Търсене в текстове за 'Обичам'

Най-голяма беля от най-големия враг – човека, когото обичам от 50 години 38.
Отворените уши и песните от невидимата Школа 33. Съдба от Небето 34. Заръката на Учителя за песните и изпълнението на Неговата Воля 35. Не коригирай Божественото в песните на Учителя 36. Как се защитаваха оригиналите на песните на Учителя 37. Най-голяма беля от най-големия враг – човека, когото обичам от 50 години 38. Рибарската мрежа на Черната ложа 39. Талисманът на оперната певица Лиляна Табакова 40. На “Изгрева” няма примадони – има ученици 41. Паневримтия в Невидимия свят. Паневритмия в Небето над връх Мусала 42.
към текста >>

2. 3_37 Най-голямата беля от най-големия враг - човека, когото обичам от петдесет години

"Най-голямата беля от най-големия враг - човека, когото обичам от петдесет години" Бях споменала, че аз никак нямаше да се заема с една такава неблагодарна работа, ако не беше лично ми наредил Учителят.
"Най-голямата беля от най-големия враг - човека, когото обичам от петдесет години" Бях споменала, че аз никак нямаше да се заема с една такава неблагодарна работа, ако не беше лично ми наредил Учителят. А също не бих могла да издържа и отдавна да съм в Невидимия свят, ако не беше помощта от Учителя. За да се издаде песнарката по онова време беше необходима луксозна хартия и ние я закупихме от един печатар. Заплатихме за 1 500 кг хартия 540 000 лв., толкова, колкото струваше тогава един едностаен апартамент, че дори и двустаен. Хартията я бяхме укрили на "Изгрева". Комисията, за която ставаше въпрос в предишния разказ, отказа да даде пари за печат.
към текста >>

3. 3_44 Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението й от трите сестри

Това е човекът, когото истински съм обичала и обичам и за когото жертвувах себе си вече над петдесет години в съвместен живот с него.
И накрая, като приложение, пред вас щяха да бъдат снимките на Ярмила и Мария, направени от фотографа Васко Искренов. И всичко щеше да бъде направено така, както Учителят бе наредил да се направи. А сега работата се обърква. Сега разбрахте ли кой ми направи най- голямата беля пред Учителя? И не ми позволи да си изпълня задачата така,както трябва пред Него. Това е човекът, когото истински съм обичала и обичам и за когото жертвувах себе си вече над петдесет години в съвместен живот с него. Той попречи не само на мен, попречи и на другите, попречи и на вас. Защо? Сега, като четете това, вие знаете ли правилното обяснение на упражненията и знаете ли как се играят те? Не знаете. А кой е виновен за това? Отговорете си сами. 5.
към текста >>

4. 3_72 Последни Слова на Учителя

Обичайте всичко, което Аз обичам. 2.
"Последни Слова на Учителя" 1. Обичайте всичко, което Аз обичам. 2. Радвайте се на всичко, на което Аз се радвам. 3. Служете на това, на което Аз служих. 4. Любете всичко, което Аз любя. 5. Аз си отивам за ваше добро и за доброто на България. Всичко е добро, особено за България. 6.
към текста >>

5. 3_77 Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света

" А Лулчев продължава: "Защото обичам германците и ще видиш моята присъда, защото Учителят ми не прощава.
Аз ги водя и германците вървят след мене. Но като ги гледам, отсреща виждам че идват руснаците. А във въздуха над тях стои Учителят и води руснаците срещу германците. А аз водя германците и те се бият срещу руснаците и срещу Учителя." Темелко го оглежда и казва: "Ти знаеш, че Учителят е Велик Дух. Защо отиваш против Него и защо воюваш срещу Него и руснаците? " А Лулчев продължава: "Защото обичам германците и ще видиш моята присъда, защото Учителят ми не прощава. Ето, всеки ден идвам да се моля, падам на колене, ама Учителят прошка не ми дава. И ще ме видиш каква съдба ще имам. Ти ще си ми свидетеля, та да го разказваш след това на другите, та да знаят какво нещо е Учителят." И така стана. Като дойдоха комунистите в България, арестуваха го, съдиха го, осъдиха го на смърт и най-после го хвърлиха под един руски танк, та да го сгази. Това му беше присъдата от Учителя, защото руската Сила дойде чрез танковете, а Учителят ги водеше в Небесата направо към Берлин, за да забият червеното знаме над Райхстага.
към текста >>

6. 4_01 Любовта е извор

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Всякога, когато намерим или видим нещо хубаво, ние пожелаваме да го видят и хората, които обичаме.
Тогава мъжът, стоящ на прозореца, заговори меко, тихо. В думите Му имаше сърдечност, топлота, която проникна дълбоко в душата ми и събуди някакъв отдавнашен, хубав, но сякаш забравен живот. Това беше Учителят. Колкото повече Го слушах, толкова повече Словото Му внасяше живителни струи за самата ми същност. Да отивам да слушам това Слово за мен стана самата необходимост, защото то се превръщаше в светлина, сочеше ми верния път в живота. Всякога, когато намерим или видим нещо хубаво, ние пожелаваме да го видят и хората, които обичаме. Затова заговорих на майка ми с възторг и ентусиазъм за неделните беседи на големия Мъдрец. Заинтересована, тя също пожела да дойде да Го чуе. Никак не се учудвах, че на нея, която бе по природа духовна и добра, й допадна това, което слушаше на "Опълченска" 66 и с преголям интерес започна да идва всяка неделя. Точно по това време, за наша голяма радост и щастие, тя беше преместена в едно по-близко до София село. Сега когато годините са се изминали, аз виждам, че не случайно, а по някакъв невидим план, майка ми е била преместена именно в това село, където две от нейните колежки - Елена Григорова и Спаска Перифанова - са били вече от дълго време последователки на Новото Учение.
към текста >>

7. 4_07 Ученици - музиканти в Школата на Учителя

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Затова трябва да се молим един за друг, да си помагаме, да се обичаме, да си прощаваме, да се подкрепяме.
Спря се и ми каза: "Има още много непробудени между вас. Молете се за тях, защото докато те не се пробудят, вие не можете да вървите напред. Ще ги чакате, защото сте едно цяло." Върху казаното от Учителя много пъти съм мислила и разсъждавала. Всеки има добри и лоши качества. Ако в едно си напреднал, в друго може да не си пробуден. Затова трябва да се молим един за друг, да си помагаме, да се обичаме, да си прощаваме, да се подкрепяме. Ние сме верига от души, слезли от Невидимия свят на земята в Школата на Учителя. Има закон за веригата: ако се повдигне един - той повдига и другите от веригата, с която е свързан. Ако падне един - той завлича и другите. Законът на духовната верига на Школата е свещен и неприкосновен. Това е Христовият закон: Един за всички и всички за един.
към текста >>

8. 4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Накрая малко се разговорихме и Му казах: "Учителю, обичам природата, обичам музиката, обичам Учението!
" "Ами, Учителю, което казахте в беседата, че никой от нас не е дошъл да Ви пита за духовния път на ученика... За това дойдох при Вас." "Е, какво искате, рекох? " Тогаз ми се замъгли главата и не знаех - не се сещах какво да питам. Той дълго мълча. Вероятно през това време ми разглеждаше живота. И аз мълчах. Накрая малко се разговорихме и Му казах: "Учителю, обичам природата, обичам музиката, обичам Учението! " Казах това и спрях, не можех да кажа нищо повече. На тръгване Учителят ми каза: "Добре си. Добре си. Работи! " Тази една дума стана програма на моя живот и сега, четиридесет и пет години след заминаването на Учителя, аз продължавам да работя. Ето, това е важното.
към текста >>

9. 5_06 Песните на Учителя

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Лично аз много я обичам.
С тези песни е свързан братският ни живот през Школата. Когато ги пеем, ние се свързваме с тях. Време е да вървим Съдържанието трябва да мине през сърцето ти, за да преживееш песента. Сине мой, пази живота Мелодия и текст от ученик от 1922 година. Това е първата песен, която се даде в Школата, след като аз влязох в нея. Лично аз много я обичам. Фир-фюр-фен Това е химн на ученика. С този химн Учителят изпраща ученика в света. За Небесния цар Мелодия и текст от Учителя. Дадена е през 1888 година, в село Хотанца, Русенско, където Учителят е бил назначен за учител в местното училище и където е учил децата на четмо и писмо.
към текста >>

10. 5_07 Закони на музиката

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Когато сте болни, изпейте песента "Господи, колко Те обичам.
Не знаете какво нещо е свиренето. Аз съм правил опити с музиката. Свирил съм на дръвчета, на животни и на растения. Зная при какви музикални гами какво жито ще се роди. Прилагал съм песента и сега я прилагам. Когато сте болни, изпейте песента "Господи, колко Те обичам. Обичам Те, Господи. Обичам Твоите дръвчета, обичам Твоите цветенца, обичам Твоите рекички, обичам Твоите планини, всичко, което Ти си създал. Обичам Те, Господи." Тази песен пейте и при други беди и страдания. Няма по-силно лекарство от Любовта." Учителят повдигна леко цигулката и тихо ни изсвири песента. След това ни я изпя.
към текста >>

Обичам Те, Господи.
Аз съм правил опити с музиката. Свирил съм на дръвчета, на животни и на растения. Зная при какви музикални гами какво жито ще се роди. Прилагал съм песента и сега я прилагам. Когато сте болни, изпейте песента "Господи, колко Те обичам. Обичам Те, Господи. Обичам Твоите дръвчета, обичам Твоите цветенца, обичам Твоите рекички, обичам Твоите планини, всичко, което Ти си създал. Обичам Те, Господи." Тази песен пейте и при други беди и страдания. Няма по-силно лекарство от Любовта." Учителят повдигна леко цигулката и тихо ни изсвири песента. След това ни я изпя. Ние стояхме онемели от магията на песента и извисени към един друг свят, от който слизаше тази музика.
към текста >>

Обичам Твоите дръвчета, обичам Твоите цветенца, обичам Твоите рекички, обичам Твоите планини, всичко, което Ти си създал.
Свирил съм на дръвчета, на животни и на растения. Зная при какви музикални гами какво жито ще се роди. Прилагал съм песента и сега я прилагам. Когато сте болни, изпейте песента "Господи, колко Те обичам. Обичам Те, Господи. Обичам Твоите дръвчета, обичам Твоите цветенца, обичам Твоите рекички, обичам Твоите планини, всичко, което Ти си създал. Обичам Те, Господи." Тази песен пейте и при други беди и страдания. Няма по-силно лекарство от Любовта." Учителят повдигна леко цигулката и тихо ни изсвири песента. След това ни я изпя. Ние стояхме онемели от магията на песента и извисени към един друг свят, от който слизаше тази музика.
към текста >>

Обичам Те, Господи." Тази песен пейте и при други беди и страдания.
Зная при какви музикални гами какво жито ще се роди. Прилагал съм песента и сега я прилагам. Когато сте болни, изпейте песента "Господи, колко Те обичам. Обичам Те, Господи. Обичам Твоите дръвчета, обичам Твоите цветенца, обичам Твоите рекички, обичам Твоите планини, всичко, което Ти си създал. Обичам Те, Господи." Тази песен пейте и при други беди и страдания. Няма по-силно лекарство от Любовта." Учителят повдигна леко цигулката и тихо ни изсвири песента. След това ни я изпя. Ние стояхме онемели от магията на песента и извисени към един друг свят, от който слизаше тази музика.
към текста >>

11. 5_49 Как бе открит Бивакът на Витоша

Каза ни: "И аз обичам да се надбягвам..." След малко добави: "Да се надбягвам с времето и с живота на земята." Когато вървяхме с Учителя, Той така се движеше, като че ли вървеше не по земята, а на десет сантиметра над нея.
Но Учителят изхвърча като тапа и пристигна пръв на финала, застана и се огледа, а ние едва бяхме преминали половината разстояние с буйната си кръв и млада плът. Как стана това, не можахме да разберем тогава, а и сега. Ние бяхме по на двадесет и пет години, а Учителят беше шестдесетгодишен. Видяхме само как Той изхвърча, как се движеха краката Му като спици на колело - така бърже, че всичко ни се премрежи пред очите. Накрая Го видяхме там, отсреща, с усмивка да ни посреща. Каза ни: "И аз обичам да се надбягвам..." След малко добави: "Да се надбягвам с времето и с живота на земята." Когато вървяхме с Учителя, Той така се движеше, като че ли вървеше не по земята, а на десет сантиметра над нея. Стъпваше отмерено, имаше красота и хармония в движенията Му. Движеше се по земята, като че ли стъпваше на нещо меко. Стъпката Му беше еластична и Той се движеше много бързо - така, че ние подтичквахме край Него. Беше забавно да се гледа как ние, младите, пъхтяхме запотени и решени да не отстъпваме от Учителя, а Той се движеше с лекота. В последните Му години на земята вече възрастта даде своя отпечатък.
към текста >>

12. 111. МАРИЯ ТОДОРОВА. ВРЪЗКАТА

Аз стоях настрана и най-накрая, понеже не обичам да изпъквам и да бъда пръв.
Около 20 души братя и сестри тръгнаха на няколко групи. Но ние няколко човека понеже нямахме познати около Тях, останахме накрая и решихме да се обадим на Учителя. Обикновено възрастните приятели бяха много строги към нас, големи моралисти и за тях едно такова движение за млади хора насам натам не беше безобидна работа при положение, че имаше около нас и сестри. Говореше се за Новото учение, за любовта, но ние бяхме още старите хора със старите привички и мераци. Учителят прие и изслуша желанието на групата около 20 човека да посетят Арбанаси. Аз стоях настрана и най-накрая, понеже не обичам да изпъквам и да бъда пръв. Бях млад и се срамувах. А и не познавах никого. Тогава Учителят се обърна към мене, вдигна ръка и посочи с показалеца си Мария Тодорова, която стоеше наблизо и рече: „На тебе я поверявам." Всички наоколо останаха учудени, защото Учителят посочи мен и Мария. По такъв начин Учителят направи връзка между мен и нея. Така започна нашето запознанство, нашата дружба, която остана до края на живота ни.
към текста >>

13. 117. МАЛКИЯ ДОМ

Обичам да се усамотявам за вътрешна духовна работа.
Отначало живяхме на Изгрева. Аз имах къща дъсчена, която си бяхме направили сами, все пак тя имаше две стаи и кухня и доста удобно живеехме там известно време. Но после ни предложиха едно място на Симеоновското шосе с двор и къщичка, ние я закупихме и там се преместихме да живеем. Упрекнаха ни, че сме избягали от Изгрева. Аз не обичах много шумни места и там където има много народ. Обичам да се усамотявам за вътрешна духовна работа. Но Школата на Учителя посещавахме редовно. В туй време дойде и една къщна помощничка. Казваше се Станка. Беше селско момиче и беше решила да не се жени. Понеже баща й настоявал да й намери жених, тя беше напуснала бащиния си дом, дошла в София и запитва Учителя къде биха могли да я приемат като член на семейство, да не бъде слугиня и да не бъде на заплата.
към текста >>

14. 132. ПАЛТО ЗА БЕДНИЯ СТУДЕНТ

И досега не обичам да се обличам с много дрехи.
Показвам го на сестрата, после го обличам, стои ми като изваяно, тя го оглежда, вижда там етикета на шивача, който го е шил. Значи е по поръчка, значи е платено скъпо. Майка ми беше дала плата, намерила шивача и бе ми ушила пет костюма и три палта, нали ме бе приготвила и изпратила в чужбина да следвам за инженер. Но аз се върнах и инженер не станах. Така останаха три палта, три балтона. И досега не обичам да се обличам с много дрехи. Така сестрите не можаха да купят палто за бедния студент.
към текста >>

15. 153. МАГДАЛЕНА СЕ ПРОДАВА НА ПОПОВЕТЕ

" Аз не обичам да се бия, но едва се сдържам и нещо в мене говори, че трябва този път да се набие и се чудя как да го направя.
А на главата й седи оня надпис. Аз излизам срещу нея и казвам: „Махни се от Изгрева. Отиди при онези, които са ти сложили този надпис". Тя не си отива и вика и крещи срещу дъновистите. Казвам й отново: „Да се махаш от Изгрева! " Аз не обичам да се бия, но едва се сдържам и нещо в мене говори, че трябва този път да се набие и се чудя как да го направя. В това време идва Учителят. Приближи се до нея и я почна с бастуна. Видях Учителя за пръв път да налага някого с бастуна си. Наби я хубаво..Отначало тя врещеше, после само ревеше, накрая плачеше, а като спря да я налага с бастуна си само хълцаше. След като я наби и изрони онези духове, които бяха влезли в нея, я прогони от Изгрева.
към текста >>

16. 33. ХИРОМАНТЪТ

„Не обичам да казвам на хората какво виждам, но този път направих изключение.
33. хиромантът Преди години имаше един хиромант, който обикаляше из България, гледаше на хората на ръцете и с това се препитаваше. Един ден идва и при Учителя. Учителят ни разправяше после. „Не обичам да казвам на хората какво виждам, но този път направих изключение. Казвам на хироманта: „Тази сутрин ти си бил при един лекар. Но лекарят не е бил вкъщи. Жена му излязла и ти казала: Ей сега излезе. От там отиде в една млекарница, но не си купи мляко, а извади нещо от джоба си и яде от него. След това дойде при мене." Хиромантът казва после на приятелите: „Сега вече вярвам в Учителя!
към текста >>

