Търсене в текстове за 'Лисица'

184, 11.IV.1937г.) ПРАВОСЪДИЕ (стара приказка) Лисицата и котката имали да делят парче сирене.
22. ПРИКАЗКИ И БАСНИ (В. «Братство», бр. 184, 11.IV.1937г.) ПРАВОСЪДИЕ (стара приказка) Лисицата и котката имали да делят парче сирене. Слушай рекла котката, аз нямам доверие в тебе, ти сигурно ще ме излъжеш. Ако обичаш, нека да го дадем да го раздели Лъвът най-силният. Той разбира тия работи. Лисицата направила кисела муцуна, но понеже сиренето било у котката съгласила се. , Намерили лъва и му изложили работата.
към текста >>

Лисицата направила кисела муцуна, но понеже сиренето било у котката съгласила се.
«Братство», бр. 184, 11.IV.1937г.) ПРАВОСЪДИЕ (стара приказка) Лисицата и котката имали да делят парче сирене. Слушай рекла котката, аз нямам доверие в тебе, ти сигурно ще ме излъжеш. Ако обичаш, нека да го дадем да го раздели Лъвът най-силният. Той разбира тия работи. Лисицата направила кисела муцуна, но понеже сиренето било у котката съгласила се. , Намерили лъва и му изложили работата. Това е лесна работа рекъл той. Добре сте сторили, че сте дошли това тъкмо най-много ми приляга да въздавам справедливост. Опасал той престилката, турил везните, проверил ги грижливо, а след това взел сиренето, разделил го на две части и го турил от двете страни. Едното натегнало.
към текста >>

Лисицата и котката търпеливо гледали.
Опасал той престилката, турил везните, проверил ги грижливо, а след това взел сиренето, разделил го на две части и го турил от двете страни. Едното натегнало. Той отхапал от него. Сега другото натегнало. Той отхапал и от него. Лисицата и котката търпеливо гледали. А парчетата на сиренето ставали все по-малки. Като разбрали накъде отива работата, котката взела жално да се моли: Не може ли и така да ни ги дадете, да не са толкова точни? Не може отсякъл лъвът. Това е правосъдие, справедливост! Имайте предвид, че недоволните подлежат на наказание и тъй ги изгледал, че те забравили сиренето и хукнали да бягат.
към текста >>

19. (25) Срещи с Учителя 22.I.1939 г.

Лисицата е символ на сътворената от нея лъжа, проведена лъжа и успяла лъжа.
По същия начин иска почетна рота с войници да го ескортира в Рим, за да присъства на сватбата през 1939 г. А вие застава-ли ли сте до пуяк и да започнете да му свирите с уста и той веднага си разперва крилата, изправя си перата в една царствена поза на ужас, страх и уважение. 141. Според Учителя Дънов ръководителите на Великите сили Германия,Италия, Русия, Франция не са случайни хора. Те са изпратени, за да запалят две световни войни в Европа, за да увлекат и България в тях, за да може да се затрудни работата на Учителя, Който за пръв път слиза на земята, за да даде Словото на Бога чрез българския език. И затова според Него те имат изключителен ум на лисици, хитри до безкрайност, лъжещи всеки, който им се изправи на пътя, било то хора, народи или човечество. Лисицата е символ на сътворената от нея лъжа, проведена лъжа и успяла лъжа. Това е характерно за всички духовни ръководители по времето на Великия Учител - от 1864 г. до 1944 г. 142. Защо Рим е неустойчиво съединение спрямо Германия? Тристранният пакт между Германия, Италия и Япония е сключен на 27септември 1940 г. в Берлин.
към текста >>

20. (39) ВТОРАТА СРЕЩА С ЦАРЯ

Повикали лисицата на гости - уплашили се кокошките.
при Евдокия от 9 и 30 до 11 и ½ Преди да дойде царят, аз се срещнах с Учителя, който ми каза някои неща: «Вътрешна политика да води. Едно тяло, за да се повдигне във въздуха, трябва или обемът да се увеличи (чрез разширение), или движението да се увеличи - колкото възгледите стават по-ограничени, толкова той пада понадолу! , а там се намаляват благоприятните условия.226 Ако не бяха правили тия скандали на Бялото Братство, щяха да имат сега Добруджа.227 Той не е изправил нещата - седи на два стола. Ний няма какво да искаме от него - и без него можем да изправим нещата; работите, но все лоши хора са. 228 Повикали котката на гости - изплашили се мишките. Повикали лисицата на гости - уплашили се кокошките. Повикали са вълците - уплашили се овците! Изслушай го. Духовете имат лоши замисли.229 Ще се въздържаш. Ще гледаш за Бога ли правиш нещо. Ако не можеш да го търпиш, то защо?
към текста >>

21. XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев

Вергилий Кръстев

VII. Възражения, заявления, писма, застъпничества по делото на Любомир Лулчев

Лисицата е символ на сътворената от нея лъжа, проведена лъжа и успяла лъжа.
По същия начин иска почетна рота с войници да го ескортира в Рим, за да присъства на сватбата през 1939 г. А вие заставали ли сте до пуяк и да започнете да му свирите с уста и той веднага си разпер-ва крилата, изправя си перата в една царствена поза на ужас, страх и уважение. 141. Според Учителя Дънов ръководителите на Великите сили Германия, Италия, Русия, Франция не са случайни хора. Те са изпратени, за да запалят две световни войни в Европа, за да увлекат и България в тях, за да може да се затрудни работата на Учителя, Който за пръв път слиза на земята, за да даде Словото на Бога чрез българския език. И затова според Него те имат изключителен ум на лисици, хитри до безкрайност, лъжещи всеки, който им се изправи на пътя, било то хора, народи или човечество. Лисицата е символ на сътворената от нея лъжа, проведена лъжа и успяла лъжа. Това е характерно за всички духовни ръководители по времето на Великия Учител - от 1864 г. до 1944 г. 142. Защо Рим е неустойчиво съединение спрямо Германия? Тристранният пакт между Германия, Италия и Япония е сключен на 27 септември 1940 г. в Берлин.
към текста >>

22. А. Писма във връзка с делото срещу Любомир Лулчев

ТОМ 21

Дано, си казвам в мене си, лисица мине път на нашите военнолюбци.
Сега навярно използва случая да се реабилитира. Друго особено насам няма. Ако стане нещо необикновено, ще Ви се обадя. От сказката на майор Лисииов разбрах, че той и тези, които са наредили да се държи тая сказка, целят да се подготви народът за една обща мобилизация и да настроят народа за война. А от няколко дена насам тук, в Севлиево, се носи мълвата, че скоро щяло да има мобилизация. Дано, си казвам в мене си, лисица мине път на нашите военнолюбци. Те отдавна са мераклии да окървавят ръцете на българския народ. Дано Бог и Учителят ни запазят от война. И вярвам, че ще ни запазят. Много братски поздрави и добри пожелания От Ат. Николов * Frateco (есперанто) - братство, (бел. М.
към текста >>

23. 14. НАЙ–БЛАГОПРИЯТНИТЕ ДУХОВНИ УСЛОВИЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ

ТОМ 22

Във връзка с този случай Учителят казва на приятелите, че тази хитра лисица Англия ще плати накрая за всичките пакости, които прави на човечеството.
Учителят обяснява, че е обвил Изгрева с бяла мантия, за да го запази от попаденията.**** ********** По това време той прави около 40 екскурзии всеки ден до село Симеоново и полянките по пътя за бивака. Английското разузнаване проследява неговото движение. Един самолет идва над Симеоново и хвърля голяма минна бомба над един баир, където предния ден Учителят бил с група приятели. Целият баир е разоран и в средата е образувана огромна дупка. Същия ден Учителят е на голямо разстояние от това място. Във връзка с този случай Учителят казва на приятелите, че тази хитра лисица Англия ще плати накрая за всичките пакости, които прави на човечеството. За лошото си отношение към Бога и Братството и гонението срещу Учителя Англия загуби всичките си колонии. В бъдеще ще се сбъдне всичко, което Учителят казва за нея. След войната Чърчил променя донякъде лошото си отношение към Братството и когато нашият външен министър от правителството на Кимон Георгиев, отива при него на разговор по въпросите на мира, ТОЙ му казва, че нищо не може да каже за положението на България, но като си отиде в страната да поздрави Бялото Братство. Понеже министърът е комунист и не може да поднесе тоя поздрав официално, изпраща сестра си на Изгрева, която да предаде поздрава от Чърчил. Това нашите приятели запазват в дълбока тайна, защото е можело да ни коства много, особено по време на процеса срещу Братството.
към текста >>

