Търсене в беседите за 'Културен'

НАЧАЛО

КАТАЛОГ С БЕСЕДИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 134 резултата в 79 беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Ще ви въздигна

НБ

Живеете между народ, който може да не е културен, може да има пороци, но трябва да бъдете търпеливи като Христос, за да му помогнете.
Мислите ви всякога трябва да се настройват в положителен смисъл. Например, когато кажете “Аз ще си отмъстя”, вие сте от старата култура. Тогава Мойсей ще издигне за вас змията и вие ще страдате. Ако сте от новата култура, ще издигнете Христа във вас и ще се повдигнете като Христос. Защото Той не страдаше за своите грехове, а страдаше за греховете на другите хора, за да се повдигнат. Живеете между народ, който може да не е културен, може да има пороци, но трябва да бъдете търпеливи като Христос, за да му помогнете. Могат да ви прикачат много неща, но това не трябва да ви отчайва. Аз съм изследвал психологията на българите и съм дошъл до следното заключение: покрай другите добри черти в българите има една отличителна черта. Когато му проповядват каквото и да е учение, българинът най-напред иска да знае с пари ли проповядват или не. Ако му проповядваш с пари, той ще ти каже: “Аз знам защо проповядваш, за пари и аз мога да проповядвам” и след това ти не можеш да имаш пред него никакво влияние. Българинът казва: “Не отварям вратата си за теб, аз знам защо проповядваш”, но щом научи, че проповядваш без пари, ще рече: “Защо ли проповядва той без пари, има нещо у този човек”... И наистина българинът е прав.
към беседата >>

2. Ще бъдат научени

НБ

Обаче този културен човек, като придобил много знания, станал ленив и казал на Бога. (втори вариант)
През първата култура, която е съществувала хиляди години, не е имало тогава жени. Но ще кажете: „Чудно нещо, как е могло без жени? " Няма да се впущам да обяснявам как е било това. Тя е била най-славна, най-велика, без страдание. Когато човек е бил сам, живял е с Бога. Обаче този културен човек, като придобил много знания, станал ленив и казал на Бога. „Изпрати ми някой, който да ми помага." И казал Господ: „Ще изпратя жена при този мързелив човек." Мързелив човек става, когато започне да остарява. Дошла жената на земята, но понеже Адам вече остарял, не е бил толкова красив, тя се залюбила с друг и започнала втората култура - културата на познание добро и зло. Тъй че сега съществуват само жени, а сегашните мъже са с лукови глави. Сега е културата на жените. Сега третата култура, която иде, тя иде да съедини двата принципа, на мисълта и живота, да образува култура на милосърдието.
към втори вариант >>

3. Отдайте Божието Богу

НБ

Следователно, умен, религиозен, културен е оня, който се справя със страданията и разумно ги използува.
Въпреки това, те ще отдадат своята дан на Кесаря. След време те отново ще се явят на дървото, и тогава ще отдадат Божието Богу. Така трябва да разсъждавате и вие. И тогава ще имате мъчнотии и страдания, но страданията ви ще бъдат съзнателни. Съществуват два вида страдания : съзнателни, при които човек знае, защо страда, и се ползува от страданията; несъзнателни, при които човек вика, роптае и повече увеличава страданията си. Следователно, умен, религиозен, културен е оня, който се справя със страданията и разумно ги използува. Под „култура", в истински смисъл на думата, разбирам прилагане на религията във всяко отношение. Истински религиозен е оня, който живее и с душата, а не само с ума и сърцето. Културата подразбира разредяване на религията, а религията – сгъстяване на културата. Като казвам, че човек трябва да бъде културен, разбирам, да се разреди, да научи всички отношения, които съществуват между хората; да изучи устройството на държавата, да знае нейните изисквания, нуждите на всички институти и учреждения. Това е културата на Кесаря.
към беседата >>

Като казвам, че човек трябва да бъде културен, разбирам, да се разреди, да научи всички отношения, които съществуват между хората; да изучи устройството на държавата, да знае нейните изисквания, нуждите на всички институти и учреждения.
Съществуват два вида страдания : съзнателни, при които човек знае, защо страда, и се ползува от страданията; несъзнателни, при които човек вика, роптае и повече увеличава страданията си. Следователно, умен, религиозен, културен е оня, който се справя със страданията и разумно ги използува. Под „култура", в истински смисъл на думата, разбирам прилагане на религията във всяко отношение. Истински религиозен е оня, който живее и с душата, а не само с ума и сърцето. Културата подразбира разредяване на религията, а религията – сгъстяване на културата. Като казвам, че човек трябва да бъде културен, разбирам, да се разреди, да научи всички отношения, които съществуват между хората; да изучи устройството на държавата, да знае нейните изисквания, нуждите на всички институти и учреждения. Това е културата на Кесаря. Когато човек дойде до дълбоките вътрешни отношения към Бога и природата, да различава същественото от несъщественото, тогава той ще разбере правилно Христа и ще Го познае. Христос е учил хората, как да проявяват културата и как да прилагат своята вътрешна религия. Кесар е културата, а Бог – религията. Казвам: „Отдайте на културата нейното, отдайте и на религията нейното".
към беседата >>

Какъвто си като културен, такъв ще бъдеш и като религиозен.
Христос е учил хората, как да проявяват културата и как да прилагат своята вътрешна религия. Кесар е културата, а Бог – религията. Казвам: „Отдайте на културата нейното, отдайте и на религията нейното". Религия без култура нищо не струва. Човек трябва да започне първо от видимото и постепенно да върви към невидимото. Какъвто си като културен, такъв ще бъдеш и като религиозен. Ако си нервен, ако обичаш да полъгваш в културния си живот т. е. във видимия, такъв ще бъдеш и в религиозния си живот. Да полъгваш, това значи, да скриваш истината. Чист, искрен трябва да бъде човек. Той всеки момент се намира пред лицето на Бога.
към беседата >>

Какъвто си като културен, такъв ще си като религиозен. (втори вариант)
Христос е учил хората как да бъдат културни и как да са религиозни. Кесар - това е културата; Бог - това е религията. Тогаз казвам: отдайте на културата нейното, отдайте на религията нейното. Религия без култура не е нищо. Първо, ние започваме закона от видимото. Какъвто си като културен, такъв ще си като религиозен. Нервен си като културен, обичаш да полъгваш като културен - ще бъдеш такъв и като религиозен. Ще ви кажа какво е да полъгваш, да прикриваш истината. Вие искате например да ви посетя някой път у дома ви. Представете си, че съм заразен от някоя болест, нося бацили от петнист тиф или чума, или каква и да е друга болест. Вашите деца дойдат при мене, целунат ми ръка и по този начин пренеса болестта.
към втори вариант >>

Нервен си като културен, обичаш да полъгваш като културен - ще бъдеш такъв и като религиозен. (втори вариант)
Кесар - това е културата; Бог - това е религията. Тогаз казвам: отдайте на културата нейното, отдайте на религията нейното. Религия без култура не е нищо. Първо, ние започваме закона от видимото. Какъвто си като културен, такъв ще си като религиозен. Нервен си като културен, обичаш да полъгваш като културен - ще бъдеш такъв и като религиозен. Ще ви кажа какво е да полъгваш, да прикриваш истината. Вие искате например да ви посетя някой път у дома ви. Представете си, че съм заразен от някоя болест, нося бацили от петнист тиф или чума, или каква и да е друга болест. Вашите деца дойдат при мене, целунат ми ръка и по този начин пренеса болестта. Ще бъдете ли благодарни, ако заразя целия дом?
към втори вариант >>

4. Божията воля / Волята Божия

НБ

– По онова време Ниневия беше висококултурен център, но жителите на този град водеха лош живот, не изпълняваха волята Божия, поради което бяха осъдени на загиване.
Не внасяйте в ума си мисли, които смущават и разколебават. Всички се плашат от войната, искат час по-скоро да се свърши. На какво се дължи войната? – На неизпълнение на Божията воля. Коя е причината за пропадането на Ниневия? – По онова време Ниневия беше висококултурен център, но жителите на този град водеха лош живот, не изпълняваха волята Божия, поради което бяха осъдени на загиване. Също така Асирия и Вавилон бяха културни центрове, но пропаднаха. Между културата на асирийците и вавилоняните и сегашната има известно сходство. Те знаеха много неща, познаваха елементите и техните свойства, но злоупотребиха със знанието си, приложиха го там, дето не трябва. Те отваряха войни и се изтребваха едни-други. Същото правят и сегашните народи.
към беседата >>

Ниневия бѣше единъ високъ културенъ центъръ. (втори вариант)
Умоветѣ на мнозина отъ васъ, които ме слушате, сѫ малко разколебани. Казвате: „Какво голѣмо нещастие ни сполетя, тази война! “ Що е войната? Тя е резултатъ отъ непокорство на волята Божия. Ще ви говоря върху това, какъ Господь изпрати пророкъ Иона въ Ниневия. Ниневия бѣше единъ високъ културенъ центъръ. Асирия и Вавилония бѣха единъ интелектуаленъ центъръ. Между културата на Асирия и Вавилония и тази на съврѣменнитѣ народи има едно подобие. Тѣзи народи, както и сегашнитѣ, знаяха всички елементи и тѣхнитѣ свойства, злоупотрѣбиха съ тѣхъ, както и днесъ злоупотрѣбяватъ въ войната. Тѣзи народи погинаха, силата имъ се взе, защото злоупотрѣбиха съ тѣзи елементи. Сѫщата опасность сѫществува и за съврѣменната европейска култура.
към втори вариант >>

Вземалъ си пари въ джебоветѣ, защото и тогава, и днесъ безъ пари нищо не става, и отишълъ съ единъ корабъ къмъ Яфа въ града Тарсъ, културенъ градъ на западъ, чиято култура повече съотвѣтствувала на тази, която ималъ Ионъ. (втори вариант)
Ако ние развалимъ тѣзи отношения, Господь нѣма да се интересува. Тукъ имаме единъ добъръ примѣръ за пророкъ Иона, когото Господь изпрати за Ниневия, между асирийцитѣ. Вие имате свобода да изпълните и да не изпълните това, което Господь ви казва. Ионъ не искаше да отиде въ Ниневия, защото хората тамъ били културни. „Не искамъ да се излагамъ на поругание, на присмѣхъ, тѣ ще ми се смѣятъ и ще ме взематъ за лудъ,“ казва Ионъ. Вземалъ си пари въ джебоветѣ, защото и тогава, и днесъ безъ пари нищо не става, и отишълъ съ единъ корабъ къмъ Яфа въ града Тарсъ, културенъ градъ на западъ, чиято култура повече съотвѣтствувала на тази, която ималъ Ионъ. Какво стана съ Иона? Подигна се морето, развълнува се и трѣбваше като жертва той да бѫде хвърленъ въ морето. Ниневия прѣдставляваше една култура съотвѣтствующа на днешната наша. Прѣдставляваше голѣмъ обширенъ градъ на рѣката Тигъръ и тогава въ него е имало повече отъ 120 000 дѣца, които не познавали лѣвата си рѫка отъ дѣсната. Така че тогава въ този градъ сѫ се броели повече отъ единъ милионъ жители.
към втори вариант >>

5. Доброто съкровище

НБ

Подъ „манафи“ разбирамъ, че когато ние не мислимъ тъй, както всичко е наредено въ свѣта, ние приличаме на единъ некултуренъ човѣкъ. (втори вариант)
Ще кажете: „Ама че билъ глупавъ този манафинъ! “ Ами съврѣменнитѣ хора като прѣядатъ? Взиматъ едно меню, второ, трето, че послѣ малко шампанско, а слѣдъ това – разстройство. Скоро лѣкари да помагатъ, скоро разслабително! Да, и въ България има манафи. Подъ „манафи“ разбирамъ, че когато ние не мислимъ тъй, както всичко е наредено въ свѣта, ние приличаме на единъ некултуренъ човѣкъ. Слѣдователно ние не трѣбва да прѣядаме. Ще кажете: „Слава Богу, ние не прѣядаме! “ Азъ смѣтамъ, че най-малко 75% прѣяждатъ. Нѣкои казватъ: „Азъ искамъ да обгърна цѣлъ свѣть, да обичамъ и да ме обичатъ.“ – Много искашъ. Можешъ ли да дадешъ на този свѣтъ всичко, което той иска?
към втори вариант >>

6. Призваните

НБ

В днешния свят са важни петте чифта волове.” Според тях, който излиза вън от рамките на петте сетива и вярва в друго нещо, той е глупав, смахнат, некултурен човек.
Дето и да влезете – в гостилница, в театър, на концерт, те са на първо място. Дето има удоволствия и веселби, те са първи. Те опитват своите пет чифта волове, т.е. всичко онова, което възприемат чрез петте сетива. Ако им кажете нещо за Христовото учение, за новата култура, те ще ви отговорят: “Това не е важно сега. В днешния свят са важни петте чифта волове.” Според тях, който излиза вън от рамките на петте сетива и вярва в друго нещо, той е глупав, смахнат, некултурен човек. Тези хора ще ги видите във всички кафенета и бирарии, с пълни чаши пред тях, скръстили крака, разправят за смисъла на Живота. Къде е смисълът на Живота? На нивата, пред петте чифта волове, да ги опитваш как работят. Аз нямам нищо против тези, които служат на нивата; нямам нищо и против тези, които въртят търговия със своите пет чифта волове, но казвам, че който жертва Висшето за нисшето, не разбира смисъла на Живота. Всеки трябва да си зададе въпроса какъв е смисълът на неговия живот.
към беседата >>

Всичко, което го е правило културен, необикновен, оставя на земята, а той тръгва само с онова, с което някога е дошъл.
Докато е на бойното поле, войникът плаши неприятеля си. Щом свали пушката и ножа си, той стана обикновен човек. Култура ли е това? Като умира, човек оставя нивата, воловете, жена си и децата си, и сам заминава за другия свят. Къде остава културата на човека? Всичко, което го е правило културен, необикновен, оставя на земята, а той тръгва само с онова, с което някога е дошъл. Каква култура имаха евреите, които изгубиха земята си и станаха роби на египтяните? Ще кажете, че египтяните били жестоки, избивали еврейските младенци. Не правят ли същото и сегашните народи? Не прави ли същото всеки човек? Вие избивате благородното и възвишеното в себе си и минавате за културни.
към беседата >>

Споредъ тѣхъ, който излиза вънъ отъ рамкитѣ на петтѣ сѣтива и вѣрва въ друго нѣщо, той е глупавъ, смахнатъ, некултуренъ човѣкъ. (втори вариант)
Дето има удоволствия и веселби, тѣ сѫ първи. Тѣ опитватъ своитѣ петь чифта волове, т. е. всичко онова, което възприематъ чрезъ петтѣ сѣтива. Ако имъ кажете нѣщо за Христовото учение, за новата култура, тѣ ще ви отговорятъ: Това не е важно сега. Въ днешния свѣтъ сѫ важни петтѣ чифта волове. Споредъ тѣхъ, който излиза вънъ отъ рамкитѣ на петтѣ сѣтива и вѣрва въ друго нѣщо, той е глупавъ, смахнатъ, некултуренъ човѣкъ. Тѣзи хора ще ги видите въ всички кафенета и бирарии, съ пълни чаши предъ тѣхъ, скръстили крака, разправятъ за смисъла на живота. Кѫде е смисълътъ на живота? — На нивата, предъ петтѣ чифта волове, да ги опитвашъ, какъ работятъ. Азъ нѣмамъ нищо противъ тѣзи, които служатъ на нивата; нѣмамъ нищо и противъ тѣзи, които въртятъ търговия съ своитѣ петь чифта волове, но казвамъ, че който жертвува висшето за нисшето, не разбира смисъла на живота. Всѣки трѣбва да си зададе въпроса, какъвъ е смисълътъ на неговия животъ.
към втори вариант >>

Всичко, което го правило културенъ, необикновенъ, оставя на земята, а той тръгва само съ онова, съ което нѣкога е дошълъ. (втори вариант)
Докато е на бойното поле, войникътъ плаши неприятеля си. Щомъ свали пушката и ножа си, той става обикновенъ човѣкъ. Култура ли е това? Като умира, човѣкъ оставя нивата, воловетѣ, жена си и децата си, и самъ заминава за другия свѣтъ. Кѫде остава културата на човѣка? Всичко, което го правило културенъ, необикновенъ, оставя на земята, а той тръгва само съ онова, съ което нѣкога е дошълъ. Каква култура имаха евреитѣ, които изгубиха земята си и станаха роби на египтянитѣ? Ще кажете, че египтянитѣ били жестоки, избивали еврейскитѣ младенци. Не правятъ ли сѫщото и сегашнитѣ народи? Не прави ли сѫщото всѣки човѣкъ? Вие избивате благородното и възвишеното въ себе си и минавате за културни.
към втори вариант >>

7. Господ му рече

НБ

Той отиваше от Ерусалим за Дамаск – един културен център, и падна от коня си.
Какво представят болшевиците? Те са бирници на Бога. Дали вие ги признавате, или не, това е друг въпрос. Аз гледам на въпросите другояче и зная, че всичко ще стане така, както трябва. Ето, и Павел беше един от правоверните, но убеждението му се измени. Той отиваше от Ерусалим за Дамаск – един културен център, и падна от коня си. Тогавашните християни бяха болшевици, които застрашаваха старата култура, затова ги гонеха и преследваха, да ги накажат. Срещна го Христос и го запита: Савле, защо ме гониш? Защо гониш моите хора? Савел запита: Какво искаш от мене, Господи? Казвате: Тогава всички да станем болшевици.
към беседата >>

Той отиваше от Ерусалим за Дамаск - един културен център, и падна от коня си. (втори вариант)
Какво представят болшевиците? Те са бирници на Бога. Дали вие ги признавате, или не, това е друг въпрос. Аз гледам на въпросите другояче и зная, че всичко ще стане така, както трябва. Ето, и Павел беше един от правоверните, но убеждението му се измени. Той отиваше от Ерусалим за Дамаск - един културен център, и падна от коня си. Тогавашните християни бяха болшевици, които застрашаваха старата култура, затова ги гонеха и преследваха, да ги накажат. Срещна го Христос и го запита: „Савле, защо Ме гониш? Защо гониш Моите хора? " Савел запита: „Какво искаш от мене, Господи? "
към втори вариант >>

