Търсене в беседите за 'Круша'

Ида пак, но не като изкупител, не като жертва за поругание, но като Господ, като вечен цар на всяка Правда, да посетя Земята с жезъл железен, да съкруша всеки горделив, що се дига, и ще измета и премета всички, що господаруват с неправда.
Благословен Господ, Бог наш Отец. Ида, говори Господ, направете прав път за царството на Мира, за царството на Правдата. Ето заветното обещание, което е отдавна очаквано; възвестяването на Синовете Божии – Синовете на вечната Любов, които зова Мои братя. Затова, синове человечески, внимавайте на делата си. Няма вече да приема от ръката ви поношенията – деня на изкуплението за умилостивление и примирение с Бога, Отца на всичките векове. Ида пак, но не като изкупител, не като жертва за поругание, но като Господ, като вечен цар на всяка Правда, да посетя Земята с жезъл железен, да съкруша всеки горделив, що се дига, и ще измета и премета всички, що господаруват с неправда. Няма вече да търпя този род лукав и прелюбодеен, който осквернява и безчести святото Ми Име за суетно тщеславие, защото всякой гледа да измами и подкопае живота на ближния си – на своя брат. В кое име се вършат днес всичките беззакония, ако не в Моето? Това ли ще наречете Любов за брата ви, за вашия небесен и благ Отец? Жив съм! Аз ще поям, ще изтребя всяка нечестива душа.
към беседата >>

Ето ще съкруша оръжията на народите и оръжията на воюващите, защото Избраний Ми иде да приеме своето наследие.
Осанна, осанна, Месаилъ, Халилуя, Халилуя Ели. Аз съм Бог и няма да се повърна от благите Си намерения. Душата Ми се привърза за Сион; затова Го възлюбих, защото познах, че той ще Ме познае и ще възложи своята надежда и спасение в Мен. И действително, той Ме позна и възвиси гласа си за помощ. Той се уподоби като жена, раждающа о време; и труди се и роди син, когото Бог прие за наследник, понеже той е син, син Негов, когото направи цар на народите. Ето ще съкруша оръжията на народите и оръжията на воюващите, защото Избраний Ми иде да приеме своето наследие. Ще го облека в слава и мощ и ще стъпчи и съкруши със силата на Духа си всички, които се противят. Защото истина ви казвам, че Войнството небесно ще предхожда пред Него и Той ще предходи пред тях. Той ще бъде непобедим. Ето, ще заповяда и ще стане според желанието на сърцето му, защото правдата Господня обитава в Него. Той е скромен и смирен по сърце, но строг в съд и правда.
към беседата >>

2. Хио Ели Мели Месаил

Няма вече да приема от ръката ви поношенията - денят на изкуплението за умилостивление и примирение с Бога Отца на всичките векове; ида пак, но не като изкупител, не като жертва за поругание, но като Господ, като вечен цар на всяка Правда, да посетя земята с жезъл железен, да съкруша всеки горделив, що се дига, и ще измета и премета всички, що господаруват с неправда.
Радвай се ти, който познаваш Господа и който си познат и разбран от веки. Благословен Господ Бог наш Отец. Ида, говори Господ, направете прав път за царството на Мира, за царството на Правдата. Ето заветното обещание, което е отдавна очаквано; възвестяването на синовете Божии - синовете на вечната Любов, които зова мои братя. Затова, синове человечески, внимавайте на делата си. Няма вече да приема от ръката ви поношенията - денят на изкуплението за умилостивление и примирение с Бога Отца на всичките векове; ида пак, но не като изкупител, не като жертва за поругание, но като Господ, като вечен цар на всяка Правда, да посетя земята с жезъл железен, да съкруша всеки горделив, що се дига, и ще измета и премета всички, що господаруват с неправда. Няма вече да търпя този род лукав и прелюбодеен, който осквернява и безчести святото Ми име за суетно тщеславие, защото всякой гледа да измами и подкопае живота на ближния си - на своя брат. В кое име се вършат днес всичките беззакония, ако не в Моето? Това ли ще наречете Любов за брата ви, за вашия небесен и благ Отец? Жив съм! Аз ще поям, ще изтребя всяка нечестива душа.
към беседата >>

Ето, ще съкруша оръжията на народите и оръжията на воюващите, защото Избраний Ми иде да приеме своето наследие.
Осана, Осана, Месаил, Халилуя, Халилуя Ели. Аз съм Бог и няма да се повърна от благите Си намерения. Душата Ми се привърза за Сион; затова Го възлюбих, защото познах, че той ще Ме познае и ще възложи своята надежда и спасение в Мен. И действително, той Ме позна и възвиси гласа си за помощ. Той се уподоби като жена, раждающа о време; и труди се и роди син, когото Бог прие за наследник, понеже той е син, син Негов, когото направи цар на народите. Ето, ще съкруша оръжията на народите и оръжията на воюващите, защото Избраний Ми иде да приеме своето наследие. Ще го облека в слава и мощ и ще стъпчи и съкруши със силата на Духа си всички, които се противят. Защото истина ви казвам, че войнството небесно ще предхожда пред Него и Той ще предходи пред тях. Той ще бъде непобедим. Ето, ще заповяда и ще стане според желанието на сърцето му, защото правдата Господня обитава в Него. Той е скромен и смирен по сърце, но строг в съд и правда.
към беседата >>

Нѣма вече да приема отъ рѫката ви поношенията — денътъ на искуплението за умилостивление и примирение съ Бога Отца на всичкитѣ вѣкове, ида пакъ но не като искупитель, не като жертва за поругание, но като Господъ, като вѣченъ царь на всѣка правда, да посѣтя земята съ жезалъ желѣзенъ, да съкруша всѣкъ горделивъ що се дига, и ще измѣта и премета всички що господаруватъ съ неправда. (втори вариант)
Радвай се ти който познавашъ Господа и който си познатъ и избранъ отъ вѣки. Благословенъ Господъ Богъ нашъ Отецъ. Ида, говори Господъ, направете правъ пѫть за царството на мира, за царството на правдата. Ето завѣтното обѣщание, което е отдавна очаквано; възвѣстяването на синоветѣ Божии —синовете на вѣчната любовъ които зова мои братя. Затова синове человѣчески внимавайте на дѣлата си. Нѣма вече да приема отъ рѫката ви поношенията — денътъ на искуплението за умилостивление и примирение съ Бога Отца на всичкитѣ вѣкове, ида пакъ но не като искупитель, не като жертва за поругание, но като Господъ, като вѣченъ царь на всѣка правда, да посѣтя земята съ жезалъ желѣзенъ, да съкруша всѣкъ горделивъ що се дига, и ще измѣта и премета всички що господаруватъ съ неправда. Нѣма вече да търпя този родъ лукавъ и прѣлюбодѣенъ, който осквернява и бѣзчести святото ми име за суетно щеславие, защото всѣкой гледа да измами и подкопае живота на ближния си, — на своя братъ. Въ кое име се вършатъ днесъ всичкитѣ безакония, ако не въ моето — ? Това ли ще наречете любовь за брата ви, за вашия небесенъ и благъ Отецъ? Живъ съмъ. Азъ ще поямъ, ще истребя всѣка нечестива душа.
към втори вариант >>

3. Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново

Мога да одесеторя и плодоприноса на една круша и ябълка.
— Нито човек да се сърди, нито да се гневи. Почне ли да се безпокои и тревожи, законът не работи. — Могат ли да се предизвикат елементалните духове да творят метали? На това питане г-н Дънов отговори: — Аз мога да направя, щото да одесеторя деятелността на един декар място. Мога да одесеторя и плодоприноса на една круша и ябълка. А с метали не съм правил опит, защото те не са така пластични и за това се иска много време, а с такова време аз не разполагам. Опит с никакви метали не съм правил. — В любовта няма врагове. Но и ако стане мост на всекиго, тогава пак човек сава лош, защото ще се мисли, че на единия работиш повече, отколкото на другите. Гдето любовта царува, там дяволът не идва, а любовта липсва ли, дяволът я замества.
към беседата >>

4. Беседа за празника на пролетта

Който опита ябълката или крушата, само той я познава.
Някои може да кажат: "Защо? " - Защото, ако през тук минеше знаменит композитор и дадеше един концерт, мнозинството ще е на работа. Някои от присъстващите ще се възхитят, а за ония, които разбират от музикалното изкуство, ще е един знаменит ден. Понеже поканените на царската сватба не се отзоваха на поканата, то царят каза на слугите си да поканят где кого намерят по улиците (поканените сме ние) и понеже дошлите не са облечени със сватбарски дрехи, то Господарят на сватбата ще им приготви сватбарските дрехи. Най-важният фактор за една душа е възкресението. Който опита ябълката или крушата, само той я познава. Така е и с възкресението. Всичко, което мислим и чувстваме, не е истинският живот, защото ежедневно се мени. В човека има три неща, които се лъжат и нас излъгват. То са: вкусът, сърцето и интелектът, защото с вкуса се излъгваме да претоварваме стомаха си и си причиняваме страдание; със сърцето си обикваме близките си - някои от които ни причиняват неприятности; интелектът, който ни увлича в едно или друго желание и ни създава тежки главоболия и страдания. Обаче стомахът, душата и духът са реалните, неизменчивите, вечните, защото стомахът приема толкова храна, колкото му е нужна, ако не е вкусът, който да го изнасили.
към беседата >>

5. Явлението на Духа

Казват за някого, че имал изтънчен ум; да, ако е необходимо да воюва, трябва да има много тънък ум и взривни сили – където ударят, да съкрушат.
А всяка мисъл, всяко чувство и желание има и своята форма. Когато вие искате да направите едно оръдие, с което да убивате хората, как го приспособявате? Вземате известни практически съображения, какво то трябва да бъде – да бъде остро, да може да разрушава. Правите топка за игране на децата; правите ли я остра? Не. Правите я валчеста, гладка, за да не причини вреда на детето, защото всички неща, които са остри, са вредни. Казват за някого, че имал изтънчен ум; да, ако е необходимо да воюва, трябва да има много тънък ум и взривни сили – където ударят, да съкрушат. Но когато човек живее в мирно общество, каква нужда и каква полза има от такъв тънък и остър ум? Па и ако турите във военно време начело човек с тъп ум, той също не е на мястото си. Ние сме изменили хода на нещата: турили сме тъпите неща при острите или пък обратното. Аз не казвам, че не трябва да се воюва на земята; воюването в природата има два принципа: един, който разрушава, и друг, който гради. Но в единия и в другия има постоянно изтощение.
към беседата >>

6. Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново

Да вземем например един плод: ябълка, круша, слива или череша.
Приятелите – весели и спокойни. От 5 до 9 часа преди обед има бдение по трима. В 10 часа се събрахме в заседателния салон и след като изпяхме „Всякое дихание да хвали Господа", Учителя каза: Ще ви говоря върху думата „познание". За да може човек да добие качеството да познава нещата, трябва да има ума на един мъдрец. Да вземем например един плод: ябълка, круша, слива или череша. На пръв поглед всякой мисли, че има познание за черешата или крушата или сливата, но ако ни запитат в що се състои нашето познание, едва ли можем да дадем точно съответствуващ на истината отговор. Защото ако вземете сливата, да кажем, в нейния зародиш, вашето понятие ще е, че тя е със стипчив вкус; когато наедрее, ще и се приложи известна киселина, а пък в края същата слива ще намерите, че е приложила сладчина. Значи, в тия три периода имате диаметрално противоположни неща и следователно вие ще турите една и съща слива в три категории и като че ли ще имате пред себе си три различни сливи. И ако тая слива един философ я видеше в нейния зародиш със стипчивия и вкус, друг я видеше, когато е наедряла с киселичкия и вкус, а трети философ -- когато вече е узряла и има приятна сладчина, та питам аз нямаше ли тия трима философи да започнат да спорят? А между това, най-вярното в този спор ще е, че всякой един от тях има пред себе си по една трета от същата слива, т.е.
към беседата >>

На пръв поглед всякой мисли, че има познание за черешата или крушата или сливата, но ако ни запитат в що се състои нашето познание, едва ли можем да дадем точно съответствуващ на истината отговор.
От 5 до 9 часа преди обед има бдение по трима. В 10 часа се събрахме в заседателния салон и след като изпяхме „Всякое дихание да хвали Господа", Учителя каза: Ще ви говоря върху думата „познание". За да може човек да добие качеството да познава нещата, трябва да има ума на един мъдрец. Да вземем например един плод: ябълка, круша, слива или череша. На пръв поглед всякой мисли, че има познание за черешата или крушата или сливата, но ако ни запитат в що се състои нашето познание, едва ли можем да дадем точно съответствуващ на истината отговор. Защото ако вземете сливата, да кажем, в нейния зародиш, вашето понятие ще е, че тя е със стипчив вкус; когато наедрее, ще и се приложи известна киселина, а пък в края същата слива ще намерите, че е приложила сладчина. Значи, в тия три периода имате диаметрално противоположни неща и следователно вие ще турите една и съща слива в три категории и като че ли ще имате пред себе си три различни сливи. И ако тая слива един философ я видеше в нейния зародиш със стипчивия и вкус, друг я видеше, когато е наедряла с киселичкия и вкус, а трети философ -- когато вече е узряла и има приятна сладчина, та питам аз нямаше ли тия трима философи да започнат да спорят? А между това, най-вярното в този спор ще е, че всякой един от тях има пред себе си по една трета от същата слива, т.е. те говорят за процеса на един и същ предмет, който минава своето развитие.
към беседата >>

7. Многоценният бисер

Ако крушата има тръни, ако розата има бодли, то е в реда на нещата – те не са току-така поставени.
Не мислете, че ще бъдете освободени: на другия свят пак ще се преследвате, ако тук сте се преследвали. Туй, което може да измени вашия живот, то е разбирането на Божествения Закон и приложението му в живота. Ще правите много грешки, може да правите с хиляди, за тях Господ няма да ви съди, Той ще ви прости – уверявам ви, че ще ви прости, – ако само научите Божествения Закон и работите. Но ако след 100 грешки не сте научили никакъв урок, Господ няма да ви ги прости. Всички неща в света трябва да се използват. Ако крушата има тръни, ако розата има бодли, то е в реда на нещата – те не са току-така поставени. „Ама – ще кажете – има бодли.“ Онзи, който ще се качи на крушата, не трябва да се качва с меки дрехи, за да не се съдерат. Аз съм видял много деца да остават на крушата, че после със стълба ги снемат. Който не знае закона, казва: „Тази круша е бодлива, трябва да се отсече“. Бодлива е, но хубави круши дава. Ще ви кажа друг един пример, който еднакво засяга мъжа и жената, но примерът е за последната.
към беседата >>

„Ама – ще кажете – има бодли.“ Онзи, който ще се качи на крушата, не трябва да се качва с меки дрехи, за да не се съдерат.
Туй, което може да измени вашия живот, то е разбирането на Божествения Закон и приложението му в живота. Ще правите много грешки, може да правите с хиляди, за тях Господ няма да ви съди, Той ще ви прости – уверявам ви, че ще ви прости, – ако само научите Божествения Закон и работите. Но ако след 100 грешки не сте научили никакъв урок, Господ няма да ви ги прости. Всички неща в света трябва да се използват. Ако крушата има тръни, ако розата има бодли, то е в реда на нещата – те не са току-така поставени. „Ама – ще кажете – има бодли.“ Онзи, който ще се качи на крушата, не трябва да се качва с меки дрехи, за да не се съдерат. Аз съм видял много деца да остават на крушата, че после със стълба ги снемат. Който не знае закона, казва: „Тази круша е бодлива, трябва да се отсече“. Бодлива е, но хубави круши дава. Ще ви кажа друг един пример, който еднакво засяга мъжа и жената, но примерът е за последната. Една жена, която била много нервна, упорита, не изпълнявала никак волята на мъжа си: каквото ѝ кажел, тя все противното вършела.
към беседата >>

Аз съм видял много деца да остават на крушата, че после със стълба ги снемат.
Ще правите много грешки, може да правите с хиляди, за тях Господ няма да ви съди, Той ще ви прости – уверявам ви, че ще ви прости, – ако само научите Божествения Закон и работите. Но ако след 100 грешки не сте научили никакъв урок, Господ няма да ви ги прости. Всички неща в света трябва да се използват. Ако крушата има тръни, ако розата има бодли, то е в реда на нещата – те не са току-така поставени. „Ама – ще кажете – има бодли.“ Онзи, който ще се качи на крушата, не трябва да се качва с меки дрехи, за да не се съдерат. Аз съм видял много деца да остават на крушата, че после със стълба ги снемат. Който не знае закона, казва: „Тази круша е бодлива, трябва да се отсече“. Бодлива е, но хубави круши дава. Ще ви кажа друг един пример, който еднакво засяга мъжа и жената, но примерът е за последната. Една жена, която била много нервна, упорита, не изпълнявала никак волята на мъжа си: каквото ѝ кажел, тя все противното вършела. Един път искала да седне върху кладенеца.
към беседата >>

Който не знае закона, казва: „Тази круша е бодлива, трябва да се отсече“.
Но ако след 100 грешки не сте научили никакъв урок, Господ няма да ви ги прости. Всички неща в света трябва да се използват. Ако крушата има тръни, ако розата има бодли, то е в реда на нещата – те не са току-така поставени. „Ама – ще кажете – има бодли.“ Онзи, който ще се качи на крушата, не трябва да се качва с меки дрехи, за да не се съдерат. Аз съм видял много деца да остават на крушата, че после със стълба ги снемат. Който не знае закона, казва: „Тази круша е бодлива, трябва да се отсече“. Бодлива е, но хубави круши дава. Ще ви кажа друг един пример, който еднакво засяга мъжа и жената, но примерът е за последната. Една жена, която била много нервна, упорита, не изпълнявала никак волята на мъжа си: каквото ѝ кажел, тя все противното вършела. Един път искала да седне върху кладенеца. Той ѝ казвал: „Не сядай, жено, че ще паднеш и ще остана без жена“.
към беседата >>

8. Стари и нови мехове

Знаете ли, че с това приличате на онзи, който в турско време откраднал магарето и казал на съдията: „Аз бях на крушата и паднах на магарето, и то ме отнесе“?
Я спрете се на ден по 5 минути и мислете върху него. Вземете тази притча, прочетете я и спирайте се на ден по 5 минути да помисляте върху новото вино, ще видите какви резултати ще има. Спрете се 5 минути и мислете за Бога, за добрите хора на земята, които безспирно работят; за добрите майки, които отглеждат с търпение своите деца; за добрите бащи, които се грижат за семействата си – ще видите какъв процес ще произведе това ново вино. Жената казва: „Омъжих се, но мъж ми не струва“. Е, кой ви накара да вземете стар мях? Знаете ли, че с това приличате на онзи, който в турско време откраднал магарето и казал на съдията: „Аз бях на крушата и паднах на магарето, и то ме отнесе“? Кажете си: „Мене ми трябва ново вино“, и в идеите, и в сърцето, и в света. Станал 60–80-годишен, ще се жени и деца ще има! Разбирам, има изключения, както Авраам роди на стари години; ама той беше с нови идеи, не беше остарял: сегашните на 40 години остаряват – „Да са живи децата ни, свърши се с нас! “ Ти си тогава стар мях, трябва да те турнат в избата; ти си ленивец, който не иска да разбере волята Божия. Трябва да кажеш: „Господи, разбрах Те, сега искам да работя за Тебе“, както работи един юноша.
към беседата >>

9. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915

Представете на едно дете формата на една круша или какъв да е плод, ще се съблазни.
Доброто и злото, или развратът, на който сме изложени, се дължат на формите. Каква да е мисъл, какво да е желание се проявява в една или друга форма. Вие сте мъж, някои даже възрастни; ще говоря по-прямо как влияят формите. Земете най-целомъдрения мъж, покажете му хубава жена, той ще се съблазни. Представете на един човек формата на злато, той ще се съблазни. Представете на едно дете формата на една круша или какъв да е плод, ще се съблазни. Тия форми съществуват и в астралния свят. Не може да се борим със злото, докато не измените формата, докато не измените течението на нещата. Съвременната архитектура или инженерството дава идеята, как може да се отбие известно течение – правят стени и тунели. Всяка сила трябва да мине през известни форми. Вземете безжичния телеграф: отначало енергията трябва да върви през известни форми в пространството.
към беседата >>

Когато едно дете проектира, желае една круша, чрез тази форма то заставя Господа да му я достави.
Разбира се, върху човешкия ум влияят едновременно и цветовете, и външните форми. И тъй, когато се казва, че „Главата на Твоето Слово е Истината", под думата „глава" разбираме известни форми и човека, ценим за неговата глава, за неговото лице. Колкото по-правилни черти можем да турим на лицето, ще влияе. Тази Истина, като я турим в работа, ще създаде прогрес и издигане на света, тя влияе върху него; разбирам думата „влияние" малко едностранчиво. Който разбира Духа така: другите да му се подчиняват, а той да бъде господар, той не разбира закона. Когато едно дете проектира, желае една круша, чрез тази форма то заставя Господа да му я достави. От нашите мисли, доколкото тяхната форма е възвишена правилно, толкова Бог се влияе от тях; следователно, за да бъдем чути, трябва формата на нашите мисли да бъдат правилни. Понеже двете Братства, Черното и Бялото, разбират този вътрешен закон, създават форми, чрез които развращават умовете и сърцата ни. В Черното братство те най-първо си служат, като ви представят нещо красиво и постепенно, от ден на ден, изменяват формите и един ден, например, една красива мома я преобръщат на едно куче или котка. Това е лоша форма, в която е скрит един лош дух. И когато ви потрябва Истината, която е глава на Славата Божия, тази форма ще се разкрие и ще видите, че вътрешната страна на формата не е добър източник.
към беседата >>

10. Петте разумни девици / Петте разумни и петте неразумни деви

И когато изядете един плод, кажете си: „Майко, благодаря ти за тази круша, и отсега нататък ще се старая да бъда по-добър." Като вземете един хляб, кажете: „Благодаря за този хляб." А вие казвате: „Колко е лош този хляб." Но Господ е много строг. (втори вариант)
Няма друг изходен път, само че едни ще влязат по-рано в Божествения свят, а други - по-късно. Петте деви влязоха по-рано, а другите пет останаха вън. Ще кажете: „Защо ни трябва да живеем един такъв глупав живот, да създаваме условия, да живеем още толкова много години и да страдаме? " Страданията ние си ги създаваме. Сега ще ви проповядвам да слушате майка си, земята. И когато изядете един плод, кажете си: „Майко, благодаря ти за тази круша, и отсега нататък ще се старая да бъда по-добър." Като вземете един хляб, кажете: „Благодаря за този хляб." А вие казвате: „Колко е лош този хляб." Но Господ е много строг. Той ще ви пита: „Защо не почитате майка си? " Затова, като се върнете у дома си, трябва да се научите да почитате майка си, земята. Тази земя не е юдол плачевен, тя е много добра. Господ създаде тази земя. Земята и небето са нещо цяло.
към втори вариант >>

11. Спаси ни

Минувачът отговорил: “Ще умреш след три дни, затова си изкопай гроб под една круша, легни там и чакай”.
Като го видял, един минувач му казал: “Не прави това, защото ще паднеш! ” – “Ти отгде знаеш това? ” – го запитал Настрадин Ходжа и продължил работата си. И наистина – отсякъл клона и паднал на земята. Тогава ходжата станал, настигнал минувача и го запитал: “Щом можа да ми кажеш, че ще падна, я ми кажи кога ще умра”. Минувачът отговорил: “Ще умреш след три дни, затова си изкопай гроб под една круша, легни там и чакай”. Настрадин Ходжа се простил с жена си, изкопал гроб под една круша, легнал, от дървото падали плодове, а той ги вземал и си похапвал. Така три дни чакал да умре, а на третия ден минало покрай него стадо камили. Когато го видели, животните се подплашили и се разбягали, за което пастирите хванали ходжата и го набили добре. Тогава той се върнал вкъщи, а жена му го запитала: “Какво има на онзи свят? ” – “Много е хубаво на онзи свят – крушите падат и ти ядеш, но когато подплашиш камилите, тогава е лошо”.
към беседата >>

Настрадин Ходжа се простил с жена си, изкопал гроб под една круша, легнал, от дървото падали плодове, а той ги вземал и си похапвал.
” – “Ти отгде знаеш това? ” – го запитал Настрадин Ходжа и продължил работата си. И наистина – отсякъл клона и паднал на земята. Тогава ходжата станал, настигнал минувача и го запитал: “Щом можа да ми кажеш, че ще падна, я ми кажи кога ще умра”. Минувачът отговорил: “Ще умреш след три дни, затова си изкопай гроб под една круша, легни там и чакай”. Настрадин Ходжа се простил с жена си, изкопал гроб под една круша, легнал, от дървото падали плодове, а той ги вземал и си похапвал. Така три дни чакал да умре, а на третия ден минало покрай него стадо камили. Когато го видели, животните се подплашили и се разбягали, за което пастирите хванали ходжата и го набили добре. Тогава той се върнал вкъщи, а жена му го запитала: “Какво има на онзи свят? ” – “Много е хубаво на онзи свят – крушите падат и ти ядеш, но когато подплашиш камилите, тогава е лошо”. Често пъти и вие подплашвате камили, често пъти вкарвате комар в носа си, често пъти сечете клона, на който седите.
към беседата >>

12. Растете в благодат! / Растене и познание

И когато крушата и ябълката растат, те растат само по една причина – да дадат място на един плод, който ще завърже ново същество.
И Толстой завършва разказа за смъртта на Александър със следните думи: „Какъв тържествен момент трябва да е била неговата смърт!... Какво висше освобождение на душата!...“. Аз питам: Колко от моите любезни слушатели биха били готови да понесат поне 10 удара? И ние имаме претенции, готвим се за Небето! Ето какъв е вътрешният смисъл на растенето – човек да разпознае сенките от самите неща, да освободи своята душа, като понесе всички страдания. И когато крушата и ябълката растат, те растат само по една причина – да дадат място на един плод, който ще завърже ново същество. И вие също сте дошли тук на земята да дадете живот другиму. Някои искат да се женят и народят деца. Защо? Ще ви кажа защо. Искат да се оженят, защото са вече уморени, не могат да вършат друга работа; като се оженят, ще им се роди син или дъщеря, които ще довършат тяхната работа. Някой казва: „Аз не искам да се женя“.
към беседата >>

