Търсене в текстове за 'Муха'

Приближи ли се някой без работа котаракът ставаше, почваше да се разхожда между Учителя и този приятел и започваше да мяучи по един такъв начин, с една такава тоналност, че като го чуеш един-два пъти, изведнъж ти се прииска или да го смажеш този котарак, но това не може да стане, защото си при Учителя и това е неговият котарак, а освен това Учителя не позволяваше мравка и муха да се убива на Изгрева понеже това е Школа и тя не се занимаваше с убийството на мравки, мухи и котараци.
Накрая в един ден всички забелязахме тази негова привилегия, всички ахнахме и се учудихме. Разбрахме, че тук има нещо и то така не е без нищо, но не беше дошло още времето да разгадаем тази загадка. От както се яви котарака всички дрязги между нас веднага изчезнаха. А това се отнасяше за цялата група от пет сестри, които влизаха в онзи първи опит на Учителя да се образува духовна група от млади сестри, за да работят с Пентаграмата, за която ще споменем по-късно, а това бяха Паша, Савка, Миката (аз Мария Тодорова), Сотирка, Мария (рождената сестра на Георги Радев), а по-късно понеже тя напусна на нейно място дойде Елена хаджи Григорова. Та цялото съперничество между нас изчезна с появата на този котарак и той беше непрекъснато до Учителя, придружаваше го навсякъде и не позволяваше никой да се доближава до Учителя без работа. Приближи ли се някой без работа котаракът ставаше, почваше да се разхожда между Учителя и този приятел и започваше да мяучи по един такъв начин, с една такава тоналност, че като го чуеш един-два пъти, изведнъж ти се прииска или да го смажеш този котарак, но това не може да стане, защото си при Учителя и това е неговият котарак, а освен това Учителя не позволяваше мравка и муха да се убива на Изгрева понеже това е Школа и тя не се занимаваше с убийството на мравки, мухи и котараци. Беше недопустимо. защото беше Школа на Любовта. И онзи посетител като чуе два-три пъти котаракът да измяучи, той ставаше и си тръгваше и не можеше да издържи на това мяучене. Може би му идваше да го хване за опашката и да го изхвърли в вдън гората, но това не можеше да стори и си тръгваше. Така видяхме една скрита роля на този котарак.
към текста >>

6. 133. ФОРМИ И СИМВОЛИ

Аз се бях научила как да ловя, защото мухата като полита тя полита напред, а аз замахвах с ръката си в посока към главите им и така те се оказваха в шепата ми.
Долу беше трапезарията и кухнята и там можеше да ги привлича миризмата от гозбите, но те не бяха прехвръкнали там, но се беше насочили в стаята на Учителя. Бяха накацали по стените, по вещите, като че ли беше рояк не на мухи, а на кошер от мухи. Учителят ме извика и ми каза: „Можех ли да очистиш стаята ми? " Аз кимнах с глава: „Мога". Започнах да ги ловя. Аз се бях научила как да ловя, защото мухата като полита тя полита напред, а аз замахвах с ръката си в посока към главите им и така те се оказваха в шепата ми. Излових ги една по една. Погледнах към Учителя какво да ги правя. Той ми кимна одобрително на моята мисъл и аз всички ги изтрепах. Поставиха ме в ролята на екзекутор на мухите. После се чудех от къде-накъде дойдоха тези мухи в стаята му и какво означаваше всичко това.
към текста >>

От мухата правеха слон, а тука слона беше в гората, но така стана, че съзнанието им бе приспано и случаят отмина незабелязан от никого.
След като се връща към поляната Учителят се навежда, взима един камък и го запраща нататък към гората. След това се прибира. Никой повече не попита за него, нито полицията, нито свещениците, а пък приятелите успяха и го заровиха и го погребаха така както е редно. Направи впечатление, че след като Учителят запрати камъка за този случай не се чу нито дума. Обикновено в града всички слухтяха и се ослушваха само и само да чуят нещо от Изгрева та да го раздухат срещу Учителя. От мухата правеха слон, а тука слона беше в гората, но така стана, че съзнанието им бе приспано и случаят отмина незабелязан от никого. Ето тук разказахме за някои форми и за някои символи, които са свързани с някои явления и действия. Днес човечеството трудно ги разбира, но за идното човечество когато Словото на Учителя стане живот за душите им тези неща вече ще бъдат ясни и достъпни за хората. Аз съм пред Учителя. Седя при него почти целият ден в едно разбъркано, критично състояние. Той беше вътрешно нежен към мене и искаше да си издържа изпита и да направя жертвата, която Бог иска от мене, но външно се държеше сдържано.
към текста >>

7. 188. МАРКОВА

Беше се децентрирала, ходеше насам-натам както се казва като муха без глава.
„Цар Шишман" и там приятелите се събираха, а Учителят държеше своите беседи като след свършването на беседата ние се нареждахме в шпалир, Учителят идваше, минаваше покрай нас и ни поздравяваше като ни кимваше с глава. Тя беше медиум и при нея започнаха да се събират на сеанси разни приятели и да викат различни духове. По едно време беше започнал да се явява един и същ дух и да се представя, че той предварително знае какво ще говори Учителя и им даваше Словото на Учителя, което слово следващият ден Учителят щеше да повтори отново в салона. Целта бе да се отклонят учениците от Школата на Учителя. Тя бе изпаднала в едно затруднено вътрешно противоречие. Беше се децентрирала, ходеше насам-натам както се казва като муха без глава. Това се дължеше на това, че беше се изчерпила психически от вътре, беше изсмукана и всички жизнени сили бяха изтеглени от нея чрез тези духове, които я обсебваха. Беше станала на живи мощи. По това време Граблашева започва да се прочува в онзи кръжок, който тя ръководи като голям медиум. На сеанса започва да се явява един дух, който започва да говори с думите и с езика на Учителя, дори да имитира неговия глас. Това ставало всеки вторник вечерта като Граблашева изпадала в транс, онзи дух влизал в нея и говорел чрез нейните уста това, което е трябвало да каже.
към текста >>

8. 217. ГЕОРГИ РАДЕВ И ПОСЛЕДНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА НЕГО

Ако си муха ще проявиш любов колкото можеш да я проявиш като муха.
Вие сте обичали по този начин, но не сте разбирали право.Някой ми казва, че не може да обича. Аз ще му кажа: Има ли някой човек, който не може да яде? Той трябва да каже: Не мога да обичам, както вие обичате. Това е вярно. Ти като си комар, любовта ще ти се покажа до толкоз до колкото можеш да я възприемеш като комар. Ако си муха ще проявиш любов колкото можеш да я проявиш като муха. Като станеш човек, ще я проявиш колкото можеш да я възприемеш като човек. Някой казва: Умирам за любовта! Човек, който умира за любовта не знае каква любов има. Христос, който се пожертвува от Любов, умре ли? Не!
към текста >>

9. 285. ВЕРКА КУРТЕВА

Имаше моменти когато беше смислена, организирана, но в други случаи се мотаеше като муха без глава.
Иначе би било насилие към ученика от страна на Учителя. Имаше една сестра Верка Куртева, тя беше близначка с другата си сестра Надка Куртева, която живееше в Айтос. Те бяха дъщери на Георги Куртев. Тя бе дошла на Изгрева и тук се засели. Но беше много непостоянна, беше медиумична и духовете я разиграваха наляво и надясно. Имаше моменти когато беше смислена, организирана, но в други случаи се мотаеше като муха без глава. Верка започна да дружи с мен по простата причина, че тя се свърза с Георги Радев, контактуваше с него, а пък Борис и Жорж бяха първи приятели. Затова често ходехме на екскурзии и те често ни гостуваха на Рила на нашето огнище, на онова място, където си бяхме построили палатките. Дори имаме много общи снимки от тези гостувания. Запитах Учителя какво мисли за контакта ни с Верка и Жорж Радев. Аз много обичах да питам, за да не правя грешки и да не огорчавам Учителя.
към текста >>

10. 285. ВЕРКА КУРТЕВА

Имаше моменти когато беше смислена, организирана, но в други случаи се мотаеше като муха без глава.
Иначе би било насилие към ученика от страна на Учителя. Имаше една сестра Верка Куртева, тя беше близначка с другата си сестра Надка Куртева, която живееше в Айтос. Те бяха дъщери на Георги Куртев. Тя бе дошла на Изгрева и тук се засели. Но беше много непостоянна, беше медиумична и духовете я разиграваха наляво и надясно. Имаше моменти когато беше смислена, организирана, но в други случаи се мотаеше като муха без глава. Верка започна да дружи с мен по простата причина, че тя се свърза с Георги Радев, контактуваше с него, а пък Борис и Жорж бяха първи приятели. Затова често ходехме на екскурзии и те често ни гостуваха на Рила на нашето огнище, на онова място, където си бяхме построили палатките. Дори имаме много общи снимки от тези гостувания. Запитах Учителя какво мисли за контакта ни с Верка и Жорж Радев. Аз много обичах да питам, за да не правя грешки и да не огорчавам Учителя.
към текста >>

11. 70. САЛОНЪТ НА ИЗГРЕВА

ТОМ 6

Паяк се готви да улови в стаята Му муха в мрежата си.
Но за Него тя беше настояща задача. Той беше за ненасилието. Той беше за Л1обовта. В Неговата стая, пред Неговите очи не трябваше да се върши насилие, не трябваше да стават убийства. Той възпитаваше и хората, и животните в това направление. Паяк се готви да улови в стаята Му муха в мрежата си. Той казва: „Аз казвам на паяка: Ще пуснеш мухата. В моята стая не позволявам да се върши насилие! "
към текста >>

Той казва: „Аз казвам на паяка: Ще пуснеш мухата.
Той беше за ненасилието. Той беше за Л1обовта. В Неговата стая, пред Неговите очи не трябваше да се върши насилие, не трябваше да стават убийства. Той възпитаваше и хората, и животните в това направление. Паяк се готви да улови в стаята Му муха в мрежата си. Той казва: „Аз казвам на паяка: Ще пуснеш мухата. В моята стая не позволявам да се върши насилие! "
към текста >>

12. РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА И ПО ПЪТЯ - 9, 10, 11.IX.1935 Г.

Цанка Екимова

ТОМ 6

Та човек, който казва, че страда, за него ще кажеш: муха е той!
Че слънцето е изгряло, твоите очи ще покажат. По какво се познава Любовта? Младият ще почне да люби и живее; старият - че той работи и учи. За кого се плетат паяжините на паяците? - За мухите. Та човек, който казва, че страда, за него ще кажеш: муха е той! Аз ви говоря така, за да мислите малко. Ревността винаги иде от състояние на преяждане. Всеки, който е ревнив е преял. Младият момък, който се оженил за една мома, ще почне да я ревнува. - Да не вземе някой жена му.
към текста >>

13. 9. Бракът в Школата

Георги Йорданов Добрев

Така ходи като муха без глава, така на стари години.
Срещна една жена ето и се увлече. А може той не толкова колкото другата страна. Сега има много. Ето Томалевски сгреши и той обезчестил едно момиче и сега на какво състояние е. Като проследи човек, да види човек какви мъки е, какво нещо е обезчестяването. Така ходи като муха без глава, така на стари години. А пък онези, които са честни, те си отиват направо като ангели, направо нагоре. Страшна работа е прегрешението към човешкото тяло и към човешката душа. И когато Томалевски дълго време отсъствувал от Изгрева, години и когато отишъл при Учителя, Учителят му се скарал. Знаеш ли как му се скарал: „Георге, Георге, Георге, Георге, Георге“. В.К.: Значи накрая гласа му заглъхнал.
към текста >>

14. 43. Младежкият клас и женитбата

Георги Йорданов Добрев

Така като муха без глава.
Г.Д.: Дигнаха ги, дигнаха ги, набързо, набързо и ги задигнаха. На това съм очевидец, набързо ги дигнаха. В.К.: Ожениха се и ги задигнаха. Те ги задигат да не правят повече прегрешения. Г.Д.: Повече прегрешения и един от двойките, които останаха още се скитат тук и там. Така като муха без глава. В.К.: Значи доста двойки ги задигнаха. Г.Д.: Задигнаха ги. Който не е определен да се жени... В.К.: Той е един много интересен и важен въпрос. Много важен въпрос и проблем, който всеки човек минава през него. Г.Д.: Това е един от най-важните за мене, дори най-важният за човечеството на земята и аз много често съм казвал, че женитбата ги спъва.
към текста >>

15. 45. Братският стол на Изгрева

Георги Йорданов Добрев

Муха да бръмчи, да се чуе.
Една супа и друго ядене. Той даваше парите, а после се спускаше касичка. След като се нахранят. Обаче при храна Учителят никога не говореше и казваше, че при хранене, при ядене не се говори. В беседа го има, не се говори. Муха да бръмчи, да се чуе. Само сестрите, които разнасят и чиниите ще тракнат или вилиците или туй-онуй, всичко мълчи. А ние тука като пазар говорим. Бъра, бъра, всичко говори. И да му казваш, не взима от дума. Значи касичката като се пусне, който има пари пуска, който няма не пуска.
към текста >>

16. 16. Клеветите

Васко Искренов

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Учителят пита: „Ако една муха плюе на Мон Блан, ще може ли да Го оцапа?
И: Да. В: Какво беше вашето мнение по този род деяния? И: Ами пишат за пари, нали? Сензации. В: Някой им плащаше. И: Ама много добре се разбира, че се заплаща, всичко е ясно. Учителят пита: „Ако една муха плюе на Мон Блан, ще може ли да Го оцапа? “ В: Да, за Мон Блан е ясно. Но в тези статии те са помествали някой път много интересни неща. Доводи, поводи, критични бележки, т.е. даваха примери от живота на изгревяни. Има такива случаи.
към текста >>

