Търсене в текстове за 'Круша'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 171 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. СЪДЪРЖАНИЕ

ТОМ 2

Крушата 116.
Брат Боян се учи на търпение 111. Блажени нищите духом 112. Плодното дърво и ангелите 113. Изпитът на ученика 114. Чай с лимон 115. Крушата 116. Сребърната монета 117. Деликатност 118. Писмото 119. Дългоочакваният гост 120. Беседите са разговор с душите 121.
към текста >>

2. 153. МАГДАЛЕНА СЕ ПРОДАВА НА ПОПОВЕТЕ

Борис Николов

ТОМ 2

След това се приближих до него, хванах го с двете си дълги ръце и го разтърсих така, както се разтърсва круша, за да паднат узрелите круши на земята.
По едно време на Изгрева дойде един поп с расо и започна да ругае Учителя. Обикновено поповете не идваха. Те изпращаха други подкупени лица. Но този поп беше дошъл сам. Аз се приближих към него, блъснах го с двете си ръце, защото той беше застанал срещу Учителя, на два метра от Него. След това се приближих до него, хванах го с двете си дълги ръце и го разтърсих така, както се разтърсва круша, за да паднат узрелите круши на земята. Разтърсил съм го силно, защото той се свлече в краката ми. Дойде още един брат, аз го хванах за ръцете, а той за краката и като чувал го изнесохме от Изгрева и го захвърлихме в гората на една поляна. Този поп повече не се мерна. Бяха го изпратили на Изгрева със задача. А ние го отпратихме също извън Изгрева, за да си решава сам своята задача.
към текста >>

3. 115. КРУШАТА

ТОМ 2

115. КРУШАТА Паша много обича круши.
115. КРУШАТА Паша много обича круши. Особено много. Учителят й показва две хубави круши. На Паша очите й остават в тях. „Хубави са крушите, Учителю, много ги обичам." Учителят й казва: „Ще ти дам едната круша, но ще отидеш при Савка и ще й кажеш: „Учителят ми даде тази круша, има още една, но не ти я дава, защото не я заслужаваш." Паша казва: „Учителю, не мога да направя това". „Е, дай сега крушата!
към текста >>

„Хубави са крушите, Учителю, много ги обичам." Учителят й казва: „Ще ти дам едната круша, но ще отидеш при Савка и ще й кажеш: „Учителят ми даде тази круша, има още една, но не ти я дава, защото не я заслужаваш." Паша казва: „Учителю, не мога да направя това".
115. КРУШАТА Паша много обича круши. Особено много. Учителят й показва две хубави круши. На Паша очите й остават в тях. „Хубави са крушите, Учителю, много ги обичам." Учителят й казва: „Ще ти дам едната круша, но ще отидеш при Савка и ще й кажеш: „Учителят ми даде тази круша, има още една, но не ти я дава, защото не я заслужаваш." Паша казва: „Учителю, не мога да направя това". „Е, дай сега крушата! " Паша връща крушата на Учителя, а Учителят сияе. Той е доволен, че Паша е останала вярна на себе си. На Паша очите отново са в крушите. Но те са останали там не за ядене и не за гледане, а за изпит на учениците.
към текста >>

„Е, дай сега крушата!
115. КРУШАТА Паша много обича круши. Особено много. Учителят й показва две хубави круши. На Паша очите й остават в тях. „Хубави са крушите, Учителю, много ги обичам." Учителят й казва: „Ще ти дам едната круша, но ще отидеш при Савка и ще й кажеш: „Учителят ми даде тази круша, има още една, но не ти я дава, защото не я заслужаваш." Паша казва: „Учителю, не мога да направя това". „Е, дай сега крушата! " Паша връща крушата на Учителя, а Учителят сияе. Той е доволен, че Паша е останала вярна на себе си. На Паша очите отново са в крушите. Но те са останали там не за ядене и не за гледане, а за изпит на учениците.
към текста >>

" Паша връща крушата на Учителя, а Учителят сияе.
Особено много. Учителят й показва две хубави круши. На Паша очите й остават в тях. „Хубави са крушите, Учителю, много ги обичам." Учителят й казва: „Ще ти дам едната круша, но ще отидеш при Савка и ще й кажеш: „Учителят ми даде тази круша, има още една, но не ти я дава, защото не я заслужаваш." Паша казва: „Учителю, не мога да направя това". „Е, дай сега крушата! " Паша връща крушата на Учителя, а Учителят сияе. Той е доволен, че Паша е останала вярна на себе си. На Паша очите отново са в крушите. Но те са останали там не за ядене и не за гледане, а за изпит на учениците.
към текста >>

4. 123. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА Е СТРЪМЕН И СДАВЕН

ТОМ 5

Болният се чудеше после дали това е от Учителя или се е излекувал от само себе си или пък че е изял един кромид лук или ябълка, или круша, неща, които не рядко Учителя даваше на болните само и само да закрепи съзнанието им за нещо материално от физическия свят, за да може да повярват в нещо, защото чрез вярата те правеха връзка с Учителя и от там с Бога и по тази връзка на вярата трябваше да потече помощта, Божествената енергия от Бога чрез Учителя към нуждаещия се.
Като изнасям празните гърнета и ако любопитен протегне с ръка и ги отвори да не може да намери нищо в тях". Значи аз оглеждам хора със самочувствие, важни, важни, надменни седят до него, а са празни гърнета. Беше опасно дори може и духовно да те ограби света като излезеш наяве затова човек трябва да стои на страна и да бъде прикрит. Така Учителят си криеше учениците и ония с големите възможности. Каза ми веднъж: „Дори когато лекувам някого то аз се крия, че това съм аз". Болният се чудеше после дали това е от Учителя или се е излекувал от само себе си или пък че е изял един кромид лук или ябълка, или круша, неща, които не рядко Учителя даваше на болните само и само да закрепи съзнанието им за нещо материално от физическия свят, за да може да повярват в нещо, защото чрез вярата те правеха връзка с Учителя и от там с Бога и по тази връзка на вярата трябваше да потече помощта, Божествената енергия от Бога чрез Учителя към нуждаещия се. Има човешки способности, които водят до катастрофа, от които духовния човек трябва да се освободи. По този повод Учителят каза: „Аз не смея да ви поверя окултни закони, защото ще ги употребите един срещу други и ще се унищожите". Има в човека една природа, която ще се бори дълго-дълго време. Трябва да се подчини на доброто, а не, че ние можем да я победим. Човек трябва да познава този свят.
към текста >>

5. 188. МАРКОВА

ТОМ 5

Изведнъж Учителят се върна, слезе долу, приближи се до Маркова, хвана я за ръцете, после за раменете и я разтърси така силно, както се разтърсва слива или круша, за да падне някакъв плод от дървото.
Спомням си една сутрин след като свърши беседата ние постепенно започнахме да излизаме от салона. Маркова беше седнала някъде отзад затова стана и се запъти към стълбището, което водеше до Горницата на Учителя. Тя наблюдаваше Учителя, гледаше го как приближава и нищо не казваше. Точно по това време аз исках да излезна по възможно най-бърз начин, защото бях си набелязала няколко въпроса да запитам Учителя. И точно излизам от салона, вече съм на стълбището, а Учителят се качва нагоре по стъпалата за стаята си. Изведнъж Учителят се върна, слезе долу, приближи се до Маркова, хвана я за ръцете, после за раменете и я разтърси така силно, както се разтърсва слива или круша, за да падне някакъв плод от дървото. Разтърси я няколко пъти, остави я, обърна се и си тръгна нагоре към стаята. Тя стоеше там учудена, че я разтърсват и се оглеждаше ту наляво, ту надясно. После се обърна към Учителя, нещо в нея светна, просветна нещо в главата й, нещо от вътре я бе осветлило, тя просия, усмихна се и вече светеше, а усмивка се появи на лицето й и успя да извика само: „Учителю, Господи". Хвана с двете си ръце лицето и така изтича навън на двора. Какво Учителят бе разтърсил у нея, какво бе изпаднало от нея - круши ли сливи ли, не зная, но какво изпадна от нея също не зная.
към текста >>

6. 203. ТОДОР БЪЧВАРОВ

ТОМ 5

Единодушието е сила всесъкрушаваща.
Блазе на оня народ, чиито водачи се вдъхновяват от вяра в светла бъднина. Те ще действуват, ще се борят за тая бъднина и тя ще изгрее на хоризонта народен в близък ден. Не пропада добро желание кога се кърми то от вярата, всепобедната мощ на душата. Рече ли един народ като един човек да достигне заветна мечта нищо не може да спре стихията мощна на целокупната му душа. Стени ерихоноски срутва тая мощ, поля и гори прехвърля и достига желаната цел. Единодушието е сила всесъкрушаваща. Но ние се самопровалихме в пропастта, защото ни липсваше единодушие, вяра в себе си, сговор. Добро поле громко говори за това. Там пролича българският несговор и малодушие. Българи, да потърсим единодушието, що твори, създава и всяка сила световна ще бъде на наша страна. Бог се проявява в хармонията, а света почита силата; ала силен е верният, угоден Богу е сговорният.
към текста >>

7. 284. ЛЕЧИТЕЛИ И ЛЕКАРСТВА

ТОМ 5

А че понякога даваше на някой да изяде някоя ябълка или круша, то те нямаха някакво лечебно действие, но служеха да се закрепи човешкото съзнание за някаква форма, за да може да се закрепи вярата у този човек и чрез вярата да се създаде връзка между човека, човешкото същество и Божествената енергия, която трябваше да премине през него.
По някой път и Учителят ги насочваше към него. Беше казал: „Много му са сложни методите за лечение". Наистина аз лично съм опитвала след заминаването на Учителя неговите методи, но те са от сложни, по-сложни и не знам дали има човек, който може да издържи всичко, което той препоръчва да се прави. Аз, която съм се ползвала от природолечението и от съветите на Учителя и съм чела толкова много по тези въпроси мога да заявя, че не можех да издържа неговите методи и то докато ги приготвя, а камо ли да ги изпълня. А Учителят имаше много достъпни методи от обикновени, по-обикновени, но той лекуваше по друг начин, по духовен път и той лекуваше горе в причинното поле в съзнанието на човека, където беше причината на болестта, той там отключваше или заключваше болестта. А че понякога даваше на някой да изяде някоя ябълка или круша, то те нямаха някакво лечебно действие, но служеха да се закрепи човешкото съзнание за някаква форма, за да може да се закрепи вярата у този човек и чрез вярата да се създаде връзка между човека, човешкото същество и Божествената енергия, която трябваше да премине през него. Около Учителя стояха непрекъснато същества от духовните йерархии, а имаше и дежурни същества, които поемаха всяка една мисъл от Учителя, всяка една дума и те тръгваха да я изпълняват. Тогава тези светли същества отиваха, влизаха в телата на приятелите, лекуваха ги, работеха над тях, ремонтираха увреденото тяло и така след това те си тръгваха и заминаваха и оставаха приятеля да се движи вече оздравял. Ето това беше едно лечение, което се казва „Да ти бъде според вярата". Учителят беше препоръчал селски кисел квасец за менингит като средство, което действува отвличащо на възпалението. Тогава нямаше антибиотици, нямаше тези модерни лекарства и менингита се лекуваше със средства за намаляване на температурата, болката.
към текста >>

8. 27. МОМЧЕТО ПЕТЪР ПРОГОВАРЯ, ЗА ДА ПРОРОКУВА

Цанка Екимова

ТОМ 6

Прибрали добитъка под крушата, а те жътварите се скупчили под каруците, за да се пазят от градушката.
Те се полагат така, че класовете се затискват от следващия сноп така, че ако вали дъжд или бие град, да не се може да ги очука. Така се запазват класовете на житото. Таман свършили и кога вдигнали глави, небето почерняло от облаци. А не минало дори един час от предупреждението на момчето Петър. Задухал силен вятър, започнала буря, че дъжд, че градушка, цяло бедствие. Прибрали добитъка под крушата, а те жътварите се скупчили под каруците, за да се пазят от градушката. Останалите съселяни, които се усмихвали и подигравали на момчето на дядо поп, били обрулени и нивите очукани до зърно от градушката. Нямало по-щастлива майка от Добра, че синът й най-сетне проговорил и на нея, и на селяните. Проговорил на ония, които имали уши да слушат и които искали да слушат. Друг случай: Аз съм го слушала от сестра му - баба Мария, но същия случай го разказваше и Иван Антонов, който Влад Пашов записа. Но аз ще го разкажа така, както го чух от баба Мария, която бе рождената сестра на Учителя.
към текста >>

9. 4. Лечители, ясновидци и фокусници

Гради Колев Минчв

ТОМ 7

Спомням си още, че веднъж като дете отивам да паса магарето и като ходя и му търся по-хубава трева, попадам на една хубава дива круша.
Тя както лежеше, стана и аз си рекох: „Какво ли ще прави мама“. Тя стана и като запали лампата, че като ме хвана напердаши ме хубавата и каза: „Да помниш кога съм те била като си ме ядосвал“. Значи, цял живот - мама веднъж ме удари по ръката когато въртях машината и втория път, когато препиках брат ми и не я послушах да се върна. Можеше да ми удари едно шамарче най-много, а не да ме пердаши, да та помня цял живот. Та значи така израснахме като деца. Спомням си още, че веднъж като дете отивам да паса магарето и като ходя и му търся по-хубава трева, попадам на една хубава дива круша. А тя омекнала вече. Добре, но не нося никаква торба, нито дисаги. Чудя се какво да правя и по едно време се сещам, бях вече по-голям, не съм с рокля, нали по-рано ходех с бозевата рокля и с ризката. Сега имах вече дълги гащички, имам и панталонки. Свалям гащите, връзвам белите гащи за крачолите, напълвам ги с круши, макар че станаха на дъмги, изцапаха се.
към текста >>

10. 33. ИЗПЕТИ ОТ УЧИТЕЛЯ ПЕСНИ

ТОМ 8

Ако те срещне мечка по пътя, това е щастие за теб, само на круша трябва да се качиш.
Ако времето е влажно, това не е за теб нещастие. Ако пък вятърът вее, това не е буря, която ти да не можеш да устоиш. Ако играе земетръс, пак земята си играе, макар и да причинява скръб. Ако времето е влажно, може да направиш своят излет до върха. Ако пък е топло, може да се изпотиш, а това е благо за теб, че си направил едно добро, да не мъчиш себе си. Ако те срещне мечка по пътя, това е щастие за теб, само на круша трябва да се качиш. Понеже мечката ще изгуби своето уважение за тебе, ще те счита страхливец, ще те счита последен простак. Ако се качиш на крушата изтърси крушите за мечката. Ще помисли, че си щедър, затова си се качил на крушата. Па и сладко, тихо й говори: "Моя приятелко, моя мецо, яж колкото си щеш, когато си заминеш, аз ще слезна от крушата". А мечката ще ти отговори: "Сладки са крушите що ти изтърси.
към текста >>

Ако се качиш на крушата изтърси крушите за мечката.
Ако играе земетръс, пак земята си играе, макар и да причинява скръб. Ако времето е влажно, може да направиш своят излет до върха. Ако пък е топло, може да се изпотиш, а това е благо за теб, че си направил едно добро, да не мъчиш себе си. Ако те срещне мечка по пътя, това е щастие за теб, само на круша трябва да се качиш. Понеже мечката ще изгуби своето уважение за тебе, ще те счита страхливец, ще те счита последен простак. Ако се качиш на крушата изтърси крушите за мечката. Ще помисли, че си щедър, затова си се качил на крушата. Па и сладко, тихо й говори: "Моя приятелко, моя мецо, яж колкото си щеш, когато си заминеш, аз ще слезна от крушата". А мечката ще ти отговори: "Сладки са крушите що ти изтърси. Не само за мен ти изтърсвай, но и за другите". /Песен изпята от Учителя в големия салон, сряда, З.Х.1934 г., 7.30 ч., вечерта/ НАЛИ ТИ КАЗАХ, СИНКО Нали ти казах, синко, ти си ме криво разбрал.
към текста >>

Ще помисли, че си щедър, затова си се качил на крушата.
Ако времето е влажно, може да направиш своят излет до върха. Ако пък е топло, може да се изпотиш, а това е благо за теб, че си направил едно добро, да не мъчиш себе си. Ако те срещне мечка по пътя, това е щастие за теб, само на круша трябва да се качиш. Понеже мечката ще изгуби своето уважение за тебе, ще те счита страхливец, ще те счита последен простак. Ако се качиш на крушата изтърси крушите за мечката. Ще помисли, че си щедър, затова си се качил на крушата. Па и сладко, тихо й говори: "Моя приятелко, моя мецо, яж колкото си щеш, когато си заминеш, аз ще слезна от крушата". А мечката ще ти отговори: "Сладки са крушите що ти изтърси. Не само за мен ти изтърсвай, но и за другите". /Песен изпята от Учителя в големия салон, сряда, З.Х.1934 г., 7.30 ч., вечерта/ НАЛИ ТИ КАЗАХ, СИНКО Нали ти казах, синко, ти си ме криво разбрал. Пишеш ми в своето писмо, три часа не си спал от мисли тъжни.
към текста >>

Па и сладко, тихо й говори: "Моя приятелко, моя мецо, яж колкото си щеш, когато си заминеш, аз ще слезна от крушата".
Ако пък е топло, може да се изпотиш, а това е благо за теб, че си направил едно добро, да не мъчиш себе си. Ако те срещне мечка по пътя, това е щастие за теб, само на круша трябва да се качиш. Понеже мечката ще изгуби своето уважение за тебе, ще те счита страхливец, ще те счита последен простак. Ако се качиш на крушата изтърси крушите за мечката. Ще помисли, че си щедър, затова си се качил на крушата. Па и сладко, тихо й говори: "Моя приятелко, моя мецо, яж колкото си щеш, когато си заминеш, аз ще слезна от крушата". А мечката ще ти отговори: "Сладки са крушите що ти изтърси. Не само за мен ти изтърсвай, но и за другите". /Песен изпята от Учителя в големия салон, сряда, З.Х.1934 г., 7.30 ч., вечерта/ НАЛИ ТИ КАЗАХ, СИНКО Нали ти казах, синко, ти си ме криво разбрал. Пишеш ми в своето писмо, три часа не си спал от мисли тъжни. Имаш синко мисли тъжни, те са ценни и пет часа да не спиш.
към текста >>

11. 2. ЮРДАН ХАРАЛАМПИЕВ СИМЕОНОВ - ДАНКО

ТОМ 8

Професорът казвал за крушата до унгарското посолство "Свещената круша".
се запозна с Учението на Учителя. Аз имам много добри впечатления от професора, казва Надка. В Берлинския университет му честваха 60-годишнината." Надка: До 1988 г., януари, аз можех да ходя на градината, но след това вече останах вкъщи, не можех да ходя. Професорът идвал веднъж при нея. Имали снимки от него и двете му деца. Професорът казвал за крушата до унгарското посолство "Свещената круша". "Ние си пишехме. Той знаеше добре български. Дойде при мене в мястото в градината. Децата му бяха от първата жена. После идваше с втората, която беше бившата му секретарка".
към текста >>

12. 127. ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ИЗГРЕВА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Да си кажа правото, аз знам, че на Учителя не Му се е досвидяла крушата да я даде и за мене, но въпросът беше, че го направи, за да ми покаже, че трябва да отида учителка.
И в него две хубави големи круши. Когато видях това нали кой го донесе, един приятел го донесе в „Парахода" и когато го видях, аз видях един символичен език, че мене не ме искат в „Парахода" и ме изключват. Вместо три круши за трите му стенографки, имаше само две круши. Ама вече ми беше казано, че да отида учителка. И това така ме нарани, така много тежко ми стана. Да си кажа правото, аз знам, че на Учителя не Му се е досвидяла крушата да я даде и за мене, но въпросът беше, че го направи, за да ми покаже, че трябва да отида учителка. Може би не знам, какво е мислил дали ще послушам или не, но аз поне съм се старала във всичките случаи, ако не напълно, да послушам поне така най-главното да го изпълня и тогава затова отидох. Веднага послушах, не се противопоставих, не казах че не искам, но си мисля, че ако бях отишла да си кажа мъката, раздвоението, което го имах вътре, може би Учителят щеше да ме разбере и да не ме прати. Така мисля. Но не го направих. В.К.: А защо се върна на Изгрева?
към текста >>

13. 07 - 39. НАПРЕДНАЛАТА СЕСТРА

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

ТОМ 10

Тогава той се обърнал към сестрата с думите: „Ето ви тази круша за обяд.
Наближавало обяд, но кой знае защо една мисъл завладяла съзнанието й: на обяд какво ли ще я гости Учителят? Но преди още да стане обяд, дошла на гости друга сестра, с която дълго разговаряли. Когато станало обяд, Учителят поканил гостенката за обяд и седнали да обядват, без да поканят напредналата сестра, която до този момент почиствала стаята му. Обядът продължил до към един и половина часа. Учителят изпратил гостенката. Тогава той се обърнал към сестрата с думите: „Ето ви тази круша за обяд. Хапнете си я! " След като напредналата сестра се наобядвала с крушата, си тръгнала. Но из целия път до дома си мислила защо Учителят е постъпил така с нея. И не я покани на общ обяд, а покани онази, която не свърши никаква работа. Какви съображения е имал Учителят, за да постъпи по този начин, ние не знаем.
към текста >>

" След като напредналата сестра се наобядвала с крушата, си тръгнала.
Когато станало обяд, Учителят поканил гостенката за обяд и седнали да обядват, без да поканят напредналата сестра, която до този момент почиствала стаята му. Обядът продължил до към един и половина часа. Учителят изпратил гостенката. Тогава той се обърнал към сестрата с думите: „Ето ви тази круша за обяд. Хапнете си я! " След като напредналата сестра се наобядвала с крушата, си тръгнала. Но из целия път до дома си мислила защо Учителят е постъпил така с нея. И не я покани на общ обяд, а покани онази, която не свърши никаква работа. Какви съображения е имал Учителят, за да постъпи по този начин, ние не знаем. Но това, което предполагаме е, да я научи на смирение и безкористие.
към текста >>

14. БЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

ТОМ 10

Сега трябва да й наготви той, да й върне с нещо за извършената работа, затова й дава една круша.
От всичко се разбира, че е тя, но той скри името й, В. К.:Ти смяташ, че по такъв начин Учителят иска тя да бъде безкористна и смирена, но аз смятам, че не е за това. Защото тя си поставя друг въпрос. Тя отива и иска да извърши някаква работа за Учителя. И в момента, когато си мисли какъв обяд ще й наготви той, тя, без да иска, постъпва по човешки с Учителя. Сега трябва да й наготви той, да й върне с нещо за извършената работа, затова й дава една круша. И затова изниква тоя случай, да може да покаже, че не е важно това, важното е друго, кани другата на обяд, която не е свършила никаква работа, а тя, която е свършила. й дава една круша. Аз познавам тоя случай. Той е на Мария Тодорова. Тя ми го е разказала, но има друга редакция.
към текста >>

й дава една круша.
Защото тя си поставя друг въпрос. Тя отива и иска да извърши някаква работа за Учителя. И в момента, когато си мисли какъв обяд ще й наготви той, тя, без да иска, постъпва по човешки с Учителя. Сега трябва да й наготви той, да й върне с нещо за извършената работа, затова й дава една круша. И затова изниква тоя случай, да може да покаже, че не е важно това, важното е друго, кани другата на обяд, която не е свършила никаква работа, а тя, която е свършила. й дава една круша. Аз познавам тоя случай. Той е на Мария Тодорова. Тя ми го е разказала, но има друга редакция. За същото, обаче там при нея по друг начин е дадено. Г. С.: „Журналистът при Учителя".
към текста >>

15. І.02.17. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Единодушието е сила всесъкрушаваща.
Блазе на оня народ, чиито водачи се вдъхновяват от вяра в светла бъднина. Те ще действуват, ще се борят за тая бъднина и тя ще изгрее на хоризонта народен в близък ден. Не пропада добро желание кога се кърми то от вярата, всепобедната мощ на душата. Рече ли един народ като един човек да достигне заветна мечта нищо не може да спре стихията мощна на целокупната му душа. Стени ерихонски срутва тая мощ, поля и гори прехвърля и достига желаната цел. Единодушието е сила всесъкрушаваща. Но ние се самопровалихме в пропастта, защото ни липсваше единодушие, вяра в себе си, сговор. Добро поле громко говори за това. Там пролича българския несговор и малодушие. Българи, да потърсим единодушието, що твори, създава и всяка сила световна ще бъде на наша страна. Бог се проявява в хармонията, а света почита силата; ала силен е верният, угоден Богу е сговорният, Неговата реч става дело, понеже единодушието народно е глас Божий.
към текста >>

16. II.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Николаевка, при извора Харлата под една вековна круша, било свикано събрание на 21 май 1861 г., на което присъствували представители от околните села.
Груев, Константин М. Тюлев, Христо Попович, Яни К. Прагмопаров и Константин Михаилов. На една покана отстрана на Иларион Макариополски, да се присъединят към новосъздадената самостоятелна българска църква, те отговорили с готовност. По инициатива на Атанаса Чорбаджи в с. Николаевка, при извора Харлата под една вековна круша, било свикано събрание на 21 май 1861 г., на което присъствували представители от околните села. На това събрание се решило отделянето на българите във Варненско от патриаршията и присъединението им към самостоятелната българска църква. На това събрание участвувал и Константин Дъновски. Обаче от онова време Конст. Дъновски е участвувал и съдействувал в националното дело във Варна само прикрито; той действувал, без да изпъква начело. Неговото положение като духовно лице, освен това и на служба при гръцката митрополия, било твърде трудно.
към текста >>

17. 6. СПОМЕНИ НА СВЕЩЕНИКА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Николаевка на едно събрание, по инициативата на Атанас Чорбаджи, под крушата на извора „Харлата".
6. СПОМЕНИ НА СВЕЩЕНИКА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ51 Гърците във Варна останали смаяни от тази решителна постъпка на българите. По покана на цариградските българи и варненци решават да не припознават вече патриаршията, с владиците й заедно. Окончателното решение по този въпрос се взело в с. Николаевка на едно събрание, по инициативата на Атанас Чорбаджи, под крушата на извора „Харлата". Съставя се протокол, подписва се от присъствующите и се подпечатва със селския печат. Тоя протокол с писмо от варненската община се изпраща на Илариона в Цариград, като се молел при това да заобиколи Варненско, гдето имало да се осветяват новопостррени черкови по селата (напр. в с. Гюндогду), което и обещавал да изпълни, но отлагал, види се, поради услсжнението на работите в Цариград. Във Варна е бил тогава руски консул Александр Рачински, човек набожен и добър славянофил, който искал от гръцкия владика да му отстъпи черковата „Св.
към текста >>

18. III.05 ТАЙНИТЕ НА ДУХА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Ида пак, но не като искупител, не като жертва за поругание, но като Господ, като вечен Цар на всяка Правда, да посетя земята с жезал железен, да съкруша всеки горделив, що се дига, и ще измета и примета всички, що господаруват с неправда.
Благословен Господ Бог наш Отец. И да, говори Господ, направете прав път за царството на мира, за царството на правдата. Ето заветното обещание, което е отдавна очаквано: възвестяването на синовете Божии - синовете на вечната любов, които зова Мои братя. Затова, синове човечески, внимавайте в делата си. Няма вече да приема от ръката ви поношенията на жертвоприношенията - денят на Искуплението за умилостивление и примирение с Бога Отца на всичките векове. Ида пак, но не като искупител, не като жертва за поругание, но като Господ, като вечен Цар на всяка Правда, да посетя земята с жезал железен, да съкруша всеки горделив, що се дига, и ще измета и примета всички, що господаруват с неправда. Няма вече да търпя този род лукав и прелюбодеен, който осквернява и безчести светото Ми Име за суетно щестлавие, защото всякой гледа да измами и подкопае живота на ближния си - на своя брат. В кое име се вършат днес всичките беззакония, ако не в Моето? Това ли ще наречете почит - благодарност? Това ли ще наречете любов за брата ви, за вашия Небесен и благ Отец? Жив съм Аз, ще поям, ще изтребя всяка нечестива душа В денят, в който ви посетя, ще познаете силата на думите Ми, защото празността и голословията на думите ви станаха Ми утекчителни.
към текста >>

19. IV.20 август, понеделник

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

Мога да удесеторя плодоприноса на една круша и ябълка, а с металите не съм правил опит, защото те не са така пластични и затова се иска много време, а с такова време аз не разполагам.
Първо условие, което се иска при приложението на този закон, е голямо спокойствие. Човек нито да се сърди, нито да се гневи. Почне ли да се безпокои и тревожи, законът не работи. - Могат ли да се предизвикат елементарните духове да творят метали? На това питане г-н Дънов отговори: - Аз мога да направя да удесеторя деятелността на един декар място. Мога да удесеторя плодоприноса на една круша и ябълка, а с металите не съм правил опит, защото те не са така пластични и затова се иска много време, а с такова време аз не разполагам. Опит с никакви метали не съм правил. В любовта няма врагове. Но ако човек стане мост за всекиго, той пак става лош, защото ще си мисли, че за единия работи повече отколкото на другия. Дето любовта царува, там дяволът не идва. Липсва ли любовта, дяволът я замества.
към текста >>

20. IV.12 август, вторник 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

Ще вземем например един плод: ябълка, круша, слива или череша.
В 5 часа сутринта хората в Търново усетили земетресение, което отсетне се оповести в пресата. Приятелите са весели и спокойни. От 5 до 9 часа има бдение по трима. В 10 часа се събрахме в заседателния салон и след като изпяхме „Всяко дихание да хвали Господа", Учителят каза: - Ще ви говоря върху думата „познание". За да може човек да добие качеството да познава нещата, трябва да има ума на един мъдрец. Ще вземем например един плод: ябълка, круша, слива или череша. На пръв поглед всеки мисли, че има познание за черешата или крушата, или сливата. Но ако ни запитат в какво се състои нашето познаване, едва ли можем да дадем точно съответствуващ отговор на истината, защото, ако вземете сливата, да кажем, ще й се приложи известна киселина, а пък в края същата слива ще намерите, че й е приложена сладчина. Значи в тия три периода имаме диаметрално противоположни неща и следователно ние ще турим една и съща слива в три категории и като че ли ще имаме пред себе си три различни сливи. И ако тая слива един философ я видеше в нейния зародиш със специфичния й вкус, друг я видеше, когато е наедряла, с киселия й вкус, а трети философ я видеше, когато вече е узряла и има приятна сладчина, то питам аз: нямаше ли тия трима философи да започнат да спорят? А между това най-вярното в този спор ще е, че всеки един от тях има пред себе си една трета от същата слива, т.е.
към текста >>

На пръв поглед всеки мисли, че има познание за черешата или крушата, или сливата.
Приятелите са весели и спокойни. От 5 до 9 часа има бдение по трима. В 10 часа се събрахме в заседателния салон и след като изпяхме „Всяко дихание да хвали Господа", Учителят каза: - Ще ви говоря върху думата „познание". За да може човек да добие качеството да познава нещата, трябва да има ума на един мъдрец. Ще вземем например един плод: ябълка, круша, слива или череша. На пръв поглед всеки мисли, че има познание за черешата или крушата, или сливата. Но ако ни запитат в какво се състои нашето познаване, едва ли можем да дадем точно съответствуващ отговор на истината, защото, ако вземете сливата, да кажем, ще й се приложи известна киселина, а пък в края същата слива ще намерите, че й е приложена сладчина. Значи в тия три периода имаме диаметрално противоположни неща и следователно ние ще турим една и съща слива в три категории и като че ли ще имаме пред себе си три различни сливи. И ако тая слива един философ я видеше в нейния зародиш със специфичния й вкус, друг я видеше, когато е наедряла, с киселия й вкус, а трети философ я видеше, когато вече е узряла и има приятна сладчина, то питам аз: нямаше ли тия трима философи да започнат да спорят? А между това най-вярното в този спор ще е, че всеки един от тях има пред себе си една трета от същата слива, т.е. те говорят за процеса на един и същ предмет, който минава своето развитие.
към текста >>

21. IV.5 август, сряда 1915г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

Представете на едно дете формата на една круша или какъв да е плод, то ще се съблазни.
Доброто и злото или развратът, на който сме изложени, се дължат на формите. Каквато и да е мисъл и каквото и да е желание се проявява в една или друга форма. Вие сте мъже, някои даже възрастни, ще говоря по-прямо как влияят формите. Вземете най-целомъдрения мъж, покажете му хубава жена и той ще се съблазни. Представете на един човек формата на златото, той ще се съблазни. Представете на едно дете формата на една круша или какъв да е плод, то ще се съблазни. Тия форми съществуват и в астралния свят. Не може да се борите със злото, докато не измените формата, докато не измените течението на нещата. Съвременната архитектура или инженерство дава идеята как може да се отбие известно течение - правят стени и тунели. Всяка сила трябва да мине през известна форма. Вземете безжичния телеграф, отначало енергията трябва да върви през известни форми в пространството.
към текста >>

Когато едно дете желае една круша, чрез тази форма то заставя Господ да му я достави.
И човека ценим за неговата глава, за неговото лице. Колкото по-правилни черти можем да турим на лицето, толкова по-благоприятно ще влияе то. Тази истина, като я турим на работа, ще създаде прогрес и издигане на света, тя влияе върху него. разбирам влиянието много едностранчиво. Който разбира така, че другите да му се подчиняват, а той да бъде господар, той не разбира закона. Когато едно дете желае една круша, чрез тази форма то заставя Господ да му я достави. От нашите мисли, доколкото тяхната форма е възвишена и правилна, дотолкова Бог се влияе от тях. Следователно, за да бъдем чути, трябва формите на нашите мисли да бъдат правилни. Понеже двете братства - черното и бялото, разбират този вътрешен закон, създават форми, чрез които влияят на умовете и сърцата ни. В черното братство най-първо си служат, като ви представят красиви образи и постепенно от ден на ден изменят формите. И един ден, например, една красива мома я превръщат на едно куче или котка.
към текста >>

22. 7. НАСТАВЛЕНИЯ

ТОМ 12

Като ви види, че минавате пред някоя круша, гледате някое цвете, Той ви знае вече намеренията.
От вас се иска само стремеж за послушание на Бога на всичката пълнота. За този Господ, за Когото говоря, Той ви вижда, защото има милиони очи и уши. Той ви вижда чрез котките, чрез мухите, вижда ви като ви гонят. Господ вижда всичко, защото има много тайни места, през които наблюдава. Господ не е нито в котките, нито в мухите, но вижда чрез тях. Като ви види, че минавате пред някоя круша, гледате някое цвете, Той ви знае вече намеренията. Всичко е известно на Бога. Като пиете малко вода, чрез нея Той знае каква е вашата вътрешност. Най-важните, необходими за вас неща са следните: послушание и внимание. Какво значи послушание? Послушание е да направиш нещо, а внимание е когато Господ прави нещо, да внимаваш.
към текста >>

23. 18. РАБОТЕТЕ С ЛЮБОВ

ТОМ 12

Нали при онази круша или ябълка, която има най-хубавите, най-сочните плодове?
Аз не ви налагам никаква дисциплина, оставям ви всичко свободно да вършите. Вие искате някой път да ме надлъгвате, но аз печеля, а вие губите. Така вие един друг се събаряте. Често, гледам, много неща, които съм поправил, вие ги разваляте. Много пъти, в доброто си желание да сторите туй-онуй, имате ревността на апостола Павла и казвате: „Имах ревността, но не по право разбиране.“ Ако влезете в някоя градина, де ще отидете? Нали при онази круша или ябълка, която има най-хубавите, най-сочните плодове? Нали така правите? Няма глупав човек в света, който да отиде при киселиците. Той ще отиде при най-хубавите. Ако няма никакви ябълки, тогава ще отиде при киселиците, но ако има хубави, ще отиде при тях. Същият закон действува и в света.
към текста >>

24. 28. ПРИНУЖДАВА НИ

ТОМ 12

“ Аз му казвам: Каквото прави житото, прави го; каквото прави крушата, прави го; каквото прави дървото, прави го; каквото прави волът, прави го; каквото прави конят, прави го; каквото правят добрите хора, прави го.
Но вие трябва да благодарите, досега те са орали на нас, работили са на нас. Ако не бяха конете, които да превозват това, което трябва на човека... Ако не бяха и растенията, които да се жертвуват за човека, да ни помагат, да ни дават плодове... Ако не беше житото?... Това са все души, растителни души. Всичките тия души дойдоха на помощ, все да помагат на човека. Някой казва: „Какво трябва да правим? “ Аз му казвам: Каквото прави житото, прави го; каквото прави крушата, прави го; каквото прави дървото, прави го; каквото прави волът, прави го; каквото прави конят, прави го; каквото правят добрите хора, прави го. Ако така не се схваща, не може да се разбере правилно. Някой път за християнството, за новото учение някои имат повърхностно разбиране. Някой ученик иска да му турят висока бележка. Високата бележка трябва да съответствува на знанието. При някои повествователни предмети, като са зазубрени, може да се тури бележка 6, но тези повествователни предмети в живота не помагат.
към текста >>

25. 1. НАЙ-МАЛКОТО

Първи урок от Учителя

ТОМ 12

Сега някой може да възрази: „От стара круша круши да не ям ли?
Туй значи: от стара делва вода не пий! Запример, ако някой ви каже: „Ходих в Европа, тук-там“, но колко пари е задигнал не ви каже, трябва ли туй да ви въодушеви? Туй е положението. Вода от стара делва - не пий от нея! Природата постоянно подновява нещата. Сега някой може да възрази: „От стара круша круши да не ям ли? “ Или (*някой да каже): стара книга не чети! Аз казвам тъй: От болен човек помощ не търси! - От кого да искаме помощ? - Ще искаш помощ от разумния човек. Само разумният човек може да ти помогне.
към текста >>

26. МЕТОДИ И НАСЪРЧЕНИЯ ЗА ВЪНШНО И ВЪТРЕШНО ХАРМОНИЗИРАНЕ МЕЖДУ 10-ТЕ И ВСЯКА ЗА СЕБЕ СИ

Беседа държана на 25 април 1923 г. сряда от 3.30 до 10.30 часа сутринта

ТОМ 12

Но гладен сте, няма хора, същото това пак ви подтиква, пак ви заведе до някоя ябълка или круша.
Казвате: „Бог е любов.“ Каква е тази любов? Дали ли сте си отчет, каква е тази Любов. Ето как можете да я намерите запример. Да кажем вие сте пътували в пустинята или в някое гористо място, забъркали сте пътя, ожаднели сте, отте[гли]ли сте се и се молите. Току виж нещо ви подтиква насам - нататък и нещо ви бутне при някой извор. Но гладен сте, няма хора, същото това пак ви подтиква, пак ви заведе до някоя ябълка или круша. И тъй, като дойдеш до крушата, Господ казва: „Ето на.“ Седнеш, тъй слънцето те напекло -1, 2, 3 хапнеш си, след туй хване те дрямка, наспиш един хубав сън. И най-после случи се, че в туй състояние покрай тебе мине някой овчар с овцете си, издои ти малко млечице. Ето Господ. Най-първо Господ заговори в извора, в крушата и най-после в овчаря. Ами че в туй съчетание, туй е Господ, в туй съчетание в него се крие Божественото.
към текста >>

И тъй, като дойдеш до крушата, Господ казва: „Ето на.“ Седнеш, тъй слънцето те напекло -1, 2, 3 хапнеш си, след туй хване те дрямка, наспиш един хубав сън.
Дали ли сте си отчет, каква е тази Любов. Ето как можете да я намерите запример. Да кажем вие сте пътували в пустинята или в някое гористо място, забъркали сте пътя, ожаднели сте, отте[гли]ли сте се и се молите. Току виж нещо ви подтиква насам - нататък и нещо ви бутне при някой извор. Но гладен сте, няма хора, същото това пак ви подтиква, пак ви заведе до някоя ябълка или круша. И тъй, като дойдеш до крушата, Господ казва: „Ето на.“ Седнеш, тъй слънцето те напекло -1, 2, 3 хапнеш си, след туй хване те дрямка, наспиш един хубав сън. И най-после случи се, че в туй състояние покрай тебе мине някой овчар с овцете си, издои ти малко млечице. Ето Господ. Най-първо Господ заговори в извора, в крушата и най-после в овчаря. Ами че в туй съчетание, туй е Господ, в туй съчетание в него се крие Божественото. Аз имам един пример, един ден ще ви го дам, не сега, и вие ще го обясните.
към текста >>

Най-първо Господ заговори в извора, в крушата и най-после в овчаря.
Току виж нещо ви подтиква насам - нататък и нещо ви бутне при някой извор. Но гладен сте, няма хора, същото това пак ви подтиква, пак ви заведе до някоя ябълка или круша. И тъй, като дойдеш до крушата, Господ казва: „Ето на.“ Седнеш, тъй слънцето те напекло -1, 2, 3 хапнеш си, след туй хване те дрямка, наспиш един хубав сън. И най-после случи се, че в туй състояние покрай тебе мине някой овчар с овцете си, издои ти малко млечице. Ето Господ. Най-първо Господ заговори в извора, в крушата и най-после в овчаря. Ами че в туй съчетание, туй е Господ, в туй съчетание в него се крие Божественото. Аз имам един пример, един ден ще ви го дам, не сега, и вие ще го обясните. Божественото всякога си остава зад сцената, в нещата е, но никога не се вижда. В общото съчетание го виждаш, но не можеш да го намериш отделно, не го виждаш. Щом махнеш това съчетание, то се изгубва.
към текста >>

Ще посадите ябълка, слива или круша ще концентрирате мисълта си върху тях, ще ги заставите да дават хубави ябълки, круши или сливи.
В света не разбират тази философия и ще кажат: „Как ще си проточите носа? “ Те не разбират, че сегашните форми се дължат на минали мислови форми, а сегашните мислови форми ще бъдат мислови форми за бъдеще. Най-първо трябва да се създадат известни форми и не бързайте върху тях. Човек трябва дълго време да работи. Запример, сега може да направите опити. Ще посадите ябълка, слива или круша ще концентрирате мисълта си върху тях, ще ги заставите да дават хубави ябълки, круши или сливи. Две от вас вземете един и същ сорт ябълка или круша и упражнявайте върху тях ума си, да видите на коя от вас ябълката или крушата ще роди повече и по-добри плодове. Значи и крушата може да се насърчи. Значи, мислите упражняват известно влияние. Човешкият дух може да работи и върху растенията. Сега достатъчно материал имате.
към текста >>

Две от вас вземете един и същ сорт ябълка или круша и упражнявайте върху тях ума си, да видите на коя от вас ябълката или крушата ще роди повече и по-добри плодове.
“ Те не разбират, че сегашните форми се дължат на минали мислови форми, а сегашните мислови форми ще бъдат мислови форми за бъдеще. Най-първо трябва да се създадат известни форми и не бързайте върху тях. Човек трябва дълго време да работи. Запример, сега може да направите опити. Ще посадите ябълка, слива или круша ще концентрирате мисълта си върху тях, ще ги заставите да дават хубави ябълки, круши или сливи. Две от вас вземете един и същ сорт ябълка или круша и упражнявайте върху тях ума си, да видите на коя от вас ябълката или крушата ще роди повече и по-добри плодове. Значи и крушата може да се насърчи. Значи, мислите упражняват известно влияние. Човешкият дух може да работи и върху растенията. Сега достатъчно материал имате. (Вижрисунката лале.) Аз създадох половината цвят от лалето, а другата половина вие ще трябва да я извършите.
към текста >>

Значи и крушата може да се насърчи.
Най-първо трябва да се създадат известни форми и не бързайте върху тях. Човек трябва дълго време да работи. Запример, сега може да направите опити. Ще посадите ябълка, слива или круша ще концентрирате мисълта си върху тях, ще ги заставите да дават хубави ябълки, круши или сливи. Две от вас вземете един и същ сорт ябълка или круша и упражнявайте върху тях ума си, да видите на коя от вас ябълката или крушата ще роди повече и по-добри плодове. Значи и крушата може да се насърчи. Значи, мислите упражняват известно влияние. Човешкият дух може да работи и върху растенията. Сега достатъчно материал имате. (Вижрисунката лале.) Аз създадох половината цвят от лалето, а другата половина вие ще трябва да я извършите. Слънцето и любовта всичко постигат.
към текста >>

27. ТРЕТА БЕСЕДА, ДЪРЖАНА НА УЧЕНИЧКИТЕ ОТ СПЕЦИАЛНИЯ КЛАС НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ. ДА БЪДЕМ СВЪРЗАНИ С БОГА !

