Търсене в текстове за 'Круша'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 61 резултата в 36 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_01 ) Великата среда - Боян Боев (1883 – 1963)

Ето защо, когато възприемаме въздуха, водата, ябълката, крушата, хляба, когато наблюдаваме звездите, камъните, цветята, трябва да се свържем с онова, на което те са проводник.
Първата проява на Бога, която знаем, е Любовта. Бог е Любов. От звездите, от Слънцето, от плодовете иде Божията Любов. Любовта е зад въздуха, зад водата, зад крушите, зад ябълките, зад хляба. И затова всяка форма, която срещаме, нека да ни бъде като съединителна връзка, чрез която да се свържем с онова, което е зад нея, а именно – с Любовта на Бога. Ето защо, когато възприемаме въздуха, водата, ябълката, крушата, хляба, когато наблюдаваме звездите, камъните, цветята, трябва да се свържем с онова, на което те са проводник. И ако при яденето, ние направим връзка с Любовта на Бога, тогава сме яли добре. И ако при дишането ние се докоснем и приемем Любовта, която е зад въздуха, тогава ние сме дишали добре. И ако при отправяне на поглед към Природата, ние се докоснем до Любовта, която е зад нейните форми, тогава ние сме ги гледали добре. Засегнал съм Любовта от всички страни. Тя е всепроницающа и е велика среда, в която сме потопени.
към текста >>

2. 1_02 ) Разумното начало в света - Боян Боев (1883 – 1963)

Крушата ти е народила круши.
Радвай се, че живееш в Него. Във всичко е Бог и ни се изявява. И всичко ще правим за Бога. Като видим цвете, пчела, мушичка или човек, ще кажем: „Понеже Бог ги е създал, от любов към Бога ще им помагаме. Всичко каквото правим на което и да е същество, ще го правим от любов към Бога.“ Дохожда някой при теб и ти помага; това е Божият Дух, който ти помага чрез него. Крушата ти е народила круши. Това е Божията Благост. Трябва да имаш уважение и почитание към всичко, което ти помага, понеже Бог е там. Някой няма никакво почитание към вола. Ами че този вол му е помогнал, Божият промисъл действа чрез него. Най-малкото цвете носи частица от Божествения свят.
към текста >>

3. 2_01 ) Любов към Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Спрях се при една круша да си почина, гледам клоните обрани, пък ми се искаше да има поне 2-3 крушки.
Както светлината и топлината са необходими за физическия свят, така и Любовта е една вътрешна необходимост. Едно нещо ви трябва – вложете Любовта като основа или притурям: люби Бога, вярвай в ближния си и се надявай на себе си! Всичкият капитал е Любовта. Следният закон е много верен: когато човек призове Бога от всичкото си сърце, Бог ще му се обади отвсякъде. Един познат ми разправяше: „Пътувах в горещ ден, минавах през ниви, нямах нищо за ядене. Спрях се при една круша да си почина, гледам клоните обрани, пък ми се искаше да има поне 2-3 крушки. Дойде ветрец, разлюля дървото и 7-8 круши паднаха долу. Като че ли мен чакаха! Това ми направи силно впечатление. Чел съм много аргументи, задоволи ми се желанието. Крушите ми паднаха като мед.
към текста >>

4. 7_01 ) Вяра - Боян Боев (1883 – 1963)

Веднъж един български свещеник ми бе разправил какво научил от Живата природа: седял си той под една круша, нещо прехвръкнало и се скрило под расото.
Недей казва, че нямаш тази или онази добродетел, но кажи, че все още не си турил в действие съответния център. Само бутни бутоните. Вяра в Бога значи съзнаване разумността на Природата. Трябва да вярва човек в Цялото; трудно е да се дойде до това съзнание. Като нямаш връзка с Невидимия свят, мислиш, че си оставен на произвола. Веднъж един български свещеник ми бе разправил какво научил от Живата природа: седял си той под една круша, нещо прехвръкнало и се скрило под расото. Това било чучулига. Погледнал нагоре и видял сокол. Щом соколът изчезнал, чучулигата отлетяла. Извадил си урок: казал си, че тая чучулига е по-умна от него, защото при зор намерила расото му; и той при зор трябвало да търси убежище под крилото на Бога. Както казах, корените на Вярата са в свръхсъзнанието, а външно се проявява като закон на ума.
към текста >>

Някой ме пита дали вярвам в Бога и аз му поднасям една хубава круша, изваждам и за мен една и му казвам: „Да станем сладки като тези круши.“ Ние вярваме само в това, което сме опитали.
Човекът на Вярата е антена, която възприема енергии от целия всемир. Вярата е възприемател, затова с Вяра стават работите. Възприемането става с Вярата, а Реалността иде след нея. Значи Вярата подразбира един процес на възприемане. И само при мъчнотии и страдания можеш да развиеш Вярата си. Някой ме пита дали вярвам в Бога и аз му поднасям една хубава круша, изваждам и за мен една и му казвам: „Да станем сладки като тези круши.“ Ние вярваме само в това, което сме опитали. Защо някои имат силна Вяра? Това се основава на техния опит от миналото и днес идват с готов капитал. Обаче има неща, които все още не сме опитали, а са верни. Силата на човека стои в неговата Вяра. Една сестра попита: „Каква трябва да бъде нашата Вяра?
към текста >>

5. 23) Духовна и материална храна - Боян Боев (1883 – 1963)

Например за десет дни, сутрин, обед и вечер, по една круша и по една паничка жито.
Хлябът, както го правят сега, няма голяма хранителност, защото праната си е отишла; и като го турят във фурната, пак губи. По-добре е сварено жито, вместо хляб. За известно време, например за една седмица, може да се употребява сурово жито, накиснато във вода, но ще го дъвчите бавно. Плодовете, като се откъснат и като престоят, бързо изгубват от своята сила; значи, яжте ги пресни, най-добре току-що откъснати. Някой страда от очи, от дробове, от стомах; да употреби сурова храна – един режим на естествена, природна храна, за да види какво влияние оказва. Например за десет дни, сутрин, обед и вечер, по една круша и по една паничка жито. Следващите десет дни, сутрин, обед и вечер, по една възкиселичка ябълка и пак по една паничка жито. През следващите десет дни отново по някой плод, боровинки и тънкокоро грозде с паничка жито. Разнообразна е храната, която Природата е приготвила за човека. Знаете ли колко болести лекува зелето? Яжте прясно зеле и ще се освободите от много болести.
към текста >>

6. 25) Един педагогически разговор - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако бях основен учител, щях да правя много опити: ще занеса на децата една ябълка, за да видя какво впечатление ще им направи, после – една хубава круша, друг път – една голяма дюля или десет жълти сливи.
“, а той се сеща: „Аз бях го забравил, чакай да го опитам! “. Кажеш му: „Не бъди груб! “, а той: „Чакай да го опитам! “. Ето едно предметно учение: децата могат да се хранят заедно в училището или в градината, според условията, а някой път – частно, с домашните си. Ако бях основен учител, щях да правя много опити: ще занеса на децата една ябълка, за да видя какво впечатление ще им направи, после – една хубава круша, друг път – една голяма дюля или десет жълти сливи. Ще нарежа ябълката на малки резенчета и ще раздам на всяко дете по едно; същото ще направя и с крушата, ще опитат и сливите. Ще им занеса един грозд и ще раздам по едно зрънце. Това няма да го разправям на света, но ще прилагам. Светът дълго време ще има да учи даването – трябват най-малко десет години. Има какво да учат от нас.
към текста >>

Ще нарежа ябълката на малки резенчета и ще раздам на всяко дете по едно; същото ще направя и с крушата, ще опитат и сливите.
“. Кажеш му: „Не бъди груб! “, а той: „Чакай да го опитам! “. Ето едно предметно учение: децата могат да се хранят заедно в училището или в градината, според условията, а някой път – частно, с домашните си. Ако бях основен учител, щях да правя много опити: ще занеса на децата една ябълка, за да видя какво впечатление ще им направи, после – една хубава круша, друг път – една голяма дюля или десет жълти сливи. Ще нарежа ябълката на малки резенчета и ще раздам на всяко дете по едно; същото ще направя и с крушата, ще опитат и сливите. Ще им занеса един грозд и ще раздам по едно зрънце. Това няма да го разправям на света, но ще прилагам. Светът дълго време ще има да учи даването – трябват най-малко десет години. Има какво да учат от нас. Дай на всяко дете по една ябълка и после им кажи да посадят семенцата.
към текста >>

7. 67) Психично влияние на храната - Боян Боев (1883 – 1963)

