Търсене в текстове за 'Обичам'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 178 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА” – Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

ИМПРЕСИЯ Обичам да пътувам по безбрежния океан в едно с Теб.
ИМПРЕСИЯ Обичам да пътувам по безбрежния океан в едно с Теб. Безпътието е наслада за моите зрящи все нови и нови светове – очи. Обичам забравата в безпределността, на която времето се губи в сенки, а пространството расте до изчезване. Моята лодка е малка – двамина седим в нея само... Аз вземам сребърните весла и здраво изопвам сгънати мишци. Лодката безшумно разтваря сините небесни вълни. И тъй, ние вървим към безграничното.
към текста >>

Обичам забравата в безпределността, на която времето се губи в сенки, а пространството расте до изчезване.
ИМПРЕСИЯ Обичам да пътувам по безбрежния океан в едно с Теб. Безпътието е наслада за моите зрящи все нови и нови светове – очи. Обичам забравата в безпределността, на която времето се губи в сенки, а пространството расте до изчезване. Моята лодка е малка – двамина седим в нея само... Аз вземам сребърните весла и здраво изопвам сгънати мишци. Лодката безшумно разтваря сините небесни вълни. И тъй, ние вървим към безграничното. Покрай нас светове се изреждат и звезди проблясват. От далнините се задава вихрено огнено око.
към текста >>

2. СИЛАТА НА ДУХА - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

ОБИЧАЙТЕ СЕБЕ СИ Христос казва: „Обичай ближния си като себе си." Има хора, които са склонни да забравят последните думи: „като себе си" и заключават, че ние би трябвало може би да обичаме другите дори и повече от себе си.
ОБИЧАЙТЕ СЕБЕ СИ Христос казва: „Обичай ближния си като себе си." Има хора, които са склонни да забравят последните думи: „като себе си" и заключават, че ние би трябвало може би да обичаме другите дори и повече от себе си. Тази мисъл е била преувеличена дотам, че в някои случаи, е подтиквала към пълна саможертва и себезабрава, за да се облагодетелствуват други. А има една любов към себе си – правдива, благородна. Не може да има истинско духовно развитие без тази висша любов към себе си, защото духовното развитие налага култивиране и растеж на всички способности, на всички заложби. То предлага оформяне на мъжа и жената, развити хармонично. А това духовно развитие се храни именно чрез едно непрекъснато искане от Върховния да станем способни да поддържаме тялото си напълно здраво, да избегнем болести и недъзи и да надхвърлим по възможност сегашните ограничени условия на умиралката.
към текста >>

Кога ние обичаме един човек, препращаме му нашия род или качество на мислене.
А има една любов към себе си – правдива, благородна. Не може да има истинско духовно развитие без тази висша любов към себе си, защото духовното развитие налага култивиране и растеж на всички способности, на всички заложби. То предлага оформяне на мъжа и жената, развити хармонично. А това духовно развитие се храни именно чрез едно непрекъснато искане от Върховния да станем способни да поддържаме тялото си напълно здраво, да избегнем болести и недъзи и да надхвърлим по възможност сегашните ограничени условия на умиралката. Възвишената любов към себе си е облага и нам и на други. Кога ние обичаме един човек, препращаме му нашия род или качество на мислене. Ако тази мисъл е възвишена, тя ще стане за тоя човек един истински елемент, носител на живот и здраве, дотолкова, доколкото той е годен да го възприеме и асимилира. Ако наопаки, ние не се почитаме в своята мисъл; ако ние сме просяци в духовна смисъл на думата, доволни да живеем от чужда щедрост, ако ние не полагаме никаква грижа и преглед за нашата външност, погълнати едничко в залиса да печелим пари с простени и непростени средства; ако ние не вярваме, че има една Върховна Сила, която управлява всичко – следователно и нашия собствен живот – по неприложими закони, а мислим че всичко е предоставено на произвол и случайност, ние изпращаме чрез своята мисъл тия вярвания на човека, който ни е любил. И ако любовта ни бъде приета, тя ще послужи само за умствения упадък на този човек, наместо за негово повдигане. Па и как можем изпрати възвишена обич някому, ако я нямаме към себе си? Не се ли грижим за тялото си, не ценим ли голямата полза, която то ни принася, не му ли изпращаме някога мисъл на възхищение и благодарност зарад всички служби, които то върши за нас; гледаме ли на него със същото равнодушие с каквото гледаме на колеца, о който връзваме коня си, ние ще препратим същият род мисли и чувства и на оня човек, за който най-вече мислим, а това ще го подбуди да кърми към себе си същото равнодушие.
към текста >>

Когато ние обичаме, скъпим и се възхищаваме от нашето тяло, ние влагаме елемента на висша обич не само в физичното си тяло, а и в духовното.
Само Безграничното е в сила да стори това. Каквато и да бъде нашата погрешка — във вярване или характер, погрешка на нашето „днес" – ние целия ден ще действуваме съобразно с нея. Ала ние не сме длъжни да имаме винаги все същия характер, Душата, която управлява, всичко ще ни даде – стига да й поискаме – нови истини, нови вярвания и колкото по-изместят и прогонват старите заблуди, толкова по-чувствителна промяна за добро ще настъпи за душата и тялото, промяна която не ще има край. И за да се домогнем до това, има един едничък изход, един едничък път: непрестанно искане, отправено към Безграничното, да ни усъвършенствува в тази посока. „Ние имаме тяло природно (физично) и тяло духовно." С други думи – ние притежаваме едно тяло, съставено от физични елементи, видимо и осезаемо, и едно друго – духовно – тяло, неосезаемо за физичен усет. Когато ние обичаме, скъпим и се възхищаваме от нашето тяло, ние влагаме елемента на висша обич не само в физичното си тяло, а и в духовното. Не от само себе си можем породи ние този род обич. Тя може да ни бъде дадена единствено чрез измолване от Безграничното. Не от суета трябва да изискваме това, нито подбудени от онова нисшо тщеславие, което се толкова по-надценява, колкото по-силно е въздействието на хубостта му върху другите. Висшата обич към тялото ще се прояви тогава, когато ние залягаме да го украсим в самотията на гората със същото внимание, с каквото бихме сторили това и в някой многолюден град. Тази обич не би приела да го понижи с някакво гнусно деяние, извършено тайно, което не би сторило и на хорски показ.
към текста >>

Суетност ли е да обичаме, да се възхищаваме, да се силим да усъвършенствуваме и възрастим дарованието, което сещаме че е заложено в нас?
Тя може да ни бъде дадена единствено чрез измолване от Безграничното. Не от суета трябва да изискваме това, нито подбудени от онова нисшо тщеславие, което се толкова по-надценява, колкото по-силно е въздействието на хубостта му върху другите. Висшата обич към тялото ще се прояви тогава, когато ние залягаме да го украсим в самотията на гората със същото внимание, с каквото бихме сторили това и в някой многолюден град. Тази обич не би приела да го понижи с някакво гнусно деяние, извършено тайно, което не би сторило и на хорски показ. Ако Бог дари някому хубост и хармония на формите, не е ли рядко този тъй облагодетелствуван човек да се възхищава от този дар на Вишния? Суетност ли е да обичаме, да се възхищаваме, да се силим да усъвършенствуваме и възрастим дарованието, което сещаме че е заложено в нас? Ако Бог е направил мъжа и жената „по свой образ", за обич и възхищение ли е тоя образ, или за ненавист и пренебрегване? Бездруго в очите на моногома, мисълта да се отдаде толкоз обич на сам себе си ще се стори студена, корава и немилостива. И все пак на това може да се погледне от друго гледище – стига да осмислим, че като мисли човек за себе си най-първото – както повелява Безграничния – това всъщност е мисъл и за ближния и е едничко средство да получи той облага. Даровете, дарени от Върховната Сила са „съвършени дарове" и главният белег на един такъв „съвършен дар" е този, че веднъж получен от нас, той изхожда и се пръска за благото и на мнозина други. Щом някой получи тук, наземи, „съвършения дар" на безсмъртие в плътта, нещо което налага съвършено здраве, освобождаване от страдание и болест – този дар става заразителен, защото доброто здраве се придобива тъй, както и болестта.
към текста >>

3. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Казахме, че по лесно ще се справим с този въпрос, защото когато обичаме своите приятели, жертвата за тях е един винаги търсен случай, придружен с голяма радост.
Кой човек няма такова? И ний ще потърсим поне едно от онези добри негови качества, които са привързали нашето сърце към него, за да му станем приятели. Има и други методи за борба против тези вътрешни противоречия, но те са в по-голяма или по малка степен субективни достижения, които действуват с успех само при някои специални условия. Разрешим ли този голям въпрос в себе си, нам става по-лесно да отговорим на второто противоречие, което трябва да ликвидираме, след това по един най-естествен начин. А то е: ненасилена готовност за жертва, изразена във физическо и друго някое усилие за уредбата на бр. сдружение. Казахме, че по лесно ще се справим с този въпрос, защото когато обичаме своите приятели, жертвата за тях е един винаги търсен случай, придружен с голяма радост. Казваме, че в бр. сдружение ще има като необходимост физ. работа, между другото и от чисто хигиенични съображения. Пасивната природа на тялото обаче ще ни създаде едно малка, но доста опасна съпротива, която с усилие на волята, разбира се, трябва да бъде надделяна. Тук, при трениране на тялото към новите условия на живот, ние можем не без вътрешна радост да наблюдаваме иззиждането на ценни качества – бъдещите устои на един диамантен характер.
към текста >>

4. Мисли за ученика - Борис Николов Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Обичам много красотата и всичко, което вземам за най-красиво, след врeме губи своя чар пред моите очи.
Разбрах за твоята мъдрост, разбрах, че ти си от ония, на които Вечният е отредил да могат да четат в гънките на живота, та и цялата ти мъдрост не ще ти е потребна да отговориш на моите малки, прости въпроси". Абар повдигна беловласата си глава и го погледна кротко с очи, в зениците на които странникът прозря да блещи пламък на мъдрост. — Кажи ги – каза му той. — В страната, където живея аз, започна странникът, има много богатство и много почести за мене. Имам жилище от мрамор, в което има много роби, много красота и много удоволствие, но аз все не съм доволен от това що имам. Обичам много красотата и всичко, което вземам за най-красиво, след врeме губи своя чар пред моите очи. Кажи ми най-първо, кое е най-красивото в живота. — Ще познаеш, отвърна Абар, и нищо по-вече не каза. Навали вечерният здрач. Сетните лъчи бяха отдавна залезли. След скромната вечеря, те стояха още малко време до ръмливия водоскок и после се разделиха за сън.
към текста >>

5. ВЕСТИ Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Северна страна, обичам когато ме гледат зениците на твоите очи, пълни с чистота и преданост; обичам часовете, когато при мене долита приветственият синкав лъх на твоите нощи и звънливата чаровна песен на вечния идеал, която вдъхновява ония, що влизат във войнството на белите, синовете що влизат в бран за свещеното име на Вечния!
Северна ледена земя, препълнена с неземна красота, в атмосферата на която се носи като зов на пролетно пробуждане звънливата песен на вечната идея, която зове душата към неизмеримите висоти на човешкия възход. Приказна страна с гирлянди от замръзнали кристали, у които слънчевите отблясъци играят във фантастични багри. Очите на твоите деца имат зеници, изтъкани от чистата синевина на твоето небе, или от зеленикавите игриви цветове на вледеняващите води. Твоите празници са препълнени с тайнствена красота и мълчание. Твоите знамения са сиянията, които небето ти изпраща и ония часове, когато Вечният сам те посети и в мълчанието на твоите нощи слага безшумните си стъпки. Северна страна, обичам когато ме гледат зениците на твоите очи, пълни с чистота и преданост; обичам часовете, когато при мене долита приветственият синкав лъх на твоите нощи и звънливата чаровна песен на вечния идеал, която вдъхновява ония, що влизат във войнството на белите, синовете що влизат в бран за свещеното име на Вечния! II ЧОВЕКЪТ По океанските вълни, над страшни водни бездни плуваше ладия, която личеше по блещукащата светлинка в мрачината. Беше черна нощ. Една самотна фигура прилична на сянка държеше веслата и нечии непознати мишци водеха неравната борба срещу пристъпа на океанските вълни. Земята беше далече от тука. Толкова далече беше тя, че невъзможно бе да се мисли дори за нея и по-скоро дъното на океана, където чакаха в нямо безмълвие морските поселници, би бил спасителния бряг, отколкото земната твърд, отколкото радостното шумолене на дървета, шепотът на трева, песен на птички.... Как попадна тая ладия тук?
към текста >>

И аз обичам неговата вяра, защото познавам Оногова, към когото се отправя погледа му в тъмнината на бурната нощ.
– Как се зове този, който е попаднал сам всред страшната водна пустота? – Човек – шуми и шепне океанът. – А где е неговата сила, която крепи борбата му с твоя рев, с твоите гигантски бури? – Човекът знае да се надява, човекът знае да вярва – шуми и шепне океанът. – И само една звездица да блесне на черния купол на небето, тогава неговата вяра става по-мощна от моя рев, от силата на моите вълни. И аз обичам неговата вяра, защото познавам Оногова, към когото се отправя погледа му в тъмнината на бурната нощ. Океан-живот, който си обгърнал от вси страни човека с двете мънички весла. Каква неравна би била борбата му с тебе, ако той не знаеше тайната сила на своята вяра. по сега и ти сам го пощадяваш и дори му шепнеш песен. Може би ще дойде часът в неговия дълъг, труден път, когато преминал през безкрайните дни и тъмни нощи, ще стъпя неговия крак на далечната свещена земя. Сега безумно се чини нам да се мисли за нея, когато и мираж не би донесъл вест, но вярата на оня, що знае да държи кораво кормилото по своя път, ще доближи до него тоя час!
към текста >>

6. Слепецът (стихотворение) - Х. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Обичам го, защото през него се отива всякъде.
В тоя лъх досещам тръпките на нещо познато, което се роди в мене тогава, когато кичестите гранки изпускаха аромата на бели цветове... Дали и сега не ми ги праща моята пролет? Отмина ли или отново идва – знам, че само една едничка пролет навестява ни в живота, но дали премина, дали е същата оная, която беше преминала вашата градина, или отново ще се зададе?... Морето стигнах. На златния му пясък край брега, аз гледам да найда диря от сетната ù стъпка. Морето е врата и път! Обичам го, защото през него се отива всякъде. Ако е отминала, тук се е сложила сетната ù стъпка, ако ли пък ще дойде, тогава ще я видя да се зададе с първото ято на ранните птици. Ще я позная. Ако е тя, тогава ще ми спомни за деня, когато миризливи цветове разтваряха овошките, когато скрит славей пееше в кичестите, бели гранки и ручеят, забързан когато се извиваше надолу... От морето ще я чакам! Морето е врата и път! * * * VІІ.
към текста >>

7. Живи барометри – Добран Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

„Защо ми е съществуванието, когато няма нищо вечно и непреривно, което да обичам", рече сърцето ми и зарида.
Те яростно хвърляха камъни и ревяха непрестанно: „Той иска да ни бъде, морализатор и затова трябва да се убие с камъни”. Когато езерото ми се обърна на блато, аз побягнах към пустинята. Бурята на отчаянието загаси кандилото на вярата ми и мислите ми изгубиха пътя към бъдещето. Сърцето ми не разбираше вече светлината на слънцето и звездите бяха вече без значение. Аз вървях без посока и без път, както това бива в мрака и не се надявах вече на нищо, както слепият не се надява никога на очите си. „Защо ми е съществуванието, когато няма нищо вечно и непреривно, което да обичам", рече сърцето ми и зарида. В мъката си паднах по очи на земята и изливах сълзите си. Когато така лежах някой се допря до мене и ми рече: „Сине мой, кое е това, което те кара толкова да скърбиш? " Аз си подигнах очите и видях пламъка в погледа на този, който ме викаше. „Светлината от кандилото на моята вяра угасна, аз изгубих посоката и пътя към бъдещето, и сърцето ми няма вече какво да люби", казах аз и отново паднах по очите си. И отново се допря този, който имаше светлината в очите си и пак ми рече: „Сине мой, ето, ти вече си смел, защото опита силата на отчаянието.
към текста >>

8. Из „FRUITGATHERING” – Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

* * * Не обичам да държа в хамбарите си зърното.
За Него ли? От Него ли? В Него ли? Бог – незнайния във всичко. Ала Той изпълва сърцето. * * * Не обичам да държа в хамбарите си зърното. Нивите са разорани, и зърното посято. Аз го чувам как диша – покълва – расте. Аз съм в зърното си. Влагата ме радва, И слънцето ме радва, Защото зърното расте. Нали е радостно да чувствуваш, че зърното расте?
към текста >>

9. Витоша (стихове) - Х. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Аз обичам тая пролет, тя се чете по лицето на човека, нея я издават очите.
Пролетта не е годишно време, както си учил, тя е състояние. Състояние, което омагьосва природата. То омагьосва човека. Тъгата изчезва от него. Пролетта е слънце в душата. Аз обичам тая пролет, тя се чете по лицето на човека, нея я издават очите. Хората наричат това любов..., не бих заменил моята пролът с тяхната любов. Защото от тяхната любов те не са весели, те страдат от нея и тъкмо от нея биват нещастни. А в пролетта е тъй светло' Там няма ревност, защото няма и обект, няма страх, защото всичко в света и отвъд него е нейно, няма страдание защото благото което изтича от нея, е обилно. Скоро видях човек, в когото цъфти пролет, той влезе в стаята ми. Напъпилият шибой, разтвори цветчетата си и заля стаята с благоухание.
към текста >>

10. ДУШАТА НА ЦВЕТЯТА - Морис Метерлинк Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Само тези можем да познаем, които обичаме.
Учителят казва: „Постоянно ни идат светли мисли, светли чувства, благородни стремежи. Отде идат те? Те идат от Разумното, от Бога, който работи в нас. Всички благородни подтици човек получава от Възвишеното, което работи в него". И така, Любовта ни обгръща както от вън, така и отвътре. Само тези можем да познаем, които обичаме. Само тогаз очите ни се отварят и ставаме способни да видим в тях това, което друг никой не вижда. Майката обича детето си и вижда в него това, което никой друг не вижда- За другите това дете може да е бездарно, глупаво, лениво, но за нея то е добро, умно, даровито. Кой е прав? Тя е правата. Тя го обича и чрез любовта си тя може да вижда у него това, което никой друг не вижда.
към текста >>

11. ТИХИЯТ ГЛАС - G. Normann Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Затова обичам приказките на слънцето, затова копнея по него.
Georg Normann МОЕТО РАЖДАНЕ Душата ми е пламък от вечния плам! Когато ме роди моята майка, на възхода на небето опъваше лък огнен знак. Затова обичам приказките на слънцето, затова копнея по него. Душата ми политна като падаща звезда, откъсната от огненото сърце на света. Далечни пилигрими видяха бляскава черта в нощта пред моя ден - тях срещнах в пътя към земята и те ме отведоха на север. С дрехата на северното царство облякоха душата ми. Дълго време стоях при Тях. Те поваляха тежки смолисти стебла на хилядолетни дървета и по цели дни коваха с тъпи удари кораб за далечно пътуване.
към текста >>

Затова обичам приказките на слънчевите страни, затова по слънцето копнея, братя мои!
Душата ми е отломък от вечният плам. Жилава тетива на лък изпъваше огнения знак, когато се родих, Той ми сочи пътя. По него са минали мнозина. Душата ми е огнена птица, живяла в северното царство, облечена в дрехата на северна земя. Отломък е душата ми от вечния плам! Затова обичам приказките на слънчевите страни, затова по слънцето копнея, братя мои! .................................................... „От онези хора, у които живее Божествената Любов, лъха една особена топлина, едно особено разширение. Дето и да влезе такъв човек, носи мир за всички окръжаващи. Всички същества, даже най-малките, чувствуват тази Любов". Учителят
към текста >>

12. ЕКЛЕКТИЧЕСКАТА КОЛОНИЯ В МЕКСИКО - А. Б. Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Научи ме да обичам като тебе с вечна любов!
ВЕЛИКИЯТ КОПНЕЖ Една пролетна утрин на неговия живот той видя вечно влюбената зора, облечена в разноцветна коприна и накитена с украшения от мораво сребро и червено злато; тя стоеше на изток и с трепет очакваше слънцето, вечният извор на творческата светлина, която носи живота. „О! Научи ме да обичам като тебе с вечна любов! " извика певецът на зората във своето възхищение и с тревога в сърцето си очакваше думите ù. Но в този миг слънцето я погледна и зората побледня от любовен копнеж при неговия поглед. Младият певец гледаше любовта на зората и на слънцето и в душата му се роди неприкривания копнеж да намери онзи, чието дихание е животът на творенията и словото, на когото е тяхното начало. Но ето, когато го повика с думи и го диреше с погледа си, той не се отзова на виковете му и не се показа на очите му. Скръб се роди тогава в сърцето на певеца и той го повика със скръб на сърцето си.
към текста >>

13. Пътят на познанието - Рудолф Щайнер Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Ако слънцето не ни обича, и ако ние не го обичаме, можем ли да имаме живот?
Ти не можеш да огрееш целия свят. Кой велик, учен човек от памтивека е успял да завладее целия свят и да го огрее като слънцето? И великите хора, като са разбирали този закон, казвали са: ако искате да бъдете свободни, любете Бога! Първото нещо: за да работиш в света, трябва да обичаш някого. Същият закон съществува и в природата. Ако слънцето не ни обича, и ако ние не го обичаме, можем ли да имаме живот? Между слънцето и нашия организъм има връзка; между Бога и нашата душа има връзка; между Божествения Дух и нашия ум има също така връзка, взаимност. Няма ли тази връзка, ние не можем да се развиваме. Някой се обезсърчил, отчаял, разгневил, не намира смисъл в живота. Има една магия, чрез която той може да излезе от това отрицателно състояние. Как? - Ще накарам да минат пред него десет красиви моми.
към текста >>

14. ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ - Л. Лулчев Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Някои страни на новия живот „Всички, които обичаме, се повдигат чрез нашата любов.
Учителят казва: „Любовта е дълбоката сила, която може да действува в природата. И тази природа отговаря на Любовта. Но Любов безкористна! " По този начин могат да се турят основи на ново земледелие. В това отношение могат да се правят опити с разни растения. Някои страни на новия живот „Всички, които обичаме, се повдигат чрез нашата любов. И всички, които обичат, се повдигат". „Без любов вие не можете да прогресирате в никой случай. Ако никого не обичате, вие не можете да прогресирате. Обичате ли Бога, Той ще бъде вътрешен стимул, и вие ще дадете израз на душата си." „Всички болести идат от дисхармонията." Учителят Новото разбиране на труда - това е пробуждане на душата. Човек е така близко до радостта на новия живот!
към текста >>

Когато обичаме, прощаваме, ние сме радостни и това показва, че сме в Истината, че сме в хармония с разумната природа.
А при новото разбиране на труда всичко това се заменява с мир, радост и доверие в разумните сили, които работят в цялата природа. Причината на това се крие в следното: старото разбиране на труда - това е откъсване от колективния живот, от целокупния живот, от цялото. Оттам иде чувството на самотност и изоставеност. Казаното ще схванем, като вземем пред вид следния закон: когато едно състояние ти внушава тъга, скръб, униние, това показва, че ти не си в Истината, ти си в нереалността. Когато едно състояние ти причинява радост, лекота, то е истинно. Когато обичаме, прощаваме, ние сме радостни и това показва, че сме в Истината, че сме в хармония с разумната природа. Човек може да проверява опитно, когато съзнанието му работи в едно по-високо поле. Ти можеш да не чакаш заплащане за това, което си направил, но можеш да чакаш да ти благодарят, да те уважават, да ти бъдат признателни. Това е все едно да искаш да ти платят, казва Учителят. Ти си тогаз още при старото разбиране на труда. Че наистина е така, се познава от следното: когато чакаш нещо за себе си от своя труд, макар и само да те почитат, уважават, да ти бъдат признателни и пр., тогаз ти няма да чувствуваш онзи подем, онази радост във време на работа, ти няма да се чувствуваш окрилен.
към текста >>

„Когато обичаме, Бог обича чрез нас.
Дето слънцето прониква, там всички вредни условия изчезват и се внасят най-добрите условия. Също така, когато човек е проводник на по-високи духовни сили, те ще трансформират неговите душевни енергии и недъзите му ще изчезнат. Това е един добър начин за трансформиране на недъзите. Но новото разбиране на труда има и друг резултат: когато правиш някому нещо от любов, ти му принасяш не само продуктите от труда си, но и нещо ценно от душата си, и това го повдига. Външни и вътрешни връзки. „Когато обичаме, Бог обича чрез нас. Когато ни обичат, обичат Бога в нас". „Ако някой те обича, той ще те обича за нещо. Той не обича още твоята душа; или лицето ти е красиво, или си богат, или знания имаш, или можеш да работиш. Има защо да те обичат. Щом имаш това, за което те обичат, ще те обичат.
към текста >>

15. Амриха Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Ти, който си най-нежният мечтател и най-красивият от художниците на слънцето измежду цветята, научи ме да направя живота си подобен на твоя, защото аз те обичам о, нарцис!
– Животът е свещен копнеж, свещена мечта, непреривно жертвоприношение на слънчевата светлина, която служи на Бога-Любов, шепнеха карамфилите, като гледаха своите бели къдри, отразени в водата. – Животът е непреривно сияние, непреривно творчество на Бога-любов, който шествува върху светлината и непреривно дава себе си в цар на творенията, мълвяха теменугите в своята замечтаност, – Животът е вечна музика, която вечно се носи от светлината, родена от самата нея и която е словото на Онзи, чиято същност е началото на творенията, – казваха нарцисите в своята величествена замисленост. – Животът е вечен стремеж към светлината, непреривна молитва към нея, говореха зюмбюлите, като се възхищаваха от красотата на цветовете си. – Аз съм щастлив, защото животът ми беше, служене на цветята, които носят красотата на Бога - любов, рече потокът, когато стигна голямата река и се влял в нея, за да отиде в океана. II. НАРЦИС – Нарцис! Ти, който си най-нежният мечтател и най-красивият от художниците на слънцето измежду цветята, научи ме да направя живота си подобен на твоя, защото аз те обичам о, нарцис! – говореше момъкът, като стоеше на колене пред нарциса и искаше да стане художник, подобен на него. – Аз се научих дълго време да мисля за диаманти и сапфири, за бисери и рубини, които се ценят по-високо от всичко на земята, защото са най-красивите скъпоценности; и направих диаманти, сапфири, бисери и рубини от мислите си и все пак живота ми не е щастлив, защото те не могат да създадат красота, която да те наподобява. Коя е тайната, с която си постигнал всичко това, което те прави вълшебен о, нарцис? – продължаваше да говори момъкът. – Аз съм свещена приказка за слънцето и за звездите – рече нарцисът, – и ако искаш, мога да ти говоря само за тяхната светлина.
към текста >>

16. Духът на неродените (Духът на новата раса) Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Макар и по стъпка, ние всеки ден трябва да възлизаме, да обичаме живота, ближния и условията, при които природата ни е поставила да живеем.
За да успеем в живота, в обществото, в семейството, трябва да бъдем вътрешно силни, Тая сила не се добива с магии, внушения или помощи отвън, но с постоянна, всекидневна работа върху себе си и в себе си. Най-ценният дар, който вие можете да направите на вашия другар, е да го убедите, че той има в себе си всички възможности на гения, на светията, които той сам с помощта на вътрешна светлина може да пробуди и развие. Яко той начене да работи без да бърза, но без спиране, без друго ще има и най-добрите условия за прогрес. Защото върховният закон в вселената е развитието, и всички сили помагат томува, който желае това. Обаче нужно е търпение, да знаем, че и водата на океаните се е сбирала капка по капка в течение на безкрайни епохи: ние сме вечни; важно е посоката, км която вървим. Макар и по стъпка, ние всеки ден трябва да възлизаме, да обичаме живота, ближния и условията, при които природата ни е поставила да живеем. За всичко да благодарим и всичко да използуваме за добро. Човек, който иска да напредва, да се развива, използува всички условия, които днес има, с благодарност: използува добрите, за да се учи и черпи нови сили от борбата с лошите. Учителят казва: „Ако днес живееш добре, и утре ще живееш по същия начин; трябва да се радвате на печалбата, която днес имате". Понякога ние сме смешни; малкият наш ум занимаваме с големи проекти за утре, изоставяйки предстоящите за днес задачи: приличаме на ученика, който вместо да учи задачите, които учителят всеки ден му дава, губи времето си да мисли за задачи, които не е получил още, или повтаря старите, които вече е изучавал. Така ние трябва да се занимаваме с днешното, да търсим днес да живеем добре и да учим; ако всеки ден постъпваме така, на края на годината ще имаме нашия диплом, ще се радваме и ще използуваме добре земния си живот.
към текста >>

Защото само тогава можем да бъдем по-силни и да помагаме на тези, които обичаме и които са останали назад.
Ние сме пред един процес, който може да се сравни с превръщането на бубата в пашкул и на последния в пеперуда. Бубите се завиват всички, но едни по-рано, а други по-късно.Така е с днешната раса, с днешните хора. Рано или късно всички ще се завият. Но ние ако можем да направим това по рано, да не отлагаме, нито да се безпокоим за закъсняващите, били те роднини или приятели. Щом можем да направим крачка напред, трябва да я направим. Защото само тогава можем да бъдем по-силни и да помагаме на тези, които обичаме и които са останали назад. Едно трябва да знаем: че върховният закон на битието има само две движения, на които се подчиняват всички същества: едно възходящо, друго - низходящо. Който не се възкачва, слиза. Среден път няма. Почивка не съществува Затова трябва всеки ден да приключваме нашия духовен баланс с един възходящ актив и от друго да не се безпокоим. Да мислим доброто, да желаем доброто; ако сгрешим, да поправим погрешките си и да обичаме живота.
към текста >>

Да мислим доброто, да желаем доброто; ако сгрешим, да поправим погрешките си и да обичаме живота.
Защото само тогава можем да бъдем по-силни и да помагаме на тези, които обичаме и които са останали назад. Едно трябва да знаем: че върховният закон на битието има само две движения, на които се подчиняват всички същества: едно възходящо, друго - низходящо. Който не се възкачва, слиза. Среден път няма. Почивка не съществува Затова трябва всеки ден да приключваме нашия духовен баланс с един възходящ актив и от друго да не се безпокоим. Да мислим доброто, да желаем доброто; ако сгрешим, да поправим погрешките си и да обичаме живота. Светлината не се намира нито в Самария, нито в Ерусалим - но е вътре в нас. Условията, при които ние днес живеем, както вие казвате в писмото си, не са идеални. Но ние не можем да изоставим обществото. То е среда, в която Бог ни е поставил да живеем, защото там е нашето място. Ние имаме задължения, връзки с тези, които ни заобикалят; трябва да платим нашите задължения до стотинка.
към текста >>

17. ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Ще обичам в другите Бога, ще ги обичам като същества, в които Бог пребивава.
Земята носи винаги поне едно от тези същества, за да заличава развалата. Никой не може да ги види, освен тези, които следват техният път. Това е тесният път, но той е тъй бял, тъй светъл! Той е същевременно най-късият. Този, който върви по този път, може да си каже: „Любовта на всекиго приемам като дар от Бога. Ще обичам в другите Бога, ще ги обичам като същества, в които Бог пребивава. Няма да се тревожа за съдбата си нито тук, нито в невидимия свят, нито във вечността. Раят не е ли в служене на Бога? И мога ли да бъда щастлив, ако едно същество страда някъде? Небето не ми ли обеща да изпълнява всички мои желания, ако върша Неговата воля? "
към текста >>

18. НОВОТО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА - Б. БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Заради всичко, което вие доброволно понасяте за Него - Владетелят на Владетелите, ние ви закриляме и обичаме още повече.
Те трябва да предадат нашите външни постове на света, като се стремят непрестанно да им пояснят, че нашата работа е да доведем човечеството до по-добро положение. Всичко, което може да послужи да се разшири Неговото учение за любов и радост, за пожертвувание - е тяхна работа, както е и наша. Дръжте се заедно - и бъдете сигурни в моята помощ. И така бъдете Негови съработници сега, когато Той има нужда от вас; приемете Го в душите си. Говорете на другите за голямото значение от такива, които биха изнесли навън в света нашите сили и преди всичко нека всички знаят, че Господ е близко. Заради всичко, което вие доброволно понасяте за Него - Владетелят на Владетелите, ние ви закриляме и обичаме още повече. --------------------------------------- Станете, идете и помолете се, ако знаете как да се молите. В силата на молитвата ще укрепнете. Да се моли човек - това е най-високото и благородно занимание, което може да се върши в тоя свят. Само така се въздига и облагородява човешкото сърце. В истинската молитва се изразява съзнателният стремеж на душата към Бога - вашата Любов.
към текста >>

19. ВЕСТИ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

ПРОЗРЕНИЯ Когато обичаме някой човек, ние несъзнателно му подражаваме в чувства, мисли и действия.
ПРОЗРЕНИЯ Когато обичаме някой човек, ние несъзнателно му подражаваме в чувства, мисли и действия. За да се прояви Бог чрез нас, нужно е да Го обичаме. Кои хора обичаме? - В които видим нещо красиво. Кога ще обикнем всички същества? - Когато прозрем красивото - Божественото, което е вложено в тях.
към текста >>

За да се прояви Бог чрез нас, нужно е да Го обичаме.
ПРОЗРЕНИЯ Когато обичаме някой човек, ние несъзнателно му подражаваме в чувства, мисли и действия. За да се прояви Бог чрез нас, нужно е да Го обичаме. Кои хора обичаме? - В които видим нещо красиво. Кога ще обикнем всички същества? - Когато прозрем красивото - Божественото, което е вложено в тях. Само когато дойде тази светлина, ще настъпи истинското щастие.
към текста >>

Кои хора обичаме?
ПРОЗРЕНИЯ Когато обичаме някой човек, ние несъзнателно му подражаваме в чувства, мисли и действия. За да се прояви Бог чрез нас, нужно е да Го обичаме. Кои хора обичаме? - В които видим нещо красиво. Кога ще обикнем всички същества? - Когато прозрем красивото - Божественото, което е вложено в тях. Само когато дойде тази светлина, ще настъпи истинското щастие. Да прояви човек доброто, което е вложено в него, да прояви гениалност в известна област, нужно е да вярва, че може да прояви това, що желае.
към текста >>

20. КНИГОПИС Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Като го четем, чувствуваме голям вътрешен подем и спокойствие в цялото си същество и обичаме близките си, неприятелите изчезват, нова светлина влиза в нас; едно ново вътрешно разположение ни обзема и ни изпълва с чувство на благодарност и на мир, тъй както когато се наблюдава някое тихо море след буря или красива природна гледка с цветя и проникната от мир; у нас злото изчезва и остава само доброто".
Това съчинение има голяма цена". За "Трите основи на живота" е казано: "Любовта, вярата и надеждата - те са процеси в развитието на вътрешното съзнание. Истинската любов, закрепена от вярата, прави живота щастлив и ценен. Надеждата внася в нас необходимата светлина за нашия път в живота и ни помага в постигане на идеала. Това съчинение е от най-ценните и високо духовните. Като го четем, чувствуваме голям вътрешен подем и спокойствие в цялото си същество и обичаме близките си, неприятелите изчезват, нова светлина влиза в нас; едно ново вътрешно разположение ни обзема и ни изпълва с чувство на благодарност и на мир, тъй както когато се наблюдава някое тихо море след буря или красива природна гледка с цветя и проникната от мир; у нас злото изчезва и остава само доброто". Във в-к "Reformblatt", 32 година, № 3741 е печатана следната статия: "Подготовители на една нова култура" "Настоящият доклад за "Истинска България" не говори нито за множеството политически партии, които навсякъде се разпространяват, нито за множеството спортни и други организации, които подражават на западно-европейските народи. - Не! Бъдещата България намира своя израз в едно движение, което наричат Всемирно Бяло Братство. Това е едно общество, в което формалности, членски карти липсват; то е едно Братство, в което човек много може да види и да научи. Към това братство принадлежат хора от всички обществени класи: до един знаменит художник седи перачка; до придворната дама - някоя селянка, която оре земята, за да си изкара насъщния хляб; до адвоката, лекаря стоят работници и пр.
към текста >>

21. Списанието PDF Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Ние не принадлежим на никоя секта, ние обичаме всички и уважаваме техните мнения.
Предговорите говорят въобще за приближаващата се нова култура и специално окултно движение в България „Бяло Братство". Лекцията „Високият идеал" обяснява с топли и сърдечни думи идеята: Природата обича само тези, които имат висок идеал. Лекцията показва, че в България се заражда ново съзнание и че българските есперантисти работят за нашата обща цел: обновяване на човечеството. * „Espero Teosofia", орган на Теософската есперантска лига, пише: „Библиотека „Nova Kulturo Харесаха ни се много техните идеи, от които ще цитираме няколко думи: За нас не съществуват отделни религии, отделни нации, партии и секти. За нас всички са братя, всички са синове Божии. Ние не принадлежим на никоя секта, ние обичаме всички и уважаваме техните мнения. Идеите, които ни въодушевяват, ние разпространяваме без да чувствуваме нужда да се борим против когото да е, защото ние не сме никому неприятели." * „Esperanto", орган на всемирния есперантски съюз, пише: Книга 4 от библиотека „Nova Kulturo " съдържа превод на нови беседи на учителя Дънов за пробуждането на колективното съзнание, висшите морални идеи се проповядват чрез алегорични евангелски сравнения. „Обичай братски" - ето камъка, на който гради Бялото Братство. * Японският вестник „Zunrui Aizen Sinbun" помества статии в няколко броя под ред, в които излага учението на Учителя. Дава и портрета му. * Стелан Енгхолм в едно писмо пише между другото: „С голяма радост четох последния номер на „Nova Kulturo".
към текста >>

22. МЕЖДУ ДВА СВЯТА - GEORG NORDMANN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Поглежда я той и си казва: много си красива, обичам те, но смърт ме чака.
На един царски син предложили три моми за женене, да си избере, която от тях хареса. Едната била овчарка, но най-красивата мома, която той срещал през живота си. Втората била най-богатата мома в света. Третата била царска дъщеря, но най-грозна от всички моми, които до това време той срещал. При това, за първата мома било писано, че който се ожени за нея, ще бъде осъден на смърт. Поглежда я той и си казва: много си красива, обичам те, но смърт ме чака. За втората било писано: който се ожени за нея, ще ù робува. Поглежда към нея и казва: много си богата, но робство има при тебе, не искам да робувам. За третата било писано: който се ожени за нея, той щастлив ще бъде. Поглежда към нея, казва си: грозна си, но затова пък живот ще имам с тебе, щастие ще ми донесеш; ще се оженя за тебе, няма какво да правя. Следователно, съвременните хора знаят де е хубавото, красивото в света, но смърт има там; те знаят, де е богатството, но робство има там; те знаят, де е животът , де е щастието, което търсят на земята, но грозота е там.
към текста >>

23. КНИГОПИС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

5) Ние утвърждаваме учението на Христа, че Царството Божие е вътре в нас, тук и сега, че ние сме едно с Отца, че не трябва да съдим, че трябва да се обичаме един друг да лекуваме болните, да отвръщаме на злото с добро, да служим на другите и да бъдем съвършени, както е съвършен Отец наш небесни.
2) Ние утвърждаваме всемирното върховно и вечно Добро, по чийто образ е създаден човек. Злото и страданието се явяват, когато човешката мисъл не проявява мировото единство. 3) Тялото на човека е свещен храм. Всяка функция, орган, член и клетка се контролират от Божествената Разумност. 4) Вътре в нас има неизчерпаеми извори на сили. 5) Ние утвърждаваме учението на Христа, че Царството Божие е вътре в нас, тук и сега, че ние сме едно с Отца, че не трябва да съдим, че трябва да се обичаме един друг да лекуваме болните, да отвръщаме на злото с добро, да служим на другите и да бъдем съвършени, както е съвършен Отец наш небесни. 6) Бог, безкрайният Дух, се проявява в мировия живот, в Любовта, и Радостта. Този Божествен Разум е едничкият разум и осъществяването на нашето единство с Него означава Любов, Истина, Мир, здраве, съвършенство и служене. Привържениците на това движение вярват в силата на мисълта, на Духа и в положителния метод: всякога да мислим доброто, положителното. Имат богата литература. Централният им орган е „New Thougtht", който излиза в Оксфорд (Англия).
към текста >>

24. ПРОСТАТА, НО ВЕЛИКА ИСТИНА - GEORG NORDMANN Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Старай се при това да ме изявиш на света, когото аз обичам.
Цял тръгва да влезнеш ти в мен, както аз в Него. В най-високата област ние сме едно. Нека очите ти да бъдат отправени винаги към мен. Отвори се за моята сила и виждай в себе си само инструмент за Божественото. Чувствай, че съм в тебе. Старай се при това да ме изявиш на света, когото аз обичам. Имай ясна представа, че ти живееш в моето присъствие, така ти ще чувстваш във всичко, що вършиш и мислиш, моето съприкосновение. Вслушвай се в моя най-тих зов и научи се да ме чуваш и в най-голямата бъркотия на земния живот. Вслушвай се – и мисли само за мен, който в глъбините на твоето сърце говори с теб. Аз съм винаги там. Когато един ученик е приет, то чрез това е образуван един проводник, през който Учителят може да му се изяви.
към текста >>

25. ДУМИ НА ПРОРОКА - ИВ. ИЗВОРСКИ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

* Обичам Те, о първи лъч на любовта.
Твоята усмивка докосваше всичко. От камъчето малко до адепта чак, Теб сторваха път. Ти пробуди, насърди, повдигна. Ти Единният. Името Ти е Любов. * Обичам Те, о първи лъч на любовта. Ти пръв докосна заледената ми душа. Ти пръв вля в нея еликсира на живота. Ти пръв посади там трите чудодейни семенца, най-ценната украса на моята градина: Любов, Наука, Работа. И днес, когато съм при тях, когато изпитвам наслада, от което и да е от тях, аз издигам благодарствено ръце към Тебе, о първи лъч на Любовта! Обичам Те!
към текста >>

Обичам Те!
* Обичам Те, о първи лъч на любовта. Ти пръв докосна заледената ми душа. Ти пръв вля в нея еликсира на живота. Ти пръв посади там трите чудодейни семенца, най-ценната украса на моята градина: Любов, Наука, Работа. И днес, когато съм при тях, когато изпитвам наслада, от което и да е от тях, аз издигам благодарствено ръце към Тебе, о първи лъч на Любовта! Обичам Те! * Ти ме научи на великото изкуство да обичам! За Тебе ми говорят камъчето и разноцветните пеперудки, цветята и звездите. Всичко, до което погледът се докосне, ми шепне за Тебе. Ти ми показа красотата, простора! Моята отплата към Тебе е моята Любов.
към текста >>