8. Нито тържик

НБ

Оня, който се връща назад, за да тръгне напред, е културен човек.
Всяко качване и слизане е закон на работа. Работата е подтик на Божествения живот в човека. Човек не може да работи, докато в душата му няма стремеж към нещо. Като работи, той осмисля живота си и избягва всички спорове и недоразумения. Това значи, тържикът да се движи назад и напред. Оня, който се връща назад, за да тръгне напред, е културен човек. „Нито тържик”. Често тоя тържик събира толкова много хляб, че не може да се изяде. Като стои известно време в тържика, хлябът започва да мухлясва. И мишките обичат тържика, защото има какво да си хапнат от него. Следователно, лошите мисли в човека не са нищо друго, освен тържик, пълен с мухлясал хляб.
към беседата >>

Оня, който се връща назад, за да тръгне напред, е културен човек. (втори вариант)
Всяко качване и слизане е закон на работа. Работата е подтик на Божествения живот в човека. Човек не може да работи, докато в душата му няма стремеж към нещо. Като работи, той осмисля живота си и избягва всички спорове и недоразумения. Това значи тържикът да се движи назад и напред. Оня, който се връща назад, за да тръгне напред, е културен човек. „Нито тържик." Често тоя тържик събира толкова много хляб, че не може да се изяде. Като стои известно време в тържика, хлябът започва да мухлясва. И мишките обичат тържика, защото има какво да си хапнат от него. Следователно лошите мисли в човека не са нищо друго, освен тържик, пълен с мухлясал хляб. За да се освободиш от лошите мисли, свали тържика от гърба си, той не ти е нужен.
към втори вариант >>

9. Гърбавата жена

НБ

На никой не казвам днес, че е културен човек, всички са гърбави.
Ще кажете: „Христос е правил толкова много чудеса между евреите и те не поумняха, та от светии и велики хора ще поумнеят! “ Че и българите не са по-умни от евреите. Ако Христос би дошъл днес между французите, англичаните, германците или между българите, то и те биха постъпили с него тъй, както и евреите. Днешните войни показват какви са християнските народи. Христос трябва да простре ръцете си върху тези гърбави народи, за да се изправят. На никой не казвам днес, че е културен човек, всички са гърбави. И ние се нуждаем от друга, по-възвишена култура. Условията на сегашната култура трябва да се изменят, за да подготвят явяването на Божествената култура, за която всички сме призовани. Нашето бъдеще ще се определи от мислите ни, а не от това, което представляваме външно. Може ли в даден момент твоята мисъл, която възприема нещо от невидимия свят, да не го изопачава? Кои светли лъчи идат направо от слънцето и кои са пречупени?
към беседата >>

10. Малкият закон

НБ

Например, ти си духовен или културен човек, минаваш покрай някой овчар, който си пасе овцете, и си казваш: „Какво хубаво ядене може да се приготви от тези агънца!
Докато сме в съгласие с тоя закон, за който говори Христос, у нас ще има растеж, ще има подем на нашите мисли и чувства, замах или разширение на нашата воля, и тогава ние лесно ще може да се разберем. Това ще бъде всякога, докато сме във връзка с малките и големите закони. Обаче от момента, когато нарушим съзнателно или несъзнателно един от тези закони, малък или голям, нарушава се и равновесието в нас. Ние не може да разберем причината на безпокойствието ни, криво ни е, недоволни сме и търсим причината у другите хора. Това безпокойствие може да произлезе от неща. Например, ти си духовен или културен човек, минаваш покрай някой овчар, който си пасе овцете, и си казваш: „Какво хубаво ядене може да се приготви от тези агънца! “ Взимаш едно от тях и го заколиш. Не мине много време и у тебе се заражда една необяснима тъга. Или един богат човек вижда едно дете и казва: „От това бедно дете ще стане нещо“, и го издържа в училището. Аз взимам агнето като емблема на всички наши криви постъпки, а не говоря за месоядството. Ние се мислим много културни хора, а въпреки това цял свят страда, и евреите от страдания не може да се освободят.
към беседата >>

Това безпокойствие може да произлезе например от следното: ти си духовен или културен човек и минаваш някога покрай някой овчар, който си пасе овците, и си казваш: „Какво хубаво ядене може да се приготви от едно от тези агънца" - и си купиш някое от тях и го заколиш. (втори вариант)
" Да, всеки човек отделно или всяко семейство, или всяко общество може да си има свои схващания, но това не изменя онзи велик закон, върху който почива нашето растене. Докато сме в съгласие с този закон, за който говори Христос, у нас ще има растеж, подем в нашите мисли и чувства, замах или разширение на нашата воля и тогава лесно ще може да се спогаждаме. Това ще бъде дотогава, докато сме във връзка с малките и големите закони. Обаче от момента, когато нарушим съзнателно или несъзнателно един от тези закони, ние започваме да се безпокоим. Ние не може да разберем причината на това безпокойствие - криво ни е, недоволни сме и търсим причината у другите хора. Това безпокойствие може да произлезе например от следното: ти си духовен или културен човек и минаваш някога покрай някой овчар, който си пасе овците, и си казваш: „Какво хубаво ядене може да се приготви от едно от тези агънца" - и си купиш някое от тях и го заколиш. Не мине много време и у тебе се заражда една необяснима тъга. Аз взимам агнето като емблема на нашите изкривени постъпки, а не въставам с това против месоядството. Ние се мислим много културни хора, а въпреки това цял свят страда. Днес всички се запитват кои са причините на страданията. Едни мислят, че виновници за страданията на човечеството са богатите хора; други мислят, че виновници са управляващите и т.н., а всъщност причината за нашите страдания са милионите агнета, които сме изяли.
към втори вариант >>

11. Живот вечен

СБ

Видите ли, че някой човек тъпче някоя мравка, а говори, че е културен, извадете 75% от неговата културност и му оставете само 25%, пък бил той философ, учен, писател, свещеник или кой да е друг, щом той върши това съзнателно.
Писанието казва: „Има хора, родени от плът, от човешко семе“, но в този смисъл една Божествена пчела е много по-интелигентна, отколкото един обикновен човек тук, на Земята. Аз ви давам едно правило за мерило, което еднакво трябва да засяга и животни, и хора – всички. Най-малкото зло, което направите на едно насекомо, което работи за Бога, един ден ще се развие в голяма форма. Човек, който може да стъпче мравка, може да стъпче и човек. И обратно – човек, който може да направи път на мравка, ще направи път и на човека. Видите ли, че някой човек тъпче някоя мравка, а говори, че е културен, извадете 75% от неговата културност и му оставете само 25%, пък бил той философ, учен, писател, свещеник или кой да е друг, щом той върши това съзнателно. Когато Христос е казал: „Да възлюбиш Господа, Бога Твоего, с всичкото си сърце, ум и сила“, Той е подразбирал именно този закон: да любите всичко. Ако можете да любите най-малките насекоми и дръвчета, вие можете да обичате и Бога. Ако не можете тях да обичате, не можете да обичате и Бога. Защото, ако не обичате малките същества, които виждате, как ще обичате Бога, Когото не виждате? Ако не любите това, което ви заобикаля, как ще любите далечното?
към беседата >>

12. Аз съм онзи човек

НБ

Имайте пред вид, че вавилоняните са били културен народ, но често най-големите варварства идат от културните хора.
Който може да изтърпи всичко докрай, той ще бъде достоен за Бога, и Бог ще направи жилище в него. Методът на любовта е друг, съвършено различен от тоя на мъдростта. „Аз съм оня човек, който видях скръб.” Така казва пророк Йеремия, но и вие казвате, че вашата скръб е голяма. Скръбта не иде за пръв път в живота. Като четете книгата „Плач Иеремиев”, виждате, през какъв тежък изпит са минали евреите. Имайте пред вид, че вавилоняните са били културен народ, но често най-големите варварства идат от културните хора. Те са способни да извършат най-голямото добро и най-голямото зло. Съвременният културен човек ще хване една кокошка, ще я заколи и ще я тури на огъня да се готви. Също така ще хване един гълъб, ще го заколи и сготви. После всички ще се наредят около кокошката, ще ядат и ще се веселят. Какво мнение има кокошата раса за нас?
към беседата >>

Съвременният културен човек ще хване една кокошка, ще я заколи и ще я тури на огъня да се готви.
„Аз съм оня човек, който видях скръб.” Така казва пророк Йеремия, но и вие казвате, че вашата скръб е голяма. Скръбта не иде за пръв път в живота. Като четете книгата „Плач Иеремиев”, виждате, през какъв тежък изпит са минали евреите. Имайте пред вид, че вавилоняните са били културен народ, но често най-големите варварства идат от културните хора. Те са способни да извършат най-голямото добро и най-голямото зло. Съвременният културен човек ще хване една кокошка, ще я заколи и ще я тури на огъня да се готви. Също така ще хване един гълъб, ще го заколи и сготви. После всички ще се наредят около кокошката, ще ядат и ще се веселят. Какво мнение има кокошата раса за нас? За тях ние сме богове. Кокошките казват: Много жестоки са нашите богове.
към беседата >>

Имайте предвид, че вавилоняните са били културен народ, но често най-големите варварства идат от културните хора. (втори вариант)
Който може да изтърпи всичко докрай, той ще бъде достоен за Бога и Бог ще направи жилище в него. Методът на любовта е друг, съвършено различен от тоя на мъдростта. „Аз съм оня човек, който видях скръб." Така казва пророк Йеремия, но и вие казвате, че вашата скръб е голяма. Скръбта не иде за пръв път в живота. Като четете книгата „Плач Йеремиев", виждате през какъв тежък изпит са минали евреите. Имайте предвид, че вавилоняните са били културен народ, но често най-големите варварства идат от културните хора. Те са способни да извършат най-голямото добро и най-голямото зло. Съвременният културен човек ще хване една кокошка, ще я заколи и ще я тури на огъня да се готви. Също така ще хване един гълъб, ще го заколи и сготви. После всички ще се наредят около кокошката, ще ядат и ще се веселят. Какво мнение има кокошата раса за нас?
към втори вариант >>

Съвременният културен човек ще хване една кокошка, ще я заколи и ще я тури на огъня да се готви. (втори вариант)
„Аз съм оня човек, който видях скръб." Така казва пророк Йеремия, но и вие казвате, че вашата скръб е голяма. Скръбта не иде за пръв път в живота. Като четете книгата „Плач Йеремиев", виждате през какъв тежък изпит са минали евреите. Имайте предвид, че вавилоняните са били културен народ, но често най-големите варварства идат от културните хора. Те са способни да извършат най-голямото добро и най-голямото зло. Съвременният културен човек ще хване една кокошка, ще я заколи и ще я тури на огъня да се готви. Също така ще хване един гълъб, ще го заколи и сготви. После всички ще се наредят около кокошката, ще ядат и ще се веселят. Какво мнение има кокошата раса за нас? За тях ние сме богове. Кокошките казват: „Много жестоки са нашите богове." Човекът ще възрази: „Ние обичаме кокошките и като го колим и ядем, чест им правим.
към втори вариант >>

13. Бог е говорил

НБ

Когато Христос проповядваше на евреите, по политически съображения, те отблъсваха Неговото учение и казваха: Римляните са силен, културен народ, ние трябва да им подражаваме, да станем силни като тях.
Няма защо българите да изучават законите на Мойсея, на когото Господ е говорил. Те трябваше да кажат: Макар, че ние знаем Мойсея, на когото Бог е говорил, а не знаем Тоя отде е, ще опитаме Неговото учение. Ще кажете, че, за да се направи един опит, са нужни сто години. Според мене, една година е достатъчна за опита. В това време ще се разбере, право ли е даденото учение, или не. Когато Христос проповядваше на евреите, по политически съображения, те отблъсваха Неговото учение и казваха: Римляните са силен, културен народ, ние трябва да им подражаваме, да станем силни като тях. Що се отнася до новото учение, което препоръчва да не се противим на злото, да дадем и другата си страна, ако ни ударят по едната, то е далеч от нас. Ние сме практични хора, търсим бърз начин на работа. Българите, които приемат Христовото учение, още не са Го приложили. И те казват като евреите: Не е дошло още времето на това учение. Казвам: Времето е дошло.
към беседата >>

Сега, именно, в тая епоха, българският народ има условия да стане културен, да пречисти своите сили и да се укрепи вътрешно.
Ще кажете, че тоя облак закрива слънцето и ви пречи. Знайте, че всичко, което става в природата, е на мястото си. Ако слънцето всякога грееше силно, цялата растителност щеше да изсъхне, И обратно: ако в природата съществуваше само влага, без слънце, растителността пак щеше да изчезне. Всички промени в природата са на място, те дават условия за развитието на живота. Следователно, и всичко, което сега става в живота, е в реда на нещата, няма защо да се сърдите. Сега, именно, в тая епоха, българският народ има условия да стане културен, да пречисти своите сили и да се укрепи вътрешно. Той не се нуждае от пари, защото земята му е богата. Той не се нуждае и от чужди умове, защото умът е в него. Той не се нуждае и от чужди сърца да го топлят, защото животът е в него. Той не се нуждае от съветите на други да работи, защото по естество е работлив. Не отричам съдействието на други умове и сърца, но на ония, които искрено го обичат.
към беседата >>

Когато Христос проповядваше на евреите, по политически съображения те отблъскваха Неговото учение и казваха: „Римляните са силен, културен народ. (втори вариант)
Тя може като египетския цар да се ползва от методите на добрите български овчари и овчарки. Няма защо българите да изучават законите на Мойсея, на когото Господ е говорил. Те трябваше да кажат: „Макар че ние знаем Мойсея, на когото Бог е говорил, а не знаем Тоя отде е, ще опитаме Неговото учение." Ще кажете, че за да се направи един опит, са нужни сто години. Според мене една година е достатъчна за опита. В това време ще се разбере право ли е даденото учение, или не. Когато Христос проповядваше на евреите, по политически съображения те отблъскваха Неговото учение и казваха: „Римляните са силен, културен народ. Ние трябва да им подражаваме, да станем силни като тях. Що се отнася до новото учение, което препоръчва да не се противим на злото, да дадем и другата си страна, ако ни ударят по едната, то е далеч от нас. Ние сме практични хора, търсим бърз начин на работа." Българите, които приемат Христовото учение, още не са го приложили. И те казват като евреите: „Не е дошло още времето на това учение." Казвам: времето е дошло.
към втори вариант >>

Сега именно, в тая епоха, българският народ има условия да стане културен, да пречисти своите сили и да се укрепи вътрешно. (втори вариант)
Знайте, че всичко, което става в природата, е на мястото си. Ако слънцето всякога грееше силно, цялата растителност щеше да изсъхне. И обратно: ако в природата съществуваше само влага без слънце, растителността пак щеше да изчезне. Всички промени в природата са намясто, те дават условия за развитието на живота. Следователно и всичко, което сега става в живота, е в реда на нещата, няма защо да се сърдите. Сега именно, в тая епоха, българският народ има условия да стане културен, да пречисти своите сили и да се укрепи вътрешно. Той не се нуждае от пари, защото земята му е богата. Той не се нуждае и от чужди умове, защото умът е в него. Той не се нуждае и от чужди сърца да го топлят, защото животът е в него. Той не се нуждае от съветите на други да работи, защото по естество е работлив. Не отричам съдействието на други умове и сърца, но на ония, които искрено го обичат.
към втори вариант >>

14. Електричеството и магнетизмът

ИБ

ООК

", и той ще си каже: „Действително, аз, културен човек, не трябва да вярвам на това".
Затова именно окултната наука идва да преобрази човешкия мозък и цялата симпатична нервна система, сир.(сиреч) всички нейни клетки да станат миролюбиви и да разберат, че може и без война. Аз ви говоря върху този предмет, понеже забелязвам, че хората на новото течение туй, което градят от една страна, от друга го съсипват. За пример аз мога да подкопая вярата на някого, ако му кажа: „Нима мислиш, че това, което вярваш, е право? " Доста е да му туря това в ума, или да кажа: „Ти на тези глупости вярваш ли? Какви са твоите доказателства? ", и той ще си каже: „Действително, аз, културен човек, не трябва да вярвам на това". Най-първо, в какво седи културата? Като кажете "култура", трябва да имате определена идея – в какво се състои тя, кое е положителното в нея. Ама, ще кажете: „Имаме вяра". В какво имате вяра? Когато едно време Мойсей проповядваше на еврейския народ, имаше реална опитност, той им каза: „Тъй рече Господ"; прави-струва, и всичко това, което прави, не бе теория, а опитност.
към беседата >>

15. Аз съм жив

НБ

Ти си културен човек, но иде нова култура с по-голяма светлина от твоята.
Аз разисквам само пред вас известни въпроси така, както са в разумната природа. Какво представя науката за нас? Науката, знанието е светлина за нашия живот. Светлината показва, че ние не сме нито умни, нито глупави, но сме същества, които постоянно се развиваме. Думите „умен и глупав” са относителни понятия. Ти си културен човек, но иде нова култура с по-голяма светлина от твоята. В тоя случай, ти минаваш за глупав. Когато новата култура вземе надмощие, съществата, които живеят в нея, минават за умни. Съществата от старата култура пък минават за глупави. И обратно: ако старата култура има надмощие над новата, съществата от старата култура минават за умни, а тия от новата – за глупави. Каква е мярката на сегашните хора за умни и за глупави?
към беседата >>