Често казват: „Трябва да расте ябълка, трябва да расте круша, трябва да расте дърво, клончета, листа, цветове - трябва да растат и да се развиват." Следователно подразбира се, че трябва да расте човешката душа. (втори вариант)
С този стих ще взема и още един, ще го намерите някъде в Писанието - „Първо послание към коринтяните", глава 15, стих 44. „Сее се тяло естествено, възкръсва тяло духовно. Има тяло естествено, има и тяло духовно." Защо растенето е процес? Кое трябва да расте? Често казват: „Трябва да расте ябълка, трябва да расте круша, трябва да расте дърво, клончета, листа, цветове - трябва да растат и да се развиват." Следователно подразбира се, че трябва да расте човешката душа. Човешката душа трябва да расте, а човешкият дух - да иде в познание на благодатта. Коя благодат? Болшаята. Думата „благодат" е обширна, тя подразбира условията, в които човек може да живее горе на небето и долу на земята. Аз съм много пъти говорил, но съвременните хора не разбират земята. Тази земя, за която съм говорил, е толкова голяма, че на нея може да живеят безчислено много хора.
към втори вариант >>

Вие сте хората на сенките, вие сте хората, които зависите от съществуването на една круша и една ябълка. (втори вариант)
Ако в известно отношение се измени светлината, ще се измени и светлината на човека. Следователно в това растене на сенките, защото и сенките растат - една сянка може да се намали и да се изгуби. Например сутрин като изгрява слънцето, сянката е по-голяма, после към обяд сянката почти умира, а като залезе слънцето - сянката изчезва. Аз ви правя тази аналогия, защото всички сте хора на сенките - изучавате нещата на кинематограф. Ако ви говоря другояче, вие ще кажете: „Докажи това нещо." Ако искам да ви го докажа, ще трябва да ви взема един билет и да дойдете с мене - да отидем на слънцето, на месеца. Вие сте хората на сенките, вие сте хората, които зависите от съществуването на една круша и една ябълка. И вие, като ви гледам тук, сте същества фиктивни, а не реални. След петдесет години вие сами ще видите, че сте фиктивни. Къде ще бъдете тогава? И тъй, вие трябва да минете от временното към вечното. Да търсим Бога, или да растем - подразбирам да се търси светлина и топлина.
към втори вариант >>

И когато крушата и ябълката растат, те растат само по една причина - да дадат място на един плод, който ще се яви и завърже. (втори вариант)
Казва Толстой: „Тази смърт е била славна смърт." Един цар да понесе четири хиляди удара заради един войник! Аз питам: колко от моите любезни приятели и приятелки слушатели, биха били герои да понесат поне десет удара? И ние имаме претенции, готвим се за небето. Ето какъв е вътрешният смисъл - човек да познае сенките на нещата. Да освободиш една душа, да понесеш всички страдания - това е смисълът на растенето. И когато крушата и ябълката растат, те растат само по една причина - да дадат място на един плод, който ще се яви и завърже. То е едно ново същество. Ето защо расте тази ябълка. И вие сте дошли тук, на земята, да дадете живот другиму. Някои искат да се женят и да раждат деца, защо? Ще ви кажа защо - хората искат да се женят, когато се уморят, не могат да вършат своята работа; като се оженят, ще им се роди син или дъщеря, които ще свършат тяхната работа.
към втори вариант >>

13. Божията воля / Волята Божия

Той може да бъде семка от ябълка, круша, лоза, трендафил и т.н.
Докато семето не е посадено в земята, то минава за мъртво, не проявява никакъв живот. Обаче, щом се посади, то проявява живот. Благоприятните условия дават възможност да се прояви разумният живот във всяко същество. От това гледище, всеки човек е зародиш, който очаква благоприятни условия за своето развитие. Какъв зародиш представя човек, не е важно. Той може да бъде семка от ябълка, круша, лоза, трендафил и т.н. Важно е, че, като живо същество, той представя нещо разумно. Изобщо, всички хора, които съдържат сладчина в себе си, са разумни и съзнателни; които съдържат горчевина, са неразумни и несъзнателни. Горчевината в хората трябва да се превърне в сладчина, както горчивите, киселите и стипчивите сокове в плодовете постепенно стават сладки. По вътрешен начин и човек трябва да превърне горчевината си в сладчина. Тъй щото, когато човек казва, че животът му е тежък, непоносим, трябва да знае, че в него преобладават горчивите сокове.
към беседата >>

Всички, които ме слушате, сте сѣмки на една круша, на една ябълка, на едно житно зрънце, сѣмка на трънъ, на лоза, на единъ трендафилъ и т.н. (втори вариант)
Когато се учи математиката, у ученицитѣ трѣбва да има способности, съ които да разбиратъ отношенията, които сѫ разумни. Всички формули, подъ които сѫ складирани извѣстни истини, сѫ разумни. Вие може да чувствувате, че тѣзи истини сѫ мъртви, но тѣ сѫ такива само повидимому. Едно сѣме може да го считате за мъртво, но поставете го въ благоприятни условия, ще забѣлѣжите разумния животъ, който дѣйствува у него. Слѣдователно всѣки човѣкъ, отъ това гледище, е единъ зародишъ. Всички, които ме слушате, сте сѣмки на една круша, на една ябълка, на едно житно зрънце, сѣмка на трънъ, на лоза, на единъ трендафилъ и т.н. Когато говоря за тѣзи растения, азъ разбирамъ, че всички сѫ разумни сѫщества. За мене ябълката е разумно сѫщество, защото сокътъ и е сладъкъ. Всички хора, които иматъ сладчина у себе си, сѫ разумни, а които иматъ горчивина, сѫ неразумни хора, несъзнателни. Слѣдователно горчивината у хората трѣбва да се обърне въ сладчина. Като опитате единъ плодъ, той въ първо врѣме е стипчавъ, горчивъ, а послѣ тази горчавина се прѣобръща въ сладчина, т.е.
към втори вариант >>

14. Пълнене и празнене

БС

Като ви види, че минавате покрай някоя круша или гледате някое цвете, Той знае вече намеренията ви.
От вас се иска само стремеж за послушание към Бога на всичката Пълнота. Този Господ, за когото говоря, ви вижда, защото има милиони очи и уши. Той ви вижда чрез котките, чрез мухите, вижда ви, когато ги гоните. Господ вижда всичко, защото има много тайни места, през които наблюдава. Господ не е нито в котките, нито в мухите, но вижда чрез тях. Като ви види, че минавате покрай някоя круша или гледате някое цвете, Той знае вече намеренията ви. Всичко е известно на Бога. Когато пиете малко вода, Той чрез нея знае каква е вашата вътрешност. Най-важните и необходими за вас неща са следните: послушание и внимание. Какво значи послушание? Послушание е да направиш нещо, а внимание е, когато Господ прави нещо, да внимаваш.
към беседата >>

15. Трите положения

Често свинята се излежава под сянката на някоя круша.
Значи, една сянка събудила ревността му и го накарала да се ожени. Едно трябва да се знае: само един момък е определен за една мома, и само една мома е определена за един момък. Ако мъжът е недоволен от жена си, и жената – от мъжа си, това показва, че те са се оженили за сенките на някой образ, а не за самия образ. Всеки може да провери тази истина. И хората, и животните се лъжат от сенките. Често свинята се излежава под сянката на някоя круша. Както лежи, вижда някаква круша на земята и веднага скача да я изяде, но остава излъгана. Това било сянката на някоя круша, отражение на реалността, а не самата круша. Христос не се лъжеше със сенките. Той казваше: „Човек може да се храни и да поддържа живота си с всяко Слово, което излиза от Бога”. Какъв е ефектът от това Слово?
към беседата >>

Както лежи, вижда някаква круша на земята и веднага скача да я изяде, но остава излъгана.
Едно трябва да се знае: само един момък е определен за една мома, и само една мома е определена за един момък. Ако мъжът е недоволен от жена си, и жената – от мъжа си, това показва, че те са се оженили за сенките на някой образ, а не за самия образ. Всеки може да провери тази истина. И хората, и животните се лъжат от сенките. Често свинята се излежава под сянката на някоя круша. Както лежи, вижда някаква круша на земята и веднага скача да я изяде, но остава излъгана. Това било сянката на някоя круша, отражение на реалността, а не самата круша. Христос не се лъжеше със сенките. Той казваше: „Човек може да се храни и да поддържа живота си с всяко Слово, което излиза от Бога”. Какъв е ефектът от това Слово? Който се храни с Божието Слово, има Живот в себе си.
към беседата >>

Това било сянката на някоя круша, отражение на реалността, а не самата круша.
Ако мъжът е недоволен от жена си, и жената – от мъжа си, това показва, че те са се оженили за сенките на някой образ, а не за самия образ. Всеки може да провери тази истина. И хората, и животните се лъжат от сенките. Често свинята се излежава под сянката на някоя круша. Както лежи, вижда някаква круша на земята и веднага скача да я изяде, но остава излъгана. Това било сянката на някоя круша, отражение на реалността, а не самата круша. Христос не се лъжеше със сенките. Той казваше: „Човек може да се храни и да поддържа живота си с всяко Слово, което излиза от Бога”. Какъв е ефектът от това Слово? Който се храни с Божието Слово, има Живот в себе си. Той изпитва вътрешен мир, подем на силите си и енергия.
към беседата >>

Често свинята се излежава подъ сѣнката на нѣкоя круша. (втори вариант)
Значи, една сѣнка събудила ревностьта му и го накарала да се ожени. Едно трѣбва да се знае: само единъ момъкъ е опредѣленъ за една мома, и само една мома е опредѣлена за единъ момъкъ. Ако мѫжътъ е недоволенъ отъ жена си, и жената — отъ мѫжа си, това показва, че тѣ се оженили за сѣнкитѣ на нѣкой образъ, а не за самия образъ. Всѣки може да провѣри тази истина. И хората, и животнитѣ се лъжатъ отъ сѣнкитѣ. Често свинята се излежава подъ сѣнката на нѣкоя круша. Както лежи, вижда нѣкаква круша на земята и веднага скача да я изяде, но остава излъгана. Това било сѣнката на нѣкоя круша, отражение на реалностьта, а не самата круша. Христосъ не се лъжеше съ сѣнкитѣ. Той казваше: „Човѣкъ може да се храни и да подържа живота си съ всѣко Слово, което излиза отъ Бога”. Какъвъ е ефектътъ отъ това Слово?
към втори вариант >>

Както лежи, вижда нѣкаква круша на земята и веднага скача да я изяде, но остава излъгана. (втори вариант)
Едно трѣбва да се знае: само единъ момъкъ е опредѣленъ за една мома, и само една мома е опредѣлена за единъ момъкъ. Ако мѫжътъ е недоволенъ отъ жена си, и жената — отъ мѫжа си, това показва, че тѣ се оженили за сѣнкитѣ на нѣкой образъ, а не за самия образъ. Всѣки може да провѣри тази истина. И хората, и животнитѣ се лъжатъ отъ сѣнкитѣ. Често свинята се излежава подъ сѣнката на нѣкоя круша. Както лежи, вижда нѣкаква круша на земята и веднага скача да я изяде, но остава излъгана. Това било сѣнката на нѣкоя круша, отражение на реалностьта, а не самата круша. Христосъ не се лъжеше съ сѣнкитѣ. Той казваше: „Човѣкъ може да се храни и да подържа живота си съ всѣко Слово, което излиза отъ Бога”. Какъвъ е ефектътъ отъ това Слово? — Който се храни съ Божието Слово, има животъ въ себе си.
към втори вариант >>

Това било сѣнката на нѣкоя круша, отражение на реалностьта, а не самата круша. (втори вариант)
Ако мѫжътъ е недоволенъ отъ жена си, и жената — отъ мѫжа си, това показва, че тѣ се оженили за сѣнкитѣ на нѣкой образъ, а не за самия образъ. Всѣки може да провѣри тази истина. И хората, и животнитѣ се лъжатъ отъ сѣнкитѣ. Често свинята се излежава подъ сѣнката на нѣкоя круша. Както лежи, вижда нѣкаква круша на земята и веднага скача да я изяде, но остава излъгана. Това било сѣнката на нѣкоя круша, отражение на реалностьта, а не самата круша. Христосъ не се лъжеше съ сѣнкитѣ. Той казваше: „Човѣкъ може да се храни и да подържа живота си съ всѣко Слово, което излиза отъ Бога”. Какъвъ е ефектътъ отъ това Слово? — Който се храни съ Божието Слово, има животъ въ себе си. Той изпитва вѫтрешенъ миръ, подемъ на силитѣ си и енергия.
към втори вариант >>

16. Не може да се укрие

Той имал в градината си една круша, която грижливо отглеждал, но тя нищо не раждала.
Сегашните хора не успяват в работата си, защото не живеят в град, поставен на планина. Разумният и любещ човек влиза във връзка с вибрациите на ябълката, разбира положението й, и тя му отговаря със същото. Като мине покрай нея, тя снишава клоните си и му предлага да си откъсне, колкото плодове иска. Ако не можете да влезете във връзка с нейните вибрации, като минавате край нея, тя повдига клоните си нагоре, няма готовност и желание да си откъснете си от плодовете й. Един мой познат ми разправяше следната своя опитност. Той имал в градината си една круша, която грижливо отглеждал, но тя нищо не раждала. Минали седем-осем години, и тя все безплодна оставала. Един ден, като се разхождал в градината си, той се спрял пред крушата и казал: „Слушай, ако догодина не дадеш плодове, ще те отсека и ще те хвърля вън." Какво било учудването му, когато на следната година крушата дала изобилно плод. По същия начин и Бог казва на хората: „Слушайте, ако догодина не дадете плодове, ще ви изхвърля вън." Който вземе под внимание тези думи и започне да работи, ще даде изобилно плод. Аз виждам, че Бог хлопа на вратата на мнозина и ги подканва към работа. Който е влязъл в град, поставен на планина, той ще работи, и плод ще даде.
към беседата >>

Един ден, като се разхождал в градината си, той се спрял пред крушата и казал: „Слушай, ако догодина не дадеш плодове, ще те отсека и ще те хвърля вън." Какво било учудването му, когато на следната година крушата дала изобилно плод.
Като мине покрай нея, тя снишава клоните си и му предлага да си откъсне, колкото плодове иска. Ако не можете да влезете във връзка с нейните вибрации, като минавате край нея, тя повдига клоните си нагоре, няма готовност и желание да си откъснете си от плодовете й. Един мой познат ми разправяше следната своя опитност. Той имал в градината си една круша, която грижливо отглеждал, но тя нищо не раждала. Минали седем-осем години, и тя все безплодна оставала. Един ден, като се разхождал в градината си, той се спрял пред крушата и казал: „Слушай, ако догодина не дадеш плодове, ще те отсека и ще те хвърля вън." Какво било учудването му, когато на следната година крушата дала изобилно плод. По същия начин и Бог казва на хората: „Слушайте, ако догодина не дадете плодове, ще ви изхвърля вън." Който вземе под внимание тези думи и започне да работи, ще даде изобилно плод. Аз виждам, че Бог хлопа на вратата на мнозина и ги подканва към работа. Който е влязъл в град, поставен на планина, той ще работи, и плод ще даде. Разумният човек е град, поставен на планина, и не може да се укрие. Всички хора мечтаят за разумен, добър живот, и той ще дойде.
към беседата >>

Той ималъ въ градината си една круша, която грижливо отглеждалъ, по тя нищо не раждала. (втори вариант)
Сегашнитѣ хора не успѣватъ въ работата си, защото не живѣятъ въ градъ, поставенъ на планина. Разумниятъ и любещъ човѣкъ влиза въ връзка съ вибрациитѣ на ябълката, разбира положението ѝ, и тя му отговаря съ сѫщото. Като мине покрай нея, тя снишава клонетѣ си и му предлага да си откѫсне, колкото плодове иска. Ако не можете да влѣзете въ връзка съ нейнитѣ вибрации, като минавате край нея, тя повдига клонетѣ си нагоре, нѣма готовность и желание да си откѫснете отъ плодоветѣ ѝ. Единъ мой познатъ ми разправяше следната своя опитность. Той ималъ въ градината си една круша, която грижливо отглеждалъ, по тя нищо не раждала. Минало седемь-осемь години, и тя все безплодна оставала. Единъ день, като се разхождалъ въ градината си, той се спрѣлъ предъ крушата и казалъ: Слушай, ако догодина не дадешъ плодове, ще те отсѣка и ще те хвърля вънъ. Какво било очудването му, когато на следната година крушата дала изобилно плодъ. По сѫщия начинъ и Богъ казва на хората: Слушайте, ако догодина не дадете плодове, ще ви изхвърля вънъ. Който вземе подъ внимание тѣзи думи и започне да работи, ще даде изобилно плодъ.
към втори вариант >>

Единъ день, като се разхождалъ въ градината си, той се спрѣлъ предъ крушата и казалъ: Слушай, ако догодина не дадешъ плодове, ще те отсѣка и ще те хвърля вънъ. (втори вариант)
Като мине покрай нея, тя снишава клонетѣ си и му предлага да си откѫсне, колкото плодове иска. Ако не можете да влѣзете въ връзка съ нейнитѣ вибрации, като минавате край нея, тя повдига клонетѣ си нагоре, нѣма готовность и желание да си откѫснете отъ плодоветѣ ѝ. Единъ мой познатъ ми разправяше следната своя опитность. Той ималъ въ градината си една круша, която грижливо отглеждалъ, по тя нищо не раждала. Минало седемь-осемь години, и тя все безплодна оставала. Единъ день, като се разхождалъ въ градината си, той се спрѣлъ предъ крушата и казалъ: Слушай, ако догодина не дадешъ плодове, ще те отсѣка и ще те хвърля вънъ. Какво било очудването му, когато на следната година крушата дала изобилно плодъ. По сѫщия начинъ и Богъ казва на хората: Слушайте, ако догодина не дадете плодове, ще ви изхвърля вънъ. Който вземе подъ внимание тѣзи думи и започне да работи, ще даде изобилно плодъ. Азъ виждамъ, че Богъ хлопа на вратата на мнозина и ги подканва къмъ работа. Който е влѣзълъ въ градъ, поставенъ на планина, той ще работи, и плодъ ще даде.
към втори вариант >>

Какво било очудването му, когато на следната година крушата дала изобилно плодъ. (втори вариант)
Ако не можете да влѣзете въ връзка съ нейнитѣ вибрации, като минавате край нея, тя повдига клонетѣ си нагоре, нѣма готовность и желание да си откѫснете отъ плодоветѣ ѝ. Единъ мой познатъ ми разправяше следната своя опитность. Той ималъ въ градината си една круша, която грижливо отглеждалъ, по тя нищо не раждала. Минало седемь-осемь години, и тя все безплодна оставала. Единъ день, като се разхождалъ въ градината си, той се спрѣлъ предъ крушата и казалъ: Слушай, ако догодина не дадешъ плодове, ще те отсѣка и ще те хвърля вънъ. Какво било очудването му, когато на следната година крушата дала изобилно плодъ. По сѫщия начинъ и Богъ казва на хората: Слушайте, ако догодина не дадете плодове, ще ви изхвърля вънъ. Който вземе подъ внимание тѣзи думи и започне да работи, ще даде изобилно плодъ. Азъ виждамъ, че Богъ хлопа на вратата на мнозина и ги подканва къмъ работа. Който е влѣзълъ въ градъ, поставенъ на планина, той ще работи, и плодъ ще даде. Разумниятъ човѣкъ е градъ, поставенъ на планина, и не може да се укрие.
към втори вариант >>

17. Двете заповеди

Едно време летните дни бяха по-дълги.” Друг философ легнал под една круша да си почине и да размишлява върху живота.
Който мисли, че с прескачане на стъпалата ще стигне по-скоро върха, той прилича на философи, които изнасят криви заключения за Живота. Един философ обичал да се излежава под сенките на дърветата и да размишлява. Един ден легнал под едно дърво, облегнал се и заспал дълбок сън. Като се събудил, било вече тъмно, смрачило се. Той си казал: “Чудно нещо, колко скоро се мръкна! Едно време летните дни бяха по-дълги.” Друг философ легнал под една круша да си почине и да размишлява върху живота. Това било през един топъл есенен ден. Както размишлявал, вдигнал очите си към дървото и видял, че на него имало круши. Сега започнал да мисли: “Каква голяма несъобразност има в Природата. Тази круша е толкова голяма, а плодовете й малки. Тиквата пък е малко растение, с големи плодове.
към беседата >>

Тази круша е толкова голяма, а плодовете й малки.
Той си казал: “Чудно нещо, колко скоро се мръкна! Едно време летните дни бяха по-дълги.” Друг философ легнал под една круша да си почине и да размишлява върху живота. Това било през един топъл есенен ден. Както размишлявал, вдигнал очите си към дървото и видял, че на него имало круши. Сега започнал да мисли: “Каква голяма несъобразност има в Природата. Тази круша е толкова голяма, а плодовете й малки. Тиквата пък е малко растение, с големи плодове. Не можа ли Бог да направи точно обратното: на крушата да даде големи плодове, а на тиквата – малки? ” Като размишлявал върху този въпрос, унесъл се и заспал. За да му даде добър урок и да го освободи от кривото заключение, Бог изпратил силен вятър, който раздвижил клоните на крушата и свалил няколко плода на земята. Една круша паднала точно на носа на философа и го разкървавила.
към беседата >>

Не можа ли Бог да направи точно обратното: на крушата да даде големи плодове, а на тиквата – малки?
Това било през един топъл есенен ден. Както размишлявал, вдигнал очите си към дървото и видял, че на него имало круши. Сега започнал да мисли: “Каква голяма несъобразност има в Природата. Тази круша е толкова голяма, а плодовете й малки. Тиквата пък е малко растение, с големи плодове. Не можа ли Бог да направи точно обратното: на крушата да даде големи плодове, а на тиквата – малки? ” Като размишлявал върху този въпрос, унесъл се и заспал. За да му даде добър урок и да го освободи от кривото заключение, Бог изпратил силен вятър, който раздвижил клоните на крушата и свалил няколко плода на земята. Една круша паднала точно на носа на философа и го разкървавила. Той се стреснал, пипнал носа си и видял кръв. Веднага се сетил за своето криво заключение и казал: “Благодаря, Господи, че крушата няма големи плодове като тиквата.
към беседата >>

За да му даде добър урок и да го освободи от кривото заключение, Бог изпратил силен вятър, който раздвижил клоните на крушата и свалил няколко плода на земята.
Сега започнал да мисли: “Каква голяма несъобразност има в Природата. Тази круша е толкова голяма, а плодовете й малки. Тиквата пък е малко растение, с големи плодове. Не можа ли Бог да направи точно обратното: на крушата да даде големи плодове, а на тиквата – малки? ” Като размишлявал върху този въпрос, унесъл се и заспал. За да му даде добър урок и да го освободи от кривото заключение, Бог изпратил силен вятър, който раздвижил клоните на крушата и свалил няколко плода на земята. Една круша паднала точно на носа на философа и го разкървавила. Той се стреснал, пипнал носа си и видял кръв. Веднага се сетил за своето криво заключение и казал: “Благодаря, Господи, че крушата няма големи плодове като тиквата. Ако една малка круша можа да разкървави носа ми, какво щеше да стане с мене, ако върху главата ми беше паднала една тиква? ”
към беседата >>

Една круша паднала точно на носа на философа и го разкървавила.
Тази круша е толкова голяма, а плодовете й малки. Тиквата пък е малко растение, с големи плодове. Не можа ли Бог да направи точно обратното: на крушата да даде големи плодове, а на тиквата – малки? ” Като размишлявал върху този въпрос, унесъл се и заспал. За да му даде добър урок и да го освободи от кривото заключение, Бог изпратил силен вятър, който раздвижил клоните на крушата и свалил няколко плода на земята. Една круша паднала точно на носа на философа и го разкървавила. Той се стреснал, пипнал носа си и видял кръв. Веднага се сетил за своето криво заключение и казал: “Благодаря, Господи, че крушата няма големи плодове като тиквата. Ако една малка круша можа да разкървави носа ми, какво щеше да стане с мене, ако върху главата ми беше паднала една тиква? ” И сегашните хора разсъждават като този философ.
към беседата >>

Веднага се сетил за своето криво заключение и казал: “Благодаря, Господи, че крушата няма големи плодове като тиквата.
Не можа ли Бог да направи точно обратното: на крушата да даде големи плодове, а на тиквата – малки? ” Като размишлявал върху този въпрос, унесъл се и заспал. За да му даде добър урок и да го освободи от кривото заключение, Бог изпратил силен вятър, който раздвижил клоните на крушата и свалил няколко плода на земята. Една круша паднала точно на носа на философа и го разкървавила. Той се стреснал, пипнал носа си и видял кръв. Веднага се сетил за своето криво заключение и казал: “Благодаря, Господи, че крушата няма големи плодове като тиквата. Ако една малка круша можа да разкървави носа ми, какво щеше да стане с мене, ако върху главата ми беше паднала една тиква? ” И сегашните хора разсъждават като този философ. Те седят под крушата и си казват: “Защо Господ е турил на нашето дърво такива малки плодове? ” – Ако Господ беше турил тиква на това дърво, главата ти щеше да пострада.
към беседата >>

