Търсене в текстове за 'Кладенец'

Когато си в кладенеца и ти пущат въже да излезеш не питай какво ще стане с въжето.
Ще ти каже, че ти си първа. След тебе като дойде друг и пие той също ще е пръв. Водата, която тече винаги е чиста. Ако е шише и той пие от това шише, то онзи, който пие от шишето може да омърси шишето и да каже водата в него е омърсена. Но извора никога не може да омърси, той непрекъснато извира. Когато си в кладенеца и ти пущат въже да излезеш не питай какво ще стане с въжето. Като излезеш вън въжето по други пътища ще върви. Тук примерът с въжето играе ролята на вярата. Вярата да ти бъде онова въже, което да те измъкне от кладенеца нагоре на видело и към светлината. Не е хубаво човек да знае кой му прави добро. Любовта никога не трябва да се изявява навън.
към текста >>

Вярата да ти бъде онова въже, което да те измъкне от кладенеца нагоре на видело и към светлината.
Ако е шише и той пие от това шише, то онзи, който пие от шишето може да омърси шишето и да каже водата в него е омърсена. Но извора никога не може да омърси, той непрекъснато извира. Когато си в кладенеца и ти пущат въже да излезеш не питай какво ще стане с въжето. Като излезеш вън въжето по други пътища ще върви. Тук примерът с въжето играе ролята на вярата. Вярата да ти бъде онова въже, което да те измъкне от кладенеца нагоре на видело и към светлината. Не е хубаво човек да знае кой му прави добро. Любовта никога не трябва да се изявява навън. Казвай, заради Господа го правя това. Това, което ти давам сега ще го внасяш и към другите братя, сестри да се ползват от него. Няма да се страхуваш.
към текста >>

Аз те изваждам от кладенеца и ти казвам „Втори път на параход, който потъва да се не качваш".
Сега да се пазиш от съблазни. Например може да ти се представи такъв случай: ти си спасена, а някой те накара да се хвърлиш във водата и мине за твой спасител. Но този спасител предварително вземе парите ти и после ти ги връща като свои негови пари. Това не е благодетел проявен от него. Затова трябва да пазиш връзката си с Бога. Аз те изваждам от кладенеца и ти казвам „Втори път на параход, който потъва да се не качваш". „Учителю, аз искам да се кача на вашият параход та да не потъвам". „Хубаво, качи се. В тебе има уголемение на черния дроб. Вследствие на това настроението ти е често апатично и има едно недоволство у тебе. Черният дроб има своята роля в човешкият организъм и той Представлява уд в Божественият организъм и тоя уд едновременно е в единния, човешкият организъм.
към текста >>

6. 23. МЛАДЕЖКИТЕ СЪБОРИ

Сборен пункт „Кладенеца" Събора се закрива на планината.
почивка (9 1/2-10 часа) 6. Общи въпроси (10-12 часа) След обед 1. Събрание на сестрите (3-4 часа) КОНЦЕРТ от 41/2 до 61/2 след обед Почивка Сряда-4 юли 1923 г. Екскурзия до Витоша. Тръгване в 5 часа сутринта. Сборен пункт „Кладенеца" Събора се закрива на планината. Поканите бяха препратени и младежите заприиждаха, на обявеният ден неделя, 1 юли 1923 г. Учителят изнесе една беседа, която бе предназначена за младите. Тук той за пръв път говори за съборите на Всемирното Бяло Братство, че те стават през месец август едновременно както на Слънцето, така и на земята на един от незнайните върхове на Хималаите. Съборът на младежите започна от следващият ден, понеделник, 2 юли 1923 г. По-късно всички материали бяха отпечатани за този събор.
към текста >>

7. 74. БУДНОСТ НА СЪЗНАНИЕТО -НА СЪН И НА ЯВЕ

Една вечер сънувам сън, там в палатката на Рила и виждам Борис Николов, че се намира в дъното на един кладенец с вода, разпънат на кръст в страшни мъки.
74. БУДНОСТ НА СЪЗНАНИЕТО -НА СЪН И НА ЯВЕ Братството бе излезнало на Рила на лагеруване. Бяхме опънали палатките, разположили се сред Седемте Рилски езера и се намирахме в онова приповдигнато състояние на духа, така както то бе всеки път, когато отивахме на Рила с Учителя. Една вечер сънувам сън, там в палатката на Рила и виждам Борис Николов, че се намира в дъното на един кладенец с вода, разпънат на кръст в страшни мъки. Сънят приключва, но аз го запомних и на сутринта отивам и го разказвам на Учителя. Той ме изслушва, но не казва нищо. Минават няколко дни, времето от хубаво, по-хубаво, слънчево, тихо, приятно и нашият общ живот с Учителят е неповторим, както никога досега. Една сутрин Учителят излиза от палатката си и нарежда всички палатки да се съберат, да се опаковат, да се натоварят на мулетата и с раниците на гърбовете да слизаме от Рила. Всички останахме учудени.
към текста >>

8. 116. БЪЛГАРСКАТА КИТЕНИЦА

„Представи си, че се намираш на дъното на кладенеца и досега капака от горе бил затворен.
Всеки един от нас имаше свой път, беше нишка в този стан, който се тъчеше и който изтъка една българска китеница с български багри и това е българска китеница. Нашите опитности от времето на Учителя изплетоха и изтъкаха разноцветната българска китеница. Такива бяхме -многообразни и в това многообразие виждахме как Словото на Учителя минаваше и търсеше да изтъче чрез нашият живот най-красивата форма, зад която трябваше да се прикрие големият и Високият идеал от Словото на Учителя. За света Школата на Учителя остана непозната, но за нас бе живот и съдба. Аз съм на разговор пред Учителя. „Представи си, че се намираш на дъното на кладенеца и досега капака от горе бил затворен. После видиш някой отворил този капак, за да те извади. Ти погледнеш нагоре и се зарадваш, но после погледнеш надолу и си речеш: „Дали няма пак да се затвори капака? " После погледнеш нагоре капака е отворен и се поуспокоиш малко. След известно време гледаш онзи от горе ти пуснал въже. Ти се залавяш за куката и се зарадваш, но след това отново дойде съмнение в тебе: „Дали няма да се скъса въжето?
към текста >>

" Онзи те извади навън горе, ти пак се зарадваш, но после пак дойде съмнението: „Дали няма да ме тури отново в кладенеца?
После видиш някой отворил този капак, за да те извади. Ти погледнеш нагоре и се зарадваш, но после погледнеш надолу и си речеш: „Дали няма пак да се затвори капака? " После погледнеш нагоре капака е отворен и се поуспокоиш малко. След известно време гледаш онзи от горе ти пуснал въже. Ти се залавяш за куката и се зарадваш, но след това отново дойде съмнение в тебе: „Дали няма да се скъса въжето? " Онзи те извади навън горе, ти пак се зарадваш, но после пак дойде съмнението: „Дали няма да ме тури отново в кладенеца? " Това са съмненията, които естествено идат. То е хубаво, че е дошло съмнението. Това е изпит, през който ученикът ще мине, а за да премине успешно му е необходимо вяра, а като имаш вяра това е въжето, което свързва ученика с неговият Учител, а връзката се осъществява чрез Словото му."
към текста >>

9. 32. ЕДНО ПЪТУВАНЕ ДО СЕЛО

„Но вчера", казва, „ като си миех паниците вън на кладенеца, един глас от вътре ми казва: „Ти скоро не си ходила у Димитрови, я иди да ги видиш, какво правят." Аз си помислих: „Наистина, не съм ходила, пък и не са ми писали скоро.
След 1-2 часа тръгнахме. Разговаряхме по пътя, опознахме се. Аз не я познавах от по-рано. Излезе много духовна жена - евангелистка. От дума на дума ми разказа, че нямала никакво намерение да ходи в Каменна река. „Но вчера", казва, „ като си миех паниците вън на кладенеца, един глас от вътре ми казва: „Ти скоро не си ходила у Димитрови, я иди да ги видиш, какво правят." Аз си помислих: „Наистина, не съм ходила, пък и не са ми писали скоро. Да не би да им се е случило нещо. Я, чакай пък да го послушам този мой вътрешен глас. Влязох вкъщи и казвам на мъжа си. Той рече: „Пък иди, иди да ги видиш. Ти скоро не си ходила." И аз набързо свих бохчичката и тръгнахме с дъщерята." Аз знаех, че бяха добре цялото семейство на брат й, когато тръгвах за София и й казах това.
към текста >>

10. 21. ДЕТЕТО С МАНДОЛИНАТА

Станка Иванова Тотева

Като минавали за пръв път с детето край една местност, детето изведнъж извикало: „Мамо, ела да отидем на сухи кладенец, по-рано като бях, аз си изтървах там една кратунка, да ида да си я взема".
След време Той си отворил очите и казал: „Рекох, същата душа ще дойде и до пет годишна възраст три пъти ще се изяви. Но има нещо, което мога да ти го кажа: Винаги ще бъдете разделени, понеже е скорошно прераждане". И така вуйна си отиде и после забременя и роди момче на име Николай, на името на дядо ми. И така роди това момче и до четири годишна възраст то се изявило. Вуйна ми го взела за ръчичка и турнала на другата армагата (пръстено котле за боб) на мотиката и хляба в торбата и отишла на една далечна нива. Като минавали за пръв път с детето край една местност, детето изведнъж извикало: „Мамо, ела да отидем на сухи кладенец, по-рано като бях, аз си изтървах там една кратунка, да ида да си я взема". Майката рекла: „Какъв сух кладенец, бе? " „А-а, когато аз бях, преди да играя аз бях болен, тогава. Тогава един път дойдохме на нивата, далечната и си изтървах кратунката. Мамо, нека си я взема". Изскубнало се от ръцете й, а тя се разплакала.
към текста >>

Майката рекла: „Какъв сух кладенец, бе?
Но има нещо, което мога да ти го кажа: Винаги ще бъдете разделени, понеже е скорошно прераждане". И така вуйна си отиде и после забременя и роди момче на име Николай, на името на дядо ми. И така роди това момче и до четири годишна възраст то се изявило. Вуйна ми го взела за ръчичка и турнала на другата армагата (пръстено котле за боб) на мотиката и хляба в торбата и отишла на една далечна нива. Като минавали за пръв път с детето край една местност, детето изведнъж извикало: „Мамо, ела да отидем на сухи кладенец, по-рано като бях, аз си изтървах там една кратунка, да ида да си я взема". Майката рекла: „Какъв сух кладенец, бе? " „А-а, когато аз бях, преди да играя аз бях болен, тогава. Тогава един път дойдохме на нивата, далечната и си изтървах кратунката. Мамо, нека си я взема". Изскубнало се от ръцете й, а тя се разплакала. А то били минали пет години ли какво и от кратунката била останала само една мрежичка такава, личало, че имало кратунка.
към текста >>

Кладенецът бил сух, нямало вече вода.
" „А-а, когато аз бях, преди да играя аз бях болен, тогава. Тогава един път дойдохме на нивата, далечната и си изтървах кратунката. Мамо, нека си я взема". Изскубнало се от ръцете й, а тя се разплакала. А то били минали пет години ли какво и от кратунката била останала само една мрежичка такава, личало, че имало кратунка. Кладенецът бил сух, нямало вече вода. Кладенеца бил съборен и не бил дълбок. Вторият случай: Детето си играело вкъщи и изведнъж казало: „Мамо, я да ми свалиш ти мандолинката от тавана да си подрънкам малко". Вуйна му казала: „каква мандолинка, бе? " „А-а, аз преди да се разболея, по-рано като бях тука, колко много дрънках, а ти викаше: от тая мандолинка се разболя и я хвърли на тавана". Вуйна ми пак се разплакала.
към текста >>

Кладенеца бил съборен и не бил дълбок.
Тогава един път дойдохме на нивата, далечната и си изтървах кратунката. Мамо, нека си я взема". Изскубнало се от ръцете й, а тя се разплакала. А то били минали пет години ли какво и от кратунката била останала само една мрежичка такава, личало, че имало кратунка. Кладенецът бил сух, нямало вече вода. Кладенеца бил съборен и не бил дълбок. Вторият случай: Детето си играело вкъщи и изведнъж казало: „Мамо, я да ми свалиш ти мандолинката от тавана да си подрънкам малко". Вуйна му казала: „каква мандолинка, бе? " „А-а, аз преди да се разболея, по-рано като бях тука, колко много дрънках, а ти викаше: от тая мандолинка се разболя и я хвърли на тавана". Вуйна ми пак се разплакала. И третия случай, не го помня.
към текста >>