17. 114. ЧАЙ С ЛИМОН

" Олга отговаря: „Не я обичам.
Учителят не вижда Олга, като че тя не съществува, а реже големи парчета лимони и дава на Савка. Пие й се чай, а не смее да поиска. Разправя след това Олга: „Аз гледам, а пък сърцето ми се коси. На едни дава Учителят, а други не ги вижда. Значи, изпит на учениците." Учителят я пита: „Обичаш ли Савка? " Олга отговаря: „Не я обичам. Понякога я мразя." Олга разказва: „Понякога по цяла нощ ходя по Витоша, да се моля, да изчистя сърцето си. Псалми чета. Като ми олекне, като се изчистя, връщам се. Но след няколко дни пак ме нападат лошите чувства." От къде идват и кой ги изпраща? Учителят й подава цял един лимон.
към текста >>

18. 115. КРУШАТА

„Хубави са крушите, Учителю, много ги обичам." Учителят й казва: „Ще ти дам едната круша, но ще отидеш при Савка и ще й кажеш: „Учителят ми даде тази круша, има още една, но не ти я дава, защото не я заслужаваш." Паша казва: „Учителю, не мога да направя това".
115. КРУШАТА Паша много обича круши. Особено много. Учителят й показва две хубави круши. На Паша очите й остават в тях. „Хубави са крушите, Учителю, много ги обичам." Учителят й казва: „Ще ти дам едната круша, но ще отидеш при Савка и ще й кажеш: „Учителят ми даде тази круша, има още една, но не ти я дава, защото не я заслужаваш." Паша казва: „Учителю, не мога да направя това". „Е, дай сега крушата! " Паша връща крушата на Учителя, а Учителят сияе. Той е доволен, че Паша е останала вярна на себе си. На Паша очите отново са в крушите. Но те са останали там не за ядене и не за гледане, а за изпит на учениците.
към текста >>

19. 38. ГЕОРГИ КУРТЕВ И ФАЙТОНА НА МУСТАФА

Брат Георги му казва: „Ще дойде мой човек, когото обичам и уважавам като баща." Пристига Учителят, слиза на гарата придружен от Петко Епитропов, а той е висок, представителен с дълга брада, а Учителят е по-скромен, по-нисък на ръст и с по-малка брада.
Учителят приема. Минава през Сливен, където прекарва някой и друг ден, държи им някое слово и от там с влака пристига в Айтос. В Айтос ги посреща брат Георги, който е отишъл по-напред, за да подготви условията за посрещане на Учителя. Той пристига с брат Петко Епитропов и брат Костадин Иларионов. Брат Георги взима най-хубавия файтон от Айтос, файтона е съвсем нов и конете бели, а кочияшът е турчинът - Мустафа. Брат Георги му казва: „Ще дойде мой човек, когото обичам и уважавам като баща." Пристига Учителят, слиза на гарата придружен от Петко Епитропов, а той е висок, представителен с дълга брада, а Учителят е по-скромен, по-нисък на ръст и с по-малка брада. Турчинът се навежда към ухото на брат Георги и му прошепва: „Георге, да слушаш ей този по-малкия, а не големия. Него да слушаш". Сядат във файтона. А турчинът е много доволен. Тръгват с белите коне, охранени, чисти, лъщят на слънцето.
към текста >>

20. 32. НА ГОСТИ ПРИ ЦИГАНИТЕ

Но иначе не обичам циганите.
Да работи с мисълта си и да се моли с душата си - това е целта на ученика на земята. С циганите се разделихме много приятелски. Човеците са навсякъде едни и същи само когато заработи и човешкото у тях. А човешкото у тях е онази Божествена нишка, която присъствува във всеки човек. Такъв спомен имам от тези цигани. Но иначе не обичам циганите. Ние знаехме от Учителя, че заради едно тяхно отклонение в Индия те са били наказани от Небето и са били изпъдени от Индия, за да се скитат по света. Сега бяха скитници и затворници. Аз също бях за тях скитник и затворник. Но бях майстор, който с труд си изкарваше хляба в затвора. А това те го ценяха много високо.
към текста >>

21. 47. БОРБА В ПОДЗЕМИЯТА СЪС СЕДМОГЛАВИЯ ЗМЕЙ

Но аз пък точно тъй обичам и съм свикнал слаба да ми е светлината и затова това не ме смущава.
Водят ме, а не се вижда нищо. Отпред един милиционер, отзад друг, така че да ме сплашат, да ме разстроят психически, ама аз си вървя, усмихвам се отвътре и нещо в мен се усмихва и си пее. Състояние на духа. Завеждат ме в кабинета, една голяма стая, осветлението е много слабо, нарочно е направено така. И те имат опит - тъмните сили обичат тъмнината. Но аз пък точно тъй обичам и съм свикнал слаба да ми е светлината и затова това не ме смущава. В средата на стаята сложили един стол за мен, а тъкмо насреща е бюрото на прокурора Руменов, а пред него една голяма папка - досието на процеса срещу Братството. Отстрани са седнали 5-6 души следователи, които също ми задават въпроси. Изправен съм срещу змей с много глави. Едната глава си отваря устата и бълва пламък, а от пламъка излиза въпрос. Трябва да се отговори.
към текста >>

22. 65. „ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО

Ние посрещаме Слънцето, не защото му се кланяме, а защото го обичаме.
Ученикът трябва да работи дълго време, докато си създаде правилно отношение към Слънцето - да го разбира и обича. Учителят започна с „Изгревите на Слънцето". Човек не може да забрави ранните утринни часове, когато на изток руменее зората и светлините се преливат една в друга, докато дойде мигът на Изгрева. Правилото гласи: „Хвани Първия Лъч на Изгряващото слънце". - Тук има Идея, тук има Идеал". Ние посрещаме Слънцето, не защото му се кланяме, а защото го обичаме. Учителят даде обилно знание, как да се ползваме от енергиите на Слънцето. Това знание днес се оценява и приема. То постепенно прониква в живота. Учителят ни въведе в Царството на Природата. Разкри нейната вътрешна красота, научи ни да я разбираме и обичаме.
към текста >>

Разкри нейната вътрешна красота, научи ни да я разбираме и обичаме.
Ние посрещаме Слънцето, не защото му се кланяме, а защото го обичаме. Учителят даде обилно знание, как да се ползваме от енергиите на Слънцето. Това знание днес се оценява и приема. То постепенно прониква в живота. Учителят ни въведе в Царството на Природата. Разкри нейната вътрешна красота, научи ни да я разбираме и обичаме. Природата е език на Великия Разумен свят. - Чрез нея Той говори. Човек като я изучава, започва да разбира този език. Като дойдем до дишането - ние препоръчваме чистия въздух, а не дима от цигарата. Да дишаш пушек, това значи, да коригираш Природата.
към текста >>

Където и да отидем, ние търсим изворите, и обичаме да пием вода от главата, където тя е най-чиста.
Като дойдем до дишането - ние препоръчваме чистия въздух, а не дима от цигарата. Да дишаш пушек, това значи, да коригираш Природата. Тя е създала човека да диша въздух, а не дим. Човек трябва да знае едно нещо: НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА КОРИГИРА ПРИРОДАТА НЕНАКАЗАНО. По същата причина, ние пием чиста вода, а не алкохол. Където и да отидем, ние търсим изворите, и обичаме да пием вода от главата, където тя е най-чиста. По отношение на храненето - ние се придържаме към растителната храна и от всичко най-вече предпочитаме плодовете. Те са идеалната храна. Това са хигиенични правила, които съвременния човек започва да оценява и възприема. Утринните Гимнастики. - Учителят пръв тури начало на тях.
към текста >>

23. III. ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Дадено чрез Учителя Дънов, 8 октомври 1898 г.

Казва Му: ей Господи, Ти знаеш, че Те обичам." Казва Му: паси агънцате ми!
Глава 3,стих 5.„Отговори Исус: „Истина, Истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и дух не може да влезе в Царството Божие." 8. Глава 20,стих 22. „И това като рече духна и казва им: приемете Духа Святаго." 9. Глава 21,стих 15. „А като се наобядваха казва Исус Симону Петру: Симоне Йонин, любиш ли ме повече от тия? Казва Му: ей Господи, Ти знаеш, че Те обичам." Казва Му: паси агънцате ми! " 10. Глава 15,стих 26. „А като дойде Утешителят, Когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на Истината, Който от Отца изходи, Той ще свидетелства за Мене." Научете тези стихове наизуст. Повтаряйте тези стихове, когато не сте разположени и имате затруднения във вашия път. Ще опитате силата им.
към текста >>

24. 01.ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ - БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО

В това отдалечено минало вашият дух не притежаваше никаква красота, която да ме привлече да ви обичам.
Вие сте под мое покровителство и съм длъжен да ви ръководя и възпитавам в словото на Истината (5). Аз съм ваш хранител и Върховен водител в Небесните ликове. Когато встъпих да ви взема под своя охрана, Аз предвиждах всичките мъчнотии, които времето щеше да ми създаде, догде ви изведа в безопасно място. Аз знаях колко препятствия, колко несполуки щяха да ме посрещнат с вас наедно в тая велика борба, но моят дух не отстъпи своето намерение. Моята любов за вас ми продиктува свято задължение и Аз встъпих напред да ви взема под моята върховна охрана. В това отдалечено минало вашият дух не притежаваше никаква красота, която да ме привлече да ви обичам. Вие бяхте отвратителни на глед и който ви погледнеше, се отвращаваше от грубото ви сърце. За тоя ви лош недостатък Аз не ви отхвърлих, нито ви презрях за грубата външност, с която беше облъчена вашата душа, но ви възлюбих напълно с благия си дух, който се завзе да проникне и намери някоя Божествена добродетел, някоя благородна черта във вашата душа, та да може да я обработи и оплодотвори, за да принесе плод изобилно и да създаде у вас поведение чисто, свято и възвишено, за да ви удостои да влезнете в рода на първите народи, които Бог на Силите е избрал да извършат Вечната Му и Свята Воля. Днес вече настава да се реши главната съдба на тоя покварен свят, в който Небето иде да извърши един коренен и велик преврат и то скоро, в Новия век, който приближава да отбележи нови страници по лицето на земята. За това желая да ви подготвя, защото сте останали надире поради вашите настоящи престъпления и минали народни грехове, за които безбройни жертви и страдания бяха нужни да пренесете, догде се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави под тежкия вековен изпит, за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсаха святите връзки на Любовта Му. Но Бог се вечно не гневи; милостта Му е в род и род, благостта Му пребъдва винаги с тези, които Го любят и благословението Му не се оттегля.
към текста >>

25. І.ПО НЕГОВИТЕ СТЪПКИ 1. И СЛЪНЦЕТО НИ ОБИЧА

Галилей Величков

Слънцето знае, че ние го обичаме, но и то ни обича... Да изпеем с вдъхновение и любов нашата слънчева песен - „Изгрява слънцето"...!
Долините чакаха първом върховете да се пробудят от слънчевата светлина и от молитвените ни песни. УЧИТЕЛЯТ очакваше този ден, за да ни прелисти първата страница с най-краткото Слово: - Днес никой не посрещна слънцето така, както ние го посрещнахме и затова то показа най-красивата си дреха. Днес милувката му бе най-нежна и най-любяща, това могат да потвърдят и росните капки. Те трептят от радост, без да се отронят. Спокойна радост. Слънцето знае, че ние го обичаме, но и то ни обича... Да изпеем с вдъхновение и любов нашата слънчева песен - „Изгрява слънцето"...! Кратко слово. Последва паневритмия. Последва втората беседа, още по-кратка и по-съдържателна. Ето някои от мислите: - Най-щастливият ден, това е денят на Любовта, на знанието и на свободата. Най-красивият ден е денят на Божествената Любов.
към текста >>

26. І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА

Галилей Величков

А УЧИТЕЛЯТ много добре знаеше, че владея музикалния репертоар, но при изпълнение обичам да се „опирам" на водещия цигулар, или пианиста, или да следвам общото пеене.
Други музиканти няма да дойдат. На върха ще изиграем Паневритмията с единствена цигулка! Отговорих утвърдително, макар че за момент се посмутих. Приличах на студент, повикан на бърза извънредна сесия. Избор нямах. Приех. А УЧИТЕЛЯТ много добре знаеше, че владея музикалния репертоар, но при изпълнение обичам да се „опирам" на водещия цигулар, или пианиста, или да следвам общото пеене. А сега... на върха трябва да бъда солист!... Освен това имаше една трудност - не познавах акустиката на върха. Разбира се, подобни мисли ме сполетяха и впоследствие. Краткият и делови разговор с УЧИТЕЛЯ бе прекратен и ние с Неделчо излязохме от приемната твърде замислени, но уверени в себе си. Последва разпределение на задачите.
към текста >>

27. 3.59. Божествената партия

НЕСТОР ИЛИЕВ

Аз ще бъда най-активен по отношение на мира." „А вие да членувате някъде в някоя църква, в някакво..." „Не обичам членските вноски рекох, членските карти.
- „Рекох, голяма навалица беше, пък и не е бърза работата и затова". „А защо идвате сега? „А идвам сега, защото е много сериозна работата и отговорна, от национален мащаб. Правителството реши, че е за Мира, а пък аз, по убеждение съм именно за мир, против всякакво насилие, против всякаква тирания и против всякакво убийство." „Така ли? " „Да, рекох, така. Аз ще бъда най-активен по отношение на мира." „А вие да членувате някъде в някоя църква, в някакво..." „Не обичам членските вноски рекох, членските карти. Но когато съм свободен, винаги съм на Изгрева." „На Изгрева ли? " „Да, рекох, на Изгрева съм". „Ама знаете ли, че американците ще дойдат на границата..." „Ние, които сме за мира, ще бъдем на предна линия и никой няма да дойде в нашата страна." И другата гарантка - учителката по френски, стана: „Несторе, ако не се откажеш от твоите убеждения, аз се отказвам от поръчителството! " „Нямам нужда, г-жа, от Вашето поръчителство, г-жа Елисавета Христова, нямам нужда. И тогава... така рекох аз - моето убеждение е постоянно и поддържам го и сега, и всякогаш.
към текста >>

28. 5.49. СЪДБАТА НА БРАТСКИТЕ РЪЦЕ

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Обичам германците и затова им помагах." А Учителят отвръща: „Не, Русия е славянски народ.
Беше споделил пред Темелко, че се излъчва от тялото си и отива да предвожда немските войски, да се бие срещу руснаците; тогава среща Учителя, как Той води руснаците в небесата да се бият срещу германците. Дойде време, когато руснаците минаха през България и се биха срещу германците. Лулчев отива при Учителя да се моли. Учителят не го приема. „Моля ти се, Учителю, грешка направих. Обичам германците и затова им помагах." А Учителят отвръща: „Не, Русия е славянски народ. Ние сме Славяни и със Славяните ще бъдем." Ето, това бе решение на Учителя. Но Лулчев явно не си научи урока, дори когато го убиха. Яви се на брат си Тошко и му нареди да раздели изкованите от Владо ръце, символизиращи Българо - Руската дружба. Това ще бъде фатално за историята на българския народ. А вие ще проверите как се нарушават Божиите решения на Учителя.
към текста >>

29. 6.43. БРАКЪТ В ШКОЛАТА

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

И понеже аз не обичам да проповядвам, предложих й, че ако се интересува много, може да дойде в София и да се види с този Мъдрец.
Наистина дойде една жена от Полша при Учителя, която бе дошла за мен. Случаят е следният: Тя беше любимка на моя професор и тя завърши докторат по международно право. Тази жена наистина имаше много хубави чувства към мен. Тя принадлежеше към шляхтата в Полша, високо издигната и добре поставена в обществото, знаеше много езици и искаше на всяка цена да се омъжи за мен. Казах й, че аз не принадлежа на себе си, и че образованието и издръжката си дължа на един Мъдрец. И понеже аз не обичам да проповядвам, предложих й, че ако се интересува много, може да дойде в София и да се види с този Мъдрец. И когато тя дойде в София, аз я заведох при Учителя и понеже тя знаеше добре английски, те са се разговаряли много добре насаме. Учителят се пошегува после, когато Го попитах какво е станало накрая. „Тя предлага много малка сума за теб! Ти ми струваш стократно повече." Тя е мислила, че аз съм задължен на Учителя финансово и затуй, да ме освободи от този ангажимент към Учителя, искала е да плати с пари и да ме откупи, за да отида в Полша при нея. Искаше да ме откупи с нейните лични пари от Школата и от Учителя.
към текста >>

30. 7.12. НИКОЛА НАНКОВ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Аз много обичам бонбони и се наведох да я взема от земята, за да си взема някоя бонбона.
„Да знаеш какво се случи завчера. Извикаха ме да помагам в бараката на Гради Минчев. Той се изнасяше. А в бараката му разхвърляни разни неща и много хартия, и ненужни книжа, отделени за горене. По едно време виждам една кутия с бонбони. Аз много обичам бонбони и се наведох да я взема от земята, за да си взема някоя бонбона. Отварям кутията и какво да видя. Вътре има писма от Учителя до Мария Казакова. Веднага сложих кутията в пазвата си, така я укрих и запазих от изгаряне. На никого не съм казала. Ето сега, вземи ги и ги преснеми.
към текста >>