6 юли 1923 г.

ТОМ 12

Хубаво, нека съвременните химици да направят едно яйце или круша или ябълка, да изкарат тези сокове от тях и нека ги сравнят с естествените.
По човешки вие не можете да изучавате духовния свят. Всички, които са влезли в духовния свят с човешки методи, все са фалирали, без разлика, няма никакво изключение. Затуй в Божествения свят, в света на душата, ще имате Божествени методи, никакви човешки методи, ни помен от тях не трябва да има. Божествени методи - нищо повече! - „Ама този тъй казал, онзи тъй казал, ние у дома тъй правим“ Е, у дома как правите вие? Хубаво, нека съвременните химици да направят едно яйце или круша или ябълка, да изкарат тези сокове от тях и нека ги сравнят с естествените. Вземете тези сокове от растенията и плодовете, които изкуствено правите и ги сравнете със соковете на естествените. Запример, често правят и изкуствено мляко, но онези, който го ядат, всякога имат диария. Онова мляко, което получават направо от кравите, има нещо, което в изкуственото липсва. Туй, което природата влага, човек по изкуствен начин не може да го вложи. Запример, щом влезете в света на душата вие не можете да влезете с вашето съмнение.
към текста >>

28. 1. ПРОМИСЪЛ Из Словото на Учителя

Милка Говедева

ТОМ 13

Уморен и измъчен от глад, селянинът видял край пътя една круша.
Всяко благо, всяко добро нещо произлиза от Бога, чрез когото и да иде това благо не е важно. Един селянин пътувал два-три дена, но свършил хляба си, вследствие на което нямал сили да върви, едва вдигал краката си. По пътя той срещнал един човек, помолил го за парче хляб, но пътникът се извинил, че нищо няма в торбата си. По-нататък видял един овчар. Помолил и него да му даде парче хляб, но се оказало, че и той го изял, вече готвел се да слиза в селото. Уморен и измъчен от глад, селянинът видял край пътя една круша. Бързо се отправил към нея, но не намерил нито един плод. Отчаян от положението си, той седнал под крушата да си почине. В това време от крушата паднало нещо. Като погледнал на земята, пътникът видял как три круши една след друга паднали до него. Той взел крушите и благодарил на Бога, че в този момент се погрижил за него.
към текста >>

Отчаян от положението си, той седнал под крушата да си почине.
По пътя той срещнал един човек, помолил го за парче хляб, но пътникът се извинил, че нищо няма в торбата си. По-нататък видял един овчар. Помолил и него да му даде парче хляб, но се оказало, че и той го изял, вече готвел се да слиза в селото. Уморен и измъчен от глад, селянинът видял край пътя една круша. Бързо се отправил към нея, но не намерил нито един плод. Отчаян от положението си, той седнал под крушата да си почине. В това време от крушата паднало нещо. Като погледнал на земята, пътникът видял как три круши една след друга паднали до него. Той взел крушите и благодарил на Бога, че в този момент се погрижил за него. Крушите се задържали на дървото до това време за него. Трите круши дали на селянина това, което той ще запази не само на земята, но ще отнесе със себе си и на небето.
към текста >>

В това време от крушата паднало нещо.
По-нататък видял един овчар. Помолил и него да му даде парче хляб, но се оказало, че и той го изял, вече готвел се да слиза в селото. Уморен и измъчен от глад, селянинът видял край пътя една круша. Бързо се отправил към нея, но не намерил нито един плод. Отчаян от положението си, той седнал под крушата да си почине. В това време от крушата паднало нещо. Като погледнал на земята, пътникът видял как три круши една след друга паднали до него. Той взел крушите и благодарил на Бога, че в този момент се погрижил за него. Крушите се задържали на дървото до това време за него. Трите круши дали на селянина това, което той ще запази не само на земята, но ще отнесе със себе си и на небето. Няма човек в света, който в най-трудните моменти на живота си да не е получил поне три круши от някого.
към текста >>

29. ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 841-860

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

Колко работи е внесъл Бог в една круша.
Ако не обичаш Истината, не можеш да познаеш Бога. Ако не проявиш Любовта, не можеш да познаваш Бога! Ако не учиш, не можеш да познаеш Бога. Да обичате Господа. 852 Ако обичаме Бога, трябва да зачитаме всич- ки същества, които Той е създал. Колко работи е внесъл Бог в една круша. Какви хубави работи е внесъл Бог в скъпоценните камъни. Аз искам вий да обичате Господа. Родени. 853 Всички трябва да бъдем родени от Бога. Досега сме създадени, а за бъдеще всички трябва да бъдем родени от Бога. Кой е правият път?
към текста >>

30. ТРИТЕ ОБРАЗА НА ВЕЛИКИЯТ И ТРИТЕ ВЕЛИКИ ЗАКОНА IV ЧАСТ 2001-2020

Класа на Добродетелите, записани от Мария Тодорова

ТОМ 14

Гледаш - круша.
Тогава ще кажете, че нищо не ви интересува. Среща с Господа. 2008 Жаден си, в пустинята си. Нещо те подтиква и те насочва тук и там, и ти намираш извора. Гладен си, пътуваш. Гледаш - круша. Поседнеш под нея, паднат две - три круши. Доспи ти се, подремнеш. Мине някой овчар с овците си, издои ти малко мляко... - Ето Господ! Господ заговаря най-първо в извора, после в крушата, после в овчаря. Това съчетание - то е Господ, в него се крие Господ.
към текста >>

Господ заговаря най-първо в извора, после в крушата, после в овчаря.
Гладен си, пътуваш. Гледаш - круша. Поседнеш под нея, паднат две - три круши. Доспи ти се, подремнеш. Мине някой овчар с овците си, издои ти малко мляко... - Ето Господ! Господ заговаря най-първо в извора, после в крушата, после в овчаря. Това съчетание - то е Господ, в него се крие Господ. Божественото е невидимо. 2009 Божественото всякога си остава зад сцена- та. В къщата е, но никога не се вижда. В общото съчетание го намираме, но не можем да го видим отделно.
към текста >>

31. ТРИТЕ ОБРАЗА НА ВЕЛИКИЯТ И ТРИТЕ ВЕЛИКИ ЗАКОНА IV ЧАСТ 2021-2040

Класа на Добродетелите, записани от Мария Тодорова

ТОМ 14

Дръвчетата в тази градина са съзнателни и щом се прояви у теб желание да си откъснеш някоя круша, най-хубавият клон сам се навежда и ти предлага.
Душата и духът живеят извън тялото. Някой път духът може да проникне тялото - т о г а в а то оживява, инак то е мъртво. Временните форми духът не трябва да ги прониква, защото ще страда. Има вечни форми, които той прониква. Животът в тия форми е к а к т о к о г а т о човек се намира в хубава градина с цветя и плодове. Дръвчетата в тази градина са съзнателни и щом се прояви у теб желание да си откъснеш някоя круша, най-хубавият клон сам се навежда и ти предлага. Там човек е напълно задоволен и няма какво да желае. Растенията са съзнателни, у тях има съзнание. Човек да намери себе си. 2032 Човек е извън тялото. В тялото има само една частица от него, останалото е отвън.
към текста >>

32. ПРОТОКОЛИ И РАЗГОВОРИ от братската среща на ръководителите 1924 година

Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.

ТОМ 14

Защо един човек повече обича ябълката, друг - крушата?
И вас като ви поставят на тясно, ще се повдигнете. Не се смущавайте от някоя Балтова, от някой Савов, или от друга някоя сестра. Питам ви: Защо вашата дъщеря, вашият син, се е оженила за оня, когото не обичате вие? Религиозните хора са още повече своенравни. Ние знаем закона. Защо един човек повече обича ябълката, друг - крушата? Един - повече водата, друг - повече винцето? Един - хляба, друг - месцето и т. н.? Виното е било първоначално сладко, но човека го направил кисело. Да обикнем винцето повече, то е почнало от 3000 години. Оттогава са почнали да го обичат и сега се опиват.
към текста >>

33. БЕСЕДА от Учителят пред ръководителите 1925 година

Основният закон

ТОМ 14

Да допуснем, че имам желание да ви дам една круша.
Тогава, от вас търпение, а от мене вярата. Аз търпение не мога да ви дам, но вяра мога да ви дам. Ако питате: „Кога ще бъде това? ", вие сте нетърпелив човек. Ти няма да туриш в ума си тази мисъл дали сега ще бъде или след един милион години, защото един милион години може да се събере в една минута. Да допуснем, че имам желание да ви дам една круша. Но вие ме нахуквате и аз скривам крушата. Повтарям да ви я дам, на вие пак ме нахуквате и аз пак я скривам. Значи, за да получите крушата не хукайте. Вие сте причина задето не ви давам крушата. Благост и търпение трябва да имате.
към текста >>

Но вие ме нахуквате и аз скривам крушата.
Аз търпение не мога да ви дам, но вяра мога да ви дам. Ако питате: „Кога ще бъде това? ", вие сте нетърпелив човек. Ти няма да туриш в ума си тази мисъл дали сега ще бъде или след един милион години, защото един милион години може да се събере в една минута. Да допуснем, че имам желание да ви дам една круша. Но вие ме нахуквате и аз скривам крушата. Повтарям да ви я дам, на вие пак ме нахуквате и аз пак я скривам. Значи, за да получите крушата не хукайте. Вие сте причина задето не ви давам крушата. Благост и търпение трябва да имате. Не трябва да ми напомняте постоянно за крушата защото, ако ми напомняте за нея, аз ще я туря в торбата.
към текста >>

Значи, за да получите крушата не хукайте.
", вие сте нетърпелив човек. Ти няма да туриш в ума си тази мисъл дали сега ще бъде или след един милион години, защото един милион години може да се събере в една минута. Да допуснем, че имам желание да ви дам една круша. Но вие ме нахуквате и аз скривам крушата. Повтарям да ви я дам, на вие пак ме нахуквате и аз пак я скривам. Значи, за да получите крушата не хукайте. Вие сте причина задето не ви давам крушата. Благост и търпение трябва да имате. Не трябва да ми напомняте постоянно за крушата защото, ако ми напомняте за нея, аз ще я туря в торбата. Всяко благо носи първия ден. Но дните в небето не се броят както на земята.
към текста >>

Вие сте причина задето не ви давам крушата.
Ти няма да туриш в ума си тази мисъл дали сега ще бъде или след един милион години, защото един милион години може да се събере в една минута. Да допуснем, че имам желание да ви дам една круша. Но вие ме нахуквате и аз скривам крушата. Повтарям да ви я дам, на вие пак ме нахуквате и аз пак я скривам. Значи, за да получите крушата не хукайте. Вие сте причина задето не ви давам крушата. Благост и търпение трябва да имате. Не трябва да ми напомняте постоянно за крушата защото, ако ми напомняте за нея, аз ще я туря в торбата. Всяко благо носи първия ден. Но дните в небето не се броят както на земята. Всеки ден носи едно велико благо.
към текста >>

Не трябва да ми напомняте постоянно за крушата защото, ако ми напомняте за нея, аз ще я туря в торбата.
Но вие ме нахуквате и аз скривам крушата. Повтарям да ви я дам, на вие пак ме нахуквате и аз пак я скривам. Значи, за да получите крушата не хукайте. Вие сте причина задето не ви давам крушата. Благост и търпение трябва да имате. Не трябва да ми напомняте постоянно за крушата защото, ако ми напомняте за нея, аз ще я туря в торбата. Всяко благо носи първия ден. Но дните в небето не се броят както на земята. Всеки ден носи едно велико благо. Аз бих желал да ви кажа, че всеки от вас да имате тази мисъл - днешният ден изгря заради мен, днес почувствувах какво значи човек да бъде роден от Божествения Дух. В този събор аз бих желал да изгрее вашия ден.
към текста >>

Второ е да ви се даде крушата, но за тая цел трябва да имате търпение.
Но дните в небето не се броят както на земята. Всеки ден носи едно велико благо. Аз бих желал да ви кажа, че всеки от вас да имате тази мисъл - днешният ден изгря заради мен, днес почувствувах какво значи човек да бъде роден от Божествения Дух. В този събор аз бих желал да изгрее вашия ден. Това е първото нещо. Второ е да ви се даде крушата, но за тая цел трябва да имате търпение. Вярата ще дойде, а пък малкото нетърпение, което човек може да прояви, може да стане причина това благо да не ви се даде. Нетърпеливия човек е човек със слаба вяра и със слаба любов. Търпението показва отношението на нашата любов. Ето ви един ключ, това е ключът. Вие ще го турите у 100 ключалки, но трябва да знаете, че този ключ може да отвори само една ключалка.
към текста >>

34. 48. КРУШИТЕ

Николай Дойнов

ТОМ 15

Той взе една круша, отряза парче и ми го подаде.
48. КРУШИТЕ Салонът, в който Учителят държеше своите беседи и салона, в който се хранехме при неблагоприятно време бяха разположени под прав ъгъл и пред тях имаше засадени, облагородени лешници и една дюля с разкошна корона. Под тези дървета, с много добре оформени корони, братята бяха направили дълги маси, на които се хранехме при хубаво време. Един обед съм седнал до Учителя, раздадоха за десерт едри жълти круши. Пред Учителя сложиха от тях в една чиния. Той взе една круша, отряза парче и ми го подаде. Като го изядох ме попита. „Хубава ли е крушата? " Отговорих Му, че не ми харесва, кисела и стипчива е. След това от същата чиния, Той взема друга круша, отряза и от нея парче и ми го подаде. Тази круша беше сладка, ароматна и се топеше в устата като крем.
към текста >>

„Хубава ли е крушата?
Под тези дървета, с много добре оформени корони, братята бяха направили дълги маси, на които се хранехме при хубаво време. Един обед съм седнал до Учителя, раздадоха за десерт едри жълти круши. Пред Учителя сложиха от тях в една чиния. Той взе една круша, отряза парче и ми го подаде. Като го изядох ме попита. „Хубава ли е крушата? " Отговорих Му, че не ми харесва, кисела и стипчива е. След това от същата чиния, Той взема друга круша, отряза и от нея парче и ми го подаде. Тази круша беше сладка, ароматна и се топеше в устата като крем. Когато ме запита за нея, аз разбира се му отговорих, че е много хубава. Погледна ме тогава, подаде ми цяла круша и ме попита: „Знаеш ли, защо едната беше кисела и стипчива, а другата с толкова приятни качества?
към текста >>

След това от същата чиния, Той взема друга круша, отряза и от нея парче и ми го подаде.
Пред Учителя сложиха от тях в една чиния. Той взе една круша, отряза парче и ми го подаде. Като го изядох ме попита. „Хубава ли е крушата? " Отговорих Му, че не ми харесва, кисела и стипчива е. След това от същата чиния, Той взема друга круша, отряза и от нея парче и ми го подаде. Тази круша беше сладка, ароматна и се топеше в устата като крем. Когато ме запита за нея, аз разбира се му отговорих, че е много хубава. Погледна ме тогава, подаде ми цяла круша и ме попита: „Знаеш ли, защо едната беше кисела и стипчива, а другата с толкова приятни качества? " Отговорих Му, че не зная. Тогава се усмихна Той и ми каза: „Киселата и стипчивата е получила повече от влиянието на Земята, а крушата с приятните качества е получила повече от влиянието на Слънцето".
към текста >>

Тази круша беше сладка, ароматна и се топеше в устата като крем.
Той взе една круша, отряза парче и ми го подаде. Като го изядох ме попита. „Хубава ли е крушата? " Отговорих Му, че не ми харесва, кисела и стипчива е. След това от същата чиния, Той взема друга круша, отряза и от нея парче и ми го подаде. Тази круша беше сладка, ароматна и се топеше в устата като крем. Когато ме запита за нея, аз разбира се му отговорих, че е много хубава. Погледна ме тогава, подаде ми цяла круша и ме попита: „Знаеш ли, защо едната беше кисела и стипчива, а другата с толкова приятни качества? " Отговорих Му, че не зная. Тогава се усмихна Той и ми каза: „Киселата и стипчивата е получила повече от влиянието на Земята, а крушата с приятните качества е получила повече от влиянието на Слънцето". Спрях се замислен и му казах: „Нима и растенията получават влиянията на космичните сили на нашата Слънчева система, представители на които са Слънцето, Луната и планетите от Слънчевото семейство, така както се приема от Астрологията?
към текста >>

Погледна ме тогава, подаде ми цяла круша и ме попита: „Знаеш ли, защо едната беше кисела и стипчива, а другата с толкова приятни качества?
„Хубава ли е крушата? " Отговорих Му, че не ми харесва, кисела и стипчива е. След това от същата чиния, Той взема друга круша, отряза и от нея парче и ми го подаде. Тази круша беше сладка, ароматна и се топеше в устата като крем. Когато ме запита за нея, аз разбира се му отговорих, че е много хубава. Погледна ме тогава, подаде ми цяла круша и ме попита: „Знаеш ли, защо едната беше кисела и стипчива, а другата с толкова приятни качества? " Отговорих Му, че не зная. Тогава се усмихна Той и ми каза: „Киселата и стипчивата е получила повече от влиянието на Земята, а крушата с приятните качества е получила повече от влиянието на Слънцето". Спрях се замислен и му казах: „Нима и растенията получават влиянията на космичните сили на нашата Слънчева система, представители на които са Слънцето, Луната и планетите от Слънчевото семейство, така както се приема от Астрологията? " Да, разбира се - отговори Учителя. Разбрах, че и растенията приемат влиянията, както и хората.
към текста >>

Тогава се усмихна Той и ми каза: „Киселата и стипчивата е получила повече от влиянието на Земята, а крушата с приятните качества е получила повече от влиянието на Слънцето".
След това от същата чиния, Той взема друга круша, отряза и от нея парче и ми го подаде. Тази круша беше сладка, ароматна и се топеше в устата като крем. Когато ме запита за нея, аз разбира се му отговорих, че е много хубава. Погледна ме тогава, подаде ми цяла круша и ме попита: „Знаеш ли, защо едната беше кисела и стипчива, а другата с толкова приятни качества? " Отговорих Му, че не зная. Тогава се усмихна Той и ми каза: „Киселата и стипчивата е получила повече от влиянието на Земята, а крушата с приятните качества е получила повече от влиянието на Слънцето". Спрях се замислен и му казах: „Нима и растенията получават влиянията на космичните сили на нашата Слънчева система, представители на които са Слънцето, Луната и планетите от Слънчевото семейство, така както се приема от Астрологията? " Да, разбира се - отговори Учителя. Разбрах, че и растенията приемат влиянията, както и хората. Но не зная дали някой ще направи астрологическа карта на някоя круша.
към текста >>

Но не зная дали някой ще направи астрологическа карта на някоя круша.
" Отговорих Му, че не зная. Тогава се усмихна Той и ми каза: „Киселата и стипчивата е получила повече от влиянието на Земята, а крушата с приятните качества е получила повече от влиянието на Слънцето". Спрях се замислен и му казах: „Нима и растенията получават влиянията на космичните сили на нашата Слънчева система, представители на които са Слънцето, Луната и планетите от Слънчевото семейство, така както се приема от Астрологията? " Да, разбира се - отговори Учителя. Разбрах, че и растенията приемат влиянията, както и хората. Но не зная дали някой ще направи астрологическа карта на някоя круша.
към текста >>

35. 80. ЗЕЛЕНЧУКОВАТА ГРАДИНА

Николай Дойнов

ТОМ 15

Разбира се, отрязах и парче от една особено качествена круша и подадох на Ради.
А Ради в това отношение беше образцов. Когато през есените дни се прибираха плодовете от засетите култури, рафтовете в мазето тежаха от тях. За неговата честност и безкористност, имаме един случай, който ми разправи един наш брат - Желю, много близък с Ради и често го е посещавал на приказки. Един ден през есента, брата намерил Ради в мазето да подрежда събраните продукти и плодове. „Погледнах зад брата хубавите и добре узряли круши наредени в щайгите, извадих си джобното ножче и започнах без стеснение да режа и ям от тях, като се възхищавах от вкуса и аромата им. Разбира се, отрязах и парче от една особено качествена круша и подадох на Ради. Моята изненада беше особено голяма, когато Ради отказа да вземе парчето. Повторих и потретих поканата си към него с нови парчета, но той упорито отказваше да приеме и най-малкото. Това подсили моята изненада, още повече, че не се е случвало от негова страна така упорито да ми отказва, когато съм му давал нещо, освен това, деня не беше ден, през който почивахме откъм храна. Мълчах и се учудвах. Когато Ради привърши работата, излезнахме от мазето и отидохме в стаята му.
към текста >>

Загложди ме мисълта да разбера защо Ради така упорито отказваше да приеме и изяде поне едно парче круша.
Моята изненада беше особено голяма, когато Ради отказа да вземе парчето. Повторих и потретих поканата си към него с нови парчета, но той упорито отказваше да приеме и най-малкото. Това подсили моята изненада, още повече, че не се е случвало от негова страна така упорито да ми отказва, когато съм му давал нещо, освен това, деня не беше ден, през който почивахме откъм храна. Мълчах и се учудвах. Когато Ради привърши работата, излезнахме от мазето и отидохме в стаята му. Загложди ме мисълта да разбера защо Ради така упорито отказваше да приеме и изяде поне едно парче круша. „Слушай Раде, казах му аз. Няма да си отида оттука, докато ти не ми кажеш защо не прие поне едно парче от тъй хубавите круши, които ядох? " Ради вдигна глава и ми каза: „Знаш ли брат, Учителят, като дойде един път при мене в мазето ми каза: „Раде, всеки, който идва тук го тегля на моя невидим кантар и на влизане, и на излизане". Не приел да хапне парче круша, за да не стане по-тежък на излизане от мазето. Към своята външност Ради беше малко небрежен, ходеше и с брада.
към текста >>