Ако една малка круша можа да разкървави носа ми, какво щеше да стане с мене, ако върху главата ми беше паднала една тиква?
” Като размишлявал върху този въпрос, унесъл се и заспал. За да му даде добър урок и да го освободи от кривото заключение, Бог изпратил силен вятър, който раздвижил клоните на крушата и свалил няколко плода на земята. Една круша паднала точно на носа на философа и го разкървавила. Той се стреснал, пипнал носа си и видял кръв. Веднага се сетил за своето криво заключение и казал: “Благодаря, Господи, че крушата няма големи плодове като тиквата. Ако една малка круша можа да разкървави носа ми, какво щеше да стане с мене, ако върху главата ми беше паднала една тиква? ” И сегашните хора разсъждават като този философ. Те седят под крушата и си казват: “Защо Господ е турил на нашето дърво такива малки плодове? ” – Ако Господ беше турил тиква на това дърво, главата ти щеше да пострада. Колкото по-малки са плодовете на вашата круша, толкова по-добре за вас.
към беседата >>

Те седят под крушата и си казват: “Защо Господ е турил на нашето дърво такива малки плодове?
Той се стреснал, пипнал носа си и видял кръв. Веднага се сетил за своето криво заключение и казал: “Благодаря, Господи, че крушата няма големи плодове като тиквата. Ако една малка круша можа да разкървави носа ми, какво щеше да стане с мене, ако върху главата ми беше паднала една тиква? ” И сегашните хора разсъждават като този философ. Те седят под крушата и си казват: “Защо Господ е турил на нашето дърво такива малки плодове? ” – Ако Господ беше турил тиква на това дърво, главата ти щеше да пострада. Колкото по-малки са плодовете на вашата круша, толкова по-добре за вас. Вие имате много желания, без да подозирате, че те са взривни вещества. Благодарете и за малките желания, защото Божественият живот започва с малки величини; реализирате ли малките желания, те стават господари на големите. Като се стремял да реализира големите си желания, човек прескочил едно стъпало от стълбата на развитието си, поради което днес егоизмът, гордостта, алчността са взели надмощие в него.
към беседата >>

Колкото по-малки са плодовете на вашата круша, толкова по-добре за вас.
Ако една малка круша можа да разкървави носа ми, какво щеше да стане с мене, ако върху главата ми беше паднала една тиква? ” И сегашните хора разсъждават като този философ. Те седят под крушата и си казват: “Защо Господ е турил на нашето дърво такива малки плодове? ” – Ако Господ беше турил тиква на това дърво, главата ти щеше да пострада. Колкото по-малки са плодовете на вашата круша, толкова по-добре за вас. Вие имате много желания, без да подозирате, че те са взривни вещества. Благодарете и за малките желания, защото Божественият живот започва с малки величини; реализирате ли малките желания, те стават господари на големите. Като се стремял да реализира големите си желания, човек прескочил едно стъпало от стълбата на развитието си, поради което днес егоизмът, гордостта, алчността са взели надмощие в него. Някой мисли, че знае много. Ако знае много, защо не се освободи от смъртта?
към беседата >>

Кой ще седне под някоя суха круша?
Ние трябва да любим човека дотолкова, доколкото нашият ум, нашата душа, нашето сърце и нашата сила представляват обект на Любовта. Любовта, за която хората говорят, се обуславя от материалните условия на живота. Затова често някои казват, че не обичат хората. За тях това е естествено. Те обичат, за да вземат нещо. Кой ще седне под някоя суха круша? Крушата, под която ще седнеш, трябва да има не само листа, но и плодове. Кого не обичат? Който няма листа и плодове на дървото си. Такъв човек наричат демагнетизиран, той е изчерпан, няма какво да даде. Той минава за лош, за неразбран човек, но и другите, които не го разбират, не се различават много от него.
към беседата >>

Крушата, под която ще седнеш, трябва да има не само листа, но и плодове.
Любовта, за която хората говорят, се обуславя от материалните условия на живота. Затова често някои казват, че не обичат хората. За тях това е естествено. Те обичат, за да вземат нещо. Кой ще седне под някоя суха круша? Крушата, под която ще седнеш, трябва да има не само листа, но и плодове. Кого не обичат? Който няма листа и плодове на дървото си. Такъв човек наричат демагнетизиран, той е изчерпан, няма какво да даде. Той минава за лош, за неразбран човек, но и другите, които не го разбират, не се различават много от него. Всеки се оплаква, че не го разбират, но и той не разбира хората.
към беседата >>

Другъ философъ легналъ подъ една круша да си почине и да размишлява върху живота. (втори вариант)
Единъ философъ обичалъ да се излежава подъ сѣнкитѣ на дърветата и да размишлява. Единъ день легналъ подъ едно дърво, облегналъ се и заспалъ дълбокъ сънь. Като се събудилъ, било вече тъмно, смрачило се. Той си казалъ: Чудно нѣщо, колко скоро се мръкна! Едно време лѣтнитѣ дни бѣха по-дълги. Другъ философъ легналъ подъ една круша да си почине и да размишлява върху живота. Това било презъ единъ топълъ есененъ день. Както размишлявалъ, вдигналъ очитѣ си къмъ дървото и видѣлъ, че на него имало круши. Сега започналъ да мисли: Каква голѣма несъобразность има въ природата. Тази круша е толкова голѣма, а плодоветѣ ѝ малки. Тиквата пъкъ е малко растение, съ голѣми плодове.
към втори вариант >>

Тази круша е толкова голѣма, а плодоветѣ ѝ малки. (втори вариант)
Едно време лѣтнитѣ дни бѣха по-дълги. Другъ философъ легналъ подъ една круша да си почине и да размишлява върху живота. Това било презъ единъ топълъ есененъ день. Както размишлявалъ, вдигналъ очитѣ си къмъ дървото и видѣлъ, че на него имало круши. Сега започналъ да мисли: Каква голѣма несъобразность има въ природата. Тази круша е толкова голѣма, а плодоветѣ ѝ малки. Тиквата пъкъ е малко растение, съ голѣми плодове. Не можа ли Богъ да направи точно обратното: на крушата да даде голѣми плодове, а на тиквата — малки? Като размишлявалъ върху този въпросъ, унесълъ се и заспалъ. За да му даде добъръ урокъ и да го освободи отъ кривото заключение, Богъ изпратилъ силенъ вѣтъръ, който раздвижилъ клонетѣ на крушата и свалилъ нѣколко плода на земята. Една круша паднала точно на носа на философа и го разкървавила.
към втори вариант >>

Не можа ли Богъ да направи точно обратното: на крушата да даде голѣми плодове, а на тиквата — малки? (втори вариант)
Това било презъ единъ топълъ есененъ день. Както размишлявалъ, вдигналъ очитѣ си къмъ дървото и видѣлъ, че на него имало круши. Сега започналъ да мисли: Каква голѣма несъобразность има въ природата. Тази круша е толкова голѣма, а плодоветѣ ѝ малки. Тиквата пъкъ е малко растение, съ голѣми плодове. Не можа ли Богъ да направи точно обратното: на крушата да даде голѣми плодове, а на тиквата — малки? Като размишлявалъ върху този въпросъ, унесълъ се и заспалъ. За да му даде добъръ урокъ и да го освободи отъ кривото заключение, Богъ изпратилъ силенъ вѣтъръ, който раздвижилъ клонетѣ на крушата и свалилъ нѣколко плода на земята. Една круша паднала точно на носа на философа и го разкървавила. Той се стресналъ, пипналъ носа си и видѣлъ кръвь. Веднага се сѣтилъ за своето криво заключение и казалъ: Благодаря, Господи, че крушата нѣма голѣми плодове като тиквата.
към втори вариант >>

За да му даде добъръ урокъ и да го освободи отъ кривото заключение, Богъ изпратилъ силенъ вѣтъръ, който раздвижилъ клонетѣ на крушата и свалилъ нѣколко плода на земята. (втори вариант)
Сега започналъ да мисли: Каква голѣма несъобразность има въ природата. Тази круша е толкова голѣма, а плодоветѣ ѝ малки. Тиквата пъкъ е малко растение, съ голѣми плодове. Не можа ли Богъ да направи точно обратното: на крушата да даде голѣми плодове, а на тиквата — малки? Като размишлявалъ върху този въпросъ, унесълъ се и заспалъ. За да му даде добъръ урокъ и да го освободи отъ кривото заключение, Богъ изпратилъ силенъ вѣтъръ, който раздвижилъ клонетѣ на крушата и свалилъ нѣколко плода на земята. Една круша паднала точно на носа на философа и го разкървавила. Той се стресналъ, пипналъ носа си и видѣлъ кръвь. Веднага се сѣтилъ за своето криво заключение и казалъ: Благодаря, Господи, че крушата нѣма голѣми плодове като тиквата. Ако една малка круша можа да разкървави носа ми, какво щѣше да стане съ мене, ако върху главата ми бѣше паднала една тиква? И сегашнитѣ хора разсѫждаватъ като този философъ.
към втори вариант >>

Една круша паднала точно на носа на философа и го разкървавила. (втори вариант)
Тази круша е толкова голѣма, а плодоветѣ ѝ малки. Тиквата пъкъ е малко растение, съ голѣми плодове. Не можа ли Богъ да направи точно обратното: на крушата да даде голѣми плодове, а на тиквата — малки? Като размишлявалъ върху този въпросъ, унесълъ се и заспалъ. За да му даде добъръ урокъ и да го освободи отъ кривото заключение, Богъ изпратилъ силенъ вѣтъръ, който раздвижилъ клонетѣ на крушата и свалилъ нѣколко плода на земята. Една круша паднала точно на носа на философа и го разкървавила. Той се стресналъ, пипналъ носа си и видѣлъ кръвь. Веднага се сѣтилъ за своето криво заключение и казалъ: Благодаря, Господи, че крушата нѣма голѣми плодове като тиквата. Ако една малка круша можа да разкървави носа ми, какво щѣше да стане съ мене, ако върху главата ми бѣше паднала една тиква? И сегашнитѣ хора разсѫждаватъ като този философъ. Тѣ седатъ подъ крушата и си казватъ: Защо Господъ е турилъ на нашето дърво такива малки плодове?
към втори вариант >>

Веднага се сѣтилъ за своето криво заключение и казалъ: Благодаря, Господи, че крушата нѣма голѣми плодове като тиквата. (втори вариант)
Не можа ли Богъ да направи точно обратното: на крушата да даде голѣми плодове, а на тиквата — малки? Като размишлявалъ върху този въпросъ, унесълъ се и заспалъ. За да му даде добъръ урокъ и да го освободи отъ кривото заключение, Богъ изпратилъ силенъ вѣтъръ, който раздвижилъ клонетѣ на крушата и свалилъ нѣколко плода на земята. Една круша паднала точно на носа на философа и го разкървавила. Той се стресналъ, пипналъ носа си и видѣлъ кръвь. Веднага се сѣтилъ за своето криво заключение и казалъ: Благодаря, Господи, че крушата нѣма голѣми плодове като тиквата. Ако една малка круша можа да разкървави носа ми, какво щѣше да стане съ мене, ако върху главата ми бѣше паднала една тиква? И сегашнитѣ хора разсѫждаватъ като този философъ. Тѣ седатъ подъ крушата и си казватъ: Защо Господъ е турилъ на нашето дърво такива малки плодове? — Ако Господъ бѣше турилъ тиква на това дърво, главата ти щѣше да пострада. Колкото по-малки сѫ плодоветѣ на вашата круша, толкова по-добре за васъ.
към втори вариант >>

Ако една малка круша можа да разкървави носа ми, какво щѣше да стане съ мене, ако върху главата ми бѣше паднала една тиква? (втори вариант)
Като размишлявалъ върху този въпросъ, унесълъ се и заспалъ. За да му даде добъръ урокъ и да го освободи отъ кривото заключение, Богъ изпратилъ силенъ вѣтъръ, който раздвижилъ клонетѣ на крушата и свалилъ нѣколко плода на земята. Една круша паднала точно на носа на философа и го разкървавила. Той се стресналъ, пипналъ носа си и видѣлъ кръвь. Веднага се сѣтилъ за своето криво заключение и казалъ: Благодаря, Господи, че крушата нѣма голѣми плодове като тиквата. Ако една малка круша можа да разкървави носа ми, какво щѣше да стане съ мене, ако върху главата ми бѣше паднала една тиква? И сегашнитѣ хора разсѫждаватъ като този философъ. Тѣ седатъ подъ крушата и си казватъ: Защо Господъ е турилъ на нашето дърво такива малки плодове? — Ако Господъ бѣше турилъ тиква на това дърво, главата ти щѣше да пострада. Колкото по-малки сѫ плодоветѣ на вашата круша, толкова по-добре за васъ. Вие имате много желания, безъ да подозирате, че тѣ сѫ взривни вещества.
към втори вариант >>

Тѣ седатъ подъ крушата и си казватъ: Защо Господъ е турилъ на нашето дърво такива малки плодове? (втори вариант)
Една круша паднала точно на носа на философа и го разкървавила. Той се стресналъ, пипналъ носа си и видѣлъ кръвь. Веднага се сѣтилъ за своето криво заключение и казалъ: Благодаря, Господи, че крушата нѣма голѣми плодове като тиквата. Ако една малка круша можа да разкървави носа ми, какво щѣше да стане съ мене, ако върху главата ми бѣше паднала една тиква? И сегашнитѣ хора разсѫждаватъ като този философъ. Тѣ седатъ подъ крушата и си казватъ: Защо Господъ е турилъ на нашето дърво такива малки плодове? — Ако Господъ бѣше турилъ тиква на това дърво, главата ти щѣше да пострада. Колкото по-малки сѫ плодоветѣ на вашата круша, толкова по-добре за васъ. Вие имате много желания, безъ да подозирате, че тѣ сѫ взривни вещества. Благодарете и за малкитѣ желания, защото Божествениятъ животъ започва съ малки величини; реализирате ли малкитѣ желания, тѣ ставатъ господари на голѣмитѣ. Като се стремѣлъ да реализира голѣмитѣ си желания, човѣкъ прескочилъ едно стѫпало отъ стълбата на развитието си, поради което днесъ егоизмътъ, гордостьта, алчностьта сѫ взели надмощие въ него.
към втори вариант >>

Колкото по-малки сѫ плодоветѣ на вашата круша, толкова по-добре за васъ. (втори вариант)
Веднага се сѣтилъ за своето криво заключение и казалъ: Благодаря, Господи, че крушата нѣма голѣми плодове като тиквата. Ако една малка круша можа да разкървави носа ми, какво щѣше да стане съ мене, ако върху главата ми бѣше паднала една тиква? И сегашнитѣ хора разсѫждаватъ като този философъ. Тѣ седатъ подъ крушата и си казватъ: Защо Господъ е турилъ на нашето дърво такива малки плодове? — Ако Господъ бѣше турилъ тиква на това дърво, главата ти щѣше да пострада. Колкото по-малки сѫ плодоветѣ на вашата круша, толкова по-добре за васъ. Вие имате много желания, безъ да подозирате, че тѣ сѫ взривни вещества. Благодарете и за малкитѣ желания, защото Божествениятъ животъ започва съ малки величини; реализирате ли малкитѣ желания, тѣ ставатъ господари на голѣмитѣ. Като се стремѣлъ да реализира голѣмитѣ си желания, човѣкъ прескочилъ едно стѫпало отъ стълбата на развитието си, поради което днесъ егоизмътъ, гордостьта, алчностьта сѫ взели надмощие въ него. Нѣкой мисли, че знае много. — Ако знае много, защо не се освободи отъ смъртьта?
към втори вариант >>

Кой ще седне подъ нѣкоя суха круша? (втори вариант)
Ние трѣбва да любимъ човѣка дотолкова, доколкото нашиятъ умъ, нашата душа, нашето сърдце и нашата сила представятъ обектъ на любовьта. Любовьта, за която хората говорятъ, се обуславя отъ материалнитѣ условия на живота. Затова често нѣкои казватъ, че не обичатъ хората. За тѣхъ това е естествено. Тѣ обичатъ, за да взематъ нѣщо. Кой ще седне подъ нѣкоя суха круша? Крушата, подъ която ще седнешъ, трѣбва да има не само листа, но и плодове. Кого не обичатъ? — Който нѣма листа и плодове на дървото си. Такъвъ човѣкъ наричатъ демагнетизиранъ; той е изчерпанъ, нѣма какво да даде. Той минава за лошъ, за неразбранъ човѣкъ, но и другитѣ, които не го разбиратъ, не се различаватъ много отъ него.
към втори вариант >>

Крушата, подъ която ще седнешъ, трѣбва да има не само листа, но и плодове. (втори вариант)
Любовьта, за която хората говорятъ, се обуславя отъ материалнитѣ условия на живота. Затова често нѣкои казватъ, че не обичатъ хората. За тѣхъ това е естествено. Тѣ обичатъ, за да взематъ нѣщо. Кой ще седне подъ нѣкоя суха круша? Крушата, подъ която ще седнешъ, трѣбва да има не само листа, но и плодове. Кого не обичатъ? — Който нѣма листа и плодове на дървото си. Такъвъ човѣкъ наричатъ демагнетизиранъ; той е изчерпанъ, нѣма какво да даде. Той минава за лошъ, за неразбранъ човѣкъ, но и другитѣ, които не го разбиратъ, не се различаватъ много отъ него. Всѣки се оплаква, че не го разбиратъ, но и той не разбира хората.
към втори вариант >>

18. Великите условия на живота

Обичаш ябълката и крушата, но ще ги сдъвчеш със зъбите си.
Силата на човека се крие в любовта, а не в думите. Който говори само за любов, а не я проявява, е като празна бъчва, която вдига шум и нищо не дава. Думи, лишени от съдържание и смисъл са като търговски обяви, които имат за цел да рекламират стоката и да повдигнат цената й. Ще кажете, че обичате житото, плодовете, зеленчуците. Кой не обича това, от което придобива нещо? Обичаш ябълката и крушата, но ще ги сдъвчеш със зъбите си. Обичаш житото, но ще го туриш под воденичния камък. Ще се възрази, че плодовете и житото се жертват за човека. Жертват се те, но насила, а не доброволно. Истинската жертва е доброволен, свободен акт. Узрелият плод сам пада от дървото и се жертва, но откъснеш ли го зелен, ти употребяваш насилие върху него.
към беседата >>

19. Нито тържик

Ако ви дам една ябълка или круша от восък, или от гипс и една от плодно дърво, как ще ги различите?
Научи ли правилата за чистене на кръвта? Научи ли правилото, как да дишаш, как да приемаш Божествения въздух? Научи ли правилото, как да създадеш права мисъл в себе си? Може ли твоята мисъл да даде плод? Каква е разликата между реалните и фиктивните или недействителни плодове? Ако ви дам една ябълка или круша от восък, или от гипс и една от плодно дърво, как ще ги различите? Истинските плодове носят сила в себе си. Следователно, всяко учение трябва да се опита първо с ума, после със сърцето и тогава ще се произнесете за него. Едно учение е истинско и на мястото си, ако постоянно внася сила в ума и любов в сърцето. Казват, че някой припаднал от любов. Аз не говоря за любов, която кара хората да припадат.
към беседата >>

Когато става въпрос за плодове, искате крушата и ябълката да родят много.
– Защото ние обличаме своите заблуждения в хубави форми и, ако някой се осмели да каже истината, вижда ни се грубо. Аз уважавам българите за техните хора, на които има радост и веселие. Това е култура, това е религия. Казвате: Да си поиграем, да минем по-весело, не ни трябват много деца. – Защо не искате много деца? Когато става въпрос за плодове, искате крушата и ябълката да родят много. Щом дойде до вас, не искате много деца. Нека се родят толкова деца, колкото е определено. Нужни са деца, но деца на доброто. Често между слушателите ми се явява състезание. Като дойде някой нов между тях, те казват: Тоя е нов, ще ни вземе мястото.
към беседата >>

Ако ви дам една ябълка или круша от восък или от гипс и една от плодно дърво, как ще ги различите? (втори вариант)
Научи ли правилата за чистене на кръвта? Научи ли правилото, как да дишаш, как да приемаш Божествения въздух? Научи ли правилото, как да създадеш права мисъл в себе си? Може ли твоята мисъл да даде плод? Каква е разликата между реалните и фиктивните или недействителни плодове? Ако ви дам една ябълка или круша от восък или от гипс и една от плодно дърво, как ще ги различите? Истинските плодове носят сила в себе си. Следователно всяко учение трябва да се опита първо с ума, после - със сърцето и тогава ще се произнесете за него. Едно учение е истинско и на мястото си, ако постоянно внася сила в ума и любов в сърцето. Казват, че някой припаднал от любов. Аз не говоря за любов, която кара хората да припадат.
към втори вариант >>

Когато става въпрос за плодове, искате крушата и ябълката да родят много. (втори вариант)
Защото ние обличаме своите заблуждения в хубави форми и ако някой се осмели да каже истината, вижда ни се грубо. Аз уважавам българите за техните хора, на които има радост и веселие. Това е култура, това е религия. Казвате: „Да си поиграем, да минем по-весело. Не ни трябват много деца." Защо не искате много деца? Когато става въпрос за плодове, искате крушата и ябълката да родят много. Щом дойде до вас, не искате много деца. Нека се родят толкова деца, колкото е определено. Нужни са деца, но деца на доброто. Често между слушателите ми се явява състезание. Като дойде някой нов между тях, те казват: „Тоя е нов, ще ни вземе мястото." Казвам: дайте му път, той е вашето малко братче.
към втори вариант >>

20. Бог е говорил

Също така и ябълката, и крушата не са дошли колективно.
Не ги осъждайте. Те са едната половина на човечеството, вие сте другата. Ще възразите, че вие не можете да направите нищо, не сте членове на конференцията. – Не сте прави. Едно житно зрънце е внесено в света, но то храни цялото човечество. Също така и ябълката, и крушата не са дошли колективно. Култура е имало в света, която обработвала земята и отглеждала растенията. – Кога е дошло житото в света? – Ако отворя архивата на природата и прочета, ще видя, че един ангел е донесъл, първото житно зрънце на земята. Вярвате ли в това? Това е станало преди 250 милиона години.
към беседата >>

В тоя смисъл, Иван е ябълка, Драган е круша, Тодор е череша.
Чуйте Неговия глас. Чуете ли гласа Му, ще изпитате оня трепет на душата, който повдига и освобождава. Тогава няма да се критикувате едни – други, да казвате, че Иван е такъв, Драган онакъв. Имената на хората са формули, т. е. условия, при които всяка душа може да живее и да се развива. В тоя смисъл, Иван е ябълка, Драган е круша, Тодор е череша. Имената са формули, при които човек може да расте и да се развива. Ако искате да подобрите кръвообращението си, яжте череши. Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си.” С тоя стих Христос изразява един велик закон, който има отношение към органическите вещества в нас. Христос е и в житото, и в царевицата, и в ечемика. Той е навсякъде и във всичко.
към беседата >>

Също така и ябълката, и крушата не са дошли колективно. (втори вариант)
Не ги осъждайте. Те са едната половина на човечеството, вие сте другата. Ще възразите, че вие не можете да направите нищо, не сте членове на конференцията. Не сте прави. Едно житно зрънце е внесено в света, но то храни цялото човечество. Също така и ябълката, и крушата не са дошли колективно. Култура е имало в света, която обработвала земята и отглеждала растенията. Кога е дошло житото в света? Ако отворя архивата на природата и прочета, ще видя, че един ангел е донесъл първото житно зрънце на земята. Вярвате ли в това? Това е станало преди двеста и петдесет милиона години.
към втори вариант >>

В тоя смисъл Иван е ябълка, Драган е круша, Тодор е череша. (втори вариант)
Вие Го търсите отвън, а не вътре в себе си. Чуйте Неговия глас. Чуете ли гласа Му, ще изпитате оня трепет на душата, който повдига и освобождава. Тогава няма да се критикувате едни други, да казвате, че Иван е такъв, Драган - онакъв. Имената на хората са формули, тоест условия, при които всяка душа може да живее и да се развива. В тоя смисъл Иван е ябълка, Драган е круша, Тодор е череша. Имената са формули, при които човек може да расте и да се развива. Ако искате да подобрите кръвообращението си, яжте череши. Христос казва: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си." С тоя стих Христос изразява един велик закон, който има отношение към органическите вещества в нас. Христос е и в житото, и в царевицата, и в ечемика. Той е навсякъде и във всичко.
към втори вариант >>

21. Двамата свидетели

Какво означава тази круша?
Онзи, който иска да расте правилно, умът му трябва да има надмощие. Растенето и знанието са от ума, а развитието – от сърцето. Това са два велики процеса на нашето развитие и следователно тяхното свидетелство е необходимо и вярно. Господ казва: „Да работите съобразно с вашите сърца и умове; тогава ще имате велико развитие в света“. А сега четете философски книги, какво казал Кант и други. Какво означава тази круша? Цъфнала и дала плод. Какво прави котката? Мяучи. В това мяукане тя може да иска месце или да търси своите деца. Ще рече, има разлика между мяукането. Някои говорят, ама какво говорят?
към беседата >>

22. Ще управлява всички народи

Отговарям: Стремежът им е да родят, да създадат поне една ябълка или круша.
Какво представя тук жената? – Тя може да се вземе като символ на цялото човечество, като символ на един народ, като символ на един човек. Какво представя детето? - Детето може, същевременно, да се представи като символ на идеалите, към които се стреми човечеството; детето е плодът на тези идеали. Ще ме попитате: Какъв е стремежът на ябълките, крушите или черешите? Отговарям: Стремежът им е да родят, да създадат поне една ябълка или круша. Вън от плодовете им, ябълката и крушата нямат друг смисъл. Какво представя змеят? – Той е символ на онези противодействащи сили в природата, които пречат на растенето на хората, на техните мисли и желания, т.е. против доброто. Змеят не е емблема на грубата сила, той е интелектуална сила, употребена да спира всеки процес на растене, всяко разширяване на човешкото съзнание.
към беседата >>

