НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
131
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1_06 ) Тихият глас
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ако той не си е дал труд да се занимава с отделните букви, може ли да стане
писател
, да напише някоя книга?
И то ще дойде, но чак в бъдеще. Нали всички тези големи неща зависят от малките възможности, които човек е използвал. Най-първо човек трябва да се прояви в малките условия и възможности и като не се е проявил в тях, и в големите не може. Някой чака с години, иска да стане проповедник в голям салон; че нему всеки ден се дават условия да срещне едно дете и да поговори нещо с него. И той, ако не използва това, и голямото не може да използва.
Ако той не си е дал труд да се занимава с отделните букви, може ли да стане
писател
, да напише някоя книга?
Нека постепенно, по закона на Духа да се разкриват нещата. Всички, които отговарят на зова на Духа, разбират от раз. Нали музикантът като си тури ръката на струната, последната отговаря? Чувствителната струна с малко докосване отговаря. Така и когато Духът се докосва до човешката душа и последната отговаря на подбудите на Духа.
към текста >>
2.
2_05 ) Даровете на Любовта
- Боян Боев (1883 – 1963)
Зад всички поети,
писатели
, музиканти, художници все седи някой, който ги обича.
Нищо натрапено не приемайте! Без Любов човек е кух орех – посаждай го колкото искаш, нищо не става от него. Ако Любовта не дойде, заложените дарби ще останат недоразвити, човек с всичките си дарби ще остане недоразвит. Колкото повече ви обичат, толкова повече дарби ще имате. Чрез Любовта, хората ще станат даровити.
Зад всички поети,
писатели
, музиканти, художници все седи някой, който ги обича.
Ако нямаше кой да ги обича, от тях нищо не можеше да се очаква. Тъй щото, ако някой музикант е велик, причината за това седи в онази душа, която го обича и вдъхновява.
към текста >>
3.
3_16 ) Съзнателно излъчване
- Боян Боев (1883 – 1963)
Преди години един български
писател
дойде да ми разкаже своите преживелици, които не искаше да споделя с други.
В единия случай гласът идва до ухото отстрани, на разстояние 75 см; такъв е гласът, който е викал на Самуила: „Самуиле, Самуиле.“ В друг случай гласът е отгоре, от Божествения свят. А когато гласът иде от Духовния свят, иде изпод лъжичката. Това, което ти говори гласът, после го проверяваш. Един брат попита за излъчването. Излизането от тялото, излъчването е за малцина.
Преди години един български
писател
дойде да ми разкаже своите преживелици, които не искаше да споделя с други.
Той мислеше, че е умопобъркан. На обед си почивал, както обикновено, но по едно време се намерил в средата на стаята и вижда тялото си, проснато на леглото и със затворени очи. Някой зад него му говорел: „Това си ти.“ А той казал: „Ако това тяло съм аз, тогава аз, който гледам, кой съм? “ Подхванали го и го сложили вътре в този, който лежал. Казах му: „Твоето духовно тяло се е отделило от физическото.
към текста >>
4.
5_06 ) Опитът ще бъде през тази нощ
- Боян Боев (1883 – 1963)
А
писателката
Мара Белчева била в будно състояние, когато видяла в салона на своята квартира образа на един мъдрец да се движи в пространството отляво надясно и постепенно да се изгубва.
Всеки има своя път към Учителя. Сестра Георгиева сънувала, че трябва да отиде на улица „Опълченска“ 66. Тя се почудила защо я пращат там и отишла със смущение. Посрещнала я сестра Гина Гумнерова и я представила на Учителя, който я приел. Така тя почнала да посещава лекциите.
А
писателката
Мара Белчева била в будно състояние, когато видяла в салона на своята квартира образа на един мъдрец да се движи в пространството отляво надясно и постепенно да се изгубва.
По-късно, когато среща Учителя, познава в Него онзи неръкотворен образ и се определя в пътя на ученичеството. *** Веднъж Учителя казал на духовната група, която беше съставена от няколко братя и сестри от Младежкия окултен клас: „Направете събрание и аз ще ви посетя.“ Във време на събранието една сестра почувствала извънредно голяма любов към всички присъстващи. Тя се изненадала какво става с нея и разбрала, че Учителя се е проявил и че е направила в този момент контакт със съзнанието му. И като се минало известно време, тя пак дошла в своето обикновено състояние.
към текста >>
5.
51) Обяснителни бележки
- Боян Боев (1883 – 1963)
13 Лев Николаевич Толстой (1828–1910) – Знаменит руски
писател
и мислител, родоначалник на движението толстоизъм, в основата на което е залегнала идеята за несъпротивление на злото.
10 Тодор Мазаров (1907–1975) – Български оперен певец, тенор, представител на стила Белканто. Пее на сцените на Софийската опера и на Виенската опера. 11 Енрико Карузо (1873–1921) – Италиански оперен певец, един от най-големите тенори в историята на операта. Гастролирал в цяла Европа, но е главен изпълнител на Ла скала и на Метрополитен опера. 12 „Таис“ – Опера от Жул Масне (1842–1912) – Френски композитор, председател на Академията на изящните изкуства, един от създателите на френската лирическа опера.
13 Лев Николаевич Толстой (1828–1910) – Знаменит руски
писател
и мислител, родоначалник на движението толстоизъм, в основата на което е залегнала идеята за несъпротивление на злото.
Автор е на романите „Война и мир“, „Ана Каренина“, „Възкресение“ и др. 14 Уилям Шекспир (1564–1616) – Знаменит английски драматург и поет от епохата на Ренесанса. Автор на ненадминати по художествено майсторство трагедии, комедии и сонети като „Хамлет“, „Ромео и Жулиета“, „Макбет“ и др. 15 Джон Милтън (1608–1674) – Английски поет, известен с епическата си поема „Изгубеният рай“. Противник на абсолютната монархия, носител на републикански възгледи и привърженик на либерализма.
към текста >>
6.
63) Поезия, театър, художество
- Боян Боев (1883 – 1963)
За да бъде човек истински
писател
, той трябва да пише с най-хубаво перо, със златно, а ако е желязно перо, което ръждясва, не би могъл да пише хубави работи.
Сестрата каза: „Аз още мърморя“. Поезията трябва да се занимава с малките неща, но нека ги накара да проговорят. Поезията създава живи образи и картини. Цветята, когато цъфтят, това е поезия; когато вее вятърът, това е поезия; когато грее Слънцето, това е поезия. Поетът може дори да пише как храната дава подем на човека, да пише за нейното приготвяне, за огъня и огнището.
За да бъде човек истински
писател
, той трябва да пише с най-хубаво перо, със златно, а ако е желязно перо, което ръждясва, не би могъл да пише хубави работи.
Кога перото е златно? – Когато човек престане да говори лоши работи, перото му е златно. Желязното перо трябва да стане на златно. Който иска да пише, нека първо да свърши клас по Любов. Ако съм поет, ще пиша за светлината, за въздуха, за водата, за хляба; това са реални работи.
към текста >>
Истинският
писател
е в хармония с природните закони и сили.
Кога перото е златно? – Когато човек престане да говори лоши работи, перото му е златно. Желязното перо трябва да стане на златно. Който иска да пише, нека първо да свърши клас по Любов. Ако съм поет, ще пиша за светлината, за въздуха, за водата, за хляба; това са реални работи.
Истинският
писател
е в хармония с природните закони и сили.
Когато пише и дойде до едно място на затруднение, до мъчнотия, той спира, защото знае, че Духът се е оттеглил. А онзи, който не разбира, ще почне да римува, да човърка. Нека да спре, да влезе в хармония с природните закони и да се коригира, за да може Духът пак да работи. Наблюдавайте, като се задълбочите, какво ще ви каже Духът. Един брат попита: „Учителю, какво ще кажете за вдъхновението?
към текста >>
Духовното иде вече в света, затова бъдещите
писатели
, поети, драматурзи, музиканти трябва да внесат този духовен елемент в своите произведения.
На съвременния свят трябва да се изнесе това, което днес е изгубено, което му липсва. Животът трябва да се изнесе в този вид, в какъвто е бил първоначално създаден, в своята първична чистота и святост, а не в неговия изопачен вид. Трябва нов начин на писане и това е трудна задача. Светията никога няма да заобича грешна поезия, защото всички образи на поезията трябва да бъдат чисти. В новата драма, в новия роман трябва да се представи идеалния тип човек, със свещена глава, с добре развити гърди, с хармонично тяло, с правилни движения и без да е богат, където и да влезе, все добро да прави.
Духовното иде вече в света, затова бъдещите
писатели
, поети, драматурзи, музиканти трябва да внесат този духовен елемент в своите произведения.
Поезията трябва да описва Реалността, която изразява Живота отвътре, трябва да описва отношенията, които имат съставните неща към Центъра, към Бога! Да описваме нещата не както ги виждаме, но както са създадени, значи да ги описваме така, както ги вижда Бог, така, каквато е тяхната Божествена страна. Непроявената същественост става проявена същественост, а от последната произлиза физическата реалност. Физическата реалност е гъстата материя, а поезията описва проявената същественост. Тя описва по-висшата действителност, представя нещата във връзка с възвишеното и пoсочва Реалното и същественото, което е в основата им.
към текста >>
7.
44) Митологията от окултно гледище
- Боян Боев (1883 – 1963)
Също така той може да си послужи и с красиви символи от произведенията на
писатели
, които с вдъхновение и вътрешно прозрение са облекли в художествена символична дреха възвишени Истини – например с красивия символ на синьото цвете в романа на Новалис или с легендата за синята птица от Метерлинк, и т.н.
Христос също говори на народа с притчи, а на учениците си тълкува вътрешния им смисъл: например притчата за блудния син, за сеяча, за талантите, за добрия самарянин и за умните и неразумни деви, за слепия и сакатия, за бедния Лазар и за богатия. При оформянето на своя характер детето повтаря в съкратена форма ранните епохи в развитието на човечеството. Съвсем подходящо е в детството си човек да слуша приказки, легенди, митове. Така неусетно ще протече един съзряващ процес в подсъзнанието му и когато порасне, съзнанието му ще е напълно способно да разбере и отвлечените, но вечни Истини, но вече сформирани в принципи и закони. В този смисъл възпитателят от училището трябва да използва богатия материал на древните митологии: източна, европейска, славянска и др.
Също така той може да си послужи и с красиви символи от произведенията на
писатели
, които с вдъхновение и вътрешно прозрение са облекли в художествена символична дреха възвишени Истини – например с красивия символ на синьото цвете в романа на Новалис или с легендата за синята птица от Метерлинк, и т.н.
Бих могъл да спомена, че е подходящо да се използват и символичните разкази, срещани в беседите на Учителя. Например легендите за цар Зензибо (4-та беседа от 5-а серия), за доктор Фурио (пак там), за Иверций (12-а беседа от 5-а серия), за Самсун Ели (в 11-а беседа от 6-а серия), за Муса-Бентам (23-а беседа от 7-а серия), за Анунцио и Салвий (13-а беседа от 7-а серия), за Саваот-Амон-Ра (18-а беседа от 8-а серия) и т.н. От гореизложеното се вижда, че епическата и митологическа традиция е неотменима като средство, което има специално значение за развитието на човечеството. И че християнството със своята дълбока символика и с моралните си ценности доразвива посоките и идеите при символичната обрисовка. Всякога един специален окултен прочит в тази необятна територия, маркираща границите на подсъзнанието и свръхсъзнанието, ще хвърля светлина върху проблемите на живота и на еволюционнното развитие на човешката душа.
към текста >>
8.
59) Обяснителни бележки
- Боян Боев (1883 – 1963)
24. Лев Толстой (1828–1910) – руски
писател
и мислител, родоначалник на движението толстоизъм, изградено върху идеологията на ненасилието и несъпротивлението на злото.
Завършва право в Лондон. По-късно ръководи партията Индийски национален конгрес. Като политически деец става борец за национално освобождение и духовен водач на индийското движение за независимост, което довежда през 1947 г. до края на британското владичество в Индия. Прекарва дълги години в затвора и получава международна известност със своята концепция за ненасилствени протести за постигане на политически цели.
24. Лев Толстой (1828–1910) – руски
писател
и мислител, родоначалник на движението толстоизъм, изградено върху идеологията на ненасилието и несъпротивлението на злото.
Сред най-известните му романи са „Война и мир“, „Възкресение“, „Ана Каренина“. 25. Стефан Стамболов (1854–1895) – един от най-възвеличаваните и оспорвани политици в съвременната история на България. Апостол на Старозагорския революционен окръг по времето на Априлското въстание. Председател на Народното събрание (1880 г.) и министър-председател на България (1887–1894). Допринася много за модернизацията на страната в икономически, политически, административен и културен аспект, но управлението му е авторитарно, с жестоко преследване на опозицията.
към текста >>
34. Рабиндранат Тагор (1861–1941) – индийски
писател
, поет, философ, педагог, композитор и общественик, критик на колониализма, радетел за национална независимост.
33. Кали-юга – според Ведите и хиндуизма Земята в своето развитие ще премине през четири епохи: Сатя-юга (Златен век), Дваяра-юга, Третя-юга и Кали-юга (Железен век). Последната е започнала през 3102 г. пр. Хр. с оттеглянето на Шри Кришна и ще продължи 5000 год. Характеризира се с духовна деградация и разрушение, с липса на морални ценности, милосърдие и религиозност, с господство на силата и несправедливостта.
34. Рабиндранат Тагор (1861–1941) – индийски
писател
, поет, философ, педагог, композитор и общественик, критик на колониализма, радетел за национална независимост.
През 1913 г. получава Нобелова награда за литература. Най-известни са стихосбирките му „Гитанджали” и „Градинарят”. Пътува по целия свят, за да изнася лекции, в центъра на които са философските теми за „ хуманността на Бога и за човека като вечност”. 35. Тези статии представляват подбор от дългогодишната публицистична дейност на Боян Боев в сп.
към текста >>
72. Фьодор Достоевски (1821–1881) – велик руски
писател
с демократични възгледи.
2, стр. 66. 70. Густав Пагенщехер (1855–1942) – немски лекар, практикувал в Мексико, един от пионерите на предметната асоциация; работи само с г-жа Мария Циролд, чиито психични способности са се появили по време на хипнотична терапия за безсъние. 71. Статията е публикувана в сп. „Житно зърно“, 1928 г., кн. 2, стр. 46.
72. Фьодор Достоевски (1821–1881) – велик руски
писател
с демократични възгледи.
Житейската му съдба е белязана с много трудности и противоречия: болен е от епилепсия, преминава през затвора и каторгата, докато накрая получава признание и е избран за член на Петербургската академия на науките. Пресътворява търсенията на руската душа в знаменитите си романи „Унижените и оскърбените”, „Престъпление и наказание”, „Идиот”, „Братя Карамазови” и др. 73. Статията е публикувана в сп „Житно зърно“, 1941 г., кн. 3, стр. 88. 74. Статията е публикувана в брошура, издадена през 1938 г.
към текста >>
9.
97) Съобразяването с природните закони и здравето
- Боян Боев (1883 – 1963)
Немският
писател
Сурия в романа си „Модерни розенкройцери“ дава следния пример: един болен, който напразно бил обиколил доста знаменити лекари, като последна надежда опитал лечение и при един лекар окултист, живеещ в Далмация.
Докато е на Земята, човек трябва да мисли, да чувства, да се движи, да диша дълбоко и да работи. Рече ли, че не се нуждае от много мисъл, той вече е дал път на склерозата в себе си.“ (“Хигиенични правила „ из книгата „Святото място“) Трябва да изучим законите и методите за пълно преобразяване на своето тяло. В „Право ходене“, лекция 32-ра на ООК, Учителя подчертава: „Ако човек не може да преобрази своето тяло, което е резултат на неговата душа, как ще може да работи с по-висшите сили? “ II. Условия и възможности за здравето
Немският
писател
Сурия в романа си „Модерни розенкройцери“ дава следния пример: един болен, който напразно бил обиколил доста знаменити лекари, като последна надежда опитал лечение и при един лекар окултист, живеещ в Далмация.
Той го прегледал и му припомнил, че преди няколко години по неправеден, недостоен начин е отнел средствата на една вдовица в Германия и тя останала с децата си на улицата. Тази погрешка имала вътрешна връзка със заболяването му. „Мога да Ви излекувам – казал лекарят. – Това, което ще направя за Вашето лечение, представляват външните условия, но преди това Вие създайте вътрешните възможности: още днес телеграфически съобщете на вдовицата, че ѝ пращате чек с милионите, които сте ѝ ограбили.“ Болният сторил това и още същата вечер усетил голямо облекчение. После лекарят чрез билки и изисквания за природосъобразен живот го излекувал напълно и за кратко време.
към текста >>
10.
Интересни прояви в живота на растенията и животните
- Боян Боев (1883 – 1963)
В горните класове е нужен анализ на произведенията на всички по-видни учени,
писатели
, поети и пр.
Този вид занимание представлява голям интерес за гимназиста. Той ще събуди у него много въпроси, ще му даде материал да мисли. Духовният елемент, който срещаме, например в произведенията на Питагор и Платон, под друга форма ще го намерим във „Фауст” от Гьоте, в драмите „Строител Солнес”, „Когато ние мъртвите се пробудим”, „Бранд” от Ибсен, в „Потъналата камбана” от Хауптман, в „Дон Кихот”, в „Синята птица”, „Слепите” и „Съкровище на смирените” от Метерлинк и пр. Същите вечни истини ще намерим в романа „Хенрих фон Офтердинген” от Новалис, във фрагментите от същия, в картините на Борис Георгиев, в Толстой, Достоевски, Р. Тагор, Емерсон, Прентис Мълфорд в „Генезис на духа” от Словацки в „Писма до моите приятели” от Гогол и пр.
В горните класове е нужен анализ на произведенията на всички по-видни учени,
писатели
, поети и пр.
Например, Фауст ще се разгледа не само като художествено произведение, но и за да се вникне в идеите, вложени в него. Например какъв силен подтик ще даде разглеждането на драмата „Когато ние мъртвите се пробудим” или на „Слепите”! Тия произведения действат силно, понеже в тях вечните истини са облечени във високо-художествена форма, те са конкретни - въплътени са в образи и действия. Да си представим учениците от горен гимназиален клас, който в няколко часа разглежда идеята, например на драмата „Синята птица” от Метерлинк. Какъв тласък към идеен живот ще роди това у тях!
към текста >>
11.
УЧИТЕЛЯТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО
- Боян Боев (1883 – 1963)
Този чисто български реформаторски дух е подчертан още през времето на богомилите, както казва известният български
писател
Стилиян Чилингиров в своята книга „Какво е дал българинът на другите народи”: „С това учение България е първият християнски реформатор в света, който много време преди Цвингли, Лютер и Калвин проповядва на християните да се освободят от Рим и Цариград и да дирят спасение само в евангелските истини, в духовното и нравствено съвършенство на човека и на гражданина.”
Заради това, всяко приятелско разположение на съдбата, всеки весело преживян час трябва да посрещаме като обвързващ ни със задължение дар.” „Единственото, за което можем да претендираме като за наша собственост – висшето благо, което никоя сила в света не може да ни отнеме и което е в състояние да ни ощастливи за дълго, като никое друго, това е истинското самоосъзнаване, което намира своя израз в съвестното изпълнение на дълга. И тоя, на когото е дадено да сътрудничи в изграждането на екзактната наука, ще намери заедно с великия германски поет Гьоте своето доволство и своето вътрешно щастие в съзнанието, че е изследвал изследваемото и че е отдал тиха почит на неизследваемото.” България, която е пред прага на своя златен век, след дългите страдания, преживяни през вековното й съществувание и която има за в бъдеще да изпълни важна духовна мисия не само по отношение към себе си, но и в международната общност, трябва да стане пионерка на новото, на новата ера, която идва победоносно в своя път. Българският народ е достатъчно узрял, за да може да стане ценен проводник на новата творческа вълна, която се разлива по цялата земя, вълна, която ще освежи, ще реформира коренно политическия, обществения, стопанския и духовно-културния живот.
Този чисто български реформаторски дух е подчертан още през времето на богомилите, както казва известният български
писател
Стилиян Чилингиров в своята книга „Какво е дал българинът на другите народи”: „С това учение България е първият християнски реформатор в света, който много време преди Цвингли, Лютер и Калвин проповядва на християните да се освободят от Рим и Цариград и да дирят спасение само в евангелските истини, в духовното и нравствено съвършенство на човека и на гражданина.”
