Търсене в беседите за 'Писател'

НАЧАЛО

КАТАЛОГ С БЕСЕДИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 164 резултата в 77 беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново

СБ

Но аз ще ви кажа: Не очаквайте от никой писател и автор да ви открие истината.
От неизпълнението на този закон се раждат много нещастия. Много често ние по нрав мязаме на онези десет души английски матроси, които са се изпонапили и не излезли. Ние често пъти искаме Господ да ни благослови, викаме към Господа и повидимо като че ли усърдно викаме, но понеже едновременно с нашия в ик се привързваме и о света, то благословението не настъпва. Да, трябват ни знания, а тия знания лесно не дохождат. Учените хора, гледам, са все нервни, защото искат да разкрият всичките истини в природата. Но аз ще ви кажа: Не очаквайте от никой писател и автор да ви открие истината. Такъв може да ви даде само намеци, но истината открива само Господ. И от чисто Негово становище у вас трябва да се пръкне, роди и развие съзнанието в неговите три степени: будно съзнание, подсъзнанието, което е едно съкровище на съзнанието и свръхсъзнанието, което се ражда сега. Един ден нашето съзнание и подсъзнание ще се слеят със свръхсъзнанието и тогава ще станем едно; тялото, сърцето, умът ще се слеят с Христа; ще се слеем с Бога и ще образуваме хармония в Него. Само по този начин ние можем да примирим нещата в света. Правиш добро някому — не тръби.
към беседата >>

2. Житното зърно

НБ

Житното зърно носи дрехата, която облича нашите чувства, то се излива в перото на писатели и поети, излива се в лъка на цигуларя.
– като втаса, хайде в пещта вътре, и като го извадят оттам, виждаме ония хубави самуни. Ако сте на мястото на житното зърно, ще кажете: „Най-сетне нашите страдания се свършиха! “ Но като мине малко, почват да чупят тия хубави самуни и да ядат. Житното зърно по такъв начин влиза в стомаха, образуват се сокове, които влизат в нашия ум, и какво става? В нашия мозък се образуват велики мисли, в нашето сърце – нови желания. Житното зърно носи дрехата, която облича нашите чувства, то се излива в перото на писатели и поети, излива се в лъка на цигуларя. Ето това дава житното зърно. И ако това зърно не беше прекарало процеса на туй развитие, никога не бихме видели тия хубави неща в природата. Защо? Защото житното зърно ни дава сила да гледаме и виждаме. Затуй казва Христос: „Аз съм жив хляб“. А за да бъде човек жив, трябва да бъде в общение със своята среда, да се впусне в нея да помага и да му помагат.
към беседата >>

3. Фарисей и Митар

НБ

Човек интелигентен, който събира познания в живота, запознат добре с еврейската кабала и с принципите на тогавашната цивилизация, и ако би живял в наше време, щеше да минава за виден писател, философ, художник, държавник и духовен глава.
Лице възбледобяло, с нос от гръко-римски тип. Човек с естетически вкус, но без поезия и обич към природата, към възвишеното и идеалното. Човек със силна вяра, но вяра само в своя ум; с голяма надежда, но надежда само в своята сила. Има религия, но в тази религия почита, обожава само себе си. Ако влезем в неговия храм, ще намерим на първо място не образа на Исуса Христа, а неговия собствен портрет, и на мястото на света Богородица, Йоан Кръстител и другите светии – наредени неговите деди и прадеди, на които той кади тамян и възнася молитви – „Славен, велик е нашият род“. Човек интелигентен, който събира познания в живота, запознат добре с еврейската кабала и с принципите на тогавашната цивилизация, и ако би живял в наше време, щеше да минава за виден писател, философ, художник, държавник и духовен глава. Защо Христос изважда този тип? Какво лошо има в неговата молитва? У фарисея се забелязва една философия, която е отживяла своя век – човек, който живее само с миналото, а изпуска настоящето и бъдещето; човек, който се е влюбил, като мома или момък, в своя портрет, който където ходи, само него вижда. Чудно е, когато човек се влюби в своя образ! Веднъж наблюдавах един български писател: беше седнал на видно място, имаше до него огледало, запуши цигара, обърне се и се огледа в огледалото, като че си дума: „Красив съм, правя впечатление на хората“.
към беседата >>

Веднъж наблюдавах един български писател: беше седнал на видно място, имаше до него огледало, запуши цигара, обърне се и се огледа в огледалото, като че си дума: „Красив съм, правя впечатление на хората“.
Човек интелигентен, който събира познания в живота, запознат добре с еврейската кабала и с принципите на тогавашната цивилизация, и ако би живял в наше време, щеше да минава за виден писател, философ, художник, държавник и духовен глава. Защо Христос изважда този тип? Какво лошо има в неговата молитва? У фарисея се забелязва една философия, която е отживяла своя век – човек, който живее само с миналото, а изпуска настоящето и бъдещето; човек, който се е влюбил, като мома или момък, в своя портрет, който където ходи, само него вижда. Чудно е, когато човек се влюби в своя образ! Веднъж наблюдавах един български писател: беше седнал на видно място, имаше до него огледало, запуши цигара, обърне се и се огледа в огледалото, като че си дума: „Красив съм, правя впечатление на хората“. Пак ще запуши и позира пред огледалото. Ако един ден това огледало се разруши, ще се разруши и неговото щастие. Фарисеят мяза на този тип, влюбен в себе си. И виждате, като се обръща към Господа, колко са интересни неговите думи – „Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци; аз съм нещо повече“. Но философията му е именно тук погрешна, защото Бог е създал всички човеци.
към беседата >>

Преди години имаше в България известно течение у гимназистите и студентите, като проучват живота на великите писатели, например на Шекспир, да усвояват неговите недостатъци, понеже нямат неговите положителни страни: „Чакай дали ги имам и аз“, и като ги намерят в себе си, кажат: „И аз съм като Шекспир гениален“.
Ето първата лъжа, която той употребява. И Господ му казва: „Не говориш истината“. Твърдението на фарисея е отрицателно: той не се сравнява с по-възвишените от себе си, с ангелите, а с долните типове, с престъпниците, че не бил като тях. Да допуснем, че аз се сравнявам с гадини и казвам: „Благодаря Ти, Господи, че не съм като тия волове, магарета, псета, гущери, змии“, какво сравнение мога да правя с тях? Тази е една слаба черта, която се среща във всички хора. Преди години имаше в България известно течение у гимназистите и студентите, като проучват живота на великите писатели, например на Шекспир, да усвояват неговите недостатъци, понеже нямат неговите положителни страни: „Чакай дали ги имам и аз“, и като ги намерят в себе си, кажат: „И аз съм като Шекспир гениален“. Проучват характера на Шилер и търсят някоя негова ексцентрична страна, и като я намерят в себе си: „И аз съм като Шилер“. Като изучават цял ред писатели така, казват: „Ние сме велики хора“. Да, велики, но в отрицателен смисъл; велики, които имат минус един грош. Аз предпочитам човек, който има нула грош, защото нито има да взима, нито поне има да дава. И фарисеят прави сравнение и казва: „Благодаря Ти, Господи, че не съм като другия, грабител“.
към беседата >>

Като изучават цял ред писатели така, казват: „Ние сме велики хора“.
Твърдението на фарисея е отрицателно: той не се сравнява с по-възвишените от себе си, с ангелите, а с долните типове, с престъпниците, че не бил като тях. Да допуснем, че аз се сравнявам с гадини и казвам: „Благодаря Ти, Господи, че не съм като тия волове, магарета, псета, гущери, змии“, какво сравнение мога да правя с тях? Тази е една слаба черта, която се среща във всички хора. Преди години имаше в България известно течение у гимназистите и студентите, като проучват живота на великите писатели, например на Шекспир, да усвояват неговите недостатъци, понеже нямат неговите положителни страни: „Чакай дали ги имам и аз“, и като ги намерят в себе си, кажат: „И аз съм като Шекспир гениален“. Проучват характера на Шилер и търсят някоя негова ексцентрична страна, и като я намерят в себе си: „И аз съм като Шилер“. Като изучават цял ред писатели така, казват: „Ние сме велики хора“. Да, велики, но в отрицателен смисъл; велики, които имат минус един грош. Аз предпочитам човек, който има нула грош, защото нито има да взима, нито поне има да дава. И фарисеят прави сравнение и казва: „Благодаря Ти, Господи, че не съм като другия, грабител“. Казва му Господ: „Ако бях те турил на негово място, какво щеше да бъдеш? “ Някога един ангел, като гледал от Небето как един човек греши, обърнал се към Господа и Му рекъл: „Как търпиш тази низка твар?
към беседата >>

4. Учителите

НБ

Ако сте от лошите хора, ще направи от вас нож, да колите лошите хора, ако сте от по-добрите, ще направи перо, да ви държи в ръка някой писател.
33 години – годините на Христа – като ви ударят по 39, ще се издигнете. Трябва да се претърпят тия удари. Железарят, когато иска от желязото да направи някой нож или друг инструмент, също слага тия удари. Вие сте на наковалнята, Господ ви кове отгоре. Той всъщност не ви бие, а казва: „От този материал искам да направя нож, рало или писалка“. Ако сте от лошите хора, ще направи от вас нож, да колите лошите хора, ако сте от по-добрите, ще направи перо, да ви държи в ръка някой писател. Перото, с което пише писателят, има по-голяма интелигентност, отколкото ралото, с което орат земята. Ще кажете, че в желязото няма никаква интелигентност. И то се уморява. Вземете бръснача, като се наточи, след известна работа и той се уморява – изхабява. Всяко нещо се уморява.
към беседата >>

Перото, с което пише писателят, има по-голяма интелигентност, отколкото ралото, с което орат земята.
Трябва да се претърпят тия удари. Железарят, когато иска от желязото да направи някой нож или друг инструмент, също слага тия удари. Вие сте на наковалнята, Господ ви кове отгоре. Той всъщност не ви бие, а казва: „От този материал искам да направя нож, рало или писалка“. Ако сте от лошите хора, ще направи от вас нож, да колите лошите хора, ако сте от по-добрите, ще направи перо, да ви държи в ръка някой писател. Перото, с което пише писателят, има по-голяма интелигентност, отколкото ралото, с което орат земята. Ще кажете, че в желязото няма никаква интелигентност. И то се уморява. Вземете бръснача, като се наточи, след известна работа и той се уморява – изхабява. Всяко нещо се уморява. Един англичанин правил опити, че и машините – всичко се уморява.
към беседата >>

5. Но Син Человечески, кога дойде, дали ще намери вяра на земята

ИБ

Ще се явят добри философи, добри писатели, много професори, учени и прочие, които ще я описват и извличат поуките.
Има Божествено право, което регулира нещата в света. Сега международното право падна и иде редът да учим Божественото право. Човечеството ще опише този закон, но той не е като международното право, който всички престъпиха. Но онзи, който престъпи този закон, ще даде отговор. Сегашната война наглед е едно нещастие, но тя ще принесе големи добрини на човечеството. Ще се явят добри философи, добри писатели, много професори, учени и прочие, които ще я описват и извличат поуките. Ще има за дълги години да се пише върху мен от бъдещото поколение. И затова казва Христос: "Ще има ли тогава разумна вяра? " - Ще можем ли от нашия живот да извлечем полза? Щастлив е този, който може от своето нещастие да извлече своето щастие. Най-добрите неща хората сега могат да очакват, но по- важното е как ще намерим тази основа на разумната вяра, върху която ще съградим бъдещия живот.
към беседата >>

6. Добрият самарянин

НБ

Да, но когато четете романа на някой писател, вие изучвате характерите (понеже всеки писател иска да изпъкнат характери).
След това от лявата страна минава един левит, но и той не се спира. Най-после минава един самарянин и се спира. Сега, имаме следните действащи лица: свещеникът, левитът и самарянинът с мулето си (може да го наречете осел, защото Палестина е богата с такива животни). Самарянинът се спира, превързва раните на ограбения човек с вино и масло, туря го на своето добиче, занася го в град Йерихон, настанява го в една гостилница и на другия ден дава два динария. Ще кажете, че това е проста работа и какво от това, че минал някакъв свещеник, някакъв левит и след това минал един самарянин и го превързал. Да, но когато четете романа на някой писател, вие изучвате характерите (понеже всеки писател иска да изпъкнат характери). Христос ни представя четири типа: първият е пътник, който отива до Йерихон по печалба, но щастието не му върви; вторият е свещеник, третият е левит и най-после четвъртият е самарянинът. Христос казва: „От тези тримата кой ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в разбойниците? “ Разбира се, че самарянинът. Дръжте в съзнанието си тези действащи лица, защото вие можете да играете ролята или на свеще-ника, или на левита, или на самарянина – четири роли можете да играете в света. Всички ги играят, защото светът е една сцена, върху която хората играят тези роли.
към беседата >>

7. Стари и нови мехове

НБ

– „Чели сме много писатели.“ – Що от това?
Мойсеевият закон е за стар мях, Христовото учение иска нов мях. Според Мойсеевия закон, понеже старите хора не са способни да се борят с новото, искат да хванат противника и да му извадят очите, да не може да ги вижда и намери, а Христовото учение казва: „Вашите противници може да направите ваши приятели, можете да ги обезоръжите и дори да ги накарате да ви служат“. Сега, нека дойдем до вътрешния психологически смисъл на Христовите думи. Никога не трябва да мислим в живота, че сме разбрали напълно истината и че вече няма какво да учим: ще бъдем такива стари мехове, които са спрели своето развитие на земята. „Учени сме.“ – Ама в какво седи вашата ученост? – „Чели сме много писатели.“ – Що от това? Трябва да вникнем в онази философия, която може да изправи живота ни и да ни даде онова щастие, което търсим. И друг път съм обяснявал думата „ШТАСТИЕ“: тази дума от кои букви се състои? Буквата „Ш“ – три резки, обърнати нагоре, представят човешката ръка, която работи. „Т“-то показва директива или сила, с която се тика работата. След тия две букви идва „А“, то е човешкият нос – трябва не само работа, но и ум, да знае как да работи.
към беседата >>

8. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915

СБ

Човек, който е станал безверник към тази наука за формите, за Бога, трябва някой писател да създаде подтик в неговите ум и сърце и тогава ще каже „разбирам".
Ние сме изгубили законите на тази велика наука и у нас сега работи подсъзнанието. Хората в подсъзнанието пo-добре ще напредват, отколкото с нашето съзнание. Да се молим Богу било глупаво. Кое е умно тогава? Всяка форма, която се изгуби в нашия ум, то вече е глупаво. Човек, който е станал безверник към тази наука за формите, за Бога, трябва някой писател да създаде подтик в неговите ум и сърце и тогава ще каже „разбирам". Ако ви зададях този въпрос: „Какъв е Бог вън", какво ще ми отговорите? Как се Той проявява, каква форма има? Търсили ли сте Неговата форма? И когато я намерите, тя е скрита в главата потайно, вие веднага ще се повдигнете. И религията е, именно, наука да разклати тия гънки на мозъка.
към беседата >>

Има писатели, напишат една книга така, че не можеш да видиш на нея прозорец – така пишат материалистите.
Сега, идва Господ да преобрази тия страдания в добро за човечеството. Аз гледам на добрата страна, че Той пече вече хората във варницата, после ще тури вода отгоре на варта и ще замаже къщата си. Като се разрушат всички изби на земята, няма да има място за злото и тогава ще се изпълнят думите: „Ще бъде едно стадо и един пастир". Зло няма да има, защото няма да има изби; тъмнотата живее само в избите – четири стени и покрив без прозорци. Ние сме майстори да съграждаме такива изби. Има писатели, напишат една книга така, че не можеш да видиш на нея прозорец – така пишат материалистите. Обаче, дойде новото спиритическо учение и казва, че има и друг свят. Пробий прозорците! Какво ще направят старите мехове? Разбира се, ще се пукнат. Тия, които са тук, ще видят, че има и друг свят.
към беседата >>

9. Рождението

НБ

„Аз съм християнин, 10 години се подвизавам, чел съм еди-кои писатели – Спенсер, Спържи, Апостол Павел“.
Тази радост е преходна, несъобразна със закона. Как може един скъпоценен камък да изчезне? Ти се заблуждаваш: то не е радост, а е мушичка еднодневка, която умира, и ти почваш да плачеш. Някой казва: „Аз имам мир, спокоен съм“; утре му дойде някое вълнение, веднага започва да бръчка мускулите на очите си; къде е тогава мирът? Не го напуска, но той не е бил действителен мир. „Аз съм християнин, 10 години се подвизавам, чел съм еди-кои писатели – Спенсер, Спържи, Апостол Павел“. Всички те много хубаво казват, ами ти какво казваш? Защото като отидеш при Господа, няма да те пита какво е казал Апостол Павел и какво е направил Спенсер, а какво ти си направил. Няма да занесеш там Апостол Павел, нито Спенсер: те сами ще отидат при Господа, но ти с кого ще отидеш? И тъй, тази е основната идея, върху която днес трябва да мислим. Зная, някои между вас имат криви схващания за Духа: някои мислят, че Светия Дух и лошият дух са едно и също.
към беседата >>

10. Милосърдието

НБ

След тази буря народите ще станат много умни, ще се явят писатели, които ще разсъждават много умно.
Ще кажете, че това е зло, защото някои бури събарят къщи. Да, но в същото време бурите ще донесат влага, ще пречистят въздуха и прочее, т. е. ще допренесат на растителното царство повече полза, отколкото вреда. На какво се дължи една война? Това е буря в Духовния свят, която трябва да освежи хората. След тази буря народите ще станат много умни, ще се явят писатели, които ще разсъждават много умно. Сега виждаме само злините, но след петдесет години ще дойдем и ще видим последиците. В Божествения свят всички неща се използват, нищо не е случайно. Когото убият на бойното поле, трябвало е да го убият; на когото запалят къщата, трябвало е да я запалят; на когото отсекат крака, трябвало е да го отсекат. Има статистика, която доказва голямата закономерност в събитията. Има закони, регулиращи явленията в Живота, които ни се виждат случайни – например, колко кораба трябва да потънат и колко трябва да се построят за десет години, кога ще настъпи периодът с най-голям брой потъвания, а после – периодът с на най-малък брой потъвания.
към беседата >>

11. Да я не пия ли?

НБ

Няма учен, философ или писател, който може да определи точно, какво представя любовта.
Така хората търсят и любовта. Знаете ли, какво нещо е любовта? Ще кажете, че чувствувате любовта. Човек чувствува и приятни, и неприятни неща, обаче, всичко това не е любов. Всичко в света е проява на любовта, но какво в същност е любовта, малцина знаят. Няма учен, философ или писател, който може да определи точно, какво представя любовта. Ще кажете, че Бог е Любов. Казвате, че Бог е Любов, без да разбирате смисъла на любовта. Тоя въпрос предстои на бъдещето. След хиляди години човек ще има ясна представа за любовта. До това време дръжте се за любовта според разбирането си.
към беседата >>

Има писатели, които, като напишат една книга, преживяват голям страх от критиката.
далеч от тялото си. Сега, както и да ви говоря, всичко ви се вижда смешно. Като се намерите пред някаква мъчнотия, вие пак се хващате за клона и не смеете да се пуснете. Казвам: Пусни се от клона и се хвани за Господа. Само така ще стане обрат в живота ти, в всички твои възгледи. Има писатели, които, като напишат една книга, преживяват голям страх от критиката. Те се вълнуват, тревожат и, като минат кризата, казват: Слава Богу, свърши се всичко. Казвам: Напиши книгата си и се пусни долу. Кажи си урока и се пусни долу. Това искаше да каже Христос с чашата, която Отец му даде. Петър казваше на Христа: „Учителю, не пий тая чаша." Обаче, Христос му отговори: „Чашата, която Отец ми даде, трябва да я пия".
към беседата >>

Тогава всички учени, философи и писатели ще започнат да пишат в нов дух, в духа на новата любов.
Той присъства във всички прояви на живота. Омразата е временна, а любовта – вечна. Омразата се превръща на любов, затова Христос казва: „Горчивата чаша след време ще се превърне на велико благо, затова аз трябва да я изпия". Ако последователите на Христа и Неговите ученици прилагаха любовта, светът щеше да бъде изправен. Те внесоха омразата в света, която след време ще се превърне на любов. Тогава всички учени, философи и писатели ще започнат да пишат в нов дух, в духа на новата любов. Иде вече новата вълна на любовта. Тя ще превърне нещастията на миналото в благодатна почва, върху която ще растат, цъфтят и зреят благата на любовта. С тях ще се храни цялото човечество. Като знаете това, не се страхувайте от смъртта. Не се страхувайте и от пропастта, над която висите.
към беседата >>

Ако аз бих запитал някого какво е любов, досега не съм срещнал било писател, било философ, който да даде определение на любовта. (втори вариант)
Но знаете ли какво нещо е щастието? За да търсиш щастие, трябва да знаеш какво нещо е щастие и да го пазиш. Мнозина търсят любовта, но знаете ли какво нещо е любовта? Ще кажете: „Ние го чувстваме." Вие обаче чувствате много неща - и приятни, и неприятни. Някои ще кажат: „Всичко в света е любов." Но то е проявление на любовта, а какво е любовта, ние не я знаем. Ако аз бих запитал някого какво е любов, досега не съм срещнал било писател, било философ, който да даде определение на любовта. Някои казват: „Бог е любов." Но да оставим този въпрос. Той е въпрос на бъдещето и само след дълго развитие ще имате понятие за нея. Но засега дръжте си любовта тъй, както я разбирате. Сега ще дойдем до характера на човека, това, което е устойчиво. Характерът у човека разбира тази основна черта, която през всички изменения остава неизменяема.
към втори вариант >>

