НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
193
резултата в
77
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Призвание към народа ми Български синове на семейството славянско / Призив
,
ИБ
, Варна, 20.10.1898г.,
Аз пристигам в тоя развратен свят в минута важна, да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, в който народите по земята са се втурнали да следват безразсъдно Знайте, в случай че отхвърлите моите благи съвети и се възпротивите на моите Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето ми, то ще употребя и други мерки, много по-лошави, с които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на светите Божии заповеди Вие сте под мое покровителство и съм длъжен да ви ръководя и изпитвам в Словото на Истината Аз съм ваш хранител и върховен водител в Небесните ликове Когато встъпих, да ви взема под своя охрана, аз предвиждах всичките мъчнотии, които времето щеше да ми създаде, догде ви изведа в безопасно място Аз знаех колко препятствия, колко несполуки щяха да ме срещнат с вас наедно в тая велика борба, но моят Дух не отстъпи своето намерение Моята любов за вас ми продиктува свято задължение и аз встъпих напред, да ви взема под моята върховна охрана В това отдалечено минало вашият дух не притежаваше никаква красота, която да ме привлече, да ви
обичам
Вие бяхте отвратителни наглед и който ви погледнеше, се отвращаваше от грубото ви сърце.
Този народ има въпиюща нужда да се ръководи и управлява от свети и Богоугодни начала, нужни за неговото успевание. Тия начала ги е определил отдавна още БОГ, Който се грижи за подобрението на всички негови семейства, и тия начала са всадени във вашата душа. Във възраждането на народите умът и сърцето трябва да вървят успоредно, любовта и добродетелта взаимно, силата и разумът наедно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления. Вън от тези условия всичко е изгубено за тях безвъзвратно. Затова е необходимо да се спрете и обмислите положението си, в което се намирате, за да избегнете общото разрушение, което виси вече над главите на всички ви.
Аз пристигам в тоя развратен свят в минута важна, да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, в който народите по земята са се втурнали да следват безразсъдно Знайте, в случай че отхвърлите моите благи съвети и се възпротивите на моите Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето ми, то ще употребя и други мерки, много по-лошави, с които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на светите Божии заповеди Вие сте под мое покровителство и съм длъжен да ви ръководя и изпитвам в Словото на Истината Аз съм ваш хранител и върховен водител в Небесните ликове Когато встъпих, да ви взема под своя охрана, аз предвиждах всичките мъчнотии, които времето щеше да ми създаде, догде ви изведа в безопасно място Аз знаех колко препятствия, колко несполуки щяха да ме срещнат с вас наедно в тая велика борба, но моят Дух не отстъпи своето намерение Моята любов за вас ми продиктува свято задължение и аз встъпих напред, да ви взема под моята върховна охрана В това отдалечено минало вашият дух не притежаваше никаква красота, която да ме привлече, да ви
обичам
Вие бяхте отвратителни наглед и който ви погледнеше, се отвращаваше от грубото ви сърце.
За тоя ви лош недостатък аз не ви отхвърлих, нито ви презрях за грубата външност, с която беше облечена вашата душа, но ви възлюбих напълно с благия си Дух, Който се зае да проникне и намери някоя Божествена добродетел, някоя благородна черта във вашата душа, та да може да обработи и оплодотвори, за да принесе плод изобилно и да създаде у вас поведение чисто, свято и възвишено, за да ви удостои да влезнете в рода на първите народи, които Бог на Силите е избрал, да извършат вечната Му и свята воля. Днес вече настава да се реши главната съдба на тоя покварен свят, в който Небето иде да извърши един коренен и велик преврат, и то скоро в Новия век, който приближава, да отбележи нови страници по лицето на земята. Затова желая да ви подготвя, защото сте останали назад поради вашите настоящи престъпления и минали народни грехове, за които безбройни жертви и страдания бяха нужни да принесете, догде да се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави под тежкия вековен изпит, за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсаха светите връзки на Любовта Му. Но Бог се вечно не гневи Милостта Му е в род и род, благостта Му пребъдва винаги с тези, които Го любят, и благословението Му не се оттегля Той ви ръководи през всичките тъмни времена с крепка десница и окото Му бди за вас особено когато преминавахте през опасните пътища на този свят. В това аз, вашият върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало, да ви възпитам и облека в хубостта на вечното, което ви е отредено.
към беседата >>
2.
Да бъдем готови
,
ИБ
, , 28.4.1912г.,
Нека
обичаме
Господа в нас и в другите хора и да Го слушаме, когато говори на нас и на другите хора.
Именно - "За да бъде човек силен, трябва да бъде добродетелен"; "За да бъде човек силен, трябва да бъде праведен"; "За да бъде човек силен, трябва да бъде умен"; "За да бъде човек силен, трябва да бъде мъдър"; "За да бъде човек силен, трябва да има истината в себе си." Аз зная, че на вас сега ви трябва мир, но за да го имате, трябва да пазите равновесие и това равновесие ще добиете посредством упражнение, също като онзи акробат, който най-напред само с помощта на една върлина преминал по въжето Ниагарския водопад, докато малко по малко нямал нужда и от нея, което показва, че той вече е могъл да удържа силно равновесие. Прочие, за да имаме мир, трябва да притежаваме силно равновесие. Вие мислите, че в няколкото тия 5-10 години много нещо сте свършили за Господа. Но вие не сте се подвизавали 100 – 200 – 500 – 1 000 години, както що други са сторили. Следователно не бива да се поколебавате, защото за едно поколебание ще дойде ден, когато и Господ ще се поколебае за тебе.
Нека
обичаме
Господа в нас и в другите хора и да Го слушаме, когато говори на нас и на другите хора.
Чисто религиозният живот не е еднообразен, а в него трябва да вземат участие умът и чувствата, повдигането да става спиралообразно. Моралът е Мойсеев закон, а Христовият закон е свободата. Следователно трябва да бъдем свободни.
към беседата >>
3.
Вечно млади
,
ИБ
, , 12.5.1912г.,
3. Ние трябва да се научим да любим, да
обичаме
.
Време е вече да се освободим от нашите религиозни маски, защото човек може повидимому да е свят, но вътре да бъде смрадлив. В живота помагат следните правила: 1. Трябва да имаме всякога или поне по-честичко молитви, на които всички в едно направление да се молим, и тогава Господ ще ни отговаря. 2. Когато се молим, не бива да се безпокоим, защото безпокойството винаги парализира настроението, а следователно и молитвата. За да ни слуша Господ, трябва да бъдем Негови слуги, но само че това нещо хората не бива да го знаят, а трябва само ние да си го знаем.
3. Ние трябва да се научим да любим, да
обичаме
.
Любовта с думи и предложения не може да се определи. В нея трябва само да се живее – нея само сърцето я разбира. И който иска да се занимава с любовта, той трябва да я живее и тогава тя ще му се изяви. Христос е една велика енигма. Той е изявлението на Отца и само в небето ще познаем кой е Христос, а сега още Го не познаваме.
към беседата >>
4.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 6.9.1912г.,
Причината да търсим да
обичаме
е, че имаме излишък от червената краска.
Земята тук е едно училище, в което трябва да се научим. Някой казва, че не може да обича и люби — това показва, че има недоимък на червената краска и затова такъв трябва да намери човек със зелената краска. Вие тук сте събрани в безсистемност, но Господ ви събира не по знание или по изобилие на вашите чувства, но има нещо друго, което отличава човека; следователно трябва да намерим един брат, комуто можем да дадем и да направим обмяна. Много пъти ни трябва да употребяваме зелената краска. Например, трябват ли ви пари, покажете зелената краска.
Причината да търсим да
обичаме
е, че имаме излишък от червената краска.
В зелената краска е органът на развитието, на растежа. Когато ние искаме да растем, тази краска трябва да я преминем във всичките й степени. И така, всичките спорове са в недостатъчността на краските, та който мрази, има недостатък от червената краска. Нека ние използуваме светлината, защото всичко зависи от светлината, която е необходима за живота и през него ще прекараме всичките краски и тогава ще се обединят седемте духа и човек ще се върне към първоначалния източник. Затова и Исус Христос слезе да научи човека.
към беседата >>
Някой човек казва, например: „Не мога да
обичам
“, но като му дадем червената краска, ще видим, че неговото състояние веднага се изменя.
Всякой ден да използуваме случаите, защото много пъти Божествените черти се реализират и Христос дохожда да ни посочи тоя прост начин на приложение за наше улеснение. Той дойде в света да донесе новата светлина, да озари умовете на хората, които все Нему дължат за всевъзможната просвета и култура. Числото седем е навсякъде преобладаващо и винаги е Божествено. Библията е една книга, повидимо като че ли разхвърляна, но ние нямаме друга книга като нея, защото в нея имаме всичките цветове, за които ще има да стане дума в книжката, която ще се отпечата. Тя даже ще съдържа и три други кольора4
Някой човек казва, например: „Не мога да
обичам
“, но като му дадем червената краска, ще видим, че неговото състояние веднага се изменя.
От това се обяснява и обстоятелството, че като четем тая книга, тя задоволява по един чуден начин копнежите, които имаме. Например, в книгата на Йов, 11 глава, 17 стих, се казва: „И твоят век ще бъде по-светъл от пладне. И тъмнина ако си, пак ще станеш като зора.“ Тия векове, които се подразбират в тоя стих, са епохи, които се делят на периоди — златен, сребърен, меден и железен. Железният век е най-далечният. Но сега иде пак една епоха, в която ще настане златен век, в който ще заживеем.
към беседата >>
Ние сме се събрали в тия няколко деня, за да се ползуваме и като се пръснем по домовете си, да работим и да
обичаме
всичките.
Метод като Христовия нигде няма да намерите, защото последната врата е Христос. А неприятностите, които ни се случват, нека не ни смущават, а да се радваме за тях. Господ е между нас, Той ни слуша, радва ни се и ни обича. Тази наредба не съм я аз дал, а я дава Господ за вас и затуй вие трябва да мислите за Неговата любов, която да виждате във всяко едно лице. Господ ви изпитва и вие слушайте гласа Му.
Ние сме се събрали в тия няколко деня, за да се ползуваме и като се пръснем по домовете си, да работим и да
обичаме
всичките.
Всички разногласия помежду вас, тайни и явни, да ги изгладите защото ако страда Господ, страдат още Неговите последователи, свещеници и проповедници, за които носи голям товар и гледа те да дойдат в познание на истината. Ако страдаме в живота си, то е защото много пъти си причиняваме ненужни рани. Затова тази година трябва да се махнат и пречистят всичките раздори и тогава Господ ще ви благослови всички. След като изпяхме „Грешна душо“, към 8 часа вечерта се разотидохме за до утре, 10 часа сутринта. А към 9 часа вечерта днес заваля дъжд, който през всичката нощ подкачаше и спираше, като осъмнахме на 16 август с облачно и тоже дъждовно време.
към беседата >>
И после: когато някой человек ни е неприятел, ние трябва да го
обичаме
, защото неприятелството на този човек към нас, па и всички вообще неприятности в живота, ние си ги заслужаваме.
Ефектът на твоето добротворство ще настъпи по естествен начин и когато го никак не очакваш, ще ти бъде. Гледай с живота си да не причиниш никому вреда. Пример, един млад американец се влюбил в една мома, която упътил в разблуден живот, от който тя изтощила своето здраве, щото най-сетне умряла. Момъкът станал свещеник, оженил се и тая именно мома, която той развратил, се преражда в негов син, който тоже сега се развратява и много скъпо коствувало на бащата. Да, ние винаги ще платим за вредата и щетата, която другиму причиняваме.
И после: когато някой человек ни е неприятел, ние трябва да го
обичаме
, защото неприятелството на този човек към нас, па и всички вообще неприятности в живота, ние си ги заслужаваме.
Така, когато „Титаник“ потъваше, четохме, че всички в него са се молили, но защо като са се молили, пак потъваха? Защото заслужаваха, ще кажа аз. А че това е тъй, свидетелствува от факта, че всички почти пътници при потъването пяли духовно-религиозни химни и песни — обстоятелство, което показва, че духът у тях съзнава заслугата им да потънат. Виждаме, че в онзи момент се е родило и заработило съзнанието. Злото и страданието не са от Бога и който казва, че злото е от Бога, греши.
към беседата >>
5.
Беседа за празника на пролетта
,
ИБ
, София, 22.3.1914г.,
И сега Христос със своя кораб един по един ни спасява и когато ни избави ще ни научи на правда и как да се
обичаме
.
Когато страдаме, ще дойдат да ни помагат. Горко е на оногова, който няма кой да му помогне в страданието. До вчера бе казано: "Идете и проповядвайте да се покаят", обаче отсега верующите с вяра ще се спасяват и Господ ще им помага. Най-мъчното нещо е сам да се спасяваш. Ако се намериш всред морето след някое корабокрушение, възможно ли е сам да се спасиш?
И сега Христос със своя кораб един по един ни спасява и когато ни избави ще ни научи на правда и как да се
обичаме
.
За да се научим на това, трябва да повдигнем духа си, да обновим ума си и да възкресим тялото си. Тогава ще станем собственици и до тогава не можем да бъдем небесни граждани. Ние всеки ден бием тялото си с нашите желания и страдания. Външното ни тяло е скеля, под която се гради истинското ни тяло, с което ще се явяваме и ставаме невидими. Господ ще ни се яви, ако имаме чисти желания и мисли.
към беседата >>
6.
Ето човекът
,
НБ
, София, 29.3.1914г.,
И Исус ясно и положително ни казва: „Ако Ме обичате“ – а трябва да Го
обичаме
; никак не казва: „Горко вам, ако не Ме обичате!
Да се откажем от нещата не значи да ги забравим, а да оставим хората свободни – да оставим жената да постъпва както тя знае, да оставим сина да постъпва както той знае. Да се откажем от света, значи да го напуснем, да не му пречим – нека си върви по своя път. Можем ли да спрем течението на реката? – Трябва да я оставим да върви по своя път; можем да направим само едно – да я използваме. Тъй също не можем да спрем и Живота, а трябва само да използваме нещата.
И Исус ясно и положително ни казва: „Ако Ме обичате“ – а трябва да Го
обичаме
; никак не казва: „Горко вам, ако не Ме обичате!
“ Не, Господ никога не иска насила жертви от нас. Хората казват: „Защо Господ, като е всемогъщ, не оправи света? “ Как да го оправи? – „Онзи, който лъже, да му изсъхне езикът; онзи, който краде, да му изсъхне ръката.“ Ами тогава ние щяхме да имаме един свят само от неми и сакати. Как мислите, щеше ли да ни бъде приятен такъв един свят само от недъгави хора?
към беседата >>
У приятел, когото действително
обичаме
, не бива да търсим недостатъците му – и той като нас може да ги има; недостатъците са външната дреха, с която е облечен човек.
“ Ето затуй са нещастията – те са плесницата, която ни зашива Господ, като ни казва: „Аз ви създадох да гледате, а не да стоите със затворени очи.“ Та ние, за да се издигнем, трябва да добием състоянието на децата – да търсим и да бъдем възприемчиви. Сега ще ви кажа друго нещо. Какъв е нашият метод, по който трябва да работим? Отсега нататък трябва всякога да сме свързани умствено и сърдечно с всички хора по Земята, защото спасението е в нашите общи молитви – „съединението прави силата“. А когато умовете и сърцата на хората се съединят, тогава ще настъпи Царството Божие на Земята.
У приятел, когото действително
обичаме
, не бива да търсим недостатъците му – и той като нас може да ги има; недостатъците са външната дреха, с която е облечен човек.
Но човешката душа е чиста, тя не може да се развали, не може да се разруши. Вашата Божествена душа никой не е в състояние да поквари; може да се нацапа отвън, но вътрешно не може, понеже Бог обитава в нея. А немислимо е да се разруши нещо, което Бог пази. Ние можем да се подчиняваме на света, както е казал Исус на Пилат, който му рекъл „Аз имам власт да те разпна“: „Подчинявам се на онзи, който ти е дал тази власт, но Моята душа е свободна.“ Трябва да се подчиним на временните страдания; ние не можем да ги разберем, но когато умрем и възкръснем, ще разберем защо са били те. Всички досега са се терзаели от трепети и страхове в живота, а това не е Живот.
към беседата >>
Аз не
обичам
хора, които носят угасени свещи, а само такива, които носят запалени свещи, като на Разпети петък.
Да ви дам едно друго, по-ясно сравнение: допуснете, че ви въвеждам в една богата, но тъмна приемна и ви казвам: „Това е една стая с чудни украшения, с грамадни богатства, там, в онзи ъгъл, има това, в другия – туй и туй.“ – „Може, ама кой знае, не виждам нищо“ – възразявате. Внеса ли малка свещ, тогаз близките предмети почват да се очертават; внеса ли още една, предметите по-ясно се очертават; като се увеличат свещите, стаята постепенно все повече и повече се осветява; като светне електрическата лампа, предметите стават ясни, а като дойде дневната светлина, всичко се вижда. Светът е като тая стая и всеки от нас трябва да бъде светоносец – да носи по една свещ. И като влезем всички със своите свещи и ги турим една до друга и така увеличим светлината, ще видим много. Вашите мозъци – това са свещи.
Аз не
обичам
хора, които носят угасени свещи, а само такива, които носят запалени свещи, като на Разпети петък.
Всеки от нас сам трябва да бъде запалена свещ. Предан, любящ, добър човек е запалена свещ. И грешка голяма е да бъде човек изгасена свещ. Питате: „Какво да правим? “ Трябва да се молите един за други, да пращате добри мисли на своите приятели, да се молите за тях, да искате да бъдат благословени и Господ, като благослови тях, ще благослови и вас.
към беседата >>
7.
Житното зърно
,
НБ
, София, 5.4.1914г.,
За да
обичаме
Бога, трябва да сме готови да се жертваме, както Бог се жертва за нас.
Да критикувате, но как? Критиката, като хирургията – да изрязвате болно място от човешкото тяло, разбирам, тя е полезна, но да изрязвате здраво място, не разбирам. Да бъде човек такъв хирург, не е мъчна работа: всеки може, като вземе трион, да претрие крака на някого; всеки от вас има тая способност, но малцина са ония, които знаят да вършат правилно своята хирургическа операция. За да се научим, непременно трябва да се обсебим от закона на Добродетелта и на Любовта. Когато ви говоря за Любовта, не разбирайте, че аз проповядвам едно учение на мир и спокойствие; човек, който иска да люби, трябва да опита най-големите страдания в света; който не е страдал, той не може да изпита този Божествен принцип на Любовта.
За да
обичаме
Бога, трябва да сме готови да се жертваме, както Бог се жертва за нас.
За да Го познаете, вие казвате: „Господи! Дай това, което ни трябва“. „Дай, дай, дай! “ – ето какъв зов се носи от единия до другия край на света. И никога парите не са били тъй евтини, както днес; всеки от нас днес взема, може би, 3–4 пъти по-голяма заплата, отколкото едно време са вземали хората, и пак нямаме достатъчно.
към беседата >>
“, не можех да дам знак, че съм жив; идват годеницата и баща ѝ, и слушам той я кани да поплаче – „Да кажат хората, че си го обичала“, „Никога не съм го обичала, а
обичам
богатствата му“, отговори тя; а аз си рекох: „Ако Господ ме върне в света, аз ще захвана друг живот“; колко е тежко да си жив и да не можеш да кажеш, че си жив; да виждаш, че плачат всички, и не можеш да кажеш, че си жив!
Какво нещо е умиране? Това е предположение. Всеки от вас трябва да е умирал, за да може да разправи какво нещо е смърт; а сега само си въобразява. В един свой разказ Толстой ето какво говори: среща един руски монах на 85-годишна възраст, с бяла брада, и го запитва: „Какви бяха причините, които те заставиха да станеш монах? “ И монахът разправил вкратце своята история така: „Аз съм от княжеска фамилия; когато бях между 21–25 години, баща ми и майка ми искаха да ме оженят за една княгиня; в това време паднах в летаргичен сън, дойдоха лекари, пипаха ми пулса – „Сърцето е спряло, той е умрял“, забележиха те и рекоха да ме погребат; казах си в себе си: „Нима това е смъртта?
“, не можех да дам знак, че съм жив; идват годеницата и баща ѝ, и слушам той я кани да поплаче – „Да кажат хората, че си го обичала“, „Никога не съм го обичала, а
обичам
богатствата му“, отговори тя; а аз си рекох: „Ако Господ ме върне в света, аз ще захвана друг живот“; колко е тежко да си жив и да не можеш да кажеш, че си жив; да виждаш, че плачат всички, и не можеш да кажеш, че си жив!
“ И колко души са заровени тъй! Няма нищо по-тежко от това, да те заровят жив. Най-голямото нещастие е да останеш с дни и месеци в земята и да не можеш да се освободиш от тялото; то е най-тежкият затвор – ад! Ако бяхме чисти, щяхме да знаем кога душата е излязла от тялото и никога нямаше да имаме такива страдания. След като каже лекарят, че болникът не е жив, отведнъж хората рекат: „Вдигайте го!
към беседата >>
Някой казва: „Аз ви
обичам
“. Как?
Ако бяхме чисти, щяхме да знаем кога душата е излязла от тялото и никога нямаше да имаме такива страдания. След като каже лекарят, че болникът не е жив, отведнъж хората рекат: „Вдигайте го! “ Ще му направят красив ковчег и с песни и музика ще го отнесат. Де остава тяхната любов? Това е любовта на ближните и на обществото!
Някой казва: „Аз ви
обичам
“. Как?
Както котката обича мишката, или както вълкът овцата? И то е любов. Но то е любов такава, от която светът страда. А Любовта, която е потребна на света, е да обичаме другите и да им помагаме да бъдат щастливи, както ние сме щастливи. И затуй Исус е казал: „Онзи, който вярва в Мене, ще прави това, което Аз правя, и който Мене люби, ще го възлюби и Отец Мой и ще дойде и направи жилище в него“.
към беседата >>
А Любовта, която е потребна на света, е да
обичаме
другите и да им помагаме да бъдат щастливи, както ние сме щастливи.
Това е любовта на ближните и на обществото! Някой казва: „Аз ви обичам“. Как? Както котката обича мишката, или както вълкът овцата? И то е любов. Но то е любов такава, от която светът страда.
А Любовта, която е потребна на света, е да
обичаме
другите и да им помагаме да бъдат щастливи, както ние сме щастливи.
И затуй Исус е казал: „Онзи, който вярва в Мене, ще прави това, което Аз правя, и който Мене люби, ще го възлюби и Отец Мой и ще дойде и направи жилище в него“. Вие казвате: „Какво ще стане с България? “ Аз ви питам: „Какво ще стане с вас? “ Не знаете, че дяволът е взел всичката ви собственост, продал ви е дори кожата, а питате: „Какво ще стане с България? “ България – това сте вие.
към беседата >>
8.
Четирите основни елемента
,
НБ
,
ИБ
, Бургас, 19.4.1914г.,
Когато искаме Господ да заживее в нас, трябва да създадем Неговата любов - трябва да Го
обичаме
, защото иначе няма да живее в нас.
В живота има четири елемента за съграждане духовния живот: Божествената любов, Божествения живот, Божествената мисъл и Божествената воля. Когато децата изучават аритметиката, имат да изучават четири основни действия. Когато един химик изучава химията, също ще срещне четири елемента. Когато Божествената любов се ограничава в себе си, тя проявява Божествения живот, от Божествения живот се ражда Божествената мисъл, от Божествената мисъл се ражда Божествената воля, а от Божествената воля - нашият живот. Ако Неговият живот не се произвежда в нас, не можем да мислим.
Когато искаме Господ да заживее в нас, трябва да създадем Неговата любов - трябва да Го
обичаме
, защото иначе няма да живее в нас.
За да създадем тия четири неща, необходими са още шест неща, които трябва да знаем. Има три неща, които лъжат. 1. Вкусът - той иска да изпитаме стомаха от какво се нуждае; може известна храна да е сготвена от лошо месо, но подправена с миризми, посготвено, излъгва вкуса, но когато отиде в стомаха, последният я отхвърля. 2. Сърцето ни. То ни лъже, затова трябва да слушаме душата си - тя не ни лъже.
към беседата >>
Ние
обичаме
много някого, защото ни дава.
Как да приложим тия четири основни елемента? - Посредством Любовта. Хората са нещастни, защото търсят любовта. А какво е любовта? То е да си готов за саможертвуване.
Ние
обичаме
много някого, защото ни дава.
Ние обичаме Христа, защото ни храни, защото се самопожертвува за нас чрез житното зърно, което ядем. Затова е казано:"... да ядете плътта ми и да пиете кръвта ми." Искате ли да ви обичат, трябва да сте готови да се самопожертвувате - да любим, значи да се жертвуваме, т.е да сеем - трябва да посеем любов, за да пожънем любов. Животът ни има цена само дотолкова, доколкото е полезен за нашите ближни. Животът е една сила, която Бог ни е дал.
към беседата >>
Ние
обичаме
Христа, защото ни храни, защото се самопожертвува за нас чрез
- Посредством Любовта. Хората са нещастни, защото търсят любовта. А какво е любовта? То е да си готов за саможертвуване. Ние обичаме много някого, защото ни дава.
Ние
обичаме
Христа, защото ни храни, защото се самопожертвува за нас чрез
житното зърно, което ядем. Затова е казано:"... да ядете плътта ми и да пиете кръвта ми." Искате ли да ви обичат, трябва да сте готови да се самопожертвувате - да любим, значи да се жертвуваме, т.е да сеем - трябва да посеем любов, за да пожънем любов. Животът ни има цена само дотолкова, доколкото е полезен за нашите ближни. Животът е една сила, която Бог ни е дал. Тя може да се вземе, както ни е дадена.
към беседата >>
9.
Познайте Истината и Истината ще ви
,
ИБ
, Бургас, 29.4.1914г.,
Съществуването на всичко, върху което сега живеем, е от Христос, затова ние Го и
обичаме
.
То ни напуща и ние се разделяме с него. Трябва да се сродим с всички духове, които съставляват, живеят в нашето тяло и ни помагат. А то е, казва Христос, че трябва да се сродим с Небето, а сродяването е задължение. Христос се сроди с всички духове. Той се самопожертвува не само на кръста.
Съществуването на всичко, върху което сега живеем, е от Христос, затова ние Го и
обичаме
.
Той ни е оставил богатство, за да се ползуваме, а не и да го обичаме. Той ни го е оставил, за да се ползуваме, а не да го вземем да го делим. То е богатство, за което Христос се е самопожертвувал. Ако не го ползуваме, Той ще ни го вземе. Той ни го е дал, да се развиваме духовно и да ни приготви за ангелски живот - след тоя свят ще трябва да преминем в друг - света на ангелите.
към беседата >>
Той ни е оставил богатство, за да се ползуваме, а не и да го
обичаме
.
Трябва да се сродим с всички духове, които съставляват, живеят в нашето тяло и ни помагат. А то е, казва Христос, че трябва да се сродим с Небето, а сродяването е задължение. Христос се сроди с всички духове. Той се самопожертвува не само на кръста. Съществуването на всичко, върху което сега живеем, е от Христос, затова ние Го и обичаме.
Той ни е оставил богатство, за да се ползуваме, а не и да го
обичаме
.