24. II. РЕЛИГИЯ, ХРИСТИЯНСТВО, ТВОРЧЕСКИ ДУХОВЕН ЖИВОТ И ЕВОЛЮЦИЯ НА ЧОВЕШКАТА ДУША

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

Тия пък, които допущат, че човек е произлязъл от животно, ще ги попитаме: защо един човек има хитростите на лисицата, друг-хищническите качества на вълка, на тигъра, трети - злобата на кучето и пр.
Даскалов Който има уши да слуша, нека слуша; който има ум да разбира, нека разбира! Но за да се дойде до състояние да се види, да се провери едно прераждане, първо човек трябва де се издигне до една пълна духовна чистота, външна и вътрешна, до една чистота на мисли, желания и постъпки, до едно пробуждане на подсъзнанието и свръхсъзнанието и най-после - да е достигнал положението на един първостепенен ясновидец, за да провери това. Иначе всяко искане е напразно, всяка критика е спъване на еволюцията. Вярно е, че някои деца, с по-висша духовна култура, като чисти и невинни, до 6-7-ата си годишна възраст, както се описа горният случай, виждат някои свои прераждания и сочат улица, дом, името си, гдето са били родени по-рано; но тази способност по-после губят поради отклонението в живота и някои отрицателни качества. Те обаче пак могат да я добият, ако развиват горните духовни качества. Тия пък, които допущат, че човек е произлязъл от животно, ще ги попитаме: защо един човек има хитростите на лисицата, друг-хищническите качества на вълка, на тигъра, трети - злобата на кучето и пр. и пр.? Логично следва, че разните хора са произлезли от разни животни и затова имат техните качества. Значи, Бог, Който е създал тъй разумно всички светове и всички царства, само човека не е могъл да създаде като. Себе си мъдър и силен. Вярно ли е това?
към текста >>

25. VI. 1. Кратки бележки от Общия окултен клас и от Неделните беседи от 1924 г.

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Под дървото дошла една лисица и го накарала да попее - и паднало сиренето и тя го изяла.
Правдата Божия - да вземе това, което му се пада, а да не чака да му го дадат. Слънцето изгря, пролетта дойде, всички може еднакво да се радваме. А не да завиждаме, скърбим, че на един чича му умрял и му оставил голямо наследство, а на него - няма. Да скърбиш за някоя добродетел - да, но не да скърбиш, че няма общество, че няма мисъл. Един петел намерил едно парче сирене, клъвнал го и се качил на едно дърво да го глътне. Под дървото дошла една лисица и го накарала да попее - и паднало сиренето и тя го изяла. На следующата година лисицата пак го накарала да пее, но той мълчал, и кога глътнал сиренето, тогава пял. Сиренето е добродетелта. Трябва първо да добиете добродетелта, и тогава да пеете. Някой път хората пеят и изгубват своята добродетел. Христос изпъди бесовете; и ний можем да ги изпъдим - от себе си, а не от другите. Може.
към текста >>

На следующата година лисицата пак го накарала да пее, но той мълчал, и кога глътнал сиренето, тогава пял.
Слънцето изгря, пролетта дойде, всички може еднакво да се радваме. А не да завиждаме, скърбим, че на един чича му умрял и му оставил голямо наследство, а на него - няма. Да скърбиш за някоя добродетел - да, но не да скърбиш, че няма общество, че няма мисъл. Един петел намерил едно парче сирене, клъвнал го и се качил на едно дърво да го глътне. Под дървото дошла една лисица и го накарала да попее - и паднало сиренето и тя го изяла. На следующата година лисицата пак го накарала да пее, но той мълчал, и кога глътнал сиренето, тогава пял. Сиренето е добродетелта. Трябва първо да добиете добродетелта, и тогава да пеете. Някой път хората пеят и изгубват своята добродетел. Христос изпъди бесовете; и ний можем да ги изпъдим - от себе си, а не от другите. Може. Има начин, чрез който можем да приложим това учение.
към текста >>