Зная много писатели, които, като напишат нещо, боят се от критици, вълнуват се, преживяват много неща и най-после, като мине тази криза, въздъхнат си и казват: „Свърши се." Напиши книгите си, па се пусни долу. (втори вариант)
И сега хората, като се съберат над някой умрял, казват си: „Горкият човек, отиде! " А аз виждам умрелия - петнайсет сантиметра до тялото си. Това е неразбиране на нещата. Сега ви се вижда малко смешно това нещо, но като дойде някое нещастие, тогава се хващате за един клон. Ако се пуснеш от клона, дръж се за Бога, тогава ще настане един обрат във всички твои възгледи. Зная много писатели, които, като напишат нещо, боят се от критици, вълнуват се, преживяват много неща и най-после, като мине тази криза, въздъхнат си и казват: „Свърши се." Напиши книгите си, па се пусни долу. Кажи си урока, па се пусни долу. Това искаше да каже „чашата, която Отец е дал". Петър казва: „Не я пий, Господи." Но Христос казва: „Трябва да изпия тази чаша." И тъй, у вас има един Петър и един Христос. Петър изважда ножа и отрязва ухото на слугата на първосвещеника, но Христос казва: „Тази чаша, която Господ ти дава, изпий я, и след време ще разбереш Божествената хармония."
към втори вариант >>

Това, което говорят и писатели, и философи, то е друго нещо, но Бог еднакво гледа на всички - и на животни, и на хора. (втори вариант)
Тя е имала търпението деветдесет и девет пъти да го дига и да не успее да го изнесе, и едва на стотния път е успяла да го изнесе. Мохамед, като наблюдавал това нещо, казал си: „Ако една мравка може да успее в постигане на желанията си, толкова повече аз." Това е Бог. Той като вижда вашите мъчнотии, Той ще благослови вашите мъчнотии, ще благослови труда ви. Горчивата чаша, която ще може да изпиете, Той ще я обърне за ваше благословение. Бог еднакво гледа на всички - и на праведници, и на грешници. Това, което говорят и писатели, и философи, то е друго нещо, но Бог еднакво гледа на всички - и на животни, и на хора. Дръж се за това, че в Бога няма измяна. Той се гневи, но когато сте на огъня. Това гневене е тази активна сила, която ви пречиства. Когато се гневи Бог, Той ви пречиства. Вие викате, но Той ви казва: „Не бойте се, Аз ще ви пречистя." Като стоите в огъня, макар и много години, Той ще ви извади, ако нямате пяна, Той ще ви вземе.
към втори вариант >>

Но тази омраза дойде и затова след време ще дойде велика промяна, велика любов в цялото човечество на земята и след двайсет-трийсет години всички писатели, философи ще пишат в това направление. (втори вариант)
Някой мрази - това показва, че Бог е в него. Но той не може да мрази повече от двайсет години. След това настъпва любов. Омразата се обръща на любов. Следователно Христос, Който дълбоко разбира този закон, казва: „Тази горчива чаша след време ще се обърне на велико благо и на велико съзнание, и затова Аз трябва да пия." Ако учениците, последователите Христови досега прилагаха този закон, светът щеше да бъде в друго положение. Но тази омраза дойде и затова след време ще дойде велика промяна, велика любов в цялото човечество на земята и след двайсет-трийсет години всички писатели, философи ще пишат в това направление. Тази велика вълна иде и всички нещастия на миналото ще бъдат само почва за велики плодове и ще се разцъфтят благата на човечеството. Затова вие не се бойте, че ще умрете. Нека се мре. И колко от вас сега висите на този клон, и кой е виноват? Околните - баща, мъж, жена и други.
към втори вариант >>

12. Разсмотрете криновете в полето как растат

ИБ

Всички писатели са писали своите кай-добри творения, когато най-много са страдали.
Всякога имай един Господ - един център, а не много центрове. Кога се разсърди твоят Господ, тогава е лошаво, но ако друг се разсърди, не се безпокой. 7. Докато нямаш за Учител Господ, никой не те учи, но като почне Господ Христос да те учи, ще се явят веднага други учители да те учат на това-онова и да ти показват други пътища. Те са лъжливи, не ги слушайте, а само Христа Господа слушайте в тайна, без да изявяваш това на другите явили се учители. 8. Страданията не трябва да стават една причина за обезкуражаване, а наопаки, за окуражаване. Всички писатели са писали своите кай-добри творения, когато най-много са страдали. 8. Солунската акция - това е троянският кон. Гърците го туриха в Солун, българите го потеглиха първи. 10. Краят, който иде, добър е. Искахте да знаете новата епоха - ето това е тя.
към беседата >>

13. Отдайте Божието Богу

НБ

Един писател отишъл в дома на един богаташ да иска пари на заем.
Като го посрещате сутрин, то ви се усмихва и поздравява. Вечер, като залязва, дава ви гръб. Трябва ли да му се сърдите? Вие често се сърдите един на друг, без да имате право. Вие се сърдите, че някой не ви приел, както трябва. Един писател отишъл в дома на един богаташ да иска пари на заем. Богаташът се скрил от него и казал на слугата си: Кажи, че ме няма. Писателят чул гласа на богаташа, но нищо не казал, нито се разсърдил. Един ден богаташът имал нужда от писателя и отишъл в дома му. Потропал на вратата. Писателят отворил, показал се пред богаташа и казал: Няма ме тук.
към беседата >>

Писателят чул гласа на богаташа, но нищо не казал, нито се разсърдил.
Трябва ли да му се сърдите? Вие често се сърдите един на друг, без да имате право. Вие се сърдите, че някой не ви приел, както трябва. Един писател отишъл в дома на един богаташ да иска пари на заем. Богаташът се скрил от него и казал на слугата си: Кажи, че ме няма. Писателят чул гласа на богаташа, но нищо не казал, нито се разсърдил. Един ден богаташът имал нужда от писателя и отишъл в дома му. Потропал на вратата. Писателят отворил, показал се пред богаташа и казал: Няма ме тук. – Как тъй? Аз те виждам и чувам, а ти казваш, че те няма.
към беседата >>

Един ден богаташът имал нужда от писателя и отишъл в дома му.
Вие често се сърдите един на друг, без да имате право. Вие се сърдите, че някой не ви приел, както трябва. Един писател отишъл в дома на един богаташ да иска пари на заем. Богаташът се скрил от него и казал на слугата си: Кажи, че ме няма. Писателят чул гласа на богаташа, но нищо не казал, нито се разсърдил. Един ден богаташът имал нужда от писателя и отишъл в дома му. Потропал на вратата. Писателят отворил, показал се пред богаташа и казал: Няма ме тук. – Как тъй? Аз те виждам и чувам, а ти казваш, че те няма. – Чудно нещо, отговорил писателят; аз повярвах на думите на твоя слуга, а ти не вярваш на мене.
към беседата >>

Писателят отворил, показал се пред богаташа и казал: Няма ме тук.
Един писател отишъл в дома на един богаташ да иска пари на заем. Богаташът се скрил от него и казал на слугата си: Кажи, че ме няма. Писателят чул гласа на богаташа, но нищо не казал, нито се разсърдил. Един ден богаташът имал нужда от писателя и отишъл в дома му. Потропал на вратата. Писателят отворил, показал се пред богаташа и казал: Няма ме тук. – Как тъй? Аз те виждам и чувам, а ти казваш, че те няма. – Чудно нещо, отговорил писателят; аз повярвах на думите на твоя слуга, а ти не вярваш на мене. Тук съм, но не за тебе. В бъдеще, когато отидете при Христа, Той ще каже: Няма ме тук.
към беседата >>

– Чудно нещо, отговорил писателят; аз повярвах на думите на твоя слуга, а ти не вярваш на мене.
Един ден богаташът имал нужда от писателя и отишъл в дома му. Потропал на вратата. Писателят отворил, показал се пред богаташа и казал: Няма ме тук. – Как тъй? Аз те виждам и чувам, а ти казваш, че те няма. – Чудно нещо, отговорил писателят; аз повярвах на думите на твоя слуга, а ти не вярваш на мене. Тук съм, но не за тебе. В бъдеще, когато отидете при Христа, Той ще каже: Няма ме тук. – Как така? Ние те виждаме. – Тук съм, но не за вас.
към беседата >>

Един писател отива един ден при един богаташ, но той се скрил от него и казал на слугата си: „Кажи му, че ме няма." Писателят чул гласа му, но си отишъл. (втори вариант)
Някои хора се гневят за нищо и никакво. Сутрин, като отидете да посрещате слънцето, [то] ви се усмихва, поздравлява и вие се разделяте. Вечер то си отива и ви обръща гръб. Значи вие трябва да се сърдите за това? Ще кажете: „Отивам в къщата му, а той не ме прие." Един писател отива един ден при един богаташ, но той се скрил от него и казал на слугата си: „Кажи му, че ме няма." Писателят чул гласа му, но си отишъл. Един ден богаташът имал нужда от писателя и отива при него. Той сам му отговорил: „Няма ме." „Как тъй, аз те чувам." Писателят му казал: „Как тъй аз повярвах на твоя слуга, че те няма, а ти не вярваш на мене? Аз съм тук, но не за тебе." Така и Христос един ден ще каже. Когато отидете вие при Христа, Той ще каже: „Няма Го тука." „Как тъй? " „Тук съм, но не за вас."
към втори вариант >>

Един ден богаташът имал нужда от писателя и отива при него. (втори вариант)
Сутрин, като отидете да посрещате слънцето, [то] ви се усмихва, поздравлява и вие се разделяте. Вечер то си отива и ви обръща гръб. Значи вие трябва да се сърдите за това? Ще кажете: „Отивам в къщата му, а той не ме прие." Един писател отива един ден при един богаташ, но той се скрил от него и казал на слугата си: „Кажи му, че ме няма." Писателят чул гласа му, но си отишъл. Един ден богаташът имал нужда от писателя и отива при него. Той сам му отговорил: „Няма ме." „Как тъй, аз те чувам." Писателят му казал: „Как тъй аз повярвах на твоя слуга, че те няма, а ти не вярваш на мене? Аз съм тук, но не за тебе." Така и Христос един ден ще каже. Когато отидете вие при Христа, Той ще каже: „Няма Го тука." „Как тъй? " „Тук съм, но не за вас." Не трябва да се гневим на слънцето.
към втори вариант >>

Той сам му отговорил: „Няма ме." „Как тъй, аз те чувам." Писателят му казал: „Как тъй аз повярвах на твоя слуга, че те няма, а ти не вярваш на мене? (втори вариант)
Вечер то си отива и ви обръща гръб. Значи вие трябва да се сърдите за това? Ще кажете: „Отивам в къщата му, а той не ме прие." Един писател отива един ден при един богаташ, но той се скрил от него и казал на слугата си: „Кажи му, че ме няма." Писателят чул гласа му, но си отишъл. Един ден богаташът имал нужда от писателя и отива при него. Той сам му отговорил: „Няма ме." „Как тъй, аз те чувам." Писателят му казал: „Как тъй аз повярвах на твоя слуга, че те няма, а ти не вярваш на мене? Аз съм тук, но не за тебе." Така и Христос един ден ще каже. Когато отидете вие при Христа, Той ще каже: „Няма Го тука." „Как тъй? " „Тук съм, но не за вас." Не трябва да се гневим на слънцето. То нито изгрява, нито залязва.
към втори вариант >>

14. Хигиена на човешката душа

ИБ

БС

Както децата често пъти режат с ножиците и развалят, има и такива писатели и проповедници, които развалят със своите ножици.
Вярата трябва да бъде положителна – място, където може да влезе Божественият живот. Вие трябва да започнете да работите с план върху себе си както градинарят работи. Щом изпълните дълга си вкъщи, започнете със себе си. Първото нещо е да бъдете здрави телесно и душевно. Човек, който изгуби всяка вяра, е болен. Както децата често пъти режат с ножиците и развалят, има и такива писатели и проповедници, които развалят със своите ножици. Те са прочути развалячи, затова трябва да напуснете тия учители, които развалят. Яви ли се във вас една лоша мисъл, която иска да реже със своя нож и да разваля, изхвърлете я навън. Или някой иска да бие барабан – кажете му, че не може. Вашите мисли са живи, те като деца играят във вас и около вас. Влезе ви някоя мисъл в главата и ви смути, например казали нещо за вас.
към беседата >>

15. Децата

НБ

Когато някой велик музикант свири, той свири за онези, които имат ухо да го слушат; когато някой ваятел извае статуя, той я предлага на онези, които я разбират и оценяват; когато някой писател напише книга, тя има значение за онези, които я разбират.
Знаете ли колко енергия, колко материя е пресирана в един атом? По същия начин, по същия закон и ние трябва да се смалим, да станем малки, като деца, защото велик е само Бог, и за да бъдем като Него, трябва да научим изкуството на преходните неща в битието, стадиите на преходния живот, защо малките неща минават от малки към големи. Едно узряло зрънце, колкото малко и да е, щом падне на почва и има условия за своето развитие, израсте в голямо дърво, но един лист, един гнил плод, колкото и да е голям, падне ли на почвата, изсъхва. Това е смисълът на Христовите думи. Той е говорил едно време за хората на просветения век, за вас – за онези, които могат да го разберат, които могат да приложат Неговото учение; за онези, които не Го разбират, които не могат да приложат Неговите мисли, Той не говори. Когато някой велик музикант свири, той свири за онези, които имат ухо да го слушат; когато някой ваятел извае статуя, той я предлага на онези, които я разбират и оценяват; когато някой писател напише книга, тя има значение за онези, които я разбират. Господ е направил света и е написал Своя закон за онези, които Го разбират. Онези, които не Го разбират, ще носят товара на гърба си и ще бъдат „велики хора“. Едно време, когато Бог е създал света, духовете, които са слезли на земята, са искали да бъдат големи, велики; затова те са имали грамадни тела и затова са били създадени и грамадни животни. Ако грамадните животни бяха останали на земята, щяха да я оголят и опустошат – да изпоядат всичко. Господ е трябвало да учи тези въплътени духове, че не трябва да имат грамадни тела, защото величието на едно същество не седи в грамадното тяло.
към беседата >>

16. Венецът на живота

ИБ

БС

Някой ще ми каже, че и религиозните хора оставят товара си – и мъже, и жени, и поети, и писатели, и учители – все се разтоварват едни други.
Ако си греда или камък, няма да се превиеш, но ако си човек, ще се превиеш. А що е превиване? – Да гледаш еднакво както за себе си, така и за близките си. Имаш гняв – не отивай никъде, седи си у дома! Натоварен си с товар – не отивай никъде да си стовариш товара, защото това не е по закона Божи, такъв живот не е добър. Някой ще ми каже, че и религиозните хора оставят товара си – и мъже, и жени, и поети, и писатели, и учители – все се разтоварват едни други. Пророците са ходили в гората, за да си разтоварят товара. Ако една нива не се пожъне, то тя никога сама няма да се пожъне; тази година ще даде малко, другата година – още по-малко и така ще престане да дава жито. По-добре малка пожъната нива да имаме, отколкото голяма, но неожъната. Защото малкото Добро, когато се отглежда, се умножава. Така е и в душата.
към беседата >>

17. Спасението

НБ

Всички критици и писатели, всички проповедници говорят за спасението чрез добри дела, чрез изпълнение на Божиите заповеди, но спасението произтича от един основен закон в природата, който съществува не само от времето на Христа, но много по-рано – от началото на Битието.
Културните хора на XX век, светски и религиозни, имат смътно схващане, както за Мойсеевия закон, така и за Христовия. От две хиляди години насам християните разчепкват учението на Христа и така са го охлузили, че, ако погледнете на него с окото на ясновидец, ще си го представите като дърво с олющена кора. Всички критици и писатели, всички проповедници говорят за спасението чрез добри дела, чрез изпълнение на Божиите заповеди, но спасението произтича от един основен закон в природата, който съществува не само от времето на Христа, но много по-рано – от началото на Битието. Следователно, това, което става днес в човешката душа, в обществата, в народите, в цялото човечество, произтича от самото Битие, от първичния източник на живота. Думата „спасение" има много значения. Паднал някой във вода и, като се давел, някой го извадил навън. Всички се радват и казват: Спасен е този човек. Някой боледувал от тежка болест и оздравял, казват: Спасен е.
към беседата >>

18. Виделината

НБ

Има много съвременни писатели, които постоянно вадят клечки, палят ги и ги хвърлят.
Ако вземете кибритена клечка, може да разберете нейния ефект само когато я запалите, иначе тя е безсмислена. Следователно думите в говоримия език са кибритени клечки, и всеки трябва да има своя кутия и запалка, за да може да запали навреме своята клечка, т.е. всяка дума да може да произведе своя ефект. Не трябва да бъдем като малките деца – само да вадим клечки от кутията, да ги палим и да ги хвърляме. Това не е философия. Има много съвременни писатели, които постоянно вадят клечки, палят ги и ги хвърлят. Питам: Какъв ефект могат да произведат техните тъй запалени клечки? Вие сами съдете какъв е ефектът от такова палене. В бъдеще речта трябва да бъде осолена, да съдържа в себе си виделина. За виделината имате още смътно понятие. Думите „светлина“ и „виделина“ са от един и същ корен, но светлината е отражение на виделината.
към беседата >>

Когато писателите изгубят тази виделина, те стават безплодни; когато учителите я изгубят, изгубват своите методи и не могат да преподават; когато майките я изгубят, липсва им търпението и любовта и не могат да възпитават.
Тя е хиляди пъти по-реална от този свят: тя създава човешката мисъл, желанията, тя е проводник в духовния свят и съществува във вид на съвремения етер; тя е обвивка на човешкия дух, на човешкия ум, и без нея никой не може да мисли и да чувства. Всички, които са следвали в училище, минали са през гимназия, изпитали са трудности при решаване на някои задачи, знаят, че отношенията на тези задачи не се проясняват от един път, но като поработят няколко време върху тях, светне им някаква светлина и отношенията се проясняват. Виделината именно прояснява. Ще ви дам някои правила, за да можете да проверявате всичко, защото не ви говоря само на теория, а ви говоря върху положителна наука, която може да се провери на опит. Виделината е здравословното състояние на човешкия ум, атмосфера, в която човек трябва постоянно да живее. Когато писателите изгубят тази виделина, те стават безплодни; когато учителите я изгубят, изгубват своите методи и не могат да преподават; когато майките я изгубят, липсва им търпението и любовта и не могат да възпитават. Ако нямате виделина в себе си, не може да се прояви у вас Любов, Истина. Христос казва: „Вие сте виделината“. Кои „вие“? Първият елемент е солта, законът на равновесието, който държи всички сили в равновесие; вторият елемент е виделината, тя въздига и възраства нещата, т.е. всички мисли и желания растат във виделината и се развиват по-правилно.
към беседата >>

Например искате да градите къща, да станете инженер, да станете писател, да учите медицина, това раздвояване показва, че този предмет, към който се стремите, не е за вас.
Така и човешките мисли се съединяват по същия закон на виделината. Тази виделина в духовния свят има също своите краски. Те могат да бъдат пасивни и активни. Пасивна е краската, която е отражение, а активна е, която иде направо от самия източник. Всяка мисъл, която произведе във вашия ум раздвояване, не е Божествена, тя е само отражение на виделината. Например искате да градите къща, да станете инженер, да станете писател, да учите медицина, това раздвояване показва, че този предмет, към който се стремите, не е за вас. Преди освобождението на България, когато имаше само няколко професии, бащите съветваха синовете си да станат лекари, защото тази професия е по-доходна, доставя повече пари; или ги съветваха да станат инженери, но не да учат професии, които не са доходни. Какъв лекар или инженер, или свещеник ще стане той, когато у него няма вътрешно влечение към работата? Ще прилича на онзи лекар в средните векове, който имал много лесен метод на лечение: лекувал своите пациенти с пущане на кръв и им давал да пият топла вода, след което пациентът умирал. Той се чудел: „Нима всички други лекари лекуват сполучливо своите пациенти? “ Така е и със съвременните лекари: дадат някое лекарство, и болният умира, а след това казват, че болният имал слабо сърце, или пък намират друга някаква причина, за да се оправдават.
към беседата >>

Аз чета книги и се питам винаги: Има ли писателят виделина или не, и какви краски липсват у него.
На есен, когато листата падат, тогава излизат по разходка. Трябва да се изучава природата в своето време. А сега на какво приличат хората? Някой чете Евангелието и се чуди какво е искал да каже Христос с известни думи. Христос е чел много добре тази книга на Божествената природа. Аз чета книги и се питам винаги: Има ли писателят виделина или не, и какви краски липсват у него. След прочита на всяка книга аз мога да ви опиша какъв е нейният автор, каква глава има, какво е лицето му, какви са ръцете му, какво мисли и прочее. Някои искат да знаят кой и какъв съм аз. Аз съм това, което ви говоря. Ако ви окрада, такъв съм; ако ви излекувам, такъв съм. Ще питате: „Защо той да ни лекува?
към беседата >>

19. Яковъ и Исавъ / Яков и Исав

НБ

Видни философи, учени, писатели са правили опити да опишат разликата между мъжа и жената, но в края на краищата, не са успели.
Ако децата им не излязат добри, те се чудят, на кого приличат. Те не подозират, че причината се крие в тях. Божественият закон гласи: За да бъдат децата добри, бащата и майката трябва да са в пълна хармония помежду си. Това не значи, че те трябва да бъдат съвършено еднакви, но да имат допирни точки помежду си, да се обичат и разбират. Има тънкости, които различават мъжа и жената, но мъчно се схваща различието. Видни философи, учени, писатели са правили опити да опишат разликата между мъжа и жената, но в края на краищата, не са успели. Отчасти могат да направят разлика, но не напълно. Обикновено в жената преобладават кръгли линии, а в мъжа – прави и счупени. Кръглите линии внасят в характера мекота, а правите – твърдост и острота. В мъжа преобладават повече хроматическите гами. В разказа за Якова и Исава виждаме, какъв съвет дава майката на сина си.
към беседата >>

Един американски писател описва деня, в който умът му се прояснил.
Яков работи седем години за него, след което се ожени за Рахил, която роди само един син – Йосиф. Който може да слугува седем години с любов, той ще роди Йосифа. Който се жени по обикновен начин, без любов, той ще вземе Лия, която не обича, и от нея ще му се родят много синове. Законът за прераждането е закон за изкупване и освобождаване на човека от погрешките на миналото. По същия закон човешкият ум и човешкото сърце се раждат и прераждат. Един американски писател описва деня, в който умът му се прояснил. Голямо тържество било за него това прояснение. Това не е нищо друго, освен момент на новораждане. Радостта на този човек е била толкова голяма, колкото радостта на майката, която е родила син или дъщеря. Както детето извиква, когато се роди, така всеки човек извиква, когато се пробудят умът и сърцето му. Велик е моментът, когато човешкият ум вземе кормилото в ръцете си и направлява съдбата на собствения си живот.
към беседата >>