17. 25. ОСНОВНА ПОСОКА В ЖИВОТА

ТОМ 8

"Каква беше тая публика, муха да бръмне, салона пълен", се чуди Арабов.
Д: "Пътят на Плеадите." Те са на 29 градуса в Телеца - най-далечните съзвездия и Георги написа едно есе. Аз който ми е направил нещо не мога да не му благодаря и на тази вечер на есето той чете накрая това есе. И както завършва есето от горе прожекцията спуска на екрана златната завеса, тя се разтваря и минава филма. И така завършва. Беше много хубаво. "Каква беше тая публика, муха да бръмне, салона пълен", се чуди Арабов. И много хубава вечер беше, не можа да се повтори, защото те са го обвинили после, че си бил направил клуб в центъра на София, но нали мина, те ме знаят мене какъв съм. В: Мина и замина. Д: Мина и замина, да. Та аз ти казвам за Георги, той има един Юпитер именно в 9.дом, малко е традиционалист. И тук се допълвахме ние.
към текста >>

18. 35. ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ

ТОМ 8

Той беше тогава само комичен актьор и питаше: "Каква е тая публика бе, муха да бръмне ще се чуе".
Д: Не, тя беше писана и се пускаше по уредбата. В: Да. Д: Всички слушаха и ефекта беше голям. Помня, че на първия ред беше седнал този Калоянчев. После вика: "Е-ех, такива работи да се правят". Той беше тогава само комичен актьор и питаше: "Каква е тая публика бе, муха да бръмне ще се чуе". Създаде се много хубава атмосфера и накрая когато той прочете есето за Плеадите, завесата се дръпна, върху завесата по право започва филма, горе картината, дръпва се завесата и се прожектира филма за Плеадите и така завърши. В: филмът вие го бяхте правили. Д: Той си е авторски филм с режисура и музика, като в Триест взема наградата, която така зарадва много Васил Иванов. И тогава те предложиха на самия фестивал, на следващата година да направят една изложба от негови картини, която не стана заради това, че не го допуснаха него и т.н. едни времена, всякакви изненади можеше да дойдат и Георги се съживи обаче от това нещо.
към текста >>

19. 81. ИЗБОРЪТ КЪМ БОЖЕСТВЕНОТО

ТОМ 9

Дето казват, муха не може да убие, такова кротичко същество беше, но виждате ли как се изправя и отговаря на мъжът си.
Това е, да се види всяка една душа в дадени моменти, когато има да реши една задача, как хубаво я решава. И мъжът й повече не й споменал и тя остана да си живее с него до края на живота си, защото тя е била добра домакиня, добра съпруга, добра майка, защо ще се разделя с нея? Сега че тя един път или два в седмицата по два часа отделяла с нещо да си нахрани душата, та това ли трябва да й се отнеме? Затуй, такива красиви прояви почти всички приятели имат, но ние не ги знаем защото, после кой ще го разкаже това така, то на близки, на приятели може да се разкаже. Мен ми хареса този случай, ако знаете колко скромна женица беше тя. Дето казват, муха не може да убие, такова кротичко същество беше, но виждате ли как се изправя и отговаря на мъжът си. Но това вече е засегнало душата й. То е засегнало това, което й носи радост, светлина, подтик в живота, пълнота в живота. Ние всички сме получавали от Учителя на събранията, на беседите именно това и затуй тъй ходихме. Ние може би не можехме да направим всичко, на което ни учеше, но ние имахме огън, ние желаехме да слушаме Учителя, ненаситни бяхме да Го слушаме. И затуй хората, които идваха отвън се чудеха.
към текста >>

20. 09.„Агни йога

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Както мухата, която се блъска в стъклото на прозореца не може да излезе през стъклото, аз за да изляза трябва да намеря изхода.
Когато между мене и Любомир имаше някакви недоразумения и аз се измъчвах, не отивах за помощ при Учителя, затова винях само себе си. Един ден пред нашата барака на Изгрева, в която живеехме трите стенографки, беше дошъл Учителят, имаше и други сестри освен нас трите. Учителят се приближи при мене и ме попита: „Какво има Еленке, какво те мъчи? " Като ми зададе този въпрос той малко се отдалечи от групата, аз тръгнах с него и му казах: „Учителю, много е груб с мене" Учителят ми заговори с много благост и кротост, със съчувствие и аз заплаках горчиво пред него. Той ми говори дълго тогава, че аз си блъскам главата в стената, но по този начин няма да разреша въпроса. Както мухата, която се блъска в стъклото на прозореца не може да излезе през стъклото, аз за да изляза трябва да намеря изхода. Говори ми за Божията Любов, която може да ми помогне при всяко трудно положение в живота и която може да разреши всички въпроси. Учителят ми говори дълго. Аз се чувствах, че съм в едно безизходно положение и бях много наранена, но той успя да влее лъч на светлина в мен, в мрака, в който бях затънала. Видя ми се, че има изход, че не е толкова безнадеждно. След този разговор у мене остана една надежда.
към текста >>

21. IV.13 август, сряда 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

Играем си с пеперуди, куклички, бръмбарчета и т.н., но трябва за знаете, че даже една муха, която кацва на носа, ухото или устата, говори ти: „Научи ли се да гледаш, да слушаш и пр., научи ли се?
Добре, но вижте своя живот и ще видите, че сърцето ви и умът ви са прокажени. Но в духовния живот никой не може да се излекува, докато не се смири. Там е силата. Както тук, на физическото поле, ръката на човека може да излекува друг човек, така и в духовния свят като се допреш до Господнята ръка, веднага ще се излекуваш. Може да си до Господа, но ако не паднеш на лицето си пред Него и не поискаш да те излекува, няма да те излекува. Играем си с пеперуди, куклички, бръмбарчета и т.н., но трябва за знаете, че даже една муха, която кацва на носа, ухото или устата, говори ти: „Научи ли се да гледаш, да слушаш и пр., научи ли се? " И всеки ден ви учат по един урок. Като не знаете езика на мухата, колко мухи са кацали на главата, на лицето ви, а не сте разбирали езика на мухите. Например кацне някой комар върху тебе, смуче кръвта ти и ти не можеш да разбереш. А пък с това Духът иска да ти каже, че и ти хапеш хората със своето жило. С това иска да ни каже да не закачаме хорските ръце, за да не се сложат и хорските ръце върху нас.
към текста >>

Като не знаете езика на мухата, колко мухи са кацали на главата, на лицето ви, а не сте разбирали езика на мухите.
Там е силата. Както тук, на физическото поле, ръката на човека може да излекува друг човек, така и в духовния свят като се допреш до Господнята ръка, веднага ще се излекуваш. Може да си до Господа, но ако не паднеш на лицето си пред Него и не поискаш да те излекува, няма да те излекува. Играем си с пеперуди, куклички, бръмбарчета и т.н., но трябва за знаете, че даже една муха, която кацва на носа, ухото или устата, говори ти: „Научи ли се да гледаш, да слушаш и пр., научи ли се? " И всеки ден ви учат по един урок. Като не знаете езика на мухата, колко мухи са кацали на главата, на лицето ви, а не сте разбирали езика на мухите. Например кацне някой комар върху тебе, смуче кръвта ти и ти не можеш да разбереш. А пък с това Духът иска да ти каже, че и ти хапеш хората със своето жило. С това иска да ни каже да не закачаме хорските ръце, за да не се сложат и хорските ръце върху нас. Всеки християнин трябва да падне на Христовите ръце, защото само тогава може да бъде полезен за хората и да дава необходимите средства. Та, примерът, който вадим от този човек, е тоя, за който сега приказваме.
към текста >>

22. IV.14 август, четвъртък 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

А пък човек, който има надежда, мяза на онзи бивол, върху който кацнала една муха и го питала усеща ли я.
Казах ви днес, например, да се освободите от мислите на вашите попове, а с това аз исках да ви кажа да се освободите от вашия поп - попа вътре и около вас. Аз не подразбирам поповете, които са в църквата и служат, а подразбирам вашите попове, които седят над гръбначния стълб, който когато кади, е толкова лош, щото може да запали нещата около вас. И когато ви казвам да се освободите от вашите жени, ни най-малко не разбирам да оставите вашите съпруги или да ги изполовите за гушата. Не, тази жена е отзад на черепа ви, тя е вратарка, всичките пари са в нейните ръце и затова е поговорката: „Дом без жена и мъж без пари, огън да ги гори." От чисто френологическо гледище ние трябва да въздействуваме на нашето естество. Някои хора имат вяра, но нямат надежда и по тоя начин дяволът ги много измъчва. А пък човек, който има надежда, мяза на онзи бивол, върху който кацнала една муха и го питала усеща ли я. А той спокойно отговорил, че не е усетил кога е дошла. Някой път се оплаквате от дявола, но той на нас не ни е крив. Половината от нашите нещастия си причиняваме ние, виновни сме ние, защото дяволът може да ти даде един проект, но ти си напълно свободен дали да го приемеш или не. Той е търговец и на дребно, и на едро, и винаги предлага, може да извърши търговия и после, като те вкопчи, взима ти всичкия капитал и ти започваш да плачеш. Питам те: Ами защо имате взимане-даване с такова същество?
към текста >>

23. IV.16 август, събота 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

А пък човек, който има надежда, мяза на онзи бивол, върху който кацнала една муха и го питала усеща ли я.
Казах ви днес, например, да се освободите от мислите на вашите попове, а с това аз исках да ви кажа да се освободите от вашия поп - попа вътре и около вас. Аз не подразбирам поповете, които са в църквата и служат, а подразбирам вашите попове, които седят над гръбначния стълб, който когато кади, е толкова лош, щото може да запали нещата около вас. И когато ви казвам да се освободите от вашите жени, ни най-малко не разбирам да оставите вашите съпруги или да ги изполовите за гушата. Не, тази жена е отзад на черепа ви, тя е вратарка, всичките пари са в нейните ръце и затова е поговорката: „Дом без жена и мъж без пари, огън да ги гори." От чисто френологическо гледище ние трябва да въздействуваме на нашето естество. Някои хора имат вяра, но нямат надежда и по тоя начин дяволът ги много измъчва. А пък човек, който има надежда, мяза на онзи бивол, върху който кацнала една муха и го питала усеща ли я. А той спокойно отговорил, че не е усетил кога е дошла. Някой път се оплаквате от дявола, но той на нас не ни е крив. Половината от нашите нещастия си причиняваме ние, виновни сме ние, защото дяволът може да ти даде един проект, но ти си напълно свободен дали да го приемеш или не. Той е търговец и на дребно, и на едро, и винаги предлага, може да извърши търговия и после, като те вкопчи, взима ти всичкия капитал и ти започваш да плачеш. Питам те: Ами защо имате взимане-даване с такова същество?
към текста >>

24. 6. ПРОСТОТА

Представете си, че една муха дойде и ви наплюе по носа.
Тъй че, когато дойдат у вас добри желания, не отлагайте, за да си свършите другата работа, а веднага ги посейте. Но вие казвате: „Как ще го посея - онази какво ми направи, тази какво ми направи.“ Остави тях настрана, посей това добро желание. Не си разположена - остави неразположението настрана. Твоето неразположение и ти сте две неща различни. Като се гневите една на друга, знаете ли на какво приличате? Представете си, че една муха дойде и ви наплюе по носа. Започвате: „Какво право има тя? “ Хукнете да я гоните, гневите се на всички други мухи. Изчистете носа си и нищо повече. Казал някой за вас нещо - изчисти го и нищо повече. Ама не, вие казвате: „Знаете ли какво направи тази муха на носа ми?
към текста >>

Ама не, вие казвате: „Знаете ли какво направи тази муха на носа ми?
Представете си, че една муха дойде и ви наплюе по носа. Започвате: „Какво право има тя? “ Хукнете да я гоните, гневите се на всички други мухи. Изчистете носа си и нищо повече. Казал някой за вас нещо - изчисти го и нищо повече. Ама не, вие казвате: „Знаете ли какво направи тази муха на носа ми? “ Остави я настрана. Някой ви обидил - не разправяйте това, което той ви е казал, на други, защото вие го посаждате в техните умове. А вие започвате да разказвате обидите си една на друга и тъй разнасяте приказките си из цялото общество. Едната като разкаже това нещо на втора, втората - на трета, прибавя се към казаното по едно качулче и излиза една голяма новина. Това сте вие, учениците на XX век.
към текста >>

25. 33. ПЪТИЩА НА МЪДРОСТТА

И след като се научил да преде, казал: „Няма да ги гоня по дърветата, но под тях ще направя примки и като кацне - там.“ Той ще пита всяка муха защо ходи по дърветата да яде цветове.
Помислил за градинарство, но казал, че тази работа няма, да я бъде, кой ще гони мухите по листата. Дошъл до един човек, който предял, и казал: „Този занаят е лесен.“ Човекът казал: „Изтеглям тънки нишки, да връзвам мухите, които ядат дърветата.“ Паякът казал: „Вземаш ли ме за ученик? “ „Вземам те.“ Учил се при него. Почнал да преде. Станал по-майстор от учителя си. И след като се научил да преде, казал: „Няма да ги гоня по дърветата, но под тях ще направя примки и като кацне - там.“ Той ще пита всяка муха защо ходи по дърветата да яде цветове. Вие се смеете на този паяк, че не могъл, да си избере занаят. Паякът се сърдил на мухите, на пеперудите, че те ходят дърветата. Това се отнася до човека. Често човек се занимава с известно знание, което не съответствува на неговия живот. То е губене на време.
към текста >>

Както ти чакаш билета, така и този паяк някой път по 10 деня чака да хване някоя муха и стои гладен, понеже няма друг занаят.
Вие се смеете на този паяк, че не могъл, да си избере занаят. Паякът се сърдил на мухите, на пеперудите, че те ходят дърветата. Това се отнася до човека. Често човек се занимава с известно знание, което не съответствува на неговия живот. То е губене на време. Както ти чакаш билета, така и този паяк някой път по 10 деня чака да хване някоя муха и стои гладен, понеже няма друг занаят. Той казва: „Хванах си един много тънък занаят.“ Отначало мухите не знаели и се хващали, но после мухите се научили и не се хващали толкова. Паякът започнал да гладува. Гладуването в света, това са непостигнати желания. Всеки, който чака като паяка да хване мухата и не се хващат мухите, неговите желания са непостигнати. Непостигнатите желания са тези, които не вървят по онзи Божествен път.
към текста >>