Той ни го е оставил, за да се ползуваме, а не да го вземем да го делим. То е богатство, за което Христос се е самопожертвувал. Ако не го ползуваме, Той ще ни го вземе. Той ни го е дал, да се развиваме духовно и да ни приготви за ангелски живот - след тоя свят ще трябва да преминем в друг - света на ангелите. Христос иска да ползуваме пробния камък, а това е нашата Божествена душа и когато я намерим, ще бъдем свободни.
към беседата >>
10.
Любовта
,
НБ
, София, 19.7.1914г.,
Както ние често
обичаме
да подсоляваме и подпиперяваме нашето ястие, така и Господ, като не сме доволни, ще ни тури малко сол или пипер, за да ни направи доволни.
„Какво ще правим – не може да се изплати? “, взели да се питат. Най-после повикали един стар мъдрец и го попитали: „Какво да правят? “ – „То е много лесна работа – отговорил мъдрецът, – вземете малко пръст и посипете окото.“ Направили това, и къпоните с окото се вдигнали нагоре. И Господ един ден, като ни види недоволни, ще каже: „Турете пръст на очите му“, и ние вече ставаме доволни.
Както ние често
обичаме
да подсоляваме и подпиперяваме нашето ястие, така и Господ, като не сме доволни, ще ни тури малко сол или пипер, за да ни направи доволни.
Защото животът не седи в многото, което имаме, а в онова, което можем да използваме в даден момент, и в това – да бъдем благодарни от туй, което Бог ни е дал. Тогава Бог ще ни даде още по-големи блага. Та тази глава от апостола трябва да я приложим в практическия живот: да почнем да работим и да бъдем полезни на своите братя, които са около нас. Ние сме като в училище – учим нещата; не сме като в разсадник. Църквата е голям разсадник; там може всичко да посееш; училището е обаче градина, в която трябва да се посеят само неща, които ще принесат полза.
към беседата >>
Затуй Господ казва да
обичаме
ближните си.
В кого трябва да вярваме? В Господа, Който живее в нас. И когато вярваме на себе си, ще вярваме и на своя брат. Който не вярва в Господа, Който живее в него, не може да вярва на другите хора. И онзи, който не е благосклонен към ближните си, не е угоден Богу.
Затуй Господ казва да
обичаме
ближните си.
А вашият ближен е наранен, разпнат, прикован на кръста. Не е вашият Господ на Небето; вие сте Го приковали. Че туй е истина, четете Евангелието. Вашето спасение ще стане не иначе, а чрез това приковаване – търпение и благосклонност. Тогава ще дойде вашето освобождение.
към беседата >>
11.
Законът на служенето
,
НБ
, София, 9.8.1914г.,
Щом Господ изисква да
обичаме
другите хора, в тази обич трябва да отидем до самоотречение.
Туй обработване в какво се състои? Всички ония бурени, недъзи на нашия живот да бъдат отстранени. Вие от дълго време сте християни, всички Христос следвате, но ако Той ви повика на изпит сега, колцина от вас бихте издържали изпит върху търпението и смирението, ако ви даде да разрешите задачата не само теоретично, но и практично, или пък върху другите човешки добродетели: Правдата, Любовта, Истината, Мъдростта? Мислите ли, че не бихте пропаднали на изпита? Дали ви обичат хората, вие го разбирате, но дали вие обичате другите, не сте го разбрали.
Щом Господ изисква да
обичаме
другите хора, в тази обич трябва да отидем до самоотречение.
Казваме често: „Изядоха ме тия хора, ограбиха ме! “ Ами ние не ограбихме ли Господа – всички тия богатства, които намираме тук на земята? Господ е сега слязъл на земята и казва на всички свои слуги, които са крали и лъгали: „Доста са тия кражби и лъжи, елате, дайте сметка! “ – това е днешната европейска война. Господ казва: „Дайте отчет за онова, което съм ви дал, как сте го използвали“.
към беседата >>
12.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1914г.,
Православната, католическата и протестантската църкви ще
обичаме
заради Господа и Господ, като е с нас, ще ни научи как да постъпваме, защото ще ни даде мъдрост и знание.
Затова вие трябва да произнасяте Името на Господа Исуса Христа, защото То е, което съдържа равновесие в природните закони; това – едно, и друго: с произнасянето му съзнателно и с благоговение повикваме деветте ангелски чина, да работят всичките заедно. Към църквите трябва да се отнасяме с уважение и почитание. Пред Бога не е право да осъждаме църквата – не сме ние, които ще осъдим църквата, а Христос е, Който ще я съди. И като живеем ние добре, това е, което ще я осъди. Към църквите ще имате всичките благородни желания, защото, ето, и ние ще работим и работим за нейното повдигане.
Православната, католическата и протестантската църкви ще
обичаме
заради Господа и Господ, като е с нас, ще ни научи как да постъпваме, защото ще ни даде мъдрост и знание.
След като се молихме с „Добрата молитва", в 5 часа вечерта свършихме, за да се подкачи бдението, което трая до 7 часа и което се извърши с влизане в горницата, един по един. == 12 АВГУСТ, ВТОРНИК == Времето сутринта бе студено, но след изгрева на слънцето, лека-полека се стопли и през целия ден имахме топло и тихо време. Слънцето идеше през редки, бели, красиви облаци. В 5 часа заранта хората в Търново усетили земетръс, което отсетне се оповести и в пресата.
към беседата >>
И така, Исус Христос е всякога близо и ако ние Го любим, то Той е всякога готов да се яви, защото, когато
обичаме
нещата, те са близо, а когато ги мразим, те са далеч.
Имате някоя лоша мисъл към някого; в такъв случай, намерете добър човек и ще ви олекне. И ние всякога трябва да сме свързани с добрите хора, и всякога трябва да имаме за своите приятели най-добрите понятия. Кои са, прочее, нашите приятели? Нашите приятели са светиите, те са и нашите учители и братя, а като така, Исус Христос е най-старият наш брат, Като приятел и брат, показва, че има нещо общо между Неговата душа и нашата. Той е както брат към брата.
И така, Исус Христос е всякога близо и ако ние Го любим, то Той е всякога готов да се яви, защото, когато
обичаме
нещата, те са близо, а когато ги мразим, те са далеч.
Трябва да сме благодарни за всичките дарби, които Господ ни дава. В 7 часа събранието се свърши. Към 8 часа вечерта всинца се разотидохме, при разяснено небе навсякъде. И беше тихо, без всякакъв вятър. ----
към беседата >>
Сега, вие пишете едно любовно писмо на Христа: „Господи, аз Те
обичам
!
Такъв е законът. Бог влиза вътре във вас, гледа на работите. Така, докато ние бяхме ограничени от нещата, Той пак се интересува от нашите дребни работи и ни помага. Даже, например, пишем едно писмо; Той се интересува от него. Момата, която пише първото си любовно писмо, което, като първо, може би е и глупаво, но отпосле лека-полека се събуждат ония поетически чувства, от които се вижда, че те вече са притежание на бъдещата съпруга и майка.
Сега, вие пишете едно любовно писмо на Христа: „Господи, аз Те
обичам
!
" Добре, като Me обичаш, та що от това? „Ама, Господи, не мога без Тебе! " Защо не можеш? Трябва да предадете ясно вашата мисъл, защо именно не можеш без Христа. Вие виждате, например, Библията: ами че и тя е едно любовно писмо до нас.
към беседата >>
13.
Духът и плътта. Приливи и отливи в
,
НБ
, София, 15.11.1914г.,
Щом човек се отрича, става слуга, и като стане слуга, Господ казва: „Аз те
обичам
“.
Да кажем, един търговец има изработени платове за милиони левове, и съседът му има също такива платове, кому ще ги продават и двамата? Интересите им не съвпадат. Единият ще каже на другия: „Махни се от тук, иди на друго място, на другия край на земята, аз ще търгувам тук“. То е, значи, законът на противоположностите. Затуй казва Христос, Който е разбирал този закон: „Да се отречем от себе си, да оставим на това място други да живеят“.
Щом човек се отрича, става слуга, и като стане слуга, Господ казва: „Аз те
обичам
“.
Ама ако каже някой: „И аз искам да бъда господар“, Бог казва: „Двама не могат да бъдат господари; единият трябва да бъде господар, а другият – слуга“. Злото се ражда, когато и двамата искат да станат господари. А щом искат да станат господари, и настояват на това, Бог каже: „Двама господари не може да бъдат при Мене; щом настоявате на това, хайде на другия край на света! “ А кой е другият край на света? – Земята.
към беседата >>
„Как ще
обичам
?
Той казва: „Аз не искам да господарувам над вас; а искам да ви науча как да бъдете щастливи, и ако ме обичате и изпълнявате Моя закон, ще бъдете честити“. Неразположен си, мразиш, одумваш, нещастен си – ти си в закона на противоположностите. Трябва да го напуснеш, или, в научна форма казано, да излезеш от закона на „контрастите“ и да влезеш в закона на „подобието“. С други думи, да измениш условията и средата. Почни да обичаш.
„Как ще
обичам
?
“ Ти, наистина, не можеш да се научиш да обичаш, докато не отидеш в мястото на Любовта. Виждате колко е разумно това. Излезте и идете в ония места, дето можете да черпите елементите, необходими за вашето щастие, за вашето сърце. Не може да направите това, ако сте в закона на противоположностите. Тогава за един стол, за една професорска катедра ще се борите мнозина.
към беседата >>
Не лъжа, както не
обичам
да ме лъжат.
Може да отидеш; но трябва да се родиш от баща – дълготърпението, и трябва да те зачене майка ти – благостта, тя да те носи в своята утроба и ти, като се родиш, какъв ще бъдеш? Милосърдие – ангел, светия. Милосърден ли си, ти си ангел, ти имаш горе, между ангелите, баща – дълготърпението, и майка – благост. Този е законът, който регулира човешкия живот: той е основание на една философия, която може да се проследи всеки ден. Той не е никакво предположение; той може да се провери от всекиго.
Не лъжа, както не
обичам
да ме лъжат.
Да лъжа, значи да бъда глупав, както и ако ме лъжат, ще бъда глупав. Изключвам закона за контрастите от себе си. Ако съм в отлив, отивам при Бога; ако съм в прилив, дохождам на земята на работа. А ако съм при Бога, кой ще ме излъже? Затуй казвам в една минала своя беседа: „Там, където Господ влиза, дявол не може да влезе“.
към беседата >>
Когато аз живея при Бога, когато никого не мразя на земята, и се старая да
обичам
всичко чистосърдечно, може ли някой да ме изхвърли?
Вие всеки ден се прераждате от ангели на дяволи и обратно. Ето това е прераждане. Сега спорят и казват: „Който вярва в прераждането, ще го изхвърлим от църквата“. Как ще ме изхвърлите, като вярвам в законите на контрастите и подобието и живея според тях? Когато аз живея според закона, дали ще ме изхвърлите от църквата или ще ме държите в нея, то малко може да засегне душата ми.
Когато аз живея при Бога, когато никого не мразя на земята, и се старая да
обичам
всичко чистосърдечно, може ли някой да ме изхвърли?
Може да ме изхвърли само един Бог. Това е учението, което ви проповядвам. И казвам ви, че само в деня, в който съгрешите, вие сте изпъдени от Божествената църква – рая. Що са съвременните църкви? Те са само едно далечно възпоменание за величието на миналото.
към беседата >>
14.
В начало бе
,
НБ
, София, 21.11.1914г.,
Хубаво, но аз, който
обичам
да говоря Истината, който не
обичам
нито да лъжа, нито да се лъжа, искам да си прокарате по една тръба от този изобилен извор, от който аз черпя, да я прокарате до вашия двор и щом дойде време, да отворите крана и да пиете.
Когато отидете до този извор, вие вече можете да вкусите чиста вода. И ако почерпим от Христовия извор, ако пием от тази вода на Живота, нашите мисли и желания непременно ще се прояснят. Тогава ще последва и друг резултат: градежът на нашето тяло ще тръгне по правилен път, страданията и болките ще изчезнат, ще имаме правилни схващания, ще можем да говорим на хората полезни неща и да утоляваме жаждата на жадните. Христос каза на онези жени: „Водата, която ще дам, ще бъде извор, който блика вътре в душата”. И вие всяка сутрин идвате тук да пиете от тази чешмичка.
Хубаво, но аз, който
обичам
да говоря Истината, който не
обичам
нито да лъжа, нито да се лъжа, искам да си прокарате по една тръба от този изобилен извор, от който аз черпя, да я прокарате до вашия двор и щом дойде време, да отворите крана и да пиете.
Говоря на тези от вас, които искат да бъдат ученици Христови, да имат прокарана от тази вода поне тръбичка, дълга един сантиметър. И когато светът изпадне в обсадно положение и хората жадуват, вашата тръба ще ви пои и няма да страдате от жажда. Изворът ще бъде във вашата душа – това е Началото, това е и краят. А знаете ли какво нещо е край? Когато от извора прокарате в къщата си чешмичка – това е краят на нещата.
към беседата >>
15.
Многоценният бисер
,
НБ
, , 2.5.1915г.,
„Не мога да
обичам
“ – вие сте безплоден.
И затуй са заменили думата „отрицателен“ с израза катодни лъчи – полюсът, в който се появява всяка енергия. Въз основа на този принцип ще изясня много неща. Човек има мозък, но някой път вие си казвате: „Нищо няма в ума ми“. Защо няма нищо? Защото вие сте една безплодна жена, която не ражда.
„Не мога да
обичам
“ – вие сте безплоден.
Онзи, който не може да мисли и чувства, бил той мъж или жена, не може да ражда, а всяко нещо, което не ражда, – в Писанието е казано, – е близо до пъкъла. Всеки от вас бих желал да знае да ражда: най-голямото благословение е, когато човек знае да създава и отхранва. Как може човек да не ражда, да не създаде една добра мисъл, едно добро желание в себе си? То е творчески принцип, който е достоен за мислещи същества. Разбира се, не говоря за онзи творчески принцип, който от нищо може да създаде нещо – за Твореца, а за туй същество от мъжки и женски пол; туй, което в Християнската философия наричаме Христос-Богочеловек.
към беседата >>
16.
Новото основание
,
НБ
, София, 23.5.1915г.,
Този, който днес е лош, утре може да стане много добър; днес жената мрази мъжа си, пък не се минава един-два дена, казва: „
Обичам
го.“ Как така, може ли някого, който не е добър, да го обичаш?
Някой път вие се разгневявате на мъжете си и ви минават лоши мисли през ума – да се махнат тия мъже и да си намерите други, с които да живеете; или пък мъжът казва: „Да се махне тая жена, по-добре ще ми бъде да си намеря друга“ – все жена, все от същата кал са направени. Затова не трябва ние, мъжете, да се заблуждаваме от външността на жените. Нека мъжът и жената в такива случаи, когато се разгневят, да си поставят въпроса така: „Ако аз бих бил на мястото на моята жена, как бих желал моят мъж да постъпи с мен“ и обратно; и какъвто отговор получат, така да разрешат въпроса. Ако жената каже: „Мъж ми е лош, не мога да го търпя“, тя не е жена, тя не мисли правилно. Зная случаи, когато син и дъщеря искат да убият баща си, защото бил лош – отде знаят, че е лош, какво нещо е лошо?
Този, който днес е лош, утре може да стане много добър; днес жената мрази мъжа си, пък не се минава един-два дена, казва: „
Обичам
го.“ Как така, може ли някого, който не е добър, да го обичаш?
Не може, значи има една привидност. Трябва да мислим правилно. Туй основание трябва да се приложи в Живота. Това не е мъчно: дойде ли ви мисъл да извършите нещо лошо, кажете си: „Аз съм един слуга или син на Господа, който ме е изпратил от Небето на Земята, и в тоя момент моят Господар или Баща ме гледа“ – и веднага вашата мисъл ще се измени, защото ще си помислите, че Той няма да ви похвали. Какво ще каже бащата, когато види дъщеря си, че изтезава мъжа си?
към беседата >>
17.
Блудният син
,
НБ
, София, 3.7.1915г.,
Ние всички
обичаме
такива християни като днешните синове или дъщери, които са кавалери и казват на бащите си да им дадат колкото им се пада, пък като свършат науките си, ще ги хранят на стари години.
Съвременните хора проповядват култура; аз не се боя от думата култура, но забелязвам, че духовенството не е доволно от нея, защото твърди, че културата развращавала хората. Култура значи да обработваш нещо – нива, плодове, ягоди, череши. Обаче съвременните духовници мислят, че ако хора-та станат малко по-умни, ще се развали светът, и казват: „Нека да ги държим в невежество, за да знаят, че нямат права.“ И Христос, когато дойде на Земята, отиде при по-големия си брат и каза: „Син Человечески не дойде да му служат, а да послужи на света.“ Обаче пак не Му повярваха, пак се начумериха и казаха на бащата: „Махни го! Ако влезе, Той ще разруши всичко, каквото има.“ И така, какво е приложението на всичко това?
Ние всички
обичаме
такива християни като днешните синове или дъщери, които са кавалери и казват на бащите си да им дадат колкото им се пада, пък като свършат науките си, ще ги хранят на стари години.
Но когато синът свърши университет, знаете ли какво прави на баща си? Срамува се да се наименува, че е негов син, и го държи надалеч. Лъжливото разбиране на християнството стои именно тук: всички хора, които имат имущество, са праведни, няма изключение от това – дайте на един вагабонтин десет-двадесет хиляди лева и той ще заобича порядъка. И следователно анархистите в света, които искат да разрушат съвременния строй, са големите братя, обаче Христос препоръчва малкия брат. Защото както и да преустройваме съвременното общество, ако не преобразим собствените си мисли и желания, строят всякога ще защитава онези, които имат пари, и те ще бъдат всякога силни.
към беседата >>
Христос Го
обичам
, защото оживя; и всички онези, които са като Христос, са светии.
Ако бих се впуснал да обяснявам закона за наследството, ще разберете защо Христос проповядваше така. Христос проповядваше за сегашните времена и притчата за блудния син я даде заради нас. И когато в следващата култура ние съградим този блуден син, трябва да турим неговия бюст – това е наше мнение. Питам ви кой е годен да провери Божествените книги? Когато човек умре, светия не става – когато живее, е светия; аз не вярвам, че хора, които са умрели, са станали светии – който живее, който не умира, той е светия, а който умре, той не е светия.
Христос Го
обичам
, защото оживя; и всички онези, които са като Христос, са светии.
Когато ние почнем така да разбираме нещата, ще станем светии; вие трябва да живеете и тогава ще бъдете светии – ако можете да се самоотричате, вие сте светии. Когато светията влезе в едно общество, той дава Радост навсякъде – това е светия! Ако става въпрос за умрели, тогава много светии има в България: Стамболов е един светия за стамболовистите, Караве-лов е един светия за демократите и прочее. Разбира се, и тези хора имат своето право... И тъй, не мислете, че когато умрете, ще станете светия; не, вие ще умрете и ще страдате.
към беседата >>
Ние сме длъжни да
обичаме
свещениците заради Бога, понеже са ни братя; зная, че имат известни слабости, всички тези работи аз ги вземам предвид.
Аз вярвам в църква, която има такива плодове, вярвам в такава църква, която ражда плодове Христови – Любов, смирение, въздържание. И във всеки, който няма такива плодове, аз не вярвам. Да кажем, че сте богати, имате хиляда лева – ние трябва да се върнем като блудния син и да знаем, че нямаме нищо в себе си. Всички, които ви проповядват за Истината, са сиромаси; и който каже за Христос, че не Го познава, ще бъде лъжец. Христос установи една църква на Любов.
Ние сме длъжни да
обичаме
свещениците заради Бога, понеже са ни братя; зная, че имат известни слабости, всички тези работи аз ги вземам предвид.
Аз бих желал във всяка една черква да има герои и тогава ние ще бъдем един християнски народ, който живее по християнски. И ако светът каже заради вас нещо… В този свят няма да ви посрещнат другояче. Аз бих желал да бъда на мястото на блудния син. Аз играя ролята на малкия брат – между грешните хора в света съм, и аз не съм по-праведен. Да, пред вас може да съм праведен, но пред Бога не съм – колко хляб има още да ям, за да стана такъв, какъвто Бог иска.
към беседата >>
18.
Молитва
,
НБ
, София, 17.7.1915г.,
И така, по отношение на нашето сърце чувствата трябва да вървят без препятствие по същия закон, а щом започнем да правим усилие да
обичаме
и да мислим, това показва, че в нашата душа има известна анормалност.
И когато влезете в тази тайна стаичка, трябва да чувствате, че сте в сношение с Ангелите. Затова Христос казва: „Бог ще изглади вашите отношения с хората.“ И щом Той ви благослови, ще дойде материалното благословение. Когато дишането става правилно, тялото е здраво, а щом дихателната система не е правилно развита, дишането е неправилно и децата са нездрави. Същият закон важи и за вашата душа: има много болни души, защото у тях развитието не е вървяло правилно. И както в този свят имаме нужда да подобрим дишането си чрез изкуствени методи, така и в Душевния свят има нужда да правим молитва – този закон е верен.
И така, по отношение на нашето сърце чувствата трябва да вървят без препятствие по същия закон, а щом започнем да правим усилие да
обичаме
и да мислим, това показва, че в нашата душа има известна анормалност.
Сега ще ви говоря за силата на молитвата. Христос на едно място загатва и казва, че лошите духове не излизат, освен чрез пост и молитва. И забележете, че когато представителите на еврейския народ се молеха, всякога побеждаваха; това е вярно и при египетския народ: докато египтяните се молели, те са имали една отлична култура, която е преживяла хиляди години, но когато настъпи грубият материализъм, веднага дойдоха всички нещастия върху Египет. Това е вярно и по отношение на съвременните народи; проследете и ще видите, че разрухата на една държава захваща, когато хората престанат да се молят. И в наше време започнаха да се явяват крамоли в семейството, в обществото, но аз казвам: единствената причина е тази, че ние или сме престанали да имаме общение с Бога, или сме престанали да вършим Божията воля.
към беседата >>
19.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915
,
СБ
, В.Търново, 17.8.1915г.,
Някой каже: "Аз те
обичам
", но думите му не могат да произведат ефект.
Колкото е пo-живо, по-силно съзнанието във вас в това отношение, толкоз и вие по се доближавате до славата Божия. Сега, необходимо е да се запознаем с това Име, чрез което се спасява. Всички стари мистици –кабалисти никога не са произнасяли това Име, човешкият език не е толкова гъвкав да го произнася правилно, всякога са Го съзерцавали и са се чудили. Например Любовта: обичате човека, но щом му се изкаже, изгубва своята сила. Ако думата бъде пропита с необходимите вибрации, тя ще внесе голяма сила.
Някой каже: "Аз те
обичам
", но думите му не могат да произведат ефект.
По това може да съдим и за интензивността на нашия живот, доколко може да облагодетелствува хората. Искате ли да знаете дали имате силен живот, приближете се при страдащ човек и произнесете думи – вижте дали в душата на този човек ще произведат някаква любов; вие тогава ще забележите, че имате сила. Ако те не произведат ефект, тогава това показва, че вашата душа не вибрира така, че да произведе Божествена Любов. Че в нас Любовта не се проявява, това няма какво да го доказвам: ежедневното наше обхождение с хората показва доколко имаме Любов и сме готови да прославим Бога на земята. Този въпрос е личен, понеже не сме създадени да се съдим тук.
към беседата >>
Ние не
обичаме
сиромаси хора.
Някои казват: „Наивно е да се занимава с такива работи". Кои са добрите форми, набръчканите ни лица ли, развалените ни стомаси и дробове, разнебитените ни мисли ли? Долу такива старости! Нам трябват старци, които са обработили хубави форми, за да кажат хората: „Както го искаме, да бъде", а не: „Какъв е този калпазанец старец? ". На младини той не е работил и не е забогатял.
Ние не
обичаме
сиромаси хора.
Някои казват: „Помагайте на бедните! ". Но хора, които отиват да крадат из джобовете, аз не ги ща. Да крадеш, то е изкуство, само че то не е наука. Джебчията, то е сръчност. Може и да дадеш на човека едно опивателно питие, или някой газ под носа и да го обереш.
към беседата >>
Всякога трябва да
обичаме
хората, които ни казват истината.
Например, някой станал набожен, казва: „Ще се моля три пъти на ден", но в какво седи формата? Обърнете внимание, дали това не е едно външно изявление, дали сте станали по-снизходителни, по-учтиви. То е формата, в която трябва да проявите тази истина. Ако не я проявите, хората ще кажат, че това е лицемерие. И ако ни го кажат, когато го заслужаваме, аз казвам: „Браво, благодаря, че ми казваш истината в очи".
Всякога трябва да
обичаме
хората, които ни казват истината.
Някой път някои лъжат. Черното Братство употребява магията по два начина, то се разделя на две категории: един играе роля на истината, дигизира се, облича се в светли дрехи, в хубава премяна и казва, че е служител на Господа и иска да те тури в известен път; други дойде да ви плаши и в края на краищата, ще ви изиграе. Те ще ви похвалят, че напредвате, но един ден, като се вдигнат, вас ще ви пуснат. Трябва да разбирате, когато дойде Духът, или някой Учител – Ръководител, да не е от Черното Братство и да ви изиграе. Когато се молите, и те се молят, но насред пътя ще ви оберат.
към беседата >>
20.
Свобода на Духа
,
НБ
, , 5.9.1915г.,
И когато срещнем някого, не му казвайте: „Аз те
обичам
“, не говорете за любов, защото тя се изгубва, тогава всъщност вие не го обичате.
Това е право. Че сте в туй положение – не ви съдя, но понеже искам да излезете от него, посочвам ви начин, по който можете да излезете. Следвайте Духа, който е във вас: искате свобода, дайте я на другите; искате любов и справедливост, дайте ги на другите. Подобното подобно привлича – туй е закон. Ако обичате хората искрено и чистосърдечно, и те ще ви обичат; тъй както се оглеждате във вашето огледало, ако сте красив, и то ще покаже отсреща красиво лице.
И когато срещнем някого, не му казвайте: „Аз те
обичам
“, не говорете за любов, защото тя се изгубва, тогава всъщност вие не го обичате.
Човек, който най-много говори за любов, най-малко я има. Онзи, който най-много говори за свобода на духа, най-малко я има и най-малко я дава на другите. Ако моите отношения към вас не са каквито трябва да бъдат, не е сладката проповед, която звучи като сладка музика, която ще ги направи такива. Музика, която създава благородни пориви, принася полза; оная, която оставя в човека само едни гъделичкания, не принася никаква полза. И сега вече да престанат между вас тия търкания на „тесни“ и „широки“, „там е Духът“, „там не е Духът“.
към беседата >>
21.
Да възлюбиш Господа
,
НБ
, София, 15.10.1916г.,
Следователно, ако си болен, кажи си:
Обичам
те, Господи.
Казвам: Не се дръжте с двете си ръце за Христа – канарата на вашия живот. С едната си ръка се дръжте за Христа, а с другата помагайте на своите ближни. Не мислете, че хората са грешни. Само Бог знае, защо грешат и защо страдат. Ако вървите по Христовия път, ще разберете, защо Той възлюби хората й как прояви своята любов.
Следователно, ако си болен, кажи си:
Обичам
те, Господи.
Кажеш ли така, ще оздравееш. Който отива при Господа, и болен да е, ще оздравее. Ако си здрав, при Бога си вече. Ако си болен, още не си отишъл при Него. – Защо не си влязъл при Него?
към беседата >>
И аз
обичам
грешните хора: слепите, хромите, недъгавите.
