връща плесницата.
Това нещо го научих, след като се върнах в България. Тогава ми дадоха да прочета една беседа на Учителя, която е държал по него време и разбрах какво предметно учение е дал на учениците. В тази беседа се казва: „Един адепт праща един свой ученик при един военен, да му удари един плесник. Но военният му удря два плесника. След туй го праща при един брамин, за да го удари. Ударя го, но браминът вдига ръка, да го удари, но не го удря, не му връща плесницата. Праща го това при Учителя на Бялото Братство, за да го удари, но Той стои спокоен, абсолютно нищо не реагира". Тук Учителят дава методите как постъпват адептите на различните школи. А тук, на Изгрева, побоят, който беше станал, той бе инсцениран, нагласен от двореца, за да се докаже на Лулчев, а и на другите, че Петър Дънов няма никакви окултни сили. И когато става този двубой, Учителят ги разпръсва всички и остава сам. Учителят е очаквал този момент, макар че след това става голямо смущение в братството.
към текста >>

2. 180. ДЕДО ПОП КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

ТОМ 5

Дедо поп толкова се възмутил, че станал и с голяма сила ударил плесница на владиката в присъствието на всички свещеници.
Дедо поп знаеше кой е сина му, уважаваше го и зачитането им бе взаимно. Дедо поп беше посещавал София, бяхме го виждали в нашите среди, седеше на стол, гледаше ни, усмихваше се и беше в едно състояние на благост като виждаше, че ние всички се движим около сина му като около някакво слънце. Той знаеше кой е сина му и знаеше, че Духът бе в него. Не можеше да не изпита бащинско удовлетворение, че е бил свидетел на такива Божии свидетелства и че е доживял всички това пророчески да се сбъдне. Разправяха ми, че той е бил извикан веднъж от владиката Симеон Варненски, митрополията, в която е работил като свещеник и владиката нарекъл сина му Юда и че е изменил на църквата. Дедо поп толкова се възмутил, че станал и с голяма сила ударил плесница на владиката в присъствието на всички свещеници. Станал и си излязъл, а владиката не казал нито една дума. Във връзка с този инцидент Учителят Дънов казал за владиката следното: „За тази му постъпка ще боледува, ще боледува, но все пак ще оцелее". И наистина владиката боледува много дълго, но накрая оцеля и оживя. Майката на Учителя се казваше Добра. Тя е била една обикновена жена.
към текста >>

3. 184. ИВАН ТОЛЕВ, РЕДАКТОРЪТ НА „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС

ТОМ 5

Това му подейства нещо повече от плесница.
Кредит не може да се дава на човек, който пръска парите си, образно казано, за кръчми". Веднъж отивам на чешмата в Диана бад да си налея една стомна с вода. По това време ние правехме опити с носене на вода. Толев беше също там и започваше да ме ухажва отново. Накрая аз не изтърпях и му казах: „Жалко, че нито един лъч от Словото на Учителя не е проникнал у вас". Това му подейства нещо повече от плесница. Ако му бях ударила плесница щеше да я приеме като подарък от мене. Аз си тръгнах, а той след мен размаха ръце, размаха юмруци и започна да вика: „Аз ще дам да се разберете, аз ще ви дам да се разберете". Това беше закана срещу всички ни и така той се опълчи срещу Учителя и Братството. Скоро време той се обяви официално срещу Учителя и стана най-големия му враг. Но преди да се обяви официално за негов враг веднъж срещам Учителя, а с него и Толев.
към текста >>

Ако му бях ударила плесница щеше да я приеме като подарък от мене.
Веднъж отивам на чешмата в Диана бад да си налея една стомна с вода. По това време ние правехме опити с носене на вода. Толев беше също там и започваше да ме ухажва отново. Накрая аз не изтърпях и му казах: „Жалко, че нито един лъч от Словото на Учителя не е проникнал у вас". Това му подейства нещо повече от плесница. Ако му бях ударила плесница щеше да я приеме като подарък от мене. Аз си тръгнах, а той след мен размаха ръце, размаха юмруци и започна да вика: „Аз ще дам да се разберете, аз ще ви дам да се разберете". Това беше закана срещу всички ни и така той се опълчи срещу Учителя и Братството. Скоро време той се обяви официално срещу Учителя и стана най-големия му враг. Но преди да се обяви официално за негов враг веднъж срещам Учителя, а с него и Толев. Учителят беше особено любезен с него, коткаше го, защото отлично знаеше какво представляваше този дух Толев, Но той като ме видя разпери ръце ужким да ме прегърне.
към текста >>

4. НИКОЛА ГРЪБЛЕВ (1893-1968)

ДУХОВНИ ОПИТНОСТИ /Спомени на Никола Христов Гръблев/ 1. ВРЪЩАНЕ КЪМ МИНАЛОТО

ТОМ 6

Удря ми една хубава плесница и аз се събуждам.
Тогава тя си навряла главата в прозореца и още веднъж ми извикала, аз пак не съм се обадил, макар че разстоянието от нея до мене било 1-2 метра. Извикала още няколко пъти и отишла при майка ми и й казала: „Над самата му глава викам и инат, не ще да се обади". Мама казала на по-голямата ми сестра да ме повика, но и с нея се случило същото. Тогава майка ми дошла до прозореца и силно извикала няколко пъти. Като не съм се обадил и на нея, ядосана слиза по стълбата на мазето, минава през него и излиза при мене. Удря ми една хубава плесница и аз се събуждам. „Защо, казвам, - ме биеш" и почвам да плача". Тя вика: „Я го гледай какъв калпазанин. Трима души крещим над главата му и не ще да се обади и на това отгоре се чуди защо съм го биела". Плачейки отговорих, че не съм чул. В тия няколко мига майчиното сърце е доловило, че действително не лъжа, защото ме улови за ръката и каза Меко: „Хайде, ела си и друг път не се заплесвай толкова." Тя е разбрала, че не го правя нарочно, защото ще наблюдавам иначе и като видя опасност ще взема необходимата дистанция.
към текста >>

5. 11. СПАСЯВАНЕ ОТ РАЗСТРЕЛ НА 54 ДУШИ КОМУНИСТИ ОТ ЕДИН ЧЛЕН НА БЯЛОТО БРАТСТВО

ТОМ 6

В обществената безопасност бях посрещнах и поздравен от палача Баладински с ругатнята: „сволоч" и освежен с една силна плесница, която размъти мозъка в главата ми.
Слушайки ритмичното тракане на колелата на влака неволно си задавах не веднъж въпроса: Какво ли ме очаква от днес нататък?... На всяка гара пътниците, слизайки от влака се спираха пред кабинката, в която бях затворен сам - на прозореца бе поставена табелка „Влизането забранено". Същото правеха и пътниците, които се качваха. Привечер стигнахме на гара Бургас. Комендантството усили охраната с още един полицай. В обществената безопасност бях посрещнах и поздравен от палача Баладински с ругатнята: „сволоч" и освежен с една силна плесница, която размъти мозъка в главата ми. Там беше и Иван Георгиев, който не можеше да издържи погледа ми и излезе. След „обичайното предаване-приемане" бях записан.и изпратен (заведен) във вагон N 2 до пристанището. Първото зловещо отваряне на вагона ми направи смразяващо впечатление. Вътре лежаха по корем не хора, а пребити от бой трупове. Гледка по-страшна от тая на бойното поле.
към текста >>

6. 10. Неизпълнената задача

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

ТОМ 7

“ „И аз се мъча да го изпълнявам.“ И докато бай Иван му дава тоя отговор, този се засилил и като му ударил една плесница, та свят му се завило.
“ „Четем я“, отговорил бай Иван. „Ами четете ли Евангелието? “ „Четем го.“ „Ами това, което пише в Евангелието изпълнявате ли го? “ Бай Иван му отговорил: „Ами мъчим се да го изпълняваме“. „А ти изпълняваш ли го? “ „И аз се мъча да го изпълнявам.“ И докато бай Иван му дава тоя отговор, този се засилил и като му ударил една плесница, та свят му се завило. Този човек очаквал, че като го удари от едната страна, както е писано в Евангелието, бай Иван ще се обърне и ще си подложи и другата страна и този да му удари още една плесница. Но бай Иван в тоя момент като му ударил тая плесницата, нито за задачата се сещал, нито за нещо друго, за нищо. Просто станал, понеже бил седнал и като му ударил един ритник в слабините и го повалил на земята. Този човек 15-20 минути не можел да дойде на себе си. След като дошъл на себе си едвам станал и пелтечейки му вика: „Та-та-ка ли из-пъл-нявате Писанията?
към текста >>