Всеки, който чака като паяка да хване мухата и не се хващат мухите, неговите желания са непостигнати.
То е губене на време. Както ти чакаш билета, така и този паяк някой път по 10 деня чака да хване някоя муха и стои гладен, понеже няма друг занаят. Той казва: „Хванах си един много тънък занаят.“ Отначало мухите не знаели и се хващали, но после мухите се научили и не се хващали толкова. Паякът започнал да гладува. Гладуването в света, това са непостигнати желания. Всеки, който чака като паяка да хване мухата и не се хващат мухите, неговите желания са непостигнати. Непостигнатите желания са тези, които не вървят по онзи Божествен път. Някой казва, че човек трябва да е млад, здрав, да се храни добре. Човек се е родил здрав, но после станал болен. Човек трябва да знае как да се храни. Като механически закон, вие може да турите в един чувал колкото жито искате, но в стомаха си не може да турите повече жито, за да не се развали.
към текста >>

За мухата светът е създаден според мухата, за вола - според вола, за хората - според хората и за ангелите - според ангелите.
Като има пожар, да знаеш как да бягаш.“ В България такива въжета няма. При самовъзпитанието, при всичките несгоди и неволи на живота, вие трябва да имате знание. Вие се спирате върху една мисъл и казвате: „Защо Господ направи света така? “ Този въпрос са го задавали хиляди хора преди вас. Но никога досега не е казано защо светът е така създаден. За мухата светът е създаден според мухата, за вола - според вола, за хората - според хората и за ангелите - според ангелите. Всеки свят съответствува според съществата, които живеят там. Аз не виждам в света нещо лошо, но има нещо в неразбирането на този свят. В тебе остава някоя мисъл, че нещо ти не достига. По-богат от баща ти няма, но не само баща ти трябва да бъде богат, но и ти трябва да се опретнеш да работиш. Не само учителите трябва да бъдат способни, но ти трябва да се опретнеш да учиш.
към текста >>

26. 35. ЕДНА ЗАДАЧА

Пети урок от Учителя; дни - четвърти, пети

Той чака да хване някоя муха, да я хване и да я изяде.
Когато някой паяк направи своята паяжина, вие търпите, нали? Защо? Каква причина ни дава паякът? Някой път не може да търпите паяка в къщата си. Защо си направил този паяк паяжината? Той чака да хване някоя муха, да я хване и да я изяде. Днес хване една муха, утре - втора, трета, четвърта, изяжда ги и вие претърпявате този разбойник. Казвате: „Защо Господ направи света такъв? “ Аз казвам: Защо търпите този паяк пред вас да изяда една муха? Аз съм правил често опити с паяци. Видя, че един паяк е хванал една муха.
към текста >>

Днес хване една муха, утре - втора, трета, четвърта, изяжда ги и вие претърпявате този разбойник.
Защо? Каква причина ни дава паякът? Някой път не може да търпите паяка в къщата си. Защо си направил този паяк паяжината? Той чака да хване някоя муха, да я хване и да я изяде. Днес хване една муха, утре - втора, трета, четвърта, изяжда ги и вие претърпявате този разбойник. Казвате: „Защо Господ направи света такъв? “ Аз казвам: Защо търпите този паяк пред вас да изяда една муха? Аз съм правил често опити с паяци. Видя, че един паяк е хванал една муха. Казвам му: „Пусни мухата!
към текста >>

“ Аз казвам: Защо търпите този паяк пред вас да изяда една муха?
Някой път не може да търпите паяка в къщата си. Защо си направил този паяк паяжината? Той чака да хване някоя муха, да я хване и да я изяде. Днес хване една муха, утре - втора, трета, четвърта, изяжда ги и вие претърпявате този разбойник. Казвате: „Защо Господ направи света такъв? “ Аз казвам: Защо търпите този паяк пред вас да изяда една муха? Аз съм правил често опити с паяци. Видя, че един паяк е хванал една муха. Казвам му: „Пусни мухата! “ Паякът се нахохори. Казвам му: „Ако ти в моето присъствие не пуснеш мухата, няма да оставя паяжината.
към текста >>

Видя, че един паяк е хванал една муха.
Той чака да хване някоя муха, да я хване и да я изяде. Днес хване една муха, утре - втора, трета, четвърта, изяжда ги и вие претърпявате този разбойник. Казвате: „Защо Господ направи света такъв? “ Аз казвам: Защо търпите този паяк пред вас да изяда една муха? Аз съм правил често опити с паяци. Видя, че един паяк е хванал една муха. Казвам му: „Пусни мухата! “ Паякът се нахохори. Казвам му: „Ако ти в моето присъствие не пуснеш мухата, няма да оставя паяжината. Ще пуснеш мухата сега.“ Паякът откъсне нишките и пусне мухата. Казвам му: „Ти си умен паяк.“ Ако не беше пуснал мухата, щях да си послужа с бастуна и щях да го пратя на хаджалък, но не щях да го убия.
към текста >>

Казвам му: „Пусни мухата!
Днес хване една муха, утре - втора, трета, четвърта, изяжда ги и вие претърпявате този разбойник. Казвате: „Защо Господ направи света такъв? “ Аз казвам: Защо търпите този паяк пред вас да изяда една муха? Аз съм правил често опити с паяци. Видя, че един паяк е хванал една муха. Казвам му: „Пусни мухата! “ Паякът се нахохори. Казвам му: „Ако ти в моето присъствие не пуснеш мухата, няма да оставя паяжината. Ще пуснеш мухата сега.“ Паякът откъсне нишките и пусне мухата. Казвам му: „Ти си умен паяк.“ Ако не беше пуснал мухата, щях да си послужа с бастуна и щях да го пратя на хаджалък, но не щях да го убия. Този паяк може да дойде във вашия ум.
към текста >>

Казвам му: „Ако ти в моето присъствие не пуснеш мухата, няма да оставя паяжината.
“ Аз казвам: Защо търпите този паяк пред вас да изяда една муха? Аз съм правил често опити с паяци. Видя, че един паяк е хванал една муха. Казвам му: „Пусни мухата! “ Паякът се нахохори. Казвам му: „Ако ти в моето присъствие не пуснеш мухата, няма да оставя паяжината. Ще пуснеш мухата сега.“ Паякът откъсне нишките и пусне мухата. Казвам му: „Ти си умен паяк.“ Ако не беше пуснал мухата, щях да си послужа с бастуна и щях да го пратя на хаджалък, но не щях да го убия. Този паяк може да дойде във вашия ум. Човек трябва да бъде господар на себе си. На този паяк казах: „Ти си свободен, но в мое присъствие нямаш право да изядеш една муха.“ И мухите нямат право да кажат, че в мое присъствие е изядена една муха.
към текста >>

Ще пуснеш мухата сега.“ Паякът откъсне нишките и пусне мухата.
Аз съм правил често опити с паяци. Видя, че един паяк е хванал една муха. Казвам му: „Пусни мухата! “ Паякът се нахохори. Казвам му: „Ако ти в моето присъствие не пуснеш мухата, няма да оставя паяжината. Ще пуснеш мухата сега.“ Паякът откъсне нишките и пусне мухата. Казвам му: „Ти си умен паяк.“ Ако не беше пуснал мухата, щях да си послужа с бастуна и щях да го пратя на хаджалък, но не щях да го убия. Този паяк може да дойде във вашия ум. Човек трябва да бъде господар на себе си. На този паяк казах: „Ти си свободен, но в мое присъствие нямаш право да изядеш една муха.“ И мухите нямат право да кажат, че в мое присъствие е изядена една муха. Аз не искам да ме викат свидетел в съдилището за това нещо.
към текста >>

Казвам му: „Ти си умен паяк.“ Ако не беше пуснал мухата, щях да си послужа с бастуна и щях да го пратя на хаджалък, но не щях да го убия.
Видя, че един паяк е хванал една муха. Казвам му: „Пусни мухата! “ Паякът се нахохори. Казвам му: „Ако ти в моето присъствие не пуснеш мухата, няма да оставя паяжината. Ще пуснеш мухата сега.“ Паякът откъсне нишките и пусне мухата. Казвам му: „Ти си умен паяк.“ Ако не беше пуснал мухата, щях да си послужа с бастуна и щях да го пратя на хаджалък, но не щях да го убия. Този паяк може да дойде във вашия ум. Човек трябва да бъде господар на себе си. На този паяк казах: „Ти си свободен, но в мое присъствие нямаш право да изядеш една муха.“ И мухите нямат право да кажат, че в мое присъствие е изядена една муха. Аз не искам да ме викат свидетел в съдилището за това нещо. На вас ви трябва самообладание.
към текста >>

На този паяк казах: „Ти си свободен, но в мое присъствие нямаш право да изядеш една муха.“ И мухите нямат право да кажат, че в мое присъствие е изядена една муха.
Казвам му: „Ако ти в моето присъствие не пуснеш мухата, няма да оставя паяжината. Ще пуснеш мухата сега.“ Паякът откъсне нишките и пусне мухата. Казвам му: „Ти си умен паяк.“ Ако не беше пуснал мухата, щях да си послужа с бастуна и щях да го пратя на хаджалък, но не щях да го убия. Този паяк може да дойде във вашия ум. Човек трябва да бъде господар на себе си. На този паяк казах: „Ти си свободен, но в мое присъствие нямаш право да изядеш една муха.“ И мухите нямат право да кажат, че в мое присъствие е изядена една муха. Аз не искам да ме викат свидетел в съдилището за това нещо. На вас ви трябва самообладание. Вие минавате през една фаза на само- възпитание. Силната воля на човека се познава по това, че той се самовлада. Не само да се въздържаш.
към текста >>

27. 8. ДОБРО - ОБРАЗИ НА ЖИВАТА ПРИРОДА

III. Разговори с Учителя на Рила при извора Махабур и на Молитвения хълм. 1932 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

После, един вол не може да влезе в къщата ми, а една муха може да влезе и хвърчи целия ден вътре.
В какво отношение? Волът не може да се качи на къщата отгоре, а птичката (*може - тя) се качва. Защо? Понеже има възможност. Сега, где е причината, дето волът не се качва? В господаря, че не го пуща, или у вола, че не може да се изкачи? После, един вол не може да влезе в къщата ми, а една муха може да влезе и хвърчи целия ден вътре. Волът казва: „Не ме пуща човекът да влезна в къщата му." А мухата казва: „Аз толкова дни и нощи съм прекарвала в къщата на човека." Защо? Защото аз не мога да приема вола в тази голяма форма. Казвам му: „Смали се и тогава мога да те приема в къщата си." Ние казваме: „Господ на мен не ми дава да се кача в къщата Му." Тогава в туй отношение ти си вол. На птичката Господ е позволил да се качва при Него. Това не е привилегия.
към текста >>

Волът казва: „Не ме пуща човекът да влезна в къщата му." А мухата казва: „Аз толкова дни и нощи съм прекарвала в къщата на човека." Защо?
Волът не може да се качи на къщата отгоре, а птичката (*може - тя) се качва. Защо? Понеже има възможност. Сега, где е причината, дето волът не се качва? В господаря, че не го пуща, или у вола, че не може да се изкачи? После, един вол не може да влезе в къщата ми, а една муха може да влезе и хвърчи целия ден вътре. Волът казва: „Не ме пуща човекът да влезна в къщата му." А мухата казва: „Аз толкова дни и нощи съм прекарвала в къщата на човека." Защо? Защото аз не мога да приема вола в тази голяма форма. Казвам му: „Смали се и тогава мога да те приема в къщата си." Ние казваме: „Господ на мен не ми дава да се кача в къщата Му." Тогава в туй отношение ти си вол. На птичката Господ е позволил да се качва при Него. Това не е привилегия. Ако и волът може да се качи, няма да има противоречие.
към текста >>

28. 23. ИЗХОДНИЯТ ПЪТ

Паша Теодорова

ТОМ 13

Виждам на прозореца една муха, която се блъска ту на едното, ту на другото стъкло да намери път да излезе.
В безизходно положение, никой не може да ми помогне. Казах на Учителя какво съм свършила от работата си и се готвя да си отида. Учителят веднага стана от стола си и се упъти не към мен, която очаквах да му целуна ръка и да си отида, а към затворения прозорец. Почаках да свърши работата си и тогава се сбогувах. Наблюдавам какво прави Учителят. Виждам на прозореца една муха, която се блъска ту на едното, ту на другото стъкло да намери път да излезе. В това време Учителят я гони с едната или с другата ръка с някаква цел, която аз не разбирам, но особено внимателно следя движенията на Учителя по стъклото. Мухата хвърчи, лети по стъклото и не спира на едно място. Мухата не спира и Учителят не спира. В един неочакван момент мухата се изгуби. Да е хвъркнала, не я видях.
към текста >>

Мухата хвърчи, лети по стъклото и не спира на едно място.
Учителят веднага стана от стола си и се упъти не към мен, която очаквах да му целуна ръка и да си отида, а към затворения прозорец. Почаках да свърши работата си и тогава се сбогувах. Наблюдавам какво прави Учителят. Виждам на прозореца една муха, която се блъска ту на едното, ту на другото стъкло да намери път да излезе. В това време Учителят я гони с едната или с другата ръка с някаква цел, която аз не разбирам, но особено внимателно следя движенията на Учителя по стъклото. Мухата хвърчи, лети по стъклото и не спира на едно място. Мухата не спира и Учителят не спира. В един неочакван момент мухата се изгуби. Да е хвъркнала, не я видях. Несъзнателно извиках: „Ах! " Мина ми мисълта, както се справят обикновените хора с мухите, но за Учителя това по никой начин не можех да допусна.
към текста >>

Мухата не спира и Учителят не спира.
Почаках да свърши работата си и тогава се сбогувах. Наблюдавам какво прави Учителят. Виждам на прозореца една муха, която се блъска ту на едното, ту на другото стъкло да намери път да излезе. В това време Учителят я гони с едната или с другата ръка с някаква цел, която аз не разбирам, но особено внимателно следя движенията на Учителя по стъклото. Мухата хвърчи, лети по стъклото и не спира на едно място. Мухата не спира и Учителят не спира. В един неочакван момент мухата се изгуби. Да е хвъркнала, не я видях. Несъзнателно извиках: „Ах! " Мина ми мисълта, както се справят обикновените хора с мухите, но за Учителя това по никой начин не можех да допусна. С голямо учудване за живота на мухата запитах: „Къде отиде мухата?
към текста >>