И много правилен е упрекът на Чилингиров, отправен към нашата интелигенция, че „когато цял свят го смяташе за българско, единствено ние дирехме корените му в манихейството, месалиянството и павликянството.” И по-нататък авторът на книгата „Какво е дал българинът на другите народи”, в своите разсъждения основателно се гордее, че както „Христос освети със смъртта си кръста, така нашият българин освети кладата и показа на света, как се служи самоотвержено на една идея, на едно учение, на една религия 415 години преди Ян Хус и цели 500 години преди италианеца Джордано Бруно.” Исторически е безспорно, че първите искри на ренесанса в Европа се излъчват от българското богомилско движение. Това учение се разля в Италия - патарени, катари, във Франция - албигойци, в Германия и Англия - катари, и чрез своята героична борба за социална справедливост, със своя чист мистицизъм наложи своите отражения в живота им. „И няма да бъде преувеличено, ако се каже, че лозунгът „Равенство, братство, свобода” с който французите обявиха и водиха своята революция и чрез нея се опитаха да преобразуват отношенията между личности, класи и народи, е наш лозунг.
към текста >>
12.
16. Няколко думи за първите стъпки на ученика – I
- Боян Боев (1883 – 1963)
В повестта „Виелица" от руския
писател
Вересаев има един трогателен разказ за героинята на повестта.
Тия същества са разумни. Те искат да въведат ред и порядък навсякъде. Като казваме, че сме в края на епохата, ние подразбираме, че сме в началото на друга епоха, на великата епоха, подобна на която досега не е съществувала." Учителят Понеже иде духовна вълна, широко поле се отваря за работа.
В повестта „Виелица" от руския
писател
Вересаев има един трогателен разказ за героинята на повестта.
Тя чела, че мисионери обръщат китайците към християнството. На това малко 12-годишно момиче станало мъчно, че не взема участие в тая работа и казало: „Аз съм много малка и докато порасна, ако всички китайци се обърнат към християнството, тогава аз какво ще правя? " Тя искала да направи нещо за Бога. Съветвала се с един много уважаван от нея човек, който й казал, че навсякъде в света и във всяко време има голямо поле за работа, за повдигане на човечеството, за идването на новата култура. Има закон: Когато ученикът има непреодолимо желание да работи за делото Божие, ще му дадат отгоре условия за работа и широко поле за дейност.
към текста >>
13.
Тихият глас
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ако не си е дал труда да се занимава с отделните букви, може ли човек да стане
писател
, да напише книга?
В малките условия и Възможности трябва най-първо да се прояви човек; който не се е проявил в тях, и в големите не може да се прояви. Някой чака с години, иска да стане проповедник, на големи събрания да говори. А нему всеки ден се дават условия, като срещне едно дете, да поговори с него. Ако не използва това, малкото, и голямото не може да използва. Как ще се научи иначе?
Ако не си е дал труда да се занимава с отделните букви, може ли човек да стане
писател
, да напише книга?
Постепенно, по закона на Духа да се разкриват нещата. Всички, които отговарят на зова на Духа, те разбират. От много малко разбират. Нали музикантът като докосне струната, тя отговаря? Чувствителната струна отговаря и на най-малкото докосване.
към текста >>
14.
Даровете на Любовта
- Боян Боев (1883 – 1963)
Зад всички поети,
писатели
, музиканти, художници седи някой, който ги обича.
Като заровиш плода, нали най-напред няма никакъв вид, но после постепенно пониква красивото и ценно растение. Любовта е като водата, която дава условия на всичко да расте. Ако Любовта не дойде, заложените дарби ще останат недоразвити, човек с всичките си дарби ще остане недоразвит. Колкото повече ви обичат, толкова повече дарби ще имате. Чрез Любовта хората ще станат даровити.
Зад всички поети,
писатели
, музиканти, художници седи някой, който ги обича.
Ако нямаше кой да ги обича, от тях нищо не можеше да се очаква. Тъй щото, ако някой музикант е Велик, причината за това е в онази душа, която го обича и вдъхновява. Когато обичаш, се ползуваш, и когато те обичат, пак се ползуваш, та в Любовта всякога печелиш. Ако благодарение на твоята любов порастват цветята, тогава твоята любов е Любов. Чрез своята Любов ти добиваш представа за Бога.
към текста >>
15.
Излъчването
- Боян Боев (1883 – 1963)
Преди години един български
писател
, издател, дойде един ден при мен и ми каза: „Ще ти кажа нещо, но да не го разправяш на другите.
А когато гласът иде от духовния свят, той иде от под лъжичката. Това, което ви се говори от гласа, после ще го проверите и ще видите, че е така. Един брат попита за излъчването. Учителя каза: - Излизането от тялото, излъчването е за малцина.
Преди години един български
писател
, издател, дойде един ден при мен и ми каза: „Ще ти кажа нещо, но да не го разправяш на другите.
Аз мисля, че съм побъркан. Не искам да го кажа на други, а само на теб. На обед си почивам, но по едно време се намирам в средата на стаята и виждам тялото си, легнал съм със затворени очи. И някой зад мене ми говори: „Това си ти". Аз казвам: ,Ако това тяло съм аз, аз, който гледам, кой съм?
към текста >>
16.
35. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
- Боян Боев (1883 – 1963)
Зад всички поети,
писатели
, художници и музиканти, все стои някой, който ги обича.
В света всички страдаме от безлюбие. Онзи, който не върви по пътя на любовта, изсъхва и обратно — расте. Който не се подчини доброволно на закона на Любовта, не може да напредне. Тъй че, ако Любовта не дойде у човека, то вложените дарби у него ще останат недоразвити. И колкото повече ви обичат, толкова повече дарби ще имате.
Зад всички поети,
писатели
, художници и музиканти, все стои някой, който ги обича.
Любовта е светлина, която като мине през тебе, в същия момент трябва да я употребиш. Тя е път, който води към всички постижения, за които човешката душа копнее. За любовта няма мъчни работи, защото там, където е Бог, всичко може да стане. Който казва, че няма условия и не му върви в живота, това значи, че не обича. Така, че ако работите ви не се нареждат, приложете Любовта!
към текста >>
17.
34. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
- Боян Боев (1883 – 1963)
Преди 15 години идва при мен един млад човек,
писател
и ми казва: Аз мисля, че съм умопобъркан.
– Някои рисуват духовния свят не такъв, какъвто е, но такъв, какъвто не е. Те го рисуват като карикатура. Сънят е един начин, по който човек се възпитава да влиза в духовния свят. – Какво е състоянието на човека във време на спането? – В време на съня двойникът на човека излиза вън от физическото тяло.
Преди 15 години идва при мен един млад човек,
писател
и ми казва: Аз мисля, че съм умопобъркан.
— Кое ти дава повод да мислиш това? — Обядвам в гостилницата, връщам се у дома си, лягам и заспивам. И виждам себе си в стаята на леглото, и един ми говори: — Това си ти! — А аз запитвам:
към текста >>
18.
37. ВИТОШКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
- Боян Боев (1883 – 1963)
Един американски
писател
разправя за една 75 годишна жена, която изглеждала 25 годишна.
Тя има магическа сила. Като дойде любовта у една баба, тя става млада 19 годишна мома. Тя усеща вътре, че е млада. А пък младата 19 годишна мома като изгуби любовта, става стара баба. Един брат казва:
Един американски
писател
разправя за една 75 годишна жена, която изглеждала 25 годишна.
Но тя имала любов. Една мома — царска дъщеря — когато трябвало да мине през едно царство, начернили я, за да стане грозна, додето мине през това царство, дето хората не били съвършени. И след като минала през него, пак станала красива. Трябва да бъдеш толкоз проницателен, че зад грозното лице да виждаш красивото лице, което искаш! Ние познаваме външно хората, гледаме очите им, носа им и пр., но това не е човекът.
към текста >>
19.
56. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВА
- Боян Боев (1883 – 1963)
Преди години един български
писател
и издател дойде един ден при мене и ми каза: „Ще ви кажа нещо, но не го разправяйте.
Сега иде една обща пролет — една духовна вълна, която ще засегне всички, само че тия, които са по-будни, ще имат повече условия да напредват. Но всички ще придобият нещо. Новото ще дойде, както пролетта — за всички. — Какви промени ще донесе новата епоха в човешкото съзнание? — Човек ще има по-широки разбирания за живота.
Преди години един български
писател
и издател дойде един ден при мене и ми каза: „Ще ви кажа нещо, но не го разправяйте.
Мисля че съм умопобъркан". — Защо не се прегледаш при лекарите? — Защото не искам да го кажа на другите, а само на вас. След обяд си почивам и по едно време аз съм в средата на стаята и виждам тялото си на кревата, легнало, със затворени очи. Един стои зад мене и ми говори: „Това си ти".
към текста >>
20.
Няколко думи за първите стъпки на ученика – I
- Боян Боев (1883 – 1963)
В повестта „Виелица” от руския
писател
Вересаев има един трогателен разказ за героинята на повестта.
Тия същества са разумни. Те искат да въведат ред и порядък навсякъде. Като казваме, че сме в края на епохата, ние подразбираме, че сме в началото на друга епоха, на великата епоха, подобна на която досега не е съществувала.” Учителят Понеже иде духовна вълна, широко поле се отваря за работа.
В повестта „Виелица” от руския
писател
Вересаев има един трогателен разказ за героинята на повестта.
Тя чела, че мисионери обръщат китайците към християнството. На това малко 12-годишно момиче станало мъчно, че не взема участие в тая работа и казало: „Аз съм много малка и докато порасна, ако всички китайци се обърнат към християнството, тогава аз какво ще правя? ” Тя искала да направи нещо за Бога. Съветвала се с един много уважаван от нея човек, който й казал, че навсякъде в света и във всяко време има голямо поле за работа, за повдигане на човечеството, за идването на новата култура. Има закон: Когато ученикът има непреодолимо желание да работи за делото Божие, ще му дадат отгоре условия за работа и широко поле за дейност.
към текста >>
21.
054 ПОЕЗИЯТА
- Боян Боев (1883 – 1963)
Поетът или
писателят
, за да пишат хубаво, трябва да съгласуват своята енергия с тази на Разумната Природа.
Първо, то трябва да представлява образец, идеал, към който човек да се стреми. Изкуството трябва да представя възвишения Живот, да събуди у човека подтик, стремеж да се приближи към Бога. Второ, една възвишена Божествена идея трябва да се въплъти в един образ и то така, че при съзерцанието на образа да изпъква в съзнанието вечната Божествена идея, тя да стане жива за него. По този начин, изкуството трябва да свърже човека с Божественото, с вечните идеи. Поезията трябва да бъде такава, че като я прочете един паднал човек или един страдалец, да забрави мъките си и да добие нова идея.
Поетът или
писателят
, за да пишат хубаво, трябва да съгласуват своята енергия с тази на Разумната Природа.
Само тя е в сила да подтикне човека към великото и възвишеното в Живота. Поет, който има въображение, има широко чело горе, а който пише обикновена поезия, челото му горе не е широко. Поезията изразява степента на съзнанието, на епохата, в която е дадена. Според мене, истинският поет и писател може да е написал само една дума, но с кръвта на сърцето си. Тази дума е израз на неговия дълбок вътрешен Живот.
към текста >>
Според мене, истинският поет и
писател
може да е написал само една дума, но с кръвта на сърцето си.
Поезията трябва да бъде такава, че като я прочете един паднал човек или един страдалец, да забрави мъките си и да добие нова идея. Поетът или писателят, за да пишат хубаво, трябва да съгласуват своята енергия с тази на Разумната Природа. Само тя е в сила да подтикне човека към великото и възвишеното в Живота. Поет, който има въображение, има широко чело горе, а който пише обикновена поезия, челото му горе не е широко. Поезията изразява степента на съзнанието, на епохата, в която е дадена.
Според мене, истинският поет и
писател
може да е написал само една дума, но с кръвта на сърцето си.
Тази дума е израз на неговия дълбок вътрешен Живот. За каквото и да пишеш, трябва да си го преживял и опитал. Всеки поет, музикант или художник е сбор от много души. За да се прояви един велик поет, трябва хиляди гениални души да се съберат на едно място и да се изявят чрез него. Когато някой пише, много напреднали Същества му помагат.
към текста >>
Всеки
писател
, който пише една незаконна, лъжлива строфа, ръката му ще изсъхне.
Всеки поет, музикант или художник е сбор от много души. За да се прояви един велик поет, трябва хиляди гениални души да се съберат на едно място и да се изявят чрез него. Когато някой пише, много напреднали Същества му помагат. Те се радват на всяко нещо, което излиза под перото му. Когато един автор пише, отгоре идват Същества, които му диктуват.
Всеки
писател
, който пише една незаконна, лъжлива строфа, ръката му ще изсъхне.
И всеки писател, който пише свещени думи, ръката му ще се благослови. Да кажем, човек е писал нещо; ако написаното даде добър плод, той ще се радва не само в момента, но и след много години. Ако написаното е лошо и причинява вреда, той ще страда. Всеки поет знае до известна степен, кога се четат съчиненията му. Ти си поет и се чувстваш радостен.
към текста >>
И всеки
писател
, който пише свещени думи, ръката му ще се благослови.
За да се прояви един велик поет, трябва хиляди гениални души да се съберат на едно място и да се изявят чрез него. Когато някой пише, много напреднали Същества му помагат. Те се радват на всяко нещо, което излиза под перото му. Когато един автор пише, отгоре идват Същества, които му диктуват. Всеки писател, който пише една незаконна, лъжлива строфа, ръката му ще изсъхне.
И всеки
писател
, който пише свещени думи, ръката му ще се благослови.
Да кажем, човек е писал нещо; ако написаното даде добър плод, той ще се радва не само в момента, но и след много години. Ако написаното е лошо и причинява вреда, той ще страда. Всеки поет знае до известна степен, кога се четат съчиненията му. Ти си поет и се чувстваш радостен. Това е, защото си написал нещо хубаво - като го четат, чувстваш приятност.
към текста >>
22.
089 ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО
- Боян Боев (1883 – 1963)
Всички други хора - общественици,
писатели
, свещеници, проповедници - са служители на Бялото Братство.
Всичко хубаво в света се е внасяло от Светлите Братя, които са работели за повдигането на народите. Онези хора, в чиято душа и дух живее Бог, са Великите Същества, гениите, Учителите на човечеството, които са дали най-високите проявления в музиката, в поезията, в изкуството и изобщо, във всички области на Живота. Това са душите, които подтикват човечеството напред. За историческия процес не са фактори този или онзи народ, това или онова лице, но Невидимия Свят, Силите, които дирижират събитията, а именно - членовете на Бялото Братство. Единственото ръководство в света е това – на Всемирното Бяло Братство.
Всички други хора - общественици,
писатели
, свещеници, проповедници - са служители на Бялото Братство.
Цялата култура, Правдата в света се подтиква от мощната сила на Братството. Бялото Братство не е нещо невидимо. То не е църква, не е секта. То е нещо живо, извън тези покварени условия, в които живеят хората. Който завърши своето развитие, той ще влезе в това Всемирно Братство.
към текста >>
Засега не може да се намери поет или
писател
, който може да напише такъв роман. Защо?
Бялото Братство е взело участие още при създаването на света, на целия Всемир. Всеки член от това Братство е проява на Бога. Те са придобили това чрез усилена работа. Ако изучавате живота на тези Братя, ще видите каква жертва са дали те на света. Ако би се намерил някой да опише живота им като роман, вие бихте тръгнали в техния път.
Засега не може да се намери поет или
писател
, който може да напише такъв роман. Защо?
Защото той не може да намери такива красиви образи нито в ума, нито в сърцето си. Само онзи човек познава новата философия на Живота, който се е свързал с Великите Братя и върви по техния път. ''Един брат запита:'' ''– Защо изразът "Бели Братя" се предпочита пред израза "Напреднали, Светли Същества? "''
към текста >>
23.
111 МУЗИКАТА В ПРИРОДАТА
- Боян Боев (1883 – 1963)
Някои
писатели
, музиканти казват, че са измислили нещо.
Отсега нататък ще служа на Господа.” Човешкото пеене е за ангелите като музика за грамофонните плочи. Земната музика е взета отгоре. Музиката е дошла в помощ на човечеството. Тя иде от Невидимия Свят, да помага на човечеството.
Някои
писатели
, музиканти казват, че са измислили нещо.
Всъщност никой нищо не е измислил. Един музикант ми каза: „Кажи ми новото в музиката.” Казах му: „Не мога да го кажа, понеже ще възникне спор помежду ви, кой го е измислил.” Хоровата и инструменталната музика са свалени от висшите светове. Музиката излиза от светилището на храма. По-рано тя е била там, а сега си позволи да излезе.
към текста >>
24.
Слово за Учителя
- Боян Боев (1883 – 1963)
Поетът и
писателят
настроиха своята лира на нов глас.
Лекарят обърна нова страница на своята работа. Той разбра, че бъдещата медицина е медицина на здравите хора. Социологът намери безболезнено решение на всички социални въпроси. Педагогът откри ония вечни методи, които водят първо към себевъзпитание и после към възпитание на своя ближен. Музикантът при тази нова светлина на вечно горящата свещ промени всички струни на своя инструмент и запя нова песен за благодарност към Онзи, който го е дарил с тоя Божествен дар.
Поетът и
писателят
настроиха своята лира на нов глас.
И потопиха своето златно перо не в черното мастило, но в нектара на великата любов. Туристът се свърза с живата разумна природа и разбра, че от нея черпи истинска обнова за една благородна и съзнателна работа в живота. Младият пое пътеката на вечно зазоряване, а възрастният и старият разбраха, че тяхната работа е към мъдростта и вечното усъвършенствуване. Болният осмисли своята болест и разбра, че само със смирение ще се излекува. Здравият разбра, че задачата му е да помага на слабите и болните.
към текста >>
25.
Силата на Любовта
- Боян Боев (1883 – 1963)
Зад всеки поет,
писател
, музикант и художник, все седи някой, който го обича.
Нищо не става от него, посаждай го колкото искаш. Който обича с Божествена любов, става красив. И когото обичаш с Божествена любов, става красив. Колкото повече ви обичат, толкова повече дарби ще имате. Чрез любовта хората ще станат даровити.
Зад всеки поет,
писател
, музикант и художник, все седи някой, който го обича.
Ако нямаше кой да ги обича, от тях нищо нямаше да се очаква. В онзи свят, в който отиваме, там искат да бъдете приготвени. Там ще отидете като ученици, които са завършили отделенията и ще ви преподават по-нататък. Иначе ще ви върнат назад. Те са толкова благородни.
към текста >>
26.
Епохата на на шестата раса
- Боян Боев (1883 – 1963)
И нашите талантливи
писатели
дължат своя талант на вселяване.
Ще има тъй нареченото самовъплътяване. Като дойде шестата раса, вие ще видите. Светлите същества сега идат и ще се вселяват. Ще има вселяване. Ще се вселяват, за да изправят света.
И нашите талантливи
писатели
дължат своя талант на вселяване.
Шестата раса ще има съвсем ново разбиране за любовта. Трябва да влезете в новата фаза и да разберете любовта не както бялата раса я разбира, но както светещата - шестата раса. В някои култури ще има това разбиране: всяко нещо, което правиш без любов, не е прието от Бога. Сегашното човечество го финансират. И това финансиране го наричаме идване на шестата раса, която носи новите форми, в които сегашните хора са призовани да вземат участие.
към текста >>
27.
08 ЕРАТА НА ВОДОЛЕЯ
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
На 7 септември 1875 година в скромната квартира на Блаватска се събират 17 души - няколко редактори и
писатели
, един учен, един еврейски равин, председателят на нюйоркското общество за разследване на спиритизма, двама лекари и още няколко лица.
Неговите сторонници предлагаха едно общество на безвластие, но не и на някакво безредие, ала те и така не посочваха как може да се развива общество, в което да няма ръководен орган. Друга част от хората, поддали се на това велико космично течение, приемаха, че едно ново и щастливо общество може да се изгради само тогава, когато членовете му бъдат възпитани, облагородени, интелектуално издигнати, с естествен подтик към наука и изкуство. Отварянето на Школата, поднасянето на живото Слово и присъствието на Учителя дават новите методи и новите духовни сетива, за да се развива човечеството през настъпилия период на Водолея. В България преди Школата на Учителя, Теософското общество привлича онези хора с духовен интерес към отвъдното. Теософското общество е основано от рускинята Елена Петровна Блаватска и от американския полковник Хенри Олкът.
На 7 септември 1875 година в скромната квартира на Блаватска се събират 17 души - няколко редактори и
писатели
, един учен, един еврейски равин, председателят на нюйоркското общество за разследване на спиритизма, двама лекари и още няколко лица.
Полковник Олкът произнася реч, в която очертава съвременното духовно състояние на света, конфликта между материализма и спиритизма от една страна, между религията и науката от друга. На тези безизходни препирни той противопоставя философията на древните мъдреци, които са познавали скритите природни закони. Той предлага да се образува общество на окултистите и да се създаде библиотека от духовни книги, забравени и пръснати по света. След сказката го избират за председател на образуваното Теософско общество. В 1878 година основателите на Теософското общество преместват своята централа в Индия на едно живописно място в околностите на Мадрас, близо до морския бряг.
към текста >>
С особено силно духовно влияние се ползва и големият руски
писател
граф Лев Николаевич Толстой.