Вън от плодовете им, ябълката и крушата нямат друг смисъл.
– Тя може да се вземе като символ на цялото човечество, като символ на един народ, като символ на един човек. Какво представя детето? - Детето може, същевременно, да се представи като символ на идеалите, към които се стреми човечеството; детето е плодът на тези идеали. Ще ме попитате: Какъв е стремежът на ябълките, крушите или черешите? Отговарям: Стремежът им е да родят, да създадат поне една ябълка или круша. Вън от плодовете им, ябълката и крушата нямат друг смисъл. Какво представя змеят? – Той е символ на онези противодействащи сили в природата, които пречат на растенето на хората, на техните мисли и желания, т.е. против доброто. Змеят не е емблема на грубата сила, той е интелектуална сила, употребена да спира всеки процес на растене, всяко разширяване на човешкото съзнание. Какво представя борбата между архангел Михаил и змея?
към беседата >>

23. Работете с Любов

БС

Много пъти в доброто си желание да сторите това-онова вие имате ревността на апостол Павла и казвате: „Имах ревността, но не по-правото разбиране.” Ако влезете в някоя градина, къде ще отидете, нали при онази круша или ябълка, която има най-хубавите и най-сочни плодове?
Аз ви оставям свободни и искам всички правила, които съм ви дал, да ги проучите доброволно и да ги прилагате така, че да можете сами да си туряте юлара и сами да си го снемате. Аз не ви налагам никаква дисциплина, оставям ви всичко свободно да вършите. Вие искате понякога да ме надлъжете, но аз печеля, а вие губите. Така вие един друг се събаряте. Често гледам, че много неща, които аз съм поправил, вие ги разваляте. Много пъти в доброто си желание да сторите това-онова вие имате ревността на апостол Павла и казвате: „Имах ревността, но не по-правото разбиране.” Ако влезете в някоя градина, къде ще отидете, нали при онази круша или ябълка, която има най-хубавите и най-сочни плодове? Няма глупав човек в света, който да отиде при киселиците – той ще отиде при най-хубавите плодове. Ако няма никакви ябълки, тогава ще отиде при киселиците, но ако има хубави, ще отиде при тях. Същият закон действа и в света: ако имате хубави плодове в себе си, без да каните някого, той ще дойде при вас. Тъй стоят практически нещата и те са много верни: според богатството на вашия ум и според богатството на вашето сърце ще се определят днес отношенията ви към окръжаващите. Аз не наричам Любов това, което се мени.
към беседата >>

24. Закон за изменение

Примерът с крушата: като я обичате и постоите под нея 10 минути, тя ще ви даде круши.
Те са на степени от 1, 2, 3, 4, 5 степен. Голов, Пеньо Киров – също. Те живеят в свят на светлината. Като проучваме физическия свят, ще научим и другите светове. Затова трябва да влезем във връзка с природата, с растенията, да разбираме езика им. Примерът с крушата: като я обичате и постоите под нея 10 минути, тя ще ви даде круши. Нашата мисъл растенията я възприемат. Това става по закона на любовта. Възприятията стават чрез листата, те са дихателната система. Ние влизаме по тоя начин във връзка с мислещите разумни същества, които работят в природата, или все едно с живата природа. Когато растенията цъфтят, в тях съзнанието на физическия свят е будно.
към беседата >>

25. От мен да мине / От мен да замине

На практика се доказва – идете под една круша узряла, обичате я, порадвате ѝ се, след десет минути ще почнат да падат круши.
Следователно за едни хора Господ е вътре в тях, а за други е вън от тях. Във всякой случай и единият, и другият са под влиянието на Господа. Трябва да работите, за да стоите всякога във връзка с Христа. Той е в растенията и в овощията, и в цветята. Те говорят. На практика се доказва – идете под една круша узряла, обичате я, порадвате ѝ се, след десет минути ще почнат да падат круши. Това показва, че и тя ви изказва обичта си. Цветята са много чувствителни към обичта. Извадете едно цвете, което сте обичали, от стаята си, то ще изсъхне. Научете децата си да не късат главите на мухите, буболечиците, защото, ако днес детето убие муха, утре това дете ще убие и човек. Всяко зло, което правим, ще се възвърне върху нас.
към беседата >>

26. Беседа за учителите и майките като възпитатели

Например, като дадете на едно дете резен диня, круша или ябълка, накарайте го да преброи колко семки има в този резен, в ябълката или крушата, да опише какви са семките им и т.н.
– Какви въпроси интересуват вас, учителите? Отговарят: – Специално по възпитанието – как трябва да се постъпва с децата в училищата? Наблюдавайте как Природата започва своето възпитание. Най-напред с децата не употребявайте отвлечени принципи, а си служете с живите форми. Например, като дадете на едно дете резен диня, круша или ябълка, накарайте го да преброи колко семки има в този резен, в ябълката или крушата, да опише какви са семките им и т.н. Пък и вие, възрастните, знаете ли колко семки имат тези плодове? А е много важно да знаете колко семки има във всеки плод и какви са те. Така ще научите един велик закон. Освен това заставяйте малките деца да се заинтересуват и занимават с цветя, които те обичат: да наблюдават колко листенца има венчето на цвета, колко тичинки и как са сложени те в цвета. След това нека детето се заинтересува от формата на цвета и да се опита да нарисува този цвят в най-прост вид.
към беседата >>

След това вие започнете да разказвате на детето защо цветът е хубав, защо крушата е сладка и т.н.
А е много важно да знаете колко семки има във всеки плод и какви са те. Така ще научите един велик закон. Освен това заставяйте малките деца да се заинтересуват и занимават с цветя, които те обичат: да наблюдават колко листенца има венчето на цвета, колко тичинки и как са сложени те в цвета. След това нека детето се заинтересува от формата на цвета и да се опита да нарисува този цвят в най-прост вид. Когато детето нарисува цвета, то вече се самовъзпитава. След това вие започнете да разказвате на детето защо цветът е хубав, защо крушата е сладка и т.н. По този начин ще видите какви хубави чувства се събуждат у децата. При възпитанието на децата ще им обръщате внимание върху това, да не преследват и измъчват птичките, да не късат главите и крилцата на мухите, като им обясните, че и те, както и ние, усещат болка. Когато разберат, че и птичките, и насекомите страдат, децата ще кажат: „Добре, в бъдеще няма да им причиняваме болка.“ По този начин ги възпитавайте, а не им говорете, че това е грях и онова е грях, защото те нямат опитността от греха – само старият човек има опитност от греха. Казвайте на децата, че цветята се радват и че им е приятно, когато ги поливат с вода. Може да направите опит пред тях, за да им покажете, че те действително се радват.
към беседата >>

27. Сеятелят / Сѣятельтъ

Воловете, като се бранели от мухите, махали с главите и опашките си и закачили една круша, която паднала на земята.
Сложили двама пазачи – плодовете липсвали постоянно. Значи и двамата крадели. Съобщили на валията, че стават кражби на плодове. Той издал закон: „Който се улови в кражба на плодове, да бъде обесен! “ Един горещ летен ден, минавал един турчин покрай плодните градини и, понеже времето било много задушно, той спрял с колата си под едно дърво и задрямал. Воловете, като се бранели от мухите, махали с главите и опашките си и закачили една круша, която паднала на земята. Един от воловете я изял. Веднага съобщили на валията за станалата кражба. Той заповядал да затворят турчина, а воловете да обесят. Оправи ли се по тоя начин турската държава? – Не се оправи.
към беседата >>

Турчинътъ заспалъ на каруцата си и воловетѣ, като минавали покрай дърветата, закачили една круша и тя паднала отъ дървото. (втори вариант)
Поставили още единъ пазачъ, кражбата на плодове се усилила. И двамата крадѣли. Валията издалъ заповѣдь: „Който се улови въ кражба на плодове, да бъде обѣсенъ“. Единъ день прѣзъ тѣзи мѣста минавалъ турчинъ съ своята каруца. Врѣмето било тежко, задушно. Турчинътъ заспалъ на каруцата си и воловетѣ, като минавали покрай дърветата, закачили една круша и тя паднала отъ дървото. Споредъ заповѣдьта на валията, турчина затворили, защото заспалъ, а воловетѣ обѣсили, защото съборили една круша. Съ това турската държава оправи ли се? Не. Така и въ нашето съзнание трѣбва да стане една коренна промѣна, всички да бѫдете силни, та като дойде у васъ сѣятельтъ, всички да познавате Неговото присѫствие. На ученицитѣ отъ Новото учение не се позволява да се съмнѣватъ, а всичко трѣбва да провѣряватъ и да подлагатъ на опитъ. Нашето учение е учение на опити, то не говори празни приказки.
към втори вариант >>

Споредъ заповѣдьта на валията, турчина затворили, защото заспалъ, а воловетѣ обѣсили, защото съборили една круша. (втори вариант)
И двамата крадѣли. Валията издалъ заповѣдь: „Който се улови въ кражба на плодове, да бъде обѣсенъ“. Единъ день прѣзъ тѣзи мѣста минавалъ турчинъ съ своята каруца. Врѣмето било тежко, задушно. Турчинътъ заспалъ на каруцата си и воловетѣ, като минавали покрай дърветата, закачили една круша и тя паднала отъ дървото. Споредъ заповѣдьта на валията, турчина затворили, защото заспалъ, а воловетѣ обѣсили, защото съборили една круша. Съ това турската държава оправи ли се? Не. Така и въ нашето съзнание трѣбва да стане една коренна промѣна, всички да бѫдете силни, та като дойде у васъ сѣятельтъ, всички да познавате Неговото присѫствие. На ученицитѣ отъ Новото учение не се позволява да се съмнѣватъ, а всичко трѣбва да провѣряватъ и да подлагатъ на опитъ. Нашето учение е учение на опити, то не говори празни приказки. То не се занимава съ въпроси, дали има Господь или не, дали има душа или не, или дори не подига и въпросъ, ще се оправи ли свѣта или не.
към втори вариант >>

28. Храненето, условие за вечен живот/ Правилното ядене, като условие за вѣченъ животъ

Така ще постъпите и с ябълката, и с крушата.
Като излезете оттук, помнете думите, които ви казах: Яжте правилно! Като вземеш един варен картоф в ръката си, кажи: „Братко, ще ме извиниш, че събличам дрешката ти. Ще те изпратя да се разходиш из стомаха ми, в дробовете и сърцето ми. Там няма да бъдеш добре, но като минеш през мен, ще влезеш в светлата страна на моя живот, ще разбереш какъв е моят ум и моето сърце. Там ще си дадем по една братска целувка“. Така ще постъпите и с ябълката, и с крушата. Като минат през вас, пак ще се целунете. Като се нахраните, ще благодарите за посещението, което сте имали на обяд. Който чуе как се разговаряте с картофите и плодовете, ще каже, че говорите с духове. Кажи: „Разговарям се с храната, която влиза в мене, благодаря ѝ и давам ѝ една целувка. След това моля тия гости да не разказват на никого какво сме говорили“.
към беседата >>

Вземешъ една ябълка, една круша, по сѫщия начинъ ще се разговоришъ съ тѣхъ и най-послѣ вѫтрѣ въ васъ ще се цѣлунете. (втори вариант)
Почти всички сте еднакви въ яденето, ядете по единъ и сѫщъ начинъ. Всичко това, което ви говоря, азъ го прилагамъ и наблюдавамъ какви сѫ резултатитѣ. Правете и вие опити. Като си излѣзете отъ тукъ, помнете, което ви казахъ, че трѣбва да се научите да ядете. Като вземешъ една сварена картофа, кажи ѝ: „Сестричко, азъ те обичамъ, ще ми позволишъ да ти съблѣка дрешкитѣ, искамъ да влѣзешъ въ мене, да се разходишъ изъ стомаха, сърцето, дробоветѣ ми; тамъ нѣма да си добрѣ, ще имашъ страдания, но като минешъ прѣзъ тѣхъ, ще влѣзешъ въ свѣтлата страна на моя животъ, ще видишъ какво е моето сърце и моя умъ и тамъ ще си дадемъ по една цѣлувка“. Вземешъ една ябълка, една круша, по сѫщия начинъ ще се разговоришъ съ тѣхъ и най-послѣ вѫтрѣ въ васъ ще се цѣлунете. Като свършишъ яденето, ще кажешъ: „Днесъ имахъ три гостенки мои сестри отъ невидимия свѣтъ, отъ небето и ги пратихъ да се разходятъ вѫтрѣ въ мене“. Ще кажете: „Този човѣкъ се занимава съ духове, разговаря съ тѣхъ“. – Да, азъ се разговарямъ съ картофки, ябълки и круши, давамъ имъ по една цѣлувка като влѣзатъ въ мене и имъ казвамъ да не разправятъ това нѣщо никому. Тѣзи ваши сестри, като отидатъ на другия свѣтъ, ще кажатъ: „Тѣзи хора се научиха вече какъ да живѣятъ, може да ги посѣщаваме“. И тъй, направете този малъкъ опитъ върху яденето.
към втори вариант >>

29. Ангелът отговори / Ангелътъ отговори

Ако в ябълката или в крушата влезе червей, тоя плод ще падне по-рано от определеното време.
Аз не говоря за обикновеното броене на времето, както ние броим. Природата има друг начин за определяне на времето. И тъй, всяко изваждане в природата става на определено време, по определен метод. Който не спази това време и тоя метод, носи отговорност за това отклоняване. Всички страдания на хората се дължат на факта, че те не спазват законите, с които природата си служи при изваждането. Ако в ябълката или в крушата влезе червей, тоя плод ще падне по-рано от определеното време. Значи щом падането на плода стане по-рано, ние казваме, че се явила някаква причина, която нарушила Божествения ред на нещата. Като изнасям тоя факт, нямам предвид да ви заставя да се ровите в миналото си и да търсите своите грешки, но да мислите как да живеете в бъдеще. Миналото е хроникирано вече. Цяла каца със сълзи да напълните, Бог няма да обърне внимание на това. Той е сит на плач и сълзи.
към беседата >>

Ако у една ябълка или круша, която е завързала, въ плода ѝ влѣзе единъ малъкъ червей, този плодъ ще падне по-рано отъ опрѣдѣленото врѣме. (втори вариант)
И този девети часъ може да се падне или вечерно врѣме или сутринь, зависи отъ въртенето на земята. Ако деветиятъ часъ се падне когато слънцето залѣзва, резултатътъ ще бѫде единъ; ако деветиятъ часъ се падне, когато слънцето изгрѣва, резултатътъ ще бѫде другъ. Азъ не говоря за това установено числение, съ което ние си служимъ; но въ природата има друго числение. Слѣдователно, всѣко изваждане си има своето опрѣдѣлено врѣме, свой опрѣдѣленъ методъ и всѣки, който употреби другъ методъ, носи голѣма отговорность. И всички наши страдания сега почиватъ на това, че нѣкои нѣща не сѫ извадени на врѣме. Ако у една ябълка или круша, която е завързала, въ плода ѝ влѣзе единъ малъкъ червей, този плодъ ще падне по-рано отъ опрѣдѣленото врѣме. Слѣдователно, щомъ падането на плода стане по-рано, ние разбираме, че има една посторонна причина, която е нарушила Божествения редъ на нѣщата. Азъ като ви говоря, нѣмамъ за цѣль да се ровите въ вашето минало, но да видите какъ ще живѣете за въ бѫдеще. Това минало е отбѣлѣзано и цѣла каца съ сълзи да излѣете, Господь не обръща внимание, Той е ситъ на сълзи. Когато хората плачатъ, казватъ, че въ сълзитѣ има нѣщо. Да, има нѣщо.
към втори вариант >>

30. Свидетелството на Духа

БС

"Тази "миличка" нея искам вече." А тази любов, за която аз говоря, за онзи Дух, Който иде, Той всякога носи, няма да ви каже някоя сладка дума, но Той ще ви донесе някоя хубава книга или ще ви донесе ябълка или круша, и ще ви каже: "Похапнете си малко, да разберете колко е благ Господ.
Те като пламнат, казват: "Аз за Господа съм готов всичко да направя", но като дойде до жертвата - "Това е празна работа, човек пък да не е толкова идеален и толкова усърден, малко по-хладен да бъда." И свършва. И тази е първата любов, която свързва всички същества, тя ги сплотява, тя ги стопля като печка, която трябва всякога да подклаждате и да туряте дърва. Знаете ли как се подхранва тя? - Дойде някоя приятелка, вие малко сте изгубили доверието, но тя ви каже: "Колко сте хубава, колко ви обичам, искам дави прегърна и целуна." А вие се въодушевите, разположите се, но тя като си замине, след някое време кажете си: "Лъжа се аз, дали ме обичаше, или ме мрази? " На третия ден пак дойде и каже " Миличка", утре пак" Миличка", докато ви се загуби нещо и вие затворите вратата и кажете. "Тази "миличка" нея искам вече." А тази любов, за която аз говоря, за онзи Дух, Който иде, Той всякога носи, няма да ви каже някоя сладка дума, но Той ще ви донесе някоя хубава книга или ще ви донесе ябълка или круша, и ще ви каже: "Похапнете си малко, да разберете колко е благ Господ. Най-първо да опитате колко е благ Господ, че после да опитате колко съм Аз благ." А сега любовта каква е? Дойде бащата и казва: "Знаеш ли какво ти нося7 Една хубава кукла." Но тя нито се яде, нито се пие и след 4-5 дена дъщерята счупи куклата С такава кукла ще ни залъгват. Това било, че онова, обещават ни Царството Божие, а вие се питате дали е тъй? А когато дойде Духът, вие ще имате една жива положителна опитност, ще изпитвате навсякъде и ще разберете що е смисълът на живота. То е Духът, Той като дойде, ще свидетелствува, вие ще бъдете смели, решителни, с всички хора ще се справите.
към беседата >>

31. Защо твоите ученици ядат и пият?

Ние не владеем още знанието на царевицата, на житото, на крушата, на сливата, а при това казваме: „Ябълка е това, круша е това“!
Значи правим този процес. Ние не само трябва да знаем как да извадим този двойник, но трябва да знаем и онези велики закони, при които душата се развива, расте и придобива своите знания. Ние трябва да се поучим от царевицата, когато тя пуща своите коренчета в черната почва. Тя стои на много по-ниска степен на развитие отколкото ние, но когато се посади в почвата, тя умее да схване онези елементи, които са необходими за нас, и така да ги усвои, че от туй складиране на тези елементи в царевицата да зависи нашия живот. Ако царевичните зрънца, житните зрънца, ечемичните зрънца не събираха тези елементи за живот, какво би станало с нас, интелигентните хора, които мислим, че сме много културни? Ние не владеем още знанието на царевицата, на житото, на крушата, на сливата, а при това казваме: „Ябълка е това, круша е това“! Или: „Той е прост като круша“. Не, крушата по своята специалност седи 10 пъти по-високо от човека в културно отношение. Турците казват: „Персенги олсун“, т.е. на калем иде. Туй буквално не е вярно.
към беседата >>

Или: „Той е прост като круша“.
Ние не само трябва да знаем как да извадим този двойник, но трябва да знаем и онези велики закони, при които душата се развива, расте и придобива своите знания. Ние трябва да се поучим от царевицата, когато тя пуща своите коренчета в черната почва. Тя стои на много по-ниска степен на развитие отколкото ние, но когато се посади в почвата, тя умее да схване онези елементи, които са необходими за нас, и така да ги усвои, че от туй складиране на тези елементи в царевицата да зависи нашия живот. Ако царевичните зрънца, житните зрънца, ечемичните зрънца не събираха тези елементи за живот, какво би станало с нас, интелигентните хора, които мислим, че сме много културни? Ние не владеем още знанието на царевицата, на житото, на крушата, на сливата, а при това казваме: „Ябълка е това, круша е това“! Или: „Той е прост като круша“. Не, крушата по своята специалност седи 10 пъти по-високо от човека в културно отношение. Турците казват: „Персенги олсун“, т.е. на калем иде. Туй буквално не е вярно. Не е вярно, че една царевица и една царевица правят две и че крушата седи 10 пъти по-високо от човека.
към беседата >>

Не, крушата по своята специалност седи 10 пъти по-високо от човека в културно отношение.
Ние трябва да се поучим от царевицата, когато тя пуща своите коренчета в черната почва. Тя стои на много по-ниска степен на развитие отколкото ние, но когато се посади в почвата, тя умее да схване онези елементи, които са необходими за нас, и така да ги усвои, че от туй складиране на тези елементи в царевицата да зависи нашия живот. Ако царевичните зрънца, житните зрънца, ечемичните зрънца не събираха тези елементи за живот, какво би станало с нас, интелигентните хора, които мислим, че сме много културни? Ние не владеем още знанието на царевицата, на житото, на крушата, на сливата, а при това казваме: „Ябълка е това, круша е това“! Или: „Той е прост като круша“. Не, крушата по своята специалност седи 10 пъти по-високо от човека в културно отношение. Турците казват: „Персенги олсун“, т.е. на калем иде. Туй буквално не е вярно. Не е вярно, че една царевица и една царевица правят две и че крушата седи 10 пъти по-високо от човека. Това е по косвените обяснения, а не по прямите: по прямите е обратно.
към беседата >>

Не е вярно, че една царевица и една царевица правят две и че крушата седи 10 пъти по-високо от човека.
Или: „Той е прост като круша“. Не, крушата по своята специалност седи 10 пъти по-високо от човека в културно отношение. Турците казват: „Персенги олсун“, т.е. на калем иде. Туй буквално не е вярно. Не е вярно, че една царевица и една царевица правят две и че крушата седи 10 пъти по-високо от човека. Това е по косвените обяснения, а не по прямите: по прямите е обратно. Сега, тук може да се роди цял спор. Можем да спорим колкото искаме по въпроса. Тези учени хора задават на Христа въпроса: „Защо учениците Йоанови често постят и молба правят, така и фарисейските, а твоите ядат и пият, има гуляй, ядене и пиене? “ Ами че да пости човек, много наука ли се изисква?
към беседата >>

32. Христа разпят

Аз бих попитал който и да е ботаник: ако светлината, която произтича от своя извор, е една и съща, ако вибрациите ѝ са едни и същи, как тъй ябълката да има един вкус, а крушата друг?
Следователно всякога, когато Словото стане разумно вътре в нашия мозък, когато Словото стане разумно в нашето сърце и в нашата душа – светлината се явява като един резултат. Значи, Бог е казал: Светлина да бъде в този ум, светлина да бъде в това сърце, светлина да бъде в тази душа, и бива светлина. И какви са резултатите на светлината? Най-първо тази светлина ще произведе буря, ветрове, дъжд, ураган, цял един катаклизъм, и след като образува своя почва, тази светлина ще произведе златни плодове, реки, извори, а чрез тия плодове ние ще познаем качествата на светлината. Защото всичките плодове еднакви ли са? Аз бих попитал който и да е ботаник: ако светлината, която произтича от своя извор, е една и съща, ако вибрациите ѝ са едни и същи, как тъй ябълката да има един вкус, а крушата друг? Как става това? Ще кажете: „Тъй го наредил Господ“. Тъй говорят религиозните хора, но учените хора не могат да говорят тъй. Този Господ, за Когото ние говорим, Той е Господ на Любовта. И като произнесем думата „Любов“, цялото ни битие трябва да почувства едно трептение, една велика радост да се появи в сърцата.
към беседата >>

33. Ученикът не е по-горен от учителя си

Съвременната наука още не е изучавала при какви условия се раждат ябълките, крушите, защо соковете на ябълката се отличават от соковете на крушата или сливата, по какъв закон се различават?
И ако ние не знаем как да използваме Божията Любов, всичко е напразно. И тя си има не само своите цветове. Пак ще кажа: Любовта няма само седем цвята. Един английски учен и проповедник уподобява, че и Любовта има седем цвята, но аз се различавам, аз мисля друго за Любовта: тя има повече цветове, много повече цветове. И от всеки един цвят на Любовта се раждат особени плодове. Съвременната наука още не е изучавала при какви условия се раждат ябълките, крушите, защо соковете на ябълката се отличават от соковете на крушата или сливата, по какъв закон се различават? В сливата има нещо особено, в ябълката има нещо особено, в крушата има нещо особено, портокала, лимона, във всички тия плодове има нещо особено. Това са съчетания на тази светлина по особен начин. В някои плодове преобладават известни цветове повече, в други по-малко. За пример, вземете черешата – в нея преобладава повече червеният цвят. И следователно ако някой е малокръвен, и ако той разбира закона при яденето на черешите, ако той има туй разположение, ако яде по новия начин, ядене чрез разбиране, а не механически – че е дошло времето: 12 часа, – ако има туй вътрешно разбиране, тъй както природата е създадена и както ние сме създадени, непременно той ще възприеме всичко онова, което е необходимо за неговия организъм.
към беседата >>

В сливата има нещо особено, в ябълката има нещо особено, в крушата има нещо особено, портокала, лимона, във всички тия плодове има нещо особено.
И тя си има не само своите цветове. Пак ще кажа: Любовта няма само седем цвята. Един английски учен и проповедник уподобява, че и Любовта има седем цвята, но аз се различавам, аз мисля друго за Любовта: тя има повече цветове, много повече цветове. И от всеки един цвят на Любовта се раждат особени плодове. Съвременната наука още не е изучавала при какви условия се раждат ябълките, крушите, защо соковете на ябълката се отличават от соковете на крушата или сливата, по какъв закон се различават? В сливата има нещо особено, в ябълката има нещо особено, в крушата има нещо особено, портокала, лимона, във всички тия плодове има нещо особено. Това са съчетания на тази светлина по особен начин. В някои плодове преобладават известни цветове повече, в други по-малко. За пример, вземете черешата – в нея преобладава повече червеният цвят. И следователно ако някой е малокръвен, и ако той разбира закона при яденето на черешите, ако той има туй разположение, ако яде по новия начин, ядене чрез разбиране, а не механически – че е дошло времето: 12 часа, – ако има туй вътрешно разбиране, тъй както природата е създадена и както ние сме създадени, непременно той ще възприеме всичко онова, което е необходимо за неговия организъм. Тъй, във всяка една наша дума, във всяка една наша мисъл преобладава различен цвят от цветовете на Любовта.
към беседата >>