11. 1. НЕ СЕ ДАВА

Паньо Славов

Помагал той на ковача пък ходил и на кладенеца за вода.
Роден е на същата дата и месец с Влайчо Жечев, известен като ясновидец в южна България и приятел на брат Паню. Родителите му са били земеделци. Родителите му починали рано и той останал сирак още на 7 - 8 години. Останал съвсем сам и понеже много страдал той мислел често да се самоубие или да се хвърли в Тунджа, но чул един глас, който му казал да се върне и да не се дави. Върнал се той и още макар и малък се условил чирак при един ковач. Помагал той на ковача пък ходил и на кладенеца за вода. На кладенеца като отивал хората му казвали: „Ти помагаш на жената на ковача". После почнал на нивата да ходи с ковача, тогава пък ризата му оставала неопрана. Ковачът му казал, ще кажеш на жена ми това от тебе зависи да ти опира ризата. Паню разбрал, че не трябва да слуша какво му говорят хората, но че трябва и на ковача и на жена му да помага. Така преживял той някое време докато възмъжал и се оженил.
към текста >>

На кладенеца като отивал хората му казвали: „Ти помагаш на жената на ковача".
Родителите му са били земеделци. Родителите му починали рано и той останал сирак още на 7 - 8 години. Останал съвсем сам и понеже много страдал той мислел често да се самоубие или да се хвърли в Тунджа, но чул един глас, който му казал да се върне и да не се дави. Върнал се той и още макар и малък се условил чирак при един ковач. Помагал той на ковача пък ходил и на кладенеца за вода. На кладенеца като отивал хората му казвали: „Ти помагаш на жената на ковача". После почнал на нивата да ходи с ковача, тогава пък ризата му оставала неопрана. Ковачът му казал, ще кажеш на жена ми това от тебе зависи да ти опира ризата. Паню разбрал, че не трябва да слуша какво му говорят хората, но че трябва и на ковача и на жена му да помага. Така преживял той някое време докато възмъжал и се оженил. Но първата му жена и детенцето му умрели още съвсем рано.
към текста >>

12. 8. НЕОБИКНОВЕНАТА ВЕСТ

Донка Георгиева Кънева

Йорданка Димитрова Колева

Излязох и видях, че на кладенеца се облегнал раздавача държащ в ръката си телеграма.
Тогава повиках другата си сестра от Казанлък, да отидем да я видим. Тя дойде и вечерта стояхме до късно докато се приготвим. Легнах си в два часа, до три бях будна. След това съм заспала и сънувам сън, че при вратата на стаята се изправи леля ми, която беше покойница от преди пет години. Повика ме да изляза, че ме чакал раздавач. Излязох и видях, че на кладенеца се облегнал раздавача държащ в ръката си телеграма. Попитах го, каква е тази телеграма и той ми каза: „За скръб е, госпожа. Взех телеграмата и прочетох: „Кака ти Величка почина в 11 часа". В това време леля ми дойде при мене много весела, засмяна и ме запита какво пише в телеграмата. Аз се спрях за малко и помислих: нейната внучка се казваше Величка и аз помислих, че съобщението за смъртта се отнася за нея. Но тъй като ми беше неудобно направо да й кажа, че внучката й е починала, казах: „Кака Велика беше болна".
към текста >>

Тръгнах към кладенеца и видях същия човек, както в съня си и по същия начин държи телеграмата.
", в смисъл сестра ми от Пловдив, която се казваше Минка. Събудих се с ясното чувство, че действително кака е починала и събудих сестра си, която беше дошла от Казанлък. Тя като разбра за съня ми каза: „Успокой се, сънят ти показва, че злото й е умряло". Докато ние се разговаряхме на вратата се почука. Излязох и видях една моя съседка, която ми каза, че ме търси раздавача. Тръгнах към кладенеца и видях същия човек, както в съня си и по същия начин държи телеграмата. Питам го каква е тази телеграма и той ми отговаря със същите му: „За скръб, госпожа". Взех телеграмата и прочетох: „Кака ти почина в 11 часа". Повтори се точно както беше в сънят.
към текста >>

13. 8. ИДЕЙНИ ОБЩЕСТВА

Нарушение на окултните закони

А пък те с тяхното ще воюват" И направихме си молитва до кладенеца нагоре.
Те я работеха в селото тая земя също и градината, а ние я вземаме сега и не ни щяха, но имаше и които ни обичаха. Сега един ден реши Петър Камбуров да дава концерт в Главница, нали трябва да има културно-просветна дейност в селото. Обявиха концерта и отидохме ние всичките, но преди да отидем дойдоха та ни казаха, че ще провалят концерта. Щели младежи да се развикат там и ще провалят концерта. Брат Паню каза, мир и светлина на душата му: „Ние ще си направим молитва, ще постъпим с нашето оръжие ще воюваме против тях. А пък те с тяхното ще воюват" И направихме си молитва до кладенеца нагоре. Застанахме всички и мало и голямо. Направихме си молитва и тръгнахме. Отидохме и седнахме в салона. Младежи имаше много вън от салона. Кметът още го нямаше.
към текста >>

14. 7. САЛОНЪТ В РУСЕ. ТОДОР КОВАЧЕВ - ВНУК

Те са имали желание за нуждите на земеделието да се сдобият с кладенец и решили да изкопаят кладенец.
И наистина, тоя катър е правел много бели и много от приятелите там са си изпатили при опит да го яздят. Той намирал начин да ги хвърля от гърба си. Когато баща ми научил, че в тоя катър живее един владика имал възможност да го впрегне в каруцата и да отиде до Русе и обратно, като непрекъсната карал катъра да тича. Така възпитавал владиката. Тук е добре да спомена една негативна случка, която характеризира упорството и непослушанието на нашите приятели. Те са имали желание за нуждите на земеделието да се сдобият с кладенец и решили да изкопаят кладенец. Когато Учителят разбрал, че те имат такива намерения решил да им помогне като им казал къде да работят, трудът им ще се увенчае с успех и им посочил също къде има вода. Нашите приятели обаче вместо да отидат да копаят там, където Учителят им посочил отишли да копаят на стотина метра под това място. Копали дълго време и вода не излязла. Вместо да се върнат да копаят на това място, където Учителят им показал, те отишли на 100 - 150 м над това място. И там отново изгубили един месец да копаят и вода-пак не намерили.
към текста >>

Заразяли и не копали кладенец повече.
Копали дълго време и вода не излязла. Вместо да се върнат да копаят на това място, където Учителят им показал, те отишли на 100 - 150 м над това място. И там отново изгубили един месец да копаят и вода-пак не намерили. Така зарязали и едната, и другата дупка, но на това място, което Учителят им показал, даже и така, за опит не отишли да проверят и изкопаят, та да видят дали има вода или няма. Поне да проверят думите на Учителя. Не. Заразяли и не копали кладенец повече. И досега кладенец на това място няма. Има чешми на друго място, естествени гдето е излязла водата и направени чешми, но кладенец не направили. Така баща ми изкарал четири години. След туй живота го е подвел на други места, но с Учението не прекратил. Участвал е така активно, доколкото може, активно в братския живот.
към текста >>

И досега кладенец на това място няма.
Вместо да се върнат да копаят на това място, където Учителят им показал, те отишли на 100 - 150 м над това място. И там отново изгубили един месец да копаят и вода-пак не намерили. Така зарязали и едната, и другата дупка, но на това място, което Учителят им показал, даже и така, за опит не отишли да проверят и изкопаят, та да видят дали има вода или няма. Поне да проверят думите на Учителя. Не. Заразяли и не копали кладенец повече. И досега кладенец на това място няма. Има чешми на друго място, естествени гдето е излязла водата и направени чешми, но кладенец не направили. Така баща ми изкарал четири години. След туй живота го е подвел на други места, но с Учението не прекратил. Участвал е така активно, доколкото може, активно в братския живот. Даже годината, в която е строена на Рила заслона и кухнята, той е бил там и е участвал в тоя строеж.
към текста >>

Има чешми на друго място, естествени гдето е излязла водата и направени чешми, но кладенец не направили.
И там отново изгубили един месец да копаят и вода-пак не намерили. Така зарязали и едната, и другата дупка, но на това място, което Учителят им показал, даже и така, за опит не отишли да проверят и изкопаят, та да видят дали има вода или няма. Поне да проверят думите на Учителя. Не. Заразяли и не копали кладенец повече. И досега кладенец на това място няма. Има чешми на друго място, естествени гдето е излязла водата и направени чешми, но кладенец не направили. Така баща ми изкарал четири години. След туй живота го е подвел на други места, но с Учението не прекратил. Участвал е така активно, доколкото може, активно в братския живот. Даже годината, в която е строена на Рила заслона и кухнята, той е бил там и е участвал в тоя строеж. Тука пак мога да спомена една случка.
към текста >>

15. 21. ОТГОВОРЪТ

Люба Стойкова

Завършили своето развитие, а 10 кила вода от кладенеца не могат да извадят!
А знаем много добре, че Учителят и Бог не може да се проявява чрез обикновени човеци. За справка виж „Изгревът", том IV., стр. 639 - 641 под отговор № 20. Ще цитираме от „Ключът на живота", съборна беседа от 22.08.1928 г, стр. 20: „Мнозина казват, че са завършили своето развитие, че Бог Саваот им говорил направо и т. н. Завършили своето развитие, а 10 кила вода от кладенеца не могат да извадят! Бог Саваот им говорил, а никой не иска хляб да им даде. Как е възможно това? Не си правете никакви илюзии! Това е заблуждение! Това е положението на пияния човек, който се напива и казва: знаете ли кой съм аз?
към текста >>

16. 5. Гуменки и часовник за Гради; 6. Чифликът и Братството

Гради Колев Минчв

Още преди да почнем да вършеем, казвам на брат Сотиров: „Вземете 2-3 торби цимент и пясък, защото наоколо така се разбило, че водата, която взимаме от кладенеца, който не беше с чекрък, а с една голяма върлина, с един токмак поставен насреща й, се разлива, разкалва се и тя влиза отново в кладенеца“.
Имаше гара Нейчево след Карнобад. Селото беше на името на нейния съпруг Нейчево, а селото Докузев, където отидохме да жънем. Там бяхме от 22.-26 юни на чифлика. Добре, но като свърши бригадата, тъй като аз не бях ангажиран никъде останах на чифлика. Управител на чифлика беше брат Минчо Сотиров, бивш военен. Още преди да почнем да вършеем, казвам на брат Сотиров: „Вземете 2-3 торби цимент и пясък, защото наоколо така се разбило, че водата, която взимаме от кладенеца, който не беше с чекрък, а с една голяма върлина, с един токмак поставен насреща й, се разлива, разкалва се и тя влиза отново в кладенеца“. После бях проверил, че вършачката, с която ще вършеем беше с парен котел, който се кара с пара, така че от тая вода ще трябва да поддържаме вършачката и същевременно да пием от нея. Там бяхме доста народ, нали вършеем. Добре, но това нещо не стана. Като започнахме да вършеем, с кофата от кладенеца почнахме да пълним едно буре, а имаше една циганка и то като беше много горещо, тя даже нарочно правеше, като вземе кофата вместо да я излее в бурето, ще се полее отгоре, за да се разхлади, а тая вода влиза в кладенеца и в това време ние пък жадни няма накъде и пиехме от тая вода. Как не се разболяхме от някоя болест - Господ ни опази.
към текста >>

Като започнахме да вършеем, с кофата от кладенеца почнахме да пълним едно буре, а имаше една циганка и то като беше много горещо, тя даже нарочно правеше, като вземе кофата вместо да я излее в бурето, ще се полее отгоре, за да се разхлади, а тая вода влиза в кладенеца и в това време ние пък жадни няма накъде и пиехме от тая вода.
Управител на чифлика беше брат Минчо Сотиров, бивш военен. Още преди да почнем да вършеем, казвам на брат Сотиров: „Вземете 2-3 торби цимент и пясък, защото наоколо така се разбило, че водата, която взимаме от кладенеца, който не беше с чекрък, а с една голяма върлина, с един токмак поставен насреща й, се разлива, разкалва се и тя влиза отново в кладенеца“. После бях проверил, че вършачката, с която ще вършеем беше с парен котел, който се кара с пара, така че от тая вода ще трябва да поддържаме вършачката и същевременно да пием от нея. Там бяхме доста народ, нали вършеем. Добре, но това нещо не стана. Като започнахме да вършеем, с кофата от кладенеца почнахме да пълним едно буре, а имаше една циганка и то като беше много горещо, тя даже нарочно правеше, като вземе кофата вместо да я излее в бурето, ще се полее отгоре, за да се разхлади, а тая вода влиза в кладенеца и в това време ние пък жадни няма накъде и пиехме от тая вода. Как не се разболяхме от някоя болест - Господ ни опази. Та брат Сотиров се отнесе много нехайно към моето искане. За него и приближените му имаше една голяма бяла палатка където се прибираха и вода им се носеше от някаква чешма, а за работниците не беше направено необходимото, за да пият чиста вода. Като го гледах как постъпва правех сравнение между свако ми Слави Тодоров и брат Сотиров и намирах, че постъпките му не са както трябва да бъдат в братството. Иначе брат Сотиров беше добър брат.
към текста >>

