НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
27
резултата в
17
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Окултна педагогика - В. В.
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
За мен светът не е мъртъв, за мен целият свят е жив, и във всяко живо същество – в един вол, в една
муха
и пр.
Ако вие почнете да анализирате мастилницата, после да анализирате перото и книгата и да мислите, че сте научили истината, какво се крие в написаното, нищо няма да научите. Тайната, която съм вложил не е нито в перото, нито в мастилницата. Това са само условия да се изрази една скрита мисъл символично". „И причината на съвременните криви схващания, всички погрешки в науката стават, понеже умът не е толкова еластичен да схваща нещата отвътре точно, а ги схваща отвън погрешно". „Аз не говоря, какво ми скимне, а говоря такива велики истини, които съм опитал.
За мен светът не е мъртъв, за мен целият свят е жив, и във всяко живо същество – в един вол, в една
муха
и пр.
– виждам това, което светът не вижда. И аз казвам така: Ние знаем, защо воловете са волове. Ние знаем, защо мухите са мухи. Ние знаем, защо рибите са риби. Ние знаем защо растенията са растения.
към текста >>
2.
КНИЖНИНА
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Домашната
муха
може да държи без опора една кибритена клечка между крачката си, което за човека съответства на една греда 8.50 м. дълга.
Интересно сравнение. Ако съпоставим големината на животните с тяхната сила и ги сравним с човека и други животни, ще се получат следните положения: Майският бръмбар в сравнение с големината си може да тегли 21 пъти повече от колкото коня. Пчелата - 30 - даже и повече. Стридата може да затваря черупката си с една тегловна сила от 15 кг. Ако човек в съотношение със своята големина притежаваше същата сила, той би могъл да балансира с главата си 80 локомотива.
Домашната
муха
може да държи без опора една кибритена клечка между крачката си, което за човека съответства на една греда 8.50 м. дълга.
Бълхата скача 200 пъти по-високо от височината на собственото си тяло; това означава за човека да подскочи на една височина от около 300 метра. Нови разкопки в Египет. От Кайро съобщават за нови и важни археологически находки в Асуан и Луксор. Г-н Юго Монерт е открил в Асуан една черква, част от манастира „Св. Симон" от VII век, и множество пергаменти и коптски ръкописи, съдържащи ценни данни за историята на средните векове.
към текста >>
3.
За живата вода - Д. Стоянов
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Нима една
муха
, като влезе в един човешки университет, от това ще стане учена?
А „мъртви" са ония хора, чието сърце е заледено, чийто ум не мисли, чиято воля е парализирана. Те имат желание да направят нещо, но все отлагат. Ако са религиозни хора, казват: като отидем на небето, или ако вярват в закона на превъплътяването, казват: в другото прераждане. Ако хората не учат на земята, мигар на небето ще учат? Тази философия не издържа критика.
Нима една
муха
, като влезе в един човешки университет, от това ще стане учена?
Кой университет не е пълен с мухи! Една от най-големите заблуди в наше време, е твърдението, че за Бога не можем да имаме определено понятие. Не, за Бога можем да имаме едно понятие – Светлина без сенки – Живот без ограничения – Любов без промени и измени, Знание без погрешки, Свобода без ограничения. Съвременните хора ги е срам да казват, че вярват в Бога. Ала да те е срам, че вярваш в Бога – това е престъпление.
към текста >>
4.
ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ- GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Отде се взела една
муха
- от цвят на цвят, тя най-сетне кацнала на устните на царската дъщеря и отлитайки, оцвъкала долната ù устна.
И в нейната свещена ограда всички знаели това и пазели. Престъпвал ли някой какво годе правило, не го наказвали както сега - друго живо правило имало в това училище. Който каквото грях направел, образът на тоя грях се изписвал по лицето му. И той носел на показ неговия неизличим печат. Ала един ден най-голямата дъщеря на цар Ормузд, като работела със своите сестри в градината на училището, приседнала да си отпочине и несетно се унесла в сладка дрямка.
Отде се взела една
муха
- от цвят на цвят, тя най-сетне кацнала на устните на царската дъщеря и отлитайки, оцвъкала долната ù устна.
В този тъкмо миг минавал Синът на Слънцето. Той видял, що сторила мухата, спрял се пред спящата царкиня и със скръб и погнуса гледал мъничкото тъмно петно, което цапало устната на хубавата царкиня. И в него се зародило силно желание да го премахне някак. Па мигом се приближил - тихо и опасливо, с надежда, че царкинята не ще се пробуди - и с езика си отнел извержението на мухата. Ала тъкмо в този миг царкинята се сепнала от сън, видяла приведения над устните ù момък и станала бяла като платно - тя изгубила своята светлина, която преди миг само трептяла като зора по нейното лице.