– Не както търговците се сдружават и обичат. Двама търговци се сдружили и обикнали. Понеже интересите им се преплитали, и семействата им си живеели добре и се обичали. Това е любовта на грешните хора. За тях е казано, че ще бъдат научени от Господа.
И аз
обичам
грешните хора: слепите, хромите, недъгавите.
На тях може да се покаже, как трябва да живеят. На тях може да се помага. Ако си грешен, не се страхувай. Това е изпит, на който си пропаднал. Днес имаш слаба бележка, но утре, като научиш урока си, ще имаш шесторка.
към беседата >>
Ако омразата те посети, кажи й: Сестро, аз те
обичам
.
Днес имаш слаба бележка, но утре, като научиш урока си, ще имаш шесторка. Защо се страхуваш от двойката? Казано е в Писанието: „Любовта изпъжда страха навън". Сега аз проповядвам за положителните сили на Бога. Казвам: Идете при Бога и любете без страх от омразата и завистта.
Ако омразата те посети, кажи й: Сестро, аз те
обичам
.
Прощавам ти за всички твои прояви. Такова е твоето естество. Кажете това от сърце, а не само на думи. Говорите ли само празни думи, ще приличате на оня граф, който се влюбил в една млада, красива мома, и колкото пъти се срещал с нея, все за любовта си й говорел. В същото време и неговият слуга бил влюбен в младата мома, но свещено пазел чувството си, с никого не го споделил.
към беседата >>
Ако не знаеш урока си, не се извинявай, но кажи:
Обичам
учителя си, и заради него ще науча урока си.
В бъдеще, когато дойдем на вашето положение, и ние ще бъдем добри. Аз им отговарям: Няма нищо, ние ви извиняваме. Ако сме на вашето място, и ние ще правим пакости като вас. И тъй, благодарете на Бога, че от положението, в което се намирате, виждате доброто в света. Добър е светът, но от вас се иска чистота и святост.
Ако не знаеш урока си, не се извинявай, но кажи:
Обичам
учителя си, и заради него ще науча урока си.
Кажи, както Давида: „Дето и да ме изпратиш, Господи, ще извърша волята Ти на драго сърце, защото Те обичам". Откажеш ли се да изпълниш Божията воля, не обичаш Господа. Нужно е да обичаме Бога, да изпълняваме волята Му.–Защо? –Защото всеки е преживял загуба и разочарование, но любовта към Бога ще върне всичко загубено, ще възстанови здравето на човека и ще постави всички счупени крака и ръце на място. Тая любов ще възстанови разрушения живот на семействата.
към беседата >>
Кажи, както Давида: „Дето и да ме изпратиш, Господи, ще извърша волята Ти на драго сърце, защото Те
обичам
".
Аз им отговарям: Няма нищо, ние ви извиняваме. Ако сме на вашето място, и ние ще правим пакости като вас. И тъй, благодарете на Бога, че от положението, в което се намирате, виждате доброто в света. Добър е светът, но от вас се иска чистота и святост. Ако не знаеш урока си, не се извинявай, но кажи: Обичам учителя си, и заради него ще науча урока си.
Кажи, както Давида: „Дето и да ме изпратиш, Господи, ще извърша волята Ти на драго сърце, защото Те
обичам
".
Откажеш ли се да изпълниш Божията воля, не обичаш Господа. Нужно е да обичаме Бога, да изпълняваме волята Му.–Защо? –Защото всеки е преживял загуба и разочарование, но любовта към Бога ще върне всичко загубено, ще възстанови здравето на човека и ще постави всички счупени крака и ръце на място. Тая любов ще възстанови разрушения живот на семействата. Тя ще възстанови нарушената хармония в природата.
към беседата >>
Нужно е да
обичаме
Бога, да изпълняваме волята Му.–Защо?
И тъй, благодарете на Бога, че от положението, в което се намирате, виждате доброто в света. Добър е светът, но от вас се иска чистота и святост. Ако не знаеш урока си, не се извинявай, но кажи: Обичам учителя си, и заради него ще науча урока си. Кажи, както Давида: „Дето и да ме изпратиш, Господи, ще извърша волята Ти на драго сърце, защото Те обичам". Откажеш ли се да изпълниш Божията воля, не обичаш Господа.
Нужно е да
обичаме
Бога, да изпълняваме волята Му.–Защо?
–Защото всеки е преживял загуба и разочарование, но любовта към Бога ще върне всичко загубено, ще възстанови здравето на човека и ще постави всички счупени крака и ръце на място. Тая любов ще възстанови разрушения живот на семействата. Тя ще възстанови нарушената хармония в природата. Сега убитите са на угощение при Христа, а живите, останали на земята, казват: Горките хора, отидоха си без време! Велика истина е, че тези хора са на небето, при Христа, Щастливи са те.
към беседата >>
Следователно, ако си болен, кажи си: „
Обичам
Те, Господи." Кажеш ли така, ще оздравееш.
(втори вариант)
Казвам: не се дръжте с двете си ръце за Христа - канарата на вашия живот. С едната си ръка се дръжте за Христа, а с другата помагайте на своите ближни. Не мислете, че хората са грешни. Само Бог знае защо грешат и защо страдат. Ако вървите по Христовия път, ще разберете защо Той възлюби хората и как прояви Своята любов.
Следователно, ако си болен, кажи си: „
Обичам
Те, Господи." Кажеш ли така, ще оздравееш.
Който отива при Господа, и болен да е, ще оздравее. Ако си здрав, при Бога си вече. Ако си болен, още не си отишъл при Него. Защо не си влязъл при Него? Защото трябва още да се търкаш, да пуснеш светлина.
към втори вариант >>
И аз
обичам
грешните хора: слепите, хромите, недъгавите.
(втори вариант)
Не както търговците се сдружават и обичат. Двама търговци се сдружили и обикнали. Понеже интересите им се преплитали, и семействата им си живеели добре и се обичали. Това е любовта на грешните хора. За тях е казано, че ще бъдат научени от Господа.
И аз
обичам
грешните хора: слепите, хромите, недъгавите.
На тях може да се покаже как трябва да живеят. На тях може да се помага. Ако си грешен, не се страхувай. Това е изпит, на който си пропаднал. Днес имаш слаба бележка, но утре, като научиш урока си, ще имаш шесторка.
към втори вариант >>
Ако омразата те посети, кажи й: „Сестро, аз те
обичам
.
(втори вариант)
Днес имаш слаба бележка, но утре, като научиш урока си, ще имаш шесторка. Защо се страхуваш от двойката? Казано е в Писанието: „Любовта изпъжда страха навън." Сега аз проповядвам за положителните сили на Бога. Казвам: идете при Бога и любете без страх от омразата и завистта.
Ако омразата те посети, кажи й: „Сестро, аз те
обичам
.
Прощавам ти за всички твои прояви. Такова е твоето естество." Кажете това от сърце, а не само на думи. Говорите ли само празни думи, ще приличате на оня граф, който се влюбил в една млада, красива мома и колкото пъти се срещал с нея, все за любовта си й говорел. В същото време и неговият слуга бил влюбен в младата мома, но свещено пазел чувството си, с никого не го споделил. Една вечер графът излязъл на разходка със своята възлюбена.
към втори вариант >>
Ако не знаеш урока си, не се извинявай, но кажи: „
Обичам
учителя си и заради него ще науча урока си." Кажи, както Давида: „Дето и да ме изпратиш, Господи, ще извърша волята Ти на драго сърце, защото Те
обичам
." Откажеш ли се да изпълниш Божията воля, не обичаш Господа.
(втори вариант)
„Такава е работата ни. В бъдеще, когато дойдем на вашето положение, и ние ще бъдем добри." Аз им отговарям: „Няма нищо, ние ви извиняваме. Ако сме на вашето място, и ние ще правим пакости като вас." И тъй, благодарете на Бога, че от положението, в което се намирате, виждате доброто в света. Добър е светът, но от вас се иска чистота и святост.
Ако не знаеш урока си, не се извинявай, но кажи: „
Обичам
учителя си и заради него ще науча урока си." Кажи, както Давида: „Дето и да ме изпратиш, Господи, ще извърша волята Ти на драго сърце, защото Те
обичам
." Откажеш ли се да изпълниш Божията воля, не обичаш Господа.
Нужно е да обичаме Бога, да изпълняваме волята Му. Защо? Защото всеки е преживял загуба и разочарование, но любовта към Бога ще върне всичко загубено, ще възстанови здравето на човека и ще постави всички счупени крака и ръце намясто. Тая любов ще възстанови разрушения живот на семействата. Тя ще възстанови нарушената хармония в природата. Сега убитите са на угощение при Христа, а живите, останали на земята, казват: „Горките хора, отидоха си без време." Велика истина е, че тези хора са на небето при Христа.
към втори вариант >>
Нужно е да
обичаме
Бога, да изпълняваме волята Му. Защо?
(втори вариант)
В бъдеще, когато дойдем на вашето положение, и ние ще бъдем добри." Аз им отговарям: „Няма нищо, ние ви извиняваме. Ако сме на вашето място, и ние ще правим пакости като вас." И тъй, благодарете на Бога, че от положението, в което се намирате, виждате доброто в света. Добър е светът, но от вас се иска чистота и святост. Ако не знаеш урока си, не се извинявай, но кажи: „Обичам учителя си и заради него ще науча урока си." Кажи, както Давида: „Дето и да ме изпратиш, Господи, ще извърша волята Ти на драго сърце, защото Те обичам." Откажеш ли се да изпълниш Божията воля, не обичаш Господа.
Нужно е да
обичаме
Бога, да изпълняваме волята Му. Защо?
Защото всеки е преживял загуба и разочарование, но любовта към Бога ще върне всичко загубено, ще възстанови здравето на човека и ще постави всички счупени крака и ръце намясто. Тая любов ще възстанови разрушения живот на семействата. Тя ще възстанови нарушената хармония в природата. Сега убитите са на угощение при Христа, а живите, останали на земята, казват: „Горките хора, отидоха си без време." Велика истина е, че тези хора са на небето при Христа. Щастливи са те.
към втори вариант >>
22.
Да я не пия ли?
,
НБ
, София, 22.10.1916г.,
– Не те
обичам
, защото си богат и здрав.
Когато целунеш здрав човек, ти го предаваш. Човек трябва да знае, как да целува и кого да целува. Това е характер. С това не ви изобличавам, какво някога сте вършили, но казвам, какво сега трябва да вършите. – Ти не ме обичаш.
– Не те
обичам
, защото си богат и здрав.
Стани беден и болен, и аз ще те обикна. Давай от целувките на Духа. Когато хората се обичат, душите им трябва да бъдат близо, а телата им далеч. Ако мъж и жена не живеят добре, Бог ги разделя. Той взима на оня свят или мъжа, или жената.
към беседата >>
Някой казва: „Не ме обичаш." Не те
обичам
, защото си богат, здрав.
(втори вариант)
Не давайте целувка, каквато Юда даде на Христа. Когато вие целувате един здрав човек, вие го предавате. Следователно трябва да знае човек как да целува и кога да целува. Това е характер в живота. Аз не ви изобличавам какво сте вършили, а ви казвам какво трябва да правите.
Някой казва: „Не ме обичаш." Не те
обичам
, защото си богат, здрав.
Стани беден, болен - ще те обичам. Давайте онези целувки на духа. Когато хората се обичат, душите им трябва да бъдат близко, а телата - далеч. Когато мъжът умре, тогава жената го идеализира, обича, а докато е жив, тя го мрази. За да се обичат, Господ ги разделя.
към втори вариант >>
Стани беден, болен - ще те
обичам
.
(втори вариант)
Когато вие целувате един здрав човек, вие го предавате. Следователно трябва да знае човек как да целува и кога да целува. Това е характер в живота. Аз не ви изобличавам какво сте вършили, а ви казвам какво трябва да правите. Някой казва: „Не ме обичаш." Не те обичам, защото си богат, здрав.
Стани беден, болен - ще те
обичам
.
Давайте онези целувки на духа. Когато хората се обичат, душите им трябва да бъдат близко, а телата - далеч. Когато мъжът умре, тогава жената го идеализира, обича, а докато е жив, тя го мрази. За да се обичат, Господ ги разделя. Те отдалеч се разбират.
към втори вариант >>
23.
Мъдростта
,
НБ
, София, 29.10.1916г.,
” Аз
обичам
да разглеждам шапките на жените, дрехите на мъжете, защото всичко това е една култура.
Когато някое дете ми рече “Аз ще ти кажа”, аз ще се спра и ще отговоря: “Казвай, Господи, аз Те слушам”. Например, някой си е направил една градина и аз влизам в нея, разглеждам дали е четвъртита или елипсовидна, каква форма имат лехите, какви посадени цветя има, дали са бели, червени, жълти, каква големина имат и т. н. След като разгледам всичко това, аз ще кажа какъв е човекът, който е посадил тази градина. Ако имам едно писмо, ще зная културата на този, който го е написал. Някои възкликват: “Какви шапки имат жените!
” Аз
обичам
да разглеждам шапките на жените, дрехите на мъжете, защото всичко това е една култура.
Христовото учение e учението, което е вложено у вас. Отворете библиотеките си и ще намерите вашите книги. Ако искате да влезете във висшето положение на Живота, ще трябва да намерите Свети Петър – той ще ви даде ключовете, той ще ви даде Христовата книга. Ако искате да слезете в нисшите светове, трябва да слезете долу и в ада ще намерите Христа. Единият ключ е у Петър, а другият е у Христа.
към беседата >>
Трябва да
обичаме
всички, без да мислим за себе си.
Това значи да влезеш да живееш в нейния свят. Тогава ще видиш колко е хубаво да живееш там. Сега, искам тази Мъдрост за всички да бъде чиста и мирна и когато излезете оттук, да можете да я предадете не с думи, а с контакт. Никой не може да предаде на другите това, което го няма у него. Мъдростта чрез Мъдрост се предава, Любовта чрез Любов се предава.
Трябва да
обичаме
всички, без да мислим за себе си.
И тогава всички ще ви обичат. Ако не искат да ви обичат, ще има стълкновение; когато всички хора започнат да обичат, тогава ще има хармония. Например, сто музиканта се събират в един оркестър, но трябва да си изберат един диригент. Ако започнат да се карат кого да изберат, няма нищо да излезе и няма да има хармония в работата им. Обърнете се в душата си към Господа, Той е Живот.
към беседата >>
24.
Христа да придобия
,
НБ
, София, 5.11.1916г.,
Дойдете ли до сърцето, и там е същото – привличате някого и казвате: „Много те
обичам
“, но щом го намразите, изпущате го през задната врата.
Това е стремежът на тялото – приема отпред, изпраща отзад, т.е. всичко приема, а нищо не дава. Не обвинявайте тялото, такива са неговите разбирания. И вие искате да приемете Христа по същия начин. Не, по този начин нищо няма да направите.
Дойдете ли до сърцето, и там е същото – привличате някого и казвате: „Много те
обичам
“, но щом го намразите, изпущате го през задната врата.
И тогава мъжът или жената се оплакват, че са изгубили сърцето си. Твоят мъж никога не е имал сърце, твоята жена никога не е имала сърце – и двамата не са имали сърца, не са били техни. Същото е и с ума: когато ви приеме, ще ви похвали, но един ден и той ще ви изпрати през задната врата. Затова казваме, че в нашите отношения има една непостоянна цел. Това са степени на развитие.
към беседата >>
Някой казва: „Аз
обичам
със сърцето си“; който обича със сърцето си, той ще те обича днес, а утре ще те мрази.
Същото е и с ума: когато ви приеме, ще ви похвали, но един ден и той ще ви изпрати през задната врата. Затова казваме, че в нашите отношения има една непостоянна цел. Това са степени на развитие. Тялото, сърцето и умът са сили, дадени на човешката душа, които тя трябва да завладее по един Божествен начин. Тялото никога не трябва да ти става господар, а трябва да ти е слуга; на сърцето си също никога не трябва да позволяваш да ти стане господар; същото се отнася и до ума.
Някой казва: „Аз
обичам
със сърцето си“; който обича със сърцето си, той ще те обича днес, а утре ще те мрази.
Затова хората казват, че без омраза не може. В света на сърцето има раздвояване. Аз не се лъжа от тези работи. Всички, които по този начин искате да имате възвишен и добър дом, искате да живеете в мир и съгласие, не сте разбрали Живота. Ако живееш един физически, сърдечен или умствен живот, не можеш да бъдеш в Царството Божие.
към беседата >>
25.
Петте разумни девици / Петте разумни и петте неразумни деви
,
НБ
, София, 16.11.1916г.,
Значи трябва да
обичаме
, да мислим и да имаме тяло.
(втори вариант)
Затова си купи." Сега разбирате защо трябва да си купи човек масло. И казва се в притчата, че петте деви се върнали, и вратата била затворена. И Господ им казал, че не ги познава. Защо Господ не ги познава? Маслениците, които са носели, това е човешкото тяло, маслото вътре е сърцето, че трябва то да гори - това е човешкия ум.
Значи трябва да
обичаме
, да мислим и да имаме тяло.
Господ казва: „Аз нямам нужда от хора, които нямат тяло, сърце и ум. Умовете им не светят. Идете в съответствующите области." Но вие ще възразите: „Защо да не ги приеме? " Да ви дам запример следната аналогия.
към втори вариант >>
Затова се убоях, скрих парите и на ти сега твоето." Когато ние сме жестоки, глупави, когато
обичаме
да лъжем, мислим, че и всички хора са такива.
(втори вариант)
Те не са извършили четири неща: гладен бил - не го нахранили; жаден бил - не го напоили; болен бил - не го нагледвали; затворен бил в тъмница - не го утешили. Добрите деви това са го направили, а безумните не са го направили. Христос определя в какво се състои безумието още и с примера за трите слуги и господаря в същата притча. Двамата слуги излезли умни, а единият - глупав. Двамата спечелили двойно от това, което им дал господарят, а единият заровил парите и казал на господаря си: „Знаех, че си жесток и жънеш, гдето не си сял.
Затова се убоях, скрих парите и на ти сега твоето." Когато ние сме жестоки, глупави, когато
обичаме
да лъжем, мислим, че и всички хора са такива.
Всяко нещо в света е отражение на нашия вътрешен мир. Тези пет разумни деви са сили в човека, които трябва да се впрегнат. То не е един въпрос индивидуален, само заради нас. Христос като дойде, няма да отлъчи един народ от друг. Защо в Евангелието се казва, че Той ще отлъчи овците от козите, както овчарят ги отлъчва?
към втори вариант >>
26.
Ще ви въздигна
,
НБ
, София, 3.12.1916г.,
Дошла майка му и той й рекъл: “Много те
обичам
, майко, искам да те целуна по езика”.
Сега ще приведа един разказ за обяснение на мисълта си. Сюжетът му е от старата българска история, още преди християнството. Една майка обичала много своя син и затова, каквото и да направел той – добро или лошо, тя всякога го хвалела и никога не намирала нищо лошо в постъпките му. Хвалила го, хвалила го тя, докато най-сетне синът й станал голям злодей и за престъпленията му го осъдили на смърт чрез обесване. Когато го довели до въжето, той казал: “Повикайте майка ми, за да я целуна преди да си замина”.
Дошла майка му и той й рекъл: “Много те
обичам
, майко, искам да те целуна по езика”.
Майката извадила езика си, синът го прехапал и казал: “Ако не беше този език, аз нямаше да бъда в това положение; ако беше го употребявала както трябва, нямаше да бъда на въжето”... Следователно, не трябва винаги да се хвалим един други. Когато гледаха ограбването на малките държавици, европейските сили намираха, че всичко това е хубаво. Румъния дойде в България уж да наложи мир, да тури равновесие, но затова сега и на нея, и на другите държави този син прехапва езика. Те трябваше да кажат: “Не е хубаво това, което се върши”. Не е хубаво да заграбиш земята на един народ.
към беседата >>
27.
Отдайте Божието Богу
,
НБ
, София, 31.12.1916г.,
– Аз не
обичам
тия работи.
Едно и също нещо се иска и от мъжа, и от жената. С други думи казано: Като човек, ти имаш задължение и към тоя свят, в който живееш, и към Бога. Ако отидеш на бал, ще се съобразиш с изискванията на бала. Жената трябва да се облече според изискванията на модата: с бяла, светла рокля, със специални обувки, ще се напудри и т.н. Мъжът ще облече черни, официални дрехи, с нови, хубави обувки, с бели ръкавици.
– Аз не
обичам
тия работи.
– Щом не ги обичаш, не отивай на бал. И при Господа да отидеш, трябва да туриш огърлица на врата, диадема на главата, гривна на ръката. Огърлицата на врата, това е любовта. Диадемата на главата, това е мъдростта. Гривната на ръката и на крака, това е добродетелта.
към беседата >>
28.
Братът на най-малките
,
ИБ
НБ
, София, 1.1.1917г.,
Някоя жена се оплаква от мъжа си и казва: „Не го
обичам
вече, направи ме нещастна“.
– По пътя на страданията и на радостите. Пребродил съм целия човешки живот; слушал съм възвишени Божии духове и от придобитите опитности намирам, че всички хора трябва да минат по пътя на радостите и страданията. По-добър път от този няма. Кой може да оспорва това? Не е лош пътят, но повечето хора са служели и служат на кесаря.
Някоя жена се оплаква от мъжа си и казва: „Не го
обичам
вече, направи ме нещастна“.
– Остави го тогава. – „Ами кой ще ме храни? “ А, това не е вече брак, а наложничество! Бракът е нещо идеално, Божествено.
към беседата >>
– „Ти не ни обичаш.“ Ако говорите за земната обич, не ви
обичам
.
Ако не разбирате лесното, как ще разберете мъчното? – „Кажи ни нещо велико! “ Това е най-великото, което може да ви каже братът на най-малките, братът на вашите ангели, които ви водят в правия път. Казвате: „Ти си наш брат“. Ако мислите, че съм ваш брат по плът, лъжете се; ако мислите, че съм ваш брат по дух, прави сте.
– „Ти не ни обичаш.“ Ако говорите за земната обич, не ви
обичам
.
Ако кажете, че не ви обичам, както ви обичат вашите ангели, лъжете се. Няма човек на земята, който да обича душите ви, както аз ги обичам. Желая и вие да обичате така човешките души. Ясно ли ви е това? Аз зная, че днес вашите ангели много ви се радват.
към беседата >>
Ако кажете, че не ви
обичам
, както ви обичат вашите ангели, лъжете се.
– „Кажи ни нещо велико! “ Това е най-великото, което може да ви каже братът на най-малките, братът на вашите ангели, които ви водят в правия път. Казвате: „Ти си наш брат“. Ако мислите, че съм ваш брат по плът, лъжете се; ако мислите, че съм ваш брат по дух, прави сте. – „Ти не ни обичаш.“ Ако говорите за земната обич, не ви обичам.
Ако кажете, че не ви
обичам
, както ви обичат вашите ангели, лъжете се.
Няма човек на земята, който да обича душите ви, както аз ги обичам. Желая и вие да обичате така човешките души. Ясно ли ви е това? Аз зная, че днес вашите ангели много ви се радват. Ясно ли ви е това?
към беседата >>
Няма човек на земята, който да обича душите ви, както аз ги
обичам
.
“ Това е най-великото, което може да ви каже братът на най-малките, братът на вашите ангели, които ви водят в правия път. Казвате: „Ти си наш брат“. Ако мислите, че съм ваш брат по плът, лъжете се; ако мислите, че съм ваш брат по дух, прави сте. – „Ти не ни обичаш.“ Ако говорите за земната обич, не ви обичам. Ако кажете, че не ви обичам, както ви обичат вашите ангели, лъжете се.
Няма човек на земята, който да обича душите ви, както аз ги
обичам
.
Желая и вие да обичате така човешките души. Ясно ли ви е това? Аз зная, че днес вашите ангели много ви се радват. Ясно ли ви е това? Аз пожелах да им направя една услуга.
към беседата >>
Нѣкоя жена се оплаква отъ мѫжа си и казва: „Не го
обичамъ
вѣче, направи ме нещастна“.
(втори вариант)
– По пѫтя на страданията и на радоститѣ. Прѣбродилъ сѫмъ цѣлия човѣшки животъ; слушалъ сѫмъ вѫзвишени Божии духове и отъ придобититѣ опитности намирамъ, че всички хора трѣбва да минатъ по пѫтя на радоститѣ и страданията. По-добъръ пѫть отъ този нѣма. Кой може да оспорва това? Не е лошъ пѫтьтъ, но повечето хора сѫ служели и служатъ на кесаря.
Нѣкоя жена се оплаква отъ мѫжа си и казва: „Не го
обичамъ
вѣче, направи ме нещастна“.
– Остави го тогава. – „Ами кой ще ме храни? “ А, това не е вѣче бракъ, а наложничество! Бракѫтъ е нѣщо идеално, Божествѣно.
към втори вариант >>
– „Ти не ни обичашъ.“ Ако говоритѣ за земната обичь, не ви
обичамъ
.
(втори вариант)
Ако не разбиратѣ лесното, какъ ще разберетѣ мѫчното? – „Кажи ни нѣщо вѣлико! “ Това е най-вѣликото, което може да ви каже братътъ на най-малкитѣ, братътъ на вашитѣ ангели, които ви водятъ въ правия пѫть. Казватѣ: „Ти си нашъ братъ“. Ако мислитѣ, че сѫмъ вашъ братъ по плъть, лѫжетѣ се; ако мислитѣ, че сѫмъ вашъ братъ по духъ, прави стѣ.
– „Ти не ни обичашъ.“ Ако говоритѣ за земната обичь, не ви
обичамъ
.
Ако кажетѣ, че не ви обичамъ, както ви обичатъ вашитѣ ангели, лѫжетѣ се. Нѣма човѣкъ на земѣта, който да обича душитѣ ви, както азъ ги обичамъ. Желая и вие да обичатѣ така човѣшкитѣ души. Ясно ли ви е това? Азъ зная, че днесъ вашитѣ ангели много ви се радватъ.
към втори вариант >>
Ако кажетѣ, че не ви
обичамъ
, както ви обичатъ вашитѣ ангели, лѫжетѣ се.
(втори вариант)
– „Кажи ни нѣщо вѣлико! “ Това е най-вѣликото, което може да ви каже братътъ на най-малкитѣ, братътъ на вашитѣ ангели, които ви водятъ въ правия пѫть. Казватѣ: „Ти си нашъ братъ“. Ако мислитѣ, че сѫмъ вашъ братъ по плъть, лѫжетѣ се; ако мислитѣ, че сѫмъ вашъ братъ по духъ, прави стѣ. – „Ти не ни обичашъ.“ Ако говоритѣ за земната обичь, не ви обичамъ.
Ако кажетѣ, че не ви
обичамъ
, както ви обичатъ вашитѣ ангели, лѫжетѣ се.
Нѣма човѣкъ на земѣта, който да обича душитѣ ви, както азъ ги обичамъ. Желая и вие да обичатѣ така човѣшкитѣ души. Ясно ли ви е това? Азъ зная, че днесъ вашитѣ ангели много ви се радватъ. Ясно ли ви е това?
към втори вариант >>
Нѣма човѣкъ на земѣта, който да обича душитѣ ви, както азъ ги
обичамъ
.