16. Ще управлява всички народи

НБ

Най-голямата спънка, в сегашния стадий на човешкото развитие, е дълбокото убеждение, всадено в човека, че е културен.
Детето, за което се говори тук, съставя ядката на цялата глава. Ще направя една аналогия върху цялата глава, т.е. ще свържа емблемите и символите, за които се говори, чрез роденото дете. Съвременните културни хора, едва сега, са в първата фаза на живота, да изучават езика на природата. И когато се научат да говорят, не само по форма, но и по съдържание, не само по съдържание, но и по смисъл, светът ще се представи в нова форма, в ново съдържание и смисъл. Най-голямата спънка, в сегашния стадий на човешкото развитие, е дълбокото убеждение, всадено в човека, че е културен. Аз не отказвам, че сте културни, не въставам против думата „култура", но приемам, че сте културни само по форма; не по съдържание и смисъл. Значи, културни, в пълния смисъл на думата, са само една трета от хората. Какво искал да каже евангелист Йоан в тази глава? Какво представя тук жената? – Тя може да се вземе като символ на цялото човечество, като символ на един народ, като символ на един човек.
към беседата >>

17. Молих се

НБ

Само здравият човек е културен.
Не е така, не се лъжете. Ако вярата на сегашните хора се основаваше на положителното знание. съвременните общества щяха да се намират на един уровен, сто пъти по-висок от сегашния. Всъщност, така ли е? Може ли да наречем сегашните народи културни? Само здравият човек е културен. Болният не може да бъде културен. Не можеш да бъдеш здрав, докато не мислиш право и не разбираш великите закони на Битието. От две хиляди години се проповядва Евангелието, защото било казано, че трябва да се проповядва. Евреите, а преди тях египтяните, също проповядваха Божието Слово, но светът и до днес не е оправен – има нещо криво в тези проповеди. Как ще примирите противоречията между Мойсеевото и Христовото учение?
към беседата >>

Болният не може да бъде културен.
Ако вярата на сегашните хора се основаваше на положителното знание. съвременните общества щяха да се намират на един уровен, сто пъти по-висок от сегашния. Всъщност, така ли е? Може ли да наречем сегашните народи културни? Само здравият човек е културен. Болният не може да бъде културен. Не можеш да бъдеш здрав, докато не мислиш право и не разбираш великите закони на Битието. От две хиляди години се проповядва Евангелието, защото било казано, че трябва да се проповядва. Евреите, а преди тях египтяните, също проповядваха Божието Слово, но светът и до днес не е оправен – има нещо криво в тези проповеди. Как ще примирите противоречията между Мойсеевото и Христовото учение? Моисей казва: „Око за око, зъб за зъб." Как ще си обясните жертвата на евреите за всяко тяхно престъпление?
към беседата >>

18. Сеятелят / Сѣятельтъ

НБ

Тук човек учи, придобива знания и започва да мисли, че е учен, културен и морален човек.
Тия пособия трябва да се изучават, защото в тях се крият Божествени идеи. Човек се ражда като малко, безпомощно дете. Майка му го къпе, храни, чисти, приспива, но то плаче, роптае, недоволно е от условията на живота. Докато е дете, човек е неморален, майка му го чисти по няколко пъти на ден. Като порасне, майка му го облича, дава му книжки и го праща на училище. Тук човек учи, придобива знания и започва да мисли, че е учен, културен и морален човек. Благодари на майка си, която постоянно те чисти. Ако не те чисти, смрад ще се разнася около тебе. Сеятелят е тая Божествена майка, който слиза на земята да чисти и да сее възвишени и благородни семена в човешката душа. Аз не отричам сегашния живот със своите всекидневни прояви. В една или в друга форма, по един или друг начин, той трябва да се изживее.
към беседата >>

Добрѣ облѣченъ, хубаво нахраненъ, вие учите въ училището и си мислите, че сте ученъ, културенъ, мораленъ човѣкъ. (втори вариант)
Всички прѣдмети, вещи, всички сѫщества, които заобикалятъ човѣка, сѫ пособия на това велико училище. Човѣкъ трѣбва да изучи сѫщностьта на тѣзи идеи, защото тѣ съставляватъ извѣстни Божествени идеи. Да кажемъ, че сте малко дѣте, вие въ това положение сте безпомощенъ. Майка ви ви държи на рѫцѣтѣ си, кърми ви, но вие плачете, протестирате, че условията въ живота сѫ лоши, че не ви даватъ на врѣме храна, вършите неморални работи, а майка ви постоянно ви чисти. Пораснете, пращатъ ви въ училище да се учите. Добрѣ облѣченъ, хубаво нахраненъ, вие учите въ училището и си мислите, че сте ученъ, културенъ, мораленъ човѣкъ. Благодарете на вашата майка, която постоянно ви чисти. Ако бѣше ви оставила въ първоначалното състояние и не ви чистеше, щѣше да се дига смрадъ наоколо ви. Слѣдователно, сѣятельтъ е майката, която идва въ свѣта да сѣе най-възвишеното и благородното въ човѣшката душа. Азъ не отричамъ живота съ неговитѣ подробности и тѣ си иматъ смисълъ. Този животъ трѣбва да се изживѣе въ каква и да е форма, но важното е какво ще се придобие въ края на краищата.
към втори вариант >>

19. В рова на лъвовете / Въ рова при лъвоветѣ

НБ

Цѣлиятъ културенъ свѣтъ азъ го виждамъ като онѣзи отъ трудовата повинность, носятъ чукове, трошатъ камъни, голѣмитѣ ги правятъ малки и слѣдъ това павиратъ пѫтищата си. (втори вариант)
Азъ говоря за онова знание, което внася редъ и порядъкъ, което внася щастие въ живота. Мнозина се спиратъ върху думата „знание“ и казватъ, че знанието възгордява – тъй казалъ нѣкой си евангелистъ. Този евангелистъ казва, че знанието възгордява, а любовьта назидава. А азъ казвамъ: знание, придружено съ любовь, облагородява. Онѣзи хора, който не притежаватъ тази Божествена мѫдрость, тѣ сѫ способни само да разединяватъ, всѣки отъ тѣхъ си носи по единъ чукъ и камъни да ги раздробяватъ. Цѣлиятъ културенъ свѣтъ азъ го виждамъ като онѣзи отъ трудовата повинность, носятъ чукове, трошатъ камъни, голѣмитѣ ги правятъ малки и слѣдъ това павиратъ пѫтищата си. В съврѣменното общество не може да намѣрите двѣ души, които да се схождатъ въ своитѣ убѣждения. Единиятъ казва: „Чакай да ти кажа своето схващане“. И другиятъ казва: „Чакай да ти кажа своето схващане“. Слѣдъ това започватъ да спорятъ кой е правъ, кой кривъ. Е питамъ, ако двама пияни, които се търкалятъ по улицата, започнатъ да спорятъ, кой е повече каленъ и кой по-малко каленъ, има ли въ това нѣкаква философия?
към втори вариант >>

20. Възкресение на Любовта / Възкръсение на Любовьта

НБ

Съвременният културен християнски свят празнува „Великден“.
Съвременният културен християнски свят празнува „Великден“. Тая година, по една случайност, има два Великдена. Единият наричат Великден на богатите, а другият – Великден на сиромасите. Не зная защо богатите трябва да имат Великден. Ако ме питат защо богатите имат Великден, казвам: Богатите имат Великден, за да ги освободи Бог от богатството. Най-голямото зло за богатите е парата.
към беседата >>

Обаче, съвременният културен свят дава по-голямо значение на къщата и на гробищата, отколкото на живите хора.
За нас е важна основната идея вложена във възкресението. И да е разпнат Христос, и да е в гроба, това не ни интересува. Когато иска да се жени, момъкът не се интересува от това, де се е родила момата и в коя къща живее. Той се интересува от момата и от любовта ѝ към него. Къщата е второстепенно нещо. Обаче, съвременният културен свят дава по-голямо значение на къщата и на гробищата, отколкото на живите хора. Според бедните това има своите икономически съображения. – Защо хората служат на Христа? – Защото им дава пари, житце, хлебец. Ако Христос не предвижда никакъв бюджет за свещениците, ще видите как никой няма да Му служи. Съкрати ли малко хляба, хората ще престанат да посещават църквите.
към беседата >>

Цѣлиятъ съврѣмененъ културенъ християнски [свѣтъ] празнува „Великъдень“, но тази година по една случайность има два „великдена“. (втори вариант)
Цѣлиятъ съврѣмененъ културенъ християнски [свѣтъ] празнува „Великъдень“, но тази година по една случайность има два „великдена“. Единиятъ „великъ день“ го наричатъ „Великъ день“ на богатитѣ, а другиятъ – на сиромаситѣ. Азъ не зная защо богатитѣ хора трѣбва да иматъ„великъ день“. И ако биха ме попитали, защо богатитѣ иматъ „великъ день“, ще кажа, че то е за да ги освободи Господь отъ богатството, защото най-голѣмото зло за богатитѣ сѫ паритѣ. И тъй, богатиятъ трѣбва да празнува „великъ день“, за да се освободи отъ богатството, ако е затлъстѣлъ, да падне малко шкембето му, ако сърцето му е затлъстѣло, да отпаднатъ малко отъ мазнинитѣ му. Ако не вѣрвате въ това, попитайте лѣкаритѣ, ще ви кажатъ какво влияние иматъ мазнинитѣ върху жизненитѣ органи на организъма.
към втори вариант >>

Обаче въ съврѣменния културенъ свѣтъ даватъ повече тяжесть на кѫщата и гробищата, отколкото на живитѣ хора. (втори вариант)
Най-голѣмо изкуство е да знаешъ да живѣешъ съ богатъ човѣкъ и да знаешъ да живѣешъ съ сиромахъ човекъ. Ние не се нуждаемъ отъ да разглеждаме въпроса, какъ е възкръсналъ Христосъ, ние за гробове не се интересуваме, важна е основната идея, която е вложена. И да е разпнатъ Христосъ и да е въ гроба си, това не ни интересува. Момъкъ, който иска да се жени не се интересува толкова отъ това, дѣ се е родила момата, жизненъ въпросъ за него е самата мома. Кѫщата е нѣщо второстепенно. Обаче въ съврѣменния културенъ свѣтъ даватъ повече тяжесть на кѫщата и гробищата, отколкото на живитѣ хора. „Туй си има своитѣ икономически причини, икономически съображения“, тъй казватъ бѣднитѣ хора. Защо служатъ днесъ на Христа? – Защото пари, хлѣбецъ, житце имъ дава. Разбира се! Но нека Христосъ не тури никакъвъ бюджетъ на свещеницитѣ, да видите какъ нѣма да има никакво проповѣдване!
към втори вариант >>

21. Още по-блажени са!

НБ

Или – да се изразя на съвременен културен, или научен език – краят на нещата, това е материалният свят, а началото на нещата, това е духовният свят.
С началото говорим, а с края ядем. И, следователно, когато човек яде, това е краят на нещата. Нали всичко се свършва в паницата, тази паница, колкото и да е пълна, супа било или друго, всичко това е „фертиг“, край. А пък, когато слушаш Словото Божие, то е нещо, с което се изпълняш – не се изпразняш, а се изпълняш. Следователно всяко нещо, което те изпълня, е начало на нещата, а всяко нещо, което те изпразва, е край. Или – да се изразя на съвременен културен, или научен език – краят на нещата, това е материалният свят, а началото на нещата, това е духовният свят. Това са само термини, думи за улеснение на нашия разговор. Христос казва: „По-блажен е онзи, който слуша Словото Божие и го пази“. А в какво седи пазенето на Словото Божие? Миналата беседа, когато говорих за възкресението, някои от вас почнахте да мислите: „Дали аз съм възкръснал, или не? “ Да мислиш, дали си възкръснал, то е материалната страна на нещата.
към беседата >>

22. Целувание не Ми даде / Целувание ми не даде

НБ

Този Симон е бил един културен човек като нас, съвременните.
Кого е целувала? Ако запитате това цвете кого е целувало, ще ви каже: „Слънцето, слънцето съм целувало. Тъй както съм хубаво, слънцето ме е направило. Като съм целувало слънцето, всичките ми грехове се простиха, слънцето ме въздигна“. Христос се обръща към Симон, и му казва: „Ти целувание не Ми даде“. Този Симон е бил един културен човек като нас, съвременните. Като видял, че тази жена целува нозете на Христа, той си казал: „Този човек минава за пророк, за учител, който всичко знае, чист и свят е, а тук от толкова време една жена му целува краката, не знае ли той каква е тя? Аз да бях на негово място, 10 пъти досега щях да я изпъдя! “ И тогава Христос се обръща към него: „Симоне, имам да ти кажа нещо“. А той казва: „Учителю, речи! “ – „Някой си заемодавец имаше двама длъжници: единият му бе длъжен 500 динара, а другият – 50.“ Числото 5 е, което преобладава тук.
към беседата >>

23. Плевелите и пшеницата

НБ

трябва да станем ние толерантни, въз основа на този велик закон, без който не е възможен никакъв културен живот, никакъв умствен живот.
„Оставете ги – казва умният господар, – нека растат.“ Сега аз няма да аргументирам защо трябва да растат. Няма да обяснявам, понеже имам един силен аргумент. Тази сутрин съм решил да говоря много кратко, понеже моята почитаема публика е изложена на студ. Аз имам и други аргументи, понеже се засягат и моите лични интереси: понеже и аз обещах, който се простуди да му платя, 10 души ако се простудят, ще платя по хилядо лева, и освен че даром трябва да проповядвам, но трябва и да платя глоба 10,000 лева. Трябва да растат и едните, и другите, т.е. трябва да станем ние толерантни, въз основа на този велик закон, без който не е възможен никакъв културен живот, никакъв умствен живот. Всеки философ, от каквато и да е категория, трябва да примири тия две противоречия: да остави и доброто, и злото, еднакво да имат условия да растат и да се развиват. Туй ни най-малко не означава, че трябва да поощряваме злото. Вие казвате: „Той поощрява злото и доброто“. Ние не можем да поощряваме. Аз бих оборил всички философи, че ние не можем да поощряваме.
към беседата >>

Когато аз стана културен, с тази култура ще засегна всичкото ви битие.
Едно време те са били изложени на слънцето, а сега започвате да градите вашата къща. Питам: Каква култура сте принесли на тези камъни? Построили сте къща. То е култура за вас, но не за тия камъни. А култура в природата се подразбира такава, която включва едновременно култура за всички. Когато аз стана културен, с тази култура ще засегна всичкото ви битие. И затуй казва този господар: „Оставете ги да растат едните и другите, и в края на века, когато дойде денят за жетва, ще отделим едното от другото, и светът ще се оправи“. Ще си послужа с един пример. В старо време в Египет, туй е в християнската епоха, живял някой отшелник, много благочестив човек. Прекарвал той живота си само в молитви, четене и размишление за начините и методите как да се оправи света. 40 години той прекарал така и ни един човек не е дошъл при него.
към беседата >>

24. Искайте, търсете, хлопайте!

НБ

Когато някого хване треска – има няколко вида трески, но аз ще взема тази тъй наречената „трепетница“, как я наричате вие, от която зъбите тракат и треперят ръцете и краката, – питам: този човек, който е културен, сдържан, никога не си отваря устата, благороден е, но като го хване треската, мърда се, устата му се движи, какво го е хванало?
Как ще си обясните този факт, дето тия Негови последователи поддържат, че един народ трябва да завладее друг народ, един човек трябва да притеснява друг? Защо? Те казват: „Благото го изисквало“. Но не само народите, а и църквата е поддържала това от векове и още го поддържа. Сега за мен е важно, как ще обясните психологически кои са причините, които създават туй анормално състояние? Когато някого хване треска – има няколко вида трески, но аз ще взема тази тъй наречената „трепетница“, как я наричате вие, от която зъбите тракат и треперят ръцете и краката, – питам: този човек, който е културен, сдържан, никога не си отваря устата, благороден е, но като го хване треската, мърда се, устата му се движи, какво го е хванало? Казвам: Хванал го е треската. Сега, старите хора си представят, че треската, като някоя жена, суха, която иска да изсмуче кръвчицата, ще му извади греховете. Тъй са казвали в средните векове, а сега учените казват, че това са малки бацили, които се образуват в организма. Както и да е, но тези малки същества са накарали да хлопат устата на този благороден човек. Въпросът е ясен.
към беседата >>

25. Слушайте Него!

НБ

Но после казвате: „Той е беден, той е по-малко културен“.
Като те срещна, ще те погледна и попитам: имаш ли в себе си това, Божественото? Него ние наричаме слънцето на живота. Докато това, Божественото, говори в нас, умът ни и сърцето ни се намират в едно прекрасно състояние. И следователно онези чувства – във вас се зараждат някой път прекрасни чувства – не ги унищожавайте. Да кажем, имате вие един беден човек, той има отлично мнение за вас, обича ви, не скъсвайте тази нишка с него, срещнете го, той е любвеобилен. Но после казвате: „Той е беден, той е по-малко културен“. И онази малка вадичка, която минава през някоя градина, дава живот на растенията. Следователно Любовта, в каквато и да е форма – аз не говоря за любовта на сенките, да не ме разберете криво, защото има любов на сенките, – истинската Любов прилича на една вадичка, която ще внесе нещо ново в живота ти и умът ти ще стане светъл, душата ти свежа, а волята ти ще стане мощна. Кой ви обича? Само онзи човек, който като се приближи, в негово присъствие вашите морални чувства се усилват и вие станете и двама радостни, само той ви обича. А ако усещате едно неприятно чувство, той ви е подействал в отрицателен смисъл.
към беседата >>

26. Прави правете Неговите пътеки!