към текста >>
Той видял, що сторила
мухата
, спрял се пред спящата царкиня и със скръб и погнуса гледал мъничкото тъмно петно, което цапало устната на хубавата царкиня.
Който каквото грях направел, образът на тоя грях се изписвал по лицето му. И той носел на показ неговия неизличим печат. Ала един ден най-голямата дъщеря на цар Ормузд, като работела със своите сестри в градината на училището, приседнала да си отпочине и несетно се унесла в сладка дрямка. Отде се взела една муха - от цвят на цвят, тя най-сетне кацнала на устните на царската дъщеря и отлитайки, оцвъкала долната ù устна. В този тъкмо миг минавал Синът на Слънцето.
Той видял, що сторила
мухата
, спрял се пред спящата царкиня и със скръб и погнуса гледал мъничкото тъмно петно, което цапало устната на хубавата царкиня.
И в него се зародило силно желание да го премахне някак. Па мигом се приближил - тихо и опасливо, с надежда, че царкинята не ще се пробуди - и с езика си отнел извержението на мухата. Ала тъкмо в този миг царкинята се сепнала от сън, видяла приведения над устните ù момък и станала бяла като платно - тя изгубила своята светлина, която преди миг само трептяла като зора по нейното лице. Видели постъпката на царския син и нейните сестри и една тутакси почервеняла, другата - пожълтяла; четвъртата - позеленяла, петата - посиняла, шестата станала виолетова, седмата - почерняла. А другите три сестри добили багри, каквито няма на нашата земя.
към текста >>
Па мигом се приближил - тихо и опасливо, с надежда, че царкинята не ще се пробуди - и с езика си отнел извержението на
мухата
.
Ала един ден най-голямата дъщеря на цар Ормузд, като работела със своите сестри в градината на училището, приседнала да си отпочине и несетно се унесла в сладка дрямка. Отде се взела една муха - от цвят на цвят, тя най-сетне кацнала на устните на царската дъщеря и отлитайки, оцвъкала долната ù устна. В този тъкмо миг минавал Синът на Слънцето. Той видял, що сторила мухата, спрял се пред спящата царкиня и със скръб и погнуса гледал мъничкото тъмно петно, което цапало устната на хубавата царкиня. И в него се зародило силно желание да го премахне някак.
Па мигом се приближил - тихо и опасливо, с надежда, че царкинята не ще се пробуди - и с езика си отнел извержението на
мухата
.
Ала тъкмо в този миг царкинята се сепнала от сън, видяла приведения над устните ù момък и станала бяла като платно - тя изгубила своята светлина, която преди миг само трептяла като зора по нейното лице. Видели постъпката на царския син и нейните сестри и една тутакси почервеняла, другата - пожълтяла; четвъртата - позеленяла, петата - посиняла, шестата станала виолетова, седмата - почерняла. А другите три сестри добили багри, каквито няма на нашата земя. С ужас гледал царският син, как царкините се обагрят в тия груби краски. Напразно се мъчели и сестрите да премахнат своя цвят - мили се, чистили, трили, но напусто - краските си били краски: ярки, груби, невзрачни.
към текста >>
Той жалел за неволната пакост, що причинил в желанието си да премахне поруганието на оная
муха
.
Затуй има цветя на нашата земя - бели, жълти, червени, сини, от всички багри на дъгата. То са все дъщерите на царя Ормузд. И те растат и цъфтят непрестанно на нея, за да възвърнат прежната си хубост. Така е писано във великия Летопис на Времената. А синът на Слънцето се върнал наскърбен в своята родина.
Той жалел за неволната пакост, що причинил в желанието си да премахне поруганието на оная
муха
.
И колчем погледнал към земята, дето били заточени царските дъщери, топял се в жалба по тях и ронел светли сълзи. От тия му сълзи се образувала росата - и тя безспирно къпела цветята, дано измие грубите багри. И къпел ги в росни сълзи Синът на Слънцето и греел ги в лъчите на своята обич, ала напразно - краските не се махвали. Ала след време той с радост забелязал, че краските се проясняват, избистрят, започват живо да трептят и сякаш засияват. И до днес дъщерите на Ормузд са на земята.
към текста >>
5.
ЕДНО СРАВНЕНИЕ-Г.
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Например, човешката мисъл не може да се прояви чрез мозъка на една
муха
.
