НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
92
резултата в
50
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Така пеят и египетските палати в Кариак, които
наполеоновата
експедиция там добре е чула.
Римският император Септимий Север (211 г. сл.Р.Хр.) реставрирал статуята, но тя престанала да звучи. Но неотдавна тя отново започнала да звучи, при изгрев слънце. Обясненията на това са стесненията на пукнатините по статуята, които стават следствие голямата разлика на температурата. Статуята пее сутрин при изгрев, защото тогава температурата е ниска, камъкът се свива, сгъстеният и изстуден въздух почва да излиза през пукнатините и пее.
Така пеят и египетските палати в Кариак, които
наполеоновата
експедиция там добре е чула.
И тук механизмът на пеенето на „мъртвата" природа е същият, както у човека. През теснината минава въздух с известен напор и се получава звук. Същият закон се отнася и до духовите инструменти и човешкия глас. По-нататък за музикалността в растителното царство можем да кажем твърде малко по простата причина, че там наблюденията и изследванията са твърде оскъдни. Но все пак съществуват множество пеещи дървета, особено в южните тропически страни.
към текста >>
2.
Бележки по повод статията „Астрология и медицина”
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Наполеон
твърдял, че музиката разстройва нервите, но все пак признавал, че тя може да увеличи бодростта.
Така например Кант, Хегел, Хербарт и др. са намирали, че музиката е празна работа Бомарше е бил истински мелефоб (човбк, който мрази музиката). Веднъж той се изразил така за музиката: „Това, което не заслужава да се говори, се пее". Теофил Готие нарича музиката „най-приятния шум". Фонтенел заявил веднъж, че той не можел да разбере три неща: игрите, жените и музиката.
Наполеон
твърдял, че музиката разстройва нервите, но все пак признавал, че тя може да увеличи бодростта.
Наполеон III с голяма мъка е понасял музиката. Виктор Юго – трябвало дълго да го молят, за да се съгласи да поставят неговите стихове в музика. „Нима, казвал той, моите стихове не звучат така хубаво, че да може да се мине без този неприятен шум? " Има някои хора, които никак не обичат някои инструменти, трети не обичат пеене и пр. Това са странности, които за голяма радост, се констатират тверде рядко.
към текста >>
Наполеон
III с голяма мъка е понасял музиката.
са намирали, че музиката е празна работа Бомарше е бил истински мелефоб (човбк, който мрази музиката). Веднъж той се изразил така за музиката: „Това, което не заслужава да се говори, се пее". Теофил Готие нарича музиката „най-приятния шум". Фонтенел заявил веднъж, че той не можел да разбере три неща: игрите, жените и музиката. Наполеон твърдял, че музиката разстройва нервите, но все пак признавал, че тя може да увеличи бодростта.
Наполеон
III с голяма мъка е понасял музиката.
Виктор Юго – трябвало дълго да го молят, за да се съгласи да поставят неговите стихове в музика. „Нима, казвал той, моите стихове не звучат така хубаво, че да може да се мине без този неприятен шум? " Има някои хора, които никак не обичат някои инструменти, трети не обичат пеене и пр. Това са странности, които за голяма радост, се констатират тверде рядко. Онова трайно впечатление, което обаче остава в нас то е, че светът става все повече музикален.
към текста >>
3.
Живият огън – Г.
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Ние няма да се спираме на другите Шпенглерови доказателства – особено на интересните съответствия, които той изтъква между упадъчния период на античния свят и нашето време, както е, например, паралелизма между историческата роля на Александър Велики и
Наполеон
, на Аристотел и Кант, на някогашните циркове и турнири и днешните гимнастика и спорт и т.н.
Ние се възхищаваме от Кант, Гьоте, Вагнер – но те са вече в миналото. Днес в Европа има дипломати, политици, икономисти, инженери, юристи, чиновници – но това не са хора, които творят духовни ценности. Те само повтарят и разтеглят създаденото от същинските творци в миналото. Днес е останало едно – да се издигат паметници, да се пишат биографии и празнуват юбилеи на ония, от духовното наследство на които живеем. И не може според Шпенглер да бъде другояче, защото ние навлизаме вече в епохата на цивилизацията на западно-европейската култура – епоха на неизбежно обезличаване, механизация и упадък.
Ние няма да се спираме на другите Шпенглерови доказателства – особено на интересните съответствия, които той изтъква между упадъчния период на античния свят и нашето време, както е, например, паралелизма между историческата роля на Александър Велики и
Наполеон
, на Аристотел и Кант, на някогашните циркове и турнири и днешните гимнастика и спорт и т.н.
Но едно можем да констатираме, че и без да знаем за съществуването на Шпенглер и без да разполагаме с неговия сложен философски апарат, наблюдавайки днешната действителност, по един елементарен път можем да стигнем до същите заключения. И наистина, кой би могъл да каже, че днес имаме вдъхновени творци в същинския смисъл на тази дума? Има ли днес идеали, които недвусмислено въодушевяват всички? Отиват ли днес въжделенията на младежи, имащи възможност да добият висше образование, по-далеч от интересите на един адвокат, техник, агроном, висш чиновник – професии, характеризиращи упадъчния цивилизационен период на културата? – Не е ли политиката днес едно от най-разпространените занятия?
към текста >>
4.
ЗА УЧЕНИЧЕСТВОТО
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Истина е, някога и Рим, и Александър Македонски, и Анибал, и
Наполеон
, и много други са се движили от същия дух и се стремили да поробят много земя и много народи, но са падали под ударите на тоя убийствен дух.
Г. Драганов НАЧАЛО НА НОВОТО Днес, всички очакват рухването на европейската култура и зараждането на една нова такава. И посочват се признаците за падането на първата: завоевателният дух, който е обхванал всички европейци и ужасното насилие, с което си служат в всички свои действия. Тия са белезите, които предсказват края на европейския изход.
Истина е, някога и Рим, и Александър Македонски, и Анибал, и
Наполеон
, и много други са се движили от същия дух и се стремили да поробят много земя и много народи, но са падали под ударите на тоя убийствен дух.
И така са отминавали в историята. Те също и Европа, движеща се от своя завоевателен дух, иска да обгърне всичко, да бъде подчинено под нейната сила и влияние. И тъкмо тук е завоят на Европейската култура. Оттук почва нейното слизане и падане. (Вижте какво дава Европа днес!) Може би това да е така, може би, не - доводите, признаците „за" и „против" са много, всеки може да ги наблюдава и да прави своите заключения.
към текста >>
5.
Стихове – Мара Белчева
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
На листа бяха написани няколко реда на френски с бърз почерк, подобен на
Наполеон
, само че още по-енергичен.
– Вярвайте ми, прибави той, когато Стела влизаше, за да седне до нас, – че има само едно нещо, чрез което човек може да победи света. – Не го казвайте, – извика Стела. – Ще му потърся писмото, което ти знаеш. И тя тичешком се изкачи в стаята си и като се върна, ми подаде китайска хартия, грижливо пазена в кожен портфейл. – Четете, – каза тя с важен тон.
На листа бяха написани няколко реда на френски с бърз почерк, подобен на
Наполеон
, само че още по-енергичен.
Безпричинно вълнение ме обзе, когато бавно дешифрирах йероглифите. Ето текста: „Мое дете, не трябва да се обезсърчавате, както правите. Вие носите у себе си вечната сила, чрез която съществуват космичните армии. Това е любовта. Тя е баща на туй, що наричаме време, добро, зло, удоволствие, скръб.
към текста >>
6.
ХОДЪТ НА ЧОВЕКА. ВЪРВЕЖЪТ В ЗАВИСИМОСТ ОТ ТЕМПЕРАМЕНТА - Б. БОЕВ
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Признаци на решителност, инициатива и предприемчивост се появявали в почерка на хипнотизирания, ако му внушавали, че той е
Наполеон
, макар че той няма в характера си такива качества.
През 90-те години няколко крупни европейски учени достигнали до проверяване на графологическите данни чрез експериментална психопатология. Много интересни са опитите с изменение характера на личността, а във връзка с това и на почерка под влияние на хипнотическо внушение; в тези опити били проверени много графологически закони, например: избраното за това лице се привеждало в хипнотично състояние и последователно му се внушавало, че той е хитър, скрит човек и др., и в същото време го карали да пише под диктовка. Резултатите били следните: във всички случаи почеркът бил различен и съвсем неприличен на почерка на субекта в нормално състояние, напр. скъперничеството в почерка се изразява в стегнато писмо, в което буквите са една до друга; поле почти няма, или съвсем малко, като че се старае човек да помести по възможност най-много на малко пространство; предпазливост, недоверчивост се проявява в дългите хоризонтални черти, особено в края на редовете, а също пред или след подписа, като че ли да запълнят останалото място до края на листа. Като дописват редовете, такива хора безсъзнателно се страхуват, да не би някой да напише на останалото свободно място точка, запетая или някой друг знак, който да измени смисъла на написаното, затова те запълнят за всеки случай празното място с хоризонтални черти.
Признаци на решителност, инициатива и предприемчивост се появявали в почерка на хипнотизирания, ако му внушавали, че той е
Наполеон
, макар че той няма в характера си такива качества.
Хипнотизираните връщали също в детската възраст, когото те едва са започвали да учат и почеркът във връзка с това веднага се изменял, ставал неуверен, лицето вече не пишело свободно, а с труд рисувало буква след буква. Почеркът се развъртвал като кинолента и съответствал напълно на почерка от онзи период на живота, в който е бил върнат авторът на писмото. Също така реагирал почеркът и на последователното покачване на възрастта; той ставал по-уверен, рисунката получавала по-определен характер. Последният пример е толкова демонстративен, че може да се приведе тука като образец на обективно възприемане на изследването. Основни положения Графологията се явява като наука, която изучава законите на зависимостта между почерка и личността.
към текста >>
7.
СЪЮЗЪТ НЕОБХОДИМАТА ПОМОЩ ОТ НОВИЯ ДУХ
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Природата, която преглежда сега тоя тефтер, ще си каже думата, дали тоя поход не е като
Наполеоновия
поход в Русия.
За ония, които не могат да се движат по тази спирала на съответствия, всичко това може да се стори като фантасмагория. Но нима нямаше да се стори фантасмагория и за кой да е средно обра-зован човек – да не беше пленник на колективното внушение за истинността и „папската непогрешимост" на съвременната наука — Айнщайновата теория за относителността, да речем, или космогоничните системи на съвременните астрономи? Защото и съвременната наука, в своите крайни консеквенции: там, където се срещат изводите на теоретичната физика, „разтворила" физическата вселена в една система от функционални числа и заключенията на чистата логика и гносеология, не е ли „езотерична" за мнозина? Като се отстранят всички временни „метрични" величини, данни, факти от съвременния научен опит и се сведат нещата към най-общото, към най-типичното, ще се види, че човешкият дух и в тази епоха, в лицето на своя познаващ Разум, се връща отново към себе си с придобивките на своя опит. Неговите воини – хората – излязоха като юнака в приказката, да се борят с „великия змей", за да влязат в „замъка" и да придобият „спящата царкиня" – и сега се връщат морни с един тефтер в ръка, пълен с цифри и числа: равносметката на техния поход.
Природата, която преглежда сега тоя тефтер, ще си каже думата, дали тоя поход не е като
Наполеоновия
поход в Русия.
А който може да се движи по спиралата на съответствията и с прозорливо око да следи кръговете на първичните идеи, ще види и в опита на съвременния свят все тези, същите, основни първични идеи. Така запр. съвременната наука, в лицето на най-стройно разработената дисциплина – физиката, идва отново до двата вечни херметични полюса – само че в техния физически аспект – между които полюси е съдено на човешкия ум да се люлее: „безкрайно малкото,, и „безкрайно голямото", микрокосмоса — атом и макрокосмоса – звездна вселена. И Хермес Трисмегистос, който беше склопил устни хилядолетия подред, отвори уста и пак изрече: „Туй, което е горе, е като това, което е долу. И това, което е долу, е като онова, което е горе.
към текста >>
8.
РЪЦЕТЕ НА ГРЕТА ГАРБО И ЖАНА АДАМС
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Ала вдъхновителка на тази книга си остава негли онази андалузка циганка, която е поразила мисълта и въображението на този капитан от
Наполеоновата
армия със своите удивителни предсказания.
Ала измежду тях понякога, наистина се срещат вещи гадателки, които просто поразяват със своите верни и точни предсказания. На такива, именно, циганки-гадателки са се натъкнали двамата най-видни френски хиролози - Дебарол и капитан д'Арпантини, които, поразени от точността, с която е било прочетено миналото им и предсказано бъдещето им, са се отдали на сериозни изследвания в областта на хиромантията. Тия двама французи с право могат да се нарекат възродители на хиромантията в наши дни. След книгата „Les mystères de la main" (Тайните на ръката) от Дебарол и „La chirognomie" (Хирогномия) от д' Арпантини, интересът към хиромантията добива по-широко разпространение във всички образовани среди. Пътьом ще спомена, че книгата на капитан д'Арпантини, по своята научна издържаност и блестящ стил, си остава класическа в хироложката литература.
Ала вдъхновителка на тази книга си остава негли онази андалузка циганка, която е поразила мисълта и въображението на този капитан от
Наполеоновата
армия със своите удивителни предсказания.
Познати са и други такива гадателки-циганки, някои от които дори са се ползували на времето си с широка известност. Такава е прочутата гадателка Мария Хаузер, която в 1849 год. предсказала с удивителна точност известни събития из живота на принц Вилхем Пруски. Тя му предрекла трите успешни войни, които имало да станат, неговото възкачване на престола като германски кайзер, избухването на общо европейската война и падането на Вилхелм II. По пътя на тия циганки-гледачки със същите почти средства и похвати, са работили и всеизвестните парижки хироманти Мадам дьо Теб (понастоящем починала) и Мадам Фрей.
към текста >>
9.
РЪЦЕТЕ НА ВИКИ БАУМ И СИНКЛЕР ЛУЙС
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Ако на субектът се внуши, че е
Наполеон
, той макар и да не притежава
Наполеоновски
характер, все пак под влияние на това внушение, ще почне да проявява в почерка си ония графологични белези, които са характерни за решителните натури, пълни с инициатива и предприемчивост.
и се заставят да пишат при разните тези състояния. Оказва се, че почерците им се изменят заедно със състоянията им, като показват ония графични белези, които и графолозите са установили след дълги наблюдения като характерни за тия душевни състояния. Така запример ония, на които се внушавало, че са разточителни и щедри, пишат досущ така както действително щедрите и разточителни люде - едро, широко, разкрачено,. без да пестят книгата: двадесетина, три-десет думи изпълнят почти цялата страница. Внуши ли им се, че са скъперници, те веднага започват да пишат ситно, сбито, сбъхтано - буквите се сгъстяват, разстоянията между думите се скъсяват, почти изчезват, редовете се изписват до края на листа, полета липсват.
Ако на субектът се внуши, че е
Наполеон
, той макар и да не притежава
Наполеоновски
характер, все пак под влияние на това внушение, ще почне да проявява в почерка си ония графологични белези, които са характерни за решителните натури, пълни с инициатива и предприемчивост.
Възвърнат ли се хипнотизираните субекти назад към детската възраст, почеркът им тутакси става детски. За разните периоди от живота - детство, юношество, зряла възраст - почеркът е различен. Той показва, като на филм, развитието на личността през разните възрасти. Впрочем и психопатологичните изследвания показват, че при някои душевни заболявания става такъв поврат у човека към детински състояния и съответно на това - към детски почерк. Споменах за тия опити, едно за да покажа на какво почива, от научно гледище, достоверността на графологията, и друго, за да подчертая, че почеркът на човека, твърде чувствителен за промените, които настъпват в душевните му състояния, може да послужи като прекрасно средство за диагностицира не на тия състояния.