В един неочакван момент мухата се изгуби.
Наблюдавам какво прави Учителят. Виждам на прозореца една муха, която се блъска ту на едното, ту на другото стъкло да намери път да излезе. В това време Учителят я гони с едната или с другата ръка с някаква цел, която аз не разбирам, но особено внимателно следя движенията на Учителя по стъклото. Мухата хвърчи, лети по стъклото и не спира на едно място. Мухата не спира и Учителят не спира. В един неочакван момент мухата се изгуби. Да е хвъркнала, не я видях. Несъзнателно извиках: „Ах! " Мина ми мисълта, както се справят обикновените хора с мухите, но за Учителя това по никой начин не можех да допусна. С голямо учудване за живота на мухата запитах: „Къде отиде мухата? " Учителят, вече свободен, се обърна към мене с думите: „Виждаш ли, тук в ъгъла на прозореца една малка дупчица, аз я гоних по стъклото, за да я отправя към тази малка дупчица, отдето може да излезе и да хвъркне на свобода.
към текста >>

С голямо учудване за живота на мухата запитах: „Къде отиде мухата?
Мухата не спира и Учителят не спира. В един неочакван момент мухата се изгуби. Да е хвъркнала, не я видях. Несъзнателно извиках: „Ах! " Мина ми мисълта, както се справят обикновените хора с мухите, но за Учителя това по никой начин не можех да допусна. С голямо учудване за живота на мухата запитах: „Къде отиде мухата? " Учителят, вече свободен, се обърна към мене с думите: „Виждаш ли, тук в ъгъла на прозореца една малка дупчица, аз я гоних по стъклото, за да я отправя към тази малка дупчица, отдето може да излезе и да хвъркне на свобода. Тя мисли, че хвърчи по стъклото, няма изходен път за нея. Обаче аз й показах малкото отвърстие, в което ще намери своя изходен път." Слушах Учителя внимателно и като свърши да говори, приближих се към прозореца, за да намеря малката дупчица, отдето мухата излязла. Поразих се. Дупчицата беше в един от ъглите на прозореца, но наистина толкова малка, върха на моето кутре не можеше да влезе, едва ли детско кутре би могло да мине през тази малка дупчица.
към текста >>

Обаче аз й показах малкото отвърстие, в което ще намери своя изходен път." Слушах Учителя внимателно и като свърши да говори, приближих се към прозореца, за да намеря малката дупчица, отдето мухата излязла.
Несъзнателно извиках: „Ах! " Мина ми мисълта, както се справят обикновените хора с мухите, но за Учителя това по никой начин не можех да допусна. С голямо учудване за живота на мухата запитах: „Къде отиде мухата? " Учителят, вече свободен, се обърна към мене с думите: „Виждаш ли, тук в ъгъла на прозореца една малка дупчица, аз я гоних по стъклото, за да я отправя към тази малка дупчица, отдето може да излезе и да хвъркне на свобода. Тя мисли, че хвърчи по стъклото, няма изходен път за нея. Обаче аз й показах малкото отвърстие, в което ще намери своя изходен път." Слушах Учителя внимателно и като свърши да говори, приближих се към прозореца, за да намеря малката дупчица, отдето мухата излязла. Поразих се. Дупчицата беше в един от ъглите на прозореца, но наистина толкова малка, върха на моето кутре не можеше да влезе, едва ли детско кутре би могло да мине през тази малка дупчица. Учителят отново седна на стола си, но аз вече не чаках да му целуна ръка за сбогом. Аз останах да му благодаря за мухата, макар че и това ме трогна. Не, аз останах за чудото, което той направи.
към текста >>

Аз останах да му благодаря за мухата, макар че и това ме трогна.
Тя мисли, че хвърчи по стъклото, няма изходен път за нея. Обаче аз й показах малкото отвърстие, в което ще намери своя изходен път." Слушах Учителя внимателно и като свърши да говори, приближих се към прозореца, за да намеря малката дупчица, отдето мухата излязла. Поразих се. Дупчицата беше в един от ъглите на прозореца, но наистина толкова малка, върха на моето кутре не можеше да влезе, едва ли детско кутре би могло да мине през тази малка дупчица. Учителят отново седна на стола си, но аз вече не чаках да му целуна ръка за сбогом. Аз останах да му благодаря за мухата, макар че и това ме трогна. Не, аз останах за чудото, което той направи. И днес, 50 години след тази опитност, аз нямам думи как да я предам. Какво стана, не зная, как стана, не зная: аз се намерих в изходния път. Аз се почувствувах освободена от своето ограничително състояние, свободна като птичка, лека като пеперуда. Причина и последствия на моето предишно състояние, всичко изчезна като дим.
към текста >>

Днес нищо не помня от тогавашните причини и последствия за това състояние, но помня опитността с тази муха, ще я помня и през вечността, защото след това чух безсмъртните мисли на Учителя: „Помни и не забравяй никога, че докато си в ръцете на Бога и пред Неговото лице, при каквото трудно положение и състояние да се намираш в живота си, и в най-опасно положение да си, няма безизходен път.
Не, аз останах за чудото, което той направи. И днес, 50 години след тази опитност, аз нямам думи как да я предам. Какво стана, не зная, как стана, не зная: аз се намерих в изходния път. Аз се почувствувах освободена от своето ограничително състояние, свободна като птичка, лека като пеперуда. Причина и последствия на моето предишно състояние, всичко изчезна като дим. Днес нищо не помня от тогавашните причини и последствия за това състояние, но помня опитността с тази муха, ще я помня и през вечността, защото след това чух безсмъртните мисли на Учителя: „Помни и не забравяй никога, че докато си в ръцете на Бога и пред Неговото лице, при каквото трудно положение и състояние да се намираш в живота си, и в най-опасно положение да си, няма безизходен път. При всички условия на живота си помни. Всякога се моли, мисли и работи, навсякъде ще намериш изходен път и отворена врата." Благодарих, сърдечно благодарих на Учителя за паметните думи, които ми каза, не само на мен, но и на мухата. И на мене каза: Не се страхувай, ето един малък отвор, който ще те изведе на свобода. Повторно благодарих и си отидох с две безсмъртни думи: „Изходният път". 15 август 1967 г.
към текста >>

Всякога се моли, мисли и работи, навсякъде ще намериш изходен път и отворена врата." Благодарих, сърдечно благодарих на Учителя за паметните думи, които ми каза, не само на мен, но и на мухата.
Какво стана, не зная, как стана, не зная: аз се намерих в изходния път. Аз се почувствувах освободена от своето ограничително състояние, свободна като птичка, лека като пеперуда. Причина и последствия на моето предишно състояние, всичко изчезна като дим. Днес нищо не помня от тогавашните причини и последствия за това състояние, но помня опитността с тази муха, ще я помня и през вечността, защото след това чух безсмъртните мисли на Учителя: „Помни и не забравяй никога, че докато си в ръцете на Бога и пред Неговото лице, при каквото трудно положение и състояние да се намираш в живота си, и в най-опасно положение да си, няма безизходен път. При всички условия на живота си помни. Всякога се моли, мисли и работи, навсякъде ще намериш изходен път и отворена врата." Благодарих, сърдечно благодарих на Учителя за паметните думи, които ми каза, не само на мен, но и на мухата. И на мене каза: Не се страхувай, ето един малък отвор, който ще те изведе на свобода. Повторно благодарих и си отидох с две безсмъртни думи: „Изходният път". 15 август 1967 г.
към текста >>

29. 24. Из беседата от Учителя на 13.VIII.1932 г., 5 ч сутринта

Дяволът е една муха, която плюе, нищо не може да ти направи.
Когато имате някое страдание, то е, че някое същество от духовния свят е драснало една клечка във вас, то е за добро - радвайте се! Ако една книга остане чиста, непобутната, не е постигнала целта. ... Ти като се оцапаш от известни противоречия, придобиваш известна цена; цапането да бъде разумно, да не бъде боядисване. Какво нещо е чистотата? То е Божественото начало вътре в тебе, което няма сила, която може да го оцапа. Дяволът е една муха, която плюе, нищо не може да ти направи. Никой не може да те обере - какво може една муха да обере? Тя няма гръб и пр. Някой ще те излъже - това е една муха, дяволът. Дето ви е ухапала мухата, намажете със сол: по всичките правила! Който се разколебава в духовно отношение, то е един процес на гниене.
към текста >>

Никой не може да те обере - какво може една муха да обере?
Ако една книга остане чиста, непобутната, не е постигнала целта. ... Ти като се оцапаш от известни противоречия, придобиваш известна цена; цапането да бъде разумно, да не бъде боядисване. Какво нещо е чистотата? То е Божественото начало вътре в тебе, което няма сила, която може да го оцапа. Дяволът е една муха, която плюе, нищо не може да ти направи. Никой не може да те обере - какво може една муха да обере? Тя няма гръб и пр. Някой ще те излъже - това е една муха, дяволът. Дето ви е ухапала мухата, намажете със сол: по всичките правила! Който се разколебава в духовно отношение, то е един процес на гниене. Тежестта е един разумен процес.
към текста >>

Някой ще те излъже - това е една муха, дяволът.
Какво нещо е чистотата? То е Божественото начало вътре в тебе, което няма сила, която може да го оцапа. Дяволът е една муха, която плюе, нищо не може да ти направи. Никой не може да те обере - какво може една муха да обере? Тя няма гръб и пр. Някой ще те излъже - това е една муха, дяволът. Дето ви е ухапала мухата, намажете със сол: по всичките правила! Който се разколебава в духовно отношение, то е един процес на гниене. Тежестта е един разумен процес. Едно чувство, една мисъл да има тяжест. В живота ний искаме сега да се разтоварим.
към текста >>

Дето ви е ухапала мухата, намажете със сол: по всичките правила!
То е Божественото начало вътре в тебе, което няма сила, която може да го оцапа. Дяволът е една муха, която плюе, нищо не може да ти направи. Никой не може да те обере - какво може една муха да обере? Тя няма гръб и пр. Някой ще те излъже - това е една муха, дяволът. Дето ви е ухапала мухата, намажете със сол: по всичките правила! Който се разколебава в духовно отношение, то е един процес на гниене. Тежестта е един разумен процес. Едно чувство, една мисъл да има тяжест. В живота ний искаме сега да се разтоварим. Ще хвърлите всичките петала.
към текста >>

Ще пътуваме с много по-голяма скорост от мухата, пък сега тя ни изпреварва със своята бързина в пътя ни и пречи.
], за кръчмари и попове. А светът е създаден за всички ония добри хора - да носят Доброто, Любовта, Истината, Правдата, Мъдростта. Дошли сме да възприемем Доброто, Любовта, Правдата, Истината, Мъдростта. Бъди натоварен с тези добродетели, не позволявай никому да те разтоварва от тези добродетели и да те товари с камъни! Няма какво да се учим от мухите. Ще пътуваме с много по-голяма скорост от мухата, пък сега тя ни изпреварва със своята бързина в пътя ни и пречи. Носи Доброто, Любовта, Правдата, Истината и Знанието. 3 посл. Йоана, 11 ст.: „Възлюблений, не подражавай злото, но доброто! " Всичко, което Бог е създал, е добро. Страданието е изключителна работа.
към текста >>

30. 26. Беседа от Учителя на 14.VIII.1932 г., 5 ч сутринта

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

Вие не искате муха да ви ухапе.
Великото е да знаете, че вие държите почтено място в съзнанието на Бога. Най-първо е да седи във вас идеята за Бога. Ти като решиш да служиш на Бога, не мисли какво ще да стане с тебе - в чутура ли ще те турят и пр. Ще стане с вас това, което не може да си помислите. Ако нямате примера на Христа, как ще служите? Вие не искате муха да ви ухапе. Вие сте дошли не да ви обичат, а вие да обичате и не да ви почитат. Ако мислите да ви почитат, вие сте на крив път. За да бъдете силни, вие трябва да проявите любовта. Вие не знаете какво може да стане от вас. Само Бог може да знае какво може да излезе от тебе.
към текста >>

31. 23. Разговор с Учителя на 12.IX.1933 г.