Той предлага да се образува общество на окултистите и да се създаде библиотека от духовни книги, забравени и пръснати по света. След сказката го избират за председател на образуваното Теософско общество. В 1878 година основателите на Теософското общество преместват своята централа в Индия на едно живописно място в околностите на Мадрас, близо до морския бряг. Главната квартира на Теософското общество е известна под името АДИАР. След смъртта на полковник Олкът в 1907 година, за нов председател се избира Ани Безант, която заедно с Ледбийтър и индуса Джинараджаса поемат делото с голяма енергия, като успяват да създадат на много места по света и у нас Теософски общества.
С особено силно духовно влияние се ползва и големият руски
писател
граф Лев Николаевич Толстой.
В България Обществото на толстоистите издава списание и книги, откриват и вегетариански ресторанти. Толстоистите са за прост, близък до природата живот, за вегетарианство, за въздържание от алкохол, тютюн, упойващи вещества. Всичко това беше една добра агитация за техните идеи. Идеите на Земенхоф за общ международен език - есперантото - също събират хора. Изявяват се още всевъзможни клонки от утвърдената православна религия като съботяни, евангелисти, баптисти, Ангелска тръба и пр.
към текста >>
28.
09 ЛОГОСИ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Всички
писатели
, свещеници, проповедници, философи, хората на науката и изкуствата, всички те са служители на Бялото Братство.
Затова някои се разочароваха и се оттеглиха. Младежкият клас си остана с първия състав от 80 души. Много от приятелите не можаха да разберат, че Учителя отваря Школа на Всемирното Бяло Братство, която има за задача да избави човека от заблудите и да изработи в него един ум, който изключва всяка тъмнина, едно сърце, което изключва всяка омраза и една воля, която изключва всяко насилие. За Всемирното Бяло Братство Учителя казва: Единственото нещо, което сега съществува в света, то е Всемирното Бяло Братство.
Всички
писатели
, свещеници, проповедници, философи, хората на науката и изкуствата, всички те са служители на Бялото Братство.
Културата и правдивостта в света се подтикват от тяхната мощна сила, от техния мощен дух. Бялото Братство не е нещо видимо. То не е секта, не е църква. То е нещо живо, извън тези покварени условия, в които живеят хората. Братята от Бялото Братство са от седем йерархии, от седем категории.
към текста >>
За съжаление сега не може да се намери поет или
писател
, който би могъл да напише такъв роман. Защо?
Следователно, като ученици на Бялото Братство, трябва да вървите по неговия път, да следвате живота на Белите Братя. Изучавали ли сте техния живот, за да знаете как са дошли до това знание, до тази Любов? Те са придобили всичко това чрез усилена работа, а не по наследство. Ако изучавате живота на тия Братя, ще видите каква жертва са дали те на света. Ако би се намерил някой да опише живота им като роман, вие веднага бихте тръгнали по техния път.
За съжаление сега не може да се намери поет или
писател
, който би могъл да напише такъв роман. Защо?
Защото той не може да намери такива красиви образи, нито в ума, нито в сърцето си. Само онзи човек познава новата философия на живота, който се е свързал с Белите Братя и върви по техния път. За историческите процеси не са фактори този или онзи народ, това или онова лице, но Невидимият свят - силите, които дирижират събитията отгоре, а именно членовете на Бялото Братство. Всички закони, които владееха свещените Школи в Египет, посветените са ги заимствали от други Свещени школи, а първоначално всички тези закони са получени отгоре. Вдигането на грамадните каменни блокове за постройката на египетските пирамиди е станало чрез обезтегляване, посредством законите на електричеството и магнетизма.
към текста >>
29.
56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ)
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Длъжност е на българската публицистика да отговори искрено и вещо на този въпрос, длъжност на всеки
писател
и общественик е да знае, къде стои досежно тия хора и тяхното предизвикателно движение.
Кои и какви са тези загадъчни хора? Кое от трите, спрямо тях, становища е право? Как трябва да се отнасяме спрямо тях? Да се радваме или да им се боим? Да им съдействаме или да им се противопоставяме?
Длъжност е на българската публицистика да отговори искрено и вещо на този въпрос, длъжност на всеки
писател
и общественик е да знае, къде стои досежно тия хора и тяхното предизвикателно движение.
Ето защо, аз пожелах да се запозная с тези наши странни сънародници. Исках да видя и чуя също – и особено – техния Учител Дънов и да схвана – с какви идеи Той борави и с какви учения вдъхновява своите последователи. И тъй, въоръжен с Христовия ключ или душемер: "От плодовете (делата) им ще ги познаете", аз отидох на събора им (между 19 и 29 август 1926 година), без всяко предубеждение, да видя и чуя, да науча, ако е възможно, само истината. Е, научих ли я? Това ще сторите вие, мои четци.
към текста >>
30.
58 РИЛА
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Тази канцеларска работа се водеше от рядко прецизната и добросъвестна сестра Буча Бехар, учителка по професия и
писателка
.
За причините на това прекъсване ще кажа по-нататък. Да се организира едно летуване на Рила за няколкостотин души на височина 2200 метра, където няма нито хижа, нито даже някакъв заслон; да се изнесат хиляди килограми багаж и да се осигури едно непрекъснато снабдяване с продукти по стръмните склонове на планината, където не можеше да се говори за някаква по удобна пътека, а имаше само следи от такава тук-там; да се предвидят всички сечива и инструменти, необходими за едно нормално съществуване на летуващите, беше една сериозна и отговорна задача. Столовата, която имахме на Изгрева, играеше ролята на една много важна и необходима изходна база. Що се отнася до отчетността в организирането на цялата кампания, беше много просто. На всеки един от летуващите се откриваше партида в един голям тефтер, а ако е семейство - на главата на семейството.
Тази канцеларска работа се водеше от рядко прецизната и добросъвестна сестра Буча Бехар, учителка по професия и
писателка
.
В партидата се отбелязваха всички сметки - килограмите на багажа, превозните разноски, броят на дните, прекарани горе, разноските по обедите, които се разпределят по равно на всеки столуващ, както и съответният дял от общите разноски, каквито при такива случаи всякога има. При тръгване още, щом всеки се запише в тефтера, правеше встъпителна вноска, а когато дойде време да се връща, идваше да си урежда сметките. На конярите също водехме партида, където се отбелязваха всички пренесени багажи. С тях бяхме уговорили да им се плаща на килограм изнесен товар или на кон, ако някой ползваше такъв. Отношенията ни с тях почиваха на пълно доверие и добросъвестност, което извънредно много ни улесняваше.
към текста >>
Изящните изкуства също бяха добре застъпени - художници, поети,
писатели
, но най-много бяха музикантите.
За да изпълнят една директива на злото, на което те бяха слуги. Злото, за да живее, трябва да руши. Доброто, за да живее, трябва да гради. Между нашите приятели, имаше майстори от всички професии и то от най-висока класа. Всички нужди намираха лесно своето разрешение.
Изящните изкуства също бяха добре застъпени - художници, поети,
писатели
, но най-много бяха музикантите.
Музиката се ползваше с най-голямо уважение при нас. Сутрин, когато си правехме упражненията - Паневритмията, в центъра на колелото се събираше цял оркестър. Лагерът на Рила беше едно напълно оформено, пълноценно във всяко отношение общество. Хубавите, приятни и топли слънчеви дни ни носеха едни грижи и преживявания. Имаше обаче и нещо интересно в мъгливите и дъждовни дни - те създаваха впечатления, които ни подтикваха към по-друга чувства, мисли и грижи.
към текста >>
31.
59 ИЗГРЕВА И НЕГОВОТО БЛАГОУСТРОЯВАНЕ
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
За подобно усещане сподели с мен известният и много интелигентен българин Симеон Радев, познат като общественик и
писател
.
В нея се настани сестра Елена, а Паша и Савка останаха в "Парахода". На самата поляна, в самия й край, бяхме направили една дъгообразна беседка, с изглед към просторното Софийско поле, ширнало се между Витоша и Изгрева. Там, в тишината, която цареше наоколо, беше много приятно. Изобщо Изгрева беше място на приятна и благодатна психична и мистична среда, където човек може да намери едно рядко успокоение на цялата си психика, на нервите, натоварени от напрегнатия и груб живот. Това не беше само наше впечатление, но и на онези, по-интелигентните, които случайно идваха тук.
За подобно усещане сподели с мен известният и много интелигентен българин Симеон Радев, познат като общественик и
писател
.
Той идваше често тук да си прави разходките. В един разговор, който имах с него, той ми каза: "Не знам защо, когато идвам тук, изпитвам едно особено успокоение, задоволство, лекота и приятност! " На поляната пред беседката двама братя бяха направили от чимове една котва, като символ, както те казваха, че Великите Бели Братя са хвърлили котва на своя, носещ се из мировото пространство, кораб. До котвата имаше метеорологична клетка, с всички необходими уреди за пълни метеорологични наблюдения – термометър, барометър, уред за измерване на влагата; а вън от нея и специален уред за измерване на валежите.
към текста >>
32.
ВУЛКАН В ДОМОВЕТЕ
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Ако и Меркурий е там, ще имаме човек с
писателски
талант.
В десети дом, (на общественото положение) Вулкан дава на родения добра и ръководна служба, умение и възможност за предаване знания на другите и ръководство над тях. Ако и Меркурий е в този дом, ще имаме преподавател, учител или професор. В единадесети дом, (на връзките с хората, с които човек работи) Вулкан дава на родения внимание, помощ и подкрепа от високопоставени личности. В дванадесети дом, особено ако е близо до асцендента. Вулкан ще даде редуване на много благоприятни събития както в материално, така и в друго направление.
Ако и Меркурий е там, ще имаме човек с
писателски
талант.
към текста >>
33.
АСПЕКТИ НА ЛУНАТА
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Много често при тези аспекти съществува изява на
писателски
литературни способности.
АСПЕКТИ НА ЛУНАТА Със Слънцето-Вулкан отбелязахме по-горе. С Меркурий. При съвпад и тригон налице е човек, който бързо схваща, запаметява, разбира всичко и е крайно изпълнителен.
Много често при тези аспекти съществува изява на
писателски
литературни способности.
При другите благоприятни аспекти имаме същото, но в по-слаба форма. При неблагоприятните аспекти тези способности не са така плавни и постоянни. При точни аспекти ( 90° и 180° ) вследствие на неприятни забележки към партньора, може да настъпи развод. При липса на аспекти имаме човек, който вяло и без интерес се отнася към всичко, забравя и не изпълнява своите обещания и задължения. С Венера.
към текста >>
34.
МЕРКУРИЙ В ДОМОВЕТЕ
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
В единадесети дом, Меркурий говори, че роденият ще има връзка с хора на науката, с
писатели
и от тях ще получава полза и подкрепа в живота си.
В шести дом, Меркурий определя конфликти и неприятности с братя, сестри и най-близки, свързани предимно с различни парични въпроси. В седми дом, Меркурий определя връзки и женитба, свързани със сметка, интерес и полза, а в повечето случаи показва, че партньорът ще бъде Меркуриев тип. В осми дом, въздействието на Меркурий, както и на всички членове от слънчевото семейство, ще бъде малко парализирано. В девети дом, Меркурий определя човек с материалистични разбирания, който обича да се изтъква и да приказва навсякъде, и който ще има много пътувания. В десети дом, Меркурий дава на личността способност и умение да поучава другите; това са учители и преподаватели.
В единадесети дом, Меркурий говори, че роденият ще има връзка с хора на науката, с
писатели
и от тях ще получава полза и подкрепа в живота си.
В дванадесети дом, Меркурий дава склонност към литературни занимания, особено ако Луната, Слънцето-Вулкан, а най-добре и двете са там или когато са близо до хоризонта (асцендента).
към текста >>
35.
ВЕНЕРА В ДОМОВЕТЕ
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
В дванадесети дом, Венера дава най-приятни качества в отношенията с околната среда, включително и
писателски
способности.
Такива хора излъчват от себе си приятна привлекателност за всички, където и да отидат. В десети дом, Венера определя, че роденият ще се занимава с изкуство, т. е. неговата професия и обществен живот ще бъдат свързани с изкуството. В единадесети, дом Венера показва, че роденият ще има връзка с общества и хора на изкуството, които в повечето случаи ще му помагат и улесняват живота му. Често пъти брачният му партньор може да бъде човек на изкуството.
В дванадесети дом, Венера дава най-приятни качества в отношенията с околната среда, включително и
писателски
способности.
към текста >>
36.
ЖИТЕЙСКИЯТ ПЪТ НА ЧОВЕКА
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Ако лицето има
писателски
талант, ще има възможност за издаване на свои литературни или научни трудове.
Луна. Преминавайки през асцендента, Луната създава благоприятни събития, свързани с добри връзки и в повечето случаи с женитба. Луната има отношение към водата, затова при това преминаване има опасност и от удавяне, но без фатален край. При преминаване през надира Луната общо взето причинява промени в местопребиваването, пътувания, напускане на родното място, пребиваване на чужди места, свързано с чести промени в общественото положение, чести пътувания от новото място. Преминаването през десцендента създава също благоприятни връзки с хора и условия за женитба, а през зенита - промяна в общественото положение, заемане на ръководни служби, свързани със синдикално управляване на работници и др. Меркурий. При преминаване през асцендента Меркурий дава успехи в интелектуалните области, благополучно завършване на учебно заведение и др.
Ако лицето има
писателски
талант, ще има възможност за издаване на свои литературни или научни трудове.
При преминаване през надира Меркурий създава търговски успехи (както в родното място, така и в чужбина) и добри връзки с хората от интелектуалните сфери; при преминаване през десцендента - връзки с хора по лична изгода или брак по сметка; през зенита - успехи в научна област (вземане на изпити), добри търговски сделки, успешно завършване на зададената работа. Изобщо, Меркурий, преминавайки през тези точки, създава условия за умела изява на знания, за проява на сръчност, за успехи в интелектуалната област, винаги свързани с личния интерес. Венера. При преминаването си през всяка една от четирите ъглови точки Венера създава много благоприятни случки, събития и успехи в живота. При преминаване през асцендента поражда добри случки, сполуки и пътувания с голям успех; при силна позиция и добри аспекти дава прояви в изкуството с пътувания и богато възнаграждение. При преминаване през надира Венера създава успешни пътувания в чужбина, благоприятно прекарване там с добре платена работа или с успешни сделки.
към текста >>
37.
Слънце
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
При съвпад и благоприятни аспекти се изживява успех в интелектуалната сфера (вземане на изпити, добри търговски сделки); при секстил се наблюдава морално и материално възнаграждение в професионално отношение, а при
писателски
талант - възможност за успешна публикация.
Слънце С Луна. При съвпад и благоприятни аспекти (30°, 60°, 72° и 120° ) се създава добро здраве и приятни събития в социален аспект, пътувания и женитба. При неблагоприятни аспекти (45°, 90° и 180°) се явява здравно неразположение или одумки на работното място. С Меркурий.
При съвпад и благоприятни аспекти се изживява успех в интелектуалната сфера (вземане на изпити, добри търговски сделки); при секстил се наблюдава морално и материално възнаграждение в професионално отношение, а при
писателски
талант - възможност за успешна публикация.
При неблагоприятни аспекти се създават интелектуални сътресения и неуспехи. С Венера. При благоприятни аспекти се създават изключително благоприятни случки и събития (особено при съвпад), като успешни пътувания, влюбване, голямо материално задоволяване, приятни връзки с хората, успешни сделки и добри изяви в изкуството. При неблагоприятни аспекти настъпват леки неприятни преживявания, свързани с емоционалната природа на човека. С Марс.
към текста >>
38.
ОРФЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО
- Влад Пашов (1902- 1974)
Орфическите
писатели
на Гърция приписват на Орфей следните книги: Аргонавтики, в която се описва Великото дело на Хермес.
Те са били пазители на висшето знание. Съдилището на Анфитрионите в древността се е бранило от тракийска гвардия, т.е. от войници, Посветени в тайните. Според преданието Орфей е написал много книги, в които изложил учението си, но които са изгубени. Останали са само заглавията им и отделни части.
Орфическите
писатели
на Гърция приписват на Орфей следните книги: Аргонавтики, в която се описва Великото дело на Хермес.
След това Деметриада - поема за майката на боговете, в която се излага една космогония, както и Свещените песни на Бакхус или Чистия дух, които се запълваха от една теогония. След това следват другите му книги - Булото или мрежата на душите, Изкуството на тайните и на обрядите, Книга за мутациите или превръщане на елементите - алхимия. Координатите или земните тайни и земетресенията, Анемосконията - науката за атмосферата, Една естествена и магическа ботаника и др. С учението си, с цялото си дело и творчество на Велик Посветен Орфей съумя да предаде на Гърция един мощен тласък към духовно развитие, което се предаде на цяла Европа. Душата на Орфей беше процепила като Божествен метеор бурното небе на раждаща се Гърция.
към текста >>
39.
ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО
- Влад Пашов (1902- 1974)
Според сведенията, които ни дават древните
писатели
, членовете на съюза се отличавали с еднаквото си облекло - те носели бяла ленена дреха, каквато носел самият Питагор.
Важно е да отбележим, че Питагор е бил първият Учител в Гърция или първият въобще, който е въвел в Гърция изучаването на науките. Той трябва да се смята за първия общонароден Учител. Този съвместен начин на живот, който водили учениците на Питагор, бил насочен не само към обучението, но и към изграждането на практическия човек. Това изграждане тук не се проявява непосредствено като умелост, като упражнение за придобиване на някаква ловкост. Напротив, тук се проявява нравственото, дейното, човек да стане деен нравствен индивид.
Според сведенията, които ни дават древните
писатели
, членовете на съюза се отличавали с еднаквото си облекло - те носели бяла ленена дреха, каквато носел самият Питагор.
Имали строго разпределение на деня. Сутрин, веднага след ставане от сън, те били длъжни да извикат в паметта си историята на предишния ден, тъй като това, което предстои да се извърши през деня, било тясно свързано с извършеното през вчерашния ден. Истинската образованост, според Питагор, не се състояла в насочване на своето внимание главно към себе си, в занимание със себе си като индивид - всичко това е суетност. Напротив, тя се състои в забравянето на себе си, в задълбочаване в предмета, в общото - образоваността е самозабрава. Те изучавали наизуст стихове от Омир и Хезиот.
към текста >>
Питагор изложил тази наука в една книга, озаглавена Хиурос-логос - Свещената дума, която не е запазена, но принципите й се съдържат в по-късните питагорейски
писатели
.
Там той прекарвал в продължителен разговор и общение с Питагор. По такъв начин той прониквал във вътрешния двор, в жилището на Питагор, предназначен за избраните и верни ученици. Оттам произхожда и названието езотерии (вътрешен), противоположен на екзотерии - външно. От този момент започва истинското Посвещение в тайните. Питагор запознавал новите ученици с основните принципи на своята тайна наука за числата, които са основните принципи на битието в живота, след което им разкривал пътя на еволюцията на душите.
Питагор изложил тази наука в една книга, озаглавена Хиурос-логос - Свещената дума, която не е запазена, но принципите й се съдържат в по-късните питагорейски
писатели
.
Така учениците на Питагор започвали изучаването на Свещената математика или науката за принципите. Питагор не считал числата като абстрактни количества, но като естествени и активни качества на Върховното Едно, на Бога, източник на Всемирната хармония. Науката за числата била една наука за живите сили на природата, на Божествените способности, действували в света и в човека, в макрокосмоса и микрокосмоса. Вниквайки в тях и обяснявайки техните отношения Питагор изяснявал пред учениците своята теогония. В храма на музите Питагор предавал на своите ученици вътрешната страна на учението.
към текста >>
40.
ПЛУТАРХ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той е един от най-известните
писатели
на древността.
ПЛУТАРХ Друг гръцки мислител, когото трябва да споменем в това изложение, е Плутарх. Той е роден през 50 година след Христа и е умрял през 130 година.
Той е един от най-известните
писатели
на древността.
Написал е много философски книги под общото заглавие Морални творби, в които е изложил всички съществуващи до него време учения от най-дълбока древност. Писал е върху Изис и Озирис и египетските мистерии, върху гръцките мистерии, върху духа на Сократ, върху думата Ел в делфийския храм и т.н. Говори за различните Посвещения и често казва, че сам е бил Посветен. В следващата извадка от книгата му за думата Ел в делфийския храм се открива тайнствения смисъл на известни букви от гръцката азбука, които имат аналогия с думата Аум на индусите и с Емс на евреите. В своята книга за упадъка на оракулите Плутарх казва: „Мистериите са дали най-великите откровения върху природата на даймоните (духовете).
към текста >>
В пределите на римската империя, както казах, са работили и така наречените неоплатоници и въобще
писателите
от александрийската школа.