към текста >>
10.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. СВЕТЛИЯ ДОМ В РОЗОВАТА ДОЛИНА- БОЯН БОЕВ
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
От тия места, обаче, става ясно, че Нострадамус е предвидил между друго френската революция - „годината 1789, за която ще се казва, че е начало на нова ера", идването на
Наполеон
- „Близо до Италия ще се роди император, който ще струва скъпо на царството...".
П. М-в АСТРОЛОГИЯТА В МИНАЛОТО И ДНЕС „Една от съществените цели на всяка естественонаучна дейност е да направи възможно предсказването на бъдещи събития". Проф. В. Оствалд. Известно е, че само някои места от „тъмните пророчества" на Нострадамус (1503-1566) са понятни за читателите.
От тия места, обаче, става ясно, че Нострадамус е предвидил между друго френската революция - „годината 1789, за която ще се казва, че е начало на нова ера", идването на
Наполеон
- „Близо до Италия ще се роди император, който ще струва скъпо на царството...".
Нещо повече - той е дал и имената на исторически лица, които са живели няколко века по-късно. До скоро не се знаеше с положителност, по какъв път Нострадамус е стигнал до своите предсказания, граничещи с ясновидството. Сам той не е намерил за нежно да осветли напълно и тоя въпрос. В писмото си до Хенрих II, при когото е бил придворен лекар, Нострадамус се задоволява да забележи само, че предсказанията са направени въз основа на египетски и персийски документи, които той е трябвало да изгори, за да не попаднат в недостойни ръце. От изследванията на П.
към текста >>
11.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Поради това
Наполеон
, Цезар, Виктор Юго, Пастьор и пр.
Ние сме съществували преди нашето раждане. Даже ние сме съществували и преди образуването на нашата земя. И ние ще продължаваме да живеем и след разрушението на земята. Всички същества, които изгубват живота си тук, не са умрели в абсолютната смисъл на думата, но продължават да живеят със своето съзнание в други области на вселената - даже върху други небесни тела. И после, те могат да се преродят пак на земята.
Поради това
Наполеон
, Цезар, Виктор Юго, Пастьор и пр.
продължават да живеят в други области на вселената - върху другите планети с всичкото си съзнание и продължават своето дело. Научно могат да се обяснят предчувствията, интуицията и пр., явления, които играят голяма роля в живота на повечето хора. Мнозина от нас са били предпазвани от важни опасности и даже са избягвали смъртта по чудесни начини. Интуицията идва от същества, с които сме сродни, които са свързани са нас и живеят в други области на вселената. Много пъти човек има и сънища, които се сбъдват след много години, Земята, на която ние живеем сега, не е място за удоволствие.
към текста >>
12.
DU MAITRE - PAROLES SACREES DU MAITRE
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Наполеон
за Христа.
18 литри кръв минава през вашето сърце. 24. Всяка минута един човек в Индия заболява от холера. 25. Всеки 60 секунди в Украйна се изваждате от мините 135 тона въглища. 26. За една минута слънцето губи 300 милиона материя. (Из в. "Мир").
Наполеон
за Христа.
- Когато бил на остров Св. Елена, Наполен казал веднъж на граф Монтолон следното: "Аз познавам хората и затова ви казвам, че Исус не е обикновен човек! Религията на Христа е тайна, която произтича от едно разбиране на нещата, което не е човешко. В нея има нещо особено, което става източник на непознати дотогава слова, на непознато дотогава учение. Исус не се обляга на нашите науки.
към текста >>
13.
Du Maitre: La manifestation du Divin en l`home
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
В първата редица от тази библиотека ще бъдат засегнати 12 големи личности - Русо, Волтер, Шопенхауер, Ницше, Толстой, Дарвин, Фройд, Монтен,
Наполеон
, Спиноза, Паскал, Макиавели, всяка от които ще бъде представена от един също така много голям писател на днешното време.
Има за главна цел да даде на света в хубави томове, от около 250 стр. всеки том, най-ценното от живота и делото на големите световни личности от миналото и днешно време. Всеки том ще изнесе един автор, разгледан от някой съвременен световен писател. Библиотеката е международна. Излиза почти във всички страни по земята.
В първата редица от тази библиотека ще бъдат засегнати 12 големи личности - Русо, Волтер, Шопенхауер, Ницше, Толстой, Дарвин, Фройд, Монтен,
Наполеон
, Спиноза, Паскал, Макиавели, всяка от които ще бъде представена от един също така много голям писател на днешното време.
Така Русо ни се предлага от перото на Ромен Ролан, Волтер от Андре Мороа, Шопенхауер от Томас Ман, Ницше от Хайнрих Ман, Толстой от Стефан Цвайг и пр. Авторите в подробно есе изнасят живота и делото на разглежданата личност, Есето е последвано от подбрани най-характерни късове от съчиненията на засегнатите велики личности. Тази международна библиотека е крайно практична и полезна, защото никой човек днес, зает с толкова много работа главно около своето препитание, не е в състояние да прочете оригиналните съчинения на тия безчет световни труженици на човешката култура. На български излезе вече първата книга - Русо. Тя се чете на един дъх, защото е написана хубаво и преведена изящно.
към текста >>
14.
БОЖЕСТВЕНОТО У ЧОВЕКА-Д-Р МЕД. ИЛ. СТР.
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
П. М-в ИСТОРИЯТА НА
НАПОЛЕОН
СПОРЕД НОСТРАДАМУС Пиоб дава символа на Орела, вписан в петоъгълната рамка на кръга "Flordm patere" (виж "Ж.
П. М-в ИСТОРИЯТА НА
НАПОЛЕОН
СПОРЕД НОСТРАДАМУС Пиоб дава символа на Орела, вписан в петоъгълната рамка на кръга "Flordm patere" (виж "Ж.
3." кн. 1041 г.) без оглед на картата на Франция, и пояснява: Орелът е съставен по следния начин: фигурата има за цел само да покаже геометричния аспект на символа на Орела. Такъв, какъвто е, той не е съгласуван нито във времето, нито в пространството. Ориентацията му във времето би го представила наклонен към парижкия меридиан (който разделя по една права, перпендикулярна на екватора, пространството, ограничено от кръга "Flordm patere ") Наистина, Орелът се формира през епохата на консулството – малко по малко от 1796 г., за да се установи след 1799 и 18. Брюмер. Но въртенията на линиите и техните изменения, продължава коментаторът са крайно сложни.
към текста >>
За да се продължат разсъжденията, трябва, прочее, да се предположи, че символът на Орела е стабилизиран по меридиана на Франция: това е моментът, когато историята ще каже, че
наполеоновият
режим се е установил (вж.
142 г.) и движението на кръга на годишния календар, което брои дните (и за което съвсем не съм държал сметка, за да опростя чертежите). Право казано, публиката не би могла да схване цялото истинско значение, освен чрез бързо налагане на последователните рисунки – т.е. чрез филм. Аз не се съмнявам, че ако би се реализирал тоя начин на проектиране на чертежите, той би дал изненадващи резултати. във всеки случай, числото на необходимите рисунки е твърде голямо.
За да се продължат разсъжденията, трябва, прочее, да се предположи, че символът на Орела е стабилизиран по меридиана на Франция: това е моментът, когато историята ще каже, че
наполеоновият
режим се е установил (вж.
фиг. 1.). И ето сега, какви са според Пиоб неговите детерминации: Тая фигура дава едновременно цялата история на първата империя. Орелът простира своите криле но, западното крило няма какво да прави, като се простре върху Атлантическия океан: морето не може да се завоюва. Прочее, само източното крило ще очертае върху картата на Европа с радиус равен на дясната страна на "гроба" един кръг, северната граница на който ще бъде Северното море. Такова е бойното поле на Наполеон.
към текста >>
Такова е бойното поле на
Наполеон
.
За да се продължат разсъжденията, трябва, прочее, да се предположи, че символът на Орела е стабилизиран по меридиана на Франция: това е моментът, когато историята ще каже, че наполеоновият режим се е установил (вж. фиг. 1.). И ето сега, какви са според Пиоб неговите детерминации: Тая фигура дава едновременно цялата история на първата империя. Орелът простира своите криле но, западното крило няма какво да прави, като се простре върху Атлантическия океан: морето не може да се завоюва. Прочее, само източното крило ще очертае върху картата на Европа с радиус равен на дясната страна на "гроба" един кръг, северната граница на който ще бъде Северното море.
Такова е бойното поле на
Наполеон
.
Когато императорът премине простора на тоя кръг, когато той ще се отправи към Русия, той ще се намери извън своето геометрично поле на действие и по необходимост в погрешното положение на едно същество, което пресилва своите собствени възможности. Той ще бъде, следователно, принуден да се върне в очертаните граници. Когато, действувайки като суверен, той ще иска да установи своята империя в това пространство на разширение, той ще създаде една фигура, чиито център на тежестта не ще бъде на място. Действително, като остава в Париж столицата на тая империя, там ще бъде поставен и центърът на тежестта на фигурата и така той се оказва изместен на запад. За да се избегне падането, трябвало е тоя център на тежестта да се пренесе на изток, да се смени столицата: такъв е случаят с империята на Карл Велики, чиято столица бе Екс ла Шапел и която бе по-стабилна от тая на Наполеон.
към текста >>
За да се избегне падането, трябвало е тоя център на тежестта да се пренесе на изток, да се смени столицата: такъв е случаят с империята на Карл Велики, чиято столица бе Екс ла Шапел и която бе по-стабилна от тая на
Наполеон
.
Такова е бойното поле на Наполеон. Когато императорът премине простора на тоя кръг, когато той ще се отправи към Русия, той ще се намери извън своето геометрично поле на действие и по необходимост в погрешното положение на едно същество, което пресилва своите собствени възможности. Той ще бъде, следователно, принуден да се върне в очертаните граници. Когато, действувайки като суверен, той ще иска да установи своята империя в това пространство на разширение, той ще създаде една фигура, чиито център на тежестта не ще бъде на място. Действително, като остава в Париж столицата на тая империя, там ще бъде поставен и центърът на тежестта на фигурата и така той се оказва изместен на запад.
За да се избегне падането, трябвало е тоя център на тежестта да се пренесе на изток, да се смени столицата: такъв е случаят с империята на Карл Велики, чиято столица бе Екс ла Шапел и която бе по-стабилна от тая на
Наполеон
.
Както се вижда, конструкцията разкрива, че географската дължина на остров Елба (място на първото заточение на Наполеон) и на остров Св. Елена (място на второто му и последно заточение) са чувствително идентични по отношение на меридиана на Париж и че по такъв начин ъглите на падането (като се държи сметка за сферичната проекция и като се има пред вид, че "Св. Елена" се намира в южното полушарие) имат същата амплитуда. Освен това, движението на символа принуждава Орела да подложи главата си по време на битката при Ватерлоо на заплахата на стрелата, която бележи пътя на нахлуванията. Тоя път се намира, както се спомена вече, в зоната АТ на фигурата Flordm patere (виж "Ж.
към текста >>
Както се вижда, конструкцията разкрива, че географската дължина на остров Елба (място на първото заточение на
Наполеон
) и на остров Св.
Когато императорът премине простора на тоя кръг, когато той ще се отправи към Русия, той ще се намери извън своето геометрично поле на действие и по необходимост в погрешното положение на едно същество, което пресилва своите собствени възможности. Той ще бъде, следователно, принуден да се върне в очертаните граници. Когато, действувайки като суверен, той ще иска да установи своята империя в това пространство на разширение, той ще създаде една фигура, чиито център на тежестта не ще бъде на място. Действително, като остава в Париж столицата на тая империя, там ще бъде поставен и центърът на тежестта на фигурата и така той се оказва изместен на запад. За да се избегне падането, трябвало е тоя център на тежестта да се пренесе на изток, да се смени столицата: такъв е случаят с империята на Карл Велики, чиято столица бе Екс ла Шапел и която бе по-стабилна от тая на Наполеон.
Както се вижда, конструкцията разкрива, че географската дължина на остров Елба (място на първото заточение на
Наполеон
) и на остров Св.
Елена (място на второто му и последно заточение) са чувствително идентични по отношение на меридиана на Париж и че по такъв начин ъглите на падането (като се държи сметка за сферичната проекция и като се има пред вид, че "Св. Елена" се намира в южното полушарие) имат същата амплитуда. Освен това, движението на символа принуждава Орела да подложи главата си по време на битката при Ватерлоо на заплахата на стрелата, която бележи пътя на нахлуванията. Тоя път се намира, както се спомена вече, в зоната АТ на фигурата Flordm patere (виж "Ж. 3." бр.
към текста >>
При тия прости разсъждения, не трябва да се чудим, че Нострадамус може да напише своите изненадващи пророчества за
Наполеон
.
Освен това, движението на символа принуждава Орела да подложи главата си по време на битката при Ватерлоо на заплахата на стрелата, която бележи пътя на нахлуванията. Тоя път се намира, както се спомена вече, в зоната АТ на фигурата Flordm patere (виж "Ж. 3." бр. 1041 г. и 142 г.) Тогава Орелът е положително убит и тласнат от нахлуващата сила в морето!
При тия прости разсъждения, не трябва да се чудим, че Нострадамус може да напише своите изненадващи пророчества за
Наполеон
.
Последните, както и всички ония, които ще последват за контрола на разрешенията на проблема, казва по-нататък Пиоб, са написани на сравнително ясен език; повечето от стиховете не се нуждаят от превеждане и много от тях са били вече разчетени от коментаторите. Но, колкото се напредва във времето – колкото се приближаваме към бъдещето на 20 век, текстът става все повече и повече загадъчен. Тоя метод е постоянен у Нострадамус: това е един професорски маниер, за да застави ученика да превъзмогва все по-големи и по-големи трудности. Нещо друго: това показва още веднъж, че авторът не се е стремил да създаде един сбор от пророчества, а по-скоро да изложи своята система, според която трябва да се разгадават пророчествата.
към текста >>
15.
Списанието PDF
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
БОЕВ ИСТОРИЯТА НА
НАПОЛЕОН
СПОРЕД НАСТРАДАМУС- П.
СЪДЪРЖАНИЕ на бр.2 ЕЗИКЪТ НА ЛЮБОВТА НАБЛИЖИЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ - Д-Р ЕЛ. Р. К. НИЕ И ДРУГИТЕ - G. N. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІІ - Б.
БОЕВ ИСТОРИЯТА НА
НАПОЛЕОН
СПОРЕД НАСТРАДАМУС- П.
М-В БОЖЕСТВЕНОТО У ЧОВЕКА - Д-Р МЕД. ИЛ. СТР. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Б. БОЕВ ЦАРЯТ НА ЖИВОТА И УЧИТЕЛЯ НА МЪДРОСТТА - СЛАВИ П. КАМБУРОВ СТИХОВЕ-S.
към текста >>
16.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА - БОЯН БОЕВ
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
П. М-в НЯКОЛКО ПРОРОЧЕСТВА НА НОСТРАДАМУС ЗА
НАПОЛЕОН
В миналия брой на списанието предадохме геометричното тълкувание на историята на
Наполеон
въз основа на символа на импе¬рията (вж.
П. М-в НЯКОЛКО ПРОРОЧЕСТВА НА НОСТРАДАМУС ЗА
НАПОЛЕОН
В миналия брой на списанието предадохме геометричното тълкувание на историята на
Наполеон
въз основа на символа на импе¬рията (вж.
