Търсене в беседите за 'Муха'

Понеже мухата, като хвърката, живее в едно положение по-високо, то жабата, като има и тя стремеж да хвърчи из въздуха, иска да възприеме вибрациите на мухата, да ги развие и да хвърчи.
Добродетелта изключва злото, Любовта – омразата, Мъдростта – безумието, Истината – лъжата. Изключени ли са тия неща у нас, ние имаме подобие Божие; не са ли изключени, ние сме още жабички. Нямам нищо против тази жаба; тя трябва да яде мухи. И защо тя яде мухи? Ще ви кажа. Понеже мухата, като хвърката, живее в едно положение по-високо, то жабата, като има и тя стремеж да хвърчи из въздуха, иска да възприеме вибрациите на мухата, да ги развие и да хвърчи. Защо вълкът яде овце? Той трябва да яде овце, за да стане кротък, защото като ядем добри работи, ставаме добри. Артисти са правили опит, когато са искали да играят роля на идеална любов, да се хранят дълго време с овче месо, защото това месо предразполага към такива чувства. Следователно вълкът има право да яде овце, ако иска да стане кротък. И непременно ще стане такъв, защото сега вълкът е много по-кротък, отколкото е бил някога.
към беседата >>

2. Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново

Играем си с куклички, пеперудки, бръмбарчета и т.н., но трябва да знаете, че даже една муха, като кацне на носа, ухото или устата, говори ти: „Научи ли се да гледаш, да слушаш и прочее?
Добре, но вижте своя живот и ще видите, че сърцето ви и умът ви са прокажени. Но в духовния живот никой не може да се излекува, докато не се смири. Там е силата. Както тук, на физическото поле, ръката на човека може да излекува друг, така и в духовния свят, като се допреш до Господните крака, веднага ще се излекуваш. Може да си до Господа, но ако не паднеш с лицето си пред Него и не поискаш да се излекуваш, няма да те изцели. Играем си с куклички, пеперудки, бръмбарчета и т.н., но трябва да знаете, че даже една муха, като кацне на носа, ухото или устата, говори ти: „Научи ли се да гледаш, да слушаш и прочее? " Питат: „Научили се? " и всякой ден ви учат по един урок. Като не знаете езика на мухата, колко мухи са кацали по главата ви, по лицето ви, а не сте разбрали езика на мухите. Например, кацне някой комар върху теб, смучи кръвта ти и ти не можеш да разбереш. А пък с това, Духът иска да ти каже, че и ти хапеш хората със своето жило.
към беседата >>

Като не знаете езика на мухата, колко мухи са кацали по главата ви, по лицето ви, а не сте разбрали езика на мухите.
Както тук, на физическото поле, ръката на човека може да излекува друг, така и в духовния свят, като се допреш до Господните крака, веднага ще се излекуваш. Може да си до Господа, но ако не паднеш с лицето си пред Него и не поискаш да се излекуваш, няма да те изцели. Играем си с куклички, пеперудки, бръмбарчета и т.н., но трябва да знаете, че даже една муха, като кацне на носа, ухото или устата, говори ти: „Научи ли се да гледаш, да слушаш и прочее? " Питат: „Научили се? " и всякой ден ви учат по един урок. Като не знаете езика на мухата, колко мухи са кацали по главата ви, по лицето ви, а не сте разбрали езика на мухите. Например, кацне някой комар върху теб, смучи кръвта ти и ти не можеш да разбереш. А пък с това, Духът иска да ти каже, че и ти хапеш хората със своето жило. С това иска да ни се каже, да не закачаме хорските ръце, за да се не сложат и хорските ръце върху нас. Всякой един християнин трябва да падне върху Христовите ръце, защото само тогава може да бъде полезен за хората и да дава необходимите средства. Та примерът, който вадим от този човек, е този, за който сега приказваме.
към беседата >>

Обясних ви, какво искат да ви кажат една муха и един комар, когато ви лазят, а пък вие тълкувайте, какво именно иска да ви каже облазването на една въшка и бълха.
Иван Русев: Служител Господен. – С този пример се пояснява стихът – кои са малките и на кои именно трябва да се дава студена вода. Христос е казал: „Който направи това на едного от малките ми, Мене го прави." Нали? Всички хора мислят, че Евангелието е книга, която не е приложима. Но от него ще намерим истинското знание, което ще даде плод, а Христос казва: „От плодовете им ще ги познаете." Всякой един наш опит ще ни покаже дали посоката, в която вървим, е права или не. Обясних ви, какво искат да ви кажат една муха и един комар, когато ви лазят, а пък вие тълкувайте, какво именно иска да ви каже облазването на една въшка и бълха. Казано е, че въшката, като се наяде, излиза на челото; защо е така? Дали не е вярна поговорката: „Какъвто ти е умът, такъв ти е домът"? За въшката аз бих могъл да ви държа отлична беседа, при все, че вие сте ги много кълцали. Кълцали сте ги, но не сте разглеждали нито кожата на въшката, нито крачката й. Забележително е, че българите обичат, между ноктите на двата палеца, да ги убиват, докато турците я пускат.
към беседата >>

А пък човек, който има надежда, мяза на онзи бивол, върху който, като кацнала една муха, питали го – усеща ли я, а той спокойно отговорил: „Не съм я усетил кога е дошла." Понякога се оплакваме от дявола, но той на нас не ни е крив.
Аз не подразбирам поповете, които са вътре и служат в църквите, а подразбирам вашия поп, който седи над гръбначния стълб, и който, когато кади, е толкова лош, щото може да запали и къщата около него. И когато ви казвам – да се освободите от вашите жени, ни най-малко искам да разбирам – да оставите съпругите ваши или да ги изполовите за гушите. Не, тази жена е отзад на черепа ви, тя е вратарка, всичките пари са в нейни ръце и затова е и поговорката: „Дом без жена и мъж без пари огън да ги гори! " От чисто френологическо гледище, ние трябва да въэдействаме на своето естество. Някои хора имат вяра, но нямат надежда и по този начин дяволът ги много измъчва. А пък човек, който има надежда, мяза на онзи бивол, върху който, като кацнала една муха, питали го – усеща ли я, а той спокойно отговорил: „Не съм я усетил кога е дошла." Понякога се оплакваме от дявола, но той на нас не ни е крив. Половината от нашите нещастия си причиняваме ние; виновни сме ние, защото дяволът може да ти даде един проект, но ти си напълно свободен – дали да го приемеш, или не. Той е търговец и на едро, и на дребно и винаги предлага – иска да върши търговия и после, като те хване, взема ти всичките капитали, а ти эапочнеш да плачеш. Хубаво. Ами защо имаш вземане-даване с такова същество? (Чете главата.) Значи, всичките тези хора Господ ги е преродил в света, ще изпъкнат и те са на мястото си.
към беседата >>

3. Новото основание

Всяко едно същество мисли; вие смятате, че волът не мисли – и той мисли, но по волски, ограничено; и змията, и гущерът, и мухата, и всяко същество мисли и според своята мисъл създава своята къща за живеене или своето тяло, своя организъм.
Нека дойдем до човешкото тяло (да ви приведа друго едно изяснение): когато човек се заражда в този свят, той си образува най-напред крайниците на тялото; от всички органи най-после се образува белият дроб – когато се образува дихателната система, детето трябва веднага да се роди. Ръцете са продукт на човешката воля; лицето, носът, устата, белите дробове, стомахът – това са човешките желания, там изпитваме това, което искаме да вкусим; мозъкът на човека е орган на човешката мисъл, там ние можем да изпитаме мисълта. Когато говорим за мисъл, подразбираме мозък, но когато дойдем до човешкия мозък, ще видим, че според дебелината на сивото вещество е и производителността на човешката мисъл – колкото по-големи набраздявания има в туй сиво вещество, толкова по-силна е тази мисъл. Някои казват, че мозъкът сам по себе се произвежда мисълта – това не е право; човешкият мозък е подобен на Земята, която сама по себе си не ражда, а творческата сила иде от пространството – тя е Слънцето, което действа върху повърхността на Земята и понеже има основа, върху тази основа Слънцето гради, произвежда, твори. Човешкият Дух е човешкото слънце, което, като грее върху човешкия мозък, поражда тия мисли. Всяко едно същество мисли; вие смятате, че волът не мисли – и той мисли, но по волски, ограничено; и змията, и гущерът, и мухата, и всяко същество мисли и според своята мисъл създава своята къща за живеене или своето тяло, своя организъм. Сегашният наш организъм е плод на мисълта, която имаме – според тази мисъл, която е вътре в нас, се гради човекът. Вие можете да направите вашите бели дробове много широки – един метър например; ако човешкият Дух прави усилие, може да направи главата ви много голяма, но не е важно само големината на главата, важното е дали той ще може да я обработва. Защото и Земята е голяма, но когато Господ прати човека на Земята, каза му: „Иди, завладей земята, елементите“ и понеже ние не можахме да завладеем Земята, Господ ни даде една малка земя, която е вътре в нашата глава – нашия мозък. Като знаем как да завладеем нашия мозък, ще намерим законите, чрез които ще завладеем и Земята; ако не можете да владеете вашите мозъчни центрове, вашите чувства, ако не можете да насочите вашата воля, как ще насочвате друго извън вас? Значи не можем да положим друго основание; има известен закон, който ограничава нашата деятелност – само по известно направление и вътре в него ние можем да сторим всичко, да бъдем всесилни.
към беседата >>

Пример за изяснение: мухата се спряла при един паяк, който почнал да я хвали:
И тъй, ние имаме едно фалшиво схващане за Живота – ние мислим, че сме добри, когато не сме, сиреч мислим, че имаме известен капитал, когато всъщност още го нямаме; значи имаме една фалшива основа за Живота. Апостол Павел, като се обръща към тогавашните християни, казва: „Никой не може да положи друго основание, освен това, което Христос е положил“, а Христос казва: „Не дойдох да сторя Своята воля, а волята на Бога“ – първата опорна точка, и после: „Не дойдох да взема живота на хората, а дойдох да дам Своя живот на тях“ – втората опорна точка. И наистина заради това дойде Христос – да ни даде Живот. Той проповядва и осъществи Любовта към ближния, защото християнството е Любов към ближния – то е наука за Любовта и който научи тази наука, той може да гради. Но тази наука не седи в сладки думи, целувки и подаръци, защото аз се съмнявам, когато един човек почне да дава подаръци някому, че му мисли добро. Пример за изяснение: мухата се спряла при един паяк, който почнал да я хвали: – Колко си красива, какви хубави очички имаш, пък крилцата ти колко са напъстрени – такава хубавица аз никога не съм виждал. – Нима може да бъде вярно това? – запитала мухата. – А – казал паякът, – като теб красиви същества няма. Аз имам едно огледало, влез да ти го подаря, за да се оглеждаш.
към беседата >>

– запитала мухата.
Той проповядва и осъществи Любовта към ближния, защото християнството е Любов към ближния – то е наука за Любовта и който научи тази наука, той може да гради. Но тази наука не седи в сладки думи, целувки и подаръци, защото аз се съмнявам, когато един човек почне да дава подаръци някому, че му мисли добро. Пример за изяснение: мухата се спряла при един паяк, който почнал да я хвали: – Колко си красива, какви хубави очички имаш, пък крилцата ти колко са напъстрени – такава хубавица аз никога не съм виждал. – Нима може да бъде вярно това? – запитала мухата. – А – казал паякът, – като теб красиви същества няма. Аз имам едно огледало, влез да ти го подаря, за да се оглеждаш. И влязла мухата да се огледа, но никога не излязла. Когато някой ти казва: „Ти си много хубава, ела, аз ще ти направя това и това“, ти ще влезеш, но няма да излезеш като мухата – това са то подаръците, това е разврат. Не казвам да не давате и да не приемате подаръци, но в подаръка трябва да вземат участие и устата, и мисълта, и сърцето – вътре в него трябва да са вложени човешката Мъдрост, Знание, Любов.
към беседата >>

И влязла мухата да се огледа, но никога не излязла.
– Колко си красива, какви хубави очички имаш, пък крилцата ти колко са напъстрени – такава хубавица аз никога не съм виждал. – Нима може да бъде вярно това? – запитала мухата. – А – казал паякът, – като теб красиви същества няма. Аз имам едно огледало, влез да ти го подаря, за да се оглеждаш. И влязла мухата да се огледа, но никога не излязла. Когато някой ти казва: „Ти си много хубава, ела, аз ще ти направя това и това“, ти ще влезеш, но няма да излезеш като мухата – това са то подаръците, това е разврат. Не казвам да не давате и да не приемате подаръци, но в подаръка трябва да вземат участие и устата, и мисълта, и сърцето – вътре в него трябва да са вложени човешката Мъдрост, Знание, Любов. Аз зная много жени, развратени от мъже с подаръци – жената придобие часовник, пръстен, капелчица, но тя веднъж завинаги е изгубила своята честност, опозорила се е. Зная мнозина, качили се на власт, но слезли опозорени, опетнени, изгубили своята чистота; обществото ги хвали: „Този е знаменит човек“ – да, знаменит е, ама едно време беше диамант, а сега е кал. Значи ние не можем да турим друга основа.
към беседата >>

Когато някой ти казва: „Ти си много хубава, ела, аз ще ти направя това и това“, ти ще влезеш, но няма да излезеш като мухата – това са то подаръците, това е разврат.
– Нима може да бъде вярно това? – запитала мухата. – А – казал паякът, – като теб красиви същества няма. Аз имам едно огледало, влез да ти го подаря, за да се оглеждаш. И влязла мухата да се огледа, но никога не излязла. Когато някой ти казва: „Ти си много хубава, ела, аз ще ти направя това и това“, ти ще влезеш, но няма да излезеш като мухата – това са то подаръците, това е разврат. Не казвам да не давате и да не приемате подаръци, но в подаръка трябва да вземат участие и устата, и мисълта, и сърцето – вътре в него трябва да са вложени човешката Мъдрост, Знание, Любов. Аз зная много жени, развратени от мъже с подаръци – жената придобие часовник, пръстен, капелчица, но тя веднъж завинаги е изгубила своята честност, опозорила се е. Зная мнозина, качили се на власт, но слезли опозорени, опетнени, изгубили своята чистота; обществото ги хвали: „Този е знаменит човек“ – да, знаменит е, ама едно време беше диамант, а сега е кал. Значи ние не можем да турим друга основа. Ако можем да изпълним своите длъжности в света тъй както изискват законите, по които ние вървим, движим се и развиваме, добре; ако ли не можем – никак не ги изпълняваме.
към беседата >>

4. Поради радостта

Човек, който не може да носи страдания, е една муха, амеба, микроб, а човек, който съзнателно страда, е велик човек, макар и да е прост.
Скръбта е Земята, а Радостта е Небето. Скръбта всякога носи след себе си Радост, а Радостта всякога носи след себе си скръб – този закон е неизменяем. Скръбта е сянка на Радостта. Христос на Небето е велик с това, че носи греховете на всички хора. Той пренесе греховете на цялото човечество не само на времето си, но и днес Той носи човешките страдания. Човек, който не може да носи страдания, е една муха, амеба, микроб, а човек, който съзнателно страда, е велик човек, макар и да е прост. Всеки, който страда и носи мъжки страданията си, е Христос на Земята. Жена или мъж, който страда най-много и носи своето страдание най-леко, е Христос. Небето и Земята са в нашия ум и сърце. Когато умът ни е развален, няма Земя и Небе. Казват, че Бог е създал Небето, а Земята е била неустроена и разрушена.
към беседата >>

5. Простотата

БС

Представете си, че една муха дойде и ви наплюе по носа; вие веднага виквате: „Какво право има тя!
И така, когато дойдат във вас добри желания, не отлагайте, за да си свършите другата работа, а веднага ги посейте. Ако започнете да питате как да ги посеете, означава, че се занимавате с това какво ви е направил този или онзи. Остави всичко настрана, посей това добро желание! Не си разположена; остави неразположението настрана, твоето неразположение и ти сте две различни неща! Когато се гневите една на друга, знаете ли на какво приличате? Представете си, че една муха дойде и ви наплюе по носа; вие веднага виквате: „Какво право има тя! ”, хуквате да я гоните, гневите се и на всички други мухи. Изчистете носа си и нищо повече. Казал някой нещо за вас – изчисти го и нищо повече. Но вие питате: „Знаете ли тази муха какво направи на носа ми? ” Остави я настрана.
към беседата >>

Но вие питате: „Знаете ли тази муха какво направи на носа ми?
Когато се гневите една на друга, знаете ли на какво приличате? Представете си, че една муха дойде и ви наплюе по носа; вие веднага виквате: „Какво право има тя! ”, хуквате да я гоните, гневите се и на всички други мухи. Изчистете носа си и нищо повече. Казал някой нещо за вас – изчисти го и нищо повече. Но вие питате: „Знаете ли тази муха какво направи на носа ми? ” Остави я настрана. Някой ви е обидил; не разправяйте това, което той ви е казал, на други, защото вие го посаждате в техните умове. А вие започвате да разказвате обидите си една на друга и така разнасяте приказките си из цялото общество. Едната разказва нещо на втора, втората – на трета, прибавя се към казаното една качулка и излиза една голяма новина. Това сте вие, учениците на XX век.
към беседата >>

6. Дали може

В този случай, момъкът постъпва с красотата, както паякът с мухата.
Какво представлява красотата? – Цвете, което само отдалеч се гледа и помирисва. Откъсне ли го някой, то веднага изсъхва. Докато момъкът се радва отдалеч на красотата на момата, тя цъфти и добре се развива. Щом се приближи до нея, тя постепенно изсъхва. В този случай, момъкът постъпва с красотата, както паякът с мухата. Достатъчно е тя да попадне в мрежата му, за да я изсмуче. След това, паякът я изхвърля навън. Опитайте се да хвърлите една сламка в мрежата на паяка, да видите, какво ще направи. Той веднага ще скъса нишките на паяжината, ще извади сламката и ще изправи паяжината си. С това той иска да каже, че не търпи непотребни неща.
към беседата >>

Въ този случай, момъкътъ постѫпва съ красотата, както паякътъ съ мухата. (втори вариант)
Какво представя красотата? — Цвѣте, което само отдалечъ се гледа и помирисва. Откѫсне ли го нѣкой, то веднага изсъхва. Докато момъкътъ се радва отдалечъ на красотата на момата, тя цъвти и добре се развива. Щомъ се приближи до нея, тя постепенно изсъхва. Въ този случай, момъкътъ постѫпва съ красотата, както паякътъ съ мухата. Достатъчно е тя да попадне въ мрежата му, за да я изсмуче. Следъ това, паякътъ я изхвърля навънъ. Опитайте се да хвърлите една сламка въ мрежата на паяка, да видите, какво ще направи. Той веднага ще скѫса нишкитѣ на паяжината, ще извади сламката и ще изправи паяжината си. Съ това той иска да каже, че не търпи непотрѣбни нѣща.
към втори вариант >>

7. Двамата братя

Една муха се молила дълго време на Бога, да й тури една малка коронка на главата, да стане по-красива.
– „Как ще познаем кое чувство е за нас, и кое – не е? ” – Всяко чувство, което те огорчава, не е за тебе; всяко чувство, което носи Радост и Веселие, то е за тебе – приеми го в себе си. Същият закон се отнася и към мислите. Всяка мисъл, която те обърква и заблуждава, не е за тебе. Всяка мисъл, която внася Светлина в ума ти, тя е за тебе. Една муха се молила дълго време на Бога, да й тури една малка коронка на главата, да стане по-красива. Бог чул нейната молба и изпълнил желанието й. Тя се радвала на коронката си и започнала да обикаля света, да се показва пред всички – мало и голямо да разбере, че мухата има коронка на главата си. Един ден тя срещнала паяка и, тъкмо мислела да се похвали и на него, той пръв започнал да я ласкае: „Колко си красива с коронка на главата си! Ела да се огледаш в моето огледало, да видиш, каква красавица си." Поласкана от думите на паяка, мухата влязла в паяжината му, отдето не излязла повече. Защо й трябвало(а) коронка, да се хвали с нея пред света?
към беседата >>

Тя се радвала на коронката си и започнала да обикаля света, да се показва пред всички – мало и голямо да разбере, че мухата има коронка на главата си.
Същият закон се отнася и към мислите. Всяка мисъл, която те обърква и заблуждава, не е за тебе. Всяка мисъл, която внася Светлина в ума ти, тя е за тебе. Една муха се молила дълго време на Бога, да й тури една малка коронка на главата, да стане по-красива. Бог чул нейната молба и изпълнил желанието й. Тя се радвала на коронката си и започнала да обикаля света, да се показва пред всички – мало и голямо да разбере, че мухата има коронка на главата си. Един ден тя срещнала паяка и, тъкмо мислела да се похвали и на него, той пръв започнал да я ласкае: „Колко си красива с коронка на главата си! Ела да се огледаш в моето огледало, да видиш, каква красавица си." Поласкана от думите на паяка, мухата влязла в паяжината му, отдето не излязла повече. Защо й трябвало(а) коронка, да се хвали с нея пред света? Много от съвременните хора, недоволни от положението си, пожелават Бог да им тури коронка на главата, за да види светът колко са красиви. Да, но светът е хитър и разумен, той отнема коронките от главата на хората и ги развенчава.
към беседата >>

Ела да се огледаш в моето огледало, да видиш, каква красавица си." Поласкана от думите на паяка, мухата влязла в паяжината му, отдето не излязла повече.
Всяка мисъл, която внася Светлина в ума ти, тя е за тебе. Една муха се молила дълго време на Бога, да й тури една малка коронка на главата, да стане по-красива. Бог чул нейната молба и изпълнил желанието й. Тя се радвала на коронката си и започнала да обикаля света, да се показва пред всички – мало и голямо да разбере, че мухата има коронка на главата си. Един ден тя срещнала паяка и, тъкмо мислела да се похвали и на него, той пръв започнал да я ласкае: „Колко си красива с коронка на главата си! Ела да се огледаш в моето огледало, да видиш, каква красавица си." Поласкана от думите на паяка, мухата влязла в паяжината му, отдето не излязла повече. Защо й трябвало(а) коронка, да се хвали с нея пред света? Много от съвременните хора, недоволни от положението си, пожелават Бог да им тури коронка на главата, за да види светът колко са красиви. Да, но светът е хитър и разумен, той отнема коронките от главата на хората и ги развенчава. Днес повечето хора са изгубили коронката си. Да благодарят за това.
към беседата >>

Една муха се молила дълго време на Бога, да ѝ тури една малка коронка на главата, да стане по-красива. (втори вариант)
— Какъ ще познаемъ, кое чувство е за насъ, и кое — не е? — Всѣко чувство, което те огорчава, не е за тебе; всѣко чувство, което носи радость и веселие, то е за тебе — приеми го въ себе си. Сѫщиятъ законъ се отнася и къмъ мислитѣ. Всѣка мисъль, която те обърква и заблуждава,, не е за тебе. Всѣка мисъль, която внася свѣтлина въ ума ти, тя е за тебе. Една муха се молила дълго време на Бога, да ѝ тури една малка коронка на главата, да стане по-красива. Богъ чулъ нейната молба и изпълнилъ желанието ѝ. Тя се радвала на коронката си и започнала да обикаля свѣта, да се показва предъ всички — мало и голѣмо да разбере, че мухата има коронка на главата си. Единъ день тя срещнала паяка и, тъкмо мислѣла да се похвали и на него, той пръвъ започналъ да я ласкае: Колко си красива съ коронка на главата си! Ела да се огледашъ въ моето огледало, да видишъ, каква красавица си. Поласкана отъ думитѣ на паяка, мухата влѣзла въ паяжината му, отдето не излѣзла повече.
към втори вариант >>

Тя се радвала на коронката си и започнала да обикаля свѣта, да се показва предъ всички — мало и голѣмо да разбере, че мухата има коронка на главата си. (втори вариант)
Сѫщиятъ законъ се отнася и къмъ мислитѣ. Всѣка мисъль, която те обърква и заблуждава,, не е за тебе. Всѣка мисъль, която внася свѣтлина въ ума ти, тя е за тебе. Една муха се молила дълго време на Бога, да ѝ тури една малка коронка на главата, да стане по-красива. Богъ чулъ нейната молба и изпълнилъ желанието ѝ. Тя се радвала на коронката си и започнала да обикаля свѣта, да се показва предъ всички — мало и голѣмо да разбере, че мухата има коронка на главата си. Единъ день тя срещнала паяка и, тъкмо мислѣла да се похвали и на него, той пръвъ започналъ да я ласкае: Колко си красива съ коронка на главата си! Ела да се огледашъ въ моето огледало, да видишъ, каква красавица си. Поласкана отъ думитѣ на паяка, мухата влѣзла въ паяжината му, отдето не излѣзла повече. Защо ѝ трѣбвало коронка, да се хвали съ нея предъ свѣта? Много отъ съвременнитѣ хора, недоволни отъ положението си, пожелаватъ, Богъ да имъ тури коронка на главата, да види свѣтътъ, колко сѫ красиви.
към втори вариант >>

Поласкана отъ думитѣ на паяка, мухата влѣзла въ паяжината му, отдето не излѣзла повече. (втори вариант)
Една муха се молила дълго време на Бога, да ѝ тури една малка коронка на главата, да стане по-красива. Богъ чулъ нейната молба и изпълнилъ желанието ѝ. Тя се радвала на коронката си и започнала да обикаля свѣта, да се показва предъ всички — мало и голѣмо да разбере, че мухата има коронка на главата си. Единъ день тя срещнала паяка и, тъкмо мислѣла да се похвали и на него, той пръвъ започналъ да я ласкае: Колко си красива съ коронка на главата си! Ела да се огледашъ въ моето огледало, да видишъ, каква красавица си. Поласкана отъ думитѣ на паяка, мухата влѣзла въ паяжината му, отдето не излѣзла повече. Защо ѝ трѣбвало коронка, да се хвали съ нея предъ свѣта? Много отъ съвременнитѣ хора, недоволни отъ положението си, пожелаватъ, Богъ да имъ тури коронка на главата, да види свѣтътъ, колко сѫ красиви. Да, но свѣтътъ е хитъръ и разуменъ, той отнима коронкитѣ отъ главата на хората и ги развѣнчава. Днесъ повечето хора сѫ изгубили коронката си. Да благодарятъ за това.
към втори вариант >>

8. Дух Господен

Да се мисли така, това е все едно да казвате: “Колко е щастлива мухата, че е попаднала в мрежата на паяка!
Този свят, които ви плаши, който не е добре нареден, това е вашият вътрешен свят. Някой казва, че, като умре, тогава ще види другия свят. Ако сега, докато е на земята, не може да го види, никога няма да го види. Затова, по-добре е да живеете, отколкото да умрете. Понеже хората нямат ясна представа за смъртта, за онзи свят, чувате да казват за някого: “Умря млад и зелен, но поне се успокои.” Как може човек да умре и да се успокои? Да се мисли така, това е все едно да казвате: “Колко е щастлива мухата, че е попаднала в мрежата на паяка! Или, колко е щастлива мишката, че е попаднала в лапите на котката! ” В този смисъл, и смъртта е най-голямото нещастие, което сполетява човека. Тя обелва мускулите му и оставя само сухи кости. Тя е Луцифер, тя е крадец, който обира човека. Като знаете какво нещо е смъртта, не казвайте, като умрем, но кажете в себе си: “Ще живеем, или ще възкръснем!
към беседата >>

Да се мисли така, това е все едно да казвате: Колко е щастлива мухата, че е попаднала въ мрежата на паяка! (втори вариант)
Нѣкой казва, че като умре, тогава ще види другия свѣтъ. — Ако сега, докато е на земята, не може да го види, никога нѣма да го види. Затова, по-добре е да живѣете, отколкото да умрете. Понеже хората нѣматъ ясна представа за смъртьта, за онзи свѣтъ, чувате да казватъ за нѣкого: Умрѣ младъ и зеленъ, но поне се успокои. — Какъ може човѣкъ да умре и да се успокои? Да се мисли така, това е все едно да казвате: Колко е щастлива мухата, че е попаднала въ мрежата на паяка! Или, колко е щастлива мишката, че е попаднала въ лапитѣ на котката! Въ този смисълъ, и смъртьта е най-голѣмото нещастие, което сполетява човѣка. Тя обелва мускулитѣ му и оставя само сухи кости. Тя е Луциферъ, тя е крадецъ, който обира човѣка. Като знаете, какво нѣщо е смъртьта, не казвайте, като умремъ, но кажете въ себе си: Ще живѣемъ, или ще възкръснемъ!
към втори вариант >>

