Търсене в беседите за 'Кладенец'

НАЧАЛО

КАТАЛОГ С БЕСЕДИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 246 резултата в 82 беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново

СБ

Във вас се поражда понякога съмнение и искате големи работи, но когато влизаш в някой кладенец, трябва да имаш въже здраво, защото може и ти да останеш вътре.
Например, да кажете някога, че вашите умове са изопачени и пр.; аз зная причината, защо е това така. Аз не ви срещам за пръв път и сегашните мъчнотии, които ми създавате, те са цвете, эащото в миналото са били по-големи. Да обичаш тези, които те обичат, всякой може да го направи – то е човешко; а да си благоразположен към онези, които не са разположени към теб – то е Божествено. Тези са принципите, които аз държа, и тези принципи са Христови. И когато тези принципи влязат в църквата и в нас, ще преобразят нашия живот. Във вас се поражда понякога съмнение и искате големи работи, но когато влизаш в някой кладенец, трябва да имаш въже здраво, защото може и ти да останеш вътре. Трябва кофата да ти е здрава и тези, които те спущат в кладенеца, трябва да са хора верни. Христовата църква се образува и тези, които са в нея, искат да My служат, но да им плати; и Христос казва: "Добре, работете, аз ще ви платя". И в този случай, те ще вземат толкова, колкото са се пазарили и каквото са се пазарили. Например, има евангелски проповедници със заплата, да кажем, 200 лева месечно и Христос казва: "Добре, дайте му 200 лева на месец." Един владика иска 1000 лева на месец и Христос казва: "Добре, плащайте му." Друг свещеник иска 150 лева с требите [1], курбана, кожите на курбана и Христос казва: „Добре, дайте ги и нему." И така, Христос сега плаща; плаща, защото всинца, много или малко, но трябва да живеем в този свят.
към беседата >>

Трябва кофата да ти е здрава и тези, които те спущат в кладенеца, трябва да са хора верни.
Аз не ви срещам за пръв път и сегашните мъчнотии, които ми създавате, те са цвете, эащото в миналото са били по-големи. Да обичаш тези, които те обичат, всякой може да го направи – то е човешко; а да си благоразположен към онези, които не са разположени към теб – то е Божествено. Тези са принципите, които аз държа, и тези принципи са Христови. И когато тези принципи влязат в църквата и в нас, ще преобразят нашия живот. Във вас се поражда понякога съмнение и искате големи работи, но когато влизаш в някой кладенец, трябва да имаш въже здраво, защото може и ти да останеш вътре. Трябва кофата да ти е здрава и тези, които те спущат в кладенеца, трябва да са хора верни. Христовата църква се образува и тези, които са в нея, искат да My служат, но да им плати; и Христос казва: "Добре, работете, аз ще ви платя". И в този случай, те ще вземат толкова, колкото са се пазарили и каквото са се пазарили. Например, има евангелски проповедници със заплата, да кажем, 200 лева месечно и Христос казва: "Добре, дайте му 200 лева на месец." Един владика иска 1000 лева на месец и Христос казва: "Добре, плащайте му." Друг свещеник иска 150 лева с требите [1], курбана, кожите на курбана и Христос казва: „Добре, дайте ги и нему." И така, Христос сега плаща; плаща, защото всинца, много или малко, но трябва да живеем в този свят. Обаче, за да разберем вътрешната страна на християнството, трябва да дойдем при онези слепци, които стояха много по-високо от онази тълпа, която търсеше и следваше Христа; не за друго, а за хляб, та Го предизвикаха да им каже: "Търсите Ме за хляба." Докато тези двама слепци викаха: „Господи, помилуй ни, Сине Давидов!
към беседата >>

Павел, който е писал тия думи, беше запознат с еврейската Кабала и беше много сведущ, но човеку са нужни голямо въже и едра кофа, та да може да влезе в кладенеца на Павел.
И отпосле, детето като започне да казва „татко" и „мама", това е най-високото положение, защото бащата е вече цар, а майката – царица. Но да знаете, че когато това дете казва „тате", подир него всичките деца в невидимия свят казват: „Татко-о-о", защото във всяко дете, което казва „татко", живеят много деца. Затова благодарете на Бога, че имате вашите деца, познайте душите им, познайте връзката, която имате с тях. Изучете защо ви викат „татко" и „мамо". А като изучите всичко това и като придобиете дарбите от стих 28 на прочетената глава, ще познаете, защо тия деца ви викат „татко". Павел, който е писал тия думи, беше запознат с еврейската Кабала и беше много сведущ, но човеку са нужни голямо въже и едра кофа, та да може да влезе в кладенеца на Павел. И за туй е то, че хората, като се срещнат с тая мъчнотия, току ги видиш, че потърсили по-плитък кладенец. Значи, Христовото учение и Павел не са за деца. Па и аслъ, не е за показ дълбок кладенец на всекиго, защото има някои, та се страхуват, щом им покажеш такъв. На страхливия покажи плитък кладенец. Някои, като гледат, че този и онзи са поканени, искат и те да бъдат поканени и се сърдят, ако не ги поканят.
към беседата >>

И за туй е то, че хората, като се срещнат с тая мъчнотия, току ги видиш, че потърсили по-плитък кладенец.
Но да знаете, че когато това дете казва „тате", подир него всичките деца в невидимия свят казват: „Татко-о-о", защото във всяко дете, което казва „татко", живеят много деца. Затова благодарете на Бога, че имате вашите деца, познайте душите им, познайте връзката, която имате с тях. Изучете защо ви викат „татко" и „мамо". А като изучите всичко това и като придобиете дарбите от стих 28 на прочетената глава, ще познаете, защо тия деца ви викат „татко". Павел, който е писал тия думи, беше запознат с еврейската Кабала и беше много сведущ, но човеку са нужни голямо въже и едра кофа, та да може да влезе в кладенеца на Павел. И за туй е то, че хората, като се срещнат с тая мъчнотия, току ги видиш, че потърсили по-плитък кладенец. Значи, Христовото учение и Павел не са за деца. Па и аслъ, не е за показ дълбок кладенец на всекиго, защото има някои, та се страхуват, щом им покажеш такъв. На страхливия покажи плитък кладенец. Някои, като гледат, че този и онзи са поканени, искат и те да бъдат поканени и се сърдят, ако не ги поканят. Добре, но какво ще разберете вие от Павловия дълбок кладенец?
към беседата >>

Па и аслъ, не е за показ дълбок кладенец на всекиго, защото има някои, та се страхуват, щом им покажеш такъв.
Изучете защо ви викат „татко" и „мамо". А като изучите всичко това и като придобиете дарбите от стих 28 на прочетената глава, ще познаете, защо тия деца ви викат „татко". Павел, който е писал тия думи, беше запознат с еврейската Кабала и беше много сведущ, но човеку са нужни голямо въже и едра кофа, та да може да влезе в кладенеца на Павел. И за туй е то, че хората, като се срещнат с тая мъчнотия, току ги видиш, че потърсили по-плитък кладенец. Значи, Христовото учение и Павел не са за деца. Па и аслъ, не е за показ дълбок кладенец на всекиго, защото има някои, та се страхуват, щом им покажеш такъв. На страхливия покажи плитък кладенец. Някои, като гледат, че този и онзи са поканени, искат и те да бъдат поканени и се сърдят, ако не ги поканят. Добре, но какво ще разберете вие от Павловия дълбок кладенец? Знаете ли законите и пророците, знаете ли онова, което разбираха дванадесетте рибари, които озадачиха тогавашната цивилизация? Те бяха наистина прости хора по видимому, но който се уловеше в тяхната мрежа, не можеше вече да се избави.
към беседата >>

На страхливия покажи плитък кладенец.
А като изучите всичко това и като придобиете дарбите от стих 28 на прочетената глава, ще познаете, защо тия деца ви викат „татко". Павел, който е писал тия думи, беше запознат с еврейската Кабала и беше много сведущ, но човеку са нужни голямо въже и едра кофа, та да може да влезе в кладенеца на Павел. И за туй е то, че хората, като се срещнат с тая мъчнотия, току ги видиш, че потърсили по-плитък кладенец. Значи, Христовото учение и Павел не са за деца. Па и аслъ, не е за показ дълбок кладенец на всекиго, защото има някои, та се страхуват, щом им покажеш такъв. На страхливия покажи плитък кладенец. Някои, като гледат, че този и онзи са поканени, искат и те да бъдат поканени и се сърдят, ако не ги поканят. Добре, но какво ще разберете вие от Павловия дълбок кладенец? Знаете ли законите и пророците, знаете ли онова, което разбираха дванадесетте рибари, които озадачиха тогавашната цивилизация? Те бяха наистина прости хора по видимому, но който се уловеше в тяхната мрежа, не можеше вече да се избави. Но ще кажете, че Духът е влязъл у тях, та затова били такива.
към беседата >>

Добре, но какво ще разберете вие от Павловия дълбок кладенец?
И за туй е то, че хората, като се срещнат с тая мъчнотия, току ги видиш, че потърсили по-плитък кладенец. Значи, Христовото учение и Павел не са за деца. Па и аслъ, не е за показ дълбок кладенец на всекиго, защото има някои, та се страхуват, щом им покажеш такъв. На страхливия покажи плитък кладенец. Някои, като гледат, че този и онзи са поканени, искат и те да бъдат поканени и се сърдят, ако не ги поканят. Добре, но какво ще разберете вие от Павловия дълбок кладенец? Знаете ли законите и пророците, знаете ли онова, което разбираха дванадесетте рибари, които озадачиха тогавашната цивилизация? Те бяха наистина прости хора по видимому, но който се уловеше в тяхната мрежа, не можеше вече да се избави. Но ще кажете, че Духът е влязъл у тях, та затова били такива. Обаче, знаете ли какво нещо е Дух? Духът е Сила.
към беседата >>

2. Ако солта обезсолее, с какво ще се осоли

ИБ

Синът, от своя страна, не се поправяше и не искаше да разбере желанието на своя баща, така работата стигна дотам, че един ден бащата връзва сина за краката и го спуща в кладенеца.
Трябва да имаме доверие един към друг. Ние се заразяваме с недоверието и се покоряваме. Преди години живях във Варна в едно семейство, чийто син бе много непослушен. Впоследствие и отношенията на бащата към сина бяха лоши: биеше го, хокаше го и го упрекваше. Обаче той го правеше с такъв тон, щото дано синът се амбицира и да докаже на своя баща, че ще стане човек. Синът, от своя страна, не се поправяше и не искаше да разбере желанието на своя баща, така работата стигна дотам, че един ден бащата връзва сина за краката и го спуща в кладенеца. Намесих се тогава и поисках да взема сина под своя грижа. И в разстояние на две седмици, като му казах "две-три думи", той се поправи и стана един добър син. Една добра дума, казана на времето си, произвежда своя ефект. Трябва да вадим хората от дълбоката пропаст, а не да ги ритаме и да падат още по-долу. Идеалът ни да бъде любов към Тоя, Който ни е дал живот.
към беседата >>

3. Многоценният бисер

НБ

Един път искала да седне върху кладенеца.
Аз съм видял много деца да остават на крушата, че после със стълба ги снемат. Който не знае закона, казва: „Тази круша е бодлива, трябва да се отсече“. Бодлива е, но хубави круши дава. Ще ви кажа друг един пример, който еднакво засяга мъжа и жената, но примерът е за последната. Една жена, която била много нервна, упорита, не изпълнявала никак волята на мъжа си: каквото ѝ кажел, тя все противното вършела. Един път искала да седне върху кладенеца. Той ѝ казвал: „Не сядай, жено, че ще паднеш и ще остана без жена“. Тя не го послушала – „Ще седна“. Седнала, но паднала в кладенеца и потънала във водата. Той взел да плаче и да вика: „Нали ти казвах да не сядаш; да беше ме послушала, нямаше да паднеш“. След един час гледа, че от кладенеца изкача един дявол с побеляла коса.
към беседата >>

Седнала, но паднала в кладенеца и потънала във водата.
Ще ви кажа друг един пример, който еднакво засяга мъжа и жената, но примерът е за последната. Една жена, която била много нервна, упорита, не изпълнявала никак волята на мъжа си: каквото ѝ кажел, тя все противното вършела. Един път искала да седне върху кладенеца. Той ѝ казвал: „Не сядай, жено, че ще паднеш и ще остана без жена“. Тя не го послушала – „Ще седна“. Седнала, но паднала в кладенеца и потънала във водата. Той взел да плаче и да вика: „Нали ти казвах да не сядаш; да беше ме послушала, нямаше да паднеш“. След един час гледа, че от кладенеца изкача един дявол с побеляла коса. „Какво има? “, пита го мъжът. – „А – казва, – главата ми побеля в един час отгоре от една жена“.
към беседата >>

След един час гледа, че от кладенеца изкача един дявол с побеляла коса.
Един път искала да седне върху кладенеца. Той ѝ казвал: „Не сядай, жено, че ще паднеш и ще остана без жена“. Тя не го послушала – „Ще седна“. Седнала, но паднала в кладенеца и потънала във водата. Той взел да плаче и да вика: „Нали ти казвах да не сядаш; да беше ме послушала, нямаше да паднеш“. След един час гледа, че от кладенеца изкача един дявол с побеляла коса. „Какво има? “, пита го мъжът. – „А – казва, – главата ми побеля в един час отгоре от една жена“. Казал това и избягал. Мъжът почнал да мисли как може да използва този случай, и най-после намислил.
към беседата >>

По този начин жената, която паднала в кладенеца, направила много голямо добро на света, защото като влязла в кладенеца и мъжът ѝ видял, че изплашила дявола, разбрал, че дяволът само от жена се страхува, а не от мъж, и като извика само: „Бягайте, че жена ми иде!
– „А – казва, – главата ми побеля в един час отгоре от една жена“. Казал това и избягал. Мъжът почнал да мисли как може да използва този случай, и най-после намислил. Като почнал да посещава домовете, в които имало зли духове, и като употребявал всички средства – заклинания, молитви, – за да ги накара да излязат от тия домове, и те пак не излизали, сетил се да каже: „Бягайте, че жена ми иде! “, и тогава всички избягали. По този начин жената, която паднала в кладенеца, направила много голямо добро на света, защото като влязла в кладенеца и мъжът ѝ видял, че изплашила дявола, разбрал, че дяволът само от жена се страхува, а не от мъж, и като извика само: „Бягайте, че жена ми иде! “, пропъжда всички дяволи. Като пострадал един, хиляди се освободили. Ето защо жените имат ключовете на Царството Божие. И когато Христос каза на Петра: „Давам ти ключовете на Царството Божие“, Той подразбираше този дълбок вътрешен закон, че между мъжа и жената трябва да има всякога едно съществено различие. В това различие седи основата на обичта, която има мъжът спрямо жената.
към беседата >>

4. Новото основание

НБ

За да се избави, този пътешественик намерил един празен кладенец, влиза вътре и се хваща за едно дръвче, което е било израснало в този кладенец.
Като знаем как да завладеем нашия мозък, ще намерим законите, чрез които ще завладеем и Земята; ако не можете да владеете вашите мозъчни центрове, вашите чувства, ако не можете да насочите вашата воля, как ще насочвате друго извън вас? Значи не можем да положим друго основание; има известен закон, който ограничава нашата деятелност – само по известно направление и вътре в него ние можем да сторим всичко, да бъдем всесилни. И нашето щастие или нещастие ще почива върху тази велика мисъл – доколко ние правилно вървим. С тази беседа искам да ви наведа на мисълта да започнете да градите вашия Живот. Един пример за изяснение: в дирите на един пътешественик, който ходил да прави изследвания на Изток, попаднал един див бик, който го погнал. За да се избави, този пътешественик намерил един празен кладенец, влиза вътре и се хваща за едно дръвче, което е било израснало в този кладенец. Бикът дошъл отгоре, почнал да гледа, обаче същевременно пътешественикът забелязал, че долу в кладенеца го чака змия. И той се замислил какво да прави: нагоре не може да излезе, надолу също не може да се пусне – държи се здраво за една ветва. По едно време забелязва, че горе на това дръвче има малко медец и като забравил, че горе е бикът, почнал да ближе меда и да се радва. Обаче след малко забелязал, че от стените на кладенеца излязла една мишка, която почнала да прегризва туй дръвче; казал си пътешественикът тогава: „И този мед няма да ме спаси – един ден дръвчето ще бъде прегризано и аз ще падна долу при змията.“ Този бик е съдбата, която тласка човека, а змията е смъртта, която очаква човека.
към беседата >>

Бикът дошъл отгоре, почнал да гледа, обаче същевременно пътешественикът забелязал, че долу в кладенеца го чака змия.
Значи не можем да положим друго основание; има известен закон, който ограничава нашата деятелност – само по известно направление и вътре в него ние можем да сторим всичко, да бъдем всесилни. И нашето щастие или нещастие ще почива върху тази велика мисъл – доколко ние правилно вървим. С тази беседа искам да ви наведа на мисълта да започнете да градите вашия Живот. Един пример за изяснение: в дирите на един пътешественик, който ходил да прави изследвания на Изток, попаднал един див бик, който го погнал. За да се избави, този пътешественик намерил един празен кладенец, влиза вътре и се хваща за едно дръвче, което е било израснало в този кладенец. Бикът дошъл отгоре, почнал да гледа, обаче същевременно пътешественикът забелязал, че долу в кладенеца го чака змия. И той се замислил какво да прави: нагоре не може да излезе, надолу също не може да се пусне – държи се здраво за една ветва. По едно време забелязва, че горе на това дръвче има малко медец и като забравил, че горе е бикът, почнал да ближе меда и да се радва. Обаче след малко забелязал, че от стените на кладенеца излязла една мишка, която почнала да прегризва туй дръвче; казал си пътешественикът тогава: „И този мед няма да ме спаси – един ден дръвчето ще бъде прегризано и аз ще падна долу при змията.“ Този бик е съдбата, която тласка човека, а змията е смъртта, която очаква човека. Но всъщност бикът – това е рождението, змията – това е старостта; те не са неща опасни.
към беседата >>

Обаче след малко забелязал, че от стените на кладенеца излязла една мишка, която почнала да прегризва туй дръвче; казал си пътешественикът тогава: „И този мед няма да ме спаси – един ден дръвчето ще бъде прегризано и аз ще падна долу при змията.“
Един пример за изяснение: в дирите на един пътешественик, който ходил да прави изследвания на Изток, попаднал един див бик, който го погнал. За да се избави, този пътешественик намерил един празен кладенец, влиза вътре и се хваща за едно дръвче, което е било израснало в този кладенец. Бикът дошъл отгоре, почнал да гледа, обаче същевременно пътешественикът забелязал, че долу в кладенеца го чака змия. И той се замислил какво да прави: нагоре не може да излезе, надолу също не може да се пусне – държи се здраво за една ветва. По едно време забелязва, че горе на това дръвче има малко медец и като забравил, че горе е бикът, почнал да ближе меда и да се радва. Обаче след малко забелязал, че от стените на кладенеца излязла една мишка, която почнала да прегризва туй дръвче; казал си пътешественикът тогава: „И този мед няма да ме спаси – един ден дръвчето ще бъде прегризано и аз ще падна долу при змията.“ Този бик е съдбата, която тласка човека, а змията е смъртта, която очаква човека. Но всъщност бикът – това е рождението, змията – това е старостта; те не са неща опасни. Защо ви гони бикът? За да работите – мързеливи сте, иска да ви накара да бягате. Що са всички страдания в света?
към беседата >>

5. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915

СБ

Не чакайте да влезете в кладенеца и Той да ви избави.
За да научим този вътрешен мир, трябва да се избавим от много предубеждения. Не трябва да си служим с формите на автори. Четете един автор; доколкото неговата форма благоприятства за вас, възприемете я. Но ще каже някой: „Господ ще ме избави". Това, от което вие може да се избавите, не чакайте Той да ви избави. Не чакайте да влезете в кладенеца и Той да ви избави. Сега, за създаването на формите: те съществуват в Природата, само че трябва да ги търсим. Да допуснем следующето изяснение: вие сте сърдечно неразположен, а законът на религията обяснява, че във вашия свят има безформени форми, които ви причиняват неприятности. Понеже душата, по естеството си, обича хубавото и красивото, то когато в света има нещо непорядъчно, красивото причинява известно болезнено състояние и става в човека едно неразположение. Намират се хора, в които чувствата и любовта на физическото поле са развити и обилни. Този човек е откровен, но философства.
към беседата >>

6. Да възлюбиш Господа

(втори вариант)

НБ

Един ден завързал ръцете и краката му с въже, с намерение да го пусне в кладенеца, да се освободи от него.
Когато малкото дете се цапа, това не показва, че върви в лош път. Детето не е виновно, че се цапа. Очисти го и чакай, докато порасне и осъзнае погрешката си. Един Варненец ми разправяше една своя опитност. Имал един син, от когото бил крайно недоволен. Един ден завързал ръцете и краката му с въже, с намерение да го пусне в кладенеца, да се освободи от него. Като разбрал намерението на баща си, синът казал: Татко, можеш да постъпиш, както искаш, но мисли за последствията. Ще те затворят и ще лишиш майка ми и сестричетата от прехрана. Бащата се замислил, развързал сина си и го пуснал на свобода, но постоянно му казвал: От тебе човек няма да стане. Един ден срещнах сина му и, като се разговаряхме известно време, казах му: От тебе човек ще стане. Думите ми и вярата, която вложих в тях, го насърчиха и, наистина, той стана човек.
към беседата >>

Един ден завързал ръцете и краката му с въже, с намерение да го пусне в кладенеца, да се освободи от него. (втори вариант)
Когато малкото дете се цапа, това не показва, че върви в лош път. Детето не е виновно, че се цапа. Очисти го и чакай, докато порасне и съзнае погрешката си. Един варненец ми разправяше една своя опитност. Имал един син, от когото бил крайно недоволен. Един ден завързал ръцете и краката му с въже, с намерение да го пусне в кладенеца, да се освободи от него. Като разбрал намерението на баща си, синът казал: „Татко, можеш да постъпиш както искаш, но мисли за последствията. Ще те затворят и ще лишиш майка ми и сес- тричетата от прехрана." Бащата се замислил, развързал сина си и го пуснал на свобода, но постоянно му казвал: „От тебе човек няма да стане." Един ден срещнах сина му и като се разговаряхме известно време, казах му: „От тебе човек ще стане." Думите ми и вярата, която вложих в тях, го насърчиха и наистина той стана човек. Следователно, ако искаш да живееш добре, казвай на жена си, че е добра, разумна. Казвай на мъжа си, че е добър, справедлив, любещ. Като се върне от работа, посрещни го добре, с разположение, дай му вода да измие краката си.
към втори вариант >>

7. Яковъ и Исавъ / Яков и Исав

(втори вариант)

НБ

Преди да стигне в дома на чичо си, Яков срещнал при кладенеца Рахил, на която помогнал да си начерпи вода, целунал я и казал, че са роднини.
Още първия ден, след залязване на слънцето, той сънувал сън: „Видял стълба, поставена на земята, а върхът й стигал до небето; и ето, ангелите Божии слизали и възлизали по нея." Бог видял постъпката на Якова и му отдал заслуженото. Това показва, че Той вижда всички мисли и желания на човека, всичко отбелязва и всяко нещо възнаграждава или наказва. Яков отиде в дома на чичо си Лаван, човек хитър и практичен, който му стана учител. В този дом изпъкват още три характера : Лаван и двете му дъщери – Лия – по-голямата и Рахил – по-малката. Преди да стигне в дома на чичо си, Яков срещнал при кладенеца Рахил, на която помогнал да си начерпи вода, целунал я и казал, че са роднини. От този момент той се влюбил в Рахил. Като практичен човек, Лаван запитал Якова, каква заплата иска за времето, през което ще остане в дома му да работи. Яков отговорил, че обича Рахил и иска да я вземе за своя жена – това е неговата заплата. Името „Рахил” е съдържателно, то представя идеалното и възвишеното в човека. Лаван обещал да даде Рахила на Якова, но с условие, да му работи седем години за нея.
към беседата >>

“ Яковъ, прѣди да дойде въ кѫщата на чича си, срѣщна Рахиль съ стадото, налѣ ѝ вода отъ кладенеца, цѣлуна я и ѝ каза, че сѫ роднини. (втори вариант)
– На 76 години. Тогава отива той при чича си Лавана и тукъ намира единъ учитель по-хитъръ отъ него – самия Лаванъ. Въ този домъ изпѫкватъ още три нови характера: Лаванъ и двѣтѣ му дъщери – Лия, по-голямата и Рахиль, по-младата. Лаванъ е отличенъ базиргянинъ, човѣкъ съ много добъръ практически умъ. Лаванъ пита племяника си: „Като ще останешъ при мене да ми работишъ, каква заплата искашъ за това? “ Яковъ, прѣди да дойде въ кѫщата на чича си, срѣщна Рахиль съ стадото, налѣ ѝ вода отъ кладенеца, цѣлуна я и ѝ каза, че сѫ роднини. Влюбва се въ Рахила и когато чичо му го пита, каква заплата иска за работата си, Яковъ казва, че иска да се ожени за Рахила. Ергенинъ на 76 години иска да се ожени за млада мома. Въ тази повѣсть Рахила играе роль на идеалното, възвишеното. Думата „Рахиль“ е съдържателна сама по себе си. Лаванъ се пазарилъ съ Якова да му слугува той седемь години, но слѣдъ изтичането на седемтѣ години да му даде Рахила, но Лаванъ го излъгалъ и му далъ по-старата си дъщеря Лия.
към втори вариант >>

8. Пребъдете / Пръбѫдване

(втори вариант)

НБ

Обаче, всеки ден, по едно и също време, конят дохождал около кладенеца, отдето вадел вода за поливане на градината, и спирал там – очаквал да дойде господарят му, да го впрегне на работа.
– Наистина, светът е добре направен, но трябва да благодариш на Господаря си, Който те храни за работата, която си свършил. Ако престанеш да работиш, и Господарят престава да те храни. Щом огладнееш, започваш да плачеш, да се молиш, докато Господарят ти отново отпуща нежната за тебе храна. По отношение на работата си, човек прилича на коня, който, като свикне на тегло, и да го пуснат на свобода, не може да се ползува от нея. Един кон работил цели 30 години на господаря си и като остарял, господарят му го освободил от работа, пуснал го в гората на свобода. Обаче, всеки ден, по едно и също време, конят дохождал около кладенеца, отдето вадел вода за поливане на градината, и спирал там – очаквал да дойде господарят му, да го впрегне на работа. Христос казва: „Ако държите моите заповеди". Кои заповеди? – Които могат да направят човешкия живот щастлив и смислен. Като слушат да се говори за тези заповеди, мнозина казват, че са ги чели. Щом сте ги чели, питам, станал ли е животът ви щастлив и сносен?
към беседата >>

9. Да Го посрещнат

(втори вариант)

НБ

Мъчнотиите теглят човека нагоре така, както въжето, за което е вързан падналият в кладенеца човек.
Днес хората мъчно се справят с мъчнотиите си, защото сами са си внушили тази мисъл. От осем хиляди години насам те държат тази мисъл в главата си. Дето и да отидете днес, все едно и също чувате – че мъчно се живее, че животът е тежък. Посрещнете Онзи, Който ще ви помогне да се освободите от мисълта, която сте си внушили. Тогава сами ще се убедите, че мъчнотиите не са препятствия в живота, но чрез тях действа Божията ръка, която ви повдига. Мъчнотиите теглят човека нагоре така, както въжето, за което е вързан падналият в кладенеца човек. Наистина, той изпитва мъчнотия, докато го извадят, защото собствената му тежест го тегли към центъра на Земята. Земният живот е сбор от процеси на слизане и качване. Всеки слиза и излиза от кладенеца. Ще каже някой, че не е слизал в кладенец. Ако не е слизал, ще слезе.
към беседата >>

Всеки слиза и излиза от кладенеца.
Посрещнете Онзи, Който ще ви помогне да се освободите от мисълта, която сте си внушили. Тогава сами ще се убедите, че мъчнотиите не са препятствия в живота, но чрез тях действа Божията ръка, която ви повдига. Мъчнотиите теглят човека нагоре така, както въжето, за което е вързан падналият в кладенеца човек. Наистина, той изпитва мъчнотия, докато го извадят, защото собствената му тежест го тегли към центъра на Земята. Земният живот е сбор от процеси на слизане и качване. Всеки слиза и излиза от кладенеца. Ще каже някой, че не е слизал в кладенец. Ако не е слизал, ще слезе. Няма човек в света, който да не е слизал в кладенец. Като се казва, че човек трябва да има Вяра, ние разбираме под вяра онова въже, с което човек ще излезе от кладенеца. Човек слиза в кладенеца, за да придобие известно богатство.
към беседата >>

Ще каже някой, че не е слизал в кладенец.
Тогава сами ще се убедите, че мъчнотиите не са препятствия в живота, но чрез тях действа Божията ръка, която ви повдига. Мъчнотиите теглят човека нагоре така, както въжето, за което е вързан падналият в кладенеца човек. Наистина, той изпитва мъчнотия, докато го извадят, защото собствената му тежест го тегли към центъра на Земята. Земният живот е сбор от процеси на слизане и качване. Всеки слиза и излиза от кладенеца. Ще каже някой, че не е слизал в кладенец. Ако не е слизал, ще слезе. Няма човек в света, който да не е слизал в кладенец. Като се казва, че човек трябва да има Вяра, ние разбираме под вяра онова въже, с което човек ще излезе от кладенеца. Човек слиза в кладенеца, за да придобие известно богатство. Щом го придобие, непременно трябва да излезе вън, на повърхността на Живота.
към беседата >>

Няма човек в света, който да не е слизал в кладенец.
Наистина, той изпитва мъчнотия, докато го извадят, защото собствената му тежест го тегли към центъра на Земята. Земният живот е сбор от процеси на слизане и качване. Всеки слиза и излиза от кладенеца. Ще каже някой, че не е слизал в кладенец. Ако не е слизал, ще слезе. Няма човек в света, който да не е слизал в кладенец. Като се казва, че човек трябва да има Вяра, ние разбираме под вяра онова въже, с което човек ще излезе от кладенеца. Човек слиза в кладенеца, за да придобие известно богатство. Щом го придобие, непременно трябва да излезе вън, на повърхността на Живота. – „Аз не искам да се качвам и да слизам.” – Щом си в колелото на Живота, ще се качваш и ще слизаш. Като слизаш, ще вземеш всичко необходимо за Живота; като се качваш, ще прилагаш и ще раздаваш придобитото.
към беседата >>

Като се казва, че човек трябва да има Вяра, ние разбираме под вяра онова въже, с което човек ще излезе от кладенеца.
Земният живот е сбор от процеси на слизане и качване. Всеки слиза и излиза от кладенеца. Ще каже някой, че не е слизал в кладенец. Ако не е слизал, ще слезе. Няма човек в света, който да не е слизал в кладенец. Като се казва, че човек трябва да има Вяра, ние разбираме под вяра онова въже, с което човек ще излезе от кладенеца. Човек слиза в кладенеца, за да придобие известно богатство. Щом го придобие, непременно трябва да излезе вън, на повърхността на Живота. – „Аз не искам да се качвам и да слизам.” – Щом си в колелото на Живота, ще се качваш и ще слизаш. Като слизаш, ще вземеш всичко необходимо за Живота; като се качваш, ще прилагаш и ще раздаваш придобитото. Някои хора се оплакват, че са нещастни.
към беседата >>