* Ти ме научи на великото изкуство да обичам!
Ти пръв докосна заледената ми душа. Ти пръв вля в нея еликсира на живота. Ти пръв посади там трите чудодейни семенца, най-ценната украса на моята градина: Любов, Наука, Работа. И днес, когато съм при тях, когато изпитвам наслада, от което и да е от тях, аз издигам благодарствено ръце към Тебе, о първи лъч на Любовта! Обичам Те! * Ти ме научи на великото изкуство да обичам! За Тебе ми говорят камъчето и разноцветните пеперудки, цветята и звездите. Всичко, до което погледът се докосне, ми шепне за Тебе. Ти ми показа красотата, простора! Моята отплата към Тебе е моята Любов. * Щастлива съм аз.
към текста >>

26. СТИХОВЕ - ОЛГА СЛАВЧЕВА Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Т. МОЛИТВА Аз зная, когато обичам, о Боже, светът е красив и безбрежен, че всичко чрез Нея, аз зная, че може, че с Нея Ти само си нежен; Аз зная, когато обичам, че всичко прелива се в музика, песен и пълни сърцето, туй цвете мъничко – отлитва завинаги есен.
Т. МОЛИТВА Аз зная, когато обичам, о Боже, светът е красив и безбрежен, че всичко чрез Нея, аз зная, че може, че с Нея Ти само си нежен; Аз зная, когато обичам, че всичко прелива се в музика, песен и пълни сърцето, туй цвете мъничко – отлитва завинаги есен. Аз зная. Затуй да обичам Те моля, да виждам във всичко аз Нея, да пълня душата си с радост на воля, във храмът й песен да пея.
към текста >>

Затуй да обичам Те моля, да виждам във всичко аз Нея, да пълня душата си с радост на воля, във храмът й песен да пея.
Т. МОЛИТВА Аз зная, когато обичам, о Боже, светът е красив и безбрежен, че всичко чрез Нея, аз зная, че може, че с Нея Ти само си нежен; Аз зная, когато обичам, че всичко прелива се в музика, песен и пълни сърцето, туй цвете мъничко – отлитва завинаги есен. Аз зная. Затуй да обичам Те моля, да виждам във всичко аз Нея, да пълня душата си с радост на воля, във храмът й песен да пея.
към текста >>

27. ИЗТОК ИЛИ ЗАПАД В СВЕТЛИНАТА НА НОВОТО УЧЕНИЕ - ЕЛИ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Ние трябва да обичаме всичко, понеже Разумното, Великото живее във всичко.
Защото една свещ, която не е запалена, не може да помага никому. А една свещ, която гори, може да помага на другите. Човек трябва да се свърже с онзи елемент, който носи безсмъртието, а именно любовта. Тези, които доброволно приемат принципа на любовта, ще се повдигнат, понеже те дават ход на своята истинска природа. Любовта е основният закон във вселената, понеже единството лежи в основата на цялото битие. Ние трябва да обичаме всичко, понеже Разумното, Великото живее във всичко. Освободеният човек обича хората, слънцето, звездите, вятъра, водата – всичко обича в света. Това е една велика Истина, в която са живели и живеят всички възвишени хора, които днес работят по лицето на земята. И всички мисли, чувства, желания, стремежи и пр., които минат през огъня на любовта, се пречистват, обновяват, У всички същества живее това Разумното Начало и затова всички са едно. Ето защо когато няколко души се събират и извършат нещо без любов, те са извършили, престъпление, понеже са в разрез с великата истина, която лежи в основата на цялото битие. Престъплението е винаги място на безлюбието, а доброто е място на любовта.
към текста >>

28. ПЪРВИТЕ ЛЪЧИ - ЕДЕЛВАЙС Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Обичам те, но съм неспокоен, защото и в часа, когато стенеш в кървава болка, когато полята се покрият с безнадеждна мъгла и глухите удари на стария грохнал гробар дълбаят черни ями, аз виждам горе обилните реки на звездите и душата ми като затворена птица жалее за тях!
Земя! Ти ли си ми майка? Ти ли ме роди? Защо ме викаш в студените си пазви? Не стига ли това, че като младенец играех по твоите ливади, гонех пеперудите с пъстрите криле и слушах тъжния ти плач? Обичам те, но съм неспокоен, защото и в часа, когато стенеш в кървава болка, когато полята се покрият с безнадеждна мъгла и глухите удари на стария грохнал гробар дълбаят черни ями, аз виждам горе обилните реки на звездите и душата ми като затворена птица жалее за тях! Душата ми е странница. Чужда е на тебе. Прости ми, че те тъпча с нозе, че с луди коне, размахали гриви, препускам по твоята гръд. Аз диря себе си, бързам да достигна мястото на скромната хижа, край която се извива път и се чува стоманения трясък на бягащите колела като победна песен! По каменните плочи на града времето бавно изтрива надписите на миналото и чертае нови пътища за младенците, които безгрижно играят с камъчета в праха.
към текста >>

29. СПЕКТРИ - Г. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

по-красив, по-талантлив от мен, защото те обичам!
в това, че когато и да е пред светлината на разумността и на съзнанието ще паднат неестествените прегради и предразсъдъци, които разделят хората досега и пречат на свободното общение на народите чрез егоизма на националните искания. Русия, съвкупно със славянството и начело на него, ще каже на целия свят най-великото слово, което някога се е говорило и това слово ще бъде именно заветът на общочовешкото единение и то не в духа на личния егоизъм, чрез който хората и народите се съединяват изкуствено и неестествено в днешната цивилизация." Този закон за жертвата е ясно изразен и в романа му „Престъпление и наказание”; ето извадка из записките на Зосим: „Висшата свобода не е да трупаш и да се обезпечаваш с пари, но да раздадеш всичко, каквото имаш и да отидеш да служиш на всички. Ако един човек е способен да направи това, той не е ли свободен? Това е най-високото проявление на волята. При истинския живот, когато видиш един човек с талант, по-умен, ще кажеш: „Аз се радвам, че ти си по-умен. по-красив, по-талантлив от мен, защото те обичам! ” Зосим си спомня думите на брат си Маркел към слугите си: „Мили мои, драги, защо ми служите, защо ме обичате, дали заслужавам аз да ми служите? ” Зосим, веднъж на младини като офицер, трябвало да се дуелира с едного. В навечерието той се върнал в къщи и набил ординареца си Атанас. И по-рано той го набивал, но никога с такъва жестокост. Отишъл след това Зосим да спи; заспал в три часа и станал на разсъмване.
към текста >>

30. ЕДНО ОТ НАЙ-ВЕЛИКИТЕ ДЕЛА - ЕЛИ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Запример, всеки предмет, който обичаме, ние го учим по-добре и той ни става по-понятен от онзи, който не обичаме.
Любовта е дете на Духа. Духът се познава чрез Любовта. От детето се познава, каква е майката и какъв е бащата. И затова, когато се говори за Любовта, тя винаги трябва да се свързва с Разумността. Когато Любовта влезе в живота, знанието става понятно на хората. Запример, всеки предмет, който обичаме, ние го учим по-добре и той ни става по-понятен от онзи, който не обичаме. Когато обикнем един човек, ние по-лесно го изучаваме и познаваме, отколкото ако не го обичаме. И тъй, под реалност разбираме всяко нещо, което е видимо, достъпно за нашето съзнание. В този смисъл единственото реално нещо, което знаем в света, това сме самите ние. Вън от нас нищо друго не познаваме. Затова някои казват: щом човек умре, всичко се свършва, нищо реално няма.
към текста >>

Когато обикнем един човек, ние по-лесно го изучаваме и познаваме, отколкото ако не го обичаме.
Духът се познава чрез Любовта. От детето се познава, каква е майката и какъв е бащата. И затова, когато се говори за Любовта, тя винаги трябва да се свързва с Разумността. Когато Любовта влезе в живота, знанието става понятно на хората. Запример, всеки предмет, който обичаме, ние го учим по-добре и той ни става по-понятен от онзи, който не обичаме. Когато обикнем един човек, ние по-лесно го изучаваме и познаваме, отколкото ако не го обичаме. И тъй, под реалност разбираме всяко нещо, което е видимо, достъпно за нашето съзнание. В този смисъл единственото реално нещо, което знаем в света, това сме самите ние. Вън от нас нищо друго не познаваме. Затова някои казват: щом човек умре, всичко се свършва, нищо реално няма. Това е заблуждение.
към текста >>

31. ТЕ ДАР СА ТИ - ТЕОФАНА Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Като обичаме, ние търсим Бога.
Любовта съдържа в себе си всички условия, всички методи, всички възможности, чрез които човешката душа може да се развие в своята пълнота. Всичко възвишено и благородно в човешката душа зрее само под лъчите на Божествената Любов. Любовта на онова велико Слънце, което озарява целия космос, трябва да грее и у нас. И когато проблесне първият лъч на Любовта, вие ще усетите в душата си едно такова неописуемо блаженство, такава светлина, такъв мощен подтик във вашия ум, такъв стремеж в вашата воля, че всички пречки в света ще почнат да се топят. Няколко мига преживени в Божествена Любов струват много повече от хиляди години обикновен човешки живот, прекаран дори всред най-големите удоволствия и наслади. Като обичаме, ние търсим Бога. Ние трябва да любим Бога, за да го възприемем и опитаме. А щом Го възприемем, ние опитваме Неговата Мъдрост. Казано е в Писанието: „Да възлюбиш Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. И да възлюбиш ближния си като себе си.” Това е един едничък закон, който се проявява в три свята. Любов към Бога: ти си в Божествения свят.
към текста >>

32. СЪНЯТ КАТО ОБНОВИТЕЛЕН ПРОЦЕС-Б. БОЕВ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Обаче, ние ги обичаме най-много там, където те не са нито много гъсти, нито много празни, но спокойно и благородно се издуват над едно пълно око.
Там, където веждите са неправилни, груби и разбъркани, сочат едно неодялано, брутално, гневливо същество. Колкото натурата е по-неспокойна, толкова повече е смутена, развалена правата или спокойно издутата линия на веждите. Едни гъсти вежди, протичащи в неспокойна линия, показват холерика, възбуждащия се, обхванат от буйни афекти човек. Обаче, както веждите представят само едно малко късче от форменото богатство на главата, така те не предават на характера основен тон – само на чувствения живот придават известна симпатична или несимпатична, повече духовна или чувствена окраска. Веждите придават на главата най-резкия отпечатък, изпъкващият повече или по-малко чувствено концентриран израз. Обаче, ние ги обичаме най-много там, където те не са нито много гъсти, нито много празни, но спокойно и благородно се издуват над едно пълно око. Понеже там веждите не са вече рязката разделяща граница, но един приятен преход между света на разума и света на yceтите (чувствата). От немски Д-р К.
към текста >>

33. За сатурновата линия - Из беседите на Учителя Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Да се отнема, е грях неизплатим..." (Будийска мъдрост) Да обичаме човека като свой брат, да обичаме всичко живо, както обичаме ближния си, а него да обичаме, както обичаме себе си.
съзнателно към всичко, което ни заобикаля, защото всичко е ценно на своето време и всичко е важно на своето място. Не огорчавай Бога у съществата. Не отричай тяхната душа и не отнемай тяхното свещено право на живот. — „Животът е „един", тайнствен дар свещен. На всички еднакво драгоценен. Да се отнема, е грях неизплатим..." (Будийска мъдрост) Да обичаме човека като свой брат, да обичаме всичко живо, както обичаме ближния си, а него да обичаме, както обичаме себе си. Да подаваме своята братска ръка за помощ на намиращите се в нужда, като същевременно се постараем да доловим, че Бог - разумното ни говори най-красноречиво чрез тяхното мълчание и пак чрез мълчание изказва своето одобрение или неодобрение. Чрез техните кротки очи все Той - Бог ни следи на всяка крачка, където и да сме, във всеки момент, в морето, по земята или във висинето, нищо няма тайно, скрито за Него, защото чрез всички очи все Той ни наблюдава. От нашето добро отнасяне към животните много зависи нашият успех, нашият прогрес. Сега по-конкретно на въпроса. Идеята за вегетарианството трябва да се схваща в нейния широк смисъл като идея за съзнателно отнасяне към всичко живо, като идея за побратимяване.
към текста >>

34. Науката за ръката Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Когато някой иска от нас нещо, ако ние го обичаме, веднага поставяме всичко на негово разположение.
Той с нищо не е виновен за тази смърт, а е само външен механически фактор за предаване само на печалната за тебе вест. Затова не свързвай хората със случаите и нещата. Както гладния се интересува най-напред от хляба, а не от това, кой го е месил и донесъл, тъй и ние се интересуваме най-първо от нещата, от случаите и събитията, както и от техните причини, а не толкова от пътищата, по които те са дошли. Противоречията и мъчнотиите зависят от Любовта и колкото тя е по-голяма и по-чиста, толкова противоречията са по-малко и обратно, колкото любовта е по-малка, противоречията се увеличават. Противоречията произлизат от нашето неразбиране законите на природата и от малкото проявяване на любов. Когато някой иска от нас нещо, ако ние го обичаме, веднага поставяме всичко на негово разположение. Веднага всички невъзможности се стопяват пред един мил поглед и пред една блага дума и една добра постъпка, пред едно внимание, което нам е указано, или ние някому сме го указали. Но отсъствува ли любовта - тогава идват всички невъзможности. Малките, незабележимите неща стават големи като планина. Значи, при отсъствие на Любовта идват всички невъзможности, противоречията. Тогава, остава едно: да възприемем Любовта в нейната пълнота.
към текста >>

35. Из „Живото слово” Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Някой може да се спре върху завършените резултати и да каже: „Какво ще постигна, като обичам?
Който обича едного, сърцето му се отваря за всички. Когато човек обича Безграничния, той ще се научи да обича и вечното множество в свята. Не си лягай, преди да си свършил една работа. Не яж, преди да си направил едно добро. Не говори, преди да си обикнал. Някой може да се спре върху завършените резултати и да каже: „Какво ще постигна, като обичам? " Всичко! Пред човека седи едно велико бъдеще. Любовта е първата подбудителна причина. Никаква работа човек не може да извърши, ако не дойде любовта в него. Днес е денят, когато всеки трябва да възкръсне.
към текста >>

36. ЕДИННИЯТ ПУЛС Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Вие ще ни разберете, защото сте близки до душите ни и ние ви обичаме!
С тези движения, които ще правим тук под ритъма на музиката, искаме да ви разкрием нашия вътрешен свят, туй, което ни вълнува, туй, за което копнеем! Чрез тях ние разкриваме пред вас душата си, най-свещените си мисли и мечти; поверяваме ви всичко туй, което е скрито в глъбините на нашето естество, всичко, което е най-скъпо за нас! Вие ще ни разберете, защото това, което ще ви кажем е на езика, на който вие говорите. Вие ще ни разберете, защото постоянно живеете в света, който ни е озарил с тези копнежи. Вие ще ни разберете, защото сте потопени в музиката на Вечното. Вие ще ни разберете, защото сте близки до душите ни и ние ви обичаме! Всяко едно от упражненията говори. То говори на един език много по-жив и по-силен, отколкото кой да е друг език. Ето, едно от упражненията е зов за пробуждане. Човешката душа трябва да се пробуди и да се прояви в своята красота! Какви сили крие тя в себе си!
към текста >>

Обичам да гледам душите при изгрев слънце.
Отвори изворите, които имаш в градината си и им дай път да протекат. Колко им е мъчно, че с векове са стояли затрупани и затворени! Всеки ден чети поне по един лист от свещената книга на своя приятел. Този миг ще бъде най-светлият за тебе през целия ден. Не разглеждай само подвързията ù. Обичам да гледам душите при изгрев слънце. Те тогаз се озаряват с едно светло сияние около главата и красиви стават лицата им! Една вълна на живот минава тогаз през техните лица и ги преобразява. Искам винаги да ги помня такива, каквито са при изгрев слънце! Това трае само един миг и в този миг виждам в тях туй, което никой друг не вижда! Всеки ден се обличайте с най-новите и най-скъпите си одежди и си туряйте най-драгоценните накити, за да посрещате Безконечния - вашият Възлюблен!
към текста >>

И Той ще ви каже: "Чрез главичките на цветята ви гледам и ви казвам всеки ден, че ви обичам.
Една вълна на живот минава тогаз през техните лица и ги преобразява. Искам винаги да ги помня такива, каквито са при изгрев слънце! Това трае само един миг и в този миг виждам в тях туй, което никой друг не вижда! Всеки ден се обличайте с най-новите и най-скъпите си одежди и си туряйте най-драгоценните накити, за да посрещате Безконечния - вашият Възлюблен! Нека всеки ден бъде като празник за вас! И Той ще ви каже: "Чрез главичките на цветята ви гледам и ви казвам всеки ден, че ви обичам. Чрез вятъра ви говоря и развявам косата ви! Чрез звездните лъчи ви говоря и ви казвам: "Не бойте се, всичко ще се уреди! " Чрез слънчевите лъчи ви милвам и ви обсипвам със злато. И това злато го раздайте на своите ближни до вечерта; да не остане до вечерта нищо в ръцете ви, защото утре ще ви донеса пак. По някой път ви гледам през очите на хората, които обичате и които ви обичат".
към текста >>

37. УСТАНОВЕНИЯТ СТРОЙ В ПРИРОДАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

- Обичам я повече от всичко.
Умен ли си? - Умен см. Изпълнил ли си всичко, каквото съм ти казал? - Изпълнил съм. Обичаш ли Истината? - Обичам я повече от всичко. Добре, ще извадя ножа си и ще опитам. Ако ти умреш под моя нож, това показва, че говориш лъжа ; ако останеш жив, значи говориш Истината. Ешавора изважда своя меч, насочва го към ученика си и го допира до тялото му. Мечът веднага се превърнал в най-хубавата светлина и Бенам останал жив. * * * Двадесет години един светия пазил един скъпоценен камък, който неговият Учител му дал да пази.
към текста >>

38. В ПАМЕТ НА НАШИТЕ ЗАМИНАЛИ МЛАДИ ПРИЯТЕЛИ-ЕЛИ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Обичам да спирам мисълта си върху тях, защото те обитават в тия слънчеви планински върхове, към които ние се издигаме.
Аз сядам и мисля. За кого мисля? Мисля за тях! Мисля за тия, отдето иде всичко това, което виждам около себе си! Всичко около мен ми наумява за тях ! Обичам да спирам мисълта си върху тях, защото те обитават в тия слънчеви планински върхове, към които ние се издигаме. Тяхното „днес" е нашето „утре". Съществува у човека копнеж за един идеален живот. У него гори един свещен огън да работи за тоя съвършен ред на земята. Но има общество, в което това е вече реализирано. Има общество, което живее по тоя начин!
към текста >>

39. LE MAITRE PARLE. LA LUMIERE Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Ние трябва да обичаме и егоиста, понеже той е заблуден, вкован в стари форми, от които само страданията могат да го освободят.
Страданията ни пречат да се кристализираме и да се вковем в старите форми, не ни оставят да живеем в тях. Тая е хубавата страна на страданията. Те ни водят към все нови и нови форми. Егоистът е човек, който се държи о старите форми. И върху него идат страданията, за да го извадят от това състояние. Ние трябва да обичаме и егоиста, понеже той е заблуден, вкован в стари форми, от които само страданията могат да го освободят. Човек трябва да действува в съгласие с общото благоденствие; да работи героически за тая цел, също както се е борил за своите лични интереси. Трябва да се стремим към висши умствени и художествени идеали, за да можем да живеем после в тях и без физическото и астрално тяло. В алтруизма е безсмъртието. В алтруизма, т.е. в живота за Цялото, животът е вън от смъртта.
към текста >>

40. ЧУДНАТА СЕМКА - ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Трябва да обичам тъй, както Той обича. Защо?
* * * За да покаже че обича, човек трябва да учи. Който се учи, той има любов. Който не се учи, той няма никаква любов. Пробният камък на любовта е учението. * * * Процесът на мисълта трябва да проникне дълбоко в битието на човека, който всяка сутрин, при ставане още, трябва да си каже: Аз трябва да мисля като Бога. Трябва да обичам тъй, както Той обича. Защо? - Защото само с Любовта, която е проявил, Бог е творил, работил, създал цялата вселена. Само с Любовта, която е имал, Той е могъл да вземе пред вид нуждите и на най-малките същества и да ги задоволи. Всичко в света, цялата вселена е резултат на Божията мисъл. Като мислил стотици, хиляди и милиони години, Той създал нещата така, както ги виждаме днес. Да мисли!
към текста >>

41. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

„Нали знаеш, че обичам да говоря символично?
Но когато последният дигнал чашата и щял да я изпие, Граф Берози, застанал отстрана, на известно разстояние, дигнал револвера си, прицелил се в чашата, и преди приятелят му да погълне нейното съдържание, гръмнал. Чашата се разбила на парчета. И Нунцио и съперникът му се силно изненадали и уплашили от този ненадеен изстрел. Графът, обаче, ги успокоил, като казал загадъчно усмихнат: „Аз исках да проверя, дали не съм забравил своето старо изкуство, исках просто да видя, дали ще мога да улуча чашата, без да нанеса и най-малката повреда комуто и да било". Когато двамата приятели си взели сбогом и излезли на улицата, Нунцио, който прекрасно знаел, че граф Берози не върши нещата току-така случайно и без никаква дълбока замисъл, го попитал: „Защо стреля"? „Нали знаеш, че обичам да говоря символично? " отвърнал той с усмивка. „Да, но тази твоя символична реч в случая беше твърде опасна", възразил Нунцио. „Още по-опасна беше чашата", казал бавно и съсредоточено граф Берози, като препратил на приятеля си своята мисъл. И когато последният разбрал истинската причина за стрелянето и го погледнал цял побледнял, граф Берози заключил: „Чашата с опиващото вино, в което се таи бавно-действащата отрова, това са удоволствията, които държат в робство човека. Едничкото нещо, което се позволява на разумния човек, то е да вдигне своето огнестрелно оръжие и да разбие тази чаша!
към текста >>

42. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ. ЕДИНСТВЕНИЯ СВИДЕТЕЛ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Нещата, които обичаме, ние ги учим.
Любовта е най-голямата топлина, с която можете да разрешите всички препятствия, които срещате по вашия път. Щом имате любовта, вие ще разбирате законите на божествения и духовния светове и тогава всичко ще можете да направите. Ако ние, съвременните хора, бихме приложили любовта, ще имаме Царството Божие. Любовта е метод за учене. Тя е мощната сила, която ти дава стимул да учиш. Нещата, които обичаме, ние ги учим. А което не можем да обичаме, не го учим. Докато любовта не влезе в душата ти, не можеш да разбереш истината. Почва се с любовта. Коя е отличителната черта на любовта? Тя ражда живот, който не се окислява!
към текста >>

А което не можем да обичаме, не го учим.
Щом имате любовта, вие ще разбирате законите на божествения и духовния светове и тогава всичко ще можете да направите. Ако ние, съвременните хора, бихме приложили любовта, ще имаме Царството Божие. Любовта е метод за учене. Тя е мощната сила, която ти дава стимул да учиш. Нещата, които обичаме, ние ги учим. А което не можем да обичаме, не го учим. Докато любовта не влезе в душата ти, не можеш да разбереш истината. Почва се с любовта. Коя е отличителната черта на любовта? Тя ражда живот, който не се окислява! Да обичаш, но с обич, в която не се заражда никакво изкушение.
към текста >>

Да обичаме всички!
Тя е, която ги свързва. Ти трябва да освобождаваш другите хора, и като ги освобождаваш, ти себе си освобождаваш. Ние сме дошли на земята да изучим божественото и да работим не за себе си, а за Цялото, за Безграничния! Езикът на Безграничния - това е любовта. Ако ти обичаш, то и растенията, и животните, и минералите, и всички ще те разбират и обичат. Да обичаме всички! Онзи, който не обича, той не е човек, той няма бъдеще. И няма по-лесно нещо от този закон на любовта. Като дойде любовта, всичките ви страдания, които имате, ще изчезнат, ще се стопят, Цялата земя ще се запали чрез нея и ще гори. Няма да остане нищо от сегашното! Тогава ще бъдете свободни от всички дрязги, които сега ви безпокоят, ще бъдете като новородени деца.
към текста >>

43. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Да почитаме, да пазим, да обичаме цветята!
Пазенето и отглеждането на цветята има и възпитателно значение. Чрез тях човек се приучва да бъде внимателен и към най-дребното нещо в живота. А в живота малките неща имат голямо значение. Те са, които провалят или издигат човека. По пътя на малките добродетели, които се вграждат постепенно и незабелязано в характера и които стават здрава опора, човек ще премахне по-големите злини в живота. Да почитаме, да пазим, да обичаме цветята! Да пазим да не късаме цветята, защото те са ония големи алхимици, като превръщат всичко в красота. Нека спрем да унищожаваме красотата, която природата мълчаливо и неуморно твори. Да отдаваме почит на красотата, а там гдето тя липсва, да се постараем да я създадем.
към текста >>

44. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ-ЧЕТИРИ ТЕЧНОСТИ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Велик е Твоят път, защото Ти ни научи, как да работим и как да обичаме!
В нашето несъвършенство и немощ Ти ни даряваш богато с твоята велика любов и ние не спираме да вървим в Твоя път на светлина. В дълбочината на душата си изказваме постоянно своята благодарност за всичко това, което Ти правиш с нас и за нас. Да бъде благословен онзи ден, когато Те срещнахме в своя живот! Велико е Твоето име и дело, Учителю! Защото Ти ни даде живот, светлина и смисъл. Велик е Твоят път, защото Ти ни научи, как да работим и как да обичаме! Е.
към текста >>

45. ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

В такова време някой път обичам да се разхождам из гората.
Около нас се издигат като видения тъмните контури на елите. Вятърът като минава по върховете им, създава мистична симфония, която ту се засилва, ту замира! Между клоните блещукат едри звезди! Понякога лунният сърп тича по небето, а отдолу под нас се чува музиката на реката. Ето, около нас се издигат тъмните очертания на Резньовете и на двата Купена: големия и малкия. В такова време някой път обичам да се разхождам из гората. Тя тогаз е тъй оживена! Изобилен живот кипи тогаз в нея. Нощни птици разнасят своя писклив крясък. Тук-там покрай теб се появи и изгуби някой язовец. Из клоните долавяш шума на катериците.
към текста >>

46. ОТ ВОЛСКАТА КОЛА ДО АЕРОПЛАНА -Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Защо обичаме слънцето?
И ако днес хората нямат, то е защото нямат любов! Всяко същество обича слънцето! Колко е радостен човек, когато види животворните слънчеви лъчи! Когато небето е затворено, човек копнее за слънце! И даже когато само за миг между облаците се покаже слънцето и прати лъч, то затупва радостно човешкото сърце! Защо обичаме слънцето? Защото то дава! И затова всеки, който дава, както слънцето дава, той има нещо слънчево в себе си. Той дето отиде, носи светлина и живот. Даже и нищо да не говори, неговото присъствие внася красота навсякъде. Освободеният схваща „даването" малко по-другояче от обикновеното разбиране.
към текста >>

47. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

За да изповядваме Христа, трябва да обичаме тъй, както Той обича.
Ти не можеш да разбереш любовта, ако не ù слугуваш. Не можеш да намериш по-хубаво място от това, да служиш на любовта. Това е най-голямото щастие: да служиш от любов. Да обичаш, но с обич, в която не се забелязва никакво изкушение. Оная любов, която може да издържи, при каквито и да са условия, е любов. За да изповядваме Христа, трябва да обичаме тъй, както Той обича. В целия свят има една божествена вълна. В целия свят има събудени души. Всички тия души, просветлените души, имат широка мисъл. Един англичанин, който е засегнат от тая вълна, ще се представи като брат. Също така германецът и пр.
към текста >>

Обичам да чета в цветята, какви сте вие Вятърът ни говори за вас.
Множество картини изпъкват пред тебе, картини на царства, истории на държави, загинали и заменени с пустини, войни, разрушения, цъфтеж и упадък, падане и ставане на отделни лица, племена, народи и раси и разбираш, че всичко това са само отделни стъпала към една велика цел! Струите на живота са минали през хилядите форми за доближаване до нея: влизане в реалния живот. Този реален живот - там е Великият, Безграничният. Светли сили, свежестта и красотата на цветята са въплъщение на светлата ви мисъл. Те ни говорят за тънкостта на вашите мисли и чувства. Обичам да чета в цветята, какви сте вие Вятърът ни говори за вас. Звездите ни говорят за вас. Бистрите извори ни говорят за вас. Чрез тях узнаваме, какви сте вие. Чрез тях ние проникваме в царството, дето витае светлата ви мисъл. Звездите, цветята, изворите, нежният зефир ни говорят за вашата любов, която протича като бистри кристални води от вашето сърце.
към текста >>

48. ПРОЛЕТ - Е Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

" - Обичам я повече от всичко.
„Умът ти светъл ли е? " - Светъл е. - „Изпълнил ли си всичко, на което съм те учил? " - Изпълнил съм. - „Обичаш ли Истината? " - Обичам я повече от всичко. Ешавора насочил своя меч към гърдите на Бенам. Острието излеко докоснало неговата гръд. Ала станало чудо - мечът тутакси се превърнал в чиста, бяла светлина, която озарила и Бенам и лицето на Ешавора. „Ти издържа изпита, му казал Ешавора, като свалил меча. Сега знам, че и Божественото Слово, на което този меч е символ, като влезе в твоя ум, ще се превърне в светлина, като влезе в сърцето ти, ще се превърне в светлина, като влезе в душата ти, ще се превърне в светлина.
към текста >>

49. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Ние те обичаме от душа, защото си китна и красива и пълна с живот.
И шумно отеква техния рев по скалния бряг. Години наред следях бавните пристъпи на пролетта. От разтапящия се сняг и появяването на малката бяла драба по полянките, и минзухарите около снежните петна, и кокичетата, и игликите, и срамежливо наведените цветове на подбела, и анемоните, и лютичетата, и жълтата водна калта, и златистото слънце на планинските долини, и омайниците и песните на славеите и птиците, следях и виждах победния, слънчев и радостен път на пролетта! И в душите, и сърцата на хората, обременени от тежкото бреме на живота, настъпва нова радост, нови надежди и смисъл. Пролет - ти си слънце, ти си здраве, наш копнеж и вечно нов смисъл в живота! Ние те обичаме от душа, защото си китна и красива и пълна с живот. — Пролет вечна ! Е.
към текста >>

50. Някои физиологични въпроси в окултно осветление Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Духовно единство обгръща света и затова трябва да обичаме всичко живо.
Пълната победа, когато огънят на Божията Любов ще се разпали и ще обгърне цялата земя - ще бъде - в седмата епоха - тогава ще бъде нов по-рядък, нова земя, ще настане светъл Божий ден - царството Божие. Товянски, както и всички полски месианисти, е вярвал в прераждането на душите, във връзката между видимия и невидимия свет, във въздействието на светлите духове, във вдъхновението, откровението. За него зверовете и животните също са ближни - както и Словацки в „Генезис на духа" е изтъкнал, че божественият дух е преминал през формите на минералното, растителното, животинското царства, докато достигне човешката форма. Духът е, който твори всички форми. Животните - това са наши по-млади братя, тъй както ангелите, са наши стари братя. Духовно единство обгръща света и затова трябва да обичаме всичко живо. Странствуването на душата през разни форми и много животи в различни глобуси, планети, го води към съвършенство, освобождаване и одухотворяване на материята - и съединение с Бога на веки. Вечна мъка, в смисъл безкрайно мъчения, няма. Пъкъл, ад - това е привързване на душата към земята - благодарение нейните грахове и очистване през определен период време – „век". Свободен християнин е този, който проявява Божието слово на земята. Полша трябва да осъществи в политиката и в обществения живот най-висшата нравственост, Христовото Слово, Любовта и свободата и тогава ще бъде велик народ, - слуга Божий, месия на народите.
към текста >>

51. СТИХОВЕ -S., Д. А-ВА Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Обичам да се разхождам при тях.
СКЪПИЯТ НАКИТ НА РИЛА Тая година пак сме на гости в свещената обител на Рила! Ето, пак сме при езерата, чийто образ пазим тъй свето в душите си през цялата година! Колко снежни преспи са още тук - около езерата и по върховете! Те са още тъй големи! После постепенно ще се смалят, и много от тях скоро ще изчезнат. Обичам да се разхождам при тях. Обичам да се вслушвам при тях в музиката на бистрия леден поток, който излиза из техните пазви и се спуща надолу, за да занесе на живущите в низините тайните на чистите сфери, отдето иде! Обичам да спохождам снежните преспи. Там срещам скъпия накит на Рила; алпийското звънче! То расте само в тяхно съседство. Там, дето се топят ледовете и снеговете, се явява то за кратковременен живот и след туй пак се скрива за следната година.
към текста >>

Обичам да се вслушвам при тях в музиката на бистрия леден поток, който излиза из техните пазви и се спуща надолу, за да занесе на живущите в низините тайните на чистите сфери, отдето иде!
Ето, пак сме при езерата, чийто образ пазим тъй свето в душите си през цялата година! Колко снежни преспи са още тук - около езерата и по върховете! Те са още тъй големи! После постепенно ще се смалят, и много от тях скоро ще изчезнат. Обичам да се разхождам при тях. Обичам да се вслушвам при тях в музиката на бистрия леден поток, който излиза из техните пазви и се спуща надолу, за да занесе на живущите в низините тайните на чистите сфери, отдето иде! Обичам да спохождам снежните преспи. Там срещам скъпия накит на Рила; алпийското звънче! То расте само в тяхно съседство. Там, дето се топят ледовете и снеговете, се явява то за кратковременен живот и след туй пак се скрива за следната година. Обичам да го гледам, как нежният ветрец тихо полюлява тънката му дръжка.
към текста >>

Обичам да спохождам снежните преспи.
Колко снежни преспи са още тук - около езерата и по върховете! Те са още тъй големи! После постепенно ще се смалят, и много от тях скоро ще изчезнат. Обичам да се разхождам при тях. Обичам да се вслушвам при тях в музиката на бистрия леден поток, който излиза из техните пазви и се спуща надолу, за да занесе на живущите в низините тайните на чистите сфери, отдето иде! Обичам да спохождам снежните преспи. Там срещам скъпия накит на Рила; алпийското звънче! То расте само в тяхно съседство. Там, дето се топят ледовете и снеговете, се явява то за кратковременен живот и след туй пак се скрива за следната година. Обичам да го гледам, как нежният ветрец тихо полюлява тънката му дръжка. Защо събужда то у нас една светла, надежда и един радостен копнеж?
към текста >>

Обичам да го гледам, как нежният ветрец тихо полюлява тънката му дръжка.
Обичам да се вслушвам при тях в музиката на бистрия леден поток, който излиза из техните пазви и се спуща надолу, за да занесе на живущите в низините тайните на чистите сфери, отдето иде! Обичам да спохождам снежните преспи. Там срещам скъпия накит на Рила; алпийското звънче! То расте само в тяхно съседство. Там, дето се топят ледовете и снеговете, се явява то за кратковременен живот и след туй пак се скрива за следната година. Обичам да го гледам, как нежният ветрец тихо полюлява тънката му дръжка. Защо събужда то у нас една светла, надежда и един радостен копнеж? Като че ли около него се разлива тиха музика, която ни говори: "Ние идем през лятото за малко време тук, за да ви напомним, че има един свят на висша любов и на висша красота, за който са родени всички! Който ни види, облъхва го хармонията на света, в който ние живеем. Има един свят, за който заслужава да се живее! Той е тъй близо до всички!
към текста >>

" Обичам да спохождам снежните преспи, защото там срещам скъпия накит на Рила!
Защо събужда то у нас една светла, надежда и един радостен копнеж? Като че ли около него се разлива тиха музика, която ни говори: "Ние идем през лятото за малко време тук, за да ви напомним, че има един свят на висша любов и на висша красота, за който са родени всички! Който ни види, облъхва го хармонията на света, в който ние живеем. Има един свят, за който заслужава да се живее! Той е тъй близо до всички! " Обичам да спохождам снежните преспи, защото там срещам скъпия накит на Рила! ПРИ КОТВАТА Ето, лодката тихо цепи водите на второто езеро "Елбур" Кой е в нея? Това е Учителят, който отива при "Ръцете които дават." Тъй наричаме бистрия извор при второто езеро. Днес ще има работа! Всички, които желаят да помагат отиват там. Предстои важна работа.
към текста >>

52. ИДЕАЛЪТ НА ВЕЛИКИТЕ ДУШИ - ПО МИСЛИ ОТ УЧИТЕЛЯ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

– Защо всички хора не можем да обичаме по еднакъв начин?
При любовта си към Бога ще се научите, как да възприемате. Тогаз ще получаваш! Като отидеш при Бога, Той ще те научи, как да обичаш, и у тебе ще се прояви любов към хората. И тогаз ти ще даваш на хората. Ще даваш на другите, както Бог е дал на тебе! – Защо всички хора не можем да обичаме по еднакъв начин? – Понеже всички хора не са еднакво разкрити пред нас. Една разкрита картина можеш да я обичаш, но една неразкрита картина не можеш. Ти не можеш да не обичаш един човек, чието Божествено е разкрито пред тебе! Аз говоря за Душата. Някой вижда в този човек нещо, което друг не вижда!
към текста >>

53. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

– Когото обичаме, ще му дадем правото.
Когато човек проявява любовта, тогава тия блаженства са формите, пътищата, по които той може да се домогне до реалността. Но извън любовта блаженствате са неща непонятни. Например човек с външни усилия, по механичен начин не може да бъде "нищ духом", а само чрез любовта! Блаженствата представляват методи, чрез които любовта може да се приложи на земята. – Какво е отношението на правото и на справедливостта към любовта ? – Когото обичаме, ще му дадем правото. Например, бащата, който обича сина си, ще му даде земя, права, ще го държи при себе си. Когото обичаме, ние сме справедливи към него. А пък когото не обичаме, спрямо него прилагаме неправдата. Справедливостта е спомагателно средство на любовта. Без Любовта нещата не могат да се проявят, а пък без справедливостта не могат да се приложат.
към текста >>

Когото обичаме, ние сме справедливи към него.
Например човек с външни усилия, по механичен начин не може да бъде "нищ духом", а само чрез любовта! Блаженствата представляват методи, чрез които любовта може да се приложи на земята. – Какво е отношението на правото и на справедливостта към любовта ? – Когото обичаме, ще му дадем правото. Например, бащата, който обича сина си, ще му даде земя, права, ще го държи при себе си. Когото обичаме, ние сме справедливи към него. А пък когото не обичаме, спрямо него прилагаме неправдата. Справедливостта е спомагателно средство на любовта. Без Любовта нещата не могат да се проявят, а пък без справедливостта не могат да се приложат. Хората трябва да съзнаят, че от Бога всички имат еднакви права. – Може ли да се избегне насилието?
към текста >>

А пък когото не обичаме, спрямо него прилагаме неправдата.
Блаженствата представляват методи, чрез които любовта може да се приложи на земята. – Какво е отношението на правото и на справедливостта към любовта ? – Когото обичаме, ще му дадем правото. Например, бащата, който обича сина си, ще му даде земя, права, ще го държи при себе си. Когото обичаме, ние сме справедливи към него. А пък когото не обичаме, спрямо него прилагаме неправдата. Справедливостта е спомагателно средство на любовта. Без Любовта нещата не могат да се проявят, а пък без справедливостта не могат да се приложат. Хората трябва да съзнаят, че от Бога всички имат еднакви права. – Може ли да се избегне насилието? – Насилието е неестествен, болезнен процес.
към текста >>

54. ЗАКОНИ НА ВЪЗПРИЕМЧИВОСТТА - Б. БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Всяко добро носи радост – а двете изхождат от любовта, понеже ние наричаме добро само онова, което обичаме; и само то ни радва.
Радостта, която сам Бог чувствува в ангелите и която те получават от Него чрез съзнателната си връзка с Него, е мир. Бог е наречен "Княз на мира" и сам Той е казал, че мирът иде от Него и е в Него. Ангелите на много места в Словото са наречени ангели на мира. Невинността и мира са основни качества, които произлизат от Бога. Невинността носи всяко добро, а мирът – всяка радост, като резултат на доброто. Всяко добро носи радост – а двете изхождат от любовта, понеже ние наричаме добро само онова, което обичаме; и само то ни радва. Значи невинността и доброто произлизат от Божествената любов. Мирът в небето се дарява качествено и количествено според степента на невинността на ангелите, тъй като невинност и мир вървят ръка за ръка. Че това е така, можем да видим у малките деца, които живеят в мир, защото са невинни и понеже са в мир, те са изпълнени с веселие и игривост. Но детският мир е външен израз на мира, докато вътрешният мир, както и вътрешната невинност са достояние само на мъдростта, която се придобива като се осъществи връзката между доброто и истината. Ангелски мир могат да придобият само тези, които са направили тази връзка и които впоследствие са почувствували едно примирение и радост в Бога.
към текста >>

55. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР НА УЧИТЕЛЯ С НАРОДНИ УЧИТЕЛИ ПРИ РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Колко малко ние хората обичаме музиката!
Какъв импулс! Само музиката може да даде подобни импулси. Светът на импулсите е свят на музика! Всеки музикален тон дава различни импулси в човешкия живот. Човек трябва да умее да използува музиката, както хляба насъщний. Колко малко ние хората обичаме музиката! Тя е храна за нашата душа, благословение за ума и разширение за сърцето. Безкрайна е проявата на този велик свят на импулсите. На тези невидими причини – на малките незабележими импулси, дължим ние цялата култура на човека, цялото му духовно и материално творчество. – Кое дава импулс на поета да пише своите вдъхновени песни? – Не е ли малкото красиво цвете, пръснало своя аромат и красота навсякъде из пространството.
към текста >>

Те ни дават прозрението – да обичаме истината и свободата.
Онзи импулс, що събужда в човека любовта, е най-великият импулс в живота. Защото само с любовта се постига всичко. Благословени са импулсите в живота! Те ни издигат, те ни създават благата, те ни дават светлина, те ни дават благородство, обич, любов, те правят успеха и постижението винаги неразделна част от нашия живот. Те ни водят към мъдрост. Те ни дават прозрението – да обичаме истината и свободата. Те събуждат в нас любовта, която ни приближава до Бога Малките импулси! Трябва винаги да бъде отворено сърцето ни за тях. Те ще ни посетят и при пукването на зората, при изгрева на слънцето, през светлия ден и през тъмната нощ, през всичките времена на годината. Те ще ни покажат своята красота и сила чрез всичко живо по земята и небето. Импулсът е като лек пролетен зефир.
към текста >>