9. Малкият закон

Мухата, която е пострадала от тебе или от кого и да е другиго, знае колко можеш да обичаш. (втори вариант)
Обществото трябва да приложи тези два велики закона - политиката, културата, всички верующи трябва да ги приложат, защото те са общи за всички и от приложението им зависи спасението на цялото човечество. Онзи, който може да изпълни малкия закон, ще може да изпълни и големия; онзи, който не може да изпълни малкия закон, не ще може да изпълни и големия. Това е правило. Ако вие не можете да обикнете една малка буболечка, една малка мушица - вие не може да обикнете и един човек. Ако някой ти каже, че те обича, а преди малко е откъснал главата на една мушица, той не говори право - не те обича. Мухата, която е пострадала от тебе или от кого и да е другиго, знае колко можеш да обичаш. Жена или мъж, които късат главите на мухите, които режат главите на агнетата - не могат да обичат, не могат да любят, не могат да имат и добра воля. Аз не вярвам в неверието на хората, не вярвам в глупостта им, не вярвам в беззаконието на хората. Да вярвам в неверието на хората, то значи да вярвам в един велик закон, който не съществува. Неверието на хората е едно човешко изобретение, то е създадено от нашия ум. Всички търсят Царството Божие, всички искат да го възстановят, затова, който иска да стане член на това Царство, трябва да му служи.
към втори вариант >>

10. Живот вечен

Една муха или пчела, която Бог е създал, стои по-горе от един обикновен човек, роден от човек.
Обаче след две години, когато този господин отива в същата къща, кученцето веднага го познава, доближава се до него и забива зъбите си в крака му. То казва: „Господине, ти преди две години ме ритна, но трябва да знаеш, че аз не забравям! “ Така и вие, когато изнудвате например един кон, макар той и да не ви отмъсти, но у него могат да се породят такива лоши желания и мисли, с които може да ви отмъсти и да причини зло на вашия дом. Не смятайте, че мислите на животните са много слаби – не, те са много опасни за света. Всичко, каквото Бог е създал в света, е чисто и свято и ние не бива да нарушаваме Божествения ред на нещата. Една муха или пчела, която Бог е създал, стои по-горе от един обикновен човек, роден от човек. Писанието казва: „Има хора, родени от плът, от човешко семе“, но в този смисъл една Божествена пчела е много по-интелигентна, отколкото един обикновен човек тук, на Земята. Аз ви давам едно правило за мерило, което еднакво трябва да засяга и животни, и хора – всички. Най-малкото зло, което направите на едно насекомо, което работи за Бога, един ден ще се развие в голяма форма. Човек, който може да стъпче мравка, може да стъпче и човек. И обратно – човек, който може да направи път на мравка, ще направи път и на човека.
към беседата >>

11. Ще живее

Дето кацне, мухата говори.
– Много неща знае той. Какви истини говори! – Той говори това, което от други е чул, а не това, което сам е придобил и преживял. Ако е за истината, готов съм да я слушам и от децата, и от жабите, и от мухите. Аз съм се разговарял и с жабите, и с мухите и от тях съм чул умни неща. Дето кацне, мухата говори. Ако кацне на челото, тя ни пита: Мислите ли право? Ако кацне на окото, тя казва: Много са отворени очите ви, затворете ги малко. И ние, за да се освободим от мухата, затваряме очите си. С една дума, мухите казват, че идат при нас, за да ни освободят от нечистотиите и да ни покажат, как трябва да живеем. Тъй щото, когато мухата кацне върху вас, не бързайте да я изгоните или убиете, но запитайте се, какво иска да ви каже тя.
към беседата >>

И ние, за да се освободим от мухата, затваряме очите си.
Ако е за истината, готов съм да я слушам и от децата, и от жабите, и от мухите. Аз съм се разговарял и с жабите, и с мухите и от тях съм чул умни неща. Дето кацне, мухата говори. Ако кацне на челото, тя ни пита: Мислите ли право? Ако кацне на окото, тя казва: Много са отворени очите ви, затворете ги малко. И ние, за да се освободим от мухата, затваряме очите си. С една дума, мухите казват, че идат при нас, за да ни освободят от нечистотиите и да ни покажат, как трябва да живеем. Тъй щото, когато мухата кацне върху вас, не бързайте да я изгоните или убиете, но запитайте се, какво иска да ви каже тя. Умна е мухата, за. нея може да се говори много, но нямам достатъчно време. Каквото и да ви се случва в живота, мислете за живия Господ, Който е на земята, между нас.
към беседата >>

Тъй щото, когато мухата кацне върху вас, не бързайте да я изгоните или убиете, но запитайте се, какво иска да ви каже тя.
Дето кацне, мухата говори. Ако кацне на челото, тя ни пита: Мислите ли право? Ако кацне на окото, тя казва: Много са отворени очите ви, затворете ги малко. И ние, за да се освободим от мухата, затваряме очите си. С една дума, мухите казват, че идат при нас, за да ни освободят от нечистотиите и да ни покажат, как трябва да живеем. Тъй щото, когато мухата кацне върху вас, не бързайте да я изгоните или убиете, но запитайте се, какво иска да ви каже тя. Умна е мухата, за. нея може да се говори много, но нямам достатъчно време. Каквото и да ви се случва в живота, мислете за живия Господ, Който е на земята, между нас. Аз съм дал срок на хората десет години, за да познаят, че Бог е жив и е между тях. Вярвате ли в думите ми, или не, не е важно.
към беседата >>

Умна е мухата, за.
Ако кацне на челото, тя ни пита: Мислите ли право? Ако кацне на окото, тя казва: Много са отворени очите ви, затворете ги малко. И ние, за да се освободим от мухата, затваряме очите си. С една дума, мухите казват, че идат при нас, за да ни освободят от нечистотиите и да ни покажат, как трябва да живеем. Тъй щото, когато мухата кацне върху вас, не бързайте да я изгоните или убиете, но запитайте се, какво иска да ви каже тя. Умна е мухата, за. нея може да се говори много, но нямам достатъчно време. Каквото и да ви се случва в живота, мислете за живия Господ, Който е на земята, между нас. Аз съм дал срок на хората десет години, за да познаят, че Бог е жив и е между тях. Вярвате ли в думите ми, или не, не е важно. След време ще видите, дали имам право, или не.
към беседата >>

Речеш ли да изгониш или убиеш мухата, ти нямаш търпение.
– Не се живее лесно на тоя свят, искам да туря край на живота си, не ми се живее вече. – И да туриш край на живота си, нищо няма да постигнеш. Това е излишно чесане. Щом те сърби някъде, кажи: Мога да търпя, ще изнеса страданието докрай. Речеш ли да се почешеш, ти си човек със слаба воля. Речеш ли да изгониш или убиеш мухата, ти нямаш търпение. Който пъди мухата от носа, от челото си, от него човек не може да стане. Кацне мухата на носа ти и казва: Братко, защо не живееш по закона на любовта? Не я пъди, но отговори й: Аз правя опити да прилагам любовта. Кажеш ли така, мухата ще хвръкне. Ако не сте готови да се разговаряте с любов с мухата, тя постоянно ще ви безпокои.
към беседата >>

Който пъди мухата от носа, от челото си, от него човек не може да стане.
– И да туриш край на живота си, нищо няма да постигнеш. Това е излишно чесане. Щом те сърби някъде, кажи: Мога да търпя, ще изнеса страданието докрай. Речеш ли да се почешеш, ти си човек със слаба воля. Речеш ли да изгониш или убиеш мухата, ти нямаш търпение. Който пъди мухата от носа, от челото си, от него човек не може да стане. Кацне мухата на носа ти и казва: Братко, защо не живееш по закона на любовта? Не я пъди, но отговори й: Аз правя опити да прилагам любовта. Кажеш ли така, мухата ще хвръкне. Ако не сте готови да се разговаряте с любов с мухата, тя постоянно ще ви безпокои. Едно казва мухата: Човек трябва да мисли право.
към беседата >>

Кацне мухата на носа ти и казва: Братко, защо не живееш по закона на любовта?
Това е излишно чесане. Щом те сърби някъде, кажи: Мога да търпя, ще изнеса страданието докрай. Речеш ли да се почешеш, ти си човек със слаба воля. Речеш ли да изгониш или убиеш мухата, ти нямаш търпение. Който пъди мухата от носа, от челото си, от него човек не може да стане. Кацне мухата на носа ти и казва: Братко, защо не живееш по закона на любовта? Не я пъди, но отговори й: Аз правя опити да прилагам любовта. Кажеш ли така, мухата ще хвръкне. Ако не сте готови да се разговаряте с любов с мухата, тя постоянно ще ви безпокои. Едно казва мухата: Човек трябва да мисли право. Сега аз ще прекратя беседата си, защото краката ви отдолу ще почнат да протестират.
към беседата >>

Кажеш ли така, мухата ще хвръкне.
Речеш ли да се почешеш, ти си човек със слаба воля. Речеш ли да изгониш или убиеш мухата, ти нямаш търпение. Който пъди мухата от носа, от челото си, от него човек не може да стане. Кацне мухата на носа ти и казва: Братко, защо не живееш по закона на любовта? Не я пъди, но отговори й: Аз правя опити да прилагам любовта. Кажеш ли така, мухата ще хвръкне. Ако не сте готови да се разговаряте с любов с мухата, тя постоянно ще ви безпокои. Едно казва мухата: Човек трябва да мисли право. Сега аз ще прекратя беседата си, защото краката ви отдолу ще почнат да протестират. Не е лесно да стоите вън, на студа, час и половина или два часа. Аз съм обещал да лекувам всеки, който се простуди.
към беседата >>

Ако не сте готови да се разговаряте с любов с мухата, тя постоянно ще ви безпокои.
Речеш ли да изгониш или убиеш мухата, ти нямаш търпение. Който пъди мухата от носа, от челото си, от него човек не може да стане. Кацне мухата на носа ти и казва: Братко, защо не живееш по закона на любовта? Не я пъди, но отговори й: Аз правя опити да прилагам любовта. Кажеш ли така, мухата ще хвръкне. Ако не сте готови да се разговаряте с любов с мухата, тя постоянно ще ви безпокои. Едно казва мухата: Човек трябва да мисли право. Сега аз ще прекратя беседата си, защото краката ви отдолу ще почнат да протестират. Не е лесно да стоите вън, на студа, час и половина или два часа. Аз съм обещал да лекувам всеки, който се простуди. Понеже служа на новото учение, готов съм да понеса разноските на всеки, който се простуди и заболее.
към беседата >>

Едно казва мухата: Човек трябва да мисли право.
Който пъди мухата от носа, от челото си, от него човек не може да стане. Кацне мухата на носа ти и казва: Братко, защо не живееш по закона на любовта? Не я пъди, но отговори й: Аз правя опити да прилагам любовта. Кажеш ли така, мухата ще хвръкне. Ако не сте готови да се разговаряте с любов с мухата, тя постоянно ще ви безпокои. Едно казва мухата: Човек трябва да мисли право. Сега аз ще прекратя беседата си, защото краката ви отдолу ще почнат да протестират. Не е лесно да стоите вън, на студа, час и половина или два часа. Аз съм обещал да лекувам всеки, който се простуди. Понеже служа на новото учение, готов съм да понеса разноските на всеки, който се простуди и заболее. Вярвайте в своя ум, в своето сърце и в своята душа, за да се освободите от старото заблуждение, наречено карма, или закон на необходимостта.
към беседата >>

Някой път кацне някоя муха върху мене и ми казва: „Ние кацваме върху вас, за да вземем вашите нечистотии и да ви покажем, че трябва да водите един чист живот." Друг пък кацва на челото, на носа ни и ни пита: „Мислите ли вие? (втори вариант)
Казвате: „Да, но какви неща говори той." Какви? Ако говори една истина, аз ще го слушам. Ако една жаба ми говори истината, аз ще я слушам най-внимателно. Някой път съм разговарял с жабите, с мухите. И да знаете колко умни са те. Някой път кацне някоя муха върху мене и ми казва: „Ние кацваме върху вас, за да вземем вашите нечистотии и да ви покажем, че трябва да водите един чист живот." Друг пък кацва на челото, на носа ни и ни пита: „Мислите ли вие? " После кацва на окото ни и казва: „Окото ви е много отворено, затова трябва да го позатворите." И ние, за да я изгоним, затваряме очите си. Щом ни безпокоят мухите, ние не си обясняваме защо става това, а гледаме да ги убием. Мухите са много умнички и един ден, когато имам време, ще напиша цяла книга за тях. Като дойде някоя муха на носа ти, кажи й: „Много добре направи, дето дойде. Аз не мисля лошо." Друг път като кацне на носа ти, кажи й: „Много хубаво направи, че дойде." И тя ще разпери крилцата си и ще бръмне, и ще си отиде.
към втори вариант >>

Като дойде някоя муха на носа ти, кажи й: „Много добре направи, дето дойде. (втори вариант)
И да знаете колко умни са те. Някой път кацне някоя муха върху мене и ми казва: „Ние кацваме върху вас, за да вземем вашите нечистотии и да ви покажем, че трябва да водите един чист живот." Друг пък кацва на челото, на носа ни и ни пита: „Мислите ли вие? " После кацва на окото ни и казва: „Окото ви е много отворено, затова трябва да го позатворите." И ние, за да я изгоним, затваряме очите си. Щом ни безпокоят мухите, ние не си обясняваме защо става това, а гледаме да ги убием. Мухите са много умнички и един ден, когато имам време, ще напиша цяла книга за тях. Като дойде някоя муха на носа ти, кажи й: „Много добре направи, дето дойде. Аз не мисля лошо." Друг път като кацне на носа ти, кажи й: „Много хубаво направи, че дойде." И тя ще разпери крилцата си и ще бръмне, и ще си отиде. Ние можем да изправим нашия свят, можем всички да живеем за Този живия Господ, Който е на земята. Аз съм дал на света десетгодишен срок, за да познаят, че Господ е жив и е на земята. Някои не вярват, но след години ще видят дали имам право, или не. Има един велик живот, който е влязъл в нас и ще ни измени без наша воля, и ние ще станем добри, тъй както железарят е турил желязото на огъня, за да стане чисто.
към втори вариант >>

Щом кацне муха на носа ти, кажи: „Аз, мога да издържа." Един човек, който пъди мухите от носа си, той човек не може да стане. (втори вариант)
Ти стоиш и казваш: „Не се живее вече в този свят. Искам да умра. Ще се обеся." И по този начин се чешеш. И се бесихме, и се чесахме, и светът си е все такъв. Като ти дойде този сърбеж, кажи си: „Ще мога да го издържа." Щом туриш ръката и вземеш да се чешеш, ти си слаб човек със слаба воля. Щом кацне муха на носа ти, кажи: „Аз, мога да издържа." Един човек, който пъди мухите от носа си, той човек не може да стане. Един човек, който пъди мухите от челото си, той човек не може да стане. Когато мухата кацне на носа ти, тя те целува и казва: „Братко, защо не живееш по Божественому? " Ти й кажи: „Аз вече правя опити да живея по Бога." И тя ще си отиде. Колкото пъти вие не искате да изпълните волята Божия, тя ще стои, докато я убиете. Учението на мухите е това: хората трябва да мислят.
към втори вариант >>

Когато мухата кацне на носа ти, тя те целува и казва: „Братко, защо не живееш по Божественому? (втори вариант)
Ще се обеся." И по този начин се чешеш. И се бесихме, и се чесахме, и светът си е все такъв. Като ти дойде този сърбеж, кажи си: „Ще мога да го издържа." Щом туриш ръката и вземеш да се чешеш, ти си слаб човек със слаба воля. Щом кацне муха на носа ти, кажи: „Аз, мога да издържа." Един човек, който пъди мухите от носа си, той човек не може да стане. Един човек, който пъди мухите от челото си, той човек не може да стане. Когато мухата кацне на носа ти, тя те целува и казва: „Братко, защо не живееш по Божественому? " Ти й кажи: „Аз вече правя опити да живея по Бога." И тя ще си отиде. Колкото пъти вие не искате да изпълните волята Божия, тя ще стои, докато я убиете. Учението на мухите е това: хората трябва да мислят. Ще прекратя своята беседа, защото ще почнете да проповядвате на краката си отдолу. Аз съм дал обещание да лекувам всеки, който се простуди.
към втори вариант >>

12. Излязоха и завтекоха се

– Аз съм Го виждал във вола, който пъшка а и тегли ралото, в кокошката, в мухата, на които отрязвате главите, и съм се разговарял с Бога в тях.
И Бог не иска нищо от нас. Ако се откажем от воловете, от нивите, от къщите си, тогава можем да се оженим за Него. И в мъдростта има женитба. Като се оженим за Бога, ще се повдигнем на тоя уровен, на който се намира Той. — Де е Бог? – Аз съм Го виждал във вола, който пъшка а и тегли ралото, в кокошката, в мухата, на които отрязвате главите, и съм се разговарял с Бога в тях. – Какво ще стане с нас, ако не колим агнетата и кокошките? — Светът ще се оправи. Вие можете да ядете жито, зеленчуци, плодове. Може да ядете и месо, но ще знаете, че Бог не е с вас. Той не може да ни обича, когато отнемаме живота на по-малките от нас.
към беседата >>

Той прегърне мухата, изсмуче я и после я хвърля навън, като непотребна.
В новата култура няма да има пари. Те ще се заместят с целувки. Сегашните целувки не са чисти. Когато момък целуне, една мома, тя повяхва като цвят. Сегашните целувки са като смученето на паяка. Той прегърне мухата, изсмуче я и после я хвърля навън, като непотребна. Като целунеш един грешник, трябва да внесеш в него най-хубавите мисли и желания. Аз вярвам за вас, че сте хора на новата култура. Вярвам, че всички ще влезете в новия път. Хайде, на добър път на вас, на всички ваши учители и професори. Слушайте ги и никога лоша дума не им казвайте.
към беседата >>

Аз съм Го виждал във вола, който пъшка и тегли ралото, в кокошката, в мухата, на които отрязвате главите, и съм се разговарял с Бога в тях. (втори вариант)
Той й казал: „Аз ще се оженя за тебе само ако раздадеш всичкото си богатство." И Бог не иска нищо от нас. Ако се откажем от воловете, от нивите, от къщите си, тогава можем да се оженим за Него. И в мъдростта има женитба. Като се оженим за Бога, ще се повдигнем на тоя уровен, на който се намира Той. Де е Бог? Аз съм Го виждал във вола, който пъшка и тегли ралото, в кокошката, в мухата, на които отрязвате главите, и съм се разговарял с Бога в тях. Какво ще стане с нас, ако не колим агнетата и кокошките? Светът ще се оправи. Вие можете да ядете жито, зеленчуци, плодове. Може да ядете и месо, но ще знаете, че Бог не е с вас. Той не може да ни обича, когато отнимаме живота на по-малките от нас.
към втори вариант >>

Той прегърне мухата, изсмуче я и после я хвърля навън като непотребна. (втори вариант)
В новата култура няма да има пари. Те ще се заместят с целувки. Сегашните целувки не са чисти. Когато момък целуне една мома, тя повяхва като цвят. Сегашните целувки са като смученето на паяка. Той прегърне мухата, изсмуче я и после я хвърля навън като непотребна. Като целунеш един грешник, трябва да внесеш в него най-хубавите мисли и желания. Аз вярвам във вас, че сте хора на новата култура. Вярвам, че всички ще влезете в новия път. Хайде, на добър път на вас, на всички ваши учители и професори. Слушайте ги и никога лоша дума не им казвайте.
към втори вариант >>

13. Ще управлява всички народи

Сега питам и вас: Кого обвинявате – мухата, или паяка?
Птиците хвърлят изверженията си отвисоко, но всички казват, че това е в реда на нещата, никой не ги съди. Хората вършат най-големите престъпления, но и за тях не се говори лошо. Щом започна да прилагам своето изкуство, всички хора ме обвиняват в жестокост. Ако някой има право, да се оплаче от мене, това са мухите. Нека те подадат заявление против мене и се оплачат, да видим, аз ли съм виновен, или те. Сега питам и вас: Кого обвинявате – мухата, или паяка? Учените казват, че паякът прави паяжината си, специално за мухите. Не е така. Първоначално, паякът изучавал своето изкуство, от любов към него. Той нямал предвид мухите. Отпосле е започнал да лови мухи.
към беседата >>

Ако някой се хване в мрежата ми, както мухата в паяжината, казвам: Кой ти даде право да се оплиташ в моята мрежа и да нарушаваш нейната цялост?
Няма защо хората да миришат цветовете им. Задачата на цвета е, да върже плод и плодът да узрее. Това е велик закон, към който трябва да се стремите. Сега, като говоря по този начин, някои си казват: Каква ли скрита цел има този човек? Когато изказвам една мисъл, или изнасям една истина, аз имам само една цел: да проектирам мисълта си, колкото може по–далеч в пространството, за да правя своите научни изследвания. Ако някой се хване в мрежата ми, както мухата в паяжината, казвам: Кой ти даде право да се оплиташ в моята мрежа и да нарушаваш нейната цялост? Ако паякът тъче паяжината си, с единствената цел, да лови мухи, в скоро време, той ще изгуби своето изкуство. Ако изкриви пътя на своята мисъл, и човек ще изгуби изкуството да преде и да тъче своята мрежа. Следователно, ако и вие се усъмните в живота и кажете, че няма добър и честен човек в света, веднага ще изкривите пътя на правото мислене. Приятелю, отде знаеш, че няма честни и добри хора на земята? – Така е писано в книгите.
към беседата >>

14. От мен да мине / От мен да замине

Научете децата си да не късат главите на мухите, буболечиците, защото, ако днес детето убие муха, утре това дете ще убие и човек.
Те говорят. На практика се доказва – идете под една круша узряла, обичате я, порадвате ѝ се, след десет минути ще почнат да падат круши. Това показва, че и тя ви изказва обичта си. Цветята са много чувствителни към обичта. Извадете едно цвете, което сте обичали, от стаята си, то ще изсъхне. Научете децата си да не късат главите на мухите, буболечиците, защото, ако днес детето убие муха, утре това дете ще убие и човек. Всяко зло, което правим, ще се възвърне върху нас. Оформявам моето учение така: спазарявате една кола дърва. Всякоя от спазаряващите страни казва: „От теб да замине.“ Новото учение казва: „От мен да замине.“ Щом жената казва: „От мен да замине“, братът – „От мен да замине“, сестрата – „От мен да замине“ и т.н., тогава всички ще са разбрали, че са в свръзка с Христа и са разбрали Христовото учение. Това е новото учение, новата култура, с което можем да бъдем братя.
към беседата >>

15. Път, Истина и живот

Ако вашето дете хване някое пиленце и започне да го коли, ако къса крилцата и крачката на някоя муха, не очаквайте от него да стане добър човек или гений.
Българите казват, че като ни нагостят с боб, това било лошо, а като ни нагостят с кокошка – добро. Но това е относително добро, а абсолютното Добро в света е да бъдем добри за всички. Пътят, за който Христос ни говори, това е материалният свят. Ние всички сме в този материален свят и трябва сега да използваме условията на живота, трябва да проучим всичко, което ни се представя. Трябва да се научим да бъдем нежни, учтиви с малките растения и животни, които ни служат. Ако вашето дете хване някое пиленце и започне да го коли, ако къса крилцата и крачката на някоя муха, не очаквайте от него да стане добър човек или гений. Но намери ли то на пътя някое пиле или агне със счупен крак, донесе го вкъщи и започне да го превързва, това дете ще стане в бъдеще добър човек. Новият морал е да правим добро както на най-малките, така и на най-големите същества. Лесно е да бъдеш добър към човек, който ти е дал назаем десет хиляди лева, и когато го срещнеш, да му се усмихнеш, да го поздравиш любезно. Но ако срещнеш някой просяк, ще му кажеш: „Хайде, остави ме на мира, с човек като тебе нямам работа.“ Представете си обаче, че този просяк е християнин; вие го изпъждате да не ви безпокои, отивате на църква и след това запитвате другаря си: „Разбра ли Христовото учение? “ Но и вие, които питате и които пъдите просяка, не сте го още разбрали.
към беседата >>

16. Сутрешен наряд, 21 август и Идване и възприемане на Духа

И паякът обича мухата, но като я улови, тури смукалото и смуче, смуче, докато я изсмуче и изхвърли навън.
Ако ме попитате какво е Господ, ще ви кажа, че Той е това, което сме и ние – само чрез нашия живот, само чрез нашите мисли, желания и действия ние можем да се върнем назад, за да разберем какви са отношенията ни към Бога. Любовта, която чувстваме, е Неговата Любов; мислите, които възпримаме, са Неговите мисли, създадени преди милиони, милиони години. Но всичко това е само едно малко отражение от Божественото, защото не сме в състояние да Го възприемем изцяло. Ако майката би проявила всичката си Любов към своето дете, тя би го задушила. Затова, при тези условия, ние предпочитаме някой да ни обича по-малко, защото ако ни обича много, като ни хване, той ни стиска, докато ни изцеди. И паякът обича мухата, но като я улови, тури смукалото и смуче, смуче, докато я изсмуче и изхвърли навън. Паякът казва: „Много хубаво, много вкусно нещо е направил Господ! “ Да, хубаво е за тебе, но не и за мухата. Мухата пък, като намери някоя гнила ябълка, туря хобота си на нея и казва: „Много хубаво нещо е това! “ И при месоядството е така. Всички злини в света са произлезли все от тази неразбрана Любов – навсякъде се правят опити за Любов.
към беседата >>

“ Да, хубаво е за тебе, но не и за мухата.
Но всичко това е само едно малко отражение от Божественото, защото не сме в състояние да Го възприемем изцяло. Ако майката би проявила всичката си Любов към своето дете, тя би го задушила. Затова, при тези условия, ние предпочитаме някой да ни обича по-малко, защото ако ни обича много, като ни хване, той ни стиска, докато ни изцеди. И паякът обича мухата, но като я улови, тури смукалото и смуче, смуче, докато я изсмуче и изхвърли навън. Паякът казва: „Много хубаво, много вкусно нещо е направил Господ! “ Да, хубаво е за тебе, но не и за мухата. Мухата пък, като намери някоя гнила ябълка, туря хобота си на нея и казва: „Много хубаво нещо е това! “ И при месоядството е така. Всички злини в света са произлезли все от тази неразбрана Любов – навсякъде се правят опити за Любов. Един ден, когато започнете да разбирате Любовта по друг начин, животът ви ще се видоизмени. А за да стане това видоизменение, трябва да възприемете Божествения Дух.
към беседата >>

Мухата пък, като намери някоя гнила ябълка, туря хобота си на нея и казва: „Много хубаво нещо е това!
Ако майката би проявила всичката си Любов към своето дете, тя би го задушила. Затова, при тези условия, ние предпочитаме някой да ни обича по-малко, защото ако ни обича много, като ни хване, той ни стиска, докато ни изцеди. И паякът обича мухата, но като я улови, тури смукалото и смуче, смуче, докато я изсмуче и изхвърли навън. Паякът казва: „Много хубаво, много вкусно нещо е направил Господ! “ Да, хубаво е за тебе, но не и за мухата. Мухата пък, като намери някоя гнила ябълка, туря хобота си на нея и казва: „Много хубаво нещо е това! “ И при месоядството е така. Всички злини в света са произлезли все от тази неразбрана Любов – навсякъде се правят опити за Любов. Един ден, когато започнете да разбирате Любовта по друг начин, животът ви ще се видоизмени. А за да стане това видоизменение, трябва да възприемете Божествения Дух. И вие вече сте дошли до фазата да възприемете Божествения Дух във вашето свръхсъзнание.
към беседата >>

17. Когато дойде Духът

Паякът смуче кръвта на уловената муха.
Ако се докаже, че 2 + 2 = 4, то значи, че майката и бащата може да преповторят себе си само два пъти. Когато ние говорим за числото 1, всякога подразбираме тази Първична Причина, която подтиква всички същества към разумност. Какво нещо е Господ? Господ е това, каквото нещо сме ние. Всичките злини в света са произлезли от месоядството. Паякът смуче кръвта на уловената муха. Мухата смуче сока на ябълката и т.н. Виждали ли сте дъщерята, която се гневи към майката си, към баща си, но когато дойде нейният възлюбен, тя става добра, вежлива и учтива към всички. Онзи, в когото Духът дойде, той трябва да бъде винаги весел, доволен, внимателен и осторожен. Когато дойде Духът, тогава на душата израстват крила. Ако нагрубявате майка си, ако нагрубявате децата си, ако нагрубявате баща си, вашият възлюбен ще си замине.
към беседата >>

Мухата смуче сока на ябълката и т.н.
Когато ние говорим за числото 1, всякога подразбираме тази Първична Причина, която подтиква всички същества към разумност. Какво нещо е Господ? Господ е това, каквото нещо сме ние. Всичките злини в света са произлезли от месоядството. Паякът смуче кръвта на уловената муха. Мухата смуче сока на ябълката и т.н. Виждали ли сте дъщерята, която се гневи към майката си, към баща си, но когато дойде нейният възлюбен, тя става добра, вежлива и учтива към всички. Онзи, в когото Духът дойде, той трябва да бъде винаги весел, доволен, внимателен и осторожен. Когато дойде Духът, тогава на душата израстват крила. Ако нагрубявате майка си, ако нагрубявате децата си, ако нагрубявате баща си, вашият възлюбен ще си замине. Когато дойде Духът, болестите изчезват, скърбите изчезват и страданията изчезват.
към беседата >>

18. Правилни методи за разбиране

Например аз често вървя, замислен съм нещо, наблюдавам някоя муха, някоя мравка, и не съм обърнал някому внимание, а вие казвате: „Ето, на мен Учителя не ми обръща внимание.“ Аз искам да открия причините на това нещо, а вие казвате: „Минавате покрай нас, а не искате да ни обърнете внимание.“ Значи не трябва да мислиш за Бога, не трябва да разсъждаваш, а трябва да държиш шапката си в ръка и да поздравяваш.
А интуицията е друго нещо – тя е Божествен закон, който показва какви са отношенията. Интуицията показва отношенията вярно – и нашите, и чуждите. Ето защо старайте се да развиете интуицията си. Да няма между вас самоосъждане! Това е необходимо, за да се образува между вас известна хармония. Например аз често вървя, замислен съм нещо, наблюдавам някоя муха, някоя мравка, и не съм обърнал някому внимание, а вие казвате: „Ето, на мен Учителя не ми обръща внимание.“ Аз искам да открия причините на това нещо, а вие казвате: „Минавате покрай нас, а не искате да ни обърнете внимание.“ Значи не трябва да мислиш за Бога, не трябва да разсъждаваш, а трябва да държиш шапката си в ръка и да поздравяваш. Хубаво е да съблюдаваме този външен етикет, да бъдем учтиви. Бих ви дал един начин за поздрав, когато се срещате. Погледнете се с Любов 5-10 секунди в очите и се поздравете с леко навеждане на главата – а това значи: „Моята глава си е на мястото.“ И другият ще ти отговори със същото: „И моята глава си е на мястото.“ Погледът да бъде сериозен. И тогава подай му ръката си и му кажи: „Хайде, на добър ти час! “ И ще си тръгнете.
към беседата >>

19. Законът на самопожертването

Дете да е, крава да е, вол да е, муха да е – като говори, ще речем: „Господ говори чрез него.“ Не говори ли Господ чрез тях, тогава ще си ходим, няма да ги слушаме.
Ученици сме, когато възприемаме, а учители, когато предаваме някоя Божествена Мисъл, която Той ни е предал. И след като я предадеш, ти пак си ученик, пак отиваш да възприемаш. Да бъдеш учител, значи да изкажеш Божествените мисли, Божествената Истина и Божествената Любов пред света. Така мислете, за да не се зароди у вас по отношение на някого мисълта: „Че той ли е учител! “ Щом у него говори Любовта, всички ще го слушаме. Дете да е, крава да е, вол да е, муха да е – като говори, ще речем: „Господ говори чрез него.“ Не говори ли Господ чрез тях, тогава ще си ходим, няма да ги слушаме. Ще си вършим работата, без да им обръщаме внимание. На такива учители ще кажеш: „Чакайте, чакайте, работа си имам много спешна. Деца имам, жена имам, нямам време да ви слушам.“ А щом говори Любовта, ще кажеш: „Свободен съм, свърших си работата, на ваше разположение съм.“ И спрямо себе си така трябва да постъпвате. Трябва да знаете кога говори Господ и кога не говори Господ. Когато говори Господ, ще кажем: „Свободен съм, имам на разположение всичкото си време, за да направя това, което искаш.“ Когато Господ не говори, ще кажеш: „Сега нямам свободно време.“
към беседата >>

20. Тогаз те ще просветнат!

