Търсене в беседите за 'Наполеон'

Като остави в раницата само един наполеон, ще види как ще си почине.
Когато учителят се занимава със своите ученици, това му прави удоволствие, и той похвалява учениците, когато се учат. Светиите, свещениците се занимават с грешниците, за да ги обърнат към Господа. И задачата на всинца ни е да обръщаме поглед към слабите хора и към дребните неща. Когато някой каже: „Не мога да си почина“, аз разбирам, че той се занимава с големи работи, с големи мисли. Как ще си почине, ако си тури на гърба тежка за силите му раница – от 10, 20, 50 килограма злато? Като остави в раницата само един наполеон, ще види как ще си почине. И сега Господ идва да каже: „Долу раниците! “ – да освободи света от тях; долу оръжията, които разрушават умовете ви и сърцата ви, всички трябва да станете като деца: да не презирате малките работи, които Аз съм създал. Господ иска да повърне хората към онова чисто първоначално състояние, което хората наричат подивяване, но което всъщност не е подивяване. Аз желая хората така да подивяват. „Див“ на санскритски значи „чист“.
към беседата >>

2. Молитва

Казват, че англичаните спечелили битката при Ватерло, защото паднал дъжд и артилерията на Наполеон не е могла да действа; дали е така, или не, онези от вас, които искат, могат да проверят историята...
Сега ще ви говоря за силата на молитвата. Христос на едно място загатва и казва, че лошите духове не излизат, освен чрез пост и молитва. И забележете, че когато представителите на еврейския народ се молеха, всякога побеждаваха; това е вярно и при египетския народ: докато египтяните се молели, те са имали една отлична култура, която е преживяла хиляди години, но когато настъпи грубият материализъм, веднага дойдоха всички нещастия върху Египет. Това е вярно и по отношение на съвременните народи; проследете и ще видите, че разрухата на една държава захваща, когато хората престанат да се молят. И в наше време започнаха да се явяват крамоли в семейството, в обществото, но аз казвам: единствената причина е тази, че ние или сме престанали да имаме общение с Бога, или сме престанали да вършим Божията воля. Казват, че англичаните спечелили битката при Ватерло, защото паднал дъжд и артилерията на Наполеон не е могла да действа; дали е така, или не, онези от вас, които искат, могат да проверят историята... Има много примери за силата на молитвата. През 1899 г., по време на големия глад в Русия, за който писа и Толстой, едно семейство, живеещо отдалечено от града, останало без храна три-четири дни; тогава едно от децата започва да се моли и казва на родителите си: „Скоро ще имаме храна, но когато я получим, аз ще замина.“ Случва се така, че един петербургски гражданин се загубва из околността, търси къде да се приюти и отива в тази къщица, където намира гладното от четири дни семейство. Той им дава храна и пари, за да им послужат и в бъдеще, но малко след това, както предсказало, детето си заминало от този свят... Ще ви приведа и примера за д-р Тайлер, проповедник в Китай. Преди тридесет-четиридесет години, когато решил да отиде в Китай да проповядва, той изчислил, че му трябват двадесет-тридесет хиляди лева; когато приятелите му чули за това, казали, че едната му дъска е мръднала, обаче д-р Тайлер започнал да се моли и придобил двадесет хиляди лева.
към беседата >>

3. Господ му рече

Наполеон отначало имал величествен почерк, но постепенно го стеснявал.
Буквата „С” означава закон на промените. Тя реже като нож, като трион. Когато режете лозето с трион, то започва да сълзи Ако името ви започва с буквата „С”, нека се смени тая буква с „П”. Изобщо, ако работите ви не вървят добре, променете името си: от двусрично направете го трисрично или четирисрично. По-добре е да увеличавате сричките на имената си, отколкото да ги съкращавате. Наполеон отначало имал величествен почерк, но постепенно го стеснявал. С това той сам си причинил пакост. Не се позволява никакво съкращаване нито в сричките на името, нито в почерка. Духовният свят е свят на разширяване, а не на съкращаване. Влезете ли в тоя път, трябва да носите в себе си мисълта и стремежа към разширяване. Сега аз нахвърлям много мисли.
към беседата >>

Наполеон отначало имал величествен почерк, но постепенно го стеснявал. (втори вариант)
Тя реже като нож, като трион. Когато режете лозето с трион, то започва да сълзи. Ако името ви започва с буквата „с", нека се смени тая буква с „п". Изобщо, ако работите ви не вървят добре, променете името си: от двусрично направете го трисрично или четирисрично. По-добре е да увеличавате сричките на имената си, отколкото да ги съкращавате. Наполеон отначало имал величествен почерк, но постепенно го стеснявал. С това той сам си причинил пакост. Не се позволява никакво съкращаване нито в сричките на името, нито в почерка. Духовният свят е свят на разширяване, а не на съкращаване. Влезете ли в тоя път, трябва да носите в себе си мисълта и стремежа към разширяване. Сега аз нахвърлям много мисли.
към втори вариант >>

4. Гредата

Ще трябва да се намерите в положението на онзи инженер на Наполеон, който бил заставен от господаря си в 25 минути да съгради един мост, иначе ще бъде застрелян.
a и b=c, което е гредата. В този смисъл a е вашият ум, b е вашето сърце, не във възходяща на своите действия, но в низходяща степен на своите проявления. Ето защо Христос казва: „Ще спреш тези два процеса“. Ще ме запитате: „Как ще ги спрем? “ – За да заработи умът на хората, те трябва да се поставят в труд, в едно безизходно положение. Ще трябва да се намерите в положението на онзи инженер на Наполеон, който бил заставен от господаря си в 25 минути да съгради един мост, иначе ще бъде застрелян. Инженерът употребил всичките си способности и успял да съгради моста. Забележете как някоя котка, като минава покрай опасни места, гледа да мине без мъчнотии. Ако е умна, тя ще се принуди да скочи от стената колкото и невъзможно да ѝ се виждало по-рано. Така и вие казвате, че това не можете, онова не можете. Христос казва: „Извади гредата от окото си и я постави на друго място – не в твоето око, а в къщата си“.
към беседата >>

5. Методи за лекуване

Провини ли се някой, поставен да работи, отклони ли се от пътя, който това Братство му посочва, то го праща някъде, откъдето да бъде безопасен за хората – както например изпрати на о-в Света Елена Наполеон, който искаше да премахне феодализма и да даде права насока на църквата, обаче не устоя докрай и затова падна.
Спиритизмът и теософията са методи на Бялото Братство. Те подготвят пътя му. – А онези религиозни учения, които не са успели? – Те са опити, въведение. Организирането на света се дължи на Бялото Братство. Провини ли се някой, поставен да работи, отклони ли се от пътя, който това Братство му посочва, то го праща някъде, откъдето да бъде безопасен за хората – както например изпрати на о-в Света Елена Наполеон, който искаше да премахне феодализма и да даде права насока на църквата, обаче не устоя докрай и затова падна. За Бялото Братство апостол Павел загатва в Посланието си към евреите, глава 12, а какво става с послушните и непослушните се говори в книгата на Йов, пак глава 12. В архивите на Бялото Братство се пазят всички тайни и всичко добро – няма нищо пропуснато. Ръководителите на това Братство са горе – там се посвещават, а долу работят. Всички светии са негови членове и действат от Божие Име, чийто Дух се проявява в разни времена и с различни методи – религии, учения и т.н.
към беседата >>

6. Великата майка

ИБ

БС

Но глупавият човек, комуто даваш нещо, например сто наполеона, той е готов веднага да ги вземе и казва: "Аз ще ти дам сто и петдесет", макар че може след това всичко да изгуби.
Положението, в което се намирате в даден момент, поддържайки известна идея, може да бъде подкрепено или от Бялата или от Черната ложа. И тъй, ако вие искате да се самовъзпитавате, най-първо трябва да определите от къде се дирижират идеите, които имате и които ви вълнуват. Някой ще каже:" Аз вярвам в това и в това". Но това още не те спасява. И глупавите хора вярват. Но глупавият човек, комуто даваш нещо, например сто наполеона, той е готов веднага да ги вземе и казва: "Аз ще ти дам сто и петдесет", макар че може след това всичко да изгуби. Не е въпросът за печалбата. Имайте предвид, че всички наши постъпки и идеи на земята определят бъдещето ни. Може би някоя сегашна мисъл да определи бъдещия ви живот след хиляда години. Затова имайте предвид,че каквото вършите сега, вършите го за себе си. Може да минат хиляда години, но вие няма да избегнете от влизането в една права посока.
към беседата >>

7. Приятел и раб

ИБ

“ Е, добре, колко върви днес наполеонът?
– Пиперът казва: „Не ме кълцай! “ Да, но яденето трябва да бъде по-червеничко. Всички, които ме слушате, всички, които изучавате тази дълбока наука, си казвате: „Какво да правим сега, като си отидем вкъщи? “ Ако не се освободим от този страх, който имаме, няма да научите това учение. Говоря на едного по този въпрос, а той ми отговаря: „Добре, но парички, парички трябват за този живот.“ И всички хора казват: „Пари, пари трябват! “ Е, добре, колко върви днес наполеонът? Никога в света не е имало толкова много пари, толкова много злато, както сега. Но не са парите, които правят хората щастливи. Исаия казва: „Елате си вземете при мен без пари.“ Казвате: „Може ли без пари? “ Когато обичаш някого, той дохожда при тебе и ти му даваш една-две-три и повече крини жито без пари, даваш му дори и цял хамбар. Защо си тъй щедър към него?
към беседата >>

8. В правда, истина и святост / Правда, истина и светость

Тъй казва Наполеонъ, тъй казва и българскиятъ поетъ Славейковъ. (втори вариант)
“ Ще ви пита Христосъ: „Какъ направихте това, съ правда въ сърцата, съ истина въ умоветѣ и съ светость въ волята ли? Съ пари ли проповѣдвахте? “ – „Да, имаше пари, дискусии имаше въ църквитѣ.“ Ще ви каже Христосъ: „И вие малко настрана, ще ви имамъ прѣдъ видъ.“ И какво ще бѫде? Ще видите всички тѣзи светии, наредени отъ лѣвата страна на Христа, всѣ ще ги има прѣдъ видъ Той. Тѣ сѫ хората, които сѫ разбрали дълбоката наука, каква сила е парата въ свѣта, какво върши тя. Тъй казва Наполеонъ, тъй казва и българскиятъ поетъ Славейковъ. Той възпѣва парата така: „Парице, парице, всѣсилна царице, съ тебе въ рая, безъ тебе въ ада, простиятъ съ мотика, богатиятъ безъ мотика.“ Но когато дойде Христосъ, другояче ще я възпѣва, другояче ще говори. Вие казвате: „Кога ще дойде Христосъ? “ – Ако правдата не влѣзе въ сърцата ви, истината въ умоветѣ ви и светостьта въ волята ви, Христосъ никога не ще дойде. Ако пъкъ още днесъ вложите правдата въ сърцата си, истината въ умоветѣ си и светостьта въ волята си, Христосъ веднага ще дойде. Но, за да влѣзе правдата въ сърцата ви, какви грамадни усилия се изискватъ.
към втори вариант >>

9. Правилното растене на душата и хармоничното развитие на душевните сили

Гледаш ги, отначало са лъскави, минават за наполеончета, а после почернеят и загубят цената си.
Духовни хора, пък не могат да се търпят! Те са с духовна табела, а съдържанието им не е духовно. Някой казва: „Тази сестра не е духовна.“ Ами че и ти не си такъв! Друг казва: „И тази сестра не е духовна.“ Че и ти не си, защото ако беше духовен, само ще ги попипаш по очите и веднага те ще видят и ще тръгнат напред. Когато Каравелов създаде тези дребни пари – каравелчета, колко българи бяха излъгани с тях! Гледаш ги, отначало са лъскави, минават за наполеончета, а после почернеят и загубят цената си. Ти мислиш, че всяка теория, всяко учение, което е лъскаво, е ценно и казваш: „Знаеш ли какво имам аз, какво научих! Тук, тук в кесията ми е.“ Не мине и месец, те почернеят. От лъскавината на тези учения не се лъжи! Ние сме готови да приемем всяко учение, откъдето и да дойде то. Който и да ни донесе Божествените Мисли, Божественото Учение, ние сме готови да го възприемем.
към беседата >>

10. Още по-блажени са!

Някой пък казва: „Касата ми да е пълна с наполеони“, но после казва: „За Бога ще живея“; разтвори касата си, и очите ти ще станат сини.
На едни очите станали ясни, на други – мътни, на трети – черни. Защо тъй? – На онези, които казали: „Да почнем новата култура, за Бога да мислим и да живеем“, очите им станали сини. На онези, които казали: „Да се разбогатеем“, очите им станали зелени и т.н. Но ако ти си мислил за небето, очите ти са станали сини, а касата ти пращи от пари, ти си писал: за Бога ще живееш, а в материята се търкаляш. Някой пък казва: „Касата ми да е пълна с наполеони“, но после казва: „За Бога ще живея“; разтвори касата си, и очите ти ще станат сини. На мнозина, на които очите са черни, ще станат сини, и на които са сини, ще станат черни. Зависи от стремежите на вашия ум и на вашето сърце. Има такива преживявания, които струват милиони. Знаете ли какво нещо е едно хубаво преживяване? Когато е така нагласено сърцето ти, българите казват: „Искам да разцелувам целия свят“, това е едно хубаво поетическо изражение, да целунеш като душа, да изкажеш туй нагласяване, което имаш.
към беседата >>

11. Целувание не Ми даде / Целувание ми не даде

И ние трябва да бъдем като онзи инженер на Наполеона, комуто Наполеон казал: „Трябва да построиш един мост за минаване на войската“.
“ – „С тебе съм, Господи! “ Свършена работа! Оставиш ли да мислиш много, нищо няма да излезе. Има моменти, когато човек не трябва да мисли много. Веднага трябва да решава. И ние трябва да бъдем като онзи инженер на Наполеона, комуто Наполеон казал: „Трябва да построиш един мост за минаване на войската“. „Нямам инструменти.“ – „Аз ти казвам: ако за 20 минути не построиш моста, ще те застрелям.“ Инженерът отдава чест, отива си веднага, умът му заработва и за 20 минути построява моста. Няма време, няма какво с инструменти да се решава, бързо трябва да работим. Когато човек сгреши, иска дълъг срок, обтяга, протака в съдилището. Грешниците искат, когато се разглеждат делата им, да бъде времето дълго. Когато крадем, ние искаме дълго да бъде времето, а когато искаме да имаме резултати – обратно, – късо да бъде.
към беседата >>

Когато дойде да ни възнаграждават за постъпките ни, да не се протака това с години, а като Наполеон, да издаде заповед да съградим този мост в 20 минути, за да се минава от единия бряг на другия, от единия свят в другия.
„Нямам инструменти.“ – „Аз ти казвам: ако за 20 минути не построиш моста, ще те застрелям.“ Инженерът отдава чест, отива си веднага, умът му заработва и за 20 минути построява моста. Няма време, няма какво с инструменти да се решава, бързо трябва да работим. Когато човек сгреши, иска дълъг срок, обтяга, протака в съдилището. Грешниците искат, когато се разглеждат делата им, да бъде времето дълго. Когато крадем, ние искаме дълго да бъде времето, а когато искаме да имаме резултати – обратно, – късо да бъде. Когато дойде да ни възнаграждават за постъпките ни, да не се протака това с години, а като Наполеон, да издаде заповед да съградим този мост в 20 минути, за да се минава от единия бряг на другия, от единия свят в другия. Следователно тези принципи трябва да приложим в домовете си, в живота си. Христос казва: „Аз в дома ти дойдох, ти целувание ми не даде, а тази жена, откак съм влязъл, не престава да целува, не устата ми, а нозете ми“. Тя казва: „Аз съм недостойна да целуна устата ти, а ще целувам нозете ти, тези – прашните нозе, които ходят по земята“. За да целунеш Христа по устата, изисква се ангелски живот. Някой казва: „Дай да те целуна по устата!
към беседата >>

12. Истината

Но я му турете в джоба няколкостотин наполеона, той за няколко часа ще измени разположението си, веднага ще се развесели и всички вкъщи ще бъдат весели, радостни, нали?
Имаш Любовта – придобиваш знания; губиш Любовта – оглупяваш. Имаш Любовта – добър ставаш; губиш Любовта – лош ставаш. И ние обясняваме нещата тъй: щом си неразположен, щом си лош, изгубил си Любовта, значи липсва ти нещо. Кой се дразни? Я вижте онзи баща, който няма петаче в джоба си, колко се дразни, неразположен е, недоволен е. Но я му турете в джоба няколкостотин наполеона, той за няколко часа ще измени разположението си, веднага ще се развесели и всички вкъщи ще бъдат весели, радостни, нали? Нали туй е факт? Да, сега някои казват, че животът бил много идеален. Как е идеален? На Великден, ако има козунаци, яйца, кокошки, пуйчици, ядене, пиене, всички са весели – „Христос возкресе“ има там; но ако няма яйца, козунаци, ядене, пиене, хлебец, агънце – „смертию смерт“. Аз говоря за тия неща, за туй наше съзнание на Земята.
към беседата >>

13. Музика, работа и пост

Сега сте като някои аристократи, които казват: „С малки работи не се занимаваме, не с един наполеон, а с хиляди!
“ Нещата, които започваме да познаваме за първи път, те ни учудват; това значи а – първото пробуждане на съзнанието или първото пробуждане на разумния живот. Това е а. И тогава казваме: ааа. Всички пеят: ааа – постепенно се усилва, отслабва, замира. Някой път не си тониран – вземи да произнасяш ааа. Сега сте като някои аристократи, които казват: „С малки работи не се занимаваме, не с един наполеон, а с хиляди! “ А туй а много работи може да ти принесе. Не си разположен – почни да мислиш за а-то като за първо проявление на съзнанието. „Какво мислиш? “ – питат те. – „Моето съзнание се е пробудило и искам да зная туй а за какво може да се употреби.“
към беседата >>

14. Лама савахтани

Веднъж Наполеон заповядал на един от инженерите да построи мост за 20 минути, защото след 20 минути ще мине войската.
Всички трябва да извикате „Или, Или". Ще кажете, че много пъти сте викали „Боже мой, Боже мой! " Много пъти сте викали, но не като Христа. Един път извикайте, но както Христос е извикал. Само тогава ще разрешите всички въпроси. Веднъж Наполеон заповядал на един от инженерите да построи мост за 20 минути, защото след 20 минути ще мине войската. – Не мога, ваше Величество, нямам такива инструменти. – Ако в 20 минути мостът не бъде готов, ще платиш с главата си! Инженерът не се отчаял, но започнал да мисли. Веднага му дошла една светла идея. Свалил шапката си, на която имал козирка.
към беседата >>

15. Добри навици / Образуване на добрите навици

Таман се отървете от сладкото: една хубава круша да имаше, или да има някой да ми тури десетина наполеона в кесията. (втори вариант)
Ще бъдете тихи, спокойни, ще концентрирате ума си, ще кажете: „Всичко върви намясто, всичко ще се уреди." Сега, аз бих желал някои от вас да ми кажат как е излязъл опитът, хапаници имали ли са. Някои мислят нещо друго. Току изведнъж ще ви дойде друга мисъл, да имате една баница. Таман се отървеш от баницата: малко сладко да имаше. Таман се отървете от сладкото: една хубава круша да имаше, или да има някой да ми тури десетина наполеона в кесията. После, като се освободиш от това: да напиша някое съчинение, че светът тъй да се учуди, докторат да имаш и какво не. В тия десет минути - от най-малките детински работи, докато станете някой цар някъде. Няма да се сърдите, кажете: „Ние сме на длъжност поставени, на голяма длъжност сме дежурни. След десет минути, като свършим упражнението, добре дошли. Сега сериозна работа имаме, ще почакате." Те ще хлопат: „Отворете!
към втори вариант >>

16. Развитие на мозъчните центрове

Третият пътник изважда от джоба си един наполеон, показва го на коларя и го пита: Можеш ли да ни качиш на колата си?
За да си обясните причините на това явление, ще ви приведа следния пример. Трима души пътуват и настигат една празна кола. Първият пътник се обръща към коларя с думите: Слушай, аз съм беден човек, мога ли да се кача в колата ти да си почина малко? — Не може. Вторият моли коларя за същото нещо, но и той получава отказ. Третият пътник изважда от джоба си един наполеон, показва го на коларя и го пита: Можеш ли да ни качиш на колата си? — Мога, качете се. Кое е накарало коларя да вземе пътниците на колата си? — Златната монета. Такова нещо се е съдържало в гласа и хлопането на третия пътник, за да се съгласят селяните да му отворят и да го приемат в дома си. Следователно има разлика в хлопането, има разлика в говора и думите на хората.
към беседата >>

17. Петимата братя

И Наполеон казва: „Франция се нуждае от майка“.
Те са калени. Минали са през 35 милиона градуса огън. Защо не ги употребите? Време е да ги приложите. Христос казва: „Жените ще спасят света“. И Наполеон казва: „Франция се нуждае от майка“. Аз разбирам „майка“ в широк смисъл. Новата култура изисква жени, не в обикновения смисъл на думата, но жени на новото – решителни, светещи жени: жени със светли умове, с широки сърца, с диамантена воля. Тия жени ще казват на синовете си: „Синко, вярвай на своята възлюбена. Няма в света подобна на нея, вярвай ѝ! “ На дъщеря си ще каже: „Дъще, вярвай на своя възлюбен; няма подобен на него.
към беседата >>

18. Правилно разпределение на енергиите

Сега аз ще поставя въпроса малко по-другояче: дядо ти умрял преди 30 години и той заровил, да кажем, 2,000 или 3,000 наполеона в някое гърне.
Представете си, че вие кажете само затова, защото този господин, който е загубил парите, публикува това във вестниците, че ги е загубил, и обещава добро възнаграждение на този, който ги намери и му ги донесе. Обаче да кажем, че вие държите тия пари в себе си и следите по вестниците, никакъв глас не се чува, че ги е загубил някой. Тогава какво трябва да се прави? Запитват: Ако се намери едно богатство в земята, което принадлежи на човек, който не е жив сега, длъжни ли сме да го съобщим, или не? Някой от вас намерил ли е такова богатство? Сега аз ще поставя въпроса малко по-другояче: дядо ти умрял преди 30 години и той заровил, да кажем, 2,000 или 3,000 наполеона в някое гърне. Вие, след като намерите парите на дядо си, трябва ли да съобщите за това на държавата? Дядо ви ги оставил там за този, който ги намери, като оставил бележка, че са негови пари. – Според законите на държавата една част от парите тя задържа, а другата част дава на този, който ги намерил. Запитват: Тия, които пушат тютюн, трябва ли временно, докато надделеят тази слабост, да напуснат Школата? Не, за тия ученици това ще бъде една задача да се справят сами с пушенето на тютюна.
към беседата >>

19. Той ги изпита

Вие разбирате колко струва един наполеон, разбирате колко струва една къща и разбирате, като видите един човек, колко му струва пипката.
Аз не съм дал право никому да говори за мене. Аз съм това, което съм, и ти си това, което си. Тъй седи великата философия. Сега аз не говоря на учениците, аз говоря на светските хора. Вие сте хора умни, вие разбирате нещата. Вие разбирате колко струва един наполеон, разбирате колко струва една къща и разбирате, като видите един човек, колко му струва пипката. И като дойде някой религиозен човек, вие казвате: „Този е един религиозен човек“. Хайде да не му казвам името. И прави сте, много религиозни маниаци има в света. Аз не съм за тях. Аз съм за онази велика Божествена мисъл, която внася радост, която внася братство в света.
към беседата >>

20. Закон за късите и дългите линии

Мисля, че около две хиляди лева правят 200 наполеона, а един наполеон тежи 5 грама.
Ако един баща остави 5 милиона лева наследство на своя син, какво печели той и какво печели синът му? С този закон аз обяснявам защо някой път идват страданията в света. Думите страдание и радоств дадения случай имат същото отношение. В някой случай е необходимо бащата да остави 5 милиона на сина си, а в друг случай няма нужда да оставя нито пет пари. Защо? Изчислете 5 милиона лева злато в тежест колко килограма правят. Мисля, че около две хиляди лева правят 200 наполеона, а един наполеон тежи 5 грама. Тъй щото един килограм злато колко лева са? (Един милион лева злато тежат 1500 кг.) Сега представете си, че вашият син трябва да премине океана с една лодка, която само него може да побере. Ще има ли той възможност да тури при себе си и тия 5 милиона лева, които вие ще му оставите, и с тях заедно да премине океана? Следователно, когато съществата тръгнат от Небето за Земята, нито пет пари не им дават от горе. Те тръгват така голи, като туристи.
към беседата >>

21. Искаш ли да оздравееш?

Това дете може да бъде един Наполеон, може да бъде един Калигула, може да бъде един Толстой, може да бъде един Христос, не този Христос, когото очакват, но Христос, човекът с непреодолимата Любов към цялото човечество.
Там е всичката погрешка. Майката посвещава на тялото на детето си целия си живот. Тя му милва очичките, ръчичките, носа, но не се стреми да погледне какво има в душата му, да види туй, което се крие вътре в нея. Тя казва: „А, моето ангелче! “ Но тя не знае още какво могат да направят тези ръце. Това дете може да бъде един Наполеон, може да бъде един Калигула, може да бъде един Толстой, може да бъде един Христос, не този Христос, когото очакват, но Христос, човекът с непреодолимата Любов към цялото човечество. Като казвам „Христос“, разбирам човекът, който има непреодолима Любов към човечеството, който е намерил доброто, благото в живата природа, и всичко туй иска да го предаде на другите тъй, както го намерил за себе си. Това е целта на Христа. И следователно ние, съвременните хора, сме се заблудили, взели сме изопачено Христовото учение и сме турили вътре в Него неща, които не са верни. Запример, като кажем, че трябва да имате Любов, вие казвате: „Да, но с любов само не става“. Е, щом не става с любов, с какво става?
към беседата >>

22. Господи, да прогледам!

Има наполеони, които са взети от убит човек.
– Присаден си вече! Където и да ходиш, тези хиляди дрънкат вече в джоба ти. Когато един крадец ти даде от тези крадени пари, той е вложил вече нещо в тях. Ако съвременният свят разбираше тия окултни закони, колко нещастия щяха да се избягнат! Има някои пари, които откак вземеш, всичко ти тръгва назад. Има наполеони, които са взети от убит човек. За тия пари са го убили. Попаднат ли тия пари в джоба ти, всичко става на пух и прах! И сега ние казваме: „Е, който и да е, каквото ще да става! “ Не, не, за в бъдеще ние ще имаме за учители кои? – Само онзи, който люби децата.
към беседата >>

23. Разлика между физическата и Божествената Любов

ИБ

Ако те бодна, ти ще ме питаш: "Защо ме бодна толкова", но като туря един наполеон в кесията ти, не питаш защо ти турям.
" Учителят го спира, показва му с пръста си. Ученикът продължава, но след това пак прекъсва и пак запитва вярно ли свири. Това запитване е на мястото си, но щом знае да свири, няма да прекъсва и тогава и двамата ще свирят. Външните пък ще дадат заключение дали свирят право или не. Има време за прекъсване, има време за работа, има време за копане, има време за садене, има време за учене, за спане, има време за питане, има време за мълчане и т.н. Ако те бодна, ти ще ме питаш: "Защо ме бодна толкова", но като туря един наполеон в кесията ти, не питаш защо ти турям. Туря ти още един, пак не питаш. Аз турям, ти броиш и не питаш защо. Ако започна обратното - да вземам, тогава ще питаш. Значи при първото положение, като ти давам, не питаш защо ти давам, но като вземам от тебе, питаш. Ето философията, която съществува при сегашните условия на живота.
към беседата >>

24. Новата азбука

На когото да дадеш хиляда наполеона, и той ще ти благодари.
Какво означават думите „много ти благодаря“? Казваш: „Аз съм доволен от този човек – благодарих му“. Много скъпо продаваш думите си. Колко струва думата „благодаря“? Лесно се освободи с думата „благодаря“. На когото да дадеш хиляда наполеона, и той ще ти благодари. Какво ще стане с този, на когото си взел парите? Той ги е спечелил с труд и като ти ги даде, започва да страда. Иде зима, той няма въглища и дърва, няма зимовище, няма дрехи. Без да иска, този човек ще каже за тебе: „Дойде един и ме обра, и то в името Божие. Сега моите деца гладуват, ходят боси и голи.
към беседата >>

25. Царе – слуги на Господа

Вадя от джоба си хиляда наполеона, давам ви ги, като казвам:”Дайте ги на Драган!
Когато дойде туй биене на сърцето, всичко е разрешено. Когато се махне туй биене на сърцето, вие ставате пак обикновен човек и се чудите:”Где бях и где съм дошъл.“ Много пъти вие сте близо до великата Любов и затова всички се стремите към нея. Ще дойде тази Любов! Няма ли да бъде красив светът, когато имаме пълна вяра един в друг? Какво ще бъде тогава? Вадя от джоба си хиляда наполеона, давам ви ги, като казвам:”Дайте ги на Драган! “ Аз имам във вас пълна вяра, нищо не ме смущава. Давам ви парите и вие изпълнявате всичко точ в точ. А сега, като дам някому хиляда наполеона, едва ли ще отидат до мястото си. Някой път се явяват такива развалени пътища, че парите не могат да отидат на своето предназначение. И после, ние трябва да умеем да предадем своите чувства комуто и да е, обаче имаме ли право да ограничаваме другите хора?
към беседата >>

А сега, като дам някому хиляда наполеона, едва ли ще отидат до мястото си.
Няма ли да бъде красив светът, когато имаме пълна вяра един в друг? Какво ще бъде тогава? Вадя от джоба си хиляда наполеона, давам ви ги, като казвам:”Дайте ги на Драган! “ Аз имам във вас пълна вяра, нищо не ме смущава. Давам ви парите и вие изпълнявате всичко точ в точ. А сега, като дам някому хиляда наполеона, едва ли ще отидат до мястото си. Някой път се явяват такива развалени пътища, че парите не могат да отидат на своето предназначение. И после, ние трябва да умеем да предадем своите чувства комуто и да е, обаче имаме ли право да ограничаваме другите хора? Божественият закон казва: „Каквото правиш, това ще ти правят.“ Ако любиш, ще те любят – нищо повече! Та отсега нататък няма да бъдете носители на чужди мисли, защото сегашните хора са играчка на извънземни същества. С някои от вас духовете си играят тъй, както децата си играят със своите колички.
към беседата >>

Вадя от джоба си хиляда наполеона, давам ви ги, като казвам: дайте ги на Драгана! (втори вариант)
Когато се махне туй биене на сърдцето, вие ставате пак обикновен човек и се чудите, где бях, и где съм дошъл. Много пъти вие сте близо до великата Любов, и затова всички се стремите към нея. Ще дойде тази Любов! Няма ли да бъде красив света, когато имаме пълна вяра един в друг? Какво ще бъде тогава? Вадя от джоба си хиляда наполеона, давам ви ги, като казвам: дайте ги на Драгана! Аз имам във вас пълна вяра, нищо не ме смущава. Давам ви пapите, и вие изпълнявате всичко точ в точ. А сега, като дам някому хиляда наполеона, едва ли ще отидат до мястото си. Някой път се явяват такива развалени пътища, че пapите не могат да отидат на своето предназначение. И после, ние трябва да умеем да предадем своите чувства комуто и да е, обаче имаме ли право да ограничаваме другите хора?
към втори вариант >>

А сега, като дам някому хиляда наполеона, едва ли ще отидат до мястото си. (втори вариант)
Няма ли да бъде красив света, когато имаме пълна вяра един в друг? Какво ще бъде тогава? Вадя от джоба си хиляда наполеона, давам ви ги, като казвам: дайте ги на Драгана! Аз имам във вас пълна вяра, нищо не ме смущава. Давам ви пapите, и вие изпълнявате всичко точ в точ. А сега, като дам някому хиляда наполеона, едва ли ще отидат до мястото си. Някой път се явяват такива развалени пътища, че пapите не могат да отидат на своето предназначение. И после, ние трябва да умеем да предадем своите чувства комуто и да е, обаче имаме ли право да ограничаваме другите хора? Божественият закон казва: "Каквото правиш, това ще ти правят“. Ако любиш, ще те любят - нищо повече! Та, от сега нататък няма да бъдете носители на чужди мисли, защото сегашните хора са играчка на извънземни същества.
към втори вариант >>

26. Настанало е царството Божие

Нѣкой дойде при мене, дамъ му единъ наполеонъ, но той ми казва: докажи ми, че е истински, че върви.
Сега, нѣкой отъ васъ ще каже: докажи ми, дали има Господъ или не. Тази логика е отживѣла врѣмето си. Ние не доказваме нищо въ свѣта. Азъ казвамъ: ето ябълката, вземи и яжъ. Ако ти харесва – добрѣ, ако не ти харесва – остави я, но никакъвъ споръ не приемамъ. Нѣкой дойде при мене, дамъ му единъ наполеонъ, но той ми казва: докажи ми, че е истински, че върви. На, вземи го, иди при бакалина и вижъ, ще го приеме, или не. Иначе, нѣма какво да споримъ. Ако азъ те убѣждавамъ че е истински, че върви, ще кажешъ: а, ти само тъй говоришъ. Не, нѣма какво да споримъ на улицата, но го вземи, занеси го на бакалина, той нѣма да го разрѣши въ мой интересъ. Бакалитѣ ще разрѣшатъ всички философски въпроси.
към беседата >>

Покажешъ му единъ наполеонъ, даде ти захарь.
Нѣкой казва: човѣкъ не трѣбва да бѫде мекушавъ, а трѣбва да носи ножъ. Е, хубаво, страхливко, не си ли ти, който носишъ ножъ, който проповѣдвашъ насилието? Отивашъ при бакалина, искашъ 2 кгр. захарь на вересия, той казва: на вересия не давамъ. Покажешъ му револверъ, даде ти захарь. Покажешъ му единъ наполеонъ, даде ти захарь. Силата ти вѫтрѣ въ тебе ли е? – Не е въ тебе. Силата ти е въ револвера, силата ти е въ наполеона. Така всѣки може да бѫде силенъ. Не, азъ бихъ желалъ да те видя юнакъ безъ кобуръ, юнакъ безъ пари, юначеството ти да седи въ твоя умъ, въ твоето сърдце, въ твоята свещена воля, въ твоята велика и благородна душа, въ твоя мощенъ и силенъ духъ.
към беседата >>