17. Първи разговое с Темелко на 27.1.1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

Юрданка Жекова (от Цанка Екимова)

Говориме си и пасем и на обед, долу в полето има манастирче и по него има река иде от Говедарци и там кладенец има.
От 5-6 години я пасях, от децата никой не иска да я пасе и понеже съм пенсионер нямам друга работа, раздвижвах се с нея. Харно, ама една неделя пак отивам да я пасем, тоя внук неженения, не Петър, а брат му. Казвам: „Димитре, ха днеска кравата тия паси, я малко да починем тука, че ще ни дойдат гости, малко да съм на разположение“. „Слушай, дедо, не днеска, един час не мога да ги пасем, един час не мога.“ И я помислих какво да правим, пак вземах оглавника, поведох кравата и пак тръгнах. Един друг старец пак комшия заедно сме другари. Говориме си и пасем и на обед, долу в полето има манастирче и по него има река иде от Говедарци и там кладенец има. При кладенеца сме вързали кравите и да обедваме. Тъкмо се наобядвахме и ето една кола идва от Перник, камион. И дойде близо до нас и казва: „Хей, приятели, има ли некой крава да продава? “ „Ела, бе, брат ми.“ Слезна и една жена от камиона. „Ей тази крава я продавам.“ Жена му взе та измузе млекото, хареса я, огледа я, не знам какво прави и после ме пита: „Колко пари?
към текста >>

При кладенеца сме вързали кравите и да обедваме.
Харно, ама една неделя пак отивам да я пасем, тоя внук неженения, не Петър, а брат му. Казвам: „Димитре, ха днеска кравата тия паси, я малко да починем тука, че ще ни дойдат гости, малко да съм на разположение“. „Слушай, дедо, не днеска, един час не мога да ги пасем, един час не мога.“ И я помислих какво да правим, пак вземах оглавника, поведох кравата и пак тръгнах. Един друг старец пак комшия заедно сме другари. Говориме си и пасем и на обед, долу в полето има манастирче и по него има река иде от Говедарци и там кладенец има. При кладенеца сме вързали кравите и да обедваме. Тъкмо се наобядвахме и ето една кола идва от Перник, камион. И дойде близо до нас и казва: „Хей, приятели, има ли некой крава да продава? “ „Ела, бе, брат ми.“ Слезна и една жена от камиона. „Ей тази крава я продавам.“ Жена му взе та измузе млекото, хареса я, огледа я, не знам какво прави и после ме пита: „Колко пари? “ „Пет бона.“ В.: В ония времена , да.
към текста >>

18. 1. Благоуханието

Памучето пуснахме в един сух кладенец.
Когато след някой ден се срещнах с дядо поп Дъновски, синът му Петър ме спря и каза: „Добре изпълни задачата“. После допълни: „Ще се събирате и ще правите нощни молитви! “ Една нощ във време на молитва за първи път се разля необикновен аромат над главите ни и ни се внуши да си издигнем ръцете нагоре и в тях ни се даде миро благоуханно. От него всички с едно памуче се намазахме. На следващият ден помазахме с памучето напоено с мирото трима души болни и те моментално оздравяха. Памучето пуснахме в един сух кладенец. Като падна памучето на дъното от този момент в кладенеца бликна изобилие вода в синкав цвят и от тази вода раздадохме и чрез нея се лекуваха болни. На сутринта Петър Дънов ми каза: „Това ухание се даде от горе, но то рядко се дава. Имали сте посещение на същества от някоя друга планета“. Нея нощ всички бяхме на колене и пеехме: „Тебе пеем! “ След това уханието изчезна и не се повтори.
към текста >>

Като падна памучето на дъното от този момент в кладенеца бликна изобилие вода в синкав цвят и от тази вода раздадохме и чрез нея се лекуваха болни.
После допълни: „Ще се събирате и ще правите нощни молитви! “ Една нощ във време на молитва за първи път се разля необикновен аромат над главите ни и ни се внуши да си издигнем ръцете нагоре и в тях ни се даде миро благоуханно. От него всички с едно памуче се намазахме. На следващият ден помазахме с памучето напоено с мирото трима души болни и те моментално оздравяха. Памучето пуснахме в един сух кладенец. Като падна памучето на дъното от този момент в кладенеца бликна изобилие вода в синкав цвят и от тази вода раздадохме и чрез нея се лекуваха болни. На сутринта Петър Дънов ми каза: „Това ухание се даде от горе, но то рядко се дава. Имали сте посещение на същества от някоя друга планета“. Нея нощ всички бяхме на колене и пеехме: „Тебе пеем! “ След това уханието изчезна и не се повтори. Чак тогава разбрах, че Петър Дънов не е обикновен човек и започнахме да Го наричаме всички Учителю.
към текста >>

19. 1. Хвърленият зъб - хвърлен камък - посадена мечта

Мариета Бертоли

Нея я болял много силно зъб и на излизане в двора на тази галерия има един кладенец, творба на изкуството, направен много хубаво, успява да си изтръгне зъбът и го хвърля в кладенеца и казва на годеника си: „Да оставя нещо от себе си, та дано един ден ако имам син, да дойде и той в тази хубава страна да учи".
Майката на Влади е учила в Шумен, тя е шумналийка, учила при майката на Панчо Владигеров, която била музикантка също. После към 1906-07-08 тя идва в София, запознава се с бащата на Влади. А през 1910 г. академията организира екскурзия в Италия. И те като годеници, той взема годеницата си Костанца във Флоренция в галерия „Пими", една от най-големите художествени галерии. Нея я болял много силно зъб и на излизане в двора на тази галерия има един кладенец, творба на изкуството, направен много хубаво, успява да си изтръгне зъбът и го хвърля в кладенеца и казва на годеника си: „Да оставя нещо от себе си, та дано един ден ако имам син, да дойде и той в тази хубава страна да учи". И наистина, майка му Констанца ражда син Влади, а като порасна дойде в Италия не само, че учи в Италия, но и в Италия се оженихме с него през 1940 г. Дето се казва - карма. В Рим завърших аз и същата година като идвам в София, във всички градове се учи италиански, а мене ме пращат в Разград да учителствувам. Та ви казвам човек си има карма, нещо вързано. След туй ме пратиха в Пловдив, където съм се родила на 28.VIII.1916 г., след туй отидох при Влади във Виена и 6 месеца стоях.
към текста >>

20. 79. ОБИЧЕН И СКЪП

ТОМ 8

С конец не може да извадиш вода от кладенеца, но с дебело въже можеш.
И казва Той: "Думата "обичен" представя основите, върху които животът расте и се развива, а "скъп" представя закон на промени, закон на месечината. Не може човек да се грее на месечината. Вибрациите на думата "скъп" са слаби, а на "обичен" - силни. Няма сила в думата скъп. Тя е конец. С конец не може да извадиш вода от кладенеца, но с дебело въже можеш. Дебело въже е думата "обичен". Учителят съпоставя с думата обичен и друга една дума, думата любезен. И в този случай обичен е по-силна. Буквата "з" в думата любезен разваля всичко. Тази дума няма хубави вибрации.
към текста >>

21. 36. РУДОЛФ ЩАЙНЕР

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

ТОМ 8

Затова аз разбирам материалистите, те са задълбали вече толкоз дълбок кладенец, че са стигнали до дъното на конуса, на върха на конуса и вече губят нишката, губят връзката с духовните изяви в битието.
Но той вижда техните много несъстоятелни методи, по които работят, чрез които те искат да докажат на този вече много обострен, обективен ум на европееца, интелект, да докажат истинността и правдивостта на невидимите светове. Той казва: "Това са европейци, хора на интелекта, други са методите, по които трябва на тях да се откриват реалистичните духовни истини". И понеже те прилагат методите на източната школа, той казва: "Вие трябва да знаете, че източния човек е един натюрел, европееца е друг натюрел. Източния човек е съзерцател, у него още, той не е слязъл още напълно във физическото поле, и той индуса казва: "Всичко е мая, всичко е измама". Р. Щайнер казва: "А задачата на европееца е, на бялата раса е, на петата раса е да проучи докрай, до последната фибра физическата Вселена. Затова аз разбирам материалистите, те са задълбали вече толкоз дълбок кладенец, че са стигнали до дъното на конуса, на върха на конуса и вече губят нишката, губят връзката с духовните изяви в битието. Ако вие работите така, няма да имате резултат, аз се отделям от вас". Тогава той казва: "Вие сте заети с вашата теософия, вашите индуски божества, аз създавам антропософия". Антропос значи на гръцки човек. "Мен ме интересува човекът. Как е засегнат във Вселената, какви са неговите пътища, по които той се развива, какви култури ще създаде и каква е крайната цел на неговия път, на неговия живот".
към текста >>

22. 13. ПЪРВИТЕ ЕКСКУРЗИИ НА ВИТОША

Знаете квартал Лозенец, сега където е Гимназията, тогава беше празно място, имаше един кладенец.
Първата екскурзия на която съм присъствала с Учителя, това беше през 1920 год. на Димитровден. Тогава Димитровден беше както сегашната дата, а не новата дата, значи е било на 8 ноември. Есента беше хубава, нямаше сняг и казаха че ще има екскурзия. И понеже всички живеехме в града, нали е 1920 год., така къде ще се събереме, при Кръста на Лозенец. Знаете квартал Лозенец, сега където е Гимназията, тогава беше празно място, имаше един кладенец. Така с дърво, както едно време се вадеше вода. Казаха, при кладенеца се събираме, защото там имаше широко място, където могат да се съберат и сто души. И значи отидохме там, събрахме се и тръгнахме по Драгалевското шосе и стигнахме докъм гробищата, те и тогава си бяха там в Драгалевци и ние свихме по шосето, както впоследствие вървяхме, но тръгнахме надясно, така през полето направо през нивите, защото всичко е вече прибрано и отидохме горе, както се казва на Паша-бунар, дето е най- студената вода Киш-киш, дето има хижа, малка сега. Аз оттогава не съм отивала никога повече. Тогава бе за пръв път.
към текста >>

Казаха, при кладенеца се събираме, защото там имаше широко място, където могат да се съберат и сто души.
Тогава Димитровден беше както сегашната дата, а не новата дата, значи е било на 8 ноември. Есента беше хубава, нямаше сняг и казаха че ще има екскурзия. И понеже всички живеехме в града, нали е 1920 год., така къде ще се събереме, при Кръста на Лозенец. Знаете квартал Лозенец, сега където е Гимназията, тогава беше празно място, имаше един кладенец. Така с дърво, както едно време се вадеше вода. Казаха, при кладенеца се събираме, защото там имаше широко място, където могат да се съберат и сто души. И значи отидохме там, събрахме се и тръгнахме по Драгалевското шосе и стигнахме докъм гробищата, те и тогава си бяха там в Драгалевци и ние свихме по шосето, както впоследствие вървяхме, но тръгнахме надясно, така през полето направо през нивите, защото всичко е вече прибрано и отидохме горе, както се казва на Паша-бунар, дето е най- студената вода Киш-киш, дето има хижа, малка сега. Аз оттогава не съм отивала никога повече. Тогава бе за пръв път. Там имаше само изворче и там накладохме огън, като чайниците се носеха, пихме чай, както винаги на нашите екскурзии. Щото Учителят не пиеше студена вода и нас не ни съветваше, особено когато се движим, след като сме ходили, да пием студена вода.
към текста >>

