Търсене в текстове за 'Кладенец'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 35 резултата в 26 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_02 ) Разумното начало в света - Боян Боев (1883 – 1963)

Зазяпал си се така, че при следващата крачка ще паднеш в кладенеца и Бог затова те стяга, за да видиш къде стъпваш.
Не напущай чистия въздух, не напущай Светлината, не напущай Любовта, не напущай Знанието. Като се съберат тези работи: въздух, Светлина, Любов, Знание и пр., като се съберат хиляди такива работи, ти ще имаш малко познание за Бога. Какво нещо е Бог? Той ти дава светлина, за да гледаш, въздух, за да дишаш, Любов, скръб, знание, за да мислиш. Скръб е, но Бог само малко те е стегнал, за да мислиш. Зазяпал си се така, че при следващата крачка ще паднеш в кладенеца и Бог затова те стяга, за да видиш къде стъпваш. Идеята за Бога, идеята да обичаш Бога, трябва да се обясни. Щом се обясни, тогава човек ще разбере и Живота. Основният принцип в една духовна школа е, да има едно разбиране за Бога, което да стане като мярка. Има една истина, в която човек трябва да се убеди. Тя може да се чувства и съзнава, но да не намираш начин да я изкажеш.
към текста >>

2. 45) Невидими пътища - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато искате да разрешите въпроса кой ви обича, вие сте в кладенеца.
Когато Бог почне да работи вътре във вас, Той ще ви покаже как трябва да обичате. Тогава Любовта ви ще бъде свещена. Пробуди ли се Божественото в човека, само то ще бъде в състояние да го освободи. Само когато човек работи за Бога, той може да вижда Божието лице и душата му да се зарадва“. Ето и някои от разговорите с Учителя от четиридневната екскурзия: Когато искате да разрешите въпроса кой ви обича, вие сте в кладенеца. Вие всички се усещате, че няма кой да ви обича. Тогава вие обичайте! Хората казват: „В бъдеще, когато се преродим“. И в миналото сте казвали: „Когато се преродим“. А пък сега сте се преродили и пак казвате същото.
към текста >>

3. 36) Когато всеки дойде на мястото си - Боян Боев (1883 – 1963)

Кладенец с игла не се копае.
Един млад момък отишъл на църква, а дяволът му се изпречил напред и казал: „Сега си млад, като остарееш, ще имаш повече опитност, тогава ела.“ Младият момък го послушал и тръгнал на стари години на църква, но тогава дяволът пак го посрещнал и му казал: „Това едно време на млади години трябваше да правиш, а сега на стари години си почивай.“ Източната философия казва: „Убий всяко желание! “ Това не е добър превод, истинският превод на тези думи е: „Тури всяко желание на мястото му.“ Няма какво да се бориш със своите желания, важното е да се издигнеш над тях и те сами по себе си ще се урегулират. Напредналите души интуитивно схващат нещата. Бъдете спокойни, имайте вдъхновение и вътрешно ръководство. Кладенец с игла не се копае. При медитация първо се спирайте на горната част на главата. Трябва да се укрепят моралните чувства у човека, които са поставени под лъчите на Божественото слънце и растат. Човек е здрав, когато от дясната му страна има студени електрически течения, а от лявата страна – топли магнетични течения. При здрав човек от дясната му страна има приятна хладина, а от лявата му страна – приятна топлина. В хилядолистника са всички най-възвишени чувства на човека.
към текста >>

4. 44) Митологията от окултно гледище - Боян Боев (1883 – 1963)

И когато Зигфрид се навежда да пие вода от един кладенец, Хаген го пронизва със стрела тъкмо на това място, където е пришит кръстът.
Нека вземем за пример легендата за Зигфрид от германската митология. Както Ахилес е представител на гръцката култура преди вливането на Христовия импулс, така и Зигфрид – на германската. При него също и най-твърдата стрела не може да го прониже, но само между плешките е уязвим, тъй като един липов лист пада върху това място на тялото му, когато се къпе в кръвта на дракона. Жена му Кримхилда се доверява на Хаген, като смята, че когато влизат в бой, той ще пази нейния любим, и му поверява тайната – уязвимото място се познава по нашития кръст върху горната дреха. След жесток бой Зигфрид взема от крал Алберих вълшебната шапка, която, като я туриш на главата си, те прави невидим. И когато Зигфрид се навежда да пие вода от един кладенец, Хаген го пронизва със стрела тъкмо на това място, където е пришит кръстът. Нибелунгите са синове на Царството на мъртвите, синове на тъмнината, и са притежатели на несметни богатства, но над тях има проклятие и понеже Зигфрид отнема тяхното богатство, скоро го настига смъртта. Богатството, което Зигфрид взема от нибелунгите, маркира преплитането на човека с гъстата материя, при което висшето му естество не се проявява и законът на ограниченията добива власт над него. Шапката, която Зигфрид взема от крал Алберих, е отъждествена с умствената сила, а това е красноречиво обяснение, че чрез развитието на ума си германската култура е достигнала до известна мощ, обаче слабото ѝ място е по отношение на Закона на Любовта и жертвата. И именно тъкмо с кръста си Христос покри уязвимото място. Дълбок символизъм прониква и легендата за Светата чаша.53 Чашата на върховната власт символизира вътрешната цялост, която човек всякога дири.
към текста >>

5. 20.II.1952 г. София - Боян Боев (1883 – 1963)

Ето някои от разговорите с Учителя: „Когато разрешавате кой ви обича и кой не ви обича, вие сте в кладенеца.
Той е вътре във вашата душа. Когато Бог почне да работи вътре във вас, Той ще ви покаже как трябва да обичате. Тогава Любовта ви ще бъде свещена. Пробуди ли се Божественото в човека, само то ще бъде в състояние да го освободи. Само когато човек работи за Бога, той може да вижда Божието лице и душата му да се зарадва.” Ето някои от разговорите с Учителя: „Когато разрешавате кой ви обича и кой не ви обича, вие сте в кладенеца. Кажи: „Той не е заради мене.” Вие всички се усещате, че няма кой да ви обича. Вие обичайте. Хората казват: в бъдеще, като се преродим. А пък сега сте се преродили и пак казвате: за в бъдеще.
към текста >>

6. 23. Работа върху Евангелието на Йоана - Боян Боев (1883 – 1963)