фиг. 1. в бр. 2/42 г. на „Ж.3."), трасиран от П. Пиоб съгласно принципите на Нострадамусовата система.
към текста >>
Аячио, родният град на
Наполеон
, се намира в споменатия средиземноморски кръг чрез разделяне (tributum) на сферата. 3).
2/42 г. на „Ж.3."), но също вън и от италианската конструкция; тя е включена в един средиземноморски кръг, който на юг достига тангенциално конструкцията на Северна Африка. Не е безинтересно и обстоятелството, че Нострадамус в същия куплет говори за „император, който ще струва твърде скъпо на империята" и то по едно време, когато Франция беше кралство и, следователно, не можеше и да се мисли за „императори". 2). „От морския и плащащ (tributaire) град" (VII, 13). Тук tributaire има повече геометричен, отколкото политически смисъл, казва коментаторът.
Аячио, родният град на
Наполеон
, се намира в споменатия средиземноморски кръг чрез разделяне (tributum) на сферата. 3).
Който ще има толкова почести и ласкателства (VI, 83). 4). Ще бъде избрана (От съдбата) лисица (хитър дипломат), която не говори много (VIII, 41). 5). Ще се занимава главно с разпространяване на олово (IV, 88). 6). Ще пие вода от Дунава и от Рейн (V, 68). 7). Голяма хекатомба, триумф, праздненства (II, 16).
към текста >>
Требва да се отбележи, пояснява Пиоб, че тоя 9 стих, крайна точка на
Наполеоновата
верига, тук е взет в неговата последна третина (вж. кн.
1. (вж. кн. 2/42 г. „Ж.3."). Тая специална част на проблема ни води да намерим геометрично точката на качването върху парахода (остров Екс) и точката на заточението („Св. Елена*”); името на пара¬хода се извежда чрез вторични конструкции, трасирани около остро Екс като център. Нека оставим тия подробности за сега: ние ще видим, как се получават те автоматично, когато ще навлезнем в „междинните бримки на една верига” — това, което Нострадамус на¬рича „канава" на тъканта, върху която впрочем може да се бродира, според Нострадамус, почти до безкрайност, като се следват строго формулите.
Требва да се отбележи, пояснява Пиоб, че тоя 9 стих, крайна точка на
Наполеоновата
верига, тук е взет в неговата последна третина (вж. кн.
10/41 г. на „Ж.3."). Първата част на стиха е в действителност само указание за този, който маневрира; „Fera par Praytus" — но, ако човек не е запознат с начина, по който са дадени формулите, не може да го разбере. Като куриоз и за да покаже, как процедира Нострадамус, коментаторът дава обяснение на тия думи. Те се превеждат на латински, казва Пиоб, по следния начин: „faciet par Prae TVS"; вижда се, преди всичко, че думата Praytus трябва да се раздели на две (за да има стихътъ 6 думи), и че правописът на Ргау трябва да се поправи; после, че френската дума раг не се превежда на латински с рег, а с раг, което значи еднакъв, най-после, че краят tus се пише с главни букви.
към текста >>
Прочее, след
Наполеон
ще има три лилии (представители на монархическия символ — лилията) — Лудвик XVIII, Карл X и Луи Филип — и, следователно, третата лилия ще определи на
Наполеона
„почивката" (requiem) (това, което един начеващ латинист във Франция би превел с pause, т.е.
Те се превеждат на латински, казва Пиоб, по следния начин: „faciet par Prae TVS"; вижда се, преди всичко, че думата Praytus трябва да се раздели на две (за да има стихътъ 6 думи), и че правописът на Ргау трябва да се поправи; после, че френската дума раг не се превежда на латински с рег, а с раг, което значи еднакъв, най-после, че краят tus се пише с главни букви. Тия букви са съкращения: Т означава tetrastichon, т.е. четиристишие, V — римско 5, S — sequens или следващ. Касае се, сле¬дователно, да се вземе същият стих в следващото пето четиристишие (предлогът ргае означава „на напред", следова¬телно, в директен смисъл). Стихът, означен по тоя начин, гласи: „Тъй като трите лилии ще му направят такава пауза" (VIII, 18).
Прочее, след
Наполеон
ще има три лилии (представители на монархическия символ — лилията) — Лудвик XVIII, Карл X и Луи Филип — и, следователно, третата лилия ще определи на
Наполеона
„почивката" (requiem) (това, което един начеващ латинист във Франция би превел с pause, т.е.
пауза, но което означава онова, което на литургичен език се казва „вечен покой"). Това е връщането на праха на Наполеон в „Дома на инвалидите” по времето на Луи Филип.
към текста >>
Това е връщането на праха на
Наполеон
в „Дома на инвалидите” по времето на Луи Филип.
четиристишие, V — римско 5, S — sequens или следващ. Касае се, сле¬дователно, да се вземе същият стих в следващото пето четиристишие (предлогът ргае означава „на напред", следова¬телно, в директен смисъл). Стихът, означен по тоя начин, гласи: „Тъй като трите лилии ще му направят такава пауза" (VIII, 18). Прочее, след Наполеон ще има три лилии (представители на монархическия символ — лилията) — Лудвик XVIII, Карл X и Луи Филип — и, следователно, третата лилия ще определи на Наполеона „почивката" (requiem) (това, което един начеващ латинист във Франция би превел с pause, т.е. пауза, но което означава онова, което на литургичен език се казва „вечен покой").
Това е връщането на праха на
Наполеон
в „Дома на инвалидите” по времето на Луи Филип.
към текста >>
17.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ МУЗИКАТА - БОЯН БОЕВ
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
на гръцки: Neapolis Leon Trinacria" и като се възстановят обръщанията, които посочва маневрата: „is Napol leon Trin acria", иначе казано, Той,
Наполеон
III връх".
събитията относно испанската конституция от 1837 г., които трябва да се намерят чрез спомагателната конструкция на Gaddes. „Чумата" от 1848 г. е широка, тъй като тя трябва да бъде изучавана за цяла Европа, която понася тогава противоудара на тая нова революция, от която, впрочем, Луи Филип се отървава. „Живота спасява, след малко излиза" (шестостишие 20), Втората република е твърде кратка: Ще бъдат съгласни, Naples Leon Sicile (I, 11). Има едно съгласие и виждаме да се показва личността, чието име е означено с Naples Leon Sicile, т.е.
на гръцки: Neapolis Leon Trinacria" и като се възстановят обръщанията, които посочва маневрата: „is Napol leon Trin acria", иначе казано, Той,
Наполеон
III връх".
Бонапартовците, проучени отделно, имат своя край и връх с Наполеон III. И непосредствено, продължава Пиоб, изпъква стихът, който характеризира новия суверен: „Поради военен шум ще бъде опозорен", което показва, преди дори още да е установена втората империя със специална конструкция, състоянието на духовете във Франция през 1870 г. след поражението на Наполеон III при Седан.
към текста >>
Бонапартовците, проучени отделно, имат своя край и връх с
Наполеон
III.
„Чумата" от 1848 г. е широка, тъй като тя трябва да бъде изучавана за цяла Европа, която понася тогава противоудара на тая нова революция, от която, впрочем, Луи Филип се отървава. „Живота спасява, след малко излиза" (шестостишие 20), Втората република е твърде кратка: Ще бъдат съгласни, Naples Leon Sicile (I, 11). Има едно съгласие и виждаме да се показва личността, чието име е означено с Naples Leon Sicile, т.е. на гръцки: Neapolis Leon Trinacria" и като се възстановят обръщанията, които посочва маневрата: „is Napol leon Trin acria", иначе казано, Той, Наполеон III връх".
Бонапартовците, проучени отделно, имат своя край и връх с
Наполеон
III.
И непосредствено, продължава Пиоб, изпъква стихът, който характеризира новия суверен: „Поради военен шум ще бъде опозорен", което показва, преди дори още да е установена втората империя със специална конструкция, състоянието на духовете във Франция през 1870 г. след поражението на Наполеон III при Седан.
към текста >>
след поражението на
Наполеон
III при Седан.
„Живота спасява, след малко излиза" (шестостишие 20), Втората република е твърде кратка: Ще бъдат съгласни, Naples Leon Sicile (I, 11). Има едно съгласие и виждаме да се показва личността, чието име е означено с Naples Leon Sicile, т.е. на гръцки: Neapolis Leon Trinacria" и като се възстановят обръщанията, които посочва маневрата: „is Napol leon Trin acria", иначе казано, Той, Наполеон III връх". Бонапартовците, проучени отделно, имат своя край и връх с Наполеон III. И непосредствено, продължава Пиоб, изпъква стихът, който характеризира новия суверен: „Поради военен шум ще бъде опозорен", което показва, преди дори още да е установена втората империя със специална конструкция, състоянието на духовете във Франция през 1870 г.
след поражението на
Наполеон
III при Седан.
към текста >>
18.
ДРУГ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ МУЗИКАТА - БОЯН БОЕВ
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Детерминациите на
Наполеон
III тогава са следните.
Ако се разгъне източното крило върху тая фигура, продължава коментаторът, биха се намерили бойните полета на войните в Италия. Във всеки случай, обсегът на това крило би бил по-малко широк, отколкото по време на първата империя и едва то се опитва да проникне към долината на По, когато крилото се сгъва, то остава все пак леко разперено и така обгръща един ъгъл, който разширява френската територия към Савоя и Ница. Но орелът се върти по силата на движението, което изминава 30° за 9 години и през 1870 год. идва в положение да подложи главата си на стрелата на нахлуванията, за което става няколко пъти дума. Той е смъртно ударен и втората империя се сгромолясва.
Детерминациите на
Наполеон
III тогава са следните.
1) От слаба земя и бедно роднинство (Ш, 28). Знае се, пояснява Пиоб, че бъдещият император не беше богат и че принцовете, негови роднини, имаха още по-малко богатство. 2) Ще дойде да пътешествува внукът на великия... (VI, 82) Знае се също, че той водеше преди 1852 г. един твърде подвижен живот. Тоя стих свършва, прибавя коментаторът, с думата „pontife”.която предизвиква една илюзия всеки път, щом се срещне: наистина, човек има стремежа да свърже думите и да мисли, че се касае, за един внук на великия първосвещеник".
към текста >>
да се конструират върху географската ширина на тая италианска местност, дето се намира Magenta, геометричните фигури, които изисква изучаването на войните на
Наполеон
III в Италия.
на Ж.3.), за да се споят „Ценгуриите” с „Предсказанията" и „Шестостишията” и да се образува един пълен кръг— това е, което липсва на 4680-тях стиха, за да бъдат делими на 12. 3) Внук на великия ще вземе управлението (VIII, 43) – което прецизира предходния стих. 4) Който ще достигне до толкова голяма мощ (V, 74), 5) Че през тоя век ще ги направи (французите) твърде доволни (III, 94). 6) Пръв плод: принцът на Pesquière (VIII, 31). Според коментатора, това е още едно указание за маневриране: за да се получи първият резултат (fructus) на това управление, трябва да се отнесем до принципа (princeps) на Peschiera, т.е.
да се конструират върху географската ширина на тая италианска местност, дето се намира Magenta, геометричните фигури, които изисква изучаването на войните на
Наполеон
III в Италия.
Ето, най-после, войната от 1870 (От юли до февруари): 7| Плачове, писъци и кръв, никога не е имало толкова горчиво време (X, 88). 8) 7 месеца голяма война, смърт на хора, злодеяние (IV, 100). 9) Всичко в тревога и войникът от бойното поле (Шестостишие 42). 10) И изместена близо до арденската гора (V 45). Това е крайната точка на втората империя, която е изместена, премахната от своето място близо до арденската гора, при Седан.
към текста >>
Маневрата продължава след детронирането на
Наполеон
III (4. септ.
Ето, най-после, войната от 1870 (От юли до февруари): 7| Плачове, писъци и кръв, никога не е имало толкова горчиво време (X, 88). 8) 7 месеца голяма война, смърт на хора, злодеяние (IV, 100). 9) Всичко в тревога и войникът от бойното поле (Шестостишие 42). 10) И изместена близо до арденската гора (V 45). Това е крайната точка на втората империя, която е изместена, премахната от своето място близо до арденската гора, при Седан.
Маневрата продължава след детронирането на
Наполеон
III (4. септ.
1870): 1) Голямо поражение се приближава и твърде люта борба (IV, 4). Това е голямото поражение и страшната борба, за да се устои на нахлуването. 2) Градът превзет, врагът многоброен (III, 79). Столицата е превзета, като е принудена да капитулира поради многочислеността на неприятелите. 3) Градът без горе и долу (Шестостишие 3.) Това е Парижката комуна.
към текста >>
19.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВА - Б. БОЕВ
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Така се съставя тогава един чертеж, аналогичен на оня, който означава простора на действие на
Наполеон
I (вж.
При това авторът предпочитал да си служи повече с езика на кулоарите, отколкото с тоя на трибуната. Така, Клемансо е означен като „Старият Шарон" или „Тигърът", Поанкаре — „Феникс" Ерио — „от града, напояван от две реки" — Лион (както се знае, Ерио бе току речи несменяем кмет на тоя град) и пр. Разглеждайки смяната на 5 финансови министри в 8 месеца, която е била предсказана от Нострадамус, коментаторът дава следните пояснения: „За да се узнае състава на един кабинет, трябва да се отнесем към принципа, показан в следния стих от четиристишието III 26: „Augurez creuz, elevez aruspices" Касае се да се направи едно визиране с теодолит според „кръста" по географска дължина и ширина върху картата. С една дума, да се определи точката на всеки титуляр на портфейл. То дълга и деликатна работа.
Така се съставя тогава един чертеж, аналогичен на оня, който означава простора на действие на
Наполеон
I (вж.
„Ж.3." бр. 242 г.), но който не представлява за публиката същия символичен интерес, Нострадамус дава за щастие указания, продължава коментаторът, без които човек не би могъл да направи нищо. Тия топографски указания не са твърде загадъчни; те изискват във всеки случай много размишление: те се прилагат направи, които трябва да се трасират върху картата на Франция, тръгвайки от самата точка, дето се намира върху плана на Париж седалището на разглежданото министерство (вж. фиг. „Машината за управляване" в бр. 143 на „Ж.3.").
към текста >>
20.
Тодор Стоименов (1872-1952)
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
За заслугите му по време на избухналата холерна епидемия бил награден със сребърен медал лично от
Наполеон
III.
Възмутен от унизителното отношение, на което били подложени българите и недоволен от подчертаното гръкоманско обучение, той напуснал гимназията и обещал в себе си да се посвети на повдигането на своя народ чрез просвета и култура. Но той знаел, че пътя към изпълнение на това решение е доброто образование. Затова останал в Цариград и постъпил във френското католическо училище. Три години по-късно, вече завършил успешно своето обучение, той заминал за Франция и записал да учи медицина в Монпелие. Проявил се като способен студент и дори се отличил по особен начин.
За заслугите му по време на избухналата холерна епидемия бил награден със сребърен медал лично от
Наполеон
III.
След завръщането си в България д-р Миркович се установил в Сливен, където открил частна лекарска практика. Но не се задържал дълго и там. Неспокойната му натура не могла да се примири с несправедливостите, и той реагирал с все нови и нови промени в живота си. През 1859 година отново отишъл в Цариград. Работил там като лекар.
към текста >>
21.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 26
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Този. който има в джоба си само грош, може ли да ти даде
наполеон
?
И наистина, каква мъка изпитва човек като гледа обезвереното българско духовенство днес (с много малки изключения), което служи не на Господа, а на своя джоб и на своето низше „аз“? Какво може да се очаква от това духовенство? Не за такива ли казва Христос: „Слепец слепеца като води и двамата ще паднат в ямата“? При тия ли български попове и владици препоръчва да търсят помощ за изцеление от болести и пр. г. Ников?
