НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
24
резултата в
13
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3_18 ) Нашите по-малки братя, животните
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Или на някоя
лисица
не ѝ достига нещо, защото не е взела една кокошка от курника, и ти плачеш, понеже приемаш мисълта ѝ.
У коня има известно ясновидство, той има известни предчувствия. Когато човек тръгне с кон на път, дето ще има премеждие, конят се спира и не иска да върви и господарят едвам и насила ще го накара да тръгне напред. Охлювът схваща мисли: казвам му да яде долните листа, а не горните и тогава отива при долните, тях да хрупа. Някой път ние носим тъгите и скърбите на животните. Някой вълк три-четири дни е гладувал; като попаднеш в неговата мисъл, мислиш, че нещо не ти достига, а пък то на вълка не достига.
Или на някоя
лисица
не ѝ достига нещо, защото не е взела една кокошка от курника, и ти плачеш, понеже приемаш мисълта ѝ.
Някои неща животните знаят повече от човека. Например човек още не знае да преде тъй тънко както паяка. Как така знае електрическата риба да направи в тялото си електрически батерии? Човек чрез живата материя не може да образува електричество, а рибата може. Това изкуство човек не го знае.
към текста >>
2.
Размишлението на ученика – eзикът на Природата
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Всички неща в Природата, например река, дърво, планина, вълк,
лисица
, жаба, муха, комар и прочее, всички тези неща са символи, които представляват езика на Природата.
• 302 • Размишлението на ученика – eзикът на Природата. Като ученици вие трябва да размишлявате върху всички явления в Живата Природа, върху всички предмети и да правите преводи.
Всички неща в Природата, например река, дърво, планина, вълк,
лисица
, жаба, муха, комар и прочее, всички тези неща са символи, които представляват езика на Природата.
Ученикът трябва да изучава този език, да знае защо Природата е създала всички животни, растения, минерали. Тя си служи с тях като с букви в своята азбука, както ние си служим с буквите, за да изразим своята мисъл. Следователно, като поставим всички минерали, растения и животни на тяхното място, ще получим разумното Слово, разумната мисъл на Живата Природа. Който иска да учи този език, той трябва да започне с най-простите образи и постепенно да върви към по-сложните.
към текста >>
3.
7-мо писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Някои от тези сили са като
лисицата
.
Знайте, че съществуват опасни места в областта на окултизма. И там има сухи реки, които могат да придойдат от големите порои. Като знаете това, ще бъдете послушни. Щом ви се каже да напуснете мястото, на което седите и да отидете на друго място, не питайте защо и за какво, нито чакайте доказателства. Веднъж влезли в Школата, вие трябва да изучавате окултните сили, да се борите, да вземете надмощие над тях.
Някои от тези сили са като
лисицата
.
Когато някой започне да ви хвали, трябва да знаете, че сиренето ви ще отиде. Изслушайте го внимателно, но не бързайте да си показвате гласа като петела от баснята "Петел и лисица", т.е. не бъдете тщеславни, че като ви похвалят, веднага да разкриете богатствата си. 39. Хармонията между учениците в Школата. Като ученици на окултната школа от вас се иска да пазите пълна хармония помежду си.
към текста >>
Изслушайте го внимателно, но не бързайте да си показвате гласа като петела от баснята "Петел и
лисица
", т.е.
Като знаете това, ще бъдете послушни. Щом ви се каже да напуснете мястото, на което седите и да отидете на друго място, не питайте защо и за какво, нито чакайте доказателства. Веднъж влезли в Школата, вие трябва да изучавате окултните сили, да се борите, да вземете надмощие над тях. Някои от тези сили са като лисицата. Когато някой започне да ви хвали, трябва да знаете, че сиренето ви ще отиде.
Изслушайте го внимателно, но не бързайте да си показвате гласа като петела от баснята "Петел и
лисица
", т.е.
не бъдете тщеславни, че като ви похвалят, веднага да разкриете богатствата си. 39. Хармонията между учениците в Школата. Като ученици на окултната школа от вас се иска да пазите пълна хармония помежду си. За да постигнете тази хармония, вие трябва да си създадете нови мисли, а не само да повтаряте дадените в Школата правила и формули. Всяко правило и формула имат значение до толкова, доколкото могат да наведат ученика на мисъл.