Понякога можеш да преживееш някой красив живот, който е от времето, когато си бил круша и си расъл на някое дивно място.
Храните се делят на категории. И в разни епохи, и в разни възрасти човек употребява съответни храни. След векове, когато растенията дойдат в развитието си до човешка степен, признаците и характерът им ще се превърнат в съответни човешки качества. Това, което растенията събират днес, ще се прояви след милиони години. Сегашният човешки живот е събран материал от преди милиони години, който днес се проявява. Понякога можеш да преживееш някой красив живот, който е от времето, когато си бил круша и си расъл на някое дивно място. Всяка храна се приема за подобрение или на нервната система, или на костите, или на мускулите и пр. Краставицата е добра за нервната система. Доматите регулират кръвообращението. Бобът действа лечебно, пречиства и е хранителен. Когато си мрачно настроен и изпитваш песимизъм, яж боб.
към текста >>

Крушата е интелектуален тип, тя спада към умствено-жизнения темперамент.
Грахът е добро козметично средство; трябва да се вари без масло и с малко сол. Леската огражда, в нея има магическа сила. Орехите карат човека да мисли. Черешите са отлични за симпатичната нервна система и помагат на онзи, който има затягане, запичане на червата. На скържавия дай череши, плодове. Крушата е интелектуален тип, тя спада към умствено-жизнения темперамент. Ако искаме интелигентност, трябва да ядем круши. Динята чисти стомаха и червата. След като е стояла на слънце, откъсни я и я изяж, но не яж такава, откъсната отдавна. Динята действа ободрително и слабително. Ако искаш да знаеш как да работиш с хората, яж дини.
към текста >>

8. Предназначението на музиката и Паневритмията в образованието - Боян Боев (1883 – 1963)

При обучението по природознание в първоначалното училище могат да се пеят песни за славея, орела, врабчето, чучулигата, пеперудата, кокичето, минзухара, ябълката, крушата, вятъра, слънцето и пр.
Трябва да има песни за засяване, за поливане, за поникване на първия стрък, за разцъфтяване на цветята и дърветата, за узряване на плодовете, за беритба на гроздето, плодовете, зеленчуците и пр. Освен с детския труд, музиката може да се свърже и с всички учебни предмети. Всеки час може да почва и свършва с песен. Чуждите езици ще се учат много по-лесно, ако се заучат много песни на тия езици. Музиката може да се съчетае и с обучението по геометрия, история, география, природознание и пр. При обучението по природознание в първоначалното училище могат да се пеят песни за славея, орела, врабчето, чучулигата, пеперудата, кокичето, минзухара, ябълката, крушата, вятъра, слънцето и пр. Музиката трябва да се издигне от своята роля на второстепенен предмет и да й се даде първостепенно място в целия образователен процес. Трябва да се създаде музикална атмосфера на цялата образователна дейност. Изгуби ли се тая атмосфера, няма условия за плодотворна работа. Учителят ще подбира песните не само във връзка с учебните предмети, но и във връзка с тяхното действие върху детето: някои песни действат предимно на ума, други развиват у детето доброто, трети развиват волята, четвърти лекуват и пр. Разбира се, за заучаване на една песен от децата, предварително трябва да се създаде съответно разположение в техните души.
към текста >>

9. МЕТОДИЧНИ ВЪПРОСИ - Боян Боев (1883 – 1963)

Ето как учителят А.П., който е проучил педагогическите идеи на Учителя и взема за изходна точка на обучението детския труд сред природата, свързва методичната единица „Круша” с разните учебни предмети:
Заниманията през този период не трябва да бъдат схоластични, без да засягат художествената природа на детето, без да го свързват със света на ритъма и тона, със света на въображението, със света на образите, със света на сърцето. Художествените образи, тонът и ритъмът, въображението, цялата дейност на детето да будят у него чувство на възторг, милосърдие, благоговение, любов, симпатия, съчувствие и пр. Ето защо хубаво е всяко занимание на децата през този период да се свързва с музика, рисуване, ритмична гимнастика, поезия, приказки, разкази и пр. Материалът, приготвен по план за цялата учебна година по разни учебни предмети, трябва да се премине в течение на учебната година, но при известна свобода относно времето на минаването; да има известна еластичност в това отношение, понеже той ще се преминава във връзка с нуждите, задачите и въпросите, които ще възникнат в детския живот при дадени конкретни условия. За да се запази известна система, за да не е разхвърлен материалът по всеки учебен предмет, а да е систематизиран от време на време и накрая на учебната година изминатият материал по всеки учебен предмет се повтаря и систематизира, за да се получи в края на краищата едно трайно и систематизирано знание, което да представя нещо цяло. Ето как учителят А.П., който е проучил педагогическите идеи на Учителя и взема за изходна точка на обучението детския труд сред природата, свързва методичната единица „Круша” с разните учебни предмети: В училищната градина децата работят в ранна пролет: разкопават около крушата, поливат я, чистят я и пр. Тогава детето рисува круша с пъпки, без листа и прави своите проучвания върху пъпките. Когато крушата цъфне, детето проучва цветовете и рисува цъфналата круша. По-късно детето рисува круша с плодове, рисува и отделен плод. Същевременно проучва и устройството на плода.
към текста >>

В училищната градина децата работят в ранна пролет: разкопават около крушата, поливат я, чистят я и пр.
Художествените образи, тонът и ритъмът, въображението, цялата дейност на детето да будят у него чувство на възторг, милосърдие, благоговение, любов, симпатия, съчувствие и пр. Ето защо хубаво е всяко занимание на децата през този период да се свързва с музика, рисуване, ритмична гимнастика, поезия, приказки, разкази и пр. Материалът, приготвен по план за цялата учебна година по разни учебни предмети, трябва да се премине в течение на учебната година, но при известна свобода относно времето на минаването; да има известна еластичност в това отношение, понеже той ще се преминава във връзка с нуждите, задачите и въпросите, които ще възникнат в детския живот при дадени конкретни условия. За да се запази известна система, за да не е разхвърлен материалът по всеки учебен предмет, а да е систематизиран от време на време и накрая на учебната година изминатият материал по всеки учебен предмет се повтаря и систематизира, за да се получи в края на краищата едно трайно и систематизирано знание, което да представя нещо цяло. Ето как учителят А.П., който е проучил педагогическите идеи на Учителя и взема за изходна точка на обучението детския труд сред природата, свързва методичната единица „Круша” с разните учебни предмети: В училищната градина децата работят в ранна пролет: разкопават около крушата, поливат я, чистят я и пр. Тогава детето рисува круша с пъпки, без листа и прави своите проучвания върху пъпките. Когато крушата цъфне, детето проучва цветовете и рисува цъфналата круша. По-късно детето рисува круша с плодове, рисува и отделен плод. Същевременно проучва и устройството на плода. Моделира крушево клонче с листа и плодове.
към текста >>

Тогава детето рисува круша с пъпки, без листа и прави своите проучвания върху пъпките.
Ето защо хубаво е всяко занимание на децата през този период да се свързва с музика, рисуване, ритмична гимнастика, поезия, приказки, разкази и пр. Материалът, приготвен по план за цялата учебна година по разни учебни предмети, трябва да се премине в течение на учебната година, но при известна свобода относно времето на минаването; да има известна еластичност в това отношение, понеже той ще се преминава във връзка с нуждите, задачите и въпросите, които ще възникнат в детския живот при дадени конкретни условия. За да се запази известна система, за да не е разхвърлен материалът по всеки учебен предмет, а да е систематизиран от време на време и накрая на учебната година изминатият материал по всеки учебен предмет се повтаря и систематизира, за да се получи в края на краищата едно трайно и систематизирано знание, което да представя нещо цяло. Ето как учителят А.П., който е проучил педагогическите идеи на Учителя и взема за изходна точка на обучението детския труд сред природата, свързва методичната единица „Круша” с разните учебни предмети: В училищната градина децата работят в ранна пролет: разкопават около крушата, поливат я, чистят я и пр. Тогава детето рисува круша с пъпки, без листа и прави своите проучвания върху пъпките. Когато крушата цъфне, детето проучва цветовете и рисува цъфналата круша. По-късно детето рисува круша с плодове, рисува и отделен плод. Същевременно проучва и устройството на плода. Моделира крушево клонче с листа и плодове. След това прави описание на живота на крушата през цялата година и същевременно описва, каква работа е вършило за крушата през разните годишни времена.
към текста >>

Когато крушата цъфне, детето проучва цветовете и рисува цъфналата круша.
Материалът, приготвен по план за цялата учебна година по разни учебни предмети, трябва да се премине в течение на учебната година, но при известна свобода относно времето на минаването; да има известна еластичност в това отношение, понеже той ще се преминава във връзка с нуждите, задачите и въпросите, които ще възникнат в детския живот при дадени конкретни условия. За да се запази известна система, за да не е разхвърлен материалът по всеки учебен предмет, а да е систематизиран от време на време и накрая на учебната година изминатият материал по всеки учебен предмет се повтаря и систематизира, за да се получи в края на краищата едно трайно и систематизирано знание, което да представя нещо цяло. Ето как учителят А.П., който е проучил педагогическите идеи на Учителя и взема за изходна точка на обучението детския труд сред природата, свързва методичната единица „Круша” с разните учебни предмети: В училищната градина децата работят в ранна пролет: разкопават около крушата, поливат я, чистят я и пр. Тогава детето рисува круша с пъпки, без листа и прави своите проучвания върху пъпките. Когато крушата цъфне, детето проучва цветовете и рисува цъфналата круша. По-късно детето рисува круша с плодове, рисува и отделен плод. Същевременно проучва и устройството на плода. Моделира крушево клонче с листа и плодове. След това прави описание на живота на крушата през цялата година и същевременно описва, каква работа е вършило за крушата през разните годишни времена. Това е хубав повод за обучение по роден език.
към текста >>