Този. който има в джоба си само грош, може ли да ти даде
наполеон
?
Де са излекуваните с моливите на българските попове, за да ги видим? За да даде молитвата резултати, този, който я отправя, трябва да притежава жива вяра, че молитвата ще бъде послушана, а също и душевна чистота. Нима тези условия не са задължителни за духовенството? А ний знаем такива потресающи факти за морално падение на български владици и попове, че ако ги изнесем, на мнозина ще им писнат ушите. Но не искаме да съблазним слабите верующи душички, моралът на които все още се крепи от връзката им с православната църква, която продължава да играе ролята на забавачница и първоначално училище ... На тия, на които, поради ограничения умствени и пр.
към текста >>
22.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 75
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Че
Наполеон
, Юлий Цезар, Александър Македонски и др.
Или нагоре, или надолу трябва да върви. Ако се качвате, ще имате един резултат, ако слизате ще имате друг резултат. Съвременните хора като не разбират този закон, че посоката на тяхното движение ще определи резултатите, които ще имат, искат като се движат надолу да имат резултатите и постиженията на едно движение нагоре. И затова те казват : Трябват ни силни хора, които да оправят света. Досега все силните оправяха и управляваха света по своему, но светът не се оправя.
Че
Наполеон
, Юлий Цезар, Александър Македонски и др.
не бяха ли все силни хора, които идваха да турят ред и порядък? Аз се чудя как съвременните хора могат да вярват, че един човек ще оправи света. Това е невъзможно. Силните хора, дотолкова могат да допринесат за оправянето на света, доколкото са изразители и проводници на една идея, която съществува в природата и има предвид благото на всички същества: Когато всички приемат тази обединяваща идея, тогава ще се внесе ред и порядък в света. А затова ни трябват слаби хора, не болни но слаби т.е.
към текста >>
23.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 188
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Например: поверяват ви една каса с
наполеони
.
Изкушението иде от това когато дадеш на човека нещо, което не му съответства. Например: баща пие вино или ракия и дава на детето си, за да ме му стане нещо. Но щом той е пил то вече е стенало. При парите, при жената, при плодовете, при всичко хората не могат да бъдат свободни от греха, ако съзнанието им не е будно. Значи, престъпленията идват от благата.
Например: поверяват ви една каса с
наполеони
.
На вас ви е необходимо един наполеон и си го вземате. Престъплението не седи във вземането на тази монета, но в навика, който си създавате в бъдеще, който навик ще ви позволи да вземете от хора и с един наполеон. Не се плашете, изкушенията ще дойдат, не мислете, че ще бъдете пощадени. Писанието казва: „Който изтърпи до край, спасен ще бъде“, т. е. който размишлява до край.
към текста >>
На вас ви е необходимо един
наполеон
и си го вземате.
Например: баща пие вино или ракия и дава на детето си, за да ме му стане нещо. Но щом той е пил то вече е стенало. При парите, при жената, при плодовете, при всичко хората не могат да бъдат свободни от греха, ако съзнанието им не е будно. Значи, престъпленията идват от благата. Например: поверяват ви една каса с наполеони.
На вас ви е необходимо един
наполеон
и си го вземате.
Престъплението не седи във вземането на тази монета, но в навика, който си създавате в бъдеще, който навик ще ви позволи да вземете от хора и с един наполеон. Не се плашете, изкушенията ще дойдат, не мислете, че ще бъдете пощадени. Писанието казва: „Който изтърпи до край, спасен ще бъде“, т. е. който размишлява до край. Значи, няма човек, който да не бъде изкушаван.
към текста >>
Престъплението не седи във вземането на тази монета, но в навика, който си създавате в бъдеще, който навик ще ви позволи да вземете от хора и с един
наполеон
.
Но щом той е пил то вече е стенало. При парите, при жената, при плодовете, при всичко хората не могат да бъдат свободни от греха, ако съзнанието им не е будно. Значи, престъпленията идват от благата. Например: поверяват ви една каса с наполеони. На вас ви е необходимо един наполеон и си го вземате.
Престъплението не седи във вземането на тази монета, но в навика, който си създавате в бъдеще, който навик ще ви позволи да вземете от хора и с един
наполеон
.
Не се плашете, изкушенията ще дойдат, не мислете, че ще бъдете пощадени. Писанието казва: „Който изтърпи до край, спасен ще бъде“, т. е. който размишлява до край. Значи, няма човек, който да не бъде изкушаван. Лошото не е в изкушението, а в разбирането на нещата.
към текста >>
24.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 193
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Стамболов продължително изгледал гледача, извадил 10
наполеона
дал му ги и казал: „Заповядай !
Стамболов: „Не, не Атанасе, каквото и да се яви, ще ми гледаш.“ И Стамболов отива при жената на бай Атанаса, тя му разтапя восъка, той взима, занася го при гледача и той гадае така на Стамболоов: Първо, Вие сте свършили Габровската гимназия, отпосле сте заемали разни служби и сега напоследък сте м-р председател. И като министър председател през това време Вие сте правили много добрини, но правили сте и много злини. Таке, че вашите злини надвишават вашите добрини. Затова имай пред вид, да не Ви бъде обидно г-н министре, че от днес след три месеца ще паднете от власт. И след падането си няма да мине дълго време ще бъдете съсечени на сред улицата в София.“ Ст.
Стамболов продължително изгледал гледача, извадил 10
наполеона
дал му ги и казал: „Заповядай !
“ Бай Атанас възнегодувал: „Не, не г-н министре, моята такса е 40 стотинки.“ Стамболов: „Прибери 10-те наполеона, Атанасе.“ При тези думи Стамболоа напуснал домът на ясновидеца и си тръгнал за София дълбоко замислен. Известно време след това при гледача е ходил и дядо Досю Вълев, баща на сегашния м-р на търговията г. Дим. Вълев. Дедо Досю е започнал нова търговия и е искал да узнае дали ще има успех. Бай Атанас му предрекъл успех и големи печалби.
към текста >>
“ Бай Атанас възнегодувал: „Не, не г-н министре, моята такса е 40 стотинки.“ Стамболов: „Прибери 10-те
наполеона
, Атанасе.“ При тези думи Стамболоа напуснал домът на ясновидеца и си тръгнал за София дълбоко замислен.
И като министър председател през това време Вие сте правили много добрини, но правили сте и много злини. Таке, че вашите злини надвишават вашите добрини. Затова имай пред вид, да не Ви бъде обидно г-н министре, че от днес след три месеца ще паднете от власт. И след падането си няма да мине дълго време ще бъдете съсечени на сред улицата в София.“ Ст. Стамболов продължително изгледал гледача, извадил 10 наполеона дал му ги и казал: „Заповядай !
“ Бай Атанас възнегодувал: „Не, не г-н министре, моята такса е 40 стотинки.“ Стамболов: „Прибери 10-те
наполеона
, Атанасе.“ При тези думи Стамболоа напуснал домът на ясновидеца и си тръгнал за София дълбоко замислен.
Известно време след това при гледача е ходил и дядо Досю Вълев, баща на сегашния м-р на търговията г. Дим. Вълев. Дедо Досю е започнал нова търговия и е искал да узнае дали ще има успех. Бай Атанас му предрекъл успех и големи печалби. И действително, и това предсказание се сбъднало — търговията на дядо Досю Вълев се е развила блестящо. Ст.
към текста >>
25.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 199
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ще свърши като
Наполеон
на остров Св. Елена.
капитал и пр., такъв човек ще направи сума пакости, ще зароби душата си и ще си създаде тежки кармически връзки. Освен това, когато той употребява своята физическа сила, като насилие, за да се наложи над другите, кого власт, за да ограничи проявите на другите, които са в разрез с неговите схващания или като капитал да подкупи този и онзи, да затъмни тази и онази съвест, за да действат като негови агенти, да служат на неговата воля, то той с това няма да спечели нито един истински приятел. През целия си живот той ще бъде свързан с отрицателното, ще гони и ще го гонят. И в края на краищата резултата, който ще даде неговия живот, като плод, ще бъде крайно печален. Той ще свърши като величие, изоставен от всички.
Ще свърши като
Наполеон
на остров Св. Елена.
И защо всичко това? — Затуй защото той се е отклонил от правия път, който води нагоре и защото е изоставил оная задача, която му е било дадена първоначално. Той напуща оная нива, която Бог му е определил да разработи, а се впуска във вихъра на алчния живот да се издигне като величие и да подчини другите на своя воля. Външната светлина и блясък можем да ги наречем тъмни, които не носят в себе си никакъв живот, никакъв подтик за развитие. Външния блясък и светска слава подпушват истинската животворна вътрешна светлина и по тоя начин се забавя еволюцията на човека.
към текста >>
Александър Велики ли, Цезар ли,
Наполеон
ли?
Външния блясък и светска слава подпушват истинската животворна вътрешна светлина и по тоя начин се забавя еволюцията на човека. А днес се знае, че най-важното нещо за всичко живо на земята е неговия правилен развой и растеж. Пътя към световната слава и блясък е погубен и кратковременен. Историята ни говори за това. Та коя от историческите личности успя по пътя на егоистично употребената сила?
Александър Велики ли, Цезар ли,
Наполеон
ли?
Знаете ли тяхната кончина? Колко приятели те спечелиха? С своите действия не създадоха ли по късно робство на своите народи? Где е царството Александър Велики? Где е великата Римска империя?
към текста >>
26.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 232
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
През време на съня см тя нарисувала в съвършен ред един след друг йероглифи, точно тези, не които пред един век французина Шамполион бе намерил ключа по време, когато
Наполеон
се върна от Египет.
Момичето отговорило, че не знае да танцува друго освен модерни танци. Трябвало да се разясни тази мистерия. И доктор Вуд се обърнал към своя стар колега професор Хоуард Хум, кейто имал катедра по египтология в Лондонския университет. Ученият се отзовал на поканата и двамата приятели имали възможност да изучават основно интересния субект. Изненадата за двамата учени се удвоила, когато дали на хипнотизираната лист и хартия.
През време на съня см тя нарисувала в съвършен ред един след друг йероглифи, точно тези, не които пред един век французина Шамполион бе намерил ключа по време, когато
Наполеон
се върна от Египет.
Професор Хум схванал значението на това явление и той твърди, че през време на медиумическите речи на младата англичанка той имал възможност да попълни речника на стария египетски език с много думи непознати дотогава, защото всяка дума е била дадена с точното произношение Тези разговори продължили цели пет години и предвидливият професор не забравил да ги зарегистрира на грамофонни плочи, за да се ползват неговите колеги и ученици. Той напоследък издал книга: „Откриването на Египет“, която буди голям интерес в Англия. Героинята на тази история пожелала да не бъде излагано името й Много фрази произнесени от момичето са били дешифрирани. Те се отнасяли до религиозни обреди. През време на хипнотичния сън мис Енигма по всичко изглеждало стои във връзка с духа ма Нона, една вавилонска принцеса и съпруга на фараон Аменофис III.
към текста >>
27.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 235
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Мусолини е въплъщение на
Наполеон
.
Но, когато фактите са събрани едни с други, с имената, датите и възможностите за проверяване, тогава те образуват силна верига, която не може да не прави впечатление. Идеята за превъплъщението позволява да се търсят и установят бележити произходи, без възможност за проверка. Един голям ум като Рудолф Щайнер, не се поколеба да посочи предшестващите превъплътявания на неколко големи хора. Според него Кеплер направи своите открития, благодарение на по-раншния си египетски живот, когато получил зародишите. Виктор Юго бил най-напред свещеник посветен в тайните на една загубена религия в Ирландия, и след това арабски учен, който е живял в Испания, в средните векове.
Мусолини е въплъщение на
Наполеон
.
. . Едно нещо може да се каже: това е възможно. Аргументът, който се противопоставя, подлежи на разискване. Те казват: „Щом не може да си спомним за предишния живот, превъплъщението не ни интересува.“ Щастливото е тъкмо това, че не си спомняме! Природата често брутална и неумолима със своите закони, с отнемането на възможността да си спомняме, показва голямо състрадание.
към текста >>
28.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 275
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Когато учените, които придружавали
Наполеона
в неговата египетска експедиция, поискали да начертаят точна карта на Египет, те взели за изходна точка голямата пирамида.
и тежи повече от 470,000 кг. Можем да си представим, каква мощност е трябвало да имат машините, които са издигали и слагали тия грамадни блокове по местата им. Трябва, следователно, да се допусне, че египтяните са имали високи познания по машинно инженерство. Каменните блокове на пирамидата не са циментирани помежду си, а просто прилягат един върху друг, и то така плътно, че в чертата на съединението им не може да проникне и най-тънкото ножче. Един от най-големите предприемачи на каменни постройки в Съединените Щати признава, след посещението си на Хеопсовата пирамида, че в наше време няма такава машина, която би могла да прилепи по такъв идеален начин две каменни повърхнини с дължина 10 метра, както това е осъществено в голямата пирамида.
Когато учените, които придружавали
Наполеона
в неговата египетска експедиция, поискали да начертаят точна карта на Египет, те взели за изходна точка голямата пирамида.
Още при първите си операции те установили, че този дивен паметник е построен на едно точно определено място. Оказало се, че меридианът, който минава през върха, дели делтата на Нил точно на две равни части, и че диагоналите, като се продължат, включват същата тая делта. За да добият този резултат, египетските геометри е трябвало да извършат известна триангулачна работа, предполагаща отлично познаване на тригонометрията. Хеопсовата пирамида е ориентирана в посока север-юг и то с точност, получена след сложни астрономични изчисления до 5 дъгови минути. Грешката в ориентацията на обсерваторията в Ураниенбург, дето е работел Тихо-Брахе и на Парижката обсерватория възлиза на около 18 дъгови минути.
към текста >>
29.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 278
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Такъв за пример е пътя на
Наполеон
, такъв е пътя и на Хитлер.
Във висшето си проявление Сатурн дава разумност, причинно мислене и трезв, и ясен поглед за нещата. А в нисшата си природа се изразява в различни форми на ограничение, което се явява като студ, жестокост, равнодушие, небрежност, скъперничество, недоверие, страхливост, меланхолия, апатия и пр. Неговото място в хороскопа е от голямо значение - и той или издига човека до най-високото положение в живота или го сравнява със Земята. Най-често той издига човека високо и ако не може да оцени и използва тези условия, които му дава, той го сгромолясва и сравнява със Земята. Такива примери има много в историята.
Такъв за пример е пътя на
Наполеон
, такъв е пътя и на Хитлер.
Него не го очаква по-завидна съдба от тази на Наполеон - както бързо се въздигна, още по-бързо ще се сгромоляса, и то в момента, когато се мисли за най-неуязвим. Така действа Сатурн. И повечето велики хора са имали силен и на видно място Сатурн в хороскопа, и са минали през всички негови реторти, и превъзмогвайки нисшата си природа, са се издигали по светлите, но стръмни върхове на познанието, където вечно грее слънцето на Божествената мъдрост. Сатурн предразполага към разнообразни занаяти, които имат отношение към неговата сложна природа - като почнете от големите световни дипломати и политици, минете през крупните финансисти и стигнете надолу до каменовъглените и въобще руднични работници, и земеделските работници - са все под Сатурна. Под него спадат и печатарите, които работят с оловото - метала на Сатурн.
към текста >>
Него не го очаква по-завидна съдба от тази на
Наполеон
- както бързо се въздигна, още по-бързо ще се сгромоляса, и то в момента, когато се мисли за най-неуязвим.
