НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
116
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
13. УЧИТЕЛЯТ, УЛ. „ОПЪЛЧЕНСКА 66 И ГЕОРГИ ДИМИТРОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Георги Димитров беше по-толерантен, по-
културен
, имаше отношение и обхода.
Там, в плетачната машина, около нея долу беше направила едно скривалище и там пазеше архива на комунистите и после тя им го предаде. Учителят знаеше това, но мълчеше. Комунистите в нашите среди никога не са загубили нищо - било човек, било материали. Но въпреки това тази сестра на Георги Димитров не беше разположена към Братството. По-късно тя взе голям държавен пост, обаче към Братството имаше отрицателно отношение.
Георги Димитров беше по-толерантен, по-
културен
, имаше отношение и обхода.
Знаеше как стоят нещата и ги ценеше. Братството към него лично няма никакви забележки. След като дойде на власт, той бе коректен към нас, лично спираше другите комунисти, които бяха надъхани от други среди срещу Братството. Но това не им попречи да ни подгонят след това като техни най-големи врагове. Направиха големи поразии и си създадоха карма с Школата на Учителя.
към текста >>
2.
59. ПОСРЕЩАЧЪТ НА ОСВОБОДЕНИЯ ЗАТВОРНИК
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Аз работех в София с моята бригада, правехме тротоара на милицията и на нейния
културен
дом, който в последствие стана Сатиричен театър.
През онази година се започна едно политическо разведряване и той искаше да покаже на западните държави, че ще води друга политика. Мария Тодорова го беше сънувала как съветската делегация пристига с бели коне в облаците. Хрушчов си отиде и остави една заповед, според която всички политически затворници трябваше да се освободят. Бяха поставили условия кои да бъдат освободени. Затворниците също научиха новината, но не бяхме сигурни.
Аз работех в София с моята бригада, правехме тротоара на милицията и на нейния
културен
дом, който в последствие стана Сатиричен театър.
Мария идваше на посещение пред затвора. Аз бях застанал до нея и разговаряхме. Минава партийния секретар на затвора, поглежда ни и казва: „Още малко, Борисе. Потърпи още малко". Каза го в движение без да се спира при нас.
към текста >>
3.
60. СЪДБАТА НА ЗАТВОРНИКА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
В същото време се оказа, че в село Лесичево, което е на 18 км от Пазарджик се строял
Културен
дом.
Обучих още затворници в занаята и с един инженер, който ръководеше работата поехме банята. Завършихме строежа, а това е сложен строеж. Има изолация от влага, електрически кабели, че басейни. Тук работиха 60 човека. Като приеха обекта бяха много доволни от нашата работа.
В същото време се оказа, че в село Лесичево, което е на 18 км от Пазарджик се строял
Културен
дом.
Но ръководството не било на нужното ниво и обекта затънал. Изпълнили работата некачествено. Не приемат обекта, мазилката крива. Хлопат прозорци, стълби криви. Всичко некачествено.
към текста >>
В София МВР-то строеше
Културен
дом на ул.
Обаче тук туриха само един милиционер, който беше широк човек. Наблюдаваше ни кой къде ходи и какво работи, но имахме значителна свобода. За три месеца изправихме всички грешки, и завършихме обекта и го предадохме. Комисията остана доволна. В туй време се завърши и банята в Пазарджик.
В София МВР-то строеше
Културен
дом на ул.
„Ст. Караджа". Като научиха за нашата бригада натовариха ни на един камион и ни докараха в София. Разказах, че отначало ни сложиха в църквата, но след това черквата им трябваше за друго нещо и след това ни настаниха в килии, намиращи се в мазето, което беше много неудобно и трудно. Но и този обект предадохме. От затвора излезнаха много добри майстори-мозайкаджии.
към текста >>
4.
6.08. КОТВАТА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Той привличаше душите като някакъв голям магнит, източник на
културен
подтик към творчество и тласък към духовен подвиг.
В тези разисквания Учителят винаги изхождаше от интелектуалния уровен на присъстващите. Правеше впечатление, че между посетителите преобладаваше академичната младеж, понеже тя беше най-чутка към новите идейни насоки. Тази младеж представляваше най-чувствителните антени на изискванията на времето. Тя беше призвана да бъде осъществителка на новите големи социални, духовни и културни тежнения. Изгревът изобщо стана символ на Светлина, Свобода и Красота.
Той привличаше душите като някакъв голям магнит, източник на
културен
подтик към творчество и тласък към духовен подвиг.
към текста >>
5.
6.23. Бялата раса и трансформациите на съзнанието
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Съвременният
културен
свят трябва да разбере, че „Всеки поет, всеки музикант, художник е сбор от велики души, за да се прояви един велик поет, трябва хиляди гениални души да се съберат на едно място.
При света на самосъзнанието - „Приятели, партии, общества, всички искат да привлекат хората на страната си, да ги направят обекти на своето учение. Това не е е Божественото учение. Всеки човек трябва да се остави да се развива естествено, тъй както е неговата природа." Единствено човечеството на нашата планета е изразител на Божествената пълнота, или също така, взето като символ, представлява Слънцето в нашата слънчева система. Кои са първите проблясъци, които могат да се вземат като белези, че човешкото съзнание излиза от света на самосъзнанието и навлиза във висшите области на свръхсъзнанието? Учителят така просто и ясно очертава това възраждане на човешката душа.
Съвременният
културен
свят трябва да разбере, че „Всеки поет, всеки музикант, художник е сбор от велики души, за да се прояви един велик поет, трябва хиляди гениални души да се съберат на едно място.
За да се прояви един велик художник, трябва хиляди разумни гениални души да се съберат на едно място. За да се прояви един велик музикант, трябва хиляди разумни души да се съберат на едно място и да се изразят чрез него. За да се прояви един велик Учител, трябва всички разумни души да се съберат в Него." Западната култура във всички свои отрасли може да се вземе като краен израз на света на самосъзнанието. Тенденциите в западната литература, изразени в идеята за свръхчовека, чиито главен представител беше Ницше със своя Заратустра, също така и домогванията в политическия и стопански живот за хегемония, не са нищо друго, освен продукт на изостреното самосъзнание в индивидите, обществата и народите. Всичките тези стремежи на самосъзнанието се идентифицират с обстоятелството, че животът на земята е най-важният.
към текста >>
6.
6.28. Връзката между самосъзнанието и свръхсъзнанието
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Общественият и
културен
живот като че ли в сегашното си развитие беше изминал своя път и Учителят трябваше да му даде друга ориентация.
Смирението е онова велико качество на ученика, което разтваря неговата душа за голямата светлина, която излиза от съществата на свръхсъзнанието. Смирението само може да схване, че тези способности в човешкия ум са могъщи инструменти в ръцете на живата разумна природа. Смирението само може да доведе ученика до онова просветление, да вижда, че едничкият източник на всички материални и духовни блага, и на всички културни ценности е Великото Космично Начало. Хората са само проводници на тези творчески импулси, на всички духовни постижения. Много тънко и задълбочено наблюдавах Учителя, как работеше с тези реторти на съзнания, виждах Неговите усилия да свърже света на самосъзнанието, един свят, който вече се разлагаше, с обновителните струи на свръхсъзнанието.
Общественият и
културен
живот като че ли в сегашното си развитие беше изминал своя път и Учителят трябваше да му даде друга ориентация.
Светът на самосъзнанието боравеше с едно откъслечно знание. Това знание създаваше условия със своята статичност за събуждане гордостта в човека и онази алчност - всичко да използва за користни цели. Цялата западна култура беше потопена в света на самосъзнанието и се стимулираше от идеята за свръхчовека. А ще видим как впоследствие Михаил Иванов ще наметне тази културна мантия в дейността си, която ще разгърне в един малък кръг във Франция. Даже като правех своите психологични наблюдения, често виждах в отношенията между Георги Радев и Михаил Иванов тази диаметралност на тези два свята.
към текста >>
7.
6.29. Светлият салон на Изгрева
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Изобщо Изгревът постепенно стана най-важният мистичен и
културен
център на Братството.
Стройните редици под оригиналните мелодии на упражненията представляваха много красива гледка. Даже някои от упражненията от Паневритмията едновременно се пееха с текстове, чието съдържание напълно се покриваше с хубавата музика. Със салона Изгревът доби още по-интересен вид, словото на Учителя се почувства много по-силно, бликащо от Неговата велика Мъдрост. В живота на Изгрева, който беше изпълнен с любов и красиви отношения между братята и сестрите, чрез школата протече токът на светлата мисъл, който тонира атмосферата в духа на едно задълбочаване, на една звездно-небесна медитация. Приятелите така свикнаха да идват на Изгрева, да слушат беседите на Учителя, че за всички това бяха най-хубавите моменти, които им носеха вдъхновение за творчество и духовен подвиг.
Изобщо Изгревът постепенно стана най-важният мистичен и
културен
център на Братството.
Цялата духовна дейност, изразена чрез беседите, музикалните упражнения на Паневритмията, съборите, празниците на равноденствията, концертите - всичко това ставаше на Изгрева. Изгревът стана духовен символ и знаме на Братството. Учителят се премести да живее на Изгрева, това беше едно от най-крупните събития в Братството. Това събитие приготовляваше третото действие в Школата на Учителя, когато вълната на Истината ще открие перспективите на свободата, която е единствената изразителка на Божествената пълнота. Аз, когато дойдох през 1922 г.
към текста >>
8.
6.39. Равносметката
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Великите души през епохата на Водолей, които ще дойдат, ще уредят новите форми на живота, предварително ще разрушат кумирите на хората, било от религиозен, или
културен
характер.
Хората няма да работят физически много, в който град отиде човек, ще работи 2 часа и след това, като задоволи своите нужди за момента, може да продължи своя път. Храна, дрехи, изобщо всички стопански блага хората ще ги имат на разположение. И в който град да влезе човек, ще бъде член на този град. Цялата земя ще представлява едно съвършено цяло. Това са думи на Учителя за Новата епоха.
Великите души през епохата на Водолей, които ще дойдат, ще уредят новите форми на живота, предварително ще разрушат кумирите на хората, било от религиозен, или
културен
характер.
Според Учителя първата група от тези напреднали същества се е вселила през 1945 г. Голяма група от светли същества ще се всели през 1975 г., защото тогава Бялото Братство ще предприеме важна акция за Делото Божие. Ще настъпят изненадващи открития в областта на стратосферата, проучвания на газовете, на различни радиации, вибрации и ритми. Даже за тази година - 1975 г. мога да кажа, че е определено астрологически следното: „Планетата Юпитер, която е символ на Бялото Братство, ще бъде в областта на Овена, който дирижира във всички области на живота.
към текста >>
9.
6.56. ВАЖНИ МОМЕНТИ В СЕЛО МЪРЧАЕВО
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Тази долина с минералната вода, чиято стойност посочи Учителят, стана важен
културен
и хигиеничен център, особено за семействата на миньорите.
Недалеко от селото, на около 4 км на запад, в село Рударци, в чудно красива магнетична долина извираше голям топъл минерален извор. До идването на Учителя при извора селяните употребяваха водата му само за изпиране на дрехи. Но когато Учителят посочи неговата лечебност и благотворност от пиене на водата му, цялото село и всички околни села започнаха да употребяват водата му за пиене. Навсякъде, където стъпеше Учителят всичко се активизираше за един красив живот. По Неговите стъпки вървеше човешката култура, след няколко години се направиха много сонди около извора и от обилната минерална вода се построиха два грамадни басейна.
Тази долина с минералната вода, чиято стойност посочи Учителят, стана важен
културен
и хигиеничен център, особено за семействата на миньорите.
Трябва да отбележим, че през 1944 г. стана последният събор на Братството, състоял се в с. Мърчаево. На този събор бяха пристигнали приятели от цяла България. В ранната утрин на първия ден на събора цялото Братство беше излязло на една красива поляна, разположена над селото, където Учителят изнесе вдъхновена беседа. След това се изиграха музикалните упражнения на паневритмията.
към текста >>
10.
6.59. ТРУДНИ МОМЕНТИ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Но по въпросите, свързани с Учението, свързани с духовния и
културен
живот на България, проблемите, които изпъкват на социална почва и всички международни въпроси, които новото време слагаше за разрешаване - по тези въпроси Той така вдъхновено ми говореше, че мислено се пренесох години назад, в народното читалище на Велико Търново, когато слушах неговата беседа „Новото човечество".
В тези разсъждения просто исках да напусна физически свят, да се разбия на моите атоми, както моят най-добър приятел Кузман мечтаеше някога. Учителят беше много сериозен, красивото му лице като че ли беше изваяно от мрамор. Той виждаше какво става в моята душа. При други случаи, когато му задавах въпроси от капитален характер, той често ми отговаряше със своето мълчание, но при тази среща, за разлика от другите, Той много ясно ми говори. Относно въпроса, който се отнасяше до моето обществено положение почти нищо не ми отговори.
Но по въпросите, свързани с Учението, свързани с духовния и
културен
живот на България, проблемите, които изпъкват на социална почва и всички международни въпроси, които новото време слагаше за разрешаване - по тези въпроси Той така вдъхновено ми говореше, че мислено се пренесох години назад, в народното читалище на Велико Търново, когато слушах неговата беседа „Новото човечество".
Голямата любов, не-изказана грижа, необикновената вещина, с която Той разглеждаше всички тези духовни и социални проблеми, я почувствах в този момент, когато ми говореше върху всички тези въпроси, които изпълваха и вълнуваха моето естество. За мен този разговор беше някакво откровение. Аз виждах контурите на един нов свят, който се раждаше в зората на изгряващото слънце на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Моята личност в тези моменти изчезваше, като че излизах от безкрайните предели от периферията на Битието и влизах в центъра, където звучи много ясно ритмичният пулс на това Безкрайно Начало, независимо с каква дума ще се нарече - душа, или дух. Разговорът продължи 3 часа.
към текста >>
11.
7.26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Преди това бяха направени постъпки от мен до Руския
културен
клуб, за да ни отпуснат тяхната зала на ул. „Шипка".
В тази Школа има Слово на Учителя, има песни на Учителя, има методи, които Той е дал за работа. Онези, които работят срещу Учителя стават лектори, проповедници и ръководители. Те проповядват себе си, а не Словото на Учителя, стават ръководители да властвуват й да изкористяват общите средства. През 1994 г. бе организирано изнасяне на „Призванието" на Учителя с публичен концерт-рецитал в театър „София".
Преди това бяха направени постъпки от мен до Руския
културен
клуб, за да ни отпуснат тяхната зала на ул. „Шипка".
Аз бях занесъл и им оставих „Призванието", както и публикувани материали от Учителя за Мисията на Славянството и че според Учителя пътят на България е с Русия. Те останаха изненадани от всичко това и накрая ни разрешиха да ползваме един от салоните им. Но понеже те събираха около 300 човека, а за нас такъв салон е малък, то предпочетох салона на театър „София, който побира 500 души. След този концерт трябваше да изнесем концерт-рецитал за „Мисията на Славянството" и трябваше да ползваме един от руските клубове, които с удоволствие ни бяха отпуснати. Но във вестник „Столица", брой 26 от 1Л/11.1994 г.
към текста >>
С публикуването на тази статия от Атанас Янчев се спря и се разруши един мост за съдействие между Руския
културен
център и последователите на Учителя.
На стр. б.бе написано: „Репресиите срещу Бялото Братство продължават. Разказва Атанас Янчев, дъновист, член на Върховния Братски съвет." След излизането на тази статия, която бе преднамерено пусната според мен, ни се затвориха вратите. А изнесеното в статията във връзка с присвояването на земите изобщо не е вярно. Цялата история за разрушаване на Изгрева е дадена в томовете на „Изгревът".
С публикуването на тази статия от Атанас Янчев се спря и се разруши един мост за съдействие между Руския
културен
център и последователите на Учителя.
Така че подписа на Атанас Янчев в това писмо е нещо напълно закономерно. Петър Ганев. Той е син на Пеню Ганев. Петър единствен от завършилите Консерватория отдел цигулка след завършването й бе приет на работа в Държавната филхармония - София, което изискваше професионални умения, за да бъде приет. Аз възлагах изключително много надежди на него, защото филхармонията бе една голяма Школа за всеки музикант по всички направления.
към текста >>
12.
26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО
,
,
ТОМ 4
Преди това бяха направени постъпки от мен до Руския
културен
клуб, за да ни отпуснат тяхната зала на ул. „Шипка".
В тази Школа има Слово на Учителя, има песни на Учителя, има методи, които Той е дал за работа. Онези, които работят срещу Учителя стават лектори, проповедници и ръководители. Те проповядват себе си, а не Словото на Учителя, стават ръководители да властвуват и да изкористяват общите средства. През 1994 г. бе организирано изнасяне на „Призванието" на Учителя с публичен концерт- рецитал в театър „София".
Преди това бяха направени постъпки от мен до Руския
културен
клуб, за да ни отпуснат тяхната зала на ул. „Шипка".
Аз бях занесъл и им оставих „Призванието", както и публикувани материали от Учителя за Мисията на Славянството и че според Учителя пътят на България е с Русия. Те останаха изненадани от всичко това и накрая ни разрешиха да ползваме един от салоните им. Но понеже те събираха около 300 човека, а за нас такъв салон е малък, то предпочетох салона на театър „София, който побира 500 души. След този концерт трябваше да изнесем концерт-рецитал за „Мисията на Славянството" и трябваше да ползваме един от руските клубове, които с удоволствие ни бяха отпуснати. Но във вестник „Столица", брой 26 от 1.VII.1994 г.
към текста >>
С публикуването на тази статия от Атанас Янчев се спря и се разруши един мост за съдействие между Руския
културен
център и последователите на Учителя.
На стр. 6 бе написано: „Репресиите срещу Бялото Братство продължават. Разказва Атанас Янчев, дъновист, член на Върховния Братски съвет." След излизането на тази статия, която бе преднамерено пусната според мен, ни се затвориха вратите. А изнесеното в статията във връзка с присвояването на земите изобщо не е вярно. Цялата история за разрушаване на Изгрева е дадена в томовете на „Изгревът".
С публикуването на тази статия от Атанас Янчев се спря и се разруши един мост за съдействие между Руския
културен
център и последователите на Учителя.
Така че подписа на Атанас Янчев в това писмо е нещо напълно закономерно. Петър Ганев. Той е син на Пеню Ганев. Петър единствен от завършилите Консерватория отдел цигулка след завършването й бе приет на работа в Държавната филхармония - София, което изискваше професионални умения, за да бъде приет. Аз възлагах изключително много надежди на него, защото филхармонията бе една голяма Школа за всеки музикант по всички направления.
към текста >>
13.
11. В НОВОТО СЕЛО
,
,
ТОМ 6
11. В НОВОТО СЕЛО Новото село, в което ме назначиха тази година беше малко, сбутано селце с двама души учителски персонал, със старо схлупено училище, крайно отдалечено от Стара Загора и въобще от
културен
център - плачевни условия - най-бедни от всички до сега.
11. В НОВОТО СЕЛО Новото село, в което ме назначиха тази година беше малко, сбутано селце с двама души учителски персонал, със старо схлупено училище, крайно отдалечено от Стара Загора и въобще от
културен
център - плачевни условия - най-бедни от всички до сега.
Но защо в мен трепна нещо радостно, когато го съзрях в далечината при първото ми отиване в него? Външни условия бедни - почти никакви, но вътрешни, може би богати - да чета, да мисля, да изработвам себе си. Тука далеч от градския шум и светската суета аз можех да не се разсейвам в празни и ненужни развлечения, но да вляза в себе си и да работя над себе си. Това някак смътно съзнавах и се залових за работа. Бях се снабдила със всичко излязло от печат дотогава от Учителя и се абонирах за всичко, което ще излиза.
към текста >>
14.
13. ПОВЕСТВОВАНИЕ ЗА СПЕЦИАЛНИЯ КЛАС
,
Наталия Чакова
,
ТОМ 6
Попов - млад и много интелигентен и
културен
брат, и поет от Стара Загора.
Аз ще пиша някои от моите впечатления и преживявания в него. Беше 1922 г. - само една година от запознаването ми с някои от сестрите и братята на обществото „Бяло Братство" в Стара Загора. Един ден в края на лятото бях при моята обична кака Райна - сестра Каназирева. Току-що завърнала се от Търновския събор, тя ми разказваше възторжено как е протекъл съборът: колко гости е имало от различни краища на България, как било всичко организирано и подредено много добре, колко били мили и добри сестрите и братята и колко мъдър и любящ Учителят; какви беседи е държал, какви нови песни и гимнастически упражнения е дал и т.н., и т.н.... Присъствуваше на разговора и брат Д.