Той тук излага закона на аналогията, за да обясни създаването на човека и света, показвайки, че те са подобни, аналогично устроени. По-нататък той дава хороскопа на света, който е също така интересен и ще приведа и него: „Ето какво е пораждането на света според Ескулап и Ханубиус, на които Всемогъщата Божественост на Меркурий (Хермес) е доверила тайните на тази наука. Те са поставили Слънцето в 15 градуса на Лъв, Луната в 15 градуса на Рака, Сатурн в 15 градуса на Козирога, Юпитер в 15 градуса на Стрелеца, Марс на 15 градуса на Скорпиона, Венера в 15 градуса на Везните, Меркурий в 15 градуса на Дева, часът на темата (Асцендентът) в 15 градуса на Рака. Според това пораждане, според тези условия на звездите и според засвидетелствуванията, които се отнасят до това пораждане те твърдят, че съдбините на хората са съобразни с горепосочения ред, както е казано в книгата на Ескулап, наречена Мирогенезис, защото нищо от онова, което се намира в това пораждане на света не е чуждо на отделните пораждания на хората."
В пределите на римската империя, както казах, са работили и така наречените неоплатоници и въобще
писателите
от александрийската школа.
Те, макар че са работили в Александрия, .са ходили по цялата римска империя. Те са разгледали херметичната Мъдрост и въобще ученията на мистериите в Светлината, която се получи от християнството. С тях ще се занимаем по- подробно в следващите страници. Дотук разгледахме влиянието и дейността на вълната на първия импулс на Бялото Братство, който води началото си от Хермес в Египет и който заля целия древен свят. Този импулс, този клон имаше за задача, както казва Учителят, да подготви човешката мисъл за идването на Христа.
към текста >>
41.
ПОРФИРИЙ
- Влад Пашов (1902- 1974)
От него са останали само откъслеци, запазени в съчиненията на християнските
писатели
.
Порфирий е роден през 233 година след Христа, в Сирия и е умрял през 304 година. Той е един от най- прославените неоплатоници. В ранните години на своя живот той бил ученик на знаменития Ориген. Той бил дълбоко религиозна натура. Той бил добре запознат с християнството и според някои бил написал съчинения от 15 книги под заглавие Против християнството.
От него са останали само откъслеци, запазени в съчиненията на християнските
писатели
.
В това си съчинение той въстава против рационализирането на християнството и изгубването на мистичния елемент в него. Но всъщност той, както и всички неоплатоници, се намирали под силното влияние на християнството, неговия мистичен смисъл, но изглежда, че не са могли да схванат неговото историческо значение и неговия космичен произход. Те са считали Христа за един Велик Посветен, за един Велик Учител, без да са виждали в него въплотения Логос, станал плът, както го е бил схванал Дионисий Аеропагит и гностиците. Това се вижда от следната мисъл на Порфирий, изказана в книгата му За философията и оракулите, като в устата на един оракул той влага следните думи, отнасящи се до Исуса Христа: „Украсеният с Мъдрост знае, че душата след раздялата с тялото остава безсмъртна, а душата на онзи мъж (отнася се за Христа), има най-висока степен на благочестие. Исус Христос, казва по-нататък Порфирий, е мъж благочестив, достоен за небето.
към текста >>
42.
Щайнер за „Битието'
- Влад Пашов (1902- 1974)
Така че реализма на библейското описание не е някакво просто сравнение или някой груб образ, но там се описва действително онова, което се е разкривало пред ясновидското съзнание на
писателя
на Битието.
А по-рано видяхме, че Херувимите образуват облаците в атмосферата, а Серафимите - светкавиците и гръмотевиците. И когато в Библията се казва, че човек е бил изгонен от рая, т.е. от въздушната сфера. Бог поставил пред вратата на рая Херувим с огнен меч. Това е буквално вярно.
Така че реализма на библейското описание не е някакво просто сравнение или някой груб образ, но там се описва действително онова, което се е разкривало пред ясновидското съзнание на
писателя
на Битието.
Началото на Битието започва в епохата, когато Слънцето и Земята са били пред разделяне. След отделяне на Земята от Слънцето, заедно със Слънцето са отишли и по-духовните сили и същества, и Земята останала с лунните сили и материя - материята и силите на древната Луна - които имаха тенденция към втвърдяване. Вследствие на влошаване условията на живота в атмосферата на Земята, причинена от това втвърдяване, по-голяма част от човешките души емигрират по другите планети на Слънчевата система: Сатурн, Юпитер, Венера, Марс, Меркурий и пр. Един твърде малък брой от човешките души са останали свързани със Земята. Това са били най-силните, най-издръжливите.
към текста >>
43.
БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
За него говорят и други
писатели
.
БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ Като говорим за братството на Есеите, в духа на изложеното в тази книга ще ги разглеждаме в широк и в тесен смисъл. В широк смисъл на думата под Братство на Есеите разбираме цялата дейност на втория клон на Бялото Братство, който започва от Авраам, минава през Мойсей, пророците, Братството на Есеите в тесен смисъл на думата и най-после преминава през християнството, с което се завършва втория клон на Бялото Братство. А в тесен смисъл на думата разбираме окултното братство, което е работило един век преди Христос да слезе на Земята в Палестина. В този смисъл то е известно и на историята, и за него говори Йосиф Флавий в своята история на еврейския народ, а също и Филон Александрийски в своето съчинение „За съзерцателния живот".
За него говорят и други
писатели
.
Разгледано в единия и другия смисъл, то е все едно и също братство - учениците на Бялото Братство в течение на втория клон. Но в по-раншни времена те са работили по-скрито, а един век преди идването на Христа, те излизат по-открито и оставят историческа следа. Всички пророци, както царете Давид и Соломон, са принадлежали към това Братство. Затова се споменава в Библията, ако се чете внимателно. Така че, когато ще говорим в следващото изложение за учението и идеите на Есеите, ще го разбираме в широк и в тесен смисъл, защото те се покриват.
към текста >>
44.
7. ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ИСУС ХРИСТОС
- Влад Пашов (1902- 1974)
3. Целзиус, римски
писател
и философ, също дава оскъдни сведения за Христа.
Според него Нерон е приписал на християните запалването на Рим като ги наричал "хора, които народът и без това ненавижда за техните пороци и ги нарича християни". Като обяснява произхода на това название, по-нататък той казва: "Христос, от когото християните водят своето име, във времето на император Тиберий, посредством управителя Понтий Пилат бил осъден на смърт". 2. Светоний, друг римски историк, живял от 65 до 135 година след Христа ни дава някои сведения за Христа, които не са от малко значение. В своята книга "Дванадесетте цезари" той говори за едно месиянско движение по времето на царуването на Клавдий, който царувал от 41 до 54 година. В неговата книга се казва буквално така: "Юдеите, които заради Христа вдигнаха голям шум, Клавдий ги изгони от Рим".
3. Целзиус, римски
писател
и философ, също дава оскъдни сведения за Христа.
Той е от големите противници на християнството и е написал специална книга, озаглавена: "Истинско слово", в което е събрал всички измислици, хули, клевети и лъжи против християнството. Ориген сериозно, дълбоко и с факти разкритикувал и опровергал всички лъжи на Целзиус. В своята книга Целзиус казва буквално: "Би било съвършено недопустимо, щото такъв човек като Исус, който е предназначен да въплъщава в Себе Си Божествени добродетели и премъдрост, съвсем не се е различавал от останалата маса по някои свои изключителни качества. Заедно с това Исус бил толкова обикновен човек, както всички други. Той бил и малък на ръст, както се говори в разказите за него, не е красив, във външността му нямало и сянка от благородство".
към текста >>
Много по-мъчно е да се обясни, как известни юдейски
писатели
, евангелистите, са могли да измислят такъв чуден характер, отколкото да си представим, че тази личност действително е живяла".
Авторът продължава с големи подробности да описва какво е станало по-нататък с Исусовото тяло, как е станало неговото възкресение и пр. Не е безинтересно и мнението на двама съвременни велики хора по въпроса съществувал ли е Христос. Един от тях е Русо, а другият е Айнщайн. Русо казва: "Приятели мои, такива неща не се измислят. Фактите за Сократа, в чието съществуване никой не се съмнява много по-мъчно могат да се обосноват, отколкото това, което ни се съобщава за Исуса от Назарет.
Много по-мъчно е да се обясни, как известни юдейски
писатели
, евангелистите, са могли да измислят такъв чуден характер, отколкото да си представим, че тази личност действително е живяла".
Алберт Айнщайн, един от най-великите физици на съвременния свят, в разговор с един представител на един английски вестник, изразил своята увереност в историческото съществуване на Исус: "Безсъмнено, аз съм уверен в това, че никой не може да чете Евангелието, без да изпита чувството, че в тях става дума за една жива действителност. Пулсът на Исусовата личност бие във всяка дума. Как съвсем друго е впечатлението, което получаваме от разказите за легендарните герои на древността, например за Тезей. Тезей и другите като него са лишени от действителната живост на Исус. Не може да пе признаем факта, че Исус е живял и че неговите думи са чудно красиви.
към текста >>
45.
ПРИНЦИП НА УМА ИЛИ ПРИНЦИП НА МЕНТАЛИЗМА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Оттова се вижда, че умственото превръщане е в действителност една магия, за която древните
писатели
са писали толкова много в своите мистични творби, но за която са дали твърде малко практични правила.
Вселената е умствена. Това означава, че реалността, легнала в основата на света, е Умът, че самата Вселена е умствена, т.е. съществуваща в Ума на Единното, на Цялото, на Абсолютното. Ако Вселената е умствена по своята природа, то умственото превръщане трябва да действа и върху материята, и силата. Ако всичко е умствено, тогава изкуството, което улеснява човека да превръща умствените състояния, трябва да го направи и господар над материалните условия.
Оттова се вижда, че умственото превръщане е в действителност една магия, за която древните
писатели
са писали толкова много в своите мистични творби, но за която са дали твърде малко практични правила.
В действителност, само много напреднали херметици са притежавали онази сила, за да могат да контролират и по-грубите физически условия, да създават и да спират природните стихии - земетресения, бури. наводнения и други подобни. Такива Велики учени са съществували, съществуват и днес. Но те никога не излагат своите сили и възможности на показ, винаги търсят уединение, далеч от тълпите, за да могат по-добре да вършат своята работа и да следват своя път към постижение. Тяхната сила е изключително умствена и действа изцяло по линията на висшите умствени превръщания, въз основа на херметичния Принцип на ментализма, че Вселената е умствена.
към текста >>
На този процес, според Херметичната наука, е аналогичен умствения процес на един артист,
писател
или изобретател, който до толкова потъва и се обвива в своята умствена творба и идея, щото забравя своето съществуване и които поне за през това време на напрегнато мислене живеят почти изцяло в своята творба, намират се, така да се каже, в захлас, в екстаз.
пребиваващ в неговото същество, в неговото битие, дотолкова той ще може и да се издигне до духовната степен на Живота. Това е значението и смисъла на духовния развой — осъзнаването, осъществяването, проявите на Духа вътре в нас. Ученията на Хермес, засягащи прогреса на умствените творби на Вселената са следните: В началото на творческия цикъл Абсолютното, в неговия аспект Битие, проектира Волята Си към аспекта "да стане" и процесът на Сътворяването започва. Пo-нататък ни се казва, че процесът се състои в постепенно намаляване на вибрациите, докато се стигне до една много ниска степен, на която точка се появява и най-грубата възможна форма на материята. Този процес е наречен степен на инволюцията, в който Абсолютното се е "включило", "се е обвило" в Своята Творба.
На този процес, според Херметичната наука, е аналогичен умствения процес на един артист,
писател
или изобретател, който до толкова потъва и се обвива в своята умствена творба и идея, щото забравя своето съществуване и които поне за през това време на напрегнато мислене живеят почти изцяло в своята творба, намират се, така да се каже, в захлас, в екстаз.
Този процес на инволюция в творческия аспект е наричан понякога излизане навън на Божествената енергия, докато пък процеса на еволюцията е наречен прибиране навътре. Крайният полюс на творческия процес се счита най-отдалечената точка от центъра на Абсолютното, докато началната точка на еволюцията се счита като начало на връщането махалото на ритъма, едно връщане у дома. Докато в процеса на инволюцията творческите сили се проявяват и действат като компактна маса, като едно цяло, като един принцип, то още в началото на еволюцията вече се появява един стремеж, една тенденция с оглед Закона за индивидуализиране. Всичкото, Абсолютното се обособява в отделни единични центрове на сила така, щото най-накрая това, което Абсолютното е оставило като Първоначална енергия, да се върне обратно към своя Първоизточник като безчислени високо развити единици Живот, издигайки се все по-високо и по-високо по духовната стълба, посредством физическата, умствената и духовната еволюция. Древните херметици употребяват думата медитация при описване процеса на умственото Сътворяване на Вселената в
към текста >>
46.
ГНОСТИЦИ НЕОПЛАТОНИЦИ ИСИХАСТИ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ориген бил най-плодовитият от църковните
писатели
през първите векове на християнството.
Неговият ръкопис бил дълго време пазен в Кесария и може би изчезнал, когато арабите унищожили кесарийската библиотека. От този труд се ползвали Памфил и Евсевий Кесарийски и други. Ориген ходил втори път в Арабия, където оборил друга една ерес, така нареченото тнитопсихитското учение. С него водил преписка римският император Филип Арабин и жена му Севера. Гонението на императора Декин Траян го заварило в Тир, където вероятно е умрял в 254 година на 70 годишна възраст вследствие на претърпели мъки в затвора.
Ориген бил най-плодовитият от църковните
писатели
през първите векове на християнството.
Според Епифания Кипарски той бил написал шест хиляди книги, а според Ру-фина Аквилийски - две хиляди. Той могъл да напише толкова много съчинения, защото не ги пишел сама а диктувал на бър-зописци (повече от седем според Евсений Кесарийски) и след това стенографите превеждали на обикновено писмо от множество книгописци и краснописци. Заради своята неуморна книжовна дейност Ориген бил наречен твърд като диамант и с медна отрова. Повече от съчиненията му били езотерич-ни - тълкуване на тъмните места на Светото Писание. Той е различавал три смисъла на Писанието: буквален, нравствен и тайнствен, като давал предимство на алегоричното тълкуване.
към текста >>
47.
ФИЛОСОФИЯТА НА АЛ-ФАРАБИ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Според един съвременен арабски
писател
той се характеризира с твърде развит спиритуализъм и достатъчно силно подчертан мистицизъм.
ФИЛОСОФИЯТА НА АЛ-ФАРАБИ Друг арабски философ е Ал-Фараби.
Според един съвременен арабски
писател
той се характеризира с твърде развит спиритуализъм и достатъчно силно подчертан мистицизъм.
Той е написал около сто съчинения, от които с особена популярност се ползват следните: "За същността на въпроса", "За душата", "Субстанцията", "Разум и понятия", "За единството на Платоновата и Аристотеловата философия", "Трактат за възгледите на жителите в добродетелния град." Писал е също върху магията, алхимията и астрологията. Общата и най-дълбока основа на света, според него е така нареченото Битие или Субстанция. Това Битие е начало на всичко съществуващо. Като причина на съществуването на нещата То е свободно от друга причина. То е единно и Неговото истинско съществуване не зависи от нищо друго.
към текста >>
48.
СЪДЪРЖАНИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Изказвания на различни
писатели
за Боян Мага 43
Въведение 19 Бялото Братство и неговата дейност 27 Първите прояви на Третия клон в България 31 Произход на Богомилството 35 Боян Мага - основател на Богомилството 37
Изказвания на различни
писатели
за Боян Мага 43
Боян Мага - Велик посветен 51 Първи стъпки на движението 55 Начало на конфликта 71 Разпространение на Богомилството в България и извън нейните предели 79 Основания, които показват, че Богомилството е окултно учение 101
към текста >>
49.
Предговор
- Влад Пашов (1902- 1974)
Такива са съчиненията на презвитер Козма, Теофилакт Охридски и Търновски, Синодикът на цар Борила и някои от византийските
писатели
като Евтимий Зигавин, Евтимий от Акмония, Герман, Теофан, патриарх Никифор и други."
И Никифор, който съблюдава по-,,меки" тонове в своите описания и съждения, и той често извращава фактите, без да съчинява басни, с каквито „добродетели" се отличава Теофан." Иван Клинчаров казва: „Освен едни легенди, предавани от уста на уста между народа, в които богомилският елемент е избледнял под влиянието на времето и събитията, за богомилското движение в България историческите документи са малко и съвсем ненадеждни. Почти цялата литература на Богомилството е унищожена заедно с изтреблението на богомилското движение. И ние трябва да ползваме това, което са оставили, техните заклети врагове. Но на тези документи липсва обективност, те излизат вън от рамките на честната и обективна истина и са пълни с клевети и глупави измислици, за да обезобразят своите противници, като са злоупотребявали с наивността на простия народ." „С такива качества се отличават литературните документи, по които досега се възстановяваше учението на богомилите и неговите носители.
Такива са съчиненията на презвитер Козма, Теофилакт Охридски и Търновски, Синодикът на цар Борила и някои от византийските
писатели
като Евтимий Зигавин, Евтимий от Акмония, Герман, Теофан, патриарх Никифор и други."
Моята задача ще бъде да представя Богомилството в чистия му и реален вид, като го очистя от всички неща, с които вре- мето го е затрупало и да подчертая творческата линия, която то игра в българския и в общочовешкия живот. Също така ще се спра на неговите по-главни представители, както от първата епоха, т.е. от основаването му, така и от по-късната епохаимена, които са забравени, и да посоча положителното влияние, което те са оказали на цялата средновековна култура не само в България, която заедно с тях уби и себе си, но и за цяла Европа. Ударът, който беше нанесен на Богомилството, унищожи всички документи, по които може да се възстанови неговия живот. На първо място тези документи са се отнасяли до ос- нователя на Богомилството в България — Боян Мага и неговите първи ученици — поп Богомил, Никита Странник, Симеон Антипа и други, които загиват жестоко още при първото гонение, предприето от Георги Сурсувул, който е бил истинският цар на България през времето на цар Петър и при неговия син Борис Втори.
към текста >>
Чужди
писатели
, които са писали съчинения по Богомилството, са: Одер, Волф, Шмидт, Рачки, Лавров, Венгеров и други.
Единственият извор, от който можем да черпим сведения за Богомилството доскоро се считаше съчинението на Зигавин Паноплия догматика. Учените обаче подлагат на голяма критика сведенията на Зигавин и казват, че той приписва на Богомилството баснословни мнения и учения. Български извор, който ни запознават с учението на богомилите, е беседата на Презвитер Козма. При все, че гледа с презрение на тях, все пак тук-там той проронва мисли и съждения, които рисуват Богомилството в по-благоприятна светлина. Други сведения са: Синодикът на цар Борила, Житието на преподобния Теодоси и Тайната книга на богомилите, занесена на западните богомили от българския епископ Назарий, а също така и разните апокрифи.
Чужди
писатели
, които са писали съчинения по Богомилството, са: Одер, Волф, Шмидт, Рачки, Лавров, Венгеров и други.
Всички тези автори изказват най-противоречиви мнения за Богомилството. В по-ново време се явяват някои автори, които разглеждат Богомилството като окултно учение. На първо място такъв е Морис Магр, който изследвайки албигойците, се натъква на историята на Християн Розенкройц, който бил възпитан от богомилите. Също така Е. Ару и Босюе са писали върху Богомилството като окултно учение.
към текста >>
В литературата някои
писатели
са доловили окултния характер на Богомилството и са изразили това схващане в своите творби.
Защо Боян е бил наричан маг? Народът, който не е запознат, с този израз искал само да загатне на свой език, че Боян Мага притежавал свръхчовешко знание и мощ. Малцина историци са се спирали на това, защо Боян носи това име. После трябва да се обърне внимание, че той е живял точно по времето на основаването на богомилското движение. Според новите изследвания, основател и ръководител на богомилското движение е бил Боян Мага, а поп Богомил и другите са били разпространители и проповедници на Богомилството.
В литературата някои
писатели
са доловили окултния характер на Богомилството и са изразили това схващане в своите творби.
Такъв е например Петър Петков, който в своята повест Петър Осоговецът, издадена в 1937 г. прокарва тази идея за Богомилството. Не е важно как тези автори са развили своето схващане, колкото идеята, че Богомилството е окултно движение. У нас от началото на века до днес се е писало много върху Богомилството. Като се почне от Иречек и Дринов и се стигне в ново време до професор Йордан Иванов и професор Димитър Ангелов.
към текста >>
50.
БЯЛОТО БРАТСТВО И НЕГОВАТА ДЕЙНОСТ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Всички велики гении на човечеството, всички велики хора, светии, адепти, всички учени,
писатели
, държавници, които помагат за развитието на човечеството в едно или друго направление, са все служители на Великото Всемирно Бяло Братство.