А в нисшата си природа се изразява в различни форми на ограничение, което се явява като студ, жестокост, равнодушие, небрежност, скъперничество, недоверие, страхливост, меланхолия, апатия и пр. Неговото място в хороскопа е от голямо значение - и той или издига човека до най-високото положение в живота или го сравнява със Земята. Най-често той издига човека високо и ако не може да оцени и използва тези условия, които му дава, той го сгромолясва и сравнява със Земята. Такива примери има много в историята. Такъв за пример е пътя на Наполеон, такъв е пътя и на Хитлер.
Него не го очаква по-завидна съдба от тази на
Наполеон
- както бързо се въздигна, още по-бързо ще се сгромоляса, и то в момента, когато се мисли за най-неуязвим.
Така действа Сатурн. И повечето велики хора са имали силен и на видно място Сатурн в хороскопа, и са минали през всички негови реторти, и превъзмогвайки нисшата си природа, са се издигали по светлите, но стръмни върхове на познанието, където вечно грее слънцето на Божествената мъдрост. Сатурн предразполага към разнообразни занаяти, които имат отношение към неговата сложна природа - като почнете от големите световни дипломати и политици, минете през крупните финансисти и стигнете надолу до каменовъглените и въобще руднични работници, и земеделските работници - са все под Сатурна. Под него спадат и печатарите, които работят с оловото - метала на Сатурн. Уран, Нептун и Плутон се разглеждат в астрологията като октава: Уран на Меркурий, Нептун на Венера и Плутон на Марса.
към текста >>
30.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 285
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Гапон, лейтенант Шмидт,
Наполеон
.
Вс. Иванов. Мих. Кольцов, Ек. Гельцер, Л. Собинов, В. И. Давидов.
Гапон, лейтенант Шмидт,
Наполеон
.
IV. Приложения. Графологията в произведенията на художествената литература. Библиография (показани са френски, немски, английски и руски съчинения по графология). Абонамента на книгата е 20 лева * * * ОРФЕЙ ЖИВОТЪТ И ДЕЛОТО НА ЕДИН ВЕЛИК УЧИТЕЛ И МУЗИКАНТ от Андрей Андрвев Със следното съдържание: Душата на Тракия. Орфей. Орфизъм.
към текста >>
31.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 287
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
С един френски
наполеон
може да позлатите много неща.
Много материи се продават за вълнени, без да са вълнени. Много неща в сегашния свят блещят, без да са злато. Те са само отгоре позлатени. Какво означава позлатяването? Много неща можете да позлатите, но позлатени ще си останат, не са чисто злато.
С един френски
наполеон
може да позлатите много неща.
Какво ви ползва един позлатен предмет? Извън рая позлатените работи вървят, но в рая позлатените работи не се приемат. Ако искате да се върнете в онова първично положение на нашето здраве, ще знаете, че в здравето позлатени неща не се приемат Позлатеният човек не може да бъде здрав. Временно той може да бъде здрав, но щом се изтрие позлатеното, здравето веднага изчезва. Щом се махне златото на позлатения предмет, останалият метал отдолу веднага се окислява.
към текста >>
32.
-
Разправят още, че когато преди едно столетие, на 18 юлий 1815 година,
Наполеоновата
стара гвардия е била разбита при Ватерлоо от англичаните, начело с Велингтона и прусаците, начело с Блюхера, орелът се върнал с една войнишка ръка, на ръката сребърен пръстен, а върху пръстена имало изписана една французка буква — N.
Неговата другарка — една слаба и тиха птица, седеше кротко в гнездото, додето бащата се върне с храна за малките. А той ходеше далеко. Прелиташе белите върхове на снежния Балкан, минаваше Дунава и се спущаше над Влашката равнина. Ако там не найдеше плячка, завиваше към Карпатите и Алпите. Старите хора разправят, че никога този орел не посягал да дигне агне от стадото на български овчар, пиле от хармана на български селяни, или заек от българска нива.
Разправят още, че когато преди едно столетие, на 18 юлий 1815 година,
Наполеоновата
стара гвардия е била разбита при Ватерлоо от англичаните, начело с Велингтона и прусаците, начело с Блюхера, орелът се върнал с една войнишка ръка, на ръката сребърен пръстен, а върху пръстена имало изписана една французка буква — N.
Надясно от дъба имаше един зеленясал камен кръст. Там беше оброчището на ръкойчани. На Петровден всичките селяни се събраха на обща трапеза. Ядяха печени овни, пиеха старо вино, пееха кахърни песни, останали от робските години. Отец Дамян благославяше курбана и от първия овен откъсваше предната дясна плешка.
към текста >>
33.
-
„Радио-свят“
Наполеон
и Гьоте за прераждането Победата на Любящият.
(из неделна беседа – 14 април 1940 г.) Молитва за Учителя (стих.) – Елвилюри Божествен псалом за Учителя (стих.) – Елвилюри Защо е набожен нашия селянин – Д. Данаилов Прераждането. Вродените склонности на децата – Из книгата „Прераждането“ от Ирвинг С. Купър. Из науката и живота. Астрологията и последните събития – из в.
„Радио-свят“
Наполеон
и Гьоте за прераждането Победата на Любящият.
(приказка) – Т. Ч. Книгопис ЗЛАТЕН ВЕК Сутрин, когато съмне, когато тъмнината изчезне, никой повече не може да отрича светлината. Много са били мненията преди това, с жар, упорство и убеждение са били защищавани, но щом слънцето изгрее, место за спорове и за различни мнения не съществува. Светлината озарява всичко и всичко се вижда ясно: кой ще отрече действителността, — това, което е вече станало, това, което се вижда от всички? Днес вече няма човек в България, който може да твърди, че България можеше или трябваше да мине по друг път към разрешение на своите национални задачи, освен по пътя на мира.
към текста >>
„Радио-свят“
НАПОЛЕОН
И ГЬОТЕ ЗА ПРЕРАЖДАНЕТО Немският философ окултист д-р Рудолф Щайнер, наред с други първокласни учени, философи и литератори е бил допуснат да разглежда неиздадените ръкописи и др.
. . Колкото за крал Георги II гръцки, г-н д‘Егмон писа за него следното: „Темата на крал Георги II не е от ония, които бихме пожелали. В нея има много невралгични точки. Темата на влизането ни Слънцето в зодията Овена през 1939 г. като че ли временно отлага предопределеното... Кралят е бил вече в изгнание и рискува пак да отиде“ из в.
„Радио-свят“
НАПОЛЕОН
И ГЬОТЕ ЗА ПРЕРАЖДАНЕТО Немският философ окултист д-р Рудолф Щайнер, наред с други първокласни учени, философи и литератори е бил допуснат да разглежда неиздадените ръкописи и др.
документи в кабинета на великия немски поет философ Гьоте. И там той откри, че както Гьоте, така и Шилер, са били окултисти и членове — едновременно на една тайна окултна школа. И ясно става, че не е случайно, дето д-р Р. Щайнер наименува основания от него окултен университет „Гьотеанум“. В подкрепа на това ще процитираме част от публикувания разговор между Наполеон и Гьоте в в.
към текста >>
В подкрепа на това ще процитираме част от публикувания разговор между
Наполеон
и Гьоте в в.
„Радио-свят“ НАПОЛЕОН И ГЬОТЕ ЗА ПРЕРАЖДАНЕТО Немският философ окултист д-р Рудолф Щайнер, наред с други първокласни учени, философи и литератори е бил допуснат да разглежда неиздадените ръкописи и др. документи в кабинета на великия немски поет философ Гьоте. И там той откри, че както Гьоте, така и Шилер, са били окултисти и членове — едновременно на една тайна окултна школа. И ясно става, че не е случайно, дето д-р Р. Щайнер наименува основания от него окултен университет „Гьотеанум“.
В подкрепа на това ще процитираме част от публикувания разговор между
Наполеон
и Гьоте в в.
„Зора“, бр. 4,395 под заглавие: „Наполеон и Гьоте в Ерфурт“ (разговор върху славата, силата, личността, настоящето и бъдещето — въз основа на новонамерени документи и материали). — Наполеон: . . , Вярвате ли в прераждането на душата? — Гьоте: Аз желая след моята смърт да намеря някъде нова възможност за работа.
към текста >>
4,395 под заглавие: „
Наполеон
и Гьоте в Ерфурт“ (разговор върху славата, силата, личността, настоящето и бъдещето — въз основа на новонамерени документи и материали).
И там той откри, че както Гьоте, така и Шилер, са били окултисти и членове — едновременно на една тайна окултна школа. И ясно става, че не е случайно, дето д-р Р. Щайнер наименува основания от него окултен университет „Гьотеанум“. В подкрепа на това ще процитираме част от публикувания разговор между Наполеон и Гьоте в в. „Зора“, бр.
4,395 под заглавие: „
Наполеон
и Гьоте в Ерфурт“ (разговор върху славата, силата, личността, настоящето и бъдещето — въз основа на новонамерени документи и материали).
— Наполеон: . . , Вярвате ли в прераждането на душата? — Гьоте: Аз желая след моята смърт да намеря някъде нова възможност за работа. И аз вярвам, че природата няма да откаже на тези, които искат да работят — Наполеон: Според истинските привърженици на учението за прераждането на душата, ние няколко пъти сме били вече тук на земята. И аз, тук, или там съм се готвил в по-раншното ми съществуване за сегашния мой живот.
към текста >>
—
Наполеон
: . .
И ясно става, че не е случайно, дето д-р Р. Щайнер наименува основания от него окултен университет „Гьотеанум“. В подкрепа на това ще процитираме част от публикувания разговор между Наполеон и Гьоте в в. „Зора“, бр. 4,395 под заглавие: „Наполеон и Гьоте в Ерфурт“ (разговор върху славата, силата, личността, настоящето и бъдещето — въз основа на новонамерени документи и материали).
—
Наполеон
: . .
, Вярвате ли в прераждането на душата? — Гьоте: Аз желая след моята смърт да намеря някъде нова възможност за работа. И аз вярвам, че природата няма да откаже на тези, които искат да работят — Наполеон: Според истинските привърженици на учението за прераждането на душата, ние няколко пъти сме били вече тук на земята. И аз, тук, или там съм се готвил в по-раншното ми съществуване за сегашния мой живот. Победата на Любящият (приказка) Имало някога един цар, който бил много силен.
към текста >>
И аз вярвам, че природата няма да откаже на тези, които искат да работят —
Наполеон
: Според истинските привърженици на учението за прераждането на душата, ние няколко пъти сме били вече тук на земята.
„Зора“, бр. 4,395 под заглавие: „Наполеон и Гьоте в Ерфурт“ (разговор върху славата, силата, личността, настоящето и бъдещето — въз основа на новонамерени документи и материали). — Наполеон: . . , Вярвате ли в прераждането на душата? — Гьоте: Аз желая след моята смърт да намеря някъде нова възможност за работа.
И аз вярвам, че природата няма да откаже на тези, които искат да работят —
Наполеон
: Според истинските привърженици на учението за прераждането на душата, ние няколко пъти сме били вече тук на земята.
И аз, тук, или там съм се готвил в по-раншното ми съществуване за сегашния мой живот. Победата на Любящият (приказка) Имало някога един цар, който бил много силен. Той имал много войски и победил всички съседни царства. Неговото царство станало най-голямо и най-силно по цялата земя. Тоя цар се казвал Силният.
към текста >>
34.
-
Луначарски,
Наполеон
, Бисмарк и др.
Тя върши чудеса, когато с нея борави този, който има божествената чистота на Орфей. Почерк и личност, от Д. М. Зуев - Инсаров, научно ръководство по графология — наука за изследване връзката между почерка и характера на човека. В тази книга, която е превод от съвременно съветско издание, са разгледани подробно почерците на редица бележити люде, като: Толстой, Пушкин, М. Горки, Ан.
Луначарски,
Наполеон
, Бисмарк и др.
С нейна помощ. читателят може да проникне в душата на интересуващите го люде само като има на разположение техния почерк. Проблемата на храненето, от Д-р Мих. Стоицев. Правилното хранене е източник на живот, a неправилното хранене носи преждевременно остаряваме и смърт. Да се нахраним правилно, значи да се подмладим.
към текста >>
Алкалай Аз убих, драма Морис Ростан Гостилничарката, комедия от Голдони
Наполеон
931, Армон Сляпата, Гизела Алкалай.
Бабев Новото пристанище, комедия от Ст. А. Костов Убитата лисица, от Конст. Мутефов Член 223. комедия от Ст. Л. Костов Две жертви, Гиз.
Алкалай Аз убих, драма Морис Ростан Гостилничарката, комедия от Голдони
Наполеон
931, Армон Сляпата, Гизела Алкалай.
Тигърът, комедия Дам Калфов Дина, драма от Ив. М. Балканов Азманка Евгенин, драма от Иван М. Балканов Изстрел, от Ст. Савов Между две жени, от Лука Говедаров Кара Танас, Ст. Савов Фани, от Марс Паньол Война и хора, от Лука Говедаров Любов и смърт, от Лука Говедаров Към другия бряг, от Илия Енчев Седем часа лъжа, комедия от Ст.
към текста >>
Спринг Достоевски, Анри Тройа
Наполеон
, Емил Лудвиг Магелан, Стефан Цвайг Микел Анжело, Ромен Ролан Елеонора Дузе, Ол. Р.
Верфел Катя, Люсиен Деко Фуше, Стефан Цвайг Дизраели, Андре Мороа Суворов, Жан Жакоби Познавам тези диктатори, Уорд Прайс Бисмарк, Емил Лупвиг Метерних, Анри дю Кудре Азия без маска, Джон Гънтър Неспокойно сърце, Стеф. Цвайг Ел Хеким, Джон Нител Господарът на Хествикен, Зигр. Ундсет Човекът който знаеше всичко, Луис Бромфийлд Съдбата на хирурга, Д-р Г. Банков Испански дом, Ел. Смит Сине мой, сине мой, X.
Спринг Достоевски, Анри Тройа
Наполеон
, Емил Лудвиг Магелан, Стефан Цвайг Микел Анжело, Ромен Ролан Елеонора Дузе, Ол. Р.
Синиорели Еразъм Ротердамски, Стефан Цвайг Мария Антоанета, Стеф. Цвайг Мария Кюри, Ева Кюри Животът на Шели, Андре Мороа Животът на Шопен, Ги дьо Пурталес Жозеф Фуше, Ст Цвайг Микел Анжело, Р Ролан Мария Стюарт, Ст Цвайг Безсмъртна любов, Дук де Помар Знахар, Мостович Нови божества, Пърл Бък Ново поколение, Пърл Бък Човекът, който имаше всичко, Л. Бромфийлд Патриций, Дж. Голсуърти Сребърната лъжица, Дж. Голсуърти Отвъд горите пеят, Трюгве Гюлбрансен Наследството на Бьорндал, Трюгве Гюлбрансен Земя на хората, А.
към текста >>
35.
Всемирна летопис
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Графология, с факсимилета от автографите на
Наполеон
I, Макензен и Бисмарк.
Хиромантия — Тълкуване на линиите (продълж. от кн. I.) с 13 фигури. 12. Предсказание за смъртта на бившия бълг. министър Манушев от удавяне. 13.
Графология, с факсимилета от автографите на
Наполеон
I, Макензен и Бисмарк.
14. Б. М. Албиог. Пред свръхчовешка вис (по случай годишния праздник на Хр. Ботйов). 15. Ив. Толев. На Христо Ботйов (сонет) 16. К. А. Либра. Астрология.
към текста >>
36.
