Търсене в текстове за 'Културен'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 70 резултата в 55 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 14) Вярата е едно истинско положение - Боян Боев (1883 – 1963)

Един от тях излезе напред и каза с тържествен глас: „От наше име, като представители на българския печат, като изразители на нашия културен и духовен живот, и от името на широката маса, която изнемогва под бремето на морална разруха, дойдохме да Ви помолим да благоволите да говорите на тема, която Вие намерите за най-подходяща за днешния момент, пред тая голяма част от народа, която няма възможност да дойде да Ви чуе.“
ВЯРАТА Е ЕДНО ИСТИНСКО ПОЛОЖЕНИЕ Няколко журналисти бяха приети от Учителя. Един от тях излезе напред и каза с тържествен глас: „От наше име, като представители на българския печат, като изразители на нашия културен и духовен живот, и от името на широката маса, която изнемогва под бремето на морална разруха, дойдохме да Ви помолим да благоволите да говорите на тема, която Вие намерите за най-подходяща за днешния момент, пред тая голяма част от народа, която няма възможност да дойде да Ви чуе.“ Може да се говори, стига да се схваща добре. Преди всичко между хората трябва да има идея за човещина. Има неща, за които хората трябва да имат еднакви понятия, например за Живота, за Любовта, за Светлината и за Свободата. Но днес човечеството се намира в такава фаза, която не е здравословна – това е болезнена фаза. Политическият живот се развива в една форма, културният живот – в друга, а религиозният живот – в трета.
към текста >>

2. 27) Епоха на обнова - Боян Боев (1883 – 1963)

“ Срамота е за един културен и просветен човек да живее без Божията Любов.
И Той говори, че като дойде Любовта, ще внесе единение. Слънцето дава пример как трябва да живее човек. Всичко се движи около Слънцето, защото дава. И човек трябва да има едно слънце, около което да се движи. Дошло е време, когато всеки трябва да каже: „По Бога трябва да живеем! “ Срамота е за един културен и просветен човек да живее без Божията Любов. Апостолите имаха Любов, радваха се, че са се удостоили да страдат, и казваха: „Кой ще ни отдалечи от Любовта Христова? “ Любовта е новото. Някой ще заяви, че и досега нали е имал любов. Аз говоря за тази Любов, която разтопява всички препятствия и отваря сърцата. Ако обичаш едно животно, то не те напада.
към текста >>

3. 59) Обяснителни бележки - Боян Боев (1883 – 1963)

Допринася много за модернизацията на страната в икономически, политически, административен и културен аспект, но управлението му е авторитарно, с жестоко преследване на опозицията.
24. Лев Толстой (1828–1910) – руски писател и мислител, родоначалник на движението толстоизъм, изградено върху идеологията на ненасилието и несъпротивлението на злото. Сред най-известните му романи са „Война и мир“, „Възкресение“, „Ана Каренина“. 25. Стефан Стамболов (1854–1895) – един от най-възвеличаваните и оспорвани политици в съвременната история на България. Апостол на Старозагорския революционен окръг по времето на Априлското въстание. Председател на Народното събрание (1880 г.) и министър-председател на България (1887–1894). Допринася много за модернизацията на страната в икономически, политически, административен и културен аспект, но управлението му е авторитарно, с жестоко преследване на опозицията. Пребит е от група македонци на софийска улица и умира от раните си. 26. Фердинанд І Сакскобурготски (1861–1948) – немски принц, избран за княз (1887–1908) и за цар на България (1908–1918). Съдейства за обявяване на независимостта на страната. Отговорен е за обявяването на Междусъюзническата война (1913 г.) и за претърпяната от България първа национална катастрофа. Под негово влияние страната се присъединява към Тройния съюз по време на Първата световна война.
към текста >>

4. БЛИЗКИ ПЕРСПЕКТИВИ - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят казва за новите образователни методи: „При новото възпитание ще имаме гениални деца, понеже ще бъдат поставени в най-благоприятна обстановка.” „Трябва едно пробно училище и в две години отгоре ще се види разликата.” „Ако всички учители прилагат това знание, знаете ли, какъв културен народ ще бъдем?
Децата проявявали самодейност, творчество - те работили заедно с учителката си в къщи, в обора, на полето, в градината. Това училище представлявало нещо като стопанство. Но г-ца Крос чувствала ясно, че „на модерните реформаторски стремежи липсва една дълбока основа изхождаща от духовното познание на света.” Педагогическите принципи на Учителя изхождат именно от такова по-дълбоко познание на детската природа. Учителят с педагогическите принципи и методи, които излага има за цел да се създаде едно училище, което да е в най-пълна хармония с характера и нуждите на детската природа. Тогава ще имаме неподозирани резултати. Учителят казва за новите образователни методи: „При новото възпитание ще имаме гениални деца, понеже ще бъдат поставени в най-благоприятна обстановка.” „Трябва едно пробно училище и в две години отгоре ще се види разликата.” „Ако всички учители прилагат това знание, знаете ли, какъв културен народ ще бъдем? ” Трябва усилена работа, за да се разпространи сред учителство и общество светлината на тая нова педагогика, за която говори Учителят. Принципите и методите на тая нова педагогика трябва да се популяризират чрез специални педагогически курсове повсеместно в страната, чрез активно участие в педагогическите конференции, в които да се изтъкне новият дух, в който трябва да тръгне днешното училище, чрез подходни статии в педагогическите и др. списания и вестници, чрез сказки и пр. В това направление някои учители са почнали вече да работят.
към текста >>

5. Природосъобразен живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят казва: „Ако попитате съвременните културни хора, те ще кажат, че живеят културен живот, обаче ако изследвате този живот ще видите, че това не е култура: нито в яденето има култура, нито в жилищата и пр.
Природосъобразен живот Изкуството да се живее е велика наука. Тя обхваща целокупния живот на човека - физически и духовен. Но ние тук, в тая глава, няма да разгледаме всички страни на въпроса, а предимно физичната му страна. Учителят казва: „Ако попитате съвременните културни хора, те ще кажат, че живеят културен живот, обаче ако изследвате този живот ще видите, че това не е култура: нито в яденето има култура, нито в жилищата и пр. Това не е много казано. Според мене, всеки човек, който не знае да живее, е невежа. Ако яде и след това го боли стомахът, той е невежа. След като учи, ако го боли главата, невежа е. Новият начин на живот е абсолютно спазване законите на разумната природа.”
към текста >>

6. Предназначението на музиката и Паневритмията в образованието - Боян Боев (1883 – 1963)

Много прояви в нашия културен живот говорят за туй.
Тия упражнения трябва да почват в училището от 22 март - началото на пролетта - защото тогава всички творчески сили на природата са в своя възход. Правят се сутринта, понеже тогава има най-благоприятни условия в природата -всичко в нея е в подем. Всяка сутрин учениците от града или селото ще излизат сред красивата природа и на една обширна поляна ще правят тия упражнения при звуците на оркестъра и след това обновени, освежени, укрепени телесно, с нов живот, влян в организма и вдъхновени от възвишени мисли и благородни подтици, ще почнат своите учебни занятия. През целия ден ще имат крила, ще чувстват разширение на душата си, полет на духа си, защото са възприели неоценими богатства от свещените извори на природата. В българската народна душа се крият велики творчески сили, които още не са събудени и не са използвани. Много прояви в нашия културен живот говорят за туй. Паневритмията, заедно с музиката, са един от начините за събуждането и разцъфтяването на творческите сили на народа. И тогава българският народ ще стане способен да влее в общочовешката съкровищница богатствата на своя дух, новите културни ценности, които ще създаде. Ето думите на Учителя, казани пред група народни учители: „В съвременното възпитание трябва да се въведат тия ритмични упражениния. Има движения разумни. Много движения са неразумни.
към текста >>

7. ЗА ИДЕЙНИЯ ЖИВОТ В СРЕДНИТЕ УЧИЛИЩА - Боян Боев (1883 – 1963)

Главните техни въпроси са: различни обяснения на живота, цел на битието и на човека в частност; за това, което лежи в основата на Битието; идеален живот; идейна насока; културен път и пр.
На това може да се отговори следното: Преди всичко, това е запознаване с известни научни факти, а тия факти трябва да бъдат направени достояние на младежа. С тяхното познаване той по-лесно ще се ориентира в днешното състояние на науката и по-лесно ще може да си образува мироглед. Защото един научен мироглед трябва да има за основа известни факти. Че наистина това е и най-голямото желание на юношата и младежа, е ясно за всички, които са влизали в досег с гимназиалната младеж. Това личи много ясно и от въпросите, които са задали на Цвятко Петков ученици от софийските гимназии. Главните техни въпроси са: различни обяснения на живота, цел на битието и на човека в частност; за това, което лежи в основата на Битието; идеален живот; идейна насока; културен път и пр. Следователно, запознаването с най-новите постижения в науката не само че не е нещо чуждо на младежката душа, но напротив, то е удовлетворение именно на нуждата, която тя чувства, - една нужда на младежката природа, нужда, която произтича от характера на периода, през който минава младежът. Именно, разглеждането на тия нови факти в науката ще запълни една празнота, която констатирал осмокласникът в своя лист, връчен на Цвятко Петков. Основният образователен принцип трябва да бъде свободно възпитание. Трябва да се спазва и тук, в средните училища, както и в основното училище, правилото: заниманието на ученика с известни въпроси да не бъде натрапено отвън, но да иде от вътрешния интерес на ученика, от вътрешни подбуди. Във всяка гимназия учениците от горните класове се вълнуват от въпроси, подобни на тия, които са били зададени на Цвятко Петков.
към текста >>

8. Трети образователен Период Гимназия - Боян Боев (1883 – 1963)

Върху идеалите на юношите влияе силно и преживяваният исторически, културен и политически момент, на чиито герои най-много подражават.”[5]
Мечтанията и разхвърляността на юношата огорчават възрастните. Юношеската възраст е период, през който даже посредствени личности се издигат над средното равнище, а най-добрите юноши от всичката си душа се стремят към недосегаеми висини. Възпитателят трябва да улесни да се развържат всички добри сили на юношеската душа, да поддържа юношата в самостойните търсения на нови пътища, да го подтиква винаги напред, като не му дава да се поддаде на подчиняващото влияние на вулгарната среда, на ниските стремежи на собствената природа или на гласа на отчаянието.”[4] Проф. Кацаров така говори за идеализма през третия период: „Идеализмът като устрем към идеалното, към бъдещето е присъщ на юношеството, както и бунтарството, въставане против традицията. В своя идеал юношата не се задоволява само да подражава, както това е у децата, а търси предметът - даже когато несъзнателно подражава - да оправдае и мотивира своя идеал. Върху идеалите на юношите влияе силно и преживяваният исторически, културен и политически момент, на чиито герои най-много подражават.”[5] Любен Абаджиев ето как разглежда идеализма на юношата: „Младежта има свой собствен духовен и физиологичен мир, значително различен от този на възрастните. Необходими са много умения и такт, за да може да се проникне в духовния мир на младежта. В душата на младежта е вложен спонтанният стремеж, които я тласка винаги напред и нагоре. Всеки младеж обладава в дъното на душата си нещо Фаустовско - Брандонско. Подобно на Фауст той иска да обгърне и опознае изведнъж цялата вселена.
към текста >>

Културен път.
Различни обяснения на живота. Цел в живота. Идеален живот. Що е гражданин? Идейна насока. Културен път. Ценности в живота. Ученикът добави, че би било добре периодично да се дават от гимназията ценни съобщения по тия въпроси, защото „ние излизаме в живота недостатъчно осветлени”.[12] Разбира се, зад всеки един от тия въпроси стоят грамади от факти, било от личния живот на младите, било от науката и изкуството, било от обществения живот, които ги подтикват да мислят по тях. През 1934 - 35 учебна година имахме отново и отново богата възможност, като ръководители на гимназисти да се убедим, че множество факти налагат рой въпроси в съзнанието на младите един от друг по-ценни от образователно гледище. Така например, нека посочим само по памет учениците от VI „б” клас.
към текста >>

9. Ново отношение към природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят казва: „Ако иска човек да стане културен, трябва да започне от растенията!
Може да им покажем, как се радва цветето. Заведете го при едно цвете, което не сте поливали 2-3 дена и е започнало да увяхва. И ще му кажете: Ела да видиш, как ще се радва това цвете, като го полеем. Поливате го, и след малко листата му се съживяват.” По този начин детето ще се научи да вижда не само формата, да няма механично отношение към растението или животното, но да вижда в цялата природа действието на едно разумно начало, да вижда в мъдрото, целесъобразно устройство на едно цвете, на едно дърво дейността на разумни сили, на едно съзнание на известна степен на развитие, и във всяко едно от тях да вижда нещо родно и близко. Учителят казва: „Ако иска човек да стане културен, трябва да започне от растенията! Да не се мисли, че у тях няма съзнание. Като минавате покрай някое дърво, спрете се под неговата сянка, помилвайте го малко и кажете: Колко е хубаво при тебе, под твоята сянка! Някои казват: Аз работя духовно. Нека другите да работят физически. Не, всичко в света е свързано.
към текста >>