„И ако животът на човечеството върви по известен план, ако на Земята процъфтяват култури и техните науки, религии и изкуства; ако хората имат един вечен стремеж към развитие и съвършенство, това се дължи на тези разумни същества, които са тясно свързани с хората и постоянно работят и се грижат за тях. От техните сърца блика любов, радост и живот. И благодарение на техния импулс хората живеят и се стремят. Тяхното желание е човечеството да добие онази светлина, която те имат; онази свобода, на която те се радват. Те искат да научат човеците да живеят съобразно великите закони, по които те живеят.
Всички велики гении на човечеството, всички велики хора, светии, адепти, всички учени,
писатели
, държавници, които помагат за развитието на човечеството в едно или друго направление, са все служители на Великото Всемирно Бяло Братство.
Те съставят един жив колектив, една разумна общност, съществуваща извън покварените условия, всред които хората живеят. И затова е смешно да се говори, че седалището на тези Братя е тук или там, всред този или онзи народ." „Учението на Бялото Братство е неизменно. В това учение още от създаването на света, още от самото начало има ред факти, които са записани и се пазят. И един ден, когато вие се развиете, ще четете това, каква е историята за създаването на света от начало до сега.
към текста >>
51.
ИЗКАЗВАНИЯ НА РАЗЛИЧНИ ПИСАТЕЛИ ЗА БОЯН МАГА
- Влад Пашов (1902- 1974)
ИЗКАЗВАНИЯ НА РАЗЛИЧНИ
ПИСАТЕЛИ
ЗА БОЯН МАГА
ИЗКАЗВАНИЯ НА РАЗЛИЧНИ
ПИСАТЕЛИ
ЗА БОЯН МАГА
Казах по-преди, че Лиутпранд казва: „... Вениамин-Боян бе силен в магия, вълшебство и очарование". Според друга версия той казва: „Боян дотолкова е изучил магията, че внезапно би могъл да се превърне от човек в каквото животно пожелае." Това показва, че Боян е познавал законите на Магията и си е служил с тях. Юрий Венелин в своята книга Критически изследвания за историята на българите от 1849 г. пише следното: „Боян пък, най-малкият от тях /синовете на Симеона/, предпочел живота на частен човек. Получавайки падащите му се доходи, той се предал на своята склонност към музиката и словесността, предимно към поезията и музиката."
към текста >>
„Нашият магьосник или поет Боян може да не е записвал своите магии или песни, та затуй не са известни за тях никакви дири в писмеността, ала той е бил прочут у народа, бил син на един български цар, който от всички други се отличил с най-голямо книголюбие и при двора му се е срещал с именити
писатели
."
Боян било изключително горещо и живо, увличащо и омагьосващо неговите слушатели и читатели." „И така, Боян, когото византийците наричат още Вениамин, малко се стараел за политическите събития, задоволявал се с лирата и тишината, в която той е прославял века на своя баща, докато братята му не били поети, а военни." Александър Тодоров в списание Сенки през 1894 г. пише следното за Бояна: „Пред този вещ Боян, бил той действителен руски някогашен поет или само олицетворение на поезията, се изправя и българският царски син Боян, като равноправен любител на музиката, която го вдъхновявала, унасяла и превръщала на недостижим вълк в полята и на бързолетна орлица в облаците. И с тези негови дарби пленявал българския народ, който с право го смятал за магьосник, който е способен и вълк да стане, и друг звяр, какъвто пожелае."
„Нашият магьосник или поет Боян може да не е записвал своите магии или песни, та затуй не са известни за тях никакви дири в писмеността, ала той е бил прочут у народа, бил син на един български цар, който от всички други се отличил с най-голямо книголюбие и при двора му се е срещал с именити
писатели
."
„По времето на Бояновия брат цар Петър, българската държава и църква били чувствителни спрямо всяка дума и постъпка, които изглеждали да не се съгласували с буквата на Светото писание и с изричните наредби на светите отци. Те имали да се борят с новопоявилата се вече доста развита в България ерес богомилска, та гонили всичко, което подобно на нея не отговаряло на възгледите на строгото православие. Поради това те не могли по никой начин да съчувстват на волните Боянови мисли и да ги допущат не само да се поддържат в обществените места за друмна забава, но още и да служат за лично упражнение на един творчески дух. За него /Козма/ са бесовски, разбира се, и песните на един поет, който не се занимава в тях с молитви към Бога и с пости за укротяване на тялото, нито да се споменава достойно, па бил той и царски брат. Затова творчеството на Бояна го изключва и от уважението на религиозните писатели, а царското му потекло е завардило вероятно името му да не бъде у тях укорно записано за близките съвременници, па и за цялото потомство нататък." /печатано в Български преглед 1894 г. кнг.
към текста >>
Затова творчеството на Бояна го изключва и от уважението на религиозните
писатели
, а царското му потекло е завардило вероятно името му да не бъде у тях укорно записано за близките съвременници, па и за цялото потомство нататък." /печатано в Български преглед 1894 г. кнг.
„Нашият магьосник или поет Боян може да не е записвал своите магии или песни, та затуй не са известни за тях никакви дири в писмеността, ала той е бил прочут у народа, бил син на един български цар, който от всички други се отличил с най-голямо книголюбие и при двора му се е срещал с именити писатели." „По времето на Бояновия брат цар Петър, българската държава и църква били чувствителни спрямо всяка дума и постъпка, които изглеждали да не се съгласували с буквата на Светото писание и с изричните наредби на светите отци. Те имали да се борят с новопоявилата се вече доста развита в България ерес богомилска, та гонили всичко, което подобно на нея не отговаряло на възгледите на строгото православие. Поради това те не могли по никой начин да съчувстват на волните Боянови мисли и да ги допущат не само да се поддържат в обществените места за друмна забава, но още и да служат за лично упражнение на един творчески дух. За него /Козма/ са бесовски, разбира се, и песните на един поет, който не се занимава в тях с молитви към Бога и с пости за укротяване на тялото, нито да се споменава достойно, па бил той и царски брат.
Затова творчеството на Бояна го изключва и от уважението на религиозните
писатели
, а царското му потекло е завардило вероятно името му да не бъде у тях укорно записано за близките съвременници, па и за цялото потомство нататък." /печатано в Български преглед 1894 г. кнг.
11/1 2 стр. 248-251/ Васил Пундев е написал обширна историко-литературна студия за Боян Магесника през 1923 г. Той пише следното: „В нашето минало няма по-загадъчна личност от тази на Боян Магесника. Споменът за него е някаква скъпа национална тайна и гордост. Образът му през далечината на десет века излъчва обилни внушения, в неопределеността на които е непоколебим у нас един почти мистичен респект.
към текста >>
Накратко казано, не съществуват податки, които за говорят против тъждеството на Лиутпрандовия Боян със споменувания от византийските
писатели
Вениамин."
Около неговото име се е създала легенда, която отдавна надхвърля пределите на българската история и се е вляла дори с наченки в староруската книжнина. Трябва да се признае обаче, че всички сведения, с които разполагаме относно личността на Бояна, са напълно оскъдни. Според Юрий Венелин Боян е имал слабост към науката, словесността, поезията и музиката." По-нататък той пише: „Може да се приеме прочее, че княз Боян, редом със своето първобългарско и езическо име, е носил и второ от християнски произход, именно Вениамин. Най-добрият пример в това отношение може да бъде случаят с князапокръстител, който също е носил едно българско име, Борис, и заедно с него едно християнско име — Михаил.
Накратко казано, не съществуват податки, които за говорят против тъждеството на Лиутпрандовия Боян със споменувания от византийските
писатели
Вениамин."
После той се насочва към Византия, за да открие източника на магическите занимания на Боян, като пише по този повод: „Българите от средновековието се намирали, както е известно, под мощно византийско влияние не само в областта на политическия живот, но също и в културно отношение. Тъкмо поради това именно във Византия трябва да търсим обяснението за множеството прояви в средновековната българска политическа и културна история." „С оглед на това би трябвало да потърсим във византийския духовен живот обяснение и на сведенията за занимаването на Боян с магия. Неотречимо е, че заниманията на княз Бояна могат да бъдат включени в кръга на византийските магически и демонологически вярвания. А суеверията са представлявали отличителна проява на византийската духовност, лъжеученията са били знаме, което е привличало мнозина.
към текста >>
В нашата художествена литература много
писатели
са се занимавали в личността на Бояна.
Когато вземем предвид широкото разпространение на магията сред византийското общество, не ще ни се стори никак странно обстоятелството, че този български княз се е занимавал с магия. Не е положително при това да се предполага без друго, че той се бил отрекъл от православието и станал еретик или езичник. Средновековните люде са намирали възможност да примирят своите занимания с магията и християнството. Не са редки случаите, когато представители на византийската църква изучават най-усърдно магията и астрологията в най-различните им видове, като от друга страна така постъпват и самите императори." „Това показва, че в България след покръстването ще да са проникнали не само византийските богословски науки, но и някои лъженауки, които са били широко разпространени между поданиците на империята."
В нашата художествена литература много
писатели
са се занимавали в личността на Бояна.
Те могат да се разделят на църковно-християнски и антибогомилски, пробогомилски и други. Първият тип автори, между които спадат Велдман, Войников, Михайловски и отчасти Петър Карапетров виждат в Бояна магьосника-отцепник от православната църква и по един или по друг начин си отмъщават, като деморализират и принизяват личността му. Цветан Минков разглежда сравнително правдоподобно образа на Боян Магесника в едноименния си роман, като го свързва с Богомилството и го въздига до съвършен богомилски водач. Между другото той го свързва с Индия, откъдето смята, че князът носи магическите си способности. Петър Карапетров е писал роман Боян Магът, в който го свързва с неговия чичо Гавраил, който го запознава с тайното учение на старите български жреци, останало записано на дървени плочи.
към текста >>
От всички тези изказвания на българските
писатели
се вижда, че Боян се ползва с голяма популярност всред българския народ и някои като Шейтанов го считат като основател и систематизатор на Богомилството, което е вярно и прави чест за интелектуалното прозрение на Шейтанов.
Тогава владееше книголюбеца цар Симеон и свещенодействаше Боян Магесникът, тъждествен, както изглежда, с поп Богомил и Йеремия. Ако обаче държавата на царя полуелин пропадна наскоро и черквата и литературата му останаха без следа в народа, духовният подвиг на Боян Магесника — систематизатор на Богомилството като вяра и мироглед — направи от България нов Ерусалим за Европа. Историческа истина е, че Българската ерес се разпространи навсякъде, и в Босна, в Северна Италия, Южна Франция, особено в Прованс, а от тези страни и направо от България обхваща Чехия, Германия, Полша и Русия. Богомилството, като систематизирано езичество в разни форми, образува в противовес на официалното християнство плодородната почва на европейския паганизъм, на който поникват всички национални литератури, начело с провансалската и възраснаха мъже като Хус, Лютер, Коперник, Коменски, Бруно, Лок, Русо и най-съществените носители на романтизма." „Преди хиляда години значи, Боян Магесникът донесе от Сион скрижалите на българската Веда и цели десет века съпътства като бледен месец благословената ни, но отрудена земя."
От всички тези изказвания на българските
писатели
се вижда, че Боян се ползва с голяма популярност всред българския народ и някои като Шейтанов го считат като основател и систематизатор на Богомилството, което е вярно и прави чест за интелектуалното прозрение на Шейтанов.
Също и Васил Пундев го свързва с богомилите и други. За Бояна има най-различни легенди, които се носят между народа и се предават от различни писатели. Във всички той се представя като човек, който владее магията, т.е. окултната наука. Боян безсъмнено е загадъчна, покрита с тайнственост личност, което превръща неговия живот в легенда.
към текста >>
За Бояна има най-различни легенди, които се носят между народа и се предават от различни
писатели
.
Историческа истина е, че Българската ерес се разпространи навсякъде, и в Босна, в Северна Италия, Южна Франция, особено в Прованс, а от тези страни и направо от България обхваща Чехия, Германия, Полша и Русия. Богомилството, като систематизирано езичество в разни форми, образува в противовес на официалното християнство плодородната почва на европейския паганизъм, на който поникват всички национални литератури, начело с провансалската и възраснаха мъже като Хус, Лютер, Коперник, Коменски, Бруно, Лок, Русо и най-съществените носители на романтизма." „Преди хиляда години значи, Боян Магесникът донесе от Сион скрижалите на българската Веда и цели десет века съпътства като бледен месец благословената ни, но отрудена земя." От всички тези изказвания на българските писатели се вижда, че Боян се ползва с голяма популярност всред българския народ и някои като Шейтанов го считат като основател и систематизатор на Богомилството, което е вярно и прави чест за интелектуалното прозрение на Шейтанов. Също и Васил Пундев го свързва с богомилите и други.
За Бояна има най-различни легенди, които се носят между народа и се предават от различни
писатели
.
Във всички той се представя като човек, който владее магията, т.е. окултната наука. Боян безсъмнено е загадъчна, покрита с тайнственост личност, което превръща неговия живот в легенда. Николай Райнов като говори за него, някъде в книгите си, казва: „Той беше най-известната и най-интересната личност в три империи." Той казва за него следното: „Тъмна рожба на тъмни дни, Боян Мага е тайна."
към текста >>
52.
ПЪРВИ СТЪПКИ НА ДВИЖЕНИЕТО
- Влад Пашов (1902- 1974)
Еднакво прочут и като оратор, и като
писател
, става най-предания помощник на Богомил в работата му из България.
Там делото имало нечуван успех между гърците и островяните. Кипърското братство достигнало до високата чест Боян и Богомил на два пъти да го посетят. Дълги години работил Василий Византиец в островите, обикалял повечето Малоазийски брегове, минавал често през Александрия, Крит и Малта, дето имало три братства, ръководени от негови близки ученици. Той не е писал нищо. Един от активните ученици на Боян е и Теодор Преславец, ръководител на Средечкото братство.
Еднакво прочут и като оратор, и като
писател
, става най-предания помощник на Богомил в работата му из България.
Заедно с него или сам той обикаля цяла Западна и Южна България в активна работа, като основавал центрове, особено на юг — в Охрид, Прилеп, Солун, Атина и Коринт. Братствата на Атина и Прилеп дълго пазели спомена за неговата жива наставническа реч. Той разяснявал с дълбоко мистично прозрение и с конкретни думи, с остро проникновение легендите на вечните проблеми, долавял местните разбирания и е бил близък до старите народни сказания, като умело използвал тези елементи, за да присади чрез тях новото в духа на народа, да го накара да дири недоволен и устремен. По този път са се явили онези чудни четиридесет и две беседи, наречени Тълкуване на Исусовите притчи и онези странни по разбиране и език тринадесет катехизисни поучения, наречени Думи по притчите Соломонови, както и класическите Четири беседи по начертанията на Апокалипсиса. Наред с Теодор Преславец е работил и Петър Осоговски, отпосле Доростолски ръководител.
към текста >>
53.
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА И ИЗВЪН НЕЙНИТЕ ПРЕДЕЛИ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Например, средновековният
писател
Роберт Алтисиот нарича албигойците български хора.
Възникнало в България, Богомилството се разпространява бързо в съседните страни и след това преминава в Западна Европа. Най-напред то прониква в страните на Балканския полуостров — Византия, Сърбия, Босна, Херцеговина, Далмация и после преминава по-далеч — в Италия, Франция, Германия, Англия, Испания, Русия, Чехия и другаде. Навсякъде то намира готова почва, готови души, подготвени от предишната богомилска вълна, за която говорих по-преди и разнася новите идеи за братство, равенство и свобода по света. Богомилите в различните страни са наричани с различни имена: богомили, катари, патарени, албигойци, българи, бугри и пр. Много думи и изрази, останали в Италия и Франция, показват произхода на Богомилството от България.
Например, средновековният
писател
Роберт Алтисиот нарича албигойците български хора.
Някои във Франция ги наричат просто българи, понеже страната, от която изхожда това движение, е България. После тази дума е съкратена на бугри. Средновековният писател Вилховдуен нарича България Бугрия. Богомилството, където и да прониквало, считало за център на движението България и оттам получавало упътвания и осветления. От България отивали пратеници във всички страни, където имало богомилско движение, за да го подкрепят и просветлят.
към текста >>
Средновековният
писател
Вилховдуен нарича България Бугрия.
Богомилите в различните страни са наричани с различни имена: богомили, катари, патарени, албигойци, българи, бугри и пр. Много думи и изрази, останали в Италия и Франция, показват произхода на Богомилството от България. Например, средновековният писател Роберт Алтисиот нарича албигойците български хора. Някои във Франция ги наричат просто българи, понеже страната, от която изхожда това движение, е България. После тази дума е съкратена на бугри.
Средновековният
писател
Вилховдуен нарича България Бугрия.
Богомилството, където и да прониквало, считало за център на движението България и оттам получавало упътвания и осветления. От България отивали пратеници във всички страни, където имало богомилско движение, за да го подкрепят и просветлят. Ще кажа няколко думи за движението в разните страни. По-големи подробности по този въпрос се намират в книгите на чуждестранните автори: Гьорингер в неговата Книга на Богомилството; Смидт — История и доктрина на катарите и албигойците и Карл Кисеветер — История на ордена на Розенкройцерите според архивите на ордена. Във Византия Богомилството проникнало от България още от основаването му, както видяхме по-горе и се разпространило по цялата империя, както между народните маси, така и между управляващите.
към текста >>
Това личи от съчинението на византийската
писателка
Ана Комнина.
Надъхани с религиозен фанатизъм и раздразнени от враждебното отношение на местните жители, които се бранели от грабежите им, немските рицари се нахвърлили върху споменатото селище, завзели го и го подпалили, но населението се защитавало упорито, макар и да не успяло да отбие ударите на нападателите. Освен в Македония през 11 век Богомилството продължавало да бъде силно разпространено и в Тракия. От съчинението на Михаил Псел За действието на демоните се вижда, че богомилски братства съществували към 1050 година в найюжните краища на Тракия, а именно — в Херсонес /Галиполски полуостров/. Като един от главните проповедници там действал някой си Марко. Най-значителен център на Богомилството в Тракия през 11 век бил Пловдив и неговата околност.
Това личи от съчинението на византийската
писателка
Ана Комнина.
Като описва този голям и важен град, разположен в сърцето на тракийските земи, тя отбелязва, че в него живеело многобройно еретическо население, съставено от арменци, т.е. монофизити, манихеи и богомили. Богомилството е било силно развито през 11 век и в Мала Азия. Затова свидетелства съчинението на цариградския монах Евтимий от Акмония, написано след 1034 година. От неговото съдържание личи, че към това време еретиците развивали твърде дейна пропаганда на своето учение всред населението на тези области.
към текста >>
54.
ВАСИЛИЙ И НЕГОВАТА ДЕЙНОСТ
- Влад Пашов (1902- 1974)
По времето, когато станал известен на императора със своята дейност Василий бил, както изтъкват византийските
писатели
, вече твърде стар човек и извънредно опитен и ловък проповедник.
По това време разпространението на богомилското учение в Балканските територии на Византийската империя и по-специално в Тракия било твърде силно. Начело на движението, като главен ръководител и проповедник, стоял някой си Василий. Върху него се спира подробно в съчинението си Ана Комнина, а също така и Евтимий Зигавин. Данни за него дават и византийските хронисти Йоан Зонарес и Михаил Глика. Според едни той е монах, а според други — лекар.
По времето, когато станал известен на императора със своята дейност Василий бил, както изтъкват византийските
писатели
, вече твърде стар човек и извънредно опитен и ловък проповедник.
В продължение на повече от 15 години той бил изучавал богомилското учение, а го проповядвал повече от 40 години наред. Откъде е бил родом Василий и дали е бил българин по произход, както приемат някои изследователи, не може да се каже положително, поради липсата на данни. Във всеки случай неговите проповеди имали голям успех върху населението в Тракия и броят на привържениците му постоянно се увеличавал. "Подобно на огън " — отбелязва Ана Комнина — "злото бе обхванало душите на мнозина". Последователите на Богомилството проникнали и в самия Цариград.
към текста >>
Това описание напомня твърде много на описанието на Козма в неговата беседа: "Богомилският проповедник — пише византийската
писателка
— е много способен да се преструва.
"Подобно на огън " — отбелязва Ана Комнина — "злото бе обхванало душите на мнозина". Последователите на Богомилството проникнали и в самия Цариград. Главният проповедник на Богомилството Василий се движел навред придружен от своите 12 души ученици, наречени по обичая апостоли. С него се движели също така и няколко Жени, които спадали по всяка вероятност към кръга на съвършените. Вярно в общи черти е описанието, което Ана Комнина дава на външния вид и поведението на богомилските проповедници.
Това описание напомня твърде много на описанието на Козма в неговата беседа: "Богомилският проповедник — пише византийската
писателка
— е много способен да се преструва.