Този човек очаквал, че като го удари от едната страна, както е писано в Евангелието, бай Иван ще се обърне и ще си подложи и другата страна и този да му удари още една плесница.
„Ами четете ли Евангелието? “ „Четем го.“ „Ами това, което пише в Евангелието изпълнявате ли го? “ Бай Иван му отговорил: „Ами мъчим се да го изпълняваме“. „А ти изпълняваш ли го? “ „И аз се мъча да го изпълнявам.“ И докато бай Иван му дава тоя отговор, този се засилил и като му ударил една плесница, та свят му се завило. Този човек очаквал, че като го удари от едната страна, както е писано в Евангелието, бай Иван ще се обърне и ще си подложи и другата страна и този да му удари още една плесница. Но бай Иван в тоя момент като му ударил тая плесницата, нито за задачата се сещал, нито за нещо друго, за нищо. Просто станал, понеже бил седнал и като му ударил един ритник в слабините и го повалил на земята. Този човек 15-20 минути не можел да дойде на себе си. След като дошъл на себе си едвам станал и пелтечейки му вика: „Та-та-ка ли из-пъл-нявате Писанията? “ А бай Иван му отговорил: „Ако е за плесниците ще ти дам да ми удариш още една плесница, но за ритниците нищо не е писано“.
към текста >>

Но бай Иван в тоя момент като му ударил тая плесницата, нито за задачата се сещал, нито за нещо друго, за нищо.
“ „Четем го.“ „Ами това, което пише в Евангелието изпълнявате ли го? “ Бай Иван му отговорил: „Ами мъчим се да го изпълняваме“. „А ти изпълняваш ли го? “ „И аз се мъча да го изпълнявам.“ И докато бай Иван му дава тоя отговор, този се засилил и като му ударил една плесница, та свят му се завило. Този човек очаквал, че като го удари от едната страна, както е писано в Евангелието, бай Иван ще се обърне и ще си подложи и другата страна и този да му удари още една плесница. Но бай Иван в тоя момент като му ударил тая плесницата, нито за задачата се сещал, нито за нещо друго, за нищо. Просто станал, понеже бил седнал и като му ударил един ритник в слабините и го повалил на земята. Този човек 15-20 минути не можел да дойде на себе си. След като дошъл на себе си едвам станал и пелтечейки му вика: „Та-та-ка ли из-пъл-нявате Писанията? “ А бай Иван му отговорил: „Ако е за плесниците ще ти дам да ми удариш още една плесница, но за ритниците нищо не е писано“. Човекът си отива, а бай Иван тогава се сеща за задачата, че в случая задачата от Учителя е провалена и започва да се ядосва защо не е могъл да съобрази, че това е последния ден и че съдбата му поднася това изпитание, за да провери доколко ще изпълни задачата си.
към текста >>

“ А бай Иван му отговорил: „Ако е за плесниците ще ти дам да ми удариш още една плесница, но за ритниците нищо не е писано“.
Този човек очаквал, че като го удари от едната страна, както е писано в Евангелието, бай Иван ще се обърне и ще си подложи и другата страна и този да му удари още една плесница. Но бай Иван в тоя момент като му ударил тая плесницата, нито за задачата се сещал, нито за нещо друго, за нищо. Просто станал, понеже бил седнал и като му ударил един ритник в слабините и го повалил на земята. Този човек 15-20 минути не можел да дойде на себе си. След като дошъл на себе си едвам станал и пелтечейки му вика: „Та-та-ка ли из-пъл-нявате Писанията? “ А бай Иван му отговорил: „Ако е за плесниците ще ти дам да ми удариш още една плесница, но за ритниците нищо не е писано“. Човекът си отива, а бай Иван тогава се сеща за задачата, че в случая задачата от Учителя е провалена и започва да се ядосва защо не е могъл да съобрази, че това е последния ден и че съдбата му поднася това изпитание, за да провери доколко ще изпълни задачата си. Зарязал той прането и започнал да се разхожда напред-назад в двора и разхождайки се в двора, вижда че на полянката се намира Учителят и няколко други наши приятели. Той решава да отиде при Учителя, да се изповяда и да се оплаче, че не е могъл да изпълни задачата си. Отива при Учителя, Който се обръща към него да го пита какво има. Бай Иван Му разказва случката както е станала.
към текста >>

7. 9. Плесницата

Юрданка Жекова (от Цанка Екимова)

ТОМ 7

9. ПЛЕСНИЦАТА Какви ли не случаи имаше в Търново на колибата с тези двама светци.
9. ПЛЕСНИЦАТА Какви ли не случаи имаше в Търново на колибата с тези двама светци. Михаил си позволи да закачи една млада девойка, да я прегърне и целуне. Аз видях тази му постъпка и казах веднага на Учителя. Изведнъж Той стана много сериозен, слезе в градината, а аз се закрих, да не ме видят и наблюдавах зорко какво ще стане. Учителят извика Михаил. Той застана до него и тогава Учителят му удари една силна плесница, че оня се облещи.
към текста >>

Той застана до него и тогава Учителят му удари една силна плесница, че оня се облещи.
9. ПЛЕСНИЦАТА Какви ли не случаи имаше в Търново на колибата с тези двама светци. Михаил си позволи да закачи една млада девойка, да я прегърне и целуне. Аз видях тази му постъпка и казах веднага на Учителя. Изведнъж Той стана много сериозен, слезе в градината, а аз се закрих, да не ме видят и наблюдавах зорко какво ще стане. Учителят извика Михаил. Той застана до него и тогава Учителят му удари една силна плесница, че оня се облещи. След това Учителят му говори дълго. Аз не можах да чуя разговора, но видях и чух плесницата.
към текста >>

Аз не можах да чуя разговора, но видях и чух плесницата.
Аз видях тази му постъпка и казах веднага на Учителя. Изведнъж Той стана много сериозен, слезе в градината, а аз се закрих, да не ме видят и наблюдавах зорко какво ще стане. Учителят извика Михаил. Той застана до него и тогава Учителят му удари една силна плесница, че оня се облещи. След това Учителят му говори дълго. Аз не можах да чуя разговора, но видях и чух плесницата.
към текста >>

8. 29. УРОКЪТ КЪМ ЕДНОГО, БЕ УРОК КЪМ ВСИЧКИ

ТОМ 8

Доживяхме да видим и това, което бе плесница за всички, които слушаха Словото на Учителя, но не изпълняваха онова, което Той говореше като правила и задачи на ученика.
Тя научи този урок. Но имаше други братя и сестри на Изгрева, които не научиха този урок. Тогава трябваше сами да учат какво значи непослушание към урока, който е предал Учителят на ученика, защото този урок към едного на Изгрева бе урок към всички. Накрая се стигна до там, че някои братя и сестри в почтена възраст останаха без препитание и парични средства. Някои дочакаха до онази пределна възраст, към която държавата отпускаше социална пенсия на бедните и изоставените от обществото свои граждани. Доживяхме да видим и това, което бе плесница за всички, които слушаха Словото на Учителя, но не изпълняваха онова, което Той говореше като правила и задачи на ученика. Първото задължение на ученика бе да изкара с честен труд прехраната си. И със своят труд да бъде полезен на обществото, в което живее. А чрез живота си да прилага Учението на Учителя.
към текста >>

9. 39. ПОБОЯТ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ 1936 Г.

ТОМ 8

И Му зашлевява една силна плесница и му нанася удари с юмруци.
Че един ден, както Учителят е в салона, а там е бил брат Йванчо Кавалджиев, който беше цигулар. Там е бил в салона той само. Пристигат двама младежи, единия от тях пита: "Кой е Петър Дънов? " А Учителят в това време е в салона. Учителят казва: "Аз съм този". И Му зашлевява една силна плесница и му нанася удари с юмруци. В това време брат Кавалджиев изчезва от салона, избягва. Спомням си, Учителят получава пареза, както е писано от брат ми. Тогава помня, когато се научават, сестра Елена Андреева казва: "Много грозно постъпихме, как не можахме да бъдем покрай Учителя в това време? Как изпуснахме този момент? " Безспорно, всички бяха потресени от този случай, но въпреки това Учителят остана верен на Бога и си продължи работата с класовете и продължава да чете лекциите си.
към текста >>

10. 69. ОТВОДЯЩИЯТ КАНАЛ В ШКОЛАТА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