23. 14. ЗАДАЧИТЕ НА ВИТОША

Ние тръгвахме от билото там, дето е сега, имаше кладенец на пътя, нали като се изкачиш от града, има една височинка.
Е.А.: Да. В.К.: Как бяха тези, в какво се състоеше тази задача? Е.А.: Аз сега трябва да си припомня, не мога, да. В.К.: Не, така в общи черти. Е.А.: А, в общи черти мога да кажа. Ние тръгвахме от билото там, дето е сега, имаше кладенец на пътя, нали като се изкачиш от града, има една височинка. В.К.: Да, от Драгалевци. Е.А: Не от Драгалевци. В.К.: Към Витоша? Е.А.: Не, не, не в самото начало, още на пътя. Още в това на Корубъглар гдето го казвахме.
към текста >>

И ние се събирахме на кладенчето, кладенец беше с един дълъг прът.
Защото ние днес взимаме рейса оттука и се качваме на Драгалевци направо. Е.А.: Е сега така правите, ама тогава ние се събирахме. Учителят определяше. Ще има казва екскурзия. Тръгваме в толкова часа, които искат да дойдат. И ние се събирахме на кладенчето, кладенец беше с един дълъг прът. В.К.: Татарски кладенец с дърво и кофа. Е.А.: С кофа, да. И при него заставахме като пункт и оттам почваха упражненията, които ги даде Учителят. Той даде доста упражнения тогава. В.К.: В какво се заключаваха тия упражнения?
към текста >>

В.К.: Татарски кладенец с дърво и кофа.
Е.А.: Е сега така правите, ама тогава ние се събирахме. Учителят определяше. Ще има казва екскурзия. Тръгваме в толкова часа, които искат да дойдат. И ние се събирахме на кладенчето, кладенец беше с един дълъг прът. В.К.: Татарски кладенец с дърво и кофа. Е.А.: С кофа, да. И при него заставахме като пункт и оттам почваха упражненията, които ги даде Учителят. Той даде доста упражнения тогава. В.К.: В какво се заключаваха тия упражнения? Е.А.: Ами упражненията се заключаваха да речем, сега по памет.
към текста >>

24. 173. НЕДОВЪРШЕНАТА И РАЗВАЛЕНА РАБОТА ЗА ГОСПОДА

В.К.: Вие ми разказахте някои задачи, имали сте един кладенец на Витоша.
Аз така го разбрах. В.К.: Аз мислех по отношение на Божията правда. Е.А.: Аз така го разбрах, а не иначе. В.К.: По Божията справедливост. Е.А.: Че той ве че не може да се отърве от Учителя. В.К.: Вие ми разказахте някои задачи, имали сте един кладенец на Витоша. Е.А.: Не, на Витоша не. Едно кладенче на Диана Бад. В.К.: А, на Диана Бад. То го откриха съвсем случайно или как? Е.А.: На нашият Изгрев нямаше извор и нямаме вода.
към текста >>

25. 178. ПЪРВАТА ЕКСКУРЗИЯ

Беседа държана на 09.02.1923 г.

Тръгнахме от София, но всъщност от този, нали имаше един кладенец голям с едно голямо дърво и кофа накрая, която се спуска в бунара.
А то е едно малко изворче на едно тясно място. Нямаше никакъв простор където даже да седнеме и се пръснахме по цялата така полянка наоколо и така прекарахме деня. Сега мен ми направи впечатление, че приятелите приказваха, пък не знаеха. Приказваха оттук-оттам. След това направи ми впечатление, че се върви без да се знае накъде и аз не си спомням друго и тука имам така описано това. Тръгнахме от София, но всъщност от този, нали имаше един кладенец голям с едно голямо дърво и кофа накрая, която се спуска в бунара. Ама ти не го знаеш него, да, точно на билото на как се казва високата част на Драгалевци. Учителят даде задачата за една задача. Тази задача се състоеше в това: всеки, който следва Школата и желае да направи тази задача ще тръгне една вечер в 12 часа през нощта от дома си, ще тръгне по пътя сам, с никого няма да се среща, ще отбягва всякакви говорения с хора, ако някой го закачи и тогава, и постепенно ще върви по пътя. Даже Учителят каза, да си вземе по една филия хляб в джоба, че кучетата в Драгалевци да не ни лаят. Нали за удобство беше това и разбира се, че всеки го направи, защото да те лаят кучетата не е приятно.
към текста >>

26. 16 - 14. ДЯДО ВЛАЙЧО

Желю Танев Николов

ТОМ 10

Една година бяхме специално поканени да копаем кладенец.
В.К.: Понеже си контактувал с дядо Влайчо, да кажеш някои опитности, които имаш с него или си чувал. Ж.Т.: Имам. С брат Влайчо много пъти сме имали среща. Много пъти сме получавали писма, много пъти сме били поканвани от него да ходим в неговото село Коньово. Имаме доста случаи с него. Една година бяхме специално поканени да копаем кладенец. Брат Бельо от Белчово, Старозагорско и аз, двамата бяхме само. Наистина имаше и гости, но той идваше при нас и при гостите. Ние за два дена направихме голяма работа. За два деня изкарахме към четири метра само с брат Бельо. Между другото брат Влайчо ни казваше така: „Ще дойде ден, когато в този район ще има Школа на децата на Бялото Братство." В.К.: Къде е било това точно?
към текста >>

27. IV.14 август, четвъртък 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

та да може да влезе в кладенеца на Павла.
И отпосле, детето като започне да казва „татко" и „мамо", това е най-високото положение, защото бащата е вече цар, а майката - царица. Но да знаете, че това дете като казва „тате", подир него всичките деца в невидимия свят казват „татко", защото във всяко дете, което казва „татко", живеят много деца. Затова за вашите деца вие благодарете на Бога, че ги имате, познайте душите на вашите деца, познайте връзката, която имате с тях. Изучете защо ви викат „татко" и „мамо", Ако изучите всичко това и придобиете дарбите, посочени в 28 стих на прочетената глава, ще познаете защо тия деца ви викат „татко". Павел, който писал тия думи, беше запознат с еврейската кабала и беше много сведущ, но на човека са нужни дебело въже и една кофа. та да може да влезе в кладенеца на Павла. Та затова хората, като се срещнат с тия мъчнотии, току ги видим, че потърсили по-плитък кладенец. Значи Христовото учение и Павел не са за деца. Пък и не толкова дълбок кладенец е за всекиго, защото има някои, които се страхуват, щом им покажеш такъв дълбок кладенец. На страхливия покажи плитък кладенец. Някои като гледат, че този и онзи са поканени, искат и те да бъдат поканени и се сърдят, ако не ги поканят.
към текста >>

Та затова хората, като се срещнат с тия мъчнотии, току ги видим, че потърсили по-плитък кладенец.
Но да знаете, че това дете като казва „тате", подир него всичките деца в невидимия свят казват „татко", защото във всяко дете, което казва „татко", живеят много деца. Затова за вашите деца вие благодарете на Бога, че ги имате, познайте душите на вашите деца, познайте връзката, която имате с тях. Изучете защо ви викат „татко" и „мамо", Ако изучите всичко това и придобиете дарбите, посочени в 28 стих на прочетената глава, ще познаете защо тия деца ви викат „татко". Павел, който писал тия думи, беше запознат с еврейската кабала и беше много сведущ, но на човека са нужни дебело въже и една кофа. та да може да влезе в кладенеца на Павла. Та затова хората, като се срещнат с тия мъчнотии, току ги видим, че потърсили по-плитък кладенец. Значи Христовото учение и Павел не са за деца. Пък и не толкова дълбок кладенец е за всекиго, защото има някои, които се страхуват, щом им покажеш такъв дълбок кладенец. На страхливия покажи плитък кладенец. Някои като гледат, че този и онзи са поканени, искат и те да бъдат поканени и се сърдят, ако не ги поканят. Добре, но какво ще разберете вие от Павловия дълбок кладенец?
към текста >>

Пък и не толкова дълбок кладенец е за всекиго, защото има някои, които се страхуват, щом им покажеш такъв дълбок кладенец.
Изучете защо ви викат „татко" и „мамо", Ако изучите всичко това и придобиете дарбите, посочени в 28 стих на прочетената глава, ще познаете защо тия деца ви викат „татко". Павел, който писал тия думи, беше запознат с еврейската кабала и беше много сведущ, но на човека са нужни дебело въже и една кофа. та да може да влезе в кладенеца на Павла. Та затова хората, като се срещнат с тия мъчнотии, току ги видим, че потърсили по-плитък кладенец. Значи Христовото учение и Павел не са за деца. Пък и не толкова дълбок кладенец е за всекиго, защото има някои, които се страхуват, щом им покажеш такъв дълбок кладенец. На страхливия покажи плитък кладенец. Някои като гледат, че този и онзи са поканени, искат и те да бъдат поканени и се сърдят, ако не ги поканят. Добре, но какво ще разберете вие от Павловия дълбок кладенец? Знаете ли законите и пророците? Знаете ли онова, което разбраха дванадесетте рибари, които означиха тогавашната цивилизация?
към текста >>

На страхливия покажи плитък кладенец.
Павел, който писал тия думи, беше запознат с еврейската кабала и беше много сведущ, но на човека са нужни дебело въже и една кофа. та да може да влезе в кладенеца на Павла. Та затова хората, като се срещнат с тия мъчнотии, току ги видим, че потърсили по-плитък кладенец. Значи Христовото учение и Павел не са за деца. Пък и не толкова дълбок кладенец е за всекиго, защото има някои, които се страхуват, щом им покажеш такъв дълбок кладенец. На страхливия покажи плитък кладенец. Някои като гледат, че този и онзи са поканени, искат и те да бъдат поканени и се сърдят, ако не ги поканят. Добре, но какво ще разберете вие от Павловия дълбок кладенец? Знаете ли законите и пророците? Знаете ли онова, което разбраха дванадесетте рибари, които означиха тогавашната цивилизация? Те бяха наистина прости хора повидимому, но който се уловеше в тяхната мрежа, не можеше вече да се избави.
към текста >>

Добре, но какво ще разберете вие от Павловия дълбок кладенец?
Та затова хората, като се срещнат с тия мъчнотии, току ги видим, че потърсили по-плитък кладенец. Значи Христовото учение и Павел не са за деца. Пък и не толкова дълбок кладенец е за всекиго, защото има някои, които се страхуват, щом им покажеш такъв дълбок кладенец. На страхливия покажи плитък кладенец. Някои като гледат, че този и онзи са поканени, искат и те да бъдат поканени и се сърдят, ако не ги поканят. Добре, но какво ще разберете вие от Павловия дълбок кладенец? Знаете ли законите и пророците? Знаете ли онова, което разбраха дванадесетте рибари, които означиха тогавашната цивилизация? Те бяха наистина прости хора повидимому, но който се уловеше в тяхната мрежа, не можеше вече да се избави. Но ще кажете, че Духът е влязъл в тях, та затова били такива. Обаче знаете ли какво нещо е Духът?
към текста >>

28. IV.16 август, събота 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

Във вас се поражда понякога съмнение и искате големи работи, но когато влизате в някой кладенец, трябва да имате здраво въже, защото можете да останете вътре.
То е човешкото. А да си благоразположен към онези, които не са разположени към тебе, това е Божественото. Да учиш умните, всякой може, но да обичаш безумните, които ще ти заплатят според безумието, това е Божественото. Тези са принципите, които аз държа, и тези принципи са Христови. Когато тези принципи влязат в църквата и във вас, ще преобразят вашия живот. Във вас се поражда понякога съмнение и искате големи работи, но когато влизате в някой кладенец, трябва да имате здраво въже, защото можете да останете вътре. Трябва кофата ви да е здрава и тези, които ви спущат в кладенеца, трябва да бъдат здрави хора. Христовата църква се образува и тия, които са в нея, искат да Му служат, но да им плати. И Христос казва: „Добре, работете, Аз ще ви платя." И в този случай те ще вземат толкова, колкото са се пазарили. Запример, има евангелски проповедници със заплати, да кажем, 200 лева месечно и Христос казва: „Добре, дайте му 200 лева на месец." Един владика иска 1000 лева на месец и Христос казва: „Добре, платете му." Друг свещеник иска 150, требите, курбана, кожите на курбана и Христос казва: „Добре, дайте му ги нему." И така, сега Христос плаща на всички ни много или малко, защото трябва ни да живеем в този свят. Обаче, за да разберем вътрешната страна на християнството, трябва да дойдем при тези светци, които стояха много по-високо от оная тълпа, която търсеше и славеше Христа не за друго, а за хляб, та Го предизвика да им каже: „Търсите Ме за хляба." Когато тези двамата слепци викаха: „Господи, помилуй ни, Сине Давидов." Думата „помилуй" съдържа в себе си дълбок смисъл.
към текста >>