56. СТИХОВЕ - ОЛ. СЛАВЧЕВА, Д. АНТОНОВА, S Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Онова топлото чувство в нас, което ни кара да се обичаме и да си помагаме, това е Бог в нас.
" Ти щом живееш, Великата Разумност живее в тебе! Ти искаш да обичаш и да те обичат! Това е Великата Разумност в нас! Един човек иска да ти помага. Това е Великата Разумност вътре в него, която се проявява. Онова топлото чувство в нас, което ни кара да се обичаме и да си помагаме, това е Бог в нас. А пък дето се озлобяваме един против друг, няма го Господ там. Сега единственото нещо, което е важно, то е любовта, която трябва да се приложи навсякъде. Защото тя е най-разумното нещо. Тя ще ни въведе в света на разумното, в света на Мъдростта, в света на Светлината, в света на Истината, а пък от Истината изтича Свободата. Ние искаме свобода.
към текста >>

Трябва да обичаме, трябва да се учим, трябва да добием Мъдростта и като добием знанието, ще добием свободата.
А пък дето се озлобяваме един против друг, няма го Господ там. Сега единственото нещо, което е важно, то е любовта, която трябва да се приложи навсякъде. Защото тя е най-разумното нещо. Тя ще ни въведе в света на разумното, в света на Мъдростта, в света на Светлината, в света на Истината, а пък от Истината изтича Свободата. Ние искаме свобода. Трябва да обичаме, трябва да се учим, трябва да добием Мъдростта и като добием знанието, ще добием свободата. Човек като няма знание и да му дадат свобода, не може да я оцени. Редът, по който трябва да живеем, не трябва да го създаваме. Всички тия закони трябва да ги извадим от нашия организъм. Да видим, как са построени стомахът, белият дроб и мозъкът. Те извършват специални функции.
към текста >>

Любовта има две страни: да обичаме, да дадем и да възприемем любовта.
Те извършват специални функции. Всяка система трябва да се подложи на опит. Това, което имаме, се дължи на опита. То не е последната дума. Любовта и справедливостта трябва да се турят в живота на човечеството. Любовта има две страни: да обичаме, да дадем и да възприемем любовта. Значи правилно да даваме и правилно да възприемаме – това е любовта. Ние сега искаме да ни обичат хората. Има една любов на възприемане: да ни обичат. А пък има една любов, която ние трябва да даваме. То е като жертва.
към текста >>

57. МИСЛИ - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Когато четем това, което Великият е писал в една книга, ние обичаме!
Те ще се радват, че има един четец, който чете в тях. В божествения свят живите книги се радват, когато ги четат. И ние на този свят защо скърбим? Защото не ни четат хората. Всеки минава, без да чете. Когато четем това, което Великият е писал в една книга, ние обичаме! Да ни обичат – това значи да ни четат – да четат онова, което Великото е писало в нас. И Писанието казва: "Написан е Божият закон в сърцето ни! " И когато четем една книга – т.е. когато обичаме един човек и той се радва, и ние се радваме. А когато не обичаме, не можем да четем.
към текста >>

когато обичаме един човек и той се радва, и ние се радваме.
Всеки минава, без да чете. Когато четем това, което Великият е писал в една книга, ние обичаме! Да ни обичат – това значи да ни четат – да четат онова, което Великото е писало в нас. И Писанието казва: "Написан е Божият закон в сърцето ни! " И когато четем една книга – т.е. когато обичаме един човек и той се радва, и ние се радваме. А когато не обичаме, не можем да четем.
към текста >>

А когато не обичаме, не можем да четем.
Когато четем това, което Великият е писал в една книга, ние обичаме! Да ни обичат – това значи да ни четат – да четат онова, което Великото е писало в нас. И Писанието казва: "Написан е Божият закон в сърцето ни! " И когато четем една книга – т.е. когато обичаме един човек и той се радва, и ние се радваме. А когато не обичаме, не можем да четем.
към текста >>

58. ДВЕТЕ ДЪЩЕРИ НА НЕРУ-РА - БУЧА БЕХАР Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Само който ни обича, ще ни придружи в ада и в рая, а ако и ние го обичаме, вратите на ада ще бъдат затворени за нас.
Разумните прояви в живота са извлечени от любящето сърце на човека; те са плод на проявената любов на Бога. Искаш ли да познаеш един човек, остави го да гладува известно време. Ако понася глада със смирение и кротост и ако започне мисълта му да работи, този човек е добър и умен. Ако, обаче, в него забушуват всичките животински инстинкти на недоволство, на омраза, завист, отмъщение, на страх и отчаяние, този човек е от по-ниска култура. Мекотата, смирението и чистотата са най-големите врагове на страданията. Само който ни обича, ще ни придружи в ада и в рая, а ако и ние го обичаме, вратите на ада ще бъдат затворени за нас. Яловите крави ги чакат вълци и касапи! Какво ни ползува яловата крава, колкото и добре да е угоявана тя? Ти можеш да умираш от глад, но тя като не ти даде мляко, какво те ползува? Който прощава, прилича на птица, която свободно хвърчи в пространството. Той не губи време и сили да търси възмездие.
към текста >>

59. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ - ЕДИН СЛУЧАЙ НА ПРЕРАЖДАНЕ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Обичам Сатия Ра и за него аз живя, така както неговата книга ме учи.
Имената на Дуна-Фу и Сатия-Ра се произнасяха свещено, като имена на божества покровители. Меру-Ир казваше: – Велика е любовта ми към Сатия-Ра. Видях душата му, познах светлите пътища на неговия възход. узнах помишленията на неговото сърце. Широка е душата му като Вселената; ще тръгна по неговите светли пътища, негли някога ще се срещнем, ще разбере той моята любов, ще чуе той ритъма на моето сърце. Обичам Сатия Ра и за него аз живя, така както неговата книга ме учи. Какво правеше Меру-Ир? Тя не построи нито един храм. не дигна нито един паметник. Нейното име се знаеше от малко хора в царството, които идваха при нея, защото бяха сетили лотоса, който цъфтеше в нейната чиста душа. Тя носеше запален светилник и сновеше между нещастния народ като облекчаваше неговите страдания.
към текста >>

60. ПОЕМА ЗА ПЛАНИНАТА - G.NORDMAN Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Обичам - тъй извора казва и блика, таз дума красива разлива живот.
- разказва и светлия ден. Обичай! - в сърцето сурдинката свири, Обичай! - душата безсмъртна ми пей. Обичай! - говорят очите светящи, Обичай! - неспирно в слуха ми се лей. Обичам - тъй извора казва и блика, таз дума красива разлива живот. Обичам - с тих шепот се скланя дървото, обилно дарено от сладкия плод. Обичам - люлее се нивата златна и свежда се кротко узрелия клас. Обичай, обичам, отвсякъде чувам, обичам - се уча да казвам и аз. СКАЛАТА НА ЧУДНАТА скала, край извора клокочещ, се моя поглед спира. И дълго аз стоя, защото странен образ написан се намира.
към текста >>

Обичам - с тих шепот се скланя дървото, обилно дарено от сладкия плод.
- в сърцето сурдинката свири, Обичай! - душата безсмъртна ми пей. Обичай! - говорят очите светящи, Обичай! - неспирно в слуха ми се лей. Обичам - тъй извора казва и блика, таз дума красива разлива живот. Обичам - с тих шепот се скланя дървото, обилно дарено от сладкия плод. Обичам - люлее се нивата златна и свежда се кротко узрелия клас. Обичай, обичам, отвсякъде чувам, обичам - се уча да казвам и аз. СКАЛАТА НА ЧУДНАТА скала, край извора клокочещ, се моя поглед спира. И дълго аз стоя, защото странен образ написан се намира. Да, странен знак е туй и мисля, че е книга за четене разкрита.
към текста >>

Обичам - люлее се нивата златна и свежда се кротко узрелия клас.
- душата безсмъртна ми пей. Обичай! - говорят очите светящи, Обичай! - неспирно в слуха ми се лей. Обичам - тъй извора казва и блика, таз дума красива разлива живот. Обичам - с тих шепот се скланя дървото, обилно дарено от сладкия плод. Обичам - люлее се нивата златна и свежда се кротко узрелия клас. Обичай, обичам, отвсякъде чувам, обичам - се уча да казвам и аз. СКАЛАТА НА ЧУДНАТА скала, край извора клокочещ, се моя поглед спира. И дълго аз стоя, защото странен образ написан се намира. Да, странен знак е туй и мисля, че е книга за четене разкрита. Но кой ще прочете написаното в нея със азбуката скрита?
към текста >>

Обичай, обичам, отвсякъде чувам, обичам - се уча да казвам и аз.
- говорят очите светящи, Обичай! - неспирно в слуха ми се лей. Обичам - тъй извора казва и блика, таз дума красива разлива живот. Обичам - с тих шепот се скланя дървото, обилно дарено от сладкия плод. Обичам - люлее се нивата златна и свежда се кротко узрелия клас. Обичай, обичам, отвсякъде чувам, обичам - се уча да казвам и аз. СКАЛАТА НА ЧУДНАТА скала, край извора клокочещ, се моя поглед спира. И дълго аз стоя, защото странен образ написан се намира. Да, странен знак е туй и мисля, че е книга за четене разкрита. Но кой ще прочете написаното в нея със азбуката скрита? О, кой ще отгадай написаното слово, дълбано със години?
към текста >>

61. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА И S Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Всички хора не можем да обичаме еднакво, понеже всички хора не са се разкрили еднакво пред нас.
– Вие още не се познавате. За да познаеш един човек, трябва да го обичаш. Щом не го обичаш, той е маска за тебе. А пък като го обичаш, ще видиш, че той крие една велика душа, по-голяма от вселената. С хиляди години ще изучаваш, какви красоти се крият в нея. Всички хора не можем да обичаме еднакво, понеже всички хора не са се разкрили еднакво пред нас. Една разкрита картина не можеш да не я обичаш. Та един човек, чието Божествено е разкрито пред тебе, ти не можеш да не го обичаш. Аз говоря за душата. Някой вижда в този човек нещо, което друг не вижда. Един ден вие ще се озовете пред голяма изненада - ще видите, че всяка душа има много по-голяма цена, отколкото вие сте предполагали.
към текста >>

Като обичаме другите хора, ние се разкриваме пред тях и им носим светлината на Безграничния!
Това става чрез любовта. Така вие повдигате техните акции във вас. Тогава хората и отвън ще се повдигнат. Като давате цена на нещо, то е вече любов! Като дойде любовта, вие имате светлина и всичко ви става ясно. Като обичаме другите хора, ние се разкриваме пред тях и им носим светлината на Безграничния! Без любовта няма връщане в рая. Любовта е пропускът. Без нея никой не може да се върне в рая. Без любовта, на която и граница да отидеш, ще те спрат. Под възкресение се разбира новата форма, която няма да се разрушава.
към текста >>

– Кого трябва да обичаме?
Вие не сте се научили най-първо да възприемате любовта. Ще възприемете любовта и тогава ще проявите своята любов. Първом вдишвам въздух и след туй го издишвам. Ако не приемам въздух, ако не дишам, ще мога ли да говоря, ще мога ли да ви кажа нещо? Първом ще приемем божествената любов, и тогава ще я проявим. – Кого трябва да обичаме? – Безграничният, който живее в тебе и обича всичко. И ти ще се учиш да обичаш всичко. Обичай Цялото, всички, и ще бъдеш здрав. Всички неща са написани божествени книги: дървото, камъкът и пр.. Като гледаме така и животът става радостен и весел. Като проявяваш любовта, ти си в идеалния свят.
към текста >>

62. Стихове – Д. Антонова и О. Славчева Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Щом обичаме всички, няма да имаме врагове.
И ние трябва да я задържим. И при най-неблагоприятните условия великият разумен свят ни подкрепя. Защо са тия противоречия между хората, тези недоразумения, тия страдания? Враговете са от безлюбие. Има врагове, понеже има безлюбие. Щом обичаме всички, няма да имаме врагове. Противоречията ще изчезнат. При страданието човек трябва има един вътрешен Божествен порядък, за да може да използува страданието. При страданието човек добива знание, а при радостта - блага. Как може да се избавим от страданията? Страждущите могат да се избавят много лесно от страданията.
към текста >>

Всичкото зло иде оттам, че ние не обичаме всички хора еднакво.
Първият момент на Любовта е като слънцето, което огрява всички! Мъдрецът, който има велика Божествена Любов, не може да гледа с пренебрежение на хората. Той гледа на всички еднакво. Той знае, защо страдащият страда и защо радващият се радва. Любовта има еднакво око за всички. Всичкото зло иде оттам, че ние не обичаме всички хора еднакво. Трябва да се проповядва чистота в любовта. Защото любовта е пътят, по който истинският живот може да дойде. При любовта е потребна чистота, за да може Божественият живот да протече! Как да се придобие чистотата и да се запази? Рибата, когато влезе в малка локва, се оцапва, а пък рибата, която живее в морето, не се оцапва.
към текста >>

63. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Ние ще се приучим да обичаме и мислим за другите.
Това, което животът иска от нас, е да имаме отзивчиво сърце, което може да даде, да дари на другите от плодовете на сърцето, от плодовете на нашата радост. Една малка отзивчивост към нашите подобни. Като отворим нашите сърца и поднесем плод узрял в градината на нашита красиви чувства, благородни мисли и постъпки, ние ще отворим и сърцата на близките си, ние ще победим душите им. И като почнем от малките неща, които никой не забелязва – с нашите хубави мисли, чувства и постъпки и свършим с малки, чисто веществени дарове, ние ще внесем в живота на другите, на тия които ни заобикалят всеки ден, една ведрина, една бодрост, радост и нов импулс за живот и добро. Ние ще се приучим по този начин да ценим и онези велики блага, които природата тъй-щедро ни дава и за които ние въобще не се сещаме, макар че те са най-необходимото в нашия живот и че в тях живеем непрекъснато. Ние ще се приучим да обичаме и мислим за другите. Чрез другите, подобните нам, идва благословението в живота ни. Чрез подобните нам идва благословението на Бога върху нас. И чрез нас се излива същото благословение върху другите. Така се поддържа в живота доброто в равновесие. Всеки ден ние закърмваме в сърцето си ред хубави чувства, в ума си редица хубави мисли към другите.
към текста >>

64. ДОБРОТО РАЗПОЛОЖЕНИЕ - ГЕОРГИ СЪБЕВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Отишъл е при тях и ги е милвал с любов така, както можем да милваме дете, което обичаме.
Тяхната обикновена големина е 3-4 сантиметра. Получените след опита репички имали големина 121/2 сантиметра, когато били извадени. Но в момента, когато били вече за употребление, имали големина 131/2см. Значи те се намалили малко, за да завържат семена. Когато е посял репичките, той е избрал няколко корена. Отишъл е при тях и ги е милвал с любов така, както можем да милваме дете, което обичаме. Той не правил това в определен час, но го правил всеки ден. След 12-на дена получил вече репички, които надминавали другите по големина. И Жаан ни пише: „Аз мисля, че растенията са твърде чувствителни към нашита трептения и че те отговарят на нашата любов, като проявяват промяна в своята форма, големина и качество". Миналата година той правил същия опит и с едно житно зърно, което му дало 11 класа с реколта 400 зърна. И на края Жаан завършва така писмото си: „Аз мисля, че всичко това е твърде малко в сравнение с туй, което ни дава Учителят със своята тъй пълна и дълбока наука".
към текста >>

65. ЖИВОТЪТ НА СТАРОЗАВЕТНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ - Г. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

„Ние се обичаме и мислехме скоро да се задомим.
Верующите започнали да се озъртат, да се споглеждат, да се свиват. Проповедникът призовал да отидат на доброволно заколение първом ония, които имат най-силна вяра. Поедно време двама млади, момък и мома, които се обичали и се готвели скоро да се женят, излезли изсред множеството и тръгнали към проповедника. Той ги въвел вътре и леко притворил вратата. Като ги видял треперещи от вълнение, попитал ги, защо са се решили да минат през заколение. „Ние се обичаме и мислехме скоро да се задомим. Но понеже е такава волята на Алаха, вместо на земята, ще направим сватбата си в оня свят". Проповедникът кротко се усмихнал и им казал да стоят вътре, да не се показват навън. Досам нозете му имало два овена. Той взел единия, заклал го, и кръвта тутакси шурнала и потекла навън от вратата. „Отиде момъкът", си рекли верующите, които с любопитство чакали да видят, какво ще стане с момъка и момата.
към текста >>

66. Списанието PDF Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Човекът, когото обичаме.
Това е нов том есета от Томалевски. Като добър есеист ние го познаваме още от книгата му „Човек, Природа и Бог", излязла преди няколко години. В това ново съчинение са изнесени есетата: С кервана на вековете. Човекът – епизод и човекът – съдба. В лабиринта на човешката душа. Човекът, когото обичаме. Исус от Назарет. Неизвестните ръце. Наука и индустрия. Полюси в изкуството. Изкуството да слушаме Славянската стихия.
към текста >>

67. НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Обичам народа, сред който се родих и израснах, защото той е внедрил в душата ми неизличими спомени.
Затова на много места той има изключително брутално-антикултурен характер. Че действително тоя национализъм не е от най-висока проба, показва фактът че той трябва да се проповядва и „насажда". Не зная, защо трябва да се тълкува чувството глад, когато то е толкова спонтанно и ярко. Защо трябва да се говори за любов към своето, когато тая любов е така жива във всеки човек? Туй, че хората говорят и демонстрират така очебийни неща, показва че те са били употребявани като разменна монета в пазарището, където за лични изгоди се търгува с ценности. Обичам народа, сред който се родих и израснах, защото той е внедрил в душата ми неизличими спомени. Всеки обича пейзажа на страната, в която живее, обича своето родно градче или село, защото там за първи път е съзрял красотата в света, там е получил първите ласки, там е пролял първата чиста детинска сълза. Нищо не е постоянно. Съзнанието на човечеството се разширява от ден на ден и ще дойде време, когато получил по-обширни хоризонти, човек ще разбере както своето място, така и мястото на своя народ в архипелага на народите Тогава в тоя прекрасен ден човек ще се чувства гражданин на планетата, а на отделните народи ще гледа като на гнезда, в които се кове общата човешка съдба. Между тия народи ще има едничка връзка –връзката на взаимно зачитане и взаимна непоколебима обич.
към текста >>

68. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. ДЕВА. - G. N. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Но и ние я обичаме.
За пръв път отиваме там тая пролет. Как тя винаги ни се представя в нов лик. Днес тя ни говори нещо, което никога до сега не ни е говорила. При всяко посещение тя ни разкрива нови тайни, поднася ни нови дарове из неизчерпаемата си съкровищница. Днес тя е тъй разположена към нас! Но и ние я обичаме. С любов навлизаме в нейните недра. Вслушваме се и в най-лекия ветрец, вглеждаме се и в най-малкото камъче, цвете, тревичка или храст, за да доловим това, което иска днес Витоша да ни каже Слънцето е така приветливо към нас днес. Небето е синьо; само малки нежни, бели облачета над хоризонта. Още при изкачването един извиква: Изгрев! Всички се спираме по склона на планината, вгледани в изток.
към текста >>

Един дойде при мен и ми каза: „Защо съм длъжен да обичам?
Тя е подбудителната причина. Всяко нещо, което няма зад себе си любовта, е слабо. Щом дойде любовта, тя подбужда. Без нея ти седиш пасивен. Щом тя дойде, ти веднага се ободриш. Един дойде при мен и ми каза: „Защо съм длъжен да обичам? " – Казах му: „Ти като любиш, ще живееш. За да не умреш, трябва да обичаш". Тогава той ми каза: „Това е друг въпрос". — Какво е действието на любовта? — Тя като дойде, заличава всички погрешки на хората, и тебе ти става приятно да гледаш на миналото си.
към текста >>

69. СТИХОВЕ - ОЛГА СЛАВЧЕВА, Д. А.,И S. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

За да го чуем, трябва да отидем с радостно очакване, с чисти сърца и да я обичаме, да обичаме царствените ù чертози.
За да чуем, какво ще ни каже планината! Тя ни говори и ние искаме да разбираме нейния език. Нейният език е език, от който разбира човешката душа. Той намира ехо в глъбините ù и тя се преобразява, тя се отваря и разкрива богатствата си, които Безграничният е вложил в нея преди началото на вековете. Ние знаем, как ще чуем нейния говор. За да го чуем, трябва да отидем с радостно очакване, с чисти сърца и да я обичаме, да обичаме царствените ù чертози. На любещите я тя разкрива своите тайни, въвежда ги в своето светилище, дава им ключовете на прозрението и просветлението, показва им пътя на служенето и великата жертва! Ето полянката край първото езеро, гдето сме правили нашите ритмични, музикални упражнения. С гърмеж, с шумен трясък се спущат по стръмните скални стени водите от второто езеро „Елбур". Ето Изгревният връх.Той е тъй близо до сърцата и душите ни. Отломки от вечността сме преживели там!
към текста >>