Силата ти е въ револвера, силата ти е въ наполеона.
захарь на вересия, той казва: на вересия не давамъ. Покажешъ му револверъ, даде ти захарь. Покажешъ му единъ наполеонъ, даде ти захарь. Силата ти вѫтрѣ въ тебе ли е? – Не е въ тебе. Силата ти е въ револвера, силата ти е въ наполеона. Така всѣки може да бѫде силенъ. Не, азъ бихъ желалъ да те видя юнакъ безъ кобуръ, юнакъ безъ пари, юначеството ти да седи въ твоя умъ, въ твоето сърдце, въ твоята свещена воля, въ твоята велика и благородна душа, въ твоя мощенъ и силенъ духъ. Това е човѣкътъ, отъ който съ изпѫдени всички бѣсове, и който изпълнява волята Божия. Отъ това се нуждаятъ и млади, и стари. Ако не приложите туй учение, всичката наука, която изучавате, ще бѫде една лъжа, но ако го приложите, ще имате една свещена наука: и философията, и педагогията, и химията, и физиката, и геологията, и астрономията, всички тѣзи науки ще се осмислятъ и ще ви дадатъ единъ великъ потикъ да изучавате живота.
към беседата >>

Някой дойде при мене, дам му един наполеон, но той ми казва: Докажи ми, че е истински, че върви. (втори вариант)
Сега, някой от вас ще каже: Докажи ми, дали има Господ или не. Тази логика е отживяла времето си. Ние не доказваме нищо в света. Аз казвам: Ето ябълката, вземи и яж. Ако ти харесва – добре, ако не ти харесва – остави я, но никакъв спор не приемам. Някой дойде при мене, дам му един наполеон, но той ми казва: Докажи ми, че е истински, че върви. На, вземи го, иди при бакалина и виж, ще го приеме, или не. Иначе, няма какво да спорим. Ако аз те убеждавам че е истински, че върви, ще кажеш: А, ти само тъй говориш. Не, няма какво да спорим на улицата, но го вземи, занеси го на бакалина, той няма да го разреши в мой интерес. Бакалите ще разрешат всички философски въпроси.
към втори вариант >>

Покажеш му един наполеон, даде ти захар. (втори вариант)
Някой казва: Човек не трябва да бъде мекушав, а трябва да носи нож. Е, хубаво, страхливко, не си ли ти, който носиш нож, който проповядваш насилието? Отиваш при бакалина, искаш 2 кг. захар на вересия, той казва: На вересия не давам. Покажеш му револвер, даде ти захар. Покажеш му един наполеон, даде ти захар. Силата ти вътре в тебе ли е? – Не е в тебе. Силата ти е в револвера, силата ти е в наполеона. Така всеки може да бъде силен. Не, аз бих желал да те видя юнак без кобур, юнак без пари, юначеството ти да седи в твоя ум, в твоето сърце, в твоята свещена воля, в твоята велика и благородна душа, в твоя мощен и силен дух.
към втори вариант >>

Силата ти е в револвера, силата ти е в наполеона. (втори вариант)
захар на вересия, той казва: На вересия не давам. Покажеш му револвер, даде ти захар. Покажеш му един наполеон, даде ти захар. Силата ти вътре в тебе ли е? – Не е в тебе. Силата ти е в револвера, силата ти е в наполеона. Така всеки може да бъде силен. Не, аз бих желал да те видя юнак без кобур, юнак без пари, юначеството ти да седи в твоя ум, в твоето сърце, в твоята свещена воля, в твоята велика и благородна душа, в твоя мощен и силен дух. Това е човекът, от който са изпъдени всички бесове, и който изпълнява волята Божия. От това се нуждаят и млади, и стари. Ако не приложите туй учение, всичката наука, която изучавате, ще бъде една лъжа, но ако го приложите, ще имате една свещена наука: и философията, и педагогиката, и химията, и физиката, и геологията, и астрономията, всички тези науки ще се осмислят и ще ви дадат един велик подтик да изучавате живота.
към втори вариант >>

27. Възможности и прояви на Любовта

КД

Така аз мога с един наполеон да позлатя цяло кубе, но колко ще трае то?
(Кой дава нивата и семето?)- Бог е, Който дава нивата и семето. Нивата е тялото, а семето е животът, дарбите, всичко у нас. А работата на физическото поле, страданията, значи орете, копаете; страданията идват, понеже всяка една работа си има своите мъчнотии, и тогава, накрая каквото спечелите, то е ваше. Сегашните отношения на хората трябва да се изменят, понеже са неестествени, лъжливи. Позлатени са само отгоре. Така аз мога с един наполеон да позлатя цяло кубе, но колко ще трае то? Това е само един тънък пласт отгоре. Ако един предмет, позлатен отгоре само, ви го представя за чисто златен, това значи, че не говоря истината. И затуй мислите, чувствата, волята се определят все по същия начин. Онези, които издържат при големи изпити, са златни, а онези, които не издържат при най-малкия изпит, са позлатени. Изисква се голяма точност, чистота, редовност!
към беседата >>

28. Забравените неща

Наполеон казвал, че си имал своя ръководна звезда, която никога не потъмнявала.
Аз бих желал тази лампичка в ума на всеки едного от вас да бъде запалена по всички правила. Това се отнася за този, който не я е запалил, а който я е запалил вече, нека върви по следите на тази лампичка, защото тя се движи, не седи на едно място. Всеки ще върви напред, по нейните стъпки. Туй наричат „ръководна звезда“ в живота. Всеки човек си има такава ръководна звезда в живота. Наполеон казвал, че си имал своя ръководна звезда, която никога не потъмнявала. И наистина, докато неговата звезда мъжделееше, във всичко му вървеше, във всичко имаше сполука. Тя е живата звезда, или тъй наречената малка свещица в съзнанието на човека. И тъй, като сте дошли на Земята, забравили сте много неща от това, което сте знаели, и сега трябва да си ги спомняте. И вие чакате да си ги спомните. Тъй като чакате, знаете ли на какво приличате?
към беседата >>

29. Да угоди на народа

Ние всички мязаме на Наполеона, наполеоновци сме, но въ какво отношение?
Но утрѣ като го придобиешъ, пакъ ще го изгубишъ и слѣдъ това пакъ ще бѫдешъ скърбенъ. Имашъ кѫща – радвашъ се, но утрѣ като изгори кѫщата ти, ще бѫдешъ скърбенъ. Ражда ти се синъ – радвашъ се, утрѣ умрѣ синъ ти – скърбенъ си. Имашъ приятель – радвашъ се, утрѣ го изгубишъ – скърбенъ си. Е, добрѣ, при всичкото това разочарование, което ние, съврѣменнитѣ хора имаме отъ хиляди години насамъ, потърсихме ли неизмѣнното? Ние всички мязаме на Наполеона, наполеоновци сме, но въ какво отношение? Въ едно сражение при Ватерлоо, Наполеонъ взелъ участие съ своята кавалерия, но по пѫтя, прѣзъ който трѣбвало да мине имало една дълбока пропасть. За да прѣмине тази пропасть, трѣбвало голѣма часть отъ пѣхотата да я запълни и отгорѣ надъ тия трупове на мине Наполеонъ съ своята кавалерия. Ние всички се хвърляме въ тази пропасть, и като мине Наполеонъ надъ нашитѣ кости, казваме: нека Наполеонъ побѣди! Наполеонъ побѣди ли? Гдѣ сѫ резултатитѣ на наполеоновитѣ войни?
към беседата >>

Въ едно сражение при Ватерлоо, Наполеонъ взелъ участие съ своята кавалерия, но по пѫтя, прѣзъ който трѣбвало да мине имало една дълбока пропасть.
Имашъ кѫща – радвашъ се, но утрѣ като изгори кѫщата ти, ще бѫдешъ скърбенъ. Ражда ти се синъ – радвашъ се, утрѣ умрѣ синъ ти – скърбенъ си. Имашъ приятель – радвашъ се, утрѣ го изгубишъ – скърбенъ си. Е, добрѣ, при всичкото това разочарование, което ние, съврѣменнитѣ хора имаме отъ хиляди години насамъ, потърсихме ли неизмѣнното? Ние всички мязаме на Наполеона, наполеоновци сме, но въ какво отношение? Въ едно сражение при Ватерлоо, Наполеонъ взелъ участие съ своята кавалерия, но по пѫтя, прѣзъ който трѣбвало да мине имало една дълбока пропасть. За да прѣмине тази пропасть, трѣбвало голѣма часть отъ пѣхотата да я запълни и отгорѣ надъ тия трупове на мине Наполеонъ съ своята кавалерия. Ние всички се хвърляме въ тази пропасть, и като мине Наполеонъ надъ нашитѣ кости, казваме: нека Наполеонъ побѣди! Наполеонъ побѣди ли? Гдѣ сѫ резултатитѣ на наполеоновитѣ войни? Гдѣ сѫ резултатитѣ на римския царь Цезарь?
към беседата >>

За да прѣмине тази пропасть, трѣбвало голѣма часть отъ пѣхотата да я запълни и отгорѣ надъ тия трупове на мине Наполеонъ съ своята кавалерия.
Ражда ти се синъ – радвашъ се, утрѣ умрѣ синъ ти – скърбенъ си. Имашъ приятель – радвашъ се, утрѣ го изгубишъ – скърбенъ си. Е, добрѣ, при всичкото това разочарование, което ние, съврѣменнитѣ хора имаме отъ хиляди години насамъ, потърсихме ли неизмѣнното? Ние всички мязаме на Наполеона, наполеоновци сме, но въ какво отношение? Въ едно сражение при Ватерлоо, Наполеонъ взелъ участие съ своята кавалерия, но по пѫтя, прѣзъ който трѣбвало да мине имало една дълбока пропасть. За да прѣмине тази пропасть, трѣбвало голѣма часть отъ пѣхотата да я запълни и отгорѣ надъ тия трупове на мине Наполеонъ съ своята кавалерия. Ние всички се хвърляме въ тази пропасть, и като мине Наполеонъ надъ нашитѣ кости, казваме: нека Наполеонъ побѣди! Наполеонъ побѣди ли? Гдѣ сѫ резултатитѣ на наполеоновитѣ войни? Гдѣ сѫ резултатитѣ на римския царь Цезарь? Въ края на краищата всички тѣзи велики резултати се свеждатъ къмъ нищо.
към беседата >>

Ние всички се хвърляме въ тази пропасть, и като мине Наполеонъ надъ нашитѣ кости, казваме: нека Наполеонъ побѣди!
Имашъ приятель – радвашъ се, утрѣ го изгубишъ – скърбенъ си. Е, добрѣ, при всичкото това разочарование, което ние, съврѣменнитѣ хора имаме отъ хиляди години насамъ, потърсихме ли неизмѣнното? Ние всички мязаме на Наполеона, наполеоновци сме, но въ какво отношение? Въ едно сражение при Ватерлоо, Наполеонъ взелъ участие съ своята кавалерия, но по пѫтя, прѣзъ който трѣбвало да мине имало една дълбока пропасть. За да прѣмине тази пропасть, трѣбвало голѣма часть отъ пѣхотата да я запълни и отгорѣ надъ тия трупове на мине Наполеонъ съ своята кавалерия. Ние всички се хвърляме въ тази пропасть, и като мине Наполеонъ надъ нашитѣ кости, казваме: нека Наполеонъ побѣди! Наполеонъ побѣди ли? Гдѣ сѫ резултатитѣ на наполеоновитѣ войни? Гдѣ сѫ резултатитѣ на римския царь Цезарь? Въ края на краищата всички тѣзи велики резултати се свеждатъ къмъ нищо. Често, богатитѣ американци, който обичатъ разнообразието, отиватъ нѣкѫдѣ на сѣверъ, въ студенитѣ мѣста и тамъ иматъ обичай да си правятъ грандиозни палати отъ ледъ, който свѣтятъ отлично, но като дойде пролѣтьта и лѣтото, тѣ се стопяватъ, служатъ имъ само за 3–4 мѣсеца.
към беседата >>

Наполеонъ побѣди ли?
Е, добрѣ, при всичкото това разочарование, което ние, съврѣменнитѣ хора имаме отъ хиляди години насамъ, потърсихме ли неизмѣнното? Ние всички мязаме на Наполеона, наполеоновци сме, но въ какво отношение? Въ едно сражение при Ватерлоо, Наполеонъ взелъ участие съ своята кавалерия, но по пѫтя, прѣзъ който трѣбвало да мине имало една дълбока пропасть. За да прѣмине тази пропасть, трѣбвало голѣма часть отъ пѣхотата да я запълни и отгорѣ надъ тия трупове на мине Наполеонъ съ своята кавалерия. Ние всички се хвърляме въ тази пропасть, и като мине Наполеонъ надъ нашитѣ кости, казваме: нека Наполеонъ побѣди! Наполеонъ побѣди ли? Гдѣ сѫ резултатитѣ на наполеоновитѣ войни? Гдѣ сѫ резултатитѣ на римския царь Цезарь? Въ края на краищата всички тѣзи велики резултати се свеждатъ къмъ нищо. Често, богатитѣ американци, който обичатъ разнообразието, отиватъ нѣкѫдѣ на сѣверъ, въ студенитѣ мѣста и тамъ иматъ обичай да си правятъ грандиозни палати отъ ледъ, който свѣтятъ отлично, но като дойде пролѣтьта и лѣтото, тѣ се стопяватъ, служатъ имъ само за 3–4 мѣсеца. Всичко туй, което ние градимъ, това сѫ палати, направени отъ ледъ.
към беседата >>

Гдѣ сѫ резултатитѣ на наполеоновитѣ войни?
Ние всички мязаме на Наполеона, наполеоновци сме, но въ какво отношение? Въ едно сражение при Ватерлоо, Наполеонъ взелъ участие съ своята кавалерия, но по пѫтя, прѣзъ който трѣбвало да мине имало една дълбока пропасть. За да прѣмине тази пропасть, трѣбвало голѣма часть отъ пѣхотата да я запълни и отгорѣ надъ тия трупове на мине Наполеонъ съ своята кавалерия. Ние всички се хвърляме въ тази пропасть, и като мине Наполеонъ надъ нашитѣ кости, казваме: нека Наполеонъ побѣди! Наполеонъ побѣди ли? Гдѣ сѫ резултатитѣ на наполеоновитѣ войни? Гдѣ сѫ резултатитѣ на римския царь Цезарь? Въ края на краищата всички тѣзи велики резултати се свеждатъ къмъ нищо. Често, богатитѣ американци, който обичатъ разнообразието, отиватъ нѣкѫдѣ на сѣверъ, въ студенитѣ мѣста и тамъ иматъ обичай да си правятъ грандиозни палати отъ ледъ, който свѣтятъ отлично, но като дойде пролѣтьта и лѣтото, тѣ се стопяватъ, служатъ имъ само за 3–4 мѣсеца. Всичко туй, което ние градимъ, това сѫ палати, направени отъ ледъ. Кѫдѣ ще остане нашиятъ трудъ?
към беседата >>

Ние всички приличаме на Наполеон, наполеоновци сме, но в какво отношение? (втори вариант)
Но утре като го придобиеш, пак ще го изгубиш и след това пак ще бъдеш скръбен. Имаш къща – радваш се, но утре като изгори къщата ти, ще бъдеш скръбен. Ражда ти се син – радваш се, утре умре син ти – скръбен си. Имаш приятел – радваш се, утре го изгубиш – скръбен си. Е, добре, при всичкото това разочарование, което ние, съвременните хора имаме от хиляди години насам, потърсихме ли неизменното? Ние всички приличаме на Наполеон, наполеоновци сме, но в какво отношение? В едно сражение при Ватерлоо, Наполеон взел участие със своята кавалерия, но по пътя, през който трябвало да мине имало една дълбока пропаст. За да премине тази пропаст, трябвало голяма част от пехотата да я запълни и отгоре над тия трупове да мине Наполеон със своята кавалерия. Ние всички се хвърляме в тази пропаст, и като мине Наполеон над нашите кости, казваме: Нека Наполеон победи! Наполеон победи ли? Къде са резултатите на наполеоновите войни?
към втори вариант >>

В едно сражение при Ватерлоо, Наполеон взел участие със своята кавалерия, но по пътя, през който трябвало да мине имало една дълбока пропаст. (втори вариант)
Имаш къща – радваш се, но утре като изгори къщата ти, ще бъдеш скръбен. Ражда ти се син – радваш се, утре умре син ти – скръбен си. Имаш приятел – радваш се, утре го изгубиш – скръбен си. Е, добре, при всичкото това разочарование, което ние, съвременните хора имаме от хиляди години насам, потърсихме ли неизменното? Ние всички приличаме на Наполеон, наполеоновци сме, но в какво отношение? В едно сражение при Ватерлоо, Наполеон взел участие със своята кавалерия, но по пътя, през който трябвало да мине имало една дълбока пропаст. За да премине тази пропаст, трябвало голяма част от пехотата да я запълни и отгоре над тия трупове да мине Наполеон със своята кавалерия. Ние всички се хвърляме в тази пропаст, и като мине Наполеон над нашите кости, казваме: Нека Наполеон победи! Наполеон победи ли? Къде са резултатите на наполеоновите войни? Къде са резултатите на римския цар Цезар?
към втори вариант >>

За да премине тази пропаст, трябвало голяма част от пехотата да я запълни и отгоре над тия трупове да мине Наполеон със своята кавалерия. (втори вариант)
Ражда ти се син – радваш се, утре умре син ти – скръбен си. Имаш приятел – радваш се, утре го изгубиш – скръбен си. Е, добре, при всичкото това разочарование, което ние, съвременните хора имаме от хиляди години насам, потърсихме ли неизменното? Ние всички приличаме на Наполеон, наполеоновци сме, но в какво отношение? В едно сражение при Ватерлоо, Наполеон взел участие със своята кавалерия, но по пътя, през който трябвало да мине имало една дълбока пропаст. За да премине тази пропаст, трябвало голяма част от пехотата да я запълни и отгоре над тия трупове да мине Наполеон със своята кавалерия. Ние всички се хвърляме в тази пропаст, и като мине Наполеон над нашите кости, казваме: Нека Наполеон победи! Наполеон победи ли? Къде са резултатите на наполеоновите войни? Къде са резултатите на римския цар Цезар? В края на краищата всички тези велики резултати се свеждат към нищо.
към втори вариант >>

Ние всички се хвърляме в тази пропаст, и като мине Наполеон над нашите кости, казваме: Нека Наполеон победи! (втори вариант)
Имаш приятел – радваш се, утре го изгубиш – скръбен си. Е, добре, при всичкото това разочарование, което ние, съвременните хора имаме от хиляди години насам, потърсихме ли неизменното? Ние всички приличаме на Наполеон, наполеоновци сме, но в какво отношение? В едно сражение при Ватерлоо, Наполеон взел участие със своята кавалерия, но по пътя, през който трябвало да мине имало една дълбока пропаст. За да премине тази пропаст, трябвало голяма част от пехотата да я запълни и отгоре над тия трупове да мине Наполеон със своята кавалерия. Ние всички се хвърляме в тази пропаст, и като мине Наполеон над нашите кости, казваме: Нека Наполеон победи! Наполеон победи ли? Къде са резултатите на наполеоновите войни? Къде са резултатите на римския цар Цезар? В края на краищата всички тези велики резултати се свеждат към нищо. Често, богатите американци, които обичат разнообразието, отиват някъде на север, в студените места и там имат обичай да си правят грандиозни палати от лед, който светят отлично, но като дойде пролетта и лятото, те се стопяват, служат им само за 3–4 месеца.
към втори вариант >>

Наполеон победи ли? (втори вариант)
Е, добре, при всичкото това разочарование, което ние, съвременните хора имаме от хиляди години насам, потърсихме ли неизменното? Ние всички приличаме на Наполеон, наполеоновци сме, но в какво отношение? В едно сражение при Ватерлоо, Наполеон взел участие със своята кавалерия, но по пътя, през който трябвало да мине имало една дълбока пропаст. За да премине тази пропаст, трябвало голяма част от пехотата да я запълни и отгоре над тия трупове да мине Наполеон със своята кавалерия. Ние всички се хвърляме в тази пропаст, и като мине Наполеон над нашите кости, казваме: Нека Наполеон победи! Наполеон победи ли? Къде са резултатите на наполеоновите войни? Къде са резултатите на римския цар Цезар? В края на краищата всички тези велики резултати се свеждат към нищо. Често, богатите американци, които обичат разнообразието, отиват някъде на север, в студените места и там имат обичай да си правят грандиозни палати от лед, който светят отлично, но като дойде пролетта и лятото, те се стопяват, служат им само за 3–4 месеца. Всичко туй, което ние градим, това са палати, направени от лед.
към втори вариант >>

Къде са резултатите на наполеоновите войни? (втори вариант)
Ние всички приличаме на Наполеон, наполеоновци сме, но в какво отношение? В едно сражение при Ватерлоо, Наполеон взел участие със своята кавалерия, но по пътя, през който трябвало да мине имало една дълбока пропаст. За да премине тази пропаст, трябвало голяма част от пехотата да я запълни и отгоре над тия трупове да мине Наполеон със своята кавалерия. Ние всички се хвърляме в тази пропаст, и като мине Наполеон над нашите кости, казваме: Нека Наполеон победи! Наполеон победи ли? Къде са резултатите на наполеоновите войни? Къде са резултатите на римския цар Цезар? В края на краищата всички тези велики резултати се свеждат към нищо. Често, богатите американци, които обичат разнообразието, отиват някъде на север, в студените места и там имат обичай да си правят грандиозни палати от лед, който светят отлично, но като дойде пролетта и лятото, те се стопяват, служат им само за 3–4 месеца. Всичко туй, което ние градим, това са палати, направени от лед. Къде ще остане нашият труд?
към втори вариант >>

30. Послѣдното мѣсто / Последното място

Този момъкъ вземе единъ наполеонъ, като своя любовница, послѣ вторъ, трети, пети, до 40–50–100 наполеона, и кой какъ мине покрай него, наполеонъ е, хубава мома е, намигне на всѣки наполеонъ, тури го въ джеба си, зеръ дълга му е рѫката и казва: хайде сега съ тебе да направя познанство.
Дойде нѣкой при нѣкоя отворена каса, побутне паритѣ, нищо не взима и пакъ я затваря. Отиде при друга нѣкоя каса, погледне паритѣ, побутне ги, пакъ я затвори. Азъ бихъ считалъ тъкмо тия хора за възвишени, за благородни. Но, разбира се, при сегашнитѣ условия, паритѣ поставятъ хората на изкушения. И злото е тамъ, че хората иматъ слабость прѣдъ златото тъй, както младитѣ момци прѣдъ нѣкоя мома. Този момъкъ вземе единъ наполеонъ, като своя любовница, послѣ вторъ, трети, пети, до 40–50–100 наполеона, и кой какъ мине покрай него, наполеонъ е, хубава мома е, намигне на всѣки наполеонъ, тури го въ джеба си, зеръ дълга му е рѫката и казва: хайде сега съ тебе да направя познанство. И така минава отъ една на друга, докато най-послѣ казва: да си върви тази младата мома, отдѣто е дошла! Но, тази красивата мома, Господь така я е направилъ, че въ края на краищата никой не може да я изведе. Тя се скрива въ земята, и всички момци оставатъ на понедѣлникъ. И като ги пита Господь, какво правихте до сега, тѣ казватъ: ходихме да крадемъ моми. Слѣдъ всичко това хората питатъ: има ли онзи свѣтъ?
към беседата >>

Този момък вземе един наполеон, като своя любовница, после втори, трети, пети, до 40–50–100 наполеона, и кой как мине покрай него, наполеон е, хубава мома е, намигне на всеки наполеон, тури го в джоба си, зер дълга му е ръката и казва: Хайде сега с тебе да направя запознанство. (втори вариант)
Дойде някой при някоя отворена каса, побутне парите, нищо не взема и пак я затваря. Отиде при друга някоя каса, погледне парите, побутне ги, пак я затвори. Аз бих считал тъкмо тия хора за възвишени, за благородни. Но разбира се, при сегашните условия, парите поставят хората на изкушения. И злото е там, че хората имат слабост пред златото тъй, както младите момци пред някоя мома. Този момък вземе един наполеон, като своя любовница, после втори, трети, пети, до 40–50–100 наполеона, и кой как мине покрай него, наполеон е, хубава мома е, намигне на всеки наполеон, тури го в джоба си, зер дълга му е ръката и казва: Хайде сега с тебе да направя запознанство. И така минава от една на друга, докато най-после казва: Да си върви тази младата мома, отдето е дошла! Но, тази красивата мома, Господ така я е направил, че в края на краищата никой не може да я изведе. Тя се скрива в земята, и всички момци остават на понеделник. И като ги пита Господ, какво правихте до сега, те казват: Ходихме да крадем моми. След всичко това хората питат: Има ли онзи свят?
към втори вариант >>

31. Дава животъ – Скърбьта и радостьта / Дава живот – Скръбта и радостта

Ако имам един наполеон, кое ще е по-хубаво да направя с него: Да го затворя в кесията си или да го дам на някой да го използва за работа?
Пари за стари години не се пазят. Парите трябва да се турят на работа, за да се създаде благо на всички хора. Защо парите са направени кръгли, валчести? – Да могат да обикалят света и да се използват разумно. Те трябва да се търкалят, а не да седят затворени на едно место. Ако имам един наполеон, кое ще е по-хубаво да направя с него: Да го затворя в кесията си или да го дам на някой да го използва за работа? Аз бих предпочел да дам този наполеон някому, да го оживи, отколкото да седи в касата ми мъртъв. Този човек ще каже: Твоят наполеон оживя, а касата никога няма да каже това нещо. Следователно, хората трябва да станат живи каси. Кога ще стане това? – Когато всичкото богатство влезе вътре в нас.
към беседата >>

Аз бих предпочел да дам този наполеон някому, да го оживи, отколкото да седи в касата ми мъртъв.
Парите трябва да се турят на работа, за да се създаде благо на всички хора. Защо парите са направени кръгли, валчести? – Да могат да обикалят света и да се използват разумно. Те трябва да се търкалят, а не да седят затворени на едно место. Ако имам един наполеон, кое ще е по-хубаво да направя с него: Да го затворя в кесията си или да го дам на някой да го използва за работа? Аз бих предпочел да дам този наполеон някому, да го оживи, отколкото да седи в касата ми мъртъв. Този човек ще каже: Твоят наполеон оживя, а касата никога няма да каже това нещо. Следователно, хората трябва да станат живи каси. Кога ще стане това? – Когато всичкото богатство влезе вътре в нас. Ние минаваме вече в нова фаза на живота.
към беседата >>

Този човек ще каже: Твоят наполеон оживя, а касата никога няма да каже това нещо.
Защо парите са направени кръгли, валчести? – Да могат да обикалят света и да се използват разумно. Те трябва да се търкалят, а не да седят затворени на едно место. Ако имам един наполеон, кое ще е по-хубаво да направя с него: Да го затворя в кесията си или да го дам на някой да го използва за работа? Аз бих предпочел да дам този наполеон някому, да го оживи, отколкото да седи в касата ми мъртъв. Този човек ще каже: Твоят наполеон оживя, а касата никога няма да каже това нещо. Следователно, хората трябва да станат живи каси. Кога ще стане това? – Когато всичкото богатство влезе вътре в нас. Ние минаваме вече в нова фаза на живота. Ние не се нуждаем вече от мъртвото злато, от физическото злато.
към беседата >>

Ако имамъ единъ наполеонъ, кое ще е по-хубаво да направя съ него: да го затворя въ кесията си или да го дамъ на нѣкой да го използва за работа? (втори вариант)
Пари за стари години не се пазятъ. Паритѣ трѣбва да се турятъ на работа, за да се създаде благо на всички хора. Защо паритѣ сѫ направени крѫгли, валчести? – Да могатъ да обикалятъ свѣта и да се използватъ разумно. Тѣ трѣбва да се търкалятъ, а не да седятъ затворени на едно мѣсто. Ако имамъ единъ наполеонъ, кое ще е по-хубаво да направя съ него: да го затворя въ кесията си или да го дамъ на нѣкой да го използва за работа? Азъ бихъ прѣдпочелъ да дамъ този наполеонъ нѣкому, да го оживи, отколкото да седи въ касата ми мъртавъ. Този човѣкъ ще каже: твоятъ наполеонъ оживѣ, а касата никога нѣма да каже това нѣщо. Слѣдователно, хората трѣбва да станатъ живи каси. Кога ще стане това? – Когато всичкото богатство влѣзе вѫтрѣ въ насъ.
към втори вариант >>

Азъ бихъ прѣдпочелъ да дамъ този наполеонъ нѣкому, да го оживи, отколкото да седи въ касата ми мъртавъ. (втори вариант)
Паритѣ трѣбва да се турятъ на работа, за да се създаде благо на всички хора. Защо паритѣ сѫ направени крѫгли, валчести? – Да могатъ да обикалятъ свѣта и да се използватъ разумно. Тѣ трѣбва да се търкалятъ, а не да седятъ затворени на едно мѣсто. Ако имамъ единъ наполеонъ, кое ще е по-хубаво да направя съ него: да го затворя въ кесията си или да го дамъ на нѣкой да го използва за работа? Азъ бихъ прѣдпочелъ да дамъ този наполеонъ нѣкому, да го оживи, отколкото да седи въ касата ми мъртавъ. Този човѣкъ ще каже: твоятъ наполеонъ оживѣ, а касата никога нѣма да каже това нѣщо. Слѣдователно, хората трѣбва да станатъ живи каси. Кога ще стане това? – Когато всичкото богатство влѣзе вѫтрѣ въ насъ. Ние минаваме вече въ нова фаза на живота.
към втори вариант >>

Този човѣкъ ще каже: твоятъ наполеонъ оживѣ, а касата никога нѣма да каже това нѣщо. (втори вариант)
Защо паритѣ сѫ направени крѫгли, валчести? – Да могатъ да обикалятъ свѣта и да се използватъ разумно. Тѣ трѣбва да се търкалятъ, а не да седятъ затворени на едно мѣсто. Ако имамъ единъ наполеонъ, кое ще е по-хубаво да направя съ него: да го затворя въ кесията си или да го дамъ на нѣкой да го използва за работа? Азъ бихъ прѣдпочелъ да дамъ този наполеонъ нѣкому, да го оживи, отколкото да седи въ касата ми мъртавъ. Този човѣкъ ще каже: твоятъ наполеонъ оживѣ, а касата никога нѣма да каже това нѣщо. Слѣдователно, хората трѣбва да станатъ живи каси. Кога ще стане това? – Когато всичкото богатство влѣзе вѫтрѣ въ насъ. Ние минаваме вече въ нова фаза на живота. Ние не се нуждаемъ вече отъ мъртвото злато, отъ физическото злато.
към втори вариант >>

32. Наряд и упътвания / В съгласие с Живата Природа

Ако азъ извадя единъ наполеонъ отъ джоба си, мой ли е този наполеонъ?
Това е сѫщественото вѫтрѣ въ живота. Най-хубавитѣ мисли сѫ Божиитѣ мисли. Най-хубавитѣ чувства сѫ Божиитѣ чувства. Най-хубавитѣ постѫпки сѫ Божиитѣ постѫпки. Тази постѫпка, която считате за най-хубава, знайте, че не е ваша, тя е Божия. Ако азъ извадя единъ наполеонъ отъ джоба си, мой ли е този наполеонъ? Не, той е француски. Той има цѣна, понеже Франция седи задъ него. Ако азъ извадя една английска лира, моя ли е тя? – Не е моя. Тази лира има цѣна, понеже задъ нея седи Англия.
към беседата >>

Ако аз извадя един наполеон от джоба си, мой ли е този наполеон? (втори вариант)
Това е същественото вътре в живота. Най-хубавите мисли с Божиите мисли. Най-хубавите чувства с Божиите чувства. Най-хубавите постъпки с Божиите постъпки. Тази постъпка, която считате за най-хубава, знайте, че не е ваша, тя е Божия. Ако аз извадя един наполеон от джоба си, мой ли е този наполеон? Не, той е француски. Той има цена, понеже Франция седи зад него. Ако аз извадя една английска лира, моя ли е тя? – Не е моя. Тази лира има цена, понеже зад нея седи Англия.
към втори вариант >>

Ако аз извадя един наполеон от джоба си, мой ли е този наполеон? (втори вариант)
Това е същественото вътре в живота. Най-хубавите мисли са Божиите мисли. Най-хубавите чувства са Божиите чувства. Най-хубавите постъпки са Божиите постъпки. Тази постъпка, която считате за най-хубава, знайте, че не е ваша - тя е Божия. Ако аз извадя един наполеон от джоба си, мой ли е този наполеон? Не, той е французки. Той има цена, понеже Франция седи зад него. Ако аз извадя една английска лира, моя ли е тя? - Не е моя. Тази лира има цена, понеже зад нея седи Англия.
към втори вариант >>

33. Мария избра

Ще ви приведа един пример за Наполеона и един от неговите инженери.
Добре, ами онова малко птиченце, което живее вътре в яйцето като зародиш, кой го облича? Това малко птиченце, още преди да излезе от яйцето, е турило костюма си и така се явява на белия свят. Чудни сте вие, като казвате, че не можете да се облечете. Не, вие ще се облечете още докато сте в яйцето, като малкото птиченце и после ще излезете готови – нищо повече. Вие сте забравили това изкуство, но ще си го припомните и ще се облечете. Ще ви приведа един пример за Наполеона и един от неговите инженери. През едно от големите сражения Наполеон казва на своя инженер: „В продължение на 20 минути ти ще построиш един мост над реката, за да могат войниците да я преминат. – Нямам никакви инструменти, не ще мога за толкова кратко време да направя този мост. „Казвам ти, за 20 минути ще построиш този мост, иначе ще те застрелям! “ Нямало какво, трябвало да се построи този мост и взел инженерът да мисли как да го направи. Отива при реката, размишлява.
към беседата >>