По-късно детето рисува круша с плодове, рисува и отделен плод.
За да се запази известна система, за да не е разхвърлен материалът по всеки учебен предмет, а да е систематизиран от време на време и накрая на учебната година изминатият материал по всеки учебен предмет се повтаря и систематизира, за да се получи в края на краищата едно трайно и систематизирано знание, което да представя нещо цяло. Ето как учителят А.П., който е проучил педагогическите идеи на Учителя и взема за изходна точка на обучението детския труд сред природата, свързва методичната единица „Круша” с разните учебни предмети: В училищната градина децата работят в ранна пролет: разкопават около крушата, поливат я, чистят я и пр. Тогава детето рисува круша с пъпки, без листа и прави своите проучвания върху пъпките. Когато крушата цъфне, детето проучва цветовете и рисува цъфналата круша. По-късно детето рисува круша с плодове, рисува и отделен плод. Същевременно проучва и устройството на плода. Моделира крушево клонче с листа и плодове. След това прави описание на живота на крушата през цялата година и същевременно описва, каква работа е вършило за крушата през разните годишни времена. Това е хубав повод за обучение по роден език. Проучва се и значението на крушата за човека като храна.
към текста >>

След това прави описание на живота на крушата през цялата година и същевременно описва, каква работа е вършило за крушата през разните годишни времена.
Тогава детето рисува круша с пъпки, без листа и прави своите проучвания върху пъпките. Когато крушата цъфне, детето проучва цветовете и рисува цъфналата круша. По-късно детето рисува круша с плодове, рисува и отделен плод. Същевременно проучва и устройството на плода. Моделира крушево клонче с листа и плодове. След това прави описание на живота на крушата през цялата година и същевременно описва, каква работа е вършило за крушата през разните годишни времена. Това е хубав повод за обучение по роден език. Проучва се и значението на крушата за човека като храна. Във връзка с това могат да се разгледат и някои географски въпроси, например какви са плодовете в далечни страни - в топлите места, на света и пр. Изпяват се и някои песни за крушата. Детският труд около крушата може да се използва и за нравствено възпитание.
към текста >>

Проучва се и значението на крушата за човека като храна.
По-късно детето рисува круша с плодове, рисува и отделен плод. Същевременно проучва и устройството на плода. Моделира крушево клонче с листа и плодове. След това прави описание на живота на крушата през цялата година и същевременно описва, каква работа е вършило за крушата през разните годишни времена. Това е хубав повод за обучение по роден език. Проучва се и значението на крушата за човека като храна. Във връзка с това могат да се разгледат и някои географски въпроси, например какви са плодовете в далечни страни - в топлите места, на света и пр. Изпяват се и някои песни за крушата. Детският труд около крушата може да се използва и за нравствено възпитание. Детето се грижи за крушата така, както майката за детето. Учителят му казва: „Това дръвче е твое дете.” Така у детето се събужда съзнание и навик да работи за другите.
към текста >>

Изпяват се и някои песни за крушата.
Моделира крушево клонче с листа и плодове. След това прави описание на живота на крушата през цялата година и същевременно описва, каква работа е вършило за крушата през разните годишни времена. Това е хубав повод за обучение по роден език. Проучва се и значението на крушата за човека като храна. Във връзка с това могат да се разгледат и някои географски въпроси, например какви са плодовете в далечни страни - в топлите места, на света и пр. Изпяват се и някои песни за крушата. Детският труд около крушата може да се използва и за нравствено възпитание. Детето се грижи за крушата така, както майката за детето. Учителят му казва: „Това дръвче е твое дете.” Така у детето се събужда съзнание и навик да работи за другите. Тъй се туря практична основа за развитието на нравственото му съзнание.
към текста >>

Детският труд около крушата може да се използва и за нравствено възпитание.
След това прави описание на живота на крушата през цялата година и същевременно описва, каква работа е вършило за крушата през разните годишни времена. Това е хубав повод за обучение по роден език. Проучва се и значението на крушата за човека като храна. Във връзка с това могат да се разгледат и някои географски въпроси, например какви са плодовете в далечни страни - в топлите места, на света и пр. Изпяват се и някои песни за крушата. Детският труд около крушата може да се използва и за нравствено възпитание. Детето се грижи за крушата така, както майката за детето. Учителят му казва: „Това дръвче е твое дете.” Така у детето се събужда съзнание и навик да работи за другите. Тъй се туря практична основа за развитието на нравственото му съзнание.
към текста >>

Детето се грижи за крушата така, както майката за детето.
Това е хубав повод за обучение по роден език. Проучва се и значението на крушата за човека като храна. Във връзка с това могат да се разгледат и някои географски въпроси, например какви са плодовете в далечни страни - в топлите места, на света и пр. Изпяват се и някои песни за крушата. Детският труд около крушата може да се използва и за нравствено възпитание. Детето се грижи за крушата така, както майката за детето. Учителят му казва: „Това дръвче е твое дете.” Така у детето се събужда съзнание и навик да работи за другите. Тъй се туря практична основа за развитието на нравственото му съзнание.
към текста >>

10. Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят казва: „Когато сте неразположени, нарисувайте някои плодове, особено круша.
После ще рисува цветя, дървета, изворите, които наблюдава. Разбира се, рисуването отначало ще бъде илюстративно - в първите две отделения, в третото - паметно, а от четвъртото може да се почне с натурното рисуване. Учителят казва: „Децата най-първо ще бъдат подбудени да наблюдават цветята, венечните листа, тичинките; ще видят, как са поставени в цвета и пр. След това нека детето да се заинтересува да нарисува формата на цвета в най-прост вид.” Рисуването на природни обекти - цветя, плодове, дървета - има също психично въздействие върху детето. Така то ще се свърже със силите, които работят в тях. Учителят казва: „Когато сте неразположени, нарисувайте някои плодове, особено круша. После нарисувайте и самото дърво и ще забележите, каква промяна ще стане с вас. Нарисувайте ябълка, цветя. Като рисувате едно цвете, то трябва да изпъкне във вас като живо. В това отношение трябва да имате въображение.” Детският труд сред природата може да се свърже много естествено с моделиране: могат да се моделират плодове - ябълки, круши, грозде, череши и пр. сами или в кошнички с листа и клончета и пр.
към текста >>

Не само лястовички и врабци, но и една червеношийка си сви гнездо на една круша само на 1 метър до терасата.
Такова съзнание в детето пробужда в него усет, че и то е неразривно свързано с целокупния живот на природата. Така в детето се пробужда състрадание към увяхналото цвете или неполятото дръвче, и това ще го подбуди към услуги, състрадание, милост и помощ - жива и дейна. А щом детето прояви помощ към растението и животното, то ще прояви такава и към себеподобните си, изразена в другарство, приятелство, вежливост и обич. В училищния двор в с. Ребърково малките птички свикнаха с децата. Не само лястовички и врабци, но и една червеношийка си сви гнездо на една круша само на 1 метър до терасата. Децата наблюдаваха, как тя си построи гнезденце, снесе яйчица и лежеше да ги мъти. По-пълно наблюдение на такъв обект и по-добро съжителство между децата и горските птички ние не можем да очакваме! Дойдоха обаче ученици от друго училище и през обеда проявиха друга обхода с нашата малка приятелка - и тя ни напусна. Нашата градина не би била пълна, ако не поставихме и пчелин. Пчелите и оплождането на овощните дървета са неразделни.
към текста >>

1. Изкопаване на гнездо за посаждане на круша-дивачка, която заедно с много други, е донесена от гората.
Училищната градина даваше нагледи и по смятане, измерване на геометричните фигури на цветната градина, изчисляване на доходите от зеленчуковата и овощна градини, на употребеното в трапезарията. Изброяването на лехи, дръвчета, клончета, цветни листа са естествените обекти за начеващите по смятане. Тегленето на плодове и зеленчуци и измерването на дължини и лица е нагледност при запознаване и опериране с мерки и теглилки, както и обзавеждането на малко сметководство при домакинството на трапезарията дава възможност за приложение на смятане и аритметика. Обилието на природни обекти в така разнообразната околност и училищния двор дават възможност за подбиране на подходящи комплекси при обучението и възпитанието. Ето някои: 1. Изкопаване на гнездо за посаждане на круша-дивачка, която заедно с много други, е донесена от гората. Ученикът трябва да я намери сред гората, да я разпознае между многото видове в широколистния лес, между многото едновидови да подбере най-хубавия екземпляр по стебло и коренна система, което заключава по терена, дето расте, клончетата и разположението им и тяхното развитие /на всяко клонче съответства коренче/. Отбелязва положението на дръвчето по посоките на хоризонта, та при посаждането да се спази това разположение /особено северната посока, откъдето дървото се развива по-слабо/, което е необходимо за правилното поставяне на новото посаждане, за да се прихване и вегетира правилно. Поставяне колче от южната страна, за което се привързва фиданката, за да се държи в отвесно положение и изправят кривините, ако има такива. Окопаване, поливане през сухите летни месеци, замазване на раните с дървесен восък за запазване стъблото от засъхване и изпаряване. Облагородяване на укрепналото вече дърво на другата година с поставяне питомни присадки: на пъпка през май или август, или с калемче през април.
към текста >>