Ето какъв ще бъде вашият бъдещ живот, ако останете: Един ден ще се въплътите във формата на някоя муха; паякът ще ви хване и ще ви изяде.
Следователно за онзи ученик, който няма светлина, няма правда. Въпросът е сега решен. Той ще си остане тук при обикновения живот на земята. И тогава, при обикновения живот, знаете ли какво ще бъде? Аз ще ви опиша вашето бъдеще. Ето какъв ще бъде вашият бъдещ живот, ако останете: Един ден ще се въплътите във формата на някоя муха; паякът ще ви хване и ще ви изяде. После пак ще станете муха; пак ще ви хване паякът и ще ви изяде. След туй ще се родите във формата на овца; вълкът ще ви хване и ще ви изяде. Ще се въплътите в една кокошка; ще ви хванат и ще ви изядат. Ще станете една мида; ще ви извадят из водата и ще ви сварят с ориз в тенджерата. Охлюв ще станете; ще ви сварят, ще ви изядат.
към беседата >>

После пак ще станете муха; пак ще ви хване паякът и ще ви изяде.
Въпросът е сега решен. Той ще си остане тук при обикновения живот на земята. И тогава, при обикновения живот, знаете ли какво ще бъде? Аз ще ви опиша вашето бъдеще. Ето какъв ще бъде вашият бъдещ живот, ако останете: Един ден ще се въплътите във формата на някоя муха; паякът ще ви хване и ще ви изяде. После пак ще станете муха; пак ще ви хване паякът и ще ви изяде. След туй ще се родите във формата на овца; вълкът ще ви хване и ще ви изяде. Ще се въплътите в една кокошка; ще ви хванат и ще ви изядат. Ще станете една мида; ще ви извадят из водата и ще ви сварят с ориз в тенджерата. Охлюв ще станете; ще ви сварят, ще ви изядат. Риба ще бъдете; ще ви извадят от морето, и ще направят майонеза с яйца отгоре.
към беседата >>

21. Плачът

Една муха минавала, кацнала на нея и оставила извержението си на долната устна на тази царска дъщеря.
Тия дъщери бащата ги изпратил в едно от най-великите училища, дето се изучавали тайните на битието, за да ги приготви да работят в бъдеще. В туй училище един ден дошъл и синът на слънцето – и той да се учи. Но правило на училището било, че в него никаква целувка не се позволявала, и на онзи, който би се осмелил да престъпи това правило, налагали най-голямо наказание. Разбира се, всички ученици и ученички знаели това. Но един ден най-голямата дъщеря на Ормузд, като се занимавала в градината, унесла се в сладка дрямка и заспала. Една муха минавала, кацнала на нея и оставила извержението си на долната устна на тази царска дъщеря. Като минавал синът на слънцето и погледнал, отвратил се от тази постъпка на мухата и помислил какво да прави. Казал: „Каквото и да стане, ще се приближа полека с езика си да отнема туй извержение, без тя да ме усети“. Но се случило едно нещастие. Като се приближил той, тя се събудила и станала бяла като платно, изгубила светлината си. Другата дъщеря, като видяла тази постъпка на сина на слънцето, почервеняла.
към беседата >>

Като минавал синът на слънцето и погледнал, отвратил се от тази постъпка на мухата и помислил какво да прави.
В туй училище един ден дошъл и синът на слънцето – и той да се учи. Но правило на училището било, че в него никаква целувка не се позволявала, и на онзи, който би се осмелил да престъпи това правило, налагали най-голямо наказание. Разбира се, всички ученици и ученички знаели това. Но един ден най-голямата дъщеря на Ормузд, като се занимавала в градината, унесла се в сладка дрямка и заспала. Една муха минавала, кацнала на нея и оставила извержението си на долната устна на тази царска дъщеря. Като минавал синът на слънцето и погледнал, отвратил се от тази постъпка на мухата и помислил какво да прави. Казал: „Каквото и да стане, ще се приближа полека с езика си да отнема туй извержение, без тя да ме усети“. Но се случило едно нещастие. Като се приближил той, тя се събудила и станала бяла като платно, изгубила светлината си. Другата дъщеря, като видяла тази постъпка на сина на слънцето, почервеняла. Нали хората, като се позасрамят от известна постъпка, стават червени.
към беседата >>

– Тази муха какво направила?
Краските първоначално били много груби, но като се върнал царският син на слънцето, много плакал: любовта му станала толкова силна, че образувала росните капки. И тия росни капки – този дъжд, бил от сина. Те умивали росните цветя, но краските не се измивали. Тогава той ги нагрявал и ги милвал със слънчевите лъчи, но пак не могъл да ги изчисти и забележил, че краските ставали все по-хубави и по-хубави. Видите ли как една малка причина докарва големи последствия? – Тази муха какво направила? Но ще каже някой: „Отгде се намери тя“. Ако тази муха не беше оставила извержението си върху устната на царската дъщеря, вие не щяхте да бъдете на земята и нямаше да разберете този живот. Това е един символ, една алегория, която трябва да разгадаете. И защо вие почервенявате? Какво се крие в червенината?
към беседата >>

Ако тази муха не беше оставила извержението си върху устната на царската дъщеря, вие не щяхте да бъдете на земята и нямаше да разберете този живот.
Те умивали росните цветя, но краските не се измивали. Тогава той ги нагрявал и ги милвал със слънчевите лъчи, но пак не могъл да ги изчисти и забележил, че краските ставали все по-хубави и по-хубави. Видите ли как една малка причина докарва големи последствия? – Тази муха какво направила? Но ще каже някой: „Отгде се намери тя“. Ако тази муха не беше оставила извержението си върху устната на царската дъщеря, вие не щяхте да бъдете на земята и нямаше да разберете този живот. Това е един символ, една алегория, която трябва да разгадаете. И защо вие почервенявате? Какво се крие в червенината? Втората сестра, която видяла, че царският син целунал по-голямата, казала: „Защо да целуне сестра ми, а не мене? “, и почервеняла.
към беседата >>

Когато тия краски са ясни, кристални, те подразбират стремеж да се изправи погрешката на мухата.
Следователно във всичките краски има отрицателни черти на живота. Когато човек почервенее, става много активен. Някои казват: „Много умен станал“. Значи пожълтял. Не, не, краските, с които съвременните окултисти изобразяват човешките емоции, имат и добрите, и лошите си страни. Когато тия краски са ясни, кристални, те подразбират стремеж да се изправи погрешката на мухата. Та не се чудете, ако съвременните хора имат тези краски. Най-интелигентните хора, които са се намирали тогава, осъдили сина на слънцето, и не му дали да се оправдае защо и за какво. И тази погрешка Христос слезе да я изправи. Сега този мит е представен в една повествователна форма. Той представлява влизането на змията с най-хубавия плод в райската градина.
към беседата >>

И вие ще ме попитате как тази муха да мине оттам?
Той представлява влизането на змията с най-хубавия плод в райската градина. Той е все същият мит, който е претърпял много парафразирания, но аз намирам този за най-смислен. Онзи, в райската градина, е за деца, а този е за по-възрастни. Но да не мислите, че тук е истината. Трябва много да си напрегнете ума, трябва много да мислите, за да разберете где е истината. И вие ще ме попитате как тази муха да мине оттам? Но тя е била много интелигентна муха, за да свърши това. И всичките съвременни интелигентни мухи все такава работа извършват. И аз не съм срещнал още една съвременна дама, на която долната устна да не е оцапана с такова извержение, но се пазя да ги чистя по този начин. Разбирате ли защо? – Защото законът не позволява.
към беседата >>

Но тя е била много интелигентна муха, за да свърши това.
Той е все същият мит, който е претърпял много парафразирания, но аз намирам този за най-смислен. Онзи, в райската градина, е за деца, а този е за по-възрастни. Но да не мислите, че тук е истината. Трябва много да си напрегнете ума, трябва много да мислите, за да разберете где е истината. И вие ще ме попитате как тази муха да мине оттам? Но тя е била много интелигентна муха, за да свърши това. И всичките съвременни интелигентни мухи все такава работа извършват. И аз не съм срещнал още една съвременна дама, на която долната устна да не е оцапана с такова извержение, но се пазя да ги чистя по този начин. Разбирате ли защо? – Защото законът не позволява. Следователно ние трябва да разбираме живота в неговите дълбоки прояви, да знаем причината защо е тъй, а не другояче.
към беседата >>

22. Страх и безстрашие / За страха и безстрашието

Какво символизира мухата, комарът?
Ученикът трябва да знае това нещо, защото като влезе в Школата, ще се натъкне на ред изкушения. В тази лекция дадох заека и жабата като символи на нещо. С това искам да обърна вниманието ви, като ученици, да размишлявате върху всички явления в живота и природата, върху всички предмети и да правите преводи. За пример, какъв превод ще направите на следните думи: „река“, „дърво“, „планина“? Какъв превод ще направите на животните: вълк, лисица, жаба? Какво символизира мухата, комарът? Всички тия неща са символи, които представят език на природата. Ученикът трябва да изучава този език, да знае защо природата е създала всички животни, растения, минерали. Тя си служи с тях като с букви в своята азбука, както ние си служим с буквите и слоговете, за да изразим своята мисъл. Следователно, като поставим всички минерали, растения и животни на техните места, ще получим разумното слово, разумната мисъл на живата природа. Който иска да учи този език, той трябва да започне от най-простите образи и постепенно да върви към по-сложните.
към беседата >>

Сега в тази школа метод ще ви дам да правите преводи; например, ръка на какво е превод, дърво на какво е превод, вълк, лисица, жаба, муха, комар – те са все преводи. (втори вариант)
Най-първо ще те измами, а след като направиш греха, той ще дойде в друга фаза, като твой благодетел, ще ти покаже начина, как да се избавиш. Ще дойде лъжата. А сега, безстрашният човек никога на изкушение не се подава. Туй е за учениците на окултизма. Щом влезете в тази школа има много възможности за изкушение. Сега в тази школа метод ще ви дам да правите преводи; например, ръка на какво е превод, дърво на какво е превод, вълк, лисица, жаба, муха, комар – те са все преводи. Туй е езикът на природата. Защото природата е направила комарите, вълците, лисиците. А ще кажете: Когато някой пише някое писмо, нали всяка една буква си има своята целесъобразност? Един ред от такива букви дава известен смисъл. Следователно, животните, като ги наредиш в известен ред, по същия закон ще добиеш едно разумно слово.
към втори вариант >>

23. Които вас приемат

Ако ти не можеш да нахраниш една муха, ако ти е свидно, как ще нахраниш една овца, която ще изяде 1000 обеда на мухите?
И Христос казва: „Който вас приеме“. Ако ти от Любов не можеш да приемеш брата си, не можеш да приемеш и Христа. Законът е много верен. Ако ти не можеш да дадеш на един просяк един лев, как ще дадеш на Христа нещо повече? Защото Христос като дойде, той ще иска повече. Ако ти не можеш да нахраниш една муха, ако ти е свидно, как ще нахраниш една овца, която ще изяде 1000 обеда на мухите? Ако ти не приемеш брата си, как ще приемеш вечното – Бога, Който ще иска повече? И тъй, Христос казва: „Най-първо ще приемеш брата си“, понеже ние сега вървим по закона на еволюцията, ние ще приемем брата си, след него ще дойде Христос и след Христа – Бог, т.е. пълнотата на Любовта ще се прояви. Сега ще ви приведа един малък разказ, за две сестри. Едната е била учителка, а другата, по-малката, е служела в къщи.
към беседата >>

24. Прави правете Неговите пътеки!

Тъй както всяка сутрин аз трябва да излизам да опитвам слънцето, да излагам гърба си, то да ме грее, да опитвам неговата сила, по същия начин всяко същество, колкото и да е малко, дали е във формата на един човек или муха, комар и бълха, в каквато и да е форма – аз вземам тия форми в първичния им смисъл, – имат право да опитат тия слънчеви лъчи, за да възприемат колкото и да е малко живот от тях, да изпитат сладчината на това слънце.
И следователно всички искат сега да ни кажат, че едни трябва да бъдат щастливи, спасени, а другите трябва да погинат: едните да бъдат в рая, а другите в пъкъла; едните трябва да бъдат невежи, а другите учени. Не е така. Тия лъжливи положения са създадени от нас. Днес всички казват: „Вярваш ли ти в религията? “ Няма какво да вярвам, ние с бъдещи опити не ходим, а ходим с настоящи. Тъй както всяка сутрин аз трябва да излизам да опитвам слънцето, да излагам гърба си, то да ме грее, да опитвам неговата сила, по същия начин всяко същество, колкото и да е малко, дали е във формата на един човек или муха, комар и бълха, в каквато и да е форма – аз вземам тия форми в първичния им смисъл, – имат право да опитат тия слънчеви лъчи, за да възприемат колкото и да е малко живот от тях, да изпитат сладчината на това слънце. И когато някой човек намери някоя въшка на главата си, чукне я между двата нокътя, като се е покачила, тя не знае, че туй е едно културно същество, тя е един голям простак. И като е изследвала света, влезнала е в една философска глава и почнала да я чопли и да разглежда какво е това. И философът казва: „На криво място правиш своите изследвания, и аз съм изследовател“, затуй той я чуква, не че въшката трябва да умре, но понеже се е качила на тази философска глава, тя се осъжда на смъртно наказание, както всеки престъпник, щом престъпи държавния закон, или го обесват, или го застрелват. И тогава хората ще кажат: „Тъй било писано в Божествения закон, понеже го престъпи“. В Божествения кодекс абсолютно няма сянка от смъртно наказание!
към беседата >>

25. Волята на Отца

Ами ако някоя муха кацне горе на главата ми, и аз ѝ кажа: „Не ме безпокой“, един път, два пъти, три пъти и после я натисна с крака, та като се върне при мухите, ще каже: „Някакъв елемент ме притисна“.
Материални хора са. И понякой път българите казват: „От тия големите хора се урочасва“. Ама че на някого от тях може да се е схванал гръбнакът, което показва, че при известни условия този големият човек го е натиснал малко. Уроките са именно тия натискания от по-горните хора от нас. Като имаш такъв човек, ти трябва да го държиш да не си отива. Ами ако някоя муха кацне горе на главата ми, и аз ѝ кажа: „Не ме безпокой“, един път, два пъти, три пъти и после я натисна с крака, та като се върне при мухите, ще каже: „Някакъв елемент ме притисна“. Не, не, притисна я един разумен човек, който е хиляди пъти по-горе от нея, нищо друго. Не е добре да безпокоим главата на някой умен човек. Христос казва: „Аз дойдох на света, не моята воля да сторя, но волята на Тогози, Който ме е проводил“. Е, как тълкуваме ние работите в света? Аз ще ви дам един малък анекдот.
към беседата >>

26. Проява на кармическия закон / Закон на кармата

Една муха може да бъде, но на тази муха, тъй трябва да се радвате, както на един човек и тогава може само Бог да се весели.
“ Мислите ли, че животът се е използувал след като сте подали ръка на някого, нахранили сте някого и сте дали знание на някого? – Не! Вие трябва да влезнете в причинния свят, дето основният закон е следующият: там един живее за всички и всички живеят за един; благото на едного е благо на всички и благото на всички е благо на едного. Следователно, по този закон, което и да е същество на света, колкото и да е малка неговата деятелност, неговата радост и неговата скръб трябва да бъдат за вас свещени. Една муха може да бъде, но на тази муха, тъй трябва да се радвате, както на един човек и тогава може само Бог да се весели. Туй е свойствено само на Бога; само Той може да гледа дребните работи, а хората забелязват само едрите (неща). Понеже в школата ще се учите за себе си, ни помен от лъжа да няма! Единственото нещо, което в школата не се прощава, то е лъжата. Туй трябва да го знаете! Всичко се извинява, но лъжата – никога!
към беседата >>

Въз основа на този закон деятелността, както и радостите и скърбите на едно същество, колкото и малко да е то, трябва да бъдат за вас свещени; това същество може да бъде муха, но и на нея трябва да гледате като на човек - само по този начин Бог може да се весели. (втори вариант)
Работите с него година, две и като видите, че той е придобил известни знания, му казвате: „Сега вече можете да продължите знанието си сам. Работете и ще успеете". Това е проява на Любовта по смисъл. Питам: мислите ли, че след като сте подали ръка на давещия се или след като сте нахранили гладния, или след като сте дали знания на невежия, Животът се е проявил напълно? Не, Животът, както и Любовта, могат да се проявят напълно само когато човек започне да живее в Причинния свят, където един живее за всички и всички живеят за един - в този свят благото на едного е благо за всички и благото на всички е благо на едного. Въз основа на този закон деятелността, както и радостите и скърбите на едно същество, колкото и малко да е то, трябва да бъдат за вас свещени; това същество може да бъде муха, но и на нея трябва да гледате като на човек - само по този начин Бог може да се весели. Обаче само Бог може да спира погледа си на дребните, на малките неща; хората обръщат внимание повече на големите работи. Сега, понеже вие сте дошли в Школата да учите, не трябва да има ни помен, ни сянка от лъжа. Единственото нещо, което не се прощава на учениците от тази Школа, е лъжата; всичко може да се извини, но лъжата - никога! Щом дойде до лъжата, пазете се от нея като от огън; тя е принцип, който може да заведе човека в противоположностите на Живота, от които мъчно може да се избави. Като изпадне в трудно, в безизходно положение, човек веднага прибягва до лъжата и казва: „Без лъжа не може"; не, без Истина не може, а без лъжа може.
към втори вариант >>

27. Дъще Сионова

За мен светът не е мъртъв, за мен целият свят е жив и във всяко същество – в един вол, в една муха и прочие – виждам туй, което светът не вижда.
И съвременната църква е съградена само върху семките на Христовото учение. Него го няма там, Любовта я няма там, в църквата я няма. Аз бих желал да видя под този филон на всеки свещеник тази жива Любов, аз бих желал под всяка дреха да видя живата Любов на Христа, това живо учение. Да не мисли някой да каже за мен: „Той говори каквото му скимне“. Не, аз не говоря каквото ми скимне, а говоря такива велики истини, които аз съм опитал, опитал. За мен светът не е мъртъв, за мен целият свят е жив и във всяко същество – в един вол, в една муха и прочие – виждам туй, което светът не вижда. И аз казвам тъй: Ние знаем защо воловете са волове; ние знаем защо мухите са мухи; ние знаем защо рибите са риби; ние знаем защо растенията са растения; ние знаем защо минералите са минерали; ние знаем причините защо това е така и го разбираме. Сегашните физиолози и ботаници може да пишат още с хиляди години, против това нямам нищо, ние се радваме на техните усилия, но ние сме разрешили този въпрос и сега се занимаваме със съвсем други въпроси. Ние знаем защо са се родили мъжете и жените, знаем причините. А сега се спорят дали жената е излязла от мъжа, от кое ребро, от дясното или от лявото. Но Господ взел едно ребро, отдясно или отляво, или две ребра.
към беседата >>

28. Методи за чистене

Може да се върнете назад в окултната наука, може да се превърнете на муха, може да се превърнете на глистя, на една микроба.
„Тази пастърмица може да ми причини добро“. Издебва, и хайде вътре. Затваря се този ум, който бил направил този капан. Никакви капани не курдисвайте в ума си или в сърцето си, защото в този капан вие ще влезете. Този капан, може да минат десет, сто хиляди години, той ще ви чака. Може да се върнете назад в окултната наука, може да се превърнете на муха, може да се превърнете на глистя, на една микроба. Може да се повърнете даже на сред път и пак да започнете от начало. Не си правете илюзии. Казват: „Няма повръщане в еволюцията“. Има повръщане – то е за простите. И като ви повърнат тогава през всичките мисли, които сте създали, вие ще минете и ще опитате всичкото нещастие в туй отношение.
към беседата >>

Колкото и високо да се издигнете, ще дойде ден, когато ще ви върнат от това положение и като муха, като мишка, като микроб даже, вие ще изпитате капана - ще ви затворят в него, докато научите урока си. (втори вариант)
Един ден, като излязъл от дупката си, се натъкнал на същия капан, в който имало парченце пастърма. Спрял пред капана и започнал да прави изследвания; пожелал да влезе в капана, за да опита състава на пастърмицата, но останал изненадан: вратата на капана хлопнала и той се намерил в затвор. Какво излязло в заключение - този ум, който преди години открил капана, трябвало да попадне в затвор в него, за да опита на свой ред какво е затвор, какво значи ограничение, лишаване от свобода. Казвам: не поставяйте никакви капани за умовете и сърцата на хората, защото сами ще паднете в тях! Хиляди години могат да минат от създаването на този капан, но няма да го избегнете - той ще ви чака векове и хиляди години, но ще ви издебне някъде. Колкото и високо да се издигнете, ще дойде ден, когато ще ви върнат от това положение и като муха, като мишка, като микроб даже, вие ще изпитате капана - ще ви затворят в него, докато научите урока си. Вие мислите, че в еволюцията няма връщане. Не си правете илюзии, не се залъгвайте да мислите, че можете да избегнете закона на кармата; в каквото и положение да сте, докъдето и да сте стигнали, ще ви върнат, за да изплатите дълговете си, и пак ще продължите. Каквито мисли и чувства сте създали и изпратили в пространството, един ден ще ги изпитате, те ще се върнат пак към вас и ще проверите техните добри и лоши резултати - това подразбира българската пословица: „Каквото посееш, това ще пожънеш", всеки ще пожъне това, което някога е посял. Тъй щото не мислете, че няма връщане, т.е. деградиране; ако Ангелите, които бяха толкова по- високо от хората, при съгрешаването си паднаха и изгубиха светлината си, какво остава за хората?
към втори вариант >>

29. Ако пребъдете в Мене

– Вярвам в Единия Бог, Който гледа на всичките същества еднакво, без никаква разлика, както на мухата, така и на човека.
Почне ли умът ти да расте, душата ти да се разширява, сърцето ти да се облагородява, и колибата казва: „Господарят ми се е реформирал отвътре, затова и ние ще се реформираме отвън“. От 2,000 години съвременната църква в какво се е реформирала? За пример: във веруюто: „Вярвам – казва – в Единаго Бога“. В кой Единен Бог? Какво трябва да разбираме под „Единен Бог“? – Вярвам в Единия Бог, Който гледа на всичките същества еднакво, без никаква разлика, както на мухата, така и на човека. Ще каже някой сега, че има противоречие. Да, противоречия съществуват само за ония индивиди, които не могат да мислят, а ония, които мислят, могат да примирят тия противоречия. Между един жълъд в семка и самия жълъд има голяма разлика. Ако аз почна да ви доказвам, че този жълъд е равен на големия дъб, ще кажете: „Да, равен е той, но само дайте му необходимите условия, той съдържа в себе си всичките възможности на развитие“. И наистина, всичко е вътре в жълъда.
към беседата >>

30. И Петър Го взе настрана

Като казвам, че за някои са видими, а за други – не, за обяснение вземете положението на мухата.
Сега, ние подлагаме туй учение на опит. Дошло е време за един свещен опит, и всеки от вас трябва да се убеди, има ли друг свят или не, има ли по-напреднали същества от хората или не. Някои казват, че няма по-напреднали същества от хората. Не са прави. Има по-напреднали същества от хората, които пак живеят на земята, но за някои хора са видими, а за други – не. Като казвам, че за някои са видими, а за други – не, за обяснение вземете положението на мухата. Тя подозира ли, че до нея близо има човек, или не? Ако се движите с цялото си тяло към нея, тя и не подозира, но ако ѝ посочите само малкия си пръст, тя ще избяга, ще хвръкне. Следователно, като и покажете един пръст, тя има повече понятие от него, отколкото от цялото ви тяло. Има ли тя понятие за този човек на земята, който има тия амбиции, които го ръководят? Не, тя и не подозира това.
към беседата >>

31. Работа за новия живот

Ако една муха кацне на пръста ми и каже: „Учителю, искам да ме обичаш!
“ Знаете ли какво ще ви кажа? Сърцето ви е толкова малко, какво да вложа в него? Направете си по-голямо, по-широко сърце, че да ви туря нещо в него. То едва съдържа 10 грама, какво ще туря в него? Ако река да го насиля, ще го пукна – и тогава вие ще свършите с живота си. Ако една муха кацне на пръста ми и каже: „Учителю, искам да ме обичаш! “, как ще изявя Любовта си към нея? Понеже крилцата ѝ са много мекички, ще я пипна така – лекичко, отгоре-отгоре, за да не ги смачкам. Туй е Любов. Друго, което мога да направя, то е, че ще взема една клечица за чистене на зъби и с върха ѝ ще извадя малко от медеца, който имам, и ще ѝ дам. Тя ще каже: „Учителя ми даде отличен обяд.“ Но ако аз река да дам и на вас толкова, колкото на мухата, какво ще кажете?
към беседата >>

Тя ще каже: „Учителя ми даде отличен обяд.“ Но ако аз река да дам и на вас толкова, колкото на мухата, какво ще кажете?
Ако една муха кацне на пръста ми и каже: „Учителю, искам да ме обичаш! “, как ще изявя Любовта си към нея? Понеже крилцата ѝ са много мекички, ще я пипна така – лекичко, отгоре-отгоре, за да не ги смачкам. Туй е Любов. Друго, което мога да направя, то е, че ще взема една клечица за чистене на зъби и с върха ѝ ще извадя малко от медеца, който имам, и ще ѝ дам. Тя ще каже: „Учителя ми даде отличен обяд.“ Но ако аз река да дам и на вас толкова, колкото на мухата, какво ще кажете? На мухата, като ѝ сипя толкова, това ще свърши работа, но ако на вас дам толкова, с такава микроскопическа част няма да се свърши работата. Е, при това питам сега: какво се казва на едно място в Писанието? – „Прави правете пътищата Господни! “ Та гледайте да имате мнението на Божествената Любов.
към беседата >>

