Търсене в текстове за 'Писател'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 152 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ ЗА ОКУЛТИЗМА - В. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Трудолюбиви западни писатели събраха маса стари и нови данни и успяха да изложат много окултни въпроси на език, разбираем за съвременниците.
УВОДНИ ДУМИ На запад има вече обширна окултна литература. Тая окултна литература се състои от преиздадени стари окултни съчинения, от проучвания религиите и културата на древните източни народи, от изложения на опитни (особено психически) изследвания в наше време и пр. Трудолюбиви западни писатели събраха маса стари и нови данни и успяха да изложат много окултни въпроси на език, разбираем за съвременниците. Заслугите на западноевропейската окултна литература са безспорни, но те остават предимно теоретически. Западните окултисти изследваха подробно древния свят, описаха много области от невидимата част на вселената, но те не успяха да приложат окултните истини за подобрение на живота. Техните изследвания и съчинения, ценни сами по себе си, останаха достъпни само за тесен кръг хора. Това има дълбоки причини. Върху тях тук няма да се спираме.
към текста >>

2. НАУКА И МЕТАФИЗИКА - Ст. К-в Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Не е лесно може би при днешните суетни условия на живота, при които сме заставени да живеем, да приложим едно учение на абсолютно безкористие, което според основателните понякога думи на някои писатели – може да се схване и приложи само от хора, които живеят далеч от житейската суета.
Ние сме до известна степен отраснали и възпитани в духа на преобладаващото днес, ограничено материалистично разбиране на живота. Но същевременно дълбоко у нас ние чувствуваме да се пробужда нещо ново, което иска да преодолее тия граници, ново, което засега често намираме отразено в мистичната литература на изтока. – И ние наистина, особено при изключителните условия в България, като че ли сме заставени, както някои се изразяват, да примирим в себе си и после вън от себе си изтока с запада. А това не е малка работа, защото тук се пресрещат разбиранията и наследеният опит на вековни култури. Не е лесно да се примирят по един естествен и последователен начин ограничения материализъм на запада със свръхидеализма на изтока. Не е лесно може би при днешните суетни условия на живота, при които сме заставени да живеем, да приложим едно учение на абсолютно безкористие, което според основателните понякога думи на някои писатели – може да се схване и приложи само от хора, които живеят далеч от житейската суета. Ние сме поставени днес при изключителни исторически, културни и езотерични условия. С нас може би се приключва един исторически цикъл и се разкриват хоризонтите на друг нов и за да бъде нашето външно и вътрешно светоразбиране пълно, трябва да имаме една поне най-обща представа за условията и състоянието, в което се намира човечеството и по-специално ние днес. * * * Нашият общ живот е тясно свързан и с въпроса за новото учение и други сходни нему учения. Преди всичко ние сме родени от „православни" родители и кръстени от православната „черква". Но православната черква не можа да задоволи нашите растящи духовни нужди и затова днес ние сме вече изгубени за нея, както и тя за нас.
към текста >>

3. ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Като външно проявени засега признаци на това, можем да вземем следните: в науката – теорията за относителността на немския физик Айнщайн, във философията – интуицията като нов познавателен метод, прокламирана от френския философ Бергсон; в религията – новите мистични и окултни движения ; в литературата – големият интерес към писатели като Рабиндранат Тагор, Достоевски, Толстой и др.
Телесно и душевно – в светлината на окултната наука (Начална статия) За непредубедения историк, безспорен факт е, че в духовното развитие на съвременното човечество се откриват нови хоризонти, непредвиждани до недавна почти от никого. Като външно проявени засега признаци на това, можем да вземем следните: в науката – теорията за относителността на немския физик Айнщайн, във философията – интуицията като нов познавателен метод, прокламирана от френския философ Бергсон; в религията – новите мистични и окултни движения ; в литературата – големият интерес към писатели като Рабиндранат Тагор, Достоевски, Толстой и др. Ние не смятаме никого от тях като пълен изразител на новото, но мислим, че всички те взети заедно, набелязват вече характерните черти на новия духовен мироглед който, да се изразим с думите на един съвременен философ, „ще задоволява от една страна изискванията на разума и от друга потребността на сърцето". И единственият възможен синтетичен път за постигането на това, както сме казвали и други път, мислим, е правилно разбраната окултна наука. В настоящата статия ние ще разгледаме, какви опитни възможности разкрива тя за съвременната психология която, до голяма степен с право иска да бъде основа на всички други духовни науки. – Ние оставяме засега химията, физиката, ботаниката, зоологията и т.н. настрана, едно защото фактите, които те са установили са безспорни и второ – колкото се отнася до техните обобщения и теории, които често имат претенцията за безспорност, повдигат винаги въпроси, свързани с тоя за границите и възможностите на човешкото познание – проблем, в основата си чисто психологически.
към текста >>

4. ЗВЕЗДНИ СКАЗАНИЯ - Cis moll Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Това е въпросът, който трябва да залегне в главите на днешните мислители, духовници, писатели, социолози и политици.
ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН От ІІ-та половина на 19 ст. в областта на философията се забелязва един хаос, който цари не само във философските системи, но и в целокупния духовен живот, изразен в моралния упадък на религия, изкуство, социология, икономика, политика. Къде се корени тоя хаос и декаданс? Това е въпросът, който трябва да залегне в главите на днешните мислители, духовници, писатели, социолози и политици. От всички се чувствува, че трябва нещо ново да се внесе във философия, наука, религия, изкуство. Нови методи, нова насока е нужна по пътя на човешкото развитие. Такива новатори се явяват вече във всички области. Този философски хаос, създаден от интелектуализма на 19-то столетие, който продължава и днес, е вече към своя край и се заменя с нова философска система. През разните епохи са господствували различна системи, които са застъпвали ту една страна на целокупния душевен живот, ту друга.
към текста >>

5. КНИГОПИС Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Безспорни са истините, що съдържа писмото на известния руски писател Горки.
„ВЪЗМУЩЕНИЕТО НА РОБИТЕ” Получихме в редакцията една изрезка от сп. „Полярна Звезда", в която е поместено едно писмо на Максим Горки до ония, които се възмущават и страхуват от положението, създадено в Русия след революцията. Писмото е старо, писано близо преди пет години, но сега „Полярна Звезда'" му дава място в своите колони. Изказваме нашето мнение по въпроса, без да цитираме цялото писмо ономува. който е пратил изрезката и на всички, които биха се заинтересували по тоя доста жизнен въпрос на нашето време. Безспорни са истините, що съдържа писмото на известния руски писател Горки. Така е, насажданата от векове ненавист в народната душа, намери един ден израз в едно кърваво отмъщение, което в Русия биде осветено като един общонароден акт, като един величав щурм, подет от милионите човеци, които повтаряха, че след утихването на тоя ураган, ще изгрее тяхното щастие. Ония, които са били гледани с очите на презрението, ония у които се е пораждало чувство на яд, на завист и мъка заради разкоша, в който живееха фамилиите на техните помещици, всичкото това множество от хора, както казва сам Горки, днес е превърнато на хищен звяр, който разкъсва, разрушава и мачка. Това е така и без Горки да ни го каже. Ние знаем, че войните, грубите стълкновения, революции и пр., носят най-добрите случаи, когато въстава звярът у човека, ненаситните очи на когото дирят само кръв, това не може да се оспорва, но въпросът има и една друга страна. Нея никой не засяга.
към текста >>

Има една деликатна пружина в машината на човешкия живот, до която никога не се доближава ръката на изследователя, нито на социолога, дори и на съвременния писател-мислител.
Така е, насажданата от векове ненавист в народната душа, намери един ден израз в едно кърваво отмъщение, което в Русия биде осветено като един общонароден акт, като един величав щурм, подет от милионите човеци, които повтаряха, че след утихването на тоя ураган, ще изгрее тяхното щастие. Ония, които са били гледани с очите на презрението, ония у които се е пораждало чувство на яд, на завист и мъка заради разкоша, в който живееха фамилиите на техните помещици, всичкото това множество от хора, както казва сам Горки, днес е превърнато на хищен звяр, който разкъсва, разрушава и мачка. Това е така и без Горки да ни го каже. Ние знаем, че войните, грубите стълкновения, революции и пр., носят най-добрите случаи, когато въстава звярът у човека, ненаситните очи на когото дирят само кръв, това не може да се оспорва, но въпросът има и една друга страна. Нея никой не засяга. Има една деликатна пружина в машината на човешкия живот, до която никога не се доближава ръката на изследователя, нито на социолога, дори и на съвременния писател-мислител. Това е въпросът за причините на всичко онова, от което ние знаем да се възмущаваме, онова голямо човешко зло, заради което са написани много томове книги. Нека сега разгледаме предложения на тая изрезка пример за руската действителност. Някога, когато над светлинна на руската душа се беше разперила тъмната птица на царския режим, когато всякакъв напън за прогрес и светлина се задушават с царските нагайките, тогава действително царуваше едно зло и това зло нямаше да секне и до днешен ден, ако дойдеше днешното зло – чудовищното кърваво отмъщение. Ония, на които тогава беше добре (това добре е от тяхно гледище), когато се видеха отдолу в своята борба, когато върху тях премина жестокият валяк на бунта, започнаха да пишат писма на Горки, да апелират за човещина, да говорят за Христа. Ако някога на тях са продумаше за Христос, но не за оня, когото те имаха изписан по своите катедрали, а за живия Христос в човека, който вседневно бива разпъван, тогава тия думи щяха да събудят насмешка, презрение, или пък ругатни.
към текста >>

Разберете ме, най-ужасното не е че се бие, но че не може да не се бие, не дето не се събужда милост, но че не може да се събуди; как можете да търсите милост от едно сърце, в което сте посели мъстта"... Може би нескромно, но от един писател, какъвто е Горки, очаквахме нещо повече.
По същия начин сигурно приемат Христа и господарите на днешния ден в Русия, па и навсякъде тия, които смятат, че властта, що държат в своята ръка, е несъкрушима, вечна. Това, което Максим Горки изтъква в своето писмо, е вярно; то е факт, обаче той на много места подчертава една стара, отживяла мисъл, срещу която вече въстават новите хора, срещу която има отпор в човешката душа. На едно място той пише така: „Вие живеехте без да се запитвате, кой ви дава възможност да живеете, коя е силата, що ви подържа"... На друго място: „Човек, когото бият, без друго ще си отмъсти рано или късно. Това е ясно. Нещо повече, това е справедливо. Разберете ме, най-ужасното не е че се бие, но че не може да не се бие, не дето не се събужда милост, но че не може да се събуди; как можете да търсите милост от едно сърце, в което сте посели мъстта"... Може би нескромно, но от един писател, какъвто е Горки, очаквахме нещо повече. Тези, па и много още неща в писмото му не ще направят нищо по-добро в окървавената му родина. Мнозина, които са захапали кървавия нож на отмъщението, ще намерят някакво оправдание в думите на писателя и тогава вместо нещо по-добро, повече кръв ще се пролее, повече престъпления ще се извършат на земята. Ролята на тия, които смятат, че могат да кърмят с духовна храна душата на един народ, е да кажем най-полезното, най-доброто в даден момент. Ако една ръка се вдигне под подстрекателството на някого и вземе една невинна жертва, тогава тежка е участта на тоя, що я казва. Това мнозина от нас не вземат в съображение, обаче то е един закон, който за ония, що гледат през пáрите на кръвта и дима на отмъщението се явява отпосле като едно необяснимо страдание, като едно несправедливо нещастие в техния живот.
към текста >>

Мнозина, които са захапали кървавия нож на отмъщението, ще намерят някакво оправдание в думите на писателя и тогава вместо нещо по-добро, повече кръв ще се пролее, повече престъпления ще се извършат на земята.
На едно място той пише така: „Вие живеехте без да се запитвате, кой ви дава възможност да живеете, коя е силата, що ви подържа"... На друго място: „Човек, когото бият, без друго ще си отмъсти рано или късно. Това е ясно. Нещо повече, това е справедливо. Разберете ме, най-ужасното не е че се бие, но че не може да не се бие, не дето не се събужда милост, но че не може да се събуди; как можете да търсите милост от едно сърце, в което сте посели мъстта"... Може би нескромно, но от един писател, какъвто е Горки, очаквахме нещо повече. Тези, па и много още неща в писмото му не ще направят нищо по-добро в окървавената му родина. Мнозина, които са захапали кървавия нож на отмъщението, ще намерят някакво оправдание в думите на писателя и тогава вместо нещо по-добро, повече кръв ще се пролее, повече престъпления ще се извършат на земята. Ролята на тия, които смятат, че могат да кърмят с духовна храна душата на един народ, е да кажем най-полезното, най-доброто в даден момент. Ако една ръка се вдигне под подстрекателството на някого и вземе една невинна жертва, тогава тежка е участта на тоя, що я казва. Това мнозина от нас не вземат в съображение, обаче то е един закон, който за ония, що гледат през пáрите на кръвта и дима на отмъщението се явява отпосле като едно необяснимо страдание, като едно несправедливо нещастие в техния живот. Тоя закон в живота, законът за вечната правда, всеки от нас може да опита. Та ние и без това го изпитваме върху нашия гръб, но не знаем само откъде идва.
към текста >>

Ами един писател, един мислител, по що се отличава от всеки обикновен човек?
Това мнозина от нас не вземат в съображение, обаче то е един закон, който за ония, що гледат през пáрите на кръвта и дима на отмъщението се явява отпосле като едно необяснимо страдание, като едно несправедливо нещастие в техния живот. Тоя закон в живота, законът за вечната правда, всеки от нас може да опита. Та ние и без това го изпитваме върху нашия гръб, но не знаем само откъде идва. Ако застанем на Мойсеевия принцип на отмереното отмъщение, тогава къде е краят на човешката лудост? Ще отговорят, че за края не се грижим. Ами един писател, един мислител, по що се отличава от всеки обикновен човек? Не ли по това, че той гледа по-далече в бъдещето на човешкия живот и линиите, които той му чертае в своето творчество, не целят ли да дадат ония основни насоки, по които ще се излезе от вечното колело на борбите и отмъщенията! Докъде ще се иде по тоя път? Разсъждавайки по същите мерки на ума, тогава ще кажем, че сега се гради едно ново отмъщение, т.е. гради се кървавото право на тия, които днес са отдолу. Да отречем смените в живота не можем, защото те стават – ние гледаме това.
към текста >>

Един писател трябва да види по-далече от оня, който държи нагайката в ръка.
Да отречем смените в живота не можем, защото те стават – ние гледаме това. Да приемем като върховен закон закона на неотмъщението, закона на братството, това на нашите съвременници се вижда глупаво, безинтересно. Тогава нашият живот не прилича ли на глупав, пиян перпетуум-мобиле, на вечна вражда, заради някакво парче земя, в което утре ще легне нашият труд? Ние питаме къде са заслугите на ония, които се наричат народни учители, бележити мъже, на които даже приживе издигат паметници, къде са заслугите на божиите служители, на високите камбанарии, на тамяна, който се е изпушил от 2000 години? Не към отмъщение и разплата трябва да се насочва душата на народа, която мяза на детска душа, защото може да се възпитава. Един писател трябва да види по-далече от оня, който държи нагайката в ръка. И ако тоя писател, мислител, философ, според вечната наука за душата, не е направил поне едно най-малко, микроскопическо добро, ако той не е отвърнал поне един тиранин от неговата жертва, тогава разхлабено и глухо ще стенат струните на неговата лира, гласът ù не ще се отекне в душата на бъдните векове, а неговите книги ще стоят захвърлени, както повреденото ръждясало рало и върху тях ще се натрупва прахът на дългото, мъртво забвение. За човека е възможно да прояви своята висока природа и в най-трудните, най-изключителните минути на своя живот. Никога не е прав оня, който казва че няма място за милост в душата на човека, „оня, у когото е посята в сърцето милостта". Това осакатява представата ни за човека. Това не е истина, колкото нескромно да е, ще кажем, че е едно заблуждение, па макар да го е казал Горки, па макар някой император да го казва, даже някой ангел да ни го каже.
към текста >>

И ако тоя писател, мислител, философ, според вечната наука за душата, не е направил поне едно най-малко, микроскопическо добро, ако той не е отвърнал поне един тиранин от неговата жертва, тогава разхлабено и глухо ще стенат струните на неговата лира, гласът ù не ще се отекне в душата на бъдните векове, а неговите книги ще стоят захвърлени, както повреденото ръждясало рало и върху тях ще се натрупва прахът на дългото, мъртво забвение.
Да приемем като върховен закон закона на неотмъщението, закона на братството, това на нашите съвременници се вижда глупаво, безинтересно. Тогава нашият живот не прилича ли на глупав, пиян перпетуум-мобиле, на вечна вражда, заради някакво парче земя, в което утре ще легне нашият труд? Ние питаме къде са заслугите на ония, които се наричат народни учители, бележити мъже, на които даже приживе издигат паметници, къде са заслугите на божиите служители, на високите камбанарии, на тамяна, който се е изпушил от 2000 години? Не към отмъщение и разплата трябва да се насочва душата на народа, която мяза на детска душа, защото може да се възпитава. Един писател трябва да види по-далече от оня, който държи нагайката в ръка. И ако тоя писател, мислител, философ, според вечната наука за душата, не е направил поне едно най-малко, микроскопическо добро, ако той не е отвърнал поне един тиранин от неговата жертва, тогава разхлабено и глухо ще стенат струните на неговата лира, гласът ù не ще се отекне в душата на бъдните векове, а неговите книги ще стоят захвърлени, както повреденото ръждясало рало и върху тях ще се натрупва прахът на дългото, мъртво забвение. За човека е възможно да прояви своята висока природа и в най-трудните, най-изключителните минути на своя живот. Никога не е прав оня, който казва че няма място за милост в душата на човека, „оня, у когото е посята в сърцето милостта". Това осакатява представата ни за човека. Това не е истина, колкото нескромно да е, ще кажем, че е едно заблуждение, па макар да го е казал Горки, па макар някой император да го казва, даже някой ангел да ни го каже. Човек има в душата си мярката за истината.
към текста >>

Вярва ли писателят в царството на свободата, на правдата или не.
Едните, защото не желаеха да отпуснат своите роби, а другите, защото в душата им се бе набрала една омраза, което те трябваше да изразят в нещо. Днес, след като Толстой напусна Русия, на земята стана трагедията и не е по-добре нито на едните, нито на другите. Това е, защото не Толстой, а една върховна правда говореше чрез устата на Толстой. Накрая Максим Горки завършва писмото си така: „Но има в страната и една друга сила, една светла сила, въодушевена от една велика мисъл, вдъхновена от ослепителната мечта за едно царство на правдата, на свободата, красотата... Ала каква полза, любезна Госпожо, да се описва с думи красотата и величието на морето томува, който няма очи, за да ги види! " Не е ясно. Вярва ли писателят в царството на свободата, на правдата или не. Ако не вярва, ако мисли, че трябва да се ходи по тоя страшен път на братоубийствено изтребление, тогава горко на Горки; ако ли пък вярва, тогава как ще се въдвори то при тоя принцип вечно на отмъщение? Защо тогава Горки да не каже своята дума за тая красота на по-малките от него? Да каже тия думи ясно, смело, пред целия руски народ, пред цялото човечество, пред Бога!
към текста >>

6. ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Американският писател Persival Lowell се опитал да прегази огъня, но тъй силно се изгорил, че лежал три седмици на легло.
I. М. dе Groot, професор в Берлинския университет. Играят в огъня и будистките жреци в Китай при нощния празник Tatsyan. Някои даже вземат в зъбите си нажежен тиган, а в другата нож и така нагазва в жаравата, последван от мъже н деца, без някой да пострада.[5] Подобни игри има и в Япония. Описани са такива игри в Токио през 1903 г., в които освен жреците е вземал участие и народът. Американският писател Persival Lowell се опитал да прегази огъня, но тъй силно се изгорил, че лежал три седмици на легло. Но за учудване, един шотландски инженер минал през огъня без повреда. В Индия през летния слънчев проврат т.н. Тапасви, също играят в огън, като предварително дълго постят, водят чист живот и спят 17 дни на гола земя. Описани са също такива игри на сектата Сойврастас в 1913 г. при Мадрас пред очите на много английски чиновници и други европейци.
към текста >>

7. ЗА СВОБОДАТА - К-в Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Той и до сега остава известен предимно като писател-художник и религиозно-философските му идеи се разглеждат само като допълнение на чисто литературната му деятелност.
РЕЛИГИОЗНОТО УЧЕНИЕ НА ТОЛСТОЙ И ОКУЛТНАТА НАУКА Литературните произведения и особено религиозно-философските възгледи на Толстой започнаха да се проучват с по-голям интерес едва след европейската война, когато във всички области на живота настъпи хаос. Търсейки нови ценности, искрените работници за обнова на живота откриха Толстой, който бе успял – в книги, в писма и в разговори – да се изкаже върху основните въпроси, които винаги са занимавали мислещото човечество. Толстой може би не е проучен още напълно и оценен правилно. Той и до сега остава известен предимно като писател-художник и религиозно-философските му идеи се разглеждат само като допълнение на чисто литературната му деятелност. За малцината обаче, които са го проучили по-отблизо и споделят неговите възгледи, не е така. За тях Толстой е ценен повече с втората половина на своята деятелност и на своя живот. Вътрешните лутания и кризата, която преживя Толстой и просветлението, което настъпи отпосле у него, ги преживяха и преживяват мнозина. Пресищането от удобствата и охолството на материалната култура и стремежа към един опростен и по-природосъобразен живот бяха изразени от Толстой с поразителна искреност и прямота. Толстой стана учител за мнозина.
към текста >>

8. ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ето какlа характеристика е дал Пол Бурже, един от най-големите френски писатели: „Аз нищо не помня, казва той, от времето да чета и пиша, но помня, когато на 5 години четях Шекспир и Уолтър Скот.
Ако тоя екстаз внезапно ги напусне, те могат силно да пострадат. Вдъхновението изобщо преобразява обикновения, всекидневния човек. И най-добрите певци не пеят всякога с вдъхновение, и най-добрите музиканти не свирят винаги еднакво божествено, и най-добрите поети не са написали своите стихове с еднакво вдъхновение. И факт е, че често самите творци на вдъхновение произведения се удивляват на своята гениалност. Преди няколко години френското списание „La revue" направило анкета между прочутите хора, да се изкажат самите тe за себе си. Ето какlа характеристика е дал Пол Бурже, един от най-големите френски писатели: „Аз нищо не помня, казва той, от времето да чета и пиша, но помня, когато на 5 години четях Шекспир и Уолтър Скот. Но в училище аз с нищо не се отличавах от другите деца, напротив, на изпит и особено на писмен изпит на зададена тема, аз бях по-долу от другите. Дори и сега на зададена тема (реч, статия) аз се чувствувам слаб и мъчно пиша, Като размишлявам върху психологията на писателите, аз намирам, че този мой недостатък е, защото съчинявам полусъзнателно. И аз трябва да насиля себе си, за да мога да се убедя, че някоя печатана вече книга е наистина мое съчинение. Аз отдавам на това обстоятелство известно значение и виждам в него едно доказателство, че „безсъзнателното" се явява като най-силната плодотворна част на нашето същество". Така говорят и поетите и музикантите за вдъхновените моменти на своето творчество.
към текста >>

Дори и сега на зададена тема (реч, статия) аз се чувствувам слаб и мъчно пиша, Като размишлявам върху психологията на писателите, аз намирам, че този мой недостатък е, защото съчинявам полусъзнателно.
И най-добрите певци не пеят всякога с вдъхновение, и най-добрите музиканти не свирят винаги еднакво божествено, и най-добрите поети не са написали своите стихове с еднакво вдъхновение. И факт е, че често самите творци на вдъхновение произведения се удивляват на своята гениалност. Преди няколко години френското списание „La revue" направило анкета между прочутите хора, да се изкажат самите тe за себе си. Ето какlа характеристика е дал Пол Бурже, един от най-големите френски писатели: „Аз нищо не помня, казва той, от времето да чета и пиша, но помня, когато на 5 години четях Шекспир и Уолтър Скот. Но в училище аз с нищо не се отличавах от другите деца, напротив, на изпит и особено на писмен изпит на зададена тема, аз бях по-долу от другите. Дори и сега на зададена тема (реч, статия) аз се чувствувам слаб и мъчно пиша, Като размишлявам върху психологията на писателите, аз намирам, че този мой недостатък е, защото съчинявам полусъзнателно. И аз трябва да насиля себе си, за да мога да се убедя, че някоя печатана вече книга е наистина мое съчинение. Аз отдавам на това обстоятелство известно значение и виждам в него едно доказателство, че „безсъзнателното" се явява като най-силната плодотворна част на нашето същество". Така говорят и поетите и музикантите за вдъхновените моменти на своето творчество. В такъв момент човек се издига над себе си, почва да мисли с един по-висш ум, в сравнение със своя всекидневен посредствен разсъдък. Това значение на екстаза и вдъхновението има отношение и към огнеиграчите, но вече в една много по-силна форма благодарение на религиозната подкладка, силната възприемчивост, голямата вяра и околната тържествена обстановка.
към текста >>

9. КНИЖНИНА Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Неговите големи заслуги като учен и писател са известни на всички любители на небето.
Козаров”, II. мъжка гимназия. Камил Фламарион На 4 юни т.г. се помина великият френски астроном Камил Фламарион. Той почина в обсерваторията Juvisy в Париж на 83 г. възраст. Неговите големи заслуги като учен и писател са известни на всички любители на небето. Кой не знае неговите L'Astronomie populaire, Uranie, La fin du Monde и пр.? С неговата смърт светът загуби един велик ратник и популяризатор на науката, а Франция – един от най-достойните свои синове. Получаване на изкуствено злато. На 4 юли 1924 г. в една от книжките на Natur wissenschaften" проф.
към текста >>