Попов - млад и много интелигентен и
културен
брат, и поет от Стара Загора.
Той слушаше мило и гледаше нежно кака Райна - тъй възторжена и вдъхновена. И някаква тъга имаше в лицето му. От време, на време той допълваше казаното от нея, разказваха общи впечатления, смееха се, радваха се, но тъгата му прозираше и зад възторга и радостта. Най-после той ми разказа, че се е образувал специален клас за младежи - неженени. Той бил образуван вече в София, но сега по покана на Учителя и класа от София се образували такива класове още на събора за провинцията - в по-големите села и градове.
към текста >>
15.
17. ЛЮБОВНИЦАТА И СЪПРУГАТА
,
,
ТОМ 6
Мъжът ми нито беше хубав, нито много
културен
.
Тя идваше рядко да го търси. И винаги аз я приемах много хубаво. Аз я съжалих и я обикнах. Как е могла да падне толкова ниско тази културна жена? - питах се аз.
Мъжът ми нито беше хубав, нито много
културен
.
Той насила ме взе навремето. Той не заслужаваше нито мене, нито нея. И какво става? Тя започна да идва по-често, да ме наблюдава, да ме изучава. Хареса ме и тя и се сприятелихме.
към текста >>
16.
26. ТРИТЕ ПОРТОКАЛА
,
Наталия Чакова
,
ТОМ 6
Аз бях в най-отдалечен и затънтен край на майка България, далеч от
културен
център и главно от център, където има наши хора и затова винаги ми биваше мъчно като си тръгвах и гледах да използувам и най-малката възможност да остана повече на Изгрева.
26. ТРИТЕ ПОРТОКАЛА Винаги по ваканциите аз си отивах последна от всички сестри-учителки.
Аз бях в най-отдалечен и затънтен край на майка България, далеч от
културен
център и главно от център, където има наши хора и затова винаги ми биваше мъчно като си тръгвах и гледах да използувам и най-малката възможност да остана повече на Изгрева.
Така и една коледна ваканция останала последна и сама в гостна стая, аз не си запалих печката да си сгрея вода да се напия хубаво, че ще пътувам, а скитах от салон в салон, от къща в къща да разговарям, да бъда още малко във връзка с моите обични сестри изгревянки. Обядвах в стола. Но след това ожаднях, а се стеснявах да си поискам някъде вода. И когато отидох надвечер при Учителя за сбогом, бях страшно жадна. Разбира се, на Него нищо не казах.
към текста >>
17.
32. ЕДНО ПЪТУВАНЕ ДО СЕЛО
,
,
ТОМ 6
ЖИВОТЪТ НА СЕЛО Целият ми живот в това малко отдалечено от
културен
център село е една школа, едно ученичество с всичките му трудности, изпитания, задачи, но и опитности, радости, възторзи и вдъхновения.
Ти скоро не си ходила." И аз набързо свих бохчичката и тръгнахме с дъщерята." Аз знаех, че бяха добре цялото семейство на брат й, когато тръгвах за София и й казах това. Но зная ли за 10,12 дни какво може да се случи? Когато пристигнахме в село и минахме край нейния брат първо да оставим тях излязоха всички да ни посрещнат здрави и читави. Те много се зарадваха на милите гостенки, а аз скришом се зарадвах на Великия Промисъл, разбрах,че тези жени бяха изпратени зарад мене - малката и незначителна Учителю от Каменна река и още по-малката и страхлива окултна ученичка, която си отива със свито сърце и мисли как ще пътува сама. Благодарих, благодарих със сълзи на очи за голямата грижа и най-вече за това, че ми показаха очевидно ето как се е нареждало и досега, как Учителят е бил винаги буден и е бдял над нас и ни се е притичвал на помощ по неизвестни нам начини и пътища. Благословен!
ЖИВОТЪТ НА СЕЛО Целият ми живот в това малко отдалечено от
културен
център село е една школа, едно ученичество с всичките му трудности, изпитания, задачи, но и опитности, радости, възторзи и вдъхновения.
Тук аз при най-оскъдни, най-сурови външни условия за живот се научих да обичам живота и хората. Но аз не живеех при тези условия, аз едвам стъпвах на земята. Аз се носех чрез някакъв друг вътрешен живот над условията, над всичко и над всички благодарение на светлината, импулсите и вдъхновението, които получавах от беседите и Учителя. Аз станах за селото и лекар, и шивач, и плетач, и темописец, и художник, и акушер, и какво ли не, и какво ли не. Най-после, когато почина едно от децата на хазайката, а нямаше свещеник в селото да го опее станах и поп.
към текста >>
18.
76. СУРОВИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ БУРЯТА
,
,
ТОМ 6
Всеки по-
културен
, по-буден човек щом влезеше във връзка с Учителя оставаше възхитен, и възтрогнат от Него и се разделяше със съжаление.
Те след като се запознаха с Учителя се установиха при нас. Направиха си палатката на брега на езерото, близо до палатката на Учителя. Те така се приобщиха към нас, че целия си престой прекараха между нас и от тук предприемаха разните си излети из Рила. Той много често разхождаше Учителя из езерото с малката си гумена лодка. Тогава още ние нямахме нашата дървена лодка.
Всеки по-
културен
, по-буден човек щом влезеше във връзка с Учителя оставаше възхитен, и възтрогнат от Него и се разделяше със съжаление.
Той не се сещаше, че не ще се раздели никога вече с Него. Така бяха попаднали между нас две чужденки-художнички - едната шведка, другата финландка. И дълго след това те кореспондираха с Учителя и с някои от нашите братя и сестри. Той помни всички добри хора, които са влизали в контакт с Него и следи за живота им. И се отзовава щом Го позоват, когато са в нужда.
към текста >>
19.
МАРИН КАМБУРОВ
,
Допълнения и разяснения към спомените на брат му Петър Камбуров
,
ТОМ 6
(Към N 5) Тодор Бъчваров бил много
културен
, начетен, с голяма ерудиция.
„Ами сега няма ли да му се смеят? ", като е станал на хърбел и щърбел. (Към N 10) Лазар Котев бил дребен на ръст, но богат човек. Жена му била много едра и пълна около 120 кг. Котев имал печатница.
(Към N 5) Тодор Бъчваров бил много
културен
, начетен, с голяма ерудиция.
Моя чичо Слави преди да влезе в Братството бил спорил с него цели два часа и не можал да го наддума, а чичо беше учител, голям комунист, много начетен и голям оратор-материалист. В Стара Загора е държал сказки по материализъм. Тати като влиза в Братството, чичо Слави остава последен и казал на тати: „Баша (значи бате), като дойде г-н Дънов, моля ти се, съобщи ми с една телеграма, искам да се срещна с него. Ще му задам само три въпроса, но кардинални". Дошъл Учителят в Стара Загора, тати праща телеграма и бати Слави пристига.
към текста >>
20.
КРУМ ВЪЖАРОВ (3.IV.1908 - 2.III.1991 г.) 1. КЪДЕ И КАК НАМЕРИХ УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НЕГОВАТА ШКОЛА
,
Крум Въжаров
,
ТОМ 6
Започнахме здравна просвета и обявихме, че един
културен
човек не може да убива животни, за да ги яде.
Моят руски приятел Виктор го преведе на английски, научих го наизуст и когато се явих аз го издекламирах. Повечето от студентите това нещо го четяха, но аз след като го издекламирах, аз се скрих, защото не исках да разберат, че знам само това, което бях научил на изуст. А сега идва и следващото направление в моят ранен живот. Благодарение на Толстой бях склонен към вегетарианство обаче вкъщи нямаше условия и като отидох в института реших да стана вегетарианец. Под мое въздействие станахме трима души вегетарианци: аз, един грък и моят приятел по стая Виктор Николенко.
Започнахме здравна просвета и обявихме, че един
културен
човек не може да убива животни, за да ги яде.
Значи се застъпихме, че от гледище на културния и цивилизован човек не трябва да се убиват животни, за да се ядат. Имахме студентски стол и готвачите се почувствуваха засегнати и решиха да не ни готвят нищо специално. Решиха да я караме на хляб и маслини. Веднага дойде майката на елина и се завайка: „Майка, ти ще загинеш с този хляб и маслини! " Тя го принуди да се откаже.
към текста >>
21.
3. ЖИВОТЪТ НА ИЗГРЕВА
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
Брат Жорж Радев беше човек много
културен
, много особен и същевременно общителен и имаше много хумор в него.
3. ЖИВОТЪТ НА ИЗГРЕВА Салонът беше направен - голям, с големи прозорци. Как протичаше живота в ония години? Аз живеех при брат ми, до нас имаше една къщичка, в която живееха брат Борис, Никола Нанков и брат Жорж Радев. Те бяха до нас. Брат ми не беше още женен.
Брат Жорж Радев беше човек много
културен
, много особен и същевременно общителен и имаше много хумор в него.
Та много сме се смели, но беше някак особен. Имахме всички заедно много хубава дружба. Мисля, че брат Борис беше тогава 33-годишен, аз бях 17-годишна. Значи 15 години разлика. Защото в неговата фигура аз виждах един образец на един изработен човек.
към текста >>
22.
6. НАЗРЯЛАТА КАРМА
,
Маргарита Рангелова Стратева
,
ТОМ 6
Зяпков беше много
културен
човек, изнасяше сказки, имаше дар слово и с тога беше много известен, беше ходил в много страни както и в Индия, но беше обвинен като шпионин и беше ликвидиран.
За нея Учителят беше казал, че от император, какъвто е била в миналото, сега е станала обикновен войник. Катя имаше брак само кратко време. Съпругът й проф. Зяпков като човек бил много почтен, обаче не са имали с Катя хармоничен брак и Учителят бил казал за тях, че бракът им ще се разтрогне по естествен начин. И наистина те не са имали развод, но са живели разделени. Проф.
Зяпков беше много
културен
човек, изнасяше сказки, имаше дар слово и с тога беше много известен, беше ходил в много страни както и в Индия, но беше обвинен като шпионин и беше ликвидиран.
Още една назряла карма.
към текста >>
23.
1. ГРУЗИНСКИЯТ РОД
,
Емилия Михайловска
,
ТОМ 6
Михаил бил
културен
човек, бил е кмет на Елена.
А той е бил корпулентен, едър човек. Бил простинал по пътя до Цариград и Иларион Макариополски извиква хекимина да го прегледа и да му каже какво има. Хекимина го прегледал и му дал някакви хапчета. На всеки два часа да взема по едно хапче. Добре, ама Иларион отива по работата си като му казва, да изпълни поръчението и да взема на два часа по едно хапче.
Михаил бил
културен
човек, бил е кмет на Елена.
Това е било около 1800 и някоя година. Обаче Михаил си казва - аз не съм като другите хора - нали едър, грамаден човек като брат си. Когато Иларион пеел черквата ехтяла от гласа му. Та Михаил взема и нагълтва наведнъж всичките хапчета, нали не е като другите хора... Михаил имал и собствен бял кон, на който яздел и имал човек, който да му помага да се качи на коня. В Горно Оряховско е имало много такива като него.
към текста >>
24.
3. ГРОБАРИТЕ
,
Нарушение на окултните закони
,
ТОМ 6
Бригадата на брат Борис беше от доста хора, много от които идваха в салона ни на лекции и беседи, купувахме общо билети за концерти, за опера (Боян Златарев беше
културен
отговорник).
По-късно и Стою беше погребан там. Когато бригадата на Борис Николов работеше в Русе 1953, 54 и 55 г. и бивахме често при братя Маркови, тогава Борис Николов с други братя взеха решение да направят по една мозаечна рамка на трите гроба, което да остане за спомен от бригадата. Занесоха материали и си спомням, че бях ходила там докато работеха и ги видях като търкат рамките, за да ги загладят. По това време в Русенското братство имаше едно съживяване на братския живот.
Бригадата на брат Борис беше от доста хора, много от които идваха в салона ни на лекции и беседи, купувахме общо билети за концерти, за опера (Боян Златарев беше
културен
отговорник).
Готвехме и се хранехме общо при братя Маркови на Свирчовица, тогава идваха и други хора от бригадата, които не бяха от братството. Братя Маркови посрещаха и изпращаха всички. Софка Явашева беше жива тогава, та я бяха натоварили със задачата да изсуши кайсии, които имаше тогава изобилно, за бригадата. Братството в Русе се оживи, напълни се с онези, които бяха изпразнили Изгрева. Напуснаха Изгрева с мозайкаджийската бригада на Борис, почти всички братя бяха на работа в Русе три години, а по това време останаха в София другите, които подготвиха впоследствие погрома на братството на Изгрева.
към текста >>
25.
10. ОТНОШЕНИЯ КЪМ ЖЕНАТА И СЕСТРАТА
,
Геновева Жекова
,
ТОМ 6
Беше интелигентен,
културен
.
10. ОТНОШЕНИЯ КЪМ ЖЕНАТА И СЕСТРАТА За Богомил Малджиев може да се говори много.
Беше интелигентен,
културен
.
Беше брат. Имаше чисти отношения към хората. Той не ги делеше на бедни и богати, на прости и учени. Веднъж бях в София и Богомил три дни ме разхождаше по улици, по театри, концерти и изложби. Веднъж като минаваше край някаква локва от току-що падналият дъжд, той си вдигна крачолите на панталона, за да не ги изцапа.
към текста >>
26.
7. Германка за съпруга
,
Васко Искренов
,
ТОМ 7
Сега, ако аз им пиша, че нямат право ще ми кажат, че съм
некултурен
българин.
В: „Кранкенкасе“ е осигурително дружество? И: Болнична каса, която осигурява здравето ама се плаща членски вноски за месеца, понеже са отговорни за това време. В: А това е в Германия или в България? И: В Германия. И от там пращат писмо в България.
Сега, ако аз им пиша, че нямат право ще ми кажат, че съм
некултурен
българин.
А пък аз не им казах лъжа, казах им, че моята съпруга наистина е паднала от едни стълби по време на бременността и детето в нея беше се обратно преобърнало. В: Значи тя е била бременна. И; Да, и имаше нужда от лекар. И питам: „Аз не знаех, че вие сте осигурили жена ми и сте отговорни за това време. Моята жена имаше такъв и такъв случай.
към текста >>
27.
30. Изворът
,
Ангел Вълков
,
ТОМ 7
Един ден Учителят оглежда така двора и рече: „Ние направихме двора повече
културен
отколкото трябва“.
Темелко, който беше каменар докара с колата си от Витоша издялани от него камъни и с тях оградихме този извор. След това започнахме под ръководството на Учителя да го украсяваме. И така той стана толкова привлекателен, че като отидеш там при него не ти се иска да го напуснеш. Той беше наречен „Изворът на Доброто“. Независимо от това ние работихме върху двора и направихме много други подобрения.
Един ден Учителят оглежда така двора и рече: „Ние направихме двора повече
културен
отколкото трябва“.
Там непрекъснато идваха посетители от града, за да се срещнат с Учителя и трябваше да има място, където да бъдат настанени. Затова се стараехме да подготвим най-елементарните условия, столове, пейки, топла вода и една супа за обяд.
към текста >>
28.
1. Хвърленият зъб - хвърлен камък - посадена мечта
,
Мариета Бертоли
,
ТОМ 7
Тук се запознава с майката на Панчо Владигеров, тя е от Шумен, еврейка,
културен
човек, учителка по пиано.
в Разград. Майка му Костанца Хлебарова е учителка, баща му Георги Сименов също е учител-художник и голям музикант. Той му е първия учител по музика - баща му, който е свирил на цигулка, на цитра и на китара. Голям музикант беше в Разград. Даже той се двоумил дали да учи музика или рисуване и после идва тук и учи рисуване в академията.
Тук се запознава с майката на Панчо Владигеров, тя е от Шумен, еврейка,
културен
човек, учителка по пиано.
Костанца учила тук в София 1906-1907 г. педагогика. Бащата на Влади идва да учи в художествената академия, а майка му е учила педагогика и се запознават. Майката на Влади е учила в Шумен, тя е шумналийка, учила при майката на Панчо Владигеров, която била музикантка също. После към 1906-07-08 тя идва в София, запознава се с бащата на Влади. А през 1910 г.
към текста >>
29.
5. ЧОВЕКЪТ, КОЙТО СВЪРШВА РАБОТАТА
,
,
ТОМ 8
След това той държа своето кратко слово,
културен
човек, сдържан и затова го заведоха при Боев, Борис и там са му говорили за Учителя.
И печатницата беше горе и издавахме сума беседи и неща. Когато дойде Вълко Червенков в Комитета по печата на мястото на Димо Казасов, първата му заповед беше да се пре-заверят всички разрешения за печат. И ние изтръпнахме, защото знаехме, че ще има ограничения. Обаче през 1945 г. когато бяха изборите и в нашия квартал се избираше за депутат Людмил Стоянов, и аз го представих на нашите хора, все пак един писател ще избираме.
След това той държа своето кратко слово,
културен
човек, сдържан и затова го заведоха при Боев, Борис и там са му говорили за Учителя.
Подарили му някои книги. И когато след няколко години излиза нареждането за презаверяване на разрешенията, ние се чудим какво да правим, той пристигна на Изгрева. Людмил Стоянов сам дойде и каза: "Дайте това разрешение. Това Учение е полезно за българския народ, аз ще го презаверя". И той го презавери.
към текста >>
30.
8. АМЕРИКАНСКИТЕ МИСИОНЕРИ
,
,
ТОМ 8
Веска: Той, на моя приятелка баща й написа история на Евангелизма в България, той беше много
културен
мъж, но и тя не смее никъде да ходи.
Тя знаеше немски, френски, английски и тя преподаваше на мисионерите, които желаеха да учат български език и те научаваха един литературен език със съответните фонетика, правилна фонетика, правилна граматика, правилен синтаксис. Тъй че говореха разкошен български език. В: Бях веднъж в Сливен, в дома на Димитър Добрев, ръководител на Сливенското братство, бях видял в библиотеката му десетина поредици книги от Лонг на български. Веска: Да, да. В: Евангелски проповеди и много интересни книги, къде отидоха не знам.
Веска: Той, на моя приятелка баща й написа история на Евангелизма в България, той беше много
културен
мъж, но и тя не смее никъде да ходи.
В: Искам друго да ви питам.Понеже в първите години нали евангелските среди са смятали, че Учителят ще бъде пастор към тях. Веска: Да. В: Спомняте ли си какво е било отношението на първите евангелски среди? Веска: Сега ще ви кажа. Някои от тях са го приели и са минали вече към обществото Му, но са били малцина.
към текста >>
31.
23. ДВА ВИДА ПУШЕНЕ
,
,
ТОМ 8
Бяхме добри приятели с него, така сме били в много хубави групи, събирали сме се на духовни разговори, на музика, беше с голям
културен
диапазон.
При тях се открои така една по-ярка личност, енергична, която правеше впечатление със своя специален тоалет, една рокля дълга, с дълги ръкави, която тя специално облича за молитвените си моменти. Казва се Мариана, но не си спомням нейното презиме, енергична, жизнена, която моментално се открои, направо се увлякоха много наши приятели, между които беше Николай Шиваров, Неделчо Попов и там различни други покрай нея. Защото тя като се молеше правеше едни специални физиономии, държеше се като актриса. И впоследствие проявяваше много голяма ревност в началото, но впоследствие към нея се ориентира доктор Елиезер Коен, естествоиздател когото познавам. Когато постъпих в Братството той беше един от най-интелигентните наши братя, най-културните ни братя, който не веднъж е водил разговори на научни теми, понеже той беше естественик и даже ми се струва, че Учителят беше му казал за някакви специални минерални находища в България къде ги има.
Бяхме добри приятели с него, така сме били в много хубави групи, събирали сме се на духовни разговори, на музика, беше с голям
културен
диапазон.
Беше завършил в Германия, така обичаше с мен да разговаря на немски и той въобще се увлече в тази жена. Впоследствие тя напусна съпруга си латвиеца и те сключиха брак, но след събитията, даже преди още да станат събитията на Изгрева, той ме среща един ден случайно така по шосето Дървенишкото и започва да говори с един нападателен остър тон срещу Братството, срещу Учителя, срещу брат Борис, срещу всички нас. Каза ми: Весе, ти трябва да знаеш, че трябва да четеш Иля Еренбург, а не да четеш тези наши загубени писатели, които са в Братството". И аз бях направо покрусена и не знаех какво да му отговоря. Защото аз бях учудена, изненадана и впоследствие той стана и партиец-комунист и съответно и Марияна стана партийка и се отделиха от Братството.
към текста >>
32.