През едно от големите сражения Наполеон казва на своя инженер: „В продължение на 20 минути ти ще построиш един мост над реката, за да могат войниците да я преминат.
Това малко птиченце, още преди да излезе от яйцето, е турило костюма си и така се явява на белия свят. Чудни сте вие, като казвате, че не можете да се облечете. Не, вие ще се облечете още докато сте в яйцето, като малкото птиченце и после ще излезете готови – нищо повече. Вие сте забравили това изкуство, но ще си го припомните и ще се облечете. Ще ви приведа един пример за Наполеона и един от неговите инженери. През едно от големите сражения Наполеон казва на своя инженер: „В продължение на 20 минути ти ще построиш един мост над реката, за да могат войниците да я преминат. – Нямам никакви инструменти, не ще мога за толкова кратко време да направя този мост. „Казвам ти, за 20 минути ще построиш този мост, иначе ще те застрелям! “ Нямало какво, трябвало да се построи този мост и взел инженерът да мисли как да го направи. Отива при реката, размишлява. Веднага му дохожда една идея.
към беседата >>

Идва значи, Наполеон, т.е.
Най-първо вие сте един горделив човек, не искате от никого услуга и никому не искате да направите услуга, но като дойде лекар около вас, започвате да му се молите, да искате да ви спаси. Лекарят казва: ще ви помогна, ако в 20 минути направите мост. С това подразбирам, че вие сте човекът, който не искате да направите никому услуга, но ако не направите този мост, т.е. ако не направите връзката между този и онзи свят, и то в 20 минути отгоре, животът ви ще се вземе. Тъй казва Господ, тъй казва живата природа. Идва значи, Наполеон, т.е. някоя болест и ви казва: „В 20 минути ще построиш този мост! “ И какво става? Идва след това лекарят и казва: „Слушай, ако не направиш моста след 20 минути, твоята работа е свършена, животът е фалирал! “ И като излезе лекарят, ти се молиш, молиш, казваш: Господи, прости ми, всичко, което искаш от мене, ще направя. Аз ще посветя живота си в служене на Тебе, ще раздам имането си на бедните.
към беседата >>

34. Влияние на цветовете

Той се намира в положението на Наполеон, когато виждал своята звезда.
На другия ден ще повторите опита. Ако опитът излезе сполучлив, пред вашето зрение ще се яви светлата точка, която ще се превърне в човешки образ и после като светла точка отново ще се крие. Понякога месеци наред можете да правите опита и той всякога да излиза несполучлив. Светлият образ се явява само тогава, когато човек се намира при добро и повдигнато състояние на духа. Който може да види този светъл образ пред себе си само за един момент, той така се ободрява и развеселява, че с дни се намира под неговото влияние. Той се намира в положението на Наполеон, когато виждал своята звезда. Когато виждал своята звезда, Наполеон лесно решавал задачите си. Щом изгубвал звездата си, той изпадал в мрак и съмнение. И тъй, когато около човека се явяват светли точки, които се движат с голяма бързина, това показва, че той преживява нещо приятно. Ако между светлите точки има и черни, това предсказва на човека някакво болезнено състояние. Щом светлите точки изчезнат, а останат само черните, човек заболява вече.
към беседата >>

Когато виждал своята звезда, Наполеон лесно решавал задачите си.
Ако опитът излезе сполучлив, пред вашето зрение ще се яви светлата точка, която ще се превърне в човешки образ и после като светла точка отново ще се крие. Понякога месеци наред можете да правите опита и той всякога да излиза несполучлив. Светлият образ се явява само тогава, когато човек се намира при добро и повдигнато състояние на духа. Който може да види този светъл образ пред себе си само за един момент, той така се ободрява и развеселява, че с дни се намира под неговото влияние. Той се намира в положението на Наполеон, когато виждал своята звезда. Когато виждал своята звезда, Наполеон лесно решавал задачите си. Щом изгубвал звездата си, той изпадал в мрак и съмнение. И тъй, когато около човека се явяват светли точки, които се движат с голяма бързина, това показва, че той преживява нещо приятно. Ако между светлите точки има и черни, това предсказва на човека някакво болезнено състояние. Щом светлите точки изчезнат, а останат само черните, човек заболява вече. Черните точки се виждат и с отворени очи, а светлите – само при затворени очи.
към беседата >>

35. Ще се наситят

Като ми потрябват, ще отида да си разкопая от земята няколко наполеона и работата се свършва.
Досега обаче, в нищо не са ме хванали. Питам: откъде минават тия пари, та никой не ги улавя? Казвам: едно нещо трябва да знаете: аз съм най-богатият човек в света, няма защо да чакам на Русия или на Америка. Какво ще търся в Русия? Аз зная, къде има заровени пари в България, няма защо да ходя другаде да ги търся. Като ми потрябват, ще отида да си разкопая от земята няколко наполеона и работата се свършва. Като лекувам хората, като проповядвам и ми потрябват пари, аз отида някъде, където зная, че има заровени пари и запитвам съществата, които ги пазят: ще ми позволите ли да си извадя няколко наполеона? Като ми позволят взимам си, колкото ми трябват. Казвате: това е само за замазване на очите. Ние говорим една велика, една идейна истина, за да се събудят хората. И когато аз проповядвам идейни неща на хората, те започват да се прозяват, да заспиват и казват: кажи ни нещо съществено.
към беседата >>

Като лекувам хората, като проповядвам и ми потрябват пари, аз отида някъде, където зная, че има заровени пари и запитвам съществата, които ги пазят: ще ми позволите ли да си извадя няколко наполеона?
Питам: откъде минават тия пари, та никой не ги улавя? Казвам: едно нещо трябва да знаете: аз съм най-богатият човек в света, няма защо да чакам на Русия или на Америка. Какво ще търся в Русия? Аз зная, къде има заровени пари в България, няма защо да ходя другаде да ги търся. Като ми потрябват, ще отида да си разкопая от земята няколко наполеона и работата се свършва. Като лекувам хората, като проповядвам и ми потрябват пари, аз отида някъде, където зная, че има заровени пари и запитвам съществата, които ги пазят: ще ми позволите ли да си извадя няколко наполеона? Като ми позволят взимам си, колкото ми трябват. Казвате: това е само за замазване на очите. Ние говорим една велика, една идейна истина, за да се събудят хората. И когато аз проповядвам идейни неща на хората, те започват да се прозяват, да заспиват и казват: кажи ни нещо съществено. Кое е същественото нещо за вас?
към беседата >>

36. Правосъдие

“ И тук повтарят какво е казал някога си Наполеон.
Най-голямото богатство, което човек може да има, това са неговото сърце, неговият ум, неговата душа и неговият мощен дух, които го свързват с небето и с всички разумни души. Какво по-голямо богатство от това? Това именно е истинското богатство на човека! Ами ако аз напусна духът си, ако напусна душата си, ако напусна сърцето си или ума си, какво ще остане у мене? И всички хора днес казват: „Не може без пари в света! “ И тук повтарят какво е казал някога си Наполеон. Като му разправяли, че трябва да се направи това-онова, той запитвал: „Ами пари? “ Навсякъде сега хората казват: „Да направим повече училища, да вземем повече учители, да направим повече църкви, да имаме повече свещеници и т.н. Ами кой ще им плаща? “ Докато има учители, които работят за пари, докато има проповедници, които проповядват за пари, докато има съдии, които служат за пари, докато всичко става с пари, ние ще имаме свят като сегашния. Ще кажете: „Ами как ще се прехранваме?
към беседата >>

37. Отношение на простите истини към човека

Казват за Наполеона, че той имал определена звезда, която винаги му помагала.
– Понеже една от звездите привлича вниманието ви повече от другите. При това една звезда привлича вниманието на един човек; втора звезда привлича вниманието на друг човек и т. н. Какво показва това? Това показва, че между трептенията на една звезда например и даден човек има известно съответствие. Тази звезда е свързана с дадения човек и взима участие в неговия живот, помага му. Казват за Наполеона, че той имал определена звезда, която винаги му помагала. Казвам: Всички живи, разумни същества във вселената, които съдействуват за нашето подигане, за нашето усъвършенствуване, са в съгласие с нас. Щом знаем това, ние трябва да се пазим да не разваляме отношенията си с тях. С други думи казано: „Не разваляйте това, което Бог е съчетал." Ето защо целта на Школата е да помогне на учениците да разбират вътрешния смисъл на Божествения живот. Това разбиране пък ще разшири съзнанието им, а щом съзнанието им се разшири, Божествената светлина ще проникне в техния живот. Щом животът им се осветли и осмисли, те ще придобият вътрешен мир.
към беседата >>

38. Мнозина казваха

– Ама аз искам да бъда като Наполеона.
Като не знаят и не разбират тия неща, хората се питат: Защо Бог не ни даде богатство, сила, знание? – Ако имахте тия неща, те щяха да разрушат живота ви. Не ви трябват много знания, нито големи богатства, нито голяма сила. – Защо? – Ако сте много учен човек, при сърцето и ума, с които днес разполагате, вие ще станете един главорез. – Ама аз искам да бъда като Наполеона. Питам: Какво особено създаде Наполеон? В какво седи неговото величие? Може би за Франция да е велик, но каква промяна направи неговият живот в природата? Тук имат думата естествениците. Каква промяна стана на земята и на небето с идването на Наполеона?
към беседата >>

Питам: Какво особено създаде Наполеон?
– Ако имахте тия неща, те щяха да разрушат живота ви. Не ви трябват много знания, нито големи богатства, нито голяма сила. – Защо? – Ако сте много учен човек, при сърцето и ума, с които днес разполагате, вие ще станете един главорез. – Ама аз искам да бъда като Наполеона. Питам: Какво особено създаде Наполеон? В какво седи неговото величие? Може би за Франция да е велик, но каква промяна направи неговият живот в природата? Тук имат думата естествениците. Каква промяна стана на земята и на небето с идването на Наполеона? Някои казват, че той създал епоха.
към беседата >>

Каква промяна стана на земята и на небето с идването на Наполеона?
– Ама аз искам да бъда като Наполеона. Питам: Какво особено създаде Наполеон? В какво седи неговото величие? Може би за Франция да е велик, но каква промяна направи неговият живот в природата? Тук имат думата естествениците. Каква промяна стана на земята и на небето с идването на Наполеона? Някои казват, че той създал епоха. Де е отбелязана тази епоха: на небето, или на земята? Каква промяна е направил Наполеон, от която слънцето, или поне луната да се е повлияла? Ще кажете, че е бил велик човек. Велик, мощен човек е онзи, животът на когото има отражение върху целия космос.
към беседата >>

Каква промяна е направил Наполеон, от която слънцето, или поне луната да се е повлияла?
Може би за Франция да е велик, но каква промяна направи неговият живот в природата? Тук имат думата естествениците. Каква промяна стана на земята и на небето с идването на Наполеона? Някои казват, че той създал епоха. Де е отбелязана тази епоха: на небето, или на земята? Каква промяна е направил Наполеон, от която слънцето, или поне луната да се е повлияла? Ще кажете, че е бил велик човек. Велик, мощен човек е онзи, животът на когото има отражение върху целия космос. Ако мисълта на човека се отразява върху космоса, тя е Божествена. Не е достатъчно да знае човек това, но той трябва да го констатира. Който има Божествена мисъл, той сам ще забележи, че за него слънцето има особен израз.
към беседата >>

39. Заветът

Вземете, например, Наполеон.
Че това е така, виждаме от ред примери в живота. Запример: за да се води разумна политика, на първо място е необходима висшата математика. А ние срещаме в живота видни, добри политици. В това отношение, хората не подозират даже, какво голямо значение играе математиката в политическия живот. Ако не е така, как ще си обясните, защо сполуката, победата във войните се движи ту към една, ту към друга страна? Вземете, например, Наполеон. Защо той, който във военно отношение беше гениален политик, изгуби своето главно сражение? Той изгуби, защото не издържа на обещанията, които беше дал пред невидимия свят. Те го изпратиха на заточение на остров Св.Елена, там да размишлява, да намери погрешката си. В този случай, англичаните бяха само изпълнителната власт, а невидимият свят – законодателната. Невидимият свят издаде закон, по силата на който, Наполеон трябваше да отиде на остров Св.Елена.
към беседата >>

Невидимият свят издаде закон, по силата на който, Наполеон трябваше да отиде на остров Св.Елена.
Вземете, например, Наполеон. Защо той, който във военно отношение беше гениален политик, изгуби своето главно сражение? Той изгуби, защото не издържа на обещанията, които беше дал пред невидимия свят. Те го изпратиха на заточение на остров Св.Елена, там да размишлява, да намери погрешката си. В този случай, англичаните бяха само изпълнителната власт, а невидимият свят – законодателната. Невидимият свят издаде закон, по силата на който, Наполеон трябваше да отиде на остров Св.Елена. Невидимият свят заповяда на англичаните, да определят такова място на Наполеона, дето той да размишлява върху неизпълненото обещание. Мислите ли, че ако дадете някакво обещание пред невидимия свят и не го изпълните, няма да се намерите на остров Св.Елена? Наполеон имаше познания за съществуването на невидимия свят и за отговорността за делата си пред него, и затова казваше: „Само прадедите ми могат да ме съдят за постъпките ми, дали правилно съм постъпил, или не." Казвате: Гениален беше Наполеон! Наполеон беше гениален, преди да отиде в Русия, но след това, той изгуби своята гениалност, след което настана голям обрат в действията. Кой човек не храни в себе си идеята, да отиде в Русия, да побеждава.
към беседата >>

Невидимият свят заповяда на англичаните, да определят такова място на Наполеона, дето той да размишлява върху неизпълненото обещание.
Защо той, който във военно отношение беше гениален политик, изгуби своето главно сражение? Той изгуби, защото не издържа на обещанията, които беше дал пред невидимия свят. Те го изпратиха на заточение на остров Св.Елена, там да размишлява, да намери погрешката си. В този случай, англичаните бяха само изпълнителната власт, а невидимият свят – законодателната. Невидимият свят издаде закон, по силата на който, Наполеон трябваше да отиде на остров Св.Елена. Невидимият свят заповяда на англичаните, да определят такова място на Наполеона, дето той да размишлява върху неизпълненото обещание. Мислите ли, че ако дадете някакво обещание пред невидимия свят и не го изпълните, няма да се намерите на остров Св.Елена? Наполеон имаше познания за съществуването на невидимия свят и за отговорността за делата си пред него, и затова казваше: „Само прадедите ми могат да ме съдят за постъпките ми, дали правилно съм постъпил, или не." Казвате: Гениален беше Наполеон! Наполеон беше гениален, преди да отиде в Русия, но след това, той изгуби своята гениалност, след което настана голям обрат в действията. Кой човек не храни в себе си идеята, да отиде в Русия, да побеждава. Защо отиде Наполеон в Русия?
към беседата >>

Наполеон имаше познания за съществуването на невидимия свят и за отговорността за делата си пред него, и затова казваше: „Само прадедите ми могат да ме съдят за постъпките ми, дали правилно съм постъпил, или не." Казвате: Гениален беше Наполеон!
Те го изпратиха на заточение на остров Св.Елена, там да размишлява, да намери погрешката си. В този случай, англичаните бяха само изпълнителната власт, а невидимият свят – законодателната. Невидимият свят издаде закон, по силата на който, Наполеон трябваше да отиде на остров Св.Елена. Невидимият свят заповяда на англичаните, да определят такова място на Наполеона, дето той да размишлява върху неизпълненото обещание. Мислите ли, че ако дадете някакво обещание пред невидимия свят и не го изпълните, няма да се намерите на остров Св.Елена? Наполеон имаше познания за съществуването на невидимия свят и за отговорността за делата си пред него, и затова казваше: „Само прадедите ми могат да ме съдят за постъпките ми, дали правилно съм постъпил, или не." Казвате: Гениален беше Наполеон! Наполеон беше гениален, преди да отиде в Русия, но след това, той изгуби своята гениалност, след което настана голям обрат в действията. Кой човек не храни в себе си идеята, да отиде в Русия, да побеждава. Защо отиде Наполеон в Русия? Той искаше да победи цяла Европа и да застави руския цар да му се поклони. Такива и ред още неща станаха причина, войната да вземе нежелателен край.
към беседата >>

Наполеон беше гениален, преди да отиде в Русия, но след това, той изгуби своята гениалност, след което настана голям обрат в действията.
В този случай, англичаните бяха само изпълнителната власт, а невидимият свят – законодателната. Невидимият свят издаде закон, по силата на който, Наполеон трябваше да отиде на остров Св.Елена. Невидимият свят заповяда на англичаните, да определят такова място на Наполеона, дето той да размишлява върху неизпълненото обещание. Мислите ли, че ако дадете някакво обещание пред невидимия свят и не го изпълните, няма да се намерите на остров Св.Елена? Наполеон имаше познания за съществуването на невидимия свят и за отговорността за делата си пред него, и затова казваше: „Само прадедите ми могат да ме съдят за постъпките ми, дали правилно съм постъпил, или не." Казвате: Гениален беше Наполеон! Наполеон беше гениален, преди да отиде в Русия, но след това, той изгуби своята гениалност, след което настана голям обрат в действията. Кой човек не храни в себе си идеята, да отиде в Русия, да побеждава. Защо отиде Наполеон в Русия? Той искаше да победи цяла Европа и да застави руския цар да му се поклони. Такива и ред още неща станаха причина, войната да вземе нежелателен край. Наполеон искаше да покаже на руския цар, кой е той, и какво може да направи.
към беседата >>

Защо отиде Наполеон в Русия?
Невидимият свят заповяда на англичаните, да определят такова място на Наполеона, дето той да размишлява върху неизпълненото обещание. Мислите ли, че ако дадете някакво обещание пред невидимия свят и не го изпълните, няма да се намерите на остров Св.Елена? Наполеон имаше познания за съществуването на невидимия свят и за отговорността за делата си пред него, и затова казваше: „Само прадедите ми могат да ме съдят за постъпките ми, дали правилно съм постъпил, или не." Казвате: Гениален беше Наполеон! Наполеон беше гениален, преди да отиде в Русия, но след това, той изгуби своята гениалност, след което настана голям обрат в действията. Кой човек не храни в себе си идеята, да отиде в Русия, да побеждава. Защо отиде Наполеон в Русия? Той искаше да победи цяла Европа и да застави руския цар да му се поклони. Такива и ред още неща станаха причина, войната да вземе нежелателен край. Наполеон искаше да покаже на руския цар, кой е той, и какво може да направи. Руският цар не се поклони на Наполеона, заради което последният навлезе в Русия. По този начин, Наполеон научи следния закон: когато военачалникът се отдели от базата на прехраната си, неизбежно го очаква катастрофа.
към беседата >>

Наполеон искаше да покаже на руския цар, кой е той, и какво може да направи.
Наполеон беше гениален, преди да отиде в Русия, но след това, той изгуби своята гениалност, след което настана голям обрат в действията. Кой човек не храни в себе си идеята, да отиде в Русия, да побеждава. Защо отиде Наполеон в Русия? Той искаше да победи цяла Европа и да застави руския цар да му се поклони. Такива и ред още неща станаха причина, войната да вземе нежелателен край. Наполеон искаше да покаже на руския цар, кой е той, и какво може да направи. Руският цар не се поклони на Наполеона, заради което последният навлезе в Русия. По този начин, Наполеон научи следния закон: когато военачалникът се отдели от базата на прехраната си, неизбежно го очаква катастрофа. Питам: ако и ние се отделим от Бога, какво ни очаква? Катастрофа. Някой казва: Аз не вярвам в Бога. – Каква нужда има Бог от твоята вяра?
към беседата >>

Руският цар не се поклони на Наполеона, заради което последният навлезе в Русия.
Кой човек не храни в себе си идеята, да отиде в Русия, да побеждава. Защо отиде Наполеон в Русия? Той искаше да победи цяла Европа и да застави руския цар да му се поклони. Такива и ред още неща станаха причина, войната да вземе нежелателен край. Наполеон искаше да покаже на руския цар, кой е той, и какво може да направи. Руският цар не се поклони на Наполеона, заради което последният навлезе в Русия. По този начин, Наполеон научи следния закон: когато военачалникът се отдели от базата на прехраната си, неизбежно го очаква катастрофа. Питам: ако и ние се отделим от Бога, какво ни очаква? Катастрофа. Някой казва: Аз не вярвам в Бога. – Каква нужда има Бог от твоята вяра? Дали вярваш, или не, това е за тебе; ти или ще се ползваш, или ще губиш.
към беседата >>

По този начин, Наполеон научи следния закон: когато военачалникът се отдели от базата на прехраната си, неизбежно го очаква катастрофа.
Защо отиде Наполеон в Русия? Той искаше да победи цяла Европа и да застави руския цар да му се поклони. Такива и ред още неща станаха причина, войната да вземе нежелателен край. Наполеон искаше да покаже на руския цар, кой е той, и какво може да направи. Руският цар не се поклони на Наполеона, заради което последният навлезе в Русия. По този начин, Наполеон научи следния закон: когато военачалникът се отдели от базата на прехраната си, неизбежно го очаква катастрофа. Питам: ако и ние се отделим от Бога, какво ни очаква? Катастрофа. Някой казва: Аз не вярвам в Бога. – Каква нужда има Бог от твоята вяра? Дали вярваш, или не, това е за тебе; ти или ще се ползваш, или ще губиш. Друг казва: Аз не искам да ям.
към беседата >>

40. Баща си и майка си

Де е велика Франция на Наполеона?
Коя от старите велики държави е останала да съществува до днес? Де е Асирия? Де е Вавилон? Де е стара Индия? Де е велика Персия, която едно време е заповядвала на света? Де е велика Франция на Наполеона? Де е велика Германия? Де е велика Русия? Има нещо, което липсва на съвременните хора, за да разберат законите, по които обществата могат да се развиват. Развитието на обществата и народите не върви по някакви произволни закони. Велики закони управляват развитието на обществата и народите, но хората трябва да познават тия закони и да им се подчиняват.
към беседата >>

41. Остани с нас!

В една своя критика за Наполеон, Толстой казва, че Наполеон сам нищо не е направил.
Ако вярвате, че човек е произлязъл от Бога, Който е Великото Начало на живота, тогава трябва ли да се влияете от обществото? Обществото е част от това Велико Начало. Има два възгледа за обществото и неговото влияние върху човека. Едното мнение е на един английски писател, който казва, че героите създават обществата. Толстой казва обратното: обществата създават героите. В една своя критика за Наполеон, Толстой казва, че Наполеон сам нищо не е направил. Ако той правеше всичко сам, защо при Бородино издаде една заповед, която после отмени? Кой го накара да издаде заповедта и после да я отмени? В приложенията си, и двата възгледа са прави. Според първия възглед, обществото е слама, а героят е искрицата, която запалва тази слама. Не, обществото не може да бъде слама. Защо?
към беседата >>

42. Възпитание на удовете / Самовъзпитание на удовете

Не ви трябва да четете Наполеон, четете "Робинзон Крузо". (втори вариант)
Има един начин, дето човек може да създаде своето бъдеще. Много от вас сте чели "Робинзон Крузо". Аз бих ви го препоръчал да го прочетете. Един отличен характер образувал. "Робизон Крузо" показва, че всичко може да се направи. Не ви трябва да четете Наполеон, четете "Робинзон Крузо". Някой казва: "От мене нищо няма да стане." Четете "Робинзон Крузо", четете историята на Йосиф в Египет, четете историята на Мойсей. Един адепт, който беше в Египет, най-после избяга, четирийсет години пасе овце. Но Мойсей работи, видя къде е неговата погрешка и [изправи] своята погрешка. Йосиф отида две години в затвора, за да развие своето ясновидство. Казвам, всичко може да мине.
към втори вариант >>

43. По-драгоценен

Земята не е на Наполеона, който искаше да завладее света.
За предпочитане е да легне човек на камък, като Якова, но да има спокойна съвест, отколкото да спи на меко, топло легло, но със смутена съвест. Ако завиете един светия с такъв юрган, той ще се разболее. Светията предпочита да спи на прост, но чист от престъпления козяк, или на зелената трева, отколкото на меки легла, напоени от грехове и престъпления. Те предпочитат зелената трева, защото тя е Божие притежание. Те са дошли на Божията земя да работят и да живеят и казват: Ние обичаме Бога, и щом сме дошли на Божията земя, ще спим върху нея. Земята не е на Наполеона, който искаше да завладее света. Тя не е нито на Бисмарка, нито на Цезаря, които искаха да оправят света. Какво остави Бисмарк на Германия? Дългове. Какво донесоха видните дипломати на Австрия? Разпокъсването й. Какво донесоха видните дипломати на Русия?
към беседата >>

Ще кажат някои, че Наполеон е бил фактор в живота, понеже изменил лицето на Европа.
В една година само той може да напише толкова романи, колкото някой от видните писатели може да напише в 20 години. Като четете романите на видни писатели, като наблюдавате живота, ще видите, че каквито способности и да се приписват на героите им, те още не са решаващи фактори в живота. Защо не са такива фактори? Защото не се хранят още с любовта. Докато не се храни с любовта, човек не може да бъде фактор в живота, не може да има никакво влияние в света. Ще кажат някои, че Наполеон е бил фактор в живота, понеже изменил лицето на Европа. Възможно е да е направил това, но посочете на едно конкретно благо, което Наполеон е внесъл в света, и за което да е обезсмъртил името си. Сравнете Наполеона с Христа и вижте, какво внесе Христос в света и какво – Наполеон. Христос свърза хората помежду им и ги застави да се обичат. Христос внесе любовта в света – една основна идея в живота. Наполеон внесе тщеславието.
към беседата >>

Възможно е да е направил това, но посочете на едно конкретно благо, което Наполеон е внесъл в света, и за което да е обезсмъртил името си.
Като четете романите на видни писатели, като наблюдавате живота, ще видите, че каквито способности и да се приписват на героите им, те още не са решаващи фактори в живота. Защо не са такива фактори? Защото не се хранят още с любовта. Докато не се храни с любовта, човек не може да бъде фактор в живота, не може да има никакво влияние в света. Ще кажат някои, че Наполеон е бил фактор в живота, понеже изменил лицето на Европа. Възможно е да е направил това, но посочете на едно конкретно благо, което Наполеон е внесъл в света, и за което да е обезсмъртил името си. Сравнете Наполеона с Христа и вижте, какво внесе Христос в света и какво – Наполеон. Христос свърза хората помежду им и ги застави да се обичат. Христос внесе любовта в света – една основна идея в живота. Наполеон внесе тщеславието. Който иска да владее света, той трябва да бъде силен.
към беседата >>

Сравнете Наполеона с Христа и вижте, какво внесе Христос в света и какво – Наполеон.
Защо не са такива фактори? Защото не се хранят още с любовта. Докато не се храни с любовта, човек не може да бъде фактор в живота, не може да има никакво влияние в света. Ще кажат някои, че Наполеон е бил фактор в живота, понеже изменил лицето на Европа. Възможно е да е направил това, но посочете на едно конкретно благо, което Наполеон е внесъл в света, и за което да е обезсмъртил името си. Сравнете Наполеона с Христа и вижте, какво внесе Христос в света и какво – Наполеон. Христос свърза хората помежду им и ги застави да се обичат. Христос внесе любовта в света – една основна идея в живота. Наполеон внесе тщеславието. Който иска да владее света, той трябва да бъде силен. Христос казва: „Само разумният, само любещият човек е силен." Такъв човек има власт, и всички му се подчиняват доброволно, както децата се подчиняват на майката, която се грижи за тях.
към беседата >>

Наполеон внесе тщеславието.
Ще кажат някои, че Наполеон е бил фактор в живота, понеже изменил лицето на Европа. Възможно е да е направил това, но посочете на едно конкретно благо, което Наполеон е внесъл в света, и за което да е обезсмъртил името си. Сравнете Наполеона с Христа и вижте, какво внесе Христос в света и какво – Наполеон. Христос свърза хората помежду им и ги застави да се обичат. Христос внесе любовта в света – една основна идея в живота. Наполеон внесе тщеславието. Който иска да владее света, той трябва да бъде силен. Христос казва: „Само разумният, само любещият човек е силен." Такъв човек има власт, и всички му се подчиняват доброволно, както децата се подчиняват на майката, която се грижи за тях. Те ходят около нея, допитват се за всичко, понеже тя желае тяхното добро. Майката влага част от своя живот в децата си, и когато те растат, развиват се и учат, тя се радва, защото живее чрез тях. Също такова е положението на всеки добър и велик човек, който работи за благото на другите.
към беседата >>

44. Бог е Дух

Например, Наполеон имал свой гений, свой ръководител в живота си.
Нима онзи вол, който по цял ден оре нивата на своя господар и живее в пълно невежество е по-щастлив от човека? По-завидно ли е неговото положение от това на човека? – Разбира се, че не е по-завидно. Сегашните учени са недоволни от живота главно поради това, че те не вярват, че при всички събития в живота, едно разумно висше съзнание обединява и ръководи всички хора. Съвременните хора не допущат в ума си мисълта, че има Едно висше същество над тях, което ги ръководи и управлява. Например, Наполеон имал свой гений, свой ръководител в живота си. – По същия начин всеки човек има свой ръководител. Обаче, тия гении, които предприемат някакви работи без духовно ръководство, те се различават по своите знания от ония гении, които във всяка своя работа или предприятие се допитват до своя духовен ръководител. Някой казва: „Аз се разговарям с Бога." – Добре, щом се разговаряш с Бога, кажи какво има на слънцето. Разкажи ми да се поуча от тебе. – Нищо не зная за слънцето.
към беседата >>

45. Главният фактор / Основните идеи на Виктор Хюго и Толстой в „Клетниците“ и „Война и мир“

Юго взима като действащи лица Жан Валжан и епископ Мириел, а Толстой – Наполеон и Кутузов.
Как мислите, праведният от само себе си ли стана такъв? – Условията го направиха праведен. И грешният човек не е станал грешен по собствено желание. Условията го направили грешен. Двамата писатели, Юго и Толстой, разглеждат едни и същи въпроси от живота, само че Юго ги разглежда индивидуално, а Толстой – общо. Юго взима като действащи лица Жан Валжан и епископ Мириел, а Толстой – Наполеон и Кутузов. Юго поставя Жан Валжан, преследван от една страна от Жавер, а облагодетелстван, от друга страна, от епископ Мириел. Толстой поставя от една страна Наполеона със своята армия, а от друга страна – генерал Кутузов със своята армия. Единият напада, а другият се оттегля. Наполеон изкушава Кутузов и му казва: Бъди герой! Започни да се сражаваш.
към беседата >>

Толстой поставя от една страна Наполеона със своята армия, а от друга страна – генерал Кутузов със своята армия.
И грешният човек не е станал грешен по собствено желание. Условията го направили грешен. Двамата писатели, Юго и Толстой, разглеждат едни и същи въпроси от живота, само че Юго ги разглежда индивидуално, а Толстой – общо. Юго взима като действащи лица Жан Валжан и епископ Мириел, а Толстой – Наполеон и Кутузов. Юго поставя Жан Валжан, преследван от една страна от Жавер, а облагодетелстван, от друга страна, от епископ Мириел. Толстой поставя от една страна Наполеона със своята армия, а от друга страна – генерал Кутузов със своята армия. Единият напада, а другият се оттегля. Наполеон изкушава Кутузов и му казва: Бъди герой! Започни да се сражаваш. Обаче, Кутузов се оттегля навътре в Русия, с което увлича Наполеона и го отдалечава от военната му база. Кутузов отстъпва съзнателно и казва: Колкото по-навътре влезе неприятелят, толкова по-голяма е възможността за нас да го атакуваме.
към беседата >>

Наполеон изкушава Кутузов и му казва: Бъди герой!
Двамата писатели, Юго и Толстой, разглеждат едни и същи въпроси от живота, само че Юго ги разглежда индивидуално, а Толстой – общо. Юго взима като действащи лица Жан Валжан и епископ Мириел, а Толстой – Наполеон и Кутузов. Юго поставя Жан Валжан, преследван от една страна от Жавер, а облагодетелстван, от друга страна, от епископ Мириел. Толстой поставя от една страна Наполеона със своята армия, а от друга страна – генерал Кутузов със своята армия. Единият напада, а другият се оттегля. Наполеон изкушава Кутузов и му казва: Бъди герой! Започни да се сражаваш. Обаче, Кутузов се оттегля навътре в Русия, с което увлича Наполеона и го отдалечава от военната му база. Кутузов отстъпва съзнателно и казва: Колкото по-навътре влезе неприятелят, толкова по-голяма е възможността за нас да го атакуваме. Наполеон иска да застави неприятеля си, преди да влезе в Русия, да се сражава с него, да го срази и да стане цар, да подчини и Русия. Това е тщеславието, което го предаде.
към беседата >>

Обаче, Кутузов се оттегля навътре в Русия, с което увлича Наполеона и го отдалечава от военната му база.
Юго поставя Жан Валжан, преследван от една страна от Жавер, а облагодетелстван, от друга страна, от епископ Мириел. Толстой поставя от една страна Наполеона със своята армия, а от друга страна – генерал Кутузов със своята армия. Единият напада, а другият се оттегля. Наполеон изкушава Кутузов и му казва: Бъди герой! Започни да се сражаваш. Обаче, Кутузов се оттегля навътре в Русия, с което увлича Наполеона и го отдалечава от военната му база. Кутузов отстъпва съзнателно и казва: Колкото по-навътре влезе неприятелят, толкова по-голяма е възможността за нас да го атакуваме. Наполеон иска да застави неприятеля си, преди да влезе в Русия, да се сражава с него, да го срази и да стане цар, да подчини и Русия. Това е тщеславието, което го предаде. Кутузов му отговори, че той не може да победи тази голяма страна, която сама се пази. В своя роман, Толстой изнася идеята за Божествения Промисъл, който регулира нещата.
към беседата >>