(втори вариант)
“ Това е най-вѣликото, което може да ви каже братътъ на най-малкитѣ, братътъ на вашитѣ ангели, които ви водятъ въ правия пѫть. Казватѣ: „Ти си нашъ братъ“. Ако мислитѣ, че сѫмъ вашъ братъ по плъть, лѫжетѣ се; ако мислитѣ, че сѫмъ вашъ братъ по духъ, прави стѣ. – „Ти не ни обичашъ.“ Ако говоритѣ за земната обичь, не ви обичамъ. Ако кажетѣ, че не ви обичамъ, както ви обичатъ вашитѣ ангели, лѫжетѣ се.
Нѣма човѣкъ на земѣта, който да обича душитѣ ви, както азъ ги
обичамъ
.
Желая и вие да обичатѣ така човѣшкитѣ души. Ясно ли ви е това? Азъ зная, че днесъ вашитѣ ангели много ви се радватъ. Ясно ли ви е това? Азъ пожелахъ да имъ направя една услуга.
към втори вариант >>
29.
Растете в благодат! / Растене и познание
,
НБ
, , 7.1.1917г.,
Сега, в това растене ние трябва да
обичаме
всички хора в себе си, живи и умрели, които имат отражение и живеят вътре в нас.
Главата и краката имат еднакво значение пред Бога, защото ако влезете в духовния свят, основа на нещата – това са краката; върху тях почиват нещата. Казват някои: „Защо ми са краката? “ Защо ви е основа? – За да съградите вашата къща. Следователно те са почва, върху която градите вашата къща, и почва, върху която вашето битие може да расте.
Сега, в това растене ние трябва да
обичаме
всички хора в себе си, живи и умрели, които имат отражение и живеят вътре в нас.
Вие имате един Иван вътре и един вън; имате един ангел вътре и един отвън; имате един дявол отвътре и един отвън – и Небето, и земята едновременно живеят във вашата душа. У вас има добри и лоши духове, които се спогаждат. Някои хора, които мразят лошите духове, казват, че има спор между тях и ангелите, и мислят, че те се карат. Спорът е само когато ние се намесим, а иначе между тях има равновесие. Щом се ние намесим, има борба.
към беседата >>
Сега в това растене ние трябва да [
обичаме
] всички хора в себе си, които са живи и умрели - всички имат отражение, вътре в нас те живеят.
(втори вариант)
Значи краката са основа, върху която почиват нещата. Казват някои: „Защо ми са крака? " Защо ви е основа? За да съградите вашата къща. Следователно те са емблема, почва, върху която градите вашата къща, и почва, върху която вашето битие може да расте.
Сега в това растене ние трябва да [
обичаме
] всички хора в себе си, които са живи и умрели - всички имат отражение, вътре в нас те живеят.
Вие имате един Иван вътре и един вън, имате един ангел вътре и един отвън; имате един дявол отвътре и един отвън. И небето, и земята едновременно живеят във вашата душа. У вас има добри и лоши духове, които се спогаждат. Някои хора, които мразят летните духове, казват, че има спор между тях и ангелите; мислят, че те се карат. Спорът е само когато ние се намесим, а иначе има равновесие.
към втори вариант >>
30.
Двамата господари
,
НБ
, , 21.1.1917г.,
„
Обичам
те,
обичам
те, но ще те изям“, така котката си играе с мишката, най-после я стисне и погълне.
„Този Бог, Когото вие не знаете и му се покланяте, Него аз ви проповядвам“, казва Павел. Само Той държи в себе си тези два велики принципа, чрез които се проявява. И тъй, понеже единият принцип разрушава, а другият гради, вие не може едновременно да разрушавате и да градите. Като мразите – разрушавате, а като любите – градите, създавате. Някои подразбират, че първият принип има наглед у хората желание да съгражда, но той пак поглъща.
„
Обичам
те,
обичам
те, но ще те изям“, така котката си играе с мишката, най-после я стисне и погълне.
Това наричат хората любов! Някои, като говорят за индуската философия, под „нирвана“ разбират сливане с Бога, а не съграждане. Това отчасти е вярно: ще има и сливане, и съграждане. Трябва да се влезе в съгласие с втория принцип и да се живее с него. Във втория принцип има вечен стремеж да докара всички същества в едно, да ги обедини; то е стремежът на Христа, да се прояви Бог индивидуално във всяка душа.
към беседата >>
Ако ти давам пари, не мисли, че те
обичам
: може да кроя да ти задигна къщата.
вторият принцип да ги поглади. Това е християнската философия и с нея може да се обяснят всички противоречия, които съществуват между хората. Недоразуменията произлизат от това, че ние не си разбираме от езика. Искате да ви дам факти. Какви факти мога да ви дам?
Ако ти давам пари, не мисли, че те
обичам
: може да кроя да ти задигна къщата.
Мъж дойде при някой беден, помага му. Жената на този беден човек е красива; знаете ли какви побуждения има този благодетел? Отде знаете, че той е искрен – че няма да задигне жената? Какво доказателство имате за това? Само едно доказателство има, а то е: откато се е родил, докато умре, ако не направи никаква пакост, той е искрен, няма измама.
към беседата >>
31.
Все що е писано
,
НБ
, София, 28.1.1917г.,
Нѣкой казва: „Колко те
обичамъ
!
Господь казва: „Азъ ти дадохъ единъ пѫть, два пѫти, три пѫти добро, ти трѣбваше да се научишъ да не злоупотрѣбявашъ съ моето благо.“ Сега трѣбва да започнемъ съ закона на Любовьта. Искамъ да образувамъ отъ васъ една велика вълна на любовьта. Знаете ли, колко вида любовь има? Досега съмъ изучавалъ 100 000 000 вида любовь, всѣки видъ си има своя форма и свое качество.
Нѣкой казва: „Колко те
обичамъ
!
“ Питамъ го съ коя любовь: съ любовьта на кокошката ли, съ любовьта на вола ли, съ тази на гѫската ли, на рибата ли, на червея ли, на комара ли, на славея ли, или съ любовьта на една майка или баща, съ любовьта на единъ светия и т.н.? Слѣдователно Христосъ, като иде сега, ще отвори книгата и ще каже: „Ела самъ.“ Той нѣма да ви сѫди, но ще покаже книгата и вие, като погледнете въ нея, ще кажете като блудния синъ: „Нѣмамъ обуща, нѣмамъ шапка, нѣмамъ гащи, скѫсанъ съмъ, съгрѣшихъ, Боже, прѣдъ Тебе и прѣдъ Небето, прости ме.“ Тази притча за блудния синъ сега ще се сбѫдне. Отъ това дяволътъ ще остане недоволенъ, вашиятъ по-старъ братъ и ще каже: „Азъ толкова години работихъ за тебе, а ти нищо не ми даде.“ Затова казва Евангелието: „Не дойде да помага на ангелитѣ, а на сѣмето Авраамово.“ Съ идването на Христа всички хора ще се подигнатъ, всички ще чуятъ нова мисъль и ще почнатъ ясно да чуватъ гласа Му. Като проговори Христосъ отъ едно мѣсто, гласътъ му, като по телефонъ, ще се разнесе навсѣкѫдѣ.
към беседата >>
Ще се
обичаме
ли?
Духътъ ви ще бѫде вашъ слуга, а душата ви – слуга на Бога. Това е сѫдбата на свѣта. „Сѫдба“, „да сѫдимъ“ значи да намѣримъ истинския смисълъ, истинския пѫть, по който като хора въ обществото, като народи въ човѣчеството, да научимъ задълженията си къмъ Бога. Нѣкои ме питатъ дали ще се познаваме на онзи свѣтъ? Ще се познаваме, даже по-добрѣ.
Ще се
обичаме
ли?
– Десеть пѫти повече. „Като бѫдешъ на онзи свѣтъ, нѣма ли да поглеждашъ отъ високо? “ То значи да бѫда нѣкой пуякъ. Тамъ ще бѫда десеть пѫти по-вѣжливъ, отколкото съмъ на този свѣтъ. Това е любовьта.
към беседата >>
– Ще се
обичаме
ли?
(втори вариант)
Това значи, да служиш на Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и сила. Това значи, съдбата на света. Да съдиш, това значи, да намериш истинския път, по който, като човек в обществото, като народ в човечеството, да научиш задълженията си към Бога и да ги изпълниш. – Тогава ще се познаваме ли? – Повече, отколкото днес се познавате.
– Ще се
обичаме
ли?
– Повече, отколкото днес се обичате. Тогава ще бъдете радостни и весели, със засмени лица и отворени сърца. Днес лицата на хората са замрежени, облаци има върху тях. Кой е виновен за това? Едно дете видяло изгрева на слънцето, скрито под мъгли и облаци; неговият червен облик едва се прозирал.
към втори вариант >>
32.
Познание. Самопожертвуване / Всичко ми е предадено
,
НБ
, София, 18.2.1917г.,
“ Това сѫ банални думи и затова, безъ да се обичатъ, тѣ казватъ: „
обичамъ
те,“ а въ сѫщность и момъкътъ и момата лъжатъ.
Единъ день бащата изпива всичко, оставя дългове на синоветѣ си и по този начинъ нито синоветѣ сѫ разбрали баща си, нито бащата – синоветѣ си. Разбирането между хората изисква правилни отношения, никога да не прѣстава законътъ на любовьта. Синоветѣ не трѣбва да очакватъ голѣми богатства отъ бащитѣ си, нито пъкъ бащитѣ да не разчитатъ на връзкитѣ, които сѫществуватъ между тѣхъ и синоветѣ, а всѣки отъ тѣхъ да е готовъ да се жертвува за другитѣ. Това сѫ истински отношения. Бихъ желалъ бѫдещитѣ хора, като се женятъ, да не питатъ: „Ти обичашъ ли ме?
“ Това сѫ банални думи и затова, безъ да се обичатъ, тѣ казватъ: „
обичамъ
те,“ а въ сѫщность и момъкътъ и момата лъжатъ.
Азъ бихъ питалъ тъй: „Ти готовъ ли си да се жертвувашъ за мене? “ – „Искамъ да живея.“ – „Ти не си за мене.“ Това е вѫтрѣшниятъ смисълъ на живота, защото въ самопожертвуването е смисълътъ. Познаването на Сина подразбира жертва въ себе си и когато човѣкъ се самопожертвува, той става силенъ. Турете вода въ нѣкой котелъ и я прѣвърнете въ пара, тя става много по-силна, отколкото като вода. Самопожертвуването е законъ, да измѣнимъ едно тѣло, прѣдметъ, една душа отъ твърдо въ въздухообразно състояние, то значи да измѣнишъ душата отъ едно състояние въ друго – да я прѣвърнешъ отъ силна омраза въ любовь.
към беседата >>
Господь казва: „Обърнете се къмъ мене въ день скърбенъ и азъ ще ви помогна.“ Затова трѣбва да се молимъ за всички, да
обичаме
враговетѣ си.
Отъ хиляди години насамъ говорятъ все за това, да възкръсне човѣкъ. Бихъ желалъ всички да възкръснете, но да издържите тази матура, отъ която има нужда българскиятъ народъ. Ако българскиятъ народъ издържи своята матура, ще възкръсне и ще има едно високо положение и хлѣбъ и захарь и всичко ще има. Ако не издържи матурата, нѣма да има нищо. Така трѣбва да разсѫждаваме, а може и да го провѣримъ на опитъ.
Господь казва: „Обърнете се къмъ мене въ день скърбенъ и азъ ще ви помогна.“ Затова трѣбва да се молимъ за всички, да
обичаме
враговетѣ си.
„Обичамъ го, но той ми е врагъ, не е мой приятель.“ Да обичашъ приятель, то е едно нѣщо, да обичашъ врагъ – друго нѣщо е. Ако мразишъ врага си, ще станешъ подобенъ на него, ще слѣзешъ на неговото положение. Ще кажешъ: „На врага си ще помогна.“ Никога съ омраза да се не отплаща, а съ любовь. Който отплаща съ зло, той ще слѣдва еволюцията на грѣшнитѣ духове. Мразишъ ли, ти си въ съдружие съ онѣзи, които сѫ въ широкия пѫть.
към беседата >>
„
Обичамъ
го, но той ми е врагъ, не е мой приятель.“ Да обичашъ приятель, то е едно нѣщо, да обичашъ врагъ – друго нѣщо е.
Бихъ желалъ всички да възкръснете, но да издържите тази матура, отъ която има нужда българскиятъ народъ. Ако българскиятъ народъ издържи своята матура, ще възкръсне и ще има едно високо положение и хлѣбъ и захарь и всичко ще има. Ако не издържи матурата, нѣма да има нищо. Така трѣбва да разсѫждаваме, а може и да го провѣримъ на опитъ. Господь казва: „Обърнете се къмъ мене въ день скърбенъ и азъ ще ви помогна.“ Затова трѣбва да се молимъ за всички, да обичаме враговетѣ си.
„
Обичамъ
го, но той ми е врагъ, не е мой приятель.“ Да обичашъ приятель, то е едно нѣщо, да обичашъ врагъ – друго нѣщо е.
Ако мразишъ врага си, ще станешъ подобенъ на него, ще слѣзешъ на неговото положение. Ще кажешъ: „На врага си ще помогна.“ Никога съ омраза да се не отплаща, а съ любовь. Който отплаща съ зло, той ще слѣдва еволюцията на грѣшнитѣ духове. Мразишъ ли, ти си въ съдружие съ онѣзи, които сѫ въ широкия пѫть. Едни отиватъ нагорѣ, други слизатъ надолу.
към беседата >>
Нѣкои казватъ: „Искамъ да
обичамъ
мѫжа си.“ Азъ рекохъ, не може да го обичашъ, докато не обичашъ Господа.
Що отъ това, че братъ ти е грѣшенъ? Помогни му, очисти го, дай му дрехи, облѣчи го. „Ама ти си грѣшенъ, махни се, не искамъ да ти помогна.“ Това не е Божествено Христово учение. Мѫжътъ казва на жената: „Махни се отъ мене, не те искамъ.“ Или обратно, жената казва на мѫжа. Не, ти този мѫжъ ще го обичашъ заради Господа.
Нѣкои казватъ: „Искамъ да
обичамъ
мѫжа си.“ Азъ рекохъ, не може да го обичашъ, докато не обичашъ Господа.
Ако Богъ живѣе въ насъ, Той ще се прояви. Когато една жена умре за своя мѫжъ, той ще ѝ направи единъ паметникъ и често ще си спомня за нея, че тя умрѣ като мѫченица, страдалница за него. Ако не я обича, той ще каже: „По-добрѣ, че се освободихъ отъ нея.“ По-добрѣ да умратъ мѫжъ и жена като мѫченици единъ за другъ, отколкото да живѣятъ като кърлежи. Това е да познаешъ Отца и Сина. Иде Христосъ на бѣлъ конь да проповѣдва това учение и Неговото Слово иде, като мечъ ще пронизва и ще видите нѣкой човѣкъ както върви изъ пѫтя, падналъ и умрѣлъ, не е готовъ да издържи Божественото Слово.
към беседата >>
Защо трябва да
обичаме
врага си?
(втори вариант)
Ако българският народ издържи матурата си, ще възкръсне и ще заеме високо положение; ако не издържи, нищо няма да придобие. Това ще опита всеки човек, всяко общество, всеки народ. Бог казва: „Призовете ме в ден скръбен, и аз ще ви помогна”. Молете се за себе си, за ближните си, обичайте и враговете си. Така е казал Христос.
Защо трябва да
обичаме
врага си?
– За да не станете подобни на него, да не слезете до неговия уровен. Отнасяйте се към всички с любов, а не с омраза. Който отговаря на злото със зло, той следва пътя на падналите духове. Който мрази, той е в съгласие с онези, които вървят в широкия път. Любещият възлиза нагоре, по тясната пътека; който мрази, слиза надолу, по широкия път.
към втори вариант >>
33.
Спасението
,
НБ
, София, 25.2.1917г.,
Аз
обичам
грешните хора, които се разкайват, затова подавам ръката си за помощ към всички слаби, невежи, грешници.
Тогава ще имате не две очи, а сто: отпред на главата и отзад, отляво и отдясно, отгоре и отдолу и т.н. Някой се оплаква, че много работи, а още не е прогледнал. – Не е прогледнал, защото няма онази жива вяра, която отваря очите на слепия. Аз вярвам във вашата душа, вярвам във възможностите, които се крият във вас, и зная, че един ден ще прогледате. И да направите нещо лошо, да сгрешите, да направите някаква пакост, душата ви няма да се измени.
Аз
обичам
грешните хора, които се разкайват, затова подавам ръката си за помощ към всички слаби, невежи, грешници.
Това може да е слабост, но и Христос имаше слабост към грешниците. Той дойде в света за тях, да им помогне, да ги повдигне и освободи. Той издържа изпита си, остави се да Го ругаят, да се подиграват с Него, да Го разпнат, но на третия ден възкръсна. Желая и вие да имате същата слабост, да обичате каещите се грешници и да им помагате. „Дойди, та ме последвай!
към беседата >>
Азъ
обичамъ
грѣшницитѣ, калпазанитѣ хора.
(втори вариант)
Нови мисли ще ви дойдатъ, ще прогледате и тогава ще имате не само двѣ очи, но и 100 очи и то и отъ дѣсно и отъ лѣво и отъ горѣ и отъ долу и т.н. Нѣкой казва: „Не съмъ прогледалъ.“ Че какъ ще прогледашъ, като нѣмашъ вѣра? Но азъ имамъ вѣра у васъ, имамъ вѣра на вашата душа и затова не губя надежда, че ще прогледате. Ако и да направите нѣкакво лошо дѣло, вашата душа нѣма да се измѣни. Азъ вѣрвамъ въ васъ, вѣрвамъ на хората и мнѣнието ми за тѣхъ нѣма да се измѣни.
Азъ
обичамъ
грѣшницитѣ, калпазанитѣ хора.
Това е слабость моя къмъ тѣхъ и грѣшка е у мене това, че ги прѣдпочитамъ прѣдъ праведнитѣ и свети хора. Бихъ желалъ и вие да имате такава слабост къмъ грѣшницитѣ и тогава свѣтътъ ще има другъ изгледъ. И Христосъ имаше такава слабость къмъ грѣшницитѣ и затова се остави да го подиграватъ и поругаятъ.
към втори вариант >>
34.
Яковъ и Исавъ / Яков и Исав
,
НБ
, София, 8.4.1917г.,
Сготви ми вкусно ястие, каквото
обичам
, и донеси ми да ям, за да те благослови душата ми преди да умра".
Майката представя ума на човека, а бащата – разума, който в човешкото лице е достигнал най-високото си развитие. Майката имала същото желание, каквото и Яков, да вземе първородството на брата си. Но бащата, който обичал повече Исава, считал, че е законно, като първороден, той да получи благословението. Понеже бил вече стар и сляп, бащата казал на Исава: „Ето, аз вече остарях, не зная деня на смъртта си. Вземи сега оръжието си, излез на полето и улови ми лов.
Сготви ми вкусно ястие, каквото
обичам
, и донеси ми да ям, за да те благослови душата ми преди да умра".
И отиде Исав на полето да улови лов и да го донесе. Ревека чу, какво говореше Исак на сина си Исава. Тогава тя рече на Якова: „Чух разговора на баща ти с Исава, затова послушай съвета ми. Иди в стадото и донеси оттам две добри ярета от козите, да направя вкусно ястие за отца ти, както той обича; и ще ги занесеш на отца си да яде, за да те благослови преди смъртта си." И рече Яков на майка си: „Исав е мъж космат, а аз съм мъж гладък. Може да ме попипа баща ми и ще се явя пред него като прелъстник и ще навлека на себе си проклятие, а не благословение." – Нека бъде проклятието на мене, ти само ме послушай, отговорила майката.
към беседата >>
Коя мома и кой момък са забравили двете думи „
обичам
те", които някога са си казали?
Ако слухът ви е развит, ще чуете тиха, едва уловима музика, която внася мир, спокойствие и радост в душата. Ако отидете в гората, ще чуете тихото шумолене на листата, което се излива в нежна, приятна мелодия. Колкото по-развит е слухът на човека, толкова по-голяма възможност се открива пред него, да чуе тихия глас на Бога. Той не говори много: една дума ще каже, но тя остава паметна на вековете. Ако младата мома и младият момък не могат да забравят думите, които си пишат или казват, колко повече остават паметни думите на Бога.
Коя мома и кой момък са забравили двете думи „
обичам
те", които някога са си казали?
Един млад човек разправял своята опитност. По известни причини той дошъл до голямо отчаяние в живота си и решил да се самоубие. В този момент, в съседната стая се чул тихият глас на неговия приятел. Той се вслушал в песента, която долитала до ушите му, и ясно разбрал смисъла на следните думи: „Аз за тебе само мисля и никога не ще те забравя". Те произвели преврат в него, и той се отказал от решението си да се самоубие, като си казал: Има Един, Който мисли за мене.
към беседата >>
Азъ съмъ виждалъ млади момци и момичета, които взели едно писъмце отъ своя възлюбленъ, скриватъ го и го прочитатъ и прѣпрочитатъ, а тамъ е писано само „
обичамъ
те“.
(втори вариант)
Като ви говоря за Господа, нѣкой пѫть ще ви дамъ възможность да чуете какъ говори Господь. Излѣзте рано сутринь, пролѣтно врѣме, когато природата се развива, когато цвѣтята цъфтятъ, вдайте се въ съзерцание и ако имате тънъкъ слухъ, ще доловите една музика, която причинява радость. Излѣзте въ гората, ще чуете едно шумоление, една музика между листата. Ако вашиятъ слухъ е малко по-развитъ, ще чуете Божествената рѣчь. Тя не е въ многоглаголствуването, може да чуете само една дума, но нѣма да я забравите никога.
Азъ съмъ виждалъ млади момци и момичета, които взели едно писъмце отъ своя възлюбленъ, скриватъ го и го прочитатъ и прѣпрочитатъ, а тамъ е писано само „
обичамъ
те“.
Колко много съдържатъ тѣзи двѣ думички! Стига да може да напишете или изговорите „обичамъ ви“. Разказваше ми единъ господинъ въ Америка, че единъ пѫть се намиралъ въ много отчаяно положение и рѣшилъ да се самоубие. Въ това врѣме наблизо нѣкѫдѣ единъ неговъ приятель пѣе и долитатъ слѣдните думи до ухото му: „Азъ за тебе само мисля и никога нѣма да те забравя.“ – „Всичко тогава забравихъ и разбрахъ, че има нѣкой да мисли за мене.“ Така и вие може да сте въ такова отчаяние, въ нѣкакво недоумѣние въ живота, но въ единъ редъ само на една свѣтска пѣсень може да съзрѣте много нѣщо. Въ българскитѣ народни пѣсни, въ които се възпѣва Ивана, Стоянка и други, това има съвсѣмъ друго значение.
към втори вариант >>
Стига да може да напишете или изговорите „
обичамъ
ви“.
(втори вариант)
Излѣзте въ гората, ще чуете едно шумоление, една музика между листата. Ако вашиятъ слухъ е малко по-развитъ, ще чуете Божествената рѣчь. Тя не е въ многоглаголствуването, може да чуете само една дума, но нѣма да я забравите никога. Азъ съмъ виждалъ млади момци и момичета, които взели едно писъмце отъ своя възлюбленъ, скриватъ го и го прочитатъ и прѣпрочитатъ, а тамъ е писано само „обичамъ те“. Колко много съдържатъ тѣзи двѣ думички!
Стига да може да напишете или изговорите „
обичамъ
ви“.
Разказваше ми единъ господинъ въ Америка, че единъ пѫть се намиралъ въ много отчаяно положение и рѣшилъ да се самоубие. Въ това врѣме наблизо нѣкѫдѣ единъ неговъ приятель пѣе и долитатъ слѣдните думи до ухото му: „Азъ за тебе само мисля и никога нѣма да те забравя.“ – „Всичко тогава забравихъ и разбрахъ, че има нѣкой да мисли за мене.“ Така и вие може да сте въ такова отчаяние, въ нѣкакво недоумѣние въ живота, но въ единъ редъ само на една свѣтска пѣсень може да съзрѣте много нѣщо. Въ българскитѣ народни пѣсни, въ които се възпѣва Ивана, Стоянка и други, това има съвсѣмъ друго значение. Това сѫ въздишки на душата, която се стреми да се освободи, да владѣе тѣзи елементи на природата. Когато каже нѣкой, че иска да умре, то значи: „Азъ искамъ да умра като единъ цвѣтъ и да завържа.“ Слѣдователно смъртьта е всѣкога емблема на новъ животъ.
към втори вариант >>
35.
Влиянието на музиката
,
ИБ
, , 12.4.1917г.,
Някои казват: "Не
обичам
никого." Това е отрицателно качество, липсва ти нещо.
Тя е едно качество на душата. Тя е базирана върху два центъра, които се намират отпред на челото. Всички хора обичат да пеят, но не всички са еднакво музикални, т е. този център не е еднакво развит у всички, вследствие на което тези, у които центърът е слабо развит, не обичат музиката. Необичането е отрицателно качество, то значи да ти липсва нещо.
Някои казват: "Не
обичам
никого." Това е отрицателно качество, липсва ти нещо.
Когато обичаш нещо, това е положителната страна. Под думата "нещо" се разбира реализиране в света. Под "нещо" се разбира една идея, която е реализирана във физическия свят. Най-напред се заражда у тебе една мисъл, която, като се осъществи, има двойно значение. Говоренето е една музика.
към беседата >>
36.
Радвайте се
,
НБ
, София, 15.4.1917г.,
Аз те
обичам
, но, мога да срещна друга жена, която да обикна и да се оженя за нея.
Те предупредили мъжа й, да се приготви за този удар. Той решил да каже това на жена си, да уреди работите си, да се приготви за часа, когато трябва да се яви при Бога. Като чула тези думи, жената се разплакала, но най-после казала: Няма какво да правя, ще се примиря с положението си, но едно нещо искам от тебе: да ми обещаеш, че след смъртта ми, няма да се ожениш за друга. – Виж, не мога да ти обещая това. Искам да бъда честен.
Аз те
обичам
, но, мога да срещна друга жена, която да обикна и да се оженя за нея.
– Щом е така, аз няма да умра, отговорила младата жена енергично. Тя предизвикала всички скрити сили в организма си, подтикнала ги към дейност и в няколко деня, здравето й се подобрило. Сега и на вас казвам: Когато се намирате в мъчнотии, спрягайте глагола „мога". Не се страхувайте от смъртта. Който греши и не търси Бога, само той умира; който изпълнява Божията воля, той не умира.
към беседата >>
Ние, съврѣменнитѣ хора
обичаме
да лъжемъ [не] само птицитѣ.
(втори вариант)
Тогава ще се намѣрите въ положението на онѣзи двама гръцки художници, които държали конкурсъ за своето изкуство. Единиятъ изрисувалъ единъ гроздъ толкова естествено, че небеснитѣ птици се спуснали да го кълватъ. Другиятъ изрисувалъ Венера и отгорѣ нарисувалъ едно тънко було. Толкова сполучлива била рисунката, че първиятъ художникъ се излъгалъ и се опиталъ да дигне булото. Единиятъ излъгалъ птицата, а другиятъ – човѣка.
Ние, съврѣменнитѣ хора
обичаме
да лъжемъ [не] само птицитѣ.