Не приел да хапне парче круша, за да не стане по-тежък на излизане от мазето.
Когато Ради привърши работата, излезнахме от мазето и отидохме в стаята му. Загложди ме мисълта да разбера защо Ради така упорито отказваше да приеме и изяде поне едно парче круша. „Слушай Раде, казах му аз. Няма да си отида оттука, докато ти не ми кажеш защо не прие поне едно парче от тъй хубавите круши, които ядох? " Ради вдигна глава и ми каза: „Знаш ли брат, Учителят, като дойде един път при мене в мазето ми каза: „Раде, всеки, който идва тук го тегля на моя невидим кантар и на влизане, и на излизане". Не приел да хапне парче круша, за да не стане по-тежък на излизане от мазето. Към своята външност Ради беше малко небрежен, ходеше и с брада. Скулпторът, който беше натоварен да изработи паметника на патриарх Евтимий, като го срещнал един път, го повикал за да му бъде като модел за образа на патриарха. Така образът на Ради е увековечен в скулпторната фигура на патриарх Евтимий, намиращ се на ъгъла на улица „Граф Игнатиев" и едноименият булевард.
към текста >>

36. 23. ПРАВИЛНОТО ХРАНЕНЕ - ФИЗИЧЕСКО И ДУХОВНО

Николай Дойнов

ТОМ 15

Крушата има отношение към човешкият ум.
Плодът е фабрика, в която са работили множество съзнания. Следователно, ако не знаете как да се отнасяте с плода, вие влизате в разрез с всички тия съзнания. Няма да мине много време и вие ще изпитате последствията на вашето невнимание и невнимателното отношение към плода. Ние се радваме на благата, но забравяме, че във всяко благо се крие Бог. Ябълката има отношение към човешкото сърце, на което постоянно говори. Крушата има отношение към човешкият ум. Яжте плодовете и ги изучавайте. Четете написаното върху тях. Четете написаното върху хората, за да ги познаете и възлюбите. Когато ядете плодове, не е хубаво да ядете и семето. Не яжте семената на плодните растения.
към текста >>

37. 15. ЕЛЕКСИР

Николай Дойнов

ТОМ 15

Той взема една круша и ми подаде парче от нея.
Човешкият род още не е узрял за такива велики и могъщи неща, защото ще ги употреби и за зло. В.К. И този елексир на живота, ще бъде едно много голямо и силно оръжие, пак насочено срещу човечеството. Н.Д. Да, разбира се. На един обед, на масите пред салона на Изгрева съм седнал срещу Учителя. Пред него е чиния с едри, жълти, узрели круши. Той взема една круша и ми подаде парче от нея. Крушата е кисело-стипчива, една такава дървениста, но изядох парчето. След това Той взема друга круша и ми подава също такова парче. Тази круша е сладка, ароматна, просто се топи в устата. Учителят ме погледна и ме попита: „Знаеш ли защо първата круша беше такава кисела, стипчива, дървениста, а втората така хубава? " Отговорих Му, че не зная.
към текста >>

Крушата е кисело-стипчива, една такава дървениста, но изядох парчето.
И този елексир на живота, ще бъде едно много голямо и силно оръжие, пак насочено срещу човечеството. Н.Д. Да, разбира се. На един обед, на масите пред салона на Изгрева съм седнал срещу Учителя. Пред него е чиния с едри, жълти, узрели круши. Той взема една круша и ми подаде парче от нея. Крушата е кисело-стипчива, една такава дървениста, но изядох парчето. След това Той взема друга круша и ми подава също такова парче. Тази круша е сладка, ароматна, просто се топи в устата. Учителят ме погледна и ме попита: „Знаеш ли защо първата круша беше такава кисела, стипчива, дървениста, а втората така хубава? " Отговорих Му, че не зная. „Първата круша - продължи Той - е взела повече енергия от земята, а втората - повече енергия от Слънцето".
към текста >>

След това Той взема друга круша и ми подава също такова парче.
Да, разбира се. На един обед, на масите пред салона на Изгрева съм седнал срещу Учителя. Пред него е чиния с едри, жълти, узрели круши. Той взема една круша и ми подаде парче от нея. Крушата е кисело-стипчива, една такава дървениста, но изядох парчето. След това Той взема друга круша и ми подава също такова парче. Тази круша е сладка, ароматна, просто се топи в устата. Учителят ме погледна и ме попита: „Знаеш ли защо първата круша беше такава кисела, стипчива, дървениста, а втората така хубава? " Отговорих Му, че не зная. „Първата круша - продължи Той - е взела повече енергия от земята, а втората - повече енергия от Слънцето". В своя живот и човек трябва да търси, да дава предимство на силите, които идват от метода на групирането, от метода на синтеза, от метода на Слънцето - Божествения метод, който изключва отровите от себе си.
към текста >>

Тази круша е сладка, ароматна, просто се топи в устата.
На един обед, на масите пред салона на Изгрева съм седнал срещу Учителя. Пред него е чиния с едри, жълти, узрели круши. Той взема една круша и ми подаде парче от нея. Крушата е кисело-стипчива, една такава дървениста, но изядох парчето. След това Той взема друга круша и ми подава също такова парче. Тази круша е сладка, ароматна, просто се топи в устата. Учителят ме погледна и ме попита: „Знаеш ли защо първата круша беше такава кисела, стипчива, дървениста, а втората така хубава? " Отговорих Му, че не зная. „Първата круша - продължи Той - е взела повече енергия от земята, а втората - повече енергия от Слънцето". В своя живот и човек трябва да търси, да дава предимство на силите, които идват от метода на групирането, от метода на синтеза, от метода на Слънцето - Божествения метод, който изключва отровите от себе си. Тогава ще имаме тела, в които съпротивителната сила ще бъде такава, че болести, старост, смърт ще бъдат изключени.
към текста >>

Учителят ме погледна и ме попита: „Знаеш ли защо първата круша беше такава кисела, стипчива, дървениста, а втората така хубава?
Пред него е чиния с едри, жълти, узрели круши. Той взема една круша и ми подаде парче от нея. Крушата е кисело-стипчива, една такава дървениста, но изядох парчето. След това Той взема друга круша и ми подава също такова парче. Тази круша е сладка, ароматна, просто се топи в устата. Учителят ме погледна и ме попита: „Знаеш ли защо първата круша беше такава кисела, стипчива, дървениста, а втората така хубава? " Отговорих Му, че не зная. „Първата круша - продължи Той - е взела повече енергия от земята, а втората - повече енергия от Слънцето". В своя живот и човек трябва да търси, да дава предимство на силите, които идват от метода на групирането, от метода на синтеза, от метода на Слънцето - Божествения метод, който изключва отровите от себе си. Тогава ще имаме тела, в които съпротивителната сила ще бъде такава, че болести, старост, смърт ще бъдат изключени. Това се обуславя от мислите, чувствата и действията, в основата на които седи справедливостта и Любовта. В.К.
към текста >>

„Първата круша - продължи Той - е взела повече енергия от земята, а втората - повече енергия от Слънцето".
Крушата е кисело-стипчива, една такава дървениста, но изядох парчето. След това Той взема друга круша и ми подава също такова парче. Тази круша е сладка, ароматна, просто се топи в устата. Учителят ме погледна и ме попита: „Знаеш ли защо първата круша беше такава кисела, стипчива, дървениста, а втората така хубава? " Отговорих Му, че не зная. „Първата круша - продължи Той - е взела повече енергия от земята, а втората - повече енергия от Слънцето". В своя живот и човек трябва да търси, да дава предимство на силите, които идват от метода на групирането, от метода на синтеза, от метода на Слънцето - Божествения метод, който изключва отровите от себе си. Тогава ще имаме тела, в които съпротивителната сила ще бъде такава, че болести, старост, смърт ще бъдат изключени. Това се обуславя от мислите, чувствата и действията, в основата на които седи справедливостта и Любовта. В.К. Елексира на живота къде ще го търсиме? Н.Д. Ще го търсиме в тези висши прояви, които Слънцето дава, висшата природа. В.К.
към текста >>

38. 26. ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ

Николай Дойнов

ТОМ 15

Учителят взема една круша, разряза я и ми даде едно парче от нея.
Така, че няколко братя за един къс период от младите си заминаха, и не мога да си спомня за кой става въпрос. В.К. Защото, аз си спомням Учителят казва нещо, във връзка с това, че му слагат кюмюр да гори в печката му в стаята и той казва, че не иска да се горят въглища, защото се освобождават тези лемурийски духове. Значи този брат се свързал с лемурийците. Един ден, по обяд, на масите пред салона бях седнал точно срещу Учителя. Обеда свърши и донесоха пред Учителя чиния с едри жълти круши. Учителят взема една круша, разряза я и ми даде едно парче от нея. След като го изядох, Той ме попита:" Хареса ли ти крушата? " - Не, отговорих аз, крушата е стипчива и кисела. Взема друга круша и от нея ми отряза парче, изядох и него. „Тази хареса ли ти? ", попита ме Той с една мека усмивка.
към текста >>

След като го изядох, Той ме попита:" Хареса ли ти крушата?
Защото, аз си спомням Учителят казва нещо, във връзка с това, че му слагат кюмюр да гори в печката му в стаята и той казва, че не иска да се горят въглища, защото се освобождават тези лемурийски духове. Значи този брат се свързал с лемурийците. Един ден, по обяд, на масите пред салона бях седнал точно срещу Учителя. Обеда свърши и донесоха пред Учителя чиния с едри жълти круши. Учителят взема една круша, разряза я и ми даде едно парче от нея. След като го изядох, Той ме попита:" Хареса ли ти крушата? " - Не, отговорих аз, крушата е стипчива и кисела. Взема друга круша и от нея ми отряза парче, изядох и него. „Тази хареса ли ти? ", попита ме Той с една мека усмивка. - „Да - казах аз - наистина, парчето от втората круша беше нещо великолепно, сладка, ароматична, просто се топи в устата.
към текста >>

" - Не, отговорих аз, крушата е стипчива и кисела.
Значи този брат се свързал с лемурийците. Един ден, по обяд, на масите пред салона бях седнал точно срещу Учителя. Обеда свърши и донесоха пред Учителя чиния с едри жълти круши. Учителят взема една круша, разряза я и ми даде едно парче от нея. След като го изядох, Той ме попита:" Хареса ли ти крушата? " - Не, отговорих аз, крушата е стипчива и кисела. Взема друга круша и от нея ми отряза парче, изядох и него. „Тази хареса ли ти? ", попита ме Той с една мека усмивка. - „Да - казах аз - наистина, парчето от втората круша беше нещо великолепно, сладка, ароматична, просто се топи в устата. „Знаеш ли защо едната круша беше кисела, стипчива, а другата сладка и много приятна?
към текста >>

Взема друга круша и от нея ми отряза парче, изядох и него.
Един ден, по обяд, на масите пред салона бях седнал точно срещу Учителя. Обеда свърши и донесоха пред Учителя чиния с едри жълти круши. Учителят взема една круша, разряза я и ми даде едно парче от нея. След като го изядох, Той ме попита:" Хареса ли ти крушата? " - Не, отговорих аз, крушата е стипчива и кисела. Взема друга круша и от нея ми отряза парче, изядох и него. „Тази хареса ли ти? ", попита ме Той с една мека усмивка. - „Да - казах аз - наистина, парчето от втората круша беше нещо великолепно, сладка, ароматична, просто се топи в устата. „Знаеш ли защо едната круша беше кисела, стипчива, а другата сладка и много приятна? " - „Не зная".
към текста >>

- „Да - казах аз - наистина, парчето от втората круша беше нещо великолепно, сладка, ароматична, просто се топи в устата.
След като го изядох, Той ме попита:" Хареса ли ти крушата? " - Не, отговорих аз, крушата е стипчива и кисела. Взема друга круша и от нея ми отряза парче, изядох и него. „Тази хареса ли ти? ", попита ме Той с една мека усмивка. - „Да - казах аз - наистина, парчето от втората круша беше нещо великолепно, сладка, ароматична, просто се топи в устата. „Знаеш ли защо едната круша беше кисела, стипчива, а другата сладка и много приятна? " - „Не зная". „Защото първата е приела повече влиянието на земята, а другата, хубавата е приела повече влиянието на слънцето. Това се отнася и за хората - приемем ли повече влиянието на слънцето, ще бъдем с качествата на хубавата круша. Приемем ли повече влиянието на земята, ще имаме качествата на лошата круша".
към текста >>

„Знаеш ли защо едната круша беше кисела, стипчива, а другата сладка и много приятна?
" - Не, отговорих аз, крушата е стипчива и кисела. Взема друга круша и от нея ми отряза парче, изядох и него. „Тази хареса ли ти? ", попита ме Той с една мека усмивка. - „Да - казах аз - наистина, парчето от втората круша беше нещо великолепно, сладка, ароматична, просто се топи в устата. „Знаеш ли защо едната круша беше кисела, стипчива, а другата сладка и много приятна? " - „Не зная". „Защото първата е приела повече влиянието на земята, а другата, хубавата е приела повече влиянието на слънцето. Това се отнася и за хората - приемем ли повече влиянието на слънцето, ще бъдем с качествата на хубавата круша. Приемем ли повече влиянието на земята, ще имаме качествата на лошата круша". Духовете на центъра всякога се стараят да спечелят хората за своите разрушителни задачи, като им обещават Рай.
към текста >>

Това се отнася и за хората - приемем ли повече влиянието на слънцето, ще бъдем с качествата на хубавата круша.
", попита ме Той с една мека усмивка. - „Да - казах аз - наистина, парчето от втората круша беше нещо великолепно, сладка, ароматична, просто се топи в устата. „Знаеш ли защо едната круша беше кисела, стипчива, а другата сладка и много приятна? " - „Не зная". „Защото първата е приела повече влиянието на земята, а другата, хубавата е приела повече влиянието на слънцето. Това се отнася и за хората - приемем ли повече влиянието на слънцето, ще бъдем с качествата на хубавата круша. Приемем ли повече влиянието на земята, ще имаме качествата на лошата круша". Духовете на центъра всякога се стараят да спечелят хората за своите разрушителни задачи, като им обещават Рай. Внушават им съблазнителни идеи, които уж като приложат, ще станат щастливи. Така Ева беше измамена. Такива Еви ги е имало, има ги и сега.
към текста >>

Приемем ли повече влиянието на земята, ще имаме качествата на лошата круша".
- „Да - казах аз - наистина, парчето от втората круша беше нещо великолепно, сладка, ароматична, просто се топи в устата. „Знаеш ли защо едната круша беше кисела, стипчива, а другата сладка и много приятна? " - „Не зная". „Защото първата е приела повече влиянието на земята, а другата, хубавата е приела повече влиянието на слънцето. Това се отнася и за хората - приемем ли повече влиянието на слънцето, ще бъдем с качествата на хубавата круша. Приемем ли повече влиянието на земята, ще имаме качествата на лошата круша". Духовете на центъра всякога се стараят да спечелят хората за своите разрушителни задачи, като им обещават Рай. Внушават им съблазнителни идеи, които уж като приложат, ще станат щастливи. Така Ева беше измамена. Такива Еви ги е имало, има ги и сега. Това е докато вържат хората, а после почват с омразата, лъжата, насилието.
към текста >>

39. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 15

Че той често пада и става, бива в моменти равнодушен към доброто и злото, но върви все напред само с Божия помощ и защото знае, че ни едно от неговите усилия не пропада (фихте) и допринася нещичко за съкрушаването на злото.
„Всемирната летопис" си поставя невъзможни цели и се стреми да ги постигне с неразумни средства. Тя търси в мира онова, което в него няма, със безразсъдна самонадеяност. Иска да отстрани царящите в мира страдания и скърби, взаимно неразбиране и вражда със „синархията", единственото идеално устройство на общество, народа и човечеството". Забравя, че човек е активен и култивира в себе си всичките начала на истината, доброто и красотата не по готови форми, а свободно, индивидуално. Наслаждението от процеса на това свободно разкриване на силите си му доставя висше щастие. Че той често пада и става, бива в моменти равнодушен към доброто и злото, но върви все напред само с Божия помощ и защото знае, че ни едно от неговите усилия не пропада (фихте) и допринася нещичко за съкрушаването на злото. Освен това отделната личност (микрокосмоса), в която се отражава микрокосмоса, не изчерпва и не запълва живота на обществото, защото последното не е агрегат на отделни единици, а живо цяло.' Капиталните статии във „Всемирна летопис" са резултат от творческата игра на фантазията, която по научна канава създава цветисти модели. „Всемирната летопис" в подобни капитални статии свидетелствува за „мъчното и непосредственото общение с обитателите на невидимия мир". Можеме ли да подкрепиме „Всемирна летопис", като знаем, че всички видения са или лъжа, или визионерство, или двойно зрение, или полусъзнателно действие? След разкритията на проф. Боргман за дейността на медиума Бредиф; след факта, че знаменитият медиум Паркер сам се е смял над спиритизма и го наричал вечна глупост (разбира се след като си създал от спиритизма завидно състояние) след заключенията на комисията под председателството на проф.
към текста >>

40. 29. ЕКСКУРЗИЯ И СРЕЩИ НА ВЪРХОВЕТЕ СВЕТИ НИКОЛА И ЮМРУКЧАЛ

ТОМ 16

Вечерта вече стигаме в Кръвеник, минаваме покрай една градина и гледаме -една круша, нависнала с едри жълти круши и по земята нападали много.
Така до сутринта прекарахме, налягали на голата земя, натиснати един в друг, да се топлим. Сутринта, като излязохме на Юмрукчал, ето идат карловци и от Калофер други и пак направихме една тържествена среща. Пяхме, молихме се, обядвахме общо и най-после се разделихме. Казанлъчани се върнаха към Казанлък, карловци също слязоха надолу заедно, а ние тръгнахме на север, към село Кръвеник, Колю Нанков бе родом оттам. Ние не познавахме Балкана, Борис го знаеше, той ни водеше и понеже вече трети ден бяхме по планината, поогладняхме. Вечерта вече стигаме в Кръвеник, минаваме покрай една градина и гледаме -една круша, нависнала с едри жълти круши и по земята нападали много. Наоколо ливадата оградена с тараби и един стар човек - вътре в градината. Ние, като видяхме, възкликнахме от хубавите круши, пък той каза: „Влезте, деца, влезте, яжте, съберете си круши и яжте! " А той бил дядото на Колю Нанков. И останахме да спим у тях. Веднага овчарите отидоха у един съсед и донесоха котел, пълен с мляко.
към текста >>

41. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год.

ТОМ 16

Както червивата круша е осакатена от влезлия в нея червей, така и човек се осакатява от лошите мисли.
На гимнастическите упражнения предупреди, че тая заран да направим упражненията ритмично. Времето облачно, студено. Вятър няма. Вчера следобед бе топло, слънце хубаво грееше, а днес - студено. Четох 5 лекция на общия окултен клас - лекция „Елементарни, съзвучащи и съграждащи мисли", XIIIгодина * . Както червивата круша е осакатена от влезлия в нея червей, така и човек се осакатява от лошите мисли. Висшият свят „Девакан" представлява високото, девственото място. В Божествения свят „дева" означава най-високото място, дето Божеството се проявява и до което човек не може да достигне. Чувствата, мислите, душата и духът на човека не са подготвени за това място. Когато влезе в този свят, той няма достатъчно средства, за да остане там. Първо човек трябва да стане учен.
към текста >>

Следобед дохожда Учителят да бере грозде, В своята стая или даде една ябълка и една круша.
Следобед прекарах в четене, свирене и вечерта - в дълъг разговор с Еленка, в нейната барака. Следобед поканих Учителя да дойде да обере гроздето на брат Иван. Той ми отговори, че денят вторник е за предпочитане на гроздето, затова каза за утре. Събудих се в 5 1/2 ч. 28.XI.1933 год., вторник Станах, направих си гимнастическите упражнения и до обед преписвах „Българската рапсодия" от Учителя и Крали Марко из операта „Крали Марко". Следобед дохожда Учителят да бере грозде, В своята стая или даде една ябълка и една круша. Вечерта ги изядохме общо. Нощес валя дъжд. Тая заран само на изток бе облачно и после веднага се заоблачи и затъми. Денят бе студен, но не съвсем. Петелът на Савкини тая заран пропя пред вратата (бял петел и три бели кокошки) и Учителят дохожда на гроздобер и се отби за малко в стаята и хапна малко грозде.
към текста >>

42. IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

Първа част

ТОМ 16

Крушата приема жълтите лъчи.
У.: -Учителят има отношение към учениците и към бащите им, а ученикът - към Учителя и обществото. СД.: - От всичките проявления на ученика, кое е лично негово? Нали Школата е една, защо има различни ученици? У.: - По какво се различават ябълките, крушите и т. н.? Ябълката е тщеславна, тя приема повече червените лъчи. Крушата приема жълтите лъчи. Тя е интелигентна. СД.: - Е, по какво тогава се отличават учениците? Защо един проявява едно, а друг - друго? У.: - Каквото приеме ябълката, това проявява. В земята има от всичките сокове, но ябълката приема едни, а други - не.
към текста >>

А крушата приема други.
Тя е интелигентна. СД.: - Е, по какво тогава се отличават учениците? Защо един проявява едно, а друг - друго? У.: - Каквото приеме ябълката, това проявява. В земята има от всичките сокове, но ябълката приема едни, а други - не. А крушата приема други. Ученикът е пратен на земята да се учи. Едно семе, докато не го посадиш, то не може да се прояви. Потенциално животът в него съществува, но не е проявен. Ученикът се отличава по едно качество, което се отличава от другите. Той е буден и жаден за знания.
към текста >>

43. IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

продължение 2

ТОМ 16

Аз ако бях основен учител, щях да занеса на децата една хубава ябълка; после - круша, дюля и да видя какви впечатления ще произведе тя върху тях, какви впечатления ще произведе.
Сутрин, преди занятия, както в класа аз правя, така и вие правете. Тези движения вече могат да ги прилагат. Понякога силите, светлината влизат през лявата, а някога - чрез дясната страна. Нека германците да прочетат беседите на немски и тогава да дойдат. Във вдишката и издишката. Аз ако бях основен учител, щях да занеса на децата една хубава ябълка; после - круша, дюля и да видя какви впечатления ще произведе тя върху тях, какви впечатления ще произведе. И после ще я нарежем на дребно, всяко дете да си хапне. Не изнасяйте тези методи на учителството, а го прилагайте [и след] 10 години ще се учат ат вас, от методите ви. Ако искам да правя добро, ще посадя семка от ябълка, че след 5 - 6- 10 години да родят ябълки, че от тях да дам на децата или хората. Или малко жито да се посее и прекопае, без лоша дума, и във всичките работи да пеят. Всяко дете да си има по едно дърво.
към текста >>

44. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

ТОМ 16

Станчо Раденков ми каза: „Е, защо остави най-хубавата круша за стопаните?
Лятно време е и много хора женат. Аз, като учител, хората ме заведоха да видя, че някой си, забравих кой именно, беше им пожънал нивата. Минавах из под хубав присад, но много едър, неимоверно едър. Върху плета бе паднал един присад жълт, зрял, който се наранил от една вършина. Аз го вземах, погледнах го и го оставих, като се присегнах, та си откъснах по-малък. Станчо Раденков ми каза: „Е, защо остави най-хубавата круша за стопаните? Толкова ли не смееш да вземеш от тях нещо хубаво? " И той взема оставената круша. Втори сън: Сънувам, че сме на екскурзия много наши братя и сестри. Учителят минава покрай и ми говори нещо, като отминава, за да отиде на обед. Ний сме се наредили много братя и сестри.
към текста >>

" И той взема оставената круша.
Минавах из под хубав присад, но много едър, неимоверно едър. Върху плета бе паднал един присад жълт, зрял, който се наранил от една вършина. Аз го вземах, погледнах го и го оставих, като се присегнах, та си откъснах по-малък. Станчо Раденков ми каза: „Е, защо остави най-хубавата круша за стопаните? Толкова ли не смееш да вземеш от тях нещо хубаво? " И той взема оставената круша. Втори сън: Сънувам, че сме на екскурзия много наши братя и сестри. Учителят минава покрай и ми говори нещо, като отминава, за да отиде на обед. Ний сме се наредили много братя и сестри. Трети сън: Сънувах, че ще отида при околийския училищен инспектор г-н Андреев. Той е в едно учебно здание, но в горния етаж.
към текста >>

45. 3. Методи за работа

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

ТОМ 17

1933 г., под крушата, на пътя от Мърчаево за София.
Да се правят кръгове из града и другаде, дето трябва, за да възприемат новото учение, да се изпълни мисията на Учителя и се реализират идеите, както Бог ги е проектирал в Своя план. „Никога не предавай твоя начин на молене, защото това е един специфичен начин за тебе. Всеки човек си има един специфичен начин за себе си, по който той трябва да работи." Учителят. Витоша, 8.VIII.1933 г. 16. VIII. 1933 г., под крушата, на пътя от Мърчаево за София. Методи за работа 9. Из градовете - сказки в женските дружества по разни въпроси, които интересуват днес жената, осветени с учението на Учителя. 10. Основно проучване беседите на Учителя.
към текста >>

46. 12. Опитност

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

ТОМ 17

Методи за работа, дадени на 16.VIII.1933 г., сряда, под крушата на пътя от Мърчаево за Владая.
Изгрев в стаята. 1. Тайната за постигане един възвишен, чист и свят живот е в непреривната работа на човека в областта на Божията Любов, Мъдрост и Истина. 2. Какво се изисква от окултния ученик - непрекъсната духовна работа, чист и свят живот. А за семето, което той ще сее на Божията нива, да не мисли, а да предостави на Бога, Който ще го възрасте и ще му даде плодове. 3. Празният живот на човека представлява важно условие за попълването му с мрачни, долни и разрушителни мисли, чувства и постъпки, които му носят неминуема смърт. 4. Методи за работа, дадени на 16.VIII.1933 г., сряда, под крушата на пътя от Мърчаево за Владая. По плана за проучване на беседите на Учителя, да вадим подходящ материал за реферати по разни въпроси, които ще държим пред женските съюзи и пред разните въздържателни и вегетариански дружества в България.
към текста >>

47. 22. Из беседата от Учителя на 10.VIII.1932 г., 5 ч сутринта. Хълма. Рила. „В дома на Отца моего много жилища има. (Размишление.)

III. Разговори с Учителя на Рила при извора Махабур и на Молитвения хълм. 1932 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

ТОМ 17

Стара, гнила круша, не я продавай, нито я препоръчвай, но посади я!
Скърбиш - на работа си бил, само че тази работа е неприятна. Дрехата ви да бъде без дупки, без копчета и без панделки, без шевна машина - такава дреха ви давам. Щом постъпвате добре, тя се закопчава; и обратно - тя се разтваря. Тези... Зацапването, когато не разбираш - тя е една външна обстановка от самото битие. Онова вътрешно стремление в човека да се освободи - това е чистотата в него. Стара, гнила круша, не я продавай, нито я препоръчвай, но посади я! Всички лоши мисли, които идат ... Туй, за което мислиш добро или лоши мисли, ти ги храниш и им даваш ход. Мисли за доброто! Само пътят на истината уяснява пътя на знанието и пътя на живота.
към текста >>

48. 16.V.1922г., София, Лекция II-а от Учителя

X. Събрания на „Класът на Добродетелите' през 1922 год. в ден вторник (9.V.1922-11.VII.1922 г.) (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

ТОМ 17

" Да допуснем, че някоя ученичка има другарка в училище и трябва да чака своята другарка 4-5 часа, да й даде, да кажем, една ябълка, или круша - значи, в много време малко работа свършва.
За упражнения се иска малко време - само излишното време, което не знаете какво да направите. Празното време, ще го употребявате за окултната школа. Малкото се благославя. Аз искам в малко време много да свършите, а после ще дойдем до другото правило - в много време малко да свършите. Сега казвате: „Как може в много време малко да се свърши? " Да допуснем, че някоя ученичка има другарка в училище и трябва да чака своята другарка 4-5 часа, да й даде, да кажем, една ябълка, или круша - значи, в много време малко работа свършва. Сега ще ви покажа как може в малко време много да направите. В 5-10 минути свършвате за един ден работа вкъщи, като се разгневите, т. е. в малко време много свършихте. Положителното правило е в малко време много работа да свършите. Представете си, че вие сте при една инсталация, вземате един ключ и с него запаляте всички свещи, а иначе колко много време бихте ги палили.
към текста >>

49. 27. VI. 1922 г., София, Събрание VIII. Лекция VII. от Учителя

ТОМ 17

Опишете крушата, ябълката, сливата, черешата, динята, краставицата - те са доста.
Вземете и опишете. Черешата, динята, пъпеша - те са петолистни. Вземете сливата, разгледайте венчето, направете, по какво се различава. Всички петолистни цветя действуват разслабително на стомаха. Шестолистните - влиянията им са добри. Опишете крушата, ябълката, сливата, черешата, динята, краставицата - те са доста. Ще ги проучите, опити ще направите; тъй всеки може да говори. Ще попитате някои агрономи и градинари - проучете ги. После, какви им са соковете и как въздействуват на човека. Ако вие бихте били чувствителни, още като хванете една круша в ръката си, ще я познаете тая круша сочна ли е, стипчива ли е или крехка. Също и за ябълката.
към текста >>

Ако вие бихте били чувствителни, още като хванете една круша в ръката си, ще я познаете тая круша сочна ли е, стипчива ли е или крехка.
Шестолистните - влиянията им са добри. Опишете крушата, ябълката, сливата, черешата, динята, краставицата - те са доста. Ще ги проучите, опити ще направите; тъй всеки може да говори. Ще попитате някои агрономи и градинари - проучете ги. После, какви им са соковете и как въздействуват на човека. Ако вие бихте били чувствителни, още като хванете една круша в ръката си, ще я познаете тая круша сочна ли е, стипчива ли е или крехка. Също и за ябълката. Наблюдавайте ония плодове, които имат деликатна кожа. Вземете една любеница, която има лъскава кожа - то е признак, че тя е сладка. После, можете да знаете каква е на цвят - навън има написано, можете да знаете с положителност] и [с] математическа вярност. На 100 случая акс отгадаеш 75, то е знание, а 10% - не е; виж, 60% - то е пак знание.
към текста >>

50. 11.VII.1922 г., София, Събрание X.

ТОМ 17

Сродна ней е крушата - при консумацията на плода й кръвта, се пречиства, съдържа железни съединения и танин, които действуват антисептично, като неутрализират чуждите вещества.
Тайна молитва. * Обща обработка на VIII. домашна работа: Действие на петолистните растения Черешата е с многогодишно дървенисто стъбло, с пропита смолеста кора, която набъбва в дъждовно време. Чашката й е 5-листна, с много тичинки. Плодът разслабва стомаха. Сродна ней е крушата - при консумацията на плода й кръвта, се пречиства, съдържа железни съединения и танин, които действуват антисептично, като неутрализират чуждите вещества. Плодът на ябълката прави човека нежен, затова се препоръчва на родителите да хранят грубите си деца [с ябълки], за да станат по-нежни. Пъпешите и краставиците разслабват, а динята служи да оправя стомаха.
към текста >>

51. 61. Оня свят

II. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

ТОМ 17

Изкопава си гроб под една круша, ляга в него, яде крушите, които падат, и чака да умре.
- Не е твоя работа! - И след малко паднал заедно с клона. „Знае кога ще падна, той ще знае и кога ще умра" - си казал Настрадин и отишъл да го пита. - След три дена - му отговорил човекът. Сбогува се Настрадин и отива за оня свят. Изкопава си гроб под една круша, ляга в него, яде крушите, които падат, и чака да умре. Задали се камили. Той се надигнал да види и ги изпоплашил. Те обърнали товара си и керванджиите го набили. (Учителят се много смееше, като туряше кърпата си на устата си. Винаги, когато разказваше нещо смешно, много се смееше, сложил кърпата си на устата.) Върнал се вкъщи и казал на жена си: - Много добре е на оня свят, ама като подплаших камилите... Сега богословците представляват Господа като нещо външно.
към текста >>

52. 74. Реалното богатство

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

ТОМ 17

Като обереш една круша, другата година пак ще роди круши.
Лъжа е всичко, което не може да бъде. Умрял някой е лъжа. Обрали го - и то е лъжа. Само е олекнал. С парите заедно повече тежи. Като обереш една круша, другата година пак ще роди круши. В „Хиляда и една нощ" за 24 часа какво ще направите? Като влезе човек в Божествения свят, тези неща нямат същина. В Божествения свят крадецът остане вън. Всяко нещо ще се върне, откъдето е дошло. При нас се връща нашият и добър, и лош живот.
към текста >>

53. 136. Духовната светлина

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

ТОМ 17

Вярвате в Бога, но хайде на крушата.
136. Духовната светлина Сей едно семе на място, за да порасне. При зациментирано чук трябва да играе. Прическите знаете, но в живота не вървят. Лачени чепици, кожени, не помагат. Вярвате в Бога, но хайде на крушата. Да ядеш хляба! Огънят е дошел. Ще види кой какво е заграбил. Скрито нищо няма да остане. При светлината всякой с очи може да дойде.
към текста >>

Магическа сила има ябълката и крушата, та се зарадваха.
Светлината подхранва вярата. Които в тъмно ходят, високо говорят. Вярвай, че кракът ти ще оздравя. Като стане, жива ти е вярата. Ще оздравяш, ще оздравяш, говори 5 минути, моли се! Магическа сила има ябълката и крушата, та се зарадваха. Докато не го доят, човек не става. Щом страда, разтварят книгата, четат. Ти като страдаш, ще разбереш страданията, радостта, скръбта.
към текста >>

54. 4. Апотропов, слугата на кесаря

III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

Пеню [Ганев] току-що завършваше своите упражнения под крушата на двора си.
- Току-що съм се върнала от планината и трябва да се пере. Трябва да ти кажа, че Апотропов е всъщност платен служител на МВР. Платен е също и Йон, това чухме от неговата жена, когато веднъж на планината се скара с него. Но наистина е време всеки да работи заради делото на Учителя според своите собствени разбирания. Ние получихме много и трябва да покажем пред света какво сме научили. Пеню [Ганев] току-що завършваше своите упражнения под крушата на двора си. Подскачаше последното упражнение, „кончето", и беше зачервен и потен. Наметна се и започна да говори полугласно: - В неделя дойде един милиционер, придружен от Апотропов. Каза така: „Министерството на транспорта е набрало средства и започва да трупа материал и да строи. Поради това ви се забранява да играете на поляната." Когато му казали, че ако има такова нещо, той трябва да донесе писмо, което да се окачи на поляната, той се смутил и тогава се обадил Апотропов: „Има нареждане да не се играе на поляната и сега ще трябва да си отидете и вече да не се събирате." Пеню [Ганев] призна, че въпреки моето предупреждение да се запази чисто физкултурният характер на гимнастиките, все са се намирали хора, които са приказвали много. Данчо [Йордан Симеонов] четял по две страници от беседите при Рила.
към текста >>

55. 10. Астрологията и възпитанието

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

И децата са едно – „ябълка”, друго – „круша”, трето – „боб”, четвърто – „жито”.
6 (X. 1929), с. 176 ÷ 177 И най-обикновеният земеделец знае, че иначе се сеят и отглеждат картофите да речем, иначе боба, иначе житото, съвсем другояче лозата или овощните дръвчета. Може да има нещо общо в култивирането на плодните дървета за пример, но всеки вид си има нещо специфично, нещо особено, което трябва да му се даде при отглеждането. Ако това е тъй за различните земеделски култури, колко повече е така за децата. И децата са едно – „ябълка”, друго – „круша”, трето – „боб”, четвърто – „жито”. Има - говоря общо — и „магарешки бодили”, па и „отровни билки”. Има деца „пролетни”, други „летни”, трети – „есенни”, четвърти – „зимни”. Все еднакво ли ще ги третира опитният земеделец-възпитател? Защото наистина работата на възпитателя може донейде да се сравни с тая на земеделеца - само че той има да отглежда по-фини и по - сложни култури. Та който има да борави с деца, добре трябва да разбира тяхното естество — не само теоретично, не само от гледище на съвременната вербална педагогика и повърхностна психология, а обективно, конкретно.
към текста >>

56. 9. ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ

ТОМ 19

Учителят взема една круша, разряза я и ми даде едно парченце от нея.
По време на Учителя, един от нашите тогава млади братя си замина. Братът беше много интелигентен и се ползваше със симпатии. Запитах Учителя, защо този брат си замина. Учителят отговори: „Този брат се беше свързал с един изостанал дух от Лемурийската епоха, затворен в центъра на Земята, който дух искаше да се прояви чрез този брат и щеше да направи големи пакости, щеше да спъне брата, затова ние го прибрахме.” Един ден, точно по обяд на масата пред салона бях седнал точно срещу Учителя. Обядът свърши и донесоха пред Учителя чиния с едри жълти круши. Учителят взема една круша, разряза я и ми даде едно парченце от нея. След като го изядох, Той ме запита: „Хареса ли ти крушата” - Не, отговорих аз, крушата е стипчива и кисела. Взема друга круша и от нея ми отряза парче, изядох и него. „Тази хареса ли ти? ” - попита ме пак Той с една мека усмивка. - Да, казах аз.
към текста >>

След като го изядох, Той ме запита: „Хареса ли ти крушата” - Не, отговорих аз, крушата е стипчива и кисела.
Братът беше много интелигентен и се ползваше със симпатии. Запитах Учителя, защо този брат си замина. Учителят отговори: „Този брат се беше свързал с един изостанал дух от Лемурийската епоха, затворен в центъра на Земята, който дух искаше да се прояви чрез този брат и щеше да направи големи пакости, щеше да спъне брата, затова ние го прибрахме.” Един ден, точно по обяд на масата пред салона бях седнал точно срещу Учителя. Обядът свърши и донесоха пред Учителя чиния с едри жълти круши. Учителят взема една круша, разряза я и ми даде едно парченце от нея. След като го изядох, Той ме запита: „Хареса ли ти крушата” - Не, отговорих аз, крушата е стипчива и кисела. Взема друга круша и от нея ми отряза парче, изядох и него. „Тази хареса ли ти? ” - попита ме пак Той с една мека усмивка. - Да, казах аз. Наистина, парчето от втората круша беше нещо великолепно, сладка, ароматична, просто се топи в устата.
към текста >>

Взема друга круша и от нея ми отряза парче, изядох и него.
Запитах Учителя, защо този брат си замина. Учителят отговори: „Този брат се беше свързал с един изостанал дух от Лемурийската епоха, затворен в центъра на Земята, който дух искаше да се прояви чрез този брат и щеше да направи големи пакости, щеше да спъне брата, затова ние го прибрахме.” Един ден, точно по обяд на масата пред салона бях седнал точно срещу Учителя. Обядът свърши и донесоха пред Учителя чиния с едри жълти круши. Учителят взема една круша, разряза я и ми даде едно парченце от нея. След като го изядох, Той ме запита: „Хареса ли ти крушата” - Не, отговорих аз, крушата е стипчива и кисела. Взема друга круша и от нея ми отряза парче, изядох и него. „Тази хареса ли ти? ” - попита ме пак Той с една мека усмивка. - Да, казах аз. Наистина, парчето от втората круша беше нещо великолепно, сладка, ароматична, просто се топи в устата. - „Знаеш ли, защо едната круша беше сладка а другата стипчива?
към текста >>

Наистина, парчето от втората круша беше нещо великолепно, сладка, ароматична, просто се топи в устата.
След като го изядох, Той ме запита: „Хареса ли ти крушата” - Не, отговорих аз, крушата е стипчива и кисела. Взема друга круша и от нея ми отряза парче, изядох и него. „Тази хареса ли ти? ” - попита ме пак Той с една мека усмивка. - Да, казах аз. Наистина, парчето от втората круша беше нещо великолепно, сладка, ароматична, просто се топи в устата. - „Знаеш ли, защо едната круша беше сладка а другата стипчива? Защото първата е приела повече влиянието на Земята, а другата, хубавата е приела повече влиянието на Слънцето.” Това се отнася и за хората, приемаме ли повече влиянието на Слънцето, ще бъде с качествата на хубавата круша. Приемаме ли повече влиянието на Земята, ще имаме качествата на лошата круша. Духовете на центъра всякога се стараят да спечелят хората, за своите разрушителни задачи, като им обещават рай. Внушават им съблазнителни идеи, които уж като приложат, ще станат щастливи.
към текста >>

- „Знаеш ли, защо едната круша беше сладка а другата стипчива?
Взема друга круша и от нея ми отряза парче, изядох и него. „Тази хареса ли ти? ” - попита ме пак Той с една мека усмивка. - Да, казах аз. Наистина, парчето от втората круша беше нещо великолепно, сладка, ароматична, просто се топи в устата. - „Знаеш ли, защо едната круша беше сладка а другата стипчива? Защото първата е приела повече влиянието на Земята, а другата, хубавата е приела повече влиянието на Слънцето.” Това се отнася и за хората, приемаме ли повече влиянието на Слънцето, ще бъде с качествата на хубавата круша. Приемаме ли повече влиянието на Земята, ще имаме качествата на лошата круша. Духовете на центъра всякога се стараят да спечелят хората, за своите разрушителни задачи, като им обещават рай. Внушават им съблазнителни идеи, които уж като приложат, ще станат щастливи. Така Ева беше измамена.
към текста >>

Защото първата е приела повече влиянието на Земята, а другата, хубавата е приела повече влиянието на Слънцето.” Това се отнася и за хората, приемаме ли повече влиянието на Слънцето, ще бъде с качествата на хубавата круша.
„Тази хареса ли ти? ” - попита ме пак Той с една мека усмивка. - Да, казах аз. Наистина, парчето от втората круша беше нещо великолепно, сладка, ароматична, просто се топи в устата. - „Знаеш ли, защо едната круша беше сладка а другата стипчива? Защото първата е приела повече влиянието на Земята, а другата, хубавата е приела повече влиянието на Слънцето.” Това се отнася и за хората, приемаме ли повече влиянието на Слънцето, ще бъде с качествата на хубавата круша. Приемаме ли повече влиянието на Земята, ще имаме качествата на лошата круша. Духовете на центъра всякога се стараят да спечелят хората, за своите разрушителни задачи, като им обещават рай. Внушават им съблазнителни идеи, които уж като приложат, ще станат щастливи. Така Ева беше измамена. Такива Еви ги е имало и сега ги има.
към текста >>

Приемаме ли повече влиянието на Земята, ще имаме качествата на лошата круша.
” - попита ме пак Той с една мека усмивка. - Да, казах аз. Наистина, парчето от втората круша беше нещо великолепно, сладка, ароматична, просто се топи в устата. - „Знаеш ли, защо едната круша беше сладка а другата стипчива? Защото първата е приела повече влиянието на Земята, а другата, хубавата е приела повече влиянието на Слънцето.” Това се отнася и за хората, приемаме ли повече влиянието на Слънцето, ще бъде с качествата на хубавата круша. Приемаме ли повече влиянието на Земята, ще имаме качествата на лошата круша. Духовете на центъра всякога се стараят да спечелят хората, за своите разрушителни задачи, като им обещават рай. Внушават им съблазнителни идеи, които уж като приложат, ще станат щастливи. Така Ева беше измамена. Такива Еви ги е имало и сега ги има. Това е докато вържат хората, после почват с омразата, лъжата, насилието.
към текста >>

57. 1926 г. Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

ТОМ 19

Цветовете на черешата, сливата, ябълката и крушата са съставени от по пет чашелистчета и пет венчелистчета.
Който търси истината, той трябва да бъде човек с жест. Той трябва да има голямо търпение. Освен по този начин, вие можете да се спрете на числата и от астрологическо гледище, да видите, кое число с коя планета е свързано. За пример, числото четири е свързано с Юпитер, девет - с Луната, пет - с Меркурий. След това разгледайте цветовете на плодните дървета и вижте, по колко листа има всеки цвят. Цветовете на черешата, сливата, ябълката и крушата са съставени от по пет чашелистчета и пет венчелистчета. Защо, именно, тези цветове имат по пет, а не по шест листа? Добре е да изучавате астрология, да знаете всяко плодно дърво с коя планета е свързано. Като знаете това, разумно ще се ползувате от плодовете. Ако иска тe да се ползувате от добрите влияния на някоя планета, ще употребявате такива плодове, които са свързани с нея. Наблюдавали ли сте върху себе си, какво влияние оказват, за пример, черешите?
към текста >>

