НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
264
резултата в
77
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Тайните на Духа
,
ИБ
, Варна, 1897г.,
Не се стреми просто като вол за плявата или като тигър за своята жертва, или като
лисица
подла към курника на своя съсед.
И от що произлизат всичките ти страдания, ако не от извънредното ти желание? Понеже не си благодарен на онова, което можеш постепенно да придобиеш с труд. Ти желаеш щастието, но трябва да заплатим за него. Не си ли готов да услужиш на другите в техните нужди? Научи се тогава, че Господ изисква да правиш Добро – но не сляпо, но с Пълнотата на сърцето си, със Знанието на ума си, с Любовта на душата си.
Не се стреми просто като вол за плявата или като тигър за своята жертва, или като
лисица
подла към курника на своя съсед.
Не жили като скорпия със своята опашка, нито хапи като змия. Понеже ако отровиш своя ближен, що ще се ползваш от делото си? Или ако погълнеш брата си, що ще добиеш? Животът на брата ти няма да стане стежание твое никога и по никой начин. Добре да живееш, добре да работиш, добре да се отнасяш – това изисква Животът.
към беседата >>
2.
Хио Ели Мели Месаил
,
ИБ
, София, 14.9.1897г.,
Не се стреми просто като вол за плявата, или като тигър за своята жертва, или като
лисица
подла към курника на своя съсед.
И от що произлизат всичките ти страдания, ако не от извънредното ти желание? Понеже не си благодарен на онова, което можеш постепенно да придобиеш с труд. Ти желаеш щастието, но трябва да заплатим за него. Не си ли готов да услужиш на другите в техните нужди? Научи се тогава, че Господ изисква да правиш добро, но не сляпо, но с пълнотата на сърцето си, със знанието на ума си, с любовта на душата си.
Не се стреми просто като вол за плявата, или като тигър за своята жертва, или като
лисица
подла към курника на своя съсед.
Не жили като скорпия със своята опашка, нито хапи като змия. Понеже, ако отровиш своя ближен, що ще се ползуваш от делото си? Или ако погълнеш брата си, що ще добиеш? Животът на брата ти няма да стане стежание твое никога и по никой начин. Добре да живееш, добре да работиш, добре да се отнасяш - това изисква Животът.
към беседата >>
Не се стреми просто като воль за плѣвата, или като тигъръ за своята жертва, или като
лисица
подла къмъ курникътъ на своя съсѣдъ
(втори вариант)
И отъ що произлизатъ всичкитѣ ти страдания, ако не отъ извънредното ти желание? Понеже не си благодаренъ на онова което можешъ постепенно да добиешъ съ трудъ. Ти желаешъ щастието, но трѣбва нѣщо да заплатимъ за него. Не си ли готовъ да услужишъ на другитѣ въ тѣхнитѣ нужди? Научи се тогава, че Господъ изисква да правишъ добро, но не слѣпо, — но съ пълнота на сърдцето си, съ знанието на умътъ си, съ любовьта на душата си.
Не се стреми просто като воль за плѣвата, или като тигъръ за своята жертва, или като
лисица
подла къмъ курникътъ на своя съсѣдъ
— не жили като скорпя съ своята опашка, нито хапи като змия. Понеже ако отровишъ своя ближенъ, що ще се ползувашъ отъ дѣлото си? Или ако погълнешъ брата си що ще добиешъ? Живота на брата ти нѣма да стане стежание твое никога, и по никой начинъ. Добрѣ да живѣешъ, добрѣ да работишъ, добрѣ да се отнасяшъ, това изисква живота.
към втори вариант >>
3.
Важността на малките неща
,
НБ
, София, 16.8.1914г.,
Един вълк разправял, че бил юнак и че между животните той бил цар;
лисицата
му рекла: „Не се хвали толкова, защото ако комар влезе в твоя нос, ще те ужили, и нищо не можеш да му направиш“.
Това, което наричаме „съвест“, то са тия ангели, които живеят в нас и които отбелязват всяка наша постъпка, добра или лоша, и които казват: „Ти направи добре“, или: „Ти направи зле“. Обидиш някого, ангелът му ти казва: „Твоята постъпка не е права“. Ти почнеш да се извиняваш: „Ама извини, малко бях нервен, неразположен, такива са условията“. Че си в това състояние, това няма нищо общо с правилото, че не бива да презираш тези малките, върху които почиват Божествените закони. Тия малки работи по някой път причиняват и големи ползи, и големи вреди.
Един вълк разправял, че бил юнак и че между животните той бил цар;
лисицата
му рекла: „Не се хвали толкова, защото ако комар влезе в твоя нос, ще те ужили, и нищо не можеш да му направиш“.
– „Като духна с носа, ще изхвръкне“, отговорил вълкът. Един ден влязъл комар в носа му, ужилил го, внесъл зараза, и вълкът умрял. И в нашия живот често малките причини в едно или друго отношение може да съдействат на нашето развитие, но може и да ни спънат. Причините, които ни правят добри и лоши, не са сами по себе си лоши; лошо е тяхното употребление. Вземете за пример въздуха: ако го поставите в дробовете, ще пречисти кръвта, и ще му бъде на човека приятно от това пречистване; но ако го поставите в стомаха, ще образува коремоболие – едно и също нещо в двата случая произвежда две тъкмо противни действия.
към беседата >>
4.
Необходимостта да познаваме Бога
,
НБ
, София, 4.10.1914г.,
Вашата омраза – това е вълк; вашето лицемерие – това е
лисица
.
„Ама – ще кажете – това е много лесна работа.“ Не е май лесна. След туй опитайте 5 минути, 10 минути. Та най-напред Христос иска да изпъдите из сърцето си воловете, кокошките, конете, вълците, лисиците, които са оцапали вашето светилище. Знаете ли кои са тия вълци и лисици? У вас има лисици и вълци; аз ги виждам; хем с дълги опашки, с червена козина, с големи зъби и нокти.
Вашата омраза – това е вълк; вашето лицемерие – това е
лисица
.
Защо ви е тази лисица, каква полза ще ви принесе тя? – Никаква. Изпъдете всичко навън и турете в себе си ред и порядък. Тогава ще повикате вашия свещенник: „Ела, служителю на Бога живаго, облечи се с твоята одежда, вземи кадилницата си, с която възнасяш своя тамян към Бога“. Ще повикаш и владиката на твоя живот.
към беседата >>
Защо ви е тази
лисица
, каква полза ще ви принесе тя?
След туй опитайте 5 минути, 10 минути. Та най-напред Христос иска да изпъдите из сърцето си воловете, кокошките, конете, вълците, лисиците, които са оцапали вашето светилище. Знаете ли кои са тия вълци и лисици? У вас има лисици и вълци; аз ги виждам; хем с дълги опашки, с червена козина, с големи зъби и нокти. Вашата омраза – това е вълк; вашето лицемерие – това е лисица.
Защо ви е тази
лисица
, каква полза ще ви принесе тя?
– Никаква. Изпъдете всичко навън и турете в себе си ред и порядък. Тогава ще повикате вашия свещенник: „Ела, служителю на Бога живаго, облечи се с твоята одежда, вземи кадилницата си, с която възнасяш своя тамян към Бога“. Ще повикаш и владиката на твоя живот. А кой е този владика?
към беседата >>
5.
Учителите
,
НБ
, София, 20.12.1914г.,
Когато влезете в духовния свят, ще разберете смисъла на един вол, на един осел, на един вълк, на един гълъб, на една
лисица
и т.н.; във всяка форма, която съществува във физическия свят, е вложена една велика идея, и този, който разгадае тази идея, ще разбере значението на нещата в света.
Говоря за прераждането – каква опасност има за ония, които криво го тълкуват? Например гъсеницата, която има стотина крака и лази по дърветата, може да каже: „Мене не ми трябва никаква философия, доста ми е един лист, като го намеря, ще го изям и свършено“; обаче един ден тя се обвива в пашкул и се излюпва на пеперуда и вече казва: „Мене сега лист не ми е достатъчен, трябват ми цветя, да забия своя хобот и да изсмуча соковете, аромата им“. За да влезете в духовния свят, трябва да съблечете тази кожа, в която сте обвити, както гъсеницата. Не съблечете ли я, в духовния свят ще заемате пространството само на един лист и ще разбирате духовния свят, колкото го разбира гъсеницата. Аз искам да влезете в духовния свят, но питам: излюпени ли сте?
Когато влезете в духовния свят, ще разберете смисъла на един вол, на един осел, на един вълк, на един гълъб, на една
лисица
и т.н.; във всяка форма, която съществува във физическия свят, е вложена една велика идея, и този, който разгадае тази идея, ще разбере значението на нещата в света.
– „Ама вълкът има зъби.“ – Нищо не значи. Ако таралежът има бодли, те са създадени не за друго, а от стратегически съображения – да може да се защити от змията или от друго някое същество, което иска да му напакости. Той хване змията за опашката, почне полека да я яде и додето я глътне, варди се с тия бодили. След време и този таралеж ще се измени. „Как може да се измени?
към беседата >>
6.
Хигиена на човешката душа
,
ИБ
,
БС
, София, 8.2.1917г.,
Не носете мъжа си, децата си и другите, както вълкът носи
лисицата
.
Вие постоянно се демагнитизирате, гневите се, тревожите се. Така в нервната ви система става размътване до дъно, пукване и изтичане. Щом сте индиферентни, вашата магнетична сила е намалена. Когато сте здрави, можете да чувствате състоянието на другите. Сърцето може да загуби магнетичната си сила.
Не носете мъжа си, децата си и другите, както вълкът носи
лисицата
.
Вие често носите здрави хора на гърба си. Когато правите услуга на здрави хора, вие ги учите на леност. Всички жени Бог ги прати да работят, а вие трошите камъни. Ако жената трябваше да бъде слугиня, Господ щеше да я направи от краката на мъжа, ако трябваше да бъде господарка – от главата. А Той я направи от реброто на мъжа – значи да му бъде другарка в работата.
към беседата >>
7.
Виделината
,
НБ
, София, 1.4.1917г.,
Всяка мисъл си има форма, която може да носи характера на овца, на вълк, на мечка, на
лисица
, на змия, на паяк, на мравка, и всички тези форми са качества, които образуват човешкия характер.
В мозъка, именно, се отбелязва човешката мисъл. Той е градина. Каквато е почвата в човешкия мозък, такива ще бъдат и неговите мисли. В човешкия мозък има същите зони, както върху земята. В него мислите растат тъй, както на земята растат цветята.
Всяка мисъл си има форма, която може да носи характера на овца, на вълк, на мечка, на
лисица
, на змия, на паяк, на мравка, и всички тези форми са качества, които образуват човешкия характер.
И тази виделина влиза по същия закон, както светлината слиза отгоре и въздига всичко у човека, издига и добрите, и лошите животни, безразлично дали те са вълци или овци. И когато тези животни се оплакват на виделината, че има страдания, тя им казва: „Не бойте се, догодина аз пак ще ви създам, само поработете малко“. Когато се оплакваме, че в нашия живот има страдания, виделината казва: „Внимавайте, аз ще създам у вас необходимото“. Но тя не търпи съмнение, малодушие, безверие – това са отрицателни качества. Виделината е един живот на Божествена хармония, и само човек, у когото има тази хармония, може да изпита величието на виделината.
към беседата >>
8.
Взимане и даване / Взимане и даване
,
НБ
, София, 6.5.1917г.,
Отдалеч го зърнала
лисицата
и дошла под дървото, отдето започнала да се разговаря с него: Голям красавец си, петльо, не съм виждала друг като тебе!
Какво прави крадецът, докато открадне сърцето на човека? Той започва да го обикаля, да му казва, че е добър, умен, красив човек, че като него друг няма и т.н. Ако той се подаде на тези ласки, сърцето му ще отиде. После ще плаче, ще съжалява, че повярвал на думите на този ласкател. Един петел намерил някъде парче сирене и се качил на едно дърво да го изяде спокойно.
Отдалеч го зърнала
лисицата
и дошла под дървото, отдето започнала да се разговаря с него: Голям красавец си, петльо, не съм виждала друг като тебе!
А гласът ти, звучно и кръшно се извива, само да слушаш и да не се наслушаш! Запей ми една песен, да се порадвам и развеселя. Поласкан от думите на лисицата, петелът отворил устата си и започнал да пее. Сиренето паднало на земята и отишло в устата на лисицата, която веднага избягала, не дочакала да чуе кръшната песен на петела. Приятел ли е лисицата на петела, или крадец?
към беседата >>
Поласкан от думите на
лисицата
, петелът отворил устата си и започнал да пее.
После ще плаче, ще съжалява, че повярвал на думите на този ласкател. Един петел намерил някъде парче сирене и се качил на едно дърво да го изяде спокойно. Отдалеч го зърнала лисицата и дошла под дървото, отдето започнала да се разговаря с него: Голям красавец си, петльо, не съм виждала друг като тебе! А гласът ти, звучно и кръшно се извива, само да слушаш и да не се наслушаш! Запей ми една песен, да се порадвам и развеселя.
Поласкан от думите на
лисицата
, петелът отворил устата си и започнал да пее.
Сиренето паднало на земята и отишло в устата на лисицата, която веднага избягала, не дочакала да чуе кръшната песен на петела. Приятел ли е лисицата на петела, или крадец? Много такива крадци има и между хората, но днес ловят главно тези крадци, които обират пълните кесии, а не онези, които обират сърцата. Последните крадци са по-опасни, защото никой не вижда, кога и какво крадат. Те са невидими крадци.
към беседата >>
Сиренето паднало на земята и отишло в устата на
лисицата
, която веднага избягала, не дочакала да чуе кръшната песен на петела.
Един петел намерил някъде парче сирене и се качил на едно дърво да го изяде спокойно. Отдалеч го зърнала лисицата и дошла под дървото, отдето започнала да се разговаря с него: Голям красавец си, петльо, не съм виждала друг като тебе! А гласът ти, звучно и кръшно се извива, само да слушаш и да не се наслушаш! Запей ми една песен, да се порадвам и развеселя. Поласкан от думите на лисицата, петелът отворил устата си и започнал да пее.
Сиренето паднало на земята и отишло в устата на
лисицата
, която веднага избягала, не дочакала да чуе кръшната песен на петела.
Приятел ли е лисицата на петела, или крадец? Много такива крадци има и между хората, но днес ловят главно тези крадци, които обират пълните кесии, а не онези, които обират сърцата. Последните крадци са по-опасни, защото никой не вижда, кога и какво крадат. Те са невидими крадци. Дето и да отидете днес – между учените, в училищата, в съдилищата, в църквите, навсякъде ще срещнете крадци, които обират хората, но минават незабелязани.
към беседата >>
Приятел ли е
лисицата
на петела, или крадец?
Отдалеч го зърнала лисицата и дошла под дървото, отдето започнала да се разговаря с него: Голям красавец си, петльо, не съм виждала друг като тебе! А гласът ти, звучно и кръшно се извива, само да слушаш и да не се наслушаш! Запей ми една песен, да се порадвам и развеселя. Поласкан от думите на лисицата, петелът отворил устата си и започнал да пее. Сиренето паднало на земята и отишло в устата на лисицата, която веднага избягала, не дочакала да чуе кръшната песен на петела.
Приятел ли е
лисицата
на петела, или крадец?
Много такива крадци има и между хората, но днес ловят главно тези крадци, които обират пълните кесии, а не онези, които обират сърцата. Последните крадци са по-опасни, защото никой не вижда, кога и какво крадат. Те са невидими крадци. Дето и да отидете днес – между учените, в училищата, в съдилищата, в църквите, навсякъде ще срещнете крадци, които обират хората, но минават незабелязани. Не търсете крадеца в лицето на своя ближен, но огледайте се сами, да видите, че той се крие във вас някъде и, ако го намерите, работете върху него, да го възпитате.
към беседата >>
Започватъ: „Ти си отличенъ, добъръ човѣкъ.“ Ще ви разкажа за случая единъ анекдотъ за
лисицата
и пѣтела.
(втори вариант)
Ако тѣ сѫ невидими за насъ, то не значи, че тѣ не сѫществуватъ, а само трѣбва да знаемъ законитѣ, по които може да ги сгѫстимъ. Христосъ казва: „Крадецътъ не иде, освѣнъ да открадне, заколи и погуби,“ т.е. ще открадне отъ васъ най-цѣнното, ще открадне живота, мислитѣ ви, сърдцето ви. Тѣ сѫ ужасни крадци. Какво правятъ свѣтскитѣ хора, докато откраднатъ отъ васъ нѣщо?
Започватъ: „Ти си отличенъ, добъръ човѣкъ.“ Ще ви разкажа за случая единъ анекдотъ за
лисицата
и пѣтела.
Единъ много хубавъ пѣтелъ съ едно парче сирене се качилъ на едно клонче. Дохожда при него лисицата, турила око на сиренето и започва: „Колко си хубавъ, пѣтльо, най-голѣмо щастие ще намѣря, ако ми пѣешъ една пѣсень съ твоя хубавъ кършенъ гласъ! “ Пѣтелътъ, поласканъ отъ това, отваря си устата да запѣе и сиренето пада на земята. Питамъ: това приятель ли е или крадецъ? Такива крадци ги има навсѣкѫдѣ, но сега ловятъ като крадци само тѣзи, които сѫ откраднали нѣколко лева.
към втори вариант >>
Дохожда при него
лисицата
, турила око на сиренето и започва: „Колко си хубавъ, пѣтльо, най-голѣмо щастие ще намѣря, ако ми пѣешъ една пѣсень съ твоя хубавъ кършенъ гласъ!
(втори вариант)
ще открадне отъ васъ най-цѣнното, ще открадне живота, мислитѣ ви, сърдцето ви. Тѣ сѫ ужасни крадци. Какво правятъ свѣтскитѣ хора, докато откраднатъ отъ васъ нѣщо? Започватъ: „Ти си отличенъ, добъръ човѣкъ.“ Ще ви разкажа за случая единъ анекдотъ за лисицата и пѣтела. Единъ много хубавъ пѣтелъ съ едно парче сирене се качилъ на едно клонче.
Дохожда при него
лисицата
, турила око на сиренето и започва: „Колко си хубавъ, пѣтльо, най-голѣмо щастие ще намѣря, ако ми пѣешъ една пѣсень съ твоя хубавъ кършенъ гласъ!
“ Пѣтелътъ, поласканъ отъ това, отваря си устата да запѣе и сиренето пада на земята. Питамъ: това приятель ли е или крадецъ? Такива крадци ги има навсѣкѫдѣ, но сега ловятъ като крадци само тѣзи, които сѫ откраднали нѣколко лева. А крадци има и въ училищата, и въ църквитѣ, и въ сѫдилищата, навсѣкѫдѣ. Хора, които не сѫ искрени по отношение къмъ себе си, къмъ своитѣ близки, тѣ сѫ крадци.
към втори вариант >>
9.
Като себе си
,
НБ
, София, 2.2.1919г.,
Един ден
лисицата
се разговаряла със себе си: Хората ме преследват несправедливо.
Миналото и бъдещето са само условия, а реалността е в настоящето. Като мине през миналото и настоящето, човек дохожда до закона на необходимостта и свободата, които водят към любовта. Тя е път към доброто и разумността. Дето е любовта, там е правата мисъл и разсъждение. Безлюбието води към криви възгледи и разсъждения.
Един ден
лисицата
се разговаряла със себе си: Хората ме преследват несправедливо.
Обвиняват ме, че съм нападала кокошките и затова ме убиват. Има нещо вярно в това, но те забравят, че аз постъпвам с кокошките по-добре, отколкото котката с мишките. Аз поне събличам дрехата на кокошката, а котката яде мишката с дрешката й заедно. Ето едно криво разсъждение. Криво е, защото е лишено от любов.
към беседата >>
Ще дойде ден, когато
лисицата
ще съзнае погрешката си и ще изправи своя живот.
Ето едно криво разсъждение. Криво е, защото е лишено от любов. Положението на кокошката и на мишката е едно и също. Щом попаднат в устата на неприятеля, за тях е безразлично, дали дрехата им е запазена, или не. Важно е, че и в единия, и в другия случай животът и на кокошката, и на мишката е отнет.
Ще дойде ден, когато
лисицата
ще съзнае погрешката си и ще изправи своя живот.
Много оскубани кокошки има днес, на които в бъдеще ще се възстанови животът. Оскубаните кокошки са бедните хора, на които положението ще се подобри. Помнете: природата си служи със символи, които трябва да се изучават. Реките, цветята, дърветата, рибите, птиците, млекопитаещите, хората са символи, с които природата изразява своите тайни. Който разбира езика на природата, ще чете в нейната книга миналата, настоящата и бъдещата история на човечеството.
към беседата >>
10.
Гърбавата жена
,
НБ
, , 8.6.1919г.,
Един вълк отишъл да се оплаче на
лисицата
от хората, че са много лоши, защото постоянно го преследвали.
Какво трябва да направи? – Да ги измени, но не да събори къщата, а да я изчисти. Не спазваш ли добрите условия, които ти се дадат, ти ще приличаш на онези гарджета, които след като изцапали гнездото си, започнали да се молят на майка си да се премести в друго гнездо, защото това било много нечисто. Майката ги запитала: „Ами и вие ли ще дойдете в новото гнездо? “ – „Разбира се.“ – „Тогава вие и новото гнездо ще изцапате.“ Ще ви приведа подобен пример за вълка.
Един вълк отишъл да се оплаче на
лисицата
от хората, че са много лоши, защото постоянно го преследвали.
„Ще отида при други добри, благородни хора“, казал той. Лисицата го запитала: „Ами зъбите си ще вземеш ли? “ – „Разбира се, може ли без зъби? “ – „Тогава и тези хора ще те гонят.“ Човек трябва да разбира основния закон, според който да се поставя всяко нещо на мястото му. Ако имаш зъби, трябва да знаеш как да ги употребяваш.
към беседата >>
Лисицата
го запитала: „Ами зъбите си ще вземеш ли?
Не спазваш ли добрите условия, които ти се дадат, ти ще приличаш на онези гарджета, които след като изцапали гнездото си, започнали да се молят на майка си да се премести в друго гнездо, защото това било много нечисто. Майката ги запитала: „Ами и вие ли ще дойдете в новото гнездо? “ – „Разбира се.“ – „Тогава вие и новото гнездо ще изцапате.“ Ще ви приведа подобен пример за вълка. Един вълк отишъл да се оплаче на лисицата от хората, че са много лоши, защото постоянно го преследвали. „Ще отида при други добри, благородни хора“, казал той.
Лисицата
го запитала: „Ами зъбите си ще вземеш ли?
“ – „Разбира се, може ли без зъби? “ – „Тогава и тези хора ще те гонят.“ Човек трябва да разбира основния закон, според който да се поставя всяко нещо на мястото му. Ако имаш зъби, трябва да знаеш как да ги употребяваш. С това Христос искал да покаже, че всички хора, които вярват в Него, трябва да имат воля, да изправят живота си. Жена, от санскритски „зео“, на български означава „живот“.
към беседата >>
11.
Излязоха и завтекоха се
,
НБ
, София, 8.1.1920г.,
Казвам: Ако искате да решавате въпросите с числото осем, това значи, да изпаднете в положението на
лисицата
и котката, които намерили парче сирене и трябвало да го разделят по равно.
Виждането на човека, който живее в формулата а + b = с, е равно на ъгъл от 45°. Какво можеш да видиш от ъгъл 45°, щом знаеш, че окръжността е равна на 360°? Изчислете, каква част представя 45° от 360°. Това е само една осма. Осем е число, което не разрешава въпросите.
Казвам: Ако искате да решавате въпросите с числото осем, това значи, да изпаднете в положението на
лисицата
и котката, които намерили парче сирене и трябвало да го разделят по равно.
Понеже сами не могли да направят това, потърсили някой по-умен от тях, който да разреши въпроса. Дошла отнякъде маймуната. Те предоставили на нея разрешаването на въпроса. Маймуната взела сиренето и го разделила на две половини. Опитала ги на тегло, оказало се, че едната половина била по-тежка, Отхапала част от нея, да я изравни по тегло с другата.
към беседата >>
Като гледала това, най-после
лисицата
казала: Стига, стига толкова.
Маймуната взела сиренето и го разделила на две половини. Опитала ги на тегло, оказало се, че едната половина била по-тежка, Отхапала част от нея, да я изравни по тегло с другата. Тоя път втората половина натежала. Маймуната отхапала и от нея. Изравнявала двете половини по тегло, като отхапвала ту от едната, ту от другата.
Като гледала това, най-после
лисицата
казала: Стига, стига толкова.
– Искам да разделя точно сиренето, да не се сърдите. Сегашните хора се намират в същото положение. Те чакат да дойде съдбата, тя да разреши въпросите. Дохожда най-после съдбата и, като маймуната, хапне оттук, хапне оттам и казва: За вас нищо не остава. Това не е никаква философия, никаква култура.
към беседата >>
Казвам: ако искате да решавате въпросите с числото 8, това значи да изпаднете в положението на
лисицата
и котката, които намерили парче сирене и трябвало да го разделят по равно.
(втори вариант)
Виждането на човека, който живее във формулата а + b = с, е равно на ъгъл от 45 градуса. Какво можеш да видиш от ъгъл 45 градуса, щом знаеш, че окръжността е равна на 360 градуса. Изчислете каква част представя 45 градуса от 360 градуса. Това е само една осма. Осем е число, което не разрешава въпросите.
Казвам: ако искате да решавате въпросите с числото 8, това значи да изпаднете в положението на
лисицата
и котката, които намерили парче сирене и трябвало да го разделят по равно.
Понеже сами не могли да направят това, потърсили някой по-умен от тях, който да разреши въпроса. Дошла отнякъде маймуната. Те предоставили на нея разрешаването на въпроса. Маймуната взела сиренето и го разделила на две половини. Опитала ги на тегло, оказало се, че едната половина била по-тежка.
към втори вариант >>
Като гледала това, най-после
лисицата
казала: „Стига, стига толкова." „Искам да разделя точно сиренето, да не се сърдите."
(втори вариант)
Опитала ги на тегло, оказало се, че едната половина била по-тежка. Отхапала част от нея, да я изравни по тегло с другата. Тоя път втората половина натежала. Маймуната отхапала и от нея. Изравнявала двете половини по тегло, като отхапвала ту от едната, ту от другата.
Като гледала това, най-после
лисицата
казала: „Стига, стига толкова." „Искам да разделя точно сиренето, да не се сърдите."
Сегашните хора се намират в същото положение. Те чакат да дойде съдбата, тя да разреши въпросите. Дохожда най-после съдбата, и като маймуната, хапне оттук, хапне оттам и казва: „За вас нищо не остава." Това не е никаква философия, никаква култура. Това не е смисълът на живота. Това не е животът на душата.
към втори вариант >>
12.
Новото човечество
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1920г.,
Едно време
лисицата
минавала покрай една ябълка и високо на един клон видяла закачен един къс хубаво сирене.
Но за младия не е така. Той по цели нощи не спи, рано става, ходи на тук-натам, търси своята мома с черните очи. Майката се чуди какво става със сина, бащата - също. Синът казва: "Новата идея е, която ще донесе в мене новия живот, нея търся аз." Кой е на правата страна, младият или старият? Аз казвам: младият.
Едно време
лисицата
минавала покрай една ябълка и високо на един клон видяла закачен един къс хубаво сирене.
Погледнала го, отминала и казала, че не струва нищо. Защо? - Защото е далеч, не може да го стигне. Но ако беше долу, близо при нея, щеше да каже, че по-хубаво сирене от това няма. За Новото човечество има загатвания тук-там в Новия завет, в Откровението. Евангелист Йоан още преди две хиляди години е видял бременната жена с тази велика идея - Новото човечество - и той е определил числото на тия избраници, носители на тази идея - 144 000 души.
към беседата >>
13.
Двата велики закона
,
ИБ
, Русе, 2.1.1921г.,
Лисицата
казала: "Погледнете какво има около шията на онази дама." Казали й: "Лисича кожа." И
лисицата
се отказала да се помири с човека, защото изказала недоверие към него.
Човешкият свят изисква постоянно да бъде в лъчите на тая Божествена любов, която е готова да се жертва. Ако вие поставите един човек да стои постоянно в една изба, мислите ли, че той ще бъде доволен? Има един анекдот за конгреса на животните. Те се събрали на конгрес и когато жълтурката предложила да се върнат и примирят с хората, минавал един човек отдалеч. Вълкът казал на другите: "Погледнете що има около шията на тоя човек." Казали му: "Вълча кожа." Вълкът отговорил: "Аз се отказвам да се помиря с човека." Ето, минавала жена.
Лисицата
казала: "Погледнете какво има около шията на онази дама." Казали й: "Лисича кожа." И
лисицата
се отказала да се помири с човека, защото изказала недоверие към него.
Птичките казали: "Погледнете на шапките на ония дами, не са ли нашите перца, крака, опашки по главите на тия жени." Животните са по-умни, те не стоят по четири часа в кухнята за своя възлюблен. Сготви му, а той я набие и я изпъди. Защо? Жената не трябва да кълца месо, лук за своя мъж. Разбирайте ме в широкия смисъл.
към беседата >>
14.
Вярата
,
НБ
, София, 6.3.1921г.,
Щом изгубите любовта си, вие сте един вълк, мечка, тигър,
лисица
, защото тези диви животни са отрицателните качества на великата добродетел, която наричаме Любов.
— Те дохождат от това, че ние сме се усъмнили в Бога, във великия закон на Любовта и казваме, че Бог не е Любов и че човек за човека е вълк. А този вълк Бог го е създал. Тогава, каква философия, какъв смисъл има животът, когато най-възвишеното нещо в света ние наричаме вълк? А вълкът е отрицание на любовта, отрицание на вярата. Следователно всеки човек може да стане вълк.
Щом изгубите любовта си, вие сте един вълк, мечка, тигър,
лисица
, защото тези диви животни са отрицателните качества на великата добродетел, която наричаме Любов.
Вярата пък определя защо ние страдаме. Казвам: Ти си изгубил любовта си, затова си вълк. — Как ще се поправя? — Като внесеш любовта в сърцето си, тя ще внесе вярата и ще се повдигнеш, ще бъдеш един ангел, да служиш в Божествения свят. Въоръжете ума си с вяра, а не с вярвания, защото вярванията са религиозни, езически системи, които се явяват като резултат от опитите на миналото.
към беседата >>
Щом изгубите любовта си, вие сте един формен вълк, мечка, тигър,
лисица
, защото Тези диви животни са отрицателни качества на великата добродетел, която наричаме любов.
(втори вариант)
- Те дохождат от това, че ние сме се усъмнили в Бога, във великия закон на любовта, и казваме, че Бог не е любов, и че човек за човека е вълк. А този вълк Бог го е създал. Тогава, каква философия, какъв смисъл има животът, когато най-възвишеното нещо в света ние наричаме вълк? А вълкът е отрицание на любовта, отрицание на вярата. Следователно, Всеки човек може да стане вълк.
Щом изгубите любовта си, вие сте един формен вълк, мечка, тигър,
лисица
, защото Тези диви животни са отрицателни качества на великата добродетел, която наричаме любов.
Вярата пък определя, защо ние страдаме. Казвам: Ти си изгубил любовта си, затова си вълк. "Как ще се поправя? " - Като внесеш любовта в сърдцето си, тя ще внесе вярата, и ти ще се повдигнеш, ще бъдеш един ангел да служиш в божествения свят. Въоръжете ума си с вяра, а не с вервания, защото верванията са религиозни, езически системи, които се явяват като резултат от oпитите на миналото.
към втори вариант >>
15.
В рова на лъвовете / Въ рова при лъвоветѣ
,
НБ
, София, 24.4.1921г.,
В едно Варненско село една
лисица
се научила да дави кокошките на един богат селянин.
Всичко може да те съблазни, но и на всичко можеш да издържиш. Вървиш, виждаш една хубава кокошка, при това нямаш пари. Вечерта минаваш край курника, влизаш вътре и хващаш кокошката. Защо те съблазни кокошката? Ами ако те хванат в курника?
В едно Варненско село една
лисица
се научила да дави кокошките на един богат селянин.
За да пази кокошките си от лисицата, той направил курник с високи стени. Една вечер лисицата влязла в курника, издавила няколко кокошки, но не могла да излезе вън. Сутринта селянинът я видял в курника и извикал: „Ха сега, услових ли те? Сега пък аз ще сложа твоята кожа на гърба си“. И ние постъпваме като лисицата: Днес удавим една кокошка, утре друга, докато Господ ни хване и каже: „Ти ли си, дето влизаш в курника и ми давиш кокошките?
към беседата >>
За да пази кокошките си от
лисицата
, той направил курник с високи стени.
Вървиш, виждаш една хубава кокошка, при това нямаш пари. Вечерта минаваш край курника, влизаш вътре и хващаш кокошката. Защо те съблазни кокошката? Ами ако те хванат в курника? В едно Варненско село една лисица се научила да дави кокошките на един богат селянин.
За да пази кокошките си от
лисицата
, той направил курник с високи стени.
Една вечер лисицата влязла в курника, издавила няколко кокошки, но не могла да излезе вън. Сутринта селянинът я видял в курника и извикал: „Ха сега, услових ли те? Сега пък аз ще сложа твоята кожа на гърба си“. И ние постъпваме като лисицата: Днес удавим една кокошка, утре друга, докато Господ ни хване и каже: „Ти ли си, дето влизаш в курника и ми давиш кокошките? Аз ще те науча!
към беседата >>
Една вечер
лисицата
влязла в курника, издавила няколко кокошки, но не могла да излезе вън.
Вечерта минаваш край курника, влизаш вътре и хващаш кокошката. Защо те съблазни кокошката? Ами ако те хванат в курника? В едно Варненско село една лисица се научила да дави кокошките на един богат селянин. За да пази кокошките си от лисицата, той направил курник с високи стени.
Една вечер
лисицата
влязла в курника, издавила няколко кокошки, но не могла да излезе вън.
Сутринта селянинът я видял в курника и извикал: „Ха сега, услових ли те? Сега пък аз ще сложа твоята кожа на гърба си“. И ние постъпваме като лисицата: Днес удавим една кокошка, утре друга, докато Господ ни хване и каже: „Ти ли си, дето влизаш в курника и ми давиш кокошките? Аз ще те науча! “ Ти може да си министър, съдия, учител, свещеник – безразлично е.
към беседата >>
И ние постъпваме като
лисицата
: Днес удавим една кокошка, утре друга, докато Господ ни хване и каже: „Ти ли си, дето влизаш в курника и ми давиш кокошките?
В едно Варненско село една лисица се научила да дави кокошките на един богат селянин. За да пази кокошките си от лисицата, той направил курник с високи стени. Една вечер лисицата влязла в курника, издавила няколко кокошки, но не могла да излезе вън. Сутринта селянинът я видял в курника и извикал: „Ха сега, услових ли те? Сега пък аз ще сложа твоята кожа на гърба си“.
И ние постъпваме като
лисицата
: Днес удавим една кокошка, утре друга, докато Господ ни хване и каже: „Ти ли си, дето влизаш в курника и ми давиш кокошките?
Аз ще те науча! “ Ти може да си министър, съдия, учител, свещеник – безразлично е. Аз говоря общо за греховете на всички хора. Следователно, вие трябва да бъдете безпощадни към своите слабости. От всички хора се изисква абсолютна чистота!
към беседата >>
Въ варненско, една
лисица
се научила да лови кокошкитѣ на единъ селянинъ.