Ние често залъгваме своя стомахъ. На този стомахъ му кажи така: „Не бой се, ти ще имашъ храна достатьчно, имай вѣра, азъ ще ти приготвя храна.“ Вие, като се трѣвожите, стомашнитѣ клѣтки започватъ да се безпокоятъ. Тѣ сѫ около десеть милиона работници, започватъ да се смущаватъ и стомахътъ се разваля. Тѣ не трѣбва да знаятъ, че нѣма хлѣбъ, нѣма едно-друго. По този сѫщия начинъ се зараждатъ болеститѣ въ ума и сърдцето.
към втори вариант >>
Този Божественъ духъ, който живѣе у насъ, иска да ни сближи, да се
обичаме
разумно, безъ да правимъ зло.
(втори вариант)
Въ духовния свѣтъ тази духовна материя и тя може да се поквари. И затова, както чистите кѫщитѣ си, така трѣбва да чистите умоветѣ и сърдцата си. Не допущайте въ ума си лоши мисли. Напримѣръ нѣкоя жена допусне въ себе си мисъльта, че мѫжътъ ѝ ходи по чужди жени. Не допущай такава мисъль, поразговори се съ мѫжа си, но мисъльта изхвърли отъ себе си, тя не носи радость.
Този Божественъ духъ, който живѣе у насъ, иска да ни сближи, да се
обичаме
разумно, безъ да правимъ зло.
Ще каже нѣкой: „Какъ ще познаемъ каква е тази любовь? “ Като влѣзешъ въ една кѫща и заваришъ хората скръбни, ако 5 минути слѣдъ като постоишъ, тѣ се развеселятъ, тогава твоята любовь е Божествена. Затова казва Христосъ: „Радвайте се и внесете тази Любовь, която ще подигне душитѣ и сърдцата ни.“ Тогава нѣма да има никакви болести, нито задухъ, нито неврастения, нито подагра и др. Въ продължение на една година изговаряйте думата „радость“ всѣка сутринь десеть пѫти прѣзъ цѣлата сутринь и елате при мене слѣдъ 6 мѣсеца, да ми кажете какъвъ е ефектътъ отъ тази дума. Всѣка дума, която произнасяте, има ефектъ, има сила вѫтрѣ въ себе си.
към втори вариант >>
37.
Божията воля / Волята Божия
,
НБ
, София, 22.4.1917г.,
–
Обичам
го.
Колко хора могат да издържат на това изпитание? Колко жени и мъже биха издържали този изпит? Много рядко ще срещнете такива, които са готови да си услужват с любов и търпение, ако единият от тях заболее и се задържи в леглото няколко години. Една българка гледала болния си мъж цели 20 години и всякога казвала: Един момент даже не ми е дотегнало да му услужвам. – Защо?
–
Обичам
го.
Тази българка, както и американката, носели Божественото в себе си – любовта. Не може човек да влезе в Царството Божие, ако сърцето му не е изпълнено с любов. Докато човек мисли само за ядене и пиене, за обличане, за удоволствия, за богатство, никога няма да познае любовта. Сърцето му ще бъде празно, умът му – обременен. Защо човек не отвори ума, сърцето, душата си за великото в света, да се изпълни с Божията Любов?
към беседата >>
38.
Съчетанието (Което Бог е съчетал)
,
ИБ
,
БС
, София, 3.5.1917г.,
Истинската Любов се състои в това да
обичаме
и трите Мари.
Вие понякога мислите, че сте много малки, или пък се чудите какви сте. Вие не сте виждали колко е голяма вашата душа. Всяка от вас има три лица. Например да вземем някоя на име Мара: има една Мара на физическото поле, има една между Ангелите и една в Божествения свят. И трите Мари са свързани, но като ми говорите за някоя от тях, аз питам за коя Мара ми говорите.
Истинската Любов се състои в това да
обичаме
и трите Мари.
Някой мъж дойде и обича само едната; вие казвате: „Не може, трябва да обичаш и трите! ” Жената пък обича само едното лице у мъжа си – това, което е на физическото поле. И за такава жена или мъж казват, че са хора без сърца. На Мара сърцето и е между Ангелите.Това значи да познаваш душата на един човек! И тогава ще почнете да гледате на хората малко по-другояче.
към беседата >>
39.
Взимане и даване / Взимане и даване
,
НБ
, София, 6.5.1917г.,
Голяма е моята скръб:
обичам
една мома, искам да се оженя за нея.
Помоли се, моля ти се, за мене, да ми помогне Бог да постигна желанието си. Проповедникът помислил, че младият човек е дошъл до някакво разкаяние, съзнал погрешките си и желае да влезе в правия път на живота. Той се обърнал към страдащия с думите: Ела при мене, заедно да се помолим. Започва проповедникът да се моли: Господи, помогни на този каещ се грешник, очисти го от греховете му, просвети ума и сърцето му, приеми го в нашата кошара. След това запитал младежа: Каква е скръбта ти?
Голяма е моята скръб:
обичам
една мома, искам да се оженя за нея.
Ако не я взема, ще се самоубия, не мога да живея без нея. Ако Бог ми помогне да постигна желанието си, ще повярвам в Него; ако не ми помогне, няма да вярвам. След това младият човек си отишъл, с надежда, че молбата му ще бъде чута. Не се минало много време, той пак посетил проповедника и му казал: Благодаря на Бога, че не изпълни желанието ми. Бях на една вечеринка и видях, че моята възлюбена игра през цялата нощ с един млад офицер, без да обърне най-малко внимание на мене.
към беседата >>
Всѣко нѣщо трѣбва да го
обичаме
и като го
обичаме
, то ще дойде при насъ.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Дойдохъ да дамъ животъ.“ Този животъ дѣйствува сега въ свѣта, а нѣкои го очакватъ да дойде отгорѣ, той иде, обаче постепенно. Христовиятъ животъ се намира и въ житното зърно, и въ царевицата, и въ ябълката, и въ черешата, но законътъ е такъвъ – подобното отъ подобно се привлича. Може ли двама млади души да се оженятъ, ако не се обичатъ, ако не се привличатъ? Може ли единъ писатель да напише една книга, докато не е обикналъ идеята върху която ще пише, докато не е мислилъ дълго врѣме върху нея? Може ли единъ художникъ да нарисува една картина, докато не я обикне прѣдварително като идея?
Всѣко нѣщо трѣбва да го
обичаме
и като го
обичаме
, то ще дойде при насъ.
Цвѣтята и тѣ си иматъ свой езикъ. Може да направите единъ опитъ и да провѣрите дали това е вѣрно. Вземете си въ кѫщи едно цвѣте, напримѣръ една тубероза и забѣлѣжете нейната миризма, когато вие сте индиферентни къмъ нея и започнете да я наглеждате, да я поливате. Ще видите тогава, че тя започва да мирише повече и тя ще ви каже: „Когато ме обичате и азъ ви обичамъ, ако ме малко обичате и азъ ви отговарямъ съ сѫщото, затова и малко ще мириша.“ Това нѣщо старитѣ българи сѫ го отдавна знаяли и затова сѫ наглеждали съ голѣма любовь своитѣ ниви, обикаляли сѫ ги и тѣ сѫ раждали много.
към втори вариант >>
Ще видите тогава, че тя започва да мирише повече и тя ще ви каже: „Когато ме обичате и азъ ви
обичамъ
, ако ме малко обичате и азъ ви отговарямъ съ сѫщото, затова и малко ще мириша.“
(втори вариант)
Може ли единъ художникъ да нарисува една картина, докато не я обикне прѣдварително като идея? Всѣко нѣщо трѣбва да го обичаме и като го обичаме, то ще дойде при насъ. Цвѣтята и тѣ си иматъ свой езикъ. Може да направите единъ опитъ и да провѣрите дали това е вѣрно. Вземете си въ кѫщи едно цвѣте, напримѣръ една тубероза и забѣлѣжете нейната миризма, когато вие сте индиферентни къмъ нея и започнете да я наглеждате, да я поливате.
Ще видите тогава, че тя започва да мирише повече и тя ще ви каже: „Когато ме обичате и азъ ви
обичамъ
, ако ме малко обичате и азъ ви отговарямъ съ сѫщото, затова и малко ще мириша.“
Това нѣщо старитѣ българи сѫ го отдавна знаяли и затова сѫ наглеждали съ голѣма любовь своитѣ ниви, обикаляли сѫ ги и тѣ сѫ раждали много. Другитѣ, като гледатъ такова плодородие на тази нива, казватъ: „Магьосникъ трѣбва да е този селянинъ, та толкова ражда неговата нива.“ Не е магьосникъ той, но е приложилъ Христовото учение. Той дава живота си за тази нива и затова тя му дава такова изобилие. Така и ние трѣбва спрѣмо нашитѣ ближни да имаме най-добри мисли, за да се облагородятъ тѣ и подигнатъ. А сега нашата заинтересованость къмъ нашитѣ близки отъ какво се прѣдизвиква?
към втори вариант >>
Казвате: „
Обичамъ
този човѣкъ.“ Зная какво обичате вие въ него.
(втори вариант)
Другитѣ, като гледатъ такова плодородие на тази нива, казватъ: „Магьосникъ трѣбва да е този селянинъ, та толкова ражда неговата нива.“ Не е магьосникъ той, но е приложилъ Христовото учение. Той дава живота си за тази нива и затова тя му дава такова изобилие. Така и ние трѣбва спрѣмо нашитѣ ближни да имаме най-добри мисли, за да се облагородятъ тѣ и подигнатъ. А сега нашата заинтересованость къмъ нашитѣ близки отъ какво се прѣдизвиква? Прѣдизвиква се отъ това, че нѣкои сѫ богати, учени, но досега азъ не съмъ срѣщналъ човѣкъ, който да обича нѣкого истински.
Казвате: „
Обичамъ
този човѣкъ.“ Зная какво обичате вие въ него.
Вие обичате неговата каса, неговото знание, учение, външность и т.н. Като изгуби богатството си, изчезва и любовьта ни къмъ него. Ние трѣбва да намѣримъ у човѣка сѫщинския човѣкъ, който е като единъ Божественъ лѫчъ, отъ който е първоначално излѣзълъ. Той е нашия братъ. Така трѣбва да се помогне на съврѣменното общество, за да се то прѣвъзпита.
към втори вариант >>
40.
Бог е съчетал / Богъ е съчеталъ
,
НБ
, София, 13.5.1917г.,
Мнозина често говорятъ: „Да се
обичаме
!
(втори вариант)
А сега какво правятъ съврѣменнитѣ хора? Казватъ си: „Чакай да видимъ какво ще каже еди-кой си знаменитъ лѣкарь въ Англия, Америка, Русия и т.н. по този въпросъ.“ Той може да е казалъ нѣщо много умно по това, но тази храна, която той прѣпорѫчва, не може да се приложи еднакво за всички организми, за всички стадии на човѣшкото развитие. Храната трѣбва постоянно да се промѣня и въ това промѣнение се състои здравословното състояние на човѣка. Като се дойде до чувствата и въ тѣхъ има извѣстни страсти, извѣстни чувства, които развалятъ сърдцето на човѣка.
Мнозина често говорятъ: „Да се
обичаме
!
“ Е, хубаво, ако десеть души те обичатъ, какво ще бѫде? Тѣ ще те развалятъ. Бихъ желалъ единъ да ме обича, отколкото десеть и да ме развалятъ. И дѣйствително, въ свѣта само единъ може да те обича, а не двама. Ще ви приведа единъ примѣръ изъ американския животъ.
към втори вариант >>
41.
Доброто съкровище
,
НБ
, София, 20.5.1917г.,
Нѣкои казватъ: „Азъ искамъ да обгърна цѣлъ свѣть, да
обичамъ
и да ме обичатъ.“ – Много искашъ.
(втори вариант)
Да, и въ България има манафи. Подъ „манафи“ разбирамъ, че когато ние не мислимъ тъй, както всичко е наредено въ свѣта, ние приличаме на единъ некултуренъ човѣкъ. Слѣдователно ние не трѣбва да прѣядаме. Ще кажете: „Слава Богу, ние не прѣядаме! “ Азъ смѣтамъ, че най-малко 75% прѣяждатъ.
Нѣкои казватъ: „Азъ искамъ да обгърна цѣлъ свѣть, да
обичамъ
и да ме обичатъ.“ – Много искашъ.
Можешъ ли да дадешъ на този свѣтъ всичко, което той иска? Имашъ ли силата на Слънцето? Това сѫ обаче, само думи. И въ църквата казватъ: „Трѣбва да обичаме свѣта.“ Той баща си, майка си, приятели, които сѫ му направили добро, не ги обича, та свѣта ли ще обича! Въ такива трудни врѣмена се познава нашето сърдце.
към втори вариант >>
И въ църквата казватъ: „Трѣбва да
обичаме
свѣта.“ Той баща си, майка си, приятели, които сѫ му направили добро, не ги обича, та свѣта ли ще обича!
(втори вариант)
“ Азъ смѣтамъ, че най-малко 75% прѣяждатъ. Нѣкои казватъ: „Азъ искамъ да обгърна цѣлъ свѣть, да обичамъ и да ме обичатъ.“ – Много искашъ. Можешъ ли да дадешъ на този свѣтъ всичко, което той иска? Имашъ ли силата на Слънцето? Това сѫ обаче, само думи.
И въ църквата казватъ: „Трѣбва да
обичаме
свѣта.“ Той баща си, майка си, приятели, които сѫ му направили добро, не ги обича, та свѣта ли ще обича!
Въ такива трудни врѣмена се познава нашето сърдце. Човѣкъ трѣбва да е богатъ, да събира тази Божествена енергия въ себе си, за да прояви извѣстни чувства. Когато възлюблениятъ вземе своята възлюблена, не трѣбва да прилича като онзи руснакъ, който се оженилъ по любовь и нѣмалъ нищо, билъ много бѣденъ, нѣмалъ срѣдства за прѣхрана. Когато жената поисквала хлѣбъ, храна и други нѣща, той ѝ казвалъ: „Ну, поцѣлуемся.“ Единъ день „ну поцѣлуемся“, вторъ день „ну поцѣлуемся“, жената недоволна отъ липсата на всичко друго, изгубила разположението си къмъ него. На човѣка въ този свѣтъ не трѣбватъ само цѣлувки.
към втори вариант >>
42.
Пребъдете / Пръбѫдване
,
НБ
, София, 27.5.1917г.,
Мѫжътъ казва: „Азъ те
обичамъ
и ще се оженя за тебе,“ а утрѣ, като намѣри друга, напуща първата.
(втори вариант)
– Животътъ е вода и кажи: „Азъ направихъ грѣшки, но мога да се очистя, да се измия.“ Сега вие, жени, дайте миръ на мѫжетѣ. Само вие може да имъ дадете импулсъ да мислятъ, създайте за тѣхъ идеали. Женитѣ трѣбва да бѫдатъ красиви, за да ги обичатъ мѫжетѣ, а мѫжетѣ трѣбва да бѫдатъ умни, силни и което обѣщаятъ да го изпълнятъ. А какво става?
Мѫжътъ казва: „Азъ те
обичамъ
и ще се оженя за тебе,“ а утрѣ, като намѣри друга, напуща първата.
Такъвъ мѫжъ прилича на една стара баба, която на всѣка крачка клѣка. Ето Христовото учение, което трѣбва да се приложи въ живота. Кажешъ „не мога“ – баба си; „мога“ – младъ си, юнакъ си. За да бѫдатъ красиви женитѣ, трѣбва да бѫдатъ пълни съ тази Божествена любовь, да носятъ идеали и кѫдѣто влѣзатъ, да носятъ съ себе си ароматъ, а мѫжътъ като дойде, трѣбва веднага да внесе въ тебе довѣрие, за да можешъ да разчиташъ на неговата дума. Това сѫ двѣтѣ положения, да държимъ Божиитѣ заповѣди – това е мѫжътъ, а другото – да прѣбѫдваме въ Неговата любовь, това е жената.
към втори вариант >>
43.
Бог е Дух / Богъ е Духъ
,
НБ
, София, 3.6.1917г.,
Обичаме
единъ човѣкъ, когато ни прави добро, но ако ни направи нѣкое зло, пакость, всички се отказваме отъ него.
(втори вариант)
Като изказва една дума, тя трѣбва да има точно това съдържание, което е изказано. Това е служене на Бога въ духъ и истина. Напримѣръ нѣкой слуга е обичанъ отъ господаря си, но щомъ той му открадне пари, натирва го. Жената на нѣкого е хубава, но като изгуби красотата си, мѫжътъ ѝ я натирва. Нека я обича, когато е грозна, това е Божественото, да обичашъ грѣшенъ, грозенъ човѣкъ.
Обичаме
единъ човѣкъ, когато ни прави добро, но ако ни направи нѣкое зло, пакость, всички се отказваме отъ него.
Това не е Божествено. Геройство е да обичашъ лошъ, грозенъ човѣкъ. Ние трѣбва не само индивидуално, но и колективно, въ обществото да създадемъ този потикъ. Отъ сега нататъкъ съмъ рекълъ така: Всички дяволи да се съединятъ на тази Божествена нишка, пакъ нѣма да я измѣстятъ на единъ милиметъръ отъ пѫтя ѝ. Тази нишка ще занесе всички на Божествения пѫть, дори и дяволитѣ ще оправи.
към втори вариант >>
44.
Съхранение на душевната енергия
,
ИБ
,
БС
, София, 10.6.1918г.,
Ще ви дам метод, по който да превръщате омразата в обич: веднага се поставете на мястото на този, когото мразите, допуснете, че и вие имате същата грешка по отношение към Господа и кажете: „Господ при всичките ми грешки ме обича, затова и аз ще направя същото с този човек – ще го
обичам
!
Търсили лекари да наместят челюстта й, но никой не могъл да направи това. Затова един ден мъжът й я качва на колата и я води при един добър лекар. По пътя, обаче, конете се подплашват, обръщат колата, жена му пада на земята и с това падане челюстта й се намества. Турчинът тръгва да направи един опит за лечение при някакъв знаменит лекар, но Господ намира за добро да падне тази жена от колата и по този начин да се намести челюстта й... Затова не считайте, че падането от колата е лошо – напротив, то ще ви намести челюстта. Опитът се състои в следното: първо, когато се породи у вас една мисъл на омраза, тя да се превърне в обич.
Ще ви дам метод, по който да превръщате омразата в обич: веднага се поставете на мястото на този, когото мразите, допуснете, че и вие имате същата грешка по отношение към Господа и кажете: „Господ при всичките ми грешки ме обича, затова и аз ще направя същото с този човек – ще го
обичам
!
” Каквато грешка е допуснал или каквото поведение има даден човек спрямо вас, в същото такова положение сте и вие по отношение към Господа. Господ и досега не си е изменил поведението спрямо вас, Той ви обича. Започнете да движите мисълта си от вас до Господа, а после преминете от себе си към другите – към човека, когото мразите. Тази обич, която има Господ към вас, ще мине от вас към другия човек и той ще се постави в същото положение спрямо вас, в каквото сте и вие към Господа, т.е. в съзнанието на този човек ще се създаде същото отношение.
към беседата >>
45.
Доведете го
,
НБ
, София, 30.6.1918г.,
" Тогава тя се обърнала към Бога с думите: "Господи, сприхава съм по характер, а някога
обичам
и да жиля.
Като създал цветята, Бог вложил в тях сладък сок – нектар, с който да привличат всички насекоми. След това Той извикал насекомите, бръмбарите, мушиците да се произнесат за Неговата работа. Всички насекоми и бръмбари се изредили пред Господа и казали мнението си по въпроса. Единствена пчелата останала настрана, без да изкаже мнението си. Бог я запитал: "Защо стоиш настрана и нищо не казваш?
" Тогава тя се обърнала към Бога с думите: "Господи, сприхава съм по характер, а някога
обичам
и да жиля.
Дето намеря човека, мога да го ужиля. Като кацвам от цвят на цвят, ще срещна човека, надвесен над цветята, и ще го ужиля." Бог й отговорил: "Понеже само ти призна своята слабост, на тебе възлагам изкуството да събираш сладкия сок от цветята и да правиш от него мед." Както между животните, така и между хората, срещате едни, които обичат да се превъзнасят, и други, които признават слабостите и погрешките си и са готови да се изправят. На тях повече се разчита и се възлага по-сериозна работа. Те са скромните хора в света, които ще придобият смирението. След грехопадането, хората се развалили и толкова изопачили, че Бог решил да изпрати потопа за пречистване на човечеството.
към беседата >>
Тогава тя се обърнала къмъ Бога съ думитѣ: Господи, сприхава съмъ по характеръ, а нѣкога
обичамъ
и да жиля.
(втори вариант)
Като създалъ цвѣтята, Богъ вложилъ въ тѣхъ сладъкъ сокъ — нектаръ, съ който да привличатъ всички насѣкоми. Следъ това Той извикалъ насѣкомитѣ, бръмбаритѣ, мушицитѣ да се произнесатъ за Неговата работа. Всички насѣкоми и бръмбари се изредили предъ Господа и казали мнението си по въпроса. Единствена пчелата останала настрана, безъ да изкаже мнението си. Богъ я запиталъ: Защо стоишъ настрана и нищо не казвашъ?
Тогава тя се обърнала къмъ Бога съ думитѣ: Господи, сприхава съмъ по характеръ, а нѣкога
обичамъ
и да жиля.
Дето намѣря човѣка, мога да го ужиля. Като кацвамъ отъ цвѣтъ на цвѣтъ, ще срещна човѣка, надвесенъ надъ цвѣтята, и ще го ужиля. Богъ ѝ отговорилъ: Понеже само ти призна своята слабость, на тебе възлагамъ изкуството да събирашъ сладкия сокъ отъ цвѣтята и да правишъ отъ него медъ. Както между животнитѣ, така и между хората, срѣщате едни, които обичатъ да се превъзнасятъ, и други, които признаватъ слабоститѣ и погрѣшкитѣ си и сѫ готови да се изправятъ. На тѣхъ повече се разчита и се възлага по-сериозна работа.
към втори вариант >>
46.
Заведеевата майка
,
НБ
, София, 23.7.1918г.,
Ние
обичаме
Бога, защото Той всичко ни е дал и продължава да дава, да задоволява нуждите ни.
материални нужди. Безименният пръст представлява любознателността на човека, средният – Правдата, показалецът – религията, а палецът – волята и разума. Щом е дошъл на земята, човек трябва да служи на всичките си пръсти, да задоволява своите вътрешни стремежи. За да ни обичат хората, трябва да им дадем нещо от себе си. А ние можем да даваме само тогава, когато работим върху себе си.
Ние
обичаме
Бога, защото Той всичко ни е дал и продължава да дава, да задоволява нуждите ни.
Хората се оплакват от неуспехите си в живота. Въпреки желанието им да бъдат изправни, да реализират своите идеали, те пак не успяват. Значи, има нещо ненормално, неестествено в тях, което им препятства. Като се натъкват на неестествените прояви в себе си, те се отчайват. Едно трябва да знаете: всичко неестествено, изопачено в проявите ви, не се дължи само на вас.
към беседата >>
Обичам
ли ближния си както себе си?
Няма по-достъпно същество от Него. Той носи пълнотата на Живота в себе си. Призовете Го, и Той ще ви се отзове. Много хора днес са обременени: мислят за своите близки, които са на бойните полета, страхуват се да не ги убият. Не мислете за това, но нека всеки се запита: Върша ли Божията воля?
Обичам
ли ближния си както себе си?
Когато всеки човек, всички народи си отговорят на този въпрос положително, Бог ще ги благослови. Желая ви да се приготвите да посрещнете Христа. Ако дойде в домовете ви и намери, че не сте готови, Той ще си вземе това, което ви е дал. Ако мъжът, жената и децата ви са добри, а вие не ги цените, ще ви ги вземат. Христос ще им каже: „Елате при мене, аз ще задоволя нуждите ви и ще ви дам заслужено място.” В края на краищата, всички ще се върнем при Господа, от Когото сме излезли.
към беседата >>
Ние
обичаме
Бога, защото Той всичко ни е далъ и продължава да дава, да задоволява нуждитѣ ни.
(втори вариант)
материални нужди. Безименниятъ пръстъ представя любознателностьта на човѣка, срѣдниятъ — правдата, показалецътъ — религията, а палецътъ — волята и разума. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да служи на всичкитѣ си пръсти, да задоволява своитѣ вѫтрешни стремежи. За да ни обичатъ хората, трѣбва да имъ дадемъ нѣщо отъ себе си. А ние можемъ да даваме само тогава, когато работимъ върху себе си.
Ние
обичаме
Бога, защото Той всичко ни е далъ и продължава да дава, да задоволява нуждитѣ ни.
Хората се оплакватъ отъ неуспѣхитѣ си въ живота. Въпрѣки желанието имъ да бѫдатъ изправни, да реализиратъ своите идеали, тѣ пакъ не успѣватъ. Значи, има нѣщо ненормално, неестествено въ тѣхъ, което имъ препятствува. Като се натъкватъ на неестественитѣ прояви въ себе си, тѣ се отчайватъ. Едно трѣбва да знаете: Всичко неестествено, изопачено въ проявитѣ ви, не се дължи само на васъ.
към втори вариант >>
Обичамъ
ли ближния си, както себе си?
(втори вариант)
Нѣма по-достѫпно сѫщество отъ Него. Той носи пълнотата на живота въ себе си. Призовете Го, и Той ще ви се отзове. Много хора днесъ сѫ обременени: мислятъ за своитѣ близки, които сѫ на бойнитѣ полета, страхуватъ се да не ги убиятъ. Не мислете за това, но нека всѣки се запита: Върша ли Божията воля?
Обичамъ
ли ближния си, както себе си?
Когато всѣки човѣкъ, всички народи си отговорятъ на този въпросъ положително, Богъ ще ги благослови. Желая ви да се приготвите да посрещнете Христа. Ако дойде въ домоветѣ ви и намѣри, че не сте готови, Той ще си вземе това, което ви е далъ. Ако мѫжътъ, жената и децата ви сѫ добри, а вие не ги цените, ще ви ги взематъ. Христосъ ще имъ каже: Елате при мене, азъ ще задоволя нуждитѣ ви и ще ви дамъ заслужено мѣсто.
към втори вариант >>
47.
В мое име
,
НБ
, София, 29.9.1918г.,
" – Да
обичаме
родителите си, да
обичаме
своите братя и сестри.
Никой няма право да малтретира майка си, която е посветила здравето, силите си, живота си за него. Позволи ли си да се отнася грубо и жестоко с нея, скъпо ще плати. Ако бащата и майката не изпълняват с Любов задълженията си към своите деца, ще платят четирикратно. Болестите на съвременните хора не са нищо друго, освен полици, които те изплащат за неизпълнен дълг към децата си, когато са били родители, или към родителите си, когато са били техни деца. – "Какво да правим, за да се излекуваме?
" – Да
обичаме
родителите си, да
обичаме
своите братя и сестри.
Ние имаме една Небесна майка и един Небесен баща, една Небесна сестра и един Небесен брат. Който съгрешава против тях, ще носи последствията на своите прегрешения. В който ден измените отношенията си към своята майка, баща, брат и сестра, Божието благословение ще дойде върху вас, и Христос ще ви се изяви. Христос означава Син Человечески. Синът включва в себе си братята и сестрите, които ще дойдат да подготвят пътя, по който майката и бащата идат при вас.
към беседата >>
–
Обичам
те, искам да те държа близо до сърцето си.
Сгреших, но Той няма да се откаже от мене." Следвайте Христовото учение, за да се справите с мъчнотиите си. Прилагайте Любовта, за да изправите погрешките си. Каже ли някой, че ви обича, отговорете му: - Нахрани ме тогава.