Всемирна летопис, год. 1, брой 01
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
За сега ние ще се задоволим да дадем автографите само на следните пет видни личности:
Наполеон
, Жофър, Хинденбург, Макензен и Бисмарк.
Така напр. в писането на едно семейство, чиито предшественици и прадеди са се отличавали с благородство в мисленето и деянията си, ще се забележат признаците на тези качества, както и обратно. Въз основа на тези начала за отражението на вътрешния душевен мир и характера на индивида в негова ръкопис, и особено в подписа, ние имаме възможност в много случаи с доста голяма сигурност да съдим по ръкописите и подписите (автографите) за духовните качества на видни личности, държавни глави, пълководци, държавни мъже, учени, поети и художници и да даваме за тях обективни характеристики. По този начин се правят характеристики на хора от миналото, историческите изследвания се попълват и поясняват чрез графологията. Автографите пък на съвременниците, на които много от характерните черти са ни известни, могат да ни дадат потвърждение за приетите вече начала.
За сега ние ще се задоволим да дадем автографите само на следните пет видни личности:
Наполеон
, Жофър, Хинденбург, Макензен и Бисмарк.
Личностите са доста известни, за да може всеки да се спре на биещите в очи характерни особености. Лесно е напр. да се забележи смелият замах у Наполеона, неспокойния темперамент на Жофър, строгите черти с късата така наречена саблена завивка на края на Бисмарковия подпис, спокойния и широк замах на Хинденбурга и прямотата на Макензена.1) При по-дълбоко вникване в автографите, ще се уверим, че в техните форми се отражават и различията на възрастта, на професията, а ако искате дори и морала на индивида. 1) Непоместените автографи остават за следващата книжка. АСТРОЛОГИЯ Под това име се разбира учението, според което взаимното положение и движението на небесните тела в известен момент има значение за съдбата на роденото в този момента дете.
към текста >>
да се забележи смелият замах у
Наполеона
, неспокойния темперамент на Жофър, строгите черти с късата така наречена саблена завивка на края на Бисмарковия подпис, спокойния и широк замах на Хинденбурга и прямотата на Макензена.1) При по-дълбоко вникване в автографите, ще се уверим, че в техните форми се отражават и различията на възрастта, на професията, а ако искате дори и морала на индивида.
По този начин се правят характеристики на хора от миналото, историческите изследвания се попълват и поясняват чрез графологията. Автографите пък на съвременниците, на които много от характерните черти са ни известни, могат да ни дадат потвърждение за приетите вече начала. За сега ние ще се задоволим да дадем автографите само на следните пет видни личности: Наполеон, Жофър, Хинденбург, Макензен и Бисмарк. Личностите са доста известни, за да може всеки да се спре на биещите в очи характерни особености. Лесно е напр.
да се забележи смелият замах у
Наполеона
, неспокойния темперамент на Жофър, строгите черти с късата така наречена саблена завивка на края на Бисмарковия подпис, спокойния и широк замах на Хинденбурга и прямотата на Макензена.1) При по-дълбоко вникване в автографите, ще се уверим, че в техните форми се отражават и различията на възрастта, на професията, а ако искате дори и морала на индивида.
1) Непоместените автографи остават за следващата книжка. АСТРОЛОГИЯ Под това име се разбира учението, според което взаимното положение и движението на небесните тела в известен момент има значение за съдбата на роденото в този момента дете. Според тази констелация па небесните тела, астролозите, като се водят по установените закони в астрономията, се стараят да предсказват това, което ще се случи в бъдещето както изобщо, така и в частност в живота на отделния индивид. Според това, астрологията се дели на природна и позитивна или индициална астрология. Природната астрология се занимава с предсказване на природните явления, произходящи от природни причини, напр.
към текста >>
От немските астролози заслужва да се спомене Пфаф, който в едно съчинение за
Наполеона
доказва, че смъртта на последния трябвало да се съвпадне с едно срещане на Марс и Сатурн (5 май 1812 г.).
Парацелзус изучвал влиянието на планетите върху растенията и минералите и като сравнявал микрокосмоса (човека) с макрокосмоса (слънчевата система), по логически и интуитивен път открил множество лечебни средства. Прочутият астроном Кеплер бил същевременно и астролог. Известно е, как той е предсказал бъдещата слава на младия още Валенщайн. Професор Мюлер казва, че мнозина от немските прочути мислители са се занимавали с астрология, но повечето от тях никога не са се изказвали явно, от страх да не ги поставят на едно равнище със звездобройците и врачките. Бакон и Нютон, прочути английски мислители, са били привърженици на астрологията.
От немските астролози заслужва да се спомене Пфаф, който в едно съчинение за
Наполеона
доказва, че смъртта на последния трябвало да се съвпадне с едно срещане на Марс и Сатурн (5 май 1812 г.).
Че Гьоте, Шекспир и Валтер Скот са вярвали в астрологията, не подлежи на съмнение. Този списък на видни личности, които са се занимавали с астрология или са вярвали в учението й, би могъл още много да се продължи, но казаното до тук е достатъчно. Онези, които отричат влиянието на планетите върху човешкия живот, без да проучат основно учението, поставят своето съждение, основано само на традицията, по-горе от съждението на мислителите. които през цели векове са посветили живота си на изследването на малко известните природни сили. Интересни наблюдения могат да се поправят, ако проследим живота на две лица, които са се родили едновременно.
към текста >>
Когато, обаче, императорът, който заедно с императрицата искал също да чуе за последен път певеца, потеглил за операта, извършил се атентата, насочен против живота на
Наполеона
.
Масол след това вече не пял проклинанието. Недоволен от сцената, той решил да се оттегли. На 14 януарий 1858 год. искал да се сбогува с парижката публика. Театърът бил препълнен с отбрана публика, която искала да чуе още един път певеца, този път в операта „Вилхелм Тел“ от Росини.
Когато, обаче, императорът, който заедно с императрицата искал също да чуе за последен път певеца, потеглил за операта, извършил се атентата, насочен против живота на
Наполеона
.
Последният не пострадал, обаче, жертвите които паднаха наоколо, били големи. Императорът и императрицата, ако и слабо ранени, запазили хладнокръвие и стояли до края на представлението, през което време властите арестували виновниците и прибрали жертвите. Пророчество. — Още през 1909г. предчувствувах, че от 1911 или 1912 г. в Европа ще настъпят опасни кризи.
към текста >>
37.
Всемирна летопис, год. 1, брой 03
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Графология, с факсимилета от автографите на
Наполеон
I, Макензен и Бисмарк.
Хиромантия — Тълкуване на линиите (продълж. от кн. I.) с 13 фигури. 12. Предсказание за смъртта на бившия бълг. министър Манушев от удавяне. 13.
Графология, с факсимилета от автографите на
Наполеон
I, Макензен и Бисмарк.
14. Б. М. Албиог. Пред свръхчовешка вис (по случай годишния праздник на Хр. Ботйов). 15. Ив. Толев. На Христо Ботйов (сонет) 16. К. А. Либра. Астрология.
към текста >>
Ръкопис на
Наполеон
I, Император на Франция Еднакви или твърде подобни ръкописи се срещат понякога у родителите и децата, особено у бащата и сина.
Най-първо Симсон бил изненадан от пълното подобие на този ръкопис с ръкописа на един негов съученик и приятел от университета. Симсон мислел, че щом действително е възможно да се съди за личността по особеностите на ръкописа, и той, като характеризира своя приятел, ще сполучи да характеризира непознатия автор на предложения му ръкопис и при това схващане се решил да се изкаже по ръкописа. При характеристиката, която направил, той често бивал прекъсван от запитвания, дали по-напред не е съгледал закрития подпис на автора, защото иначе не могли да си Обяснят тази точност в характеристиката. Ръкописът бил подписан от Саксенваймарския херцог Бернхард, когато Симсон до тогава не познавал. При този случай Симсон несъзнателно е приложил едно важно правило на графологията, за да постигне най-благоприятен резултат.
Ръкопис на
Наполеон
I, Император на Франция Еднакви или твърде подобни ръкописи се срещат понякога у родителите и децата, особено у бащата и сина.
И това подобие е толкова по-голямо, колкото повече характерите на родителите и децата се схождат. Това явление, обаче, не се среща тъй често, както някои са склонни да приемат, както не тъй често се схождат напълно и характерите на децата с тези на родителите. Ако пък ръкописите на родителите и децата или на самите деца са съвсем различни, тогава с положителност може да се каже, че съществува разлика. И тука важи теорията за наследствеността. Децата могат да наследят качества от родителите си или от прародителите си, а с това и черти в ръкописа.
към текста >>
Образци, съдържащи тези качества, ни представляват автографите на видните полководци:
Наполеон
, Хинденбург, Макензен, Жофър и пр.
Буквите са тъй написани, че да могат лесно да се четат. Изключения има естествено и тука, както на всякъде другаде. Който по много часове ден и нощ живее в свой собствен мислов свят, той често изпада в твърде голямо безгрижие по отношение на външните неща, служещи за сношение на образованите хора помежду им, защото му се виждат маловажни. В ръкописа на един офицер, който притежава най-важните качества за своята професия, ще се забележат преди всичко признаците за твърдост, решителност, ясност, еластичност, простота и сдържаност, а покрай това и учтива форма. Където тези качества се виждат в ръкописа на един млад човек, който иска да се посвети на тази професия, там може да се очакват необходимите дарби и способности.
Образци, съдържащи тези качества, ни представляват автографите на видните полководци:
Наполеон
, Хинденбург, Макензен, Жофър и пр.
Не малко характеристичен и с признаци на войнственост и смелост е и автографът на Бисмарка. 3. Ръкопис на пок. герм. канцлер Бисмарк. Почти всички пишат твърдо, ясно и без украшения У Жофър пък бие в очи деликатното и леко елегантно писмо. Поменатите качества могат често да се наблюдават в ръкописа на абитуриенти, които по-сетне са станали отлични офицери.
към текста >>
38.
Всемирна летопис, год. 1, брой 04
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Ако
Наполеон
и Уебстър са имали малки глави, никога не биха станали
Наполеон
и Уебстър в историята.
Тези факти в никой случай не обезсилват закона за хомогенността, нито намаляват неговото значение; но те трябва винаги да се имат пред вид при прилагането на тоя закон в некои особени случаи. IV. Закон за количеството или размера С общи думи казано, размерът, когато другите условия са еднакви, е мерило на силата: колкото по-голяма е главата, лицето, тялото или кой да е особен орган, толкова по-голяма сила означавате те. Понеже това е един всеобщ и неоспорим закон, нема нужда да се влиза в подробното му изложение. Той е основата на всички наши пресмятания и съждения в механиката и натуралната философия, също както и във физиологията, френологията и физиогномията. Големите тела побеждават и смазват малките, големите мозъци владеят над малките мозъци.
Ако
Наполеон
и Уебстър са имали малки глави, никога не биха станали
Наполеон
и Уебстър в историята.
Размерът, когато другите неща са еднакви, е мярка за силата; обаче, едно късче изработено желязо е много по-яко от едно късче леяно желязо от същата величина. Един сравнително малък кон може да тегли по някога по-тежък товар, отколкото един много по-голям кон; и некои хора с умерено големи глави проявяват по-голяма умствена сила от други, чиито глави са много по-големи ; факт, който показва, че има и друг закон, или други закони, които видоизменяват тоя за количеството или размера и това ни довежда до — V. Закона за качеството Който може да се изрази така: когато размерът и другите условия са еднакви, по-високото или по-съвършено органическо качество дава по-голяма сила. Гъстотата дава тегло. Порестите или гъбести предмети са леки и слаби.
към текста >>
39.
Всемирна летопис, год. 1, брой 07
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
— Същото е и с героя от новите времена:
Наполеон
.
Опустошили се грамадни области и се избили и осакатели със стотици хиляди хора. които не са имали никаква вражда помежду си. И всичко това се извършило за славата само на един човек. Калпава слава !.. И сега да се покланяш пред една такава личност, да я славим за герой и велик човек!
— Същото е и с героя от новите времена:
Наполеон
.
В него не е имало нищо „истинско велико“, нищо „царствено прекрасно“. Във време на похода си в Мала Азия, когато след дълго временна обсада Яфската крепост е била превзета от Наполеон, и четирите хиляди храбри защитници албанци се дръпнали в укрепените здания вътре в града и не. искали ла се предадат, той, за да ги склони да се предадат, праща при тях своите адютанти да им обяснят под клетва на кръста и евангелието, че нищо няма да им сторят. И тези храбри мохамеданите повярвали на християнската клетва и сложили оръжието си. Но „великият човек“, вместо да изпълни клетвата си, заповядал да ги заведат край морето и да ги застрелят до един.
към текста >>
Във време на похода си в Мала Азия, когато след дълго временна обсада Яфската крепост е била превзета от
Наполеон
, и четирите хиляди храбри защитници албанци се дръпнали в укрепените здания вътре в града и не.
И всичко това се извършило за славата само на един човек. Калпава слава !.. И сега да се покланяш пред една такава личност, да я славим за герой и велик човек! — Същото е и с героя от новите времена: Наполеон. В него не е имало нищо „истинско велико“, нищо „царствено прекрасно“.
Във време на похода си в Мала Азия, когато след дълго временна обсада Яфската крепост е била превзета от
Наполеон
, и четирите хиляди храбри защитници албанци се дръпнали в укрепените здания вътре в града и не.
искали ла се предадат, той, за да ги склони да се предадат, праща при тях своите адютанти да им обяснят под клетва на кръста и евангелието, че нищо няма да им сторят. И тези храбри мохамеданите повярвали на християнската клетва и сложили оръжието си. Но „великият човек“, вместо да изпълни клетвата си, заповядал да ги заведат край морето и да ги застрелят до един. А те били, както казахме, не по-малко от 4000 човека. Ние виждаме целия му живот да се състои от една върволица примери на безчовечно тъпкане на ближните си, за да може по техните трупове като по стъпала да се качи по-високо и по-високо.
към текста >>
Не, не са и не могат да бъдат истински човешки герои нито Александровците, нито
Наполеоновците
“.
искали ла се предадат, той, за да ги склони да се предадат, праща при тях своите адютанти да им обяснят под клетва на кръста и евангелието, че нищо няма да им сторят. И тези храбри мохамеданите повярвали на християнската клетва и сложили оръжието си. Но „великият човек“, вместо да изпълни клетвата си, заповядал да ги заведат край морето и да ги застрелят до един. А те били, както казахме, не по-малко от 4000 човека. Ние виждаме целия му живот да се състои от една върволица примери на безчовечно тъпкане на ближните си, за да може по техните трупове като по стъпала да се качи по-високо и по-високо.
Не, не са и не могат да бъдат истински човешки герои нито Александровците, нито
Наполеоновците
“.
Нека при преподаване по история в училище да изложим на децата живота на истински великите хора, напр. на един Сократ, на един Питагор, Джордано Бруно, Ян Хус и пр. Нека събудим у децата чувство на благоговение пред величието на техния характер, и тогаз това чувство на благоговение постепенно ще работи върху техните души и ще изработи в тях предразположение да проявят по-после идеализъм, да станат борци за една възвишена кауза. След 14 години вече можем да преподаваме на учениците историята, по-свързано и то във вид на културна история, за да се види постепенния духовен развой на човечеството. При преподаването на географията също трябва да се избягва шовинизма.
към текста >>
Петър Велики,
Наполеон
и нашият генерал Георг X.