ТОМ 9

И не знам дали разказах този случай и един път Учителят пред целият клас, в нашият салон на „Оборище" й удари плесница.
„Оборище" 14 там като бяхме, значи, ние влязохме в 1923 год. към 1924 год. тя е още в първите години в Братството и в Школата, като говори Учителят тя Му възразяваше, обаждаше се. В клас не, но Му възразяваше така вънка при хранене на маса, говореше на Учителя. Вижте, сега не мога така да възпроизведа как точно е било, но Му говореше неща, за да Го изобличи, говореше Му неща, за да каже че е несправедлив, от тоя род неща говореше. И не знам дали разказах този случай и един път Учителят пред целият клас, в нашият салон на „Оборище" й удари плесница. Сега, какво да Ви кажа. Едни съдеха после Учителя, че как така си е позволил да удари, даже имаше приятели, които заради този случай се отделиха, отдалечиха се от нас тогава. Казаха: „Какъв е този Учител да бие ученици? " Това беше за много хора съблазън. Та в туй отношение Магдалина е била съблазън за начинът, по който говори и с предизвикателствата, които отправяше на Учителя.
към текста >>

11. 137. УЧИТЕЛЯТ ИМАШЕ ЧИСТОТАТА НА ДЕТЕ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

" Аз не мога да знам затова какви скандали ще стават, но Димитринка така имаше една рязкост, защото Димитринка веднъж, когато с Методи отишла да й купува шапка, тя му ударила плесница в магазина.
В.К.: Слънчогледите. Е.А.: Да, слънчогледи, така ги наричаха. И вече престана там да ходи, там където беше и при един случай, след като цялата опитност беше се развила, аз казах на Учителя, че съм забелязала това, даже Той ми вика: „Ама ти забеляза ли това? " „Забелязах Учителю, че тя престана да ходи там, пък после стоеше при сестрите тука". И тогава Той ми каза: „Ти знаеш ли какви скандали щяха да станат там? " Аз не мога да знам затова какви скандали ще стават, но Димитринка така имаше една рязкост, защото Димитринка веднъж, когато с Методи отишла да й купува шапка, тя му ударила плесница в магазина. Така че тя имала значи тупето да си позволи такова нещо. Един човек, който впоследствие тя се промени, след като направи връзката с него и там с него живяха дълго време. В.К.: А Методи Константинов откъде се яви, откъде дойде? Е.А.: Методи дойде от чужбина. Завърши, дойде от чужбина.
към текста >>

12. 154. УСЛОВИЯТА НА УЧИТЕЛЯ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Учителят й удари една плесница в класа.
Какво да ти кажа, едно същество объркано. В.К.: Става медиумична. Е.А.: Да, да. Объркано същество, което не се контролира и не беше приятна картина. Даже един път, хайде и това да го кажа. Учителят й удари една плесница в класа. Някои братя се съблазниха. Но пък Учителят беше казал, че Магдалена е взела много благословение от Него като поела плесницата My. В.К.: Те в смисъл се съблазниха братята, как Учителят може да бие. Е.А.: Да съблазниха се. Той беше ударил и Ангел, този кухненски както му казвахме.
към текста >>

Но пък Учителят беше казал, че Магдалена е взела много благословение от Него като поела плесницата My.
Е.А.: Да, да. Объркано същество, което не се контролира и не беше приятна картина. Даже един път, хайде и това да го кажа. Учителят й удари една плесница в класа. Някои братя се съблазниха. Но пък Учителят беше казал, че Магдалена е взела много благословение от Него като поела плесницата My. В.К.: Те в смисъл се съблазниха братята, как Учителят може да бие. Е.А.: Да съблазниха се. Той беше ударил и Ангел, този кухненски както му казвахме. А той накрая и той съвсем, на полова база съвсем се обърка. Да, много.
към текста >>

13. 08 - 04. НЕДЕЛЧО ПОПОВ

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

ТОМ 10

В това време Учителят става от катедрата и отива при него, като му лепва една силна плесница и после той се събудил.
а моята остана 2000 лева. Той беше с по-голяма заплата, но пак живеехме заедно. Той дойде на Изгрева при мене и започна да посещава школата. Той отдавна искаше да посещава школата, но аз все го въздържах. Та той един път сънува, че идва в школата и влиза тихомълком. В това време Учителят става от катедрата и отива при него, като му лепва една силна плесница и после той се събудил. Викам му. че който иска да влиза без позволение, така ще получава плесници. Това е било сън, разбира се. И по-късно той започна да посещава школата и понеже е по-общителен от мене, скоро се запозна с младежите, академичната младеж. Започна да кани Учителя на концерт, като вземаше лека кола за отиване, както и за връщане.
към текста >>

14. БЕСЕДИ на Учителят Дънов пред ръководителите на братските кръжоци в страната 1923 година

Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.

ТОМ 14

Детето ви, като се качи на гърба ви и ви опъне ушите и дърпа косата, ще му ударите плесница.
Христос му казва: „Ти си здрав вече, но не съгрешавай за да не ти стане нещо по-лошо" .Христос преди 2000 години излеку ва тази култура, т. е. показа, че Любовта - Божествената Любов е пътят, по който можеш да си вървиш здрав. От много хиляди години са казвали, че Бог е нещо недостъпно, което не може да се люби и затова трябва да обичаме ближните си Но как ще се обичаме един други? Как ще любиш другите като себе си? Покажете някои човек, който люби другите като себе си. Детето ви, като се качи на гърба ви и ви опъне ушите и дърпа косата, ще му ударите плесница. Това е отрицателна мярка. Ако биеш, ако затваряш някого, това не е мярка. Мярката - това е нещо положително. Който бие той няма мярка. Той не знае как да постъпи.
към текста >>

15. XII. ДЪНОВИСТИ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 15

Дъщерята казала: „Те готвят по-хубаво от тебе, затова баща ми ще остане при тях." Майката и ударва една плесница „Неблагодарнице, аз те създадох." „Да ама те готвят по-хубаво от тебе" - изкрещява дъщерята.
След няколко дни отново идват на Изгрева, но вече гладни, измършавели, със сплескан фасон, с наведени погледи, мълчаливи. Брат Боев им дава една тенджера с гозба и казва: „Това го сготвиха вчера сестрите за него. Хареса му, яде, яде, но му артиса. Хапнете и вижте с какво го храним." Онези се нахвърлили върху тенжерата и я ипразват. Толкова са били гладни, че с лъжици са яли от нея, а не с вилици. Дъщерята казала: „Те готвят по-хубаво от тебе, затова баща ми ще остане при тях." Майката и ударва една плесница „Неблагодарнице, аз те създадох." „Да ама те готвят по-хубаво от тебе" - изкрещява дъщерята. А Боян Боев се залива от смях, а той имаше гръмогласен смях. „Брат Боев, абе нямали някакъв изход за нашата работа? " „Отидете при Учителя да видим какво ще ви каже". Отиват, приема ги и през цялото време мълчат с наведени глави. Казал им: „Отидете при стенографките и вземете онази беседа.
към текста >>

16. 21. В ЧИТАЛИЩЕТО „АРХАНГЕЛ МИХАИЛ

ТОМ 16

Стражарят сграбчи останалите няколко беседи от ръката ми, плесна ми една плесница, като ми каза, че съм арестуван, и ме подкара към полицейския участък.
Като завърши сказката, народът почна да се разотива. Аз застанах на изходната врата и обяснявах на излизащите, че тази беседа е от Учителя Дънов, да я прочетат и да разберат какво говори Той. Беседата се разземаше от гражданите безплатно. Останали бяха няколко броя в ръката ми, когато се подаде излизащият дядо владика. Като видя, че раздавам беседата „Новият живот", заповяда на стражаря да ме арестува. Стражарят сграбчи останалите няколко беседи от ръката ми, плесна ми една плесница, като ми каза, че съм арестуван, и ме подкара към полицейския участък. След мен тръгнаха няколко братя, които веднага влязоха при началника на полицията, който им бе познат, и гарантираха, че ме познават и че съм техен познат. Началникът даде заповед на стражаря да ме придружи до квартирата на братовчед ми и като ми вземе ученическата книжка, да ме освободи. Тогава аз бях ученик в седми клас в Поповската гимназия. След няколко дни червеният тефтер се разнасяше от училищния прислужник и във всеки клас на гимназията се прочиташе решението на учителския съвет, че на Пеню Ганев се намалява поведението с една единица, загдето е продавал забранена литература. Аз се ползвах пред учениците на гимназията с добро име, бях примерен ученик и учителите ми думаха „бати Пеню", Като прочетоха протокола в нашата учебна стая, всички ученици се изсмяха и казаха: "Щом на бати Пеню са намалили поведението, то тогава всички нас трябва да ни изключат от гимназията." На следващия срок ми повишиха пак поведението.
към текста >>