Често писатели пишатъ по този въпросъ, но никой не може въ подробности да опише тънкоститѣ, които различаватъ мѫжа отъ жената. (втори вариант)
Всѣка мисъль, всѣко желание, колкото малко и да е, всѣкога остава отпечатъкъ върху душата на човѣка и върху цѣлия човѣшки организъмъ. Съврѣменнитѣ хора, хората на XX векъ не разбиратъ добрѣ този законъ и мислятъ, че трѣбва само да ядемъ и пиемъ. Че майката не е въ съгласие съ мѫжа си, това не е важно за тѣхъ, тѣ очакватъ добри дѣца. Този Божественъ законъ гласи: Между мѫжъ и жена трѣбва да сѫществува една абсолютна хармония, разбиране, но то не се разбира да бѫде напълно еднакво, защото възможно ли е единъ мѫжъ да прилича напълно на една жена и обратно? Може ли единъ мѫжъ да опише въ какво се състои характера на една жена и обратно? Често писатели пишатъ по този въпросъ, но никой не може въ подробности да опише тънкоститѣ, които различаватъ мѫжа отъ жената. Въ чисто физиологическо отношение има чърти, които отличаватъ мѫжа отъ жената. Въ жената прѣобладаватъ по-крѫгли линии, а въ мѫжа – повече счупени линии. Крѫглитѣ линии означаватъ мекость, а счупенитѣ линии – острота. Това показва, че въ мѫжа има много хроматически тонове. Отъ цитирания разказъ се вижда, че майката дава съвѣтъ на сина си да излъже бащата.
към втори вариант >>

Единъ виденъ американски писатель разказва за деня, когато неговиятъ умъ се родилъ, какъвъ тържественъ день билъ. (втори вариант)
Яковъ имаше 12 сина, но отъ Рахила имаше само единъ – Йосифъ, който бѣ роденъ чрѣзъ закона на любовьта и за когото баща му работи цѣли седемь години. Ако вие може да слугувате за васъ цѣли седемь години, вие ще имате Йосифа. Ако се ожените обикновено, безъ да сте въ закона на любовьта, вие ще имате Иуда, Симеона и други синове, родени отъ Лия, тази, която не е възлюбена. Слѣдователно нашиятъ умъ и сърдце по сѫщия законъ трѣбва да се прѣродятъ. Азъ вѣрвамъ, че човѣшкото сърдце, човѣшкиятъ умъ по сѫщия начинъ се раждатъ, като дѣцата. Единъ виденъ американски писатель разказва за деня, когато неговиятъ умъ се родилъ, какъвъ тържественъ день билъ. Да съзнаешъ това, то е такава радость, каквато майката изпитва, че се родилъ синъ или дъщеря. Както дѣтето извиква, когато се роди, така и вие извиквате, когато съзнаете пробуждането на вашето сърдце и умъ. То е деньтъ когато вашиятъ умъ е вземалъ кормилото въ своитѣ рѫцѣ. Всички хора отъ XX векъ сега сме при тази стълба. Това, което Яковъ видѣ на врѣмето си, се отнася до сегашно врѣме.
към втори вариант >>

20. Чистосърдечните / Чистосърдечнитѣ

НБ

Мнозина четат произведенията на велики писатели и цитират, еди-кой си какво писал.
Чистота е нужна на всички хора. Това не е за упрек, но чист трябва да бъде човек. Всеки трябва да си зададе въпроса, чист ли е, или не. Каквото положение и да заема човек – учител, свещеник, съдия, управник, трябва да си задава въпроса: чист ли съм, или не; изпълнявам ли добре длъжността си, или не. Мъжът трябва да се запита, чист ли е по отношение на своята жена; жената трябва да се запита, чиста ли е по отношение на своя мъж; синът и дъщерята трябва да се запитат, чисти ли са по отношение на родителите си. Мнозина четат произведенията на велики писатели и цитират, еди-кой си какво писал. И това е добро, но хубавото и великото трябва да се прилага. Убеждение трябва да има човек. Като е дошъл на земята, той трябва да знае, че смърт не съществува. Това значи, да бъде човек чист. Щом не съществува смърт, не може да се говори за разлагане.
към беседата >>

21. Взимане и даване / Взимане и даване

НБ

Може ли един писател да напише някаква книга, ако няма идея, която да го въодушевява?
Ако Го търсите в житното зърно, в царевицата, и там ще Го намерите. Ако Го търсите в животните, и там ще Го намерите. Обаче, въз основа на закона за подобието, който гласи, че подобното подобно привлича, всеки ще се ползува от този живот, който му отговаря, т.е. който го привлича. Може ли двама млади да се оженят, ако не се обичат? Може ли един писател да напише някаква книга, ако няма идея, която да го въодушевява? Човек може да привлече към себе си само онзи предмет, който обича. Не можете да отглеждате цветя, ако не ги обичате. Цветята имат свой език, който разбират само онези, които ги обичат. Направете опит да проверите истинността на моите думи. Вземете една саксийка, посадете в нея карамфил или друго някое цвете, и започнете да го поливате, разкопавате, да го отглеждате с любов.
към беседата >>

Може ли единъ писатель да напише една книга, докато не е обикналъ идеята върху която ще пише, докато не е мислилъ дълго врѣме върху нея? (втори вариант)
Като ме слушате, ще кажете: „Този човѣкъ не говори на свещенъ езикъ.“ Опитайте пелина на Христа и Той има винце, направете съ него опитъ. Разликата между едното и другото вино е тази, че когато пиемъ вино на физическото поле, главата ни се зашеметява, а когато опитваме Христовото учение, главата се избистря, тогава ти ще обичашъ хората, жена ти ще бѫде любезна съ тебе, дѣцата ти, приятелитѣ, всички ще бѫдатъ любезни съ тебе и ще те обичатъ. Христосъ казва: „Дойдохъ да дамъ животъ.“ Този животъ дѣйствува сега въ свѣта, а нѣкои го очакватъ да дойде отгорѣ, той иде, обаче постепенно. Христовиятъ животъ се намира и въ житното зърно, и въ царевицата, и въ ябълката, и въ черешата, но законътъ е такъвъ – подобното отъ подобно се привлича. Може ли двама млади души да се оженятъ, ако не се обичатъ, ако не се привличатъ? Може ли единъ писатель да напише една книга, докато не е обикналъ идеята върху която ще пише, докато не е мислилъ дълго врѣме върху нея? Може ли единъ художникъ да нарисува една картина, докато не я обикне прѣдварително като идея? Всѣко нѣщо трѣбва да го обичаме и като го обичаме, то ще дойде при насъ. Цвѣтята и тѣ си иматъ свой езикъ. Може да направите единъ опитъ и да провѣрите дали това е вѣрно. Вземете си въ кѫщи едно цвѣте, напримѣръ една тубероза и забѣлѣжете нейната миризма, когато вие сте индиферентни къмъ нея и започнете да я наглеждате, да я поливате.
към втори вариант >>

22. Бог е съчетал / Богъ е съчеталъ

НБ

В бъдеще, всички видни хора – учители, писатели, професори, проповедници трябва да слязат от висотата на своето положение, да влязат в света, между простите, бедните, страдащите, да ги научат, как да живеят.
Всички трябва да бъдем носители на Божественото учение, защото всички хора, като души, съставят части от Божествения организъм, а Бог изисква, Неговото тяло да бъде здраво и всички удове да са в хармония. Само така човек може да бъде радостен и весел. Ако не е здрав, той не може да бъде радостен и весел; причината за това не е в Бога. Ако мъж и жена не могат да живеят добре, причината не е в Бога; ако брат и сестра не се разбират, причината не е в Бога; ако между управляващи и управлявани не съществува доверие и съгласие, причината не е в Бога. Причината за дисхармонията, недоверието, противоречията между хората се дължи на разваляне на съчетанието, което Бог е направил. В бъдеще, всички видни хора – учители, писатели, професори, проповедници трябва да слязат от висотата на своето положение, да влязат в света, между простите, бедните, страдащите, да ги научат, как да живеят. Това иска Христос от всички хора. Със слизането си на земята, Христос показа на хората, как да приложат великата, безкористна любов помежду си. Всички съвременни писатели съзнават, че Бог работи в света. Той прави големи преобразувания в човешките умове и сърца. Затова е казано в Писанието, че нов свят се твори, нови умове и сърца се създават.
към беседата >>

Всички съвременни писатели съзнават, че Бог работи в света.
Ако мъж и жена не могат да живеят добре, причината не е в Бога; ако брат и сестра не се разбират, причината не е в Бога; ако между управляващи и управлявани не съществува доверие и съгласие, причината не е в Бога. Причината за дисхармонията, недоверието, противоречията между хората се дължи на разваляне на съчетанието, което Бог е направил. В бъдеще, всички видни хора – учители, писатели, професори, проповедници трябва да слязат от висотата на своето положение, да влязат в света, между простите, бедните, страдащите, да ги научат, как да живеят. Това иска Христос от всички хора. Със слизането си на земята, Христос показа на хората, как да приложат великата, безкористна любов помежду си. Всички съвременни писатели съзнават, че Бог работи в света. Той прави големи преобразувания в човешките умове и сърца. Затова е казано в Писанието, че нов свят се твори, нови умове и сърца се създават. Новите хора ще създадат новото човечество, което ще докаже, че нови сили и енергии работят, както в света, така и в цялата природа. „Онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча." Между какво е направено това съчетание? – Между стомаха и храната, между дробовете и въздуха, между сърцето и чувствата, между ума и мислите.
към беседата >>

Останалата работа е ваша, вие ще ги отглеждате, както писателят взима една тема и я развива.
Това е добре не само за вас, но за всички хора. Учители, свещеници, майки, бащи – всички трябва да започнат работата си рано. Като изгрее слънцето, кажете: Благословен Господ Бог наш, Който е изпратил слънцето, да се ползваме от неговата светлина и топлина. Който цени благата, които природата щедро му дава, само той разбира смисъла на стиха, казан, преди две хиляди години, от Христа: „Онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча." Като разглеждам този стих, аз само подхвърлям семенца на вашите ниви. Останалата работа е ваша, вие ще ги отглеждате, както писателят взима една тема и я развива. Това значи, да чуе човек гласа на своя велик Баща – на Любовта и да разбере смисъла на своя живот и предназначението си на земята. Това значи, да се прероди човек, т.е. да се новороди. Христос казва: „Ако се не родиш отново, нима да влезеш в Царството Божие." Ето защо, който се е родил от баща и майка, ще се ражда и преражда много пъти на земята. Глупавият ще се ражда и преражда, докато стане умен; обикновеният трябва да стане талантлив, гениален, светия, ангел и т.н.
към беседата >>

И за въ бѫдеще високостоящитѣ хора: писатели, поети и др., трѣбва да слѣзатъ отъ своята висота и да станатъ служители на човѣчеството, да влѣзатъ между проститѣ и да ги научатъ какъ да живѣятъ. (втори вариант)
Господь иска да сме радостни и весели. Ако не сме радостни и весели, причината не е въ Бога. Ако мѫжъ и жена не могатъ да живѣятъ, причината не е въ Бога. Ако нѣма хармония между братя и сестри, между синове и дъщери и родители, между властьта и поданицитѣ, причината не е въ Бога. Причината е въ разваляне на съчетанието. И за въ бѫдеще високостоящитѣ хора: писатели, поети и др., трѣбва да слѣзатъ отъ своята висота и да станатъ служители на човѣчеството, да влѣзатъ между проститѣ и да ги научатъ какъ да живѣятъ. Това иска Христосъ, Който е дошълъ на земята. Ще кажатъ нѣкои: „Какъ е дошълъ Христосъ? “ За да се разбере отъ хората идването на Христа, това зависи отъ онова вѫтрѣшно съчетание, което има у човѣка, зависи какви способности има у човѣка. Подъ думата „идване на Христа“, се разбира Божествената любовь, безкористната, разумна любовь. Всички европейски писатели създаватъ, че сега въ свѣта има една сила, която прави грамадни прѣобразувания въ умоветѣ на човѣчеството.
към втори вариант >>

Всички европейски писатели създаватъ, че сега въ свѣта има една сила, която прави грамадни прѣобразувания въ умоветѣ на човѣчеството. (втори вариант)
И за въ бѫдеще високостоящитѣ хора: писатели, поети и др., трѣбва да слѣзатъ отъ своята висота и да станатъ служители на човѣчеството, да влѣзатъ между проститѣ и да ги научатъ какъ да живѣятъ. Това иска Христосъ, Който е дошълъ на земята. Ще кажатъ нѣкои: „Какъ е дошълъ Христосъ? “ За да се разбере отъ хората идването на Христа, това зависи отъ онова вѫтрѣшно съчетание, което има у човѣка, зависи какви способности има у човѣка. Подъ думата „идване на Христа“, се разбира Божествената любовь, безкористната, разумна любовь. Всички европейски писатели създаватъ, че сега въ свѣта има една сила, която прави грамадни прѣобразувания въ умоветѣ на човѣчеството. Тази Божествена сила ще доизкара своята работа много добрѣ. Христосъ се обръща къмъ онѣзи, които го запитали: „Какво е това съчетание“, и имъ отговаря: Съчетание има между стомаха и храната, между дробоветѣ и въздуха и между ума и мислитѣ. Ако нѣма съчетание между стомаха и храната, нѣма здраве, настѫпва разстройство и викате скоро за очистително, за английска соль. Като вземете очистително, тази сѫщата храна втори пѫть не я употрѣбявайте. Ако я вземете втори пѫть, пакъ ще търсите очистително и слѣдъ нѣколко години ще имате разваленъ стомахъ, а съ това и хората ще ти станатъ неприятни.
към втори вариант >>

23. Дали може

НБ

Много писатели, учени и философи търсят лек начин за прославяне.
– Каква? – Да вдигам и слагам пръчицата, а музикантите да свирят. Мнозина от сегашните хора, мъже и жени, учени и прости, искат да махат с пръчицата си, т. е. да бъдат капелмайстори. Това става не само в материалния живот на хората, но и в умствения. Много писатели, учени и философи търсят лек начин за прославяне. Те искат да се прочуят в света за чужда сметка. Други да свирят, да носят товара, а те да застанат пред тях и да махат с пръчицата си, да минават за капелмайстори. Преди години, един знаменит американски проповедник, държал една отлична проповед, която особено се харесала на един от посредствените проповедници. Той успял да се домогне до тази проповед, преписал я и в скоро време я държал на пасомите си, като своя собствена. Пасомите му останали крайно доволни и казвали помежду си: Такава проповед не е държал никой проповедник досега.
към беседата >>

Много писатели, учени и философи търсятъ лекъ начинъ за прославяне. (втори вариант)
— Каква? — Да вдигамъ и слагамъ прѫчицата, а музикантитѣ да свирятъ. Мнозина отъ сегашнитѣ хора, мѫже и жени, учени и прости, искатъ да махатъ съ прѫчицата си, т. е. да бѫдатъ капелмайстори. Това става не само въ материалния животъ на хората, но и въ умствения. Много писатели, учени и философи търсятъ лекъ начинъ за прославяне. Тѣ искатъ да се прочуятъ въ свѣта за чужда смѣтка. Други да свирятъ, да носятъ товара, а тѣ да застанатъ предъ тѣхъ и да махатъ съ прѫчицата си, да минаватъ за капелмайстори. Преди години, единъ знаменитъ американски проповѣдникъ, държалъ една отлична проповѣдь, която особено се харесала на единъ отъ посрѣдственитѣ проповѣдници. Той успѣлъ да се домогне до тази проповѣдь, преписалъ я и въ скоро време я държалъ на пасомитѣ си, като своя собствена. Пасомитѣ му останали крайно доволни и казвали помежду си: Такава проповѣдь не е държалъ никой проповѣдникъ досега.
към втори вариант >>

24. Трите положения

НБ

Като дойдат до Божественото учение, до учението на Любовта, великите писатели и философи казват, че, за да успее в това учение, човек не трябва да раздвоява съзнанието си, но да бъде всякога тих и спокоен.
Той казваше: „Човек може да се храни и да поддържа живота си с всяко Слово, което излиза от Бога”. Какъв е ефектът от това Слово? Който се храни с Божието Слово, има Живот в себе си. Той изпитва вътрешен мир, подем на силите си и енергия. Той съзнава, че живее. Като дойдат до Божественото учение, до учението на Любовта, великите писатели и философи казват, че, за да успее в това учение, човек не трябва да раздвоява съзнанието си, но да бъде всякога тих и спокоен. Дойде ли до злото, да не го търси в Божествения свят, но да знае, че то царува в света на сенките. Безпокоите ли се, влезте дълбоко в душата си, дето е мирът и тишината, и Словото ще ви се изяви. Мнозина търсят смисъла на Живота в силата, в красотата, в богатството, в учеността, но и при тези придобивки смъртта ги дебне и отнася със себе си. Човек може да бъде силен, богат, учен, но не и безсмъртен. Хляб, направен от камъни, не осигурява човешкия живот.
към беседата >>

Всеки човек, който е развил своята дарба, като музикант, художник, учен, писател, носи препоръката със себе си.
” – В Дух и Истина. Мнозина се срамуват да се покланят на Господа. На Бога се срамуват да се кланят, а колко пъти на ден се кланят за една служба на своя ближен, подобен на себе си. Ще кажете, че без поклони няма служба. Не е така. Всеки човек, който е развил своята дарба, като музикант, художник, учен, писател, носи препоръката със себе си. Бог го е препоръчал още с идването му на земята. Следователно, той няма защо да се кланя за служба. Неговото място е определено, и той достойно го заема. Какво виждаме днес? На много места главите станали опашки, а опашките – глави.
към беседата >>

Като дойдатъ до Божественото учение, до учението на любовьта, великитѣ писатели и философи казватъ, че, за да успѣе въ това учение, човѣкъ не трѣбва да раздвоява съзнанието си, но да бѫде всѣкога тихъ и спокоенъ. (втори вариант)
Той казваше: „Човѣкъ може да се храни и да подържа живота си съ всѣко Слово, което излиза отъ Бога”. Какъвъ е ефектътъ отъ това Слово? — Който се храни съ Божието Слово, има животъ въ себе си. Той изпитва вѫтрешенъ миръ, подемъ на силитѣ си и енергия. Той съзнава, че живѣе. Като дойдатъ до Божественото учение, до учението на любовьта, великитѣ писатели и философи казватъ, че, за да успѣе въ това учение, човѣкъ не трѣбва да раздвоява съзнанието си, но да бѫде всѣкога тихъ и спокоенъ. Дойде ли до злото, да не го търси въ Божествения свѣтъ, но да знае, че то царува въ свѣта на сѣнкитѣ. Безпокоите ли се, влѣзте дълбоко въ душата си, дето е мирътъ и тишината, и Словото ще ви се изяви. Мнозина търсятъ смисъла на живота въ силата, въ красотата, въ богатството, въ ученостьта, но и при тѣзи придобивки смъртьта ги дебне и отнася съ себе си. Човѣкъ може да бѫде силенъ, богатъ, ученъ, но не и безсмъртенъ. Хлѣбъ, направенъ отъ камъни, не осигурява човѣшкия животъ.
към втори вариант >>

Всѣки човѣкъ, който е развилъ своята дарба, като музикантъ, художникъ, ученъ, писатель, носи препорѫката съ себе си. (втори вариант)
— Въ Духъ и Истина. Мнозина се срамуватъ да се покланятъ на Господа. На Бога се срамуватъ да се кланятъ, а колко пѫти на день се кланятъ за една служба на своя ближенъ, подобенъ на себе си. Ще кажете, че безъ поклони нѣма служба. Не е така. Всѣки човѣкъ, който е развилъ своята дарба, като музикантъ, художникъ, ученъ, писатель, носи препорѫката съ себе си. Богъ го е препорѫчалъ още съ идването му на земята. Следователно, той нѣма защо да се кланя за служба. Неговото мѣсто е опредѣлено, и той достойно го заема. Какво виждаме днесъ? — На много мѣста главитѣ станали опашки, а опашкитѣ — глави.
към втори вариант >>

25. Събличане и обличане

НБ

Когато ставате сутрин, мислете за всичко възвишено и благородно, за работата на великите хора – музиканти, художници, писатели и поети.
Съблечете старата дреха и облечете новата, която носи в себе си всички елементи на чистота и здраве. Новата дреха носи радост и веселие за човека. Като ставате сутрин от сън, облечете дрехата на Надеждата, на Вярата, на Любовта, на Истината, на милосърдието. Каквато дреха ви е нужна за даден случай, такава облечете. Всяка дреха, която носи известна Добродетел, е чиста, нова, здрава. Когато ставате сутрин, мислете за всичко възвишено и благородно, за работата на великите хора – музиканти, художници, писатели и поети. Мъжът е недоволен, че жена му прегорила яденето; жената е недоволна, че мъжът й не е донесъл повече месо и зеленчуци, да сготви добро ядене. Турете настрана тенджерите с прегорялото ядене. Изхвърлете навън изгорелия лук, масло, а заедно с това и недоволството. Бъдете благодарни на малкото, което имате. За предпочитане е човек да остане три дни гладен, отколкото да носи в себе си недоволството от прегорялото ядене или недоволството, че малко е месото, хлябът и зеленчуците.
към беседата >>

Когато ставате сутринь, мислете за всичко възвишено и благородно, за работата на великитѣ хора — музиканти, художници, писатели и поети. (втори вариант)
Съблѣчете старата дреха и облѣчете новата, която носи въ себе си всички елементи на чистота и здраве. Новата дреха носи радость и веселие за човѣка. Като ставате сутринь отъ сънь, облѣчете дрехата на надеждата, на вѣрата, на любовьта, на истината, на милосърдието. Каквато дреха ви е нуждна за даденъ случай, такава облѣчете. Всѣка дреха, която носи известна добродетель, е чиста, нова, здрава. Когато ставате сутринь, мислете за всичко възвишено и благородно, за работата на великитѣ хора — музиканти, художници, писатели и поети. Мѫжътъ е недоволенъ, че жена му прегорила яденето; жената е недоволна, че мѫжътъ ѝ не е донесълъ повече месо и зеленчуци, да сготви добро ядене. Турете настрана тенджеритѣ съ прегорѣлото ядене. Изхвърлете навънъ изгорѣлия лукъ, масло, а заедно съ това и недоволството. Бѫдете благодарни на малкото, което имате. За предпочитане е човѣкъ да остане три деня гладенъ, отколкото да носи въ себе си недоволството отъ прегорѣлото ядене или недоволството, че малко е месото, хлѣбътъ и зеленчуцитѣ.
към втори вариант >>