10. Списанието PDF Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Дънов „Високият идеал", придружена с хубав предговор от писателката Мара Белчева.
Bulgara Esperantisto – списание на есперанто. 8. Свобода – седмичен вестник за обнова на живота. 9. Устрем – седмичен орган на македонската младеж в България. 10. Витлеемска звезда – седмичен вестник на окултно-мистичното общество; издава се във Бургас. Преведена е на италиански език беседата на П. Дънов „Високият идеал", придружена с хубав предговор от писателката Мара Белчева. Същата беседа е преведена и на английски език в Америка. Получи се в редакцията последния брой на италианското списание за духовни науки „Luce е Ombra” – Светлина и тъмнина, в което е поместено следното съобщение: „Констатираме, че на Балканите се засилват духовните течения. Списанието „Житно Зърно” е едно ново списание, което се издава от окултната школа в София. Оттам се получи също превод от научни статии върху слънчевата енергия и статия върху естествения и индивидуален живот на човека”. Получи се в редакцията: Четиво Наука и Живот: № 16.
към текста >>

11. Списанието PDF Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Авторката е позната немска писателка.
ВЛАДИМИР СОЛОВЬОВ НА НЕМСКИ. Напоследък немците проявяват голям интерес към него. Това се вижда от факта, че през последните няколко години се преведоха на немски по-главните негови съчинения: „Богочовечество", „Духовни основи на „човека", „Оправдание на доброто", „Неделни и великденски писма" и пр. Това е признак за събуждане на един все по-голям интерес към духовните въпроси. „СВРЪХЧУВСТВЕНОТО в изкуството и митовете" от Елизе Волфрам. Авторката е позната немска писателка. В горната книга се зачеква въпросът за изворите на художественото творчество и за дълбоките истини, които се крият в много митове. Само окултизмът дава ключ за разбиране дълбокия смисъл в митовете и легендите, напр. в легендата за „Светата чаша" (Светия граал), за „Златното руно" и пр. ИНТЕРЕС КЪМ СВОБОДНОТО ВАЛДОРФСКО УЧИЛИЩЕ в Западна Европа. Този интерес расте от ден на ден.
към текста >>

12. Сини нощи – Георги Северов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Важни обаче данни за тях намираме в писателите от XV и XVI векове.
Колкото се отнася до другите раси и техните днешни останали представители, за тях ние вече споменахме по-горе. Тук му е мястото да повдигнем още един въпрос. Ако действително някога е съществувала Атлантида, която потънала, и ако Канарските, Азорските и Антилските острови, са останали от тоя материк, то естествено е, че техните жители ще са преки потомци на жителите от Атлантис. И, ако на тия острови се намират останки от това население, то може да ни бъде все таки един по-ясен образ за ония хора и цивилизацията, която някога е цъфтяла на загиналия материк, жителите на който и преживели оная страхотна трагедия разиграла се между земята, водата и небето. И действително такова туземно население, открито при откриването на самите острови, е било намерено главно в Африканските острови, от испанците и наречено от тях Гуанче или Гванче, които те побързали да унищожат, а другата част от тях се примесило с чужд елемент, тъй че днес е много трудно да се намери и изучи чистия тип Гуанче. Важни обаче данни за тях намираме в писателите от XV и XVI векове. Особено е важно съчинението на Цезар Вечели, роднина на художника Тициан: „За древните и нови дрехи на разните части на света”, снабдена с рисунки от самия Тициан. Тоя тип Гуанче даден там, представлява съвършена прилика с Американските типове: перуанци, мексиканци, флорианци и др. Когато Испанците дошли на Канарските острови, те били изненадани от факта, че туземното население от незапомнени времена знаело писменост и изучавало астрономия. У тях също бил запазен култът на прадедите, учението за задгробния живот, балсамирането на труповете, с което се приближавали до древните египтяни. Земеделието у тях било въздигнато почти в религиозен обред.
към текста >>

13. Малките величини в живота – Цв. Стайков Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Но има мнозина писатели -тънки психолози - които, без да са изучвали специално физиогномия, четат по лицето като по жива книга най-малката гримаса, един бегъл поглед, един едва доловим трепет им разкрива цял един свят, отваря им вратата за вътрешния мир на човека.
Повечето хора - съвсем несъзнателно - прилагат на практика физиогномията. Всеки един, когато иска да разбере с какъв човек има работа, неволно спира поглед на лицето му, та по израза поне да долови нещо. Често ще чуеш запр. някого да казва: „ти на тоя човек вяра не хващай, не виждаш ли какви хитри очи има - на четири играят". „Хитри очи", „играят на четири" - това са все изрази на наивния човешки опит, на наивното човешко наблюдение, което разбира се не почива на обективни и строго научни изследвания. Но има мнозина писатели -тънки психолози - които, без да са изучвали специално физиогномия, четат по лицето като по жива книга най-малката гримаса, един бегъл поглед, един едва доловим трепет им разкрива цял един свят, отваря им вратата за вътрешния мир на човека. Изобщо, за да стане човек майстор в тия науки, трябва да притежава богат психологичен опит, да има силно развита психологична интуиция. Физиогномията, заедно с останалите практични психологични науки има светло бъдеще. Тяхната голяма стойност е в психологията преди всичко, която сериозно и обективно погледнато е още в своите наченки; па и в другите области на живота и науката, започва лека-полека да се съзира от просветените умове на запад и днес уверено може да се каже, няма сериозен човек, стига да не е предубеден, който да не вижда нейната научна правдивост. И всички онези, които мислят, че преди да оправят света с празни приказки и декламации, трябва първом да разберат себе си и света в неговите дълбоки прояви, за да работят не като слепи роби на случая, а като съзнателни същества, трябва да отворят умовете си за светлината на тия науки, защото те ни водят към себе си и през себе си в света за разумна работа в него, а не за суетен шум. Г. Красотата извира от природата и слънцето, Музиката — от звездите и човешката душа, А Тайната — от морето и Бога.
към текста >>

14. Съдържание на бр. 1 Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Намираме печатана на френски трагедията на българския писател Ив Грозев - Йов, библейска трагедия в 4 действия 5.
XV, кн. 5 3. Учителска мисъл, месечно обществено-педагогическо списание, год. VIІ, 4 и 5. 4. Le Fraterniste брой 265 и 266 януари 1926 г. Намираме печатана на френски трагедията на българския писател Ив Грозев - Йов, библейска трагедия в 4 действия 5. От Натурфлософско четиво. №3 Ер Хекел - Произходът на човека в светлината на днешната наука. Превел Д-р Д. Тодоров. Предговор от Проф. Д-р Ас. Златаров.
към текста >>

15. Стихове - Gis Moll Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

в София бе за няколко дни последователката на това учение, американката г-ца Марта Рут, писателка и журналистка.
Дали ще го достигнат скоро, не знам, но безспорно е значението на техните изучвания. (Из спис. на физико-математическото д-во). БАХАИЗЪМ (наричано също Бабизъм) е религиозно учение, основано в средата на миналото столетие от Баха Улах в Персия, което е добило голямо разпространение във всички почти части на земята, дето живеят културни хора. Към средата на февруари т.г. в София бе за няколко дни последователката на това учение, американката г-ца Марта Рут, писателка и журналистка. Тя направи кратки сказки, в които изнесе основните принципи на учението. Бахаизмът се стреми да даде едно модерно, демократично и либерално религиозно схващане на съвременния човек, очистено от всички заблуждения и суеверия, вмъкнали се като догми в религиите. Всички религии в основата си учат едно - любов и служба на Единия Бог. Разликата обаче, се заключава в начина, по който това е предадено, съобразно с народа и епохата, в която великите божи пратеници, основатели на религиите са били поставени да работят. Днес вече, благодарение подготовлението, което Христовото учение направи на човечеството, последното е готово да схване една универсална и истинска религия, която да обедини всички секти и да възстанови мира между всички хора, Баха Улах твърди, че неговото учение ще изиграе тази роля и затова казва, че то има същото отношение към християнството и другите религии, каквото е отношението на плода към цвета и пъпката.
към текста >>

16. Уводни думи към окултната биология. Новите насоки в биологията – Б. Боев Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Редактирането му тази година е поето от двама известни педагогически писатели Виолино Примо и Трайко Симеонов.
27) Сп. „Детска градина", год IV, книга трета. Издава се от дружеството на учителите при софийските детски училища. Това списание е предназначено за възпитание и образование на децата в предучилищната възраст. Има два отдела: родителски и детски, Първият съдържа педагогически статии за възпитанието на детето в предучилищната възраст, а вторият има материал за деца; приказки, стихотворения, песни, игри, гатанки, пословици. Редактирането му тази година е поето от двама известни педагогически писатели Виолино Примо и Трайко Симеонов. Съдържанието прави хубаво впечатление. Уводната статия на третата книжка е „Затворникът в кулата" от Виолино Примо. В нея е прокарана следната идея. Затворникът – това е детето, живущо откъснато от живота, от природата. То трябва да влезе в близко отношение с тях.
към текста >>

17. Няколко думи за окултната биология. Новите насоки в биологията – Б. Боев Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Голяма илюзия си правят ония писатели и теоретици на изкуството, които мислят, че човешкият символизъм, в известни случаи може да надмине символиката на природата, където според тях красотата, музиката, па и всичко друго е дадено в груба, сурова и нестилизирана форма – и следователно, човешкия дух трябва, както художникът, да взема от тази голяма палитра – природата: боите, тоновете, идеите и да ги подрежда, съчетава, хармонира и облича в стройни художествени форми.
Gis Moll СИМВОЛИЗЪМ В ПРИРОДАТА И СИМВОЛИЗЪМ В ИЗКУСТВОТО Символизмът в изкуството трябва да има за идеал: постигане символиката на природата. Голяма илюзия си правят ония писатели и теоретици на изкуството, които мислят, че човешкият символизъм, в известни случаи може да надмине символиката на природата, където според тях красотата, музиката, па и всичко друго е дадено в груба, сурова и нестилизирана форма – и следователно, човешкия дух трябва, както художникът, да взема от тази голяма палитра – природата: боите, тоновете, идеите и да ги подрежда, съчетава, хармонира и облича в стройни художествени форми. Това е вярно само в случаи, когато художникът почерпва идеята на своето творение не от природата, а от естетичните царства на своя дух, тогава той търси във външния свят само форми, в които да облече своята идея. Но когато художникът иска да ни предаде красотата, която е непосредствен обект на неговото естетично съзерцание, тогава неговата творческа работа е друга. В този случай – казано на езика на естетиката – той ще ни даде красотата, пречупена през призмата на своята индивидуалност, като подчертае една или друга страна на нейното художествено битие. Явлението е аналогично с разпадането на белия слънчев лъч – прекаран през стъклената призма – в седемте цветове на дъгата. Индивидуалността на художника, бидейки в невъзможност да обгърне целокупното битие на красотата, ни дава последната в нейния колорит.
към текста >>

18. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Редица нови научни, философски и религиозни проблеми, каквито са „интуицията" на Бергсон, психоанализата на Фройд, четвъртото измерение на новата математика и физика (на което могат да се дадат различни психологически тълкувания), интересът към религиозното учение на Толстой, към психологичните романи на Достоевски, към произведенията на Рабиндранат Тагор, (а у нас в последно време твърде много се четат и книгите на известния руски писател-философ Григорий Петров).
В последно време, под влиянието на разни фактори, се заражда една нова философска дисциплина - културфилософия или философия на културата. В много отношения тя е близка до културната история и философията на историята, но не може да се изчерпи изцяло от тях. Тя иска да проникне още по-дълбоко, във вътрешния колективен дух и смисъл, както на отделните големи култури, така и на културата изобщо. - Културфилософията е една от най-интересните, но затова пък и най-трудните и комплицирани дисциплини и изисква голяма научна и житейска начетеност. Нейните проблеми започват с относителното положение на земята във вселената (доколкото можем да го знаем от астрономията и сродните ù дисциплини) - минават през всички - известни досега и тепърва откривани - геологически периоди и катастрофи и свършват с най-специалните научни и технически въпроси на нашето време... Понеже нямаме възможност да разглеждаме подробно културното състояние на западна Европа днес (това до голяма степен сполучливо е направил известният вече у нас културфилософ Освалд Шпенглер), ще кажем направо, че то, културното състояние на западна Европа, може да се характеризира с три особености: 1). Редица нови научни, философски и религиозни проблеми, каквито са „интуицията" на Бергсон, психоанализата на Фройд, четвъртото измерение на новата математика и физика (на което могат да се дадат различни психологически тълкувания), интересът към религиозното учение на Толстой, към психологичните романи на Достоевски, към произведенията на Рабиндранат Тагор, (а у нас в последно време твърде много се четат и книгите на известния руски писател-философ Григорий Петров). - Тия проблеми, ако и да не са приели още окончателно очертание, в своите крайни изводи разколебават установените в западна Европа „научен" материализъм и религиозен догматизъм и разкриват като че ли перспективите на едно ново знание. 2). Редица икономически и обществени признаци, кризата в производството, липсата на вдъхновени творци, израждане на поколението и др. показват, че жизненият темп на западноевропейската култура е намален, отгдето и възниква идеята за нейния упадък и 3). ред опити (повече или по-малко сполучливи) да се предвиди бъдещето на Европа и културното развитие изобщо. Под влиянието на тия три положения, въпросът за изтока и запада влиза в нова фаза и добива нов интерес.
към текста >>

19. Молитвата на най-чистия човек по сърце Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Човек интелигентен, който събира познания в живота, запознат с еврейската кабала и с принципите на тогавашната цивилизация и, ако би живял в наше време, щеше да минава за виден писател, философ, художник, държавник и духовен глава.
Лицето – възбледо, бяло, с нос от гърко-римски тип. Човек с естетически вкус, но без поезия и обич към природата, към възвишеното и идеалното. Човек със силна вяра, но вяра само в своя ум, с голяма надежда, но надежда само в своята сила. Има религия, но в тази религия почита, уважава само себе си. Ако влезем в неговия храм, ще намерим на първо място не образа на Исуса Христа, а неговия собствен портрет и на мястото на света Богородица, Иоан Кръстител и другите светии – наредени неговите деди и прадеди, на които той кади тамян и възнася молитви – ,,славен, велик е нашият род". Човек интелигентен, който събира познания в живота, запознат с еврейската кабала и с принципите на тогавашната цивилизация и, ако би живял в наше време, щеше да минава за виден писател, философ, художник, държавник и духовен глава. Защо Христос изважда този тип? Какво лошо има в неговата молитва? У фарисея се забелязва една философия, която е отживяла своя век – човек, който живее само с миналото, а изпуска настоящето и бъдещето: човек, който се е влюбил, като мома или момък в своя портрет, който където ходи, само него вижда. Чудно е, когато човек се влюби в своя образ! Фарисеят се обръща към Бога не да му помогне да изглади някои грапавини от неговия характер – ни най-малко – той само благодари, че не бил като другите хора: хулител, обирник, убийца, прелюбодеец.
към текста >>

20. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Взимат извадки от най-банални литературни произведения и под тях поставят имената на знаменити писатели.
Тогава не си ли струва труда да се повдигне той над тези удоволствия, чиито плодове са горчиви и отровни? Днес хората не са искрени в своите отношения. От една страна те се отнасят с крайно недоверие един спрямо друг, а от друга страна са готови да тичат подир някой авторитет, стига той да заема някое видно обществено положение и да бъде облъчен с външен блясък. Великите истини, обаче, идват в простичко външно облекло. Един интересен опит е направен в Париж, който съвсем изобличава поклонниците на авторитетите. Взимат извадки от най-банални литературни произведения и под тях поставят имената на знаменити писатели. Всичко изнасят като неиздадени ръкописи на тези автори. Самите издатели искали да направят един опит и, след като всичко било прието за чиста монета, те изявили истинското положение на работата. Чак тогава всички взели по-обстойно да преглеждат тези съчинения и видели, че те, наистина били нещо много обикновено. Та често хората приемат онези неща, които отвън са грандиозни и бляскави, а отвътре са кухи и безсмислени, а онези истини които могат да им отворят пътя към един велик живот - отхвърлят. И така, след като мине през всичките идеали, които ще го ползуват, но няма да го задоволят всецяло, човек трябва да дойде до въпроса за духовните принципи на човечеството.
към текста >>

21. РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Като писател, той няма равен на себе си; той е забележителен като велик художник.
Устата доста малка и нежна, правилно очертана, с малко подигнати ъгли; устните тънки, твърди и гладки; брадата малко четириъгълна, прекрасно очертана. Бузите добре очертани; кожата на лицето мека, тънка и гладка с матов цвят; косата тънка, къдрава, кестенява, със златист оттенък. Гласът му - пластичен, звучен; походката му плавна с достойнство, която внушава уважение. Тези черти показват човек, умствените способности на когото го издигат в първите редове. Отличава се с необикновени способности, проницателен ум, богато въображение, със смели и дълбоки идеи. Като писател, той няма равен на себе си; той е забележителен като велик художник. Благородното му и нежно сърце е всякога пропито с меланхолия и тъга. Той. е изкусен дипломат, забележителен държавен мъж; има големи политически планове и обширни замисли; партизанин на мъдрата, широка и честна политика, той не одобрява и презира низките средства и околните пътища. Надарен с силна воля, той е непоколебим в своите мнения и принципи. Ревниво пази своята независимост и обича свободата. Той не обича да ласкае, имайки съзнание за своето достойнство и заслуги; пред никого не превива гръб.
към текста >>

22. Списанието PDF Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Дънов, с предговори от писателката Мара Белчева и от Д-р К.
КНИГОПИС Започва да излиза на есперанто библиотека „NOVA KULTURO”, която си е поставила за задача да издаде на есперанто някои от беседите на Учителя и по такъв начин да запознае света с основните принципи от учението на Всемирното Бяло Братство. През първата си годишнина библиотеката ще даде следните номера: 1. La Alta Idealo (Високия Идеал) - беседа от Учителя П. Дънов, с предговори от писателката Мара Белчева и от Д-р К. Паскалев под заглавие „Новата Култура иде! " 2. La Granda Lego (Великия Закон), от П. Дънов. 3. Kiuj ka| kiay estas la blanka| fratoj?
към текста >>

23. ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ - Л. Лулчев Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Това може да се наблюдава, както в самия живот, така и в произведенията и на най-реалистичните писатели.
Това иде отвътре, от душата. Но проявата на душата се чувствува и в тъкмо противоположните обществени среди. Някои мислят, че така наречените широки маси не чувствуват душата, че те са увлечени само от външни интереси, че живеят повърхностен душевен живот. Всъщност далеч не е така. Този, който отиде всред масите, ще види, че няма човек, който да не жадува за красивия мир на душата, който да не я търси в хората, който да не иска, поне в някои минути на просветление, да живее за душата. Това може да се наблюдава, както в самия живот, така и в произведенията и на най-реалистичните писатели. При старото разбиране на труда, животът ни е неестествен, защото тогаз пречим на този вътрешен мир да се прояви. В това отношение, новото разбиране е в хармония с човешката природа, понеже дава възможност на този вътрешен мир да де прояви. Път към интензивен вътрешен живот. „Дето се изявява Първото Начало, то винаги носи ново със себе си." Учителят Познание за Първото Начало, за Великото в света човек добива дотолкоз, доколкото Го проявява чрез своята дейност При новото разбиране на труда това става възможно, защото тогаз човешкото съзнание работи в едно по-високо поле. Човек тогава преживява такова състояние на радост и вдъхновение, каквото по-рано не е имал.
към текста >>

24. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

- Да, това е несменно, но нека ми бъде позволено и мен да кажа, като онзи американски писател, че „Бронтозоуруса" се състои от едно парче кост и 600 бъчви гипс[7].
има диаметър, който е равен на около 30 см. Представете си сега една микроба с величина 2 микрона, която е проникнала в кожата на нашето тяло на около 1/14, 1/15 от мм. Допуснете, че тая микроба прави своите наблюдения, вади своите заключения за периодическите гръмотевични удари (на сърцето) и страшните необясними шумове (на дробовете) и вие ще имате математическите съотношения, точно запазени (от) един съвременен геолог, който изследва най-дълбоката земна шахта, пробита в земните пластове от около 2300 м. и прави своите научни умозаключения. Разбирам, ще ми възразят, че са наблюдавани и планини, и реки, и пластове земни при някои дислокации. - Да, това е несменно, но нека ми бъде позволено и мен да кажа, като онзи американски писател, че „Бронтозоуруса" се състои от едно парче кост и 600 бъчви гипс[7]. С туй ние, нито искаме, нито можем да оспорим значението на официалната наука, но все пак мислим, че трябва да се очертаят правдиво нейните граници, за да се знае де свършват „обективно" констатираните факти и откъде започват „научните мнения", които за съжаление, тъй често са противоречиви и следователно, стоят еднакво далеч от същинските причини - и затова и тъй често се изместват едно от друго. Възможно ли е предсказване на землетресенията? Като правим това малко набързо и непълно, но крайно необходимо отклонение, за да подчертаем съществената разлика между мнението на учения - независимо от коя степен е той - и самите факти, ние пристъпяме км съществения въпрос на нашата статия - възможни ли са предсказания на землетресенията'' Много естествено е, че преди да се сложи този въпрос, требва да бъде раз-гледан друг - едно по-пълно описание, донякъде и обяснение на по-близките и далечни причини, които предизвикват землетресенията и след туй чак вече да се сложи логически въпросът и изхождащи от тях да се направи заключението. Но за нас отговорът на този въпрос е очевиден, необходим и доказан, и ние мислим, че ще е достатъчно да бъде само констатиран обективно, за да се налучкат, тъкмо изхождайки от него, ония причини и явления, които са съществени, които предхождат и които следователно могат да ни дадат опорна точка на едно предсказание. Необходимо ли е то?
към текста >>

Без да гледаме на чисто практическата полза от подобни предсказания, ние смятаме и като съществен белег на една научна дисциплина тъкмо фактът, че тя от наблюдавани явления може да предскаже последиците[8] - само тогава е и стройно закономерна логически свързана дисциплината - в противен случай тя ще бъде само една регистрация, чисто описателна хроника на сбития, наредени по време и пространство, без никаква връзка[9]... Обяснения на явленията с случайности и съвпадения сочи само за нелогичност.
Възможно ли е предсказване на землетресенията? Като правим това малко набързо и непълно, но крайно необходимо отклонение, за да подчертаем съществената разлика между мнението на учения - независимо от коя степен е той - и самите факти, ние пристъпяме км съществения въпрос на нашата статия - възможни ли са предсказания на землетресенията'' Много естествено е, че преди да се сложи този въпрос, требва да бъде раз-гледан друг - едно по-пълно описание, донякъде и обяснение на по-близките и далечни причини, които предизвикват землетресенията и след туй чак вече да се сложи логически въпросът и изхождащи от тях да се направи заключението. Но за нас отговорът на този въпрос е очевиден, необходим и доказан, и ние мислим, че ще е достатъчно да бъде само констатиран обективно, за да се налучкат, тъкмо изхождайки от него, ония причини и явления, които са съществени, които предхождат и които следователно могат да ни дадат опорна точка на едно предсказание. Необходимо ли е то? - Разбира се. Без да гледаме на чисто практическата полза от подобни предсказания, ние смятаме и като съществен белег на една научна дисциплина тъкмо фактът, че тя от наблюдавани явления може да предскаже последиците[8] - само тогава е и стройно закономерна логически свързана дисциплината - в противен случай тя ще бъде само една регистрация, чисто описателна хроника на сбития, наредени по време и пространство, без никаква връзка[9]... Обяснения на явленията с случайности и съвпадения сочи само за нелогичност. Колкото един човек е по малокултурен, толкова явленията, които го заобикалят, му се струват като по-разкъсани, следващи без всякаква връзка, цел и закономерност; и обратното - едно будно висше съзнание може да открие от падащата при краката му ябълка великия закон на небесната механика, която кара милиарди слънца и вселени да описват своите орбити едно около друго. Оттам и мисълта, че свързването на отделните факти в закономерни отношения е съществена характеристика на всека наука, която претендира за това име - и следователно, липсата на тоя елемент сочи само на една регистрация на факти, на една наука в зачатие, мъглявост, от която тепърва ще се формират светове, закони, знание... Ние ще видим по-нататък, па това е очевидно и за всеки разумен человек, че в природата изолирани факти, ставащи сами по себе си, спонтанно, без никакви причини, са логически абсурд, че те се предхождат неминуемо от ред явления, независимо, дали те са достъпни на нашето наблюдение или не - и че следователно, проследени, тези предварителни явления ще бъдат опорни точки, за да се предскаже с повече и по-малка вероятност или сигурност самото явление. Землетресението също така съвсем не е изолирано явление в природата - па и смешно ще е да се мисли, че такова стихийно явление няма своите предходници - и следователно, тия предшественици съществуват, могат да бъдат наблюдавани и оттам да се получат несъмнено изходни пунктове за вярно посочване човешкото умозаключение. А че тези белези съществуват - за съжаление невидяни само от тия, на които може би най-трябват - самите учени - сочат от никого не оспорвани потвърдени с хиляди пъти досега факти, че животните чувствуват приближението на землетресенията - следователно, съществуват тия признаци, които неизвратеното съзнание на животните по-леко схваща отколкото „Царят на природата", на когото умът е зает с хиляди „важни работи... " А веднъж те съществуват - и никой не може да отрече това, освен ако не иска да отрече истината - то вече всичкият въпрос остава да се насочи вниманието върху тези живи сеизмоскопи, да се наблюдава по-внимателно, да се влезе в връзка с живата природа, да се отворят очите ни и тогава, именно, ще се види, че природата говори на разумния по хиляди начини. Та не е ли то и в самия свят!
към текста >>

25. Книжнина Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Преслав Кършовски, заедно с музиканта композитор Станчо Киселков и писателя Ник.
Запознаване с окултните науки при един висок морал ще направи преврат във всички области на живота. Изложбата на Преслав Кършовски Радостно е, когато човек вижда появата на един нов талант, особено в областта на изкуството. Изложбата на младия художник Преслав Кършовски ни вдъхва надежди. Един нов художник като Борис Георгиев, с големи възможности. Във всеки случай, ние сме свидетели на един идеен кипеж, на един духовен подем в България. Преслав Кършовски, заедно с музиканта композитор Станчо Киселков и писателя Ник. Пашев, са имали щастливата и оригинална идея, да предприемат околосветско пътуване с цел да запознаят другите народи с българското изкуство, българската музика и българската култура изобщо, а същевременно и да почерпят всичко хубаво и добро от другите. В лицето на Д р Ник. Радев, те са намерили щедър покровител и министерства и консулства са им оказали съдействие, подписвайки се в техния художествен албум. Те искат да увенчаят своето пътешествие с посещение на Индия и изкачване на Хималаите. Наистина, красива перспектива.
към текста >>