17. 1923 година

ТОМ 16

" -„Аз съм свободен." Но той ме тегли за участъка и ме блъсна щото с плесница по тила закачи и народът (християнският) се смееше и радваше на това.
И Народът - зверски усмихнат, изказа: „Анатема! " и на излизане аз продавах книгите, обаче народът ги ненавиждаше, понеже им се каза, че те са опасни и роптаеха против мене. Дойде един старши подофицер и ме пита аз какъв съм. Казах: „Ученик." - „Дай си легитимацията." - „Не е в мен" - отговорих. - „Защо продаваш и имаш ли право? " -„Аз съм свободен." Но той ме тегли за участъка и ме блъсна щото с плесница по тила закачи и народът (християнският) се смееше и радваше на това. Откараха ме в участъка, дадоха ми стражар и аз отидох в квартирата на Кольо Събев и им дадох легитимацията и ме освободиха. На другия ден се завърнах в Попово. Получих легитимацията от директора, с писмо от жандармерията, в което пишат, че аз съм опонирал и нарушавал тишината. Но!... На 28. сутринта се чете „ Стани, опаши се".
към текста >>

18. 1929 година

ТОМ 16

Може би плесница ми удря, за недобрите ми писма.
Вечерта с ламбата доизкърпих. Следобед снегът се преобърна в дъжд и цял ден вали, сега до 10 ч, и изглежда, че ще вали още, защото небето е покрито с черни облаци. Мрак цари вънка. Спомних си днес и по много въпроси се справях с Еленка. Тя вече дълго не ми е писала. Може би плесница ми удря, за недобрите ми писма. Тя всичко хубаво дава на мен от най-чистата си душа и скъпоценни бисери от богатата съкровищница, с която Бог я е надарил. Как искрено, как мило и с какъв жар ме тя буди към чистота и святост, в живот, пълен само с поезия, молитви и хваления към Всевишния, защото ни е събудил да станем и оживеем в новия живот с пробуденото съзнание. И с какво ли бих могъл, мила сестра, да ти отплатя за добрините, които ми стори, с твоите добри писма! Ти едно искаш от мен: „Чистота, святост, чистота в мислите, чувствата, и в изпълнението, с жива вяра в Бога и тия велики светли духове, които бдят и ни ръководят в нови сфери, в нови местности, населени с разумни същества." Колкото си по-далеко от мен, толкова душата ми е по-близо до твоята. Ти, светъл дух, светилник на стящите в тъмнина!
към текста >>

19. 3. Разговор с Учителя на братската вечеря на 3.XI.1928 г.

VIII. Писма на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и до Пеню Ганев. Разговори с Учителя, изпращани от Боян Боев

ТОМ 17

Някой път имаш някоя голяма загуба - не е ли това една плесница?
Първото Бог ще одобри. Аз предпочитам да ти ударя две плесници. Аз предпочитам да бъда приятел с Бога, отколкото с тебе. Като приятел на Бога, и с тебе ще бъда добър. Да бъда добър, значи дати мисля доброто. Някой път имаш някоя голяма загуба - не е ли това една плесница? Или ти дойде някоя болест - това не е ли плесница? Като дойде човек така да мисли, вече намира... Един мой приятел се завтекъл да бие някого, да го направи пестил. Неговия крак блъснаха о един камък и искри изскочиха и забрави да бие оногова. После той прости. Препъването о камъка му дало добър урок.
към текста >>

Или ти дойде някоя болест - това не е ли плесница?
Аз предпочитам да ти ударя две плесници. Аз предпочитам да бъда приятел с Бога, отколкото с тебе. Като приятел на Бога, и с тебе ще бъда добър. Да бъда добър, значи дати мисля доброто. Някой път имаш някоя голяма загуба - не е ли това една плесница? Или ти дойде някоя болест - това не е ли плесница? Като дойде човек така да мисли, вече намира... Един мой приятел се завтекъл да бие някого, да го направи пестил. Неговия крак блъснаха о един камък и искри изскочиха и забрави да бие оногова. После той прости. Препъването о камъка му дало добър урок. Аврам беше адепт, запознат с Божието откровение, с Божието учение.
към текста >>

20. 61. Мария Николова Гърнева. 61.6. Сънищата се сбъдват

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

А един път сънувам, че ми удари плесница и ми каза: - Какво правиш ти с този гагаузин!
" После добави: „Аз не искам да влагаш чувствата си в друг! " Казах за тоя си сън на Граблашева, а тя да вземе да Му Го каже. Той се смял със сълзи и отвърнал: - Когато човек не може да отиде при слънцето, тогава той ще отиде при звездичките! Това никак не е чудно! Под „звездичките" лесно може да се разбере, че това са братята, с които по това време имах познанство и дори приятелство. А един път сънувам, че ми удари плесница и ми каза: - Какво правиш ти с този гагаузин! Очевидно, тоя „гагаузин" беше Станчо. Защо го нарече така, не зная. Гагаузин, това е нито българин, нито турчин. А ето как се яви на сцената тоя Станчо. Имаше си той барака наблизо до мене.
към текста >>

21. 8. Спомени из робското време. (По случай 50-годишнината от Освобождението на Хасково)

VI. Статии на д-р Стефан Кадиев във в. „Хасковска поща'

ТОМ 17

Заптието ми удари една плесница и изкрещя: „Чабук евине бе пич!
Майсторите бързо събраха инструментите в торбите си и се вмъкнаха в тясната уличка. Стана ми нещо страшно. След малко се зачу откъм църквата „Св. Архангел" дрънкане на железа. Подадоха се няколко низами в кръг, а между тях - около двадесетина млади българи. Заптието ми удари една плесница и изкрещя: „Чабук евине бе пич! " Аз изплаках и хукнах да бягам. Отидох на другия край на моста и се покатерих на гредите му. Групата низами и окованите във вериги българи стигнаха до моста. Поставиха под куките сандъчета, привързаха въжета за куките, направиха примки, прехвърлиха ги на шиите на няколко „комити", ритаха сандъчетата и нещастниците увисваха на въжетата. Бесеха ги Били комити от Каршиака (Чирпанско).
към текста >>

22. 16. Годината

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Дойде ли при нея някой не за работа, а за задявки и удоволствия, ще получи такава плесница, че ще му светнат очите: че тя не обича помътените от сласт погледи, а ясните, прями, трезви взори.
И в него, като спретната чевръста мома, която шета в къщи, и съвсем не й е до приказки и задявки - тя ще хвърли безжалостно всички партушини и вехтории. Не ще търпи нищо вехто. Който иска да гради с вехти греди, с останки, който иска да преправя стари дрехи, износени, който иска да кърпи вехтото с ново - ще изпита замаха на нейната ръка. И ще види вехториите му да пламтят в огъня. Който иска да бъхта стари, отъпкани пътеки, които водят не до изворите на живота, а до застояли и почти изчерпани щерни, до плесенясали води, в които квакат политически и религиозни жаби, и да носи на хората вода от тях - ще се види настигнат от вихър и ще намери всички мостове по тия пътища изгорени. Дойде ли при нея някой не за работа, а за задявки и удоволствия, ще получи такава плесница, че ще му светнат очите: че тя не обича помътените от сласт погледи, а ясните, прями, трезви взори. Тя ще свърне като светкавица в кабинетите на царе, управници, ръководещи, челни люде и на мнозина ще развали домашните сметки: тя не търпи лъжа, не търпи нищо старо, не търпи кърпеж, не търпи подпори на онова, що вече клони да рухне. Тя носи и иска ново, ново! Тя носи инструменти в торбата си и раздава наляво и надясно — на всеки, който иска да работи с нея, да оре, да сее да гради с "отвее, ъгъл и кръг". Който иска да чисти извори, да гради чешми, да проправя нови пътища до бликащите на воля извори в планинските пазви. Който иска да работи - тя му се усмихва, тази усмивка ще му влее бодрост—бодростта на ясен, тих зимен ден - студен, но добър и здрав, който те кара не да се разполагаш и седиш, а да ходиш спретнат, чевръст и да работиш нещо, за да се раздвижи кръвта ти.
към текста >>

23. 34.4. КОЙ Е ДЪНОВ?