34. Дъще Сионова

Така учат гражданите, а селяните имат друго учение: те само когато дойде обяд, тогава ще се скрият под някоя круша.
– „За да се самоусъвършенстват хората.“ Защо трябва да се самоусъвършенстват хората? – „Е, това е закон в природата.“ Всички тия разсъждения ние ги туряме под един знаменател – да познаем Бога. Туй не е само до младата мома. И в ония цветя и в ония дървета, и в тях има туй съзнание: като посрещнат своя любовник – слънцето, – и те турят най-хубавата премяна, ония хубави, шарени цветя – най-хубавата премяна, с която идат да го посрещнат, и цветята имат много добри познания за слънцето, отколкото сегашните хора. Сегашните образовани хора, когато слънцето ги напече, турят си големи дъждобрани, омбрели или големи шапки, турят големи завеси, да не влиза в стаята светлина през ония малки прозорчета, и всички проповядват да не би да слънчасат хората. Така учат гражданите, а селяните имат друго учение: те само когато дойде обяд, тогава ще се скрият под някоя круша. Питам тогава: де е смисълът на живота? Смисълът на живота не седи в частностите, в нашите разбирания, смисълът на живота не седи в една теория, в едно разбиране, смисълът на живота не седи в религията. Даже религията не е израз на онзи осмислен живот, защото религията, това са форми, начини, чрез които трябва да служим. Нима онази мома, която може да играе всички хора̀, всички игри на хорото, нима тя е научила смисъла на живота? Тя на хорото може да играе много хубаво, а да не знае да готви; тя може да играе прекрасно, а да не знае да шие; тя може да играе отлично, а да е много устата.
към беседата >>

35. Празното време

" – Да допуснем, че някоя ученичка има другарка в училище; тя трябва да чака своята другарка 4-5 часа, да й даде една ябълка или круша, значи, в много време малко работа свършва.
В окултния клас човек ще се научи как да разбира нещата. За упражнение се иска малко време – само излишното време, което не знаете какво да направите, празното време ще го употребявате за окултната школа. Малкото се благославя. Аз искам в малко време много да свършите, а после ще дойдем до другото правило – в много време малко да свършите. Сега казвате: "Как може в много време малко да свършим? " – Да допуснем, че някоя ученичка има другарка в училище; тя трябва да чака своята другарка 4-5 часа, да й даде една ябълка или круша, значи, в много време малко работа свършва. Сега ще ви покажа, как може в малко време много да направите. В 5-10 минути свършвате за един ден работата. Положителното правило е: в малко време много работа да свършите. Представете си, че вие сте при една инсталация, вземате един ключ и с него запалвате всички свещи, а иначе, колко много време бихте ги палили. Когато човек дойде до Божествените закони, като намери Божествения ключ, в малко време много ще свърши.
към беседата >>

36. Необятната любов / Необятната любов

– Защото е зряла круша, от която могат да си късат сладки, зрели плодове.
Да обичаш богатия, силния, учения, здравия, това е в реда на нещата. Така обичат всички хора, светски и религиозни. Защо обичат богатия? – Защото могат да вземат нещо от него. Защо обичат здравия? – Защото е зряла круша, от която могат да си късат сладки, зрели плодове. Затова обичат и силния, и учения. Аз не вярвам в такава любов. Утре ще изгубиш богатството, силата, здравето, учеността и светостта си и ще те изхвърлят навън като непотребна вещ. Защо не обичате слабия, грешния, невежия и болния? – Защото няма какво да вземете от тях.
към беседата >>

– Защото е зряла круша, от която могат да си късат сладки, зрели плодове.
Да обичаш богатия, силния, учения, здравия, това е в реда на нещата. Така обичат всички хора, светски и религиозни. Защо обичат богатия? – Защото могат да вземат нещо от него. Защо обичат здравия? – Защото е зряла круша, от която могат да си късат сладки, зрели плодове. Затова обичат и силния, и учения. Аз не вярвам в такава любов. Утре ще изгубиш богатството, силата, здравето, учеността и светостта си и ще те изхвърлят навън като непотребна вещ. Защо не обичате слабия, грешния, невежия и болния? – Защото няма какво да вземете от тях.
към беседата >>

37. Много плод

Една круша, която сега ви ражда стотина круши, тогава ще роди хиляди и хубави круши ще бъдат.
„Че какво ще каже един вол? “ Той не се оплаква, вол е той, върви, мълчи и ние му казваме: „Дий“. Но когато приложим Любовта и снемем хомота и тия остени, ще идем заедно с вола да работим на нивата и те ще кажат: „Братко, аз те познавам“. Те познават ония, които живеят в Любовта, и всички знаят да работят на нивата. И тогава волът няма да работи 8 часа, а само 2 часа; и тези два часа ще дадат толкова, колкото осемте часа. Една круша, която сега ви ражда стотина круши, тогава ще роди хиляди и хубави круши ще бъдат. Нивите ще раждат изобилен плод. По цялото лице на земята ще има благословение. Сега готови ли сте да приемете туй учение и да го приложите? Щом го приложите, който го приложи първи, тъй както ви казвам, аз ще го целуна. Тогава сами ние ще се разбираме.
към беседата >>

38. Не правете никому насилие, нито оклеветявайте!

Поуморил се, спрял се под една круша да си почине, свързал юлара за ръката си и заспал.
Тогава в какво седи същността на нещата? Трябва да дойдем до един велик принцип, върху който можем да поставим своята душа и да се познаем: аз ли съм или не съм аз. Аз ще ви приведа пак онзи анекдот, защото е български и трябва да го помните. Аз ще изменя името, Стоян беше по-рано, стояновци има, ако туря Иван, ивановци има, ако туря Петко, петковци има, ще му туря името Манго, за да не се обидите. Един Манго, циганин, от циганското племе, имал само едно магаренце, но му трябвали парици, искал да го изкара на пазара, да го продаде и да направи на жена си ново фередже за байрама, подкарал магарето в града с юлара му и запял своята песен. Поуморил се, спрял се под една круша да си почине, свързал юлара за ръката си и заспал. Две деца изваждат юлара, възсядат магарето и избягват. Събужда се Манго и гледа, магарето го няма, а юларът там. Какво е станало, как тъй магарето е могло да си извади главата от този юлар, и си казва: „Чудно, изгубил съм туй магаре! Ако аз съм Манго, магарето се изгуби, отиде магарето, а ако аз не съм Манго, ще кажа на жена си, че този юлар го спечелих, значи имам един юлар“. И ние, съвременните хора, носим по един юлар със себе си и се питаме тъй: „Изгубено ли е магарето, или юларът е спечелен?
към беседата >>

39. Какво се изисква от ученика / Изисквания от ученика

Запример една круша, която е сладка, а друга горчи.
Ще гледате да имате хармония, да спазвате хармония между себе си. Имайте пред вид, че всеки, който прави пакост на другите, прави и на себе си. Тъй щото в какъвто и да е смисъл, комуто и да я правим, в нашето съзнание веднага ще има отглас, и значи за себе си я правим. Защото тези наши лоши постъпки са дисхармонични образи, некрасиви, които ние сме нарисували. А доброто, това са красиви форми и образи. Запример една круша, която е сладка, а друга горчи. Защо горчи? Тези горчиви плодове показват, че за бъдеще ще бъдат егоисти. Тя казва: Аз не си давам плода. Горчив го е направила, за да не ѝ бутат плода. Смешно е, обаче умният човек може този горчив плод да го употреби.
към беседата >>

40. Кое е полезно и кое не е

Опишете крушата, ябълката, сливата, черешата, динята, краставицата - те са доста.
Трябва да мислите здраво, да се научите да търсите в природата, защото тя никога не лъже. За втори път пак напишете за цветята, от по колко листа цветовете им се състоят-петлистни и шестлистни. Вземете и опишете динята, пъпеша, черешата, те са петлистни - по какво се отличават. Всички петлистни цветя действуват разхлабително на стомаха. На шестлистните влиянията им са добри. Опишете крушата, ябълката, сливата, черешата, динята, краставицата - те са доста. Ще ги проучите, опити ще направите. Тъй всеки може да говори. Ще попитате някои агрономи и градинари - проучете ги. После, какви им са соковете и как въздействат на човека. Ако вие бихте били чувствителни, още като хванете една круша в ръката си, ще я познаете - тая круша сочна ли е, стипчива ли е или крехка.
към беседата >>

Ако вие бихте били чувствителни, още като хванете една круша в ръката си, ще я познаете - тая круша сочна ли е, стипчива ли е или крехка.
Опишете крушата, ябълката, сливата, черешата, динята, краставицата - те са доста. Ще ги проучите, опити ще направите. Тъй всеки може да говори. Ще попитате някои агрономи и градинари - проучете ги. После, какви им са соковете и как въздействат на човека. Ако вие бихте били чувствителни, още като хванете една круша в ръката си, ще я познаете - тая круша сочна ли е, стипчива ли е или крехка. Също и за ябълката. Наблюдавайте ония плодове, които имат деликатна кожа. Вземете една любеница, която има лъскава кора, то е признак, че тя е сладка. После може да я познаете жълта ли е или червена, навън има написано. Може да знаете с положителност, с математическа вероятност.
към беседата >>

41. Простите и сложни движение в природата / Прости и сложни движения

Като не разбират този закон, някои влизат в градината на своя съсед и обират крушата му.
Само по този начин Божията мисъл може да даде подтик на човешкия живот. Само така Божествените движения ще раздвижат човешкия живот. При това положение, именно, всичко е възможно и постижимо. Помнете: Без връзка с Бога нещата остават непостижими. И тогава, каквито усилия да прави човек, да владее някои природни сили, те остават напразно. Като не разбират този закон, някои влизат в градината на своя съсед и обират крушата му. Те мислят, че имат право да владеят тези круши. Да работи един, а друг да обира и яде плодовете, това не е никакво завладяване. Всеки човек работи, за да придобие знание, но никой няма право да разполага с неговото знание. Друг е въпросът, ако хората се обичат. Тогава всеки доброволно дава от своите блага на ближните си.
към беседата >>

След като човек изяде една хубава круша, в ума му се явява светлата мисъл, да напише едно стихотворение.
Следователно, ако искате да разберете някого, вие трябва да се пожертвате за него; ако иска някой да ви разбере, той трябва да се пожертва за вас. В този смисъл яденето, т.е. жертвата, е символ. Физическият живот се основава на ядене и пиене. Ако изключите яденето и пиенето от живота, той се обезсмисля. След като човек изяде една хубава круша, в ума му се явява светлата мисъл, да напише едно стихотворение. Като яде, човек се въодушевява, придобива разположение за работа, за учене и за писане на хубави неща. Затова Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето и който ме яде, той има живот в себе си“. Задачата на ученика е да прилага закона на жертвата разумно. Да правите малко отстъпки, това не е жертва. Жертвата е закон, чрез който се примиряват всички противоречия.
към беседата >>

Като не разбират този закон, някои влизат в градината на своя съсед и обират крушата му.
Само по този начин Божията мисъл може да даде подтик на човешкия живот. Само така Божествените движения ще раздвижат човешкия живот. При това положение, именно, всичко е възможно и постижимо. Помнете: Без връзка с Бога нещата остават непостижими. И тогава, каквито усилия да прави човек, да владее някои природни сили, те остават напразно. Като не разбират този закон, някои влизат в градината на своя съсед и обират крушата му. Те мислят, че имат право да владеят тези круши. Да работи един, а друг да обира и яде плодовете, това не е никакво завладяване. Всеки човек работи, за да придобие знание, но никой няма право да разполага с неговото знание. Друг е въпросът, ако хората се обичат. Тогава всеки доброволно дава от своите блага на ближните си.
към беседата >>

След като човек изяде една хубава круша, в ума му се явява светлата мисъл, да напише едно стихотворение.
Следователно, ако искате да разберете някого, вие трябва да се пожертвате за него; ако иска някой да ви разбере, той трябва да се пожертва за вас. В този смисъл яденето, т.е. жертвата, е символ. Физическият живот се основава на ядене и пиене. Ако изключите яденето и пиенето от живота, той се обезсмисля. След като човек изяде една хубава круша, в ума му се явява светлата мисъл, да напише едно стихотворение. Като яде, човек се въодушевява, придобива разположение за работа, за учене и за писане на хубави неща. Затова Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето и който ме яде, той има живот в себе си“. Задачата на ученика е да прилага закона на жертвата разумно. Да правите малко отстъпки, това не е жертва. Жертвата е закон, чрез който се примиряват всички противоречия.
към беседата >>

42. Какво ще срещне ученикът на пътя? Правила и мерки за избягване на всички погрешки

Не искам да имам днес с никого вземане-даване." Отдалечил се вън от града при една круша да размишлява.
Туй малко богатство, което имаш, не можеш да употребиш, какво ще правиш с голямото? - "Да бъда малко по-силен! " - Ти малките сили не можеш да употребиш, как ще употребиш голямата сила? И после, има друго едно състояние, дето учениците сега ще го усетят. Вие се намирате както Диоген в положението, че към края на живота си, понеже се явявали при него този да го пита за съвет, онзи да го пита, един ден той казал: "Днес искам да си почина. Не искам да имам днес с никого вземане-даване." Отдалечил се вън от града при една круша да размишлява. До обяд добре вървяло. На обяд, таман най-хубавото положение, ето един човек иде да го запита нещо. Той се ядосал, но нещо му казва: "Ама този човек отде да знае, че ти си неразположен или че ти не искаш да приемаш никого? Искаш ли на края на живота си да фалираш? " Сега по някой път вие казвате: "Днес искам никой да не ме безпокои." И него ден ще дойде някой.
към беседата >>

43. Новият живот

Казвам: аз ще направя един опит с българите, ако нашето духовенство не вярва, и той ще бъде следният – на духовниците казвам: „За опит една година ще ви оставя да въздействате вие на българите, а после ще действам аз една година, и ще видим кога ще има повече плодородие.“ Тъй е казал Господ: „Дето има Любов, и земята повече ражда; там, дето има Любов, и лозето повече ражда, и крушата, и всички плодове повече раждат.“ Любовта е дълбока сила, която може да действа в Природата и тази Природа отговаря на Любовта.
Ние идем в Търново, за да създадем на търновци една благоприятна атмосфера. Защо съм избрал Търново? Аз съм го избрал като един център, дето земните влияния на България се срещат и може да се подобри здравословното състояние на българите. Целта ми не е да се увеличат моите съмишленици, а да могат мозъците на българите да станат нормални, да се образува една мека атмосфера и при това да се подобри положението на техните ниви, за да раждат повече жито. Това имам предвид. Казвам: аз ще направя един опит с българите, ако нашето духовенство не вярва, и той ще бъде следният – на духовниците казвам: „За опит една година ще ви оставя да въздействате вие на българите, а после ще действам аз една година, и ще видим кога ще има повече плодородие.“ Тъй е казал Господ: „Дето има Любов, и земята повече ражда; там, дето има Любов, и лозето повече ражда, и крушата, и всички плодове повече раждат.“ Любовта е дълбока сила, която може да действа в Природата и тази Природа отговаря на Любовта. Но Любов безкористна! Туй е опитът. Сега ако дойда да изпъдя свещениците и да туря моите хора, моите съмишленици, да венчават и да кръщават, и те ще се оцапат като тях. Не искам да замествам никого. Нека свещениците вършат своето в църквата си: тя е техен дом и те носят всичката отговорност.
към беседата >>

44. Предварителни бележки

И всички растения, като вземете например дъба, бука, бора, ябълката, крушата, черешата – всички си избират своя подходяща почва; и когато едно дърво попадне на хубава почва, която съответства на неговото естество, то расте и се развива правилно.
Сегашната философия е да се занимаваме с микроскопическите неща – не с големи, но с най-обикновени, с малки, посредствени работи. Тази е най-великата философия! С великите работи всеки може да се занимава, но за малките, за микроскопическите работи много малко кандидати има, а всъщност тия малки работи са важни. Сега, преди да пристъпя към беседата си, важно е да имате добра почва под себе си. Ще си изберете почва. И всички растения, като вземете например дъба, бука, бора, ябълката, крушата, черешата – всички си избират своя подходяща почва; и когато едно дърво попадне на хубава почва, която съответства на неговото естество, то расте и се развива правилно. Е, да допуснем, че вие сега сте ученици на Бялото Братство, пращат ви да извършите следната задача: една 72-годишна баба – вземам туй число – 72, като известно число, което има смисъл – имала 10 деца: 7 сина и 3 дъщери. Тя е вложила в тях всичкия си капитал, възложила е всичката си надежда на тия свои деца, обаче те измират всички до едно и тя остава неутешима. Сега изпращат ви вас да я утешите. Как ще я утешите? Тя ще ви каже: „Синко, аз не съм млада да се оженя втори път и да родя деца. Изгубих!
към беседата >>

45. Правила и мерки за избягване на всички погрешки

Отдалечил се извън града под една круша да размишлява.
Друг иска да бъде малко по-силен. Ти малките сили не можеш да употребиш, а как ще употребиш големите? Има друго едно състояние, което учениците могат да усетят. Може да се намерите в положението на Диоген, при когото към края на живота му идвали мнозина да го питат по различни въпроси. Един ден той казал: „Днес искам да си почина, не желая да имам с никого вземане-даване“. Отдалечил се извън града под една круша да размишлява. До обед вървяло добре, но по обед, тъкмо в най-спокойното време, един човек идва да го пита за нещо. Диоген се усмихнал иронично и нищо не му отговорил... Ами че този човек откъде да знае, че днес не си разположен, или че не искаш да приемаш никого? Нима искаш с тази си постъпка в края на живота си да фалираш? По някой път вие казвате: „Днес не искам никой да ме безпокои“, но този ден идва някой. Не трябва да ви спъва въпроса защо е дошъл.
към беседата >>

46. Ангел Господен говори / И ангел Господен говори на Филипа

Скопецът може да е семе на ябълка, на круша; той може да е костилка на слива; може да е житно зрънце, ечемик, това не е важно – посей го в земята.
Единият има златото, а другият – знанието. Не можем да изживяваме нещата, ако не ги разбираме. Ангел Господен говори на Филип: „Стани и иди в пътя, към града Газа, дето ще срещнеш един човек." Филип среща скопеца и му проповядва. Питате: Заслужава ли да си напусне човек работата и да отиде в град Газа за някакъв си скопец, да му проповядва истината. – Заслужава. Скопецът може да е семе на ябълка, на круша; той може да е костилка на слива; може да е житно зрънце, ечемик, това не е важно – посей го в земята. От посятото ще научиш един велик закон. Аз не взимам думата „сеене" в буквален смисъл – в земята. Има жито, което се сее в човешкия мозък. Има хора, които могат да сеят житото в земята, но не знаят как се сее жито в мозъка. Човешкият мозък трябва да се разработи и изоре изцяло.
към беседата >>

Заслужава. Този скопец трябва да е едно семенце на ябълка, на круша, може да е костилка на слива, може да е житно зърно, ечемично зърно - посей го в земята. (втори вариант)
Единият има златото - този, който помни стиховете, а другият има знанието - онзи, който живее с нея, изживява стиховете й. Следователно всички неща, за които казваме, че трябва да ги живеем, не можем да ги живеем, ако не ги разбираме. Сега, този ангел слиза и казва на Филипа: „Стани и иди в пътя към града Газа, ще срещнеш някого." Той среща скопеца и му проповядва. Вие ще кажете: „Заслужава ли да си напуснете работата и да отидете за някой си скопец, да му проповядвате тази истина? " Заслужава. Този скопец трябва да е едно семенце на ябълка, на круша, може да е костилка на слива, може да е житно зърно, ечемично зърно - посей го в земята. От това посяване ще научиш едни велик закон. Аз не разбирам посяване в буквалния смисъл, защото има жито, което се сее в човешкия мозък. Има хора, които знаят да сеят жито на земята, но не знаят да сеят житното зърно в мозъка. Целият мозък трябва да се разработи. За в бъдеще трябва наука, която да ни научи как да се обработва този мозък.
към втори вариант >>

47. Практическо приложение на окултната музика

Когато ви говоря за растенията, аз имам предвид, че те са деца на ангелите, затуй в ябълката, в крушата и пр., у тях има такива хубави сокове... Не чувствате ли тяхната сила?
“ Сега у вас ще влезе една отрицателна мисъл: „Ангелите имат ли деца? “ – Имат, разбира се, но деца, които не се раждат, както се раждат хората. И този начин, по който се раждат хората, той не е един от най-сполучливите методи за раждане. „Родено от плът и родено от дух.“ Как се ражда от дух? Та затуй ние трябва да бъдем много внимателни към тия растения. Когато ви говоря за растенията, аз имам предвид, че те са деца на ангелите, затуй в ябълката, в крушата и пр., у тях има такива хубави сокове... Не чувствате ли тяхната сила? То е цяло богатство! У тях Любовта е съвършенно безкористна, те се жертват. Но някой път, когато пристъпим законите и те произнасят присъда, често някой може да плати с живота си. Сега, въобще, вие казвате: „Господ създал растенията, дърветата за хората, да ги употребяват за градиво“. Вие, като ученици на окултната Школа, ще се освободите от туй заблуждение.
към беседата >>

48. Но да бѫде рѣчьта ви: Ей, ей; Не, не / Ей – ей, не – не

Овцата си носи своитѣ отличитѣлни чърти, вълкътъ си носи своитѣ отличитѣлни чърти, ябълката си носи своитѣ отличитѣлни чърти, крушата си носи своитѣ отличитѣлни чърти.
Така постѫпватъ американцитѣ, така постѫпва и невидимия свѣтъ. И той си има своитѣ закони. Ужасни, жестоки закони сѫ тѣ. Когато ние говоримъ за Божията любовь, когато говоримъ за Божията мѫдрость, казваме: „Господь е много добъръ“. Да, Господь е много добъръ, но той оставя всѣки да си носи своитѣ отличитѣлни чърти. Овцата си носи своитѣ отличитѣлни чърти, вълкътъ си носи своитѣ отличитѣлни чърти, ябълката си носи своитѣ отличитѣлни чърти, крушата си носи своитѣ отличитѣлни чърти. Всѣко създание си носи своитѣ форми, своитѣ качества, които е спечелило. Ябълката круша не може да стане. Сега, въ умоветѣ си ние можемъ да изменимъ нѣщата, но въ свѣта нѣщата сѫществуватъ тъй, както сѫ първоначално създадени. Сега въ този хармониченъ свѣтъ ние не трѣбва да се кълнемъ. Ами допуснете, че азъ имамъ да взимамъ отъ васъ 100 лева, и ви дамъ подъ сѫдъ, прѣдлагамъ ви клетва.
към беседата >>

Ябълката круша не може да стане.
Ужасни, жестоки закони сѫ тѣ. Когато ние говоримъ за Божията любовь, когато говоримъ за Божията мѫдрость, казваме: „Господь е много добъръ“. Да, Господь е много добъръ, но той оставя всѣки да си носи своитѣ отличитѣлни чърти. Овцата си носи своитѣ отличитѣлни чърти, вълкътъ си носи своитѣ отличитѣлни чърти, ябълката си носи своитѣ отличитѣлни чърти, крушата си носи своитѣ отличитѣлни чърти. Всѣко създание си носи своитѣ форми, своитѣ качества, които е спечелило. Ябълката круша не може да стане. Сега, въ умоветѣ си ние можемъ да изменимъ нѣщата, но въ свѣта нѣщата сѫществуватъ тъй, както сѫ първоначално създадени. Сега въ този хармониченъ свѣтъ ние не трѣбва да се кълнемъ. Ами допуснете, че азъ имамъ да взимамъ отъ васъ 100 лева, и ви дамъ подъ сѫдъ, прѣдлагамъ ви клетва. Вие казвате: „Нѣмамъ да ви дамъ“, отричате. Казвамъ: „Закълни се!
към беседата >>

Всяко живо същество има своите отличителни черти: овцата носи своите отличителни черти; вълкът си носи отличителните .черти; ябълката, крушата също носят своите черти. (втори вариант)
Дето минават, всички ги познават. Престъпленията се наказват строго и на този, и на онзи свят. Законите на онзи свят са крайно строги, но справедливи. Като се говори за Божията Любов и Мъдрост, всички казват: Добър и милостив е Господ. – Да, добър и милостив е, но Той оставя всеки да носи последствията на своя живот. Всяко живо същество има своите отличителни черти: овцата носи своите отличителни черти; вълкът си носи отличителните .черти; ябълката, крушата също носят своите черти. Всяко създание носи своята отличителна форма, отличителните си качества, които е спечелило. Ябълката никога не може да стане круша, и крушата никога не може да стане ябълка. В умовете си ние можем да изменим нещата, но в действителния живот те съществуват така, както са създадени първоначално. Следователно, в хармоничния свят, в който досега сте живели, не се допуща никаква клетва. Представи си, че имам да взимам от някого хиляда лева.
към втори вариант >>

Ябълката никога не може да стане круша, и крушата никога не може да стане ябълка. (втори вариант)
Законите на онзи свят са крайно строги, но справедливи. Като се говори за Божията Любов и Мъдрост, всички казват: Добър и милостив е Господ. – Да, добър и милостив е, но Той оставя всеки да носи последствията на своя живот. Всяко живо същество има своите отличителни черти: овцата носи своите отличителни черти; вълкът си носи отличителните .черти; ябълката, крушата също носят своите черти. Всяко създание носи своята отличителна форма, отличителните си качества, които е спечелило. Ябълката никога не може да стане круша, и крушата никога не може да стане ябълка. В умовете си ние можем да изменим нещата, но в действителния живот те съществуват така, както са създадени първоначално. Следователно, в хармоничния свят, в който досега сте живели, не се допуща никаква клетва. Представи си, че имам да взимам от някого хиляда лева. Виждам, че той няма пари и не може да ги плати, но въпреки това, аз го давам под съд, дето му предлагам клетва, да признае дълга си. Той отрича дълга си.
към втори вариант >>

49. Добри навици / Образуване на добрите навици

Таман се отървете от сладкото: една хубава круша да имаше, или да има някой да ми тури десетина наполеона в кесията. (втори вариант)
Ще бъдете тихи, спокойни, ще концентрирате ума си, ще кажете: „Всичко върви намясто, всичко ще се уреди." Сега, аз бих желал някои от вас да ми кажат как е излязъл опитът, хапаници имали ли са. Някои мислят нещо друго. Току изведнъж ще ви дойде друга мисъл, да имате една баница. Таман се отървеш от баницата: малко сладко да имаше. Таман се отървете от сладкото: една хубава круша да имаше, или да има някой да ми тури десетина наполеона в кесията. После, като се освободиш от това: да напиша някое съчинение, че светът тъй да се учуди, докторат да имаш и какво не. В тия десет минути - от най-малките детински работи, докато станете някой цар някъде. Няма да се сърдите, кажете: „Ние сме на длъжност поставени, на голяма длъжност сме дежурни. След десет минути, като свършим упражнението, добре дошли. Сега сериозна работа имаме, ще почакате." Те ще хлопат: „Отворете!
към втори вариант >>

50. Господи, да се отворятъ очитѣ ни! / Отвори очите ни!