31. 12. НИКОЛА НАНКОВ

Аз много обичам бонбони и се наведох да я взема от земята, за да си взема някоя бонбона.
„Да знаеш какво се случи завчера. Извикаха ме да помагам в бараката на Гради Минчев. Той се изнасяше. А в бараката му разхвърляни разни неща и много хартия, и ненужни книжа, отделени за горене. По едно време виждам една кутия с бонбони. Аз много обичам бонбони и се наведох да я взема от земята, за да си взема някоя бонбона. Отварям кутията и какво да видя. Вътре има писма от Учителя до Мария Казакова. Веднага сложих кутията в пазвата си, така я укрих и запазих от изгаряне. На никого не съм казала. Ето сега, вземи ги и ги преснеми.
към текста >>

32. 8. СТАРАТА ФАНЕЛА

Нали ти казвам докато ви уча, аз ви обичам.
Нали ви казвам да не растете толкова бързо! Сега може да стане така, че да получиш големи рани. Трябва ти известно отдръпване, за да се ориентираш. Фактът, че си жива показва, че има някой, който те обича. Че те обичат законът е 101 процента верен. Нали ти казвам докато ви уча, аз ви обичам. Искам от тебе сега едно нещо: Винаги да вярваш и да не се съмняваш... Кажи го кое е това? " Аз отговарям и допълвам „че Учителят ме обича". „Ако изпълниш Волята Божия, недоразуменията между теб и домашните ти Господ ще ги изглади като ги въведе в същия път. Когато изпълняваш Волята Божия и помежду ви възникнат недоразумения, ти не си виновна. И на страданията на домашните си ще гледаш така.
към текста >>

33. 21. КАК БЕ ДАДЕНА БЕСЕДАТА „ПЕТИМАТА БРАТЯ

Той си мисли, че като му кажа недостатъка от сега нататък по-малко ще го обичам.
Винаги давай ход на всяко божествено чувство, защото инак човек се подпушва." „Учителю, дайте ми конкретна картина за моето подпушване". „Подпушването става, когато ти си имала едно желание, 'на което не е даден пълен отговор. Или пък роди се у тебе чувство и ти го възпираш, не го проявиш. После съм забелязал, че аз като кажа некому някой недостатък и той след това се стресне. С това стрескане той си вреди. Той си мисли, че като му кажа недостатъка от сега нататък по-малко ще го обичам. Не, аз го казвам, за да обърне внимание и да поправи недостатъка си. Туй, което давам некому то е все с цел да се поправи и да преуспее." „Учителю, виждам, че не всеки може да се добере до вас? " „Ще кажете, че някой е по-далеч, други по-близо при мен. Не, слънцето е само на едно място и винаги е на едно място, а хората се ползват от неговите лъчи. Любовта не допуща съмнение.
към текста >>

Да речем, че аз галя единият пръст, другият пръст ще каже ли, че него не го обичам?
Всеки един орган на тялото човешко е Божествен и еднакво ценен. За пример: ти правиш ли разлика между петте пръста на ръката си? Не, всеки от тях си е особен, носи със себе си нещо, което другият пръст не носи. Да вземем показалеца и средният пръст на ръката ти. Те са съединени в основата, но инак се движат самостоятелно. Да речем, че аз галя единият пръст, другият пръст ще каже ли, че него не го обичам? Не, аз после ще хвана другият пръст и всекиму ще дам това, което му е нужно." „Учителю, аз забелязвам, че младите братя са много внимателни към нас, но виждам, че това е ухажване". Учителят се усмихна: „Най-напред ще се прояви едно влюбване, а после те ще се отдалечат. То не е любов, а настроение, то не може да даде духовен плод, защото е егоистично. Аз искам ти да бъдеш добра, за да мога да живея в теб и ти в мен, да се слееш и да работим заедно. Това е идеалът на твоята душа, която иска да направи с Бога.
към текста >>

34. 29. ПРИДРУЖИТЕЛЯТ

" „Когато ти говорят ти ги изслушвай, но ще им кажеш рязко: „Искате да ви обичаме, но трябва да се подигнете морално".
Ако то има неразумни желания да не му гй допуща от слабост затуй, че го обичала." „Учителю, аз мислих върху вчерашния урок, който ни дадохте. Дойдох до заключение, че аз избирам лесния път и че аз трябва това, което е мое да си го изнеса." „Това е така щом влезе човек в закона на жертвата. Въпросът за отношенията е важен. Ние може да поговорим друг път за него". „Учителю, как да постъпвам с възрастните братя? " „Когато ти говорят ти ги изслушвай, но ще им кажеш рязко: „Искате да ви обичаме, но трябва да се подигнете морално". Или пък ще им кажеш истината: „Аз не искам да приемам мисли и чувства, които помрачават ума ми". Законът е: Божественото, то винаги разширява и дава подтик за работа". „Учителю, набирането на енергии у човека естествено състояние ли е? " „То е естествено състояние. Това са Божествени енергии, които се проявяват според степента на развитието у човека.
към текста >>

35. 30. ПИСМАТА

Учителят влагаше съдържание в думата „обичам".
Да поддържаме връзка с тях и да общуваме помежду си. Какви трябва да бъдат обръщенията ни към тях в писмата? Думата „мили" той я намери за неподходяща, непритежаваща това съдържание, което трябва да има думата, с която трябва да се обърнеш към духовния брат и сестра. Той отхвърли думата „мили" и каза: „Ще се обръщате помежду си с думата „обичен". И така „обичен брат", „обична сестра". Учителят влагаше съдържание в думата „обичам". Тя е дума с много голяма кинетична енергия, чрез която впоследствие трябва да се задейства и прояви. Още в първите години Учителят изнесе една беседа, в която говори за Космичната Обич и Мировата Любов. Думата „обич" означава, която ти се проявяваш, изявяваш се и действаш като активен принцип. Ти ставаш активен принцип в природата, работиш и се стремиш към обичта. А Любовта е принцип, който носи отвън и влиза в теб като сили и енергии, които трябва да те организират и да създадат в теб друг вътрешен свят.
към текста >>

36. 33. ПЕЛЕРИНАТА

Някой рече: „Много те обичам".
Те го наричат съвест. Това е Бог. Някой убие другиго, пак същият глас отвътре не му дава мира. Те са силни, морални терзания, до които човек може да дойде. Щом обичаш някого той трябва да бъде свободен. Някой рече: „Много те обичам". Ама кога? Качил се на гърба ми и аз го нося. Като го сваля, казва ми: „Не те обичам вече". Този, когото нося не може да каже „Обичам те", той може да каже: „Ти сега ме носиш, но аз като порасна и почна да ходя ще гледам да ти се отплатя със същото". А сега каже: „Много те обичам".
към текста >>

Като го сваля, казва ми: „Не те обичам вече".
Те са силни, морални терзания, до които човек може да дойде. Щом обичаш някого той трябва да бъде свободен. Някой рече: „Много те обичам". Ама кога? Качил се на гърба ми и аз го нося. Като го сваля, казва ми: „Не те обичам вече". Този, когото нося не може да каже „Обичам те", той може да каже: „Ти сега ме носиш, но аз като порасна и почна да ходя ще гледам да ти се отплатя със същото". А сега каже: „Много те обичам". То не е идеална любов. Аз ти работя - плащаш ми. Аз по не обичам земята, на която съм стъпил.
към текста >>

Този, когото нося не може да каже „Обичам те", той може да каже: „Ти сега ме носиш, но аз като порасна и почна да ходя ще гледам да ти се отплатя със същото".
Щом обичаш някого той трябва да бъде свободен. Някой рече: „Много те обичам". Ама кога? Качил се на гърба ми и аз го нося. Като го сваля, казва ми: „Не те обичам вече". Този, когото нося не може да каже „Обичам те", той може да каже: „Ти сега ме носиш, но аз като порасна и почна да ходя ще гледам да ти се отплатя със същото". А сега каже: „Много те обичам". То не е идеална любов. Аз ти работя - плащаш ми. Аз по не обичам земята, на която съм стъпил. Аз обичам звездите, които са далеч, тъй като ги погледна радвам им се.
към текста >>

А сега каже: „Много те обичам".
Някой рече: „Много те обичам". Ама кога? Качил се на гърба ми и аз го нося. Като го сваля, казва ми: „Не те обичам вече". Този, когото нося не може да каже „Обичам те", той може да каже: „Ти сега ме носиш, но аз като порасна и почна да ходя ще гледам да ти се отплатя със същото". А сега каже: „Много те обичам". То не е идеална любов. Аз ти работя - плащаш ми. Аз по не обичам земята, на която съм стъпил. Аз обичам звездите, които са далеч, тъй като ги погледна радвам им се. Когато се дръпна далеч от земята да не й тежа, тогава ще се радвам.
към текста >>

Аз по не обичам земята, на която съм стъпил.
Като го сваля, казва ми: „Не те обичам вече". Този, когото нося не може да каже „Обичам те", той може да каже: „Ти сега ме носиш, но аз като порасна и почна да ходя ще гледам да ти се отплатя със същото". А сега каже: „Много те обичам". То не е идеална любов. Аз ти работя - плащаш ми. Аз по не обичам земята, на която съм стъпил. Аз обичам звездите, които са далеч, тъй като ги погледна радвам им се. Когато се дръпна далеч от земята да не й тежа, тогава ще се радвам. Сега някого, когото нося, рече: „Обичам те". То е по-хубаво отколкото да ме мрази. А да ме мрази е по-хубаво отколкото да е индеферентен.
към текста >>

Аз обичам звездите, които са далеч, тъй като ги погледна радвам им се.
Този, когото нося не може да каже „Обичам те", той може да каже: „Ти сега ме носиш, но аз като порасна и почна да ходя ще гледам да ти се отплатя със същото". А сега каже: „Много те обичам". То не е идеална любов. Аз ти работя - плащаш ми. Аз по не обичам земята, на която съм стъпил. Аз обичам звездите, които са далеч, тъй като ги погледна радвам им се. Когато се дръпна далеч от земята да не й тежа, тогава ще се радвам. Сега някого, когото нося, рече: „Обичам те". То е по-хубаво отколкото да ме мрази. А да ме мрази е по-хубаво отколкото да е индеферентен. А да бъде равнодушен е по-хубаво отколкото да ме забрави.
към текста >>

Сега някого, когото нося, рече: „Обичам те".
То не е идеална любов. Аз ти работя - плащаш ми. Аз по не обичам земята, на която съм стъпил. Аз обичам звездите, които са далеч, тъй като ги погледна радвам им се. Когато се дръпна далеч от земята да не й тежа, тогава ще се радвам. Сега някого, когото нося, рече: „Обичам те". То е по-хубаво отколкото да ме мрази. А да ме мрази е по-хубаво отколкото да е индеферентен. А да бъде равнодушен е по-хубаво отколкото да ме забрави. А има и по-лошо от забравянето. Когато човек забрави то все остава между нещата в съзнанието си гъбичката, с която е изтрил и като я види някой път, спомни си какво е изтрил и понякога вземе, че го начертае отново.
към текста >>

37. 34. ВЕЧНАТА ВРЪЗКА

Ние се опитвахме да обичаме нашите ближни, да създаваме отношения с тях без да схващаме, че първо трябва да направим връзката си с Бога.
Но това не е достатъчно за онези, които са решили да се доберат до знанието на Школата на Учителя. За тях Учителят казва: „Човек може да е завършил четири факултета, но като дойде до Божественото трябва да бъде като бял ненаписан лист, трябва да започне от А и от Б на буквара". „Бог е една необходимост", казва Учителят. „Човек може да обича другите хора и другите същества само като обича Бога. Без любовта към Бога любовта към другите същества е невъзможна и законът на жертвата е невъзможна." В опитностите си, които имах с Учителя и в Школата за нас това бе един труден за разрешаване въпрос. Ние се опитвахме да обичаме нашите ближни, да създаваме отношения с тях без да схващаме, че първо трябва да направим връзката си с Бога. Смятахме, че отношенията по между си бяха главното, което трябва да разрешим. Започвахме с частните величини и се обърквахме, заплитахме се и тогава се запътвахме към Учителя за помощ и разрешение на задачата. Той ни съдействаше, помагаше, разрешаваше, но всички накрая ни оставяше в последния момент на финала ние самите да проведем изпълнението на задачата. Тогава минавахме през онзи етап, когато разбирахме, че само Учителят можеше да разреши задачата ни. Търсих него, защото стоеше над нас.
към текста >>

„Учителю, как да те уверя, че те обичам?
Но да плачеш можеш. И то е хубаво. Ти сега учи, а после ще видиш моята любов. Почни да си държиш изпита. Аз ще ти помагам и ангелите ще дойдат да ти помагат". „Учителю, как да те уверя, че те обичам? " „Вяра, вяра трябва да имаш. Фактът, че си се усъмнила е доказателство, че нещо не си доловила. Любовта е красива, като се запази в идеалната си форма. После като се намесят нисши елементи тя се опорочава. Трябва идеите ти да се разширят.
към текста >>

38. 37. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА ПРЕД ДИАНА БАД

Аз те обичам тъй, както че Съм в тебе".
Гледай да не се отклониш, защото тогава ще ми причиниш страдание". „Учителю, аз не искам да ви причинявам страдание". „Не само на Мене, но и на себе си ще при- чиниш страдание. Това е Духът. Пази всичко, защото това е свещено. Аз те обичам тъй, както че Съм в тебе". „Учителю, вие правите голяма жертва за мен. Аз съм толкова грозна и несъвършена. Как можете да обичате такова същество? " „Това е тайната на Бога. Той обича всички същества, колкото и несъвършени да са.
към текста >>

39. 39. ОГРАДАТА ПРЕД ЧЕШМИЧКАТА

" „Щом те обичам, жива си.
Докато този народ не тръгне с празна стомнич-ка към Словото на Учителя то неговата съдба е от ясна, по-ясна, ще опита въздействието на разрушителните сили и ще мине през страдания. Аз съм при Учителя на разговор с Него. „Ако се влюби човек във формата само, то вследствие стремежът към разнообразие отпада и той ще изпита след известно време отвращение от формата. Обича се живият, мъртвият може ли да се обича? " „Учителю, аз жива ли съм? " „Щом те обичам, жива си. Къде си се скитала толкова време". „Учителю, аз чувствам, че съм опустошена отвътре". „Сега е почнало вече да никне у теб новите кълнове. Любовта се усеща най-напред вътрешно и след това се изразява външно. Аз мога да сляза толкова надолу и да ида в пустите места дето никой не може да ме види и след това мога да се кача толкова високо в облаците, че никой да не може да ме достигне.
към текста >>

40. 47. ШКОЛАТА И СВЕТСКАТА УЧИТЕЛКА

Когато не ти дам ще мислиш, че не те обичам.
Около теб има и други ученици в Школата. Ще оставиш и те да се вредят и да дойдат до мен. Ако съдиш за Бога по външните проявления ти винаги ще се съмняваш. Трябва да вярваш независимо от тях. Ако вярваш само, когато ти дам ти никога не можеш да си съградиш вяра. Когато не ти дам ще мислиш, че не те обичам. Ще държиш съзнанието си винаги над условията и ще се радваш на страданията толкова, колкото и на радостите - по равно. Ти носиш не само свои страдания, имаш много свои страдания, после идват тези на домашните ти, после и на народа, в който живееш. Някой път страдаш, за да опиташ положенията, в които се намират другите хора. Ето защо ще стоиш над страданията на народа, над страданията на домашните ти, над своите страдания и ще ги наблюдаваш от друго гледище. Така ще можеш да въздействаш и на вашите домашни.
към текста >>

41. 50. ПЪЛНОТО ШИШЕ И МАЛКОТО СЪРЦЕ

Аз те обичам.
Аз всичките ти отрицателни мисли и настроения, които ми изпращаш ги възприемам и ги преживявам. Аз трябва да ги преработя и да ги изхвърля от мен. Марийке, Марийке. Аз искам да си разумна, много разумна. Знаеш ли какво значи разумна? Аз те обичам. Ти обичаш ли ме? " „Обичам те, Господи." „Готова ли си всичко да пожертвуваш и да страдаш заради Бога? " „Готова съм, .Господи. Учителю, аз си мисля, че вие сте ме оставили? " „Това е твое заблуждение.
към текста >>

" „Обичам те, Господи." „Готова ли си всичко да пожертвуваш и да страдаш заради Бога?
Марийке, Марийке. Аз искам да си разумна, много разумна. Знаеш ли какво значи разумна? Аз те обичам. Ти обичаш ли ме? " „Обичам те, Господи." „Готова ли си всичко да пожертвуваш и да страдаш заради Бога? " „Готова съм, .Господи. Учителю, аз си мисля, че вие сте ме оставили? " „Това е твое заблуждение. Ами че от толкова хиляди години аз ви крепя и ви помагам. Не се ли убедихте, че няма да ви оставя?
към текста >>

42. 53. БОЖИЕТО ОКО

Да обичаш и тези, които аз обичам".
Светлината там е толкова ярка, че като влезнеш ще останете всички без маски, без физическите си тела и като влезнете в тази Божествена светлина ще поискате да бъдете ученици на тази Божествена Школа". По такъв начин разбрах какво означава Божието око за Изгрева и за Школата. Отново съм пред Учителя за разговор. „Знаеш ли какво значи всичко това, което ти казах дотук? Значи да бъдеш добра. Да обичаш и тези, които аз обичам". „Кои са ваши, Учителю? " „Мои са всички, които любят Бога." „Ами аз ваша ли съм? " „Има ли нужда да питаш? Трябва чувствата ти да бъдат съвсем чисти. Да се не намесват съмнения и мисли, навеяни отвън.
към текста >>