Отначало Духът работи върху формите на минералното царство, но те не са достатъчно годни, за да го разкрият в пълнота. Тогаз той твори по-съвършени форми: растителните. Чрез тях той изявява нови страни на своето естество. После преминава към животинските форми, и след това към човешката форма. Формите са важни в това отношение, защото чрез тях се изявяват, разкриват силите на Духа.
Например, човешката мисъл не може да се прояви чрез мозъка на една
муха
.
Ето защо разумната природа винаги гради, строи, усъвършенствува външните форми и вътрешния строеж на организмите. Някои се стремят да обяснят еволюционния процес чрез механични причини - главно с естествения подбор и борбата за съществуване, обаче все повече и повече биолозите днес приемат психо-ламаркизма, според който главният фактор за еволюционния процес е от психичен характер. Защото има много факти в съвременната биология, които не могат да се обяснят от механично гледище. Кои са по-конкретно, по-специално казано причините за слизането на народите от световната сцена, за тяхното израждане? Главните причини са две, но разбира се, в края на краищата те са всъщност една причина - има вътрешна връзка между тях.
към текста >>
6.
ПО СЛЕДИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТА-Д-Р ЕЛ.Р. КОЕН
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Обикновената
муха
, която се размножава много бързо - ако не съществуваше смъртта - в течение на една година би дала потомство от 20 милиона.
Ако не беше тя да подържа равновесието между живите същества на земята, последната отдавна би се задушила от тъмната гмеж растения и животни. Вижте, каква безутешна картина на земята ни рисува един писател, ако на нея престанеше да действува смъртта. Като изхожда от геометричната прогресия, по каквато става размножаването, той прави следните изчисления. Ако на земята имаше дори само едно растение, което да заема не повече от 1/10 квадратен метър площ, то за него скоро цялата земна суша щеше да стане тясна. И наистина, ако това растение дава на година само по 50 семена - нещо незначително, като се има пред вид, че много растения дават по хиляди семена - след 9 години потомството му ще покрие гъсто цялата земна повърхност, която възлиза кръгло на около 50 милиона квадратни мили.
Обикновената
муха
, която се размножава много бързо - ако не съществуваше смъртта - в течение на една година би дала потомство от 20 милиона.
А за пет годени последното би възлязло на страхотната цифра 32х1035, т.е. едно число с 37 цифри. Така е и с паяците. Една двойка паяци би покрила за късо време земята с паяци, да не унищожаваше смъртта 99 на сто от яйцата им. А листната въшка се размножава така бързо, че само за 10 дни това леко, ефирно същество би образувало планини от листни въшки, чието тегло би се равнявало на теглото на един билион хора!
към текста >>
7.
НЯКОЛКО ДУМИ ВЪРХУ СЪВРЕМЕННАТА ПСИХОЛОГИЯ - КР. В
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Доказателство за това е следното: Когато една
муха
е кацнала на стъклото на прозореца, може много лесно да бъде хваната, защото при приближаването на опасността, тя вместо да побегне назад — плъзга се и се натиска в стъклото.
Това са една особена категория, недостигнали още същинското мисловно равнище, животът на които се разлива в една площ. Те живеят живота така, както той се аспектира пред тях, без да търсят причините, които произвеждат събитията. Имаше едно време едни особени съдове - мухоловки, в които влизаха лесно, но не можеха да излязат, макар че това бе възможно. Наблюдавайки отчаяните им блъскания схващах, че тия животинки едва ли имат съзнание за третото измерение, защото ако го имаха, лесно биха напуснали това неизгодно за тях положение. Те летят в триизмерното пространство, но това летение е някакво реене, то е дело на крилете повече, отколкото на съзнателната воля.
Доказателство за това е следното: Когато една
муха
е кацнала на стъклото на прозореца, може много лесно да бъде хваната, защото при приближаването на опасността, тя вместо да побегне назад — плъзга се и се натиска в стъклото.
Завладяването на триизмерното пространство започва от момента, когато равнината се придвижи в направление от нейните две измерения - например перпендикулярно от нея. Безчислено многото точки на двуизмерния континиум тръгват в ново направление, напущат равнината и влизат в триизмерното пространство. В тия процеси, описани досега, ние имаме като основен фактор точката. Тя бе проследена в един ред на последователност. От нея получихме правата линия, равнината, а от равнината - триизмерното пространство.
към текста >>
8.
СТИХОВЕ-S.
 
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Вниманието ми привлече една голяма
муха
, която бръмчеше и се блъскаше в стъклото на затворения прозорец.
Ек. М-ва Победната песен на свободата Пролетна утринна светлина изпълваше стаята ми. Седях на одъра смълчана и заслушана в радостната песен на птичките.
Вниманието ми привлече една голяма
муха
, която бръмчеше и се блъскаше в стъклото на затворения прозорец.