(втори вариант)
Всичко може да те съблазни! Минешъ, видишъ една хубава кокошка, но нѣмашъ пари. Вечерьта минешъ прѣзъ курника, влѣзешъ тамъ, уловишъ я. Защо да те съблазни? Ами ако те хванатъ въ курника?
Въ варненско, една
лисица
се научила да лови кокошкитѣ на единъ селянинъ.
Той направилъ единъ високъ дуваръ, за да прѣдпазва кокошкитѣ си отъ лисицата. Лисицата минала, издавила кокошкитѣ, но не могла да излѣзе. Като я видѣлъ той, извикалъ: „А сега, научи ли се, азъ пъкъ ще туря твоята кожа на кюрка си.“ Така и ние – днесъ една кокошка, утрѣ друга, Господь казва: „А, ти си дѣто давишъ кокошкитѣ, азъ ще те науча! “ Ти може да си учитель, сѫдия, свещеникъ, безразлично е. Слѣдователно, ние трѣбва да бѫдемъ безпощадни къмъ всички наши слабости.
към втори вариант >>
Той направилъ единъ високъ дуваръ, за да прѣдпазва кокошкитѣ си отъ
лисицата
.
(втори вариант)
Минешъ, видишъ една хубава кокошка, но нѣмашъ пари. Вечерьта минешъ прѣзъ курника, влѣзешъ тамъ, уловишъ я. Защо да те съблазни? Ами ако те хванатъ въ курника? Въ варненско, една лисица се научила да лови кокошкитѣ на единъ селянинъ.
Той направилъ единъ високъ дуваръ, за да прѣдпазва кокошкитѣ си отъ
лисицата
.
Лисицата минала, издавила кокошкитѣ, но не могла да излѣзе. Като я видѣлъ той, извикалъ: „А сега, научи ли се, азъ пъкъ ще туря твоята кожа на кюрка си.“ Така и ние – днесъ една кокошка, утрѣ друга, Господь казва: „А, ти си дѣто давишъ кокошкитѣ, азъ ще те науча! “ Ти може да си учитель, сѫдия, свещеникъ, безразлично е. Слѣдователно, ние трѣбва да бѫдемъ безпощадни къмъ всички наши слабости. Абсолютна чистота се изисква отъ всички хора!
към втори вариант >>
Лисицата
минала, издавила кокошкитѣ, но не могла да излѣзе.
(втори вариант)
Вечерьта минешъ прѣзъ курника, влѣзешъ тамъ, уловишъ я. Защо да те съблазни? Ами ако те хванатъ въ курника? Въ варненско, една лисица се научила да лови кокошкитѣ на единъ селянинъ. Той направилъ единъ високъ дуваръ, за да прѣдпазва кокошкитѣ си отъ лисицата.
Лисицата
минала, издавила кокошкитѣ, но не могла да излѣзе.
Като я видѣлъ той, извикалъ: „А сега, научи ли се, азъ пъкъ ще туря твоята кожа на кюрка си.“ Така и ние – днесъ една кокошка, утрѣ друга, Господь казва: „А, ти си дѣто давишъ кокошкитѣ, азъ ще те науча! “ Ти може да си учитель, сѫдия, свещеникъ, безразлично е. Слѣдователно, ние трѣбва да бѫдемъ безпощадни къмъ всички наши слабости. Абсолютна чистота се изисква отъ всички хора! Хората на всички партии трѣбва да бѫдатъ като диаманти.
към втори вариант >>
16.
Разумно служене
,
СБ
, В.Търново, 25.8.1921г.,
Ако забележите това по-рано, ще кажете: „Кудкудяк, кудкудяк“, както петелът и кокошката; ако някоя
лисица
чуе петела, като кудкудяка, веднага идва при него.
Този свят и да ни познава, и да не ни познава, пак ще му направим същото добро, без разлика. И така, аз не искам да станете по-добри, а да останете толкова добри, колкото сте сега. Не искам да станете и по-силни. Нека Великият Божи Дух вложи нещо ново във вас, каквото Той намери за добре. Вложете във вас тази мисъл, та като дойдете догодина, да забележите, че във вас се е родило нещо ново.
Ако забележите това по-рано, ще кажете: „Кудкудяк, кудкудяк“, както петелът и кокошката; ако някоя
лисица
чуе петела, като кудкудяка, веднага идва при него.
Затуй в действията си трябва да мълчите като философи. А сега кокошката кудкудяка, кудкудяка и ще снесе яйцето. Хората ще излязат и ще кажат: „Нашата кокошка снесе едно яйце! “ Когато вършиш нещо, мълчи – иначе яйцето може да отиде. А в първоначалното си състояние яйцата не пропадаха тъй, както сега.
към беседата >>
17.
Още по-блажени са!
,
НБ
, София, 4.12.1921г.,
Като се разделяли един ден
лисицата
и децата, излезли из своята дупка и попитали майка си: „Где ще се срещнем, мамо?
Вие казвате: „Има Господ“. Защо? – „Къща имам предвид, децата ни са здрави, има Господ“. Но щом умре бащата, казвате: „Не зная дали има Господ“, а като умре майката, почнеш още повече да се съмняваш, децата ти умрат, и тогава ще кажеш: „Ако имаше Господ, той нямаше да ги вземе от земята, но, понеже ги взе, аз се усъмних в този Господ, че е мъдър“. Господ не е взел майката и бащата, а ги е изпъдил из рая, та ти сега не си виждащ. Ще ви дам едно сравнение.
Като се разделяли един ден
лисицата
и децата, излезли из своята дупка и попитали майка си: „Где ще се срещнем, мамо?
“ – „Е, у кожухаря.“ Излезнете вие из вашите дупки и питате: „Де ще се срещнем? “ Отишъл някой за храна, насам-нататък, одрали му кожата, ти казваш: „Господ я взел“. Не, при кожухаря е тя. Ако майка ти е взел Господ, ако баща ти е взел Господ, може и сина ти, и дъщеря ти; ако Господ ги е взел, то е голяма привилегия, то е най-голямото благо, което имате, и, освен че не бива да плачете, ами вие всеки ден трябва да се радвате. А щом плачете – от плача и сълзите заключавам, – съмнявам се, дали те са при Господа.
към беседата >>
18.
Царството Божие
,
НБ
, София, 26.2.1922г.,
Но тази интелигентност пак може да се обуслови: можеш да имаш интелигентността на
лисицата
, интелигентността на овцата, на кравата, на вола, на орела, интелигентността на пауна, интелигентността на маймуната, докато стигнеш до интелигентността на човека във всичките нейни проявления.
За нас, в туй отношение, няма разлика между материален живот, духовен живот и Божествен живот. Това са три велики фази на целокупния живот. И онези, които не са запознати с тоя живот, казват: „Само с вяра не се живее“. Тогава думата „вяра“ не е разбрана. Ако вярата е основа на интелигентността, и ако интелигентността е основа на материалния живот, тогава можем да кажем: „За да можеш да си устроиш работите на земята добре, трябва да бъдеш интелигентен“.
Но тази интелигентност пак може да се обуслови: можеш да имаш интелигентността на
лисицата
, интелигентността на овцата, на кравата, на вола, на орела, интелигентността на пауна, интелигентността на маймуната, докато стигнеш до интелигентността на човека във всичките нейни проявления.
Някога, в далечното минало, една крава се телила, и понеже вълците тогава били по-възпитани, два вълка застанали около нея, един отляво, друг отдясно, не нападнали кравата, но чакали с едно скрито намерение, тя да се отели и след това да вземат телето. И защо застанали? Понеже не могли да се споразумеят как да разделят кравата. Двамата били еднакво силни и казали си: „За да не си хабим силите напразно, ти стой отляво, а аз отдясно, така по-лесно ще разрешим въпроса“. Минавал един овчар и попитал вълците: „Какво правите тук?
към беседата >>
19.
Страх и безстрашие / За страха и безстрашието
,
МОК
, София, 1.3.1922г.,
Какъв превод ще направите на животните: вълк,
лисица
, жаба?
Казвам: Безстрашният, смелият човек никога не се поддава на изкушения. Ученикът трябва да знае това нещо, защото като влезе в Школата, ще се натъкне на ред изкушения. В тази лекция дадох заека и жабата като символи на нещо. С това искам да обърна вниманието ви, като ученици, да размишлявате върху всички явления в живота и природата, върху всички предмети и да правите преводи. За пример, какъв превод ще направите на следните думи: „река“, „дърво“, „планина“?
Какъв превод ще направите на животните: вълк,
лисица
, жаба?
Какво символизира мухата, комарът? Всички тия неща са символи, които представят език на природата. Ученикът трябва да изучава този език, да знае защо природата е създала всички животни, растения, минерали. Тя си служи с тях като с букви в своята азбука, както ние си служим с буквите и слоговете, за да изразим своята мисъл. Следователно, като поставим всички минерали, растения и животни на техните места, ще получим разумното слово, разумната мисъл на живата природа.
към беседата >>
Сега в тази школа метод ще ви дам да правите преводи; например, ръка на какво е превод, дърво на какво е превод, вълк,
лисица
, жаба, муха, комар – те са все преводи.
(втори вариант)
Най-първо ще те измами, а след като направиш греха, той ще дойде в друга фаза, като твой благодетел, ще ти покаже начина, как да се избавиш. Ще дойде лъжата. А сега, безстрашният човек никога на изкушение не се подава. Туй е за учениците на окултизма. Щом влезете в тази школа има много възможности за изкушение.
Сега в тази школа метод ще ви дам да правите преводи; например, ръка на какво е превод, дърво на какво е превод, вълк,
лисица
, жаба, муха, комар – те са все преводи.
Туй е езикът на природата. Защото природата е направила комарите, вълците, лисиците. А ще кажете: Когато някой пише някое писмо, нали всяка една буква си има своята целесъобразност? Един ред от такива букви дава известен смисъл. Следователно, животните, като ги наредиш в известен ред, по същия закон ще добиеш едно разумно слово.
към втори вариант >>
20.
Твоето Слово
,
НБ
, София, 19.3.1922г.,
И тогава ние се намираме в положението на онзи козел, който се хвърлил в един трап, подмамен от една
лисица
.
отиваме към безграничното, вечното, следователно към онуй, което е без граници, без начало и без край. Следователно Истината е посока към безграничното и безначалното, което има връзка с ограниченото. Е, какво разбрахте вие от това? „Гранично, безгранично, безначално“, що ни ползва това? Какво е това?
И тогава ние се намираме в положението на онзи козел, който се хвърлил в един трап, подмамен от една
лисица
.
Лисицата влязла в един курник, пък като издавила 10–15 кокошки и взела да ги носи, не виждала напреде си, та паднала в една голяма яма. И като паднала, гледала навън и казала: „Тази работа е лоша за мен“. Седяла 2–3 дена, най-после минава един козел. „Какво търсиш тук? “, пита я той.
към беседата >>
Лисицата
влязла в един курник, пък като издавила 10–15 кокошки и взела да ги носи, не виждала напреде си, та паднала в една голяма яма.
Следователно Истината е посока към безграничното и безначалното, което има връзка с ограниченото. Е, какво разбрахте вие от това? „Гранично, безгранично, безначално“, що ни ползва това? Какво е това? И тогава ние се намираме в положението на онзи козел, който се хвърлил в един трап, подмамен от една лисица.
Лисицата
влязла в един курник, пък като издавила 10–15 кокошки и взела да ги носи, не виждала напреде си, та паднала в една голяма яма.
И като паднала, гледала навън и казала: „Тази работа е лоша за мен“. Седяла 2–3 дена, най-после минава един козел. „Какво търсиш тук? “, пита я той. – „А-а, какво, горе ми беше много топло, пък слезнах тук да се поразхладя, тук е отлично място за живеене.“ – „Може ли да слезна и аз?
към беседата >>
Лисицата
се покачила на гърба му, после на рогата му и изскочила от трапа.
“, пита я той. – „А-а, какво, горе ми беше много топло, пък слезнах тук да се поразхладя, тук е отлично място за живеене.“ – „Може ли да слезна и аз? “ – „Как не може, може! “ Хоп, скочил козелът вътре. Той имал големи рога.
Лисицата
се покачила на гърба му, после на рогата му и изскочила от трапа.
Тя се освободила, а козелът останал дежурен на нейното място. Та сегашните хора, като ни разправят за истината, ние влезем в трапа като козела, а те се качват на нашата глава и излизат навън. Всеки говори за истината, докато се освободи. За пример, онзи, който заема пари, казва: „Вярвай ми, аз съм честен човек, ще ти ги платя навреме, ти вярвай в думите ми“. И той му повярва и даде парите, но после онзи го няма.
към беседата >>
21.
Проява на кармическия закон / Закон на кармата
,
МОК
, София, 26.4.1922г.,
Българите казват: „Хитрата
лисица
с двата крака в капана влиза“.
Аз и приятелят ми е едно и също нещо. А при сегашното ни разбиране много пъти вие казвате: Аз зная, той има тази слабост, той е нехаен малко, аз ще му поговоря да ти плати... Не, не в тази школа животът седи малко по-другояче, ще отвориш кесията си, ще ликвидираш сметката и на приятеля си нищо няма да казваш. И ако вие приложите тъй закона, ще опитате другите резултати. Сега, това е за онези, които трябва да плащат, пък онези, които има да плащат, ако те почнат да правят такива дългове по книжарите и други да им плащат, те образуват негативната си карма; един ден те ще изгубят своите добри приятели и ще останат сами да си изплащат дълговете, защото когато имат добри приятели, които да ви плащат дълговете, и вие сгрешите, тогава, по обратен път, проявлението ще ви турне подобни на вас, и освен че няма да ви плащат, но ще ви натоварят двойно. Този закон на кармата, който мисли, че ще го надхитри, лъже се.
Българите казват: „Хитрата
лисица
с двата крака в капана влиза“.
С него игра не става! Той е един, как го казвате на търговски език – кредитор. Той не допуща закъснение нито половин ден; нищо не отпуска, точно ще платиш и всичките му лихви; и от лихвите не отстъпва, от нищо не отстъпва, той отстъпва само като му платиш. И тъй, ще знаете, че всичките ваши добри мисли и добри желания ще се поляризират в една или друга посока. Сега, когато ви говоря за кармата по този начин, вие ще се противопоставите.
към беседата >>
За такива хора може да се употреби българската поговорка: „Хитрата
лисица
с двата крака влиза в капана".
(втори вариант)
Ако приложите този метод, вие ще опитате неговите добри резултати. Този метод се отнася до онези, които са готови да платят за своя добър приятел, но не и за онзи, който има възможност да плати дълговете си, а оставя приятелите му да плащат вместо него - това е насилие, изнудване на съвестта на хората, с което си създават негативна карма. Ще дойде ден, когато тия хора ще изгубят своите добри приятели и ще трябва всичко да плащат сами. Ако имате добри приятели, които използвате, за да плащат дълговете ви, вие не сте на прав път; ще дойде ден, когато Провидението ще ви постави в същото положение - тогава вас ще използват и вие ще плащате двойно, с лихвите. Който мисли, че може да надхитри закона на кармата, той се лъже.
За такива хора може да се употреби българската поговорка: „Хитрата
лисица
с двата крака влиза в капана".
С кармата игра не бива - защо? Кармата е кредитор, тя не допуска никакво закъснение, нито с половин ден; тя не прощава нищо - точно ще платите, даже с лихвите; значи тя и от лихвите не отстъпва. Строг е кармическият закон, той отстъпва само след като всичко се изплати. И тъй, ще знаете, че всички добри мисли и желания на човека се поляризират в една или в друга посока. Като знаете закона за поляризирането, ще видите, че всяко нещо в Живота се поляризира.
към втори вариант >>
22.
Простри ръката си!
,
НБ
, София, 31.12.1922г.,
Проповедникът казал: Струва ми се, че опашката на
лисицата
не може да бъде толкова дълга – трябва да е била до три метра.
Като знаел своята слабост, той молил своя приятел да го коригира по някакъв начин, с особен знак. Веднъж той проповядвал за лисиците, които Самсон хванал. Те се отличавали по това, че имали дълги опашки. В увлечението си, проповедникът казал: Тези лисици имали дълги опашки, по четири метра. Приятелят му дал знак да намали.
Проповедникът казал: Струва ми се, че опашката на
лисицата
не може да бъде толкова дълга – трябва да е била до три метра.
Приятелят пак му дал знак. – Може да не са и три метра, но около два метра. Така намалявал, докато стигнал до половин метър. Приятелят пак дал знак. – Повече не намалявам!
към беседата >>
Обикновено, хората преувеличават нещата, все удължават опашката на
лисицата
.
Приятелят пак му дал знак. – Може да не са и три метра, но около два метра. Така намалявал, докато стигнал до половин метър. Приятелят пак дал знак. – Повече не намалявам!
Обикновено, хората преувеличават нещата, все удължават опашката на
лисицата
.
Какво означава дългата опашка? – Изопачаване на известна мисъл, т. е. криво тълкуване на мисълта. „Простри ръката си! ” – Каква мисъл е вложил Христос в тези думи?
към беседата >>
23.
И отвори устата си, та ги поучаваше / Поучаваше ги
,
НБ
, София, 7.1.1923г.,
Мислите ли, че вълкът,
лисицата
, тигърът, първоначално са били такива, каквито днес ги виждаме?
(втори вариант)
Те имат отношение към съдбата, към вътрешните прояви на живота. Често се говори за наследственост, за наследствени черти. Наследствеността е създадена от хората, а не от природата. Както добрите, така и лошите черти се предават от поколение на поколение, докато станат наследствени. Например, пиянството, кражбата могат да станат наследствени черти.
Мислите ли, че вълкът,
лисицата
, тигърът, първоначално са били такива, каквито днес ги виждаме?
Мислите ли, че първият човек е бил като сегашния? Не, първоначално Бог ги е създал други, но отпосле те се изменили. Това може да се докаже научно. Срещате човека, говорите с него, разбирате, какво убеждение и какво верую има, но знайте, че това не е първичното негово верую, то му е наложено отвън. Даже и вярата на човека в Бога е наложена отвън.
към втори вариант >>
24.
Ако синътъ ви освободи, ще бѫдете свободни / Ще бъдете свободни
,
НБ
, София, 11.2.1923г.,
Гдѣ живѣе
лисицата
?
Туй е необходимо. Имате дѣца, които сѫ слаби, изложете ги на слънце. Отъ нѣмането на свѣтлина се раждатъ много пороци въ свѣта. И произхода на съврѣменната безнравственость въ свѣта ние я знаемъ отгдѣ започва. Всички ония животни, които обичатъ да правятъ пакости, живѣятъ все въ тъмнина, въ тъмни мѣста.
Гдѣ живѣе
лисицата
?
– Въ нѣкоя дупка. Гдѣ живѣе вълкътъ? – Въ нѣкоя дупка. Гдѣ живѣе мишката? – Въ нѣкоя дупка.
към беседата >>
Де живеят
лисицата
, вълкът?
(втори вариант)
Ще посрещнеш слънцето гологлав, за да възприемеш слънчевата светлина. Ако децата ти са слаби, ще ги излагаш на слънце. Много болести, много пороци се явяват поради липса на светлина. Ние знаем причината за безнравствеността у хората. Всички хищници, пакостни животни живеят повече в тъмнина.
Де живеят
лисицата
, вълкът?
Де живее мишката? Де живее къртицата? Де живеят бухалът, прилепът? – В дупки. Изобщо, всички същества, които живеят порочно, не обичат светлината.
към втори вариант >>
25.
Не дойдохъ да разруша, но да изпълня / Дойдох да изпълня
,
НБ
, София, 18.2.1923г.,
Да кажемъ, че
лисицата
е по-умна, по-хитра отъ нѣкое тревопасно.
Всѣко едно животно отдѣля такава отрова. Съврѣменнитѣ лѣкари признаватъ това, но казватъ: „Безъ месо не можемъ“. Да, който иска да бѫде отъ тази раса на Любовьта, трѣбва идейно да се откаже отъ месото. Ние трѣбва да прѣсъздадемъ нашия организъмъ; ако не го прѣсъздадемъ, ще имаме сѫщитѣ побуждения, каквито у животнитѣ. Тогава, каква е разликата между едно тревопасно животно и единъ вълкъ?
Да кажемъ, че
лисицата
е по-умна, по-хитра отъ нѣкое тревопасно.
Нима слонътъ е по-долу отъ лисицата, по-малко интелигентенъ отъ нея? Слонътъ съ своя хоботъ може да свърши 10 пѫти по-голѣма, по-хубава работа отъ лисицата. Ще каже нѣкой: „Добре, но и славѣятъ, който пѣе тъй хубаво, храни се съ мушици“. Ами гѫлъбътъ, който се храни само съ зрънца, седи ли по-долу отъ славѣя? Гѫлъбътъ се взима даже за емблема на чистотата.
към беседата >>
Нима слонътъ е по-долу отъ
лисицата
, по-малко интелигентенъ отъ нея?
Съврѣменнитѣ лѣкари признаватъ това, но казватъ: „Безъ месо не можемъ“. Да, който иска да бѫде отъ тази раса на Любовьта, трѣбва идейно да се откаже отъ месото. Ние трѣбва да прѣсъздадемъ нашия организъмъ; ако не го прѣсъздадемъ, ще имаме сѫщитѣ побуждения, каквито у животнитѣ. Тогава, каква е разликата между едно тревопасно животно и единъ вълкъ? Да кажемъ, че лисицата е по-умна, по-хитра отъ нѣкое тревопасно.
Нима слонътъ е по-долу отъ
лисицата
, по-малко интелигентенъ отъ нея?
Слонътъ съ своя хоботъ може да свърши 10 пѫти по-голѣма, по-хубава работа отъ лисицата. Ще каже нѣкой: „Добре, но и славѣятъ, който пѣе тъй хубаво, храни се съ мушици“. Ами гѫлъбътъ, който се храни само съ зрънца, седи ли по-долу отъ славѣя? Гѫлъбътъ се взима даже за емблема на чистотата. И сега, тия птици, който се научили да се хранятъ съ мушици, и тѣ иматъ философия, като тази на хората.
към беседата >>
Слонътъ съ своя хоботъ може да свърши 10 пѫти по-голѣма, по-хубава работа отъ
лисицата
.
Да, който иска да бѫде отъ тази раса на Любовьта, трѣбва идейно да се откаже отъ месото. Ние трѣбва да прѣсъздадемъ нашия организъмъ; ако не го прѣсъздадемъ, ще имаме сѫщитѣ побуждения, каквито у животнитѣ. Тогава, каква е разликата между едно тревопасно животно и единъ вълкъ? Да кажемъ, че лисицата е по-умна, по-хитра отъ нѣкое тревопасно. Нима слонътъ е по-долу отъ лисицата, по-малко интелигентенъ отъ нея?
Слонътъ съ своя хоботъ може да свърши 10 пѫти по-голѣма, по-хубава работа отъ
лисицата
.
Ще каже нѣкой: „Добре, но и славѣятъ, който пѣе тъй хубаво, храни се съ мушици“. Ами гѫлъбътъ, който се храни само съ зрънца, седи ли по-долу отъ славѣя? Гѫлъбътъ се взима даже за емблема на чистотата. И сега, тия птици, който се научили да се хранятъ съ мушици, и тѣ иматъ философия, като тази на хората. Обаче гѫлъбътъ поддържа друга философия, казва: „И съ зрънца само човѣкъ може да се храни“.
към беседата >>
Например,
лисицата
е по-умна, по-хитра от овцата.
(втори вариант)
И лекарите признават това, но казват: Съвременният човек не може още без месо. Който иска да влезе в расата на Любовта, трябва идейно, по убеждение да се откаже от месото. Човек трябва да пресъздаде своя организъм. Ако не може да направи това, дълго време ще живее с подбудите на животните. Каква е разликата между тревопасното и месоядното животно?
Например,
лисицата
е по-умна, по-хитра от овцата.
Какво ще кажете тогава за слона, който е вегетарианец? По-глупав ли е от лисицата? По-малко интелигентен ли е от нея? Слонът, със своя хобот, може да свърши много повече работа от лисицата. Ще кажете, че славеят, първият певец, се храни с мушици.
към втори вариант >>
По-глупав ли е от
лисицата
?
(втори вариант)
Човек трябва да пресъздаде своя организъм. Ако не може да направи това, дълго време ще живее с подбудите на животните. Каква е разликата между тревопасното и месоядното животно? Например, лисицата е по-умна, по-хитра от овцата. Какво ще кажете тогава за слона, който е вегетарианец?
По-глупав ли е от
лисицата
?
По-малко интелигентен ли е от нея? Слонът, със своя хобот, може да свърши много повече работа от лисицата. Ще кажете, че славеят, първият певец, се храни с мушици. Аз пък ще изнеса гълъба, който всякога е бил вегетарианец. Той се храни само със зрънца, но по никой начин не стои по-долу от славея.
към втори вариант >>
Слонът, със своя хобот, може да свърши много повече работа от
лисицата
.
(втори вариант)
Каква е разликата между тревопасното и месоядното животно? Например, лисицата е по-умна, по-хитра от овцата. Какво ще кажете тогава за слона, който е вегетарианец? По-глупав ли е от лисицата? По-малко интелигентен ли е от нея?
Слонът, със своя хобот, може да свърши много повече работа от
лисицата
.
Ще кажете, че славеят, първият певец, се храни с мушици. Аз пък ще изнеса гълъба, който всякога е бил вегетарианец. Той се храни само със зрънца, но по никой начин не стои по-долу от славея. Гълъбът се взима за символ на чистота. Птиците, които се хранят с мушици, имат разбиране и философия като хората.
към втори вариант >>
26.
Силата на тъмнината и светлината
,
МОК
, София, 14.3.1923г.,
Като се намери между тях, той ще изпадне в положението на петела, за който се говори в баснята "Петел и
лисица
".
Сега вие сте дошли до една област, наречена област на забавите. Ако останете повече време в тази област, съществата, които живеят там, ще спрат развитието ви. Те са същества, изостанали в еволюцията си, те са същества без никакъв морал, без никаква култура. Когото видят, те започват да го хвалят, да казват, че е герой, талантлив човек – ще му разправят различни легенди, предания, докато го оплетат. Щом го оплетат, ще го оставят сам да се разправя.
Като се намери между тях, той ще изпадне в положението на петела, за който се говори в баснята "Петел и
лисица
".
Един петел намерил парче сирене на земята и се качил на едно дърво – там да го яде. В това време една лисица зърнала петела и започнала да мисли как да вземе сиренето от устата му. Да се качи на дървото при него – не може. Тогава тя отишла под дървото и започнала да се разговаря с петела: "Петльо, чудно красива птица си! Като гледам перата ти, тъй хубаво нашарени, като гледам гребена ти, червен, месест, като корона на главата ти, чудя се кой те създаде толкова красив, толкова гиздав и напет.
към беседата >>
В това време една
лисица
зърнала петела и започнала да мисли как да вземе сиренето от устата му.
Те са същества, изостанали в еволюцията си, те са същества без никакъв морал, без никаква култура. Когото видят, те започват да го хвалят, да казват, че е герой, талантлив човек – ще му разправят различни легенди, предания, докато го оплетат. Щом го оплетат, ще го оставят сам да се разправя. Като се намери между тях, той ще изпадне в положението на петела, за който се говори в баснята "Петел и лисица". Един петел намерил парче сирене на земята и се качил на едно дърво – там да го яде.
В това време една
лисица
зърнала петела и започнала да мисли как да вземе сиренето от устата му.
Да се качи на дървото при него – не може. Тогава тя отишла под дървото и започнала да се разговаря с петела: "Петльо, чудно красива птица си! Като гледам перата ти, тъй хубаво нашарени, като гледам гребена ти, червен, месест, като корона на главата ти, чудя се кой те създаде толкова красив, толкова гиздав и напет. Не съм срещала друга птица тъй красива като теб. Пък и пойна птица си, гласът ти – цяла музика.
към беседата >>
Щастлива съм, ако би ми запял, да чуя гласа ти." Поласкан от думите на
лисицата
петелът отворил уста и закукуригал.
Да се качи на дървото при него – не може. Тогава тя отишла под дървото и започнала да се разговаря с петела: "Петльо, чудно красива птица си! Като гледам перата ти, тъй хубаво нашарени, като гледам гребена ти, червен, месест, като корона на главата ти, чудя се кой те създаде толкова красив, толкова гиздав и напет. Не съм срещала друга птица тъй красива като теб. Пък и пойна птица си, гласът ти – цяла музика.
Щастлива съм, ако би ми запял, да чуя гласа ти." Поласкан от думите на
лисицата
петелът отворил уста и закукуригал.
Сиренето паднало на земята. Това лисицата и чакала – тя се спуснала към сиренето, сграбчила го и избягала. Сега и на вас казвам: не се поддавайте на ласки и похвали, защото като петела ще изкукуригате и ще изпуснете сиренето от устата си. В случая сиренето представлява условията, необходими за вашето развитие. Може да не изгубите всички условия, но колкото и да изгубите, след това трябва да чакате известно време отново да дойдат същите благоприятни условия.
към беседата >>
Това
лисицата
и чакала – тя се спуснала към сиренето, сграбчила го и избягала.
Като гледам перата ти, тъй хубаво нашарени, като гледам гребена ти, червен, месест, като корона на главата ти, чудя се кой те създаде толкова красив, толкова гиздав и напет. Не съм срещала друга птица тъй красива като теб. Пък и пойна птица си, гласът ти – цяла музика. Щастлива съм, ако би ми запял, да чуя гласа ти." Поласкан от думите на лисицата петелът отворил уста и закукуригал. Сиренето паднало на земята.
Това
лисицата
и чакала – тя се спуснала към сиренето, сграбчила го и избягала.
Сега и на вас казвам: не се поддавайте на ласки и похвали, защото като петела ще изкукуригате и ще изпуснете сиренето от устата си. В случая сиренето представлява условията, необходими за вашето развитие. Може да не изгубите всички условия, но колкото и да изгубите, след това трябва да чакате известно време отново да дойдат същите благоприятни условия. Благоприятните условия идат периодически. Окултната наука дава ред математически формули, чрез които могат да се правят изчисления, да се определи в коя година, кой месец, кой ден и кой час през деня ще дойдат благоприятни условия за всеки човек отделно.
към беседата >>
Някои от тия сили са като
лисицата
: когато някой започне да ви хвали, ще знаете, че сиренето ви ще отиде.
Следователно ще знаете, че такива опасни места съществуват и в областта на окултизма. И там има сухи реки, които могат да придойдат от големите порои. Като знаете това, ще бъдете послушни. Щом ви се каже да напуснете мястото, на което седите, да престанете да свирите и да отидете на някое безопасно място, не питайте защо и за какво, нито чакайте да ви се доказва. Веднъж влезли в Школата, вие трябва да изучавате окултните сили, да се борите, да вземете надмощие над тях.
Някои от тия сили са като
лисицата
: когато някой започне да ви хвали, ще знаете, че сиренето ви ще отиде.
Изслушайте го внимателно, но не бързайте да си показвате гласа като петела. Кажете: "Сега съм зает, имам малко работа. Като свърша работата си, тогава ще ви попея." Спокойно изяжте сиренето си и тогава кукуригайте. Не бързайте да кукуригате, не бързайте да покажете гласа си. Ако първо изядете сиренето, а после кукуригате, работите ви ще вървят добре.
към беседата >>
27.
Чий е този образъ? / Чий е този образ
,
НБ
, София, 15.4.1923г.,
Казвам: Ние проповядваме едно учение, в което няма нищо преувеличено, затова няма да скъсяваме опашката на
лисицата
.
(втори вариант)
Опашките на лисиците били дълги по три метра. Като чул това, приятелят му дал знак, че преувеличава. Проповедникът казал: Може да не са били три метра дълги, но по два метра. Приятелят му пак дал знак. Проповедникът скъсявал, скъсявал опашките на лисиците и, като стигнал до 30 см., казал: Повече не скъсявам!
Казвам: Ние проповядваме едно учение, в което няма нищо преувеличено, затова няма да скъсяваме опашката на
лисицата
.
И вие ще говорите истината, няма да се страхувате. Има нещо, от което всички хора се страхуват. То е по-силно от човека. Някой сънувал нещо, събужда се и цял трепери. Защо трепери?
към втори вариант >>
28.
Новото възпитание / За възпитанието
,
МС
, София, 7.7.1924г.,
Двама царе избрали по десет животни от царството си — охлюв, рак, заек,
лисица
, вълк, мечка, лъв, тигър, орел и маймуна, които да се конкурират в бързина.
— Защо? — Има нещо, което куца в техните методи. Като не успяват, те бързат да се оправдаят с условията. В това отношение те изпадат в положението на десетте животни, които взели участие в конкурс за надбягване, но, като не успели, обвинили условията. Ще предам накратко съдържанието на тази басня.
Двама царе избрали по десет животни от царството си — охлюв, рак, заек,
лисица
, вълк, мечка, лъв, тигър, орел и маймуна, които да се конкурират в бързина.
За тази цел бил определен ден и час, когато животните ще се явят пред специална комисия, която ще даде първа премия на онова животно, което стигне първо. Животните на едното царство се различавали от животните на второто царство по бързина, но въпреки това, нито едно от тях не могло да стигне на време на определеното място, в определения ден и час. Всяко животно се оправдавало за неуспеха си по своему. Запример, охлювът казвал: Аз съм много бърз, но във влажно време. Дайте ми влага, да видите, колко бързо се движа.
към беседата >>
Един от методите е методът на охлюва, друг — на рака, трети — на
лисицата
, на тигъра, на мечката и т.н.
Животните на едното царство се различавали от животните на второто царство по бързина, но въпреки това, нито едно от тях не могло да стигне на време на определеното място, в определения ден и час. Всяко животно се оправдавало за неуспеха си по своему. Запример, охлювът казвал: Аз съм много бърз, но във влажно време. Дайте ми влага, да видите, колко бързо се движа. Този пример се взима като символ за всички съвременни методи, които се прилагат при възпитание на младото поколение.
Един от методите е методът на охлюва, друг — на рака, трети — на
лисицата
, на тигъра, на мечката и т.н.
Охлювът казва: Има време за всичко, няма защо да се бърза. Ракът пък казва: Няма защо да се върви напред, и назад може да се върви. Каквито методи да прилагате за възпитанието на младежта, резултатите са слаби, те не могат да въздействат върху естествените недъзи на децата. Причините на тия недъзи се крият в мозъка на човека. Следователно, да въздействате върху детето, това значи, да познавате човешката глава в подробности.
към беседата >>
Поканени били охлюва, рака, заяка,
лисицата
, вълка, мечката, лъва, тигъра, орела и маймуната от двете царства.
(втори вариант)
Тъй, както сте уморени, ако ви ги дам сега, ще има лоши последствия. Вие ще мязате на тази жена, на която мъжът приложи тоягата. Утре вие ще кажете: „Учителю, какво ни показа с тази тояга? Дай ни пример! " Двама царе дали конкурс на 10 животни от тяхното царство, да видят кое от тях ще се отличи със своята бързина, затова ги поканили на събор, дето трябвало в определения ден и час да се явят.
Поканени били охлюва, рака, заяка,
лисицата
, вълка, мечката, лъва, тигъра, орела и маймуната от двете царства.