–
Обичам
те, искам да те държа близо до сърцето си.
– Дай ми вода да уталожа жаждата си. – Искам да живееш в мене. – Преди да вляза в тебе, ела да ме видиш в тъмницата и да ме освободиш оттам. Някои религиозни хора славят на думи името на Бога и на Христа, а като излязат от черква, веднага започват да роптаят и да протестират. С това изказват недоволството си от живота.
към беседата >>
Отговарям:
обичам
иконите,
обичам
и кръстовете, но живите.
– Искам да живееш в мене. – Преди да вляза в тебе, ела да ме видиш в тъмницата и да ме освободиш оттам. Някои религиозни хора славят на думи името на Бога и на Христа, а като излязат от черква, веднага започват да роптаят и да протестират. С това изказват недоволството си от живота. После, дойде някой да ме пита, вярвам ли в иконите, в кръста, паля ли свещи.
Отговарям:
обичам
иконите,
обичам
и кръстовете, но живите.
Паля свещи, но изгасналите. Като видя някоя изцапана икона, изчиствам я добре и я турям на мястото й. – "Кланяш ли се на иконите? " – Кланям се, защото те са листа на Божествената книга. Ако изчезнат те, книгата не може да се напише.
към беседата >>
Защо жената да не прегърне мъжа си и да каже: "
Обичам
Господа в тебе." Така постъпват съвременните религиозни с Христа.
На живите икони ще помагате, няма защо да им се кланяте и да ги целувате. Целуването на иконите е идолопоклонство. Мъжът отива на война, а жената скърби за него, плаче, целува портрета му. Като се върне жив и здрав, тя пак се кара с него, сърди му се, недоволна е от нещо. Това не е ли идолопоклонство?
Защо жената да не прегърне мъжа си и да каже: "
Обичам
Господа в тебе." Така постъпват съвременните религиозни с Христа.
Докато работите им вървят добре, те казват: "Господи, Исусе Христе, обичаме Те." След това плачат за Него, че страдал, че Го разпнали. Обаче, дойде ли им някое изпитание или страдание, започват да роптаят против Бога, искат да знаят защо им е изпратил тези страдания. И, като не могат да си дадат отговор, отричат се от Бога. Това не е истинско християнство. Иде радостната вест, с музика и песни ни съобщават, че Мирът иде вече.
към беседата >>
Докато работите им вървят добре, те казват: "Господи, Исусе Христе,
обичаме
Те." След това плачат за Него, че страдал, че Го разпнали.
Целуването на иконите е идолопоклонство. Мъжът отива на война, а жената скърби за него, плаче, целува портрета му. Като се върне жив и здрав, тя пак се кара с него, сърди му се, недоволна е от нещо. Това не е ли идолопоклонство? Защо жената да не прегърне мъжа си и да каже: "Обичам Господа в тебе." Така постъпват съвременните религиозни с Христа.
Докато работите им вървят добре, те казват: "Господи, Исусе Христе,
обичаме
Те." След това плачат за Него, че страдал, че Го разпнали.
Обаче, дойде ли им някое изпитание или страдание, започват да роптаят против Бога, искат да знаят защо им е изпратил тези страдания. И, като не могат да си дадат отговор, отричат се от Бога. Това не е истинско християнство. Иде радостната вест, с музика и песни ни съобщават, че Мирът иде вече. Великото Божествено войнство слиза отгоре, пръсва се между всички народи – германци, французи, руси, англичани, италианци, българи, сърби, всички заедно пеят: "Мирът иде вече!
към беседата >>
Сега, като се върнете по домовете си, нека всеки в себе си каже: "От днес започвам да
обичам
своите Божествени(беше в ед.
Те помагат на хората. Ако не научите смисъла на числата 2 и 3, не можете да влезете в числата 5 и 6; ако не научите смисъла на 5 и 6, не можете да влезете в числата 8 и 9. Науката за числата показва отношенията, които съществуват между всички одушевени и неодушевени тела. Като напишем или изговорим числото 2, веднага изпъкват в ума ни две очи, две уши, две ноздри, две отвърстия в устата – едното води към белия дроб, а другото – към хранопровода. Оттук виждаме, че числото 2 играе важна роля в човешката глава.
Сега, като се върнете по домовете си, нека всеки в себе си каже: "От днес започвам да
обичам
своите Божествени(беше в ед.
число) майка, баща, брат и сестра." Кажете ли си така, всички мъчнотии и неразположения ще отстъпят мястото си на Радостта и на Веселието. Нова струя на Живот ще се влее във вас; нова Сила ще бликне, каквато никога не сте изпитвали. Този е пътят, по който ще стане отварянето на вашите очи и уши. Този е начинът за познаване на Христа, на вашите майка, баща, брат и сестра, които сте забравили. Днес България има нужда от герои на фронта срещу злото, които да проявят търпение.
към беседата >>
— Да
обичаме
родителитѣ си, да
обичаме
своитѣ братя и сестри.
(втори вариант)
Никой нѣма право да малтретира майка си, която е посветила здравето, силитѣ си, живота си заради него. Позволи ли си да се отнася грубо и жестоко съ нея, скѫпо ще плати. Ако бащата и майката не изпълняватъ съ любовь задълженията си къмъ своитѣ деца, ще платятъ четверократно. Болеститѣ на съвременнитѣ хора не сѫ нищо друго, освенъ полици, които тѣ изплащатъ за неизпълненъ дългъ къмъ децата си, когато били родители, или къмъ родителитѣ си, когато сѫ били тѣхни деца. — Какво да правимъ, за да се излѣкуваме?
— Да
обичаме
родителитѣ си, да
обичаме
своитѣ братя и сестри.
Ние имаме една небесна майка и единъ небесенъ баща, една небесна сестра и единъ небесенъ братъ. Който съгрѣшава противъ тѣхъ, ще носи последствията на своитѣ прегрѣшения. Въ който день измѣните отношенията си къмъ своята майка, баща, братъ и сестра, Божието благословение ще дойде върху васъ, и Христосъ ще ви се изяви. Христосъ означава Синъ Человѣчески. Синътъ включва въ себе си братята и сестритѣ, които ще дойдатъ да подготвятъ пѫтя, по който майката и бащата идатъ при васъ.
към втори вариант >>
—
Обичамъ
те, искамъ да те държа близо до сърдцето си.
(втори вариант)
Като направишъ нѣкаква погрѣшка, кажи: Азъ съмъ синъ, или азъ съмъ дъщеря на Бога. Сгрѣшихъ, но Той нѣма да се откаже отъ мене. Следвайте Христовото учение, да се справите съ мѫчнотиитѣ си. Прилагайте любовьта, за да изправите погрѣшкитѣ си. Каже ли нѣкой, че ви обича, отговорете му: Нахрани ме тогава.
—
Обичамъ
те, искамъ да те държа близо до сърдцето си.
— Дай ми вода да уталожа жаждата си. — Искамъ да живѣешъ въ мене. — Преди да влѣза въ тебе, ела да ме видишъ въ тъмницата и да ме освободишъ оттамъ. Нѣкои религиозни хора славятъ на думи името на Бога и на Христа, а като излѣзатъ отъ черква, веднага започватъ да роптаятъ и да протестиратъ. Съ това изказватъ недоволството си отъ живота.
към втори вариант >>
Отговарямъ:
Обичамъ
иконитѣ,
обичамъ
и кръстоветѣ, но живитѣ.
(втори вариант)
— Искамъ да живѣешъ въ мене. — Преди да влѣза въ тебе, ела да ме видишъ въ тъмницата и да ме освободишъ оттамъ. Нѣкои религиозни хора славятъ на думи името на Бога и на Христа, а като излѣзатъ отъ черква, веднага започватъ да роптаятъ и да протестиратъ. Съ това изказватъ недоволството си отъ живота. После, дойде нѣкой да ме пита, вѣрвамъ ли въ иконитѣ, въ кръста, паля ли свѣщи.
Отговарямъ:
Обичамъ
иконитѣ,
обичамъ
и кръстоветѣ, но живитѣ.
Паля свѣщи, но изгасналитѣ. Като видя нѣкоя изцапана икона, изчиствамъ я добре и я турямъ на мѣстото ѝ. — Кланяшъ ли се на иконитѣ? — Кланямъ се, защото тѣ сѫ листа на Божествената книга. Ако изчезнатъ тѣ, книгата не може да се напише.
към втори вариант >>
Защо жената да не пригърне мѫжа си и да каже:
Обичамъ
Господа въ тебе.
(втори вариант)
На живитѣ икони ще помагате, нѣма защо да имъ се кланяте и да ги цѣлувате. Цѣлуването на иконитѣ е идолопоклонство. Мѫжътъ отива на война, а жената скърби за него, плаче, цѣлува портрета му. Като се върне живъ и здравъ, тя пакъ се кара съ него, сърди му се, недоволна е отъ нѣщо. Това не е ли идолопоклонство?
Защо жената да не пригърне мѫжа си и да каже:
Обичамъ
Господа въ тебе.
Така постѫпватъ съвременнитѣ религиозни съ Христа. Докато работитѣ имъ вървятъ добре, тѣ казватъ: Господи, Исусе Христе, обичаме Те. Следъ това плачатъ за Него, че страдалъ, че Го разпнали. Обаче, дойде ли имъ нѣкое изпитание или страдание, започватъ да роптаятъ противъ Бога, искатъ да знаятъ, защо имъ изпратилъ тѣзи страдания. И, като не могатъ да си дадатъ отговоръ, отричатъ се отъ Бога.
към втори вариант >>
Докато работитѣ имъ вървятъ добре, тѣ казватъ: Господи, Исусе Христе,
обичаме
Те.
(втори вариант)
Мѫжътъ отива на война, а жената скърби за него, плаче, цѣлува портрета му. Като се върне живъ и здравъ, тя пакъ се кара съ него, сърди му се, недоволна е отъ нѣщо. Това не е ли идолопоклонство? Защо жената да не пригърне мѫжа си и да каже: Обичамъ Господа въ тебе. Така постѫпватъ съвременнитѣ религиозни съ Христа.
Докато работитѣ имъ вървятъ добре, тѣ казватъ: Господи, Исусе Христе,
обичаме
Те.
Следъ това плачатъ за Него, че страдалъ, че Го разпнали. Обаче, дойде ли имъ нѣкое изпитание или страдание, започватъ да роптаятъ противъ Бога, искатъ да знаятъ, защо имъ изпратилъ тѣзи страдания. И, като не могатъ да си дадатъ отговоръ, отричатъ се отъ Бога. Това не е истинско християнство. Иде радостната весть, съ музика и пѣсни ни съобщаватъ, че мирътъ иде вече.
към втори вариант >>
Сега, като се върнете по домоветѣ си, нека всѣки въ себе си каже: Отъ днесъ започвамъ да
обичамъ
своята Божествена майка, баща, братъ и сестра.
(втори вариант)
Тѣ помагатъ на хората. Ако не научите смисъла на числата 2 и 3, не можете да влѣзете въ числата 5 и 6; ако не научите смисъла на 5 и 6, не можете да влѣзете въ числата 8 и 9. Науката за числата показва отношенията, които сѫществуватъ между всички одушевени и неодушевени тѣла. Като напишемъ или изговоримъ числото две, веднага изпъкватъ въ ума ни две очи, две уши, две ноздри, две отвърстия въ устата — едното води къмъ бѣлия дробъ, а другото — къмъ хранопровода. Оттукъ виждаме, че числото две играе важна роля въ човѣшката глава.
Сега, като се върнете по домоветѣ си, нека всѣки въ себе си каже: Отъ днесъ започвамъ да
обичамъ
своята Божествена майка, баща, братъ и сестра.
Кажете ли си така, всички мѫчнотии и неразположения ще отстѫпятъ мѣстото си на радостьта и на веселието. Нова струя на животъ ще се влѣе въ васъ; нова сила ще бликне, каквато никога не сте изпитвали. Този е пѫтьтъ, по който ще стане отварянето на вашитѣ очи и уши. Този е начинътъ за познаване на Христа, на вашата майка, баща, братъ и сестра, които сте забравили. Днесъ България има нужда отъ герои на фронта срещу злото, които да проявятъ търпение.
към втори вариант >>
48.
Двата полюса
,
НБ
, София, 13.10.1918г.,
– “Тогава, да се
обичаме
!
Къде остана сигурността му? Това не е християнска философия, нито разбиране на живота. „Събирайте съкровища за небето, дето нито молец ги изяжда, нито ръжда ги руши." Време е вече да работите за развиване на ума и на сърцето си, да възприемате чрез тях възвишени мисли и чувства, да извлечете и от най-големите страдания елементи, необходими за изтъкаване на здравото и ценно платно на Живота. – "Как ще постигнем това, чрез Обич ли? " – Любовта и Обичта са условия за постигане на всички човешки желания.
– “Тогава, да се
обичаме
!
” – Само българите ли трябва да се обичат? Любовта включва всички хора, всички живи същества на земята. Кой човек е българин? Който носи в себе си следните четири качества: честност, Справедливост, Разумност и Доброта. Който е честен, справедлив, умен и добър, той е и англичанин, и французин, и германец, и руснак, и сърбин, и грък и т.н.
към беседата >>
— Тогава, да се
обичаме
!
(втори вариант)
Кѫде остана сигурностьта му? Това не е християнска философия, нито разбиране на живота. „Събирайте съкровища за небето, дето нито молецъ ги изяжда, нито ръжда ги руши.” Време е вече да работите за развиване на ума и на сърдцето си, да възприемате чрезъ тѣхъ възвишени мисли и чувства, да извлѣчете и отъ най-голѣмитѣ страдания елементи, необходими за изтъкаване на здравото и ценно платно на живота. — Какъ ще постигнемъ това, чрезъ обичь ли? — Любовьта и обичьта сѫ условия за постигане на всички човѣшки желания.
— Тогава, да се
обичаме
!
— Само българитѣ ли трѣбва да се обичатъ? Любовьта включва всички хора, всички живи сѫщества на земята. Кой човѣкъ е българинъ? — Който носи въ себе си следнитѣ четири качества: честность, справедливость, разумность и доброта. Който е честенъ, справедливъ, уменъ и добъръ, той е и англичанинъ, и французинъ, и германецъ, и руснакъ, и сърбинъ, и гръкъ и т. н.
към втори вариант >>
49.
Двете заповеди
,
НБ
, София, 27.10.1918г.,
– “Да се
обичаме
!
Който няма листа и плодове на дървото си. Такъв човек наричат демагнетизиран, той е изчерпан, няма какво да даде. Той минава за лош, за неразбран човек, но и другите, които не го разбират, не се различават много от него. Всеки се оплаква, че не го разбират, но и той не разбира хората. Не е лесно да разбереш човека.
– “Да се
обичаме
!
” – И това не е лесно. Обаче колкото е мъчно да обичаш човека, толкова е лесно да го обичаш. Ако дадеш на човека нещо от своя ум, от своето сърце, от своята душа и сила, той непременно ще те обича. Затова Бог казва, че трябва да Го любим, за да получим нещо от Него. Той казва: “Късайте от плодовете на Дървото на Живота, за да бъдете силни, да проявите Любовта, Правдата, милосърдието, кротостта и въздържанието.” Само така човек може да прояви характер; само така може да кали волята си.
към беседата >>
— Да се
обичаме
!
(втори вариант)
— Който нѣма листа и плодове на дървото си. Такъвъ човѣкъ наричатъ демагнетизиранъ; той е изчерпанъ, нѣма какво да даде. Той минава за лошъ, за неразбранъ човѣкъ, но и другитѣ, които не го разбиратъ, не се различаватъ много отъ него. Всѣки се оплаква, че не го разбиратъ, но и той не разбира хората. Не е лесно да разберешъ човѣка.
— Да се
обичаме
!
— И това не е лесно. Обаче, колкото е мѫчно да обичашъ човѣка, толкова е лесно да го обичашъ. Ако дадешъ на човѣка нѣщо отъ своя умъ, отъ своето сърдце, отъ своята душа и сила, той непремѣнно ще те обича. Затова Богъ казва, че трѣбва да Го любимъ, за да получимъ нѣщо отъ Него. Той казва: Кѫсайте отъ плодоветѣ на дървото на живота, за да бѫдете силни, да проявите любовьта, правдата, милосърдието, кротостьта и въздържанието.
към втори вариант >>
50.
И рече баща му
,
НБ
, София, 15.12.1918г.,
Това и ние правим с бедните и с онези, които
обичаме
.” Не, така постъпват само великите хора.
Ще кажете, че нулите в края на числата не са важни. Не е така. Трябва да се знае какви са числата, цели или десетични. Ако съкращавате нулите в целите числа, имате сляп човек във физическо отношение; в духовно отношение, имате човек със слабости и пороци. И рече баща му на слугите си: “Изнесете вън най-добрата премяна и облечете го; дайте пръстен на ръката му и обувки на нозете му и докарайте храненото теле, та го заколете да ядем и да се веселим." Ще кажете: “Какво особено има в това, че му дали дрехи и обувки, че му турили пръстен на ръката?
Това и ние правим с бедните и с онези, които
обичаме
.” Не, така постъпват само великите хора.
Обикновените хора, обаче, казват, че всичко в Живота е празна работа. Те си имат своя философия и живеят според нея. Те искат всички да им се подчинявате. Обаче, Животът не се подчинява на никого. И тогава, като се натъкват на противоречия, те търсят вината тук или там, в окръжаващите, в Природата.
към беседата >>
Това и ние правимъ съ беднитѣ и съ онѣзи, които
обичаме
.
(втори вариант)
Ще кажете, че нулитѣ въ края на числата не сѫ важни. Не е така. Трѣбва да се знае, какви сѫ числата, цѣли или десетични. Ако съкращавате нулитѣ въ цѣлитѣ числа, имате слѣпъ човѣкъ въ физическо отношение; въ духовно отношение, имате човѣкъ съ слабости и пороци. И рече баща му на слугитѣ си: „Изнесете вънъ най-добрата премѣна и облѣчете го; дайте пръстенъ на рѫката му и обуща на нозетѣ му и докарайте храненото теле, та го заколете да ядемъ и да се веселимъ.” Ще кажете: Какво особено има въ това, че му дали дрехи и обуща, че му турили пръстенъ на рѫката?
Това и ние правимъ съ беднитѣ и съ онѣзи, които
обичаме
.
Не, така постѫпватъ само великитѣ хора. Обикновенитѣ хора, обаче, казватъ, че всичко въ живота е праздна работа. Тѣ си иматъ своя философия и живѣятъ споредъ нея. Тѣ искатъ, всички да имъ се подчиняватъ. Обаче, животътъ не се подчинява на никого.
към втори вариант >>
51.
Встъпление в Любовта
,
ИБ
,
БС
, София, 16.1.1919г.,
Аз казвам: „Да се
обичаме
” – това е говорене на сърцето.
Помощта не дохожда всякога чрез говорене. Има три начина, по които може да се говори: говорене отвън, говорене отвътре и говорене отгоре, т.е. да се говори на тялото, на сърцето и на ума. Някой казва: „Да ядем, обядът е готов! ” – това е говорене на тялото.
Аз казвам: „Да се
обичаме
” – това е говорене на сърцето.
Този втори начин на говорене не го разбираме така непосредствено, както поканата за ядене, защото с последното вие имате опитност. Помислете как ще разберете Обичта. Като ви кажа: „Да познаем Христа! ”, това е вече говорене на ума. Как ще познаем Христа?
към беседата >>
52.
Ако не бях дошъл
,
НБ
, София, 2.3.1919г.,
Като дойде при вас, казва: Колко ви
обичам
!
Той няма да умре, но ще изяде жертвата си. Той не обича душата на човека, но богатството му. Отивате при кошер с пчели, кадите ги, за да вземете меда им, и казвате, че обичате кошера. Не обичате кошера, но меда му. Така постъпва и дяволът.
Като дойде при вас, казва: Колко ви
обичам
!
Докато се обърнете, той отреже плода от дървото ви и казва: До виждане! До година, като вържете плод, пак ще ви посетя. Като умре някой, близките му се събират около него, плачат и казват: Добър човек беше. – Защо плачат? – Че гърнето заминало за някъде.
към беседата >>
53.
С любов се взима
,
НБ
, София, 22.3.1919г.,
Аз днес
обичам
злобата толкова, колкото и Любовта;
обичам
крадеца толкова, колкото и онзи, който не краде.
Душата ни не е нито за хамалин, нито за овчар, нито за слуга, който да чисти боклуци. Тя е душа, която с Обич да поддържа Царството Божие. А Царството Божие са синовете ви, които ще дойдат в бъдеще, т. е. Синовете на безсмъртието. Не мислете, че имам желание да ви упреквам.
Аз днес
обичам
злобата толкова, колкото и Любовта;
обичам
крадеца толкова, колкото и онзи, който не краде.
За мен е добър и този, който лъже, и онзи, който не лъже. Що е лъжа? Тя си има свои причини и е лъжа само при дадени условия. Например, ако човек няма какво да вземе от вас, ще ви излъже ли, ще ви ограби ли? Но ако имате пари, скъпоценни камъни или друго, той ще ви излъже.
към беседата >>
Когато срещна някой, който знае да лъже, казвам: “Приятелю,
обичам
те, защото умееш да лъжеш”.
От Него излиза всичката Сила, чрез Него се прояви Словото в света и светът стана човек. Ще кажете: “Ето един анархист”. Да, анархист, който иска чрез Божествената Любов, Обич и Дух да разруши стария свят и да съгради нов. Какъв именно? Във всички ще разруша всяка омраза и всяка лъжа.
Когато срещна някой, който знае да лъже, казвам: “Приятелю,
обичам
те, защото умееш да лъжеш”.
Щом един човек не ми казва Истината, това показва, че не съм толкова истинолюбив. Всеки пратеник трябва да говори Истината, защото Господ не търпи лъжи и ще освободи хората от тях. Господ е написал на знамето си: “Свобода, равенство и братство за всички – от най-малките до най-големите същества”. Днес всички хамбари ще се разтворят, всичко ще се разпредели по равно и на всички ще се дадат условия за развитие. А онзи, който не се покори на Божествения закон, ще бъде пропъден извън пределите на Земята.
към беседата >>
Кажете на брата си: “Аз те
обичам
, братко, ще те крепя с духа си и на моето легло ще си в пълна безопасност – нито косъм няма да падне от главата ти”.
Успали сте се много – вдигнете завесата, отворете прозорците и ще видите, че Слънцето отдавна е изгряло. У някои от вас кепенците са затворени и казвате: “Не е съмнало още”. Докато станете, Слънцето ще залезе, а вие ще продължавате да мислите, че още не е изгряло, ще лежите и така ще пропуснете и новия изгрев. Божественото Слънце вече е изгряло. Дръжте се за Божествените правила, работете разумно и никога няма да паднете.
Кажете на брата си: “Аз те
обичам
, братко, ще те крепя с духа си и на моето легло ще си в пълна безопасност – нито косъм няма да падне от главата ти”.
И така, вчерашните сметки не важат вече, Божественият закон не признава никакви полици, никакви задължения. Вие често питате дали Съглашението ще наложи на България контрибуция. Ако вървите по стария закон, ще ви наложат големи контрибуции, които с десетки и стотици години няма да можете да изплатите. Вървите ли по новия закон, прилагате ли импулса да взимате Царството Божие с Любов, да го държите с Обич и да го крепите с Дух, никаква контрибуция няма да има. Могат да ви кажат: “Но въпреки всичко, ще ви наложим контрибуция”.
към беседата >>
Нищо, ние ви
обичаме
.
И така, вчерашните сметки не важат вече, Божественият закон не признава никакви полици, никакви задължения. Вие често питате дали Съглашението ще наложи на България контрибуция. Ако вървите по стария закон, ще ви наложат големи контрибуции, които с десетки и стотици години няма да можете да изплатите. Вървите ли по новия закон, прилагате ли импулса да взимате Царството Божие с Любов, да го държите с Обич и да го крепите с Дух, никаква контрибуция няма да има. Могат да ви кажат: “Но въпреки всичко, ще ви наложим контрибуция”.
Нищо, ние ви
обичаме
.
Всякога дръжте в ума си този стих и бъдещето ще бъде добро както за вас, така и за целия български народ. Ако българите приемат този стих, ако вярват и вървят по него, това е добре, а ако не го приемат, пак е добре, защото все един или два народа ще го приемат. Такъв е девизът на дверите на Царството Божие. Това е учил едно време Христос, това са учили и всички негови последователи. Затова ги вземаха за анархисти, затова пострадаха.
към беседата >>
54.
Господ му рече
,
НБ
, София, 6.4.1919г.,
Аз не
обичам
много да говоря за това, което съм приготвил.
Отличен е, но за човек, който не е гладен. Гладният няма търпение да се разхожда от стая в стая – той иска да яде. Ако срещна гладен човек, който няма търпение да философства, ще му кажа: Ела при мене да си хапнеш. Ако ме пита, добре ли е сготвено, разбирам, че тоя човек не е гладен. Ще му кажа; Приятелю, опитай първо и после говори.
Аз не
обичам
много да говоря за това, което съм приготвил.
Хареса ли ти се, яж; не ти ли се хареса, ще те поканя друг път, когато приготвя това, което обичаш. Веднъж съм се съгласил да стана готвач, ще готвя това, което се харесва на клиентите ми. Това изисква съвременното общество. И в Божествения път трябва да бъдем реалисти. Преди всичко, от нас се иска да имаме мир в душата си.
към беседата >>
Момъкът, на когото Бог е говорил за любовта, трябва да каже: Аз слушам само Бога, Тая е момата, която
обичам
– никоя друга.
Всички свещеници и учители, всички партии са изпратени от Бога да изпълнят един велик дълг. Ако съзнаят това и се пожертват за благото на своя народ, съдбата на Европа ще бъде друга, а не като сегашната. – Трябва ли да се жертвам? – Ако ти е проговорил Бог, жертвай се; ако не ти е проговорил, не се жертвай. Ако Бог е говорил на момата и на момъка за любовта, нека Го слушат.
Момъкът, на когото Бог е говорил за любовта, трябва да каже: Аз слушам само Бога, Тая е момата, която
обичам
– никоя друга.
По същия начин и ние трябва да кажем: Това учение е Божествено – никое друго. Сега, като говоря за Божественото учение, не мислете, че то изведнъж ще преобрази света. За да се реализира това учение, нужни са хиляди години. Когато дойде шестата раса на земята, тогава хората ще подобрят живота си. Дотогава ще минавате от една епоха в друга, от едни условия в други.
към беседата >>
Аз не
обичам
много да говоря за това, което съм приготвил.
(втори вариант)
Ако някой философ ви разведе из стаите на една богата къща и ви покаже де какво има, вие ще кажете, че той е отличен философ. Отличен е, но за човек, който не е гладен. Гладният няма търпение да се разхожда от стая в стая - той иска да яде. Ако срещна гладен човек, който няма търпение да философства, ще му кажа: „Ела при мене да си хапнеш." Ако ме пита добре ли е сготвено, разбирам, че тоя човек не е гладен. Ще му кажа: „Приятелю, опитай първо и после говори.
Аз не
обичам
много да говоря за това, което съм приготвил.