Тя бавно излиза от шкафа, запрескача по раменете и главите на спокойно - присъстващите ученици, застава на най-близката круша, изчиства се, оглежда учениците и по дървета, през стобори, покриви на къщи отива в гората на свобода.
Моделират я на клонче или до хралупа. Но в три дни интересът се изчерпва, а остава само лошото и тягостно впечатление, че тя нищо не хапва освен водата, която употребяваше. „Тя е затворница, другари” - заляга в съзнанието на учениците. „Да я пуснем на свобода! ” И едно междучасие в присъствието на цялото училище, ученикът, който я улови, я освобождава. Тя бавно излиза от шкафа, запрескача по раменете и главите на спокойно - присъстващите ученици, застава на най-близката круша, изчиства се, оглежда учениците и по дървета, през стобори, покриви на къщи отива в гората на свобода. В обща беседа извличаме поука от катеричката: тя е весела, игрива, добра домакиня и много обичаща свободата, полезна и безвредна горска обитателка, много трудолюбива и пестелива. Подобни комплекси за наблюдение, опознаване и обучение здравият усет на учителя винаги намира и в зеленчуковата градина, полето и реката. В природата явленията и съжителствата на природните царства са неразривно съчетани и непрекъснати, взаимно допълващи се. До III клас детето работи повече по памет. Паметта е хранилище на детските представи и колкото детето разполага с повече пълни и разнообразни образни представи от конкретния и жив мир на окръжаващата среда, възприети по възможност с повече усетни органи, толкова повече неговото съзнание се обогатява и то расте умствено и духовно.
към текста >>

11. ТРУДЪТ КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФАКТОР В лоното на живата природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Ябълката, крушата, сливата ще го учат да живее за другите, да радва другите с плодовете на своя труд.
Изворът ще го учи да бъде щедър. Камъните ще го научат да бъде твърд в своите убеждения, в своята воля и характер при постигането на своите цели. Планинският връх ще го научи да даде висок полет на своя дух. Слънчевите лъчи ще го учат да пръска навсякъде живот и любов. Те ще го учат да прониква навсякъде със своята любов, както те преминават и през най-малката пукнатина, която намират, за да внесат своя живот. Ябълката, крушата, сливата ще го учат да живее за другите, да радва другите с плодовете на своя труд. Птичките ще го учат да бъде музикално като тях, а пеперудата ще го научи да облича ума, сърцето и душата си в красивите дрехи на любовта и мъдростта. Орелът ще го учи духът му да лети към висините, към възвишеното и вечното. Дърветата ще го учат на търпение, а цветята ще го научат да пръска като тях наоколо благоуханието на красиви мисли, чувства, добродетели и на своята любов. Нека детето да мине през едно златно детство, пълно със слънце, музика, движение и радост. И така ще израстне едно ново поколение, което ще донесе на земята Великата слънчева култура на хармония и братство - култура, за която копнее човешката душа.
към текста >>

Хубаво е, като станете сутринта да видите един плод: круша, ябълка, и пр.
Учителят казва: „Трябва да учим любовта от черешите, ябълките, крушите, сливите и пр. Тия плодни дървета са форми на любовта. Когато учим любовта от тях, ние ще бъдем по-близки до Великата реалност. Като отидете при дървото, не се изисква да стоите много, за да получите нещо. Съсредоточете тогава всичкия си ум и сърце, и ще получите нещо от дървото. Хубаво е, като станете сутринта да видите един плод: круша, ябълка, и пр. Всички те действат здравословно. Ако аз бях учител, през цялата година щях да внасям в клас круши, ябълки, сливи, череши, грозде и пр. Природата е създала вече всички пособия за възпитание. Ще внеса в клас една саксия с цвете - хубава роза или нещо друго. Децата много обръщат внимание на такова предметно учение.
към текста >>

12. 06. Символи в природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек може да взима пример от плодните дървета и да си каже: „И аз искам да правя като ябълката и крушата.
Като узреят, стават червени, жълти, лъскави. Защо? За да привлекат вниманието на хората и птиците и те да ги берат. Така семената ще се разсеят. С други думи, дърветата правят своите узрели плодове красиви, привлекателни, за да ги раздават. Какъв превод може да направим? Човек може да взима пример от плодните дървета и да си каже: „И аз искам да правя като ябълката и крушата. Тези блага, това знание, с което аз разполагам, ще ги раздавам на всички." Дърветата за нас са едно предметно учение. Те ни учат да се раздаваме на другите, както те се раздават. Бог е поставил около нас много явления от най-различен характер, за да се учим от тях как да живеем, какво да правим. Друг пример. Сутрин на изток става зазоряване.
към текста >>

13. 07. Законът на справедливостта - Боян Боев (1883 – 1963)

Крушевото дърво ще даде круша.
Виждате, че има голяма разлика между човешкото и Божественото право. Божественото право е правото на новата култура. Тогава човекът ще има всички благоприятни условия да развива всички сили на своята душа и да ги прояви за благото на всички. Да си представим, че имаме една семка от ябълка. Когато тя се посади, след време ще даде едно ябълково дърво. Крушевото дърво ще даде круша. Човешката душа също представлява една такава семка. Когато има условия, тя расте и се развива. Човек, който отнема това свещено право на едно същество, върши престъпление. Четвъртият закон. За да го обясня, ще отворя една страница от живота на братството.
към текста >>

14. 35. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато мина покрай някоя круша, виждам, че не са узрели плодовете ù, но когато дойде лятото, ще узреят.
Кой когото обича, да го обича! И защо го обича, това е негова работа. А пък като обича него, той обича и тебе! Обичаш някого и казваш: „Той е много добър". Значи обичаш го за любовта, която е в него! Когато мина покрай някоя круша, виждам, че не са узрели плодовете ù, но когато дойде лятото, ще узреят. Значи, когато вадите, че някой човек не е добър, не на време сте отишли, но когато дойде лятото, колко добър ще бъде! Вие искате да ви обича някой, но той не може да ви обича; той няма още узрели плодове. И какво казва: „Елате след един месец". И тогава ще ви обича. Досега сте яли все зелени сливи; зрели не сте яли!
към текста >>

15. Законът на справедливостта - Боян Боев (1883 – 1963)

Крушевото дърво ще даде круша.
Виждате, че има голяма разлика между човешкото и Божественото право. Божественото право е правото на новата култура. Тогава човекът ще има всички благоприятни условия да развива всички сили на своята душа и да ги прояви за благото на всички. Да си представим, че имаме една семка от ябълка. Когато тя се посади, след време ще даде едно ябълково дърво. Крушевото дърво ще даде круша. Човешката душа също представлява една такава семка. Когато има условия, тя расте и се развива. Човек, който отнема това свещено право на едно същество, върши престъпление. Четвъртият закон. За да го обясня, ще отворя една страница от живота на братството.
към текста >>

16. Символи в природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек може да взима пример от плодните дървета и да си каже: „И аз искам да правя като ябълката и крушата.
Като узреят, стават червени, жълти, лъскави. Защо? За да привлекат вниманието на хората и птиците и те да ги берат. Така семената ще се разсеят. С други думи, дърветата правят своите узрели плодове красиви, привлекателни, за да ги раздават. Какъв превод може да направим? Човек може да взима пример от плодните дървета и да си каже: „И аз искам да правя като ябълката и крушата. Тези блага, това знание, с което аз разполагам, ще ги раздавам на всички.” Дърветата за нас са едно предметно учение. Те ни учат да се раздаваме на другите, както те се раздават. Бог е поставил около нас много явления от най-различен характер, за да се учим от тях как да живеем, какво да правим. Друг пример. Сутрин на изток става зазоряване.
към текста >>

17. 023 ПЕДАГОГИЧЕСКИ ВЪПРОСИ - Боян Боев (1883 – 1963)