26. III. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ ГРОЗДАНОВ

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Митко, съпругата му и сестра му Лалка Грозданова

ТОМ 25

М: Два самолета бяха, тъй наречени му казваха "Лисицата", който удари митницата и железопътната линия, която е за Драгоман и моста.
Каза дори: "Митко, отивай си в честта! " Аз не възразявам абсолютно нищо и веднага отивам при леля си, където ми бяха военните дрехи, преобличам се веднага и с пристигането ми в Божурище стана нападението на сръбския шевролет, който удари Митницата. В: Какъв беше самолета, сръбски? М: Сръбски. В: Той един самолет ли беше? М: Два самолета бяха, тъй наречени му казваха "Лисицата", който удари митницата и железопътната линия, която е за Драгоман и моста. В: Значи, ако Вие бяхте останали в града. М: Може би щях да отпътувам с вечерния влак и да стане нещо. В: Да. М: Важното е, нали, че Той ме предупреди да си замина веднага. В: Той фактически Ви спасява.
към текста >>

27. 1922 г. - ДЕКЕМВРИ 1923 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Лисица - стар богоугодник.
Броим дните за връщане. Павлю и влъхвата общо и поединично наистина се мъчат да изтръгнат от нас обещание за още 3 години. Предупреждението на Учителя!! Никой не дава обещание. Капани в Името на Христа! Лисица - стар богоугодник. А как ни хранеха тия хайдутяги! В хамбара, гдето се храним лист на дневната дажба. На закуска чай с две бучки захари три маслинки, чай с една бучка захар - 5 маслинки. А маслинките, Господи, кози барабони. Солени, твърди, сякаш някой чувал още от потопа се закачил на някоя драка, изсъхнал от хиляди години и събрал в себе си солта на Мъртвото море.
към текста >>

28. 15. Градините на Изгрева

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

ТОМ 28

Купил си той една лисица и я пуснал в градината.
Всичко това за Него бяха опитни полета. Сега, когато се вдълбочаваме в Словото Му, намираме пасажи пред които се спираме развълнувани, озадачени, възхитени. За Него всичко, което носеше дихание на живот беше ценно и важно. В една от беседите от тома: “Ликвидация на века", намираме следното: Учителя е в градината, плодовете зреят или са вече узрели. Той привежда примера за един градинар, чиято градина била нападната от кокошки. Купил си той една лисица и я пуснал в градината. Кокошките на съседа подушили лисицата и от този ден не влезли вече в градината. “Бих желал да имате една лисица, която да уплаши ония, които без позволение късат плодовете”. Ще кажете: “Господ даде плодовете.” Господ ги даде, но ти нямаш право да ядеш, когато искаш. Определено ти е това. Когато влизам в градината всички дървета ми се оплакват и казват: “Груби са твоите хора, жестоко ни нападат.
към текста >>

Кокошките на съседа подушили лисицата и от този ден не влезли вече в градината.
Сега, когато се вдълбочаваме в Словото Му, намираме пасажи пред които се спираме развълнувани, озадачени, възхитени. За Него всичко, което носеше дихание на живот беше ценно и важно. В една от беседите от тома: “Ликвидация на века", намираме следното: Учителя е в градината, плодовете зреят или са вече узрели. Той привежда примера за един градинар, чиято градина била нападната от кокошки. Купил си той една лисица и я пуснал в градината. Кокошките на съседа подушили лисицата и от този ден не влезли вече в градината. “Бих желал да имате една лисица, която да уплаши ония, които без позволение късат плодовете”. Ще кажете: “Господ даде плодовете.” Господ ги даде, но ти нямаш право да ядеш, когато искаш. Определено ти е това. Когато влизам в градината всички дървета ми се оплакват и казват: “Груби са твоите хора, жестоко ни нападат. Ако съм на ваше място, ще се спра пред дърветата, пред прасковата, ще благодаря на Господа за плодовете и ще я попитам да си откъсна ли една праскова.
към текста >>