НБ

Следователно българинът е профан, не е толкова културен да прикрие своето престъпление, и затова гърците казват, че е дебелоглав.
А българските пътища не са толкова хубави. Наказанията на Франция и България, въпреки че пътищата на първата са гладки, а на българите не са гладки, са еднакви. Те еднакво обират и еднакво крадат, само че единият ще открадне тъй, че няма да се забележи веднага. По това се отличава западната култура. На запад, като открадне някой нещо, след 20 години ще го хванат, а българите ще го хванат след една година. Следователно българинът е профан, не е толкова културен да прикрие своето престъпление, и затова гърците казват, че е дебелоглав. А тази култура аз я наричам византийска култура, това не е Божествена култура, т.е. трябва да си признаем истината. Правото е право във всички народи. Една благородна черта е такава във всички народи, във всички общества и индивиди. Всички благородни черти имат Божествен произход, а всички лоши черти имат обратен произход.
към беседата >>

27. Волята на Отца

НБ

Всички народи в съвременния културен свят са хора само за пари.
Лошевината знаете ли къде седи? – В погрешните разбирания. Ако този български музикант беше повярвал, че той е един грешник, един велик, голям грешник, който иска да учи и като учи музика, го очаква един велик живот, той другояче щеше да живее, и навсякъде можеше да прояви своята дарба. Но той, щом свърши музикалното училище, иска да свири за пари, свещеник да стане за пари, навсякъде само за пари. Не казвам, че само българите са прости. Всички народи в съвременния културен свят са хора само за пари. Има само един народ, с който ние си мязаме, те са американците. Те казват тъй: „Всесилният долар“. И Славейков е казал тъй: „Парице, парице, всесилна царице, с тебе в рая, без тебе на края. Простият за мотика, направили са го владика“. Българите си мязат с американците.
към беседата >>

28. Христа разпят

НБ

Съвременните културни хора, ако ги питате, ще кажат, че те живеят най-културен живот.
Кой не знае разпятието Христово? В православната църква, през страстната седмица, постоянно изнасят Христа разпят, цветя хвърлят, китки хвърлят; евангелистите говорят за Христа разпят; всички знаят, че Христос е разпнат. Но туй знание за Христа мяза на онзи гладен българин, който като минавал покрай една турска гостилница, имал само сух хляб, турял го на парата на всяка една тенджера и казвал: „Слава Богу, похапнах си от всичко“. Ние сме достигнали до една фаза на развитие, в която ни трябва нещо по-съществено. Не трябва да си правим илюзия, че храната, която имаме, е съществена. Съвременните културни хора, ако ги питате, ще кажат, че те живеят най-културен живот. Обаче ако разгънете тоя живот и сравните тази култура, ще видите, че това не е култура: нито в яденето има култура, нито в жилищата, нито във философията. Туй не е много казано. Аз сега принципиално говоря по въпроса. Че не е култура, туй показват страданията и болестите, които съществуват. Днес има толкова много болести в света, че лекарите не знаят как да ги кръщават, болести, които разяждат удовете на човешкия организъм.
към беседата >>

29. Символически, окултни правила и мерки / Символични и научни правила

ООК

Представете си, че вие сте образован, културен човек, разбирате от музика, от изкуство.
Това е вярно, но само за онзи, който мисли, чувства и действа като Бога. Не може ли да направи това, той е толкова далеч от Бога, колкото небето от земята. За да живее Бог в човека, последният трябва да е съгласувал силите в себе си. Какво разбираме под думите „съгласие“ или „съзвучие“ и „несъгласие“ или „дисонанс“? Може ли съзвучието да се превърне в дисонанс и, обратно, дисонансът в съзвучие? Представете си, че вие сте образован, културен човек, разбирате от музика, от изкуство. Един добър цигулар дохожда при вас и започва да свири. Вие го слушате, доволни сте от свиренето му и започвате да го хвалите. Цигуларят се въодушевява и свири още по-хубаво. Той разчита вече на вас като на свой слушател. И двамата сте в хармония, т.е.
към беседата >>

Представете си, че вие сте образован, културен човек, разбирате от музика, от изкуство.
Това е вярно, но само за онзи, който мисли, чувства и действа като Бога. Не може ли да направи това, той е толкова далеч от Бога, колкото небето от земята. За да живее Бог в човека, последният трябва да е съгласувал силите в себе си. Какво разбираме под думите „съгласие“ или „съзвучие“ и „несъгласие“ или „дисонанс“? Може ли съзвучието да се превърне в дисонанс и, обратно, дисонансът в съзвучие? Представете си, че вие сте образован, културен човек, разбирате от музика, от изкуство. Един добър цигулар дохожда при вас и започва да свири. Вие го слушате, доволни сте от свиренето му и започвате да го хвалите. Цигуларят се въодушевява и свири още по-хубаво. Той разчита вече на вас като на свой слушател. И двамата сте в хармония, т.е.
към беседата >>

30. И Петър Го взе настрана

НБ

И всичкият съвременен културен свят живее в отрицателната страна.
В съвременния живот лежат две основни правила: едното правило е положително, а другото – отрицателно. И всичкият съвременен културен свят живее в отрицателната страна. Че живее в отрицателната страна, резултатите, които имаме в съвременната култура, го изявяват. Аз мога да направя едно малко сравнение. Има две състояния у човека: едното ние наричаме здравословно състояние, а другото – нездравословно. В здравословното състояние на тялото има красота, хармония, израз, подвиг на ума, а в нездравословното си състояние тялото е хилаво, появяват се разни бучки тук-там, разни циреи, има недъзи в стомаха, в дробовете, в главата. Самите тези недъзи показват, че хората не спазват основните правила, които природата е поставила вътре в тялото.
към беседата >>

31. Станете да отидем!

НБ

Ученият ще каже, че целта на живота е човек да стане културен, да има знания, да прави изобретения.
Какво лошо има в това? Жената носи земята, а мъжът – светлината. Те трябва да се съединят в едно цяло, за да се проявяват чрез тях всички добродетели. – Каква е целта на нашия живот? – Да бъдете добродетелни. Ученият ще каже, че целта на живота е човек да стане културен, да има знания, да прави изобретения. Един учен измислил аероплана. Каква е целта на аероплана? Да разрушава градовете. Друг учен измислил особен параход, чрез който да пренася далнобойните оръдия. Какво се постига с тези изобретения?
към беседата >>

32. По-леко ще бъде наказанието

НБ

Не мислете, че като наказват някого, той може да разбере живота и да стане културен.
Какво наказание може да има? Отде ще дойде то? Казвам: Този стих се отнася до същества с високо съзнание, до същества от висш свят. Той не се отнася до невежите. За да разбере този стих, човек трябва да има висока култура. Не мислете, че като наказват някого, той може да разбере живота и да стане културен. Природата не наказва, но е строга. Като изучавате законите й, виждате, каква неумолимост съществува в тях. Знаете, че на о-в Мартиника цял град от 40 – 50 хиляди души загинаха в една нощ. При земетресението в Лисабон също толкова хора загинаха в един ден. В миналото са потънали хиляди и милиони хора във водите на моретата и океаните.
към беседата >>

33. Добрата земя

НБ

Културен народ ще бъде българският!
Това се отнася до всички без изключение! После, аз ще отида пръв да работя на нивата по 5 часа на ден и без никакво възнаграждение. Тогава няма ли да бъдем един повдигнат народ? Ако всички индустриални и фабрични работници, мъже и жени, постъпват така, на какво ще прилича България? От всички европейски държави щяха да дохождат да я гледат и да кажат: Каква идея е влязла в главата на този народ? Културен народ ще бъде българският! Аз ще ви създам музика, поезия. С други думи: ще ви дам добрата земя. Ще ви покажа нов начин за възпитание на децата. Всички други системи сами ще паднат. Само една система съществува в закона на любовта.
към беседата >>

34. Самоопределение

МОК

Тогава бях некултурен човек, но днес имам по-голяма светлина, разбирам законите, искам да ти се отплатя." Това е краят на Доброто, което е същинското Добро.
С други думи казано, злото е началото на Доброто, а Доброто е краят на Доброто. Ще докажа това твърдение със следния пример: взимате една овца, заколите я, опечете я и я изядете. За вас това е начало на едно добро, но за овцата е зло. След време, когато се запознаете с великите закони на Живота, вие срещате същата овца в гората, вземате я на ръце и я оставяте в своята ливада свободно да пасе прясната зелена тревица и казвате: "Ти можеш да останеш при мене, аз ще се грижа за твоя живот, ще те пазя, няма да посягам върху тебе. Аз благодаря за услугата, която ми направи в миналото. Тогава бях некултурен човек, но днес имам по-голяма светлина, разбирам законите, искам да ти се отплатя." Това е краят на Доброто, което е същинското Добро. Злото се явява и при случаи, когато човек се натъкне на някои свои идеи от преди хиляди години. В миналото тези идеи са били добри, но при сегашното развитие на човечеството те носят зло в себе си. Например, когато една риба изяжда друга, това е в реда на нещата – за рибите това не е зло. Но ако днес един човек по атавизъм изяде друг, това е голямо зло и за двамата. Ако една риба изяде друга, първата продължава да живее, но ако един човек изяде друг, и двамата умират.
към беседата >>

35. И отвори устата си, та ги поучаваше / Поучаваше ги

НБ

Ако искаме да опрѣдѣлимъ съврѣменния културенъ животъ, трѣбва да знаемъ, въ какво седи тази култура.
Послѣ казваме, какъвъ е този Господь – не разбираме вѫтрѣшната идея, залавяме се за формата на нѣщата. Послѣ казваме „любовь“ – дѣ е тя? Търсимъ я. Всички нѣща ние ги материализираме. Казваме „култура“! Ако искаме да опрѣдѣлимъ съврѣменния културенъ животъ, трѣбва да знаемъ, въ какво седи тази култура. Или казваме, че нѣкой човѣкъ е благороденъ, че е ученъ. Питамъ: въ какво седи благородството на този човѣкъ? За да имате благородство, трѣбва да имаме единъ свѣтъ положителенъ и неизмѣненъ. Азъ наричамъ истина само това, което не се измѣня, абсолютно всѣкога остава въ едно и сѫщо положение. Казвате, какво нѣщо е истината?
към беседата >>

Ами съврѣменниятъ културенъ човѣкъ така ли е билъ създаденъ отъ Бога?
Всички тия недъзи може да станатъ наслѣдствени чърти, да се прѣдадатъ. Сега, азъ бихъ запиталъ съврѣменнитѣ хора: Нима съврѣменния вълкъ, съврѣменната мечка, съврѣменния тигъръ или съврѣменната змия, те сѫ така създадени отъ Бога? Азъ оспорвамъ това. Това мога да го докажа научно. Първоначално тѣ не сѫ били такива. Ами съврѣменниятъ културенъ човѣкъ така ли е билъ създаденъ отъ Бога? Когато вие добиете едно вѣрую, вземете сегашнитѣ хора, които вѣрватъ въ Бога, нима така сѫ създадени? Туй вѣрую е създадено отвънка, наложено имъ е отвънка. И тогава ще вѣрвашъ въ Бога, и оттатъкъ ще отидешъ. Съврѣменнитѣ лѣкари въ Америка сѫ материалисти, но понеже иматъ клиенти отъ хората на тия богати църкви, тѣ ставатъ външно религиозни и заематъ най-видно, почтено мѣсто въ църквата. Ако нѣматъ туй вѣрую, нѣматъ папа.
към беседата >>

36. Но да бѫде рѣчьта ви: Ей, ей; Не, не / Ей – ей, не – не

НБ

Ако днес запитат някой културен човек: Право ли постъпва Синодът с нас? (втори вариант)
Можеш ли да ме почакаш известно време? В случая, кредиторът ще те разбере и ще продължи срока на полицата ти. Защо думата ти да не бъде: „Ей-ей; не-не”? Съвременните християни казват ли истината по този начин? И вие, които ме слушате, постъпвате ли така? Ако днес запитат някой културен човек: Право ли постъпва Синодът с нас? Той ще каже: Право постъпва. Църквата трябва да се пази. Никой няма право да я руши. – Според мене, нека докажат, че, наистина, аз руша църквата. Ами ако аз докажа, че те, със своето криво тълкуване и прилагане на Словото Божие, рушат отвътре църквата.
към втори вариант >>

37. Ако синътъ ви освободи, ще бѫдете свободни / Ще бъдете свободни

НБ

И днесъ цѣлиятъ културенъ свѣтъ се събира да разисква важни въпроси, защото цѣла Европа застрашава една катастрофа.
Прѣяждашъ ли, трѣбва да знаешъ, че твоятъ животъ скоро ще се свърши. Това за сиромаситѣ е лѣсно. Ако богатиятъ иска да продължи живота си, трѣбва всѣкога на ядене да туря на масата си единъ ножъ, да взима единъ Стоянъ при себе си и да му каже: „Слушай, Стояне, като ми донесътъ първо, второ, трето блюдо и видишъ, че се забравя, глѣдай да ме посмушкашъ малко съ този ножъ, да се сетя, та да прѣкратя.“ Друго нѣщо: когато богатиятъ иска да продължи живота си, трѣбва, слѣдъ като се наяде, да е крайно благодаренъ отъ туй, което е ялъ, да благодари на Бога, че е ялъ, да не се сърди на слугинята си за едно за друго, но да каже: „Нашата слугиня сготвила много добре днесъ.“ Ако пъкъ той иска да съкрати живота си, това е другъ въпросъ. Това сѫ двата метода, които ви давамъ за продължение на живота при сегашнитѣ условия. Какво щеше да бѫде, ако тия хора се съберяха въ народното събрание, да се събератъ на духовни конгреси, да разискватъ разумни въпроси? И днесъ цѣлиятъ културенъ свѣтъ се събира да разисква важни въпроси, защото цѣла Европа застрашава една катастрофа. И всички тия народи не че не виждатъ голѣмата катастрофа. Виждатъ я, но не знаятъ какъ да я избѣгнатъ. Тукъ има извѣстни естествени, несъзнателни сили, които се набирали, набирали въ тия бентове и прѣдизвикватъ такова голѣмо напрежение, че има опасность, ако се пропукатъ тия бентове. Пропукатъ ли се бентовете, всичко туй ще бѫде пометено, тази енергия, която се е насъбрала у хората, ще прѣдизвиква много нещо. Не мислете, че хората сѫ много благородни.
към беседата >>

Цѣлиятъ съврѣмененъ културенъ свѣтъ, човѣшкиятъ духъ се стреми да намѣри начини и методи, чрѣзъ които да може Божествениятъ животъ да се развие по особененъ начинъ въ нашитѣ души.
Слѣдъ туй, трѣбва да се застъпятъ съврѣменнитѣ образователни системи. За примѣръ, взѣмете сега какъ се прѣподава въ I, II, III и IV отдѣление? Азъ отъ 14–15 г. правя своитѣ изслѣдвания не само на програмата тукъ, въ България, но и на западъ какви несъобразности има между програмитѣ онзи строежъ на човѣшкия духъ на западъ и тукъ. Нѣкѫдѣ сѫ доста сполучливи, но нѣкѫдѣ не сѫ успели. Цѣлиятъ съврѣмененъ културенъ свѣтъ, човѣшкиятъ духъ се стреми да намѣри начини и методи, чрѣзъ които да може Божествениятъ животъ да се развие по особененъ начинъ въ нашитѣ души. Не трѣбва само да критикуваме, но всѣки единъ отъ васъ трѣбва да вложи нещо отъ себе си. Цѣлиятъ свѣтъ сега работи, и американцитѣ и англичанитѣ, и германцитѣ, и французитѣ, цѣлото човѣчество работи за тази култура, и носи тази култура. Независимо това и Богъ работи надъ насъ: „Не мислете, че това е една отъ лекитѣ работи, това е една отъ най-труднитѣ работи, не се заблуждавайте. Мога да ви кажа, че Господь, който е толкова мѫдъръ, и Той среща едно затруднение, камо ли ние съ нашитѣ посрѣдствени умове.“ Нѣкой пѫть казваме: „Да урѣдимъ тази работа съ единъ законъ“. Не е лесно така.
към беседата >>

38. Точността

ООК

Целият съвременен културен свят ще се намери пред този закон като пред една диамантена стена.
Някои от учениците, които са придобили малко знание, употребяват това знание да противодействат. Имайте едно нещо предвид, че тия противодействия ще бъдат спрени. В Школата вие ще забележите един закон. Ние, т.е. Бялото Братство, сме поставили в действие този закон. Целият съвременен културен свят ще се намери пред този закон като пред една диамантена стена. И за да не се сблъскат в тая стена, всичките им действия, всичките им намерения ще трябва да се превърнат, да се спрат. Не че Природата иска да ги спре, но една диамантена стена се изправя отпреде ни и тя дава насока, в друго направление да се движим. Аз желая всичките ученици да се самонаблюдавате, вашият живот да стане разумен. Не трябва да се спъвате на думата. Аз от няколко време наблюдавам, за пример проявяват се известни психически сили в някой брат или в някоя сестра, става повишение на чувствата и те се проявяват особено ексцентрично.
към беседата >>

39. Чий е този образъ? / Чий е този образ

НБ

Цѣлиятъ съврѣмененъ културенъ свѣтъ, не само сегашниятъ но и отъ хиляди години насамъ, всички се стрѣмятъ къмъ една неопрѣдѣлена цѣль.
Ще взѣма 20 стихъ. И казва имъ: „Чий е този образъ? “ За да познаемъ какъвъ и да е прѣдметъ или какво и да е живо сѫщество, то трѣбва да имаме нѣкакъвъ образъ. Образътъ трѣбва да има извѣстни качества, чрѣзъ които да се познава. Цѣлиятъ съврѣмененъ културенъ свѣтъ, не само сегашниятъ но и отъ хиляди години насамъ, всички се стрѣмятъ къмъ една неопрѣдѣлена цѣль. Всички хора нѣматъ една опрѣдѣлена цель. Ако попитаме хората на реалния животъ, иматъ една цѣль; ако попитаме духовнитѣ хора, тѣ иматъ друга цѣль; млади, стари, учители, хора съ разни знания, иматъ разни цѣли, но нѣматъ една обща, опрѣдѣлена цѣль. Да, не само тѣ. Ако попитате съврѣменнитѣ философи, които минаватъ за най-виднитѣ хора, които сѫ извадили всички факти отъ положителната наука, и сѫ старали да ги приложатъ въ живота, за да създадатъ нѣщо хубаво, стройно, и тѣ нѣматъ опрѣдѣлена цѣль. Ако ги попитате какъвъ трѣбва да бѫде идеалния животъ, каква форма трѣбва да има, и тѣ ще дадатъ едно смътно описание.
към беседата >>

40. Речи само реч

НБ

Културен народ ли е този, в който хората отиват като овце на заколение и стават тор на земята?
Какъв е смисълът на живота? Ще кажете, че човек трябва да стане силен, да управлява. Държавата също трябва да се усили. – Как се постига това? Каква култура е тази, в която се раждат например 100 хиляди души и умират толкова? Културен народ ли е този, в който хората отиват като овце на заколение и стават тор на земята? Днес хората спорят за храната, коя е по-добра: месната или вегетарианската? Някои наричат вегетарианците „тревопасни“. Едните са тревопасни, а другите – месоядни. Казваш, че си силен, защото ядеш месо. – И вълкът е силен, яде месо, но не върши работа.
към беседата >>

41. Окултният закон за противоречията

ИБ

БР

Американците, които са един културен народ, се хранят много нехигиенично.
Този шум застарява. Американците, и на 55 години, остаряват. Гърдите им са хлътнали навътре. Те сега се борят против този недъг в училището, в гимназиите. Стараят се да правят дихателни упражнения, физически упражнения, за да обновят своята дихателна система. Американците, които са един културен народ, се хранят много нехигиенично. Няма друг народ, който да се храни по-нехигиенично. При ядене, американецът най-напред ще яде супа, после горещо месо, след това картофи, след това чаша ледено*, кафе. На пикник, вечеринка, ще пият кафе, след това чай, после ледено. При такава диета какво здраве може да има? На всички стомасите са развалени.
към беседата >>

42. Бъдете разумни!