70. DU MAITRE: LE REEL DANS LA VIE. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Старая се да обичам, а не да мразя. 3.
И младежите, членуващи в съюза, с радост отиват на групи в селата да помагат на строителната и земеделска работа, защото известна част от населението отсъства, бидейки в плен. Тия младежи доброволно и безвъзмездно поправят разрушенията от войната, прибират реколтата, изорават и засяват нивите и пр. А в Париж работи общество „Любов и живот", което пръска хвърчащи листове, брошури, в които говори за нужда от духовен подем, за нужда от вътрешно възраждане. Ето някои точки, които заемаме от техните хвърчащи листове: 1. Всички човешки синове образуват единство и аз съм едно с всички тях. 2. Старая се да обичам, а не да мразя. 3. Старая се да служа а не да изисквам да ми служат. 4. Старая се да правя добро, а не да вредя. 5. Нека любовта да ръководи живота, и зад всека работа да стои любовта като вдъхновителка. 6. Да работим за пробуждането на нашит в духовни вътрешни сили: интуиция, ясновидство и пр. 7. Да се реализира вътрешното обединение на всички Човешки души и да изчезнат външните д-вления. 8.
към текста >>

71. ОТДЕЛНОТО В ЦЯЛОТО-СТРЕЛЕЦ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Щом обичаме Бога, нашето състояние се сменя.
Когато мислим, живеем в настоящето, когато искаме да живеем, то е животът на миналото, пък когато търсим щастието, смисъла на живота, безсмъртието, то е бъдещето. Когато се чувствуваме нещастни, то е животът на миналото. Всяка мисъл на миналото трябва да можем да я пренесем в една идея на бъдещето, за да можем да разрешим задачите на живота. Има един живот, който изключва мисълта, има живот, който включва мисълта в себе си. За да се справим с нещастието, трябва да приемем любовта. Щом обичаме Бога, нашето състояние се сменя. Когато казваме, че живеем и се движим в Бога, че Бог живее в нас, тази идея още не ни е ясна, защото то е бъдеще за нас. Животът, който изтича от Бога, се проявява в миналото, проявява се в настоящето, проявява се и в бъдещето, Бог обединява всичките в едно. Да обичаме Бога, значи да виждаме Бога в тия, които обичаме, да виждаме Бога и в себе си. Ако не виждаме Бога в себе си, ние виждаме миналото в себе си. Идеалът ни не трябва да бъде безформен, но живо разумно същество, което да ни бъде другар и да ни помага.
към текста >>

Да обичаме Бога, значи да виждаме Бога в тия, които обичаме, да виждаме Бога и в себе си.
Има един живот, който изключва мисълта, има живот, който включва мисълта в себе си. За да се справим с нещастието, трябва да приемем любовта. Щом обичаме Бога, нашето състояние се сменя. Когато казваме, че живеем и се движим в Бога, че Бог живее в нас, тази идея още не ни е ясна, защото то е бъдеще за нас. Животът, който изтича от Бога, се проявява в миналото, проявява се в настоящето, проявява се и в бъдещето, Бог обединява всичките в едно. Да обичаме Бога, значи да виждаме Бога в тия, които обичаме, да виждаме Бога и в себе си. Ако не виждаме Бога в себе си, ние виждаме миналото в себе си. Идеалът ни не трябва да бъде безформен, но живо разумно същество, което да ни бъде другар и да ни помага. Ако едно разумно същество може да ни помага в живота на мисълта, това същество може да ни бъде полезно. Ние трябва да станем проводници, през които да влезе Божествената мисъл в нас. Тогава всички положения на света ще могат да се поправят.
към текста >>

72. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ГОСТ ОТ СОФИЯ ПРИ УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Нуждата да обичаме и да ни обичат. 2.
Събудената душа излъчва любовта и оживява околните много по-мощно от всяко външно въздействие. Да оставим делата да говорят, да оставим да говори любовта, която се излъчва от човешката душа. Делата на любовта имат език, който не се нуждае от доказателства. В царския палат или в бедната хижа на селянина, в града или в забутаната колиба, любовта прониква вред и ни въвежда в света на идеите си. Пътищата, по които проникват в нашата душа възвишените творчески идеи, са 1. Нуждата да обичаме и да ни обичат. 2. Психологичният интерес. Животът е многолик и разнообразен и като така трябва да познаваш тия, които обичаш, за да не им навредиш със своето невежество. Човек винаги се интересува и изучава тези, които обича. 3. Вътрешната свобода. Ние се смятаме за деца на Великата Разумност в света, която всичко ни дава, което поискаме.
към текста >>

73. ЗАЩО? - Т. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Ние виждаме, че когато обичаме хората, работим за тях.
Сега сме в труда. Трябва да минем от труда към работата. А работата е дейност, вдъхновена от любовта. Единствената сила, която може да оправи всички работи, е любовта. Тя ще научи хората, как да работят. Ние виждаме, че когато обичаме хората, работим за тях. Майката, която обича своето дете, работи за него. Всички, които не обичат, не работят. Те се мъчат или трудят. Ако хората могат да научат, какво нещо е любовта и я приложат, ще почне новият живот на земята. Ако стотици милиарди клетки в човешкия организъм могат да се кооперират и да образуват едно цяло, защо да не могат хората на едно общество да се свържат в едно чрез любовта?
към текста >>

74. ОТ БЕЗРАЗЛИЧИЕ КЪМ ТВОРЧЕСКИ ЖИВОТ - Д-Р ЕЛ. Р. К Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Защо трябва да обичаме?
В това седи изобилието на Божията любов, че Той излива милостта си и към праведни и към грешни — слънцето еднакво грее и за едните, и за другите. Човек е роден от майка, но греши. За да престане да греши, трябва да бъде роден от майката на съвършенството. Роденият от майката на съвършенството се отличава по любовта, която има. Който обича, е роден от майката на съвършенството. Защо трябва да обичаме? Обичта ни води към съвършенство, Ние обичаме, за да поправим всички криви работи. Любовта е огън, който ще изгори всички непотребни неща. Тя ще поправи всички погрешки и ще внесе новото в света. Ако обичаме само един човек, ние сме обикновени. За да бъдем съвършени, трябва да обичаме всичките хора.
към текста >>

Обичта ни води към съвършенство, Ние обичаме, за да поправим всички криви работи.
Човек е роден от майка, но греши. За да престане да греши, трябва да бъде роден от майката на съвършенството. Роденият от майката на съвършенството се отличава по любовта, която има. Който обича, е роден от майката на съвършенството. Защо трябва да обичаме? Обичта ни води към съвършенство, Ние обичаме, за да поправим всички криви работи. Любовта е огън, който ще изгори всички непотребни неща. Тя ще поправи всички погрешки и ще внесе новото в света. Ако обичаме само един човек, ние сме обикновени. За да бъдем съвършени, трябва да обичаме всичките хора. Трябва да се подигнем в света, да добием онова знание, да обичаме всички.
към текста >>

Ако обичаме само един човек, ние сме обикновени.
Който обича, е роден от майката на съвършенството. Защо трябва да обичаме? Обичта ни води към съвършенство, Ние обичаме, за да поправим всички криви работи. Любовта е огън, който ще изгори всички непотребни неща. Тя ще поправи всички погрешки и ще внесе новото в света. Ако обичаме само един човек, ние сме обикновени. За да бъдем съвършени, трябва да обичаме всичките хора. Трябва да се подигнем в света, да добием онова знание, да обичаме всички. За да бъдем съвършени, трябва да разбираме любовта, която можем да имаме към всичките хора. Великият се изявява в света в своето съвършенство. Ние се стремим към Него и се приближаваме към нашето съвършенство.
към текста >>

За да бъдем съвършени, трябва да обичаме всичките хора.
Защо трябва да обичаме? Обичта ни води към съвършенство, Ние обичаме, за да поправим всички криви работи. Любовта е огън, който ще изгори всички непотребни неща. Тя ще поправи всички погрешки и ще внесе новото в света. Ако обичаме само един човек, ние сме обикновени. За да бъдем съвършени, трябва да обичаме всичките хора. Трябва да се подигнем в света, да добием онова знание, да обичаме всички. За да бъдем съвършени, трябва да разбираме любовта, която можем да имаме към всичките хора. Великият се изявява в света в своето съвършенство. Ние се стремим към Него и се приближаваме към нашето съвършенство. Всеки ден трябва да бъдем по-съвършени и по-съвършени.
към текста >>

Трябва да се подигнем в света, да добием онова знание, да обичаме всички.
Обичта ни води към съвършенство, Ние обичаме, за да поправим всички криви работи. Любовта е огън, който ще изгори всички непотребни неща. Тя ще поправи всички погрешки и ще внесе новото в света. Ако обичаме само един човек, ние сме обикновени. За да бъдем съвършени, трябва да обичаме всичките хора. Трябва да се подигнем в света, да добием онова знание, да обичаме всички. За да бъдем съвършени, трябва да разбираме любовта, която можем да имаме към всичките хора. Великият се изявява в света в своето съвършенство. Ние се стремим към Него и се приближаваме към нашето съвършенство. Всеки ден трябва да бъдем по-съвършени и по-съвършени. Непреривно да се стремим да бъдем съвършени!
към текста >>

75. ГРАЖДАНИ НА ВСЕМИРНАТА ДЪРЖАВА-БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Когато момъкът казва на момата: Аз те обичам, аз не мога да живея без тебе, ти си светлина за мене, животът ми без тебе е безсмислен, това спада към актьорството.
Любов е, когато момата влезе в един дом, изчисти го, нареди го, запали огъня, омеси хляб, опече го, ушие дрехи. Любов е, когато момата може да научи невежия момък да чете и пише. Когато момъкът се оплаква, че някоя мома го излъгала, това е безлюбие. Любовта никога не лъже. В безлюбието хората се лъжат. Когато момъкът казва на момата: Аз те обичам, аз не мога да живея без тебе, ти си светлина за мене, животът ми без тебе е безсмислен, това спада към актьорството. Изкуство е това, но не е любов. Момъкът се показва, че я обича, защото иска да вземе нещо от нея. Ако един момък обича, никоя мома не може да го излъже; ако момата обича, момък не може да я излъже. Не е имало случай, когато някой обича, да му направят зло или да го излъжат. Някой казва, че го обрали от любов.
към текста >>

Някой казва: аз обичам.
Когато говори за любовта, човек трябва да знае следното: той ли иска да обича, или иска другите него да обичат. Ако иска да обича, да отвори кесията си, да дава; да отвори хамбара си, да дава; да иде да работи и да слугува на тия, които обича. Като обича човек, дава. Когато иска да го обичат, то е друг въпрос. Когато го обичат, тогава да благодари на това, което му дават. Някой казва: аз обичам. Тази идея не е права. Когато някой каже, че обича, той трябва да знае, че любовта не излиза от него. В света само Бог обича. Всички сме проводници на Неговата любов. Когато някой обича, той е проводник на Божията любов.
към текста >>

76. ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА - Д-Р ЕЛ. К. Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Няма по-благородно нещо, да обичаме Бога в себе си!
Ние разбираме, че има едно същество, което ни обича, което ни дава подтик за всичко възвишено в нашата мисъл, подтик за всичко благородно в нашите чувства и за възвишеното в нашите постъпки. То е така благо, че не ни счита виновни за погрешките, които сме направили. С пробуждането на съзнанието ни, се пробужда и възвишената и благородна природа, която Бог е вложил в нас. Ние съзнаваме, че за да се върнем при Него, трябва да изявим Божествената си природа. Това ще стане, като се решим да служим и да изпълним волята на Великия в света с любов. Няма по-благородно нещо, да обичаме Бога в себе си! Няма по-благородно да обичаме ближния като себе си! По пътя на служението, ние ще се приближим при нашия небесен баща. Освен примера на тия двама синове, има един пример, на добрия син. Христос е добрият син. Няма нещо по-хубаво от добрия син.
към текста >>

Няма по-благородно да обичаме ближния като себе си!
То е така благо, че не ни счита виновни за погрешките, които сме направили. С пробуждането на съзнанието ни, се пробужда и възвишената и благородна природа, която Бог е вложил в нас. Ние съзнаваме, че за да се върнем при Него, трябва да изявим Божествената си природа. Това ще стане, като се решим да служим и да изпълним волята на Великия в света с любов. Няма по-благородно нещо, да обичаме Бога в себе си! Няма по-благородно да обичаме ближния като себе си! По пътя на служението, ние ще се приближим при нашия небесен баща. Освен примера на тия двама синове, има един пример, на добрия син. Христос е добрият син. Няма нещо по-хубаво от добрия син. Винаги е бил готов да слуша, каквото баща Му каже.
към текста >>

Ако обичаме нашите ближни, ние сме добри синове.
В нас е вложено семето на добрия син. Ние трябва да го развием, това семе да пусне корените си в Божествения свят, да израсте и в него да потекат соковете на единния живот. Христос казва: „Аз съм лозата, вие пръчките". Да бъдем плодоносни пръчки на тая жива лоза. Ако мислим, чувствуваме и постъпваме добре, ние сме добри синове. Ако обичаме нашите ближни, ние сме добри синове. Ако обичаме Бога, ние сме добри синове.
към текста >>

Ако обичаме Бога, ние сме добри синове.
Ние трябва да го развием, това семе да пусне корените си в Божествения свят, да израсте и в него да потекат соковете на единния живот. Христос казва: „Аз съм лозата, вие пръчките". Да бъдем плодоносни пръчки на тая жива лоза. Ако мислим, чувствуваме и постъпваме добре, ние сме добри синове. Ако обичаме нашите ближни, ние сме добри синове. Ако обичаме Бога, ние сме добри синове.
към текста >>

77. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Ние схващаме още най-красивата проява на Любовта в човека като чистота, която ни прави да обичаме целия свят.
То ще заживее тогава своя красив, пълен жив от на вечно единство с Бога. И тъй, в схващането на Учителя за четирите прояви на Любовта ние виждаме едно космогонично учение за духовното развитие на света, на човечеството и човека, изнесено в една кратка, ясна, дълбоко символична форма, каквато само великите мъдреци и Учители на човечеството могат да изкажат... И много нещо още може да се изведе от тия четири кратки формули на Учителя, но нека оставим това на всеки, който се позамисли върху тия прояви на Любовта. Останалите мисли на Учителя, изказани върху проявите на Любовта не са по-малко дълбоки и интересни. Анализът върху тях, обаче, е по-достъпен, по-близък, по-възможен за всекиго. Той ни разкрива в тях проявите на Любовта в живота на човека като братство и сестринство, като разум, като светлина в ума и сърцето на хората, като интензивно желание към мъдрост, като любов и служба на всички хора — и към ненавиждащите ни, което е служене на Бога. Ние схващаме още най-красивата проява на Любовта в човека като чистота, която ни прави да обичаме целия свят. Накрай, ние виждаме Любовта, облякла най-великата дреха в живота — естествеността и нищетата. Необходимо е, макар и мимоходом, да се спрем и на друг важен проблем из учението на Учителя за Любовта, а именно на въпроса за мястото на Любовта. Ние видехме, че за Учителя Любовта е Божествена същност, безгранична и всепроникваща, която се проявява извън времето и пространството, но последствията й се установяват в самото време и пространство. Излизайки от това схващане, ясно е, че местото или битието на „Любовта е извън всякакво измерение и пространственост" (16). По какъв начин неизмеримото — Любовта — навлиза в света на измеримото, това е въпрос, еднакъв с въпроса, как Бог, Който е Дух, може да се прояви в материалния свят или как Духът, душата на човека могат да се проявяват чрез тялото и органите му.
към текста >>

78. ТРИТЕ СТРУНИ НА ЖИВОТА - Н. ПОПОВ Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Ние първи трябва да започнем да обичаме, да почитаме, да даваме, тъй както слънцето грее, тъй както изворът извира и дава изобилно.
И всеки от нас може да заживее с висок идеал и да се избави от тъмницата на личния егоизъм, да излезе на слънце и въздух и да се преобрази в нов човек, почитан и обичан от всички. Но кога? Когато вместо да поставя себе си център на живота, той постави цялото, Бога средоточие и пожелае на всички да бъдат добре; когато вместо да се грижи за своето лично щастие, той започне да мисли за благото на другите, на народа си, на човечеството, на всичко живо; тогава светлината на живото слънце ще го озари и ще го изведе към висините на едно ново знание. Той ще намери себе си — своето истинско аз. Иначе, тъй както ние сега живеем — чакаме другите да ни обичат, почитат и да ни помагат, а ние да се радваме на тази обич и почит, без да им дадем в замяна нещо, — това е живот без смисъл и съдържание. Ние първи трябва да започнем да обичаме, да почитаме, да даваме, тъй както слънцето грее, тъй както изворът извира и дава изобилно. Това е високият идеал: да бъдем като Слънцето, да бъдем като Извор. Слънцето грее и не иска нищо да му се плаща. Изворът дава и се радва на всички, които дойдат да пият от него. Цветето разлива своето благоухание наоколо и радва очите ни със своята неземна красота. По ум да бъдем като слънцето, да носим светлината на знанието на всички наши братя; по сърце да бъдем като извор, като чист планински извор, да утоляваме жаждата на всички жаждущи души с живата вода на любовта; по душа — да бъдем като цветята — красиви и благоуханни, разнасящи великото благословение на небето!
към текста >>

79. ЖИВОТЪТ, КОЙТО ВОДИ КЪМ НЕБЕТО - ЕМ. СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Като обичаме другите, ние търсим Бога.
Това е единствен закон, каза Учителят, който се проявява в три свята: в Божествения свят — като Любов към Бога; в духовния свят — като Любов към себе си, към своята душа; и на физическия свят — като Любов към ближните си. Приложи ли човек тия закони, няма сила в света, която да не му се подчини и да не дойде да служи на неговия идеал. Човек трябва да помни винаги тази велика истина, че само Боголюби, защото Бог е Любов. Няма човек, който от само себе си може да люби. Той може да бъде само проводник на Любовта. Като обичаме другите, ние търсим Бога. Да искаш да те обича някой, ще рече, да искаш Бог да те люби. Като любим Бога, ние Го възприемаме и опитваме Неговата Мъдрост (3). Пренасяйте Любовта си от сърцето в душата, от душата в ума, от ума в духа и се съединете с Бога (2). „Да възлюбиш Господа ще рече — да възлюбиш голямото в малкото. А да възлюбиш ближния си ще рече — да възлюбиш малкото в голямото.
към текста >>

За да намерим Бога, трябва да обичаме всичко, което Той е създал.
Всички противоречия изчезват.(13). Само Божественото се обича и цени. Където и да го видите, вие го оценявате и обичате. Божественото в хората ги прави да бъдат обичани. Както не може без ядене, така също човек не може да живее и без обич. За да намерим Бога, трябва да обичаме всичко, което Той е създал. Това значи да обичаме самия Бог. Когато човек обича, Бог се проявява чрез него. Само чрез Любовта към Бога се придобива истинското знание. Любовта предшествува знанието. Любовта към Единния, към Бога, е Любов към всички.
към текста >>

Това значи да обичаме самия Бог.
Само Божественото се обича и цени. Където и да го видите, вие го оценявате и обичате. Божественото в хората ги прави да бъдат обичани. Както не може без ядене, така също човек не може да живее и без обич. За да намерим Бога, трябва да обичаме всичко, което Той е създал. Това значи да обичаме самия Бог. Когато човек обича, Бог се проявява чрез него. Само чрез Любовта към Бога се придобива истинското знание. Любовта предшествува знанието. Любовта към Единния, към Бога, е Любов към всички. И когато човек обича Бога, това е Любовта на всички същества към Бога.
към текста >>

Да положим живота си за Бога и за ближните си, ще рече да обичаме Бога и в негово име да обичаме всички (14)".
Любовта предшествува знанието. Любовта към Единния, към Бога, е Любов към всички. И когато човек обича Бога, това е Любовта на всички същества към Бога. Когато човек обича хората, това е Любовта на Бога към тях. Любовта към Бога и Любовта към ближния са двата велики закона, които управлявал света. Да положим живота си за Бога и за ближните си, ще рече да обичаме Бога и в негово име да обичаме всички (14)". Да проявиш Любовта си, значи да отправиш своите мисли и чувства към великия Божествен свят (13). „Идеалът на човека и човечеството трябва да е Любовта към Бога. Тя включва в себе си и Любовта към ближния. Идеята за Бога дава здраве и богатство на човека. Да носи човек в себе си идеята за Бога, ще рече да живее като Бога (10).
към текста >>

Те ни разкриват, че без любов към Бога ние човеците на земята не може да обичаме нито ближния си, нито себе си — своята собствена душа.
Следователно, нашите отношения към Бога са тия, които създавал представата, че Бог не ни обича и че ни е изоставил. Когато в нас егоизмът вземе връх и дойдат страдания в живота ни, понеже егоизмът разделя и отдалечава хората, единствено мисълта за Бога и за Любовта му към всички — защото пред Бога всички сме равни — може да ни отърве от страданията. Едва тогава ние виждаме, че сме се отдалечили от Бога, сиреч сме мислили само за себе си. Дълбоките разяснения, които Учителят ни дава по въпроса за отношенията ни към Бога, са нещо велико и твърде оригинално. Тъни въвеждал в най-интимните отношения, които съществували в живота. Те ни разкриват, че без любов към Бога ние човеците на земята не може да обичаме нито ближния си, нито себе си — своята собствена душа. Защото Любовта към ближния и към себе си се съдържал в Любовта към Бога. Това включване на Любовта към ближния в Любовта към Бога, Учителят изразява красиво в редица ненадминати сравнения: „Да възлюбиш Господа, ще рече да възлюбиш голямото в малкото, а да възлюбиш ближния си, ще рече да възлюбиш малкото в голямото". „Когато човек обича хората, това е Любовта на Бога към тях. Да положим живота си за Бога и ближните си, ще рече да обичаме Бога и в негово име да обичаме всички". Накрай ние схващаме от разясненията на Учителя, че законът за Любовта към Бога е единствен закон на живота, който на физическия свят се проявява като Любов към ближния.
към текста >>