10. 02. Мекота - Боян Боев (1883 – 1963)

Напуснал работата в чифлика и понеже не бил културен, не знаел как да употреби богатството си.
Те са хора на мекотата. Учителят казва: „Има един начин за мекота на вашите мисли, чувства и постъпки." Който няма мекота, преждевременно остарява. Един човек на мекота до дълбока старост ще запази младенческото и детското у себе си. Хората с мекота имат дълъг живот и това се обяснява научно. Един човек получил голямо наследство. Напуснал работата в чифлика и понеже не бил културен, не знаел как да употреби богатството си. Събрал голяма компания и започнали да гуляят. След шест месеца изял и изпил всичките си милиони и отишъл пак при чифликчията си да копае като прост работник земята. Същото е раждането на човека на земята. То е голямо богатство. И ако той не да го пази и не живее правилно, ще го изгуби.
към текста >>

11. 14. Значение на цветовете - Боян Боев (1883 – 1963)

Всеки човек, за да бъде културен и интелигентен, трябва да има концентрирана мисъл и живо въображение.
Например виждаш едно жълто цвете, една иглика или глухарче - то говори на твоето подсъзнание. Това жълто цвете ни казва така: „Бъди мъдър, когато взимаш някое решение, обмисляй добре, постъпвай разумно." Когато минаваш покрай незабравката, синчеца или метличината из нивите, те ти говорят така: „Имай вяра във Великото Разумно Начало, което лежи в основата на цялата природа, имай вяра в Бога, във Великата Разумност." Когато минаваш покрай теменугата, тя ти казва: „Не бъди малодушен, не се бой от пречките на живота, бъди смел, събуди в себе си нови сили за борба, за да преодолееш препятствията в живота." Изобщо цялата природа е израз на нещо разумно. За да можем да си представим един душ от лъчи, трябва да имаме две дарби: първо - да можем да концентрираме мислите си и второ - да имаме жива фантазия. Когато живо си представите това, в астралния свят то вече съществува. Това се постига чрез упражнения. Всеки човек, за да бъде културен и интелигентен, трябва да има концентрирана мисъл и живо въображение. Без концентрирана мисъл ученикът не може да работи, не може да напредне. Тя му трябва в много направления. Така можете да вземете една задача за две седмици. Вземете от една книжарница седем ленти от седемте основни цвята и работете с тях през дните, според таблицата на съответствието. Резултатите сами ще почувствувате.
към текста >>

12. Зазоряване на новата култура - Боян Боев (1883 – 1963)

Дошло е време, когато всички трябва да кажат: „По Бога трябва да живеем." Срамота е за един културен, просветен човек да живее без Божията любов.
Душевна сплотеност трябва да има. Всички вярващи в света трябва да се сплотят. Всички трябва да се сплотят. Всички трябва да се съгласят в един принцип: от каквото и верую да са, да турят любовта като основа, да се съгласят, че трябва да има любов и братство. Това е общата основа. Дошло е време, когато всички трябва да кажат: „По Бога трябва да живеем." Срамота е за един културен, просветен човек да живее без Божията любов. Апостолите имаха любов и се радваха, че са се удостоили да страдат. Те казват: „Кой ще ни отдалечи от любовта Христова? " Любовта е новото. Някой ще каже: „Ние досега не сме ли имали любов?
към текста >>

13. 35. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

И срамота е вече за един културен, просветен човек да живее без истинската Божествена Любов, която отваря всички сърца (като обичате едно животно, то няма да те нападне).
Божественото учение се явява винаги, когато има нужда от него и като дойде моментът, ученикът трябва да знае при изпитанията как да постъпи, за да еволюира. Човек трябва да работи, за да се прослави Бог и Бог ще го повдигне тогава, щом Той и Небето е с Него. Да познава човек Бога, все повече и повече и да расте съвършен, това е постоянен многократен процес. Само Любовта ще спаси света — приложението и, защото снега (студът, омразата) никой не може да го вдигне с каруца, а само като дойде слънцето ще го стопи... Слънцето е, което ни показва как трябва да живее човек, то дава, значи. И срамота е вече за един културен, просветен човек да живее без истинската Божествена Любов, която отваря всички сърца (като обичате едно животно, то няма да те нападне). Знайте, в светът доброто, любовта, правдата, светлината ще победят. Това е само въпрос на време. Това идва на земята, но трябва ни само душевна сплотеност и съгласие, за да сложим любовта и братството като една обща основа в живота на хората. Идва вече в света новия човек с новата мисъл и ние всички трябва да мислим като него. Доброто идва, идете и работете, условията и възможностите се подобряват.
към текста >>

14. Значение на цветовете - Боян Боев (1883 – 1963)

Всеки човек, за да бъде културен и интелигентен, трябва да има концентрирана мисъл и живо въображение.
Например виждаш едно жълто цвете, една иглика или глухарче - то говори на твоето подсъзнание. Това жълто цвете ни казва така: „Бъди мъдър, когато взимаш някое решение, обмисляй добре, постъпвай разумно.” Когато минаваш покрай незабравката, синчеца или метличината из нивите, те ти говорят така: „Имай вяра във Великото Разумно Начало, което лежи в основата на цялата природа, имай вяра в Бога, във Великата Разумност.” Когато минаваш покрай теменугата, тя ти казва: „Не бъди малодушен, не се бой от пречките на живота, бъди смел, събуди в себе си нови сили за борба, за да преодолееш препятствията в живота.” Изобщо цялата природа е израз на нещо разумно. За да можем да си представим един душ от лъчи, трябва да имаме две дарби: първо - да можем да концентрирамe мислите си и второ - да имаме жива фантазия. Когато живо си представите това, в астралния свят то вече съществува. Това се постига чрез упражнения. Всеки човек, за да бъде културен и интелигентен, трябва да има концентрирана мисъл и живо въображение. Без концентрирана мисъл ученикът не може да работи, не може да напредне. Тя му трябва в много направления. Така можете да вземете една задача за две седмици. Вземете от една книжарница седем ленти от седемте основни цвята и работете с тях през дните, според таблицата на съответствието. Резултатите сами ще почувствувате.
към текста >>

15. Мекота - Боян Боев (1883 – 1963)

Напуснал работата в чифлика и понеже не бил културен, не знаел как да употреби богатството си.
Те са хора на мекотата. Учителят казва: „Има един начин за мекота на вашите мисли, чувства и постъпки.” Който няма мекота, преждевременно остарява. Един човек на мекота до дълбока старост ще запази младенческото и детското у себе си. Хората с мекота имат дълъг живот и това се обяснява научно. Един човек получил голямо наследство. Напуснал работата в чифлика и понеже не бил културен, не знаел как да употреби богатството си. Събрал голяма компания и започнали да гуляят. След шест месеца изял и изпил всичките си милиони и отишъл пак при чифликчията си да копае като прост работник земята. Същото е раждането на човека на земята. То е голямо богатство. И ако той не да го пази и не живее правилно, ще го изгуби.
към текста >>

16. Новият свят - Боян Боев (1883 – 1963)

Срамота е за един културен и просветен човек да живее без Божията Любов.
Като дойде любовта, ще внесе единение. Слънцето показва как трябва да живее човек. Всичко се движи около Слънцето, защото дава. Човек да има едно слънце, около което да се движи. Дошло е време, когато всички трябва да кажат: По Бога трябва да живеем. Срамота е за един културен и просветен човек да живее без Божията Любов. Апостолите имаха любов и се радваха, че са се удостоили да страдат. И те казват: „Кой ще ни отдалечи от Любовта Христова? “ Любовта е новото. Някой ще каже: „Ние досега не сме ли имали любов?
към текста >>

17. 00 Съдържание - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Изгрева - мистичен и културен център на братството
* 55. Всяко същество, което изпълнява волята Божия, е ангел * 56. Кои и какви са белите братя (дъновистите) * 57. Изгрева - мистичен и културен център на братството * 58. Рила * 59. Изгрева и неговото благоустрояване * 60. Музиката * 61. Паневритмията
към текста >>

18. 57 ИЗГРЕВА – МИСТИЧЕН И КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР НА БРАТСТВОТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

ИЗГРЕВА – МИСТИЧЕН И КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР НА БРАТСТВОТО
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] ИЗГРЕВА – МИСТИЧЕН И КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР НА БРАТСТВОТО През 1927 година, съборът също се предвиждаше да бъде на Изгрева, като се взе решение да се построи там салон за провеждане на беседите на Учителя. Още през пролетта на същата година започна строежът, с помощта на всички братя и сестри. За съборните дни салонът беше готов. Той беше построен на съседно място до Изгревската поляна, от северната й страна. Неговото изложение беше прекрасно.
към текста >>

19. ПРЕДГОВОР - Влад Пашов (1902- 1974)

Там е съществувала също така една велика наука, хиляди пъти опитана и проверена, която е служила за основа на целия обществен, културен и стопански живот на страната.
В различни страни учението е предавано под различна форма. Учителят казва, че в Индия Братството създаде повече философия, във философска форма изложи учението, докато в Египет са работили повече в полето на науката и в създаването на една велика наука, която е имала широко приложение и в практичния живот на древния Египет. Затова Учителят казва, че в древния Египет е съществувала една истинска правова държава, която може да послужи като образец на истинската правова държава. А това, което се говори официално за робството на Египет, това е от епохата на хиксусите, които от Индия нахлуват в древна Азия, и завземат и Египет. Но преди тях е съществувала една истинска демократична държава с равни права за всички граждани, с правилно разпределение на благата. Там е съществувала също така една велика наука, хиляди пъти опитана и проверена, която е служила за основа на целия обществен, културен и стопански живот на страната. Там е съществувала и една дълбока религия. Затова древният Египет е бил образец и източник на наука и знание в течение на целия древен свят. Оттам са почерпили знанието си всички Посветени и философи от древния свят. Там са учили и Мойсей, и Орфей, и Питагор, и Платон и още гениални умове. Оттам са почерпили знанията си и късните александрийци.
към текста >>

20. 14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Импулсът за новия културен подтик е вече даден, но е още скрит в дълбочината на душите на стоящите на реда си народи.
На този вихър дължим досегашната си култура. А сега започва новият вихър, когато се посяват семената на новата култура, която трябва да дадат славяните за следващата шеста раса, зазоряваща се на хоризонта на човешкото развитие. Старата култура е стигнала до своя краен предел. Изчерпани са всички възможности. Нишката, по която протича животът на досегашната култура е скъсана и се образува един прелом. Импулсът за новия културен подтик е вече даден, но е още скрит в дълбочината на душите на стоящите на реда си народи. Умът на тези народи като че ли още спи. Но създаващото се в него духовно е вече готово да избликне в нови мисли, да извика към живот нова култура за цялото човечество. Смисълът на това, което става пред нас, на този нов вихър на Битието, е разлагането на досегашната култура, която е достигнала до своя краен предел на развитие и възникване на новата, която се заражда между славяните. Старата култура трябва да даде тласък на новата. От прехода към новото възниква творческият зародиш.
към текста >>

21. 12. ЕВАНГЕЛИСТ МАРКО И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Но тази култура на Египет достигна до все по-голям упадък и поквара именно през третия културен период, превърна се в най-лошите израждания на черната магия, най-лошата злоупотреба с духовното.
Там той можа да възприеме светогледи, които съществуваха по това време, за излизането на човешкото същество от духовните светове, за идването на това човешко същество в допир с Луцифер и Ариман, за възприемането на Луциферическите и Ариманските сили в човешката душа. Той можа да се запознае с всичко това от езическия гносис, което даваше разбиране за произхода на човека от Космоса и новото изграждане на нашата планета. Но именно на това място, което се намираше в Египет, Марко можа да види колко силен беше контрастът между това, за което първоначално бе предназначен човек и това, което този човек беше станал след това. Това се показваше най-добре в египетската култура. Тази египетска култура водеше своя произход от най-възвишените откровения, които можеха да се видят после въплътени в египетската архитектура, особено в пирамидите и дворците, в културата на Сфинкса. Но тази култура на Египет достигна до все по-голям упадък и поквара именно през третия културен период, превърна се в най-лошите израждания на черната магия, най-лошата злоупотреба с духовното. Но когато човек притежава необходимите за това духовни очи, той може да види най-дълбоките Тайни в това, което още се практикуваше в Египет, защото то произхождаше от чистата Хермесова Мъдрост. Но за това беше необходима една душа, която да вижда в основата на нещата, а не съществуващата корупция. Още по времето на Мойсей корупцията беше доста напреднала. Още тогава той трябваше да изнесе от Египет това, което беше добро и чисто в египетската култура. Тази добра страна от египетската култура бе изнесена от Египет чрез Мойсей, за да бъде предадена посредством Мойсеевата душа на следващите поколения.
към текста >>