Едното било една отлична круша, най-хубавата круша, а другото било такава дребна, грозденка я наричатъ, такава стипчава, че и прасетата не я ядатъ.
Многобожие или единъ Богъ, това е базразлично. Нѣма да критикуваме никого, защото, ако дойде да критикувамъ, много неща мога да кажа. Но истината, прямата истина е тази: азъ или вие, произвеждате ли туй нещо, казвамъ: Братко, ти си на правата страна. Имашъ ли това учение въ себе си, ти си на правата страна. Седѣли двѣ дървета въ гората. Едното било една отлична круша, най-хубавата круша, а другото било такава дребна, грозденка я наричатъ, такава стипчава, че и прасетата не я ядатъ. Едната круша казва на другата: Вижъ, моитѣ круши никой не ги бута, при мене никой не идва, азъ съмъ самостоятелна, каквото имамъ, седи на мене, държа го за себе си; а ти, каквото имашъ, взиматъ ти го, все на тебѣ се качватъ и ти страдашъ. Но, единъ день, дошли хора, взели дѣцата на тази хубава круша, и ги турили въ най-хубавитѣ градини, а нея внимателно я поставили на едно хубаво мѣсто. А тази стипчавата круша, като я оставили тамъ, говѣдата взѣли да идватъ при нея, и като нѣмало какво да ядатъ, взѣли да си търкатъ гърбоветѣ по нея, да се чешатъ. Единъ волъ дойде, нѣма какво да яде, почеши си гърба, и си отмине. Тъй крушата изсъхнала.
към беседата >>

Едната круша казва на другата: Вижъ, моитѣ круши никой не ги бута, при мене никой не идва, азъ съмъ самостоятелна, каквото имамъ, седи на мене, държа го за себе си; а ти, каквото имашъ, взиматъ ти го, все на тебѣ се качватъ и ти страдашъ.
Нѣма да критикуваме никого, защото, ако дойде да критикувамъ, много неща мога да кажа. Но истината, прямата истина е тази: азъ или вие, произвеждате ли туй нещо, казвамъ: Братко, ти си на правата страна. Имашъ ли това учение въ себе си, ти си на правата страна. Седѣли двѣ дървета въ гората. Едното било една отлична круша, най-хубавата круша, а другото било такава дребна, грозденка я наричатъ, такава стипчава, че и прасетата не я ядатъ. Едната круша казва на другата: Вижъ, моитѣ круши никой не ги бута, при мене никой не идва, азъ съмъ самостоятелна, каквото имамъ, седи на мене, държа го за себе си; а ти, каквото имашъ, взиматъ ти го, все на тебѣ се качватъ и ти страдашъ. Но, единъ день, дошли хора, взели дѣцата на тази хубава круша, и ги турили въ най-хубавитѣ градини, а нея внимателно я поставили на едно хубаво мѣсто. А тази стипчавата круша, като я оставили тамъ, говѣдата взѣли да идватъ при нея, и като нѣмало какво да ядатъ, взѣли да си търкатъ гърбоветѣ по нея, да се чешатъ. Единъ волъ дойде, нѣма какво да яде, почеши си гърба, и си отмине. Тъй крушата изсъхнала. А сега, дойде нѣкой, казва ни: Какво сте повяхнали, изсъхнали, не сте тъй пълнички.
към беседата >>

Но, единъ день, дошли хора, взели дѣцата на тази хубава круша, и ги турили въ най-хубавитѣ градини, а нея внимателно я поставили на едно хубаво мѣсто.
Но истината, прямата истина е тази: азъ или вие, произвеждате ли туй нещо, казвамъ: Братко, ти си на правата страна. Имашъ ли това учение въ себе си, ти си на правата страна. Седѣли двѣ дървета въ гората. Едното било една отлична круша, най-хубавата круша, а другото било такава дребна, грозденка я наричатъ, такава стипчава, че и прасетата не я ядатъ. Едната круша казва на другата: Вижъ, моитѣ круши никой не ги бута, при мене никой не идва, азъ съмъ самостоятелна, каквото имамъ, седи на мене, държа го за себе си; а ти, каквото имашъ, взиматъ ти го, все на тебѣ се качватъ и ти страдашъ. Но, единъ день, дошли хора, взели дѣцата на тази хубава круша, и ги турили въ най-хубавитѣ градини, а нея внимателно я поставили на едно хубаво мѣсто. А тази стипчавата круша, като я оставили тамъ, говѣдата взѣли да идватъ при нея, и като нѣмало какво да ядатъ, взѣли да си търкатъ гърбоветѣ по нея, да се чешатъ. Единъ волъ дойде, нѣма какво да яде, почеши си гърба, и си отмине. Тъй крушата изсъхнала. А сега, дойде нѣкой, казва ни: Какво сте повяхнали, изсъхнали, не сте тъй пълнички. „Ами че пълнотата не е признакъ на здраве“.
към беседата >>

А тази стипчавата круша, като я оставили тамъ, говѣдата взѣли да идватъ при нея, и като нѣмало какво да ядатъ, взѣли да си търкатъ гърбоветѣ по нея, да се чешатъ.
Имашъ ли това учение въ себе си, ти си на правата страна. Седѣли двѣ дървета въ гората. Едното било една отлична круша, най-хубавата круша, а другото било такава дребна, грозденка я наричатъ, такава стипчава, че и прасетата не я ядатъ. Едната круша казва на другата: Вижъ, моитѣ круши никой не ги бута, при мене никой не идва, азъ съмъ самостоятелна, каквото имамъ, седи на мене, държа го за себе си; а ти, каквото имашъ, взиматъ ти го, все на тебѣ се качватъ и ти страдашъ. Но, единъ день, дошли хора, взели дѣцата на тази хубава круша, и ги турили въ най-хубавитѣ градини, а нея внимателно я поставили на едно хубаво мѣсто. А тази стипчавата круша, като я оставили тамъ, говѣдата взѣли да идватъ при нея, и като нѣмало какво да ядатъ, взѣли да си търкатъ гърбоветѣ по нея, да се чешатъ. Единъ волъ дойде, нѣма какво да яде, почеши си гърба, и си отмине. Тъй крушата изсъхнала. А сега, дойде нѣкой, казва ни: Какво сте повяхнали, изсъхнали, не сте тъй пълнички. „Ами че пълнотата не е признакъ на здраве“. Отъ чисто физиологическо гледище, кой е здравъ човѣкъ, кажете ми?
към беседата >>

Тъй крушата изсъхнала.
Едното било една отлична круша, най-хубавата круша, а другото било такава дребна, грозденка я наричатъ, такава стипчава, че и прасетата не я ядатъ. Едната круша казва на другата: Вижъ, моитѣ круши никой не ги бута, при мене никой не идва, азъ съмъ самостоятелна, каквото имамъ, седи на мене, държа го за себе си; а ти, каквото имашъ, взиматъ ти го, все на тебѣ се качватъ и ти страдашъ. Но, единъ день, дошли хора, взели дѣцата на тази хубава круша, и ги турили въ най-хубавитѣ градини, а нея внимателно я поставили на едно хубаво мѣсто. А тази стипчавата круша, като я оставили тамъ, говѣдата взѣли да идватъ при нея, и като нѣмало какво да ядатъ, взѣли да си търкатъ гърбоветѣ по нея, да се чешатъ. Единъ волъ дойде, нѣма какво да яде, почеши си гърба, и си отмине. Тъй крушата изсъхнала. А сега, дойде нѣкой, казва ни: Какво сте повяхнали, изсъхнали, не сте тъй пълнички. „Ами че пълнотата не е признакъ на здраве“. Отъ чисто физиологическо гледище, кой е здравъ човѣкъ, кажете ми? Има норма въ природата, споредъ която единъ човѣкъ може да се счита здравъ. Има съразмѣрни отношения, колко трѣбва да бѫде човѣкъ дебелъ: краката му, рѫката при рамото, при лакета, колко трѣбва да бѫдатъ дебели.
към беседата >>

Расли две дървета в гората: Едното било доброкачествена круша, с едри, сладки плодове. (втори вариант)
Ние не критикуваме никого. Ако е за критика, много може да се каже. Ние сме за истината. От гледище на истината, питам; Аз или вие, произвеждаме ли доброкачествени плодове? На онзи, който произвежда, казвам: Братко, щом произвеждаш добри плодове, ти си в новото учение, ти си на правата страна. Расли две дървета в гората: Едното било доброкачествена круша, с едри, сладки плодове. Другото било обикновена круша, с дребни плодове, наречена грозденка. Плодовете били стипчави, че и прасетата не могли да ги ядат. Тя казвала на съседката си: Виж, колко съм самостоятелна, никой не се докосва до мене. Каквото раждам, за себе си го задържам. Ти нищо не задържаш за себе си.
към втори вариант >>

Другото било обикновена круша, с дребни плодове, наречена грозденка. (втори вариант)
Ако е за критика, много може да се каже. Ние сме за истината. От гледище на истината, питам; Аз или вие, произвеждаме ли доброкачествени плодове? На онзи, който произвежда, казвам: Братко, щом произвеждаш добри плодове, ти си в новото учение, ти си на правата страна. Расли две дървета в гората: Едното било доброкачествена круша, с едри, сладки плодове. Другото било обикновена круша, с дребни плодове, наречена грозденка. Плодовете били стипчави, че и прасетата не могли да ги ядат. Тя казвала на съседката си: Виж, колко съм самостоятелна, никой не се докосва до мене. Каквото раждам, за себе си го задържам. Ти нищо не задържаш за себе си. Който дойде, качва се на тебе, разтърсва те и ти страдаш.
към втори вариант >>

Един ден дошли хора от града, обрали хубавата круша, а нея внимателно изкопали. (втори вариант)
Плодовете били стипчави, че и прасетата не могли да ги ядат. Тя казвала на съседката си: Виж, колко съм самостоятелна, никой не се докосва до мене. Каквото раждам, за себе си го задържам. Ти нищо не задържаш за себе си. Който дойде, качва се на тебе, разтърсва те и ти страдаш. Един ден дошли хора от града, обрали хубавата круша, а нея внимателно изкопали. Плодовете й красели богатите трапези, а дървото посадили в градината на опитен градинар. Стипчавата круша останала сама в гората, да се хвали със своята самостоятелност. Говедата започнали да я посещават, но като не могли да ядат плодовете й, почесвали се на дървото и отминавали. Един ден крушата изсъхнала. Така и човек, като не обича да дава, постепенно полинява и изсъхва.
към втори вариант >>

Стипчавата круша останала сама в гората, да се хвали със своята самостоятелност. (втори вариант)
Каквото раждам, за себе си го задържам. Ти нищо не задържаш за себе си. Който дойде, качва се на тебе, разтърсва те и ти страдаш. Един ден дошли хора от града, обрали хубавата круша, а нея внимателно изкопали. Плодовете й красели богатите трапези, а дървото посадили в градината на опитен градинар. Стипчавата круша останала сама в гората, да се хвали със своята самостоятелност. Говедата започнали да я посещават, но като не могли да ядат плодовете й, почесвали се на дървото и отминавали. Един ден крушата изсъхнала. Така и човек, като не обича да дава, постепенно полинява и изсъхва. Не е нужно да бъдеш пълен, но бъди здрав. Пълнотата не е признак на здраве.
към втори вариант >>

Един ден крушата изсъхнала. (втори вариант)
Който дойде, качва се на тебе, разтърсва те и ти страдаш. Един ден дошли хора от града, обрали хубавата круша, а нея внимателно изкопали. Плодовете й красели богатите трапези, а дървото посадили в градината на опитен градинар. Стипчавата круша останала сама в гората, да се хвали със своята самостоятелност. Говедата започнали да я посещават, но като не могли да ядат плодовете й, почесвали се на дървото и отминавали. Един ден крушата изсъхнала. Така и човек, като не обича да дава, постепенно полинява и изсъхва. Не е нужно да бъдеш пълен, но бъди здрав. Пълнотата не е признак на здраве. Кой човек е здрав? Има норма в природата, по която се познава здравият човек.
към втори вариант >>

51. Житно зърно / Житното зърно

Да допуснем, че вие имате една семка от череша или круша, или някое житено зърно, или някоя семка - жълъд от дъб или може да имате семката на някой друг плод. (втори вариант)
Да кажем, че това С е една семка. Това е един резултат, нали. Самият резултат в семката е скрит. Да допуснем, че вие имате една семка от череша или круша, или някое житено зърно, или някоя семка - жълъд от дъб или може да имате семката на някой друг плод. На скритите сили във всяка една семка трябва да им се дадат условия, за да се развият. И тогава семката върви - щом се турят тия сили. Колко елемента са необходими? За семката са потребни: почва - едно от условията. Почвата АВ, това е пак един резултат.
към втори вариант >>

52. Методи и насърчения за хармонизиране

КД

Същото това нещо пак ви подтиква, пак ви завежда до някоя круша или ябълка.
Давали ли сте си отчет каква е тази Любов? Ето как може да я намерите. Да кажем, вие сте пътували в пустинята или в някое гористо място, объркали сте пътя, ожаднели сте, отчаяли сте се и се молите. Току виж нещо ви подтиква насам-нататък, нещо ви бутне при някой извор. Но сте гладни, а няма хора. Същото това нещо пак ви подтиква, пак ви завежда до някоя круша или ябълка. И тъй, като дойдеш до крушата, Господ казва: „Ето ти ядене". Седнеш, слънцето тъй те напекло, хапнеш си една, две, три. След това те хване дрямка, изкараш един сън. И най-после случи се, че в туй състояние покрай тебе мине един овчар с овцете си, издои ти малко млекце. Ето Господ!
към беседата >>

И тъй, като дойдеш до крушата, Господ казва: „Ето ти ядене".
Ето как може да я намерите. Да кажем, вие сте пътували в пустинята или в някое гористо място, объркали сте пътя, ожаднели сте, отчаяли сте се и се молите. Току виж нещо ви подтиква насам-нататък, нещо ви бутне при някой извор. Но сте гладни, а няма хора. Същото това нещо пак ви подтиква, пак ви завежда до някоя круша или ябълка. И тъй, като дойдеш до крушата, Господ казва: „Ето ти ядене". Седнеш, слънцето тъй те напекло, хапнеш си една, две, три. След това те хване дрямка, изкараш един сън. И най-после случи се, че в туй състояние покрай тебе мине един овчар с овцете си, издои ти малко млекце. Ето Господ! Най-напред Господ заговори в извора, в крушата и най-после в овчаря.
към беседата >>

Най-напред Господ заговори в извора, в крушата и най-после в овчаря.
И тъй, като дойдеш до крушата, Господ казва: „Ето ти ядене". Седнеш, слънцето тъй те напекло, хапнеш си една, две, три. След това те хване дрямка, изкараш един сън. И най-после случи се, че в туй състояние покрай тебе мине един овчар с овцете си, издои ти малко млекце. Ето Господ! Най-напред Господ заговори в извора, в крушата и най-после в овчаря. В това съчетание е Господ, Това е Божественото. Аз имам един пример. Един ден ще ви го дам, не сега и вие ще си го обясните. Божественото всякога си остава зад сцената, в нещата е, но никога не се вижда. В общото съчетание го виждаш, но не можеш да го намериш отделно, не го виждаш.
към беседата >>

Ще посадите ябълка, слива или круша, ще концентрирате мисълта си върху тях, ще ги заставите да дават хубави ябълки, сливи и круши.
" Те не разбират, че сегашните форми се дължат на минали мисловни форми, а сегашните мисловни форми ще бъдат мисловни форми на бъдещето. Създайте си сега чела хубави - високи и широки. Отначало трябва да се създадат известни форми. И не бързайте, върху тях човек трябва дълго време да работи. Сега може да направите опити. Ще посадите ябълка, слива или круша, ще концентрирате мисълта си върху тях, ще ги заставите да дават хубави ябълки, сливи и круши. Две от вас вземете един и същ сорт ябълки или круши и упражнявайте върху тях ума си, да видите на коя от вас ябълката или крушата ще роди повече и подобри плодове. Значи и крушата може да се насърчи. Мислите упражняват известно влияние. Човешкият дух може да работи и върху растенията. Сега имате достатъчно материал.
към беседата >>

Две от вас вземете един и същ сорт ябълки или круши и упражнявайте върху тях ума си, да видите на коя от вас ябълката или крушата ще роди повече и подобри плодове.
Създайте си сега чела хубави - високи и широки. Отначало трябва да се създадат известни форми. И не бързайте, върху тях човек трябва дълго време да работи. Сега може да направите опити. Ще посадите ябълка, слива или круша, ще концентрирате мисълта си върху тях, ще ги заставите да дават хубави ябълки, сливи и круши. Две от вас вземете един и същ сорт ябълки или круши и упражнявайте върху тях ума си, да видите на коя от вас ябълката или крушата ще роди повече и подобри плодове. Значи и крушата може да се насърчи. Мислите упражняват известно влияние. Човешкият дух може да работи и върху растенията. Сега имате достатъчно материал. Какво е това?
към беседата >>

Значи и крушата може да се насърчи.
Отначало трябва да се създадат известни форми. И не бързайте, върху тях човек трябва дълго време да работи. Сега може да направите опити. Ще посадите ябълка, слива или круша, ще концентрирате мисълта си върху тях, ще ги заставите да дават хубави ябълки, сливи и круши. Две от вас вземете един и същ сорт ябълки или круши и упражнявайте върху тях ума си, да видите на коя от вас ябълката или крушата ще роди повече и подобри плодове. Значи и крушата може да се насърчи. Мислите упражняват известно влияние. Човешкият дух може да работи и върху растенията. Сега имате достатъчно материал. Какво е това? (Нарисувано лале) (фиг. 9).
към беседата >>

53. Отношение на природните сили / Отношение на природните сили към човешката душа

Когато се качите на една добре узряла круша и опитате плодовете й, трябва ли да се интересувате от сянката на тази круша?
С други думи казано: всеки външен обект се отразява у човека, в неговия субективен свят. И всяко субективно преживяване на човека има свой външен израз. Докато външният свят се отразява във вътрешния свят на човека, той не е още в реалността на живота. И докато вътрешният му свят се отразява във външния, човек не е още в реалността на живота. Божественият свят е абсолютна реалност, без никакво отражение. Когато се качите на една добре узряла круша и опитате плодовете й, трябва ли да се интересувате от сянката на тази круша? Следователно, докато се интересува от субективни и обективни неща, човек живее със сенките на нещата. Той е далеч още от истината. Запример, дойде някой при вас и ви казва, че еди-кой си говорил лоши думи по ваш адрес. Вие веднага се настройвате и сте готови да скъсате всякакви отношения с този човек. Защо бързате да се настройвате против този човек?
към беседата >>

Когато вие се качите на една череша или круша и опитате плодовете на тази круша, имате ли нужда да изучавате накъде е нейната сянка? (втори вариант)
Всеки субективен свят си има свой обект отвънка, който е подобен на вътрешния. Този обективен свят пак не е външен, той е едно отражение на субективния. И те правят погрешка, като мислят, че външният свят е отражение на Божествения, че е нещо обективно. Не, това е тяхно схващане. Когато вие се домогнете до една реалност, тя няма вече отражение. Когато вие се качите на една череша или круша и опитате плодовете на тази круша, имате ли нужда да изучавате накъде е нейната сянка? Нямате. Всички хора, които се занимават със субективни неща в света, те са далеч от истината. Запример вие изживявате някое ваше преживяване. Допуснете сега, че има непроверени слухове. Дойде един ваш познат и ви казва: „Знаете ли, че по ваш адрес се говори така и така?
към втори вариант >>

54. Напразно Ме почитат

Едни са като крушата, други като черешата, като гроздето, като дренките.
Не искам да кажа, че не сте свързани с Бога, но на вас, слушателите, казвам: „По плодовете ви ще ви познаят“. Няма какво да се сърдите и оплаквате, няма какво да се оправдавате. Всяко дърво, всеки живот ще се познаят по плодовете. Скоро всички ще узреете. Сега сте още зелени, но най-късно след четири–пет месеца ще узреете. Едни са като крушата, други като черешата, като гроздето, като дренките. Ще се познае какви сте по плодовете. Какво се крие в черешата? В нея се крият дълбоки чувства; в черешата се крие законът на свободата. Ако имате запичане, яжте череши, те освобождават стомаха. Ако дробовете ви са слаби и умът ви не работи, яжте грозде.
към беседата >>

55. Разпятаго търсите / Зная, че Исуса разпятаго търсите

Торът може да даде живот на ябълката, на лозата, на крушата, но на себе си не може да даде.
Там ще учат своето учение; ще създадат свои закони. Те са числото 7, те са от 70-те; те са множеството, които се бият; които управляват света; които създават законите; които проповядват, че светът ще се оправи с революция, че не може по друг начин. Биеш жена си, децата си, слугата си. Аз ги наричам „самотни хора“, тъй ги определя един професор: „Самото, което лекува хората, а себе си не може да лекува“. Ще ви докажа, че и в природата е така. Торът може да даде живот на ябълката, на лозата, на крушата, но на себе си не може да даде. Ще кажете. „Ние като умрем“. – Да, като не можете да живеете, ние ще използваме този живот. „Ние знаем кого търсите.“ – Кого? – Разпнатият, най-силният човек, който може всичко да направи.
към беседата >>

Торта може да даде живот на една лоза, на една ябълка, на една круша, на една слива, но на себе си живот не може да даде. (втори вариант)
Набие жена си, децата си, слугата си, всички. И ние ги наричаме тия културните хора. Аз ги наричам самотните хора. Тъй ги нарича един професор в университета – самото, което лекува хората, а себе си не може да лекува. Да ви докажа, че и в природата е така. Торта може да даде живот на една лоза, на една ябълка, на една круша, на една слива, но на себе си живот не може да даде. Торта не може да даде живот на себе си, но на другите може да даде живот. И ще ми каже някой: „Ние като умираме…“ Да, вие като не можете да живеете, ние ще използваме този живот. Ние ще вземем вашия живот и ще го използваме. И казва ангелът: „Ние знаем кого търсите.“ Кого? Разпятия човек, най-силния, онзи, който може всичко да направи, който може да осъди брата си.
към втори вариант >>

Ти му дадеш най-кривите линии и от тия кривите линии той ще изкара една шапка, едно фустанче, една ябълка, круша и др. (втори вариант)
Ама еди-кой си не учи право. Отгде знаеш, че той не учи право? За умния човек всичко е умно, за глупавия човек всичко е глупаво. Умният човек, като му кажете и най-глупавите работи, веднага ще ги размести. Той мяза на онези – има такива даровити художници, които рисуват концертно рисуване. Ти му дадеш най-кривите линии и от тия кривите линии той ще изкара една шапка, едно фустанче, една ябълка, круша и др. Ти му дадеш едно колелце, той изкара нещо хубаво, направи око, уста. Дадеш му някои прави линии, той изкара нос, той е майстор художник. Ти прави, каквото искаш, нищо не можеш да изкараш. Такова нещо е Божественото вътре в нас. Каквото безобразно да направи дяволът, каквото да криви, като дойде Божественият дух, той всичко туй го преобразява и казва: „А, смисъл има в тия неща.“ Туй е великото изкуство.
към втори вариант >>

56. Имаше двама синове

Ако всяка сутрин поливаш една круша, като узреят плодовете ѝ, тя ще ти даде доброволно от своите плодове.
Той ще бъде всякога с вас. Ние сме опитали законите на природата и знаем, че тя е разумна. Който не вярва, нека дойде при нас, ще му докажем това на опит. Ще направим опит и с растенията да видим, че и те са разумни. Достатъчно е да направиш най-малкото добро на едно плодно дърво, да видиш как ще ти се отблагодари то. Ако всяка сутрин поливаш една круша, като узреят плодовете ѝ, тя ще ти даде доброволно от своите плодове. Ако не се грижиш за нея, плодовете ѝ не падат лесно. Като положиш грижи за нея, пред краката ти ще падат най-хубавите плодове. С това тя изказва своята благодарност към тебе. Всички живи същества са признателни, важно е да проявят своята признателност. Само посредственият, невежата мисли, че у животните и растенията няма разумност.
към беседата >>