58. ФИГУРИ ЗА МИСЪЛ

ТОМ 20

Онези, които изучават формата, виждат безкрайно разнообразие, например всяка ябълка се различава от друга и всяка круша - също.
Затова трябва да имаме предвид, когато очакваме някакъв резултат - и той не иде (гледай чертежа). Обемът на знанието расте чрез «опит», «любов», «влизане в положение» -всичко това са наименования на методи. Тук ясно се проличава условността на всяка наша наука, поне това, което засяга доказателствата. Реалността не се доказва (това е «аксиомата»). Което доказват, то не е реално. Онези, които изучават формата, виждат безкрайно разнообразие, например всяка ябълка се различава от друга и всяка круша - също. Дойдем ли до понятието на «съдържание», там всичките ябълки и круши са едно видово понятие. После това многообразие дохожда в един свят на закони на единство: растения. Значи ние имаме много начини, за да знаем нещата. Но ония, които изучават многообразието на формите, никога няма да имат същественото знание, понеже формите в света са като листите на дървото - приличат си и все пак се различават. И после падат и нови растат... По-постоянни са клончетата, но и те се изменят, че и цялото дърво расте... Същественото е пътят, а не долините или хълмовете, по които той минава.
към текста >>

59. Любомир Лулчев III. Творчество: Приказки и разкази III. Край огнището

БИБЛИОТЕКА «ЖИВОТ». Книги за всички. КЪМ ЧИТАТЕЛИТЕ

ТОМ 20

Сега хората знаят как да отгледат едно теленце, едно агънце: с каква храна да ги хранят; една круша или ябълка - как да я садят или поливат - но каква храна е нужна за децата им, па и за тях самите, за тяхното тяло, ум и сърце - малцина знаят.
София: Печатница «Нов живот», 1934) БИБЛИОТЕКА «ЖИВОТ» Книги за всички КЪМ ЧИТАТЕЛИТЕ Книгата е най-близкият другар на човека. Тя го учи и на добро, и на зло. От него самия зависи какъв другар ще си избере. И не само да го избере, но и да го разбере. А което разбере като добро, разумно и полезно - и да го приложи. Сега хората знаят как да отгледат едно теленце, едно агънце: с каква храна да ги хранят; една круша или ябълка - как да я садят или поливат - но каква храна е нужна за децата им, па и за тях самите, за тяхното тяло, ум и сърце - малцина знаят. А казано е: Каквото се посее, това се жъне! Затова сейте разумна мисъл, чисто чувство, и ще имате благородна постъпка. От всичко се учи, доброто дръж и сам прави! Ядат, пият и спят и всички животни - человек е тоя, който мисли и за другите, както за себе си. «Живот» БИБЛИОТЕКА «ЖИВОТ» Книги за всички КЪМ ЧИТАТЕЛИТЕ Сега има много науки и философии, много книги и много учения.
към текста >>

60. XIII. БЕСЕДА ЗА СМЪРТТА, ЖИВОТА И ЩАСТИЕТО

ТОМ 20

Който е ял крушата, може да каже дали е сладка, а който я гледа, той само предполага, допуска, умозаключава.
А всички веднага разбираме, че е така, както той казва. - Приемете, че така, както светът е създаден, е най-правилният начин за създаване - приемете това като аксиома. Дойдете ли до въпроса: Що е светът, що е животът, ще знаете, че това са аксиоми, които не се доказват. Че живее човек, това е аксиома. Никой друг не може да докаже това, освен самият човек. Който е ял крушата, може да каже дали е сладка, а който я гледа, той само предполага, допуска, умозаключава. Някой учен човек доказва, че човек живее и на този, и на онзи свят. Друг учен доказва, че човек умира. Първият е опитал нещата, вторият, който доказва, че човек умира, няма опитност, не разбира живота в неговата целокупност. От това, че умрелият не се движи, не говори, той съди, че е умрял. Всъщност това, което умира, не е истинският човек.
към текста >>

61. 21. Думи на оклеветените СВЯТОСТ И ЦИНИЗЪМ

ТОМ 20

Такава е крушата, такива са и нашите гонители.
Тяхната култура, тяхното възпитание, техните философски възгледи и научни познания това могат да родят. Те не могат да си представят, че има хора, които не живеят като тях. И разправяйки за нас, те описват собствените си мръсотии. Не може кусур да им се върже. Нима има някой, който да се сърди на дивата крушка, която ражда много, но плодовете - й такива, че би предпочел да схрускаш камък, нежели един от тях? Такава е крушата, такива са и нашите гонители. Разликата е само в това, че крушката може да се облагороди тепърва, а те вече изгубиха даденото им благородство. Макар че парадират с «отечеството», с «народа», с «църковата», за тях това са само вехти черги, с които прикриват голотата си, но за които не са дали и не дават счупена стотинка. Ще се увиват, докато може, а най-подир ще оставят нечистотиите си на тях и ще избягат, както често се случва с онзи, който влиза при стадото не през вратата, а през прелеза. Те развалиха, изгубиха всяка основа, върху която можеше да се постави какъв да е морал, затова пък се явиха като ценители на морала и изискват моралност от другите, без да я имат те сами за себе си. Днес нито законите и полицията, нито бесилките и стрелбата могат да спрат кражбите, подкупите, разврата.
към текста >>

62. (50) Курорт на Рила от 6.VII.1939 г. до 4.Vlll, c.г.

ТОМ 20

Имах и една круша от Учителя - разделихме я заедно и започна разговорът.
По едно време чувам: - Мечтаеш ли? - И видях царя да се приближава. Станах, отидохме настрана и седнахме да говорим. Почерпих го с една топла водица. После пи още една. Имах и една круша от Учителя - разделихме я заедно и започна разговорът. Най-първо - с царицата и нейните отношения с децата. После - за едно писмо, което майка ѝ е пратила за една тяхна роднина, луда, на която уж цар Фердинанд продал скъпоценностите и спрял пенсията. Той ми разправи подробно как седи работата, че причината не е в баща му, и пр. и че по тоя повод той е накарал царицата да даде отговор и че тя е послушала. Също, че царицата се кара на детето, защо не ядяло бързо.
към текста >>

63. 65. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 18, 12.V.1930 г.)

ТОМ 21

Например лозата, да я насади и Иван, и Драган, и Пенчо, все грозде ще му роди, а не трънки - на един може малко повечко, защото по-добре е спазил закона; на други - малко по-малко, но във всеки случай ябълката дава ябълки и крушата - круши.
18, 12.V.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 18, 12.V.1930 г., София, стр. 2) „Человекът - това е красивата мисъл, благородното чувство, разумната воля.” Драги братя, Хората учат сега много непотребни „науки”, но са пропуснали езика и закона на природата и често за пари и корист лъжат, че така изисквала природата, а друг път от незнание мислят неща неверни - за верни. Но както дърветата се познават по плода, дали са киселици или добри - така и законите на природата, когато са верни, са верни за всички при същите условия. Например лозата, да я насади и Иван, и Драган, и Пенчо, все грозде ще му роди, а не трънки - на един може малко повечко, защото по-добре е спазил закона; на други - малко по-малко, но във всеки случай ябълката дава ябълки и крушата - круши. В природните закони адвокати няма. Там всичко става на везни. Ако туряш и прибираш, работиш правилно - везните се накланят към тебе; ако само приказваш и мамиш - хората можеш, но природата - не, както не можеш да накараш глада ти да престане, ако само разправяш на хората, че си ял, а не си турил трохица в устата. Та, като разберете това, как действуват тия закони на живата природа - вие ще знаете и основните принципи на Новото Учение, защото те оттам са взети, събрани и изнесени за общо ползувание. Може отначало да ви се виждат малко различни от старите - но затова са и нови.
към текста >>

64. Светозар Няголов.ХРАНЕНЕ,ПОСТ И ЖИТЕН РЕЖИМ ПО БЕИНСА ДУНО

ТОМ 22

Ябълката, крушата, плодовете създават духовния човек.
Но хранителността, която той може да има и която може да ви даде нещо, това е хлябът. Хлябът съдържа в себе си всички хранителни материали. Човек може прекрасно да живее само с хляб, плодове и вода. Важно е да се дъвче много добре, да се яде с любов, благодарност и разположение . Хората направо се осакатяват , като си угаждат в яденето и като набързо се нагълтат, без да дъвчат." /Мисли за всеки ден 1981-1982 г., с.103/ Веднъж Учителя казва на брат Георги Йорданов: Сиренето, кашкавалът са хубава храна, но не могат да направят човека духовен. Ябълката, крушата, плодовете създават духовния човек. „От ябълките, орехите, житото , хляба, зехтина, всички плодове, няма по-хубава храна за човека. Житото е много важно. То дава много неща на човека и го прави по-устойчив."/Мисли за всеки ден 1986-1987г.,с.128 „Ще кажете , че меленето на житото е необходимо. Не, това е най- несполучливият опит, който човечеството е могло някога да направи. В Божествената книга не съществува закон, според който житото трябва да се мели на брашно .
към текста >>

65. VI.3. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Беседи за жените и от извънредни беседи от 1926 г.

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

[На] ябълката е създаден плодът й по един начин, на крушата - по друг начин - на черешата, и нейният плод - по друг начин.
Защо Бог създаде въздуха? Защо създаде водата, светлината? Защо набръчкват корите, кога правят жените млин? Защо се прави млинът така набръчкан? Какъв отговор би дали? [На] ябълката е създаден плодът й по един начин, на крушата - по друг начин - на черешата, и нейният плод - по друг начин. Какви са подбужденията - съзнателни или несъзнателни? Ще се отклоним малко. (Фиг. 35.1) Центърът е А. Мислите ли, че кога се движите по този кръг, че можете да спазите вашето равновесие при тези действующи сили? Че ще се движите правилно. (Фиг.
към текста >>

За негово щастие, над гроба имало една круша, от която падали плодовете в гроба и Ходжата ги ядял.
Като не знаел как, седнал горе на дървото и сякъл пред себе си дървото. Минава един пътник и му казва, че така, както сече, ще падне с дървото заедно. Обаче той не послушал и паднал с дървото заедно на земята. Ходжата си казал: «Така, този човек щом знаеше, че ще падна, той сигурно ще знае кога ще умра.» Стигва пътника, пита го и той му казва: «След 3 дни ще умреш.» Настрадин отива у дома, казва на жена си и се приготовлява за умирание. Изкопава си гроб, ляга в него. За негово щастие, над гроба имало една круша, от която падали плодовете в гроба и Ходжата ги ядял. Задава се един керван камили. Питали Ходжата защо лежи и той им казал, че чака да умре. Дали му един хубав бой и Ходжата си отишел вкъщи. Не си създавайте неразумни страдания! Сутрин, като станеш, успокой се, вслушай се в своята интуиция, и не бой се!
към текста >>

66. 18. Момчето Петър проговаря, за да пророкува

ТОМ 24

Прибрали добитъка под крушата, а те, жътварите, се скупчили под каруците, за да се пазят от градушката.
Те се полагат така, че класовете се затискат от следващия сноп така, че ако вали дъжд или бие град, да не може да ги очука. Така се запазват класовете на житото. Таман свършили и кога вдигнали глави, небето почерняло от облаци. А не минало дори един час от предупреждението на момчето Петър. Задухал силен вятър, започнала буря, че дъжд, че градушка, цяло бедствие. Прибрали добитъка под крушата, а те, жътварите, се скупчили под каруците, за да се пазят от градушката. Останалите съселяни, които се усмихвали и подигравали на момчето на дядо поп, били обрулени и нивите очукани до зърно от градушката. Нямало по- щастлива майка от Добра, че синът й най-сетне проговорил и на нея, и на селяните. Проговорил на ония, които имали уши да слушат и които искали да слушат. Друг случай. Аз съм го слушала от сестра Му - баба Мария, но същия случай го разказваше Иван Антонов, който Влад Пашов записа.
към текста >>

67. В. Защо евангелистите-методисти влязоха в поредицата Изгревът том XXIV?

ТОМ 24

Имахме круша - няколко клона раждаха различни сортове круши.
Невероятен окултен закон. А какво откровение! Моят баща обичаше да присажда дръвчета. Отрязваше клони от хубави сортове и присаждаше на дивачки. Имахме ябълка, която имаше 5-6 клона, като на всеки клон растеше отделен сорт ябълки. Имахме круша - няколко клона раждаха различни сортове круши. Имахме джанка - едните клони бяха с жълти джанки, другите с бели, а трети с червени джанки. Всичко това бе станало, защото баща ми ги бе присадил. Така че този окултен закон, за който говори апостол Павел, за присаждането и "ашладисването" ми беше много ясен още от младините ми. Бях го видял по дръвчетата и ял от плодовете им. 33. И ето, протестантите изпратиха своите представители в Школата на Учителя Дънов.
към текста >>

68. 83. Най-твърдите камъни заиграха Паневритмия

Весела Несторова

ТОМ 24

Той казваше: "Един лош човек е зелена, кисела, стипчива круша, но тя ще узрее и ще стане сладка." В.К.: Да.
" Когато ми говореше тези думи, пред очите ми минаваха нехармоничните фигури на много хора в кръга на Паневритмията, техните остри и груби движения, тежка походка и всичко нехармонично. Но все пак тези хора играеха Паневритмията редовно, упорито и с желание. У тях имаше копнеж за здраве и красота, а това бе достатъчно на Учителя, за да ги учи. С неописуема любов и търпение Той непрестанно поправяше, подобряваше качеството на живота ни и ни даваше неспирен образец как да живеем и как да се проявяваме. Дълготърпението Му бе образцово. Той казваше: "Един лош човек е зелена, кисела, стипчива круша, но тя ще узрее и ще стане сладка." В.К.: Да. Този цитат на с. 81 долу: "Аз опитвах силата на Божественото върху мъртвите." Весела: Да. Един ден Учителят беше при лимоните. На площадката пред салона. Единият лимон беше изсъхнал и просто нямаше живот в него.
към текста >>

69. 170. Когато Духът дойде да се всели в теб

Весела Несторова

ТОМ 24

Той взе една голяма круша, която бях откъснала от дървото в градината ни и я раздели на всички.
В далечината се очертаваха ясно сините хребети на планината. Бяха дошли още шест души през дните на престоя ни, и сега десет души посрещнахме чудесният изгрев. Помолихме се с "Добрата молитва" и изпяхме "В началото бе Словото", след което завършихме с Господнята молитва. Целунахме ръка на Учителя и обиколихме върха, след което се прибрахме в хижата. Бях донесла круши, ябълки и грозде за Учителя и Му ги сервирах. Той взе една голяма круша, която бях откъснала от дървото в градината ни и я раздели на всички. Със светещи очи и радостно лице Той взе втората круша и каза: "Току-що откъсната круша", и отново я раздели на всички. За обяд сготвихме "ангелска" супа - картофи, вода и магданоз за всички. Изпитах голяма радост, че сервирах обяд за Учителя и учениците Му. След обяд пяхме песни и аз изпълних няколко типични негърски духовни и американски песни. Атмосферата бе задушевна и мила.
към текста >>

Със светещи очи и радостно лице Той взе втората круша и каза: "Току-що откъсната круша", и отново я раздели на всички.
Бяха дошли още шест души през дните на престоя ни, и сега десет души посрещнахме чудесният изгрев. Помолихме се с "Добрата молитва" и изпяхме "В началото бе Словото", след което завършихме с Господнята молитва. Целунахме ръка на Учителя и обиколихме върха, след което се прибрахме в хижата. Бях донесла круши, ябълки и грозде за Учителя и Му ги сервирах. Той взе една голяма круша, която бях откъснала от дървото в градината ни и я раздели на всички. Със светещи очи и радостно лице Той взе втората круша и каза: "Току-що откъсната круша", и отново я раздели на всички. За обяд сготвихме "ангелска" супа - картофи, вода и магданоз за всички. Изпитах голяма радост, че сервирах обяд за Учителя и учениците Му. След обяд пяхме песни и аз изпълних няколко типични негърски духовни и американски песни. Атмосферата бе задушевна и мила. Учителят слушаше с внимание всичко и излъчваше непрестанно вълни на Любов към целия свят.
към текста >>

70. 1.7. В ДОЛИНАТА НА СТРУМА

Минчо Сотиров

ТОМ 25

Противникът, обаче, разположен по склоновете на Круша планина, беше при по-големи изгоди; той можеше свободно да наблюдава всяко движение в разположението на нашите позиции.
В необикновено плодородната тази земя, понеже военните действия се развиха по време на незапочване още беритбата, повечето от нивята бяха необрани и не знаеха кому да предложат своята обилна и богата жетва. Тук вирееха, между другите култури, памукът, кафето, маслината и др. Почвата бе песъчлива, размесена с чернозем - по предположение бивше пресъхнало дъно на Техинското езеро, както обикновено биват обширните речни долини и това беше по-скоро един нанос, който я правеше още по-плодородна. На едно протежение - негде на 500 метра, а негде и до два километра - бреговете бяха обрасли с буйна камъшева растителност, достигаща дори до 4-5 метра височина. Това обстоятелство намаляваше проходимостта и подстъпите към позицията на противника - такива представляваха само пътищата, свързващи населените пунктове от двата бряга на реката и бродовете на същата. Противникът, обаче, разположен по склоновете на Круша планина, беше при по-големи изгоди; той можеше свободно да наблюдава всяко движение в разположението на нашите позиции. Щом се спуснеше здрач и нощта хвърляше своята черно-кадифена мантия на южното небе и залееше обширната долина с мекотата на Беломорския топлик, веднага въздухът се разтърсваше от оглушителния вой на стотици чакали, лисици и вълци, които изобилно тук обитаваха из гъстите дебри на тропическия камъш. Този вой, траещ с чести прекъсвания не особено дълго, караше нашия непривикнал към южната природа войник да трепне, още повече, когато от нашите предшественици бяхме узнали, че насреща стоящите ни Шотландци наподобяваха воя на обитаващите камъшите зверове, подавайки своите бойни сигнали. Противникът, имащ всички условия за точно наблюдение, от една страна, а от друга - услугите на враждебното нам гръцко население в гр. Серес, не можеше да не узнае за станалата дислокация и че той има в участъка на полка нов свой противник. И ето представителите на най- културната нация, третирайки българина като дивак, трябваше да прибягнат до прийоми, при водене на една модерна война, които означаваха, че те не познават никак дори качествата на българския войник.
към текста >>

71. 2.7. ЛОВ НА КОНЕ

ТОМ 25

Мъртва тишина владееше о низината на Струма, която, притискайки се близо до северните поли на Круша планина, тихо се плъзгаше по дълбокото си тинесто дъно, извиваше като змия плътната си снага и излъчвайки тесни ръкави с вода, които изливаше в тъмните пазви на обширния камъш, безшумно и лениво отминаваше на изток.
2.7. ЛОВ НА КОНЕ 1916 г. Ясна и красива октомврийска нощ бе. Мъртва тишина владееше о низината на Струма, която, притискайки се близо до северните поли на Круша планина, тихо се плъзгаше по дълбокото си тинесто дъно, извиваше като змия плътната си снага и излъчвайки тесни ръкави с вода, които изливаше в тъмните пазви на обширния камъш, безшумно и лениво отминаваше на изток. Силен кикот на изгладнели чакали зловещо се разнесе и изпълни пространството, а от южния край на гр. Серес се спусна малка група от смели охотници, която се насочваше право на юг. Водена от мл. подофицер от 6-а рота на Бдинския полк Трастаров от с. Ново село, Видинска околия, тя се понесе като черно петно из тъмносивата нощ, прехвърли ж.
към текста >>

72. 3.2. БОЕВЕТЕ ЗА КОТА 1248

Петър Кръстев, о.з. полковник

ТОМ 25

Въздухът, преситен с черния дим на експлозивите и разсеяната пръст, става непрозрачен, гъст и невъзможен за дишане и всичко живо се душеше, а големите разрушения, многото човешки жертви, писъка и охканията на ранените и затрупаните в развалините, протеклата топла и димяща кръв, пъплеща по нанадолнището на окопите, съкрушаваха духът.
Съмна се, настъпи 13 март. Топлите лъчи на пролетното слънце, които бързо разгонваха утринната студена омара и красивото ясно небе, тъжно се посрещнаха от изтощените физически, гладни, измръзнали и с разкъсани нерви защитници. Четвърти ден е вече от как адът бе тяхно жилище. Барабанният огън започнал отрано, към 12 часа на пладне достигна кулминационната си точка и всичко разрушаваше и убиваше. I и II линии окопи са засипани и съборени, скривалищата и галериите разбити и разхвърлени, телените мрежи разкъсани и безследно пръснати из позицията, телефонните съобщения унищожени, наблюдателите избити и затрупани. Въздухът, преситен с черния дим на експлозивите и разсеяната пръст, става непрозрачен, гъст и невъзможен за дишане и всичко живо се душеше, а големите разрушения, многото човешки жертви, писъка и охканията на ранените и затрупаните в развалините, протеклата топла и димяща кръв, пъплеща по нанадолнището на окопите, съкрушаваха духът. Към пладне от позицията на II дружина не бе останало нищо здраво, освен една част от III линия окопи (наречена "централен" ход) и малко от скривалищата до развалините на с. Снегово; но и тук мощния и унищожителен вражески огън, насочван от аеропланите му, в кратко време всичко разруши и зарови. Пропадна резултата от гигантския труд на бдинци\ Останалите живи от тази дружина се събраха от началниците си в III линия - "централния" ход, където единствено можеха да се прикрият и от където можеше да се срещне противника. Към 1.45 часа след пладне противникът започна и преградния си огън, като образува на едно разстояние от около 150 крачки зад дружината една гъста огнена завеса. Позицията заприлича вече на горящо гнездо, опасано отвсякъде със страхотен огън!
към текста >>

73. 3.15. ЕДНА НОЩ - ОТ МНОГОТО ТАКИВА В ПОЗИЦИОННАТА БОРБА 1916 г.