22. III. ТРИТЕ КРЪСТА НА ГОЛГОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

И това заблуждение съществува във всеки културен стремеж, който крие в себе си прибързаност.
Затова Христос казва: Всички вие имате дял в ариманическата културна едностранчивост и ако не преодолеете тази едностранчивост, ще ви се случи по някакъв начин това, което се случи на галилейците. Кулата Силоах, един вид повторение на Вавилонската кула, е една луциферическа културна едностранчивост, едно прибързано изпреварване на бъдещето и едно свръхмодерно предприятие. Името Силоах значи Мисия. Строителите на кулата са изпълнени с една мисия на бъдещето по един луциферически начин. В срутването на кулата това заблуждение намира своето възмездие. И това заблуждение съществува във всеки културен стремеж, който крие в себе си прибързаност. Христос казва: Всички вие имате дял в луциферическата културна едностранчивост, ако не преодолеете тази едностранчивост по някакъв начин, ще ви сполети същата съдба, която сполетя строителите на кулата в Силоах. Така и в тази част на Евангелието на Лука ни е показано явно, как Христос носи в Своето Същество равновесието между Ариман и Луцифер, между това, което е изживяло вече времето си, не е вече навременно, и това, което е прибързано, за което още не е дошло времето. Христос между жертвата в Галилея и кулата в Силоах, Христос между схванатата жена и красничавия мъж, това са предварителни степени на великия образ на Голгота, където се издигат трите кръста: Христос между двамата разбойници. Около Голгота не съществуват никакви случайности, всичко преходно е образ и символ. Всяка фигура е едно еднократно историческо същество и същевременно един вечен образ на Мъдростта.
към текста >>

23. 1. ИСТОРИЧЕСКИ ПЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Богатият духовен и културен живот, който се развива в течение на вековете на европейския континент, след разгрома на Римската империя и раждането на новите държави, е плод на импулса на Бялото Братство.
Както видяхме, Учителя казва, че задачата на този клон била да приложи Божественото Учение в живота, като даде методи за това приложение. А това приложение на идеите на Бялото Братство, носени от Апостолите на този клон. е най-разнообразно. Като започнем от религиозния живот, минем през социалния и обществен живот, философията и науката, и стигнем до изкуството, в целокупния живот на европейското човечество прониква импулсът на Бялото Братство, носен от Третия клон. Няма област от човешкия живот и дейност на европейския континент, които да не са засегнати от импулса на Бялото Братство. Богатият духовен и културен живот, който се развива в течение на вековете на европейския континент, след разгрома на Римската империя и раждането на новите държави, е плод на импулса на Бялото Братство. Целокупният прогрес на Петата следатлантска културна епоха на бялата раса се извършва под импулса и прякото ръководство на Бялото Братство. Това, което познаваме като Западноевропейска култура, с нейната наука, философия и изкуство, е плод на дейността на Учениците на Бялото Братство, които са работили под ръководството на Велики Посветени, а те от своя страна са били ръководени и вдъхновявани от Христа. Това се потвърждава от мисълта на Учителя, който казва:" Христос е великият Вдъхновител на всички откровения, във всички времена и епохи. Той е невидимият двигател на целия духовен живот и опит на човека и човечеството ". Христос вдъхновява и ръководи известни Посветени, които от своя страна създават духовни центрове на физическия свят.
към текста >>

Във всяка от тези страни този клон дава импулс на културен и духовен живот.
Много са начините, по които идеите на Братството се предават на хората в дадена епоха. Но първо идеите живеят и зреят в един тесен кръг, където добиват, така да се каже, плът и кръв, където се реализират и осъществяват. След това постепенно преминават по горепосочените пътища към широкото общество, където стават достояние на по-широк кръг от хора. Така се осъществява постепенно културното развитие на човечеството под импулсите на Бялото Братство. Учителя казва, че Третият клон от Египет отива в Индия, оттам в Персия, Арабия, Сирия, Мала Азия и България. Във всяка от тези страни този клон дава импулс на културен и духовен живот. Нямам подробни сведения в кои страни какви следи е оставил, но за някои страни има, макар и оскъдни сведения, които ще изнеса. В Персия, където става срещата на християнството с учението на Заратустра, се ражда това движение, което в историята е известно като Манихейство. Но трябва да кажа, че всичко, което се знае в историята за манихейството не отговаря на истината, защото това движение е понесло жестоко гонение и цялата оригинална литература е изгорена. По-нататък ще се спра по-конкретно на това велико окултно движение. Като преминава по-нататък тази вълна, този импулс на Бялото Братство стимулира арабския дух и създава исляма и арабската култура.
към текста >>

Като преминава в Сирия и Мала Азия, също дава импулс на известен духовен и културен живот, стимулира известни окултни центрове, които се активизират.
В Персия, където става срещата на християнството с учението на Заратустра, се ражда това движение, което в историята е известно като Манихейство. Но трябва да кажа, че всичко, което се знае в историята за манихейството не отговаря на истината, защото това движение е понесло жестоко гонение и цялата оригинална литература е изгорена. По-нататък ще се спра по-конкретно на това велико окултно движение. Като преминава по-нататък тази вълна, този импулс на Бялото Братство стимулира арабския дух и създава исляма и арабската култура. (За този момент от проявите на този импулс в тази област ще се спра по-нататък). Като преминава в Сирия и Мала Азия, също дава импулс на известен духовен и културен живот, стимулира известни окултни центрове, които се активизират. Тук е известно, че са работили някои гностици, за които ще спомена по-нататък и в Мала Азия се заражда мистичното движение на Исихастите. Оттам вълната преминава в България, където през десети век се поставят основите на Богомилството. От България вълната заминава на запад и създава това движение, което познаваме под името Розенкройцерство. Вълната като минава последователно от Изток към Запад, стимулира и дава живот и на Древния херметизъм, за който също ще кажа нещо и ще започна изложението си с него. Всички тези общества, които се образуват под влиянието на този импулс, не са плод на една личност, а са колективно дело за Братството, което се изявява, както изтъкнах, чрез един Велик Посветен, който предава идеите и мислите на хората от дадена епоха.
към текста >>

24. 2. МАНИХЕЙСТВОТО КАТО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ -НЕГОВИТЕ ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ - Влад Пашов (1902- 1974)

В това образно описание трябва да бъде изразен един важен духовно-културен факт.
В историята се назовава една четвърта индивидуалност, зад която за мнозина се крие нещо, което е още по-висше, още по-мощно, отколкото трите назовани същества като Скитиянос, Буда и Заратустра. Това е Манес, когото мнозина наричат висш пратеник на Христа. Наричат го така онези, които виждат в манихейството нещо повече отколкото обикновено се вижда. Манес, така казват мнозина, събра няколко столетия, след като Христос е живял на Земята на едно от най-великите събрания, станало в духовния свят, принадлежащ на Земята три велики индивидуалности в четвъртото столетие след Христа. Тях събра той около себе си. В това образно описание трябва да бъде изразен един важен духовно-културен факт. Манес събра тези личности за това. за да се съветва с тях как постепенно онази мъдрост, която беше живяла пред поврата на времената, в следатлантската епоха може да живее отново все по-далеч и по-далеч, все по-знаменита и по-знаменита. Кои личности събра Манес на онова доста паметно събрание, което може да бъде достигнато само чрез духовно виждане? Едната е онази личност, която в посоченото време живееше Скитиянос, прероденият Скитиянос по време на Манес. Втората личност е един физически проблясък на проявилия се отново тогаз Буда и третата е прероденият тогава Заратустра.
към текста >>

25. ГЕБЕР - VIII ИЛИ IX ВЕК - Влад Пашов (1902- 1974)

След като Багдад става столица на грамадната империя, той става средище както на политическия и стопански живот, така и на духовния и културен живот.
Този подем почва от Мохамед, който е първият халиф. Неговите приемници като установили своята столица в Багдад, издигнали високо лозунга: "Един е Алах, и Мохамед е Неговият пророк." И Така с небивал устрем те се заемат да изпълнят задачата на своя пророк. Гази стихия, която завладяла арабския народ, се дължи на това, че неговите вътрешни сили бяха събудени от сън и се развиха вихрено с голям устрем. Това стана под влиянието на Белите братя, които преминаха по това време през Арабия и събудиха духа на този народ. Тези вътрешни сили вдъхновиха тези хора да извършат тези подвизи както в областта на завоеванията, така и в областта на науката, изкуството и философията. След като Багдад става столица на грамадната империя, той става средище както на политическия и стопански живот, така и на духовния и културен живот. Така в 830 година в Багдад се основава университет, наречен Дом на мъдростта. Той е ръководен от умни и мъдри хора и започват да се превеждат научни философски съчинения и всякакви други трудове. Превеждат се от санскритски, сирийски, персийски, гръцки, и от езиците на всички народи, които са създали нещо. Този институт имал за задача не само да превежда от чужди езици, но и да създаде възможност и условия за създаване на самостоятелно научно и културно творчество. В дома на мъдростта имало школа не само за науките, но и за изкуствата, и на първо място за музиката.
към текста >>

26. 16. Пред прага на новото, (Липсва дата) - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако сегашният културен свят не се реши да изпълни волята Божия, страданията на хората ще се увеличат и по количество, и по качество.
Крайният предел на сегашната епоха е 100 години още. След 100 години няма да има нито помен от сегашните културни разбирания на хората. След 100 години ще намерите Европа съвсем друга. Границите ще бъдат премахнати и ще се създадат други отношения между народите и човеците. Ако сега до 100 години не се поправи светът, това положение ще продължи още 200 години и към хилядната ще се оправи непременно. Ако сегашният културен свят не се реши да изпълни волята Божия, страданията на хората ще се увеличат и по количество, и по качество. За нас сега е важно вие да се поправите, да внесете в целия си организъм нови елементи, да отворите очите си и да видите, че около вас и в света, в който живеете, има друг един свят, много по-красив и разумен от вашия. Трябва да знаете, че онези, които са с нас са повече от тези, които са против нас. Онези, които са с нас са разумните сили в света, които работят за благото на всички, не за благото само на учени и богати, но за благото на цялото човечество, та всеки един човек да може да живее сносен живот, понеже във всеки човек живее една божествена душа. Това е новото учение - богатият да види в лицето на бедния един свой брат и да е готов да раздели богатството си с него, и бедният да види в лицето на богатия един свой брат и да е готов да услужи. Това е волята Божия, това е Любовта, която ще оправи света.1.
към текста >>

27. ЧОВЕЧЕСТВОТО, СВЕТЪТ - Лалка Кръстева (1927-1998)

Днес целият културен свят се намира под тяхно влияние.
* Религиите, сектите, държавите - това са все пелени, в които майките повиват бебетата. Но когато бебетата израстат, пелените отпадат. * Разумните, добрите хора, певците, поетите ще оправят света, а не политиците и парите. * Вън от нас има едно общество от 101 най-просветени същества, които са завършили своята еволюция, най-съвършените същества, които мислят ден и нощ за повдигане на човечеството. Те са турили в ход своята мисъл и един ден тя ще се реализира. Днес целият културен свят се намира под тяхно влияние. Пертурбациите, които стават, са тяхната мисъл, която те ще реализират. По-лесно е да спрем Земята в нейния ход, отколкото да спрем тази мисъл. Светът ще се поправи и един ден хората ще заживеят по братски. Тази жестокост, която сега съществува, ще изчезне. * Някои хора трябва да умрат, за да се подобри светът.
към текста >>

28. Правда - Георги Радев (1900–1940)

истински културен човек.
Правдата е нещо вътрешно. Да бъдеш справедлив, това значи да знаеш как да постъпиш при всяка твоя мисъл, при всяко твое чувство, при всяко твое действие. Да бъдеш справедлив, ще рече да знаеш как да постъпиш като мислещо същество, като разумен, истински културен човек. Искаш ли да имаш прави отношения към всички същества, бъди справедлив към тях. Правдата е един велик вътрешен процес за разпределяне на всички Божествени блага по всички части на организма, бил той организъм на индивид, общество, народ или на цялото човечество.
към текста >>

29. ЧОВЕКЪТ И НЕГОВОТО ОСВОБОЖДЕНИЕ - Методи Константинов (1902-1979)