към текста >>
4.
41-во писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Като се намери между тях, той ще се намери в положението на петела, за който се говори в баснята "Петел и
лисица
".
Ако останете повече време в тази област, съществата, които живеят там, ще спънат развитието ви. Те са същества изостанали в еволюцията си, те са същества без никакъв морал, без никаква култура. Когото видят, те започват да го хвалят, да казват че е герой, талантлив човек. Ще му разправят различния легенди, предания, докато го оплетат. Щом го оплетат, те го оставят сам да се разправя.
Като се намери между тях, той ще се намери в положението на петела, за който се говори в баснята "Петел и
лисица
".
Сега и на вас казвам: Не се поддавайте на ласки и похвали, защото като петела ще изкукуригате и ще изпуснете сиренето от устата си. В случая сиренето представя условията, необходими за вашето развитие. Може да изгубите всички условия и след това трябва да чакате известно време, докато дойдат същите благоприятни условия. Благоприятните условия идват периодически. Като ученици вие трябва да изучавате тази периодичност на нещата, вътрешно да познавате кога какво ще дойде и да сте готови добрите условия да използувате за добро, а с лошите да се справите разумно.
към текста >>
5.
Съдържание
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Лисица
и грозде.
Лято. Песен на хляба. Малкият машинист. Летец. Момче и пчела.
Лисица
и грозде.
Зъболекар. Нашата къща. Морската царица и нейния дядо. Патарак и рибок. Катеричка сестричка.
към текста >>
Кокошка и
лисица
.
Катерички. Мелнично колело. Щъркел и деца. Тичай другарче. Статуи.
Кокошка и
лисица
.
Добър ден. Балон. Защото. Размиване. Телефончето.
към текста >>
6.
ИСТИНСКИЯТ УЧИТЕЛ И НЕОБИКНОВЕНАТА ЛЪЖА
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Михаил продължаваше да придружава заедно с Богомил Малджиев двете сестри Аламанчеви, които ме гледаха не много сестрински и даже чух, че са ме нарекли хитрата
лисица
, която иска да отнеме Михаил от Милка Аламанчева.
Учителят само каза: „Рекох, ела това лято на Рила." Разбира се, че аз заминах през юни с братята и сестри за Рила. Там аз разреших за себе си въпроса, че нито Учителят, нито учението са отговорни за недъзите на своите ученици. Това разрешение ме отчасти успокои. Но сега ясно изпъкна моето трагично състояние на раздвоение именно личните чувства на обич към Михаил са в разрез с моя ум, който ми казва, че тази връзка с Михаил не е разумна, и че трябва да се прекъсне. Нови страдания, нови плачове на безсилие.
Михаил продължаваше да придружава заедно с Богомил Малджиев двете сестри Аламанчеви, които ме гледаха не много сестрински и даже чух, че са ме нарекли хитрата
лисица
, която иска да отнеме Михаил от Милка Аламанчева.
Нови плачове на обида. Отивам при Учителя да се изплача, а Той след като ме изслуша отсече: „Рекох, ще стоиш с Михаила". Така в раздвоение продължих да виждам Михаила. Така изминаха месеци. Един ден Михаил дойде да каже сбогом, заминава за Париж.
към текста >>
7.
5.14 1939 година — най-благоприятните духовни условия за българите
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Във връзка с този случай Учителя казва на приятелите, че тази хитра
лисица
Англия ще плати накрая за всичките пакости, които прави на човечеството.
По това време той прави около 40 екскурзии всеки ден до село Симеоново и полянките по пътя за бивака. Английското разузнаване проследява неговото движение. Един самолет идва над Симеоново и хвърля голяма минна бомба над един баир, където предния ден Учителя е бил с група приятели. Целият баир е разоран и в средата е образувана огромна дупка. Същия ден Учителя е на голямо разстояние от това място.
Във връзка с този случай Учителя казва на приятелите, че тази хитра
лисица
Англия ще плати накрая за всичките пакости, които прави на човечеството.