Петър Кръстев, о.з. полковник

ТОМ 25

Тежко надвесена над Струма Круша планина, криеща в хладните си недра нашите врагове - англичани, се открои от хоризонта на юг, прилична на изрязан картон, над когото луната предпазливо надникна в тъмната нощ и я поръси с бледата си светлина.
3.15. ЕДНА НОЩ - ОТ МНОГОТО ТАКИВА В ПОЗИЦИОННАТА БОРБА 1916 г. В низината на Струма сме. Вечерният здрач на красивата септемврийска нощ бавно пропълзя из полето, провлече се по реката и мочурите, така изобилно разхвърляни из гъстия камъш, който покриваше терена по левия й бряг, навлезе в отводнителните канали като в ръкави, разтегна и метна своята черна покривка върху земята. Неспокойният ден е прогонен. А веднага след това безмълвие гробно овладя пространството, нарушавано само от шума на лекото полюляване китните върхове на буйния камъш, приличен на слабо съскане. Тежко надвесена над Струма Круша планина, криеща в хладните си недра нашите врагове - англичани, се открои от хоризонта на юг, прилична на изрязан картон, над когото луната предпазливо надникна в тъмната нощ и я поръси с бледата си светлина. Мътна тук Струма сънливо и тихо провличаше плътната си снага, бавно отнасяйки шепота на слабите си вълни през "Тахино" към Орфано - на Бялото море. Напред някъде - в дълбоките пазви на тъмнината се чуваше спокойния лай на бойните кучета, а пред телените мрежи безшумно блуждаеха патрулните охранителни двойки. Всички други, със сложени пушки до тях, мълчаливо дълбаеха земята под обезпокоителния вражески артилерийски огън. Така се нижеха минутите и часовете на тази нощ прилична на много такива в позиционната борба. * * * Времето лети, потайна доба приближава и все сега, както всяка нощ - при добро и лошо време, нощното безмълвие се разкъса от зловещия и страхотен вой на стадо чакали, обитаващи обширните пространства с камъш и излезли да търсят своята плячка.
към текста >>

74. 7. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ И СРЕЩИ С УЧИТЕЛЯ; 13 юни 1920 година, Бургас

Минчо Сотиров

ТОМ 25

Примера с крушата: като я обичате и постоите под нея 10 минути, тя ще ви даде круши.
Тихчев е от посветените, те са на степени 1, 2, 3, 4, 5, Голов, Пеню също. Те живеят в света на светлините. Като проучваме физическия свят, ще научим и другите светове. Затова трябва да влезем в свръзка с природата, с растенията. Да разбираме езика им. Примера с крушата: като я обичате и постоите под нея 10 минути, тя ще ви даде круши. Нашата мисъл растенията я възприемат. Това става по закона на Любовта. Възприятията стават чрез листата, те са дихателната система. Ние влизаме по тоя начин в свръзка с мислящите разумни същества, които работят в природата, или все едно с живата природа. Когато растенията цъфтят, в тях съзнанието на физическия свят е будно.
към текста >>

75. 1922 г. - ДЕКЕМВРИ 1923 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Подкиселена рибена чорба, после пържени скумрии и по една голяма зряла круша.
Старата ухилена до уши ме пита тайнствено: - Ти, веле, си от Рискянско дружество; ти, веле, не яйш месо, нали? - Не ям месо. - Шчо сакаш да те гостим. - Шчо сакате вие, казвам безгрижно и душата ми пее, пее. Мислено казвам: „Учителю, днес прехраната ми е осигурена и ще вечерям и утре, ипо-утре...” На обяд, що да видя! Подкиселена рибена чорба, после пържени скумрии и по една голяма зряла круша. Ех, чудесно! Машината върви, шевовете се съединяват, изглаждат; реверите се подшиват с канаваца; обличат се в плат и ютията ги прави тъй красиви, тъй красиви. Ето и яката, ето и облечени дупки за копчетата, ето и рязани джобове. Ех, Райно, скъпо платих за твоите „шивашки” тайни, но не напразно. Ето реверите сами си лягат върху палтото; връхчетата сами се извиват, не стоят като паници и лягат.
към текста >>

76. Нова година 1925 г. - 19 ЮЛИ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Завих в една кърпа хляб и круша, и тръгнах с него.
Бил на царствена вечеря заедно с още дипломати и през цялото време мислил за мене. Изпитвал безкрайна мъка за мен и решил на всяка цена след соарето да ме види. На всяка цена, той тъй тъгувал за мене... Обещах. Часът беше 4. Време да се приготвя за Витоша. Завих в една кърпа хляб и круша, и тръгнах с него. Той си отиде у дома, пък аз поех пътя към планината. Зима, мека и топла. Дебелият сняг полуразтопен, едвам се изгазва. Слънцето вече се показа, когато се изкачих над монастиря. Закъсняла ли бях.
към текста >>

Учителят се обърна към мене и ме попита дали нямам нещо за ядене... Дадох му крушата и хляба.
Ласкаво ме погледна. Художницата Цветана Симеонова ми отстъпи мястото си до Него край огъня. Всички ме загледаха учудено. Казаха, че очите ми били някак не добре - просто посинели подути клепачи. Разприпкаха се едни да пеят, едни обяд да нагласяват. Учителят се обърна към мене и ме попита дали нямам нещо за ядене... Дадох му крушата и хляба. Господи, това е завет на живот, на безсмъртен живот. Този ден Той яде само това. Мен ми поднесоха Неговото ядене. Аз седях до Него и не мърдах. Душата ми здравееше като до топла майчина гръд, под топла майчина сигурна закрила.
към текста >>

Той се усмихна и нищо не рече, а сладко дояждаше сочната хубава круша и парчето хлебец... Господи, Ти си Живота!
Мен ми поднесоха Неговото ядене. Аз седях до Него и не мърдах. Душата ми здравееше като до топла майчина гръд, под топла майчина сигурна закрила. Изведнъж Той изви глава и тихо ме запита: - Кои са най-великите български поетки? - Мара Белчева - отговорих аз. Той се усмихна и нищо не рече, а сладко дояждаше сочната хубава круша и парчето хлебец... Господи, Ти си Живота! Ти си Слънцето и Любовта. Без всичко в света може, но без Теб, само без Теб не може. Татко мой, татко мой! Добринке, Учителю, Господи! 30 ЯНУАРИ 1926 г.
към текста >>

Тази круша беше нов завет на душата ми.
Събудих се подир вчерашната екскурзия. Бодра, здрава и весела. Нито следа от онова страшно поражение. Аз бях до Него почти целия ден. Неговата аура излекува душата ми. Тази круша беше нов завет на душата ми. Той дойде. Попита ме какво си шепнех по български оная вечер. Той молеше. О, аз говорех как ми е тежко да живея, как се боя от неговата любов, макар че го обичам безкрайно, безкрайно. Но аз обичам Бога и не искам никого в света да обичам повече от Него.
към текста >>

77. 2 СЕПТЕМВРИ 1927 г. - 4 НОЕМВРИ 1927 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

По-добре най-после да си остана дива круша всред родните нивя за жадни пътници неволници, отколкото да ме „изреже”, „окастри” тоя елегантен безумец и да почне да ме „ашладисва” както той си знае.
884-928], Елена Андреева [виж “Изгревът”, т. IX, с. 576-668], Невена Неделчева [виж “Изгревът”, т. XXIII, с. 586-695] и пр. По-добре най-после да си остана дива круша всред родните нивя за жадни пътници неволници, отколкото да ме „изреже”, „окастри” тоя елегантен безумец и да почне да ме „ашладисва” както той си знае. Моята едноименница, а тя е страшно проницателна, каза по този повод: „Този човек ми е страшно отвратителен.” Може ли за „Еделвайс” известно време - година, две да не говорим. Това е от интерес за успех, иначе само ще говорим и нищо няма да излезе. Искате нова програма за обновление работата в „четвъртъците”. Ако питате мен, щях да Ви предложа да присъедините молбата си към моята, към моя неутолим копнеж по Colombo. Но има неща предопределени, които въпреки нашите молби не стават.
към текста >>

78. 2.1.15. Витоша, 30 април 1926 г., [бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Славей и кадънка из цъфналите грани на дряна и трънката, на глога и дивата круша, леко припяват всред пролетната омая, подскачат с тъничките си грациозни крачка и се радват с целия мир.
Черният бръмбар в атлазен фрак, опнал гащи - на важно свиждане отива - важна аудиенция. Гущер дългоопашат, с костюм обшит със сребристо зелени галуни [галун - ширит] примигва срещу слънцето - дрехата си пъстра на света да покаже, или просто чака своята възлюблена - гущерица млада, накичена като него. Множество птички на свой глас пълнят въздуха с весел чирик. Ето, на тънко клонче, кос се люлей и тъжна, и сладка песен той пей. От нежно гърлце той свилени струни опнал и пее ли, пей. Славей и кадънка из цъфналите грани на дряна и трънката, на глога и дивата круша, леко припяват всред пролетната омая, подскачат с тъничките си грациозни крачка и се радват с целия мир. Врабче, черногръдесто, юнашко врабче, потапя клюн из водата, що от чешмата тече и жадно, жадно водица пие. Потапя кпювчица, повдигне главица нагоре, глътне, пак се навежда и - после литва. Наблизо овчар разположил рудо стадо. Грамадни псета от беда го пазят и към нас въртят рунтави опашки за някой къшей. Овците са натежали от вълна.
към текста >>

79. 2.1.17. Гергьовден, 6 май 1926 г., петък, [Витоша, бивака Ел Ше-дар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

В торбичката ми само уломъче хлебец и една големичка зряла круша, сочна, сочна... Зная, че нашите тръгват от „Изгрева”, през Симеоново, но понеже живея в града по ми е отръки да мина през Драгалевци, та макар че пътят както на всички ни се струва, едва ли не е двойно по-дълъг.
Лесно ли се взима гимназиално образование и то с голи работни ръце... Лесно ли? Има сълзи и сълзи. Някои престават да течат при хубава гледка, при зрял плод, при сладка дума, но някои не, никак не престават от нищо. Нито нощта ги успокоява, нито утрото ги разведрява. Така тръгвам към Витоша. В торбичката ми само уломъче хлебец и една големичка зряла круша, сочна, сочна... Зная, че нашите тръгват от „Изгрева”, през Симеоново, но понеже живея в града по ми е отръки да мина през Драгалевци, та макар че пътят както на всички ни се струва, едва ли не е двойно по-дълъг. Небето се нахмурило и то като мене. Неговите сълзи - росен дъждец и моите сълзи, стават много сълзи. Дъждът не смогна да омие лицето ми... А нозете ми като добро конче ме носят, носят. Осъмвам към селото. Тоз път извих над монастиря, оставих стръмните „Зеленка” и „Вади душа”.
към текста >>

Съединих тия два образа - синята емайлирана чашка с жълти и червени цветица и малкото уломъче хляб и круша.
Нали съм същата - аз, едно платно за рисуване. Някой недодялано, небрежно нахвърли там начупени и криви линии, остави петна, да някой; това платно вече не ставаше за нищо - да, съвсем за нищо. Но Той по един непостижим начин, невидимо, леко, оформи безпорядъка по платното, осмисли, координира, сроди помежду им; пречупените линии и петна заедно с кривите и безформените се явиха във взаимоотношения, станаха картина - песен и платното се спои, стана ценно. Запях тогава от все сърце: „Тъги, скърби са богатство за живота в душа скрити за бъдни добрини, за благи плодове, за светли дни, за светли дни, за светли дни, дни, дни, дни! ” Сега мога да си лягам. Съединих тия два образа - синята емайлирана чашка с жълти и червени цветица и малкото уломъче хляб и круша. Първият път той рече: „Аз пих! ”, а когато го поканиха с обяд той отвърна: „Аз се нахраних! ”.
към текста >>

80. 2.1.25. Празникът на Будителите. 1 ноември 1927 г., вторник, [Витоша, бивака Ел-Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Сам Той яде хляб и мека круша.
Слънцето тъй много напече, тъй много ни сгорещи, че трябваше бързо да се преоблечем. Ел Шедар ни приюти с горещ чай и закуски до насита. Какво щастие! Но как стана тъй, че седнах на трапезата до Учителя! От всичко що му слагаха, той раздаваше, раздаваше. Сам Той яде хляб и мека круша. А пък ние, бързо и с радост унищожавахме даровете, които неговата мила щедра ръка ни раздаваше. Но още по-чудното е това, че тази щастлива круша бе моята донесена круша и тази негова бяла питичка беше моята питичка. Нищо друго не яде той, нищо друго! Как ме погледна само! Сякаш някакъв мълчалив завет ми даде.
към текста >>

Но още по-чудното е това, че тази щастлива круша бе моята донесена круша и тази негова бяла питичка беше моята питичка.
Какво щастие! Но как стана тъй, че седнах на трапезата до Учителя! От всичко що му слагаха, той раздаваше, раздаваше. Сам Той яде хляб и мека круша. А пък ние, бързо и с радост унищожавахме даровете, които неговата мила щедра ръка ни раздаваше. Но още по-чудното е това, че тази щастлива круша бе моята донесена круша и тази негова бяла питичка беше моята питичка. Нищо друго не яде той, нищо друго! Как ме погледна само! Сякаш някакъв мълчалив завет ми даде. Нещо велико радостно парна сърцето ми, че заедно със залците поглъщах и щастливите си сълзи. Да, днес е „Празникът на Будителите”.
към текста >>

81. 7. През един събор

Глава 4. Съборите - духовните празници на братството

ТОМ 28

През един от следобедните часове под оная круша, която тогава беше млада фиданка едва завързала първите си плодове, сега тя е вече стара и на есен отрупана с много плод - едри жълти круши, близо до боровете.
Със своята многочисленост този събор правеше силно впечатление и всички присъствуващи се чувствуваха доволни, радостни, окрилени. Беше един от редките събори за който споменахме вече - 1927 година. През неделния ден вратите на Изгрева бяха отворени за гости. През целия ден идваха познати и приятели да видят и да чуят нещо. Имаше художествена изложба, имаше концерт, имаше и сказка. През един от следобедните часове под оная круша, която тогава беше млада фиданка едва завързала първите си плодове, сега тя е вече стара и на есен отрупана с много плод - едри жълти круши, близо до боровете. При Него се бяха спряли двама журналисти, които бяха дошли да видят Изгрева, събора, хората, Него. Часове и мигове край Него в които винаги се отлива частичка от Неговия живот, който мигом се превръща на Слово. Защо тъкмо сега близо четири десетилетия от тогава се връщаме на този ден, под старата круша? Пред Него бяха застанали журналистите. Не можем да кажем, че журналистите не бяха обичани от Него.
към текста >>

Защо тъкмо сега близо четири десетилетия от тогава се връщаме на този ден, под старата круша?
През целия ден идваха познати и приятели да видят и да чуят нещо. Имаше художествена изложба, имаше концерт, имаше и сказка. През един от следобедните часове под оная круша, която тогава беше млада фиданка едва завързала първите си плодове, сега тя е вече стара и на есен отрупана с много плод - едри жълти круши, близо до боровете. При Него се бяха спряли двама журналисти, които бяха дошли да видят Изгрева, събора, хората, Него. Часове и мигове край Него в които винаги се отлива частичка от Неговия живот, който мигом се превръща на Слово. Защо тъкмо сега близо четири десетилетия от тогава се връщаме на този ден, под старата круша? Пред Него бяха застанали журналистите. Не можем да кажем, че журналистите не бяха обичани от Него. Не, защото и те бяха хора като всички, които си изкарваха хляба. Смеем да кажем - не обичаше занаята им, чието жило не веднъж беше опитал. В тоя занаят имаше премного примес от онова, което той не обичаше.
към текста >>

82. 6. Учителят и Живата природа

Глава 2. Образи и идеи

ТОМ 28

Мърчаево, където Той прекара известно време по време на войната имало някаква круша на която поради ерозия, корените бяха позасъхнали и бяха изкочили на повърхността.
Градините имаха забележителна красота и процъфтяващ вид. Беше истински празник да се разхождаш по тях, когато на пролет цъфтяха, а на есен зрееха плодовете. Нуждите на растенията, на животните и на човека Му бяха познати, близки. Той винаги отзвучаваше на тях, когато това трябваше. В с. Мърчаево, където Той прекара известно време по време на войната имало някаква круша на която поради ерозия, корените бяха позасъхнали и бяха изкочили на повърхността. Години никой не обръщал внимание на този факт. Учителят се спира на нея, донася се голямо количество пръст, засипват корените, ограждат ги и крушата се спасява. Хората са лишени от този слух и усет за нуждите на растенията, тия живи твари, които по същия начин жадуват за вниманието и грижата на човека. Моментът не мина незабелязано и вниманието бе насочено към този дънер, насипан с голям слой доброкачествена пръст; човек може да преживее случилото се в сърцевината на това дърво. Безсловесното същество непременно е изпитало чувство на благодарност.
към текста >>

Учителят се спира на нея, донася се голямо количество пръст, засипват корените, ограждат ги и крушата се спасява.
Нуждите на растенията, на животните и на човека Му бяха познати, близки. Той винаги отзвучаваше на тях, когато това трябваше. В с. Мърчаево, където Той прекара известно време по време на войната имало някаква круша на която поради ерозия, корените бяха позасъхнали и бяха изкочили на повърхността. Години никой не обръщал внимание на този факт. Учителят се спира на нея, донася се голямо количество пръст, засипват корените, ограждат ги и крушата се спасява. Хората са лишени от този слух и усет за нуждите на растенията, тия живи твари, които по същия начин жадуват за вниманието и грижата на човека. Моментът не мина незабелязано и вниманието бе насочено към този дънер, насипан с голям слой доброкачествена пръст; човек може да преживее случилото се в сърцевината на това дърво. Безсловесното същество непременно е изпитало чувство на благодарност. Вълнението, което може да обземе човека идваше по две линии от това, което Учителят направи и от онова, което се случи със самата круша. То бе израз на дълбоко и определено отношение спрямо Живата природа.
към текста >>

Вълнението, което може да обземе човека идваше по две линии от това, което Учителят направи и от онова, което се случи със самата круша.
Години никой не обръщал внимание на този факт. Учителят се спира на нея, донася се голямо количество пръст, засипват корените, ограждат ги и крушата се спасява. Хората са лишени от този слух и усет за нуждите на растенията, тия живи твари, които по същия начин жадуват за вниманието и грижата на човека. Моментът не мина незабелязано и вниманието бе насочено към този дънер, насипан с голям слой доброкачествена пръст; човек може да преживее случилото се в сърцевината на това дърво. Безсловесното същество непременно е изпитало чувство на благодарност. Вълнението, което може да обземе човека идваше по две линии от това, което Учителят направи и от онова, което се случи със самата круша. То бе израз на дълбоко и определено отношение спрямо Живата природа. Всичко за този, който разбира е звучащо, говорящо на познат език. Една песен, която стига до човека и го прави неделима частичка от общото. Ние нямаме желание да подчертаем Неговата сила и Неговите разбирания по тези въпроси; нито Той, нито ние, нито някой друг има нужда от това . Фактите бяха премного живи, за да се кажат на висок глас - Неговото дело е завършено и то ще говори най-добре за Него.
към текста >>

83. XI. ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ - беседа от Учителя, държана на 11.09.2013 г., София / дешифрирана от Паша Теодорова.

ТОМ 30

Може да му коствува и живота, но ако той направи усилия и се качи на дървото да го откъсне, природата ще каже: „Смело е това дете, то разбира хубавото и се стреми към него." Погледне ли това дете нагоре към дървото и се откаже да се качва, но посяга към низките клонища, или търси някоя паднала на земята ябълка или круша, нея да вземе, природата пак отбелязва: „Това е едно от моите забравени деца, от него човек няма да стане!
За да изпита какво се крие в гънките на човешката душа и на човешкия дух, както и в неговото сърце и в неговия ум, за да разбере стремежите му и какво може да излезе от него, природата създава в стремежите му и какво може да излезе от него, природата създава в градината си великолепни плодни дръвчета, които накичва с плодове от различни качества. После, тя ще го пусне в градината си и ще наблюдава, какъв плод ще вземе. Ако той се качи на дървото и си откъсне най-хубавия плод, природата веднага отбелязва в книгата си: „Ето едно от моите умни деца, което има висок идеал! От него човек може да стане.” Мързи ли го да се качи на дървото, и от там да си откъсне един хубав плод, тя има вече друго мнение за него. Плодът, който човек къса от дървото, трябва да бъде най-хубав, най-добър. Може да му коствува и живота, но ако той направи усилия и се качи на дървото да го откъсне, природата ще каже: „Смело е това дете, то разбира хубавото и се стреми към него." Погледне ли това дете нагоре към дървото и се откаже да се качва, но посяга към низките клонища, или търси някоя паднала на земята ябълка или круша, нея да вземе, природата пак отбелязва: „Това е едно от моите забравени деца, от него човек няма да стане! " Природата обръща внимание на вътрешните стремежи у човека. Тя наблюдава фактите, поручава ги и според както вижда, така и бележи. Следователно, ако тя отбелязва най-хубавото за хората, причината за това са те сами. Или, ако отбелязва неща, които не ги препоръчват, причината са пак те самите. Тя не туря нито повече, нито по-малко към това, което вижда.
към текста >>

После ще се кача на най-хубавата ябълка и круша, и от високо ще откъсна най-хубавите ябълки и круши.
Ако аз бих поканил мои приятели на гости, ще си послужа с един от тия методи. Ето, как бих постъпил: ще заръчам да опекат десет пити от най-хубаво, най-прясно и доброкачествено брашно. Фурнаджията, който ще пече питите, ще бъде най-видният, най-чистият, най-благородният човек от всички фурнаджии, които познавам. На трапезата ми няма да има никакви вилици, лъжици, ножове, но само пити и плодове. Аз сам ще отида на лозето си и ще избера най-хубавите гроздове. После ще се кача на най-хубавата ябълка и круша, и от високо ще откъсна най-хубавите ябълки и круши. Тъй щото на трапезата ми ще има само хляб, грозде, ябълки и круши. Като насядат всички около трапезата, ще взимам тогава по един грозд, по една ябълка и по една круша и ще ги подавам всекиму направо в ръката. Чиниите ще бъдат вашите ръце. След това ща започнем да ядем и да си приказваме сладко, както са сладки плодовете на тази трапеза. Така ще се избегне всякакъв шум от тракане на вилици, на ножове, на лъжици.
към текста >>

Като насядат всички около трапезата, ще взимам тогава по един грозд, по една ябълка и по една круша и ще ги подавам всекиму направо в ръката.
Фурнаджията, който ще пече питите, ще бъде най-видният, най-чистият, най-благородният човек от всички фурнаджии, които познавам. На трапезата ми няма да има никакви вилици, лъжици, ножове, но само пити и плодове. Аз сам ще отида на лозето си и ще избера най-хубавите гроздове. После ще се кача на най-хубавата ябълка и круша, и от високо ще откъсна най-хубавите ябълки и круши. Тъй щото на трапезата ми ще има само хляб, грозде, ябълки и круши. Като насядат всички около трапезата, ще взимам тогава по един грозд, по една ябълка и по една круша и ще ги подавам всекиму направо в ръката. Чиниите ще бъдат вашите ръце. След това ща започнем да ядем и да си приказваме сладко, както са сладки плодовете на тази трапеза. Така ще се избегне всякакъв шум от тракане на вилици, на ножове, на лъжици. На трапезата ми няма да има никакви кърпи. Който изцапа ръцете си, ще го заведа при чешма с най-хубава и чиста вода и ще му кажа: .Измий тук ръцете си!
към текста >>

84. СЪДЪРЖАНИЕ

ТОМ 31

Обрулената круша – стр.14 2.5.
Ролята на изповедникът е да ги изчисти отвътре – стр.10 Какво означава 14 май като дата – стр.11 2. Пробуждане и новораждане – стр.11 2.1. Странни съвпадения – стр.11 2.2. Среща с евангелистите и с Евангелието– стр.13 2.3. Срещата със Словото на Учителя Дънов – стр.14 2.4. Обрулената круша – стр.14 2.5. Томчето на Учителя Дънов проговарва – стр.15 2.6. Живите павета на царския път – стр.16 2.7. Пророчеството за Своге от детинството ми – стр.17 2.8. На квартира в кабинета на шефа – стр.17 2.9. Преживяване в невидимия свят.
към текста >>

85. I. ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ЗА СЪВМЕСТНАТА ИМ РАБОТА С МАРИЯ ТОДОРОВА. Спомени 1972-1976 г.