То е тази динамична същност, в която се крият творческите сили, с помощта на които се реализират идеите и инициативите в духовния, културен и материален живот на народите.
Втората координата на човешката психика е интелектуалното съзнание. Тази втора същност на духовната природа на човека е свързана с Обективния Свят, изследван от човешкия интелект. През течение на вековете, различни Школи и Университети са били центрове, необходими за събуждане и усъвършенстване на интелектуалните човешки способности. Интелектът ще доведе Човека пред прага на Мъдростта. Третата координата на човешката психика е волевото съзнание. То е тази динамична същност, в която се крият творческите сили, с помощта на които се реализират идеите и инициативите в духовния, културен и материален живот на народите. Огнището, в което се каляват тези волеви сили, е материалният свят, в който е потопен социалният и политическият живот на народите. Волевият свят е пряко свързан със социалния живот. В наше време, когато Бялата раса е стигнала до известна граница на развитието си, човечеството изживява последните години от тъмния период на Кали Юга[1]. Човечеството е преминало през многобройни войни и революции. Сега то трябва да извърви пътя под знака на търпението, себевладеенето и постоянството, за да бъде доведено до прага на СВОБОДАТА, която се разкрива от принципа на ИСТИНАТА.
към текста >>

30. ШЕСТВИЕТО НА ЕПОХИТЕ - Методи Константинов (1902-1979)

Всяка епоха, която се създава и разгръща в народите, расите и човечеството, има свой духовно-културен мироглед.
ШЕСТВИЕТО НА ЕПОХИТЕ Всяка епоха, която се създава и разгръща в народите, расите и човечеството, има свой духовно-културен мироглед. Последният е свързан с времето, е дадена географска обстановка, историческа ситуация и със съответните научни и философски концепции. Нашата епоха е подложена на ускорен ритъм. Процесите на духовно- културната история се развиват е необикновена скорост. Например от средата на периода на Лемурийската Епоха до тази на Бялата Раса, според Учителя, са изминали 32 милиона години. Арийската Раса, произлизаща от петата култура на Жълтата Раса - Урсемитската - ще бъде майка на шестата раса, чрез своята шеста култура.
към текста >>

31. КОСМИЧНИЯТ МИРОГЛЕД - Методи Константинов (1902-1979)

Днешните движения за Свобода в расите и народите се движат от този духовно-културен потенциал, който Учителят донесе за Новата епоха.
Ще се открият широки перспективи за творчество. За изпълнение на тези големи задачи природата създава за изграждането на всяка раса нов континент, в който струпва необходимите души и конструктивни материали. Новият континент ще бъде между Сибир и Аляска. Той ще съедини мистичният дух на „Славянството" с практичния дух на Америка. Докато човек не изучи Висшите максими на Свободата, не може да схване тази велика идея - „Живот за Цялото"; докато не ги приложи, не може да влезе във връзка е Космичния ритъм на живота и да бъде съработник на Учителя. Днешните движения за Свобода в расите и народите се движат от този духовно-културен потенциал, който Учителят донесе за Новата епоха. Това се вижда недвусмислено от развоя на идейните течения по определените от Него схеми. Тези максими на Свободата ще се реализират в Епохата на Водолея, която е подготвителна школа за душите на Шестата раса. Тези Космични сили са механизмът, който ще извади от миналите култури и раси необходимите творчески есенции за Шестата раса. Основната идея на Космичния мироглед, изразен чрез Висшите Максими на Свободата, е човек да се свърже с Ритъма на общия Живот - „Живот за Цялото". Никога да не делим хората на духовни и светски, защото и през най-великите души на човечеството протичат четирите космични течения: животинско, човешко, ангелско и божествено.
към текста >>

32. Глава трета - ИЗХОД ОТ СВЕТОВНИТЕ ПРОБЛЕМИ - Методи Константинов (1902-1979)

Те трябва да си поставят задача да проникнат дълбоко в тия биологични закони и да се съобразяват с тях в нареждането на социалния и културен живот на всички народи".
Глава трета ИЗХОД ОТ СВЕТОВНИТЕ ПРОБЛЕМИ „Ръководителите на съвременните народи наново да се позанимаят със законите, по които се ръководи животът на човечеството, за да не се влияят от случайни построения и временни интереси при насочването на своята обществена дейност. Те трябва да си поставят задача да проникнат дълбоко в тия биологични закони и да се съобразяват с тях в нареждането на социалния и културен живот на всички народи". Учителят Преодоляване на кризата ООН и ОНЧ Световната федерация Трите мирогледа
към текста >>

33. ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА КРИЗАТА - Методи Константинов (1902-1979)

Милиони и милиони години, чрез различните си раси и култури, то изгражда своя материален и духовно-културен живот.
Както виждаме, през XX-то столетие всички цикли са активизирани, което носи заряд за обновление, за радикални обществени и международни реформи, за решение на най-сложните уравнения в политическия, икономическия и финансовия живот на народите. Този прилив носи първите творчески тенденции за изграждане на нов мироглед в перспективите за всестранно международно сътрудничество, което от своя страна ще изгради един по-съвършен свят. Тези цикли в нашата съвременност отварят широко вратите на Шестата култура на Бялата раса, Културата на Водолея. Ние ще се опитаме да дадем в най-общи линии пътищата, посочени от Учителя за излизане от общата световна криза, засегнала дълбоко икономическия, социалния и духовно-културиия живот на човечеството, расите и народите. Като социологическа даденост, човечеството съществува от незапомнени времена. Милиони и милиони години, чрез различните си раси и култури, то изгражда своя материален и духовно-културен живот. Народите, преминали през различни икономически, социални и политически системи в своето развитие, разполагат с колосален опит. Тези системи представляват форми и облекла на съответните исторически епохи, чиито материални елементи се амортизират и подменят. Едва ли има през веригата на нашата ера столетие като двадесетото - така богато със събития, както в техническия, така и в обществено - културния живот на човечеството. Двете последни световни войни през първата половина на този век, както и огнените революционни ерупции, раздрусаха из основи цялата наша съвременност. Кризата и безпътицата, обхванали народите и човечеството, като последица от тези големи събития, не са случайност.
към текста >>

34. ОБЩЕСТВОТО НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ (ООН) И ОБЩЕСТВОТО НА НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО (ОНЧ) - Методи Константинов (1902-1979)

От не по-малко значение е поставянето на проблемите за разоръжаване, както и редица други инициативи от хуманен, културен, здравен и научно- технически характер.
Безспорно, никой не би могъл да отрича голямото значение на дейността на ООН в този сериозен исторически момент. Важни задачи на ООН бяха: - отхвърлянето на колониалните режими, - подпомагането на национално-освободителните движения, - а също и опитите за обуздаване на международната агресия. От не по-малко значение е поставянето на проблемите за разоръжаване, както и редица други инициативи от хуманен, културен, здравен и научно- технически характер. Бихме желали да засегнем издигнатите две формули: „от позиция на силата" и „борба за мир", като предпоставки за мирното съвместно съществуване между двете противоположни социално-идеологически системи. Формулата „Мир от позиция на силата" се изгражда върху схващането на т.н. „политически реализъм", което има за начало немската школа.* При това се визира едно недоверие към формулата: „борба за мир", чиято цел е „мирното съвместно съществуване". Западните ръководители считат тази формула за политически параван на скритите планове на Източния блок. Според „политическия реализъм" и според Моргентау: международните отношения - това са процеси на силата".
към текста >>

Съревнованието и надпреварването в съставките от икономически съюзи на държавите, ще бъде за даване на по-голям материален и културен принос в световната общност.
Така следва хода на историята: старото - тезата, винаги се отрича от новото - антитезата. Ако народите от бялата раса не си подадат ръка и не се обединят пред тази надигаща се от Изток голяма опасност, цялата цивилизация неминуемо ще бъде поставена под унищожителните удари на термоядрената война. В този именно огън на расов антагонизъм, ще се роди „Обществото на Новото човечество". Новите изисквания на времето ще наложат преобразуване на ООН в една нова форма, в едно „Общество на Новото човечество". Тази най-нова перспективна международна институция ще се базира преди всичко на единна световна икономическа система. Съревнованието и надпреварването в съставките от икономически съюзи на държавите, ще бъде за даване на по-голям материален и културен принос в световната общност. Мирът няма да има нужда да бъде осигуряван, защото ще стане една реалност в това Общество на Новото човечество. Няма да профетизираме как точно ще бъде разрешен този световен проблем, засягащ тотално цялото човечество. При разрешаването на расовата карма, ще се създадат условия за разгръщане на Шестата култура на бялата раса, която ще бъде под знака на Водолея. Както казахме преди, тя представлява едно предисловие за идването и създаването на Шестата раса[2], която Учителят нарече „Светещата раса". Предвестник на тази раса ще бъде това именно Общество на Новото човечество.
към текста >>

35. ЛЪЖЕУЧИТЕЛЯТ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Михаил използва учението на Учителя и го представя като негово лично учение на един съвременен културен френски език и по един интересен, интелектуален начин разисква философски проблеми, без никъде да споменава, че той е бил в Школата на Петър Дънов.
Разбира се, аз нито чух, нито видях големите приготовления за големия гост, нито разбрах, но чух, че той си е заминал ядосан обратно за Калифорния. По това време никой не ме посещаваше от неговите последователи. Аз бях напълно изолирана. Имах много свободно време. Взех френски и български речници /аз знам доста френски, бях ученичка във френския пансион в София/ и книгите на Михаил, исках сама да разбера защо Учителят захвърли на пода книгата на Михаил. Михаил използва учението на Учителя и го представя като негово лично учение на един съвременен културен френски език и по един интересен, интелектуален начин разисква философски проблеми, без никъде да споменава, че той е бил в Школата на Петър Дънов. С една дума Михаил плагиатства. Питам Михаил защо пише така, той откровено ми каза, че иска неговото име да бъде записано в историята на човечеството като голям учител.
към текста >>

36. НАЙ ЖЕЛАНИТЕ БЛАГОСЛОВЕНИЯ - Теофана Савова

В съвременния културен свят хората са толкова уплашени от страданието, че ги е страх от числото 13.
Всички страдания са пътища, за да се запознаете с най-благородните същества в света. Вие още не сте проучвали защо Христос избра именно пътя на страданието. Защото тоя е пътят, за да се отиде при Бога. Тоя, мъчният път, е пътят. Чрез страданието може да се разбере силата на човека. В съвременния културен свят хората са толкова уплашени от страданието, че ги е страх от числото 13. От настоящата година, като изхвърлите 9 и 5, ще остане числото 13. В Европа никъде няма да намерите числото 13. Ще намерите 12 1/2. Всички ги е страх от 13. Действително числото 13 е опасно число.
към текста >>

37. УЧИТЕЛЯ ЗА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ - Теофана Савова

Сега именно, в тая епоха, българският народ има условия да стане културен, да пречисти своите сили и да се укрепи вътрешно.
В България трябва да има идеална справедливост. * Англичаните се отличават с честност, германците - с трудолюбие, славяните - със самопожертвувание. И вие, като българи, трябва да имате за девиз - самопожертвувание. * Сега именно, в тая епоха, българският народ има условия да стане културен, да пречисти своите сили и да се укрепи вътрешно. Той не се нуждае от пари, защото земята му е богата. Той не се нуждае от чужди умове, защото умът е в него. Той не се нуждае от чужди сърца, да го топлят, защото животът е в него. Той не се нуждае от съветите на други да работи, защото по естество е работлив. Не отричам съдействието и на други умове и сърца, но на ония, които искрено го обичат.
към текста >>

38. 2. ДУХОВНИ УСЛОВИЯ В БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ ИДВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ - Светозар Няголов ( -2013)

Една сестра пита Учителя: „Кажи ни, Учителю, защо дойдохте в България, а не в някоя друга страна, по-голяма и с по-културен народ?
Докато българинът мъчно приема нещата, но приеме ли веднъж нещо, не го напуща. Ако търсите професор по твърдост, по упоритост, само в България може да го намерите. От всички народи в света няма по-твърд от българския. С девет чифта биволи не можеш да го мръднеш от пътя му. Като як дирек е." (64) Една сестра пита Учителя: „Кажи ни, Учителю, защо дойдохте в България, а не в някоя друга страна, по-голяма и с по-културен народ? " Той отговаря: „Господ ме прати в България, за да ви предам Неговото учение." (64) „Какво означава думата „българин"? Тя е от древен произход. Коренът й се крие в дълбоката древност. Под „българин" разбирам човек, който търси Учителя си, намира Го и учи.
към текста >>

39. 7.73 Иван Антонов - Светозар Няголов ( -2013)