Една круша, един грозд - това са творения на ангелите.
Паневритмията трябва да се въведе в училището. Един час на ден, употребен за Паневритмията ще подготви ново поколение. Органическата геометрия може да я направите много интересна за учениците, т.е. изучаване на формите и линиите, които срещаме в Живата Природа. При възпитанието на децата всяка форма влияе по особен начин. Една круша, един грозд - това са творения на ангелите. А те са художници. В бъдеще няма да се говори на децата за добро и за зло, за прави и криви линии, за правилно вземане на тоновете. Няма да има морализиране. Геометрически и музикално ще им се говори за Живота, с чертежи и линии. Ще се изучават фигурите и формите на Природата и ще се правят преводи.
към текста >>

18. 129 МИСЛИ ВЪРХУ МУЗИКАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Децата трябва да учат най-първо песни за Природата, и то най-напред за плодните дървета: череша, ябълка, круша и пр.
Една сестра попита: - Учителю, кажете нещо за приложението на музиката във възпитанието? - Първото нещо, с което трябва да започне възпитанието, е музиката. Тя ще даде подтик за всички красиви мисли и красиви желания. Съвременните хора трябва да прилагат музиката като възпитателно средство. Децата трябва да учат най-първо песни за Природата, и то най-напред за плодните дървета: череша, ябълка, круша и пр.
към текста >>

19. Любов към Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Спирам се при една круша да си почина, дойде един ветрец, разлюля дървото и 7 -8 круши паднаха долу.
Този закон е много верен. Когато човек призове Бога с всичкото си сърце, ще му се обади Бог, ще му се обади отвсякъде. Един познат ми разправяше:“Пътувах в горещината един ден, нямах нищо за ядене. Минавам край ниви, всички круши обрани. Казах си: Да имаше поне 2-3 круши. Спирам се при една круша да си почина, дойде един ветрец, разлюля дървото и 7 -8 круши паднаха долу. Като че ли мене чакаха. Това ми направи силно впечатление.“ Щастието на човека е в любовта, която има към Бога. Това е великият закон. Важно е, докато човек разбере закона.
към текста >>

20. Ново разбиране на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Ето защо, когато възприемаме въздуха, водата, ябълката, крушата, хляба и пр., когато наблюдаваме звездите, камъните, цветята и пр., трябва да се свържем с онова, на което те са проводник.
Бог е Любов. Вие познавате сега живота, а чрез живота се изявява любовта. От звездите, от слънцето, от плодовете иде Божията Любов. Любовта е зад въздуха, зад водата, зад крушите, ябълките, зад хляба и пр. И затова всяка форма, която срещаме, нека да ни бъде като съединителна връзка, чрез която да се свържем с онова, което е зад тази форма, а именно с любовта на Бога, с Бога. Ето защо, когато възприемаме въздуха, водата, ябълката, крушата, хляба и пр., когато наблюдаваме звездите, камъните, цветята и пр., трябва да се свържем с онова, на което те са проводник. И ако при яденето на ябълките, крушите, хляба и пр. ние направим връзка с любовта, с Бога, тогава сме яли добре. Това е доброто ядене. И ако при дишането ние се докоснем и приемем любовта, която е зад въздуха, тогава ние сме дишали добре. И ако при гледането на камъните, цветята, планините, звездите и пр.
към текста >>

21. Благодарността - Боян Боев (1883 – 1963)

Радвайте се на една круша, на тревата, на буболечката, на реката.
Благодари на Бога, Който е изпратил светлината. Благодари и на тези хора, които са станали причина този плод да дойде при тебе. За всяко зърно грозде което ядеш, трябва да благодариш. Весели да бъдете, да гледате нагоре. Бог гледа от горе. Радвайте се на една круша, на тревата, на буболечката, на реката. Радвайте се, когато плачете. Казано е:“Пейте и възпявайте във всяко време Бога в сърцето си.“ Тези условия къде ще ги намерите? На курорт сте тук, всички сте курортисти. Радвайте се на един изгрев, на малко хлебец, на една чашка водица, на едни обуща. Дадат ти една книга, зарадвай се.
към текста >>

Една сестра, като срещне друга, да каже:“Колко си се подмладила.“ Ако Бог ви даде хляб или круша, защо да не сте благодарни?
През целия ден прави това, което е в съгласие с Божественото, че вечерта, като се върнеш, да си тих и спокоен, радостен и хармоничен. Изпяхме няколко песни. Учителя каза: Да благодарим на Онзи, Който е създал в нас органа на гласа. После да се радвате, че сте се събрали тук. Една сестра, като срещне друга, да каже:“Колко си се подмладила.“ Ако Бог ви даде хляб или круша, защо да не сте благодарни? Щом имаш недоволство, щом се безпокоиш, ти си вече в човешкия порядък. Божественото никога не се безпокои. Казват, че недоволството стимулирало. Това е погрешно схващане. Само любовта стимулира хората.
към текста >>

22. 38 КРУШИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Той взе една круша, отряза парче и ми го подаде.
Салонът, в който Учителя държеше своите беседи, и трапезарията, в която се хранихме при неблагоприятно време, бяха разположени под прав ъгъл и пред тях имаше засадени лешници и една дюля с разкошна корона. Под тези дървета бяха наредени дълги маси, на които се хранехме при хубаво време. На един обед съм седнал до Учителя. Раздадоха за десерт едри, жълти круши. Пред Учителя сложиха от тях в една чиния. Той взе една круша, отряза парче и ми го подаде. Като го изядох, ме попита: "Хубава ли е крушата? " Отговорих Му, че не ми харесва, че е кисела и стипчива. След това, от същата чиния, Той взе друга круша, отряза и от нея парче и ми го подаде. Тази круша беше сладка и ароматна, топеше се в устата като крем. Когато ме запита за нея, аз разбира се отговорих, че е много хубава.
към текста >>

Като го изядох, ме попита: "Хубава ли е крушата?
Под тези дървета бяха наредени дълги маси, на които се хранехме при хубаво време. На един обед съм седнал до Учителя. Раздадоха за десерт едри, жълти круши. Пред Учителя сложиха от тях в една чиния. Той взе една круша, отряза парче и ми го подаде. Като го изядох, ме попита: "Хубава ли е крушата? " Отговорих Му, че не ми харесва, че е кисела и стипчива. След това, от същата чиния, Той взе друга круша, отряза и от нея парче и ми го подаде. Тази круша беше сладка и ароматна, топеше се в устата като крем. Когато ме запита за нея, аз разбира се отговорих, че е много хубава. Погледна ме тогава, подаде ми цялата круша и ме попита: "Знаеш ли защо едната беше кисела и стипчива, а другата с толкова приятни качества?
към текста >>

След това, от същата чиния, Той взе друга круша, отряза и от нея парче и ми го подаде.
Раздадоха за десерт едри, жълти круши. Пред Учителя сложиха от тях в една чиния. Той взе една круша, отряза парче и ми го подаде. Като го изядох, ме попита: "Хубава ли е крушата? " Отговорих Му, че не ми харесва, че е кисела и стипчива. След това, от същата чиния, Той взе друга круша, отряза и от нея парче и ми го подаде. Тази круша беше сладка и ароматна, топеше се в устата като крем. Когато ме запита за нея, аз разбира се отговорих, че е много хубава. Погледна ме тогава, подаде ми цялата круша и ме попита: "Знаеш ли защо едната беше кисела и стипчива, а другата с толкова приятни качества? " Отговорих Му, че не зная. Тогава Той се усмихна и ми каза: "Киселата и стипчивата е получила повече от влиянията на Земята, а крушата с приятните качества е получила повече от влиянията на Слънцето." Спрях се замислен и Му казах: "Нима и растенията получават влиянията на космичните сили на нашата Слънчева система, на които представители са Слънцето, Луната и планетите, така както се приема от астрологията?
към текста >>

Тази круша беше сладка и ароматна, топеше се в устата като крем.
Пред Учителя сложиха от тях в една чиния. Той взе една круша, отряза парче и ми го подаде. Като го изядох, ме попита: "Хубава ли е крушата? " Отговорих Му, че не ми харесва, че е кисела и стипчива. След това, от същата чиния, Той взе друга круша, отряза и от нея парче и ми го подаде. Тази круша беше сладка и ароматна, топеше се в устата като крем. Когато ме запита за нея, аз разбира се отговорих, че е много хубава. Погледна ме тогава, подаде ми цялата круша и ме попита: "Знаеш ли защо едната беше кисела и стипчива, а другата с толкова приятни качества? " Отговорих Му, че не зная. Тогава Той се усмихна и ми каза: "Киселата и стипчивата е получила повече от влиянията на Земята, а крушата с приятните качества е получила повече от влиянията на Слънцето." Спрях се замислен и Му казах: "Нима и растенията получават влиянията на космичните сили на нашата Слънчева система, на които представители са Слънцето, Луната и планетите, така както се приема от астрологията? ". "Да, разбира се" - отговори Учителя.
към текста >>