26. Дух Господен

НБ

Когато писателите искат да издигнат героите си, те ги поставят в бедни условия.
Божествения Адам. Всички хора са деца на този Адам. Един ден и те ще бъдат големи като баща си. "Дух Господен." Когато Духът влезе в човека, той ще има желание да благовества над сиромасите. Да бъде човек сиромах, това е една от най-почетните служби и положения. Когато писателите искат да издигнат героите си, те ги поставят в бедни условия. Когато искат да понижат някой от героите си, те му дават власт, богатство. Искат ли да представят благородник, те го изпразват, като шише, за да могат да влеят в него чиста, свежа планинска вода. Ако шишето на човека е пълно, никога не може да се сипе в него чиста вода. Чистата вода представлява възвишен, чист живот, който се възприема само от чисти, празни шишета. Ако не можеш да възприемеш този живот, вината е в тебе.
към беседата >>

Когато писателитѣ искатъ да издигнатъ героитѣ си, тѣ ги поставятъ въ бедни условия. (втори вариант)
Божествения Адамъ. Всички хора сѫ деца на този Адамъ. Единъ день и тѣ ще бѫдатъ голѣми като баща си. „Духъ Господенъ.” Когато Духътъ влѣзе въ човѣка, той ще има желание да благовествува надъ сиромаситѣ. Да бѫде човѣкъ сиромахъ, това е една отъ най-почетнитѣ служби и положения. Когато писателитѣ искатъ да издигнатъ героитѣ си, тѣ ги поставятъ въ бедни условия. Когато искатъ да понижатъ нѣкой отъ героитѣ си, тѣ му даватъ власть, богатство. Искатъ ли да представятъ благородникъ, тѣ го изпразватъ, като шише, за да могатъ да влѣятъ въ него чиста, свежа планинска вода. Ако шишето на човѣка е пълно, никога не може да се сипе въ него чиста вода. Чистата вода представя възвишенъ, чистъ животъ, който се възприема само отъ чисти, праздни шишета. Ако не можешъ да възприемешъ този животъ, вината е въ тебе.
към втори вариант >>

27. Призваните

НБ

Книгата на някой писател, пълна с изопачени мисли и чувства, внася отрова в умовете и сърцата на ред поколения, докато оръдията са опасни временно, докато продължава войната.
Давид казва: „Скрий ме под крилата си." Българите, които вярват в уроки, не позволяват на младите и красиви моми да излизат през деня, да не ги урочасат. Какво са уроките? Лошите човешки мисли и желания. Те крият убийствена сила в себе си. В някои случаи те са по-страшни от топовете и оръдията. Книгата на някой писател, пълна с изопачени мисли и чувства, внася отрова в умовете и сърцата на ред поколения, докато оръдията са опасни временно, докато продължава войната. Християнството иде да спаси човечеството от лошите и изопачени мисли и желания, напластени в съзнанието на хората от хиляди години. Ще кажете, че Християнството е ново учение, от две хиляди години. Не е ново това учение. То е минало през три епохи: първата датира от създаването на първия човек по образ и подобие на Бога. Той и до днес още живее в рая.
към беседата >>

Книгата на нѣкой писатель, пълна съ изопачени мисли и чувства, внася отрова въ умоветѣ и сърдцата на редъ поколѣния, когато орѫдията сѫ опасни временно, докато продължава войната. (втори вариант)
Давидъ казва: „Скрий ме подъ крилата си.” Българитѣ, които вѣрватъ въ уроки, не позволяватъ на младитѣ и красиви моми да излизатъ презъ деня, да не ги урочасатъ. Какво сѫ урокитѣ? — Лошитѣ човѣшки мисли и желания. Тѣ криятъ убийствена сила въ себе си. Въ нѣкои случаи тѣ сѫ по-страшни отъ топоветѣ и орѫдията. Книгата на нѣкой писатель, пълна съ изопачени мисли и чувства, внася отрова въ умоветѣ и сърдцата на редъ поколѣния, когато орѫдията сѫ опасни временно, докато продължава войната. Християнството иде да спаси човѣчеството отъ лошитѣ и изопачени мисли и желания, напластени въ съзнанието на хората отъ хиляди години. Ще кажете, че Християнството е ново учение, отъ две хиляди години. Не е ново това учение. То е минало презъ три епохи: първата датира оть създаването на първия човѣкъ по образъ и подобие на Бога. Той и доднесъ още живѣе въ рая.
към втори вариант >>

28. Разделено царство

НБ

Яви се някой писател, надарен със способности от Бога, седне да съчинява нещо, но си мисли колко ще спечели.
Така постъпваме и ние с много прекрасни мисли, които дохождат у нас. Ние трябва да вземем яйцето и да го опитаме не със стомаха си, а с ума си. Ние продаваме всичко хубаво у нас. Дойде една прекрасна мисъл у някоя мома, която прави красиви чертите на лицето ѝ – носа, устата, очите, и тя започва да продава себе си. Казват ѝ, че някой момък имал 1,000 лева, но тя не го харесва; за друг ѝ казват, че имал 5,000 лева, и него не харесва, търси някой богат граф – и продава лицето си. Яви се някой писател, надарен със способности от Бога, седне да съчинява нещо, но си мисли колко ще спечели. Мисли ли за използване, той не може да вложи никаква Божествена идея. Вземете съвременните романисти, пишат някой роман, в който главната героиня припаднала, умряла. Аз не разбирам защо героят или героинята трябва да умре. Това значи, че този автор разбира какво героинята се отделила от източника на Божественото. Мома или момък, които примират, се отделят от Бога.
към беседата >>

29. И рече баща му

НБ

Има философи, писатели, учени, които турят също сенки на своите произведения, за да изпъкнат главните и съществени мисли.
Казват за едного, че е добър, а за друг, че е лош. Лошавината е сянка на Живота. Без сенки не може. Художникът туря сенки на картината си, за да изпъкне ясно идеята, която е вложил в нея. Значи, образът, идеята на картината представлява Доброто, а сенките – злото. Има философи, писатели, учени, които турят също сенки на своите произведения, за да изпъкнат главните и съществени мисли. Тъй щото, кажете ли, че някое произведение е хубаво, това показва, че има сенки в него. Кажат ли, че някой човек е грешник, това показва, че Бог е турил сенки върху неговия образ. След десетки или стотици години, той ще израсне, ще стане добър, велик човек. Тогава сенките му ще изчезнат, и вие ще виждате неговото светло, красиво лице. Като знаете това, не се произнасяйте за човека, който е незавършена картина.
към беседата >>

За просветата и за културата на един народ се съди по неговите писатели, художници, музиканти, учени и философи, т.е.
Във всеки дом има най-малко три партии: партията на бащата, на майката и на децата. Колкото повече деца има в семейството, толкова повече партии съществуват. По-добре е да имат по един син или по една дъщеря на Доброто, отколкото много синове и дъщери, които мислят само за ядене и пиене. Умственият живот на народите, на обществата и на индивидите представлява начало на човешката култура. Културата подразбира съвкупност на условия и възможности за проява на умствения и духовния живот. За просветата и за културата на един народ се съди по неговите писатели, художници, музиканти, учени и философи, т.е. по проявите на неговия умствен и духовен живот. Културата подразбира още прояви на човешкия Дух и на човешката душа, с цел, невидимото в човека да се изрази във видими, живи форми, от които да се ползва бъдещето поколение. Духовният живот представлява стремеж на човека да намери смисъла на Живота. С други думи казано, Духовният живот е плодът на Живота. Индивидуалният и общественият живот представляват семето, посято в почвата, за да израсте и даде признак на Живот.
към беседата >>

Има философи, писатели, учени, които турятъ сѫщо сѣнки на своитѣ произведения, за да изпъкнатъ главнитѣ и сѫществени мисли. (втори вариант)
Казватъ за едного, че е добъръ, а за другъ, че е лошъ. Лошавината е сѣнка на живота. Безъ сѣнки не може. Художникътъ туря сѣнки на картината си, за да изпъкне ясно идеята, която е вложилъ въ нея. Значи, образътъ, идеята на картината представя доброто, а сѣнкитѣ — злото. Има философи, писатели, учени, които турятъ сѫщо сѣнки на своитѣ произведения, за да изпъкнатъ главнитѣ и сѫществени мисли. Тъй щото, кажете ли, че нѣкое произведение е хубаво, това показва, че има сѣнки въ него. Кажатъ ли, че нѣкой човѣкъ е грѣшникъ, това показва, че Богъ е турилъ сѣнки върху неговия образъ. Следъ десетки или стотици години, той ще израстне, ще стане добъръ, великъ човѣкъ. Тогава сѣнкитѣ му ще изчезнатъ, и вие ще виждате неговото свѣтло, красиво лице. Като знаете това, не се произнасяйте за човѣка, който е незавършена картина.
към втори вариант >>

За просвѣтата и за културата на единъ народъ се сѫди по неговитѣ писатели, художници, музиканти, учени и философи, т. е. (втори вариант)
Въ всѣки домъ има най- малко три партии: партията на бащата, на майката и на децата. Колкото повече деца има въ семейството, толкова повече партии сѫществуватъ. По-добре е да иматъ по единъ синъ или по една дъщеря на доброто, отколкото много синове и дъщери, които мислятъ само за ядене и пиене. Умствениятъ животъ на народитѣ, на обществата и на индивидитѣ представя начало на човѣшката култура. Културата подразбира съвокупность на условия и възможности за проява на умствения и духовния животъ. За просвѣтата и за културата на единъ народъ се сѫди по неговитѣ писатели, художници, музиканти, учени и философи, т. е. по проявитѣ на неговия умственъ и духовенъ животъ. Културата подразбира още прояви на човѣшкия духъ и на човѣшката душа, съ цель, невидимото въ човѣка да се изрази въ видими, живи форми, отъ които да се ползува бѫдещето поколѣние. Духовниятъ животъ представя стремежъ на човѣка да намѣри смисъла на живота. Съ други думи казано, духовниятъ животъ е плодътъ на живота. Индивидуалниятъ и обществениятъ животъ представятъ сѣмето, посѣто въ почвата, за да израсте и даде признакъ на животъ.
към втори вариант >>

30. Голямата вяра

НБ

Всички хора – учени, философи, музиканти, художници, писатели, имат известни стремежи и идеали, които всеки постига според степента на своята вяра.
Те са мислили само за удоволствие, а не за съзнателна, разумна работа. Който иска да се удоволства, плаща скъпо. Тази мисъл Христос изразил чрез стиха: „Не мога да взема хляба от децата и да го дам на псетата.“ Аз превеждам думите на Христа по следния начин: Не съм дошъл за хора, които искат само да се удоволстват. Жената хананейка отговори на Христа: „И аз искам да вляза в добрия път, който показваш на хората.“ Христос каза: „Жено, голяма е твоята вяра! Нека бъде според вярата ти.“ От този час дъщерята на хананейката оздравя, и тя получи Божията благодат. Всички хора – учени, философи, музиканти, художници, писатели, имат известни стремежи и идеали, които всеки постига според степента на своята вяра. Някой става богат, учен, философ или музикант, понеже вярвал, че може да стане такъв. Забелязано е, че великите хора са вярващи. Те вярвали в постигането на своите идеали и станали силни и велики хора. Който има разумна вяра, преодолява всички мъчнотии и препятствия в живота си. Христос показва на хората начина, по който могат да се справят с мъчнотиите си.
към беседата >>

31. Лозата и пръчките

НБ

Един испански писател написал една книга, която чели мнозина.
Казвате за даден човек, че е добър, но виждате само външната, празничната му дреха, не знаете, какви са всекидневните му дрехи. Мнозина цитират мисълта „да съм, или да не съм“, изказана от Шекспир, без да разбират вътрешния й смисъл. Тази мисъл подразбира: Да стоя ли на лозата, или да я напусна; да уча ли, или да напусна училището; да работя само за себе си или и за другите. Ще кажете, че това е свободно тълкуване на мисълта. Това е тълкуване, каквото и Шекспир може да даде. Един испански писател написал една книга, която чели мнозина. Един от читателите не могъл да разбере смисъла на някои изречения и се отправил към автора, да му ги обясни. Той погледнал читателя си, усмихнал се и отговорил: И аз сам не зная, какво съм искал да кажа с тези мисли. Правата мисъл се разбира от всички. При това между писмената и говоримата реч трябва да има известно отношение, известна връзка. Не можеш да пишеш едно, а да говориш или разбираш друго.
към беседата >>

32. Моето иго

НБ

Писателят се смущава за своето произведение, да не би критиката да се произнесе много строго.
Христос дойде на земята, именно затова, да покаже на хората как да живеят. Без кротост и смирение няма спокойствие. Вълнува се морето, т.е. човешкото сърце, но един е пътят за утихването му – пътят на кротостта и смирението. Защо трябва да се смущава сърцето ви? Писателят се смущава за своето произведение, да не би критиката да се произнесе много строго. Ученият се смущава за своето изобретение. Ако съчинението ви почива на истината, няма защо да се смущавате. Има строги критици, но ако са чистосърдечни, те не са опасни. Важно е човек да бъде искрен към себе си и към своите ближни, да не изпада в лицемерие. Лицето на някого се изкривило от страдание, а той се представа за спокоен.
към беседата >>

33. Детето растеше

НБ

Тогава ще дойдат истинските писатели в света, които ще служат на Истината.
Ще кажете, че и вие не искате да влизате в това заключение. Желая ви да остане у вас Божественото, а не човешкото; да остане у вас заключение за свобода, а не за робство. Думата „заключение“ има отношение към поставяне ново начало в живота. Заключавам – подразбира сключвам договор с нещо ново. Договорът с новото се състои в приемане на Духа, като основа на живота, а Божията Мъдрост, със своята светлина, да служи на хората, както слънчевите лъчи на всички живи същества. Тогава ще дойдат истинските писатели в света, които ще служат на Истината. Светът се нуждае от истински учени, музиканти, художници, които да разбират Истината и да я прилагат. Навсякъде има такива хора и в България ги има, но няма още условия за тяхното проявление. Народите още не могат да почитат своите даровити хора. Издигне ли се някой писател, музикант или учен, веднага близките му, неговите сънародници, първи ще го съборят. И против мене се повдига обществото, както и духовенството, но не можаха да ме опозорят. Защо?
към беседата >>

Издигне ли се някой писател, музикант или учен, веднага близките му, неговите сънародници, първи ще го съборят.
Договорът с новото се състои в приемане на Духа, като основа на живота, а Божията Мъдрост, със своята светлина, да служи на хората, както слънчевите лъчи на всички живи същества. Тогава ще дойдат истинските писатели в света, които ще служат на Истината. Светът се нуждае от истински учени, музиканти, художници, които да разбират Истината и да я прилагат. Навсякъде има такива хора и в България ги има, но няма още условия за тяхното проявление. Народите още не могат да почитат своите даровити хора. Издигне ли се някой писател, музикант или учен, веднага близките му, неговите сънародници, първи ще го съборят. И против мене се повдига обществото, както и духовенството, но не можаха да ме опозорят. Защо? Аз съм дълбоко море. Който се опита да влезе в мене, ще се удави. Аз съм голяма, пълноводна река, която никой не може да подпуши. Турите ли й бент, ще дойде наводнение, което ще завлече бента и водата ще залее цялата местност.
към беседата >>

34. Господ му рече

НБ

Всеки писател, учен и философ е кошер, в който има мед.
Аз твърдя, че чувствата и мислите на човека са толкова верни, колкото и чувствата и мислите на даден философ, в който той вярва. Той може да няма езика на философа, да изрази чувствата и мислите си, но трябва да знае, че това, което е заседнало дълбоко в душата му, е вярно. Като мине известно време, той ще разбере, че е бил прав. Всяко учение трябва да се използува разумно, както геометрията събира мненията на всички учени. Трябва да си служим с опита на философите и учените от миналите векове. Всеки писател, учен и философ е кошер, в който има мед. Влез в кошера и събери си, колкото мед искаш. Влизайте свободно във всеки кошер, в който има мед. Няма ли мед в някой кошер, не влизайте там. Всяка пчела, като влиза в цветовете, събира мед, защото познава, кои са медоносни. Не може да се каже същото за всеки човек.
към беседата >>

Има много писатели, които са като пчелите.
В едно отношение човек стои по-високо от пчелата, но в друго отношение пчелата го превъзхожда. Никой човек не може да направи това, което пчелата прави. Вижте, какви идеални клетки прави и как ги пълни с мед. За това се изисква голямо изкуство, голяма точност. Ако не изцяло, поне частично пчелата трябва да служи за поука на човека. Има много писатели, които са като пчелите. Те хвърчат от едно място на друго, изучават хората, наблюдават ги и пишат. Трябва да благодарим на тия писатели и да се ползуваме от тях. Ще кажете, че и без писатели може, или достатъчно е само един писател. Не е така. С един цвят пролет не става.
към беседата >>

Трябва да благодарим на тия писатели и да се ползуваме от тях.
Вижте, какви идеални клетки прави и как ги пълни с мед. За това се изисква голямо изкуство, голяма точност. Ако не изцяло, поне частично пчелата трябва да служи за поука на човека. Има много писатели, които са като пчелите. Те хвърчат от едно място на друго, изучават хората, наблюдават ги и пишат. Трябва да благодарим на тия писатели и да се ползуваме от тях. Ще кажете, че и без писатели може, или достатъчно е само един писател. Не е така. С един цвят пролет не става. С едно учение култура не се създава. Всички философи, учени и писатели съставят едно цяло, затова множеството не трябва да ви смущава.
към беседата >>

Ще кажете, че и без писатели може, или достатъчно е само един писател.
За това се изисква голямо изкуство, голяма точност. Ако не изцяло, поне частично пчелата трябва да служи за поука на човека. Има много писатели, които са като пчелите. Те хвърчат от едно място на друго, изучават хората, наблюдават ги и пишат. Трябва да благодарим на тия писатели и да се ползуваме от тях. Ще кажете, че и без писатели може, или достатъчно е само един писател. Не е така. С един цвят пролет не става. С едно учение култура не се създава. Всички философи, учени и писатели съставят едно цяло, затова множеството не трябва да ви смущава. Ако се обърнете към растителното и животинското царства, ще видите хиляди разнообразни форми от тях.
към беседата >>

Всички философи, учени и писатели съставят едно цяло, затова множеството не трябва да ви смущава.
Трябва да благодарим на тия писатели и да се ползуваме от тях. Ще кажете, че и без писатели може, или достатъчно е само един писател. Не е така. С един цвят пролет не става. С едно учение култура не се създава. Всички философи, учени и писатели съставят едно цяло, затова множеството не трябва да ви смущава. Ако се обърнете към растителното и животинското царства, ще видите хиляди разнообразни форми от тях. Някои може да са вредни, но в цялото те са на мястото си. Всяка мушица, в каквато форма и да е, колкото и да е малка, в миросъзданието тя има своето предназначение. Няма безполезни неща в света. Щом нещо е допуснато, то има някаква цел.
към беседата >>

Всеки писател, учен и философ е кошер, в който има мед. (втори вариант)
Аз твърдя, че чувствата и мислите на човека са толкова верни, колкото и чувствата и мислите на даден философ, в който той вярва. Той може да няма езика на философа, да изрази чувствата и мислите си, но трябва да знае, че това, което е заседнало дълбоко в душата му, е вярно. Като мине известно време, той ще разбере, че е бил прав. Всяко учение трябва да се използва разумно, както геометрията събира мненията на всички учени. Трябва да си служим с опита на философите и учените от миналите векове. Всеки писател, учен и философ е кошер, в който има мед. Влез в кошера и събери си колкото мед искаш. Влизайте свободно във всеки кошер, в който има мед. Няма ли мед в някой кошер, не влизайте там. Всяка пчела, като влиза в цветовете, събира мед, защото познава кои са медоносни. Не може да се каже същото за всеки човек.
към втори вариант >>

Има много писатели, които са като пчелите. (втори вариант)
В едно отношение човек стои по-високо от пчелата, но в друго отношение пчелата го превъзхожда. Никой човек не може да направи това, което пчелата прави. Вижте какви идеални клетки прави и как ги пълни с мед. За това се изисква голямо изкуство, голяма точност. Ако не изцяло, поне частично пчелата трябва да служи за поука на човека. Има много писатели, които са като пчелите. Те хвърчат от едно място на друго, изучават хората, наблюдават ги и пишат. Трябва да благодарим на тия писатели и да се ползваме от тях. Ще кажете, че и без писатели може, или достатъчно е само един писател. Не е така. С един цвят пролет не става.
към втори вариант >>

Трябва да благодарим на тия писатели и да се ползваме от тях. (втори вариант)
Вижте какви идеални клетки прави и как ги пълни с мед. За това се изисква голямо изкуство, голяма точност. Ако не изцяло, поне частично пчелата трябва да служи за поука на човека. Има много писатели, които са като пчелите. Те хвърчат от едно място на друго, изучават хората, наблюдават ги и пишат. Трябва да благодарим на тия писатели и да се ползваме от тях. Ще кажете, че и без писатели може, или достатъчно е само един писател. Не е така. С един цвят пролет не става. С едно учение култура не се създава. Всички философи, учени и писатели съставят едно цяло, затова множеството не трябва да ви смущава.
към втори вариант >>

Ще кажете, че и без писатели може, или достатъчно е само един писател. (втори вариант)
За това се изисква голямо изкуство, голяма точност. Ако не изцяло, поне частично пчелата трябва да служи за поука на човека. Има много писатели, които са като пчелите. Те хвърчат от едно място на друго, изучават хората, наблюдават ги и пишат. Трябва да благодарим на тия писатели и да се ползваме от тях. Ще кажете, че и без писатели може, или достатъчно е само един писател. Не е така. С един цвят пролет не става. С едно учение култура не се създава. Всички философи, учени и писатели съставят едно цяло, затова множеството не трябва да ви смущава. Ако се обърнете към растителното и животинското царства, ще видите хиляди разнообразни форми от тях.
към втори вариант >>