Трябва кофата ви да е здрава и тези, които ви спущат в кладенеца, трябва да бъдат здрави хора.
А да си благоразположен към онези, които не са разположени към тебе, това е Божественото. Да учиш умните, всякой може, но да обичаш безумните, които ще ти заплатят според безумието, това е Божественото. Тези са принципите, които аз държа, и тези принципи са Христови. Когато тези принципи влязат в църквата и във вас, ще преобразят вашия живот. Във вас се поражда понякога съмнение и искате големи работи, но когато влизате в някой кладенец, трябва да имате здраво въже, защото можете да останете вътре. Трябва кофата ви да е здрава и тези, които ви спущат в кладенеца, трябва да бъдат здрави хора. Христовата църква се образува и тия, които са в нея, искат да Му служат, но да им плати. И Христос казва: „Добре, работете, Аз ще ви платя." И в този случай те ще вземат толкова, колкото са се пазарили. Запример, има евангелски проповедници със заплати, да кажем, 200 лева месечно и Христос казва: „Добре, дайте му 200 лева на месец." Един владика иска 1000 лева на месец и Христос казва: „Добре, платете му." Друг свещеник иска 150, требите, курбана, кожите на курбана и Христос казва: „Добре, дайте му ги нему." И така, сега Христос плаща на всички ни много или малко, защото трябва ни да живеем в този свят. Обаче, за да разберем вътрешната страна на християнството, трябва да дойдем при тези светци, които стояха много по-високо от оная тълпа, която търсеше и славеше Христа не за друго, а за хляб, та Го предизвика да им каже: „Търсите Ме за хляба." Когато тези двамата слепци викаха: „Господи, помилуй ни, Сине Давидов." Думата „помилуй" съдържа в себе си дълбок смисъл. С тези думи тези слепци са изявявали, че всичките техни пътища са били пътища на страдание и падение и затова искали да им се отворят очите, за да бъдат въведени в Христовата църква.
към текста >>

Павел, който писал тия думи, беше запознат с еврейската кабала и беше много сведущ, но на човека са нужни дебело въже и една кофа, та да може да влезе в кладенеца на Павла.
И отпосле, детето като започне да казва „татко" и „мамо", това е най-високото положение, защото бащата е вече цар, а майката - царица. Но да знаете, че това дете като казва „тате", подир него всичките деца в невидимия свят казват „татко", защото във всяко дете, което казва „татко", живеят много деца. Затова за вашите деца вие благодарете на Бога, че ги имате, познайте душите на вашите деца, познайте връзката, която имате с тях. Изучете защо ви викат „татко" и „мамо". Ако изучите всичко това и придобиете дарбите, посочени в 28 стих на прочетената глава, ще познаете защо тия деца ви викат „татко". Павел, който писал тия думи, беше запознат с еврейската кабала и беше много сведущ, но на човека са нужни дебело въже и една кофа, та да може да влезе в кладенеца на Павла. Та затова хората, като се срещнат с тия мъчнотии, току ги видим, че потърсили по-плитък кладенец. Значи Христовото учение и Павел не са за деца. Пък и не толкова дълбок кладенец е за всекиго, защото има някои, които се страхуват, щом им покажеш такъв дълбок кладенец. На страхливия покажи плитък кладенец. Някои като гледат, че този и онзи са поканени, искат и те да бъдат поканени и се сърдят, ако не ги поканят.
към текста >>

Та затова хората, като се срещнат с тия мъчнотии, току ги видим, че потърсили по-плитък кладенец.
Но да знаете, че това дете като казва „тате", подир него всичките деца в невидимия свят казват „татко", защото във всяко дете, което казва „татко", живеят много деца. Затова за вашите деца вие благодарете на Бога, че ги имате, познайте душите на вашите деца, познайте връзката, която имате с тях. Изучете защо ви викат „татко" и „мамо". Ако изучите всичко това и придобиете дарбите, посочени в 28 стих на прочетената глава, ще познаете защо тия деца ви викат „татко". Павел, който писал тия думи, беше запознат с еврейската кабала и беше много сведущ, но на човека са нужни дебело въже и една кофа, та да може да влезе в кладенеца на Павла. Та затова хората, като се срещнат с тия мъчнотии, току ги видим, че потърсили по-плитък кладенец. Значи Христовото учение и Павел не са за деца. Пък и не толкова дълбок кладенец е за всекиго, защото има някои, които се страхуват, щом им покажеш такъв дълбок кладенец. На страхливия покажи плитък кладенец. Някои като гледат, че този и онзи са поканени, искат и те да бъдат поканени и се сърдят, ако не ги поканят. Добре, но какво ще разберете вие от Павловия дълбок кладенец?
към текста >>

Пък и не толкова дълбок кладенец е за всекиго, защото има някои, които се страхуват, щом им покажеш такъв дълбок кладенец.
Изучете защо ви викат „татко" и „мамо". Ако изучите всичко това и придобиете дарбите, посочени в 28 стих на прочетената глава, ще познаете защо тия деца ви викат „татко". Павел, който писал тия думи, беше запознат с еврейската кабала и беше много сведущ, но на човека са нужни дебело въже и една кофа, та да може да влезе в кладенеца на Павла. Та затова хората, като се срещнат с тия мъчнотии, току ги видим, че потърсили по-плитък кладенец. Значи Христовото учение и Павел не са за деца. Пък и не толкова дълбок кладенец е за всекиго, защото има някои, които се страхуват, щом им покажеш такъв дълбок кладенец. На страхливия покажи плитък кладенец. Някои като гледат, че този и онзи са поканени, искат и те да бъдат поканени и се сърдят, ако не ги поканят. Добре, но какво ще разберете вие от Павловия дълбок кладенец? Знаете ли законите и пророците? Знаете ли онова, което разбраха дванадесетте рибари, които означиха тогавашната цивилизация?
към текста >>

На страхливия покажи плитък кладенец.
Ако изучите всичко това и придобиете дарбите, посочени в 28 стих на прочетената глава, ще познаете защо тия деца ви викат „татко". Павел, който писал тия думи, беше запознат с еврейската кабала и беше много сведущ, но на човека са нужни дебело въже и една кофа, та да може да влезе в кладенеца на Павла. Та затова хората, като се срещнат с тия мъчнотии, току ги видим, че потърсили по-плитък кладенец. Значи Христовото учение и Павел не са за деца. Пък и не толкова дълбок кладенец е за всекиго, защото има някои, които се страхуват, щом им покажеш такъв дълбок кладенец. На страхливия покажи плитък кладенец. Някои като гледат, че този и онзи са поканени, искат и те да бъдат поканени и се сърдят, ако не ги поканят. Добре, но какво ще разберете вие от Павловия дълбок кладенец? Знаете ли законите и пророците? Знаете ли онова, което разбраха дванадесетте рибари, които означиха тогавашната цивилизация? Те бяха наистина прости хора повидимому, но който се уловеше в тяхната мрежа, не можеше вече да се избави.
към текста >>

Добре, но какво ще разберете вие от Павловия дълбок кладенец?
Та затова хората, като се срещнат с тия мъчнотии, току ги видим, че потърсили по-плитък кладенец. Значи Христовото учение и Павел не са за деца. Пък и не толкова дълбок кладенец е за всекиго, защото има някои, които се страхуват, щом им покажеш такъв дълбок кладенец. На страхливия покажи плитък кладенец. Някои като гледат, че този и онзи са поканени, искат и те да бъдат поканени и се сърдят, ако не ги поканят. Добре, но какво ще разберете вие от Павловия дълбок кладенец? Знаете ли законите и пророците? Знаете ли онова, което разбраха дванадесетте рибари, които означиха тогавашната цивилизация? Те бяха наистина прости хора повидимому, но който се уловеше в тяхната мрежа, не можеше вече да се избави. Но ще кажете, че Духът е влязъл в тях, та затова били такива. Обаче знаете ли какво нещо е Духът?
към текста >>

29. IV.5 август, сряда 1915г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

Не чакайте да влезете в кладенеца и Той да ви избави.
Светските хора не се приближават към изучаването на формите, отколкото ние, които философствуваме. За да придобием този' вътрешен мир, трябва да се избавим от много предубеждения. Най-първо не трябва да си служим с формите на различните автори. Четете някой автор и доколкото неговата форма благоприятствува за вас, възприемате я. Но ще каже някой: „Господ ще ме избави." Това, от което вие може да се избавите, не чакайте Той да ви избави. Не чакайте да влезете в кладенеца и Той да ви избави. Сега за създаването на формите. Те съществуват в природата, само че трябва да ги търсим. Да допуснем следното изяснение. Вие сте сърдечно неразположени, а законът на религията обяснява, че във висшия свят има безформени форми, които ни причиняват неприятност. Понеже душата по естеството си обича красивото и хубавото, когато в света има нещо непорядъчно, то причинява известно болезнено състояние и човек получава едно неразположение.
към текста >>

30. Наряди за 1923 г.

ТОМ 12

пункт „Кладенеца".
сутринта.Песен.Молитва.Реферат „Изкуство" -Джуджев (7.30-8.30ч.).Разисквания.Почивка (9.30-Юч.)Общи въпроси (10-12ч.) След обед. 3 часа.Събрание на сестрите (3-4ч.)КОНЦЕРТ (4.30-6.30ч.). [Ден четвърти], Сряда, 4 юлий 1923 год. Екскурзия до Витоша. Тръгване 5 часа сутр. Сбор. пункт „Кладенеца". Съборът се закрива на планината. 5) ПРЕДЛОЖЕНИЕ от 20 юлий 1923 година Кооперативно Здружение „Бело Братство" Централа София ПРЕДЛОЖЕНИЕ Драги братя и сестри, На 15 юлий т.г. в София, по взетата по-рано инициатива, се учреди Кооперативно Здружение „Бело Братство", което съгласно устава си има своята централа в София, а клонове в целата страна. Високоблагородната идея, която цели нашето Братство, съвпада напълно с идеите на учредената кооперация: с общ Труд и усилия, при връзките, които всички братя и сестри, градове, паланки и села имат, съществуванието на една кооперация е осигурено. Доставка на известни продукти без посредници, на по-ефтина цена, рационалната обработка на земя, усъвършенствано производство на разни потреби и предмети, а главно просветна и книжовна дейност, ето главните задачи на здружението.
към текста >>

31. СВЕЩЕННОТО ПРАВИЛО

ТОМ 12

Тогава ще ви определим другия петък - до пояс сняг, ще чакате, пък ако се смрази снегът, то е привилегия, времето иска да ви помогне, пък ако не иска да ви помогне, ще кажете: „Ние искаме да газим такъв сняг.“ В шест и половина часа сутринта или 7 на кладенеца.
Истината ви казвам, когато човек има едно свещено правило: „Каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето и каквото отвържете на земята, отвързано ще бъде на небето.“ (Учителят донесе своята книга IV и V серия беседите, подаде я на Мария и каза „Определете едно число, някоя страница. (Паша: „25 страница.“ Падна се от беседата „Плачът“) Савка - 47 страница: „Тогаз праведните ще просветнат.“ [От четвърта серия на Сила и живот.] Мария 200 - Волята на Отца [От пета серия на Сила и живот] Сотирка 914 - „Ти целувание ми не даде.“ [Четвърта серия на Сила и живот] Мика 325 - Много плод [ Беседата „Много плод“ от пета серия на Сила и живот.] Сега вие имате желание да повикате други във вашия клас. Аз наричам вашия клас, клас на опитите. Кажете ги кои са и тях ще ги турим в снега. (- Еленка Андреева, Дафинка Пенчева, Виктория Христова, Олга Славчева и Василка Иванова.) Сега вие каните пет, пък после, (след 5 месеца), те ще поканят други пет. Тогава ще ви определим другия петък - до пояс сняг, ще чакате, пък ако се смрази снегът, то е привилегия, времето иска да ви помогне, пък ако не иска да ви помогне, ще кажете: „Ние искаме да газим такъв сняг.“ В шест и половина часа сутринта или 7 на кладенеца. Ще си носите едно гюмче за вода. И всяка да си вземе кибрит и малко борина със себе си, ще си направим един голям огън. Може да си вземете една тенджерка и картошки всяка ще носи. Вие сте 9 души, може да го направим 12 души или 10, но 12 [е] свещеното число. Ще си вземете двойни чорапи и по една фанела в запас.
към текста >>