Човек слиза в кладенеца, за да придобие известно богатство.
Всеки слиза и излиза от кладенеца. Ще каже някой, че не е слизал в кладенец. Ако не е слизал, ще слезе. Няма човек в света, който да не е слизал в кладенец. Като се казва, че човек трябва да има Вяра, ние разбираме под вяра онова въже, с което човек ще излезе от кладенеца. Човек слиза в кладенеца, за да придобие известно богатство. Щом го придобие, непременно трябва да излезе вън, на повърхността на Живота. – „Аз не искам да се качвам и да слизам.” – Щом си в колелото на Живота, ще се качваш и ще слизаш. Като слизаш, ще вземеш всичко необходимо за Живота; като се качваш, ще прилагаш и ще раздаваш придобитото. Някои хора се оплакват, че са нещастни. Коя е причината за нещастието им?
към беседата >>

Мѫчнотиитѣ теглятъ човѣка нагоре така, както вѫжето, за което е вързанъ падналиятъ въ кладенеца човѣкъ. (втори вариант)
Днесъ хората мѫчно се справятъ съ мѫчнотиитѣ си, защото сами си внушили тази мисъль. Отъ осемь хиляди години насамъ тѣ държатъ тази мисъль въ главата си. Дето и да отидете днесъ, все едно и сѫщо чувате, че мѫчно се живѣе, че животътъ е тежъкъ. Посрещнете Онзи, Който ще ви помогне да се освободите отъ мисъльта, която сте си внушили. Тогава сами ще се убедите, че мѫчнотиитѣ не сѫ препяствия въ живота, но чрезъ тѣхъ действува Божията рѫка, която ви повдига. Мѫчнотиитѣ теглятъ човѣка нагоре така, както вѫжето, за което е вързанъ падналиятъ въ кладенеца човѣкъ. Наистина, той изпитва мѫчнотия, докато го извадятъ, защото собствената му тежесть го тегли къмъ центъра на земята. Земниятъ животъ е сборъ отъ процеси на слизане и качване. Всѣки слиза и излиза отъ кладенеца. Ще каже нѣкой, че не е слизалъ въ кладенецъ. Ако не е слизалъ, ще слѣзе.
към втори вариант >>

Всѣки слиза и излиза отъ кладенеца. (втори вариант)
Посрещнете Онзи, Който ще ви помогне да се освободите отъ мисъльта, която сте си внушили. Тогава сами ще се убедите, че мѫчнотиитѣ не сѫ препяствия въ живота, но чрезъ тѣхъ действува Божията рѫка, която ви повдига. Мѫчнотиитѣ теглятъ човѣка нагоре така, както вѫжето, за което е вързанъ падналиятъ въ кладенеца човѣкъ. Наистина, той изпитва мѫчнотия, докато го извадятъ, защото собствената му тежесть го тегли къмъ центъра на земята. Земниятъ животъ е сборъ отъ процеси на слизане и качване. Всѣки слиза и излиза отъ кладенеца. Ще каже нѣкой, че не е слизалъ въ кладенецъ. Ако не е слизалъ, ще слѣзе. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е слизалъ въ кладенецъ. Като се казва, че човѣкъ трѣбва да има вѣра, ние разбираме подъ вѣра онова вѫже, съ което човѣкъ ще излѣзе отъ кладенеца. Човѣкъ слиза въ кладенеца, за да придобие известно богатство.
към втори вариант >>

Ще каже нѣкой, че не е слизалъ въ кладенецъ. (втори вариант)
Тогава сами ще се убедите, че мѫчнотиитѣ не сѫ препяствия въ живота, но чрезъ тѣхъ действува Божията рѫка, която ви повдига. Мѫчнотиитѣ теглятъ човѣка нагоре така, както вѫжето, за което е вързанъ падналиятъ въ кладенеца човѣкъ. Наистина, той изпитва мѫчнотия, докато го извадятъ, защото собствената му тежесть го тегли къмъ центъра на земята. Земниятъ животъ е сборъ отъ процеси на слизане и качване. Всѣки слиза и излиза отъ кладенеца. Ще каже нѣкой, че не е слизалъ въ кладенецъ. Ако не е слизалъ, ще слѣзе. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е слизалъ въ кладенецъ. Като се казва, че човѣкъ трѣбва да има вѣра, ние разбираме подъ вѣра онова вѫже, съ което човѣкъ ще излѣзе отъ кладенеца. Човѣкъ слиза въ кладенеца, за да придобие известно богатство. Щомъ го придобие, непремѣнно трѣбва да излѣзе вънъ, на повръхностьта на живота.
към втори вариант >>

Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е слизалъ въ кладенецъ. (втори вариант)
Наистина, той изпитва мѫчнотия, докато го извадятъ, защото собствената му тежесть го тегли къмъ центъра на земята. Земниятъ животъ е сборъ отъ процеси на слизане и качване. Всѣки слиза и излиза отъ кладенеца. Ще каже нѣкой, че не е слизалъ въ кладенецъ. Ако не е слизалъ, ще слѣзе. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е слизалъ въ кладенецъ. Като се казва, че човѣкъ трѣбва да има вѣра, ние разбираме подъ вѣра онова вѫже, съ което човѣкъ ще излѣзе отъ кладенеца. Човѣкъ слиза въ кладенеца, за да придобие известно богатство. Щомъ го придобие, непремѣнно трѣбва да излѣзе вънъ, на повръхностьта на живота. — Азъ не искамъ да се качвамъ и да слизамъ. — Щомъ си въ колелото на живота, ще се качвашъ и ще слизашъ, Като слизашъ, ще вземешъ всичко необходимо за живота; като се качвашъ, ще прилагашъ и ще раздавашъ придобитото.
към втори вариант >>

Като се казва, че човѣкъ трѣбва да има вѣра, ние разбираме подъ вѣра онова вѫже, съ което човѣкъ ще излѣзе отъ кладенеца. (втори вариант)
Земниятъ животъ е сборъ отъ процеси на слизане и качване. Всѣки слиза и излиза отъ кладенеца. Ще каже нѣкой, че не е слизалъ въ кладенецъ. Ако не е слизалъ, ще слѣзе. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е слизалъ въ кладенецъ. Като се казва, че човѣкъ трѣбва да има вѣра, ние разбираме подъ вѣра онова вѫже, съ което човѣкъ ще излѣзе отъ кладенеца. Човѣкъ слиза въ кладенеца, за да придобие известно богатство. Щомъ го придобие, непремѣнно трѣбва да излѣзе вънъ, на повръхностьта на живота. — Азъ не искамъ да се качвамъ и да слизамъ. — Щомъ си въ колелото на живота, ще се качвашъ и ще слизашъ, Като слизашъ, ще вземешъ всичко необходимо за живота; като се качвашъ, ще прилагашъ и ще раздавашъ придобитото. Нѣкои хора се оплакватъ, че сѫ нещастни.
към втори вариант >>

Човѣкъ слиза въ кладенеца, за да придобие известно богатство. (втори вариант)
Всѣки слиза и излиза отъ кладенеца. Ще каже нѣкой, че не е слизалъ въ кладенецъ. Ако не е слизалъ, ще слѣзе. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е слизалъ въ кладенецъ. Като се казва, че човѣкъ трѣбва да има вѣра, ние разбираме подъ вѣра онова вѫже, съ което човѣкъ ще излѣзе отъ кладенеца. Човѣкъ слиза въ кладенеца, за да придобие известно богатство. Щомъ го придобие, непремѣнно трѣбва да излѣзе вънъ, на повръхностьта на живота. — Азъ не искамъ да се качвамъ и да слизамъ. — Щомъ си въ колелото на живота, ще се качвашъ и ще слизашъ, Като слизашъ, ще вземешъ всичко необходимо за живота; като се качвашъ, ще прилагашъ и ще раздавашъ придобитото. Нѣкои хора се оплакватъ, че сѫ нещастни. Коя е причината за нещастието имъ?
към втори вариант >>

10. Правият път

СБ

Да допуснем, че съм паднал в един кладенец между десет души, успея да се кача на главите им и да изляза от кладенеца.
Следователно трябва да влезете в тази права посока за развитие. Друга опасност, която се среща в окултните школи, е следната: между учениците се заражда състезание. Хубаво нещо е състезанието – човек се учи да расте. Всяка школа има желание да даде свобода на ученика. Но в това стремление да освободим себе си ние ограничаваме другите. Да допуснем, че съм паднал в един кладенец между десет души, успея да се кача на главите им и да изляза от кладенеца. Ако след като изляза, не им помогна от своя страна, де е тук моята култура, де е моето развитие? Ако имам десет души слуги и ги използвам за свои цели, а после ги оставя да погинат, това култура ли е, християнство ли е? Всеки трябва, като има, да дава и на другите свободата, която Христос му е дал, както и Той го е извадил от кладенеца – ада. Аз трябва да употребя всички средства, да освободя поробените същества. Само по този начин смятам, че извършвам своята длъжност.
към беседата >>

Всеки трябва, като има, да дава и на другите свободата, която Христос му е дал, както и Той го е извадил от кладенеца – ада.
Всяка школа има желание да даде свобода на ученика. Но в това стремление да освободим себе си ние ограничаваме другите. Да допуснем, че съм паднал в един кладенец между десет души, успея да се кача на главите им и да изляза от кладенеца. Ако след като изляза, не им помогна от своя страна, де е тук моята култура, де е моето развитие? Ако имам десет души слуги и ги използвам за свои цели, а после ги оставя да погинат, това култура ли е, християнство ли е? Всеки трябва, като има, да дава и на другите свободата, която Христос му е дал, както и Той го е извадил от кладенеца – ада. Аз трябва да употребя всички средства, да освободя поробените същества. Само по този начин смятам, че извършвам своята длъжност. Тези хора са стоели дълго време на дъното, затова аз ще трябва да сляза и да ги изкача всички. Искам всеки, който излиза на повърхността, да спусне своето въже и да започне да тегли своите другари от кладенеца. Ще поясня тази истина в малко по-друга форма.
към беседата >>

Искам всеки, който излиза на повърхността, да спусне своето въже и да започне да тегли своите другари от кладенеца.
Ако имам десет души слуги и ги използвам за свои цели, а после ги оставя да погинат, това култура ли е, християнство ли е? Всеки трябва, като има, да дава и на другите свободата, която Христос му е дал, както и Той го е извадил от кладенеца – ада. Аз трябва да употребя всички средства, да освободя поробените същества. Само по този начин смятам, че извършвам своята длъжност. Тези хора са стоели дълго време на дъното, затова аз ще трябва да сляза и да ги изкача всички. Искам всеки, който излиза на повърхността, да спусне своето въже и да започне да тегли своите другари от кладенеца. Ще поясня тази истина в малко по-друга форма. Да допуснем, че в кладенеца са паднали няколко овци, а не хора; у мене ще се породи силно желание да ги спася и извадя. Защо? Защото, като ги избавя, аз няма да ги пусна току-така да си вървят, а ще острижа вълната им и ще изям месото им. Е, това култура ли е? Така че, от една страна, ние може да освободим един човек, да променим състоянието му от едно в друго, но, от друга страна, може и да го поробим.
към беседата >>

Да допуснем, че в кладенеца са паднали няколко овци, а не хора; у мене ще се породи силно желание да ги спася и извадя. Защо?
Аз трябва да употребя всички средства, да освободя поробените същества. Само по този начин смятам, че извършвам своята длъжност. Тези хора са стоели дълго време на дъното, затова аз ще трябва да сляза и да ги изкача всички. Искам всеки, който излиза на повърхността, да спусне своето въже и да започне да тегли своите другари от кладенеца. Ще поясня тази истина в малко по-друга форма. Да допуснем, че в кладенеца са паднали няколко овци, а не хора; у мене ще се породи силно желание да ги спася и извадя. Защо? Защото, като ги избавя, аз няма да ги пусна току-така да си вървят, а ще острижа вълната им и ще изям месото им. Е, това култура ли е? Така че, от една страна, ние може да освободим един човек, да променим състоянието му от едно в друго, но, от друга страна, може и да го поробим. Тъй постъпват съвременните хора: изваждат човека от кладенеца, направят му уж добро, а след това го поставят в положение да се чувства роб. Главното нещо е, като освободим някого, да го поставим в положение да се чувства действително свободен.
към беседата >>

Тъй постъпват съвременните хора: изваждат човека от кладенеца, направят му уж добро, а след това го поставят в положение да се чувства роб.
Ще поясня тази истина в малко по-друга форма. Да допуснем, че в кладенеца са паднали няколко овци, а не хора; у мене ще се породи силно желание да ги спася и извадя. Защо? Защото, като ги избавя, аз няма да ги пусна току-така да си вървят, а ще острижа вълната им и ще изям месото им. Е, това култура ли е? Така че, от една страна, ние може да освободим един човек, да променим състоянието му от едно в друго, но, от друга страна, може и да го поробим. Тъй постъпват съвременните хора: изваждат човека от кладенеца, направят му уж добро, а след това го поставят в положение да се чувства роб. Главното нещо е, като освободим някого, да го поставим в положение да се чувства действително свободен. Обичаме ли някого, трябва да му дадем свобода да се изкаже, да го изслушаме. Трябва да сме внимателни и да не изнудваме оногова, когото обичаме. Към всички трябва да сме внимателни. Искам да имате помежду си взаимно уважение, обич, и то не само между вас, но и когато сте между другите хора.
към беседата >>

11. Съмнение и вяра

ИБ

Когато един човек се качва нагоре, по същата верига друг слиза надолу, за да нагребе вода от кладенеца.
Първоначално се съмнява без причини. И, като се убеди, че няма защо да се съмнява, вярата му в нея се увеличава. Значи, от съмнението той отива към вярата — към другия полюс. Така той се поляризира. Такъв е законът. Когато един човек се качва нагоре, по същата верига друг слиза надолу, за да нагребе вода от кладенеца. Ако мъжът се качва, жената слиза; и обратно, когато жената се качва, мъжът слиза. Това са преживявания, както на светските, така и на религиозните хора. Вие трябва да знаете този закон, понеже по него ту се привличате, ту се отблъсквате. Който се качва нагоре, да каже на онези, които слизат: Дръжте се, не се страхувайте! Като се поддържате взаимно, вие няма да се натъквате на противоречия.
към беседата >>

12. Кротостта и смирението

ИБ

ООК

Някои приличат на онзи бьлгарин, който минал покрай един кладенец, на въжето на който били закачени две кофи за вода; пуснал въжето в кладенеца и напоил добитъка си; но, като си тръгвал, дотрябвало му въже за колата, взел че отрязал това, на което били закачени кофите, свършил с него работата си и си заминал.
Друг пример. Някой път се намирате в трудно положение, вашето небе е като един връщник, няма изходен път; вие започвате да се молите, веднага у вас се заражда една малка надежда, като светъл лъч, който малко по малко започва да блести по-силно. Следете откъде иде това чувство. Тези неща стават почти всеки ден с вас, но не ги наблюдавате. Локализирайте мястото на тези явления. Някои приличат на онзи бьлгарин, който минал покрай един кладенец, на въжето на който били закачени две кофи за вода; пуснал въжето в кладенеца и напоил добитъка си; но, като си тръгвал, дотрябвало му въже за колата, взел че отрязал това, на което били закачени кофите, свършил с него работата си и си заминал. След малко време той пак минава през същия път, иска да пие вода, но вижда, че няма кофите, и си казва: „Бре, кофите ги няма тука". Така хората сами развалят своето щастие – отрязват въжето на кофите, а после се чудят, че ги няма. Аз правя уподобление. Двете кофи – това са кротостта и смирението. Без кофи няма с що да напоите душата си.
към беседата >>

13. Молих се

НБ

Аз уподобявам вярата на силна магнетична струя или на здраво въже, на двата му края вързани две кофи, които се спущат в кладенеца да вадят вода.
– Защо? Духът го задигна. - Защо не могат да го изпъдят? – Защото нямат достатъчно вяра. Тя не е нещо отвлечено. Аз уподобявам вярата на силна магнетична струя или на здраво въже, на двата му края вързани две кофи, които се спущат в кладенеца да вадят вода. Скъса ли се въжето, кофите остават в кладенеца, без да се извади вода. Двете кофи са умът и сърцето на човека, които се спущат и вадят от кладенеца с пълни кофи вода. Скъса ли се въжето, т.е. стане ли нещо с вярата, двете кофи – умът и сърцето, остават долу, дето се образуват нечистотиите – носители на всички болести, Христос казва: “Доведете сина си тука!
към беседата >>

Скъса ли се въжето, кофите остават в кладенеца, без да се извади вода.
Духът го задигна. - Защо не могат да го изпъдят? – Защото нямат достатъчно вяра. Тя не е нещо отвлечено. Аз уподобявам вярата на силна магнетична струя или на здраво въже, на двата му края вързани две кофи, които се спущат в кладенеца да вадят вода. Скъса ли се въжето, кофите остават в кладенеца, без да се извади вода. Двете кофи са умът и сърцето на човека, които се спущат и вадят от кладенеца с пълни кофи вода. Скъса ли се въжето, т.е. стане ли нещо с вярата, двете кофи – умът и сърцето, остават долу, дето се образуват нечистотиите – носители на всички болести, Христос казва: “Доведете сина си тука! " – Къде тука?
към беседата >>

Двете кофи са умът и сърцето на човека, които се спущат и вадят от кладенеца с пълни кофи вода.
- Защо не могат да го изпъдят? – Защото нямат достатъчно вяра. Тя не е нещо отвлечено. Аз уподобявам вярата на силна магнетична струя или на здраво въже, на двата му края вързани две кофи, които се спущат в кладенеца да вадят вода. Скъса ли се въжето, кофите остават в кладенеца, без да се извади вода. Двете кофи са умът и сърцето на човека, които се спущат и вадят от кладенеца с пълни кофи вода. Скъса ли се въжето, т.е. стане ли нещо с вярата, двете кофи – умът и сърцето, остават долу, дето се образуват нечистотиите – носители на всички болести, Христос казва: “Доведете сина си тука! " – Къде тука? – При Христа.
към беседата >>

Вярата е здравото въже, което се спуща и вади от кладенеца.
" И вие трябва да отидете при Христа. Познавам много хора, които, като ги заболи нещо, отиват при Христа. И на вас казвам: Идете при Христа, потърсете Живия Господ, Който живее едновременно и във вас, и във всички хора. Ето, толкова години ви говоря, това да ви науча. Ако имаш вяра, всички ще ти се притекат на помощ; ако нямаш вяра, никой не може да ти помогне. Вярата е здравото въже, което се спуща и вади от кладенеца. Беседата, която днес ви държа, е малко строга, затова може да не ви харесва. – Де е нейната строгост? - Дето казвам, че не сте правоверни. – Как да не сме правоверни? От 20 години живеем с Христа, молим се, постим.
към беседата >>

14. Възкресение на Любовта / Възкръсение на Любовьта

(втори вариант)

НБ

Братята и сестрите трябва да бъдат горе, да вадят хората от кладенеца.
Това е от гледището на християнската култура. Там няма помен от умрели. Там всички са светии: светии по отношение на земята, а братя и сестри по отношение на небето. Хората са обърнали света с главата надолу и се чудят защо работите им не вървят. Те сложили светиите на небето, дето няма нужда от тях, а братята и сестрите на земята. Братята и сестрите трябва да бъдат горе, да вадят хората от кладенеца. Светиите трябва да бъдат на земята, да светят на хората, да им показват пътя. Де са българските светии? Мъртви светии не искам. Живи трябва да са те, да носят своите запалени фенерчета. Сега искат да ме убеждават, че имало светии на земята.
към беседата >>

Братята трѣбва да бѫдатъ горѣ, защото само твоятъ братъ или твоята сестра сѫ искрени, за да могатъ да те извадятъ отъ кладенеца, а светията трѣбва да свети съ своята лампичка, та да показва на онѣзи, които работятъ. (втори вариант)
Въ такива общества братя и сестри нѣма. Азъ говоря отъ гледище на християнската култура. Слѣдователно, въ тази култура нѣма ни поменъ отъ вдовици и вдовци, тамъ нѣма ни поменъ отъ умрѣли, че този умрѣлъ, онзи умрѣлъ, че този билъ светия, тамъ всички сѫ светии. Светии по отношение на небето, а братя по отношение къмъ земята. А сега хората турили светиитѣ горѣ, дѣто нѣматъ нужда, а братята свалили долу; хората обърнали свѣта надолу съ главата и се чудятъ защо свѣтътъ не върви. Братята трѣбва да бѫдатъ горѣ, защото само твоятъ братъ или твоята сестра сѫ искрени, за да могатъ да те извадятъ отъ кладенеца, а светията трѣбва да свети съ своята лампичка, та да показва на онѣзи, които работятъ. Дѣ сѫ светиитѣ, дѣ сѫ българскитѣ светии? Мъртви светии не искамъ. Живи трѣбва да сѫ, съ фенерчета. И сега искатъ да ме убѣдятъ, че имали светии. Въ какво се заключава светията?
към втори вариант >>

15. Ядоха и наситиха се

НБ

Казва още: „Аз съм живата вода“, изворът, който ще извира от вас вечно, и няма да има нужда да идвате, да черпите от този кладенец.
Възможно е и едното, и другото. Следователно, казва: „Яли и се наситили“. Човек трябва да яде. И Христос казва, че сте яли живия хляб, „Аз съм живият хляб“. Е как ще изясните този жив хляб? Казва още: „Аз съм живата вода“, изворът, който ще извира от вас вечно, и няма да има нужда да идвате, да черпите от този кладенец. Следователно ние трябва да се стремим да имаме една пряма връзка с произхода на нашето битие. И често връзките ни се късат по външни съображения. Ще ви представя още един пример. Доктор Фурио – аз наричам този доктор Фурио, – доктор-медик, но същевременно талантлив и имал извънредно голяма обич към музиката, до полуда, искал да пее, но нямал глас. Това му съставяло голямо мъчение, защото имал едно непреодолимо желание да пее.
към беседата >>

16. Двете посоки

(втори вариант)

МОК

А онзи, който по невнимание падне в някоя дупка в някой кладенец, неговото положение не подхожда на положението на онзи, който съзнателно слиза.
Всичките неприязнени мисли принадлежат само на старите. Сега да считате думата „стар“, като символ в смисъл на навици. „Стар“, като символ, означава навик, в непреривна форма навик. Сега разбира се, зло, не е че някои се стремят към центъра на земята, само че този стремеж трябва да бъде съзнателен. Рударят, който влиза в някоя мина, за да извади злато, някои скъпоценни камъни, той има за цел да ги извади на повърхността, да ги употреби. А онзи, който по невнимание падне в някоя дупка в някой кладенец, неговото положение не подхожда на положението на онзи, който съзнателно слиза. Сега, понеже сте влезнали в школата, ще размишлявате, защо често се менят вашите състояния. Отбележете си, на ден по колко пъти се менят, за една седмица. През следующата седмица ще отбележите три пъти през деня: сутрин, на обяд и вечерта, когато си лягате, колко пъти се е изменило състоянието ви през деня. Само резките промени ще отбелязвате. Да видим за 7 дни отгоре колко пъти се е променило състоянието ви: и отбелязвайте часа и минутата, преди обяд или след обяд.
към беседата >>

17. Страхът и съмнението. Обичта / Противоречията в живота

(втори вариант)

МОК

Когато паднеш в някой кладенец, страхът ще дойде, няма да се съмняваш.
Каква е разликата между 8-те минути и 250-те години? То е въпрос само на вашето съзнание. Вашето съзнание може да се движи с един трен, може да се движи с бързината на светлината, може да се движи и по-бързо. Следователно, времето и пространството се обуславят от съзнанието; туй е извън времето и пространството; извън въпроса на противоречието; извън съмнението и страха. Пространството произвежда страх, а времето произвежда съмнение. Когато паднеш в някой кладенец, страхът ще дойде, няма да се съмняваш. А когато дойде падежът да изплащаш някоя полица, ще дойде съмнението. Ще помислиш дали не е сбъркал този, който иде със своята полица. Съмнението ще дойде в ума ви. И тъй, когато съпоставим два предмета във времето, дисхармонични, тия предмети пораждат в ума ни съмнението, а когато разделим двата предмета вътре в пространството, ще произведат страх в нашето съзнание. Сега едно малко обяснение: да кажем, вие сте казали една обидна дума на вашия приятел – веднага се заражда страхът, че може да го изгубите – вие сте в пространството, усещате, че връзките може да се скъсат.
към беседата >>

Пространството произвежда страх, а времето - съмнение: когато паднеш в някой кладенец, страхът дохожда; когато наближи падежът за изплащане на някоя полица, съмнението дохожда. (втори вариант)
да определят продължителността на времето. Сега, като се говори за продължителност на времето, това е въпрос, който се отнася до съзнанието. Ако се движите с бързината на обикновен трен, вие ще стигнете до Слънцето в продължение на двеста и петдесет години; ако се движите с бързината на светлината, ще стигнете до Слънцето за осем минути. Значи вашето съзнание може да се движи с бързината на обикновен трен, може да се движи с бързината на светлината, а може да се движи и още по-бързо - следователно времето и пространството зависят от съзнанието. Съзнанието е извън времето и пространството, извън противоречията, извън страха и съмнението. Пространството произвежда страх, а времето - съмнение: когато паднеш в някой кладенец, страхът дохожда; когато наближи падежът за изплащане на някоя полица, съмнението дохожда. Като видите, че при вас дохожда онзи, на когото дължите, вие казвате: „Дали не е сбъркал, дали не е прибързал с донасянето на полицата? ". Когато два дисхармонични предмета се съпоставят едновременно във времето, те произвеждат в ума на човека съмнение; когато тия два предмета се разделят в пространството, те произвеждат в човека страх. Например ако кажете една обидна дума на вашия приятел, в този момент вие изпитвате страх, че можете да го загубите - страхът показва, че вие сте в пространството и се безпокоите, че връзките между вас и приятеля ви могат да се скъсат. Сега ще ви задам няколко въпроса: да обичате ли е по- добре, или да ви обичат? - Да обичаме.
към втори вариант >>

18. Окултна хигиена / Природна хигиена

(втори вариант)

ООК

Имам дълбок кладенец.
Сила трябва да има! Ще кажете вие: „Господ всичко ще нареди“. Бог в нас трябва да бъде волева сила. Той трябва да бъде Любов, Мъдрост, Истина, Правда, не само Той, но това трябва да бъдат велики потенциални психически сили, в нас, които трябва да ни събудят, за да работим. Сега, между вас и мен има допирни точки, те са следующите. Имам дълбок кладенец. Пътувам из пустинята, да изясня отношенията, които съществуват. Те са реални отношения на земята. Пътувам из пустинята, намирам дълбокия кладенец. Аз имам знания как да направя въжето, но нямам конец. Вие, ученици носите конец, но не знаете как да направите въжето. Добре.
към беседата >>

Пътувам из пустинята, намирам дълбокия кладенец.
Той трябва да бъде Любов, Мъдрост, Истина, Правда, не само Той, но това трябва да бъдат велики потенциални психически сили, в нас, които трябва да ни събудят, за да работим. Сега, между вас и мен има допирни точки, те са следующите. Имам дълбок кладенец. Пътувам из пустинята, да изясня отношенията, които съществуват. Те са реални отношения на земята. Пътувам из пустинята, намирам дълбокия кладенец. Аз имам знания как да направя въжето, но нямам конец. Вие, ученици носите конец, но не знаете как да направите въжето. Добре. Ще кажа, опънете вие сега конците, пък аз ще направя въжето. Въжето е ваше, а направата е моя. Ще турим, ще извадим вода, ще пием всички.
към беседата >>

Вървим, пак друг кладенец това са допирни точки между учениците и Учителя.
Вие, ученици носите конец, но не знаете как да направите въжето. Добре. Ще кажа, опънете вие сега конците, пък аз ще направя въжето. Въжето е ваше, а направата е моя. Ще турим, ще извадим вода, ще пием всички. Вие ще си вземете въжето, а аз ще си мисля, че аз го направих. Вървим, пак друг кладенец това са допирни точки между учениците и Учителя. Сега туй е само до мене, отношенията до мене. Туй е отношението до Христа. Той имаше ученици, които тури да свършат работа, която той не можеше да направи. Христос сега не може да слезе, той ще прати някои от своите ученици в туй село, даже Христос и в София няма да дойде да проповядва, даже и в Лондон няма да проповядва. За да проповядва Христос трябва да има души избрани, подигнати така високо, такова съзнание, такава хармония, че като слезе да бъдат подготвени, че думите, които каже, да ги възприемат и да влезе светлина.
към беседата >>

Имамъ долбокъ кладенецъ, Пѫтувамъ изъ пустинята, да изясня отношенията, които сѫществуватъ. (втори вариант)
Сила трѣбва да има! Ще кажете вие: „Господъ всичко ще нареди.“ Богъ въ насъ трѣбва да бѫде волева сила. Той трѣбва да бѫде Любовь, мѫдрость, истина, правда, не само Той, но това трѣбва да бѫдатъ велики потенциални психически сили, въ насъ, които трѣбва да ни събудятъ, за да работимъ. Сега, между васъ и менъ има допирни точки. Тѣ сѫ слѣдующитѣ. Имамъ долбокъ кладенецъ, Пѫтувамъ изъ пустинята, да изясня отношенията, които сѫществуватъ. Тѣ сѫ реални отношения на земята. Пѫтувамъ изъ пустинята, намирамъ дълбокия кладенецъ. Азъ имамъ знания какъ да направя вѫжето, но нѣмамъ конецъ. Вие, ученици носите конецъ, но не знаете какъ да направите вѫжето. Добрѣ. Ще кажа, опѫнете вие сега концитѣ, пъкъ азъ ще направя вѫжето.
към втори вариант >>

Пѫтувамъ изъ пустинята, намирамъ дълбокия кладенецъ. (втори вариант)
Той трѣбва да бѫде Любовь, мѫдрость, истина, правда, не само Той, но това трѣбва да бѫдатъ велики потенциални психически сили, въ насъ, които трѣбва да ни събудятъ, за да работимъ. Сега, между васъ и менъ има допирни точки. Тѣ сѫ слѣдующитѣ. Имамъ долбокъ кладенецъ, Пѫтувамъ изъ пустинята, да изясня отношенията, които сѫществуватъ. Тѣ сѫ реални отношения на земята. Пѫтувамъ изъ пустинята, намирамъ дълбокия кладенецъ. Азъ имамъ знания какъ да направя вѫжето, но нѣмамъ конецъ. Вие, ученици носите конецъ, но не знаете какъ да направите вѫжето. Добрѣ. Ще кажа, опѫнете вие сега концитѣ, пъкъ азъ ще направя вѫжето. Вѫжето е ваше, а направата е моя. Ще туримъ, ще извадимъ вода, ще пиемъ всички.
към втори вариант >>