Всички философи, учени и писатели съставят едно цяло, затова множеството не трябва да ви смущава. (втори вариант)
Трябва да благодарим на тия писатели и да се ползваме от тях. Ще кажете, че и без писатели може, или достатъчно е само един писател. Не е така. С един цвят пролет не става. С едно учение култура не се създава. Всички философи, учени и писатели съставят едно цяло, затова множеството не трябва да ви смущава. Ако се обърнете към растителното и животинското царства, ще видите хиляди разнообразни форми от тях. Някои може да са вредни, но в цялото те са на мястото си. Всяка мушица, в каквато форма и да е, колкото и да е малка, в миросъзданието тя има своето предназначение. Няма безполезни неща в света. Щом нещо е допуснато, то има някаква цел.
към втори вариант >>

35. Това учение

ИБ

БС

Казвате, че българските писатели са глупави.
Същият принцип е и в Християнския живот. Някои искат аз да ги направя съвършени, аз да им дам наготово знания, да ги направя разумни. Не, такова учение няма. Учението, което проповядвам, е Учение на Любов, на постоянство, на самоотричане и т.н. Ще учите сами всички предмети, ще учите българска литература и друго. Казвате, че българските писатели са глупави. Ако ви обясня какво е писал Пенчо Славейков например, ще видите, че той стои много по-високо от вас, но ако дойде тук, бихте го оставили вънка. Вие не четете и мислите, че като вземете една моя беседа и я прочетете, ще запомните някоя мисъл, която често да повтаряте. Не, това не е ваше, това е възпроизвеждане на грамофон. Вие трябва да пеете и да свирите, т.е. това, което ви давам, трябва да влезе в мозъците ви, да се превърне на мисъл и чувство, за да влезе в Божествения свят и да даде плод.
към беседата >>

36. Като го видя Петър

НБ

Ако си пеперуда, ще влезеш в мисълта на някой виден писател и ще извлечеш оттам сладки, вкусни сокове.
Вторите едва се завиват в пашкул. Те ще чакат времето на своето излюпване. Ще кажете, че спасяването на човека е в църквата. Спасяването на човека е в пашкула, който скоро ще се пробие. Спасяването на човека е в пеперудата. Ако си пеперуда, ще влезеш в мисълта на някой виден писател и ще извлечеш оттам сладки, вкусни сокове. Казват, че Свещеното Писание е живо слово. Ако е така, турете го на главата на болния и вижте, ще оздравее ли. – Не може да оздравее. – Значи, Свещеното Писание не е живо слово, но съдържанието му внася в човека жизнена енергия. Превърни тая енергия в живот, и болният ще се излекува.
към беседата >>

Всеки писател е цвят, който цъфти през пролетта на живота.
Отвори очите си и ще възприемеш светлината. Изложи гърби си на слънце и ще възприемеш топлината. Всеки ще възприеме от любовта толкова, колкото му е необходимо. Любовта, мъдростта и истината са за всички. Те не са привилегия за едного. Всеки писател е цвят, който цъфти през пролетта на живота. Всяка пчела има право да се ползува от нектара на тоя цвят. Всеки цвят трябва да ни радва, но желателно е той да върже и узрее. Важно е още плодът да не окапе. Ако плодът узрее, ще имаме един добър писател. Всеки учен, всеки писател, всеки духовник, от плодовете на които се раждат добри мисли и чувства, т. е.
към беседата >>

Ако плодът узрее, ще имаме един добър писател.
Те не са привилегия за едного. Всеки писател е цвят, който цъфти през пролетта на живота. Всяка пчела има право да се ползува от нектара на тоя цвят. Всеки цвят трябва да ни радва, но желателно е той да върже и узрее. Важно е още плодът да не окапе. Ако плодът узрее, ще имаме един добър писател. Всеки учен, всеки писател, всеки духовник, от плодовете на които се раждат добри мисли и чувства, т. е. сладки сокове, са благословени. Те идат на земята да внесат добрите и светли мисли и чувства в хората. Иде време, когато сърцата на хората ще цъфнат, както растенията. Горко на оня, който не иска да цъфне!
към беседата >>

Всеки учен, всеки писател, всеки духовник, от плодовете на които се раждат добри мисли и чувства, т. е.
Всеки писател е цвят, който цъфти през пролетта на живота. Всяка пчела има право да се ползува от нектара на тоя цвят. Всеки цвят трябва да ни радва, но желателно е той да върже и узрее. Важно е още плодът да не окапе. Ако плодът узрее, ще имаме един добър писател. Всеки учен, всеки писател, всеки духовник, от плодовете на които се раждат добри мисли и чувства, т. е. сладки сокове, са благословени. Те идат на земята да внесат добрите и светли мисли и чувства в хората. Иде време, когато сърцата на хората ще цъфнат, както растенията. Горко на оня, който не иска да цъфне! Той е осъден на смърт.
към беседата >>

Следователно, ако може да влезете в мисълта на някой писател, ще може да извадите оттам най-хубавите сокове. (втори вариант)
Този опит може да го направя още днес и още днес да се измени всеки, който пожелае. Едни може да се изменят веднага, защото за тях е дошло времето, и ако продължават да живеят така, ще ги отнесе някоя катастрофа. А други не могат да се изменят, защото не им е дошло времето. Едни трябва да си завият пашкула, а други, които са си завили вече пашкула, трябва да станат пеперуди, да пробият пашкула си и да хвръкнат. Някои казват: „Спасението на човека е само в църквата." Не, спасението е само в пашкула или в пеперудата и нейните сокове. Следователно, ако може да влезете в мисълта на някой писател, ще може да извадите оттам най-хубавите сокове. Някои казват, че Библията е живо слово. Ако тя беше живо слово, то би трябвало, като се постави на главата на някой болен, веднага да оздравее. Но не става така. Значи тя не е живо слово, а съдържащата се в нея енергия. Ако може да обърнете тази енергия в нещо реално, болният ще може да се излекува.
към втори вариант >>

Великите философи и писатели никога не започват с въведение. (втори вариант)
Ще кажете: „Може ли да се сготви, без да се нареже и опържи лукът? " Да, но щом се нареже лукът, той губи своята магнетична сила. Ако поставите лука цял в яденето, той няма да люти. Така е и със стиховете в Писанието. Много проповедници, като започват някоя проповед, първо нареждат въведение, а с това разкъсват отделните стихове. Великите философи и писатели никога не започват с въведение. Когато чета някоя книга, никога не преглеждам предисловието й, преди да я прочета. След като я прочета, тогава преглеждам и предисловието й. Проповедникът започва например с такова предисловие: „Господ създаде света, защото мъжете били такива, жените - онакива." Започни просто и кратко: „Бог създаде света, за да се веселим и пеем." Господ никога не е пожелавал да се колим, да се бесим, а е повикал всички Свои създания, и малки, и големи, облечени с разни костюми, да се веселим и да пеем. Светът е широк, за всички има място, радостни и весели бъдете. Вие казвате: „Това е моя частна собственост.
към втори вариант >>

На всеки писател аз гледам като на един цвят, който ще цъфне през пролетта. (втори вариант)
Излез на топло и изложи гърба си. Как се възприема светлината? Отвори органите, с които тя се възприема. Божествената истина е за всекиго. Всеки ще възприеме от любовта толкова, колкото му е необходима. На всеки писател аз гледам като на един цвят, който ще цъфне през пролетта. Всеки цвят ме радва, но важно е дали ще върже. Ако пък завърже, опасно е плодът му да не окапе. Ако узрее плодът, ще имаме един отличен писател. Следователно всеки учен човек, всеки писател или всяко духовно лице, от плодовете на когото излизат добри мисли, добри сокове, е благословен. Затова са изпратени писателите и добрите хора в света.
към втори вариант >>

Ако узрее плодът, ще имаме един отличен писател. (втори вариант)
Божествената истина е за всекиго. Всеки ще възприеме от любовта толкова, колкото му е необходима. На всеки писател аз гледам като на един цвят, който ще цъфне през пролетта. Всеки цвят ме радва, но важно е дали ще върже. Ако пък завърже, опасно е плодът му да не окапе. Ако узрее плодът, ще имаме един отличен писател. Следователно всеки учен човек, всеки писател или всяко духовно лице, от плодовете на когото излизат добри мисли, добри сокове, е благословен. Затова са изпратени писателите и добрите хора в света. Иде време вече, когато сърцата на хората ще цъфнат тъй, както растенията цъфтят. И горко томува, който не иска да цъфне. Такъв човек умира.
към втори вариант >>

Следователно всеки учен човек, всеки писател или всяко духовно лице, от плодовете на когото излизат добри мисли, добри сокове, е благословен. (втори вариант)
Всеки ще възприеме от любовта толкова, колкото му е необходима. На всеки писател аз гледам като на един цвят, който ще цъфне през пролетта. Всеки цвят ме радва, но важно е дали ще върже. Ако пък завърже, опасно е плодът му да не окапе. Ако узрее плодът, ще имаме един отличен писател. Следователно всеки учен човек, всеки писател или всяко духовно лице, от плодовете на когото излизат добри мисли, добри сокове, е благословен. Затова са изпратени писателите и добрите хора в света. Иде време вече, когато сърцата на хората ще цъфнат тъй, както растенията цъфтят. И горко томува, който не иска да цъфне. Такъв човек умира. Искайте всички да цъфтите и да връзвате.
към втори вариант >>

Затова са изпратени писателите и добрите хора в света. (втори вариант)
На всеки писател аз гледам като на един цвят, който ще цъфне през пролетта. Всеки цвят ме радва, но важно е дали ще върже. Ако пък завърже, опасно е плодът му да не окапе. Ако узрее плодът, ще имаме един отличен писател. Следователно всеки учен човек, всеки писател или всяко духовно лице, от плодовете на когото излизат добри мисли, добри сокове, е благословен. Затова са изпратени писателите и добрите хора в света. Иде време вече, когато сърцата на хората ще цъфнат тъй, както растенията цъфтят. И горко томува, който не иска да цъфне. Такъв човек умира. Искайте всички да цъфтите и да връзвате. Ще кажете: „Този философ тъй казва, онзи тъй казва." Оставете кой какво казва, но вижте, че слънцето пече и обърнете погледа си към него.
към втори вариант >>

37. Изгряващото слънце

НБ

Човек, който е на тъмнина, е на почивка, той дава наставление на младите; той ще бъде писател, поет, княз и ще стои под сянката долу.
Когато тия форми се съчетаят и дадат израз на една по-велика форма, казвам, че животът е еднороден, т.е. всички форми имат еднакъв стремеж към проявлението на една по-висша форма. Но по отношение на тази велика форма, която е еднородна – това не значи, че тя е сама, с нея има още такива форми, които се съединяват и образуват други светове. Като изучаваме природата, виждаме, че съществува този велик закон за еднородство и на разнообразие. Това обаче не бива да ни спъва. Човек, който е на тъмнина, е на почивка, той дава наставление на младите; той ще бъде писател, поет, княз и ще стои под сянката долу. А щом е пролетарият, ще работи само когато има светлина. Следователно Господ създаде света не за буржоата, а за пролетарията, т.е. за работниците, които прогресират. Ще уподобим богатите хора на събрано богатство от миналото, а бедните хора – на богатство, което сега се събира. Тъй че богатите хора са на миналото, а бедните хора са на бъдещето.
към беседата >>

38. Трапезата на Новия Завет

НБ

Първият, който взел короната, станал цар, вторият – банкер, третият – най-прочутия генерал в държавата, четвъртият – правник, най-великия законоведец и писател, защото той се занимавал с Божественото право в света, сегашното право е човешко право; петият, който взел далекогледа, станал астроном, да изучава звездите, оттогава започнала астрономията; шестият, който взел жизнения еликсир, станал лекар; седмият, който взел пергела, станал инженер; осмият, който взел житното зърно, станал земеделец; деветият, който взел книгата на мъдреца, станал учител, и последният, който взел яйцето, не спечелил нищо.
тия съсловия, да си изберат кой каквото си хареса. Първият харесал златната корона. Дигнал я, за да я постави на главата си, вторият взел кюпа със златото, третият взел златната сабя и веднага я опасал, четвъртият взел златното перо, петият – далекогледа, шестият – шишето с еликсира за продължаване на живота, седмият – пергела, осмият – житното зърно, деветият – книгата на мъдреца и последният – яйцето. Кой от тях е спечелил? Вие сте умни, как бихте разрешили тази гатанка? Първият, който взел короната, станал цар, вторият – банкер, третият – най-прочутия генерал в държавата, четвъртият – правник, най-великия законоведец и писател, защото той се занимавал с Божественото право в света, сегашното право е човешко право; петият, който взел далекогледа, станал астроном, да изучава звездите, оттогава започнала астрономията; шестият, който взел жизнения еликсир, станал лекар; седмият, който взел пергела, станал инженер; осмият, който взел житното зърно, станал земеделец; деветият, който взел книгата на мъдреца, станал учител, и последният, който взел яйцето, не спечелил нищо. Всички тия хора са спечелили по нещо, а този, който взел яйцето, не спечелил, както другите, защото деветте души придобили по един занаят. Последният мислил какво да прави с това яйце, тръгнал да го продава тук-там, но никой не искал да му го купи. Наглед туй яйце нямало никаква цена. Най-после му дошло на ума да го тури под някоя кокошка, да види дали може да се измъти. И наистина, от яйцето се измътил най-красивият петел, който обаче бил много лаком и затова никои кокошки и петли не го искали в тяхното съдружие.
към беседата >>

39. Отхвърленият камък

НБ

Според мене всички писатели, от какъвто калибър и да са, са цветя и затова вие, като пчелите, извадете си мед, от които цветя искате.
Нашата добрина може да се изпита. Тя може да се провери тъй, както се проверява промяната, която става в гладния човек, след като се нахрани. Такъв човек се ободрява, развеселява. Да мислим идейно, значи да имаме за настоящето време такава съществена храна, която може да даде сила и подтик на нашия ум. Тази сила и храна може да взимаме отвсякъде. Според мене всички писатели, от какъвто калибър и да са, са цветя и затова вие, като пчелите, извадете си мед, от които цветя искате. Не мислете защо са създадени тези или онези цветове, всички цветове са създадени с определено предназначение в космоса. Какво нещо са ангелите и демоните? Те представляват движение в две противоположни посоки. Едните са пълни кофи, които отиват нагоре, а другите са празни кофи, които слизат надолу. Ние искаме само пълни кофи.
към беседата >>

40. Гърбавата жена

НБ

И във всеки народ ще се родят талантливи хора, писатели, поети, гении, а после светии, и сетне ще дойдат Синовете Божии, които ще се върнат назад, за да се благослови този народ.
И когато дойде Хрисотс да постави върху вас ръцете си, вие ще започнете да славите Бога, ще познаете, че се движите в един център. И тогава всичките събития, които стават около вас, ще имат друго значение. За да въздигне българския народ, Господ е изпратил своите деца в тази малка земя на пансион. Всички народи са пансиони, дето квартируват добрите, Божествени деца. Реномето на всеки пансион се определя според храната, обстановката, чистотата и реда, които владеят в него. И във всеки народ ще се родят талантливи хора, писатели, поети, гении, а после светии, и сетне ще дойдат Синовете Божии, които ще се върнат назад, за да се благослови този народ. Най-голямата награда за този пансион ще бъде тази, че в него е живял еди-кой си царски син като пансионер. Ще кажете: „Христос е правил толкова много чудеса между евреите и те не поумняха, та от светии и велики хора ще поумнеят! “ Че и българите не са по-умни от евреите. Ако Христос би дошъл днес между французите, англичаните, германците или между българите, то и те биха постъпили с него тъй, както и евреите. Днешните войни показват какви са християнските народи.
към беседата >>

41. Учител и Господ

НБ

Когато видиш един страдащ, ако си писател, ти би могъл да създадеш такава хубава поезия, с която да подигнеш ума и сърцето на хората към благородни и възвишени неща.
Затова търсете такива хора, с които да сте противоположни по енергия. Така е и в света; половината свят са прави, добри или положителни, а другата половина са криви, лоши или отрицателни. Лошите хора са едно благословение, те имат запас от енергия, те носят условията за бъдещата култура. Добрите хора ще дойдат в бъдеще; те стават негативни и ще започнат да обработват енергията, която имат. Добрият поет, като дойде в света, създава нова поезия от лошия живот на хората; ученият ще създаде нова наука, музикантът – нови мелодии и така ще се поставят основите на нова култура. Когато видиш един страдащ, ако си писател, ти би могъл да създадеш такава хубава поезия, с която да подигнеш ума и сърцето на хората към благородни и възвишени неща. Христос казва: „Аз дойдох в света, за да ви науча да познавате доброто в лошото и лошото в доброто“. Доброто има своя лоша страна, както и лошото има своя добра страна. До скоро мислеха, че слънцето е съвсем чисто, обаче днес е известно, че по него се намират черни петна. И слънцето е опетнено. Знаете ли каква тревога се дига понякога в слънцето?
към беседата >>

42. Призваха Исуса

НБ

При изучаване творенията на някой велик поет или писател, при слушане на някое музикално произведение, при разглеждане картината на някой бележит художник вашият ум трябва да схваща тези неща, защото те са вашите учители, вашите ближни и от тях ще се учите, а Божественият принцип да бъде в сърцето ви.
Ти не можеш да обичаш ближния си, докато не започнеш да мислиш за него, затова ще го държиш в ума си, а Бога ще държиш в сърцето си. Тези двама души ще ти бъдат гости, а ти ще работиш за тях, т.е. те ще те учат, а ти ще им бъдеш ученик. Бог, който е в сърцето ти, е Исус, ближните ти са Негови ученици, а ти ще бъдеш един от сватбарите. Като знаете това, ще можете да мислите правилно с ума си. При изучаване творенията на някой велик поет или писател, при слушане на някое музикално произведение, при разглеждане картината на някой бележит художник вашият ум трябва да схваща тези неща, защото те са вашите учители, вашите ближни и от тях ще се учите, а Божественият принцип да бъде в сърцето ви. Сватбата е начало на един нов Живот. Момъкът и момата излизат от дома на баща си и заживяват един нов, самостоятелен живот – тази аналогия може да я приложите навсякъде в Живота. Учениците и учителите дохождат в училището и започват един нов живот; това се отнася до добрите учители. На сватбите има обикновено три вида гости: едните са прости зрители, вторите са поканени гости, а третите са близките на младоженците. Простите зрители в църквата ги наричат оглашени, поканените – верующи, а близките на младоженците – ученици.
към беседата >>

43. Малкият закон

НБ

Всички съвременни писатели казват, че за да стане човек велик, трябва да има силна воля, докато не изпълни най-малкия закон във всичката му пълнота, без да го наруши.
В слабия човек няма определен и устойчив морал и затова той казва: „Как и да е, ще се прекара този живот“. Нима може да се нарече живот този на свинята, турена в кочината, и на която господарят носи храна 3–4 пъти на ден? Тя мисли, че от нейния господар по-добър няма и от нейния живот по-хубав няма. Питам: Какъв е сегашният наш живот по отношения на бъдещия? За да станем велики в Царството Божие, у нас трябва да се зароди силно желание да се подигнем като мислещи същества и да изпълним великия Божествен закон във всичката му пълнота. Всички съвременни писатели казват, че за да стане човек велик, трябва да има силна воля, докато не изпълни най-малкия закон във всичката му пълнота, без да го наруши. Често ние изпадаме в положението на онзи американец, който бил поставен да отваря и затваря движещия се мост, когато минавали и заминавали треновете. Той живеел на една кула, всред моста. Един ден той отворил моста и не го затворил; много тренове се събрали и чакали път. Той казал: „Днес аз съм господар на положението и когато кажа да минат треновете, тогава ще тръгнат“. Как са постъпили с този американец?
към беседата >>

В такъв случай, ако си художник, писател или домакиня, всичките ти работи ще вървят правилно, с широк замах.
Аз говоря принципиално и не взимам предвид вашия личен живот. Този закон засяга еднакво и мене, и вас, и всички ангели; той е еднакъв за всички. Аз поддържам възгледа, че човек е добър само в момента, когато действа добре; прав е в момента, когато постъпва право, любещ – само в момента, когато проявява любовта, и т.н. Престане ли да върши това, той не е нито добър, нито праведен, нито истиннолюбив и т.н. Докато се съобразяваш с тези закони, мислите ти ще вървят гладко, пластично. В такъв случай, ако си художник, писател или домакиня, всичките ти работи ще вървят правилно, с широк замах. Но в момента, когато измениш на своите мисли, ще слезеш от по-високо в по-ниско поле. Аз си представям, че тези полета се намират в един безграничен кръг и колкото повече слизам надолу, толкова повече този кръг се стеснява, като приема форма на конус. Някои казват, че тези полета са 7, а аз намирам, че те са на брой 7 милиона по 7 милиона. Вие слизате все по-надолу и по-надолу в този конус и си казвате: „Да слезем по-долу, за да видим какво има там“. Ще дойдеш до най-долното поле на този конус, в центъра му, и там ще спреш; ще се преобърнеш на едно микроскопическо същество и ще кажеш: „Господи, защо станах толкова малък?
към беседата >>

Всички съвременни писатели казват, че за да стане човек велик, трябва да има силна воля. (втори вариант)
Причината за това нещо са вашите пожелания, нарушенията на най-малкия закон, с което сте станали най-малки в Царството Божие. Под думата „малък" се разбира слаб човек, който се поддава на всякакви изкушения, на всякакви влияния. В слабия човек няма определен и устойчив морал и затова той казва: „Как и да е, ще се прекара този живот." Нима може да се нарече „живот" този на свинята, която се храни редовно от своя господар и която си мисли, че от нейния господар по-добър няма и от нейния живот по-хубав няма? Питам: какъв е сегашният наш живот по отношение на бъдещия ни? У нас трябва да се зароди силно желание да се подигнем като мислещи същества и да изпълним този велик Божествен закон във всичката му пълнота, за да може да се наречем велики в Царството Божие. Всички съвременни писатели казват, че за да стане човек велик, трябва да има силна воля. Човек не може да бъде със силна воля, докато не изпълни най-малкия закон във всичката му пълнота - без да го наруши. Често ние изпадаме в положението на онзи американец, който бил поставен надзирател на треновете, които минавали и заминавали. Той живеел на една кула покрай един голям мост и работата му се състояла в отварянето и затварянето на моста, за да може свободно треновете да се движат без опасност на катастрофи. Един ден той отваря моста и не го затваря, затова много тренове се събрали и чакали път. Той казал: „Днес аз съм господар на положението и когато кажа да минат треновете, тогава ще тръгнат." Как са постъпили с този [американец]?
към втори вариант >>