От едно улично дете той се просвещава и става духовен и високо културен човек, носител и изпълнител на новите идеи.
На края на живота си се разболява от простатит. Отказва да направи предложената му операция и прилага закона, даден от Учителя, да не се нарушава целостта на тялото. Но Учителя допуска, при липса на друг метод за лекуване, да се прибегне към операция. Всеки, който осакатява своето физическо тяло, дълго време трябва да работи в духовния свят, за да възстанови изгубения си орган. Под влиянието на любовта, която изтича от Учителя до всички души, той омекотява своя характер и изправя отношенията си към всички живеещи на Изгрева. От едно улично дете той се просвещава и става духовен и високо културен човек, носител и изпълнител на новите идеи. Учителя дава задача в Младежкия клас всеки ученик да спи на прясно рендосани чамови дъски 10 дена. А Иван Антонов все отлага задачата. Един ден го арестуват по погрешка — приличал много на някакъв анархист, търсен дълго от полицията, вкарват го в затвора в една килия с нар, постлан с голи чамови дъски. Държат го в затвора без никаква причина и на десетия ден го пускат на свобода. Така той насила изпълнява задачата, дадена от Учителя.
към текста >>

40. Родопското село Устово - Георги Томалевски (1897-1988)

В атмосферата на такъв културен подем 16-годишният Константин Дъновски става учител в село Горно Райково, в непосредствена близост до родното му село, където учителствува една година.
Не е ли правдоподобно да допуснем, че учителят монах на младия Константин Дъновски е бил непосредствен следовник на делото на Отец Паисий? След като завършва първоначалното си образование в родното си село, Константин Дъновски се отправя за Пловдив, където учи в тамошното гръцко училище. Въпреки че тогава гръцката култура и наука са се считали за ведущи, младият юноша търси корените2 на българската просвета и скоро след това се отзовава в Пазарджик, за да продължи учението си при известния по това време просветител Никифор х. Константинов Мудрон от гр. Елена, който преподавал „висши" знания на питомците си. В атмосферата на такъв културен подем 16-годишният Константин Дъновски става учител в село Горно Райково, в непосредствена близост до родното му село, където учителствува една година. На следващата година той се премества и учителствува в родното си село Устово - едно от първите килийни училища в Ахъчелебийско, което заедно с църквата „Свети Никола" води началото си от 1830 година. По едно съвпадение това е и рождената година на Константин Дъновски. Още много млад, този уважаван от съселяните си човек проявява неутолимо желание да чете, да изучава Светото Писание и да дава умни, винаги спасителни съвети на хората, които се допитват до него за разни неща. Нерядко този млад човек спасявал със своята съобразителност и далновидност люде от селото, подгонени и обвинявани в непокорство на турската власт. Защото тази власт е искала да направи Родопа най-послушното място от владенията на падишаха и да замени чистото благочестие на християнската й вяра с фанатическото служене на исляма.
към текста >>

41. Учителят и учението на Бялото Братство във впечатленията и спомените на неговите слушатели - Георги Томалевски (1897-1988)

Това, което чух от пастор Фурнаджиев, за мене тежеше много, тъй като беше преценка не от случаен човек, а от високо културен представител на евангелизма у нас, още повече от човек, който, погледнато съвсем по човешки, нямаше интерес да хвали друг деятел от същото духовно поле.
Той добре си спомняше, че още тогава Учителят е имал изработено ясно и определено духовно становище. Това е било един задълбочен християнски мистицизъм. При това Учителят още тогава осъзнавал духовната си мисия. От пастор Фурнаджиев узнах, че Учителят още в младите си години е проявил изключително задълбочаване във философските и общодуховните проблеми. За личността му той също се изказа най-ласкаво. Това, което чух от пастор Фурнаджиев, за мене тежеше много, тъй като беше преценка не от случаен човек, а от високо културен представител на евангелизма у нас, още повече от човек, който, погледнато съвсем по човешки, нямаше интерес да хвали друг деятел от същото духовно поле. Това, че Учителят е завършил в Свищов средно богословско училище, а след това в Медисън - Университет за евангелска теология, че начинът, по който изнася беседите, които започват с молитва, с прочит на текст от евангелието и че беседата завършва пак с молитва, показва, че той е преценявал наблюдаваните форми на външния израз в разните църкви и че външната школовка в Братството повече напомня на евангелизма, отколкото на други някои култове. Всички тези неща обаче колкото и да са външно свързани с евангелските традиции, не пречат на един буден наблюдател да долови веднага онова в неговата дейност и слово, което е съвсем ново, различно, оригинално и с друга дълбочина, измерения и насоки. * Между многото неща, които могат да се кажат като характеристика за Учителя, понякога от голямо значение са впечатленията на хората, които се срещат за първи път с него и които са запазили в спомените си някои макар и дребни на вид, но твърде важни и показателни за духовния му образ неща. Като характерен образец за такава преценка ще посочим тук едно писмо на Д.
към текста >>

К, в което има ценни елементи от непредубеденото впечатление на един културен наблюдател.
Това, че Учителят е завършил в Свищов средно богословско училище, а след това в Медисън - Университет за евангелска теология, че начинът, по който изнася беседите, които започват с молитва, с прочит на текст от евангелието и че беседата завършва пак с молитва, показва, че той е преценявал наблюдаваните форми на външния израз в разните църкви и че външната школовка в Братството повече напомня на евангелизма, отколкото на други някои култове. Всички тези неща обаче колкото и да са външно свързани с евангелските традиции, не пречат на един буден наблюдател да долови веднага онова в неговата дейност и слово, което е съвсем ново, различно, оригинално и с друга дълбочина, измерения и насоки. * Между многото неща, които могат да се кажат като характеристика за Учителя, понякога от голямо значение са впечатленията на хората, които се срещат за първи път с него и които са запазили в спомените си някои макар и дребни на вид, но твърде важни и показателни за духовния му образ неща. Като характерен образец за такава преценка ще посочим тук едно писмо на Д. К, в което има ценни елементи от непредубеденото впечатление на един културен наблюдател. Ето текстът на писмото: „Драги X., Пиша настоящето писмо в отговор на запитването ти, какво мога да кажа за Учителя на Бялото Братство, за словото и учението му. Писал си ми и друг път, че имаш голям интерес към всичко това, но аз се въздържах да те осведомявам, защото зная, че най-често хората имат по-скоро любознателност и дори само любопитство, отколкото духовен глад. През един дъждовен есенен ден на 1930 г.
към текста >>

42. 39. ПЛАСТИЧНОСТ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Целият културен процес на живота е да ни научи да мислим правилно, истинно.
Птиците са риби, които в стремежа си да напуснат водата са се опитвали да летят и хрилете им са станали криле, поели са посоката на перпендикуляра. А човешката мисъл тепърва ще се учи да лети и се движи по перпендикуляра. Противоречията в живота не се разрешават на физическото поле. За дървото има само една посока — правата линия, за животното е хоризонталната — плоскостта, а за човека — кубът, височината на мисълта. Висшата, принципна, висока мисъл е идеал на човека. Целият културен процес на живота е да ни научи да мислим правилно, истинно. Целият човешки език е стремеж към даване на точни понятия за нещата и явленията в живота. И когато хората постигнат точност, яснота и истинност в мисълта, ще започнат и да говорят истината. Сега речта е примесена с неясни, неточни понятия, често илюзорни и неверни. Или преувеличаваме, или намаляваме нещата, когато ги описваме. Права мисъл и честни, благородни чувства е нужно да завладеят човека и да се проявят в красиви постъпки.
към текста >>

43. II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ - Константин Златев

Има и един друг съществен аспект на изследвания феномен - своеобразната институционализация на личността на Петър Дънов в рамките на цялостния социално-културен фон, което изпъква много отчетливо и в най-чист вид около средата на 20-те години.
Представителите на интелигенцията, които посещават беседите, са водени там от перспективата, която им предлага лекторът - чрез себепознание и самоусъвършенстване на всяка човешка индивидуалност да възтържествува нов ред на Земята. Тази мащабна цел изглежда убедителна, ясна и напълно издържана от нравствено гледище. Особено привлекателен е еволюционният елемент, който в дълбочина кореспондира с избягване на кръвопролитията и брато- убийството, ужасът от които е още жив в съзнанието на съвременниците. Учението за Любовта като основен принцип на Битието и за братството между хората (аналогично с християнската и теософската концепция) - водеща поанта в етиката и метафизиката на П. Дънов - отговаря на социалните и нравствените търсения и стремления на епохата и в този момент е в съзвучие с идеите на най- напредналите европейски и световни умове. Има и един друг съществен аспект на изследвания феномен - своеобразната институционализация на личността на Петър Дънов в рамките на цялостния социално-културен фон, което изпъква много отчетливо и в най-чист вид около средата на 20-те години. Като прототип духовният водач (или "гуру") е по-характерен за източните култури и религиозно-философски системи. Там терминът "Учител" притежава древна традиция и предполага определено духовно съдържание, в чиято основа се намира идеята за същество от по- висока небесна йерархия, Божий пратеник на Земята, който е натоварен с мисията да ускори еволюцията и да издигне благоденствието на по-малките си събратя, обикновените хора. В западноевропейската цивилизация това понятие е наложено от модерната теософия, като първичното индийско мистично съдържание е конкретизирано от учението на ББ в България от неговите последователи. Отношенията вътре в движението между Учител и ученици почиват на съответно етическо обосноваване и са своего рода емблема на същността на тази неформална общност. Всички наблюдатели са единодушни в оценката си, че влиянието на П.
към текста >>

44. Божественият Принцип на ПРАВДАТА - Константин Златев

В този дух са и думите на духовния Учител: "Да бъдеш справедлив, ще рече да знаеш как да постъпиш като мислещо същество, като разумен, истински културен човек.
Всяко същество има своето място и значение в живота на Цялото. Всеки човек, когото срещаме, е необходим елемент в Божествения ред на нещата, понеже е едно малко проявление на Бога." На друго място той допълва: "Правдата е, която създава истинските отношения между човешките души. Дойде ли тя, ще се изяви онова истинско уважение, което трябва да имат човеците един към друг. Тогава няма да гледаме с презрение на никого, а ще бъдем свещени един за друг." Прилагането на правдата в живота довежда до осъзнаването на Божествения произход на човека, от който (произход) произтичат равните права на всички Божии творения пред лицето на Създателя. В този дух са и думите на духовния Учител: "Да бъдеш справедлив, ще рече да знаеш как да постъпиш като мислещо същество, като разумен, истински културен човек. Искаш ли да имаш прави отношения към всички същества, бъди справедлив към тях." Следователно изграждането на качествено нова култура на отношенията между хората е немислимо без следване на принципа на правдата и справедливостта: "Трябва да отдаваме на всеки човек правото, защото както водата е необходима за растежа на растенията, така и Правдата е необходима за растежа на нашите умове и сърца." И в тази област на многоликия вселенски живот е в сила библейската максима: "С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери! " В тази връзка Учителят П. Дънов пояснява: "И вол като срещнете, ще му отдадете съответното уважение и почитание. Ще знаете, че и той има известни права, заради които не трябва да го насилвате. Ако отдадете нужното право на всички хора и животни, и Бог ще отдаде вашето право.
към текста >>

45. Х. МЯСТОТО НА ДУХОВНО-КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛНА И КУЛТУРНА СРЕДА - Константин Златев

Едно, обаче, е вече ясно днес - шест десетилетия след заминаването му от този свят на преходността: неговото Дело притежава общочовешки духовен и културен характер.
От тях като правило струи топлотата и съзидаващата мощ на вдъхновената мисъл и чувство, бликащи от чистите дълбини на една велика душа. На тази му характеристика очевидно се дължи способността му да докосва и най-нежните струни на човешката психика и да завладява сърцата на своите слушатели. Всички негови най-приближени последователи са били дарени от него и със съвет в най-мъчителните мигове на своя живот, при тежки изпитания и болести на тялото или душата, с премъдрите му наставления на духовен Пастир и Учител. За всички тях той е - без колебание в преценката - истински духовен баща, към когото те питаят чувство на трогателно благоговение и най-искрена признателност. Безпогрешният съдник - Времето, тепърва ще се произнесе окончателно за грандиозното Дело на Учителя Петър Дънов и за постигнатите от него резултати. Едно, обаче, е вече ясно днес - шест десетилетия след заминаването му от този свят на преходността: неговото Дело притежава общочовешки духовен и културен характер. То ни най-малко не би могло да бъде оценено и измерено с недозрелия аршин на тесни партийни, групови или дори национални интереси. То отдавна е събудило постоянно нарастващ интерес отвъд границите на България и обикаля победоносно и триумфално петте континента на планетата Земя. Понастоящем, когато страната ни все още преминава през болезнено продължителния и труден процес на демократизация, значимостта на това свещено Дело нараства неимоверно много. В социална обстановка, белязана от циреите на корупцията и рекетьорството, на безогледната алчност и кариеризъм, на зле разбраните пазарни принципи и частнособственически интереси, на лавинообразно прогресираща бездуховност и вездесъща кичозност - епоха на чалга, мутри и мафиоти без скрупули, безлични, ала всемогъщи, - точно в тези тъй смутни и превратни времена учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, представлява магическо разковниче за извоюване баланса на обществените везни.
към текста >>