Вървимъ, пакъ другъ кладенецъ това сѫ допирни точки между ученицитѣ и Учителя. (втори вариант)
Вие, ученици носите конецъ, но не знаете какъ да направите вѫжето. Добрѣ. Ще кажа, опѫнете вие сега концитѣ, пъкъ азъ ще направя вѫжето. Вѫжето е ваше, а направата е моя. Ще туримъ, ще извадимъ вода, ще пиемъ всички. Вие ще си вземете вѫжето, а азъ ще си мисля, че аз го направихъ. Вървимъ, пакъ другъ кладенецъ това сѫ допирни точки между ученицитѣ и Учителя. Сега туй е само до мене, отношенията до мене. Туй е отношението до Христа. Той имаше ученици, които тури да свършатъ работа, която той не можеше да направи. Христосъ сега не може да слѣзе, той ще прати нѣкои отъ своитѣ ученици въ туй село, даже Христосъ и въ София нѣма да дойде да проповѣдва, даже и въ Лондонъ нѣма да проповѣдва. За да проповѣдва Христосъ трѣбва да има души избрани, подигнати така високо, такова съзнание, такава хармония, че като слѣзе да бѫдатъ подготвени, че думитѣ, които каже, да ги възприематъ и да влѣзе свѣтлина.
към втори вариант >>

19. Какъв трябва да бъде ученикът

СБ

Да се вижда, че в този извор има Любов, стремеж и цел и че той изтича, не мяза на кладенец, а има стремеж да се влива в далечното море.
Но аз искам очите ви да бъдат ясни – на млади или стари очите ви трябва да бъдат ясни, прозрачни. На млади или стари, очите ви трябва да бъдат ясни, прозрачни, както водата в някой чист извор е бистра като сълза, та като погледнеш надолу, всичките камъчета да се забелязват. Такива трябва да бъдат очите ви! При това очите ви трябва да имат мекота. Второто качество: очите ви трябва да изразяват интелигентност, да бъдат извор на вашите мисли. Да се вижда, че в този извор има Любов, стремеж и цел и че той изтича, не мяза на кладенец, а има стремеж да се влива в далечното море. Който ви погледне, да знае, че у вас тече Любов, благословение за хората, което трябва да се дава на всички ваши братя и сестри, които живеят покрай реката. Като ви видят, да познаят, че вие сте един интелигентен човек. При това в очите ви трябва да се забелязва решителност и сила, че можете да изпълните всичко. И като кажете нещо, никой да не се усъмни във вас, никой да не се поколебае във вас, но като кажете да или не, да се знае, че въпросът е свършен. Никакво извинение!
към беседата >>

20. Обичен и скъп

(втори вариант)

НБ

Можеш ли да вържеш кофата на конец и да вадиш с нея вода от кладенеца?
Казваш: Скъпи Учителю! Отговарям: Твоят Учител струва 33 сребърника – продаваш го. Думата „обичен" представя основите, върху които животът расте и се развива, а „скъп" означава закон на промени, закон на месечината. Можеш ли да се грееш на месечината? Вибрациите на думата „скъп" са слаби, а на „обичен" – силни. Можеш ли да вържеш кофата на конец и да вадиш с нея вода от кладенеца? Конецът веднага ще се скъса. Такава е силата на думата „скъп". Думата „обичен" е дебело въже, с което завързваш кофата. Щом я пуснеш в кладенеца, непременно ще извадиш вода. Ако сравните думите „обичен и любезен", по-силна е "обичен".
към беседата >>

Щом я пуснеш в кладенеца, непременно ще извадиш вода.
Вибрациите на думата „скъп" са слаби, а на „обичен" – силни. Можеш ли да вържеш кофата на конец и да вадиш с нея вода от кладенеца? Конецът веднага ще се скъса. Такава е силата на думата „скъп". Думата „обичен" е дебело въже, с което завързваш кофата. Щом я пуснеш в кладенеца, непременно ще извадиш вода. Ако сравните думите „обичен и любезен", по-силна е "обичен". Буквата „з" в думата "любезен" разваля всичко. Тази дума няма хубави вибрации. Сричката „зен" в нея показва, че започваш добре, приятелски, а свършваш зле. Сега, аз искам да ви обърна вниманието към съзнателно отнасяне със своите мисли и чувства, да ги изследвате, да сте доволни от тях.
към беседата >>

Щом направите дебелото въже, ще завържете една кофа за него и ще я пуснете в кладенеца, да извадите, колкото искате, вода.
Докато Учителят не ти даде начин, да изучаваш и прилагаш великите закони на природата, ти никога не можеш да помогнеш на своя ближен. – Как можем да постигнем това? Питам: Въжето изведнъж ли става дебело? За да направите едно дебело въже, от хиляди нишки, трябва да забиете два кола в земята и да сновете около тях. Ще обиколите най-малко пет хиляди пъти около тях. Щом направите дебелото въже, ще завържете една кофа за него и ще я пуснете в кладенеца, да извадите, колкото искате, вода. Казвате: Не може ли по-малко обиколки да направим? – Може, но това въже ще бъде по-слабо. Колкото по-малко нишки съдържа въжето, толкова по-слабо ще бъде. Нужно е да се направят пет хиляди обиколки за вашето въже. И за всяка мисъл се изискват ред трептения.
към беседата >>

„Скъпи" - това е конец, на който свързваш своята кофа и като я пуснеш в кладенеца, ще се скъса. (втори вариант)
„Обични" - това са основите, при които животът може да расте, а „скъпи" - това е законът на промените. Вие се греете на месечината. Можете ли на месечината да се развивате? Вибрациите на думата „скъпи" са слаби. Като произнесете думата „скъпи", може да почувствате, че вибрациите са слаби, когато на думата „обични" са силни. „Скъпи" - това е конец, на който свързваш своята кофа и като я пуснеш в кладенеца, ще се скъса. „Обич ни" е дебело въже, с което като спуснеш кофата си в кладенеца, удържа и може да извадиш вода. После вземете думите „обични" и „любезни" - каква разлика може да направите между тях? Коя от тях е по-силна? По-силна дума е „обични". Туй „з" в думата „любезни" - „любез-з-з" разваля всичко.
към втори вариант >>

„Обич ни" е дебело въже, с което като спуснеш кофата си в кладенеца, удържа и може да извадиш вода. (втори вариант)
Вие се греете на месечината. Можете ли на месечината да се развивате? Вибрациите на думата „скъпи" са слаби. Като произнесете думата „скъпи", може да почувствате, че вибрациите са слаби, когато на думата „обични" са силни. „Скъпи" - това е конец, на който свързваш своята кофа и като я пуснеш в кладенеца, ще се скъса. „Обич ни" е дебело въже, с което като спуснеш кофата си в кладенеца, удържа и може да извадиш вода. После вземете думите „обични" и „любезни" - каква разлика може да направите между тях? Коя от тях е по-силна? По-силна дума е „обични". Туй „з" в думата „любезни" - „любез-з-з" разваля всичко. „Зум, зън" в думата „любезни" означава, че започваш хубаво, приятелски, но свършваш зле.
към втори вариант >>

Пет хиляди пъти трябва да обиколите и петте хиляди пъти ще бъдат резултат на дебелото въже, и след туй ще трябва да го пуснете в кладенеца, да извадите вода, колкото искате. (втори вариант)
Сега вътре във вас се задава един въпрос: „Как можем да направим това? " Аз ще ви отговоря, положително ще ви отговоря. Дебелите въжа изведнъж ли се раждат, изведнъж ли стават? Ако ви кажа да направите едно дебело въже от пет-шест хиляди нишки, нали трябва да прострете два колца и да обикаляте около тях? Колко пъти трябва да обиколите? Пет хиляди пъти трябва да обиколите и петте хиляди пъти ще бъдат резултат на дебелото въже, и след туй ще трябва да го пуснете в кладенеца, да извадите вода, колкото искате. Аз ви казвам: пет хиляди пъти трябва да обиколите. Но вие казвате: „Учителю, не може ли по-малко? Ние ще направим две хиляди и петстотин обиколки." Да, може, но туй въже ще бъде два пъти по-тънко, отколкото аз го предвиждам. Следователно неговата якост ще бъде два пъти по-малка. „Но, господин Учителю, не може ли хиляда пъти?
към втори вариант >>

21. Свещеното правило

КД

В шест и половина часа сутринта или 7 на кладенеца.
Аз наричам вашия клас, клас на опитите. Кажете ги кои са и тях ще ги турим в снега. (- Еленка Андреева, Дафинка Пенчева, Виктория Христова, Олга Славчева и Василка Иванова.) Сега вие каните пет, пък после, (след 5 месеца), те ще поканят други пет. Тогава ще ви определим другия петък - до пояс сняг, ще чакате, пък ако се смрази снегът, то е привилегия, времето иска да ви помогне, пък ако не иска да ви помогне, ще кажете: „Ние искаме да газим такъв сняг." В шест и половина часа сутринта или 7 на кладенеца. Ще си носите едно гюмче за вода. И всяка да си вземе кибрит и малко борина със себе си, ще си направим един голям огън. Може да си вземете една тенджерка и картошки всяка ще носи. Вие сте 9 души, може да го направим 12 души или 10, но 12 [е] свещеното число. Ще си вземете двойни чорапи и по една фанела в запас.
към беседата >>

22. Защо сте тѫжни? / Защо сте тъжни

(втори вариант)

НБ

Ако вие сте паднали въ единъ кладенецъ, и ви пущатъ 10 вѫжета: 5 нови, но слаби, 5 нечисти, оцапани, но здрави.
И той имъ разправя, тълкува имъ, колко църкви, колко велики народи има, които не сѫ успѣли, но има нещо по-велико отъ това – да познаваме Бога, да познаваме Любовьта, да вървишъ въ този пѫть на еволюция. Всичко това е по-славно – казва Христосъ. Сега, всички съврѣменни течения сѫ единъ копнежъ на човѣшката душа. Онзи, който е свързанъ съ вѫжета, иска да се освободи отъ тия вѫжета, но има единъ правиленъ начинъ за освобождѣние. Азъ опрѣдѣлямъ тия неща по слѣдующия начинъ: На земята се иска здраве, на духовния свѣтъ се иска чистота. Ако вие сте паднали въ единъ кладенецъ, и ви пущатъ 10 вѫжета: 5 нови, но слаби, 5 нечисти, оцапани, но здрави. Питамъ тогава: за кои вѫжета ще се хванешъ ти? – За здравитѣ, макаръ и нечисти. Да, прѣдпочтително е да се хванешъ за здравитѣ и нечиститѣ, отколкото за чиститѣ. Ако влѣземъ въ духовния свѣтъ, законътъ е обратенъ. Тамъ, понеже материята е въ друго състояние, тамъ се изисква чистота, а не здравина.
към беседата >>

Ако паднеш в кладенец, кое въже ще предпочетеш: здраво, макар и нечисто, или слабо, тънко, но чисто? (втори вариант)
Съвременните движения не са нищо друго, освен стремеж на човешката душа за освобождаване. Който е свързан с въже, иска да се освободи, да се развърже. Този стремеж е естествен, но човек трябва да се връзва и развързва правилно. Докато е на земята, човек трябва да бъде здрав. Щом влезе в духовния свят, от него се иска чистота. Ако паднеш в кладенец, кое въже ще предпочетеш: здраво, макар и нечисто, или слабо, тънко, но чисто? Значи, на физическия свят се иска здраве, В духовния свят, дето материята е особена, там се иска чистота, а не здраве. Водата, например, трябва да бъде чиста, а не здрава. Телата ни трябва да бъдат здрави, а сърцата – чисти. Да живееш на земята и да бъдеш абсолютно чист, това е невъзможно. Аз говоря за външната чистота, а не за вътрешната.
към втори вариант >>

23. Четирите съзнания

МОК

Но когато пожелае, човек може да извади нещо от този склад, от подсъзнанието си, както вади вода от кладенец: спуща кофата в кладенеца, нагребва вода и я изважда навън.
Тази дума означава още „живот". Тя е произлязла от гръцката дума „зои". Тогава „подсъзнание" означава нещо скрито под живота. В този смисъл подсъзнанието представлява склад, в който се събират всички неща. Движението в подсъзнанието е кръгообразно, което показва, че нещата не излизат вън от него. Но когато пожелае, човек може да извади нещо от този склад, от подсъзнанието си, както вади вода от кладенец: спуща кофата в кладенеца, нагребва вода и я изважда навън. В подсъзнанието се крият известни добродетели, но в подсъзнанието се крият и много погрешки от миналото. Когато човек не очаква, тогава ще излезе някоя добродетел или някоя погрешка от подсъзнанието и той се чуди къде са се крили тези неща в него. Някой път влизате в килера на къщата си, дето държите стари, от години изостанали дрехи, вече старомодни, и се чудите къде сте ги крили до това време. Къде сте ги крили? — В подсъзнанието си.
към беседата >>

24. Ще ви направи свободни/ Истината

НБ

Ако вие слизате в един кладенец и аз ви завържа очите, като ви подам едно въже, дам ви честна дума, че ще ви извадя, и ви кажа: „Бъдете спокойни, на мене уповавайте“, обаче вместо с едно здраво въже ви свържа с един тънък конец, с който жените шият, и ви спусна в кладенеца, вие спокойни ли ще бъдете?
Трябва да изключите лъжата от себе си, от душата си. Първото нещо, което трябва да направите, то е абсолютно да изключите всяка лъжа! „Ами бялата лъжа? “ Никаква бяла лъжа, абсолютно трябва да изключите всяка лъжа, и бяла, и черна. В лъжата седят всички спънки, в нея седят всички условия за нашето робство. Ако вие слизате в един кладенец и аз ви завържа очите, като ви подам едно въже, дам ви честна дума, че ще ви извадя, и ви кажа: „Бъдете спокойни, на мене уповавайте“, обаче вместо с едно здраво въже ви свържа с един тънък конец, с който жените шият, и ви спусна в кладенеца, вие спокойни ли ще бъдете? Не, трябва с едно здраво въже да ви свържа. А с такъв един конец ще слезеш, но наполовина. Истината е наполовина вярна. Ще слезеш, но ще си счупиш краката. Съвременните хора казват: „Бъдете спокойни, ние ще ви дадем свобода“.
към беседата >>

25. Който люби

НБ

Нали когато сме в кладенеца?
Ако дойде новата планета, тя ще бъде толкова голяма, че всички ще я видите. Тези учени хора казват, че това нещо няма да бъде след дълго време, скоро щяло да бъде. Колко е наблизо това време, не се знае. И казва Христос: „Който ме люби, ще опази моите заповеди“. Кога се нуждаем от въжета? Нали когато сме в кладенеца? Кога се нуждаем от вода? – Когато сме жадни. Кога се нуждаем от хляб? – Когато сме гладни. Кога се нуждаем от дрехи?
към беседата >>

26. Оздравяха

НБ

“ Чувството, това е един кладенец.
Като се роди дете, майката казва: „Моят философ! Гениално е моето дете“. Казвам: Твоето дете е с настроение, то е един ветропоказател, определя отгде идват ветровете, ту оттук, ту оттам. Сега второто положение. Казва някой: „Ама аз имам чувство! “ Чувството, това е един кладенец. Значи превърнал си своята енергия от едно движение в друго, от ляво на дясно, превърнал си я на един извор, който извира отдолу-нагоре. Хубаво, но с това още нищо не можеш да вложиш в живота на човека. Третото положение. „Ама аз съм човек, който мисля. Разбираш ли, мисъл имам!
към беседата >>

27. Плодовете на Духа

НБ

– пада в една голяма дупка, стар един кладенец, дълбок 7–8 метра.
Тялото, и то е една къща. Аз ще ви приведа един анекдот, взимам го от един неиздаден роман. Разправя се в този роман за двама графове, и двамата големи спортисти, ходят по авджилък, както казват турците. Единият се казвал граф Капони. Един ден той излиза със своето чифте, тъй да кажем по модерному, из гъсталака да търси заяк и хоп! – пада в една голяма дупка, стар един кладенец, дълбок 7–8 метра. Гледа отдолу, не може да излезе. Надава вик и наоколо му един овчар. Приближава се овчарят: „Какво има? “ – „Паднах в тази дупка. Можеш ли да ми помогнеш?
към беседата >>

Като излиза графът от кладенеца, удря три плесници на овчаря.
Но забележете, че този граф Капони бил много деликатен човек, с нежни ръце, с всички европейски маниери. Като се хваща за това въже, ръцете му се поохлузили. Той казва на овчаря: „Ти, господине, не може ли да ми спуснеш едно по-нежно, копринено въже, охлузиха ми се ръцете? “ – „Е, фабриките сега са изкарали такива въжета, не са изработили още копринени въжета. Ако искаш, ако не – ще седиш още долу.“ Изважда го най-после. Като излиза графът от кладенеца, удря три плесници на овчаря. „Ти трябва да знаеш, че си овчар в тази местност, трябваше да затвориш тази дупка, да не ми причиняваш такива страдания.“ – „Хубаво, скоро ще затворя тази дупка.“ Графът си заминава. Овчарят отива в града да заръча един капак за кладенеца, но в това време друг един граф, Бермуцио, като обикалял около тази местност, хоп! – пада и той в кладенеца. Дохожда овчарят, затваря дупката, чува един глас: „Моля ти се, братко, недей затваря кладенеца! “ – „Как, преди малко извадих друг един.“ – „Не, моля ти се!
към беседата >>

Овчарят отива в града да заръча един капак за кладенеца, но в това време друг един граф, Бермуцио, като обикалял около тази местност, хоп!
Той казва на овчаря: „Ти, господине, не може ли да ми спуснеш едно по-нежно, копринено въже, охлузиха ми се ръцете? “ – „Е, фабриките сега са изкарали такива въжета, не са изработили още копринени въжета. Ако искаш, ако не – ще седиш още долу.“ Изважда го най-после. Като излиза графът от кладенеца, удря три плесници на овчаря. „Ти трябва да знаеш, че си овчар в тази местност, трябваше да затвориш тази дупка, да не ми причиняваш такива страдания.“ – „Хубаво, скоро ще затворя тази дупка.“ Графът си заминава. Овчарят отива в града да заръча един капак за кладенеца, но в това време друг един граф, Бермуцио, като обикалял около тази местност, хоп! – пада и той в кладенеца. Дохожда овчарят, затваря дупката, чува един глас: „Моля ти се, братко, недей затваря кладенеца! “ – „Как, преди малко извадих друг един.“ – „Не, моля ти се! “ – „Как, двама ли сте? “ – „Извади ме, моля ти се!
към беседата >>

– пада и той в кладенеца.
“ – „Е, фабриките сега са изкарали такива въжета, не са изработили още копринени въжета. Ако искаш, ако не – ще седиш още долу.“ Изважда го най-после. Като излиза графът от кладенеца, удря три плесници на овчаря. „Ти трябва да знаеш, че си овчар в тази местност, трябваше да затвориш тази дупка, да не ми причиняваш такива страдания.“ – „Хубаво, скоро ще затворя тази дупка.“ Графът си заминава. Овчарят отива в града да заръча един капак за кладенеца, но в това време друг един граф, Бермуцио, като обикалял около тази местност, хоп! – пада и той в кладенеца. Дохожда овчарят, затваря дупката, чува един глас: „Моля ти се, братко, недей затваря кладенеца! “ – „Как, преди малко извадих друг един.“ – „Не, моля ти се! “ – „Как, двама ли сте? “ – „Извади ме, моля ти се! “ – „А, ще те извадя!
към беседата >>

Дохожда овчарят, затваря дупката, чува един глас: „Моля ти се, братко, недей затваря кладенеца!
Ако искаш, ако не – ще седиш още долу.“ Изважда го най-после. Като излиза графът от кладенеца, удря три плесници на овчаря. „Ти трябва да знаеш, че си овчар в тази местност, трябваше да затвориш тази дупка, да не ми причиняваш такива страдания.“ – „Хубаво, скоро ще затворя тази дупка.“ Графът си заминава. Овчарят отива в града да заръча един капак за кладенеца, но в това време друг един граф, Бермуцио, като обикалял около тази местност, хоп! – пада и той в кладенеца. Дохожда овчарят, затваря дупката, чува един глас: „Моля ти се, братко, недей затваря кладенеца! “ – „Как, преди малко извадих друг един.“ – „Не, моля ти се! “ – „Как, двама ли сте? “ – „Извади ме, моля ти се! “ – „А, ще те извадя! Преди малко извадих един и той, като излезе, удари ми три плесници, че въжето било много грубо, та си охлузил ръцете.“ – „Не, аз ще ти бъда крайно признателен, хвърли ми каквото и да е въже.“ Овчарят го изважда и от благодарност графът го вика на угощение.
към беседата >>

Туй Евангелие не е ли туй спуснато въже в един кладенец!
Вие ще ми възразите: „Туй е невъзможно, тези неща авторът ги е направил така“. Но аз питам: Защо съвременните християнски църкви, една православна и една евангелска, не се разбират? Защо, като се срещат, си обръщат гръб? От какво произтича туй неразбиране? И едното, и другото не е ли Христовото учение! Туй Евангелие не е ли туй спуснато въже в един кладенец! Туй въже не е ли едно и също? – Едно и също е, но на единия ръцете се охлузват, а на другия – не се охлузват. Защо? Казвате: „Това е навик, това е възпитание, това е, защото тъй сме родени“. Не, това не е разяснение на живота. Не е само да кажем, че майка му, баща му така го родили.
към беседата >>

28. Моралният тип

МОК

–Настроението е ветропоказател; чувството – кладенец, извор; мисълта – река; разумността – градина с плодове, а принципът – Школата.
На песимиста липсва надежда. Изхвърлете онази материя, която спира развитието на вашата надежда. Разработете вашето зрение и приятните състояния веднага ще дойдат. Не се водете по настроенията си. Как определих аз настроенията? –Настроението е ветропоказател; чувството – кладенец, извор; мисълта – река; разумността – градина с плодове, а принципът – Школата. Имайте предвид, че това е една доста трудна работа–да работи човек като художник върху своето лице. Човек трябва да работи и да не се тревожи. Всяка тревога дава един особен отпечатък върху лицето на човека. Природата не обича хора, които се тревожат само. Тя не обича своенравните деца.
към беседата >>

29. Брат ти си дойде

НБ

Например, с въжето можеш да извадиш падналия в кладенец; същевременно, можеш да обесиш човека със същото въже.
Старият държи ръцете си отворени, с което иска да каже, че е благороден, че е готов да пожертва всичко. И това е хубаво. И младият, и старият трябва да бъдат естествени. Това е и добро, и лошо. За едни е добро, а за други – лошо. Например, с въжето можеш да извадиш падналия в кладенец; същевременно, можеш да обесиш човека със същото въже. Това зависи от интелигентността и разумността на човека. Интелигентният и добрият човек може да употреби силата си и за добро, и за зло. Питам: От какво правят военните своите саби – от злато ли? Онази част от сабята, с която сечеш, се прави от стомана. Казвате: Нас не ни трябват ножове.
към беседата >>

30. Добрите навици. Разумното сърце

МОК

– Искам да спусна някого долу в кладенеца, та въжето трябва да бъде здраво.
Казват му: здраво е това въже, отлично е. Аз имам ум, казвам: добре, сам ще опитам въжето. Турям въжето на един колец и казвам на един приятел: хайде и двамата ще теглим въжето, да видим ще се скъса ли или не. Теглим, не се къса. Повикваме трети, четвърти и т.н. Защо? – Искам да спусна някого долу в кладенеца, та въжето трябва да бъде здраво. Теглим четирма, петима, шестима и повече души, но въжето не се къса. Значи, това въже е здраво. С него мога да спусна когото и да е в кладенеца и то няма да се скъса. Но ако аз сам потегля въжето и се скъса, никого не пущам в кладенеца с него. Това са сегашните опити.
към беседата >>

С него мога да спусна когото и да е в кладенеца и то няма да се скъса.
Теглим, не се къса. Повикваме трети, четвърти и т.н. Защо? – Искам да спусна някого долу в кладенеца, та въжето трябва да бъде здраво. Теглим четирма, петима, шестима и повече души, но въжето не се къса. Значи, това въже е здраво. С него мога да спусна когото и да е в кладенеца и то няма да се скъса. Но ако аз сам потегля въжето и се скъса, никого не пущам в кладенеца с него. Това са сегашните опити. В това отношение за нещата, които можем да опитаме, ще употребим човешкия ум, но за нещата, които не можем да проверим по този начин, ние ще употребим нашето разумно сърце. И каквито сведения ни даде разумното сърце в дадения случай, тъй трябва да постъпим, без никакво изключение. Каже ли ти, например, разумното сърце: „Въздържай се!
към беседата >>

Но ако аз сам потегля въжето и се скъса, никого не пущам в кладенеца с него.
Повикваме трети, четвърти и т.н. Защо? – Искам да спусна някого долу в кладенеца, та въжето трябва да бъде здраво. Теглим четирма, петима, шестима и повече души, но въжето не се къса. Значи, това въже е здраво. С него мога да спусна когото и да е в кладенеца и то няма да се скъса. Но ако аз сам потегля въжето и се скъса, никого не пущам в кладенеца с него. Това са сегашните опити. В това отношение за нещата, които можем да опитаме, ще употребим човешкия ум, но за нещата, които не можем да проверим по този начин, ние ще употребим нашето разумно сърце. И каквито сведения ни даде разумното сърце в дадения случай, тъй трябва да постъпим, без никакво изключение. Каже ли ти, например, разумното сърце: „Въздържай се! “ – ще се въздържаш.
към беседата >>

31. Психически наслоявания. Закон за примирение

МОК

–То значи човек да бие главата си в една скала или да пробива кладенец или тунел с една игла.
Невъзможно е човек да живее сам за себе си, да бъде единица. Защото единица в света е само Бог, разумният принцип, който е създал всичко и живее за всички. А ти, като се индивидуализираш, започваш да презираш всички същества, които Бог е създал и с които Той живее. Тогава в теб се създава това лошо настроение и ставаш нещастен. Какво означава това състояние? –То значи човек да бие главата си в една скала или да пробива кладенец или тунел с една игла. Туй е факт, който виждаме навсякъде в живота. Ученият, запример, ще мисли, ще философства, ще критикува и най-после ще се изтрие. Та първото нещо: ще приложите този закон, който ви показвам. Моето желание сега е да изправите отношенията помежду си: никакви партии! Ако не се изправите, казвам ви, ще оставя класа ви дотогава, докато изправите отношенията си, защото иначе говоренето е безрезултатно.
към беседата >>

32. Страхът

ООК

Представете си, че ви изваждат с едно дебело въже от един кладенец, дълбок 500 метра.
“ Аз ви питам: защо пък да не страдате? Това не е обяснение на въпроса, то е по-скоро отклонение от въпроса. Изобщо страданието е необходимо. За да прогресирате, непременно трябва да ви се даде нещо и после да ви се вземе. Ще ви обясня мисълта си картинно. Представете си, че ви изваждат с едно дебело въже от един кладенец, дълбок 500 метра. Туй въже е необходимо за вас. Докато ви издигнат на повърхността на Земята с това въже, вие изпитвате радост. Но представете си, че това въже тежи 4 – 5 килограма и като се качите горе, ви го окачат на гърба. Питам ви: сега това въже ще ви причинява ли радост? – Не, радостта ви ще се превърне в скръб.
към беседата >>

При тази голяма радост аз ви хващам, връзвам ви с въже и ви пущам в един дълбок кладенец.
– Не, радостта ви ще се превърне в скръб. Изобщо трябва изяснение на нещата. Вие мислите едностранчиво, понеже изхождате само от материалния свят, от настоящия живот. Казвате: „Този живот, който ние живеем на Земята, е реалният живот.“ Да, така е, но това са ваши субективни схващания. Представете си, че вие сте радостен, понеже дъщеря ви, двайсет и две годишна мома, е завършила науките си; радостен сте още и поради това, че майка ви, с която не сте се виждали много време, дойде в дома ви по този случай. При тази голяма радост аз ви хващам, връзвам ви с въже и ви пущам в един дълбок кладенец. Питам: на какво ще се обърне сега вашата радост? – На скръб. Вие започвате да се молите да ви извадя от кладенеца. Тогава аз взема да навивам въжето и да ви вадя от кладенеца. В този случай вашата скръб се изменя на радост.
към беседата >>

Вие започвате да се молите да ви извадя от кладенеца.
Казвате: „Този живот, който ние живеем на Земята, е реалният живот.“ Да, така е, но това са ваши субективни схващания. Представете си, че вие сте радостен, понеже дъщеря ви, двайсет и две годишна мома, е завършила науките си; радостен сте още и поради това, че майка ви, с която не сте се виждали много време, дойде в дома ви по този случай. При тази голяма радост аз ви хващам, връзвам ви с въже и ви пущам в един дълбок кладенец. Питам: на какво ще се обърне сега вашата радост? – На скръб. Вие започвате да се молите да ви извадя от кладенеца. Тогава аз взема да навивам въжето и да ви вадя от кладенеца. В този случай вашата скръб се изменя на радост. Като излезете вън от кладенеца, ще ви кажа: понеже вие опитахте скръбта и радостта, няма вече да ви пущам в кладенеца с въже. Радостта и скръбта са състояния, които се сменят постоянно в човека. В един момент усещате радост, в друг – скръб.
към беседата >>

Тогава аз взема да навивам въжето и да ви вадя от кладенеца.
Представете си, че вие сте радостен, понеже дъщеря ви, двайсет и две годишна мома, е завършила науките си; радостен сте още и поради това, че майка ви, с която не сте се виждали много време, дойде в дома ви по този случай. При тази голяма радост аз ви хващам, връзвам ви с въже и ви пущам в един дълбок кладенец. Питам: на какво ще се обърне сега вашата радост? – На скръб. Вие започвате да се молите да ви извадя от кладенеца. Тогава аз взема да навивам въжето и да ви вадя от кладенеца. В този случай вашата скръб се изменя на радост. Като излезете вън от кладенеца, ще ви кажа: понеже вие опитахте скръбта и радостта, няма вече да ви пущам в кладенеца с въже. Радостта и скръбта са състояния, които се сменят постоянно в човека. В един момент усещате радост, в друг – скръб. Всяко страдание е слизане в материята, за да се качите после по-високо.
към беседата >>

Като излезете вън от кладенеца, ще ви кажа: понеже вие опитахте скръбта и радостта, няма вече да ви пущам в кладенеца с въже.
Питам: на какво ще се обърне сега вашата радост? – На скръб. Вие започвате да се молите да ви извадя от кладенеца. Тогава аз взема да навивам въжето и да ви вадя от кладенеца. В този случай вашата скръб се изменя на радост. Като излезете вън от кладенеца, ще ви кажа: понеже вие опитахте скръбта и радостта, няма вече да ви пущам в кладенеца с въже. Радостта и скръбта са състояния, които се сменят постоянно в човека. В един момент усещате радост, в друг – скръб. Всяко страдание е слизане в материята, за да се качите после по-високо. Следователно, когато минавате от едно състояние в друго, навлизате в една зона, която ви причинява страдание. Това е неизбежно.
към беседата >>

33. Молитвата

ООК

Българинът пък казва: „Като пусна кофата си в кладенеца, иска не иска, все ще ми даде нещо.“ Той се отличава по това, че обича повторението на едно и също нещо.
Думата молитва в български език е малко несполучлива. На френски език молитва значи lа рriеrе. Буквата М в думата молитва и буквата P в думата рriеrе показват за какво се моли българинът и за какво се моли французинът. Всеки народ си има свой стремеж. У англичанина и американеца молитвата почива на волята. Българинът пък казва: „Като пусна кофата си в кладенеца, иска не иска, все ще ми даде нещо.“ Той се отличава по това, че обича повторението на едно и също нещо. Повторението – това са двата бряга на едно течение. Това означава буквата М. Стремежът във всички славянски народи е навътре. Буквата М е подобна на еврейската W, но българите са малко по-добри от евреите. Тия две букви в българския и в еврейския език означават крайния материализъм.
към беседата >>