Радев, на композитора Киселков, на писателя П.
Те искат да увенчаят своето пътешествие с посещение на Индия и изкачване на Хималаите. Наистина, красива перспектива. Изложбата е по случай тяхното заминаване. Вече зарад туй тя е интересна. Изложени са портрети - големи и малки, между които особено изпъкват портретите на д-р Н. Радев, на композитора Киселков, на писателя П. Михайлов, на г-ца Тодорова, на Крстьо Христов и други. Има портрети с моливи, с бои и с въглен. Във всички обаче личи големия талант на младия художник - с най-прости средства да предаде своята идея. Особено впечатление прави портрета на Учителя на Бялото Братство. Лицето, челото, очите - тия дълбоки благи, спокойни очи, които като че проникват с своите лъчи, цялата вселена, изобщо цялата глава показва, че художникът е смогнал да надникне в оня светъл мир на вечните идеи, които вдъхновяват Учителя.
към текста >>

26. Из моите спомени – Седир Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Когато човека не са могли да задоволят нито науката, нито изкуствата, нито религията, когато той е загубвал смисъла на своя груб и делничен живот, тогава са се появявали учители на човечеството, гении, поети, писатели, художници и учени, които са се домогвали до тайните съкровища на окултизма, взимали са ги оттам и са му ги давали за обнова и напредък.
Отдавна в Европа се признава факта, че богомилството след прогонването на представители и последователи от България е било най-големият фактор със своите живи идеи за възраждането на закостенялата от схоластиката средновековна Европа. Богомилството, което не е било нищо друго, освен една силно разраснала се окултна школа (това се вижда добре от идеите, които то е разнасяло) се е явило като спасително звено някога на разкапваща се България. Тя не го прие, но то даде пак своите плодове на света и на човека. Така окултизмът, който всякога се е явявал в нова форма, съобразно с времето, е бивал най-главният фактор със своите вечни семена на нов свеж живот, за обновата на културите и човечеството. Могат да се приведат още редица факти за това, но мястото не позволява. Когато човека не са могли да задоволят нито науката, нито изкуствата, нито религията, когато той е загубвал смисъла на своя груб и делничен живот, тогава са се появявали учители на човечеството, гении, поети, писатели, художници и учени, които са се домогвали до тайните съкровища на окултизма, взимали са ги оттам и са му ги давали за обнова и напредък. Тъй човечеството е вървяло напред от даренията на своите велики Учители, И ние виждаме всякога тези личности, но никога не си спомняме за изворите, от които са черпили те. В областта на новите научни издирвания на особено място стоят тези на видния професор Гурвич, който доказва излъчването на лъчиста енергия от живите клетки, и които чрез нея си влияят и въздействуват, като произвеждат митотични явления (кариокинетични фигури и деления). Днес по аналогичен начин се идва до това, което окултизмът знае от най-дълбока древност, че организмите светят и че всеки организъм има своята лъчиста обвивка, тяло, аура. Тя е спонтанен изразител на всички вътрешни състояния на живия организъм и специално на човека, чрез нея живите организми си взаимно влияят. Чрез тази лъчиста енергия се създават пътеките за пренасянето през пространството на собствената вътрешна, мозъчна и душевна творба на човека - мисълта и чувствата.
към текста >>

27. КНИГОПИС Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

По-нататк референтът казал; „Проблемът за естеството на рака вероятно е идентичен с тая за самия растеж, за което ние имаме също само описателни данни".
Той е казал между другото: „Средните векове много спекулираха с тая болест. Днес тя се изследва вече със средствата на модерната биология, биофизика и биохимия. Обаче това е без окончателни резултати. От историята на това изследване се добива впечатлението, че въпросът за естеството на туморния процес днес е неразрешим и че трябва да очакваме за целта значителен напредък на общото познание. Изглежда, че това желателно познание лежи в онази област на разбиране, която е извън човешката душа." Ясно е от тези думи, че обикновената медицина стои тук пред границите на познанието. По-нататк референтът казал; „Проблемът за естеството на рака вероятно е идентичен с тая за самия растеж, за което ние имаме също само описателни данни". Ясно се вижда тук, колко е необходимо познанието на онази човешка организация, която предизвиква растежа, именно етерното тяло. Необходимо е прекрачването границите на днешното познание, за да може да се лекува болестта рак. Евин се отказал по-нататък в реферата си от разглеждане на въпроса за причините на рака и преминал към действието на раздразнящите вещества като катран, сажди, парафин и пр.. Г-жа Ради Ердман (Берлин) намери изменение в тъканното дишане на туморите. Фишер Базел (Франкфурт) сполучи чрез малки изменения в дишането на животните да премахне туморите, а гниещите тумори (кахексия) да отслаби Блер Бел (Ливерпул) говорил за действието на оловото върху рака. Той изтъкнал приликата между хориона (обвивка на човешкия зародиш) и образованията на рака.
към текста >>

28. ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Те често са забележителни личности: оратори, писатели, администратори; те привличат вниманието на обществото и често стават знаменити.
Те могат да се посвещават да издигнат мисълта си към Първичната Причина винаги, когато са свободни. * * * Четвъртата градина е най важната. Това са добри работници, издръжливи на умора; те не пестят усилията си. Желанието да угодят на Бога е превишило в сърцето им грижата за личните им интереси. Но тяхното усърдие е повече горещо, отколкото чисто. Те често са забележителни личности: оратори, писатели, администратори; те привличат вниманието на обществото и често стават знаменити. Те остават в тая градина, понеже се привързват към собствените си таланти. * * * В петата градина са тези които са реализирали единство в живота си. Работниците в тая област не се ограничават само с лишаване от известни празни наслади; щом могат да облекчат страданията на околните, те се чувствуват щастливи. Тяхната енергия се прониква от едно спокойствие; те умеят да съхраняват вътрешното уединение всред шума на външния живот; смирението им прилича на това на ангелите. Умът и желанието им не си противоречат вече По този начин те с най-прости средства постигат най-големи резултати.
към текста >>

29. КНИГОПИС, Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Виждаме, че в литературата се явяват писатели, които говорят по нов начин.
- от друга. По този начин възкръсва в модерна научна форма астрологията. Чрез опити се констатира звездното влияние върху металите; после опитно се намира връзка между планетите и известни растения и пр.. И тогава вече ботаниката, медицината ще се изучават във връзка с живота на целия космос. Напр. процесите в целия космос ще се видят отразени в растенията. Но същият този духовен подем не виждаме ли и в изкуството? Виждаме, че в литературата се явяват писатели, които говорят по нов начин. Идва Метерлинк, който говори за тайните на душата, за мистичния ù живот, за силите, скрити в нея, за красотата, която царува в глъбините на всяка душа. Ако четем "Синята птица", "Слепите", "Вътре", "Ариана и Синята брада", "Съкровище на смирените", "Мъдрост и съдба", "Погребаният храм", ще видим, как той ни говори за дълбокия живот на душата. После, ако четем мистичните драми на Едуард Шуре: "Елевзински мистерии", "Децата на Луцифер" и пр., ще видим, как от тях ни облъхва едно съвсем ново изкуство - изкуството на бъдещето. Не виждаме ли новия елемент в музиката и живописта? Това потвърждават картините на Цветана Симеонова.
към текста >>

30. Учителят от Назарет Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

В това поле на работа не един писател и не един поет са намерили подвизи, достойни за перо.
Колко пречки, колко борби, колко невинни, героични жертви! Нима не е пред лицето ни примера на толкова учени и изследователи, които са посвещавали целия си живот за някакво откритие? Ами тези художници, скулптори, музиканти, на които природата открива своята красота, с каква майчинска любов са отхранили и дали на човечеството велики творения, които са извикали толкова хубави преживявания и минути на нямо съзерцание и вдълбочаване? И повечето от тези творци са прекарвали живота си в страдание и бедност. Но ако погледнем на живота и от друга страна, ако се взрем в хилядите майки и бащи, погълнати от своите дребни всекидневни грижи - колко труд, колко усилия, колко жертви. В това поле на работа не един писател и не един поет са намерили подвизи, достойни за перо. Не по-малко силна картина ще изпъкне пред нашите очи, когато разгледаме устройството на държавите и обществата, тези големи сдружения и големи грижи! Тук, ако хвърлим поглед на миналото, на историческия развой на човечеството, ние ще видим неизчерпаем източник от дела. Ние ще видим велики царства и империи, които са възниквали грандиозни и могъщи и са изчезвали, за да дадат място на други. И това все е плод на работата, която хората вършат. И пак повтарям, има с какво хората да се похвалят.
към текста >>

31. КНИГОПИС Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

ВЕСТИ Движение за идеите на Блото Братство в чужбина Италия Италианският писател Джино Сордели е написал следния предговор по повод италианския превод на беседи от Учителя: „Спиритуалисти, деца на светлината!
ВЕСТИ Движение за идеите на Блото Братство в чужбина Италия Италианският писател Джино Сордели е написал следния предговор по повод италианския превод на беседи от Учителя: „Спиритуалисти, деца на светлината! Обръщам се към вас, братя и сестри, които желаете да се родите към нов живот и да дойдете в хармония с вашата безсмъртна същина чрез добри депа, чрез любовта, която всичко прощава. Високият идеал, към който Учителят Дънов ни зове, ни учи да любим с всичките сили на ума и сърцето си. Той може да ни даде сили да се качим на Голгота, дето Царят на Юдеите, коронясан с трънен венец, победи света. Братя, не се спирайте на скръбта, която ви потиска, на злото, което ви пречи, на спънките, които смущават високия идеал на живота ви. Съдбата ви не е да се връщате назад, но да се стремите напред, да се качите на върха на планината.
към текста >>

Международна анкета за мира Румънският писател Е.
А есперантското списание „Inter ni", което работи за вътрешната идея на есперанто, дава редовни сведения за всички свободни духовни движения в света, които работят за новата култура. Напр в год. 3 кн. 4 - 5 (1929 г.) са поместени мисли от Учителя, а кн. 6 съдържа една негова статия: „Съвременното положение на човечеството" (из „Силите на живата природа"). Международна анкета за мира Румънският писател Е. Релжис, водител на хуманитарното движение в Румъния, е предприел международна анкета по въпроса за мира. Разпратени са били кратки въпросници до много учени, професори, поети, писатели, общественици с молба да изкажат своето мнение относно войната и мира и необходим ли е един интернационал на мира. Досега са били получени мненията на много видни хора, между които на Р. Ролан, Раб. Тагор, Проф.
към текста >>

Разпратени са били кратки въпросници до много учени, професори, поети, писатели, общественици с молба да изкажат своето мнение относно войната и мира и необходим ли е един интернационал на мира.
3 кн. 4 - 5 (1929 г.) са поместени мисли от Учителя, а кн. 6 съдържа една негова статия: „Съвременното положение на човечеството" (из „Силите на живата природа"). Международна анкета за мира Румънският писател Е. Релжис, водител на хуманитарното движение в Румъния, е предприел международна анкета по въпроса за мира. Разпратени са били кратки въпросници до много учени, професори, поети, писатели, общественици с молба да изкажат своето мнение относно войната и мира и необходим ли е един интернационал на мира. Досега са били получени мненията на много видни хора, между които на Р. Ролан, Раб. Тагор, Проф. Айнщайн и пр. Е. Релжис усилено работи сега, за да подреди получените материали и скоро ще издаде резултатите от своята анкета в специална книга.
към текста >>

32. СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Кратко изложение съдържанието на тази книга от талантливия румънски писател Е.
IX, броеве 1-15. Абонамент 60 лева годишно, ул. Любен Каравелов, № 34, Бургас. 9. Eugen Relgis - Една книга на мира - „Биология на войната” от Проф. Георг Николай - наречена Евангелие на мира. Кратко изложение съдържанието на тази книга от талантливия румънски писател Е. Релжис, ученик на Николай, водител на хуманитарното движение в Румъния. Професор Николай едничък през европейската война протестира против това безумие, както и Р. Ролан, поради което изгуби професорската си катедра и трябваше да бяга от Германия, за да не бъде убит. Той се отказа от участие във войната и само благодарение личните връзки с император Вилхелм, е можал да избегне смъртната присъда. Приятели негови го пренасят с аероплан в Белгия.
към текста >>

Нещо повече - тя създаде цяло движение - и подбуди много писатели да опишат войната от различни страни такава, каквато си е, а не както я представят заинтересуваните.
(Посредник, бул. Дондуков №61 — цена 20 лв.) Един от най-важните въпроси днес е въпросът за мира между народите. Една от най-страшните опасности, която заплашва Европа и цялата съвременна прехвалена цивилизация е опасността от нова, още по ужасна война. Човечеството, хипнотизирано от лъжливите учени, че без война не може, досега послушно е вършило всички престъпления и ужаси, описани тъй правдиво в книгата на Ремарк „На западния фронт нищо ново", която има грамаден успех в целия свят. Тази книга е преведена на много езици, а също и на есперанто. Нещо повече - тя създаде цяло движение - и подбуди много писатели да опишат войната от различни страни такава, каквато си е, а не както я представят заинтересуваните. Войната е зло. Войната е престъпление. Войната е неправда. Войната е тържество на силата, не на правото. Следователно, човекът на новата култура, ученикът на Любовта и братството не може да убива своите братя.
към текста >>

33. МОЛИТВАТА - ПРЕНТИС МЪЛФОРД Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Едва 29-годишен, той открива таланта си като писател.
ПРЕНТИС МЪЛФОРД (Кратък животопис) Роден е на 5 април 1834 год. в Саг-Харбър на Лонг Айланд. Отначало моряк, параходен готвач, китоловец, неспособен да се задоволи от тия знания, виждаме го като златокопач в Калифорния. Едва 29-годишен, той открива таланта си като писател. Една хумористична статия във в. „Union Demokrat" го направи известен и любимец на всички рудокопачи в околността Той пише под псевдонима „Догбери". В 1866 г. отива в Сан Франциско, пише във в. „Златната Ера" и „Театрална Хроника", а в 1868 г.
към текста >>

34. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

M-lle Alice Decoeudres – знаменита писателка и лекторка в института Ж. Ж.
Там в Женева аз почувствах, че това е наистина един международен град с нова атмосфера. Атмосфера, в която се носят новите мисли на мечтатели и пророци, несбъднатите мечти, които сега вече трябва да се сбъднат – мечтите за мир, разоръжение и братство. Ще се сбъднат не без борба. Но нали светлината винаги побеждава тъмнината? Там, в Женева, аз бях гост на една вдъхновена жрици на мира. M-lle Alice Decoeudres – знаменита писателка и лекторка в института Ж. Ж. Русо и учителка на един клас за ненормални деца. С ненормални деца тя имаше резултати като че с нормални деца. Тук аз видях великата сила на беззаветната, чистата любов. Alice Decoeudres – това е образец на любов и светлина, на един ангел, слязъл на земята само да слугува, на една доброта и благост, които знаят само да дават и да помагат, на едно сияние неуморно и постоянно. Вън от града, в една хубава вила посред разкошна градина, аз бях като у дома си, при сестра си, с която не бях се срещал с векове, а бях тъй близък, като че вчера съм се разделил.
към текста >>

35. МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Руският писател Н.
„з" на 3, буквата „в" на б, буква „о" най-често се изобразява обратно, тъй като те привикват да свързват цифрата – 1 с „о" напр. „10"; музикантите пишат често буквите, прилични на ноти (глед. автографа на Лист). Също така оставят отпечатък на почерка и занятията с писмен труд, макар че в дадения случай този труд трябва да се подраздели на две главни групи: механически и творчески. При механическия буквите са почти много ясни, почеркът почти краснописен, главните букви често са украсени с канцеларски завивания; вторият, творческият, има ръкопис често пъти с много неразбран почерк, даже в отделните подробности некрасив, но образуващ едно хармоническо цяло, благодарение на лекостта, бързината и свободата, с която е писано (най-често почеркът на учените, литераторите). Руският писател Н. Агнивцев ми разказваше, че едновременно с промяната в направлението на неговото творчество се изменил донякъде и външният вид на почерка му. Обаче, трябва да се почертае, че графологията като се явява добро помощно средство при определяне наклонността към тази или онази професия, в сегашното й състояние, не може да определи с какво се занимава в това време пишещият, което се заемат да определят най-често дилетанти графолози, които нямат научна основа, а се ръководят в своите заключения не от определени данни, а главно от фантазия и „вдъхновение". Една от причините, която спъва правилното развитие на графологията, според справедливата бележка на неотдавна починалия член на немското Графологическо общество Георг Майер, е непълнотата и недостатъчността на етологическите (характерологически) класификации, с които засега разполагаме. (Георг Майер —- „Научните основи на графологията ", посмъртно изд. 1929 год.) Еволюционно изменение на почерка.
към текста >>

36. ПЛАНИНАТА МЕ ПОЗНАВА - ЕДЕЛВАЙС Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Писателите, които са описали живота на „сектите", разправят чудесни работи за онзи вътрешен духовен огън у тези тъй наречени „сектанти", за онова чувство на любов, на братство, което са прилагали в живота, за онова горещо тяхно желание да наредят своя живот в съгласие с това вътрешно ръководство на Божественото в себе си.
Такива са напр. духоборите, малеванците, сютаевците и пр. Това. което ги характеризира, е приложение на едно нещо: на любовта! Тук виждаме проява на онова търсене на непосредствено общение с Бога. Да си припомним и самобитният руски мистик – философ, израснал всред народните маси – Скоровода, който с дълбокото си мистично разбиране на живота може да се вземе като един от великите представители на хората, които са имали живо общение с Разумното и са работили за пълна обнова на живота. Писателите, които са описали живота на „сектите", разправят чудесни работи за онзи вътрешен духовен огън у тези тъй наречени „сектанти", за онова чувство на любов, на братство, което са прилагали в живота, за онова горещо тяхно желание да наредят своя живот в съгласие с това вътрешно ръководство на Божественото в себе си. Но същият този дух работи и в философията. Особено това е изразено у Владимир Соловьов (1853—1900). Най-важни в това отношение са книгите му: „Криза в западно-европейската философия", „Критика на отвлечените принципи", „Богочовечество", „Духовните основи на живота", „Оправдание на Доброто". Ето някои основни мисли на философията му: Злото, според Соловьов, е отричане на единството на всички същества, действане в разрез с това единство. В борбата на всички против всички лежи злото и безсмисленото, а злото и безсмисленото са едно и също нещо.
към текста >>

37. КНИГОПИС Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

От друга страна, ако изучим проявите на живота в руския народ от няколко века насам, ако проследим идеите, въпросите, които са вълнували руските народни маси и руската интелигенция: писатели, философи, художници и пр., ще видим, че това, което търси руската душа в своите копнежи и стремежи, е най-близкото до това, което, се съдържа в идеите на Учителя.
* * * The Torch, официален орган на Канадското астрологично общество, дава в юнската книжка (23, VІ 1931 г.) следния кратък, но проникновен отзив за беседата „Великият Закон", която е преведена на английски: „Тази малка книжка съдържа една беседа от Учителя, държана в Русе на 11 октомври 1925 год., която по своите достойнства няма равна на себе си в цялата американска ораторска литература. Говорителят не употребява несериозни цитати из Св. Писание, а прониква дълбоко в работата на духовната алхимия на Вселената, показвайки, как всяка от добродетелите действа съобразно със законите на природата за изграждане на индивидуалното и общо благо на човечеството". Беседите на Учителя на руски език Чувстваше се голяма нужда от превод на беседите на Учителя на руски поради увеличения интерес у русите напоследък към тях. И това е много естествено, като се знаят дълбоките още непроявени духовни сили, които живеят в руския народ и като се има пред вид, че русите и изобщо славянството тепърва имат да дадат своя главен принос към общочовешката култура. От друга страна, ако изучим проявите на живота в руския народ от няколко века насам, ако проследим идеите, въпросите, които са вълнували руските народни маси и руската интелигенция: писатели, философи, художници и пр., ще видим, че това, което търси руската душа в своите копнежи и стремежи, е най-близкото до това, което, се съдържа в идеите на Учителя. Ако се проучат внимателно беседите и лекциите на Учителя, ще се види, че там се съдържа отговор на всичко това, което е вълнувало руската душа. Ето защо, когато някои от учениците на Всемирното Бяло Братство са се натъквали на руси, са намирали дълбоко разбиране у тях на новите идеи. По тая причина не е чудно, че в Рига и в околните места напоследък интересът към идеите на Учителя е повишен и това направи необходимо превеждането на беседите на руски. За сега са излезли „Три основы жизни", издадени от книгоиздателството на Н. Гудков в Рига (Латвия).
към текста >>

Духовното движение в Италия Професор Белоти, макар и млад, проявява голяма дейност в полето на духовните науки като оригинален и изкусен художник, даровит архитект, музикант и писател.
Маркъм за идейния живот в България Маркъм в една своя кореспонденция до американски вестник, препечатана във в. „Мир", като говори за България в разни отношения, между другото изтъква, че идейният живот в България е доста силен, че в страната има доста идеалисти. Ние трябва да се радваме, когато не само в България, но и в коя и да е друга страна се разпространяват новите идеи, защото в тези има една вътрешна сила: те са строители на нови епохи, на нови култури, те са признак, че иде нещо ново. Те носят със себе си живот, те докарват разцъфтяване на всички заложби в човешката душа. Едно общество, невъзприемчиво към новите идеи, винаги ще се изроди, защото се откъсва от онази вълна, която носи бъдещето със себе си. Духовното движение в Италия Професор Белоти, макар и млад, проявява голяма дейност в полето на духовните науки като оригинален и изкусен художник, даровит архитект, музикант и писател. Чрез всички тези области той се стреми да разпространи в Италия духовните истини. Напоследък е написал книгата „Per Viaggjiare in Astrale e come sviuppare la chiaroveggenza" (Върху астралното поле и ясновидството). Основател е на университета „Domus nostra", който има за задача да спиритуализира науката, литературата и изящните изкуства в Италия. Същият професор Белоти ръководи във Венеция духовното издателство „Леонардо да Винчи". Есперантски конгрес в Краков Тази година междунар.
към текста >>

38. CE QUE LA VIE APORTE DE NOUVEAU Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Ето и това е задачата на писателя, на поета – да намери бисерите във всекидневния живот и да ни ги посочи.
„Разкази за Любовта, която не се сбъдва, но не умира" – тъй ги определя самият автор. А аз бих ги определил просто „Разкази за Любовта, която не умира". Разкази за любовта, в която се крие всичката красота, всичкия смисъл, всичкото щастие в живота. Томалевски има дара да преживява дълбоко и да предава вярно и сполучливо красивите, възвишените моменти в живота – а това са моментите, когато се проявява великата Любов. Има красота в живота, има смисъл, има любов – но трябва да умеем да я видим. Ето и това е задачата на писателя, на поета – да намери бисерите във всекидневния живот и да ни ги посочи. Да разпали искрата на Любовта на пламък. Със своите разкази Томалевски вече си завладява едно сигурно место в нашата литература. Неговият талант е безспорен и бъдещето му е пълно с надежди. Аз мога само да го приветствам и да пожелая по-често да ни дарява с такива чудни разкази – чрез които ние се подмладяваме и вдъхновяваме. Това не са обикновени разкази, каквито често четем в нашите списания.
към текста >>

И тези кристални, брилянтни сълзи са именно великата награда на твореца – писател, защото те показват, че авторът е успял да влезе в единение с душите на своите четци, че той е успял да затрогне най-нежните струни на сърцето, че той притежава свещената магия на худож. слово.
Това не са обикновени разкази, каквито често четем в нашите списания. По сюжет, разработка, език – това са разкази, които биха правили чест на всяка литература. Те, носейки колорита, красотата на народното – се издигат до общочовешкото, защото проблемите за живота и любовта са общочовешки. Езикът е сочен, свеж, красив и главно понятен, разбран. Аз съм уверен, че кой и да е от народа, четейки тези разкази, ще ги разбере, ще се трогне, ще пролее сълзи – радостни сълзи. И тези кристални, брилянтни сълзи са именно великата награда на твореца – писател, защото те показват, че авторът е успял да влезе в единение с душите на своите четци, че той е успял да затрогне най-нежните струни на сърцето, че той притежава свещената магия на худож. слово. Такива са творбите на Дикенс, на Бичер Стоу, на Толстой... И аз виж-дам в тези разкази – оная велика вътрешна сила на вдъхновение, която непременно ще ни дари и с други подобни и по-съвършени творения. Да разгледаме съдържанието на тези разкази поотделно смятам за неуместно тук, па и за ненужно. Специалистите могат да го направят и сигурно ще го направят. Те ще анализират, критикуват – то е тяхна работа. Аз предавам моите впечатления като един читател.
към текста >>

39. КЛОД ДЬО СЕН МАРТЕН -ЖИВОПИС И КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ИДЕИТЕ МУ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Защо нашите училища дават такова голямо значение за изучаване на великите поети и писатели и при това не дават никакво внимание или твърде малко за изучаване на най-великия автор!
Трябва ли ние, които толкова много получаваме, да се не доверяваме на силата, която е извор и начало на нашия живот? Да се не вслушваме ли в творческата душа, която ни ръководи с нежна ръка и толкова ни е поучавала – в радостната сигурност на едно бъдеще. До когато не се научим да виждаме Бога във всичките негови творения, – в тревата, в дърветата, цветята, планините и езерата в поля и гори, в облаците и вървежа на звездите, ние не можем да вземем едно правилно положение в живота, нито да разберем неговия смисъл и цел. И колцина от нас минават през живота, без да удостоят с един поне поглед преизобилната пълнота на разлялата се навсякъде красота, без да прочетат това, което е писал Творецът във всеки лист, всяка пъпка, всеки храст, във всеки стрък тревица. Тия красиви писма откриват любовта на Бога към неговите деца, но повечето не долавят Неговата вест, защото не са се научили да четат в книгата на природата. Защо нашите училища дават такова голямо значение за изучаване на великите поети и писатели и при това не дават никакво внимание или твърде малко за изучаване на най-великия автор! Полека-лека се прокарва един нов път, в наши дни, за едно ново обучение и възпитание, който ще може да доведе децата до една по-тясна връзка с природата. Нищо по-добре не ще да може да развие добрите заложби, които дремят у младежта и да разбудят радостта към красивото, благородното и истинното, от любовта към Бога и удивлението към неговите дела. В едно особено училище за момчета на великия индийски философ Рабиндранат Тагор, където любовта е най-главният и единствен ръководител, извлеченото познание за Бога от самата природа образува основната част на цялото възпитание. Една такава система днес не може още вредом да бъде въведена, но ще дойде време, когато познанието на природата като Божия Творба, ще се счита като най-съществена част в обучението на младежта. И учениците ще бъдат заставени да четат в книгата на природата, както сега изучават езиците и боравят с математиката и те ще имат много по-голяма радост в това, отколкото в каквото и да било друго.
към текста >>

40. СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО [1] Янко Сакъзов, като взема пред вид низкото положение, в което е било духовенството в България и че почти всички сведения за богомилите са от противниците, казва, че по тези две причини „повечето нови исторически писатели са склонни да отдадат правото на богомилите, а не на техните гонители и клеветници." С.
Днес западните народи добре разбират и правилно прилагат чистотата на тялото. Те са направили несъмнено твърде много в това отношение. Обаче, духовната система е занемарена. Суеверията и разочарованието от официалните църкви, неподходящите методи, давани от тях, далеч неотговарящи на духовния ръст и нужди на съвременното човечество, лишават последното от методите за духовното му чистене. И само едно правилно задълбочаване в опитностите на модерния окултизъм – не е важно, в коя от школите му – може да даде истинските здрави методи за духовното чистене. МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО [1] Янко Сакъзов, като взема пред вид низкото положение, в което е било духовенството в България и че почти всички сведения за богомилите са от противниците, казва, че по тези две причини „повечето нови исторически писатели са склонни да отдадат правото на богомилите, а не на техните гонители и клеветници." С. Венгеров, руски писател, казва в своя труд върху богомилството:[2] „Може да се каже, че току-речи всички гледат на албигойството като пръв лъч светлина, който се мярна в средновековната нощ. Но това не е досущ вярно. Всъщност тая светлина за пръв път светна в едно по-далечно кътче в Европа – в дивата страна на „българските варвари", както казват съвременните летописци. Тая светлина се усилваше все повече и повече и най-после се обърна на грамаден пожар, чийто пламък и искри достигнаха и далечните страни на Европа. Който е запознат с историята на славянството, ще разбере, че ние говорим за богомилството, за това най-ярко явление в българската история, при което чувствате, че излизате от тесните предели на историята на един народ и се докосвате до всемирното течение.
към текста >>

Венгеров, руски писател, казва в своя труд върху богомилството:[2] „Може да се каже, че току-речи всички гледат на албигойството като пръв лъч светлина, който се мярна в средновековната нощ.
Те са направили несъмнено твърде много в това отношение. Обаче, духовната система е занемарена. Суеверията и разочарованието от официалните църкви, неподходящите методи, давани от тях, далеч неотговарящи на духовния ръст и нужди на съвременното човечество, лишават последното от методите за духовното му чистене. И само едно правилно задълбочаване в опитностите на модерния окултизъм – не е важно, в коя от школите му – може да даде истинските здрави методи за духовното чистене. МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО [1] Янко Сакъзов, като взема пред вид низкото положение, в което е било духовенството в България и че почти всички сведения за богомилите са от противниците, казва, че по тези две причини „повечето нови исторически писатели са склонни да отдадат правото на богомилите, а не на техните гонители и клеветници." С. Венгеров, руски писател, казва в своя труд върху богомилството:[2] „Може да се каже, че току-речи всички гледат на албигойството като пръв лъч светлина, който се мярна в средновековната нощ. Но това не е досущ вярно. Всъщност тая светлина за пръв път светна в едно по-далечно кътче в Европа – в дивата страна на „българските варвари", както казват съвременните летописци. Тая светлина се усилваше все повече и повече и най-после се обърна на грамаден пожар, чийто пламък и искри достигнаха и далечните страни на Европа. Който е запознат с историята на славянството, ще разбере, че ние говорим за богомилството, за това най-ярко явление в българската история, при което чувствате, че излизате от тесните предели на историята на един народ и се докосвате до всемирното течение. Богомилството е един от онези редки случаи, когато славянството е вървяло начело на човечеството, когато по-добрата част на силния със своята философия запад, на драго сърце е преклонил глава пред нравствената сила на славянските „еретици".
към текста >>

41. ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО НА В.И. КРИЖАНОВСКА - Д-Р Е. РАФАЙЛОВА Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Чешкият писател Владимир Сис изтъква връзката между богомилството и „чешките братя*)[12].
Богомилски дух прониква вълната на хуманизма в 14 и 15 в. в Европа ! После, явяването на квакерите в Англия се дължи на онзи дух, който занесе богомилството в западна Европа пряко или чрез розенкройцерството. Богомилски дух прониква и идеите на Хелчицки в Чехия. Когато богомилите проникнаха в Чехия, тогаз почва дейността на Хелчицки, който представлява едно от най-красивите цветя на чешкия народен гений! Чешкият писател Владимир Сис изтъква връзката между богомилството и „чешките братя*)[12]. Ето какво говори той между другото по този въпрос: „Също така би трябвало да се спрем и върху друго забележително културно-историческо проявление, което свързва българския народ и чешкия в тясно идейно родство. Мисля за реформаторското движение – богомилското и движението на чешките братя. Кои други народи от онова време могат да се похвалят на света със свободомислие и социална зрялост, които характеризират учението на богомилите и чешките братя? Всичко онова, към което се стреми френската революция едва към края на 18 век, което Толстой търси към края на 19 век, българските богомили проповядват още в 10 век, а чешките братя 500 години по-късно. Ако досега няма неоспорими доказателства за установяване на преки сношения между богомилите и чешките братя – поради голямата разлика във времето и географската отдалеченост, то имаме доказателства, че богомилското учение е пренесено в Чехия по непряк път, чрез заобикалки, отчасти чрез Италия (катарите), отчасти чрез Франция (валдейци и албигойци).
към текста >>

42. НА ДЕЦАТА-МОИТЕ МАЛКИ ПРИЯТЕЛИ - GEORG NORDMANN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Не защото трябва да се възвеличава един бездарен писател; напротив, Крижановска е един необикновен талант, но поради искреното отношение на писателката към сюжетите на своето творчество.
Д-р Ели Рафаилова ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО НА В. И. КРИЖАНОВСКА Никак не е лесно да се напише нещо издържано върху творчеството на Крижановска. Не защото трябва да се възвеличава един бездарен писател; напротив, Крижановска е един необикновен талант, но поради искреното отношение на писателката към сюжетите на своето творчество. Да се пише днес в двадесетия век за магия, за черно магьосничество, за безсмъртни люде, за безчетни невъобразими богатства, за чудеса и явления, трудно поддаващи се на проверка от „здравия разум" на днешния културен човек, всичко това едва ли не представя един сбор от болезнени прояви на един неуравновесен ум. Днес светът е зает с разрешението на големи стопански, политически, социални и др. въпроси, та писателство, свързано със сюжети твърде близки до тези от „Хиляда и една нощ", се явяват анахронизъм за нашето „трезво" време. При това Крижановска, със своето грамадно депо е един стълб в руската литература, а заедно с това и световната. Мощното семе, посято в литературата от Булвер Литона през миналия век, не е останало без плод.
към текста >>

въпроси, та писателство, свързано със сюжети твърде близки до тези от „Хиляда и една нощ", се явяват анахронизъм за нашето „трезво" време.
Д-р Ели Рафаилова ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО НА В. И. КРИЖАНОВСКА Никак не е лесно да се напише нещо издържано върху творчеството на Крижановска. Не защото трябва да се възвеличава един бездарен писател; напротив, Крижановска е един необикновен талант, но поради искреното отношение на писателката към сюжетите на своето творчество. Да се пише днес в двадесетия век за магия, за черно магьосничество, за безсмъртни люде, за безчетни невъобразими богатства, за чудеса и явления, трудно поддаващи се на проверка от „здравия разум" на днешния културен човек, всичко това едва ли не представя един сбор от болезнени прояви на един неуравновесен ум. Днес светът е зает с разрешението на големи стопански, политически, социални и др. въпроси, та писателство, свързано със сюжети твърде близки до тези от „Хиляда и една нощ", се явяват анахронизъм за нашето „трезво" време. При това Крижановска, със своето грамадно депо е един стълб в руската литература, а заедно с това и световната. Мощното семе, посято в литературата от Булвер Литона през миналия век, не е останало без плод. Искрено третиращи окултни сюжети са дълбоко посветените в тайните науки Густав Майринк и наред с него заставащата В. И. Крижановска. Няма по-даровит писател на света, който да не е засягал в своето творчество забранената област на „отвъдното", извън физическото и да не е подирил обяснения в аналите на „прокълнатите" науки.
към текста >>

Няма по-даровит писател на света, който да не е засягал в своето творчество забранената област на „отвъдното", извън физическото и да не е подирил обяснения в аналите на „прокълнатите" науки.
въпроси, та писателство, свързано със сюжети твърде близки до тези от „Хиляда и една нощ", се явяват анахронизъм за нашето „трезво" време. При това Крижановска, със своето грамадно депо е един стълб в руската литература, а заедно с това и световната. Мощното семе, посято в литературата от Булвер Литона през миналия век, не е останало без плод. Искрено третиращи окултни сюжети са дълбоко посветените в тайните науки Густав Майринк и наред с него заставащата В. И. Крижановска. Няма по-даровит писател на света, който да не е засягал в своето творчество забранената област на „отвъдното", извън физическото и да не е подирил обяснения в аналите на „прокълнатите" науки. Но малцина, много малко от тия писатели са имали искреното отношение към разбиранията за „отвъдното", малцина с вярвали в това, което са писали и пишат. Крижановска не пише басни, за нея всичко това, което пише е истина, сир. възможно в безпределния живот на човека и природата. И тъкмо тази нейна искреност, свързана с нейния безсъмнено високо художествен талант, е най-ценното в нейното творчество. А нейните познания са безгранични.
към текста >>

Но малцина, много малко от тия писатели са имали искреното отношение към разбиранията за „отвъдното", малцина с вярвали в това, което са писали и пишат.
При това Крижановска, със своето грамадно депо е един стълб в руската литература, а заедно с това и световната. Мощното семе, посято в литературата от Булвер Литона през миналия век, не е останало без плод. Искрено третиращи окултни сюжети са дълбоко посветените в тайните науки Густав Майринк и наред с него заставащата В. И. Крижановска. Няма по-даровит писател на света, който да не е засягал в своето творчество забранената област на „отвъдното", извън физическото и да не е подирил обяснения в аналите на „прокълнатите" науки. Но малцина, много малко от тия писатели са имали искреното отношение към разбиранията за „отвъдното", малцина с вярвали в това, което са писали и пишат. Крижановска не пише басни, за нея всичко това, което пише е истина, сир. възможно в безпределния живот на човека и природата. И тъкмо тази нейна искреност, свързана с нейния безсъмнено високо художествен талант, е най-ценното в нейното творчество. А нейните познания са безгранични. Никъде не се чувствува, че тя умува, че тя се сили и пресилва.
към текста >>

И писателката успява с неимоверна вещина да внесе ужас в човека, когато в лицето на своите герои ни разкрива страшилището на душевния живот на човека, подклаждан от видимите и невидими сили на злото, или да внесе мир и нанагорен подем, когато силите на светлината докоснат с един лъч съзнанието и душата на съществата, живеещи на границата на „звяра" и „ангела" – на хората.
Никъде не се чувствува, че тя умува, че тя се сили и пресилва. Познанията ù, които нямат край, са станали нейна плът и кръв и когато тя пише, всичко се лее. Художествен образ с мъдрост, религия с наука и чародейство, психологическа борба на личността заедно с пробуждащото се съзнание, всичко това представя едно така здраво споено цяло, което завладява човека и му придава вярата на автора във всичко това и като че ли с магическа пръчка човек става друг – неговите очи се отварят и той вижда, че живее в един свят, който е обкръжен от друг, избягващ от зрението на простосмъртния, много по-реален – на чувствата, мисълта и душата. Творчеството на Крижановска не е „тенденциозно", както би се изразил дълбокомисленият съвременен критик. Тя се стреми да изложи живота от онази страна, от която ние винаги се страхуваме да го гледаме, която ни се струва безсмислена или пък страшна, когато се касае до съвестта, която се пробужда при мисълта за Бога и душата. И писателката успява с неимоверна вещина да внесе ужас в човека, когато в лицето на своите герои ни разкрива страшилището на душевния живот на човека, подклаждан от видимите и невидими сили на злото, или да внесе мир и нанагорен подем, когато силите на светлината докоснат с един лъч съзнанието и душата на съществата, живеещи на границата на „звяра" и „ангела" – на хората. В. И. Крижановска стана известна в България в последните 5-6 години и то на опредълен кръг читатели, макар почти всичкото свое дело да го е изнесла преди войната. На български е превеждан и печатан миналата година като подлистник на в. „Зора" един от най-хубавите нейни романи: „Эликсир Жизни". Трябва много да се съжалява, че тази хубава книга е така зле окастрена в този превод – с цел да се направи „сензационна" и „авантюристична".
към текста >>

Писателите долавят по интуиция характерите, но Крижановска ги вижда направо и ни ги дава с най-типичното.
А ние хората не вярваме в Бога, защото Той не ни помага, защото Той е ням за нашия страдалчески зов! А ние не виждаме, че сърцата ни тънат в злоба, че очите ни горят за кръв и мъст, че главата ни никога не ражда светла, добра мисъл!... Една добра мисъл, едно чисто чувство и няма да закъснеем да доловим отзвука на Бога. Своите герои Крижановска не описва надълго, тя дава само характерните черти, които са в пряма връзка с тяхното вътрешно естество. А това ни говори много добре за тънкото владение на дивинатоарното изкуство. Писателите долавят по интуиция характерите, но Крижановска ги вижда направо и ни ги дава с най-типичното. Вътрешният живот е даден с тънкост и разбиране. В нея няма объркани и трудноразбираеми понятия на сухоглождещи философии. Всичко е живо в творбата ù. Легендата става действителност и във всичката си отвлеченост – правдива. Вековете на историята изчезват пред нея – старият Египет, Рим, Индия, средновековието, днес, това всичко сме ние, ние живеем заедно с него.
към текста >>

43. СТИХОВЕ - ЕДЕЛВАЙС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Бо Ин Ра е от онези писатели, които не са си турили за цел да служат на никаква кариера, религия и т.пр.
Да знаеш, как да вървиш в пътя към себенамиране, да напъти, да хвърли светлина в пътя на живота, в пътя на ония, които в сурова вътрешна борба намират своя Бог – това е Бо Йн Ра – човек и учение. Той е човек, който е намерил и създал Бога в себе си – той е член на Всемирното Бяло Братство. И не е необходимо да ни каже той сам, че е натоварен от Великите Братя да дръпне завесата за земните люде н пътя към себе си – към истината, Бога – това може да го види всеки, чието съзнание не е затъмнено от догмите и нормите на каквото и да било учение, религия, наука или философия. Има автори, които дирят сюжети, за да пишат, други пък, които биха желали да напътят човека, се ровят в древни книги и ни изнасятъ ценности във вид на сухи кости, и те остават като нещо далечно, чуждо за живота на хората. Такива са всички днешни религии, религиозни наставници, секти и пр. Бо Ин Ра е от онези писатели, които не са си турили за цел да служат на никаква кариера, религия и т.пр. – той пише за Духа, за човека, за Бога на езика на всички векове. Затова неговото слово е живо, тихо, но възпламеняващо, меко, но светещо. Бо Ин Ра, безразлично той или учението му, се яви във време на голяма нужда от светлина в живота. Известен стана непосредствено след световната война. В България се зачете от много тесен кръг хора на немски език, на който са написани оригиналите на книгите, едва към двадесет и четвъртата година от нашия век. Сп.
към текста >>

44. VALUABLE THOUGHTS FROM THE BOOK OF THE GREAT LIFE Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Животът на Заменхоф, авторът на Есперанто, е дивна поема на един светъл гений, на един пророк на общочовешкото братство и хармония, на един безкористен апостол на идеализма – на един общочовешки поет, писател и лингвист.
Книгата заслужава да краси малката библиотека на всеки дом. Животът на Заменхоф – от Д-р Едмон Прива, превод на Д. Симеонов – изд. на „Възраждане" – 35 лв. ул. „6 Септ." № 3. Животът на Заменхоф, авторът на Есперанто, е дивна поема на един светъл гений, на един пророк на общочовешкото братство и хармония, на един безкористен апостол на идеализма – на един общочовешки поет, писател и лингвист. Човечеството е едно голямо семейство. Народите са равноправни. Чрез неутралния и лесен международен език Есперанто те вече се чувствуват като братя – те се разбират и обичат. Падат хилядогодишните стени между народите. И става чудо.
към текста >>

Съдържа следните глави: Племената в Литва, Детство в Белосток, Гимназист във Варшава, Студентски години, Д-р Есперанто, Пророк на идеализма, Хомаранист, Конгресни речи, Езиковедец, Писател, Етичен мислител, На смъртно легло.
Като редактор на „Есперанто” – централния месечен орган на Всемирното Есп. д-во (Universala Esperanto-asocio), той ратува за сближение между изтока и запада, за мир, социална правда и нов строй на братство и любов. Той е като че ли душата на голямото световно есперантско движение, идейният му водач и заместник на Заменхоф. Книгата е написана с жар и поетично вдъхновение. Преводът е добър. Съдържа следните глави: Племената в Литва, Детство в Белосток, Гимназист във Варшава, Студентски години, Д-р Есперанто, Пророк на идеализма, Хомаранист, Конгресни речи, Езиковедец, Писател, Етичен мислител, На смъртно легло. Това е една от редките книги, която може да вдъхнови, окрили душите и възпламени сърцата. * Отделите „Духовен опит” и „Въпроси и отговори” ще бъдат застъпени в следващите броеве на списанието. ,
към текста >>

45. СПЕКТРИ - Г. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

В „Дневникът на писателя" Достоевски казва: „Славянската идея дава възможност за разрешението на съдбата на човечеството и на Европа.
Нека да бъдат щастливи! Нека, нека, нека! ” Тук говори гласът на жертвата. Това именно характеризира руския народ, в който живее Христовият дух: законът за жертвата. В същия роман това е изразено и на друго място: Ваню помага на своя съперник, утешава го, урежда неговите работи. В „Дневникът на писателя" Достоевски казва: „Славянската идея дава възможност за разрешението на съдбата на човечеството и на Европа. Аз и вие вярваме в общочовечността, т.е. в това, че когато и да е пред светлината на разумността и на съзнанието ще паднат неестествените прегради и предразсъдъци, които разделят хората досега и пречат на свободното общение на народите чрез егоизма на националните искания. Русия, съвкупно със славянството и начело на него, ще каже на целия свят най-великото слово, което някога се е говорило и това слово ще бъде именно заветът на общочовешкото единение и то не в духа на личния егоизъм, чрез който хората и народите се съединяват изкуствено и неестествено в днешната цивилизация." Този закон за жертвата е ясно изразен и в романа му „Престъпление и наказание”; ето извадка из записките на Зосим: „Висшата свобода не е да трупаш и да се обезпечаваш с пари, но да раздадеш всичко, каквото имаш и да отидеш да служиш на всички. Ако един човек е способен да направи това, той не е ли свободен? Това е най-високото проявление на волята.
към текста >>

Даже и произведения на писатели с материалистични тенденции, какъвто е Максим Горки, пак се проникват от този дух на жертвата.
През 1918/1919 година имаше застой в Русия, нямаше външни резултати, но от пролетта на 1920 година там има духовен подем. Тези, които по-рано живееха с разни формули, видяха, че нищо не знаят и почнаха да търсят нови ценности. Масите сега се интересуват от проблемите на гроба и на вечността. Новата култура на вечността слиза над Русия”. Трябва да знаем, че в литературата и в другите искуства и в обществения живот се изразява най-добре душата на един народ. Даже и произведения на писатели с материалистични тенденции, какъвто е Максим Горки, пак се проникват от този дух на жертвата. Да вземем запример романа „Майка”. Повечето от героите на този роман живеят за другите, намират радостта в това. И тази майка се подмладява, като работи за другите тя е съвсем преобразена. Откак почва да работи за другите, тя се намира в своята стихия. От тогаз почва да чувствува, че живее, че диша.
към текста >>

46. I'influence de I'energie solaire Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

ВЕСТИ И КНИГОПИС Идеите на Всемирното Бяло Братство в чужбина Френският писател спиритуалист Габриел Гоброн е напечатал в спис.
ВЕСТИ И КНИГОПИС Идеите на Всемирното Бяло Братство в чужбина Френският писател спиритуалист Габриел Гоброн е напечатал в спис. „La revue caodaiste” (год. II, 18 кн., септ. 1932 г.) статия под заглавие: „Всемирното Бялоо Братство": тая статия ще продължава и в следващите книжки. Ето някои пасажи от статията: „Георги Радев от София, един от учениците на Учителя Дънов, ми писа така: „Аз имах щастливия случай да направя едно дълго пътуване в източния Балкан, дето има множество общества от Всем. Б. Братство.
към текста >>

47. ТЕМПЕРАМЕНТИ - Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

средновековният писател Роберт Алтисиод нарича албигойството „bulgarorum haeresis”.
Орлеан преминала към богомилството; оттам пращали хора да разпространяват тези идеи в околните градове. В областта Шампан главен богомилски център бил замъкът Монвимер. В областта Перигор богомилството проникнало в много замъци, от които замъкът Монфор бил важно богомилско огнище. Много души се отказвали от своя дотогавашен живот, за да живеят чистия живот насъвершените. Много думи и изрази, останали в Франция, показват произхода на богомилството. Напр. средновековният писател Роберт Алтисиод нарича албигойството „bulgarorum haeresis”. Даже някои наричали албигойците във Франция „българи”, понеже страната, от която изхождало движението, е била България. По-после тая дума се съкращава на „бугри”. Даже средневековният писател Вилхардуен нарича България Бугрия. Средновековният писател Стеф. де Белавила казва: „Burgari, quia latibulum eorum speciale est in Burgaria”.
към текста >>

Даже средневековният писател Вилхардуен нарича България Бугрия.
Много души се отказвали от своя дотогавашен живот, за да живеят чистия живот насъвершените. Много думи и изрази, останали в Франция, показват произхода на богомилството. Напр. средновековният писател Роберт Алтисиод нарича албигойството „bulgarorum haeresis”. Даже някои наричали албигойците във Франция „българи”, понеже страната, от която изхождало движението, е била България. По-после тая дума се съкращава на „бугри”. Даже средневековният писател Вилхардуен нарича България Бугрия. Средновековният писател Стеф. де Белавила казва: „Burgari, quia latibulum eorum speciale est in Burgaria”. Българинът Никита в 1167 г. отива от Балканския полуостров в Ломбардия и оттам заедно с Марко, богомил от Ломбардия, отишъл във Франция, дето е присъствувал в Сен-Феликс де Караман (Тулузко графство) на събор, където е държал реч. Французинът Юлиан Палмие дошъл в България, дето престоял известно време и след това се върнал в гр.
към текста >>

Средновековният писател Стеф.
Много думи и изрази, останали в Франция, показват произхода на богомилството. Напр. средновековният писател Роберт Алтисиод нарича албигойството „bulgarorum haeresis”. Даже някои наричали албигойците във Франция „българи”, понеже страната, от която изхождало движението, е била България. По-после тая дума се съкращава на „бугри”. Даже средневековният писател Вилхардуен нарича България Бугрия. Средновековният писател Стеф. де Белавила казва: „Burgari, quia latibulum eorum speciale est in Burgaria”. Българинът Никита в 1167 г. отива от Балканския полуостров в Ломбардия и оттам заедно с Марко, богомил от Ломбардия, отишъл във Франция, дето е присъствувал в Сен-Феликс де Караман (Тулузко графство) на събор, където е държал реч. Французинът Юлиан Палмие дошъл в България, дето престоял известно време и след това се върнал в гр. Алби (Франция) и тогаз почти целият този град приел богомилството.
към текста >>

Писателят Сакони казва, че в цяла Европа е имало към 1250 година около 4,000 съвършени, мъже и жени.
Понеже животът на съвершените бил строг, опростен, то броят им бил ограничен. А пък броят на верующите бил много по-голям. Благоговението им към съвершените било безгранично. Верующите можели да се женят, да притежават частни богатства, да ходят на война, да се хранят, с каквото искат и пр. Те не са били минали през посвещение. Писателят Сакони казва, че в цяла Европа е имало към 1250 година около 4,000 съвършени, мъже и жени. Преди това броят им бил по-голям. Този брой намалявал след кръстоносните походи срещу албигойците и чрез изгарянията от италианската и френската инквизиции. През 1241 г само в цяла Ломбардия се споменава, че имало около 2,000 души съвършени. Споменава се. че в гр.
към текста >>

Според средневековния писател Перегринус Просцианус едно основно положение на богомилите е било, да не притежават нищо за себе си, а за общежитието.
Te не притежавали никакъв имот. Живеели в общежитие. Предавали на братското общежитие всичкия си имот. Всички тези имоти образували общо притежание. Към братското общежитие се прибавяли и подаръците и вноските, които те получавали от верующите или от тези, които те излекували. Според средневековния писател Перегринус Просцианус едно основно положение на богомилите е било, да не притежават нищо за себе си, а за общежитието. "Те искали да се върнат към живота на първите християни. Животът на съвершените е бил живот свят – живот на пълно самоотричане за човечеството. От време навреме те прекарвали в пост. Ето какво казвали те за себе си: „Ние водим живот суров и скитнишки. Тичаме от град на град, подобно на овци всред вълци.
към текста >>

***) Виж съчиненията на средневековния писател Евервинус, стр.
(следва) _______________________________________________________________ *) Когато Жирар бил повикан на разпит от архиепископа, той заявил, че не яде месо и че признава Бога, който е създал всичко и чрез Когото всичко съществува. От това виждаме, че тук нямаме никакъв дуализъм . И два века по-късно албигойците отговарят по същия начин, че Бог е създал и крепи всичко. **) Виж Dollinger: Sektengeschichte; C. Smidt: „Histoire et doctrines des cathares ou albigeois", Karl Kiesewetter: „Histoire de l'ordre de la Rose - croix" (d'apres Ies archives de l'ordre). ***) Виж съчиненията на средневековния писател Евервинус, стр. 454. ,
към текста >>