За лошото си отношение към Бога и братството и гонението срещу Учителя Англия загуби всичките си колонии. В бъдеще ще се сбъдне всичко, което Учителя казва за нея. След войната Чърчил променя донякъде лошото си отношение към братството и когато нашият външен министър от правителството на Кимон Георгиев отива при него на разговор по въпросите на мира, той му казва, че нищо не може да каже за положението на България, но като си отиде, да поздрави Бялото братство. Понеже министърът е комунист и не може да поднесе тоя поздрав официално, изпраща сестра си на Изгрева, която да предаде поздрава от Чърчил. Това нашите приятели запазват в дълбока тайна, защото е можело да ни коства много, особено по време на процеса срещу братството.
към текста >>
8.
МИРЪТ
 
- Борис Николов
То приличаше на
лисица
, но беше по-дребно.
По тях пробягваха светлини и багри – и те имаха свой живот, говореха на свой език. Странно нещо! Животът има вкус и човек може да го опита, както опитва чистата планинска вода. Човек може да го изследва и анализирва с незнайните сетива на душата си и да придобива знание и сила. От скалите над бездната излезе зверче.
То приличаше на
лисица
, но беше по-дребно.
Зверчето се приближаваше към мене, като че не ме виждаше. Но скоро се убедих, че то ме вижда и знае за моето присъствие. От време на време се спираше и издаваше стенание, като че въздишаше. Като дойде близо до мене, животното замря неподвижно, склонило глава до земята. Поисках да узная от какво има нужда, тъй като беше явно, че то молеше за нещо.
към текста >>
9.
„ЮЙЙЙ, ЮЙЙЙ, ЮЙЙЙ“
 
- Борис Николов
Предпазливата
лисица
има тук наблизо леговище, но много рядко може да се види.
Тук може да се види освен големия пъстър кълвач, още и черният, и зеленият – редки птици. Понякога яребица ще пръпне шумно с крилете си. Пъдпъдък се обажда отдалече, сегиз-тогиз ще премине плахо сърничка. Може и глигани да срещнете; те ровят за сладки корени и не са много страхливи. И мечки се навъртат наоколо.
Предпазливата
лисица
има тук наблизо леговище, но много рядко може да се види.
Соколи подвикват от висините, сойките шумно разнасят новини. Прекрасен свят, чудесен език! Кой би могъл да го разчете! Към стихналия вечерен хор плахо и свенливо се присъединява и зеленото жабче: „ЮЙЙЙ, ЮЙЙЙ, ЮЙЙЙ! “ Песенчицата е малка – само от една думичка и два тона, но какво чувство влага малкото същество!
към текста >>
10.
САМОДИВСКИТЕ ПОЛЯНИ
 
- Борис Николов
Той се спря, огледа ги и разбра: това беше работа на
Лисицата
.
Какви ли аромати нямаше в него! Ако се разложи това общо чувство, може да се знае каква ще бъде зимата, какво има да се случи. Това беше език безмълвен, който малцина можеха да разбират. Той разкриваше един свят – дълбок и обширен, преддверие на Големия Живот. Първото нещо, на което се натъкна Скитника и което много го учуди, бяха две рунтави опашки, които стърчаха над земята.
Той се спря, огледа ги и разбра: това беше работа на
Лисицата
.
Лисицата беше бракониер. Беше дребничък селянин, тих и невидим. Скитника го срещаше понякога, но никога не разговаряха. Лисицата веднага изчезваше – не обичаше да го срещат хора. Бракониерството му беше станало професия, но не от нужда, защото беше заможен, а заради изкуството.
към текста >>
Лисицата
беше бракониер.
Ако се разложи това общо чувство, може да се знае каква ще бъде зимата, какво има да се случи. Това беше език безмълвен, който малцина можеха да разбират. Той разкриваше един свят – дълбок и обширен, преддверие на Големия Живот. Първото нещо, на което се натъкна Скитника и което много го учуди, бяха две рунтави опашки, които стърчаха над земята. Той се спря, огледа ги и разбра: това беше работа на Лисицата.
Лисицата
беше бракониер.
Беше дребничък селянин, тих и невидим. Скитника го срещаше понякога, но никога не разговаряха. Лисицата веднага изчезваше – не обичаше да го срещат хора. Бракониерството му беше станало професия, но не от нужда, защото беше заможен, а заради изкуството. Той беше майстор да поставя примки и капани и чрез всевъзможни начини и хитрини ловеше птици и животни.
към текста >>
Лисицата
веднага изчезваше – не обичаше да го срещат хора.