34. Правила на разумния живот

(втори вариант)

СБ

Някой от вас казва: „Чакай да ти кажа аз какво казва Йоан в 4-та глава, 6-и стих: „И там имаше кладенец Яковов.
На книгата става много лесно. „Виж, написахме го – казват, – каквото каза Учителя, всичко е схванато.“ Не е схванато – в ума вътре не е написано, в сърцето не е написано. Казвате: „Аз разбрах Учителя.“ – Да, разбрали сте ме толкова, колкото те. На книгата е написано, много добре е разбрано там, но важно е дали е разбрано в ума, в сърцето. Тези слова са Божествени и Господ изисква от вас да ги имате не на книга, но да са написани в сърцата и в умовете ви. Някой от вас казва: „Чакай да ти кажа аз какво казва Йоан в 4-та глава, 6-и стих: „И там имаше кладенец Яковов. Иисус, прочее, отруден от път, седеше така на кладенеца; а часът беше около шест. Идва някоя си жена от Самария да начерпи вода. Казва ѝ Иисус: дай Ми да пия! Казва Му жената самарянка: „Как, Ти, Който си юдеин, искаш за пиене от мене, която съм жена самарянка? “
към беседата >>

Иисус, прочее, отруден от път, седеше така на кладенеца; а часът беше около шест.
„Виж, написахме го – казват, – каквото каза Учителя, всичко е схванато.“ Не е схванато – в ума вътре не е написано, в сърцето не е написано. Казвате: „Аз разбрах Учителя.“ – Да, разбрали сте ме толкова, колкото те. На книгата е написано, много добре е разбрано там, но важно е дали е разбрано в ума, в сърцето. Тези слова са Божествени и Господ изисква от вас да ги имате не на книга, но да са написани в сърцата и в умовете ви. Някой от вас казва: „Чакай да ти кажа аз какво казва Йоан в 4-та глава, 6-и стих: „И там имаше кладенец Яковов. Иисус, прочее, отруден от път, седеше така на кладенеца; а часът беше около шест. Идва някоя си жена от Самария да начерпи вода. Казва ѝ Иисус: дай Ми да пия! Казва Му жената самарянка: „Как, Ти, Който си юдеин, искаш за пиене от мене, която съм жена самарянка? “ Е, знаеш ли защо Христос седеше на кладенеца?
към беседата >>

Е, знаеш ли защо Христос седеше на кладенеца?
Иисус, прочее, отруден от път, седеше така на кладенеца; а часът беше около шест. Идва някоя си жена от Самария да начерпи вода. Казва ѝ Иисус: дай Ми да пия! Казва Му жената самарянка: „Как, Ти, Който си юдеин, искаш за пиене от мене, която съм жена самарянка? “ Е, знаеш ли защо Христос седеше на кладенеца? – Трябваше да дойде тази жена там, да каже Христос няколко думи, защото, ако не беше тя, нямаше да ги чуем. Мислите ли сега, че това е право тълкувание? Христос е дошъл при този кладенец да си поразсъждава, а тази жена идва случайно и завързва с Христа един много обикновен разговор. Не е много важен този разговор, а че Христос е седнал до кладенеца. Какво представлява кладенецът?
към беседата >>

Христос е дошъл при този кладенец да си поразсъждава, а тази жена идва случайно и завързва с Христа един много обикновен разговор.
Казва Му жената самарянка: „Как, Ти, Който си юдеин, искаш за пиене от мене, която съм жена самарянка? “ Е, знаеш ли защо Христос седеше на кладенеца? – Трябваше да дойде тази жена там, да каже Христос няколко думи, защото, ако не беше тя, нямаше да ги чуем. Мислите ли сега, че това е право тълкувание? Христос е дошъл при този кладенец да си поразсъждава, а тази жена идва случайно и завързва с Христа един много обикновен разговор. Не е много важен този разговор, а че Христос е седнал до кладенеца. Какво представлява кладенецът? – Кладенецът е човешкото сърце. Ти можеш да дойдеш до кладенеца и да го видиш. Христос ѝ каза: „Моля ти се, понеже Аз съм пътник, а ти имаш въже, дай Ми малко от твоята водица!
към беседата >>

Не е много важен този разговор, а че Христос е седнал до кладенеца.
“ Е, знаеш ли защо Христос седеше на кладенеца? – Трябваше да дойде тази жена там, да каже Христос няколко думи, защото, ако не беше тя, нямаше да ги чуем. Мислите ли сега, че това е право тълкувание? Христос е дошъл при този кладенец да си поразсъждава, а тази жена идва случайно и завързва с Христа един много обикновен разговор. Не е много важен този разговор, а че Христос е седнал до кладенеца. Какво представлява кладенецът? – Кладенецът е човешкото сърце. Ти можеш да дойдеш до кладенеца и да го видиш. Христос ѝ каза: „Моля ти се, понеже Аз съм пътник, а ти имаш въже, дай Ми малко от твоята водица! “ Защо иска Христос от нашата водица?
към беседата >>

Какво представлява кладенецът?
Е, знаеш ли защо Христос седеше на кладенеца? – Трябваше да дойде тази жена там, да каже Христос няколко думи, защото, ако не беше тя, нямаше да ги чуем. Мислите ли сега, че това е право тълкувание? Христос е дошъл при този кладенец да си поразсъждава, а тази жена идва случайно и завързва с Христа един много обикновен разговор. Не е много важен този разговор, а че Христос е седнал до кладенеца. Какво представлява кладенецът? – Кладенецът е човешкото сърце. Ти можеш да дойдеш до кладенеца и да го видиш. Христос ѝ каза: „Моля ти се, понеже Аз съм пътник, а ти имаш въже, дай Ми малко от твоята водица! “ Защо иска Христос от нашата водица? – За да види какъв е нашият живот.
към беседата >>

– Кладенецът е човешкото сърце.
– Трябваше да дойде тази жена там, да каже Христос няколко думи, защото, ако не беше тя, нямаше да ги чуем. Мислите ли сега, че това е право тълкувание? Христос е дошъл при този кладенец да си поразсъждава, а тази жена идва случайно и завързва с Христа един много обикновен разговор. Не е много важен този разговор, а че Христос е седнал до кладенеца. Какво представлява кладенецът? – Кладенецът е човешкото сърце. Ти можеш да дойдеш до кладенеца и да го видиш. Христос ѝ каза: „Моля ти се, понеже Аз съм пътник, а ти имаш въже, дай Ми малко от твоята водица! “ Защо иска Христос от нашата водица? – За да види какъв е нашият живот. И тази жена казваше на Христа: „Как смееш да говориш с мене, не знаеш ли, че не е позволено на юдеин да говори със самарянка?
към беседата >>

Ти можеш да дойдеш до кладенеца и да го видиш.
Мислите ли сега, че това е право тълкувание? Христос е дошъл при този кладенец да си поразсъждава, а тази жена идва случайно и завързва с Христа един много обикновен разговор. Не е много важен този разговор, а че Христос е седнал до кладенеца. Какво представлява кладенецът? – Кладенецът е човешкото сърце. Ти можеш да дойдеш до кладенеца и да го видиш. Христос ѝ каза: „Моля ти се, понеже Аз съм пътник, а ти имаш въже, дай Ми малко от твоята водица! “ Защо иска Христос от нашата водица? – За да види какъв е нашият живот. И тази жена казваше на Христа: „Как смееш да говориш с мене, не знаеш ли, че не е позволено на юдеин да говори със самарянка? “ Туй не е разбиране на въпроса.
към беседата >>

в стих: "И там имаше кладенец Яковов, Исус, прочее утруден от път, седеше така на кладенеца; а часът беше около шест. (втори вариант)
Казвате: аз разбрах Учителя. Да, разбрали сте ме толкова, колкото те. На книгата е написано, много Добре е разбрано там, но важно е, дали е разбрано в ума, в сърдцето. Тези слова са Божествени, и Господ изисква от вас да ги имате не на книга, но да са написани в сърдцата, и в умовете ви. Някой от вас казва: чакай да ти кажа аз какво казва Йоан в 4 гл. в стих: "И там имаше кладенец Яковов, Исус, прочее утруден от път, седеше така на кладенеца; а часът беше около шест. Идва някоя си жена от Самария да начерпи вода. Казва и Исус: дай ми да пия! Казва му жената самарянка: Как, ти, който си юдеин, искаш за пиене от мене, която съм самарянка? " Е, знаеш ли защо Христос седеше на кладенеца?
към втори вариант >>

Е, знаеш ли защо Христос седеше на кладенеца? (втори вариант)
в стих: "И там имаше кладенец Яковов, Исус, прочее утруден от път, седеше така на кладенеца; а часът беше около шест. Идва някоя си жена от Самария да начерпи вода. Казва и Исус: дай ми да пия! Казва му жената самарянка: Как, ти, който си юдеин, искаш за пиене от мене, която съм самарянка? " Е, знаеш ли защо Христос седеше на кладенеца? - Трябваше да дойде тази жена там, да каже Христос няколко думи, защото, ако не беше тя, нямаше да ги чуем. Мислите ли сега, че това е право тълкуване? Христос е дошъл при този кладенец да си поразсъждава, а тази жена идва случайно и завързва с Христа един много обикновен разговор. Не е много важен този разговор. Христос седнал до кладенеца.
към втори вариант >>

Христос е дошъл при този кладенец да си поразсъждава, а тази жена идва случайно и завързва с Христа един много обикновен разговор. (втори вариант)
Казва му жената самарянка: Как, ти, който си юдеин, искаш за пиене от мене, която съм самарянка? " Е, знаеш ли защо Христос седеше на кладенеца? - Трябваше да дойде тази жена там, да каже Христос няколко думи, защото, ако не беше тя, нямаше да ги чуем. Мислите ли сега, че това е право тълкуване? Христос е дошъл при този кладенец да си поразсъждава, а тази жена идва случайно и завързва с Христа един много обикновен разговор. Не е много важен този разговор. Христос седнал до кладенеца. Какво представлява кладенецът? - Кладенецът е човешкото сърдце. Ти можеш да дойдеш до кладенеца и да го видиш.
към втори вариант >>

Христос седнал до кладенеца. (втори вариант)
Е, знаеш ли защо Христос седеше на кладенеца? - Трябваше да дойде тази жена там, да каже Христос няколко думи, защото, ако не беше тя, нямаше да ги чуем. Мислите ли сега, че това е право тълкуване? Христос е дошъл при този кладенец да си поразсъждава, а тази жена идва случайно и завързва с Христа един много обикновен разговор. Не е много важен този разговор. Христос седнал до кладенеца. Какво представлява кладенецът? - Кладенецът е човешкото сърдце. Ти можеш да дойдеш до кладенеца и да го видиш. Христос и каза: "Моля ти се, понеже аз съм пътник, ти имаш въже, дай ми малко от твоята водица! " Защо иска Христос от нашата водица?
към втори вариант >>

Какво представлява кладенецът? (втори вариант)
- Трябваше да дойде тази жена там, да каже Христос няколко думи, защото, ако не беше тя, нямаше да ги чуем. Мислите ли сега, че това е право тълкуване? Христос е дошъл при този кладенец да си поразсъждава, а тази жена идва случайно и завързва с Христа един много обикновен разговор. Не е много важен този разговор. Христос седнал до кладенеца. Какво представлява кладенецът? - Кладенецът е човешкото сърдце. Ти можеш да дойдеш до кладенеца и да го видиш. Христос и каза: "Моля ти се, понеже аз съм пътник, ти имаш въже, дай ми малко от твоята водица! " Защо иска Христос от нашата водица? - Да види какъв е нашият живот.
към втори вариант >>

- Кладенецът е човешкото сърдце. (втори вариант)
Мислите ли сега, че това е право тълкуване? Христос е дошъл при този кладенец да си поразсъждава, а тази жена идва случайно и завързва с Христа един много обикновен разговор. Не е много важен този разговор. Христос седнал до кладенеца. Какво представлява кладенецът? - Кладенецът е човешкото сърдце. Ти можеш да дойдеш до кладенеца и да го видиш. Христос и каза: "Моля ти се, понеже аз съм пътник, ти имаш въже, дай ми малко от твоята водица! " Защо иска Христос от нашата водица? - Да види какъв е нашият живот. И тази жена казваше на Христа: "Как смееш да говориш с мене, не знаеш ли, че не е позволено на юдеин да говори със самарянка?
към втори вариант >>

Ти можеш да дойдеш до кладенеца и да го видиш. (втори вариант)
Христос е дошъл при този кладенец да си поразсъждава, а тази жена идва случайно и завързва с Христа един много обикновен разговор. Не е много важен този разговор. Христос седнал до кладенеца. Какво представлява кладенецът? - Кладенецът е човешкото сърдце. Ти можеш да дойдеш до кладенеца и да го видиш. Христос и каза: "Моля ти се, понеже аз съм пътник, ти имаш въже, дай ми малко от твоята водица! " Защо иска Христос от нашата водица? - Да види какъв е нашият живот. И тази жена казваше на Христа: "Как смееш да говориш с мене, не знаеш ли, че не е позволено на юдеин да говори със самарянка? "
към втори вариант >>

35. Добрата постъпка

ООК

Слизам в някой кладенец да извадя някой човек.
Не е лошото в слизането, не е доброто и в качването. Ще ви докажа защо аз излизам от гледището на този свят, от видимото, а не от невидимото. Ако аз се качвам в къщата на някой богат човек с цел да обера касата му, как мислите, моето качване добродетел ли е? Някои казват: „Да се качваме! “ Качването не е всякога добродетел. Слизам в някой кладенец да извадя някой човек. Зло ли правя? Тъй щото и качването, и слизането могат да бъдат за добро, а могат да бъдат и за зло. Казват за някого: „Той е слязъл.“ Туй още нищо не доказва. Въпросът е защо е слязъл. Качил се е някой.
към беседата >>

36. Отворената и затворената чаша

ООК

Каква философия има в това, да пуснете една кофа в кладенеца и после да я извадите?
Някой път кацне върху нея една муха, но тя седи като някой философ, наблюдава само. Дойде ли мухата до устатата ѝ, жабата веднага я лапне и мухата изчезва. Дойде друга муха до устата ѝ, и тя скоро изчезва. Питам: какво има да се изучава жабата? Да се изучава жабата, това е равносилно на положението на някой пияница, който, като падне в трапа, казва: „Влязох в трапа, за да го изуча.“ Какво ще изучава в трапа? Каква философия има в това, да пуснете една кофа в кладенеца и после да я извадите? Представете си, че изучавате скоростта, с която кофата се спуща и изважда от кладенеца, какво ще придобиете? Какво ще спечелите, ако изучавате скоростта, с която някой би могъл да извърши престъпление? Тук няма никаква философия. Разбира се, ако кофата е пълна, ще пада по-бързо; ако е празна, ще пада по-бавно. Това зависи от съпротивлението.
към беседата >>

Представете си, че изучавате скоростта, с която кофата се спуща и изважда от кладенеца, какво ще придобиете?
Дойде ли мухата до устатата ѝ, жабата веднага я лапне и мухата изчезва. Дойде друга муха до устата ѝ, и тя скоро изчезва. Питам: какво има да се изучава жабата? Да се изучава жабата, това е равносилно на положението на някой пияница, който, като падне в трапа, казва: „Влязох в трапа, за да го изуча.“ Какво ще изучава в трапа? Каква философия има в това, да пуснете една кофа в кладенеца и после да я извадите? Представете си, че изучавате скоростта, с която кофата се спуща и изважда от кладенеца, какво ще придобиете? Какво ще спечелите, ако изучавате скоростта, с която някой би могъл да извърши престъпление? Тук няма никаква философия. Разбира се, ако кофата е пълна, ще пада по-бързо; ако е празна, ще пада по-бавно. Това зависи от съпротивлението. В сегашния живот ние не трябва да се занимаваме с посторонни въпроси: как ще се оправи светът, кога ще дойде Царството Божие на Земята и т.н.
към беседата >>

37. Продължаване на живота

ООК

Представете си, че вие копаете един кладенец.
Как мислите, в какво седи разликата между този човек и шарана? Ако съберете опитността на човека и тази на шарана, който е живял 400 години, кой от тях е живял повече време? Някой път продължаването и съкращаването на живота зависи от бързината или от интензивността на живеенето. Под дълъг живот не разбираме натрупване на много години, например 100 или 120 години, защото човек може да живее 1000 или 2000 години и пак да не е събрал много опитности. Сега искам да разсъждавате много просто, а не философски. Представете си, че вие копаете един кладенец. Колко време може да копаете? Щом стигнете дъното му, т.е. колкото е определено, ще копаете ли още? Ще бъде смешно, след като изкопаете кладенеца, да направите къща, за да живеете в него. Ако си по-мързелив, по-дълго време ще копаеш; ако си по-работен, по-малко време ще копаеш.
към беседата >>

Ще бъде смешно, след като изкопаете кладенеца, да направите къща, за да живеете в него.
Сега искам да разсъждавате много просто, а не философски. Представете си, че вие копаете един кладенец. Колко време може да копаете? Щом стигнете дъното му, т.е. колкото е определено, ще копаете ли още? Ще бъде смешно, след като изкопаете кладенеца, да направите къща, за да живеете в него. Ако си по-мързелив, по-дълго време ще копаеш; ако си по-работен, по-малко време ще копаеш. И тъй, под думите продължаване на живота разбираме разумност. Животът не може да бъде дълъг без разумност. Ако животът на някоя фамилия е кратък, това зависи от неразумността на предшестващите поколения. Значи разумността е един от факторите за продължаване на живота.
към беседата >>

38. Сега скърбь имате / Сега скръб имате

(втори вариант)

НБ

Прѣдставете си, че вие вървите, замисленъ сте и падате въ нѣкой дълбокъ кладенецъ, нѣкѫдѣ въ планината.
Дойдешъ ли до всички души, кажи: ще бѫда благороденъ! Сега, Христосъ се обръща къмъ своитѣ ученици, които сѫ разбрали Неговото учение и имъ казва: „Скърбь ще имате! “ Той се занимавалъ съ тѣхъ, училъ ги да разбиратъ скърбьта, да знаятъ кои сѫ причинитѣ за нейното явяване. Слѣдователно, скърбьта ни може да я отнеме, само единъ нашъ приятель. Само едно разумно сѫщество може да отнеме твоитѣ скърби. Прѣдставете си, че вие вървите, замисленъ сте и падате въ нѣкой дълбокъ кладенецъ, нѣкѫдѣ въ планината. Питамъ ви: какво чувствувате долу? Първо изпитвате единъ ужасъ, казвате: всичко се свърши съ менъ! Имате една неутѣшима скърбь. Но слѣдъ васъ върви вашиятъ приятель съ вѫже въ рѫка и ви пита: ти долу ли си? – Долу съмъ.
към беседата >>

Питамъ ви: слѣдъ като излѣзете отъ кладенеца, помните ли скърбьта си?
– Долу съмъ. Като чуете гласа на вашия приятель, казвате: ти тукъ ли си? – Тукъ съмъ. Той спуща едно вѫже и почва да ви тегли нагорѣ. Веднага вашата скърбь се прѣвръща на радость. Питамъ ви: слѣдъ като излѣзете отъ кладенеца, помните ли скърбьта си? – Вие помните скърбьта си, помните и кладенеца. Но, кое е онова, което силно се е запечатило въ вашия умъ? – Вашиятъ приятель. Слѣдователно, вашата скърбь е станала причина да се прояви сърдцето на вашия приятель, да разберете, колко той е внимателенъ, колко той е благороденъ къмъ васъ. Тъй че, въ всичкитѣ наши скърби, въ всичкитѣ наши страдания ние ще научимъ велики уроци, ще имаме една велика наука, отъ която ще разберемъ, до колко Богъ е внимателенъ къмъ насъ, колко великиятъ Божественъ Духъ се грижи, мисли заради насъ.
към беседата >>

– Вие помните скърбьта си, помните и кладенеца.
Като чуете гласа на вашия приятель, казвате: ти тукъ ли си? – Тукъ съмъ. Той спуща едно вѫже и почва да ви тегли нагорѣ. Веднага вашата скърбь се прѣвръща на радость. Питамъ ви: слѣдъ като излѣзете отъ кладенеца, помните ли скърбьта си? – Вие помните скърбьта си, помните и кладенеца. Но, кое е онова, което силно се е запечатило въ вашия умъ? – Вашиятъ приятель. Слѣдователно, вашата скърбь е станала причина да се прояви сърдцето на вашия приятель, да разберете, колко той е внимателенъ, колко той е благороденъ къмъ васъ. Тъй че, въ всичкитѣ наши скърби, въ всичкитѣ наши страдания ние ще научимъ велики уроци, ще имаме една велика наука, отъ която ще разберемъ, до колко Богъ е внимателенъ къмъ насъ, колко великиятъ Божественъ Духъ се грижи, мисли заради насъ. Азъ опрѣдѣлямъ Бога тъй: единственото сѫщество, което всѣкога, въ всички моменти, мисли заради насъ; единственото сѫщество, което никога не ни забравя.
към беседата >>

Представете си, че вие вървите, замислен сте и падате в някой дълбок кладенец, някъде в планината. (втори вариант)
Дойдеш ли до всички души, кажи: ще бъда благороден! Сега, Христос се обръща към своите ученици, които са разбрали Неговото учение и им казва: „Скръб ще имате! “ Той се занимавал с тях, учил ги да разбират скръбта, да знаят кои са причините за нейното явяване. Следователно, скръбта ни може да я отнеме, само един наш приятел. Само едно разумно същество може да отнеме твоите скърби. Представете си, че вие вървите, замислен сте и падате в някой дълбок кладенец, някъде в планината. Питам ви: какво чувствате долу? Първо изпитвате един ужас, казвате: всичко се свърши с мен! Имате една неутешима скръб. Но след вас върви вашият приятел с въже в ръка и ви пита: ти долу ли си? – Долу съм.
към втори вариант >>

Питам ви: след като излезете от кладенеца, помните ли скръбта си? (втори вариант)
– Долу съм. Като чуете гласа на вашия приятел, казвате: ти тук ли си? – Тук съм. Той спуща едно въже и почва да ви тегли нагоре. Веднага вашата скръб се превръща на радост. Питам ви: след като излезете от кладенеца, помните ли скръбта си? – Вие помните скръбта си, помните и кладенеца. Но, кое е онова, което силно се е запечатило във вашия ум? – Вашият приятел. Следователно, вашата скръб е станала причина да се прояви сърцето на вашия приятел, да разберете, колко той е внимателен, колко той е благороден към вас. Тъй че, във всичките наши скърби, във всичките наши страдания ние ще научим велики уроци, ще имаме една велика наука, от която ще разберем, до колко Бог е внимателен към нас, колко великият Божествен Дух се грижи, мисли заради нас.
към втори вариант >>

– Вие помните скръбта си, помните и кладенеца. (втори вариант)
Като чуете гласа на вашия приятел, казвате: ти тук ли си? – Тук съм. Той спуща едно въже и почва да ви тегли нагоре. Веднага вашата скръб се превръща на радост. Питам ви: след като излезете от кладенеца, помните ли скръбта си? – Вие помните скръбта си, помните и кладенеца. Но, кое е онова, което силно се е запечатило във вашия ум? – Вашият приятел. Следователно, вашата скръб е станала причина да се прояви сърцето на вашия приятел, да разберете, колко той е внимателен, колко той е благороден към вас. Тъй че, във всичките наши скърби, във всичките наши страдания ние ще научим велики уроци, ще имаме една велика наука, от която ще разберем, до колко Бог е внимателен към нас, колко великият Божествен Дух се грижи, мисли заради нас. Аз определям Бога тъй: единственото същество, което всякога, във всички моменти, мисли заради нас; единственото същество, което никога не ни забравя.
към втори вариант >>

39. Съвместими отношения

ООК

Ако аз мога да извадя някого с въже вън от кладенеца, нима не могат да се намерят и други, които може да направят същото?
Едно е важно: в дадения случай Живата Природа, или Бог, ви е поставил в положение да изявите своите чувства. И вие трябва да ги изявите, без да философствате. По кой начин ще ги изявите? – За всеки даден случай ви се определя и метод как да постъпите. Щом изявите своите чувства, не се спирайте при туй същество да му казвате, че само вие можете да изявите тези чувства към него. Ако аз мога да извадя някого с въже вън от кладенеца, нима не могат да се намерят и други, които може да направят същото? – Не само един, но много още такива хора могат да се намерят. Моята услуга се състои в това, че аз съм първият, който съм направил тази услуга. Моментът, в който съм дошъл аз, той е важният, а не самият аз. Това, че съм попаднал в най-важния момент, дава цена на моята услуга, а не че само аз мога да я направя. Ще благодаря в себе си, че съм имал туй щастие, тази привилегия – аз да направя тази услуга.
към беседата >>

40. Приложение на символите / Живите символи като методи за работа

(втори вариант)

МОК

Друг човек пък отива на кладенеца да вади вода, но не намира никаква кофа.
Сега да се спрем пак върху седемте символа, да видим какво е приложението им в живота. Ако войникът намери копието, той ще се радва, че има оръжие, с което да се защитава срещу неприятеля. Представете си, че някой човек си строи къща и му трябва чук. Ако намери един чук, той ще се зарадва, че може да си послужи с него при строежа на своята къща. Друг човек пък отива на кладенеца да вади вода, но не намира никаква кофа. Поглежда натук-натам и наблизо някъде намира една малка кофичка. Това е чашата, която се е превърнала в малка кофа. Той изважда от джоба си едно въже, връзва кофата за него и бързо я спуща в кладенеца. Кофата се напълва с вода и той се радва, че ще задоволи жаждата си. Изтегля кофата навън и пие от нея.
към беседата >>

Той изважда от джоба си едно въже, връзва кофата за него и бързо я спуща в кладенеца.
Представете си, че някой човек си строи къща и му трябва чук. Ако намери един чук, той ще се зарадва, че може да си послужи с него при строежа на своята къща. Друг човек пък отива на кладенеца да вади вода, но не намира никаква кофа. Поглежда натук-натам и наблизо някъде намира една малка кофичка. Това е чашата, която се е превърнала в малка кофа. Той изважда от джоба си едно въже, връзва кофата за него и бързо я спуща в кладенеца. Кофата се напълва с вода и той се радва, че ще задоволи жаждата си. Изтегля кофата навън и пие от нея. Значи едно движение надолу и едно нагоре разрешават въпроса за жаждата. Един човек минава през гората, но замръква там. Да продължи пътя си навътре не се решава.
към беседата >>

Представете си, че това е една малка кофа, с която можете да си извадите вода от кладенеца, като я спуснете и извадите. (втори вариант)
После ще влезнем в техните размишления вътре. Радва се, че е намерил това копие и го държи. Един от вас е намерил чука, мисли да гради къща. Допуснете, минавате, имате една чаша. С нея може да гребете вода от един извор. Представете си, че това е една малка кофа, с която можете да си извадите вода от кладенеца, като я спуснете и извадите. Значи едно движение надолу и едно нагоре. Две движения има вече в ума ви. Ще тълкувате тези движения. Най-после спирате се при свещта. Представете си, слънцето залязва и намирате този светилник запален.
към втори вариант >>

41. Духовна мекота

(втори вариант)

МОК

Като завъртите четири пъти колелото на кладенеца, на четвъртия път ще извадите вода.
Отговор: Най-малко десет пъти повече. Значи 40 килограма жито, посадени на нивата, ще дадат нови 400 килограма. Тъй щото, когато кажем нула, разбираме известни условия, които сами по себе си нищо не могат да дадат. Ако четири разумни сили дойдат в помощ на нулата, те ще извлекат нейните скрити енергии, в които има живот. Числото четири има значение в духовния, в психическия живот на човека. Като завъртите четири пъти колелото на кладенеца, на четвъртия път ще извадите вода. Като поставите яйце под влиянието на четири сили, пиленцето ще излезе. Кои са тези сили? – Квачката, топлината, светлината и самото яйце. Следователно, всяко имагинерно, или въображаемо число, умножено само на себе си четири пъти, става реално или положително. Математиката работи с въображаемите числа така, както и с положителните.
към беседата >>

42. Избавената душа

НБ

Един ден, като ходела подир него, той паднал в един кладенец.
Той не се управлява от закони писани от хората, но се управлява от един велик неизменен закон написан в неговата душа. Такъв човек право слави Бога. Ако вземете този смисъл на думата православие, това го разбирам, но ако някой мисли, че е православен само за това, че може да прочете Веруюто, така всеки може да бъде православен. Ние съвременните хора, приличаме на онзи стар философ Талес, който си задал задача да намери от какво е направен света. Той толкова се задълбочил в идеята си, че слугинята му го считала за смахнат човек, та постоянно ходела подире му да не би да стане нещо с него. Един ден, като ходела подир него, той паднал в един кладенец. Слугинята отишла подире му и му казала: ето на, с твоята захласнатост ти падна в кладенеца. Той отдолу й казал: намерих, че светът е направен от вода. В търсенето на своята идея, той не мислел нищо друго. И това, че паднал в кладенеца не му обърнало внимание. Само една идея го занимавала.
към беседата >>

Слугинята отишла подире му и му казала: ето на, с твоята захласнатост ти падна в кладенеца.
Такъв човек право слави Бога. Ако вземете този смисъл на думата православие, това го разбирам, но ако някой мисли, че е православен само за това, че може да прочете Веруюто, така всеки може да бъде православен. Ние съвременните хора, приличаме на онзи стар философ Талес, който си задал задача да намери от какво е направен света. Той толкова се задълбочил в идеята си, че слугинята му го считала за смахнат човек, та постоянно ходела подире му да не би да стане нещо с него. Един ден, като ходела подир него, той паднал в един кладенец. Слугинята отишла подире му и му казала: ето на, с твоята захласнатост ти падна в кладенеца. Той отдолу й казал: намерих, че светът е направен от вода. В търсенето на своята идея, той не мислел нищо друго. И това, че паднал в кладенеца не му обърнало внимание. Само една идея го занимавала. Слугинята му отгоре говори едно, а той отдолу й казва друго.
към беседата >>

И това, че паднал в кладенеца не му обърнало внимание.
Той толкова се задълбочил в идеята си, че слугинята му го считала за смахнат човек, та постоянно ходела подире му да не би да стане нещо с него. Един ден, като ходела подир него, той паднал в един кладенец. Слугинята отишла подире му и му казала: ето на, с твоята захласнатост ти падна в кладенеца. Той отдолу й казал: намерих, че светът е направен от вода. В търсенето на своята идея, той не мислел нищо друго. И това, че паднал в кладенеца не му обърнало внимание. Само една идея го занимавала. Слугинята му отгоре говори едно, а той отдолу й казва друго. Та казвам: какво трябва да разбираме когато Бог казва “аз съм във вас”? Писанието казва: Бог е любов. Ако е истина, че Бог е любов и ние казваме, че Бог е Бог наш, туй казва, че любовта, трябва да изпълни душата ни.
към беседата >>