IX. Народни учители и Изгревът. Елена Хаджи Григорова

Съществува една такава област в природата и ако влезеш там, всичката ти енергия ще бъде погълната, както една муха, която се е хванала в паяжината.
Тя е като някоя ледница. Като влезеш там, ти не можеш да я стоплиш. Трябва да бягаш от тая ледница. Там ще изгубиш всичко. Човек трябва да се пази най-първо от тая инертност. Съществува една такава област в природата и ако влезеш там, всичката ти енергия ще бъде погълната, както една муха, която се е хванала в паяжината. Щом влезеш в това инертно състояние, ти почваш да изгубваш смисъла на живота си, почваш да не вярваш на себе си, в Бога и в хората. А пък смисълът на живота е да повярваш в това, което е вложено в тебе. Ще възстановиш първата хармония. Когато дойдеш в едно инертно състояние, който и да ти говори, ти си недоволен и казваш: „Да престане." А пък когато не си в това състояние, който и да ти говори, и някое куче да лае, или нека, дърво да шумоли, теб ти е приятно. Вчера една сестра дойде и ми каза: „Всичко ме дразни." Тя е влезнала в това състояние на инертност.
към текста >>

32. 5. Педагогическа лекция

I. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

После може да се разкайва, да казва: „Трябваше да се защитя." Често виждате деца, [някое] хване една муха, откъсне й главата.
- На челото. Адът на човека е при ушите. Всичкото лошо излиза отстрани на главата. Когато главата на човека е широка, той е човек гневлив. Той може да убие човек и пет пари да не дава. После може да се разкайва, да казва: „Трябваше да се защитя." Често виждате деца, [някое] хване една муха, откъсне й главата. Прави научни изследвания. Откъсне главата и я хвърли настрани. Ако туй дете го турите в една стая, на пода на която е пуснат ток, и щом откъсне главата, пуснете тока да потече, да засегне детето, три пъти като откъсне главата на мухите и вие все пущате тока, то ще разбере, че не се късат главите на мухите. Всичките страдания са токове, които идат от невидимия свят, да поправят погрешките. Със всяко страдание трябва да се поправи нещо.
към текста >>

33. 29. Новата култура

II. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Муха не бяга от човека, защото не го вижда, но от пръста му бяга, защото пръста вижда.
Сега ги смесяме. Вечността не е безкрайна. Бог казал: „Вечно няма да ви простя." Една вечност какво е? За Брама е 1 и 17 нули (100 000 000 000 000 000) и 1 и 17 нули е издишане, та вдишка на Брама е вечност за индийците. Телевизията ще обясни телепатията. Муха не бяга от човека, защото не го вижда, но от пръста му бяга, защото пръста вижда. И ние малките неща виждаме, малките идеи. Големите идеи не виждаме. Любовта е първичният Божествен импулс, Който осмисля живота, та тя трябва все да го подтиква към деятелност, за да тече. В хлебеца има слънчева енергия. Приемем ли я, дава движение.
към текста >>

34. 42. Нови разбирания

II. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Ако кацне муха на носа ти, показва какво ти липсва; ако кацне на ръката ти, друго показва.
На главата ти въшки, нечисти мисли не трябва да се качват, но само ангели - чисти мисли. Аз гледах шапката му и познах колко мухи са кацали на нея. Ако си умен човек, мухи по главата ти няма да кацат. Че моята мисъл е активна, та не се въртят, не кацат. Кацат ли, търсят удобства. Ако кацне муха на носа ти, показва какво ти липсва; ако кацне на ръката ти, друго показва. Двама души чакали ред пред моята врата. Една сестра дошла и ги изпреварила, влязла. Те помислили: „Гледай, ние откога чакаме, а тя веднага, без ред, влезе." Не са ги изпреварили, но тя отиде да тури чаша, за да могат да пият, че техните ръце били нечисти. В безправието право не може да съществува. Не може да направят каквото искат, че благото, което ще дойде, не може да мине по тези пътища.
към текста >>

35. 54. Разпределение на благата

VI. Статии на д-р Стефан Кадиев във в. „Хасковска поща'

И мухата има офицерски чин, навсякъде каца.
Една циганка дошла и казала: „Детето иска хляб." Мир започва: Тих, приятен ден, мека топлина. Като пътувате, като не ви познават, че сте представители на държава, не се отнасят с подобающе почитание. На ефрейтора се прави. Наполеон се числеше ефрейтор. И вие сте ефрейтори - чудеса правите, а като станете генерали... Войниците се подчиняваха на Наполеона, на ефрейтора. И мухата има офицерски чин, навсякъде каца. Добре, че хората не виждат работата. Учителят погледна главата на едно момченце, което седеше до майка си, и каза на сестрата - майка му: - Изпъкнала е задната част на главата му - домошар, ще върти къщата. Ще туря равновесие вкъщи, на каките морал ще чете. Ще те гледа той, след 25 години ще те гледа. Нещастието е, че искаме по същия начин.
към текста >>

36. 1. Сказките на Софрони Ников

III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Така някога са водели учени спорове колко хиляди ангели могат да кацнат на един иглен връх, дали дървеното масло замръзва зиме, дали мухата има осем или шест крака.
Изваждат се цитати от Евангелието, доказва се прераждането, спори се, па току: този - враг на църквата, оня - обскурант. Това ние бихме нарекли игра на чилик. И сериозни хора им се чини, че вършат важна работа, че разрешават сериозен въпрос. Всъщност те само си чешат езиците, защото нито единият знае, нито другият. И единият борави с чужди мнения, и другият. Така някога са водели учени спорове колко хиляди ангели могат да кацнат на един иглен връх, дали дървеното масло замръзва зиме, дали мухата има осем или шест крака. Всичко това е схоластика. Индусите ни казват, че има прераждане. Те ни правят множество опити и ни убеждават, че има неща, които ние не знаем, които противоречат на нашата обикновена опитност. Разбира се, ние все пак имаме всички основания да се пазим под резерва и никога нищо да не приемаме без проверка. Така погледнато на въпроса за прераждането, ще се види, че ние нямаме в него достатъчно основание да се ограждаме към братята си човеци с китайски стени, а напротив, че да ги считаме за врагове, защото вярвали или не вярвали в прераждането.
към текста >>

37. Влад Пашов 5. Духовният образ на Учителя

ТОМ 18

Той беше еднакво готов да помогне, както на човека, така и на мравката, на мухата, на растението, когато те имаха нужда от това.
Спонтанно той го осъзнаваше и тогава му даваше израз. Затова нямаше нищо случайно, нищо произволно в неговото творчество, в неговия живот. Спонтанните изблици са контакт на душата с духа, контакт на самосъзнанието със свръхсъзнанието, но всички тези прояви Учителят осъзнаваше и им даваше подходящ словесен израз. В неговото присъствие у човека утихваха всички бури и страсти, и от развълнувано море се превръщаше в спокойно море, в което се отразяваше ведрото небе на неговото същество и човек с учудване виждаше и намираше, както себе си, така и Бога в своето подсъзнание. Дошъл в света да служи на Бога, той беше отзивчив към болките и страданията на всички, на всички помагаше и даваше съвети, и всичко това вършеше безкористно, изпълнен с любов към човека и към всичко живо. Той беше еднакво готов да помогне, както на човека, така и на мравката, на мухата, на растението, когато те имаха нужда от това. Неговото съзнание бе толкова будно, че долавяше нуждите и на най-малките същества и по невидими пътища помагаше на всички, които отправяха зов и молитва към Великото начало за помощ и подкрепа. Във време на общи екскурзии, които правеше с Братството, той винаги се грижеше и интересуваше от слабите и най-изостаналите, и беше еднакво внимателен към всички. Той имаше бащинска грижа за всички, които идваха в контакт с него и еднакво изливаше своето благословение към всички. Той познаваше дълбините на човешката душа, познаваше вътрешния мир и живот на всеки човек, и съобразно с това беше и неговото отношение към човека. Той така постъпваше с хората, че никога да не наруши тяхната свобода, никога не хвърляше сянката на своя авторитет върху която и да е душа.
към текста >>

38. 1929 г. Из беседи, лекции и други

ТОМ 19

Колкото малък да е конецът на внушението, той все оказва влияние върху човека, както паяжината оказва влияние върху крака на мухата.” „Съвременните хора се нуждаят от правилно разбиране на живота, било от дълбоко научно, или от мистично гледище.
При първото положение на човека, когато е бил още в Божествения свят като душа в него са били вложени ред дарби и способности. Обаче, когато е слизал на земята, той е минал през един тъмен пояс, дето му внушили, че всичко, което носи със себе си, е празна работа и няма да го ползува на земята. Това, на което той разчитал - любов, знания, живот- всичко е празна работа. От тези внушения човекът се е обезсърдчил и изгубил смисъла на живота. В този смисъл, внушението е психическа сила, която връзва, ограничава човека. Колкото малък да е конецът на внушението, той все оказва влияние върху човека, както паяжината оказва влияние върху крака на мухата.” „Съвременните хора се нуждаят от правилно разбиране на живота, било от дълбоко научно, или от мистично гледище. Човек трябва да разбира живота на външните промени и живота на вътрешните промени, които стават в душата му, и да ги различава. Да бъде облечен в плът и кръв като физическо същество, това е необходимост за човека, защото така именно той черпи материали за физическия живот Чрез физическия свят протичат известен род сили, които човек непременно трябва да използува. Освен това, необходимо е човек да мине през различни форми Разнообразието на формите е също тъй необходимо условие за развиването на човека. Ето защо, всички души, колкото и да са напреднали и сьвършени, от време на време имат нужда да слизат в материалния свят. да почерпят от него такива материали и сили.
към текста >>

Без тях човек би отивал към смъртта, както мухата - към огъня.
Тъй щото, човек трябва да знае. каква е вероятността да стане нещо, или да не стане. За всеки даден случай, човек трябва да знае, каква е вероятността да умре, или да остане жив. Дойде ли до смърт, небето всякога предупреждава човека, да я избегне по някакъв начин. Страданията, изпитанията не са нищо друго, освен предупреждения от невидимия свят, които имат за цел да предпазят човека от смърт. Без тях човек би отивал към смъртта, както мухата - към огъня. Като не подозира колко много е изложен на изненади в живота си, човек иска да бъде щастлив. Той не знае, че тъй, както живее, не само не може да бъде щастлив, но големи нещастия го чакат. Строго определено е, кога човек може да бъде щастлив. Не е голяма наука да определите на човека, може ли да бъде щастлиз, или не. Не е нужно да търсите специални гадатели да ви предсказват, ще бъдете ли щастливи.
към текста >>

39. (82) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 27.VI.1940 г.

ТОМ 20

Ако стачките наистина са били малки (според изявленията на министъра), тогава защо се прави тая мобилизация - то е да се стреля с топ по муха.
На много места реколтата ни е компрометирана от градушки, наводнения и пр. Никак не ще е излишно, ако се вземат навреме мерки, да не се изнесе повече, отколкото трябва (защото има и неофициални канали, през които, изглежда, [ще] изтече бобът и олиото...) Алчните търгаши трябва в тия времена да се третират като национални врагове и [да] се приложи конфискуване на имотите им - на такива типове кесията е най-чувствителното място на съзнанието им... 3. Езикът на правителствените комюникета за стачките бе правен с един маниер, който си имаше мястото преди 20 години, но сега, когато се смятат за държавни строители... При това имаше и наивни несъобразности - обявяват решението на Министерския съвет, току-що взето, и казват, че целият народ го одобрявал, като изпускат из предвид, че всички едва сега го узнават... Слава Богу, че дойдоха известията от Москва за седемдневната работна седмица навреме - това подействува като студен душ на много глави... Но все пак, колкото по-скоро се мине на нормални отношения, и главно - справедливи, толкова по-добре (справедливи не да се разбира някак отвлечено, а да се третират и двете страни според закона и еднакво, защото има станали нехубави работи между работници и полиция, които може да радват само враговете на България). Прилагам Ви едно писмо на човек, натоварен от мен да провери. Полицията изглежда, че не смята работниците за българи... В Пловдив също са били бити работници. Ако стачките наистина са били малки (според изявленията на министъра), тогава защо се прави тая мобилизация - то е да се стреля с топ по муха. Добавката в писмото вдига малко завесата на работите в общината. И там докога ще търпите станалия вече пословичен кмет? 4. Ако обичате, сторете нещо да се проверят навреме и внезапно военните материални складове, докато е време. Да не става нужда утре да се реквизират обуща и дрехи. 5. Радио «София» е погнало наново Георги Бочев (ул.
към текста >>

40. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Трета част

ТОМ 21

Като търках, видях паднала муха в калта.
и почнах да търкам. Свързах две машини една до друга с дъски и поставени тежести. Работата тръгна. Работехме на две смени и изтъркахме мозайката. Бригадирът ми пишеше по две надници на ден. Като търках, видях паднала муха в калта. Спрях машините, взех мухата и я пренесох на сухо място. Говореха си: „Той е луд, за една муха спира машините и пречи на работата.” След това, като правехме стъпала и обикновени мозайки, трябваше някой да остане да приглади мозайката. Никой не желаеше да остава и аз по желание оставах за 2 ÷ 3 часа. Бригадирът ми писал по 1/2 надница на всяко оставане и аз имах 40 надници и съответно - висока заплата, а другите - 25. След това всички желаеха да остават за довършване на работата.
към текста >>

Спрях машините, взех мухата и я пренесох на сухо място.
Свързах две машини една до друга с дъски и поставени тежести. Работата тръгна. Работехме на две смени и изтъркахме мозайката. Бригадирът ми пишеше по две надници на ден. Като търках, видях паднала муха в калта. Спрях машините, взех мухата и я пренесох на сухо място. Говореха си: „Той е луд, за една муха спира машините и пречи на работата.” След това, като правехме стъпала и обикновени мозайки, трябваше някой да остане да приглади мозайката. Никой не желаеше да остава и аз по желание оставах за 2 ÷ 3 часа. Бригадирът ми писал по 1/2 надница на всяко оставане и аз имах 40 надници и съответно - висока заплата, а другите - 25. След това всички желаеха да остават за довършване на работата. Техникът Дако Еревинов, който имаше архитектурно образование, пита: „Кой направи тези стълби и недоизтъркани чела?
към текста >>

Говореха си: „Той е луд, за една муха спира машините и пречи на работата.” След това, като правехме стъпала и обикновени мозайки, трябваше някой да остане да приглади мозайката.
Работата тръгна. Работехме на две смени и изтъркахме мозайката. Бригадирът ми пишеше по две надници на ден. Като търках, видях паднала муха в калта. Спрях машините, взех мухата и я пренесох на сухо място. Говореха си: „Той е луд, за една муха спира машините и пречи на работата.” След това, като правехме стъпала и обикновени мозайки, трябваше някой да остане да приглади мозайката. Никой не желаеше да остава и аз по желание оставах за 2 ÷ 3 часа. Бригадирът ми писал по 1/2 надница на всяко оставане и аз имах 40 надници и съответно - висока заплата, а другите - 25. След това всички желаеха да остават за довършване на работата. Техникът Дако Еревинов, който имаше архитектурно образование, пита: „Кой направи тези стълби и недоизтъркани чела? ”-Светозар. – „Кой направи тези нефугирани цокли?
към текста >>

41. 6.9. Иван Я. Сечанов Паметно известие

ТОМ 24

"Орала мухата на вола на рогата!
Прочее, едно щастливо съвпадение беше и това, дето тържественото му погребение стана на първи ноември, в деня на Народните будители. Кои са истински будители? Нашият народ не е на ясно по тая материя. Заедно със светители Кирил и Методий и св. Климента Охридски, ний виждаме да се редят по нашите вестници имена като Ботев и Яворов. "Орала мухата на вола на рогата! " Дори и вестник "Зорница", по примера на г. Маркъм, поставя Ботева в редицата "свещени образи" и се "прекланя" пред "свещената му сянка" като будител. Не, господа, забатачили между две мъдрувания! Будител е само онзи, който буди душата, като я възражда духовно и морално. А това може да постигне само онзи, който притежава и любовно охрана в себе си тези същи качества.
към текста >>