43. 60. УЧЕНИК НА ХРИСТА

Обичам те.
Тук имаше всичко по малко. И понеже имаше всичко по малко, то стана много голямо и този товар беше непосилен да се носи от човек. Само Учителят успяваше да се справи с него по Божествено. Аз съм при Учителя на разговор. „Казваш, че не съм те обичал. Обичам те. Знаеш ли ти какви са моите истински чувства към теб? Знаеш ли как те обичам? фактът, че ти се карам понякога показва, че те обичам. Ако ми беше безразлично щях да те оставя да правиш каквото си щеш. Щом ти се карам като не постъпиш добре значи имам добри чувства към теб.
към текста >>

Знаеш ли как те обичам?
Само Учителят успяваше да се справи с него по Божествено. Аз съм при Учителя на разговор. „Казваш, че не съм те обичал. Обичам те. Знаеш ли ти какви са моите истински чувства към теб? Знаеш ли как те обичам? фактът, че ти се карам понякога показва, че те обичам. Ако ми беше безразлично щях да те оставя да правиш каквото си щеш. Щом ти се карам като не постъпиш добре значи имам добри чувства към теб. При всяко положение ще уповаваш на Бога. Отвън може буря да се дига, ти ще се държиш и ще кажеш: „Бог е при мене и той ми помага".
към текста >>

фактът, че ти се карам понякога показва, че те обичам.
Аз съм при Учителя на разговор. „Казваш, че не съм те обичал. Обичам те. Знаеш ли ти какви са моите истински чувства към теб? Знаеш ли как те обичам? фактът, че ти се карам понякога показва, че те обичам. Ако ми беше безразлично щях да те оставя да правиш каквото си щеш. Щом ти се карам като не постъпиш добре значи имам добри чувства към теб. При всяко положение ще уповаваш на Бога. Отвън може буря да се дига, ти ще се държиш и ще кажеш: „Бог е при мене и той ми помага". Моите отношения към всички са правилни, установени и съгласни с Волята Божия.
към текста >>

44. 68. СЪЖИТЕЛСТВОТО

Но накрая ми каза: „Но ако аз имам една приятелка, която много обичам и ти дам да й занесеш едно писмо, няма ли да го занесеш?
Мина така известно време и аз упорствах и не желаех да ходя с тях. Но веднъж той ми каза: „Кои братя най-много ти харесват тук в Братството? " Отговорих му, че това са брат Боян Боев и Борис, понеже ги смятах за духовни братя така по мое външно наблюдение. По-късно Учителя отново ме насочи към Борис. Но аз пак се опъвах. Но накрая ми каза: „Но ако аз имам една приятелка, която много обичам и ти дам да й занесеш едно писмо, няма ли да го занесеш? " Казах му: „Щом вие ме изпращате, ще отида". По-късно разбрах, че с Борис имаме много стара връзка от миналото. А Савка разправяше, че Учителят споменал, че за нашата среща тук в Школата и за този астрологически аспект се е чакало 15 000 години. Може да е вярно, в думите на Учителя не се съмнявам. Но тази връзка бе от дълбока древност, аз я усещах и трябваше да се разплита сега.
към текста >>

45. 69. ЖЕНА ОТ НАРОДА И ПРИНЦЪТ ОТ ПРИКАЗКИТЕ

Аз всички ви обичам еднакво.
Аз съм при Учителя на разговор. „Трябва да знаеш, че въшкавите хора в небето ги не щат, защото ще ги напълнят с въшки. Затова недей да уповаваш на хората и да оставаш те да ти помагат и да ти бутат колата. Ученичките на Изгрева аз ви зная кои сте и какви сте. Те всякога когато отидат при някой Учител почнат да гледат коя е по-хубава, по-силна и смятат, че нея ще предпочете Учителят. Аз всички ви обичам еднакво. Наистина, има отношения, които зависят от учението на учениците. Ти не си използвала досега условията, които съм ти дал. Твоите условия са много добри. Те са по-добри от тези на другите стенографки - Савка и Паша. Има много същества, които искат да ти помогнат.
към текста >>

46. 94. СЛОВОТО МУ БЕШЕ ДУХ, СВЕТЛИНА ЗА ЧОВЕЦИТЕ И ИСТИНА ЗА СВЕТА

Първоначално е бил само един Човек, който после се е размножил." „Учителю, аз си мисля, че вие обичате само една душа във всички ни." „Да, обичам една душа -Божествената душа." „Аз мога ли да се смятам, че съм една малка клетчица от тази душа?
Ами вземете една беседа, четете Словото му и ще проверите с живота си какво значи „Словото му беше Дух и Светлина за човеците и Истина за света". Това беше за мен, това ще бъде и за вас ако Словото му влезне във вас и направи жилище у вас - храм неръкотворен, където Божият Дух ще служи чрез вашият живот на земята в Дух и Истина. Отново съм при Учителя за разговор. „В Духовния свят когато дават на едного, то е общо за всички и когато дават на всички, то е за Един. Там няма разделение. Първоначално е бил само един Човек, който после се е размножил." „Учителю, аз си мисля, че вие обичате само една душа във всички ни." „Да, обичам една душа -Божествената душа." „Аз мога ли да се смятам, че съм една малка клетчица от тази душа? " „Да, може." „Но аз си мисля, че на тази клетчица отговаря също една клетка от вашето тяло специално само за нея." „Да, това е вярно." „Къде е тя? " „На най-възвишеното място - в сърцето." „Учителю, вие като ми дадохте да работя върху Любовта какво подразбирахте: Любовта като чувство или като разумна сила, която обгръща в себе си всички други добродетели." „Разбира се всеобемната, разумната Любов, която обгръща и останалите добродетели, тя обхваща и Любовта като чувство, върху която ма ти да поправиш някои свои дефекти." „Ами тези два пътя на ума и сърцето? " „Тези два пътя трябва едновременно да присъстват в човека. Зърцето и душата трябва да бъдат едно. А умът и духът трябва също да бъ-гат едно.
към текста >>

47. 123. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА Е СТРЪМЕН И СДАВЕН

Тъй както обичам теб никого не мога да обичам.
Трябва да се освободиш от всички дребнави и ограничаващи идеи. Например дребнав е стремежът към богатствол Ти трябва да любиш Бога и да си готова да умреш за Него. Като умреш ще оживееш. И да умреш пак при него ще отидеш, какво има да се страхуваш? Бог всекиго обича по неговият начин. Тъй както обичам теб никого не мога да обичам. Това, което съм дал на теб, на никого не мога да го дам. Но след като съм дал на теб ако има излишно него на другиго не мога ли да го дам? Имам право да го Дам. После трябва да знаеш, че никой не може да ти забрани да се грееш на слънцето. Ако от едно място те изпъдят ти ще отидеш на друго място и пак ще се грееш.
към текста >>

48. 134. ХИЩНИЦИ

Като каже някой някому: „Много те обичам" значи малко го обича.
Божественото става и никога не се изявява навън. Господ като направи някому добро то става тъй естествено, че човек се чуди дали Господ му е помогнал. Така Бог действува. Доброто, което прави той никога не го изявява. Може да обича само този, който е съвършен. Като каже някой някому: „Много те обичам" значи малко го обича. Любовта се познава по делата. Имаш една приятелка и отидете с нея в гората. Там ви сполети някаква опасност. Ако тя избяга първа и те остави - не те обича макар и да ти е казвала, че много те обича. От всичко, което е имал човек ще остане само едно в съзнанието му: радостта, че е изпълнил дългът си."
към текста >>

49. 145. ОТПЛАТАТА

При Учителя аз трябваше да се науча да желая доброто на своите братя и сестри и трябваше да се науча да обичам безкористно.
Да изтръгнеш нещо от себе си и да го победиш и изхвърлиш навън това бе битка и война за отстраняване на всяко едно отрицателно качество на един пораснал плевел в теб. Ами користолюбието изразено и в материални блага или в други прояви за външно преуспяване. Ами омразата? Вие да не мислите, че това нещо не намираше храна у нас? Макар че тази Школа бе наречена Школа на Любовта то това бе един Висок идеал, който ако го приложим в един момент поне една стотна част, то следващият момент трябваше да се борим с още 99 части, които ни побеждаваха и те ни проваляха в нашият' опит за решаване на нашата задача. При Учителя аз трябваше да се науча да желая доброто на своите братя и сестри и трябваше да се науча да обичам безкористно. При един случай когато се оплаквах на Учителя за неправилното отношение на една сестра към мен, която злословеше по мой адрес въпреки добрината, която й бях сторила, той ми каза: „Направи доброто и го забрави". Да, доброто аз бях направила и щях да го забравя и бих го забравила, но тя злословеше към мен. А аз си казах: „Ето една неблагодарница" и тръгнах след това да се оплаквам на Учителя. Ето ви пример как не можах в този случай да си реша правилно задачата. Друг път при други случаи помогнахме на един брат и сестра и материално, и морално, и с една услуга.
към текста >>

Трябваше да се науча да обичам Бога над всичко, да Му служа беззаветно, самоотвержено и да Му оставя Той да се грижи за мене.
Изгревът..., т. 5 за тях, но като че ли търсех някаква отплата от тях изразена в някаква симпатия към мен и благодарност. Но така се развиха нещата, че те двамата се опълчиха срещу мен. И това ме доведе до вътрешно противоречие и при Учителя разбрах, че в тези два случая бяха допуснати нарочно тези неща с мене, за да се добера до една истина. А тя бе следната. Трябваше да се науча да обичам Бога над всичко, да Му служа беззаветно, самоотвержено и да Му оставя Той да се грижи за мене. Тогава Учителят ми каза следното за разрешаване на този случай: „Ти работи за Бога и остави Той да работи за тебе". По-късно разбрах, че да работиш за Бога бе да работиш за цялото и общото благо на всички и тогава, давайки своят дял за единното начало на живота ти като частица от тази верига ще получиш онзи дял, която те прави част от този живот и част от приобщаването ти към Бога като човешка душа дошла да учи, да прилага и да служи чрез Словото на Учителя. Ще ви разкажа един случай. По онези години Учителят е пътувал от село на село, от град на град и правел своите френологически изследвания, измервал е главите на българите, проверявал е техните възможности и качества и е вършел своята работа, за която ние днеска едвам можем да се догаждаме. Една година той е бил в село Койнаре, Белослатинско при един свой почитател, преспал там и на следващия ден излезнал по улицата да се разходи и да огледа селото.
към текста >>

50. 172. РАЗГОВОР НА УЧИТЕЛЯ С ЛАТВИЙЦИТЕ

Та, когато обичаме някого, намираме пари.
На един български свещеник му идва на гости един калугер и му иска пари да пътува за София. Свещеника му казал, че няма пари. След като си отишъл калугерът, третото лице, което присъствувало на този разговор, казал на свещеника: „Знаеш ли, че този беше Христос? " Тогаз свещеника казал: „Не думай! Тогаз щях да намеря пари". Та, когато обичаме някого, намираме пари. Знаете ли колко дълго време е взело на Адама да разбира Бога? Бог като му говорил, той не разбирал. Същия закон е тук: едно дете като се роди и майка му му говори, то не разбира, но си дава ухото, напряга се и при голямото напрежение започва да разбира какво му казва майка му." Стана въпрос за, новите сили и способности, които се събуждат в човешката душа. Учителят каза: „Това, което не познаваш, то е важното. Божествената светлина сега прониква на земята, но сега трябва възприема-тел в човека.
към текста >>

51. 185. БОИ ЗА ХУДОЖНИЧКАТА ЦВЕТАНА СИМЕОНОВА

Разказах му всичко, а той ми отговори: „Когато аз обичам това никой не знае, всичките ми външни отношения с хората са само методи, които се прилагат в Школата".
Беше наистина неудобно да получаваш благодарности вместо това те трябва да се отпращат на друго място и на друг адрес, т.е. към Учителя. Колкото повече се радваше, плачеше и ме целуваше, а аз толкова повече изпадах в неудобство. Чуждата радост не бе и моя радост и тя започваше да ме задушава. Едва издържах на благодарностите, излезнах навън и отивам право при Учителя да споделя с него и че съм изпаднала в неудобно положение от чуждата радост, която е била насочена към мен, а не към него. Разказах му всичко, а той ми отговори: „Когато аз обичам това никой не знае, всичките ми външни отношения с хората са само методи, които се прилагат в Школата". „Ами, Учителю, ето Цветана сега цялата си благодарност прехвърли върху мен и за малко не ме удуши с нея, а тя трябваше да ги отправи към вас." „Така ти смяташ, защото ти не знаеш, че преди да те изпратя да купиш с тези пари бои, тя от една седмица се молеше на Бога, за да може да излезе от това стеснително състояние и безпаричие. Ето в момента тя също се моли на Бога и му благодари, че той те е изпратил, за да купиш бои и да ги занесеш. Та така ти извърши Волята на Бога, отиде, купи и връчи боите, но че парите не бяха твои в този случай няма такова голямо значение. Тези пари също не бяха мои, а бяха дадени да се свърши една работа за Бога. И ние я свършихме: онзи, който даде парите, аз, който ги взех и ги предадох на теб и ти, която отиде и закупи боите.
към текста >>

52. 186. ГИНА И ПЕТКО ГУМНЕРОВИ

Когато аз обичам никой не може да осъжда.
„Петко, Бъди като добрия самарянин, като Закхея моя приятел, който ме повика радостно в деня си, когато бях на земята. Тази ще бъде една от добрите работи за теб в тоя временен живот. Работи, Петко. Работи, това искам от теб. Дай пример от сега нататък с твоя живот с това ще запушиш устата на одумниците. Когато аз обичам никой не може да осъжда. Моето Учение е живот. То е жив хляб, жива вода, който яде и пие от този хляб и от тази вода няма да огладнее и ожаднее до век. Аз те повиках ти послуша. Това е твоето благословение. Сега от теб искам да бъдеш търпелив и да ме винаги слушаш.
към текста >>

53. 199. УЧИТЕЛЯТ И ЦЪРКВАТА

Да ви обичам, както обичам божественото в себе си.
Ако бих ги държал в своя ум, те щяха да бъдат благодарни. Но аз нося в ума си идеята за благото на цялото човечество. Аз мисля за благото, но само на човечеството, но и на всички животни и растения. Желая на всички същества да живеят в Любов и да придобиват добродетели. Аз искам да бъда искрен към себе си и вас. Да ви обичам, както обичам божественото в себе си. Не е въпрос да ви направя щастливи. Земята е училище, а не място за щастие. Аз искам да оставя в ума ви мисълта, да бъдете свободни по ум, сърце и душа. Ако има нещо, което не обичам това е измамата. Светите старци мислят, какво ще стане с мене като умра непокаян.
към текста >>

Ако има нещо, което не обичам това е измамата.
Аз искам да бъда искрен към себе си и вас. Да ви обичам, както обичам божественото в себе си. Не е въпрос да ви направя щастливи. Земята е училище, а не място за щастие. Аз искам да оставя в ума ви мисълта, да бъдете свободни по ум, сърце и душа. Ако има нещо, което не обичам това е измамата. Светите старци мислят, какво ще стане с мене като умра непокаян. Ако трябва да се покая, ще се обърна към Господа. Той ще тури патрахила си над мен. Друго покаяние не зная. Ще кажа: Господи, ти ме изпрати на земята да проповядвам.
към текста >>

54. 200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ

Христос иска, обаче, всички да се обичаме и да вършим Неговата воля.
Но слава Богу, властта, в лицето на военните, провери, присъствува на Събора и донесе дето трябваше за нашата невинност и толерантност. Слушайте, добри граждани, братя и сестри! Ние няма да ви спомняме, че при всеки наш Събор, в града ви, у разни хора остават триста-четиристо-тин хиляди лева, от деветстотин - хилядо души посетители, в продължение на седем-десет дена, защото вие го знаете фактически. Ние изнасяме пред нас отчасти основите на нашето Учение, та които от вас са с чисти души и сърца, да станат още по-добри християни и по-добри граждани на България; та когато дойде момента да воюваме, но не с пушки и топове и с външни врагове, а срещу нашите недъзи, и то със светли мисли, благост и силна воля, за възстановяване на Христовите принципи, добрите хора тогава да бъдат повече от другите, защото иначе всякога злото ще взема надмощие, както е и вземало. А на тези, които не са просветнали и говорят хули и клевети против нас и изобщо имат пороци, да им кажем: „Братко, сестрице, вие сте пак наши братя и сестри, макар и да ни хулите. Христос иска, обаче, всички да се обичаме и да вършим Неговата воля. Иначе ще си трупаме борч и ще трябва рано-късно да го изплащаме". Ето и някои от нашите принципи и какво ние желаем за себе си, за тьр-новци и изобщо за всички добри християни. 1.) Издигане на всяка личност до висшия Христов морал. Но за това издигане не е достатъчно само светската наука. За нас „Новият завет" са Словата Господни: „Аз съм пътя, истината и живота", а също и останалата част от Библията са святи, защото знаем и приемаме положително, че Христос е единственият ръководител за нашето духовно усъвършенствуване и Той е вратата, през която ще минем по-нататък.
към текста >>

55. 204.УЧИТЕЛЯТ И ПРОТЕСТАНТИТЕ

Затова аз казвам, с думите на Оногози, с чието име обичаме всички да се кичим: „Недейте му запрещава... Понеже всеки, който не е против нас, е откъм нас".
А на злите и невежите, той несъмнено пречи. Но на пусто ще си хабите барута и едните и другите. Не можете го увреди. Ако го убиете само ще го увенчаете с мъченичество; ще окървавите себе си и ще засилите делото му. Но няма да го спрете. Затова аз казвам, с думите на Оногози, с чието име обичаме всички да се кичим: „Недейте му запрещава... Понеже всеки, който не е против нас, е откъм нас". Сега ще разкажем за едни още по-необикновени протестанти. Както знаете Учителят живееше в дома на Гумнерови на ул. „Опълченска" 66. Тази едноетажна къща бе къща близнак като от лявата страна на къщата живееха родителите на Георги Димитров. Майката на Георги Димитров баба Парашкева и мъжът й бяха евангелисти и посещаваха редовно събранията на евангелистите в София.
към текста >>