Наполеон иска да застави неприятеля си, преди да влезе в Русия, да се сражава с него, да го срази и да стане цар, да подчини и Русия.
Единият напада, а другият се оттегля. Наполеон изкушава Кутузов и му казва: Бъди герой! Започни да се сражаваш. Обаче, Кутузов се оттегля навътре в Русия, с което увлича Наполеона и го отдалечава от военната му база. Кутузов отстъпва съзнателно и казва: Колкото по-навътре влезе неприятелят, толкова по-голяма е възможността за нас да го атакуваме. Наполеон иска да застави неприятеля си, преди да влезе в Русия, да се сражава с него, да го срази и да стане цар, да подчини и Русия. Това е тщеславието, което го предаде. Кутузов му отговори, че той не може да победи тази голяма страна, която сама се пази. В своя роман, Толстой изнася идеята за Божествения Промисъл, който регулира нещата. Изобщо, Толстой пише открито; той си служи с действителни лица – Наполеон и Кутузов, а Юго – с фиктивни: Жан Валжан и епископ Мириел. Толстой работи в по-широк мащаб от Юго.
към беседата >>

Изобщо, Толстой пише открито; той си служи с действителни лица – Наполеон и Кутузов, а Юго – с фиктивни: Жан Валжан и епископ Мириел.
Кутузов отстъпва съзнателно и казва: Колкото по-навътре влезе неприятелят, толкова по-голяма е възможността за нас да го атакуваме. Наполеон иска да застави неприятеля си, преди да влезе в Русия, да се сражава с него, да го срази и да стане цар, да подчини и Русия. Това е тщеславието, което го предаде. Кутузов му отговори, че той не може да победи тази голяма страна, която сама се пази. В своя роман, Толстой изнася идеята за Божествения Промисъл, който регулира нещата. Изобщо, Толстой пише открито; той си служи с действителни лица – Наполеон и Кутузов, а Юго – с фиктивни: Жан Валжан и епископ Мириел. Толстой работи в по-широк мащаб от Юго. Наполеон вярваше в себе си, а Кутузов – в Бога. С това Толстой изнесе идеята, че само онзи печели, който вярва в Бога. Той всякога има надмощие над онзи, който вярва в себе си. Юго пък тури своето убеждение в устата на епископ Мириел, който каза: За да повдигнеш ближния си, трябва да вярваш в него.
към беседата >>

Наполеон вярваше в себе си, а Кутузов – в Бога.
Това е тщеславието, което го предаде. Кутузов му отговори, че той не може да победи тази голяма страна, която сама се пази. В своя роман, Толстой изнася идеята за Божествения Промисъл, който регулира нещата. Изобщо, Толстой пише открито; той си служи с действителни лица – Наполеон и Кутузов, а Юго – с фиктивни: Жан Валжан и епископ Мириел. Толстой работи в по-широк мащаб от Юго. Наполеон вярваше в себе си, а Кутузов – в Бога. С това Толстой изнесе идеята, че само онзи печели, който вярва в Бога. Той всякога има надмощие над онзи, който вярва в себе си. Юго пък тури своето убеждение в устата на епископ Мириел, който каза: За да повдигнеш ближния си, трябва да вярваш в него. Този е твой ближен, в когото вярваш и поставяш на едно ниво със себе си. Епископът постъпи благородно с Жан Валжан, с което го повдигна.
към беседата >>

На Наполеона се гледаше като на гениален човек, но Толстой отрича тази гениалност.
Епископът постъпи благородно с Жан Валжан, с което го повдигна. За да не го предаде в ръцете на властта, той каза, че му е подарил свещника. Всъщност, свещникът бил на епископа, но той добре разбирал, че същината на живота е в ръцете на Онзи, Който го е вложил във всяка душа. Толстой изнесе идеята, че когато хората повярват във Великия живот, в Бога, войната ще престане. Същевременно, той прокарва идеята за гениалността и казва, че не е гениален онзи, който избива хиляди хора. На Наполеона се гледаше като на гениален човек, но Толстой отрича тази гениалност. Задачата на Наполеона не беше да завладее света. Кутузов му показа, че не може да завладее даже Русия, а още по-малко целия свят. Толстой и Юго разглеждат едни и същи социални въпроси, но между тях се явява спор. Те не се схождат във възгледите си. Толстой казва, че единствен фактор в живота е Бог.
към беседата >>

Задачата на Наполеона не беше да завладее света.
За да не го предаде в ръцете на властта, той каза, че му е подарил свещника. Всъщност, свещникът бил на епископа, но той добре разбирал, че същината на живота е в ръцете на Онзи, Който го е вложил във всяка душа. Толстой изнесе идеята, че когато хората повярват във Великия живот, в Бога, войната ще престане. Същевременно, той прокарва идеята за гениалността и казва, че не е гениален онзи, който избива хиляди хора. На Наполеона се гледаше като на гениален човек, но Толстой отрича тази гениалност. Задачата на Наполеона не беше да завладее света. Кутузов му показа, че не може да завладее даже Русия, а още по-малко целия свят. Толстой и Юго разглеждат едни и същи социални въпроси, но между тях се явява спор. Те не се схождат във възгледите си. Толстой казва, че единствен фактор в живота е Бог. Той регулира живота, както на отделните личности, така и на обществата и народите.
към беседата >>

Когато обществото те атакува, ще знаеш, че това е Наполеон и ще постъпиш като Кутузов: ще отстъпваш и ще се закрепваш.
Само така той ще дойде до едно правилно схващане на живота. Законите на индивида не са приложими към обществените; и обществените не са приложими към общочовешките. Който се осмели да наруши един велик закон, ще опита пръчицата на майката-природа, която има за цел да го възпита. Съвременните хора са разделени на категории: едни вярват в себе си, други – в обществото, а трети – в Бога. Трябва, обаче, да се даде нова насока на човешките възгледи. Когато обществото те атакува, ще знаеш, че това е Наполеон и ще постъпиш като Кутузов: ще отстъпваш и ще се закрепваш. Ще запалиш Москва, т. е. ще я пожертваш, за да спасиш свободата на Русия. В случая, Москва представя човешкото начало, а Русия – Божественото. Наистина, човешкото трябва да се жертва за Божественото. Днес не воювате вие, но Наполеон във вас.
към беседата >>

Днес не воювате вие, но Наполеон във вас.
Когато обществото те атакува, ще знаеш, че това е Наполеон и ще постъпиш като Кутузов: ще отстъпваш и ще се закрепваш. Ще запалиш Москва, т. е. ще я пожертваш, за да спасиш свободата на Русия. В случая, Москва представя човешкото начало, а Русия – Божественото. Наистина, човешкото трябва да се жертва за Божественото. Днес не воювате вие, но Наполеон във вас. Защо Юго внесе, като действащо лице, Козета? Защо трябваше Жан Валжан да се влюби в Козета? – За да разреши един социален въпрос. Той го разреши чрез себеотричане. Като се отказа от Козета – човешкото в себе си, Жан Валжан даде ход на Божественото Начало.
към беседата >>

Ако Жан Валжан се беше оженил за нея, Наполеон щеше да превземе Русия и да стане неин господар.
Защо трябваше Жан Валжан да се влюби в Козета? – За да разреши един социален въпрос. Той го разреши чрез себеотричане. Като се отказа от Козета – човешкото в себе си, Жан Валжан даде ход на Божественото Начало. Козета представя Москва. Ако Жан Валжан се беше оженил за нея, Наполеон щеше да превземе Русия и да стане неин господар. Той отстъпваше, както Кутузов, и по този начин спаси Русия. Във „Война и мир“ Наполеон се явява още отначало и остана до края. В „Клетниците“ Наполеон се яви, освен в лицето на Жан Валжан, още и в лицето на Мариус, който се ожени за Козета. В началото на романа Наполеон се явява в лицето на обществения строй, който осъди Жан Валжана на петгодишен затвор, отдето той успя да избяга и се изложи на преследването на властта. Като четете романите на Толстой и на Юго, трябва да правите тънък психологически анализ, да схванете дълбоките идеи, които се крият в ума и на двамата.
към беседата >>

Във „Война и мир“ Наполеон се явява още отначало и остана до края.
Той го разреши чрез себеотричане. Като се отказа от Козета – човешкото в себе си, Жан Валжан даде ход на Божественото Начало. Козета представя Москва. Ако Жан Валжан се беше оженил за нея, Наполеон щеше да превземе Русия и да стане неин господар. Той отстъпваше, както Кутузов, и по този начин спаси Русия. Във „Война и мир“ Наполеон се явява още отначало и остана до края. В „Клетниците“ Наполеон се яви, освен в лицето на Жан Валжан, още и в лицето на Мариус, който се ожени за Козета. В началото на романа Наполеон се явява в лицето на обществения строй, който осъди Жан Валжана на петгодишен затвор, отдето той успя да избяга и се изложи на преследването на властта. Като четете романите на Толстой и на Юго, трябва да правите тънък психологически анализ, да схванете дълбоките идеи, които се крият в ума и на двамата. Права е идеята на Толстой, че трябва да се отстъпва, но само с отстъпване въпросите не се разрешават. И Христос казва: „Не противи се на злото!
към беседата >>

В „Клетниците“ Наполеон се яви, освен в лицето на Жан Валжан, още и в лицето на Мариус, който се ожени за Козета.
Като се отказа от Козета – човешкото в себе си, Жан Валжан даде ход на Божественото Начало. Козета представя Москва. Ако Жан Валжан се беше оженил за нея, Наполеон щеше да превземе Русия и да стане неин господар. Той отстъпваше, както Кутузов, и по този начин спаси Русия. Във „Война и мир“ Наполеон се явява още отначало и остана до края. В „Клетниците“ Наполеон се яви, освен в лицето на Жан Валжан, още и в лицето на Мариус, който се ожени за Козета. В началото на романа Наполеон се явява в лицето на обществения строй, който осъди Жан Валжана на петгодишен затвор, отдето той успя да избяга и се изложи на преследването на властта. Като четете романите на Толстой и на Юго, трябва да правите тънък психологически анализ, да схванете дълбоките идеи, които се крият в ума и на двамата. Права е идеята на Толстой, че трябва да се отстъпва, но само с отстъпване въпросите не се разрешават. И Христос казва: „Не противи се на злото! “ Кутузов е приложил тази идея.
към беседата >>

В началото на романа Наполеон се явява в лицето на обществения строй, който осъди Жан Валжана на петгодишен затвор, отдето той успя да избяга и се изложи на преследването на властта.
Козета представя Москва. Ако Жан Валжан се беше оженил за нея, Наполеон щеше да превземе Русия и да стане неин господар. Той отстъпваше, както Кутузов, и по този начин спаси Русия. Във „Война и мир“ Наполеон се явява още отначало и остана до края. В „Клетниците“ Наполеон се яви, освен в лицето на Жан Валжан, още и в лицето на Мариус, който се ожени за Козета. В началото на романа Наполеон се явява в лицето на обществения строй, който осъди Жан Валжана на петгодишен затвор, отдето той успя да избяга и се изложи на преследването на властта. Като четете романите на Толстой и на Юго, трябва да правите тънък психологически анализ, да схванете дълбоките идеи, които се крият в ума и на двамата. Права е идеята на Толстой, че трябва да се отстъпва, но само с отстъпване въпросите не се разрешават. И Христос казва: „Не противи се на злото! “ Кутузов е приложил тази идея. Той спаси Русия чрез отстъпване.
към беседата >>

Толстой взема Наполеон и Кутузов. (втори вариант)
Питам: тази река, чистата от само себе си ли стана грешна и праведната река от само себе си ли стана праведна? Рекох, и двама[та] списатели Хюго и Толстой разглеждат въпроси от живота. Хюго разглежда индивидуалния живот и известни противоположности, които съществуват в него. Толстой разглежда общия живот. Хюго поставя като действуващи лица Жан Вължан и Епископ Мириел. Толстой взема Наполеон и Кутузов. Хюго казва: „Жан Вължан идва в дома на епископа и задига светилниците.“ Толстой пък поставя Наполеона с една армия от едната страна, а Кутузов от другата страна също с една армия. Единият напада, а другият се оттегля. Наполеон изкушава Кутузова. Казва му: „В тебе няма ли геройство, герой излез, започни сражение.“ Кутузов не се поддава, а се оттегля навътре. Така Кутузов оттегля Наполеон от неговата военна база и казва: „Колкото повече го оттеглим в Русия, толкова повече възможност имаме да го атакуваме.“ А Наполеон иска преди да влезе в Русия да го атакуват, да го порази.
към втори вариант >>

Хюго казва: „Жан Вължан идва в дома на епископа и задига светилниците.“ Толстой пък поставя Наполеона с една армия от едната страна, а Кутузов от другата страна също с една армия. (втори вариант)
Рекох, и двама[та] списатели Хюго и Толстой разглеждат въпроси от живота. Хюго разглежда индивидуалния живот и известни противоположности, които съществуват в него. Толстой разглежда общия живот. Хюго поставя като действуващи лица Жан Вължан и Епископ Мириел. Толстой взема Наполеон и Кутузов. Хюго казва: „Жан Вължан идва в дома на епископа и задига светилниците.“ Толстой пък поставя Наполеона с една армия от едната страна, а Кутузов от другата страна също с една армия. Единият напада, а другият се оттегля. Наполеон изкушава Кутузова. Казва му: „В тебе няма ли геройство, герой излез, започни сражение.“ Кутузов не се поддава, а се оттегля навътре. Така Кутузов оттегля Наполеон от неговата военна база и казва: „Колкото повече го оттеглим в Русия, толкова повече възможност имаме да го атакуваме.“ А Наполеон иска преди да влезе в Русия да го атакуват, да го порази. Какво се крие в ума на Наполеона?
към втори вариант >>

Наполеон изкушава Кутузова. (втори вариант)
Толстой разглежда общия живот. Хюго поставя като действуващи лица Жан Вължан и Епископ Мириел. Толстой взема Наполеон и Кутузов. Хюго казва: „Жан Вължан идва в дома на епископа и задига светилниците.“ Толстой пък поставя Наполеона с една армия от едната страна, а Кутузов от другата страна също с една армия. Единият напада, а другият се оттегля. Наполеон изкушава Кутузова. Казва му: „В тебе няма ли геройство, герой излез, започни сражение.“ Кутузов не се поддава, а се оттегля навътре. Така Кутузов оттегля Наполеон от неговата военна база и казва: „Колкото повече го оттеглим в Русия, толкова повече възможност имаме да го атакуваме.“ А Наполеон иска преди да влезе в Русия да го атакуват, да го порази. Какво се крие в ума на Наполеона? Тщеславен е, той иска да стане цар, а Кутузов казва: „Ти няма да станеш цар.“ Наполеон казва: „Колко от тия държави съм подчинил! “ Кутузов казва: „Ти може да подчиниш, но по-малки държави, тази земя е голяма, тя сама себе си пази.“ Започва борбата.[1] Кутузов се оттегля, Наполеон навлиза, навлиза и какво става най-после?
към втори вариант >>

Така Кутузов оттегля Наполеон от неговата военна база и казва: „Колкото повече го оттеглим в Русия, толкова повече възможност имаме да го атакуваме.“ А Наполеон иска преди да влезе в Русия да го атакуват, да го порази. (втори вариант)
Толстой взема Наполеон и Кутузов. Хюго казва: „Жан Вължан идва в дома на епископа и задига светилниците.“ Толстой пък поставя Наполеона с една армия от едната страна, а Кутузов от другата страна също с една армия. Единият напада, а другият се оттегля. Наполеон изкушава Кутузова. Казва му: „В тебе няма ли геройство, герой излез, започни сражение.“ Кутузов не се поддава, а се оттегля навътре. Така Кутузов оттегля Наполеон от неговата военна база и казва: „Колкото повече го оттеглим в Русия, толкова повече възможност имаме да го атакуваме.“ А Наполеон иска преди да влезе в Русия да го атакуват, да го порази. Какво се крие в ума на Наполеона? Тщеславен е, той иска да стане цар, а Кутузов казва: „Ти няма да станеш цар.“ Наполеон казва: „Колко от тия държави съм подчинил! “ Кутузов казва: „Ти може да подчиниш, но по-малки държави, тази земя е голяма, тя сама себе си пази.“ Започва борбата.[1] Кутузов се оттегля, Наполеон навлиза, навлиза и какво става най-после? Толстой иска да каже, че в природата съществува един Божествен промисъл, който регулира нещата. Тази идея на Наполеона не произлиза от френския народ.
към втори вариант >>

Какво се крие в ума на Наполеона? (втори вариант)
Хюго казва: „Жан Вължан идва в дома на епископа и задига светилниците.“ Толстой пък поставя Наполеона с една армия от едната страна, а Кутузов от другата страна също с една армия. Единият напада, а другият се оттегля. Наполеон изкушава Кутузова. Казва му: „В тебе няма ли геройство, герой излез, започни сражение.“ Кутузов не се поддава, а се оттегля навътре. Така Кутузов оттегля Наполеон от неговата военна база и казва: „Колкото повече го оттеглим в Русия, толкова повече възможност имаме да го атакуваме.“ А Наполеон иска преди да влезе в Русия да го атакуват, да го порази. Какво се крие в ума на Наполеона? Тщеславен е, той иска да стане цар, а Кутузов казва: „Ти няма да станеш цар.“ Наполеон казва: „Колко от тия държави съм подчинил! “ Кутузов казва: „Ти може да подчиниш, но по-малки държави, тази земя е голяма, тя сама себе си пази.“ Започва борбата.[1] Кутузов се оттегля, Наполеон навлиза, навлиза и какво става най-после? Толстой иска да каже, че в природата съществува един Божествен промисъл, който регулира нещата. Тази идея на Наполеона не произлиза от френския народ. Може туй да е било желанието на френския народ да се подигне.
към втори вариант >>

Тщеславен е, той иска да стане цар, а Кутузов казва: „Ти няма да станеш цар.“ Наполеон казва: „Колко от тия държави съм подчинил! (втори вариант)
Единият напада, а другият се оттегля. Наполеон изкушава Кутузова. Казва му: „В тебе няма ли геройство, герой излез, започни сражение.“ Кутузов не се поддава, а се оттегля навътре. Така Кутузов оттегля Наполеон от неговата военна база и казва: „Колкото повече го оттеглим в Русия, толкова повече възможност имаме да го атакуваме.“ А Наполеон иска преди да влезе в Русия да го атакуват, да го порази. Какво се крие в ума на Наполеона? Тщеславен е, той иска да стане цар, а Кутузов казва: „Ти няма да станеш цар.“ Наполеон казва: „Колко от тия държави съм подчинил! “ Кутузов казва: „Ти може да подчиниш, но по-малки държави, тази земя е голяма, тя сама себе си пази.“ Започва борбата.[1] Кутузов се оттегля, Наполеон навлиза, навлиза и какво става най-после? Толстой иска да каже, че в природата съществува един Божествен промисъл, който регулира нещата. Тази идея на Наполеона не произлиза от френския народ. Може туй да е било желанието на френския народ да се подигне. После Толстой изнася фактите такива каквито са.
към втори вариант >>

“ Кутузов казва: „Ти може да подчиниш, но по-малки държави, тази земя е голяма, тя сама себе си пази.“ Започва борбата.[1] Кутузов се оттегля, Наполеон навлиза, навлиза и какво става най-после? (втори вариант)
Наполеон изкушава Кутузова. Казва му: „В тебе няма ли геройство, герой излез, започни сражение.“ Кутузов не се поддава, а се оттегля навътре. Така Кутузов оттегля Наполеон от неговата военна база и казва: „Колкото повече го оттеглим в Русия, толкова повече възможност имаме да го атакуваме.“ А Наполеон иска преди да влезе в Русия да го атакуват, да го порази. Какво се крие в ума на Наполеона? Тщеславен е, той иска да стане цар, а Кутузов казва: „Ти няма да станеш цар.“ Наполеон казва: „Колко от тия държави съм подчинил! “ Кутузов казва: „Ти може да подчиниш, но по-малки държави, тази земя е голяма, тя сама себе си пази.“ Започва борбата.[1] Кутузов се оттегля, Наполеон навлиза, навлиза и какво става най-после? Толстой иска да каже, че в природата съществува един Божествен промисъл, който регулира нещата. Тази идея на Наполеона не произлиза от френския народ. Може туй да е било желанието на френския народ да се подигне. После Толстой изнася фактите такива каквито са. Запример той взима действителни личности: Кутузов и Наполеон.
към втори вариант >>

Тази идея на Наполеона не произлиза от френския народ. (втори вариант)
Така Кутузов оттегля Наполеон от неговата военна база и казва: „Колкото повече го оттеглим в Русия, толкова повече възможност имаме да го атакуваме.“ А Наполеон иска преди да влезе в Русия да го атакуват, да го порази. Какво се крие в ума на Наполеона? Тщеславен е, той иска да стане цар, а Кутузов казва: „Ти няма да станеш цар.“ Наполеон казва: „Колко от тия държави съм подчинил! “ Кутузов казва: „Ти може да подчиниш, но по-малки държави, тази земя е голяма, тя сама себе си пази.“ Започва борбата.[1] Кутузов се оттегля, Наполеон навлиза, навлиза и какво става най-после? Толстой иска да каже, че в природата съществува един Божествен промисъл, който регулира нещата. Тази идея на Наполеона не произлиза от френския народ. Може туй да е било желанието на френския народ да се подигне. После Толстой изнася фактите такива каквито са. Запример той взима действителни личности: Кутузов и Наполеон. Те вече съществуват, историята ги знае, когато лицата на Хюго Жан Вължан и този епископ може ли да ги намерим в Франция? Толстой е по-открит, а Хюго е по-скрит.
към втори вариант >>

Запример той взима действителни личности: Кутузов и Наполеон. (втори вариант)
“ Кутузов казва: „Ти може да подчиниш, но по-малки държави, тази земя е голяма, тя сама себе си пази.“ Започва борбата.[1] Кутузов се оттегля, Наполеон навлиза, навлиза и какво става най-после? Толстой иска да каже, че в природата съществува един Божествен промисъл, който регулира нещата. Тази идея на Наполеона не произлиза от френския народ. Може туй да е било желанието на френския народ да се подигне. После Толстой изнася фактите такива каквито са. Запример той взима действителни личности: Кутузов и Наполеон. Те вече съществуват, историята ги знае, когато лицата на Хюго Жан Вължан и този епископ може ли да ги намерим в Франция? Толстой е по-открит, а Хюго е по-скрит. Та проблемите на Толстоя са по-вероятни. Той решава с по-широк замах, разрешава всичко в широк мащаб. А Хюго работи с по-малък мащаб.
към втори вариант >>

Толстой иска да каже така: Наполеон изгуби своето сражение, понеже вярва, че той е фактор, а Кутузов спечели войната, защото той вярваше, че той не е фактор, неговата вяра го подигна. (втори вариант)
Толстой е по-открит, а Хюго е по-скрит. Та проблемите на Толстоя са по-вероятни. Той решава с по-широк замах, разрешава всичко в широк мащаб. А Хюго работи с по-малък мащаб. Това е вече до възпитанието на народа. Толстой иска да каже така: Наполеон изгуби своето сражение, понеже вярва, че той е фактор, а Кутузов спечели войната, защото той вярваше, че той не е фактор, неговата вяра го подигна. В каквото вярва човек, това става. А, Толстой казва: „Не е достатъчно само да вярваш, но туй, което вярваш да е и право.“ Наполеон вярваше в себе си, а Кутузов вярваше в Бога и Толстой иска да каже, че този, който вярва в Бога, винаги има надмощие върху този, който вярва в себе си. От другата страна Хюго казва така: „Онзи, който вярва в ближния си, Жан Вължан е ближен на епископа, подига се. А, който озлобява ближния си, който не вярва в ближния си, се понижава.“ Това е казал епископът. В себе си той казва: „Този светилник може да го купи той, както и аз.
към втори вариант >>

А, Толстой казва: „Не е достатъчно само да вярваш, но туй, което вярваш да е и право.“ Наполеон вярваше в себе си, а Кутузов вярваше в Бога и Толстой иска да каже, че този, който вярва в Бога, винаги има надмощие върху този, който вярва в себе си. (втори вариант)
Той решава с по-широк замах, разрешава всичко в широк мащаб. А Хюго работи с по-малък мащаб. Това е вече до възпитанието на народа. Толстой иска да каже така: Наполеон изгуби своето сражение, понеже вярва, че той е фактор, а Кутузов спечели войната, защото той вярваше, че той не е фактор, неговата вяра го подигна. В каквото вярва човек, това става. А, Толстой казва: „Не е достатъчно само да вярваш, но туй, което вярваш да е и право.“ Наполеон вярваше в себе си, а Кутузов вярваше в Бога и Толстой иска да каже, че този, който вярва в Бога, винаги има надмощие върху този, който вярва в себе си. От другата страна Хюго казва така: „Онзи, който вярва в ближния си, Жан Вължан е ближен на епископа, подига се. А, който озлобява ближния си, който не вярва в ближния си, се понижава.“ Това е казал епископът. В себе си той казва: „Този светилник може да го купи той, както и аз. Той и аз едно сме. Моят ближен, спрямо великия закон, който съществува, е равен на мене.“ Щом ние отричаме един ближен, той не е ближен.
към втори вариант >>

Че един Наполеон може да избие хиляди хора, каква гениалност има в това? (втори вариант)
Той е скрил своята отделна идея, понеже хората не са готови. Той искал да каже: Когато хората повярват в Бога, те няма да се бият. Толстой възстава против войната. Във „Война и мир“ Толстой отрича и гениалността на хората в света. Сега всички хора хората ги правят гениални. Че един Наполеон може да избие хиляди хора, каква гениалност има в това? Той разглежда съвсем обективно въпроса. Толстой отрича гениалността в тази смисъл, както хората разбират. Той е гениален човек, като че той е някак си надарен. Толстой казва: „Такава гениалност не съществува.“ Толстой казва: „Наполеон не е роден, за да завлада света.“ Това е едно лъжливо състояние, това е един несполучлив опит. Кутузов му казва: „Ти не може да завладаш света, не само света, но и Русия не може да завладаш.“ Той иска да възстанови, че може.
към втори вариант >>

Толстой казва: „Такава гениалност не съществува.“ Толстой казва: „Наполеон не е роден, за да завлада света.“ Това е едно лъжливо състояние, това е един несполучлив опит. (втори вариант)
Сега всички хора хората ги правят гениални. Че един Наполеон може да избие хиляди хора, каква гениалност има в това? Той разглежда съвсем обективно въпроса. Толстой отрича гениалността в тази смисъл, както хората разбират. Той е гениален човек, като че той е някак си надарен. Толстой казва: „Такава гениалност не съществува.“ Толстой казва: „Наполеон не е роден, за да завлада света.“ Това е едно лъжливо състояние, това е един несполучлив опит. Кутузов му казва: „Ти не може да завладаш света, не само света, но и Русия не може да завладаш.“ Той иска да възстанови, че може. И се раждат ред други противоположности. Това са социални въпроси, разгледани от Хюго и Толстой. Хюго и Толстой се спорят върху въпроса дали ние сме фактори на живота или обществото е фактор? И ние сме фактори, и обществото е фактор.
към втори вариант >>

Наполеон е една съблазън, едно изкушение. (втори вариант)
Хюго дава един метод за личното усилие и показва един човек какво може да направи със своето усилие, в своя живот. Толстой показва един разумен пълководец, при най-големите опасности, какво може да направи. Кутузов, като се оттегля, постепенно се укрепява. Толстой прави избор, ако си морално слаб, отстъпвай. Слабият в морално отношение трябва да отстъпва. Наполеон е една съблазън, едно изкушение. Той заема втора позиция. Кутузов отстъпва, отстъпва и колкото върви по-навътре, злото се отдалечава от своята база, от своя терен. Това са вече други изводи. Кутузов не дава сражение, все отстъпва. Ама ще кажеш: „Как тъй, аз съм човек, аз ще се опълча!
към втори вариант >>

“ Ти може да се опълчиш, но Наполеон ще те бие. (втори вариант)
Той заема втора позиция. Кутузов отстъпва, отстъпва и колкото върви по-навътре, злото се отдалечава от своята база, от своя терен. Това са вече други изводи. Кутузов не дава сражение, все отстъпва. Ама ще кажеш: „Как тъй, аз съм човек, аз ще се опълча! “ Ти може да се опълчиш, но Наполеон ще те бие. Ако Кутузов беше дал сражение още в началото и не отстъпеше, какво щеше да стане с Наполеон, той щеше да стане господар на Русия. Кутузов казва: „Аз няма нищо да направя, ако [е] за жертва, ако е за отстъпление, ще запаля и Москва, нека изгори, стига морално да не паднеш, а Москва пак може да се съгради. Нищо не значи.“ Това е скритата мисъл на Толстоя. Но, ако тази мисъл се извади от Толстоя, ще кажат, че той е анархист. Защото чрез тия вярвания на Толстоя, ще кажат, света не може да се спаси.
към втори вариант >>

Ако Кутузов беше дал сражение още в началото и не отстъпеше, какво щеше да стане с Наполеон, той щеше да стане господар на Русия. (втори вариант)
Кутузов отстъпва, отстъпва и колкото върви по-навътре, злото се отдалечава от своята база, от своя терен. Това са вече други изводи. Кутузов не дава сражение, все отстъпва. Ама ще кажеш: „Как тъй, аз съм човек, аз ще се опълча! “ Ти може да се опълчиш, но Наполеон ще те бие. Ако Кутузов беше дал сражение още в началото и не отстъпеше, какво щеше да стане с Наполеон, той щеше да стане господар на Русия. Кутузов казва: „Аз няма нищо да направя, ако [е] за жертва, ако е за отстъпление, ще запаля и Москва, нека изгори, стига морално да не паднеш, а Москва пак може да се съгради. Нищо не значи.“ Това е скритата мисъл на Толстоя. Но, ако тази мисъл се извади от Толстоя, ще кажат, че той е анархист. Защото чрез тия вярвания на Толстоя, ще кажат, света не може да се спаси. Ако Наполеон беше станал господар на Русия, какво щеше да спечели Русия?
към втори вариант >>

Ако Наполеон беше станал господар на Русия, какво щеше да спечели Русия? (втори вариант)
Ако Кутузов беше дал сражение още в началото и не отстъпеше, какво щеше да стане с Наполеон, той щеше да стане господар на Русия. Кутузов казва: „Аз няма нищо да направя, ако [е] за жертва, ако е за отстъпление, ще запаля и Москва, нека изгори, стига морално да не паднеш, а Москва пак може да се съгради. Нищо не значи.“ Това е скритата мисъл на Толстоя. Но, ако тази мисъл се извади от Толстоя, ще кажат, че той е анархист. Защото чрез тия вярвания на Толстоя, ще кажат, света не може да се спаси. Ако Наполеон беше станал господар на Русия, какво щеше да спечели Русия? И ако Москва не беше изгорела, щеше ли да спечели Русия? Другояче щеше да се сложи развитието на Русия. И Европа щеше да се намери в друго положение. Та рекох сега, от общото към частното. Законите са еднакви.
към втори вариант >>

Атакува те обществото, това е Наполеон, ти ще отстъпваш. (втори вариант)
Другояче щеше да се сложи развитието на Русия. И Европа щеше да се намери в друго положение. Та рекох сега, от общото към частното. Законите са еднакви. Нека видят, че навсякъде отстъпваш, както Кутузова. Атакува те обществото, това е Наполеон, ти ще отстъпваш. Кутузов ще бъдеш. Обществото е Наполеон, силния Наполеон. Ти ще отстъпваш, ще се укрепяваш. Ще запалиш Москва, значи ще жертвуваш всичко, докато най-после извоюваш свободата на Русия. Това е нашата духовна свобода, Божественото, което е скрито в нас.
към втори вариант >>

Обществото е Наполеон, силния Наполеон. (втори вариант)
Та рекох сега, от общото към частното. Законите са еднакви. Нека видят, че навсякъде отстъпваш, както Кутузова. Атакува те обществото, това е Наполеон, ти ще отстъпваш. Кутузов ще бъдеш. Обществото е Наполеон, силния Наполеон. Ти ще отстъпваш, ще се укрепяваш. Ще запалиш Москва, значи ще жертвуваш всичко, докато най-после извоюваш свободата на Русия. Това е нашата духовна свобода, Божественото, което е скрито в нас. А трябва да запазим свободата. Сега не воюваме ние, но Наполеон воюва с вас.
към втори вариант >>

Сега не воюваме ние, но Наполеон воюва с вас. (втори вариант)
Обществото е Наполеон, силния Наполеон. Ти ще отстъпваш, ще се укрепяваш. Ще запалиш Москва, значи ще жертвуваш всичко, докато най-после извоюваш свободата на Русия. Това е нашата духовна свобода, Божественото, което е скрито в нас. А трябва да запазим свободата. Сега не воюваме ние, но Наполеон воюва с вас. Накрая друг един въпрос подига Хюго: Защо внесе той Козета и защо допусна Хюго Жан Вължан, който се подигна, да се влюби в Козета. Най-първо Хюго разрешава един социален въпрос и най-после засега, с Козета, една вътрешна борба, едно вътрешно верую. Той засега туй, което Толстой трябваше да направи. Жан Вължан се жертвува, самоотрича се от Козета. Козета, това е Москва, която трябва да изгори.
към втори вариант >>

И ако Жан Вължан се беше оженил за Козета, Наполеон щеше да превземе Русия. (втори вариант)
Накрая друг един въпрос подига Хюго: Защо внесе той Козета и защо допусна Хюго Жан Вължан, който се подигна, да се влюби в Козета. Най-първо Хюго разрешава един социален въпрос и най-после засега, с Козета, една вътрешна борба, едно вътрешно верую. Той засега туй, което Толстой трябваше да направи. Жан Вължан се жертвува, самоотрича се от Козета. Козета, това е Москва, която трябва да изгори. И ако Жан Вължан се беше оженил за Козета, Наполеон щеше да превземе Русия. Козета, това е Москва, която трябва да изгори, но Жан Вължан и той отстъпва в дадения случай и той се оттегля. Тогава де е Наполеон, който го атакуваше? -Който се ожени за това дете Мариус. Наполеон изпъкна отпосле у Хюго, а Толстой извади Наполеон от единия край до другия. У Хюго
към втори вариант >>