Маймуните на едното царство се различавали от маймуните на другото, охлювът на едното царство се различавал от охлюва на другото царство. Всички обаче не могли да присътствуват точно навреме. Охлювът, като пътувал, случило се по това време суша и прах, та трябвало постоянно да ремонтира из пътя си автомобила си и казал: „Аз пътувам много бързо, но влага трябва да има." Всички животни, които не могли да пристигнат навреме, все намерили по нещо, с което да се извинят. Аз употребявам този символ, като пример за всички наши съвременни методи, чрез които ние възпитаваме децата. Имаме методи на охлюва и др.
към втори вариант >>
29.
Настанало е царството Божие
,
НБ
, София, 19.10.1924г.,
Ще ви приведа една басня за
лисицата
и пѣтела.
Нѣкой човѣкъ скърби, че не е станалъ министъръ въ България, че дѣдо му, като умрѣлъ, не му оставилъ пари, че баща му не билъ богатъ, че майка му не била отъ благородно произхождение, че приятелитѣ му не го заобикаляли, че нѣмалъ общество и т.н. Обществото сѫществува въ свѣта. Отъ хиляди години коткитѣ живѣятъ въ общество съ хората; кучетата сѫщо живѣятъ въ общество съ хората; воловетѣ, конете сѫщо живѣятъ въ общество съ хората, но отъ хиляди години коткитѣ сѫ си все котки, кучетата – все кучета, конетѣ – Все коне и т.н. Нима тѣ не живѣятъ близо до най-благородното общество? – Живѣятъ, но кучетата, конетѣ и воловетѣ научиха най-лошото отъ човѣка.
Ще ви приведа една басня за
лисицата
и пѣтела.
Единъ красивъ пѣтелъ намѣрилъ едно парче сирене и се качилъ на единъ клонъ да си го изяде. По това врѣме минава една лисица и вижда, че той държи сирене въ устата си и като по-умна отъ него, му казва: „Искамъ да се поразговоря малко съ тебе, дай ми отъ твоето внимание. Ти си отлична, красива птица, имашъ ангелски гласъ, попѣй ми малко! “ Пѣтелътъ, безъ да му мисли много, отворилъ си устата, изкукуригалъ. Сиренето му паднало отъ устата, и лисицата го изяла.
към беседата >>
По това врѣме минава една
лисица
и вижда, че той държи сирене въ устата си и като по-умна отъ него, му казва: „Искамъ да се поразговоря малко съ тебе, дай ми отъ твоето внимание.
Отъ хиляди години коткитѣ живѣятъ въ общество съ хората; кучетата сѫщо живѣятъ въ общество съ хората; воловетѣ, конете сѫщо живѣятъ въ общество съ хората, но отъ хиляди години коткитѣ сѫ си все котки, кучетата – все кучета, конетѣ – Все коне и т.н. Нима тѣ не живѣятъ близо до най-благородното общество? – Живѣятъ, но кучетата, конетѣ и воловетѣ научиха най-лошото отъ човѣка. Ще ви приведа една басня за лисицата и пѣтела. Единъ красивъ пѣтелъ намѣрилъ едно парче сирене и се качилъ на единъ клонъ да си го изяде.
По това врѣме минава една
лисица
и вижда, че той държи сирене въ устата си и като по-умна отъ него, му казва: „Искамъ да се поразговоря малко съ тебе, дай ми отъ твоето внимание.
Ти си отлична, красива птица, имашъ ангелски гласъ, попѣй ми малко! “ Пѣтелътъ, безъ да му мисли много, отворилъ си устата, изкукуригалъ. Сиренето му паднало отъ устата, и лисицата го изяла. Сега, другата часть на баснята азъ ще я продължа. Слѣдъ като заминала лисицата, пѣтелътъ си казалъ: „Азъ пѣхъ много хубаво, но сиренето ми отиде“.
към беседата >>
Сиренето му паднало отъ устата, и
лисицата
го изяла.
Ще ви приведа една басня за лисицата и пѣтела. Единъ красивъ пѣтелъ намѣрилъ едно парче сирене и се качилъ на единъ клонъ да си го изяде. По това врѣме минава една лисица и вижда, че той държи сирене въ устата си и като по-умна отъ него, му казва: „Искамъ да се поразговоря малко съ тебе, дай ми отъ твоето внимание. Ти си отлична, красива птица, имашъ ангелски гласъ, попѣй ми малко! “ Пѣтелътъ, безъ да му мисли много, отворилъ си устата, изкукуригалъ.
Сиренето му паднало отъ устата, и
лисицата
го изяла.
Сега, другата часть на баснята азъ ще я продължа. Слѣдъ като заминала лисицата, пѣтелътъ си казалъ: „Азъ пѣхъ много хубаво, но сиренето ми отиде“. На другата година пѣтелътъ пакъ ималъ сирене, качилъ се на единъ клонъ да го изяде. Минава пакъ лисицата, вижда го, че седи на клона и започва да го хвали, какъвъ добъръ пѣвецъ е, иска да му попѣе, но той мълчалъ. Защо мълчишъ?
към беседата >>
Слѣдъ като заминала
лисицата
, пѣтелътъ си казалъ: „Азъ пѣхъ много хубаво, но сиренето ми отиде“.
По това врѣме минава една лисица и вижда, че той държи сирене въ устата си и като по-умна отъ него, му казва: „Искамъ да се поразговоря малко съ тебе, дай ми отъ твоето внимание. Ти си отлична, красива птица, имашъ ангелски гласъ, попѣй ми малко! “ Пѣтелътъ, безъ да му мисли много, отворилъ си устата, изкукуригалъ. Сиренето му паднало отъ устата, и лисицата го изяла. Сега, другата часть на баснята азъ ще я продължа.
Слѣдъ като заминала
лисицата
, пѣтелътъ си казалъ: „Азъ пѣхъ много хубаво, но сиренето ми отиде“.
На другата година пѣтелътъ пакъ ималъ сирене, качилъ се на единъ клонъ да го изяде. Минава пакъ лисицата, вижда го, че седи на клона и започва да го хвали, какъвъ добъръ пѣвецъ е, иска да му попѣе, но той мълчалъ. Защо мълчишъ? Той изялъ сиренето и послѣ казалъ: „Миналата година пѣхъ прѣди да изямъ сиренето и го изгубихъ, но сега ще изямъ сиренето и послѣ ще пѣя“. Та, нѣкой пѫть хората пѣятъ прѣди да развиятъ своитѣ добродѣтели и ги изгубватъ, а нѣкой пѫть ги развиятъ и слѣдъ това пѣятъ.
към беседата >>
Минава пакъ
лисицата
, вижда го, че седи на клона и започва да го хвали, какъвъ добъръ пѣвецъ е, иска да му попѣе, но той мълчалъ.
“ Пѣтелътъ, безъ да му мисли много, отворилъ си устата, изкукуригалъ. Сиренето му паднало отъ устата, и лисицата го изяла. Сега, другата часть на баснята азъ ще я продължа. Слѣдъ като заминала лисицата, пѣтелътъ си казалъ: „Азъ пѣхъ много хубаво, но сиренето ми отиде“. На другата година пѣтелътъ пакъ ималъ сирене, качилъ се на единъ клонъ да го изяде.
Минава пакъ
лисицата
, вижда го, че седи на клона и започва да го хвали, какъвъ добъръ пѣвецъ е, иска да му попѣе, но той мълчалъ.
Защо мълчишъ? Той изялъ сиренето и послѣ казалъ: „Миналата година пѣхъ прѣди да изямъ сиренето и го изгубихъ, но сега ще изямъ сиренето и послѣ ще пѣя“. Та, нѣкой пѫть хората пѣятъ прѣди да развиятъ своитѣ добродѣтели и ги изгубватъ, а нѣкой пѫть ги развиятъ и слѣдъ това пѣятъ. Христосъ казва: „Ако азъ чрѣзъ Духа Божий изгонвамъ бѣсоветѣ, настанало е на васъ царството Божие“. Ние се спираме върху факта, че Христосъ изпѫждалъ бѣсоветѣ.
към беседата >>
Ще ви приведа една басня за
лисицата
и петела.
(втори вариант)
Някой човек скърби, че не е станал министър в България, че дядо му, като умрял, не му оставил пари, че баща му не бил богат, че майка му не била от благороден произход, че приятелите му не го заобикаляли, че нямал общество и т.н. Обществото съществува в света. От хиляди години котките живеят в общество с хората; кучетата също живеят в общество с хората; воловете, конете също живеят в общество с хората, но от хиляди години котките са си все котки, кучетата – все кучета, конете – все коне и т.н. Нима те не живеят близо до най-благородното общество? – Живеят, но кучетата, конете и воловете научиха най-лошото от човека.
Ще ви приведа една басня за
лисицата
и петела.
Един красив петел намерил едно парче сирене и се качил на един клон да си го изяде. По това време минава една лисица и вижда, че той държи сирене в устата си и като по-умна от него, му казва: „Искам да се поразговоря малко с тебе, дай ми от твоето внимание. Ти си отлична, красива птица, имаш ангелски глас, попей ми малко! “ Петелът, без да му мисли много, отворил си устата, изкукуригал. Сиренето му паднало от устата, и лисицата го изяла.
към втори вариант >>
По това време минава една
лисица
и вижда, че той държи сирене в устата си и като по-умна от него, му казва: „Искам да се поразговоря малко с тебе, дай ми от твоето внимание.
(втори вариант)
От хиляди години котките живеят в общество с хората; кучетата също живеят в общество с хората; воловете, конете също живеят в общество с хората, но от хиляди години котките са си все котки, кучетата – все кучета, конете – все коне и т.н. Нима те не живеят близо до най-благородното общество? – Живеят, но кучетата, конете и воловете научиха най-лошото от човека. Ще ви приведа една басня за лисицата и петела. Един красив петел намерил едно парче сирене и се качил на един клон да си го изяде.
По това време минава една
лисица
и вижда, че той държи сирене в устата си и като по-умна от него, му казва: „Искам да се поразговоря малко с тебе, дай ми от твоето внимание.
Ти си отлична, красива птица, имаш ангелски глас, попей ми малко! “ Петелът, без да му мисли много, отворил си устата, изкукуригал. Сиренето му паднало от устата, и лисицата го изяла. Сега, другата част на баснята аз ще я продължа. След като заминала лисицата, петелът си казал: „Аз пях много хубаво, но сиренето ми отиде.“ На другата година петелът пак имал сирене, качил се на един клон да го изяде.
към втори вариант >>
Сиренето му паднало от устата, и
лисицата
го изяла.
(втори вариант)
Ще ви приведа една басня за лисицата и петела. Един красив петел намерил едно парче сирене и се качил на един клон да си го изяде. По това време минава една лисица и вижда, че той държи сирене в устата си и като по-умна от него, му казва: „Искам да се поразговоря малко с тебе, дай ми от твоето внимание. Ти си отлична, красива птица, имаш ангелски глас, попей ми малко! “ Петелът, без да му мисли много, отворил си устата, изкукуригал.
Сиренето му паднало от устата, и
лисицата
го изяла.
Сега, другата част на баснята аз ще я продължа. След като заминала лисицата, петелът си казал: „Аз пях много хубаво, но сиренето ми отиде.“ На другата година петелът пак имал сирене, качил се на един клон да го изяде. Минава пак лисицата, вижда го, че седи на клона и започва да го хвали, какъв добър певец е, иска да му попее, но той мълчал. Защо мълчиш? Той изял сиренето и после казал: „Миналата година пях преди да изям сиренето и го изгубих, но сега ще изям сиренето и после ще пея.“ Та, някой път хората пеят преди да развият своите добродетели и ги изгубват, а някой път ги развият и след това пеят.
към втори вариант >>
След като заминала
лисицата
, петелът си казал: „Аз пях много хубаво, но сиренето ми отиде.“ На другата година петелът пак имал сирене, качил се на един клон да го изяде.
(втори вариант)
По това време минава една лисица и вижда, че той държи сирене в устата си и като по-умна от него, му казва: „Искам да се поразговоря малко с тебе, дай ми от твоето внимание. Ти си отлична, красива птица, имаш ангелски глас, попей ми малко! “ Петелът, без да му мисли много, отворил си устата, изкукуригал. Сиренето му паднало от устата, и лисицата го изяла. Сега, другата част на баснята аз ще я продължа.
След като заминала
лисицата
, петелът си казал: „Аз пях много хубаво, но сиренето ми отиде.“ На другата година петелът пак имал сирене, качил се на един клон да го изяде.
Минава пак лисицата, вижда го, че седи на клона и започва да го хвали, какъв добър певец е, иска да му попее, но той мълчал. Защо мълчиш? Той изял сиренето и после казал: „Миналата година пях преди да изям сиренето и го изгубих, но сега ще изям сиренето и после ще пея.“ Та, някой път хората пеят преди да развият своите добродетели и ги изгубват, а някой път ги развият и след това пеят. Христос казва: „Ако аз, чрез Духа Божий изгонвам бесовете, настанало е за вас царството Божие.“ Ние се спираме върху факта, че Христос изпъждал бесовете.
към втори вариант >>
Минава пак
лисицата
, вижда го, че седи на клона и започва да го хвали, какъв добър певец е, иска да му попее, но той мълчал.
(втори вариант)
Ти си отлична, красива птица, имаш ангелски глас, попей ми малко! “ Петелът, без да му мисли много, отворил си устата, изкукуригал. Сиренето му паднало от устата, и лисицата го изяла. Сега, другата част на баснята аз ще я продължа. След като заминала лисицата, петелът си казал: „Аз пях много хубаво, но сиренето ми отиде.“ На другата година петелът пак имал сирене, качил се на един клон да го изяде.
Минава пак
лисицата
, вижда го, че седи на клона и започва да го хвали, какъв добър певец е, иска да му попее, но той мълчал.
Защо мълчиш? Той изял сиренето и после казал: „Миналата година пях преди да изям сиренето и го изгубих, но сега ще изям сиренето и после ще пея.“ Та, някой път хората пеят преди да развият своите добродетели и ги изгубват, а някой път ги развият и след това пеят. Христос казва: „Ако аз, чрез Духа Божий изгонвам бесовете, настанало е за вас царството Божие.“ Ние се спираме върху факта, че Христос изпъждал бесовете. Това учение има ли приложение в живота, е ли то един метод, по който ние чрез същия Дух можем да изпъдим от себе си бесовете?
към втори вариант >>
30.
Родените
,
НБ
, София, 2.11.1924г.,
Вземете човѣкътъ, когато ще яде нѣкоя кокошка, или нѣкое прасенце, и той е, като
лисицата
уменъ, оскубва перата на кокошката и козината на прасенцето.
Специаленъ начинъ си иматъ тѣ. Лисицитѣ сѫщо иматъ единъ опрѣдѣленъ начинъ, по който започватъ да ядатъ кокошкитѣ. Тѣ сѫ доста благородни, хубаво оскубватъ кокошкитѣ, и слѣдъ това започватъ да ги ядатъ. И котката има правила, по които яде мишката. Тя е бърза, не се спира да снима козината ѝ.
Вземете човѣкътъ, когато ще яде нѣкоя кокошка, или нѣкое прасенце, и той е, като
лисицата
уменъ, оскубва перата на кокошката и козината на прасенцето.
Казваме, че човѣкътъ е културенъ, защото оскубва перата и козината на животнитѣ, които ще яде. Ако е за култура, по сѫщия начинъ и лисицата е културна! Културата не седи въ външнитѣ прояви. Това сѫ живи, разумни принципи, които дѣйствуватъ въ насъ. Ще ви задамъ единъ въпросъ: въ какво съврѣменната култура седи по-високо отъ миналата?
към беседата >>
Ако е за култура, по сѫщия начинъ и
лисицата
е културна!
Тѣ сѫ доста благородни, хубаво оскубватъ кокошкитѣ, и слѣдъ това започватъ да ги ядатъ. И котката има правила, по които яде мишката. Тя е бърза, не се спира да снима козината ѝ. Вземете човѣкътъ, когато ще яде нѣкоя кокошка, или нѣкое прасенце, и той е, като лисицата уменъ, оскубва перата на кокошката и козината на прасенцето. Казваме, че човѣкътъ е културенъ, защото оскубва перата и козината на животнитѣ, които ще яде.
Ако е за култура, по сѫщия начинъ и
лисицата
е културна!
Културата не седи въ външнитѣ прояви. Това сѫ живи, разумни принципи, които дѣйствуватъ въ насъ. Ще ви задамъ единъ въпросъ: въ какво съврѣменната култура седи по-високо отъ миналата? Въ римско врѣме, римлянитѣ имаха носилки, и съ тѣхъ четирма души носѣха едного на рѫцѣ. А ние днесъ съ конь се движимъ.
към беседата >>
Вземете човекът, когато ще яде някоя кокошка, или някое прасенце, и той е, като
лисицата
умен, оскубва перата на кокошката и козината на прасенцето.
(втори вариант)
Специален начин си имат те. Лисиците също имат един определен начин, по който започват да ядат кокошките. Те са доста благородни, хубаво оскубват кокошките, и след това започват да ги ядат. И котката има правила, по които яде мишката. Тя е бърза, не се спира да снима козината й.
Вземете човекът, когато ще яде някоя кокошка, или някое прасенце, и той е, като
лисицата
умен, оскубва перата на кокошката и козината на прасенцето.
Казваме, че човекът е културен, защото оскубва перата и козината на животните, които ще яде. Ако е за култура, по същия начин и лисицата е културна! Културата не седи във външните прояви. Това са живи, разумни принципи, които действат в нас. Ще ви задам един въпрос: В какво съвременната култура седи по-високо от миналата?
към втори вариант >>
Ако е за култура, по същия начин и
лисицата
е културна!
(втори вариант)
Те са доста благородни, хубаво оскубват кокошките, и след това започват да ги ядат. И котката има правила, по които яде мишката. Тя е бърза, не се спира да снима козината й. Вземете човекът, когато ще яде някоя кокошка, или някое прасенце, и той е, като лисицата умен, оскубва перата на кокошката и козината на прасенцето. Казваме, че човекът е културен, защото оскубва перата и козината на животните, които ще яде.
Ако е за култура, по същия начин и
лисицата
е културна!
Културата не седи във външните прояви. Това са живи, разумни принципи, които действат в нас. Ще ви задам един въпрос: В какво съвременната култура седи по-високо от миналата? В римско време, римляните имаха носилки, и с тях четирима души носеха едного на ръце. А ние днес с кон се движим.
към втори вариант >>
31.
Вдлъбната и изпъкнала леща
,
МОК
, София, 15.3.1925г.,
“ Едните ще се намерят в положението на щъркела, а другите – в положението на
лисицата
, за които се говори в баснята „Щъркел и
лисица
“.
Едните живеят по върховете, а другите – в долините. Или, с други думи казано, едните ядат от изпъкнали паници, а другите – от вдлъбнати. Като се съберете заедно, ще почнете да се смеете едни на други. Тия, които ядат от вдлъбнати паници, ще кажат на другите: „Яде ли се от изпъкнали паници? “ Последните пък ще ги запитат: „Ами от вдлъбнати паници яде ли се?
“ Едните ще се намерят в положението на щъркела, а другите – в положението на
лисицата
, за които се говори в баснята „Щъркел и
лисица
“.
Вие трябва да знаете следното нещо: това, което съществува у другите хора в изобилие, съществува и у вас, макар и в малко количество. Между всички хора има едно преливане, една обмяна. Това се забелязва и във външните отношения. Някога ти ще говориш, а други ще те слушат; друг път ти ще слушаш, а други ще говорят. Някои хора мислят, че могат да говорят или да мълчат, когато те искат.
към беседата >>
32.
Основни закони
,
ИБ
, В.Търново, 24.8.1925г.,
Те са като животни: един е като вълка, друг като
лисица
, трети като змията, четвърти като гълъба и пр.
В ума ви трябва да бъде складирано най-голямото богатство, също и в сърцето ви трябва да бъде вложено най-доброто ядене. Всеки от вас трябва да стане богат. Вие всички минавате за ръководители, трябва да придобивате знание, а знанието трябва да има поне отчасти, поне малко приложение. У всички хора има един вътрешен егоизъм, но вие трябва да обръщате и на другите толкова внимание, колкото и на себе си. Трябва да знаете, че хората, които идат при вас, са от разни категории.
Те са като животни: един е като вълка, друг като
лисица
, трети като змията, четвърти като гълъба и пр.
За да ги задоволите, вие трябва да им дадете от онова, от което имат нужда. На вълка трябва да дадете една овца. Но ще кажете: "Имам ли право аз да давам овца на вълка? " Вие как постъпвате в такъв случай? Ще кажете: "Нямам право." Теоретически казвате, че нямате право, но фактически го вършите - давате овцата.
към беседата >>
33.
Търпение и вяра
,
СБ
, В.Търново, 24.8.1925г.,
Те са като животни: един е като вълка, друг е като
лисицата
, трети е като змията, четвърти – като гълъба, и пр.
Всеки от вас трябва да стане богат. Вие всички минавате за ръководители – ръководители в най-широк смисъл на думата – на себе си и на другите. Ако придобиете знание, знанието ви трябва да има поне отчасти малко приложение. Във всички хора има един вътрешен егоизъм, но вие трябва да обръщате и на другите толкова внимание, колкото и на себе си. Вие трябва да знаете, че хората, които идват при нас, са от разни категории.
Те са като животни: един е като вълка, друг е като
лисицата
, трети е като змията, четвърти – като гълъба, и пр.
За да ги задоволите, вие трябва да им дадете онова, от което имат нужда. На вълка трябва да дадете една овца. Вие ще възразите: „Имам ли право да давам овца на вълка? “ Вие как постъпвате в такъв случай? Казвате: „Ние нямаме право да даваме на вълка да яде овци.“ Теоретически е право, но фактически вършите тъкмо обратното: давате овцата в устата на вълка.
към беседата >>
34.
Видя го Исус
,
НБ
, София, 6.12.1925г.,
Той повиква
лисицата
като своя доверителка да го защищава пред съда.
Не че не знаят как да го разрешат, но не искат. Ще ви приведа един анекдот да ви покажа, защо хората не разрешават въпроса. Едно време, животните поставили слона за съдия. Овцете подали до него заявление, в което се оплакали от вълка, че се отнасял неделикатно, некоректно спрямо тях, използвал тяхната доброта и ни в туй, ни в онуй време влизал в кошарата им и ги давил. Издава се призовка, с която викат вълка като обвиняем.
Той повиква
лисицата
като своя доверителка да го защищава пред съда.
Явява се лисицата пред съда и казва: “Господин Съдия, обвиняват моят довереник, че прескачал плета и влизал в кошарата. Какво зло има в това? Някои твърдят, че всеки трябвало да мине пред вратата на кошарата. Хубаво, но тази кошара трябва да е заградена отгоре, а тя е отворена. Птиците никога не минават през вратите на кошарата, все отгоре влизат, а при това никой не протестира.
към беседата >>
Явява се
лисицата
пред съда и казва: “Господин Съдия, обвиняват моят довереник, че прескачал плета и влизал в кошарата.
Ще ви приведа един анекдот да ви покажа, защо хората не разрешават въпроса. Едно време, животните поставили слона за съдия. Овцете подали до него заявление, в което се оплакали от вълка, че се отнасял неделикатно, некоректно спрямо тях, използвал тяхната доброта и ни в туй, ни в онуй време влизал в кошарата им и ги давил. Издава се призовка, с която викат вълка като обвиняем. Той повиква лисицата като своя доверителка да го защищава пред съда.
Явява се
лисицата
пред съда и казва: “Господин Съдия, обвиняват моят довереник, че прескачал плета и влизал в кошарата.
Какво зло има в това? Някои твърдят, че всеки трябвало да мине пред вратата на кошарата. Хубаво, но тази кошара трябва да е заградена отгоре, а тя е отворена. Птиците никога не минават през вратите на кошарата, все отгоре влизат, а при това никой не протестира. Моят довереник като прескача плета, всички го обвиняват.
към беседата >>
35.
Служене на Бога и на себе си
,
ООК
, София, 9.12.1925г.,
Сега ние те молим да ни защитиш по някакъв начин, да забраниш на котката да ни смущава." Отде се научила
лисицата
за това оплакване на рибите и веднага дотърчала в защита на котката.
Ако се даде правото на единия или на другия, то е все едно да признаем, че и вълкът, който дави овците, има право на тях. Ако се разсъждава по този начин, ние ще дойдем до смешни анекдоти, басни и пословици, каквито можем да извадим из живота от най-стари времена и до днес. Веднъж рибите подали прошение до съдията, в което се оплаквали от котката, и поискали да бъдат защитени от нея. Те казали: „Г-н съдия, често котката идва до брега, хвърля се във водата, улавя ни една по една и ни изнася на брега, извън водата. Щом ни извади от нашата среда, ние повече не можем да живеем и умираме.
Сега ние те молим да ни защитиш по някакъв начин, да забраниш на котката да ни смущава." Отде се научила
лисицата
за това оплакване на рибите и веднага дотърчала в защита на котката.
Тя казала: „Г-н съдия, аз зная, че когато хората влизат във водата, те се давят, не могат да живеят в такава среда. Падне ли някой човек във водата и не знае да плава, веднага бързат да го спасят, да го извадят на въздуха, в по-рядка среда, дето той може да живее. Щом е така,аз се чудя,как рибите не могат да живеят там,дето човек живее. Какво престъпление е направила котката, като е извадила няколко риби в един по-възвишен свят от техния? " Как мислите, какво е отговорил съдията на прошението от рибите след тази бляскава защита на лисицата?
към беседата >>
" Как мислите, какво е отговорил съдията на прошението от рибите след тази бляскава защита на
лисицата
?
Сега ние те молим да ни защитиш по някакъв начин, да забраниш на котката да ни смущава." Отде се научила лисицата за това оплакване на рибите и веднага дотърчала в защита на котката. Тя казала: „Г-н съдия, аз зная, че когато хората влизат във водата, те се давят, не могат да живеят в такава среда. Падне ли някой човек във водата и не знае да плава, веднага бързат да го спасят, да го извадят на въздуха, в по-рядка среда, дето той може да живее. Щом е така,аз се чудя,как рибите не могат да живеят там,дето човек живее. Какво престъпление е направила котката, като е извадила няколко риби в един по-възвишен свят от техния?
" Как мислите, какво е отговорил съдията на прошението от рибите след тази бляскава защита на
лисицата
?
Съдията и до днес не е казал думата си, не е дал заключение. Наистина намерението на котката да вади рибите от водата и да ги оставя да живеят в по-възвишен свят е добро, но питам: Дълбоко погледнато, дали намерението на котката е било да постави рибите в по-добри условия на живота или да ги извади вън от водата, та да се възползува от тяхното месце? Сега с проста, с много елементарна фигура ще ви определя какво значи служене на Бога. Представете си, че някъде в света Бог отваря една гостилница, в която за гостилничар определя човек чист, сръчен, пъргав, който умее да готви отлично. Надписът на тази гостилница е следния: „Гостилница на Бога", дето всеки може даром да яде - безплатна гостилница.
към беседата >>
36.
Пълнене и празнене
,
МОК
, София, 27.12.1925г.,
В баснята „Петел и
лисица
“ се разправя как
лисицата
се спряла под едно дърво, на което петелът стоял, и започнала да го хвали за голямото му изкуство.
Той ги счита за гениални, но не минава година-две, и се разочарова от тях. На какво се дължат разочарованията? – Разочарованията се дължат на факта, че въображението на даден човек е минало през периода на празнене на Луната. Защо хората се хвалят? – В повечето случаи хваленето има за основа нещо користно.
В баснята „Петел и
лисица
“ се разправя как
лисицата
се спряла под едно дърво, на което петелът стоял, и започнала да го хвали за голямото му изкуство.
Защо го хвалила? Защото петелът държал в устата си парче сирене. Поласкан от хвалбите на лисицата, петелът започнал да кукурига: отворил устата си и сиренето паднало на земята. Лисицата взела сиренето, изяла го и след това се обърнала към петела с думите: „Ти си голям простак, нищо не разбираш от живота, никаква философия нямаш.“ На следната година лисицата пак видяла петела на дървото със сирене в устата и започнала да го хвали с цел и този път да вземе сиренето му. Петелът погледнал към нея, спокойно изял сиренето си и след това започнал да кукурига.
към беседата >>
Поласкан от хвалбите на
лисицата
, петелът започнал да кукурига: отворил устата си и сиренето паднало на земята.
Защо хората се хвалят? – В повечето случаи хваленето има за основа нещо користно. В баснята „Петел и лисица“ се разправя как лисицата се спряла под едно дърво, на което петелът стоял, и започнала да го хвали за голямото му изкуство. Защо го хвалила? Защото петелът държал в устата си парче сирене.
Поласкан от хвалбите на
лисицата
, петелът започнал да кукурига: отворил устата си и сиренето паднало на земята.
Лисицата взела сиренето, изяла го и след това се обърнала към петела с думите: „Ти си голям простак, нищо не разбираш от живота, никаква философия нямаш.“ На следната година лисицата пак видяла петела на дървото със сирене в устата и започнала да го хвали с цел и този път да вземе сиренето му. Петелът погледнал към нея, спокойно изял сиренето си и след това започнал да кукурига. Лисицата му казала: „Петльо, както виждам, много си поумнял.“ – „Да, добре научих урока, който ми предаде. Като учителка ти ми предаде добър урок, който аз научих и веднага приложих.“ Тъй щото дойде ли някой да ви хвали, че сте голям певец, музикант, писател или художник, ако държите в устата си парче сирене, първо изяжте сиренето, а после проявете дарбата си, за която ви хвалят. Иначе, изяде ли лисицата сиренето, ще ви нарече простак и ще си замине.
към беседата >>
Лисицата
взела сиренето, изяла го и след това се обърнала към петела с думите: „Ти си голям простак, нищо не разбираш от живота, никаква философия нямаш.“ На следната година
лисицата
пак видяла петела на дървото със сирене в устата и започнала да го хвали с цел и този път да вземе сиренето му.
– В повечето случаи хваленето има за основа нещо користно. В баснята „Петел и лисица“ се разправя как лисицата се спряла под едно дърво, на което петелът стоял, и започнала да го хвали за голямото му изкуство. Защо го хвалила? Защото петелът държал в устата си парче сирене. Поласкан от хвалбите на лисицата, петелът започнал да кукурига: отворил устата си и сиренето паднало на земята.
Лисицата
взела сиренето, изяла го и след това се обърнала към петела с думите: „Ти си голям простак, нищо не разбираш от живота, никаква философия нямаш.“ На следната година
лисицата
пак видяла петела на дървото със сирене в устата и започнала да го хвали с цел и този път да вземе сиренето му.
Петелът погледнал към нея, спокойно изял сиренето си и след това започнал да кукурига. Лисицата му казала: „Петльо, както виждам, много си поумнял.“ – „Да, добре научих урока, който ми предаде. Като учителка ти ми предаде добър урок, който аз научих и веднага приложих.“ Тъй щото дойде ли някой да ви хвали, че сте голям певец, музикант, писател или художник, ако държите в устата си парче сирене, първо изяжте сиренето, а после проявете дарбата си, за която ви хвалят. Иначе, изяде ли лисицата сиренето, ще ви нарече простак и ще си замине. Всички поговорки, всички примери из живота не са нищо друго, освен израз на промени, които стават в човешката душа.
към беседата >>
Лисицата
му казала: „Петльо, както виждам, много си поумнял.“ – „Да, добре научих урока, който ми предаде.
Защо го хвалила? Защото петелът държал в устата си парче сирене. Поласкан от хвалбите на лисицата, петелът започнал да кукурига: отворил устата си и сиренето паднало на земята. Лисицата взела сиренето, изяла го и след това се обърнала към петела с думите: „Ти си голям простак, нищо не разбираш от живота, никаква философия нямаш.“ На следната година лисицата пак видяла петела на дървото със сирене в устата и започнала да го хвали с цел и този път да вземе сиренето му. Петелът погледнал към нея, спокойно изял сиренето си и след това започнал да кукурига.
Лисицата
му казала: „Петльо, както виждам, много си поумнял.“ – „Да, добре научих урока, който ми предаде.
Като учителка ти ми предаде добър урок, който аз научих и веднага приложих.“ Тъй щото дойде ли някой да ви хвали, че сте голям певец, музикант, писател или художник, ако държите в устата си парче сирене, първо изяжте сиренето, а после проявете дарбата си, за която ви хвалят. Иначе, изяде ли лисицата сиренето, ще ви нарече простак и ще си замине. Всички поговорки, всички примери из живота не са нищо друго, освен израз на промени, които стават в човешката душа. Докато стигне своя висок идеал, човешката душа минава през ред съмнения, колебания, противоречия. Днес се стреми към наука, на другия ден се отказва от науката.
към беседата >>
Иначе, изяде ли
лисицата
сиренето, ще ви нарече простак и ще си замине.
Поласкан от хвалбите на лисицата, петелът започнал да кукурига: отворил устата си и сиренето паднало на земята. Лисицата взела сиренето, изяла го и след това се обърнала към петела с думите: „Ти си голям простак, нищо не разбираш от живота, никаква философия нямаш.“ На следната година лисицата пак видяла петела на дървото със сирене в устата и започнала да го хвали с цел и този път да вземе сиренето му. Петелът погледнал към нея, спокойно изял сиренето си и след това започнал да кукурига. Лисицата му казала: „Петльо, както виждам, много си поумнял.“ – „Да, добре научих урока, който ми предаде. Като учителка ти ми предаде добър урок, който аз научих и веднага приложих.“ Тъй щото дойде ли някой да ви хвали, че сте голям певец, музикант, писател или художник, ако държите в устата си парче сирене, първо изяжте сиренето, а после проявете дарбата си, за която ви хвалят.
Иначе, изяде ли
лисицата
сиренето, ще ви нарече простак и ще си замине.
Всички поговорки, всички примери из живота не са нищо друго, освен израз на промени, които стават в човешката душа. Докато стигне своя висок идеал, човешката душа минава през ред съмнения, колебания, противоречия. Днес се стреми към наука, на другия ден се отказва от науката. – Не, колкото повече знания има човек, толкова по-добре: и той ще се ползва от знанията си, и ближните му ще се ползват. Когато лисицата изяла сиренето на петела и го нарекла простак, с това тя искала да му каже, че трябва да има повече сирене, че и той да си хапне, и за нея да остане малко.
към беседата >>
Когато
лисицата
изяла сиренето на петела и го нарекла простак, с това тя искала да му каже, че трябва да има повече сирене, че и той да си хапне, и за нея да остане малко.
Иначе, изяде ли лисицата сиренето, ще ви нарече простак и ще си замине. Всички поговорки, всички примери из живота не са нищо друго, освен израз на промени, които стават в човешката душа. Докато стигне своя висок идеал, човешката душа минава през ред съмнения, колебания, противоречия. Днес се стреми към наука, на другия ден се отказва от науката. – Не, колкото повече знания има човек, толкова по-добре: и той ще се ползва от знанията си, и ближните му ще се ползват.
Когато
лисицата
изяла сиренето на петела и го нарекла простак, с това тя искала да му каже, че трябва да има повече сирене, че и той да си хапне, и за нея да остане малко.
Това е свободно тълкуване на баснята с цел да се примирят противоречията. Следователно, каквито и да бъдат подтиците на хората за придобиване на блага, те трябва да имат предвид, че от благата им трябва да се ползват и техните ближни. Това е начин за примиряване с противоречията в живота. Сега от всички се иска да изучавате фазите на пълнене и празнене на Луната, за да разберете отде произтичат противоречията и да можете да се справяте с тях. Каквито процеси стават с Луната, такива стават в ума и в сърцето на човека.
към беседата >>
Нали разправят онази поговорка за
лисицата
, която казва на петела: „Ти си много красив." Защо го хвали?