43. Усилване на вярата

ООК

Представете си, че сте попаднали в дълбок кладенец.
Ако вие схващате понятието вяра субективно, тя е безпредметна. Изобщо вяра, която не включва Любовта в себе си, тя е безпредметна. Любов, която не влиза в живота, тя е безпредметна. Живот, който не се изразява в добродетели, и той е безпредметен. Аз много пъти съм ви говорил за усилване на вярата, но сега ще ви дам едно обяснение, при какви условия се усилва вярата. Представете си, че сте попаднали в дълбок кладенец. Гледате нагоре, докато се намери някой да ви помогне да излезете оттам, но никой не дохожда. Опитвате се да излезете, не можете. Седите така отчаян и обезсърчен, когато по едно време виждате да се спуща в кладенеца едно дебело въже. Вие хващате въжето, опвате го добре и започвате да се изкачвате по него. Какво се заражда в душата ви при този случай?
към беседата >>

Седите така отчаян и обезсърчен, когато по едно време виждате да се спуща в кладенеца едно дебело въже.
Живот, който не се изразява в добродетели, и той е безпредметен. Аз много пъти съм ви говорил за усилване на вярата, но сега ще ви дам едно обяснение, при какви условия се усилва вярата. Представете си, че сте попаднали в дълбок кладенец. Гледате нагоре, докато се намери някой да ви помогне да излезете оттам, но никой не дохожда. Опитвате се да излезете, не можете. Седите така отчаян и обезсърчен, когато по едно време виждате да се спуща в кладенеца едно дебело въже. Вие хващате въжето, опвате го добре и започвате да се изкачвате по него. Какво се заражда в душата ви при този случай? – Вяра. Следователно, когато дойде доброто в света, ние трябва да го опнем, да се хванем здраво за него, за да се образува връзка с Бога. Доброто не се прави във време и пространство, то е извън времето и пространството.
към беседата >>

Този стремеж ни свързва с Бога, а щом ни свърже с Бога, въжето се спуща отгоре, за да ни извади от дълбокия кладенец, в който сме паднали.
Какво се заражда в душата ви при този случай? – Вяра. Следователно, когато дойде доброто в света, ние трябва да го опнем, да се хванем здраво за него, за да се образува връзка с Бога. Доброто не се прави във време и пространство, то е извън времето и пространството. Следователно в съзнанието на човека трябва да има непреривен стремеж към правене на добро. Този стремеж ни свързва с Бога, а щом ни свърже с Бога, въжето се спуща отгоре, за да ни извади от дълбокия кладенец, в който сме паднали. По този начин именно и нашата вяра се усилва. Който иска да люби, той вече е започнал от опашката на живота. Свържете ли се с Бога, и животът се проявява; прояви ли се животът, и доброто ще се прояви; щом се прояви доброто, и вярата ще се прояви. И тъй, щом се прояви животът, проявява се и Любовта. Значи първо трябва да се роди животът, т. е.
към беседата >>

44. Вътрешни и външни връзки

МС

- Опетнява се щерната, опетнява се кладенеца, в който влиза вода, а не извира отвътре.
Прав човек аз наричам човекът, който обича всички хора, без да очаква нещо от тях. Само човекът, който дава е прав. Казват за някого: любовта на този човек е користолюбива. Питам: може ли да се размъти, може ли да се опетни един извор, който постоянно извира и праща своята вода навън? Кое се опетнява? - Опетнява се щерната, опетнява се кладенеца, в който влиза вода, а не извира отвътре. Но онзи, който дава постоянно, той не може да се опетни. Следователно, ако вие очаквате само да ви се дава, ще се опетните. Всички трябва да замязате на извори, от които Божественото да извира отвътре. И тъй, Божествена връзка е когато човек има тази широка любов именно, та като обича, да не очаква да му дадат нещо в замяна. Щом очаква, той не е никакъв извор, той е щерна.
към беседата >>

45. Особеното място

МС

И след като прекарате цели 20 години такъв живот, няма да искате втори път да се хвърляте в кладенец, да се самоубивате или самоотравяте.
Знаете ли какво нещо е това? Понеже ти нямаш тяло, няма да грешиш в другия свят, но ще носиш тежестта, страховете на този човек, като те считат отговорен за неговия живот. Ако го обърнеш към Бога, греховете ти ще се простят, но ако не успееш и той сгреши, ти ще носиш греховете му. Та за това, във всички случаи вие трябва да бъдете готови за работа, която ще ви се определи, било тука на земята, било в другия свят. Всеки ден ще ви праща Господ да спасявате някоя душа, но не такава, която е обърната към Господа, а някоя отчаяна. И след като прекарате цели 20 години такъв живот, няма да искате втори път да се хвърляте в кладенец, да се самоубивате или самоотравяте. Друг някой иска да убива сина си или дъщеря си; трети иска да направи някое голямо престъпление и т.н. Ще ви прати Господ да убедите този човек да не извършва това нещо. Туй ще бъде задачата ви в другия свят. Готови ли сте за нея? Та казвам: всеки от вас трябва да знае, че е пратен на земята да учи себе си.
към беседата >>

46. Затова се родих

НБ

Допуснете, че вие влизате с чувала си, пълен със злато, в един кладенец, дълбок около стотина метра.
Вие ще кажете: “Аз ще платя някому да ми носи чувала.” Това е лесно - друг да носи вашия чувал срещу известно възнаграждение, но изкуството е вие сами да си го носите. Всеки човек, който плаща на други да носят чувала му, свършва със смърт. Ще кажете: “Как тъй? ” Ще ви обясня тази идея с един прост пример. Допуснете, че вие влизате с чувала си, пълен със злато, в един кладенец, дълбок около стотина метра. За тази цел сте наели един слуга, комуто ще платите, за да ви помогне при изнасянето на чувала от кладенеца. Слугата започва да изнася чувала със златото навън, а вие стоите долу в кладенеца, чакате да излезе първо слугата, а вие след него. Обаче от тежестта на златото, чувалът пада от гърба на слугата чак до дъното на кладенеца. Какво ще стане с вас, който чакате долу в кладенеца? Ето защо, аз казвам на съвременните хора: Не оставяйте вашия чувал със злато на гърба на другите, защото чувалът ще падне, и златото ще се върне при вас, но ще ви създаде голямо нещастие и страдание.
към беседата >>

За тази цел сте наели един слуга, комуто ще платите, за да ви помогне при изнасянето на чувала от кладенеца.
Всеки човек, който плаща на други да носят чувала му, свършва със смърт. Ще кажете: “Как тъй? ” Ще ви обясня тази идея с един прост пример. Допуснете, че вие влизате с чувала си, пълен със злато, в един кладенец, дълбок около стотина метра. За тази цел сте наели един слуга, комуто ще платите, за да ви помогне при изнасянето на чувала от кладенеца. Слугата започва да изнася чувала със златото навън, а вие стоите долу в кладенеца, чакате да излезе първо слугата, а вие след него. Обаче от тежестта на златото, чувалът пада от гърба на слугата чак до дъното на кладенеца. Какво ще стане с вас, който чакате долу в кладенеца? Ето защо, аз казвам на съвременните хора: Не оставяйте вашия чувал със злато на гърба на другите, защото чувалът ще падне, и златото ще се върне при вас, но ще ви създаде голямо нещастие и страдание. Всяка мисъл, всяко чувство, което човек е създал, непременно ще се върне при него.
към беседата >>

Слугата започва да изнася чувала със златото навън, а вие стоите долу в кладенеца, чакате да излезе първо слугата, а вие след него.
Ще кажете: “Как тъй? ” Ще ви обясня тази идея с един прост пример. Допуснете, че вие влизате с чувала си, пълен със злато, в един кладенец, дълбок около стотина метра. За тази цел сте наели един слуга, комуто ще платите, за да ви помогне при изнасянето на чувала от кладенеца. Слугата започва да изнася чувала със златото навън, а вие стоите долу в кладенеца, чакате да излезе първо слугата, а вие след него. Обаче от тежестта на златото, чувалът пада от гърба на слугата чак до дъното на кладенеца. Какво ще стане с вас, който чакате долу в кладенеца? Ето защо, аз казвам на съвременните хора: Не оставяйте вашия чувал със злато на гърба на другите, защото чувалът ще падне, и златото ще се върне при вас, но ще ви създаде голямо нещастие и страдание. Всяка мисъл, всяко чувство, което човек е създал, непременно ще се върне при него. Дето и да го изпрати той, дори в безпределните пространства на вселената, те пак ще се върнат при него.
към беседата >>

Обаче от тежестта на златото, чувалът пада от гърба на слугата чак до дъното на кладенеца.
” Ще ви обясня тази идея с един прост пример. Допуснете, че вие влизате с чувала си, пълен със злато, в един кладенец, дълбок около стотина метра. За тази цел сте наели един слуга, комуто ще платите, за да ви помогне при изнасянето на чувала от кладенеца. Слугата започва да изнася чувала със златото навън, а вие стоите долу в кладенеца, чакате да излезе първо слугата, а вие след него. Обаче от тежестта на златото, чувалът пада от гърба на слугата чак до дъното на кладенеца. Какво ще стане с вас, който чакате долу в кладенеца? Ето защо, аз казвам на съвременните хора: Не оставяйте вашия чувал със злато на гърба на другите, защото чувалът ще падне, и златото ще се върне при вас, но ще ви създаде голямо нещастие и страдание. Всяка мисъл, всяко чувство, което човек е създал, непременно ще се върне при него. Дето и да го изпрати той, дори в безпределните пространства на вселената, те пак ще се върнат при него. Такъв е законът.
към беседата >>

Какво ще стане с вас, който чакате долу в кладенеца?
Ще ви обясня тази идея с един прост пример. Допуснете, че вие влизате с чувала си, пълен със злато, в един кладенец, дълбок около стотина метра. За тази цел сте наели един слуга, комуто ще платите, за да ви помогне при изнасянето на чувала от кладенеца. Слугата започва да изнася чувала със златото навън, а вие стоите долу в кладенеца, чакате да излезе първо слугата, а вие след него. Обаче от тежестта на златото, чувалът пада от гърба на слугата чак до дъното на кладенеца. Какво ще стане с вас, който чакате долу в кладенеца? Ето защо, аз казвам на съвременните хора: Не оставяйте вашия чувал със злато на гърба на другите, защото чувалът ще падне, и златото ще се върне при вас, но ще ви създаде голямо нещастие и страдание. Всяка мисъл, всяко чувство, което човек е създал, непременно ще се върне при него. Дето и да го изпрати той, дори в безпределните пространства на вселената, те пак ще се върнат при него. Такъв е законът. Страданията и радостите, които сме причинили на другите хора, един ден непременно ще се върнат при нас.
към беседата >>

47. Раздай го на сиромасите

НБ

Бащата казва на дъщеря си: “Дъще, тичай долу в мазата и донеси оттам някое въже, защото едно дете е паднало в кладенеца, та да го извадим!
” Казвам: Не е майстор онзи, който сглобява нещата механически, но онзи, който умее да ги хармонизира. Аз не виждам никаква култура в този свят, дето хиляди хора бесят, дето хиляди майки разплакват, дето хиляди братя и сестри се развращават и опропастяват и т.н. Този свят от единия до другия край е заприличал на лудница. И тогава, кое е онова, което ще ни радва? Знаете ли на какво мязат съвременните хора? Бащата казва на дъщеря си: “Дъще, тичай долу в мазата и донеси оттам някое въже, защото едно дете е паднало в кладенеца, та да го извадим! ” Дъщерята в това време седи пред огледалото и си прави прическата, не се мърда. Като си направи прическата, като се докара, ще слезе в мазата да търси въже. И това било морал! Кажете ми, кой не си прави днес прическата пред огледалото? Днес хората грешат и умират, падат и стават, но много от съвременните свещеници турят одеждите си пред олтаря, правят прическите си, не виждат, какво се прави навън.
към беседата >>

48. Благоприятният час / Изпитите. Духовна връзка и помагане

(втори вариант)

МОК

Ти ще му доведеш, на онзи професор, от 99 кладенеца вода. (втори вариант)
Имаше една книга за онзи гениален, на когото паметта е развита: прочетат му 35 000 думи еднаж и всички думи ги изказва и после – отзад напред. Само от едно четене. Питам: Ако вземеш ти анатомия, ще те скъса ли професорът? Ако вземеш математика, всички тези формули, къде ще те скъса? (- Възможна ли е такава памет?) Като дойде Господ на третия път – ще бъде. Ти ще му доведеш, на онзи професор, от 99 кладенеца вода. Той ще ти признае. А слаба ли ти е паметта, слаб ли ти е разсъдъкът, като те погледне, професорът казва: «Единица! » (- Значи, ако ученикът има слаба памет, и Господ не може да му помогне?) Отслабването на паметта се дължи на дисхармонични чувства, които съществуват у човека. Всеки един може да оправи своята памет, щом хармонизира своите чувства.
към втори вариант >>

49. Меки и твърди вещества

(втори вариант)

МОК

Какво каза Христос на онази жена, като я намери при кладенеца: «Иди повикай мъжа си! (втори вариант)
Да седиш при нозете на Бога, да слушаш онова поучение как е създал света, че ще ти говори чрез Духът Си, да те учи – какво по-хубаво от това? Той ще ти даде знание за другите светове, за Слънчевата система, за невидимия свят. Ще ти даде знание, което по друг начин с хиляди години не можеш да научиш. Сега тук вие искате сами да идете при Господа, при висшите души. Не може, колективно ще идете. Какво каза Христос на онази жена, като я намери при кладенеца: «Иди повикай мъжа си! » Казва Му: «Нямам мъж.» – «Пет мъжа си имала, а и този, кои го имаш сега, и той не ти е законен.» «Иди повикай мъжа си»! Кое е в теб разумното? Казва: «Нямам, Господи, няма го мъжът ми.» Няма го. Иди повикай мъжа – иди повикай разумното в себе си. Сега, схващате ли мисълта?
към втори вариант >>

50. Иди повикай мъжа си!

НБ

Ние виждаме, как Христос, като дошъл до този кладенец, пожелал да пие вода, но не могъл да си извади, понеже нямал въже.
Прочетената глава от евангелието на Иоана е една от важните глави. В нея Христос засяга важни положения от живота. Ние виждаме, как Христос, като дошъл до този кладенец, пожелал да пие вода, но не могъл да си извади, понеже нямал въже. Затова, като видял, че жена самарянка идва да си налее вода, Той се обърнал към нея с думите: „Ще те помоля да ми направиш една услуга, да ми дадеш малко вода.“ По този начин Христос влязъл в разговор с тази жена. Той говорил за съвременните традиции, които съществували по това време в света. Жената се зачудила, как така един евреин, един израилтянин се осмелява, според тогавашните традиции, да говори с жена и да иска от нея вода. Това положение е подобно на едно от положенията в турския закон, според което се забранявало на всеки турчин да иска и да пие вода от ханъма. Осмели ли се някой турчин да престъпи този закон, с това той може да създаде източен въпрос.
към беседата >>

51. На разговор с Учителя

ИБ

Влизаш в кладенец, вържи се; излизаш вече от кладенеца, развържи се.
Ако дойдат левите - не се забравя станалото. Но не се занимавайте с тях - с духовенството, а противодействайте с мисълта си. Турците казват в една своя молитва: "Седем краля да не дойдат в споразумение." И тогава те печелят: "Еди кралля барашик олмас! " Законът е там: човек да не се свързва вътрешно. Человек има една само връзка - тя е с Бог, а втора връзка да не прави. Влизаш в кладенец, вържи се; излизаш вече от кладенеца, развържи се. Техните противодействия са вътрешни влияния, които вие възприемате от пъпа, от долу, а там е адът, гдето живеят всичките дяволи. Дебелите черва са първото небе, стомахът е астралът, дробовете са второто небе и главата - третото небе. Нечестивите духове, за да разбъркат главата, разбъркват стомаха - те имат съотношение помежду си. Боли те сърцето, трябва да го разтовариш чрез черния дроб: има движение от сърцето към черния дроб, но обратно движение няма. Чрез сърцето е правилната връзка с астралния свят.
към беседата >>

52. Забравената дума

ООК

Не изпълнявате ли волята Божия, вие ще дълбаете кладенец с игла.
Ще кажете, че не сте се още наживели. Според мене вие ще живеете истински само след като решите в себе си да изпълнявате волята Божия. Само при това положение в домовете ви ще настане радост и веселие; децата ще ви обичат, ангелите ще ви се радват. Само при това положение вие ще бъдете здрави, богати и щастливи и каквото намислите да направите, ще успеете. Да изпълнявате волята Божия – това е идеалът на всяка душа. Не изпълнявате ли волята Божия, вие ще дълбаете кладенец с игла. Знаете ли колко хиляди години се изискват, за да издълбаете един кладенец с игла? Обаче, който върши волята Божия, който люби Бога, достатъчно е да махне един път с ръка и да види пред себе си издълбан кладенец. И тъй, Любов към Бога и изпълнение на Неговата воля, това са първите неща, които човек трябва да има предвид в живота си. Който люби, само той може да вярва. Без Любов вярата е немислима.
към беседата >>

Знаете ли колко хиляди години се изискват, за да издълбаете един кладенец с игла?
Според мене вие ще живеете истински само след като решите в себе си да изпълнявате волята Божия. Само при това положение в домовете ви ще настане радост и веселие; децата ще ви обичат, ангелите ще ви се радват. Само при това положение вие ще бъдете здрави, богати и щастливи и каквото намислите да направите, ще успеете. Да изпълнявате волята Божия – това е идеалът на всяка душа. Не изпълнявате ли волята Божия, вие ще дълбаете кладенец с игла. Знаете ли колко хиляди години се изискват, за да издълбаете един кладенец с игла? Обаче, който върши волята Божия, който люби Бога, достатъчно е да махне един път с ръка и да види пред себе си издълбан кладенец. И тъй, Любов към Бога и изпълнение на Неговата воля, това са първите неща, които човек трябва да има предвид в живота си. Който люби, само той може да вярва. Без Любов вярата е немислима. Следователно може да се вярва само на онзи, който люби.
към беседата >>

Обаче, който върши волята Божия, който люби Бога, достатъчно е да махне един път с ръка и да види пред себе си издълбан кладенец.
Само при това положение в домовете ви ще настане радост и веселие; децата ще ви обичат, ангелите ще ви се радват. Само при това положение вие ще бъдете здрави, богати и щастливи и каквото намислите да направите, ще успеете. Да изпълнявате волята Божия – това е идеалът на всяка душа. Не изпълнявате ли волята Божия, вие ще дълбаете кладенец с игла. Знаете ли колко хиляди години се изискват, за да издълбаете един кладенец с игла? Обаче, който върши волята Божия, който люби Бога, достатъчно е да махне един път с ръка и да види пред себе си издълбан кладенец. И тъй, Любов към Бога и изпълнение на Неговата воля, това са първите неща, които човек трябва да има предвид в живота си. Който люби, само той може да вярва. Без Любов вярата е немислима. Следователно може да се вярва само на онзи, който люби. Както вяра без Любов не съществува, така и Любов без вяра не съществува.
към беседата >>

53. Сто пеняза

НБ

Като бягал и търсил място да се скрие от него, попаднал в един дълбок, сух кладенец, и там се приютил.
Ако господарят е доволен от него, той ще му заплати с малка почивка. Почивката представя удоволствие в живота. Ако почивката не води към забрава, към унасяне, тя е истинско удоволствие за човека. Ще ви предам един малък разказ, да видите, че почивка, която води към забрава, не разрешава въпросите на живота. Един пътник, като минавал през пустинята, бил подгонен от голям, страшен бик. Като бягал и търсил място да се скрие от него, попаднал в един дълбок, сух кладенец, и там се приютил. По едно време, той вижда в кладенеца, близо до него, една змия. С това положението му се влошило повече: отгоре седял бикът, а отдолу змията. Като се намерил при две големи злини, най-после успял да се хване за една шубрака, на която забелязал малко мед, от който започнал да си поблизва. Така той се успокоил малко, починал си, и по този начин забравил, че отгоре седи бикът, а отдолу – змията. Обаче, забравянето още не разрешава въпросите.
към беседата >>

По едно време, той вижда в кладенеца, близо до него, една змия.
Почивката представя удоволствие в живота. Ако почивката не води към забрава, към унасяне, тя е истинско удоволствие за човека. Ще ви предам един малък разказ, да видите, че почивка, която води към забрава, не разрешава въпросите на живота. Един пътник, като минавал през пустинята, бил подгонен от голям, страшен бик. Като бягал и търсил място да се скрие от него, попаднал в един дълбок, сух кладенец, и там се приютил. По едно време, той вижда в кладенеца, близо до него, една змия. С това положението му се влошило повече: отгоре седял бикът, а отдолу змията. Като се намерил при две големи злини, най-после успял да се хване за една шубрака, на която забелязал малко мед, от който започнал да си поблизва. Така той се успокоил малко, починал си, и по този начин забравил, че отгоре седи бикът, а отдолу – змията. Обаче, забравянето още не разрешава въпросите. Така и хората понякога близват малко медец от щастието, но това е само близване, отгоре пак ги чака бикът, а отдолу – змията.
към беседата >>

54. Четирите кръга

ООК

Когато искаш да черпиш вода от кладенеца, не влизай сам в него, но пусни кофа с въже и така извади, колкото вода ти е нужна.
За да го обикне, той трябва да му върне парите и да му каже: Съзнателно, или несъзнателно, аз те обрах. Ето, връщам ти сега парите. – По този начин ти показваш, че си обикнал врага си. Това, именно, подразбира идеята, че само разумните, добрите хора могат да се обичат, да се примиряват. Що се отнася до отношенията ви към лошите хора, трябва да спазвате следните правила: Когато искаш да буташ огъня, вземи маша, дилаф. Когато искаш да черпиш вода от кладенеца, не влизай сам в него, но пусни кофа с въже и така извади, колкото вода ти е нужна. Ако искаш да забиеш някъде гвоздей, не си служи с ръката, но вземи чук и с него удряй главата на гвоздея. – Не е ли грешно да се забива гвоздея с чук? – Ако е грешно, не си правете къщи. Гвоздеят трябва да се начука добре, докато влезе в гредата. В това няма никакъв грях.
към беседата >>

55. Хармонични положения

(втори вариант)

МОК

Еремия, той, като го туриха вътре в един голям кладенец, зарича се вече да не говори, става Сатурнов тип. (втори вариант)
Исая, неговият тип, какъв е бил той? Изобщо във всички еврейски пророци има един войнствен дух, не са страхливи. Издръжливи са били. Достойнство – така рече Господ. Само един Слънчев тип има – този на Елисей. Еремия, той, като го туриха вътре в един голям кладенец, зарича се вече да не говори, става Сатурнов тип. После си казва, че запалило се Словото Божие, ще го изгори отвътре. После много се оплаква, махна намира на Господа. «Застанал си, казва, напреде ми като мечка – плашиш ме.» После направи той една погрешка, излъгал се някъде. Казва: «Господи, излъгах, излъгах, излъгах.» Мъчи се. После в плача Еремиев съединява и Божественото, и национализма, и своите страдания.
към втори вариант >>

56. Духът на Господа

СБ

Мнозина от вас търсят лесния път и казват: „Този кладенец е близо, от него ще си черпим вода“.
Знаете ли още, по колко вода трябва да изпивате на ден? Знаете ли коя вода е най-хубава и отде можете да си я доставите? – Не знаете. Затова тия от вас, които искат да пият най-хубава вода, потърсете по селата и по градовете, дето живеете, кои са най-хубавите извори, и оттам си носете по две стомни вода. Изпитвайте де се намират най-хубавите, най-чистите извори и такава вода пийте! Мнозина от вас търсят лесния път и казват: „Този кладенец е близо, от него ще си черпим вода“. Не, тази вода е варовита, не пийте от нея. Там, далеч някъде, има един хубав извор, от него пийте вода. Не жалете времето си! За да придобиете една Божествена мисъл, може да се иждиви и цяла година. Тя заслужава това време, защото е една велика придобивка за вас.
към беседата >>

57. Великото и красивото

ООК

Как ще вярвате на човек, който представя тънко въже, с което не можете да извадите нито една кофа вода от кладенеца?
" – Тази е слабостта на религиозните хора. Щом се разколебае в Бога, човек има възможност да се разколебае в своите ближни, в своите приятели, а най-после и в себе си. И наистина, в кого ще вярва човек, ако се разколебае в Бога, в ближния си и в себе си? Докато човек живее в света на промените, в преходния свят, не може да му се вярва. Как ще вярвате на човек, който мисли, че се е родил, за да умре? Как ще вярвате на човек, който представя тънко въже, с което не можете да извадите нито една кофа вода от кладенеца? Ако се опитате с това въже да извадите вода от кладенеца, то непременно ще се скъса. Колкото да настоява този човек да му вярвате, колкото да ви убеждава, вие не можете да му вярвате. На какво основание ще му вярвате, щом въжето се къса? Това не е никаква наука. Ако разчитате на това въже да извадите вода от кладенеца и да полеете с нея цветята и зеленчуците в градината си, вашата работа е свършена.
към беседата >>

Ако се опитате с това въже да извадите вода от кладенеца, то непременно ще се скъса.
Щом се разколебае в Бога, човек има възможност да се разколебае в своите ближни, в своите приятели, а най-после и в себе си. И наистина, в кого ще вярва човек, ако се разколебае в Бога, в ближния си и в себе си? Докато човек живее в света на промените, в преходния свят, не може да му се вярва. Как ще вярвате на човек, който мисли, че се е родил, за да умре? Как ще вярвате на човек, който представя тънко въже, с което не можете да извадите нито една кофа вода от кладенеца? Ако се опитате с това въже да извадите вода от кладенеца, то непременно ще се скъса. Колкото да настоява този човек да му вярвате, колкото да ви убеждава, вие не можете да му вярвате. На какво основание ще му вярвате, щом въжето се къса? Това не е никаква наука. Ако разчитате на това въже да извадите вода от кладенеца и да полеете с нея цветята и зеленчуците в градината си, вашата работа е свършена. Всички цветя, всички зеленчуци ще протестират и ще искат водица да се освежат, да се нахранят.
към беседата >>

Ако разчитате на това въже да извадите вода от кладенеца и да полеете с нея цветята и зеленчуците в градината си, вашата работа е свършена.
Как ще вярвате на човек, който представя тънко въже, с което не можете да извадите нито една кофа вода от кладенеца? Ако се опитате с това въже да извадите вода от кладенеца, то непременно ще се скъса. Колкото да настоява този човек да му вярвате, колкото да ви убеждава, вие не можете да му вярвате. На какво основание ще му вярвате, щом въжето се къса? Това не е никаква наука. Ако разчитате на това въже да извадите вода от кладенеца и да полеете с нея цветята и зеленчуците в градината си, вашата работа е свършена. Всички цветя, всички зеленчуци ще протестират и ще искат водица да се освежат, да се нахранят. Ама въжето настоявало да му се вярва. То обещавало, че един ден ще стане силно, здраво, ще издържа големи тежести. Възможно е, но днес това въже е слабо и не може да се разчита на него. Днес положението на съвременния човек е подобно на положението на тънкото въже.
към беседата >>

58. Творец на съдбата си

МОК

Представете си, че вашият приятел, който има лоша съдба, падне в дълбок кладенец.
Това значи: Свържете своето нещастие с щастието на другите хора и към вас ще потекат струи на изобилие, на нов живот. Ще кажете, че това е унизително за вас. Чудно нещо! Човек се е унижил пред Бога и пред разумните същества, като е загубил благото, което му е дадено, а не иска да се изложи пред ближния си. В живота има много начини, чрез които човек може да подобри съдбата си. Представете си, че вашият приятел, който има лоша съдба, падне в дълбок кладенец. Трябва ли да се спуснете след него да му помогнете? Ще го оставите да чака известно време, докато намерите здраво въже, с което да го извадите от кладенеца. Дебелото въже е условието, с което подобрявате съдбата му. Вие давате част от своите блага на приятеля си и му помагате да подобри живота си. Трябва ли да стоите в кладенеца и да плачете, че никой не ви чува, никой не се отзовава на вашия вик?
към беседата >>

Ще го оставите да чака известно време, докато намерите здраво въже, с което да го извадите от кладенеца.
Чудно нещо! Човек се е унижил пред Бога и пред разумните същества, като е загубил благото, което му е дадено, а не иска да се изложи пред ближния си. В живота има много начини, чрез които човек може да подобри съдбата си. Представете си, че вашият приятел, който има лоша съдба, падне в дълбок кладенец. Трябва ли да се спуснете след него да му помогнете? Ще го оставите да чака известно време, докато намерите здраво въже, с което да го извадите от кладенеца. Дебелото въже е условието, с което подобрявате съдбата му. Вие давате част от своите блага на приятеля си и му помагате да подобри живота си. Трябва ли да стоите в кладенеца и да плачете, че никой не ви чува, никой не се отзовава на вашия вик? Достатъчно е да мине само един час, за да дойдат вашите добри приятели. Благодарете на добрите си приятели, видими и невидими, които се притичат на вашия разумен зов.
към беседата >>

Трябва ли да стоите в кладенеца и да плачете, че никой не ви чува, никой не се отзовава на вашия вик?
Представете си, че вашият приятел, който има лоша съдба, падне в дълбок кладенец. Трябва ли да се спуснете след него да му помогнете? Ще го оставите да чака известно време, докато намерите здраво въже, с което да го извадите от кладенеца. Дебелото въже е условието, с което подобрявате съдбата му. Вие давате част от своите блага на приятеля си и му помагате да подобри живота си. Трябва ли да стоите в кладенеца и да плачете, че никой не ви чува, никой не се отзовава на вашия вик? Достатъчно е да мине само един час, за да дойдат вашите добри приятели. Благодарете на добрите си приятели, видими и невидими, които се притичат на вашия разумен зов. Дето е разумността, там са вашите приятели. Няма човек на земята, който да е лишен от добри и разумни приятели. Те му се притичат на помощ и подобряват неговата съдба.
към беседата >>

59. Никодим

НБ

Двама приятели вървят по един и същ път, но единият от тях, по невнимание, пада в кладенеца.
Каква нужда има да се изповядваш пред хората, че вярваш, или че не вярваш в Бога? Да вярвам в Бога, това значи да запаля свещта си и да отида с нея между хора, които се намират в голяма опасност, да им помагам. Това не значи, че ще нося тия хора на гърба си, но ще осветявам пътя им. Често съвременните хора говорят за жертвата и казват: Човек трябва да се жертвува! Какво разбират те под думата жертва? Двама приятели вървят по един и същ път, но единият от тях, по невнимание, пада в кладенеца. Трябва ли и другият да се пожертвува за него, като се хвърли в кладенеца? Не, вторият трябва да каже на приятеля си: Слушай, аз ще притърча до близкото село, да взема едно здраво въже да те извадя от кладенеца. През това време ти се позанимавай малко, изследвай дъното на кладенеца, виж, дали няма някакво богатство заровено в него. Аз скоро ще се върна. Питам: има ли смисъл и вторият да се хвърли в кладенеца?
към беседата >>