14. ЛЪЖЕУЧИТЕЛЯТ
,
ВИОЛА ЙОРДАНОВА
,
ТОМ 8
Михаил използва учението на Учителя и го представя като негово лично учение на един съвременен
културен
френски език и по един интересен, интелектуален начин разисква философски проблеми, без никъде да споменава, че той е бил в Школата на Петър Дънов.
Разбира се, аз нито чух, нито видях големите приготовления за големия гост, нито разбрах, но чух, че той си е заминал ядосан обратно за Калифорния. По това време никой не ме посещаваше от неговите последователи. Аз бях напълно изолирана. Имах много свободно време. Взех френски и български речници /аз знам доста френски, бях ученичка във френския пансион в София/ и книгите на Михаил, исках сама да разбера защо Учителят захвърли на пода книгата на Михаил.
Михаил използва учението на Учителя и го представя като негово лично учение на един съвременен
културен
френски език и по един интересен, интелектуален начин разисква философски проблеми, без никъде да споменава, че той е бил в Школата на Петър Дънов.
С една дума Михаил плагиатства. Питам Михаил защо пише така, той откровено ми каза, че иска неговото име да бъде записано в историята на човечеството като голям учител.
към текста >>
33.
20. МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ И ДИМИТРИНКА ЗАХАРИЕВА
,
,
ТОМ 8
А той имаше претенции да бъде
културен
, защото бе с докторат.
А тя отговаряше, че го обича, уважава и че той има да свърши много важна работа за Учителя. Каква е тази работа аз отначало не знаех. И тя икономисваше пари за тази негова работа и дори беше дала една солидна сума на майка ми да я пази. След време си я взе отново, за да му я предаде. Та заради нея Димитринка, ние като комшии и свидетели хич не го уважавахме.
А той имаше претенции да бъде
културен
, защото бе с докторат.
Знам, че Светозар, брат ми го наричаше "Тунтьо", защото когато те работеха с Методи заедно мозайките по строежите, то Методи не е работил така както изисква тази тежка професия. Все бягал от тежката работа. Ето това значи "Тунтьо"! Когато се роди моят син Благовест на 1 .VIII. 1970 г.
към текста >>
34.
155. УЧИТЕЛЯТ ТЪРСИ УЧЕНИЦИТЕ СИ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Знаше ли, той много
културен
човек беше.
Но пък остана Словото у нас. Остана у нас Словото. Ние сега повече разбираме Учителя отпреди. В.К.: Значи така е въпроса със Симеон Радев, който написал едно заглавие, което му харесвам. Е.А.: Да, „Строители на нова България".
Знаше ли, той много
културен
човек беше.
В.К.: Аз например съм чел в увода му как е написал книгата. И казва: „Когато писах книгата и бях на стола, отгоре майка ми идваше и ме заметваше с палто и чувствах, когато пишех образите, които са вече заминали за Невидимия свят, аз чувствах и ги усещах как стояха при мене и ми диктуваха". Е.А.: Така ли? В.К.: Да. Е.А.: Той го е казал?
към текста >>
35.
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ
,
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев)
,
ТОМ 9
Е.А.: Но
културен
мъж беше.
Не го знаеш. Е.А.: Нуньо. Ама млад ли е бил? Е.А.: Млад, но по-голям от Георги. В.К.: Значи казва: „Карма".
Е.А.: Но
културен
мъж беше.
В.К.: Значи карма. Е.А.: Карма и толкоз. Така му казва Учителят. В.К.: И по този начин хем му разрешава въпроса, хем го освобождава. Е.А.: Хем го освобождава, да.
към текста >>
36.
Наряди за 1928 г.
,
,
ТОМ 12
Всичко това е резултат на умствения и
културен
уровен, в които се намират неговите членове.
Това е вътрешното преобразование, чрез което се ражда новият човек. Религията си има свой исторически път. Ние, последователите на това учение, не желаем да се месим в него. Ние желаем да я видим в нейната съвършена форма, да бъде тя един истински изразител на своето призвание и служител на Висшето Добро. Съвременното общество, в което живеем, си има своята уредба, своите закони, управление, институти, администрация, войска и т. н.
Всичко това е резултат на умствения и
културен
уровен, в които се намират неговите членове.
С изменение степента на тяхното развитие се изменят всички форми на живота. Ако, например, си представим, че престъпленията между хората изчезнат, тогава естествено е, че всички ония институти, които се намират във връзка с тях, като съдилища, полиция, затвори и т. н., ще станат излишни. Ние, хората на това ново учение, се занимаваме само с причините на нещата, а не с техните последици. Трябва да изчезне преди всичко престъпността вътре в човека и впоследствие ще изчезнат и нейните резултати извън него.
към текста >>
37.
Наряди за 1946 г.
,
,
ТОМ 12
Като че ли човечеството отива към израждане, като че е в опасност бъдещият
културен
възход на човечеството.
10 март 1946 г. Изгрев-София 5) ЛЮБЕЗНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Отправяме към вас нашите сърдечни поздрави и братски ви подаваме ръка в името на Великото дело на Любовта, Мъдростта и Истината, което дело е вече посято в душите на народите от цялата планета и което чака да израстне и стане начало на новото, освободено и любящо човечество. Днес големи промени стават в живота на човечеството. Днешната епоха е епоха на противоречия, на големи страдания. Издъно се рушат основите на многовековни култури.
Като че ли човечеството отива към израждане, като че е в опасност бъдещият
културен
възход на човечеството.
Обаче, който е следил историята знае, че винаги на границата между две култури, между две велики епохи, през преходния период се минава през хаос и големи крушения. Това да не стряска, защото старите форми на живота се рушат, преди да се изградят новите форми. И кой е онзи принцип, който ще легне в основите на новото човечество, обновено, пречистено и възродено чрез днешните големи сътресения? Това е общността, единението, взаимопомощта. Това е сближението на индивиди, народи и раси.
към текста >>
38.
Наряди за 1947 г.
,
,
ТОМ 12
То е първата причина на всеки духовен и
културен
подтик в живота.
Малцина от съвременните хора имат ясна представа за истинските причини за човешкия прогрес. За да разберем това, трябва да имаме нова представа за природата и великите закони, които управляват Битието. Природата не е мъртва, но един жив организъм със своя душа и дух, които взимат участие в развитието ни. Като външен изразител на душата и духа на природата е слънцето - носител на живота. Видимото слънце е израз на една велика духовна реалност, която може да се нарече духовно слънце.
То е първата причина на всеки духовен и
културен
подтик в живота.
Това е истина, но скрита за много хора. Това невидимо слънце със своята топлина и светлина носи любовта и мъдростта, залива умовете и сърдцата на хората в дадена епоха и по-напредналите се събуждат като ранни пролетни цветя, носейки аромата им през вековете. Едно от тези духовни слънца, което озари изстрадалия през вековете български народ, но криещ в пазвите си едно добро сърдце, това е нашият Учител - Петър Дънов. Малцина познаха този мъдрец и още по-малко Го разбраха, но Неговата мъдрост за разумния живот на земята, за любовта между хората, ще ечи във вековете, носейки светлина за новия живот. Учителят е изразител на шестата култура на земята.
към текста >>
39.
2. МОЕТО ВЕРУЮ
,
Пръв разговор с Учителя
,
ТОМ 12
Ще кажете: „Аз минах през техния
културен
мравуняк.“ И втори път ще заобиколите.
Минала мечката покрай мравките и я ухапали няколко, понеже мечката трябвало да мине малко по-настрани. Мечката пък казала: „Как тъй да ме ухапят те! “ А мравките казват: „Защо минава тя през нашето културно царство? “ Сега, приложението. Да кажем, вие сте ученичка и учениците ви хапят.
Ще кажете: „Аз минах през техния
културен
мравуняк.“ И втори път ще заобиколите.
Един учител може много добре да улесни живота на своите ученици, например на бедните и тогава веднага учениците ще имат високо мнение за учителя си. Значи той не минава през мравуняка, а заобикаля. Какво искат малките деца от учителите си? Да бъдат справедливи, никога да не (*ги) лъжат и да говорят на техния език. Учителят да заведе децата в гората при бора, да го зареже и да каже: „Вижте, деца, как плачат дърветата, когато се режат!
към текста >>
40.
Бележки на Елена Хаджи Григорова
,
Съдържание на този разговор от Учителя - „Моето верую“
,
ТОМ 12
Вие сте ученичка, учениците ви ухапят - ще кажете: „Аз минах през техния
културен
мравуняк“ и втория път ще заобикаляте. 7.
“ V. Мравките се обидили, защо мечката да минава през тяхното културно царство, и я ухапали. Мечката пък се обидила, как тъй мравките да я ухапят? Мечката, ако не искаше да я хапят мравките, трябваше да заобиколи царството на мравките. Сега, приложението.
Вие сте ученичка, учениците ви ухапят - ще кажете: „Аз минах през техния
културен
мравуняк“ и втория път ще заобикаляте. 7.
На децата да говорим език, който те разбират, да бъдат справедливи, да не лъжат. Никаква лъжа. Когато те питат за Бога, ние да им кажем: „Бог е направил човека, защото има голяма любов.“ VI. Всеки трябва да се стреми към онзи, красивия език, който изразява любовта. Всяка една дума, която изговаряш, да изразява една жива картина. 8.
към текста >>
41.
3. ЛИЧНИЯТ ЖИВОТ НА ПАША ТЕОДОРОВА (1887-12.02.1972 г.)
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Много добър човек, много интересен, много
културен
.
Г.П.: Тя, завеща ми Христов. В.К.: Да го гледате него. Г.П.: Какво да правиш. В.К.: Какво да правиш? Г.П.: Какво да правиш?
Много добър човек, много интересен, много
културен
.
С него. когато се чествуваше Освобождението на България, както сега плачат, така плачехме двамата. Защото севлиевчени са вземали участие активно, като поборници на Шипка. Там са мрели хората. Там негови вуйчовци, чичовци, не знам какви, те там са убити.
към текста >>
42.
4. СТЕНОГРАФ КАТА НА УЧИТЕЛЯ - ПАША ТЕОДОРОВА
,
Гена Папазова
,
ТОМ 13
Нали толкова
културен
човек, специално учителка по български език.
Тя чете на Учителя, щото тя винаги Му четеше беседите, тя си го описва начина, тя го описва. То не се печати така, както тя го направи. Той го изслушва. Но интересно, когато тя вече доста се уморява, работата много. Тя предложи Аня да помага.
Нали толкова
културен
човек, специално учителка по български език.
Аня направи няколко обработки, но Учителят не ги хареса. В.К.: Не хареса на Аня? Г.П.: Не хареса. В.К.: Защото аз съм чувал, че Учителят е предложил на Аня, но Аня не се е съгласила. Г.П.: Кой ви го разправи такова нещо, бе?
към текста >>
43.
7. ГОЛЕМИЯТ ИЗПИТ НА СЪВРЕМЕННИЦИТЕ НА ПАША
,
Гена Папазова
,
ТОМ 13
В.К.: Да не е била някакъв
културен
паметник на възраждането, че я взимат?
В.К.: Те прехвърлиха ли я, оставиха ли я на Паша? Г.П.: Оставиха я на Паша юридически. Обаче тя трябваше там да търси местен човек да се грижи за ремонти, за наеми, за всичко. А пък и да ви кажа, не знам въобще каква беше тази къща, защото когато трябваше да се продаде, половината я взе съветът. Каква беше тази нейна къща?
В.К.: Да не е била някакъв
културен
паметник на възраждането, че я взимат?
Г.П.: Не знам, приятелю, не знам. Това беше само истината. В.К.: И от тази къща взеха ли някакви доходи? Г.П.: Сега тази къща, когато беше по-рано преди, ами преди девети септември 1944 г., и след девети, Паша получаваше наеми, тя ги даваше на брат Боев, а брат Боев подпомагаше нуждающите се. Когато брат Боев се помина, се разпръснаха хората, останаха тези, които са работили за Учението - Еленка и Паша.
към текста >>
44.
9. СРЕБЪРНАТА БЮЛЕТИНА
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
И понеже ние разстроени към немците, той с очила,
културен
човек сигурно беше, така видя, че избягах.
Хайде по-късно ще го разправям, тогава един от немците, аз обичах да пея ариите по гората, така някак-си и със съответните жестикулации и т.н. И така на един завой, аз така жестикулирам един вид, все едно насреща е партньора. А и не виждам, че зад храста има човек. Изведнъж ми хваща ръцете един офицер. „Зер шьон, фройлайн, зер шьон." И аз изтръпнах.
И понеже ние разстроени към немците, той с очила,
културен
човек сигурно беше, така видя, че избягах.
Какво ли вика, тая дивачка. Та това, но сега ако пропусна някой случай, ще се сетя после, ще го допълня, нали, щото има случаи с другарите... А това исках да кажа, да не го пропусна. Още преди да влеза в Комсомола, пропуснала съм един случай 1932 година, комунистите гласуваха със сребърна бюлетина. Аз съм написала тоя случай и е отпечатан в един вестник. Не помня в кой вестник беше, това ми е първото бойно кръщение.
към текста >>
45.
16. ПОСЛЕДНИЯТ РАЗПИТ НА УЧИТЕЛЯ
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
Сега не казвам, че тя е ненормална, моето уважение към Веса,
културен
човек.
В.К.: На китките. М.Г.: Отишли при Веса. И веднага отивам. Защото Ина Дойнова предава гимнастиките. А тя казва: „Ама ние бяхме при леля Веса и леля Веса казва, че няма такова нещо." - „Абе леля ти Веса ако е откачила, аз не съм още." Ами така де.
Сега не казвам, че тя е ненормална, моето уважение към Веса,
културен
човек.
Учителят много я ценеше. Даже един ден... Може и това да кажа: Много злословиха по адрес на Веса. Аз я защитавах, защото Веса и брат Тахчиев бяха моите първи учители. Аз когато почнах да чета беседите бях вече комунистка, бях при Учителя, де, ама бях станала комунистка, и когато в квартирата ми идваха от ЦК на БКП там на булевард „Христо Ботев", имах беседа: „Божествен и човешки свят", беше дебела книга. Тя стоеше, аз имах спалня от развода си, тя стоеше там.
към текста >>
46.
II СИМВОЛИЧНИЯТ КЛЮЧ
,
ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ
,
ТОМ 14
Но сиромахът може да бъде по-
културен
от бедния.
Някога и за сенките трябва да се спазват известни правила. Не само да се нахвърлят тъй. Кой е сиромах и кой е беден? - Сиромах е онзи, който постоянно странствува като просяк, а беден е, който работи, оре, копае и пак няма. Циганите са сиромаси.
Но сиромахът може да бъде по-
културен
от бедния.
Бедният е все на едно място. „Нищите духом" не значи нито беден нито сиромах. Съвсем друго значение има думата „нищи". Сиромахът ходи навсякъде. Сиромахът и бедният събират запаси.
към текста >>
47.
БЕСЕДИ на Учителят Дънов пред ръководителите на братските кръжоци в страната 1923 година
,
Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.
,
ТОМ 14
Стараят се да правят дихателни упражнения, физически упражнения, за да обновят своята дихателна система, Американците, които са един
културен
народ, се хранят много нехигиенично.
Това движение е едно вечно смущение: трака- трука, трака-трука. Този шум застарява. Американците на 55 години остаряват. Гърдите им са хлътнали навътре. Те сега се борят против този недъг в училището, в гимназиите.
Стараят се да правят дихателни упражнения, физически упражнения, за да обновят своята дихателна система, Американците, които са един
културен
народ, се хранят много нехигиенично.
Няма друг народ, който да се храни по- нехигиенично от тях. При ядене американецът най-напред яде супа, после горещо месо, след това картофи, след това чаша ледено кафе. На пикник, вечеринка ще пият кафе, след това чай, после ледено. При такава диета какво здраве може да има? На всички стомасите са развалени.
към текста >>
48.
РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година
,
I. Бележки от разговори 19. IV. 1927-25. IV. 1927
,
ТОМ 14
Целият
културен
свят сега е попаднал под една мрежа и искат механически да оправят света.
А от откритото добро ще получиш по-големи благословения. Така че този закон като пазите, ще си възстановите мира. Чувствата са камъни. Ако не почнеш да мислиш, твоите чувства не могат да се облагородят. Божествената мисъл като проникне, ще ти облагороди чувствата.
Целият
културен
свят сега е попаднал под една мрежа и искат механически да оправят света.
А закона е: Без Божествената благодат нищо не може да се направи! Преди да почнете да правите нещо, ще се спрете и ще се помолите. Невидимият свят тогава ще ви помага, та и да направите грешка, ще се коригираш - съдействуват ти. А сега всеки гледа да използува света, да използува благата от другите за себе си. Ще ви дам, който и друг път съм казвал.
към текста >>
49.
10. ПЕНЮ КИРОВ
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
Навсякъде по села и малки градове, почти никъде и никакъв интересен, интелигентен и
културен
живот.
Там е внасял дребни сумички от няколко лева -това, което е постъпвало от продадени книги. Несъмнено е преживявал твърде скромно и от месец на месец е изпращал на семейството си в Бургас по 5 лв. Пътуването си е завършвал в София, като се е разплащал с книжарите. Не ще и дума, че срещата му с Учителя е била на първо място - да разговаря и да поеме нови сили за подвизаване. Много е интересен краткият му дневник, в който е записвал дневните си преживявания.
Навсякъде по села и малки градове, почти никъде и никакъв интересен, интелигентен и
културен
живот.
Малцина са местата, на които след работа отивали всички, но и там пиене, празни разговори и партизанщина. В този мрак на оная епоха е трябвало да се разнася светлината на Словото и да се насърчават малцината, които вече са представлявали запалени свещици. Слушал съм от брат Т. Стоименов за една случка при тези пътувания на брат Пеню Киров. По това време в Бургас е членувал един млад арменец Милкон Партанян.
към текста >>
50.
67. СЪБОРИТЕ НА ИЗГРЕВА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Изобщо Изгревът постепенно стана най-важният, мистичен и
културен
център на Братството и целият ни духовен живот, изразен чрез беседите, полезните и приятни разговори, които неочаквано много често имахме, било на закуска, обед или вечеря, а също и при случайни срещи с Учителя; музикалните упражнения на Паневритмията, съборите, които ставаха вече тук, а не в Търново; празниците, които ние имахме: На годишните равноденствия, Петров ден, който се празнуваше от нас, като рожден и имен ден на Учителя, празнувахме по най-тържествен начин; концертите, които редовно се даваха от нашият добре уреден оркестър; всички срещи, разговори, обеди и вечери, дадени от братя и сестри по някакъв техен подчертан случай, по-важно събитие в техния живот.
От всички краища на София, идваха с голяма радост учениците на Учителя. След утринните беседи, пък и всяка сутрин, на чистата и красива поляна, обрасла с мека трева, се играеха гимнастически упражнения, отначало първите дадени от Учителя, а след това, впоследствие - Паневритмията - величави упражнения в съпровод от музиката на цял оркестър. Стройните редици в кръг, обляни от утринните лъчи на слънцето, под звуците на чудните мелодии на самите упражнения изпълнени от оркестъра, по такта на който се изпълняваха и самите движения, създаваха една картина, която по своята красота, предизвикваше усета за един свят пълен с хармония и чар. При някои от упражненията мелодиите се пееха с текстовете, чиито съдържание напълно се покриваше с хубавата музика. Упражненията, заедно с тези тържествени мелодии, цялата тъй красива връзка, между движения и хармонично съчетани тонове, носещи светлина, мекота и подтик към съвършенство, бяха дадени от Учителя, а текстовете от сестра Олга Славчева.
Изобщо Изгревът постепенно стана най-важният, мистичен и
културен
център на Братството и целият ни духовен живот, изразен чрез беседите, полезните и приятни разговори, които неочаквано много често имахме, било на закуска, обед или вечеря, а също и при случайни срещи с Учителя; музикалните упражнения на Паневритмията, съборите, които ставаха вече тук, а не в Търново; празниците, които ние имахме: На годишните равноденствия, Петров ден, който се празнуваше от нас, като рожден и имен ден на Учителя, празнувахме по най-тържествен начин; концертите, които редовно се даваха от нашият добре уреден оркестър; всички срещи, разговори, обеди и вечери, дадени от братя и сестри по някакъв техен подчертан случай, по-важно събитие в техния живот.
Изобщо едно приятно оживление, пълно със смисъл и съдържание цареше тук. За жилище на Учителя в Изгрева, най-напред беше построена една малка стаичка, където Той прекарваше през съборните дни на 1926 г. А на следващата година, когато се построи и салона, на една част над него, се построиха две стаички, които Му служеха за жилище, а първата долу - Му остана като приемна. Тъй като имаше постоянно хора дошли при Него за какво ли не. Под прав ъгъл на салона се направи навес за хранене, когато времето беше дъждовно, впоследствие този навес се подобри, като му се сложиха врати и прозорци, също и под от борови дъски.