(втори вариант)
Този човек всякога ще си представя нещата тъй, както не са. Срещне някой, казва, ама той е гениален човек, той има дарба, свири хубаво, като него не е слушал. Е, хубаво, не се минава една-две години, казва, аз съм се лъгал, той не бил толкова способен. Месечината е в обратното положение, на разсип. Питам, кои са подтиците, когато хвалим някой човек?
Нали разправят онази поговорка за
лисицата
, която казва на петела: „Ти си много красив." Защо го хвали?
За сиренето. Тази басня е казана само наполовина. След като изяла сиренето, лисицата казала на петела: „Ти разбиране нямаш, философия нямаш." Петелът казал: „За втори път ще си помисля." На другата година, като минавала лисицата, хвалила пак петела, но той изял първо сиренето. „Много си поумнял" – казала лисицата. „Е, много добре ми предаде урока." И тъй, като дойде да ви хвали някой, ние ще изядем сиренето, но ако искаме много да получим един урок, ще му пуснем сиренето и той ще ни каже: „Голяма будала си ти!
към втори вариант >>
След като изяла сиренето,
лисицата
казала на петела: „Ти разбиране нямаш, философия нямаш." Петелът казал: „За втори път ще си помисля." На другата година, като минавала
лисицата
, хвалила пак петела, но той изял първо сиренето.
(втори вариант)
Месечината е в обратното положение, на разсип. Питам, кои са подтиците, когато хвалим някой човек? Нали разправят онази поговорка за лисицата, която казва на петела: „Ти си много красив." Защо го хвали? За сиренето. Тази басня е казана само наполовина.
След като изяла сиренето,
лисицата
казала на петела: „Ти разбиране нямаш, философия нямаш." Петелът казал: „За втори път ще си помисля." На другата година, като минавала
лисицата
, хвалила пак петела, но той изял първо сиренето.
„Много си поумнял" – казала лисицата. „Е, много добре ми предаде урока." И тъй, като дойде да ви хвали някой, ние ще изядем сиренето, но ако искаме много да получим един урок, ще му пуснем сиренето и той ще ни каже: „Голяма будала си ти! " „Ще имам в съображение урока, който ни предаде." Кои са побужденията на лисицата да каже на петела, че е много будала? Глупава ли е толкова и може ли да го каже лисицата? Всички тези поговорки, които съществуват, тези примери, това е израз само на всички онези промени, които стават в човешката душа.
към втори вариант >>
„Много си поумнял" – казала
лисицата
.
(втори вариант)
Питам, кои са подтиците, когато хвалим някой човек? Нали разправят онази поговорка за лисицата, която казва на петела: „Ти си много красив." Защо го хвали? За сиренето. Тази басня е казана само наполовина. След като изяла сиренето, лисицата казала на петела: „Ти разбиране нямаш, философия нямаш." Петелът казал: „За втори път ще си помисля." На другата година, като минавала лисицата, хвалила пак петела, но той изял първо сиренето.
„Много си поумнял" – казала
лисицата
.
„Е, много добре ми предаде урока." И тъй, като дойде да ви хвали някой, ние ще изядем сиренето, но ако искаме много да получим един урок, ще му пуснем сиренето и той ще ни каже: „Голяма будала си ти! " „Ще имам в съображение урока, който ни предаде." Кои са побужденията на лисицата да каже на петела, че е много будала? Глупава ли е толкова и може ли да го каже лисицата? Всички тези поговорки, които съществуват, тези примери, това е израз само на всички онези промени, които стават в човешката душа. Тънки промени, някой път на неудоволствие – често усещате неразположение.
към втори вариант >>
" „Ще имам в съображение урока, който ни предаде." Кои са побужденията на
лисицата
да каже на петела, че е много будала?
(втори вариант)
За сиренето. Тази басня е казана само наполовина. След като изяла сиренето, лисицата казала на петела: „Ти разбиране нямаш, философия нямаш." Петелът казал: „За втори път ще си помисля." На другата година, като минавала лисицата, хвалила пак петела, но той изял първо сиренето. „Много си поумнял" – казала лисицата. „Е, много добре ми предаде урока." И тъй, като дойде да ви хвали някой, ние ще изядем сиренето, но ако искаме много да получим един урок, ще му пуснем сиренето и той ще ни каже: „Голяма будала си ти!
" „Ще имам в съображение урока, който ни предаде." Кои са побужденията на
лисицата
да каже на петела, че е много будала?
Глупава ли е толкова и може ли да го каже лисицата? Всички тези поговорки, които съществуват, тези примери, това е израз само на всички онези промени, които стават в човешката душа. Тънки промени, някой път на неудоволствие – често усещате неразположение. Някой път се съмнявате в постижението на нашия идеал. Някой път се заражда желание да се учите.
към втори вариант >>
Глупава ли е толкова и може ли да го каже
лисицата
?
(втори вариант)
Тази басня е казана само наполовина. След като изяла сиренето, лисицата казала на петела: „Ти разбиране нямаш, философия нямаш." Петелът казал: „За втори път ще си помисля." На другата година, като минавала лисицата, хвалила пак петела, но той изял първо сиренето. „Много си поумнял" – казала лисицата. „Е, много добре ми предаде урока." И тъй, като дойде да ви хвали някой, ние ще изядем сиренето, но ако искаме много да получим един урок, ще му пуснем сиренето и той ще ни каже: „Голяма будала си ти! " „Ще имам в съображение урока, който ни предаде." Кои са побужденията на лисицата да каже на петела, че е много будала?
Глупава ли е толкова и може ли да го каже
лисицата
?
Всички тези поговорки, които съществуват, тези примери, това е израз само на всички онези промени, които стават в човешката душа. Тънки промени, някой път на неудоволствие – често усещате неразположение. Някой път се съмнявате в постижението на нашия идеал. Някой път се заражда желание да се учите. Някой път казвате, толкова наука ми стига.
към втори вариант >>
Питам сега, ако този петел имаше двайсет килограма сирене горе на клона, гази
лисица
би ли била в състояние да изяде сиренето?
(втори вариант)
Тънки промени, някой път на неудоволствие – често усещате неразположение. Някой път се съмнявате в постижението на нашия идеал. Някой път се заражда желание да се учите. Някой път казвате, толкова наука ми стига. Казвам ти, още нищо не си научил.
Питам сега, ако този петел имаше двайсет килограма сирене горе на клона, гази
лисица
би ли била в състояние да изяде сиренето?
Лисицата казва на петела: „Много си глупав, че много малко сирене си имал и като изкукурига, изядох сиренето, не остана за тебе. Бъди умен, втори път като дойда, повече сирене да имаш, да остане и за тебе, и за мене." Това е вече продължение на баснята. То е примирение на нещата. Благото, каквито и да бъдат нашите подтици, от благото, което ние искаме да реализираме, от туй благо да остане и за другите хора, за да няма противоречие вътре в живота. Този закон съществува между ума и сърцето.
към втори вариант >>
Лисицата
казва на петела: „Много си глупав, че много малко сирене си имал и като изкукурига, изядох сиренето, не остана за тебе.
(втори вариант)
Някой път се съмнявате в постижението на нашия идеал. Някой път се заражда желание да се учите. Някой път казвате, толкова наука ми стига. Казвам ти, още нищо не си научил. Питам сега, ако този петел имаше двайсет килограма сирене горе на клона, гази лисица би ли била в състояние да изяде сиренето?
Лисицата
казва на петела: „Много си глупав, че много малко сирене си имал и като изкукурига, изядох сиренето, не остана за тебе.
Бъди умен, втори път като дойда, повече сирене да имаш, да остане и за тебе, и за мене." Това е вече продължение на баснята. То е примирение на нещата. Благото, каквито и да бъдат нашите подтици, от благото, което ние искаме да реализираме, от туй благо да остане и за другите хора, за да няма противоречие вътре в живота. Този закон съществува между ума и сърцето. Аз го превеждам.
към втори вариант >>
37.
Благ
,
НБ
, София, 17.1.1926г.,
Аз ви препоръчвам за тази цел да бъдете разумни, но не разумност като тази на
лисицата
, нито като тази на тигъра; или на змията или на паяка, нито разумността на овцата, нито тази на вола, нито тази на орела.
И тогава всичката благост, която Бог ти изпраща, остава неизползувана. Днес, вие сте хора на отрицанието. Нямам нищо против това, ще дойде ден, може би след 250 милиарда години, когато вие ще бъдете по-умни, отколкото сега. Някои от вас, както ви гледам, и сега сте разумни. Нали искате да бъдете щастливи?
Аз ви препоръчвам за тази цел да бъдете разумни, но не разумност като тази на
лисицата
, нито като тази на тигъра; или на змията или на паяка, нито разумността на овцата, нито тази на вола, нито тази на орела.
Каква разумност трябва да ви препоръчам тогава? – Ще ви препоръчам разумността на светиите, на ангелите. Ние няма какво да се учим от животните. Някой път за упрек казват някому: виж онази овца! Вземи пример от нея!
към беседата >>
38.
Саваат - Амон-Ра
,
НБ
, София, 14.3.1926г.,
Ти не можеш да оставиш кокошките си да ги пази една
лисица
.
Казвате: няма честен човек в света. Не, не е вярно това. По отношение на несъзнателните хора това е така, но по отношение на съзнателните не е така. Вълците не са честни. Ти не можеш да оставиш овцете си да ги пази един вълк.
Ти не можеш да оставиш кокошките си да ги пази една
лисица
.
На малките деца, у които съзнанието не е развито, ти не можеш да оставиш да разтършуват яйцата. Но казвам: на онези хора, на които съзнанието е пробудено, които копнеят за истински живот, Христос казва: те ще се научат. И тъй, сега дойдохме до истинските данни. Ако човек стесни своите вежди, т.е. ги направи по-тънки, той смекчава характера си, но неговата воля става по-слаба.
към беседата >>
39.
Пътят на желанията
,
ООК
, София, 26.5.1926г.,
От мозъка на светията излиза светлина, както от очите на
лисицата
и на вълка.
Младият е извор, чешма, която постоянно дава; старият е свещ, която седи на едно място, пръска светлина надалеч и осветява пътя на минувачите. Старият човек трябва да свети като светия. Влиза ли вечер в някоя изба, той не трябва да си служи с лампа. Не може ли да ходи вечерно време без лампа, той не е светия. Светията изпуща светлина от себе си, понеже неговата мисъл е интензивна.
От мозъка на светията излиза светлина, както от очите на
лисицата
и на вълка.
Вечер очите на лисицата и на вълка светят като фенери. Когато някоя лисица влезе нощем в курника при кокошките, тя ги погледне, те се уплашват от светлината на очите й и падат на земята. Тя се доближава към тях, избира си по-тлъстичките и си заминава. Ако лисицата със светлината на своите очи може да уплаши кокошките, колко повече окултният ученик със своята светлина трябва да изплаши лошите духове. В Деянията на Апостолите се разправя за един случай, дето десет ученици на Христа били повикани някъде да изпъдят един лош дух.
към беседата >>
Вечер очите на
лисицата
и на вълка светят като фенери.
Старият човек трябва да свети като светия. Влиза ли вечер в някоя изба, той не трябва да си служи с лампа. Не може ли да ходи вечерно време без лампа, той не е светия. Светията изпуща светлина от себе си, понеже неговата мисъл е интензивна. От мозъка на светията излиза светлина, както от очите на лисицата и на вълка.
Вечер очите на
лисицата
и на вълка светят като фенери.
Когато някоя лисица влезе нощем в курника при кокошките, тя ги погледне, те се уплашват от светлината на очите й и падат на земята. Тя се доближава към тях, избира си по-тлъстичките и си заминава. Ако лисицата със светлината на своите очи може да уплаши кокошките, колко повече окултният ученик със своята светлина трябва да изплаши лошите духове. В Деянията на Апостолите се разправя за един случай, дето десет ученици на Христа били повикани някъде да изпъдят един лош дух. Те му казвали: “В името на Господа Исуса Христа ти заповядваме да излезеш!
към беседата >>
Когато някоя
лисица
влезе нощем в курника при кокошките, тя ги погледне, те се уплашват от светлината на очите й и падат на земята.
Влиза ли вечер в някоя изба, той не трябва да си служи с лампа. Не може ли да ходи вечерно време без лампа, той не е светия. Светията изпуща светлина от себе си, понеже неговата мисъл е интензивна. От мозъка на светията излиза светлина, както от очите на лисицата и на вълка. Вечер очите на лисицата и на вълка светят като фенери.
Когато някоя
лисица
влезе нощем в курника при кокошките, тя ги погледне, те се уплашват от светлината на очите й и падат на земята.
Тя се доближава към тях, избира си по-тлъстичките и си заминава. Ако лисицата със светлината на своите очи може да уплаши кокошките, колко повече окултният ученик със своята светлина трябва да изплаши лошите духове. В Деянията на Апостолите се разправя за един случай, дето десет ученици на Христа били повикани някъде да изпъдят един лош дух. Те му казвали: “В името на Господа Исуса Христа ти заповядваме да излезеш! ” Той не излизал.
към беседата >>
Ако
лисицата
със светлината на своите очи може да уплаши кокошките, колко повече окултният ученик със своята светлина трябва да изплаши лошите духове.
Светията изпуща светлина от себе си, понеже неговата мисъл е интензивна. От мозъка на светията излиза светлина, както от очите на лисицата и на вълка. Вечер очите на лисицата и на вълка светят като фенери. Когато някоя лисица влезе нощем в курника при кокошките, тя ги погледне, те се уплашват от светлината на очите й и падат на земята. Тя се доближава към тях, избира си по-тлъстичките и си заминава.
Ако
лисицата
със светлината на своите очи може да уплаши кокошките, колко повече окултният ученик със своята светлина трябва да изплаши лошите духове.
В Деянията на Апостолите се разправя за един случай, дето десет ученици на Христа били повикани някъде да изпъдят един лош дух. Те му казвали: “В името на Господа Исуса Христа ти заповядваме да излезеш! ” Той не излизал. “В името на апостол Павла ти заповядваме да излезеш! ” Той пак не излизал, но им казал: “И Христа познавам, и Павла познавам, но вие, които ме пъдите, вас не познавам”.
към беседата >>
40.
Ще се наситят
,
НБ
, София, 6.6.1926г.,
Слушал съм да говорят селяните от някое село: знаете ли, че снощи влязла една
лисица
в курника на Ивана и изяла най-хубавата кокошка?
Ние, съвременните хора, имаме най-малко право да съдим вълците, мечките, орлите за техните престъпления. Най-големите престъпници в това отношение са човеците. Какво от това, че един вълк изял през годината една овца? Човекът изяжда през годината толкова много овце и отгоре на това узаконява своите престъпления. Казвам: само праведният трябва да съди.
Слушал съм да говорят селяните от някое село: знаете ли, че снощи влязла една
лисица
в курника на Ивана и изяла най-хубавата кокошка?
Тъй ли! Ами знаете ли, че снощи един вълк зграбчил от стадото на Стоян Драганов най-тлъстата овца? Как тъй? И всички се очудват, тревожат, обсъждат въпроса и току виж, цяла потеря тръгва да гони този вълк. Питам: къде оства православието?
към беседата >>
Даже някои учени хора, материалисти, казват, че вълкът и
лисицата
били по-умни от човека.
Или, ако кажа някому, че дрехата му е много модна, красива, това не значи още, че по нея няма петна. И тъй, аз говоря за лъжата в съзнанието на човека. Затова първото нещо, което предстои на човека е да се освободи от лъжата. Освободи ли се от лъжата, тогава ще потекат в неговия ум сили, които ще го направят силен и мощен да мисли. Единственото нещо, което сега спъва хората е лъжата.
Даже някои учени хора, материалисти, казват, че вълкът и
лисицата
били по-умни от човека.
Казвам: по-голям глупак от вълка няма и по-голям глупак от лисицата няма. Ако вие представлявате лисицата за по-умна от човека, питам: какво търси нейната кожа по дрехите на хората? И ако вълкът е по умен от човека, какво търси и негвата кожа в складовете на хората? Както виждате, дерат кожата на вълка, дерат и кожата на лисицата. И всеки човек, комуто дерат кожата, учен човек ли е, умен човек ли е?
към беседата >>
Казвам: по-голям глупак от вълка няма и по-голям глупак от
лисицата
няма.
И тъй, аз говоря за лъжата в съзнанието на човека. Затова първото нещо, което предстои на човека е да се освободи от лъжата. Освободи ли се от лъжата, тогава ще потекат в неговия ум сили, които ще го направят силен и мощен да мисли. Единственото нещо, което сега спъва хората е лъжата. Даже някои учени хора, материалисти, казват, че вълкът и лисицата били по-умни от човека.
Казвам: по-голям глупак от вълка няма и по-голям глупак от
лисицата
няма.
Ако вие представлявате лисицата за по-умна от човека, питам: какво търси нейната кожа по дрехите на хората? И ако вълкът е по умен от човека, какво търси и негвата кожа в складовете на хората? Както виждате, дерат кожата на вълка, дерат и кожата на лисицата. И всеки човек, комуто дерат кожата, учен човек ли е, умен човек ли е? Чудни са хората като казват за някого: този човек е много учен финансист, свършил е два факулета.
към беседата >>
Ако вие представлявате
лисицата
за по-умна от човека, питам: какво търси нейната кожа по дрехите на хората?
Затова първото нещо, което предстои на човека е да се освободи от лъжата. Освободи ли се от лъжата, тогава ще потекат в неговия ум сили, които ще го направят силен и мощен да мисли. Единственото нещо, което сега спъва хората е лъжата. Даже някои учени хора, материалисти, казват, че вълкът и лисицата били по-умни от човека. Казвам: по-голям глупак от вълка няма и по-голям глупак от лисицата няма.
Ако вие представлявате
лисицата
за по-умна от човека, питам: какво търси нейната кожа по дрехите на хората?
И ако вълкът е по умен от човека, какво търси и негвата кожа в складовете на хората? Както виждате, дерат кожата на вълка, дерат и кожата на лисицата. И всеки човек, комуто дерат кожата, учен човек ли е, умен човек ли е? Чудни са хората като казват за някого: този човек е много учен финансист, свършил е два факулета. Да, учен човек е, но докато не е бил на власт, държавата имала на разположение 100 милиона, а щом дойде на власт, остават й само 50 милиона лева.
към беседата >>
Както виждате, дерат кожата на вълка, дерат и кожата на
лисицата
.
Единственото нещо, което сега спъва хората е лъжата. Даже някои учени хора, материалисти, казват, че вълкът и лисицата били по-умни от човека. Казвам: по-голям глупак от вълка няма и по-голям глупак от лисицата няма. Ако вие представлявате лисицата за по-умна от човека, питам: какво търси нейната кожа по дрехите на хората? И ако вълкът е по умен от човека, какво търси и негвата кожа в складовете на хората?
Както виждате, дерат кожата на вълка, дерат и кожата на
лисицата
.
И всеки човек, комуто дерат кожата, учен човек ли е, умен човек ли е? Чудни са хората като казват за някого: този човек е много учен финансист, свършил е два факулета. Да, учен човек е, но докато не е бил на власт, държавата имала на разположение 100 милиона, а щом дойде на власт, остават й само 50 милиона лева. Може ли да бъде учен този човек? Не, този финансист трябва да отиде на онзи свят и там да приложи финансиите си.
към беседата >>
И
лисицата
има желание да пипне най-хубавата кокошка и да я изяде.
Срещнете някоя мома, намирате я внимателна, красива и си казвате: хубава е тази мома, очите, устата й са хубави, устните й са червенички и т.н. Не е лошото в това, че се възхищавате, но лошото е в желанието, което се явява. И започва някой да се овъртва около нея. Желания има в този човек. Така и вълкът има желание да пипне овцата, че после да я изяде.
И
лисицата
има желание да пипне най-хубавата кокошка и да я изяде.
Някой човек погледне къщата на своя приятел, хареса я и веднага я пожелае. Казва: да имам и аз такава къща! Слушате че някой свири хубаво и вие казвате: да мога и аз да свиря така. Да, тия желания именно развращават хората. Идейното седи на това, когато излезеш вечерно време, да погледнеш на звездите, без да се породи у теб желание да ги пипнеш, нито да ги целунеш.
към беседата >>
41.
Усилване на вярата
,
ООК
, София, 9.6.1926г.,
А при това, ако си вълк, хората ще одерат кожата ти и ще си служат с нея; ако си
лисица
, хората ще одерат кожата и на вратовете си ще я носят; ако си вол, хората ще одерат кожата ти и цървули ще правят от нея; ако си свиня, хората ще одерат кожата ти и пастърма ще направят от нея; ако си охлюв, в тенджера ще те варят; ако си лук, ще те режат, ще те кълцат и ще те ядат.
Все аз ли съм длъжен да страдам? ” Всеки човек е длъжен да живее по Божествен начин. Не живее ли такъв живот, той ще страда. Тъй щото и аз съм длъжен и вие сте длъжни да живеете според законите на Бога. – “Ама слабости имаме.” – Нищо от това, ще правите усилия да живеете чист и добър живот.
А при това, ако си вълк, хората ще одерат кожата ти и ще си служат с нея; ако си
лисица
, хората ще одерат кожата и на вратовете си ще я носят; ако си вол, хората ще одерат кожата ти и цървули ще правят от нея; ако си свиня, хората ще одерат кожата ти и пастърма ще направят от нея; ако си охлюв, в тенджера ще те варят; ако си лук, ще те режат, ще те кълцат и ще те ядат.
Казвам: Каквото положение да заема човек, той преди всичко трябва да служи на Бога. Като хора, вие казвате: “Нека уредим живота си, тогава ще служим на Бога.” Няма какво да уреждате живота си. Сегашният ви живот е уреден. Сега трябва да служите на Бога – нищо повече. – Ама еди-кой си ученик не учи.
към беседата >>
42.
Тази притча
,
НБ
, София, 26.12.1926г.,
Вторият път срещнах
лисица
и пак се върнах.
Отново продължавам пътя си и едва доближих до моста, завалява пороен дъжд с буря. Не се реших да мина моста в такова време и се върнах. Това се повтори цели десет пъти: ту разбойници, ту мечка, ту дъждове и бури, това-онова, докато най-после времето се оправи, аз преминах моста и продължих пътя си.” Друг господин ми разправяше подобна своя опитност: “И аз трябваше да премина един мост, но можах да го премина само след като се връщах десет пъти. Първият път срещнах поп на моста и се върнах.
Вторият път срещнах
лисица
и пак се върнах.
Третият път срещнах заяк, който, като ме видя подскочи. И аз подскочих, уплаших се и се върнах. Четвъртия път ме върна една оса, която забръмча наоколо ми и не ми позволи да продължа пътя си. И ред други причини ме поставиха в положение десет пъти да се връщам от този мост, докато най-после го преминах.” Питам: Какви са тези герои, които не могат да преминат моста още от първият път? Ту оса им забръмчала около главата, ту заек подскочил насреща им и т.н.
към беседата >>
43.
Двама синове
,
НБ
, София, 10.4.1927г.,
Животните, като седят, мислят за хубави, за приятни неща: вълкът мисли за някоя овца;
лисицата
– за някоя кокошка.
Да спори човек, това значи да мисли. Човек може да мисли по различни начини. Мнозина твердят, че умножението може да се извършва и в двуизмерния свят, в света на илюзиите, на сенките. Запример, спиш, сънуваш нещо хубаво, но като станеш сутринта, нищо не остава от този хубав сън. Защо? – Защото ти си бил в света на животните.
Животните, като седят, мислят за хубави, за приятни неща: вълкът мисли за някоя овца;
лисицата
– за някоя кокошка.
Обаче, това не е действителност, това е сън. От единия до другия край на живота си те само сънуват. Аз не говоря за външния човек, нито за неговата форма, но имам пред вид неговото съзнание. Човек е дотогава човек, докато съзнанието му е будно за всичко онова, което върши; не е ли будно съзнанието му, и той престава да е човек. Следователно, докато човек е в съзнанието си, той може да се движи по права линия, по плоскостта и по перпендикуляра на плоскостта.
към беседата >>
44.
Правата мисъл
,
МС
, София, 15.8.1927г.,
На втория ден дохожда един човек при него, носи
лисица
в едни гащи и го пита: "я ми кажи, какво нося в гащите?
Ще ви приведа един пример за един персийски ходжа, когото жена му произвела гледач. Казва му тя: "Стани гледач, за да се оправят работите в живота ни"! Той й казва: "Не разбирам от това изкуство". Най-после, тя го убедила да стане гледач. Първият ден той успял в предсказанията си.
На втория ден дохожда един човек при него, носи
лисица
в едни гащи и го пита: "я ми кажи, какво нося в гащите?
" Името на ходжата било Чашир. На турски "чашир" значи гащи. Ходжата седи, мисли и си казва: "Веднъж Чашир, т.е. лисица на пазар, втори път Чашир на пазар, докато го хванат". Човекът, като го слушал, казал си: "Ето, позна, че нося лисица".
към беседата >>
лисица
на пазар, втори път Чашир на пазар, докато го хванат".
Първият ден той успял в предсказанията си. На втория ден дохожда един човек при него, носи лисица в едни гащи и го пита: "я ми кажи, какво нося в гащите? " Името на ходжата било Чашир. На турски "чашир" значи гащи. Ходжата седи, мисли и си казва: "Веднъж Чашир, т.е.
лисица
на пазар, втори път Чашир на пазар, докато го хванат".
Човекът, като го слушал, казал си: "Ето, позна, че нося лисица". И така прочул се той за гледач. По едно време крадци влизат в двореца на шаха и ограбват всичките му богатства. Викат ходжата и му казват да открие крадците. Той казва на жена си: "Отиде ми главата!
към беседата >>
Човекът, като го слушал, казал си: "Ето, позна, че нося
лисица
".
На втория ден дохожда един човек при него, носи лисица в едни гащи и го пита: "я ми кажи, какво нося в гащите? " Името на ходжата било Чашир. На турски "чашир" значи гащи. Ходжата седи, мисли и си казва: "Веднъж Чашир, т.е. лисица на пазар, втори път Чашир на пазар, докато го хванат".
Човекът, като го слушал, казал си: "Ето, позна, че нося
лисица
".
И така прочул се той за гледач. По едно време крадци влизат в двореца на шаха и ограбват всичките му богатства. Викат ходжата и му казват да открие крадците. Той казва на жена си: "Отиде ми главата! Ти ми създаде най-голямата беда в света.
към беседата >>
45.
Двете точки
,
ООК
, София, 7.3.1928г.,
Вълкът,
лисицата
, мечката, рибата, птицата вечно ли трябва да останат в сегашните си форми?
” – Оставете вашата философия настрана. Така може да мислят само заекът, вълкът, рибата, птицата. Така може да мисли само дивакът. Само тези същества могат да мислят, че ако излязат от своята среда, с тях всичко се свършва. Заекът вечно ли трябва да остане в тази си форма?
Вълкът,
лисицата
, мечката, рибата, птицата вечно ли трябва да останат в сегашните си форми?
Човек за- винаги ли трябва да остане във формата на човек? Ако всяко живо същество счита, че като неговата форма няма друга толкова хубава, то ще остане назад в развитието си. Един мъж бил много доволен от жена си и често я хвалил. Като изтъкавала някое хубаво платно, той вземал платното и го но-сил при другарите си, да хвали жена си, че тъче хубаво. Има философи в света, които приличат на този мъж.
към беседата >>
46.
Остани с нас!
,
НБ
, София, 25.3.1928г.,
Казвам: трябва да се знае, че дължината на опашката на
лисицата
е точно определена.
Приятелят пак дал знак с пръста си. – Вижте какво, няма защо да говоря за ония времена. Тогава опашките на лисиците може да са били и по един метър дълги, но според мене, най-вероятно е да има грешка в тия данни, повече от половин метър не могат да бъдат дълги. Приятелят му пак дал знак. – Не, от половин метър надолу не слизам!
Казвам: трябва да се знае, че дължината на опашката на
лисицата
е точно определена.
Ако този проповедник беше си дал малко труд да изучи лисицата, щеше да види, че невъзможно е от 2500 години насам дължината на лисичата опашка да се намали от три метра на половин метър. По същия начин един английски проповедник изненадал слушателите си, като им казал, че овцете пият вода, само когато са болни. Знанието на много хора, които разискват върху известни обществени въпроси, се простира не по-далеч от това на английския проповедник, който казал, че овцете пият вода, само когато са болни. В същност, когато са болни, овцете или никак не пият вода, или малко пият. Понеже съвременните хора са бързи в своите разисквания, в своите заключения, темите, които те развиват, стават безинтересни.
към беседата >>
Ако този проповедник беше си дал малко труд да изучи
лисицата
, щеше да види, че невъзможно е от 2500 години насам дължината на лисичата опашка да се намали от три метра на половин метър.
– Вижте какво, няма защо да говоря за ония времена. Тогава опашките на лисиците може да са били и по един метър дълги, но според мене, най-вероятно е да има грешка в тия данни, повече от половин метър не могат да бъдат дълги. Приятелят му пак дал знак. – Не, от половин метър надолу не слизам! Казвам: трябва да се знае, че дължината на опашката на лисицата е точно определена.
Ако този проповедник беше си дал малко труд да изучи
лисицата
, щеше да види, че невъзможно е от 2500 години насам дължината на лисичата опашка да се намали от три метра на половин метър.
По същия начин един английски проповедник изненадал слушателите си, като им казал, че овцете пият вода, само когато са болни. Знанието на много хора, които разискват върху известни обществени въпроси, се простира не по-далеч от това на английския проповедник, който казал, че овцете пият вода, само когато са болни. В същност, когато са болни, овцете или никак не пият вода, или малко пият. Понеже съвременните хора са бързи в своите разисквания, в своите заключения, темите, които те развиват, стават безинтересни. Те мязат на ония хора, които обичат да разиграват лотария.
към беседата >>
47.
Той дойде при Пилат
,
НБ
, София, 20.5.1928г.,
Майката вълчица казва на своя син: „Синко, ще отидеш до някоя кошара, ще прескочиш вътре, ще грабнеш едно от младите и хубави агънца и ще го донесеш да си похапна." Майката
лисица
казва на своите деца: „Ще отидете в някой курник, ще се промъкнете до най-тлъстата и едра кокошка и ще ми я донесете.
Какво ще стане и с цялата фамилия? Наистина, фамилията трябва да се разширява, но правилно. В природата съществува само една фамилия. Страданията и нещастията в света се дължат на това, че всеки човек желае да създаде свой дом, да стане баща или майка. Казвам: светът страда от много бащи и майки, че не знае кого от тях да слуша.
Майката вълчица казва на своя син: „Синко, ще отидеш до някоя кошара, ще прескочиш вътре, ще грабнеш едно от младите и хубави агънца и ще го донесеш да си похапна." Майката
лисица
казва на своите деца: „Ще отидете в някой курник, ще се промъкнете до най-тлъстата и едра кокошка и ще ми я донесете.
Аз затова, именно, ви отгледах, да ме храните на стари години." Майката змия казва на младите си змийчета: „Ще отидете до най-близкото блато, ще хванете за крака една от тлъстите жаби и, независимо от това, дали кряка, или не, ще ми я донесете да си хапна". Питам: как ще примирите всички тия противоречия, които съществуват в природата? Ще кажете: „Това е закон". – Не, в противоречията закон не съществува. Закон съществува само в разумния свят.
към беседата >>
Когато вълкът изяжда агнето, това е беззаконие; когато
лисицата
изяжда кокошката, това е беззаконие; когато змията изяжда жабата, това е беззаконие; и най-после, когато човек убива или обесва човека , това е пак беззаконие.
Питам: как ще примирите всички тия противоречия, които съществуват в природата? Ще кажете: „Това е закон". – Не, в противоречията закон не съществува. Закон съществува само в разумния свят. Дето няма разумност, там има само безпорядък и беззакония.
Когато вълкът изяжда агнето, това е беззаконие; когато
лисицата
изяжда кокошката, това е беззаконие; когато змията изяжда жабата, това е беззаконие; и най-после, когато човек убива или обесва човека , това е пак беззаконие.
В съдилища, дето не се спазват Божиите закони, съществува беззаконие. Всички съдии, всички управници, на коя и да е държава, трябва да постъпват така, както Бог постъпва. Христос казва: „Отец никого не съди, но е дал власт, съдба на Своя Син". Значи, светът ще се оправи, когато дойдат на власт децата, те да го управляват. Как разрешават децата въпросите?
към беседата >>
48.
Елипса и парабола
,
ООК
, София, 27.6.1928г.,
За пример, в баснята „Петел и
лисица
“ се говори за един красив, напет петел, който намерил парче сирене и за да го изяде спокойно, от никого несмущаван, той се качил на едно дърво.
Всички явления в природата са разумни. Истински ученият, просветеният човек осмисля процеса на яденето, на дъвкането и идва до научни изводи. Той знае, че като дъвче на лявата си страна, ще има един резултат; като дъвче на дясната си страна, ще има друг резултат. Разумният човек осмисля всички явления. Съвременните учени четат и изучават различни басни, но не се спират върху техния вътрешен смисъл, който може да ги ползва в живота им.
За пример, в баснята „Петел и
лисица
“ се говори за един красив, напет петел, който намерил парче сирене и за да го изяде спокойно, от никого несмущаван, той се качил на едно дърво.
Отнякъде го видяла лисицата и бързо се отправила към него. Спряла се под дървото и започнала да го хвали, да го обсипва с ласкави думи: „Бре, петльо, какъв си красавец, каква царска премяна имаш! Като тебе друга птица не съм видяла. Я попей ми малко, да чуя гласа ти! Слушала съм за тебе, че голям певец си бил“.
към беседата >>
Отнякъде го видяла
лисицата
и бързо се отправила към него.
Истински ученият, просветеният човек осмисля процеса на яденето, на дъвкането и идва до научни изводи. Той знае, че като дъвче на лявата си страна, ще има един резултат; като дъвче на дясната си страна, ще има друг резултат. Разумният човек осмисля всички явления. Съвременните учени четат и изучават различни басни, но не се спират върху техния вътрешен смисъл, който може да ги ползва в живота им. За пример, в баснята „Петел и лисица“ се говори за един красив, напет петел, който намерил парче сирене и за да го изяде спокойно, от никого несмущаван, той се качил на едно дърво.
Отнякъде го видяла
лисицата
и бързо се отправила към него.
Спряла се под дървото и започнала да го хвали, да го обсипва с ласкави думи: „Бре, петльо, какъв си красавец, каква царска премяна имаш! Като тебе друга птица не съм видяла. Я попей ми малко, да чуя гласа ти! Слушала съм за тебе, че голям певец си бил“. Петелът погледнал самодоволно към лисицата, отворил уста и закукуригал.
към беседата >>
Петелът погледнал самодоволно към
лисицата
, отворил уста и закукуригал.
Отнякъде го видяла лисицата и бързо се отправила към него. Спряла се под дървото и започнала да го хвали, да го обсипва с ласкави думи: „Бре, петльо, какъв си красавец, каква царска премяна имаш! Като тебе друга птица не съм видяла. Я попей ми малко, да чуя гласа ти! Слушала съм за тебе, че голям певец си бил“.
Петелът погледнал самодоволно към
лисицата
, отворил уста и закукуригал.
Той забравил, че в устата си държал парче сирене. Това чакала лисицата. Сиренето паднало на земята и тя бързо го нагълтала. – „Голям простак е този петел“ – си помислила лисицата. После погледнала нагоре към петела и му казала: „Добър певец си, петльо.