Станах и бързо разтворих прозореца. „Иди на свобода" — ù казах аз с усмивка на уста. И сякаш не тя, а аз бях тази, която получи свобода, с такава неземна радост се изпълни сърцето ми! — Сине мой, чух кротко да ми казва Той, кой те научи да даваш свобода и на най-малките I — Моите притеснители, Повелителю мой. От тях познах, що е свобода.
към текста >>
9.
СЛЕД АЛЕНИТЕ СТРУИ - К. М-ВА
 
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
И да си представим, че като откъсне то главата на
мухата
, пуща се електрически ток, и детето се опарва.
Тия центрове не създават душевните качества, а са само техни проводници, изразители във физическия свят. Разрушителните енергии са около ушите Ето защо човек, който е гневлив, има глава, широка около ушите и издути околоушни центрове. Той може да убие човека и пет пари не дава. Често дете с развити разрушителни енергии хваща мухи, откъсва главите им и ги хвърля на страни. Да си представим, че това дете е турено в една стая, по чийто под има електрическа жица.
И да си представим, че като откъсне то главата на
мухата
, пуща се електрически ток, и детето се опарва.
И ако това се повтори няколко пъти, детето ще разбере, че не струва да къса главите на мухите. Всички страдания са токове, които идат от невидимия свят да поправят грешките на хората. След всяко страдание трябва да се поправи нещо. Човек страда, за да поправи една погрешка. Като стане човек съвършен, няма да има страдания.
към текста >>
10.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 31
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Само вашите собствени грижи могат за прогонят
мухата
, която безпокои вашето щастие.
Вашето вдъхновение ви води към успех и ентусиазмът може да се култивира. Култивирайте вярата и любовта, за да можете да бъдете ентусиазирани, и свържете вашата мощ с ентусиазъм, а не с отрицателните сили. Вашият ум е гъвкав, разширяем, — отворен за новите идеи, — той е средството, с което вие засягате всичко, което познавате. Вие ще се уверите, че най-лесно е да възпитате вашето съзнание и да разширите мислите за хармония, здраве и изобилие, ако размишлявате по един час всекидневно. Резултатът ще ви даде много по-богата опитност от тая, която бихте могли да имате другаде.
Само вашите собствени грижи могат за прогонят
мухата
, която безпокои вашето щастие.
Търсете доброто във всяко обстоятелство, в заобикалящите ви условия, във вашия съсед и благославяйте ги за това. Личностите успяват чрез благословията. Вий можете да изучите техниката на щастието. Вий можете да си създадете обичай да благославяте и ще узнаете неговата мощ, посвещавайки известно време за изразяване на благодарност към всичко, с което си служите или което виждате (правете това с ви-сок глас, ако мисълта ви е склонна да се отклонява). Нищо друго, което вий правите, не може да ви възнагради тъй много, защото то прониква във вашия всекидневен живот и влияе условията на вашия организъм така, че вие никога не ще се разболеете.
към текста >>
11.
Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 132
 
Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Драганов)
Муха
и мравка (басня – Дядо Благо) Петел и лисица (басня - из беседите) Страдание ПРЕВРЪЩАНЕ В народните приказки и легенди, в които е скрита мъдростта на вековете, често се говори за някаква магическа пръчка, имаща чудодейна сила.
К.) Ти трябва да надмогнеше! Не се обръщай веч! (стихове от Олга Славчева) Какво чакаш? (N.) Словото на Учителя. Изявяването на Христа в човешката душа (Из беседата от Учителя, държана на 5 май 1935 г.) Основите на новото учение - Трите пътя (Из беседата от Учителя, държана на 23 юни 1935 г.) Свобода (N.) Плодовете като храна и лекарство (Д-р Хр.
Драганов)
Муха
и мравка (басня – Дядо Благо) Петел и лисица (басня - из беседите) Страдание ПРЕВРЪЩАНЕ В народните приказки и легенди, в които е скрита мъдростта на вековете, често се говори за някаква магическа пръчка, имаща чудодейна сила.
с помощта на която героят на приказката върши всякакви чудеса и превръща всички неща, до които се допре с тая пръчица — в чисто злато. Вътре в човека, в човешката душа, има също една такава магическа пръчка, с която човек може да прави чудеса. Измежду силите, с които човешкият дух разполага, има и една такава, която се характеризира с това, че тя превръща всичко, до което се допре, всичко, върху което почне да въздейства — в чисто духовно злато. Това е магическата пръчка във вътрешния живот на човека. Тя превръща злото в добро.
към текста >>
„Добро Здраве“
Муха
и мравка (б а с н я) В гостната ни стая неизвестно откъде се появи една
муха
, голяма почти колкото две обикновени.