За да бъде по-живо свързването с Христа, хубаво е да си представи ученикът няколко сцени от живота на Христа: например разговора Му с Натанаила, сватбата в Кана Галилейска, разговора Му със самарянката при кладенеца, излекуването на болния при Овчата къпалня, нахранването на 5000 мъже с 5 хляба и 2 риби, излекуването на слепородения, възкресението на Лазаря, измиването нозете на учениците, Словото на Христа на Тайната вечеря, явяването на Христа на Мария след възкресението, разговора Му с Петра след възкресението и пр.
Така ще се прави, додето се стигне до края на главата. После ще се почне същото с втората глава и т.н., додето се стигне до края на Евангелието. Това ще вземе повече от една година. Чрез такова размишление ученикът ще вникне във вътрешния смисъл на думите, те ще станат живи за него, ще действуват дълбоко върху неговия ум, сърце, душа и дух. Тук ще дадем още няколко упътвания, за да се види как да се работи върху Евангелието на Иоана. За да бъде по-живо свързването с Христа, хубаво е да си представи ученикът няколко сцени от живота на Христа: например разговора Му с Натанаила, сватбата в Кана Галилейска, разговора Му със самарянката при кладенеца, излекуването на болния при Овчата къпалня, нахранването на 5000 мъже с 5 хляба и 2 риби, излекуването на слепородения, възкресението на Лазаря, измиването нозете на учениците, Словото на Христа на Тайната вечеря, явяването на Христа на Мария след възкресението, разговора Му с Петра след възкресението и пр. Много други сцени от живота на Христа ще си избере ученикът. Като спре съзнанието си върху тия сцени, ще се образува по-силна връзка с Христа, с вътрешния Му живот. Тия сцени ще минават пред мисловния поглед на ученика като живи картини и ще въздействуват върху душата на ученика. "Вселяването на Христа е един процес. Тогава чертите на Христа започват да се отразяват върху чертите на човека.
към текста >>

7. Екскурзия до хижа „Алеко'през ноември 1943 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

- Когато разрешавате въпроса кой ви обича, вие сте в кладенеца.
Когато Бог почне да работи Вътре във вас, Той ще ви покаже как трябва да обичате. Тогава любовта Ви ще бъде свещена. Пробуди ли се Божественото В човека, само то ще бъде В състояние да го освободи. Само когато човек работи за Бога, той може да Вижда Божието лице и душата му да се зарадва." Ето някои мисли от разговорите с Учителя: - Когато разрешавате въпроса кой ви обича, вие сте в кладенеца. Вие всички се усещате, като че няма кой да ви обича. - Вие обичайте! Хората казват: „В бъдеще, като се преродим...." В миналото сте казвали: „Като се преродим". А сега сте се преродили и пак казвате същото. Всички няма да се просветят изведнъж.
към текста >>

8. Работа върху Евангелието на Иоана - Боян Боев (1883 – 1963)

За да бъде по-живо свързването с Христа, хубаво е да си представи ученикът няколко сцени от живота на Христа: например разговора Му с Натанаила, сватбата в Кана Галилейска, разговора Му със самарянката при кладенеца, излекуването на болния при Овчата къпалня, нахранването на 5000 мъже с 5 хляба и 2 риби, излекуването на слепородения, възкресението на Лазаря, измиването нозете на учениците, Словото на Христа на Тайната вечеря, явяването на Христа на Мария след възкресението, разговора Му с Петра след възкресението и пр.
Така ще се прави, додето се стигне до края на главата. После ще се почне същото с втората глава и т.н., додето се стигне до края на Евангелието. Това ще вземе повече от една година. Чрез такова размишление ученикът ще вникне във вътрешния смисъл на думите, те ще станат живи за него, ще действуват дълбоко върху неговия ум, сърце, душа и дух. Тук ще дадем още няколко упътвания, за да се види как да се работи върху Евангелието на Иоана. За да бъде по-живо свързването с Христа, хубаво е да си представи ученикът няколко сцени от живота на Христа: например разговора Му с Натанаила, сватбата в Кана Галилейска, разговора Му със самарянката при кладенеца, излекуването на болния при Овчата къпалня, нахранването на 5000 мъже с 5 хляба и 2 риби, излекуването на слепородения, възкресението на Лазаря, измиването нозете на учениците, Словото на Христа на Тайната вечеря, явяването на Христа на Мария след възкресението, разговора Му с Петра след възкресението и пр. Много други сцени от живота на Христа ще си избере ученикът. Като спре съзнанието си върху тия сцени, ще се образува по-силна връзка с Христа, с вътрешния Му живот. Тия сцени ще минават пред мисловния поглед на ученика като живи картини и ще въздействуват върху душата на ученика. “Вселяването на Христа е един процес. Тогава чертите на Христа започват да се отразяват върху чертите на човека.
към текста >>

9. 058 СМИРЕНИЕТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Горделивият, като слезе долу, казва: "Колко дълбок кладенец!
– Когато човек слиза, т.е. когато е в своята инволюция, е горделив, понеже живее със спомена за високото си минало. А когато се качва в своята еволюция, той е смирен, понеже вижда над себе си височини, към които се стреми и които трябва да достигне. Горделивият слиза, а смиреният се качва. Горделивият слиза, за да измери дълбочината, а смиреният се качва, за да измери височината. Горделивият, като слезе долу, казва: "Колко дълбок кладенец! " А пък смиреният, като се качи горе на върха, казва: "Колко е висок планинския връх! " Смирението е първото условие за създаване на връзка с Бога. Това е един от законите на Всемирното Бяло Братство. Смирението е първото качество, което се иска от ученика.
към текста >>

10. На екскурзия с Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато решавате кой ви обича и кой не ви обича, вие сте в кладенеца.
Когато Бог почне да работи вътре във вас, Той ще ви покаже как трябва да обичате. Тогава любовта ви ще бъде свещена. Пробуди ли се Божественото в човека, само то ще бъде в състояние да го освободи. Само когато работи за Бога, човек може да вижда Божието лице и душата му да се зарадва. Ето някои от разговорите с Учителя: Когато решавате кой ви обича и кой не ви обича, вие сте в кладенеца. Кажи: Той не е заради мене. Вие всички се усещате, че няма кой да ви обича. Вие обичайте. Хората казват: „В бъдеще, като се преродим.“ А пък сега сте се преродили и пак казвате: „За в бъдеще.“ Всички няма да се просветят изведнъж.
към текста >>

11. МОЙСЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Мойсей, като дошъл в тяхната страна, ги намерил при кладенеца и им помогнал да си напоят овцете, и те го завели при баща си, който го посрещнал много любезно и го поканил да вечеря с него.
Всичките били пастирски племена, които се местили от едно място на друго и в които имало един смътен стремеж към Единния Вечен Бог и се отличавали с голямо упование в Елохима. Йетро бил духовен баща на тези независими племена, на тези скитници, на тези свободни хора. Той познавал душата им и предчувствувал съдбата им. Когато Хозарзив отишъл при него да му поиска убежище в името на Озирис-Елохим, той го посрещнал с отворени обятия. Библейският разказ ни казва, че Йетро имал седем дъщери, които пасли овцете му. Мойсей, като дошъл в тяхната страна, ги намерил при кладенеца и им помогнал да си напоят овцете, и те го завели при баща си, който го посрещнал много любезно и го поканил да вечеря с него. След това се казва, че той се оженил за една от дъщерите на Йетро, Сепфора, която му родила син, когото нарекъл Герсен. Това е библейската легенда, която е дълбоко символична. Седемте дъщери на Йетро са седемте добродетели и той оженил Мойсей за Сепфора - справедливостта, с което иска да се каже, че той искал да възстанови нарушената справедливост с убийството на египтянина. Закон е за Посветените, че когато извършват волно или неволно убийство, за да го изкупят, трябва да преминат през смъртта, т.е. да се поставят в летаргичен сън и да се пренесат в невидимия свят, да намерят своята жертва, от която да искат извинение и да й помогнат да намери пътя на Светлината.
към текста >>

12. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН - Влад Пашов (1902- 1974)

Например разказът за срещата при кладенеца в Самария, в 4_та глава, разказът за хляба и живота в 6-та глава, разказът за изцелението на слепородения в 9-та глава и съденето пред Пилат в 18-та и 19-та глава.
Този въпрос подробно е разгледан от Емил Бок в неговата книга "Приноси към разбирането на Евангелието". Също и в книгите на Фридрих Ри- термайер и в книгата на Рудолф Фрилинг "Свещените числа в Евангелието на Йоан" се намират още много ценни сведения върху богатия композиционен строеж на четвъртото Евангелие. Както доказва Фрилинг, числата 7 и 3 са втъкани в неизчерпаемото богатство на Евангелието. Не само това, че първата половина на Евангелието добива своята структура чрез седемте знамения. Не само седемте думи "Аз съм" се нижат като бисерен наниз от шеста до 15-та глава, но всички по-важни събития са изложени в поредица от седем сцени. Например разказът за срещата при кладенеца в Самария, в 4_та глава, разказът за хляба и живота в 6-та глава, разказът за изцелението на слепородения в 9-та глава и съденето пред Пилат в 18-та и 19-та глава. Броени са също и произношенията на думите при отделните положения. Така Фрилинг обръща вниманието, че в първата глава, след края на пролога става три пъти по седем произнасяния на определени думи. Седем пъти говори Йоан Кръстител, седем пъти говори Исус, седем пъти говорят учениците. Също и числото три може да се открие навсякъде. Не само например в думите, произнесени на кръста и три пъти отправения въпрос към Петър от възкръсналия, но преди всичко и в троичния строеж на изреченията, в които са предадени преди всичко думите на Христос навсякъде, където те приемат характер на афоризми.
към текста >>

13. 3. СЕДЕМТЕ ЗНАМЕНИЯ - СТЪПКИ В ПЪТЯ НА УЧЕНИКА 3.1. СВАТБАТА В КАНА ГАЛИЛЕЙСКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Там, при Якововия кладенец се среща с една самарянка.
Това са все думи, изказани на един класически окултен език, при което всяка дума има смисъл и значение. И ако трябва да се преведат на съвременен език, трябва да се напише цяла серия от томове, или, както казва накрая Йоан: "Ако трябваше да се напише всичко, което Христос е говорил, няма да стигнат всичките книги на света". Смисълът на окултния език е в това, че с малко думи се изказват много неща. Защото този език е синтетичен. В 4 глава се описва как Исус пътува от Юдея до Галилея и минава през Самария. Там, при Якововия кладенец се среща с една самарянка. В разговор с нея Христос изказва много дълбоки истини: "Исус в отговор й каза: Ако би знаела Божия дар и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал Жива Вода". В 14 стих казва: "Който пие от Водата, която Аз ще му дам, няма да ожъднее до века. Но Водата, която ще му дам, ще стане в него Извор на Вода, която ще извира за Вечен Живот". От 21 до 24 стих са казани много важни думи: "Казва й Исус: Жено, вярвай Ми, че иде час, когато нито само в този хълм, нито в Ерусалим ще се покланят на Отца. Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем.
към текста >>

14. III. ТРИТЕ КРЪСТА НА ГОЛГОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

След изцелението на красничавия Той казва: „Кой от вас, ако падне волът или оселът му в кладенеца, не ще го извади в съботен ден?
Също така имаме едно подчертаване на обратното, на луциферическото зло, тъй като виждаме тук един мъж, нападнат от него, чийто по-твърд организъм е станал жертва на разредяващите, разтварящите сили. Христос стои между Ариман и Луцифер и насочва своите изцелителни действия към двете страни, като поставя в движение изсъхналото, прави го течно, а на разводнения придава устойчивост. В Христа имаме равновесието на света. След изцеляването на схванатата жена Христос казва на фарисеите: „Не развързва ли всеки от вас вола или осела от яслата в съботен ден и ги води на водопой? " /13,15/. След изцелението на красничавия Той казва: „Кой от вас, ако падне волът или оселът му в кладенеца, не ще го извади в съботен ден? " /14,5/. Един път виждаме как волът и оселът са водени на водопой. Това става в преносен смисъл, когато Христос изцелява схванатата жена. Друг път виждаме, как волът и оселът са освободени от премного вода. Това става отново в преносен смисъл, когато Христос изцелява красничавия.
към текста >>

15. 1. Раждането на 'Азът', 10 януари 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Всеки ще познае своя възлюбен само във време на изпитание, когато слезе в кладенеца на живота и няма кой да му помогне; и който му помогне, той е негов възлюбен и ближен; това е онзи ближен, на когото можеш да разчиташ; той е човекът, който е родил „Аза“ в себе си.
И всеки трябва да зачита „Азът“, роден в една душа. В противен случай ти се излагаш на страдания и ще изчезнеш от лицето на земята, защото бъдещето принадлежи на това дете. И когато Христос казва: ,Ако се не родите изново“, разбира раждането на „Аза“, на туй Божественото в душата. Раждането на това Божествено дете в душата няма да бъде една проста мисъл или чувство или постъпка - това ще е нещо велико и мощно. При него човек е готов на всякаква разумна жертва за общото благо, той разбира смисъла на Любовта и взаимопомощта. Всеки ще познае своя възлюбен само във време на изпитание, когато слезе в кладенеца на живота и няма кой да му помогне; и който му помогне, той е негов възлюбен и ближен; това е онзи ближен, на когото можеш да разчиташ; той е човекът, който е родил „Аза“ в себе си. В този смисъл всеки трябва да стане майка, да роди Божественото дете в себе си, за да може да даде ход на Любовта. Когато мъжкият принцип - духът, и женският принцип - душата, се съединят в едно, както са били първоначално, само тогава може да се роди „Азът“. Той е израз на онова, което се крие в бащата - духът, и майката - душата. И това дете - „Азът“ - през вечността трябва да си остане дете - то ще бъде вечният непостижим идеал. Всяко нещо, което може да се постигне, ще бъде баща и майка, а непостижимото ще бъде детето.
към текста >>