56. 217. ГЕОРГИ РАДЕВ И ПОСЛЕДНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА НЕГО

Хората трябва да ги познаваме, за да ги обичаме.
Тя не е права мисъл. Човек мисли, че като му изядат хляба ще остане гладен, а той не знае, че като му изядат хляба, този хляб повече се увеличава. Ако изядат вашия хляб, за вас ще останат 12 коша пълни. Сега някой казват: да опитаме това, за да го повярваме. Вярно е, че човешките работи трябва да ги опитваме, за да повярваме в тях, а пък Божествените трябва да повярваме, за да ги опитаме. Хората трябва да ги познаваме, за да ги обичаме. А пък Бога трябва да обичаме преди да го познаваме. А ние искаме сега Бог да ни даде всички добри условия и тогава да го обичаме. - Това е по човешки. Бог като искат да го познаят хората дава им страдания. Ето де е противоречието в страданието.
към текста >>

А пък Бога трябва да обичаме преди да го познаваме.
Човек мисли, че като му изядат хляба ще остане гладен, а той не знае, че като му изядат хляба, този хляб повече се увеличава. Ако изядат вашия хляб, за вас ще останат 12 коша пълни. Сега някой казват: да опитаме това, за да го повярваме. Вярно е, че човешките работи трябва да ги опитваме, за да повярваме в тях, а пък Божествените трябва да повярваме, за да ги опитаме. Хората трябва да ги познаваме, за да ги обичаме. А пък Бога трябва да обичаме преди да го познаваме. А ние искаме сега Бог да ни даде всички добри условия и тогава да го обичаме. - Това е по човешки. Бог като искат да го познаят хората дава им страдания. Ето де е противоречието в страданието. Отивате при един грънчар.
към текста >>

А ние искаме сега Бог да ни даде всички добри условия и тогава да го обичаме.
Ако изядат вашия хляб, за вас ще останат 12 коша пълни. Сега някой казват: да опитаме това, за да го повярваме. Вярно е, че човешките работи трябва да ги опитваме, за да повярваме в тях, а пък Божествените трябва да повярваме, за да ги опитаме. Хората трябва да ги познаваме, за да ги обичаме. А пък Бога трябва да обичаме преди да го познаваме. А ние искаме сега Бог да ни даде всички добри условия и тогава да го обичаме. - Това е по човешки. Бог като искат да го познаят хората дава им страдания. Ето де е противоречието в страданието. Отивате при един грънчар. Той се е оцапал от мачкането на калта.
към текста >>

Казвате: да се обичаме, да бъдем добри, това е статистическо положение.
561 36. Изгревът_т. 5 Когато Бог е от вътре, противоречията се премахват и хората са готови да се примирят. А когато Бог е от вън, а не от вътре, тогава няма примирение за хората. Докато житото е в хамбаря не дава плод.Трябва да се посее, за да даде плод. Всички религиозни вярвания са статистически. Казвате: да се обичаме, да бъдем добри, това е статистическо положение. В дадените моменти всякога трябва да имаме положителното. Например, виждам един човек, трябва да му мисля доброто, виждам друг - също. - Непреривно да желаем добро на всички хора. Законите на Любовта Беседа от Учителя на 23 юли 1940 г., от 9 ч. вечерта, вторник при моста между Мусала и Чам Курия на връщане от Мусала.
към текста >>

Когато кажеш: Аз те обичам и като мислиш, че от тогаз е любовта тогава тая любов е еднодневка.
Законите на Любовта Беседа от Учителя на 23 юли 1940 г., от 9 ч. вечерта, вторник при моста между Мусала и Чам Курия на връщане от Мусала. Времето тихо и топло. Небето чисто, звездно. „Любовта никога не се изменя. Когато кажеш: Аз те обичам и като мислиш, че от тогаз е любовта тогава тая любов е еднодневка. Когато обичаш някой човек, то той благодарение на това, че ти го обичаш, обича други някого. А пък ти го ревнуваш, като видиш, че той обича друг. Тогава лицето ти потъмнее. Да не съжаляваш, че си обичал някого! Всички хора се мъчат.
към текста >>

Защото не обичаме!
Тогава лицето ти потъмнее. Да не съжаляваш, че си обичал някого! Всички хора се мъчат. Онзи, който обича се мъчи понеже се съмнява дали онзи го обича, а и онзи когото обича и той се мъчи и съмнява дали го обичат. Защо се съмняваме? Защото не обичаме! Защото като обичаш, ти си доволен, че обичаш, ти си благодарен от факта, че обичаш. Закон е: Когато обичаш едного и тая любов те направи да обичаш всички хора, тогава тая любов е истинска. Когато обичаш едного, ти да се радваш, че ставаш причина хиляди други хора да обичат! Невъзможно е онзи, когото обичаш и той да не те обича. Когато и да е, той ще ти се отплати!
към текста >>

Обичаме нещо, за това което приемаме, а пък това, което приемаме е Божественото.
Като ти каже, че само тебе обича, той те лъже. Ако бащата може да обича своята дъщеря много благородно, защо да не обича и друга някоя също така? Ние сме на степени в любовта! Обичаш слънцето заради светлината, която дава. Обичаш скъпоценните камъни заради това, което дават. Обичаме нещо, за това което приемаме, а пък това, което приемаме е Божественото. Значи ние оценяваме Божественото в музикалния човек или в друг някой човек, в една буболечка и в слънцето, и в цветята и пр., което оценяваме в тях, това е Божественото. В Любовта има един закон: Не пристъпвай свещената преграда на любовта! Любовта си има свещена преграда. Ако се приближиш много, ще изгориш, а пък ако се отдалечиш много, ще замръзнеш. Ако ти е много горещо, ще се оттеглиш малко.
към текста >>

Защо ние жените да не може да обичаме жени?
Ако ти е много горещо, ще се оттеглиш малко. Защо ще обвиниш, че са наклали много огъня? Един ден тия дървета, които сега горят в този огън, ще ги срещнете и ще им направите една услуга, понеже сега сте ги отсекли. Ще им кажеш: Много ти благодаря, понеже ти един ден заради мен стана жертва, за да се топлим на връщане от Мусала! Някой път вие искате да се специализирате в най-хубавата наука - науката за любовта - и после изоставите! Защо ние жените да не може да обичаме жени? Там е кривото разбира не на любовта. Когато говорим за „женска любов" ние разбираме това, което носи мекота и топлина. А пък „мъжка любов" е това, което носи светлина. Топлината и светлината са съединени заедно, раждат сила. И там е красотата.
към текста >>

Той трябва да каже: Не мога да обичам, както вие обичате.
А пък „мъжка любов" е това, което носи светлина. Топлината и светлината са съединени заедно, раждат сила. И там е красотата. Вие сте обичали по този начин, но не сте разбирали право.Някой ми казва, че не може да обича. Аз ще му кажа: Има ли някой човек, който не може да яде? Той трябва да каже: Не мога да обичам, както вие обичате. Това е вярно. Ти като си комар, любовта ще ти се покажа до толкоз до колкото можеш да я възприемеш като комар. Ако си муха ще проявиш любов колкото можеш да я проявиш като муха. Като станеш човек, ще я проявиш колкото можеш да я възприемеш като човек. Някой казва: Умирам за любовта!
към текста >>

Ние обичаме някое семейство, заради някого в семейството.
Обаче след време онзи, който вземе вашия капитал ще ви го върне. Капиталите на любовта никога не се губят. Вие си дръжте старата любов и новата не оставяйте настрана. Не се отказвайте от старата любов докато имате новата. Старата любов е майката, а пък новата любов е дъщерята. Ние обичаме някое семейство, заради някого в семейството. И обичаме някои неща заради някого. Ние трябва да знаем, че един човек обича някое семейство заради някого в семейството. И тия домашни трябва да знаят, че той заради някой в семейството обича и тях. Трябва да напишете по една теза върху любовта. Научно да я разгледате.
към текста >>

И обичаме някои неща заради някого.
Капиталите на любовта никога не се губят. Вие си дръжте старата любов и новата не оставяйте настрана. Не се отказвайте от старата любов докато имате новата. Старата любов е майката, а пък новата любов е дъщерята. Ние обичаме някое семейство, заради някого в семейството. И обичаме някои неща заради някого. Ние трябва да знаем, че един човек обича някое семейство заради някого в семейството. И тия домашни трябва да знаят, че той заради някой в семейството обича и тях. Трябва да напишете по една теза върху любовта. Научно да я разгледате. Напишете и някоя поезия за тази вечер.
към текста >>

57. 240. ДЪЖД КАТО ИЗНЕВИДЕЛИЦА И ГРЪМ ОТ ЯСНО НЕБЕ

„Учителю, не обичате ли Савка и Паша повече от мен." „Не, аз всичките еднакво обичам." „А защо отношенията ви са различни към нас?
Учителят каза: „Вие трите и Паша, и Савка, и Марийка вярно е, че сте еднакви. В някои отношения те те превишават, но в други - ти ги превишаваш. Представи си, че трима ученици са ми дали по една цигулка, но едната цигулка е на един виртуоз. Разбира се, че аз ще свиря повече с тази цигулка на виртуоза, защото от нея излизат по-хубави тонове. Така че човек онова, което е изработил най-ценно то се цени и с него се работи и то се приема от Учителя". „Учителю, не обичате ли Савка и Паша повече от мен." „Не, аз всичките еднакво обичам." „А защо отношенията ви са различни към нас? " „Защото така е Волята Божия. Ти трябва да ги обикнеш вътрешно, а не външно." „Учителю, аз ще разреша въпроса за себе си сега, а ще се хармонизираме когато и те се хармонизират с Бога. Две величини равни на трета са равни помежду си." „Тъй е." „Те, Учителю, не обичат да слушат когато аз им говоря." „Има други, които обичат да те слушат, на тях ще говориш." „Аз съм забелязала, мене ме излагате да се събужда в мен чувството на ревност, а тях ги пазите щателно от това и винаги им подчертавате, че те са нещо повече от мен." „Аз така се държа с Паша, защото тя много работи." „Учителю, тези обяснения мене не ме задоволяват. Кажете ми нещо, което да го разбера." „Върху кого работя повече? Нали върху този, от когото може да излезе нещо.
към текста >>

58. 273. БОЖИЯТА БЛАГОДАТ И МИРОВАТА ПРИВИЛЕГИЯ

Отивам при него и вероятно в мене той е прозрял това мнение на останалите и рече: „Кого аз обичам това никой не може да знае".
Бог се примирява в човека, а се смирява чрез Всемировия Учител. Бог се примирява в човека когато човек тръгне в пътя. А Бог се смирява във Всемировия Учител когато изявява този път като Дух и Истина. Ето това бе важното и затова ми каза: „Щом Бог ви търпи и аз ще ви търпя", И така Бог ни търпеше и Всемировия Учител Беинса Дуно ни търпеше. Всички по онова време мислеха, че Учителят има слабост към Савка и че има по-особено предпочитание към нея. Отивам при него и вероятно в мене той е прозрял това мнение на останалите и рече: „Кого аз обичам това никой не може да знае". При друг случай когато се питахме, че какво може да има в нея като качества, които аз лично не виждах, за да бъде тя поставена на първо място. Отново отивам при него и чувам думите му: „Какво има в нея, за да я предпочитам пред другите? " Значи ми показваше, че той не я е предпочел пред другите, но е поставена на това място до него, за да изпълнява една длъжност. Другите не виждаха длъжността, която тя изпълняваше, но виждаха личността Савка, която наистина се изявяваше в своя стил. Пак по същия случай друг път ми каза: „Всичко, което гледаш отвън, че аз правя - това са все методи за възпитание.
към текста >>

59. 274. КОЙ КАКВО ОБИЧА В РЕАЛНИЯ И ИДЕАЛНИЯ СВЯТ

Аз ще ви опитам и трите: и Паша, и Савка, и теб и ще видя коя от вас ще постъпи най-разумно," „Учителю, аз ви обичам повече от тях." „Ако постъпиш по-разумно от тях аз ще те дам за пример.
Нали всяко здание си има основни стълбове? Такъв стълб е най-напред Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата, Добродетелта и те създават живата Пентаграма на живота." „Учителю, ще живея с надежда." „Не само с надежда, но и с вяра и любов. Надеждата е краката, вярата е крилата, а любовта - главата. Само когато човек мисли може да има любов. Сега за твоите добри страни няма да говоря, но ще ти кажа, че ти си още малко непостоянна. Аз ще ви опитам и трите: и Паша, и Савка, и теб и ще видя коя от вас ще постъпи най-разумно," „Учителю, аз ви обичам повече от тях." „Ако постъпиш по-разумно от тях аз ще те дам за пример. Като седиш много другите си викат: „Виж колко много седи". „Аз ви обичам повече от тях." „Е, да твоята свещ е по-голяма. Ти по-рано беше добра, сега си от по-добрите. Трябва да станеш най-добра и после идейно-мистично добра. Ти разбираш как трябва да постъпиш, но ти липсва метод за приложение.
към текста >>

„Аз ви обичам повече от тях." „Е, да твоята свещ е по-голяма.
Надеждата е краката, вярата е крилата, а любовта - главата. Само когато човек мисли може да има любов. Сега за твоите добри страни няма да говоря, но ще ти кажа, че ти си още малко непостоянна. Аз ще ви опитам и трите: и Паша, и Савка, и теб и ще видя коя от вас ще постъпи най-разумно," „Учителю, аз ви обичам повече от тях." „Ако постъпиш по-разумно от тях аз ще те дам за пример. Като седиш много другите си викат: „Виж колко много седи". „Аз ви обичам повече от тях." „Е, да твоята свещ е по-голяма. Ти по-рано беше добра, сега си от по-добрите. Трябва да станеш най-добра и после идейно-мистично добра. Ти разбираш как трябва да постъпиш, но ти липсва метод за приложение. Липсва ти това, което в науката наричат условия. Не са развити органите, чрез които можеш да приложиш.
към текста >>

От такива хора ние се отдалечаваме и не ги обичаме.
Това показва ли, че тя не те обича вече. Не. Не винаги човек чувствува присъствието на Бога, но това не значи, че Бог го е оставил сам. Ти не си видяла още хората, ти виждаш техните отражения. То е естествено обичаш някой приятел, защото ти като вложиш нещо и той ти дава. Но има някои, които ти като им дадеш отговарят ти с по-малко и ти се чувству-ваш изпразнена. От такива хора ние се отдалечаваме и не ги обичаме. То е право човек да се стреми към този, който да му даде. Затова се стремим към Бога. Той е най-богат и всякога може да даде повече от тебе и те задоволи. Обича се този, който има какво да даде. Всяко положение, в което човек е поставен, всяка сила, която преминава през него е за негово добро.
към текста >>

60. 2. ИЗБЕЛЯЛАТА УЧЕНИЧЕСКА ПРЕСТИЛКА

Наталия Чакова

Слънцето ли ме милваше с меките си топли лъчи, пролетният въздух ли, лазурът ли, който тъй обичам, или всичките заедно?
Хайде, да идем в парка да се разходим! " Майката сви устни в неудоволствие, но не ни насили. Тя пое към града, ние - в противоположна посока към близкия парк. Пиша тези подробности, защото те имат връзка с нещо чудно, което ще разкажа по-нататък. Беше ми тежко на душата, но след малко почувствувах някаква нежна милувка. Слънцето ли ме милваше с меките си топли лъчи, пролетният въздух ли, лазурът ли, който тъй обичам, или всичките заедно? Милка чуруликаше край мене, аз размишлявах: Нищо, остава ми само един месец. Аз завършвам 8 клас. Ще стана Учителю, ще почна да си печеля. И когато и да е, и където и да е ще Го намеря, ще Го видя и ще Го чуя този Човек! Аз искам да Го видя и да Го чуя!
към текста >>

61. 8. ДА ПОПАДНЕШ В СРЕДАТА СИ

Наталия Чакова

Почнах да обичам децата и да влагам повече усърдие в учителската си работа.
Защото до сега не живеех, но съществувах само, креех, влачех се по земята без майка, без баща, без средства, без надежда в бъдещето, без вяра в нещо хубаво, без смисъл, без цел към която да се стремя, без доволство от онова, което имам, без радост. Новото село, новата обстановка, новите колеги макар и да не се отличаваха с нещо повече от предишните, ме някак задоволиха. Може би това се дължеше на малката вътрешна промяна, която беше станала с мене. Аз започнах да живея с по-жив темп. Държах се с колегите си весело и дружелюбно. Почнах да обичам децата и да влагам повече усърдие в учителската си работа. Това ми създаде име на добра Учителю и интересно момиче. Създадоха ми се не малко трудности и изпитания, които по-рано, не зная с какво отчаяние бих понесла, но сега издържах със стиснати зъби геройски и полетях за ваканцията към моята обична среда, към моите мили дъновистки - сестри и приятелки, които приличали на мене и на които съм приличала.
към текста >>