Да положим живота си за Бога и ближните си, ще рече да обичаме Бога и в негово име да обичаме всички".
Тъни въвеждал в най-интимните отношения, които съществували в живота. Те ни разкриват, че без любов към Бога ние човеците на земята не може да обичаме нито ближния си, нито себе си — своята собствена душа. Защото Любовта към ближния и към себе си се съдържал в Любовта към Бога. Това включване на Любовта към ближния в Любовта към Бога, Учителят изразява красиво в редица ненадминати сравнения: „Да възлюбиш Господа, ще рече да възлюбиш голямото в малкото, а да възлюбиш ближния си, ще рече да възлюбиш малкото в голямото". „Когато човек обича хората, това е Любовта на Бога към тях. Да положим живота си за Бога и ближните си, ще рече да обичаме Бога и в негово име да обичаме всички". Накрай ние схващаме от разясненията на Учителя, че законът за Любовта към Бога е единствен закон на живота, който на физическия свят се проявява като Любов към ближния. Има още нещо, което изпълва човека с особено чувство, когато прочете мисълта на Учителя, че Бог има специфични отношения към всеки човек. В тази оригинална мисъл Учителят е скрил цялата красота на бащинството и на виновността в отношенията между Бога и човека. Само бащата има специфични отношения към всяко свое дете, според възрастта и способностите му, за да го подпомогне разумно, винаги преизпълнен с изобилието на своята Любов. Като държим в живота като идеал „Любовта към Бога," която включва в себе си Любовта към ближния, ние ще можем да изградим правилните Отношения на човека към своите ближни.
към текста >>

Христос е казал: да обичаме ближния си и че в това е целият живот.
То се прилага към всички същества — растения, животни, хора. Когато човек проявява Любовта си в трите свята, тогава може да се нарече гражданин на Царството Божие. Свържете правилно човешката Любов с Божията и Божията съ човешката, — да се образува колелото на живота (14). Красиви и верни са и тия мисли на Учителя върху втория по важност закон: Любовта към ближния. от Христа насам светът не познава по-мъдри мисли и истини от тия. Христос е казал: да обичаме ближния си и че в това е целият живот. След Христа апостол Павел се опита да разясни Любовта към ближния с известните качества на Любовта от прочутата 13 гл. от I посл. към Коринтяните. От него ние знаем, че Любовта дълготърпи, благосклонна е, не завижда, не мисли зло, не се радва на неправдата и пр. През изтеклите двадесет века човечеството повтаря тези мъдрости, изказани от ап. Павла.
към текста >>

80. РАЗГОВОР НА ПЛАНИНАТА - СТРЕЛЕЦ Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Някои казват: Аз обичам.
– С Любовта! Сега хората не разбират, какво е Любовта. Те мислят, че я разбират. Човек, докато не приложи любовта, не може да я познае. Нали докато не приемеш яденето, не можеш да го познаеш? Някои казват: Аз обичам. Това не е любов. При истинската любов човек се радва. Ако човек, като обича, не се радва, това не е любов. – Как ще се намери любовта? – При нейния извор — Бога!
към текста >>

При любовта най-първо ще отидем при Бога и Той ще ни научи, как да обичаме другите.
При истинската любов човек се радва. Ако човек, като обича, не се радва, това не е любов. – Как ще се намери любовта? – При нейния извор — Бога! Човек, като обикне Бога, ще обикне всичко. При любовта най-първо ще отидем при Бога и Той ще ни научи, как да обичаме другите. Когато човек има възвишени стремежи и желания, това е Бог, Който действува в него. Трябва да имате доверие в Божественото, което работи в света. Свободен е онзи, който има вяра в себе си, в хората и в Бога. Ти не можеш да обичаш един човек, който е лош. Този човек, когото обичаш, има нещо добро в душата си.
към текста >>

Когато обичаме Бога, Той е врата за нас.
Любовта е виждане на Божественото! Велик е светът от това гледище! Всяко същество е прозорец, през който виждайте Бога! Когато обичаш едного, той е врата за тебе. И когато някой те обича, ти си врата за него. Когато обичаме Бога, Той е врата за нас. Във всичко да виждаме Бога! При Божествената Любов всеки чувствува себе си и онзи, когото обича, като душа! Любовта е единственото нещо, което свързва душите. Бог е вътрешна връзка между душите, понеже в Любовта е Бог. Едно цвете не може да ти проговори, ако не го обичаш При любовта има обмяна.
към текста >>

81. КОСМИЧНА МУЗИКА - С.Д. Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

За да намерим Бога, трябва да обичаме всичко, което Той е създал.
Божествена Любов е тази, при която човек като дава, се повдига. Тя изисква от човека искреност и чистота. в нея няма престъпление. Истинската Любов не прави разлика между съществата — между хора, животни и др. За да разберете Бога, мислете за Него като за нещо цяло, като единство на всичко (12). За да намерим Бога, трябва да обичаме всичко, което Той е създал. Това значи да обичаме самия Бог. Иска ли човек да разбере Любовта, да отиде при децата. Само т-б могат да кажат, какво нещо е Любовта. Казано другояче: за да разбере човек Любовта, трябва да живее в чистота. Затова е казано в писанието: Само чистите по сърце ще видят Бога.
към текста >>

Това значи да обичаме самия Бог.
Тя изисква от човека искреност и чистота. в нея няма престъпление. Истинската Любов не прави разлика между съществата — между хора, животни и др. За да разберете Бога, мислете за Него като за нещо цяло, като единство на всичко (12). За да намерим Бога, трябва да обичаме всичко, което Той е създал. Това значи да обичаме самия Бог. Иска ли човек да разбере Любовта, да отиде при децата. Само т-б могат да кажат, какво нещо е Любовта. Казано другояче: за да разбере човек Любовта, трябва да живее в чистота. Затова е казано в писанието: Само чистите по сърце ще видят Бога. Това ще рече, само чистите по сърце ще познаят Любовта.
към текста >>

82. СТИХОВЕ - ЕК М-ВА Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Ек. М-ва ОБИЧАМ ЕСЕНТА Обичам есента!
Ек. М-ва ОБИЧАМ ЕСЕНТА Обичам есента! Обичам топлата приятна милувка на есенните слънчеви лъчи и песента на падащите листа. Спрял поглед под клоните на царствения дъб или под граните на стройните тополи, аз гледам техния тайнствен поход, похода на есенните падащи листа. с каква тържественост поемат те своя път към майката земя, която с толкова любов ги очаква от пролетта. Обичам тайнствения поход на есенните падащи листа! Зад всеки лист откъснат аз виждам притаена нова листна пъпка и зад всеки плод откъснат, нова плодна шапка.
към текста >>

Обичам топлата приятна милувка на есенните слънчеви лъчи и песента на падащите листа.
Ек. М-ва ОБИЧАМ ЕСЕНТА Обичам есента! Обичам топлата приятна милувка на есенните слънчеви лъчи и песента на падащите листа. Спрял поглед под клоните на царствения дъб или под граните на стройните тополи, аз гледам техния тайнствен поход, похода на есенните падащи листа. с каква тържественост поемат те своя път към майката земя, която с толкова любов ги очаква от пролетта. Обичам тайнствения поход на есенните падащи листа! Зад всеки лист откъснат аз виждам притаена нова листна пъпка и зад всеки плод откъснат, нова плодна шапка. О, тези пъпки по оголените клони!
към текста >>

Обичам тайнствения поход на есенните падащи листа!
Ек. М-ва ОБИЧАМ ЕСЕНТА Обичам есента! Обичам топлата приятна милувка на есенните слънчеви лъчи и песента на падащите листа. Спрял поглед под клоните на царствения дъб или под граните на стройните тополи, аз гледам техния тайнствен поход, похода на есенните падащи листа. с каква тържественост поемат те своя път към майката земя, която с толкова любов ги очаква от пролетта. Обичам тайнствения поход на есенните падащи листа! Зад всеки лист откъснат аз виждам притаена нова листна пъпка и зад всеки плод откъснат, нова плодна шапка. О, тези пъпки по оголените клони! Сякаш очи затворени, които шумът и блясъкът световен веч не мами; сякаш очи, отправили поглед дълбоко в себе си, които търсят извора на живота, на живота съкровищата скрити да намерят. Обичам есента и багрите на есенните падащи листа! Тези багри, родени от затаената радост на изпълнен дълг и от копнежа отново да намерят топлите майчини обятия; тези обятия, които еднички владеят тайната да им стъкмят нови, хубави премени, да им върнат отново младостта!
към текста >>

Обичам есента и багрите на есенните падащи листа!
с каква тържественост поемат те своя път към майката земя, която с толкова любов ги очаква от пролетта. Обичам тайнствения поход на есенните падащи листа! Зад всеки лист откъснат аз виждам притаена нова листна пъпка и зад всеки плод откъснат, нова плодна шапка. О, тези пъпки по оголените клони! Сякаш очи затворени, които шумът и блясъкът световен веч не мами; сякаш очи, отправили поглед дълбоко в себе си, които търсят извора на живота, на живота съкровищата скрити да намерят. Обичам есента и багрите на есенните падащи листа! Тези багри, родени от затаената радост на изпълнен дълг и от копнежа отново да намерят топлите майчини обятия; тези обятия, които еднички владеят тайната да им стъкмят нови, хубави премени, да им върнат отново младостта! Обичам есента! Тя дойде и аз не чувам вече веселото чуруликане на птичките. Погледът ми не може да се радва вече на чудните краски на цветята, що изпълваха моята градина през пролетта. Не мога да долавям тяхното ухание... Аз потъвам в тишината на есента.
към текста >>

Обичам есента!
Зад всеки лист откъснат аз виждам притаена нова листна пъпка и зад всеки плод откъснат, нова плодна шапка. О, тези пъпки по оголените клони! Сякаш очи затворени, които шумът и блясъкът световен веч не мами; сякаш очи, отправили поглед дълбоко в себе си, които търсят извора на живота, на живота съкровищата скрити да намерят. Обичам есента и багрите на есенните падащи листа! Тези багри, родени от затаената радост на изпълнен дълг и от копнежа отново да намерят топлите майчини обятия; тези обятия, които еднички владеят тайната да им стъкмят нови, хубави премени, да им върнат отново младостта! Обичам есента! Тя дойде и аз не чувам вече веселото чуруликане на птичките. Погледът ми не може да се радва вече на чудните краски на цветята, що изпълваха моята градина през пролетта. Не мога да долавям тяхното ухание... Аз потъвам в тишината на есента. И милван от топлината на есенните слънчеви лъчи, притварям морни зеници, за да чувам туптенето на сърцето си, съкровищницата на живота. Радвам се, че то остава глухо за безцелните звуци.
към текста >>

Обичам меката и приятна топлина на есенните слънчеви лъчи!
Погледът ми не може да се радва вече на чудните краски на цветята, що изпълваха моята градина през пролетта. Не мога да долавям тяхното ухание... Аз потъвам в тишината на есента. И милван от топлината на есенните слънчеви лъчи, притварям морни зеници, за да чувам туптенето на сърцето си, съкровищницата на живота. Радвам се, че то остава глухо за безцелните звуци. И знам вече, че всеки изминат ден ме приближава до онзи миг, когато по неведома повеля, като плод узрял, то ще бъде откъснато и ще краси царствената трапеза на живота. Обичам меката и приятна топлина на есенните слънчеви лъчи! Обичам багрите и тайнствения поход на есенните падащи листа! Обичам есента!
към текста >>

Обичам багрите и тайнствения поход на есенните падащи листа!
Не мога да долавям тяхното ухание... Аз потъвам в тишината на есента. И милван от топлината на есенните слънчеви лъчи, притварям морни зеници, за да чувам туптенето на сърцето си, съкровищницата на живота. Радвам се, че то остава глухо за безцелните звуци. И знам вече, че всеки изминат ден ме приближава до онзи миг, когато по неведома повеля, като плод узрял, то ще бъде откъснато и ще краси царствената трапеза на живота. Обичам меката и приятна топлина на есенните слънчеви лъчи! Обичам багрите и тайнствения поход на есенните падащи листа! Обичам есента!
към текста >>

Обичам есента!
И милван от топлината на есенните слънчеви лъчи, притварям морни зеници, за да чувам туптенето на сърцето си, съкровищницата на живота. Радвам се, че то остава глухо за безцелните звуци. И знам вече, че всеки изминат ден ме приближава до онзи миг, когато по неведома повеля, като плод узрял, то ще бъде откъснато и ще краси царствената трапеза на живота. Обичам меката и приятна топлина на есенните слънчеви лъчи! Обичам багрите и тайнствения поход на есенните падащи листа! Обичам есента!
към текста >>

83. Списанието PDF Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Скорпион – Стрелец Обичам есента – Ек.
Космична музика – С. Д. Нещо от учението на Учителя за дишането – Б. Боев Първото дешифриране на Нострадамусовата система – П. М-в Физиология на поста – Д-р Ил. Стр. По колелото на зодиака. Скорпион – Стрелец Обичам есента – Ек. М-ва Стихове – Ек М-ва Скръб – Д. Ан-ва Не те чакам – S. Отзиви, вести, книгопис Du Maitre: La faim Съдържание
към текста >>

84. ТИХИЯТ ГЛАС - G. N. Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Да се учим да обичаме.
Светлина, топлина, наука, изкуство, красота, всичкото разнообразие в света се дължи на любовта. Изопачените неща, които днес съществуват, са дошли отпосле, вследствие нарушение законите на любовта. Когато човек съгреши, изгубва интелигентността си, добротата си. Ума си трябва да храним със знание, сърцето си с обич, с доброта, за да може любовта да работи в нас. Да изучаваме любовта, както се изявява. Да се учим да обичаме. Цяла наука е да знаем, как да обичаме. Досега любовта не сме изучавали. Живеем в един негативен свят и тепърва ще изучаваме любовта. Трябва да отхвърлим всички стари разбирания за любовта, които са минавали за любов. Христос дойде в света и изяви любовта.
към текста >>

Цяла наука е да знаем, как да обичаме.
Изопачените неща, които днес съществуват, са дошли отпосле, вследствие нарушение законите на любовта. Когато човек съгреши, изгубва интелигентността си, добротата си. Ума си трябва да храним със знание, сърцето си с обич, с доброта, за да може любовта да работи в нас. Да изучаваме любовта, както се изявява. Да се учим да обичаме. Цяла наука е да знаем, как да обичаме. Досега любовта не сме изучавали. Живеем в един негативен свят и тепърва ще изучаваме любовта. Трябва да отхвърлим всички стари разбирания за любовта, които са минавали за любов. Христос дойде в света и изяви любовта. Той каза: „Ако те ударят от едната страна, обърни и другата.
към текста >>

Да знаем, как да обичаме, е едно от най-красивите неща.
На любовта, която влиза в света, първо ще станем нейни слуги, а после ще бъдем нейни любими ученици. Когато любовта дойде, болестите, недоразуменията ще изчезнат. Училищата, църквите, домовете ще бъдат идеални. Ще се променят условията на земята: въздухът ще бъде по-свеж, ще има плодородие, няма да има убийства вече. Всеки ще бъде доволен и хората ще се познават като братя и ще изучават природата. Да знаем, как да обичаме, е едно от най-красивите неща. Като обичаме човека, ще бъдем готови да направим нещо заради него. Ако е болен, ще пожелаем в името на любовта да оздравее. Ако е невежа – да се просвети. Любовта всякога предава нещо съществено на човека. Онзи, който ни обича, ще ни даде онова, от което имаме нужда.
към текста >>

Като обичаме човека, ще бъдем готови да направим нещо заради него.
Когато любовта дойде, болестите, недоразуменията ще изчезнат. Училищата, църквите, домовете ще бъдат идеални. Ще се променят условията на земята: въздухът ще бъде по-свеж, ще има плодородие, няма да има убийства вече. Всеки ще бъде доволен и хората ще се познават като братя и ще изучават природата. Да знаем, как да обичаме, е едно от най-красивите неща. Като обичаме човека, ще бъдем готови да направим нещо заради него. Ако е болен, ще пожелаем в името на любовта да оздравее. Ако е невежа – да се просвети. Любовта всякога предава нещо съществено на човека. Онзи, който ни обича, ще ни даде онова, от което имаме нужда. Ако сме гладни, ще ни даде хляб.
към текста >>

85. ЕДНА МАЛКА ПРИКАЗКА - G Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Някой казва: „Как ще обичам всички?
И като разберат съвършената любов, съвършено я проявяват. Безграничната, неизчерпаемата любов е съвършената любов. Човек като изразява Божията любов, става съвършен. Понеже Бог се проявява чрез всички души, затова всички души са интересни, значи всички души са достойни за любовта. До¬стойни са за тая любов, която показваме към тях. Някой казва: „Как ще обичам всички? " Вие виждате всички неща, понеже слънчевата светлина се отразява в тях. Също така и божествената любов се отразява във всички същества и идва при вас. Вие ще обичате Бога, който се отразява във всички! Ще обикнете Бога, който се проявява чрез тях. Ще оставим Божията любов да мине през нас такава, ка¬квато е.
към текста >>

86. НОВОЛУНИЕ - ПЛАНИНСКИ Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

— Наскърбен съм от тебе, не те обичам повече и ще те напусна.
Ако сляпото подражание на човешкия порядък е безличност и унижение, противопоставянето на мировия порядък е невежество. Има дни, когато в своето отчаяние или недоволство, човек се гневи на съдбата и Провидението Той обвинява за всичко разумните сили в природата и обявява „бойкот" на Бога. — Напускам аз тоя живот, в който съм се заблуждавал и ставам атеист, ставам „свободен" човек и мога да правя, каквото си искам. Така казал и така сторил веднъж един заек, който се разсърдил на гората. — Не ми трябваш вече — креснал той на гората. — Наскърбен съм от тебе, не те обичам повече и ще те напусна. И тръгнал заекът напред назад из полето, скитал се тук, скитал се там, погнали го ловджийските хрътки и положението му станало непоносимо. Мислил, мислил и като нямало друг изход, влязъл пак в гората. Но за да запази личното си достойнство, при влизането си в сенчестата дъбрава той се обърнал към гората и се провикнал: — Хайде, сега ти прощавам, но втори път не ще ми мине така лесно. Чак тогава гората се обадила: — Нима ти ме беше напуснал! Виж, пък аз и не бях забелязала това.
към текста >>

87. КОГАТО ДОЙДЕ ТЯ - S. Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

— Не, не е жестоко, и Аз го обичам не по-малко от кея.
— Суани-Ом! — Какво да правя? — Реши сама Суани-Ом, Аз ще направя, каквото искаш, не за¬бравяй, че имаш сърце на царкиня и царска кръв тече в твоите жили. — Добре, Аз ще се срещна с това момиче и ще ù кажа: „Искаш ли да остане жив този, когото обичаш, отстъпи ми го! " — Жестоко е, Суани-Ом! — Не, не е жестоко, и Аз го обичам не по-малко от кея. — А той? — Той ще избере — живота с мен, или смъртта с другата. — Лека нощ, Суани-Ом. Чу се глуха въздишка. Суани Ом легна облечена върху леглото и горчиво заплака.
към текста >>

Обичам го и аз Единствен него.
Животът ми без него е пустиня. Аз имам само него, дай ми го! Обляна в сълзи, тя коленичи пред царкинята. — Не! — Твърдо отговора Сауни-Ом. Обичам го и аз Единствен него. Не го давам. Ти трябва да се откажеш от него, иначе той ще умре, — царкинята се откопчи от ръцете на младото момиче и рече: — Давам ти два часа да решиш! И излезе навън, като фурия с каменно лице и горещи от гняв очи. Дълго лежа О-Хен на пода. Тя плачеше за живота на възлюбления и за своята нещастна съдба.
към текста >>

— И Аз го обичам — промълви тя.
Ръката на възлюбления ще почива в нейната. Колко чудна ще изглежда земята, тя ще блести вълшебно под небесния купол. Но защо сега, в мълчанието на светлата нощ, тя си спомня думите на царедвореца: — Истинска жена, със сърце на майка на деца. Не съм срещал такава жена. Тя го обича истински. — И Аз го обичам — промълви тя. — Не, не го обичаш, — отговори един незнаен глас, идещ от дълбочините- на нейното сърце. — Как, защо? Нали аз му подарих живота, нали един ден ще бъде наследник на короната, нали той ще живее като истински цар, а тая проста девойка какво щеше да му даде? — Не го обичаш — упорито повтаряше гласът. Какво е всичко това пред една проста и чиста любов, която познава, що е жертва.
към текста >>

88. ПОБЕДНАТА ПЕСЕН НА СВОБОДАТА - ЕК. М-ВА Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

— Защото без твоя живот още по-тежко щеше да бъде на Зиннет, която обичам — отвърнал младият човек.
— Ти познаваш ли го? — запитал оня, който вдигнал ръка. Познавам го. Сторил ми е добро. Когато разбойниците се отдалечили, Селим запитал непознатия: — Кой си ти приятелю и защо спаси живота ми? — Защото без твоя живот още по-тежко щеше да бъде на Зиннет, която обичам — отвърнал младият човек. Селим слушал тия думи треперещ и развълнуван. Неговата почуда не била по-малка от тая, която би имал, ако самата пустиня би му заговорила. Той гледал големите очи на другоземеца, когото виждал за пръв път и краката му треперели. Вълнение задушавало гърлото му. — Как попадна между тия хора?
към текста >>