16. 23I-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Пътуваме в пустинята и стигаме до един дълбок кладенец, за което ни трябва въже за да извадим вода.
И вършите такива безобразия, каквито даже учениците от света не вършат. Онези имат смелостта да ги вършат доблестно, направо, а учениците на Окултизма ги вършат скрито. И не ме слушате, но ще се намерите пред окото на Бога, който не изпуща изпредвид. 23. Между вас и мен има допирни точки. Те са следните: Ще изясня идеята с един пример. Пътуваме в пустинята и стигаме до един дълбок кладенец, за което ни трябва въже за да извадим вода. Вие имате конци, но не знаете как да ги направите на въже. Аз зная как да ги направя. Значи от вас конците, от мен направата на въжето и ще утолим жаждата си. Това са допирните точки между учениците и Учителя. 24. Често вие казвате: Ние познаваме Учителя.
към текста >>

17. 2. Приложение и успех при ръчните занимания - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

В другия ъгъл — до прозореца се е Свило малко селце с къщички, дървета край пътя, двор и кошара, мегдан, кладенец и др.
При драматизирането са нужни костюми, декори и реквизити. Всичко това могат да приготвят малките ръчички. С голяма радост се изрязва златното наметало, ушите на заю баю, опашката на лисана, чашката на кокиченцето, минзухарче-братко- и др. Всяка приказка и всеки сезон бихме могли да илюстрираме с ръчна работа. Така например, на етажерката ще си наредим горичка от картонени дървета, къщички от глина или картон, снежни пътеки, шейнички, а там в далечината ето че пристъпва гладния кумчо вълчо, отивайки в града да си търси храна. В другия ъгъл — до прозореца се е Свило малко селце с къщички, дървета край пътя, двор и кошара, мегдан, кладенец и др. През есента ще си уредим пазар, през зимата пързалки, а през пролетта градинки. Всеки сезон сам ни предлага богато разнообразие от творчески приложни възможности. Куклена къща, магазинчета, изложби, украса и изненади при тържества са случаи, при които ще дадем възможност на малките да проявят творческите си възможности, приложени в ръчния труд. Всички деца обичат да работят. Наш дълг е да им дадем възможност да се проявят и чрез играта да обикнат труда.
към текста >>

18. Бае Митар пророкът - Михалаки Георгиев (1854 - 1916)

Почне ли да се настава и превързва с възли, тя ще заприлича като въжето на пазарския кладенец: по три пъти на ден го връзват и все кофата откъсната!
— За любовта е много говорено, но е много и замълчано; любовта е най-голема, когато е скрита, а най е слаба, когато се разсипва навсекъде, като кукуруз из продънен хамбар; любовта е като тая баница тука — и бае Митар показа на тепсията с баницата, които току-що внесоха на софрата, — кога е гореща, тя опарва устата, а като изстине, тогава не чини, става татсъс… Всеки, който яде жежка баница, требва да знае да я обдухва малко, за да не му попари устата и гърлото. Бае Митар малко позамълча и пак продължи: — За ситите хора любовта е като песен, а за гладните тя е празна лакърдия… макар че гладните хора са винаги по-весели от ситите. — Бае Митар сръбна малко винце, понамести си левото колено, което му беше изтръпнало, и пак настави: — … На младите момичета и на ергените любовта намигва с око, на младите жени прети с пръст, а на старците се смее в очите… Любовта е харна, ако е дълга и трайна. Почне ли да се настава и превързва с възли, тя ще заприлича като въжето на пазарския кладенец: по три пъти на ден го връзват и все кофата откъсната! При погребението на дедо Цветко папукчията бае Митар носеше кръста пред носилото и вървеше напред, както това правеше при всеко погребение. Носенето на кръста беше негово спечелено право. До бае Митар вървеше и Трайчо Сербезина. Един заптия турски, който идеше насреща, пободнат, види се, от своя фанатизъм, а може би побъркан и от некое и друго шише ракия, налита върху бае Митра и го бутна така силно, че едвам се задържа човекът да не падне. Сербезина като всеки сербезин ни две, ни три извръща се и удря едно текме с крак на заптията, та плесна на калдъръма и му тресна кратуната, като че топ му пукна за байрама.
към текста >>

Един път — помня го като сега — дошел сам в градината ни, на едни Младенци, порезал асмата, що беше въз стената на бабини Тацини, изчегарил петровката ни ябълка до кладенеца, почистил лиляка и чак тогава го видела мама, бог да я прости.
Ако не за друго, поне за икрам требва да се дава преднина на по-големите… Езикът като по-малък може винаги да направи тоя икрам на мозъка… Бае Митар беше много мераклия да сади цветя и овощия, да ги ашладисва, да ги кастри и въобще да остави по себе си добър спомен, та да не го забравят некога. Ха си посадил — думаше — некоя вошка, ха си направил един парастас, все едно чини там горе. От вошката ще яде некога сит, па ще дойде и да яде гладен човек и не е кабил да не рече: „Бог да прости, кой насадил“. Понеже немаше сам нито една педя своя земя, той се задоволяваше да прави своя „себап“ по чужди къщи. Един път — помня го като сега — дошел сам в градината ни, на едни Младенци, порезал асмата, що беше въз стената на бабини Тацини, изчегарил петровката ни ябълка до кладенеца, почистил лиляка и чак тогава го видела мама, бог да я прости. — Митре — каже мама, — какво така, та не сме те видели, когато си дошел, да сме те почерпили с некоя чаша ракия, та досега се трудиш да работиш, без да се подсилиш с нещо. А гледам, каже, изрезал си вече асмата, па и дърветата си почистил… гле, гле, не се умаряш, все си работлив. — Ех, какво да се прави, како Цвето… всеки човек работи, всеки прави по нещо и който нищо не прави, и той прави — зло. Почерпиха бае Митра, дадоха му да позахапне, па и той каза на мама да не си прави сама кантариона това лето, че той щел да ни направи с мерак едно шише. — Ще ти направя — каже — кантарион, па не само от порезано и изгорено, ама баш да е и от змия рана, па пак ще зацелее у двайсет и четири сахата, като че да не е била.
към текста >>