На мухата, като ѝ сипя толкова, това ще свърши работа, но ако на вас дам толкова, с такава микроскопическа част няма да се свърши работата.
“, как ще изявя Любовта си към нея? Понеже крилцата ѝ са много мекички, ще я пипна така – лекичко, отгоре-отгоре, за да не ги смачкам. Туй е Любов. Друго, което мога да направя, то е, че ще взема една клечица за чистене на зъби и с върха ѝ ще извадя малко от медеца, който имам, и ще ѝ дам. Тя ще каже: „Учителя ми даде отличен обяд.“ Но ако аз река да дам и на вас толкова, колкото на мухата, какво ще кажете? На мухата, като ѝ сипя толкова, това ще свърши работа, но ако на вас дам толкова, с такава микроскопическа част няма да се свърши работата. Е, при това питам сега: какво се казва на едно място в Писанието? – „Прави правете пътищата Господни! “ Та гледайте да имате мнението на Божествената Любов. Това е важно за всинца ви.
към беседата >>

32. Милосърдието

Седи онази жаба, философства, поглежда някоя муха, кацнала наблизо и: хоп-хоп – изяде я.
Ако вие имате това милосърдие, ще бъдете снизходителни, и тогава вашата критика няма да бъде тъй остра, но ще бъде мека, снизходителна спрямо вашите съкласници. Ако един ученик няма това милосърдие, той ще бъде горд и надменен; а пък онзи, който е неспособен, който няма това знание, като усеща своята слабост и липса на знание, тогава отсъствието на милосърдие ще го направи подъл, долен и лицемерен. Той ще пъпли и ще се слага. И така, имате два вида ученици: ученици, които мислят, че много знаят – те са горди; и други, които пъплят и казват: „Ние сме смирени.“ – Никакво смирение нямат! Една жестокост се крие у тях – на вид е едно хладнокръвие, както у жабите, у студенокръвните. Седи онази жаба, философства, поглежда някоя муха, кацнала наблизо и: хоп-хоп – изяде я. Пак седи – друга муха. Моментално мухата изчезва. Пак седи: хоп-хоп – и като че ли ни лук яла, ни лук мирисала. Това са състояния на душата и вие трябва да изпитвате себе си. Има състояния, които стават, без да ги схващате във вашето съзнание.
към беседата >>

Пак седи – друга муха.
Ако един ученик няма това милосърдие, той ще бъде горд и надменен; а пък онзи, който е неспособен, който няма това знание, като усеща своята слабост и липса на знание, тогава отсъствието на милосърдие ще го направи подъл, долен и лицемерен. Той ще пъпли и ще се слага. И така, имате два вида ученици: ученици, които мислят, че много знаят – те са горди; и други, които пъплят и казват: „Ние сме смирени.“ – Никакво смирение нямат! Една жестокост се крие у тях – на вид е едно хладнокръвие, както у жабите, у студенокръвните. Седи онази жаба, философства, поглежда някоя муха, кацнала наблизо и: хоп-хоп – изяде я. Пак седи – друга муха. Моментално мухата изчезва. Пак седи: хоп-хоп – и като че ли ни лук яла, ни лук мирисала. Това са състояния на душата и вие трябва да изпитвате себе си. Има състояния, които стават, без да ги схващате във вашето съзнание. Много пъти човек може да се намери в едно хипнотическо състояние, да е под влиянието на други духове, да върши волята им, без да може да си даде отчет, а може би след години ще различи туй състояние.
към беседата >>

Моментално мухата изчезва.
Той ще пъпли и ще се слага. И така, имате два вида ученици: ученици, които мислят, че много знаят – те са горди; и други, които пъплят и казват: „Ние сме смирени.“ – Никакво смирение нямат! Една жестокост се крие у тях – на вид е едно хладнокръвие, както у жабите, у студенокръвните. Седи онази жаба, философства, поглежда някоя муха, кацнала наблизо и: хоп-хоп – изяде я. Пак седи – друга муха. Моментално мухата изчезва. Пак седи: хоп-хоп – и като че ли ни лук яла, ни лук мирисала. Това са състояния на душата и вие трябва да изпитвате себе си. Има състояния, които стават, без да ги схващате във вашето съзнание. Много пъти човек може да се намери в едно хипнотическо състояние, да е под влиянието на други духове, да върши волята им, без да може да си даде отчет, а може би след години ще различи туй състояние. Вземете например пиянството.
към беседата >>

33. Тъмното петно в съзнанието

На паяка не може да дадете морала на мухата.
Американците в тази война по един изкуствен начин, законно, изтеглиха всичкото богатство на Европа. И едва сега, след войната, европейците усетиха, че златото отиде и мислят по кой начин да върнат назад туй злато. Сега изобщо туй, което става в общия живот, става и в личния живот. И тогава ние ще се спрем на следното твърдение: Вие на гъсеницата не може да дадете морала на пеперудата. На вълка не може да дадете морала на овцата. На паяка не може да дадете морала на мухата. Паякът си има особен морал, вълкът си има особен морал, гъсеницата си има особен морал. И като дойдем до хората, вие трябва да разберете, че не всички хора произтичат от един и същ род. Сега ще се натъкнете на едно противоречие. Казва ви се, че всички произтичате от едни прародители. Нали тъй?
към беседата >>

34. Първата родена мисъл

В това време муха кацне на носа ви, ухапе ви и мисълта ви веднага се раздвои.
Човек трябва да мисли право, да съчетава фактите, за да намери смисъла и предназначението на всичко, което природата е създала. Седите и размишлявате върху нещо, но мисълта ви е мъглива, неясна. В това време един комар кацне на носа ви и ви ужили. Вие веднага се стреснете, раздвоите се, но мисълта ви се проясни. Друг път се разгневите, искате да си отмъстите на някого, да му направите някаква пакост. В това време муха кацне на носа ви, ухапе ви и мисълта ви веднага се раздвои. Вие се замисляте сериозно върху това, което сте решили да правите и казвате: Какво ще ходя да се разправям с хората? Няма защо да отмъщавам. Ще се издигна по-високо и оттам ще гледам на живота.С ухапването си мухата иска да ви обърне внимание — да се позанимавате малко с нея. Влизате някога в гората, но сърдит, недоволен, искате да излеете яда си върху някого. Обаче както вървите, спъвате с в едно дърво, падате на земята и веднага забравяте недоволството си.
към беседата >>

Ще се издигна по-високо и оттам ще гледам на живота.С ухапването си мухата иска да ви обърне внимание — да се позанимавате малко с нея.
Вие веднага се стреснете, раздвоите се, но мисълта ви се проясни. Друг път се разгневите, искате да си отмъстите на някого, да му направите някаква пакост. В това време муха кацне на носа ви, ухапе ви и мисълта ви веднага се раздвои. Вие се замисляте сериозно върху това, което сте решили да правите и казвате: Какво ще ходя да се разправям с хората? Няма защо да отмъщавам. Ще се издигна по-високо и оттам ще гледам на живота.С ухапването си мухата иска да ви обърне внимание — да се позанимавате малко с нея. Влизате някога в гората, но сърдит, недоволен, искате да излеете яда си върху някого. Обаче както вървите, спъвате с в едно дърво, падате на земята и веднага забравяте недоволството си. Значи, всяко растение, всяко животно, всеки неодушевен предмет, които ви безпокоят или в които се спъвате, ви изваждат от лошите, от отрицателните състояния. По този начин те уравновесяват силите във вашия организъм. Камъкът, дървото, в които се спъвате, са предназначени да ви отстранят от злото, което сте намислили да правите.
към беседата >>

В случая те представляват муха, която се готви да кацне на носа да ви ухапе.
Не е ли изпитание това? Воля се изисква от човека, за да издържи това изпитание. Представете си, не сте беден студент и сте принуден да си изкарвате прехраната при някоя сърдита, лоша по характер богаташка или сте чиновник при много взискателен и педант началник. И тук ще имате изпитания, но ако владеете закона за трансформиране на енергиите, щом видите господарката или началника си сърдити, отдалеч още ще започнете да отправяте към тях добри мисли. Ще апелирате към тяхната доброта, към благородството на тяхната душа и ще видите, че те ще се изменят, ще бъдат добри и внимателни към вас. В случая те представляват муха, която се готви да кацне на носа да ви ухапе. С добрата си мисъл вие ще отстраните мухата от носа си. Как постъпват чиновниците спрямо своя строг началник? Като видят, че началникът влиза в тяхната стая, те си казват: Ето, сега ще ни се скара. И действително началникът постъпва така, както те мислят. Обаче ако всички служащи и чиновници в едно учреждение посрещнат началника си с добри мисли и добро разположение, колкото и строг и лош да е, той ще се повлияе от тази благоприятна атмосфера и ще се въздържа да се проявява зле към тях.
към беседата >>

С добрата си мисъл вие ще отстраните мухата от носа си.
Воля се изисква от човека, за да издържи това изпитание. Представете си, не сте беден студент и сте принуден да си изкарвате прехраната при някоя сърдита, лоша по характер богаташка или сте чиновник при много взискателен и педант началник. И тук ще имате изпитания, но ако владеете закона за трансформиране на енергиите, щом видите господарката или началника си сърдити, отдалеч още ще започнете да отправяте към тях добри мисли. Ще апелирате към тяхната доброта, към благородството на тяхната душа и ще видите, че те ще се изменят, ще бъдат добри и внимателни към вас. В случая те представляват муха, която се готви да кацне на носа да ви ухапе. С добрата си мисъл вие ще отстраните мухата от носа си. Как постъпват чиновниците спрямо своя строг началник? Като видят, че началникът влиза в тяхната стая, те си казват: Ето, сега ще ни се скара. И действително началникът постъпва така, както те мислят. Обаче ако всички служащи и чиновници в едно учреждение посрещнат началника си с добри мисли и добро разположение, колкото и строг и лош да е, той ще се повлияе от тази благоприятна атмосфера и ще се въздържа да се проявява зле към тях. Днес ще отстъпи, утре ще отстъпи, докато подобри отношението си към всички.
към беседата >>

35. Четирите съзнания

Какво ще разбере мухата, птицата или кучето от една гениална картина?
Реалността всякога остава невидима. Това, което художникът е вложил, е невидимо. Това е идеята. Само онзи може да види и разбере идеята на художника, който може да се свърже с неговия ум. Иначе, който друг погледне картината, той нищо няма да разбере от нея. Какво ще разбере мухата, птицата или кучето от една гениална картина? — Нищо няма да разбере. Сега как ще решите вие въпроса: на кого се пада картината? Кой има най-голямо право върху картината: художникът, тъкачът, първият или вторият търговец? Кое дава право на художника сам да продава картината си? Платното, боите, четките, рамката не са негови.
към беседата >>

36. Опити

Муха, мравка, комар могат да минат по нея, но не и човек.
Представете си, че имате две опорни точки А и В, свързани помежду си с тъкан копринен конец (фиг.1). При сегашните условия може ли човек да мине по тази нишка? — Не може. При други условия обаче това е възможно. Но днес никой човек не може да мине по такава тънка нишка. Муха, мравка, комар могат да минат по нея, но не и човек. Ако по някакъв начин се увеличи сцеплението между частиците на този конец, тогава и човек може да мине по него. Ако знаете дебелината на копринената нишка, ще изчислите колко такива нишки трябва да се съединят в едно, за да може човек да мине по тях като по дебело въже. Намерено е, че копринената нишка от бубата е двойна и е дебела 0,026 мм. Следователно едната нишка само е дебела 0,013 мм. Всички сте писали нещо за дишането, всеки е дал поне един метод за правилно дишане, защото мислите, че дишате правилно.
към беседата >>

Но една муха може да мине, мравя може да мине. (втори вариант)
Сега всичките учени хора мязат на тия, които се молят за дъжд, отиват без омбрела, казват: „Може да е, може и да не е." В положителния свят като идеш, всякога ще имаш резултати. Сега вие се съмнявате, но ако имате две опорни точки, представете си, че тук изпъвате тънка копринена нишка, нали - тънка нишка от пашкул. Възможно ли е човек по тази нишка да мине, или не? При сегашните условия немислимо е. Но една муха може да мине, мравя може да мине. Добре, може ли на тази жица да се направи сцеплението да бъде тъй силно, тъй яка да бъде, че човек да може да мине? Може, но при сегашните условия не може да направим тази нишка така яка. Следователно може ли да изчислим колко такива нишки са потребни, за да се направи едно въже, за да може човек да мине? Туй може да се изчисли. Колко нишки трябва да се съединят?
към втори вариант >>

37. Нежност и грубост

Лесно е да се каже: Муха е това, комар е това и т.н.
Това не е наука, това не е знание. Първото нещо, което се изисква от окултния ученик, е да разбира себе си, да пази онези свои чувства, които съставят основа на живота му. Кои чувства са основни за него? Запример, едно от основните чувства на ученика е да влиза в положението на всички живи същества и да знае, че и те страдат поне колкото него. Колкото малко да е едно същество, и то се мъчи и страда. Лесно е да се каже: Муха е това, комар е това и т.н. Малки са тия същества, но и те имат мъки и страдания. Че нямат съзнанието и интелигентността на човека, това е друг въпрос. Разликата между всички живи същества се заключава в степента на тяхното съзнание, в степента на тяхната интелигентност. Като изучавате живота на паразитите, виждате, че и у тях има известна степен интелигентност, чрез която познават на кои части от човешкото тяло месото е по-меко, по-мазно и на които места кръвта е по-чиста, там нападат. Учените наричат тази специална интелигентност на паразитите инстинкт.
към беседата >>

38. Проява на разумните сили в природата

“ Когато онзи паяк хване някоя муха, Господ ще му позволи ли?
Ако ви стисна тъй, щото със силата на моя ум да изменя направлението на вашата кръв, няма да ви приспя ли? Туй го правят съвременните магнетизатори. Хората на света са повече майстори, отколкото набожните, духовните хора. Сега вие ще кажете: „Ама Господ ще му позволи ли? “ Чудни сте, като питате: „Господ ще позволи ли? “ Когато онзи паяк хване някоя муха, Господ ще му позволи ли? Когато онази жаба дойде до мравуняка и почва да гълта мравките, Господ ще позволи ли? Когато мравките дойдат до твоя хамбар и почнат да ядат житото, Господ позволява ли им? Всички същества вършат тези работи, без да им позволява Господ. Като питате така, вие сте прави, по моралния закон трябва позволение. Ако е по моралния закон, то е друго нещо, трябва да искаме разрешение, но ако не постъпваме по този закон, всичко вършим без разрешение и вследствие на това ние сме отговорни за своите постъпки. Защо?
към беседата >>

39. Бог на живите

“ Тогава аз задавам въпроса: можем ли да поставим човешката душа в тялото на една муха и тази муха да покаже същата тази интелигентност, каквато човека?
Казвам: Този човек не е бил наблюдателен, в него е имало нещо криво. Чета съчинението на друг някой. Меря, брадата му имала 2 сантиметра. Казвам: Този човек е с много слаба воля, следователно той не е имал достатъчно търпение да се домогне до всички онези факти, които са необходими за тази велика Истина. Сега ние ще оспорваме това и ще кажем: „Нашата мисъл зависи ли от нашето чело? “ Тогава аз задавам въпроса: можем ли да поставим човешката душа в тялото на една муха и тази муха да покаже същата тази интелигентност, каквато човека? Не, изисква се една човешка глава, а знаете ли колко милиони години е работила тази разумна природа върху човешката глава? И то не с тази обикновена реалност, а с онази абсолютна Мъдрост, абсолютна реалност, защото има една относителна реалност, има и абсолютна реалност. И всеки един от вас има една поверена глава. Природата е вложила вътре в нея всичката ваша душа и казва: „С тези ваши инструменти ще работите“. И всичката ваша погрешка е там, че не знаете как да манипулирате с този ваш мозък.
към беседата >>

Мислите ли, че една муха, като влезе в един човешки университет, ще стане много учена?
Под думата „мъртъв“ аз разбирам онези хора, на които сърцето е заледеняло, на които умът не се движи, не мисли, на които волята е парализирана. Имат желание това да направят, онова да направят, но нищо не вършат. Казват: „Е, за друго прераждане, когато отидем на небето, тогава ще учим“. Ти на земята не учиш, че на небето ли? Тази философия не търпи критика. Мислите ли, че една муха, като влезе в един човешки университет, ще стане много учена? Ами че кой университет не е пълен с мухи? При това колко мишки има, които са свършили? И жабички има, и кученца има, но кои от тях са свършили университет? Мислите ли, че като влезете в небето, ще свършите? Вашето положение ще бъде като положението на една муха.
към беседата >>

Вашето положение ще бъде като положението на една муха.
Мислите ли, че една муха, като влезе в един човешки университет, ще стане много учена? Ами че кой университет не е пълен с мухи? При това колко мишки има, които са свършили? И жабички има, и кученца има, но кои от тях са свършили университет? Мислите ли, че като влезете в небето, ще свършите? Вашето положение ще бъде като положението на една муха. „Ех – ще кажете, – нали по образи и подобие Божие сме създадени? “ Ти, ако тук, при тези условия, при които Бог настоява да учиш, те мързи да учиш, то на небето, там, при онази свобода, ще се забравиш и няма да учиш. И право казват турците, че на онзи свят, там ще има една цяла планина с пилаф, полян с масло. Какво учение ще има при тази планина? Всеки ден ще има движение към устата навътре-навън, ще мяза на движението на локомотива – пуф, пуф.
към беседата >>

40. Придобивки на съзнанието

Седя в стаята си и се занимавам и току-виж, някоя муха кацне на носа ми.
Вие казвате: Слушайте, аз искам да ви кажа защо съм се качил тук, защо съм изпратен. Като се изкажа, аз сам ще сляза, но докато не се изкажа, няма да сляза. Може и десет пъти да сляза, но пак ще се кача. Това да знаете. Аз съм забелязал, у мухите има една отлична черта в това отношение. Седя в стаята си и се занимавам и току-виж, някоя муха кацне на носа ми. Аз работя, тя седи. Аз правя опити: изпъдя я, тя пак се връща, кацне на същото място. Казвам: ето една похвална черта на устойчивост, която учениците трябва да придобият. И след това знаете ли какво правя? – Взема малко медец на една книга и я примамвам с него.
към беседата >>

Вие трябва да имате настойчивостта на тази муха.
Когато ние постоянстваме в постигането на своята висша цел, тя е готова да отвори своите съкровища. Затова всички бъдете настойчиви. Паднеш веднъж, втори, трети, четвърти, десети, двадесети, четиридесети, петдесети, шестдесети, деветдесети, деветдесет и деветия път – пак стани, настоявай. Онова, което искаш, на стотния път ще сполучиш. Сега за пример, вие се заемате да издавате едно списание, нали? Вие трябва да имате настойчивостта на тази муха. Не мислете, че доброто ще ви постигне изведнъж. Може да ви критикуват, нищо от това – настойчивост се изисква. Само по този начин можете да си пробиете път. Не мислете, че е лошо, ако срещнете някоя неблагоприятност в живота си. Това е една криза.
към беседата >>

41. Родени изново

Той в своя кодекс казва: „Най-малко по една муха на ден трябва да изяждам“.
Същото нещо е и по отношение на яденето. Всички казват, че човек трябва да яде много, за да живее. Где е онази истинска мярка на природата, где е онзи кодекс на природата, дето се казва по колко и как трябва да ядем? Че трябва да ядем, съгласен съм, но где е онова истинско мерило, дето се казва по колко трябва да ядем? Я попитайте паяка по колко трябва да яде. Той в своя кодекс казва: „Най-малко по една муха на ден трябва да изяждам“. Попитайте вълка по колко трябва да яде. Той, според своя кодекс, казва: „Най-малко по една овца на ден трябва да изяждам“. Попитайте някой от съвременните богати хора по колко пъти на ден трябва да яде. Той ще ви каже, че трябва най-малко по три пъти на ден да се яде: по една печена кокошка и при това по едно кило винце отгоре, защото печената кокошка без винце не върви. „Ами че защо Господ е създал винцето?
към беседата >>

42. Тъчете мислите си!

Ако вие сложите мед пред една муха, тя ще отиде ли при меда?
Казваш: „Жената преде.“ Какво от това? Каква полза имате от тия нишки? Тези нишки трябва да се изтъкат. Мнозина от младите и старите се страхуват да влязат в някоя окултна школа, защото щели да се приравнят с другите и нямало да могат да мислят. Кой е крив за това, че човек не може да мисли? Ако вие сложите мед пред една муха, тя ще отиде ли при меда? – Ще отиде. Като види още отдалече меда, мисли ли да отиде при него, или нещо я привлича. Никаква мисъл не я ръководи към меда, освен желанието ¢ да си вкуси от него. Тя може да се удави в този мед, може крилцата ¢ да залепнат и да умре, но въпреки всичко това ще отиде към меда. Така е и с всяка разхвърляна мисъл, затова мислите трябва да се изтъкат.
към беседата >>

43. Още малко

С какво търпение очаква той да му падне отнякъде една муха!
Една малка причина го отнесла: или паднал лошо, или ял мъчносмилаема храна, или имал слабо сърце. Казват: Замина човекът за другия свят. Всички търсят щастие, но въпреки това, се натъкват на различни философски системи, които убеждават хората, че на земята няма щастие. Щом е така, защо трябва да насочвате своите сили и енергии в път, който не ви обещава щастие? И паякът, който изплита добре своята мрежа, стои със седмици на едно място, без да хване нито една мушица. С какво търпение очаква той да му падне отнякъде една муха! Обикаля той мрежата си, поправя я. Майстор е паякът. Питам: Какво мисли паякът, не разбира ли, че времето е неподходящо, че няма мухи ? Той си мисли, че все ще му падне нещо. Той е търговец без купувачи.
към беседата >>

44. Просете, търсете и хлопайте

Докато се готвех да си взема захар, долетя отнякъде една голяма муха, кацна на захарта и започна да смуче.
Хирурзи са съществували хиляди години преди него. Има животни, които майсторски правят операции. Преди години бях в Търново. Една сутрин излязох на двора и седнах пред масата да пия чай. Пред мене, в една кутия, имаше захар. Докато се готвех да си взема захар, долетя отнякъде една голяма муха, кацна на захарта и започна да смуче. Аз я наблюдавах. След малко дойде една оса, кацна върху мухата, с намерение да я изпъди. Обаче, мухата не се мръдна, не отстъпи. В един момент осата отряза главата и крилцата на мухата и започна да смуче захарта. Аз не забелязах, кога стана тази операция – със светкавична бързина.
към беседата >>

След малко дойде една оса, кацна върху мухата, с намерение да я изпъди.
Преди години бях в Търново. Една сутрин излязох на двора и седнах пред масата да пия чай. Пред мене, в една кутия, имаше захар. Докато се готвех да си взема захар, долетя отнякъде една голяма муха, кацна на захарта и започна да смуче. Аз я наблюдавах. След малко дойде една оса, кацна върху мухата, с намерение да я изпъди. Обаче, мухата не се мръдна, не отстъпи. В един момент осата отряза главата и крилцата на мухата и започна да смуче захарта. Аз не забелязах, кога стана тази операция – със светкавична бързина. Мисля си: В кое училище и при кои професори се е учила осата да прави хирургически операции? Осата казва на мухата: Слушай, аз съм голям хирург, добре владея изкуството си.
към беседата >>

Обаче, мухата не се мръдна, не отстъпи.
Една сутрин излязох на двора и седнах пред масата да пия чай. Пред мене, в една кутия, имаше захар. Докато се готвех да си взема захар, долетя отнякъде една голяма муха, кацна на захарта и започна да смуче. Аз я наблюдавах. След малко дойде една оса, кацна върху мухата, с намерение да я изпъди. Обаче, мухата не се мръдна, не отстъпи. В един момент осата отряза главата и крилцата на мухата и започна да смуче захарта. Аз не забелязах, кога стана тази операция – със светкавична бързина. Мисля си: В кое училище и при кои професори се е учила осата да прави хирургически операции? Осата казва на мухата: Слушай, аз съм голям хирург, добре владея изкуството си. Когато кракът ми стъпи някъде, ти трябва да бъдеш далеч от мене.
към беседата >>

В един момент осата отряза главата и крилцата на мухата и започна да смуче захарта.
Пред мене, в една кутия, имаше захар. Докато се готвех да си взема захар, долетя отнякъде една голяма муха, кацна на захарта и започна да смуче. Аз я наблюдавах. След малко дойде една оса, кацна върху мухата, с намерение да я изпъди. Обаче, мухата не се мръдна, не отстъпи. В един момент осата отряза главата и крилцата на мухата и започна да смуче захарта. Аз не забелязах, кога стана тази операция – със светкавична бързина. Мисля си: В кое училище и при кои професори се е учила осата да прави хирургически операции? Осата казва на мухата: Слушай, аз съм голям хирург, добре владея изкуството си. Когато кракът ми стъпи някъде, ти трябва да бъдеш далеч от мене. Не отстъпиш ли, главата ти ще отиде.
към беседата >>

Осата казва на мухата: Слушай, аз съм голям хирург, добре владея изкуството си.
След малко дойде една оса, кацна върху мухата, с намерение да я изпъди. Обаче, мухата не се мръдна, не отстъпи. В един момент осата отряза главата и крилцата на мухата и започна да смуче захарта. Аз не забелязах, кога стана тази операция – със светкавична бързина. Мисля си: В кое училище и при кои професори се е учила осата да прави хирургически операции? Осата казва на мухата: Слушай, аз съм голям хирург, добре владея изкуството си. Когато кракът ми стъпи някъде, ти трябва да бъдеш далеч от мене. Не отстъпиш ли, главата ти ще отиде. Мисля си: Ако осата беше стъпила върху пчела, нямаше да й откъсне главата. Защо ви давам тези примери? На какви мисли могат да ви наведат?
към беседата >>

Да, той чака да мине край него една муха, да хвърли паяжината си върху нея, да я омотае.
Така трябва да проповядват свещениците и проповедниците. Ще кажете, че говоря против духовенството. Не говоря против духовенството, но говоря против лъжата, която съществува в света от хиляди години. Дето и да се обърнеш, навсякъде лъжа. Виждам един паяк се скрил в една дупка, стои смирено. Да, той чака да мине край него една муха, да хвърли паяжината си върху нея, да я омотае. Близо някъде в тревата лежи един поет, възхищава се от природата, пише някакво стихотворение: Велика майка природа! – Велика е природата, но без лъжа, без картечници, без паяжини и мрежи! Като говоря така, някои казват: Това сме слушали много пъти, искаме нещо ново. Ето новото, което ще ви кажа: Докато не осъзнаете, че имате душа и дух, които ни ръководят; докато не просите Любовта, докато не търсите Мъдростта и докато не хлопате за Истината, вие всякога ще бъдете роби, всякога ще страдате и ще се мъчите. Щом осъзнаете, че душата и духът ви сочат правия път на живота, щом приложите Любовта, Мъдростта и Истината, вие ще почувствате онази вътрешна свобода в себе си, онзи вътрешен мир, за които сте мечтали цял живот.
към беседата >>

45. Малки придобивки в живота

Аз и друг път съм казвал, че човешката интелигентност не може да се вложи в главата на една муха.
И какво ще види? Че неговото знание е само една дълга лисича опашка, която трябва да се скъси – нищо повече. Та радвайте се на всеки малък факт. Ако знаете, трябва да има норма, която да определя какво знаете. Вие трябва да знаете, запример, защо вашият характер е такъв или онакъв и да може да си обяснявате всичко. Аз и друг път съм казвал, че човешката интелигентност не може да се вложи в главата на една муха. Значи, в природата има специални форми за специални проявления: специални криви линии, специални прави линии, и то със специални дължини. Запример, казваме, че човешкият нос трябва да бъде дълъг, но той трябва да има определено съотношение спрямо цялото лице. Ако туй отношение е съразмерно, носът ще бъде строен. Ако носът е чрезмерно дълъг и не е в определено съотношение спрямо цялото лице, неговата стройност се губи и интелигентността на този човек е анормална. Следователно отношението между частите на нашето лице ни показва, че природата обича хармония в мисли, в чувства и в действия.
към беседата >>

46. Новитѣ схващания на ученика

Друг път някоя мечка изяде една от твоите крави вътре в тебе, или някой паяк хване някоя муха вътре в тебе – всичко това трябва да го изучавате.
Всички растения, които съществуват по земята, всички буболечки – съществуват и в тялото ви. Някой вълк се изпречи във вашия ум и ви развали всичкото настроение, изяде ви някоя овца и ви създаде цяла катастрофа. Вие се занимавате с вълците на физическия свят, но със своите вълци не се занимавате. Щом един вълк изяде една овца в своя живот, ще почувствате една голяма болка в сърцето си. Ти мислиш за другите вълци, а за твоите вълци не искаш да направиш нищо. Друг път някоя мечка изяде една от твоите крави вътре в тебе, или някой паяк хване някоя муха вътре в тебе – всичко това трябва да го изучавате. Това е една ценна наука. Ще почнеш да обуздаваш всичките животни в себе си. Това са символи, това са идеи, това са течения на онзи, Божествения живот, който иде от много направления. Човек е сглобен от множество отделни сили. Това са рекички, които са образували човека.
към беседата >>

47. Добрата постъпка

Ако съвременните християни носеха Христовия кръст, аз съм съгласен с това, че те наистина страдат, но техните кръстчета са такива, че една муха не можеш да разпънеш.
Ами Христос такъв кръст ли носеше? Христос носеше голям кръст и не можа да го изнесе. Той го носи досред пътя и от там насетне не можа да го носи, падна на земята заедно с кръста. Не е лесно да се носи този кръст! Като туриш този кръст на гърба си, десет пъти ще се изпотиш, докато го изнесеш. Ако съвременните християни носеха Христовия кръст, аз съм съгласен с това, че те наистина страдат, но техните кръстчета са такива, че една муха не можеш да разпънеш. Смешни са те. Казват: „Турих кръста, но тежък е този дървен кръст! “ Чакай да видим силата ти де е: дали кръстът е по-як, или ти. Аз мисля, че дяволът лъже хората, като им туря тия малки кръстчета и ги кара да вярват в тях. Не, голям е кръстът, който трябва да носите.
към беседата >>

48. Темпераментите

Ако се съберат слонът, човекът, мухата и пчелата, по колко трябва да яде всеки от тях?
Кажете ми тогава какво е отношението между храната на слона и на човека, като имате предвид тяхната тежест? Някои поддържат, че ние трябва да ядем много. Хубаво, колко хиляди мухи могат да се нахранят с един човешки обяд? Аз мисля, че с този обяд ще се нахранят повече от 200 000 мухи и пак ще остане нещо от яденето. Питам тогава: коя е нормата, която определя кой колко трябва да яде? Ако се съберат слонът, човекът, мухата и пчелата, по колко трябва да яде всеки от тях? Определено е колко трябва да яде един човек. Сегашните учени хора са определили каква храна и по колко храна трябва да се яде от тази или от онази, за да се навакса еди-коя си изгубена енергия. Ако туй е вярно, добре е тогава. Питам: онези млекопитаещи, които пасат само трева, и онези животни, които живеят на север и се хранят пак само с трева, де намират различните елементи, необходими за организма си? Значи в тревата се намират всички необходими елементи за поддържане на организма.
към беседата >>

49. Блаженъ този рабъ! / Блажен този раб!