Трябва ли и другият да се пожертвува за него, като се хвърли в кладенеца?
Да вярвам в Бога, това значи да запаля свещта си и да отида с нея между хора, които се намират в голяма опасност, да им помагам. Това не значи, че ще нося тия хора на гърба си, но ще осветявам пътя им. Често съвременните хора говорят за жертвата и казват: Човек трябва да се жертвува! Какво разбират те под думата жертва? Двама приятели вървят по един и същ път, но единият от тях, по невнимание, пада в кладенеца. Трябва ли и другият да се пожертвува за него, като се хвърли в кладенеца? Не, вторият трябва да каже на приятеля си: Слушай, аз ще притърча до близкото село, да взема едно здраво въже да те извадя от кладенеца. През това време ти се позанимавай малко, изследвай дъното на кладенеца, виж, дали няма някакво богатство заровено в него. Аз скоро ще се върна. Питам: има ли смисъл и вторият да се хвърли в кладенеца? Какво ще се постигне с тази неразумна жертва?
към беседата >>

Не, вторият трябва да каже на приятеля си: Слушай, аз ще притърча до близкото село, да взема едно здраво въже да те извадя от кладенеца.
Това не значи, че ще нося тия хора на гърба си, но ще осветявам пътя им. Често съвременните хора говорят за жертвата и казват: Човек трябва да се жертвува! Какво разбират те под думата жертва? Двама приятели вървят по един и същ път, но единият от тях, по невнимание, пада в кладенеца. Трябва ли и другият да се пожертвува за него, като се хвърли в кладенеца? Не, вторият трябва да каже на приятеля си: Слушай, аз ще притърча до близкото село, да взема едно здраво въже да те извадя от кладенеца. През това време ти се позанимавай малко, изследвай дъното на кладенеца, виж, дали няма някакво богатство заровено в него. Аз скоро ще се върна. Питам: има ли смисъл и вторият да се хвърли в кладенеца? Какво ще се постигне с тази неразумна жертва? Ако и той се хвърли в кладенеца, трябва да се чака дълго време, да мине някой човек, да донесе въже и да извади и двамата.
към беседата >>

През това време ти се позанимавай малко, изследвай дъното на кладенеца, виж, дали няма някакво богатство заровено в него.
Често съвременните хора говорят за жертвата и казват: Човек трябва да се жертвува! Какво разбират те под думата жертва? Двама приятели вървят по един и същ път, но единият от тях, по невнимание, пада в кладенеца. Трябва ли и другият да се пожертвува за него, като се хвърли в кладенеца? Не, вторият трябва да каже на приятеля си: Слушай, аз ще притърча до близкото село, да взема едно здраво въже да те извадя от кладенеца. През това време ти се позанимавай малко, изследвай дъното на кладенеца, виж, дали няма някакво богатство заровено в него. Аз скоро ще се върна. Питам: има ли смисъл и вторият да се хвърли в кладенеца? Какво ще се постигне с тази неразумна жертва? Ако и той се хвърли в кладенеца, трябва да се чака дълго време, да мине някой човек, да донесе въже и да извади и двамата. Никой плаче и казва на приятеля си: Ти не ми съчувствуваш, не плачеш с мене заедно.
към беседата >>

Питам: има ли смисъл и вторият да се хвърли в кладенеца?
Двама приятели вървят по един и същ път, но единият от тях, по невнимание, пада в кладенеца. Трябва ли и другият да се пожертвува за него, като се хвърли в кладенеца? Не, вторият трябва да каже на приятеля си: Слушай, аз ще притърча до близкото село, да взема едно здраво въже да те извадя от кладенеца. През това време ти се позанимавай малко, изследвай дъното на кладенеца, виж, дали няма някакво богатство заровено в него. Аз скоро ще се върна. Питам: има ли смисъл и вторият да се хвърли в кладенеца? Какво ще се постигне с тази неразумна жертва? Ако и той се хвърли в кладенеца, трябва да се чака дълго време, да мине някой човек, да донесе въже и да извади и двамата. Никой плаче и казва на приятеля си: Ти не ми съчувствуваш, не плачеш с мене заедно. Единият страда от крак и плаче. Този плач има смисъл за него, но какво ще се ползуват, ако и двамата започнат да плачат?
към беседата >>

Ако и той се хвърли в кладенеца, трябва да се чака дълго време, да мине някой човек, да донесе въже и да извади и двамата.
Не, вторият трябва да каже на приятеля си: Слушай, аз ще притърча до близкото село, да взема едно здраво въже да те извадя от кладенеца. През това време ти се позанимавай малко, изследвай дъното на кладенеца, виж, дали няма някакво богатство заровено в него. Аз скоро ще се върна. Питам: има ли смисъл и вторият да се хвърли в кладенеца? Какво ще се постигне с тази неразумна жертва? Ако и той се хвърли в кладенеца, трябва да се чака дълго време, да мине някой човек, да донесе въже и да извади и двамата. Никой плаче и казва на приятеля си: Ти не ми съчувствуваш, не плачеш с мене заедно. Единият страда от крак и плаче. Този плач има смисъл за него, но какво ще се ползуват, ако и двамата започнат да плачат? С плача си вторият няма да помогне на болния крак на своя приятел. Плачът на втория е подобен на услугата, която един минувач предложил на един турски кафеджия, но нито той спечелил нещо, нито кафеджията.
към беседата >>

60. До край

НБ

Представете си, че на дъното на един дълбок кладенец има един тон злато.
С Божествения огън. След заличаване на греховете, в живота на хората ще остане само хубавото, красивото: всички спорове, недоразумения ще изчезнат. Хората на новата култура ще живеят помежду си като братя. И тъй, в умовете на съвременните хора трябва да проникне идеята, да намерят в себе си ония пет души, които онзи цар на древността търсил. Тази идея може да се представи и в друга форма. Представете си, че на дъното на един дълбок кладенец има един тон злато. Как ще извадите това злато? С въже. Хвърляте едно въже, на което окачвате златото, но то се указва слабо: издига златото на височина едва два метра, и се скъсва; хвърляте второ въже, и то слабо – издига златото на височина три метра и се скъсва; хвърляте трето, четвърто въже – всички се оказват слаби. Едва с петото въже можете да извадите златото от кладенеца. Какво заключение можете да извадите от тази работа?
към беседата >>

Едва с петото въже можете да извадите златото от кладенеца.
Тази идея може да се представи и в друга форма. Представете си, че на дъното на един дълбок кладенец има един тон злато. Как ще извадите това злато? С въже. Хвърляте едно въже, на което окачвате златото, но то се указва слабо: издига златото на височина едва два метра, и се скъсва; хвърляте второ въже, и то слабо – издига златото на височина три метра и се скъсва; хвърляте трето, четвърто въже – всички се оказват слаби. Едва с петото въже можете да извадите златото от кладенеца. Какво заключение можете да извадите от тази работа? Разумният човек щеше да постъпи по друг начин: той щеше да свърже петте въжета в едно и, още при първото му хвърляне в кладенеца, златото щеше да бъде извадено навън. Сегашните хора правят ред опити, за да успеят в нещо, да видят, кой ще бъде най-големият юнак. Умният човек прави само един опит, и той излиза сполучлив. Глупавият прави много опити, и повечето излизат несполучливи.
към беседата >>

Разумният човек щеше да постъпи по друг начин: той щеше да свърже петте въжета в едно и, още при първото му хвърляне в кладенеца, златото щеше да бъде извадено навън.
Как ще извадите това злато? С въже. Хвърляте едно въже, на което окачвате златото, но то се указва слабо: издига златото на височина едва два метра, и се скъсва; хвърляте второ въже, и то слабо – издига златото на височина три метра и се скъсва; хвърляте трето, четвърто въже – всички се оказват слаби. Едва с петото въже можете да извадите златото от кладенеца. Какво заключение можете да извадите от тази работа? Разумният човек щеше да постъпи по друг начин: той щеше да свърже петте въжета в едно и, още при първото му хвърляне в кладенеца, златото щеше да бъде извадено навън. Сегашните хора правят ред опити, за да успеят в нещо, да видят, кой ще бъде най-големият юнак. Умният човек прави само един опит, и той излиза сполучлив. Глупавият прави много опити, и повечето излизат несполучливи. Учените правят много опити, много вивисекции, но всички тия опити са подобни на опитите на слабите въжета, които лесно се късат. И най-после, след много опити, те дохождат до някакъв резултат.
към беседата >>

Обаче, ние няма да правим много опити, но изведнъж ще хвърлим здравото въже в кладенеца и ще извадим златото навън.
Сегашните хора правят ред опити, за да успеят в нещо, да видят, кой ще бъде най-големият юнак. Умният човек прави само един опит, и той излиза сполучлив. Глупавият прави много опити, и повечето излизат несполучливи. Учените правят много опити, много вивисекции, но всички тия опити са подобни на опитите на слабите въжета, които лесно се късат. И най-после, след много опити, те дохождат до някакъв резултат. Обаче, ние няма да правим много опити, но изведнъж ще хвърлим здравото въже в кладенеца и ще извадим златото навън. Същото може да се каже и за морала на съвременните хора. Моралът на някой човек е толкова устойчив, че по здравина се равнява на първото въже, което могло да издигне златото само на два метра височина. На друг човек моралът се равнява на якостта на второто въже и т.н. Един български инженер казваше за себе си: Аз съм честен човек. Ако е въпрос да се подкупя с 10000 лева златни, не се подкупвам; за 100000 лева златни – пак не се подкупвам.
към беседата >>

61. Дванадесетте племена

НБ

Когато скъсате въжето на кладенеца, невъзможно е да извадите от него вода.
Този прах се вдига от движението на пътниците, на колите. Щом движението спре, и прахът се уталожва. Също така много хора вдигат прах около себе си и казват: Тази работа е невъзможна. В Божествения речник думата „невъзможно" не съществува. Кога нещата са невъзможни? Когато скъсате въжето на кладенеца, невъзможно е да извадите от него вода. Когато въжето е здраво, можете да извадите вода от кладенеца. Каже ли някой, че не може да извади вода от кладенеца, аз зная, че въжето на кофата е скъсано. – Какво трябва да правя тогава? – Купи ново въже! – Колко струва новото въже?
към беседата >>

Когато въжето е здраво, можете да извадите вода от кладенеца.
Щом движението спре, и прахът се уталожва. Също така много хора вдигат прах около себе си и казват: Тази работа е невъзможна. В Божествения речник думата „невъзможно" не съществува. Кога нещата са невъзможни? Когато скъсате въжето на кладенеца, невъзможно е да извадите от него вода. Когато въжето е здраво, можете да извадите вода от кладенеца. Каже ли някой, че не може да извади вода от кладенеца, аз зная, че въжето на кофата е скъсано. – Какво трябва да правя тогава? – Купи ново въже! – Колко струва новото въже? – Стотина лева.
към беседата >>

Каже ли някой, че не може да извади вода от кладенеца, аз зная, че въжето на кофата е скъсано.
Също така много хора вдигат прах около себе си и казват: Тази работа е невъзможна. В Божествения речник думата „невъзможно" не съществува. Кога нещата са невъзможни? Когато скъсате въжето на кладенеца, невъзможно е да извадите от него вода. Когато въжето е здраво, можете да извадите вода от кладенеца. Каже ли някой, че не може да извади вода от кладенеца, аз зная, че въжето на кофата е скъсано. – Какво трябва да правя тогава? – Купи ново въже! – Колко струва новото въже? – Стотина лева. – Отде ще намеря тези пари?
към беседата >>

Ако има някакви изключения в живота ви, това се дължи на самите вас, че сте скъсали въжето на кофата, с която черпите вода от кладенеца.
Бог има следната отличителна черта: Той дава ход на всички молби, отправени до Него. Няма нито един случай, когато Бог да е оставил без последствие желанието на човека. Всичко, каквото хората желаят, дава им се, и то преизобилно. Казвате: Как да вземеме тези думи, в буквален, или в преносен смисъл? – И в буквален, и в преносен смисъл. Ако има някакви изключения в живота ви, това се дължи на самите вас, че сте скъсали въжето на кофата, с която черпите вода от кладенеца. Ако гледате един хубав плод, а не можете да го опитате поради разстройство на стомаха, пак вие сте причина за това. Ако искате да опитате вкуса му, трябва да възстановите здравословното състояние на стомаха си. Как ще възстановите онова, което сте разрушили? Като водите мирен, тих живот. Вие никога не трябва да воювате със своите съседи.
към беседата >>

62. Ще хвърля мрежата

НБ

Озъртал се натук натам, докато видял най-после на пътя си един сух кладенец, а в кладенеца шубръки.
В един свой разказ, заимстван от индуския живот, Толстой, със свои думи, разправя, как несполуките следват човека, както сянката му върви след него. В този разказ се разправя за един учен, който тръгнал по света да прави научни изследвания, с цел да открие нещо, с което да подобри положението на човечеството. Обаче, един бик попаднал в следите на този учен и започнал да го преследва. Бикът ни най-малко не искал да знае, че този учен тръгнал да прави някакви научни изследвания и, на общо основание, почнал да го гони. Ученият се принудил да бяга: той напред, бикът след него. Озъртал се натук натам, докато видял най-после на пътя си един сух кладенец, а в кладенеца шубръки. Бързо се хванал за шубръките и увиснал надолу. След това стъпил с краката си на един малък камък и така останал в кладенеца, докато бикът си отиде. Но бикът седял отгоре и очаквал учения да излезе вън. Той му казвал: Смей само да излезеш оттук! Ще се разговоря с тебе по особен начин.
към беседата >>

След това стъпил с краката си на един малък камък и така останал в кладенеца, докато бикът си отиде.
Обаче, един бик попаднал в следите на този учен и започнал да го преследва. Бикът ни най-малко не искал да знае, че този учен тръгнал да прави някакви научни изследвания и, на общо основание, почнал да го гони. Ученият се принудил да бяга: той напред, бикът след него. Озъртал се натук натам, докато видял най-после на пътя си един сух кладенец, а в кладенеца шубръки. Бързо се хванал за шубръките и увиснал надолу. След това стъпил с краката си на един малък камък и така останал в кладенеца, докато бикът си отиде. Но бикът седял отгоре и очаквал учения да излезе вън. Той му казвал: Смей само да излезеш оттук! Ще се разговоря с тебе по особен начин. Ученият му казвал: Ти не мислиш ли, че препятстваш на моите научни изследвания? Не мислиш ли, че в кладенеца нищо не мога да науча?
към беседата >>

Не мислиш ли, че в кладенеца нищо не мога да науча?
След това стъпил с краката си на един малък камък и така останал в кладенеца, докато бикът си отиде. Но бикът седял отгоре и очаквал учения да излезе вън. Той му казвал: Смей само да излезеш оттук! Ще се разговоря с тебе по особен начин. Ученият му казвал: Ти не мислиш ли, че препятстваш на моите научни изследвания? Не мислиш ли, че в кладенеца нищо не мога да науча? – Това не ме интересува – отговорил бикът. Както седял, по листата на шубръките, ученият видел капчици мед. При всичкото си нещастие, той се зарадвал и започнал да ближе меда по листата. Доволен, че поне от глад няма да умре, изведнъж забелязал, че две мишки гризели клончетата на шубръките, за които той се държал. Като се размислил за положението си, нов ужас го обхванал: ако мишките успеят да прегризат клончетата на шубръките, той ще падне на дъното на кладенеца, дето забелязал, че го дебне змей с отворена уста.
към беседата >>

Като се размислил за положението си, нов ужас го обхванал: ако мишките успеят да прегризат клончетата на шубръките, той ще падне на дъното на кладенеца, дето забелязал, че го дебне змей с отворена уста.
Не мислиш ли, че в кладенеца нищо не мога да науча? – Това не ме интересува – отговорил бикът. Както седял, по листата на шубръките, ученият видел капчици мед. При всичкото си нещастие, той се зарадвал и започнал да ближе меда по листата. Доволен, че поне от глад няма да умре, изведнъж забелязал, че две мишки гризели клончетата на шубръките, за които той се държал. Като се размислил за положението си, нов ужас го обхванал: ако мишките успеят да прегризат клончетата на шубръките, той ще падне на дъното на кладенеца, дето забелязал, че го дебне змей с отворена уста. Такова е положението на всеки човек, който е дошъл на земята да умре. Такова е положението на смъртния: отначало бик го гони. Той успява да се скрие в кладенец, да се улови за шубръките в кладенеца. По листата на шубръките вижда капчици мед и се радва, че няма да умре от глад. Но после изкачат отнякъде две мишки, които идват да прегризат клончетата, за които той се е хванал и виси.
към беседата >>

Той успява да се скрие в кладенец, да се улови за шубръките в кладенеца.
При всичкото си нещастие, той се зарадвал и започнал да ближе меда по листата. Доволен, че поне от глад няма да умре, изведнъж забелязал, че две мишки гризели клончетата на шубръките, за които той се държал. Като се размислил за положението си, нов ужас го обхванал: ако мишките успеят да прегризат клончетата на шубръките, той ще падне на дъното на кладенеца, дето забелязал, че го дебне змей с отворена уста. Такова е положението на всеки човек, който е дошъл на земята да умре. Такова е положението на смъртния: отначало бик го гони. Той успява да се скрие в кладенец, да се улови за шубръките в кладенеца. По листата на шубръките вижда капчици мед и се радва, че няма да умре от глад. Но после изкачат отнякъде две мишки, които идват да прегризат клончетата, за които той се е хванал и виси. И най-после, когато достига крайния предел на своя живот, той вижда, че долу го чака змей с отворена уста. – В младините си, хората виждат само бика над главите си и са недоволни, че не могат да проявят юначеството си.
към беседата >>

Бикът, кладенецът, змеят представят неблагоприятните условия на живота.
По листата на шубръките вижда капчици мед и се радва, че няма да умре от глад. Но после изкачат отнякъде две мишки, които идват да прегризат клончетата, за които той се е хванал и виси. И най-после, когато достига крайния предел на своя живот, той вижда, че долу го чака змей с отворена уста. – В младините си, хората виждат само бика над главите си и са недоволни, че не могат да проявят юначеството си. Бикът, кладенецът, змеят представят неблагоприятните условия на живота. Ще ви приведа още един пример из живота на хората, който говори за неблагоприятните условия, в които те често попадат. Един български съдия отивал един ден да прави някъде оглед. Трябвало да мине през една гора. Това се случило през един зимен, студен ден, когато земята била покрита със сняг. По пътя го настигнала глутница вълци.
към беседата >>

63. Ключът на живота

ООК

Представете си, че вие се намирате пред един кладенец и държите в ръката си кофа, вързана с тънко въже, с което можете да извадите едва 10 килограма вода.
Бог се проявява в съзнанието на човека. Вън от съзнанието на човека Бог не съществува. Хората знаят за Бога дотолкова, доколкото Той се проявява в тяхното съзнание. Религиозните казват, че Бог може всичко да направи. – Вярно е, че Бог може всичко да направи за вас, но това зависи от възможностите, които са вложени в душата, в ума и в сърцето ви. Представете си, че вие се намирате пред един кладенец и държите в ръката си кофа, вързана с тънко въже, с което можете да извадите едва 10 килограма вода. Аз съм силен човек и със своето въже мога да извадя не 10, а 100 килограма вода, и ви наблюдавам какво правите. Вие пускате вашата кофа с тънкото въже и изваждате само 10 килограма вода. Ако е съзнателно, живо същество, въжето ще остане недоволно от това количество вода и ще каже: „Не мога ли да извадя 100 килограма вода? “ – Опитай се. – Вие взимате друга кофа, която може да събере 100 килограма вода, закачвате я на вашето тънко въже и я пускате в кладенеца.
към беседата >>

– Вие взимате друга кофа, която може да събере 100 килограма вода, закачвате я на вашето тънко въже и я пускате в кладенеца.
Представете си, че вие се намирате пред един кладенец и държите в ръката си кофа, вързана с тънко въже, с което можете да извадите едва 10 килограма вода. Аз съм силен човек и със своето въже мога да извадя не 10, а 100 килограма вода, и ви наблюдавам какво правите. Вие пускате вашата кофа с тънкото въже и изваждате само 10 килограма вода. Ако е съзнателно, живо същество, въжето ще остане недоволно от това количество вода и ще каже: „Не мога ли да извадя 100 килограма вода? “ – Опитай се. – Вие взимате друга кофа, която може да събере 100 килограма вода, закачвате я на вашето тънко въже и я пускате в кладенеца. Теглите кофата нагоре, но въжето се скъсва и кофата остава в кладенеца. Вие се чудите защо става това и казвате: „Господ не може ли да ми помогне да извадя с това въже 100 килограма вода? “ – С това въже не можеш да извадиш 100 килограма вода; с него можеш да извадиш само 10 килограма. Ако мислите, че с това въже можете да извадите 100 килограма вода, това показва, че вие имате погрешно заключение за нещата. Като казвате, че Бог е всемогъщ, това подразбира проява на Бога в Неговата целокупност, а не в Неговите части.
към беседата >>

Теглите кофата нагоре, но въжето се скъсва и кофата остава в кладенеца.
Аз съм силен човек и със своето въже мога да извадя не 10, а 100 килограма вода, и ви наблюдавам какво правите. Вие пускате вашата кофа с тънкото въже и изваждате само 10 килограма вода. Ако е съзнателно, живо същество, въжето ще остане недоволно от това количество вода и ще каже: „Не мога ли да извадя 100 килограма вода? “ – Опитай се. – Вие взимате друга кофа, която може да събере 100 килограма вода, закачвате я на вашето тънко въже и я пускате в кладенеца. Теглите кофата нагоре, но въжето се скъсва и кофата остава в кладенеца. Вие се чудите защо става това и казвате: „Господ не може ли да ми помогне да извадя с това въже 100 килограма вода? “ – С това въже не можеш да извадиш 100 килограма вода; с него можеш да извадиш само 10 килограма. Ако мислите, че с това въже можете да извадите 100 килограма вода, това показва, че вие имате погрешно заключение за нещата. Като казвате, че Бог е всемогъщ, това подразбира проява на Бога в Неговата целокупност, а не в Неговите части. Във всяка отделна част, във всеки отделен човек Бог е дотолкова силен, доколкото човек може да Го приеме, да Го разбере и прояви.
към беседата >>

Той трябва да пусне кофата 10 пъти в кладенеца, за да извади 100 килограма вода.
“ – С това въже не можеш да извадиш 100 килограма вода; с него можеш да извадиш само 10 килограма. Ако мислите, че с това въже можете да извадите 100 килограма вода, това показва, че вие имате погрешно заключение за нещата. Като казвате, че Бог е всемогъщ, това подразбира проява на Бога в Неговата целокупност, а не в Неговите части. Във всяка отделна част, във всеки отделен човек Бог е дотолкова силен, доколкото човек може да Го приеме, да Го разбере и прояви. Следователно, за да извърши работа, по-тежка от своите сили и възможности, човек се нуждае от време. Той трябва да пусне кофата 10 пъти в кладенеца, за да извади 100 килограма вода. Ако иска да свърши тази работа изведнъж, да съкрати времето си, той трябва да търси друг изходен път; иначе въжето ще се скъса. Хората правят грешки в живота си, понеже бързат – искат да съкратят времето. Някой пита: „Защо Господ не ми даде богатство? Защо не ме направи богат? “ – Въжето ти е тънко.
към беседата >>

Сам Бог за себе си може да извади милиони и милиарди килограма вода, но въжето на вашето съзнание е толкова тънко, че ако го пуснете в кладенеца, да извадите с него повече от 10 килограма вода, то ще се скъса.
Ако иска да свърши тази работа изведнъж, да съкрати времето си, той трябва да търси друг изходен път; иначе въжето ще се скъса. Хората правят грешки в живота си, понеже бързат – искат да съкратят времето. Някой пита: „Защо Господ не ми даде богатство? Защо не ме направи богат? “ – Въжето ти е тънко. Сам Бог за себе си може да извади милиони и милиарди килограма вода, но въжето на вашето съзнание е толкова тънко, че ако го пуснете в кладенеца, да извадите с него повече от 10 килограма вода, то ще се скъса. Тогава идва обезсърчаването и вие запитвате не може ли този въпрос да се разреши по друг начин. – Има друг изходен път. Това, което ви говоря, е философия, която има приложение в сегашния живот, според степента на съзнанието, с което днес живеете. Изходният път се състои в следното: разумният човек взима 10 тънки въжета, омотава ги едно в друго, закачва на това дебело въже една голяма кофа, пуска я в кладенеца и изважда 100 килограма вода. Тук резултатите щяха да бъдат еднакви с резултатите при тънкото въже, което 10 пъти слиза в кладенеца.
към беседата >>

Изходният път се състои в следното: разумният човек взима 10 тънки въжета, омотава ги едно в друго, закачва на това дебело въже една голяма кофа, пуска я в кладенеца и изважда 100 килограма вода.
“ – Въжето ти е тънко. Сам Бог за себе си може да извади милиони и милиарди килограма вода, но въжето на вашето съзнание е толкова тънко, че ако го пуснете в кладенеца, да извадите с него повече от 10 килограма вода, то ще се скъса. Тогава идва обезсърчаването и вие запитвате не може ли този въпрос да се разреши по друг начин. – Има друг изходен път. Това, което ви говоря, е философия, която има приложение в сегашния живот, според степента на съзнанието, с което днес живеете. Изходният път се състои в следното: разумният човек взима 10 тънки въжета, омотава ги едно в друго, закачва на това дебело въже една голяма кофа, пуска я в кладенеца и изважда 100 килограма вода. Тук резултатите щяха да бъдат еднакви с резултатите при тънкото въже, което 10 пъти слиза в кладенеца. Придобивката обаче щеше да бъде различна. Докато извършвате работата си сами, радостта ви ще бъде по-голяма, отколкото ако се ползвате от чужда помощ. Всички въжета, които взимат участие при вадене на вода, са съзнателни и всяко иска своя дял – плод на извършената работа. Като изтеглите водата, ще искате да задържите всичко за себе си, но въжетата ще се скарат помежду си за дял от придобивката.
към беседата >>

Тук резултатите щяха да бъдат еднакви с резултатите при тънкото въже, което 10 пъти слиза в кладенеца.
Сам Бог за себе си може да извади милиони и милиарди килограма вода, но въжето на вашето съзнание е толкова тънко, че ако го пуснете в кладенеца, да извадите с него повече от 10 килограма вода, то ще се скъса. Тогава идва обезсърчаването и вие запитвате не може ли този въпрос да се разреши по друг начин. – Има друг изходен път. Това, което ви говоря, е философия, която има приложение в сегашния живот, според степента на съзнанието, с което днес живеете. Изходният път се състои в следното: разумният човек взима 10 тънки въжета, омотава ги едно в друго, закачва на това дебело въже една голяма кофа, пуска я в кладенеца и изважда 100 килограма вода. Тук резултатите щяха да бъдат еднакви с резултатите при тънкото въже, което 10 пъти слиза в кладенеца. Придобивката обаче щеше да бъде различна. Докато извършвате работата си сами, радостта ви ще бъде по-голяма, отколкото ако се ползвате от чужда помощ. Всички въжета, които взимат участие при вадене на вода, са съзнателни и всяко иска своя дял – плод на извършената работа. Като изтеглите водата, ще искате да задържите всичко за себе си, но въжетата ще се скарат помежду си за дял от придобивката. Едното въже ще каже: „Ако аз не бях, вие нищо нямаше да свършите“.
към беседата >>

За него се изисква време, докато пусне въжето в кладенеца 100 пъти, за да извади 1,000 килограма вода.
Еволюция съществува за слабия човек, но не и за силния. Силният човек еволюира, като помага на слабия, като го повдига в неговия път. Силни са разумните, великите хора в света. Ако някой човек има едно тънко въже, с което може да извади само 10 килограма вода, а трябва да извади 1,000 килограма, какво ще направи? – Този човек е слаб. За него се изисква време, докато пусне въжето в кладенеца 100 пъти, за да извади 1,000 килограма вода. Ако въжето му е здраво, дебело, той може моментално да извади 1,000 килограма вода от кладенеца. Това значи, че еволюцията е необходима за слабия, а не за силния. За силния човек нещата стават моментално. На онзи, който не ме е разбрал, ще кажа: Влез в кладенеца от 1 до 100 пъти! Като излезеш оттам, ще те питам какво научи в кладенеца.
към беседата >>

Ако въжето му е здраво, дебело, той може моментално да извади 1,000 килограма вода от кладенеца.
Силният човек еволюира, като помага на слабия, като го повдига в неговия път. Силни са разумните, великите хора в света. Ако някой човек има едно тънко въже, с което може да извади само 10 килограма вода, а трябва да извади 1,000 килограма, какво ще направи? – Този човек е слаб. За него се изисква време, докато пусне въжето в кладенеца 100 пъти, за да извади 1,000 килограма вода. Ако въжето му е здраво, дебело, той може моментално да извади 1,000 килограма вода от кладенеца. Това значи, че еволюцията е необходима за слабия, а не за силния. За силния човек нещата стават моментално. На онзи, който не ме е разбрал, ще кажа: Влез в кладенеца от 1 до 100 пъти! Като излезеш оттам, ще те питам какво научи в кладенеца. Ако си научил нещо, повече няма да искаш да влизаш и да излизаш от кладенеца.
към беседата >>

На онзи, който не ме е разбрал, ще кажа: Влез в кладенеца от 1 до 100 пъти!
– Този човек е слаб. За него се изисква време, докато пусне въжето в кладенеца 100 пъти, за да извади 1,000 килограма вода. Ако въжето му е здраво, дебело, той може моментално да извади 1,000 килограма вода от кладенеца. Това значи, че еволюцията е необходима за слабия, а не за силния. За силния човек нещата стават моментално. На онзи, който не ме е разбрал, ще кажа: Влез в кладенеца от 1 до 100 пъти! Като излезеш оттам, ще те питам какво научи в кладенеца. Ако си научил нещо, повече няма да искаш да влизаш и да излизаш от кладенеца. Това показва, че ти си придобил известна опитност, имаш известни разбирания. Не си ли придобил нужната опитност, нямаш ли необходимите разбирания за живота, ти ще влизаш и ще излизаш от кладенеца. За разумния човек, обаче, водата няма да се извлича по механически начин, чрез помпа, но тя сама ще извира на повърхността на земята във вид на извор.
към беседата >>

Като излезеш оттам, ще те питам какво научи в кладенеца.
За него се изисква време, докато пусне въжето в кладенеца 100 пъти, за да извади 1,000 килограма вода. Ако въжето му е здраво, дебело, той може моментално да извади 1,000 килограма вода от кладенеца. Това значи, че еволюцията е необходима за слабия, а не за силния. За силния човек нещата стават моментално. На онзи, който не ме е разбрал, ще кажа: Влез в кладенеца от 1 до 100 пъти! Като излезеш оттам, ще те питам какво научи в кладенеца. Ако си научил нещо, повече няма да искаш да влизаш и да излизаш от кладенеца. Това показва, че ти си придобил известна опитност, имаш известни разбирания. Не си ли придобил нужната опитност, нямаш ли необходимите разбирания за живота, ти ще влизаш и ще излизаш от кладенеца. За разумния човек, обаче, водата няма да се извлича по механически начин, чрез помпа, но тя сама ще извира на повърхността на земята във вид на извор. И тъй, за разумните хора водата сама идва при тях, няма нужда те да слизат при нея.
към беседата >>