Всеки лев, даден за плодове, е даден за здравето. Най-добре са вложени пари, които са дадени за плодове и зеленчуци. Давайте на децата повече плодове през лятото, ако искате да са здрави през зимата. Пък и старите ще имат по-голяма полза от тях, отколкото от вредните спиртни питиета. Из в.
„Добро Здраве“
Муха
и мравка (б а с н я) В гостната ни стая неизвестно откъде се появи една
муха
, голяма почти колкото две обикновени.
От гледането, стоенето и движенията й се познаваше, че тя има и голямо мнение за себе си. Лазеше бавно, подхвръкваше за кратко и кацваше по хубавите предмети, или на тавана, откъдето погледаше важно и понякога се усмихваше самодоволна. По едно време силно избръмча и направи голям кръг в стаята. — Аз, — каза, — съм родена за велики подвизи, за царица на моя народ. Ще го науча на ред и законност, ще го поведа към слава и величие!
към текста >>
12.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 183
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Витамините и етерните строителни сили Белият лотос (продължение от брой 149 - Мейбъл Колинз)
Муха
(басня - Радиозо) ДУХОВНАТА ПРИЗМА През прозореца, между завесата и касата му, в стаята ми пада светла пътека от игрив слънчев лъч.
от В. С. Н.) Възпитанието (Д. Стоянов) Словото на Учителя. Пътят към новия живот (Из неделната беседа „Да имат живот" - 22. XII, 1935 г.) Отзиви за беседите Стихотворения (Сава Петков) Из науката и живота.
Витамините и етерните строителни сили Белият лотос (продължение от брой 149 - Мейбъл Колинз)
Муха
(басня - Радиозо) ДУХОВНАТА ПРИЗМА През прозореца, между завесата и касата му, в стаята ми пада светла пътека от игрив слънчев лъч.
Съвсем обикновен, бял слънчев лъч. На пътя му поставям тристенна призма. Изведнъж става едно малко чудо. Пъстра феерия от красиви багри се сипва по пода; червено, жълто, зелено, синьо. Добре познато явление, .което наблюдаваме в природата, когато, измежду накъсаните облаци, слънцето се промъкне и обсипе със светлина падащите от насрещния облак дъждовни капки: красивата дъга.
към текста >>
(следва)
Муха
(басня) Един приятен ден една
муха
хвърчеше волно из една градина, потънала във рози и ясмини.
Шумът от разговорите и смеховете изпълваше въздуха и парфюмите го правеха тежък. Три очарователни жени станаха и ни поздравиха с „добре дошли“, всека от тях хвана по един от нас за ръка и му направи място до себе си. Стона нужно веднага да вземем участие във веселата компания, смесвайки нашите смехове с тия на нашите сътрапезници, също като че ли сме били тук от започване на веселбата. Не знам дали това се дължеше на ароматичното вино, което аз пиех или на магичния контакт на красивата ръка. която често се полираше до моята, когато тя почиваше на бродираната покривка, но главата ми стана лека и странна, аз говорех неща, за конто на знаех нищо досега и се смеех по такива поводи, които преди един час биха ми се сторили незначителни, защото не ги разбирах.
(следва)
Муха
(басня) Един приятен ден една
муха
хвърчеше волно из една градина, потънала във рози и ясмини.
Летя тя от лехичка на леха и най-подир дойде под роза свежа, където паяк бе приготвил мрежа. Мухата любопитно хвръкна тук, забръмка с горд и многознаещ звук и рече тази мрежа да изучи. Тя кацна върху нея, но се включи и забръмка да се освободи, а с повече се нишки огради. Мухата с тежка клетва запроклина примамката на цветната градина и още повече се омота. Тя живо си въобрази смъртта — как паякът я смучи жадно, жадно, но в този миг, до нея капка падна — роса с нектар от розов дъхав цвят.
към текста >>
Мухата
любопитно хвръкна тук, забръмка с горд и многознаещ звук и рече тази мрежа да изучи.
Стона нужно веднага да вземем участие във веселата компания, смесвайки нашите смехове с тия на нашите сътрапезници, също като че ли сме били тук от започване на веселбата. Не знам дали това се дължеше на ароматичното вино, което аз пиех или на магичния контакт на красивата ръка. която често се полираше до моята, когато тя почиваше на бродираната покривка, но главата ми стана лека и странна, аз говорех неща, за конто на знаех нищо досега и се смеех по такива поводи, които преди един час биха ми се сторили незначителни, защото не ги разбирах. (следва) Муха (басня) Един приятен ден една муха хвърчеше волно из една градина, потънала във рози и ясмини. Летя тя от лехичка на леха и най-подир дойде под роза свежа, където паяк бе приготвил мрежа.