НБ

Аз ще туря моя мащаб или онази мярка, според която аз наричам онзи народ културен, който е абсолютно честен, абсолютно добър, абсолютно интелигентен и разумен и абсолютно благороден.
Сегашната култура се отличава с отрицателни качества, няма нищо положително в нея, т.е. има положителни качества, в сила на разрушение. Да разрушават – в това са силни съвременните културни хора, а по добродетели те се отличават с отрицателни качества. Някои историци правят разлика между сегашната култура и миналата и намират, че съвременните хора са станали културни. Действително, повидимому така е, по форма са станали културни, но по съдържание не са, общо говоря. Аз ще туря моя мащаб или онази мярка, според която аз наричам онзи народ културен, който е абсолютно честен, абсолютно добър, абсолютно интелигентен и разумен и абсолютно благороден. Този е мащабът, с който може да съдим за всеки народ. Има ли тези качества един народ, той е народ; няма ли ги, неговата култура е проблематична, той спада към закона на вероятностите, според който само до известна степен той е културен. Запитайте който и да е съвременен прочут моралист, какъв е смисълът на живота, ще видите какви чудни отговори ще ви дадат. Запитайте онези видни държавни мъже, какъв е смисълът на живота, и те ще ви дадат чудни отговори. То е, не че те нямат желанието да ви кажат истината, но така го разбират.
към беседата >>

Има ли тези качества един народ, той е народ; няма ли ги, неговата култура е проблематична, той спада към закона на вероятностите, според който само до известна степен той е културен.
Да разрушават – в това са силни съвременните културни хора, а по добродетели те се отличават с отрицателни качества. Някои историци правят разлика между сегашната култура и миналата и намират, че съвременните хора са станали културни. Действително, повидимому така е, по форма са станали културни, но по съдържание не са, общо говоря. Аз ще туря моя мащаб или онази мярка, според която аз наричам онзи народ културен, който е абсолютно честен, абсолютно добър, абсолютно интелигентен и разумен и абсолютно благороден. Този е мащабът, с който може да съдим за всеки народ. Има ли тези качества един народ, той е народ; няма ли ги, неговата култура е проблематична, той спада към закона на вероятностите, според който само до известна степен той е културен. Запитайте който и да е съвременен прочут моралист, какъв е смисълът на живота, ще видите какви чудни отговори ще ви дадат. Запитайте онези видни държавни мъже, какъв е смисълът на живота, и те ще ви дадат чудни отговори. То е, не че те нямат желанието да ви кажат истината, но така го разбират. Това аз обяснявам по следния начин. Ако вие сте в някаква нужда и се обърнете към някого, когото вие считате за богат, т.е.
към беседата >>

43. Съблазните

НБ

В съвременния културен живот хората имат само една лъжлива идея.
Трудът, който ние влагаме, ония работни ръце, ония работни маси, това не са маси, нито екземпляри, нито елементи, а това са онези работещи души, които влагат своята воля, които ден и нощ работят. Аз наричам това „свещен труд“, който поддържа света. И ние се нуждаем не от пари, а от труд. Има ли този свещен труд, парите ще дойдат. Парите са равносилни на онова, което ние добиваме от природата. В съвременния културен живот хората имат само една лъжлива идея. Правят сметки да се уравни бюджета. Не, трудът е, който оправя света. Когато всички почнат да работят честно и почтено, ние ще имаме един строй по-добре уреден, отколкото днешния. „Горко на света от съблазните! “
към беседата >>

44. Изпитвайте Писанията!

НБ

Не само вие, но целият културен свят не знае същественото.
В обикновените работи на живота човек издребнява. Ние издребняваме със своите прически, със своите обуща, със своите деца, със своите книги, с всичко. Същественото в света, което трябва да четем, да знаем, не го знаем още. Всичко знаете, но същественото не знаете. Аз мога математически да ви докажа, че не знаете същественото. Не само вие, но целият културен свят не знае същественото. Христос казваше: „Изпитвайте Писанията! “ Той даваше един подтик не на онези невежите евреи, но на най-учените равини. Казваше им: „Изпитвайте Писанията, за да знаете, че там имате живот“. Аз казвам: Изпитвайте Писанията, изпитвайте свещената книга на Любовта! „А – казвате, – любов не ни трябва, ние я знаем“.
към беседата >>

45. Отвори им умовете

НБ

Питам: Какъв културен човек си ти, коя е тая религия, която изменя ума ти?
А в първата фаза нашият живот е празен. Че е празен, питам: Има ли някой от вас, който да е доволен; има ли някой от вас, който да е щастлив? Често някои казват: „Аз имам вяра в Бога“. Казвам: Аз се радвам, когато срещна някой човек, който има вяра в Бога, но твоята вяра такава ли е, че никога да не се съмняваш в Бога? До деня, в който Бог е благословил дома ти и всичко тече по мед и масло, да, вярваш, но в деня, когато Бог те пипне с двата си пръста, ти се усъмниш. Питам: Какъв културен човек си ти, коя е тая религия, която изменя ума ти? Ние, съвременните хора, почти нямаме убеждения. Това не е упрек, аз предавам факта тъй, както си е. Не че нямаме убеждения, не че нямаме наука, имаме убеждения, имаме и наука, но аз меря нещата с една Божествена мярка. Съвременният свят има такава наука, че със своите взривни вещества е в състояние да разруши половината от земята. Да разруши – може, но да съгради – не може.
към беседата >>

46. Бог на живите

НБ

Човек бил културен, че пробил големи тунели.
Кое положение е по-реално, да се занимавам или да не се занимавам с тях? „А – казваме, – трябва да се занимаваме с Бога.“ Е, как да се занимаваме, като този лихварин ли? Когато ние седнем да разсъждаваме дали Господ мисли за мене, ние мязаме на онзи лихварин – човъркаме Бога. „Аз – казва – зная да човъркам.“ Че кой червей не човърка? – Из големите дървета тунели пробиват. Човек бил културен, че пробил големи тунели. Червеите казват: „И ние сме културни, и ние правим тунели по дърветата и по земята“. Най-после, като направим една железница, това култура ли е? Като направим една фабрика, това култура ли е? Като съградим едно здание, това култура ли е? Като направим сегашните си костюми, това култура ли е?
към беседата >>

47. Който люби

НБ

И нека тогава да проверят в 10 дни светът дали ще бъде по-културен или не.
Ние изпълняваме морала, защото има затвори, има стражари. Всички тия принудителни мерки ни заставят да живеем един морален живот. При такова едно състояние, кой няма да е морален? Желал бих да зная доколко този морал се гнезди вътре в сърцата и умовете на хората от съвременния свят? За да проверят какъв е съвременният морал, нека властта за 10 дни да се оттегли и да видят кой какво ще направи. И нека тогава да проверят в 10 дни светът дали ще бъде по-културен или не. Нека направят такъв един опит и да държат статистика, по колко престъпления на ден могат да се правят. В Англия, във Франция, в Америка има такива статистики, нека и в България държат такава една статистика, та да видят кой народ има повече Любов. И аз бих желал, нека съвременните християни направят този опит, не да няма власт, но временно властта, правителствата да се предадат, да видят как ще се прояви човешкият дух. Ние, съвременните хора, нямаме вяра, страх ни е да направим този опит. Защо? – Защото малко любов имаме.
към беседата >>

48. Той ги изпита

НБ

Да, мене може да ме изпитате доколко съм културен, но и аз мога да ви изпитам.
Аз проповядвам мир без насилие, а не учението на някакви комунисти, не учението на богатите, не учението на професорите, на учените хора. Не, аз проповядвам друго учение, учението на онази велика абсолютна Истина, която засяга всинца ни еднакво, без разлика. Аз проповядвам онази Истина, приятели, на чийто пламък турям вашия пръст. И като го турите, няма да изгори. Сега ще ми кажат някои, че са културни хора, че са християни. Да, мене може да ме изпитате доколко съм културен, но и аз мога да ви изпитам. И доколко любите, също може да се изпита! Невидимият свят всеки ден може да ни изпита доколко сме честни, доколко можем да кажем: „Аз съм благороден човек“. Да, смисълът на живота е да сме благородни. Всички може да се изпитаме. И какво може да се изисква от сегашните хора?
към беседата >>

49. Едно ти не достига!

НБ

Сега ние взимаме София като един идеален културен център.
Момъкът и момата посрещат неприятеля с картечен огън. Но по някой път запасът от енергия може да се изтощи и ще видите на сутринта и двамата замръзнали, от носовете и на двамата потекли чучулки, и двамата с венци, и казват: „Умряха и двамата млади и зелени, с венци на глави, студът ги покоси“. Е, питам: ако тия двамата можаха всред София да замръзнат, какво ще кажете за тях? Аз ще си извадя едно заключение. Аз ще имам понятие вече за софиянци, за всички онези, които живеят в София, като започна от най-високостоящите, до най-низкостоящите, ще зная какви хора са и колко се обичат. Сега ние взимаме София като един идеален културен център. Аз не говоря за вашата София, предполагам София като един високо културен център, дето живеят най-възвишените, най-умните, най-благородните хора, дето живеят гениите, светиите, за тази София говоря. Да не мислите, че аз говоря за вашата София! Не, за нея аз не искам да говоря, да си цапам устата. Да говоря за днешния свят, аз считам, че това е цапане на моята уста. Няма какво да се занимавам със съвременния свят.
към беседата >>

Аз не говоря за вашата София, предполагам София като един високо културен център, дето живеят най-възвишените, най-умните, най-благородните хора, дето живеят гениите, светиите, за тази София говоря.
Но по някой път запасът от енергия може да се изтощи и ще видите на сутринта и двамата замръзнали, от носовете и на двамата потекли чучулки, и двамата с венци, и казват: „Умряха и двамата млади и зелени, с венци на глави, студът ги покоси“. Е, питам: ако тия двамата можаха всред София да замръзнат, какво ще кажете за тях? Аз ще си извадя едно заключение. Аз ще имам понятие вече за софиянци, за всички онези, които живеят в София, като започна от най-високостоящите, до най-низкостоящите, ще зная какви хора са и колко се обичат. Сега ние взимаме София като един идеален културен център. Аз не говоря за вашата София, предполагам София като един високо културен център, дето живеят най-възвишените, най-умните, най-благородните хора, дето живеят гениите, светиите, за тази София говоря. Да не мислите, че аз говоря за вашата София! Не, за нея аз не искам да говоря, да си цапам устата. Да говоря за днешния свят, аз считам, че това е цапане на моята уста. Няма какво да се занимавам със съвременния свят. Някои може да се обидят от това.
към беседата >>

50. Оздравяха

НБ

Сега не искам да се вплитате в тия нелогически разбирания, защото не само вие, но целият съвременен културен свят има особени схващания и казва: „Защо Бог е направил света така?
Сега някои от вас могат на логически основи да кажат: „Защо трябва да бъде така? “ – Ако вие не можете да отклоните слънчевия лъч от неговия прав път, вие не може да го изследвате. Всяка една сянка в живота, това е едно отклонение от неговия прав лъч. Всяка мисъл, за да я изследвате, трябва да я отклоните. И с всяко чувство – също. Сега не искам да се вплитате в тия нелогически разбирания, защото не само вие, но целият съвременен културен свят има особени схващания и казва: „Защо Бог е направил света така? “ Но за да можеш да критикуваш един умен човек, трябва да бъдеш по-умен от него. Да го питаш защо е това така, то е едно нещо, а да го критикуваш, то е друго нещо. Ако си малко дете и питаш защо това е така, то е едно нещо, а да критикуваш, то е друго. Ако питаш защо е посадено това цвете, то е едно, а да го критикуваш, то е друго. Всички хора в съвременния свят са първокласни критици.
към беседата >>

51. Допреният въглен

НБ

Вземете сега съвременния културен свят, съвременна Европа, какво придобиха в тази обща война, в която умряха 30 милиона хора?
Този серафим, Любовта, трябва да се докосне до нашите устни. Тя се е докоснала до този велик пророк да го въздигне и оттам насетне този пророк е писал тези хубави работи. Откак се е докоснал този серафим до Толстоя, оттогава той е почнал да пише тия хубави работи. И всеки човек, до когото се допре този свещен огън на Любовта, всичко може да направи, всичко хубаво може да напише. Питам: Кое е по-хубаво в света, да имаш нещо, от което да се ползваш, или да го придобиеш и да ти го вземат? Вземете сега съвременния културен свят, съвременна Европа, какво придобиха в тази обща война, в която умряха 30 милиона хора? – Всъщност нищо не придоби. Развратът в най-голямата си сила влезе в съвременния свят и сега идват още по-тежки страдания. Да не мислите, че идва мирен живот. Не, сега сме пред вратата на още по-лоши неща и ще видят какви неща ще станат в природата. Най-много след 10 години хората ще видят какви промени ще станат в живата природа.
към беседата >>

52. Колко пъти да прощаваме?

НБ

Съвременният културен живот, аз го наричам „живот на спор“.
Съвременният културен живот, аз го наричам „живот на спор“. Това е от хиляди години така. Хората спорят, но този спор съществува не само между хората, съществува и между най-дребните буболечици; и те спорят за нещо, разискват, важни въпроси разрешават. Естествено, този спор на сцената се явява като едно странно явление, явява се тъй нареченото чувство на обида. В човека има едно чувство на обида. То е чувството на личния човек.
към беседата >>

53. Плодовете на Духа

НБ

Културен отвън, а отвътре – стария живот.
И при това положение всички вие минавате за културни! Някои казват: „Новата култура! “ Новата култура е старата култура. Новите разбирания са старите разбирания. Сега гледам шопите тук, в софийско, отвън е европеец, а отвътре – шоп. Културен отвън, а отвътре – стария живот. Ние минаваме за християни отвън, а отвътре водим стария езически живот. Това е днешното християнство. И казват: „Кажи ни истината! “ Хубаво, аз искам да ви кажа Истината. Аз, като говоря Истината, засягам и себе си, разбирате ли?
към беседата >>

54. Искаш ли да оздравееш?

НБ

Ако днес би дошъл Исус Христос, Той би задал много въпроси на съвременния културен свят; много въпроси би задал на съвременните учени хора; много въпроси би задал на съвременните църкви, на държавниците, на управляващите, на всички би задал много въпроси.
“, това може да го разбере само онзи, в душата на когото се крие жажда за добро. Онзи, в душата на когото не се крие тази жажда, не може да го разбере. Ще бъде смешно да питам сития човек: „Искаш ли да ядеш? “ Той ще каже: „Не се интересувам от този въпрос“. Но гладният, жадният, болният ще разберат този въпрос. Ако днес би дошъл Исус Христос, Той би задал много въпроси на съвременния културен свят; много въпроси би задал на съвременните учени хора; много въпроси би задал на съвременните църкви, на държавниците, на управляващите, на всички би задал много въпроси. Разбира се, всички биха дали по един отговор. Таи се нещо в човешката душа. Няма човек в света, който да не обича доброто; няма човек в света, който да не обича знанието; няма човек в света, който да не обича парите. Духовните хора казват, че не обичат парите, но това е само привидно. Например, спорен е въпросът, дали да има пари или не, но защо спорят дали да има пари или не?
към беседата >>

55. Що е това?