42. 77. На Молитвения връх на 12 юли-Петровден

Весела Несторова

ТОМ 24

Роденото от муха е муха.
Прочете Матея 12 глава, 12 стих-"Колко човек е по- добър от овцата". "Облечете се в дрехата на най-хубавите си мисли и чувства. Сейте семе житно всеки ден. Задачата ви е - туй, което Бог ви е дал, да го запазите, защото повредите ли малко нещо, много страдате и мъчно го възстановявате. Роденият от Бога по дух няма противоречия - те му са безпредметни. Роденото от муха е муха. Трябва от Бога да се родим по дух, за да се спасим. Вие сте минали през етапа на 12-те, сега трябва да минете през 72-та. Вие сте 72-та, които напуснахте Христа." В.К.: Да, така. На с. 77, тука на с.
към текста >>

43. 174. Като зачиташ свободата на природата, ще ти даде и тя свобода

Весела Несторова

ТОМ 24

Човек да се смалява, че и муха да не може да кацне на него.
За пример, имаш снимка, то е факт. Закон е, че в апарата само за миг трябва да влезе светлина, а принцип е - авиаторът да не прави снимки по задължение, а да отиде в страната като техен приятел - то е принципът. Ние влизаме в малките и големите закони. Да излезеш в 8 часа е факт, да се грееш е закон, а да се разговаряш със слънцето е принцип. Мравката природата я е направила малка, понеже ходи по земята, та да се крие в най-малката дупчица. Човек да се смалява, че и муха да не може да кацне на него. Ако ти по закон се отнасяш към природата - разумните същества, и те по закон ще действат към теб - ти не действаш по свобода, те виждат, че ти не си свободен. Творчество е, когато нещата стават щом ги кажеш и напишеш. Влезеш в една стая, ще завъртиш един ключ, ще дойде светлината. Влезеш ли във втората, ще завъртиш два ключа. Ние много бързаме, та разваляме работите.
към текста >>

44. 9.6.БЕСИЛКИТЕ И МОЩНАТА МИСЪЛ НА БЪЛГАРИТЕ

КОГА РАЖДА: Неделна беседа; 10 юний, 1928 г.

ТОМ 25

Виждате в паяжината на паяка една муха.
Такъв трябва да бъде религиозният човек: нито лъвове да го ядат, нито огън да го гори! Истински религиозен човек е този, който има такава силна мисъл, която пред никакви препятствия не се спира. Като отиде при някой богат човек, той няма да му се моли за пари, но с мисълта си само ще го застави да даде, колкото му трябват. Ще кажете: "Тогава ще стават големи злоупотребления." - Не, само мисълта на абсолютно чистия човек е в състояние да преодолява всички спънки и мъчнотии в живота. И тъй, правете опити, да видите, каква е силата на вашата мисъл. Виждате в паяжината на паяка една муха. Концентрирайте мисълта си към паяжината и следете, ще можете ли да скъсате паяжината и да освободите мухата. Ако можете да освободите мухата, вашата мисъл и вашето християнство са силни: не можете ли да я освободите и мисълта ви, и християнството ви, като идея, са слаби. Това индусите могат да правят. Един българин, който се е занимавал стайните науки, прави опити за усилване на мисълта си и дошъл до убеждението, че с мисълта човек може да прави различни чудеса..."
към текста >>

Концентрирайте мисълта си към паяжината и следете, ще можете ли да скъсате паяжината и да освободите мухата.
Истински религиозен човек е този, който има такава силна мисъл, която пред никакви препятствия не се спира. Като отиде при някой богат човек, той няма да му се моли за пари, но с мисълта си само ще го застави да даде, колкото му трябват. Ще кажете: "Тогава ще стават големи злоупотребления." - Не, само мисълта на абсолютно чистия човек е в състояние да преодолява всички спънки и мъчнотии в живота. И тъй, правете опити, да видите, каква е силата на вашата мисъл. Виждате в паяжината на паяка една муха. Концентрирайте мисълта си към паяжината и следете, ще можете ли да скъсате паяжината и да освободите мухата. Ако можете да освободите мухата, вашата мисъл и вашето християнство са силни: не можете ли да я освободите и мисълта ви, и християнството ви, като идея, са слаби. Това индусите могат да правят. Един българин, който се е занимавал стайните науки, прави опити за усилване на мисълта си и дошъл до убеждението, че с мисълта човек може да прави различни чудеса..."
към текста >>

Ако можете да освободите мухата, вашата мисъл и вашето християнство са силни: не можете ли да я освободите и мисълта ви, и християнството ви, като идея, са слаби.
Като отиде при някой богат човек, той няма да му се моли за пари, но с мисълта си само ще го застави да даде, колкото му трябват. Ще кажете: "Тогава ще стават големи злоупотребления." - Не, само мисълта на абсолютно чистия човек е в състояние да преодолява всички спънки и мъчнотии в живота. И тъй, правете опити, да видите, каква е силата на вашата мисъл. Виждате в паяжината на паяка една муха. Концентрирайте мисълта си към паяжината и следете, ще можете ли да скъсате паяжината и да освободите мухата. Ако можете да освободите мухата, вашата мисъл и вашето християнство са силни: не можете ли да я освободите и мисълта ви, и християнството ви, като идея, са слаби. Това индусите могат да правят. Един българин, който се е занимавал стайните науки, прави опити за усилване на мисълта си и дошъл до убеждението, че с мисълта човек може да прави различни чудеса..."
към текста >>

45. 26. ХИТЛЕР ОБЯВИ ВОЙНА НА СЪВЕТСКИЯ СЪЮЗ

Тодор Божков

ТОМ 25

- Защото тя не е муха, а оса.
Защото те предварително са се обвързали с някои свои погрешни решения и предубеждения, въображаеми пречки и трудности. Аз сам още цитирам някои неща: Фон Браухич, гениалното човече, беше сменен с Кайтел. Чукът биеше върху наковалнята, обаче чукът ще бъде разбит, а наковалнята ще излезе по-здрава. Тигърът, всичко, каквото излезе срещу него, го унищожава, но пред кобрата - е безсилен и отстъпва. Паякът унищожава всички мухи, попаднали в мрежата му, но само една не може. Защо? - Защото тя не е муха, а оса. Хитлер в крайна сметка мислеше, че ще се разбере с Англия и Америка, но тук той се лъжеше, защото той можеше да се разбере по- лесно с Русия, отколкото с тях. Хитлер и други се бояха много повече от болшевизма, но болшевиките не бяха най-страшното нещо за тях. Често хората сами си създават в съзнанието си някои изкуствени прегради и казват, че не може да се премине през тях. Начертаят на пода една черта от тебешир и казват, ето на, не може да се мине през нея. Представете си, една тебеширена линия ги спира и са омагьосани и заблудени.
към текста >>

46. ФЕВРУАРИЙ 1920 г. - ДЕКЕМВРИЙ 1921 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

„Странджа”, цяла отечена е, дребна като муха, а с огромен корем.
Навярно и този голям медник, и тия изрязани сахани, тепсии, тенджери - не видели калай още от Освобождението на България. Целувам ръка и излизам. Те се тътрят до самите порти с вдигната длан над очите. - Пак ела, пак дойди - викат и двамата. 7 ФЕВРУАРИ [1921 г.] Навестявам и Дуда на ул. „Странджа”, цяла отечена е, дребна като муха, а с огромен корем. Връщам се пеша от Княжево, защото трамвая запря. Пред мене тепа и се хлъзга малка жена с вързоп в ръцете. Перачка. Заболяла вече. Вземам вързопа с едната ръка, а с другата водя нея, еврейката Дуда. Тя не знае български - или тук-таме.
към текста >>

47. 4 ЯНУАРИЙ 1928 г. - 28 ФЕВРУАРИ 1928 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Обича да наложи своето и за това е готов да стане и муха, и орел, и котка, и даже вярно псе.
Някой път изглежда съвсем безличен, но ми се струва, че крие в себе си големи самомнение и твърдо гл а вост. Макар, че е тъй тих, нежен, скромен, безгласен. Така ми се струва от ред мои наблюдения. Ако живеем „заедно” уверена съм, че ще имаме големи неприятности. Аз обичам открито и ясно да ми се говори, а той с намеци, подсещания, внушения, загадки, загадки и все загадки. Обича да наложи своето и за това е готов да стане и муха, и орел, и котка, и даже вярно псе. Но, аз не го желая никакъв. По-добре самотна ще прекарам живота си, отколкото един само час в брачен съюз с него! Ще послушам Асавита, но то не значи, че се покорявам от страх, а защото искам да се чувствувам вътрешно свободна. Ще го направя по вътрешна свобода, щом като е съзнато от мен добро. Тъй безумно обичам свободата!
към текста >>

48. 3.4.2. Ролята на учителя в обществото

3.4. Реферати

ТОМ 26

Че един многомилионен град, нападнат от аеропланна ескадра, която ще пусне над него няколко хиляди килограма бомби със задушливи газове, може да бъде превърнат за един час в пустиня, в която даже една муха не е останала жива.
Но въпросът е какво може да допринесе учителят в това отношение? Много и много! Той трябва да бъде апостол на мира. И при преподаване на история в училище, и при своите сказки няма да раздухва омраза между народите, а това, което ги сближава. Днешната война, особено при модерните открития на техниката става вече почти невъзможна, а ако избухне, тя би била съсипателна за всички без разлика на победени и победители. Че един многомилионен град, нападнат от аеропланна ескадра, която ще пусне над него няколко хиляди килограма бомби със задушливи газове, може да бъде превърнат за един час в пустиня, в която даже една муха не е останала жива. Когато днеска Европа прилича на една планина от барут, която чака само една искра, особено трескаво трябва да се работи за сближаване на народите, за тяхното взаимно опознаване и принципът на съперничеството да се замени с принципът на взаимното сътрудничество. Българинът е далеч от англичанина, германеца, гъркът, швейцарецът и пр. Но, ако едновременно един българин и един французин си обърнат погледа към слънцето, то лъчът от слънцето до техните очи ще бъде съединителна връзка между тях. А точката, гдето ще стане съединението е самото слънце. В духовния живот на човечеството това слънце е Божествената идея.
към текста >>

49. Съдържание

Глава 3. Братството - идея на нашето време

Един паяк и една муха, която бръмчи (11.XII.1976 г.) 20.
Магическия талисман: есе за музиката (7.XII.1976 г.) 16. Безначална и безкрайна: есе (8.XII.1976 г.) 17. Шепота на Великото: есе (9.XII.1976 г.) 18. Абсолютен във всичко: есе (10.XII.1976 г.) 19. Страница от Неговото ежедневие. Един паяк и една муха, която бръмчи (11.XII.1976 г.) 20. Неговото работно денонощие: есе (14.XII.1976 г.) 21. Пред горящата къпина — “Не коригирай божественото” (15.XII.1976 г.) 22. “Говори Учителю": есе (2.I.1977 г.) 23. Младенците: есе (4.I.1977 г.) 24. Едно от нейните чудеса (25.I.1977 г.) 25.
към текста >>

50. 8. Единството

Глава 5. Гласове, които стигат до сърцето

Не изпада ли в жалката форма на мухата или на магарето, които си позволиха да се произнесат за красотата на Ева.
Накъдето и да се обърне, човек се натъква само на този закон, който разкрива великите цели на Битието и кара човека да бленува за нов ред и порядък на земята, за нови взаимоотношения между разумните хора. Тогава човекът няма да пита, защо светът е построен така, а не иначе. Тогава човек няма да роптае, няма да недоволствува, няма да се съмнява, когато Великият хирург прави своите операции върху човека, няма да се учудва на всичко, което става около него. Милиони години е замислян величествения план на Битието, като здрава спойка единството държи в изправност частите на този свят, които в общ унисон реализират великата цел. Кой е дал право на човека да критикува и се произнася за този план? Не изпада ли в жалката форма на мухата или на магарето, които си позволиха да се произнесат за красотата на Ева. Единството свети като зора във всичките форми в природата - дълг е на човека да го открива навсякъде вън и вътре в себе си, за да си обясни много противоречия, много проблеми, които в основата крият дълбока философия. Дойде ли човек до единството, няма смущение, няма съмнение, няма роптания, няма недоволство. Единството е едно от важните условия на братството - краеъгълен камък във величествената сграда на братството. То е хармония между мислите, чувствата, желанията и стремежите на човека, на обществото, на народите. Затова в песента - химна на братството се казва: “Братство единство ние искаме.”
към текста >>

51. 4. “В дома на блаженството”

Какво ти коства да се откажеш от една хаплива муха?
Стани слуга на любовта. Стани ученик на мъдростта. Стани придворен на истината. По-добре любов, отколкото омраза; по-добре знание, отколкото невежество; по-добре свобода, отколкото робство. Хапливите мухи създадоха безлюбието, невежеството и робството. Какво ти коства да се откажеш от една хаплива муха? Няма по-слабо същество от хапливата муха. Какво те спъва да я победиш? Не се заблуждавай да мислиш, че хапливата муха е силна. Бог ще засвири и всички хапливи мухи ще почнат да играят хоро. Бог ще засвири и всички хапливи мухи ще почнат да пеят в хор.
към текста >>

Няма по-слабо същество от хапливата муха.
Стани ученик на мъдростта. Стани придворен на истината. По-добре любов, отколкото омраза; по-добре знание, отколкото невежество; по-добре свобода, отколкото робство. Хапливите мухи създадоха безлюбието, невежеството и робството. Какво ти коства да се откажеш от една хаплива муха? Няма по-слабо същество от хапливата муха. Какво те спъва да я победиш? Не се заблуждавай да мислиш, че хапливата муха е силна. Бог ще засвири и всички хапливи мухи ще почнат да играят хоро. Бог ще засвири и всички хапливи мухи ще почнат да пеят в хор. Бог ще засвири и всички хапливи мухи ще вдигнат знамето на свободата и ще го разнесат по света.
към текста >>