Мухата
любопитно хвръкна тук, забръмка с горд и многознаещ звук и рече тази мрежа да изучи.
Тя кацна върху нея, но се включи и забръмка да се освободи, а с повече се нишки огради. Мухата с тежка клетва запроклина примамката на цветната градина и още повече се омота. Тя живо си въобрази смъртта — как паякът я смучи жадно, жадно, но в този миг, до нея капка падна — роса с нектар от розов дъхав цвят. Смутената муха се хвърли с жад да смучи съживителната течност. Пред нея се откри самата вечност — тъй сладък сок не беше пила тя.
към текста >>
Мухата
с тежка клетва запроклина примамката на цветната градина и още повече се омота.
която често се полираше до моята, когато тя почиваше на бродираната покривка, но главата ми стана лека и странна, аз говорех неща, за конто на знаех нищо досега и се смеех по такива поводи, които преди един час биха ми се сторили незначителни, защото не ги разбирах. (следва) Муха (басня) Един приятен ден една муха хвърчеше волно из една градина, потънала във рози и ясмини. Летя тя от лехичка на леха и най-подир дойде под роза свежа, където паяк бе приготвил мрежа. Мухата любопитно хвръкна тук, забръмка с горд и многознаещ звук и рече тази мрежа да изучи. Тя кацна върху нея, но се включи и забръмка да се освободи, а с повече се нишки огради.
Мухата
с тежка клетва запроклина примамката на цветната градина и още повече се омота.
Тя живо си въобрази смъртта — как паякът я смучи жадно, жадно, но в този миг, до нея капка падна — роса с нектар от розов дъхав цвят. Смутената муха се хвърли с жад да смучи съживителната течност. Пред нея се откри самата вечност — тъй сладък сок не беше пила тя. И тя забрави паяка — смъртта — и зареди за мрежата прослава, но не видя във своята забрава, че цялата си капчица изпи. Тогава паякът се доближи и смъртоносната си челюст впи във нея, за да се наслади пък той с елея, когото тя от мрежата събра.
към текста >>
Смутената
муха
се хвърли с жад да смучи съживителната течност.
Летя тя от лехичка на леха и най-подир дойде под роза свежа, където паяк бе приготвил мрежа. Мухата любопитно хвръкна тук, забръмка с горд и многознаещ звук и рече тази мрежа да изучи. Тя кацна върху нея, но се включи и забръмка да се освободи, а с повече се нишки огради. Мухата с тежка клетва запроклина примамката на цветната градина и още повече се омота. Тя живо си въобрази смъртта — как паякът я смучи жадно, жадно, но в този миг, до нея капка падна — роса с нектар от розов дъхав цвят.
Смутената
муха
се хвърли с жад да смучи съживителната течност.
Пред нея се откри самата вечност — тъй сладък сок не беше пила тя. И тя забрави паяка — смъртта — и зареди за мрежата прослава, но не видя във своята забрава, че цялата си капчица изпи. Тогава паякът се доближи и смъртоносната си челюст впи във нея, за да се наслади пък той с елея, когото тя от мрежата събра. Мухата тази мъдрост не разбра и с многоумен ропот се развика: — О, мъдрост вечна, божия, велика, защо таз капчица не трае вечно? За туй добро — премъдро, бързотечно, аз само кратко бих се изразила, че в него глупостта се е прикрила!
към текста >>
Мухата
тази мъдрост не разбра и с многоумен ропот се развика: — О, мъдрост вечна, божия, велика, защо таз капчица не трае вечно?
Тя живо си въобрази смъртта — как паякът я смучи жадно, жадно, но в този миг, до нея капка падна — роса с нектар от розов дъхав цвят. Смутената муха се хвърли с жад да смучи съживителната течност. Пред нея се откри самата вечност — тъй сладък сок не беше пила тя. И тя забрави паяка — смъртта — и зареди за мрежата прослава, но не видя във своята забрава, че цялата си капчица изпи. Тогава паякът се доближи и смъртоносната си челюст впи във нея, за да се наслади пък той с елея, когото тя от мрежата събра.
Мухата
тази мъдрост не разбра и с многоумен ропот се развика: — О, мъдрост вечна, божия, велика, защо таз капчица не трае вечно?
За туй добро — премъдро, бързотечно, аз само кратко бих се изразила, че в него глупостта се е прикрила! Но туй, тъй философско заключение, не спря замисленото изпълнение на друг закон, безспорно по-велик от мухиния горд и умен вик. Във тази басня всички умни хора ще схванат жизнената си история. * * * Вселената е цветна градина създадена от твореца за всички същества. Човек пристига във вселената и от само себе си се разбира, че той се заплита в сложните нишки на живота.