НБ

Българите, макар че минават за културен народ, не зная дали имат един министър, който да е свършил четири факултета.
Той трябва да бъде наш идеал. И тогава, като се срещнем, ние ще се познаваме. Като срещна един стражар, ще му кажа: „Братко, ти си свършил четири факултета, ти имаш моите уважения, отлична е твоята служба! “ А сега кого търсим, на кого служим? – На България. Българите, макар че минават за културен народ, не зная дали имат един министър, който да е свършил четири факултета. „Що е това, което ни каза? “ Туй учение и след хиляди години ще бъде пак същото. Важният въпрос във вашия живот сега ще се разреши. Как? – Като приложите Христовото учение.
към беседата >>

56. Родени изново

НБ

И сега всички съвременни философи искат да ни убедят, че съвременният свят е културен!
И печената кокошка не я пекъл Господ. Съвременните хора казват: „Ние сме културни хора, елате в нашите домове, да видите какви са, да видите как е направен нашият кокошарник, по най-модерен начин – кокошките ни не живеят, както едно време. После, нашите кокошки не снасят яйцата си по земята, да ги ядат кучетата, както беше едно време, а ги снасят на много хубави места“. Казвам: Да, много хубави са тия кокошарници, но колко от тия кокошки взимат яйцата си? Една кокошка, като влезе в този кокошарник, повече не излиза от него, макар че той е направен по най-модерен начин. И сега всички съвременни философи искат да ни убедят, че съвременният свят е културен! Съвременните хора искат да ни убедят, че еди-кой си е патриот. Аз бих се радвал, ако той е патриот. „Ама еди-кой си обича църквата! “ Аз бих се радвал, ако той обича църквата, но ясно трябва да се определи в какво седи любовта към народа, любовта към човечеството и любовта към църквата. Има неща неизбежни в природата, върху които не може да се спори.
към беседата >>

57. Напразно ме почитат

НБ

Който не изпълни тези заповеди и закони, минава за некултурен.
Всеки дом, всяка домакиня има свои закони и заповеди – все човешки. Вижте, как човек започва да си строи къща. Първо, той изчислява, колко тухли, греди, камъни са нужни; после, определя качеството им. И това е на място, но е човешко. Всеки народ си има свои закони и заповеди: как да се обличат хората, какви къщи да си правят, какви отношения да имат помежду си. Който не изпълни тези заповеди и закони, минава за некултурен. Ако отидеш в Китай, облечен по европейски, ще гледат на тебе с неразположение. Христос засяга отдълбоко същината на Божествените заповеди и учения, защото само чрез тях можем да служим на Бога. Днес хората отделят физическия живот от духовния и ги разглеждат поотделно. Всъщност, един живот съществува. Физическият живот е проява на духовния, но не е отделен от него.
към беседата >>

58. И валя дъждът

НБ

Така става в съвременния културен свят на 20 век, който минава за един просветен век.
„И валя дъждът, и приидоха реките." – Това е последствие на нещо. „И повеяха ветровете." – Това е едно въздействие. „И тази къща не падна, защото бе основана на камък". – Това е резултат. Така казват съвременните учени и философи. Така става в съвременния културен свят на 20 век, който минава за един просветен век. Сегашните хора мислят, че само човекът е разумно същество. Всички останали същества са неразумни. Например, като видят дърво или животно, те казват: дърво е това, не мисли и не чувствува. Животно е това, нищо не разбира. – Това са криви заключения.
към беседата >>

59. Качества на разумния живот

СБ

Всеки вол иска да живее културен живот, както и ние искаме, обаче човекът го хваща, туря му юлар на главата, туря му хомот, взема остена и цял ден го кара на нивата.
Онзи охлюв, който виждате да пъпли, и той би желал да живее разумен живот, но Природата му е турила рога, турила му е един малък товар,турила му е и едно лигаво вещество. Питам сега: завидно ли е положението на охлюва? И той иска да живее, но утре го хванете, турите го във врялата вода, извадите го от неговата черупка, приемете го в стомаха си и казвате: „Тук ще живееш, а не там.“ Неговият живот минава във вашия. Вземете вола или кое и да е млекопитаещо. И те искат да живеят разумно, но може ли един вол да се освободи от своите рога, от своите копита? Всеки вол иска да живее културен живот, както и ние искаме, обаче човекът го хваща, туря му юлар на главата, туря му хомот, взема остена и цял ден го кара на нивата. Питам: туй положение на вола приятно ли е? – Не е приятно. Казвате: „Такава е Волята Божия.“ – Не е такава Волята Божия, такава е волята на човека. Волът казва: „Не е казано по цял ден да ора.“ Вие казвате: „Така е писал Господ.“ Никой не е чел някъде да е писано от Господа, че този вол трябва да оре на нивата. Никой не е чул гласа на Господа тъй да каже.
към беседата >>

Всеки вол иска да живее културен живот, както и ние искаме, обаче човекът го хваща, туря му юлар на главата, туря му хомот, взима остена и цял ден го кара на нивата. (втори вариант)
Питам сега: завидно ли е положението на охлюва? И той иска да живее, но утре го хванете, турите го във врялата вода, извадите го от неговата черупка, приемете го в стомаха си и казвате: тук ще живеете а не там. Неговият живот минава във вашия. Вземете волът или кое и да е млекопитающе. И те искат да живеят разумно, но може ли един вол да се освободи от своите рога, от своите копита! Всеки вол иска да живее културен живот, както и ние искаме, обаче човекът го хваща, туря му юлар на главата, туря му хомот, взима остена и цял ден го кара на нивата. Питам: туй положение на вола приятно ли е? - Не е приятно. Казвате: такава е волята Божия. Не е такава волята Божия, такава е волята на човека. Волът казва: не е казано по цял ден да ора.
към втори вариант >>

60. Моето верую

КД

Ще кажете: „Аз минах през техния културен мравуняк.“ И втория път ще заобиколите.
Минала мечката покрай мравките и няколко я ухапали , понеже трябвало да мине малко по-встрани. Мечката пък казала: „Как тъй те да ме ухапят? “ А мравките казали: „Защо тя минава през нашето културно царство? “ Сега приложението. Да кажем, вие сте ученици, а другите ученици ви ухапят. Ще кажете: „Аз минах през техния културен мравуняк.“ И втория път ще заобиколите. Един Учител може да улесни живота на своите ученици, например на бедните. И тогава веднага учениците ще имат високо мнение за учителя си. Значи той не минава през мравуняка, а заобикаля. Какво искат малките деца от учителя си? Да бъде справедлив, никога да не лъже и да говори на техния език.
към беседата >>

61. Родените

НБ

Ние ще вземемъ тия думи въ съврѣменния културенъ животъ въ широкъ смисъль – ще ги разгледаме като едно усилие на човѣшкия духъ, да изведе човѣшката душа къмъ нѣщо по-добро, по красиво, по-възвишено.
Ние ще вземемъ тия думи въ съврѣменния културенъ животъ въ широкъ смисъль – ще ги разгледаме като едно усилие на човѣшкия духъ, да изведе човѣшката душа къмъ нѣщо по-добро, по красиво, по-възвишено. Съврѣменната култура, при всички свои усилия, не е дала това, което човѣкъ желае. Цѣлиятъ съврѣмененъ свѣтъ се възхищава отъ съврѣменната култура. Има нѣщо хубаво въ тази култура, ние не отричаме това. Тази култура, съ своята наука, съ своето изкуство, съ своята музика, съ своитѣ изобрѣтения, е допринесла нѣщо, но не това, което човѣкъ желае. Сега, ние ще разсѫждаваме разумно, да видимъ, отъ какво произтичатъ противорѣчията въ живота.
към беседата >>

Казваме, че човѣкътъ е културенъ, защото оскубва перата и козината на животнитѣ, които ще яде.
Лисицитѣ сѫщо иматъ единъ опрѣдѣленъ начинъ, по който започватъ да ядатъ кокошкитѣ. Тѣ сѫ доста благородни, хубаво оскубватъ кокошкитѣ, и слѣдъ това започватъ да ги ядатъ. И котката има правила, по които яде мишката. Тя е бърза, не се спира да снима козината ѝ. Вземете човѣкътъ, когато ще яде нѣкоя кокошка, или нѣкое прасенце, и той е, като лисицата уменъ, оскубва перата на кокошката и козината на прасенцето. Казваме, че човѣкътъ е културенъ, защото оскубва перата и козината на животнитѣ, които ще яде. Ако е за култура, по сѫщия начинъ и лисицата е културна! Културата не седи въ външнитѣ прояви. Това сѫ живи, разумни принципи, които дѣйствуватъ въ насъ. Ще ви задамъ единъ въпросъ: въ какво съврѣменната култура седи по-високо отъ миналата? Въ римско врѣме, римлянитѣ имаха носилки, и съ тѣхъ четирма души носѣха едного на рѫцѣ.
към беседата >>

Ние ще вземем тия думи в съвременния културен живот в широк смисъл – ще ги разгледаме като едно усилие на човешкия дух, да изведе човешката душа към нещо по-добро, по-красиво, по-възвишено. (втори вариант)
Ние ще вземем тия думи в съвременния културен живот в широк смисъл – ще ги разгледаме като едно усилие на човешкия дух, да изведе човешката душа към нещо по-добро, по-красиво, по-възвишено. Съвременната култура, при всички свои усилия, не е дала това, което човек желае. Целият съвременен свят се възхищава от съвременната култура. Има нещо хубаво в тази култура, ние не отричаме това. Тази култура, със своята наука, със своето изкуство, със своята музика, със своите изобретения, е допринесла нещо, но не това, което човек желае. Сега, ние ще разсъждаваме разумно, да видим, от какво произтичат противоречията в живота.
към втори вариант >>

Казваме, че човекът е културен, защото оскубва перата и козината на животните, които ще яде. (втори вариант)
Лисиците също имат един определен начин, по който започват да ядат кокошките. Те са доста благородни, хубаво оскубват кокошките, и след това започват да ги ядат. И котката има правила, по които яде мишката. Тя е бърза, не се спира да снима козината й. Вземете човекът, когато ще яде някоя кокошка, или някое прасенце, и той е, като лисицата умен, оскубва перата на кокошката и козината на прасенцето. Казваме, че човекът е културен, защото оскубва перата и козината на животните, които ще яде. Ако е за култура, по същия начин и лисицата е културна! Културата не седи във външните прояви. Това са живи, разумни принципи, които действат в нас. Ще ви задам един въпрос: В какво съвременната култура седи по-високо от миналата? В римско време, римляните имаха носилки, и с тях четирима души носеха едного на ръце.
към втори вариант >>

62. Да Го посрещнат

НБ

Азъ не говоря за онази обществена борба, азъ не говоря за онази борба между пехливани, която по модерному, на културенъ езикъ наричатъ инцидентъ – станалъ нѣкѫдѣ нѣкакъвъ инцидентъ – на български пъкъ казватъ, „случайность нѣкаква“.
Но у насъ все-таки има извѣстни недоволници, извѣстни фарисеи, учени хора, който казватъ: я си гледайте хала, какво си губите врѣмето, вие се осигурете, туй е за младитѣ. Тъй е, човѣкъ е раздѣленъ въ себе си. Когато у човѣка започне да се развива духовния животъ, въ него се явява една вѫтрѣшна борба. Нѣкои казватъ: безъ борба не може ли? – Не може. Азъ не говоря за онази обществена борба, азъ не говоря за онази борба между пехливани, която по модерному, на културенъ езикъ наричатъ инцидентъ – станалъ нѣкѫдѣ нѣкакъвъ инцидентъ – на български пъкъ казватъ, „случайность нѣкаква“. Е, хубаво, нѣмамъ нищо противъ този инцидентъ, или противъ това, че станало нѣщо, случило се нѣщо. И тъй, всѣки човѣкъ има една свещена идея. Ние нѣкой пѫть се запитваме: защо този народъ не прие Исуса? Съврѣменнитѣ историци не сѫ разрѣшили въпроса. Ако кажемъ, че евреитѣ бѣха некултуренъ народъ, не е вѣрно.
към беседата >>

Ако кажемъ, че евреитѣ бѣха некултуренъ народъ, не е вѣрно.
Азъ не говоря за онази обществена борба, азъ не говоря за онази борба между пехливани, която по модерному, на културенъ езикъ наричатъ инцидентъ – станалъ нѣкѫдѣ нѣкакъвъ инцидентъ – на български пъкъ казватъ, „случайность нѣкаква“. Е, хубаво, нѣмамъ нищо противъ този инцидентъ, или противъ това, че станало нѣщо, случило се нѣщо. И тъй, всѣки човѣкъ има една свещена идея. Ние нѣкой пѫть се запитваме: защо този народъ не прие Исуса? Съврѣменнитѣ историци не сѫ разрѣшили въпроса. Ако кажемъ, че евреитѣ бѣха некултуренъ народъ, не е вѣрно. Това бѣха хора съ култура, който цѣли 400 години се учиха въ Египетъ. Тѣ имаха една възвишена култура. Тѣ имаха много учени равини, много учени хора, капацитети, както ги казватъ сега. Тѣ имаха такива учени, че каквото кажеха, свѣтътъ се потресваше. Историцитѣ иматъ всичкото добро желание да обяснятъ причинитѣ, защо евреитѣ не приеха Христа, но нѣщата не могатъ да се обяснятъ тъй лесно. Защо?
към беседата >>

Сега, азъ не искамъ да произнеса една обвинителна рѣчь, но говоря тъй инцидентно, или прѣведено на български езикъ, на културенъ езикъ, мимоходомъ говоря.
И тогава, този горкиятъ човѣкъ се чуди, защо не го приели. Исаия казва така: „Господи, кой повѣрва въ нашето проповѣдване“? Послѣ, за да се избѣгне друго едно противорѣчие, Исаия сѫщо казва: „Ослѣпилъ си очитѣ имъ, затворилъ си ушитѣ имъ за да не могатъ да видятъ, нито да чуятъ“. Е, хубаво, ако Господь е ослѣпилъ очитѣ имъ и затворилъ ушитѣ имъ, за да не могатъ да видятъ, нито да чуятъ, какво е виновенъ за това народа? Исаия не е виновенъ, вината е въ прѣводчицитѣ, въ тия, който прѣвеждатъ. Сега, азъ не искамъ да произнеса една обвинителна рѣчь, но говоря тъй инцидентно, или прѣведено на български езикъ, на културенъ езикъ, мимоходомъ говоря. Та казвамъ: всѣки човѣкъ, колкото и да е малъкъ, все има по една свещена идея въ себе си, но и въ него се намиратъ тези отрицателни сили. Всички онѣзи разсипани хора, които се отчайватъ отъ живота си, тѣхната идея е разпъната, изгубена, и тѣ си оставатъ немили-недраги. И дѣйствително, всѣки човѣкъ, който остава безъ идея, въ каквото и да е отношение, той все не може да сполучи въ живота си. Човѣкъ и като търговецъ трѣбва да има идея; и като писатель трѣбва да има идея; и като музикантъ трѣбва да има идея; и като художникъ трѣбва да има идея. Въ каквото направление и да е той, все трѣбва да има една идея, която да му дава потикъ.
към беседата >>

Аз не говоря за онази обществена борба, аз не говоря за онази борба между пехливани, която по модерно, на културен език наричат инцидент – станал някъде някакъв инцидент – на български пък казват, „случайност някаква“. (втори вариант)
Но у нас все пак има известни недоволници, известни фарисеи, учени хора, които казват: Я си гледайте работата, какво си губите времето, вие се осигурете, това е за младите. Така е, човек е разделен в себе си. Когато у човека започне да се развива духовния живот, в него се явява една вътрешна борба. Някои казват: Без борба не може ли? – Не може. Аз не говоря за онази обществена борба, аз не говоря за онази борба между пехливани, която по модерно, на културен език наричат инцидент – станал някъде някакъв инцидент – на български пък казват, „случайност някаква“. Е, хубаво, нямам нищо против този инцидент, или против това, че станало нещо, случило се нещо. И тъй, всеки човек има една свещена идея. Ние някой път се запитваме: Защо този народ не прие Исус? Съвременните историци не са разрешили въпроса. Ако кажем, че евреите бяха некултурен народ, не е вярно.
към втори вариант >>

Ако кажем, че евреите бяха некултурен народ, не е вярно. (втори вариант)
Аз не говоря за онази обществена борба, аз не говоря за онази борба между пехливани, която по модерно, на културен език наричат инцидент – станал някъде някакъв инцидент – на български пък казват, „случайност някаква“. Е, хубаво, нямам нищо против този инцидент, или против това, че станало нещо, случило се нещо. И тъй, всеки човек има една свещена идея. Ние някой път се запитваме: Защо този народ не прие Исус? Съвременните историци не са разрешили въпроса. Ако кажем, че евреите бяха некултурен народ, не е вярно. Това бяха хора с култура, които цели 400 години се учиха в Египет. Те имаха една възвишена култура. Те имаха много учени равини, много учени хора, капацитети, както ги казват сега. Те имаха такива учени, че каквото кажеха, светът се потресваше. Историците имат всичкото добро желание да обяснят причините, защо евреите не приеха Христа, но нещата не могат да се обяснят така лесно. Защо?
към втори вариант >>

Сега, аз не искам да произнеса една обвинителна реч, но говоря тъй инцидентно, или преведено на български език, на културен език, мимоходом говоря. (втори вариант)
И тогава, този горкият човек се чуди, защо не го приели. Исаия казва така: „Господи, кой повярва в нашето проповядване? “ После, за да се избегне друго едно противоречие, Исаия също казва: „Ослепил си очите им, затворил си ушите им за да не могат да видят, нито да чуят“. Е, хубаво, ако Господ е ослепил очите им и затворил ушите им, за да не могат да видят, нито да чуят, какво е виновен за това народа? Исаия не е виновен, вината е в преводачите, в тези, който превеждат. Сега, аз не искам да произнеса една обвинителна реч, но говоря тъй инцидентно, или преведено на български език, на културен език, мимоходом говоря. Та казвам: Всеки човек, колкото и да е малък, все има по една свещена идея в себе си, но и в него се намират тези отрицателни сили. Всички онези разсипани хора, които се отчайват от живота си, тяхната идея е разпъната, изгубена, и те си остават немили-недраги. И действително, всеки човек, който остава без идея, в каквото и да е отношение, той все не може да сполучи в живота си. Човек и като търговец трябва да има идея; и като писател трябва да има идея; и като музикант трябва да има идея; и като художник трябва да има идея. В каквото направление и да е той, все трябва да има една идея, която да му дава подтик.
към втори вариант >>

63. Моята заповѣдъ / Моята заповед

НБ

А ние нѣкой пѫть гледаме отъ висотата на своето положение къмъ всички други хора и казваме: той не е като мене уменъ, той не е като мене тъй културенъ.
Не го завеждай въ най-хубавата гостилница да го нахранишъ. Това не е любовь. Ти ще проявишъ любовьта си въ най-малкото, и ако съзнанието на този човѣкъ е пробудено, като излѣзе навънъ, той ще си въздъхне свободно, ще подигне погледа си нагорѣ и ще каже: има хора по свѣта, у които живѣе Божията Любовь. Любовьта не прави разлика. Къмъ всички сѫщества, каквито и да сѫ, тя гледа съ еднакво око. А ние нѣкой пѫть гледаме отъ висотата на своето положение къмъ всички други хора и казваме: той не е като мене уменъ, той не е като мене тъй културенъ. Ами ако рече Господь да те погледне отъ висотата на своето положение, какъ ще се почувствувашъ? Той ще погледне на тебе тъй, както ти поглеждашъ къмъ всички други души, въ които Богъ живѣе. Ако видишъ нѣкой заякъ съ счупенъ кракъ, ще му кажешъ: слушай, моятъ братъ не е знаялъ, като ти счупилъ крака, но азъ ще ти помогна. Ти си добро зайче, азъ познавамъ това по голѣмитѣ ти уши. Ще починешъ малко, азъ ще ти поправя крака.
към беседата >>