“Бих желал да имате една лисица, която да уплаши ония, които без позволение късат плодовете”.
За Него всичко, което носеше дихание на живот беше ценно и важно. В една от беседите от тома: “Ликвидация на века", намираме следното: Учителя е в градината, плодовете зреят или са вече узрели. Той привежда примера за един градинар, чиято градина била нападната от кокошки. Купил си той една лисица и я пуснал в градината. Кокошките на съседа подушили лисицата и от този ден не влезли вече в градината. “Бих желал да имате една лисица, която да уплаши ония, които без позволение късат плодовете”. Ще кажете: “Господ даде плодовете.” Господ ги даде, но ти нямаш право да ядеш, когато искаш. Определено ти е това. Когато влизам в градината всички дървета ми се оплакват и казват: “Груби са твоите хора, жестоко ни нападат. Ако съм на ваше място, ще се спра пред дърветата, пред прасковата, ще благодаря на Господа за плодовете и ще я попитам да си откъсна ли една праскова. Ако ми се позволи ще откъсна.
към текста >>

29. 2.1. Мирът

То приличаше на лисица, но беше по-дребно.
По тях пробягваха светлини и багри. И те имаха свой живот -разговаряха на свой език. Животът има вкус и човек може да го опита, както чистата изворна вода. Човек може да го изследва и анализира с незнайните сетива на душата си, и да придобие знание и сила. От скалите на бездната излезе зверче. То приличаше на лисица, но беше по-дребно. Зверчето се приближаваше към мене, като че не ме виждаше. Скоро се уверих, че ме вижда и знае за моето присъствие. От време на време то се спираше и издаваше стенание, като че въздишаше. Като дойде до мене, животното замря неподвижно, свело глава до земята. Поисках да узная от какво има нужда, тъй като беше явно, че то молеше за нещо.
към текста >>

30. 2.35. Юйий, юйий, юйий!

Предпазливата лисица има наблизо леговище някъде, но много рядко можете да я видите.
Буйните кълвачи винаги забързани, подвикваха на всички. Тук можете да видите не само големия пъстър кълвач, но и рядко срещаните пернати обитатели - черния и зеления кълвач. Понякога яребица пръпне шумно с криле, пъдпъдък се обади надалеч, от време на време плахо премине сърничка. Може да срещнете и глиган, те ровят за сладки корени и не са много страхливи. И мечката се навърта наоколо. Предпазливата лисица има наблизо леговище някъде, но много рядко можете да я видите. Соколи подвикват от висините, сойките шумно разнасят новините. Прекрасен свят, чуден език! Кой би могъл да го разчете! Към стихналият вечерен хор, плахо и свенливо се присъединява и зеленото жабче: „Юййй, юййй, юййй! ” Песенчицата е малка - една думичка от два тона, но какво чувство влага малкото същество!
към текста >>

31. 2.52. Самодивските поляни

Скитникът се учуди много, но веднага разбра - тук беше работил „Лисицата”.
То показваше, че живота се готви за голямата почивка. Ако разложиш това общо чувство, можеш да знаеш каква ще бъде зимата, какво има да се случи, защото човек е свързан с живота на Цялото. Животните и птиците долавят тези сигнали. На поляните Скитникът излезе по обед. Първото нещо на което се натъкна бяха две рунтави опашки, които се подаваха от земята. Скитникът се учуди много, но веднага разбра - тук беше работил „Лисицата”. Лисицата беше дребен селянин, тих и невидим. Със Скитника се срещаха често, но никога не разговаряха. Лисицата веднага изчезваше, не обичаше да се среща с хора. Той беше бракониер по професия, и то не толкова от нужда, защото беше заможен, а заради изкуството. Той беше майстор да поставя примки и капани, и с всевъзможни хитрини ловеше птички и зверчета.
към текста >>

Лисицата беше дребен селянин, тих и невидим.
Ако разложиш това общо чувство, можеш да знаеш каква ще бъде зимата, какво има да се случи, защото човек е свързан с живота на Цялото. Животните и птиците долавят тези сигнали. На поляните Скитникът излезе по обед. Първото нещо на което се натъкна бяха две рунтави опашки, които се подаваха от земята. Скитникът се учуди много, но веднага разбра - тук беше работил „Лисицата”. Лисицата беше дребен селянин, тих и невидим. Със Скитника се срещаха често, но никога не разговаряха. Лисицата веднага изчезваше, не обичаше да се среща с хора. Той беше бракониер по професия, и то не толкова от нужда, защото беше заможен, а заради изкуството. Той беше майстор да поставя примки и капани, и с всевъзможни хитрини ловеше птички и зверчета. Със Скитника бяха врагове, макар че не бяха разменили нито дума, но Скитника разваляше неговите капани, където и да ги срещнеше.
към текста >>