към текста >>
В сладостта и съблазънта на земните блага човек понякога напълно забравя своето предназначение и когато дойде време да види изчерпан земния си дял, провиква се, че всичко е глупост, като
мухата
в баснята.
* * * Вселената е цветна градина създадена от твореца за всички същества. Човек пристига във вселената и от само себе си се разбира, че той се заплита в сложните нишки на живота. Той се вплита в куп противоречия и всяко от тях му напомня за смъртта, която той схваща като ужас, а не като логичен край на нещо, сътворено от самия него. Противоречията на разните учения за живота още повече го объркват пред погледа на смъртта. И пред този ужас човек жадно се хвърля на земните блага, повечето от които са суети.
В сладостта и съблазънта на земните блага човек понякога напълно забравя своето предназначение и когато дойде време да види изчерпан земния си дял, провиква се, че всичко е глупост, като
мухата
в баснята.
Но над човешките умувания стои закона за божествеността, който разрешава всичко целесъобразно. Радиозо
към текста >>
13.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Жабата се разтреперела от радост, като смятала, че ще й се удаде да вкуси нова сладост от един такъв красив и едър лов, какъвто е осата пред
мухата
.
Стара жаба кекерица, най-подир, като царица, весела, доволна, с нова песен на устата леко се подала над водата и възлязло на побит гранитен камък, който имала като старинен замък. Той й служил в ясен ден да се пригрява; обичната си кантата да попява; тъги, скърби да разсява. А най-важно, че под него имало удобства да се крие в случай, че омразен някой враг налети да я затрие. Настанила се на камъка удобно, хем да си поквака, хем за дребен лов спокойно да почака. Скоро прилетяла татък жълта напета оса, чиста и красива като утринна роса.
Жабата се разтреперела от радост, като смятала, че ще й се удаде да вкуси нова сладост от един такъв красив и едър лов, какъвто е осата пред
мухата
.
Напрегнела внимание кат пушка срещу заек, готова да гръмне, лова си да клъвне. И. наистина, удало й се, силното това желанийце да й се сбъдне. Подскокнала, прищапнала и в миг осата лепнала. — Стой! извикала осата на ловджийката си из устата.
към текста >>
14.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 223
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
А Кадънката със тежка грижа литнала по тръни и ливади, като луда, само да улови
муха
, бръмбар, или пеперуда, с мисълта че храни истински велможа.
А пък може да е отреден за при царя ни велможа. И започнала тя да ги храни с мишки, мравки, пеперудки, сдъвкани на кашица, или овалени на грудки. Но оказало се, че онуй, което се тъкмяло за борец, или велможа, тя, горката, да го храни едвам може. Вечно гледно, вечно ненаситно. Семо зяпало насреща и протягало червена шия, да помислиш, че припада от гладия.
А Кадънката със тежка грижа литнала по тръни и ливади, като луда, само да улови
муха
, бръмбар, или пеперуда, с мисълта че храни истински велможа.
А велможа да се храни как да е не може. Уви! Със толкоз труд и грижи тъкменият за велможа и дори за нещо по високо ако може: нямал ни осанка, ни обхода, ни забави благородни. А напротив, всякак проявявал тъпоумие, жестокост и постъпки безподобни. Всекичастно се клатушкал и намествал; шавал и преместял, докато избутал из гнездото всичките си братя и сестрици, та останал сам, за майката безчестие и срам. Но един прекрасен ден, любопитна кака Сврака кацнала на кривоклонестия дрян, па високо се изсмяла, колкото й глас държал: Ха ха-ха !
към текста >>
15.
Всемирна летопис, год. 1, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Защото копривата може да бъде така променена, че да не може да пари, пламъкът тъй променен, че да не може да опърля, и хелидонията (един вид
муха
) може да ухапе, но да не остави белег.
Според него, тази последната, макар и безкрайно малка по количество, даже в големи тела, не по малко силна да повлияе напълно масата, тъй както една единствена капка отрова огорчава едно голямо количество вода, или както неколко зрънца шафран боядисват същото количество вода. Той поддържаше, че металите и другите камъни съдържат тази същата квинтесенция или скрита сила. Приложението на хомеопатията от докторите на другата школа водело често към погрешки в туй отношение; тъй напр., даването no-големи дози, отколкото болката изисквала, докарвало в резултат несполучлив ефект. „Има голяма разлика“, казваше Парацелзус, „между това, което древните доктори учеха, и това, което ние тук учим, и следователно, нашето церително изкуство се различава от тяхното твърде много. Защото ние учим, че това, което цери един човек, същото го и наранява, и което наранява, ще го изцери.