32. Класът на Добродетелите

Съчинения и писма на ученичките

ТОМ 12

А когато дойде жадния пътник и застане при кладенеца ти, какво ще му дадеш?
Ти бъди воля, бъди страж, бъди приятел на това Божествено трептение, което единствено ще услажда живота ти. Ако ти я пазиш, ти ще видиш в нейните спокойни води ще се отрази слънцето, синината на небето и белите нежни облаци... Ти ще вкусиш животворната влага, когато си в жажда, а иначе, какво ще остане ако не я пазиш? Обичай душата си, след като си възлюбил Бога, за да може да те посети Неговия Дух в чистото светилище на твоя Божествен живот. Иначе где ще слезе Той? - Ще те отмине, ще отиде при тая що е приготвила себе си за жениха, а ти ще останеш жаднеюща и тъжна. А когато дойде жадния пътник и застане при кладенеца ти, какво ще му дадеш? Имаш ли съсъд чист, с който да почерпиш вода от Божествения извор? Бъди щедър към своята душа, храни я с плодове, които тя обича, а тя обича да види всички радостни. Чрез своята душа ти ще обикнеш душата на брата си, ще възлюбиш сестра си. Близко до своята душа си близко до ближния, близко до ближния - близко до Бога.. [Няма подпис и дата] --------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- [1] следват съчинения и писма на ученичките
към текста >>

33. 26. СЪНИЩА И ПРЕЖИВЯВАНИЯ

Стефан Тошев

ТОМ 13

А недалеч от училището има голям кладенец, от който аз си вземах вода.
Те разправяха, че около всички големи кладенци и води в природата има такива духове. И ме питаха: „Вярваш ли, че това е истина? “ Казах им, че аз не вярвам в никакви духове... „Сега ще ти разправя – каза ми той – какво се случи с мене през нощта на 13 срещу 14 януари 1933 г. В 12 часа през нощта. Близо до училището няма къщи. А недалеч от училището има голям кладенец, от който аз си вземах вода. Вечерта съм забравил да си донеса вода. През нощта ожаднях. Станах, облякох си балтона, дигнах си яката, взех си бастуна и билничето и отидох при кладенеца. Там си спомних, че турците казваха, че при кладенците има духове – русалки. Понеже аз не вярвах, че съществуват каквито и да било духове, възмутен от суеверието на турците, изрекох на турски следните думи: „Динини сиктимини пери (дух), не анажик.“ (Вярата ти да... дух, какво ще ми направиш.) Но към дванадесет часа по обед на следния ден (аз спях в училището) аз се парализирах: изкривиха ми се устата и дясното ми око остана отворено.
към текста >>

Станах, облякох си балтона, дигнах си яката, взех си бастуна и билничето и отидох при кладенеца.
В 12 часа през нощта. Близо до училището няма къщи. А недалеч от училището има голям кладенец, от който аз си вземах вода. Вечерта съм забравил да си донеса вода. През нощта ожаднях. Станах, облякох си балтона, дигнах си яката, взех си бастуна и билничето и отидох при кладенеца. Там си спомних, че турците казваха, че при кладенците има духове – русалки. Понеже аз не вярвах, че съществуват каквито и да било духове, възмутен от суеверието на турците, изрекох на турски следните думи: „Динини сиктимини пери (дух), не анажик.“ (Вярата ти да... дух, какво ще ми направиш.) Но към дванадесет часа по обед на следния ден (аз спях в училището) аз се парализирах: изкривиха ми се устата и дясното ми око остана отворено. Дойдоха близките на мен турци. Аз им разправих как съм псувал през нощта духовете при кладенеца. Те си казаха помежду си нещо, а на мене казаха: „Даскале, такава болест докторите не могат да я лекуват.
към текста >>

Аз им разправих как съм псувал през нощта духовете при кладенеца.
През нощта ожаднях. Станах, облякох си балтона, дигнах си яката, взех си бастуна и билничето и отидох при кладенеца. Там си спомних, че турците казваха, че при кладенците има духове – русалки. Понеже аз не вярвах, че съществуват каквито и да било духове, възмутен от суеверието на турците, изрекох на турски следните думи: „Динини сиктимини пери (дух), не анажик.“ (Вярата ти да... дух, какво ще ми направиш.) Но към дванадесет часа по обед на следния ден (аз спях в училището) аз се парализирах: изкривиха ми се устата и дясното ми око остана отворено. Дойдоха близките на мен турци. Аз им разправих как съм псувал през нощта духовете при кладенеца. Те си казаха помежду си нещо, а на мене казаха: „Даскале, такава болест докторите не могат да я лекуват. Ще доведем един ходжа, който ще прочете молитви, в скоро време ще бъдеш здрав напълно.“ Аз им отговорих, че само на доктори вярвам. Отидох в София и лежах в Александровата болница доста време. Лекарите ми казаха, че съм придобил тази болест от простуда. А това съвсем не беше вярно.
към текста >>

34. 22. ПАЛЕЩИТЕ ИСКРИ

Паша Теодорова

ТОМ 13

Усещах, че се спущам в дълбок, необикновен, дълбок кладенец.
22. ПАЛЕЩИТЕ ИСКРИ На „Опълченска" съм, дето всеки ден отивах да работя беседите на Учителя на пишеща машина. Често оставах на обяд, без да се връщам у дома и след обяд отново да дохождам да губя време, защото живеех доста далеч - на „Оборище" 26. И този ден останах на обяд, дето обикновено на трапезата оставаха много братя и сестри. Седнала бях на стол, непосредствено до Учителя. Едва започнах да се храня, когато нещо особено се случи с мене. Усещах, че се спущам в дълбок, необикновен, дълбок кладенец. Спущам се надолу, но нито виждам някакво дъно, нито усещам почва под краката си. Станах някак си неспокойна, но това все още се търпи Обаче нещо друго ставаше: над мене отгоре се сипеха безброй искри и ситна жар. Това вече беше непоносимо: палящите искри, както аз нарекох този огън, ме гореше и палеше цялото ми тяло. Всеки момент положението ставаше по-тежко, горях от искрите и ситната жар, която безжалостно се сипеше върху мен. Какво да правя, питам се.
към текста >>

Да изляза от кладенеца - невъзможно.
Спущам се надолу, но нито виждам някакво дъно, нито усещам почва под краката си. Станах някак си неспокойна, но това все още се търпи Обаче нещо друго ставаше: над мене отгоре се сипеха безброй искри и ситна жар. Това вече беше непоносимо: палящите искри, както аз нарекох този огън, ме гореше и палеше цялото ми тяло. Всеки момент положението ставаше по-тежко, горях от искрите и ситната жар, която безжалостно се сипеше върху мен. Какво да правя, питам се. Да изляза от кладенеца - невъзможно. Да бягам на една или друга страна - и това е невъзможно, кладенецът е много тесен и палещите искри се сипят отгоре безспирно. Всъщност физически аз съм на стола пред масата, както всички останали гости, които спокойно се хранят. Обаче аз не мога да се храня. От време навреме отчупвам по една хапка хляб, за да мине всичко незабелязано, на никого нищо не мога да кажа - мълча и горя. Стоенето ми в кладенеца и палящите искри върху мен продължаваха около пет минути.
към текста >>

Да бягам на една или друга страна - и това е невъзможно, кладенецът е много тесен и палещите искри се сипят отгоре безспирно.
Станах някак си неспокойна, но това все още се търпи Обаче нещо друго ставаше: над мене отгоре се сипеха безброй искри и ситна жар. Това вече беше непоносимо: палящите искри, както аз нарекох този огън, ме гореше и палеше цялото ми тяло. Всеки момент положението ставаше по-тежко, горях от искрите и ситната жар, която безжалостно се сипеше върху мен. Какво да правя, питам се. Да изляза от кладенеца - невъзможно. Да бягам на една или друга страна - и това е невъзможно, кладенецът е много тесен и палещите искри се сипят отгоре безспирно. Всъщност физически аз съм на стола пред масата, както всички останали гости, които спокойно се хранят. Обаче аз не мога да се храня. От време навреме отчупвам по една хапка хляб, за да мине всичко незабелязано, на никого нищо не мога да кажа - мълча и горя. Стоенето ми в кладенеца и палящите искри върху мен продължаваха около пет минути. Както незабелязано ме пуснаха в кладенеца, така незабелязано ме извадиха.
към текста >>

Стоенето ми в кладенеца и палящите искри върху мен продължаваха около пет минути.
Да изляза от кладенеца - невъзможно. Да бягам на една или друга страна - и това е невъзможно, кладенецът е много тесен и палещите искри се сипят отгоре безспирно. Всъщност физически аз съм на стола пред масата, както всички останали гости, които спокойно се хранят. Обаче аз не мога да се храня. От време навреме отчупвам по една хапка хляб, за да мине всичко незабелязано, на никого нищо не мога да кажа - мълча и горя. Стоенето ми в кладенеца и палящите искри върху мен продължаваха около пет минути. Както незабелязано ме пуснаха в кладенеца, така незабелязано ме извадиха. Аз се почувствувах и психически вече свободна, като че нищо не е станало и продължих да се храня. Погледнах към Учителя и към братята и сестрите, които още продължаваха да се хранят. Обаче аз се храня и същевременно си мисля: какво беше това състояние, което изведнъж се прекрати. Мисля, но не мога да си отговоря.
към текста >>

Както незабелязано ме пуснаха в кладенеца, така незабелязано ме извадиха.
Да бягам на една или друга страна - и това е невъзможно, кладенецът е много тесен и палещите искри се сипят отгоре безспирно. Всъщност физически аз съм на стола пред масата, както всички останали гости, които спокойно се хранят. Обаче аз не мога да се храня. От време навреме отчупвам по една хапка хляб, за да мине всичко незабелязано, на никого нищо не мога да кажа - мълча и горя. Стоенето ми в кладенеца и палящите искри върху мен продължаваха около пет минути. Както незабелязано ме пуснаха в кладенеца, така незабелязано ме извадиха. Аз се почувствувах и психически вече свободна, като че нищо не е станало и продължих да се храня. Погледнах към Учителя и към братята и сестрите, които още продължаваха да се хранят. Обаче аз се храня и същевременно си мисля: какво беше това състояние, което изведнъж се прекрати. Мисля, но не мога да си отговоря. Не мога да си дам никакво обяснение.
към текста >>

35. 8. ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА - ИЗПОВЕД НА ЕДНА ДУША

Цветана Щилянова

ТОМ 13

„Асенчо, ще изкопаеш кладенец!
Мама се скрива в зимника и горко ридае, никой да не я чува. Тогава на Кичка й хрумва друго: щяла да получи наследство от чичо си в Горни Лозен, та Асенчо да си построи там фабрика. Мястото се нарича „Куру-Баглар", което значи сухи лозя и никак не е наследство, а решили да излъжат Асенча. Той го купува, щом Кичка иска. Няма никаква вода. „Асенчо, ще изкопаеш кладенец! " А тя е абонирана за ложа в Операта, нали е толкова музикална! Долу, към входа на казармата живее нейна приятелка Фроска, тя има красив брат. Докато Асенчо копае кладенеца, през почивката тя му поръчва какво да пазарува, че Ваню такова обича, а те с Фроска ще сготвят и той ще дойде да обядва. Но става късно, Фроска тъжна, с наведени очи му донася обяда, а той казва, че тъй се увлякъл, че даже забравил за всичко, да извиняват! Един ден той се разболял от скарлатина.
към текста >>

Докато Асенчо копае кладенеца, през почивката тя му поръчва какво да пазарува, че Ваню такова обича, а те с Фроска ще сготвят и той ще дойде да обядва.
Той го купува, щом Кичка иска. Няма никаква вода. „Асенчо, ще изкопаеш кладенец! " А тя е абонирана за ложа в Операта, нали е толкова музикална! Долу, към входа на казармата живее нейна приятелка Фроска, тя има красив брат. Докато Асенчо копае кладенеца, през почивката тя му поръчва какво да пазарува, че Ваню такова обича, а те с Фроска ще сготвят и той ще дойде да обядва. Но става късно, Фроска тъжна, с наведени очи му донася обяда, а той казва, че тъй се увлякъл, че даже забравил за всичко, да извиняват! Един ден той се разболял от скарлатина. Тя отдавна не разговаря с мама, поръчва да й телефонират, тя не може да го гледа, ами ако се зарази? Мама бързе се приготвя, взима си най-необходимото и тича при Учителя. Той й казва: „Иди, сестра, даже твоето присъствие ще му действа лечебно.
към текста >>

36. РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година

I. Бележки от разговори 19. IV. 1927-25. IV. 1927

ТОМ 14

Влизаш в кладенец - вържи се, излизаш вече от кладенеца - развържи се.
Турците казват в една своя молитва: „Седем краля да не дойдат в споразумение"! и тогава те печелят. - „Еди краля барашик елмас"! Закона е там: Човек да не се вътрешно (свързва). - Человек има една само връзка - тя е с Бога, а втора връзка да не прави. Влизаш в кладенец - вържи се, излизаш вече от кладенеца - развържи се. Техните противодействия са вътрешни влияния, които вие възприемате от пъпа отдолу, а там е ада, гдето живеят всичките дяволи. Дебелите черва са 1-то небе, стомаха е астрала, дробовете са второто небе и главата - третото небе. Нечестивите духове, за да разбъркат главата разбъркват стомаха - те имат съотношение помежду си. Боли те сърцето - трябва да го разтовариш чрез черния дроб. Има движение от сърцето към черния дроб, но обратно движение няма.
към текста >>

37. 1. ПРОИЗХОД НА СЕМЕЙСТВОТО МИ. ДЕТСКИ И ЮНОШЕСКИ ГОДИНИ

Жечо Панайотов

/Размишления -1965/1970 г. от Жечо Панайотов/

Двор - голям, имаше кладенец близо до къщата.
Как е станало запознаването й с баща ни, как я е поискал за другарка, не съм слушал да разказват, но явно е, че това е станало според тогавашните обичаи. Около четири години след женитбата им, съм се родил аз на 13.IX.1893 г., около 9 часа сутринта, като първо тяхно дете. Две години след това се родил брат ми Иван, трето дете е сестра ни Люба, но и нея не помня като дете. В Ямбол живяхме до 1899 година. Помня добре къщата ни, доста солидна и удобна. Двор - голям, имаше кладенец близо до къщата. Освен това, в двора имаше и чешма с течаща вода, а под чешмата хубаво мраморно корито. Кварталът ни беше близко до р. Тунджа. Кухнята се наричаше „мутвак" - не знам произхода на това название, но слушал съм и в други места на България така да се нарича кухнята. В двора имаше клозет, изграден, както се е правило в ония времена, наричахме го „хале" - може би под влияние на немски език. Баща ми е бил практичен човек и си е направил сметка - щом в дома има деца, трябва да има и крава, за да се изхранват децата, с чисто мляко.
към текста >>

Кладенецът, който имахме в двора, беше дълбок 6-7 метра и от него постоянно се вадеше вода с кофа.
" Види се, по-рано, подражавайки на свои приятели, обичал да ходи на лов - имаше модерна двуцевна ловджийска пушка. Не съм запомнил да ходи на лов или да донесе дивеч. Помня го, обаче, как пълнеше с барут и съчми патрони за пушката си. Имаше гилзи, поставяше им определено количество барут и съчми, запушваше ги с някакво картонче-тапичка и така ги прибираше. Стана нужда един ден да употреби пушката си. Кладенецът, който имахме в двора, беше дълбок 6-7 метра и от него постоянно се вадеше вода с кофа. Добре, но домашните забелязали, че в кладенеца има нещо живо, плава из водата... Като си идва баща ми, казват му и той разбира, че вътре е влязла водна змия. Спуска той кофата и сполучва да загребе в нея змията. Тогава, взема пушката си, насочва я към дъното на кладенеца към закрепената кофа със змията в нея. Гръмна с пушката, а ние с брат ми се уплашихме и избягахме. Като извадиха кофата, намериха в нея змията убита.
към текста >>

Добре, но домашните забелязали, че в кладенеца има нещо живо, плава из водата... Като си идва баща ми, казват му и той разбира, че вътре е влязла водна змия.
Не съм запомнил да ходи на лов или да донесе дивеч. Помня го, обаче, как пълнеше с барут и съчми патрони за пушката си. Имаше гилзи, поставяше им определено количество барут и съчми, запушваше ги с някакво картонче-тапичка и така ги прибираше. Стана нужда един ден да употреби пушката си. Кладенецът, който имахме в двора, беше дълбок 6-7 метра и от него постоянно се вадеше вода с кофа. Добре, но домашните забелязали, че в кладенеца има нещо живо, плава из водата... Като си идва баща ми, казват му и той разбира, че вътре е влязла водна змия. Спуска той кофата и сполучва да загребе в нея змията. Тогава, взема пушката си, насочва я към дъното на кладенеца към закрепената кофа със змията в нея. Гръмна с пушката, а ние с брат ми се уплашихме и избягахме. Като извадиха кофата, намериха в нея змията убита. Изхвърлиха я далече, без да ни позволят да я гледаме.
към текста >>

Тогава, взема пушката си, насочва я към дъното на кладенеца към закрепената кофа със змията в нея.
Имаше гилзи, поставяше им определено количество барут и съчми, запушваше ги с някакво картонче-тапичка и така ги прибираше. Стана нужда един ден да употреби пушката си. Кладенецът, който имахме в двора, беше дълбок 6-7 метра и от него постоянно се вадеше вода с кофа. Добре, но домашните забелязали, че в кладенеца има нещо живо, плава из водата... Като си идва баща ми, казват му и той разбира, че вътре е влязла водна змия. Спуска той кофата и сполучва да загребе в нея змията. Тогава, взема пушката си, насочва я към дъното на кладенеца към закрепената кофа със змията в нея. Гръмна с пушката, а ние с брат ми се уплашихме и избягахме. Като извадиха кофата, намериха в нея змията убита. Изхвърлиха я далече, без да ни позволят да я гледаме. Навярно след това са изхвърлили всичката вода от кладенеца, за да се изчисти, макар че тази вода се използваше само за разливане и пране. Както казах, в двора имахме и чешма с питейна вода, прекарана от градската мрежа; забележително беше мраморното корито пред тази чешма.
към текста >>

Навярно след това са изхвърлили всичката вода от кладенеца, за да се изчисти, макар че тази вода се използваше само за разливане и пране.
Спуска той кофата и сполучва да загребе в нея змията. Тогава, взема пушката си, насочва я към дъното на кладенеца към закрепената кофа със змията в нея. Гръмна с пушката, а ние с брат ми се уплашихме и избягахме. Като извадиха кофата, намериха в нея змията убита. Изхвърлиха я далече, без да ни позволят да я гледаме. Навярно след това са изхвърлили всичката вода от кладенеца, за да се изчисти, макар че тази вода се използваше само за разливане и пране. Както казах, в двора имахме и чешма с питейна вода, прекарана от градската мрежа; забележително беше мраморното корито пред тази чешма. Друг един спомен имам от родния ми град. За него ми говори един хубав семеен портрет. Снимката е направена на открито, в местността „Острова", сред реката Тунджа, недалеч от нашия квартал. Баща ми е обичал оригиналните прояви и решил да имаме тази снимка.
към текста >>

38. 83. ДОБРАТА МОЛИТВА

Тук следва да си спомним един случай от живота на Христа, когато Той се срещна при кладенеца със самарянката.
Така, че трябва да изговаряме:.. И да Ти служат с радост и веселие". Ще признаем, че Учителят много добре познаваше и си служеше с българския език, та е имал предвид защо да ни даде формулата в нейния уточнен вид, остава и ние правилно да я изговаряме. Така ние, като членове на „призованият" български народ, да работим с мисълта си за идване Царството Божие на Земята. ДЕВЕТИ КЛЮЧ : „ХРАНИ ДУШИТЕ НИ С НЕБЕСНИЯ СИ ХЛЯБ И УКРЕПЯВАЙ НИ СЪС СИЛАТА СИ, ДА УСПЯВАМЕ В ЖИВОТА СИ" При това изречение на Добрата молитва, ние стигаме до едно интересно състояние, да поискаме храна за душите ни. Нашата храна е „Небесния хляб". Тук следва да си спомним един случай от живота на Христа, когато Той се срещна при кладенеца със самарянката. Учениците Му дойдоха и Го поканиха да се нахрани, а Той им отговори: „Аз имам ястие, което вие не знаете..." За тази небесна храна може да се размисли с голямо вдълбочение да се запитаме, дали тя се състоеше в работата, която Христос извърши за този самарянски град, чрез срещата си със самарянката. В много други случаи, Христос вместо да приеме нашият вид храна, предпочиташе да се моли, да общува с небесни светли същества. Важно е. че и ние трябва да получим за душите ни небесният хляб и да го използваме. Стигнах дотук и ето, че не разполагах с някои оригинални и интересни мисли.
към текста >>

39. 2. ИЗ ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША (СОНЕТИ)

Иван Толев

136 - рубрика Нова естетика В ЦАРСТВОТО "Да идат в Галилея, и там ще ме видят"... Матея-28:10 В Ерусалим, Самария и Галилея откърмих и погребах свойте младини, но, призори, аз пак се върнах да живея там, де угаснаха най-светлите ми дни... И пак видях, кат морен юноша, и нея на кладенеца в всичката й буйна сласт, но я отминах и възлязох в Галилея, за да дочакам там последния си час... И щом стъпих в онез, прекрасните, предели, напуснал мрачния затвор Ерусалим, не жалех туй, очите ми що са видели в Самария - света на бурните вълнения, а нея призовах в отвъдните селенйя - - във Царството на Любовта да отлетим!...
Като невеста, ти, в одеждата си свята, разкрий прегръдки ней, във изблик тих, и слей се - с твоя млад, велик жених!... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 6-7 (22. III. 1922), с. 136 - рубрика Нова естетика В ЦАРСТВОТО "Да идат в Галилея, и там ще ме видят"... Матея-28:10 В Ерусалим, Самария и Галилея откърмих и погребах свойте младини, но, призори, аз пак се върнах да живея там, де угаснаха най-светлите ми дни... И пак видях, кат морен юноша, и нея на кладенеца в всичката й буйна сласт, но я отминах и възлязох в Галилея, за да дочакам там последния си час... И щом стъпих в онез, прекрасните, предели, напуснал мрачния затвор Ерусалим, не жалех туй, очите ми що са видели в Самария - света на бурните вълнения, а нея призовах в отвъдните селенйя - - във Царството на Любовта да отлетим!... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 6-7 (22.III.1922), с. 136 - рубрика Нова естетика В Царството - Душата минава през трите света: физическия (Ерусалим), астралния или светът на чувствата (Самария) - срещата на Исуса с жената самарянка при кладенеца на Якова (Ев. Йоан - гл.
към текста >>

136 - рубрика Нова естетика В Царството - Душата минава през трите света: физическия (Ерусалим), астралния или светът на чувствата (Самария) - срещата на Исуса с жената самарянка при кладенеца на Якова (Ев.
1922), с. 136 - рубрика Нова естетика В ЦАРСТВОТО "Да идат в Галилея, и там ще ме видят"... Матея-28:10 В Ерусалим, Самария и Галилея откърмих и погребах свойте младини, но, призори, аз пак се върнах да живея там, де угаснаха най-светлите ми дни... И пак видях, кат морен юноша, и нея на кладенеца в всичката й буйна сласт, но я отминах и възлязох в Галилея, за да дочакам там последния си час... И щом стъпих в онез, прекрасните, предели, напуснал мрачния затвор Ерусалим, не жалех туй, очите ми що са видели в Самария - света на бурните вълнения, а нея призовах в отвъдните селенйя - - във Царството на Любовта да отлетим!... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 6-7 (22.III.1922), с. 136 - рубрика Нова естетика В Царството - Душата минава през трите света: физическия (Ерусалим), астралния или светът на чувствата (Самария) - срещата на Исуса с жената самарянка при кладенеца на Якова (Ев. Йоан - гл. 4) - и духовния (Галилея). Тия три термини в Писанието са три живи символи, които говорят, както във времето на Исуса, за етапите на духовната еволюция. "И в пътуването си към Ерусалим минуваше сред Самария и Галилея" (Лука - 17 : 11), т. е. Исус слезе от духовните полета, за да се прояви в човешки организъм на физическото поле.
към текста >>

40. 4. ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЪРХОВЕТЕ (СОНЕТИ)

Иван Толев

Във някой кладенец ли падна тайно там?
Той е ангелът на Луната, resp. на жената и на надеждата. Първият, който говори за архангела Габриела, е пророк Даниел: "и като още говорех в молитвата, мъжът Габриел, когото бях видял във видението по-напред, като летеше, скоро допре се до мене около часа на вечерната молитва..." - 8; 16 и 9; 21. "Аз съм Габриел, който предстоя пред Бога, и проводен съм да ти говоря и да ти благовестя" (Лука - 1; 19). ПЕНТАГРАМЪТ "Ессе Ното..." Дошли от Изгрева и тримата - три света, дароносители от храма на Съвета: видели знака му - петлъчната звезда - и тръгнали на път, без зов и без следа... И му поднесли дар: единът - чисто злато, а вторият - ливант, съкровище богато, и третият - съсъд с измирна, фин балсам, и върнали се пак в далечния си храм... О Мелхаур блестящ, бехар на Мъдростта, О Балтазар, търсящ мира и Любовта, О Катзахар, могъщ рушител на смъртта, къде е знакът-вожд, владетел, пентаграм? Във някой кладенец ли падна тайно там? Или пък потъмне във земния си храм?... През бездните и върховете : Сонети. - София, 1942. - с. 21 Пентаграмът - Раждане.
към текста >>