48. L'INFLUENCE DE L'ENERGIE SOLAIRE-SUITE Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Братство от българската писателка Мара Белчева.
От тях най-нови са: „Али del pensiero” – излиза в Ruruane. „Araldo della Saluto” „Luce” – излиза в Рим. „Scienza della spirito” – в Рим. Cn. „Аraldo della Saluto” в последните си 4 книжки продължава да печата в италиански превод беседите на Учителя, между които „Старото и ново човечество”, „Влиянието на слънчевата енергия,” „Новата Ева.” Списание „All del pensiero" приготвя преводи от беседите на Учителя за печатане в следващите книжки. Списание „Luce” печата едно изложение върху живота на Вс. Б. Братство от българската писателка Мара Белчева. Във Венеция излезе книгата. „I miei pensieri psicologici" от младия италиански писател Джованни Барон. В нея авторът дава в италиански превод много извадки из беседите на Учителя: из беседата „Високият идеал”, из беседата „Любовта” и пр. Вижда се, че в Италия почват да се интересуват живо от движението на Вс. Б. Братство и с интерес печатат преводи от беседите на Учителя.
към текста >>

„I miei pensieri psicologici" от младия италиански писател Джованни Барон.
„Scienza della spirito” – в Рим. Cn. „Аraldo della Saluto” в последните си 4 книжки продължава да печата в италиански превод беседите на Учителя, между които „Старото и ново човечество”, „Влиянието на слънчевата енергия,” „Новата Ева.” Списание „All del pensiero" приготвя преводи от беседите на Учителя за печатане в следващите книжки. Списание „Luce” печата едно изложение върху живота на Вс. Б. Братство от българската писателка Мара Белчева. Във Венеция излезе книгата. „I miei pensieri psicologici" от младия италиански писател Джованни Барон. В нея авторът дава в италиански превод много извадки из беседите на Учителя: из беседата „Високият идеал”, из беседата „Любовта” и пр. Вижда се, че в Италия почват да се интересуват живо от движението на Вс. Б. Братство и с интерес печатат преводи от беседите на Учителя. Те все повече разбират значението и важността на учението на Вс. Б. Братство и това ги кара да отделят все повече място за беседите на Учителя в своите списания.
към текста >>

50 (16 ноември 1931 г.) помества статия от френския писател окултист Габриел Гоброн за Всемирното Бяло Братство в България.
IX, №106, окт. 1932 г. печата изцяло беседата на Учителя: „Новата Ева”. Преводът на испански е направен от Магдалина де Пита, поетеса и видна ратница за новите идеи. Бразилия Списанието „Reformator,” орган на Бразилското спиритично общество, излизащо в Рио де Жанейро, в книга 22 от год. 50 (16 ноември 1931 г.) помества статия от френския писател окултист Габриел Гоброн за Всемирното Бяло Братство в България. Статията ще продължи в следващата книжка.
към текста >>

49. ЕДНО ОТ НАЙ-ВЕЛИКИТЕ ДЕЛА - ЕЛИ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

В това отношение има много поети, писатели и философи, които мислят добре, но искат да изнесат цялата истина на хората наведнъж.
Тъй щото, човек малко трябва да знае и много да не знае, за да има винаги да учи нещо. Има неща в живота на човека, които той всякога трябва да има пред вид: малката стая може да се осветлява с малък прозорец, но голямата стая непременно трябва да се осветлява с голям прозорец. Малкото същество, като човека, не се задоволява с храната на комара. Следователно, невъзможно е идеите на комара да бъдат идеи и за човека, както не е възможно идеите на човека да бъдат идеи на комара. Оттук вадим заключението: разумен човек е онзи, който туря всяко нещо на своето място. В това отношение има много поети, писатели и философи, които мислят добре, но искат да изнесат цялата истина на хората наведнъж. Невъзможно е да се изнесе цялата истина в една епоха. Докато детето е в утробата на майка си, то не може да разбере живота извън нея. До това време то е в пасивно състояние и преживява точно живота на майка си. Каквото майката мисли, това и то мисли. Майката само насажда в него своите мисли и чувства и като свърши работата си, тя му отваря вратата и го пуща навън.
към текста >>

50. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ИСТИНАТА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Един писател казва за богомилите: „Това, което правеше най-много впечатление на хората от всички класи, беше строгостта на техните нрави, чистотата и честността на техния живот.
За да ги турят на изпит, епископът им заповядал да убият в тяхно присъствие кокошка. Понеже отказали, те били обявени за еретици, и императорът заповядал да бъдат обесени. Често убиването на животни служело на противниците като средство за удостоверяване, дали лицето принадлежи към богомилското движение. Според Стефан дьо Борбон католическите войници по време на кръстоносните походи против албигойците си служели с този метод: на подозрителните предлагали да убият кокошка или друго животно и при отказ познавали, че са албигойци. И инквизицията си служела в някои случаи с това средство. Един писател казва за богомилите: „Това, което правеше най-много впечатление на хората от всички класи, беше строгостта на техните нрави, чистотата и честността на техния живот. И духовниците даже признавали, че не знаят, що да мислят за тези хора, които не лъжат, нито се кълнат”. Съвършените живеели целомъдрен живот. Има записан следния интересен случай: В Реймс имало в 1170 год. тайно албигойско братство. Един духовник при разходка се срещнал с една девойка и като почнал да ù говори непочтено, тя го отблъснала и казала, че завинаги ще остане целомъдрена, за да може да расте душата ù.
към текста >>

51. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

В памет на Густав Майринк Големият писател в областта на окултната белетристика Густав Майринк напусна земната си обвивка в края на изтеклата 1932 год.
В памет на Густав Майринк Големият писател в областта на окултната белетристика Густав Майринк напусна земната си обвивка в края на изтеклата 1932 год. В своя земен път Густав Майринк изживя много, но и остави много зад себе си – с него, с цялото свое творчество, което обръща очите на човека към друг свят, той живее и ще живее през всичките вeкове в душите на онези, които са го чели. Той е от тези, които не умират! Освободен от бремето на тялото и от ограниченията на физическия свят, Густав Майринк ще ръководи много души, които са призвани да дадат нещо из областта на неведомото на тоя свят. Майринк писа много, той писа цели 32 години. За света той е голям сатирик, човек с особена голяма фантазия, борец против военщината и съвременното правосъдие, човек, който се стреми да възкреси средновековната мистика и разбиране и пр.
към текста >>

52. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ЛЮБОВТА Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Рюто се обявява силно против окултистите и ония писатели, които са твърдели, че Атлантида е изчезнала за 24 часа под водите на океана.
преди Хр. Счита се още, че атлантите са произлезли от предисторичния Кроманьонски тип на човека. Като заключение Рюто казва, че Атлантида не е била потопена от морето, но че тя е изчезнала като остров от лицето на земята, като се е съединила с Африка. Голямото разрушително влияние, което Картаген, Рим, а после и мюсюлманите са оказали върху атлантската култура, е причина да се заличи тази голяма култура от историята на човечеството и да не останат следи от нея. Колко съблазнително е това схващане на двамата учени Берлиу и Рюто, сякаш това е последната дума на истината! Рюто се обявява силно против окултистите и ония писатели, които са твърдели, че Атлантида е изчезнала за 24 часа под водите на океана. Но колко, колко много неща не са известни на съвременните учени! Има два метода на добиране до истината на нещата – чрез пипане и чрез виждане. Не е ли пипане, когато се ровим в стари архиви и се мъчим да ги тълкуваме? При всичките тия случаи добирането до истината е частично. Може би бъдещето ще хвърли много по-голяма светлина върху въпроса за Атлантида, може би да се потвърди твърдението на окултистите, които считат, че виждат нещата каквито са и каквито са били и истината за Атлантида да бъде още един голям мост към ония възможности на познание, за които от много време окултистите говорят, че са най-реалните.
към текста >>

53. LE MAITRE PARLE. L'AME Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

„Грешките на днешното възпитание“ - от писателката и училищна директорка г-жа Мария Злабек. 4.
Учредителното събрание се открива в 9 ч. с. Ако не присъствуват най-малко половината от поканените членове, то половин час след това събранието се открива, какъвто и да е броя на присътствующите. Веднага след организационната работа на учредителното събрание започва „курс по окултна педагогика“, в който ще се развият за сега следните теми : 1. „Животът на Коменски в светлината на мистицизма“ от г-жа Паула Мудра. 2. Мисията на жената“ - от Д-р Йосиф Волф, директор на библиотеката при пражкия народен музей. 3. „Грешките на днешното възпитание“ - от писателката и училищна директорка г-жа Мария Злабек. 4. „Щайнеровите училища“ - от Филаделфос Веберек, учител. 5. „Естествознанието в нова светлина“ - от Антон Брабек, учител. 6. „Нашата цел“ - от Ладиславъв Фишер, учител. Който желае да участвува в този курс с реферат, нека се отнесе до Ладиславъв Фишер, учител в Стракониц (Чехословашко). Виждаме, че в чужбина интересът на учителството към окултната педагогика расте.
към текста >>

54. ЗА ВЕЖДИТЕ-ЕМИЛ ПЕТЕРС-ОТ НЕМСКИ Д-Р К. Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

През тях се излива поезията и движи перото на поета, писателя, композитора.
Пенсионерът – ето крайния резултат на този неумолим и безпощаден апарат, ето продукта на неговата механична елиминация. Жизнената енергия на един човек е погълната от една безпощадна машина, за да даде фиктивната печалба – „пенсията”, спестените във формата на рента късове от „заплатата”. Това е то „прозата на живота”. А де му е поезията? Тя изтича и се въплъщава в живота през заострените пръсти на „коничния тип”. През тях се излива поезията и движи перото на поета, писателя, композитора. Те се движат ритмично по грифа на цигулката, те стискат лъка и му дават размах, те кадансират плавния и ритмичен танц на балерината, те слагат линии и багри по платното на художника, те украсяват домовете, те създават разнообразието на модите и изпипват с художествена вещина дрехи, шапки, накити, мебели, украса. Те милват, те прегръщат, те излъчват магията на пленителния жест. И когато часовникът, който отмерва движението на монотонния апарат на труда, удари 6 и квадратните пръсти престанат да тракат, започва ритмичната игра на коничните пръсти. Взрете се в човешката вълна, която се движи по булеварда с блестящите витрини – изложби на коничните пръсти. Като пъстра мрежа минават хората на коничните пръсти и улавят очарованите погледи.
към текста >>

55. Списанието PDF Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Стефан Осовицки от Варшава в Париж при строго проверени опити чрез пипане само на запечатан плик познава това, което бе писано вътре, описва с най-големи подробности както писателя, така и самата сцена на писането.
1, книга 4), издавано от наши професори медици, сегиз-тогиз се печатат статии, които говорят за по-дълбоката страна на човешкото естество. Такава е статията „Свръхнормални способности на духа" от Д-р Ости, директор на международния метапсихически институт в Париж, Авторът се основава единствено на факти, на резултатите на научните изследвания Той разделя свръхнормалните психични явления на две групи. Свръхнормално (паранормално) въздействие на психизма върху материята. И цитира ред и интересни примери; ще приведем някои от тях: Лудвиг Кан в 1925 год. в Париж показва пред многобройни учени своята изумителна способност да познава това, което всеки от тях бе писал или само обмислил. Стефан Осовицки от Варшава в Париж при строго проверени опити чрез пипане само на запечатан плик познава това, което бе писано вътре, описва с най-големи подробности както писателя, така и самата сцена на писането. Олга Каал в 1928 г. показа пред медицинския елит в Париж своите способности, като отгатвала не само мислите, предадени волево, но и чисто нематериални рисунки, които правили мислено по разните части на тялото ù. Други, в присъствието на дадено лице или само като се допрат до някой предмет, принадлежащ на лицето, познават моралните, умствени и телесни качества на това лице, познават големите сбития на миналото му и някои на бъдещето му, давайки различни подробности на тези или онези сбития от неговия живот, като че ли присъствуват на тях. На една друга категория хора се приписва една свръхнормална психична сила, която действува върху материята без видима връзка. При проявата на тази сила става преместване на неща само при докосване до тях (кинезия) или дори на разстояние (телекинезия), създаване на кратковременни материални форми и т.н.
към текста >>

Този плодовит писател ни подари тая година романа „Ние".
Само любовта е в сила да подобри състоянието на сърцето. Светлината, новият живот изискват всички хора да се подчинят доброволно на великия закон на любовта." "НИЕ", исторически роман от Васил Узунов. Доставя се от автора, ул. „Братя Миладинови", 107, София. Цена 45 лева. Този плодовит писател ни подари тая година романа „Ние". Други по-важни негови произведения са: „Самотни души" (повести), „Сияние над мъртвите" (роман), „Салим, цар Охамски" (философски роман), „Атлантида" и множество още романи, повести, разкази, статии и пр., печатани отделно или пръснати в множество списания. В последния си роман той ни описва с живи картини балканската война от началото до разгрома в края ù. Езикът е цветист, художествен; психологически са издържани героите на романа. У читателя, който прочете целия роман, остава една мисъл: да работи за една съвсем нова култура на братство, когато ще престанат тези картини, рисувани в тази книга. И ценното на тази книга е именно в това, че прави читателя борец против войната.
към текста >>

56. Всемирното братство - Б. Боев Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Учен ли срещнете, музикант или художник срещнете, поет или писател срещнете, от всички очаквате знамения.
КАКВО ЗНАМЕНИЕ ПОКАЗВАШ? Всички съвременни хора търсят знамения в света. Учен ли срещнете, музикант или художник срещнете, поет или писател срещнете, от всички очаквате знамения. Всички хора се запитват едни други: Какво знамение можеш да ми дадеш? Ако някой каже или направи нещо, веднага ще го запитате, какво иска да покаже с това знамение. Лесно се задавате въпроси, но мъчно се отговаря на тия въпроси. Животът на съвременното човечество е пълен с ред зададени въпроси, които трябва да се разрешат. Как ще се разрешат?
към текста >>

57. Наука за ръката - М. И. Д Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Той ще знае, дали ще се прояви като философ, писател, поет, музикант или художник.
Само Любовта е в състояние да подобри състоянието на сърцето. Линията на съдбата показва, че всички хора трябва да живеят в общение по между си. Ето защо, всеки съвременен човек трябва да разглежда ръката си, да изучава главно линията на съдбата си. По тази линия той ще прочете не само миналия си живот, но и бъдещия. Когато човек се научи да чете по този линия, колкото пъти и да дохожда на земята, той ще може да предскаже своето материално, умствено, сърдечно и обществено положение, до което най-много ще достигне. Той ще знае, дали ще се прояви като философ, писател, поет, музикант или художник. Всичко това е написано по линията на съдбата: по ъглите на отклонението, по ред малки и големи знаци върху нея. В тази линия има цяла геометрия. Ако линията на съдбата на някой човек съвпада с центъра на общото, космическо течение, този човек е в общение с Бога. Той е щастлив и добър. У него линията на ума и на сърцето са балансирани.
към текста >>

58. Съдържание на 5 и 6 бр. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Това се вижда и от думите на френския писател Габриел Гоброн, както ще видим по-долу.
ВЕСТИ И КНИГОПИС Идеите на Всемирното Братство в чужбина Ценността на една култура се мери не по онова, което тя е постигнала само чрез копиране отвън, но преди всичко по онова, което тя чрез самобитна дейност и творчество е вляла в общочовешката съкровищница. И наистина, древна България е днес все повече и повече ценена от външния свят като страна на богомилството, което е скъпа творба на духа, който работи в този народ. Това се вижда и от думите на френския писател Габриел Гоброн, както ще видим по-долу. Всяка епоха се характеризира с вливане на нови идеи в културата - идеи, които съответствуват на ръста на съзнанието в дадения момент; нови творчески извори се отварят в човешкото естество; съзнанието се разширява, издига се до нови планински върхове. И всеки народ до толкоз има шанс за развитие и благоденствие, доколкото става носител, проводник на тези нови идеи. Тези последните са жизненият еликсир, който внася навсякъде, дето проникне, живот, простор, красиви условия. И България, която е била клеветена и нападана особено през последната война и след нея, сега пак почва да обръща внимание на западния свет благодарение на духовните движения в нея. Това се вижда ясно и от думите на същия Гоброн.
към текста >>

Великият руски писател Толстой толкова обичаше тази малка, но духовна страна на богомилите и катарите, че много от неговите известни съчинения са излизали първо не на руски, но на български.
В нея той дава превода на един позив от група ученици на Всемирното Братство в България и по повод на това пише между другото: „Имах вече радостта да печатам на френски документирана статия върху Всемирното Братство и Неговия Учител Петър Дънов в списание „Ла ревю каодаист" в Сайгон и друга такава на португалски в списанието на Бразилската спиритична федерация: „Реформатор". Аз сега имам щастието да поднеса на читателите на „Ло Фратернист" един позив: „Новото послание на слънцето", което ни иде от тая бедна България, която нашата войнствена преса ни учеше да мразим и да клеветим. Щастлив се считам, че мога да представя на нашите братя славяни от тайнствената и благородна България доказателството, че френските спиритуалисти са първите на своя пост, за да чуят за новия свят, за новото, и че се радват заедно с тях за Духа, който иде. От беседите на Учителя Петър Дънов са преведени някои на френски, други на английски, немски, италиански, руски и есперанто. Някои беседи от него са печатани и в в. „Фратецо". Великият руски писател Толстой толкова обичаше тази малка, но духовна страна на богомилите и катарите, че много от неговите известни съчинения са излизали първо не на руски, но на български. Френски братя! Това не е ли най-добрата препоръка? " В списание „La Estrella de Occidente", което излиза в Буенос Айрес (Аржентина), е печатана в испански превод книгата „Светът на Великите Души" от Беинса Дуно. В същото списание по-рано беше печатана в превод и „Новата Ева" от Учителя. Нова статия за богомилите Мощното движение в България — „богомилството", все повече почва да се схваща в правилно осветление.
към текста >>

59. НАУКАТА ЗА РЪКАТА - МИХАЕЛ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Един интересен в това направление тип представя носът на прочутия писател Лесинг.
Възприемането при целесъобразната форма става широко и пълно. Такъв човек възприема и чувствува света в пълни линии. За него са отворени вратите за душевните и телесни сили. Когато такъв човек възприема хубостите и свежестта на природата, той никак няма нужда да бъде духовно съзнателен затова - той възприема и чувствува. Той стои в непосредствена чувствена зависимост с природата, хората и света. Един интересен в това направление тип представя носът на прочутия писател Лесинг. Противоположност на това представя обратната форма на носните отвори. Тази форма изразява едно много ограничено възприемане на чувственото. Напротив, тези хора чувствуват една голяма нужда да дадат от себе си. Всяко чувство е в зависимост от способността за възприемане; колкото човек има по-силни чувствени впечатления, толкова той е повече в състояние да ги възприеме правилно и едва след това може да ги прояви правилно, като свое възприятие, като своя собственост. Не е такъв случаят, когато човек приблизително нищо или твърде малко чувствува и възприема; тогава той проявява също много ограничени чувства.
към текста >>

60. НАЙ ВАЖНИЯТ ВЪПРОС- ИЗ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

В тия данни поне няма ни „психологичен субективизъм", какъвто би могъл да се търси у писатели като Ремарк, ни морализаторски тенденции на пацифисти „утописти." В тях звучи обективният език на цифрите, едничко меродавен за хората на „практичната действителност”.
Не по пътя на Каин ли вървяха европейските народи през световната война? И днес те пак се намират пред изкушението на Каин. Най-добрите, най-далновидните, най-трезви умове на човечеството правят усилие да спрат ръката на Каин, която пак започва да се свива в юмрук. Те ясно виждат резултатите от войната. И говорят на хората с трезвия и безпристрастен език на цифрите - обективните статистични данни за загубите от войната. В тия данни поне няма ни „психологичен субективизъм", какъвто би могъл да се търси у писатели като Ремарк, ни морализаторски тенденции на пацифисти „утописти." В тях звучи обективният език на цифрите, едничко меродавен за хората на „практичната действителност”. Като че ли тази „действителност", в която хората живеят и страдат и се мъчат, не е създадена от самите тях? Разбира се, в края на краищата, едничък меродавен възглед за този род дейност на хората си остава възгледът на Живата Природа. А той гласи, че войната е явление на един несъвършен живот, който тепърва има да се урежда и организира. тъй както мирът е израз на един високо организиран живот, който се направлява от законите на хармонията. Всички други възгледи са лични и заинтересовани отклонения от това обективно мерило на Живата Природа.
към текста >>

61. НОВИТЕ ХОРА НА НОВОТО ВРЕМЕ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Още преди повече от един век руският писател Киреевски дойде до идеята за месиянизма на Русия и на славянството в общочовешката култура .
възвишените сили, които съществуват вече в българската душа и правят усилия да се проявят в живота. Така ще разберем възможностите за българина! Когато видим в живота нещо възвишено, ще знаем, че това е усилието на народния гений да прояви истинския тип на българина. Животът на Димитър Жечков - това е наглед един малък симптом, но той показва, какви сили, какви елементи крие българската душа! Истинският познавач на епохата е онзи, който по малки наглед симптоми може да долови дълбоките скрити вътрешни процеси и сили, които работят в едно общество, в един народ. Още преди повече от един век руският писател Киреевски дойде до идеята за месиянизма на Русия и на славянството в общочовешката култура . Въз основа на множество факти из културната история Владимир Соловьов идва до същата идея в своя труд „Три сили", В тая книга той развива с дълбочина и прозрение идеята за мисията на славянството . Но има и обективни данни, от друг вид, които говорят, че славянството се намира в периода на своя взход. Ето унгарският статистик Д-р Деже Елекеш въз основа на статистически данни за средния годишен прираст на населението в разните държави е изчислил населението на централна Европа в 2030 година, т.е. след сто години. Той казва, че след 100 години южните славяни (Югославия и България) ще бъдат 68 милиона, Чехословашко - 40 милиона, Румъния - 54, Австрия - 9, Унгария - 21 милиона.
към текста >>

Това, за което са копнели най-напредналите умове на славянството, най-напредналите техни художници, писатели, поети, музиканти, философи и пр., това, което те са долавяли интуитивно с по-малка или по-голяма яснота, това намираме днес в Словото на Учителя, в идеите на Всемирното Братство.
Щастлив е оня народ, всред който има лица, които могат да виждат по-рано позлатяването на планинските върхове от лъчите на изгряващото слънце, когато живущите в долината още не подозират изгрева. Тия, които повърхностно разглеждат нещата, се тревожат за такъв народ, казвайки: „Какво ще стане с нашия народ, който е пълен с мечтатели, които говорят за някакво си ново! " Те носят със себе си живота, вечно младото, вечното творческо начало! Те са най-важният залог за красивото бъдеще на един народ. Славяните сега трябва да развият в себе си оная чутка душа, която да долови новото, което иде! Това, за което са копнели най-напредналите умове на славянството, най-напредналите техни художници, писатели, поети, музиканти, философи и пр., това, което те са долавяли интуитивно с по-малка или по-голяма яснота, това намираме днес в Словото на Учителя, в идеите на Всемирното Братство. Принципите, законите, методите, които разкрива Словото на Учителя, са в свръзка с мисията на славянството и с новата култура.
към текста >>

62. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - СВЕТЛИНАТА Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Също така и всичко още, което спомага и съдействува за тези професии, като: дар словото, писателството, ала тука спада и нечестието, което не отбягва и кривите пътеки.
Той е символът на мисловната сила, доколкото се проявява като интелект. Противно на споменатите горе три сили, Меркурий въплътява един по-висш принцип. Ако луната е плодоносната природа, първичната майка, от която всичко извира, ако Марс и Венера представят двойната сила, която създава и подържа всеки нов живот, то Меркурий е първия принцип, който се издига над създаденото и се стреми да работи за много по-възвишени цели. Всичко из областта на науката, на научните стремежи и издирвания принадлежи тук. Също и приложението на мисловната сила в практичния живот, в търговията, индустрията и т.н. Също така и всичко още, което спомага и съдействува за тези професии, като: дар словото, писателството, ала тука спада и нечестието, което не отбягва и кривите пътеки. Всичко това е дело на Меркурий. У старите народи, Меркурий се е считал за крилат небесен посланик и посредник между боговете и хората (това ще рече между висшите и нисши сили в самия човек), като бог на крадците - и всичко това с право. Местодействието на Меркурий е на едноименните хълм и пръст както и изхождащата от този хълм меркуриева линия. Казахме: посредник между боговете и хората. Меркурий може още да бъде назован мостът, който води от хаотичните сили долу към висшите и светли сили горе, които се очертават с понятията: Слънце (Аполон), Юпитер и Сатурн.
към текста >>

63. ЕВОЛЮЦИЯТА ПО ФОРМАТА НА НОСА - ПО КАРЛ ХУТЕР Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Впрочем и сам той, като естествоизпитател, е работил повече физиогномически, отколкото аналитично-описателно.
ТРЕТИЯТ НАТЮРЕЛ Ако един Гьоте е виждал истината, която се крие в емпирично.интуитивните физиогномични открития на Лафатер, то е защото е имал прозрението на гениалния човек, който вижда истината непосредствено, без да се нуждае от доказателства. Впрочем и сам той, като естествоизпитател, е работил повече физиогномически, отколкото аналитично-описателно. Затова негли е бил неразбран в своите натуралистични идеи от тогавашните учени, които се отнесли с насмешка и към физиогномиката на Лафатер. Може би във „Физиогномичните фрагменти" на бащата на съвременната физиогномика да няма наука в съвременен смисъл на думата, но там се таи една основна идея - идеята за физиогномичното като израз на душевни качества и сили - подкрепена от верни наблюдения и просветлена от фини интуитивни прозрения. Тази идея се крие, като семе впрочем и в физиогномичните писания, останали от средновековието и епохата на възраждането. Но понеже последните са писани на един средновековен жаргон, неясен за съвременните хора, понеже в тях е изтъкнат преди всичко гадателския, „мантичен" елемент, който характеризира почти всички старовременни писания от тоя род, понеже най-после, тия писания се явиха като съставна част от окултната литература, основната идея в тях, живият и истински зародиш биде от първом пренебрегнат от официалната наука. Но редица „неофициални" учени, хора с непредубеден поглед, започнаха да правят системни физиогномични и характероложки наблюдения и оставиха ценни трудове в областта на характерологията.
към текста >>

64. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ЖИВАТА ПРИРОДА Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Има писатели, които като пишат, държат точна сметка за окултното и се стремят по един или друг начин да го изнесат.
Д-р Е. Р. Коен ОКУЛТНИ ЕЛЕМЕНТИ В СВЕТОВНАТА ЛИТЕРАТУРА Художествената литература, в каквато и насока да се изрази, крие в себе си извънредно много елементи, които са от чисто окултно естество. Има писатели, които като пишат, държат точна сметка за окултното и се стремят по един или друг начин да го изнесат. В тяхното си творчество те влагат тенденция. Прочее, истинското художествено творчество трябва да има тенденция, следователно идея, линия в дадена насока. Тя може да бъде проведена спонтанно, незабележимо, ала може да се прокара и явно - там вече има по-голяма необходимост това да се направи с художествен усет. Днес световната литература е в голяма безпътица. Нито описанието на национален бит, нито плоското изнасяне на рутината на съвременния живот, може да задоволи някого.
към текста >>

В историята на литературата като изключим древните писатели, от средните векове насам можем да посочим маса великани на човечеството, които съзнателно са вмъкнали в своите творби окултното.
Наред с този проблем се поставя въпросът за правдата и неправдата в живота, за доброто и злото. Религиозните разрешения на тези въпроси нямат нищо общо с постановката и разрешението им от гледището на окултизма. Понятията Бог, душа, живот, любов, мъдрост, истина, правда, добро, зло, божествено, демонично, смърт, безсмъртие, младост, старост, воля за добро и живот, безсмислие, страдание, скръб, щастие, всички те в светлината на окултизма се освобождават от всякаква конвенционалност - черковна или обществена и придават онзи вечен динамически устрем, който в процеса на развитието поставя на еквивалентна преценка проявата на амебата и тази на архангела: любовта в най-нисшите си форми и в своите най-висши проявления. В третирането на тези вечни проблеми от разните автори на световната литература в окултно осветление, виждаме, че някои автори имат съзнателно отношение към нещата и тенденцията у тях е ясна, съзнателна, правилна и чиста. Когато други автори се ръководят от една жива интуиция и у тях виждаме, че окултната тенденция е придобила един полурелигиозен полусветски оттенък. В историята на литературата като изключим древните писатели, от средните векове насам можем да посочим маса великани на човечеството, които съзнателно са вмъкнали в своите творби окултното. Нека споменем: Данте, Гьоте, Вагнер, Булвер Литон, Едгар По, Евгений Сю, Достоевски, Анатол Франс, Сюли Прюдом, Густав Майринк, Едуард Шюре, Рабиндранат Тагор, Рудолф Щайнер, Николай Райнов, Крижановска, Ларсен, Мабел Колинс, Сурия и др. и др. Техните творения остават вечни, винаги свежи, винаги нови и внасящи смисъл и светлина. Нека повторим - само окултизмът създава и внася вечните проблеми в световната литература - така и тя остава вечно. Защото, веднъж завинаги трябва да се схване, че смисъл, задоволство и щастие няма в преходното.
към текста >>

Ние вярваме, че засягайки тия вечни елементи и особености в творчеството на големите писатели, нещо, което особено в България не е направено, ще може да се хвърли светлина върху кое и как трябва да се изнася в литературата, за да даде тя вечни ценности, а и читателят да придобие едни истински мерки, които винаги ще останат живи.
Художественият усет дозакръгля вещото изнасяне на даден тип. Когато един автор е даровит, интуицията - това непосредствено чувство е, която определя дарованието, той описва типовете непосредствено и вярно. Ала знанието създава не по-малки творци. Едно завладяно знание става по само себе си жива интуиция. Окултните елементи и насоки в световната литература ще бъдат специален предмет, който ще имаме възможност подробно и системно да третираме в тия страници. Ние вярваме, че засягайки тия вечни елементи и особености в творчеството на големите писатели, нещо, което особено в България не е направено, ще може да се хвърли светлина върху кое и как трябва да се изнася в литературата, за да даде тя вечни ценности, а и читателят да придобие едни истински мерки, които винаги ще останат живи.
към текста >>

65. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Всички гении на човечеството, всички велики хора, всички светии, адепти, всички учени, писатели, държавници, които спомагат за развитието на човечеството в едно или друго направление, са все служители на Великото Всемирно Братство.
Те искат да научат човеците да живеят съобразно с ония велики закони, по които те живеят. А те прилагат най-разумните закони в света. Те водят най-чистия и възвишен живот, живот на абсолютно безкористие. В своята велика самоотверженост тия любящи служители на Бога сами слизат на земята в човешка форма, за да помагат на хората. Те постоянно изпращат свои посланици на земята в една или друга форма. Всички гении на човечеството, всички велики хора, всички светии, адепти, всички учени, писатели, държавници, които спомагат за развитието на човечеството в едно или друго направление, са все служители на Великото Всемирно Братство. То избира изсред човечеството най-напредналите души и ги подготвя за духовна работа всред техните братя. И в съвременното човечество има хора, които притежават по-тънки духовни сили, които имат по-фино устройство. те се отличават с фино организирани, пластични тела, защото водят абсолютно чист и свят живот. Тяхното изключително развитие тъкмо ги прави годни да бъдат духовни помагачи на човечеството. Най-високо напредналите измежду тях са завършили своето развитие на земята и имат обширни познания.
към текста >>

66. LE MAITRE PARLE. LA LUMIERE Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

В този малък и първи опит младият писател М.
Християнството без живот престава да бъде християнство. Тогава животът е творчески, човек расте, подпомага развитието на другите. И във вечността на живота ние виждаме вгнездена еволюцията на човешката душа, която лъкатуши между страдания и радости, между карма и дихарма, между смърт и прераждане, за да прояви в пълнота своята Божествена същност. Пропита с искреност, тази малка книжка е ценна за мнозина. Философските принципи на природата от Милко Христов 1935 г. В този малък и първи опит младият писател М. Христов се стреми да обясни някои основни принципи в природата. Така той стига до спиритуалистичното. На този млад човек не липсва мисъл . Необходимо е още по-голямо углъбление. Ние му пожелаваме добра работа в полето на перото.
към текста >>

67. ТЕМПЕРАМЕНТИ - Г. Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Този подем за углъбяване, за разширяване и извисяване на кръгозора е подет независимо както от учени, така и от писатели и философи.
Негли те са най-многото в развитието на съвременната наука. Всички открития, научни истини и факти са резултат на упорен труд, на системни изучвания в дадена насока, Ала никога досега в модерно време, не са били резултат на една определена цел, към която да се е вървяло. Едва в ново време витализмът поставя една цел, към която са насочени всичките усилия на научното издирване. С него, с витализма, на науката, като цялост се възвръща загубената интегралност, загубения по-пълен път за установяване на истината - интегралната истина за живота, за насоките на мисълта и творчеството. В туй отношение ние виждаме какъв голям подем съществува у много по-углъбени хора на науката. Този подем за углъбяване, за разширяване и извисяване на кръгозора е подет независимо както от учени, така и от писатели и философи. Ще споменем само за делото на двама, различни първоначално по кръга на работа, а сега независимо един от друг напълно сходни по единство на своите изводи. Те са големият писател Морис Метерлинк и големият учен Едгард Даке. В душата на Метерлинк е внедрена углъбената мисъл. Той като писател не разделя физическото от душевното. Напротив, той навсякъде подчертава силната намеса на душевното във всяка проява на физическото.
към текста >>

Те са големият писател Морис Метерлинк и големият учен Едгард Даке.
Едва в ново време витализмът поставя една цел, към която са насочени всичките усилия на научното издирване. С него, с витализма, на науката, като цялост се възвръща загубената интегралност, загубения по-пълен път за установяване на истината - интегралната истина за живота, за насоките на мисълта и творчеството. В туй отношение ние виждаме какъв голям подем съществува у много по-углъбени хора на науката. Този подем за углъбяване, за разширяване и извисяване на кръгозора е подет независимо както от учени, така и от писатели и философи. Ще споменем само за делото на двама, различни първоначално по кръга на работа, а сега независимо един от друг напълно сходни по единство на своите изводи. Те са големият писател Морис Метерлинк и големият учен Едгард Даке. В душата на Метерлинк е внедрена углъбената мисъл. Той като писател не разделя физическото от душевното. Напротив, той навсякъде подчертава силната намеса на душевното във всяка проява на физическото. Нещо повече, физическото за него е само една символическа проява на душевното, на метафизическото. Това основно положение Метерлинк подчертава наново с дебели линии в своите множество книги третиращи научни проблеми, които той пише от десетина-петнадесет години.Ние познаваме чудно хубавите му книги, написани в този дух.
към текста >>

Той като писател не разделя физическото от душевното.
В туй отношение ние виждаме какъв голям подем съществува у много по-углъбени хора на науката. Този подем за углъбяване, за разширяване и извисяване на кръгозора е подет независимо както от учени, така и от писатели и философи. Ще споменем само за делото на двама, различни първоначално по кръга на работа, а сега независимо един от друг напълно сходни по единство на своите изводи. Те са големият писател Морис Метерлинк и големият учен Едгард Даке. В душата на Метерлинк е внедрена углъбената мисъл. Той като писател не разделя физическото от душевното. Напротив, той навсякъде подчертава силната намеса на душевното във всяка проява на физическото. Нещо повече, физическото за него е само една символическа проява на душевното, на метафизическото. Това основно положение Метерлинк подчертава наново с дебели линии в своите множество книги третиращи научни проблеми, които той пише от десетина-петнадесет години.Ние познаваме чудно хубавите му книги, написани в този дух. Някои измежду тях са: „Мъдростта и предопределението", „Погребаният храм", „Смъртта", „Великата тайна", „Животът на пространството", „Великата феерия",„Животът на термитите", „Разумността на цветята" и мн. др. във всички тези книги Мор.
към текста >>

Писателят, драматургът Метерлинк сложи своя вдъхновен пръст в областта на съвременното научно знание и внесе един смисъл в него.
Това основно положение Метерлинк подчертава наново с дебели линии в своите множество книги третиращи научни проблеми, които той пише от десетина-петнадесет години.Ние познаваме чудно хубавите му книги, написани в този дух. Някои измежду тях са: „Мъдростта и предопределението", „Погребаният храм", „Смъртта", „Великата тайна", „Животът на пространството", „Великата феерия",„Животът на термитите", „Разумността на цветята" и мн. др. във всички тези книги Мор. Метерлинк се стреми да проникне във всяка най-малка проява на животно, растение, човек, небесно явление или такива в света на най-малкото, в света на инфинитесималните величини - атоми, електрони, корпускули, йони, неурони, ако щете кванти и „супракванти" и да установи и да се възхити от разума, който Ги одушевява. Трябва да се четат неговите книги с внимание и без предразсъдъци, за да може човек да се приобщи наистина с великия разум, който работи навсякъде в природата. Писателят, драматургът Метерлинк сложи своя вдъхновен пръст в областта на съвременното научно знание и внесе един смисъл в него. Този смисъл е без съмнение метафизичен, защото ние виждаме само проявата на разумното, което оживява нещата, но „Разумното" съществува. И към него трябва да бъде крайната цел на научното издирване. Това прави Метерлинк, заедно с хиляди други които не споменаваме тук. В този смисъл практицизма, който съществува в съвременната наука не е никакъв научен смисъл, защото това не е установяване на истината, а само приложение на събрани факти. При това този научен практицизъм пречи за едно правилно миросъзерцание.
към текста >>

68. ЕДНО СРАВНЕНИЕ-Г. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

И затова той ги води към новото, И наистина, ако четем днес творенията на видните днешни писатели, като Метерлинк, Ибсен, Хауптман, Келерман, Хамсун, Достоевски, няма ли да доловим в техните произведения тихото пристъпване на новото в човешкия живот?
Ето защо, космичното съзнание ще подготви култура на небивал разцвет на човешките дарби и таланти, Човечеството ще има възможност да се издигне до постижения, които до сега са били немислими и то във всяко отношение: в областта на наука, изкуство, философия, социални отношения, морален и религиозен живот и пр.. Художникът, поетът долавя зазоряването, преди то да стане достояние на масите. И тоя е именно истински художник, истински поет, който може да прави това. Нали слънцето изгрява по-рано за ония, които са на планинските върхове, отколкото за ония, които са в долината? Затова истинският поет или художник е пророк, предтеча; той говори за онова, което ще бъде достояние на другите хора в бъдеще. Той долавя туй, което още не е изгряло в съзнанието на масите. И затова той ги води към новото, И наистина, ако четем днес творенията на видните днешни писатели, като Метерлинк, Ибсен, Хауптман, Келерман, Хамсун, Достоевски, няма ли да доловим в техните произведения тихото пристъпване на новото в човешкия живот? Но не само това. Не само художниците и поетите, но и много други хора са в състояние да доловят вълните на новото, което се ражда. Това са тъй наречените носители на новите идеи. Те са есенцията на народа. И един народ е щастлив, когато има повече такива носители на новите идеи.
към текста >>

69. УСЛОВИЯ И ЖИВОТ - Д. СТОЯНОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Историците, запример, а също и писателите-белетристи, имате силно развита памет за сбития и дати, за случки, тъй както географите пък и пътешествениците имате и силно развита памет за местности.
Тук са важни не телата с техните особености, а процесите, събитията, които са станали, ставате или ще станат във времето. Няма да се впущам да разглеждам оная дълбока психологична връзка, която съществува между времето и свързаните с него понятия за периодицитет и ритъм от една страна, и паметта и представянето - от друга. Ала не е случаен фактът, дето френолозите откриват тия способности локализирани в средната челна зона. Тук се крие паметта на човека не само в един кратък период от време, а и от цялото му минало. Тази област е свързана с подсъзнанието - от нейното по-силно или по-слабо развитие зависи творческата дейност на човека,почиваща на паметта и асоциацията на представите. Историците, запример, а също и писателите-белетристи, имате силно развита памет за сбития и дати, за случки, тъй както географите пък и пътешествениците имате и силно развита памет за местности. В тази средна част на челото спада всъщност и онова, което се нарича понякога творческа фантазия. Дълбоко погледнато, тя се корени в сферата на природния ум, дето оперира представянето, паметта и сложният апарат на асоциацията на представите. Всъщност, фантазията не създава нищо ново - тя е само едно пресъздаване на миналото в нови съчетания и форми. Новото, в дълбока смисъл на думата, се дължи на въображението - или аз бих употребил израза идейна мисъл, идеация. Френолозите локализират въображението или идеацията в най-горната част на челото.
към текста >>

Много поети и писатели, които никога не са били в състояние да се издигнат в сферите на идейния ум, откъдето идва истинското вдъхновение, наричат с туй име онова чисто пасивно състояние, при което от тяхното подсъзнание нахлувате редица образи, които се свързват и групират спонтанно около един център, по законите на асоциацията.
В тази област спадат и сравнението, различаването, както и центъра на умозрителната, каузална или причинна мисъл . Тук е областта на чистия разум. Ако тия центрове са добре развити у един човек, той може да мисли отвлечено, да размишлява върху философски и теоретични въпроси, да дири по-далечните съотношения и причини на нещата. Най-горната част на челото заемате центровете на прозрението, интуицията, въображението или идейната мисъл - необходими способности на един гениален ум. Аз намекнах по-горе за разликата, която трябва да се прави между фантазията, която работи в сферата на творческия или природен ум и въображението или идеацията. Много поети и писатели, които никога не са били в състояние да се издигнат в сферите на идейния ум, откъдето идва истинското вдъхновение, наричат с туй име онова чисто пасивно състояние, при което от тяхното подсъзнание нахлувате редица образи, които се свързват и групират спонтанно около един център, по законите на асоциацията. Ала има голяма разлика между тоя род „вдъхновение" и вдъхновението, което произтича от идейния свят - света на първичните идеи, дето функционира свръхсъзнанието. Само гениалните натури истински се издигат до него и съзерцавайки известни идеи, въплътяват тия идеи във форми, достъпни за хората, стоящи на по-нисък умствен уровен. Само от този свят на свръхсъзнанието идва истински новото. Тази тънка разлика между творческия и идейния ум, между хората на творческата фантазия и идеацията, между талантите и гениите не винаги се схваща. Тя впрочем би могла да изпъкне само при едно подробно и вдълбочено изследване на творенията на талантливи писатели, учени, поети, музиканти и на ония, в които е имало повече или по-малко проблясъци на гениалност.
към текста >>

Тя впрочем би могла да изпъкне само при едно подробно и вдълбочено изследване на творенията на талантливи писатели, учени, поети, музиканти и на ония, в които е имало повече или по-малко проблясъци на гениалност.
Много поети и писатели, които никога не са били в състояние да се издигнат в сферите на идейния ум, откъдето идва истинското вдъхновение, наричат с туй име онова чисто пасивно състояние, при което от тяхното подсъзнание нахлувате редица образи, които се свързват и групират спонтанно около един център, по законите на асоциацията. Ала има голяма разлика между тоя род „вдъхновение" и вдъхновението, което произтича от идейния свят - света на първичните идеи, дето функционира свръхсъзнанието. Само гениалните натури истински се издигат до него и съзерцавайки известни идеи, въплътяват тия идеи във форми, достъпни за хората, стоящи на по-нисък умствен уровен. Само от този свят на свръхсъзнанието идва истински новото. Тази тънка разлика между творческия и идейния ум, между хората на творческата фантазия и идеацията, между талантите и гениите не винаги се схваща. Тя впрочем би могла да изпъкне само при едно подробно и вдълбочено изследване на творенията на талантливи писатели, учени, поети, музиканти и на ония, в които е имало повече или по-малко проблясъци на гениалност. Но бързам да подчертая, че само едно външно изследване малко би допринесло за уясняване на този проблем. Тук е необходимо вживяване, прозрение, проникване в съзнанието на оня, който е творил, за да се схване полето, на което той е работил, както и механизма на неговата работа. А оттук е ясно, че оня, който никога не се е издигал до висшите сфери на умствената дейност, не може да разбере нейния характер и нейните закони и затова не е в състояние да схване съществените й особености. На това умствено ограничение се дължат ония недоразумения, които често се срещате в съчиненията на западни писатели, досежно природата на гения, както и досежно опита на мистиците. Тези писатели обикновено са склонни да виждат в недостъпните за тях преживявания на тия висши натури известни патологични прояви и то само въз основа на външни, чисто привидни прилики.
към текста >>

На това умствено ограничение се дължат ония недоразумения, които често се срещате в съчиненията на западни писатели, досежно природата на гения, както и досежно опита на мистиците.
Тази тънка разлика между творческия и идейния ум, между хората на творческата фантазия и идеацията, между талантите и гениите не винаги се схваща. Тя впрочем би могла да изпъкне само при едно подробно и вдълбочено изследване на творенията на талантливи писатели, учени, поети, музиканти и на ония, в които е имало повече или по-малко проблясъци на гениалност. Но бързам да подчертая, че само едно външно изследване малко би допринесло за уясняване на този проблем. Тук е необходимо вживяване, прозрение, проникване в съзнанието на оня, който е творил, за да се схване полето, на което той е работил, както и механизма на неговата работа. А оттук е ясно, че оня, който никога не се е издигал до висшите сфери на умствената дейност, не може да разбере нейния характер и нейните закони и затова не е в състояние да схване съществените й особености. На това умствено ограничение се дължат ония недоразумения, които често се срещате в съчиненията на западни писатели, досежно природата на гения, както и досежно опита на мистиците. Тези писатели обикновено са склонни да виждат в недостъпните за тях преживявания на тия висши натури известни патологични прояви и то само въз основа на външни, чисто привидни прилики. Оттам и нелепиците за близостта между гениалност и лудост, за „регресивни" и „инфантилни" душевни прояви у мистици и въобще у хора на духовния опит. Очевидно, в съзнанието на тия тесногръди учени перспективата се губи, разликите се претъпяват, и всичко се прелива в онази зрителна плоскост, в която те съзнават и виждат нещата. Впрочем, позната истина е, че хората са склонни да свеждат нещата към онова умствено ниво, на което те се намират. Те далеч още не мислят с цялото си чело.
към текста >>

Тези писатели обикновено са склонни да виждат в недостъпните за тях преживявания на тия висши натури известни патологични прояви и то само въз основа на външни, чисто привидни прилики.
Тя впрочем би могла да изпъкне само при едно подробно и вдълбочено изследване на творенията на талантливи писатели, учени, поети, музиканти и на ония, в които е имало повече или по-малко проблясъци на гениалност. Но бързам да подчертая, че само едно външно изследване малко би допринесло за уясняване на този проблем. Тук е необходимо вживяване, прозрение, проникване в съзнанието на оня, който е творил, за да се схване полето, на което той е работил, както и механизма на неговата работа. А оттук е ясно, че оня, който никога не се е издигал до висшите сфери на умствената дейност, не може да разбере нейния характер и нейните закони и затова не е в състояние да схване съществените й особености. На това умствено ограничение се дължат ония недоразумения, които често се срещате в съчиненията на западни писатели, досежно природата на гения, както и досежно опита на мистиците. Тези писатели обикновено са склонни да виждат в недостъпните за тях преживявания на тия висши натури известни патологични прояви и то само въз основа на външни, чисто привидни прилики. Оттам и нелепиците за близостта между гениалност и лудост, за „регресивни" и „инфантилни" душевни прояви у мистици и въобще у хора на духовния опит. Очевидно, в съзнанието на тия тесногръди учени перспективата се губи, разликите се претъпяват, и всичко се прелива в онази зрителна плоскост, в която те съзнават и виждат нещата. Впрочем, позната истина е, че хората са склонни да свеждат нещата към онова умствено ниво, на което те се намират. Те далеч още не мислят с цялото си чело. От изложената по-горе накъсо топография на челото се вижда, че то не е само една част от черепа, покрита с гола кожа.
към текста >>

70. LE MAITRE PARLE. LA NATURE VIVANTE Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Из духовния живот в България - Писателите Владимир Русалиев е държал при препълнен салон два пъти сказка върху темата: „Живот, смърт и прераждане", в която изтъкнал множество научни данни, които говорят в полза на прераждането и обрисувал развитието на окултните идеи през вековете, като споменал и за Учителя.
Сергей Латишев, член-основател на Белградското метапсихическо общество, не е могъл лично да присъствува на конгреса, но е изпратил свой реферат, който бил четен в конгреса, За този ценен реферат той получил сърдечни благодарствени писма от присъстващи на конгреса, между които и от проф. Дриш. В заключение председателят на конгреса проф. Верейде констатирал, че съвременната наука все повече и повече се убеждава в съществуването на свободни психични сили, независими от физиологията на организма. И тъкмо загубата на вярата в това съществуване довело човечеството, според мнението на проф. Верейде, до преживяваната сега морална и социална криза. Из духовния живот в България - Писателите Владимир Русалиев е държал при препълнен салон два пъти сказка върху темата: „Живот, смърт и прераждане", в която изтъкнал множество научни данни, които говорят в полза на прераждането и обрисувал развитието на окултните идеи през вековете, като споменал и за Учителя. Иванка Тенева е държала ред сказки в Свободния университет, в които разглежда сполучливо ред окултни въпроси: за ясновидството и пр. Тия явления говорят много осезателно за пробуждането на новото съзнание. Катедра по метапсихология в Лундския университет в Швеция. - Наскоро при този университет е основана катедра по метапсихология или парапсихология. Това е един важен симптом, който много говори за онзи прелом, който става днес в науката и в умовете на хората, един прелом, който ще има голямо значение при изграждането на новата култура.
към текста >>

71. ЛОСТЪТ НА АРХИМЕД Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

И символизмът в литературата у много писатели не цели нищо друго освен, използвайки всекидневните образи на човешката проява, да ни разкрие вътрешната същина на нещата.
Ние споменахме по-горе за символизма на човешката проява и постъпка. Интересно е да се отбележи, че в туй отношение човек може да дойде до потвърждение на онази окултна максима, според която целия животински и растителен свят е представен в човека. Често Учителят разяснява, че когато ние кажем някому: „кръвчицата ще ти изсмуча", това е чувството на паяка, който в дадения момент се проявява в човека. Когато ласкаем някого, това е качество на лисицата, която се проявява в нас. При всички тия случаи на символично третиране на нашите прояви ние можем да дойдем до един много важен резултат в нашето развитие - то е да познаем себе си в своята първична чистота и красота. И символизмът в литературата у много писатели не цели нищо друго освен, използвайки всекидневните образи на човешката проява, да ни разкрие вътрешната същина на нещата. А разбрали тази вътрешна същина, ние се издигаме в живота, ние напредваме, растем, еволюираме. Ако човек обърне сериозно внимание на тази всеобща загадъчност около нас и навсякъде в живота, ще разбере голямото значение на правилното символично разбиране на нещата. Ние сме един символ на нещо, което е било, на нещо, което е и на нещо, което ще бъде. По този символ, когато ние го разберем правилно, ще можем да чертаем пътеките на един нов, истински живот за нас и за другите. Каква велика тайна сме ние човеците на земята и каква радост, щастие и смисъл представя нейното разбулване!
към текста >>

72. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ.ХРИСТОС Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Той е същевременно и писател.
През 1925-26 год. бива победен от Франция и Испания и заточен като френски пленник на острова „Реюнион". Неговата фатална съдба се установява на ръката му от звездата, която се намира на границата между Сатурновия хълм и едноименния пръст. Докато звезда на юпитеровия и дори на аполоновия хълм е белег на възходи, щастие, на сатурновата издигнатина е фатален белег нещастие, упадък, лош край, който може да завърши и със смърт. Останалите черти и линии на ръката на Абд ел Крим говорят за неговия улегнал, трезв и смел характер. Той е същевременно и писател. Познати са неговите мемоари: „Моята война срещу Испания и Франция". За този активен, смел и решителен човек, неговото заточение се явява като двойна трагедия в живота му.
към текста >>

73. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ПРЕД ПРАГА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Мойсей, в широк смисъл, представя всички духовни водачи на човечеството, всички учени, философи, писатели, поети, художници, музиканти, които подготвят човешките умове за разбиране на Христа, на божествената Истина.
Без Христа няма „мистичен" живот. Той е великият вдъхновител на всички откровения, във всички времена. Той е невидимият двигател на целия духовен живот и опит на човечеството. Затова свидетелства и свещеното писание, в което Христос се явява централно лице. Затова загатва и сам Христос в думите: „За мене писаха Мойсей и пророците". Мойсей, в широк смисъл, представя всички духовни водачи на човечеството, всички учени, философи, писатели, поети, художници, музиканти, които подготвят човешките умове за разбиране на Христа, на божествената Истина. Колкото и преходни да изглеждат техните произведения, колкото и променливи да са техните теории, те не са произволни, те се създават под влияние на един общ закон на Духа, който работи у хората по един специален начин. Всички тези човеци, следователно, са работили за всестранното повдигане на човечеството, подготвяли са път за идването на Христа. Защото не е лесно един велик дух като Христа да дойде между хората. Трябва хората да работят усилено в течение на няколко хиляди години, за да дойде Христос между тях. Не се слиза лесно на земята.
към текста >>

74. LE MAITRE PARLE - LE MAITRE Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

В книгата под горното заглавие са дадени редица статии от български писатели, които са се опитали да очертаят литературното творчество на поета, характера и съдържанието на неговото поетично дело, както и мирогледът му като художник и човек. 2.
ВЕСТИ И КНИГОПИС 1. Тридесет години литературна дейност на поета Емануил П. Димитров (1906-1936). Редактира комитет. Цена 20 лв. В книгата под горното заглавие са дадени редица статии от български писатели, които са се опитали да очертаят литературното творчество на поета, характера и съдържанието на неговото поетично дело, както и мирогледът му като художник и човек. 2. Нов принос към литературата на Ирисовата диагноза на български. - Излязла е от печат една цветна таблица в сравнително голям размер, като „ключ на очната (ирисовата) диагноза", изработена от П. Димков по Д-р мед. Петър Гил и Д-р мед. Шнабел. Издание на книгоиздателство „Природолчение“ в Стара Загора.
към текста >>

75. ДВА СВЯТА - Г. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Всички ония, които хората наричат велики люде - поети, писатели, музиканти, учени, обществени дейци - са само частични прояви на великите човеци, техни временни представители.
Първоначално тия велики човеци, тия мощни творци, са били същински богове в невидимия свят, които са взели участие в сътворяването на света с всичките му звездни вселени. И само някои от тях, след завършване на своята творческа работа в широкия космос, са слезли на земята, за да я устроят и уредят. След като са я уредили, те отново са се оттеглили в духовния свят. Така че днес, на земята, истински велики човеци, в оня смисъл на думата, в който по-горе ги описах, няма. Има само представители на великите човеци. Всички ония, които хората наричат велики люде - поети, писатели, музиканти, учени, обществени дейци - са само частични прояви на великите човеци, техни временни представители. И наистина, какво представя един велик музикант на земята, като Бетховен например, в сравнение с ония велики, първоначални творци на мировата музика? Той е едва невръстно дете, което още лепети, което тепърва се учи да говори на езика на музиката. Така е и в всички други области от духовния живот на земното човечество. Защото днес на земята няма условия за една цялостна проява на истински великия човек. И да слезе, той не може напълно да се прояви.
към текста >>

76. ДВЕ ОСИ В ГЛАВАТА НА ЧОВЕКА Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Полският писател Словацки много добре е изразил това в книгата си „Генезис на Духа".
Има нови факти, натрупани в разните науки, които материализмът не може да обясни. Материалната страна на живота не изчерпва цялото битие. Днес всеки, който желае, може по научен път да дойде до това. Животът си има и друга, духовна страна. И ако не вземем предвид това, не можем да имаме ясна представа за еволюционния процес. Полският писател Словацки много добре е изразил това в книгата си „Генезис на Духа". Ето основната идея на книгата: Духът съгражда земните форми, за да се изяви с все по-голяма пълнота. Най-напред той съгражда минералната форма и с нея Той се изявява до известна степен, но съвсем непълно. Тогаз Духът си съгражда по-висши форми, чрез които се изявява с по-голяма пълнота - това са растителните форми. И наистина, психичното, съзнанието у растението е повече изявено, отколкото е в минерала. За по-пълно изявление Духът сгражда животинската форма.
към текста >>

77. НА УЧИТЕЛЯ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

РЪЦЕТЕ НА МАКСИМ ГОРКИ И НА ГЕНЕРАЛ ЕРИХ ЛУДЕНДОРФ Ръката на Максим Горки Неотдавна целият културен свят отдаде последна почит на големия писател на необятната руска земя.
РЪЦЕТЕ НА МАКСИМ ГОРКИ И НА ГЕНЕРАЛ ЕРИХ ЛУДЕНДОРФ Ръката на Максим Горки Неотдавна целият културен свят отдаде последна почит на големия писател на необятната руска земя. От няколко месеца Максим Горки напусна нещастната земя, на която живя, страда безкрайно и работи за повече правда, за повече светлина и добро, Неговият трънлив път говори за хиляден път, че човек се ражда велик, ражда се такъв, какъвто впоследствие ще се прояви. М. Горки от „босяк" стана светилник на човечеството. Но пътят му е бил трънен път - болен телесно, в началото без материални условия, пълен с горчивини и страдания - за себе си и за другите. На ръката му кръстът на Сатурновия хълм ни говори за многострадалния път на Горки. Островите пък на линията на живота, говорят, че той е бил поне на два пъти в смъртна криза, веднъж на средна възраст, а друг път към края на живота си.
към текста >>

78. LE MAITRE - LANKLENNE HUMANITE ET LA NOUVELLE. LINVOLUTION ET EVOLUTION. LES METHODES DE LA NOUVELLE VIE Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

* * * В брой 525 от 1 декември на френския вестник „Le Fraterniste" известният френски писател Габриел Гоброн пише така за книгата „Le Maitre parle": „Тая книга ни носи мъдростта, дадена от Учителя Петър Дънов на „Изгрева" на учениците на „Всемирното Бяло Братство".
Има много окултни школи, но тая в България се отличава с нещо специфично, а именно със своето общо възпитателно влияние, което се старае да упражни върху обществото чрез добрите примери. Билките действуват лечебно върху болния организъм, като изчистват неговата кръв и премахват натрупаните излишни вещества. Също така новото духовно движение в България представя лекарство за болния организъм на отделните личности, както и на цялото човечество. Духовното движение води днес човека към нови пътища и към нови дела. Нека бъдем внимателни и да не се отдръпваме вътрешно пред истинската светлина, която иде да ни даде нова специална сила и да направи от нас хора, способни за служене в живота. * * * В брой 525 от 1 декември на френския вестник „Le Fraterniste" известният френски писател Габриел Гоброн пише така за книгата „Le Maitre parle": „Тая книга ни носи мъдростта, дадена от Учителя Петър Дънов на „Изгрева" на учениците на „Всемирното Бяло Братство". Той е съживител на християнството чрез пламенния огън на катарите и богомилите, чиято духовност беше необикновено жива, въпреки клеветите на тогавашното време. Това са страници за размишление зарад ония, които търсят! " * * * Ето един друг отзив за книгата „Le Maitre parle" (Учителят говори) от Швейцария, който показва, колко високо и правилно се цени в другите страни Словото на Учителя: „Тая книга бе добре дошла за нас. Скоро тя ни стана най-обичен приятел, защото никога досега ние не бяхме виждали толкова истина, изнесена в толкова сбита форма, така живо и така красиво". Нов опит за левитация в Индия[1] Английското илюстровано списание „The illustrated London news" от 6 юни 1936 год.
към текста >>

79. ПО СЛЕДИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТА-Д-Р ЕЛ.Р. КОЕН Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Вижте, каква безутешна картина на земята ни рисува един писател, ако на нея престанеше да действува смъртта.
Напротив, круши, които дават благороден плод, рядко са отрупани с преизобилна рожба. Отбелязвам, чрез този бегъл пример, един процес, който намира богато потвърждение във фактите. Колкото е по-нисш един вид, толкова по е силен у него инстинктът за размножаване, дори толкова силен, че често стига до алчност за завладяване на цялата земя. Тук, именно, се явява благодатната роля на смъртта. Ако не беше тя да подържа равновесието между живите същества на земята, последната отдавна би се задушила от тъмната гмеж растения и животни. Вижте, каква безутешна картина на земята ни рисува един писател, ако на нея престанеше да действува смъртта. Като изхожда от геометричната прогресия, по каквато става размножаването, той прави следните изчисления. Ако на земята имаше дори само едно растение, което да заема не повече от 1/10 квадратен метър площ, то за него скоро цялата земна суша щеше да стане тясна. И наистина, ако това растение дава на година само по 50 семена - нещо незначително, като се има пред вид, че много растения дават по хиляди семена - след 9 години потомството му ще покрие гъсто цялата земна повърхност, която възлиза кръгло на около 50 милиона квадратни мили. Обикновената муха, която се размножава много бързо - ако не съществуваше смъртта - в течение на една година би дала потомство от 20 милиона. А за пет годени последното би възлязло на страхотната цифра 32х1035, т.е.
към текста >>

80. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ПОЗДРАВА НА ПЛАНИНАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

РЪЦЕТЕ НА ВИКИ БАУМ И СИНКЛЕР ЛЮИС Ръката на Вики Баум Една о най-знаменитите съвременни писателки-романистки.
РЪЦЕТЕ НА ВИКИ БАУМ И СИНКЛЕР ЛЮИС Ръката на Вики Баум Една о най-знаменитите съвременни писателки-романистки. Тя разглеждат удачно и с жар политически и социални теми. Родена на 24. I. 1888 г. в Берлин в едно музикално семейство, самата тя е също много музикална. Освен към музиката, тя е живяла винаги с мисълта да стане писателка.
към текста >>

Освен към музиката, тя е живяла винаги с мисълта да стане писателка.
РЪЦЕТЕ НА ВИКИ БАУМ И СИНКЛЕР ЛЮИС Ръката на Вики Баум Една о най-знаменитите съвременни писателки-романистки. Тя разглеждат удачно и с жар политически и социални теми. Родена на 24. I. 1888 г. в Берлин в едно музикално семейство, самата тя е също много музикална. Освен към музиката, тя е живяла винаги с мисълта да стане писателка. Омъжва се млада за писател, когото напуща. После се омъжва за диригент на оркестър. Загубили състоянието си през време на германската инфлация, Вики Баум се отдава изцяло на писателството, не напущайки своя дом и като грижлива и любвеобилна майка се грижи за своите две деца. Нейните романи, някои от които ù създават всесветовна слава, заслужават да бъдат отбелязани Тя почва с „Танците на Ина Рафлай (1921)", после се редят „Свят без грехове (1922)" „Але джуджето 1924)". „Студентката по химия Елена Вилфюр (1929), „Хора в хотела (1929)", .Случка в Ловинкел (1930)" и др.
към текста >>

Омъжва се млада за писател, когото напуща.
Тя разглеждат удачно и с жар политически и социални теми. Родена на 24. I. 1888 г. в Берлин в едно музикално семейство, самата тя е също много музикална. Освен към музиката, тя е живяла винаги с мисълта да стане писателка. Омъжва се млада за писател, когото напуща. После се омъжва за диригент на оркестър. Загубили състоянието си през време на германската инфлация, Вики Баум се отдава изцяло на писателството, не напущайки своя дом и като грижлива и любвеобилна майка се грижи за своите две деца. Нейните романи, някои от които ù създават всесветовна слава, заслужават да бъдат отбелязани Тя почва с „Танците на Ина Рафлай (1921)", после се редят „Свят без грехове (1922)" „Але джуджето 1924)". „Студентката по химия Елена Вилфюр (1929), „Хора в хотела (1929)", .Случка в Ловинкел (1930)" и др. Волята на В.
към текста >>

Загубили състоянието си през време на германската инфлация, Вики Баум се отдава изцяло на писателството, не напущайки своя дом и като грижлива и любвеобилна майка се грижи за своите две деца.
1888 г. в Берлин в едно музикално семейство, самата тя е също много музикална. Освен към музиката, тя е живяла винаги с мисълта да стане писателка. Омъжва се млада за писател, когото напуща. После се омъжва за диригент на оркестър. Загубили състоянието си през време на германската инфлация, Вики Баум се отдава изцяло на писателството, не напущайки своя дом и като грижлива и любвеобилна майка се грижи за своите две деца. Нейните романи, някои от които ù създават всесветовна слава, заслужават да бъдат отбелязани Тя почва с „Танците на Ина Рафлай (1921)", после се редят „Свят без грехове (1922)" „Але джуджето 1924)". „Студентката по химия Елена Вилфюр (1929), „Хора в хотела (1929)", .Случка в Ловинкел (1930)" и др. Волята на В. Баум, нейната голяма амбиция и желание за творчество е изписана в цялото ù лице, в носа, погледа, брадата. На ръка ù е изразено това в кръста на Юпитеровия хълм, който най-често изразява амбиция с добър успех и край.
към текста >>

Щати, Синклер Люис става един от най-знаменитите писатели на днешното време.
Двете напречни линии на ръба на Меркуриевия хълм, сведочат за нейните два брака, а перпендикулярните към тях 2 линийки - за двете ù деца. Вики Баум - един образ на пълно, хармонично развита жена, жени и майки от род най-необходим на земята. Ръката на Синклер Люис Роден на 7. II. 1885 г. в Минесота - С. А. Щати, Синклер Люис става един от най-знаменитите писатели на днешното време. През 1930 г. получава Нобеловата премия по литература. Започва със свежи авантюристични романи: „Нашият господин Рин" (1914) (отчасти автобиографичен), „Ястребов полет" (1915), „Работата" (1917), „Главна улица" (1920), „Баббит" [1922). Шедьовърът му е лекарският роман „Arrowsmith" (1925) - това е една студия върху американския университетски живот и конфликтът между търговския дух и чистата научност. Следват романите му: „Elmer Gantry" (1927), „Американец в Европа" (1929), „Ана Вайкерс (1933) и др.
към текста >>

Цялото му писателско дело е пропито с тънка проницателна наблюдателност, голям реализъм и вещо познаване живота на средния американец.
През 1930 г. получава Нобеловата премия по литература. Започва със свежи авантюристични романи: „Нашият господин Рин" (1914) (отчасти автобиографичен), „Ястребов полет" (1915), „Работата" (1917), „Главна улица" (1920), „Баббит" [1922). Шедьовърът му е лекарският роман „Arrowsmith" (1925) - това е една студия върху американския университетски живот и конфликтът между търговския дух и чистата научност. Следват романите му: „Elmer Gantry" (1927), „Американец в Европа" (1929), „Ана Вайкерс (1933) и др. Цялото му писателско дело е пропито с тънка проницателна наблюдателност, голям реализъм и вещо познаване живота на средния американец. Картините му са слабо карикатурни. С. Люис е най-големия представител на сатиричния реализъм, поставен, обаче, върху идеалистична основа. Вгледайте се в това лице и вие ще прочетете в него, големия, но благородния сатирик. Очите те пронизват със своята наблюдателност. Тази негова голяма наблюдателност е изразена и на ръката му в Х-видния кръст на Аполоновата издигнатина.
към текста >>

81. ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ПОЛСКИЯ МЕСИАНИЗЪМ. АНДРЕЙ ТОВЯНСКИ - П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Огън, огънят, дълбокият вътрешен огън, който никога не загасва и при мизерия и благополучие, дълбокият копнеж към работа и постижения, създава учени, художници, писатели, гении, светии и учители на човечеството.
Събужда стремежи към високите върхове на живота, където грее слънце, където радост стопля човешкото естество, където любов озарява всичко. Ще ви говорят за напредък, за творчество, за култура духовна, за култура материална - благополучие. Ще ви говорят, че с пари и добри условия се постига всичко това. Ще ви говорят за благоденствие. Братя мои, няма нищо по-преходно от това да придобиеш нещо с пари и с градени от случая външни условия. Огън, огънят, дълбокият вътрешен огън, който никога не загасва и при мизерия и благополучие, дълбокият копнеж към работа и постижения, създава учени, художници, писатели, гении, светии и учители на човечеството. Този огън създава и пресъздава културите, движи народите, разцъфтява отделната личност и украсява с венец на нетление всичко, което е родено под знака на вечния огън на Боговете. Малкият огън, който създава всичко и движи човека напред да не престава никога да гори в нашите сърца, в нашите мозъци, в нашите души. С неговото разрастване ние ще вървим в пътя на мисълта, на духовния напредък, на винаги отбягващото от човека щастие и радост, пълна радост. Смехът. Смей се, приятелю, смей се ти, човече, брат! Смей се, не като луд, но от душа.
към текста >>

82. Някои физиологични въпроси в окултно осветление Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Но неговият живот е бил красива поема, която е вдъхновявала поети и писатели.
Жертвата и Любовта - въплътени, животът наистина християнски - тъй че даже неговите противници „се срамували" за себе си, като виждали неговата вяра и неговият чист и свят живот. И Товянски наистина е станал за мнозина наставник, вдъхновител, учител - и в това число на гениалните поети — Мицкевич и Словацки. Неизмеримо е неговото влияние върху полския народ именно чрез творчеството на тези двама народни поети. Затова Товянски-учителят си остава най-светлата и мощна фигура в полската история - именно, като характер, като мощ, като хармония в живота, като вдъхновение. - Той не е създал философска система като Вронски, Тиежковски, Трентовски... Той не е писал поеми като Мицкевич, Красински, Словацки. Но неговият живот е бил красива поема, която е вдъхновявала поети и писатели. Както е и животът на Христа, по чиито стъпки той върви. Товянски - това е наистина вдъхновителят, апостолът на делото Божие, на приложението на новата епоха, в която славянството ще приложи в пълнота принципите на Христа във всички области на личния, обществения, политическия и културен живот. Какво е било учението на Товянски? Какви идеи е имал? Интересен е този религиозен реформатор и свободомислещ с простотата и ясността на своите идеи.
към текста >>

83. Du Maitre – Au seull de la nouvelle Epoque Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Богомилството и Хусиството Българските вестници бяха писали тая есен, че се е образувал особен комитет от специалисти и писатели, които да изработят програмата за достойното отпразнуване хилядогодишнината на богомилството.
Източници за богомилството бяха главно трудовете на противници на богомилството и затова дълго време царуваше едно криво схващане на това движение. Но все повече учените със своите изследвания добиват правилно схващане по въпроса. Напоследък на български и в чужбина излязоха доста трудове, които изтъкват богомилството като най-велика проява на българския дух и най-светлата точка в българската история. И наистина, в една епоха, когато голяма тъмнина царуваше в цяла Европа, в България пламна една светлина, която после заля с лъчите си западна Европа и занесе там нови идеи, които породиха всички напредничави движения там и много от които още не са реализирани и тепърва в бъдеще чакат своето реализиране. И Стилиян Чилингиров по покана на Софийския областен читалищен съюз държа в София сказка, на тема: „Какво е дал българинът на другите народи", и в тая си сказка той изтъква, че богомилството е имало грамадно влияние за събуждането на Западна Европа и за реформацията. Богомилството и Хусиството Българските вестници бяха писали тая есен, че се е образувал особен комитет от специалисти и писатели, които да изработят програмата за достойното отпразнуване хилядогодишнината на богомилството. Но по неизвестни причини това отпразнуване се отложи. По повод на това съобщение на българските вестници, чешкият вестник „Народна политика" подчертава, че тая хилядогодишнина представлява особен интерес за Чехословашко. Вестникът изтъква, че богомилството било разпространено в цяла Европа и загатва за близките връзки между първото духовно славянско движение - богомилството и чешките духовни движения - на хусистите и на чешките братя, които движения се появиха няколко века след богомилството. Вестник „Всемирна федерация" Получи се в редакцията вестник „World Federation", който излиза в Токио, Япония. Редакторът му е Махендра Пратап.
към текста >>

84. В НАШИ ДНИ - GEORG NORDMANN Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Той може да използува и красивите символи от произведенията на писатели, които с вдъхновение и вътрешно прозрение са облекли в художествена символична дреха възвишените истини.
Ето защо, този метод, който е приложен в голям мащаб спрямо цялата култура, спрямо цялото човечество в неговото детство, може да се приложи и спрямо детето. И наистина, както човечеството в своето детство не може да схване възвишените вечни истини в тяхната същина, в тяхната научна, логична форма, също тъй и детето поради умствената си недоразвитост не може да стори туй. И както при зазоряването на всяка култура са си служили с тия символични митове и легенди, за да направят достъпни на народната душа висшите истини, същото трябва да направим и за детето в периода на основното училище. И както народната душа, тъй подготвена в своето детство чрез тия легенди и митове, после става способна да ги разбере в научната им форма, също тъй и когато детето усвои и преживее тия символични легенди, митове и разкази, след туй става един съзряващ процес в неговото подсъзнание, и то, когато порасне, става готово и способно да разбере най-отвлечените вечни истини във формата на принципи и закони. Ето защо възпитателят в основното училище може да използува богатия материал на древните митологии: източна, гръцка, германска, славянска, и пр. Той може да използува и красивите символи от произведенията на писатели, които с вдъхновение и вътрешно прозрение са облекли в художествена символична дреха възвишените истини. Такъв е напр., красивият символ на Новалис за синьото цвете в романа му „Хенрих фон Офтердинген", после легендата за синята птица от Метерлинк, за потъналата камбана от Хауптман и пр. Възпитателят може да използува и многобройните символични легенди в беседите на Учителя, напр. легендата за цар Зензибо (4 беседа от 5 серия), за доктор Фурио (пак там), за Иверций (в 12 беседа от 5 серия), за Самсун Ели (в 11 беседа, 6 серия), за Муса-Бентам (в 23 беседа от 7 серия), за Анунцио и Салвий (в 13 беседа от 7 серия), за Саваат-Амон-Ра (в 18 беседа от 8 серия) и пр. Но както окултните школи на древността са проявили творчество при създаването на древните митологии, по същия начин и възпитателят, освен готовия материал, може да твори и нови символи, в които да въплътява възвишени истини. В това отношение той трябва да събуди художника в себе си.
към текста >>

85. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ЗА МУЗИКАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

През този период написва още: „Увод във философията на математиката" (1811); „Философия на безкрайното", „Прогресивното развитие и крайната цел на човечеството" (1815-18), „Учение за висшето знание" (1818.) Вронски е един от най-плодовитите писатели - написал е 107 печ.
Обаче вместо подобрение, материалните условия се влошили и до края на живота си Вронски живял в нужда и лишения. Написва цяла редица съчинения главно из областта на математиката, понеже искал да докаже, че законът на творчеството има приложение в най-точната наука - математиката. Старал се да спечели признанието на френската академия (Premier principe des méthodes analitiques), обаче безуспешно. Тогава открито излиза против теориите на Лагранж в Refutation de la théorie des fonctions analitiques. de Lagrange, 1812 r. През този период написва още: „Увод във философията на математиката" (1811); „Философия на безкрайното", „Прогресивното развитие и крайната цел на човечеството" (1815-18), „Учение за висшето знание" (1818.) Вронски е един от най-плодовитите писатели - написал е 107 печ. съчинения и 337 ръкописи. Като се има пред вид, че много съчинения са из областта на висшата математика, механика, астрономия, придружени с изчисления, формули, таблици и пр., наистина удивителна работоспособност и всестранност! И тъкмо в периода на най-интензивната творческа дейност Вронски търпи лишения; пенсията от руското правителство е спряна; неговото едничко дете умира, защото няма средства за лекар и лекарства, даже цикъл от лекции върху трансцендентната философия, които трябвало да се състоят в университета, не се състоял само затуй, защото Вронски нямал съответния фрак. До 1831 год. е първият период от дейността на Вронски - период на критичната философия и математично обосноваване на неговата система.
към текста >>

86. DU MAITRE - LE PROCESSUS BIOLOGIQUE COMPARE Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Всред тях има хора с висше образование: писатели, чиновници, учители, лекари, а също и работници от всички категории.
Късото време, с което разполагах, не ми даде възможност да изуча напълно езика, но след като се запознах с граматиката, можех вече да чета и да разбирам. На Изгрева е основана окултна школа, където се учат онези, които искат да се приготвят за живота, да добият истински позна¬ния, и които са си поставили за цел да бъдат полезни на Човечеството. В тази школа Учителят държи беседи четири пъти седмично. (Една от тия беседи е публична и се състои в неделя, 10 часа сутринта). Съставът на слушателите е най-разнообразен. Всред тях има хора с висше образование: писатели, чиновници, учители, лекари, а също и работници от всички категории. Вратата на тая школа е отворена за всички, които искат да се учат и да намерят истина¬та. А такива има много: публичните неделни беседи се посещават от стотици хора. Последователи на учението на В. В. Братство има не само в България, но и във всички страни. У нас в Естония, също е образуван кръжок от ученици, които работят от няколко години, няма нищо чудно, впрочем, че учението на Учителя Дънов е така разпространено, защото то почива на Любовта, на братството, на мъдростта и светлината, на истинската свобода.
към текста >>

87. ПОДПУШВАНЕ - Е. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Меркурий прави родения под негово влияние склонен към писателска дейност или към проста писарска работа, годен също за научни занимания и интелектуални постижения.
(Синдбад Д-р Вайс). Диференциацията на влиянията и значенията на разните планети отива още по-нататък. Нека оставим да говори по тоя въпрос един майстор - Сефариал, който е дал следните колкото кратки, толкова и инструктивни характеристики. "Луната прави родения под нейно влияние непостоянен, капризен, със силно въображение, способен да спечели обществено признание, но изложен на опасността от обрати. Тя дава промени, пътувания, тайнствени или романтични преживелици, популярност, обществен живот. Меркурий прави родения под негово влияние склонен към писателска дейност или към проста писарска работа, годен също за научни занимания и интелектуални постижения. Той прави родения хитър, приказлив, зает и неспокоен. Той дава отношения към търговията и индустрията, пътешествия, писма, послания, интелектуална дейност. Венера прави родения под нейно влияние кротък, културен, оптимист, добре сложен, с обноски, които спечелват човека, любвеобилен, практичен, склонен към чувствената и по-висшата красота и към изящните изкуства. Тя създава любовни работи, увлечения, бракове, приятели, удоволствия, благоволения от страна на жени, успех, благосъстояние. Слънцето прави белязания от него щедър, благороден, честолюбив, сръчен в изкуствата, обичащ истината, мъдър съветник и със здрав разсъдък.
към текста >>

88. АСТРОЛОГИЯТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ГЪОТЕВОТО ТВОРЧЕСТВО - GEORG NORDMANN Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

На хубавия есенен ден ли – един от ония тихи и слънчеви есенни дни, с лазурно небе, в които, както казва един северен писател, "всички годишни времена си дават среща?
ДВА ОБРАЗА Представете си, че някоя жена, като тази на фиг. 2, зърне отнякъде младата мома, изобразена на фиг. 1. Зърне я тъкмо в този хубав миг – застанала на синора на лозето, дало обилен плод, натоварена с благото бреме на лозата: едри, сочни гроздове, Младата мома се е весело засмяла и жизнерадостната ù усмивка се е разляла широко по здравото ù, сочно като грозд лице. Кому се усмихва тя? На хубавия есенен ден ли – един от ония тихи и слънчеви есенни дни, с лазурно небе, в които, както казва един северен писател, "всички годишни времена си дават среща? " Или, може би, на своите дружки в съседните лозя, които берат грозде, кръшно се смеят и огласят простора с песента си? А може би да се усмихва на своя възлюблен, който ù изпраща привет от претоварения с лозов плод кораб, що скърца по прашния ,друм? Все едно здрава, жизнерадостна, бликаща от живот и сила, присъщи на младостта, метнала на яки рамене кобилица с едри гроздове, обилно налени със слънчев сок, тя сама е сякаш една бликаща струя на живота. И тъкмо в този миг я зърва някоя жена, като изобразената на фиг. 2. Мислите ли, че тая суха жена, с угаснала жизненост, ще се възрадва на тази мома, на нейния волен, жизнерадостен смях, на нейната цъфтяща младост?
към текста >>

89. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. ЗОДИАКАЛНИ ЗНАЦИ. -П. М-В Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Пред мен е книгата на германския писател, познавач на Гьоте, М.
АСТРОЛОГИЯТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ГЬОТЕВОТО ТВОРЧЕСТВО Георг Нордман Не само че не потъмнява с течение на времето, но повече блести сияещият ореол около името на безсмъртния немски поет и мислител Гьоте. Цяла плеяда изследователи се занимават с неговото огромно наследство, в което блестят като скъпоценни бисери безсмъртните истини постигнати от поета, натурфилософа и съзерцателя. Творчеството на Гьоте е една богата мина, над която се работи много десетилетия, и в която се намират всякога все нови и ценни неща, които дават да се разбере, колко обширна, с какъв грамаден обсег е била душата на тоя безсмъртен гений. Пред мен е книгата на германския писател, познавач на Гьоте, М. Хайман, озаглавена "Астрологията в огледалото на Гьотевото стихотворно творчество". Тая книга буди голям интерес още повече и поради факта, че Гьоте е бил никога противник на астрологията. По-късно, обаче, когато той навлязъл по-дълбоко в диплите на човешката мистерия, когато на зенита на неговото творческо досягане се очертава идеята за безсмъртния Фауст – тая велика книга за човека – той е видял истината по-зряло и това, което се нарича съдба и предопределеност, се среща вече на всяка стъпка в неговото творчество. Тъкмо тия места от стиховете на Гьоте разглежда и ни дава Хайман. Своя възглед за астрологията, Гьоте е изказал много открито: "На 28 август, 1749 г.
към текста >>

90. DU MAITRE- LA NOUVELLE NAISSANCE Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Това е било скритата мечта на всички славянски гении, писатели, поети, философи и мъдреци, начиная от старите богомили, па през Хус, Хелчицки, Коменски (Чехия), Мицкевич, Словацки, Циешковски (Полша), Гогол, Достоевски, Толстой (Русия) и стигайки до Учителя, който с своите идеи дава синтез на Божията Любов, Божията Мъдрост и на Божията Истина.
Колонията „Изгрв", практическото дело на Учителя, близо до София, където той живее заобиколен от своите най-предани последователи, става център за разпространение на новите идеи, то е нещо като голяма, мощна радиостанция, която разнася вестта за осъществяване на Царството Божие на земята. Движението на Всемирното Братство, школата на „Изгрева" и идеите, които оттам се разпространяват, всичко това е приготовление за една нова култура. Ако южните славяни приемат и осъществят идеите на Учителя, те ще почнат да изпълняват духовната, културната мисия на целокупното Славянство, т.е. ще започнат апостолската работа за културното обединение на цялото човечество. Славянството в този случай ще възвести и ще изпълни великите начала на Любовта, Свободата и братството не само в личния живот, но и в общия, икономическия и международния. Това е било скритата мечта на всички славянски гении, писатели, поети, философи и мъдреци, начиная от старите богомили, па през Хус, Хелчицки, Коменски (Чехия), Мицкевич, Словацки, Циешковски (Полша), Гогол, Достоевски, Толстой (Русия) и стигайки до Учителя, който с своите идеи дава синтез на Божията Любов, Божията Мъдрост и на Божията Истина. И наистина, само живият Христос на Любовта и Свободата може да обедини всички люде и народи в едно велико семейство, в едно всемирно братство. От Белградската група на приятелите на новата култура. Учителят на латишки език. Наскоро излезе на латишки език книгата „Човешко и Божествено" – сборник беседи от Учителя, а именно: „Човешко и Божествено", „Външна и вътрешна любов", „Основни черти на новото", „Радвай се! " и Царският път на душата".
към текста >>

Стилиян Чилингиров за Богомилството Известният наш писател и общественик г.
Доставя се от Руси Събев, ул. „Опълченска", № 64, София. Това луксозно издание сдържа 51 песни. Книгата е снабдена с хубав предговор и съдържа ценната статия „Учителят за музиката", в която се излагат основните принципи на окултната музика и изобщо се говори за произхода и вътрешната същина на музиката. Препоръчваме я на всички читатели. Стилиян Чилингиров за Богомилството Известният наш писател и общественик г. Стилиян Чилингиров напоследък е отпечатал своята нова книга „Какво е дал българинът на другите народи", която е един извънредно ценен принос към нашата литература и ни разкрива нови, непознати до сега страни от нашето духовно минало. Даваме няколко извадки от нея: Когато цял свят считаше богомилството за българско, единствено ние дирехме корените му в манихейството, месалиянството и павликянството. Намерихме го дори сходно с иранското дуалистично учение за доброто и злото, без да видим в него славянски елемент. Ние дори приписахме пакостни влияния на богомилството върху нашата историческа съдба, без да вземем под внимание обстоятелството, че то се роди тъкмо от нея и се яви като протест срещу упадъка в държавната ни и черковна организация и, че чрез съвършенството на отделната личност, то диреше съвършенството и на общността. Богомилите знаят фанатично да защищават учението си, дори с цената на своя живот.
към текста >>

91. DU MAITRE -CONTRATS HUMAINS AT DIVINS Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Твърде известният американски писател Д.
Всичко това е устройвано от Сведенборговото общество, основано още в 1810 година. Това общество си има свой дом, свое книгоиздателство, своя библиотека. Но тоя път и научният свят взел участие в чествуването на великия мистик. В 19 век това би било невъзможно. Обаче в научната мисъл през последните десетилетия е станала голяма промяна. Твърде известният американски писател Д. Чембрлейн пише за Сведенборг: "Този учен, който е свикнал да проверява нещата по опитен път, ни разказва, че в течение на 27 години душата му е оставяла тялото и той в пълно съзнание е съзерцавал небето и ада. Той е приказвал с хиляди ангели, виждал е своите починали приятели Аз см юрист. Умея да преценявам показанията на свидетелите. Признавам, че Сведенборг ме е заставил да повярвам в реалността на неговия мистичен опит." Не е лесно да се чете Сведенборг. Още по-трудно е да се разбере.
към текста >>

Това е последната книга на френският писател Габриел Гоброн, който е добър приятел на сп.
Histoire d'une famille de Boulangers par Gabriel Gobron. Un vol. 326 p. 15 fr. + 15% port par commande directe â l'auteur: Gabriel Gobron, 12 rue Thiers Rethel (Аrdennes). France. Това е последната книга на френският писател Габриел Гоброн, който е добър приятел на сп. "Житно Зрно" и на нашата книжнина. Той често е препечатвап, в разни окултни списания и вестници, цели страници из "Le Maître parle" от Учителя, давал е отзиви за неговите книги и беседи, преведени на френски, а също и вести за движението на учениците на В. Вс. Братство в България. Габриел Гоброн, спиритуалист и окултист, трептящ за всичко ново, което се развива под знака на братството между човеците, е една извънредно отзивчива и чутка душа. Valentin Brеsle, в предговора си към книгата на Гоброна "Notre Dame de Neiges", нарича последната, психологичен документ, изразяващ спонтанния изблик на потиснати социални чувства у цяла низа поколения.
към текста >>

92. ИЗ НАШИУЯ ЖИВОТ - РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

На хората с типично свързан почерк липсва оригиналност - в литературата този почерк се среща у професионалните писатели, които се отличават с голяма асимилационна способност, приспособимост и писателска техника.
Те са следователно хора разсъдливи, логични и практични. Те винаги изхождат от нещо дадено. Ето защо, тям им липсва, изобщо въображение, интуиция, свободен полет на мисълта, творчески замах. Те не с в състояние сами да се доберат до нови идеи, и затова асимилират чуждите, обработват ги, свеждат ги към познатото и установеното и ги правят достъпни и за другите. Ако такъв почерк принадлежи на мислител, той спада, според терминологията на някои графолози, към така наречения дедуктивен тип. На хората с типично свързан почерк липсва оригиналност - в литературата този почерк се среща у професионалните писатели, които се отличават с голяма асимилационна способност, приспособимост и писателска техника. Между учените, той се среща у тесните специалисти, професорите, които четат по някога добре подредени и систематизирани лекции, но които сами малко творят, у компилаторите, популяризаторите и пр. Свързаният почерк винаги изразява по-голяма последователност в мисли и постъпки, които се съобразяват с един общоприет логично-формален или морален ред. Той показва по-плавна, по-свързана, по-обиграна реч, макар често тя да е съставена от готови, оформени и улегнали от дълга употреба изрази. Свързан почерк имат повечето търговци, делови люде, чиновници, и въобще мнозинството от хората. Как определят графолозите психологичното значение на несвързания почерк?
към текста >>

Той се среща у мислители-творци, утописти, у мнозина поети, писатели, художници и въобще хора на изкуството, които схващат интуитивно действителността и си служат повече с въображение, отколкото с разсъждение.
Той показва по-плавна, по-свързана, по-обиграна реч, макар често тя да е съставена от готови, оформени и улегнали от дълга употреба изрази. Свързан почерк имат повечето търговци, делови люде, чиновници, и въобще мнозинството от хората. Как определят графолозите психологичното значение на несвързания почерк? - Ония от тях, като за пример Крепьо Жамен, които са използували свързаността на почерка, за да разпределят хората на две големи групи-дедуктивни типове и интуитивни типове, твърдят, че несвързаният почерк характеризира интуитивния тип, тъй като свързаният почерк пък характеризира дедуктивния тип. Несвързаният почерк, според тях, показва интуиция, изобретателност, оригиналност, въображение, творчески полет на мисълта. Той се среща у мислители-творци, утописти, у мнозина поети, писатели, художници и въобще хора на изкуството, които схващат интуитивно действителността и си служат повече с въображение, отколкото с разсъждение. На повечето от тоя тип люде им липсва практичен усет за живота - те мъчно могат да се приспособят към заобикалящата ги среда и са почти неспособни да оползотворят дори собствените си идеи. От тази характеристика на несвързания почерк и на интуитивния тип, който се отличава с него, както впрочем и от характеристиката на свързания почерк и съответствуващия нему дедуктивен тип, едно изпъква особено ясно: че графолозите, които са дали тези определения, са имали пред очи почерците само на знаменити, видни люде - в областта на науката, изкуство, обществен живот - като са пренебрегнали напълно широките маси. Защото наивно би било да се мисли, че свързаният почерк характеризира във всички случаи един дедуктивен мисловен тип, и че несвързаният почерк се дължи във всички случаи на интуиция, творческо въображение и пр. У творческите натури прекъснатият несвързан почерк действително се дължи на ония чести проблясъци на интуицията, които разкъсват връзките на обикновения логически процес. Те означават характерологично пренебрегване и на оня конвенционален обществен ред, който е подчинен на една външна етика, на външни правила и закони.
към текста >>

93. Магелан – покорителят на моретата – Г. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Напр., колко много би загубило човечеството, ако шведите не бяха дали на човечеството творчеството на своите музиканти, философи, мистици, писатели, поети, учени и пр.?
Подобно на органите в организма, никой народ не може да напредва, ако не получава сокове от всички други народи. Ние не виждаме ли ясно, как народите стават все повече необходими един за друг? Това се вижда ясно не само в икономичния живот, но и в по-висшите области на живота. Геният на един народ може да дойде до особени открития в науката, техниката, може да роди специфични философски принципи, пророци, апостоли, нови идеи, които после се разпространяват и стават достояние на всички други народи. Каква голяма загуба би било за човечеството, ако усилията на всеки народ не се влеят в общочовешкото културно творчество? Напр., колко много би загубило човечеството, ако шведите не бяха дали на човечеството творчеството на своите музиканти, философи, мистици, писатели, поети, учени и пр.? Същото е вярно и по отношение на италианския народ, испанския, белгийския и пр. Има и други зависимости между народите, които не са така очебийни, но не са по-малко важни. Те се разглеждат в окултната наука. Всеки народ е специфичен трансформатор на космичните енергии, които после препраща на всички други народи. От горното следва, че всеки народ си има особена мисия, която е във връзка с предназначението и живота на цялото човечество.
към текста >>

94. Du Maitre: La manifestation du Divin en l`home Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Писателят Стилиян Чилингиров казва в книгата си: "Какво даде българинът на другите народи", че богомилството родено в България преди хиляда години е светла точка в историята на българската култура и че даже великите идеи на френската революция: "Свобода, равенство и братство" са дадени на Европа от богомилите.
И коя беше оная идея, която събра тук хора от разни краища на земята и ги обедини в едно цяло? Това беше следната идея: Съграждането на земята на един нов свят - свят на хармония, красота, мир, свобода и братство! И всички те се събраха горе при свещените, чистите Рилски езера и върхове, за да почерпят нови сили, ново вдъхновение от Словото на Учителя и от общение с живата разумна природа! И с тия нови сили те слязоха долу, за да градят този нов свят. който иде, да работят за тая светла, красива идея, която сгрява душите им. Писателят Стилиян Чилингиров казва в книгата си: "Какво даде българинът на другите народи", че богомилството родено в България преди хиляда години е светла точка в историята на българската култура и че даже великите идеи на френската революция: "Свобода, равенство и братство" са дадени на Европа от богомилите. И ето, сега отново, но в по-широк размер, България пак става център на нови идеи, на духовен тласък в света, център на един интензивен духовен живот, с творчески сили, които раждат нови ценности, които ще се вградят в новата култура, която иде. Прощалните думи на французите-гости (28. VIII. 1939) Учителю! Братя и сестри! Откакто сме между вас, ние изживяхме нещо, неизразимо хубаво, неизразимо велико!
към текста >>

Всеки том ще изнесе един автор, разгледан от някой съвременен световен писател.
Издател Светослав Славянски - ул. 6 Септемврий, 12. - Една библиотека, която върви в стил с времето. Има за главна цел да даде на света в хубави томове, от около 250 стр. всеки том, най-ценното от живота и делото на големите световни личности от миналото и днешно време. Всеки том ще изнесе един автор, разгледан от някой съвременен световен писател. Библиотеката е международна. Излиза почти във всички страни по земята. В първата редица от тази библиотека ще бъдат засегнати 12 големи личности - Русо, Волтер, Шопенхауер, Ницше, Толстой, Дарвин, Фройд, Монтен, Наполеон, Спиноза, Паскал, Макиавели, всяка от които ще бъде представена от един също така много голям писател на днешното време. Така Русо ни се предлага от перото на Ромен Ролан, Волтер от Андре Мороа, Шопенхауер от Томас Ман, Ницше от Хайнрих Ман, Толстой от Стефан Цвайг и пр. Авторите в подробно есе изнасят живота и делото на разглежданата личност, Есето е последвано от подбрани най-характерни късове от съчиненията на засегнатите велики личности.
към текста >>

В първата редица от тази библиотека ще бъдат засегнати 12 големи личности - Русо, Волтер, Шопенхауер, Ницше, Толстой, Дарвин, Фройд, Монтен, Наполеон, Спиноза, Паскал, Макиавели, всяка от които ще бъде представена от един също така много голям писател на днешното време.
Има за главна цел да даде на света в хубави томове, от около 250 стр. всеки том, най-ценното от живота и делото на големите световни личности от миналото и днешно време. Всеки том ще изнесе един автор, разгледан от някой съвременен световен писател. Библиотеката е международна. Излиза почти във всички страни по земята. В първата редица от тази библиотека ще бъдат засегнати 12 големи личности - Русо, Волтер, Шопенхауер, Ницше, Толстой, Дарвин, Фройд, Монтен, Наполеон, Спиноза, Паскал, Макиавели, всяка от които ще бъде представена от един също така много голям писател на днешното време. Така Русо ни се предлага от перото на Ромен Ролан, Волтер от Андре Мороа, Шопенхауер от Томас Ман, Ницше от Хайнрих Ман, Толстой от Стефан Цвайг и пр. Авторите в подробно есе изнасят живота и делото на разглежданата личност, Есето е последвано от подбрани най-характерни късове от съчиненията на засегнатите велики личности. Тази международна библиотека е крайно практична и полезна, защото никой човек днес, зает с толкова много работа главно около своето препитание, не е в състояние да прочете оригиналните съчинения на тия безчет световни труженици на човешката култура. На български излезе вече първата книга - Русо. Тя се чете на един дъх, защото е написана хубаво и преведена изящно.
към текста >>

95. Елементарни астрологични комбинации – П. М. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Не ще е безинтересно да приведем като контраст на дадените образци, почерка на видния френски писател Ернест Льогуве.
Ала туй, което особено се хвърля на очи в тия подписи, е силният натиск, с който са изписани буквите. А това тъкмо е един от най-характерните графологични белези на енергията, на силата, на волята. Защото един почерк може да бъде едър, буквите при него могат да бъдат свързани, те могат да бъдат остри и ъгловати, каквито са тия у Бисмарк, или да обладават белега на дипломатичната гъвкавина, каквато показва подписа на Ришельо, ала липсва ли им силният, енергичен натиск, те не могат да бъдат показалци на силни, волеви натури. Разбира се, не всички почерци, в които срещаме силен натиск при изписване на буквите, са същевременно и едри, както в посочените образци. Ние приведохме подписите на тия големи, най-вече по обществено положение, и силни хора, на тия две бележити исторически личности, едно за да посочим характерно проявен графологичния признак "натиск" и друго - за да покажем, как почеркът на тия люде с двата си най-очебийни признака: "голям и силен", символизира по един прекрасен начин носителите на тия подписи: "големи и силни". Не ще е безинтересно да приведем като контраст на дадените образци, почерка на видния френски писател Ернест Льогуве. В тия няколко реда - леки, ефирни - няма ни сянка от силата и замаха на ония пера, които са изписали подписите на Ришельо и Бисмарк. Перото на Льогуве сякаш едвам се е докосвало до хартията, то като че ли се е бояло да натисне, да надебели някои черти от буквите. Те са леки, почти дребни, без натиск, който да подчертае приливите на енергия и волева сила. Такъв почерк имат изобщо несмелите, слабоволни натури, които избягват борбите за лично надмощие, за издигане в живота. Разбира се, подобни почерци не винаги показват душевна слабост и безволие.
към текста >>

96. Du Maitre: La loi du rajeunissement Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Професор Будимир за мисията на славянството Писателят Дим.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Професор Будимир за мисията на славянството Писателят Дим. Бабев печата във в. "Утро" статия, в която пише между другото: "Напоследък белградският професор по класическа филология М. Будимир е обнародвал в "Родина" един обширен труд за "Древността и балканско-славянското възраждане". Авторът на този добре обоснован труд прави някои доста любопитни проучвания и догадки относно възраждането на балканските славяни, тяхната роля на Балканите, тяхната общност, тяхната мисия за продължение на елинския космополитизъм и за тържеството на славянството. Гледището на г.
към текста >>

97. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. МАНЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Само северните писатели като Ибсен, Брандес, Йоханес Боер и други, дадоха някои по-избистрени и оригинални типове, които също така са превъплъщение на Хамлет, но които се отличават с по-голяма чистота и мистика, и чието търсене носи белега на далечния и студен север.
Хамлет се среща вече на всека стъпка. Западната, специално славянската трагедия е по-близо до хамлетовската, отколкото до фаустовската. Хамлет има повече превъплъщения отколкото Фауст, който изживява своето противоречие при една специална обстановка, върху фона на един алхимизъм, даден сложно символично от безсмъртния немски поет. В големите противоречия, които изживяват и героите на Толстой и Достоевски, ние имаме повече хамлетовското, отколкото фаустовското начало. Няма съмнение, че различните народи на западния свят имат различна нюансировка в даването на главния герой, синтезиращ философската концепция на автора, но неговият първообраз всякога лежи в хамлетовското начало. Само северните писатели като Ибсен, Брандес, Йоханес Боер и други, дадоха някои по-избистрени и оригинални типове, които също така са превъплъщение на Хамлет, но които се отличават с по-голяма чистота и мистика, и чието търсене носи белега на далечния и студен север. Най-яркият представител, който синтезира северния тип на западната култура е Пеер Гинт. За да бъде картината по-пълна, нека да видим облика на тая западноевропейска душа, върху която като на разтопен восък се отпечатва знакът на нашето време. В случая, ние можем успешно да използуваме онова, което е дал Шпенглер, особено някои правдиви прозрения при сравняване на аполоновската душа на древността с фаустовската на Запада. Той казва, че аполоновското начало дири красотата във формите на човешкото тяло или в неща, които се намират непосредствено до нас. Затова изкуството на оная епоха има предимно керемидената, жълтата и червената бои – боите на земята и тялото.
към текста >>

98. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Преди 15 години идва при мен един млад човек, писател и ми казва: Аз мисля, че съм умопобъркан.
– Някои рисуват духовния свят не такъв, какъвто е, но такъв, какъвто не е. Те го рисуват като карикатура. Сънят е един начин, по който човек се възпитава да влиза в духовния свят. – Какво е състоянието на човека във време на спането? – В време на съня двойникът на човека излиза вън от физическото тяло. Преди 15 години идва при мен един млад човек, писател и ми казва: Аз мисля, че съм умопобъркан. – Кое ти дава повод да мислиш това? – Обядвам в гостилницата, връщам се у дома си, лягам и заспивам. И виждам себе си в стаята на леглото, и един ми говори: – Това си ти! – А аз запитвам: – Ако това съм аз, а пък аз, който гледам, кой съм? И настана в мене едно смущение.
към текста >>

99. БЕЛЕЗИ НА НАШЕТО ВРЕМЕ - G. NORDMANN Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Това са направили мнозина вдъхновени писатели.
Затова, защото последното основно подчертава, че не е от този свят, бива считано за най-големия утопизъм. Върху Христовото учение от две хилядолетия насам са писани, може да кажем, милиони съчинения. Те всички са хубави, ако ги погледнем през призмата на човешкото развитие. Ала най-хубавите съчинения си остават все пак четирите евангелия, написани с кръвта на самия Христос, осияни от неговия велик дух. Нашата мисъл не е да напишем друго някакво специално съчинение върху Христовото учение. Това са направили мнозина вдъхновени писатели. Ние бихме желали в настоящите редове да подирим и подчертаем значението на това велико учение на живота при днешните тъй изключителни времена. С това ни най-малко не мислим, че ще напишем нещо повече за Христовото учение, от това което вече съществува по този въпрос. Задачата ни е малка и скромна – да изразим вярата си, че Христовото учение е истинско учение на пролетта в живота и най-необходимото звено, което крие в себе си спасението на човечеството, днес повечето от всеки друг път. Ако вие отворите евангелието, тази книга на живота, така както са го отваряли мнозина след дълги търсения, лутания и страдания; ако вие отворите евангелието тъй, както го е отворил Нехлюдов от Толстоевото Възкресение, след като се е отчаял от себе си и от всичко друго, или ако го отворите като онзи, който от отчаяние хвърля в огъня последната вещ, която му е останала – Библията – от последната останало само едно парче хартия и на него написано „Бог е любов" – ако при такива условия отворите Евангелието, тогава словата в него ще ви звучат като ноти от особена мелодия, която поддържа в глъбините на душата дълбок ритъм на живот. Тогава вие ще срещнете в Евангелието на Йоанна да се казва: „Нова заповед ви давам: да имате любов помежду си.
към текста >>

100. ЗАДАЧА НА НАШЕТО ВРЕМЕ - П. Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Не е рядкост сега да срещнете писатели, които фабрикуват романи с много листа, трупат хартиен материал, кух откъм идеи, ненаситен с живата кръв на нещо премислено и преживяно.
И тъкмо днес, когато светът е ужасно зажаднял и изсушен от липсата на тая сърдечна влага, хората бягат един от друг, защото всеки бърза. „Много съм зает" – това е най-популярната фраза в наши дни. Всеки гони нещо или някого. Не му стига времето. Обхванат от страшната стихия на скоростта, всеки гледа да свърши много на брой, макар и повърхностно започнати неща. Не е рядкост сега да срещнете писатели, които фабрикуват романи с много листа, трупат хартиен материал, кух откъм идеи, ненаситен с живата кръв на нещо премислено и преживяно. Те бързат, защото си мислят, че по числото на написаните страници ще се премери дарованието им. Няма вече написани неща, които имат значение на сентенции от човешката мъдрост и страдание. Има само пробягващи мигове, краткотрайна ярост, която лесно се утолява с шума на няколко по-едри банкноти. Животът е разкъсан на часове, минути и секунди. Тия сиви и студени късчета от времето са маркирани с етикетчета.
към текста >>

НАГОРЕ

0.1322660446167