Тогава де е Наполеон, който го атакуваше? (втори вариант)
Той засега туй, което Толстой трябваше да направи. Жан Вължан се жертвува, самоотрича се от Козета. Козета, това е Москва, която трябва да изгори. И ако Жан Вължан се беше оженил за Козета, Наполеон щеше да превземе Русия. Козета, това е Москва, която трябва да изгори, но Жан Вължан и той отстъпва в дадения случай и той се оттегля. Тогава де е Наполеон, който го атакуваше? -Който се ожени за това дете Мариус. Наполеон изпъкна отпосле у Хюго, а Толстой извади Наполеон от единия край до другия. У Хюго Наполеон е скрит, отпосле се явява. Най-първо той е в онзи обществен строй, който туря Жан Вължана в затвора за 5 години.
към втори вариант >>

Наполеон изпъкна отпосле у Хюго, а Толстой извади Наполеон от единия край до другия. (втори вариант)
Козета, това е Москва, която трябва да изгори. И ако Жан Вължан се беше оженил за Козета, Наполеон щеше да превземе Русия. Козета, това е Москва, която трябва да изгори, но Жан Вължан и той отстъпва в дадения случай и той се оттегля. Тогава де е Наполеон, който го атакуваше? -Който се ожени за това дете Мариус. Наполеон изпъкна отпосле у Хюго, а Толстой извади Наполеон от единия край до другия. У Хюго Наполеон е скрит, отпосле се явява. Най-първо той е в онзи обществен строй, който туря Жан Вължана в затвора за 5 години. Жан Вължан е дал едно сражение на Наполеон и 5 години е седял за това в затвора, обаче като се изплъзна от ръцете на властта и Наполеон бяга. Значи властта е Наполеон.
към втори вариант >>

Наполеон е скрит, отпосле се явява. (втори вариант)
Козета, това е Москва, която трябва да изгори, но Жан Вължан и той отстъпва в дадения случай и той се оттегля. Тогава де е Наполеон, който го атакуваше? -Който се ожени за това дете Мариус. Наполеон изпъкна отпосле у Хюго, а Толстой извади Наполеон от единия край до другия. У Хюго Наполеон е скрит, отпосле се явява. Най-първо той е в онзи обществен строй, който туря Жан Вължана в затвора за 5 години. Жан Вължан е дал едно сражение на Наполеон и 5 години е седял за това в затвора, обаче като се изплъзна от ръцете на властта и Наполеон бяга. Значи властта е Наполеон. И властта гони Жан Вължана и този Наполеон всъщност, както Хюго разбира въпроса, казва, че трябва да отстъпва. Това са етапи на разсъждение.
към втори вариант >>

Жан Вължан е дал едно сражение на Наполеон и 5 години е седял за това в затвора, обаче като се изплъзна от ръцете на властта и Наполеон бяга. (втори вариант)
-Който се ожени за това дете Мариус. Наполеон изпъкна отпосле у Хюго, а Толстой извади Наполеон от единия край до другия. У Хюго Наполеон е скрит, отпосле се явява. Най-първо той е в онзи обществен строй, който туря Жан Вължана в затвора за 5 години. Жан Вължан е дал едно сражение на Наполеон и 5 години е седял за това в затвора, обаче като се изплъзна от ръцете на властта и Наполеон бяга. Значи властта е Наполеон. И властта гони Жан Вължана и този Наполеон всъщност, както Хюго разбира въпроса, казва, че трябва да отстъпва. Това са етапи на разсъждение. И човек трябва да направи един тънък психологически анализ, за да види красотата, която е съществувала в ума на този поет. Тя остава скрита, тази мисъл.
към втори вариант >>

Значи властта е Наполеон. (втори вариант)
Наполеон изпъкна отпосле у Хюго, а Толстой извади Наполеон от единия край до другия. У Хюго Наполеон е скрит, отпосле се явява. Най-първо той е в онзи обществен строй, който туря Жан Вължана в затвора за 5 години. Жан Вължан е дал едно сражение на Наполеон и 5 години е седял за това в затвора, обаче като се изплъзна от ръцете на властта и Наполеон бяга. Значи властта е Наполеон. И властта гони Жан Вължана и този Наполеон всъщност, както Хюго разбира въпроса, казва, че трябва да отстъпва. Това са етапи на разсъждение. И човек трябва да направи един тънък психологически анализ, за да види красотата, която е съществувала в ума на този поет. Тя остава скрита, тази мисъл. Хюго не е дал всичката тази идея, която той е имал.
към втори вариант >>

И властта гони Жан Вължана и този Наполеон всъщност, както Хюго разбира въпроса, казва, че трябва да отстъпва. (втори вариант)
У Хюго Наполеон е скрит, отпосле се явява. Най-първо той е в онзи обществен строй, който туря Жан Вължана в затвора за 5 години. Жан Вължан е дал едно сражение на Наполеон и 5 години е седял за това в затвора, обаче като се изплъзна от ръцете на властта и Наполеон бяга. Значи властта е Наполеон. И властта гони Жан Вължана и този Наполеон всъщност, както Хюго разбира въпроса, казва, че трябва да отстъпва. Това са етапи на разсъждение. И човек трябва да направи един тънък психологически анализ, за да види красотата, която е съществувала в ума на този поет. Тя остава скрита, тази мисъл. Хюго не е дал всичката тази идея, която той е имал. Защото в такъв случай той би станал еретик.
към втори вариант >>

46. Не противи се на злото / Основнитѣ идеи на Викторъ Хюго и Толстой въ „Клетницитѣ“ и „Война и миръ“ (продължение)

В романа си Толстой изнася два характера – на Наполеон и на Кутузов, като силни личности.
Юго си служи с метод, чрез който може да се влияе върху отделната личност. За герой на романа той взема Жан Валжан, у когото има скрити сили, способности и чувства, които трябва да се събудят. За събуждането им той поставя като фактори, от една страна, страданията и мъчнотиите, а от друга – благородното отношение на отделните лица към него. Добрата и благородна постъпка на епископа произвежда преврат в душата на Жан Валжан. Той беше цвете, което можеше да вирее само при добри условия. В романа си Толстой изнася два характера – на Наполеон и на Кутузов, като силни личности. Характерното у Наполеон е това, че каквото намисли, трябва да го направи. Той си казва: Това, което реших, ще го изпълня, другояче не може. Той налага своите решения като Божествени закони, които не търпят никакво отлагане. Когато разумният реши нещо, трябва да го направи; когато глупавият реши да направи нещо, дълго време трябва да мисли, да го приложи или не. Глупавият има право да отменя решенията си.
към беседата >>

Характерното у Наполеон е това, че каквото намисли, трябва да го направи.
За герой на романа той взема Жан Валжан, у когото има скрити сили, способности и чувства, които трябва да се събудят. За събуждането им той поставя като фактори, от една страна, страданията и мъчнотиите, а от друга – благородното отношение на отделните лица към него. Добрата и благородна постъпка на епископа произвежда преврат в душата на Жан Валжан. Той беше цвете, което можеше да вирее само при добри условия. В романа си Толстой изнася два характера – на Наполеон и на Кутузов, като силни личности. Характерното у Наполеон е това, че каквото намисли, трябва да го направи. Той си казва: Това, което реших, ще го изпълня, другояче не може. Той налага своите решения като Божествени закони, които не търпят никакво отлагане. Когато разумният реши нещо, трябва да го направи; когато глупавият реши да направи нещо, дълго време трябва да мисли, да го приложи или не. Глупавият има право да отменя решенията си. И разумният, обаче, има право да отменя решенията си.
към беседата >>

Например, при Бородино Наполеон даде заповед за сражение, но веднага отмени заповедта си – той се разколеба и започна да губи почва под краката си.
Когато разумният реши нещо, трябва да го направи; когато глупавият реши да направи нещо, дълго време трябва да мисли, да го приложи или не. Глупавият има право да отменя решенията си. И разумният, обаче, има право да отменя решенията си. – Кога? – Когато има някакво колебание в себе си. Например, при Бородино Наполеон даде заповед за сражение, но веднага отмени заповедта си – той се разколеба и започна да губи почва под краката си. Като четете двата романа, можете да сравните Жан Валжан с Наполеона, да видите, че между тях има нещо общо. Жан Валжан представя мястото, отдето Наполеон е излязъл и постепенно се е издигал. Жан Валжан не е нищо друго, освен Наполеон при лошите условия на живота. Толстой, в лицето на Наполеона, представя точно обратното: постепенното падане на човек, който е заемал високо положение. С това иска да каже, че и разумният човек, като не изпълнява Божиите закони, както и законите на Великата Природа, е осъден на падане.
към беседата >>

Като четете двата романа, можете да сравните Жан Валжан с Наполеона, да видите, че между тях има нещо общо.
Глупавият има право да отменя решенията си. И разумният, обаче, има право да отменя решенията си. – Кога? – Когато има някакво колебание в себе си. Например, при Бородино Наполеон даде заповед за сражение, но веднага отмени заповедта си – той се разколеба и започна да губи почва под краката си. Като четете двата романа, можете да сравните Жан Валжан с Наполеона, да видите, че между тях има нещо общо. Жан Валжан представя мястото, отдето Наполеон е излязъл и постепенно се е издигал. Жан Валжан не е нищо друго, освен Наполеон при лошите условия на живота. Толстой, в лицето на Наполеона, представя точно обратното: постепенното падане на човек, който е заемал високо положение. С това иска да каже, че и разумният човек, като не изпълнява Божиите закони, както и законите на Великата Природа, е осъден на падане. Според Юго и простият човек, като изпълнява Божията воля, може да се издигне.
към беседата >>

Жан Валжан представя мястото, отдето Наполеон е излязъл и постепенно се е издигал.
И разумният, обаче, има право да отменя решенията си. – Кога? – Когато има някакво колебание в себе си. Например, при Бородино Наполеон даде заповед за сражение, но веднага отмени заповедта си – той се разколеба и започна да губи почва под краката си. Като четете двата романа, можете да сравните Жан Валжан с Наполеона, да видите, че между тях има нещо общо. Жан Валжан представя мястото, отдето Наполеон е излязъл и постепенно се е издигал. Жан Валжан не е нищо друго, освен Наполеон при лошите условия на живота. Толстой, в лицето на Наполеона, представя точно обратното: постепенното падане на човек, който е заемал високо положение. С това иска да каже, че и разумният човек, като не изпълнява Божиите закони, както и законите на Великата Природа, е осъден на падане. Според Юго и простият човек, като изпълнява Божията воля, може да се издигне. Както разумният може да прави погрешки, така и обикновеният и прост човек може да изправя погрешките си.
към беседата >>

Жан Валжан не е нищо друго, освен Наполеон при лошите условия на живота.
– Кога? – Когато има някакво колебание в себе си. Например, при Бородино Наполеон даде заповед за сражение, но веднага отмени заповедта си – той се разколеба и започна да губи почва под краката си. Като четете двата романа, можете да сравните Жан Валжан с Наполеона, да видите, че между тях има нещо общо. Жан Валжан представя мястото, отдето Наполеон е излязъл и постепенно се е издигал. Жан Валжан не е нищо друго, освен Наполеон при лошите условия на живота. Толстой, в лицето на Наполеона, представя точно обратното: постепенното падане на човек, който е заемал високо положение. С това иска да каже, че и разумният човек, като не изпълнява Божиите закони, както и законите на Великата Природа, е осъден на падане. Според Юго и простият човек, като изпълнява Божията воля, може да се издигне. Както разумният може да прави погрешки, така и обикновеният и прост човек може да изправя погрешките си. Мнозина искат да бъдат като Наполеона, да станат силни, велики хора.
към беседата >>

Толстой, в лицето на Наполеона, представя точно обратното: постепенното падане на човек, който е заемал високо положение.
– Когато има някакво колебание в себе си. Например, при Бородино Наполеон даде заповед за сражение, но веднага отмени заповедта си – той се разколеба и започна да губи почва под краката си. Като четете двата романа, можете да сравните Жан Валжан с Наполеона, да видите, че между тях има нещо общо. Жан Валжан представя мястото, отдето Наполеон е излязъл и постепенно се е издигал. Жан Валжан не е нищо друго, освен Наполеон при лошите условия на живота. Толстой, в лицето на Наполеона, представя точно обратното: постепенното падане на човек, който е заемал високо положение. С това иска да каже, че и разумният човек, като не изпълнява Божиите закони, както и законите на Великата Природа, е осъден на падане. Според Юго и простият човек, като изпълнява Божията воля, може да се издигне. Както разумният може да прави погрешки, така и обикновеният и прост човек може да изправя погрешките си. Мнозина искат да бъдат като Наполеона, да станат силни, велики хора. Само онзи може да заеме положението на Наполеон, който преди това е бил на мястото на Жан Валжан.
към беседата >>

Мнозина искат да бъдат като Наполеона, да станат силни, велики хора.
Жан Валжан не е нищо друго, освен Наполеон при лошите условия на живота. Толстой, в лицето на Наполеона, представя точно обратното: постепенното падане на човек, който е заемал високо положение. С това иска да каже, че и разумният човек, като не изпълнява Божиите закони, както и законите на Великата Природа, е осъден на падане. Според Юго и простият човек, като изпълнява Божията воля, може да се издигне. Както разумният може да прави погрешки, така и обикновеният и прост човек може да изправя погрешките си. Мнозина искат да бъдат като Наполеона, да станат силни, велики хора. Само онзи може да заеме положението на Наполеон, който преди това е бил на мястото на Жан Валжан. Станеш ли преждевременно Наполеон, ще те свалят от мястото ти, ще те детронират и ще те изпратят на заточение на остров св. Елена. Тук Наполеон мина през положението на Жан Валжан в затвора, да си завърши школата. Който се е повдигнал, трябва да постъпва разумно, да не падне от висотата, до която е достигнал. Ето защо, в пътя на самовъзпитанието човек трябва да започне от положението на Жан Валжан, да се издига постепенно, за да не се сгромоляса.
към беседата >>

Само онзи може да заеме положението на Наполеон, който преди това е бил на мястото на Жан Валжан.
Толстой, в лицето на Наполеона, представя точно обратното: постепенното падане на човек, който е заемал високо положение. С това иска да каже, че и разумният човек, като не изпълнява Божиите закони, както и законите на Великата Природа, е осъден на падане. Според Юго и простият човек, като изпълнява Божията воля, може да се издигне. Както разумният може да прави погрешки, така и обикновеният и прост човек може да изправя погрешките си. Мнозина искат да бъдат като Наполеона, да станат силни, велики хора. Само онзи може да заеме положението на Наполеон, който преди това е бил на мястото на Жан Валжан. Станеш ли преждевременно Наполеон, ще те свалят от мястото ти, ще те детронират и ще те изпратят на заточение на остров св. Елена. Тук Наполеон мина през положението на Жан Валжан в затвора, да си завърши школата. Който се е повдигнал, трябва да постъпва разумно, да не падне от висотата, до която е достигнал. Ето защо, в пътя на самовъзпитанието човек трябва да започне от положението на Жан Валжан, да се издига постепенно, за да не се сгромоляса. Той трябва да мине през световния университет, да познае мъчението, неправдата, преследването и, като се издигне, да запази мястото си.
към беседата >>

Станеш ли преждевременно Наполеон, ще те свалят от мястото ти, ще те детронират и ще те изпратят на заточение на остров св. Елена.
С това иска да каже, че и разумният човек, като не изпълнява Божиите закони, както и законите на Великата Природа, е осъден на падане. Според Юго и простият човек, като изпълнява Божията воля, може да се издигне. Както разумният може да прави погрешки, така и обикновеният и прост човек може да изправя погрешките си. Мнозина искат да бъдат като Наполеона, да станат силни, велики хора. Само онзи може да заеме положението на Наполеон, който преди това е бил на мястото на Жан Валжан. Станеш ли преждевременно Наполеон, ще те свалят от мястото ти, ще те детронират и ще те изпратят на заточение на остров св. Елена. Тук Наполеон мина през положението на Жан Валжан в затвора, да си завърши школата. Който се е повдигнал, трябва да постъпва разумно, да не падне от висотата, до която е достигнал. Ето защо, в пътя на самовъзпитанието човек трябва да започне от положението на Жан Валжан, да се издига постепенно, за да не се сгромоляса. Той трябва да мине през световния университет, да познае мъчението, неправдата, преследването и, като се издигне, да запази мястото си. Цели 19 години Жан Валжан следва тази школа, докато най-после издържа изпита и получи свободата си.
към беседата >>

Тук Наполеон мина през положението на Жан Валжан в затвора, да си завърши школата.
Според Юго и простият човек, като изпълнява Божията воля, може да се издигне. Както разумният може да прави погрешки, така и обикновеният и прост човек може да изправя погрешките си. Мнозина искат да бъдат като Наполеона, да станат силни, велики хора. Само онзи може да заеме положението на Наполеон, който преди това е бил на мястото на Жан Валжан. Станеш ли преждевременно Наполеон, ще те свалят от мястото ти, ще те детронират и ще те изпратят на заточение на остров св. Елена. Тук Наполеон мина през положението на Жан Валжан в затвора, да си завърши школата. Който се е повдигнал, трябва да постъпва разумно, да не падне от висотата, до която е достигнал. Ето защо, в пътя на самовъзпитанието човек трябва да започне от положението на Жан Валжан, да се издига постепенно, за да не се сгромоляса. Той трябва да мине през световния университет, да познае мъчението, неправдата, преследването и, като се издигне, да запази мястото си. Цели 19 години Жан Валжан следва тази школа, докато най-после издържа изпита и получи свободата си. След като опита несправедливостта на хората, Жан Валжан се натъкна на тяхната човещина.
към беседата >>

Оттук Жан Валжан се преобразява, отказва се от стария живот и влиза в нова фаза – става Наполеон.
Благородството на епископа силно му действа, в него става вътрешна борба, но все още той е под влиянието на стария живот. Едва се освободил от ръцете на полицията, той постъпва зле с детето, което си играло на пътя с една сребърна монета. Като я подхвърляло, тя паднала под крака на Жан Валжан, който я настъпил. На молбата на детето да повдигне крака си, за да вземе монетата, той го прогонил с такъв страшен глас, че детето избягало далеч. След това Жан Валжан съзнава погрешката си и почва да вика момченцето, да му върне парите, но то било вече много далеч. Оттук Жан Валжан се преобразява, отказва се от стария живот и влиза в нова фаза – става Наполеон. Той се издигна високо пред себе си. Толстой и Юго дават методи за възпитанието на човека, но те не са единствените, нито най-правилните. Все пак и те са дали добри резултати. В своята „Изповед“ Толстой се бори със себе си, не е доволен от живота, не намира смисъл в него и иска да тури край на живота си. Най-после, след голяма борба, той дохожда до заключението, че самоубийството не разрешава въпросите на живота и търси друг път.
към беседата >>

Той се намира в положението на Наполеона, който се колебае пред сражението при Бородино.
Ще каже някой, че вярва само в онези неща, които може да пипне. Обаче, има неща, които можеш само да ги гледаш и то отдалеч. Виждането предшества пипането, то е качество на ума. Съвременните хора говорят за любов, за свобода, за сила, за богатство, за знание, но това може да се постигне при едно условие – да имат права мисъл. Почне ли да се колебае, човек изгубва правата мисъл. Той се намира в положението на Наполеона, който се колебае пред сражението при Бородино. Следователно, ако човек се колебае в реализирането на своята идея, нищо друго не му остава, освен да се върне назад, да види къде е слабото му място и оттам да започне. Всяко колебание показва, че пътят, по който върви човек, не е прав. Задачата на Наполеона беше да обедини Франция, а не да отива в Русия да я завладее. Понеже той измени на мисията си, пратиха го на остров св. Елена в положението на Жан Валжан, там да научи урока си.
към беседата >>

Задачата на Наполеона беше да обедини Франция, а не да отива в Русия да я завладее.
Съвременните хора говорят за любов, за свобода, за сила, за богатство, за знание, но това може да се постигне при едно условие – да имат права мисъл. Почне ли да се колебае, човек изгубва правата мисъл. Той се намира в положението на Наполеона, който се колебае пред сражението при Бородино. Следователно, ако човек се колебае в реализирането на своята идея, нищо друго не му остава, освен да се върне назад, да види къде е слабото му място и оттам да започне. Всяко колебание показва, че пътят, по който върви човек, не е прав. Задачата на Наполеона беше да обедини Франция, а не да отива в Русия да я завладее. Понеже той измени на мисията си, пратиха го на остров св. Елена в положението на Жан Валжан, там да научи урока си. Който иска да се повдигне, трябва да работи върху себе си, да изправи погрешките си, да се освободи от своите недъзи. Това значи, да излезе от затвора и да се преобрази, да заеме високо положение. Това стана и с Жан Валжан.
към беседата >>

В заключение на лекцията казвам: Носете в ума си образа на Наполеона и на Жан Валжан.
Както са свързани светлината, въздухът, водата, храната с човека, така са свързани и разумните души помежду си. Тези връзки наричаме естествени. Те не трябва да се късат, защото чрез тях иде животът. Естествените връзки са средата, в която човек расте и се развива. Като знаете това, бъдете внимателни към себе си и към ближните си, да не излизате от средата, в която сте поставени да живеете. В заключение на лекцията казвам: Носете в ума си образа на Наполеона и на Жан Валжан. Наполеон се издигна до най-високото място, но като наруши великия закон, слезе от висотата на своето положение и завърши живота си на заточение. Жан Валжан пък излезе от затвора и се издигна до най-високото положение на своя живот. Той се самоотрече – изпълни великия закон. Толстой и Юго изнасят по два героя: Наполеон и Жан Валжан, които настъпват; Кутузов и епископ Мириел, които отстъпват. Последните герои прилагат закона: „Не противи се на злото“.
към беседата >>

Наполеон се издигна до най-високото място, но като наруши великия закон, слезе от висотата на своето положение и завърши живота си на заточение.
Тези връзки наричаме естествени. Те не трябва да се късат, защото чрез тях иде животът. Естествените връзки са средата, в която човек расте и се развива. Като знаете това, бъдете внимателни към себе си и към ближните си, да не излизате от средата, в която сте поставени да живеете. В заключение на лекцията казвам: Носете в ума си образа на Наполеона и на Жан Валжан. Наполеон се издигна до най-високото място, но като наруши великия закон, слезе от висотата на своето положение и завърши живота си на заточение. Жан Валжан пък излезе от затвора и се издигна до най-високото положение на своя живот. Той се самоотрече – изпълни великия закон. Толстой и Юго изнасят по два героя: Наполеон и Жан Валжан, които настъпват; Кутузов и епископ Мириел, които отстъпват. Последните герои прилагат закона: „Не противи се на злото“. Героите на Толстоя са исторически личности, а тези на Юго – не са известни.
към беседата >>

Толстой и Юго изнасят по два героя: Наполеон и Жан Валжан, които настъпват; Кутузов и епископ Мириел, които отстъпват.
Като знаете това, бъдете внимателни към себе си и към ближните си, да не излизате от средата, в която сте поставени да живеете. В заключение на лекцията казвам: Носете в ума си образа на Наполеона и на Жан Валжан. Наполеон се издигна до най-високото място, но като наруши великия закон, слезе от висотата на своето положение и завърши живота си на заточение. Жан Валжан пък излезе от затвора и се издигна до най-високото положение на своя живот. Той се самоотрече – изпълни великия закон. Толстой и Юго изнасят по два героя: Наполеон и Жан Валжан, които настъпват; Кутузов и епископ Мириел, които отстъпват. Последните герои прилагат закона: „Не противи се на злото“. Героите на Толстоя са исторически личности, а тези на Юго – не са известни. Това показва, че Толстой е реалист. Той изнася познати лица пред света и показва какви са последствията при неизпълнение на Божиите закони и какви – при изпълнението им. Защо направихме сравнение между Толстой и Юго?
към беседата >>

Вие не сте Наполеон, нито Кутузов, нито епископ Мириел, нито Жан Валжан, но имате в себе си Наполеоновци, Кутузовци, епископи, като Мириел, Жан Валжановци и др.
Защо направихме сравнение между Толстой и Юго? – За да се научите да съпоставяте нещата. Всяко нещо, което работите и изучавате, трябва да се свързва така, че да се види отношението му към вас. За да се ползва от работата си, човек трябва да намери връзката, която съществува между него и природата, от една страна, и между него и разумните души, от друга страна. Като знаете това, вие трябва разумно да се справяте със своите герои. Вие не сте Наполеон, нито Кутузов, нито епископ Мириел, нито Жан Валжан, но имате в себе си Наполеоновци, Кутузовци, епископи, като Мириел, Жан Валжановци и др. Възпитавайте героите в себе си и не ги сваляйте от високите им места; ако са в затвор, съдействайте за освобождаването им.
към беседата >>

Обаче ние виждаме Толстой, след като развива некои подробности на неговия роман, той се спира често върху характера на Кутузова и върху характера на Наполеона. (втори вариант)
Но не е само неговата постъпка. След постъпката на Бдинския епископ идат ред други посторонни елементи и постъпки, които упражняват влияние и давление върху Жан Вължана. Значи в него има заложени сили, има нещо, което трябва да се събуди. Когато едно цвете се изнесе в известна област, дето могат да му се внесат съответните на тях условия, които са необходими за неговото развитие, могат да се подобрят тия вътрешни условия. В постъпката на епископа върху Жан Вължана, той започва да разсъждава, започва да се бори и се събужда неговата духовна природа. Обаче ние виждаме Толстой, след като развива некои подробности на неговия роман, той се спира често върху характера на Кутузова и върху характера на Наполеона. Толстой представя този силен човек, каквото Наполеон реши, трябва да стане. Наполеон е постоянен и не си мени решенията. Казва: „Това, което аз реших, трябва да стане, не може другояче.“ Като че е един Божествен закон. Това е право, но по отношение на Бога. Умният човек, като каже нещо, става.
към втори вариант >>

Толстой представя този силен човек, каквото Наполеон реши, трябва да стане. (втори вариант)
След постъпката на Бдинския епископ идат ред други посторонни елементи и постъпки, които упражняват влияние и давление върху Жан Вължана. Значи в него има заложени сили, има нещо, което трябва да се събуди. Когато едно цвете се изнесе в известна област, дето могат да му се внесат съответните на тях условия, които са необходими за неговото развитие, могат да се подобрят тия вътрешни условия. В постъпката на епископа върху Жан Вължана, той започва да разсъждава, започва да се бори и се събужда неговата духовна природа. Обаче ние виждаме Толстой, след като развива некои подробности на неговия роман, той се спира често върху характера на Кутузова и върху характера на Наполеона. Толстой представя този силен човек, каквото Наполеон реши, трябва да стане. Наполеон е постоянен и не си мени решенията. Казва: „Това, което аз реших, трябва да стане, не може другояче.“ Като че е един Божествен закон. Това е право, но по отношение на Бога. Умният човек, като каже нещо, става. Но когато глупавият човек каже нещо, трябва ли да стане?
към втори вариант >>

Наполеон е постоянен и не си мени решенията. (втори вариант)
Значи в него има заложени сили, има нещо, което трябва да се събуди. Когато едно цвете се изнесе в известна област, дето могат да му се внесат съответните на тях условия, които са необходими за неговото развитие, могат да се подобрят тия вътрешни условия. В постъпката на епископа върху Жан Вължана, той започва да разсъждава, започва да се бори и се събужда неговата духовна природа. Обаче ние виждаме Толстой, след като развива некои подробности на неговия роман, той се спира често върху характера на Кутузова и върху характера на Наполеона. Толстой представя този силен човек, каквото Наполеон реши, трябва да стане. Наполеон е постоянен и не си мени решенията. Казва: „Това, което аз реших, трябва да стане, не може другояче.“ Като че е един Божествен закон. Това е право, но по отношение на Бога. Умният човек, като каже нещо, става. Но когато глупавият човек каже нещо, трябва ли да стане? Рекох, ако е умно, трябва да стане, ако е глупаво, отмени го.
към втори вариант >>

И Наполеон почва да се колебае в себе си. (втори вариант)
Това е право, но по отношение на Бога. Умният човек, като каже нещо, става. Но когато глупавият човек каже нещо, трябва ли да стане? Рекох, ако е умно, трябва да стане, ако е глупаво, отмени го. И ако го отмениш, пак трябва да знаеш един метод. И Наполеон почва да се колебае в себе си. Кои са причините, че Наполеон се разколебава? Запример, преди сражението при Бородино Наполеон е давал няколко пъти заповеди да се направи сражение, а после отменя сражението си. Питам: защо друг път не е отменявал, а сега го отменява? Има една посторонна причина, която се намесва и смущава неговия ум. Вследствие на това колебание на Наполеона и той почва да губи своя терен.
към втори вариант >>

Кои са причините, че Наполеон се разколебава? (втори вариант)
Умният човек, като каже нещо, става. Но когато глупавият човек каже нещо, трябва ли да стане? Рекох, ако е умно, трябва да стане, ако е глупаво, отмени го. И ако го отмениш, пак трябва да знаеш един метод. И Наполеон почва да се колебае в себе си. Кои са причините, че Наполеон се разколебава? Запример, преди сражението при Бородино Наполеон е давал няколко пъти заповеди да се направи сражение, а после отменя сражението си. Питам: защо друг път не е отменявал, а сега го отменява? Има една посторонна причина, която се намесва и смущава неговия ум. Вследствие на това колебание на Наполеона и той почва да губи своя терен. Един паралел може да теглим между Жан Вължан и Наполеон.
към втори вариант >>

Запример, преди сражението при Бородино Наполеон е давал няколко пъти заповеди да се направи сражение, а после отменя сражението си. (втори вариант)
Но когато глупавият човек каже нещо, трябва ли да стане? Рекох, ако е умно, трябва да стане, ако е глупаво, отмени го. И ако го отмениш, пак трябва да знаеш един метод. И Наполеон почва да се колебае в себе си. Кои са причините, че Наполеон се разколебава? Запример, преди сражението при Бородино Наполеон е давал няколко пъти заповеди да се направи сражение, а после отменя сражението си. Питам: защо друг път не е отменявал, а сега го отменява? Има една посторонна причина, която се намесва и смущава неговия ум. Вследствие на това колебание на Наполеона и той почва да губи своя терен. Един паралел може да теглим между Жан Вължан и Наполеон. Това са два типа сходни.
към втори вариант >>

Вследствие на това колебание на Наполеона и той почва да губи своя терен. (втори вариант)
И Наполеон почва да се колебае в себе си. Кои са причините, че Наполеон се разколебава? Запример, преди сражението при Бородино Наполеон е давал няколко пъти заповеди да се направи сражение, а после отменя сражението си. Питам: защо друг път не е отменявал, а сега го отменява? Има една посторонна причина, която се намесва и смущава неговия ум. Вследствие на това колебание на Наполеона и той почва да губи своя терен. Един паралел може да теглим между Жан Вължан и Наполеон. Това са два типа сходни. Жан Вължан е мястото, отдето Наполеон е излязъл или Жан Вължан е Наполеон при лошите условия. Жан Вължан, тъй както е у Хюго, това е обществото. Който се подига в обществото, което управлява, значи, справил се е с външните условия.
към втори вариант >>

Един паралел може да теглим между Жан Вължан и Наполеон. (втори вариант)
Кои са причините, че Наполеон се разколебава? Запример, преди сражението при Бородино Наполеон е давал няколко пъти заповеди да се направи сражение, а после отменя сражението си. Питам: защо друг път не е отменявал, а сега го отменява? Има една посторонна причина, която се намесва и смущава неговия ум. Вследствие на това колебание на Наполеона и той почва да губи своя терен. Един паралел може да теглим между Жан Вължан и Наполеон. Това са два типа сходни. Жан Вължан е мястото, отдето Наполеон е излязъл или Жан Вължан е Наполеон при лошите условия. Жан Вължан, тъй както е у Хюго, това е обществото. Който се подига в обществото, което управлява, значи, справил се е с външните условия. Хюго взема своя герой от паднало положение и го въздига. А
към втори вариант >>

Жан Вължан е мястото, отдето Наполеон е излязъл или Жан Вължан е Наполеон при лошите условия. (втори вариант)
Питам: защо друг път не е отменявал, а сега го отменява? Има една посторонна причина, която се намесва и смущава неговия ум. Вследствие на това колебание на Наполеона и той почва да губи своя терен. Един паралел може да теглим между Жан Вължан и Наполеон. Това са два типа сходни. Жан Вължан е мястото, отдето Наполеон е излязъл или Жан Вължан е Наполеон при лошите условия. Жан Вължан, тъй както е у Хюго, това е обществото. Който се подига в обществото, което управлява, значи, справил се е с външните условия. Хюго взема своя герой от паднало положение и го въздига. А Толстой снима своя герой. Имаме обратния процес.
към втори вариант >>

И Наполеон най-после става един простак. (втори вариант)
Който се подига в обществото, което управлява, значи, справил се е с външните условия. Хюго взема своя герой от паднало положение и го въздига. А Толстой снима своя герой. Имаме обратния процес. Толстой иска да покаже, че и умният човек, когато не постъпва съобразно великите закони на природата, на обществото, може да слезе от висотата, до която е достигнал. И Наполеон най-после става един простак. Толстой казва: „Наполеон не е никакъв гений.“ И Толстой, като говори така за Наполеона, това не иде за французите добре. Наполеон не е голям човек. Един човек в своя исторически развой на събитията. Беше много прославен, но Толстой казва: „Какъв гений има в Наполеона? “ Че еди[къ]де си бил решителен, но в Русия той отмени думата си.
към втори вариант >>

Толстой казва: „Наполеон не е никакъв гений.“ И Толстой, като говори така за Наполеона, това не иде за французите добре. (втори вариант)
Хюго взема своя герой от паднало положение и го въздига. А Толстой снима своя герой. Имаме обратния процес. Толстой иска да покаже, че и умният човек, когато не постъпва съобразно великите закони на природата, на обществото, може да слезе от висотата, до която е достигнал. И Наполеон най-после става един простак. Толстой казва: „Наполеон не е никакъв гений.“ И Толстой, като говори така за Наполеона, това не иде за французите добре. Наполеон не е голям човек. Един човек в своя исторически развой на събитията. Беше много прославен, но Толстой казва: „Какъв гений има в Наполеона? “ Че еди[къ]де си бил решителен, но в Русия той отмени думата си. Де е тогава гениалността му?
към втори вариант >>