Въпросът е: "Що е духовно-културен феномен и как той се вписва в обществената действителност?
И това е така, понеже то носи еволюционния импулс на живота и напредъка: личен, национален, планетарен. Гаранциите за положителните резултати от прилагането на това безсмъртно Слово са заложени в неговия чист духовен идеализъм, изпълнен със заряда на могъщото възпитателно въздействие както върху отделния човек, така и върху социалната среда като цяло. И подобно на все още недостатъчно познатото и признато богомилство отпреди единадесет столетия, отхранено също от мистичната и свободолюбива душа на българина - дало първия съществен тласък на Ренесанса и Реформацията в уж по-цивилизованата част на Стария континент, наследството на великия български духовен Учител Петър Дънов несъмнено представлява безценен принос към съкровищницата на общочовешката духовност и култура. 2. Общественият отзвук В началото на разглеждането на тази подтема бихме искали да поставим един твърде важен за нейното съдържание въпрос и да се опитаме да му отговорим в светлината на целите, които сме си поставили с настоящото изложение. Въпросът е: "Що е духовно-културен феномен и как той се вписва в обществената действителност? " Без съмнение под духовно-културен феномен (от лат. феномен = явление) би следвало да разбираме такова явление в панорамата на една обществена среда - национална, регионална, континентална, планетарна, - което внася качествено нови елементи в нея, ражда нови критерии за оценка на реалностите, отговаря на водещите импулси на епохата и полага основите за конструктивен градеж, насочен към бъдещето. Връзката между духовността и културата също е безспорна, понеже първата създава вътрешните предпоставки за осъществяването ръста на втората, а културата на свой ред изгражда формите, в които се излива и изразява духовността на времето. Без ни най-малко да претендираме за изчерпателност на тези дефиниции, ще си позволим да ги използваме като база за по-нататъшните ни разсъждения.
към текста >>

Без съмнение под духовно-културен феномен (от лат.
И подобно на все още недостатъчно познатото и признато богомилство отпреди единадесет столетия, отхранено също от мистичната и свободолюбива душа на българина - дало първия съществен тласък на Ренесанса и Реформацията в уж по-цивилизованата част на Стария континент, наследството на великия български духовен Учител Петър Дънов несъмнено представлява безценен принос към съкровищницата на общочовешката духовност и култура. 2. Общественият отзвук В началото на разглеждането на тази подтема бихме искали да поставим един твърде важен за нейното съдържание въпрос и да се опитаме да му отговорим в светлината на целите, които сме си поставили с настоящото изложение. Въпросът е: "Що е духовно-културен феномен и как той се вписва в обществената действителност? " Без съмнение под духовно-културен феномен (от лат. феномен = явление) би следвало да разбираме такова явление в панорамата на една обществена среда - национална, регионална, континентална, планетарна, - което внася качествено нови елементи в нея, ражда нови критерии за оценка на реалностите, отговаря на водещите импулси на епохата и полага основите за конструктивен градеж, насочен към бъдещето. Връзката между духовността и културата също е безспорна, понеже първата създава вътрешните предпоставки за осъществяването ръста на втората, а културата на свой ред изгражда формите, в които се излива и изразява духовността на времето. Без ни най-малко да претендираме за изчерпателност на тези дефиниции, ще си позволим да ги използваме като база за по-нататъшните ни разсъждения. Явленията в духовно-културния живот на обществото са жалони, бележещи неговата зрелост, автентичността на постигнатото към конкретния исторически момент, степента на неговото развитие като самостоятелна, самоподдържаща се система от обекти и субекти на социума. И двете реалии - духовността и културата (независимо дали ги разглеждаме като обособени същности на обществения живот или в тяхната жива взаимовръзка), принадлежат към надстройката на обществения организъм.
към текста >>

Пред вид заглавието на настоящата тема от особено значение за разкриване търсените измерения на разглеждания духовно-културен феномен е да проследим резонанса, който предизвикват движението и неговите идеи сред определени сфери на родната интелигенция.
А с това настъпват и радикалните изменения в социалната среда като цяло. И тъй като този лекционен курс е предназначен да изследва духовно-културния феномен "учението на Бялото братство" и мястото на духовно общество "Бяло братство" в българската обществена действителност, наложително е да потърсим приложението на горните теоретически разсъждения към спецификата на тези конкретни реалности. А това би било невъзможно, ако не сверим часовниците си с историческите факти (част от които вече изнесохме в т. 1) и не потърсим резултатите от обратната връзка в посока от обществената среда към субектите на разглежданите духовно-културни явления. По време на земната изява на Съществото, известно с историческото име Петър Константинов Дънов, отделните кръгове и прослойки на българската общественост са реагирали по различен начин спрямо организираното от него духовно движение "Бяло братство". Пред вид заглавието на настоящата тема от особено значение за разкриване търсените измерения на разглеждания духовно-културен феномен е да проследим резонанса, който предизвикват движението и неговите идеи сред определени сфери на родната интелигенция. Установено е, че двама от най-видните интелектуалци на епохата у нас - Иван Вазов и Стоян Михайловски, са посетили беседа на Учителя П. Дънов по времето, когато те са се провеждали в клуба на радикалите (в."Български бранител", бр.108/Х.1939 г., "В стана Изгрева край София"). Патриархът на българската литература Иван Вазов очевидно се е отнасял с уважение към личността на Петър Дънов, наричайки последователите му "добри хора" (свидетелство на поетесата Олга Славчева). В същия период - 1919-1920 г., Константин Величков отишъл на беседа на Учителя на ББ у нас и след това публично заявил за него: "Ние имаме достоен човек - човек, който е проявил характер и достойнство (става въпрос за времето на войната - бел. К. З.).
към текста >>

Аз проповядвам Христовото учение, което трябва да се приложи в живота поне в малък размер, а именно - в отношенията между бащи и майки, синове и дъщери, слуги и господари." В рамките на изложението е предложена и кратка, но извънредно съдържателна - нелишена и от поетичност - дефиниция на духовната общност "Бяло братство" като духовно-културен феномен, присъщ за българската действителност: "цялостно и пълноводно духовно движение" (курсивът мой - К.
Оставя значимо теоретично творчество, както и музикални творби, свързани с цялостния му светоглед. Смятан от официалната православна българска църква за сектант." В самото начало на посочената статия Б. Обретенов привежда една мисъл на Учителя П. Дънов, достойна да послужи като мото на цялата му житейска изява: "Ако аз съм дошъл да говоря това, което проповядват други, нямаше нужда да идвам. Аз проповядвам Христовото учение, което трябва да се приложи в живота поне в малък размер, а именно - в отношенията между бащи и майки, синове и дъщери, слуги и господари." В рамките на изложението е предложена и кратка, но извънредно съдържателна - нелишена и от поетичност - дефиниция на духовната общност "Бяло братство" като духовно-културен феномен, присъщ за българската действителност: "цялостно и пълноводно духовно движение" (курсивът мой - К. З.). Б. Обретенов е успял да съзре и мистичната връзка между богомилството и организираното от Учителя на ББ в България движение: "Превръщането на религията във вяра Петър Дънов започва оттам, където бяха стигнали и спрели богомилите." И в една подобна приемственост няма нищо еретично - независимо от опитите на БПЦ да постави под общ сектантски знаменател и двете забележителни явления в многовековната българска история: "Д-р Дънов не е еретик. Той не воюва с никого. Не подлага на съмнение християнството - такова, каквото го е утвърдила църквата. Той само се съмнява в ефективността на действията на църковниците, превърнали вярата в професия, в тяхната способност да направят от Христовото учение "практика за всекидневния живот " и да помогнат чрез него на българите, "остарели от безлюбие"."
към текста >>

Този резултат по косвен път свидетелства още веднъж за неустойчивостта на модерния културен модел на България - неустойчивост, породена от непреодоляното люшкане в ориентацията към национално или чуждо, плод на цялостното ни лъкатушно и скокообразно историческо развитие.
Показателно за цялостното състояние на нашата култура е доминиращото отношение на охулване, анатемосване и отричане на движението. В по-общ план то е признак на една патриархална консервативност, на страх от "различното", което е насочено към разкрепостяване на традиционното мислене, породено от тежненията на българската култура и непроменяния с векове народностен стереотип. Опасенията от разрушаването на изконните стълбове на културата - семейство, бит, вяра; от друга страна - провокираното любопитство към новото и необичайното, в крайна сметка довеждат до примирение и негласно приемане на движението ББ като факт от нашата действителност. Но така и не се стига - и все още не се е стигнало - до разбиране и положително отношение в голям, национален мащаб, до оценяването му като оригинална и по своему полезна изява на културата ни в разглеждания период, както и в нашата съвременност. Подобна обществена позиция спрямо ББ и неговия основател, вече превърнала се в традиционна, го огражда с високи стени на неразбиране и изисква най-активни усилия за промяна на статуквото от страна на белите братя и сестри. Този резултат по косвен път свидетелства още веднъж за неустойчивостта на модерния културен модел на България - неустойчивост, породена от непреодоляното люшкане в ориентацията към национално или чуждо, плод на цялостното ни лъкатушно и скокообразно историческо развитие. По размаха на дейността си и броя на последователите си духовното общество "Бяло братство", създадено от Учителя П. Дънов, безспорно се очертава като най-мощното от сходните нему движения и школи - теософи, толстоисти, спиритисти, антропософи и т. н. Неговата отличителна черта е наблягането върху практиката - личното самоусъвършенстване на всеки по отделно и братските взаимоотношения в общността. Без съмнение от особена важност е и огромният авторитет на самия Петър Дънов, който привлича хората с това, че реализира идеите си на дело. По този начин Бялото братство успява да запълни онази празнота в общественото съзнание, която останалите религиозни и духовни общности - и преди всичко Българската православна църква - не съумяват да оползотворят.
към текста >>

Дънов създава и осъществява един алтернативен социално-културен и духовен модел.
Дънов, безспорно се очертава като най-мощното от сходните нему движения и школи - теософи, толстоисти, спиритисти, антропософи и т. н. Неговата отличителна черта е наблягането върху практиката - личното самоусъвършенстване на всеки по отделно и братските взаимоотношения в общността. Без съмнение от особена важност е и огромният авторитет на самия Петър Дънов, който привлича хората с това, че реализира идеите си на дело. По този начин Бялото братство успява да запълни онази празнота в общественото съзнание, която останалите религиозни и духовни общности - и преди всичко Българската православна църква - не съумяват да оползотворят. Като резултат от този процес на самоизява движението на Учителя П. Дънов създава и осъществява един алтернативен социално-културен и духовен модел.
към текста >>

46. VI. ИКОНОМИКА И ДУХОВНОСТ - Константин Златев

Дънов: „Да бъдеш справедлив, ще рече да знаеш как да постъпиш като мислещо същество, като разумен, истински културен човек.
Принципът на равноправие и равнопоставеност предполага равни права за всички хора в сферата на трудовите отношения, както и спрямо участието им в разпределението и потреблението на материалните блага. II принцип: Правдата и справедливостта са основа на отношенията между хората, от една страна, и между хората и останалите живи същества, от друга страна. Този принцип следва да бъде приложен непосредствено в сферата на производството, размяната, разпределението и потреблението на материалните блага. Необходимостта от спазването му произтича от факта, че прилагането на правдата в живота довежда до осъзнаването на Божествения произход на човека, от който (произход) произтичат равните права на всички Божии творения пред лицето на Създателя. В този дух са и думите на Учителя П. Дънов: „Да бъдеш справедлив, ще рече да знаеш как да постъпиш като мислещо същество, като разумен, истински културен човек. Искаш ли да имаш прави отношения към всички същества, бъди справедлив към тях.“ В този ред на мисли си заслужава да припомним и библейската максима: „С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери! “ (Мат. 7:2). III принцип: Всеки човек и всяко живо същество въобще притежава свещеното право да се развива и да израства по еволюционната стълбица; Божествената правда и справедливост са тези, които му осигуряват всички необходими условия за това. Този принцип би трябвало да бъде приложен в областта на производството, разпространението и социалната реализация на личността. За неговата същност и проявление Учителят П.
към текста >>