В такъв случай, ако си художник, писател или домакиня, всичките ти работи ще вървят правилно, с широк замах. (втори вариант)
Аз говоря принципално и не взимам предвид вашия личен живот. Този закон засяга еднакво и мене, и вас, и всички ангели - той е еднакъв за всички. Аз поддържам възгледа, че човек е добър само в момента, когато действа добре; прав - в момента, когато постъпва право; люби само в момента, когато проявява любовта и т.н. Престане ли да върши това, той не е нито добър, нито праведен, нито истинолюбив. Докато мислим съобразно всички тези закони, мислите у тебе ще вървят гладко, пластично. В такъв случай, ако си художник, писател или домакиня, всичките ти работи ще вървят правилно, с широк замах. В момента, когато измениш на твоите мисли, ще слезеш от едно по-високо в едно по-ниско поле. Тези полета аз си ги представям, че се намират в един безграничен кръг и колкото повече слизате надолу, толкова повече този кръг се стеснява, като приема форма на конус. Някои казват, че тези полета са всичко седем, а аз намирам, че те са на брой седем [милиона] по седем милиона. Вие слизате все по-надолу и по-надолу в този конус и си казвате: „Да слезем до долу, за да видим какво има там." Ще дойдеш до най-долното поле на този конус и там ще спреш, ще се преобърнеш на едно микроскопическо животно и ще кажеш: „Господи, защо станах толкова малък? " Защото си един от великите философи и си дошъл дотук долу да научиш малките закони в живота.
към втори вариант >>

44. Старият книжник

НБ

Също и някой драматург или писател, който бие жена си, може ли след това да съчини някаква пиеса или книга?
Но днес, в тази война се пусна около 200,000,000 килограма човешка кръв. Някои ще искат да докажа това нещо. Аз имам ред доказателства за това и виждам, че законите в природата са верни и по отношение на вашия живот. Ако биете, нагрубявате баща си, проверете след това, дали ще имате такова разположение на духа, каквото сте имали и по-рано. Особено ако този човек е поет, нека се опита след това да напише нещо хубаво. Също и някой драматург или писател, който бие жена си, може ли след това да съчини някаква пиеса или книга? Жена, която е правила опити да отрови мъжа си, изгубва своята хубост. Ако момък и мома си дадат обещание да се оженят, но тяхното обещание се окаже глупаво, то те не трябва да турят в изпълнение този договор. Ако аз дам обещание да се срещна днес с 1000 души и да водя с всички един интелигентен разговор, немислимо е да изпълня обещанието си. Желанието, което имаме, да удържим някое обещание, което не може да се изпълни, е продиктувано от честолюбието на някой честен човек. Честен човек е обаче този, който мисли и действа правилно.
към беседата >>

45. Живот вечен

СБ

Видите ли, че някой човек тъпче някоя мравка, а говори, че е културен, извадете 75% от неговата културност и му оставете само 25%, пък бил той философ, учен, писател, свещеник или кой да е друг, щом той върши това съзнателно.
Писанието казва: „Има хора, родени от плът, от човешко семе“, но в този смисъл една Божествена пчела е много по-интелигентна, отколкото един обикновен човек тук, на Земята. Аз ви давам едно правило за мерило, което еднакво трябва да засяга и животни, и хора – всички. Най-малкото зло, което направите на едно насекомо, което работи за Бога, един ден ще се развие в голяма форма. Човек, който може да стъпче мравка, може да стъпче и човек. И обратно – човек, който може да направи път на мравка, ще направи път и на човека. Видите ли, че някой човек тъпче някоя мравка, а говори, че е културен, извадете 75% от неговата културност и му оставете само 25%, пък бил той философ, учен, писател, свещеник или кой да е друг, щом той върши това съзнателно. Когато Христос е казал: „Да възлюбиш Господа, Бога Твоего, с всичкото си сърце, ум и сила“, Той е подразбирал именно този закон: да любите всичко. Ако можете да любите най-малките насекоми и дръвчета, вие можете да обичате и Бога. Ако не можете тях да обичате, не можете да обичате и Бога. Защото, ако не обичате малките същества, които виждате, как ще обичате Бога, Когото не виждате? Ако не любите това, което ви заобикаля, как ще любите далечното?
към беседата >>

46. Методи за лекуване

СБ

Даже и писателите, които пишат теософски книги, не разбират както трябва теософията и нямат методи на приложение.
У духовния човек трябва да има Любов към Бога и към всички същества, били те най-малките; а също да има развити милосърдие, вяра, надежда и съвест, центровете на които са в причинния свят. Хора, у които тези центрове не са развити, нямат понятие за право, за съвест. Човек, у когото органите на съвестта нямат корените си в причинния свят, е човек безплоден, безсъвестен. От това гледище ние разглеждаме нещата малко по-другояче. Както тази философия се развива в теософията, тя представя езотеричната, вътрешната страна на това учение и не е за вашите умове. Даже и писателите, които пишат теософски книги, не разбират както трябва теософията и нямат методи на приложение. За да се пишат такива книги, се изисква голяма напредналост – умът и сърцето да бъдат тъй развити, че да схващат нещата и от най-малкото загатване. Физическият свят съставя почвата на живота, астралният – водата на Божествения свят, а менталният – атмосферата, въздуха на този Божествен свят. Причинният свят се представя от светлината и топлината, които пък са причина за цялата растителност на Земята; астралният свят съставя моретата и океаните, а етерното тяло – малките и големите реки, които са проектирани във физическия свят. Етерният свят е, който свързва астралния с физическия свят. Етерното тяло е така свързано с физическото, че през неговите канали се предава енергията и се оплодотворява Земята.
към беседата >>

47. Космичната Обич

СБ

Философи, писатели, политици, проповедници, всички живеят само за тялото си, защото най-важното нещо за нас в живота е да угодим на тялото си - какво ще ядем или пием, как ще бъде сготвено яденето и от какво, дали от месо или растителна храна, печено ли ще бъде или варено и т.н., в името на което се събираме на банкет и казваме: "Това е философията на живота!
" Питам ви: ако между вас се яви такава една царска дъщеря и предизвика толкова ритания и борби между вас и ако всички хора се хванат за косите и започнат да се бият, тази царска дъщеря дала ли ви е смисъла на Живота? - Не. Ако вие сте раздвоени и не можете да намерите смисъл в Живота, ще търсите причината в това, че сте онеправдали душата си. Красивата царска дъщеря, това е нашето тяло, за което ние всичко в живота си жертваме. Философи, писатели, политици, проповедници, всички живеят само за тялото си, защото най-важното нещо за нас в живота е да угодим на тялото си - какво ще ядем или пием, как ще бъде сготвено яденето и от какво, дали от месо или растителна храна, печено ли ще бъде или варено и т.н., в името на което се събираме на банкет и казваме: "Това е философията на живота! " Отговарям: това е философията на стомаха. Казвате: "Да уредим обществения живот". Да, да уредим обществения стомах, това вие мислите. Разстрои ли се стомахът ви, разстройват се общественият и политическият живот. Питайте някой лекар като се разстрои стомахът на някого, има ли възможност да философства и политиканства.
към беседата >>

48. И отиде та се представи

НБ

Много писатели събират части от различни прояви, сглобяват ги и казват: Ето четете, това е любов.
Обикновените работи са човешки изобретения, а необикновените – Божии. Един американски студент решил да провери знанията на един от добрите си професори – естественици, голям специалист по насекомите. Той събрал части от различни насекоми – главичка, крилце, краче, коремче – образувал ново насекомо, което показал на професора си, с цел да се произнесе за този вид насекомо. Професорът разгледал внимателно новото насекомо и казал на студента: Момче, това е насекомо хъмбък, т.е. човешко произведение. Много писатели събират части от различни прояви, сглобяват ги и казват: Ето четете, това е любов. Любов е това наистина, но човешка, събрана от различни места. Няма писател в света, който да е описал любовта в истинските й прояви. Отчасти Толстой е описал любовта, но и той не е предал истинските й прояви, липсва нещо и от неговата любов. Някои автори представят героя и героинята си в идеален вид, но и те не изявяват истинско геройство. Истински герой е онзи, който може да пожертва живота си отначало докрай за една идея.
към беседата >>

Няма писател в света, който да е описал любовта в истинските й прояви.
Той събрал части от различни насекоми – главичка, крилце, краче, коремче – образувал ново насекомо, което показал на професора си, с цел да се произнесе за този вид насекомо. Професорът разгледал внимателно новото насекомо и казал на студента: Момче, това е насекомо хъмбък, т.е. човешко произведение. Много писатели събират части от различни прояви, сглобяват ги и казват: Ето четете, това е любов. Любов е това наистина, но човешка, събрана от различни места. Няма писател в света, който да е описал любовта в истинските й прояви. Отчасти Толстой е описал любовта, но и той не е предал истинските й прояви, липсва нещо и от неговата любов. Някои автори представят героя и героинята си в идеален вид, но и те не изявяват истинско геройство. Истински герой е онзи, който може да пожертва живота си отначало докрай за една идея. Обикновени герои има много, но те проявяват геройство само в известни моменти. Те се казват „десетични герои“, а не цели.
към беседата >>

49. Работи на лозето ми

НБ

В широк смисъл на думата, всички философи, учени и писатели са готвачи.
Който разбира Божествения език, ще си изтълкува въпроса, както е в действителност, без да се съблазни. Който не разбира тоя език, ще се съблазни и криво ще го изтълкува. Под „жена” сегашният мъж ще каже, че тя е същество, което гледа къща, готви, ражда деца и ги отглежда. Под „мъж” сегашната жена ще каже, че той е същество, създадено да гради къщи, да внася в къщата необходимите блага за подържане на живота, да се грижи за външните работи. Философията на сегашния живот е съградена върху две основни начала: да донасяш материал за готвене и да готвиш тоя материал. В широк смисъл на думата, всички философи, учени и писатели са готвачи. Разликата между тях е само в това, че едните са добри майстори готвачи, а другите – обикновени, прости готвачи. Всеки готвач, който готви добре, изпълнява волята на господаря си. Който не готви добре, не изпълнява волята на господаря си. Всяка жена, която обещава на мъжа си, че ще сготви добре, а нищо не готви, прилича на втория син, който обещава на баща си, че ще отиде на работа, а не отива. Жена, която отказва на мъжа си да готви, а след това се разкае и сготви добре, е подобна на първия син.
към беседата >>

Съзнателно, или несъзнателно, много писатели, проповедници, философи заблуждават хората.
Това е положението, което очаква всички ония, които са вървели по пътя на втория син. – Кажи ни поне една утешителна дума. – Ще ви кажа утешителни думи, но само тогава, когато изпълните Божията воля. Често ви говоря за знанието, като необходимост за човешката душа. Аз нямам пред вид онова знание, което е причина за много престъпления. Съзнателно, или несъзнателно, много писатели, проповедници, философи заблуждават хората. Те всички минават за учени. Какво знание е това, което заблуждава хората? Ние говорим за истинското, положителното знание, което внася светлина в човешките умове. Някои казват, че лъжата струва пари. – Това е въпрос.
към беседата >>

Аз считам, че всички философи писатели са готвачи. (втори вариант)
Като се казва в Писанието, че Господ извадил от Адама едно ребро и направил от него жената, разбира се, че първият човек е раждал, но от сърдечната област. Онзи, който разбира този Божествен език, ще изтълкува нещата, тъй както си са, а онзи, който не разбира този език, ще се съблазни и ще изтълкува това, което не е. Ако попитам един съвременен мъж какво подразбира под думата „жена", ще ми каже, че тя е домакиня, която трябва да готви, да наглежда къщата, да ражда деца и да ги отглежда. Ако попитам жената що е мъжът, ще ми каже, че той е човекът, който е длъжен да съгради къщата и да принася отвън каквото е нужно да нея. Всичката философия на съвременния живот е съградена върху тези две положения. Аз считам, че всички философи писатели са готвачи. Едни от тях са добри готвачи. А от други не закусвам, защото не са майстори да готвят. Значи онзи готвач, който добре готви, изпълнява волята на господаря си, а онзи, който не готви добре, не изпълнява волята на господаря си. Жена, която обещава, че ще сготви добре на мъжа си, а разваля яденето, тя не е сготвила. Онази жена, която отказва да готви, а сготви хубаво на мъжа си, тя е изпълнила волята на мъжа си.
към втори вариант >>

Писатели, проповедници, философи, свещеници, всички хора, които заблуждават света, са все учени хора. (втори вариант)
Онези, които имат богати и хубави къщи, ще се ужасят, когато ги изгубят, а тези, които си отгледали кокошчици, пуйчици, скрили житце, масълце, ще ги изгубят и ще останат на чист понеделник, като ще съжаляват, че отново ще трябва да започнат същата работа. Това е сегашното положение. Някои ми казват: „Кажи ни поне една утешителна дума." Утешителна дума ще ви кажа само тогава, когато изпълните волята Божия. Често в моите беседи ви говоря, че трябва да знаем, но аз не разбирам тези знания, които имате сега. Всички престъпления, които стават сега в света, стават все от знания. Писатели, проповедници, философи, свещеници, всички хора, които заблуждават света, са все учени хора. Когато те лъжат, те сами знаят, че лъжат. Казват, че лъжата струва пари и затова хората лъжат. Един господин среща друг, за когото знаели всички, че обичал да лъже, и му казва: „Я ми кажи една нова лъжа." „Хайде, остави се братко. Аз вече никого не лъжа - отговаря той и започва да плаче. - Ако имаш, дай ми сто лева, че баща ми се помина и нямам възможност да го погреба.
към втори вариант >>

50. Денят на доброто

НБ

Вземете всички съвременни писатели, от какъвто калибър и да са, и ми покажете един от тях, колкото виден и да е той, който да посочи един начин, един прав път, по който трябва да живеем.
Защо мъжът или жената в присъствието един на друг да не са свободни да поглеждат, дето си искат? Какво лошо има в това? Това ограничение произлиза от факта, че в нашата душа няма събота. Някои ме запитват: „Кога ще се облагороди човечеството, кога ще се запознаем с новите идеи? “ Казвам: Новите идеи не могат да дойдат, докато не дойде съботният ден, докато не се научим да правим добро в събота. Вземете всички съвременни писатели, от какъвто калибър и да са, и ми покажете един от тях, колкото виден и да е той, който да посочи един начин, един прав път, по който трябва да живеем. Всички имат една тактика, започват въведението, а като прочетеш цялата книга, същественото остава неразрешено. Този автор пише в книгата си, че разрешението на този въпрос ще намерите в книгата на еди-кого си. Отправяте се при другия автор, но и той не разрешава главния въпрос и ви отправя при трети автор. Започвате и него да четете, но и той не ви задоволява. Ходиш, ходиш, от автор на автор, и виждаш, че всички са търговци.
към беседата >>

51. Великата майка

ИБ

БС

Ако някой от вас започне да пише, да не подражава на тези писатели.
". Защото няма нищо ново. Нека този автор развие действието всред Природата, нека опише нейните прояви, че да видите няма ли да има ефект. Този автор описва как двама се влюбили - единият бил на сцената, а другият - в някоя ложа. Има ли по-изопачени действия от тези. Като окултисти, не си хабете времето за тези романи, а четете само идейното. Ако някой от вас започне да пише, да не подражава на тези писатели. Вижте как пише псалмопевецът в своите песни! Той казва: "Да плескат реките, да се снишат горите и високите кедри." Той уподобява всички хора на дървета, на планински върхове, на реки, извори, а света уподобява на море и т.н. Във всичко това има смисъл. В тези описания псалмопевецът като окултист е влагал онези истински Божествени идеи, които ръководят света. Тълкувателите, като взели тези форми, изопачили са ги и сега съвременните хора не могат да мислят правилно.
към беседата >>

52. Що казва Духът

НБ

Писателят предава на своя стил такива тънкости, каквито обикновеният човек не долавя.
Ще кажете, че тук има някакво объркване. Кой е обърканият: който притежава шестото чувство, или оня, който отрича истината? Не е въпрос да се доказва, кой е объркан, но да се докаже, че съществува шесто чувство в човека. Оня, който има добре развито ухо, може да възприеме и най-деликатните тонове, за които човек, с неразвито ухо, остава чужд. Художникът, който има добре развито око, схваща такива цветове, които човек с обикновено развито око не може да възприеме. Писателят предава на своя стил такива тънкости, каквито обикновеният човек не долавя. Може ли, при това положение, да отречете способностите на човека? Достатъчно е да- попаднете в ръцете на един добър френолог, за да се произнесе, дали сте музикален, дали имате философски способности, или някаква особена дарба. Ще кажете, че само Бог знае тия неща, и само Той може да се произнася за човека. Един българин кадия, това се случило в турско време, отишъл при един турчин чорбаджия. Последният го приел добре: заклал кокошка, опекъл я, наточил вино.
към беседата >>

Човек, който има писателски дарби, схваща и тези съотношения на речта, които човек без тези способности не би схванал. Защо? (втори вариант)
Как ще обясните тези факти? Кой е объркан - аз или другите хора? Тук не е въпросът за объркване, но за притежаване на едно чувство повече, отколкото у другите хора. Музикантът, който има развито ухо, може да чуе, да възприеме тези тонове, които хора с неразвито ухо не могат да ги възприемат. Художникът, който има развито око, схваща тези цветове, които човек с обикновено развито око не може да ги схване. Човек, който има писателски дарби, схваща и тези съотношения на речта, които човек без тези способности не би схванал. Защо? Защото нямат развити тези чувства. Лесно може да разберете всеки човек, ако го разглеждате френологически. Тогава ще запитате: „Този човек може ли да бъде музикант? " Може. „Може ли да бъде философ?
към втори вариант >>

53. Труд и мъчение

ИБ

За да разбереш тази книга, която е писана преди 2000 години, трябва да преживееш това, което тези писатели са писали.
Човешкият мозък в сегашното си развитие не може да издържа. Като разказвам някога на някой човек нещо, той казва: „Спри малко, че ми се зави свят.“ Всичкото заблуждение е там, че като прочетем някои книги, мислим, че много разбираме. Това е мъчение. Някой прочете Библията 1–2 пъти, мисли, че е разбрал нещо. Има начини за четене, за разбиране на тази книга. За да разбереш тази книга, която е писана преди 2000 години, трябва да преживееш това, което тези писатели са писали. Не можеш да разбереш Давида, ако не минеш през неговия път. Не можеш да разбереш пророчеството на Исаия, ако не преживееш това, което той е преживял. Ако някой художник нарисува Витоша, мислите ли, че ще можете да я разберете, да си я представите точно, каквато е. Не, ти ще трябва да извървиш цяла Витоша, за да я разбереш, но от картината нищо не ще разбереш. Някой казва: „Аз имам понятие.“ Да, понятие всеки може да има, но онези живи идеи, които може да станат храна на нашия ум, се добиват само когато човек мине през тези местности.
към беседата >>

54. Запалят свещ

НБ

Много от сегашните хора – писатели, учени, философи турят баща си в кош и го изнасят вън от града, но децата им казват: Татко, вземи коша назад, защото ще трябва и за тебе.
И цар да си, ще знаеш, че като пукнеш главата на някого, и твоята ще пукнат. Той ще се намери в положението на онзи българин, който, като се отегчил да се грижи за 90 годишния си баща, турил го един ден в голям кош и, заедно с детето си го занесъл някъде на края на града, дето го оставил сам, на произвола на съдбата. Като тръгнали да си отиват, детето запитало: Тате, забравихме коша. – Не ни трябва. – Нали един ден ще потрябва и за тебе? Много от сегашните хора – писатели, учени, философи турят баща си в кош и го изнасят вън от града, но децата им казват: Татко, вземи коша назад, защото ще трябва и за тебе. „Турят я на светилника да свети." Тази малка свещица е необходима за всички. С други думи казано: Човешкият ум, с новата светлина, е необходим за всички. Да се възхищаваме и радваме на Божествената светлина, която никога не изгасва. Казвате, че малката свещица е нищожна. И житното зрънце е нищожно.
към беседата >>

55. Симоне Йонин, любиш ли ме?