Погледна ме тогава, подаде ми цялата круша и ме попита: "Знаеш ли защо едната беше кисела и стипчива, а другата с толкова приятни качества?
Като го изядох, ме попита: "Хубава ли е крушата? " Отговорих Му, че не ми харесва, че е кисела и стипчива. След това, от същата чиния, Той взе друга круша, отряза и от нея парче и ми го подаде. Тази круша беше сладка и ароматна, топеше се в устата като крем. Когато ме запита за нея, аз разбира се отговорих, че е много хубава. Погледна ме тогава, подаде ми цялата круша и ме попита: "Знаеш ли защо едната беше кисела и стипчива, а другата с толкова приятни качества? " Отговорих Му, че не зная. Тогава Той се усмихна и ми каза: "Киселата и стипчивата е получила повече от влиянията на Земята, а крушата с приятните качества е получила повече от влиянията на Слънцето." Спрях се замислен и Му казах: "Нима и растенията получават влиянията на космичните сили на нашата Слънчева система, на които представители са Слънцето, Луната и планетите, така както се приема от астрологията? ". "Да, разбира се" - отговори Учителя.
към текста >>

Тогава Той се усмихна и ми каза: "Киселата и стипчивата е получила повече от влиянията на Земята, а крушата с приятните качества е получила повече от влиянията на Слънцето." Спрях се замислен и Му казах: "Нима и растенията получават влиянията на космичните сили на нашата Слънчева система, на които представители са Слънцето, Луната и планетите, така както се приема от астрологията?
След това, от същата чиния, Той взе друга круша, отряза и от нея парче и ми го подаде. Тази круша беше сладка и ароматна, топеше се в устата като крем. Когато ме запита за нея, аз разбира се отговорих, че е много хубава. Погледна ме тогава, подаде ми цялата круша и ме попита: "Знаеш ли защо едната беше кисела и стипчива, а другата с толкова приятни качества? " Отговорих Му, че не зная. Тогава Той се усмихна и ми каза: "Киселата и стипчивата е получила повече от влиянията на Земята, а крушата с приятните качества е получила повече от влиянията на Слънцето." Спрях се замислен и Му казах: "Нима и растенията получават влиянията на космичните сили на нашата Слънчева система, на които представители са Слънцето, Луната и планетите, така както се приема от астрологията? ". "Да, разбира се" - отговори Учителя.
към текста >>

23. 59 ИЗГРЕВА И НЕГОВОТО БЛАГОУСТРОЯВАНЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

''' не се чете'''се, отрязах парче от една особено качествена круша и подадох на Ради.
А Ради, в това отношение, беше образцов. Когато в есенните дни се прибираха подовете от засетите култури, рафтовете в мазето тежаха от тях. За неговата честност и безкористност говори един случай, който ми разправи един наш брат, много близък на Ради, който често го е посещавал на приказки. Един ден, през есента, братът намира Ради в мазето да подрежда събраните продукти и плодове. "Погледнах – казва братът – хубавите и добре узрели круши, наредени в щайгите, извадих си джобното ножче и започнах, без стеснение да режа и''' не се чете''' от тях, като се възхищавах от вкуса и аромата им. ''' не се чете'''се, отрязах парче от една особено качествена круша и подадох на Ради. Моята изненада беше голяма, когато той отказа да вземе парчето. Повторих и потретих поканата си към него с нови парчета, но той упорито отказваше да приеме най-малкото. Това позасили моята изненада, още повече, че не се бе случвало от негова страна, така упорито да ми отказва, когато съм му давал нещо. Освен това, денят не беше ден, през който почивахме откъм храна. Мълчах и се учудвах.
към текста >>

Загложди ме мисълта да разбера, защо Ради така упорито ми отказваше да приеме и изяде едно парче от круша.
Повторих и потретих поканата си към него с нови парчета, но той упорито отказваше да приеме най-малкото. Това позасили моята изненада, още повече, че не се бе случвало от негова страна, така упорито да ми отказва, когато съм му давал нещо. Освен това, денят не беше ден, през който почивахме откъм храна. Мълчах и се учудвах. Когато Ради привърши работата, излезнахме от мазето и отидохме в стаята му. Загложди ме мисълта да разбера, защо Ради така упорито ми отказваше да приеме и изяде едно парче от круша. "Слушай Раде, казах му аз, няма да си отида оттук, докато ти не ми кажеш, защо не прие поне едно парче от тъй хубавите круши, които ядох." Ради вдигна глава и ми отговори: "Знаеш ли, брат, Учителя като дойде един път при мен, в мазето, ми каза – Раде, всеки, който идва тук, го тегля и на влизане, и на излизане." Не приел да хапне парче круша, за да не стане по-тежък, на излизане от мазето." Ради ходеше с дълга брада. Скулпторът, който е бил натоварен да изработи паметника на Патриарх Евтимий, като го срещнал един път, го повикал, да му бъде модел за образа на Патриарха. Така образът на Ради е увековечен в скулптурната фигура на Патриарх Евтимий, намираща се на улица "Граф Игнатиев" и едноименния булевард.
към текста >>

"Слушай Раде, казах му аз, няма да си отида оттук, докато ти не ми кажеш, защо не прие поне едно парче от тъй хубавите круши, които ядох." Ради вдигна глава и ми отговори: "Знаеш ли, брат, Учителя като дойде един път при мен, в мазето, ми каза – Раде, всеки, който идва тук, го тегля и на влизане, и на излизане." Не приел да хапне парче круша, за да не стане по-тежък, на излизане от мазето."
Това позасили моята изненада, още повече, че не се бе случвало от негова страна, така упорито да ми отказва, когато съм му давал нещо. Освен това, денят не беше ден, през който почивахме откъм храна. Мълчах и се учудвах. Когато Ради привърши работата, излезнахме от мазето и отидохме в стаята му. Загложди ме мисълта да разбера, защо Ради така упорито ми отказваше да приеме и изяде едно парче от круша. "Слушай Раде, казах му аз, няма да си отида оттук, докато ти не ми кажеш, защо не прие поне едно парче от тъй хубавите круши, които ядох." Ради вдигна глава и ми отговори: "Знаеш ли, брат, Учителя като дойде един път при мен, в мазето, ми каза – Раде, всеки, който идва тук, го тегля и на влизане, и на излизане." Не приел да хапне парче круша, за да не стане по-тежък, на излизане от мазето." Ради ходеше с дълга брада. Скулпторът, който е бил натоварен да изработи паметника на Патриарх Евтимий, като го срещнал един път, го повикал, да му бъде модел за образа на Патриарха. Така образът на Ради е увековечен в скулптурната фигура на Патриарх Евтимий, намираща се на улица "Граф Игнатиев" и едноименния булевард.
към текста >>

24. 67 ТРАПЕЗАТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Крушата има отношение към човешкия ум.
Плодът е фабрика, в която са работили множество съзнания. Следователно, ако не знаете как да се отнасяте с плода, вие влизате в разрез с всички съзнания, с които той е свързан. Няма да мине много време и вие ще изпитате последствията на вашето невнимателно отношение към плода. Ние се радваме на благата, но забравяме, че във всяко благо се крие Бог. Ябълката има отношение към човешкото сърце, на което постоянно говори. Крушата има отношение към човешкия ум. Яжте плодовете и ги изучавайте. Четете написаното върху тях. Четете написаното и върху хората, за да се познаете и възлюбите. Когато ядете плодовете, не е хубаво да ядете и семето. Не яжте семето на плодните растения.
към текста >>

25. Пророк Исайя - Влад Пашов (1902- 1974)

Аз ще ходя пред тебе и ще изправя неравните места, ще съкруша медните двери и ще строша железните врати." По-нататък, в 7-ми стих, казва: „Аз създавам ви- делината и творя тъмнината.
Но ти, Якове, не Ме призова, но ти, Израилю, отегчи се от мен." Тук под Яков и Израил вече се разбира еврейския народ, а под избрания народ, за който говори по-горе, се разбират учениците на Бялото Братство, разпръснати между всички народи. В 44-та глава Бог казва: „Аз съм първи, Аз съм и последни, и освен Мен няма друг Бог." Към края на главата се говори за Кир персийски, че е пастир Божи и ще изпълни всички Божии повеления. В 45-та глава Бог продължава да говори за него и казва: „Така говори Господ на помазаника си Кира, когото държа за дясната ръка, за да покоря народи пред него. И ще разпаша чреслата на царе, за да отворя дверите пред него. И портите не ще се затворят. Аз ще ходя пред тебе и ще изправя неравните места, ще съкруша медните двери и ще строша железните врати." По-нататък, в 7-ми стих, казва: „Аз създавам ви- делината и творя тъмнината. Правя мир и творя зло. Аз Господ съм, който прави всичко това." В 46-та глава продължава да съветва Израиля да не се отклонява от Божия закон. А в 47-ма глава Бог се обръща към вавилонците и халдейците, че и те на свои ред ще изгубят царството си и никой няма да им помогне. В 48-ма глава пак говори за Израил да се обърне към Господ и че ще съкруши Вавилон чрез персийския цар.
към текста >>