Първото нещо, на което се натъкна Скитника и което много го учуди, бяха две рунтави опашки, които стърчаха над земята. Той се спря, огледа ги и разбра: това беше работа на Лисицата. Лисицата беше бракониер. Беше дребничък селянин, тих и невидим. Скитника го срещаше понякога, но никога не разговаряха.
Лисицата
веднага изчезваше – не обичаше да го срещат хора.
Бракониерството му беше станало професия, но не от нужда, защото беше заможен, а заради изкуството. Той беше майстор да поставя примки и капани и чрез всевъзможни начини и хитрини ловеше птици и животни. Със Скитника бяха врагове, макар че не бяха разменили нито дума. Скитника разваляше капаните и примките му, където и да ги срещнеше. Сега той хвана първата опашка и я измъкна.
към текста >>
Капаните на
Лисицата
бяха това: половин кюнец от печка, заровен в земята, с няколко гнили крушки или друга примамка на дъното; животните надушват примамката, пъхват си главата в кюнеца, спускат се до долу и вече не могат да излязат.
Скитника разваляше капаните и примките му, където и да ги срещнеше. Сега той хвана първата опашка и я измъкна. Уловената златка беше в ужас. Когато я пусна, тя избяга с големи скокове нагоре. Той изтегли за опашката и второто уловено зверче.
Капаните на
Лисицата
бяха това: половин кюнец от печка, заровен в земята, с няколко гнили крушки или друга примамка на дъното; животните надушват примамката, пъхват си главата в кюнеца, спускат се до долу и вече не могат да излязат.
Скитника обходи поляните и намери още два капана, но празни. Измъкна кюнците, смачка ги и ги скри в камънаците. Пое дълбоко дъх. Погледът му потъна в синьото небе. Божият Мир го изпълни.
към текста >>
11.
Лисица и грозде.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
ЛИСИЦА
И ГРОЗДЕ (Басня) Веднъж Кумица-лиса гладна Попадна В една градина и видя: Върху лоза грамадна, Като рубини гроздове горяха. .
ЛИСИЦА
И ГРОЗДЕ (Басня) Веднъж Кумица-лиса гладна Попадна В една градина и видя: Върху лоза грамадна, Като рубини гроздове горяха. .
Но за нещастие — високо бяха. Оттук, оттам Лисицата дойде Но — гледаха очите А нищо за зъбите! И след като цял час се мъчи там, Отмина гладна тя, изгледа отдалече Към гроздето и с яд си рече: — О, знам Не ще ме изкусиш: На глед си хубаво, — но киселиш! И. Крилов
към текста >>
Оттук, оттам
Лисицата
дойде Но — гледаха очите А нищо за зъбите! И след като цял час се мъчи там, Отмина гладна тя, изгледа отдалече Към гроздето и с яд си рече: — О, знам Не ще ме изкусиш: На глед си хубаво, — но киселиш! И. Крилов
ЛИСИЦА И ГРОЗДЕ (Басня) Веднъж Кумица-лиса гладна Попадна В една градина и видя: Върху лоза грамадна, Като рубини гроздове горяха. . Но за нещастие — високо бяха.
Оттук, оттам
Лисицата
дойде Но — гледаха очите А нищо за зъбите! И след като цял час се мъчи там, Отмина гладна тя, изгледа отдалече Към гроздето и с яд си рече: — О, знам Не ще ме изкусиш: На глед си хубаво, — но киселиш! И. Крилов
към текста >>
12.
Кокошка и лисица.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
КОКОШКА И
ЛИСИЦА
Децата се нареждат в права редица, едно зад друго, като се залавят през. кръста.
КОКОШКА И
ЛИСИЦА
Децата се нареждат в права редица, едно зад друго, като се залавят през. кръста.
Първото дете е кокошка, която пази пиленцата си — следващите деца. На една страна е клекнала лисицата-дете и бърка нещо на земята. Кокошката пита: „Какво правиш, кума лисо? “ —Тя отговаря: „Клада огън“ — „Че защо ти е огън? „ — „За да заври вода.“ — „Защо ти е вода?
към текста >>
На една страна е клекнала
лисицата
-дете и бърка нещо на земята.
КОКОШКА И ЛИСИЦА Децата се нареждат в права редица, едно зад друго, като се залавят през. кръста. Първото дете е кокошка, която пази пиленцата си — следващите деца.