към беседата >>
Това чакала
лисицата
.
Като тебе друга птица не съм видяла. Я попей ми малко, да чуя гласа ти! Слушала съм за тебе, че голям певец си бил“. Петелът погледнал самодоволно към лисицата, отворил уста и закукуригал. Той забравил, че в устата си държал парче сирене.
Това чакала
лисицата
.
Сиренето паднало на земята и тя бързо го нагълтала. – „Голям простак е този петел“ – си помислила лисицата. После погледнала нагоре към петела и му казала: „Добър певец си, петльо. И друг път пак ще дойда да ми попееш“. – „Дано бъда по-умен тогава, първо да опитам сиренето, а после да пея“ – отговорил петелът.
към беседата >>
– „Голям простак е този петел“ – си помислила
лисицата
.
Слушала съм за тебе, че голям певец си бил“. Петелът погледнал самодоволно към лисицата, отворил уста и закукуригал. Той забравил, че в устата си държал парче сирене. Това чакала лисицата. Сиренето паднало на земята и тя бързо го нагълтала.
– „Голям простак е този петел“ – си помислила
лисицата
.
После погледнала нагоре към петела и му казала: „Добър певец си, петльо. И друг път пак ще дойда да ми попееш“. – „Дано бъда по-умен тогава, първо да опитам сиренето, а после да пея“ – отговорил петелът. Какво представляват петелът и лисицата в живота? Петелът представлява човек идеалист, който с мислите си хвърчи в небесата.
към беседата >>
Какво представляват петелът и
лисицата
в живота?
Сиренето паднало на земята и тя бързо го нагълтала. – „Голям простак е този петел“ – си помислила лисицата. После погледнала нагоре към петела и му казала: „Добър певец си, петльо. И друг път пак ще дойда да ми попееш“. – „Дано бъда по-умен тогава, първо да опитам сиренето, а после да пея“ – отговорил петелът.
Какво представляват петелът и
лисицата
в живота?
Петелът представлява човек идеалист, който с мислите си хвърчи в небесата. Лисицата представлява материалист, който има обикновени, материалистични схващания за живота. Когато материалистът срещне някой идеалист, той започва да го хвали, че слушал добри отзиви за неговото пеене, за неговата красота и разумност. Поласкан от думите му, идеалистът отваря уста и започва да пее. Обаче в този момент сиренето пада от устата му, а материалистът го сграбчва и казва: „Голям глупец е този човек!
към беседата >>
Лисицата
представлява материалист, който има обикновени, материалистични схващания за живота.
После погледнала нагоре към петела и му казала: „Добър певец си, петльо. И друг път пак ще дойда да ми попееш“. – „Дано бъда по-умен тогава, първо да опитам сиренето, а после да пея“ – отговорил петелът. Какво представляват петелът и лисицата в живота? Петелът представлява човек идеалист, който с мислите си хвърчи в небесата.
Лисицата
представлява материалист, който има обикновени, материалистични схващания за живота.
Когато материалистът срещне някой идеалист, той започва да го хвали, че слушал добри отзиви за неговото пеене, за неговата красота и разумност. Поласкан от думите му, идеалистът отваря уста и започва да пее. Обаче в този момент сиренето пада от устата му, а материалистът го сграбчва и казва: „Голям глупец е този човек! “ Едва го похвалил и той отваря уста да пее. Парчето сирене, за което материалистът се лакоми, представлява къща, пари, ниви, лозя и др.
към беседата >>
Петелът стои по-високо от
лисицата
.
Парчето сирене, за което материалистът се лакоми, представлява къща, пари, ниви, лозя и др. Идеалистът пее навсякъде, но качи ли се веднъж на дървото, той не трябва да слиза от него. Дървото, на което петелът се е качил, представлява живота. Щом се качи на това дърво, идеалистът трябва да бъде умен, да не се поддава на ласки и похвали. Подаде ли се, сиренето му ще падне на земята, където материалистът живее, и последният ще го грабне.
Петелът стои по-високо от
лисицата
.
Неговият простор е по-широк от нейния. Мнозина поддържат мисълта, че човек не трябва да бъде идеалист. С други думи казано: Човек не трябва да бъде петел. – Ако не е петел, лисица ли трябва да бъде? Коя форма е за предпочитане: формата на петела, или на лисицата?
към беседата >>
– Ако не е петел,
лисица
ли трябва да бъде?
Подаде ли се, сиренето му ще падне на земята, където материалистът живее, и последният ще го грабне. Петелът стои по-високо от лисицата. Неговият простор е по-широк от нейния. Мнозина поддържат мисълта, че човек не трябва да бъде идеалист. С други думи казано: Човек не трябва да бъде петел.
– Ако не е петел,
лисица
ли трябва да бъде?
Коя форма е за предпочитане: формата на петела, или на лисицата? Ще кажете, че не предпочитате нито една от тях, но искате да бъдете човек. Обаче има човек-петел и човек-лисица, т.е. идеалист и материалист. Материалистът се движи в елипса, в кръг.
към беседата >>
Коя форма е за предпочитане: формата на петела, или на
лисицата
?
Петелът стои по-високо от лисицата. Неговият простор е по-широк от нейния. Мнозина поддържат мисълта, че човек не трябва да бъде идеалист. С други думи казано: Човек не трябва да бъде петел. – Ако не е петел, лисица ли трябва да бъде?
Коя форма е за предпочитане: формата на петела, или на
лисицата
?
Ще кажете, че не предпочитате нито една от тях, но искате да бъдете човек. Обаче има човек-петел и човек-лисица, т.е. идеалист и материалист. Материалистът се движи в елипса, в кръг. Той е човек на завършените процеси.
към беседата >>
Обаче има човек-петел и човек-
лисица
, т.е.
Мнозина поддържат мисълта, че човек не трябва да бъде идеалист. С други думи казано: Човек не трябва да бъде петел. – Ако не е петел, лисица ли трябва да бъде? Коя форма е за предпочитане: формата на петела, или на лисицата? Ще кажете, че не предпочитате нито една от тях, но искате да бъдете човек.
Обаче има човек-петел и човек-
лисица
, т.е.
идеалист и материалист. Материалистът се движи в елипса, в кръг. Той е човек на завършените процеси. Като го запитат какво иска, той казва: „Аз търся нещо определено, нещо завършено, което мога да видя, да пипна и да разбера“. Диамантът, за пример, е завършил процеса на своето развитие и се е скрил дълбоко в земята.
към беседата >>
Значи той иска да бъде
лисица
.
Докато мечтае, човек има стремеж да работи, да предприема, да върши велики дела. Щом престанат мечтите, човек казва, че това няма смисъл, онова няма смисъл, и мисли само за смъртта. Той казва: „Няма за какво повече да се живее, освен за черната земя“. Започне ли да разсъждава така, този човек става вече материалист. Той иска да каже, че не може повече да бъде петел, не може да се занимава с незавършени процеси.
Значи той иска да бъде
лисица
.
Хората умират, за да разберат защо живеят. Нещата се изучават в техните противоположности. Смисълът на живота се разбира чрез смъртта; чрез сиромашията човек познава смисъла на богатството, на благата, които му са били дадени, без той да ги е оценил. Щом вземат богатството на човека, умът му започва да просветва. Тогава той разбира, че не е използвал богатството си, както трябва.
към беседата >>
Лисицата
казва: „Реално е само това, което ходи по земята.
Ето защо, чуете ли, че някоя кокошка кудкудяка, знайте, че тя е страдала, мъчила се е и сега се радва, че се е освободила от мъчението си. Ще кажете, че Господ е създал кокошката, че Той знае всичко, има предвид нейните страдания. – Откъде знаете, че Бог всичко е предвидил? Някой казват, че Бог всичко знае; други казват, че Той нищо не знае, а трети дори отричат Неговото съществуване. Как мислят хората за Господа, това зависи от техните възгледи.
Лисицата
казва: „Реално е само това, което ходи по земята.
Всичко, което хвърчи във въздуха, не е реално“. Значи лисицата поддържа една философия, а петелът – друга. Кой от двамата е по-прав? И тъй, каквото е отношението между петела и лисицата, такова е отношението между ангелите и човека. Щом се говори за ангели, хората казват: „Празна работа е това.
към беседата >>
Значи
лисицата
поддържа една философия, а петелът – друга.
– Откъде знаете, че Бог всичко е предвидил? Някой казват, че Бог всичко знае; други казват, че Той нищо не знае, а трети дори отричат Неговото съществуване. Как мислят хората за Господа, това зависи от техните възгледи. Лисицата казва: „Реално е само това, което ходи по земята. Всичко, което хвърчи във въздуха, не е реално“.
Значи
лисицата
поддържа една философия, а петелът – друга.
Кой от двамата е по-прав? И тъй, каквото е отношението между петела и лисицата, такова е отношението между ангелите и човека. Щом се говори за ангели, хората казват: „Празна работа е това. Никакви ангели не съществуват. Няма защо да се стреми човек към ангелския свят“.
към беседата >>
И тъй, каквото е отношението между петела и
лисицата
, такова е отношението между ангелите и човека.
Как мислят хората за Господа, това зависи от техните възгледи. Лисицата казва: „Реално е само това, което ходи по земята. Всичко, което хвърчи във въздуха, не е реално“. Значи лисицата поддържа една философия, а петелът – друга. Кой от двамата е по-прав?
И тъй, каквото е отношението между петела и
лисицата
, такова е отношението между ангелите и човека.
Щом се говори за ангели, хората казват: „Празна работа е това. Никакви ангели не съществуват. Няма защо да се стреми човек към ангелския свят“. Когато някой ангел се качи на едно дърво и държи сирене в устата си, човек се приближава към дървото и започва да ласкае ангела, да го хвали за добрите му качества. Щом ангелът отвори устата си, да заговори с човека, сиренето пада на земята, човек го взима и казва: „Голям простак е този ангел!
към беседата >>
Ако
лисицата
не би могла да вземе сиренето на петела, баснописецът не би могъл да напише баснята „Петел и
лисица
“, за да изнесе хитростта на
лисицата
.
Това значи човек на новата култура, на новата философия. Какво изисква новата философия от човека? – Тя изисква от човека да бъде идеалист, но разумен; да знае, че в похвалите на хората се крие известно користолюбие. И тогава, като започнат да го хвалят, той първо ще изяде сиренето, а после ще пее. Който е материалист, и той трябва да бъде умен, да знае какво да каже на идеалиста, за да може да вземе сиренето му.
Ако
лисицата
не би могла да вземе сиренето на петела, баснописецът не би могъл да напише баснята „Петел и
лисица
“, за да изнесе хитростта на
лисицата
.
Лисицата постъпи по-умно, по-хитро от петела, защото знаеше какво нещо е сиренето. Петелът не знаеше какво нещо е сиренето, затова се захласнал в думите на лисицата и започнал да пее. На втората година лисицата постъпила пак хитро, но петелът бил умен. Това са процеси, които стават постоянно у човека. Щом разбере тия процеси, човек ще знае, че е дошъл на земята да бъде или петел, или лисица, не по форма, но по прояви.
към беседата >>
Лисицата
постъпи по-умно, по-хитро от петела, защото знаеше какво нещо е сиренето.
Какво изисква новата философия от човека? – Тя изисква от човека да бъде идеалист, но разумен; да знае, че в похвалите на хората се крие известно користолюбие. И тогава, като започнат да го хвалят, той първо ще изяде сиренето, а после ще пее. Който е материалист, и той трябва да бъде умен, да знае какво да каже на идеалиста, за да може да вземе сиренето му. Ако лисицата не би могла да вземе сиренето на петела, баснописецът не би могъл да напише баснята „Петел и лисица“, за да изнесе хитростта на лисицата.
Лисицата
постъпи по-умно, по-хитро от петела, защото знаеше какво нещо е сиренето.
Петелът не знаеше какво нещо е сиренето, затова се захласнал в думите на лисицата и започнал да пее. На втората година лисицата постъпила пак хитро, но петелът бил умен. Това са процеси, които стават постоянно у човека. Щом разбере тия процеси, човек ще знае, че е дошъл на земята да бъде или петел, или лисица, не по форма, но по прояви. Дали ще бъдеш петел или лисица, не е важно; важно е и при едното, и при другото положение да постъпваш разумно, като разумен петел или като разумна лисица.
към беседата >>
Петелът не знаеше какво нещо е сиренето, затова се захласнал в думите на
лисицата
и започнал да пее.
– Тя изисква от човека да бъде идеалист, но разумен; да знае, че в похвалите на хората се крие известно користолюбие. И тогава, като започнат да го хвалят, той първо ще изяде сиренето, а после ще пее. Който е материалист, и той трябва да бъде умен, да знае какво да каже на идеалиста, за да може да вземе сиренето му. Ако лисицата не би могла да вземе сиренето на петела, баснописецът не би могъл да напише баснята „Петел и лисица“, за да изнесе хитростта на лисицата. Лисицата постъпи по-умно, по-хитро от петела, защото знаеше какво нещо е сиренето.
Петелът не знаеше какво нещо е сиренето, затова се захласнал в думите на
лисицата
и започнал да пее.
На втората година лисицата постъпила пак хитро, но петелът бил умен. Това са процеси, които стават постоянно у човека. Щом разбере тия процеси, човек ще знае, че е дошъл на земята да бъде или петел, или лисица, не по форма, но по прояви. Дали ще бъдеш петел или лисица, не е важно; важно е и при едното, и при другото положение да постъпваш разумно, като разумен петел или като разумна лисица. Христос казва: „Бъдете хитри като змиите и незлобни като гълъбите“.
към беседата >>
На втората година
лисицата
постъпила пак хитро, но петелът бил умен.
И тогава, като започнат да го хвалят, той първо ще изяде сиренето, а после ще пее. Който е материалист, и той трябва да бъде умен, да знае какво да каже на идеалиста, за да може да вземе сиренето му. Ако лисицата не би могла да вземе сиренето на петела, баснописецът не би могъл да напише баснята „Петел и лисица“, за да изнесе хитростта на лисицата. Лисицата постъпи по-умно, по-хитро от петела, защото знаеше какво нещо е сиренето. Петелът не знаеше какво нещо е сиренето, затова се захласнал в думите на лисицата и започнал да пее.
На втората година
лисицата
постъпила пак хитро, но петелът бил умен.
Това са процеси, които стават постоянно у човека. Щом разбере тия процеси, човек ще знае, че е дошъл на земята да бъде или петел, или лисица, не по форма, но по прояви. Дали ще бъдеш петел или лисица, не е важно; важно е и при едното, и при другото положение да постъпваш разумно, като разумен петел или като разумна лисица. Христос казва: „Бъдете хитри като змиите и незлобни като гълъбите“. На съвременен език преведено: „Бъдете хитри като лисиците и песнопойци като петела“.
към беседата >>
Щом разбере тия процеси, човек ще знае, че е дошъл на земята да бъде или петел, или
лисица
, не по форма, но по прояви.
Ако лисицата не би могла да вземе сиренето на петела, баснописецът не би могъл да напише баснята „Петел и лисица“, за да изнесе хитростта на лисицата. Лисицата постъпи по-умно, по-хитро от петела, защото знаеше какво нещо е сиренето. Петелът не знаеше какво нещо е сиренето, затова се захласнал в думите на лисицата и започнал да пее. На втората година лисицата постъпила пак хитро, но петелът бил умен. Това са процеси, които стават постоянно у човека.
Щом разбере тия процеси, човек ще знае, че е дошъл на земята да бъде или петел, или
лисица
, не по форма, но по прояви.
Дали ще бъдеш петел или лисица, не е важно; важно е и при едното, и при другото положение да постъпваш разумно, като разумен петел или като разумна лисица. Христос казва: „Бъдете хитри като змиите и незлобни като гълъбите“. На съвременен език преведено: „Бъдете хитри като лисиците и песнопойци като петела“. Мнозина са недоволни, че не успяват, не постигат желанията си. Те казват: „Каква полза от нашето учение?
към беседата >>
Дали ще бъдеш петел или
лисица
, не е важно; важно е и при едното, и при другото положение да постъпваш разумно, като разумен петел или като разумна
лисица
.
Лисицата постъпи по-умно, по-хитро от петела, защото знаеше какво нещо е сиренето. Петелът не знаеше какво нещо е сиренето, затова се захласнал в думите на лисицата и започнал да пее. На втората година лисицата постъпила пак хитро, но петелът бил умен. Това са процеси, които стават постоянно у човека. Щом разбере тия процеси, човек ще знае, че е дошъл на земята да бъде или петел, или лисица, не по форма, но по прояви.
Дали ще бъдеш петел или
лисица
, не е важно; важно е и при едното, и при другото положение да постъпваш разумно, като разумен петел или като разумна
лисица
.
Христос казва: „Бъдете хитри като змиите и незлобни като гълъбите“. На съвременен език преведено: „Бъдете хитри като лисиците и песнопойци като петела“. Мнозина са недоволни, че не успяват, не постигат желанията си. Те казват: „Каква полза от нашето учение? И ние сме толкова религиозни, колкото и хората от света“.
към беседата >>
49.
Най-високото място / Най-високото място. Закон на икономията в природата
,
МОК
, София, 2.11.1928г.,
На
лисицата
?
Храненето е свързано с въпроса за обмяната на веществото. Без храна човек отслабва. Следователно, храната е необходима за всяко живо същество. Колко храна е нужна на слона? – Дневно по пет крини ориз.
На
лисицата
?
– Една кокошка. На гълъба? – 20 житни зърна. На мравката? – Едно житно зрънце.
към беседата >>
Затова казваме, че едни идеи имат характера на слона – за тях употребяват дневно по пет крини ориз; други имат характера на
лисицата
, на гълъба, на пчелата, на мравката и т. н.
На мравката? – Едно житно зрънце. На човека? – Различно. Както различните хора употребяват различно количество физическа храна, така и в умствения свят, човек храни различно количество идеи: едни се нуждаят от повече храна, а други – от по-малко.
Затова казваме, че едни идеи имат характера на слона – за тях употребяват дневно по пет крини ориз; други имат характера на
лисицата
, на гълъба, на пчелата, на мравката и т. н.
Това, именно, създава различни противоречия в човешкия живот. Когато хората се натъкват на противоречия, ще знаят, че причината е в техните идеи. Някой има идеи, големи като слона, но природата не му дава условия да ги реализира. Той се блъска натук-натам, мъчи се да ги постигне и се пита, защо не успява. Много просто.
към беседата >>
Какви желания и идеи искате да имате: като тези на слона, или като на
лисицата
, на гълъба, на пчелата, на човека?
Природата влага велики идеи само в онази глава, която може да ги възрасти, отхрани и приложи. Не може ли да направи това, човек си остава със своето непостигнато желание дотогава, докато сам не заякне, не стане годен да го реализира и приложи. Желание, което не иде навреме, не може да се реализира. Когато иска да постигне известно желание, човек трябва да си даде отчет, има ли гръбнак да издържа на неговите изисквания. Ако желанието е голямо като слон, той трябва да се запита, има ли достатъчно храна да го поддържа.
Какви желания и идеи искате да имате: като тези на слона, или като на
лисицата
, на гълъба, на пчелата, на човека?
За предпочитане е да имате желания и идеи на човека – в тях има разумност. Другите желания не го ползват. Какви са. желанията на гълъба, например? – Да намери няколко зрънца, за да прекара деня.
към беседата >>
Трето на една
лисица
и трябва една кокошка.
(втори вариант)
И като се наяде, пак ще го претеглим. И ще имаме тогава едно отношение. Каква е идеята? На един слон му трябват 5 крини ориз, за да се наяде добре. Второ, на един човек му трябва един килограм.
Трето на една
лисица
и трябва една кокошка.
Четвърто на едно гълъбче му трябва 20 житени зърна, за да се наяде за един обед. Пето на една мравка и трябва едно малко зрънце, за да се наяде. Този обед на слона от 5 крини ориз, колко време ще вземе за човека, да се продоволствува от такова количество ориз? За половин година можете ли да го изядете? От това можем да извадим известно логическо заключение за своето възпитание.
към втори вариант >>
От всички идеи коя идея бих избрал:
лисица
, гълъб, мишка, слон и човек?
(втори вариант)
Щом не можеш да се ползуваш, ще я изгубиш и ще станеш нещастен; и ако не можеш да я пазиш, тя няма да ти се даде. Сега мнозина от вас са нещастни. Казваш: „Господи, много работи съм искал и не си ми ги дал! “ Твоето желание разумно ли е, навременно ли е? Имаш ли гръбнак да храниш слона?
От всички идеи коя идея бих избрал:
лисица
, гълъб, мишка, слон и човек?
(-Човек.) След като имате едно гълъбче и му дадете обед, каква полза ще ви принесе гълъбът? Как биха използували гълъба? Както знаете разноските му не са големи. Около стотина зърна на ден. Онези от вас, които разсъждават, всякога може да разрешите известни идеи, които имате, какво е отношението за постижението на известни идеи?
към втори вариант >>
50.
Самоопределение на съзнанието
,
ООК
, София, 16.1.1929г.,
Тази е причината, поради която очите на вълка, на
лисицата
светят вечер.
Ако пътувате вечер, в тъмна, мрачна нощ, той ще ви предложи свещ или някаква лампичка. Този човек знае, че освен светлината, нищо друго не може да ви помогне в този момент. Светлината ще разкрие пътя пред вас и ще ви помогне да разрешите всички мъчнотии и противоречия в живота си. Очите на човека не са нищо друго, освен свещи, които осветяват пътя му. Много от дивите зверове са успели да акумулират светлината така, че да си служат с нея когато пожелаят.
Тази е причината, поради която очите на вълка, на
лисицата
светят вечер.
Когато лисицата застане под някое дърво, на което има кокошки, очите и започват силно да светят, вследствие на което кокошките се изплашват и започват да се мърдат натук-натам, докато две-три от тях станат жертва на тази неканена гостенка. Ще кажете, че това е жестоко. Колко пъти и вашата лисица е нападала кокошките ви, вашите добри мисли и чувства, които са били на дървото на вашия живот, и ги е изяждала! Обаче, вие трябва да знаете, че лисицата е в състояние да нападне само ония кокошки, които са отвън на дървото, но не и кокошките, които са добре затворени в курника на грижливия домакин. Следователно, докато човек се намира на дървото на живота, както кокошките, всякога има вероятност лисицата да го изплаши.
към беседата >>
Когато
лисицата
застане под някое дърво, на което има кокошки, очите и започват силно да светят, вследствие на което кокошките се изплашват и започват да се мърдат натук-натам, докато две-три от тях станат жертва на тази неканена гостенка.
Този човек знае, че освен светлината, нищо друго не може да ви помогне в този момент. Светлината ще разкрие пътя пред вас и ще ви помогне да разрешите всички мъчнотии и противоречия в живота си. Очите на човека не са нищо друго, освен свещи, които осветяват пътя му. Много от дивите зверове са успели да акумулират светлината така, че да си служат с нея когато пожелаят. Тази е причината, поради която очите на вълка, на лисицата светят вечер.
Когато
лисицата
застане под някое дърво, на което има кокошки, очите и започват силно да светят, вследствие на което кокошките се изплашват и започват да се мърдат натук-натам, докато две-три от тях станат жертва на тази неканена гостенка.
Ще кажете, че това е жестоко. Колко пъти и вашата лисица е нападала кокошките ви, вашите добри мисли и чувства, които са били на дървото на вашия живот, и ги е изяждала! Обаче, вие трябва да знаете, че лисицата е в състояние да нападне само ония кокошки, които са отвън на дървото, но не и кокошките, които са добре затворени в курника на грижливия домакин. Следователно, докато човек се намира на дървото на живота, както кокошките, всякога има вероятност лисицата да го изплаши. Прибере ли се в някое добре запазено място, както кокошките в курника, никаква лисица не е в състояние да го изплаши.
към беседата >>
Колко пъти и вашата
лисица
е нападала кокошките ви, вашите добри мисли и чувства, които са били на дървото на вашия живот, и ги е изяждала!
Очите на човека не са нищо друго, освен свещи, които осветяват пътя му. Много от дивите зверове са успели да акумулират светлината така, че да си служат с нея когато пожелаят. Тази е причината, поради която очите на вълка, на лисицата светят вечер. Когато лисицата застане под някое дърво, на което има кокошки, очите и започват силно да светят, вследствие на което кокошките се изплашват и започват да се мърдат натук-натам, докато две-три от тях станат жертва на тази неканена гостенка. Ще кажете, че това е жестоко.
Колко пъти и вашата
лисица
е нападала кокошките ви, вашите добри мисли и чувства, които са били на дървото на вашия живот, и ги е изяждала!
Обаче, вие трябва да знаете, че лисицата е в състояние да нападне само ония кокошки, които са отвън на дървото, но не и кокошките, които са добре затворени в курника на грижливия домакин. Следователно, докато човек се намира на дървото на живота, както кокошките, всякога има вероятност лисицата да го изплаши. Прибере ли се в някое добре запазено място, както кокошките в курника, никаква лисица не е в състояние да го изплаши. Колкото и да обикаля със своята свещ, тя нищо не може да направи. Когато някой каже, че е преживял голямо нещастие, аз зная вече, че той е бил вън някъде, на дървото на живота и покрай него минала лисица, която го е наплашила.
към беседата >>
Обаче, вие трябва да знаете, че
лисицата
е в състояние да нападне само ония кокошки, които са отвън на дървото, но не и кокошките, които са добре затворени в курника на грижливия домакин.
Много от дивите зверове са успели да акумулират светлината така, че да си служат с нея когато пожелаят. Тази е причината, поради която очите на вълка, на лисицата светят вечер. Когато лисицата застане под някое дърво, на което има кокошки, очите и започват силно да светят, вследствие на което кокошките се изплашват и започват да се мърдат натук-натам, докато две-три от тях станат жертва на тази неканена гостенка. Ще кажете, че това е жестоко. Колко пъти и вашата лисица е нападала кокошките ви, вашите добри мисли и чувства, които са били на дървото на вашия живот, и ги е изяждала!
Обаче, вие трябва да знаете, че
лисицата
е в състояние да нападне само ония кокошки, които са отвън на дървото, но не и кокошките, които са добре затворени в курника на грижливия домакин.
Следователно, докато човек се намира на дървото на живота, както кокошките, всякога има вероятност лисицата да го изплаши. Прибере ли се в някое добре запазено място, както кокошките в курника, никаква лисица не е в състояние да го изплаши. Колкото и да обикаля със своята свещ, тя нищо не може да направи. Когато някой каже, че е преживял голямо нещастие, аз зная вече, че той е бил вън някъде, на дървото на живота и покрай него минала лисица, която го е наплашила. - Кой те кара да слизаш от дървото?
към беседата >>
Следователно, докато човек се намира на дървото на живота, както кокошките, всякога има вероятност
лисицата
да го изплаши.
Тази е причината, поради която очите на вълка, на лисицата светят вечер. Когато лисицата застане под някое дърво, на което има кокошки, очите и започват силно да светят, вследствие на което кокошките се изплашват и започват да се мърдат натук-натам, докато две-три от тях станат жертва на тази неканена гостенка. Ще кажете, че това е жестоко. Колко пъти и вашата лисица е нападала кокошките ви, вашите добри мисли и чувства, които са били на дървото на вашия живот, и ги е изяждала! Обаче, вие трябва да знаете, че лисицата е в състояние да нападне само ония кокошки, които са отвън на дървото, но не и кокошките, които са добре затворени в курника на грижливия домакин.
Следователно, докато човек се намира на дървото на живота, както кокошките, всякога има вероятност
лисицата
да го изплаши.
Прибере ли се в някое добре запазено място, както кокошките в курника, никаква лисица не е в състояние да го изплаши. Колкото и да обикаля със своята свещ, тя нищо не може да направи. Когато някой каже, че е преживял голямо нещастие, аз зная вече, че той е бил вън някъде, на дървото на живота и покрай него минала лисица, която го е наплашила. - Кой те кара да слизаш от дървото? Кокоша работа!
към беседата >>
Прибере ли се в някое добре запазено място, както кокошките в курника, никаква
лисица
не е в състояние да го изплаши.
Когато лисицата застане под някое дърво, на което има кокошки, очите и започват силно да светят, вследствие на което кокошките се изплашват и започват да се мърдат натук-натам, докато две-три от тях станат жертва на тази неканена гостенка. Ще кажете, че това е жестоко. Колко пъти и вашата лисица е нападала кокошките ви, вашите добри мисли и чувства, които са били на дървото на вашия живот, и ги е изяждала! Обаче, вие трябва да знаете, че лисицата е в състояние да нападне само ония кокошки, които са отвън на дървото, но не и кокошките, които са добре затворени в курника на грижливия домакин. Следователно, докато човек се намира на дървото на живота, както кокошките, всякога има вероятност лисицата да го изплаши.
Прибере ли се в някое добре запазено място, както кокошките в курника, никаква
лисица
не е в състояние да го изплаши.
Колкото и да обикаля със своята свещ, тя нищо не може да направи. Когато някой каже, че е преживял голямо нещастие, аз зная вече, че той е бил вън някъде, на дървото на живота и покрай него минала лисица, която го е наплашила. - Кой те кара да слизаш от дървото? Кокоша работа! И тъй седиш на дървото, седи си и кротувай.
към беседата >>
Когато някой каже, че е преживял голямо нещастие, аз зная вече, че той е бил вън някъде, на дървото на живота и покрай него минала
лисица
, която го е наплашила.
Колко пъти и вашата лисица е нападала кокошките ви, вашите добри мисли и чувства, които са били на дървото на вашия живот, и ги е изяждала! Обаче, вие трябва да знаете, че лисицата е в състояние да нападне само ония кокошки, които са отвън на дървото, но не и кокошките, които са добре затворени в курника на грижливия домакин. Следователно, докато човек се намира на дървото на живота, както кокошките, всякога има вероятност лисицата да го изплаши. Прибере ли се в някое добре запазено място, както кокошките в курника, никаква лисица не е в състояние да го изплаши. Колкото и да обикаля със своята свещ, тя нищо не може да направи.
Когато някой каже, че е преживял голямо нещастие, аз зная вече, че той е бил вън някъде, на дървото на живота и покрай него минала
лисица
, която го е наплашила.
- Кой те кара да слизаш от дървото? Кокоша работа! И тъй седиш на дървото, седи си и кротувай. Щом слезеш от дървото, неизбежно ще попаднеш в устата на лисицата. Тя чака именно това.
към беседата >>
Щом слезеш от дървото, неизбежно ще попаднеш в устата на
лисицата
.
Колкото и да обикаля със своята свещ, тя нищо не може да направи. Когато някой каже, че е преживял голямо нещастие, аз зная вече, че той е бил вън някъде, на дървото на живота и покрай него минала лисица, която го е наплашила. - Кой те кара да слизаш от дървото? Кокоша работа! И тъй седиш на дървото, седи си и кротувай.
Щом слезеш от дървото, неизбежно ще попаднеш в устата на
лисицата
.
Тя чака именно това. Значи, страхът прави човека нещастен. Който е дошъл до самоопределение на съзнанието, той има присъствие на духа. Той знае, че в света съществуват известни закони, които регулират отношенията между всички същества. Като е дошъл на земята, човек трябва да знае, защо му са дадени тялото, ума и сърцето, какъв е техният произход и каква е задачата им.
към беседата >>
51.
Наблюдение и интуиция
,
МОК
, София, 18.1.1929г.,
Острата муцуна на
лисицата
показва, че е интелигентна съобразителна и схватлива.
Като изучава растенията, той трябва да придобие нещо от тяхната опитност; от животните също трябва да придобие някакви ценни качества. Всяко животно има една ценна черта, която заслужава да й се подражава. Вълкът, например, се отличава с голямо постоянство и вяра. Той не се осигурява, не трупа храна в запас. Също така той е голям демократ.
Острата муцуна на
лисицата
показва, че е интелигентна съобразителна и схватлива.
Като дойдете до свинята, от нея ще научите изкуството да орете земята. С муцуната си тя разорава земята. Ако сте неспокойни и нетърпеливи, мислете за бивола, за вола, за овцата. Като го хапят мухите, биволът влиза във водата и започва да се гмурка. Без да се смущава, той намира лесен начин за освобождаване от хапливите мухи.
към беседата >>
По-добре е да мислите за качествата на вълка, на
лисицата
, на вола, на овцата, на дъба, отколкото да мислите за смъртта, за задгробния живот и т. н.
Ако семето не се посади, няма да даде никакъв плод. Както малкото семе израства и става голямо дърво, така и вие трябва да започвате от малките величини, да ги посадите в благоприятна за тях почва, докато се развият в големи дървета и дадат плод. Затова, нека някой от вас се заеме да изучава космите, друг – само палеца, трети – показалеца, четвърти – движенията, хода на хората и т. н. Ще кажете, че това са маловажни работи. По-важно ли е да лежи човек с месеци на гърба си и да мисли за смъртта?
По-добре е да мислите за качествата на вълка, на
лисицата
, на вола, на овцата, на дъба, отколкото да мислите за смъртта, за задгробния живот и т. н.
Изучавайте всички форми в природата и вижте, кои действат положително върху характера ви, и кои – отрицателно. От положителните се насърчавайте, а отрицателните избягвайте. Веднъж Мохамед се обезсърчил от една своя работа и се отказал от нея. Като седял и размишлявал за неуспеха си, видял, че една мравка се бори с някакво препятствие. Тя направила 99 опита да преодолее пречката, но не могла.
към беседата >>
Или да кажем, че изучавате
лисицата
.
(втори вариант)
Какъвто и клон от науката да учите, гледайте да използувате това. Например изучавате естествените науки, изучавате вълка. Какво може да се ползувате от вълка? У вълка има една отлична черта: голямо постоянство, после е демократичен, после живее от ден на ден с вяра, не трупа. Не може да го обвини някой, че е голям банкер, че складира някъде.
Или да кажем, че изучавате
лисицата
.
У нея има известна стратегия. Тя е обърнала голямо внимание на своя [...]. Тя ще си мръдне опашката насам нататък и с това предизвика кучетата. Нейната тънка муцуна показва, че има интелигентност и тя си играе с кучетата. Кое е свойственото на свинята?
към втори вариант >>
Като помислиш за
лисицата
, можеш да усвоиш някоя нейна черта схватливост и съобразителност.
(втори вариант)
Нейната тънка муцуна показва, че има интелигентност и тя си играе с кучетата. Кое е свойственото на свинята? Че тя знае да оре. Ти ще черпиш сили от всяко едно животно. Щом почнеш да мислиш за вълка, можеш да усвоиш някоя негова отлична черта, например постоянството.
Като помислиш за
лисицата
, можеш да усвоиш някоя нейна черта схватливост и съобразителност.
И биволът казва: „Не струва да се смущаваш, влез в калта и се намажи, малко може да не е толкова благородно, но така се освобождаваш от мухите.“ От биволите ще вземеш отлична наука. Ако искаш да бъдеш търпелив, наблюдавай биволите. Някой път си неразположен. Щом почнеш да мислиш за биволите, ще добиеш спокойствие. Ако искаш да бъдеш търпелив, хубаво е да мислиш за тези работи.
към втори вариант >>
По-хубаво е да мислиш за живия вълк, за живата овца, за живата
лисица
, за овцете и прочие.
(втори вариант)
Ти ще кажеш: „Аз с такива ли работи ще се занимавам? “ Че не е ли по-смешно, целия ден все със своите нещастия да се занимаваш? Един човек лежи на гърба си 4 5 месеца и после умира. И мисли все за глупави работи. Какъв смисъл има във всичко това?