В целата каза немаше втори човек, като бае Митра, дето да може да ти улучи къде може да се изкопа на плитко кладенец и къде не може.
Или ще рече: „Гледай до Петковден да сте привършили работата на салханата, че после ще видите зор! “ Един път каза да не пращаме да режат лозето, догдето не минат две недели подир Трифоновден, че щело да настанат нови мразове през пролетта; и наистина, всичките лозя, които се резаха около Трифоновден, всичките измръзнаха тая година. Много пъти бае Митар пророкуваше кога ще има или нема да има берекет на кукуруза, на ечемика, на житото, на орехите, на сливите, на крушите, на ябълките, на гроздето, и на всичко. Помня веднъж, че тато, бог да го прости, се хвалеше пред кир Цено Сламата, че е кярил само от цената на виното 13 500 гроша. „Да е жив и здрав, казваше, Митар, че ми каза, че нема да има берекет на вино тая година, та не го продавах пролет по 23 пари, както го искаха, ами го държах, та намери грош и две пари… Па не беше и малко вино — двадесет и толкова хиляди оки, все самоток.“ В целата каза немаше втори човек, като бае Митра, дето да може да ти улучи къде може да се изкопа на плитко кладенец и къде не може. Той ще поразгледа най-напред каква трева расте наоколо, ще почопли малко пръстта, ще погледа какви камъчета има да се търкалят, па ще се възкачи ла покоя рътлина или на некое бърдо, ще погледа-погледа, па току ще се спре некъде, ще копне две-три копки и ще рече: „Тук ще бъде кладенец — копайте“. И наистина, на два-три аршина току видиш избликне вода като сълза — да пиеш, да й се не напиеш. Където и да са закопали кладенец без Митра, все ще го напуснат или затрупат — все без дамар излиза. Където го год викаха, все отиваше, но никъде пари не вземаше. Това е за хаир, казваше, я не съм плащал да се науча, защо на мене да ми плащат, когато от тоя кладенец ще пият и добичета, па и хора уморени, зажъдени и съсипани, гдето…
към текста >>

Той ще поразгледа най-напред каква трева расте наоколо, ще почопли малко пръстта, ще погледа какви камъчета има да се търкалят, па ще се възкачи ла покоя рътлина или на некое бърдо, ще погледа-погледа, па току ще се спре некъде, ще копне две-три копки и ще рече: „Тук ще бъде кладенец — копайте“.
“ Един път каза да не пращаме да режат лозето, догдето не минат две недели подир Трифоновден, че щело да настанат нови мразове през пролетта; и наистина, всичките лозя, които се резаха около Трифоновден, всичките измръзнаха тая година. Много пъти бае Митар пророкуваше кога ще има или нема да има берекет на кукуруза, на ечемика, на житото, на орехите, на сливите, на крушите, на ябълките, на гроздето, и на всичко. Помня веднъж, че тато, бог да го прости, се хвалеше пред кир Цено Сламата, че е кярил само от цената на виното 13 500 гроша. „Да е жив и здрав, казваше, Митар, че ми каза, че нема да има берекет на вино тая година, та не го продавах пролет по 23 пари, както го искаха, ами го държах, та намери грош и две пари… Па не беше и малко вино — двадесет и толкова хиляди оки, все самоток.“ В целата каза немаше втори човек, като бае Митра, дето да може да ти улучи къде може да се изкопа на плитко кладенец и къде не може. Той ще поразгледа най-напред каква трева расте наоколо, ще почопли малко пръстта, ще погледа какви камъчета има да се търкалят, па ще се възкачи ла покоя рътлина или на некое бърдо, ще погледа-погледа, па току ще се спре некъде, ще копне две-три копки и ще рече: „Тук ще бъде кладенец — копайте“. И наистина, на два-три аршина току видиш избликне вода като сълза — да пиеш, да й се не напиеш. Където и да са закопали кладенец без Митра, все ще го напуснат или затрупат — все без дамар излиза. Където го год викаха, все отиваше, но никъде пари не вземаше. Това е за хаир, казваше, я не съм плащал да се науча, защо на мене да ми плащат, когато от тоя кладенец ще пият и добичета, па и хора уморени, зажъдени и съсипани, гдето… Такъв беше бае Митар пророкът.
към текста >>

Където и да са закопали кладенец без Митра, все ще го напуснат или затрупат — все без дамар излиза.
Помня веднъж, че тато, бог да го прости, се хвалеше пред кир Цено Сламата, че е кярил само от цената на виното 13 500 гроша. „Да е жив и здрав, казваше, Митар, че ми каза, че нема да има берекет на вино тая година, та не го продавах пролет по 23 пари, както го искаха, ами го държах, та намери грош и две пари… Па не беше и малко вино — двадесет и толкова хиляди оки, все самоток.“ В целата каза немаше втори човек, като бае Митра, дето да може да ти улучи къде може да се изкопа на плитко кладенец и къде не може. Той ще поразгледа най-напред каква трева расте наоколо, ще почопли малко пръстта, ще погледа какви камъчета има да се търкалят, па ще се възкачи ла покоя рътлина или на некое бърдо, ще погледа-погледа, па току ще се спре некъде, ще копне две-три копки и ще рече: „Тук ще бъде кладенец — копайте“. И наистина, на два-три аршина току видиш избликне вода като сълза — да пиеш, да й се не напиеш. Където и да са закопали кладенец без Митра, все ще го напуснат или затрупат — все без дамар излиза. Където го год викаха, все отиваше, но никъде пари не вземаше. Това е за хаир, казваше, я не съм плащал да се науча, защо на мене да ми плащат, когато от тоя кладенец ще пият и добичета, па и хора уморени, зажъдени и съсипани, гдето… Такъв беше бае Митар пророкът. * * * Как се е свестил от своето пренасяне бае Митар, какво беше бдението, какви молитви са чели поповете, как станал, какво е хортувал — всичко това аз не знаех, не видех, не бех там.
към текста >>