Те са учтиви, любезни и весели и по-малко разположени, отколкото преди-описаният клас, да станат жестоки или себелюбци. Те биват винаги компаньони и жадни за добро живеене. Техните апетити са най-големите им неприятели и ако те не успеят да постигнат до напреднала възраст, към която изглежда да са особено определени и надарени, това се дължи обикновено на техните слабости в некои отношения, които разрушават здравето и живота им. Нашите портрети на велики хора не ни дават примери на такива, които са принадлежали строго на тая класа, на която некои от елементите за величие, очевидно, не са дадени; но много велики хора са били по-вече или по-малко близо до нея, като са имали лица пълни и кръгли, като на типичната й форма, обаче, на челото им е толкова издигнато и широко, че видоизменява решително общия вид, както ясно се вижда на портрета на оригиналния Жан Пол Рихтер (фиг. 7), и което показва, че в тия случаи е имало превъзходство па умствените качества над жизнената система.
Петър Велики,
Наполеон
и нашият генерал Георг X.
Томас са също бележити примери на умствено-жизнен темперамент. Когато стане обратното, т. е. когато долната част на лицето е развита за сметка на горната, както е показано на фиг. 8, виждаме животинското решително да надделява и апетита да господства и над ума и над чувството. При тази форма на лицето, коремът е сравнително по-широк от гърдите и лимфатичната система по-активна от кръвоносната.
към текста >>
40.
Всемирна летопис, год. 1, брой 08
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Сократ, Аврели, Крал Артур, Франциск Азиски, Сид, Фауст, Сведенборг,
Наполеон
, Манфред2) са представители на времена на силни духовни раздвижвания всред народите.
Но в непрогледната нощ, която обгръща съзнанието, се появява великия мистик и проговаря с дълбок глас: „В Бога се заключава не той сам, а неговото основание, като първобитна основа или по-скоро като безосновност“. — Яснота озарява съзнанието. И то, благодарение на него, на загадъчния обущар в Гьорлиц, — благодарение на Бьоме 1). II. Манфред и епохата на световната скръб Странно е това обстоятелство, че в историята всеки един от важните периоди се представя от известен герой-свръхчовек, който концентрира в себе си всички негови отличителни белези. Възможно е даже да се каже, че епохата с всичките свои достойнства и недостатъци се въплътява в известен човешки или поетически образ.
Сократ, Аврели, Крал Артур, Франциск Азиски, Сид, Фауст, Сведенборг,
Наполеон
, Манфред2) са представители на времена на силни духовни раздвижвания всред народите.
Не е важно, че едни са съществували във физическия свят хора, а други са само поетически образи. Не тяхното фактическо положение, а отличителните черти, които кристализират в себе си, им дават право да бъдат върхове по планинската верига на историята. Веднага с свършването на крайно материалистическия XVIII век и в самото начало на XIX, човечеството попада в тъй наречената епоха на световната скръб. Мировата душа почва да се проявява в своята пълнота чрез човешкия дух: тоя последният съзира цялата голота на материалния свят и е овладян от страстен копнеж към непознаваемото. Черните облаци на отчаянието надвисват над земята.
към текста >>
Ако умът и волята са развити, а сърцето не, тогаз човек може да стане опасен тиран, какъвто е бил
Наполеон
Бонапарт.
Трите листчета на ягодовия лист са символ на трите страни на човешката душа: познавателна, чувствена и волева. И както трите ягодови листчета са еднакво развити, така и трите страни на човешката душа трябва да бъдат еднакво развити. У идеалния човек трябва да са развити добре умът, сърцето (любовта и други благородни чувства) и волята. Човек не трябва да се стреми да развие само ума си за сметка на сърцето (любовта) и волята, нито пък само сърцето за сметка на ума и волята. В такива случаи той няма да има голяма ценност като работник за общочовешкото благо.
Ако умът и волята са развити, а сърцето не, тогаз човек може да стане опасен тиран, какъвто е бил
Наполеон
Бонапарт.
Ако сърцето и волята са развити, а умът не, тогаз човек ще бъде безполезен за себе си и за другите. Такъв е Дон Кихот. Следователно, ценен за обществото е този, у когото трите страни на душата са хармонично развити. Ето защо, когато минаваме покрай ягодата, тя ни казва: „човече, виж моите листа, и развий равномерно ума, волята и сърцето. Само една от тези трите страни на душевния ти живот ако остане неразвита, ти ще куцаш в живота“. 8.
към текста >>
41.
Всемирна летопис, год. 1, брой 10
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Той бе милионер, тоя Ламберт, и би дал последният си
наполеон
, за да получи само един атом от тоя живот!
Но как да се отвори този неизчерпаем резервоар на природата, за да се вземе поне една капка и се оживи с нея това нежно създание? Нещастни, тъпи лекарю, какво можеш да направиш с дългогодишния ти запас от знания, които са били всякога безсилни! Измислил си едно средство, пречистване на кръвта, и си се възгордял! Но кръвта дава само храна за живота, а не създава самия живот! Живот!
Той бе милионер, тоя Ламберт, и би дал последният си
наполеон
, за да получи само един атом от тоя живот!
И след всичко това се смеят на алхимиците, които се стремят към една истинска цял! Какво можех да отговоря на питането на бащата? Срамувах се от безсилието си, и се отървах с уговорката, че за пръв път не може да се разбере всичко, но че не бива да се губи надежда — и тям подобни глупости. Но к01ато тоя човек стискаше ръката ми, с впит в мен поглед на благодарност, и уверен, че дъщеря му може да оздравее, аз едва ли не му извиках: — Набий ме . . .
към текста >>
Няколко примера: Гьоте е имал Сатурн на върха 1,
Наполеон
— в 10, Шели — на 4, Авраам Линколн на върха 1, Байрон в 4, Дикенс в 4, Лютер в 10, Едисон в 4, Станлей в 1 и т. н.
Когато низшето влияние на Сатурновия тип е победено, той дава голяма сила чрез благоприятното въздействие върху мисленето и чрез изключването на всяка бързина и импулсивност. Така човек свиква да мълчи и се отказва от безполезно аргументиране и критикуване. Той е човек с малко думи, рядко дава положителен отговор, но каквото каже, казва го право. Чрез държа нето си доказва истинността на поговорката: „мълчанието е сила“. Повечето бележити хора са имали Сатурн в хороскопа си.
Няколко примера: Гьоте е имал Сатурн на върха 1,
Наполеон
— в 10, Шели — на 4, Авраам Линколн на върха 1, Байрон в 4, Дикенс в 4, Лютер в 10, Едисон в 4, Станлей в 1 и т. н.
От тука следва необходимостта при разглеждане на хороскопа да се познава моралното становище на родения в респективния момент човек, защото при по низш тип Сатурн е твърде неблагоприятен, когато не е добре аспектиран и се намира в ъглова къщица, особено в 1 и 10. В митологията Сатурн се представя като стар човек, който държи в дясната си ръка една коса, а в лявата змия, навита кръгообразно, а края на опашката й е в устата му. Сатурн, най-младият от синовете (титаните) на Уран, грабнал владичеството на баща си, и дори заел неговото място (физическа манифестация на земята). Било му предсказано, че един от синовете му ще го свали от престола и затова той глътнал всичките си деца (победа над низшите качества на ). Но най-младият, Зевс (), бил спасен от майка си.
към текста >>
42.
Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
След събитията от 1814 год., тя предсказа на съюзниците, като наказание за безверието им в евангелските истини, възвръщането на
Наполеона
от остров Елба, влизането му в Тюйлери и второто изгнание на Бурбоните.
* * * Известно е какво влияние е упражнявала върху Цар Александър I, в началото на XIX-я век прочутата г-жа Крюденер. Мистик, ученичка на ясновидеца Юнг Щилинг, от Карлсруе, който я посвети в учението на великия шведски мистик Сведенборг, г-жа Крюденер обиколи цяла Германия, облечена в козеник и груби дрехи, за да проповядва настъпването на новата ера. Подгонена от полицията на германските държави, тя намери прибежище в двореца на великата баденска херцогиня Стефания. Но центърът на нейните проповеди бе Женева, дето тя основа един вид църква, въпреки живата опозиция на женевските свещеници. Красноречива и убедителна, г-жа Крюденер умееше да пленява своята аудитория с разказите за виденията си и за странните си пророчества.
След събитията от 1814 год., тя предсказа на съюзниците, като наказание за безверието им в евангелските истини, възвръщането на
Наполеона
от остров Елба, влизането му в Тюйлери и второто изгнание на Бурбоните.
Понеже нейните предсказания се сбъднаха, императорът Александър изразил живо желанието си да види тази необикновена жена. И тя му била представена от г-ца Стурдза, дворцова дама на императрицата. Първото им свиждане станало в Хайлброн, през мес. май 1815 год., малко време след завръщането на Наполеона в Франция. Царят бил покорен от екзалтацията на г-жа Крюденер, която го убедила, че има да изпълни една мисия от Провидението.
към текста >>
май 1815 год., малко време след завръщането на
Наполеона
в Франция.
Красноречива и убедителна, г-жа Крюденер умееше да пленява своята аудитория с разказите за виденията си и за странните си пророчества. След събитията от 1814 год., тя предсказа на съюзниците, като наказание за безверието им в евангелските истини, възвръщането на Наполеона от остров Елба, влизането му в Тюйлери и второто изгнание на Бурбоните. Понеже нейните предсказания се сбъднаха, императорът Александър изразил живо желанието си да види тази необикновена жена. И тя му била представена от г-ца Стурдза, дворцова дама на императрицата. Първото им свиждане станало в Хайлброн, през мес.
май 1815 год., малко време след завръщането на
Наполеона
в Франция.
Царят бил покорен от екзалтацията на г-жа Крюденер, която го убедила, че има да изпълни една мисия от Провидението. Поласкан в своето безмерно самолюбие, императорът не е могъл да се раздели от нея. Той я молел да не се отделя от него, като й казвал, че постоянно ще се вслушва с уважение към нейните съвети. Тя го следвала в армията и после в Париж) дето я настанил в хотела на Моншеню. Всеки ден те се събирали на тайни разговори.
към текста >>
Тя е видела най-напред испанския крал, Карл IV, тогава пленник в Марсилия; после тя информирала
Наполеона
, чрез посредничеството на Ремюза, за неуспеха на войната в Русия, която предприемаше и за предстоящото му падане; най-после, тя получила заповед да се отнесе до руския император.
Ивана, което съществуваше в Франция преди няколко години, сполучи да въведе в руския дворец, при императора Александра, една от своите пророчици, г жа Буш, родена Тереза Инар, от Авиньон, известна под името сестри Саломея. Г-жа Буш заявявала, че е натоварена с една мисия, за която е получила откровение във време на една визита в църквата Св. Петър в Авиньон. Бог й известил, че ще си послужи с нея, за да обяви своите намерения и че ще я изпита с хиляди мъчнотии. След един вид пророческо посвещение, тя се задължила да се подчини на божественото слово, което е чула в себе си, и се заклела да изпълни със съвършена покорност всичките заповеди, които й бъдат дадени от божия глас.
Тя е видела най-напред испанския крал, Карл IV, тогава пленник в Марсилия; после тя информирала
Наполеона
, чрез посредничеството на Ремюза, за неуспеха на войната в Русия, която предприемаше и за предстоящото му падане; най-после, тя получила заповед да се отнесе до руския император.
Известен от своя посланик, цар Александър повикал при себе си мистичната пророчица. Тя прекарала 18 месеци в двореца, от септември 1819 год. до март 1821 год., през което време е имала често тайни разговори с императора. По указанията на сестра Саломея, император Александър заповядал да направят триъгълници от чисто злато, затворени в медальони, емблеми на божествената Троица в Единството, представлявана на земята от царската троица под единството на един силен монарх. Тия талисманически медальони били предназначени да се дават при известни случаи на принцовете, които биха желали да бъдат пред народите си истински образи на справедливост и милосърдие.
към текста >>
Манията да се разигра- ват маси се е появила в един период на революционни движения, резултата от които бе идването на
Наполеона
III, който сам е проявявал не малък интерес към поменатите феномени и е бил във връзка с Алан Кардек.
Такъв е бил човекът, предназначен да основе спиритуалистическата школа в Франция и чиито съчинения (някои оригинални, а други продиктувани от духовния свет) са претърпели безброй издания. Самият той не е бил нито медиум, нито ясновидец. През петдесетте години на 19-я век, когато Леон Ривайл бил още на 46 годишна възраст, в Европа се разлял като вълна интереса към психическите явления. Несъмнено, тоя интерес е преминал в Европа от Америка, дето през 1848 год. са се прочули сестрите Фокс със своите опити по спиритизма.
Манията да се разигра- ват маси се е появила в един период на революционни движения, резултата от които бе идването на
Наполеона
III, който сам е проявявал не малък интерес към поменатите феномени и е бил във връзка с Алан Кардек.
По това време именно последният е събрал в един том всички важни съобщения от духовния свет и ги е издал под заглавието Le Livre des Esprits. С тая книга той е станал толкова известен, че е успял да основе дружеството под название Societe Parisienne des Etudes Psychologiques, членовете на което устроявали всеки петък срещи в дома му с це.л да се съобщават с другия свет и да получават сведения по разни въпроси в свръзка с живота след смъртта. И други подобни дружества са се основали в провинцията, нo всички са изпращали сведенията си в това централно дружество. Всичките тия материали били събрани и издадени от Алан Кардека последователно под заглавията: „Книгата на медиумите“ (1861 год.), „Евангелието, обяснено от духове“ (1864 г.), „Небе и ад“ (1865 г.) и „Битие“ (1867 год.). Обаче, наскоро Алан Кардек почувствал да се усилва сърдечната му болест, от която страдал, и на 31 март 1869 год.
към текста >>
43.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Ораторът, нашият професор, ни говореше в речта си за войните на Александър Велики, за Цезар,
Наполеон
и свършваше със следното заключение: „какво би ползвало човека, ако би да завладее и цялата вселена, а изгуби душата си?
Но нека започнем оттук. Четците на съчиненията ми много са ми помогнали в издирванията, като ми изпращат от дълго време такива наблюдения, с които се приготвя исканото решение с голямо доверие. Дано нашите усилия да. сполучат да хвърлят известна светлина з средата на тоя вековен мрак на проблемът за смъртта! * * * В детинството ми, през време на уроците по философия и религиозно учение в училището, аз често слушах една периодическа реч, в която се вземаха за текст тези четири думи: „рогго unum es necessarium“, което значи: „само едно нещо е необходимо.“ Това единствено нещо е спасението на душата ни.
Ораторът, нашият професор, ни говореше в речта си за войните на Александър Велики, за Цезар,
Наполеон
и свършваше със следното заключение: „какво би ползвало човека, ако би да завладее и цялата вселена, а изгуби душата си?
“ Описваха ни и пламъците на ада, плашеха ни със ужасните картини, които представляваха как осъдените се измъчват от дяволите в неугасимия огън, който ги запалва, без да ги изгаря, и това вечно. Аргумента за текста запазва стойността си, каквото и да е вярването. Безспорно е, че единственото истински капитално нещо за нас е да знаем, какво ни очаква след издъхването ни. „То be or not to be“: „да бъдеш или не! “ Сцената на Хамлет в гробищата се повтаря всеки ден.
към текста >>
Ако
Наполеон
по-малко би позирал като мъгляв и фатален герой по примера на героя на Осиана, не би поверил толкова поетическата си съдба на ужасния и хладен позитивизъм на Англия.
Отговарям на последните Ви въпроси. Цезар е бил велик, но и разпуснат човек. Той страдаше от суетите и слабостите на пороците си. Ако не бе давал ход на никакво презрение съм другите, никой не щеше да го убие. Ако Луи-Филип бе по-величав по характера си и с по-малко буржоазни навици, не щеше да падне под революцията на презрението.