към текста >>
51.
107. УДАРИТЕ СРЕЩУ БРАТСТВОТО НА ИЗГРЕВА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Младите братя и сестри, които очакваха, че ще могат да провеждат един
културен
, пълен със смисъл и съдържание живот на Изгрева, с беседи, реферати, издаване на списание и книги, бяха попарени като с тежка смъртоносна слана.
Нашият салон и всички наши имоти, както вече отбелязах, бяха вече конфискувани от властта, по закона за едрата градска собственост и ние бяхме само като наематели. Това разбира се извънредно много улесняваше задачата да се вземе салона ни за клуб. Следващият удар дойде не след много време. Антов нарежда, пак разбира се като човек на властта, Просветният съвет да се разтури. Това дойде като чудовищен трясък върху главите ни.
Младите братя и сестри, които очакваха, че ще могат да провеждат един
културен
, пълен със смисъл и съдържание живот на Изгрева, с беседи, реферати, издаване на списание и книги, бяха попарени като с тежка смъртоносна слана.
Пръснаха се унили и разтроени. Така беше приключена прекрасната инициатива на Томалевски и младите братя и сестри. Не закъсня и поредният удар. Отбелязах вече, че властта бе наредила да се спре отпечатването на беседите в малката печатничка, която имахме. Сега пък се нарежда, да се конфискува и изземе печатарската ни машина.
към текста >>
52.
5. ПРЕД НОВАТА ЕПОХА
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Те нито за един момент не са си задали за задача да проникнат дълбоко в тия биологически закони и да се съобразяват неуклонно с тях в нареждането на социалния и
културен
живот на всеки народ.
5. ПРЕД НОВАТА ЕПОХА Развитието на народите - Идването на шестата раса „Всемирна летопис", Г. II, кн. 3 (II-III. 1921), с. 33-35 Управниците и ръководителите на съвременните народи, като не знаят законите, които регулират развитието им, влияят се от случайни настроения и временни интереси, за да насочват своята обществена и политическа дейност.
Те нито за един момент не са си задали за задача да проникнат дълбоко в тия биологически закони и да се съобразяват неуклонно с тях в нареждането на социалния и
културен
живот на всеки народ.
И за това виждаме всички европейски народи да се лутат в разни направления и да прахосват своята материална и духовна енергия почти безполезно. Казано на друг език, местността, в която живеят всички народи в Европа, е станала много нездравословна, мочурлива. И методите на живота им са нецелесъобразни. Приложението на тия методи не дава никакъв практически разултат. В това отношение народите приличат на ония отделни личности, които отлагат постоянно изплащането на своите дългове и последните от година на година се увеличават.
към текста >>
53.
8. РАЗУМНИТЕ СИЛИ В ЖИВАТА ПРИРОДА
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Ако ние запитаме някой съвременен
културен
човек, защо трябва да яде, той ще ни отговори: „за да живея".
За нея, мравята, човек съществува като една отделност, съставена от хиляди частици: ако тя се движи по него, всяка частица от тялото му даже всеки косъм, тя счита като отделен предмет. И ако мравята би изследвала човека, тя би го изследвала така, както човек изследва сега земята! На това може някой да ни възрази: що ни интересува това отвлечено знание, което няма никаква връзка с настоящето. Там е най- голямата погрешка. Разумното в света е вечното настояще, което прониква нещата живите организми и съществата, и напълно контролира живота им.
Ако ние запитаме някой съвременен
културен
човек, защо трябва да яде, той ще ни отговори: „за да живея".
Но ние казваме, че животът е едно условие за проявата на разумното в света, и тогава ние задаваме втория въпрос: защо човек трябва да живее? На тоя въпрос мнозина си повдигат рамената и отговарят: „трубда да се живее, но не знаем защо". А ние отиваме по-нататък и казваме: трябва да се живее, за да се прояви разумното, Божественото в нас. А Божественото е, което осмисля живота, то носи висшето благо, в което се намира постоянното доволство за душата. Следователно, от това гледище, ние трябва да дадем на съвременния живот една разумна насока.
към текста >>
54.
7. УПАДЪК И ГИБЕЛ НА НАРОДИТЕ
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
учени, чужди и наши, заключават, въз основа на проверени и неоспорими данни, че българинът поп Богомил е бил първият християнски реформатор, предшественик на Цвингли, Лютер и Калвин; че за основа на учението си той е поставил чисто славянски мироглед и славянски дух на свобода на ума, сърцето и волята, с цел да се постигне гражданско равенство и демократично управление; че единственото спасение на човека и гражданина се състои в прилагането на евангелските истини в живота, в духовното и нравствено съвършенство, в освобождението на разума от всеки авторитет, който е служил тогава само за опора на абсолютизма в държавното и църковно управление; че богомилското учение ни най-малко не е било противонародно, а напротив, то е целило да гарантира на българския народ истинско народовластие и
културен
напредък и пр.[2] Така именно трябва да се разбира това учение и с тия негови високо- морални принципи, спасителни за всички народи, се обяснява бързото му разпространение по цяла Европа, дето е послужило като главен лост на цялото умствено движение и като предтеча на реформацията.
Причината на това е, че те не са вникнали добросъвестно и сериозно в принципите, му и не знаят моралната му стойност. Със същата ненавист към богомилите е надъхана в училището и цялата наша училищна младеж. Даже хора, които се мъчат да минат за велики философи и претендират да играят ръководна обществена роля, без оглед на миналата си дейност, поддържат с кухата си фразеология глупостта, че учението на старите богомили било едно „зло", „опасна зараза" и „злочиние" и че те са били „злосторни деца" на България. А пък безпристрастните научни изследвания, напротив, доказват, че богомилското учение, появило се в противовес и като реакция на тогавашната държавна и обществена поквара, както и за борба с римския и византийски духовен деспотизъм, е било спасително за българския народ. Професорите Иречек, Дринов, Веселовски и много др.
учени, чужди и наши, заключават, въз основа на проверени и неоспорими данни, че българинът поп Богомил е бил първият християнски реформатор, предшественик на Цвингли, Лютер и Калвин; че за основа на учението си той е поставил чисто славянски мироглед и славянски дух на свобода на ума, сърцето и волята, с цел да се постигне гражданско равенство и демократично управление; че единственото спасение на човека и гражданина се състои в прилагането на евангелските истини в живота, в духовното и нравствено съвършенство, в освобождението на разума от всеки авторитет, който е служил тогава само за опора на абсолютизма в държавното и църковно управление; че богомилското учение ни най-малко не е било противонародно, а напротив, то е целило да гарантира на българския народ истинско народовластие и
културен
напредък и пр.[2] Така именно трябва да се разбира това учение и с тия негови високо- морални принципи, спасителни за всички народи, се обяснява бързото му разпространение по цяла Европа, дето е послужило като главен лост на цялото умствено движение и като предтеча на реформацията.
Г-н Д. Мишев по този въпрос бележи следното: „Такава е била славянската и човешка страна на първоначалното богомилско учение. Тази страна го направила учение на реалисти, а не на отшелници. Тя го издигнала отначало високо над сектантския и аскетичен риторизъм, като го направила славянско толкова, колкото и човешко. И защото било повече славянско, отколкото павликянско или манихейско, богомилското учение бърже се разпространило във всички славянски земи - в Босна, Далмация, Сърбия и Чехия, а защото е било общочовешко по своите политико-социални начала - за правда, равенство и свобода надуха, то прескочило пределите на славянските земи и се разпространило в Западна Европа, в Италия, в южна Франция, и в някои крайнини на Северна Франция, на Германия и дори Англия.[3] А професор Веселовски дава следната оценка на благотворното влияние на богомилското учение на запад:„Славянските народи чрез богомилството (к.н.) първи път до появата на Хуса внасят в общоевропейската култура своя интелектуален дар, който оставя трайни следи върху целия развой на средноевропейската литература".
към текста >>
55.
8. МЕЖДУНАРОДНИЯТ МИР
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Милионите жертви в хора и милиарди рубли, които даде тоя славянски народ не толкова за своя
културен
прогрес, колкото за спасението от явна гибел на някои свои бивши съюзници не ще останат без никакво възмездие.
За тях човечеството е едно тесто, от което може да се правят най-разнообразни фигурки, по веленията на своя егоизъм и по прищевките на тия или ония приятели и любимци. Малките народи, особено балканските, пламнали от ненавист помежду си, играят жалка роля пред благоволението на големите: те са само разменна монета за удовлетворение неутолимата жажда за разширение и богатства на своите, съперничащи помежду си, покровители. А там, дето малките не могат да помогнат като оръдия, големите или се споразумяват с „временни" спогодби помежду си, или пък чисто и просто отлагат разрешението на трудните въпроси за по-благоприятно време... По тоя начин, добива се твърде некрасивото впечатление на един международен грабеж на достоянието и правото на по-слабите от по-силните. При това, гласът на един велик народ, като че ли още стои заглъхнал: това е Русия, която не се допуща да фигурира като равноправна участница в конференцията на мира. Нейното възкръсяване задава страх не по-малък от оня, който иде от Германия.
Милионите жертви в хора и милиарди рубли, които даде тоя славянски народ не толкова за своя
културен
прогрес, колкото за спасението от явна гибел на някои свои бивши съюзници не ще останат без никакво възмездие.
Ние знаем, че има сили непобедими, които работят за възраждането и укрепването на руския народ, който, въпреки всички спънки ще се издигне отново на краката си и ще заяви своите вековни права. Каквото и да се върши сега за негова сметка, мирът не може да бъде, макар и формално, свършен факт, без подписа на Русия. Особено въпросите на близкия изток, които тъй живо интересуват цялото славянство, ще могат да добият своето естествено разрешение само при участието на Русия. Всяка друга политика, е късогледа и ефемерна: тя предварително е осъдена на неуспех. Доказателство за съзнанието на тая истина служи отлагането на въпроса за Цариград, който е възела на източния въпрос и свързания с него спор за Тракия, Така, мирът, за който толкова време се работи в Париж, не е още даже в началото си.
към текста >>
56.
21. КРИЗАТА В ДУШАТА НА СЪВРЕМЕННИЯ ЧОВЕК
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
И наистина, днес почти всеки
културен
човек живее заключен вътре в себе си, чувствува се повече или по-малко откъснат от цялото.
Този материализъм докара и друго. Той докара и разединение между човешките души. Има окултна връзка между материализма и индвидуализма. Колкото повече човешкото съзнание потъваше в материята, толкоз повече се разслабваха връзките между човешките души, толкоз повече те се изолирваха, усамотяваха, толкоз повече се издигаха прегради, дебели стени между тях. Днес имаме епоха, когато тези прегради са най- силни.
И наистина, днес почти всеки
културен
човек живее заключен вътре в себе си, чувствува се повече или по-малко откъснат от цялото.
А в древността всеки чувствуваше единството си със своите близки, а още по-рано и със целия космос. Това разединение на човешките души имаше мисия да засили човешкото самосъзнание, да засили индивидуалността и стремежа към свобода. От друга страна пък се знае от окултизма, че всеединството е основна истина за битието. Всички съзнания са лъчи от едно централно слънце, всички съзнания образуват единство. Това преживява един посветен, един мистик.
към текста >>
57.
23. ВЕЛИКА СЛАВИЯ
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
За всички има достатъчно място за работа и мирен,
културен
живот.
Силата на Русия, а така също и на всички други славянски държави, е в тяхното вътрешно културно развитие, въз основа на закона на л/обовта. Защото само любовта е непобедима сила, само тя донася всички блага, само тя възвеличава както отделния човек, така и цял народ. Нека приложим тоя закон и в отношенията между всичките отделни народи на Велика Славия. Нека направим всичко възможно, за дадоведем до мир, взаимно разбирателство и любов сърбите, българите, хърватите, словенците, чехите, поляците и русите. Обширната територия, която населяват тия братя-славяни, е обща, плодородна, благословена.
За всички има достатъчно място за работа и мирен,
културен
живот.
Прочее, долу оръжието\ Никой славянин да не вдигне ръка против брата си славянин! Мир и съгласие, любов и братство! Ето лозунгът! Ние поставяме въпроса и посочваме пътя. По тоя път, обаче, могат да вървят и да достигнат целта само достойни по ум и сърце хора.
към текста >>
58.
31. ПОЛИТИКА И ДУХОВНОСТ
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Въоръжен с тая свещена наука и с това всемогъщо изкуство, той ще бъде в състояние да реформира основно цялото държавно устройство и да преобрази целия стопански и
културен
бит на народа.
да се постави тя на базата на Христовото учение; тогава всички противоречия и препятствия в политическата дейност ще изчезнат. Устройството на политическите партии ще се измени коренно, защото, ако и да се различават помежду си по своите временни политически искания, те ще се обединяват от основния принцип на любовта си към Бога и към ближния и тоя принцип ще бъде главният стимулатор на тяхната дейност. Тогава политическото и гражданското съзнание ще се повдигне, политическите нрави ще се подобрят, борбите ще се превърнат в едно благородно състезание, ще престане сегашното безогледно надпреварване за използуване облагите на властта и цялата дейност на инструментите на политическата власт в съвременната конституционно- парламентарна държава ще се насочи само към създаване блага за всички. Това е новото държавничество. Бъдещият управник на България трябва да отвори ума си, за да възприеме дълбокия смисъл на Христовото учение и сърцето си, за да се прояви чрез него Божията Любов.
Въоръжен с тая свещена наука и с това всемогъщо изкуство, той ще бъде в състояние да реформира основно цялото държавно устройство и да преобрази целия стопански и
културен
бит на народа.
Властта няма да бъде за него цел или средство за принуда и подчинение слабия на силния, а истинска служба на Бога. Защото е казано, че всяка праведна власт е от Бога. Да се върши чрез нея само добро на ближния, това ще рече, да се прилага закона за любовта, да се изпълнява волята на Бога. А в изпълнението волята на Бога е силата и гаранцията за растежа на човешката душа. И народът, като колективитет от човешки души, ще намери правия път на своето развитие и напредък само чрез осъществяване на политическата власт от най-разумните и най-добродетелните свои водители, у които живее и се проявява Христос, проявеният Бог на Любовта, Мъдростта и Истината. X.
към текста >>
59.
III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 15
Затова и целият
културен
прогрес, основата на който са положителните науки, става постепенно чужд за молепсаните от мистицизма.
Ако е откровен, той ще Ви каже, че това е несъвместимо с неговото ново „верую". Ако се опита да хитрува - нещо характерно в тактиката на онези от теософското крило - достатъчно е да му спомните смисъла на онези „размишления", които той, седнал по турски, редовно три пъти на ден си повтаря и самовнушава, и които означават абсолютно и безрезервно отрицание на всяко въоръжено съпротивление на нацията. Това става за нас страшно, когато си спомним, че теософите - разните им крила - са успели вече да се вмъкнат и в армията, опората на нацията. Към положителните науки теософията има едно отрицателно становище, макар че постоянно злоупотребява с думата „наука". Положителната наука е пълно отрицание на теософския мистицизъм.
Затова и целият
културен
прогрес, основата на който са положителните науки, става постепенно чужд за молепсаните от мистицизма.
За държавата, за нацията увлечените от мистицизма са загубена част от народа. Но може да се възрази, че всеки човек има право да изповядва убеждения, каквито намери за добре. Това е вярно и заради това не може да се търси някаква отговорност от онези, които са били заразени от мистичната епидемия. Вярно е обаче, още едно: че нацията, държавата не може да позволи на известни хора да правят за себе си професия от това, да сеят заразата, която подкопава силите на нацията. Това е вече престъпление.
към текста >>
„Характерна, типична черта в обществения живот на тази епоха е отпадъка в духовното и културното Творчество у народа.. .Интересът към държавата, политическия и
културен
живот отпадна и отстъпи място на религиозно- мистични проблеми...Национално-културното творчество отстъпва мястото на религиозно-мистичното...Хората се вдълбочават в себе си, отчуждават се от света и търсят задоволение в себе си и в мистиката.
По този начин теософският мистицизъм прави хората негодни за един стегнат държавен живот, за който е необходимо всеки отделен човек да счита като главна своя задача на живота да живее за обществото, да се жертвува за него да взема активно участие в изграждането на неговата култура. Това не е мое лично мнение, това е заключението на историята на теософския мистицизъм през разните епохи, при разните народи. Пропадането на древна Гърция и римската империя, с тяхната най-висока на времето си култура, се свързва с широкото разпространение на теософския мистицизъм. Това е мнението на най-видните капацитети в историята, специалисти върху епохата на западането на древните цивилизации. Ето няколко пасажи от Ростовцев, Вебер и Грим.
„Характерна, типична черта в обществения живот на тази епоха е отпадъка в духовното и културното Творчество у народа.. .Интересът към държавата, политическия и
културен
живот отпадна и отстъпи място на религиозно- мистични проблеми...Национално-културното творчество отстъпва мястото на религиозно-мистичното...Хората се вдълбочават в себе си, отчуждават се от света и търсят задоволение в себе си и в мистиката.
Широко се разпространяват теософският мистицизъм и теософията. Мистериите и различните теософско-мистични култо-церемонии увличат обществото...Развоят на мистичните и аскетични тенденции бил тясно свързан с ориенталският (индийски, персийски и египетски) мистични вярвания и култове, в центъра на които стоеше мисълта за преходността на живота...Те увличаха хората с посочване пътя, по който човек може да стигне до истинското сливане с Божественото...Идеята за аскетичното отричане на живота, на света, идеята за умъртвяването на плътта получава широко разпространение. ...Равнодушието към живота, който се разглежда от религиозния мистицизъм като обиталище на страданията, на греха, на злото, отказването от продължението на живота, бяха преки последици от това настроение в обществото...Последицата от всичко това беше загиването на античната цивилизация и на античните народи...Тържеството на тези настроения и на тази идея в обществото, докара след туй и тържеството на варварските народи". Същата картина ние виждаме да се развива днес у нас. Дъновизмът и теософията са в пълна офанзива.
към текста >>
Държавата може да бъде само тогава един жив и напредничав организъм, който трябва да се развива, когато не се сковава в ръждясалите вериги на Консуловата „положителна наука", а дава простор и насърчение на новите идеи и учения, с които се занимава целият западен
културен
свят.
Само че тия опити са недостатъчни за ума и способностите на Консуловци. 2. Разбира се, за такива „учени" като Консулова, който отрича, че човек има душа, не съществуват духовни „области", но за разумните и действително учени изследователи тия области са безспорни факти. 3. Щом всеки е свободен да мисли както намира за добре, той е свободен и да изказва мислите си чрез печата и никой няма право да му забранява. А от изказването на противоположните мисли произлиза истината. 4. Това са средновековни понятия за държавата, за нейните „устои" и за нейните длъжности.
Държавата може да бъде само тогава един жив и напредничав организъм, който трябва да се развива, когато не се сковава в ръждясалите вериги на Консуловата „положителна наука", а дава простор и насърчение на новите идеи и учения, с които се занимава целият западен
културен
свят.
Тъкмо тогава тя би влязла не в противоречие, а в съгласие със себе си, т.е. със своите задачи, защото би отворила широко прозорците си, за да влезе светлината. В противен случай, според безсмислената логика на Консулова, докато народите чакат хора като него да узреят умствено, да повярват в новото и да приемат истината, за да я прогласят публично, тия народи ще бъдат обречени на застой и никакъв прогрес не би бил възможен. Слава Богу, че във всички други държави има такива напреднали в знанията и опитите си умове, като горепоменатите, та и общочовешкото развитие върви с бързи крачки. Иначе, теорията на Айнщайна, откритията на проф.
към текста >>
60.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 16
„
ФИЗКУЛТУРЕН
МАРШ"..........................................................................................................140 22.
ОБРАЗЦИТЕ НА ШКОЛАТА - ТОВА СА ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ...................................137 17. НЕ ОТПЕЧАТАНАТА ПЕСЕН...................................................................................................138 18. „ПРИ СЕДМОСТРУННАТА ЛИРА"..........................................................................................138 19. „ПО РИЛСКИТЕ ВЪРХОВЕ"......................................................................................................139 20. „ТРЕПКАТ СРЕБЪРНИ ВЪЛНИ"...............................................................................................139 21.
„
ФИЗКУЛТУРЕН
МАРШ"..........................................................................................................140 22.