89. DU MAITRE: A LIMAGE ET A LA RESSEMBLANCE Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

О, колко много ги обичам!
Тук ще приведем само един пример, именно разказът „Скитниктъ" от Александър Далош, представител на новата унгарска литература, роден през 1901 година. Този разказ беше печатан в „Заря". „Скитникът" представя човека, който има ново, мистично отношение към нещата. Ето няколко по-важни пасажи от думите му: „Всичко, което обичаш, ти принадлежи напълно, защото любовта означава най-чистото злато, най-голямото богатство. Целокупността на хората и всички същества на земята са братя и сестри. О, колко много ги обичам! Аз не мога да гледам нещата поотделно, но всичко наедно! Аз не мога да си представя себе си отделно от другите хора. Аз съм чист като лъчите на слънцето. Вашето дете по кръв има сродство със слънцето, със земята, с луната и дори с черешата, както с всичко друго, което се намира и в другата половина на света. Целият свят е в него.
към текста >>

90. МЪДРЕЦИТЕ, ФИЛОСОФИТЕ И ХРИСТОС - G.N. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Когато не обичаме, ние сме извън божествения свят.
И кое е онова, което може да ги направи правилни, кое е онова, което може да канализира техните енергии във възходящо направление? Любовта! Тя трябва да дойде и да се изяви като подтик в мисълта, чувството и волята. Тя трябва да бъде скритият вътрешен подтик на всяка наша мисъл, чувство и постъпка, да им дава насока и характер. Единствената сила, която ни въвежда в реалния свят, е любовта. Когато не обичаме, ние сме извън божествения свят. Когато обичаме, ние сме в него. Ако човек тръгне по пътя на Божията любов, – не оная любов която трае година и половина, но оная любов, която и смъртта не може да победи – тя ще му даде всички възможности, ще го разхожда по цялата вселена; ще задоволи всичките му нужди. И тогава всичко ще има човек на разположение; светът ще се отвори за него, и той ще чуе музиката, за която ушите на хората са глухи. Но за да стане това, човек трябва да се научи да слугува на любовта – да слугува така, както слугува самата любов. Всичкото нещастие в света иде оттам, че хората искат да бъдат господари.
към текста >>

Когато обичаме, ние сме в него.
Любовта! Тя трябва да дойде и да се изяви като подтик в мисълта, чувството и волята. Тя трябва да бъде скритият вътрешен подтик на всяка наша мисъл, чувство и постъпка, да им дава насока и характер. Единствената сила, която ни въвежда в реалния свят, е любовта. Когато не обичаме, ние сме извън божествения свят. Когато обичаме, ние сме в него. Ако човек тръгне по пътя на Божията любов, – не оная любов която трае година и половина, но оная любов, която и смъртта не може да победи – тя ще му даде всички възможности, ще го разхожда по цялата вселена; ще задоволи всичките му нужди. И тогава всичко ще има човек на разположение; светът ще се отвори за него, и той ще чуе музиката, за която ушите на хората са глухи. Но за да стане това, човек трябва да се научи да слугува на любовта – да слугува така, както слугува самата любов. Всичкото нещастие в света иде оттам, че хората искат да бъдат господари. Новият ред ще дойде, когато човек се научи да слугува, и по-силите помагат на по-слабите.
към текста >>

91. СТИХОВЕ- Д. А-ВА Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

За никаква цена не връщам цифреника на моите минали дни, обичам миналото; в него виждам сетното усилие на моя дух да вървя все напред, обичам сегашното, в него виждам надеждата на бъдещето.
Птиците са отдавна в топлите страни, гората е глуха и тъжна, хората бързат. Зима иде... Майко моя, Аз я чакам. По моите коси няма още сребро, но аз сещам ледения дъх на моята отлитаща младост. Но чуй, майко земя, ти вечно млада и нова, аз ще открия твоята тайна. Аз не съжалявам, че моите дни отлитат, не давам, нито ден от моя преминал живот, нито миг от моя изживян опит. За никаква цена не връщам цифреника на моите минали дни, обичам миналото; в него виждам сетното усилие на моя дух да вървя все напред, обичам сегашното, в него виждам надеждата на бъдещето. Готов съм да пребродя моя друм, какъвто и да е той. Тръгвам пак на път. На гърба си нося старата торба. в нея е моето богатство. То пълни сега моето сърце, моя ум и моята здрава мишца.
към текста >>

92. МАГИЯТА НА КНИГАТА - N. Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Ние можем да спечелим любовта в такава мърка, с каквато ние обичаме всяка форма на Безкрайното — било то храсталак, ягода, насекомо или птица.
Ние се нуждаем от тази мъдрост, защото всяко истинско познание ни донася сили, за да имаме по-чисти, по-хубави и по-здрави тела. Ако наблюдаваме дърветата като горивен материал, като материал за бъчви, ние ще получим малко от техния живот. Който действително обича мировото съзнание във всяка негова форма, ще получи в замяна на тази си любов един елемент, която ще го проникне с онази мъдрост, в която всяка определена форма взема участие и чийто жив отпечатък е тя. Всяка една от тия форми на живот в природата има свой специален вид сила, която се пренася в нас посредством симпатията. Но любов получава този, който дава любов. Ние можем да спечелим любовта в такава мърка, с каквато ние обичаме всяка форма на Безкрайното — било то храсталак, ягода, насекомо или птица. Ние ще разберем, че когато обикнем дърветата, цветята, тревите, насекомите, птиците и пр., част от безкрайното, която образува тяхната същина, ще премине в нас". Именно този дух, това ново отношение към природата трябва да има детето при своята работа всред природата. То ще счита всички треви, цветя, дървета, с които работи, като живи същества, съзнавайки че те са души, които са отзивчиви на неговата любов. Така постепенно то ще почувствува, че през всички форми минава един велик живот; че тази разумност, този живот, който минава през червея, пеперудата, мравката, цветето и пр., минава и през него, само че по друг начин. За новия дух, който трябва да прониква детския труд, Учителят дава следното изяснение: „Когато посадим няколко царевични зърна, няма да считаме, че те са мъртви, но ще ги наглеждаме като наши малки братчета.
към текста >>

93. ТИ ДОЙДЕ - N. Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

По два начина можем да бъдем щастливи: като ни обичат и като обичаме.
Любовта е това, което дава условия за живеене в света. Ония, които обичат, са силни хора. И всички вие трябва да станете силни. Трябват ни един ум, едно сърце и едно тяло, направени от любов. Спасението на света е в любовта. По два начина можем да бъдем щастливи: като ни обичат и като обичаме. Двама души, които не се обичат, създават ада, в който и двамата се мъчат. А пък като се обичат, живеят в рая. Какво значи да любиш: да съединиш трите свята в едно — да познаеш човека в Божествения свят, в духовния и във физическия. Като възлюбиш някого, ти му се отплащаш. Той ти е направил всички услуги.
към текста >>

94. УТОПИЯ И РЕАЛНОСТ - Е Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Защо обичаме нещата?
Половината от физическите страдания остави ние да ги носим. Те са благословение. Хората искат много малко да плачат. Запалят на Господа една свещ, дадат някоя скъсана риза и стари обуща или две три парцаливи банкноти. Искат евтино да минат. Защо обичаме нещата? Ти обичаш един плод, една книга заради съдържанието им. Писанието казва: „Възлюбил си Истината в човека". Истината сама по себе си носи два други елемента: тя носи любовта и мъдростта. Истината това е мощното в света, с което Бог се изявява. По същество Бог е Любов.
към текста >>

95. ВЪЗМОЖНОСТИ И ГРАНИЦИ НА МУЗИКАТА - К. ИК. Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

При любовта очите ни се отварят и ставаме способни да виждаме у тия, които обичаме, това, което друг никой не вижда.
Ето защо, чрез любовта човек влиза в реалния живот, а без нея, той е още в живота на илюзиите и преходното. Учителят дава следното пояснение: „Невъзможно е да любиш един човек, докато не цениш душата му. Да ценим човешката душа — това значи да виждаме у нея Божия образ. И когато човек стане способен да вижда великото разумно начало навсякъде, тогава може да люби всички хора. Тогава и в малките бръмбарчета вижда великия живот, който тече през тях, и ги обича". При любовта очите ни се отварят и ставаме способни да виждаме у тия, които обичаме, това, което друг никой не вижда. Майката обича детето си и вижда в него това, което никой друг не вижда. За другите това дете може би е бездарно, глупаво, лениво, но за нея то е добро, умно, даровито. Кой е прав? Тя е права. Тя го обича и чрез любовта си може да вижда у него това, което другите не виждат.
към текста >>

Аз те много обичам.
Атмосферата в училището била радостта. На следната година го преместили на друго място. Веднъж той получил писмо от свой бивш ученик в първото село. Той му писал: „Винаги си спомням за тебе. Аз съм сега овчарче. Аз те много обичам. Ти обичаш ли ме още? " Учителят дава още следните пояснения: „Без любовта никакво възпитание не може да се очаква. Тя трябва да присъствува в сърцето на възпитателя и възпитаника". „Истинският метод на възпитание започва с живота, с любовта. Онзи истински метод на възпитание, който Божествената любов носи, още не е приложен".„Няма сила в света, която може да се противи на любовта.
към текста >>

96. НАЙ МАЛКАТА РАДОСТ - БЛАТГАТА МИЛВА Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Аз обичам тези цветя.
Богата жетва обещаваше нивата. Но и тя като всички ниви не беше пощадена нито от синия синчец, нито от модрата метличина, нито от аления мак. Буйно растяха тия хубави полски цветя, ухаещи на волност и простор, от които ръката на девойката изплита чудна китка, но които трудолюбивият селяк не обича и не гледа с добри очи, нарича ги плевели. Ти простря ръка нататък, където селянинът се мъчеше да изтръгне няколко упорити стръка. Какво искаше ти от мен? Аз обичам тези цветя. Не искай друго от мен, поне сега! Свежи са спомени ми на моите детски дни, когато безумно съм обичала тези дивни цветя, всред разлюляната нива. Аз ги обичам до днес — синия синчец, модрата метличина и аления мак. Аз не зная, какво искаше да видя през тая ранна сутрин, но аз видях, видях майката-земя, от чийто пазви излизат, наред с всичките цветя, които красят Божия свят и плевелите, които изсмукват храната на житния клас и които селянинът не обича. Аз видях майката-земя, която с еднаква грижа и обич препраща своите сокове към всичко живо, що расте по нейната снага.
към текста >>

Аз ги обичам до днес — синия синчец, модрата метличина и аления мак.
Ти простря ръка нататък, където селянинът се мъчеше да изтръгне няколко упорити стръка. Какво искаше ти от мен? Аз обичам тези цветя. Не искай друго от мен, поне сега! Свежи са спомени ми на моите детски дни, когато безумно съм обичала тези дивни цветя, всред разлюляната нива. Аз ги обичам до днес — синия синчец, модрата метличина и аления мак. Аз не зная, какво искаше да видя през тая ранна сутрин, но аз видях, видях майката-земя, от чийто пазви излизат, наред с всичките цветя, които красят Божия свят и плевелите, които изсмукват храната на житния клас и които селянинът не обича. Аз видях майката-земя, която с еднаква грижа и обич препраща своите сокове към всичко живо, що расте по нейната снага. Майката-земя, която е щедра и добра към всички твари, добри, или лоши. За нея и житният клас и упоритата метличина са все деца, които растат по нейната снага. Тя е щедра и справедлива, майката-земя, която е приласкала най-свидната си рожба, пред която е разтворила най-мъдрата си книга.
към текста >>

97. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Джаков НЕБЕ Небе, обичам твоята необятност и вечно променливия ти лик!
Д-р Ст. Джаков НЕБЕ Небе, обичам твоята необятност и вечно променливия ти лик! В бездънния лазур танцуват в слънчев злак запалени усмивки. В неуморна творческа верига въздигаш чудни сгради в чуден стил, които в сприхава, разглезена капризност отново пак рушиш. Натрупаш снежни планини набързо и вдигнеш в миг разкошен светъл замък с блестящи, тънки, островърхи кули и светнали прозорци и с мощна сила стопиш отново всичко в сапфирено езеро със сребърни кенари... Обичам твоята мощна необятност и вечно променливия ти лик! Разчувствуваш ли се, набърчваш ти чело, от тежки грижи потъмняло, искри раздират кипящата ти гръд и пращаш с неизказана сила божествен гръм връх майката Земя. Навремени очите овлажнели изливат щедро цял порой сълзи, но скоро нежна слънчева целувка сплете по твоето чело лъчиста, стопена в пъстри цветове дъга.
към текста >>

Натрупаш снежни планини набързо и вдигнеш в миг разкошен светъл замък с блестящи, тънки, островърхи кули и светнали прозорци и с мощна сила стопиш отново всичко в сапфирено езеро със сребърни кенари... Обичам твоята мощна необятност и вечно променливия ти лик!
Д-р Ст. Джаков НЕБЕ Небе, обичам твоята необятност и вечно променливия ти лик! В бездънния лазур танцуват в слънчев злак запалени усмивки. В неуморна творческа верига въздигаш чудни сгради в чуден стил, които в сприхава, разглезена капризност отново пак рушиш. Натрупаш снежни планини набързо и вдигнеш в миг разкошен светъл замък с блестящи, тънки, островърхи кули и светнали прозорци и с мощна сила стопиш отново всичко в сапфирено езеро със сребърни кенари... Обичам твоята мощна необятност и вечно променливия ти лик! Разчувствуваш ли се, набърчваш ти чело, от тежки грижи потъмняло, искри раздират кипящата ти гръд и пращаш с неизказана сила божествен гръм връх майката Земя. Навремени очите овлажнели изливат щедро цял порой сълзи, но скоро нежна слънчева целувка сплете по твоето чело лъчиста, стопена в пъстри цветове дъга. А вечер тъмно кадифената одежда със среброобкования лунен сърп и светлозамечтаните очи по нея огъва те в ревнива предпазливост! Небе, небе! Обичам твоята мощна необятност и вечно променливия ти лик!
към текста >>

Обичам твоята мощна необятност и вечно променливия ти лик!
Натрупаш снежни планини набързо и вдигнеш в миг разкошен светъл замък с блестящи, тънки, островърхи кули и светнали прозорци и с мощна сила стопиш отново всичко в сапфирено езеро със сребърни кенари... Обичам твоята мощна необятност и вечно променливия ти лик! Разчувствуваш ли се, набърчваш ти чело, от тежки грижи потъмняло, искри раздират кипящата ти гръд и пращаш с неизказана сила божествен гръм връх майката Земя. Навремени очите овлажнели изливат щедро цял порой сълзи, но скоро нежна слънчева целувка сплете по твоето чело лъчиста, стопена в пъстри цветове дъга. А вечер тъмно кадифената одежда със среброобкования лунен сърп и светлозамечтаните очи по нея огъва те в ревнива предпазливост! Небе, небе! Обичам твоята мощна необятност и вечно променливия ти лик!
към текста >>

98. НОВИ ХОРИЗОНТИ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Ще Го познаем в тихия глас вътре в нас, който ни напътва да вършим добро и да обичаме всичко, при всички условия, защото Той е вътре във всичко.
Може да познаете Бога, ако Го обичате" (Учителят). Ще създадем жива връзка, ще се събуди в нас това, което сме свикнали да казваме „религиозно чувство и съзнание" „мистично изживяване и действие". И в чистотата на нашето сърце и мисли, в слово и в дела, ще живеем в общение, единение и проява на Бога. Затова е казано: „Чистите по сърце ще видят Бога". Само като се освободим от натруфеността и неестествеността на днешния век и хора, ще познаем и видим Бога. Ще Го познаем в тихия глас вътре в нас, който ни напътва да вършим добро и да обичаме всичко, при всички условия, защото Той е вътре във всичко. Ще Го познаем на сън и на яве навсякъде, защото където е Той, има живот, любов и свобода. Ще видим, че в Бога, Който е във всичко, ние сме едно с всичко съществуващо. И ще намерим смисъл в живота и ще се отърсим от всичките кърви, омраза и разрушения, в които живеем. Бог, идеята за Бога и връзката ни с Него, ще ни възвърнат загубеното и потъпканото братство между човеците и народите. Ще завършим с няколко мисли от Учителя: „Религиозността е едно от най-свещените чувства.
към текста >>

Когато мислим за Любовта, да мислим за Бога, да Го обичаме.
Ще завършим с няколко мисли от Учителя: „Религиозността е едно от най-свещените чувства. За да бъдеш религиозен, трябва да гледаш всичката Божествена красота и да вземеш участие в нея. Човек, който обича Бога, взима участие във всичко. На Бога се служи, когато умът, сърцето и душата са свободни. Трябва да имаме ясна представа за Бога, ние влизаме в съставните части на Неговия живот. Когато мислим за Любовта, да мислим за Бога, да Го обичаме. Светът и животът ще се поправят, когато почнем да вършим точно обратното на това, което хората правят. Вместо първом да обичаме себе си, да възлюбим най-напред Бога, после нашата душа — Божественото в нас и да възлюбим, след това, ближните си. Тогава ще познаем Бога и Той, ще ни се изяви и благослови. И ще дойде вечен мир и братство между човеците на земята".
към текста >>

Вместо първом да обичаме себе си, да възлюбим най-напред Бога, после нашата душа — Божественото в нас и да възлюбим, след това, ближните си.
Човек, който обича Бога, взима участие във всичко. На Бога се служи, когато умът, сърцето и душата са свободни. Трябва да имаме ясна представа за Бога, ние влизаме в съставните части на Неговия живот. Когато мислим за Любовта, да мислим за Бога, да Го обичаме. Светът и животът ще се поправят, когато почнем да вършим точно обратното на това, което хората правят. Вместо първом да обичаме себе си, да възлюбим най-напред Бога, после нашата душа — Божественото в нас и да възлюбим, след това, ближните си. Тогава ще познаем Бога и Той, ще ни се изяви и благослови. И ще дойде вечен мир и братство между човеците на земята".
към текста >>

99. ЯСНОВИДСТВОТО - П. М-В Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Трябва да обичаме хората, безразлично кои са те.
Господ е оправил света. Щом кажеш, дотегна ми да бъда здрав, Господ казва: повалете го, дайте му болест. Заболяванията се дължат на това, че в мисълта, в чувствата и в човешката воля има примесена една нечиста материя. Това са все погрешки от миналото. Трябва да се очистим от тях. Как? Трябва да обичаме хората, безразлично кои са те. Трябва да ги обичаме заради Истината, която е вътре в тях. Да обичате един добър човек в света, струва повече, отколкото да имате сто милиона лева. Богатство е в света, да обичате хората. А всичкото нещастие седи там, че има едно безлюбие в света. Любовта отваря всичките извори на живота — мисълта тече, чувствата текат, тялото е здраво.
към текста >>

Трябва да ги обичаме заради Истината, която е вътре в тях.
Щом кажеш, дотегна ми да бъда здрав, Господ казва: повалете го, дайте му болест. Заболяванията се дължат на това, че в мисълта, в чувствата и в човешката воля има примесена една нечиста материя. Това са все погрешки от миналото. Трябва да се очистим от тях. Как? Трябва да обичаме хората, безразлично кои са те. Трябва да ги обичаме заради Истината, която е вътре в тях. Да обичате един добър човек в света, струва повече, отколкото да имате сто милиона лева. Богатство е в света, да обичате хората. А всичкото нещастие седи там, че има едно безлюбие в света. Любовта отваря всичките извори на живота — мисълта тече, чувствата текат, тялото е здраво. Затова не се борете със злото.
към текста >>

Затова ние трябва да обичаме Бога.
При вашето положение, постоянно се питате, какво е Господ? Какво ще ви каже слепият, глухият, немият за Господа? — Те не могат нищо да ви кажат. Защото, като дойде Господ при вас, ако сте роби, освобождава ви от робството; ако сте слаби, ставате силни; ако сте болни, оздравявате; ако сте мъртви, оживявате. Всички работи се нареждат там, гдето е Господ. Затова ние трябва да обичаме Бога. Когото и да обичате, светът няма да се поправи. Но, ако обичате Бога, светът ще се поправи. Ние съществуваме, понеже Бог е мислил заради нас. Той е мислил и измислил най-хубавото заради нас. Тия блага, които съществуват в нас се дължат на Божията мисъл.
към текста >>

100. СЕГАШНАТА ЕПОХА И ОКУЛТИСТИТЕ - ЕЛИСАВЕТА КИДАЛОВА Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Почувствувах, че обичам всички същества до степен, че ще бъде за мене блаженство да дам живота си и за най-малкото същество.
Друг пример. Един българин разказва: „Веднъж надвечер, есенно време, стоях у дома си. Качих се на по-високо място в двора, отгдето се откриваше панорама на София. Далече се очертаваше и Люлин. Неочаквано почувствувах в необикновена степен величието на картината, която ме приведе в състояние на пълно вътрешно задоволство; почувствувах единството на всичко! Почувствувах, че обичам всички същества до степен, че ще бъде за мене блаженство да дам живота си и за най-малкото същество. Съжалявах, че в момента няма кому да дам живота си. Почувствувах велика любов към всичко и всички! Това състояние трая известно време". Този нов човек се ражда днес в света. По естествени закони на развитието се събуждат нови сили в човешката природа и с това ще се роди новият тип човек на земята.
към текста >>

НАГОРЕ

0.37854886054993