По-хубаво е да мислиш за живия вълк, за живата овца, за живата
лисица
, за овцете и прочие.
Отколкото да мислиш, че като умреш така и така да те погребат. Ние трябва да знаем какво е вложила природата в положителните форми, които съществуват в света. Та човек трябва да знае от кои форми да се насърчи. Мохамед бил обезсърчен веднъж и казал: „Тази работа няма да стане.“ И той наблюдавал една мравка, която 99 пъти се качвала и все се катурвала, но на стотния път прехвърлила пречката. И Мохамед тогава казал: „Ако тази мравка има толкова постоянство, аз ли няма да постоянствувам!
към втори вариант >>
52.
Вързано и развързано
,
НБ
, София, 31.3.1929г.,
Има един час, когато всички спят: и котката, и вълкът, и
лисицата
.
Той мисли, че ще му се случи нещо лошо. Щом мисли така, наистина ще му се случи нещо лошо. Този селянин е пропуснал времето, когато е трябвало да отиде на нивата. Трябвало е да излезе от дома си най-малко един час по-рано, отколкото е излязъл, и тогава никой нямаше да го срещне, и нищо лошо нямаше да му се случи. Който не иска да среща на пътя си черна котка, нито поп, той трябва да става рано и да започва работата си, когато всички спят.
Има един час, когато всички спят: и котката, и вълкът, и
лисицата
.
Започнете този час работата си. Тогава никой няма да ви попречи. Ние привеждаме тези примери, за да покажем, че във всеки човек има атавистически мисли и чувства, останали от миналото още. За пример, съмнението е атавизъм в човека; то не почива на никакви научни данни. И при научни данни, и при доказани факти, човек пак се съмнява.
към беседата >>
53.
Противоположни процеси
,
ООК
, София, 3.4.1929г.,
Това дебнене съществува навсякъде в природата:
лисицата
дебне кокошката, вълкът — агнето, крадецът — богатия, съдията — престъпника.
Ако Бог е във вас, кой може да вземе богатството ви? Като ученици, вие трябва да пазите своето вътрешно богатство. Всеки човек е изложен на изпитания, на изкушения, с единствената цел да го оберат. За да запази своето богатство, човек минава през ред вътрешни борби. Всеки чувства, че нещо го дебне.
Това дебнене съществува навсякъде в природата:
лисицата
дебне кокошката, вълкът — агнето, крадецът — богатия, съдията — престъпника.
Като знаете това, съзнанието ви трябва да бъде будно. Будно съзнание има само онзи, който свещено пази връзката си с Първата Причина на нещата. Той винаги разчита на Божественото в себе си и му дава път да се прояви.Човек трябва да знае, как да се справя с мъчнотиите си. Не знае ли, той ще бъде победен. Вземете пример от борците.
към беседата >>
— В някой чужд курник, или в някое чуждо стадо, или в устата на някой звяр — вълк,
лисица
и т. н.
Съвременните хора постоянно се оплакват, че са изгубили нещо. Някой се оплаква, че е изгубил мира си, друг — любовта си, трети — някоя светла мисъл или благородно чувство. Ако отидете в някое село, ще чуете, че селянинът плаче за изгубената си кокошка или овца. При това, хората губят най-породистите си кокошки и овце, най-красивите си мисли и чувства. Къде отиват те?
— В някой чужд курник, или в някое чуждо стадо, или в устата на някой звяр — вълк,
лисица
и т. н.
Какво трябва да прави човек, за да не губи своите красиви неща? Трябва да се огради със здрав, бодлив тел или с будно съзнание. За разумния човек по-добра ограда от силната мисъл няма. За военния по-добра ограда от револвера няма. За овчаря по-добра ограда от бодливия тел няма.
към беседата >>
Лисицата
дебне кокошката.
(втори вариант)
Защото крайната цел - аз нося едно богатство, ако може това богатство до края да го изнеса, без да може да ме оберат, - то е силният човек, то е човекът, с когото е Бог. Ако Бог е с нас, никой не може да ни вземе богатството. Следователно съществува една потайна борба. Казва, нещо ме дебне. Дебнене да няма.
Лисицата
дебне кокошката.
Вълкът дебне агнето. Крадецът дебне богатия. Съдията, когато дойде разбойникът, го дебне. Навсякъде има дебнене. Всичките лоши хора се отличават по това, че дебнат и използват една твоя слабост.
към втори вариант >>
В някое друго стадо, някой вълк го изяде, кокошката някоя
лисица
я изяде.
(втори вариант)
Ти трябва да знаеш, че дяволът не може да го биеш с кривак, и с юмруци не може да го биеш. Ако не знаеш как да постъпиш, ще се намериш на гърба си. Има в съзнанието на всинца ви известни опитности. Всеки ден ние изгубваме своя мир, изгубваме своята чистота на нашето съзнание, изгубваме някоя светла мисъл, някое светло чувство, изгубва се в курника някоя хубава кокошка от хубавите породи, изгуби се някое агне. Къде отиде?
В някое друго стадо, някой вълк го изяде, кокошката някоя
лисица
я изяде.
За тези вашите мисли трябва да бъдете внимателни. Породистите кокошки, пиленца трябва да ги пазите, тел трябва заради тях. Трябва съзнанието да бъде будно, да се огради с тази мощната мисъл. Някой път питате как човек трябва да се огради. Сега военните знаят да се ограждат, турят си два кобура, турят си два патрона, като дойдат, стрелят.
към втори вариант >>
54.
Той е реченият
,
НБ
, София, 7.4.1929г.,
За да избегне това положение, овцата се превърнала в кокошка, вълкът се преобразил в
лисица
.
Ариман-Дез се превърнал в акула, влязъл във водата и започнал да гони шарана. Като се видял на тясно, шаранът излязъл от водата и се превърнал на гълъб. Акулата се преобразила на сокол, който започнал да гони гълъба. Като видял, че и това положение няма да го спаси, гълъбът слязъл на земята и станал овца. Соколът пък се превърнал на вълк.
За да избегне това положение, овцата се превърнала в кокошка, вълкът се преобразил в
лисица
.
За да стане невидим за неприятеля си, Ели-Ра се превърнал в житно зрънце. Ариман-Дез се превърнал в кокошка и се завтекъл да клъвне зрънцето. В този момент Ели-Ра се превърнал в човек и хванал кокошката за главата. По този начин Ели-Ра победил Ариман-Дез. И двамата царски синове били адепти, единият от тях принадлежал към Бялото братство, а другият – към черното.
към беседата >>
Ако станеш шаран, акула ще те гони; ако станеш гълъб, сокол ще те гони; ако станеш овца, вълк ще те гони; ако станеш кокошка,
лисица
ще те гони; ако станеш зрънце, кокошка ще те гони.
В този момент Ели-Ра се превърнал в човек и хванал кокошката за главата. По този начин Ели-Ра победил Ариман-Дез. И двамата царски синове били адепти, единият от тях принадлежал към Бялото братство, а другият – към черното. От този пример се вижда, какво голямо състезание съществува в света. В това състезание се подчертават двата различни метода, с които си служат Бялото и черното братства.
Ако станеш шаран, акула ще те гони; ако станеш гълъб, сокол ще те гони; ако станеш овца, вълк ще те гони; ако станеш кокошка,
лисица
ще те гони; ако станеш зрънце, кокошка ще те гони.
И най-после, от зрънце ще се превърнеш на човек – своята първоначална форма, и ще уловиш кокошката за главата. Тези форми, през които минали двамата царски синове, са символи, които трябва правилно да се преведат. Като дойдете до житното зрънце, то е последният и спасителният процес на самопожертване. Когато дойде до самопожертване, човек трябва да разбира Божиите закони, за да може да работи с тях. Това не значи, че сегашните хора не разбират Божиите закони, или че не вярват в тях.
към беседата >>
55.
Спорни въпроси
,
ООК
, София, 10.4.1929г.,
Лисицата
е недоволна, че не е могла да си открадне една кокошка от курника на селянина.
Този закон уравновесява силите в природата. Който не разбира закона за обмяната, той изпада в недоволство и започва да страда. Недоволството не е присъщо само на човека. Всички живи същества са недоволни. Вълкът е недоволен, че не е могъл да открадне една овца от кошарата, да се нахрани.
Лисицата
е недоволна, че не е могла да си открадне една кокошка от курника на селянина.
Ученият е недоволен от критиката на своето съчинение. Той чете по списания и вестници, че еди-коя глава от книгата му не е вярна, не изяснява добре фактите и т. н. Недоволство съществува навсякъде в живота, но то не разрешава въпросите. Някъде критиката е по-мека, някъде е остра, язвителна. Дето има справедлива критика, там непременно има някое слабо място.
към беседата >>
Лисицата
ходила при някой курник, тук погледнала да хване някоя кокошка, там погледнала, но са я закърпили.
(втори вариант)
В дадения случай не си само ти недоволен. И мечки, и вълци, и лисици, и буболечки, и птички, и те са недоволни. Някой тигър, някой лъв - всички те имат съзнание, недоволни са, ще се събере цяла плеяда същества - все сте недоволни. Искате да постигнете нещо, но не можете, недоволни сте. Вълкът ходи в някоя кошара, гонили го кучета, искал да задигне някоя овца и освен че не задигнал, но са го закърпили.
Лисицата
ходила при някой курник, тук погледнала да хване някоя кокошка, там погледнала, но са я закърпили.
Не различавате някой път нещата. Пък и вие напишете някое съчинение по философия, някой критик ви закърпи, казва - тази книга не струва нищо, еди-кой пасаж, еди-коя глава, работите не седят така, невежа е, не разбира законите. Закърпили са ни. Сега ние говорим за съвременния живот, както е в България. Като идеш в Англия, Франция, Америка, там пък има други мъчнотии.
към втори вариант >>
56.
Другата събота
,
НБ
, София, 26.5.1929г.,
Като чула това
лисицата
, която също така свършила четири факултета, запитала вълка: След като си свършил толкова науки, зъбите ти поне отъпиха ли се малко?
Детето продължава да живее при майка си, но вече при други условия – вън от нея. Също така и природата е постоянно около вас, но при различни аспекти. И вие, като детето, искате да се освободите от тежките условия, от утробата на майката, да излезете на бял свят и казвате: Да се освободим от лошите условия, от лошите хора, да отидем на онзи свят при добрите хора. В това отношение вие мязате на онзи интелигентен вълк, който срещнал една овца и й казал: Аз свърших четири факултета; дотегна ми вече да живея между глупавите, между лошите хора. Искам да поживея малко между добрите, между благородните хора.
Като чула това
лисицата
, която също така свършила четири факултета, запитала вълка: След като си свършил толкова науки, зъбите ти поне отъпиха ли се малко?
– Не, те станаха по-остри, по-яки. – Щом е така, ще знаеш, че където и да отидеш, все същите отношения ще създадеш. Значи, въпросът не се отнася до външната промяна. Човек трябва вътрешно да се измени – по сърце и по ум. Сега, като говоря по този начин, виждам, че без да искам, натискам раните ви и причинявам болка.
към беседата >>
57.
Положителни и отрицателни черти на живота
,
СБ
, София, 26.8.1929г.,
Ще изясня мисълта си с баснята: „Човек, лъв и
лисица
".
Успехът им ще зависи от тяхното благоволение. Значи, в човешкия живот правото е на слабия. Мнозина казват: да имаме власт, ние ще изколим, ще избесим всички, които са причина за неуредиците в света. Всеки, който мисли, че с власт, с насилие ще оправи работите, той влиза в животинското царство. Знаете ли какви клещи има за този, който злоупотребява със силата си?
Ще изясня мисълта си с баснята: „Човек, лъв и
лисица
".
Върви един лъв в гората и кракът му случайно попада в един капан и се заклещва. Той иска да извади крака си от капана, дърпа се, прави усилия, но всичко напразно. Започва лъвът да реве, да вика за помощ. В същата гора, наблизо някъде, дървар сякъл дърва. Като чува този отчаян рев, отива по звука на рева да види какво е станало.
към беседата >>
В този момент пристига
лисицата
и казва: „Чакайте, не се разправяйте сами.
В същата гора, наблизо някъде, дървар сякъл дърва. Като чува този отчаян рев, отива по звука на рева да види какво е станало. Приближава се до мястото дето бил капанът и вижда лъв, уловен в капан. Приближава се до него, хваща внимателно клещите на капана, разтваря ги и пуща лъва на свобода. Като се вижда свободен, лъвът, верен на своя инстинкт, хвърля се върху човека, иска да го разкъса.
В този момент пристига
лисицата
и казва: „Чакайте, не се разправяйте сами.
Аз съм съдията! Кажете ми, как стана всичко по реда". Лъвът започнал: „Както вървях из гората, не забелязах, че тук нейде имало отворен капан. Кракът ми попадна вътре и се заклещи. Аз взех да рева.
към беседата >>
Лисицата
му казва: „Хайде, тури си сега крака в капана, да видя какво е било положението".
Кажете ми, как стана всичко по реда". Лъвът започнал: „Както вървях из гората, не забелязах, че тук нейде имало отворен капан. Кракът ми попадна вътре и се заклещи. Аз взех да рева. Дочу ме отнякъде този човек и дойде да ме освободи".
Лисицата
му казва: „Хайде, тури си сега крака в капана, да видя какво е било положението".
Лъвът туря крака си. – Дръпни го сега! Той дърпа крака си, но кракът отново му се заклещва и остава вътре. След това лисицата се обръща към човека и му казва: „Продължи сега пътя си, и втори път не освобождавай от страдания тези, които могат да те изядат. Казвам: по същия начин постъпват и много от съвременните хора.
към беседата >>
След това
лисицата
се обръща към човека и му казва: „Продължи сега пътя си, и втори път не освобождавай от страдания тези, които могат да те изядат.
Дочу ме отнякъде този човек и дойде да ме освободи". Лисицата му казва: „Хайде, тури си сега крака в капана, да видя какво е било положението". Лъвът туря крака си. – Дръпни го сега! Той дърпа крака си, но кракът отново му се заклещва и остава вътре.
След това
лисицата
се обръща към човека и му казва: „Продължи сега пътя си, и втори път не освобождавай от страдания тези, които могат да те изядат.
Казвам: по същия начин постъпват и много от съвременните хора. Те взимат един човек от улицата, който не знае и не познава нито Божията, нито ангелската, нито човешката, нито даже животинската любов, ще му кажат няколко принципа от Христовото учение и на бърза ръка ще го произведат почетен член и организатор на някое общество. Преди всичко, този човек трябва да има свое свободно, свещено убеждение. Той трябва да разбира още и основите, върху които е построен неговият живот. Природата е строга, тя не прощава никому, който нарушава законите й.
към беседата >>
58.
Разумни методи
,
ООК
, София, 25.9.1929г.,
Оставете вълка свободно да напада овцете, а
лисицата
— кокошките.
Това не е някаква особена философия. Така и животните мислят. Всяко животно подържа своите интереси. Тогава защо сте недоволни от животните? Защо преследвате вълците, лисиците, мечките?
Оставете вълка свободно да напада овцете, а
лисицата
— кокошките.
Докато разсъждава по този начин, старият не е поумнял. Ние наричаме стар човек онзи, който се е учил добре в живота, вследствие на което е поумнял. Той разбира себе си, разбира и хората. От всяко движение на човека, той познава, готов ли е за услуга, за жертва, или не е готов. Представете си, че отивате при един банкер да искате пари на заем.
към беседата >>
59.
От всичките най-много / Тази сирота вдовица тури от всичките най-много
,
НБ
, София, 20.10.1929г.,
Когато видите мечка, вълк или
лисица
, вие ги различавате.
Това и животните разбират. Отдалеч още кучето познава дали даден човек е добър или лош. Като види, че в двора на господаря му влиза лош човек, кучето веднага излиза срещу него и започва сърдито да лае, с което съобщава на господаря си да вземе мерки, да се предпази от този човек. Ако в двора влезе добър човек, кучето започва да лае, но приятелски, с което съобщава на господаря си да излезе, да посрещне добрия гост. Ако кучето може да познае дали даден човек е добър или лош, колко повече човек, като разумно същество, може и трябва да познава хората – по лицето им да чете техния характер.
Когато видите мечка, вълк или
лисица
, вие ги различавате.
По какво? По външната им форма. Всяка животинска форма говори за известно съдържание, по което се различават като отживели култури на миналото. Било е време, когато паякът е владеел едно ценно качество, което днес е изопачено вече. С това качество паякът днес лови жертвите си.
към беседата >>
60.
Да ида да го събудя
,
НБ
, София, 8.12.1929г.,
Едва се качил на едно дърво, под дървото се спряла една
лисица
и започнала да се разговаря с петела: Голям хубавеляк си ти!
Ако му дадете, той ще запази доброто мнение за вас. Не му ли дадете, веднага ще измени мнението си. Значи, докато има някаква нужда, човек е готов да се възхищава от този, от когото се надява да получи нещо. Вземе ли това, което му е трябвало, той не се интересува вече от него. Един петел намерил едно голямо парче сирене и отишъл в гората да търси някое удобно, скрито от погледите дърво, да се качи на него и там да изяде сиренето.
Едва се качил на едно дърво, под дървото се спряла една
лисица
и започнала да се разговаря с петела: Голям хубавеляк си ти!
От всички съм чувала за тебе, че си красавец, но и голям певец. Попей ми малко да те чуя! Поласкан от думите на лисицата, петелът отворил уста и започнал да кукурига. Парчето сирене паднало от устата му и лисицата веднага го сграбчила и изяла. Като се видял излъган, петелът се замислил, но нищо не казал.
към беседата >>
Поласкан от думите на
лисицата
, петелът отворил уста и започнал да кукурига.
Вземе ли това, което му е трябвало, той не се интересува вече от него. Един петел намерил едно голямо парче сирене и отишъл в гората да търси някое удобно, скрито от погледите дърво, да се качи на него и там да изяде сиренето. Едва се качил на едно дърво, под дървото се спряла една лисица и започнала да се разговаря с петела: Голям хубавеляк си ти! От всички съм чувала за тебе, че си красавец, но и голям певец. Попей ми малко да те чуя!
Поласкан от думите на
лисицата
, петелът отворил уста и започнал да кукурига.
Парчето сирене паднало от устата му и лисицата веднага го сграбчила и изяла. Като се видял излъган, петелът се замислил, но нищо не казал. Не се минало много време, лисицата пак видяла петела на същото дърво, с друго парче сирене в устата. Тя пак се опитала да го хвали за красотата му, за хубавия му глас, но петелът мълчал и спокойно си ял парчето сирене. Като го изял, той се обърнал към лисицата със следните думи: Ще ме извиниш, че нищо не отговорих на твоите ласки.
към беседата >>
Парчето сирене паднало от устата му и
лисицата
веднага го сграбчила и изяла.
Един петел намерил едно голямо парче сирене и отишъл в гората да търси някое удобно, скрито от погледите дърво, да се качи на него и там да изяде сиренето. Едва се качил на едно дърво, под дървото се спряла една лисица и започнала да се разговаря с петела: Голям хубавеляк си ти! От всички съм чувала за тебе, че си красавец, но и голям певец. Попей ми малко да те чуя! Поласкан от думите на лисицата, петелът отворил уста и започнал да кукурига.
Парчето сирене паднало от устата му и
лисицата
веднага го сграбчила и изяла.
Като се видял излъган, петелът се замислил, но нищо не казал. Не се минало много време, лисицата пак видяла петела на същото дърво, с друго парче сирене в устата. Тя пак се опитала да го хвали за красотата му, за хубавия му глас, но петелът мълчал и спокойно си ял парчето сирене. Като го изял, той се обърнал към лисицата със следните думи: Ще ме извиниш, че нищо не отговорих на твоите ласки. От първата опитност, която ми даде, разбрах, че трябва да изям сиренето и после да се разговарям с тебе, пък и да ти попея.
към беседата >>
Не се минало много време,
лисицата
пак видяла петела на същото дърво, с друго парче сирене в устата.
От всички съм чувала за тебе, че си красавец, но и голям певец. Попей ми малко да те чуя! Поласкан от думите на лисицата, петелът отворил уста и започнал да кукурига. Парчето сирене паднало от устата му и лисицата веднага го сграбчила и изяла. Като се видял излъган, петелът се замислил, но нищо не казал.
Не се минало много време,
лисицата
пак видяла петела на същото дърво, с друго парче сирене в устата.
Тя пак се опитала да го хвали за красотата му, за хубавия му глас, но петелът мълчал и спокойно си ял парчето сирене. Като го изял, той се обърнал към лисицата със следните думи: Ще ме извиниш, че нищо не отговорих на твоите ласки. От първата опитност, която ми даде, разбрах, че трябва да изям сиренето и после да се разговарям с тебе, пък и да ти попея. – Защо не ми даде поне половината парче сирене? – казала лисицата.
към беседата >>
Като го изял, той се обърнал към
лисицата
със следните думи: Ще ме извиниш, че нищо не отговорих на твоите ласки.
Поласкан от думите на лисицата, петелът отворил уста и започнал да кукурига. Парчето сирене паднало от устата му и лисицата веднага го сграбчила и изяла. Като се видял излъган, петелът се замислил, но нищо не казал. Не се минало много време, лисицата пак видяла петела на същото дърво, с друго парче сирене в устата. Тя пак се опитала да го хвали за красотата му, за хубавия му глас, но петелът мълчал и спокойно си ял парчето сирене.
Като го изял, той се обърнал към
лисицата
със следните думи: Ще ме извиниш, че нищо не отговорих на твоите ласки.
От първата опитност, която ми даде, разбрах, че трябва да изям сиренето и после да се разговарям с тебе, пък и да ти попея. – Защо не ми даде поне половината парче сирене? – казала лисицата. – Пропуснах този път. Като минеш трети път край мене, тогава ще помисля да разделя ли сиренето си с тебе или не.
към беседата >>
– казала
лисицата
.
Не се минало много време, лисицата пак видяла петела на същото дърво, с друго парче сирене в устата. Тя пак се опитала да го хвали за красотата му, за хубавия му глас, но петелът мълчал и спокойно си ял парчето сирене. Като го изял, той се обърнал към лисицата със следните думи: Ще ме извиниш, че нищо не отговорих на твоите ласки. От първата опитност, която ми даде, разбрах, че трябва да изям сиренето и после да се разговарям с тебе, пък и да ти попея. – Защо не ми даде поне половината парче сирене?
– казала
лисицата
.
– Пропуснах този път. Като минеш трети път край мене, тогава ще помисля да разделя ли сиренето си с тебе или не. Това са ред разсъждения, от които можем да дойдем до заключение, че и петелът е прав, и лисицата е права. И петелът носи чуждо сирене. Той е задигнал сиренето отнякъде, не го е направил сам.
към беседата >>
Това са ред разсъждения, от които можем да дойдем до заключение, че и петелът е прав, и
лисицата
е права.
От първата опитност, която ми даде, разбрах, че трябва да изям сиренето и после да се разговарям с тебе, пък и да ти попея. – Защо не ми даде поне половината парче сирене? – казала лисицата. – Пропуснах този път. Като минеш трети път край мене, тогава ще помисля да разделя ли сиренето си с тебе или не.
Това са ред разсъждения, от които можем да дойдем до заключение, че и петелът е прав, и
лисицата
е права.
И петелът носи чуждо сирене. Той е задигнал сиренето отнякъде, не го е направил сам. Човек прави сирене. Навярно петелът е задигнал сиренето от господаря си. Господарят му е купил сирене, турил го на масата, а петелът подскочил, взел едно парче и тръгнал в гората да търси удобно место да го изяде, без да го смущава някой.
към беседата >>
Тогава това положение ще мяза на положението на петела и
лисицата
.
(втори вариант)
Може най-многото това да ме поласкае малко. Казва ли така, така подразбира, че този човек мисли да иска нещо. И наистина той казва: „Можеш ли да ми дадеш хиляда лева? " Ако не му дам тези хиляда лева, той веднага ще измени мнението си за мене и ще каже: „Аз те мислех за много добър човек, а ти си бил много лош човек." За да не измени своето мнение за мене, трябва да му дам хиляда лева. Дам ли му ги, ще отидат веднъж завинаги.
Тогава това положение ще мяза на положението на петела и
лисицата
.
Един петел намерил отнякъде едно парче сирене и тръгнал да търси някой клон да се качи, да го изяде. Намерил най-после един висок клон на едно дърво и се качил на него. В това време покрай него минала една лисица и като видяла сиренето, взела да се разговаря с него, за да падне от устата му. Тя го запитала: „За какво си се замислил толкова? " Петелът започнал да й обяснява за какво мисли и в това време сиренето паднало от устата му и лисицата го изяла.
към втори вариант >>
В това време покрай него минала една
лисица
и като видяла сиренето, взела да се разговаря с него, за да падне от устата му.
(втори вариант)
" Ако не му дам тези хиляда лева, той веднага ще измени мнението си за мене и ще каже: „Аз те мислех за много добър човек, а ти си бил много лош човек." За да не измени своето мнение за мене, трябва да му дам хиляда лева. Дам ли му ги, ще отидат веднъж завинаги. Тогава това положение ще мяза на положението на петела и лисицата. Един петел намерил отнякъде едно парче сирене и тръгнал да търси някой клон да се качи, да го изяде. Намерил най-после един висок клон на едно дърво и се качил на него.
В това време покрай него минала една
лисица
и като видяла сиренето, взела да се разговаря с него, за да падне от устата му.
Тя го запитала: „За какво си се замислил толкова? " Петелът започнал да й обяснява за какво мисли и в това време сиренето паднало от устата му и лисицата го изяла. Тогава тя му казала: „Разбрах вече какво мислиш. Отлично мислиш. Ти си красив петел." И след това тя си заминала.
към втори вариант >>
" Петелът започнал да й обяснява за какво мисли и в това време сиренето паднало от устата му и
лисицата
го изяла.
(втори вариант)
Тогава това положение ще мяза на положението на петела и лисицата. Един петел намерил отнякъде едно парче сирене и тръгнал да търси някой клон да се качи, да го изяде. Намерил най-после един висок клон на едно дърво и се качил на него. В това време покрай него минала една лисица и като видяла сиренето, взела да се разговаря с него, за да падне от устата му. Тя го запитала: „За какво си се замислил толкова?
" Петелът започнал да й обяснява за какво мисли и в това време сиренето паднало от устата му и
лисицата
го изяла.
Тогава тя му казала: „Разбрах вече какво мислиш. Отлично мислиш. Ти си красив петел." И след това тя си заминала. Петелът й казал: „Да беше ми казала това нещо, преди да изпусна сиренето. Но сега вече отиде." Втори път лисицата пак минава покрай този петел и го вижда пак с парче сирене в устата.
към втори вариант >>
Но сега вече отиде." Втори път
лисицата
пак минава покрай този петел и го вижда пак с парче сирене в устата.
(втори вариант)
" Петелът започнал да й обяснява за какво мисли и в това време сиренето паднало от устата му и лисицата го изяла. Тогава тя му казала: „Разбрах вече какво мислиш. Отлично мислиш. Ти си красив петел." И след това тя си заминала. Петелът й казал: „Да беше ми казала това нещо, преди да изпусна сиренето.
Но сега вече отиде." Втори път
лисицата
пак минава покрай този петел и го вижда пак с парче сирене в устата.
Тя започнала пак да го заговаря. Но той изял спокойно сиренето и след това й казал: „Ще ме извините за моето мълчание. Този път аз реших да постъпя философски и да не се лиша от тази опитност, която вие имахте миналия път. Миналия път вие опитахте сиренето, а сега аз реших да го опитам, за да имам същата опитност като вас. И сега, след като го опитах, видях, че сиренето е отлично." Лисицата му казала: „Ти не трябваше да ядеш много.
към втори вариант >>
И сега, след като го опитах, видях, че сиренето е отлично."
Лисицата
му казала: „Ти не трябваше да ядеш много.
(втори вариант)
Но сега вече отиде." Втори път лисицата пак минава покрай този петел и го вижда пак с парче сирене в устата. Тя започнала пак да го заговаря. Но той изял спокойно сиренето и след това й казал: „Ще ме извините за моето мълчание. Този път аз реших да постъпя философски и да не се лиша от тази опитност, която вие имахте миналия път. Миналия път вие опитахте сиренето, а сега аз реших да го опитам, за да имам същата опитност като вас.
И сега, след като го опитах, видях, че сиренето е отлично."
Лисицата
му казала: „Ти не трябваше да ядеш много.
Трябваше да изядеш само половината от сиренето." „Е, хубаво. Трети път като минеш, ще помисля." Това са ред разсъждения. И лисицата е права, и петелът е прав. Ха лисицата го изяла, ха петелът - все едно.
към втори вариант >>
И
лисицата
е права, и петелът е прав.
(втори вариант)
Миналия път вие опитахте сиренето, а сега аз реших да го опитам, за да имам същата опитност като вас. И сега, след като го опитах, видях, че сиренето е отлично." Лисицата му казала: „Ти не трябваше да ядеш много. Трябваше да изядеш само половината от сиренето." „Е, хубаво. Трети път като минеш, ще помисля." Това са ред разсъждения.
И
лисицата
е права, и петелът е прав.
Ха лисицата го изяла, ха петелът - все едно. Петелът носи сиренето отнякъде. Питам го: „Отде го взе? " Как мислите вие. Аз виждам, че господарят му си оставил на масата сиренето и петелът подскача, взима си една буца от него.
към втори вариант >>
Ха
лисицата
го изяла, ха петелът - все едно.
(втори вариант)
И сега, след като го опитах, видях, че сиренето е отлично." Лисицата му казала: „Ти не трябваше да ядеш много. Трябваше да изядеш само половината от сиренето." „Е, хубаво. Трети път като минеш, ще помисля." Това са ред разсъждения. И лисицата е права, и петелът е прав.
Ха
лисицата
го изяла, ха петелът - все едно.
Петелът носи сиренето отнякъде. Питам го: „Отде го взе? " Как мислите вие. Аз виждам, че господарят му си оставил на масата сиренето и петелът подскача, взима си една буца от него. Че сиренето не е на петела.
към втори вариант >>
61.
Личност и душа
,
ООК
, София, 1.1.1930г.,
Ако човек види насън вълк, змия,
лисица
, ще знае, че скоро ще срещне човек с характер на вълк, на
лисица
, на змия.
Например, колкото поклони да прави човек, колкото молитви да чете, щом няма съдържание в тях, те не дават никакви резултати. Иска ли да постигне нещо възвишено и благородно, човек трябва да приложи самообладание. Физическите усилия не развиват дарбите. За развиване на ясновидството, например, се изисква голямо самообладание и усилена работа върху ума, сърцето и волята. Ясновидецът трябва да има буден, развит ум и чисто сърце, да тълкува правилно образите, които невидимият свят му представя в будно и в сънно състояние.
Ако човек види насън вълк, змия,
лисица
, ще знае, че скоро ще срещне човек с характер на вълк, на
лисица
, на змия.
Ако сънува, че една птичка иска да влезе в дома му, това показва, че скоро ще срещне една страдаща душа. Това са символи, чрез които невидимият свят си служи. Това е неговият език. Вместо да говорят с часове, разумните същества си служат с образи, които съдържат в себе си някакви идеи. Вълкът има нещо добро в характера си.
към беседата >>
Какво са придобили вълкът и
лисицата
със своето лакомство?
Престъпна е лакомията, която той проявява. Като иска да се осигури, той напада цялото стадо. Всъщност, за момента му е нужна само една овца. Лакомията е присъщо качество на много животни. Те искат да се осигурят, но какво придобиват с това желание?
Какво са придобили вълкът и
лисицата
със своето лакомство?
С лакомството си те са намерили капана – нищо повече. След това плащат с кожата си. Особено много се цени кожата на лисицата. Не само лакомията на животните води към капана, но всяка лоша постъпка на човека води към капан. Дойде ли до човека, законът е по-строг.
към беседата >>
Особено много се цени кожата на
лисицата
.
Лакомията е присъщо качество на много животни. Те искат да се осигурят, но какво придобиват с това желание? Какво са придобили вълкът и лисицата със своето лакомство? С лакомството си те са намерили капана – нищо повече. След това плащат с кожата си.
Особено много се цени кожата на
лисицата
.
Не само лакомията на животните води към капана, но всяка лоша постъпка на човека води към капан. Дойде ли до човека, законът е по-строг. Това показва, че не е позволено на човека да допуща в себе си лоши мисли и чувства, да проявява лоши постъпки. И тъй, който иска да живее добре на физическия свят, той трябва да води добър, разумен, трезв живот. Първоначално той ще има големи спънки и мъчнотии, но с усилие на волята всичко ще преодолее.
към беседата >>
Ако човек види насън вълк, змия,
лисица
, ще знае, че скоро ще срещне човек с характер на вълк, на
лисица
, на змия.
(втори вариант)
Запример, колкото поклони да прави човек, колкото молитви да чете, щом няма съдържание в тях, те не дават никакви резултати. Иска ли да постигне нещо възвишено и благородно, човек трябва да приложи самообладание. Физическите усилия не развиват дарбите. За развиване на ясновидството запример се изисква голямо самообладание и усилена работа върху ума, сърцето и волята. Ясновидецът трябва да има буден, развит ум и чисто сърце, да тълкува правилно образите, които невидимият свят му представя в будно и в сънно състояние.
Ако човек види насън вълк, змия,
лисица
, ще знае, че скоро ще срещне човек с характер на вълк, на
лисица
, на змия.
Ако сънува, че една птичка иска да влезе в дома му, това показва, че скоро ще срещне една страдаща душа. Това са символи, чрез които невидимият свят си служи. Това е неговият език. Вместо да говорят с часове, разумните същества си служат с образи, които съдържат в себе си някакви идеи. Вълкът има нещо добро в характера си.
към втори вариант >>
Какво са придобили вълкът и
лисицата
със своето лакомство?
(втори вариант)
Престъпна е лакомията, която той проявява. Като иска да се осигури, той напада цялото стадо. Всъщност за момента му е нужна само една овца. Лакомията е присъщо качество на много животни. Те искат да се осигурят, но какво придобиват с това желание?
Какво са придобили вълкът и
лисицата
със своето лакомство?
С лакомството си те са намерили капана. Нищо повече. След това плащат с кожата си. Особено много се цени кожата на лисицата. Не само лакомията на животните води към капана, но всяка лоша постъпка на човека води към капан.
към втори вариант >>
Особено много се цени кожата на
лисицата
.
(втори вариант)
Те искат да се осигурят, но какво придобиват с това желание? Какво са придобили вълкът и лисицата със своето лакомство? С лакомството си те са намерили капана. Нищо повече. След това плащат с кожата си.
Особено много се цени кожата на
лисицата
.
Не само лакомията на животните води към капана, но всяка лоша постъпка на човека води към капан. Дойде ли до човека, законът е по-строг. Това показва, че не е позволено на човека да допуща в себе си лоши мисли и чувства, да проявява лоши постъпки. И тъй, който иска да живее добре на физическия свят, той трябва да води добър, разумен, трезв живот. Първоначално той ще има големи спънки и мъчнотии, но с усилие на волята всичко ще преодолее.
към втори вариант >>
62.
Да се радват наедно
,
НБ
, София, 12.1.1930г.,
Някой казва: „Главата ми побеля." Но не да ви побелее главата от сняг или от брашно, както е побеляла главата на
лисицата
, която, като видяля вълка, скочила в една нощева с брашно и цялата побеляла, та казала на вълка: „Биха ме на едно място." „Тогава да те понося малко, щом са те били."