„ПО ВИТОША НАГОРЕ ВЪРВИМ"..........................................................................................140 Пеню Ганев - Приложения към раздел II. С песните на Учителя..............................................141 Трупай, трупай, снежко бял...............................................................................................................142 В летен ден (Ставай, дъще!)..................................................................................................................143 При всичките условия (според Песнарката на Мария Тодорова)..................................................144 При всичките условия (от Учителя според Пеню Ганев)...............................................................145 Малката буболечка (според Песнарката на Мария Тодорова).......................................................146 Малката буболечка (от Учителя според Пеню Ганев)....................................................................147 Слънчеви лъчи.....................................................................................................................................148 Хайдушка песен..................................................................................................................................153 Татунчо.................................................................................................................................................154 Люти клетви .......................................................................................................................................... 155 Благословен да е....................................................................................................................................156 Мамо, речи тату...................................................................................................................................157 Духай ветре (оригинал)......................................................................................................................158 Божието слънце грее днес..................................................................................................................159 Духай ветре..........................................................................................................................................160 Духай ветре..........................................................................................................................................161 Песен на житното зърно.....................................................................................................................162 Всичко в живота е постижимо...........................................................................................................165 Всичко в живота е постижимо...........................................................................................................166 Всичко в живота е постижимо...........................................................................................................166 Блага дума............................................................................................................................................167 ПЪРВИТЕ ПЕСНИ..........................................................................................................................................169 Тебе поем.............................................................................................................................................169 Ангел вопияше An angel sang..........................................................................................................171 Друго Ангел вопияше - гл. V от Свещ. К. Дъновски......................................................................173 При седмострунната лира на Рила....................................................................................................177 По рилските върхове...........................................................................................................................178 Трепкат сребърни вълни.....................................................................................................................179 Трепкат сребърни вълни.....................................................................................................................180 Дишай дълбоко....................................................................................................................................182 По Витоша нагоре...............................................................................................................................184 Пеню Ганев - III. Дневници................................................................................................................185 Дневник за всеки ден I.
към текста >>
61.
38. РУШВЕТИ И ВЛАСТВУВАЩИ
,
,
ТОМ 16
Като не дадеш пари, няма да учителствуваш." Тогава председател на Учителския съюз беше Досю Негенцов,
висококултурен
човек, широк социалист, и секретарят на Учителския съюз беше Иван Пастухов.
Дай им парите. Те са разбойници. Сега са на власт като културни хора." Аз рекох: „Учителю, аз нямам тази сила, да дам." Носех заявление, подписано от всичките селяни, че молят Министерството да върне техния учител и учителката. Обаче той каза: „Мен заявление не ми трябва. Ако дадеш пари, ще те върна.
Като не дадеш пари, няма да учителствуваш." Тогава председател на Учителския съюз беше Досю Негенцов,
висококултурен
човек, широк социалист, и секретарят на Учителския съюз беше Иван Пастухов.
Те се явили при министър Бояджиев, на просветата, и му казали: Какво правиш? Я виж, цяло село протестира против това! " А пък министърът казал: „Абе, орезилиха ме тези мои началници и партийни членове, ама ще го назначим в Кърджалийско." И ме назначиха в село Казалджик-Кафтан, Кърджалийска община, в турското училище. На другия ден - 13.I.1933 г., като се явих там, ме попитаха ме: „Защо Вие, колега, сега, по Нова година се явявате тук новоназначен учител? " Аз им казах, че съм уволнен неправилно от сръбската граница от добрите, рекох, „либерали".
към текста >>
62.
72. ПЪРВАТА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 16
Значи, високоинтелигентен и
културен
.
" Той бил страдал от бронхит и не говори както трябва. „Ида от Скопие." - „Кой те прати тука? " Рекох: „Боян Боеви Георги Куртев." Той ги познава, де, наши братя. ВК: А той кой беше? ПГ: Той е Гумнеров, който е хазяинът на Учителя, а пък е на Касационния съд секретар.
Значи, високоинтелигентен и
културен
.
ВК: Ама така говореше, дрезгава ПГ: Той е болен, понеже го болят гърдите и затуй не говори нормално. Вика: „Откъде идеш? За какво ти е? " и т. н. И аз влязох вътре и той влезе при Учителя и Му каза.
към текста >>
63.
80. НА ЕКСКУРЗИИ С БРАТЯТА
,
,
ТОМ 16
ПГ: От всички наши братя досега най-интелигентен,
висококултурен
беше Жорж Радев.
80. НА ЕКСКУРЗИИ С БРАТЯТА ВК: Разкажи ми за Георги Радев, т. е. за Жорж и екскурзиите с него.
ПГ: От всички наши братя досега най-интелигентен,
висококултурен
беше Жорж Радев.
Знаеше няколко езика, преведе романа „Закони" от английски, знаеше френски и немски, руски и английски. ВК: Добре, но защо превежда той Бо Ин Ра? ПГ: Той написа една много хубава работа - „Учителят говори". Той преведе Бо Ин Ра, защото е окултист. ВК: Да, но Учителят казва за Бо Ин Ра, че е окултист на Черната ложа, обърнат с главата надолу.
към текста >>
64.
81. „ИЗКУСИТЕЛЯТ
,
,
ТОМ 16
Щото брат Лулчев е високоинтелигентен човек и не е
некултурен
човек и затуй е военен авиатор, и още повече пък и фотограф, аеро-фотограф.
ПГ: Да дели хората от Братството. Затуй Учителят се ядосваше от него. ВК: Защото те, освен на Рила, така беше и на Изгрева, така ли? ПГ: Виж какво, той каза една дума за него, но то е срамно да го кажа... Но той е добър хиромант. Познава много добре ръката на човека.
Щото брат Лулчев е високоинтелигентен човек и не е
некултурен
човек и затуй е военен авиатор, и още повече пък и фотограф, аеро-фотограф.
Учителят беше много недоволен от него, че той дойде при Учителя и каквото пита Царят, „аз му казвам, а той не казва моите думи, които аз съм казал, а говори от себе си. Той се има за учител и изменя думите ми." Това Учителят го каза: „Аз не съм казал така това, което той предава на Царя." После, той гледа сестрите, уж им гледа ръцете, а пък ги използва иначе. И затуй през 1932 година ние отидохме само мъже на Рила и всеки имаше свои отговорности. Имаше един брат, ама аз му забравих името... а, сетих се - Иван Дойнов, дето имаше две дъщери. По-малката беше оженена за един инженер, Кючуков, който е преподавател там, в това училище, строително, земеделско ли, как го думат това, на ул.
към текста >>
65.
21. „ФИЗКУЛТУРЕН МАРШ
,
,
ТОМ 16
21. „
ФИЗКУЛТУРЕН
МАРШ" В школата, на Изгрева, Учителят говореше, че дишането е голям фактор, че е нещо много важно за човешкия живот.
21. „
ФИЗКУЛТУРЕН
МАРШ" В школата, на Изгрева, Учителят говореше, че дишането е голям фактор, че е нещо много важно за човешкия живот.
От него зависи здравето, от него зависи да бъдете умни, музикални, способни и т. н. И като се свършеше школата, ние излизахме на полянката и правехме първите упражнения. Един ден, като се свършиха първите упражнения, аз останах там малко да си подишам, така, и веднага ми се даде една песен: Физкултурен марш Дишай дълбоко, с весело сърце и на живота радвай се, дете! Въздухът е жива сила винаги за нас, дишай, дишай и пак дишай, дишай, да си здрав! Кога дълбоко дишаш, дете, ще имаш здраво, добро сърце.
към текста >>
Един ден, като се свършиха първите упражнения, аз останах там малко да си подишам, така, и веднага ми се даде една песен:
Физкултурен
марш Дишай дълбоко, с весело сърце и на живота радвай се, дете!
21. „ФИЗКУЛТУРЕН МАРШ" В школата, на Изгрева, Учителят говореше, че дишането е голям фактор, че е нещо много важно за човешкия живот. От него зависи здравето, от него зависи да бъдете умни, музикални, способни и т. н. И като се свършеше школата, ние излизахме на полянката и правехме първите упражнения.
Един ден, като се свършиха първите упражнения, аз останах там малко да си подишам, така, и веднага ми се даде една песен:
Физкултурен
марш Дишай дълбоко, с весело сърце и на живота радвай се, дете!
Въздухът е жива сила винаги за нас, дишай, дишай и пак дишай, дишай, да си здрав! Кога дълбоко дишаш, дете, ще имаш здраво, добро сърце. Здраво сърце, добро кръвообращение, силен стомах, здраво тяло ще имаш, дете. Кога дълбоко дишаш, дете, тялото ти изправено да е. Права стойка, бодра крачка, с поглед все напред.
към текста >>
66.
ФИЗКУЛТУРЕН МАРШ Дишай дълбоко
,
,
ТОМ 16
ФИЗКУЛТУРЕН
МАРШ Дишай дълбоко
ФИЗКУЛТУРЕН
МАРШ Дишай дълбоко Дишай дълбоко с весело сърце и на живота радвай се, дете!
ФИЗКУЛТУРЕН
МАРШ Дишай дълбоко
ФИЗКУЛТУРЕН
МАРШ Дишай дълбоко Дишай дълбоко с весело сърце и на живота радвай се, дете!
Въздухът е жива сила винаги за нас, дишай, дишай и пак дишай, дишай, да си здрав! Кога дълбоко дишаш, дете, ще имаш здраво, добро сърце. Здраво сърце, добро кръвообращение, силен стомах, здраво тяло ще имаш, дете. Кога дълбоко дишащ, дете, тялото ти изправено да е. Права стойка, бодра крачка, с поглед все напред.
към текста >>
Песента „
физкултурен
марш" („Дишай дълбоко") от Пеню Ганев - към № 21., стр.
Кога дълбоко дишащ, дете, тялото ти изправено да е. Права стойка, бодра крачка, с поглед все напред. Дишай, дишай и пак дишай, дишай ти навред! (а) Дишай, дишай и пак дишай, дишай със любов! (б) 18.а.
Песента „
физкултурен
марш" („Дишай дълбоко") от Пеню Ганев - към № 21., стр.
151 в оригинала (136 тук). Забележка към песента. Извадки от сказките: възпитание, въздържание, хранение, дишание, болести и морал от книжката „Новият път" Деца, юноши, ученички, ученици и всички възрастни, тези от Вас, които не са разбрали и приложили ключа за здравето, ако обичате опитайте следното: Дишайте дълбоко, хранете се правилно, за да бъдете здрави, разумни, красиви и със силен характер люде! Дишането е живот! - Дишането е свързано с симпатичната нервна система, с кръвообръщението и с белите дробове, а всички заедно са свързани с мисълта.
към текста >>
Песента „
Физкултурен
марш " от Пеню Ганев, издадена от Михаил Стоицев от Пловдив - към № 21., стр.
Така вие ще се чувствувате жизнерадостен и весел през целия ден. И ако се правят такива упражнения редовно, човек ще бъде творец в живота си. След това слаби и нервни хора да изпиват една чаша топла вода нa глътки, за да се магнетизират повече. После може да се закуси. Зъболекар МИХАИЛ СТОИЦЕВ Пловдив 18.6.
Песента „
Физкултурен
марш " от Пеню Ганев, издадена от Михаил Стоицев от Пловдив - към № 21., стр.
151 в оригинала (136 тук).
към текста >>
67.
Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год.
,
,
ТОМ 16
Упрекна ме, че съм бил дебелоглав,
некултурен
, че още с дохождането си вчера съм му направил впечатление на особен, разпуснат човек и пр.
Явих се и доложих на поручика. Той се засмя и ме покани да седна. Заговорихме на тема върху Преславския край - за града, за населението на Преславска околия и пр. Дойде и подпоручик Георгиев, все разсърден и строг, и започна да ме упреква за това, че не съм станал мирно, като е влязъл. Казах му, че при присъствието на поручика аз не съм длъжен да му отдавам чест на влизане.
Упрекна ме, че съм бил дебелоглав,
некултурен
, че още с дохождането си вчера съм му направил впечатление на особен, разпуснат човек и пр.
и че щял да пише на по-висшето началство да издадат заповед да ме турят в строя, та да се науча на войнишки строй. Аз му отговорих, че ако е за бягане, аз мога да се надбягвам с него, макар че съм 46-годишен, и че мога да бъда и като млад войник, но че това го правя от човещина, още повече, че съм участник в Европейската война, имам 19-годишна служба като учител и че службата ми е фелдшерска, а не строева, но ако той иска и настоява на своето, то аз мога да бъда и добър войник. И накрай го замолих да ми прости за предизвикания скандал. Той заканително ми каза, че „Ще ти простя аз тебе, ама ще видим." Ето, казвам си, човек най-невинно и никога не бих си предположил, че мога да се скарам с хора, защото съвестно се стремя да постъпвам, но духовете такива капани устройват на човека. След излизането му се разговаряхме с поручика до 9 ч.
към текста >>
68.
XII. Последно Слово на Учителя Петър Дънов. Елена Хаджи Григорова
,
26.VIII.1944-17.XI.1944 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)
,
ТОМ 17
Щом те облекат с хубави дрехи, благороден и
културен
си; щом те облекат в дрипи, ставаш
некултурен
.
Дето има любов, знание, свобода, живот. Бог не се нуждае, сега, от доказателства. И най-малките същества Го чувствуват. Ледът, когато се стопява, отива в долината. Човешките неорганизирани мисли от миналото се отразяват върху човека.
Щом те облекат с хубави дрехи, благороден и
културен
си; щом те облекат в дрипи, ставаш
некултурен
.
Реално е туй, което пипам, което ям, което аз чувствувам - интуицията, което миспя и т. н. Има неща, които аз не искам да опитвам, Ние не трябва да губим оная реалност, която поддържа здравословното състояние. Тя е добродетелите. Човещина е потребна сега. Като съгреши, един професор слуга ше стане.
към текста >>
69.
II. Биографични бележки. Михалаки Георгиев (24/11.VIII.1852-14.II.1916 г.)
,
III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов
,
ТОМ 17
Наред със служебната си дейност бъдещият писател работи и като
културен
труженик и общественик.
Георгиев събира сведения от стратегически и икономически характер за крепостта Видин и града, които успява да препрати в руския генерален щаб. За тази своя самоотвержена дейност той разказва по- късно в мемоарния си очерк „Три срещи". След Освобождението, през май 1878 година, Михалаки Георгиев е назначен за управител на видинската митница. За да изучи и усвои по-добре митническата служба, предприема обиколка из Сърбия и Румъния. След като се запознава по-подробно с въпросите на митническото дело, през януари 1879 година е назначен в Министерството на финансите за ревизор на митниците в цялата страна.
Наред със служебната си дейност бъдещият писател работи и като
културен
труженик и общественик.
Участва в основаването на културно- просветното дружество „Славянска беседа", в чието първо настоятелство е избран, изнася доклади в научни дружества и пр. През средата на 1880 година отново се връща към учителското поприще - става учител по зоология, ботаника, химия и физика в Ломската гимназия. Като учител в Лом написва своя известен на времето си „Учебник по ботаниката за средните учебни заведения в България" - първото учебно помагало по ботаника у нас. През есента на 1882 година се премества в София като учител в Държавната мъжка гимназия, където преподава същите предмети. Като добър познавач на проблемите на земеделието и народното стопанство през февруари 1884 година Михалаки Георгиев бива назначен за началник на Земеделческо-търговско отделение при Министерството на общите сгради, земеделието и търговията.
към текста >>
Като
културен
деец и общественик участва в живота на редица културно-просветни дружества и организации, изнася научни доклади, чете свои художествени произведения на вечеринки и утра и пр.
В началото на 1897 година е преместен за дипломатически агент в Белград, където работи плодотворно за сближението на двата съседни народа. С настъпването на пролетта на 1899 година настъпва и краят на дългогодишната служебна дейност на Михалаки Георгиев. Той напуска не само държавната служба, но се отказва да участва в каквато и да е политическа партия. Преди това е привърженик на Консервативната партия и по едно време е дори член на централното й бюро. Той се посвещава вече на свободна писателска, публицистична и обществена дейност.
Като
културен
деец и общественик участва в живота на редица културно-просветни дружества и организации, изнася научни доклади, чете свои художествени произведения на вечеринки и утра и пр.
Особено усърдно работи в Българското книжовно дружество (днешната Българска академия на науките), чийто редовен член е от дълги години. Отвратен от корупцията и моралното падение на партийните функционери, на буржоазните партийни лидери и скъсал с бившите си политически съмишленици, Михалаки Георгиев става „безпартиен опозиционер" и посвещава силите си за унищожаване на „злото" в България. Като свободен книжовник и честен общественик започва борба против Фердинанд и дворцовата върхушка, против разбойничеството на буржоазните партии, против варварското ограбване на народа. Тази всеотдайна патриотична борба, свързана с тежка отговорност, с големи рискове и жертви, достига своя връх през 1906-1908 година, когато писателят издава и редактира популярния всекидневник „Балканска трибуна", който има определена и безкомпромисна антимонархическа насоченост. Озлобените управници, насъсквани от Фердинанд и агентите му, непрекъснато тероризират редакционните работници, конфискуват отделни броеве на вестника, за да му нанасят материални щети, завеждат често дела против ръководителите на вестника и неговите сътрудници и пр.
към текста >>
70.
9. Старите генерал Стоянови. Едно интервю у сестра Мария Стоянова
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
- Фердинанд беше
културен
и всестранно образован човек, продължаваше тя, щом се докосваше до неговата личност.
Имаше една малка къща, която трябваше да развалим, за да построим нашия сегашен дом. Това беше преди шестдесет години, към 1890 година. Строежът започна през май и завърши към октомври. Бях капитан, внесох 12 000 лева от спестяванията си през време на службата си. Платихме по 75 лева на квадратен метър, или всичко около 14 000 лева, повече от 180 квадрата, както виждате, доста евтино.
- Фердинанд беше
културен
и всестранно образован човек, продължаваше тя, щом се докосваше до неговата личност.
Той знаеше до най-големи потънкости, като най-голям специалист, всичко по ботаника, по зоология, особено по отглеждането на птиците, познаваше машините като най-голям техник, беше голям дипломат, чието нещастие беше това, че България беше малка за него. Той трябваше да бъде цар на някоя голяма държава. Освен това той попадна на възел, твърде заплетен, при твърде усложнена обстановка. Поначало той беше миролюбив и съвсем други сили го тласкаха към злополучните войни. Кобург, който той по-късно откупи, беше мястото, където се събираха всички държавни глави на Европа, в определено време на годината, тъй като ги свързваха роднински връзки.
към текста >>
71.
4. Апотропов, слугата на кесаря
,
III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Преди три седмици срещнах Апотропов и му казах, че искам да се даде
физкултурен
характер на гимнастиките.
Там нито сега, нито наскоро предстои да се правят строежи, защото парите са отправени в друга посока. Следователно поляната е свободна. - Аз съм съгласен, че не бива да се чете, както правеше Данчо - могат само да се казват кратки мисли от Учителя, които да не може никой да ни вземе. Защото и моите книги не са иззети и могат да ми направят и на мене обиск. Боян [Боев] изслуша с внимание моето възмущение от това, че не са ме послушали, като не само са правили гимнастики, но са и правили проповеди, които са наострили вниманието на милицията и са дали сила на Апотропов да изиска спирането на гимнастиките, като си послужи с милиционера.
Преди три седмици срещнах Апотропов и му казах, че искам да се даде
физкултурен
характер на гимнастиките.
Той каза: „Добре, съгласен съм." За съжаление, не можах повече да говоря с него и да видя какво всъщност той мисли. Боян ясно потвърди мисълта ми: - Разбира се, никакви проповеди, само физкултура да се играе! Ще отидеш като лекар при директора, при помощник-министъра и ще искаш да се разреши да се играе от медицинска гледна точка. Казах на Бояна [Боев] как много наши хора не могат да ме разберат, как ме критикуват, защото съм бил профанирал учението на Учителя, като съм му бил давал физкултурен характер. Питам: нима е профаниране, ако приучиш хората да излизат сутрин пред лицето на слънцето, на чист въздух, пред великата природа, като ги караш да дишат чист въздух, като ти имаш възможност да си мислиш каквото искаш - доколкото това се разбира.
към текста >>
Казах на Бояна [Боев] как много наши хора не могат да ме разберат, как ме критикуват, защото съм бил профанирал учението на Учителя, като съм му бил давал
физкултурен
характер.
Боян [Боев] изслуша с внимание моето възмущение от това, че не са ме послушали, като не само са правили гимнастики, но са и правили проповеди, които са наострили вниманието на милицията и са дали сила на Апотропов да изиска спирането на гимнастиките, като си послужи с милиционера. Преди три седмици срещнах Апотропов и му казах, че искам да се даде физкултурен характер на гимнастиките. Той каза: „Добре, съгласен съм." За съжаление, не можах повече да говоря с него и да видя какво всъщност той мисли. Боян ясно потвърди мисълта ми: - Разбира се, никакви проповеди, само физкултура да се играе! Ще отидеш като лекар при директора, при помощник-министъра и ще искаш да се разреши да се играе от медицинска гледна точка.