Така може да каже и една птичка, така може да каже и една муха.
Развитието е нѣщо колективно. Развитието не е само въ сегашната форма. Нѣкой човѣкъ може да каже: азъ трѣбва да живѣя. Кой ти? Ти като Иванъ, като Петко, като Драганъ, като Стоянъ ли? Така може да каже и една птичка, така може да каже и една муха. Нѣкои казватъ, че въ мухата нѣмало „азъ“. Не, има и въ нея. Слѣдователно, ние, съзнателнитѣ хора, които живѣемъ съ онази дълбока философия, трѣбва да схващаме, че въ свѣта има само едно съзнание, то е Божественото съзнание, което прониква всички сѫщества. И до колкото нашиятъ животъ, нашиятъ умъ е въ съгласие съ тѣзи велики правила и закони на туй съзнание, до колкото сме въ изправность съ тѣхъ, до колкото ги изпълняваме, до толкова и тѣ сѫ оживѣли въ нашия животъ. Има много философски задачи и въпроси, които трѣбва да разрѣшимъ.
към беседата >>

Нѣкои казватъ, че въ мухата нѣмало „азъ“.
Развитието не е само въ сегашната форма. Нѣкой човѣкъ може да каже: азъ трѣбва да живѣя. Кой ти? Ти като Иванъ, като Петко, като Драганъ, като Стоянъ ли? Така може да каже и една птичка, така може да каже и една муха. Нѣкои казватъ, че въ мухата нѣмало „азъ“. Не, има и въ нея. Слѣдователно, ние, съзнателнитѣ хора, които живѣемъ съ онази дълбока философия, трѣбва да схващаме, че въ свѣта има само едно съзнание, то е Божественото съзнание, което прониква всички сѫщества. И до колкото нашиятъ животъ, нашиятъ умъ е въ съгласие съ тѣзи велики правила и закони на туй съзнание, до колкото сме въ изправность съ тѣхъ, до колкото ги изпълняваме, до толкова и тѣ сѫ оживѣли въ нашия животъ. Има много философски задачи и въпроси, които трѣбва да разрѣшимъ. Нѣкои казватъ: пари не ни трѣбватъ въ живота.
към беседата >>

Гледамъ, нѣкой паякъ хваналъ една муха.
Любовьта на Бога е еднаква къмъ всички сѫщества. Подъ думата Господь, ангелитѣ разбиратъ туй сѫщество, което има еднакви любовни отношения къмъ всички сѫщества. Туй сѫщество се отзовава на помощь еднакво къмъ всички сѫщества, отъ най-малкото, до най-голѣмото, и то споредъ нуждитѣ му. Туй сѫщество еднакво урежда отношенията на всички сѫщества. Азъ често съмъ правилъ опити и съмъ намѣрилъ, че нѣкои паяци сѫ много благородни и могатъ да схванатъ човѣшката мисъль, а нѣкои паяци сѫ неразумни. Гледамъ, нѣкой паякъ хваналъ една муха. Казвамъ му: пусни тази муха! Той не ме слуша, казва ми: влиза ли ти това въ работата? Я си върви! Казвамъ: тъй ли? Въ мое присѫствие не ти позволявамъ да изядешъ мухата.
към беседата >>

Казвамъ му: пусни тази муха!
Подъ думата Господь, ангелитѣ разбиратъ туй сѫщество, което има еднакви любовни отношения къмъ всички сѫщества. Туй сѫщество се отзовава на помощь еднакво къмъ всички сѫщества, отъ най-малкото, до най-голѣмото, и то споредъ нуждитѣ му. Туй сѫщество еднакво урежда отношенията на всички сѫщества. Азъ често съмъ правилъ опити и съмъ намѣрилъ, че нѣкои паяци сѫ много благородни и могатъ да схванатъ човѣшката мисъль, а нѣкои паяци сѫ неразумни. Гледамъ, нѣкой паякъ хваналъ една муха. Казвамъ му: пусни тази муха! Той не ме слуша, казва ми: влиза ли ти това въ работата? Я си върви! Казвамъ: тъй ли? Въ мое присѫствие не ти позволявамъ да изядешъ мухата. Ако не бѣхъ те видѣлъ, друго нѣщо, но сега – ще я пуснешъ.
към беседата >>

Въ мое присѫствие не ти позволявамъ да изядешъ мухата.
Гледамъ, нѣкой паякъ хваналъ една муха. Казвамъ му: пусни тази муха! Той не ме слуша, казва ми: влиза ли ти това въ работата? Я си върви! Казвамъ: тъй ли? Въ мое присѫствие не ти позволявамъ да изядешъ мухата. Ако не бѣхъ те видѣлъ, друго нѣщо, но сега – ще я пуснешъ. Взема бастуна си и посегна да му разваля паяжината. Веднага той избѣга, и мухата избѣга, освободи се. Другъ пѫть, гледамъ нѣкой благороденъ паякъ уловилъ една муха, и азъ му кажа да я пусне. Той току поседи-поседи, послѣ, гледамъ го, отиде до мрѣжата, разкѫса концитѣ, съ които е направена, освободи мухата, като ѝ казва: хайде сега си върви, понеже ми е казано да те пусна.
към беседата >>

Веднага той избѣга, и мухата избѣга, освободи се.
Я си върви! Казвамъ: тъй ли? Въ мое присѫствие не ти позволявамъ да изядешъ мухата. Ако не бѣхъ те видѣлъ, друго нѣщо, но сега – ще я пуснешъ. Взема бастуна си и посегна да му разваля паяжината. Веднага той избѣга, и мухата избѣга, освободи се. Другъ пѫть, гледамъ нѣкой благороденъ паякъ уловилъ една муха, и азъ му кажа да я пусне. Той току поседи-поседи, послѣ, гледамъ го, отиде до мрѣжата, разкѫса концитѣ, съ които е направена, освободи мухата, като ѝ казва: хайде сега си върви, понеже ми е казано да те пусна. Казвамъ му слѣдъ това: азъ те похвалявамъ, че постѫпи благородно. – Е, другъ пѫть нѣма да те слушамъ, но сега така направихъ. Има благородни паяци, но не всѣкога.
към беседата >>

Другъ пѫть, гледамъ нѣкой благороденъ паякъ уловилъ една муха, и азъ му кажа да я пусне.
Казвамъ: тъй ли? Въ мое присѫствие не ти позволявамъ да изядешъ мухата. Ако не бѣхъ те видѣлъ, друго нѣщо, но сега – ще я пуснешъ. Взема бастуна си и посегна да му разваля паяжината. Веднага той избѣга, и мухата избѣга, освободи се. Другъ пѫть, гледамъ нѣкой благороденъ паякъ уловилъ една муха, и азъ му кажа да я пусне. Той току поседи-поседи, послѣ, гледамъ го, отиде до мрѣжата, разкѫса концитѣ, съ които е направена, освободи мухата, като ѝ казва: хайде сега си върви, понеже ми е казано да те пусна. Казвамъ му слѣдъ това: азъ те похвалявамъ, че постѫпи благородно. – Е, другъ пѫть нѣма да те слушамъ, но сега така направихъ. Има благородни паяци, но не всѣкога. Нѣкой пѫть съзнаватъ, че трѣбва да постѫпятъ благородно, а нѣкой пѫть не съзнаватъ.
към беседата >>

Той току поседи-поседи, послѣ, гледамъ го, отиде до мрѣжата, разкѫса концитѣ, съ които е направена, освободи мухата, като ѝ казва: хайде сега си върви, понеже ми е казано да те пусна.
Въ мое присѫствие не ти позволявамъ да изядешъ мухата. Ако не бѣхъ те видѣлъ, друго нѣщо, но сега – ще я пуснешъ. Взема бастуна си и посегна да му разваля паяжината. Веднага той избѣга, и мухата избѣга, освободи се. Другъ пѫть, гледамъ нѣкой благороденъ паякъ уловилъ една муха, и азъ му кажа да я пусне. Той току поседи-поседи, послѣ, гледамъ го, отиде до мрѣжата, разкѫса концитѣ, съ които е направена, освободи мухата, като ѝ казва: хайде сега си върви, понеже ми е казано да те пусна. Казвамъ му слѣдъ това: азъ те похвалявамъ, че постѫпи благородно. – Е, другъ пѫть нѣма да те слушамъ, но сега така направихъ. Има благородни паяци, но не всѣкога. Нѣкой пѫть съзнаватъ, че трѣбва да постѫпятъ благородно, а нѣкой пѫть не съзнаватъ. Питамъ: защо този паякъ кѫса нишката?
към беседата >>

Защото, ако той самъ не я скѫса, азъ ще го накарамъ да я скѫса и да освободи мухата.
Казвамъ му слѣдъ това: азъ те похвалявамъ, че постѫпи благородно. – Е, другъ пѫть нѣма да те слушамъ, но сега така направихъ. Има благородни паяци, но не всѣкога. Нѣкой пѫть съзнаватъ, че трѣбва да постѫпятъ благородно, а нѣкой пѫть не съзнаватъ. Питамъ: защо този паякъ кѫса нишката? Защото, ако той самъ не я скѫса, азъ ще го накарамъ да я скѫса и да освободи мухата. Мислите ли, че ако вие сте хванали една муха и не я пущате, а аз ви кажа да я пуснете, та моятъ бастунъ нѣма да играе по главата ви? И послѣ казвате: каква катастрофа е станала! Ще пометатъ тази паяжина, че чудо ще стане! Бастунъ има, разбирате ли? И тояжка има.
към беседата >>

Мислите ли, че ако вие сте хванали една муха и не я пущате, а аз ви кажа да я пуснете, та моятъ бастунъ нѣма да играе по главата ви?
– Е, другъ пѫть нѣма да те слушамъ, но сега така направихъ. Има благородни паяци, но не всѣкога. Нѣкой пѫть съзнаватъ, че трѣбва да постѫпятъ благородно, а нѣкой пѫть не съзнаватъ. Питамъ: защо този паякъ кѫса нишката? Защото, ако той самъ не я скѫса, азъ ще го накарамъ да я скѫса и да освободи мухата. Мислите ли, че ако вие сте хванали една муха и не я пущате, а аз ви кажа да я пуснете, та моятъ бастунъ нѣма да играе по главата ви? И послѣ казвате: каква катастрофа е станала! Ще пометатъ тази паяжина, че чудо ще стане! Бастунъ има, разбирате ли? И тояжка има. „Блаженъ онзи рабъ, който върши това, което Господь иска“.
към беседата >>

Така може да каже и една птичка, така може да каже и една муха. (втори вариант)
Казва се в Писанието: „Никой не живее само за себе си, а и за другите.“ Развитието е нещо колективно. Развитието не е само в сегашната форма. Някой човек може да каже: Аз трябва да живея. Кой ти? Ти като Иван, като Петко, като Драган, като Стоян ли? Така може да каже и една птичка, така може да каже и една муха. Някои казват, че в мухата нямало „аз“. Не, има и в нея. Следователно, ние, съзнателните хора, които живеем с онази дълбока философия, трябва да схващаме, че в света има само едно съзнание, то е Божественото съзнание, което прониква всички същества. И доколкото нашият живот, нашият ум е в съгласие с тези велики правила и закони на туй съзнание, доколкото сме в изправност с тях, доколкото ги изпълняваме, дотолкова и те са оживели в нашия живот. Има много философски задачи и въпроси, които трябва да разрешим.
към втори вариант >>

Някои казват, че в мухата нямало „аз“. (втори вариант)
Развитието не е само в сегашната форма. Някой човек може да каже: Аз трябва да живея. Кой ти? Ти като Иван, като Петко, като Драган, като Стоян ли? Така може да каже и една птичка, така може да каже и една муха. Някои казват, че в мухата нямало „аз“. Не, има и в нея. Следователно, ние, съзнателните хора, които живеем с онази дълбока философия, трябва да схващаме, че в света има само едно съзнание, то е Божественото съзнание, което прониква всички същества. И доколкото нашият живот, нашият ум е в съгласие с тези велики правила и закони на туй съзнание, доколкото сме в изправност с тях, доколкото ги изпълняваме, дотолкова и те са оживели в нашия живот. Има много философски задачи и въпроси, които трябва да разрешим. Някои казват: Пари не ни трябват в живота.
към втори вариант >>

Гледам, някой паяк хванал една муха. (втори вариант)
Любовта на Бога е еднаква към всички същества. Под думата Господ, ангелите разбират туй същество, което има еднакви любовни отношения към всички същества. Туй същество се отзовава на помощ еднакво към всички същества, от най-малкото, до най-голямото, и то според нуждите му. Туй същество еднакво урежда отношенията на всички същества. Аз често съм правил опити и съм намерил, че някои паяци са много благородни и могат да схванат човешката мисъл, а някои паяци са неразумни. Гледам, някой паяк хванал една муха. Казвам му: Пусни тази муха! Той не ме слуша, казва ми: Влиза ли ти това в работата? Я си върви! Казвам: Тъй ли? В мое присъствие не ти позволявам да изядеш мухата.
към втори вариант >>

Казвам му: Пусни тази муха! (втори вариант)
Под думата Господ, ангелите разбират туй същество, което има еднакви любовни отношения към всички същества. Туй същество се отзовава на помощ еднакво към всички същества, от най-малкото, до най-голямото, и то според нуждите му. Туй същество еднакво урежда отношенията на всички същества. Аз често съм правил опити и съм намерил, че някои паяци са много благородни и могат да схванат човешката мисъл, а някои паяци са неразумни. Гледам, някой паяк хванал една муха. Казвам му: Пусни тази муха! Той не ме слуша, казва ми: Влиза ли ти това в работата? Я си върви! Казвам: Тъй ли? В мое присъствие не ти позволявам да изядеш мухата. Ако не бях те видял, друго нещо, но сега – ще я пуснеш.
към втори вариант >>

В мое присъствие не ти позволявам да изядеш мухата. (втори вариант)
Гледам, някой паяк хванал една муха. Казвам му: Пусни тази муха! Той не ме слуша, казва ми: Влиза ли ти това в работата? Я си върви! Казвам: Тъй ли? В мое присъствие не ти позволявам да изядеш мухата. Ако не бях те видял, друго нещо, но сега – ще я пуснеш. Взема бастуна си и посегна да му разваля паяжината. Веднага той избяга, и мухата избяга, освободи се. Друг път, гледам някой благороден паяк уловил една муха, и аз му кажа да я пусне. Той току поседи-поседи, после, гледам го, отиде до мрежата, разкъса конците, с които е направена, освободи мухата, като ѝ казва: хайде сега си върви, понеже ми е казано да те пусна.
към втори вариант >>

Веднага той избяга, и мухата избяга, освободи се. (втори вариант)
Я си върви! Казвам: Тъй ли? В мое присъствие не ти позволявам да изядеш мухата. Ако не бях те видял, друго нещо, но сега – ще я пуснеш. Взема бастуна си и посегна да му разваля паяжината. Веднага той избяга, и мухата избяга, освободи се. Друг път, гледам някой благороден паяк уловил една муха, и аз му кажа да я пусне. Той току поседи-поседи, после, гледам го, отиде до мрежата, разкъса конците, с които е направена, освободи мухата, като ѝ казва: хайде сега си върви, понеже ми е казано да те пусна. Казвам му след това: Аз те похвалявам, че постъпи благородно. – Е, друг път няма да те слушам, но сега така направих. Има благородни паяци, но не всякога.
към втори вариант >>

Друг път, гледам някой благороден паяк уловил една муха, и аз му кажа да я пусне. (втори вариант)
Казвам: Тъй ли? В мое присъствие не ти позволявам да изядеш мухата. Ако не бях те видял, друго нещо, но сега – ще я пуснеш. Взема бастуна си и посегна да му разваля паяжината. Веднага той избяга, и мухата избяга, освободи се. Друг път, гледам някой благороден паяк уловил една муха, и аз му кажа да я пусне. Той току поседи-поседи, после, гледам го, отиде до мрежата, разкъса конците, с които е направена, освободи мухата, като ѝ казва: хайде сега си върви, понеже ми е казано да те пусна. Казвам му след това: Аз те похвалявам, че постъпи благородно. – Е, друг път няма да те слушам, но сега така направих. Има благородни паяци, но не всякога. Някой път съзнават, че трябва да постъпят благородно, а някой път не съзнават.
към втори вариант >>

Той току поседи-поседи, после, гледам го, отиде до мрежата, разкъса конците, с които е направена, освободи мухата, като ѝ казва: хайде сега си върви, понеже ми е казано да те пусна. (втори вариант)
В мое присъствие не ти позволявам да изядеш мухата. Ако не бях те видял, друго нещо, но сега – ще я пуснеш. Взема бастуна си и посегна да му разваля паяжината. Веднага той избяга, и мухата избяга, освободи се. Друг път, гледам някой благороден паяк уловил една муха, и аз му кажа да я пусне. Той току поседи-поседи, после, гледам го, отиде до мрежата, разкъса конците, с които е направена, освободи мухата, като ѝ казва: хайде сега си върви, понеже ми е казано да те пусна. Казвам му след това: Аз те похвалявам, че постъпи благородно. – Е, друг път няма да те слушам, но сега така направих. Има благородни паяци, но не всякога. Някой път съзнават, че трябва да постъпят благородно, а някой път не съзнават. Питам: Защо този паяк къса нишката?
към втори вариант >>

Защото, ако той сам не я скъса, аз ще го накарам да я скъса и да освободи мухата. (втори вариант)
Казвам му след това: Аз те похвалявам, че постъпи благородно. – Е, друг път няма да те слушам, но сега така направих. Има благородни паяци, но не всякога. Някой път съзнават, че трябва да постъпят благородно, а някой път не съзнават. Питам: Защо този паяк къса нишката? Защото, ако той сам не я скъса, аз ще го накарам да я скъса и да освободи мухата. Мислите ли, че ако вие сте хванали една муха и не я пущате, а аз ви кажа да я пуснете, та моят бастун няма да играе по главата ви? И после казвате: Каква катастрофа е станала! Ще пометат тази паяжина, че чудо ще стане! Бастун има, разбирате ли? И тояжка има.
към втори вариант >>

Мислите ли, че ако вие сте хванали една муха и не я пущате, а аз ви кажа да я пуснете, та моят бастун няма да играе по главата ви? (втори вариант)
– Е, друг път няма да те слушам, но сега така направих. Има благородни паяци, но не всякога. Някой път съзнават, че трябва да постъпят благородно, а някой път не съзнават. Питам: Защо този паяк къса нишката? Защото, ако той сам не я скъса, аз ще го накарам да я скъса и да освободи мухата. Мислите ли, че ако вие сте хванали една муха и не я пущате, а аз ви кажа да я пуснете, та моят бастун няма да играе по главата ви? И после казвате: Каква катастрофа е станала! Ще пометат тази паяжина, че чудо ще стане! Бастун има, разбирате ли? И тояжка има. „Блажен онзи раб, който върши това, което Господ иска.“ Разбирате ли сега, какво подразбирам под думата „Господ“?
към втори вариант >>

50. Градоветѣ Содомски и Гоморски / Градовете Содомски и Гоморски

Дойде нѣкой пѫть нѣкоя муха около мене, и азъ правя своитѣ опити съ нея.
Е, добрѣ, ще ви дамъ друго научно обяснение: срещнали се едно топло, и едно студено въздушни течения, та образували вѣтъра. Какъ дойдоха туй топло, и туй студено течение? Какъ така, еднитѣ елементи да станатъ студени, а другитѣ топли? Това сѫ все сили въ природата. Чудни сѫ хората! Дойде нѣкой пѫть нѣкоя муха около мене, и азъ правя своитѣ опити съ нея. Духна полека върху нея. Тя седи на рѫката ми, не бѣга и си обяснява, какво става. Казва си: дойде едно топло течение. Азъ духна по-силно. Сега тя избѣга, и си казва: това е едно студено течение.
към беседата >>

И сега, тази муха, ако би ми се помолила, ако би ми казала: моля ти се, спри това течение, защото отъ тебе идва то!
Сегашнитѣ ни схващания, и въ науката сѫ такива. Хубави сѫ тия наши схващания, тѣ служатъ за размишления, но казвамъ, че ние още не сме дошли до самата истина, чрѣзъ която да си разяснимъ нѣщата, да урегулираме отношенията си. И сега, за да не се люлѣятъ хората толкова много, азъ мога да кажа на тия разумни сѫщества да спратъ туй течение. Ще имъ кажа: моля, спрете туй течение, понеже параходътъ се много люлѣе. И тѣ ще го спратъ. И сега, тази муха, ако би ми се помолила, ако би ми казала: моля ти се, спри това течение, защото отъ тебе идва то! – Азъ бихъ я подухалъ по-леко. Туй ще бѫде единъ лъхъ, една приятна топлинка отгорѣ ѝ, и тя ще се зарадва. Сега, ние, отричаме разумнитѣ нѣща. Казваме: нѣма Господь. Това е едно вѣрую загнѣздено не само въ българитѣ, но и въ всички други народи.
към беседата >>

Дойде някой път някоя муха около мене, и аз правя своите опити с нея. (втори вариант)
Е, добре, ще ви дам друго научно обяснение: срещнали се едно топло, и едно студено въздушни течения, та образували вятъра. Как дойдоха туй топло, и туй студено течение? Как така, едните елементи да станат студени, а другите топли? Това са все сили в природата. Чудни са хората! Дойде някой път някоя муха около мене, и аз правя своите опити с нея. Духна полека върху нея. Тя седи на ръката ми, не бяга и си обяснява, какво става. Казва си: Дойде едно топло течение. Аз духна по-силно. Сега тя избяга, и си казва: Това е едно студено течение.
към втори вариант >>

И сега, тази муха, ако би ми се помолила, ако би ми казала: Моля ти се, спри това течение, защото от тебе идва то! (втори вариант)
Сегашните ни схващания, и в науката са такива. Хубави са тия наши схващания, те служат за размишления, но казвам, че ние още не сме дошли до самата истина, чрез която да си разясним нещата, да урегулираме отношенията си. И сега, за да не се люлеят хората толкова много, аз мога да кажа на тия разумни същества да спрат туй течение. Ще им кажа: Моля, спрете туй течение, понеже параходът се много люлее. И те ще го спрат. И сега, тази муха, ако би ми се помолила, ако би ми казала: Моля ти се, спри това течение, защото от тебе идва то! – Аз бих я подухал по-леко. Туй ще бъде един лъх, една приятна топлинка отгоре ѝ, и тя ще се зарадва. Сега, ние, отричаме разумните неща. Казваме: Няма Господ. Това е едно верую загнездено не само в българите, но и във всички други народи.
към втори вариант >>

51. Образи на живата природа

КД

После един вол не може да влезе в къщата ви, а една муха влиза и хвърчи цял ден вътре.
Невъзможното за вола е възможно за птичката. В какво отношение? Волът не може да се качи на къщата отгоре, а птичката се качва, защо? Понеже има възможност. Сега где е причината, дето волът не се качва - в господаря, че не го пуска, или у вола, че не може да се изкачи? После един вол не може да влезе в къщата ви, а една муха влиза и хвърчи цял ден вътре. Волът казва: „Човекът не ме пуща да влеза в къщата му.“ А мухата казва: „Аз толкова дни и нощи съм прекарала в къщата на човека.“ Защо? - Защото аз не мога да приема вола в тази голяма форма. Казвам на вола: „Смали се и тогава ще мога да те приема в къщата си.“ Някой казва: „Господ не ми дава да се кача в къщата му.“ Тогава ти си вол. На птичката Господ е позволил да се качва, това не е привилегия. Ако и волът може да се качи, няма да има противоречия.
към беседата >>

Волът казва: „Човекът не ме пуща да влеза в къщата му.“ А мухата казва: „Аз толкова дни и нощи съм прекарала в къщата на човека.“ Защо?
В какво отношение? Волът не може да се качи на къщата отгоре, а птичката се качва, защо? Понеже има възможност. Сега где е причината, дето волът не се качва - в господаря, че не го пуска, или у вола, че не може да се изкачи? После един вол не може да влезе в къщата ви, а една муха влиза и хвърчи цял ден вътре. Волът казва: „Човекът не ме пуща да влеза в къщата му.“ А мухата казва: „Аз толкова дни и нощи съм прекарала в къщата на човека.“ Защо? - Защото аз не мога да приема вола в тази голяма форма. Казвам на вола: „Смали се и тогава ще мога да те приема в къщата си.“ Някой казва: „Господ не ми дава да се кача в къщата му.“ Тогава ти си вол. На птичката Господ е позволил да се качва, това не е привилегия. Ако и волът може да се качи, няма да има противоречия. Невъзможността е в самия вол, а не в Бога.
към беседата >>

52. Азъ Те познахъ / Аз Те познах

Ще бѫде смѣшно когато нѣкоя муха остави своитѣ извержения на върха Монъ-Бланъ и мисли, че това ще опетни тази планина.
Значи, влагамъ живота си вѫтрѣ въ Тебе, защото азъ дойдохъ на земята да изпълня Твоята воля, да изявя Твоето величие, Твоята слава прѣдъ свѣта. Христосъ бѣше единъ великъ Учитель, но Той се смири, дойде като единъ простъ слуга, даде единъ великъ примѣръ на свѣта и така свърши своята работа. А сега, у съврѣменнитѣ хора, у съврѣменнитѣ християни, липсва именно тази чърта – смирението. И колко пѫти ние разваляме най-хубавитѣ нѣща, само поради това, че сме се докачили, и никога не мислимъ за Онзи, който ни е пратилъ на земята. Нѣкой пѫть ние мислимъ, че хората могатъ да ни опетнятъ. Ще бѫде смѣшно когато нѣкоя муха остави своитѣ извержения на върха Монъ-Бланъ и мисли, че това ще опетни тази планина. Не, като дойдатъ воднитѣ капки, ще изчистятъ, ще измиятъ всичко и върху планината нѣма да остане никакво петно. Възвишениятъ, чистиятъ човѣкъ, който вѣрва въ Бога, е като планина, и тия плюнки на мухитѣ ще го оцапатъ толкова, колкото сѫ въ състояние да оцапатъ и върха на Монъ-Бланъ. Нѣкои ми казватъ: ти не знаешъ ли, какво говорятъ хората за тебе? Казвамъ: какво говорятъ мухитѣ ли? Знамъ, но то е тѣхна работа, а моята работа е друга.
към беседата >>

Ще бъде смешно когато някоя муха остави своите извержения на върха Мон-Блан и мисли, че това ще опетни тази планина. (втори вариант)
Значи, влагам живота си вътре в Тебе, защото аз дойдох на земята да изпълня Твоята воля, да изявя Твоето величие, Твоята слава пред света. Христос беше един велик Учител, но Той се смири, дойде като един прост слуга, даде един велик пример на света и така свърши своята работа. А сега, у съвременните хора, у съвременните християни, липсва именно тази черта – смирението. И колко пъти ние разваляме най-хубавите неща, само поради това, че сме се докачили, и никога не мислим за Онзи, който ни е пратил на земята. Някой път ние мислим, че хората могат да ни опетнят. Ще бъде смешно когато някоя муха остави своите извержения на върха Мон-Блан и мисли, че това ще опетни тази планина. Не, като дойдат водните капки, ще изчистят, ще измият всичко и върху планината няма да остане никакво петно. Възвишеният, чистият човек, който вярва в Бога, е като планина, и тия плюнки на мухите ще го оцапат толкова, колкото са в състояние да оцапат и върха на Мон-Блан. Някои ми казват: Ти не знаеш ли, какво говорят хората за тебе? Казвам: Какво говорят мухите ли? Знам, но то е тяхна работа, а моята работа е друга.
към втори вариант >>