62. 12. ШКОЛИТЕ - ОБЩИЯТ ОКУЛТЕН КЛАС И СПЕЦИАЛНИЯТ (МЛАДЕЖКИ) ОКУЛТЕН КЛАС

Тук аз прилагах това, което учех: да обичам ближните си и да им помагам.
Всякъде ме посрещаха с радост. Нямаше къща, в която да не влязох. Но за какво? Не, за да искам и да взема, но за да занеса, да дам, да услужа, да помогна. То беше мое опитно поле. Тук аз прилагах това, което учех: да обичам ближните си и да им помагам. И макар и малко селце, то беше широко поле за работа. И аз раздавах с пълни шепи от онова, което знаех, което можех и което имах. Но 20 акво пък можеше да има да зная и може една млада, бедна селска Учителю? Външните ми средства и възможности бяха малки, но вътрешно се чувствувах богата и силна, по-богата и по-силна от тях. Аз можех на всекиго да се усмихна, да кажа добра дума, да дам съвет, да услужа и помогна нещо, ако се нуждаят или са болни.
към текста >>

63. 32. ЕДНО ПЪТУВАНЕ ДО СЕЛО

Тук аз при най-оскъдни, най-сурови външни условия за живот се научих да обичам живота и хората.
Но зная ли за 10,12 дни какво може да се случи? Когато пристигнахме в село и минахме край нейния брат първо да оставим тях излязоха всички да ни посрещнат здрави и читави. Те много се зарадваха на милите гостенки, а аз скришом се зарадвах на Великия Промисъл, разбрах,че тези жени бяха изпратени зарад мене - малката и незначителна Учителю от Каменна река и още по-малката и страхлива окултна ученичка, която си отива със свито сърце и мисли как ще пътува сама. Благодарих, благодарих със сълзи на очи за голямата грижа и най-вече за това, че ми показаха очевидно ето как се е нареждало и досега, как Учителят е бил винаги буден и е бдял над нас и ни се е притичвал на помощ по неизвестни нам начини и пътища. Благословен! ЖИВОТЪТ НА СЕЛО Целият ми живот в това малко отдалечено от културен център село е една школа, едно ученичество с всичките му трудности, изпитания, задачи, но и опитности, радости, възторзи и вдъхновения. Тук аз при най-оскъдни, най-сурови външни условия за живот се научих да обичам живота и хората. Но аз не живеех при тези условия, аз едвам стъпвах на земята. Аз се носех чрез някакъв друг вътрешен живот над условията, над всичко и над всички благодарение на светлината, импулсите и вдъхновението, които получавах от беседите и Учителя. Аз станах за селото и лекар, и шивач, и плетач, и темописец, и художник, и акушер, и какво ли не, и какво ли не. Най-после, когато почина едно от децата на хазайката, а нямаше свещеник в селото да го опее станах и поп. Хазайката ми беше попска дъщеря и не искаше да погребе детето си без поп и ме помоли да му прочета някоя молитва и нещо от Евангелието.
към текста >>

Тук аз се научих да обичам училището, учителството и децата.
Най-после, когато почина едно от децата на хазайката, а нямаше свещеник в селото да го опее станах и поп. Хазайката ми беше попска дъщеря и не искаше да погребе детето си без поп и ме помоли да му прочета някоя молитва и нещо от Евангелието. Аз скърбях и се радвах с всичките в селото. Техните радости и скърби станаха и мои. Аз живеех пълен живот. Тук аз се научих да обичам училището, учителството и децата. Никой по-рано не беше ми вдъхнал любов към тях, нито в педагогическото училище, нито колегите ми, нито инспекторите, нито приятелките ми. Никой не ме насърчи. Всички казваха да избягам от селото, ако мога. Той единствен ми каза: „Учителството е най-добрата професия за жената." И много пъти ми е казвал и писал: „Обичай работата си, обичай децата." И аз ги обичах. Така ги обикнах, че почнах да жертвувам и време, и сили, и оскъдните си средства за тях, да им помагам, да ги облекчавам, да ги уча.
към текста >>

64. 39. ПОЛЯНКАТА

Тука за пръв път Той ни научи да обичаме, да посрещаме и да търсим слънцето, да се ползуваме от неговите целебни сили, да се вдъхновяваме от неговите красиви изгреви, да се стремим към него, като символ на Нещо Велико, Мощно, Светло, Красиво, Благодатно!
С каква любов бяха посадени, с каква грижа бяха поливани през сухите лета. Всеки свещенодействуваше тука. Един полива, друг изкоренява трънчета, друг сади здравец в някой кът, друг сковава скамейки, боядисва с блажна боя и т.н. Тука всичко е бяло, бяло, слънчево. Тука за пръв път Учителят ни позова към природата. Тука за пръв път Той ни научи да обичаме, да посрещаме и да търсим слънцето, да се ползуваме от неговите целебни сили, да се вдъхновяваме от неговите красиви изгреви, да се стремим към него, като символ на Нещо Велико, Мощно, Светло, Красиво, Благодатно! Тука ни научи да дишаме дълбоко ранния сутрешен, прекрасен, чист и свеж въздух напоен с боров и цветен ароматен дъх, тъй необходим за здравето на човека. Тука ни даде Паневритмията. За нея ще пишат други. Аз ще кажа само, че когато си дойдох едно лято на ваканция и срещнах сестри и братя, които идваха от полянката с учудване констатирах, че тези хора - и млади, и стари, не ходят, а някак си ритмично, леко се движат, носят се над земята, като че танцуват. Не! Тази дума не може да изрази това, което искам да кажа.
към текста >>

65. 54. СЛЪНЦЕ, ВЪЗДУХ И ВРЯЛА ВОДА

Наталия Чакова

Понеже Той знаеше, че условията ми в село са тежки, често ми казваше: „Излизайте, излизайте из гората." (Пък аз обичам природата, обичах гората и излизах.) Съветваше ме да дишам дълбоко, да правя гимнастически упражнения.
По три литра, а в по-тежки случаи и по пет литра вода съм изпивала през деня и така я удавих тази болест и се спасих от нея. По-късно една случайно направена рентгенова снимка на белите дробове показа, че съм преболедувала, без да зная. (Намериха се калцирани огнищни сенки по върховете.) Слава на врялата вода. Слава на Учителя. Разбира се Той ми даваше и други съвети: Някога лятото прекарвах на Рила, правех екскурзии до Витоша, когато бивах в София, в село излизах пролет, есен и зиме по 2-3 пъти дневно по половин, един или повече часове, според възможностите в гората. Понеже Той знаеше, че условията ми в село са тежки, често ми казваше: „Излизайте, излизайте из гората." (Пък аз обичам природата, обичах гората и излизах.) Съветваше ме да дишам дълбоко, да правя гимнастически упражнения. Даде ми гимнастическо упражнение, впрочем Той го беше казал и на всички, специално за целта. „Който прави това упражнение няма да боледува от туберкулоза." През ваканциите прекарвах на палатка. Тогава имаше стаи, нямаше квартирна криза и аз можех да си взимам под наем стая за лятната ваканция, но Той казваше: „На палатка, на палатка, рекох. По е здравословно." Той е знаел от какво съм болна и без да зная, ми е помогнал ей с тези негови съвети, които аз изпълнявах. Храната, светлината, цветовете, билките са също лечебни средства препоръчвани от Него.
към текста >>

66. 78. НАСТАВАТ ТЪЖНИ ДНИ

РАЗКАЗ ЗА СКРЪБТА

Нали обичам хората?
Започнаха бомбардировките над София. Аз през това време бях в село, което отстоеше на 25 км от София и всичките ужаси не видях и не изпитах, за което съм признателна на Небето. Но при всяка бомбардировка, при която се чуваха гърмежите и се виждаха пламъците от селото ни, аз бивах на щрек и в молитва, и взимах участие в мъката и скръбта на всички. Нали съм българка? Нали съм човек? Нали обичам хората? Нали те ми са братя и сестри? Нали там бяха и моите близки: роднини, приятели и братя, и сестри от Братството? През всичките тези години на войната Учителят все повече и повече усилваше своята дейност. Говореше и говореше, и говореше... И във време на беседа, и на вън, по всяко време, сред големи и малки групи говори и говори... Правеше впечатление, че някак бърза, бърза да каже още и още, и още, много да каже и да не забрави нещо и да не остане нещо неказано, да не остане въпрос от живота незасегнат и неизяснен... И сега когато Го няма на физическия свят с физическото си тяло и не можем да отидем при Него, да Го питаме по някой въпрос, ако се поровим в беседите или в спомените си, непременно ще намерим отговор. Той е казал толкова много неща по всички въпроси, които ще осветяват пътя на човечеството далеч в бъдните дни през вековете.
към текста >>

67. 79. В МЪРЧАЕВО

Не тъй обичаме светлината, а не мрака.
От радост ли, от що ли, аз веднага се почувствувах добре. И литнах през разорена и опожарена София за Мърчаево. Пътуването тогава беше много трудно, но мене всичко ми се нареждаше така хубаво и лесно с помощта на това момче. И към обед на 10 юли аз пристигнах в Мърчаево. Мърчаево. Самото име не ми харесваше - напомня за мрак, а не за светлина. Не тъй обичаме светлината, а не мрака. И Учителят го беше променил в Светляево. Тогава аз още не знаех това. Селото също не ми вдъхна някакво очарование. Малко, прихлупено, сенчесто. Слънцето изгрява късно към 10 часа и залязва рано.
към текста >>

Аз обичам природата, лазура, слънцето, краските на хоризонта при изгрев и залез слънце, а те и тука, както и навред, не липсваха.
Мен сам Царят на Вселената ме е поканил. Времето беше прохладно, приятно лято. Имаше хубави места за разходка, особено към минералния извор. Аз всеки ден ходех там за вода и да се разхождам. Ходех и по пътя за Владая. Аз обичам природата, лазура, слънцето, краските на хоризонта при изгрев и залез слънце, а те и тука, както и навред, не липсваха. Аз ги намерих и се опивах от тях и се разхождах и си мечтаех, как скоро ще се върнем на Изгрева, нашият оазис и колко хубаво ще бъде пак там. И тихичко си тананиках... Кой така успокои душата ми след първия смут? Всеки ден ходехме с Еленка по един или два пъти у Темелкови при Учителя. Често обядвахме и там. Там се слагаше винаги общ обед на двора.
към текста >>

68. 81. МАЛКА СЪМ ЗА ГОЛЯМАТА СКРЪБ

Аз обичам Учителя.
Че защо аз не ви познавам? Аз познавам почти всички софиянци, виждала съм ги, а вас не си спомням да съм ви виждала." „Аз не съм ваша сестра. Аз не съм идвала често, нямах условия да идвам. Мъжът ми не ме пущаше. Аз скритом съм идвала. Аз обичам Учителя. Боже, колко ми е помагал Той! Винаги, когато съм била в нужда и съм идвала при Него, Той ми е помагал! И като чух... Боже, Боже, как стана това, защо стана това? Сега при кого ще идвам? Кой ще ми помага в живота, кой ще ме утешава, кой ще ме съветва?
към текста >>

69. 82. ТОЙ СЕ ВЪРНА ЗА НАС

". Когато съм болна, при кого ще отида да ме излекува, когато съм в мъчнотия, противоречие, утеснение, кой, кой ще ми вдъхне утеха, вяра, надежда... Или когато съм отпаднала духом, кой ще ми каже: „Ами, че Ние те обичаме!
Къде, рекох, ще отседнеш? Може в гостните! " Или: „Някъде на топличко, на топличко! " Или когато си отивам, къде ще се отбия за сбогом, кой ще ми друсне топло ръката и ще каже: „Герой, герой да бъдеш! " Или „Другата седмица пак да дойдеш! ". Когато съм болна, при кого ще отида да ме излекува, когато съм в мъчнотия, противоречие, утеснение, кой, кой ще ми вдъхне утеха, вяра, надежда... Или когато съм отпаднала духом, кой ще ми каже: „Ами, че Ние те обичаме! " Беше при една среща, след като загубих своя единствен роден брат, когото обичах и който ме обичаше. Бях много скръбна и отпаднала духом и Той покрай много други хубави работи, които ми говори, каза: „Е, тебе ти е мъчно, че няма кой да те обича сега. Ами, че Ние те обичаме! " От коя уста можех тъй хубаво, тъй искрено, тъй бащински да чуя такива слова: „Ние те обичаме! " „Ние!
към текста >>

Ами, че Ние те обичаме!
" Или когато си отивам, къде ще се отбия за сбогом, кой ще ми друсне топло ръката и ще каже: „Герой, герой да бъдеш! " Или „Другата седмица пак да дойдеш! ". Когато съм болна, при кого ще отида да ме излекува, когато съм в мъчнотия, противоречие, утеснение, кой, кой ще ми вдъхне утеха, вяра, надежда... Или когато съм отпаднала духом, кой ще ми каже: „Ами, че Ние те обичаме! " Беше при една среща, след като загубих своя единствен роден брат, когото обичах и който ме обичаше. Бях много скръбна и отпаднала духом и Той покрай много други хубави работи, които ми говори, каза: „Е, тебе ти е мъчно, че няма кой да те обича сега. Ами, че Ние те обичаме! " От коя уста можех тъй хубаво, тъй искрено, тъй бащински да чуя такива слова: „Ние те обичаме! " „Ние! " Що значи „Ние"? Кои са те „Ние"? Той много пъти за себе си не казваше „аз", но „ние".
към текста >>

" От коя уста можех тъй хубаво, тъй искрено, тъй бащински да чуя такива слова: „Ние те обичаме!
" Или „Другата седмица пак да дойдеш! ". Когато съм болна, при кого ще отида да ме излекува, когато съм в мъчнотия, противоречие, утеснение, кой, кой ще ми вдъхне утеха, вяра, надежда... Или когато съм отпаднала духом, кой ще ми каже: „Ами, че Ние те обичаме! " Беше при една среща, след като загубих своя единствен роден брат, когото обичах и който ме обичаше. Бях много скръбна и отпаднала духом и Той покрай много други хубави работи, които ми говори, каза: „Е, тебе ти е мъчно, че няма кой да те обича сега. Ами, че Ние те обичаме! " От коя уста можех тъй хубаво, тъй искрено, тъй бащински да чуя такива слова: „Ние те обичаме! " „Ние! " Що значи „Ние"? Кои са те „Ние"? Той много пъти за себе си не казваше „аз", но „ние". Такива и ред още други въпроси си задавах аз, задавали са си ги и други, и всички може би, и някъде дълбоко, дълбоко вътре в душата се е прокрадвал отначало по-слабо, едва забележим шепот, а после все по-силен и по-силен: „Пак Аз!
към текста >>

Аз тъй обичам красотата, красивото в природата.
" 14т.н. нареждах Му аз докато най-после Той каза: „Ами ти не си ли чула нищо, не си ли чела, не знаеш ли с каква бързина се движи мисълта, съзнанието на човека, още повече моето съзнание, че аз едновременно мога да бъда навсякъде, че аз сега съм и при Буча, и при Стоянка, и при Петра, и при Катя, Олга, и при тебе, и при всички, които мислят в този час за Мене и ме призовават! " Аз пак се засмях скептично и казах: „Да зная и защото зная, си въобразявам, че това си Ти! " Бях стигнала върха, от който се откриваше незаменима гледка: в далечината околовръст се белееха на синия фон на небето върховете на Стара планина, Средна гора, Родопите, Рила, Витоша. Малки, бели, пухкави облачета и техните отсенки и лъчезарещото слънце по белия сняг правеха пейзажа незаменим. Аз тъй обичам красотата, красивото в природата. Тя ме погълна цяла и смени мислите ми. Когато се връщах аз вече мислех за друго, не за Него. Когато се прибрах в стаята си бях съвсем забравила за вътрешния разговор, който водих по пътя. Взех едно томче лекции, което ми попадна и отгърнах на една лекция, която също ми попадна и седнах да чета и да си почина. Чета и ето една мисъл: „Човешката мисъл се движи с бързина в квадрилиони, трилиони в секунда.
към текста >>

70. 83. ИСКАМ ОТ ТЕБЕ ДА НАПИШЕШ РАЗКАЗ ЗА СКРЪБТА

Та аз никак не обичам скръбта!
83. ИСКАМ ОТ ТЕБЕ ДА НАПИШЕШ РАЗКАЗ ЗА СКРЪБТА Беше преди години. Не помня само наскоро или отдавна преди заминаването на Учителя. Бях на разговор при Него. между другото, Той каза: „Искам от тебе да напишеш един разказ за скръбта! " „А, Учителю, викнах аз с всичката си детинска глупост, - разказ за скръбта? Та аз никак не обичам скръбта! Не искам, не искам, не мога! За да го напиша значи аз трябва да преживея голяма скръб! Не искам! Виж, да е за радостта! " Учителят се усмихна, сега си спомням, някак тъжно и рече: „А скръбта е хубаво нещо!
към текста >>

71. 23. ГНИЛИЯТ ПЛОД

Мария Райчева

23. ГНИЛИЯТ ПЛОД Оплаках се веднъж на Учителя, че не мога да обичам едно лице, което има някои много отрицателни черти в себе си като характер и постоянно ги проявява.
23. ГНИЛИЯТ ПЛОД Оплаках се веднъж на Учителя, че не мога да обичам едно лице, което има някои много отрицателни черти в себе си като характер и постоянно ги проявява. Той ми отговори: „Можете ли да обичате един гнил плод? " Много съжалявам, че не ми дойде тогава на ума да Го попитам: „Ако не можем да обичаме плода, не трябва ли да обичаме костилката му, душата в него? " Съжалявам, че не изчерпах тогава този въпрос, който остава и досега неразрешен за мене, който има широко практическо приложение в живота. Аз имам своя отговор за него, но истинен щеше да бъде този на Учителя, докато моя може да бъде погрешен.
към текста >>