А ние някой път гледаме от висотата на своето положение към всички други хора и казваме: Той не е като мене умен, той не е като мене тъй културен. (втори вариант)
Не го завеждай в най-хубавата гостилница да го нахраниш. Това не е любов. Ти ще проявиш любовта си в най-малкото, и ако съзнанието на този човек е пробудено, като излезе навън, той ще си въздъхне свободно, ще повдигне погледа си нагоре и ще каже: Има хора по света, у които живее Божията Любов. Любовта не прави разлика. Към всички същества, каквито и да са, тя гледа с еднакво око. А ние някой път гледаме от висотата на своето положение към всички други хора и казваме: Той не е като мене умен, той не е като мене тъй културен. Ами ако рече Господ да те погледне от висотата на своето положение, как ще се почувстваш? Той ще погледне на тебе тъй, както ти поглеждаш към всички други души, в които Бог живее. Ако видиш някой заек със счупен крак, ще му кажеш: Слушай, моят брат не е знаел, като ти счупил крака, но аз ще ти помогна. Ти си добро зайче, аз познавам това по големите ти уши. Ще починеш малко, аз ще ти поправя крака.
към втори вариант >>

64. Квадратурата на кръга

МОК

Ако Христос не беше решил да страда, да се жертва, питам: Съвременният културен свят щеше ли да има тези свежи мисли?
И не се оплаквайте от съдбата си, но работете и тази съдба след време ще ви се усмихне. Съдба, както ние я наричаме, това е един кармически закон. Всички вие се нуждаете от известна опитност и за да я добиете, непременно трябва да минете през страдания. Без страдания няма да имате тази опитност, а без тази опитност, няма да имате това знание. Свежите Божествени мисли не могат да дойдат иначе. Ако Христос не беше решил да страда, да се жертва, питам: Съвременният културен свят щеше ли да има тези свежи мисли? - Значи, страданията на един човек отварят една врата, дават един подтик на всички ония души, които са останали назад. Следователно, неговите страдания донесоха един хубав плод, отвориха един широк път, през който сега мнозина минават. Римските императори живееха един отличен живот, пълен с разкош и удобства, но какво остана от това? Те нищо не допринесоха за света. Тъй щото, този закон работи в живота на всеки един.
към беседата >>

Ако Христос не беше решил да се жертва, да страда, съвременният културен свят щеше ли да има тези светли мисли? (втори вариант)
Не се оплаквайте от съдбата си, но работете – след време съдбата ви ще се усмихне. Това, което вие наричате съдба, представлява кармически закон. Всички се нуждаете от известна опитност, която, за да добиете, трябва да минете през страданията. Без страдания няма да имате опитност, а без опитност няма да имате знания. Свежите Божествени мисли не могат да дойдат другояче, освен чрез страдания. Ако Христос не беше решил да се жертва, да страда, съвременният културен свят щеше ли да има тези светли мисли? Значи страданията на човека отварят врата, дават подтик на всички ония души, които са останали назад. Следователно страданията на този човек донасят хубав плод, отварят широк път, през който сега мнозина минават. Римските императори живееха отличен живот, пълен с разкош и удобства, но какво остана от него? Те не допринесоха нищо на света. Тъй щото този закон работи над всекиго.
към втори вариант >>

65. Тесният път

НБ

По човѣшки живѣешъ, а при това минавашъ за културенъ.
Не, това сѫ все обекти! Ще се върнемъ и ще живѣемъ безъ обекти! Отъ Божествено гледище ще разрѣшаваме нѣщата. Само тогава ще ги разрѣшимъ правилно, и нѣма да имаме страхъ отъ нищо. Нѣкой казва: азъ безъ такова ядене не мога. Защо? По човѣшки живѣешъ, а при това минавашъ за културенъ. Че азъ като изямъ едно симидче, защо да не съмъ благодаренъ? Съ моето симидче, може би, 10,000 пеперуди биха се нахранили. Даже за тѣхъ е много туй симидче. Питамъ тогава: кой животъ е по-красивъ – този на пеперудата, или моятъ животъ? Животътъ който асимилира по-малко материя, а придобива повече сила е по-хубавъ отъ колкото живота който асимилира повече материя а придобива по-малко сила.
към беседата >>

По човешки живееш, а при това минаваш за културен. (втори вариант)
Не, това са все обекти! Ще се върнем и ще живеем без обекти! От Божествено гледище ще разрешаваме нещата. Само тогава ще ги разрешим правилно, и няма да имаме страх от нищо. Някой казва: Аз без такова ядене не мога. Защо? По човешки живееш, а при това минаваш за културен. Че аз като изям едно симидче, защо да не съм благодарен? С моето симидче може би 10,000 пеперуди биха се нахранили. Даже и за тях е много туй симидче. Питам тогава: Кой живот е по-красив – този на пеперудата, или моят живот? Животът който асимилира по-малко материя, а придобива повече сила е по-хубав отколкото живота, който асимилира повече материя, а придобива по-малко сила.
към втори вариант >>

66. Азъ Те познахъ / Аз Те познах

НБ

Не, това сѫ произведения, това сѫ опити на този културенъ грънчарь.
Културата е една, тя е качество на човѣшкия духъ. Само човѣшкиятъ духъ носи култура въ себе си. Вие не можете да извадите културата вънъ отъ човѣка. Смѣшно е да се опрѣдѣли културата като нѣщо извънъ човѣка. Нима културата на единъ грънчарь, който е направилъ 5–6,000 гърнета седи въ тия гърнета? Не, това сѫ произведения, това сѫ опити на този културенъ грънчарь. Това е идея, която живѣе вѫтрѣ въ него. Никой не знае, защо той е направилъ тия гърнета, но културата не седи въ тѣхъ. Той и безъ да бѣше направилъ тия гърнета, културата бѣше въ него. Сега казватъ: еди-кой си писатель написалъ десятки книги. Ученостьта му не седи въ тия книги.
към беседата >>

Като наблюдавамъ хората, азъ считамъ за благороденъ, за културенъ човѣкъ този, който като види, че нѣкоя мравя се дави, е готовъ да ѝ тури една сламка и да я извади отъ водата.
И тъй, Христосъ казва: „Познахъ.“ Какво е позналъ? – Че Ти Си ме проводилъ. И всички ние трѣбва да познаемъ, че Богъ ни е проводилъ въ този свѣтъ. И когато съзнаемъ туй учение, трѣбва да го приложимъ на опитъ въ най-малкитѣ нѣща. Азъ мисля, че спасението на свѣта нѣма да стане съ помагането на бѣднитѣ. Като наблюдавамъ хората, азъ считамъ за благороденъ, за културенъ човѣкъ този, който като види, че нѣкоя мравя се дави, е готовъ да ѝ тури една сламка и да я извади отъ водата. Онзи, който може да извади една мравя отъ водата, той може да се обърне къмъ Бога, той има сърдце, благороденъ човѣкъ е. Глѣдамъ, нѣкой човѣкъ полива цвѣтята. Казвамъ: онзи, който може да избави една мравя, който може да полива едно цвѣте, той е благороденъ човѣкъ, той е въ правата посока. Слѣдователно, ние трѣбва да започнемъ отъ малкитѣ нѣща въ свѣта. Щомъ единъ човѣкъ е въ състояние да извършва малки работи, той ще е въ състояние да прави и велики работи.
към беседата >>

Не, това са произведения, това са опити на този културен грънчар. (втори вариант)
Културата е една, тя е качество на човешкия дух. Само човешкият дух носи култура в себе си. Вие не можете да извадите културата вън от човека. Смешно е да се определи културата като нещо извън човека. Нима културата на един грънчар, който е направил 5–6,000 гърнета седи в тия гърнета? Не, това са произведения, това са опити на този културен грънчар. Това е идея, която живее вътре в него. Никой не знае, защо той е направил тия гърнета, но културата не седи в тях. Той и без да беше направил тия гърнета, културата беше в него. Сега казват: Еди-кой си писател написал десетки книги. Учеността му не седи в тия книги.
към втори вариант >>

Като наблюдавам хората, аз считам за благороден, за културен човек този, който като види, че някоя мравка се дави, е готов да ѝ тури една сламка и да я извади от водата. (втори вариант)
И тъй, Христос казва: „Познах.“ Какво е познал? – Че Ти Си ме проводил. И всички ние трябва да познаем, че Бог ни е проводил в този свят. И когато съзнаем туй учение, трябва да го приложим на опит в най-малките неща. Аз мисля, че спасението на света няма да стане с помагането на бедните. Като наблюдавам хората, аз считам за благороден, за културен човек този, който като види, че някоя мравка се дави, е готов да ѝ тури една сламка и да я извади от водата. Онзи, който може да извади една мравка от водата, той може да се обърне към Бога, той има сърце, благороден човек е. Гледам, някой човек полива цветята. Казвам: Онзи, който може да избави една мравка, който може да полива едно цвете, той е благороден човек, той е в правата посока. Следователно, ние трябва да започнем от малките неща в света. Щом един човек е в състояние да извършва малки работи, той ще е в състояние да прави и велики работи.
към втори вариант >>

67. Отворената и затворената чаша

ООК

Или ако не си облечен модерно, казват: „Този човек е много изостанал назад, той не е културен, няма модно облекло, не оре с модерен парен плуг.“ Аз харесвам парния плуг, че освобождава воловете от страдания.
Той беше малко тщеславен. Следователно хората ни вярват дотогава, докато нашата опитност съвпада с тяхната. Докато ние вървим в обикновения живот, всички хора ни вярват; щом минем отвъд тази норма, казват: „Вие сте на крив път.“ Ако влезете в някоя православна църква и не запалите свещ, нито пък се прекръстите, казват: „Какво търси този човек тук? “ Ако влезете при евангелистите и не коленичите като тях, те ще кажат: „Какво търси този човек между нас? “ Навсякъде има известни установени форми и ако искаш да не те вземат за луд, трябва да вършиш това, което другите вършат. Или ако не си облечен модерно, казват: „Този човек е много изостанал назад, той не е културен, няма модно облекло, не оре с модерен парен плуг.“ Аз харесвам парния плуг, че освобождава воловете от страдания. Не, ние трябва постепенно да дойдем до истинския живот, до Истината. Сега някой път учителят може да каже на учениците си: „Вие трябва да знаете, че аз ви просветих, аз ви упътих.“ – Прав е той. Майката пък казва на дъщеря си: „Аз те отхраних.“ – Права е и тя. Но нейната майка ще каже: „Аз тебе отхраних.“ Ти си майка на твоята дъщеря, но си дъщеря на твоята майка. Питам: кой кого е отхранил?
към беседата >>

68. И пишеше на земята

НБ

Съврѣменниятъ културенъ свѣтъ, или културнитѣ хора на 20 векъ, желаятъ всичко да имъ е понятно.
Съврѣменниятъ културенъ свѣтъ, или културнитѣ хора на 20 векъ, желаятъ всичко да имъ е понятно. Нѣкои даже мислятъ, че всичко знаятъ. Ако попитате виднитѣ богословци да ви кажатъ нѣщо за Бога, тѣ ще ви говорятъ за тайнитѣ на Бога; въ колко лица е Той; какъ е станало изкупването на човѣчеството; какъ е слѣзълъ Христосъ на земята и редъ други философски работи може да ви говорятъ, но я ги запитайте, какво е писалъ Христосъ на земята, не знаятъ. Единствениятъ отговоръ, който ще ви дадатъ е, че това не влиза въ плана на спасението, слѣдователно, за него не трѣбва да се говори. И дѣйствително, Христосъ е написалъ свещени думи, които не могатъ да се вмѣстятъ въ тази книга, която сѫ ни оставили пророцитѣ, защото щѣха да се опорочатъ. Пишеше Той дълго врѣме на земята и изтриваше написаното.
към беседата >>

Е питамъ: въ съврѣменния културенъ свѣтъ, когато хванатъ една такава жена въ прѣстъпление, какъ ще я сѫдятъ?
– Той разгръщалъ великата книга на живота и прашинкитѣ, които намѣрилъ тамъ, увеличилъ. Въ тѣхъ намѣрилъ причинитѣ, щото тази жена е съгрѣшила, и защо е доведена прѣдъ Нѣго. Слѣдъ това Той намѣрилъ начинъ, методъ, какъ тази жена да поправи своята погрѣшка. Какъ ще може да я поправи? – По Божественъ начинъ, а не по човѣшки начинъ. Е питамъ: въ съврѣменния културенъ свѣтъ, когато хванатъ една такава жена въ прѣстъпление, какъ ще я сѫдятъ? Ние трѣбва да отговоримъ по сѫщия начинъ: който е безгрѣшенъ, нека хвърли камъкъ върху нея! Има ли безгрѣшенъ човѣкъ на земята? – Такъвъ човѣкъ нѣма. Слѣдователно, никой нѣма право да убива, защото, който убива, законътъ засѣга и него. Ще кажете: това засѣга само външния свѣтъ, а насъ, праведнитѣ, не засяга.
към беседата >>

Да бѫдешъ справедливъ, значи да знаешъ, какъ да постѫпишъ като мисляше сѫщество, като разуменъ културенъ човѣкъ.
Да, Богъ оправдава хората, но да притежавашъ Правдата, то е друго нѣщо. Правдата е качество на Духа. Правдата е нѣщо вѫтрѣшно. Тя е единъ вѫтрѣшенъ процесъ въ човѣка. Да бѫдешъ справедливъ, значи, да знаешъ, какъ да постѫпишъ при всѣка твоя мисъль, при всѣко твое чувство и при всѣко твое дѣйствие. Да бѫдешъ справедливъ, значи да знаешъ, какъ да постѫпишъ като мисляше сѫщество, като разуменъ културенъ човѣкъ. Ами че ти единъ день ще дойдешъ въ съприкосновение съ други културни сѫщества. Нѣма да бѫдешъ както сега. Нѣкои казватъ, че Бѣлото Братство е въ България. Голѣма честъ е направило то на България, ако мислитѣ, че то е тукъ. Всемирното Бѣло Братство не може да избере единъ такъвъ малъкъ народъ за свое седалище.
към беседата >>

Съвременният културен свят, или културните хора на 20 век, желаят всичко да им е понятно. (втори вариант)
Съвременният културен свят, или културните хора на 20 век, желаят всичко да им е понятно. Някои даже мислят, че всичко знаят. Ако попитате видните богословци да ви кажат нещо за Бога, те ще ви говорят за тайните на Бога; в колко лица е Той; как е станало изкупването на човечеството; как е слязъл Христос на земята и ред други философски работи може да ви говорят, но я ги запитайте, какво е писал Христос на земята, не знаят. Единственият отговор, който ще ви дадат, е, че това не влиза в плана на спасението, следователно за него не трябва да се говори. И действително, Христос е написал свещени думи, които не могат да се вместят в тази книга, която са ни оставили пророците, защото щяха да се опорочат. Пишеше Той дълго време на земята и изтриваше написаното.
към втори вариант >>

Е, питам: В съвременния културен свят, когато хванат една такава жена в престъпление, как ще я съдят? (втори вариант)
– Той разгръщал великата книга на живота и прашинките, които намерил там, увеличил. В тях намерил причините, щото тази жена е съгрешила и защо е доведена пред Него. След това Той намерил начин, метод, как тази жена да поправи своята погрешка. Как ще може да я поправи? – По Божествен начин, а не по човешки начин. Е, питам: В съвременния културен свят, когато хванат една такава жена в престъпление, как ще я съдят? Ние трябва да отговорим по същия начин: Който е безгрешен, нека хвърли камък върху нея! Има ли безгрешен човек на земята? – Такъв човек няма. Следователно, никой няма право да убива, защото, който убива, законът засяга и него. Ще кажете: Това засяга само външния свят, а нас, праведните, не засяга.
към втори вариант >>

Да бъдеш справедлив, значи да знаеш как да постъпиш като мислещо същество, като разумен културен човек. (втори вариант)
Да, Бог оправдава хората, но да притежаваш Правдата, то е друго нещо. Правдата е качество на Духа. Правдата е нещо вътрешно. Тя е един вътрешен процес в човека. Да бъдеш справедлив, значи да знаеш как да постъпиш при всяка твоя мисъл, при всяко твое чувство и при всяко твое действие. Да бъдеш справедлив, значи да знаеш как да постъпиш като мислещо същество, като разумен културен човек. Ами че ти един ден ще дойдеш в съприкосновение с други културни същества. Няма да бъдеш както сега. Някои казват, че Бялото Братство е в България. Голяма чест е направило то на България, ако мислите, че то е тук. Всемирното Бяло Братство не може да избере един такъв малък народ за свое седалище.
към втори вариант >>

69. Рѫката сѫблазнява / Ръката съблазнява

НБ

Онзи човѣкъ, който се съблазнява, той е своенравно дѣте; той е, споредъ мене, некултуренъ, простъ, невъзпитанъ човѣкъ; той е човѣкътъ, у когото нѣма никаква любовь; той е човѣкътъ, у когото нѣма никаква вѣра; той е човѣкътъ, у когото нѣма никаква надежда.
Ако твоятъ неразуменъ животъ те съблазнява и ти дава едно криво разбиране, една изкривена теория, чрѣзъ която твоятъ умъ, твоето сърдце и твоята воля се заблуждаватъ, хвърли тази теория, тя не ти е потрѣбна. Ако ти имашъ една мѣрка въ живота си, чрѣзъ която като мѣришъ, не можешъ да измѣришъ твоята кѫща и като викашъ нѣкой майсторъ, и той като мѣри съ твоята мѣрка, остава половин метъръ разстояние до гредитѣ, защо ти е тази мѣрка да ти създава беля на главата? „Ако рѫката ти те съблазнява, отсѣчи я! “. Всѣко нѣщо, което ни съблазнява, трѣбва да се отхвърли. Разумниятъ човѣкъ не трѣбва да се съблазнява отъ нищо. Онзи човѣкъ, който се съблазнява, той е своенравно дѣте; той е, споредъ мене, некултуренъ, простъ, невъзпитанъ човѣкъ; той е човѣкътъ, у когото нѣма никаква любовь; той е човѣкътъ, у когото нѣма никаква вѣра; той е човѣкътъ, у когото нѣма никаква надежда. Той е човѣкътъ, който се съблазнява отъ всичко. Слѣдователно, всѣка съблазънь трѣбва да се изхвърли. Отъ дѣ да се изхвърли? – Отъ нашия умъ. За да бѫде човѣкъ силенъ, не трѣбва да се съблазнява.
към беседата >>