53. Отворената и затворената чаша

Някой път кацне върху нея една муха, но тя седи като някой философ, наблюдава само.
Ако душата на някой човек е заета с Любовта, има какво да се изучава. Ако душата на един човек е заета с Мъдростта, има какво да се изучава. Ако душата на един човек е заета с Истината, има какво да се изучава. Но ако един човек се занимава с нещо материално, с нещо земно, няма какво да се изучава, той не представлява абсолютно нищо важно. Например често хората изучават характера на жабата, изучават всичко, което се крие в нея. Някой път кацне върху нея една муха, но тя седи като някой философ, наблюдава само. Дойде ли мухата до устатата ѝ, жабата веднага я лапне и мухата изчезва. Дойде друга муха до устата ѝ, и тя скоро изчезва. Питам: какво има да се изучава жабата? Да се изучава жабата, това е равносилно на положението на някой пияница, който, като падне в трапа, казва: „Влязох в трапа, за да го изуча.“ Какво ще изучава в трапа? Каква философия има в това, да пуснете една кофа в кладенеца и после да я извадите?
към беседата >>

Дойде ли мухата до устатата ѝ, жабата веднага я лапне и мухата изчезва.
Ако душата на един човек е заета с Мъдростта, има какво да се изучава. Ако душата на един човек е заета с Истината, има какво да се изучава. Но ако един човек се занимава с нещо материално, с нещо земно, няма какво да се изучава, той не представлява абсолютно нищо важно. Например често хората изучават характера на жабата, изучават всичко, което се крие в нея. Някой път кацне върху нея една муха, но тя седи като някой философ, наблюдава само. Дойде ли мухата до устатата ѝ, жабата веднага я лапне и мухата изчезва. Дойде друга муха до устата ѝ, и тя скоро изчезва. Питам: какво има да се изучава жабата? Да се изучава жабата, това е равносилно на положението на някой пияница, който, като падне в трапа, казва: „Влязох в трапа, за да го изуча.“ Какво ще изучава в трапа? Каква философия има в това, да пуснете една кофа в кладенеца и после да я извадите? Представете си, че изучавате скоростта, с която кофата се спуща и изважда от кладенеца, какво ще придобиете?
към беседата >>

Дойде друга муха до устата ѝ, и тя скоро изчезва.
Ако душата на един човек е заета с Истината, има какво да се изучава. Но ако един човек се занимава с нещо материално, с нещо земно, няма какво да се изучава, той не представлява абсолютно нищо важно. Например често хората изучават характера на жабата, изучават всичко, което се крие в нея. Някой път кацне върху нея една муха, но тя седи като някой философ, наблюдава само. Дойде ли мухата до устатата ѝ, жабата веднага я лапне и мухата изчезва. Дойде друга муха до устата ѝ, и тя скоро изчезва. Питам: какво има да се изучава жабата? Да се изучава жабата, това е равносилно на положението на някой пияница, който, като падне в трапа, казва: „Влязох в трапа, за да го изуча.“ Какво ще изучава в трапа? Каква философия има в това, да пуснете една кофа в кладенеца и после да я извадите? Представете си, че изучавате скоростта, с която кофата се спуща и изважда от кладенеца, какво ще придобиете? Какво ще спечелите, ако изучавате скоростта, с която някой би могъл да извърши престъпление?
към беседата >>

54. Послѣдното мѣсто / Последното място

Тя не крѣка, защото чака да дойде нѣкоя муха наблизо до нея, или да кацне на нея, и тя да я глътне.
Въ дължината си една рѣка може да кръшка, може да прави завивания отъ тукъ-отъ тамъ, но тя има цѣль, иска да постигне своето намѣрение. Когато хората казватъ за нѣкого, че много кръшка, то значи, че не изпълнява своя мораленъ дългъ. Това не е право. Нима онѣзи, които не кръшкатъ, изпълняватъ своя мораленъ дългъ? Вземете онази жаба, която не кръшка, която не крѣка въ водата, изпълнява ли тя своя дългъ? Тя не крѣка, защото чака да дойде нѣкоя муха наблизо до нея, или да кацне на нея, и тя да я глътне. Изгубватъ се мухитѣ една по една въ нейната уста. Казватъ: какъвъ философъ е тази жаба! Да, философъ е тя, но вижте я, колко кръшка тя, като я хване нѣкоя змия! Когато се доближи нѣкоя змия до жабата, и тя кръшка като мухата. Жабата казва: „Тази наука е много лоша.“ Като е лоша, не гълтай мухитѣ цѣли!
към беседата >>

Когато се доближи нѣкоя змия до жабата, и тя кръшка като мухата.
Вземете онази жаба, която не кръшка, която не крѣка въ водата, изпълнява ли тя своя дългъ? Тя не крѣка, защото чака да дойде нѣкоя муха наблизо до нея, или да кацне на нея, и тя да я глътне. Изгубватъ се мухитѣ една по една въ нейната уста. Казватъ: какъвъ философъ е тази жаба! Да, философъ е тя, но вижте я, колко кръшка тя, като я хване нѣкоя змия! Когато се доближи нѣкоя змия до жабата, и тя кръшка като мухата. Жабата казва: „Тази наука е много лоша.“ Като е лоша, не гълтай мухитѣ цѣли! Това значи: гълташъ ли, ще те гълтатъ. Защо змията гълта жабата цѣла? – Защото и жабата гълта мухитѣ цѣли. Има единъ законъ въ природата: съ каквато мѣрка мѣришъ, съ такава ще ти се отмѣри.
към беседата >>

Тя не кряка, защото чака да дойде някоя муха наблизо до нея, или да кацне на нея, и тя да я глътне. (втори вариант)
В дължината си една река може да кръшка, може да прави завивания оттук-оттам, но тя има цел, иска да постигне своето намерение. Когато хората казват за някого, че много кръшка, то значи, че не изпълнява своя морален дълг. Това не е правилно. Нима онези, които не кръшкат, изпълняват своя морален дълг? Вземете онази жаба, която не кръшка, която не кряка във водата, изпълнява ли тя своя дълг? Тя не кряка, защото чака да дойде някоя муха наблизо до нея, или да кацне на нея, и тя да я глътне. Изгубват се мухите една по една в нейната уста. Казват: Какъв философ е тази жаба! Да, философ е тя, но вижте я колко кръшка тя, като я хване някоя змия! Когато се доближи някоя змия до жабата, и тя кръшка като мухата. Жабата казва: „Тази наука е много лоша.“ Като е лоша, не гълтай мухите цели!
към втори вариант >>

Когато се доближи някоя змия до жабата, и тя кръшка като мухата. (втори вариант)
Вземете онази жаба, която не кръшка, която не кряка във водата, изпълнява ли тя своя дълг? Тя не кряка, защото чака да дойде някоя муха наблизо до нея, или да кацне на нея, и тя да я глътне. Изгубват се мухите една по една в нейната уста. Казват: Какъв философ е тази жаба! Да, философ е тя, но вижте я колко кръшка тя, като я хване някоя змия! Когато се доближи някоя змия до жабата, и тя кръшка като мухата. Жабата казва: „Тази наука е много лоша.“ Като е лоша, не гълтай мухите цели! Това значи: гълташ ли, ще те гълтат. Защо змията гълта жабата цяла? – Защото и жабата гълта мухите цели. Има един закон в природата: с каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери.
към втори вариант >>

55. Моето царство

Когато паякътъ хване една муха, вие казвате: тичайте, че паякътъ хвана една муха!
– Мисли, разбира се, но неговата мисъль е съвършенно ограничена. Питамъ тогава: между този паякъ, който тъче така своята мрѣжа, и между единъ човѣкъ, който гради своята кѫща и си отглежда овци, говеда, има ли нѣкаква разлика? – Нѣма разлика. Паякътъ тъче мрѣжата си, за да лови мухи и да се храни съ тѣхъ; и човѣкътъ сѫщо: гради кѫщи, отглежда овци, говеда, за да се храни. Значи нѣма разлика. Когато паякътъ хване една муха, вие казвате: тичайте, че паякътъ хвана една муха! Какво право има той да лови мухитѣ? Казвамъ: когато вие хванете една овца и тя блѣе, какъ оправдавате своята постѫпка? – Оправдавате я по разни начини. Материалистътъ казва: необходимо е тя да умре, да се жертвува заради мене. Религиознитѣ хора казватъ: тъй е наредилъ Господь!
към беседата >>

Когато паякът хване една муха, вие казвате: Тичайте, че паякът хвана една муха. (втори вариант)
– Мисли разбира се, но неговата мисъл е съвършено ограничена. Питам тогава: Между този паяк, който тъче така своята мрежа, и между един човек, който гради своята къща и си отглежда овце, говеда, има ли някаква разлика? – Няма разлика. Паякът тъче мрежата си, за да лови мухи и да се храни с тях; и човекът също: гради къщи, отглежда овце, говеда, за да се храни. Значи, няма разлика. Когато паякът хване една муха, вие казвате: Тичайте, че паякът хвана една муха. Какво право има той да лови мухите? Казвам: Когато вие хванете една овца и тя блее, как оправдавате своята постъпка? – Оправдавате я по разни начини. Материалистът казва: Необходимо е тя да умре, да се жертва заради мене. Религиозните хора казват: Тъй е наредил Господ!
към втори вариант >>

56. Фазите на живота

Дойде ли до Любовта, той се оплита като муха в паяжина.
В мозъка трябва да има светлина с много малко топлина, без горещина. Топлината е символ на Божия живот. Значи на ума му трябва светлина, а на сърцето – топлина. Светлината на физическия свят има по-силни вибрации от топлината, а в Божествения свят Любовта има по-силни вибрации от светлината. Следователно умът не е в състояние да обича. Дойде ли до Любовта, той се оплита като муха в паяжина. Вие можете да си представите с ума различни форми, но не и да обичате. С ума можете да определяте красотата и цените на формите, но не можете да обичате. Вие трябва да работите върху сърцето си, да го поставите на неговото място, защото днес умът е заел мястото на сърцето. То трябва да се повдигне на своята висота, да проявява чувствата си правилно, без да ги стяга, без да ги парализира. Сега хората се учат да живеят правилно, но в това си стремление те по-скоро се научават да грешат, да лъжат.
към беседата >>

57. Съ Духъ и огънь / С Дух и огън

Онази муха, която попадне въ паяжината му, бръмчи, иска да се освободи, но той я убива, изсмуква, послѣ изхвърля навънъ и казва: друга да дойде на нейното мѣсто!
Добрѣ, трѣбва да се правятъ опити, но разумни, а тия разумни опити може да се правятъ само по метода на гълѫба. Подъ думата „гълѫбъ“, азъ разбирамъ културата на онова вѫтрѣшно безкористие. Месоядството е признакъ на голѣма алчность. Азъ съмъ правилъ редъ наблюдения върху трѣвопаснитѣ, и върху месояднитѣ животни и като ги сравнявамъ психологически, виждамъ, че месояднитѣ животни сѫ крайно жестоки. Единъ паякъ даже, колкото и малъкъ да е, и той е крайно жестокъ. Онази муха, която попадне въ паяжината му, бръмчи, иска да се освободи, но той я убива, изсмуква, послѣ изхвърля навънъ и казва: друга да дойде на нейното мѣсто! Паякътъ постѫпва като нѣкой касапинъ, който взима единъ волъ, втори волъ, забие ножа въ врата имъ и ги закаля. Тѣ мучатъ, той не обръща внимание. Казва дайте трети, четвърти и т.н. И най-послѣ, за свое оправдание, казва: какъ тъй, нали обществото трѣбва да живѣе! Нима обществото на гълѫба не трѣбва да живѣе?
към беседата >>

Онази муха, която попадне в паяжината му, бръмчи, иска да се освободи, но той я убива, изсмуква, после изхвърля навън и казва: друга да дойде на нейното място! (втори вариант)
Добре, трябва да се правят опити, но разумни, а тия разумни опити може да се правят само по метода на гълъба. Под думата „гълъб“, аз разбирам културата на онова вътрешно безкористие. Месоядството е признак на голяма алчност. Аз съм правил ред наблюдения върху тревопасните, и върху месоядните животни и като ги сравнявам психологически, виждам, че месоядните животни са крайно жестоки. Един паяк даже, колкото и малък да е, и той е крайно жесток. Онази муха, която попадне в паяжината му, бръмчи, иска да се освободи, но той я убива, изсмуква, после изхвърля навън и казва: друга да дойде на нейното място! Паякът постъпва като някой касапин, който взима един вол, втори вол, забие ножа във врата им и ги заколва. Те мучат, той не обръща внимание. Казва дайте трети, четвърти и т.н. И най-после, за свое оправдание, казва: как тъй, нали обществото трябва да живее! Нима обществото на гълъба не трябва да живее?
към втори вариант >>

58. И оздравѣ дъщеря ѝ / И оздравя дъщеря ѝ

И мухата помни отъ прѣди колко врѣме се е родила.
Затова природата цѣли да постави всѣки едного на неговото мѣсто. Това е красивото въ живота! Сега, ако нѣкой ви запита, кога дойдохте на земята, нѣкои отъ васъ ще кажете, че сте дошли прѣди 10 години, други прѣди 20, трети прѣди 30, четвърти прѣди 40–50–60 години. Питамъ: каква интелигентность може да има въ единъ човѣкъ, у когото паметьта се простира до 40–50 години само? Отъ прѣди колко години се родилъ на земята, това и единъ волъ помни. И мухата помни отъ прѣди колко врѣме се е родила. Човѣкътъ казва: има около 40–50 години отъ какъ съмъ се родилъ на земята, но прѣди това нищо не помня. Какъ е възможно при това, единъ човѣкъ, който не знае откѫдѣ е дошълъ, да се явява като философъ, който пише голѣми трактати, дава направление въ живота на човѣчеството, показва имъ какъ да живѣятъ? Не само това, но по нѣкой пѫть този философъ се осмѣлява да покаже на хората пѫтя къмъ невидимото, къмъ Бога. Това сѫ съврѣменнитѣ наши философи, съврѣменнитѣ наши държавни мѫже. Желанието, което тѣ иматъ, да покажатъ пѫтя на човѣчеството, не е лошо, но нека покажатъ онзи истински пѫть, който да има резултати.
към беседата >>

И мухата помни от преди колко време се е родила. (втори вариант)
Затова природата цели да постави всеки един на неговото место. Това е красивото в живота! Сега, ако някой ви запита, кога дойдохте на земята, някои от вас ще кажете, че сте дошли преди 10 години, други преди 20, трети преди 30, четвърти преди 40–50–60 години. Питам: каква интелигентност може да има в един човек, у когото паметта се простира до 40–50 години само? От преди колко години се е родил на земята, това и един вол помни. И мухата помни от преди колко време се е родила. Човекът казва: има около 40–50 години от как съм се родил на земята, но преди това нищо не помня. Как е възможно при това, един човек, който не знае откъде е дошъл, да се явява като философ, който пише големи трактати, дава направление в живота на човечеството, показва им как да живеят? Не само това, но по някой път този философ се осмелява да покаже на хората пътя към невидимото, към Бога. Това са съвременните наши философи, съвременните наши държавни мъже. Желанието, което те имат, да покажат пътя на човечеството, не е лошо, но нека покажат онзи истински път, който да има резултати.
към втори вариант >>

59. И обхождаше Исусъ всичка Галилея / И обхождаше Исус всичка Галилея

МС

Ако седна на обѣдъ да ямъ и една муха кацне на паницата ми, какво подразбирамъ отъ това?
Той не мисли какво ще стане съ него, какво ще кажатъ хората за него. Въ него има благоразумие. Въ благоразумния човѣкъ има една характерна черта, той знае, че Богъ никога не се измѣня, днесъ да е единъ, утрѣ – другъ. Любовьта, която Богъ изпраща къмъ всички сѫщества, излѣзли отъ Него, е еднаква и непрѣривна. Като казвамъ, че Любовьта на Бога е еднаква, разбирамъ еднаква не по количество, а по качество. Ако седна на обѣдъ да ямъ и една муха кацне на паницата ми, какво подразбирамъ отъ това? Азъ ямъ и мухата яде въ това врѣме. И тя вкусва отъ яденето, възхищава се и казва: „Отлично е това ядене! “ Пъкъ и азъ съмъ доволенъ. Питамъ: колко мухи могатъ да се наядатъ заедно съ мене отъ паницата ми? Мухата казва: „Туй ядене е заради менъ“.
към беседата >>

Азъ ямъ и мухата яде въ това врѣме.
Въ него има благоразумие. Въ благоразумния човѣкъ има една характерна черта, той знае, че Богъ никога не се измѣня, днесъ да е единъ, утрѣ – другъ. Любовьта, която Богъ изпраща къмъ всички сѫщества, излѣзли отъ Него, е еднаква и непрѣривна. Като казвамъ, че Любовьта на Бога е еднаква, разбирамъ еднаква не по количество, а по качество. Ако седна на обѣдъ да ямъ и една муха кацне на паницата ми, какво подразбирамъ отъ това? Азъ ямъ и мухата яде въ това врѣме. И тя вкусва отъ яденето, възхищава се и казва: „Отлично е това ядене! “ Пъкъ и азъ съмъ доволенъ. Питамъ: колко мухи могатъ да се наядатъ заедно съ мене отъ паницата ми? Мухата казва: „Туй ядене е заради менъ“. И азъ казвамъ: туй ядене е заради менъ.
към беседата >>

Мухата казва: „Туй ядене е заради менъ“.
Ако седна на обѣдъ да ямъ и една муха кацне на паницата ми, какво подразбирамъ отъ това? Азъ ямъ и мухата яде въ това врѣме. И тя вкусва отъ яденето, възхищава се и казва: „Отлично е това ядене! “ Пъкъ и азъ съмъ доволенъ. Питамъ: колко мухи могатъ да се наядатъ заедно съ мене отъ паницата ми? Мухата казва: „Туй ядене е заради менъ“. И азъ казвамъ: туй ядене е заради менъ. Мухата обикаля около паницата, кацне нейде по лицето ми, на яденето, но азъ махна съ рѫката си и я прогоня. Послѣ тя пакъ кацне, азъ пакъ махна съ рѫка да я прогоня. Тя е умна, казва ми: „Ако махашъ толкова много съ рѫката си, и ти нѣма да се наядешъ, и азъ нѣма да се наямъ. Остави ме на мира, че и азъ, и ти да се наядемъ“.
към беседата >>

Мухата обикаля около паницата, кацне нейде по лицето ми, на яденето, но азъ махна съ рѫката си и я прогоня.
И тя вкусва отъ яденето, възхищава се и казва: „Отлично е това ядене! “ Пъкъ и азъ съмъ доволенъ. Питамъ: колко мухи могатъ да се наядатъ заедно съ мене отъ паницата ми? Мухата казва: „Туй ядене е заради менъ“. И азъ казвамъ: туй ядене е заради менъ. Мухата обикаля около паницата, кацне нейде по лицето ми, на яденето, но азъ махна съ рѫката си и я прогоня. Послѣ тя пакъ кацне, азъ пакъ махна съ рѫка да я прогоня. Тя е умна, казва ми: „Ако махашъ толкова много съ рѫката си, и ти нѣма да се наядешъ, и азъ нѣма да се наямъ. Остави ме на мира, че и азъ, и ти да се наядемъ“. Сега, каква е философията, която трѣбва да извадимъ отъ този примѣръ? Ако дойде нѣкой човѣкъ около моето ядене, и азъ правя опити да го отблъсвамъ, това значи, че се занимавамъ съ дребни работи.
към беседата >>

Често, като кацне една муха на паницата ми, азъ разсѫждавамъ, разговарямъ се съ нея, питамъ я: какъ си?
Благородното въ човѣка е неговата мѫдрость. Благородното въ човѣка е неговата интелигентность. Благородното въ човѣка е неговата вѣрность. Благородното въ човѣка сѫ неговитѣ добри постъпки, неговото добро сърдце, а не едно да мислимъ, а друго да вършимъ. Не, вѫтрѣшнитѣ ни и външни отношения, къмъ кого и да е, трѣбва да бѫдатъ правилни, абсолютно чисти. Често, като кацне една муха на паницата ми, азъ разсѫждавамъ, разговарямъ се съ нея, питамъ я: какъ си? Нѣкои казватъ: какъ, може ли човѣкъ да се разговаря съ мухитѣ? – Може. Въ крѫга на тѣхното развитие, тѣ сѫ много интелигентни. Нѣкоя муха кацне на паницата ми и казва: „Ще бѫдешъ тъй добъръ да ми позволишъ да си хапна малко отъ яденето ти, азъ не съмъ много отъ лакомитѣ, ще видишъ, съ колко малко се задоволявамъ. Пусни ме само на края на паничката ти, да си вкуся малко.
към беседата >>

Нѣкоя муха кацне на паницата ми и казва: „Ще бѫдешъ тъй добъръ да ми позволишъ да си хапна малко отъ яденето ти, азъ не съмъ много отъ лакомитѣ, ще видишъ, съ колко малко се задоволявамъ.
Не, вѫтрѣшнитѣ ни и външни отношения, къмъ кого и да е, трѣбва да бѫдатъ правилни, абсолютно чисти. Често, като кацне една муха на паницата ми, азъ разсѫждавамъ, разговарямъ се съ нея, питамъ я: какъ си? Нѣкои казватъ: какъ, може ли човѣкъ да се разговаря съ мухитѣ? – Може. Въ крѫга на тѣхното развитие, тѣ сѫ много интелигентни. Нѣкоя муха кацне на паницата ми и казва: „Ще бѫдешъ тъй добъръ да ми позволишъ да си хапна малко отъ яденето ти, азъ не съмъ много отъ лакомитѣ, ще видишъ, съ колко малко се задоволявамъ. Пусни ме само на края на паничката ти, да си вкуся малко. Нали знаешъ, че всички блага сѫ все Божии? “ Казвамъ: има право тази муха. Защо да не си хапне? Какво има отъ това?
към беседата >>

“ Казвамъ: има право тази муха.
– Може. Въ крѫга на тѣхното развитие, тѣ сѫ много интелигентни. Нѣкоя муха кацне на паницата ми и казва: „Ще бѫдешъ тъй добъръ да ми позволишъ да си хапна малко отъ яденето ти, азъ не съмъ много отъ лакомитѣ, ще видишъ, съ колко малко се задоволявамъ. Пусни ме само на края на паничката ти, да си вкуся малко. Нали знаешъ, че всички блага сѫ все Божии? “ Казвамъ: има право тази муха. Защо да не си хапне? Какво има отъ това? И по нѣкой пѫть, кога дойдатъ много мухи на паницата ми, азъ не ямъ, отстѫпвамъ си яденето на тѣхъ. Защо правя това? – Имамъ свои съображения.
към беседата >>

Ако седна на обед да ям и една муха кацне на паницата ми, какво подразбирам от това? (втори вариант)
Той не мисли какво ще стане с него, какво ще кажат хората за него. В него има благоразумие. В благоразумния човек има една характерна черта, той знае, че Бог никога не се изменя, днес да е един, утре – друг. Любовта, която Бог изпраща към всички същества, излезли от Него, е еднаква и непреривна. Като казвам, че Любовта на Бога е еднаква, разбирам еднаква не по количество, а по качество. Ако седна на обед да ям и една муха кацне на паницата ми, какво подразбирам от това? Аз ям и мухата яде в това време. И тя вкусва от яденето, възхищава се и казва: „Отлично е това ядене! “ Пък и аз съм доволен. Питам: колко мухи могат да се наядат заедно с мене от паницата ми? Мухата казва: „Туй ядене е заради мен“.
към втори вариант >>

Аз ям и мухата яде в това време. (втори вариант)
В него има благоразумие. В благоразумния човек има една характерна черта, той знае, че Бог никога не се изменя, днес да е един, утре – друг. Любовта, която Бог изпраща към всички същества, излезли от Него, е еднаква и непреривна. Като казвам, че Любовта на Бога е еднаква, разбирам еднаква не по количество, а по качество. Ако седна на обед да ям и една муха кацне на паницата ми, какво подразбирам от това? Аз ям и мухата яде в това време. И тя вкусва от яденето, възхищава се и казва: „Отлично е това ядене! “ Пък и аз съм доволен. Питам: колко мухи могат да се наядат заедно с мене от паницата ми? Мухата казва: „Туй ядене е заради мен“. И аз казвам: туй ядене е заради мен.
към втори вариант >>

Мухата казва: „Туй ядене е заради мен“. (втори вариант)
Ако седна на обед да ям и една муха кацне на паницата ми, какво подразбирам от това? Аз ям и мухата яде в това време. И тя вкусва от яденето, възхищава се и казва: „Отлично е това ядене! “ Пък и аз съм доволен. Питам: колко мухи могат да се наядат заедно с мене от паницата ми? Мухата казва: „Туй ядене е заради мен“. И аз казвам: туй ядене е заради мен. Мухата обикаля около паницата, кацне нейде по лицето ми, на яденето, но аз махна с ръката си и я прогоня. После тя пак кацне, аз пак махна с ръка да я прогоня. Тя е умна, казва ми: „Ако махаш толкова много с ръката си, и ти няма да се наядеш, и аз няма да се наям. Остави ме на мира, че и аз, и ти да се наядем“.
към втори вариант >>

Мухата обикаля около паницата, кацне нейде по лицето ми, на яденето, но аз махна с ръката си и я прогоня. (втори вариант)
И тя вкусва от яденето, възхищава се и казва: „Отлично е това ядене! “ Пък и аз съм доволен. Питам: колко мухи могат да се наядат заедно с мене от паницата ми? Мухата казва: „Туй ядене е заради мен“. И аз казвам: туй ядене е заради мен. Мухата обикаля около паницата, кацне нейде по лицето ми, на яденето, но аз махна с ръката си и я прогоня. После тя пак кацне, аз пак махна с ръка да я прогоня. Тя е умна, казва ми: „Ако махаш толкова много с ръката си, и ти няма да се наядеш, и аз няма да се наям. Остави ме на мира, че и аз, и ти да се наядем“. Сега, каква е философията, която трябва да извадим от този пример? Ако дойде някой човек около моето ядене, и аз правя опити да го отблъсвам, това значи, че се занимавам с дребни работи.
към втори вариант >>

Често, като кацне една муха на паницата ми, аз разсъждавам, разговарям се с нея, питам я: как си? (втори вариант)
Благородното в човека е неговата мъдрост. Благородното в човека е неговата интелигентност. Благородното в човека е неговата вярност. Благородното в човека са неговите добри постъпки, неговото добро сърце, а не едно да мислим, а друго да вършим. Не, вътрешните ни и външни отношения, към кого и да е, трябва да бъдат правилни, абсолютно чисти. Често, като кацне една муха на паницата ми, аз разсъждавам, разговарям се с нея, питам я: как си? Някои казват: как, може ли човек да се разговаря с мухите? – Може. В кръга на тяхното развитие, те са много интелигентни. Някоя муха кацне на паницата ми и казва: „Ще бъдеш тъй добър да ми позволиш да си хапна малко от яденето ти, аз не съм много от лакомите, ще видиш, с колко малко се задоволявам. Пусни ме само на края на паничката ти, да си вкуся малко.
към втори вариант >>

Някоя муха кацне на паницата ми и казва: „Ще бъдеш тъй добър да ми позволиш да си хапна малко от яденето ти, аз не съм много от лакомите, ще видиш, с колко малко се задоволявам. (втори вариант)
Не, вътрешните ни и външни отношения, към кого и да е, трябва да бъдат правилни, абсолютно чисти. Често, като кацне една муха на паницата ми, аз разсъждавам, разговарям се с нея, питам я: как си? Някои казват: как, може ли човек да се разговаря с мухите? – Може. В кръга на тяхното развитие, те са много интелигентни. Някоя муха кацне на паницата ми и казва: „Ще бъдеш тъй добър да ми позволиш да си хапна малко от яденето ти, аз не съм много от лакомите, ще видиш, с колко малко се задоволявам. Пусни ме само на края на паничката ти, да си вкуся малко. Нали знаеш, че всички блага са все Божии? “ Казвам: има право тази муха. Защо да не си хапне? Какво има от това?
към втори вариант >>

“ Казвам: има право тази муха. (втори вариант)
– Може. В кръга на тяхното развитие, те са много интелигентни. Някоя муха кацне на паницата ми и казва: „Ще бъдеш тъй добър да ми позволиш да си хапна малко от яденето ти, аз не съм много от лакомите, ще видиш, с колко малко се задоволявам. Пусни ме само на края на паничката ти, да си вкуся малко. Нали знаеш, че всички блага са все Божии? “ Казвам: има право тази муха. Защо да не си хапне? Какво има от това? И по някой път, кога дойдат много мухи на паницата ми, аз не ям, отстъпвам си яденето на тях. Защо правя това? – Имам свои съображения.
към втори вариант >>

60. Свободни движения

Тъкмо вие се занимавате с някой сериозен въпрос, четете нещо, току изведнъж една муха кацне нейде по лицето ви.
Когато една идея живее дълбоко в душата на човека, той ще намери начин как да я изкаже – и то по най-естествен, най-правилен начин. Два метода има за изказване на нещата: праволинеен и криволинеен. Като наблюдавате проявите на децата, у тях има такива свободни движения. Който не разбира закона за свободните движения, той се дразни, когато наблюдава проявленията на децата. По същия начин и мухите се проявяват свободно, независимо. Тъкмо вие се занимавате с някой сериозен въпрос, четете нещо, току изведнъж една муха кацне нейде по лицето ви. Вие се дразните, сърдите се, но тя с това иска да каже, че ви обича. Обич е това, няма нищо лошо в мухата. И тъй, между учениците на Окултната школа се препоръчват естествени постъпки, естествена обхода. Всичко изкуствено да се отбягва! На всеки език има издадена книга за добрата обхода, за добрите отношения и доброто поведение на хората едни спрямо други: как трябва човек да говори, как да се държи, какво поведение да има между близки и външни лица и т.н.
към беседата >>

Обич е това, няма нищо лошо в мухата.
Като наблюдавате проявите на децата, у тях има такива свободни движения. Който не разбира закона за свободните движения, той се дразни, когато наблюдава проявленията на децата. По същия начин и мухите се проявяват свободно, независимо. Тъкмо вие се занимавате с някой сериозен въпрос, четете нещо, току изведнъж една муха кацне нейде по лицето ви. Вие се дразните, сърдите се, но тя с това иска да каже, че ви обича. Обич е това, няма нищо лошо в мухата. И тъй, между учениците на Окултната школа се препоръчват естествени постъпки, естествена обхода. Всичко изкуствено да се отбягва! На всеки език има издадена книга за добрата обхода, за добрите отношения и доброто поведение на хората едни спрямо други: как трябва човек да говори, как да се държи, какво поведение да има между близки и външни лица и т.н. Трябва да се спазват ред правила за благоприличие, за етикеция между хората. Наблюдавайте дипломата: още като влиза в някой салон, започва да се кланя надясно-наляво, да се ръкува вежливо, да се разговаря с всички.
към беседата >>

61. Дето и да идеш!