Наполеон не е голям човек. (втори вариант)
Толстой снима своя герой. Имаме обратния процес. Толстой иска да покаже, че и умният човек, когато не постъпва съобразно великите закони на природата, на обществото, може да слезе от висотата, до която е достигнал. И Наполеон най-после става един простак. Толстой казва: „Наполеон не е никакъв гений.“ И Толстой, като говори така за Наполеона, това не иде за французите добре. Наполеон не е голям човек. Един човек в своя исторически развой на събитията. Беше много прославен, но Толстой казва: „Какъв гений има в Наполеона? “ Че еди[къ]де си бил решителен, но в Русия той отмени думата си. Де е тогава гениалността му? И най-после, ако Наполеон е един гений, защо влезе в Русия?
към втори вариант >>

Беше много прославен, но Толстой казва: „Какъв гений има в Наполеона? (втори вариант)
Толстой иска да покаже, че и умният човек, когато не постъпва съобразно великите закони на природата, на обществото, може да слезе от висотата, до която е достигнал. И Наполеон най-после става един простак. Толстой казва: „Наполеон не е никакъв гений.“ И Толстой, като говори така за Наполеона, това не иде за французите добре. Наполеон не е голям човек. Един човек в своя исторически развой на събитията. Беше много прославен, но Толстой казва: „Какъв гений има в Наполеона? “ Че еди[къ]де си бил решителен, но в Русия той отмени думата си. Де е тогава гениалността му? И най-после, ако Наполеон е един гений, защо влезе в Русия? Той не знае ли, че Русия не е победима? Защо изложи цяла Франция?
към втори вариант >>

И най-после, ако Наполеон е един гений, защо влезе в Русия? (втори вариант)
Наполеон не е голям човек. Един човек в своя исторически развой на събитията. Беше много прославен, но Толстой казва: „Какъв гений има в Наполеона? “ Че еди[къ]де си бил решителен, но в Русия той отмени думата си. Де е тогава гениалността му? И най-после, ако Наполеон е един гений, защо влезе в Русия? Той не знае ли, че Русия не е победима? Защо изложи цяла Франция? И казва още: „Вие французите си въобразявате само, че Наполеон е гений, но Наполеон е обикновен човек и прави погрешки, както и другите.“ Той се връща със своята разбита армия. Де е гениалността на Наполеона? “ Това са вътрешни разсъждения.
към втори вариант >>

И казва още: „Вие французите си въобразявате само, че Наполеон е гений, но Наполеон е обикновен човек и прави погрешки, както и другите.“ Той се връща със своята разбита армия. (втори вариант)
“ Че еди[къ]де си бил решителен, но в Русия той отмени думата си. Де е тогава гениалността му? И най-после, ако Наполеон е един гений, защо влезе в Русия? Той не знае ли, че Русия не е победима? Защо изложи цяла Франция? И казва още: „Вие французите си въобразявате само, че Наполеон е гений, но Наполеон е обикновен човек и прави погрешки, както и другите.“ Той се връща със своята разбита армия. Де е гениалността на Наполеона? “ Това са вътрешни разсъждения. Като четеш романа, който разбира Толстоя, ще види, че Толстой иска да възбуди мисълта, иска да каже: „Ти искаш да бъдеш гениален човек, като Наполеона ли? “ -“Аз, казва, искам да бъда като Наполеона.“ Рекох, ако не бъдеш Жан Вължан, не можеш да бъдеш Наполеон. И ако си станал Наполеон, преди да станеш Жан Въл-жан, ще бъдеш свален от мястото си.
към втори вариант >>

Де е гениалността на Наполеона? (втори вариант)
Де е тогава гениалността му? И най-после, ако Наполеон е един гений, защо влезе в Русия? Той не знае ли, че Русия не е победима? Защо изложи цяла Франция? И казва още: „Вие французите си въобразявате само, че Наполеон е гений, но Наполеон е обикновен човек и прави погрешки, както и другите.“ Той се връща със своята разбита армия. Де е гениалността на Наполеона? “ Това са вътрешни разсъждения. Като четеш романа, който разбира Толстоя, ще види, че Толстой иска да възбуди мисълта, иска да каже: „Ти искаш да бъдеш гениален човек, като Наполеона ли? “ -“Аз, казва, искам да бъда като Наполеона.“ Рекох, ако не бъдеш Жан Вължан, не можеш да бъдеш Наполеон. И ако си станал Наполеон, преди да станеш Жан Въл-жан, ще бъдеш свален от мястото си. И Наполеон в остров Елена беше, Жан Вължан турен в затвора да си довърши школата.
към втори вариант >>

Като четеш романа, който разбира Толстоя, ще види, че Толстой иска да възбуди мисълта, иска да каже: „Ти искаш да бъдеш гениален човек, като Наполеона ли? (втори вариант)
Той не знае ли, че Русия не е победима? Защо изложи цяла Франция? И казва още: „Вие французите си въобразявате само, че Наполеон е гений, но Наполеон е обикновен човек и прави погрешки, както и другите.“ Той се връща със своята разбита армия. Де е гениалността на Наполеона? “ Това са вътрешни разсъждения. Като четеш романа, който разбира Толстоя, ще види, че Толстой иска да възбуди мисълта, иска да каже: „Ти искаш да бъдеш гениален човек, като Наполеона ли? “ -“Аз, казва, искам да бъда като Наполеона.“ Рекох, ако не бъдеш Жан Вължан, не можеш да бъдеш Наполеон. И ако си станал Наполеон, преди да станеш Жан Въл-жан, ще бъдеш свален от мястото си. И Наполеон в остров Елена беше, Жан Вължан турен в затвора да си довърши школата. И тогава Наполеон се разхожда и казва: „Аз мога да бъда съден само от моите предци за моите постъпки.“ Човек може да се издигне, но трябва разумно да се постъпва, затова във възпитанието всеки от вас, за правилното възпитание на живота, трябва да започне от Жан Вължан.
към втори вариант >>

“ -“Аз, казва, искам да бъда като Наполеона.“ Рекох, ако не бъдеш Жан Вължан, не можеш да бъдеш Наполеон. (втори вариант)
Защо изложи цяла Франция? И казва още: „Вие французите си въобразявате само, че Наполеон е гений, но Наполеон е обикновен човек и прави погрешки, както и другите.“ Той се връща със своята разбита армия. Де е гениалността на Наполеона? “ Това са вътрешни разсъждения. Като четеш романа, който разбира Толстоя, ще види, че Толстой иска да възбуди мисълта, иска да каже: „Ти искаш да бъдеш гениален човек, като Наполеона ли? “ -“Аз, казва, искам да бъда като Наполеона.“ Рекох, ако не бъдеш Жан Вължан, не можеш да бъдеш Наполеон. И ако си станал Наполеон, преди да станеш Жан Въл-жан, ще бъдеш свален от мястото си. И Наполеон в остров Елена беше, Жан Вължан турен в затвора да си довърши школата. И тогава Наполеон се разхожда и казва: „Аз мога да бъда съден само от моите предци за моите постъпки.“ Човек може да се издигне, но трябва разумно да се постъпва, затова във възпитанието всеки от вас, за правилното възпитание на живота, трябва да започне от Жан Вължан. И в окултния, и в материалния, и в моралния живот всеки трябва да започне от Жан Вължан.
към втори вариант >>

И ако си станал Наполеон, преди да станеш Жан Въл-жан, ще бъдеш свален от мястото си. (втори вариант)
И казва още: „Вие французите си въобразявате само, че Наполеон е гений, но Наполеон е обикновен човек и прави погрешки, както и другите.“ Той се връща със своята разбита армия. Де е гениалността на Наполеона? “ Това са вътрешни разсъждения. Като четеш романа, който разбира Толстоя, ще види, че Толстой иска да възбуди мисълта, иска да каже: „Ти искаш да бъдеш гениален човек, като Наполеона ли? “ -“Аз, казва, искам да бъда като Наполеона.“ Рекох, ако не бъдеш Жан Вължан, не можеш да бъдеш Наполеон. И ако си станал Наполеон, преди да станеш Жан Въл-жан, ще бъдеш свален от мястото си. И Наполеон в остров Елена беше, Жан Вължан турен в затвора да си довърши школата. И тогава Наполеон се разхожда и казва: „Аз мога да бъда съден само от моите предци за моите постъпки.“ Човек може да се издигне, но трябва разумно да се постъпва, затова във възпитанието всеки от вас, за правилното възпитание на живота, трябва да започне от Жан Вължан. И в окултния, и в материалния, и в моралния живот всеки трябва да започне от Жан Вължан. Четиринадесет години той е бил в каторгата, в светския университет.
към втори вариант >>

И Наполеон в остров Елена беше, Жан Вължан турен в затвора да си довърши школата. (втори вариант)
Де е гениалността на Наполеона? “ Това са вътрешни разсъждения. Като четеш романа, който разбира Толстоя, ще види, че Толстой иска да възбуди мисълта, иска да каже: „Ти искаш да бъдеш гениален човек, като Наполеона ли? “ -“Аз, казва, искам да бъда като Наполеона.“ Рекох, ако не бъдеш Жан Вължан, не можеш да бъдеш Наполеон. И ако си станал Наполеон, преди да станеш Жан Въл-жан, ще бъдеш свален от мястото си. И Наполеон в остров Елена беше, Жан Вължан турен в затвора да си довърши школата. И тогава Наполеон се разхожда и казва: „Аз мога да бъда съден само от моите предци за моите постъпки.“ Човек може да се издигне, но трябва разумно да се постъпва, затова във възпитанието всеки от вас, за правилното възпитание на живота, трябва да започне от Жан Вължан. И в окултния, и в материалния, и в моралния живот всеки трябва да започне от Жан Вължан. Четиринадесет години той е бил в каторгата, в светския университет. Там претърпява той голямо мъчение, неправди, години след години.
към втори вариант >>

И тогава Наполеон се разхожда и казва: „Аз мога да бъда съден само от моите предци за моите постъпки.“ (втори вариант)
“ Това са вътрешни разсъждения. Като четеш романа, който разбира Толстоя, ще види, че Толстой иска да възбуди мисълта, иска да каже: „Ти искаш да бъдеш гениален човек, като Наполеона ли? “ -“Аз, казва, искам да бъда като Наполеона.“ Рекох, ако не бъдеш Жан Вължан, не можеш да бъдеш Наполеон. И ако си станал Наполеон, преди да станеш Жан Въл-жан, ще бъдеш свален от мястото си. И Наполеон в остров Елена беше, Жан Вължан турен в затвора да си довърши школата. И тогава Наполеон се разхожда и казва: „Аз мога да бъда съден само от моите предци за моите постъпки.“ Човек може да се издигне, но трябва разумно да се постъпва, затова във възпитанието всеки от вас, за правилното възпитание на живота, трябва да започне от Жан Вължан. И в окултния, и в материалния, и в моралния живот всеки трябва да започне от Жан Вължан. Четиринадесет години той е бил в каторгата, в светския университет. Там претърпява той голямо мъчение, неправди, години след години. Но Виктор Хюго, като талантлив, изкарва тия вътрешни страни на Жан Вължан.
към втори вариант >>

Този Наполеон Жан Вължан, не мисли нищо повече. (втори вариант)
Най-после той вижда един добър човек, който си показва човещината, приема го у дома си и му казва, туря го наред със себе си. Сестра му донася сребърните лъжици. Той се учудва на тях, прави му впечатление. Туря му хубаво легло, обаче, щом Жан Вължан остава сам в стаята, в него се събужда старата каторжна натура. Той вижда сребърните прибори и не мисли по-нататък. Този Наполеон Жан Вължан, не мисли нищо повече. Казва: „Тия прибори ми трябват.“ Отива в другата стая при епископа и като го вижда, бори се със себе си. Казва: „Ще ме турят пак в каторгата.“ Хюго прави друго заключение: че моралният човек, този епископ, осветлен от луната, която блясва върху неговото лице, прави силно впечатление на Жан Вължан. Той най-първо мисли да го удари с тоягата си, но после казва: „Дето ще го убивам, нека си спи.“ Най-първо в него става едно уплашване, мисли, че го гонят некои и като вижда, че всички спят, че всичко е тихо, влиза и задига сребърните прибори, с които са го гощавали. След това бързо офейква, качва се на стената и избягва. На обед трима ангели говорят при епископа и му казват: „Ваше преосвещенство, тези сребърни прибори мязат на вашите.“ „Мои са, казва той, аз му ги дадох, само че той е забравил, не е взел и тия светилници“, и му ги дава и тях.
към втори вариант >>

Оттам насетне Хюго туря своя герой в друга фаза и той става Наполеон. (втори вариант)
Дай ми парите! Те са мои, дигни си крака.“ Той седи, не се мърда и му казва: „Да се махаш оттук, че виждаш ли? “ Детето се уплашва и избягва. Жан Вължан взима парите, 40 су, но веднага си казва: „19 години бях в затвора, с мене постъпиха несправедливо. Сега, това дете си играеше около мене и аз стъпих върху монетата и задигнах двата лева на това дете.“ Веднага той започва да търси момченцето, но момченцето е избягало далеч. Оттам насетне Хюго туря своя герой в друга фаза и той става Наполеон. Той го поставя вече много високо. Рекох, това са методи. И Хюго, и Толстой имат пред вид техните обществени схващания. По кой начин трябва човек да се възпита? Разбира се, методът на Толстой не е единствения, при това не е и най-правилния, както и методът на Хюго не е единствения и най-правилния метод, но това са методи, които, ако приложите, може да имате резултати.
към втори вариант >>

Да не бъдете един Наполеон, който да дава разпореждания, а после да се разколебае. (втори вариант)
Едно малко дете, само като бутне някоя свирка, мисли, че то знае да свири. Дайте на едно дете една свирка и ако на това дете се ококорят очите, то има талант. Всяко нещо, към което човек има стремеж, той има талант. Искате да бъдете силни, вие можете да бъдете силни. Сега правата мисъл: за да бъдете всинца свободни в живота, изисква се вашата права мисъл да бъде силна. Да не бъдете един Наполеон, който да дава разпореждания, а после да се разколебае. Почнете ли да се колебаете, вие сте в Русия, вие сте пред сражението на Бородино. Вие отивате в Москва. И аз ще ви кажа: върнете се в Франция! Тази идея, каквато форма и да има, не може да се реализира. Този път, по който вървите, не е прав.
към втори вариант >>

Защото предназначението на Наполеона беше да образува една конфедерация в Франция. (втори вариант)
Почнете ли да се колебаете, вие сте в Русия, вие сте пред сражението на Бородино. Вие отивате в Москва. И аз ще ви кажа: върнете се в Франция! Тази идея, каквато форма и да има, не може да се реализира. Този път, по който вървите, не е прав. Защото предназначението на Наполеона беше да образува една конфедерация в Франция. Затова го пратиха там. Обаче Наполеон измени на обещанието си и след това отиде в Русия да преследва известни идеи, които не са осъществими и после се намери в остров Елена Жан Вължан. Обаче другият метод е верен. Ако искате да се подигнете морално или в науката, че се намирате в положението на Жан Вължан, борите се със себе си, с известни ваши недъзи, аз ви казвам: на правия път сте. Човек не може да се бори със себе си.
към втори вариант >>

Обаче Наполеон измени на обещанието си и след това отиде в Русия да преследва известни идеи, които не са осъществими и после се намери в остров Елена Жан Вължан. (втори вариант)
И аз ще ви кажа: върнете се в Франция! Тази идея, каквато форма и да има, не може да се реализира. Този път, по който вървите, не е прав. Защото предназначението на Наполеона беше да образува една конфедерация в Франция. Затова го пратиха там. Обаче Наполеон измени на обещанието си и след това отиде в Русия да преследва известни идеи, които не са осъществими и после се намери в остров Елена Жан Вължан. Обаче другият метод е верен. Ако искате да се подигнете морално или в науката, че се намирате в положението на Жан Вължан, борите се със себе си, с известни ваши недъзи, аз ви казвам: на правия път сте. Човек не може да се бори със себе си. Немислимо е да се бори човек със себе си! Човек трябва да бъде зрител на тази борба, която става у него.
към втори вариант >>

Имайте на ум Наполеон и Жан Вължан в своята слава. (втори вариант)
Идеята е правилна. Всеки от вас може да бъде много учен. Но тъй, както сега схващате некога учеността, това е неправилно схващане. Така вие ще влезете в известно заблуждение. Сега имайте на ум Толстой и Хюго! Имайте на ум Наполеон и Жан Вължан в своята слава. Хюго описва Наполеона, как е излязъл от каторгата. А, Толстой иска да каже, че този, който е достигнал до най-високото място, това е Наполеон, който пак може да влезе в каторгата. Виждаме и друга идея от Хюго. Той поставя Жан Вължан да се изповядва. Той казва: „Аз съм Жан Вължан.“ Но Жан Вължан пак изгубва своята слава в лицето на Наполеона.
към втори вариант >>

Хюго описва Наполеона, как е излязъл от каторгата. (втори вариант)
Всеки от вас може да бъде много учен. Но тъй, както сега схващате некога учеността, това е неправилно схващане. Така вие ще влезете в известно заблуждение. Сега имайте на ум Толстой и Хюго! Имайте на ум Наполеон и Жан Вължан в своята слава. Хюго описва Наполеона, как е излязъл от каторгата. А, Толстой иска да каже, че този, който е достигнал до най-високото място, това е Наполеон, който пак може да влезе в каторгата. Виждаме и друга идея от Хюго. Той поставя Жан Вължан да се изповядва. Той казва: „Аз съм Жан Вължан.“ Но Жан Вължан пак изгубва своята слава в лицето на Наполеона. Хюго туря така, но с това у Жан Вължана става едно преобразование още по-велико, когато Толстой снима по-долу Наполеона.
към втори вариант >>

А, Толстой иска да каже, че този, който е достигнал до най-високото място, това е Наполеон, който пак може да влезе в каторгата. (втори вариант)
Но тъй, както сега схващате некога учеността, това е неправилно схващане. Така вие ще влезете в известно заблуждение. Сега имайте на ум Толстой и Хюго! Имайте на ум Наполеон и Жан Вължан в своята слава. Хюго описва Наполеона, как е излязъл от каторгата. А, Толстой иска да каже, че този, който е достигнал до най-високото място, това е Наполеон, който пак може да влезе в каторгата. Виждаме и друга идея от Хюго. Той поставя Жан Вължан да се изповядва. Той казва: „Аз съм Жан Вължан.“ Но Жан Вължан пак изгубва своята слава в лицето на Наполеона. Хюго туря така, но с това у Жан Вължана става едно преобразование още по-велико, когато Толстой снима по-долу Наполеона. Толстой туря друг един образ, съобразно своята теория: Не противи се злому Кутузов.
към втори вариант >>

Той казва: „Аз съм Жан Вължан.“ Но Жан Вължан пак изгубва своята слава в лицето на Наполеона. (втори вариант)
Имайте на ум Наполеон и Жан Вължан в своята слава. Хюго описва Наполеона, как е излязъл от каторгата. А, Толстой иска да каже, че този, който е достигнал до най-високото място, това е Наполеон, който пак може да влезе в каторгата. Виждаме и друга идея от Хюго. Той поставя Жан Вължан да се изповядва. Той казва: „Аз съм Жан Вължан.“ Но Жан Вължан пак изгубва своята слава в лицето на Наполеона. Хюго туря така, но с това у Жан Вължана става едно преобразование още по-велико, когато Толстой снима по-долу Наполеона. Толстой туря друг един образ, съобразно своята теория: Не противи се злому Кутузов. Той има двата героя: единият, който настъпва и другият, който отстъпва. Това е разликата само. И Хюго има два героя: онзи епископ, който отстъпва.
към втори вариант >>

Хюго туря така, но с това у Жан Вължана става едно преобразование още по-велико, когато Толстой снима по-долу Наполеона. (втори вариант)
Хюго описва Наполеона, как е излязъл от каторгата. А, Толстой иска да каже, че този, който е достигнал до най-високото място, това е Наполеон, който пак може да влезе в каторгата. Виждаме и друга идея от Хюго. Той поставя Жан Вължан да се изповядва. Той казва: „Аз съм Жан Вължан.“ Но Жан Вължан пак изгубва своята слава в лицето на Наполеона. Хюго туря така, но с това у Жан Вължана става едно преобразование още по-велико, когато Толстой снима по-долу Наполеона. Толстой туря друг един образ, съобразно своята теория: Не противи се злому Кутузов. Той има двата героя: единият, който настъпва и другият, който отстъпва. Това е разликата само. И Хюго има два героя: онзи епископ, който отстъпва. И той е героя, дава си светилниците.
към втори вариант >>

Дали съществува Жан Вължан като историческа личност, това може да се оспорва, когато Кутузов и Наполеон съществуват като исторически личности. (втори вариант)
Това е разликата само. И Хюго има два героя: онзи епископ, който отстъпва. И той е героя, дава си светилниците. И Кутузов отстъпва. Толстой, като гений, туря исторически лица, когато личностите на Хюго не са исторически. Дали съществува Жан Вължан като историческа личност, това може да се оспорва, когато Кутузов и Наполеон съществуват като исторически личности. Толстой е реалист, той борави с факти и казва: „Виждате ли този човек, който не изпълнява своята длъжност, какво става с него? “ Един Кутузов в Русия е като една морална личност, имаше нещо хубаво в него. Няма да ви питам сега, какво разбрахте? Светлината, която добихте? Как си представяте героите на Хюго и героите на Толстоя?
към втори вариант >>

Вие не сте Наполеон, но наполеоновци има у вас, има и кутузовци, има и жанвължановци, има и бдински епископци. (втори вариант)
Ние сме за пряката връзка. Ако не можем да направим връзка между нещата, тогава те са безпредметни за нас. Работа, четене, наука, всичко в света има известно отношение към нас. За да знае човек много, той трябва да намери тия връзки, които съществуват в природата, за да може да се ползува. Сега, по този, новия начин за разсъждение вие ще можете по-лесно да се справите със себе си и с вашите герои, защото имате герои в себе си. Вие не сте Наполеон, но наполеоновци има у вас, има и кутузовци, има и жанвължановци, има и бдински епископци. Станете сега!
към втори вариант >>

47. Израз на живота

Като съберат десетина наполеона, те казват: „Ще запазим тия пари за черни дни“.
Какво представя адът? - Адът представя сбор от същества, които искат да създадат своето щастие на гърба на другите. Във всеки човек има същества, които мислят само за себе си. Тия същества стават причина да се колят кокошки, агънца, да живеят на тяхна сметка. Като изядат голяма част от кокошките и агънцата, хората казват: „Ще оставим десетина кокошки и агънца за домазлък“. Като съберат десетина наполеона, те казват: „Ще запазим тия пари за черни дни“. Щом домазлъкът се увеличи, хората пак започват да ядат и да пият, да мислят само за себе си. Като не знаят как да разрешат задачите в живота си, хората казват: Защо светът е създаден така? - На този въпрос ние отговаряме - защото в него няма никаква философия. Питате: Защо това дете не се подчинява на законите на своя дом? - Много просто.
към беседата >>

48. Естествени връзки

Човек може да се оцапа с една стотинка, с един лев, с един наполеон или с един милион и т.н.
Или, ако душата се оцапа, сърцето трябва да бъде чисто. Изобщо, невъзможно е да работи човек и да не се оцапа. Под думата "оцапване" разбирам правене на грешки. Погрешките са неизбежни в живота. За да се оцапа човек, не е нужно голямо количество материя. Човек може да се оцапа с една стотинка, с един лев, с един наполеон или с един милион и т.н. Човек може да се оцапа с една стотинка, може да се оцапа и с един милион, само че за очистването си от една стотинка се изисква по-малко време, отколкото при един милион. И тъй, за да се освободи от погрешки, човек трябва да живее в Божественото съзнание. Влезе ли в това съзнание и живее по стар начин, той нищо не печели. Положението на човека в това съзнание е подобно на съзнанието на дете, което постоянно се бие с другарчетата си. Децата са в състояние да се карат и да се бият само за една ябълка.
към беседата >>

49. Разумни методи

Ако отидете в някоя банка, ще видите, че всичко е на мястото си: левовете при левовете, стотинките при стотинките, наполеоните при наполеоните и т.н.
Майката се жертва за дъщерята, бащата — за сина, но един ден и дъщерята, и синът ги изпъждат от дома им. Какво възпитание, какви жертви са тези, които имат такива резултати? — Да оженим децата си, да ги наредим. — В коя Божествена книга е писано, че родителите трябва да женят децата си? Адам поиска другарка от Господа, но не запита, къде да я тури. Ако отидете в някоя банка, ще видите, че всичко е на мястото си: левовете при левовете, стотинките при стотинките, наполеоните при наполеоните и т.н. Хората са намерили място на всички неща, но само мъжът не знае, къде да постави жена си, и жената не знае, къде да постави мъжа си. Понеже жената е излязла от реброто на мъжа, там трябва да се постави тя. Днес всички хора се запитват, кога ще се оправи светът. Отговорът е много прост. Светът ще се оправи, когато мъжът и жената придобият една глава, една уста и два крака.
към беседата >>

50. Чуха, че иде Исус

По този начин Наполеон не можа да вземе нищо. (втори вариант)
И какво трябва да направиш? Ако ти имаш чиста кръв, без никакви примеси, твоите бактерии няма какво да намерят в тебе и ще си заминат. Сегашните военни, като се отдалечават от своите позиции, те всичко сами изгарят, не дават възможност на неприятеля да вземе нищо. Тъй направиха русите с Москва. Те се отдалечаваха от своите позиции, като изгаряха всичко по пътя си, за да не изпадне това в ръцете на неприятеля. По този начин Наполеон не можа да вземе нищо. Тъй трябва да прави и разумният човек със своята болест. Той трябва да прекрати всичките й пътища. Та когато Христос казва, че човек трябва да се отрече от себе си, той разбира, че човек трябва да прекрати всички онези пътища, отдето ще дойде злото, неприятелят. Та като дойде дяволът, той трябва да се върне назад в своята държава, отдето е тръгнал. Сега ние приготовляваме най-хубавите пътища за дявола.
към втори вариант >>

51. Сторете да насядат

В този роман, Толстой поставя Наполеона при същите условия, при каквито Хюго постави Жан Валжана.
В своя роман „Клетниците", Виктор Хюго взима като главно лице Жан Валжан, когото изважда от една груба среда и го поставя в друга, по-благоприятна. Около него поставя ред лица, като епископа, Жавер, Козета, Мариус, които му служат като пробен камък. Така се изпитва характера на Жан Валжана, с цел да се види доброто, което е вложено в човека. Толстой, обаче, прокарва идеята, че освен вложеното в човека, съществува един велик закон в света, който регулира нещата. Той прокарва тази идея в романа „Война и мир", който има за основна идея исторически сюжет. В този роман, Толстой поставя Наполеона при същите условия, при каквито Хюго постави Жан Валжана. Защо Наполеон не можа да влезе в Русия, но трябваше да се върне назад във Франция? В мислите и разсъжденията на Хюго и на Толстоя няма никакви противоречия. В разсъжденията си и двамата са прави, само че Хюго разглежда вътрешната страна на живота, а Толстой – външната. И тъй, светът представя съвкупност от разумни същества, които разбират великите закони на природата и съобразно тях регулират живота. Човек не е сам, но е заобиколен от множество разумни същества, вследствие на което не може да върши, каквото иска.
към беседата >>

Защо Наполеон не можа да влезе в Русия, но трябваше да се върне назад във Франция?
Около него поставя ред лица, като епископа, Жавер, Козета, Мариус, които му служат като пробен камък. Така се изпитва характера на Жан Валжана, с цел да се види доброто, което е вложено в човека. Толстой, обаче, прокарва идеята, че освен вложеното в човека, съществува един велик закон в света, който регулира нещата. Той прокарва тази идея в романа „Война и мир", който има за основна идея исторически сюжет. В този роман, Толстой поставя Наполеона при същите условия, при каквито Хюго постави Жан Валжана. Защо Наполеон не можа да влезе в Русия, но трябваше да се върне назад във Франция? В мислите и разсъжденията на Хюго и на Толстоя няма никакви противоречия. В разсъжденията си и двамата са прави, само че Хюго разглежда вътрешната страна на живота, а Толстой – външната. И тъй, светът представя съвкупност от разумни същества, които разбират великите закони на природата и съобразно тях регулират живота. Човек не е сам, но е заобиколен от множество разумни същества, вследствие на което не може да върши, каквото иска. Ти не можеш да биеш хората по улицата, не можеш да обиждаш кого и да е.
към беседата >>

Така постъпиха и с Наполеона.
Следователно, страданията, мъчнотиите, неволите на хората се дължат, именно, на това, че те искат да живеят според своите лични разбирания. Живеят ли така, те непременно ще влязат в стълкновение с разумния свят около себе си и ще страдат...Какви са разбиранията на хората? – Или като на Хюго, или като на Толстоя. Обаче и едните, и другите разбирания са едностранчиви. Когато разумният свят иска да осуети плана на някой човек, той му поставя ред спънки и препятствия. Така постъпиха и с Наполеона. По същия начин действува и дяволът. Когато иска да осуети плана на някой човек, който се стреми към духовния път, той ще го убеждава, че този път не е за него още, че трябва да си поживее, да използува младините си и т. н. За да спре човека от едно добро начинание, той може да му донесе вода от 99 кладенци. Ще му изнася теорията на този, на онзи философ, докато го отклони от пътя му. Но идат стари години, и човек вижда, че е сгрешил.
към беседата >>

Той взима Наполеона и го поставя при същите условия, при които Юго поставя своя Жан Валжан. (втори вариант)
Тази е идеята в целия терен на неговата мисъл. Затова той изкарва Жан Валжан от едно общество и го поставя в друго, като нарежда около него ред лица като пробни камъни. Такава е например неговата храненица Козета, нейният възлюбен Мариус, после епископът, Жавер и др. Обаче, като четете Толстоя, той прокарва следната идея: не е важно само това, което човек може да направи, но има един външен закон в света, който регулира нещата. И за да прокара своята идея, той взима в романа си „Война и мир" един исторически сюжет. Той взима Наполеона и го поставя при същите условия, при които Юго поставя своя Жан Валжан. Наполеон излезе пред Кутузов, който отстъпваше постепенно, докато най-после Наполеон попадна в неблагоприятни условия, обърна гръб и се върна във Франция. Питам, този Наполеон не беше ли същият силният, гениалният, че не можа да отиде в Русия? И Толстой е прав, и Юго е прав. Обаче единият разглежда живота отвътре, а другият отвън. И у двамата няма никакво противоречие.
към втори вариант >>

Наполеон излезе пред Кутузов, който отстъпваше постепенно, докато най-после Наполеон попадна в неблагоприятни условия, обърна гръб и се върна във Франция. (втори вариант)
Затова той изкарва Жан Валжан от едно общество и го поставя в друго, като нарежда около него ред лица като пробни камъни. Такава е например неговата храненица Козета, нейният възлюбен Мариус, после епископът, Жавер и др. Обаче, като четете Толстоя, той прокарва следната идея: не е важно само това, което човек може да направи, но има един външен закон в света, който регулира нещата. И за да прокара своята идея, той взима в романа си „Война и мир" един исторически сюжет. Той взима Наполеона и го поставя при същите условия, при които Юго поставя своя Жан Валжан. Наполеон излезе пред Кутузов, който отстъпваше постепенно, докато най-после Наполеон попадна в неблагоприятни условия, обърна гръб и се върна във Франция. Питам, този Наполеон не беше ли същият силният, гениалният, че не можа да отиде в Русия? И Толстой е прав, и Юго е прав. Обаче единият разглежда живота отвътре, а другият отвън. И у двамата няма никакво противоречие. Някои критици ще кажат, че Толстой не е прав в разсъжденията си.
към втори вариант >>

Питам, този Наполеон не беше ли същият силният, гениалният, че не можа да отиде в Русия? (втори вариант)
Такава е например неговата храненица Козета, нейният възлюбен Мариус, после епископът, Жавер и др. Обаче, като четете Толстоя, той прокарва следната идея: не е важно само това, което човек може да направи, но има един външен закон в света, който регулира нещата. И за да прокара своята идея, той взима в романа си „Война и мир" един исторически сюжет. Той взима Наполеона и го поставя при същите условия, при които Юго поставя своя Жан Валжан. Наполеон излезе пред Кутузов, който отстъпваше постепенно, докато най-после Наполеон попадна в неблагоприятни условия, обърна гръб и се върна във Франция. Питам, този Наполеон не беше ли същият силният, гениалният, че не можа да отиде в Русия? И Толстой е прав, и Юго е прав. Обаче единият разглежда живота отвътре, а другият отвън. И у двамата няма никакво противоречие. Някои критици ще кажат, че Толстой не е прав в разсъжденията си. Не, има един закон, който регулира отношенията между хората, който регулира външните условия, които идват.
към втори вариант >>

Когато Наполеон влезе в Русия, той беше вече стар и затова не сполучи. (втори вариант)
" Ти можеш да обидиш, да оскърбиш някого, но веднага при тебе идва едно друго разумно същество, което го защитава. Следователно ние живеем в един разумен свят. И всички наши стълкновения, страдания, нещастия, песимизъм, неволи се дължат на онова положение, че ние искаме да живеем, както разбираме. Обаче нашите разбирания ще бъдат разбиранията или на Виктор Юго, или тези на Толстоя. И Толстой гледа едностранчиво. Когато Наполеон влезе в Русия, той беше вече стар и затова не сполучи. Тъй щото, когато провидението иска да осуети плана на някое същество, те ще му създадат ред спънки. Когато дяволът иска да осуети един план на някой човек, той ще му каже: „Ти си млад, не ти е време да се занимаваш с духовни работи, поживей си малко, но има доста време още, докато станеш религиозен, набожен, използвай младите години, веднъж са те, ожени се, използвай разумно времето." Този дявол ще ти наведе ред доказателства, ще ти посочи ред автори, еди-кой си философ така казвал, иначе казвал, ще ти донесе вода от деветдесет и девет кладенци, но ще дойдат старите години, ще се яви диабетът, склерозата, пулсът на сърцето ще се намали, храносмилането ще отслабне и ти ще кажеш: „Изгубих времето си. Трябваше на млади години да се замисля. Сега на стари години къде? " Започваш тогава една друга философия - нито на стари години, нито на млади години.
към втори вариант >>