ИБ

Писателят пише книги, за да го хвалят всички хора чрез вестниците.
Христос казва на Петър: „Кога остарееш.“ То е, защото Петър прегреши, като се отказа от Христос. Плачът му не го спаси и трябваше да пострада. Не бе готов да принесе себе си жертва за Христа. И ние трябва да принасяме жертва само за Господа. Майката дава жертва за децата си и тя чрез тях се благославя. Писателят пише книги, за да го хвалят всички хора чрез вестниците. Земеделецът сее и като продаде, доволен е. Всички, които се подвизавате в духовния път, трябва у вас да дойде Божественият Дух, иначе сте загубени. Без Него вие не може да работите. С жертвите, които правите за Господа, има ускорение на процеса за еволюцията. Дървата, които изгорихте нощес, ускориха процеса си за развитие със 100 години.
към беседата >>

56. Беседа за учителите и майките като възпитатели

СБ

Ето защо, макар и да има хубава идея в книгата на някой писател, ако в думите му има много силни букви, те ще предизвикват дисхармония в съзнанието.
Наблюдавали ли сте такъв психологически метод? Кажеш някому няколко думи или една фраза, но този човек остава недоволен от теб. Или пък някой поет напише нещо и всички го харесват, доволни са от него, а друг поет напише нещо идейно – хората не могат да го търпят. На какво се дължи това? Ако съберете една поредица думи, в които има силни букви, ще се образува верига от силни сътресения, които се отразяват зле на хората, които не обичат тези силни сътресения. Ето защо, макар и да има хубава идея в книгата на някой писател, ако в думите му има много силни букви, те ще предизвикват дисхармония в съзнанието. Например, ако изговорите името Маро с ударение върху първата сричка, ще предизвикате лош ефект, болка. Ако кажете Марийке, вие намалявате този лош ефект. Затова трябва да бъдете вниматени при изговарянето на всяка дума, на всяко име и на всяка фраза, за да не предизвиквате у слушателите неприятни чувства. Има много имена, които предизвикват подобен ефект. Например, името Михал в българския език има съвършено отблъскващ характер.
към беседата >>

57. Новото човечество

СБ

Едни от тях са писатели, други - поети, учени; и всички подтикват човечеството в пътя към новата идея, към Божественото.
Евангелист Йоан още преди две хиляди години е видял бременната жена с тази велика идея - Новото човечество - и той е определил числото на тия избраници, носители на тази идея - 144 000 души. Като съберете числата 1 плюс 4 плюс 4, равно е на 9. Числото 9 е резултат на една еволюция на хората, които имат всички положителни, благородни качества. Някои ще кажат, че тези 144 000 души са горе на Небето. Не, тези хора са сега тук, на Земята, те са дошли вече на Земята и са се въплътили между образованите хора. Едни от тях са писатели, други - поети, учени; и всички подтикват човечеството в пътя към новата идея, към Божественото. Те са врагове на онзи мрак, на ония окови, които сковават човечеството. И това брожение, този велик преврат, който иде сега, се дължи на тях; те ще обърнат тоя свят с главата надолу. Не считайте това за лош признак. Когато някой човек погълне много вода и се задави, у българите има обичай да го обръщат с главата надолу, за да повърне погълнатата вода. И съвременните културни хора са погълнали много нечиста вода, затова те трябва да се обърнат с главата надолу, за да изтече водата.
към беседата >>

58. Две лепти

НБ

Писателят, когато пише, влага всичкото си знание.
В тия Христови думи се крие великият закон. Тя турила всичко, що имала. И спънките в живота се дължат на това, че ние не влагаме всичко, което имаме. И държавите, и те правят същите погрешки. Държава, която воюва, всичко влага. Писателят, когато пише, влага всичкото си знание. И духовните правят същата погрешка, че не влагат всичко, което имат. И съвременното християнство прави същата погрешка, че не влагат всичко, каквото имат. Анания и Сапфир скриха. Законът е такъв, че отива ли човек при Бога, трябва да вложи всичко. Когато житното зърно положат в земята, то не влага ли всичко в земята?
към беседата >>

59. Една греда

ИБ

Един писател, докато мисълта е в него, то е сила, а след като напише една книга, то е качество, а когато я прочете някой и извлече полза – то е живата сила.
Как иде старостта? Щом човек напусне любовта, той остарява. Ако една мома я напусне любовта, тя остарява. Хора, които имат любовта в себе си, те винаги са млади и никога не остаряват. Ще ви дам едно разяснение. Един писател, докато мисълта е в него, то е сила, а след като напише една книга, то е качество, а когато я прочете някой и извлече полза – то е живата сила. Посаждаме семка, тя пониква, това е сила, но като даде плод – това е живата сила. Животът на човека се състои все от такива посадени семки. Аз считам един човек за положителен само тогава, когато всичките братя вътре в него са на един ум и са в съгласие. Това е окултната страна на новото учение. Винаги ще се събирате чифт, а не тек.
към беседата >>

60. Вярата

НБ

Някой писател ще пише някоя статия, започва да размишлява, издишва издълбоко, после диша неравномерно, става, направя си цигара, разхожда се из стаята, пак сяда, пише.
Следователно онзи, който няма вяра, не може да има и правилно дишане, защото умът е свързан с дишането. Умните хора дишат плавно и хармонично. Мисъл, която въздействува на дишането, тя е права. Наблюдавайте някоя красива жена или мъж, здрави по воля, сърце и ум, ще забележите красотата и пластичността в дишането им! Който не диша правилно, и мисълта му е неправилна. Някой писател ще пише някоя статия, започва да размишлява, издишва издълбоко, после диша неравномерно, става, направя си цигара, разхожда се из стаята, пак сяда, пише. Статията е готова. Критиката започва да говори: Еди-кой си написал отлична статия. — Написал дим! Самата статия е толкова вярна, колкото и димът на цигарата му. Написал статия как да се поправи обществото.
към беседата >>

Някой писател ще пише някоя статия, започва да размишлява, издишва издълбоко, после диша неравномерно, става, изважда табакерата, направя си цигара, разхожда се из стаята, пак сяда, пише .... Статията е готова. (втори вариант)
Следователно, онзи, който няма вяра, не може да има правилно развит ум, а от- там, не може да има и правилно дишане, защото умът е свързан с дишането. Умните хора плавно и хармонично дишат. Мисъл, която въздействува на дишането, тя е права. Наблюдавайте някоя красива жена или мъж, здрави по воля, сърдце, ум и ще забележите красотата и пластичността в дишането им! Който не диша правилно, и мисълта му е неправилна. Някой писател ще пише някоя статия, започва да размишлява, издишва издълбоко, после диша неравномерно, става, изважда табакерата, направя си цигара, разхожда се из стаята, пак сяда, пише .... Статията е готова. Критиката започва да говори: "Еди-кой-си написал отлична статия". - Написал дим! Самата статия е толкова вярна, колкото и димът на цигарата му. Написал статия как да се поправи обществото. Преди да започне статията, той казва: "Чакай да се прекръстя!
към втори вариант >>

61. Огнената пещ / Огнената пещь

НБ

Всички говорели за него: поети и писатели го възпявали, придворни, държавници го обикаляли – да го зърнат, да се любуват на красотата му.
Затова не мислете, че животът на сцената е ваш живот. Трябва да мислите правилно, да разбирате правилно. Сега аз не искам да критикувам нещата безпощадно. Но казвам, че нещата могат да бъдат истинни, а понякога да не отговарят на истината. В древността живял в едно царство един красив момък, който се отличавал с рядка красота. Всички говорели за него: поети и писатели го възпявали, придворни, държавници го обикаляли – да го зърнат, да се любуват на красотата му. Това се продължило 10 години. По едно време започнали да говорят лошо за него. Казвали, че животът му не бил тъй чист, както изглеждал. Нещо тайнствено ставало около него. – Кои говорели лошо за него?
към беседата >>

Е, това е тайна на писателя. (втори вариант)
Който има такава истина, той се изстудява и го хваща треска. Нѣкой казва: „Не струва да се говори истината.“ Казвамъ: да, не струва да се изстива. Нашата истина не е истина, измѣняшъ ударението ѝ. Въ тѣзи трима младежи се забѣлѣзва характеръ. Защо авторътъ на тази драма взима трима души, а не единъ? Е, това е тайна на писателя. Нѣкой авторъ напише нѣкоя драма, въ която героятъ трѣбва да умре, а героинята да живѣе и еди-кой си да бѫде хвърленъ въ затвора, а другъ нѣкой освободенъ. Всичко на сцената става точно тъй, както иска авторътъ. Сега първиятъ баща на човѣчеството тъй е написалъ драмата, както днесъ се играе. Неговитѣ дѣца играятъ драмата на баща си. Ако ме запитате, защо става всичко така?
към втори вариант >>

62. Определяне работата на четирите съвета

СБ

БР

Ако на тях им дойде мисълта да станат писатели, ще си губят напразно времето.
Като намерят някои такива старини, заливат с разни киселини, за да ги изчистят от прахоляка, но при това чистене те измиват и надписа, а всъщност ценното е написаното. Ние самите трябва да бъдем майстори, че когато чистим, да не изтрием и първоначално написаното. Сега всеки от вас е роден за известна деятелност. Всички не сте родени за една и съща дейност. Това е факт: всички онези от вас, които имат ниски чела, не са определени за някоя философска дейност, те не са за умствен труд. Ако на тях им дойде мисълта да станат писатели, ще си губят напразно времето. Те са за практическа работа. А в сегашния живот ще подготвят условията за бъдещия си живот. Това съм проверил. Вследствие на това онези, челата на които са ниски, а мислят, че имат ум, се лъжат. Те имат ум, но в астралния свят, а във физическия свят нямат условия той да се прояви.
към беседата >>

Някои да образуват класове, кръжоци за четене на книги, съчинения на видни писатели, на учени хора.
Някои от вас може да се заемат да отворите столарска работилница в някой град. Заемете се да правите маси, каци, приложете през свободното си време изкуството, което владеете, и каквото придобиете, ще може да го продавате. Поставете в действие всички занаяти, които владеете. Някой е педагог – нека събере 5-10-15-20 малки деца, да открие едно педагогическо училище, една забавачница и да започне да ги занимава. Някои от вас пък да се съберат по двама-трима души и да превеждат книги – ето една културна работа. Някои да образуват класове, кръжоци за четене на книги, съчинения на видни писатели, на учени хора. Други, с музикални способности, нека образуват оркестри от цигулки, кларинети и пр. И когато се съберем, винаги да има между нас голямо разнообразие – да знаем и да работим, и да пишем, и да пеем, и да свирим, и да четем, всичко да можем. Господ иска да знаем от всичко по малко, та да кажат другите, че тези хора знаят всичко. А сега, като се съберем, всички искаме да бъдем духовни хора – особено тези, които имат повече опитности. В какво се състоят опитностите?
към беседата >>

63. В Египет

НБ

Тия писатели ето на какво аз ги уподобявам: В южна Америка има една известна пустиня, и пътниците, като вървят по нея, вдигат толкова прах около себе си, че нищо не виждат и те мислят, че целият свят е само мъгла, пък тя е само на 200 метра около тях.
Това е закон само за човешкото царство. В другите царства няма грях, грях има само в човешкото царство, и всички ония същества, които са пряко или косвено свързани с хората, всички са заразени от греха. Грешни същества в света са само хората, други същества грешни няма. Всички други същества си живеят в мир и любов и разбират Бога, а само хората не го разбират, и те мислят, че целият свят е обърнат. Съдии, философи и учени искат да изкарат, че грехът прониква в цялата вселена, и наричат това „мирова скръб“, и се питат защо е този грях. Тия писатели ето на какво аз ги уподобявам: В южна Америка има една известна пустиня, и пътниците, като вървят по нея, вдигат толкова прах около себе си, че нищо не виждат и те мислят, че целият свят е само мъгла, пък тя е само на 200 метра около тях. И тая философия проектирва греха и в другите светове, но там живеят много добре, както аз зная. Те ще кажат: „Докажи това с данни“. И аз ще кажа: Докажете и вие с данни. Аз мога да докажа с данни, математически мога да докажа, да споря с математици. В човешкото тяло, при една известна форма, мога да докажа, че грехът е ограничен в известно пространство на мирозданието.
към беседата >>

64. Плачът

НБ

Понякога някой писател седи, пише и капне сопол, той го изтрие и после казват: „Плакал е той“.
Но ти трябва да благодариш на тази възлюбена, че има сопол, иначе тя 10 пъти би умряла. Едно предпазително средство е това, но то трябва вътре да седи. Това е пак символ. Носът – това е емблема на човешкия интелект, и човешкият интелект има понякога своите сополи. Особено когато има някой хрема. Понякога някой писател седи, пише и капне сопол, той го изтрие и после казват: „Плакал е той“. – Какво е плакал? „Този поет толкова се е въодушевявал, че като е писал, плакал на писаното“, тъй казват. Аз пък казвам: „Той е имал хрема“. А те държат туй написано като свещено. Този поет какво е чувствал?
към беседата >>

65. Сродните души

НБ

И сега имаме много писатели, автори на романи, които пишат, че героят и героинята припаднали.
Като си счупиш крака, това от любов ли е? Аз се чудя на хората, когато казват: „От любов не мога да спя“. Че каква е тази любов, която гори?! „Ума си щях да изгубя! “ Каква е тази любов, която взема умовете на хората? И сега имаме много писатели, автори на романи, които пишат, че героят и героинята припаднали. Пишат туй, което не е. Ами че аз мога да накарам всекиго да припадне. Не само аз, но и всеки от вас може да стори това. Като го хлопнеш по главата, ще му припадне. И тогава казват: „Припадна му“.
към беседата >>

66. Разговори с Учителя

ИБ

НБ

Малко писатели има, които изнасят действителния живот.
Младият казва: Ето един случай да стана герой. Старият пък казва: Ех, да бях млад! — Какво ще направиш, ако си млад? Ще вършиш глупости. Пък и авторът на романа едва ли изнесъл фактите, както са в действителност. Малко писатели има, които изнасят действителния живот. Ще кажете, че героите представят умни хора. - Да, умни хора, които играят на въже. Умен човек е този, който предвижда, какво зло предстои да му се случи и най-малко десет години преди това го избягва. Ще кажете, че героите са смели, решителни хора. Ако са смели и умни, това е една страна, ако са смели и безсмислени, това е друга страна.
към беседата >>

Нови писатели, нови романисти ни трябват — да изнесат същественото в живота.
Ще кажете, че героите представят умни хора. - Да, умни хора, които играят на въже. Умен човек е този, който предвижда, какво зло предстои да му се случи и най-малко десет години преди това го избягва. Ще кажете, че героите са смели, решителни хора. Ако са смели и умни, това е една страна, ако са смели и безсмислени, това е друга страна. Нови писатели, нови романисти ни трябват — да изнесат същественото в живота. Ако романистът вземе героя си от най-низкото общество, от калта на живота и го издигне до положението на истински човек, този герой е достоен пример за подражание. Обаче, да вземеш за герой човек от високо общество и да го свалиш до най-низкото стъпало на живота, този герой ще внесе изкушение между младите. Ще дойдат новите писатели, ще дадат ново направление на човешката мисъл. Какво ще ви предам, ако покажа само знанията си пред вас, без да ви дам условия за придобиване на тези знания. То е все едно, да давам пари под лихва.
към беседата >>

Ще дойдат новите писатели, ще дадат ново направление на човешката мисъл.
Ще кажете, че героите са смели, решителни хора. Ако са смели и умни, това е една страна, ако са смели и безсмислени, това е друга страна. Нови писатели, нови романисти ни трябват — да изнесат същественото в живота. Ако романистът вземе героя си от най-низкото общество, от калта на живота и го издигне до положението на истински човек, този герой е достоен пример за подражание. Обаче, да вземеш за герой човек от високо общество и да го свалиш до най-низкото стъпало на живота, този герой ще внесе изкушение между младите. Ще дойдат новите писатели, ще дадат ново направление на човешката мисъл. Какво ще ви предам, ако покажа само знанията си пред вас, без да ви дам условия за придобиване на тези знания. То е все едно, да давам пари под лихва. Какво ще придобия от това? Лихварят, освен че не печели, но повече губи. Външно печели нещо, но вътрешно губи.
към беседата >>

Ако имах време, щях да ви изнеса примери от романите на велики писатели, в които се описва живота на сродните души.
Всеки ще бъде изоставен,за да придобие известна опитност. Това не е признак, че няма любов, но необходимост. За да се прояви по-високата любов, нужно е вашият възлюбен да скрие лицето си от вас, временно да ви изостави. — Де са нашите сродни души? — Те се крият от вас. Ако имах време, щях да ви изнеса примери от романите на велики писатели, в които се описва живота на сродните души. За да изнесат тези примери, писателите са възприели мислите на някоя душа, заминала за другия свят. Тези писатели пишат под диктовка. Докато любовта се изявява, човек е внимателен в отношенията си. Когато любовта слезе в астралния свят, явяват се сенки, които я покриват. Като слезе на физическия свят, любовта започва да ограничава.
към беседата >>

За да изнесат тези примери, писателите са възприели мислите на някоя душа, заминала за другия свят.
Това не е признак, че няма любов, но необходимост. За да се прояви по-високата любов, нужно е вашият възлюбен да скрие лицето си от вас, временно да ви изостави. — Де са нашите сродни души? — Те се крият от вас. Ако имах време, щях да ви изнеса примери от романите на велики писатели, в които се описва живота на сродните души. За да изнесат тези примери, писателите са възприели мислите на някоя душа, заминала за другия свят. Тези писатели пишат под диктовка. Докато любовта се изявява, човек е внимателен в отношенията си. Когато любовта слезе в астралния свят, явяват се сенки, които я покриват. Като слезе на физическия свят, любовта започва да ограничава. Тя поставя човека в ограничения.
към беседата >>

Тези писатели пишат под диктовка.
За да се прояви по-високата любов, нужно е вашият възлюбен да скрие лицето си от вас, временно да ви изостави. — Де са нашите сродни души? — Те се крият от вас. Ако имах време, щях да ви изнеса примери от романите на велики писатели, в които се описва живота на сродните души. За да изнесат тези примери, писателите са възприели мислите на някоя душа, заминала за другия свят. Тези писатели пишат под диктовка. Докато любовта се изявява, човек е внимателен в отношенията си. Когато любовта слезе в астралния свят, явяват се сенки, които я покриват. Като слезе на физическия свят, любовта започва да ограничава. Тя поставя човека в ограничения. Докато е на физическия свят, човек все ще туря в кафез възлюбената или възлюбения си.
към беседата >>

67. Ядоха и наситиха се

НБ

Тази връзка се скъсва и у всички писатели и поети, у всички учени и прости, всички са опитали това.
В негово присъствие Берта пеела отлично, като ангел, и двамата пътували из света, тя пеела, а той е бил зад сцената, и навсякъде произвеждали фурор, но тя пеела, докато той бил там, а като излизал той, нейният глас прекъсвал. Сила идвала от Фурио и тя я изразявала. Обаче в нея се влюбва един млад господин и казва: „Знаменита певица, но от онзи дявол трябва да се освободя аз“. В едно представление зад кулисите той му тегли един куршум, но и певицата прекъснала да пее и нито дума повече не произнесла. И ние, докато сме свързани с невидимото, докато сме във връзка с Бога, откъдето иде нашата сила, докато Той е наша задна стража, докато Неговите сили са проектирани в нас, ние сме отлични певци на сцената, но когато някой грях се появи и връзката се скъса, тогава всичко се прекъсва, всички таланти се свършват и моментално всичко изчезва. Тази връзка се скъсва и у всички писатели и поети, у всички учени и прости, всички са опитали това. Тия хора не са яли и наситили, защото човек пее само когато е сит. И българите имат обичай, като викнат един кавалджия, нахранят го най-напред и той свири ли свири. Българите имат за това една поговорка: „Гладна мечка хоро не играе“, и гладен кавалджия не свири. Затуй и човек без убеждение нищо не може да направи. Това е същият закон.
към беседата >>

68. Трите живота / Трите живота

ООК

Ако обичаш някой поет, писател или учен, ще четеш и книгите му.
Вън от обичта всичко е преходно, изменчиво и нетрайно. Всичко може да изгуби човек, но обичта – никога; тя иде с него и заминава с него. Без обич физическият свят губи смисъла си, но и човешката обич без Божествената също губи смисъла си. Ти цениш нещо заради приятеля си, който ти го е дал. Докато обичаш приятеля си, ще оценяваш всичко, което ти е дал; престанеш ли да го обичаш, ще престанеш да цениш и предметите, които той ти е дал. Ако обичаш някой поет, писател или учен, ще четеш и книгите му. Обичта осмисля нещата. Без нея човек живее в света на илюзиите. Много естествено. Щом изгуби вечното, неизменното в живота, човек остава само с преходното. Затова казвам: Не правете преходното център на живота си.
към беседата >>

Ако обичаш някой поет, писател или учен, ще четеш и книгите му.
Вън от обичта всичко е преходно, изменчиво и нетрайно. Всичко може да изгуби човек, но обичта – никога; тя иде с него и заминава с него. Без обич физическият свят губи смисъла си, но и човешката обич без Божествената също губи смисъла си. Ти цениш нещо заради приятеля си, който ти го е дал. Докато обичаш приятеля си, ще оценяваш всичко, което ти е дал; престанеш ли да го обичаш, ще престанеш да цениш и предметите, които той ти е дал. Ако обичаш някой поет, писател или учен, ще четеш и книгите му. Обичта осмисля нещата. Без нея човек живее в света на илюзиите. Много естествено. Щом изгуби вечното, неизменното в живота, човек остава само с преходното. Затова казвам: Не правете преходното център на живота си.
към беседата >>

69. Качества и проявление на волята

МОК

Когато писателят хване перото, той проявява волята си. (втори вариант)
Изобщо, хората трябва да работят, да развиват волята си. За тази цел те трябва да имат известни методи, известни норми. Според разбиранията на хората в света, само онзи има силна воля, който е физически силен и може да се справи с мъчнотиите в живота. Като срещнете такъв човек, той веднага вади сабята си. С това той иска да покаже, че е човек със силна воля, лесно се справя с мъчнотиите в живота. Когато писателят хване перото, той проявява волята си. Това показва, че и той може да работи. Като отвори касата си, търговецът проявява волята си. Парите са стимул в живота на хората. Като отвори торбата си с хляба, бедният също тъй проявява волята си. Като отвори книгата си и започне да чете, ученият проявява волята си.
към втори вариант >>

70. Не бъди неверен, но верен!