Отговор: Колкото да лапне някоя муха.
Трябва ли рибата да изважда главата си извън водата? Отговор: Колкото да лапне някоя муха. Право е. Трябва ли човек да изважда главата си извън Любовта? Значи и той като рибата – колкото да глътне някоя муха. Ще пазите в ума си мисълта, че човек живее в средата на Любовта, следователно Любовта не му позволява да си показва главата извън нея. Щом излезете, ще умрете, ще си изгубите силата.
към беседата >>

Значи и той като рибата – колкото да глътне някоя муха.
Трябва ли рибата да изважда главата си извън водата? Отговор: Колкото да лапне някоя муха. Право е. Трябва ли човек да изважда главата си извън Любовта? Значи и той като рибата – колкото да глътне някоя муха. Ще пазите в ума си мисълта, че човек живее в средата на Любовта, следователно Любовта не му позволява да си показва главата извън нея. Щом излезете, ще умрете, ще си изгубите силата. Извън Любовта човек е както рибата извън водата. Турете една риба на сухо, ще видите какво ще прави: ще подскача, ще подскача, ще се изопне и ще умре. Някои хора мислят, че може да живеят извън Любовта.
към беседата >>

Ако някой път си извадите главата из тази среда, да е само колкото за да глътнете една муха – и скоро вътре!
С това ти ще предизвикаш известен род сили в Природата да дойдат да те изпитат. Те ще ти кажат: „Щом си Любов, давай сега! “ След тях ще дойдат други, ще ти кажат: „Щом си Любов, давай! “ През целия ден ти трябва да устояваш, за да не опровергаеш Името Божие. Основната мисъл, която трябва да вложите в ума си и върху която трябва да работите, е да считате Любовта за среда, в която живеете. Ако някой път си извадите главата из тази среда, да е само колкото за да глътнете една муха – и скоро вътре! Доставянето на хляб, вода, въздух представлява излизане от средата на Любовта, но това се позволява само временно. В Любовта се позволява и да спиш. И това е излизане от Любовта. Когато живееш изцяло в Любовта, съзнанието трябва да е много будно. Там човек не трябва да спи.
към беседата >>

62. И Бога за свой Отец казваше

Ще го нарекат „лапни - муха.
Аз отхвърлям мисълта, че вратите на къщата трябва да бъдат всякога отворени. На физическия свят това е невъзможно. Устата е врата на човешката глава. Може ли да бъде тя всякога отворена? Какво ще кажат за човек, който държи устата си отворена? Ще го нарекат „лапни - муха. " Само в духовния свят сърцето на човека може да бъде всякога отворено, защото атмосферата там е кристално чиста, без никакъв прах. Тогава, за всеки, който дойде при тебе, сърцето ти трябва да бъде отворено, да го приемеш с любов и, ако има нужда, да му помогнеш. Такъв човек ние наричаме духовно богат. Затворена ли е голямата чешма, от която тече студена, хубава вода? Ден и нощ тя тече, щедро дава на всички.
към беседата >>

63. Козативни сили

Един паяк се явил между културните паяци и започнал да им разправя една своя опитност: „Днес една красива муха попадна в моята паяжина, но аз я пуснах на свобода".
Така може да постъпва само животното. Казвам: Това са максими, които човек трябва да държи в мисълта си. Намериш ли се пред някое изкушение, кажи си: Трябва ли да бъда по-долу от магарето? Не мога ли да бъда поне толкова честен и устойчив, колкото и магарето? Много животни имат добри черти, на които ние трябва да подражаваме. Един паяк се явил между културните паяци и започнал да им разправя една своя опитност: „Днес една красива муха попадна в моята паяжина, но аз я пуснах на свобода". - „Тъй ли? Знаеш ли, че ти изневери на цялото наше общество? " -„ Добре, щом е така, утре елате всички у дома и аз ще повикам пак тази муха, да видим какво ще направите вие с нея." Всички се съгласили. На другия ден пристигат двадесет паяци-философи; пристига и мухата, която се оказало, че била оса. Като я видели, всички паяци решили единодушно да я пуснат, защото била много красива муха.
към беседата >>

" -„ Добре, щом е така, утре елате всички у дома и аз ще повикам пак тази муха, да видим какво ще направите вие с нея." Всички се съгласили.
Не мога ли да бъда поне толкова честен и устойчив, колкото и магарето? Много животни имат добри черти, на които ние трябва да подражаваме. Един паяк се явил между културните паяци и започнал да им разправя една своя опитност: „Днес една красива муха попадна в моята паяжина, но аз я пуснах на свобода". - „Тъй ли? Знаеш ли, че ти изневери на цялото наше общество? " -„ Добре, щом е така, утре елате всички у дома и аз ще повикам пак тази муха, да видим какво ще направите вие с нея." Всички се съгласили. На другия ден пристигат двадесет паяци-философи; пристига и мухата, която се оказало, че била оса. Като я видели, всички паяци решили единодушно да я пуснат, защото била много красива муха. За нея трябвало да направят изключение. Осата им казала: „Ще ме пуснете, разбира се, така е решил Господ. Аз нося в жилото си нещо, което всеки непослушен ще опита.
към беседата >>

На другия ден пристигат двадесет паяци-философи; пристига и мухата, която се оказало, че била оса.
Много животни имат добри черти, на които ние трябва да подражаваме. Един паяк се явил между културните паяци и започнал да им разправя една своя опитност: „Днес една красива муха попадна в моята паяжина, но аз я пуснах на свобода". - „Тъй ли? Знаеш ли, че ти изневери на цялото наше общество? " -„ Добре, щом е така, утре елате всички у дома и аз ще повикам пак тази муха, да видим какво ще направите вие с нея." Всички се съгласили. На другия ден пристигат двадесет паяци-философи; пристига и мухата, която се оказало, че била оса. Като я видели, всички паяци решили единодушно да я пуснат, защото била много красива муха. За нея трябвало да направят изключение. Осата им казала: „Ще ме пуснете, разбира се, така е решил Господ. Аз нося в жилото си нещо, което всеки непослушен ще опита. Който не изпълнява волята Божия, той скоро ще опита това, което нося в жилото си".
към беседата >>

Като я видели, всички паяци решили единодушно да я пуснат, защото била много красива муха.
Един паяк се явил между културните паяци и започнал да им разправя една своя опитност: „Днес една красива муха попадна в моята паяжина, но аз я пуснах на свобода". - „Тъй ли? Знаеш ли, че ти изневери на цялото наше общество? " -„ Добре, щом е така, утре елате всички у дома и аз ще повикам пак тази муха, да видим какво ще направите вие с нея." Всички се съгласили. На другия ден пристигат двадесет паяци-философи; пристига и мухата, която се оказало, че била оса. Като я видели, всички паяци решили единодушно да я пуснат, защото била много красива муха. За нея трябвало да направят изключение. Осата им казала: „Ще ме пуснете, разбира се, така е решил Господ. Аз нося в жилото си нещо, което всеки непослушен ще опита. Който не изпълнява волята Божия, той скоро ще опита това, което нося в жилото си". Трябва ли и вие като тези паяци да казвате, че ще пуснете осата на свобода, защото била красива?
към беседата >>

64. Показа им ръцете си

Представете си, че една муха кацне на ръката ми.
Това е най-благородното желание. Всеки иска да бъде учен, да бъде благороден. По-добро нещо от това няма. Вторият принцип е - да служиш на ближния си. След като се научиш да служиш на Бога, тогава ще се научиш да служиш и на ближния си. Представете си, че една муха кацне на ръката ми. Най-първо, в мен ще се зароди едно желание, като у децата, да я хвана. Духна ли я, с нея се свършва. Обаче, когато в мене действа този божествен принцип, първото желание, което ще се яви, ще бъде - да я оставя на ръката си и да не я бутам. Тя ще си ходи по ръката ми и аз ще се радвам. След това, аз излизам от гората и виждам едно малко цветенце.
към беседата >>

65. Закон на съпоставянето

Те са като някоя муха.
Търговец си, искаш да вършиш някакво предприятие с някой човек, но този вътрешен глас ти казва: „Не предприемай нищо! ” Ами защо? - Не върши никаква работа с този човек, нищо няма да излезе от това! Искаш да отидеш в Америка, но този вътрешен глас ти казва: не бързай, не е време сега! Неразумните хора всякога бързат. Те са като някоя муха. Тази муха след като кацне на 20 места, какво става? Какво е направила? Тя след като кацне на няколко места, все ще остави по нещичко. Жените знаят, какво оставят мухите. Често трябва да перат своите перденца.
към беседата >>

Тази муха след като кацне на 20 места, какво става?
” Ами защо? - Не върши никаква работа с този човек, нищо няма да излезе от това! Искаш да отидеш в Америка, но този вътрешен глас ти казва: не бързай, не е време сега! Неразумните хора всякога бързат. Те са като някоя муха. Тази муха след като кацне на 20 места, какво става? Какво е направила? Тя след като кацне на няколко места, все ще остави по нещичко. Жените знаят, какво оставят мухите. Често трябва да перат своите перденца. По същия начин дойде някой нерелигиозен човек при тебе и ти казва: нищо няма в религията!
към беседата >>

66. Качествата на здравия човек / Качества на здравия човек

Езикът на човека представлява острието, хоботчето на мухата. (втори вариант)
Обикновеният човек се мъчи, а гениалният страда. Който се мъчи, той се дразни, гневи се и в това положение е подобен на мухи, които хапят. Когато времето се разваля, по хоботчетата на мухите се събира повече електричество и те започват силно да хапят. Като знаят, че човек е добър проводник на електричеството, те го хапят, за да се освободят от излишната енергия в себе си. Когато времето е добро, мухите не хапят. Езикът на човека представлява острието, хоботчето на мухата. Когато времето започва да се разваля, т.е. когато човек се мъчи, на езика му се натрупва повече електричество, от което той започва да се дразни и търси начин да се освободи от него. Ако някой го предизвика, той веднага се нахвърля с езика си върху него и по този начин се освобождава от насъбралото се излишно електричество. Упражнение: Щом забележите в себе си готовност да хапете с езика си, направете следното упражнение: Дясната ръка вдигнете нагоре, силно изпъната, а лявата спуснете надолу. Бавно клекнете с допиране на лявото коляно до земята.
към втори вариант >>

67. Условия за обикновения и за разумния човек

Една муха е в състояние да развали мирото.
Тогава и бубите, и памукът, и овцете – всички се радват. Не живеят ли разумно, не служат ли на Бога, всички жертви отиват напразно. Аз ви говоря това, понеже искам да ви предпазя от излишни страдания. Много от вас сте добри, но достатъчно е да дойде някаква малка причина отвън и да развали доброто, хубавото у вас. Казват, че мухите развалят доброто миро. Една муха е в състояние да развали мирото. Затова казвам: Затваряйте херметически мирото си, за да не влезе в него някоя муха! Това подразбира: пазете душата си, да не влезе в нея някакво горчиво чувство. Кой е коренът на всички злини? Коренът на всички злини е сребролюбието; коренът на всички злини е тщеславието; коренът на всички злини е гордостта; коренът на всички злини е гневът; коренът на всички злини е съмнението; коренът на всички злини е безверието. Апостол Павел казва: “Коренът на всички злини е сребролюбието.” Луната е свързана със среброто.
към беседата >>

Затова казвам: Затваряйте херметически мирото си, за да не влезе в него някоя муха!
Не живеят ли разумно, не служат ли на Бога, всички жертви отиват напразно. Аз ви говоря това, понеже искам да ви предпазя от излишни страдания. Много от вас сте добри, но достатъчно е да дойде някаква малка причина отвън и да развали доброто, хубавото у вас. Казват, че мухите развалят доброто миро. Една муха е в състояние да развали мирото. Затова казвам: Затваряйте херметически мирото си, за да не влезе в него някоя муха! Това подразбира: пазете душата си, да не влезе в нея някакво горчиво чувство. Кой е коренът на всички злини? Коренът на всички злини е сребролюбието; коренът на всички злини е тщеславието; коренът на всички злини е гордостта; коренът на всички злини е гневът; коренът на всички злини е съмнението; коренът на всички злини е безверието. Апостол Павел казва: “Коренът на всички злини е сребролюбието.” Луната е свързана със среброто. Много хора обичат да наблюдават месечината, но тя събужда злото в душата на човека.
към беседата >>

68. Любов и вяра / Двата метода. Любовта и вярата

Като не успее, той не се отчайва, но с часове очаква, дано мине някоя муха покрай него.
Онзи, който е по-страхлив от него, ще го насърдчи да пристъпи към жабата и да я хване. По-смелият пък ще му покаже, как той постъпва, и ще го насърдчи да хване жабата. Всички растения и животни представят условия за човека да се самовъзпитава. Иска ли, запример, да развие търпение в себе си, човек трябва да наблюдава, как паякът прави мрежата си. Той постоянно се меси от един ъгъл на друг, дано хване някоя жертва. Като не успее, той не се отчайва, но с часове очаква, дано мине някоя муха покрай него. Тъкмо простре мрежата си на някое място с мухи, дойде вятър и я разкъсва. Без никакво роптание, с голямо търпение, паякът отново започва да тъче мрежата си. През това време паякът работи спокойно и търпеливо удвоява нишката си, да издържи на силния вятър. Като наблюдавате, как паякът работи, кажете си: Ако паякът, такова малко същество, проявява търпение, защо аз – човекът, да не бъда търпелив? Това е най-малкият потик в живота на човека.
към беседата >>

69. Мойсей и Христос

Вижда паяк, хванал муха в паяжината си, и му казва: “Остави мухата на свобода, не я изяждай, стани вегетарианец!
” Селянинът ще го разбере и ще смегчи малко страданията на своя вол. След това този човек вижда, че един ловджия гони заек. Спира го и му казва: “Слушай, приятелю, не убивай този заек! Ако го убиеш, може би, утре ще умре някое от твоите деца.” Той се позамисля и оставя заека свободен, не го преследва повече. Този човек разбира езика и на животние, на насекомите. Вижда паяк, хванал муха в паяжината си, и му казва: “Остави мухата на свобода, не я изяждай, стани вегетарианец! ” Ако паякът го разбере, веднага му се покорява, скъсва нишката, в която мухата се оплела и я освобождава. Ако не го разбере, казва му: “Какво да правя? И аз искам да се нахраня. От толкова време чакам да попадне нещо в мрежата ми.” - Нищо, остави мухата, аз ще ти дам нужната храна. Ако и при това положение паякът не се подчини, той скъсва паяжината му с тояжката си и освобождава мухата.
към беседата >>

” Ако паякът го разбере, веднага му се покорява, скъсва нишката, в която мухата се оплела и я освобождава.
След това този човек вижда, че един ловджия гони заек. Спира го и му казва: “Слушай, приятелю, не убивай този заек! Ако го убиеш, може би, утре ще умре някое от твоите деца.” Той се позамисля и оставя заека свободен, не го преследва повече. Този човек разбира езика и на животние, на насекомите. Вижда паяк, хванал муха в паяжината си, и му казва: “Остави мухата на свобода, не я изяждай, стани вегетарианец! ” Ако паякът го разбере, веднага му се покорява, скъсва нишката, в която мухата се оплела и я освобождава. Ако не го разбере, казва му: “Какво да правя? И аз искам да се нахраня. От толкова време чакам да попадне нещо в мрежата ми.” - Нищо, остави мухата, аз ще ти дам нужната храна. Ако и при това положение паякът не се подчини, той скъсва паяжината му с тояжката си и освобождава мухата. Казвам: Само така може да се изпита отзивчивостта на човешката душа.
към беседата >>

От толкова време чакам да попадне нещо в мрежата ми.” - Нищо, остави мухата, аз ще ти дам нужната храна.
Този човек разбира езика и на животние, на насекомите. Вижда паяк, хванал муха в паяжината си, и му казва: “Остави мухата на свобода, не я изяждай, стани вегетарианец! ” Ако паякът го разбере, веднага му се покорява, скъсва нишката, в която мухата се оплела и я освобождава. Ако не го разбере, казва му: “Какво да правя? И аз искам да се нахраня. От толкова време чакам да попадне нещо в мрежата ми.” - Нищо, остави мухата, аз ще ти дам нужната храна. Ако и при това положение паякът не се подчини, той скъсва паяжината му с тояжката си и освобождава мухата. Казвам: Само така може да се изпита отзивчивостта на човешката душа. Човек трябва да бъде чувствителен, отзивчив и състрадателен към нещастията на околните. В този дух, именно, трябва да се възпитава младото поколение. Не е достатъчно само да изслушаш някого, но трябва да се вслушаш, да влезеш в положението му и да разбереш, защо страда.
към беседата >>

Ако и при това положение паякът не се подчини, той скъсва паяжината му с тояжката си и освобождава мухата.
Вижда паяк, хванал муха в паяжината си, и му казва: “Остави мухата на свобода, не я изяждай, стани вегетарианец! ” Ако паякът го разбере, веднага му се покорява, скъсва нишката, в която мухата се оплела и я освобождава. Ако не го разбере, казва му: “Какво да правя? И аз искам да се нахраня. От толкова време чакам да попадне нещо в мрежата ми.” - Нищо, остави мухата, аз ще ти дам нужната храна. Ако и при това положение паякът не се подчини, той скъсва паяжината му с тояжката си и освобождава мухата. Казвам: Само така може да се изпита отзивчивостта на човешката душа. Човек трябва да бъде чувствителен, отзивчив и състрадателен към нещастията на околните. В този дух, именно, трябва да се възпитава младото поколение. Не е достатъчно само да изслушаш някого, но трябва да се вслушаш, да влезеш в положението му и да разбереш, защо страда. Разбереш ли, защо страда, ще можеш да му помогнеш.
към беседата >>

70. Освобождаване

Ако прекарате тока на една човешка страст през метална жица, едва една муха ще се разтърси от този ток.
Кой на каквато работа да е – учител, свещеник, музикант, чиновник, може да направи това. Като живее правилно, като мисли хармонично, като чувствува добре и като постъпва разумно, всеки може да бъде музикант. Работите на човека вървят толкова по-добре, колкото повече има пред вид самовъзпитанието си. Като не разбират живота, мнозина се плашат от страстите, от бурите, на които се натъкват, да не ги отвлекат. Каква сила представят човешките страсти? Ако прекарате тока на една човешка страст през метална жица, едва една муха ще се разтърси от този ток. Ако този, който се оплаква от някаква страст, залеете със студена вода, ще видите, че след пет минути ще изтрезнее. Това са афекти в живота, с които човек лесно се справя. Що се отнася до страшните бури на вашия живот, това са слаби ветрове, които едва са успели да разлюлеят листата на дърветата. – Ама сърдцето ми гори. – Опитали ли сте се да варите нещо на този огън?
към беседата >>

Тази енергия от твоята страст дали ще уплаши една муха? (втори вариант)
Не, то е толкова смешно, когато някой път музикантът иска да представи чувствата си. Чувствата в човека никога не са бурни. Изразяват: животът е бурна страст. Че какво са тези страсти? Ако измерим една страст, колко силна е? Тази енергия от твоята страст дали ще уплаши една муха? Ако турите една тел и прекарате този ток на своята страст, мухата едва ще усети. Ще поиграе на това отгоре. И най-силния от вас, който има тази страст, съблечете го гол, турете тулумбата[5] и в 5 минути ще изстине. Това са афектации на живота. Казва: «В мене има такава буря!
към втори вариант >>

Ако турите една тел и прекарате този ток на своята страст, мухата едва ще усети. (втори вариант)
Чувствата в човека никога не са бурни. Изразяват: животът е бурна страст. Че какво са тези страсти? Ако измерим една страст, колко силна е? Тази енергия от твоята страст дали ще уплаши една муха? Ако турите една тел и прекарате този ток на своята страст, мухата едва ще усети. Ще поиграе на това отгоре. И най-силния от вас, който има тази страст, съблечете го гол, турете тулумбата[5] и в 5 минути ще изстине. Това са афектации на живота. Казва: «В мене има такава буря! Страшно нещо!
към втори вариант >>

71. Трите вида съзнания

Волът търпи, докато е впрегнат в хомота, но когато дойде отвън, той вече бяга, щом види, че дойде слугата да го впрегне пак, или ако дойде някоя муха, хич не търпи, но постоянно си маха опашката, върти си главата, рита... не търпи вече.
Колко трябва да вдигне един човек? Средно 50 кила, повече не може. Човек трябва да има търпение. Кармата може да се победи чрез търпение. Често казвате: "Търпи като вол." Но волът не търпи. Волът търпи, докато е впрегнат в хомота, но когато дойде отвън, той вече бяга, щом види, че дойде слугата да го впрегне пак, или ако дойде някоя муха, хич не търпи, но постоянно си маха опашката, върти си главата, рита... не търпи вече. Та по някой път относително е търпението. А когато дойдем в Божественото, не можем да Го сравним с някоя относителна проява у животните. Не можем да вземем животните за пример на търпението. За образец нетърпението можем да вземем Бога. Той е дълготърпелив.
към беседата >>

72. Светото място / Святото място

Ако една муха кацне на носа ви, не бързайте да я изгоните, но вижте какво ще научите от нея; мухата е едно малко същество, което иска нещо от вас.
Искате ли да знаете дали сте млади и силни, влезте в света и се изучавайте: яви ли се в сърцето ви най-малката ревност, ще знаете, че не сте млади - младостта изключва всякаква ревност. Младият е извор, който дава изобилно; не дава ли изобилно, той не е млад; щом не е млад, ревността неизбежно върви с него. Младият е всякога доволен и богат; не е ли доволен, човек е влязъл в областта на старостта. Като ученици, вие трябва да се спирате върху малките неща, да се учите от тях. Колкото и малко и да е едно същество, все можете да научите нещо от него. Ако една муха кацне на носа ви, не бързайте да я изгоните, но вижте какво ще научите от нея; мухата е едно малко същество, което иска нещо от вас. Ако се занимавате с някакъв философски въпрос и в ума ви дойде мисълта да помогнете на една бедна вдовица, трябва ли да изпъдите тази мисъл от главата си? Ако помогнете на бедната вдовица, вие ще научите от нея толкова, колкото и от философската мисъл, с която се занимавате; ако не помогнете на бедната вдовица по физически начин - да и дадете хляб да се нахрани, вие ще се натъкнете на по-страшно положение, ще изпитате сърдечен или умствен глад. Дали човек изпитва физически, сърдечен или умствен глад, един е цярът: да се нахрани; щом се нахрани, всякакво противоречие изчезва. Нахраните ли човека физически, сърдечно и умствено, той не се страхува от нищо. Следователно дръжте в ума си следните мисли: когато стомахът работи добре, тялото е здраво; когато сърцето чувства правилно, душата е здрава; когато умът мисли право, духът е здрав.
към беседата >>

73. Иди повикай мъжа си!