ТОМ 20

(свято?) общество за духовно обновление на българския народ», намерило «благословено време» и започнало: 1-ва свещена плесница... 1-во издание.
Но и авторът на тази книга е нещо особено: От «Венценосното звено на православното св. Общество за духовното обновление на българския народ»! Браво! Браво! «Венценосною звено на православното св. (свято?) общество за духовно обновление на българския народ», намерило «благословено време» и започнало: 1-ва свещена плесница... 1-во издание. Тъй, тъй, навсякъде все плесници... карайте - време му е! Точно по думите Христови, или по православието? Артък ако и сега не се обнови българският народ... с плесници... тогава никога не вярвам и да се обнови. Пустият му Семков, добре, че умря, инак щеше да се отчае, като види каква сериозна конкуренция е направено на неговото капитално съчинение «Жалостна Македония, убийствата на консулите в Солун и рецепти за правене тахан халва и рахат локум.» Пожелаваме дълъг живот на «Венценосното звено» в днешните «благословени времена» - и повече «свещени плесници» - белким и самото то се опомни. «Хашен» Мота В.
към текста >>

24. 44. КАК ЖИВЯ НЯКОГА УЧИТЕЛЯТ

ТОМ 20

Но понякога бликаше негодуванието и Той шумно люшкаше публично плесницата на тия, които виждаха и не правеха, знаеха истината сами и заблуждаваха съзнателно.
(Преди да бе Аврам - аз бях!) в миналото и в бъдещето. И от тая шеметна висота на която бе се възйел, Неговия дух почувства единността с Отца Си на небето. Той виждаше по-добре от всички голямото изопачаване формите и законите в обществения и духовния живот на своите съвременници. Той не критикуваше - критикуват само обикновените хора. Той, Който разбираше първопричините, се задоволяваше само да живее един свят живот, с който да покаже възможността да бъде живян и да сее семената, които, като поникнат, да заглушат плевелите, които пълнеха нивата. Но понякога бликаше негодуванието и Той шумно люшкаше публично плесницата на тия, които виждаха и не правеха, знаеха истината сами и заблуждаваха съзнателно. Неговите думи се мяркаха като светкавици - те приковаваха. И което беше по-страшно - те се отекваха винаги в съвестите на тия съзнателни престъпници и превръщаха дните им в неспокойствие, .а нощите - в кошмар. Докогато ходеше всред измета на обществото, Той още не бе опасен. Свещениците Го наричаха обладан от бяс, фарисеите Го мислеха за луд, а книжниците... те нямаха време да чуят за Него, увлечени в своите безконечни догматични препирни. Собствените Му родители, които може би чакаха прехраната от Него, като първороден, Го смятаха, че не е в себе си... «Моите роднини сте вие, които слушате и правите Божието Слово» - бе казал Той веднъж на слушащите го.
към текста >>

25. (142) С. Мърчаево. Разговор с Учителя на 5.V.1944 г., от 10 и ½ до 11 и ¼ сутринта

ТОМ 20

Един много добър свещеник удря на един дякон плесница за погрешка.
Българската политика прилича на оная домакиня, която не знаела да готви и все питала: «Как готвите това или онова? », и казвала: «И ние така.» И веднъж питала как готвят охлювите, а те й казали, че ги чукат в чутура. - «И ние така.» ... В Библията Бог позволи да убият Авеля, но не даде Каин да убият, а каза, че печат ще му удари, та да не смее никой да го убие, и който го убие, ще бъде седмократно наказан. Лошите хора да се не убиват, а да се турят на работа, да видят следствията от последиците. Лошите хора са енергични и трябва да бъдат туряни на работа, а не убивани.639 Малките работи може да имат големи последици. Един много добър свещеник удря на един дякон плесница за погрешка. После дяконът става владика и 25 години гони свещеника. Направил погрешка - с бой не се оправя; бой значи ръст, по-добре е ръст да му дадеш, отколкото бой. Трябва съществените закони, които сега не знаят. В живота има три големи противоречия и три големи хармонии. Който не мисли и не чувствува, и не постъпва добре, ще влезе в тия противоречия.
към текста >>

26. 90. КЪДЕ Е СПАСЕНИЕТО (бр. 26, 22.VІІ.1930 г.)

ТОМ 21

Хората са братя - това ни е казал не някой министър, изпъплил по главите на своите партизани с простени и непростени средства - нито някой цар, на когото „народът” пее днес „под вас, с вас, при вас” - а утре му удря плесница, изгонва вън от държавата, като го праща да реже дърва или да гони пеперуди.
” Във всяко начинание на разумния човешки живот трябва да се тури едно здраво основание. Градението върху временни стремежи, неясни цели, престъпни намерения е градеж върху пясък с гнили греди. Повтарянията на събитията сочат погрешните основи, които не могат да дадат правилни резултати. Днес народите се забавляват сякаш. Повечето се оплакват от немотия, криза, безработица - и същевременно навсякъде се пилеят милиони и даже милиарди, за да се подготвя на същия този народ, от когото ги събират, кървави зрелища, в които ще разстрелват тях и синовете им за „идеали”... като че ли към идеалите водят само кървавите пътища на братоубийството, националната омраза и вековните войни!... Хората са братя - това ни е казал не някой министър, изпъплил по главите на своите партизани с простени и непростени средства - нито някой цар, на когото „народът” пее днес „под вас, с вас, при вас” - а утре му удря плесница, изгонва вън от държавата, като го праща да реже дърва или да гони пеперуди. - Не, това е казано от Тоя, Когото почитаме като Господ наш Христос, който е водач по Пътя, олицетворител на Истината и носител на целокупния Вечен Живот. И ако Той твърди това, кой е, който може да докаже противното? Кой е, който смее да дръзва да мисли, че человек трябва да избере други пътища освен тия, които му са дадени от Върховния водач на человечеството - Христа? Върху гнила основа здраво зданието не се гради, Человечеството трябва да надживее вече своя детски период. С кръв не се гради.
към текста >>

27. VI. 1. Кратки бележки от Общия окултен клас и от Неделните беседи от 1924 г.

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Пращат го да настигне трима пътници, които вървят по пътя - един военен, браминин и адепт, и да им удари по една плесница.
В проявата да угоди на народа. Ако угождаваш на себе си, на ближния си, ще умреш. А да угодиш на Бога. Който се занимава да угоди на Бога, не му остава време да се занимава с малките дребнавости. Един адепт - ученик, искал да познае Божествената Любов. Пращат го да настигне трима пътници, които вървят по пътя - един военен, браминин и адепт, и да им удари по една плесница. Ударил на военния - той се обръща и му връща по-силна плесница; браминът му отвръща с две; а адептът толкова бил унесен, та не усетил нищо. Връща се ученикът при учителя си и пита защо. Учителят му отговаря: Първата плесница е светът; втората е правосъдието, съдилищата; а третата е адептът, занят с Бога. Учителят казал: «Кога твойто сърце и ум се погълнат от Божията Любов, ела при мен! » Три положения има.
към текста >>

Ударил на военния - той се обръща и му връща по-силна плесница; браминът му отвръща с две; а адептът толкова бил унесен, та не усетил нищо.
Ако угождаваш на себе си, на ближния си, ще умреш. А да угодиш на Бога. Който се занимава да угоди на Бога, не му остава време да се занимава с малките дребнавости. Един адепт - ученик, искал да познае Божествената Любов. Пращат го да настигне трима пътници, които вървят по пътя - един военен, браминин и адепт, и да им удари по една плесница. Ударил на военния - той се обръща и му връща по-силна плесница; браминът му отвръща с две; а адептът толкова бил унесен, та не усетил нищо. Връща се ученикът при учителя си и пита защо. Учителят му отговаря: Първата плесница е светът; втората е правосъдието, съдилищата; а третата е адептът, занят с Бога. Учителят казал: «Кога твойто сърце и ум се погълнат от Божията Любов, ела при мен! » Три положения има. Условията ние ги създадохме.
към текста >>

Учителят му отговаря: Първата плесница е светът; втората е правосъдието, съдилищата; а третата е адептът, занят с Бога.
Който се занимава да угоди на Бога, не му остава време да се занимава с малките дребнавости. Един адепт - ученик, искал да познае Божествената Любов. Пращат го да настигне трима пътници, които вървят по пътя - един военен, браминин и адепт, и да им удари по една плесница. Ударил на военния - той се обръща и му връща по-силна плесница; браминът му отвръща с две; а адептът толкова бил унесен, та не усетил нищо. Връща се ученикът при учителя си и пита защо. Учителят му отговаря: Първата плесница е светът; втората е правосъдието, съдилищата; а третата е адептът, занят с Бога. Учителят казал: «Кога твойто сърце и ум се погълнат от Божията Любов, ела при мен! » Три положения има. Условията ние ги създадохме. Бог е едно същество, Което е само благост. А ние правим подпушвание.
към текста >>

28. 11. Петър Тихчев и двете му дъщери

ТОМ 24

Като го ударих една плесница, повалих го на земята." "Ще ни избият." "Нека ни избият." Дядо Петър беше светия, но ето къде е неговото нещастие.
Причината ето къде е. Той бил даскал в едно село в Делиормана. Отишъл на кладенеца, по едно време иде един турчин да си пои коня. Веднага турчинът му удря четири-пет плесници и го поваля на земята. Като си отива, не казва, че турчинът му е ударил четири-пет плесници, но казва: "Като бях на чешмата, идва един турчин, иска да се покаже сербез. Като го ударих една плесница, повалих го на земята." "Ще ни избият." "Нека ни избият." Дядо Петър беше светия, но ето къде е неговото нещастие. Турчинът го би, а той казва, че той бил турчина. Този турчин на кладенеца, това са дъщерите му. Какво да се прави? Да се махне този турчин. Как да се махне?
към текста >>