(втори вариант)
Обаче управителят не казал нищо на царя. Той си казал: „Няма какво да се занимавам с глупави работи. Време е сега за умни работи." Ще кажете: „Тази жена действително ли се е явила? " Явила се е, разбира се. Тя представлява Божията любов, която казва: „Ако вие не постъпите така, както ви казвам, главата ви ще побелее." Кому главата не е побяла?
Някой казва: „Главата ми побеля." Но не да ви побелее главата от сняг или от брашно, както е побеляла главата на
лисицата
, която, като видяля вълка, скочила в една нощева с брашно и цялата побеляла, та казала на вълка: „Биха ме на едно място." „Тогава да те понося малко, щом са те били."
Ние, съвременните хора, още не знаем какво нещо са страданията. Ние страдаме още за този вятър, който духа. Срещам един студент, който свършил вече своята наука и казва: „Побеля ми главата." Защо? „Не ме назначават на служба." Създай си сам служба! „Ами аз защо учих?
към втори вариант >>
Вълкът,
лисицата
, всичко това са емблеми в природата.
(втори вариант)
Това са методи, това са начини. Когато рибите живееха във водата, те изучаваха закона на водата и като го научиха, те излязоха от водата. И когато на вълка се дава този лош живот, той трябва да се научи може ли при тези лоши условия да води един мирен живот. Той казва: „Не може да се живее така, трябва да се краде. Трябва да смотоловиш натук-натам, по мирен начин не може да се живее." Това е задача на вълка.
Вълкът,
лисицата
, всичко това са емблеми в природата.
Сега аз оставям моралната страна, но питам, вълците изтребват ли се, или се увеличават? Изтребват се. Лисиците изтребват ли се, или се увеличават? Изтребват се. Съществува следният закон.
към втори вариант >>
63.
Съзнателният живот
,
ООК
, София, 26.3.1930г.,
Защо убива
лисицата
?
Като мине покрай някоя жаба, той я подритне и смаже. Като види змия, дигне тояга и я убие. Види ли вълк, насочи пушката си и го застреля. Защо убива вълка? Защото нападал овцете.
Защо убива
лисицата
?
Защото нападала кокошките. Какво ще кажете за човека, който напада и овцете, и кокошките? Трябва ли да дойде някой по-силен от него да го убие? Като говори и върши някои неща, човек трябва да бъде справедлив. Ако той има нужда от храна, и вълкът, и лисицата се нуждаят от същото.
към беседата >>
Ако той има нужда от храна, и вълкът, и
лисицата
се нуждаят от същото.
Защо убива лисицата? Защото нападала кокошките. Какво ще кажете за човека, който напада и овцете, и кокошките? Трябва ли да дойде някой по-силен от него да го убие? Като говори и върши някои неща, човек трябва да бъде справедлив.
Ако той има нужда от храна, и вълкът, и
лисицата
се нуждаят от същото.
Като се намерят в затруднения и противоречия, като падат и стават, мнозина се утешават с това, че последният момент определя тяхното бъдеще. Не, човек определя бъдещето си от първия и последния момент на своя живот. Като съедините тия два момента, ще образувате кръга, в който той се е движил. Този кръг представя част от неговия живот. Защо? Защото целият живот на човека е съставен от много първи и последни моменти.
към беседата >>
64.
Къртица, славей и пчела / Къртът, славеят и пчелата
,
МОК
, София, 30.5.1930г.,
В това отношение вълкът,
лисицата
, котката служат за пример.
Човек, в когото тези системи не са в изправност, не може да бъде разположен. Той е мрачен, сърдит, недоволен от живота. Този човек има някакъв недостатък в една от трите системи. Понякога и трите системи не са добре развити в него. Всяко живо същество, което не се храни правилно, свършва зле.
В това отношение вълкът,
лисицата
, котката служат за пример.
Вълкът напада овцете, лисицата - кокошките, котката - мишките, но в храненето са крайно нетърпеливи. Котката, която е образец на външна чистота, вътрешно е нечиста. Като хване мишка, тя веднага я изяжда с козината и с вътрешността и. Сегашните учени изучават трите системи анатомични и физиологически, но въпреки това, не знаят същественото. Много неща знаят, но до същественото не са дошли.
към беседата >>
Вълкът напада овцете,
лисицата
- кокошките, котката - мишките, но в храненето са крайно нетърпеливи.
Той е мрачен, сърдит, недоволен от живота. Този човек има някакъв недостатък в една от трите системи. Понякога и трите системи не са добре развити в него. Всяко живо същество, което не се храни правилно, свършва зле. В това отношение вълкът, лисицата, котката служат за пример.
Вълкът напада овцете,
лисицата
- кокошките, котката - мишките, но в храненето са крайно нетърпеливи.
Котката, която е образец на външна чистота, вътрешно е нечиста. Като хване мишка, тя веднага я изяжда с козината и с вътрешността и. Сегашните учени изучават трите системи анатомични и физиологически, но въпреки това, не знаят същественото. Много неща знаят, но до същественото не са дошли. Те мислят, че човек може да има някакъв органически недостатък и пак да бъде гениален.
към беседата >>
В това отношение вълкът,
лисицата
, котката служат за пример.
(втори вариант)
Човек, в когото тези системи не са в изправност, не може да бъде разположен. Той е мрачен, сърдит, недоволен от живота. Този човек има някакъв недостатък в една от трите системи. Понякога и трите системи не са добре развити в него. Всяко живо същество, което не се храни правилно, свършва зле.
В това отношение вълкът,
лисицата
, котката служат за пример.
Вълкът напада овцете, лисицата - кокошките, котката - мишките, но в храненето са крайно нетърпеливи. Котката, която е образец на външна чистота, вътрешно е нечиста. Като хване мишка, тя веднага я изяжда с козината и с вътрешността й. Сегашните учени изучават трите системи анатомически и физиологически, но въпреки това не знаят същественото. Много неща знаят, но до същественото не са дошли.
към втори вариант >>
Вълкът напада овцете,
лисицата
- кокошките, котката - мишките, но в храненето са крайно нетърпеливи.
(втори вариант)
Той е мрачен, сърдит, недоволен от живота. Този човек има някакъв недостатък в една от трите системи. Понякога и трите системи не са добре развити в него. Всяко живо същество, което не се храни правилно, свършва зле. В това отношение вълкът, лисицата, котката служат за пример.
Вълкът напада овцете,
лисицата
- кокошките, котката - мишките, но в храненето са крайно нетърпеливи.
Котката, която е образец на външна чистота, вътрешно е нечиста. Като хване мишка, тя веднага я изяжда с козината и с вътрешността й. Сегашните учени изучават трите системи анатомически и физиологически, но въпреки това не знаят същественото. Много неща знаят, но до същественото не са дошли. Те мислят, че човек може да има някакъв органически недостатък, и пак да бъде гениален.
към втори вариант >>
Колко години живее
лисицата
?
(втори вариант)
Запример, като казват, че вълкът е нормален, колко години живее? Естествениците да кажат. („Не повече от двайсет-двайсет и две години.") Е, двайсет и Две години -живот ли е това? И то - крадешки живот. Вълкът не е здрав, вълкът всякога е образ на едно болезнено състояние.
Колко години живее
лисицата
?
(„И тя не живее много.") И тя не е от здравите. Вземете котката, и у нея липсва нещо. („Тя живее дванайсет-петнайсет години.") И тя не е здрава, защото в котката има крайно нетърпение. Котката е много нечиста. Чистотата е отвънка - тя знае само да се гизди, да си чисти дрехите, но в яденето тя е много нечиста.
към втори вариант >>
Нито вълкът е за препоръчване в яденето, нито
лисицата
.
(втори вариант)
Котката е много нечиста. Чистотата е отвънка - тя знае само да се гизди, да си чисти дрехите, но в яденето тя е много нечиста. Като хване мишката, тя няма търпение да я одере, а изведнъж с козината я яде. Следователно, ако вие имате навика на една котка в яденето си, зле ще свършите. И тогава ще кажа тъй: нямай навика на котката при яденето.
Нито вълкът е за препоръчване в яденето, нито
лисицата
.
Те са болезнени типове, крайно анормално живеят. Сега какво разбрахте, защо повдигам аз този въпрос? Понеже вие минавате за учени хора, казвате: „Аз съм изучил храносмилането, дишането и мисленето." Вие имате известни познания за тях. Всичките съвременни физиолози в този смисъл още не са изучили стомаха. И те тепърва още имат да изучават стомаха, дробовете и мисълта.
към втори вариант >>
65.
Близо е лятото
,
НБ
, София, 29.6.1930г.,
Че някой вълк изял една овца, или
лисицата
– една кокошка, той не ги съди.
Божието благословение ще дойде върху хората, когато започнат да живеят според законите на Божията Любов, Мъдрост и Истина. Това не значи, че те ще изгубят своята индивидуалност. Напротив, те ще станат такива, каквито са – всеки ще прояви своето естество. Колкото повече се развива човек, толкова по-богат и разнообразен е неговият вътрешен живот. Колкото по-издигнат е човек, толкова по-снизходителен е към погрешките и слабостите на онези, които стоят по-долу от него.
Че някой вълк изял една овца, или
лисицата
– една кокошка, той не ги съди.
Той си казва: Ако човек яде овце и кокошки, какво остава за вълка и за лисицата? Ще кажете, че човек има право. – Кой му даде това право? Не можете да съдите вълците, мечките и лисиците, докато и човек има същите слабости. Човек не трябва да се самоосъжда, но да дойде до едно вътрешно самовъзпитание, да изправи погрешките си.
към беседата >>
Той си казва: Ако човек яде овце и кокошки, какво остава за вълка и за
лисицата
?
Това не значи, че те ще изгубят своята индивидуалност. Напротив, те ще станат такива, каквито са – всеки ще прояви своето естество. Колкото повече се развива човек, толкова по-богат и разнообразен е неговият вътрешен живот. Колкото по-издигнат е човек, толкова по-снизходителен е към погрешките и слабостите на онези, които стоят по-долу от него. Че някой вълк изял една овца, или лисицата – една кокошка, той не ги съди.
Той си казва: Ако човек яде овце и кокошки, какво остава за вълка и за
лисицата
?
Ще кажете, че човек има право. – Кой му даде това право? Не можете да съдите вълците, мечките и лисиците, докато и човек има същите слабости. Човек не трябва да се самоосъжда, но да дойде до едно вътрешно самовъзпитание, да изправи погрешките си. Сегашните хора трябва да се освободят от едно вътрешно, чуждо влияние, което се дължи на известни органически и полуорганически вещества в тях, които не хармонират с трептенията на телата им.
към беседата >>
66.
Разумното слово / Гладът – доброто – разумното слово
,
МОК
, София, 23.1.1931г.,
Вълкът, мечката,
лисицата
търсят някаква жертва, да се нахранят, да задоволят своя глад.
Мнозина мислят, че основа на страстта е любовта. Това е криво разбиране. Страстта води към престъпление. Любовта обаче изключва всякакво престъпление. Страстта е низше чувство в човека, което търси плячка.
Вълкът, мечката,
лисицата
търсят някаква жертва, да се нахранят, да задоволят своя глад.
Следователно гладът е онази неразумна сила в човека, която го заставя да върши престъпления. В глада има нещо разумно. Който е разбрал разумното в глада, той е станал умен човек. Който не е разбрал разумното в глада, той прави погрешки и престъпления. – Кое е разумното в глада?
към беседата >>
Значи котката ще постъпва, както знае; вълкът ще постъпва, както знае;
лисицата
, мечката – също.
Ако не пожелаеш да направиш това, друг някой ще го направи. Но трябва да знаете, че силата на човека се заключава в това, което той сам може да направи, било за себе си или за другите, а не в това, което хората правят за него. Надпреварвайте се във взаимни услуги, за да се усъвършенствате. Никога не очаквайте само на вас да правят добро, да ви услужват, а вие нищо да не правите. Ще кажете, че всеки е свободен да постъпва, както знае, както намира за добре.
Значи котката ще постъпва, както знае; вълкът ще постъпва, както знае;
лисицата
, мечката – също.
Най-после, и човек ще постъпва, както трябва. – Кое е правото тогава? – Има едно право в самия човек, с което той е роден. Това право е общо за всички умни, добри и свети хора. Реално е това, което създава нещата.
към беседата >>
67.
Израз на Божествените идеи
,
ООК
, София, 11.2.1931г.,
И вълкът, и
лисицата
, и мечката се стремят към добър живот.
Важно е човек да не се самоизлъгва. Ще кажете, че човек трябва да живее добре, да нареди живота си. Това е стар морал, който е съществувал от памтивека. Той съществува и днес. Към това се стремят и животните.
И вълкът, и
лисицата
, и мечката се стремят към добър живот.
И искат да се хранят добре, да се осигурят, но по-далеч от този идеал не отиват. Днес всеки човек има условия за такъв живот - да се нахрани, облече и почине, но в ума и в сърцето му трябва да живее друг идеал - да бъде изразител на Божествената идея, която е вложена в него. Може ли да изрази тази идея, човек може вече да гради. Тази идея работи в ума, в сърцето, в духа и в душата му, и той съгражда своето бъдеще. Тъй щото, ако в стремежа на човека да живее добре се подразбира желанието му да бъде изразител на Божествените идеи в света, той е на прав път.
към беседата >>
68.
Идеалът на човека
,
РБ
, 7-те езера, 12.7.1931г.,
Като говоря за животното в човека, аз имам предвид всички животни: тигър, мечка, вълк,
лисица
, разните тревопасни, насекоми и т.н.
Истинският човек отсега нататък ще се прояви. Сегашният човек още не може да се обуздава, той има много животински прояви в себе си. Всички престъпления, от най-малките до най-големите, които съвременният човек върши, се дължат на животинското в него. Сега, под думата „човек“ аз разбирам сбор от всички добродетели. Който няма този сбор от добродетели, той има по-голямо или по-малко надмощие на животното в себе си.
Като говоря за животното в човека, аз имам предвид всички животни: тигър, мечка, вълк,
лисица
, разните тревопасни, насекоми и т.н.
Какъв е животът между всички тези животни? – Животът на самоизтребление. Те едни-други се гълтат. От птиците, обаче, единствен гълъбът прави изключение. Той е чист вегетарианец, храни се изключително със зърнена храна.
към беседата >>
Например, един казва на друг: „Ти си вълк,
лисица
, мечка, тигър и т.н.“ Когато искат да покажат, че някой човек е глупав, казват: „Той е цяла овца!
Ако християнството се крепи до днес, това се дължи на факта, че Христос и досега още живее между хората и ще продължава вечно да живее. Ако пък в живота на християните се явява известна дисхармония, причината за това е, че много от тях, които минават за християни, не вярват, че Христос е възкръснал. Те минават за вярващи, без да са такива. Те са в положението на хора, които минават за човеци, без да са още истински човеци. И действително, често между хората срещате такива, които едни-други се наричат с имената на някои животни.
Например, един казва на друг: „Ти си вълк,
лисица
, мечка, тигър и т.н.“ Когато искат да покажат, че някой човек е глупав, казват: „Той е цяла овца!
“ Мнозина считат овцата за глупаво животно, но всъщност не е така. Когато изучавах строежа на главата ѝ, намерих, че тя, по данни и мерки, е едно от интелигентните млекопитаещи животни. Който се занимава с изучаване физиономиите на животните, ще види, че след човека по интелигентност идва слонът, а после – овцата. Обаче, задава се въпроса: „Къде е човекът? “
към беседата >>
Като говоря за животното въ човѣка азъ имамъ прѣдъ видъ всички животни: тигъръ, мечка, вълкъ,
лисица
, разнитѣ трѣвопасни, насѣкоми и т. н.
(втори вариант)
Истинскиятъ човѣкъ отсега нататъкъ ще се прояви. Сегашниятъ човѣкъ още не може да се обуздава, той има много животински прояви въ себе си. Всички прѣстѫпления, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, които съврѣменниятъ човѣкъ върши, се дължатъ на животинското въ него. Сега, подъ думата „човѣкъ” азъ разбирамъ сборъ отъ всички добродѣтели. Който нѣма този сборъ отъ добродѣтели, той има по-голѣмо или по-малко надмощие на животното въ себе си.
Като говоря за животното въ човѣка азъ имамъ прѣдъ видъ всички животни: тигъръ, мечка, вълкъ,
лисица
, разнитѣ трѣвопасни, насѣкоми и т. н.
Какъвъ е животътъ между всички тия животни? — Животъ на самоизтрѣбление. Тѣ едни-други се гълтатъ. Отъ птицитѣ, обаче, единственъ гълѫбътъ прави изключение. Той е чистъ вегетарианецъ, храни се изключително съ зърнена храна.
към втори вариант >>
Напримѣръ, единъ казва на другъ: ти си вълкъ,
лисица
, мечка, тигъръ и т. н.
(втори вариант)
Ако християнството се крѣпи до днесъ, това се дължи на факта, че Христосъ и досега още живѣе между хората и ще продължава вѣчно да живѣе. Ако пъкъ въ живота на християнитѣ се явява извѣстна дисхармония, причината на това е, че много отъ тѣхъ, които минаватъ за християни, не вѣрватъ, че Христосъ е възкръсналъ. Тѣ минаватъ за вѣрващи, безъ да сѫ такива. Тѣ сѫ въ положението на хора, които минаватъ за човѣци, безъ да сѫ още истински човѣци. И дѣйствително, често между хората срѣщате такива, които едни-други се наричатъ съ имената на нѣкои животни.
Напримѣръ, единъ казва на другъ: ти си вълкъ,
лисица
, мечка, тигъръ и т. н.
Когато искатъ да покажатъ, че нѣкой човѣкъ е глупавъ, казватъ: той е цѣла овца! Мнозина считатъ овцата за глупаво животно, но въ сѫщность не е така. Когато изучавахъ строежа на главата ѝ, намѣрихъ, че тя, по данни и мѣрки, е едно отъ интелигентнитѣ млѣкопитаещи животни. Който се занимава съ изучаване физиономиитѣ на животнитѣ, ще види, че слѣдъ човѣка по интелигентность иде слонътъ, а послѣ — овцата. Обаче, задава се въпроса:
към втори вариант >>
69.
Отиване и връщане
,
СБ
, София, 21.8.1931г.,
И това е невъзможно; колкото е възможно за човека да слезе в ада и да помага на дявола, толкова е възможно на кокошката да помага на
лисицата
– заеме ли се кокошката с такава работа, с нея всичко е свършено, нищо няма да остане от нейната дреха.
– „Защо? ” Който няма Истината в себе си, той е подобен на прокажен човек; какво ще правите с този човек, ще го приемете ли между вас – всички хора се пазят от прокажения. Ще кажете, че Любовта всичко търпи – така може да говори само онзи, който не е опитал нещата. Прокаженият носи такъв смрад със себе си, че никой не може да го търпи – той непременно трябва да се отдели от здравите хора; да го приемете помежду си, това значи да слезете в ада и да помагате на дявола, да му съдействате – това е невъзможно. Може ли кокошката да отиде между лисиците, да им помага?
И това е невъзможно; колкото е възможно за човека да слезе в ада и да помага на дявола, толкова е възможно на кокошката да помага на
лисицата
– заеме ли се кокошката с такава работа, с нея всичко е свършено, нищо няма да остане от нейната дреха.
Следователно без Истината Животът не съществува, ето защо у всички трябва да се яви желание да придобият Истината – придобият ли Истината, те ще забогатеят, ще имат условия да учат. Богатството, Знанието, Силата се оправдават само тогава, когато човек носи Истината в себе си; Любовта, Мъдростта се оправдават само тогава, когато човек носи Истината в себе си; който не носи Истината в себе си, той няма никаква Любов, никаква Мъдрост – това са максими, които всеки ден се проверяват в Живота. Нямате ли Истината в себе си, нищо друго нямате – нито богатство, нито Знание, нито Сила, нито Любов, нито Мъдрост и т.н. Сега разбрахте ли какво нещо е Истината? Някои ще кажат, че са разбрали, други ще кажат, че не са разбрали, обаче и едните, и другите трябва да знаят следното: за Истината не може да се философства – тя е нещо, което не може и не трябва да се разбира.
към беседата >>
70.
Опитност и знание / Десетях възпитани деца
,
МОК
, София, 9.10.1931г.,
В една стара легенда се говори за създаването на
лисицата
и кокошката.
– Защото английската лира, т. е. сапунът спаднал и не може да посрещне задълженията си. Той носи в ума си загубата от един милион лева, а не подозира, че за едно престъпление може да изгуби сто пъти повече от спадането на сапуна. Обаче, за тая загуба той не мисли. Какво е разрешил със самоубийството си?
В една стара легенда се говори за създаването на
лисицата
и кокошката.
Първоначално лисицата била във форма на богат, виден банкер, който се занимавал с големи гешефти, а кокошката – във форма на млада красива мома. Един ден кокошката отишла при лисицата – банкер, с молба да й даде на заем царевица или жито. Лисицата отговорила: Ще ти услужа с удоволствие, но в замяна на това, ще ми дадеш нещо от себе си. – Ще ти дам едно от своите красиви перца. – Не ми трябват твоите пера.
към беседата >>
Първоначално
лисицата
била във форма на богат, виден банкер, който се занимавал с големи гешефти, а кокошката – във форма на млада красива мома.
сапунът спаднал и не може да посрещне задълженията си. Той носи в ума си загубата от един милион лева, а не подозира, че за едно престъпление може да изгуби сто пъти повече от спадането на сапуна. Обаче, за тая загуба той не мисли. Какво е разрешил със самоубийството си? В една стара легенда се говори за създаването на лисицата и кокошката.
Първоначално
лисицата
била във форма на богат, виден банкер, който се занимавал с големи гешефти, а кокошката – във форма на млада красива мома.
Един ден кокошката отишла при лисицата – банкер, с молба да й даде на заем царевица или жито. Лисицата отговорила: Ще ти услужа с удоволствие, но в замяна на това, ще ми дадеш нещо от себе си. – Ще ти дам едно от своите красиви перца. – Не ми трябват твоите пера. Аз се интересувам от капитала, който е под перата ти.
към беседата >>
Един ден кокошката отишла при
лисицата
– банкер, с молба да й даде на заем царевица или жито.
Той носи в ума си загубата от един милион лева, а не подозира, че за едно престъпление може да изгуби сто пъти повече от спадането на сапуна. Обаче, за тая загуба той не мисли. Какво е разрешил със самоубийството си? В една стара легенда се говори за създаването на лисицата и кокошката. Първоначално лисицата била във форма на богат, виден банкер, който се занимавал с големи гешефти, а кокошката – във форма на млада красива мома.
Един ден кокошката отишла при
лисицата
– банкер, с молба да й даде на заем царевица или жито.
Лисицата отговорила: Ще ти услужа с удоволствие, но в замяна на това, ще ми дадеш нещо от себе си. – Ще ти дам едно от своите красиви перца. – Не ми трябват твоите пера. Аз се интересувам от капитала, който е под перата ти. Казвам: Ако вложиш своя вътрешен капитал в земната банка, нищо няма да остане от тебе.
към беседата >>
Лисицата
отговорила: Ще ти услужа с удоволствие, но в замяна на това, ще ми дадеш нещо от себе си.
Обаче, за тая загуба той не мисли. Какво е разрешил със самоубийството си? В една стара легенда се говори за създаването на лисицата и кокошката. Първоначално лисицата била във форма на богат, виден банкер, който се занимавал с големи гешефти, а кокошката – във форма на млада красива мома. Един ден кокошката отишла при лисицата – банкер, с молба да й даде на заем царевица или жито.
Лисицата
отговорила: Ще ти услужа с удоволствие, но в замяна на това, ще ми дадеш нещо от себе си.
– Ще ти дам едно от своите красиви перца. – Не ми трябват твоите пера. Аз се интересувам от капитала, който е под перата ти. Казвам: Ако вложиш своя вътрешен капитал в земната банка, нищо няма да остане от тебе. И тъй, всеки от вас трябва да знае, как да си служи със знанието, както и с моралните принципи, върху които гради своя живот.
към беседата >>
Има ли право кокошката да дава на
лисицата
перца от дрехата си?
Вие сте млади, дадено ви е здраво тяло, добре организиран ум и сърце, но се впущате в предприятия, които не са по силите ви, поради което се натъквате на големи мъчнотии. За да излезете от тия положения, вие залагате тялото, ума, сърцето и волята си – всичко, което ви е дадено. След това се чудите, какво да правите. Де остава човекът? Какъв човек е тоя, който няма тяло, ум, сърце и воля?
Има ли право кокошката да дава на
лисицата
перца от дрехата си?
Тя мисли, че като й даде едно перце, работата ще се нареди. Лъже се тя, лисицата не се интересува от перцата на кокошката. Тя иска от капитала, който е под перцата й. Кокошката иска да плати малко и леко да мине, но лисицата казва: Аз искам да ми дадеш основния капитал на живота си, с него да се занимавам. – Ще върне ли лисицата тоя капитал обратно на кокошката?
към беседата >>
Лъже се тя,
лисицата
не се интересува от перцата на кокошката.
След това се чудите, какво да правите. Де остава човекът? Какъв човек е тоя, който няма тяло, ум, сърце и воля? Има ли право кокошката да дава на лисицата перца от дрехата си? Тя мисли, че като й даде едно перце, работата ще се нареди.
Лъже се тя,
лисицата
не се интересува от перцата на кокошката.
Тя иска от капитала, който е под перцата й. Кокошката иска да плати малко и леко да мине, но лисицата казва: Аз искам да ми дадеш основния капитал на живота си, с него да се занимавам. – Ще върне ли лисицата тоя капитал обратно на кокошката? – Влезе ли веднъж в банката, никакво връщане назад. – Какво ще остане от кокошката?
към беседата >>
Кокошката иска да плати малко и леко да мине, но
лисицата
казва: Аз искам да ми дадеш основния капитал на живота си, с него да се занимавам.
Какъв човек е тоя, който няма тяло, ум, сърце и воля? Има ли право кокошката да дава на лисицата перца от дрехата си? Тя мисли, че като й даде едно перце, работата ще се нареди. Лъже се тя, лисицата не се интересува от перцата на кокошката. Тя иска от капитала, който е под перцата й.
Кокошката иска да плати малко и леко да мине, но
лисицата
казва: Аз искам да ми дадеш основния капитал на живота си, с него да се занимавам.
– Ще върне ли лисицата тоя капитал обратно на кокошката? – Влезе ли веднъж в банката, никакво връщане назад. – Какво ще остане от кокошката? – Разхвърлените й перца – нищо друго. Кой не е виждал, как се скубе кокошка и какво става с перата й?
към беседата >>
– Ще върне ли
лисицата
тоя капитал обратно на кокошката?
Има ли право кокошката да дава на лисицата перца от дрехата си? Тя мисли, че като й даде едно перце, работата ще се нареди. Лъже се тя, лисицата не се интересува от перцата на кокошката. Тя иска от капитала, който е под перцата й. Кокошката иска да плати малко и леко да мине, но лисицата казва: Аз искам да ми дадеш основния капитал на живота си, с него да се занимавам.
– Ще върне ли
лисицата
тоя капитал обратно на кокошката?
– Влезе ли веднъж в банката, никакво връщане назад. – Какво ще остане от кокошката? – Разхвърлените й перца – нищо друго. Кой не е виждал, как се скубе кокошка и какво става с перата й? Ти седиш, гледаш, как скубят кокошката и казваш: Кокошка е това!
към беседата >>
Ще продължа легендата за създаването на кокошката и
лисицата
– големият банкер.
Вън от своите преживявания, каквото и да каже, това е общо казано. Да казваш, че животът е лош, това подразбира, че твоите работи не се нареждат, както мислиш. Как мислиш да наредиш работите си? Като станеш щастлив ли? От гледището на сегашния живот, какъв проект ще дадеш, чрез който може да станеш щастлив?
Ще продължа легендата за създаването на кокошката и
лисицата
– големият банкер.
Кокошката посещавала често лисицата, да иска от нея пари на заем, за да се ожени. Понеже тя не се съгласявала да даде на лисицата капитала, който се намира под перата й, намерила по друг начин пари и се оженила. Родили й се десет дечица, за изхранването на които много задлъжняла. Като нямало отде да взима пари, пак отишла при лисицата. Срещу всеки нов заем, кокошката залагала по едно от своите дечица, докато заложила и последното – десетото.
към беседата >>
Кокошката посещавала често
лисицата
, да иска от нея пари на заем, за да се ожени.
Да казваш, че животът е лош, това подразбира, че твоите работи не се нареждат, както мислиш. Как мислиш да наредиш работите си? Като станеш щастлив ли? От гледището на сегашния живот, какъв проект ще дадеш, чрез който може да станеш щастлив? Ще продължа легендата за създаването на кокошката и лисицата – големият банкер.
Кокошката посещавала често
лисицата
, да иска от нея пари на заем, за да се ожени.
Понеже тя не се съгласявала да даде на лисицата капитала, който се намира под перата й, намерила по друг начин пари и се оженила. Родили й се десет дечица, за изхранването на които много задлъжняла. Като нямало отде да взима пари, пак отишла при лисицата. Срещу всеки нов заем, кокошката залагала по едно от своите дечица, докато заложила и последното – десетото. Лисицата й казвала: Аз ще изпратя децата ти на училище, да се възпитат, и след това ще ти ги върна.
към беседата >>
Понеже тя не се съгласявала да даде на
лисицата
капитала, който се намира под перата й, намерила по друг начин пари и се оженила.
Как мислиш да наредиш работите си? Като станеш щастлив ли? От гледището на сегашния живот, какъв проект ще дадеш, чрез който може да станеш щастлив? Ще продължа легендата за създаването на кокошката и лисицата – големият банкер. Кокошката посещавала често лисицата, да иска от нея пари на заем, за да се ожени.
Понеже тя не се съгласявала да даде на
лисицата
капитала, който се намира под перата й, намерила по друг начин пари и се оженила.
Родили й се десет дечица, за изхранването на които много задлъжняла. Като нямало отде да взима пари, пак отишла при лисицата. Срещу всеки нов заем, кокошката залагала по едно от своите дечица, докато заложила и последното – десетото. Лисицата й казвала: Аз ще изпратя децата ти на училище, да се възпитат, и след това ще ти ги върна. – Изпълнила ли обещанието си?
към беседата >>
Като нямало отде да взима пари, пак отишла при
лисицата
.
От гледището на сегашния живот, какъв проект ще дадеш, чрез който може да станеш щастлив? Ще продължа легендата за създаването на кокошката и лисицата – големият банкер. Кокошката посещавала често лисицата, да иска от нея пари на заем, за да се ожени. Понеже тя не се съгласявала да даде на лисицата капитала, който се намира под перата й, намерила по друг начин пари и се оженила. Родили й се десет дечица, за изхранването на които много задлъжняла.
Като нямало отде да взима пари, пак отишла при
лисицата
.
Срещу всеки нов заем, кокошката залагала по едно от своите дечица, докато заложила и последното – десетото. Лисицата й казвала: Аз ще изпратя децата ти на училище, да се възпитат, и след това ще ти ги върна. – Изпълнила ли обещанието си? Има ли случай, когато лисицата дала обещание на кокошката, да възпита децата й, и да изпълнила обещанието си? Сега, направете превод на тази окултна легенда, да видите, кой е тоя голям банкер, в чиято банка залагате най-съкровените си неща.
към беседата >>
Лисицата
й казвала: Аз ще изпратя децата ти на училище, да се възпитат, и след това ще ти ги върна.
Кокошката посещавала често лисицата, да иска от нея пари на заем, за да се ожени. Понеже тя не се съгласявала да даде на лисицата капитала, който се намира под перата й, намерила по друг начин пари и се оженила. Родили й се десет дечица, за изхранването на които много задлъжняла. Като нямало отде да взима пари, пак отишла при лисицата. Срещу всеки нов заем, кокошката залагала по едно от своите дечица, докато заложила и последното – десетото.
Лисицата
й казвала: Аз ще изпратя децата ти на училище, да се възпитат, и след това ще ти ги върна.
– Изпълнила ли обещанието си? Има ли случай, когато лисицата дала обещание на кокошката, да възпита децата й, и да изпълнила обещанието си? Сега, направете превод на тази окултна легенда, да видите, кой е тоя голям банкер, в чиято банка залагате най-съкровените си неща. Колко красиви мисли, чувства и постъпки сте заложили в банката на тоя лихвар! Как е могла кокошката да повярва, че лисицата може да възпита децата й?
към беседата >>
Има ли случай, когато
лисицата
дала обещание на кокошката, да възпита децата й, и да изпълнила обещанието си?
Родили й се десет дечица, за изхранването на които много задлъжняла. Като нямало отде да взима пари, пак отишла при лисицата. Срещу всеки нов заем, кокошката залагала по едно от своите дечица, докато заложила и последното – десетото. Лисицата й казвала: Аз ще изпратя децата ти на училище, да се възпитат, и след това ще ти ги върна. – Изпълнила ли обещанието си?
Има ли случай, когато
лисицата
дала обещание на кокошката, да възпита децата й, и да изпълнила обещанието си?
Сега, направете превод на тази окултна легенда, да видите, кой е тоя голям банкер, в чиято банка залагате най-съкровените си неща. Колко красиви мисли, чувства и постъпки сте заложили в банката на тоя лихвар! Как е могла кокошката да повярва, че лисицата може да възпита децата й? Факт е, че й повярвала. Кокошката е много страхлива, но и много вярваща.
към беседата >>
Как е могла кокошката да повярва, че
лисицата
може да възпита децата й?
Лисицата й казвала: Аз ще изпратя децата ти на училище, да се възпитат, и след това ще ти ги върна. – Изпълнила ли обещанието си? Има ли случай, когато лисицата дала обещание на кокошката, да възпита децата й, и да изпълнила обещанието си? Сега, направете превод на тази окултна легенда, да видите, кой е тоя голям банкер, в чиято банка залагате най-съкровените си неща. Колко красиви мисли, чувства и постъпки сте заложили в банката на тоя лихвар!
Как е могла кокошката да повярва, че
лисицата
може да възпита децата й?
Факт е, че й повярвала. Кокошката е много страхлива, но и много вярваща. Де е нейната грешка? Има нещо криво в разсъжденията на кокошката, за което тя е отговорна. Същото се отнася и до човека.
към беседата >>
Имаме един анекдот, когато Господ създал
лисицата
, тя била един отличен банкерин, млад, красив, който се е занимавал само с гешефти; такъв банкерин била
лисицата
като влязла в живота; създал Господ и кокошката, тя била спретната мома.
(втори вариант)
Че английската лира паднала. – Сапунът му спаднал. Не се подига, не може да си посрещне задълженията. Питам, той има вече една загуба от един милион, но не знае, че като направи едно престъпление, той има една загуба може би сто пъти по-голяма, отколкото тази. Какво е разрешил сега той като се е самоубил?
Имаме един анекдот, когато Господ създал
лисицата
, тя била един отличен банкерин, млад, красив, който се е занимавал само с гешефти; такъв банкерин била
лисицата
като влязла в живота; създал Господ и кокошката, тя била спретната мома.
Но дошла кокошката да иска услуга от този банкерин, малко царевица, нещо искала да си вземе. Банкеринът казал, ще ви дам нещо назаем, но и вие ще ми дадете нещо. – Ако искате едно перце, ще откъсна от красивите си пера. – А, мен перцата не ме интересуват, какво е това, интересува ме онзи съществения капитал под перата отдолу. Какво разбирате вие сега под перата отдолу?