Един светски богомилски косъм не би могъл да съзреш, защото се крие под расото и килимявката. Богомилът е навъсен, закрил се е до носа, върви с наведена глава, устата му шепнат, а вътре в себе си е неудържим вълк". В случая Ана Комнина е нарисувала строг богомилски проповедник, един съвършен, който е напомнял по своята външност монах или свещеник и чието единствено занимание и цел е било да разпространява своите възгледи и да въздейства върху умовете и душите на слушателите си. "Разтревожен от силното разпространение на Богомилството, императорът решил да предприеме бързи мерки. Той заповядал да арестуват няколко привърженици на Богомилството и всички единодушно назовали Василий за учител и главатар на богомилското учение.
към текста >>
55.
Какво нещо е апокрифна книжнина
- Влад Пашов (1902- 1974)
Марковски, който е написал книга под заглавие Вехтозаветни апокрифни и псевдоепиграфи, казва следното: "Характерно за вехтозаветните апокрифи и псевдоепиграфи е това, че те имат своето начало в един особен род тайнствена езическа литература* от което по-късно се възползвали и някои юдейски и християнски
писатели
с еретически разбирания.
Какво нещо е апокрифна книжнина Професор Иван С.
Марковски, който е написал книга под заглавие Вехтозаветни апокрифни и псевдоепиграфи, казва следното: "Характерно за вехтозаветните апокрифи и псевдоепиграфи е това, че те имат своето начало в един особен род тайнствена езическа литература* от което по-късно се възползвали и някои юдейски и християнски
писатели
с еретически разбирания.
Така че, тези писания са от езотерично естество, но в тях има примес повече или по-малко на юдейски и християнски религиозни представи и понятия и на библейски повествувания. В някои от тях по-ясно личат следите на езическите религиозни обичаи, говори се за тайнствени науки, за митология и митични предания, за тайнствени закони и сили в природата. Така че, появилите се в последните два века от дохристиянското време, а и после еврейски тайнствени писания по съдържание, имали известно сходство с езическата писменост от този род. Така например, юдейската митична секта на терапевтите освен канонизираните книги на Вехтия Завет, притежавали и особен род писания, приписвани на бележити мъже от древната история, от които черпели тайната мъдрост." От тази мисъл на Марковски ясно се вижда, че апокрифните книги са с повече или по-малко окултен характер, като разбира се има примесени и много фантазии и заблуждения.
към текста >>
56.
БОГОМИЛСТВОТО КАТО ХРИСТИЯНСКО УЧЕНИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Богомилските проповедници и
писатели
имали съзнанието, че са достигнали до притежание на истината, т.е.
След смъртта на човека тялото става на пепел, а душата преминава в духовния свят, където преминава последователно през планетните сфери, където се пречиства и след като премине през сферата на Слънцето, където преживява райското блаженство, се връща отново на Земята за ново въплъщение. Тези схващания на богомилите ги приближават твърде много до философско-религиозните възгледи на гностиците и манихеите. Характерно за гностицизма е било да разглежда материята като зла същност и да търси начин, чрез който човек би могъл да се избави от нея и да слее душата си с доброто Начало. Съставяйки своята Космогония, богомилите били изпълнени с увереност, че са разкрили цялата история на Вселената и на човешкия род, отначало до край и че са достигнали до най-дълбоките Тайни на Битието. Те се гордеели с това, че на тях са познати световните глъбини, че единствени те са в състояние да разберат в подробности въпроса за произхода на небесния и на видимия свят, за проявите на човека и неговата същност, за борбата между доброто и злото, за крайния завършек на Вселената и пр.
Богомилските проповедници и
писатели
имали съзнанието, че са достигнали до притежание на истината, т.е.
познавали са най-съкровените явления на Природата и обществото. В това отношение богомилите приличали на гностиците. До такова познание, което притежавали за света, живота и човека, богомилите достигали чрез откровение от Бога и Светия Дух. Такива откровения имали съвършените богомили. Според Ефтимий Зигавин те се хвалели пред своите слушатели с това, че в тях обитавал Светият Дух, който им давал възможност да знаят всичко и да поучават останалите хора.
към текста >>
57.
СОЦИАЛНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Западните
писатели
свидетелстват, че богомилите работели от зори до мрак.
Първите християни виждали в лицето на цезарите демони, които тиранизират душите и телата на хората. Богомилите, като основавали свой индивидуален и социален живот на вярата в световното Добро — Бог, като считали, че тиранията не е от Бога, не могли да не...* (* в оригинала не се чете) и властта. Богомилите били трудолюбиви. Козма ги критикува, че работили и в неделя. Самите богомили не живеели в леност, както правели православните архиереи и попове, но живеели в честен труд, като изкарвали прехраната си със собствен труд.
Западните
писатели
свидетелстват, че богомилите работели от зори до мрак.
У Козма има един израз, който е използван своеобразно от православните, за да подкопаят авторитета на богомилите: „Едни от тях, казва той, не работят, ходят от къща на къща и ядат чуждото имане на измамените от тях хора." Това не са никои други, освен съвършените, които като учители и ръководители, делели със своите братя и сестри скромната трапеза. Тук за лентяйство, дърмоюдство и просия не може и дума да става. И самите съвършени работели свободни професии, когато са били свободни от духовна и обществена работа, както това е правел и апостол Павел. А работата при богомилите е била свързана не само с икономиката, но и с морала и вярата. Богомилите гледали на труда като на Тайнство, което трябва да се извършва при свобода, а не по заповедите на царя, епископа, болярина или игумена.
към текста >>
58.
2. Новото време, 6 март 1932 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
Кой не мечтае да бъде
писател
, поет и пр., а умира обикновен човек.
Но без да сме работили, без да сме мислили, опасна е тази работа! Пророкът ще дойде и ще каже: „Приготви се, понеже те викат на другия свят.“ Вие трябва да се освободите от вашите стари заблуждения и теории, насъбрали се във вас не само от този живот, но и от хилядите ви съществувания. Сега вие живеете с теориите на вашия дядо и прадядо. Например, кой от бас не мечтае да бъде милионер, а умира сиромах.
Кой не мечтае да бъде
писател
, поет и пр., а умира обикновен човек.
Някои искат да бъдат много близо до Христа. Хубаво, можеш да бъдеш, но като идеш при Него, кръст ще има. Христос не отиде по гладък път, но по пътя на много страдания. Казвате, че ще умрете. Но след като умрете ще видите, че пак ще имате съзнание.
към текста >>
59.
7. Във великата Любов е спасението на човека, 7 април 1935 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
Съвременните
писатели
изобразяват живота в три форми - като трагедия, като драма и като комедия.
ВЪВ ВЕЛИКАТА ЛЮБОВ Е СПАСЕНИЕТО НА ЧОВЕКА
Съвременните
писатели
изобразяват живота в три форми - като трагедия, като драма и като комедия.
Сега човешкият живот винаги завършва с трагедия. Но животът сам по себе си е драма. Третата форма е комедията, която аз определям като сянка на трагедията. В комедията например, човек се представя, че страда, че умира и пр., докато всъщност не е така. Това са трите форми, в които животът се проявява.
към текста >>
Има две течения
писатели
, които изобразяват трагедията.
Но животът сам по себе си е драма. Третата форма е комедията, която аз определям като сянка на трагедията. В комедията например, човек се представя, че страда, че умира и пр., докато всъщност не е така. Това са трите форми, в които животът се проявява. Те не могат да се избегнат.
Има две течения
писатели
, които изобразяват трагедията.
Едните ни представят, че със смъртта на героя на трагедията всичко се свършва, а другите искат да ни убедят, че зад всяка трагедия има един задгробен край на нещата. И двете твърдения може да са вероятни, а може и да са невероятни. Онзи, който има зрение, може да провери има ли светлина в света или не. Но онзи, който няма зрение, трябва да има други доказателства за съществуването на светлината. Също така и за съществуването на другия свят има едно специфично чувство и у когото е развито, за него другият свят е така реален, както за човек със зрение светлината е реална.
към текста >>
Тъй както днес
писателите
описват любовта, това не отговаря на реалността.
Когато човек обича и когато го обичат, винаги става красив. Само че когато обичате, ще станете красив по един начин, а когато ви обичат, ще станете красив по друг начин. Когато обичате, ще бъдете мъж, а когато ви обичат, ще бъдете жена. Когато обичате, ще развивате своя ум, а когато ви обичат, ще развивате своето сърце. Така се говори реално и философски върху любовта.
Тъй както днес
писателите
описват любовта, това не отговаря на реалността.
Например описват, че героят или героинята припаднали от любов. Може да припадне човек по много причини, но да припадне от любов, това не може. Припадането е едно болезнено състояние. Човекът на любовта никога не припада. Онзи, който люби, той и в смъртта не вярва.
към текста >>
60.
Метод за трансформиране на състоянията
- Влад Пашов (1902- 1974)
Друг път човек иска да стане виден
писател
или лекар; и това може да постигне като си представя, че пише велики работи или че лекува болестта, за която съвременната медицина се оказва безсилна.
Защото човек потенциално е богат, а кинетично – сиромах. За да подобри положението си, той трябва да превърне потенциалната енергия в кинетична. Въображението в човека е сила, която може да му помогне в това превръщане. Някой иска да стане музикант; нека си представя, че има хубава, скъпа цигулка, всеки ден свири по пет-шест часа, а след това излиза на сцената и започва да свири като виден музикант. По този начин мисълта му ще слезе във физическия свят и ще почне да влияе върху музикалното му чувство.
Друг път човек иска да стане виден
писател
или лекар; и това може да постигне като си представя, че пише велики работи или че лекува болестта, за която съвременната медицина се оказва безсилна.
Съвременните хора не успяват, защото гледат само на мрачната, на отрицателната страна в Живота. Но Животът има две страни – положителна и отрицателна. За да има ясна представа за нещата, човек трябва да гледа на тях от двете страни. Така и Природата работи и си служи с Рая и с ада.
към текста >>
61.
Какво трябва да чете ученикът
- Влад Пашов (1902- 1974)
Защото всеки поет,
писател
, философ или учен внася в произведенията си както положителни, така и отрицателни елементи.
• 486 • Какво трябва да чете ученикът. Отнасяйте се критично към онова, което четете.
Защото всеки поет,
писател
, философ или учен внася в произведенията си както положителни, така и отрицателни елементи.
Съвременните младежи четат безразборно. Те не правят избор на книгите, които четат, вследствие на което чувствата им се развиват чрезмерно. В това отношение някои романисти действат особено вредно върху младежта. Със съчиненията си те внасят в чувствата им особено разкашване. Под влияние на тази литература, младежите попадат в особена област на чувствата, в т. нар.
към текста >>
62.
ЕКСКУРЗИИТЕ - МЕТОД ЗА УСИЛВАНЕ НА ДИХАТЕЛНАТА СИСТЕМА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Значи здравият човек се отличава с доброта, със способност да пее и да пише, да се проявява като поет и
писател
.
Затова се препоръчва на всички пълно спокойствие. Всяко безпокойство нарушава правилния ход на мислите, на чувствата и на храносмилането. Както стомахът приготвя материал за белите дробове, а последните – за мозъка, така и обикновеният човек представя условие за развитие на талантливия, талантливият – за гениалния, а гениалният – за светията. Който има здрав стомах, той е добър човек; ако белите му дробове са здрави, той е добър певец; ако мозъкът му работи добре, той е добър поет.
Значи здравият човек се отличава с доброта, със способност да пее и да пише, да се проявява като поет и
писател
.
Да бъдеш истински поет, това значи да виждаш във всичко доброто и да го прилагаш в живота си. Истинският поет живее в Светлина. Той вижда нещата светли и красиви. Запомнете трите думи: доброта, песен и поезия. Мислете върху тях.
към текста >>
63.
5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Има отношение към конкретния, обективния ум, речта, образованието, събранията, писмеността, книгите, писмата,
писателите
, секретарите, учителите, издателите, ораторите, книжарите, пътуващите търговски агенти и пр.
В природата представя принципа на виждането и познанието. В мозъка управлява центровете за мярка, число, форма, пространство, тон и др. И всички идеи за сравнение се дължат на Меркурий. Меркурий е въздушен, умствен, нервен, променлив, колеблив, приспособяващ се, сух и студен. В организма управлява мозъка, нервната система, езика, устата, ръцете.
Има отношение към конкретния, обективния ум, речта, образованието, събранията, писмеността, книгите, писмата,
писателите
, секретарите, учителите, издателите, ораторите, книжарите, пътуващите търговски агенти и пр.
С една дума, предразполага към професии, свързани с интелектуалната дейност и предразполага към литература и наука. Той се счита за планета на знанието и определя умствените способности на човека. Самата му природа е такава, че възприема естеството на планетата, с която е в най-близък аспект. Наречен е от древните посланик на боговете, защото възприема и предава влиянието на планетите, с които е свързан - ако не образува аспекти, ще отрази природата на знака, който заема. Така например, поставен в огнените знаци, той прави мисленето остро, бързо.
към текста >>
64.
Значение на 12-е дома на хороскопа
- Влад Пашов (1902- 1974)
Носи ни указания освен това за различни връзки и отношения на родения, за неговата кореспонденция и
писателска
дейност.
Показва до известна степен и как ще бъдат изразходвани тези средства. Този дом е свързан със знака Телец и управлява шията и гърлото. Господарят на знака, който управлява върха на втория дом, и господарите на принадлежащите към същия тригон знаци ни дават указание за материалното благополучие в началото, средата и края на живота. Третият дом ни показва отношенията на родения към братята, сестрите и близките роднини. Говори също за късите пътувания, учението, възпитанието, образованието, заниманието с науката - въобще ни дава сведения за интелекта и неговата дейност, за състоянието на нервната система и мозъка.
Носи ни указания освен това за различни връзки и отношения на родения, за неговата кореспонденция и
писателска
дейност.
Отговаря на знака Близнаци и владее рамената, ръцете и дробовете. Знакът и планетите в третия дом определят средата, в която човек се движи. Господарите на знаците, към чиито тригон принадлежи знакът, заемащ върха на 3-и дом, ни дават указания за братята и сестрите на родения. Първият ни показва най-стария, вторият - средния, и третият - най-малкия. Четвъртият дом ни дава указания за родителите, по-специално за майката на родения, за средата, в която той ще живее, за домашното огнище.
към текста >>
65.
15-то писмо
- Влад Пашов (1902- 1974)
Черната ложа е създала ред теории и разсъждения за любовта, с което е объркала умовете на всички хора - учени,
писатели
, философи- вследствие на което те все повече и повече загазват в тази забъркана каша.
Тъй щото страданието и любовта вървят паралелно и едновременно вземат участие в съграждането на човешката душа. 45. Моралът на окултния ученик - основа на неговото развитие. Докато не простите на онези, които не ви обичат и ви пакостят, никаква наука, никаква магия, никаква школа, никакви стихове не могат да ви помогнат. Напротив, всички тези неща ще бъдат по-скоро нещастие за вас, отколкото да ви направят щастливи. 46. Влиянието на Черната ложа в живота.
Черната ложа е създала ред теории и разсъждения за любовта, с което е объркала умовете на всички хора - учени,
писатели
, философи- вследствие на което те все повече и повече загазват в тази забъркана каша.
И в Писанието е казано: Целия свят лежи в лукаваго. 47. Хипнотични внушения от миналото. Чрез хипнотизма могат да се обяснят много убийства и самоубийства, които се вършат в света. Случва се, че някой човек в миналото е бил в някаква школа и чрез внушение е възприел от учителя си някакви мисли, добри или лоши, и едва сега ги реализира. При такива случаи, този човек сам се чуди, как е станало така, че се е изменил толкова много.
към текста >>
66.
28-мо писмо
- Влад Пашов (1902- 1974)
Един английски
писател
казва: "Когато видя, че един човек работи върху себе си за своето усъвършенствуване, аз се изпълвам със свещено благоговение, един свещен трепет ме изпълва.
Човек почва вече съзнателно да работи върху себе си, работи за своето повдигане и усъвършенствуване. С влизането в тази част на Пентаграма, почва Пътят на ученика. Досега външният живот е работил върху него без активното участие на неговото съзнание, а сега той поема еволюцията си в своите ръце. Това значи вече влизане в Божествената школа. Той почва съзнателно да работи за изработването на Божествените добродетели, които характеризират съвършения човек.
Един английски
писател
казва: "Когато видя, че един човек работи върху себе си за своето усъвършенствуване, аз се изпълвам със свещено благоговение, един свещен трепет ме изпълва.
Чувствувам, че се намирам пред нещо велико. Всички преходни работи бледнеят пред това". 1. Първа картина: Стълба и удобни стъпала, които водят към една врата Заедно с влизането на човека в Пътя на ученика, почват изпитанията му. Разбира се, когато човек е в началото на своето развитие, дават му се по-леки изпити, които той е в състояние да издържи.
към текста >>
67.
52-ро писмо
- Влад Пашов (1902- 1974)
Някои
писатели
пишат добре, понеже те са вложили всички тези качества в своята мисъл.
Умът, сърцето и волята имат по четири елемента, които имат отношение към четирите темперамента, и с тях трябва да работите. Ще вложите във всяка мисъл динамизъм - електричество. След това на тази мисъл ще дадете разширение, после гъстота, /тяжест/, и най-после сила на движение или както аз го наричам растене. Функционират ли по този начин вашите темпераменти, всичко ще можете да извършвате. Ние трябва сами да посадим тези неща, но те трябва да израстат и да дадат плод.
Някои
писатели
пишат добре, понеже те са вложили всички тези качества в своята мисъл.
Човек трябва да се проучава така, както сега го намираме, а не какво е било неговото първоначално състояние. Ние не знаем какво нещо е бил човекът първоначално. Ние не знаем какво ще бъде за в бъдеще. Това са неща, които можем да предполагаме, но ние трябва да проучаваме човека тъй, както го виждаме, както го знаем днес, понеже всеки от вас е човек и знае нещо за себе си. Още от древни времена старите окултисти-алхимици са определили четири състояния на материята - твърдо, течно, въздухообразно и огнено състояние.
към текста >>
68.
МЕТОДИ ЗА РАБОТА
- Лалка Кръстева (1927-1998)
* Хубаво е да си имате един албум с портрети на учени хора, на големи музиканти, художници,
писатели
и да ги гледате, да се свързвате с тях, да се интересувате през какъв път са минали, какво са направили, как са го създали, как са живели, и вие да се ползувате от Божието благословение.
* Вие що попросите, ако вярвате, ще ви бъде. Вие що попросите, ако се надявате, ще ви бъде. Вие що попросите, ако обичате, ще ви бъде. * Душата може да прояви силата си, когато не е свързана с материята. Тя е силна, когато прониква в материята, без да се свързва с нея.
* Хубаво е да си имате един албум с портрети на учени хора, на големи музиканти, художници,
писатели
и да ги гледате, да се свързвате с тях, да се интересувате през какъв път са минали, какво са направили, как са го създали, как са живели, и вие да се ползувате от Божието благословение.
* Слушането е качество на човешкото съзнание. Да умееш да слушаш е красиво. * Освободете се от всичко, което е излишно. Оставете в душата си само същественото. Всяка мисъл трябва да има звучност, ухание, сладост.
към текста >>
69.
Говорната реч и детето. Приказката в говорната реч. Драматизация. Стихотворения, книжовна реч и картини.
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Повествувателните и
описателни
приказки разсейват скоро децата и те започват да не слушат.
Наред с всичко ще държим сметка и за дължината на приказката в зависимост от детската възраст. За деца до 4 и половина години приказката може да продължава до 2—3 минути. За деца между 4 и 6-годишна възраст, тя ще трае 5—6 минути, а за деца между 6—8 години, разказването на приказката може да продължи 7—10 минути. Обикновено децата обичат приказки, които имат повече действие и ефектни моменти. С голяма радост се посрещат приказките с действуващи лица — животни (без да прекаляваме).
Повествувателните и
описателни
приказки разсейват скоро децата и те започват да не слушат.
Драматичният елемент най-лесно спечелва детския интерес. Когато и да запитам децата каква приказка желаят да им разкажа, почти всякога отговорът е: „Смешна искаме". Много нарядко ще срещнем деца, които да искат тъжна приказка. И това са деца, в чийто дом има скръб по скорошна загуба или семейна драма. Обикновено децата обичат волния смях и лекото действие.
към текста >>
70.
Извънредни събития
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
От друга детска градина, поканване на някои детски
писатели
, музиканти и др.
според детския интерес. Ще. представим пред децата най-характерното за различните случаи и сезони. А ето че пристига и царица Пролет с цветя, слънце и весели игри. Защо ли пък да не си устроим празник на първите снежинки, празник на кокичетата, на маргаритките или на всички пролетни цветя ? За разнообразие и обща радост, може да се устройват концерти, Срещи с родителите, гостувания на другарчета.
От друга детска градина, поканване на някои детски
писатели
, музиканти и др.
Приятни събития за децата са празниците. А как ще отпразнуваме Нова година, Коледа, и 14 януари — Васильовден? Няма да забравим, разбира се, и 3 март, Освобождението на България. Ще говорим и ще пеем за свободата, ще си дадем парад, ще поздравим българската славна армия, и т.н., ден на майката, 12 май—ден на детето. Самите деца ни подсещат най-добре, те ще ни помогнат и при самото уреждане на тържествата около всички тези празници.