Казах на Бояна [Боев] как много наши хора не могат да ме разберат, как ме критикуват, защото съм бил профанирал учението на Учителя, като съм му бил давал
физкултурен
характер.
Питам: нима е профаниране, ако приучиш хората да излизат сутрин пред лицето на слънцето, на чист въздух, пред великата природа, като ги караш да дишат чист въздух, като ти имаш възможност да си мислиш каквото искаш - доколкото това се разбира. Той е напълно съгласен с мене! Една възрастна жена, която беше при него, от Провадийско, слушаше с внимание. Казах: - Сестро, не се смущавайте, борбата е тежка - тя е с външния свят, но тя е и между самите нас! Защото нещата са много по-широки, а има и хора, които не могат да ги разберат!
към текста >>
72.
5. Паневритмията
,
III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
В своята цялост, Паневритмията е полезен за здравето
физкултурен
комплекс, който заслужава да се популяризира и широко използува за колективи със спокойна, склонна към картинно мислене и богата емоционалност.
След нея се чувствува успокоение, тиха радост. Понеже се играе през ранните утринни часове, нейното отражение остава като светла доминанта през целия ден. Нейното влияние върху организма е толкова по- трайно, като се има пред вид горската обстановка, чистият въздух, дълбоките дишания, които я придружават. Трябва да признаем, че физическото натоварване чрез Паневритмията за нормалния здрав, млад организъм е доста едностранчиво - товарят се повече горните крайници, а съвсем слабо - краката и много слабо - кръстът. Затова съвсем уместно е включването и на други упражнения, с по-широк физически аспект, също дадени от Учителя и поддържани от някои негови усърдни ученици (Пеню Ганев) [1].
В своята цялост, Паневритмията е полезен за здравето
физкултурен
комплекс, който заслужава да се популяризира и широко използува за колективи със спокойна, склонна към картинно мислене и богата емоционалност.
(Въпреки че е разглеждана по този начин Паневритмията и я представиха на комунистическите власти, тя беше забранена да се играе. - бел. на съставителя Вергилий Кръстев) ------------------------------------------------------------------------------- [1] 21 упражнения от Учителя, представени от Пеню Ганев, са описани в „Изгревът" том XVI, стр. 791-797. (бел. М. И.)
към текста >>
73.
14. Изложение-молба от верска общност „Бяло Братство до президиума на XI конгрес на БКП и до Тодор Живков
,
III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
С отлично поведение и старание те се включват във всички мероприятия от обществен, икономически и
културен
характер.
4/1975 проф. Стайков в статията „Ролята на субективния фактор и научното творчество" третира въпроса за същите принципи, за дарбата, таланта, емоцията, прозирането в идейността, интуицията като озарение на съзнанието, като ново поле за търсене в науката). Членовете на Бялото Братство работят в пълна съгласуваност с днешната социалистическа власт у нас, в духа на конституцията, закона за вероизповеданията и другите закони. Целта на братската дейност е също материалното и духовното издигане на народа. Членовете на Братството, в своя личен и обществен трудов живот^ са честни и добросъвестни.
С отлично поведение и старание те се включват във всички мероприятия от обществен, икономически и
културен
характер.
Те са примерни граждани на страната с висок морал и нравствени качества. Затова Учителят П. Дънов и казва: „Това учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват, а животът им е общопризнат образец за подражание." (Из съд. протокол в полицията). Забележително е мнението на Учителя П.
към текста >>
Молим да се уточни положението на гробното място на Учителя Петър Дънов на Изгрева, като остане собственост на СГНС и поддържа от Бялото Братство като култово място и се признае като
културен
паметник на заслужил прогресивен българин и изключителен
културен
деятел за благото на българския народ и човечеството. 2.
Така че засега Братството не разполага с никакъв салон за общи събрания на членовете си. С еана дума, в момента Братството е без всякаква материална база за провеждане на колективен живот. Като се има пред вид прогресивният характер и дейност на Братството преди и след 9.IX.1944 г., явно е, че нашият Учител П. Дънов и многото негови последователи - ятаци имат реални качества на борци против фашизма, в контакт с нелегалната съпротива на БКП и участвуват активно в социалистическото строителство у нас, ние си позволяваме, другари делегати на XI конгрес на БКП начело с др. Тодор Живков, [да предложим] за разглеждане и взимане решения относно следните въпроси, свързани с нормалния живот на братството: 1.
Молим да се уточни положението на гробното място на Учителя Петър Дънов на Изгрева, като остане собственост на СГНС и поддържа от Бялото Братство като култово място и се признае като
културен
паметник на заслужил прогресивен българин и изключителен
културен
деятел за благото на българския народ и човечеството. 2.
Да се даде право на юридическа личностна Братството в цялата страна, като се одобри съответен устав на братствата, които да се утвърдят за в бъдеще, законно утвърден статут, който да обхваща организационния, материален и финансов живот на една заслужила прогресивна верска общност с революционен дух и дейност у нас. 3. Като морална компенсация за иззетото братско поселение „Изгрев", дадено за построяване на посолството на Братския СССР, ние ви молим да решите държавата да построи за Бялото Братство на съответно място в София салон за нуждите на братството или да ни се даде за вечно ползуване готов такъв салон в София. 4. Да се утвърди за Бялото Братство от цялата страна лагеруване на членовете му в Рила планина, при 7-те езера, определен като подходящ от Учителя Петър Дънов и образцово поддържан вече повече от 50 години от Братството, вече познат на всички български туристи и на повечето гости от чужбина. Като ви излагаме казаното дотук, уважаеми другари делегати, Бялото Братство в България е дълбоко убедено, че почитаемият XI конгрес на БКП ще вземе под внимание представеното тук изложение и обективните данни и ще вземе положително отношение към отделните въпроси. С това ще се урегулира животът на общността Бяло Братство у нас, близък по идеите на БКП.
към текста >>
74.
3. Последната симфония
,
V. Статии от д-р Стефан Кадиев в сп. „Житно зърно'
,
ТОМ 17
Той ги пишеше като превод от богат,
културен
език на дивашки, гдето целият разговор се води със сто думи, тъй трудно беше да се предадат по човешки начин божествените звуци, що чуваше гениалната душа.
Вън беше есен. Оголено дърво надникваше през прозореца и сякаш запитваше: и ти ли си осланена, бедна човешка душо? Ято гарвани, като черни прокобни мисли, се въртяха в междинния двор пред прозореца. Отвън ехтеше обикновеният, всекидневен шум на големия град, когото музикантът отдавна не беше чувал. Черните знаци на нотните листове едва задържаха милионната частица от звуковите проживявания на тоя колос.
Той ги пишеше като превод от богат,
културен
език на дивашки, гдето целият разговор се води със сто думи, тъй трудно беше да се предадат по човешки начин божествените звуци, що чуваше гениалната душа.
Надвесен над рояла, глухият Бетовен допяваше своята лебедова песен.
към текста >>
75.
СЕФАРИАЛЪ - АСТРОЛОГИЯ
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Брук, като ги сравнява с хода на историчните събития, установява, че те отговарят на големите периоди на
културен
подем и извежда следните няколко общи закона: „Апогея, в периода на познатите цивилизации, е бил достиган все в същата периодична вековна епоха, именно епохата на преминаването на вековния полюс през столицата или по-скоро през центъра на владенията на ръководния народ; тия апогеи са траяли колкото времето на това преминаване”.
Брук отбелязва дневни, седмични, месечни, годишни, четиригодишни, шестнадесетгодишни и петвековни колебания. Дневните осцилации зависят от земния магнетизъм; Седмичните флуктуации са свързани главно със сизигиите на Луната; Месечните колебания менят своите скорости, а годишните промени видоизменят пълнежите. Четиригодишният период се дължи на възвръщането на Слънцето към същото положение в един и същи час; Шестнадесетгодишният произтича от съчетанието на предходния с деветнадесет годишния лунен цикъл (цикъл на поврата на новолунията в същите дати). Петвековният период обхваща точно 516 години и се мести непрекъснато на 11° всеки 19 години. Всички тия цикли се придружават със съответни промени, както в метеорологията, тъй и в историята на народите.
Брук, като ги сравнява с хода на историчните събития, установява, че те отговарят на големите периоди на
културен
подем и извежда следните няколко общи закона: „Апогея, в периода на познатите цивилизации, е бил достиган все в същата периодична вековна епоха, именно епохата на преминаването на вековния полюс през столицата или по-скоро през центъра на владенията на ръководния народ; тия апогеи са траяли колкото времето на това преминаване”.
„Един ръководен народ управлява и напътва човечеството само в течение на един петвековен период”. Без да познава съчиненията на Брука, Сулейр подзема аналогична идея (Сулейр: Дейността на слънчевата корона). Той смята, че Слънцето и земята, които са и двете наелектризувани, трябва да се влияят взаимно. Нещо, което става очевидно като се забележи връзката що съществува 1) между отклоненията на магнитната стрелка и слънчевите бури; 2) между тия отклонения и северните сияния, които предста - вят електрични изпразвания с бавни трептения, предизвикани в горните слоеве на атмосферата. Това взаимодействие между Слънцето и Луната не може да се отнася само за земята, то трябва да съществува и между другите планети и Слънцето.
към текста >>
76.
22. Сфера на Юпитера
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
И тогава би станало ясно, как „Юпитер” означава оня
културен
стадий от живота, в който хората излизат от чергарския живот, от постоянните борби, за да се насочат към „обетованата земя”, където цари един напълно йерархизуван социален строй, с неговия религиозен култ, с неговия правов ред, с неговите законно-установени политически и обществени учреждения.
За няколко часа поне ние бихме се чувствували прекрасно разположени всред тази патриархална обстановка, всред охолното благополучие, в което Авраам е живял. Защото Авраам, като Юпитерово чедо, е бил успешен, благополучен човек. „Господ беше благословил Авраама във всичко”, се казва за него в хубавия библейски разказ, в който се повествува живота на израилския патриарх, призван да стане „отец на вярващите”. Прочетете този разказ, за да видите безпримерната вяра на Авраама - основен двигател на Юпитеровата сфера - неговото благородство, неговата честност и справедливост, неговия съобразителен ум, неговото великодушие и щедрост, неговото миролюбив, за да видите ония черти, които правят от положителния Юпитеров тип оня обществен индивид, който обладава най-пълна и най-всестранна социална приспособимост. Само по дълбоко символичния разказ за Авраама би могла да се проучи Юпитеровата сфера с всичките и типични функции.
И тогава би станало ясно, как „Юпитер” означава оня
културен
стадий от живота, в който хората излизат от чергарския живот, от постоянните борби, за да се насочат към „обетованата земя”, където цари един напълно йерархизуван социален строй, с неговия религиозен култ, с неговия правов ред, с неговите законно-установени политически и обществени учреждения.
Ала да оставим на мира библейския патриарх, защото животът му е толкова далечен, че звучи като мит. Няма да се спираме и при друга една още по-древна, ала типична библейска фигура - Йов. Защото след един Юпитеровски охолен и благополучен живот, щедро обсипан с всички блага на живота, той попада под ударите на Сатурна, и съдбата му взема трагичен обрат. Няма да се спираме на историята на Йова, развиваща се в оная плоскост, дето се секат сферите на Юпитера и Сатурна, макар Йов като тип и като съдба в живота да е вечен. Ако, напускайки легендарните библейски времена, бихме се пренесли в историческите времена, например във времето на Римската империя, то ние бихме посочили като историчен образец на Юпитеров тип римския патриций.
към текста >>
77.
27. Сфера на Слънцето
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Но има неща, в разните царства - минерално, растително, животинско, човешко; в разните области на човешкия живот - политически, социален, стопански,
културен
, които са специфично слънчеви, защото в тях слънчевият принцип е достигнал сравнително най-завършен израз на земята.
Те пребивават в по-долното от двете ангелски царства, на които се разделя небесният мир - в духовното (Виж статията „Небесният живот според Сведенборга”, в която се говори за тия две царства). Ето защо и в Писанието Бог като Любов е символизуван чрез Слънцето, а като Вяра - чрез Луната”. Но да напуснем висините на небесния свят, да напуснем и приказните царства на митовете, и да стъпим на земята, за да видим, кои именно явления от живота принадлежат към сферата на Слънцето. Широко погледнато, целият живот на земята е обхванат и проникнат от радиацията на Слънцето. Според съвременната наука всичко, което съществува на земята, е сгъстена и трансформирана слънчева енергия.
Но има неща, в разните царства - минерално, растително, животинско, човешко; в разните области на човешкия живот - политически, социален, стопански,
културен
, които са специфично слънчеви, защото в тях слънчевият принцип е достигнал сравнително най-завършен израз на земята.
Така, може всички метали да са сгъстена слънчева енергия в различни фази на развитие, но само златото е типично слънчево. То е Слънце всред металите. И не случайно златото е взето като еталон на монетната система. За забелязване е, че и всички финансови учреждения, преди всичко банките, които съхраняват златото и оперират с него, се намират под силното влияние на Слънцето. Наблюденията показват, че много банкери, крупни финансисти - царе във финансовия свят, носят явните морфологични белези на слънчевия тип.
към текста >>
Защото има и отделни епохи или по-малки периоди в историческия и
културен
живот на народите, които са „слънчеви”.
Ала и славолюбието, тщеславието, любовта към лукса и разкоша, към външния показ, към тържествените церемонии, в които има много външен блясък, са също така черти на Слънцето, които спадат към неговите низходящи влияния. Най-добра илюстрация на тия положителни и отрицателни черти на Слънцето намираме у царете, монарсите, обладатели на неограничена власт. Ако се случи един такъв монарх, слънчев тип, да въплъщава благородните качества на другите две планети от тритона на огъня: Юпитер (широта и воля за разширение: териториално, стопанско, културно) и Марс (борческа енергия), ние ще получим типа на царя-воин, предводител на своя народ, който той води към победи и слава, благодарение мощния магнетизъм на своята натура, „предопределена” да достигне слава, почести, богатство и мощ. Ако се случи, обаче, за цар на един народ, някой „юпитеризуван” слънчев тип, с някои и други положителни черти на Слънцето и с всички негови слабости - подобно на Людвика XIV - тогава крайният резултат на неговото царуване ще бъде съсипване на държавата, въпреки временният й подем и блясък. Който иска да схване някои от проявите на „Слънцето” в политическия и обществен живот, нека се позанимае малко с живота на „царя-слънце” и неговата епоха.
Защото има и отделни епохи или по-малки периоди в историческия и
културен
живот на народите, които са „слънчеви”.
Ще завършим с една бегла скица на слънчевия тип. Яйцевиден череп (долихоцефален) с хармонични пропорции. Коса златисторуса или светло-кестенява у по-южните типове, накъдрена на едри вълни. За нещастие, обаче, у мъжете тя скоро окапва, и затова повечето слънчеви типове са плешиви. Чело високо, с развити челни издатини, но хармонично.
към текста >>
78.
35. Из житието на апостола Павла
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
А най-вече, той е нямал ония дълбоки душевни връзки, които Павел е имал с тогавашния
културен
свят.
Защото, наистина, външно погледнато, между тия събития няма никаква явна причинна връзка. Но ако приемем като факт твърдението на окултната наука че след убиването на Стефана, неговият дух се е вселил у Павла и че това става при просветлението му при Дамаск, връзката между тия две събития изведнъж става ясна. Трябваше да умре Стефан телом, за да оживее духом Павел. Защото Стефан, въпреки своята мъдрост, въпреки силата на своя дух, въпреки безпримерната си вяра и самоотверженост, въпреки големите си психични дарби, не е могъл да играе сам в изграждането на християнството онази роля, която се е налагала от тогавашната историческа действителност. Преди всичко, той е бил вече стар.
А най-вече, той е нямал ония дълбоки душевни връзки, които Павел е имал с тогавашния
културен
свят.
Павел е бил не само млад, енергичен, ревностен, пълен с желание да работи, а е обладавал и онази широка култура - покрай мисионерските си и организаторски дарби - която го е правела годен да стане апостол на езичниците. С други думи - да стане апостол на една универсална религия, която седи над всякакви верски, национални и расови ограничения. И тогава силният дух, самоотвержената вяра и волята за жертва на първия мъченик за Христовото учение, неговата ясновидска мощ и интуиция се съединяват с младата жизнена сила на Павла, със смелата му воля, с будния му ум, богат с обективни знания, проницателен за проблемите, които са вълнували тогавашните умове, способен да се приспособява еднакво към манталитета на светски и религиозни хора. Характерен е неговият израз: „С всички всякак, та да би някак”. Израз, който говори за един гъвкав характер, за един пластичен ум, - способен бързо да се поляризира.
към текста >>
79.
1. Астрологията в миналото и днес
,
ПЕТЪР МАНЕВ
,
ТОМ 18
Европейският
културен
цикъл е заварил общодостъпната астрология в напълно разнебитено състояние.
Обаче, и самият Пиоб не смее да съобщи в своя труд „Тайната на Нострадамуса” (1927 г.) нещо повече от някои общи положения и няколко странични, но твърде интересни подробности, т. е., колкото да покаже, че действително е разкрил ключовете на загадъчното наследство на великия астролог. На всеки случай, сега може да се каже, че и, ако нямаше никакви други доказателства за астрологически предвиждания, предсказанията на Нострадамуса биха били неопровержимо свидетелство за това, че някога е имало една сигурна астрология - типичната предсказателна наука. Прогнозите на някои съвременни астролози, които често ни смайват със своята точност, идват от своя страна да покажат, че тая наука съществува и в наши дни. Ние нямаме, обаче, предвид астрологията на някогашните и днешни посветени, защото за нея ни липсват почти всякакви данни.
Европейският
културен
цикъл е заварил общодостъпната астрология в напълно разнебитено състояние.
От съществуващите в древността няколко екзотерически системи до нас е достигнала по-цялостно една, която със своята космофизическа основа е и най-близка до манталитета на съвременното човечество. Настоящият бегъл исторически преглед се отнася до тая именно европейска астрологическа традиция. * * * Сглобена от остатъците на една солидна наука, традиционната астрология, в своя стремеж да установи наново закономерната връзка между космичните явления от една страна и живота върху нашата планета от друга страна, е засегнала един жизнен проблем и с това е предизвикала съответната реакция. Както в древността, така и в по-ново време тя е имала ожесточени противници и горещи защитници. Общо взето, в миналото, когато чувството и знанието за единството във вселената и за органическата връзка на отделните й части е било по-живо, астрологията се е радвала дори на особена почит.
към текста >>
80.
2. Планети
,
ПЕТЪР МАНЕВ
,
ТОМ 18
Венера прави родения под нейно влияние кротък,
културен
, оптимист, добре сложен, с обноски, които спечелват човека, любвеобилен, практичен, склонен към чувствената и по-висша красота и към изящните изкуства.
„Луната прави родения под нейно влияние непостоянен, капризен, със силно въображение, способен да спечели обществено признание, но изложен на опасността от обрати. Тя дава промени, пътувания, тайнствени или романтични преживелици, популярност, обществен живот. Меркурий прави родения под негово влияние склонен към писателска дейност или към проста писарска работа, годен също за научни занимания и интелектуални постижения. Той прави родения хитър, приказлив, зает и неспокоен. Той дава отношения към търговията и индустрията, пътешествия, писма, послания, интелектуална дейност.
Венера прави родения под нейно влияние кротък,
културен
, оптимист, добре сложен, с обноски, които спечелват човека, любвеобилен, практичен, склонен към чувствената и по-висша красота и към изящните изкуства.
Тя създава любовни работи, увлечения, бракове, приятели, удоволствия, благоволения от страна на жени, успех, благосъстояние. Слънцето прави белязания от него щедър, благороден, честолюбив, сръчен в изкуствата, обичащ истината, мъдър съветник и със здрав разсъдък. То дава почести, слава, издигане, високо покровителство, високо положение на държавна служба, здраве и власт. Марс прави белязания от него безстрашен, храбър, лесно възбудим, импулсивен, демонстративен, шегобиец, циничен, независим, действуващ реформаторски или разрушително. Той докарва неприятелства, борби, наранявания с огън и желязо, предателства, клевета, кражба, внезапна, най-често насилствена смърт, бойна слава, ентусиазъм, лудост, остри болести и болки. Юпитер.
към текста >>
81.