Това е за хаир, казваше, я не съм плащал да се науча, защо на мене да ми плащат, когато от тоя кладенец ще пият и добичета, па и хора уморени, зажъдени и съсипани, гдето…
В целата каза немаше втори човек, като бае Митра, дето да може да ти улучи къде може да се изкопа на плитко кладенец и къде не може. Той ще поразгледа най-напред каква трева расте наоколо, ще почопли малко пръстта, ще погледа какви камъчета има да се търкалят, па ще се възкачи ла покоя рътлина или на некое бърдо, ще погледа-погледа, па току ще се спре некъде, ще копне две-три копки и ще рече: „Тук ще бъде кладенец — копайте“. И наистина, на два-три аршина току видиш избликне вода като сълза — да пиеш, да й се не напиеш. Където и да са закопали кладенец без Митра, все ще го напуснат или затрупат — все без дамар излиза. Където го год викаха, все отиваше, но никъде пари не вземаше. Това е за хаир, казваше, я не съм плащал да се науча, защо на мене да ми плащат, когато от тоя кладенец ще пият и добичета, па и хора уморени, зажъдени и съсипани, гдето… Такъв беше бае Митар пророкът. * * * Как се е свестил от своето пренасяне бае Митар, какво беше бдението, какви молитви са чели поповете, как станал, какво е хортувал — всичко това аз не знаех, не видех, не бех там. Ех, нали знаете? Великден като Великден, а аз дете като всеко дете: боядисване и шарене яйца, свещи за опелото и за лития, нашарени, наваракладосани, навити като кошничета, като книжки, като кутийки, като чашки… нови дрехи, нови кундурки, хем да скърцат, като стъпиш… другари, чукане с яйца, Мехмед ага халваджията, дондурма, мале-биджи — всичките тези работи имаха за мене тогава много по-голема важност от пренасянето и съживяването на бае Митра пророка.
към текста >>

… Дето съм дал 200 гроша на сиротицата баба Гота, та си ожени дъщерята; дето съм карал слугите да хранят сиромасите с това, що останало от зайфетите, що съм давал софра на моите аркадаши; дето извадих из кладенеца момиченцето на Пена Вълковица, та се не удави; дето закърпих бадева обущата на Тошо затворника, що го беха набедили, че убил кьор Сали заптията… Все такива дребни работи… трици и коприва… А кам, где е написано, че съм дал на Добридолския манастир един сребърен кръст, една икона и едно епитафие?
… И писма подправяха, и темесуци подправяха, и чуждо имане правеха свое, и чужди деца потурваха на богати хора, божем че са си нихни, рождени; и кривите правиха прави, и правите правиха криви и… какво… какво не съм видел, че се прави по света! “ Ангелът му даде книгата и Иго чете, чете, па се позамисли и продума: „Истина, с моята ръка е писано всичко, ама… ама много са изброени, джанъм, диптен много… Като има записани толкова много грехове, тогава какви ли добрини мои ще ме куртулисат, я барем не помним вече що съм добро правил, както не помних и за толкова мои грехове! …“ Ангелът му подаде книгата, на която беха написани добрините на Иго. Чете Иго, чете и се чуди: „Я ли не разбирам, или некой янлъшък има тука? Тука са написани такива добрини, за които аз не съм хич мислил! … Дето съм дал 200 гроша на сиротицата баба Гота, та си ожени дъщерята; дето съм карал слугите да хранят сиромасите с това, що останало от зайфетите, що съм давал софра на моите аркадаши; дето извадих из кладенеца момиченцето на Пена Вълковица, та се не удави; дето закърпих бадева обущата на Тошо затворника, що го беха набедили, че убил кьор Сали заптията… Все такива дребни работи… трици и коприва… А кам, где е написано, че съм дал на Добридолския манастир един сребърен кръст, една икона и едно епитафие? … Где са, написани серафимите, що ги заръчах на Цеко куюмджнята, та ги прави за църквата? Де е записано големото сребърно кандило, що го подарих за олтара? Па двете икони, що ги писа Томо Зографина, па големите свещи, що ги палех всеки празник в черква, когато бех богат; па цванците и бешлиците, що ги хвърлях на дискусите в черква; па задушниците, парастасите, помениците, литургиите, гдето давах пари да се служат, па колко още други работи има, дека хич не са нито споменати в тая книга! …“ Ангелът му отговори: „Тия добрини, каже, не си ги правил, за да направиш добро, ами само да се похвалиш, да се гордееш пред хората, че си бил богат, имотен! … Да ги засрамиш, че са бедни, да ги заплашиш, да ги стреснеш… да си ти каймак отгоре над тех, а они да са притиснати, да са отдолу… Ето защо си вършил това, а не за да правиш добрини!
към текста >>

19. ПЪТЯТ КЪМ ИЗГРЕВА - Теофана Савова

Сънувах после, че баща ми, не моя роден баща, последователно, в три различни съня, е потънал в кладенец и прави усилия да излезе.
Все около това време аз сънувах три интересни съня. Направиха ми впечатление и ги запомних. Сънувах първо, че една луна се смени с друга. Изтълкувах го, че ще има някаква смяна в религиозните убеждения. Но не го разбрах. Сънувах после, че баща ми, не моя роден баща, последователно, в три различни съня, е потънал в кладенец и прави усилия да излезе. Силно впечатление ми направиха и дори се изплаших за човека, който едва дишаше. Наскоро след това аз сънувах най-хубавият си сън, - че намерих в Гетсиманската градина нещо мое, което там съм изгубила. И вече се приготовлявах за София. - Ще видиш Учителя! - радваше се сестра ми, когато тръгнах за София.
към текста >>

20. 7.18 Йорданка Жекова - Светозар Няголов ( -2013)

Той й казва, че това е миро и трябва да го сипят на чисто място — най-добре в кладенеца.
Запознава се с Учителя и братството и двете решават да постят, да тримирят известно време. Няколко дена не хапват нищо и стигат до положение, че не могат да се движат. Тогава започват да се молят, като издигат ръцете си нагоре като чаша. Те се напълват с миришеща на роза бяла течност. Йорданка веднага отива при Учителя и показва това, което е в ръцете й. Той й казва, че това е миро и трябва да го сипят на чисто място — най-добре в кладенеца. След това я изглежда строго: „Стига сте постили! За да не карате невидимия свят да ви храни отгоре." Йорданка и приятелката й сипват мирото в кладенеца, спират поста и започват да се хранят. Водата се благославя и с нея се лекуват много болни. В разговор с Учителя за професията й — акушерството, той казва: „Ти, като работиш като акушерка, ще поемаш добри хора, но и престъпници, и ще поемаш част от тяхната карма." Сестрата се замисля дълбоко и се отказва от акушерството. Дава всичките си инструменти на своя бедна колежка.
към текста >>