към текста >>
71.
Великото Всемирно Братство
- Георги Радев (1900–1940)
светии, адепти, всички учени,
писатели
, държавници, които помагат за развитието на
В своята велика самоотверженост тези любящи служители на Бога сами слизат на Земята в човешка форма, за да помагат на хората. Те постоянно изпращат свои посланици на Земята в една или друга форма. Всички гении на човечеството, всички велики хора,
светии, адепти, всички учени,
писатели
, държавници, които помагат за развитието на
човечеството в едно или друго направление, са все служители на Великото Всемирно Братство. То избира изсред човечеството най-напредналите души и ги подготвя за духовна работа сред техните братя. В съвременното човечество има хора, които притежават по-тънки духовни сили, които имат по-фино устройство.
към текста >>
72.
Христос
- Георги Радев (1900–1940)
Мойсей, в широк смисъл, представлява всички духовни водачи на човечеството, всички учени, философи,
писатели
, поети, художници, музиканти, които подготвят човешките умове за разбиране на Христа, на Божествената Истина.
Без Христа няма мистичен живот. Той е великият вдъхновител на всички откровения във всички времена. Той е невидимият двигател на целия духовен живот на човечеството. За това свидетелства и Свещеното писание, в което Христос се явява централно лице. За това загатва и сам Христос в думите: “За Мене писаха Мойсей и пророците.”
Мойсей, в широк смисъл, представлява всички духовни водачи на човечеството, всички учени, философи,
писатели
, поети, художници, музиканти, които подготвят човешките умове за разбиране на Христа, на Божествената Истина.
Колкото и преходни да изглеждат техните произведения, колкото и променливи да са техните теории, те не са произволни, те се създават под влияние на един всемирен закон на Духа, който работи у хората по един специален начин. Всички тези човеци следователно са работили за всестранното повдигане на човечеството, подготвяли са пътя за идването на Христа. Защото не е лесно един велик дух като Христа да дойде между човеците. Те трябва да работят усилено в течение на няколко хиляди години, за да дойде Христос между тях. Не се слиза лесно на Земята.
към текста >>
73.
ПРОБЛЕМА ЗА СВОБОДАТА
- Методи Константинов (1902-1979)
Писани са много книги, както в областта на философията, така и в тази на социологията, а поетите и
писателите
са посветили на тази тема много стихове, поеми и легенди.
След тези кратки уточнения ще потърсим светлината на Учителя по ПРОБЛЕМА ЗА СВОБОДАТА В цялостната духовно-културна история на човечеството не съществува по-възвишена идея в социално отношение от идеята за Свободата. От най-дълбока древност е поставян въпросът за тази велика идея.
Писани са много книги, както в областта на философията, така и в тази на социологията, а поетите и
писателите
са посветили на тази тема много стихове, поеми и легенди.
Свободата е най-възвишеният извор на вдъхновение за творчество във всички области на човешкия гений. Заради нея героите жертват дори и физическия си живот. И в наши дни този проблем се поставя на дневен ред с особена острота: войната, установила се като нещо постоянно на нашата планета, носи несправедливост и подтиснатите народи се стремят към свобода. Борбата за национална независимост, за социално освобождение, е в своя разгар. Цели раси и народи са па крак и не само с перо, но и с огън и меч търсят разрешение на този велик проблем.
към текста >>
74.
КАК СЕ ИЗДАДЕ КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ' НА ФРЕНСКИ ЕЗИК В ПАРИЖ
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
А мнозина бяха все
писатели
и творци на перото и така бяха засегнати като се възмущаваха от дъното на душите си от нас.
Ако бяхме казали, че пишем такава книга щяха да ни попречат, щяха да ни наклеветят пред властите и нямаше да получим разрешение за печат. Когато книгата се отпечати аз я закарах с няколко каруци на Изгрева и десетина броя поднесохме на Братския Съвет. Изненадата бе голяма. Вместо похвала то стана голям скандал, избухна истинска бомба на Изгрева. Всички ни упрекнаха, че сме направили книгата без тяхно участие.
А мнозина бяха все
писатели
и творци на перото и така бяха засегнати като се възмущаваха от дъното на душите си от нас.
А това издание бе много луксозно, с илюстрации. Книгата излезе през 1947 г. на мои лични разноски! Тогава решихме да се преведе на френски и да се издаде във Франция. Затова се изпрати през 1947 г.
към текста >>
75.
69. Спомени на писателя Георги Томалевски
- Радка Левордашка (1920-2014)
СПОМЕНИ НА
ПИСАТЕЛЯ
ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ
СПОМЕНИ НА
ПИСАТЕЛЯ
ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ
Една неделна сутрин тръгнах за местността Бивака на Витоша, бях обещала на една сестра от провинцията да я заведа дотам, защото не беше ходила. Качих се в трамвая от спирката на „Патриарха", видях в трамвая брат Томалевски и седнах на седалката до него, поздравихме се, той много се зарадва, като ме видя, и ме попита: „Сестра Радка, накъде сте тръгнали? ". Отговорих му, че съм тръгнала за Витоша и по-точно на Бивака. Той ме попита дали искам да си правим компания дотам. Отговорих, че за мене ще бъде голямо удоволствие да вървим заедно, само трябва да изчакам една сестра, с която имам уговорка да ходим двете.
към текста >>
76.
Вторник, 3 юли
- Теофана Савова
Да кажем, ще разисквате върху творчеството на някой знаменит
писател
като Гьоте, Шекспир или Толстой.
Трябва да имате една много правилна философия за живота. Сега например вие сте млади, във вас има една малка изкълченост: вие не говорите искрено, вие не смеете да изнесете истината, вие се боите да изкажете истината, вследствие на това се запъвате. Е, хубаво. Какво ще разрешите? Вие разрешавате известни божествени въпроси, нали?
Да кажем, ще разисквате върху творчеството на някой знаменит
писател
като Гьоте, Шекспир или Толстой.
В какво седи творчеството на Гьоте или на Шекспир? Или в какво седи творчеството на Толстоя? Или вие искате да се спрете върху беседите. В какво седи същественото в беседите, знаете ли? Ами че вие ще си създадете известна идея.
към текста >>
Като четете старите
списатели
, ще ви дойдат нови идеи.
Но всички трябва да работите за разработването на вашия ум. Има известни зародиши, които са посадени във вас и вие трябва да дадете условия да пораснат навреме тия семенца, да израснат, да се развиват във вашите умове и да цъфнат, да завържат и да узреят във вашите сърца. Тия семенца са вложени във вас и върху тях ще работите. Само по този начин умът и сърцето могат да богатеят. Само така ще опитате живите закони на природата.
Като четете старите
списатели
, ще ви дойдат нови идеи.
Старото дава място на новите идеи. Разните науки спадат към разни области. Това ще го знаете. Законът е такъв. Вие не може да пеете хороводна песен при болен и обратно.
към текста >>
77.
СЪБОР В СОФИЯ
- Теофана Савова
Длъжност на всеки
писател
и общественик е да знае къде стои досежно тия хора и тяхното предизвикателно движение.
Кое от трите спрямо тях становища е право? Как трябва да се отнасяме и справяме с тях. Да им се радваме ли или да им се боим? Да им съдействуваме ли или да им се противопоставяме? Дългът на българската публицистика е да отговори искрено и вещо на тия въпроси.
Длъжност на всеки
писател
и общественик е да знае къде стои досежно тия хора и тяхното предизвикателно движение.
Ето защо и аз пожелах да се запозная с тези наши сънародници. Исках да видя и да чуя също и особено техния Учител Дънов; и да схвана с какви идеи той борави и с какви учения вдъхновява своите последователи. И тъй, въоръжен е Христовия ключ или душемер: „От плодовете (делата) им ще ги познаете", аз отидох на събора им, без всяко предубеждение да видя, да чуя и да науча, ако е възможно, самата истина. Е, научих ли я? Това ще си отговорите вие, мои четци.
към текста >>
78.
ВРЪЗКА С БОГА
- Теофана Савова
Много
писатели
, поети пишат за Любовта, за доброто в света.
Когато съзнанието на човека е раздвоено, той минава за лош човек. В момента, когато съзнанието на някой човек или светия, или на някой ангел се раздвои, имаме лоши прояви. И обратно, в момента, когато съзнанието на кого и да е се съедини, имаме добри прояви. Десет пъти на ден човек може да бъде светия, праведен и десет пъти на ден може да бъде грешник.
Много
писатели
, поети пишат за Любовта, за доброто в света.
За доброто, както и за Любовта, не се съди само по външните прояви на човека, но се вземат предвид вътрешните мотиви, вътрешните подтици за проявлението на Любовта към някого или за правене добро някому. Как мислите, добро ли ви прави банкерът, когато ви дава 20 000 лева с 4 % лихва? Има ли той любов към вас? - Докато му изплащате редовно полиците си, вие сте честен, почтен човек пред него и той ви обича. Престанете ли да изплащате полиците си, вие сте безчестен човек, вагабонтин и той престава да ви обича.
към текста >>
Българският
писател
Пенчо Славейков казва: „Парице, парице, всесилна царице: с тебе в рая, без тебе - на края." Парите означават разумността в човека.
Тази година аз ви пожелавам да чуете тихия глас на Господа във вас. Той носи красивото, великото, мощното в света. Когато този глас дойде в човека, тогава неговият характер е създаден вече. Тогава се проявява и неговата сила. Тихият глас прави човека силен и богат.Само благият човек може да бъде добър.
Българският
писател
Пенчо Славейков казва: „Парице, парице, всесилна царице: с тебе в рая, без тебе - на края." Парите означават разумността в човека.
С тази пословица Славейков иска да накара хората да мислят. Той бил голям философ. И тъй аз ви пожелавам да получите доброто, което новата година носи. Онези, които идват отгоре, ви казват: „Тихи бъдете! " Миналата година ви казах да имате отворени очи, а тази година ви казвам да имате отворени торби, та кой как мине, да тури нещо в тях.
към текста >>
79.
УРОЦИИ ИЗПИТИ
- Теофана Савова
Учениците му бяха надарени, специалисти в различни области на науките и изкуствата - художници, музиканти,
писатели
и поети, учители, лекари и др.
УРОЦИИ ИЗПИТИ Учителя преподаваше духовните науки в най-големия и най-престижен университет - в аудиториите на живота.
Учениците му бяха надарени, специалисти в различни области на науките и изкуствата - художници, музиканти,
писатели
и поети, учители, лекари и др.
Имаше и много занаятчии, също и земеделци, особено в провинцията - всички трудолюбиви и ученолюбиви хора. Учениците на Любовта, Мъдростта и Истината, на трите Божествени принципа в учението на Новата култура, слушаха лекции, учеха и се явяваха на изпити навсякъде и по всяко време: в големия салон на „Изгрева", на поляната, където правеха упражнения, по време на разходките в планината, когато работеха в градината и най-вече в ранните утринни часове, когато Учителя говореше на ранобудните. Хубави уроци получавахме и от всички живи същества, които Учителя беше „назначил" за свои помощници. Големият салон, в който най-често слушахме лекции, бе дълъг 23,5 метра, широк 7,50 метра и 4 метра висок. Беше доста просторен, имаше шест прозореца и една врата на изток един прозорец и врата на юг, откъдето влизаше Учителя.
към текста >>
80.
КОГАТО ВЗЕМЕШ ПЕРОТО
- Теофана Савова
„Когато вземеш перото, ти си
писател
.
КОГАТО ВЗЕМЕШ ПЕРОТО Вътрешната ми връзка с Учителя е твърде силна, затова по един мистичен път той ми даде следните напътствия:
„Когато вземеш перото, ти си
писател
.
Когато оставиш перото, ти си обикновен човек. Сега аз свършвам, а ти си спомняй казаното." „ С това, което си написала, си свършила половината от работата. Имаш да пишеш още толкова." „ Твоите работи ще се търсят тъй, както и моите, и както на мнозина.
към текста >>
81.
Истината за спасяването на евреите в България - текст
- Светозар Няголов ( -2013)
Срещу ЗЗД се обявяват
Писателският
съюз, Съюзът на адвокатите, Лекарският съюз и други организации, които изпращат остри протести до Филов.
България да влезе в Тристранния пакт. Пак под силния натиск на Германия, Филов внася на 24 декември 1940 г. ЗЗД пред 25-ото ОНС. Този закон предизвиква бурни дебати и много опозиционни депутати, даже и симпатизиращият на Германия Александър Цанков, са против него. ЗЗД нарушава чл.57 от Конституцията, който гласи, че всички български граждани са равни пред законите.
Срещу ЗЗД се обявяват
Писателският
съюз, Съюзът на адвокатите, Лекарският съюз и други организации, които изпращат остри протести до Филов.
Народът разбира, че правителството действа под силния натиск на германците. Евреите загубват всякакво доверие към филов и Габровски, но имат пълна вяра в Борис. Царят счита, че тази политика за унищожаване на евреите се дължи на покварени и изопачени умове. Лично той има много приятели евреи. Царица Йоанна помага на много евреи да напуснат България.
към текста >>
82.
5.6 Младежки събори
- Светозар Няголов ( -2013)
В него се публикуват статии по текущи въпроси, по окултните науки, резюмета от беседи на Учителя, а понякога и цели беседи, много стихотворения и разкази на наши млади, талантливи поети и
писатели
.
Цветът на младата интелигенция в братството изнася доклади и реферати, които засягат въпросите за анархизма, комунизма, атеизма, толстоизма и новото учение. Учителя с голяма любов и умение ръководи и коригира младежките, в повечето случаи наивни разбирания и ги насочва към практическо приложение на новите идеи, изнесени в Словото. Той дава много педагогически и идейни правила за живота. В резултат на тази интензивна духовна дейност започва издаването на „Житно зърно", което, като целогодишно списание, продължава да излиза до заминаването на Учителя в 1944 г. Негов вдъхновител и главен редактор е Георги Радев.
В него се публикуват статии по текущи въпроси, по окултните науки, резюмета от беседи на Учителя, а понякога и цели беседи, много стихотворения и разкази на наши млади, талантливи поети и
писатели
.
Въведена е рубрика „Из нашия живот" от Боян Боев, в която се дават сведения за братския живот на групите в България. Дейността на братята се разширява. В Севлиево под редакцията на Атанас Николов започва да излиза вестник „Братство", а по-късно и неговият превод на есперанто — „Фратецо". Издаването на списанието и вестниците е съпроводено с много трудности, предимно финансови. Отпечатването на беседите е цяло геройство за печатарите, които вършат неуморно тази работа.
към текста >>
83.
6.4 Случки на Учителя с отделни личности по разкази на ученици от Школата
- Светозар Няголов ( -2013)
Казва му, че ще стане добър
писател
и ще излезе от това трудно положение.
Гостът също пуска дребни стотинки, когато има, но когато няма пуска разни налчета и железца, които да дрънкат и да мислят хората, че са пари. В същото време по-заможни приятели пускат по 10-20 и повече лева. Този комунист иска да говори насаме с Учителя, но колкото пъти се доближава до него, той е заобиколен от много хора. Един ден е около Учителя, братята и сестрите си отиват един по един и той остава сам с него. Той му казва: „Кажи нещо за мене, което никой не знае, а само аз го знам." Учителя го поглежда с дълбок изпитателен поглед, от който той се разтърсва из основи и се свива.
Казва му, че ще стане добър
писател
и ще излезе от това трудно положение.
„Когато се храниш в кухнята и нямаш пари, не пускай тенекийки. По-хубаво нищо не пускай, за да не лъжеш и цапаш душата си." Жена има две деца и живее добре с мъжа си, но при трудни материални условия. Мъжът й е комунист и постоянно го преследват и уволняват от работа. Решава да отиде в Америка да спечели пари.
към текста >>
84.
7.26 Олга Славчева
- Светозар Няголов ( -2013)
Списанието започва да излиза, подпомогнато от перото на двамата видни
писатели
, и затъмнява напълно църковния вестник.
Преводачът Димитър Божков вижда машинациите на поповете и решава да започне да издава просветно списание, с което да разнася истината по духовните въпроси. Отива при Иван Вазов и го пита дали е съгласен да съдейства на това списание. Вазов приема веднага. След това посещава Михайловски и иска неговото съдействие. Той също се съгласява.
Списанието започва да излиза, подпомогнато от перото на двамата видни
писатели
, и затъмнява напълно църковния вестник.
Поповете, за да поправят положението, отиват при Стоян Михайловски и му предлагат 300 лева, за да пише в техния черковен вестник. На времето това е доста голяма сума. Той се съгласява и започва да сътрудничи на вестника. По тяхно нареждане Михайловски написва няколко остри статии против Петър Дънов и неговото учение, без да го познава, а само въз основа на прочетеното в пресата. Понеже няма никаква литература по този въпрос, той решава да се запознае лично с някои беседи и отива на „Опълченска" № 66.
към текста >>
85.
8.3 Новата епоха и идването на Шестата раса
- Светозар Няголов ( -2013)
Така ще действа и музикантът със своята музика... И колкото повече този музикант свири, толкова повече и светлината в пространството ще се увеличава... От лъковете на бъдещите музиканти и от перото на бъдещите поети и
писатели
ще излиза светлина, която ще осветява цялото пространство.
Нашата земя ще претърпи голямо вътрешно преустройство. Това и в Писанието е казано: „Бог създава нова земя и ново небе". Всичко, което сега виждаме на Земята, ще изгори, ще се претопи и от него ще се създаде нов свят." (9, с. 58) „Когато дойдат бъдещите хора, от главите на които ще излиза светлина, светът няма да се нуждае от никакво друго осветление. Светлината, която ще излиза от главите им, ще бъде по-силна от дневната.
Така ще действа и музикантът със своята музика... И колкото повече този музикант свири, толкова повече и светлината в пространството ще се увеличава... От лъковете на бъдещите музиканти и от перото на бъдещите поети и
писатели
ще излиза светлина, която ще осветява цялото пространство.
Днес е векът на електричеството. Бъдещето е векът на човешкото сърце. Енергията, която ще излиза от човешкото сърце, ще осветлява и отоплява света. Божествената Правда, която иде сега в света, тя ще стопли човешките сърца. Само така можете да се повдигнете.
към текста >>
86.
Учителят и учението на Бялото Братство във впечатленията и спомените на неговите слушатели
- Георги Томалевски (1897-1988)
Направи ми силно впечатление това, че Ваталски като християнин
писател
, при това сурово обективен и критичен, даваше в своето съчинение израз на хубавото, непосредственото и не търсеше съзнателно и преднамерено отрицателни страни в учението, което охотно правеха мнозина съвременници на Учителя.
Разбиранията му бяха разбирания на оформен индивидуалист. Като знаех за тези негови качества, като имах предвид колко той бе взискателен, прецизен и невъздържан критик независимо от това, че в основата на своя светоглед той беше християнин, очаквах да изрече думи с някои критични забележки дори по някои съвсем дребни поводи от съвременното учение на Университета. Когато един ден го посетих с мой приятел и го помолих да ми разкаже нещо за Учителя, той излезе за минутка-две и изнесе от кабинета си книжката, озаглавена: „Кой и какви са белите братя“. В тази книжка брошура той бе изложил съвсем обективно впечатленията си от „Изгрева“ и беше дал смело определение на учени ето на Бялото Братство, като го наричаше „смело“, „радикално и истинско християнство“. Стоян Ватралски
Направи ми силно впечатление това, че Ваталски като християнин
писател
, при това сурово обективен и критичен, даваше в своето съчинение израз на хубавото, непосредственото и не търсеше съзнателно и преднамерено отрицателни страни в учението, което охотно правеха мнозина съвременници на Учителя.
Все около същото време имах и няколко интересни разговори за Учителя и с други негови състуденти - пастора Димитър Николов Фурнаджиев. Пастор Фурнаджиев беше също така изтъкнат евангелистки деятел - един буден българин от Пиринска Македония. Той бе дългогодишен представител на българския евангелизъм в световния съвет на християнските църкви в Швейцария и дълго време представител на „Българското евангелско благотворително дружество“. Това дружество издаваше известния на голяма част от българския народ вестник „Зорница“ - един от най-старите български седмичници, започнал своето просветителско дело още от турско време. Пастор Фурнаджиев беше и най-дългогодишният работник на амвона на най-голямата евангелистка църква в България „Първа евангелска църква“ в София на улица Солунска.
към текста >>
87.
Любовта, която трябва да познаем
- Георги Томалевски (1897-1988)
Може да си свещеник, военен,
писател
, учител, философ или държавник.
В любовта няма съмнение и противоречие. В нея всичко е ясно и категорично. Ако има спорове между верующите дори от една и съща религия, това показва, че те сами още не са в светлината на любовта, която изключва противоречията. Не казвам, че спорът е нещо лошо, но в Христовата, сиреч в Божията любов той става излишен. Няма никакво значение каква служба заемаш и каква роля играеш върху арената на живота.