В 58-ма глава се говори отначало за погрешните разбирания на хората за поста и покаянието и казва: „Постът, който аз избрах, не е ли този, да развързваш узите на злото, да отв- ръзваш стеганията на ярема и да оставяш свободни насилваните, и да съкрушаваш всеки хомот?
И казва: „Защото домът ми ще се нарече дом молитвен за всички народи." (7 ст.) Петдесет и седма глава започва със следните силни думи: „Праведният загива и никой не туря на сърце и благочестивите человеци се вземат от земята, без да разумява някой, че праведният се взима преди злото и ще влезе в мир. Които ходят в правдата си, ще си почиват на леглото." След това се обръща към онези, които се кланят на идоли и им казва, че не ще успеят и ще съсипе всичките им дела. А след това казва: „А който уповават на Мене, ще наследят земята и ще придобият Светата Ми гора..." После казва: „Аз обитавам на високи и свети места, още със съкрушения в сърце и смирения духом, за да оживявам духа на смирени и да оживявам сърцата на съкрушените. Защото не ще бъда вечно съдба, нито ще бъда всякога гневен, понеже тогаз примрели пред Мен биха духът и душата, които съм направил." В 58-ма глава се говори отначало за погрешните разбирания на хората за поста и покаянието и казва: „Постът, който аз избрах, не е ли този, да развързваш узите на злото, да отв- ръзваш стеганията на ярема и да оставяш свободни насилваните, и да съкрушаваш всеки хомот? Не е ли да разделяш хляба си с гладния и да възвождаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия, да го обличаш и да не криеш себе си от своята си плът? Тогаз твоята светлина ще изгрее като зората и здравето ти скоро ще прозябне, и правдата ти ще придиде пред тебе. И Славата Господня ще ти е задна стража. Тогаз ще зовеш и Господ ще отговаря, ще викаш и Той ще рече: „Ето Аз." Ако извадиш из сред си хомота, посочването с пръст в суетните думи и отвориш душата си за гладния, и наситиш утешената си душа, тогаз светлината ти ще изгрее в тъмнината и мракът ти ще бъде като пладне.
към текста >>

26. Пророк Йезекил - Влад Пашов (1902- 1974)

В 14-та глава се изнася един важен окултен закон, според който когато човек живее в сърцето си с известни идоли и заблуждения и дойде пророкът, за да търси Господа, Господ казва: „Аз, Господ, ще му дам ответ от Мене си и ще поставя лицето Си против онзи человек, и ще го направя беглец и пословица, и ще го отсека отсред людете Си и ще познаете, че Аз съм Господ." И в 12-ти стих казва: „Сине человечески, когато някоя земя ми съгреши с тежко престъпление, тогаз ще простра ръката си върху нея и ще съкруша подпорката й от хлеб, и ще проводя глад върху нея и ще отсека от нея чело- век и скот."
Защото така говори Господ Иеова: Понеже говорихте суети и видехте лъжи, затова ето аз съм против вас, говори Господ Иеова. И ръката Ми ще бъде върху пророците, които гледат суети и проричат лъжи. Те не ще бъдат в съвета на людете Ми и в написанието на Израилевия дом няма да се напишат, нито ще влязат в Израилевата земя." Последният стих се отнася до Бялото Братство, наречено „Съвет на людете ми". Лъжливите пророци не могат да влязат в него. Цялата глава е написана в този дух против лъжливите пророци. В 14-та глава се изнася един важен окултен закон, според който когато човек живее в сърцето си с известни идоли и заблуждения и дойде пророкът, за да търси Господа, Господ казва: „Аз, Господ, ще му дам ответ от Мене си и ще поставя лицето Си против онзи человек, и ще го направя беглец и пословица, и ще го отсека отсред людете Си и ще познаете, че Аз съм Господ." И в 12-ти стих казва: „Сине человечески, когато някоя земя ми съгреши с тежко престъпление, тогаз ще простра ръката си върху нея и ще съкруша подпорката й от хлеб, и ще проводя глад върху нея и ще отсека от нея чело- век и скот." В 15-та глава се изнася същия закон за запустението на земята поради греховете на хората. В 16-та глава говори за пътя на развитието на еврейския народ и заради страшните му престъпления, заради които Господ го отхвърля. В 17-та глава в поетична форма прокарва закона, че без Бога всички усилия на човека остават безплодни, а с помощта на Бога даже и сухото дърво ще се раззелени. В началото на 18-та глава се говори, че съдбата на човека зависи от неговия живот. Според делата му ще бъде и животът му, и съдбата му.
към текста >>

27. Пророк Данаил - Влад Пашов (1902- 1974)

И четвърто царство ще стане крепко като желязото, понеже желязото съкрушава и здробява всичко.
Ти си, царю, цар на царете, защото Бог небесни ти даде царство, сила, крепост и слава. И на всяко място, гдето живеят человечески синове, горските зверове и птици небесни, даде в ръката ти и те постави господар над всички тях. Ти си онази златна глава. И подир тебе ще въздигне друго царство, по- долно от твоето, и друго трето царство от мед. което ще обладае всичката земя. И четвърто царство ще стане крепко като желязото, понеже желязото съкрушава и здробява всичко. А понеже си видял нозете и пръстите, част от грънчарска кал и част от желязо, ще е едно царство разделено. Но ще има в него от силата на желязото. И както си видел ти желязото смесено с калта, така ще се размесят человеците, но ще са слепени един с друг, както желязото ще се смесва с калта. И в дните на онези царе ще възвиси Бог небесни Царство, което във век няма да се развали и това Царство няма да премине в други люде, но ще съкруши и довърши всички тези царства, а то ще пребъде във век. Така Бог Велики направи на царя познато това, което има да стане.
към текста >>

28. Пророк Наум - Влад Пашов (1902- 1974)

Яростта Му се излива като огън и скалите се съкрушават пред Него." И веднага след това казва: „Господ е благ.
Знае се, че е роден в Елукс, вероятно едно от галилейските села. Той е бил по времето па цар Езекия към 650-та година преди Христа. Цялата му книга се състои от 3 глави и едно предсказание за разорението на Ниневия, предадено много живо и образно, като че е присъствал на това разорение. Книгата започва с думите: „Пророчество против Ниневия, книга на видението на Наума, Елуксиянина." И той започва да изрежда видението в образи и като говори за гнева на Бога, казва: „Кой може да противостои пред негодуванието Му? И кой може да устои в разпалението на гнева Му? Яростта Му се излива като огън и скалите се съкрушават пред Него." И веднага след това казва: „Господ е благ. Верен е в скръбен ден и познава надеящите се на Него." И пак продължава да говори за разорението на Ниневия. С тези контрастни мисли и образи той подчертава същината на Бога, че е благ, но хората и народите сами си причиняват нещастия, като нарушават тези закони, които действуват в природата и живота. И тези закони въздават всекиму според делата. Книгата завършва с думите: „Няма лек за съкрушението ти. раната ти е люта.
към текста >>

29. Псалмите на Давид - Влад Пашов (1902- 1974)

И псалмът завършва с думите: „Всички рогове на нечестивите ще съкруша, а роговете на праведните ще се възвисят."
" Движението на живота напред върви по вълнообразна линия, по която има височини и долини. По височините се развива възвишен духовен живот, устремен към Бога, а в долините се развива живот, свързан с гъстата материя, където хората забравят Бога и живеят най-обикновен живот. В този пса- лом псалмопевецът описва именно такъв един живот, когато хората са се отдалечили от Бога и са Го забравили, и похули- ли Името Му. В 75-ти псалом се описва точно противоположно състояние, когато животът се проявява по височините на творческата вълна на живота, животът на Светлината, живот на близост с Бога, живот на хваление на Името Божие. И псалмът завършва с думите: „Всички рогове на нечестивите ще съкруша, а роговете на праведните ще се възвисят." В 76-ти псалом се говори, че Бог ще съкруши насилието и гордостта в каквато и форма да се проявяват. И ще се проведе съдба на земята, „за да спаси всички кротки на земята." В 77-ми псалом отначало се описва смущението на псал- мопевеца от това, че Бог ни е забравил и казва: „Дали престана милостта Му за всегда? Дали забрави да помилва Бог? Или в гнева Си затвори своите щедрости" - това е състоянието на душата, когато изпада в известна тъмнина, но след дълбоко размишление нахлува Светлина в съзнанието и казва: „Тогаз рекох: немощ е за мене това, да се изменява десницата на Всевишния... ще се поучавам във всичките Твои дела, и за деянията Ти ще размишлявам.
към текста >>