За да не карате невидимия свят да ви храни отгоре." Йорданка и приятелката й сипват мирото в кладенеца, спират поста и започват да се хранят.
Тогава започват да се молят, като издигат ръцете си нагоре като чаша. Те се напълват с миришеща на роза бяла течност. Йорданка веднага отива при Учителя и показва това, което е в ръцете й. Той й казва, че това е миро и трябва да го сипят на чисто място — най-добре в кладенеца. След това я изглежда строго: „Стига сте постили! За да не карате невидимия свят да ви храни отгоре." Йорданка и приятелката й сипват мирото в кладенеца, спират поста и започват да се хранят. Водата се благославя и с нея се лекуват много болни. В разговор с Учителя за професията й — акушерството, той казва: „Ти, като работиш като акушерка, ще поемаш добри хора, но и престъпници, и ще поемаш част от тяхната карма." Сестрата се замисля дълбоко и се отказва от акушерството. Дава всичките си инструменти на своя бедна колежка. В Мърчаево, в дома на брат Темелко, са на квартира доктор Жеков, Йорданка Жекова, Стойна Кондарева, Боян Боев, Катя Зяпкова, Ангел и Тодора. Последните двама слушат Учителя и всеки ден редовно ходят на Рударци, откъдето му носят вода за миене и пиене.
към текста >>

21. III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО - Константин Златев

Но когато пожелае, човек може да извади нещо от този склад, от подсъзнанието си, както вади вода от кладенец: спуща кофата в кладенеца, нагребва вода и я изважда навън.
Нека разгледаме накратко характеристиките на четирите степени на съзнанието така, както са изложени от българския духовен Учител: - Подсъзнание: За тази първа степен на съзнанието Учителят П. Дънов казва: " "Подсъзнание " означава нещо скрито под живота. В този смисъл подсъзнанието представлява склад, в който се събират всички неща. Движението в подсъзнанието е кръгообразно, което показва, че нещата не излизат вън от него. Но когато пожелае, човек може да извади нещо от този склад, от подсъзнанието си, както вади вода от кладенец: спуща кофата в кладенеца, нагребва вода и я изважда навън. В подсъзнанието се крият известни добродетели, но в подсъзнанието се крият и много погрешки от миналото. Когато човек не очаква, тогава ще излезе някоя добродетел или някоя погрешка от подсъзнанието и той се чуди къде са се скрили тези неща в него." Както вече бе отбелязано в предишния цитат, Учителят на ББ у нас свързва силите на подсъзнанието с растителния свят. Изхождайки от тази основна теза, той достига до извода за естеството на контакта между човека и растенията на нашата планета: "Подсъзнателните сили действат в растителното царство. Те са свързани с растенията, отдето започва оформяването и развиването на човешкото тяло. Тази е причината, дето растенията, горите оказват голямо влияние върху физическия живот на човека." Имайки на разположение "склада" на подсъзнанието, всеки от нас би могъл да извади от него в подходящия момент оставеното на съхранение там качество.
към текста >>

22. X. ВЯРАТА В СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

(„Аз уподобявам вярата на силна, магнетическа струя или на здраво въже, на двата му края вързани две кофи, които се спущат в кладенеца.
Българският Учител на Любовта ни предлага едно подобно оръжие за душата: „Без вяра умът се колебае. Кажи в себе си: „С Господа, Който е в мен, всичко мога. Господ живее в мен. И в хората живее Той. Той ще помага.“ Помощта е не отвън, а отвътре.“ Казано с други думи, който чака наготово небесният свод да се разтвори и легион ангели да му се притекат на помощ, ще има да почака... Не потърсиш ли упование у самия себе си, в Божественото, съставляващо твоята най-дълбока същност, значи нищо не си разбрал от истините, в които вярваш и които изповядваш. („Аз уподобявам вярата на силна, магнетическа струя или на здраво въже, на двата му края вързани две кофи, които се спущат в кладенеца. Скъса ли се въжето, кофите остават в кладенеца, без да се извади вода. Двете кофи са умът и сърцето.“) Действена е само онази вяра, която е станала неразделна част от самия теб – от твоето мислене и поведение. Именно когато я съзрат, вплетена като ярък цветен венец в аурата на човека, разумните същества от невидимия свят са готови незабавно да откликнат на неговата молба или потребност: „Ние ще ви помагаме – вяра, вяра, мощна вяра ще турите в себе си. Ще се молите постоянно“ (Учителят П. Дънов). Никео-Цариградският Символ на вярата – приет на първите два вселенски събора на християнската Църква (325 г.
към текста >>

Скъса ли се въжето, кофите остават в кладенеца, без да се извади вода.
Кажи в себе си: „С Господа, Който е в мен, всичко мога. Господ живее в мен. И в хората живее Той. Той ще помага.“ Помощта е не отвън, а отвътре.“ Казано с други думи, който чака наготово небесният свод да се разтвори и легион ангели да му се притекат на помощ, ще има да почака... Не потърсиш ли упование у самия себе си, в Божественото, съставляващо твоята най-дълбока същност, значи нищо не си разбрал от истините, в които вярваш и които изповядваш. („Аз уподобявам вярата на силна, магнетическа струя или на здраво въже, на двата му края вързани две кофи, които се спущат в кладенеца. Скъса ли се въжето, кофите остават в кладенеца, без да се извади вода. Двете кофи са умът и сърцето.“) Действена е само онази вяра, която е станала неразделна част от самия теб – от твоето мислене и поведение. Именно когато я съзрат, вплетена като ярък цветен венец в аурата на човека, разумните същества от невидимия свят са готови незабавно да откликнат на неговата молба или потребност: „Ние ще ви помагаме – вяра, вяра, мощна вяра ще турите в себе си. Ще се молите постоянно“ (Учителят П. Дънов). Никео-Цариградският Символ на вярата – приет на първите два вселенски събора на християнската Църква (325 г. в Никея и 381 г.
към текста >>

23. Цар на Мрака - Николай Райнов

Наведена над кладенеца, Ева пиеше.
Защото Човекът не познаваше още знаците и не знаеше смисъла на начъртанията. Тогава Жената пристъпи и каза: „Аз съм Ева. Който не мине през мене, не ще стигне до Бога. Затова моят Творец ме нарече Майка на Живите.“ И възрадва се Адам, сърцето му се стопли, а на лицето му изгря усмивка. А един ден, когато бе горещо и Ева пиеше вода от извора, Сатанаил мина през Едема. Наведена над кладенеца, Ева пиеше. Задната пола на дрехата й се бе дигнала, та кракът й се виждаше цял. Сатанаил видя крака й — бял, като млечен халкидон… И желание заигра в сърцето му, желанието роди страст, а страстта — копнеж. И закопня пръв път по жена Сатанаил. Когато една сутрин Ева спеше под сянката на голям кедър, Сатанаил първица съзря, че тя е хубава. Защото копнееше по нея, но отбягваше да гледа тялото й.
към текста >>

24. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

“ Ха, върви познай, „що е то!“ Не може да се познае, защото отговорът е стърчушката на герана кладенец, дето няма кофа и скрипец, и тя, разбира се, няма нищо общо с никаква „кумалашка“ , защото няма такава дума.
Връстниците на Дънов. Къщата на Стоименов, с релефния светилник на фасадата, още стърчи до гората на улица Жолио Кюри. Малко по-надолу беше бараката на Дядо Благо! Вечно ухиления дядо Благо с неговите детски стихотворения и гатанки: „Рипнал вол В тъмен дол. Чула кумалашка, Вирнала опашка. Що е то? “ Ха, върви познай, „що е то!“ Не може да се познае, защото отговорът е стърчушката на герана кладенец, дето няма кофа и скрипец, и тя, разбира се, няма нищо общо с никаква „кумалашка“ , защото няма такава дума. Има просто прът, който се натиска надолу, кофата с водата да се качи нагоре. Нали ви казах! Трябва да бъдеш друг, или си никой! Дядо Благо абсолютно мязаше само на себе си. Децата бяха луди за книжките му с абсурдните му гатанки. Ами доктор Жеков! Обожаван лекар във Варна. Черноморската ни столица.
към текста >>

25. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

В трена, колкото повече навлизаха в Европа, колкото по-чисти и спретнати ставаха зад прозорците хърватските села, после австрийските, толкова повече се усещаше всмукан от едно голямо, непреодолимо движение, де с новите съпътници за Америка, де с изоставането на Хадърча и Свищов далече назад, де със странното, но непреодолимо чувство, че е влязъл в свят, който не е закотвен за халката на кладенеца, а е безбрежен, на колела, в постоянно движение, свързан помежду си и през най-невъобразими разстояния.
Други рамене сякаш се търкаха в неговите, стъпки на чужди хора звучаха в стъпките на баща му, на пастор Томов. Във Варна, Русе, София имаше агенти, параходства и други бяха ходили и отиваха, знаеше се много за пътя, който щеше да изпътува. Майка му слушаше съвети какво трябваше да му се приготви от други, които уж имаха опит в това - и за дрехи, и за ядене из път. И не отиваха хора за учене само, разбира се, но и по търговия, и да се изселят там. И той го знаеше, но едва когато се заготви за път, усети колко широк и отъпкан е пътят. В трена, колкото повече навлизаха в Европа, колкото по-чисти и спретнати ставаха зад прозорците хърватските села, после австрийските, толкова повече се усещаше всмукан от едно голямо, непреодолимо движение, де с новите съпътници за Америка, де с изоставането на Хадърча и Свищов далече назад, де със странното, но непреодолимо чувство, че е влязъл в свят, който не е закотвен за халката на кладенеца, а е безбрежен, на колела, в постоянно движение, свързан помежду си и през най-невъобразими разстояния. Че е един! Че иска да е един, и ще направи всичко, за да е един, защото хората са едно и всички тези прегради, тези граници и паспорти са нищо пред светлината, която е една и съща във всяко живо същество. Той щеше да отиде там и вътрешно щеше да е у дома си. Знаеше го. Само че всяко откритие в този път е временно! И когато прекосиха Франция, и когато стигнаха океана, пристанището на Хавър, претъпканите хотели и приюти, кафенетата, агенциите, спящите по градинките, вавилонското стълпотворение на езици през двата дни преди корабът им да потегли, той бе ударен от истината. Беше част от една огромна, неконтролируема вълна от човешки същества, устремена към прекосяването на океана.
към текста >>

26. 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Георги Христов

Вадим камъни, за да изграждаме кладенеца, защото при замръзване и разтопяване разпуска се пръста и се събаря.
Разчуло се е, че Чеирската река е пресъхнала и имало много риба. Заинтересувах се и нещо ми нашепна, че пак я загазих. Отидох под нашата ливада и виждам, че реката пресъхнала, а рибчета се събрали на купчини в по- дълбоките места, гдето се е задържала водата за по- дълго време, но и там изчезнала, а рибките останали на сухо и измрели. Бързо разчиствам покосеното сено настрани и отворих път на водата да върви отдето не и е мястото, но там си е пожелала, но късно е вече, рибките си остават мъртви, подобно на прасето. Ако да бях ял месо, не бих имал толкова грях колкото от тия ми постъпки. Вадим камъни, за да изграждаме кладенеца, защото при замръзване и разтопяване разпуска се пръста и се събаря. Вадим ги в голямата река, дето беше банята до каваците, с труд и мъка отворихме кариерата - рудницата, и щом почнаха да излизат хубавите камъни, откри се мравуняк и от студа мравите измират. Имаме шарено коте, за една година успя да довърши мишките. Ами сега започна гълъбките и птиченцата. Най-вече вечер при залязване на слънцето тогава лови нещастните птиченца. Преди няколко вечера като теглех чакъл от кладенеца, а и орджо е вътре копае, котето подплашва няколко птиченца от покрива на къщата и кацат на сливата.
към текста >>

Преди няколко вечера като теглех чакъл от кладенеца, а и орджо е вътре копае, котето подплашва няколко птиченца от покрива на къщата и кацат на сливата.
Вадим камъни, за да изграждаме кладенеца, защото при замръзване и разтопяване разпуска се пръста и се събаря. Вадим ги в голямата река, дето беше банята до каваците, с труд и мъка отворихме кариерата - рудницата, и щом почнаха да излизат хубавите камъни, откри се мравуняк и от студа мравите измират. Имаме шарено коте, за една година успя да довърши мишките. Ами сега започна гълъбките и птиченцата. Най-вече вечер при залязване на слънцето тогава лови нещастните птиченца. Преди няколко вечера като теглех чакъл от кладенеца, а и орджо е вътре копае, котето подплашва няколко птиченца от покрива на къщата и кацат на сливата. То с опулени очи и уши след тях и така се хвърли на сливата. Викам, но не ме чува, да пусна торбата ще убия работника, да тегля ще се мине време, но, както и да е, успях да издърпам торбата и бягам към котето да отърва птиченцата. Понеже е нависоко, случи се кобилицата на отпреде ми и хоп по главата му и то се строполя на земята. Благодарение, че не му стана нищо. Пак на бой и убийство ми върви както някога, брат.
към текста >>

НАГОРЕ

0.22041511535645