Някоя муха кацне на ръката ми, например, и започва да се докарва, като някоя мома, която очаква своя любим.
Това аз наричам здрава, положителна наука – наука на опитите. Аз не ви залъгвам, но ви говоря за наука, която днес вече започва да се открива, и на млади, и на стари. Придобиете ли тази наука, животът вече има смисъл и в най-малките си прояви. Като ви говоря тези неща, мнозина мислят, че те са невъзможни, като приказките от 1001 нощ. Например, аз често се разговарям с мухите, и ако ви разкажа, какво говоря с тях, и това ще ви се види от приказките на 1001 нощ. Някоя муха кацне на ръката ми, например, и започва да се докарва, като някоя мома, която очаква своя любим. Аз я погледна и намирам, че е облечена, като модерна дама. Ако няма някакъв интерес, тя започва да хапе. Има ли интерес, тя започва да се глади с хобота си и да се докарва. Питам я: Какво правиш? – Стъпих на едно хубаво място и сега искам да се порадвам на Божия свят.
към беседата >>

Като ви казвам, че аз се разговарям с мухите, това ви се вижда чудно, но ако ви кажа, че мухата може да се влюби в някой слон, ще ми повярвате ли?
Аз я погледна и намирам, че е облечена, като модерна дама. Ако няма някакъв интерес, тя започва да хапе. Има ли интерес, тя започва да се глади с хобота си и да се докарва. Питам я: Какво правиш? – Стъпих на едно хубаво място и сега искам да се порадвам на Божия свят. Като ви казвам, че аз се разговарям с мухите, това ви се вижда чудно, но ако ви кажа, че мухата може да се влюби в някой слон, ще ми повярвате ли? Защо да не вярвате? Когато някоя муха кацне на гърба на един слон, и той я разнася целия ден от едно място на друго, това не представлява ли истински приятелски отношения? Слонът й казва: Ти можеш да седиш на гърба ми, колкото искаш, а пък аз мога да нося не само тебе, но и целия ти род. Както виждате, слонът обича тази муха. По нататък аз продължавам разговора си с мухата.
към беседата >>

Когато някоя муха кацне на гърба на един слон, и той я разнася целия ден от едно място на друго, това не представлява ли истински приятелски отношения?
Има ли интерес, тя започва да се глади с хобота си и да се докарва. Питам я: Какво правиш? – Стъпих на едно хубаво място и сега искам да се порадвам на Божия свят. Като ви казвам, че аз се разговарям с мухите, това ви се вижда чудно, но ако ви кажа, че мухата може да се влюби в някой слон, ще ми повярвате ли? Защо да не вярвате? Когато някоя муха кацне на гърба на един слон, и той я разнася целия ден от едно място на друго, това не представлява ли истински приятелски отношения? Слонът й казва: Ти можеш да седиш на гърба ми, колкото искаш, а пък аз мога да нося не само тебе, но и целия ти род. Както виждате, слонът обича тази муха. По нататък аз продължавам разговора си с мухата. Питам я: Искаш ли нещо? Тя пък се докарва.
към беседата >>

Както виждате, слонът обича тази муха.
– Стъпих на едно хубаво място и сега искам да се порадвам на Божия свят. Като ви казвам, че аз се разговарям с мухите, това ви се вижда чудно, но ако ви кажа, че мухата може да се влюби в някой слон, ще ми повярвате ли? Защо да не вярвате? Когато някоя муха кацне на гърба на един слон, и той я разнася целия ден от едно място на друго, това не представлява ли истински приятелски отношения? Слонът й казва: Ти можеш да седиш на гърба ми, колкото искаш, а пък аз мога да нося не само тебе, но и целия ти род. Както виждате, слонът обича тази муха. По нататък аз продължавам разговора си с мухата. Питам я: Искаш ли нещо? Тя пък се докарва. Вземам тогава на една пръчица малко мед и го давам на мухата. Тя се зарадва, хапне си малко и се усмихне.
към беседата >>

По нататък аз продължавам разговора си с мухата.
Като ви казвам, че аз се разговарям с мухите, това ви се вижда чудно, но ако ви кажа, че мухата може да се влюби в някой слон, ще ми повярвате ли? Защо да не вярвате? Когато някоя муха кацне на гърба на един слон, и той я разнася целия ден от едно място на друго, това не представлява ли истински приятелски отношения? Слонът й казва: Ти можеш да седиш на гърба ми, колкото искаш, а пък аз мога да нося не само тебе, но и целия ти род. Както виждате, слонът обича тази муха. По нататък аз продължавам разговора си с мухата. Питам я: Искаш ли нещо? Тя пък се докарва. Вземам тогава на една пръчица малко мед и го давам на мухата. Тя се зарадва, хапне си малко и се усмихне. Като си хапне добре, казвам й: Хайде, сега, иди си у дома и носи много здраве от онзи, който ти даде угощение.
към беседата >>

Вземам тогава на една пръчица малко мед и го давам на мухата.
Слонът й казва: Ти можеш да седиш на гърба ми, колкото искаш, а пък аз мога да нося не само тебе, но и целия ти род. Както виждате, слонът обича тази муха. По нататък аз продължавам разговора си с мухата. Питам я: Искаш ли нещо? Тя пък се докарва. Вземам тогава на една пръчица малко мед и го давам на мухата. Тя се зарадва, хапне си малко и се усмихне. Като си хапне добре, казвам й: Хайде, сега, иди си у дома и носи много здраве от онзи, който ти даде угощение. Тя си поправи тоалета, докара се отново и си хвръкне. Как мислите, това илюзия ли е или действителен факт? Аз съм правил ред опити с мухите и съм дошъл до постижения, успявал съм да събудя съзнанието на някоя от тях и да вляза в разговор с нея.
към беседата >>

Наистина, мухата не може да бъде така умна и съзнателна, като човека, но според степента на нейното развитие, според малката й главица, и тя може да се пробуди и да влезе във връзка с по-възвишени от нея същества.
Тя се зарадва, хапне си малко и се усмихне. Като си хапне добре, казвам й: Хайде, сега, иди си у дома и носи много здраве от онзи, който ти даде угощение. Тя си поправи тоалета, докара се отново и си хвръкне. Как мислите, това илюзия ли е или действителен факт? Аз съм правил ред опити с мухите и съм дошъл до постижения, успявал съм да събудя съзнанието на някоя от тях и да вляза в разговор с нея. Наистина, мухата не може да бъде така умна и съзнателна, като човека, но според степента на нейното развитие, според малката й главица, и тя може да се пробуди и да влезе във връзка с по-възвишени от нея същества. След това аз започвам да я милвам леко по крилцата, и тя се оставя, не бяга. Съзнае ли обаче, какво мисля да правя с нея, тя е готова да бяга. В същото положение може да изпадне и човек по отношение на някое висше, напреднало в развитието си същество. Кацнете ли на ръката на някое възвишено, разумно и по-напреднало от вас същество, по същия начин и то ще ви помилва, ще ви даде малко медец, и между вас ще се създаде връзка, ще се завърже приятелство. След това туй същество ще ви каже: Хайде, носете си сега много здраве!
към беседата >>

74. Отличителните черти на човека

— Понеже мухата е чрезмерно активна, търси такова место, дето да остави своята енергия.
А когато иска да посети нашата култура, да види какви училища, какви театри, какви лаборатории и библиотеки сме направили, той се качва горе в челото, по високите планински върхове. Иска ли най-после да знае, каква е икономията в живота ни, как преживяваме при домашните си, той слиза долу в брадата. Следователно, всички висши духове, които искат да проверят, как живеем, ще кацнат на брадата ни, или на носа ни, или на челото ни. В това отношение и мухите знаят този закон. Те кацват на човешкия нос. Защо? — Понеже мухата е чрезмерно активна, търси такова место, дето да остави своята енергия. Как се освобождават мухите от своята енергия? — Като жилят. По жилата на мухите се събира излишък от енергия, която като не могат да задържат в себе си, жилят и така се освобождават от нея. Те оставят по този начин тази излишна енергия в нашите тела. Това става най-често при промяна на времето.
към беседата >>

75. Раб и син

Един автор изчислил, че мухата, или някой бръмбар може да се движи с бързина около 1300 километра в час.
Да се разчита на машини, това не е право. Утре машините ще се развалят. Какво ще се прави тогава? Казват, че човечеството било напреднало. Колко е напреднало? Един автор изчислил, че мухата, или някой бръмбар може да се движи с бързина около 1300 километра в час. Питам: кой университет в Европа, или в Америка е успял да създаде такъв мотор, който да се движи с бързина, равна на бързината на мухата? При това, тази бързина не е най-голямата. Същият автор казва, че има друга муха, която се движи с бързина 5000км в час. И тази бързина още не е нищо. Дойдем ли до земята, тя се движи с още по-голяма бързина и то, в продължение на милиони години, непрекъснато.
към беседата >>

Питам: кой университет в Европа, или в Америка е успял да създаде такъв мотор, който да се движи с бързина, равна на бързината на мухата?
Утре машините ще се развалят. Какво ще се прави тогава? Казват, че човечеството било напреднало. Колко е напреднало? Един автор изчислил, че мухата, или някой бръмбар може да се движи с бързина около 1300 километра в час. Питам: кой университет в Европа, или в Америка е успял да създаде такъв мотор, който да се движи с бързина, равна на бързината на мухата? При това, тази бързина не е най-голямата. Същият автор казва, че има друга муха, която се движи с бързина 5000км в час. И тази бързина още не е нищо. Дойдем ли до земята, тя се движи с още по-голяма бързина и то, в продължение на милиони години, непрекъснато. Отде черпи земята тази енергия, за да може да се движи толкова бързо?
към беседата >>

Същият автор казва, че има друга муха, която се движи с бързина 5000км в час.
Казват, че човечеството било напреднало. Колко е напреднало? Един автор изчислил, че мухата, или някой бръмбар може да се движи с бързина около 1300 километра в час. Питам: кой университет в Европа, или в Америка е успял да създаде такъв мотор, който да се движи с бързина, равна на бързината на мухата? При това, тази бързина не е най-голямата. Същият автор казва, че има друга муха, която се движи с бързина 5000км в час. И тази бързина още не е нищо. Дойдем ли до земята, тя се движи с още по-голяма бързина и то, в продължение на милиони години, непрекъснато. Отде черпи земята тази енергия, за да може да се движи толкова бързо? Има тела, които се движат с бързина, още по-голяма от тази на земята. Колкото повече се увеличава бързината на движението на едно тяло, толкова повече се увеличава и неговата интелигентност.
към беседата >>

76. Справяне

Много очи има човек, а не само две, както ние виждаме; той има очи, подобни на мухата, на паяка, на вълка и т. н.
И тъй, всяка идея, която има характер на хипербола, е безсмъртна; всяка идея, която има завършен кръг на деятелност, е смъртна. Малките идеи лесно се реализират, но великите - мъчно; всеки може да даде един обяд, който струва десетина лева, но не всеки може да направи едно човешко око. За създаване на окото се изисква материя от четириизмерния свят; материята, от която е направено окото, е толкова чувствителна, че може да възприема лъчите на Слънцето и да ги задържа в себе си. Окото на човека трябва да се държи в абсолютна чистота; не се ли поддържа тази чистота, то не ползва човека, затова Христос казва: „Ако окото ти не е чисто, извади го и го хвърли навън". За кое око говори Христос - за вълчето око в човека. Много очи има човек, а не само две, както ние виждаме; той има очи, подобни на мухата, на паяка, на вълка и т. н. Когато не прилага човешките си очи, а си служи с очите на някое животно, човек изпада в областта на многото желания. Забелязано е, че вълкът гледа надолу; има хора, които като вълка гледат към земята - това показва, че вълчите очи се проявяват у тях. Като ученици, вие трябва да изучавате линиите на човешкото лице и по тях да съдите за промените, които стават в човека. Има постоянни, неизменни линии на лицето, но има и такива, които постоянно се менят според това, което човек преживява в даден момент. Например каква е линията на учудването?
към беседата >>

77. Четирите кръга

Сравнете, например, кръга около окото на бивола с кръга около окото на мухата.
Сега, да се върнем пак към кръговете. Защо кръгът „А” е най-малък? Случайно ли е начертан най-малък, или има някаква причина за това? Този кръг се среща и в природата и символизира нещо. Той е форма, която изразява нещо живо. Сравнете, например, кръга около окото на бивола с кръга около окото на мухата. Какво забелязвате? Между окото на бивола и това на мухата има голяма разлика, не само по форма и големина, но и по строеж. Ако наблюдавате окото на някое млекопитаещо и това на човека, пак ще намерите грамадна разлика и по форма, и по големина, и по строеж. Колкото е по-голяма зеницата на окото на дадено животно, толкова по-малка е светлината на неговото съзнание. Щом зеницата се намалява, светлината на съзнанието се увеличава.
към беседата >>

Между окото на бивола и това на мухата има голяма разлика, не само по форма и големина, но и по строеж.
Случайно ли е начертан най-малък, или има някаква причина за това? Този кръг се среща и в природата и символизира нещо. Той е форма, която изразява нещо живо. Сравнете, например, кръга около окото на бивола с кръга около окото на мухата. Какво забелязвате? Между окото на бивола и това на мухата има голяма разлика, не само по форма и големина, но и по строеж. Ако наблюдавате окото на някое млекопитаещо и това на човека, пак ще намерите грамадна разлика и по форма, и по големина, и по строеж. Колкото е по-голяма зеницата на окото на дадено животно, толкова по-малка е светлината на неговото съзнание. Щом зеницата се намалява, светлината на съзнанието се увеличава. Същото може да се каже и за хората: колкото по-интелигентен е човек, толкова и зеницата му е по-малка. И обратно: колкото по-неинтелигентен е човек, толкова и зеницата му е по-голяма.
към беседата >>

78. Правата мисъл

МС

- Тя е шилест връх, на който едва ли може да стои една муха.
Всяко знание, което не възгордява човека, е знание. Всяко знание, което възгордява човека е болезнено състояние. Всички хора, които се гордеят, че знаят нещо, това са психически болни хора. Всеки човек пък, у когото няма гордост, се намира в здравословно състояние. Какво представлява гордостта? - Тя е шилест връх, на който едва ли може да стои една муха. Питам: колко души могат да стоят на този шилест връх и да се разговарят приятелски? - На този връх постоянно ще има спор, кой къде да седне. Днес един ще се качи, утре друг ще се качи, ще има едно постоянно брожение, една вечна борба. Гордостта всякога има за цел високия връх. Тия разсъждения са необходими за всеки ученик.
към беседата >>

79. Ще се превърне в радост

Представете си, че вие сте облекли своята бяла рокля като сняг, но дойде една муха, кацне върху роклята ви и остави на нея своето писмо, или по-право, своята визитна картичка.
Бог тогава ще им даде друго име, а не ученици. Думата „ученик“ не е подходяща да изрази дълбоката идея, която е скрита в това понятие. Аз искам да ме разбирате право, да не се обезсърчавате. Дали ще ме разберете право, или не, за мен е все едно, т.е. не съм индиферентен, но казвам: Ако ме разберете право, ще се радвам; ако ме разберете криво, ще скърбя малко, не тъй, както вие скърбите, но все ще имам едно неразположение. Представете си, че вие сте облекли своята бяла рокля като сняг, но дойде една муха, кацне върху роклята ви и остави на нея своето писмо, или по-право, своята визитна картичка. Писмото, което ви написва, е следното: „Имах честта да посетя хубавата ви рокля и за да знаете, че съм ви посетила, оставих си визитната картичка“. Приятно ли е това посещение? – Не е приятно. Тази муха не е намерила пощенската кутия, там да остави писмото си. Често и вие правите като нея: напишете някое писмо и докато го занесете на пощата, за да не го забравите, забождате го с една карфичка на някое от пердетата у вас.
към беседата >>

Тази муха не е намерила пощенската кутия, там да остави писмото си.
не съм индиферентен, но казвам: Ако ме разберете право, ще се радвам; ако ме разберете криво, ще скърбя малко, не тъй, както вие скърбите, но все ще имам едно неразположение. Представете си, че вие сте облекли своята бяла рокля като сняг, но дойде една муха, кацне върху роклята ви и остави на нея своето писмо, или по-право, своята визитна картичка. Писмото, което ви написва, е следното: „Имах честта да посетя хубавата ви рокля и за да знаете, че съм ви посетила, оставих си визитната картичка“. Приятно ли е това посещение? – Не е приятно. Тази муха не е намерила пощенската кутия, там да остави писмото си. Често и вие правите като нея: напишете някое писмо и докато го занесете на пощата, за да не го забравите, забождате го с една карфичка на някое от пердетата у вас. Вие, като погледнете тия писма на бялата ви рокля, казвате: „Тук ли намери тази муха да остави писмата си? “ Недоволни сте, и започвате да чистите роклята си. Изчиствате я, но все остава едно неразположение у вас. Ето защо, на първо място, от всинца ви се изисква едно широко разбиране на нещата.
към беседата >>

Вие, като погледнете тия писма на бялата ви рокля, казвате: „Тук ли намери тази муха да остави писмата си?
Писмото, което ви написва, е следното: „Имах честта да посетя хубавата ви рокля и за да знаете, че съм ви посетила, оставих си визитната картичка“. Приятно ли е това посещение? – Не е приятно. Тази муха не е намерила пощенската кутия, там да остави писмото си. Често и вие правите като нея: напишете някое писмо и докато го занесете на пощата, за да не го забравите, забождате го с една карфичка на някое от пердетата у вас. Вие, като погледнете тия писма на бялата ви рокля, казвате: „Тук ли намери тази муха да остави писмата си? “ Недоволни сте, и започвате да чистите роклята си. Изчиствате я, но все остава едно неразположение у вас. Ето защо, на първо място, от всинца ви се изисква едно широко разбиране на нещата. Аз зная последствията от неразбирането, затова обяснявам въпросите ту по един, ту по друг начин, да не се пропусне някоя дума, от която да се произведе обратен резултат. Ако вие пратите някой работник на нивата, мислите ли, че правите добро за всички?
към беседата >>

Една обидна дума, това е визитната картичка на онази благочестива муха.
Като се върнете при Бога, ще видите как сте решили всички тия задачи. Какви задачи имате да решавате? Например, споровете, които се явяват между вас, това са малки задачи. Някой ви е казал една обидна дума, това е една малка задача, да трансформирате нейната енергия. Няма обидни думи в света. Една обидна дума, това е визитната картичка на онази благочестива муха. Тъй трябва да разсъждавате. Вие може да разсъждавате и по друг начин, да кажете: „Ако тази муха имаше моите разбирания, моето съзнание, не би оставила визитната си картичка на моята рокля, затова благодаря на Господа, че не съм муха, да правя пакости като нея“. Всеки човек, който не разсъждава правилно, който върши престъпления, има съзнанието на мухата. Когато Бог е вложил Любовта и Светлината във вас, когато ви е облякъл в Мира и Радостта, а вие оставяте визитните си картички тук-таме, питам: Какви са вашите разбирания? Ще ви приведа един пример, да ви изтъкна някои от методите, по които хората постъпват помежду си.
към беседата >>

Вие може да разсъждавате и по друг начин, да кажете: „Ако тази муха имаше моите разбирания, моето съзнание, не би оставила визитната си картичка на моята рокля, затова благодаря на Господа, че не съм муха, да правя пакости като нея“.
Например, споровете, които се явяват между вас, това са малки задачи. Някой ви е казал една обидна дума, това е една малка задача, да трансформирате нейната енергия. Няма обидни думи в света. Една обидна дума, това е визитната картичка на онази благочестива муха. Тъй трябва да разсъждавате. Вие може да разсъждавате и по друг начин, да кажете: „Ако тази муха имаше моите разбирания, моето съзнание, не би оставила визитната си картичка на моята рокля, затова благодаря на Господа, че не съм муха, да правя пакости като нея“. Всеки човек, който не разсъждава правилно, който върши престъпления, има съзнанието на мухата. Когато Бог е вложил Любовта и Светлината във вас, когато ви е облякъл в Мира и Радостта, а вие оставяте визитните си картички тук-таме, питам: Какви са вашите разбирания? Ще ви приведа един пример, да ви изтъкна някои от методите, по които хората постъпват помежду си. Запример, случва се някой от учениците на Школата излиза пред другарите си да им държи една хубава беседа, в която изтъква някои техни погрешки, или някои техни неправилни прояви. Той казва, например, че еди-кои си братя или сестри били фанатици, правили молитвите си явно, пред другите хора, и ставали за посмешище и т.н.
към беседата >>

Всеки човек, който не разсъждава правилно, който върши престъпления, има съзнанието на мухата.
Някой ви е казал една обидна дума, това е една малка задача, да трансформирате нейната енергия. Няма обидни думи в света. Една обидна дума, това е визитната картичка на онази благочестива муха. Тъй трябва да разсъждавате. Вие може да разсъждавате и по друг начин, да кажете: „Ако тази муха имаше моите разбирания, моето съзнание, не би оставила визитната си картичка на моята рокля, затова благодаря на Господа, че не съм муха, да правя пакости като нея“. Всеки човек, който не разсъждава правилно, който върши престъпления, има съзнанието на мухата. Когато Бог е вложил Любовта и Светлината във вас, когато ви е облякъл в Мира и Радостта, а вие оставяте визитните си картички тук-таме, питам: Какви са вашите разбирания? Ще ви приведа един пример, да ви изтъкна някои от методите, по които хората постъпват помежду си. Запример, случва се някой от учениците на Школата излиза пред другарите си да им държи една хубава беседа, в която изтъква някои техни погрешки, или някои техни неправилни прояви. Той казва, например, че еди-кои си братя или сестри били фанатици, правили молитвите си явно, пред другите хора, и ставали за посмешище и т.н. Всичко това той изнася чистосърдечно, искрено, с цел да се изправят тия погрешки, но какво излиза от този метод?
към беседата >>

80. Къси и дълги линии

Ако на мухата се дадат условия, каквито са дадени на човека, и тя може да стане като него.
Когато виждате доброто, казвате, че светът е създаден идеално. Който не разбира Божията мъдрост, без да иска, създава злото. Той намира, че в света съществува несправедливост, че едни са учени, а други – прости. Докато човек не дойде до положение правилно да разбира отношенията между най-малките същества и човека, той никога няма да разбере Божиите закони. И в най-малката мушица има възможности да порасне, да стане голямо същество, но за това се изисква време. Ако на мухата се дадат условия, каквито са дадени на човека, и тя може да стане като него. За Якова се казва в Писанието, че Бог се обърнал към него с думите: „Не бой се, червей Якове! ” Това значи: Ако Бог се е грижил за Якова, когато е бил червей, колко повече сега, като човек, надарен с дарби и способности. Като знаете това, постъпвайте справедливо към всички същества. Видите ли червей, не го тъпчете. Знайте, че някога и вие сте били като него.
към беседата >>

81. Плащане и прощаване

Щом влиза в новата култура, всяко живо същество, било паяк, муха или друго някое, непременно ще отговаря за постъпките си.
Кой е по-честен от двамата: обвиняемият, или обвинителят? Съдия или учител на хората може да бъде само онзи, който има да дава най-малко от тях, или който никому нищо не дължи. Следователно, когато се говори за новото, човек трябва да има ясна представа за него. Той трябва да познава живия морал, който е еднакво задължителен за всички живи същества на земята. Всяко живо същество, което влиза в областта на новата култура, е отговорно за постъпките си. Щом влиза в новата култура, всяко живо същество, било паяк, муха или друго някое, непременно ще отговаря за постъпките си. Сега сме в ликвидация със старото и виждаме, че престъпленията получават възмездието си много скоро. Сега живеем времена на бърза ликвидация. Свърши се времето на отлагането. Днес и паяците се съдят. И за тях има съдии, прокурори.
към беседата >>

По едно време чувам, че една муха бръмчи силно.
Свърши се времето на отлагането. Днес и паяците се съдят. И за тях има съдии, прокурори. Те приемат човешката мисъл и ако някой иска да ги спре от известно престъпление, може да им въздейства. Един ден седя в стаята си и работя. По едно време чувам, че една муха бръмчи силно. Поглеждам по направление, откъдето идва бръмченето, и виждам един голям паяк нападнал една муха и се готви да я удуши. Ставам веднага, взимам бастуна си и приближавам до паяка. Започвам мислено да се разговарям с него: Слушай, пусни мухата на свобода! Не позволявам в стаята ми да се вършат престъпления. Паякът прие мисълта ми, спря за момент, замисли се, но по стар обичай пак се хвърли върху мухата.
към беседата >>

Поглеждам по направление, откъдето идва бръмченето, и виждам един голям паяк нападнал една муха и се готви да я удуши.
Днес и паяците се съдят. И за тях има съдии, прокурори. Те приемат човешката мисъл и ако някой иска да ги спре от известно престъпление, може да им въздейства. Един ден седя в стаята си и работя. По едно време чувам, че една муха бръмчи силно. Поглеждам по направление, откъдето идва бръмченето, и виждам един голям паяк нападнал една муха и се готви да я удуши. Ставам веднага, взимам бастуна си и приближавам до паяка. Започвам мислено да се разговарям с него: Слушай, пусни мухата на свобода! Не позволявам в стаята ми да се вършат престъпления. Паякът прие мисълта ми, спря за момент, замисли се, но по стар обичай пак се хвърли върху мухата. Аз му посочих бастуна си и още по-внушително му казах: Ако не пуснеш мухата, още сега ще разваля мрежата ти и ще те изхвърля вън.
към беседата >>

Започвам мислено да се разговарям с него: Слушай, пусни мухата на свобода!
Те приемат човешката мисъл и ако някой иска да ги спре от известно престъпление, може да им въздейства. Един ден седя в стаята си и работя. По едно време чувам, че една муха бръмчи силно. Поглеждам по направление, откъдето идва бръмченето, и виждам един голям паяк нападнал една муха и се готви да я удуши. Ставам веднага, взимам бастуна си и приближавам до паяка. Започвам мислено да се разговарям с него: Слушай, пусни мухата на свобода! Не позволявам в стаята ми да се вършат престъпления. Паякът прие мисълта ми, спря за момент, замисли се, но по стар обичай пак се хвърли върху мухата. Аз му посочих бастуна си и още по-внушително му казах: Ако не пуснеш мухата, още сега ще разваля мрежата ти и ще те изхвърля вън. Паякът разбра, че работата е сериозна, веднага скъса нишката, в която мухата се беше оплела и я освободи. – Сега вече можеш да останеш в стаята ми, колкото искаш, но ще знаеш, че в мое присъствие не позволявам да се вършат престъпления.
към беседата >>

Паякът прие мисълта ми, спря за момент, замисли се, но по стар обичай пак се хвърли върху мухата.
По едно време чувам, че една муха бръмчи силно. Поглеждам по направление, откъдето идва бръмченето, и виждам един голям паяк нападнал една муха и се готви да я удуши. Ставам веднага, взимам бастуна си и приближавам до паяка. Започвам мислено да се разговарям с него: Слушай, пусни мухата на свобода! Не позволявам в стаята ми да се вършат престъпления. Паякът прие мисълта ми, спря за момент, замисли се, но по стар обичай пак се хвърли върху мухата. Аз му посочих бастуна си и още по-внушително му казах: Ако не пуснеш мухата, още сега ще разваля мрежата ти и ще те изхвърля вън. Паякът разбра, че работата е сериозна, веднага скъса нишката, в която мухата се беше оплела и я освободи. – Сега вече можеш да останеш в стаята ми, колкото искаш, но ще знаеш, че в мое присъствие не позволявам да се вършат престъпления. Сегашните хора искат да си въздействат помежду си, да си влияят едни-други, за да се изправят. Невъзможно е човек да повлияе на човека, ако в това направление не е правил малки опити.
към беседата >>

Аз му посочих бастуна си и още по-внушително му казах: Ако не пуснеш мухата, още сега ще разваля мрежата ти и ще те изхвърля вън.
Поглеждам по направление, откъдето идва бръмченето, и виждам един голям паяк нападнал една муха и се готви да я удуши. Ставам веднага, взимам бастуна си и приближавам до паяка. Започвам мислено да се разговарям с него: Слушай, пусни мухата на свобода! Не позволявам в стаята ми да се вършат престъпления. Паякът прие мисълта ми, спря за момент, замисли се, но по стар обичай пак се хвърли върху мухата. Аз му посочих бастуна си и още по-внушително му казах: Ако не пуснеш мухата, още сега ще разваля мрежата ти и ще те изхвърля вън. Паякът разбра, че работата е сериозна, веднага скъса нишката, в която мухата се беше оплела и я освободи. – Сега вече можеш да останеш в стаята ми, колкото искаш, но ще знаеш, че в мое присъствие не позволявам да се вършат престъпления. Сегашните хора искат да си въздействат помежду си, да си влияят едни-други, за да се изправят. Невъзможно е човек да повлияе на човека, ако в това направление не е правил малки опити. Той трябва да започне с малки опити, да въздейства на паяци, на мухи, постепенно да отива нагоре, докато дойде до човека.
към беседата >>

Паякът разбра, че работата е сериозна, веднага скъса нишката, в която мухата се беше оплела и я освободи.
Ставам веднага, взимам бастуна си и приближавам до паяка. Започвам мислено да се разговарям с него: Слушай, пусни мухата на свобода! Не позволявам в стаята ми да се вършат престъпления. Паякът прие мисълта ми, спря за момент, замисли се, но по стар обичай пак се хвърли върху мухата. Аз му посочих бастуна си и още по-внушително му казах: Ако не пуснеш мухата, още сега ще разваля мрежата ти и ще те изхвърля вън. Паякът разбра, че работата е сериозна, веднага скъса нишката, в която мухата се беше оплела и я освободи. – Сега вече можеш да останеш в стаята ми, колкото искаш, но ще знаеш, че в мое присъствие не позволявам да се вършат престъпления. Сегашните хора искат да си въздействат помежду си, да си влияят едни-други, за да се изправят. Невъзможно е човек да повлияе на човека, ако в това направление не е правил малки опити. Той трябва да започне с малки опити, да въздейства на паяци, на мухи, постепенно да отива нагоре, докато дойде до човека. Малките опити са приятни.
към беседата >>

Когато настроението си позволи да хване муха в мрежата си, ще му кажете да пусне мухата.
Малките опити са приятни. Те дават знания на човека и му отварят пътя към велики постижения. Тези примери навеждат човека на мисълта, че и у него има мисли, подобни на паяците. На такива мисли човек трябва да заповядва, както на паяците. Настроенията му не са нищо друго, освен паяци, на които трябва да заповядва. Когато настроението си позволи да хване муха в мрежата си, ще му кажете да пусне мухата. Ако не ви послуша, ще му кажете по-сериозно да пусне мухата. Ако пък не ви послуша, ще го изпъдите вън. Щом разбере мисълта ви, то веднага ще скъса нишката, на която мухата се е оплела, и ще я освободи. Направете този опит с настроението си и ще получите някакъв малък резултат. Ако първият опит не даде никакъв резултат, не се обезсърчавайте.
към беседата >>

Ако не ви послуша, ще му кажете по-сериозно да пусне мухата.
Те дават знания на човека и му отварят пътя към велики постижения. Тези примери навеждат човека на мисълта, че и у него има мисли, подобни на паяците. На такива мисли човек трябва да заповядва, както на паяците. Настроенията му не са нищо друго, освен паяци, на които трябва да заповядва. Когато настроението си позволи да хване муха в мрежата си, ще му кажете да пусне мухата. Ако не ви послуша, ще му кажете по-сериозно да пусне мухата. Ако пък не ви послуша, ще го изпъдите вън. Щом разбере мисълта ви, то веднага ще скъса нишката, на която мухата се е оплела, и ще я освободи. Направете този опит с настроението си и ще получите някакъв малък резултат. Ако първият опит не даде никакъв резултат, не се обезсърчавайте. Направете опита 2–3 пъти, докато имате поне малък резултат.
към беседата >>

Щом разбере мисълта ви, то веднага ще скъса нишката, на която мухата се е оплела, и ще я освободи.
На такива мисли човек трябва да заповядва, както на паяците. Настроенията му не са нищо друго, освен паяци, на които трябва да заповядва. Когато настроението си позволи да хване муха в мрежата си, ще му кажете да пусне мухата. Ако не ви послуша, ще му кажете по-сериозно да пусне мухата. Ако пък не ви послуша, ще го изпъдите вън. Щом разбере мисълта ви, то веднага ще скъса нишката, на която мухата се е оплела, и ще я освободи. Направете този опит с настроението си и ще получите някакъв малък резултат. Ако първият опит не даде никакъв резултат, не се обезсърчавайте. Направете опита 2–3 пъти, докато имате поне малък резултат. Коя е основната мисъл в тази лекция? Изобщо, основна мисъл е тази, която се силно подчертава, която може да се приложи при всички условия.
към беседата >>

82. Божествена светлина