29. 4. ПУБЛИКАЦИИ НА МИНЧО СОТИРОВ; 4.1. ДУХОВНА БЕСЕДА

Минчо Сотиров

ТОМ 25

Ний, человеците, Божиите чада, като че нямаме и минимална частица от неговото, от Спасителевото търпение - на най-малката обида отговаряме с десетократно по-голяма, на дадените нам мъки, на получените от нас изтезания, отговаряме с жестоки роптания против всичко человеческо, против всичко сътворено от Бога, даже и против самия Него; на една плесница отговаряме с тройна лихва и в последния момент вместо да прощаваме, ний из дълбочините на душата си казваме: проклети бъдете мои мъчители!
Ний се интересуваме за нашето и хорско облекло, храна и др. светски удоволствия и угодничества много повече, стремим се да дадем живот на тялото и то всякога за сметка на душата, която забравяме. Чрез своята доброволна смърт, Спасителя заглади нашите грехове и ни примири с Бога. Като получи Своята смърт чрез разпятие, Той претърпя всички мъки, поругания, плесници и в момента на своето издихание пак помоли Бога Отца да прости неговите мъчители с думите: "Прости им Отче, защото не знаят какво правят"... Какво великодушие, каква хуманност!... Стремим ли се ний към придобиване тия велики добродетели?... Ний, человеците, Божиите чада, като че нямаме и минимална частица от неговото, от Спасителевото търпение - на най-малката обида отговаряме с десетократно по-голяма, на дадените нам мъки, на получените от нас изтезания, отговаряме с жестоки роптания против всичко человеческо, против всичко сътворено от Бога, даже и против самия Него; на една плесница отговаряме с тройна лихва и в последния момент вместо да прощаваме, ний из дълбочините на душата си казваме: проклети бъдете мои мъчители! На вас, на вашите деца, на вашите поколения, на целия ви род, десетократно да се върнат тия мъки и др. подобни клетви, а забравяме, че с тия думи ний ковем бъдещата наша съдба, забравяме още и думите Христови: "Прощавайте, за да прости и вам Отец: кога простите, сами на себе си прощавате!..." Христос прие на себе си, по волята на Бога Отца и по Своето милосърдие греховете на целия свят, а следователно и тежката отговорност за тях. Ний всякога се стараем да хвърлим нашите грехове върху гърбовете на други, ний нямаме доблестта да понесем нашия товар, нямаме смелостта да съзнаем греховете си, а колко рядко се намират хора, които с готовност вземат върху си греховете на чуждите!... На късо казано, определения от Сина Божия път за спасението забравяме и се лутаме по други трънливи и с лош край пътища, когато от друга страна знаем, че Спасителя казва: "Человече, давам ти Божието учение, изпълнявай го така, както Аз го изпълних, ето Аз съм ти огледалото, Моите дела са всякога пред тебе; дай живота си за твоите ближни, както Аз го дадох за теб, а понеже нямаш Моята Божествена сила на търпение, ум и пр., то ако вършиш това, което те учих и което правих, Аз всякога ще те поддържам, ще те подкрепям с Духа Святаго - Моята помощ ще ти даде сила да изпълниш Моите заповеди т.е. помощта Ми ще бъде всякога с теб, защото ти човече, ще се освободиш от греха си, когато се съединиш с Мене чрез жива вяра в самия Мен, чрез Божествената любов (гл.
към текста >>

30. 27 ФЕВРУАРИ 1916 г. - 20 АПРИЛ 1916 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Удари ми даже плесница, като ме видя да стоя пред една витрина с шапка в ръка.
Работя между бреговете на две омрази - Люси Стоянова си обяснява охлаждането на Т. Гладиев към нея с моето приятелство в това семейство. „Подляла съм й вода.” Ние там даже не говорим за нея. Правя грешки по „експедицията” и Малеев ми се кара. Кара ми се и кака... заради късните спевки. Удари ми даже плесница, като ме видя да стоя пред една витрина с шапка в ръка. Казва, че това е цяло безобразие и че добрите момичета не правят така. Колежките от Постоянната комисия ме наричат „момичето с розовите очила". Добре, че ги имам, за да не виждам тази кал, която ме обикаля. Само при Пенка Негенцова се чувствувам добре - при нея съм като под закрила. Всичко друго е кал, кал.
към текста >>

31. ЯНУАРИ 1918 г. - 15 ДЕКЕМВРИ 1918 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

” Тогава и той, о, безочливост, стана и заши войнишка плесница на бледите ми бузи.
А татко, играе на комар. Проиграва заплатата си, проиграва и пендарите на маминия наниз. Никой друг не е взел жълтиците, тя - онази. И почва жесток бой и гнъсни разпитвания. Отчаяна и ужасена викам: „Защо не питаш и татко? ” Тогава и той, о, безочливост, стана и заши войнишка плесница на бледите ми бузи. Бека стои отстрани и очите й святкат. Влизам в студената си килия, падам на колене и чупя тънки, слаби пръсти. Това е страшно, страшно, страшно! Погивам. Смили се, Господи, избавителю, пропадам-безумна, сирота, гладна и помръзнала. Прозорците заледени.
към текста >>

32. ЯНУАРИ 1924 г. - 25 ДЕКЕМВРИ 1924 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Да се впише за плесницата по лявата ми буза от свахината дъщеря, която ме удари бременна на 9 месец, като ми искаше грамадна сума за електричеството.
Как не! Още първите не съм изплатила, втори дългове не правя. Казах на свещеника, че много бърже се преподава и материала мъчно се усвоява, не е практично. Той се засмива така широко, че виждам всичките му кътници. Видя ми се като зинала ламя. Да се впише за плесницата по лявата ми буза от свахината дъщеря, която ме удари бременна на 9 месец, като ми искаше грамадна сума за електричеството. Пък аз й дадох последните си 20 лв., защото лампата ми е слаба. Но тя с удара си прекъсна нещо в окото и сега то гурелясва неспирно и гори, и боли, и мъчно гледам чрез него. Нека чак в 1939 год. се впише развезката на тази болка. Как Учителя ме излекува само с една дума, а детето от утробата й умря, като стана на 14 год.
към текста >>

33. 3.3.1. Спомени на Олга Славчева, записани от Мария Райчева

3.3. Спомени и размисли

ТОМ 26

През 1922 год., късно есента, почти в началото на зимата, снахата на хазяйката ми, бременна в 9-я месец, поради неоснователна ревност, с всички сили ми удари плесница по лявата буза по слепоочието.
Учителят се приближи при мене и рече: „Моли се! " И дордето започнах, Той махна с ръка над главата ми и аз пъргаво скочих на краката си и Му целунах ръка. Той ме помилва по бузата и ме изпрати до вратата. По стълбите бяха тези, които ме занесоха и още други братя и сестри, жъдно очакващи да видят какво ще стане. Аз изтичах по стълбата и почнах да ги прегръщам. През 1922 год., късно есента, почти в началото на зимата, снахата на хазяйката ми, бременна в 9-я месец, поради неоснователна ревност, с всички сили ми удари плесница по лявата буза по слепоочието. Веднага видях премина през мозъка ми искра. Моментално от двете ми очи почнаха да текат гурели. Всеки час трябваше да се мия, защото очите ми се залепваха от тях. Сутрин, като станех от сън не можех да виждам от слепените гурели по очите ми. След 1-2 седмици от дясната ми страна престанах да текат гурели, а тези от лявото ми око намаляха, но не престанаха.
към текста >>

34. 12. Една изящна картина

Глава 2. Образи и идеи

ТОМ 28

Съпоставянето идва моментално, ученикът е стреснат, развълнуван, засегнат, меката ръка сякаш е нанесла плесница.
За да се долови величието на този момент, човек трябва да има идея за отношенията между Учител и ученик, отношение не към личността, а към душата; към великия принцип на живота - Любовта. Цялата тази импресия би останала далечна и неразбрана, ако нямахме представа за същността на отношенията между тези две групи, от една страна ученика и Учителя, от друга - ученик срещу ученик. Първата част на действието моментално се слива с втората и резкият контраст светкавично се очертава; проблясъкът е просто ослепителен. Младата сестра мигом вече е престанала да се възхищава от отзвучаването на Учителя, който изящно е приел даровете на другата, стои сега и я гледа усмихнато, обърнат е изцяло към нея, а с гръб към другата - би могло да се каже, че не подозира бурята която в тоя момент връхлита върху нея - но нека не се докоснем до тая страна на въпроса. Вярното е това, че младата сестра сега мълчи обременена от тежката си размисъл. Съпоставянето идва моментално, ученикът е стреснат, развълнуван, засегнат, меката ръка сякаш е нанесла плесница. Общо взето на вид всичко е спокойно. На мястото на Мария тя вижда сега другата сестра, пред нея стои сега тя самата с всичката самонадеяност на младостта и с всичката гордост на същата - нямам нужда от пари" невъзможно е вече да се скрие недъга, порока. Мария Захарната си отива. През всичкото време Той е бил обърнат към нея, а с гръб към младата. Сега си тръгва и тя.
към текста >>