Защото копривата може да бъде така променена, че да не може да пари, пламъкът тъй променен, че да не може да опърля, и хелидонията (един вид
муха
) може да ухапе, но да не остави белег.
Така подобните са добри при лекуването, еди-каква си сол на еди-каква си рана. И нещата, които лекуват една рана в природата, могат да излекуват същия вид рана и в човека“. „Много видове ръжда“, казва Парацелзус пак, „се случват в минералите; защото всеки минерал има свое собствено частично естество“. Тази ръжда е във форма на болест и желязото има една болест, медта — друга. По същия начин, един човек има една рана и тя се лекува по един метод.
към текста >>
16.
Всемирна летопис, год. 2, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Затова и професор Лансро препоръчва испанската
муха
в твърд слаба доза при нефрита (когато масивното отравяне с испанската
муха
произвежда типичен нефрит).
Редицата необходими инжекции образуват „размножението“. Най-после, след като се постигне излекуването, може да се приеме поне на теория, че кръвта на пациента е станала антитуберкулозен серум, което съответства на „Боядисването“ и на възможностите за превръщането. Ние взехме като пример едно лечение по тъждественост. По-голямо или по-малко съответствие има с всеки друг метод на подобие (както употребата на синапизъм за белодробно възпаление) и за чистата хомеопатия. От друга страна, законът на подобието е далеч да бъде специален за хомеопатит и официалната школа много заема от него, като вероломно напуща Галиени.
Затова и професор Лансро препоръчва испанската
муха
в твърд слаба доза при нефрита (когато масивното отравяне с испанската
муха
произвежда типичен нефрит).
Шарко употребява за цяр при бучене в ушит от главовъртене кининов сулфат, който е известен, че произвежда тоя симптом. А пък при всичко, че отравянето с разядлив сублимат причинява истинска живачна дизентерия, Бруардел го препоръчва при обикновената дизентерия. Също Дюжарден — Бомец препоръчва живачния цианюр при изобилие на белтък (албумин) в пикочта, а Грасе — ръженото рогче при табеса и пр. Официалната школа, обаче, въпреки многото заемания от закона за подобието, още не е възприела, че този закон може напълно да се обобщи, чисто и просто затова, защото не знае средството да го направи ефикасен със сигурност: това средство се състои в туй, да се употреби една много намалена възбудителна доза. Това е точно средството.
към текста >>
17.
Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Така че, дали Лорд Карнавон е бил ухапан от
муха
преди 20 години, в момента, когато е влизал в гробницата на Тутанкамона, или от друго нещо, си остава голяма тайна — впрочем, не твърде дълбока след това, което се каза по-горе.
Говорят, че единствената причина за балсамирането на телата у египтяните било вярването им, какво душата пак щяла да се върне, та да си имала тяло. Това е една нелепост! Имало е действително „Книга на мъртвите“, но тя е нещо съвършено различно от онова, за каквото я смятат профаните или пък тия, що знаят само „азбуката“ на херметизма или пък на задгробната наука. Имало е и един прощален ритуал, който е бил извършван от великия жрец непосредствено преди отнасянето на мумията в саркофага й, но той не е бил извършван, за да може да се развърже вдървеното тяло на фараона, когато душата отново влезе в него, а за съвсем друга цел — за приготвянето душата за отвъдгробния живот, този в астралния мир отвъд гроба. И ритуалът е давал само напътването на душата за тази област.
Така че, дали Лорд Карнавон е бил ухапан от
муха
преди 20 години, в момента, когато е влизал в гробницата на Тутанкамона, или от друго нещо, си остава голяма тайна — впрочем, не твърде дълбока след това, което се каза по-горе.
И мнозина още има да умират от такива ухапвания на мухи, които дръзват да безпокоят фараоните . . . Ето защо египетското правителство забрани вече на европейците да отварят гробниците на фараоните. Siner Sinelles Странна история (Окултен разказ). — Доларът и стерлингът, ето двата фактора, единствените, които признавам днес, каза мистър Белингтон, като повдигна чашата до пред очите си и изглеждаше цвета на вино то с най-голямо задоволство — стерлингът и доларът, това са последните доводи на всички човешки дела, и при това най-силните; едничките необходими царе на тая земя, на голямото безбрежно море ... — За Ваше здраве, Меджи — вдигна той чашата към нея, като я погледна втренчено с своите си дълбоко-стоящи очи.
към текста >>
НАГОРЕ