47. Предговор - Павел Желязков

Взаимните влияния днес стават все по-интензивни и разнообразни и в бъдеще тази тенденция очевидно ще породи необходимостта от по-голяма култура на общуване, на духовен и културен обмен.
Така че трябва да решим само каква част от света искаме да внесем у дома си." А относно пагубното влияние на телевизията, особено върху младите хора, те са категорични: „Преди всичко телевизията има склонност да затъпява ума. Тя е едно умоуспокоително. Тя е склонна да намалява способността за разрешаване на проблемите и да се мисли аналитично, понеже представя техните готови решения. Тя намалява способността нещата да се видят в представите и да се сътворят, понеже храни младите умове с наготово изготвени представи. По този начин тя редуцира изострянето на вниманието." Според д-р Виктор Клайн, цитиран от двамата автори: „Повторното гледане на насилие също прави зрителя безчувствен... С повтарянето то става все по-приемливо... Изгубваме способността да забелязваме жертвата." Взаимните влияния днес стават все по-интензивни и разнообразни и в бъдеще тази тенденция очевидно ще породи необходимостта от по-голяма култура на общуване, на духовен и културен обмен. И понеже правилно общуване може да има само между съвършени хора, човекът ще бъде поставен пред необходимостта коренно да промени своето отношение към природата, своя начин на живот и духовната си практика. В учението на Мировия учител Беинса Дуно намираме здрави основи и богат материал за размисъл върху проблемите на човека и възможностите за постигане на ново ниво на съзнанието в днешната епоха. Запознаването с проблемите, произтичащи било директно от влиянията, на които сме подложени в днешния динамичен живот, било от внушенията и самовнушенията, които ги съпътстват, както и с възможностите да се предпазваме от манипулации и посегателства върху личността ни, е в състояние да даде по-добра, по светла перспектива на живота ни. По този начин, откривайки нови възможности за растеж в себе си, човек може да укрепи своето психическо здраве и да стане пълноценен член на обществото, добър гражданин на своето отечество и на света. Не намираме за необходимо и полезно, с оглед на основната ни цел, да третираме въпросите относно магьосничеството, уроките, змийския поглед, който убива и пр., което би ни отклонило от основната цел.
към текста >>

48. Братският живот - Крум Въжаров (1908- 1991)

На рилските лагери се съсредоточава най-интензивно цялостният трудов, културен, интелектуален и духовен живот на Братството - окултни лекции, художествени програми, индивидуална духовна работа.
рилските лагери се прехвърлиха на второто от Седемте рилски езера (около 2300 метра), където започнаха да летуват по няколкостотин души за около два месеца - през юли и август. Братята и сестрите е голям труд прокараха първите пътеки в непроходимата тогава планина, строяха мостове и пътища. Учителят и всички ученици посрещаха всяка сутрин изгрева на слънцето от Молитвения връх над второто езеро, където е разположен лагерът. Учителят държеше беседа веднага след изгрева, след което се играеше Паневритмия. Играна по високите планини, тя оказва особено благотворно влияние. На рилските лагери се съсредоточава най-интензивно цялостният трудов, културен, интелектуален и духовен живот на Братството - окултни лекции, художествени програми, индивидуална духовна работа. * Бележка на съставителя - сега по-голяма част от тези разговори са издадени. [47] Учителят. Вяра и съмнение, общ окултен клас, 17 юни 1923. Русе: Печатница Малджиев, 1923. 39-41 с.
към текста >>

49. От 15 септември до 15 октомври: Запознаване децата с училищната обстановка и ред. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Това са малки правила, които трябва да станат навик за всеки културен човек.
Социална насоченост. Връзка между дом и училище. Наблюдение на природата. Игри, песни, приказки, стихотворения и ръчна работа Първият ден обикновено е заангажиран с медицински преглед, който евентуално би могъл да се слее със записването, така че денят 15 септември да бъде посветен на първата връзка, която децата ще установят с учителката и с обстановката на детската градина. Още при първата среща децата чуват кроткия глас на учителката, която им дава необходимите наставления за училищния ред и дисциплина: внимателно и тихо движение из коридорите и стаята; изтриване обувките при влизане; окачване шапката и палтото; тихо отваряне и затваряне на вратата; тихо местене на столчетата и пр. Това са малки правила, които трябва да станат навик за всеки културен човек. През първата седмица било чрез песен, игра, приказка или беседа ще подчертаем горните навици, тъй като първите впечатления определят до голяма степен дисциплината за през цялата година. Необходимо е да бъдем последователни и изискани в отношенията си с децата. В интереса на работата е учителката да бъде неотлъчно при децата. Една от първите ни игри може да бъде на „Имена", както и „Истинският победител", „Троп-троп" и др. При първата игра ще се запознаем с имената на децата, при втората ще се справим с тихото местене на столчетата и съобразителност, а при третата — със създаване навик за общуване.
към текста >>

50. Паневритмия - Сава Калименов (1901 - 1990)

Затова изпълнението на павневритмията трябва да бъде въведено във всички населени места, във всички градове и села на нашата земя, което ще послужи за пример за възприемането й от целия културен свят.
Колкото по-здраво се свърже с протичащия ток на Божествения живот и колкото по-голям потенциал има, толкова на по-голяма светлина ще стане проводник отделното лице. Упражненията на паневритмията могат да бъдат видени преди всичко в София, където те се правят сутрин през пролетта и лятото на „Изгрева“ — квартала над Борисовата градина, по Дървенишкото шосе. Има вече и някои други градове, в които се правят опити да се уреди тяхното редовно изпълнение. Нищо друго не може да действува така мощно и така всестранно-възпитателно, както върху възрастните, така и върху младите, както паневритмията. Тя е най-мощният и най съвършеният метод за превъзпитаване и облагородяване, за физическо, интелектуално и духовно укрепване и възраждане, както на подрастващите поколения, така и на възрастните. Затова изпълнението на павневритмията трябва да бъде въведено във всички населени места, във всички градове и села на нашата земя, което ще послужи за пример за възприемането й от целия културен свят. С даването на паневритмията на другите народи, България ще внесе в съкровищницата на цялото човечество такива ценности, каквито още никой народ не е внесъл, защото, както казахме и в началото, никаква музика, никакви изкуства, изобщо, не могат да се сравнят по своето възпитателно, облагородяващо и всестранно-полезно действие с паневритмията. Много често, ако не и винаги, великите неща са били посрещани при идването си в света с едно удивително неразбиране от страна на хората. Често пъти срещу тях, макар те да са били истинска Божия благодат за човечеството, се е водила жестока, безогледна борба — хората, съвременниците, са упорствували и не са искали по никой начин да разберат и да приемат доброто, което им се дава. Хули, клевети, подигравки, глупаво надменно пренебрежение и всякакви преследвания са били дял на тия, които внасят новото в живота. Поради това, ние не се учудваме, че и днес срещу паневритмията и срещу делото възродително и обновително движение, с което тя е свързана и от което произхожда, виждаме признаците, на едно такова неблагосклонно посрещане.
към текста >>

51. Пробуждане на съзнанието. Новиятъ човѣкъ - Георги Радев (1900–1940)

Но нима съвременниятъ човѣкъ, съ своята сложна психика, съ своя културенъ животъ, изразенъ въ наука, религия, изкуство, общественъ строй, съ своитѣ културни институти – училища, университети, църкви, обществени учреждения, не е „фантастиченъ“ и непонятенъ за животнитѣ?
Той вижда какво става въ най-отдалеченитѣ кѫтове на свѣта – по суша и по море. Вижда какво става на слънцето, на луната, на планетитѣ. Вижда какво става на слънцата отъ Млѣчния пътъ и другитѣ звездни вселени. И понеже мозъкътъ му е устроенъ като най- финенъ радиоапаратъ, който може да долавя дори и най-кѫситѣ вълни, той чува онази прословута хармония на сферитѣ, която сѫ чували Посветенитѣ отъ всички времена. На мнозина този образъ на нозия човѣкъ ще се стори фантастиченъ. Но нима съвременниятъ човѣкъ, съ своята сложна психика, съ своя културенъ животъ, изразенъ въ наука, религия, изкуство, общественъ строй, съ своитѣ културни институти – училища, университети, църкви, обществени учреждения, не е „фантастиченъ“ и непонятенъ за животнитѣ? Какво знаятъ тѣ за всичко това и какъ си го представятъ? Навѣрно човѣкътъ за тѣхъ е само едно по-голѣмо и по-хитро животно, а културнитѣ му учреждения сѫ все „кѫщи“ – отдѣлни, разкѫсани представи за кѫщи. Новиятъ човѣкъ, който иде сега, е синтезъ на всичко. Той иде да организира свѣта, да внесе онова великото и красивото, за което сѫ копнѣели душитѣ на всички издигнати хора. Той иде да прокара нови пътища за съобщение съ разумния свѣтъ, невидимъ за съвременнитѣ хора.
към текста >>

52. Глава трета: 'Опълченска' - Атанас Славов

Макар и бъдещото Бяло Братство на дъновистите дълги години да продължава да е приют за много млади, пък и не толкова млади, недоволници от тогавашния господстващ духовен и културен живот на България.
Мотивът ми да то спомена е само фактът, че с развитието на нещата в Русия постепенно идва време „Югът“ и „Северът“ на „Опълченска“, т.е. Дънов и Димитров напълно да забравят някогашния близък произход на идеите си. Къщата на Опълченска е завещана на Братството, макар и постепенно да става периферна в живота на Дънов, който възлага на строителя на Братството Борис Николов да го отдели окончателно от общият имот. Т.е. да се затвори скритата врата в стената на двете половини и да се издигне ограда между двете части на двора. Както той казва шеговито: Веднаж за винаги да се отграничим от Третия Интернационал! Така и става. Макар и бъдещото Бяло Братство на дъновистите дълги години да продължава да е приют за много млади, пък и не толкова млади, недоволници от тогавашния господстващ духовен и културен живот на България. * * * Като казваме, че Дънов се приютява в къщата на Гумнерови на ул. „Опълченска“ в София, това съвсем не значи, че той прекъсва, или намалява активността си в областите на досегашното разширяване на идеите си. Той активно продължава френологическите си изследвания и изнасянето на сказки на тази тема из страната, прави обиколки по време на които постепенно започва да изнася духовни проповеди с цялата си опитност на професионален протестантски проповедник, обогатени обаче с кълновете на бъдещите си неделни беседи на „Изгрева“. Ежегодно участва в срещите на „Веригата“, които до 1909 се провеждат във Варна, а от 1911 в Търново. Спорадично някои от членовете на Веригата го приютяват в Търново, Арбанаси, Сливен и пр., да разработва и пише издадените си през този период трудове за Пентаграма, или накратко „Петте стъпки за повдигане на човешката душа“, и една от основните си книги от началния период на живота си като всемирен учител „Заветът на цветните лъчи на светлината.“ През цялото това време, когато е във Варна например, той се настанява при сестра си и има стая за работа в Арбанаси в къщата на Елена Иларионована на ул.
към текста >>

53. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

И ако тук някой възрази, че това е един от културен по-културен град, точно това е то! Естествено - при положение че се разбира какво значи понятието „култура“ за тукашния гражданин.
Бесилката е била на един вековен бряст, който още е стърчал долу в западната част, когато Дънов идва тук и се заселва през северната улица на парка на възвишението Бикън хил. Останалото е било ливада, храсталаци, кичурчета вековни дървета. А когато това място остава в центъра на града, оградено от кулите на църквите и на обществените сгради като от почетна стража, никой не помислял да го пипне. Ако Бостън градът, колкото и величествен, е храм на някогашната пуританска сдържаност - „Бостън Камън“ е подовата му настилка, зад която се крие недоосъзнат култ към природността: вместо чакъл и паваж - трева; вместо барокови пейки - нищо; вместо паркови феерии и алпинеуми и постлани с жълт пясък алеи - кичури дървета, тъй както са си били и биха били, ако полуостровът между Чарлз Ривър и Бостън Харбър изобщо не беше населван. В края на краищата това е градът на най- великия урбанист на всички времена Луис Мъмфорд и неговото кредо: „Като урбанизираме природата, ние развиваме природното в града.“ Градът за тези граждани наистина е втора природа. И ако тук някой възрази, че това е един от културен по-културен град, точно това е то! Естествено - при положение че се разбира какво значи понятието „култура“ за тукашния гражданин. А то значи „растеж“, значи развиването на нещо посадено от човека за неговите нужди, материални или духовни; и този растеж, биологията на това развитие на корена и на каквото там расте отгоре, е най-природното нещо, което има на този свят. И тази човешка, тази градска органичност на развитието на града е „природността“ на градската среда, за която Мъмфорд говори. В празната си църква пуританинът намира повече Бог, отколкото в най-позлатената католическа катедрала със златните й слънца или отколкото в най-вмирисаната на тамян православна църква, защото е като молитва на полето под естествено порасналите сандалови дървета и техния аромат, и естествено изгрялото слънце и неговото енергийно сияние. Така и в човешки пипнатия град: в улиците и тротоарите му, градинките му, кривите му сокаци, изпълзели от някакви естествени човешки жилищни нужди, има повече „градско“ (т.е. топло и сигурно) чувство, отколкото в магистралата, ликвидирала петдесет именно градски съоръжения на вчерашния гражданин, или сега в ела, който ще трещи, ще друса и ще се плези през прозорците на втория етаж на бедния бостънчанин.
към текста >>