Магнетофонен запис, 14 май - 29 юни 2006 г.

ТОМ 31

Обрулената круша – стр.14 2.5.
Ролята на изповедникът е да ги изчисти отвътре – стр.10 Какво означава 14 май като дата – стр.11 2. Пробуждане и новораждане – стр.11 2.1. Странни съвпадения – стр.11 2.2. Среща с евангелистите и с Евангелието– стр.13 2.3. Срещата със Словото на Учителя Дънов – стр.14 2.4. Обрулената круша – стр.14 2.5. Томчето на Учителя Дънов проговарва – стр.15 2.6. Живите павета на царския път – стр.16 2.7. Пророчеството за Своге от детинството ми – стр.17 2.8. На квартира в кабинета на шефа – стр.17 2.9. Преживяване в невидимия свят.
към текста >>

86. 2.4. Обрулената круша

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

2.4. ОБРУЛЕНАТА КРУША Та от тогава си спомнях как, когато аз бях на 20 години, тогава аз бях спортист, занимавах се със спорт, играех футбол.
2.4. ОБРУЛЕНАТА КРУША Та от тогава си спомнях как, когато аз бях на 20 години, тогава аз бях спортист, занимавах се със спорт, играех футбол. И всеки ден аз правех кросове от вкъщи, преминавах 4-5 км., и отивах на поляната на Изгрева. На тази голяма поляна аз играех футбол, прекарвайки часове. Заедно играехме футбол с онези деца, които живееха на Изгрева. Да, тази поляна после научих, че на нея са играели непрекъснато Паневритмия от времето на Школата. Така, че аз там съм престоял 10 години на тази поляна - играехме футбол.
към текста >>

Дори си спомням, че веднъж лятото имаше една круша и ние обрулихме тази круша, и напълних торбата, и я занесох у дома, и почерпих родителите ми с круши от дъновистите.
На тази голяма поляна аз играех футбол, прекарвайки часове. Заедно играехме футбол с онези деца, които живееха на Изгрева. Да, тази поляна после научих, че на нея са играели непрекъснато Паневритмия от времето на Школата. Така, че аз там съм престоял 10 години на тази поляна - играехме футбол. Обикновено ходехме с брат ми. Дори си спомням, че веднъж лятото имаше една круша и ние обрулихме тази круша, и напълних торбата, и я занесох у дома, и почерпих родителите ми с круши от дъновистите. Та, когато брулих крушите, дойдоха възрастни жени и казаха: „Дай и на нас от тези круши,защото това място беше по-рано на нас. Ние по-рано се събирахме, и тука живеехме, но отнеха ни всичко. А пък ние сега сме възрастни, и не можеме да се качиме да си откъснеме." И така, обрулените круши, аз събирах, с тези възрастни жени събирахме. Напълнихме си торбите. Те си занесоха в бараките да ядат, аз си я занесох вкъщи.
към текста >>

Така че, когато дойде онова време, онова време, където ми се отвори съзнанието и ми беше дадена задачата от Невидимия свят да събирам опитностите на приятелите, и имах усещането, че отвсякъде с камъни ме замерват, че аз се превръщах на някаква круша със зрели плодове, и отвсякъде с камъни и тояги ме брулеха!
Ядоха родителите, ядох и аз. Та сега, това беше един символ. И тези символи се превърнаха на круши. И тези камъни с които аз брулех плодовете на крушите, сега ми идват над главата, и тези круши както се казва ми излизат през носа! Така, че аз сам си обрулих крушите, сам си ги занесох, сам ги изядох и сега трябваше да плащам за тях. Така че, когато дойде онова време, онова време, където ми се отвори съзнанието и ми беше дадена задачата от Невидимия свят да събирам опитностите на приятелите, и имах усещането, че отвсякъде с камъни ме замерват, че аз се превръщах на някаква круша със зрели плодове, и отвсякъде с камъни и тояги ме брулеха! Да, брулеха ме! Крушата беше висока тогава. Аз не можех да се кача, нямаше стълба, за да се кача на нея и да откъсна крушите на Изгрева. И аз я брулех, ама не с прът, а с камъни. Така че напълних торбата, изядох я и дойде време да си плащам, и заплащам за крушите.
към текста >>

Крушата беше висока тогава.
И тези символи се превърнаха на круши. И тези камъни с които аз брулех плодовете на крушите, сега ми идват над главата, и тези круши както се казва ми излизат през носа! Така, че аз сам си обрулих крушите, сам си ги занесох, сам ги изядох и сега трябваше да плащам за тях. Така че, когато дойде онова време, онова време, където ми се отвори съзнанието и ми беше дадена задачата от Невидимия свят да събирам опитностите на приятелите, и имах усещането, че отвсякъде с камъни ме замерват, че аз се превръщах на някаква круша със зрели плодове, и отвсякъде с камъни и тояги ме брулеха! Да, брулеха ме! Крушата беше висока тогава. Аз не можех да се кача, нямаше стълба, за да се кача на нея и да откъсна крушите на Изгрева. И аз я брулех, ама не с прът, а с камъни. Така че напълних торбата, изядох я и дойде време да си плащам, и заплащам за крушите. Но тука същото се получаваше - брулеха ме с камъни, когато записвах техните опитности! Тези приятели при които отивах, които бяха съвременници на Школата на Учителя, бяха много затворени, пазеха неща у себе си.
към текста >>

Така че, когато се приближавах при тези възрастни приятели, понякога някоя круша се откъсваше от тях, падаше от тях, аз се навеждах, взимах я, но тя беше набита.
Ами, защото аз я много обичах по ония времена. По ония времена бяха гладни години, халвата не беше скъпа. Отидеш, поръчаш 250 грама халва или 300 грама, вземеш един хляб. Изяждаш хляба и изяждаш, и халвата, и си напълниш тумбака. Казвам тумбака, а не стомаха. Така че, когато се приближавах при тези възрастни приятели, понякога някоя круша се откъсваше от тях, падаше от тях, аз се навеждах, взимах я, но тя беше набита. Но аз я издухвах, избръсвах я и я слагах в торбата, и я изяждах след това. Беше вкусно! Така аз слушах, аз записвах техните опитности, но ги записвах като ги брулих от техните дървета с камъни и с пръти. Не, това не беше символи, а беше голата истина. Беше насилие от моя страна, защото и върху мен се извършваше насилие от Онзи, Който бе ме изпратил, и Който стоеше над мене.
към текста >>

87. 3. Голямото отклонение и съдбата на един лекар

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

Ето, взимам тази круша и ще я хвърля в реката, макар че са много хубави за ядене.
" И ето сега след прегледа, бабата ме черпи с 1-2 големи круши. Аз отказвам да ги взема. А тя дума: „Вземи ги бе докторе, защото виждаме и сме се убедили, че след като дойдеш и си заминеш, детето оздравява. Само при теб се случва, а при другите доктори това го няма! " Аз се спирам, гледам я изумено и й казвам: „Бабо, като ти взема бонбоните, аз преминавам през моста и ги хвърлям в реката, и казвам: „Както хвърлям тези бонбони, така реката да отнесе болестта от това дете." Затова бабо то оздравява. Ето, взимам тази круша и ще я хвърля в реката, макар че са много хубави за ядене. И повече да не сте ме повикали. Чухте ли? " - „Чухме, чухме, нека да оздравее детето." Хвърлих крушите в реката, детето оздравя и повече не ме викаха. Ама да не мислите, че това бе случайно и бе единичен пример? - Няма такова нещо!
към текста >>

88. 6. Неделно утринно слово: 5 окт. 1941 г.

Боян Боев

ТОМ 32

Всяко едно растение, като го погледнеш, и те са деца на Бога - ябълката, крушата, сливата.
И щом я хванеш, и тя те хваща, и не те пуща вече. За любовта ще отворите душите си и тя ще дойде, ще влезе. Ако чакате тя да дойде у вас, с години ще чакате. Тя е навсякъде, но отвори си душата само, не разправяй на любовта за своите страдания. Кажи й: „Дълго време те търсих, и сега те намерих.” Че си страдал, тези неща оставете настрана. Всяко едно растение, като го погледнеш, и те са деца на Бога - ябълката, крушата, сливата. Ние можем да бъдем носители на Божията Любов, и ако приемем Бога в себе си, ако не оставим Бога да се изяви в нас, пред Бога трябва да живеем. Вие пък трябва да сте свежи, радостни, разумни. Ако отидете на онзи свят сами, ще ви изпъдят. Трябва да ви придружава един от Синовете Божии. Ако искате да отидете сами в онзи свят, кракът ви не може да влезе там.
към текста >>

89. Съдържание

ТОМ 33

Дънов ще го съкруша с логика 17.
Българският патент не се одобрява 11 Заповедта на Светият Синод за уволнения 12. Какво е Всемирното Бяло Братство 13. Прероденият Христос 14. Какво е това душата 15. Има ли Истина 16. Дънов ще го съкруша с логика 17. Великото откритие 18. Доставчикът на гешефтите 19. Подаръците 20. Доставките 21. Отвореният прозорец II.
към текста >>

90. 16. Дънов ще го съкруша с логика

I. В кабинета на подполковника

ТОМ 33

16. ДЪНОВ ЩЕ ГО СЪКРУША С ЛОГИКА Работникът продължаваше да се моли, но вече не се чуваше какво произнася.
16. ДЪНОВ ЩЕ ГО СЪКРУША С ЛОГИКА Работникът продължаваше да се моли, но вече не се чуваше какво произнася. Отвори очите си, усмихна се и заговори на началника си: - Господин началник, аз и всички работници от фабриката знаем, че Вие сте учен човек. Ние виждаме как по цели дни и нощи четете и пишете. Сътрудник сте на много вестници и списания, пишете смешки и в хумористичния вестник „Барабан”, много сте зает, но намерете някаква възможност, пожертвувайте една неделна сутрин и елате да чуете Учителя. Там има братя, които са твърде учени хора като Вас, те ще Ви обяснят Учението. - Ти вече съвсем се обърка, не знаеш какво говориш!
към текста >>

Ще го съкруша с непобедимото оръжие - логиката*!
Това нищо няма да ми струва, освен загуба на няколко часа! ” - Кажи на твоя Учител, че в неделя ще дойда! Работникът цял просия, сега вече тихо и смирено отговори: - Няма защо да Го предупреждаваме. Вие елате както идват всички други, без да Го предупреждава някой. - Аз ще го затрупам с факти от науката и реалния живот! Ще го съкруша с непобедимото оръжие - логиката*! Ще направя едно велико дело, без да вярвам в някакъв Бог, като освободя тебе и всички наивници като тебе от това религиозно заблуждение! Сега вече няма да става нужда да се отказваш, защото няма да има от какво, защото Дънов и учението му ще бъдат унищожени! Тебе и всички наивници, ще освободя от хипнозата му - тържествено и гордо заяви Христов, като да се връщаше от победата над Дънов.
към текста >>

91. 307. Посвещенията са като река, те протичат както живота протича

IV. През очите на Христов. Посвещение

ТОМ 33

Те описват това разделение, но това описание и самото посвещение има такава разлика, каквато има между една нарисувана круша и една истинска, действителна, между нарисувана река и действителна река.
- Аз от кое посвещение съм? - запита Андрей. - Въпросите ти станаха много банални! Който има разбиране, той не пита така. Посвещенията са като река, те протичат както живота протича и той не е разделен, а хората го делят. Те описват това разделение, но това описание и самото посвещение има такава разлика, каквато има между една нарисувана круша и една истинска, действителна, между нарисувана река и действителна река. За вас днес най-важното е, че намерихте Учителя! Аз ви заведох при Учителя. Разбира се и това е процес, който става дълбоко във вас. Посвещението е като една стълба, която води от Земята за Небето, както стълбата на библейския Яков, която видял на сън, по която се качвали и слизали ангели. Христов говореше и наблюдаваше Благовест, който силно искаше да бъде посветен - да получи това особено знание, за което беше чел, но цената му се виждаше много голяма, затова му каза: - За днес и ти реши правилно задачите си, необходимото за днес направи.
към текста >>

92. 319. Членовете на Партията и сблъсъци с полицията

V. Продължение: разказа от първия ден

ТОМ 33

Аз издебнах един полицай, който връхлетя на една група работници, и тъкмо да замахне със сабята си, стоварих го в главата с един камък и той се строполи от коня като круша на земята.
- И въпреки това, нещо в мен ме кара да Ви се доверя. Когато бях магазинер, на много пъти делник затварях магазина и отивах на събрание или на митинг. Ще Ви разкажа нещо, пък каквото ще да става. Не разбирам защо е така объркано в мене. На един митинг Салабашев, нали го знаете - началника на конния ескадрон на Полицията, спусна се върху нас като бесен с ескадрона си! Аз издебнах един полицай, който връхлетя на една група работници, и тъкмо да замахне със сабята си, стоварих го в главата с един камък и той се строполи от коня като круша на земята. И какво стана с него, повече не видях. В Полицията подробно разпитали всички заловени демонстранти за мене, и понеже никой не ми знаеше името, нищо не ми направиха. - Провокаторите към тебе били безсилни? - Да - потвърди Андрей - понеже не бях никъде записан, и не ходех редовно на събрания. Друг път беше през Цанковите събития в Университета, пак затворих магазина и отидох на митинг, който стана пред църквата „Света Неделя”.
към текста >>

93. Разрушителите / Вергилий Кръстев

ЧАСТ 2

ТОМ 33

Една круша да изядеш, ще благодариш.
Хайдука влиза в течението на хайдуците. Човек който се съблазнява от малкото, ще се съблазни и от голямото. На ученика на заем не може да се дава; дава му се знание. Когато бъркаш на едно място, което не е твое, ти крадеш, ти си в нечистотата. Когато от природата взимаш, без да благодариш, ти си разбойник. Една круша да изядеш, ще благодариш. Никой няма право да има слуга. Слуга можеш да бъдеш на себе си и съзнателно на някой друг. Трябва да вървиш 2 часа напред, за да бъдеш пред другите. Не влизайте в отрицателното течение на живота. Дай път на животното, но не стой при животното постоянно.
към текста >>

94. 6.1. Разяснение за „тормоза.

Отговор на Вергилий Кръстев

ТОМ 33

Иначе щеше да си остане като дива, изсъхнала круша!
Страх Ви е! Кажете го, за да се види кой е „майстор Борис”! А сега го укривате, и бълвате лъжи срещу мен! 6.1.11. Аз Милка Кралева съм я спасил! Тя си роди дете, чрез мен! Иначе щеше да си остане като дива, изсъхнала круша! Знаете ли какво това означава? Ще Ви го разкажа по-късно. 6.1.12. А как изглеждаше „майстор Борис” в тялото на Борис Николов, можете да видите в „Изгревът”, т. 32 в приложените снимки от № 2 до №44. За тези снимки ще говорим по-късно, за да ги обясним.
към текста >>

95. 39.1. За наследника, материалите и изнесените лъжи.

Отговор на Вергилий Кръстев

ТОМ 33

Щеше да останеш като изсъхнала дива круша, която стърчи и не може да се отсече!
А ВИЕ СТЕ БРЪМБАРИ И БУБОЛЕЧКИ! И ТО ПРОТЕСТАНТСКИ! Какво търсите тук в т.н. Братство? 39.1.15. Аз тебе съм те спасил, че ти свалих едно същество, което го роди! Трябва да ми благодариш на мен, а не на „майстор Борис”! Щеше да останеш като изсъхнала дива круша, която стърчи и не може да се отсече! А сега си имаш дъщеря, с която можеш да ме укоряваш! Моята баба и майка, ми казваха така: „Каквато е майката, такава е и дъщерята! ” Сега ти си обсебена от „майстор Борис”! Утре тя ще бъде обсебена също от „майстор Борис”! Аз това съм го написал, и то ще се изпълни!
към текста >>

96. 43.1. За мисленето, брака, дъщерята и още нещо

Отговор на Вергилий Кръстев

ТОМ 33

43.1.5. Ако не беше родила дете от мен, щеше да изсъхнеш като някоя дива круша, която не може да се отсече с брадва!
Това е изключено! И сега се смяташ, че си жертва от мен! Напротив, ти си спасена от мен, чрез дъщеря си! А пък аз съм жертвата! Признавам го: Аз съм жертвата! 43.1.5. Ако не беше родила дете от мен, щеше да изсъхнеш като някоя дива круша, която не може да се отсече с брадва! Разкопават корените, отрязват ги със секира, връзват дървото със синджир, докарват 2 чифта волове, впрягат ги и теглят, теглят, докато изкоренят дървото! Пробиват му дупка, слагат му барут, и после с фитил го гръмват и го разцепват! И после в огнището го горят в огъня. 43.1.6. Ти не можа да се справиш като учителка по пеене в местната гимназия! Нямаш качества за учителка!
към текста >>

97. 59. Песента „Моето Слънце днес ще изгрее” (30.10.1943, събота, София - Изгрев)

ТОМ 34

[събота], Изгрева, София Брат Христо всеки ден ми носи поздрав от Учителя, придружен с една ябълка или круша, или праскова.
59. ПЕСЕНТА „МОЕТО СЛЪНЦЕ ДНЕС ЩЕ ИЗГРЕЕ” 30.10.1943 г. [събота], Изгрева, София Брат Христо всеки ден ми носи поздрав от Учителя, придружен с една ябълка или круша, или праскова. Аз събирам костилките в едно шишенце. Във въздуха се чувства едно напрежение, създадено от войните, които води Хитлер. Някои артисти от Операта (не ща да пиша имената им) пеят на Хитлер. Те получиха стипендии от министър-председателя и министъра на просветата. И на мене ми предложиха такава стипендия за Берлин, но Учителят не ми позволи да я приема.
към текста >>

98. 60. Концерт със Софийската филхармония - солисти братя Янкови. Бомбардировките над София (12.1943-01.1944)

ТОМ 34

Преди всяко излизане на сцената в Операта аз все държах в ръката си ябълка, круша или праскова, според сезона, изпратени от Учителя, че много добре ще пея тази вечер.
Той дълго време свири. Бомбардировачите отдавна си бяха отишли. - Ние никога не слизахме в скривалището, когато бяхме в Берлин, каза той. Мъчно ми беше, че не можех да отида при Учителя. Брат Христо всяка сутрин ми носеше благословения и поздрави от Учителя. Преди всяко излизане на сцената в Операта аз все държах в ръката си ябълка, круша или праскова, според сезона, изпратени от Учителя, че много добре ще пея тази вечер. Срещу Новата 1944 година имахме покана от семейство Янкови на вечеря. Там, у тях, посрещнахме Новата година. На вечерята направихме обща молитва и отворихме какво ще ни се падне от Библията, Евангелието и прочетохме беседа от Учителя. След полунощ се прибрах в стаята си с едни недобри предчувствия в душата си. Премиерата на Лучия излезе блестящо.
към текста >>

99. 230. Песента „Химнът на слънцето”

ТОМ 34

Обикновено се изработва от дървен материал (круша)
Вие искате [в] солото на „Слънчеви лъчи” да си турите ваши, светски думи. Това аз никога няма да го направя - значи да бъда [...] (Казвам го на френски, да не го казвам много на български)! А-а, срещу Учителя никога няма да изляза. Това е. ________________________________ 238) Пахарката (захлюпка) - домакински съд с формата на дълбока чиния, която служи за прецизно захлупване. Обикновено се изработва от дървен материал (круша)
към текста >>

100. 287. Как и защо съм се родила

ТОМ 34

Той каза, прегледа я: „Крушата чака да падне, не я бутайте, тя така ще си издъхне.” И на другия ден я погребахме.
Тогава беше военно положение. И на другата сутрин баба не става от леглото. И седнала до стената така и не е в съзнание. А нямаше лекари, всички бяха по фронтовете. Извикахме, в съседство имаше един лекар, който лекуваше само животни, ветеринарен лекар. Той каза, прегледа я: „Крушата чака да падне, не я бутайте, тя така ще си издъхне.” И на другия ден я погребахме. Тя дойде на гости, за да си замине в нашия дом. Затова Ви казвам, че тя имаше тази тайна да лекува епилепсията. И тя ме е извадила от майка ми. В.К.: Тя е била баба-акушерка. Л.Т.: Да.
към текста >>

НАГОРЕ

0.67637991905212