35. 12. “Вода газите, жадни ходите

Глава 2. Ученикът - път и живот

ТОМ 28

Човек е ударен просто е плесница, защото тъкмо такъв човек се рисува във въображението на народния творец, който е сътворил тази поговорка.
Нека пренесем случая в живота, където примерът получава своята реална контура. Народният творец поразително вярно е доловил вътрешната обстановка на действието, наблюдавал е зорко и след многократни наблюдения, той е намерил за нужно да си послужи с този хиперболичен образ, за да задълбочи и изясни идеята. Защото съгласете се в края на краищата, кой би се отказал от глътка бистра вода, когато умира от жажда, а край него клокочи извор? Кой би газил вода и би стоял жаден? Или трябва да е глупав, луд, пиян, да мине със затворени очи през такава свежа местност. Човек е ударен просто е плесница, защото тъкмо такъв човек се рисува във въображението на народния творец, който е сътворил тази поговорка. Тя е изречена от първия автор в момент на гняв или остра сатира. Да гази вода и да ходи жаден в живота, не в буквален смисъл на думата, което наистина граничи с глупост, неразбиране или детинска упоритост. Вариантите са различни, многообразни, тях можем да изгребем с шепи от живота. Можем да ги открием във взаимните отношения между хората, в семейната среда, между приятели, другари, съседи, роднини, навсякъде, където се пресичат отношенията - неблагодарността на някои, не е нищо друго, а сюжет за тази мъдрост; недоволството, което съществува във всичките му форми, алчността на човека, завистта, докачението, сърденето, карането, ако щете, всичките тези отрицателни прояви на нашето ежедневие носят в основата частичка от тази мъдрост - вода газят, жадни ходят. Животът на човека може да се оцвети от нея.
към текста >>

36. 28. Запознанството с Толстой

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

ТОМ 30

В камарата, като депутат, той посрещна една плесница със скръстени ръце.
Неговата широка душа не можеше да се побере в тясната и студена рамка на властта. Той в личния си живот въплотяваше принципа на непротивенето на злото със зло. На обявен му от унгарския консул дуел той се яви и като му се падна да стреля последен, той не стреля. Когато се отвори оставеното от него завещание, там то пишеше, че отива на дуела, за да не го обвинят в страхливост, че ако стрелят първо в него и не го убият, той ще откаже да стреля, защото не желае да убива. Той молеше препис от неговото завещание да се изпрати на Толстой. В камарата, като депутат, той посрещна една плесница със скръстени ръце. Дядо Найчо бе голяма фигура у нас; той бе се превърнал в народен трибун и респектираше дори и политическите си противници. Със силно развита съвест и тънко чувствителна душа, той страдаше особено силно след войната от широко развилата се корупция. Никога няма да забравя, когато еднъж през войната, разхождайки се с мене в градската градина, внезапно спря и като ме погледна втренчено, пророчески изрече; „Георги, помни ми думите, че ако не друг, Бог ще ни накаже, че вдигнахме ръка срещу русите”. Ето именно тоя човек със своята статия „На тихо пристанище” е първата връзка на Толстоя с мене. Трябва дебело подчертано да кажа, че ако политическите мъже поне у нас имаха нещо що-годе от добродетелите на дядо Найчо, животът би бил несравнено по-добър.
към текста >>

37. Съдържание

ТОМ 33

Плесницата и ръката на Бога 240.
Стенографката на Учителя Дънов 234 Класовата борба как ще се разреши 235. Неосъществените мечти 236. Какъв е смисъла на живота 237. Гладът 238. Платноходът и ареста ми 239. Плесницата и ръката на Бога 240. Под арест 241. Който изтърпи докрай 242. На планината ще сваря ангелска супа 243. Дребен инцидент 244. За тебе Бог се грижи III.
към текста >>

38. 51. Защо в говора на Дънов няма логика

III. В Кабинета на Учителя

ТОМ 33

Ще Ви залепя плесница!
51. ЗАЩО В ГОВОРА НА ДЪНОВ НЯМА ЛОГИКА Учителят пак остана безразличен. Затова пък офицерът избухна: - За пръв път виждам такъв чудак като Вас! Ще Ви залепя плесница! И тя ли няма да Ви направи впечатление? Или искате да ми кажете: „Не представляваш нищо! ” - Можете да опитате и с плесница - заговори с досегашния равен и благ тон Учителят. - Ръката Ви за цял живот ще остане издигната, как ще я приберете? - Това е много интересно!
към текста >>

” - Можете да опитате и с плесница - заговори с досегашния равен и благ тон Учителят.
51. ЗАЩО В ГОВОРА НА ДЪНОВ НЯМА ЛОГИКА Учителят пак остана безразличен. Затова пък офицерът избухна: - За пръв път виждам такъв чудак като Вас! Ще Ви залепя плесница! И тя ли няма да Ви направи впечатление? Или искате да ми кажете: „Не представляваш нищо! ” - Можете да опитате и с плесница - заговори с досегашния равен и благ тон Учителят. - Ръката Ви за цял живот ще остане издигната, как ще я приберете? - Това е много интересно! - Но за това интересно скъпо се плаща - отвърна Учителят, като че нищо не каза. - Ще опитам да видя, как ръката ми ще остане във въздуха! Но веднага си помисли, че такава постъпка няма да бъде съвместима с английското му възпитание, за каквото претендираше.
към текста >>

39. 77. Евреинът - историк и философ

III. В Кабинета на Учителя

ТОМ 33

И в душата му те се отразиха с размерите на възпламенен взрив, почувствува го като плесница на публично място.
Той вместо да вземе книгата, процеди през зъби: - Прочетете 58 и 59 глава. Всички знаеха, че той не знае немски! Евреинът и момичето си размениха уж дискретни усмивки: „Иска да диспутира върху Ницше, а не знае немски!... Какво е Ницше, освен в оригинал!... Не е чел нито Кант, нито Хегел, нито класиците в оригинал!...” Същите мисли прекосиха и съзнанието на офицера. И в душата му те се отразиха с размерите на възпламенен взрив, почувствува го като плесница на публично място. Под лъжичката му нещо затрепери, запърха като ранена птичка... Христов помисли или видя пред очите си картината, представляваща срещата на Хектор и Ахил пред стените на Троя. Учителят бързо се намеси: - Сестра, рекох - вземете, четете и превеждайте „Антихриста”, 58 и 59 глава така както казва господин офицерът. После се обърна към блажено усмихнатия евреин, който още не беше седнал.
към текста >>

40. 108. Новият морал - това са законите на природата

III. В Кабинета на Учителя

ТОМ 33

- Защо Христос не реагира, защо каза, че когато ни ударят плесница, трябва да обърнем и другата си страна, защо и когато Го съдиха не реагира?
- Тогава какво бихте казали за закона на космическото равновесие? - Това е правдата - най-висшия закон в човешкото общество. - Добре, тогава на кой закон от Вашия морал отговаря например третият принцип в механиката? - Акция и реакция. Всеки, който получава каквото и да било въздействие, желае да реагира, да отвърне със същото - око за око, зъб за зъб. - Защо Христос не реагира, защо каза, че когато ни ударят плесница, трябва да обърнем и другата си страна, защо и когато Го съдиха не реагира? - Това е един съществен пункт от Учението на Христа, по който се отличава от всички останали. Това показва, че Христос е имал много големи познания за живота, за природата, за човешката душа и нейните закони, това показва, че познава и владее природните сили. - Не разбирам, господин Дънов. - Нали сте съгласен, че има връзка между природата и човека? -Човекът е част от нея, едно с нея.
към текста >>

- Ако човек отговори на плесницата с плесница, това е закона на правдата, Мойсеевия закон - око за око, зъб за зъб... Но ако не отговори на плесницата с плесница, това е неправда, настава неравновесие не само в душевния живот на този, който е ударил и този на когото са ударили, но и в цялата природа.
Това показва, че Христос е имал много големи познания за живота, за природата, за човешката душа и нейните закони, това показва, че познава и владее природните сили. - Не разбирам, господин Дънов. - Нали сте съгласен, че има връзка между природата и човека? -Човекът е част от нея, едно с нея. - Е, да! - Ако човек отговори на плесницата с плесница, това е закона на правдата, Мойсеевия закон - око за око, зъб за зъб... Но ако не отговори на плесницата с плесница, това е неправда, настава неравновесие не само в душевния живот на този, който е ударил и този на когото са ударили, но и в цялата природа. Вие проверете, ударете на някого плесница, и ако той не Ви отговори със същото, ще видите какво страшно състояние ще изживеете! Това е, защото природата неудържимо се стреми към равновесие, хармония. Благодарение на тази смяна на равновесие и неравновесие, се явяват силата и движението. Всяко нарушено равновесие, природата възстановява с неизчерпаемите си възможности. За най-малкото излизане от равновесие, за най-малката неправда станала някъде в природата или в обществото или с някоя нищожна животинка, цялата природа реагира, възстановява правдата, равновесието.
към текста >>