Може да си свещеник, военен,
писател
, учител, философ или държавник.
Може да си обикновен работник или занаятчия, поставиш ли любовта като основа на твоя живот, това, което ще направиш, ще бъде благословено. Носиш ли любовта в себе си и лук да режеш, ще бъдеш по-ценен, отколкото да си възпитаник на най-големия университет, но да вършиш работата си без любов. Безлюбисто е ад. Небето ще допусне да се изредят на сцената всички теории, учения, доктрини, режими и философски течения. Идват ли те без любов, ще се провалят.
към текста >>
88.
Едно писмо на Учителя
- Георги Томалевски (1897-1988)
Учителят Беинса Дуно с
писателя
Георги Томалевски - автор съставител на тази книга, на Седемте езера в Рила
Той ще уреди добре. Ще възкреси, ще оживи и ще бъде едно стадо и един пастир на живота. Благословението на Христовия Баща отгоре да почине върху всички, които призовават Неговото Име на всяко място и време. Варна, 26 август 1917 година П. К. Дънов
Учителят Беинса Дуно с
писателя
Георги Томалевски - автор съставител на тази книга, на Седемте езера в Рила
към текста >>
89.
35. ЕЖЕДНЕВИЕТО
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Тема, достойна за перото и на най-добрия
писател
.
Обикновеното, вечно повтарящо се прозаично изпълнение на ред задължения във всички области на живота, ето какво се разбира под ежедневие, умора от отегчителни действия, низ от еднакви по съдържание дни... Замисли се над това понятие и то затрептява в някаква нова светлина. Сивият цвят изчезва, оцветява се екранът на живота с безброй багри. Отпърво те само проблясват в безпорядък и изчезват, сякаш някой се опитва да прожектира недобре обработена цветна филмова лента. Но постепенно цветовете започват да стават по-ясни, да придобиват някакви форми и ето че започва чуден цветен филм! Красотата на ежедневието!
Тема, достойна за перото и на най-добрия
писател
.
Тема, достойна и за най-гениалния художник. Как и най-обикновените действия в някой филм стават значителни и интересни, когато прозвучи красива музика, и как най-обикновеният пейзаж придобива смисъл и се обвива в някакъв ореол на вдъхновение и възторг, когато е наблюдаван от превозно средство, където внезапно прозвучават чудни звуци — симфония, цигулков концерт, голям певец — всичко се променя и пътят ти става удоволствие. Тръгвам към класната стая. С влизането се вдъхновявам от хубавите, усмихнати лица на учениците и работата става празник, не тежи времето, а всички заживяваме с нещо интересно, вдъхновяващо. Тук липсва музиката, за която споменах по-горе, но всичко е озарено от друга, по-могъща музика — вдъхновението.
към текста >>
90.
50. ОБРАЗИТЕ
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
За
писателя
— перото е инструментът на творчеството му, за ваятеля — материалът е средство за изявата му, за музиканта — инструментът, но ръката е главният фактор за изявата на всяко творчество.
Земята е всъщност една голяма лаборатория за невидимите за нашето око напреднали същества, които ваят образите в нея. Зад всеки образ от органичния и неорганичния свят стои една разумна сила, която го направлява в пътя на неговата еволюция. Ако съществата в природата са дело на по-висши интелигентности, то човекът, който е съзнателно, разумно същество, е дело на Висшия Разум, който го ръководи в еволюцията му. Бог казва на природните същества: "Направих ви с мисълта си", а на Човека Той казва: "Направих те с ръцете си". А ръцете са образът на волята, на строителната сила в природата, на Истината, която се материализира.
За
писателя
— перото е инструментът на творчеството му, за ваятеля — материалът е средство за изявата му, за музиканта — инструментът, но ръката е главният фактор за изявата на всяко творчество.
И самият човек е една жива статуя в ръката на Твореца, над която Той работи. Ще дойде ден да се завърши статуята му в материалния свят и Той ще я издигне да продължи работата си с нея в по-висшите полета на живота. Всъщност Той работи над земния човек от всички полета — астрално, ментално, причинно, едновременно, но нивото на човешкото съзнание е стигнало до тази степен, в която човек се намира в материалния свят, за да се учи най-добре. Още му е нужна школата на образите за развитието му. Време е обаче да получи обективна представа и за мислите и чувствата си.
към текста >>
91.
Жестът на брат Стоименов
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Разказах му и как
писателят
Русалиев ме слушал в операта и на другия ден ми поднесе в дома ми сбирка свои стихове и ми изрази своите почитания и любов към изкуството ми и към мен.
Изпях им арията на Джилда от операта "Риголето". И двамата ми предрекоха голямо бъдеще. — Ти би могла да отидеш за известно време на специализация в Италия! — Учителю, което ще науча тук при Вас, никъде няма да го науча на Земята... Още много неща разказах на Учителя, например за репетициите на опера "Сан Карло", за разговорите ми с техните първи артисти и пр.
Разказах му и как
писателят
Русалиев ме слушал в операта и на другия ден ми поднесе в дома ми сбирка свои стихове и ми изрази своите почитания и любов към изкуството ми и към мен.
Учителят се посмя от сърце. На следващия ден брат Христо минавал покрай салона, слизайки в града при мен. Учителят го повикал и му казал: "Небето пожела сестрата да повтори концерта на именния ми ден! " Брат Христо радостен дойде при мене и ми каза да се готвя за този концерт
към текста >>
92.
Гъбите
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Бях подарила билети на моята хазайка, сестрата на
писателя
Николай Райнов.
В операта? – Искам само да пея! Радостно ми става, като си излизам оттам, след представленията и след репетициите... Когато Венцислав Янков беше тук, Учителю, поканихме го с брат Христо на обяд. Предната вечер пях в операта "Марта".
Бях подарила билети на моята хазайка, сестрата на
писателя
Николай Райнов.
Тя беше отлична гъбарка. Все гъби донасяше в дома си. За да се отблагодари за билетите и да ме поздрави за пеенето ми, тя донесе в една тепсия много гъби и ни свари, както се хранехме на масата. Исках да ѝ кажа, че не ям такива гъби, но Венцислав ме изпревари: "Госпожо, сестра Табакова няма да яде от тези гъби, защото Учителят е казал да ядем само истинска печурка! " Тя се оскърби от намесата на Венцислав и си отиде малко сърдита.
към текста >>
93.
I. БЯЛОТО БРАТСТВО - СЪЩНОСТ, СТРУКТУРА, ИЗЯВИ В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
- Константин Златев
Всички гении на човечеството, всички велики хора, светии, адепти, всички учени,
писатели
, държавници, които спомагат за развитието на човечеството в едно или друго направление, са все служители на ВВБ.
В съответствие с езотеричното познание и Бялото, и Черното Братство функционират и се изявяват съгласно известни закони и правила, които са еднакво меродавни и за двете ложи. В Словото на Учителя Петър Дънов Великото Всемирно Братство (ВВБ) е характеризирано като "велик всемирен организъм от съвършени, високо напреднали същества." "Когато ние говорим за ВВБ, подразбираме онази йерархия от разумни същества, които са завършили своята еволюция милиони и милиарди години преди хората и сега направляват целия Космос. Те го направляват, защото сами са взели участие в неговото създаване, под прямото ръководство на великия Божий Дух. ...Всички вкупом представят великия Космичен Човек....В своята велика самоотверженост тия любящи служители на Бога сами слизат на земята в човешка форма, за да помагат на хората. Те постоянно изпращат свои посланици на земята в една или друга форма.
Всички гении на човечеството, всички велики хора, светии, адепти, всички учени,
писатели
, държавници, които спомагат за развитието на човечеството в едно или друго направление, са все служители на ВВБ.
... Христос. се нарича Глава на ВВБ." Учителят П. Дънов нарича членовете на ВВБ "съвършени същества" и продължава разкриването на същността им по следния начин: "(Те) са несравнено по-напреднали и от най-гениалните човеци на земята, защото са излезли много по-рано от хората от Първото Начало. Всички те са минали по известен път на развитие под ръководството на Божия Дух и са достигнали до тази степен на развой, на която сега се намират." "Дейността на тези същества е така хармонично разпределена, че всяко от тях знае кога, как и какво да работи.
към текста >>
94.
II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ
- Константин Златев
От техните среди най-изявени са: Георги Томалевски - изтъкнат
писател
-есеист, физик; Георги Радев - философ; Борис Николов - естественик; д-р Методи Константинов - също философ.
Следващата особено важна стъпка в развитието на ББ е създаването на селището "Изгрева". То е плод на идеята за експериментиране на братския живот, поддържана от студентското ядро в движението. Към тази група принадлежат голям брой студенти, предимно от Софийския университет "Св. Кл. Охридски". Те са жадни за всичко ново и необикновено и излъчват неотразима енергия.
От техните среди най-изявени са: Георги Томалевски - изтъкнат
писател
-есеист, физик; Георги Радев - философ; Борис Николов - естественик; д-р Методи Константинов - също философ.
От началото на 20-те години на ХХ в. към тях се присъединява и Боян Боев - учил философия в Германия, след това ученик на д-р Рудолф Щайнер, родоначалника на антропософията, който в края на десетилетието започва да изпълнява функциите на личен секретар на П. Дънов. Идването на подобни хора в Братството е показател за авторитета на движението по онова време и служи като стимул за възникването на нови организационни форми. Голямата цел, която бива преследвана с изграждането на "Изгрева", е той да бъде превърнат в "школа на братското сдружаване, в която човек да превъзмогне и завладее низшата си природа и пробуди Божествената душа в себе си за бъдещата работа". Основни занимания на обитателите са трудът за общото благо и за личното самоусъвършенстване.
към текста >>
От средите на
писателите
най-популярни последователи на П.
То е учение, което носи спокойствие на сърцето, носи светлина на ума, обнова на душата и сила на духа." И тъй, Учителят на Бялото братство Петър Константинов Дънов (Беинса Дуно) си заминава от този свят на Стефановден (според новия църковен стил) в самия край на бурната и съдбоносна 1944 г., оставяйки основаното от него движение без водач и обединителен център. Скоро секва активният живот на белите братя и сестри, спират техните изяви в обществото, а процесът е довършен от "на- родно-демократичното" правителство на БКП (под прикритието на ОФ) - партията изтребителка, морален и физически убиец на цвета на българската интелигенция след Втората световна война. За придобиване на по-пълна картина за ББ от онези времена е необходимо да се знае кои и какви са неговите членове. Съхранените данни са оскъдни, но все пак създават известна представа в това отношение.
От средите на
писателите
най-популярни последователи на П.
Дънов са Мара Белчева, Георги Томалевски и Георги Радев. Измежду медиците - преди всичко прочутият народен лечител Петър Димков, както и д-р Георги Миркович и Михаил Стоицев. Философи: д-р Методи Константинов, Боян Боев, Ангел Томов. Между политиците (по-скоро - замесен в политиката) не може да не споменем Любомир Лулчев (противоречивите оценки за него се дължат повече на недобра информираност, отколкото на обективност). Xудожници: гениалният Борис Георгиев (рисувал портрети не само на П.
към текста >>
95.
VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа
- Константин Златев
В началото на ХХ век бележитият руски
писател
-реалист Максим Горки възкликна: "Човек - това звучи гордо!
Етическата система на Учителя П. Дънов се изгражда върху основополагащото становище, че човекът е най-голямата ценност на единния живот. Неговият морален свят притежава редица добродетели: правда, скромност, истинност, чистота, любов, братство, трудолюбие. Човекът сам е господар на съдбата си, сам е ковач на своето щастие или нещастие. Той е подвластен на закона за прераждането и така от един живот към друг върви по пътя на духовното усъвършенстване.
В началото на ХХ век бележитият руски
писател
-реалист Максим Горки възкликна: "Човек - това звучи гордо!
" В тази наглед простичка фраза учението на ББ влага определен смисъл, изразен по следния начин от Учителя П. Дънов: "За да се удостои човек с това име, той трябва да съдържа в себе си четири неща: той трябва да бъде богат, той трябва да бъде силен, той трябва да бъде умен, той трябва да бъде добър. Богат човек е само оня, който има богата душа, богато сърце и силна воля. Само човек, който служи на Бога, е в пълния смисъл на думата богат. Силен е само човекът на Любовта, човекът на Истината.
към текста >>
96.
VIII. Гносеологията на Петър Дънов
- Константин Златев
Ако търсите книги за четене, намерете книгите на най-знаменития
писател
, на най-красноречивия проповедник.
Но аз ви казвам, че човек е нещо повече от това, което мисли." Учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов защитава тезата, че постигането на знанието е немислимо без богат морален живот, без чистота на преживяванията, без наличност на добродетели. В крайна сметка истинското знание предполага поставянето като жизнена цел на един висок идеал, на една индивидуална мярка, която да осмисли живота и да го насочи по пътя на съвършенството: "Прилагай високия идеал навсякъде в живота си! " (курсивът мой - К. З.).
Ако търсите книги за четене, намерете книгите на най-знаменития
писател
, на най-красноречивия проповедник.
Ако искате да посетите някоя художествена галерия, идете в изложбата на най-видния художник. Не трябва ли да разглеждаме и обикновени картини? Такива картини срещаме всеки ден в живота си... Ако правите избор на картини по високия идеал, една картина е достатъчна. Тя трябва да бъде произведение на най-великия художник, на художник с висок идеал. Когато избирате приятел, спазвате пак същия закон: ще изберете най-умния, най-интелигентния, най-добрия.
към текста >>
97.
III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО
- Константин Златев
Според християнския
писател
Тертулиан от периода на ранната Църква: "Душата на човека по природа е християнка", сиреч вярата в Бога е заложена дълбоко в недрата на нашата безсмъртна същност.
Пречистването предполага и това, човек да си постави за изпълнение високи цели пред своето духовно израстване. Обръщането към Бога не може да бъде осъществено, ако личността не премине през кризата на катарзиса. Тя съдържа в себе си преосмислянето на целия жизнен път - категоричното отхвърляне на остарялата ценностна система (характерна за инволюционния път на душата) и възприемането на нова, възходяща, еволюционна. И в пречистващия огън на тази вътрешна трансформация неизбежно се ражда образът на Всевишния. В Неговото лице трескаво променящият се човек открива своя Небесен Родител, Първата Причина на всичко съществуващо, Извора на вечната Космическа Любов.
Според християнския
писател
Тертулиан от периода на ранната Църква: "Душата на човека по природа е християнка", сиреч вярата в Бога е заложена дълбоко в недрата на нашата безсмъртна същност.
От лоното на Твореца се спуска ярък животворящ лъч, докосва човешкото сърце и в него лумва със златист блясък пламъкът на пресътворението. За резултатите от това знаменателно мистично събитие Учителят на ББ у нас свидетелства: "Който има връзка с Бога, той се приближава към Великия Център на живота и затова се изпълня с Мир, със Светлина и Радост, а който няма такава връзка, той се отдалечава от този Център и живее в съмнение, в тъмнина, в обезсърчение, разочарование и т. н." 2) Покаяние Покаянието зависи от самия човек. За него Учителят П.
към текста >>
98.
VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ
- Константин Златев
В своето безсмъртно произведение "Алексис Зорбас" великият гръцки
писател
Никос Казандзакис (предлаган четири пъти за Нобелова награда за литература; и четирите пъти удостояването му с това най-високо признание е осуетено от управляващата по онова време в Гърция военна хунта) обобщава философско-езотеричното предназначение на физическия свят в рамките на едно кратко изречение: "Материята съществува, за да се превърне в дух!
Движенията на Паневритмията не са изморителни, а представляват плод на познаването на живите сили в Разумната Природа, които се пробуждат и в човешкия организъм и дават възхитителни резултати. Тъй като паневритмичните движения са придружени от специална музика, специфична за всяко упражнение, съчетанието на играта с музиката изгражда у човека паневритмична и естетическа наслада, която повдига тонуса и създава възвишено настроение. Изпълнението на Паневритмията предлага най-висок ефект, когато е масово. Тогава участникът в нея се чувства включен в един ритмичен процес, който е сякаш продължение от ритмиката на Природата и Космоса. Пътят на човешката душа е свързан с процеса на одухотворява- не на материята.
В своето безсмъртно произведение "Алексис Зорбас" великият гръцки
писател
Никос Казандзакис (предлаган четири пъти за Нобелова награда за литература; и четирите пъти удостояването му с това най-високо признание е осуетено от управляващата по онова време в Гърция военна хунта) обобщава философско-езотеричното предназначение на физическия свят в рамките на едно кратко изречение: "Материята съществува, за да се превърне в дух!
" Само геният би могъл да бъде толкова лаконичен и точен... Ако се върнем към темата за Паневритмията, трябва да отбележим, че тя има своето достойно място в грандиозния процес на трансформация на материалното в духовно. Двуизмерната форма на паневритмичния кръг е уникална, понеже в нея е проектирана спиралата на Развитието - вечния процес на пресътворение на кос- мичната необятност. В същност целият свят може да бъде сравнен с една гигантска спирала, в която се вместват като градивни елементи и се развиват безброй други, по-малки спирали. Те отразяват съществуванието на всяка обективна реалност в Битието - като започнем от най-мащабните: галактики, звездни купове, мъглявини, слънца и планети, и стигнем до всяка обособена индивидуалност, включително човешката.
към текста >>
99.
IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН
- Константин Златев
Михалчев назовава духовното общество "Бяло братство" "особено мистично движение" и се опитва да обясни неговото възникване и възход със ситуацията в България след Първата световно война: "...Войните и необикновено големите нещастия, които ги съпроводиха, раздрусаха душите на хиляди люде и семейства и създадоха благоприятна почва за разширението на окултизма и мистиката." По- нататък той добавя, че в редиците на ББ са намерили своята духовна среда значителен брой "интелигентни хора: адвокати,
писатели
, философи, естественици, гимназиални учители, видни офицери, лица от най-разнообразен калибър". Д.
Но с течение на времето настъпва радикална промяна в отношението на Д. Михалчев и според достоверни източници към края на живота си той възприел искрено идеите на Новото учение, пречупвайки ги през своя мироглед. Ето кратък обобщителен преглед на неговите разсъждения, намерили място върху страниците на сп. "Философски преглед". В самото начало на своята критична студия (значителният обем на текста ни дава основание да го дефинираме по този начин) Д.
Михалчев назовава духовното общество "Бяло братство" "особено мистично движение" и се опитва да обясни неговото възникване и възход със ситуацията в България след Първата световно война: "...Войните и необикновено големите нещастия, които ги съпроводиха, раздрусаха душите на хиляди люде и семейства и създадоха благоприятна почва за разширението на окултизма и мистиката." По- нататък той добавя, че в редиците на ББ са намерили своята духовна среда значителен брой "интелигентни хора: адвокати,
писатели
, философи, естественици, гимназиални учители, видни офицери, лица от най-разнообразен калибър". Д.
Михалчев се спира и на публикацията на друг виден философ от онова време - Ангел Томов, посветена на същата тема (анализа на А. Томов ще разгледаме по-късно) и публикувана в същото философско издание. Според Д. Михалчев разработката на А. Томов довежда читателя до заключението, че "дъ- новизмът може да бъде разбран само като съставка на голямата мистична вълна на новото време, която се характеризирала чрез растящия интерес към спиритизма и чрез настъпателното движение на теософията и на различните окултни школи и мистични общества в разните страни".
към текста >>
100.
Х. МЯСТОТО НА ДУХОВНО-КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛНА И КУЛТУРНА СРЕДА
- Константин Златев
видният евангелистки деец,
писател
и публицист Стоян Ватралски присъства на събора на Братството и публикува впечатленията си в очерк под заглавие "Кои и какви са белите братя".
Данчов (1936 г.) са посветени специални статии на Петър Дънов и Бялото братство. Учителят П. Дънов е наречен "основател на българското духовно движение "Бяло братство" и е оценен като "вдъхновен и увлекателен проповедник". Същността на самото движение е разкрита по следния начин: "Като стои върху учението на теософията, пригодено към християнството, това движение ратува за нова духовна култура, която да пресъздаде и обнови народите и цялото човечество, да ги подготви за по-възвишен живот на земята и да им обясни тайните закони, които управляват невидимите светове." В това единствено за този период представително издание включването на статии за ББ, и то с подобна оценка, означава реалното му признание като факт и явление на обществено-културния живот. През 1926 г.
видният евангелистки деец,
писател
и публицист Стоян Ватралски присъства на събора на Братството и публикува впечатленията си в очерк под заглавие "Кои и какви са белите братя".
Той смята Учителя П. Дънов за фактор от общобългарско значение, който може да бъде сравнен само с Махатма Ганди, и посочва за това две основни причини: 1) неговото силно прихватливо учение; и 2) неговите добри, предани ученици, т. е. характера, който той е възпитал у тях (Ст. Ватралски, "Кои и какви са белите братя", С. 1926, с. 25-26).
към текста >>
НАГОРЕ