Лисицата веднага изчезваше, не обичаше да се среща с хора.
На поляните Скитникът излезе по обед. Първото нещо на което се натъкна бяха две рунтави опашки, които се подаваха от земята. Скитникът се учуди много, но веднага разбра - тук беше работил „Лисицата”. Лисицата беше дребен селянин, тих и невидим. Със Скитника се срещаха често, но никога не разговаряха. Лисицата веднага изчезваше, не обичаше да се среща с хора. Той беше бракониер по професия, и то не толкова от нужда, защото беше заможен, а заради изкуството. Той беше майстор да поставя примки и капани, и с всевъзможни хитрини ловеше птички и зверчета. Със Скитника бяха врагове, макар че не бяха разменили нито дума, но Скитника разваляше неговите капани, където и да ги срещнеше. Сега той хвана първата опашка и измъкна зверчето, извади и втората, и ги пусна. Това бяха капани на Лисицата - половин кюнец от печка, заровен в земята на дъното гнили круши или друга примамка.
към текста >>

Това бяха капани на Лисицата - половин кюнец от печка, заровен в земята на дъното гнили круши или друга примамка.
Лисицата веднага изчезваше, не обичаше да се среща с хора. Той беше бракониер по професия, и то не толкова от нужда, защото беше заможен, а заради изкуството. Той беше майстор да поставя примки и капани, и с всевъзможни хитрини ловеше птички и зверчета. Със Скитника бяха врагове, макар че не бяха разменили нито дума, но Скитника разваляше неговите капани, където и да ги срещнеше. Сега той хвана първата опашка и измъкна зверчето, извади и втората, и ги пусна. Това бяха капани на Лисицата - половин кюнец от печка, заровен в земята на дъното гнили круши или друга примамка. Зверчето подуши примката, пъхне главата си, спусне се до долу, и вече не може да излезе. Скитникът измъкна кюнците, прегледа поляните, откри още две, но праздни, смачка кюнците и ги скри в камънаците. Пое дълбоко въздух. Бог присъствува в творението Си и всичко ти стане близко и любимо - Животът е ЕДИН. Тази вечер огънят в килията не угасна.
към текста >>

32. 2.63. Животните - нашите по-малки братя

Или на някоя лисица не й достига нещо, защото не е взела една кокошка от курника.
Конят има известни предчувствия. Когато човек тръгне с кон на път, дето ще има премеждие, конят се спира и не иска да върви, а господарят едва насила ще го накара да върви. Някой път ние носим тъгите и скърбите на животните. Някой вълк 3-4 деня е гладувал, като попаднеш в неговата нужда, мислиш, че нещо ти не достига. А пък то на вълка не достига. Или на някоя лисица не й достига нещо, защото не е взела една кокошка от курника. И ти плачеш, понеже приемаш мисълта на лисицата. Някои неща животните знаят повече от човека. Например, човек още не знае да преде тъй тънко както паякът. Човек няма още знанието на пчелите и на паяка. Електрическата риба знае да направи в тялото си електрически батерии.
към текста >>

И ти плачеш, понеже приемаш мисълта на лисицата.
Когато човек тръгне с кон на път, дето ще има премеждие, конят се спира и не иска да върви, а господарят едва насила ще го накара да върви. Някой път ние носим тъгите и скърбите на животните. Някой вълк 3-4 деня е гладувал, като попаднеш в неговата нужда, мислиш, че нещо ти не достига. А пък то на вълка не достига. Или на някоя лисица не й достига нещо, защото не е взела една кокошка от курника. И ти плачеш, понеже приемаш мисълта на лисицата. Някои неща животните знаят повече от човека. Например, човек още не знае да преде тъй тънко както паякът. Човек няма още знанието на пчелите и на паяка. Електрическата риба знае да направи в тялото си електрически батерии. Човек чрез живата материя не може да образува електричество, а рибата може.
към текста >>

33. 26. Неделно утринно слово: 18 ян. 1942 г.

Боян Боев