Вие проверете, ударете на някого плесница, и ако той не Ви отговори със същото, ще видите какво страшно състояние ще изживеете!
- Не разбирам, господин Дънов. - Нали сте съгласен, че има връзка между природата и човека? -Човекът е част от нея, едно с нея. - Е, да! - Ако човек отговори на плесницата с плесница, това е закона на правдата, Мойсеевия закон - око за око, зъб за зъб... Но ако не отговори на плесницата с плесница, това е неправда, настава неравновесие не само в душевния живот на този, който е ударил и този на когото са ударили, но и в цялата природа. Вие проверете, ударете на някого плесница, и ако той не Ви отговори със същото, ще видите какво страшно състояние ще изживеете! Това е, защото природата неудържимо се стреми към равновесие, хармония. Благодарение на тази смяна на равновесие и неравновесие, се явяват силата и движението. Всяко нарушено равновесие, природата възстановява с неизчерпаемите си възможности. За най-малкото излизане от равновесие, за най-малката неправда станала някъде в природата или в обществото или с някоя нищожна животинка, цялата природа реагира, възстановява правдата, равновесието. Христос е познавал този велик закон, затова не реагира, остави природата вместо Него да реагира, остави природата да възстанози правдата... Учителят говореше кротко и незаинтересовано.
към текста >>

41. 237. Гладът

II. В колибата на Христов

ТОМ 33

Удари ми една плесница.
” Пак останах гладен, два дена не бях ял. Пак отидох в Морската градина, дано срещна някой познат да ме нахрани. Влизам от централния вход на градината и насреща трима мамини синчета, облечени по последна мода, между тях и едно момиче. Те нещо спореха и се смееха високо и доволно. Единия от тях се отдели и тръгна уверено към мене. Удари ми една плесница. Аз веднага се хвърлих и замахнах да го ударя, той леко се дръпна, усмихна ми се приятелски и ми даде 300 лева, като ми каза: „Много Ви моля господине, извинете ме, хванахме се с моите приятели на бас, да ударя една плесница на първия, който видя да влиза в градината! Заповядайте половината. Сбогом! ” -Обърна се и отиде при веселите си другари. И тези пари свърших. Пак два дни не бях ял, но отидох на плажа, къпах се и играх на прескочи кобила с богати чехкини.
към текста >>

Аз веднага се хвърлих и замахнах да го ударя, той леко се дръпна, усмихна ми се приятелски и ми даде 300 лева, като ми каза: „Много Ви моля господине, извинете ме, хванахме се с моите приятели на бас, да ударя една плесница на първия, който видя да влиза в градината!
Пак отидох в Морската градина, дано срещна някой познат да ме нахрани. Влизам от централния вход на градината и насреща трима мамини синчета, облечени по последна мода, между тях и едно момиче. Те нещо спореха и се смееха високо и доволно. Единия от тях се отдели и тръгна уверено към мене. Удари ми една плесница. Аз веднага се хвърлих и замахнах да го ударя, той леко се дръпна, усмихна ми се приятелски и ми даде 300 лева, като ми каза: „Много Ви моля господине, извинете ме, хванахме се с моите приятели на бас, да ударя една плесница на първия, който видя да влиза в градината! Заповядайте половината. Сбогом! ” -Обърна се и отиде при веселите си другари. И тези пари свърших. Пак два дни не бях ял, но отидох на плажа, къпах се и играх на прескочи кобила с богати чехкини. Разделихме се, те отидоха в ресторанта на градината, а аз в къщи се прибрах с последни сили съвсем прегладнял.
към текста >>

42. 239. Плесницата и ръката на Бога

II. В колибата на Христов

ТОМ 33

239. ПЛЕСНИЦАТА И РЪКАТА НА БОГА - Ще го запомня, но богаташите, банкерите?...
239. ПЛЕСНИЦАТА И РЪКАТА НА БОГА - Ще го запомня, но богаташите, банкерите?... - За тях не мисли, себе си гледай! - На другия ден събитията се развиха съвсем по неочакван начин! Към 11 часа излязох да се разходя по Морската градина. Тръгнах по алеята, която водеше за мостчето, което свързваше двете части на градината. От едната му страна имаше чешма, при която продаваха семки, а от другата - езерце с водни лилии.
към текста >>

43. 297. Вратите на посвещението, през които трябва да влезеш

IV. През очите на Христов. Посвещение

ТОМ 33

Христос казва: „Като ти ударят плесница от едната страна, обърни и другата.” От тогава до сега изминаха 2 000 години.
Трябва да ти кажа, че това са необходими неща и във физическия свят. - Кои са те? - запита Благовест. - Търсенето на Учителя, намирането Му, прощаването, благодарене, разпъване и възкресение. Това са като врати, през които влизаш в съвсем нови от досегашните ти отношения, за които не се пише, всеки трябва сам да го изживее. Христос казва: „Като ти ударят плесница от едната страна, обърни и другата.” От тогава до сега изминаха 2 000 години. Целия културен свят, начело с проповедниците на различните християнски църкви го повтарят, без някой да е направил опит. Това са два различни свята, две врати през които се влиза в тях -входния билет да влезеш в тези светове. Никой не знае каква реакция ще настане в душата на този, който е ударил плесница и не е срещнал никакво съпротивление, напротив - предложена му е и другата страна, и нея да удари. Какво става в душата на този, на когото е ударена плесница, и той вместо да се подчини на природния закон - акция и реакция, той не реагира или реагира по съвсем нова категория реагиране - „Прости им Боже, не знаят какво правят! ” - Господин Христов, какво ще кажете лично за Вас - посветен ли сте?
към текста >>

Никой не знае каква реакция ще настане в душата на този, който е ударил плесница и не е срещнал никакво съпротивление, напротив - предложена му е и другата страна, и нея да удари.
- Търсенето на Учителя, намирането Му, прощаването, благодарене, разпъване и възкресение. Това са като врати, през които влизаш в съвсем нови от досегашните ти отношения, за които не се пише, всеки трябва сам да го изживее. Христос казва: „Като ти ударят плесница от едната страна, обърни и другата.” От тогава до сега изминаха 2 000 години. Целия културен свят, начело с проповедниците на различните християнски църкви го повтарят, без някой да е направил опит. Това са два различни свята, две врати през които се влиза в тях -входния билет да влезеш в тези светове. Никой не знае каква реакция ще настане в душата на този, който е ударил плесница и не е срещнал никакво съпротивление, напротив - предложена му е и другата страна, и нея да удари. Какво става в душата на този, на когото е ударена плесница, и той вместо да се подчини на природния закон - акция и реакция, той не реагира или реагира по съвсем нова категория реагиране - „Прости им Боже, не знаят какво правят! ” - Господин Христов, какво ще кажете лично за Вас - посветен ли сте? - Това трябва да кажете вие. Ще ви подпомогна в това: само посветен може да посвещава.
към текста >>

Какво става в душата на този, на когото е ударена плесница, и той вместо да се подчини на природния закон - акция и реакция, той не реагира или реагира по съвсем нова категория реагиране - „Прости им Боже, не знаят какво правят!
Това са като врати, през които влизаш в съвсем нови от досегашните ти отношения, за които не се пише, всеки трябва сам да го изживее. Христос казва: „Като ти ударят плесница от едната страна, обърни и другата.” От тогава до сега изминаха 2 000 години. Целия културен свят, начело с проповедниците на различните християнски църкви го повтарят, без някой да е направил опит. Това са два различни свята, две врати през които се влиза в тях -входния билет да влезеш в тези светове. Никой не знае каква реакция ще настане в душата на този, който е ударил плесница и не е срещнал никакво съпротивление, напротив - предложена му е и другата страна, и нея да удари. Какво става в душата на този, на когото е ударена плесница, и той вместо да се подчини на природния закон - акция и реакция, той не реагира или реагира по съвсем нова категория реагиране - „Прости им Боже, не знаят какво правят! ” - Господин Христов, какво ще кажете лично за Вас - посветен ли сте? - Това трябва да кажете вие. Ще ви подпомогна в това: само посветен може да посвещава.
към текста >>

НАГОРЕ

0.7145631313324