52. Функции на човешкия организъм / Природните функции на човека

Английският стерлинг, турската лира и френският наполеон се различават, както се различават английският шилинг, турският бешлик и френският франк.
Вие имате ли еднакво разположение към две деца, едното от които е здраво, свежо, приветливо, а другото – слабо, хилаво, цяло покрито с рани? Каквото и да правите, не можете да имате еднакво отношение към двете деца. Всяко състояние, в което човек се намира, има своите равноценности. С други думи казано: всяко нещо има своя цена. Например, като разглеждате различните монети, виждате, че и те имат различна стойност. Английският стерлинг, турската лира и френският наполеон се различават, както се различават английският шилинг, турският бешлик и френският франк. На шилинга и на стерлинга ще дадете различна стойност; на бешлика и на лирата – също; на франка и на наполеона – също. Както стойностите на монетите са различни, така и отношенията между хората са различни. Различието в отношенията не подразбира несправедливост. Напротив, различните отношения между хората, които природата е поставила, са строго, математически определени. Колкото човек дава от себе си за другите, толкова ще получи от тях.
към беседата >>

На шилинга и на стерлинга ще дадете различна стойност; на бешлика и на лирата – също; на франка и на наполеона – също.
Каквото и да правите, не можете да имате еднакво отношение към двете деца. Всяко състояние, в което човек се намира, има своите равноценности. С други думи казано: всяко нещо има своя цена. Например, като разглеждате различните монети, виждате, че и те имат различна стойност. Английският стерлинг, турската лира и френският наполеон се различават, както се различават английският шилинг, турският бешлик и френският франк. На шилинга и на стерлинга ще дадете различна стойност; на бешлика и на лирата – също; на франка и на наполеона – също. Както стойностите на монетите са различни, така и отношенията между хората са различни. Различието в отношенията не подразбира несправедливост. Напротив, различните отношения между хората, които природата е поставила, са строго, математически определени. Колкото човек дава от себе си за другите, толкова ще получи от тях. Малко даваш, малко получаваш; много даваш, много получаваш.
към беседата >>

Запример, вземете, в монетната система английският стерлинг, турската лира и французкият наполеон имат ли еднаква стойност? (втори вариант)
Питам, вие във вашата обхода ще имате ли еднаква обхода към двете деца? Какво ще бъде вашето положение? Отношението ви не може да бъде еднакво към тия две деца. Всяко едно положение в природата или състояние, в което човек се намира, то си има своето равноценно. Всяко нещо си има своята цена. Запример, вземете, в монетната система английският стерлинг, турската лира и французкият наполеон имат ли еднаква стойност? Имате английския шилинг, турския бешлик и французкия франк. Питам ви, вие можете ли да дадете същата цена на шилинга, както на лирата? Можете ли да имате същите отношения към тези монети? Не. Шилинга ще го посрещнете по един начин, лирата ще посрещнете по друг начин. Турската лира ще посрещнете по друг начин и бешлика по друг.
към втори вариант >>

Френския наполеон ще посрещнете по един начин, а франка по друг. (втори вариант)
Имате английския шилинг, турския бешлик и французкия франк. Питам ви, вие можете ли да дадете същата цена на шилинга, както на лирата? Можете ли да имате същите отношения към тези монети? Не. Шилинга ще го посрещнете по един начин, лирата ще посрещнете по друг начин. Турската лира ще посрещнете по друг начин и бешлика по друг. Френския наполеон ще посрещнете по един начин, а франка по друг. Та отношенията, които съществуват между хората, са различни. Когато ние говорим за отношения, те са строго и математически определени вътре. Всяка една сила, която е в нашия живот, тя предизвиква своята равноценност. Дотолкова, доколкото ти можеш да дадеш от себе си цената на това, което хората ти дават, дотолкова те ще имат отношение към тебе. Малко даваш, малко вземаш, много даваш, много вземаш.
към втори вариант >>

53. Самосветещата лампа

От прост войник, от ефрейтор, Наполеон стана император.
– Бе синко, аз ти казах да хванеш само едното превесло, а ти хвана седемте. Лодкарят отговорил: Простият хваща само едното превесло, а ученият – седемте. – Щом е така, управлявай царството ми и занапред. Лодкарят останал да управлява царството и добре управлявал. Това е един от редките примери, които се случват в живота, но все пак са възможни. От прост войник, от ефрейтор, Наполеон стана император. Глава имаше той! Сократ, от прост овчар, се издигна до положението на виден философ. Всички велики хора сами си пробиват път. Султанът казал на лодкаря: Ако хванеш едното превесло на живота, работите ти ще се наредят добре. Вие седите и мислите, какво да правите, какво ще стане с вас.
към беседата >>

Наполеон от прост ефрейтор стана император. (втори вариант)
“Тебе кой те назначи? ” Той изважда фермана. “Бе синко, аз ти казах да хванеш само единия клуб, а ти си хванал всичките превезла.” Простият хваща само единия, а ученият всичките седем. И след това казва: “Управлявай, както знаеш.” И много добре управлявал този лодкар. Това са редки примери, може да са измислени, но такива примери съществуват. Наполеон от прост ефрейтор стана император. Но глава имаше той. Мога да ви приведа и други примери. Сократ беше прост овчар, но философ стана. Ако взема теорията на онзи английски астролог, прост музикант е бил, но после е станал един от видните астрономи, Хершел. Това са все учени хора, които сами си пробили пътя.
към втори вариант >>

54. Махалото

Човек може да играе ролята на Наполеона. (втори вариант)
Кой беше най-прочутият султан, който ходи да се бие с Тамерлана? Втория път може да научите кой беше. Историята е едно огледало. Човек може да играе ролята на турците. Човек може да играе ролята на Тамерлана. Човек може да играе ролята на Наполеона. Колко време продължи държавата на Наполеона? Работите, които бързо стават, бързо се развалят. Работите, които медленно стават, медленно се и развалят. Закон има. Вие не може да ускорите нещата в природата.
към втори вариант >>

Колко време продължи държавата на Наполеона? (втори вариант)
Втория път може да научите кой беше. Историята е едно огледало. Човек може да играе ролята на турците. Човек може да играе ролята на Тамерлана. Човек може да играе ролята на Наполеона. Колко време продължи държавата на Наполеона? Работите, които бързо стават, бързо се развалят. Работите, които медленно стават, медленно се и развалят. Закон има. Вие не може да ускорите нещата в природата. С каквато бързина нападате, каквото ще бъде нападението, такова ще бъде и отстъплението.
към втори вариант >>

55. Изпитай и виж

Това число го търсеха в Рим, във Франция – във времето на Наполеона, в Русия – във времето на Толстоя и т. н.
Не познава ли себе си, той нищо не може да разбере от живота на другите хора. Какво ще се ползва човек от книгите на старите пророци, ако нищо не знае за себе си? Например, хората боравят с различни числа, без да разбират значението им. Днес мнозина говорят за числото 666. Те го разглеждат като число, което означава организиране на сили. Това число го търсеха в Рим, във Франция – във времето на Наполеона, в Русия – във времето на Толстоя и т. н. Като изучават значението на това число, хората се натъкват на ред криви учения и възгледи, на които мнозина се подчиняват. Причината за тия криви възгледи и учения не е в самия човек, но в онези хипнотични състояния, на които той се поддава. Тези състояния идат отвън, а не отвътре. Когато войникът отива на бойното поле да се бие за отечеството си, по свое желание ли прави това? Той получава заповед от началника си да отиде на война, а не по своя воля.
към беседата >>

Едни го намериха в Толстой, други в Наполеона, трети го търсят сега в България, търсиха го някога и в Рим. (втори вариант)
Те са верни и истински, но има само една мярка, с която може да се определи какво са искали да кажат. Вземете числото 666 или числото 999, или 333, или числата 13, или 14, или 15, или 16. Това са все числа, които имат свой определен смисъл и значение. Какво означава например числото 666? Числото 666 го търсят навсякъде. Едни го намериха в Толстой, други в Наполеона, трети го търсят сега в България, търсиха го някога и в Рим. Това число съществува, то е организация. Това са онези криви учения в света, на които хората се подчиниха. То е цяла една система. Злото в света не седи в самите хора. Самите хора са изложени на едно хипнотическо състояние отвънка.
към втори вариант >>

56. Идеалният човек

Ако не може да носи златно украшение, добре е да носи златен наполеон в джоба си.
Колкото по-малко е златото в кръвта на човека, толкова повече той е изложен на страдания и болести. Златото е добър проводник на топлината и на електричеството. Следователно, органическото злато в кръвта на човека е проводник на енергиите в Природата. Като знаят силата и цената на златото, хората се стремят към него, искат да бъдат богати. Всеки човек иска да има някакъв златен предмет като украшение. Ако не може да носи златно украшение, добре е да носи златен наполеон в джоба си. Любовта на човека към златото е естествен стремеж, който е вложен в него като вътрешен импулс към благородство. Няма човек в света, който да не обича златото. И тъй, златото е необходим елемент при възпитанието на човека. Обаче, това не значи, че цял живот човек трябва да придобива злато. Щом придобие нужното количество злато, човек започва да търси други елементи.
към беседата >>

Като носиш един златен наполеон, той струва повече, отколкото, ако носиш хиляда лева в банкноти. (втори вариант)
Той веднага ще се засмее и ще тръгне свободно напред. Пък ако на другиго туря само 20 лева в джоба, той няма да изпита това разширение в себе си, но като имаш златните английски лири, веднага ще усетиш едно разположение и едно разширение, докато при тези книжните банкноти, колкото и да е учен човек, все таки той ще стане висок като топола, но тесен нагоре. Питам сега, защо именно, като влезе човек в хотела и има пари, той има това самообладание? Златото, като влезе в джоба ти, то има добрата страна. Щом носиш златото и в ума си, то носи живот, а книгата има лошата страна, тя е лош проводник, тя само гори. Като носиш един златен наполеон, той струва повече, отколкото, ако носиш хиляда лева в банкноти. После хилядата лева в книги не са здравословни, а ако носиш злато, това злато е здравословно в джоба ти. Даже може да направите опит. Носете една златна монета като муска, тя има целебни сили в себе си. Затова хората обичат парите. Онези, които имат злато, и онези народи, които имат повече злато, хората са по-здрави.
към втори вариант >>

57. Хармоничен избор / Първата задача

Един, като турил един наполеон в ръката си, казва: „Познай какво държа в ръката." „Аз не зная, ти кажи." И той самият е забравил какво държи в ръката си. (втори вариант)
Ако един плъх горе на тавана, може да познае какво сладко има затворено в буркана и разпознава сладкото, той най-първо отвори сладкото с боровинки, после дойде до сладкото с боровинки. Няколко пъти се сменят книгите на буркана, но той пак отваря, значи надушва. Как е познал той? Има един начин на познаването. Та сега казвам, не трябва да мислите, че вие сте по-глупави от този плъх. Един, като турил един наполеон в ръката си, казва: „Познай какво държа в ръката." „Аз не зная, ти кажи." И той самият е забравил какво държи в ръката си. Или както онзи испански поет, който написал едно стихотворение и го питали какво иска да каже с това стихотворение, той казва: „Ами аз сам не зная." Значи в даден случай може да напишем нещо и да загубим смисъла на написаното. Това е възможно. Има една вътрешна връзка, с която може да изгубите смисъла на нещата. Запример неща, които се виждат в известни години със смисъл, след пет или десет години погледнеш - изгубват смисъла си. Значи нещата придобиват и изгубват смисъла.
към втори вариант >>

58. Аз и Отец едно сме

Като завърже няколко наполеона в кърпата си, или като внесе няколко десетки или стотици хиляди лева в банката, човек се намира под закрилата на своя всесилен Бог и вярва, че се е осигурил.
Ако отидете в Турция, турчинът казва, че без пари не може, парите управляват. Американецът не казва, че Бог е всесилен, но намира, че силата е в долара. Така мислят всички народи, всички хора, които считат, че животът е само на земята. Следователно, докато живеете с разбирането на материалиста, вие признавате парата за божество. Тя е всесилният Бог. Като завърже няколко наполеона в кърпата си, или като внесе няколко десетки или стотици хиляди лева в банката, човек се намира под закрилата на своя всесилен Бог и вярва, че се е осигурил. Без този Бог няма ядене и пиене, няма угощения, веселби и тържества, няма сватби, няма градеж на къщи. Щом дойде всесилният, паниците започват да тракат, чуковете се вдигат и слагат, всеки върши някаква работа: учителят учи децата, свещеникът служи, лекарят лекува. — Защо става това? — Защото всесилният заповядва. Когато всесилният влезе в джоба на момъка и на момата, те започват да се обличат добре, за да се харесат един на друг.
към беседата >>

59. Основна мисъл / Основната мисъл (Същественото в живота)

Като Наполеон е бил гениален. (втори вариант)
(„Казахте тези, които в стоте години правят веднъж погрешка.") Военни глупости има, но военна гениалност няма, защото този, който греши, не е гениален. Аз отричам във войната гениалните хора. Ако той ще внесе нещо ново в света - да. Но войната е един процес на разрушение, там не може да има нищо гениално. Те подразбират, че Александър Велики е направил едно сближение между народите в един положителен процес, но той никога не е бил гениален. Като Наполеон е бил гениален. Той може да е бил гениален като движение, като проводник на нещо ново, тогава може да е гениален. Но ще знаете едно: който руши, не може да бъде гениален. Когато ти се сърдиш, не можеш да бъдеш гениален. Когато ти се съмняваш, не можеш да бъдеш гениален. Когато мислиш глупаво, не можеш да бъдеш гениален.
към втори вариант >>

Наполеон Велики не че не е имал един правилен възглед. (втори вариант)
Когато мислиш глупаво, не можеш да бъдеш гениален. Или когато си лош човек, не можеш да бъдеш гениален. Геният иде в полза на окружающите, той не мисли за себе си. Той ще направи къщи, градини и си заминава. Сега някой път и на гения му трябват къщи. Наполеон Велики не че не е имал един правилен възглед. И аз искам вие да знаете: военните хора не могат да бъдат велики. Аз считам войната за един отрицателен процес, в нея не може да има гениалност. И ако вие цял ден седите и се безпокоите, можете ли да станете гениален човек? Да допуснем, вие нямате обуща и постоянно ходите и казвате: „Защо Господ направи тази сиромашия? " Има ли право човек да се оплаква, ако няма обуща?
към втори вариант >>

60. Преди Авраама

Така един полковник критикувал главнокомандуващия руската армия, генерал Кутузов, за отстъпленията, които правел пред Наполеон.
Дайте първо място на Бога в себе си, а после на човека, т. е. на Авраама. Не казвайте, че по-горен от човека няма. Преди Авраама беше Бог, Христос, великият принцип – Любовта. Като не разбират дълбокия смисъл на живота и на отношенията си към Първата Причина, хората започват да критикуват Провидението и сами се излагат на опасности. Така един полковник критикувал главнокомандуващия руската армия, генерал Кутузов, за отстъпленията, които правел пред Наполеон. Кутузов имал велик план, който полковникът не разбирал, и затова критикувал тактиката на генерала. По отношение военната тактика, Наполеон беше гений, а Кутузов – талант, поради което последният ценеше методите, с които Наполеон действаше. Обаче, Кутузов имаше предвид интересите на руския народ и отстъпваше планомерно. Един ден Кутузов посетил полковника в частта му и го намерил в домашна, интимна обстановка пред войниците си: облечен с халат и с чаша чай на масата. Това било обичай на полковника.
към беседата >>

По отношение военната тактика, Наполеон беше гений, а Кутузов – талант, поради което последният ценеше методите, с които Наполеон действаше.
Не казвайте, че по-горен от човека няма. Преди Авраама беше Бог, Христос, великият принцип – Любовта. Като не разбират дълбокия смисъл на живота и на отношенията си към Първата Причина, хората започват да критикуват Провидението и сами се излагат на опасности. Така един полковник критикувал главнокомандуващия руската армия, генерал Кутузов, за отстъпленията, които правел пред Наполеон. Кутузов имал велик план, който полковникът не разбирал, и затова критикувал тактиката на генерала. По отношение военната тактика, Наполеон беше гений, а Кутузов – талант, поради което последният ценеше методите, с които Наполеон действаше. Обаче, Кутузов имаше предвид интересите на руския народ и отстъпваше планомерно. Един ден Кутузов посетил полковника в частта му и го намерил в домашна, интимна обстановка пред войниците си: облечен с халат и с чаша чай на масата. Това било обичай на полковника. Като видял генерала пред себе си, полковникът станал на крака, козирувал почтително и останал на мястото си смутен и изненадан. Генералът се приближил любезно към него, хванал го под ръка и го помолил да го разведе из лагера, да разгледа положението, в което се намирала частта му.
към беседата >>

Кутузов искаше да каже на полковника: Ако и аз имам твоите навици, един ден Наполеон ще ме хване под ръка и ще ме разхожда из цяла Франция пред войниците ми, облечен в домашен халат.
Силата на водата е в множеството капки, които се съединяват в едно цяло и работят заедно. Смисълът на живота се крие в неговата непреривност. Ще каже някой, че е добър човек, че е живял честно. Възможно е, но, въпреки това, Провидението ще дойде и ще го изкара по халат пред войниците му; след това ще го хване под ръка и ще го разхожда из целия лагер. Ти можеш да бъдеш в положението на Кутузов, но и той отстъпва. Кутузов искаше да каже на полковника: Ако и аз имам твоите навици, един ден Наполеон ще ме хване под ръка и ще ме разхожда из цяла Франция пред войниците ми, облечен в домашен халат. Но аз искам да бъда умен, да не ме намери Наполеон пред палатката ми с халат и да ме разхожда пред французките войници. Помнете: за всеки, който носи в себе си известни недъзи, ще се намери един Кутузов, който ще го разхожда пред войниците му из целия лагер. Ще кажете, че това е съдба. Съдба е, но която човек сам си кове. Не може ли полковникът да излезе пред войниците си стегнат, облечен във формата си и, даже да пие чая си пред тях, щом види Кутузов, веднага му отдаде нужното внимание и да го посрещне, както трябва.
към беседата >>

Но аз искам да бъда умен, да не ме намери Наполеон пред палатката ми с халат и да ме разхожда пред французките войници.
Смисълът на живота се крие в неговата непреривност. Ще каже някой, че е добър човек, че е живял честно. Възможно е, но, въпреки това, Провидението ще дойде и ще го изкара по халат пред войниците му; след това ще го хване под ръка и ще го разхожда из целия лагер. Ти можеш да бъдеш в положението на Кутузов, но и той отстъпва. Кутузов искаше да каже на полковника: Ако и аз имам твоите навици, един ден Наполеон ще ме хване под ръка и ще ме разхожда из цяла Франция пред войниците ми, облечен в домашен халат. Но аз искам да бъда умен, да не ме намери Наполеон пред палатката ми с халат и да ме разхожда пред французките войници. Помнете: за всеки, който носи в себе си известни недъзи, ще се намери един Кутузов, който ще го разхожда пред войниците му из целия лагер. Ще кажете, че това е съдба. Съдба е, но която човек сам си кове. Не може ли полковникът да излезе пред войниците си стегнат, облечен във формата си и, даже да пие чая си пред тях, щом види Кутузов, веднага му отдаде нужното внимание и да го посрещне, както трябва. „Преди да бъде Авраам, аз съм”.
към беседата >>

61. Нов мироглед / Мироглед и човекът

Да допуснем, че вие държите един френски наполеон 10 години, той седи в касата ви, какво сте добили? (втори вариант)
И в първия случай вашите синове и дъщери, 5 души, които вие пращате да учат. Най-първо вие се интересувате колко ще ви коствуват докато свършат, а ви интересува и след като свършат каква работа ще започнат, и дали ще могат да спечелят те тези пари. Хубаво. В първия случай вие имате 25 хиляди, във втория 50 хиляди лева, това са разноски, това са пари, които излизат из вашия джоб. Питам сега, тези числа какво съотношение имат към вашите дъщери и към самите вас? Във физическия свят почти никакво съотношение нямат, защото ако една златна монета седи в джоба ви няколко дена или няколко години, какво се е научила тя? Да допуснем, че вие държите един френски наполеон 10 години, той седи в касата ви, какво сте добили? Нищо. Тогава, щом не сте добили нищо, какво е било неговото съотношение към самите вас? Той е бил просто един пленник, нищо повече! И след като го похарчите, той вече се освобождава от пленничеството. Обаче, като се освобождава от вашето пленничество, той влиза в друго. Когато хората не извършват никаква работа в света, те са пленници.
към втори вариант >>

62. Тригон

(Един наполеон тежи 5 грама). (втори вариант)
Човек изважда в живота си с ръцете така. Питам тогава, този човек, който е недоволен, колко трябва да извади в дадения случай. Да кажем той има на гърба си 50 килограма жито, а за да го направя доволен, вземам житото и го турям на моята каруца, казвам: Колко ти струва то? Давам му 500 златни. Сега колко тежат 500 златни лева? (Един наполеон тежи 5 грама). 500 лева сребърни колко тежат, повече от килограм? (125 грама, ако са златни левовете). Допуснете, че аз замествам със 125 грама злато, какво усеща този човек, какво ще усети този човек? (Той ще усети едно сияние в себе си). Да допуснем, вие сте краен песимист, мислите, че животът няма смисъл, или били сте студент, скъсали са ви, обезсърдчили сте се, иде ви или да напуснете университета, или да се хвърлите някъде да се удавите, защо искате да се удавите и вие не знаете, но той иска да се хвърли във водата, обикнал водата и казва: Само водата може да ме спаси.
към втори вариант >>

63. Скритите таланти / Физическа, духовна и умствена анализа. Окултният път и обикновените постижения.

Всеки един от вас може да направи един опит: като му поставят в една кесия един наполеон, че като го хване с ръцете си, по трептенията му да познае дали е злато това или ако е сребро, пак да познае. (втори вариант)
Запример, как знае човек, че определя, на 500 метра в земята има някоя дебела жила от злато, въглища или сол се намира там? Това по обикновени пътища не става. Сега някои от вас си служат с тази пръчица, но само за намиране на вода. Тя водата си има известни специфични трептения; но и златото и всички метали имат специфични трептения. И онзи, който иска да се занимава да развива тази сила, той трябва да разбира специфичността на известни метали. Всеки един от вас може да направи един опит: като му поставят в една кесия един наполеон, че като го хване с ръцете си, по трептенията му да познае дали е злато това или ако е сребро, пак да познае. Да няма почти никакво изключение или да има на стоте само едно изключение. По същия начин вие като минавате през някоя местност или през каквато и да е област, да знаете дали има тук злато или не. Вече вашият организъм иде в контакт с металите. И дето и да минете, ако тази област има злато, вие ще усетите особено притегляне, една притегателна сила. Много ви е приятна, ще ходите ще се разхождате, ще обикаляте, не искате да се местите от това място.
към втори вариант >>

64. Учителю, да прогледам!

” Наполеон е казал: пари, пари трябват на Франция!
Тъй щото, египтяните пропаднаха, защото вярваха повече в аписа, отколкото в Божествената Истина, която освобождава човека. Не е лошо да бъде човек снизходителен към животните, но египтяните прекалиха със снизхождението си към аписа и към други животни, които считаха свещени. Казвам: съвременните хора не вярват в аписа и в котките, но имат друга слабост, те вярват в парите. Американците вярват в долара и го наричат „всесилният долар”. Един от българските поети е казал: „Парице, парице, всесилна царице! ” Наполеон е казал: пари, пари трябват на Франция! Мнозина му казвали, че Франция се нуждае от добри и разумни майки и бащи, но той настоявал, че Франция се нуждае от пари. Вярно е, че парите са сила, но хората вярват в тях повече, отколкото трябва. Там е тяхното заблуждение. Синът вярва повече в парите, които баща му праща, отколкото в баща си. Дъщерята вярва повече в парите, които майка й праща, отколкото в майка си.
към беседата >>

65. Силови центрове / Отношение на силовите центрове

Че в един наполеон има такава динамическа сила, че даже един професор свършил 4 факултета може да го привлече. (втори вариант)
Допуснете, че някое друго тяло в небесното пространство се приближава при земята и представете си, че това тяло има такава притегателна сила, че претегля всичките хора от земята. Да допуснем и вие тук в класа, всички изведнъж ще напуснете тук мястото и ще тръгнете за това тяло и животът ви тук на земята остава недовършен, нали тъй? Защото искате, не искате, вие като стомната ще идете там. И след като идете там на другото място, ще започнете да развивате новата теория. И защо това тяло в пространството ще ви привлича от земята при себе си и сте напуснали своето място. Че в един наполеон има такава динамическа сила, че даже един професор свършил 4 факултета може да го привлече. Златото има тази сила! Може да привлече професора да влезне в касата; пък какъвто и да е скъпоценен камък, даже който да е от вас, който не разбира, не обичате да правите упражненията си по гимнастика, считате, че гимнастиката е долна работа и не искате да я правите, но като намерите един диамант голям колкото гълъбово яйце, ще започнете да копаете, да правите гимнастика, ще считате даже за голямо щастие, че сте се навели да го вземете. Но това навеждане ще ви осигури за цял живот. С едно навеждане за този диамант вие може да свършите много науки. И музикантин може да станете, и актьор може да станете.
към втори вариант >>

66. Двете отверстия

– Да туриш един наполеон в джоба си и, като го употребиш, да очакваш отнякъде дру г.
Или, впрегни мързеливия на работа, да те научи на ум.” Като ученици, вие трябва да вложите всичките си дарби и способности на работа, да не очаквате наготово. Ония, които не обичат да работят, предават думите ми, какво съм казал, и очакват резултат. Някой казва, че чул от мене да се говори за лек начин на забогатяване. В какво се заключава тоя начин? – Да туриш един наполеон в джоба си и, като го употребиш, да очакваш отнякъде дру г. Обаче, в тоя опит се крие дълбок, вътрешен смисъл. Това значи, да впрегнеш на работа своите скрити сили. Като работиш съзнателно, наполеоните ще се увеличават един след дру г. Работа се иска от всички. Не е достатъчно само вяра в думите ми.
към беседата >>

Като работиш съзнателно, наполеоните ще се увеличават един след дру г.
Някой казва, че чул от мене да се говори за лек начин на забогатяване. В какво се заключава тоя начин? – Да туриш един наполеон в джоба си и, като го употребиш, да очакваш отнякъде дру г. Обаче, в тоя опит се крие дълбок, вътрешен смисъл. Това значи, да впрегнеш на работа своите скрити сили. Като работиш съзнателно, наполеоните ще се увеличават един след дру г. Работа се иска от всички. Не е достатъчно само вяра в думите ми. Вярата има отношение към работата. Ще вярваш и ще работиш. Иначе, ще слушаш, какво говоря, и ще искаш да ти обясня, как стават нещата.
към беседата >>

Например вие не може да обичате един наполеон във вашия джоб тъй, както обичате водата. (втори вариант)
Ако те питат защо обичаш водата, не можеш ли без нея - не мога. Защо обичаш въздуха, не можеш ли без него? Не мога. Защо обичаш светлината? Вие казвате: "Еди-кое си лице аз го обичам." Имате ли необходима нужда от него? Например вие не може да обичате един наполеон във вашия джоб тъй, както обичате водата. Вие не може да обичате вашите обуща както водата. И без тях можете. Сега вие ще кажете: "Ние разбрахме вече." Че сте разбрали вече, аз не се съмнявам, а че не сте разбрали - и туй разбирам. Някои хора знаят да мелят брашното, но не знаят как да го замесят. Други знаят как да го опекат, но не знаят как да го изядат.
към втори вариант >>

Учителят казва - ти в кесията си имаш един наполеон. (втори вариант)
Българите казват така: "Впрегни дявола на работа, за да те научи на ум." Това е все същата мисъл. Човек трябва да хване едно страдание за врата, за да му просветне. Та сега има един начин. Това са общи думи, но всеки ще дойде, казвате, Учителят казва това и това. Но как ще го хванеш? Учителят казва - ти в кесията си имаш един наполеон. Като го похарчиш, ще дойде друг, но не идва друг. Тъй казал, иначе казал, но нищо не става. Аз искам именно едно нещо. Всичко това, което сега говорих, все едно може да стане. Ако дойдете при мен, аз ще ви кажа само така - вашата работа ще се оправи.
към втори вариант >>

67. Свещеното място

Един ден му се пада едно наследство от дядо му 200 наполеона. (втори вариант)
Един турски ходжа изучавал корана. Много се молил, молил и казал: Аллах, трябват ми много пари. 20 години се молил на Господа, но Господ пари не му дал. И той казал: Не плаща Господ за молитвите. 20 години се молих и не дава. Един ден му се пада едно наследство от дядо му 200 наполеона. Той искал да има много пари, искал да ги даде 100% лихва. Казва: Така се печели. Идва при него един майстор и казва: Аз ще ти дам 100% лихва. Дай ми 200 наполеона. И той му дал 200 наполеона.
към втори вариант >>

Дай ми 200 наполеона. (втори вариант)
20 години се молих и не дава. Един ден му се пада едно наследство от дядо му 200 наполеона. Той искал да има много пари, искал да ги даде 100% лихва. Казва: Така се печели. Идва при него един майстор и казва: Аз ще ти дам 100% лихва. Дай ми 200 наполеона. И той му дал 200 наполеона. Първият месец дал 100% лихва, и така 6 месеца му плащал и му дал 100 наполеона. Онзи казал, ами майката кога ще върнеш? – Другият казал: Ти за майката не мисли. Онзи му дал половината от неговите пари, а другата половина изял.
към втори вариант >>

И той му дал 200 наполеона. (втори вариант)
Един ден му се пада едно наследство от дядо му 200 наполеона. Той искал да има много пари, искал да ги даде 100% лихва. Казва: Така се печели. Идва при него един майстор и казва: Аз ще ти дам 100% лихва. Дай ми 200 наполеона. И той му дал 200 наполеона. Първият месец дал 100% лихва, и така 6 месеца му плащал и му дал 100 наполеона. Онзи казал, ами майката кога ще върнеш? – Другият казал: Ти за майката не мисли. Онзи му дал половината от неговите пари, а другата половина изял. Та казвам: Светът, в който живеете, ще вземе всичките ви капитали и ще ви даде половината от вашия капитал.
към втори вариант >>

Първият месец дал 100% лихва, и така 6 месеца му плащал и му дал 100 наполеона. (втори вариант)
Той искал да има много пари, искал да ги даде 100% лихва. Казва: Така се печели. Идва при него един майстор и казва: Аз ще ти дам 100% лихва. Дай ми 200 наполеона. И той му дал 200 наполеона. Първият месец дал 100% лихва, и така 6 месеца му плащал и му дал 100 наполеона. Онзи казал, ами майката кога ще върнеш? – Другият казал: Ти за майката не мисли. Онзи му дал половината от неговите пари, а другата половина изял. Та казвам: Светът, в който живеете, ще вземе всичките ви капитали и ще ви даде половината от вашия капитал. Ще каже: Доволен ли си.
към втори вариант >>

68. Покрива и изправя

Наполеон какво направи?
Верую трябва! Верую, което ще внесе мощ и ще отвори сърцата на хората. То ще отвори сърцата не само на някои, но и на бедни, и на богати, да дойдат до едно вътрешно споразумение. Тази сила трябва да влезе и в мъже, и в жени, и в проповедници, и в учители – навсякъде трябва да влезе. Като дойде Христос, какво ще направите? Наполеон какво направи? Германският император, който имаше една велика идея в ума си, какво направи в 1914-та година? И българският народ има една велика идея, но какво направиха досега? Нищо не можаха да направят и няма да направят. Защо? Начините и методите, които те избират, нищо не могат да направят с тях. Те са палеативни методи.
към беседата >>

69. Превръщане на числата

Някога ти може да мислиш, може да си въобразяваш, че си цар, но да станеш цар... Втори като Наполеон няма да се роди.
Да кажем, една държава се смалява, но тогава привидно може да расте 20, 30, 40, 50,100 километра. Това е нищо. Диаметърът на Земята е 12 хиляди километра, когато на Слънцето е 800 милиона километра. Тогава ти си поставен в една система, гледаш наоколо и казваш: „Аз искам да бъда като него цар.“ Ти не разбираш съотношенията на този цар. Той принадлежи на друга система, ти като него не може да бъдеш. Някога ти може да мислиш, може да си въобразяваш, че си цар, но да станеш цар... Втори като Наполеон няма да се роди. Може само като актьор да играеш. Наполеон се отличава по това, че като са му изучавали черепа, той имал най-големи размери на обективните си способности. Наполеон имал близо 35 см на дължината на челото. В него са били силно развити математическите чувства и чувството на творчество. Имал една идея, искал да съгради една грамадна империя, но на Наполеона му липсвало нещо.
към беседата >>

Наполеон се отличава по това, че като са му изучавали черепа, той имал най-големи размери на обективните си способности.
Диаметърът на Земята е 12 хиляди километра, когато на Слънцето е 800 милиона километра. Тогава ти си поставен в една система, гледаш наоколо и казваш: „Аз искам да бъда като него цар.“ Ти не разбираш съотношенията на този цар. Той принадлежи на друга система, ти като него не може да бъдеш. Някога ти може да мислиш, може да си въобразяваш, че си цар, но да станеш цар... Втори като Наполеон няма да се роди. Може само като актьор да играеш. Наполеон се отличава по това, че като са му изучавали черепа, той имал най-големи размери на обективните си способности. Наполеон имал близо 35 см на дължината на челото. В него са били силно развити математическите чувства и чувството на творчество. Имал една идея, искал да съгради една грамадна империя, но на Наполеона му липсвало нещо. Липсвало му, че не могъл да съгради тази империя. Сега да оставим този въпрос.
към беседата >>