НБ

Е, хубаво, ето какво изисква Любовта: допуснете, че аз съм писател или един проповедник, животът ми е много добре уреден, къщата ми много добре мебелирана, леглото ми е добро, удобно, искам сам да спя на него, да няма никой друг при мене, флуидите ни да не се смесват, за да не изгубвам силата си, и казвам: „В моята стая никой не може да влезе“, и проповядвам на хората за Любов отвънка.
Но по кой начин да не краде, да не лъже? Методите трябва да научи! Ние казваме: „Да се обичаме“. – „Как? “ – Как ли? Е, хубаво, ето какво изисква Любовта: допуснете, че аз съм писател или един проповедник, животът ми е много добре уреден, къщата ми много добре мебелирана, леглото ми е добро, удобно, искам сам да спя на него, да няма никой друг при мене, флуидите ни да не се смесват, за да не изгубвам силата си, и казвам: „В моята стая никой не може да влезе“, и проповядвам на хората за Любов отвънка. Това е старото учение. Е, хубаво, една сестра, която вярва в старото учение, дошла на гарата отнякъде, никой не я приема, а вънка дъжд, сняг, и тя похлопа на моята стая, ако аз ѝ кажа: „Не ме безпокой, ела утре, за утре имам важна тема, готвя проповед“, това Любов ли е? Аз ще оставя беседата си, ще оставя всичко друго, ще я приема, ще ѝ стопля вода, ще я нахраня, ще ѝ дам моето легло, а аз ще дежуря и ще ѝ кажа: „Сестричко, няма нищо, аз се радвам, че ти от толкова години не си дошла, сега те намерих, изгубена беше“. И обуща ще ѝ дам, ще ѝ дам дрехи да се облече. Ако ѝ е нужно учение, на училище ще я пратя.
към беседата >>

71. Окултни правила / Правила за живота

ООК

За следващия път всеки да напише по една мисъл, взета от своя живот, от своите опитности, а не чужда мисъл, какво казал някой виден учен, философ или писател.
За следващия път всеки да напише по една мисъл, взета от своя живот, от своите опитности, а не чужда мисъл, какво казал някой виден учен, философ или писател. Който не може да напише една оригинална мисъл, която се е създала в неговия ум, не може да бъде ученик. Тук не се приемат хора, които работят с чужди капитали. Ще впрегнете ума си на работа и ще мислите. Кой какво казал, не е важно. Всеки трябва да мисли.
към беседата >>

За следващия път всеки да напише по една мисъл, взета от своя живот, от своите опитности, а не чужда мисъл, какво казал някой виден учен, философ или писател.
За следващия път всеки да напише по една мисъл, взета от своя живот, от своите опитности, а не чужда мисъл, какво казал някой виден учен, философ или писател. Който не може да напише една оригинална мисъл, която се е създала в неговия ум, не може да бъде ученик. Тук не се приемат хора, които работят с чужди капитали. Ще впрегнете ума си на работа и ще мислите. Кой какво казал, не е важно. Всеки трябва да мисли.
към беседата >>

72. Много плод

НБ

Не. Вие ще мязате на онзи писател, за който разказват един анекдот.
Един външен човек може лесно да скара двама души от вас. И двама души от вас може лесно да се примирят. Но и в единия и другия случай трябва жертва. И когато смразяваме хората, даваме жертва, и когато примиряваме хората, пак даваме жертва. Нима мислите, ако вие смразите двама души, ще бъдете щастливи? Не. Вие ще мязате на онзи писател, за който разказват един анекдот. Някой отишъл да посети другия свят, идва в чистилището и забелязал под един писател отдолу турили една пирустия, с малко огънец да го грее, като че ли е измръзнал. Защо го турили на тази пирустия? Огънят е малък, но след 100 години тоя огън е голям, огромен. Каква е работата? Неговата книга, когато я писа, даде малък огън, малък резултат, но след 100 години произведе толкова голямо зло, затова и огънят ще се увеличи.
към беседата >>

Някой отишъл да посети другия свят, идва в чистилището и забелязал под един писател отдолу турили една пирустия, с малко огънец да го грее, като че ли е измръзнал.
И двама души от вас може лесно да се примирят. Но и в единия и другия случай трябва жертва. И когато смразяваме хората, даваме жертва, и когато примиряваме хората, пак даваме жертва. Нима мислите, ако вие смразите двама души, ще бъдете щастливи? Не. Вие ще мязате на онзи писател, за който разказват един анекдот. Някой отишъл да посети другия свят, идва в чистилището и забелязал под един писател отдолу турили една пирустия, с малко огънец да го грее, като че ли е измръзнал. Защо го турили на тази пирустия? Огънят е малък, но след 100 години тоя огън е голям, огромен. Каква е работата? Неговата книга, когато я писа, даде малък огън, малък резултат, но след 100 години произведе толкова голямо зло, затова и огънят ще се увеличи. И когато представим такива примери, те казват: „Това са празни работи, да ядем и да пием, всичко е тук“.
към беседата >>

73. Страхът и съмнението. Обичта / Противоречията в живота

МОК

Или най-малко онзи, когото обичате да ви даде едно вдъхновение, един подтик, както съвременните списатели обичат.
Щом загубите огледалото, не може да имате ясна представа какъв е този образ. Мислите за себе си, но не схващате лицето; туй огледало ви представя по-добре, почвате да се учудвате на това огледало. Следователно, онзи, когото вие обичате, всякога дава израз на вашата обич. Затова вие го обичате. Ако туй огледало е малко замърсено, вие казвате: „Не струва да го обичам, защото не дава една ясна представа“. Или най-малко онзи, когото обичате да ви даде едно вдъхновение, един подтик, както съвременните списатели обичат. Когото обичаш, той ще ти даде вдъхновение. Сега запример, казва се в Писанието: „Да възлюбиш Господа със сърцето си“, т.е. подразбира тази идея – да отразите Божественото в себе си. Казва Писанието: „Да се весели Господ в твоите дела“, туй Божественото, като го види Господ в твоята душа, може да знае, че ти си работил върху него. И следователно, когато Бог надникне в душата ви и забележи, че вие сте използували Любовта Му, Той като се развесели, и вие се зарадвате.
към беседата >>

И, ако всички тия списатели, които сега пишат, казват, че тя е от техните умове, някой път те се усещат тъй бедни, като най-глупавите, ако е тяхна, те всякога трябва да раждат, но те раждат, когато някой донесе, после пъшкат.
И следователно, когато Бог надникне в душата ви и забележи, че вие сте използували Любовта Му, Той като се развесели, и вие се зарадвате. Щом се радвате, значи Бог се весели. Щом вие загубите радостта, Господ е недоволен от вас. Вие не мислете, че Любовта, която проявявате, е ваша, не. Човек сега е само проводник на Божествената Любов и на Божествената интелигентност. И, ако всички тия списатели, които сега пишат, казват, че тя е от техните умове, някой път те се усещат тъй бедни, като най-глупавите, ако е тяхна, те всякога трябва да раждат, но те раждат, когато някой донесе, после пъшкат. Ако дойде някой да напълни кошницата с череши, те раздават, изпразват, пъшкат. Любовта при сегашните условия е интелигентност от невидимия свят; ние сме само носители на тая интелигентност. Туй никога не подразбира, че човек е автомат. Във вас трябва да има съзнание, че вие сте носители; да достигне душата до съзнанието, че е получила нещо от Божествения свят. За следующата сряда ще напишете, ще определите вие от ваше гледище: защо трябва да обичаме и защо трябва да ни обичат?.
към беседата >>

Всички списатели сейте ги и туй което остане във вашето решето, него дръжте; което остане в решетото, в тия правила, то е ценно.
Две правила ще ви дам, после трето: „ако искаш да обичаш, страх не трябва да имаш, ако искаш да те обичат, съмнение не трябва да имаш“. Туй са две правила, които ще внесете, изпитайте ги да видите колко тия правила са верни. Ще мислите върху тях. Изисква се сериозна мисъл. През празното време, което имате, занимавайте се с тия размишления и разсъждения, пресейте съвременната философия, всички философски мисли сейте и не бойте се. Всички списатели сейте ги и туй което остане във вашето решето, него дръжте; което остане в решетото, в тия правила, то е ценно. Онова, което падне долу, то не е за вас. Сега, колкото философия имате, ще я турите и ще сеете. Знаете ли как да сеете? Някои неща с ръката се вземат, значи с воля ще ги отстраним, и те падат. Ние, които мислим някои неща, чрез мисълта ги отстраняваме.
към беседата >>

Че е така, всички писатели, поети, учени са забелязали: понякога те пишат вдъхновено, красиво, идейно, а понякога нищо не могат да напишат и тогава се чувстват бедни, като че нищо не знаят, нищо не разбират. (втори вариант)
Ако огледалото ви е малко зацапано, вие не го обичате, защото не дава чисто отражение. Вие обичате само онзи, който може да ви вдъхнови, да ви импулсира, да ви даде подтик към нещо. Казано е в Писанието: Да възлюбиш Господа Бога тво- его с всичкото си сърце8 - това значи да отразиш Божественото в себе си; и когато Божественото се види отразено в човешката душа, Бог се весели, защото знае, че този човек е работил. Когато Бог се весели, човек се радва; когато човек загуби радостта си, това показва, че Бог е недоволен от него. Тъй щото човек не трябва да мисли, че Любовта, която проявява, е негова - човек е само проводник на Божествената Любов и Интелигентност. Че е така, всички писатели, поети, учени са забелязали: понякога те пишат вдъхновено, красиво, идейно, а понякога нищо не могат да напишат и тогава се чувстват бедни, като че нищо не знаят, нищо не разбират. Ако Интелигентността, ако възвишената мисъл е тяхно присъщо качество, те би трябвало всякога да разполагат с нея; всъщност не е така - те раждат, творят само когато някой им донесе нещо. Значи когато някой напълни кошницата им с череши, те я разнасят насам-натам, раздават от нея и пишат. При сегашните условия Невидимият свят изразява Любовта във вид на Интелигентност, хората са изразители на тази Интелигентност. Това ни най-малко не подразбира, че човек е автомат - той трябва да съзнава, че е носител на тази Интелигентност; като съзнава това, човек трябва да се радва, че е получил нещо от Божествения свят, което разумно трябва да използва. Сега, за следната сряда всеки да отговори за себе си на въпросите защо трябва да обича и защо трябва да го обичат.
към втори вариант >>

Когато наблюдавате проявите на хората в Живота или четете някаква философска книга, или изучавате произведенията на някои писатели и поети, поставете всички техни мисли на вашите сита и каквото остане на тях, него задръжте - то е най-ценното, което може да ви ползва, а всичко, което падне долу, не е за вас. (втори вариант)
Ако не се ръководите от тези максими в Живота, ще изучавате само сенките на Реалността и в края на краищата ще дойдете до обезсърчение и разочарование и ще кажете: „Всичко било празна работа! "; за да не дойдете до това положение, сами поставете своята Обич на изпит, за да видите доколко можете да издържате. Ще ви дам сега две правила, които всякога трябва да имате предвид: ако искаш да обичаш, не трябва да се страхуваш; ако искаш да те обичат, не трябва да се съмняваш. Приложете тези правила в живота си, за да видите доколко са верни. Когато сте свободни, мислете върху тези правила. Когато наблюдавате проявите на хората в Живота или четете някаква философска книга, или изучавате произведенията на някои писатели и поети, поставете всички техни мисли на вашите сита и каквото остане на тях, него задръжте - то е най-ценното, което може да ви ползва, а всичко, което падне долу, не е за вас. Разчитайте на ситото на вашето сърце и на ситото на вашия ум и не се страхувайте! Знаете ли как да сеете? Всички сте сели брашно през сито, знаете това изкуство. Обаче има неща, които минават през вашите сита, а не са полезни за вас - какво ще направите тогава? Ще се наведете, ще ги хванете с волята си като с щипци и ще ги турите настрани.
към втори вариант >>

74. Неговата заповед

НБ

Така е и с писателя, така действа той, когато изучава граматиката, най-първо има закони, правила, с които започва да пише, така правят и децата, когато се учат да пишат.
– Ни най-малко. Вие можете да напишете цяла беседа върху любовта и любовта не е вътре в беседата. Но тази любов почива, проявява се по известни закони. Когато знаем законите, ще знаем да работим. И музикантът също ще намери закона на музиката и върху този закон на музиката той трябва да гради. Така е и с писателя, така действа той, когато изучава граматиката, най-първо има закони, правила, с които започва да пише, така правят и децата, когато се учат да пишат. Само съвременните религиозни хора правят изключение. Те казват: „Ние и без закон можем да живеем“. Не отричам, че и без закон може да се живее, но разумният живот започва със закон. И в гората има шумолене и свирене, там без закон шумят и свирят листата и там без закон са наредени тия листа. Но каква е голяма разликата, когато някое пиано свири или някой орган, когато някой свири на цигулка, знаем каква голяма разлика има между шумоленето на листата и свиренето на цигулката.
към беседата >>

Гледаш онзи писател, седи с перото и казва: „Господ ми създаде очите да пиша“, и той драще, пише нещо.
Да кажем, имаш очи. Защо са тия очи? Котката е приспособила очите си и казва: „Господ ми създаде очите само за мишките и за птичките, да си намирам храната“. И всеки ден търси, гледа дали има мишка или птичка. Ако попиташ онзи търговец, той ще каже: „Господ ми създаде очите само за платовете“, и всеки ден ходи да гледа платовете, пише сметки, казва: „За това са моите очи“. Гледаш онзи писател, седи с перото и казва: „Господ ми създаде очите да пиша“, и той драще, пише нещо. Художникът казва: „Господ ми създаде очите да рисувам“, музикантът казва: „Господ ми създаде очите да гледам своите ноти“ и т.н. Всички хора присвояват зрението за своята професия. Всъщност защо са създадени очите? Като дойдем до ушите, пак същия закон. Да попитаме, защо са създадени ушите?
към беседата >>

75. Връзки на знанието

МОК

Някои видни писатели поддържат тази мисъл; те проверили ли са тази истина? (втори вариант)
Преди всичко човек трябва да се запита има ли Любов в себе си и неизменна ли е неговата Любов. Не е достатъчно само да се говори за Любовта, но тя трябва да се прилага в Живота; ако е само да се говори, и слепият говори за светлината, без да я разбира - и той има някакво понятие за светлината, но то още не е абсолютното понятие. Така и вие имате нещо подобно на Любов, но това не е истинската Любов; затова именно хората често си задават въпроса защо трябва да обичат. Някой казва, че по-добре е да бъде обичан, отколкото той да обича; намерили ли сте обаче човек, който да ви е обичал както трябва? Казвате, че душата расте и се развива, когато ви обичат; проверили ли сте това нещо? Някои видни писатели поддържат тази мисъл; те проверили ли са тази истина? Аз не отричам този факт, но искам да обърна вниманието ви към Онзи, Който наистина обича. Вие чувствате ли определено, конкретно, че някой ви обича? Ще кажете, че еди-коя си приятелка или приятел ви обичат. Колко време трае тази любов - тя трае само един момент; това не е още Любов, това е само моментна проява на Любовта. Че някой ви е подарил нещо или ви е дал един обяд, това е временна проява на Любовта; следователно, когато казвате, че от любовта на някого душата ви расте, вие се самоизлъгвате - в моите очи това растене е външна полировка, временно дресиране и като ви поставят на изпит, тази полировка ще изчезне.
към втори вариант >>

Черната ложа е създала ред теории и разсъждения за Любовта, с които е разбъркала умовете на всички хора - учени, философи, писатели, вследствие на което те все повече и повече загазват в тази забъркана каша; и в Писанието е казано: „Целият свят лежи в лукаваго". (втори вариант)
" - „Добре, ще ти наготвя, но ти какво ще ми купиш? ". Те говорят за Любовта, а живеят по стар начин. После ще казват, че тъй било определено от Бога; сами са недоволни от живота си, а го приписват на Бога. Това не е Обич, това е оглеждане в огледало - някой обича някого, защото се оглежда в него като в огледало, а всъщност той обича себе си в огледалото; по този начин той пакости и на себе си, понеже се заблуждава. Който обича себе си, обича и другите. Черната ложа е създала ред теории и разсъждения за Любовта, с които е разбъркала умовете на всички хора - учени, философи, писатели, вследствие на което те все повече и повече загазват в тази забъркана каша; и в Писанието е казано: „Целият свят лежи в лукаваго". Когато развива някаква тема, ученикът трябва да се вдълбочи в себе си, да види от своите опитности и преживявания какво е написано там и това знание да изнесе; рече ли да пише кой какво казал по дадения въпрос, той ще се отдалечи от Истината. В друга лекция аз ще говоря за проява на Любовта по форма, а не по принцип - засега вие се нуждаете от формите на нещата, тях трябва да разбирате. Любовта може да се прояви в съответна за нея форма. Значи формите трябва да се намерят, а в това се заключават големите мъчнотии. Любовта е посещавала всекиго, но само за кратко.
към втори вариант >>

76. Мисъл и действие / Мисъл и действие

ООК

Умен ли е този писател, който написал книги, които тровят младото поколение?
Като резултат на неправилния човешки живот е станало известно преплитане между тези форми. Тази е причината, където днес срещаме умни хора, които не живеят добре. Значи те са запазили качествата на ума си, а са изопачили сърцето си. Широко погледнато, този човек не е умен. Може ли да бъде умен този, който увлича своя народ в безразсъдни дела? Умен ли е този писател, който написал книги, които тровят младото поколение? Умен ли е този учител, който води учениците си в кривия път? Какво трябва да се прави, за да се запази човек от лошото влияние на своя изопачен ум, както и от влиянието на окръжаващите? Само онзи може да се запази от влиянието на изопачения ум, който има силен стремеж към истината и свободата, към светлината и знанието. Всеки човек търси истината, за да се освободи от заблужденията си; той се стреми към светлина и знание, за да намери правия път, по който трябва да върви напред. Истината и светлината са подтици на човешката душа, които трябва да се използват.
към беседата >>

Не е писател онзи, който не изповядва истината: и поетът, и художникът, и вестникарят – всички хора трябва да служат на истината.
Това всички трябва да знаят. Ние не казваме на хората да вярват, но им казваме да опитват нещата; ние не говорим тайно, а наяве. Ние не желаем заблуждението на хората, а тяхното освобождение. Ще бъдете смели и решителни да завъртите колелото, та който се хване на него, трябва да се съгласи, или нагоре да върви, или да падне долу. Който е решил да служи на своя народ, трябва да говори, да проповядва истината. Не е писател онзи, който не изповядва истината: и поетът, и художникът, и вестникарят – всички хора трябва да служат на истината. Не се прощава на онзи, който си служи с лъжата. Свещеникът, учителят, майката или бащата, които си служат с лъжата, сами са се осъдили. Истината трябва да бъде ръководното начало в живота на човека. Днес от всички хора се иска да преобразят живота си. Старите основи не издържат на новите условия.
към беседата >>

Умен ли е този писател, който написал книги, които тровят младото поколение?
Като резултат на неправилния човешки живот е станало известно преплитане между тези форми. Тази е причината, където днес срещаме умни хора, които не живеят добре. Значи те са запазили качествата на ума си, а са изопачили сърцето си. Широко погледнато, този човек не е умен. Може ли да бъде умен този, който увлича своя народ в безразсъдни дела? Умен ли е този писател, който написал книги, които тровят младото поколение? Умен ли е този учител, който води учениците си в кривия път? Какво трябва да се прави, за да се запази човек от лошото влияние на своя изопачен ум, както и от влиянието на окръжаващите? Само онзи може да се запази от влиянието на изопачения ум, който има силен стремеж към истината и свободата, към светлината и знанието. Всеки човек търси истината, за да се освободи от заблужденията си; той се стреми към светлина и знание, за да намери правия път, по който трябва да върви напред. Истината и светлината са подтици на човешката душа, които трябва да се използват.
към беседата >>

Не е писател онзи, който не изповядва истината: и поетът, и художникът, и вестникарят – всички хора трябва да служат на истината.
Това всички трябва да знаят. Ние не казваме на хората да вярват, но им казваме да опитват нещата; ние не говорим тайно, а наяве. Ние не желаем заблуждението на хората, а тяхното освобождение. Ще бъдете смели и решителни да завъртите колелото, та който се хване на него, трябва да се съгласи, или нагоре да върви, или да падне долу. Който е решил да служи на своя народ, трябва да говори, да проповядва истината. Не е писател онзи, който не изповядва истината: и поетът, и художникът, и вестникарят – всички хора трябва да служат на истината. Не се прощава на онзи, който си служи с лъжата. Свещеникът, учителят, майката или бащата, които си служат с лъжата, сами са се осъдили. Истината трябва да бъде ръководното начало в живота на човека. Днес от всички хора се иска да преобразят живота си. Старите основи не издържат на новите условия.
към беседата >>

77. Прояви на съзнанието

МОК

Списателят – при списателя; свещеникът – при свещеника; ученикът – при учениците, пък вие, окултните ученици ще отидете при окултни ученици, няма да отидете някоя баба.
И тъй, трябва да дойдете в контакт с тия, които имат подходящ импулс, стремеж. Тия сили ще въздействуват върху вас. Ученикът, който обича музика, отива при някой музикант, който има този стремеж. Художникът отива при този, който има този стремеж към рисуване. Няма да отиде при невежия. Списателят – при списателя; свещеникът – при свещеника; ученикът – при учениците, пък вие, окултните ученици ще отидете при окултни ученици, няма да отидете някоя баба. Колко съзнание ни трябва! На първо място трябва да развиете безстрашието, не нахалство, защото някои хора са нахални, не се боят, но то е нахалство, не е безстрашие. Безстрашието е качество на разумния човек. Сега вземете и направете един малък опит за една седмица. Четете 3-та глава от Евангелието на Йоана до 13 стих включително.
към беседата >>

Ученик, който има стремеж към музика, трябва да търси хора с добре развити музикални способности; който обича рисуване, той пък ще дружи с художници; писателят ще търси писатели, свещеникът ще търси свещеници, ученикът - ученици. (втори вариант)
Бъдете смели и решителни и приемете страданията както се дават. Мнозина от вас искат да имат видения, да имат духовни опитности; това желание е намясто, но за да се удовлетвори, нужни са условия за него. Ако посадите едно малко цвете в саксийка, за да се развива добре, вие трябва да му сложите добра пръст и редовно да го поливате, иначе то в скоро време ще изсъхне - такова нещо представляват и центровете, чрез които човек влиза в контакт с Духовния свят. Духовните опитности изискват условия за своята проява - например за да бъде ясновидец, човек трябва да има широко чело - въображението в него трябва да бъде добре развито. Тъй щото за да развие в себе си ясновидски способности, човек трябва да бъде в контакт с хора, в които тези способности са добре развити - по този начин тези сили оказват въздействие върху ония хора, в които съответните центрове не са още развити. Ученик, който има стремеж към музика, трябва да търси хора с добре развити музикални способности; който обича рисуване, той пък ще дружи с художници; писателят ще търси писатели, свещеникът ще търси свещеници, ученикът - ученици. Вие, като окултни ученици, ще търсите учени хора, които знаят повече от вас. Преди да се стремите към видения, трябва да развивате в себе си безстрашие, но не нахалство; някой е нахален, натрапва се и мисли, че е безстрашлив - безстрашието е качество на разумния човек. Сега ще ви дам един малък опит за една седмица: всяка сутрин и вечер четете 3-та глава от Евангелието на Йоан, от 1-ви до 13-и стих включително, като размишлявате върху разговора, който се е водил между Христа и Никодим9; като размишлявате, постарайте се да възстановите разговора не само както е написан, но и с ония подробности, които не са изнесени, а се четат между редовете. Като размишлявате върху тези стихове, в ума ви ще изпъкнат нови образи, нови мисли и идеи. Никодим е седял при Христа с часове, през което време се е водил дълъг разговор; ако бихте могли да възпроизведете поне една стотна част от тази беседа, щяхте да придобиете много нещо.
към втори вариант >>

НАГОРЕ

0.33701109886169