Ако си научил нещо, повече няма да искаш да влизаш и да излизаш от кладенеца.
Ако въжето му е здраво, дебело, той може моментално да извади 1,000 килограма вода от кладенеца. Това значи, че еволюцията е необходима за слабия, а не за силния. За силния човек нещата стават моментално. На онзи, който не ме е разбрал, ще кажа: Влез в кладенеца от 1 до 100 пъти! Като излезеш оттам, ще те питам какво научи в кладенеца. Ако си научил нещо, повече няма да искаш да влизаш и да излизаш от кладенеца. Това показва, че ти си придобил известна опитност, имаш известни разбирания. Не си ли придобил нужната опитност, нямаш ли необходимите разбирания за живота, ти ще влизаш и ще излизаш от кладенеца. За разумния човек, обаче, водата няма да се извлича по механически начин, чрез помпа, но тя сама ще извира на повърхността на земята във вид на извор. И тъй, за разумните хора водата сама идва при тях, няма нужда те да слизат при нея. Каквото е отношението им към водата, такова е отношението им към Бога.
към беседата >>

Не си ли придобил нужната опитност, нямаш ли необходимите разбирания за живота, ти ще влизаш и ще излизаш от кладенеца.
За силния човек нещата стават моментално. На онзи, който не ме е разбрал, ще кажа: Влез в кладенеца от 1 до 100 пъти! Като излезеш оттам, ще те питам какво научи в кладенеца. Ако си научил нещо, повече няма да искаш да влизаш и да излизаш от кладенеца. Това показва, че ти си придобил известна опитност, имаш известни разбирания. Не си ли придобил нужната опитност, нямаш ли необходимите разбирания за живота, ти ще влизаш и ще излизаш от кладенеца. За разумния човек, обаче, водата няма да се извлича по механически начин, чрез помпа, но тя сама ще извира на повърхността на земята във вид на извор. И тъй, за разумните хора водата сама идва при тях, няма нужда те да слизат при нея. Каквото е отношението им към водата, такова е отношението им към Бога. Когато обичате Бога, Той е вътре във вас; когато не Го обичате, Той е извън вас: ще Го търсите наляво-надясно, нагоре-надолу, но няма да Го намерите. И тогава, като Псалмопевецът, ще казвате: „Със сълзи обливам възглавницата си, но няма Те, Господи“.
към беседата >>

64. Външни и вътрешни влияния

(втори вариант)

МОК

Всички въжета, които влизат в кладенеца, все се късат от дълго употребление. (втори вариант)
Казваш, че можеш да изгубиш вярата си. Вярата не може да се губи. Или казваш: „Бог ще ме изостави." Ти тогава не познаваш Бога, щом разсъждаваш така. Например, момата казва: „Моят възлюблен може да умре." Че от где знае, че той може да умре? Ти казваш: „Всички хора умират." Има изключение. Всички въжета, които влизат в кладенеца, все се късат от дълго употребление. Но въжета, които не са влизали в кладенеца, не се късат. Тогава какво ще кажете? Първото нещо е: учениците трябва да се освободят от онези наследствени заблуждения. Сега е ред за освобождаване от заблуждението и да се види какво ще остане, като се освободиш от тези заблуждения. Това е най-малкият капитал, с който можеш да разполагаш, при каквито и да е условия.
към втори вариант >>

Но въжета, които не са влизали в кладенеца, не се късат. (втори вариант)
Вярата не може да се губи. Или казваш: „Бог ще ме изостави." Ти тогава не познаваш Бога, щом разсъждаваш така. Например, момата казва: „Моят възлюблен може да умре." Че от где знае, че той може да умре? Ти казваш: „Всички хора умират." Има изключение. Всички въжета, които влизат в кладенеца, все се късат от дълго употребление. Но въжета, които не са влизали в кладенеца, не се късат. Тогава какво ще кажете? Първото нещо е: учениците трябва да се освободят от онези наследствени заблуждения. Сега е ред за освобождаване от заблуждението и да се види какво ще остане, като се освободиш от тези заблуждения. Това е най-малкият капитал, с който можеш да разполагаш, при каквито и да е условия. Разбира се, при сегашните условия на живота, ще кажете, че е трудно това за приложение.
към втори вариант >>

65. Най-високото място / Най-високото място. Закон на икономията в природата

(втори вариант)

МОК

При първата форма, може би ще кажете, че това е терен някакъв си, долу кладенец. (втори вариант)
Всички форми, които съществуват сега в природата, си имат своите разумни причини. Каква е тази форма? Втората форма е същата като първата. Обаче, ако турите една форма в разни положения, вие ще се поставите в затруднения. Защото при [втората] форма веднага ще се досетите, че това е човешки образ, а при първата форма, не е. При първата форма, може би ще кажете, че това е терен някакъв си, долу кладенец. При първия случай, ще имате един вид разсъждения, а при втория случай, други разсъждения. Какво си предполагате, че представляват рисунка 1 и 2? Какви идеи се крият в тези две фигури? Представете си, че долната рисунка е един кошер с пчели. Българските кошери са такива.
към втори вариант >>

66. Знайно и незнайно

ООК

Неразумно е, запример, да копаеш кладенец с игла.
В това отношение ти си назначен на служба „раздавач на писма“ и, дали си разположен към някого, или не, трябва да предадеш писмото му. Иначе, ще те уволнят от службата. Уволняването от служба не е нищо друго, освен заминаване за онзи свят - смърт. Следователно, човек трябва да разбира и прилага закона за съответствие на нещата, да знае своите антиподи, за да направи живота си добър и разумен. Антипод на разумното в живота е неразумното. Неразумно е, запример, да копаеш кладенец с игла. Неразумно е да събираш стотинка по стотинка, да ги вързваш в кърпа и вечер да ги броиш една по една. Неразумно е да се налагаш на човека с любовта си, да искаш непременно да те обича. Настояваш ли да те обича, той ще ти даде гръб. - Защо? - Защото между тебе и него няма нужното съответствие.
към беседата >>

67. Двата стълба

ООК

Ако слиза в кладенец, дълбок две хиляди метра, човек е изложен на големи мъчнотии и страдания.
Кое положение е по-лесно: да се качва човек, или да слиза? Зависи от това, къде се качва и къде слиза. Когато се качва по високи планински върхове, човек се задъхва, мъчно върви, изпотява се. Когато слиза от високи планински върхове, той не се измъчва. В този случай слизането е по-лесно от качването. Ако слиза в кладенец, дълбок две хиляди метра, човек е изложен на големи мъчнотии и страдания. Когато излиза от кладенеца, той се радва. В този случай слизането е по-мъчно и страшно от качването. Изобщо, слизането е по-лесно, но животът долу е по-мъчен и тежък. Каквото да прави, човек или ще слиза, или ще се качва. Средно положение не съществува.
към беседата >>

Когато излиза от кладенеца, той се радва.
Зависи от това, къде се качва и къде слиза. Когато се качва по високи планински върхове, човек се задъхва, мъчно върви, изпотява се. Когато слиза от високи планински върхове, той не се измъчва. В този случай слизането е по-лесно от качването. Ако слиза в кладенец, дълбок две хиляди метра, човек е изложен на големи мъчнотии и страдания. Когато излиза от кладенеца, той се радва. В този случай слизането е по-мъчно и страшно от качването. Изобщо, слизането е по-лесно, но животът долу е по-мъчен и тежък. Каквото да прави, човек или ще слиза, или ще се качва. Средно положение не съществува. Средното положение подразбира състояние на покой, а такова състояние в природата не съществува.
към беседата >>

68. Що трябва да речете

НБ

Всяка грешка, която човек прави, представя изкопаване на нов кладенец.
Сиромах си - това е задача; грешен си – това е задача; праведен си - това е задача. Когато греши, човек губи капитала си; когато става праведен, той намира изгубения си капитал и започва да мисли, къде да го вложи. — Мнозина казват, че грях не съществува в света. – Не, грехът съществува, но хората трябва да бъдат разумни, да не правят грехове. Много кладенци съществуват в света, но човек трябва да ги запушва, никой да не пада в тях. Всяка грешка, която човек прави, представя изкопаване на нов кладенец. Всяко изправяне на погрешката е запушване на един кладенец. Оттук вадим заключение, че всяко нещо, което Бог е създал, има свои далечни причини. Защо съществуват долините и планините, това и учените хора даже не знаят. Те знаят само, как и кога приблизително са били формирани, но не знаят причините за създаването им. Защо е създаден човекът, и това не знаят.
към беседата >>

Всяко изправяне на погрешката е запушване на един кладенец.
Когато греши, човек губи капитала си; когато става праведен, той намира изгубения си капитал и започва да мисли, къде да го вложи. — Мнозина казват, че грях не съществува в света. – Не, грехът съществува, но хората трябва да бъдат разумни, да не правят грехове. Много кладенци съществуват в света, но човек трябва да ги запушва, никой да не пада в тях. Всяка грешка, която човек прави, представя изкопаване на нов кладенец. Всяко изправяне на погрешката е запушване на един кладенец. Оттук вадим заключение, че всяко нещо, което Бог е създал, има свои далечни причини. Защо съществуват долините и планините, това и учените хора даже не знаят. Те знаят само, как и кога приблизително са били формирани, но не знаят причините за създаването им. Защо е създаден човекът, и това не знаят. Ако човек разбираше естеството си, ако знаеше, защо е създаден, ако знаеше мерките, по които е създаден, той би могъл сам да си предскаже, какво му предстои да мине в живота.
към беседата >>

69. Моите овце слушат моя глас

НБ

Вие отговаряте, че ви е нужно за спущане с него на една кофа в кладенеца.
Сега ще дам едно малко разяснение. Представете си, че ви трябва едно дебело въже. Търсите тук-там по бакалите да купите едно дебело въже. Най-после отивате при един бакалин и намирате точно такова въже, каквото търсите. Всички питат, защо ви е това дебело въже. Вие отговаряте, че ви е нужно за спущане с него на една кофа в кладенеца. Какво заключение може да се извади от това? Всички ще кажат, че дебелото въже ви е нужно за вадене на вода от кладенеца. – Защо трябва да се копаят дълбоки кладенци? –Защото водата е дълбоко потънала в земята. Има места, в които кладенци не са нужни, но има места, дето непременно трябва да се копаят кладенци.
към беседата >>

Всички ще кажат, че дебелото въже ви е нужно за вадене на вода от кладенеца.
Търсите тук-там по бакалите да купите едно дебело въже. Най-после отивате при един бакалин и намирате точно такова въже, каквото търсите. Всички питат, защо ви е това дебело въже. Вие отговаряте, че ви е нужно за спущане с него на една кофа в кладенеца. Какво заключение може да се извади от това? Всички ще кажат, че дебелото въже ви е нужно за вадене на вода от кладенеца. – Защо трябва да се копаят дълбоки кладенци? –Защото водата е дълбоко потънала в земята. Има места, в които кладенци не са нужни, но има места, дето непременно трябва да се копаят кладенци. Щом се изкопае един кладенец, в който се спуща кофа за вадене на вода, непременно трябва да се знае, какво е въжето. С тънко въже не може да се спуща кофа в кладенец, нито вода може да се вади.
към беседата >>

Щом се изкопае един кладенец, в който се спуща кофа за вадене на вода, непременно трябва да се знае, какво е въжето.
Какво заключение може да се извади от това? Всички ще кажат, че дебелото въже ви е нужно за вадене на вода от кладенеца. – Защо трябва да се копаят дълбоки кладенци? –Защото водата е дълбоко потънала в земята. Има места, в които кладенци не са нужни, но има места, дето непременно трябва да се копаят кладенци. Щом се изкопае един кладенец, в който се спуща кофа за вадене на вода, непременно трябва да се знае, какво е въжето. С тънко въже не може да се спуща кофа в кладенец, нито вода може да се вади. Следователно, когато Христос говори за слушането, Той има пред вид онова духовно сцепление между мислите и чувствата на човека, между отделните му удове, посредством което той може да извърши известна работа. За да съществува някакво отношение между овцата и овчаря, за да върви след него, това показва, че тя има известна задача. Когато ученикът върви след учителя си, това показва, че той има някаква цел, някаква задача. Каква е целта на ученика, който въври след учителя си?
към беседата >>

С тънко въже не може да се спуща кофа в кладенец, нито вода може да се вади.
Всички ще кажат, че дебелото въже ви е нужно за вадене на вода от кладенеца. – Защо трябва да се копаят дълбоки кладенци? –Защото водата е дълбоко потънала в земята. Има места, в които кладенци не са нужни, но има места, дето непременно трябва да се копаят кладенци. Щом се изкопае един кладенец, в който се спуща кофа за вадене на вода, непременно трябва да се знае, какво е въжето. С тънко въже не може да се спуща кофа в кладенец, нито вода може да се вади. Следователно, когато Христос говори за слушането, Той има пред вид онова духовно сцепление между мислите и чувствата на човека, между отделните му удове, посредством което той може да извърши известна работа. За да съществува някакво отношение между овцата и овчаря, за да върви след него, това показва, че тя има известна задача. Когато ученикът върви след учителя си, това показва, че той има някаква цел, някаква задача. Каква е целта на ученика, който въври след учителя си? – Да научи нещо.
към беседата >>

70. Вън и вътре в тялото

ООК

Като се убедят, че не са могли да разрешат отвлечените въпроси, те казват: „Дълбока философия е това.” Наистина, всички неразрешени въпроси, всички дълбоки мисли са подобни на кладенец без дъно.
Те се намират в положението на точка, без никакво измерение. Започнат ли съзнателно да се движат, те минават в живота на правата линия и придобиват едно измерение. Оттам те навлизат в плоскостта, в областта на двете измерения. От плоскостта отиват в триизмерния свят — в живота на телата. После минават в четириизмерния, в петизмерния свят, докато отново слязат на земята и започнат да се учат. Като се убедят, че не са могли да разрешат отвлечените въпроси, те казват: „Дълбока философия е това.” Наистина, всички неразрешени въпроси, всички дълбоки мисли са подобни на кладенец без дъно. Колко е дълбок един въпрос, това зависи от разбирането на човека. Дълбочината на нещата е относителна. Един пътник минавал през една гора в тъмна, бурна нощ. По едно време той се подхлъзнал и полетял към една пропаст. За щастие, той успял да се хване за клона на едно дърво и увиснал над пропастта.
към беседата >>

71. Психологически разбор на явленията / Психологически разбор върху положенията на нещата

(втори вариант)

МОК

Значи, слизането на човека с празна стомна в кладенеца наричаме инволюция.
Като говорим за придобивки, ние имаме предвид такива, от които човек черпи нещо съществено. Истинска придобивка е онази, която придава нещо към развитието на човека. Като говорим за развитието на човека, ние се натъкваме на думите „еволюция и инволюция“. Да еволюира нещо, значи да се развива, да има някаква придобивка. Еволюцията подразбира възлизане, качване нагоре, а инволюцията – слизане надолу. Значи, слизането на човека с празна стомна в кладенеца наричаме инволюция. Възлизането му нагоре, т. е. излизането му от кладенеца с пълна стомна, наричаме еволюция. При еволюцията човек придобива нещо, а при инволюцията дава, докато се изпразни. Какво е придобил този човек при слизането си в кладенеца? Напълнил е стомната си с вода.
към беседата >>

излизането му от кладенеца с пълна стомна, наричаме еволюция.
Като говорим за развитието на човека, ние се натъкваме на думите „еволюция и инволюция“. Да еволюира нещо, значи да се развива, да има някаква придобивка. Еволюцията подразбира възлизане, качване нагоре, а инволюцията – слизане надолу. Значи, слизането на човека с празна стомна в кладенеца наричаме инволюция. Възлизането му нагоре, т. е. излизането му от кладенеца с пълна стомна, наричаме еволюция. При еволюцията човек придобива нещо, а при инволюцията дава, докато се изпразни. Какво е придобил този човек при слизането си в кладенеца? Напълнил е стомната си с вода. Не само че не е придобил много, но някои могат да го обвинят в кражба, че е взел част от водата на кладенеца. Ако питат кладенеца, отнето ли е нещо от него, той може да каже, че никой нищо не е взел. Защо?
към беседата >>

Какво е придобил този човек при слизането си в кладенеца?
Еволюцията подразбира възлизане, качване нагоре, а инволюцията – слизане надолу. Значи, слизането на човека с празна стомна в кладенеца наричаме инволюция. Възлизането му нагоре, т. е. излизането му от кладенеца с пълна стомна, наричаме еволюция. При еволюцията човек придобива нещо, а при инволюцията дава, докато се изпразни. Какво е придобил този човек при слизането си в кладенеца? Напълнил е стомната си с вода. Не само че не е придобил много, но някои могат да го обвинят в кражба, че е взел част от водата на кладенеца. Ако питат кладенеца, отнето ли е нещо от него, той може да каже, че никой нищо не е взел. Защо? Защото той извира от земята. Следователно, отнетата вода отново се връща.
към беседата >>

Не само че не е придобил много, но някои могат да го обвинят в кражба, че е взел част от водата на кладенеца.
Възлизането му нагоре, т. е. излизането му от кладенеца с пълна стомна, наричаме еволюция. При еволюцията човек придобива нещо, а при инволюцията дава, докато се изпразни. Какво е придобил този човек при слизането си в кладенеца? Напълнил е стомната си с вода. Не само че не е придобил много, но някои могат да го обвинят в кражба, че е взел част от водата на кладенеца. Ако питат кладенеца, отнето ли е нещо от него, той може да каже, че никой нищо не е взел. Защо? Защото той извира от земята. Следователно, отнетата вода отново се връща. Значи, еволюцията и инволюцията са обратни процеси. Първия наричаме още „процес на пълнене“, а втория – „процес на празнене“.
към беседата >>

Ако питат кладенеца, отнето ли е нещо от него, той може да каже, че никой нищо не е взел. Защо?
излизането му от кладенеца с пълна стомна, наричаме еволюция. При еволюцията човек придобива нещо, а при инволюцията дава, докато се изпразни. Какво е придобил този човек при слизането си в кладенеца? Напълнил е стомната си с вода. Не само че не е придобил много, но някои могат да го обвинят в кражба, че е взел част от водата на кладенеца. Ако питат кладенеца, отнето ли е нещо от него, той може да каже, че никой нищо не е взел. Защо? Защото той извира от земята. Следователно, отнетата вода отново се връща. Значи, еволюцията и инволюцията са обратни процеси. Първия наричаме още „процес на пълнене“, а втория – „процес на празнене“. Може ли да има някаква лъжа в пълненето?
към беседата >>

Допуснете, че от върха на един кладенец вие слизате по въжето да се почерпите с вода. (втори вариант)
Нагледно, физически ще ви го обясня. Сега, тъй както определят еволюцията и инволюцията, кой от вас има едно конкретно понятие, да може да каже какво нещо е инволюцията? Ако отворите който и да е речник или която и да е енциклопедия, там ще намерите едно определение, но ние ще дойдем до туй новото определение, какво значи човек да инволюира и какво да еволюира. Какво значи човек да слиза и какво да възлиза? Питам, след като човек е слязъл, какво е спечелил? Допуснете, че от върха на един кладенец вие слизате по въжето да се почерпите с вода. Вие слизате с една стомна и после почвате постепенно да се качвате нагоре. Такъв е законът. Първият начин слизате с празна стомна, а после възлизате постепенно и с пълна стомна нагоре. Като слизате с празната стомна, вие спечелвате нещо. Питам, след като сте извадили стомната навън, какво сте спечелили?
към втори вариант >>

Питам още, след като сте взели една стомна от този кладенец, обедня ли той? (втори вариант)
Вие слизате с една стомна и после почвате постепенно да се качвате нагоре. Такъв е законът. Първият начин слизате с празна стомна, а после възлизате постепенно и с пълна стомна нагоре. Като слизате с празната стомна, вие спечелвате нещо. Питам, след като сте извадили стомната навън, какво сте спечелили? Питам още, след като сте взели една стомна от този кладенец, обедня ли той? Водата му стана ли по-малко? (Не.) Защо? Допуснете, че има един закон в света. Хващат ви на дупката на кладенеца и ви съдят, че сте окрали кладенеца. Как ще се оправдаете?
към втори вариант >>

Хващат ви на дупката на кладенеца и ви съдят, че сте окрали кладенеца. (втори вариант)
Питам, след като сте извадили стомната навън, какво сте спечелили? Питам още, след като сте взели една стомна от този кладенец, обедня ли той? Водата му стана ли по-малко? (Не.) Защо? Допуснете, че има един закон в света. Хващат ви на дупката на кладенеца и ви съдят, че сте окрали кладенеца. Как ще се оправдаете? Сега кое е важното: трябва ли да се оправдаете, или не? Допуснете, че заведат едно дело за открадването на една стомна вода от кладенеца. Хайде, О. С., ти си подсъдимата, оправдавай се сега, докажи, че не си откраднала.
към втори вариант >>

Допуснете, че заведат едно дело за открадването на една стомна вода от кладенеца. (втори вариант)
(Не.) Защо? Допуснете, че има един закон в света. Хващат ви на дупката на кладенеца и ви съдят, че сте окрали кладенеца. Как ще се оправдаете? Сега кое е важното: трябва ли да се оправдаете, или не? Допуснете, че заведат едно дело за открадването на една стомна вода от кладенеца. Хайде, О. С., ти си подсъдимата, оправдавай се сега, докажи, че не си откраднала. Поне трябва да сте толкова умни, колкото онзи апаш, който задигнал на онази вдовица житото. Тя носела четири крини жито на гърба си и се уморила и седнала да си почине. И позадрямала малко.
към втори вариант >>

72. Опитната школа

(втори вариант)

ООК

С тази вяра той не може да извади даже една кофа вода от кладенеца.
Като ученици, вие трябва да работите съзнателно върху себе си, да усилвате вярата си. Вие имате вяра, но тя не е дошла до онази степен на развитие, да вършите чудеса с нея. Вярата на някого е толкова силна, че се равнява на силата на един конец. Вярата на друг някой по сила се равнява на силата на два конеца. Какво може да направи човек с такава вяра? С тази вяра той не може да извади даже една кофа вода от кладенеца. Колкото по-силна е вярата на човека, толкова по-големи тежести може да носи с нея. Като не знаят силата на своята вяра и на своята мисъл, мнозина се наемат с големи работи и, като не могат да ги изпълнят, те се разочароват. За да не изпада в разочарования, човек трябва да познава силите си. Искате ли да познаете силата на мисълта си, направете следния опит: опнете един тънък конец между две пръчици и опитайте чрез мисълта си да го скъсате. Видимо този опит е лесен, но в действителност малцина могат да го направят.
към беседата >>

В своето нетърпение я хвърлил в кладенеца да се дави. (втори вариант)
Да допуснем, че вие сте неразположен, не отивайте. Какво ще пишете на вашия началник? („По домашни причини") Ако кажете, не съм разположен, по домашни причини, е най-лесното. Ако кажете: „Жена ми не ми позволи." Жената е една сила. Аз съм привеждал онзи пример, дето един считал, че жена му е много лоша. В своето нетърпение я хвърлил в кладенеца да се дави. След малко един дявол, побелял, бяга от кладенеца. Казва: „Защо бягаш? " Казва: „Една жена дойде." Онзи, който направил тази поговорка, искал да каже, че е много лоша. Светица е била. Като влязла вътре, проповядвала е на дявола, че той трябвало да избяга.
към втори вариант >>

След малко един дявол, побелял, бяга от кладенеца. (втори вариант)
Какво ще пишете на вашия началник? („По домашни причини") Ако кажете, не съм разположен, по домашни причини, е най-лесното. Ако кажете: „Жена ми не ми позволи." Жената е една сила. Аз съм привеждал онзи пример, дето един считал, че жена му е много лоша. В своето нетърпение я хвърлил в кладенеца да се дави. След малко един дявол, побелял, бяга от кладенеца. Казва: „Защо бягаш? " Казва: „Една жена дойде." Онзи, който направил тази поговорка, искал да каже, че е много лоша. Светица е била. Като влязла вътре, проповядвала е на дявола, че той трябвало да избяга. Тя излязла от кладенеца и не се върнала при мъжа си, заминала си.
към втори вариант >>

Тя излязла от кладенеца и не се върнала при мъжа си, заминала си. (втори вариант)
След малко един дявол, побелял, бяга от кладенеца. Казва: „Защо бягаш? " Казва: „Една жена дойде." Онзи, който направил тази поговорка, искал да каже, че е много лоша. Светица е била. Като влязла вътре, проповядвала е на дявола, че той трябвало да избяга. Тя излязла от кладенеца и не се върнала при мъжа си, заминала си. Но той се научил, че дяволите ги е страх от жена и станал лекар. Отива при някой болен, казва: „Жена ми иде." И болният става. Той, откак хвърлил жена си в кладенеца, направил къща, купил си волове. Всички дяволи бягат. Тази жена, от която бягат всички дяволи, сила е тя.
към втори вариант >>

Той, откак хвърлил жена си в кладенеца, направил къща, купил си волове. (втори вариант)
Светица е била. Като влязла вътре, проповядвала е на дявола, че той трябвало да избяга. Тя излязла от кладенеца и не се върнала при мъжа си, заминала си. Но той се научил, че дяволите ги е страх от жена и станал лекар. Отива при някой болен, казва: „Жена ми иде." И болният става. Той, откак хвърлил жена си в кладенеца, направил къща, купил си волове. Всички дяволи бягат. Тази жена, от която бягат всички дяволи, сила е тя. Като кажеш: по домашни причини, разбира се... Какво се разбира „по домашни причини"? По домашни или по семейни причини се разбира, или жена му е болна, или децата, или майката. Туй за семейните.
към втори вариант >>

73. Махалото

(втори вариант)

ООК

Може да почерпите от кладенеца вода. (втори вариант)
Защото, ако аз тълкувам правилно, за мене е. Ако вие не тълкувате правилно, пак е за вас. Всеки човек се ползва толкова, колкото правилно тълкува проявите на природата, или проявите на Бога. Човешките неща са второстепенни. Казвам сега, вашето махало какво говори? Може да почерпите от кладенеца вода. Кажете сега какво правило туряте. Или кое е най-важното? Кажете най-доброто правило, което вие имате. След като говоря, ако вашите книги са отворени, ако всичкият моят дъжд падал на написаната книга, има опасност написаното да се развали. Едно правило: когато говори кой и да е оратор, кой и да е професор, затворете вашите книги, слушайте.
към втори вариант >>

74. Побеждавайте злото

(втори вариант)

НБ

Когато някой изкопае дълбок кладенец в дома си, сам по себе си кладенецът е добро нещо, но ако мине човек край кладенеца и падне в него, той може да счупи крака си.
С други думи казано: нито мъжът може да се прояви без жената, нито жената без мъжа. Истински човек е онзи, в когото едновременно живеят и мъжът, и жената, като два полюса. Докато човек не носи в себе си и мъжа, и жената, той не е истински човек, той минава като безименно същество. С явяването на мъжа в света се явило доброто; с явяването на жената, се явило злото. Това не значи, че жената е самото зло. Когато някой изкопае дълбок кладенец в дома си, сам по себе си кладенецът е добро нещо, но ако мине човек край кладенеца и падне в него, той може да счупи крака си. В този смисъл, жената е дълбок кладенец, в който всеки може да падне, да счупи крака си, или да се удави. Минава ли покрай кладенец, човек трябва да бъде внимателен. Пък и кладенецът трябва да бъде затворен. Остане ли отворен, непременно някой ще падне в него и ще пострада. Само разумният, посветеният човек може да влезе в кладенеца, да черпи от него вода.
към беседата >>

В този смисъл, жената е дълбок кладенец, в който всеки може да падне, да счупи крака си, или да се удави.
Истински човек е онзи, в когото едновременно живеят и мъжът, и жената, като два полюса. Докато човек не носи в себе си и мъжа, и жената, той не е истински човек, той минава като безименно същество. С явяването на мъжа в света се явило доброто; с явяването на жената, се явило злото. Това не значи, че жената е самото зло. Когато някой изкопае дълбок кладенец в дома си, сам по себе си кладенецът е добро нещо, но ако мине човек край кладенеца и падне в него, той може да счупи крака си. В този смисъл, жената е дълбок кладенец, в който всеки може да падне, да счупи крака си, или да се удави. Минава ли покрай кладенец, човек трябва да бъде внимателен. Пък и кладенецът трябва да бъде затворен. Остане ли отворен, непременно някой ще падне в него и ще пострада. Само разумният, посветеният човек може да влезе в кладенеца, да черпи от него вода. Каквито да са разбиранията на хората за мъжа и за жената, това са частични схващания, вследствие на което те постоянно спорят, кой седи по-високо, мъжът или жената.
към беседата >>

Минава ли покрай кладенец, човек трябва да бъде внимателен.
Докато човек не носи в себе си и мъжа, и жената, той не е истински човек, той минава като безименно същество. С явяването на мъжа в света се явило доброто; с явяването на жената, се явило злото. Това не значи, че жената е самото зло. Когато някой изкопае дълбок кладенец в дома си, сам по себе си кладенецът е добро нещо, но ако мине човек край кладенеца и падне в него, той може да счупи крака си. В този смисъл, жената е дълбок кладенец, в който всеки може да падне, да счупи крака си, или да се удави. Минава ли покрай кладенец, човек трябва да бъде внимателен. Пък и кладенецът трябва да бъде затворен. Остане ли отворен, непременно някой ще падне в него и ще пострада. Само разумният, посветеният човек може да влезе в кладенеца, да черпи от него вода. Каквито да са разбиранията на хората за мъжа и за жената, това са частични схващания, вследствие на което те постоянно спорят, кой седи по-високо, мъжът или жената. Тази е причината, поради която мъжът не иска да бъде жена, а жената не е доволна от положението си.
към беседата >>

Пък и кладенецът трябва да бъде затворен.
С явяването на мъжа в света се явило доброто; с явяването на жената, се явило злото. Това не значи, че жената е самото зло. Когато някой изкопае дълбок кладенец в дома си, сам по себе си кладенецът е добро нещо, но ако мине човек край кладенеца и падне в него, той може да счупи крака си. В този смисъл, жената е дълбок кладенец, в който всеки може да падне, да счупи крака си, или да се удави. Минава ли покрай кладенец, човек трябва да бъде внимателен. Пък и кладенецът трябва да бъде затворен. Остане ли отворен, непременно някой ще падне в него и ще пострада. Само разумният, посветеният човек може да влезе в кладенеца, да черпи от него вода. Каквито да са разбиранията на хората за мъжа и за жената, това са частични схващания, вследствие на което те постоянно спорят, кой седи по-високо, мъжът или жената. Тази е причината, поради която мъжът не иска да бъде жена, а жената не е доволна от положението си. Не е въпрос, дали някой е мъж, или жена.
към беседата >>

Само разумният, посветеният човек може да влезе в кладенеца, да черпи от него вода.
Когато някой изкопае дълбок кладенец в дома си, сам по себе си кладенецът е добро нещо, но ако мине човек край кладенеца и падне в него, той може да счупи крака си. В този смисъл, жената е дълбок кладенец, в който всеки може да падне, да счупи крака си, или да се удави. Минава ли покрай кладенец, човек трябва да бъде внимателен. Пък и кладенецът трябва да бъде затворен. Остане ли отворен, непременно някой ще падне в него и ще пострада. Само разумният, посветеният човек може да влезе в кладенеца, да черпи от него вода. Каквито да са разбиранията на хората за мъжа и за жената, това са частични схващания, вследствие на което те постоянно спорят, кой седи по-високо, мъжът или жената. Тази е причината, поради която мъжът не иска да бъде жена, а жената не е доволна от положението си. Не е въпрос, дали някой е мъж, или жена. Човек трябва да мине през двата полюса, през полюса на мъжа и на жената, за да стане истински човек. Той трябва неизбежно да мине през положението на мъжа и на жената; да съдържа в себе си двата полюса – мъжа и жената, т. е.
към беседата >>