Онзи човек, който се съблазнява, той е своенравно дете; той е според мене, некултурен, прост, невъзпитан човек; той е човекът, у когото няма никаква любов; той е човекът, у когото няма никаква вяра; той е човекът, у когото няма никаква надежда. (втори вариант)
Ако твоят неразумен живот те съблазнява и ти дава едно криво разбиране, една изкривена теория, чрез която твоят ум, твоето сърце и твоята воля се заблуждават, хвърли тази теория, тя не ти е потребна. Ако ти имаш една мярка в живота си, чрез която като мериш, не можеш да измериш твоята къща, и като викаш някой майстор и той като мери с твоята мярка, остава половин метър разстояние до гредите, защо ти е тази мярка да ти създава бела на главата? "Ако ръката ти те съблазнява, отсечи я! ". Всяко нещо, което ни съблазнява, трябва да се отхвърли. Разумният човек не трябва да се съблазнява от нищо. Онзи човек, който се съблазнява, той е своенравно дете; той е според мене, некултурен, прост, невъзпитан човек; той е човекът, у когото няма никаква любов; той е човекът, у когото няма никаква вяра; той е човекът, у когото няма никаква надежда. Той е човекът, който се съблазнява от всичко. Следователно, всяка съблазън трябва да се изхвърли. От къде да се изхвърли? – От нашия ум. За да бъде човек силен, не трябва да се съблазнява.
към втори вариант >>

70. Което вие видите

НБ

Съврѣменния културенъ свѣтъ, съврѣменниятъ християнски свѣтъ иматъ особени схващания за живота.
Защо именно прѣдпочитате слѣпитѣ обуща прѣдъ прогледалитѣ? Казватъ нѣкои: не трѣбва да бѫда слѣпъ, очитѣ ми трѣбва да сѫ отворени. Питамъ: защо като прогледатъ обущата ви, вашата философия се слага малко по-другояче? Защо прогледалитѣ обуща не съ за прѣдпочитание? Азъ казвамъ: това е недовиждане, недоразбиране на живота. Съврѣменния културенъ свѣтъ, съврѣменниятъ християнски свѣтъ иматъ особени схващания за живота. Ние търсимъ живота тамъ, дѣто го нѣма, т.е. тамъ, дѣто нѣма условия за животъ. Всички търсимъ живота въ богатството, въ кѫщитѣ, въ храната и т.н. Но богатството е резултатъ на самия човѣкъ. Човѣкътъ самъ е създалъ богатството.
към беседата >>

Само при такова разбиране може да се създаде една истинска култура, а при сегашното разбиране, тъй, както сегашнитѣ науки, разбиратъ нѣщата, всѣкога ще има едно самоизтрѣбление, което създава нещастието на сегашния свѣтъ, на съврѣменния културенъ човѣкъ.
Човѣкъ, който познава много господари, ще изпадне въ много престѫпления, затова той трѣбва да слуша само великото Слово, разумното Слово – Словото на Бога! Нѣкой казва: какво ще каже тогава нашето отечество? Кое е отечеството ви? – Въ свѣта има само едно отечество, то е разумното отечество, на което глава е Господь, на което служители сѫ ангелитѣ, светиитѣ. Това е разумното отечество, дѣто праведнитѣ и разумнитѣ хора носятъ Божието благословение. Само при такова разбиране може да се създаде една истинска култура, а при сегашното разбиране, тъй, както сегашнитѣ науки, разбиратъ нѣщата, всѣкога ще има едно самоизтрѣбление, което създава нещастието на сегашния свѣтъ, на съврѣменния културенъ човѣкъ. Туй не произтича отъ факта, че сегашното културно общество не съзнава това, че сегашната религия не съзнава това, всички го съзнаватъ, но не сѫ намерили методъ, по който да заработятъ и затова казватъ: не му е дошло още врѣмето. Не, врѣмето е дошло и за мене, и за васъ. Когато безсмъртната Божествена Любовь похлопа на нашето сърдце, на нашата душа и поиска отъ нази онази велика жертва на самоотрицание, ние трѣбва да бѫдемъ готови да дадемъ тази жертва. Вие казвате: какъ да се жертвуваме за Бога? За войната всички се жертвувате, за всичко друго се жертвувате, но когато дойде въпросъ да дадете великата жертва, щомъ дойде въпросъ за свободенъ изборъ, вие казвате: ще си помислимъ!
към беседата >>

Съвременният културен свят, съвременният християнски свят имат особени схващания за живота. (втори вариант)
Защо именно предпочитате слепите обуща пред прогледалите? Казват някои: не трябва да бъда сляп, очите ми трябва да са отворени. Питам: защо, като прогледат обущата ви, вашата философия се слага малко по-другояче? Защо прогледалите обуща не са за предпочитание? Аз казвам: това е недовиждане, недоразбиране на живота. Съвременният културен свят, съвременният християнски свят имат особени схващания за живота. Ние търсим живота там, дето го няма, т.е. там, дето няма условия за живот. Всички търсим живота в богатството, в къщите, в храната и т.н. Но богатството е резултат на самия човек. Човекът сам е създал богатството.
към втори вариант >>

Само при такова разбиране може да се създаде една истинска култура, а при сегашното разбиране, тъй, както сегашните науки разбират нещата, всякога ще има едно самоизтребление, което създава нещастието на сегашния свят, на съвременния културен човек. (втори вариант)
Човек, който познава много господари, ще изпадне в много престъпления, затова той трябва да слуша само великото Слово, разумното Слово – Словото на Бога! Някой казва: какво ще каже тогава нашето отечество? Кое е отечеството ви? – В света има само едно отечество, то е разумното отечество, на което глава е Господ, на което служители са ангелите, светиите. Това е разумното отечество, дето праведните и разумните хора носят Божието благословение. Само при такова разбиране може да се създаде една истинска култура, а при сегашното разбиране, тъй, както сегашните науки разбират нещата, всякога ще има едно самоизтребление, което създава нещастието на сегашния свят, на съвременния културен човек. Туй не произтича от факта, че сегашното културно общество не съзнава това, че сегашната религия не съзнава това, всички го съзнават, но не са намерили метод, по който да заработят и затова казват: не му е дошло още времето. Не, времето е дошло и за мене, и за вас. Когато безсмъртната Божествена Любов похлопа на нашето сърце, на нашата душа и поиска от нас онази велика жертва на себеотрицание, ние трябва да бъдем готови да дадем тази жертва. Вие казвате: как да се жертваме за Бога? За войната всички се жертвате, за всичко друго се жертвате, но когато дойде въпрос да дадете великата жертва, щом дойде въпрос за свободен избор, вие казвате: ще си помислим!
към втори вариант >>

71. Двете свещени положения

СБ

И в този културен век ги изкопават от земята, за да ги турят на пръстена на някоя млада невеста или на някоя царска корона.
Нещо особено има в Божественото, в Любовта. Та през тази година вие ще живеете в Бога и Той във вас. Вие сте живели в Бога тъй, както детето е живяло в утробата на майка си. Вие сте живели в Бога тъй, както скъпоценните камъни са живели с хиляди години заровени в недрата на Земята. Несъзнателен живот е бил тогава. И в този културен век ги изкопават от земята, за да ги турят на пръстена на някоя млада невеста или на някоя царска корона. Мислите ли, че този камък, когато е бил заровен на дъното на Земята, не е усещал скръб? – Усещал е. Но мислите ли, че и сега, когато е турен на царската корона или на някой пръстен, не усеща радост? – Усеща. В този скъпоценен камък е затворена една душа, която чака своето освобождение.
към беседата >>

72. Тридесет и осем години

НБ

Сега вие казвате: този е некултурен човек.
Той се сблъсква с някой човек и си казва: какво се блъска този човек, как се е объркал из пътя! Как са тръгнали тия хора така, че не знаят пътя си? Другите хора му казват, че е пиян, а той им казва: а, пиян съм, вие сте пияни. Най-после той дойде до дома си, свести се и казва: как съм се напил! Казвам: този човек е вече пробуден, съзнанието му е една стъпка по-високо, той знае, че е пиян. Сега вие казвате: този е некултурен човек. Не, ние гледаме малко по-другояче на живота. Вие казвате: този бил добър, онзи бил лош. Какво от това, че някой бил добър? Какво от това, че някой бил лош? Някой казва: аз съм добър.
към беседата >>

Да срещнеш културен човек е приятно!
Турчинът тъй разбирал това, тъй си казвал. Знаете ли какво нещо е да умножиш хиляда милиона по хиляда милиона? Не е смешното там, че турчинът казал тъй, така си мислел той, но по някой път ние се поставяме в положението на хора без смирение и мислим, че сме много учени. Аз не искам да осмивам учените хора, напротив, радвам се, когато срещна учени хора. Да срещнеш учен човек е приятно! Да срещнеш културен човек е приятно! Да срещнеш набожен човек е приятно! Да срещнеш обществен човек е приятно! Да срещнеш човек, на когото съзнанието е пробудено, в каквато и да е степен, това е приятно! Животът, според мен, на каквато степен на развитие и да е, в каквато форма и да се проявява, щом дойде онзи ученият човек в съприкосновение с него ще го разбере. Ако аз съм жаден и се доближа до известен пласт на земята, който дълго време е бил сух, и видя по едно време, че из този пласт се яви една капка вода, ще се зарадвам. Защо?
към беседата >>

73. Откъде ида

НБ

Аз искам да стана културен човек.
За да можем да се избавим, ние, които живеем на земята, както и всички останали хора, трябва да имаме известен стремеж. Вие ще кажете: добре, аз искам да осигуря живота си. - Отлична идея е да осигуриш живота си! Аз искам да добия образование. - Отлична идея е! Аз искам да стана културен човек. - Отлична идея е! Аз искам да стана благороден човек. - Отлична идея е! Питам: всичко това, което вие желаете, можете ли да го осъществите? Всички отговарят: можем.
към беседата >>

74. Благ

НБ

Не, ако един културен човек рече да си съгради един дом, той трябва да представлява нещо ново.
Не е лошо това, но главната идея е да направите живота си по-сносен, по-приятен. Първата задача на науката, обаче, не е да направи живота си приятен, но да ни научи, как да служим на Бога. Ако има за в бъдеще една наука, тя трябва да бъде такава наука, която да ни научи, как да използваме условията на Любовта, за да живеем един добър живот. И тогава, ако създадем един дом, какъв трябва да бъде той? Вие казвате: е, да си съградим една каква и да е колибка, да има де да живеем. Не, ако един културен човек рече да си съгради един дом, той трябва да представлява нещо ново. Ако не съградиш такова нещо, по-добре ходи под наем. Ако ти учиш, учи, но придобий една велика наука! Ако е да придобиеш най-обикновените знания, та който те запитва, дали има друг живот, да дигаш рамене и да отговаряш, че не знаеш, по-добре не учи. Има ли Господ? – Не зная.
към беседата >>

75. Мария избра

НБ

И действително, първоначалната идея на паяка е била много хубава, той искал да направи връзка между видимия и невидимия свят, но впоследствие, когато направил нишките си по стрехите на хората, и той станал културен като тях и казал: да не мислите, че съм толкова прост!
Господ го посетил един ден и го вижда, че работи нещо. Запитва го: какво правиш, синко? – Искам да направя едно съобщение от този на онзи свят, преда си нишка, която ще закача на някое дърво и ще минавам по нея. Тя ще се духа от вятъра все по-нагоре и по-нагоре и така ще държа връзка с онзи свят. „Много хубаво си намислил“ - му казал Господ. И действително, първоначалната идея на паяка е била много хубава, той искал да направи връзка между видимия и невидимия свят, но впоследствие, когато направил нишките си по стрехите на хората, и той станал културен като тях и казал: да не мислите, че съм толкова прост! Аз стоя тук за стража и тежко на този, който падне в моята мрежа. Та казвам: главната идея за всеки едного от нас е да направи един проход от този живот за другия, защото само така ще разберете вътрешния смисъл на живота. Не разбирам, че трябва да разделите този живот, но да добиете в себе си безсмъртие, т.е. да направите този си живот безсмъртен. Ще кажат някои: този човек говори за друг свят, за онзи свят, а трябва да се знае, че ние само след като умрем на онзи свят, само тогава ще можем да се спасим.
към беседата >>

76. Свидетелството Негово

НБ

Целият съвременен културен строй живее с вярвания и казват: може, кой знае.
По някой път запечатват дюкяните на търговците; по някой някой път запечатват касите на банкерите; по някой път запечатват, мисля, и касите на банките; по никой път запечатват и гробовете, както беше запечатан и гробът на Христа. Думата „запечатам" има двояк смисъл. Онзи, който не разбира великия Божи закон, запечатва със съмнение; онзи, който разбира великия Божи закон, запечатва с вяра. Целият съвременен културен строй живее с вярвания и казват: може, кой знае. И в науката, и в музиката – навсякъде хората живеят не с вяра но с вярвания и със суеверия. Повечето от младите живеят със суеверия, чакат да дойде някой аероплан да ги вземе, да ги тури на някой висок връх, на някое високо обществено положение. И старите чакат да дойде някой с огнена колесница да ги вземе, както Илия, и да ги занесе на небето. И това е възможно, случва се в историята, но в цялата библейска история имаше само един такъв случай – случаят с пророк Илия. Сега, аз ви представям една трезва мисъл.
към беседата >>

77. Светлина на мисълта

ООК

Иначе, докато волът е вол, ще го угояват, ще го закарват в касапницата и ще го връщат в гората; един ден той ще увисне на някоя кука в касапницата на някой културен, цивилизован град.
Касапинът не е могъл да се справи изведнъж с всички свои жертви, затова ги е върнал пак в гората. Обаче утре ще дойде и вашият ред, нещастието ще ви сполети. Казвате: „Какво трябва да правим, за да избегнем от нещастието? “ – Единственото спасение е в молитвата. Молете се да паднат рогата и копитата ви и докато сте още в гората, да избягате. Иначе, докато волът е вол, ще го угояват, ще го закарват в касапницата и ще го връщат в гората; един ден той ще увисне на някоя кука в касапницата на някой културен, цивилизован град. При това положение нищо не е в състояние да го спаси. Питате: „Защо Бог допуска това нещо? “ – То е друг въпрос. Сега-засега това е факт. Обаче и друг факт има: който коли, и него колят.
към беседата >>

78. Което дава живот

НБ

Туй неестествено състояние, в което е попаднал целия културен свят се дължи на месната храна именно.
Какво има в такава философия? Ще кажете: тогава какво трябва да ядем? Ще ядете такава храна, която ще донесе 10, а едно ще завлече. Коя е тази храна? За сега тя е растителната и плодната храна. Туй неестествено състояние, в което е попаднал целия културен свят се дължи на месната храна именно. Това е един чисто физиологически, един чисто биологически закон. Ако учените хора искат да спасят тази култура, трябва да започнат с храната. Новото поколение трябва да се създаде именно от тази финна материя, в която да не проникват никакви недъзи. Проследете какво е състоянието на охтичавите хора. Знаете ли тяхната психология?
към беседата >>

79. Ще се наситят

НБ

Голямо щестлавие е от моя страна да искам да дойде един културен ангел от Небето да ме храни с хляб.
Често ние казваме, че Бог ще промисли за нас. По кой начин ще промисли? Бог е промислил, ние трябва да приложим тия закони, които той е вложил в нас, които ни ги е поверил. Ние не трябва да излагаме Бога на изкушение. Ако аз съм добър човек, не трябва да казвам: тъй както съм гладен, нека дойде някой ангел да ми донесе един хляб. Голямо щестлавие е от моя страна да искам да дойде един културен ангел от Небето да ме храни с хляб. Един от древните пророци, който беше богоугоден, в един подобен случай не получи храна с някои ангел, но Господ му изпрати в услуга една гарга. Вие ще кажете: ако си пророк, нека Господ ти изпрати пари. Някой казва: аз се помолих на Господа и той ми изпрати пари. Ние не можем да се хвалим с това. Когато някоя красива мома срещне един момък и го погледне, той веднага изважда един чек, подписва го и й го предлага, без да му се е молила тя, като й казва: на високо уважаемата или на високо почитаемата госпожица в знак на голяма признателност.
към беседата >>

И ако всички културни хора, които днес са на власт, ако всички учители и професори приемеха и въздигнеха в себе си това знание, знаете ли какъв културен народ щяхме да бъдем?
Това е една извратена, една еротическа култура. Ние ще говорим за звездите, за целувките, но не за такива целувки, каквито ти може да дадеш. Когато се приближаваш при една душа, трябва да се приближаваш със свещен трепет, да чувстваш, че тя е излязла от Бога, да не я изкушаваш. И като я погледнеш в погледа ти да няма никаква лъжа. Като срещнеш кого и да е, ще се изправиш пред себе си и ще кажеш: Господи, помогни ми да се проявя тъй, както ти се проявяваш! И ако всички културни хора, които днес са на власт, ако всички учители и професори приемеха и въздигнеха в себе си това знание, знаете ли какъв културен народ щяхме да бъдем? Ако всички майки и бащи, ако всички свещеници приемеха това учение, какво поколение щяхме да имаме? А не като сега, всички се смеят и мислят, какви средства да намерят срещу сектантите. Не, за Бога няма сектанти в света.Че какво е Христовото учение тогава? Ако те са истински християни, нека ни покажат най-добрия си пример. Няма да презираме името Божие!
към беседата >>

НАГОРЕ

0.31875610351562