към втори вариант >>
Не се задоволила
лисицата
с едно перце, казва: Мен ме интересува капиталът, който е под перата – месцето.
(втори вариант)
Но дошла кокошката да иска услуга от този банкерин, малко царевица, нещо искала да си вземе. Банкеринът казал, ще ви дам нещо назаем, но и вие ще ми дадете нещо. – Ако искате едно перце, ще откъсна от красивите си пера. – А, мен перцата не ме интересуват, какво е това, интересува ме онзи съществения капитал под перата отдолу. Какво разбирате вие сега под перата отдолу?
Не се задоволила
лисицата
с едно перце, казва: Мен ме интересува капиталът, който е под перата – месцето.
Питам, ако ти вложиш този вътрешен капитал в банката на земята, какво ще остане от тебе? Сега искам да ви нанеса една мисъл, онези мисли (ония наноси), които съществуват, знанието, което имате, ония морални принципи, на които градите живота си, вие трябва да знаете как да ги употребявате в даден случай. Ти носиш един чук, да знаеш къде и как да го употребяваш; ти носиш пари, да знаеш къде и как да ги употребиш. Ти носиш един нож и не знаеш как да го употребиш. Всяко нещо в природата изисква да знаеш кога и как да го употребиш.
към втори вариант >>
Гледам сега тази кокошка, имала ли е право да дава на
лисицата
едно перце от дрехата си?
(втори вариант)
Това е второто, сега третото положение, той трябва да има едно отлично сърдце; третото положение, той трябва да има една мощна воля! Питам сега, всички вие сте млади, имате дадени тела, даден ви е умът, дадено ви е сърдцето, дадена ви е и волята. Какво трябва да се прави? Вие по някой път се ангажирате в излишни предприятия и след като загазите, почвате да залагате тялото си, почвате да залагате ума си, сърдцето си и волята си; и най-после, след като заложите всичко, какво ви остава? Де остана човекът?
Гледам сега тази кокошка, имала ли е право да дава на
лисицата
едно перце от дрехата си?
Кокошката е мислила криво. Тя е разбирала, че с едно перце ще мине работата. А лисицата казва, мен не ме интересува това перце, мен ме интересува капиталът, който е под перцето отдолу. Кокошката мислела да мине с голяма скържавост, много лесно е искала да мине тя, но лисицата е един банкерин, казва не, този съществен капитал, който е основа на всичко, това аз искам, с него да се позанимая. Като се преведе този капитал и след като го пипне лисицата, какво ще стане?
към втори вариант >>
А
лисицата
казва, мен не ме интересува това перце, мен ме интересува капиталът, който е под перцето отдолу.
(втори вариант)
Вие по някой път се ангажирате в излишни предприятия и след като загазите, почвате да залагате тялото си, почвате да залагате ума си, сърдцето си и волята си; и най-после, след като заложите всичко, какво ви остава? Де остана човекът? Гледам сега тази кокошка, имала ли е право да дава на лисицата едно перце от дрехата си? Кокошката е мислила криво. Тя е разбирала, че с едно перце ще мине работата.
А
лисицата
казва, мен не ме интересува това перце, мен ме интересува капиталът, който е под перцето отдолу.
Кокошката мислела да мине с голяма скържавост, много лесно е искала да мине тя, но лисицата е един банкерин, казва не, този съществен капитал, който е основа на всичко, това аз искам, с него да се позанимая. Като се преведе този капитал и след като го пипне лисицата, какво ще стане? Ще върне ли лисицата капитала на кокошката? Не, този капитал ще остане завинаги в нейната банка. А какво ще стане с кокошката?
към втори вариант >>
Кокошката мислела да мине с голяма скържавост, много лесно е искала да мине тя, но
лисицата
е един банкерин, казва не, този съществен капитал, който е основа на всичко, това аз искам, с него да се позанимая.
(втори вариант)
Де остана човекът? Гледам сега тази кокошка, имала ли е право да дава на лисицата едно перце от дрехата си? Кокошката е мислила криво. Тя е разбирала, че с едно перце ще мине работата. А лисицата казва, мен не ме интересува това перце, мен ме интересува капиталът, който е под перцето отдолу.
Кокошката мислела да мине с голяма скържавост, много лесно е искала да мине тя, но
лисицата
е един банкерин, казва не, този съществен капитал, който е основа на всичко, това аз искам, с него да се позанимая.
Като се преведе този капитал и след като го пипне лисицата, какво ще стане? Ще върне ли лисицата капитала на кокошката? Не, този капитал ще остане завинаги в нейната банка. А какво ще стане с кокошката? Ще ѝ останат само разхвърляните ѝ перца наоколо.
към втори вариант >>
Като се преведе този капитал и след като го пипне
лисицата
, какво ще стане?
(втори вариант)
Гледам сега тази кокошка, имала ли е право да дава на лисицата едно перце от дрехата си? Кокошката е мислила криво. Тя е разбирала, че с едно перце ще мине работата. А лисицата казва, мен не ме интересува това перце, мен ме интересува капиталът, който е под перцето отдолу. Кокошката мислела да мине с голяма скържавост, много лесно е искала да мине тя, но лисицата е един банкерин, казва не, този съществен капитал, който е основа на всичко, това аз искам, с него да се позанимая.
Като се преведе този капитал и след като го пипне
лисицата
, какво ще стане?
Ще върне ли лисицата капитала на кокошката? Не, този капитал ще остане завинаги в нейната банка. А какво ще стане с кокошката? Ще ѝ останат само разхвърляните ѝ перца наоколо. Като изяде лисицата кокошката, ще видиш перата разхвърляни.
към втори вариант >>
Ще върне ли
лисицата
капитала на кокошката?
(втори вариант)
Кокошката е мислила криво. Тя е разбирала, че с едно перце ще мине работата. А лисицата казва, мен не ме интересува това перце, мен ме интересува капиталът, който е под перцето отдолу. Кокошката мислела да мине с голяма скържавост, много лесно е искала да мине тя, но лисицата е един банкерин, казва не, този съществен капитал, който е основа на всичко, това аз искам, с него да се позанимая. Като се преведе този капитал и след като го пипне лисицата, какво ще стане?
Ще върне ли
лисицата
капитала на кокошката?
Не, този капитал ще остане завинаги в нейната банка. А какво ще стане с кокошката? Ще ѝ останат само разхвърляните ѝ перца наоколо. Като изяде лисицата кокошката, ще видиш перата разхвърляни. Вие знаете как се скубе кокошка, вярвам, няма нито един, който да не е скубал кокошка, най-малкото виждали сте как баща ви и майка ви са скубали кокошката.
към втори вариант >>
Като изяде
лисицата
кокошката, ще видиш перата разхвърляни.
(втори вариант)
Като се преведе този капитал и след като го пипне лисицата, какво ще стане? Ще върне ли лисицата капитала на кокошката? Не, този капитал ще остане завинаги в нейната банка. А какво ще стане с кокошката? Ще ѝ останат само разхвърляните ѝ перца наоколо.
Като изяде
лисицата
кокошката, ще видиш перата разхвърляни.
Вие знаете как се скубе кокошка, вярвам, няма нито един, който да не е скубал кокошка, най-малкото виждали сте как баща ви и майка ви са скубали кокошката. Вие седите пред този акт и казвате: Кокошка е това. Но по същия начин един ден и тебе ще хванат и ще те оскубят на общо основание, скубане ще има. Та казвам, всичките тия процеси, които стават вътре в живота, човек трябва да ги преведе във вътрешен смисъл. Тъй както сега живеете, какво очаквате вие от света.
към втори вариант >>
Оженила се тази кокошка и народила деца, тя имала 10 деца и се намерила в нужда, в задължение и ходила да взема назаем пари от
лисицата
и всякога залагала едно от децата си.
(втори вариант)
Нали искате да станете щастливи, да ви е добре? Какъв проект бихте дали, как човек може да стане щастлив от гледище на сегашния живот? Тогава аз ще продължа своя разказ. Като създаде Господ тия двамата, банкера и кокошката, тя ходила да взема от този банкерин пари на заем, за да се ожени. И казвала си кокошката тъй, много иска този банкерин, да му дам и от под перата си, това не мога да му дам.
Оженила се тази кокошка и народила деца, тя имала 10 деца и се намерила в нужда, в задължение и ходила да взема назаем пари от
лисицата
и всякога залагала едно от децата си.
10 пъти ходила и заложила и 10-те си деца. Лисицата казала, аз ще ги възпитавам, ще ги пратя на училище и тъй възпитани ще ти ги дам. Питам, лисицата издържала ли си е обещанието, че ще възпита децата на кокошката и имало ли е случай, дето лисицата да е издържала обещаните думи – да възпита децата на кокошката? Преведете сега този окултен разказ. Кой е този големият банкерин в света.
към втори вариант >>
Лисицата
казала, аз ще ги възпитавам, ще ги пратя на училище и тъй възпитани ще ти ги дам.
(втори вариант)
Тогава аз ще продължа своя разказ. Като създаде Господ тия двамата, банкера и кокошката, тя ходила да взема от този банкерин пари на заем, за да се ожени. И казвала си кокошката тъй, много иска този банкерин, да му дам и от под перата си, това не мога да му дам. Оженила се тази кокошка и народила деца, тя имала 10 деца и се намерила в нужда, в задължение и ходила да взема назаем пари от лисицата и всякога залагала едно от децата си. 10 пъти ходила и заложила и 10-те си деца.
Лисицата
казала, аз ще ги възпитавам, ще ги пратя на училище и тъй възпитани ще ти ги дам.
Питам, лисицата издържала ли си е обещанието, че ще възпита децата на кокошката и имало ли е случай, дето лисицата да е издържала обещаните думи – да възпита децата на кокошката? Преведете сега този окултен разказ. Кой е този големият банкерин в света. Има един банкерин в света, на който ние залагаме най-хубавото си. Ти ще заложиш една своя мисъл, едно желание ще заложиш, една своя постъпка ще заложиш.
към втори вариант >>
Питам,
лисицата
издържала ли си е обещанието, че ще възпита децата на кокошката и имало ли е случай, дето
лисицата
да е издържала обещаните думи – да възпита децата на кокошката?
(втори вариант)
Като създаде Господ тия двамата, банкера и кокошката, тя ходила да взема от този банкерин пари на заем, за да се ожени. И казвала си кокошката тъй, много иска този банкерин, да му дам и от под перата си, това не мога да му дам. Оженила се тази кокошка и народила деца, тя имала 10 деца и се намерила в нужда, в задължение и ходила да взема назаем пари от лисицата и всякога залагала едно от децата си. 10 пъти ходила и заложила и 10-те си деца. Лисицата казала, аз ще ги възпитавам, ще ги пратя на училище и тъй възпитани ще ти ги дам.
Питам,
лисицата
издържала ли си е обещанието, че ще възпита децата на кокошката и имало ли е случай, дето
лисицата
да е издържала обещаните думи – да възпита децата на кокошката?
Преведете сега този окултен разказ. Кой е този големият банкерин в света. Има един банкерин в света, на който ние залагаме най-хубавото си. Ти ще заложиш една своя мисъл, едно желание ще заложиш, една своя постъпка ще заложиш. Сега начина на разсъждението.
към втори вариант >>
Питам тази кокошка, която е отишла при
лисицата
да залага своите деца да и ги възпита
лисицата
– повярвала в нея.
(втори вариант)
Преведете сега този окултен разказ. Кой е този големият банкерин в света. Има един банкерин в света, на който ние залагаме най-хубавото си. Ти ще заложиш една своя мисъл, едно желание ще заложиш, една своя постъпка ще заложиш. Сега начина на разсъждението.
Питам тази кокошка, която е отишла при
лисицата
да залага своите деца да и ги възпита
лисицата
– повярвала в нея.
Кокошката много вярва и много е страхлива. Де е погрешката на тази кокошка? Сега ние трябва да отнасяме работите до себе си. Ние колективно всичките въпроси в света, ние не ги разрешаваме. За сегашното състояние на света ние не сме отговорни.
към втори вариант >>
71.
Дайте ни от вашето масло
,
НБ
, София, 11.10.1931г.,
Когато Бог създавал света, Той създал и
лисицата
, която назначил за виден професор, да преподава своите науки.
Например онези, които са ковачи, железари, имат силно развита ръка. Онези, които постоянно бягат, силно развити са у тях краката; онези, които постоянно се борят, имат силно развити ръце, силно развити мишци; които се готвят за балове, имат много нежна, парфюмирана кожа, без никакви мазоли, намазана с фини масла и кремове. Какви ли масла не употребяват тия хора, само и само да имат нежна кожа. Хубаво е човек да има такава нежна, мека кожа, но какво предназначение има тя? Сега, да ви разправя една история.
Когато Бог създавал света, Той създал и
лисицата
, която назначил за виден професор, да преподава своите науки.
При този професор, назначен от Бога, дохожда една кокошка, много хубаво облечена и му казва: - Искам да постъпя в твоя университет, да ме учиш. За твоите уроци ще ти дам едно перце от себе си. - Не, с перца аз не се занимавам. Ти даваш ли ми онова, което е под твоите перца отдолу?
към беседата >>
От време на време тя ходела при
лисицата
да пита какво правят децата й, дали добре се учат.
- Как ще ти дам това, което е под перцата ми, не го давам. - Тогава и аз не мога да те приема в училище. - Щом не приемаш мен, аз съм млада, имам десет малки деца, тогава приеми поне едно от моите деца в училището, да го изучиш. - Като е за децата ти, готов съм, ще ги приема в училището си и ще им дам такова едно образование, че да бъдат добре подготвени за обществото. И кокошката започнала едно по едно да ги праща да се учат.
От време на време тя ходела при
лисицата
да пита какво правят децата й, дали добре се учат.
Лисицата казвала: „Много добре се учат, много бързо прогресират, след време ще станат като мен професори." Най-после тази работа дошла до ушите на Господа. Той викнал лисицата и я запитал: „Ти защо лъжеш? Защо изяде пилците на тази кокошка? Защо изяде децата на тази жена, че я направи толкова нещастна?
към беседата >>
Лисицата
казвала: „Много добре се учат, много бързо прогресират, след време ще станат като мен професори."
- Тогава и аз не мога да те приема в училище. - Щом не приемаш мен, аз съм млада, имам десет малки деца, тогава приеми поне едно от моите деца в училището, да го изучиш. - Като е за децата ти, готов съм, ще ги приема в училището си и ще им дам такова едно образование, че да бъдат добре подготвени за обществото. И кокошката започнала едно по едно да ги праща да се учат. От време на време тя ходела при лисицата да пита какво правят децата й, дали добре се учат.
Лисицата
казвала: „Много добре се учат, много бързо прогресират, след време ще станат като мен професори."
Най-после тази работа дошла до ушите на Господа. Той викнал лисицата и я запитал: „Ти защо лъжеш? Защо изяде пилците на тази кокошка? Защо изяде децата на тази жена, че я направи толкова нещастна? Сега ще те изпратя из горите, да те гонят хрътките и с хиляди години да не намериш мир, задето се зае с възпитанието на тези пилци, а злоупотреби с тях.
към беседата >>
Той викнал
лисицата
и я запитал: „Ти защо лъжеш?
- Като е за децата ти, готов съм, ще ги приема в училището си и ще им дам такова едно образование, че да бъдат добре подготвени за обществото. И кокошката започнала едно по едно да ги праща да се учат. От време на време тя ходела при лисицата да пита какво правят децата й, дали добре се учат. Лисицата казвала: „Много добре се учат, много бързо прогресират, след време ще станат като мен професори." Най-после тази работа дошла до ушите на Господа.
Той викнал
лисицата
и я запитал: „Ти защо лъжеш?
Защо изяде пилците на тази кокошка? Защо изяде децата на тази жена, че я направи толкова нещастна? Сега ще те изпратя из горите, да те гонят хрътките и с хиляди години да не намериш мир, задето се зае с възпитанието на тези пилци, а злоупотреби с тях. А на кокошката казал: „Понеже ти беше толкова глупава, че изпрати децата си при този професор, а не ме пита за това, ще те поставя в положение само да крякаш и да снасяш яйца, които хората да ги взимат и да ги ядат." Докога кокошката ще снася яйца и хората ще ги ядат? Докато поумнее, да не дава децата си на лисицата.
към беседата >>
Докато поумнее, да не дава децата си на
лисицата
.
Той викнал лисицата и я запитал: „Ти защо лъжеш? Защо изяде пилците на тази кокошка? Защо изяде децата на тази жена, че я направи толкова нещастна? Сега ще те изпратя из горите, да те гонят хрътките и с хиляди години да не намериш мир, задето се зае с възпитанието на тези пилци, а злоупотреби с тях. А на кокошката казал: „Понеже ти беше толкова глупава, че изпрати децата си при този професор, а не ме пита за това, ще те поставя в положение само да крякаш и да снасяш яйца, които хората да ги взимат и да ги ядат." Докога кокошката ще снася яйца и хората ще ги ядат?
Докато поумнее, да не дава децата си на
лисицата
.
И докога лисицата ще бъде гонена от кучетата? Докато тя като професор престане да лъже. Тя опапала всичките пилци на кокошката, а ще я лъже, че ще ги възпитава и професори ще ги прави. Сега вие ще разгледате този въпрос не външно, но вътрешно. Ще кажете: „Ние не можем да го разберем." Вие трябва да схванете дълбокия смисъл.
към беседата >>
И докога
лисицата
ще бъде гонена от кучетата?
Защо изяде пилците на тази кокошка? Защо изяде децата на тази жена, че я направи толкова нещастна? Сега ще те изпратя из горите, да те гонят хрътките и с хиляди години да не намериш мир, задето се зае с възпитанието на тези пилци, а злоупотреби с тях. А на кокошката казал: „Понеже ти беше толкова глупава, че изпрати децата си при този професор, а не ме пита за това, ще те поставя в положение само да крякаш и да снасяш яйца, които хората да ги взимат и да ги ядат." Докога кокошката ще снася яйца и хората ще ги ядат? Докато поумнее, да не дава децата си на лисицата.
И докога
лисицата
ще бъде гонена от кучетата?
Докато тя като професор престане да лъже. Тя опапала всичките пилци на кокошката, а ще я лъже, че ще ги възпитава и професори ще ги прави. Сега вие ще разгледате този въпрос не външно, но вътрешно. Ще кажете: „Ние не можем да го разберем." Вие трябва да схванете дълбокия смисъл. Може да се разбира едно или друго, но то има и своя страна на приложение.
към беседата >>
Ако ти, като една кокошка, дадеш една своя свещена мисъл на такъв професор като
лисицата
, да я опапа, няма ли да те вика Господ и да те пита: де изпрати своята свещена мисъл?
Докато тя като професор престане да лъже. Тя опапала всичките пилци на кокошката, а ще я лъже, че ще ги възпитава и професори ще ги прави. Сега вие ще разгледате този въпрос не външно, но вътрешно. Ще кажете: „Ние не можем да го разберем." Вие трябва да схванете дълбокия смисъл. Може да се разбира едно или друго, но то има и своя страна на приложение.
Ако ти, като една кокошка, дадеш една своя свещена мисъл на такъв професор като
лисицата
, да я опапа, няма ли да те вика Господ и да те пита: де изпрати своята свещена мисъл?
На кой професор изпращаш своите свещени мисли? И лисицата ще бъда наказана, но и ти ще бъдеш наказан. Казвам: и от едната, и от другата страна трябва да бъдем разумни във всички свои постъпки, понеже пред нас седи едно велико бъдеще. Ако ние най-първо не бъдем полезни на себе си, тогава и на другите не можем да бъдем полезни. Ако бъдем полезни на себе си, и на другите ще бъдем полезни.
към беседата >>
И
лисицата
ще бъда наказана, но и ти ще бъдеш наказан.
Сега вие ще разгледате този въпрос не външно, но вътрешно. Ще кажете: „Ние не можем да го разберем." Вие трябва да схванете дълбокия смисъл. Може да се разбира едно или друго, но то има и своя страна на приложение. Ако ти, като една кокошка, дадеш една своя свещена мисъл на такъв професор като лисицата, да я опапа, няма ли да те вика Господ и да те пита: де изпрати своята свещена мисъл? На кой професор изпращаш своите свещени мисли?
И
лисицата
ще бъда наказана, но и ти ще бъдеш наказан.
Казвам: и от едната, и от другата страна трябва да бъдем разумни във всички свои постъпки, понеже пред нас седи едно велико бъдеще. Ако ние най-първо не бъдем полезни на себе си, тогава и на другите не можем да бъдем полезни. Ако бъдем полезни на себе си, и на другите ще бъдем полезни. За да бъдем полезни, ние трябва първо да определим своите отношения не към хората, но към Първата Причина. Важно е да се знае когато се създаде първият човек какви бяха неговите отношения.
към беседата >>
72.
Проводници на Любовта / Пътищата на живота. (Кой може да обича.) Проводници на Любовта – светлина, звук и въздух
,
ООК
, София, 14.10.1931г.,
Или изучавате животните, характера на вълка или на
лисицата
, или на някой червей.
(втори вариант)
Ето, икономическият въпрос ще се уреди. Но ако вие си кажете тъй: "Кой ще му гледа сега да сее круши. То не е наша работа." Но всеки ден седите и философствате кой създал земята, защо я създал. После еди-коя си държава как е направена, изучавате историята. Пишете историята, но не сеете нищо.
Или изучавате животните, характера на вълка или на
лисицата
, или на някой червей.
Питам, ако един човек изучава характера на вълците, какво ще придобие? Да изучаваш характера на овцете, донякъде е полезно, понеже, ако ти си овчар и ако изучаваш техните нрави, все ще придобиеш нещо. Те имат отношение към тебе. Всякога в живота това, което изучаваш, то ти влияе, и ти му влияеш. Всеки предмет, всяка мисъл, с която ти се занимаваш, все ще окаже известно влияние върху тебе.
към втори вариант >>
73.
Прави и криви линии / Правите и криви линии. Начало и край на всяка работа и постъпка в линия
,
МОК
, София, 16.10.1931г.,
Ако една
лисица
докосне кокошката на друга
лисица
, веднага ще се спре.
Тежка е мисълта, че си взел чуждите пари. Някой открадне сто-двеста хиляди лева от един богат човек и ги скрие. Той чака дълго време, докато богатият замине някъде, или умре, и тогава да стане господар на парите му. До това време той се мъчи, не е свободен. И животните се мъчат, когато крадат.
Ако една
лисица
докосне кокошката на друга
лисица
, веднага ще се спре.
Тя ще почувства, че кокошката е чужда и няма да я изяде. И в животните има известен закон, който те спазват. Ако хората бяха чисти и честни, никога не биха се докосвали до чуждите пари. Чуждото носи нещастие за човека. Каквото носи прокаженият или сифилистичният за здравия, това носи и чуждата вещ или чуждата пара.
към беседата >>
Да кажем едно куче или коте, или ако една
лисица
е оставила една кокошка някъде и друга
лисица
дойде при кокошката, тя като я помирише, че е чужда, тя я оставя, не я бута вече, знае че това не е право.
(втори вариант)
И той чувствува, че тия пари принадлежат на някого другиго, а той иска да се осигури с тях. Най-първо иска да се освободи от парите. Да кажем, някой взел стотина или 200 хиляди лева, скрил ги е някъде, той чака, докато онзи замине някъде или умре, че тогава да ги извади. Щом те не са свързани със съзнанието на някое живо същество, онзи, който ги е откраднал, той се счита да е господар на положението, чувства се свободен, изважда ги вече; и той иска да се освободи от някое друго същество. Даже и у животните го има това.
Да кажем едно куче или коте, или ако една
лисица
е оставила една кокошка някъде и друга
лисица
дойде при кокошката, тя като я помирише, че е чужда, тя я оставя, не я бута вече, знае че това не е право.
И те си имат право. Щом една лисица вземе някоя кокошка, че я остави някъде, втората лисица като дойде, тя не я бута. Другата може само да я погледне. И ако хората бяха чисти или честни, има известни пари в света, като дойдеш до тях, не трябва да ги буташ, трябва да ги оставиш, да не ги отнесеш със себе си. Те носят нещастие.
към втори вариант >>
Щом една
лисица
вземе някоя кокошка, че я остави някъде, втората
лисица
като дойде, тя не я бута.
(втори вариант)
Да кажем, някой взел стотина или 200 хиляди лева, скрил ги е някъде, той чака, докато онзи замине някъде или умре, че тогава да ги извади. Щом те не са свързани със съзнанието на някое живо същество, онзи, който ги е откраднал, той се счита да е господар на положението, чувства се свободен, изважда ги вече; и той иска да се освободи от някое друго същество. Даже и у животните го има това. Да кажем едно куче или коте, или ако една лисица е оставила една кокошка някъде и друга лисица дойде при кокошката, тя като я помирише, че е чужда, тя я оставя, не я бута вече, знае че това не е право. И те си имат право.
Щом една
лисица
вземе някоя кокошка, че я остави някъде, втората
лисица
като дойде, тя не я бута.
Другата може само да я погледне. И ако хората бяха чисти или честни, има известни пари в света, като дойдеш до тях, не трябва да ги буташ, трябва да ги оставиш, да не ги отнесеш със себе си. Те носят нещастие. Те носят една енергия със себе си, едно нещастие. Не само това, но у хората има едно суеверие и това суеверие си има своята основа.
към втори вариант >>
74.
Предназначението на носа / Предназначението на носа - служба и функция
,
ООК
, София, 28.10.1931г.,
Можеш да разрешиш, но ще вземеш положението на заека, на една
лисица
, на един вълк, на един вол, една крава и т.н., но никога не можеш да вземеш положението на един слон.
(втори вариант)
Може би човек след хиляди години ще дойде да мисли, тъй както слонът. Отношение трябва да се даде. Ако аз взема тъй - А е слонът, а В е човекът, тогава, ако А - слонът, се отнася към В - човека, тъй както В се отнася към С - А:В, В:С. Човекът, който е разбрал положението, тъй както слонът го е разбрал. Значи от слона трябва да се извади един пример, че с къс нос ти нищо не можеш да разрешиш.
Можеш да разрешиш, но ще вземеш положението на заека, на една
лисица
, на един вълк, на един вол, една крава и т.н., но никога не можеш да вземеш положението на един слон.
Те казват, че лъвът бил цар. Аз бих казал - той лъвът, докато стане цар, много хляб трябва да яде. Цар е слонът. Но казва - хайде да му мине хатърът, слонът турил лъва за цар, казва - играе ролята на цар. Или лъвът минава за главнокомандващ, а той си взел правото за цар, кръстили го хората.
към втори вариант >>
75.
Изново
,
НБ
, София, 1.11.1931г.,
Казвам: много от съвременните хора си служат в живота с подобна философия, каквато
лисицата
има.
Докато не дойде до това положение, човек всякога ще преценява криво както своите постъпки, така и тия на своите ближни. Срещате един ваш приятел и казвате: „Приятелят ми не постъпи с мен както трябва." Питам: като се оплакваш от своя приятел, ти постъпвал ли си всякога със своите приятели добре? „Да, но той ме пусна в кладенец." Лошо е постъпил той, но знаеш ли, че преди десет години и ти постъпи по същия начин с друг човек? Щом съзнаеш това, ще кажеш: туй, което аз направих преди десет години на един свой приятел, днес направиха и на мен, за да разбера, че нито моята, нито неговата постъпка е права. Само така ще разбереш, че не е добре да спущаш човека на дъното на кладенеца.
Казвам: много от съвременните хора си служат в живота с подобна философия, каквато
лисицата
има.
Това не трябва да ви обижда, защото такава е общата философия на света. Един летен ден един голям козел се отделил от стадото, като си казал: искам да бъда за малко време поне свободен от своя господар. Тръгнал той да се разхожда, дигнал глава нагоре, няма кой да го ограничава. Както се разхождал, минал покрай един дълбок трап, дето видял една лисица, която разсъждавала нещо и клатела главата си на една и на друга страна. Козелът я запитал:
към беседата >>
Както се разхождал, минал покрай един дълбок трап, дето видял една
лисица
, която разсъждавала нещо и клатела главата си на една и на друга страна.
Само така ще разбереш, че не е добре да спущаш човека на дъното на кладенеца. Казвам: много от съвременните хора си служат в живота с подобна философия, каквато лисицата има. Това не трябва да ви обижда, защото такава е общата философия на света. Един летен ден един голям козел се отделил от стадото, като си казал: искам да бъда за малко време поне свободен от своя господар. Тръгнал той да се разхожда, дигнал глава нагоре, няма кой да го ограничава.
Както се разхождал, минал покрай един дълбок трап, дето видял една
лисица
, която разсъждавала нещо и клатела главата си на една и на друга страна.
Козелът я запитал: – Какво правиш в този трап? – Дойдох да правя научни изследвания. – Хубаво ли е там? – Много е хубаво, хладно, приятно за работа.
към беседата >>
Без да мисли много, козелът скочил в трапа, но
лисицата
веднага се хвърлила на гърба му и излязла вън, като му казала:
– Хубаво ли е там? – Много е хубаво, хладно, приятно за работа. – Мога ли и аз да вляза? – Можеш, добре дошъл! Трапът е широк, има място и за теб, и за мен.
Без да мисли много, козелът скочил в трапа, но
лисицата
веднага се хвърлила на гърба му и излязла вън, като му казала:
– Сбогом! Сега ще те оставя, ти да продължиш моите научни изследвания. Това се нарича хитрост. Такава е философията на света, с която си служат умните хора. Казват за някого: умен е този човек!
към беседата >>
Тази
лисица
ме измами да скоча в трапа." Обаче след няколко деня ловджии погнали
лисицата
със своите копои и одрали кожата й.
Защото с хитрост вкарал някого в трапа. И после, за да излезе вън от трапа, човекът трябва да се моли, да дойде някой да го извади. Така направил и козелът. До това време той никога не се молел, но като поседял няколко дена в трапа, започнал да се моли, да дойде някой да го извади. Той казвал: „Не направих добре, дето напуснах своя пастир.
Тази
лисица
ме измами да скоча в трапа." Обаче след няколко деня ловджии погнали
лисицата
със своите копои и одрали кожата й.
Ако тя беше останала в трапа, кожата й щеше да бъде здрава. Сега, да се върнем към стиха: „Ако се не родите изново". В живота има непостижими неща, към които именно човешкият дух се стреми. Един от древните царе имал само една дъщеря, която била извънредно красива, вследствие на което имала много кандидати. Обаче бащата предлагал на всички кандидати само едно условие.
към беседата >>
76.
На своето време / На време
,
МОК
, София, 27.11.1931г.,
Ако правите наблюдение на главата на мечката, лъва, вълка,
лисицата
, коня, ще забележите едно различие.
(втори вариант)
Но за да знаем как са били създадени зъбите им, трябва да знаем при кои условия е било това. Казват, че при много неблагоприятни условия започнало това. Нас не ни интересуват месоядните животни, защото по какво се отличават месоядните животни от тревопасните? – У всички месоядни животни, тези, които са топлокръвни, диаметърът на главата, широчината на главата е по-голяма. Да кажем, че тази линия A, показва диаметъра на главата на месоядните животни, а пък у тревопасните тази линия е по-малка B.
Ако правите наблюдение на главата на мечката, лъва, вълка,
лисицата
, коня, ще забележите едно различие.
На тревопасните главите са по-тесни, по-продълговати, а у месоядните са по-широки. Едно съвпадение, една аналогия правите тогаз: Ако един човек има широки възгледи, това към кои животни ще спада, към месоядните? – На какво ще уподобите тревопасните животни? – Как ще кажете? (Тесногръди.) Тесногръдието е за гърдите, а за главата?
към втори вариант >>
77.
Жал ми е за народа
,
НБ
, София, 6.12.1931г.,
За пример, лисиците в северните страни поддържат следния морал: когато една
лисица
само се допре до някоя кокошка, но не успее да я изяде, допре ли се друга
лисица
до същата кокошка, втората не посяга да я яде.
Който иска да говори истината, конкретно трябва да говори. В истината има един строго определен морал, който не търпи абсолютно никаква критика. Вън от истината има много морални положения. Тези положения хората наричат морал. Такъв морал имат и животните.
За пример, лисиците в северните страни поддържат следния морал: когато една
лисица
само се допре до някоя кокошка, но не успее да я изяде, допре ли се друга
лисица
до същата кокошка, втората не посяга да я яде.
Тя счита, че кокошката е собственост на първата лисица. Както виждате, за лисицата няма писан закон, няма стражар, който да я следи. Тя казва: „Не трябва да бутам тази кокошка тя не е моя; аз нямам право на нея." Казвам: ако Провидението подложи съвременните хора на изпит, да провери докъде са стигнали в своите морални разбирания, той ще бъде следният. Представете си, че един пролетен ден, когато тревата се е хубаво раззеленила, цветята разцъфтели, птичките запели своите сладкопойни песни, хора от всички съсловия: царе, князе, духовници, съдии, адвокати, писатели, поети, бедни и богати, учени и прости, мъже, жени и деца са тръгнали на разходка.
към беседата >>
Тя счита, че кокошката е собственост на първата
лисица
.
В истината има един строго определен морал, който не търпи абсолютно никаква критика. Вън от истината има много морални положения. Тези положения хората наричат морал. Такъв морал имат и животните. За пример, лисиците в северните страни поддържат следния морал: когато една лисица само се допре до някоя кокошка, но не успее да я изяде, допре ли се друга лисица до същата кокошка, втората не посяга да я яде.
Тя счита, че кокошката е собственост на първата
лисица
.
Както виждате, за лисицата няма писан закон, няма стражар, който да я следи. Тя казва: „Не трябва да бутам тази кокошка тя не е моя; аз нямам право на нея." Казвам: ако Провидението подложи съвременните хора на изпит, да провери докъде са стигнали в своите морални разбирания, той ще бъде следният. Представете си, че един пролетен ден, когато тревата се е хубаво раззеленила, цветята разцъфтели, птичките запели своите сладкопойни песни, хора от всички съсловия: царе, князе, духовници, съдии, адвокати, писатели, поети, бедни и богати, учени и прости, мъже, жени и деца са тръгнали на разходка. Обаче, по някаква случайност, те всички са закъсали и нямат нищо в себе си - нито хляб, нито пари.
към беседата >>
Както виждате, за
лисицата
няма писан закон, няма стражар, който да я следи.
Вън от истината има много морални положения. Тези положения хората наричат морал. Такъв морал имат и животните. За пример, лисиците в северните страни поддържат следния морал: когато една лисица само се допре до някоя кокошка, но не успее да я изяде, допре ли се друга лисица до същата кокошка, втората не посяга да я яде. Тя счита, че кокошката е собственост на първата лисица.
Както виждате, за
лисицата
няма писан закон, няма стражар, който да я следи.
Тя казва: „Не трябва да бутам тази кокошка тя не е моя; аз нямам право на нея." Казвам: ако Провидението подложи съвременните хора на изпит, да провери докъде са стигнали в своите морални разбирания, той ще бъде следният. Представете си, че един пролетен ден, когато тревата се е хубаво раззеленила, цветята разцъфтели, птичките запели своите сладкопойни песни, хора от всички съсловия: царе, князе, духовници, съдии, адвокати, писатели, поети, бедни и богати, учени и прости, мъже, жени и деца са тръгнали на разходка. Обаче, по някаква случайност, те всички са закъсали и нямат нищо в себе си - нито хляб, нито пари. Те виждат на пътя една голяма торба с английски златни стерлинги.
към беседата >>
НАГОРЕ