Хареса ли ти се, яж; не ти ли се хареса, ще те поканя друг път, когато приготвя това, което обичаш. Веднъж съм се съгласил да стана готвач, ще готвя това, което се харесва на клиентите ми." Това изисква съвременното общество. И в Божествения път трябва да бъдем реалисти. Преди всичко от нас се иска да имаме мир в душата си. „И рече му Господ." Питам: вас говори ли ви Господ сега?
към втори вариант >>
Тая е момата, която
обичам
.
(втори вариант)
Ако съзнаят това и се пожертват за благото на своя народ, съдбата на Европа ще бъде друга, а не като сегашната. Трябва ли да се жертвам? Ако ти е проговорил Бог, жертвай се; ако не ти е проговорил, не се жертвай. Ако Бог е говорил на момата и на момъка за любовта, нека Го слушат. Момъкът, на когото Бог е говорил за любовта, трябва да каже: „Аз слушам само Бога.
Тая е момата, която
обичам
.
Никоя друга! " По същия начин и ние трябва да кажем: „Това учение е Божествено. Никое друго! " Сега, като говоря за Божественото учение, не мислете, че то изведнъж ще преобрази света.
към втори вариант >>
55.
Това учение
,
ИБ
,
БС
, София, 17.4.1919г.,
Казвате: „Да се
обичаме
!
Да предположим, че на масата съм ви сложил нарисувани или от гипс направени кокошки и пуйки, но залети с хубав сос. Ще ви ползват ли те? Това учение ли е? Не е учение. И вие, които ме слушате, сте вървели и вървите по този път.
Казвате: „Да се
обичаме
!
” Досега не съм забелязал между вас Любов. От толкова години работя с вас и от вашата любов не съм могъл да направя дори едно въже, за да извадя някого. А Господ казва: „Привлякох ви с нишките на Любовта си.” Това, което наричаме теготене, е много тънка нишка. Цялата Земя се държи на такава една нишка, всяка душа се държи на такава една нишка. Ако тази нишка се скъса, вие ще паднете далеч от Бога.
към беседата >>
56.
Като го видя Петър
,
НБ
, София, 20.4.1919г.,
Понякога то пече и изгаря, защото не го слушаме и не го
обичаме
.
Той си живее пак по стар начин. Махнете старите надписи. Обърнете шишето надолу, да изтече старото съдържание – лъжливите философски учения, лъжливите мисли и желания, и приемете новото учение, което иде отгоре. Старите ви шишета ще се напълнят с ново съдържание – с знание от слънцето. Като обикнете слънцето, то ще ви заговори на такъв сладък език, какъвто никога не сте чували.
Понякога то пече и изгаря, защото не го слушаме и не го
обичаме
.
Сегашните хора са крайно упорити, своенравни и консерватори. Като слушате да ви говоря, някои казват: Отде знаем, че и тук не ни залъгват? Ако искате да проверите истинността на моите думи, турете всичко на опит. Опитът разрешава въпросите. Ще ви дам един пример за упоритостта на българина.
към беседата >>
Няма по-лошо нещо от това, когато, като
обичаме
някого, ние го изнудваме и с това той дохожда до положение да изгуби вяра в света.
(втори вариант)
Например гой ще може да познае дали сте честен, справедлив, дали сте философ и т.н. Ще кажете: „Опасни са тези хора, които, като пипат по човешките глави, познават какъв е човекът." Ами онези хора, които пипат в човешките умове, сърца и кесии, не са ли по-опасни? Опасен човек е този, който бръсне без вода и скубе космите. Опасен е и онзи човек, който изнудва другите хора по всички правила на християнството. Има ли нещо по-отвратително, когато в името на любовта вършим най-големите престъпления?
Няма по-лошо нещо от това, когато, като
обичаме
някого, ние го изнудваме и с това той дохожда до положение да изгуби вяра в света.
Христос казва: „Петре, ти трябва да възприемеш Йоана в света, тоест да приемеш новото учение." Новото учение е учението на любовта. Ще попитате: „Как се възприема любовта? " Как се възприема топлината? Излез на топло и изложи гърба си. Как се възприема светлината?
към втори вариант >>
57.
Гредата
,
НБ
, , 18.5.1919г.,
Ако
обичаме
братята и сестрите си, ние може да разполагаме с това, което те имат.
Раждането е закон на изваждане. С този закон Господ учи жените на изваждане и ги пита: „Искате ли друг път да имате собственост? “ Като ме слушате, ще си кажете: „Ето един човек, който нарушава закона на собствеността, учение, което е съществувало от 8,000 години“. Не, този закон е насаден отпосле, а в природата той няма никаква основа. Земята е наша, и ние можем да разполагаме с нея.
Ако
обичаме
братята и сестрите си, ние може да разполагаме с това, което те имат.
Ако не ги обичаме, явява се законът за частната собственост. Частната собственост е дошла, когато Любовта е престанала да действа. Във време на раздори жената казва: „Ще се разведа с него, но ще го накарам да ми плаща“. Хора, които не изискват от живота нищо особено, може да живеят с тази идея за частна собственост; но тези, които искат да разрешат тайните на природата, да проучат своето съществуване и смисъла на живота, за тях частната собственост е голяма спънка, голямо зло. Трябва да престанете да се осигурявате, а да работите.
към беседата >>
Ако не ги
обичаме
, явява се законът за частната собственост.
С този закон Господ учи жените на изваждане и ги пита: „Искате ли друг път да имате собственост? “ Като ме слушате, ще си кажете: „Ето един човек, който нарушава закона на собствеността, учение, което е съществувало от 8,000 години“. Не, този закон е насаден отпосле, а в природата той няма никаква основа. Земята е наша, и ние можем да разполагаме с нея. Ако обичаме братята и сестрите си, ние може да разполагаме с това, което те имат.
Ако не ги
обичаме
, явява се законът за частната собственост.
Частната собственост е дошла, когато Любовта е престанала да действа. Във време на раздори жената казва: „Ще се разведа с него, но ще го накарам да ми плаща“. Хора, които не изискват от живота нищо особено, може да живеят с тази идея за частна собственост; но тези, които искат да разрешат тайните на природата, да проучат своето съществуване и смисъла на живота, за тях частната собственост е голяма спънка, голямо зло. Трябва да престанете да се осигурявате, а да работите. Човек може да си създаде някаква работа, която да го задоволява.
към беседата >>
58.
Учител и Господ
,
НБ
, София, 15.6.1919г.,
Жената ще каже в този случай: „Аз не
обичам
да се подчинявам“.
Като не знаете това, вие взимате няколко дози или хапчета от някакво лекарство, за да се възбуди стомахът и да престане болката. Същото нещо става и в семейния живот. Като се съберат мъж и жена да живеят заедно, единият от тях трябва да бъде Учител, а другият ученик. Но вие ще започнете да се борите за първенство. Ако мъжът ви има тези вибрации, които могат да подигнат вашия ум, дайте нему мястото на учител.
Жената ще каже в този случай: „Аз не
обичам
да се подчинявам“.
Знаете ли какво значи думата „подчинение“? – Да се подчиняваш, значи да възприемеш енергията, да я обработваш. То е култура. Това значи да изработваш известен предмет. Един цигулар или художник приготовлява с часове своята композиция или картина, за да обработи в себе си този предмет.
към беседата >>
“ – Щом съм те поканил на трапезата и те нахраня, то значи, че те
обичам
.
Когато кажат за някой човек, че е привлекателен, то значи, че той има отрицателна енергия в себе си – това е магнетизмът. Такъв човек има да дава и да взима нещо от хората. Човек не трябва да бъде само любезен към хората, но всяка негова дума трябва да бъде пълна със съдържание. Никога не казвайте празни думи. Някои питат: „Защо не ни покажеш, че ни обичаш?
“ – Щом съм те поканил на трапезата и те нахраня, то значи, че те
обичам
.
Ако ти кажа много думи, а не те нахраня, обичам ли те тогава? Ако те поканя с бира, бонбончета или пасти, това не е любов. Ние трябва да живеем само с хляб, с житни зърна и всякакви плодове. И Христос казва: „Вие ме наричате Учител и Господ и добре казвате, защото съм“. Когато този Учител дойде, във вашия дом ще има хармония, музика, поезия, всички ще бъдат на своите места; няма да има раздори между мъжа и жената, между слуги и господари, между дъщери и синове, между учители и ученици.
към беседата >>
Ако ти кажа много думи, а не те нахраня,
обичам
ли те тогава?
Такъв човек има да дава и да взима нещо от хората. Човек не трябва да бъде само любезен към хората, но всяка негова дума трябва да бъде пълна със съдържание. Никога не казвайте празни думи. Някои питат: „Защо не ни покажеш, че ни обичаш? “ – Щом съм те поканил на трапезата и те нахраня, то значи, че те обичам.
Ако ти кажа много думи, а не те нахраня,
обичам
ли те тогава?
Ако те поканя с бира, бонбончета или пасти, това не е любов. Ние трябва да живеем само с хляб, с житни зърна и всякакви плодове. И Христос казва: „Вие ме наричате Учител и Господ и добре казвате, защото съм“. Когато този Учител дойде, във вашия дом ще има хармония, музика, поезия, всички ще бъдат на своите места; няма да има раздори между мъжа и жената, между слуги и господари, между дъщери и синове, между учители и ученици. Сега Го няма Христос в света.
към беседата >>
59.
Призваха Исуса
,
НБ
, София, 19.6.1919г.,
Подир малко дойде другият ми пръст, но вие започвате да се сърдите и казвате: „Какво право имаш да се разговаряш с първия ми пръст, когото аз
обичам
?
Когато се очистите така, вие ще можете да разберете от кого ви е изпратена дадена мисъл, от кого ви е изпратено дадено желание. А днес ние чувстваме една мисъл, без да разбираме вътрешния й смисъл. Като ви кажа например, че трябва да се обичате, вие разбирате вече по особен начин Любовта. Да любите вие разбирате да имате една приятелка, тя да принадлежи само на вас и в деня, когато тя се сближи с други някои, вие разваляте приятелството. Представете си, че сте запознати с моя пръст и разговаряте с него, казвате му, че го обичате.
Подир малко дойде другият ми пръст, но вие започвате да се сърдите и казвате: „Какво право имаш да се разговаряш с първия ми пръст, когото аз
обичам
?
” Но това зависи от мен, а не от пръста. Тези дни дохожда при мен една госпожа, която ме наведе на една хубава мисъл и която ми показа колко правилно схваща Христовото учение. Разказа ми, че мъжът й вече не я обичал и я напуснал. Тя страдала много от това, постоянно плачела, но една вечер й се присънва един много жив сън. Сънува, че дохождат при нея някакви хора и й казват: „Жено, няма защо да плачеш, трябва да знаеш, че сърцето на мъжа ти не е твое, поради което нямаш право да искаш да го обръщаш.
към беседата >>
Ученикът в такива случаи апелира към любовта: „Господин учителю, ние нали се
обичаме
!
Тези неща в света са привидни, те са едно фокусничество. Някой път бащата се показва по-сериозен, отколкото е в действителност. Не трябва да става по-сериозен, но да каже: „Синко, това, което вършиш, не е добро за теб, то те води към погибел, защото не изпълняваш Божията Воля! ” Не казвайте, че еди-кой си е лош, защото такива били родителите му, прадедите му и т.н. Учителят може да те обича, но когато правиш погрешки, той ще ти направи забележка.
Ученикът в такива случаи апелира към любовта: „Господин учителю, ние нали се
обичаме
!
” Да, обичаме се, но си направил грешки на няколко места и трябва да ги поправиш. В правилното решение на тази задача почива животът на мнозина, а неправилното й решение компрометира и мен. Преди два дни говорих нещо върху късането на цветята и казах, че всяко откъсване на десет цветчета води след себе си смъртта на някой човек. Ако кажете някому десет лоши думи, къщата на някого ще изгори. Ако посеете някъде десет цветя, някой добър човек ще дойде на Земята.
към беседата >>
” Да,
обичаме
се, но си направил грешки на няколко места и трябва да ги поправиш.
Някой път бащата се показва по-сериозен, отколкото е в действителност. Не трябва да става по-сериозен, но да каже: „Синко, това, което вършиш, не е добро за теб, то те води към погибел, защото не изпълняваш Божията Воля! ” Не казвайте, че еди-кой си е лош, защото такива били родителите му, прадедите му и т.н. Учителят може да те обича, но когато правиш погрешки, той ще ти направи забележка. Ученикът в такива случаи апелира към любовта: „Господин учителю, ние нали се обичаме!
” Да,
обичаме
се, но си направил грешки на няколко места и трябва да ги поправиш.
В правилното решение на тази задача почива животът на мнозина, а неправилното й решение компрометира и мен. Преди два дни говорих нещо върху късането на цветята и казах, че всяко откъсване на десет цветчета води след себе си смъртта на някой човек. Ако кажете някому десет лоши думи, къщата на някого ще изгори. Ако посеете някъде десет цветя, някой добър човек ще дойде на Земята. Правете наблюдения от този характер, за да видите, че това не са само приказки.
към беседата >>
60.
Обяснение върху обстановката на залата за събрания
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1919г.,
Не можем да изпълним волята Божия, ако не Го
обичаме
, ако не Го любим.
Само по този начин може да се развиете и подигнете. За да бъде човек силен в света, трябва първо да започне с любовта. Добродтелта представя самия човек, минал през любовта. Чрез мъдростта човек е научил Божиите изявления към него. Сега, ще ви дам мотото: в изпълнение волята на Бога чрез любовта е силата на човешката душа, защото Бог е любов.
Не можем да изпълним волята Божия, ако не Го
обичаме
, ако не Го любим.
Волята Божия е да бъдем всички добродетелни. Да бъдем добродетелни — това с отношения на хората едни към други. Трябва да сме добродетелни не само към своите ближни, но и към всички създания — под „ближни" разбирам и всички млекопитаещи, които ни обслужват, и дори малките животинки, те са също наши близки в широк смисъл на думата. Първото правило, за да придобием любовта, е непременно да имаме смирение. Любовта е качество, което познават само смирените, слабите; тя е техен дар.
към беседата >>
Не можемъ да изпълнимъ волята Божия, ако не Го
обичаме
, ако не Го любимъ.
(втори вариант)
Само по този начинъ може да се развиете и подигнете. За да бѫде човѣкъ силенъ въ свѣта, трѣбва първо да започне съ любовьта. Добродѣтельта прѣдставя самия човѣкъ, миналъ прѣзъ любовьта. Чрѣзъ мѫдростьта човѣкъ е научилъ Божиитѣ изявления къмъ него. Сега, ще ви дамъ мотото: въ изпълнение волята на Бога чрѣзъ любовьта е силата на човѣшката душа, защото Богъ е любовь.
Не можемъ да изпълнимъ волята Божия, ако не Го
обичаме
, ако не Го любимъ.
Волята Божия е да бѫдемъ всички добродѣтелни. Да бѫдемъ добродѣтелни — това сѫ отноше- ния на хората едни къмъ други. Трѣбва да сме добродѣтелни не само къмъ своите ближни, но и къмъ всички създания — подъ „ближни“ разбирамъ и всички млѣкопитающи, които ни обслужватъ, и дори малкитѣ животинки, тѣ сѫ сѫщо наши близки въ широкъ смисълъ на думата. Първото правило, за да придобиемъ любовьта, е непрѣмѣнно да имаме смирение. Любовьта е качество, което познаватъ само смиренитѣ, слабитѣ; тя е тѣхенъ даръ.
към втори вариант >>
61.
Правият път
,
СБ
, В.Търново, 20.8.1919г.,
Като се оплете някоя мушичка в паяжината му, паякът я хваща, прегръща я и й казва: „Аз те много
обичам
“, започва да изсмуква сока й и после й казва: „Сбогом.
Ума можем да уподобим на какво да е сечиво, потребно за работа. Онези, които не са сформирали своя ум, трябва да го сформират, сиреч те трябва да създадат всичко необходимо за него и оттам да слязат в сърцето си. Бъдещата култура ще бъде култура на сърцето или, както аз я наричам, култура на обичта. Сегашната обич прилича на обичта на паяка. А знаете ли каква е културата на обичта на паяка?
Като се оплете някоя мушичка в паяжината му, паякът я хваща, прегръща я и й казва: „Аз те много
обичам
“, започва да изсмуква сока й и после й казва: „Сбогом.
Дадох ти много добър урок, да ме помниш.“ Паяци се срещат навсякъде: в обществения, в политическия, в културния и в духовния живот. Но онова, което ограничава, което разваля стремежите на човешката душа, не е обич, но е нещо противобожествено. Всички желания у нас, които разрушават Божественото, трябва да ги отмахнем, защото те собствено не са наши, а остатъци от една много стара култура, за която аз сега няма да говоря. Колкото по-рано се освободим от тях, толкова по-добре ще бъде за нас, защото ще придобием онова вътрешно състояние, което дава мир, спокойствие и подем на сърцето. В този смисъл вие ще трябва да изучавате Писанието – Библията, през цялата година и да се спирате най-много върху онези стихове, които говорят за висшата обич.
към беседата >>
Обичаме
ли някого, трябва да му дадем свобода да се изкаже, да го изслушаме.
Защото, като ги избавя, аз няма да ги пусна току-така да си вървят, а ще острижа вълната им и ще изям месото им. Е, това култура ли е? Така че, от една страна, ние може да освободим един човек, да променим състоянието му от едно в друго, но, от друга страна, може и да го поробим. Тъй постъпват съвременните хора: изваждат човека от кладенеца, направят му уж добро, а след това го поставят в положение да се чувства роб. Главното нещо е, като освободим някого, да го поставим в положение да се чувства действително свободен.
Обичаме
ли някого, трябва да му дадем свобода да се изкаже, да го изслушаме.
Трябва да сме внимателни и да не изнудваме оногова, когото обичаме. Към всички трябва да сме внимателни. Искам да имате помежду си взаимно уважение, обич, и то не само между вас, но и когато сте между другите хора. В тази Школа дойде един господин, който беше много набожен, смирен, готов на всички жертви. Първата година той носеше вода и всичко вършеше, и другите казаха: „Какъв добър пример дава!
към беседата >>
Трябва да сме внимателни и да не изнудваме оногова, когото
обичаме
.
Е, това култура ли е? Така че, от една страна, ние може да освободим един човек, да променим състоянието му от едно в друго, но, от друга страна, може и да го поробим. Тъй постъпват съвременните хора: изваждат човека от кладенеца, направят му уж добро, а след това го поставят в положение да се чувства роб. Главното нещо е, като освободим някого, да го поставим в положение да се чувства действително свободен. Обичаме ли някого, трябва да му дадем свобода да се изкаже, да го изслушаме.
Трябва да сме внимателни и да не изнудваме оногова, когото
обичаме
.
Към всички трябва да сме внимателни. Искам да имате помежду си взаимно уважение, обич, и то не само между вас, но и когато сте между другите хора. В тази Школа дойде един господин, който беше много набожен, смирен, готов на всички жертви. Първата година той носеше вода и всичко вършеше, и другите казаха: „Какъв добър пример дава! “ Останалите ученици, които бяха постъпили по-отдавна в училището, се държаха като аристократи.
към беседата >>
62.
Аз съм онзи човек
,
НБ
, София, 28.9.1919г.,
Човекът ще възрази: Ние
обичаме
кокошките и, като ги колим и ядем, чест им правим.
Също така ще хване един гълъб, ще го заколи и сготви. После всички ще се наредят около кокошката, ще ядат и ще се веселят. Какво мнение има кокошата раса за нас? За тях ние сме богове. Кокошките казват: Много жестоки са нашите богове.
Човекът ще възрази: Ние
обичаме
кокошките и, като ги колим и ядем, чест им правим.
Ние ги приемаме в себе си и с това помагаме за тяхното развитие. Той казва: Такъв е Божият Промисъл. Кое всъщност е Божи Промисъл, това не се знае. Схващането на сегашните хора за Божия промисъл е 50% лъжливо, 25% вероятно и 25% вярно. “Видях скръб от жезъла на Неговата ярост.” Може ли да дойде лекар да чисти цирея ви и да не ви причини скръб?
към беседата >>
Аз
обичам
хора с весели и засмени лица, които са минали през училището на мъдростта.
Тя не търпи никакво недоволство, никакво навъсване на лицето. Мъжът влиза вкъщи и вижда, че жена му е малко неразположена. Той се намръщва, не обича да гледа болна жена. И жената е недоволна от болния си мъж. Любовта казва и на двамата: Който е недоволен, да излезе вън.
Аз
обичам
хора с весели и засмени лица, които са минали през училището на мъдростта.
Повечето хора страдат по причина на своята глупост. Те искат да внесат в света ред и порядък, противоположен на Божествения. Те трябва да знаят, че човешките закони не са Божествени. Не мислете, че Бог ще остави своите глупави деца да управляват света вън от Неговите закони. Не прилагат ли законите Му, Той ще вземе една тояга и ще каже: Хайде вън!
към беседата >>
Не съм проповедник, но
обичам
да проповядвам.
Те трябва да вдигнат високо знамето и да кажат: Отсега нататък ние имаме нов лозунг. Ние сме носители на любовта и на мъдростта. Ние презираме всички престъпления, всички реклами, написани на дрехите ни. Събличаме вече старите си дрехи и обличаме нови. Тогава, като ме срещнете, няма да ме питате, проповедник ли съм.
Не съм проповедник, но
обичам
да проповядвам.
Когато хората са весели, аз съм скърбен; когато те са скръбни, аз им пея. Майката пее, когато детето е скръбно. Днес невидимият свят пее на сегашното културно човечество и казва: Бъдете смели и решителни във вашите подвизи. Турете малодушието настрана. Според барометъра, днес времето трябваше да бъде лошо, но като ви говорих, времето подчерта моите думи и каза: Така трябва да бъде.
към беседата >>
Кокошките казват: „Много жестоки са нашите богове." Човекът ще възрази: „Ние
обичаме
кокошките и като го колим и ядем, чест им правим.
(втори вариант)
Съвременният културен човек ще хване една кокошка, ще я заколи и ще я тури на огъня да се готви. Също така ще хване един гълъб, ще го заколи и сготви. После всички ще се наредят около кокошката, ще ядат и ще се веселят. Какво мнение има кокошата раса за нас? За тях ние сме богове.
Кокошките казват: „Много жестоки са нашите богове." Човекът ще възрази: „Ние
обичаме
кокошките и като го колим и ядем, чест им правим.
Ние ги приемаме в себе си и с това помагаме за тяхното развитие." Той казва: „Такъв е Божият промисъл." Кое всъщност е Божи промисъл, това не се знае. Схващането на сегашните хора за Божия промисъл е петдесет процента лъжливо, двайсет и пет процента вероятно и двайсет и пет процента вярно. „Видях скръб от жезъла на Неговата ярост." Може ли да дойде лекар да чисти цирея ви и да не ви причини скръб? Докато се изчисти циреят ви, лекарят ще бъде яростен. Той ще вземе ножа и ще ви причини голяма болка.
към втори вариант >>
Аз
обичам
хора с весели и засмени лица, които са минали през училището на мъдростта."
(втори вариант)
Тя не търпи никакво недоволство, никакво навъсване на лицето. Мъжът влиза вкъщи и вижда, че жена му е малко неразположена. Той се намръщва, не обича да гледа болна жена. И жената е недоволна от болния си мъж. Любовта казва и на двамата: „Който е недоволен, да излезе вън.
Аз
обичам
хора с весели и засмени лица, които са минали през училището на мъдростта."
Повечето хора страдат по причина на своята глупост. Те искат да внесат в света ред и порядък, противоположен на Божествения. Те трябва да знаят, че човешките закони не са Божествени. Не мислете, че Бог ще остави Своите глупави деца да управляват света вън от Неговите закони. Не прилагат ли законите Му, Той ще вземе една тояга и ще каже: „Хайде вън!
към втори вариант >>
Не съм проповедник, но
обичам
да проповядвам.
(втори вариант)
Седем пъти ще ги прекарам през огън, но ще станат истински човеци, носители на новата култура. Те трябва да вдигнат високо знамето и да кажат: „Отсега нататък ние имаме нов лозунг. Ние сме носители на любовта и на мъдростта. Ние презираме всички престъпления, всички реклами, написани на дрехите ни. Събличаме вече старите си дрехи и обличаме нови." Тогава, като ме срещнете, няма да ме питате проповедник ли съм.
Не съм проповедник, но
обичам
да проповядвам.
Когато хората са весели, аз съм скръбен; когато те са скръбни, аз им пея. Майката пее, когато детето е скръбно. Днес невидимият свят пее на сегашното културно човечество и казва: „Бъдете смели и решителни във вашите подвизи. Турете малодушието настрана." Според барометъра днес времето трябваше да бъде лошо, но като ви говорих, времето подчерта моите думи и каза: „Така трябва да бъде." Оправи се времето.
към втори вариант >>
63.
Ще живее
,
НБ
, София, 7.12.1919г.,
Когато дойде Христос на земята и каза, че трябва да се
обичаме
, с това Той ни показа пътя, как да се освободим от своята карма и ни заведе в пътя на благодатта, която източните народи наричат дихарма.
(втори вариант)
Онзи чук, който с хиляди години е чукал камъните, няма ли след време да се унищожи? Лошите хора сами се самоунищожават, като измъчват добрите хора в света. Че това е един факт, посетете [гробищата]. Нека ми покажат един човек, който е чукал камъни и да не е отишъл на Орландовци. Такъв ще бъде краят на всички.
Когато дойде Христос на земята и каза, че трябва да се
обичаме
, с това Той ни показа пътя, как да се освободим от своята карма и ни заведе в пътя на благодатта, която източните народи наричат дихарма.
Дихармата е велик закон, при който човек живее при най- благоприятни условия, в хармония, дето няма смърт, няма нещастия. В кармата има смърт. В дихармата ще живееш в мъдрост, любов, правда и истина. Българите наричат този закон дарба. Като започнеш да обичаш, ето една дарба.
към втори вариант >>
64.
Работи на лозето ми
,
НБ
, София, 14.12.1919г.,
Някой иска да ме подкупи и ми дава десет лева, но аз отказвам и му казвам: „Аз
обичам
парите, но за толкоз не се продавам." Предлагат ми десет хиляди лева, не се съгласявам; после - двайсет хиляди лева, пак не се съгласявам; петдесет хиляди лева - също отказвам.
(втори вариант)
В старини, когато нашето зрение постепенно започва да отслабва, когато нашият слух постепенно затъпява, когато обонянието изгубва своята възприемчивост, какво сме спечелили от живота? Ние ще кажем: „Това е в реда на нещата - един стар човек да изгуби и слуха си, и зрението си, и обонянието си. Не е вярно това твърдение, то е лъжливо. После ние казваме, че дошли еди-какви си обстоятелства, които били такива и такива и затова той не могъл да издържи. Това е лъжливо твърдение.
Някой иска да ме подкупи и ми дава десет лева, но аз отказвам и му казвам: „Аз
обичам
парите, но за толкоз не се продавам." Предлагат ми десет хиляди лева, не се съгласявам; после - двайсет хиляди лева, пак не се съгласявам; петдесет хиляди лева - също отказвам.
Но когато ми предложат сто хиляди лева, продавам се вече. Хората ме оправдават и казват: „Не може да се удържи човекът на такава голяма сила." Тези пари упражниха ли върху мене някакво влияние? Не. Не трябва да се оправдаваме с тяхната сила, това е лъжливо учение. Ние всички се лъжем от тези лъжливи убеждения. Отидеш в някоя църква и ти обещават: „Остани при нас, тук ще се спасиш." Това е една квадратна лъжа.