2. ОБЩ ПОГЛЕД
,
,
ТОМ 19
Всяка ера, всяка епоха има своето ембрио, свой духовно-
културен
потенциал и свой исторически генезис: ражда се, расте, преминава определените фази на своя генезис, минава през своя апогей на развитие и неизбежно навлиза в свой упадък и загива, създавайки благоприятна почва за зараждането и развитието на следващата епоха... И всяка епоха която следва, не само включва в себе си част от културно-духовните авоари на миналата такава, но съдържа и отразява и нещо ново: нови творчески импулси и възможности.
Между всички тези процеси, свързани с материалния прогрес или с духовно-културния възход на човечеството, е налице известен паралелизъм, резултат от великата идея Живот за цялото. Големите духовно-културни ери и епохи във всеобщата история на човечеството не са неща, съществуващи сами за себе си. Напротив, те са брънки на големите вериги на геоцентричния, хелиоцентричен и космичен живот. Между последните обаче липсва строга демаркационна линия: налице са незабелязано и непреривно извършващи се преливания и нюанси. В света на формите, в света на материалното е налице също такава цикличност, каквато има в духовно-културния свят.
Всяка ера, всяка епоха има своето ембрио, свой духовно-
културен
потенциал и свой исторически генезис: ражда се, расте, преминава определените фази на своя генезис, минава през своя апогей на развитие и неизбежно навлиза в свой упадък и загива, създавайки благоприятна почва за зараждането и развитието на следващата епоха... И всяка епоха която следва, не само включва в себе си част от културно-духовните авоари на миналата такава, но съдържа и отразява и нещо ново: нови творчески импулси и възможности.
Основните идеи при създаването на тези духовно-културни ери и епохи са винаги били донасяни от специални пратеници, наречени Учители, Велики посветени, посланици на Великия космичен център. Тук се налага да отбележим, че тези пратеници не са обикновени изразители на една личност, на едно общество, или на един народ. Те носят елементите на Универсалността. Те са изразители на новия духов но-културен потенциал, който изпраща Космичния център от Алфеола. Приблизително на всеки две хилядолетия се спуска върху Земята по една творческа вълна на безсмъртието.
към текста >>
Те са изразители на новия духов но-
културен
потенциал, който изпраща Космичния център от Алфеола.
В света на формите, в света на материалното е налице също такава цикличност, каквато има в духовно-културния свят. Всяка ера, всяка епоха има своето ембрио, свой духовно-културен потенциал и свой исторически генезис: ражда се, расте, преминава определените фази на своя генезис, минава през своя апогей на развитие и неизбежно навлиза в свой упадък и загива, създавайки благоприятна почва за зараждането и развитието на следващата епоха... И всяка епоха която следва, не само включва в себе си част от културно-духовните авоари на миналата такава, но съдържа и отразява и нещо ново: нови творчески импулси и възможности. Основните идеи при създаването на тези духовно-културни ери и епохи са винаги били донасяни от специални пратеници, наречени Учители, Велики посветени, посланици на Великия космичен център. Тук се налага да отбележим, че тези пратеници не са обикновени изразители на една личност, на едно общество, или на един народ. Те носят елементите на Универсалността.
Те са изразители на новия духов но-
културен
потенциал, който изпраща Космичния център от Алфеола.
Приблизително на всеки две хилядолетия се спуска върху Земята по една творческа вълна на безсмъртието. Тази вълна е натоварена с голям идейно-психичен заряд за целокупния живот върху планетите и слънцата влизащи в системата на нашата галактика. Неизвестни космически събития са хроникирани във великите летописи на Живата разумна природа. Тези събития са оставали непонятни за ограниченото човешко триизмерно съзнание, оставали са в тайна. Историята показва, че основните велики идеи, които тези Велики посветени донасят на човечеството, се развиват и възприемат от човечеството по-бавно; тяхната цикличност има по- голяма амплитуда; но затова пък тези се материализират величествено през вековете.
към текста >>
82.
ЧАСТ III. КОСМИЧЕСКИТЕ ВЪЛНИ НА БИТИЕТО 1. ВЪЛНАТА НА ЛЮБОВТА МИСТИЧНИЯТ ДЕКАНАТ НА ЗНАКА ВОДОЛЕЙ
,
1.1 ОБЩИ ПОНЯТИЯ
,
ТОМ 19
Астрокосмичната философия, специално астросоциологията, чрез своите аналогии по пътя на символиката, идва да потвърди все повече и повече, че целият духовен,
културен
и политически живот на народите и на цялото човечество е една хармонична синтеза от космическите влияния.
Съвременните учени, особено през втората половина на XX столетие, с помощта на теоретичната и експериментална астрофизика насочиха своите усилия за проучване на космическите лъчи. По този начин, ние навлизаме в дълбочината на космичния свят, който стои в тесни биологически и психически връзки с нас. Нашата малка планета е заобиколена от цяла система звездни течения от различно естество. Съвременната наука вече изучава известна част от тях, а в бъдеще новите астрокосмични науки, като радиострономията, астрофизиката, астрохимията и др. ще започнат да изучават теченията от още по-висок ранг на вибрации.
Астрокосмичната философия, специално астросоциологията, чрез своите аналогии по пътя на символиката, идва да потвърди все повече и повече, че целият духовен,
културен
и политически живот на народите и на цялото човечество е една хармонична синтеза от космическите влияния.
Специално животът на нашата земя, както ще видим по-нататък, се изгражда чрез планетните цикли. Те са главните ключове за интерпретиране на материалната и духовно-културна история на земното човечество. Ние ще повторим в няколко мисли схващанията на Учителя за характера на трите деканата на Водолея, за което говорихме в предходните страници. В течение на периода на мистичния деканат на всяка епоха се изливат от висшия мистичен извор на живота струите на Мировата * Планетни цикли в астрономията се подразбират срещите на две планети, в тяхното движение по еклиптиката. циклите на тежките и отдалечените планети имат по-голяма времетрайност. Стр.
към текста >>
83.
3. ВЪЛНАТА НА ИСТИНАТА СОЦИАЛНИЯТ ДЕКАНАТ НА ВОДОЛЕЯ 3.1 ОБЩИ БЕЛЕЖКИ
,
,
ТОМ 19
В астросоциолоплята всяка планета символизира едно съсловие, управляващо известен духовно-
културен
сектор на живота на народите.
Нептун - (социализъм) е много мъгляв и хаотичен и с рискове в опитите за утрешния ден. Плутон - обратно, изглежда, че носи синтезата, добре наситена от това, което е желателно за управлението на сегашните народи. Той носи всичкия живот, целият динамизъм за необходимата творческа продуктивност, като запазва силата и авторитета необходими за всяко управление, които изглеждат особено присъщи на ужасните планети (Марс и Уран). Той ги използва най-добре за най-добри цели, както слънчевото влияние и влиянието на Юпитер. Този автор изтъква добре недостатъците на отделните планети, но от друга страна те действат и със своите положителни страни във вековната история на човечеството.
В астросоциолоплята всяка планета символизира едно съсловие, управляващо известен духовно-
културен
сектор на живота на народите.
Тези съсловия са творците при изграждането на различните исторически периоди, в които са се разгънали емоционалната, интелектуалната и волевата природа на човека. В нашата съвременност, когато се пробужда космическото съзнание у човека, последният излиза от отделните планети, за да влезе в космичната спирала на живота, където чрез животворната топлина на сърцето си, чрез светлината на своя ум и чрез силата на своята творческа воля той ще направи непосредствен контакт с духовния свят. Духовният свят е вратата към Първата Причина, към великото единство на живота. Стр. 74/943
към текста >>
84.
3. НОВИЯТ ПЪТ ЗА ИЗХОД НА ЧОВЕЧЕСТВОТО ОТ СЪВРЕМЕННАТА ОБЩОЧОВЕШКА КРИЗА 3.1 ИЗХОДЪТ
,
,
ТОМ 19
Милиони и милиони години чрез различните си раси и култури човечеството самоизгражда своя материален и духовно-
културен
живот.
3. НОВИЯТ ПЪТ ЗА ИЗХОД НА ЧОВЕЧЕСТВОТО ОТ СЪВРЕМЕННАТА ОБЩОЧОВЕШКА КРИЗА 3.1 ИЗХОДЪТ „Ръководителите на съвременните народи наново трябва да се позанимаят със законите, по които се ръководи и направлява живота на човечеството, за да не се влияят от случайни настроения и временни интереси при насочването на своята обществена дейност. Те трябва да се позамислят и да си зададат задача да проникнат дълбоко в тия биологични закони и да се съобразяват, следвайки ги неотклонно, в нареждането на социалния и културния живот на всички народи". Учителят Човечеството, като една социологическа даденост съществува от незапомнени времена.
Милиони и милиони години чрез различните си раси и култури човечеството самоизгражда своя материален и духовно-
културен
живот.
Съвременната наука, чрез всички свои дисциплини - биология, социология, археология, антропология, демология и редица други нейни отрасли, се стреми да обхване човешката еволюция и да разкрие онази висша закономерност и неговото праисторическо и историческо развитие. Но да оставим учените спокойно да проучват и разрешават сложните ребуси на далечното минало и да се обърнем към настоящето и бъдещето на народите и на човечеството. Народите разполагат с достатъчно набран опит, преминавайки през различните икономически, социални и политически системи в своето непреривно развитие. Тези икономически, социални и политически системи представляват от себе си форма и облекло на съответните исторически епохи, които материалните елементи се износват, амортизират и подменят. Едва ли има през веригата на нашата ера столетие, като двадесетото, така богато със събития, както в техническия, така и в обществено-културния живот на човечеството.
към текста >>
85.
3.3 ОБЩЕСТВОТО НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ И ОБЩЕСТВОТО НА НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО
,
,
ТОМ 19
Една от важните задачи на ООН беше отхвърлянето на режима на колониалните отношения, подпомагането на национално-освободителните движения, а сьщо и опитите за обуздаване на агресията на международна почва; от не по-малко значение е поставянето на проблемата за разоръжаването, както и редица още други инициативи от хуманитарен,
културен
, здравен w научнотехнически характер.
Ние нямаме възможност да се спираме върху формално-правната страна на Устава на ООН, но бихме желали да насочим погледа си главно върху съдържанието на тази правна международна институция. В неговия състав имаме налице държави-членки с две противоположни в идеологическо отношение стопански системи - капиталистически и социалистически. Както е известно, тези две противоположни системи издигнаха като главна цел на тази международна институция осигуряването на световния мир и установяването на мирно съвместно съществуване и сътрудничество между двете различни системи. Така за първи път в подобен широк размер, на международна почва се създава подобен многостранен, открит, безсрочен международен договор. Безспорно, никой не може да отрича голямото значение на дейността на ООН в този сериозен исторически момент.
Една от важните задачи на ООН беше отхвърлянето на режима на колониалните отношения, подпомагането на национално-освободителните движения, а сьщо и опитите за обуздаване на агресията на международна почва; от не по-малко значение е поставянето на проблемата за разоръжаването, както и редица още други инициативи от хуманитарен,
културен
, здравен w научнотехнически характер.
Ние бихме желали да засегнем специално издигнатите две формули: „от позиция на силата” и „борба за мир” - като предпоставки на мирното съвместно съществуване между двете противоположни социално-идеологически системи, и то в следното: Първо: на каква философска база е изградена формулата – „мир от позиция на силата”. Тази формула се изгражда върху така нареченото схващане за „политически реализъм”*, което има за начало немската школа. Тази формула визира едно недоверие към формулата „борба за мир”, чийто израз е тази за „мирното съвместно съществуване”. Ръководителите на Запада се страхуват от тази формула на източните демокрации, смятайки я като политически параван на техните скрити планове. Според политическия реализъм, изграден върху една идеалистическа почва, международната политика си поставя в краен извод политиката на силата и, както се изразява поменатия по-горе автор, проф.
към текста >>
Съревнованието и надпреварата в съставките от икономически съюзи на държави ще бъде една надпревара при максимални усилия за даване на своя материален и
културен
принос в световната общност.
Наистина, както виждаме в нашата съвременност, независимо от наличността на ООН, има редица примери за използване на практика на формулата: „от позиция на силата”. ООН дойде като факт на международната сцена, благодарение на поучителния опит, добит чрез тежки страдания, които народите преживяха през Втората световна война. При дадената историческа обстановка, като правна институция ООН има своите цели и задачи, но то не ще бъде в състояние да разреши редица проблеми, за които се изисква преди всичко наличност на една висша хуманност и един по-висок международен морал. Новите изисквания на времето ще се наложат за едно преобразуване на ООН в една нова форма - в едно „Общество на новото човечество”. Тази най-нова перспективна международна институция ще се базира, преди всичко, на една единна световна икономическа система.
Съревнованието и надпреварата в съставките от икономически съюзи на държави ще бъде една надпревара при максимални усилия за даване на своя материален и
културен
принос в световната общност.
Мирът няма да има нужда да бъде осигуряван, защото той ще стане една реалност в това „общество на новото човечество”. Втората световна война и създаването на ООН имаше като главна задача да притъпи социално-идеологическия антагонизъм между двете системи. Омразата между същите да се превърне в един устрем за всеобщо творческо сътрудничество. Това се налага и неминуемо ще се наложи по силата на големия расов проблем, който е вече на дневен ред. Така наричаната „жълта опасност” за расата на бялото човечество, която опасност се вече навдига от Изток, в лицето на Китай, който, доколкото е известно, се подготвя за една ядрена война, неминуемо ще въздейства в посока на събуждане на колективното съзнание за самосъхранение у народите и държавите от бялата раса.
към текста >>
86.
6. ПЛАНЕТНИ ЦИКЛИ
,
,
ТОМ 19
Това е период на силен духовен и
културен
отлив в историята на човечеството.
Отрицателен полюс: Опасен период. Налице са условия за създаване на религиозни псевдоучения, на политически утопии и фалшиви морални ценности. Върху духовната сцена излизат духовни узурпатори и деспотични режими. Налице е морална разпуснатост и незрели научни спекулации. Във философията се създават схващания противоречащи на универсалната мъдрост.
Това е период на силен духовен и
културен
отлив в историята на човечеството.
Съвпадите Уран - Плутон и Нептун - Плутон са от първостепенна историческа важност. Когато разглеждаме планетните вериги от цикли, ние ще се спрем по-специално върху тях. Приключвайки с материята на планетните цикли, които са на брои 45, ние считаме, че в едри линии сме очертали контурите на техния характер, въздействия и отражения във всички области на обществения, научния и държавния живот.
към текста >>
87.
7.1. НОВОЛУНИЯТА В ДОМОВЕТЕ
,
,
ТОМ 19
Новолунието дава основния тон на всички културни и материални инициативи по отношение обществения и
културен
живот на народа.
7.1. НОВОЛУНИЯТА В ДОМОВЕТЕ Ние ще разгледаме първо новолунията по отношение на домовете. Новолунията в първия дом на световните, народните и обществените небесни карти имат важно значение за общество-политическия живот на държавата, специално на правителството, което направлява живота на страната.
Новолунието дава основния тон на всички културни и материални инициативи по отношение обществения и
културен
живот на народа.
Новолунието във втория дом засяга специално финансовите източници на страната. То активизира финансовия сектор и създава в тази посока благоприятни условия за финансови придобивки. Новолунието в третия дом, разбира се с оглед на действието на аспектите на тежките планети, ще упражнява силно влияние върху пресата, публицистиката и периодичния печат. Ако аспектите на тежките планети са дисонансни, то това ще даде силни отражения върху дипломатическите отношения на страната с другите страни. Новолунието в четвъртия дом има отношение към опозиционните фактори в страната.
към текста >>
88.
8. СЛЪНЧЕВИ И ЛУННИ ЗАТЪМНЕНИЯ
,
,
ТОМ 19
Тези затъмнения влияят не само върху климата, върху реколтата и върху социалния и
културен
живот на народите, но те имат също влияние и върху сеизмичната дейност на планетата.
8. СЛЪНЧЕВИ И ЛУННИ ЗАТЪМНЕНИЯ Слънчевите и лунните затъмнения играят важна роля в небесните карти, не само за индивидите, но и по отношение на обществата и народите. Тези явления са били тълкувани още от най-дълбока древност. Статистическите данни сочат, че слънчевите и лунни затъмнения оказват влияние не само върху областите, откъдето те се виждат, но и според това в кой знак стават затъмненията. Знае се, че знаците са свързани с народите, с техните хороскопи, и следователно, те също търпят влиянието на затъмнението.
Тези затъмнения влияят не само върху климата, върху реколтата и върху социалния и
културен
живот на народите, но те имат също влияние и върху сеизмичната дейност на планетата.
Ключовете, с които се оперира при тълкуването на слънчевите и лунните затъмнения, са следните: При слънчево затъмнение, ефектите, които се отразяват, се движат между интервалите, т. е. колкото часове трае слънчевото затъмнение, толкова години е неговия период на действие. При лунното затъмнение - колкото часа трае затъмнението, толкова месеци то ще оказва съответното си влияние. Слънчевите затъмнения имат отношение към висшите държавни и културни фактори на страната, към силните на деня. Лунните затъмнения засягат живот на народа, на обществеността, като колективни единици.
към текста >>
89.
9. ИНГРЕСИИТЕ НА СЛЪНЦЕТО В КАРДИНАЛНИТЕ ЗНАЦИ (СЕЗОННИ НЕБЕСНИ КАРТИ)
,
,
ТОМ 19
Цялата тази серия от небесни карти ще бъде подреден от опитния интерпретатор и чрез тяхното съпоставяне той ще може да определи хода на събитията, било от материален или от духовно-
културен
характер, през които ще преминат народите.
Има много видове лъчи, чрез които те се проявяват. Когато гледаме звездите, ние се свързваме с тези същества, със света на вечното, с един свят на велика хармония и красота, с мислите на тези светли същества, които ги населяват.” Така, астросоциологията разглежда природата чрез очите на Мъдреца като биопсихична проява на разумни, колективни същества. Изобщо, ингресиите на Слънцето, които са съставки в горепоменатите три фази на годината, трябва да се вземат предвид при съставянето на техните небесни карти и отношението на Слънцето - Луната, т. е. било като съвпад, или новолуние, или опозиция (празненето на Луната), които предхождат ингресията. Също трябва да се построят небесните карти на тези съвпад и опозиция на Луната и на Слънцето.
Цялата тази серия от небесни карти ще бъде подреден от опитния интерпретатор и чрез тяхното съпоставяне той ще може да определи хода на събитията, било от материален или от духовно-
културен
характер, през които ще преминат народите.
Необходимо е също така да се обърне сериозно внимание върху управителя на хороскопа. От неговото естество и от неговата позиция зависи общата тоналност на небесната карта. С тези бегли ориентировъчни бележки и анализи относно действията на главните фактори в астросоциологията, ние трябва да приключим тази кратка скица. Що се отнася до значението на светилата и на планетите в знаците и домовете, това са подробности, които могат да се намерят в редицата астрологически наръчници. Както вече казахме, нашата задача е да улесним чрез това допълнение читателя при задълбочаването му в страниците на този труд и от друга страна да създадем интерес към изучаване на световната астросоциология в светлината на астрокосмичната синтеза.
към текста >>
90.
Б. ЧОВЕКЪТ ПО ПЪТЯ НА КОСМИЧЕСКАТА СПИРАЛА Б.1. ЕПОХАТА НА ВОДОЛЕЯ (ИЗВАДКИ)
,
,
ТОМ 19
Предварително ще разрушат кумирите на хората, било от религиозен или
културен
характер.
Хората няма да работят физически много. В които град отиде човек, ще работи два часа и след това, като задоволи своите нужди за момента, може да продължи своя път. Храна, дрехи, изобщо всички стопански блага хората ще ги имат на разположение. И в който град влезе човек, ще бъде член на този град. Цялата земя ще представлява съвършено цяло.”” „Великите души през епохата на Водолей, които ще дойдат, ще уредят новите форми на живота.
Предварително ще разрушат кумирите на хората, било от религиозен или
културен
характер.
Според Учителя, първата група на тези напреднали същества се е вселила през 1945 год. Голяма група от светли същества ще се всели през 1975 год., защото тогава Бялото Братство ще предприеме важна акция за делото Божие. Ще настъпят изненадващи открития в областта на стратосферата, проучване на газовете, на различните радиации, вибрации и ритми. Ще настъпят важни открития в химията, астрофизиката, археологията, биологията и др. Ще се направят опити за всестранно приложение на атомната енергия, за да се проучат дълбочините на Космичното пространство.
към текста >>
91.
20. КУЛТУРНАТА РОЛЯ НА ЦЪРКВАТА
,
,
ТОМ 20
Църквата е изродена; тя е товар за човека в устрема му към
културен
напредък.