Наполеон имал близо 35 см на дължината на челото.
Тогава ти си поставен в една система, гледаш наоколо и казваш: „Аз искам да бъда като него цар.“ Ти не разбираш съотношенията на този цар. Той принадлежи на друга система, ти като него не може да бъдеш. Някога ти може да мислиш, може да си въобразяваш, че си цар, но да станеш цар... Втори като Наполеон няма да се роди. Може само като актьор да играеш. Наполеон се отличава по това, че като са му изучавали черепа, той имал най-големи размери на обективните си способности. Наполеон имал близо 35 см на дължината на челото. В него са били силно развити математическите чувства и чувството на творчество. Имал една идея, искал да съгради една грамадна империя, но на Наполеона му липсвало нещо. Липсвало му, че не могъл да съгради тази империя. Сега да оставим този въпрос. На всеки човек липсва по нещо.
към беседата >>

Имал една идея, искал да съгради една грамадна империя, но на Наполеона му липсвало нещо.
Някога ти може да мислиш, може да си въобразяваш, че си цар, но да станеш цар... Втори като Наполеон няма да се роди. Може само като актьор да играеш. Наполеон се отличава по това, че като са му изучавали черепа, той имал най-големи размери на обективните си способности. Наполеон имал близо 35 см на дължината на челото. В него са били силно развити математическите чувства и чувството на творчество. Имал една идея, искал да съгради една грамадна империя, но на Наполеона му липсвало нещо. Липсвало му, че не могъл да съгради тази империя. Сега да оставим този въпрос. На всеки човек липсва по нещо. И когато ти кажеш така: „Защо аз не мога да постигна това и това? “ Защото ти липсва нещо.
към беседата >>

Някога ти може да мислиш, да си въобразяваш, че си цар, но и да станеш цар, втори като Наполеон няма да се роди. (втори вариант)
Земята може да нарасне, но не много. Това е нищо. Диаметърът на земята е 12 хиляди километра, на Слънцето е 800 милиона километра. Когато ти си поставен в някаква система, гледаш някого и казваш: "Аз искам да бъда като него, цар." Ти не разбираш съотношенията на този цар. Той принадлежи на друга система, ти като него не можеш да бъдеш. Някога ти може да мислиш, да си въобразяваш, че си цар, но и да станеш цар, втори като Наполеон няма да се роди. Може само като актьор да го играеш. Като изучавали черепа на Наполеон, открили, че той имал силно развити центрове на обективния ум. Наполеон имал близо 35 см дължина на челото. В него са били силно развити математическите и творческите центрове. Имал идея да създаде една грамадна империя, но на Наполеон му липсвало нещо, което му попречило да съгради тази империя.
към втори вариант >>

Като изучавали черепа на Наполеон, открили, че той имал силно развити центрове на обективния ум. (втори вариант)
Диаметърът на земята е 12 хиляди километра, на Слънцето е 800 милиона километра. Когато ти си поставен в някаква система, гледаш някого и казваш: "Аз искам да бъда като него, цар." Ти не разбираш съотношенията на този цар. Той принадлежи на друга система, ти като него не можеш да бъдеш. Някога ти може да мислиш, да си въобразяваш, че си цар, но и да станеш цар, втори като Наполеон няма да се роди. Може само като актьор да го играеш. Като изучавали черепа на Наполеон, открили, че той имал силно развити центрове на обективния ум. Наполеон имал близо 35 см дължина на челото. В него са били силно развити математическите и творческите центрове. Имал идея да създаде една грамадна империя, но на Наполеон му липсвало нещо, което му попречило да съгради тази империя. Но да оставим този въпрос. На всеки човек липсва по нещо.
към втори вариант >>

Наполеон имал близо 35 см дължина на челото. (втори вариант)
Когато ти си поставен в някаква система, гледаш някого и казваш: "Аз искам да бъда като него, цар." Ти не разбираш съотношенията на този цар. Той принадлежи на друга система, ти като него не можеш да бъдеш. Някога ти може да мислиш, да си въобразяваш, че си цар, но и да станеш цар, втори като Наполеон няма да се роди. Може само като актьор да го играеш. Като изучавали черепа на Наполеон, открили, че той имал силно развити центрове на обективния ум. Наполеон имал близо 35 см дължина на челото. В него са били силно развити математическите и творческите центрове. Имал идея да създаде една грамадна империя, но на Наполеон му липсвало нещо, което му попречило да съгради тази империя. Но да оставим този въпрос. На всеки човек липсва по нещо. Ти защо се чудиш, че не можеш да постигнеш желанията си?
към втори вариант >>

Имал идея да създаде една грамадна империя, но на Наполеон му липсвало нещо, което му попречило да съгради тази империя. (втори вариант)
Някога ти може да мислиш, да си въобразяваш, че си цар, но и да станеш цар, втори като Наполеон няма да се роди. Може само като актьор да го играеш. Като изучавали черепа на Наполеон, открили, че той имал силно развити центрове на обективния ум. Наполеон имал близо 35 см дължина на челото. В него са били силно развити математическите и творческите центрове. Имал идея да създаде една грамадна империя, но на Наполеон му липсвало нещо, което му попречило да съгради тази империя. Но да оставим този въпрос. На всеки човек липсва по нещо. Ти защо се чудиш, че не можеш да постигнеш желанията си? Липсва ти нещо. И трябва да ти липсва.
към втори вариант >>

70. По този път

Ако са 35 656 наполеона, тогава цената и тяжестта са почти еднакви. (втори вариант)
В природата тия числа съществуват. В природата има един вътрешен процес, какво ще разберете от това? Това може да се предаде в една геометрическа форма. Да допуснем, че тук са 35 хиляди ябълки събрани. Но всичките тези ябълки по форма не са еднакво големи. Ако са 35 656 наполеона, тогава цената и тяжестта са почти еднакви. Но да кажем, че имаме толкоз орехи или толкоз ябълки, в дадения случай вие не можете да предполагате, че са избрани по големина. В природата нещата са строго определени. Да кажем, че това число искате да го увеличите. Увеличавам го така, с горните цифри: 23.416
към втори вариант >>

71. Духът дава живот

Както един Наполеон стана цар, така и ти можеш да станеш цар.
Суеверията са явления, които стават, без да може да ги обясните, но суеверните неща са истински. Само че тълкуванието, което даваме, не е истинско, а всички суеверни работи съществуват в света. Ти по някой път вярваш, че ще станеш цар. Това не е ли суеверие. Невъзможно е да станеш цар, но че има възможност, има. Както един Наполеон стана цар, така и ти можеш да станеш цар. Но това са вероятности и то почива на един закон. Кое е онова, което ти дава повод да мислиш, че ти ще станеш цар? Може да мислиш за нещо, което ти никога не си опитал. Аз гледам малките деца. Казва майката: „Откъде му е дошло на ума да лъже?
към беседата >>

Както един Наполеон стана цар, така и ти можеш да станеш цар. (втори вариант)
Суеверията са явления, които стават без да можем да ги обясним, но суеверните неща са истински. Само че тълкуванието, което даваме, не е истинско, а всички суеверни работи съществуват в света. По някой път ти вярваш, че ще станеш цар. Това не е ли суеверие? Невъзможно е да станеш цар, но има и такава възможност. Както един Наполеон стана цар, така и ти можеш да станеш цар. Но това са вероятности. Те също почиват на един закон. Кое ти дава повод да мислиш, че ще станеш цар? Можеш ли да мислиш за нещо, което никога не си опитал? Аз гледам малките деца.
към втори вариант >>

72. Първото място

Препоръчват Наполеон, че взел най-видното място в света.
Малко ум трябва да имаш. Как ще се наложите? Ако като българин идеш в Англия и искаш да вземеш първото място за министър, как ще се наложиш? Най-малко десет поколения трябва да минеш в Англия, да станеш виден англичанин, по нейния закон да минеш. Туй не е така лесна работа, да вземеш най-видното място в света. Препоръчват Наполеон, че взел най-видното място в света. Но Наполеон взе последното място на остров Света Елена. И тогава как ще обясните вие противоречието на Наполеона? И тогава цитират религиозните хора, че Наполеон казвал на Христа: „Ти беше по-умен от нас. Ние като царе не можахме да разберем живота. Ние създадохме едно царство, което рухна, ти създаде царство, което не рухва.“ И Христос дойде първия път да бъде на остров Елена, но после напусна остров Елена и възкръсна.
към беседата >>

Но Наполеон взе последното място на остров Света Елена.
Как ще се наложите? Ако като българин идеш в Англия и искаш да вземеш първото място за министър, как ще се наложиш? Най-малко десет поколения трябва да минеш в Англия, да станеш виден англичанин, по нейния закон да минеш. Туй не е така лесна работа, да вземеш най-видното място в света. Препоръчват Наполеон, че взел най-видното място в света. Но Наполеон взе последното място на остров Света Елена. И тогава как ще обясните вие противоречието на Наполеона? И тогава цитират религиозните хора, че Наполеон казвал на Христа: „Ти беше по-умен от нас. Ние като царе не можахме да разберем живота. Ние създадохме едно царство, което рухна, ти създаде царство, което не рухва.“ И Христос дойде първия път да бъде на остров Елена, но после напусна остров Елена и възкръсна. Голяма разлика има в разбиранията, начините и методите.
към беседата >>

И тогава как ще обясните вие противоречието на Наполеона?
Ако като българин идеш в Англия и искаш да вземеш първото място за министър, как ще се наложиш? Най-малко десет поколения трябва да минеш в Англия, да станеш виден англичанин, по нейния закон да минеш. Туй не е така лесна работа, да вземеш най-видното място в света. Препоръчват Наполеон, че взел най-видното място в света. Но Наполеон взе последното място на остров Света Елена. И тогава как ще обясните вие противоречието на Наполеона? И тогава цитират религиозните хора, че Наполеон казвал на Христа: „Ти беше по-умен от нас. Ние като царе не можахме да разберем живота. Ние създадохме едно царство, което рухна, ти създаде царство, което не рухва.“ И Христос дойде първия път да бъде на остров Елена, но после напусна остров Елена и възкръсна. Голяма разлика има в разбиранията, начините и методите. Когато сегашните царе искат да турят ред и порядък, трябва да се бият хората.
към беседата >>

И тогава цитират религиозните хора, че Наполеон казвал на Христа: „Ти беше по-умен от нас.
Най-малко десет поколения трябва да минеш в Англия, да станеш виден англичанин, по нейния закон да минеш. Туй не е така лесна работа, да вземеш най-видното място в света. Препоръчват Наполеон, че взел най-видното място в света. Но Наполеон взе последното място на остров Света Елена. И тогава как ще обясните вие противоречието на Наполеона? И тогава цитират религиозните хора, че Наполеон казвал на Христа: „Ти беше по-умен от нас. Ние като царе не можахме да разберем живота. Ние създадохме едно царство, което рухна, ти създаде царство, което не рухва.“ И Христос дойде първия път да бъде на остров Елена, но после напусна остров Елена и възкръсна. Голяма разлика има в разбиранията, начините и методите. Когато сегашните царе искат да турят ред и порядък, трябва да се бият хората. Но как трябва да се бият?
към беседата >>

Сега дават за пример Наполеон. (втори вариант)
Невъзможно е да се наложиш на хората по единствената причина, че природата е господарка на своите дела. Бог, Който е създал света, Той е господар. Ако идеш в Англия и поискаш да станеш там министър, как ще се наложиш? Най-малко десет поколения трябва да минат в Англия, за да станеш виден англичанин, да се приспособиш към английските закони. Не е лесна работа да вземеш най-видното място в света. Сега дават за пример Наполеон. че Взел най-Видното място В света. Но Наполеон взе последното място на остров Света Елена. Как ще обясните противоречието на Наполеон? А религиозните го цитират, че казвал на Христос: Ти беше пo-умен от мен. Като цар аз не можах да разбера живота.
към втори вариант >>

Но Наполеон взе последното място на остров Света Елена. (втори вариант)
Ако идеш в Англия и поискаш да станеш там министър, как ще се наложиш? Най-малко десет поколения трябва да минат в Англия, за да станеш виден англичанин, да се приспособиш към английските закони. Не е лесна работа да вземеш най-видното място в света. Сега дават за пример Наполеон. че Взел най-Видното място В света. Но Наполеон взе последното място на остров Света Елена. Как ще обясните противоречието на Наполеон? А религиозните го цитират, че казвал на Христос: Ти беше пo-умен от мен. Като цар аз не можах да разбера живота. Аз създадох едно царство. което рухна, Ти създаде царство, което не рухна.
към втори вариант >>

Как ще обясните противоречието на Наполеон? (втори вариант)
Най-малко десет поколения трябва да минат в Англия, за да станеш виден англичанин, да се приспособиш към английските закони. Не е лесна работа да вземеш най-видното място в света. Сега дават за пример Наполеон. че Взел най-Видното място В света. Но Наполеон взе последното място на остров Света Елена. Как ще обясните противоречието на Наполеон? А религиозните го цитират, че казвал на Христос: Ти беше пo-умен от мен. Като цар аз не можах да разбера живота. Аз създадох едно царство. което рухна, Ти създаде царство, което не рухна. И Христос като умря, все едно.
към втори вариант >>

73. Неговата воля

УС

Искам да ми дадеш 250 наполеона“.
Казваш за приятеля си, че е безхарактерен, без сърце, не може да служи на Бога. – Ти, който, в дадения случай, мърмориш, служиш ли на Бога? Ти си свободен, можеш да мърмориш, колкото искаш, но и приятелят ти е свободен да те нагости или не. Откъде знаеш, той може да е много зает. Един апаш отишъл при един банкер и му казал: „Аз съм апаш, но вярвам в Бога. Искам да ми дадеш 250 наполеона“. – „Много искаш, още повече, нищо не си работил.“ – „Ако не ми дадеш доброволно, имам начин, по който мога да ги взема.“ – „Има ред и закон в страната. Ще извикам стражар, да те арестува.“ – „Аз мога да те арестувам преди ти да ме арестуваш. Докато дръпнеш звънеца, ще влезеш в затвора.“ Докато банкерът бутне звънеца, апашът вдигнал една пръчица, махнал я във въздуха и приспал банкера. След това му написал една бележка: „Втори път, като дойде при тебе един учен апаш, дай му колкото иска“. Ученият апаш е човешката съдба.
към беседата >>

74. Координирани движения

Ако позлатите само с един наполеон едно голямо кубе, като тези на Александър Невски, в скоро време златният пласт ще се изтрие.
Четеш второто писмо, изпитваш особена приятност. И в него има нещо невидимо. – На какво се дължи това различие? – От една страна на различните характери на двамата, а от друга страна – на тяхната психика. Казвате: „Има нещо полепено на писмата, но невидимо“. Ако позлатите само с един наполеон едно голямо кубе, като тези на Александър Невски, в скоро време златният пласт ще се изтрие. Това е все още груба материя, която може да се види. Обаче материята, която се отделя от психиката на човека, както и от умствения му свят, е фина, невидима. Тя се полепва по това, което той работи. Всяка дума, която излиза от устата на човека, произвежда известни трептения, които се наслояват, като фина, невидима материя, върху онзи, към когото е отправена. Химията, която изследва веществото на телата, не може да улови тази материя – толкова фина е тя.
към беседата >>

Ако позлатите само с един наполеон едно голямо кубе като тези на Александър Невски, в скоро време златният пласт ще се изтрие. (втори вариант)
Четеш второто писмо, изпитваш особена приятност. И в него има нещо невидимо. На какво се дължи това различие? От една страна, на различните характери на двамата, а от друга страна - на тяхната психика. Казвате: „Има нещо полепено на писмата, но невидимо.“ Ако позлатите само с един наполеон едно голямо кубе като тези на Александър Невски, в скоро време златният пласт ще се изтрие. Това е все още груба материя, която може да се види. Обаче материята, която се отделя от психиката на човека, както и от умствения му свят, е фина, невидима. Тя се полепва по това, което той работи. Всяка дума, която излиза от устата на човека, произвежда известни трептения, които се наслояват като фина, невидима материя върху онзи, към когото е отправена. Химията, която изследва веществото на телата, не може да улови тази материя - толкова фина е тя.
към втори вариант >>

75. Великата реалност

За Наполеона се казва, че неговата звезда изгряла на хоризонта.
Ще кажеш, че човек може да се разболее в това време. – Не, изгряващото слънце носи живот и блага за човека. Помнете: Когато слънцето изгрява, всичките работи на човека се нареждат. Когато слънцето залезе, всичките му работи се объркват. Следователно, ако твоите работи се объркват, знай, че твоето слънце е залязло. За Наполеона се казва, че неговата звезда изгряла на хоризонта. Един ден той сам си казал: „Днес не видях звездата ми да изгрее“. Този ден той загубил сражението при Ватерло. – Защо стана така? – Защото той се отдалечил от Великата Реалност. Той беше определен да извърши нещо велико, но се отклони от Реалността и изгуби сражението в живота.
към беседата >>

За Наполеона се казва, че неговата звезда изгряла на хоризонта. (втори вариант)
Ще кажеш, че човек може да се разболее в това време. Не, изгряващото слънце носи живот и блага за човека. Помнете. Когато слънцето изгрява, всичките работи на човека се нареждат. Когато слънцето залезе, всичките му работи се объркват. Следователно, ако твоите работи се объркват, знай, че твоето слънце е залязло. За Наполеона се казва, че неговата звезда изгряла на хоризонта. Един ден той сам си казал: „Днес не видях звездата ми да изгрее.“ Този ден той загубил сражението при Ватерло. Защо стана така? Защото той се отдалечил от великата реалност. Той беше определен да извърши нещо велико, но се отклони от реалността и изгуби сражението в живота. Той изгуби истинския живот.
към втори вариант >>

76. Мъдростта съгради

Ще ви приведа един пример от живота на Наполеона.
Та казвам, ние, в сегашния век ние сме дошли до едно положително знание. Онази руска поговорка, дето казва – колкото в живота е по-зле, толкоз по-добре – е верно положение. В най-трудните времена човек започва да мисли. Когато човек се намира в усилено положение, той ще мисли. Не мислете, че големите страдания, които спират човешките души, те произвеждат най-голямото преобразование. Ще ви приведа един пример от живота на Наполеона. При едно от сраженията трябвало да мине през една голяма река. Вика своя инженер и му казва да построи моста. Инженерът казва, че не си е взел уредите. За построяването на моста му са нужни 10 часа. „Ако за половин час ти не дадеш план, как да се построи мостът, ще те застрелям.“ Половин час има само на разположение.
към беседата >>

Наполеон го потупва тогава и му казва: „Такъв инженер искам – да му работи умът.“
За построяването на моста му са нужни 10 часа. „Ако за половин час ти не дадеш план, как да се построи мостът, ще те застрелям.“ Половин час има само на разположение. Инженерът имал само козирка. Идва до реката и с козирката си измерва, вижда къде опира, завърта се така, измерва да намери друга точка и веднага намира начин да измери реката. И наистина след половин час той изработил план. Наполеон го потупва тогава и му казва: „Такъв инженер искам – да му работи умът.“ Ако ти при своите страдания се самоубиеш, какъв човек си? Ако ти не може да разрешиш една голяма задача, ако ти за 20 хиляди лева се самоубиеш, какъв човек си? Че ако някоя жена не те обича, ти се самоубиеш, какво е туй? Ако синът ти не е могъл да свърши в странство, какъв човек си? Или тебе са те уволнили от служба, какъв човек си?
към беседата >>

Ще ви приведа един пример от живота на Наполеон. (втори вариант)
Не е ли това един револвер и то от най-новите? В сегашния век ние сме дошли до едно положително знание, до онази руска поговорка, която казва: “Колкото в живота е по-зле, толкова по-добре.” Вярно е това положение. Човек започва да мисли в най-трудните времена. Когато човек се намира в усилено положение, мисли. Големите страдания произвеждат най- голямото преобразование. Ще ви приведа един пример от живота на Наполеон. При едно от сраженията трябвало да минат през една голяма река. Наполеон извикал своя инженер и му казал да построи мост. Инженерът отговорил, че не си е взел уредите. За построяване на моста му били нужни 10 часа. Наполеон му казал: Ако за половин час не дадеш план как да се построи мостът, ще те застрелям.
към втори вариант >>

Наполеон извикал своя инженер и му казал да построи мост. (втори вариант)
Човек започва да мисли в най-трудните времена. Когато човек се намира в усилено положение, мисли. Големите страдания произвеждат най- голямото преобразование. Ще ви приведа един пример от живота на Наполеон. При едно от сраженията трябвало да минат през една голяма река. Наполеон извикал своя инженер и му казал да построи мост. Инженерът отговорил, че не си е взел уредите. За построяване на моста му били нужни 10 часа. Наполеон му казал: Ако за половин час не дадеш план как да се построи мостът, ще те застрелям. Инженерът имал само половин час на разположение. Имал и козирка.
към втори вариант >>

Наполеон му казал: Ако за половин час не дадеш план как да се построи мостът, ще те застрелям. (втори вариант)
Ще ви приведа един пример от живота на Наполеон. При едно от сраженията трябвало да минат през една голяма река. Наполеон извикал своя инженер и му казал да построи мост. Инженерът отговорил, че не си е взел уредите. За построяване на моста му били нужни 10 часа. Наполеон му казал: Ако за половин час не дадеш план как да се построи мостът, ще те застрелям. Инженерът имал само половин час на разположение. Имал и козирка. Отишъл до реката и с козирката си направил измервания, намерил ъглите, точките и накрая открил начин как да се построи мостът. И наистина, след половин час той изработил плана. Наполеон го потупал и казал: Такъв инженер искам.
към втори вариант >>

Наполеон го потупал и казал: Такъв инженер искам. (втори вариант)
Наполеон му казал: Ако за половин час не дадеш план как да се построи мостът, ще те застрелям. Инженерът имал само половин час на разположение. Имал и козирка. Отишъл до реката и с козирката си направил измервания, намерил ъглите, точките и накрая открил начин как да се построи мостът. И наистина, след половин час той изработил плана. Наполеон го потупал и казал: Такъв инженер искам. Да му работи умът. Ако ти не можеш да понесеш своите страдания и мислиш да се самоубиеш, какъв човек си? Ако ти не можеш да разрешиш една голяма задача, ако за 20 хиляди лева борч искаш да се самоубиеш, какъв човек си? Ако някоя жена не тe обича и искаш да се самоубиеш, какъв човек си? Ако синът не е могъл да завърши в странство, или са те уволнили от служба и ти се отчаяш, какъв човек си?
към втори вариант >>

77. Работа и почивка. Любов и Мъдрост

Ето, Наполеон се повдигна от един прост гражданин и стигна до цар на Франция, но всеки не може да бъде Наполеон.
Може да дойде друг, но тогава ще имаш големи трудности и мъчнотии и ще съжаляваш за постъпката си. Този закон можете да го приложите по отношение на какъвто и да е материален закон. Не пресилвайте реда на нещата. Някой може да каже: „От мене човек не може да стане. Аз не мога да се повдигна в обществото.“ Ти може да се подигнеш, но знай, че оттам, отдето искаш да се подигнеш, там ще паднеш. Ето, Наполеон се повдигна от един прост гражданин и стигна до цар на Франция, но всеки не може да бъде Наполеон. Какъв пример може да се извади от Наполеона? Той пресили нещата. Той не издържа на едно свое обещание, с което направи една погрешка. Така поне го обвиняват онези, които знаят положението. Причината на неговите страдания се дължи на това, че той не издържал на едно свое обещание.
към беседата >>

Какъв пример може да се извади от Наполеона?
Този закон можете да го приложите по отношение на какъвто и да е материален закон. Не пресилвайте реда на нещата. Някой може да каже: „От мене човек не може да стане. Аз не мога да се повдигна в обществото.“ Ти може да се подигнеш, но знай, че оттам, отдето искаш да се подигнеш, там ще паднеш. Ето, Наполеон се повдигна от един прост гражданин и стигна до цар на Франция, но всеки не може да бъде Наполеон. Какъв пример може да се извади от Наполеона? Той пресили нещата. Той не издържа на едно свое обещание, с което направи една погрешка. Така поне го обвиняват онези, които знаят положението. Причината на неговите страдания се дължи на това, че той не издържал на едно свое обещание. Причината за нашите страдания се дължи на това, че ние, като Наполеона, не сме издържали на онова обещание, което сме дали.
към беседата >>

Причината за нашите страдания се дължи на това, че ние, като Наполеона, не сме издържали на онова обещание, което сме дали.
Какъв пример може да се извади от Наполеона? Той пресили нещата. Той не издържа на едно свое обещание, с което направи една погрешка. Така поне го обвиняват онези, които знаят положението. Причината на неговите страдания се дължи на това, че той не издържал на едно свое обещание. Причината за нашите страдания се дължи на това, че ние, като Наполеона, не сме издържали на онова обещание, което сме дали. И ние, като Наполеона, не издържаме на своите обещания, дадени по отношение на Разумната Природа. И тогава, за да се справим със своите страдания, ще кажем: „Ще изпълним обещанията си, които сме дали на Разумната Природа.“ Сега, например, вие искате да знаете как да излезете от вашия остров „Света Елена“. Много труден въпрос е този. Както и да ви обяснявам, вие няма да ме разберете, понеже има една опасност. Разправяха ми за едно подобно положение в един монастир.
към беседата >>

И ние, като Наполеона, не издържаме на своите обещания, дадени по отношение на Разумната Природа.
Той пресили нещата. Той не издържа на едно свое обещание, с което направи една погрешка. Така поне го обвиняват онези, които знаят положението. Причината на неговите страдания се дължи на това, че той не издържал на едно свое обещание. Причината за нашите страдания се дължи на това, че ние, като Наполеона, не сме издържали на онова обещание, което сме дали. И ние, като Наполеона, не издържаме на своите обещания, дадени по отношение на Разумната Природа. И тогава, за да се справим със своите страдания, ще кажем: „Ще изпълним обещанията си, които сме дали на Разумната Природа.“ Сега, например, вие искате да знаете как да излезете от вашия остров „Света Елена“. Много труден въпрос е този. Както и да ви обяснявам, вие няма да ме разберете, понеже има една опасност. Разправяха ми за едно подобно положение в един монастир. Един от нашите познати, който сега е заминал за онзи свят, ходил там и разправяше следното.
към беседата >>

78. Двете линии

Един килограм злато, в сегашно време, това са двеста наполеона.
Но разбира се по някой път, едно въже с дебелина 1 см, не може да издържа тяжестта на 1 кг злато. Вие ще кажете: „Това е едно противоречие.“ Да обясня. Да кажем, че това злато е нагорещено има температура 100–300 градуса, как ще издържа? Вие ще кажете: „Това е един килограм.“ Да, но то е нагорещено – 1 кг тяжест, това е една опасна тежина. Това злато съблазнява. Един килограм злато, в сегашно време, това са двеста наполеона. Колко струват 200 наполеона златни? Един наполеон струва колко? (– 600 лева.) Тогава 200 наполеона ще струват 120 000 лева. Мислите ли, че тук правоверните в класа, ако ги оставите в нашите приемни стаи и оставите едно палто с 120 000 лева, мислите ли, че ако ги оставите да преспят една вечер, че те няма да бъркат джобовете ви? Аз не мисля.
към беседата >>

Колко струват 200 наполеона златни?
Вие ще кажете: „Това е едно противоречие.“ Да обясня. Да кажем, че това злато е нагорещено има температура 100–300 градуса, как ще издържа? Вие ще кажете: „Това е един килограм.“ Да, но то е нагорещено – 1 кг тяжест, това е една опасна тежина. Това злато съблазнява. Един килограм злато, в сегашно време, това са двеста наполеона. Колко струват 200 наполеона златни? Един наполеон струва колко? (– 600 лева.) Тогава 200 наполеона ще струват 120 000 лева. Мислите ли, че тук правоверните в класа, ако ги оставите в нашите приемни стаи и оставите едно палто с 120 000 лева, мислите ли, че ако ги оставите да преспят една вечер, че те няма да бъркат джобовете ви? Аз не мисля. Аз зная какъв процент ще издържат.
към беседата >>

Един наполеон струва колко?
Да кажем, че това злато е нагорещено има температура 100–300 градуса, как ще издържа? Вие ще кажете: „Това е един килограм.“ Да, но то е нагорещено – 1 кг тяжест, това е една опасна тежина. Това злато съблазнява. Един килограм злато, в сегашно време, това са двеста наполеона. Колко струват 200 наполеона златни? Един наполеон струва колко? (– 600 лева.) Тогава 200 наполеона ще струват 120 000 лева. Мислите ли, че тук правоверните в класа, ако ги оставите в нашите приемни стаи и оставите едно палто с 120 000 лева, мислите ли, че ако ги оставите да преспят една вечер, че те няма да бъркат джобовете ви? Аз не мисля. Аз зная какъв процент ще издържат. За мен има един математически закон.
към беседата >>

(– 600 лева.) Тогава 200 наполеона ще струват 120 000 лева.
Вие ще кажете: „Това е един килограм.“ Да, но то е нагорещено – 1 кг тяжест, това е една опасна тежина. Това злато съблазнява. Един килограм злато, в сегашно време, това са двеста наполеона. Колко струват 200 наполеона златни? Един наполеон струва колко? (– 600 лева.) Тогава 200 наполеона ще струват 120 000 лева. Мислите ли, че тук правоверните в класа, ако ги оставите в нашите приемни стаи и оставите едно палто с 120 000 лева, мислите ли, че ако ги оставите да преспят една вечер, че те няма да бъркат джобовете ви? Аз не мисля. Аз зная какъв процент ще издържат. За мен има един математически закон. Вие, някой път, употребявате израза „честен човек“.
към беседата >>

Влезнеш в дома на един богаташ, намериш кесията му, в която той има двеста наполеона.
А трябва да го платите. Вие имате една много повърхностна идея и казвате: „Господ ще заличи и прости.“ Има неща, които не са престъпление. Например взел човек една ябълка от ябълково дърво. Това не е престъпление – минал покрай някое лозе и откъснал грозде. И това не е престъпление. Влезнеш в дома на един богаташ, намериш кесията му, в която той има двеста наполеона. И на тебе ти трябва само един лев. Ти отиваш и взимаш само един лев. И това не е престъпление. Но задигнеш всичките пари – това е престъпление. Нему му трябва един лев.
към беседата >>

В нея има двеста наполеона.
Ще отвориш кесията и ще вземеш един лев. Ако, като отворя своята [твоята] кесия, вземам толкова пари, колкото ми трябва и ти, като отвориш моята кесия, ще вземеш колкото ти трябва, значи по Бога е това. Щом вземеш повече отколкото ти трябва, ти си извършил вече престъпление. И най-после, можеш да отидеш при кесията и да попиташ моята кесия. Аз така разбирам учението: ти влизаш и намираш палтото ми, намираш кесията ми, кесията ми има съзнание. В нея има двеста наполеона. Да кажем, че тебе ти трябва един наполеон. Ти попитай кесията: „Дай ми адреса на твоя господар“, или „съобщи на господаря си, че ми трябва един наполеон. Можете ли, разполагате ли да ми дадете толкова? “ Кесията ми веднага ще ми съобщи. И аз ще кажа на кесията: „Дайте му един наполеон за моя сметка.“ Вие питали ли сте някой път кесията?
към беседата >>

Да кажем, че тебе ти трябва един наполеон.
Ако, като отворя своята [твоята] кесия, вземам толкова пари, колкото ми трябва и ти, като отвориш моята кесия, ще вземеш колкото ти трябва, значи по Бога е това. Щом вземеш повече отколкото ти трябва, ти си извършил вече престъпление. И най-после, можеш да отидеш при кесията и да попиташ моята кесия. Аз така разбирам учението: ти влизаш и намираш палтото ми, намираш кесията ми, кесията ми има съзнание. В нея има двеста наполеона. Да кажем, че тебе ти трябва един наполеон. Ти попитай кесията: „Дай ми адреса на твоя господар“, или „съобщи на господаря си, че ми трябва един наполеон. Можете ли, разполагате ли да ми дадете толкова? “ Кесията ми веднага ще ми съобщи. И аз ще кажа на кесията: „Дайте му един наполеон за моя сметка.“ Вие питали ли сте някой път кесията? Ти искаш да направиш нещо. Питай!
към беседата >>

Ти попитай кесията: „Дай ми адреса на твоя господар“, или „съобщи на господаря си, че ми трябва един наполеон.
Щом вземеш повече отколкото ти трябва, ти си извършил вече престъпление. И най-после, можеш да отидеш при кесията и да попиташ моята кесия. Аз така разбирам учението: ти влизаш и намираш палтото ми, намираш кесията ми, кесията ми има съзнание. В нея има двеста наполеона. Да кажем, че тебе ти трябва един наполеон. Ти попитай кесията: „Дай ми адреса на твоя господар“, или „съобщи на господаря си, че ми трябва един наполеон. Можете ли, разполагате ли да ми дадете толкова? “ Кесията ми веднага ще ми съобщи. И аз ще кажа на кесията: „Дайте му един наполеон за моя сметка.“ Вие питали ли сте някой път кесията? Ти искаш да направиш нещо. Питай! Това е един вътрешен морален закон.
към беседата >>

И аз ще кажа на кесията: „Дайте му един наполеон за моя сметка.“ Вие питали ли сте някой път кесията?
В нея има двеста наполеона. Да кажем, че тебе ти трябва един наполеон. Ти попитай кесията: „Дай ми адреса на твоя господар“, или „съобщи на господаря си, че ми трябва един наполеон. Можете ли, разполагате ли да ми дадете толкова? “ Кесията ми веднага ще ми съобщи. И аз ще кажа на кесията: „Дайте му един наполеон за моя сметка.“ Вие питали ли сте някой път кесията? Ти искаш да направиш нещо. Питай! Това е един вътрешен морален закон. Вие седите сега и някой от вас сте много неразположени. Има някои братя, съвършено неразположени. Има някои братя съвършено неразположени, по характер са много неразположени.
към беседата >>

79. Оставете да растат наедно и двете!