Когато вие изкопаете един кладенец, дълбок четири-пет метра, явява се злото, понеже някой може да хлътне там и да си счупи крака. (втори вариант)
Щом не е и мъж, и жена, той не е никакъв. Ако ти едновременно не си и мъж, и жена, не си тези двата полюса, ти не можеш да носиш името човек, ще бъдеш едно същество безименно. И следователно ние казваме така: щом се е проявил мъжа в света, явило се е доброто; щом се е проявила жената в света, явило се е злото. Не поставяйте това като противоречие. То значи, щом се е проявила жената в света, явило се и злото, но не че жената го е създала. Когато вие изкопаете един кладенец, дълбок четири-пет метра, явява се злото, понеже някой може да хлътне там и да си счупи крака. Сам по себе си кладенецът е добро нещо, вода има в него, която може да се черпи. Но ако този кладенец остане отворен, явява се злото, може да падне някой вътре и да си счупи крака. В това отношение жената е един дълбок кладенец, в който всеки може да падне и да се удави. Тя е в това отношение едно зло. Това са частни схващания, при които хората спорят и казват: „Аз не искам да бъда жена." Въпросът не е в това, да бъдеш ти жена или мъж, но ако ти не минеш през тези два полюса и не бъдеш и жена, и мъж, не можеш да станеш човек.
към втори вариант >>

Сам по себе си кладенецът е добро нещо, вода има в него, която може да се черпи. (втори вариант)
Ако ти едновременно не си и мъж, и жена, не си тези двата полюса, ти не можеш да носиш името човек, ще бъдеш едно същество безименно. И следователно ние казваме така: щом се е проявил мъжа в света, явило се е доброто; щом се е проявила жената в света, явило се е злото. Не поставяйте това като противоречие. То значи, щом се е проявила жената в света, явило се и злото, но не че жената го е създала. Когато вие изкопаете един кладенец, дълбок четири-пет метра, явява се злото, понеже някой може да хлътне там и да си счупи крака. Сам по себе си кладенецът е добро нещо, вода има в него, която може да се черпи. Но ако този кладенец остане отворен, явява се злото, може да падне някой вътре и да си счупи крака. В това отношение жената е един дълбок кладенец, в който всеки може да падне и да се удави. Тя е в това отношение едно зло. Това са частни схващания, при които хората спорят и казват: „Аз не искам да бъда жена." Въпросът не е в това, да бъдеш ти жена или мъж, но ако ти не минеш през тези два полюса и не бъдеш и жена, и мъж, не можеш да станеш човек. Ти трябва да минеш през положението на жена и през положението на мъж.
към втори вариант >>

Но ако този кладенец остане отворен, явява се злото, може да падне някой вътре и да си счупи крака. (втори вариант)
И следователно ние казваме така: щом се е проявил мъжа в света, явило се е доброто; щом се е проявила жената в света, явило се е злото. Не поставяйте това като противоречие. То значи, щом се е проявила жената в света, явило се и злото, но не че жената го е създала. Когато вие изкопаете един кладенец, дълбок четири-пет метра, явява се злото, понеже някой може да хлътне там и да си счупи крака. Сам по себе си кладенецът е добро нещо, вода има в него, която може да се черпи. Но ако този кладенец остане отворен, явява се злото, може да падне някой вътре и да си счупи крака. В това отношение жената е един дълбок кладенец, в който всеки може да падне и да се удави. Тя е в това отношение едно зло. Това са частни схващания, при които хората спорят и казват: „Аз не искам да бъда жена." Въпросът не е в това, да бъдеш ти жена или мъж, но ако ти не минеш през тези два полюса и не бъдеш и жена, и мъж, не можеш да станеш човек. Ти трябва да минеш през положението на жена и през положението на мъж. Това е закон.
към втори вариант >>

В това отношение жената е един дълбок кладенец, в който всеки може да падне и да се удави. (втори вариант)
Не поставяйте това като противоречие. То значи, щом се е проявила жената в света, явило се и злото, но не че жената го е създала. Когато вие изкопаете един кладенец, дълбок четири-пет метра, явява се злото, понеже някой може да хлътне там и да си счупи крака. Сам по себе си кладенецът е добро нещо, вода има в него, която може да се черпи. Но ако този кладенец остане отворен, явява се злото, може да падне някой вътре и да си счупи крака. В това отношение жената е един дълбок кладенец, в който всеки може да падне и да се удави. Тя е в това отношение едно зло. Това са частни схващания, при които хората спорят и казват: „Аз не искам да бъда жена." Въпросът не е в това, да бъдеш ти жена или мъж, но ако ти не минеш през тези два полюса и не бъдеш и жена, и мъж, не можеш да станеш човек. Ти трябва да минеш през положението на жена и през положението на мъж. Това е закон. Човек сам по себе си съдържа два елемента - и любовта, и мъдростта.
към втори вариант >>

75. Закони на доброто / Доброто и времето

(втори вариант)

МОК

Ако на време извадите един паднал човек от кладенеца, той няма ли да ви благодари?
С това той мисли, че прави добро. Да направиш някого богат, или учен, това още не е добро. Доброто започва с микроскопически неща. Да правите добро, това значи, да сте готови всеки момент да изпълните волята Божия в най-малките прояви. Ако можете да изпълните волята Божия на време и на място, вие сте и богат и учен човек. Ако на време извадите един паднал човек от кладенеца, той няма ли да ви благодари? Не само, че ще ви благодари, но ще ви възнагради щедро. Той ще ви бъде признателен през целия си живот. Колкото по-безкористно правите добро, толкова повече ще ви благодарят. Благодарността на хората ще внесе във вас голяма радост и доволство. Доброто е жива сила, която работи в цялото Битие.
към беседата >>

Идва един богат милионер, който е паднал в един кладенец или в една яма и не може да излезе. (втори вариант)
Искам да стана учен.” Ще знаете, че това не е добро. Откажете се от това. Най-първо вие ще разбирате същественото. Искате да бъдете добри. Ако вие може да направите едно добро навреме, което провидението ви дава, вие ще станете богат. Идва един богат милионер, който е паднал в един кладенец или в една яма и не може да излезе. Вие го спасявате. Питам, този човек, който разбира, той ще остави ли вашата постъпка невъзнаградена? Ще му бъде приятно да ви даде нещо. Ако вие безкористно сте извършили това добро и навреме, вие осигурявате целия си живот. И всяко добро, което вие направите някому, стига да се пробуди съзнанието на човека, че като се отделите от него, той да ви каже: “Много съм благодарен, голямо добро ми направи.” Ти отминаваш и чувстваш в себе си една радост.
към втори вариант >>

76. Дисонанси в живота / Дисонансите в живота (Усмивката и сладкото)

(втори вариант)

МОК

Наистина, с въжето можете да извадите вода от кладенеца, а с тоягата не можете.
Тоягата на говедаря представлява правата линия. Ако не работи сама, говедарят прибягва до кривата линия, т.е. до камшика, който завършва добре работата. Камшикът се увива около тоягата и удря добре. Значи, това, което тоягата не може да свърши, въжето го свършва. Наистина, с въжето можете да извадите вода от кладенеца, а с тоягата не можете. Да се върнем към думата "дисонанс". В музиката, както и в живота, под дисонанс разбираме несъгласуване, неблагозвучие. Когато два тона не звучат помежду си хармонично, явява се дисонанс. Когато две еднакви сили се отблъскват, явява се дисонанс. Когато двама еднакво добри, или еднакво лоши хора се срещнат, те веднага се отблъскват, между тях се образува дисонанс.
към беседата >>

Ти със своята тояга не можеш да бръкнеш 4-5 метра надолу 6 един кладенец, но с Въжето можеш, бръкваш и си послужваш. (втори вариант)
Цял началник е той. Има 20-30 говеда. Овчарят си има подовчар и т.н. Когато се свързва една връв за камшик, връвта към кои сили спада? Това, което тоягата не може да направи, въжето го направя. Ти със своята тояга не можеш да бръкнеш 4-5 метра надолу 6 един кладенец, но с Въжето можеш, бръкваш и си послужваш. Дисонанс ние наричаме, когато няма отзвук на нещата. Или когато отзвукът не е тъй хармоничен, както трябва. Следователно в дисонанса имаме две сили еднакви, които се отблъскват. Двама добри хора еднакви се отблъскват и двама лоши хора еднакви, и те се отблъскват. Само че в отблъскването на двама добри хора влиза един елемент на положителните сили.
към втори вариант >>

77. Връзване и развързване

МС

Ако не знаеш да завързваш въжето на кофата, с която ще вадиш вода от кладенеца, ти не можеш да извадиш вода.
Истина ви казвам: „Каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето." (– 18 ст.). Сегашният живот е живот на вързване и развързване. Ти не можеш да развържеш това, което не е вързано; и не можеш да вържеш това, което не е развързано. Това, което не е вързано, ще вържеш, а вързаното ще развържеш. Ако знаеш да вързваш това, което не е вързано, и ако знаеш да развързваш вързаното, ти можеш да разбереш великия закон на живота. Ако не знаеш да завързваш въжето на кофата, с която ще вадиш вода от кладенеца, ти не можеш да извадиш вода. Ако не можеш да вържеш кофата, както трябва, ти ще я спуснеш долу, но тя ще остане в кладенеца и няма да извадиш вода. Кофата трябва да се върже добре, с три възела, за да се извади с нея вода от кладенеца. Че въжето щяло да страда, да дига шум, това е негова работа. То може да дига шум, колкото иска, важно е да се извади вода от кладенеца. Всяко въже съжалява, когато изгуби кофата си и се радва, когато кофата му е на място.
към беседата >>

Ако не можеш да вържеш кофата, както трябва, ти ще я спуснеш долу, но тя ще остане в кладенеца и няма да извадиш вода.
Сегашният живот е живот на вързване и развързване. Ти не можеш да развържеш това, което не е вързано; и не можеш да вържеш това, което не е развързано. Това, което не е вързано, ще вържеш, а вързаното ще развържеш. Ако знаеш да вързваш това, което не е вързано, и ако знаеш да развързваш вързаното, ти можеш да разбереш великия закон на живота. Ако не знаеш да завързваш въжето на кофата, с която ще вадиш вода от кладенеца, ти не можеш да извадиш вода. Ако не можеш да вържеш кофата, както трябва, ти ще я спуснеш долу, но тя ще остане в кладенеца и няма да извадиш вода. Кофата трябва да се върже добре, с три възела, за да се извади с нея вода от кладенеца. Че въжето щяло да страда, да дига шум, това е негова работа. То може да дига шум, колкото иска, важно е да се извади вода от кладенеца. Всяко въже съжалява, когато изгуби кофата си и се радва, когато кофата му е на място. Следователно, ако вие не можете да вържете, както трябва, някоя ваша мисъл за дръжката на кофата и я спуснете в кладенеца, дето вашият ум и дух работят, какво можете да направите?
към беседата >>

Кофата трябва да се върже добре, с три възела, за да се извади с нея вода от кладенеца.
Ти не можеш да развържеш това, което не е вързано; и не можеш да вържеш това, което не е развързано. Това, което не е вързано, ще вържеш, а вързаното ще развържеш. Ако знаеш да вързваш това, което не е вързано, и ако знаеш да развързваш вързаното, ти можеш да разбереш великия закон на живота. Ако не знаеш да завързваш въжето на кофата, с която ще вадиш вода от кладенеца, ти не можеш да извадиш вода. Ако не можеш да вържеш кофата, както трябва, ти ще я спуснеш долу, но тя ще остане в кладенеца и няма да извадиш вода. Кофата трябва да се върже добре, с три възела, за да се извади с нея вода от кладенеца. Че въжето щяло да страда, да дига шум, това е негова работа. То може да дига шум, колкото иска, важно е да се извади вода от кладенеца. Всяко въже съжалява, когато изгуби кофата си и се радва, когато кофата му е на място. Следователно, ако вие не можете да вържете, както трябва, някоя ваша мисъл за дръжката на кофата и я спуснете в кладенеца, дето вашият ум и дух работят, какво можете да направите? – Нищо не можете да направите.
към беседата >>

То може да дига шум, колкото иска, важно е да се извади вода от кладенеца.
Ако знаеш да вързваш това, което не е вързано, и ако знаеш да развързваш вързаното, ти можеш да разбереш великия закон на живота. Ако не знаеш да завързваш въжето на кофата, с която ще вадиш вода от кладенеца, ти не можеш да извадиш вода. Ако не можеш да вържеш кофата, както трябва, ти ще я спуснеш долу, но тя ще остане в кладенеца и няма да извадиш вода. Кофата трябва да се върже добре, с три възела, за да се извади с нея вода от кладенеца. Че въжето щяло да страда, да дига шум, това е негова работа. То може да дига шум, колкото иска, важно е да се извади вода от кладенеца. Всяко въже съжалява, когато изгуби кофата си и се радва, когато кофата му е на място. Следователно, ако вие не можете да вържете, както трябва, някоя ваша мисъл за дръжката на кофата и я спуснете в кладенеца, дето вашият ум и дух работят, какво можете да направите? – Нищо не можете да направите. И тогава, вие можете да имате хиляди кофи, но смисълът на учението не е в многото кофи. Една кофа имайте, но вадете с нея вода!
към беседата >>

Следователно, ако вие не можете да вържете, както трябва, някоя ваша мисъл за дръжката на кофата и я спуснете в кладенеца, дето вашият ум и дух работят, какво можете да направите?
Ако не можеш да вържеш кофата, както трябва, ти ще я спуснеш долу, но тя ще остане в кладенеца и няма да извадиш вода. Кофата трябва да се върже добре, с три възела, за да се извади с нея вода от кладенеца. Че въжето щяло да страда, да дига шум, това е негова работа. То може да дига шум, колкото иска, важно е да се извади вода от кладенеца. Всяко въже съжалява, когато изгуби кофата си и се радва, когато кофата му е на място. Следователно, ако вие не можете да вържете, както трябва, някоя ваша мисъл за дръжката на кофата и я спуснете в кладенеца, дето вашият ум и дух работят, какво можете да направите? – Нищо не можете да направите. И тогава, вие можете да имате хиляди кофи, но смисълът на учението не е в многото кофи. Една кофа имайте, но вадете с нея вода! Какво ще ви ползуват хилядата кофи, с които не можете да вадите вода ? Започвате да четете: една, две, пет, сто, хиляда различни кофи по-големина и по форма, но всички са празни.
към беседата >>

Вие се нуждаете от здраво въже и от една здрава кофа, с която да можете, когато искате, да вадите вода от кладенеца.
Една кофа имайте, но вадете с нея вода! Какво ще ви ползуват хилядата кофи, с които не можете да вадите вода ? Започвате да четете: една, две, пет, сто, хиляда различни кофи по-големина и по форма, но всички са празни. Какво ще ви ползува много знание без въже? Ако имате много знание, но не можете да го използувате, то е ненужен баласт за вас. Вие се нуждаете от здраво въже и от една здрава кофа, с която да можете, когато искате, да вадите вода от кладенеца. Имате ли много кофи, ще бъдете тъй добри, дето минавате, да оставяте на този, на онзи по една кофа, като задържите и за себе си една. Излишните кофи раздайте на тези, които нямат. И тъй, превеждайте сега. Доколкото ние разбираме великия принцип на живота – Бога, Който работи в света, и доколкото сме съгласни да изпълним Неговата воля още днес, дотолкова и ние можем да бъдем в Негова услуга. Пред Бога седи цялата вечност, на Него се подчиняват и богове, и мъдреци, и философи, които са завършили своето развитие на земята; на Бога се подчиняват и малките хора на земята, на мнозина от които още трябва да се доказва, защо е нужно да се изпълнява волята Божия ; на Бога се подчиняват и бубулечките, и рибите, и птиците, и млекопитаещите.
към беседата >>

78. Познава гласа му

СБ

РБ

Вие имате един дълбок кладенец, от който вадите с кофа вода.
Съществува следният закон: всичко изпитвайте, доброто дръжте! Човек не трябва да приема всичко на доверие, но той трябва да проверява, да изпитва нещата. Представете си, че един търговец на въжета дойде при вас и ви предлага от тия въжета, които препоръчва за много здрави. Най-първо вие трябва да ги опитате, за да видите дали наистина тези въжета са яки. Как ще ги опитате: със себе си ли ще направите опита, или с нещо друго? Вие имате един дълбок кладенец, от който вадите с кофа вода. За тази цел вие закачате кофата, която събира около 100 кг вода, за въжето, което искате да опитате, и я пущате в кладенеца. Така спущате кофата няколко пъти в кладенеца – и ако въжето издържа на тази тежест, значи то е здраво. Тогава може да си купите колкото въжета искате. Обаче опита ще направите първо с кофата, а после със себе си. Ще имате предвид метода: първо ще спуснете въжето с кофата в кладенеца, а после ще влезете вие.
към беседата >>

За тази цел вие закачате кофата, която събира около 100 кг вода, за въжето, което искате да опитате, и я пущате в кладенеца.
Човек не трябва да приема всичко на доверие, но той трябва да проверява, да изпитва нещата. Представете си, че един търговец на въжета дойде при вас и ви предлага от тия въжета, които препоръчва за много здрави. Най-първо вие трябва да ги опитате, за да видите дали наистина тези въжета са яки. Как ще ги опитате: със себе си ли ще направите опита, или с нещо друго? Вие имате един дълбок кладенец, от който вадите с кофа вода. За тази цел вие закачате кофата, която събира около 100 кг вода, за въжето, което искате да опитате, и я пущате в кладенеца. Така спущате кофата няколко пъти в кладенеца – и ако въжето издържа на тази тежест, значи то е здраво. Тогава може да си купите колкото въжета искате. Обаче опита ще направите първо с кофата, а после със себе си. Ще имате предвид метода: първо ще спуснете въжето с кофата в кладенеца, а после ще влезете вие. Казвам: Ева направи опит със себе си и сгреши.
към беседата >>

Така спущате кофата няколко пъти в кладенеца – и ако въжето издържа на тази тежест, значи то е здраво.
Представете си, че един търговец на въжета дойде при вас и ви предлага от тия въжета, които препоръчва за много здрави. Най-първо вие трябва да ги опитате, за да видите дали наистина тези въжета са яки. Как ще ги опитате: със себе си ли ще направите опита, или с нещо друго? Вие имате един дълбок кладенец, от който вадите с кофа вода. За тази цел вие закачате кофата, която събира около 100 кг вода, за въжето, което искате да опитате, и я пущате в кладенеца. Така спущате кофата няколко пъти в кладенеца – и ако въжето издържа на тази тежест, значи то е здраво. Тогава може да си купите колкото въжета искате. Обаче опита ще направите първо с кофата, а после със себе си. Ще имате предвид метода: първо ще спуснете въжето с кофата в кладенеца, а после ще влезете вие. Казвам: Ева направи опит със себе си и сгреши. Да прави човек опити със себе си, т.е.
към беседата >>

Ще имате предвид метода: първо ще спуснете въжето с кофата в кладенеца, а после ще влезете вие.
Вие имате един дълбок кладенец, от който вадите с кофа вода. За тази цел вие закачате кофата, която събира около 100 кг вода, за въжето, което искате да опитате, и я пущате в кладенеца. Така спущате кофата няколко пъти в кладенеца – и ако въжето издържа на тази тежест, значи то е здраво. Тогава може да си купите колкото въжета искате. Обаче опита ще направите първо с кофата, а после със себе си. Ще имате предвид метода: първо ще спуснете въжето с кофата в кладенеца, а после ще влезете вие. Казвам: Ева направи опит със себе си и сгреши. Да прави човек опити със себе си, т.е. със своята душа и със своя дух, това са рисковани неща. Всичко изпитвайте, но себе си не изпитвайте! Това подразбира: изпитвайте условията, в които живеете, но себе си никога!
към беседата >>

79. Божествена връзка

СБ

РБ

Единият край на въжето се връзва за дръжката на кладенеца, а другият край се връзва за кофа, за да се извади вода от кладенеца.
Например за да свържете един конец, той непременно трябва да има два края. Ако конецът имаше само един край, по никой начин не би могъл да се свърже. Защо и как се свързват конците? Защо и как се свързват въжетата, с които се пущат кофите в кладенците? – Конците се свързват един с друг, за да послужат за нещо. Единият край на въжето се връзва за дръжката на кладенеца, а другият край се връзва за кофа, за да се извади вода от кладенеца. Значи и въжетата се свързват, за да послужат за нещо. Следователно, ако човек не направи някаква връзка, той не може да постигне своите желания. Връзката е метод за постигане на известни желания. Ако имате въже, с което искате да извадите вода, какво трябва да направите? – Ще вържете въжето за кофата и така ще извадите вода.
към беседата >>

Представете си, че имате кладенец, дълбок 20–30 м.
Който не разбира този общ план на живота и не върви по определения Божествен път, той нищо не може да постигне. Христос казва: „Ако и Аз постъпвам като вас, ще бъда подобен вам.“ Съзнавате ли всичко, което вършите, вие живеете по Бога. Живеете ли с тази мисъл дълго време, постъпвате ли според нея, тя ще ви помогне да реализирате всичко добро, което душата ви желае. Как ще ви помогне тази мисъл? За изяснение на въпроса ще приведа следния пример. Представете си, че имате кладенец, дълбок 20–30 м. Колко време трябва да въртите дръжката на колелото, за да спуснете кофата в кладенеца и да извадите от него вода? – Трябват ви най-много 5–10 минути. Следователно, ако искате да реализирате някое ваше желание, непременно трябва да вървите в правия път. Вървите ли в този път, няма да минат повече от 5–10 минути, и желанието ви ще се реализира. През това време обаче вие трябва да въртите дръжката на колелото, за да спуснете кофата в кладенеца.
към беседата >>

Колко време трябва да въртите дръжката на колелото, за да спуснете кофата в кладенеца и да извадите от него вода?
Христос казва: „Ако и Аз постъпвам като вас, ще бъда подобен вам.“ Съзнавате ли всичко, което вършите, вие живеете по Бога. Живеете ли с тази мисъл дълго време, постъпвате ли според нея, тя ще ви помогне да реализирате всичко добро, което душата ви желае. Как ще ви помогне тази мисъл? За изяснение на въпроса ще приведа следния пример. Представете си, че имате кладенец, дълбок 20–30 м. Колко време трябва да въртите дръжката на колелото, за да спуснете кофата в кладенеца и да извадите от него вода? – Трябват ви най-много 5–10 минути. Следователно, ако искате да реализирате някое ваше желание, непременно трябва да вървите в правия път. Вървите ли в този път, няма да минат повече от 5–10 минути, и желанието ви ще се реализира. През това време обаче вие трябва да въртите дръжката на колелото, за да спуснете кофата в кладенеца. Ако не знаете как да я въртите или очаквате други да въртят дръжката на колелото, реализирането на вашето желание се отлага.
към беседата >>

През това време обаче вие трябва да въртите дръжката на колелото, за да спуснете кофата в кладенеца.
Представете си, че имате кладенец, дълбок 20–30 м. Колко време трябва да въртите дръжката на колелото, за да спуснете кофата в кладенеца и да извадите от него вода? – Трябват ви най-много 5–10 минути. Следователно, ако искате да реализирате някое ваше желание, непременно трябва да вървите в правия път. Вървите ли в този път, няма да минат повече от 5–10 минути, и желанието ви ще се реализира. През това време обаче вие трябва да въртите дръжката на колелото, за да спуснете кофата в кладенеца. Ако не знаете как да я въртите или очаквате други да въртят дръжката на колелото, реализирането на вашето желание се отлага. Някой казва: „Чакам да дойде някой по-силен от мене, да хване дръжката и да ми извади вода.“ – Това подразбира, че този човек чака благоприятни условия. Не чакайте да дойде по-силен човек от вас, но сами хванете дръжката на колелото и въртете. Няма да минат 5–10 минути, и ще изкарате водата горе. Извадите ли сами вода от кладенеца, останалото време от деня ще употребите за друга работа.
към беседата >>

Извадите ли сами вода от кладенеца, останалото време от деня ще употребите за друга работа.
През това време обаче вие трябва да въртите дръжката на колелото, за да спуснете кофата в кладенеца. Ако не знаете как да я въртите или очаквате други да въртят дръжката на колелото, реализирането на вашето желание се отлага. Някой казва: „Чакам да дойде някой по-силен от мене, да хване дръжката и да ми извади вода.“ – Това подразбира, че този човек чака благоприятни условия. Не чакайте да дойде по-силен човек от вас, но сами хванете дръжката на колелото и въртете. Няма да минат 5–10 минути, и ще изкарате водата горе. Извадите ли сами вода от кладенеца, останалото време от деня ще употребите за друга работа. Мислите ли, че сте деликатни, нежни и чакате да мине някой човек да извади вода вместо вас, вие ще изгубите целия ден в очакване и никаква друга работа няма да свършите. Това се случва и във всекидневния живот. Често много от съвременните хора изгубват целия живот за постигане на някои свои дребни желания. Тази година ви се дава следната задача: да работите, да учите и да възстановите връзката си с Бога. Хубавото време днес показва, че ще имате Божието благословение: каквато работа започнете, ще я свършите добре.
към беседата >>

80. Силата на доброто / Правата и кривата линия. Силата на думата добро

(втори вариант)

МОК

Доброволно ли пада камъкът в кладенеца?
Отвън е мълчалив, но вътре постоянно буботи. Гордостта и тщеславието са две прояви на човека, които трябва да се изучават. Като изучава себе си, човек дохожда до положение да различава нещата. Само по този начин той ще разбере кои процеси са естествени и кои – неестествени; кои се извършват доброволно и кои – не. Запример, доброволно ли влиза гвоздеят в дъската? Доброволно ли пада камъкът в кладенеца? Доброволно ли се качва на планината? Той нито се качва доброволно, нито слиза доброволно. Значи някой го е качил на планината, или свалил в долината. В кой случай човек изразходва повече енергия: когато сваля камъка в долината, или когато го качва на планината? От морално гледище ние казваме: Доброто е процес, при който човек разумно изразходва повече енергия.
към беседата >>

Има ли някой камък, който доброволно да е паднал в кладенеца? (втори вариант)
Има ли някой свещеник, който е отишел в църквата доброволно? Има ли някой ученик, който е отишел на училището доброволно? (Разбира се). Аз ще ви попитам друг въпрос. Има ли гвоздей в света, който да е влезнал доброволно в дървото? Има ли някой камък, който доброволно да е паднал в кладенеца? Или такъв камък, който доброволно да се е качил горе на планината? Това са само разни страни на един въпрос. И всеки един въпрос трябва да се разгледа от много гледища. Казват: Той се качил на планината. Най-първо трябва да се види дали това качване или това слизане е станало доброволно.
към втори вариант >>

81. Милосърдие и користолюбие / Линиите на милосърдието и користолюбието. Отвесът на правата мисъл

(втори вариант)

МОК

Ако доброволно не дава, той ще се намери на дъното на кладенеца, отдето ще се принуди да даде всичко, каквото има, само да дойде някой да го извади оттам.
Това значи, че той е научил вече урока си. Следователно, когато чашата на користолюбието се напълни, след време тя започва да се празни, вследствие на което се превръща в чаша на милосърдието. В този смисъл мъчнотиите и страданията не са нищо друго, освен условия за превръщане на користолюбието в милосърдие, т.е. превръщане на отрицателните сили в положителни. Иска или не иска, природата заставя човека да дава. Ако доброволно не дава, той ще се намери на дъното на кладенеца, отдето ще се принуди да даде всичко, каквото има, само да дойде някой да го извади оттам. Задачата на природата е да застави хората да работят и да мислят. Мисълта, като процес, е свързана с яденето. Както при яденето, човек трябва да асимилира и мислите си, да се ползва разумно от тях. От мислите на човека зависи неговото бъдеще. Мисленето е единственият процес, който човек върши изключително за себе си.
към беседата >>

Даже, не само това, но да допуснем и друго обеснение, че ти с твоята паница си паднал в някой кладенец и не можеш да излезнеш навънка. (втори вариант)
И вследствие на това неговата паница се обръща на долу. Следователно, всичките несрети, които вие срещате в живота си и страданията, не са нищо друго освен превръщане отрицателните качества в положителни. Природата те заставя да обърнеш отрицателните си черти, отрицателните числа на положителни. Тя ще те застави да дадеш! Искаш не искаш, трябва да дадеш. Даже, не само това, но да допуснем и друго обеснение, че ти с твоята паница си паднал в някой кладенец и не можеш да излезнеш навънка. Минава някой покрай кладенеца и ти казваш, имам една паница пълна, всичко ще ти дам, само ме извади из този кладенец, моля ти се. Та ако вие попитате от чисто морално гледище, защо са тези нещастия в сегашния живот? Това са методи, с които провидението изправя всичките онези, които са се отклонили от правия път на живота. Та се изисква сега едно, вие сега имате всички пълни паници. Даже вие сега падате, няма какво повече да събирате.
към втори вариант >>

Минава някой покрай кладенеца и ти казваш, имам една паница пълна, всичко ще ти дам, само ме извади из този кладенец, моля ти се. (втори вариант)
Следователно, всичките несрети, които вие срещате в живота си и страданията, не са нищо друго освен превръщане отрицателните качества в положителни. Природата те заставя да обърнеш отрицателните си черти, отрицателните числа на положителни. Тя ще те застави да дадеш! Искаш не искаш, трябва да дадеш. Даже, не само това, но да допуснем и друго обеснение, че ти с твоята паница си паднал в някой кладенец и не можеш да излезнеш навънка. Минава някой покрай кладенеца и ти казваш, имам една паница пълна, всичко ще ти дам, само ме извади из този кладенец, моля ти се. Та ако вие попитате от чисто морално гледище, защо са тези нещастия в сегашния живот? Това са методи, с които провидението изправя всичките онези, които са се отклонили от правия път на живота. Та се изисква сега едно, вие сега имате всички пълни паници. Даже вие сега падате, няма какво повече да събирате. Вие даже някой път имате повече непотребно знание, отколкото ви трябва.
към втори вариант >>

82. Движение на силите / Посока на движението на световете. Развитие на линиите

(втори вариант)

МОК

Човек може да вади вода от кладенеца с тънко въже, без да се скъса въжето; въжето може да е дебело и пак да се скъса.
Болестите имат различен произход: физически, сърдечен и умствен. Когато студент или ученик пропадне на изпитите си, той пада духом и се намира в положението на болен. – Защо е пропаднал? – Много причини има за пропадането на ученика. Той може да не е учил достатъчно, но може да е учил и да пропадне; може да е неспособен, но може да е способен и пак да пропадне. Човек може да вади вода от кладенеца с тънко въже, без да се скъса въжето; въжето може да е дебело и пак да се скъса. Въжето представя разумността на човека. Значи ученикът може да е способен, но да не е разумен. Тогава, ако разумността отсъства, ученикът може да пропадне. Обаче случва се, че способен ученик пропада на изпитите си. – Защо?
към беседата >>

НАГОРЕ

0.60666489601135