На една страна е клекнала
лисицата
-дете и бърка нещо на земята.
Кокошката пита: „Какво правиш, кума лисо? “ —Тя отговаря: „Клада огън“ — „Че защо ти е огън? „ — „За да заври вода.“ — „Защо ти е вода? “ — „Да си попаря пиленцето.“ — „Откъде ще вземеш пиленцето? “ — „От тебе!“ — казва лисицата и се хвърля да вземе някое от последните пиленца.
към текста >>
“ — „От тебе!“ — казва
лисицата
и се хвърля да вземе някое от последните пиленца.
На една страна е клекнала лисицата-дете и бърка нещо на земята. Кокошката пита: „Какво правиш, кума лисо? “ —Тя отговаря: „Клада огън“ — „Че защо ти е огън? „ — „За да заври вода.“ — „Защо ти е вода? “ — „Да си попаря пиленцето.“ — „Откъде ще вземеш пиленцето?
“ — „От тебе!“ — казва
лисицата
и се хвърля да вземе някое от последните пиленца.
Майката ги пази с разтворени ръце, а пиленцата се държат здраво. Всяко уловено пиле отива при огъня на кума лиса.
към текста >>
13.
Зайчета бягайте.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Зайчетата с майка си отиват да търсят храна полека, внимателно, за да не ги усети
лисицата
.
„ЗАЙЧЕТА, БЯГАЙТЕ“! Децата се разделят на две групи: едните са зайчета в къщи, а другите — лисици из гората.
Зайчетата с майка си отиват да търсят храна полека, внимателно, за да не ги усети
лисицата
.
Лисицата се спуща върху зайчетата, но те са предупредени от майка си. Тя им извиква: „Бягайте, зайчета, лисицата иде!“ Щом чуят, зайчетата почват да бягат, гонени от лисицата. Което зайче бъде уловено, става лисица и помага на лисицата да лови другите зайчета. Играта продължава докато се изловят всичките зайчета.
към текста >>
Лисицата
се спуща върху зайчетата, но те са предупредени от майка си.
„ЗАЙЧЕТА, БЯГАЙТЕ“! Децата се разделят на две групи: едните са зайчета в къщи, а другите — лисици из гората. Зайчетата с майка си отиват да търсят храна полека, внимателно, за да не ги усети лисицата.
Лисицата
се спуща върху зайчетата, но те са предупредени от майка си.
Тя им извиква: „Бягайте, зайчета, лисицата иде!“ Щом чуят, зайчетата почват да бягат, гонени от лисицата. Което зайче бъде уловено, става лисица и помага на лисицата да лови другите зайчета. Играта продължава докато се изловят всичките зайчета.
към текста >>
Тя им извиква: „Бягайте, зайчета,
лисицата
иде!“ Щом чуят, зайчетата почват да бягат, гонени от
лисицата
.
„ЗАЙЧЕТА, БЯГАЙТЕ“! Децата се разделят на две групи: едните са зайчета в къщи, а другите — лисици из гората. Зайчетата с майка си отиват да търсят храна полека, внимателно, за да не ги усети лисицата. Лисицата се спуща върху зайчетата, но те са предупредени от майка си.
Тя им извиква: „Бягайте, зайчета,
лисицата
иде!“ Щом чуят, зайчетата почват да бягат, гонени от
лисицата
.
Което зайче бъде уловено, става лисица и помага на лисицата да лови другите зайчета. Играта продължава докато се изловят всичките зайчета.
към текста >>
Което зайче бъде уловено, става
лисица
и помага на
лисицата
да лови другите зайчета.
„ЗАЙЧЕТА, БЯГАЙТЕ“! Децата се разделят на две групи: едните са зайчета в къщи, а другите — лисици из гората. Зайчетата с майка си отиват да търсят храна полека, внимателно, за да не ги усети лисицата. Лисицата се спуща върху зайчетата, но те са предупредени от майка си. Тя им извиква: „Бягайте, зайчета, лисицата иде!“ Щом чуят, зайчетата почват да бягат, гонени от лисицата.
Което зайче бъде уловено, става
лисица
и помага на
лисицата
да лови другите зайчета.
Играта продължава докато се изловят всичките зайчета.
към текста >>
НАГОРЕ