Църквата живее в противоречия. Тя проповядва мир, а благославя войната. Тя проповядва братство, но бие камбаните, когато чорбаджиите бият сиромасите. Тя приказва за любов, но е пълна със сектантска омраза. Тя е дву-лична.
Църквата е изродена; тя е товар за човека в устрема му към
културен
напредък.
Всичко това е казано за черквата, а не за религията. Христовата религия е велика освободителна сила и когато намери достоен начин, по който да се изрази, тя дава на благоговейния човек непобедима смелост и несъкруши-ма мощ... » Такава мощ и сила лъха от съжденията на г-н П. за просветата, политиката, забавите, изкуството. За прозорливите души, за неизвратените сърца днешните черкви, днешната култура е обезсолена. Доброто и възвишеното в нея е тъй малко, че добрите умове не могат да не работят за друга възвишена, чиста, идейна, изпълнена с религиозен трепет култура - без да работят за настъпване на вечната хармония в тоя свят, за царството Божие. К.
към текста >>
92.
49. ЕРАТА НА ЖЕНАТА
,
,
ТОМ 20
Днес частната собственост, като
културен
указател, си е изиграла ролята.
Това е бъдещото общежитие, което ще се създаде от Жената - ще бъде общежитие на цялото човечество, в което няма да има място за: племена, народи, отечества, пол, религии. Там - в нейната обществена организация - в далечината на вековете - ще има само братя и сестри. Жената ще разруши и частната собственост, защото това е нейният дял - и, започнала днес с комуналния живот в собственото си семейство, гдето тя е първата и последна слугиня, тя ще изнесе този живот в съседното семейство, ще премахне дворната ограда между себе си и съседката си и ще създаде първата комуна. И чрез свойта майчина любов тя лесно ще изнесе своя задружен живот там, гдето случаят и условията я повикат. Този е пътят на сърцето.
Днес частната собственост, като
културен
указател, си е изиграла ролята.
Тя трябва да си замине из отношенията на хората. Заминаването й няма да стане по насилствен начин, а по пътя на съзнанието, че тя не е прогресивна, а спъвателна за душевния растеж на човеческата душа. Заминаването й по-леко ще стане по индуктивен път, отколкото по дедуктивен. Пътят на сърцето е индуктивният, на ума -дедуктивният. Комунизмът на мъжа е дедуктивният комунизъм, този, който иде отгоре, чрез заемане на властта.
към текста >>
93.
3. Землетресенията и тяхното предсказване. Факти и мнения
,
(Сп. «Житно зърно», г. IV, 1928 г., книжка 4, стр. 117-123)
,
ТОМ 20
Колкото един човек е по
малокултурен
, толкова явленията, които го заобикалят, му се струват като по-разкъсани, следващи без всякаква връзка, цел и закономерност; и обратното - едно будно висше съзнание може да открие от падащата при краката му ябълка великия закон на небесната механика, която кара милиарди слънца и вселени да описват своите орбити едно около друго.
Като правим това малко набързо и непълно, но крайно необходимо отклонение, за да подчертаем съществената разлика между мнението на учения - независимо от коя степен е той - и самите факти, ние пристъпяме км съществения въпрос на нашата статия - възможни ли са предсказания на землетресенията'' Много естествено е, че преди да се сложи този въпрос, требва да бъде раз-гледан друг - едно по-пълно описание, донякъде и обяснение на по-близките и далечни причини, които предизвикват землетресенията и след туй чак вече да се сложи логически въпросът и изхождащи от тях да се направи заключението. Но за нас отговорът на този въпрос е очевиден, необходим и доказан, и ние мислим, че ще е достатъчно да бъде само констатиран обективно, за да се налучкат, тъкмо изхождайки от него, ония причини и явления, които са съществени, които предхождат и които следователно могат да ни дадат опорна точка на едно предсказание. Необходимо ли е то? - Разбира се. Без да гледаме на чисто практическата полза от подобни предсказания, ние смятаме и като съществен белег на една научна дисциплина тъкмо фактът, че тя от наблюдавани явления може да предскаже последиците[8] - само тогава е и стройно закономерна логически свързана дисциплината - в противен случай тя ще бъде само една регистрация, чисто описателна хроника на сбития, наредени по време и пространство, без никаква връзка[9]... Обяснения на явленията с случайности и съвпадения сочи само за нелогичност.
Колкото един човек е по
малокултурен
, толкова явленията, които го заобикалят, му се струват като по-разкъсани, следващи без всякаква връзка, цел и закономерност; и обратното - едно будно висше съзнание може да открие от падащата при краката му ябълка великия закон на небесната механика, която кара милиарди слънца и вселени да описват своите орбити едно около друго.
Оттам и мисълта, че свързването на отделните факти в закономерни отношения е съществена характеристика на всека наука, която претендира за това име - и следователно, липсата на тоя елемент сочи само на една регистрация на факти, на една наука в зачатие, мъглявост, от която тепърва ще се формират светове, закони, знание... Ние ще видим по-нататък, па това е очевидно и за всеки разумен человек, че в природата изолирани факти, ставащи сами по себе си, спонтанно, без никакви причини, са логически абсурд, че те се предхождат неминуемо от ред явления, независимо, дали те са достъпни на нашето наблюдение или не - и че следователно, проследени, тези предварителни явления ще бъдат опорни точки, за да се предскаже с повече и по-малка вероятност или сигурност самото явление. Землетресението също така съвсем не е изолирано явление в природата - па и смешно ще е да се мисли, че такова стихийно явление няма своите предходници - и следователно, тия предшественици съществуват, могат да бъдат наблюдавани и оттам да се получат несъмнено изходни пунктове за вярно посочване човешкото умозаключение. А че тези белези съществуват - за съжаление невидяни само от тия, на които може би най-трябват - самите учени - сочат от никого не оспорвани потвърдени с хиляди пъти досега факти, че животните чувствуват приближението на землетресенията - следователно, съществуват тия признаци, които неизвратеното съзнание на животните по-леко схваща отколкото „Царят на природата", на когото умът е зает с хиляди „важни работи... " А веднъж те съществуват - и никой не може да отрече това, освен ако не иска да отрече истината - то вече всичкият въпрос остава да се насочи вниманието върху тези живи сеизмоскопи, да се наблюдава по-внимателно, да се влезе в връзка с живата природа, да се отворят очите ни и тогава, именно, ще се види, че природата говори на разумния по хиляди начини. Та не е ли то и в самия свят! Природата е като една книга, по която само грамотният може да чете.
към текста >>
94.
II. ТАЙНИТЕ ОБЩЕСТВА И ТЯХНАТА РОЛЯ В ПОЛИТИЧЕСКИЯ И ОБЩЕСТВЕН ЖИВОТ НА ЕВРОПА
,
ПРЕДГОВОР
,
ТОМ 20
И днес не само в България, а пред целия
културен
свят се изправя наново съдбоносната проблема: с насилието и превратите ли - или с демократичните форми на обществения живот?
Макар и набързо, пригодено за една беседа, все пак, смятам, ще допринесе светлинка и за по-широк кръг хора -затова я и публикуваме. Тя носи може би печата на бързината, с която бе преработвана, но трябва да се изповядаме, че истински се бояхме, че и без туй сме закъснели за събитията, които стават в нашата страна. За нас, па и за всеки гледащ с очите си человек, е ясно като бял ден, че политическите партии, като фактори в обществения живот, са изместени - 9 юний в нас**, фашизмът в Италия, Русия, Испания, Гърция и пр. са най-явното доказателство затова. Те от ден на ден обезсиляват, намаляват, защото всичките искат - но не свят, защото да се очертае с най-черни краски тоя, който не мисли като нас и да се преследва с всички позволени и непозволени средства - това не е никакво сеение - поне на положителни нуждни народу ни качества... Самото тяхно партийно роение сочи на едно търсение изход от тежкото положение, в което са изпаднали.
И днес не само в България, а пред целия
културен
свят се изправя наново съдбоносната проблема: с насилието и превратите ли - или с демократичните форми на обществения живот?
И тоя въпрос става толкова по-значителен, защото тия демократически форми в повечето случаи са останали само празни сенки и е забравена вече истината, че онова, което действително винаги е движило прогреса, не са били формите - а духът, духовните стремежи на хората, които са взимали разни изгледи във философията, политическия, обществен и религиозен живот. И днес именно трябва да се влее това духовно в анемичния български политически живот, жизнена кръв в полуразлагающето се общество. Тая малка книжка има скромния стремеж да повика будните души от всички слоеве на обществото, да посочи значението на духовните (не религиозните - да се забележи това!) елементи и сили в нашата страна, да се призоват към постигание необходимото днес - спокойствие и добрувание на Родината ни. Ласкаем се, че колкото и от малко - все ще бъдем чути от будните и ще допринесем нещичко за обединение усилията на положителното и характерното, на което предстои вече да излезе на обществената сцена като творчески елемент. София, 1928 година ______________________ * Доктор Г.
към текста >>
95.
IV. Листа от роза
,
(В. «Братство», бр. 288, 1.I.1942 г.)
,
ТОМ 20
Това те наричаха живот -
културен
живот.
А жаждата им бе голяма и различна. И благодарение на нея те искаха, търсеха, постигаха. И търсеха наново, и желаеха по-силно. И колкото повече пиеха - понеже не знаеха какво именно да пият - ожадняваха наново и повече. Когато слънцето светеше, те палваха своите малки свещици, обръщаха гръб на небето и възхваляваха взаимно малките пламъчета, които мъждукаха едвам.
Това те наричаха живот -
културен
живот.
Понякога подухваше вятър и много пламъчета изчезваха, изгасваха... Те бяха и без туй бледи и едва личаха, но имаше мнозина, които тъгуваха по тях. Това те наричаха смърт, и скръб, и нещастие. Но никога те не искаха да разберат, че когато малкото пламъче гасне, остава голямото слънце, което е и баща на малкото огънче в неговата ръка; че то е вечното, безкрайно Начало на всички земни огньове, на всички светли мисли, на далечните желания на тия, които търсят под нозете си това, което е над главите им... И когато това им казват зрящите - те ги наричат глупци и мечтатели; празнодумци, които залъгват себе си и другите; че вечност има, но тя е за звездите и слънцата, а не за человеците... без да разбират, че и те в самото Слънце живеят, че са частица от неговото грамадно тяло, както и самата Земя. Че това, което наричаме тяжест, е само любовта на Земята, на Слънцето - минала през Земята! В слънцето ние живеем и се движим, и все пак го търсим всеки ден, като никога да не сме го виждали... А и като го видим, търсим го пак, защото не го разбираме.
към текста >>
96.
III. ЖИВОТЪТ НА Н. В. ЦАР БОРИС III 30 януари 1894 г. - 28 август 1943 г.
,
(Сп. «Просвета», г. IX, кн. 1-2, IХ-Х 1943 г., стр. 3-16)
,
ТОМ 20
Безспорно, влиянието на Княгиня Клементина върху възпитанието на Княз Бориса е било твърде голямо, заедно с онова на Цар Фердинанда, несполуките и лошата съдба на когото никак не намаляват неговите качества на
висококултурен
и интелигентен владетел.
Зрелостното свидетелство на Княз Бориса има дата 20 януари 1912 година и изходящ № 1194 на Министерството на народното просвещение. Княз Борис от малък се отличава с жива любознателност и вродена интелигентност, които наследява от своите родители. Наклонностите му към естествените науки и различните видове спорт се проявяват още от ранна възраст. В същото време у него се развива и силна обич към българската природа. Големи заслуги в насоката на възпитанието на Престолонаследника след смъртта на майка му е имала баба му Княгиня Клементина, която от баща си бе наследила политическа проницателност и висока интелигентност.
Безспорно, влиянието на Княгиня Клементина върху възпитанието на Княз Бориса е било твърде голямо, заедно с онова на Цар Фердинанда, несполуките и лошата съдба на когото никак не намаляват неговите качества на
висококултурен
и интелигентен владетел.
От възпитанието на баба си Княз Борис придоби духовна подготовка, а от баща си усвои мъжествени качества. И това двойно влияние създаде от Княз Бориса мъдър политик и храбър войник. Също тъй благотворно влияние върху формирането на характера на Престолонаследника е оказала и покойната царица Елеонора, която през царуването си от 1908 до 1917 година остави неизлечими следи на доброта не само у царския дом, но и сред народа. Събитията, които настъпиха през 1908 година, създадоха важни последици за Балканските народи. В онова време се провъзгласи независимостта на Третото българско царство.
към текста >>
97.
XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 20
Клерикализъм - господство на църквата в политическия и
културен
живот на страната.
съставя Търговския кодекс, след като разрушава феодализма в Европа. А за да разруши съсловието на клерикализма и роялистите, през 1811 г. излиза Наказателният кодекс. Той беше окултен ученик на Бялото Братство и една от задачите му бе да обедини Европа чрез Европейски щати, но бе подведен и тръгна на поход и война срещу Русия. И това му бе най-голямата грешка, защото искаше руският император Александър I да му се поклони, а не знаеше, че двамата в Невидимия свят са в един и същи клас на Бялото Братство.
Клерикализъм - господство на църквата в политическия и
културен
живот на страната.
Роялисти - монархисти, привърженици на кралската власт; термин, употребявал се по времето на Наполеон. И в резултат, като противодействие на всичко това се създава класическата музика, която се сваля от духовния свят. 317. Църквата от 1900 г. до 1922 г. и от 1922 г.
към текста >>
Лорд Лойд Джордж, председател на Британския
културен
съвет.
Кобургите и Бурбоните не искат да се преклонят пред Великия Учител. Това е причината. Не го признават и воюват срещу него, чрез Фердинанд и чрез Борис III. Така воюват и срещу българския народ, изпратили своите представители да го прекарат през три национални катастрофи. 455. Никола Куртоклиев - офицер, възпитател на Борис като младеж. 456.
Лорд Лойд Джордж, председател на Британския
културен
съвет.
Министър на търговията -1905-1908 г., на финансите -1908-1915 г. на Англия. Играл е голяма роля за подготовката на Англия за Първата световна война от 19141918 г. Той е един от главните автори на Версайския мирен договор през 1919 г. На Парижката мирна конференция е изиграл главна роля за разпокъсването на България и Русия.
към текста >>
98.
ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.
,
- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците
,
ТОМ 20
Клерикализъм - господство на църквата в политическия и
културен
живот на страната.
съставя Търговския кодекс, след като разрушава феодализма в Европа. А за да разруши съсловието на клерикализма и роялистите, през 1811 г. излиза Наказателният кодекс. Той беше окултен ученик на Бялото Братство и една от задачите му бе да обедини Европа чрез Европейски щати, но бе подведен и тръгна на поход и война срещу Русия. И това му бе най-голямата грешка, защото искаше руският император Александър I да му се поклони, а не знаеше, че двамата в Невидимия свят са в един и същи клас на Бялото Братство.
Клерикализъм - господство на църквата в политическия и
културен
живот на страната.
Роялисти - монархисти, привърженици на кралската власт; термин, употребявал се по времето на Наполеон. И в резултат, като противодействие на всичко това се създава класическата музика, която се сваля от духовния свят. 317. Църквата от 1900 г. до 1922 г. и от 1922 г.
към текста >>
Лорд Лойд Джордж, председател на Британския
културен
съвет.
Кобургите и Бурбоните не искат да се преклонят пред Великия Учител. Това е причината. Не го признават и воюват срещу него, чрез Фердинанд и чрез Борис III. Така воюват и срещу българския народ, изпратили своите представители да го прекарат през три национални катастрофи. 455. Никола Куртоклиев - офицер, възпитател на Борис като младеж. 456.
Лорд Лойд Джордж, председател на Британския
културен
съвет.
Министър на търговията -1905-1908 г., на финансите -1908-1915 г. на Англия. Играл е голяма роля за подготовката на Англия за Първата световна война от 19141918 г. Той е един от главните автори на Версайския мирен договор през 1919 г. На Парижката мирна конференция е изиграл главна роля за разпокъсването на България и Русия.
към текста >>
99.
70. КАБИНЕТ Д'АФЕР*. ДА СИ ОТИДАТ ЛИ? (София, 1925 г.)
,
Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”
,
ТОМ 21
От сблъскванието на двата реално и едновременно съществуващи в душите на съвременния
културен
божем човек морали: „Правото е закон” - прилагано вътре в държавата - и „силата е право” - прилагано и практикувано от народите седем години в голямата европейска война, настана оня неминуем вътрешен конфликт, който затъмни съзнанието и у маси, и във водачи, при което се яви съблазънта в по-силните личности да разрешават въпросите по късия път на силата и в политическия живот.
Големи или малки, патриотични или не - тези обществени групировки са именно, които дават смисъл, цел и сила на всичките политически мъже, заставали на чело на управлението. Опитьтда се разрешават въпросите чрез обвинения наличности, като се хвърля само върху тях резултатът от тяхната политика, според нас е несправедлив и нелогичен. Личността в обществения живот действа само дотолкова, доколкото се явява като изразителка на едно множество - равнодействующата на вътрешния импулс и външното съпротивление - това е границата на влиянието й. Самият факт, че личностите - водачи се съдят почти след падането на всеки политически кабинет, а престъпленията, досущ еднакви, се повтарят от техните заместници, иде да посочи, че причините са малко по-дълбоки, че мечът на Темида сече клонките, но корените остават. В политическата действителност на България - а и в доста други страни, се явиха идеи от по- друг порядък.
От сблъскванието на двата реално и едновременно съществуващи в душите на съвременния
културен
божем човек морали: „Правото е закон” - прилагано вътре в държавата - и „силата е право” - прилагано и практикувано от народите седем години в голямата европейска война, настана оня неминуем вътрешен конфликт, който затъмни съзнанието и у маси, и във водачи, при което се яви съблазънта в по-силните личности да разрешават въпросите по късия път на силата и в политическия живот.
Що значеше правото, когато една сполучлива атака със задушливи газове решаваше съдбата на хиляди войници и милиони мирни граждани, които изкуствената гранична линия щеше да отдели от майката отечество? И тая съблазън, тоя метод на късо решавани е въпросите, тия идеи от революционен порядък се явиха на политическата сцена и изместиха политическите обичаи: в Русия, Гърция, Испания, Италия, Югославия, Естония - а в по-мека форма - и във всички останали държави се съзира същото това стремление да се разрешават въпросите не по приетия досега път на чисто политическите похвати. България е в същото положение, Стамболийски и Цанков & Сие са само две халки на един и същи синджир, два носителя на един и същи идеал: късия път за разрешаване въпросите, само че първият, като говореше за България, разбираше тия, които приличаха на него самия, а вторият влагаше в това понятие оня „народ”, който имаше изгодите от неговото управление. Като Стамболийски бяха и мислеха повече от селяните; като Цанков мисляттия, които смятат, че „истинската демокрация” се състои не в количеството, а в качеството, и че следователно „елитът” може да си позволи това, което „цървуланко”, макар и равноправен гражданин според законите - не може и да мечтае. Самият начин, по който Цанков дойде на власт, подчерта само фалита на политическия метод в дадения момент и прогресивното развитие на идеята за насилие, която бе залегнала вече в душите на озлобения от несполуките по бойните полета народ и усилена от вътрешните неуредици - естествена последица от онова страшно сътресение, което причинява съвременната война в държавния организъм.
към текста >>
100.
79. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 22, 9.VІ.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
В своя свят живот тя нямаше врагове - и затова, види се, я уби приятелката й - дете на съвременния модерен и „
културен
” свят... Но идейните хора не умират никога.
22, 9.VІ.1930 г., София, стр. 2) „Най-първо човек трябва да разбере естеството на своя ум; после той трябва да разбере основата на своето сърце и след това да разбере силата на своята воля. Без тази наука, животът може да има разумен израз, т. е. той не може да има никакъв израз, никакъв смисъл за нас. Той ще бъде от единия до другия край пълен само с противоречия и нещастия.” Драги братя, В предпоследното писмо (последното е писано някога, а печатено сега) аз бях обещал да ви разкрия някои закони относно здравето, но тъкмо в тоя момент смъртта се косна до моята другарка по живот и ваша сестра - съратничка.
В своя свят живот тя нямаше врагове - и затова, види се, я уби приятелката й - дете на съвременния модерен и „
културен
” свят... Но идейните хора не умират никога.
Нейната душа ще бъде винаги с нас, хората на новото, за които убежденията не са само празни думи. Светът вече е достигнал до един такъв момент на своето развитие, че старото няма да издържи, ще грохне и ще се струпа върху главите на тия, които го крепят. А пред хората на новото се отварят възможности на градеж, на нова култура, основана на братство и обич между хората. Но да дойдем на думата си. Ратникът е человек на делото и, като такъв, трябва да е здрав човек.
към текста >>
НАГОРЕ