" Много съжалявам, че не ми дойде тогава на ума да Го попитам: „Ако не можем да обичаме плода, не трябва ли да обичаме костилката му, душата в него?
23. ГНИЛИЯТ ПЛОД Оплаках се веднъж на Учителя, че не мога да обичам едно лице, което има някои много отрицателни черти в себе си като характер и постоянно ги проявява. Той ми отговори: „Можете ли да обичате един гнил плод? " Много съжалявам, че не ми дойде тогава на ума да Го попитам: „Ако не можем да обичаме плода, не трябва ли да обичаме костилката му, душата в него? " Съжалявам, че не изчерпах тогава този въпрос, който остава и досега неразрешен за мене, който има широко практическо приложение в живота. Аз имам своя отговор за него, но истинен щеше да бъде този на Учителя, докато моя може да бъде погрешен.
към текста >>

72. 24. ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ИСКАШЕ ДА РАЗТУРИ И СПРЕ ПАНЕВРИТМИЯТА

Цанка Екимова

Като болногледачка аз си издържах изпита по втората заповед - да обичам ближния си като себе си.
Той мълчи, сърдит е, недоволен е от всичко - и от себе си, и от мене, разбира се и от Учителя. Аз бях безкрайно доволна, че случаят се разреши така. Цели шест месеца бях болногледачка, а той пъшкаше и охкаше на глас. Болеше го много, но и охкаше много, дори и силно. С това искаше да покаже, че срещу него е извършена неправда. Като болногледачка аз си издържах изпита по втората заповед - да обичам ближния си като себе си. По едно време ми казва: „Ами къде ти е третата заповед, къде ти е любовта към врага" Отговарям му: „Сега идва момента да изпълня и тая заповед". Той вече може леко да седи на кревата. Аз отивам в другата стая, донасям цигулката си и от пет месеца като болногледачка за пръв път почвам да свиря песни на Учителя. След половин час свирене, той ме пита: „С това ли се започва любовта към врага? " Отговарям му: „С това се започва, но се продължава с нещо друго".
към текста >>

73. КРУМ ВЪЖАРОВ (3.IV.1908 - 2.III.1991 г.) 1. КЪДЕ И КАК НАМЕРИХ УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НЕГОВАТА ШКОЛА

Крум Въжаров

Този пръв опит се оказа успешен за мен, от тогава аз обичам да организирам и ръководя екскурзии.
Аз водех дружина от двадесет момчета. Обаче ние не спряхме и не спахме в манастира. А срещу манастира имаше едни пещери, отидохме да ги разгледаме и там спахме в пещерите. Никакъв страх не чувствувахме и след това ходихме да се къпем в Искъра и продължихме към Враца. Там ни очакваха от туристическото дружество и се учудваха, че ние сме само деца, а сме предприели такава голяма екскурзия. Този пръв опит се оказа успешен за мен, от тогава аз обичам да организирам и ръководя екскурзии. В реалната гимназия след четвърти и пети гимназиален клас аз развих голяма дейност. Избраха ме за председател на младежкото християнско дружество и изнасяхме редовно беседи и други занимания по религиозни въпроси, които бяха толкова занимателни, че учениците бягаха от клас, за да дойдат на нашите занимания. Но учителите, понеже им харесваше нашата работа, те не ни пречеха. После основахме Младежко християнско дружество в Красно село, където развихме голяма дейност. Значи това беше второто направление, по което аз започнах да се движа по онези години.
към текста >>

74. 2. ПЪРВИТЕ ЛЕТУВАНИЯ НА БРАТСТВОТО НА РИЛА

Крум Въжаров

Аз обичам да изследвам планинските дебри.
Сутрин за изгрев слънце се изкачвахме на една височина, там изчаквахме изгрева, след което Учителят държеше беседа. Пеехме песни и слизахме за Паневритмия долу в лагера на второто езеро. А когато решавахме да играе Паневритмия на третото или на петото езеро, както и при езерото на „Чистотата", то закусвахме и тогава отивахме. Прекарвахме деня горе в разговори и в малки излети до другите езера. Сутрин от Молитвения връх се разкриваше надолу прекрасна долина, която будеше в мене голям интерес. Аз обичам да изследвам планинските дебри. Затова реших една година с едно приятелче да тръгнем пеша от Самоков, за да изследваме тази долина. Тогава никой не ходеше там. Беше девствено място. Беше пълно с дивеч - имаше вълци и мечки и селяните ни плашеха, че мечките щели да ни изядат. Въпреки това ние пеша от Самоков стигнахме за един ден някъде до там до гдето е сега горския дом.
към текста >>

75. 4. ВЕНЧАВКАТА

Станка Иванова Тотева

Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)

Един ден Минко отиде при Учителя и Му казал: „Учителю, аз обичам едно момиче, на бай Иван дъщерята.
Моят съпруг Минко Тотев е роден в с. Спасово, Чирпанско на 28.VII.1902 г. Той беше учител, а аз ученичка. Ние се обикнахме с Минко и дружахме двамата. Татко ми негодуваше, но ние, независимо от това продължавахме да си дружим. Един ден Минко отиде при Учителя и Му казал: „Учителю, аз обичам едно момиче, на бай Иван дъщерята. Може ли да се свържа с него? " Учителят му отговорил: „Да, хубаво е да се обичате, но гледайте взаимно да се издигнете, тогава ще има смисъл дружбата ви". Отивам и аз при Учителя, да Го питам за същото: „Учителю, може ли да се оженим с брат Минко? " Учителят отговори: „Може, но изчакайте една година, та тогава". Аз бях в шести клас тогава или в трети курс от гимназията.
към текста >>

76. 3. ФРЕНОЛОГИЧЕН СЛУЧАЙ

Надежда Георгиева Кьосева

Обичам хората, обичам всички, Когато дойде страданието на Григор имаше предпоставка, която не мога сега да ви я кажа.
Те бяха една от причините да изгори синът ми. Това не го отричам и сега. Ние бяхме големи контрасти с мъжът ми. Ние вървим по различни линии. Докато той е голям индивидуалист, аз не съм. Обичам хората, обичам всички, Когато дойде страданието на Григор имаше предпоставка, която не мога сега да ви я кажа. Но ние със Симеон сме виновни за това дете. Обикновено той ми казваше така: „Аз 30 години се жертвам за това дете, откакто се разболя". Аз пък му отговарям: „А че това дете 30 години се жертвува от нас. Къде го оставяме това? " Това бяха принципни противоречия.
към текста >>

77. 6. МАЙСКИЯТ ДЪЖД

Надежда Георгиева Кьосева

Аз много обичам дъжда и излязох вън, така лекичко облечена, да излязла да потичам на поляната по дъжда.
Сега се приберете, преоблечете се, изтрийте се със суха кърпа. Рекох, майският дъжд е благословение! " Щастлива отидох вкъщи. Тази майска дъждовна разходка ще остане спомен за цял живот. Сега ще ви разкажа подробно случая: Един майски ден беше, но валеше ситен дъжд. Аз много обичам дъжда и излязох вън, така лекичко облечена, да излязла да потичам на поляната по дъжда. Излязох, почнах да си тичам и по едно време от източната страна на поляната излиза Учителят и той така леко облечен, усмихнат и почна да се разхожда по поляната. Аз като Го видях, викам: „Хи, Учителят излиза с мене да обикаляме по дъжда". Обикаляхме по дъжда, аз тичкам така, ходя и Той обикаля доста, докато ни намокри хубаво дъжда и Той се приближи така по-близко до мене и каза: „Сестра, рекох, майският дъжд е благословение! " И аз се усмихнах така. „Сега, продължи Той, - ще отидете вкъщи, ще се изтриете с една суха кърпа, ще се преоблечете!
към текста >>

78. 9. ДЕТСКИ СПОМЕНИ

Надежда Георгиева Кьосева

Много не ги обичам.
Ние малчуганите само гледахме. А ние с Лулу се завирахме в един голям сандък и там се целувахме. Помня, че веднъж беше неделя и всички бяха отишли вече на игрището, а аз с Линчето бяхме закъснели, облечени в червени тиролски рокли, минавахме през поляната и отивахме на фабриката на игрището. Една голяма ливада. На ливадата пасеше едно стадо черни биволи. Много не ги обичам. Вече бяхме близко до фабриката, когато мойта милост отиде при един от биволите и му размаха червената си престилка пред очите. Биволарят ми каза: „Дете, не го закачай, не си махай престилката". Но аз точно затова се ядосах, че не ме поглежда и почнах да махам престилката пред очите му. Може би съм била на пет години. Линчето също ми казваше: „Абе върви бе, не го закачай, не го дразни, ще закъснеем".
към текста >>

79. 17. ВЕКОВНА КАРМА И ЖЕНИТБА

Помагаше ми вече в училището за тая пуста търговия, която аз не обичам, но пак си ходех на беседа, пак си ходехме на Витоша и по Рила и Славчо организираше пак Рилските летувания и живота си течеше.
После тържествено пристъпи и каза: „Няньо, другото". И другото паднало, така че това остана лаф за много години. И така това беше първата смехория с Бубка, която остана нарицателно. Имаше много хубави моменти вкъщи, имаше хумор, но Жоро имаше вече и други намерения. Намисли да ме представи вече вкъщи. Помагаше ми вече в училището за тая пуста търговия, която аз не обичам, но пак си ходех на беседа, пак си ходехме на Витоша и по Рила и Славчо организираше пак Рилските летувания и живота си течеше. Често идваха майката и сестрата на Люба - Пека и Надка, но те бяха със свои семейства и не можеха да помагат вкъщи. Славчо започна да издава „Библиотека безсмъртни мисли". Имаше нещо като печатница на ул. „Гурко" № 22, но по-късно бомба удари всички тези негови книги. Цялата печатница бомба я удари на „Гурко" 22.
към текста >>

80. 2. НЕОБИКНОВЕНИЯТ СТУДЕНТ

Райна Каназирева

Той е един и затова ние толкова Го ценим и обичаме".
Ако някой опитваше да Го бутне, Той тъй трепваше и лицето Му изразяваше като че се пробужда от красив сън. " Като каза това адвокатът аз не можах да се стърпя и се разплаках. Той се зачуди и попита защо се разплаках. „Благодаря Ви, г-н Желязков, казах аз през сълзи, аз такъв го искам моя Учител. Милионери и милиардери има много в света, но като Него няма. Той е един и затова ние толкова Го ценим и обичаме". Адвокатът вдигна рамене в знак на недоумение, но се разделихме видимо доволен от ефекта на своите спомени.
към текста >>

81. 3. ЗАДЪРЖАНИТЕ ПИСМА

Иванка Петрова

Той ни помогна, Той ни спаси от явна смърт, затова мислено винаги Му целувам ръка и Го обичам, обичам!
" Те излизат и ме посрещат. Вече съм при Учителя и Той пак с топлите си и успокоителни думи се обръща към мен: „Не се тревожете, и 5-те писма са задържани за цензура и утре ще Ви ги донесат". И действително на другия ден и 5-те писма ми бяха връчени. А аз изобщо още не бях споменала за какво отивам при Него. Много съм благодарна и дълбоко признателна на милият ни и любим Учител. Той ни помогна, Той ни спаси от явна смърт, затова мислено винаги Му целувам ръка и Го обичам, обичам! Както винаги страданията, изпитанията и трудът ми са били неотклонни спътници в живота... И сега, в преклонна възраст вече пак съм умъчнена и натоварена. Но мисълта ми и погледа ми винаги са устремени към Бога и Учителя, Които в тежки моменти са ми помагали и съм имала тяхната безгранична Любов. С дълбока и непоколебима вяра съм, че те няма да ме оставят, няма да ме забравят до сетния ми дъх, до последния удар на сърцето ми. Затова съм им тъй признателна и благодарна, благодаря, благодаря всеки ден, всеки час, всеки миг! Иванка Петрова, 27.V.1973 г., гр. Габрово
към текста >>

82. 4. СТИХОВЕ

Иванка Петрова

Обичам те с копнежа на цветята За слънчев лъч през пролетта Жадувам твоите обятия О, май, да вкуся Любовта - на Бога.
4. СТИХОВЕ МАЙ През май кога дъждец ръми И святка и гърми небето Аз бродя в нощните тъми И леко ми е на сърцето. И някак самотата Ме тегли с радост и мечти Тогаз в тъмнината Пред мен изпъкваш, Боже, Ти. Но где си хубав месец май Ще дойдеш ли ти пак при мен В теб скръбта ми не трай Ти дивен, дивен мой си блян. Под твоето небе аз тичам от чудна радост озарена с Тебе да съм аз желая Щастлива, радостна, блажена. Обичам те с копнежа на цветята За слънчев лъч през пролетта Жадувам твоите обятия О, май, да вкуся Любовта - на Бога. НЕ БОЙ СЕ Не бой се ти - от думите световни! Не бой се - работи! И книгата на живата природа Разтваряй и чети! Че що са думите световни И хорската мълва? В душата ти дълбоко скрити има Написани слова.
към текста >>

83. 2. ХИРОМАНТИЯ

Емилия Михайловска

Марийка Великова Марашлиева

Ние обичаме музиката въобще".
Отидох, чакахме. Той пьрво прие Ваня и на нея й каза всичко от „А до Я" в живота - какво ще бъде, че ще стане артистка. Тя беше ученичка тогава, тя е по-млада от мен, че ще стане артистка, че ще стигне до най-високи места. А тя беше приятелка на Вълко Червенков и се омъжи след това за Лъчезар Аврамов, министър или дипломат беше. Като дойде моят ред Учителят ме разпита къде съм учила и ми каза: „Ама дайте тук концерт! Ние обичаме музиката въобще". И аз казвам: „Добре", ама тъй с половин уста, защото реномето на дъновистите и Изгревът бе лошо в града. А пък аз бях спечелила конкурс в Италия и пеех в Торино и радиото, в Швейцария и радиото, въобще смятах, че съм нещо вече, а пък то какво излезе... И така. Той ме помоли да Му покажа ръцете си и ми каза, сестра тъй, сестра иначе. А пък аз си казах, дали и мен няма да ме омагьоса, да ме хипнотизира. Така долу в града говореха за Него.
към текста >>

84. 14.ОЛГА СЛАВЧЕВА

Колко ви обичам!
Бог да го благослови и укрепи. Бог да изпълни сърцето му с всяко благо. А Илия! Не мога да не се засмея с глас, като си мисля за него - смях от радост - обичен, обичен песно-певец и чист като теменужка. Колко сте красиви всички в душата ми! Колко ви обичам! Прегръщам ви всички от душа и от сърце и ви пожелавам най-хубавото, което се пожелава на Божии работници - на окултни ученици. Ваша: Олга Славчева Отворена картичка 15.VII.1943 г. Мила Марийке, Питах, отговор, ето! Кога е най-топло слънцето - бани. Дълбоко дишане и топла вода за пиене.
към текста >>

85. 4. ИДЕЙНО ВЕГЕТАРИАНСТВО

Геновева Жекова

Най-гдето ги обичам.
И по едно време така някой ме тупа по рамото. Обръщам се, викам: „Какво има, бре? " „А, какво има. Ето, ние ще ядем, ще ядем, а ти ще умреш гладна. Рекох да ти опържа пресни пролетни картофи". Най-гдето ги обичам. Най-гдето ги обичам. Казвам: „Благодаря ти много за пържените картофи". И не ме остави Небето да гладувам. Небето е навсякъде върху нас. Двете ложи са неделими.
към текста >>

Най-гдето ги обичам.
Обръщам се, викам: „Какво има, бре? " „А, какво има. Ето, ние ще ядем, ще ядем, а ти ще умреш гладна. Рекох да ти опържа пресни пролетни картофи". Най-гдето ги обичам. Най-гдето ги обичам. Казвам: „Благодаря ти много за пържените картофи". И не ме остави Небето да гладувам. Небето е навсякъде върху нас. Двете ложи са неделими. И когато се върши само Зло и като се върши само Добро - двете ложи са неделими.
към текста >>

86. 3. Писма на Учителя Дънов до Елена Казанлъклиева

Елена Казанлъклиева

Аз не обичам семейни раздори.
Всичко друго само отвлича душата от нейния прав път. Ватев ще ви предаде новия наряд. Освободете стаята в хотел „Лондон“. Повече няма нужда от нея. Вие гледайте да се примирите с вашия Найден. Аз не обичам семейни раздори. Вие настоявахте да се приберете по законен начин с него. Това сторихме: Божието учение си е учение, но и човешките задължения са задължения. Ако Найден не иска да се прибере с вас и доброволно ви напуща тогава вий не сте отговорна за последствията. Във Варна ако желаете доброволно може да останете ако не може да се преместите гдето ви е най-удобно. Трябва да се живее и словом, и делом.
към текста >>