Не се заблуждавай да мислиш, че хапливата муха е силна.
По-добре любов, отколкото омраза; по-добре знание, отколкото невежество; по-добре свобода, отколкото робство. Хапливите мухи създадоха безлюбието, невежеството и робството. Какво ти коства да се откажеш от една хаплива муха? Няма по-слабо същество от хапливата муха. Какво те спъва да я победиш? Не се заблуждавай да мислиш, че хапливата муха е силна. Бог ще засвири и всички хапливи мухи ще почнат да играят хоро. Бог ще засвири и всички хапливи мухи ще почнат да пеят в хор. Бог ще засвири и всички хапливи мухи ще вдигнат знамето на свободата и ще го разнесат по света. Стани началник на хапливите мухи и ги поведи напред като знаменосец. Да пеят, да играят, да скачат и да кажат, че това е новият живот в Благодарим Ти, Господи, за любовта, която си изпратил на света.
към текста >>

52. В. ЕСЕТА И ПОЕМИ ЗА ШКОЛАТА

Буча Бехар

В. ЕСЕТА И ПОЕМИ ЗА ШКОЛАТА

Един паяк и една муха, която бръмчи (11.XII.1976 г.) 20.
Магическия талисман: есе за музиката (7.XII.1976 г.) 16. Безначална и безкрайна: есе (8.XII.1976 г.) 17. Шепота на Великото: есе (9.XII.1976 г.) 18. Абсолютен във всичко: есе (10.XII.1976 г.) 19. Страница от Неговото ежедневие. Един паяк и една муха, която бръмчи (11.XII.1976 г.) 20. Неговото работно денонощие: есе (14.XII.1976 г.) 21. Пред горящата къпина — “Не коригирай божественото” (15.XII.1976 г.) 22. “Говори Учителю": есе (2.I.1977 г.) 23. Младенците: есе (4.I.1977 г.) 24. Едно от нейните чудеса (25.I.1977 г.) 25.
към текста >>

53. Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

Един паяк и една муха, която бръмчи (11.XII.1976 г.) 20.
Магическия талисман: есе за музиката (7.XII.1976 г.) 16. Безначална и безкрайна: есе (8.XII.1976 г.) 17. Шепота на Великото: есе (9.XII.1976 г.) 18. Абсолютен във всичко: есе (10.XII.1976 г.) 19. Страница от Неговото ежедневие. Един паяк и една муха, която бръмчи (11.XII.1976 г.) 20. Неговото работно денонощие: есе (14.XII.1976 г.) 21. Пред горящата къпина — “Не коригирай божественото” (15.XII.1976 г.) 22. “Говори Учителю": есе (2.I.1977 г.) 23. Младенците: есе (4.I.1977 г.) 24. Едно от нейните чудеса (25.I.1977 г.) 25.
към текста >>

54. 19. Страница от Неговото ежедневие. Един паяк и една муха, която бръмчи (11.XII.1976 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

ЕДИН ПАЯК И ЕДНА МУХА, КОЯТО БРЪМЧИ 11.XII.1976 г.
19. СТРАНИЦА ОТ НЕГОВОТО ЕЖЕДНЕВИЕ. ЕДИН ПАЯК И ЕДНА МУХА, КОЯТО БРЪМЧИ 11.XII.1976 г. Ние се погрижихме, трябваше да минат толкова години оттогава, когато всичко необикновено около Неговия личен всекидневен живот стигаше до нашите уши и очи. Сега вече без някой да ни каже и без да питаме Него, ние се спуснахме на далечно пътешествие, за да съберем грижливо онова, което може да се събере, онова, което не можем да подминем, привличащо със своята магичност, красота и принципност. Ние сме ученици, имаме право да говорим онова, което Той не си позволяваше, ние си позволяваме. Живеем с оная относителна възможност, правим грешки и ги поправяме, падаме и ставаме и няма да скърбим, ако упражненията ни бъдат надраскани някога с червено мастило. Сега може би за нас, може би за да турим един малък ред върху тоя жив материал, който засяга изключително Него - ония малки между другото случки, факти, примери от живота Му, вплетени в ежедневната практика.
към текста >>

За Него беше еднакво лесно и значимо да влиза в контакт със съзнанието на човека и на най-малката буболечка, насекомо от рода на паяка или на мухата например.
Ние подозирахме тогава, подозираме и сега сферите, в които Той се движеше - световете, откъдето Той идваше претоварен с толкова духовни богатства. Не можеше да се скрие нито Любовта, нито Мъдростта, нито Истината. Ала другото, другото би звучало някак си шумно и би направило нещо, като “сензация”, затова се пазеше грижливо, не си служеше поне явно с него. Смяташе, че онова, което е останало на книга, документирано е било като нещо изтървано и ние бързаме сега с голямо закъснение да го съберем, охраним, за да направим от тях нещо - естествено, какво нещо!.. Да преживеем и свежестта и радостта, и ако щете и дълбокото задоволство, че можем да съзерцаваме една от най-красивите форми на общение, бихме казали Любовна, не вече с човека, а с всичките живи форми на природата, пред която Той благоговееше, с която Той имаше дълбока връзка, запазил онова изрядно и рядко отношение, достойно и присъщо само на Мъдреца. За Него беше еднакво лесно и значимо да влиза в контакт със съзнанието на човека и на най-малката буболечка, насекомо от рода на паяка или на мухата например. Цялата природа, това живо тяло на Великото беше свят, в който Той свободно се движеше и с чийто закони свободно оперираше. Той слушаше природата, подчиняваше се на нейните закони, но и тя Го слушаше и на места изпълняваше Неговите желания при случаи. Тази страна от живота на Посветените лежи непроучена, скрита и далечна. Не му е дадено още на обикновения човек, дори и на необикновения учен да проникне в тая област. Може би и не е нужно още.
към текста >>

Слушам муха бръмчи някъде. Погледнах.
Как живееше и просъществуваше тоя безпрецедентен екземпляр е неизвестно. Обикновено ние някак нямахме грижа за тяхната прехрана. Знаем, че са хищници, но ги търпим. Търпи го и Учителят. “Седя в стаята си и чета. Слушам муха бръмчи някъде. Погледнах. Мухата се е заплела в паяжина, бръмчи, че не може да се освободи. Обръщам се към паяка и казвам: Слушай, в мое присъствие не позволявам да са вършат престъпления. Или ще пуснеш мухата, или ще взема тояга и ще те изхвърля. Вън от стаята ми можеш да правиш каквото искаш, но тук не позволявам. Паякът ме погледна, не знае какво да предприеме, да изяде ли мухата, или да я пусне на свобода.
към текста >>

Мухата се е заплела в паяжина, бръмчи, че не може да се освободи.
Обикновено ние някак нямахме грижа за тяхната прехрана. Знаем, че са хищници, но ги търпим. Търпи го и Учителят. “Седя в стаята си и чета. Слушам муха бръмчи някъде. Погледнах. Мухата се е заплела в паяжина, бръмчи, че не може да се освободи. Обръщам се към паяка и казвам: Слушай, в мое присъствие не позволявам да са вършат престъпления. Или ще пуснеш мухата, или ще взема тояга и ще те изхвърля. Вън от стаята ми можеш да правиш каквото искаш, но тук не позволявам. Паякът ме погледна, не знае какво да предприеме, да изяде ли мухата, или да я пусне на свобода. Има своенравни паяци, не отстъпват лесно.
към текста >>

Или ще пуснеш мухата, или ще взема тояга и ще те изхвърля.
Търпи го и Учителят. “Седя в стаята си и чета. Слушам муха бръмчи някъде. Погледнах. Мухата се е заплела в паяжина, бръмчи, че не може да се освободи. Обръщам се към паяка и казвам: Слушай, в мое присъствие не позволявам да са вършат престъпления. Или ще пуснеш мухата, или ще взема тояга и ще те изхвърля. Вън от стаята ми можеш да правиш каквото искаш, но тук не позволявам. Паякът ме погледна, не знае какво да предприеме, да изяде ли мухата, или да я пусне на свобода. Има своенравни паяци, не отстъпват лесно. Мисли какво да прави. Най-накрая решава да освободи мухата.
към текста >>

Паякът ме погледна, не знае какво да предприеме, да изяде ли мухата, или да я пусне на свобода.
Слушам муха бръмчи някъде. Погледнах. Мухата се е заплела в паяжина, бръмчи, че не може да се освободи. Обръщам се към паяка и казвам: Слушай, в мое присъствие не позволявам да са вършат престъпления. Или ще пуснеш мухата, или ще взема тояга и ще те изхвърля. Вън от стаята ми можеш да правиш каквото искаш, но тук не позволявам. Паякът ме погледна, не знае какво да предприеме, да изяде ли мухата, или да я пусне на свобода. Има своенравни паяци, не отстъпват лесно. Мисли какво да прави. Най-накрая решава да освободи мухата. Къса нишките една след друга и пуска мухата на свобода. След това го питам: Защо хвана мухата?
към текста >>

Най-накрая решава да освободи мухата.
Или ще пуснеш мухата, или ще взема тояга и ще те изхвърля. Вън от стаята ми можеш да правиш каквото искаш, но тук не позволявам. Паякът ме погледна, не знае какво да предприеме, да изяде ли мухата, или да я пусне на свобода. Има своенравни паяци, не отстъпват лесно. Мисли какво да прави. Най-накрая решава да освободи мухата. Къса нишките една след друга и пуска мухата на свобода. След това го питам: Защо хвана мухата? -Тя е моя длъжница и докато не секвестирам всичкия й имот няма да я пусна. Ти трябва да простиш и да я пуснеш на свобода." Примерът е богат със своята многопосочност. Върху него може да се гради цяла беседа за опрощаването на дълговете, както и направи.
към текста >>

Къса нишките една след друга и пуска мухата на свобода.
Вън от стаята ми можеш да правиш каквото искаш, но тук не позволявам. Паякът ме погледна, не знае какво да предприеме, да изяде ли мухата, или да я пусне на свобода. Има своенравни паяци, не отстъпват лесно. Мисли какво да прави. Най-накрая решава да освободи мухата. Къса нишките една след друга и пуска мухата на свобода. След това го питам: Защо хвана мухата? -Тя е моя длъжница и докато не секвестирам всичкия й имот няма да я пусна. Ти трябва да простиш и да я пуснеш на свобода." Примерът е богат със своята многопосочност. Върху него може да се гради цяла беседа за опрощаването на дълговете, както и направи. Велико нещо е човек да може да прости.
към текста >>

След това го питам: Защо хвана мухата?
Паякът ме погледна, не знае какво да предприеме, да изяде ли мухата, или да я пусне на свобода. Има своенравни паяци, не отстъпват лесно. Мисли какво да прави. Най-накрая решава да освободи мухата. Къса нишките една след друга и пуска мухата на свобода. След това го питам: Защо хвана мухата? -Тя е моя длъжница и докато не секвестирам всичкия й имот няма да я пусна. Ти трябва да простиш и да я пуснеш на свобода." Примерът е богат със своята многопосочност. Върху него може да се гради цяла беседа за опрощаването на дълговете, както и направи. Велико нещо е човек да може да прости. Другата посока е тази, която ни отвежда до темата за насилите.
към текста >>

Не съществува ни паякът, ни мухата.
Навремето Христос каза: “Не съм от този свят, в света съм, но не съм от този свят”. Смеем да кажем същото за нас, а Той, Той нямаше нищо общо със света на насилието. Вън, но пред очите на Великото не. Една друга сцена, идентична, където виждаме нов вариант. Жив и плътен. Не съществува ни паякът, ни мухата. Ни длъжникът, ни кредиторът - не съществува и Той. В една адвокатска кантора се срещат тримата. Кредиторът е евангелски проповедник; длъжникът - някой млад човек - беден. Взел някога заем и не го върнал. Проповедникът го съди.
към текста >>

Насреща е паяка, паяжината и мухата.
Кредиторът е евангелски проповедник; длъжникът - някой млад човек - беден. Взел някога заем и не го върнал. Проповедникът го съди. Адвокатът апелира, не го съди -прости му дълга. Учителят слуша и гледа. Насреща е паяка, паяжината и мухата. Но този път на земята е това. Сега пред него е паяка и нещастна муха, която бръмчи. Кимва си Учителя, решава, че трябва да се спре. Колко е дълга на младия човек - 100 лв. Плащам за него, той е мой брат.
към текста >>

Сега пред него е паяка и нещастна муха, която бръмчи.
Проповедникът го съди. Адвокатът апелира, не го съди -прости му дълга. Учителят слуша и гледа. Насреща е паяка, паяжината и мухата. Но този път на земята е това. Сега пред него е паяка и нещастна муха, която бръмчи. Кимва си Учителя, решава, че трябва да се спре. Колко е дълга на младия човек - 100 лв. Плащам за него, той е мой брат. Ликвидирайте делото. Ама как?
към текста >>

55. 32. Първият и десетия извор: есе (20.I.1977 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

II. В колибата на Христов

Има нещо толкова болезнено в цялата постановка на въпроса, долавяш го и нещо ти напомня на муха, заплела се в паяжина, или на човек, загубил се в гъста гора, или нещо като въртене в омагьосан кръг.
Средствата, с които си служат при гаданието са различни - някои хвърлят карти, други гледат на кафе, на боб, на лят восък. Има нещо странно в избора на тези средства, те отговарят на темперамента и наклонността им, свикват с тия пособия и неусетно стигат до професийката. Тя им става лична, нещо като втора природа, свикват с нея, пристрастяват се, получават определена физиономия. По цели часове те си хвърлят карти, или обръщат чашите с кафе, и започват нескончаемите реплики, тълкувания и неусетно изпадат в особена гама и започват да говорят важно условно. Впрочем, нашата тема не са тези професионалистки, или любителки на “гледането”, на врачуването, казано просто. Има нещо толкова болезнено в цялата постановка на въпроса, долавяш го и нещо ти напомня на муха, заплела се в паяжина, или на човек, загубил се в гъста гора, или нещо като въртене в омагьосан кръг. В лицето на тези жени, или мъже вече не е важно, виждаш хора, които са загубили същественото, оная естественост, присъща на здравите по ум и сърце хора, липсва им оная свежест и онова ухание на хора с права мисъл и установени разбирания. Това са лично наши впечатления - в цялото това гадателско изкуство, ако може да се нарече така, има нещо нездравословно и мъгляво - навлизаш в един свят - джунгла, където стоиш, живееш, без да знаеш дали някой ден можеш да се измъкнеш на светло и на свобода. Ние собствено нямаме нищо против тях, ние нямаме и отношение. Те не представляват никакъв интерес и ако ние се спряхме на тях, то е не за друго, но, за да противопоставим здравото, чистото, жизнеспособното, научното срещу всички тези гадания, които Учителят нарича: “Остатъци от едно далечно минало”. Когато те били в своя разцвет, но които поради някои причини, на които ще се спрем по-надолу, са се изродили, обезобразили, загубили своето съдържание и своята истинска цел.
към текста >>

56. 1.13. Псалом 53. Заповедта на Учителя.