Ако вземеш една круша и всяка сутрин ходиш при нея да я разчистваш, да я поливаш с малко водица, тя ще чувства твоето присъствие. (втори вариант)
Сега вашият баща тази сутрин е при вас и ви пита: „Какво ще каже вашият учител? “ Той сега казва на всинца ви: „Синко, идете на лозето да работите.“ И ако вие изпълните неговата воля, той ще ви даде всичкото свое съдействие, той ще бъде с вас. Ние сме опитали природата и ако някой от вас не вярва, може да дойде да му направим десетина опита и да види, че всичко в света е разумно. Растенията, които считате неразумни, можете да направите опити с тях. Като направиш добро на едно дърво, при известни условия у него може да се събуди съзнанието и да ти отблагодари. Ако вземеш една круша и всяка сутрин ходиш при нея да я разчистваш, да я поливаш с малко водица, тя ще чувства твоето присъствие. Може да направите опит. Доближете се до една круша и разтърсвайте плодовете ѝ. Ако не я обичате, плодовете ѝ не падат. Опитайте някой път и обикнете някоя круша. Времето е тихо, няма вятър, но виждаш тъй, недалеч, пред краката ти ще падне една круша и ще каже: „Аз съм благодарна от тебе, хапни си от този плод.“
към втори вариант >>

Доближете се до една круша и разтърсвайте плодовете ѝ. (втори вариант)
Ние сме опитали природата и ако някой от вас не вярва, може да дойде да му направим десетина опита и да види, че всичко в света е разумно. Растенията, които считате неразумни, можете да направите опити с тях. Като направиш добро на едно дърво, при известни условия у него може да се събуди съзнанието и да ти отблагодари. Ако вземеш една круша и всяка сутрин ходиш при нея да я разчистваш, да я поливаш с малко водица, тя ще чувства твоето присъствие. Може да направите опит. Доближете се до една круша и разтърсвайте плодовете ѝ. Ако не я обичате, плодовете ѝ не падат. Опитайте някой път и обикнете някоя круша. Времето е тихо, няма вятър, но виждаш тъй, недалеч, пред краката ти ще падне една круша и ще каже: „Аз съм благодарна от тебе, хапни си от този плод.“ Във всичко в света има съзнание и признателност, във всички растения има съзнание. А ние дотолкова сме отпаднали, мислим, че само хората са разумни същества, а за растенията и животните мислим, че са от нисша култура.
към втори вариант >>

Опитайте някой път и обикнете някоя круша. (втори вариант)
Като направиш добро на едно дърво, при известни условия у него може да се събуди съзнанието и да ти отблагодари. Ако вземеш една круша и всяка сутрин ходиш при нея да я разчистваш, да я поливаш с малко водица, тя ще чувства твоето присъствие. Може да направите опит. Доближете се до една круша и разтърсвайте плодовете ѝ. Ако не я обичате, плодовете ѝ не падат. Опитайте някой път и обикнете някоя круша. Времето е тихо, няма вятър, но виждаш тъй, недалеч, пред краката ти ще падне една круша и ще каже: „Аз съм благодарна от тебе, хапни си от този плод.“ Във всичко в света има съзнание и признателност, във всички растения има съзнание. А ние дотолкова сме отпаднали, мислим, че само хората са разумни същества, а за растенията и животните мислим, че са от нисша култура. А при това ние понижаваме себе си – измъчваме животните. Ако аз измъча едно животно, ще измъча и един човек.
към втори вариант >>

Времето е тихо, няма вятър, но виждаш тъй, недалеч, пред краката ти ще падне една круша и ще каже: „Аз съм благодарна от тебе, хапни си от този плод.“ (втори вариант)
Ако вземеш една круша и всяка сутрин ходиш при нея да я разчистваш, да я поливаш с малко водица, тя ще чувства твоето присъствие. Може да направите опит. Доближете се до една круша и разтърсвайте плодовете ѝ. Ако не я обичате, плодовете ѝ не падат. Опитайте някой път и обикнете някоя круша. Времето е тихо, няма вятър, но виждаш тъй, недалеч, пред краката ти ще падне една круша и ще каже: „Аз съм благодарна от тебе, хапни си от този плод.“ Във всичко в света има съзнание и признателност, във всички растения има съзнание. А ние дотолкова сме отпаднали, мислим, че само хората са разумни същества, а за растенията и животните мислим, че са от нисша култура. А при това ние понижаваме себе си – измъчваме животните. Ако аз измъча едно животно, ще измъча и един човек. Ако съм внимателен към едно животно, към човека – още повече.
към втори вариант >>

57. Където е Любовта, там е Бог

КД

„Ама този тъй казал, друг друго казал, ние у дома тъй правим." Нека съвременните химици да направят едно яйце, или круша, или ябълка, да изкарат тези сокове от тях, и нека ги сравнят с естествените.
И тъй мнозина, които са влезли сега в Духовния свят, те са влезли да изучават Духовния свят с човешки методи и вследствие на това имат трудности. По човешки вие не може да изучавате Духовния свят. Всички, които са влезли в духовния свят с човешки методи, са фалирали без изключение. Затова в Божествения свят, в света на душата, ще имате божествени методи, ни помен от човешки методи не трябва да има. „Ама този тъй казал, друг друго казал, ние у дома тъй правим." Нека съвременните химици да направят едно яйце, или круша, или ябълка, да изкарат тези сокове от тях, и нека ги сравнят с естествените. Сега се прави изкуствено мляко, но онези, които го ядат, всякога имат диария. Онова мляко, което получавате направо от кравите, има нещо, което в изкуственото мляко го няма. Това, което природата влага, човек по изкуствен начин не може да вложи. За да влезете в света на душата..., вие там с вашето съмнение не може да припарите. Щом влезете в света на душата, съмнението е абсолютно изключено.
към беседата >>

58. Високият идеал

Може да ти коства живота, за да го вземеш, но ако ти се качиш и го откъснеш, Природата ще каже: „Смело е това дете, взема най-хубавото.“ Но ако туй дете погледне нагоре и каже: „Кой ще се качва сега“, след туй погледне долу да види дали не е паднала една круша и после посегне от близките клони да си вземе, тя казва: „Това е едно от забравените деца, от него човек няма да стане.“ Сега, забележете всички, Природата гледа само на вашите вътрешни стремежи.
И знаете ли какви отлични изпити прави? За да изпита какво се крие вътре в гънките на вашата душа, какво се крие в гънките на вашия ум, в сърцето ви, за да види туй, което вие сте скрили, за да разбере какви пориви имате и какво може да стане от вас, Природата създава в градината си най-прекрасни плодни дървета и ги окичва с плодове от разни качества. Ще те пусне в тази градина и ще внимава кой плод ще вземеш. Ако имаш висок идеал и намериш най-хубавия плод, тя ще каже: „Ето едно мое умно дете.“ И веднага ще отбележи в своята книга: „От теб човек може да стане.“ Но домързи ли те да се качиш горе, тя има друго мнение за теб. Сега, тоя плод на дървото трябва да е най-добрият. Може да ти коства живота, за да го вземеш, но ако ти се качиш и го откъснеш, Природата ще каже: „Смело е това дете, взема най-хубавото.“ Но ако туй дете погледне нагоре и каже: „Кой ще се качва сега“, след туй погледне долу да види дали не е паднала една круша и после посегне от близките клони да си вземе, тя казва: „Това е едно от забравените деца, от него човек няма да стане.“ Сега, забележете всички, Природата гледа само на вашите вътрешни стремежи. Тя само констатира фактите, само ги наблюдава, и според това, което вижда, така и бележи. Следователно, ако тя е отбелязала най-хубавото за вас, причина за тази бележка сте вие. И ако тя е хроникирала нещо, което не ви препоръчва добре, причина сте пак вие. Тя не е турила нито повече, нито по-малко. Тя е отбелязала просто факта и от този факт тя изважда своите заключения.
към беседата >>

По един грозд, по една круша, по една ябълка, по едно парче хляб – и ще си приказваме сладко, както в „Сладко,медено“.
И тогава ще взема по един грозд и ще го дам в ръката ви. Вашите паници са вашите ръце. Хляба ще го разчупя и ще ви дам по едно парче. Тъй ще ви угостя. Разбирате ли? По един грозд, по една круша, по една ябълка, по едно парче хляб – и ще си приказваме сладко, както в „Сладко,медено“. И мърдане няма да има, нито търкане на вилици... Без шум ще мине. И кърпи няма да ви дам. Защо? Знаете ли, няма да ви дам кърпи. Щом си изцапате ръцете, ще ви заведа при най-хубавата си чешма, ще ви кажа: измийте се тук, извадете си вашите кърпи и се избършете. Туй е един идеал на съзнателния живот.
към беседата >>

Може да му коства и живота, но ако той направи усилие и се качи на дървото да го откъсне, природата ще каже: "Смело е това дете, то разбира хубавото и се стреми към него." Погледне ли това дете нагоре към дървото и се откаже да се качва, то посяга към ниските клонища или търси някоя паднала на земята ябълка или круша, нея да вземе, природата пак отбелязва: "Това е едно от моите забравени деца. (втори вариант)
За да изпита какво се крие в гънките на човешката душа и на човешкия дух, както и в неговото сърце и в неговия ум, за да разбере стремежите му и какво може да излезе от него, природата създава в градината си великолепни плодни дръвчета, които накичва с плодове от различни качества. После тя ще го пусне в градината си и ще наблюдава какъв плод ще вземе. Ако той се качи на дървото и си откъсне най-хубавия плод, природата веднага отбелязва в книгата си: "Ето едно от моите умни деца, което има висок идеал. От него човек може да стане." Мързи ли го да се качи на дървото и оттам да си откъсне един хубав плод, тя има вече друго мнение за него. Плодът, който човек къса от дървото, трябва да бъде най-хубав, най-добър. Може да му коства и живота, но ако той направи усилие и се качи на дървото да го откъсне, природата ще каже: "Смело е това дете, то разбира хубавото и се стреми към него." Погледне ли това дете нагоре към дървото и се откаже да се качва, то посяга към ниските клонища или търси някоя паднала на земята ябълка или круша, нея да вземе, природата пак отбелязва: "Това е едно от моите забравени деца. От него човек няма да стане." Природата обръща внимание на вътрешните стремежи у човека. Тя наблюдава фактите, проучва ги и според както вижда, така и бележи. Следователно, ако тя отбелязва най-хубавото за хората, причината за това са те самите. Или ако отбелязва неща, които не ги препоръчват, причината са пак те самите.
към втори вариант >>

После ще се кача на най-хубавата ябълка и круша и от високо ще откъсна най-хубавите ябълки и круши. (втори вариант)
Ако аз бих поканил мои приятели на гости, ще си послужа с един от тия методи. Ето как бих постъпил. Ще заръчам да опекат десет пити от най-хубаво, най-прясно и доброкачествено брашно, фурнаджията, който ще пече питите, ще бъде най-видният, най-чистият, най- благородният човек от всички фурнаджии, които познавам. На трапезата ми няма да има никакви вилици, лъжици, ножове, но само пити и плодове. Аз сам ще отида на лозето си и ще избера най-хубавите гроздове. После ще се кача на най-хубавата ябълка и круша и от високо ще откъсна най-хубавите ябълки и круши. Като насядат всички около трапезата, ще вземам тогава по един грозд, по една ябълка и по една круша и ще ги подавам всекиму направо в ръката. Чиниите ще бъдат вашите ръце. След това ще започнем да ядем и да си приказваме сладко, както са сладки плодовете на тази трапеза. Така ще се избегне всякакъв шум от тракане на вилици, на ножове, на лъжици. На трапезата ми няма да има никакви кърпи.
към втори вариант >>

Като насядат всички около трапезата, ще вземам тогава по един грозд, по една ябълка и по една круша и ще ги подавам всекиму направо в ръката. (втори вариант)
Ето как бих постъпил. Ще заръчам да опекат десет пити от най-хубаво, най-прясно и доброкачествено брашно, фурнаджията, който ще пече питите, ще бъде най-видният, най-чистият, най- благородният човек от всички фурнаджии, които познавам. На трапезата ми няма да има никакви вилици, лъжици, ножове, но само пити и плодове. Аз сам ще отида на лозето си и ще избера най-хубавите гроздове. После ще се кача на най-хубавата ябълка и круша и от високо ще откъсна най-хубавите ябълки и круши. Като насядат всички около трапезата, ще вземам тогава по един грозд, по една ябълка и по една круша и ще ги подавам всекиму направо в ръката. Чиниите ще бъдат вашите ръце. След това ще започнем да ядем и да си приказваме сладко, както са сладки плодовете на тази трапеза. Така ще се избегне всякакъв шум от тракане на вилици, на ножове, на лъжици. На трапезата ми няма да има никакви кърпи. Който изцапа ръцете си, ще го заведа при чешма с най-хубава и чиста вода и ще му кажа: "Измий тук ръцете си."
към втори вариант >>

59. Трансформиране на енергиите

Отдалечава се от хората, сяда на сянка под една круша и почва да си мечтае: „Колко прекрасен е животът, колко хубаво е всичко това, което вековете са създали!
Ще си кажете: Днес ли намери да дойде? И след като тя се отдалечи от вас, вие изгубвате всичкото разположение на духа си. Защо? Отде знае тази ваша другарка, че вие сте неразположени към нея? Знаете ли онзи анекдот за Диогена, в който се разправя подобно нещо? Диоген като бил на 82 годишна възраст, един ден решава да се отдалечи на самота някъде, като си казва: „Толкова години прекарах между хората, работих и се занимавах все с тях, този ден ще посветя само за себе си“. Отдалечава се от хората, сяда на сянка под една круша и почва да си мечтае: „Колко прекрасен е животът, колко хубаво е всичко това, което вековете са създали! “ Но ето, към обед идва един селянин при него за някакъв съвет. Диоген като го видял, понамръщил се малко, дал му съвет, какъвто трябвало, и после си казал: „Ей, Диогене, ти препоръчваш на хората търпение и спокойствие, а сам в този случай не издържа. Ти се отдели тук под крушата на сянка, за да бъдеш в самота, но какво е виновен този селянин, отде знае той, че не искаш днес гости? Искаш ли като се сърдиш така да изгубиш това, което си спечелил през тия 82 години? Не, ти не трябва да се сърдиш на хората, когато идват при тебе.“
към беседата >>

Ти се отдели тук под крушата на сянка, за да бъдеш в самота, но какво е виновен този селянин, отде знае той, че не искаш днес гости?
Знаете ли онзи анекдот за Диогена, в който се разправя подобно нещо? Диоген като бил на 82 годишна възраст, един ден решава да се отдалечи на самота някъде, като си казва: „Толкова години прекарах между хората, работих и се занимавах все с тях, този ден ще посветя само за себе си“. Отдалечава се от хората, сяда на сянка под една круша и почва да си мечтае: „Колко прекрасен е животът, колко хубаво е всичко това, което вековете са създали! “ Но ето, към обед идва един селянин при него за някакъв съвет. Диоген като го видял, понамръщил се малко, дал му съвет, какъвто трябвало, и после си казал: „Ей, Диогене, ти препоръчваш на хората търпение и спокойствие, а сам в този случай не издържа. Ти се отдели тук под крушата на сянка, за да бъдеш в самота, но какво е виновен този селянин, отде знае той, че не искаш днес гости? Искаш ли като се сърдиш така да изгубиш това, което си спечелил през тия 82 години? Не, ти не трябва да се сърдиш на хората, когато идват при тебе.“ Сега аз ви питам: вие имате ли право да се сърдите на вашите мъчнотии? – Нямате право. Мъчнотиите това са гости, това са селяните, които ви намират и когато сте седнали под крушата на сянка.
към беседата >>

Мъчнотиите това са гости, това са селяните, които ви намират и когато сте седнали под крушата на сянка.
Ти се отдели тук под крушата на сянка, за да бъдеш в самота, но какво е виновен този селянин, отде знае той, че не искаш днес гости? Искаш ли като се сърдиш така да изгубиш това, което си спечелил през тия 82 години? Не, ти не трябва да се сърдиш на хората, когато идват при тебе.“ Сега аз ви питам: вие имате ли право да се сърдите на вашите мъчнотии? – Нямате право. Мъчнотиите това са гости, това са селяните, които ви намират и когато сте седнали под крушата на сянка. Мъчнотиите са живи. Някоя мъчнотия ви вижда, че седите под крушата на сянка, отправя се към вас като този селянин и си казва: Дози човек там е философ, няма работа. Аз ще отида при него да разреши мъчнотията ми". А вие кипвате и казвате: Днес ли намери този човек да дойде при мен? Тъкмо имах едно поетическо, вдъхновено разположение, щях да открия нещо, но работата ми се развали.
към беседата >>

Някоя мъчнотия ви вижда, че седите под крушата на сянка, отправя се към вас като този селянин и си казва: Дози човек там е философ, няма работа.
Не, ти не трябва да се сърдиш на хората, когато идват при тебе.“ Сега аз ви питам: вие имате ли право да се сърдите на вашите мъчнотии? – Нямате право. Мъчнотиите това са гости, това са селяните, които ви намират и когато сте седнали под крушата на сянка. Мъчнотиите са живи. Някоя мъчнотия ви вижда, че седите под крушата на сянка, отправя се към вас като този селянин и си казва: Дози човек там е философ, няма работа. Аз ще отида при него да разреши мъчнотията ми". А вие кипвате и казвате: Днес ли намери този човек да дойде при мен? Тъкмо имах едно поетическо, вдъхновено разположение, щях да открия нещо, но работата ми се развали. Не, вие не трябва да разсъждавате така. Тия резки енергии, тия резки прояви, които имате по някой път, ви карат да казвате: Ще пропадна в тази работа, не мога да устоя, този път не е за мен, той е за по-способните, за по-умните, аз имам толкова слабости.
към беседата >>

60. Предаване на мислите. Музикалност

Както ябълката или крушата може да се насади и израсте там, дето я посадим, така също и добрата мисъл може да се насади и израсте и да бъде като една здрава крепост.
След няколко години ще можете ли да минете тъй лесно през това място? – Не. То ще бъде един здрав плет. По същия закон всяка добра мисъл може да укрепи слабите места в човека. Добрите мисли могат да се насаждат тъй, както се садят семенцата. Както ябълката или крушата може да се насади и израсте там, дето я посадим, така също и добрата мисъл може да се насади и израсте и да бъде като една здрава крепост. После, не е достатъчно да помислите само веднъж върху нещо, но мисълта ви трябва да бъде постоянна и силна върху това, което искате да реализирате. Ще мислите дълго време, докато мисълта ви почне да расте. Тогава във вас ще се роди желание да посадите втора, трета, четвърта, пета мисъл и т.н. Затова, именно, всички трябва да насаждате в себе си всеки ден по една добра мисъл. Като говорим сега за добрите мисли, кажете ми една реална добра мисъл от ваше гледище, която може да се реализира в сегашното ви съзнание.
към беседата >>

61. Каквото попросите

Чукна втори път – дойде една ябълка или круша.
Мнозина питат, отде получавам пари. Някои казват – от Америка, други – от болшевиците, от Русия. В заключение, и едните, и другите ей казват: Ако е за пари, и ние можем да проповядваме. Аз пък казвам: Нито от Америка получавам нещо, нито от Русия. Имам една пръчица и, като огладнея, чукна с нея – веднага дойде хлябът. Чукна втори път – дойде една ябълка или круша. После пак чукна, и всичко това се прибира. Като ожаднея, пак чукна с пръчицата, и пред мене се явява чаша вода. – Отде имаш тази пръчица? Аз зная, отде е тя. – Къде спиш?
към беседата >>

62. Да възлюбиш / Да възлюбиш Господа

МС

За да разберем смисъла на тези две заповеди не е достатъчно само да извадим едно житно зърно и да го покажем някому, не е достатъчно само да извадим семето на една ябълка, или круша, или лимон, или портокал, или на какво и да е плодно дърво и да го покажем на когото и да е. (втори вариант)
В света съществува един велик закон, незнаен за съвременното човечество, незнаен по своята същина, незнаен, понеже човешките души, човешките духове не са на такава степен на развитие, че да могат да схващат тази висота на този велик, жив закон на живота. Има превод на този закон. Това са онези две велики заповеди от Евангелието, за които Христос казва, че върху тях бил построен целия свят. Те са: Да възлюбиш Господа Бога твоего и да възлюбиш ближния си като себе си. За да разберем смисъла на тези две заповеди не е достатъчно само да извадим едно житно зърно и да го покажем някому, не е достатъчно само да извадим семето на една ябълка, или круша, или лимон, или портокал, или на какво и да е плодно дърво и да го покажем на когото и да е. Това не е знание, това е един неразяснен факт, т.е. съотношенията, връзките на този факт са неизвестни. Когато ние изнасяме един факт, всякога в този факт може да има известно съмнение. Казвате: „Може да бъде тъй, може и да не бъде тъй." Обаче, ние казваме: Непроверените истини са факти, които могат да се проверят. Непосетите семена са непроверени истини.
към втори вариант >>

63. Молитвата

“ Ти казваш, че страдаш, но не казваш причината за това защо страдаш – скрил си крушата под шапката си.
И някога, като се молим, трябва да си вдигнем ръцете нагоре, което значи: „Дай, Господи! “, или още означава приемане на нещо отгоре. Това издигане на ръцете е знакът W, но същевременно този знак e на гръцки език е знак за размножение. Някой казва: „Ще си спусна ръцете надолу.“ То е буквата М. Това означава: „Господи, аз страдам! “ Ти казваш, че страдаш, но не казваш причината за това защо страдаш – скрил си крушата под шапката си. В молитвата душата ти трябва да бъде чиста и празна, за да ти сипе Господ нещо. Ако ти си пълен с философски теории и възгледи, Господ трябва да изпрати някой ангел да те изпразни, че тогава да ти сипе нещо. Той ще каже: „Изпразнете туй шише! “ С какво ще идем ние при Бога? Кое е това, което има тежест пред Него?
към беседата >>

64. Не само абсолютна чистота, но и абсолютно доверие

БР

Защо един човек повече обича ябълката, друг крушата?
И вас, като ви поставят натясно, ще се повдигнете. Не се смущавайте от някоя Балтова, от някой Савов (Йордан) или от друга някоя сестра. Питам ви: Защо вашата дъщеря (вашият син) се е оженила за оня, когото не обичате вие? Религиозните хора са още повече своенравни. Ние знаем закона. Защо един човек повече обича ябълката, друг крушата? Един повече водата, друг повече винцето? Един хляба, а друг месцето? И т.н. Виното е било първоначално сладко, но човекът го направил кисело. Да обикнем винцето повече, то е почнало от 3000 години – оттогава са почнали да го обичат и сега се опиват.
към беседата >>

65. Най-малкото

КД

Сега някой може да възрази: „От стара круша круши да не ядем ли?
Това значи: от стара делва вода не пий. Ако някой ви казва: „Ходих в Европа, тук-там.“„, но колко пари е задигнал, не казва. Трябва ли това да ви въодушеви? Това е положението: Вода от стара делва не пий. Природата постоянно подновява нещата. Сега някой може да възрази: „От стара круша круши да не ядем ли? “ - Аз казвам тъй: От болен човек помощ не търси.(От кого да искаме помощ?) - Ще искате помощ от разумния човек. И всеки човек, който може да ви помогне, е разумен. Сега станете прави и направете това упражнение: Пентаграмата с движение на ръката и произнасяне на формулите на добродетелите, както посочих по-горе. Това, което ви казах, е достатъчно за днес. Вие ще прилагате.
към беседата >>

66. Който се учи

Когато Господь създаде крушата, какво каза, дървото ѝ ли да ядемъ, или плода ѝ?
Защо вълкътъ да е виноватъ, а човѣкътъ да не е виноватъ? Човѣкътъ е, казватъ, господарь. Слѣдователно, като господарь, той ималъ право да яде овци, а вълкътъ – нѣма. И слушаме ние днесъ всички религиозни хора да казватъ, че въ Писанието било казано, какво всичко живо е създадено за да се яде. Азъ ще направя едно възражение. Когато Господь създаде крушата, какво каза, дървото ѝ ли да ядемъ, или плода ѝ? Питамъ те: ако ти отидешъ да изядешъ една круша съ стеблото ѝ, съ дънера ѝ, какво ще стане съ тази круша? Казватъ: трѣбва да ядемъ! Да, но ще изядешъ само плода на крушата, а сѣменцата ѝ ще посѣешъ. Ако ти изядешъ една круша, а сѣменцата ѝ посадишъ, имашъ право да я ядешъ, но ако опапашъ цѣлата круша, заедно съ сѣменцата ѝ, казвамъ: ти не си нищо друго, освѣнъ единъ червей, който знае само да гризе – ти не си разбралъ смисъла на живота. И сега, нѣкои казватъ: явили се въ свѣта едни неправовѣрни хора.
към беседата >>

Питамъ те: ако ти отидешъ да изядешъ една круша съ стеблото ѝ, съ дънера ѝ, какво ще стане съ тази круша?
Човѣкътъ е, казватъ, господарь. Слѣдователно, като господарь, той ималъ право да яде овци, а вълкътъ – нѣма. И слушаме ние днесъ всички религиозни хора да казватъ, че въ Писанието било казано, какво всичко живо е създадено за да се яде. Азъ ще направя едно възражение. Когато Господь създаде крушата, какво каза, дървото ѝ ли да ядемъ, или плода ѝ? Питамъ те: ако ти отидешъ да изядешъ една круша съ стеблото ѝ, съ дънера ѝ, какво ще стане съ тази круша? Казватъ: трѣбва да ядемъ! Да, но ще изядешъ само плода на крушата, а сѣменцата ѝ ще посѣешъ. Ако ти изядешъ една круша, а сѣменцата ѝ посадишъ, имашъ право да я ядешъ, но ако опапашъ цѣлата круша, заедно съ сѣменцата ѝ, казвамъ: ти не си нищо друго, освѣнъ единъ червей, който знае само да гризе – ти не си разбралъ смисъла на живота. И сега, нѣкои казватъ: явили се въ свѣта едни неправовѣрни хора. Защо не сѫ правовѣрни?
към беседата >>