87. 40. Учителят отговаря на незададени въпроси

Георги Йорданов Добрев

Обичам да слушам да се говори на разбран и интелигентен език.
На всички отговаря въпрос по въпрос и след това заключително пак една неколкократна лекцийка изнася, поговорил им. Значи удивлението на всички е било, че отговорил не само на записаните въпроси, но отговорил, но на такъв стил, на такъв висш стил, дори и разбран български, старобългарски. Това била такава голяма работа, тъй както аз някога съм чувал как учени хора разговарят. А за себе си се удивлявам от тях, защото аз не мога. Аз се удивлявам когато говорят учените на един български език научно. Обичам да слушам да се говори на разбран и интелигентен език. Език на учени хора, нали ме разбираш. Обаче на Учителя езика и стила били ултрависш, особено непознат за тях и се стъписали и никой не е могъл повече да зададе въпроси или повече да запита, защото след този разговор, на тези обяснения те нямат думи, нямат какво да кажат повече от изумление. Нямат какво повече да питат, не могат да зададат въпроси, защото този висок стил, на който Учителят говорел направи ги стъписал, изумил. Поклонили се и си тръгнали. Божественото знание превъзхожда човешкото.
към текста >>

88. 31. Годеница

Гради Колев Минчв

Елена я помолила да ме намери и да ми каже, ако обичам да се срещна с нея.
Мисля, че в края на ноември ни освободиха от мобилизацията и аз понеже бях започнал работа в Силистра, отидох в Русе, нали десетина години седалището ни беше в Русе, причина, за което беше донякъде брат Бертоли. При него толкова време учих занаят, той се отнесе с мене добре, а какво стана впоследствие. Излизам от някоя постройка ще срещна брат Бертоли и ми беше много неудобно, излиза, че се конкурирам с него. Затова реших да работя в провинцията, да се чувствам свободен. След като обиколих някои наши братя и сестри, ходих и до пристанището, една позната на Елена ме видяла и й казала, че съм в Русе. Елена я помолила да ме намери и да ми каже, ако обичам да се срещна с нея. Нейната позната ме търси на работа ли какво, видя ме и ми каза, че Елена ме моли, да се срещнем и да ми каже къде. Елена работеше около пощата, към пожарната, а наблизо имаше една сладкарница, в която преди време сме се срещали. Определих й час след работа и като отидох, за пръв път мисля Елена ме чакаше, вместо аз да я чакам. Като отивам при нея първата й дума беше къде ми бил пръстена. Казах й, че пръстена с бързината на охлюва ли, на костенурката ли, ако пътуваше щеше да измине километри.
към текста >>

Като седнах при нея тя започна да ми разправя какви мармалади правила, какви компоти, нали знаеше какво обичам аз.
Определих й час след работа и като отидох, за пръв път мисля Елена ме чакаше, вместо аз да я чакам. Като отивам при нея първата й дума беше къде ми бил пръстена. Казах й, че пръстена с бързината на охлюва ли, на костенурката ли, ако пътуваше щеше да измине километри. Викам: „Аз отдавна съм го свалил пръстена“. А тя носи пръстена си, който беше хвърлила на земята. Като седнах при нея тя започна да ми разправя какви мармалади правила, какви компоти, нали знаеше какво обичам аз. Все едно, че нищо не е станало. Добре, но като излязохме от сладкарницата, отидохме покрай Дунава, седнахме на една пейка и тогава аз й хванах ръката и си вземах пръстена. Тя се разплака. Казах й: „Елена, нали ти ме взема, ти ме върна. Няма защо да плачеш“.
към текста >>

89. 43. Летуване на Рила с Учителя

Гради Колев Минчв

Ако река да пия алкохол, друго и друго, но виното много го обичам и по-голям пияница от мене няма да има.
И по едно време се обърнах и му казах: „Вие сигурно знаете за Лев Толстой. Аз като малък, още в отделенията като учех съм чел от него брошурки. Той е вегетарианец, въздържател. Сега, за да ям месо ще трябва да хвана едно агънце или някое друго животно и да го заколя. Но аз не желая такова нещо. Ако река да пия алкохол, друго и друго, но виното много го обичам и по-голям пияница от мене няма да има. Като малък бях кръчмарче в една кръчма и оттогава макар и да бях още малък се появи това чувство у мене, че е по-добре да не пия. Когато исках да пия нещо вземах една бучка захар, капвах 2-3 капки коняк, колкото да ми замирише малко и смучех захарта. Ако взема да пия, от мене няма да стане никакъв човек. Два метра човек, а пиян да се търкалям по улицата, помислете така и да видим какво ще решите и тогава ще ми отговорите“. Като му казах това нещо се обърнах.
към текста >>

90. 6. Дрънкане на пиано

Атанас Минчев

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Е, обичам красиви жени.
Дядо ми пиеше, а аз не пия. Дядо ми беше месоядец, а аз съм вегетарианец. Дядо ми пушеше и аз пуша - и така си останах с това пушене. Но все пак благодаря на Бога, че тия пороци дойдоха при мене, за да се боря и да преодолявам много неща. Например, аз нямам присъда за убийство, за кражба, а това са придобивки. Е, обичам красиви жени. Че кой не обича красивото. Ето, моят брат Гради и той обича красивото, но той го обича да го гледа отвънка. Той като види една хубава жена облечена или някоя хубава снимка, или някое хубаво дете и лице, ще се просълзи, все едно, че гледа една хубава китка от цветя. Брат ми гледа красивото като ангел небесен. Аз не само го гледам, но искам да си го опитам, да видя вкусно ли е, сладко ли е, горчиво ли е?
към текста >>

91. 22. Дядо Благо

“ Бай Иван отговарял: „Ами обичам, как да не обичам“.
Това е много интересно. Дядо Благо и брат Иван са били много големи приятели. Общували са като бай Иван е отивал сутрин у дядо Благо или дядо Благо е отивал у бай Иван. Заедно са закусвали. Някой път дядо Благо правел попара и идва при бай Иван и му викал: „Ти, господине, сега обичаш ли баница? “ Бай Иван отговарял: „Ами обичам, как да не обичам“. „Ами тогава щом обичаш, заповядай! Аз имам баница“. И бай Иван тръгва с дядо Благо, отиват у тях, като влизат вътре, гледа бай Иван на масата две големи паници похлупени отгоре. Дядо Благо разкрива едната паница, поднася я и казва: „Ето, заповядай, господине! “ Бай Иван гледа: „Ах, ама ти нали баница...“ и дядо Благо гледа изненадано: „Ах, чудна работа, ами тя баницата се обърнала на попареница!
към текста >>

92. Първи разговое с Темелко на 27.1.1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

Т.: Неприятно, затова не обичам да ходим при тех.
Значи тука всички го чуха. Т.: Всички го чуха. Само що бехме наоколо всички го чуха. В.: Е, сега след като си замина Учителят минаха доста години, ти направи стаичката на музей и от време на време идват приятелите тука, говориш и т.н. И сега, понеже ти си един от най-възрастните приятели, към които Учителят в първите години се обръща и впоследствие с името: приятели, Той така се обръща към тех, затова така казвам и на теб, и сега през теб са минали толкова много неща и сега като гледаш как се карат и как се разправят тебе ти е така тъжно а, не ти е приятно. Т.: Неприятно, затова не обичам да ходим при тех. Стоя си тука. В София не ходя. В.: Кои са били хората тогава по времето на Христа, пак се събират сега същите хора, това е много интересно. Т.: Случайни работи нема. Нам ни се види нещо така-иначе, ама нема нищо случайно, брат.
към текста >>

Неприятно ми е да ги слушам, затова не обичам да ходим насам-нататък, защото те се карат и се разправят.
Защото нашите хора се сдърпаха, хванаха се за гушите. Скараха се кой да води бащина дружина. Щом се карате, хайде дай го на другите. И сега е техен. И е тихо и мирно. Неприятно ми е да ги слушам, затова не обичам да ходим насам-нататък, защото те се карат и се разправят. Тука съм си сега. Е, като Йорданка си замина нема как требва да отида. В.: Ясно. Т.: Ходих там на погребението, после си тръгнах, не чакахме, защото вечерта къде да спиш. На всекиго му е неприятно вечерта, не обичам и всичките си дойдохме тука, само седяхме през деня там около нея и си дойдохме.
към текста >>

На всекиго му е неприятно вечерта, не обичам и всичките си дойдохме тука, само седяхме през деня там около нея и си дойдохме.
Неприятно ми е да ги слушам, затова не обичам да ходим насам-нататък, защото те се карат и се разправят. Тука съм си сега. Е, като Йорданка си замина нема как требва да отида. В.: Ясно. Т.: Ходих там на погребението, после си тръгнах, не чакахме, защото вечерта къде да спиш. На всекиго му е неприятно вечерта, не обичам и всичките си дойдохме тука, само седяхме през деня там около нея и си дойдохме. Така беше. В.: хубаво, че се запази тази къщичка така, хубаво, че не я затриха властите. Т.: Слава Богу. А пък, така беше. Пък аз бех у Партията тогава на комунистите, кога Учителят дойде тука.
към текста >>

93. 12. Любомир Лулчев

Темелко Стефанов Гьорев

“ Той каза: „Обичам германците.
Ще слезем долу на вънкашната маса и там ще ти разправя всичко“. Казвам му: „Сега аз нямам работа, ще те изслушам“. Слезнахме на масата и почна: „Слушай, брат Темелко, аз се излъчвам от тялото си и отивам на източния фронт да бия руснаците. Но като гледам отсреща Учителят води руснаците и аз ида против Него“. Казва му: „Ти знаеш, че Учителят е велик Дух, защо идеш против Него, защо идеш насреща? “ Той каза: „Обичам германците. И ще ми видиш моята присъда, защо Учителят ми не прощава. Ето всеки ден се моля, ама Учителят прошка не ми дава. И ще ме видиш каква съдба ще имам“. И така като дойдоха комунистите в България, арестуваха го и най- после го хвърлиха под един руски танк, та го сгази. Това му беше присъдата.
към текста >>

94. 15. Просветлението

Стефка Няголова

Аз, брат, много обичам германците и една нощ сънувах следния сън: германците нахлуват в Русия и кой мислиш, че ги води?
Той стоял отвън, стоял и все не бил приет от Учителя. Тогава брат Темелко го запитал: „Защо, брат, не те приема Учителят? “ А той му отговорил: „Друг път ще ти кажа, брат“. И веднъж, пак като отишъл брат Лулчев при Него, Учителят бил на екскурзия с братя и сестри на Витоша, на връх Острец. Тогава брата повикал брат Темелко и му казал: „Ще ти кажа сега защо не ме приема Учителя. Аз, брат, много обичам германците и една нощ сънувах следния сън: германците нахлуват в Русия и кой мислиш, че ги води? Това бях аз. В този момент виждам насреща ми руските войски, които идват срещу нас и кой мислиш ги предвожда? Това беше Учителят. Аз бях изумен. Значи аз се боря срещу Учителя.
към текста >>

“ А той отговорил: „Много ги обичам, брат, и исках те да победят русите“.
Това беше Учителят. Аз бях изумен. Значи аз се боря срещу Учителя. Едва сега аз разбрах голямата си заблуда“. След това брат Темелко му казал: „Защо, бе брат, си тръгнал начело на германците да се биеш с русите? “ А той отговорил: „Много ги обичам, брат, и исках те да победят русите“. След време Учителят приел брат Лулчев и разговарял с него. По време на войната и на големите бомбардировки Учителят често седял замислен на полянката и доста умъчнен и изведнъж както така седял, затворил си очите и просто се излъчва и започвал да се моли. Попитали Го: „Учителю, какво правите Вие в този момент? “ Тогава Той обяснил: „В този момент загиват милиони души било във войната, било от бомбардировките. Всичките се молят на Бога.
към текста >>

95. 18. Големият дъжд на последния Петровден

Йотка Василева Младенова

Аз обичам така, не съм суетна, но съм естет.
И бре пред Военния клуб, нали така, дето е сега театъра на военните, там беше, некога имаше някакво кино. Гледам там една кола. Тичам за нея, а незнам какво ми каза той и той не може да ни вземе, а дъждът продължава ли, та продължава. Ние ставаме вече като едни кокошки, целите мокри, а дрехите ни се събраха от дъжда, та ходихме като голи. Пък съм си избрала и като съм си ушила за празника от един вълнен жоржет една пола хубава .докарана. Аз обичам така, не съм суетна, но съм естет. Учителят казва, взимайте пример от цветята. Обичам винаги да съм спретната и така. И си избрах и съм си ушила една разкошна пола ама то от вълнен жоржет. Оня дъжд като ме бие, а пък тя се събра сега, така както носят модерните момичета минижупи, па моето стана не минижуп.а се вдигна полата до тука, защото е вълнен жоржет, то се сви, ама нали съм никой, пердашим така и тичаме, вече децата немат сила, тая възрастна сестра се влачи, а другото, чуждото дете също, та едвам стигнахме до Орлов мост. И на Орлов мост като видех, а пак оня дъжд така се лее.
към текста >>

Обичам винаги да съм спретната и така.
Тичам за нея, а незнам какво ми каза той и той не може да ни вземе, а дъждът продължава ли, та продължава. Ние ставаме вече като едни кокошки, целите мокри, а дрехите ни се събраха от дъжда, та ходихме като голи. Пък съм си избрала и като съм си ушила за празника от един вълнен жоржет една пола хубава .докарана. Аз обичам така, не съм суетна, но съм естет. Учителят казва, взимайте пример от цветята. Обичам винаги да съм спретната и така. И си избрах и съм си ушила една разкошна пола ама то от вълнен жоржет. Оня дъжд като ме бие, а пък тя се събра сега, така както носят модерните момичета минижупи, па моето стана не минижуп.а се вдигна полата до тука, защото е вълнен жоржет, то се сви, ама нали съм никой, пердашим така и тичаме, вече децата немат сила, тая възрастна сестра се влачи, а другото, чуждото дете също, та едвам стигнахме до Орлов мост. И на Орлов мост като видех, а пак оня дъжд така се лее. Пак една кола. Отивам до нея, ангел-спасител.
към текста >>

96. 21. Законът на справедливостта

Йотка Василева Младенова

А па Еленка Андреева, милата, много я обичам и нея, и тя е хубав човек и тя нямаше да яде бой.
Е, събранието беше повече от отвратително. Защото всичко беше против брат Антов. Не може така, не може, не бива така, не постъпиха правилно, не постъпиха. Щом чичо Колю така не ги одобри, този хубав човек, то нема какво да се каже повече. Не постъпиха правилно. А па Еленка Андреева, милата, много я обичам и нея, и тя е хубав човек и тя нямаше да яде бой. Нея я предупредиха. Не минавай оттука, защото те чака да те бие. А тя нарочно пък мина. Да види какво ще стане. Е, ама яде ли пердаха?
към текста >>

97. 2. Първи срещи с Учителя

Васко Искренов

Понеже съм символик и обичам символичния език, чудя се как може един сатана да вини един благороден образ и от това любопитство купих брошурката и в същото време когато я нося в джоба си, да отида на едно лозе, където прекарвах дните си като безработен, срещам един мой съгражданин, който видя брошурата и ми каза, че има беседи от Учителя Петър Дънов.
И: По негативен път. В: Как разбирате този негативен път? Какво значи? И: Като минавах покрай една вестникарска будка, видях една брошура изложена на прозорчето, на първата страница нарисувано нещо като стена, един сатана вдига завесата до някъде и зад завесата се вижда един благороден образ с брада, пише отдолу П. Дънов. А най-долу изречение: „Ако той не се опомни, сега вдигаме само крайчеца на завесата, но ако той не се опомни, ще вдигнем цялата завеса“. Понеже съм символик и обичам символичния език, чудя се как може един сатана да вини един благороден образ и от това любопитство купих брошурката и в същото време когато я нося в джоба си, да отида на едно лозе, където прекарвах дните си като безработен, срещам един мой съгражданин, който видя брошурата и ми каза, че има беседи от Учителя Петър Дънов. В: Как се казваше тоя съгражданин? И: В момента не мога да се сетя. Отидох на лозето, видях че брошурката е клевета, чиста клевета, ясно като много глупаво написана, като започнах да чета беседата, скочих от стола и извиках: „Намерих моя Гуро! “ Защото аз познавах цялата окултна литература. Имах случай на връзка, че като пътувах от гара „Де Брони Сизелон“, качих се във влака и седнах до един човек с брада, магнетична натура, завързахме разговор и той се оказа председател на българското теософско общество, идва в Лом, в моя град.
към текста >>

98. 17. Бурята над Търново

Васко Искренов

Казах ви и по-рано, обичам последното място.
Отсрещната страна друг приятел ме поздравява и се отбива при мен и казва: „Не се виждаме често, не сме заедно, ама когато ме поздравите, една радостна вълна ме облива“. Тая радост, която аз получихот Учителя тогава, тя се излъчваше от мене. И аз не мога да кажа, че аз съм това. Аз благодаря, че съм проводник на тази Любов. Никога не съм преписал нещата на себе си. Казах ви и по-рано, обичам последното място. Тая радост дълги години ме държа и може би на това се дължи и това обаяние, което имам. Навсякъде ме посрещат, отварят си вратите на домовете, душите и сърцата за моята скромна личност. Но това не е за мен. А за Любовта на Учителя.
към текста >>

99. 5. Бракът на Изгрева

Анка Тодорова Петрова

На котките вземам някой път пилешки глави, защото обичам животните да ги храня.
Да, както едни казват, че не ядът месо, а пък ядът. Аз си признавам. По-рано ядях, а пък сега защо да ям. Не е полезно, пък е и скъпо. Да, сега не ям. На котките вземам някой път пилешки глави, защото обичам животните да ги храня. Те не могат да работят. Да, това ми храни душата като нахраня някого беззащитен. Един път в седмицата им вземам, нахраня животните. Сега много бездомни животни има. Има и бездомни хора, но до там не съм стигнала.
към текста >>

100. 6. Йордан Антов - учител по цигулка

Анка Тодорова Петрова