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

ТОМ 30

То е все едно - мухата да затъмни Слънцето.
Този Бог, когото виждаме, когото чувствуваме, когото откриваме навсякъде и във всичко: в Разумността, в Любовта, в Промисъла, в Живота, в Закона, в съвършенството на формите, в Идеалното устройство на организмите, в красотата на цветята, в непостижимата красота, величие, съвършенство на цялата безгранична Вселена - ТАКЪВ БОГ НАИСТИНА СЪЩЕСТВУВА. Друг Бог - бог измислен от хората, бог създаден от хората по тяхно подобие - този бог с когото Атеистите се борят, когото те с малка буква пишат - такъв бог няма! Такъв бог наистина не съществува. Безсмислено е да се борим с несъществуващ бог. А с този Бог, който наистина съществува - Великата Разумност, Великата Любов в Живота - никой не може да се бори. То е все едно - мухата да затъмни Слънцето. Един съвременен учен направо така беше озаглавил книжката си: „Има ли Разум в живата Природа? " Ако той наистина търси Истината искрено, защо не запита което и да бъде десетгодишно дете - то да му отговори с положителност, без колебание, че - има, наистина има разум в живата Природа и във Природата изобщо. Защото ТОЙ е пред очите на всички ни. Защото и децата го виждат. Защото и слепият може да Го види.
към текста >>

57. 12.2. Руския и болшевишкия концерт-рецитал на 26 юни 2004 г., София

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

Бяхме ги пръскали с отровни препарати срещу черешовата муха, която бе причина за червясване на черешите.
Накрая някой дойде и донесе заповед: „Оставете го да живее, да се движи и да си върши работата." И така оживях. Оживях с помощта на нещо друго. На вилата си аз имам огромни дървета от череши. Учителят е казал, че който иска да работи по духовен начин, трябва да си насади череши и да се движи около тях. Те бяха много хубав сорт и даваха големи череши, и то червени. Бяхме ги пръскали с отровни препарати срещу черешовата муха, която бе причина за червясване на черешите. Бяхме пръскали, но след една седмица или 10 дни видях, че всички череши са червиви. Не само това, но и 4-5 дървета от вишни също бяха с червеи, когато до сега вишните понеже са кисели не ги нападаха червеите. Така че не откъснах нито една череша или вишна. Комшиите ги обраха за джибре и вариха ракия от тях. Така черешите поеха ударите, които ми изпращаха от всякъде и всичко се скапа.
към текста >>

58. 8. Беседа от Учителя: държана пред духовна група, 1 март 1926 г. Бележка на Борис Николов

Савка Керемидчиева

ТОМ 32

Когато мухата се хване в паяжината, какво й трябва?
Човек трябва да има духа, да наложи хармонията в себе си. Писанието казва: „Мир имайте най-първо с Бога, после със себе си, после с ближния си.” Да знаем, че без Бога никога не можем да имаме противоречия, и после да знаем, че трябва да работим в съгласие с Бога, и после в съгласие с ближните си, в каквото отношение, когато почвате да работите. Това е закон, приложен за вас. И когато правите екскурзии, две неща трябва да имате: да бъдете съвършено откровени, или пък съвършено да пазите тайна. Онзи, който пази тайна, е по-слаб. Когато мухата се хване в паяжината, какво й трябва? Мухата не е учила изкуството да прегризва нишките на паяжината. Когато се намира в някое по-добро разположение, имате бръмбар във вас. На вечерята сте имали едно отлично състояние, днес имате един бръмбар и сте резервирани. Законът на внушението е един мощен закон, и човек не може да се избави лесно от него. Само едно правило има: на тези деца, които се псуват, да им дадете един орех, да престанат да се карат, да не ги чуваш, когато минаваш.
към текста >>

Мухата не е учила изкуството да прегризва нишките на паяжината.
Писанието казва: „Мир имайте най-първо с Бога, после със себе си, после с ближния си.” Да знаем, че без Бога никога не можем да имаме противоречия, и после да знаем, че трябва да работим в съгласие с Бога, и после в съгласие с ближните си, в каквото отношение, когато почвате да работите. Това е закон, приложен за вас. И когато правите екскурзии, две неща трябва да имате: да бъдете съвършено откровени, или пък съвършено да пазите тайна. Онзи, който пази тайна, е по-слаб. Когато мухата се хване в паяжината, какво й трябва? Мухата не е учила изкуството да прегризва нишките на паяжината. Когато се намира в някое по-добро разположение, имате бръмбар във вас. На вечерята сте имали едно отлично състояние, днес имате един бръмбар и сте резервирани. Законът на внушението е един мощен закон, и човек не може да се избави лесно от него. Само едно правило има: на тези деца, които се псуват, да им дадете един орех, да престанат да се карат, да не ги чуваш, когато минаваш. Това е едно от правилата.
към текста >>

59. 234 Класовата борба как ще се разреши

Веднъж той ми каза:-„Бръмбарът минава и заминава през паяжината на паяка, това е законът, а мухата се оплита в нея!
234. КЛАСОВАТА БОРБА КАК ЩЕ СЕ РАЗРЕШИ - Това е дълга история! Като завърших гимназия, въпреки страшната безработица, веднага ме назначиха деловодител при държавен бирник в Делиорман. Бирникът беше стар, нервен и почти луд! Още от първия ден почна да ме тормози! Поведохме страшна борба! Веднъж той ми каза:-„Бръмбарът минава и заминава през паяжината на паяка, това е законът, а мухата се оплита в нея! Аз съм бръмбарът, а ти мухата.” И в един прекрасен ден ме уволни, въпреки че нямах никакво провинение - тъкмо напротив, той беше виновният. Взе две тенекии със сирене рушвет, за да отложи изплащането данъците на един турчин. Аз занесох тенекиите със сиренето в данъчното управление, и след няколко дни бях уволнен. В заповедта изрично пишеше: „Защото заеква.” - Едната тенекия щяла да бъде за началника - каза с усмивка Христов. - Тогава и до този момент това не си помислих - възможно е, но това не е важно.
към текста >>

Аз съм бръмбарът, а ти мухата.” И в един прекрасен ден ме уволни, въпреки че нямах никакво провинение - тъкмо напротив, той беше виновният.
Като завърших гимназия, въпреки страшната безработица, веднага ме назначиха деловодител при държавен бирник в Делиорман. Бирникът беше стар, нервен и почти луд! Още от първия ден почна да ме тормози! Поведохме страшна борба! Веднъж той ми каза:-„Бръмбарът минава и заминава през паяжината на паяка, това е законът, а мухата се оплита в нея! Аз съм бръмбарът, а ти мухата.” И в един прекрасен ден ме уволни, въпреки че нямах никакво провинение - тъкмо напротив, той беше виновният. Взе две тенекии със сирене рушвет, за да отложи изплащането данъците на един турчин. Аз занесох тенекиите със сиренето в данъчното управление, и след няколко дни бях уволнен. В заповедта изрично пишеше: „Защото заеква.” - Едната тенекия щяла да бъде за началника - каза с усмивка Христов. - Тогава и до този момент това не си помислих - възможно е, но това не е важно. За шест месеца не бях си получавал заплатата.
към текста >>

60. 256. Най-великите хора - най-много са страдали! Тъкмо страданията са ги направили велики!

III. Нощ на борба

V. Продължение: разказа от първия ден

Главата му се завъртя, падна на леглото, но веднага се съвзе, пъхна се под юргана и в унеса си видя се като муха, която летеше в празна стая, и през стъклото на затворения прозорец гледаше красиви гледки - Райската градина.
Събуди се в още по-страшно и отвратително състояние, почувства мокрота под бузата си. Изплашен скочи, запали лампата и ужасен видя по възглавницата си размазана кръв. - Имал съм кръвоизлив! Свършено е с мене! Туберкулозен съм, и то в последната фаза! Главата му се завъртя, падна на леглото, но веднага се съвзе, пъхна се под юргана и в унеса си видя се като муха, която летеше в празна стая, и през стъклото на затворения прозорец гледаше красиви гледки - Райската градина. И той - мухата, бръмна и литна към градината, но блъсна се в стъклото и падна на пода. Почувства силни болки в гърдите си, но се съвзе и отново литна към прозореца. Пак се блъсна в стъклото, начука си главата, краката и крилете, и безсилен се строполи под прозореца с мисълта, че ще падне на твърдо, а почувства, че лежи на меко върху една грамада, цяла планина от изсъхнали трупове на мухи като него, които също бяха се разбили в същото стъкло в устрема си към Райската градина. И чу бръмчене като своето. Изправи се на болните си крака и се приближи до побратимата си, която беше без крака и криле.
към текста >>

И той - мухата, бръмна и литна към градината, но блъсна се в стъклото и падна на пода.
Изплашен скочи, запали лампата и ужасен видя по възглавницата си размазана кръв. - Имал съм кръвоизлив! Свършено е с мене! Туберкулозен съм, и то в последната фаза! Главата му се завъртя, падна на леглото, но веднага се съвзе, пъхна се под юргана и в унеса си видя се като муха, която летеше в празна стая, и през стъклото на затворения прозорец гледаше красиви гледки - Райската градина. И той - мухата, бръмна и литна към градината, но блъсна се в стъклото и падна на пода. Почувства силни болки в гърдите си, но се съвзе и отново литна към прозореца. Пак се блъсна в стъклото, начука си главата, краката и крилете, и безсилен се строполи под прозореца с мисълта, че ще падне на твърдо, а почувства, че лежи на меко върху една грамада, цяла планина от изсъхнали трупове на мухи като него, които също бяха се разбили в същото стъкло в устрема си към Райската градина. И чу бръмчене като своето. Изправи се на болните си крака и се приближи до побратимата си, която беше без крака и криле. Андрей бръмна и я запита: - Кой си ти и как си попаднал тук?
към текста >>

61. 337. Природата чрез страданията кара човека да мисли, да наблюдава, да се учиш, за да еволюираш

V. Продължение: разказа от първия ден

И Цонко за тебе беше една муха, която те жилеше и караше да мислиш, да наблюдаваш.
Ако ти и от любов към знанието би направил така старателно тези наблюдения и проучвания, никога нямаше да ти дойдат тези страдания. Природата чрез страданията те накарала да мислиш, да наблюдаваш, да се учиш... да еволюираш. Дори и биволите мислят и еволюират, макар и много бавно пак благодарение на страданията, които мухите им причиняват като ги жилят. На това Андрей се усмихна недоверчиво. Христов му забеляза: - Ти се усмихваш на собственото си неразбиране! И Цонко за тебе беше една муха, която те жилеше и караше да мислиш, да наблюдаваш. Мухите като жилят биволите, принуждават гида мислят как да ги изпъдят, как да съчетаят движението на опашката си с мястото, където ги жилят мухите - страданието ги буди от техния сън и вкарва в пътя на еволюцията. От случилото ти се, вземи знанието и останалото-черупките изхвърли, не се занимавай с тях както пилето, когато се излюпи, черупките на яйцето вече не му са нужни. Но много често глупавите хора се спъват в черупките, като ги вземат за най-важното. - Не разбирам! - Много просто!
към текста >>

62. 343. Да се очертаеш рязко като предател

V. Продължение: разказа от първия ден

- Те за себе си били прави, а ти както винаги искаш да примиряваш непримирими неща като муха - искаш да преминеш през стъклото на прозореца... И после?
Не можах да се стърпя, похвалих се! - Христов направи недоволна физиономия. - Колегите ми ме обвиниха, че не съм набил и изгонил Цонко! Един дори ми каза, че в практическия живот нямало място за Христос... Щом аз съм имал възможност да изям Цонко и не съм го изял, той щял непременно да ме изяде. Най-интересното беше, че стана както тези прости хора мислеха и казваха. - Те за себе си били прави, а ти както винаги искаш да примиряваш непримирими неща като муха - искаш да преминеш през стъклото на прозореца... И после? - Отидох и при инспектора, който обикновено правеше ревизиите на моя магазин и му прочетох насаме писмото. Още щом почнах да го чета, почувствувах, че не трябваше, че това е грешка от моя страна. - Много добре си почувствувал, трябвало да се вслушаш в това чувство. Запомни, така ще се почувствуваш и много по-страшно, ако отидеш да предадеш Цонко и другарите му - добави Христов. -Да, но след като се обърне колата... - Не е изключено по този същия път, по който колата ти се обърнала, да минеш пак и пак да си обърнеш колата - да направиш същата грешка!
към текста >>

63. 353. Ние защитаваме хората, а оставаме нас да ни защищава Бог

По едно време му влязла мухата в главата, полудя да се жени и си харесал една сестра, която идваше при мене.
И тези 300 метра земя не искам да е на мое име! ” Затова платих ги на Антонио той да ги закупи, да извади документите на негово име. Учителят направи физиономия на недоволство, но нищо не ми каза. Антончо купи този парцел с мои пари, и по мое искане извади документите на свое име. Антончо идваше почти всеки ден при мене на приказка. По едно време му влязла мухата в главата, полудя да се жени и си харесал една сестра, която идваше при мене. Аз му казах, че той не е за женене и тази сестра не е за него. Как и защо ще се жени един човек, който е само един метър висок* и с толкова много дефекти на тялото? [*Те са двама по 1 метър, гърбави - Руси Петров - т. 18, снимки № 27, 28 и Борис Димитров - т. 23, снимки № 64, 65.
към текста >>

64. 382. Връзката между грешките на хората и техните заболявания

VII. Кооперацията ли?