30. 4. ОКУЛТНИ ФАКТИ И ЯВЛЕНИЯ В КНИГАТА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тогава Павел отговори: Що правите вие, като плачете, та ми съкрушавате сърцето?
В своята обиколка Павел много пъти е предупреждаван да не отива в Ерусалим, защото там го чака нещо лошо. На път за Ерусалим той се отбива в Кесария у благовестителя Филип, който имал четири дъщери девици, които пророкували. "И след като бяхме преседели там много дни, един пророк, на име Агав, слезе от Юдея. И като дойде при нас, взе Павловия пояс та си върза ръцете и нозете, и рече: Ето що казва Светият Дух: Така юдеите в Ерусалим ще вържат човека, чийто е тоя пояс и ще го предадат в ръцете на езичниците. И като чухме това, и ние, и тамошните го молехме да не възлиза в Ерусалим. Тогава Павел отговори: Що правите вие, като плачете, та ми съкрушавате сърцето? Защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим за Името на Господа Исуса Христа. И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и рекохме: Да бъде Господнята Воля." /21;10-14/. И като отива Павел в Ерусалим, там вече имало настроение против него и като бил в храма, нахвърлили се върху него и го извлекли вън от храма, и когато щели да го убият, стигнало известие до хилядника на полка, че целият Ерусалим е размирен и той взел войници и отишъл при разбунтувания народ. И като вижда Павла, заповядал да го оковат в две вериги и разпитвал кой е той и що е сторил. Завежда го в крепостта, за да не бъде убит от евреите.
към текста >>

31. БЪДЕЩЕТО - Лалка Кръстева (1927-1998)

Достатъчно е да си помисли за крушата - и тя веднага ще дойде при него.
Новият континент ще се издигне във Великия океан. Някои земи ще потънат. Земята ще се измени климатически и органически. Наближава тя да дойде в съприкосновение с една друга слънчева система, която ще окаже грамадно влияние върху нашата. * В бъдеще хлябът, плодовете, всички храни изобщо ще бъдат в самия човек. Достатъчно е да си помисли за крушата - и тя веднага ще дойде при него. Достатъчно е в планината да си помисли за извор - и той веднага ще бликне пред него. * Веществото на Земята се преустройва. Изменят се и човешките мозъци. Един ден вие ще се събудите и ще разберете, че вашите мозъци са изменени. * Ще дойде ден, когато по радиото ще слушате какво говорят на Слънцето.
към текста >>

32. За словото на Учителя и за някои принципи на учението - Георги Томалевски (1897-1988)

Вместо да го наставлява какво да прави, той ставаше от стола и донасяше на посетителя някоя ябълка, круша, мандарина или чепка грозде в зависимост от сезона, когато ставаше този разговор.
Хлябът трябва да се възприема от гладния, водата от жадния, въздухът трябва да се диша, ароматът на цветята да се усети от обонянието, а Христовото учение, върху което е изградено и словото на Учителя, трябва да стане всекиминутна практика на живота. Напразно търсят окултни сили тези, които не са изградили в себе си духовно нравствения човек, докато животът не ги е опитал със своите огньове, докато, както казва Учителят, „те не са хвърлили коравите и остри камъни на своята себичност в горящата пещ“ варницата, за да се получи от тях бяла вар, с която ще избелят живота си“. Дори и когато приказваше за неща от съдбоносна важност, Учителят приказваше тихо, без афекти и интонация, която би била дори подходяща за случая, без да даде вид, че той е погледнал дълбоко в причината на нещата и че се връща от един свят с такива измерения, където това, което трябва да стане, е вече станало. Когато някой болен се оплакваше от своите страдания, Учителят му предписваше изненадващо прости неща, а оня, след като ги изпълнеше, оставаше учуден от получените резултати. Имаше случаи, когато Учителят не отговаряше на зададените му от болния въпроси. Вместо да го наставлява какво да прави, той ставаше от стола и донасяше на посетителя някоя ябълка, круша, мандарина или чепка грозде в зависимост от сезона, когато ставаше този разговор. Какво се криеше в този акт, какво беше въздействието на тези плодове никой не знаеше, но болните оздравяваха. Имаше болести, които той отказваше да лекува. Една премного изстрадала сестра, която изпитваше адски мъки, той не излекува. Макар и с угрижено лице, Учителят каза, че болестта, която има тя, е така неминуема поради натрупала се карма, така необходима за нейното развитие, че никакъв лекар и никакъв маг не ще й помогне. Единственото, което той препоръчваше за нея, бе да бъде посещавана, да й се помага при всекидневните нужди, и да й се говорят утешителни думи, както и да се молят за нея.
към текста >>

33. 'Моето слънце днес ще изгрее' - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Брат Христо всеки ден ми носи поздрави от Учителя, придружени с една ябълка, круша или праскова.
"Моето слънце днес ще изгрее" 30.Х. 1943 г. Изгрева, София Брат Христо всеки ден ми носи поздрави от Учителя, придружени с една ябълка, круша или праскова. Аз събирам семките и костилките им в едно шишенце. Във въздуха се чувства едно напрежение, създадено от войните, които води Хитлер. Две певици от операта получиха стипендии от министър-председателя и от министъра на просветата. И на мен ми предлагаха такава стипендия за Берлин, но Учителят не ми позволи да я приема. "Ти, каза ми той – ще пееш тук, на българите!
към текста >>

34. Концерт със Софийската филхармония, 'Лучия ди Ламермур', бомбардировките, евакуацията - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Преди всяко излизане на сцената в операта, аз държах в ръката си някоя ябълка или круша, или праскова, или череши, според сезона, изпратени от Учителя.
Венцислав засвири една Бахова композиция. След като дълго време свири, забелязахме, че бомбардировачите си бяха отишли. – Ние никога не слизахме в скривалището, когато бяхме в Берлин – каза той. Мъчно ми беше, че не можех да отида при Учителя. Брат Христо всяка сутрин ме изненадваше с разни малки подаръци, благословения и поздрави от Учителя. Преди всяко излизане на сцената в операта, аз държах в ръката си някоя ябълка или круша, или праскова, или череши, според сезона, изпратени от Учителя. Срещу Новата 1944 година, с брат Христо бяхме поканени от семейство Янкови на вечеря. Там, у тях, посрещнахме Новата година. На вечерята направихме обща молитва. Всеки поотделно отвори Библията, за да видим, какво ще ни се падне. Прочетохме и беседа от Учителя.
към текста >>

35. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

А пък строителят, паркетчията Савата, всяка неделя се качваше на Витоша с една торба калеми и ги присаждаше на пръснатите нагоре по урви и върхове дивачки: диви круши, диви сливи, диви ябълки... Тътриш се по върлите пътеки, и току над главата ти се жълтее една сякаш паднала от небето огромна сочна круша.
По онова време е запален анархист, напълно убеден, че религията е опиум за народите. Появява се по време на една от неделните беседи, застава между южната входна врата на салона и остъклената източна стена, и слуша беседата, и когато му скимне прекъсва Учителят и в лаконично избухване заявява, че това дето го разправя не е вярно. Лъжа е! Опиум за народа! Прави го няколко пъти. Симеонов иска да се намеси. Иван Антонов даже скача на крака втория път, когато Игнат се появява, но Учителят се усмихва и казва: „Не го закачайте! Той ще стане най-преданият ми ученик в Братството!“ Така и стана! Или си „друг!“ или си Никой. А пък строителят, паркетчията Савата, всяка неделя се качваше на Витоша с една торба калеми и ги присаждаше на пръснатите нагоре по урви и върхове дивачки: диви круши, диви сливи, диви ябълки... Тътриш се по върлите пътеки, и току над главата ти се жълтее една сякаш паднала от небето огромна сочна круша. Или ябълка. Не от майсторската ръка от златното сърце на Савата! Боже мили! Смях, и песен, и любов... Ако знаехте как съм се ухилил сега, щяхте да умрете от смях, и до вечерта да не се заядете с когото и да било... * * * Това бяха те изгревските симпатяги, но картината няма да е пълна, ако се задоволим само с описанието на тях именно. Изгревът влачеше по алеите си и съпътстващи товари по-тежки от беседката на Ангел Янушев. Или по-деликатно казано по-силно изявени съпътници. Картината ни ще бъде много непълна, ако просто ги прескочим.
към текста >>

36. Христо Койчев - Георги Христов

Дошло е време за почивка и той е седнал под една дива круша, която му прави приятна сянка.
Как тя може да отиде там, това е тайна на Христовата кротка и безбурна душа. Неведнъж Борис казваше насмешливо, че е необходимо първо да закусим, за да не изстине чаят, а после ще предприемем търсенето на нещо, което е минало през Христовите ръце. Христо е мечтателна натура. Около него има винаги тишина и доброта. Ето сега например Христо е на полето. Дошло е време за почивка и той е седнал под една дива круша, която му прави приятна сянка. Той бавно дъвче корав залък хляб, заслушал се е в писукането на малко, скрито в листака птиче. За какво мечтае Христо? Не е необходимо да го запитваш, защото утре той ще ти даде да прочетеш няколко стихчета, родени в този мечтателен час106. Ако не напише стихчета, той ще ти покаже мило, наивно акварелче. Аз винаги си почивам край Христо.
към текста >>

0.32919192314148