към втори вариант >>
65.
Денят на доброто
,
НБ
, София, 21.12.1919г.,
Аз ще те любя, ще те
обичам
“.
има събота на буквата. Казано е в Писанието: „Буквата умъртвява, а Духът оживотворява“. Под думата „буква“ всякога се разбира ограничение. Например, когато някой момък се жени, той казва на момата: „Аз ще те оставя да празнуваш съботата, т.е. в дома ми ще бъдеш свободна.
Аз ще те любя, ще те
обичам
“.
Но щом се ожени, той тури другата събота и казва: „Това не е като у вас“. Започва тя да работи в кухнята и оттам никъде другаде не може да излезе, не ѝ се позволява никаква събота. Съвременните религиозни разбирания внасят същите идеи в човешките умове, с които се ограничават, и сега спорят дали съботата да празнуват или неделята. Не спорят дали трябва да се обичат, а – дали да празнуват съботата или неделята. Турците празнуват петъка, а българите имат три дена: вторник, петък и неделя, а понякога празнуват и половината от съботата.
към беседата >>
За да
обичаме
плодните дървета, ние се ръководим от качеството на техните плодове.
Не може да има добро в човешкия живот, ако няма плод. Следователно добродетелта не е нещо отвлечено, а реално, то е есенцията на човешкия живот. Смисълът на човешкия живот е добро. Правдата, Истината, Мъдростта, Любовта са силите, които работят за доброто, за да се реализира то в човешкия живот. Както плодовете определят качествата на дървото, така и доброто определя качеството на човека.
За да
обичаме
плодните дървета, ние се ръководим от качеството на техните плодове.
Онази ябълка, която дава най-доброкачествени плодове, се ползва от нашите най-големи грижи, най-голямо внимание и обич. Защо? – Защото плодовете ѝ са хубави и вкусни. Ако тази ябълка престане да дава плодове, няма смисъл да я отглеждаме. В духовния свят човекът е дърво. Както плодните дървета са необходими за човешкия живот, така и човешките добродетели са необходими за ангелите, защото чрез тях те се хранят.
към беседата >>
66.
Излязоха и завтекоха се
,
НБ
, София, 8.1.1920г.,
Казвате: Трябва да
обичаме
само един човек.
Сега хората се събират и говорят за любов и за обич. Да се говори, без да се прилага, това са празни приказки. Вземи цигулката и лъка и започни да го движиш нагоре – надолу. Като държиш добре лъка, сам да изпитваш удоволствие. Човешката душа трябва да се раздвижи.
Казвате: Трябва да
обичаме
само един човек.
Важно е, кой е тоя един. Трябва да обичаме само Един. Един Бог, Един в всички хора. – Как ще обичам тоя, на когото лицето с тъмно, грозно? – Лицето на тоя човек е тъмно, но лицето на Оня, Който живее в Него, е светло.
към беседата >>
Трябва да
обичаме
само Един.
Вземи цигулката и лъка и започни да го движиш нагоре – надолу. Като държиш добре лъка, сам да изпитваш удоволствие. Човешката душа трябва да се раздвижи. Казвате: Трябва да обичаме само един човек. Важно е, кой е тоя един.
Трябва да
обичаме
само Един.
Един Бог, Един в всички хора. – Как ще обичам тоя, на когото лицето с тъмно, грозно? – Лицето на тоя човек е тъмно, но лицето на Оня, Който живее в Него, е светло. Тури ръката си върху главата на някое животно, да видиш, какво ще изпиташ. Турям ръката си върху някой вол, той ме погледне мило и казва: Неразбрани са хората, жестоки са, не разбират още Божиите закони.
към беседата >>
– Как ще
обичам
тоя, на когото лицето с тъмно, грозно?
Човешката душа трябва да се раздвижи. Казвате: Трябва да обичаме само един човек. Важно е, кой е тоя един. Трябва да обичаме само Един. Един Бог, Един в всички хора.
– Как ще
обичам
тоя, на когото лицето с тъмно, грозно?
– Лицето на тоя човек е тъмно, но лицето на Оня, Който живее в Него, е светло. Тури ръката си върху главата на някое животно, да видиш, какво ще изпиташ. Турям ръката си върху някой вол, той ме погледне мило и казва: Неразбрани са хората, жестоки са, не разбират още Божиите закони. Волът, който геройски носи съдбата си, в известно отношение е по-високо от ония хора, които живеят в богати къщи и пак се оплакват. Когато влезете в положението на вола, тогава ще разберете смисъла на живота.
към беседата >>
Казвате: „Трябва да
обичаме
само един човек." Важно е кой е тоя един.
(втори вариант)
Сега хората се събират и говорят за любов и за обич. Да се говори, без да се прилага, това са празни приказки. Вземи цигулката и лъка и започни да го движиш нагоре-надолу. Като държиш добре лъка, сам да изпитваш удоволствие. Човешката душа трябва да се раздвижи.
Казвате: „Трябва да
обичаме
само един човек." Важно е кой е тоя един.
Трябва да обичаме само Един. Един Бог, Един във всички хора. „Как ще обичам тоя, на когото лицето е тъмно, грозно? " Лицето на тоя човек е тъмно, но лицето на Оня, Който живее в него, е светло. Тури ръката си върху главата на някое животно, да видиш какво ще изпиташ.
към втори вариант >>
Трябва да
обичаме
само Един.
(втори вариант)
Да се говори, без да се прилага, това са празни приказки. Вземи цигулката и лъка и започни да го движиш нагоре-надолу. Като държиш добре лъка, сам да изпитваш удоволствие. Човешката душа трябва да се раздвижи. Казвате: „Трябва да обичаме само един човек." Важно е кой е тоя един.
Трябва да
обичаме
само Един.
Един Бог, Един във всички хора. „Как ще обичам тоя, на когото лицето е тъмно, грозно? " Лицето на тоя човек е тъмно, но лицето на Оня, Който живее в него, е светло. Тури ръката си върху главата на някое животно, да видиш какво ще изпиташ. Турям ръката си върху някой вол.
към втори вариант >>
„Как ще
обичам
тоя, на когото лицето е тъмно, грозно?
(втори вариант)
Като държиш добре лъка, сам да изпитваш удоволствие. Човешката душа трябва да се раздвижи. Казвате: „Трябва да обичаме само един човек." Важно е кой е тоя един. Трябва да обичаме само Един. Един Бог, Един във всички хора.
„Как ще
обичам
тоя, на когото лицето е тъмно, грозно?
" Лицето на тоя човек е тъмно, но лицето на Оня, Който живее в него, е светло. Тури ръката си върху главата на някое животно, да видиш какво ще изпиташ. Турям ръката си върху някой вол. Той ме погледне мило и казва: „Неразбрани са хората. Жестоки са.
към втори вариант >>
67.
Надеждата
,
ИБ
, Русе, 16.1.1920г.,
Качество на Любовта е, че сме готови да се жертвуваме за оня, когото
обичаме
.
— Защото надеждата у него е слабо развита, няма това чувство, принципът слабо действува у него. За такъв човек казвам: У него няма надежда. Едно от качествата на надеждата е, че когато е силно развита у човека, тя произвежда радост. И Писанието казва: “В надеждата бивайте радостни.” Качество на вярата е, че тя произвежда упованието. Когато вярваме в някого, ние имаме упование в него.
Качество на Любовта е, че сме готови да се жертвуваме за оня, когото
обичаме
.
Не смесвайте любовта, вярата и надеждата. Някои мислят, че между тях няма разлика, че те са едни и същи неща. Щом се обезсърчиш в живота, надеждата е слаба в тебе; щом се съмняваш, вярата е слаба; щом не можеш да обичаш, любовта е слаба. Когато някой човек каже, че не може да обича, това показва, че принципът на любовта е слабо застъпен в него. Ще бъде смешно, когато някой парализиран човек каже: Аз не мога да ходя.
към беседата >>
Качество на любовта е, че сме готови да се жертвуваме за оня, когото
обичаме
.
(втори вариант)
За такъв човек казвам: У него няма надежда. Едно от качествата на надеждата е, че, когато е силно развита у човека, тя произвежда радост. И Писанието казва: "В надеждата бивайте радостни."! Качество на вярата е, че тя произвежда упование. Когато вярваме в някого, ние имаме упование в нега.
Качество на любовта е, че сме готови да се жертвуваме за оня, когото
обичаме
.
Не смесвайте любовта, вярата и надеждата. Някой мислят, че между тях няма разлика, че те са едни и същи неща. Щом се обезсърдчиш в живота, надеждата е слаба в тебе; щом се съмняваш, вярата е слаба; щом не можеш да обичаш, любовта е слаба. Когато някой човек каже, че не може да обича, това показва, че принципът на любовта е слабо застъпен в него. Ще бъде смешно, когато някой парализиран човек каже: "Аз не мога да ходя." - Разбира се, че не може да ходи, защото неговата вяра е парализирана, той не може да разполага с нервите си.
към втори вариант >>
68.
Земният и небесният
,
НБ
, София, 1.2.1920г.,
– Как да
обичам
?
– Тогава не слушаш Господа. Любовта се определя от послушанието. Когато слушаш някого, ти го обичаш. Като слуша дълго време учителя си, ученикът започва да го обича и да вярва на всичко, което той говори. След това той е готов да слуша и изпълнява заповедите му.
– Как да
обичам
?
– Вложи в душата си желанието да обичаш и повече не мисли. Това желание ще работи в тебе и ще даде своя плод. Дай ход на твоето желание, оправи пътя му и не се безпокой. Какво трябва да направиш с вадичката, която минава през твоята градина? Казваш: Не ме интересува тая вадичка, зает съм с обществена работа.
към беседата >>
Някои питат: „Как да
обичаме
?
(втори вариант)
Следователно ние разбираме земния живот по чувстване, а небесния - чрез своя ум. Затова, когато дойдем до небето, ние трябва да сме се научили да мислим. Когато някой човек ми каже, че не може да търпи някого, това аз го превеждам така и му възразявам: „Приятелю, ти не можеш да го търпиш, защото имаш малко вяра, тоест вярата ти е слаба." „Е, аз мисля, че имам вяра." „Да, но търпението ти е малко." „И търпение имам." „Тогава малко любов имаш." „Аз мисля, че имам любов." „Е, тогава не слушаш Господа." Любовта иде от слушането. Ти, когато слушаш някого, започваш да го обичаш. Един ученик като ходи на училище, като слуша дълго време учителя си, започва да го обича, а като го обикне, започва да му вярва на всичко, което той говори и след това се заражда слушането.
Някои питат: „Как да
обичаме
?
" Вложете в ума си желанието да обикнете някого и оставете тази мисъл да си работи. За да бъда по-ясен, ще си послужа с един пример. Представете си, че през вашата градина тече една вадичка, но вие сте тъй улисани в обществени работи, че не обръщате никакво внимание на тази вадичка, на тази рекичка. След време забелязваш, че дърветата и цветята в твоята градина са изсъхнали. Защо? Защото не си обърнал внимание на тази рекичка и не си я отбил да ги полива.
към втори вариант >>
Нали сте имали случаи някой път да ви каже някой: „
Обичам
ви" - и да ви светне.
(втори вариант)
При сегашното морализиране, което говори, че трябва да страдаме - страдаме от незнание, а Синът Человечески ще дойде да научи хората да знаят защо страдат. Христос казва: „Ако приемете Моето учение и се измените от вода и Дух, ще влезете в Царството Божие." Аз мога да преведа тези думи „вода" и „Дух" със съвременен научен термин, водата - с магнетизма, а Духа - с електричеството. Христос казва: „Ако вашият ум се възроди от електричество и вашата симпатична нервна система - от магнетизъм, само тогава вие ще бъдете в Божественото Царство." Ако този магнетизъм послужи за обработване на вашите чувства и мисли, вие сте разбрали великия Божествен закон и тези велики мисли и чувства ще са носители на вярата и на любовта, и на по-високи проявления на този Божествен живот. И тъй, сега като се върнете, запазете тия думи: търпението изисква вяра, вярата - любов, любовта - послушанието, а послушанието носи знание, а знанието е необходимо. Мислете през седмицата, разсъждавайте, турете всички тия думи в разни комбинации и нови струи ще дойдат в душата ви.
Нали сте имали случаи някой път да ви каже някой: „
Обичам
ви" - и да ви светне.
Майката казва на дъщеря си: „Обичам те", и тя веднага се развеселява. Господарят като каже на някой слуга, че го обича, веднага той стане весел и радостен. Но когато този господар се мръщи, духът на този слуга отпада. Когато учителят обича учениците си, те всички са добри. Искам всички да се отнасяте с любов един към друг.
към втори вариант >>
Майката казва на дъщеря си: „
Обичам
те", и тя веднага се развеселява.
(втори вариант)
Христос казва: „Ако приемете Моето учение и се измените от вода и Дух, ще влезете в Царството Божие." Аз мога да преведа тези думи „вода" и „Дух" със съвременен научен термин, водата - с магнетизма, а Духа - с електричеството. Христос казва: „Ако вашият ум се възроди от електричество и вашата симпатична нервна система - от магнетизъм, само тогава вие ще бъдете в Божественото Царство." Ако този магнетизъм послужи за обработване на вашите чувства и мисли, вие сте разбрали великия Божествен закон и тези велики мисли и чувства ще са носители на вярата и на любовта, и на по-високи проявления на този Божествен живот. И тъй, сега като се върнете, запазете тия думи: търпението изисква вяра, вярата - любов, любовта - послушанието, а послушанието носи знание, а знанието е необходимо. Мислете през седмицата, разсъждавайте, турете всички тия думи в разни комбинации и нови струи ще дойдат в душата ви. Нали сте имали случаи някой път да ви каже някой: „Обичам ви" - и да ви светне.
Майката казва на дъщеря си: „
Обичам
те", и тя веднага се развеселява.
Господарят като каже на някой слуга, че го обича, веднага той стане весел и радостен. Но когато този господар се мръщи, духът на този слуга отпада. Когато учителят обича учениците си, те всички са добри. Искам всички да се отнасяте с любов един към друг. Аз препоръчвам на всинца ви това учение.
към втори вариант >>
69.
Мъчението
,
ИБ
,
ООК
, , 5.2.1920г.,
Обичам
я".
Всички вас, жени и мъже, които знаете любовта, ще ви попитам: Как познавате любовта? Ако попитам вас, които сте я опитали, как бихте я описали? Аз да ви я опиша, да я материализирам. Ще взема човешката форма – мома и момък, като символи. Момата е весела, лицето й е красиво, очите ясни, устата подвижни, зачервени, пъргава и гъвкава в своите действия, всеки нейн поглед като стрела насочва, тя е като ловец с натегнат лък, дебнещ своята жертва, като хвърли стрела – поглед, отневидяно на някой момък, нещо го припарва, той я заобиква: – „Ох!
Обичам
я".
Колкото повече тя стрели забива, толкова повече той я заобиква. Туй е първата фаза на любовта. Втората фаза на тази любов: тази мома вече не е красива, но има строги черти и мускули, зъбите й се показват. Тя отправя своите стрели, но не из засада, а открито излиза срещу му, хвърля своите стрели, показва своя юмрук: „Познаваш ли ме? Ще се подчиняваш ли?
към беседата >>
Само който се мъчи, мога да го
обичам
.
Не говоря за обикновеното мъчение. Домашните мъчения аз ги наричам само чесане, малка физическа краста. Някой казал някоя обидна дума и предизвикал страдание – то не е мъчение, то е чесане, физическа краста. Мъчението е велика наука в света. Когато вие почнете да се мъчите, аз ще ви обикна.
Само който се мъчи, мога да го
обичам
.
Не мислете, че вън от мъчението има обич. Ако вие не се мъчите, аз нямам нищо общо с вас, чужди сте ми и знаете ли как чужди? Но, ако се мъчите, тогава сте ми близки до сърцето ученици. Това е отношението на учителя към учениците. Мъчите ли се като великани, със спокойствие и хладнокръвие, и не изгубвате равновесието на духа си, вие сте обичани.
към беседата >>
70.
Молитвата
,
НБ
,
ИБ
, София, 8.2.1920г.,
Като ви
обичам
, ще мина покрай вас, ще ви нахвърлям дъжд и светлина и ще си замина.
Ще кажете: “Много високо мнение има Той за себе си! ” В това отношение високо мнение имам за себе си. Никога не си позволявам да обидя някого. Когато обиждам хората, обиждам себе си, когато любя хората, любя себе си. Това нещо го правя за себе си, за своето добро, а не за вас.
Като ви
обичам
, ще мина покрай вас, ще ви нахвърлям дъжд и светлина и ще си замина.
Ще кажете: “Много ти благодарим.” Няма защо, благодарете на себе си. Тъй стои и този закон на Божествената наука. Като научите тези правила, ще започнете да изучавате философията тъй, както днес я изучавате. Онези, които разбират, учете всичко, всичко е полезно за вас. Аз се отвлякох от въпроса си, но като казвам, че Бог ми е приятел, не мислете, че искам да ви се препоръчам, но искам да ви кажа, че всеки от вас може да бъде приятел на Бога, но само при едно условие.
към беседата >>
71.
Пояснения върху окултизма, спиритизма, теософията, мистицизма и християнството
,
ИБ
,
БС
, София, 12.2.1920г.,
Вие сте търговци на дребно на непроверена стока, но аз не
обичам
такива търговци.
Не изнасяйте едно учение, докато не го изпитате. Инак то ще бъде най-голямата глупост, която можете да направите. Опитайте го, защото още не знаете дали е вярно. В Англия има комисия от експерти, която проверява стоките, които фабрикантите изработват и търговците продават. И само когато експертите турят щемпел, че са направили проверка, фабрикантите и търговците имат право да изнасят или да продават стоките си в Англия или вън от нея.
Вие сте търговци на дребно на непроверена стока, но аз не
обичам
такива търговци.
Всяко нещо трябва да бъде проверено. Първата задача, която ще дам на жените в това направление, ще бъде например следната: да кажем, някоя от вас има дъщеря, която не обича – да направи така, че да я обикне. Или мъжът й е невярващ – това е една задача, която трябва да разреши. Някой от вас е беден, друг е болен – ще трябва да направите необходимото. Някой има в стомаха си тумори – ако не ги премахне, те ще го унищожат.
към беседата >>
72.
Зачудиха се
,
НБ
, София, 4.4.1920г.,
Не
обичам
хора с пълни кесии.
Това са обикновените и необикновените процеси в човешкия живот. Събират се много хора на едно място да слушат някой проповедник или сказчик и, като не получат нищо от него, отиват си недоволни, с празни кесии и му казват: Сбогом! Той седи, очаква да турят нещо в кесията му и, като не получи нищо, казва: Тази публика е необикновена, нищо не разбира – „сбогом"! И публиката намира, че проповедникът е необикновен, ексцентричен, затова му казва сбогом. Аз бих желал да проповядвам на необикновени хора, с празни кесии.
Не
обичам
хора с пълни кесии.
На онзи с празната кесия ще кажа: Добре дошъл! Отворете празните си кесии да ви ги напълня. След това, вие може да си кажете „добре дошъл". Не казвайте, че съм добър човек. Този израз се отнася към ирационалните числа, Понеже не ги разбирате, не се занимавайте с тях.
към беседата >>
73.
Отиде след Него
,
НБ
, София, 11.4.1920г.,
–
Обичам
те, много те
обичам
.
– Това са празни думи. Ако наистина вярвахте в Христа, в идването Му на земята, щяхте да измените живота си. Ако не сте го изменили, не вярвате в Христа. Гръбнак трябва да имате! Момъкът казва на своята възлюбена: Ти не ме обичаш.
–
Обичам
те, много те
обичам
.
– Докажи това! Как да го докажа? – Напусни майка си и баща си, т.е. митарницата, и тръгни след мене. Лесно е човек да се прекръсти; лесно е да се провре под масата, дето е поставено тялото на Христа, но готов ли е да тръгне след Него?
към беседата >>
–
Обичам
те.
„Дойди след мене! " С тези думи Христос покани митаря да напусне митарницата и да слезе оттам. Това значи: да напусне старите разбирания и да приеме новите разбирания за живота. Какво правят сегашните млади? Съберат се двама млади и се питат: Обичаш ли ме?
–
Обичам
те.
– Ами ти? – И аз те обичам, – Тогава, да се целунем. Аз ги наблюдавам: момата има широко и високо чело, със силно развито чувство към музика и поезия, със силно въображение. Момъкът има ниско чело, той е краен материалист. Момата мисли за музика и поезия, а момъкът – за богатство, за къщи и имоти.
към беседата >>
– И аз те
обичам
, – Тогава, да се целунем.
Това значи: да напусне старите разбирания и да приеме новите разбирания за живота. Какво правят сегашните млади? Съберат се двама млади и се питат: Обичаш ли ме? – Обичам те. – Ами ти?
– И аз те
обичам
, – Тогава, да се целунем.
Аз ги наблюдавам: момата има широко и високо чело, със силно развито чувство към музика и поезия, със силно въображение. Момъкът има ниско чело, той е краен материалист. Момата мисли за музика и поезия, а момъкът – за богатство, за къщи и имоти. Съберат се двамата и започват да спорят, без да дойдат до някакво заключение. Това става и между християните.
към беседата >>
74.
Приятел и раб
,
НБ
ИБ
, , София, 25.4.1920г.,
Ти казваш: „
Обичам
някого.“ Можеш ли да демонстрираш това чувство?
Това не е в реда на нещата, ние не можем да се върнем назад, а трябва да вървим напред в своята еволюция. Често съм ви казвал, че трябва да съединим нашия ум и сърце ведно. Но как? Умът е нещо невидимо, сърцето – също. Онова чувство у нас, което говори за любов, е нещо невидимо.
Ти казваш: „
Обичам
някого.“ Можеш ли да демонстрираш това чувство?
Някои казват, че то не може да се докаже. Не, това чувство може да се докаже. Когато мома залюби някого, лицето ѝ става розово, а розовият цвят показва, че любовта е започнала да работи. Когато дойде онази егоистична любов, цветът започва да се изменя, става по-тъмен, по-вишнев. Любовта в своите вибрации, и тя се изменя.
към беседата >>
75.
Работете с Любов
,
ИБ
,
БС
, София, 10.5.1920г.,
Той казва: „Да се любим, да се
обичаме
, да бъдем милосърдни!
Ако вие дойдете в съгласие и в хармония помежду си, ние сме готови да ви помогнем. Даже и да не е тук, на всеки, който е готов, аз му помагам. Всеки, у когото има условия, аз му помагам. У някого има желание да учи – спирам се и му помагам. Някой си напълнил главата с правила, знания и преживявания, а те не живеят в него.
Той казва: „Да се любим, да се
обичаме
, да бъдем милосърдни!
” Е, добре, но всичко това са качества, а не правила – как да се любим? Ти идваш при мен, молиш се, искаш двадесет лева – нямам, не ти услужвам. Вървя по пътя, минава някой покрай мен, иска да му вдигна торбата – казвам: „Не може, бързам! ” Някой паднал на пътя – ще се спреш и ще му помогнеш! Във всеки даден момент ще се спреш и ще употребиш закона на Любовта.
към беседата >>
76.
Щастието е в человека
,
ИБ
, Бургас, 27.6.1920г.,
За да
обичаме
един човек, нека си създадем условието, че той е една необходимост за нас; а кога го понамразиш, ще се отдалечиш на сянка, както по обед от слънцето.
Престъплението на съвременния морал не е престъпление. Престъпление е само да не обичаш човека. Ама било мъчно! Не е мъчно. Слънцето мъчно ли е да обичаш?
За да
обичаме
един човек, нека си създадем условието, че той е една необходимост за нас; а кога го понамразиш, ще се отдалечиш на сянка, както по обед от слънцето.
Който люби, той и мрази. Който мрази, той и люби. Омразата в нашия живот е да създаде условия за капките, които ще паднат върху нас. Тя е бурята, вихрите в живота, за да се дезинфекцирате. Знанията, които има един человек, не трябва да ги оставя, а трябва върху тях да гради новото учение.
към беседата >>
77.
Симоне Йонин, любиш ли ме?
,
ИБ
, Сливен, 12.7.1920г.,
– Ей, Господи, Ти знаеш, че Те
обичам
.
Големите са били добри, малките са били лоши, зли. Учителят прочете Евангелие от Йоана, 21 глава. Говори върху стих 17. Стих 15 – Симоне Йонин. любиш ли Ме повече от тия?
– Ей, Господи, Ти знаеш, че Те
обичам
.
– Паси агънцата Ми. Стих 16 – Симоне Йонин, любиш ли Ме? – Ей, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. – Паси овците Ми. Стих 17 – Симоне Йонин, обичаш ли Ме?
към беседата >>
– Ей, Господи, Ти знаеш, че Те
обичам
.
Стих 15 – Симоне Йонин. любиш ли Ме повече от тия? – Ей, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. – Паси агънцата Ми. Стих 16 – Симоне Йонин, любиш ли Ме?
– Ей, Господи, Ти знаеш, че Те
обичам
.
– Паси овците Ми. Стих 17 – Симоне Йонин, обичаш ли Ме? – Господи, Ти всичко знаеш. Ти знаеш, че Те обичам. – Паси овците Ми…
към беседата >>
Ти знаеш, че Те
обичам
.
Стих 16 – Симоне Йонин, любиш ли Ме? – Ей, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. – Паси овците Ми. Стих 17 – Симоне Йонин, обичаш ли Ме? – Господи, Ти всичко знаеш.
Ти знаеш, че Те
обичам
.
– Паси овците Ми… Христос казва три пъти: „Симоне Йонин, обичаш ли Ме? “ В живота има неща, които са необходими, без които животът не може да се развие. Те са като законите.
към беседата >>
За да докажем, че
обичаме
Господ, трябва да се интересуваме от всичко в природата.
Една капка от него – от дъжда, от 9 март до 9 септември е равна на една английска лира = 20 лева златни. Всяка капка носи магнетизъм в голямо количество. В май, юни, юли простудяване не става. През тия месеци като вали дъжд, облечете си стари дрехи, излезте вън на дъжда, да ви окъпе. Нощес вие събрахте магнетизъм за цяла година.
За да докажем, че
обичаме
Господ, трябва да се интересуваме от всичко в природата.
Сега да останат във вас тия три неща: светлината, топлината, влагата. Те са необходими за растенията. Истината, Любовта, Божественият живот са необходими за человешкия живот. Като сте умърлушени, спрете се, помислете за Бога, обърнете се към Него, вложете истината, любовта и Божествения живот и ще получите живота – Божествения живот (в тоя момент през дебелите черни облаци изгря в миг слънцето – часът е 10 ч. и 25 мин.
към беседата >>
Петър казва на Христа: „
Обичам
Те“, а Христос го пита: „Любиш ли Ме?
Умът се освежава. В света е влязла вече новата любов и тя действува в света много добре. Хората, които не разбират тая любов, са като оная булка, на която събличат старата дреха и я обличат с новата. Хората се плашат, като ги събличат в любовта, и страдат. Щом започнат вашите страдания, ще казвате: „Любовта е дошла и ви съблича, за да ви облече.“
Петър казва на Христа: „
Обичам
Те“, а Христос го пита: „Любиш ли Ме?
“ Любовта действува във всичко. Обичта пази всичко. И сега аз ви желая да любите и да получите всичко, и да имате обичта, за да пазите всичко. 10 ч.
към беседата >>
НАГОРЕ