Да, но ще изядешъ само плода на крушата, а сѣменцата ѝ ще посѣешъ.
И слушаме ние днесъ всички религиозни хора да казватъ, че въ Писанието било казано, какво всичко живо е създадено за да се яде. Азъ ще направя едно възражение. Когато Господь създаде крушата, какво каза, дървото ѝ ли да ядемъ, или плода ѝ? Питамъ те: ако ти отидешъ да изядешъ една круша съ стеблото ѝ, съ дънера ѝ, какво ще стане съ тази круша? Казватъ: трѣбва да ядемъ! Да, но ще изядешъ само плода на крушата, а сѣменцата ѝ ще посѣешъ. Ако ти изядешъ една круша, а сѣменцата ѝ посадишъ, имашъ право да я ядешъ, но ако опапашъ цѣлата круша, заедно съ сѣменцата ѝ, казвамъ: ти не си нищо друго, освѣнъ единъ червей, който знае само да гризе – ти не си разбралъ смисъла на живота. И сега, нѣкои казватъ: явили се въ свѣта едни неправовѣрни хора. Защо не сѫ правовѣрни? Защото казватъ, че не трѣбва да се яде месо. А тия, които казватъ, че трѣбва да се яде месо, тѣ сѫ правовѣрни!
към беседата >>

Ако ти изядешъ една круша, а сѣменцата ѝ посадишъ, имашъ право да я ядешъ, но ако опапашъ цѣлата круша, заедно съ сѣменцата ѝ, казвамъ: ти не си нищо друго, освѣнъ единъ червей, който знае само да гризе – ти не си разбралъ смисъла на живота.
Азъ ще направя едно възражение. Когато Господь създаде крушата, какво каза, дървото ѝ ли да ядемъ, или плода ѝ? Питамъ те: ако ти отидешъ да изядешъ една круша съ стеблото ѝ, съ дънера ѝ, какво ще стане съ тази круша? Казватъ: трѣбва да ядемъ! Да, но ще изядешъ само плода на крушата, а сѣменцата ѝ ще посѣешъ. Ако ти изядешъ една круша, а сѣменцата ѝ посадишъ, имашъ право да я ядешъ, но ако опапашъ цѣлата круша, заедно съ сѣменцата ѝ, казвамъ: ти не си нищо друго, освѣнъ единъ червей, който знае само да гризе – ти не си разбралъ смисъла на живота. И сега, нѣкои казватъ: явили се въ свѣта едни неправовѣрни хора. Защо не сѫ правовѣрни? Защото казватъ, че не трѣбва да се яде месо. А тия, които казватъ, че трѣбва да се яде месо, тѣ сѫ правовѣрни! Но, въ първата глава на Битието се казва, че човѣкъ трѣбва да се храни само съ плодове.
към беседата >>

Когато Господ създаде крушата, какво каза, дървото ѝ ли да ядем, или плода ѝ? (втори вариант)
Защо вълкът да е виновен, а човекът да не е виновен? Човекът е, казват, господар. Следователно, като господар, той имал право да яде овце, а вълкът – няма. И слушаме ние днес всички религиозни хора да казват, че в Писанието било казано, какво всичко живо е създадено за да се яде. Аз ще направя едно възражение. Когато Господ създаде крушата, какво каза, дървото ѝ ли да ядем, или плода ѝ? Питам те: Ако ти отидеш да изядеш една круша със стеблото ѝ, с дънера ѝ, какво ще стане с тази круша? Казват: Трябва да ядем! Да, но ще изядеш само плода на крушата, а семенцата ѝ ще посееш. Ако ти изядеш една круша, а семенцата ѝ посадиш, имаш право да я ядеш, но ако опапаш цялата круша, заедно със семенцата ѝ, казвам: Ти не си нищо друго, освен един червей, който знае само да гризе – ти не си разбрал смисъла на живота. И сега, някои казват: Явили се в света едни неправоверни хора.
към втори вариант >>

Питам те: Ако ти отидеш да изядеш една круша със стеблото ѝ, с дънера ѝ, какво ще стане с тази круша? (втори вариант)
Човекът е, казват, господар. Следователно, като господар, той имал право да яде овце, а вълкът – няма. И слушаме ние днес всички религиозни хора да казват, че в Писанието било казано, какво всичко живо е създадено за да се яде. Аз ще направя едно възражение. Когато Господ създаде крушата, какво каза, дървото ѝ ли да ядем, или плода ѝ? Питам те: Ако ти отидеш да изядеш една круша със стеблото ѝ, с дънера ѝ, какво ще стане с тази круша? Казват: Трябва да ядем! Да, но ще изядеш само плода на крушата, а семенцата ѝ ще посееш. Ако ти изядеш една круша, а семенцата ѝ посадиш, имаш право да я ядеш, но ако опапаш цялата круша, заедно със семенцата ѝ, казвам: Ти не си нищо друго, освен един червей, който знае само да гризе – ти не си разбрал смисъла на живота. И сега, някои казват: Явили се в света едни неправоверни хора. Защо не са правоверни?
към втори вариант >>

Да, но ще изядеш само плода на крушата, а семенцата ѝ ще посееш. (втори вариант)
И слушаме ние днес всички религиозни хора да казват, че в Писанието било казано, какво всичко живо е създадено за да се яде. Аз ще направя едно възражение. Когато Господ създаде крушата, какво каза, дървото ѝ ли да ядем, или плода ѝ? Питам те: Ако ти отидеш да изядеш една круша със стеблото ѝ, с дънера ѝ, какво ще стане с тази круша? Казват: Трябва да ядем! Да, но ще изядеш само плода на крушата, а семенцата ѝ ще посееш. Ако ти изядеш една круша, а семенцата ѝ посадиш, имаш право да я ядеш, но ако опапаш цялата круша, заедно със семенцата ѝ, казвам: Ти не си нищо друго, освен един червей, който знае само да гризе – ти не си разбрал смисъла на живота. И сега, някои казват: Явили се в света едни неправоверни хора. Защо не са правоверни? Защото казват, че не трябва да се яде месо. А тия, които казват, че трябва да се яде месо, те са правоверни!
към втори вариант >>

Ако ти изядеш една круша, а семенцата ѝ посадиш, имаш право да я ядеш, но ако опапаш цялата круша, заедно със семенцата ѝ, казвам: Ти не си нищо друго, освен един червей, който знае само да гризе – ти не си разбрал смисъла на живота. (втори вариант)
Аз ще направя едно възражение. Когато Господ създаде крушата, какво каза, дървото ѝ ли да ядем, или плода ѝ? Питам те: Ако ти отидеш да изядеш една круша със стеблото ѝ, с дънера ѝ, какво ще стане с тази круша? Казват: Трябва да ядем! Да, но ще изядеш само плода на крушата, а семенцата ѝ ще посееш. Ако ти изядеш една круша, а семенцата ѝ посадиш, имаш право да я ядеш, но ако опапаш цялата круша, заедно със семенцата ѝ, казвам: Ти не си нищо друго, освен един червей, който знае само да гризе – ти не си разбрал смисъла на живота. И сега, някои казват: Явили се в света едни неправоверни хора. Защо не са правоверни? Защото казват, че не трябва да се яде месо. А тия, които казват, че трябва да се яде месо, те са правоверни! Но, в първата глава на Битието се казва, че човек трябва да се храни само с плодове.
към втори вариант >>

67. Съсредоточение

В света има един закон: Всяка една круша, изядена от тебе, ти се ангажираш да посееш семето ѝ.
Ще знаете, че човек на когото идеите не се разширяват, то е едно растение и той трябва да се спре там, където растението се спира, а не да отива по-долу. Поне растенията се отличават с едно, те нямат омраза, те изкупуват греховете си, като дават плодовете си – самопожертват се и те се отличават с една доверчивост, която не е достояние на човека. То ти даде най-първо платата, казва: „Ти най-първо ме изяж, а после ми посей семето.“ А кой човек плаща днес по-рано? Когато растенията плащат, преди да им се свърши работата, ти я я свършиш, я – не. Хиляди от тях с изядени, без някой да ги е посял. В света има един закон: Всяка една круша, изядена от тебе, ти се ангажираш да посееш семето ѝ. Казваш: „Даром е крушата.“ По отношение на растенията – да, но по отношение на теб – не е даром. Ти си я изял и си длъжен да я посееш. Вие живеете, турците казват: „Аллах керим.“ Действително така е, но и за туй „аллах керим“ човек има своите задължения, микроскопически задължения, които той трябва да изпълни. Та сега вие присъствате в школата. Аз говоря, но въпрос е дали вашият ум присъства или не.
към беседата >>

Казваш: „Даром е крушата.“ По отношение на растенията – да, но по отношение на теб – не е даром.
Поне растенията се отличават с едно, те нямат омраза, те изкупуват греховете си, като дават плодовете си – самопожертват се и те се отличават с една доверчивост, която не е достояние на човека. То ти даде най-първо платата, казва: „Ти най-първо ме изяж, а после ми посей семето.“ А кой човек плаща днес по-рано? Когато растенията плащат, преди да им се свърши работата, ти я я свършиш, я – не. Хиляди от тях с изядени, без някой да ги е посял. В света има един закон: Всяка една круша, изядена от тебе, ти се ангажираш да посееш семето ѝ. Казваш: „Даром е крушата.“ По отношение на растенията – да, но по отношение на теб – не е даром. Ти си я изял и си длъжен да я посееш. Вие живеете, турците казват: „Аллах керим.“ Действително така е, но и за туй „аллах керим“ човек има своите задължения, микроскопически задължения, които той трябва да изпълни. Та сега вие присъствате в школата. Аз говоря, но въпрос е дали вашият ум присъства или не. Значи ученик, който е в клас и умът му е раздвоен, той на половина е ученик.
към беседата >>

В света съществува следният закон: всяка круша, изядена от тебе, те ангажира да я посееш. (втори вариант)
У тях се забелязва още и голяма доверчивост, която не е достояние на човека. Растението ти дава първо заплатата, като казва: „Първо ме изяж, а после семето ми посей! “ А кой човек плаща днес, преди да си му свършил някаква работа? Когато растенията плащат, преди да се свърши работата им, тя или ще се свърши, или не. Хиляди и милиони плодове до днес са изядени, без да ги е посял някой. В света съществува следният закон: всяка круша, изядена от тебе, те ангажира да я посееш. Казваш: „Крушата е дадена даром.“ По отношение на растенията е тъй, но по отношение на тебе тя не е дадена даром. Щом веднъж си я изял, ти си длъжен да я посееш. Турците казват: „Бог дава всичко.“ Така е, но за всичко, което човек получава, има задължения, макар и микроскопически, които той трябва да изпълни. Та сега вие присъствате в Школата. Аз ви говоря, но въпрос е дали вашият ум присъства, или не.
към втори вариант >>

Казваш: „Крушата е дадена даром.“ По отношение на растенията е тъй, но по отношение на тебе тя не е дадена даром. (втори вариант)
Растението ти дава първо заплатата, като казва: „Първо ме изяж, а после семето ми посей! “ А кой човек плаща днес, преди да си му свършил някаква работа? Когато растенията плащат, преди да се свърши работата им, тя или ще се свърши, или не. Хиляди и милиони плодове до днес са изядени, без да ги е посял някой. В света съществува следният закон: всяка круша, изядена от тебе, те ангажира да я посееш. Казваш: „Крушата е дадена даром.“ По отношение на растенията е тъй, но по отношение на тебе тя не е дадена даром. Щом веднъж си я изял, ти си длъжен да я посееш. Турците казват: „Бог дава всичко.“ Така е, но за всичко, което човек получава, има задължения, макар и микроскопически, които той трябва да изпълни. Та сега вие присъствате в Школата. Аз ви говоря, но въпрос е дали вашият ум присъства, или не. Всеки ученик, който присъства в класа, но умът му е раздвоен, той е наполовина ученик.
към втори вариант >>

68. Които гладуват

Азъ прѣдпочитамъ да бѫда една хубава ябълка, една хубава круша, една хубава лозена пръчка, отколкото да нося единъ патрондашъ.
Казватъ: какъ, азъ да съмъ билъ дърво, азъ да съмъ билъ лоза или нѣкакво животно! Ами тогава, запитвате ли се, отъ гдѣ се породила у насъ тази любовь, това чувство къмъ тия ябълки, круши, грозде и другитѣ плодове? Връзки имаме ние съ тѣхъ, живѣли сме заедно съ тѣхъ, били сме въ тѣхното положение, затова ги обичаме. Ами нали Христосъ казва: „Азъ съмъ лозата, вие пръчкитѣ, и всѣка пръчка, която не дава плодъ, Отецъ ми я отрѣзва и посажда отново, за да даде повече плодъ“. Не е унижение да бѫдешъ ябълка! Азъ прѣдпочитамъ да бѫда една хубава ябълка, една хубава круша, една хубава лозена пръчка, отколкото да нося единъ патрондашъ. Чрѣзъ тази правда Богъ сега ни учи, какъ да разпрѣдѣляме тѣзи енергии, какъ да служимъ на човѣчеството. Правдата е, която опрѣдѣля отношенията между хората. За въ бѫдаще прѣдъ насъ седи едно велико благо. Тѣзи отъ васъ, които сѫ готови, ще разбератъ тази велика истина, а нѣкои може да кажатъ: не, ти ни кажи сега нѣщо реално, какво трѣбва да направимъ, за да излѣземъ отъ туй безизходно положение. Казватъ: добрѣ, твоето безизходно положение е за 1,000 лв.
към беседата >>

Аз предпочитам да бъда една хубава ябълка, една хубава круша, една хубава лозена пръчка, отколкото да нося един патрондаш. (втори вариант)
Казват: Как, аз да съм бил дърво, аз да съм бил лоза или някакво животно! Ами тогава, запитвате ли се откъде се е породила у нас тази любов, това чувство към тия ябълки, круши, грозде и другите плодове? Връзки имаме ние с тях, живели сме заедно с тях, били сме в тяхното положение, затова ги обичаме. Ами нали Христос казва: „Аз съм лозата, вие пръчките и всяка пръчка, която не дава плод, Отец ми я отрязва и посажда отново, за да даде повече плод“. Не е унижение да бъдеш ябълка! Аз предпочитам да бъда една хубава ябълка, една хубава круша, една хубава лозена пръчка, отколкото да нося един патрондаш. Чрез тази правда Бог сега ни учи как да разпределяме тези енергии, как да служим на човечеството. Правдата е, която определя отношенията между хората. За в бъдеще пред нас седи едно велико благо. Тези от вас, които са готови, ще разберат тази велика истина, а някои може да кажат: Не, ти ни кажи сега нещо реално, какво трябва да направим, за да излезем от туй безизходно положение. Казват: Добре, твоето безизходно положение е за 1000 лв.
към втори вариант >>

69. Малката радост

Тази круша, тази мандаринка, туй малко орехче, тези сливи са минали през пещта – живот има в тях.
Като видите един ваш приятел, да трепне сърцето ви. Някой път не можеш да го видиш, чуваш гласа му само, но пак да се зарадваш, че си чул глас. Ами тази малка мандаринка как е дошла? По каква причина е дошла на нашата маса? Ами тази ябълка изкуствена ли е? Тази круша, тази мандаринка, туй малко орехче, тези сливи са минали през пещта – живот има в тях. И на тях трябва да се радвате. И в тази малка смокиня също тъй има живот. Тя се радва и казва: „Какво ли ще правят тези братя и сестри тук? “ Казвам: „Ще се помолим на Бога – и ти, както и всички други плодове, ще се помолиш с нас. После ще ви приемем на гости у себе си, ще ви дадем прием, ще ви покажем каква любов имаме.“ Радват се те, казват: „Ние сме готови на всичко онова, което вие направите; у нас нямаме две мнения, затова сме дошли на Земята – да изпълним благата Воля Божия.“ Ние сме пратени на Земята да се учим.
към беседата >>

70. Проекции

Вие ще кажете: „Ние знаем какво нещо е числото едно.“ Да, знаете, че една круша означава числото едно.
Това е само приготовление за учение. След този подготвителен период ще дойде времето за учение. Един учен човек, който е посветил цели 20-30 години за изучаване на някоя област от науката, неговите открития, макар и микроскопически, все таки са допринесли нещо. Да допуснем сега, че всички сте учили аритметика. Тук съм написал числата едно, десет и сто. Вие ще кажете: „Ние знаем какво нещо е числото едно.“ Да, знаете, че една круша означава числото едно. Знаете, че числото 10 означава 10 круши, числото 100 – 100 круши, и т.н. Но това не е истинска аритметика – това е външната страна на аритметиката. Какво означава единицата? – Единицата като символ означава едно нещо, а иначе представлява жива сила. Да кажем, че имаме една жива точка в пространството, но извън физическия свят.
към беседата >>

71. Истинско служене

– Когато се качват на крушата.
Човек, който лъже, не може да свърши никаква работа. Той може да замазва къщата, колкото искате, отличен бояджия може да стане, но да гради – никога! Тогава ще ви задам въпроса: лъжата ли се е явила по-рано, или кражбата? Отговор: Кражбата. Кога започват децата да лъжат? – Когато се качват на крушата. Значи първо се е явила кражбата, а после лъжата. Във френологическите музеи има образи на хора – крадци, лъжци и други. Чертите на всички тия хора се различават. Миналия път ви говорих за интелигентността на човека, за измерването на която има един ъгъл, наречен Камперов. Той се образува от правата линия, теглена от отверстието на ухото до носа, и от перпендикуляра, спуснат от челото до брадата.
към беседата >>

72. Равностранният триъгълник

Те знаят също след колко време от посяването на ореха, на бука, на дъба, на сливата, на крушата, на прасковата ще израстат и ще се развият тия семки.
Сегашният социален въпрос ще се разреши тъй, както ще се разреши въпросът на житното зърно. Какво става с него, като го посеете в земята? – Израства. Същото ще стане и със съвременното човечество. Сега хората знаят например като посеят едно житно зърно, след колко време ще израсне. Те знаят също след колко време от посяването на ореха, на бука, на дъба, на сливата, на крушата, на прасковата ще израстат и ще се развият тия семки. Онези, които се занимават с посаждането на семките, знаят точно след колко време може да израсте тази семка, след колко време ще върже и ще даде плод. За всичко има определен период. Социалният въпрос също тъй спада към тези въпроси, за които всичко е точно определено. Като се посее един човек, колко години се изискват за неговото израстване? Представете си, че правя следното твърдение: за да се появи само първата клетка, изискват се 400 000 години.
към беседата >>

73. Рѫката сѫблазнява / Ръката съблазнява

А пъкъ сега азъ казвамъ: слушайте, дъвчете една крѣхка круша!
– Като го ядешъ и не можешъ да го сдъвчешъ хубаво. Какво заключение може да се извади отъ това доказателство? – Че старото месо мѫчно се дъвче, а младото месо лесно се дъвче. Какво доказахте изобщо съ това? – Че месото или се дъвче, или не се дъвче. А пъкъ сега азъ казвамъ: слушайте, дъвчете една крѣхка круша! Тя е всѣкога млада, никога не остарява. Въ крушитѣ има едно свойство, че тѣ никога не остаряватъ, тѣ всѣкога сѫ млади, все по на шесть мѣсеца. Азъ не говоря за дървото на крушата, но за самата круша, за нейния плодъ, който всѣкога е само по на 5–6–7 мѣсеца, повече не може да седи. Значи, крушата е всѣкога млада, тя не може да бѫде на повече отъ една година. Въ плодоветѣ вие всѣкога можете да бѫдете сигурни, тѣ не могатъ да бѫдатъ на повече отъ една година.
към беседата >>

Азъ не говоря за дървото на крушата, но за самата круша, за нейния плодъ, който всѣкога е само по на 5–6–7 мѣсеца, повече не може да седи.
Какво доказахте изобщо съ това? – Че месото или се дъвче, или не се дъвче. А пъкъ сега азъ казвамъ: слушайте, дъвчете една крѣхка круша! Тя е всѣкога млада, никога не остарява. Въ крушитѣ има едно свойство, че тѣ никога не остаряватъ, тѣ всѣкога сѫ млади, все по на шесть мѣсеца. Азъ не говоря за дървото на крушата, но за самата круша, за нейния плодъ, който всѣкога е само по на 5–6–7 мѣсеца, повече не може да седи. Значи, крушата е всѣкога млада, тя не може да бѫде на повече отъ една година. Въ плодоветѣ вие всѣкога можете да бѫдете сигурни, тѣ не могатъ да бѫдатъ на повече отъ една година. А като кажемъ, че сѫ прѣсни, то значи, че сѫ само по на 1–2–3 мѣсеца. Ако въ нашия разуменъ животъ влѣзатъ тия, до сега сѫществуващи, теории и хипотези, той ще бѫде старъ животъ – животъ на разрушени форми. Запримѣръ, азъ често съмъ засѣгалъ въпроса за частната собственость, но интересно е, какъ сѫ го разбрали нѣкои отъ моитѣ ученици.
към беседата >>

Значи, крушата е всѣкога млада, тя не може да бѫде на повече отъ една година.
– Че месото или се дъвче, или не се дъвче. А пъкъ сега азъ казвамъ: слушайте, дъвчете една крѣхка круша! Тя е всѣкога млада, никога не остарява. Въ крушитѣ има едно свойство, че тѣ никога не остаряватъ, тѣ всѣкога сѫ млади, все по на шесть мѣсеца. Азъ не говоря за дървото на крушата, но за самата круша, за нейния плодъ, който всѣкога е само по на 5–6–7 мѣсеца, повече не може да седи. Значи, крушата е всѣкога млада, тя не може да бѫде на повече отъ една година. Въ плодоветѣ вие всѣкога можете да бѫдете сигурни, тѣ не могатъ да бѫдатъ на повече отъ една година. А като кажемъ, че сѫ прѣсни, то значи, че сѫ само по на 1–2–3 мѣсеца. Ако въ нашия разуменъ животъ влѣзатъ тия, до сега сѫществуващи, теории и хипотези, той ще бѫде старъ животъ – животъ на разрушени форми. Запримѣръ, азъ често съмъ засѣгалъ въпроса за частната собственость, но интересно е, какъ сѫ го разбрали нѣкои отъ моитѣ ученици. Запримѣръ, единъ отъ моитѣ ученици отива въ дома на нѣкой братъ, който има единъ чувалъ съ орѣхи, и започва самъ да си взима постоянно отъ тѣхъ.
към беседата >>

А пък сега аз казвам: Слушайте, дъвчете една крехка круша! (втори вариант)
– Като го ядеш и не можеш да го сдъвчеш хубаво. Какво заключение може да се извади от това доказателство? – Че старото месо мъчно се дъвче, а младото месо лесно се дъвче. Какво доказахте изобщо с това? – Че месото или се дъвче, или не се дъвче. А пък сега аз казвам: Слушайте, дъвчете една крехка круша! Тя е винаги млада, никога не остарява. В крушите има едно свойство, че те никога не остаряват, те винаги са млади, все по на шест месеца. Аз не говоря за дървото на крушата, но за самата круша, за нейния плод, който винаги е само по на 5–6–7 месеца, повече не може да седи. Значи, крушата е винаги млада, тя не може да бъде на повече от една година. В плодовете вие винаги можете да бъдете сигурни, те не могат да бъдат на повече от една година.
към втори вариант >>

Аз не говоря за дървото на крушата, но за самата круша, за нейния плод, който винаги е само по на 5–6–7 месеца, повече не може да седи. (втори вариант)
Какво доказахте изобщо с това? – Че месото или се дъвче, или не се дъвче. А пък сега аз казвам: Слушайте, дъвчете една крехка круша! Тя е винаги млада, никога не остарява. В крушите има едно свойство, че те никога не остаряват, те винаги са млади, все по на шест месеца. Аз не говоря за дървото на крушата, но за самата круша, за нейния плод, който винаги е само по на 5–6–7 месеца, повече не може да седи. Значи, крушата е винаги млада, тя не може да бъде на повече от една година. В плодовете вие винаги можете да бъдете сигурни, те не могат да бъдат на повече от една година. А като кажем, че са пресни, то значи, че са само по на 1–2–3 месеца. Ако в нашия разумен живот влязат тези, до сега съществуващи теории и хипотези, той ще бъде стар живот – живот на разрушени форми. Например, аз често съм засягал въпроса за частната собственост, но интересно е, как са го разбрали някои от моите ученици.
към втори вариант >>

Значи, крушата е винаги млада, тя не може да бъде на повече от една година. (втори вариант)
– Че месото или се дъвче, или не се дъвче. А пък сега аз казвам: Слушайте, дъвчете една крехка круша! Тя е винаги млада, никога не остарява. В крушите има едно свойство, че те никога не остаряват, те винаги са млади, все по на шест месеца. Аз не говоря за дървото на крушата, но за самата круша, за нейния плод, който винаги е само по на 5–6–7 месеца, повече не може да седи. Значи, крушата е винаги млада, тя не може да бъде на повече от една година. В плодовете вие винаги можете да бъдете сигурни, те не могат да бъдат на повече от една година. А като кажем, че са пресни, то значи, че са само по на 1–2–3 месеца. Ако в нашия разумен живот влязат тези, до сега съществуващи теории и хипотези, той ще бъде стар живот – живот на разрушени форми. Например, аз често съм засягал въпроса за частната собственост, но интересно е, как са го разбрали някои от моите ученици. Например, един от моите ученици отива в дома на някой брат, който има един чувал с орехи, и започва сам да си взима постоянно от тях.
към втори вариант >>

74. Закон на съотношения

Децата брулят хубавата круша.
“ Ще кажете: „Защо да не свири? “ Представете си, че вие имате 100 000 лева, вложени в банката за стари години, и син ви дойде, че изсвири всички тия парчета пред публиката. Питам: какво ще стане с бащата? Той осиромашава и казва: „Няма какво, втори път няма да оставя да се свири върху мен.“ Сега ще се научите как трябва да ви говори Христос или как трябва да ви говорят разумните учители. Българинът е избран народ, както и евреинът. Децата брулят хубавата круша. И затова ще видите, че което дете мине покрай нея, все по клонищата се катери. Ето защо избраният народ от всички се брули. Има какво да се брули. Зелени, узрели плодове – всичко се брули. Първото нещо: на всинца ви трябва смирение, за да придобиете Мъдростта.
към беседата >>

75. Истинната лоза