Ако
Наполеон
по-малко би позирал като мъгляв и фатален герой по примера на героя на Осиана, не би поверил толкова поетическата си съдба на ужасния и хладен позитивизъм на Англия.
Добрият свещеник Вианей не бе адепт, а само един естествен ясновидец, чиито способности бяха превъзнесени от вярата. 7. Univcrs4itas Mutatio Unitas Ameth pax et Veritas Вие работите успешно и давате вече такива решения, каквито искате от мен. Усмирете безпокойството на духа Ви и работете редовно, тогава ще дойдете до края. Висшата наука съдържа две неща: думата или словото, и делата, които са последната форма, или допълнението на словото. Науката на знаците и тяхното съответствие туря началото на науката за думата: науката за светлината и за огъня, това е тайната на делата.
към текста >>
44.
Всемирна летопис, год. 2, брой 10
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Наполеон
поиска да завладее целия свят и пожертва всичко на тая амбиция.
Но от де иде това възпитание ? Това е света на духа. Няма обща мярка между тоя интелектуален, духовен и морален свят и физико- химическите операции на мозъчното вещество. Волята е, сигурно, една енергия от интелектуално естество. Измежду хилядите примери нека вземем един.
Наполеон
поиска да завладее целия свят и пожертва всичко на тая амбиция.
Нека изследваме всичките му дела, даже и най-малките, от кампанията му в Египет до Ватерло. Нито физиологията, нито химията, нито физиката, нито механиката не могат Да обяснят тази личност, тази продължителност на идеи, това постоянство, това упорство- А мозъчните вибрации ? Това не е достатъчно. В основата на мозъка има едно мислещо същество, на което мозъкът е само оръдие. Не е окото, което вижда.
към текста >>
45.
Всемирна летопис, год. 3, брой 03
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Император
Наполеон
, роден на 15 август 1769 год., имаше също знака на Лъв твърде преодоляващ в своя хороскоп.
Така ние имаме една графическа представа за индивидуалностите на тия двама държавници и можем да предприемем тяхното изтълкуване. Това изтълкуване не е нито въображение, нито догадка, но е основано върху точните правила на Астрологията. Ще започнем с задачата на г. Поанкаре. Един поглед върху фигурата показва, че в нея има 4 планети в констелацията, показана с буквата Р. Тази констелация е оная на Лъв, и интересно е да се забележи, че тази констелация е от дълго време същата, която управлява Франция.
Император
Наполеон
, роден на 15 август 1769 год., имаше също знака на Лъв твърде преодоляващ в своя хороскоп.
По тази причина, и Поанкаре, още от рождението си, бе предназначен да играе видна роля в историята На Франция. Това се потвърждава от факта, че Слънцето е пак в същия знак Лъв, който знак е владетелски. Силата на Слънцето е, при туй, увеличена от близостта на планетите Меркурий и Юпитер, последната от които, особено, има твърде бележито влияние. Между туй това влияние се отслабва от позицията на Сатурн, който се намира също в знака Лъв и в съвпадение с Слънцето. Но понеже Сатурн е твърде слаб в тоя знак, то и неговото влияние е отслабено — обстоятелство, което не пречи да не се оценява напълно тая позиция.
към текста >>
46.
Всемирна летопис, год. 3, брой 06
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Наполеон
I беше човек като всички ни.
Ползата от самовъзпитанието В привичките, придобити с усилие на волята, колкото и прости да изглеждат, лежат основните закони на самосъзнанието. Колкото повече човек постоянства, толкова повече той трупа вътрешна сила, която мъчно може да се опише. Тя се проявява като вяра в себе си, предприемчивост, добродетел, решителност и издръжливост. Продължителното размишление развива разума, който по-рядко греши. Човек става проницателен, надраства средата си и неща, които остават незабелязани от другите, на него дават нова храна за мисъл и творчество.
Наполеон
I беше човек като всички ни.
Качвайки се от стъпало на стъпало, той достигна дотам, че с цели народи можеше да прави каквото поиска и милиони трепереха от неговото име. Защо? Мислещият четец ще разбере, кое издигна този исполин на волята. Той не ще се учуди, а ще проследи пътищата, по които и той може да оползотвори силите себе си и да стане могъщ. С смел полет на мисълта, той измерва възможностите и намира доброто достижимо. Нещастията, които среща, той ги понася с най-голяма твърдост, като необходими изпитания на неговата сила.
към текста >>
47.
Всемирна летопис, год. 3, брой 07
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Името на някое враждебно лице възбуждаше гнева й, онова на
Наполеон
й събуждаше войнствени мисли и тя запъваше тогава някой марш.
Между това, когато по после прочете съдържанието му, не можа да си даде отчет за този ефект, макар повторения опит да б дал същия резултат. Няколко години по-късно, когато аз турих в ръката й едно затворено писмо от същото лице, резултатът бе пак същият, макар че тя нямаше идея за това, което можеше да бъде. Присъствието на същото лице произвеждаше тъждествени ефекти. Известно число интересни опити, направени в същия смисъл, ме доведоха до убеждението, че писанията и рисунките,поставени върху лъжичката й, произвеждаха определими ефекти, различни по естеството си. Добрите новини за детето й я разсмиваха, а лошите я наскърбяваха.
Името на някое враждебно лице възбуждаше гнева й, онова на
Наполеон
й събуждаше войнствени мисли и тя запъваше тогава някой марш.
Колкото чудновати и да бяха тия резултати, повторените опити само ги потвърждаваха, и макар мъчно да се вярваха, това бяха положителни факти. Както става обикновено със сомнамбулите, г-жа Хауфе имаше способността да различава ясно вътрешните органи на тялото, особено когато боледуваха. Тя виждаше много добре протежението на нервите и можеше да ги опише анатомически. Една магнетична пръчка с желязно острие, поставена пред дясното й око и насочена към някой отдалечен предмет, развиваше силата й извънредно много: така, най-мъничките звезди й се представляваха толкова големи, колкото месечината, а последната толкова голяма, че тя можеше да вижда ясно различните й петна. Но тя виждаше само дясната страна, а лявата оставаше невидима за нея.
към текста >>
Г н
Наполеони
, бивш жилищен инспектор, ми разказа следния факт: ние се връщахме към полунощ, минавайки покрай две усамотени къщи, всред най дълбока тишина, и чухме силни удари, повторени в правилни междини и тряскащи в нощната тишина.
Те помислили, че е станало някое нещастие или убили някого: погледнали къщата, от където идвали тия отчаяни плачове и се спрели, но веднага подир тия крясъци настъпила пълна тишина. На другия ден вечерта, в същия час, като е минал пак баща ми край тази къща, чул същите вайкания. Тоя път те били истински. Едно дете, което не било болно в надвечерието, заболяло през деня от лошо гърло, и умряло почти внезапно. Този факт стана във Вил-де-Перазо, съседна община на тази, в която аз учителствам.· 2.
Г н
Наполеони
, бивш жилищен инспектор, ми разказа следния факт: ние се връщахме към полунощ, минавайки покрай две усамотени къщи, всред най дълбока тишина, и чухме силни удари, повторени в правилни междини и тряскащи в нощната тишина.
Стори ни се, че удрят с чук върху някое звънтящо дърво. Няма да скрия от вас, че космите ми настръхнаха и че аз се завърнах в къщи твърде развълнуван от това необяснимо явление. След два дни случайно се намерих на същото място, отдето тия странни удари ме стреснаха, и пак се чуваха: това бе селският столар, който обковаваше ковчега на овчаря, умрял в надвечерието. 3. В същия ден, когато разбойниците Масони убиха лекаря Маласплна, в Коста, чичо ми Коста Микел-Анджело, който е още жив, а тогава (1850 г. ) бе ученик в Бастийския лицей, почувства като че ли е стегнат от некакво невидимо стегало, което унищожаваше всичките му движения.
към текста >>
48.
Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Наполеон
, враг на бавността, страхливостта и нерешителността, който винаги настояваше, че човек, действащ съгласно вътрешния си глас, рядко греши, че всяка нерешителност е доказателство на слаб дух, имаше също голям палец, особеност присъща изобщо на упоритите корсиканци.
b. Палецът. Големи и груби палци издават у един мъж наклонност към деспотизъм и високомерие, такъв човек при най-малката сполука се самозабравя от гордост и надменност; той е силен, но не- чувствителен,правдив, но неестествен. Голем палец често се среща у хора склонни към тайните нау ки; особено ако при това и хълма на малкия пръст е силно развит; сигурно, хора като приказния Фауст, Гьоте, Парацелз са имали големи палци. Че у хора, които имат големи палци, преобладават разумът и волята, показват и други исторически примери. Волтер, тоя светещ човек, който нищо друго не признаваше освен това, що разума му диктуваше и който преценяваше хората по разума им, имаше грамадни ръце.
Наполеон
, враг на бавността, страхливостта и нерешителността, който винаги настояваше, че човек, действащ съгласно вътрешния си глас, рядко греши, че всяка нерешителност е доказателство на слаб дух, имаше също голям палец, особеност присъща изобщо на упоритите корсиканци.
Напротив, Албрехт Дюрер, знаменитият художник, характерната черта на чийто произведения беше естествеността, има ще малък палец, и знае се как пасивно той се отнасяше към тиранията на непоносимо свадливата си жена. Голем палец показва, че притежателят му по-лесно може да се освободи от ограниченията, които му налага неговата природа, защото на по голям палец съответства и по-голяма сила на волята. С това се обяснява факта, че е имало много философи, които са изла гали теориите си в по-малко или по вече добри стихове; но до днес не се знае за никой виден поет (който обикновено се характеризира с малък палец и гладки пръсти) да е напреднал много в абстрактните науки. с. Твърдост на мъжката ръка. Твърдостта на ръката е признак на енергичен мъжки характер, а меката ръка — на женствен; отпуснатостта на ръката е белег на телесно, а често и душевно изтощение.
към текста >>
Лопатовидни ръце имаше
Наполеон
, който, като велик пълководец, политик, добър математик, държавник и владетел на света, вдъхваше ужас и възхищение.
Генерал Рап с плътната си фигура, жизнения цвят на лицето, високия ръст си остана селяк в навиците, в преки разточителността и театралността си. В 1812 год. той падна жертва тъкмо на тия си качества и на страстта си към блясък. Най-голямото му удоволствие беше да се вози с файтон из улиците полулегнал до метресата си. Той спечели високият си чин не само с бясната си храброст, но и с прекалената си подчиненост и привързаност към императора.
Лопатовидни ръце имаше
Наполеон
, който, като велик пълководец, политик, добър математик, държавник и владетел на света, вдъхваше ужас и възхищение.
Като притежател на силно изразна артистична ръка може да дадем Александър Дюма, знаменития французки романист. Френският крал Франциск I имаше също артистична ръка, чийто пръсти бяха същевременно и малко лопатовидно разширени; знае се, че той покровителстваше и насърчаваше артистите. Като пример на човек с делови ръце може да ни послужи кардинали Ришельо, който даже в завещанието с препоръчваше на лицата, които имат страхлива съвест, да стоят далеч от държавните работи. Като представители на мъже с философска ръка можем да споменем: Лок, Кондиляк, Декарт, Малбранш, Лайбниц, Кант и Фихте. Духовни ръце намираме у Исуса, Сведенборга, пророчицата от Префорст и др.
към текста >>
49.
Всемирна летопис, год. 4, брой 01
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
По никой начин това бреме не тежи върху неговото истинско себе ; заспало и нечувствително към силите, с които то би могло да си послужи и се защити, както е правило в близкото си минало съществувание ; осъдено на едно робство от околни мислови влияния ; свикнало за години на тия влияния, додето тия навици го свържат към една рутина на мисълта ; обучавано, че то не е нищо друго освен тялото, с което си служи ; възпитавано да гледа на духовната сила и на духовното си себе като на глупост; проклинато с низши апетити, навярно отразени върху му от умовете на другите по гореописания начин, духът и геният на един
Наполеон
, на един Байрон или Шекспир може да бъде влачен по света в едно мизерно тяло, което е и недъгаво и жалко — един вагабонтин, който живее буквално в мизерен сън.
Родителите, които може да са имали само влечение към алкохол, по този начин, ще завещаят тази своя охота на детето, макар то да на пие нито капка. Това е истинската причина на онова, което ние наричаме „наследени болести“. Те не са наследство на тялото; те са наследство на преобладаващата мисъл на тия, които са били най-близко до него през младините му. Ако родителите, макар и да са били сами безпокоени от болестта, биха мислили за здраве и биха се борили със склонността да мислят за недъзите си, те постепенно биха излекували себе си и биха завещали здраве на своите деца, въпреки детското физическо несъвършенство при раждането, което е също резултат на майчината мисъл или на мисълта на ония,които я окръжават. Така, духът, снабден по тоя начин с ново тяло, може да дойде пак на света, да поеме своя път, обременен още от начало от ново иго на погрешки.
По никой начин това бреме не тежи върху неговото истинско себе ; заспало и нечувствително към силите, с които то би могло да си послужи и се защити, както е правило в близкото си минало съществувание ; осъдено на едно робство от околни мислови влияния ; свикнало за години на тия влияния, додето тия навици го свържат към една рутина на мисълта ; обучавано, че то не е нищо друго освен тялото, с което си служи ; възпитавано да гледа на духовната сила и на духовното си себе като на глупост; проклинато с низши апетити, навярно отразени върху му от умовете на другите по гореописания начин, духът и геният на един
Наполеон
, на един Байрон или Шекспир може да бъде влачен по света в едно мизерно тяло, което е и недъгаво и жалко — един вагабонтин, който живее буквално в мизерен сън.
Този сън може да продължи през няколко превъплътявания, до дето се събуди под влиянието на известна мисъл, която крие истината в себе си. Даже и тогава събуждането към познание и схващане на тая истина може да бъде трудно — толкова обширен и сложен е процесът на превъзпитанието, който ще се подеме ; толкова много са били фалшивите идеи, към които той се е крепил ; толкова мощни са били влеченията, да мисли всичко в свръзка със земята; толкова е била непреодолима силата, да отклонява в крива посока мисълта ; толкова малко знае той за истинските закони и сили на природата; толкова е бил скептичен към истините, които тук се трудим да открием, че съвършено баснословно ще му звучи факта, когато му се каже, че това, което той е смятал за свое истинско себе, далеч не е той, също така, както вашата отрязана ръка не сте самият вие. (Превод от английски). Апостол Павел като мистик и окултист * 1. Животопис и характеристика Проучването на живота, окултните и проявени духовни сили и, изобщо, апостолската дейност на Павла представлява една твърде благодарна тема за размишление и поука.
към текста >>
50.
Всемирна летопис, год. 4, брой 04
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Наполеон
Бонапарт, Полков.
— В обходната си впрочем той е приятен. Здравето му не е особено силно. Той лесно възприема всичко и го преработва в себе си (Рак управлява стомаха), скромен е, но не може да търпи, когато го отминават незабелязано. Той обича да се вдълбочава в миналото, в семейните традиции. Слънцето в Лъва От 23 юли — 22 август.
Наполеон
Бонапарт, Полков.
Олкът, живописеца Райнолдс. Последният е имал за асцендент Дева и луната се е намирала у него в Рака; оттам неговата обич към детайла, вървяща редом с неговия гениален усет към багра и линия. Е. П. Блаватска, Бърнард Шоу, Матиос Клаудиус. Любов към власт и авторитет, — честен, благороден, симпатичен, неспособен за долни, дребнави работи.
към текста >>
НАГОРЕ