В „Атлантик Мънтли“, което си бе извоювало авторитета на списание, без което нито един културен американец не можеше да се смята, че е в крак с времето и последните тенденции на американската мисъл, се появиха отзиви за трудове на Мадам Блаватска, която бе починала едва миналата година; имаше и бележки за теософското движение.
Техни стари статии, както и статии и спомени за тях цяла година вече се появяваха в големите местни списания и докато работеше по тезата си в Бостънската обществена библиотека, Дънов все повече взе да се зачита в новите броеве на „Атлантик Мънтли“. * В Бостънската библиотека бе тихо като в люпилня. Книгите идваха по лифтовете между етажите на хранилищата, по пневматичните шлаухове се носеха обратно фишове с нови поръчки: зрееха идеи и знание в „машината за информация“. Дънов четеше и четеше, и колкото повече неща овладяваше, на толкова нови неща се натъкваше. Те привличаха интереса му и с това се откриваха и нови пътеки за проучване. В „Атлантик Мънтли“, което си бе извоювало авторитета на списание, без което нито един културен американец не можеше да се смята, че е в крак с времето и последните тенденции на американската мисъл, се появиха отзиви за трудове на Мадам Блаватска, която бе починала едва миналата година; имаше и бележки за теософското движение. Не можеше да не се зачита в тях, защото теософията бе модна и привлекателна с предлаганото разкриване на мистичните мъдрости на големите източни цивилизации, макар че Петър не беше сигурен, че теософите са прави в това, че отговорите са налице, че трябва само да се приемат такива, каквито ги предлагат те, и нещата „раз-два!“ и ще се променят коренно за добро. Имаше големи студии за древната индийска книжнина: за Ведите, за Упанишадите. Неотдавнашният превод на серията от томове „Свещените книги на Изтока“ на професор Макс Мюлер, които повдигаха интереса към тази област, бе неотшумяло събитие. Още повече че тук, във Ведите, в „Бхагават Гита“ лежаха основите на това, което в момента най-много го привличаше - трансцендентализма на Емерсън и Торо. В тези води в края на краищата бе плувал редакторът на нюйоркския вестник „Сън“, който толкова много бе направил за преодоляване на мизерията, с която се бе борил и той в методистките миеш в Ню Йорк.
към текста >>

54. Предисловие - Филип Филипов

Чрез тази книга авторите се опитват да поставят духовнокултурен мост между европейския Изток и Запад и по този начин да се направи следваща Михаилична стъпка към ново разгръщане на езотеричното християнство в световен и общочовешки план.
Водени от стремеж към непосредствена инспирация от Бодхисатва Майтрея, авторите се опитват да изнесат една нова теза в чист и духовно-научен стил, в който свободата на лично мнение и волеизява са свещени. Така всички антропософи, търсещи свободния духовен и творчески импулс на Михаил, биха могли да получат повече информация по темата и сами да проведат допълнителни и по-задълбочени изследвания. Историческата личност, изследвана в тази книга, е добре известна в българските духовни среди, но поради Студената война и езиковата бариера, съществували през изминалите десетилетия, е останала като че ли малко позната на световното антропософско общество. Благодарение на разгръщащия се Михаеличен импулс и в процеса на т.нар. европейска интеграция ние се оказваме в една нова епоха, носеща нови отговорности пред духовния свят и пред самите нас. Чрез тази книга авторите се опитват да поставят духовнокултурен мост между европейския Изток и Запад и по този начин да се направи следваща Михаилична стъпка към ново разгръщане на езотеричното християнство в световен и общочовешки план. Независимо от личните заключения, до които би достигнал всеки един читател, авторите благодарят за отделеното време и за чистия стремеж към Истината. Варна, септември 2006 г.
към текста >>

55. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

Ще използваме формална логика, метаанализ на вече съществуващи обзори и размишление чрез методите на съвременната наука, прилагани при изследване на някакъв културен процес с историко-географски средства.
В началото нека си припомним един от може би най-важните знаци, даден ни от Рудолф Щайнер (4.11.1911): бодхисатва Майтрея... евъплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христа в етерна дреха". Ние утвърждаваме, че изказвайки тези думи, Рудолф ГЦайнер е бил не просто в ясно съзнание, но в космическо разширено съзнание на един истински Посветен, който обхваща с мисълта си развитието на цялото човечество. При това той е говорил самата конкретна истина и когато е казвал името Бодхисатва Майтрея, не е разбирал своята собствена индивидуалност. С други думи, Рудолф Щайнер всъщност е обявил конкретно, че успоредно с него в първите няколко десетилетия на XX век се проявява друг Христов пратеник, от когото извира мощен езотерико-християнски импулс, насочен в служба на Етерното пришествие на Христос. Тръгвайки от тази предварителна форма на нашата теза, нека се опитаме да приложим един от най-слабите доводи. Ще използваме формална логика, метаанализ на вече съществуващи обзори и размишление чрез методите на съвременната наука, прилагани при изследване на някакъв културен процес с историко-географски средства. Ако трябва да потърсим достъпната за всеки човек конкретна проповед на един вестител на Второто етерно пришествие на Христос, който не се назовава Рудолф Щайнер, едва ли трябва да допуснем, че това физическо и историческо проявление ще се е реализирало в една нехристиянизирана културна среда или среда, отдалечена и сравнително културно изолирана от основния еволюционен център на съвременната културна епоха - Европа. С други думи, ако търсим някакво широко известно историческо събитие на духовна тема, свързана със самия център на християнството, едва ли трябва да го търсим в джунглите на Африка или в суровите пустини на Азия, където християнството е слабо разпространено в тамошните култури. Едва ли трябва да го търсим и в още младата културна обстановка на Южноамериканския континент, която е все още твърде зависима от европейската духовна култура и не проявява активно самородни импулси в строгия духовно-научен смисъл на съвременното езотерично християнство. От друга страна, през разглеждания период от време съществуват множество християнски движения в Северноамериканския континент: мормони, квакери, методисти, последователите на Елена Вайт и др. Това са главно духовни течения, основани на протестантска концепция.
към текста >>

Стигаме до извода, че най-вероятно трябва да потърсим мощния културен импулс на Бодхисатва Майтрея в първите десетилетия на XX век, преди ужасите на Втората световна война, някъде из европейското духовно пространство.
Едва ли трябва да го търсим и в още младата културна обстановка на Южноамериканския континент, която е все още твърде зависима от европейската духовна култура и не проявява активно самородни импулси в строгия духовно-научен смисъл на съвременното езотерично християнство. От друга страна, през разглеждания период от време съществуват множество християнски движения в Северноамериканския континент: мормони, квакери, методисти, последователите на Елена Вайт и др. Това са главно духовни течения, основани на протестантска концепция. Макар някой от тях да достигат голямо влияние, съществува един общ белег за тях, който ги различава от потенциална връзка с Бодхисатва Майтреа. Това е фактът, че всички те или не търсят въобще Второто пришествие на Христос в XX век, или го търсят на физически план, във физическо тяло, или най-малкото физически осезаем и видим. Стигаме до извода, че най-вероятно трябва да потърсим мощния културен импулс на Бодхисатва Майтрея в първите десетилетия на XX век, преди ужасите на Втората световна война, някъде из европейското духовно пространство. Също така едва ли трябва да търсим този импулс в областите, където е работил самият Рудолф Щайнер, защото горецитираните думи и неговото изказване от август 1921 г. (за раждането на Бодхисатвата около началото на столетието) явно показват, че специфичната инкорпорация на Бодхисатва Майтрея в някой човек-носител трябва да е станала вече преди 1911 г. (защото именно през 1911 г. РЩайнер ясно изразява идеята, че Бодхисатва е въплатен) и най-вероятно - около началото на века. Явно е, че човекът-носител е трябвало широко да изяви в културното пространство на някой народ една коренна промяна в духовната тъкан на съзнанието си през своите 30-35 години.
към текста >>

С това България става духовен и културен център за славянските народи, обитаващи границите на формиралото се по-късно Източно Православие.
апостол Андрей Първозванни, който основава в Одесос (днешна Варна) епископско седалище на Ранната Христова Църква още през втората половина на I в. сл. Хр.72 Дейността на Гаутама Буда през VII-VIII век в духовното пространство на Черно море вероятно съвпада със създаването на България край устието на река Дунав през 681 г. - една от най-старите държави в Европа. Прабългарите, славяните и траките са трите племена, създали съвременната българска народност. Тази народност приема християнството като своя официална религия и успоредно с това приема и утвърждава славянската писменост на светите Кирил и Методий, едни от покровителите на съвременна Европа. С това България става духовен и културен център за славянските народи, обитаващи границите на формиралото се по-късно Източно Православие. Именно в Първото българско царство възниква и се разгръща толкова широко за пръв път в Европа едно обновено манихейско учение - Богомилството. Създадено е от третия син на цар Симеон Велики (от втората му съпруга Мариам) Боян Мага (Бениамин) с помощта на двама тайнствени сирийски християнски Посветени, които предават на учредената езотерико-християнска школа оригиналите на Евангелието от Йоан. Учението за Милостта Божия се разгръща мощно в цяла България. Така духовния импулс на Великия Учител Манес влиза за първи път в контакт със славянството, създавайки много братски богомилски общини, които практикуват непознати за Европа ценности - реформация на социално-политическите структури, братски начин на живот, спиритуална свобода, равноправие на жената, вегетарианство, стремеж за социално приложение на принципите на Първичното християнство. Независимо че са преследвани и изгаряни на клади, те успяват да пръснат искрите на Реформацията и Ренесанса в цяла Европа чрез своите преки духовни наследници - теченията на албигойците, бугрите, катарите и розенкройцерите.73 Именно сред тези мощни духовни условия74, където са работили импулсите на Великите Учители на човечеството - Орфей, Питагор, Буда, Манес, в съвременна България на XX век се проявява едно силно езотерико-християнско учение, основано от Учителя Петър Дънов.
към текста >>

Този културен феномен има историческо основание: когато попитали Учителя Петър Дънов откъде да започнат да изучават неговото Учение, той насочил своите последователи към публикуваните беседи в шест тома, озаглавени Сила и Живот (1914-1924).98 Именно в тях от езотерико-християнска гледна точка са разгледани в най-големи детайли почти всички стихове от Евангелията.
Рудолф Щайнер недвусмислено е изразил идеята, че Бодхисатва Майтрея носи, подготвя и изявява най-дълбокото разбиране на всички необходими понятия и детайли около Мистерията на Голгота. Освен това в същата лекция, където Рудолф Щайнер обявява едни от най-важните детайли около мисията на Бодхисатва Майтрея (Лайпциг, 4.11.1911), се загатва и един важен ключ, един вид словесна парола: „Христовият импулс е Сила и Живот..." Чрез нея се посочва съкровения център на езотеричното християнство, който се съзерцава от дванадесетте Бодхисатви. Според нас обаче тя е ключ и към откриването на Словото на Бодхисатвата на XX век, което ни ориентира към настоящата дейност на Христовото същество. За всеки последовател на Учението на Учителя Петър Дънов тази идея е изключително позната. Дори за всеки изследовател на културологичните процеси в България изразът Сила и Живот е синоним на основите на Учението и езотеричното разбиране на евангелските текстове. Този културен феномен има историческо основание: когато попитали Учителя Петър Дънов откъде да започнат да изучават неговото Учение, той насочил своите последователи към публикуваните беседи в шест тома, озаглавени Сила и Живот (1914-1924).98 Именно в тях от езотерико-християнска гледна точка са разгледани в най-големи детайли почти всички стихове от Евангелията. Според нас Рудолф Щайнер, изразявайки съкровената идея за Христос в лекциите, които най-дълбоко ориентират за мисията на Бодхисатвата в настоящето, всъщност е дал и един от главните методи, чрез който той може да бъде разпознат: Бодхисатвата съзерцава и черпи вдъхновение за своето Слово от Христовите Сила и Живот. Ето защо и Словото на Бодхисатвата ще води душите към Христовите Сила и Живот - Словото на Бодхисатвата ще носи името Сила и Живот. И наистина има един Учител в XX век, който е нарекъл своето Слово с думите Сила и Живот. 7.2. Духовната наука е дала достатъчно данни за това, че в края на XIX век протича един вид нова Голготска мистерия, но вече в Духовния свят. Изключително усилените материалистични уклони на човечеството довеждат до ново разпятие на Христовото същество.
към текста >>

НАГОРЕ

0.32259893417358