Една легенда гласи, че след поклонението на магите, звездата е паднала в един кладенец близо до Витлеем, и те "си отидоха по друг път в своята страна" - указание за потъването на човечеството в мрака на материализма.
Същият жив пентаграм се вижда и във всички цветове на плодните растения и дръвчета: всички са петолистни. Числото 5 е число на физическия живот "Не знаете ли, че тялото ваше е храм на Святаго Духа, който е в вас, когото имате от Бога, и не сте свои си? " (Павел - I Коринт. 6; 19). "Защото вие сте храм на Бога живаго" (Ibidem-I I Коринт. 6;16). Една легенда гласи, че след поклонението на магите, звездата е паднала в един кладенец близо до Витлеем, и те "си отидоха по друг път в своята страна" - указание за потъването на човечеството в мрака на материализма. --------------------------------- [1] Съвпадът на Сатурна с Юпитера и Марса в знака Риби и в връзка с Венера и Земята.
към текста >>

41. 5. ЯСНОВИДСТВОТО НА КОРТЕЗА И ПРОМЯНАТА С МЕН

В задълженията ми влизаше още да насичам и да пренасям дърва за огрев и понеже майка ми бе претрупана с къщна работа и не успяваше да ни донесе вода, аз трябваше да нося с кобилицата вода от селския кладенец, който не бе близо.
Като слушах хубавата реч, аз се размислих за моя личен живот. Размислих се, че досега не съм слушал родителите си, братята и сестрите си и че сам предизвиквах с непослушанието си да ме бият всеки ден. Хубавите слова на Кортеза събудиха човешкото в мен. Аз се разплаках и в душата си в момента реших да стана послушно дете, да бъда готов, без да ми заповядват родителите ми, да върша домашната работа. Аз носех по няколко коша слама, за да се нахранят 17 говеда - обещах си да почиствам дама, да чеша добитъка, хубаво да почиствам конете и да отивам да ги напоя сутрин и вечер на Крайната чешма, а кравите и биволиците - на обед. В задълженията ми влизаше още да насичам и да пренасям дърва за огрев и понеже майка ми бе претрупана с къщна работа и не успяваше да ни донесе вода, аз трябваше да нося с кобилицата вода от селския кладенец, който не бе близо. Събранието завърши в църковния двор. Кортеза каза, че сега ще отидат на гробищата. Народът потегли към гробищата. Баща ми ме намери и ми каза да отида да посрещна добитъка, за да не отидат кравите и биволиците в махленските земи и хорските лозя и зеленчукови градини, да направят пакости,защото слънцето бе към икиндия. „Ти иди при говедата, а ние ще отидем да слушаме какво ще говори Кортеза на гробищата." Аз отидох и намерих говедата, които пасяха в местността Цари-гьол, Денят бе ясен, топъл.
към текста >>

42. 15. ИЗПИТАНИЕТО

Обаче най-големият им брат ги възпрял от това им престъпление и те спуснали Йосифа в един сух кладенец.
Яков имал 12 сина, от които най-малък бил Йосиф. Като разказал сънищата си на майка си и на баща си, братята му се озлобили. Единадесетте братя били пастири. Един ден бащата пратил Йосифа да отиде да нагледа братята си как пасат стадата. Те, като го видели, решили да го убият. Обаче най-големият им брат ги възпрял от това им престъпление и те спуснали Йосифа в един сух кладенец. Като видели търговците, те го продали на търговците, а търговците го продали на Пентефрия, главен началник на фараона. Братята на Йосифа заклали яре и с кръвта окървавили дрехата на Йосифа и я занасят на баща си и на майка си, като казали, че лъв е изял Йосифа. В дома на Пантефрия Йосиф се издигнал в очите на Пентефрия и на жена му. Жената на Пентефрия се влюбила в Йосифа и искала той да лежи с нея. Йосиф отказал да изневери на господаря си.
към текста >>

43. 26. ИДЕАЛИ И КОМУНИ

От кладенец, който е на север, вода не пийте." Тъкмо прочетох такива някои съвети и тя, като влезе, каза: „Не, няма да пипаш, тази беседа е само за братя и сестри, а не за вънкашни хора." И сграбчи томчето и го скри.
н., момичета, момчета? ПГ: Всички бяха стари хора. Дори ходих у една стара учителка, пенсионерка, която живееше в железничарското училище. Като влязох, тя ме посрещна и гледам - отворена книга на масата. Тогава тя отиде в другата стая нещо да вземе, а аз прочетох: „Когато отидете при някоя нива, която е избуяла, погледнете хубаво житото и се порадвайте на неговото развълнувано положение при подухването на вятъра. От кладенец, който е на север, вода не пийте." Тъкмо прочетох такива някои съвети и тя, като влезе, каза: „Не, няма да пипаш, тази беседа е само за братя и сестри, а не за вънкашни хора." И сграбчи томчето и го скри. Така, млади хора нямаше в тази комуна. Работеха само това младо семейство, а всичките други бяха старци. Даже и Явашев, който си бе дал там имота и нивите, като бяхме през 1922 г. на събора в Търново, след като Учителят говори, че човек трябва да се отдава на молитва, на съзерцание къмто Бога, и зададе въпрос: „Брат Явашев, в дадения момент Вие за какво мислите? " А той се засмя и отговори: „Мисля си за Свирчовица, за имота си!
към текста >>

44. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 1

Кладенецът бе мътен от такива частички, които са от самите бучки, които излизат, повдигат се от извиращата се вода и пак падат на дъното му.
С нетърпение очаквах часа, да започна да сърбам тая хубава картофена супа. Тия дни все за това мисля, все бистрата картофена супа ми в паметта. Нощес сънувам, че пътуваме с Еленка някъде през дълъг път, през една дъбова голяма гора. Най-после стигнахме в едно село уж че като Равна, но по обстановка не е Равна. Аз като влязох вдвора, ето, един голям извор, с бистра, кристална, буйно извираща вода. Кладенецът бе мътен от такива частички, които са от самите бучки, които излизат, повдигат се от извиращата се вода и пак падат на дъното му. Но от мътока скоро се избистри. Аз откъде изтичането си рекох, докато се избистри, да си изпера нечистата носна кърпичка. Набързо аз я изпрах чисто. И докато я извадя, ето изворът се изчистил и аз дълго не съм си наквасил гърлото, и си казах насън: „Ех, че хубава, бистра вода, да ми е да се напия, но що да правя, като съм в почивка? " Гърлото ми гори за вода.
към текста >>

Сънувам, че се копае кладенец.
гл. Лука. После, в 10 ч, [Учителят] говори върху Притчите на Соломона. 25.XII.1933 год., понеделник Тази нощ времето е по-меко. Облачно е небето, но известни прояснявания. Станах в 6 1/2 ч. Сън. Сънувам, че се копае кладенец. Изкопът е около десетина метра. Вътре копае някоя сестра, но като че ли в момента, когато аз и Учителят отидохме при кладенеца, в него нямаше никой. Ние с Учителя разгледвахме изкопа, но дъното не можеше да се вижда поради дълбочината. Една електрическа крушка свети над дупката. Учителят се старае да види дълбочината му и стъпва на края, за да види дъното.
към текста >>

Вътре копае някоя сестра, но като че ли в момента, когато аз и Учителят отидохме при кладенеца, в него нямаше никой.
25.XII.1933 год., понеделник Тази нощ времето е по-меко. Облачно е небето, но известни прояснявания. Станах в 6 1/2 ч. Сън. Сънувам, че се копае кладенец. Изкопът е около десетина метра. Вътре копае някоя сестра, но като че ли в момента, когато аз и Учителят отидохме при кладенеца, в него нямаше никой. Ние с Учителя разгледвахме изкопа, но дъното не можеше да се вижда поради дълбочината. Една електрическа крушка свети над дупката. Учителят се старае да види дълбочината му и стъпва на края, за да види дъното. Не знам как, той се намери в положение, легнал на гърба си, така с бялата фанела, и долната му риза се показва отгоре при врата му. Аз се завтекох и го хванах под мишниците и го изтеглих.
към текста >>

Аз видях, че вода има в кладенеца, но си говорехме, че трябва да се изгребе и да се копае още, но едно си предположих, че ако съм аз копачът вътре, то трябва да се тури много дебело въже, та да може да издържа на силната тяжест на джебура, с който изнасят водата и пръстта.
Една електрическа крушка свети над дупката. Учителят се старае да види дълбочината му и стъпва на края, за да види дъното. Не знам как, той се намери в положение, легнал на гърба си, така с бялата фанела, и долната му риза се показва отгоре при врата му. Аз се завтекох и го хванах под мишниците и го изтеглих. После прехвърлихме електрическата крушка в дупката, както е с дългия шнур, за да свети вътре, но тя се пукна и разпръсна на много парчета, които паднаха вътре. Аз видях, че вода има в кладенеца, но си говорехме, че трябва да се изгребе и да се копае още, но едно си предположих, че ако съм аз копачът вътре, то трябва да се тури много дебело въже, та да може да издържа на силната тяжест на джебура, с който изнасят водата и пръстта. Така си мислех, много здраво въже трябва, защото така, поради слабото въже, много хора са загинали в кладенците от джебурите, кога въжетата не са здрави и се скъсат и второ, когато самите хора, които теглят горе, да не си гледат работата, немарливо, и да отърват ръчките на рудана. 26.XII1933 год., вторник Сън: Сънувам, че сме се възвърнали в Равна и то един ден преди ваканцията (коледната). Разпущаме децата, но като че ли има изпити, даваме изпит с децата, но свидетелствата им не сме написали. Но се канех само да им съобщя кой минава и кой не. След това се оказа, че това не е изпит, а ще ги разпущаме за коледната ваканция, но ние с Еленка сме сбъркали.
към текста >>

45. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2

Аз исках да направя извор кладенец, та да пият вода минаващите хора.
Отидох в Кърджали и получих втория том от десета серия и 2 томчета лекции от окултния клас.[/b] [b]С брат Тошев излязохме и попяхме някои от мелодиите на гимнастичните упражнения -„Тъкането" и „Първият ден на пролетта". На раздяла брат Тошев съзря, че по шосето иде председателят на окръжния съд и ме запозна с него и те се върнаха, а аз си продължих за селото си. Кога пристигнах, се отбих в кафенето в спалните стаи и се запознах с Коста Хаджийски, акцизин стражар по измерването на тютюните, и вечерях при тях.[/b] [b][b]29.III.1934 год., четвъртък[/b][/b] [b]Събудих се на разсъмване. Вънка тихо, ясно малко хладно.[/b] [b][b]Сън.[/b] Сънувах, че съм у дома в ясака на мястото в кошер, където са сливите и вишните при Алтъпармаков Съби, но обстановка съвсем друга. Един наклонен трап, урва с много вода, която тече на север. Аз исках да направя извор кладенец, та да пият вода минаващите хора. Копаях ниско някъде си, но съзрях по-високо, че много хубава бистра вода извира, така, от яра високо и с търнокопа направих копка на хубавата вода. Ето, източно от мен, уж в нашо място, съзрях останка от скала - стари камъни, но при по-внимателно разглеждане - това не било скала, а зид от стара римска постройка. Отидох и разгледах добре. На тоя зид има прозорчета, извити, като на църква, кръгли - закръглени отгоре, но хубави прозорчета със стъкла. Покрай мен се оказаха госпожа Чакърова и Бояджиева - моите заместници в Равна.
към текста >>

46. 1934 година Продължение

Аз исках да направя извор кладенец, та да пият вода минаващите хора.
Кога пристигнах, се отбих в кафенето в спалните стаи и се запознах с Коста Хаджийски, акцизин стражар по измерването на тютюните, и вечерях при тях. 29.III.1934 год., четвъртък Събудих се на разсъмване. Вънка тихо, ясно малко хладно. Сън. Сънувах, че съм у дома в ясака на мястото в кошер, където са сливите и вишните при Алтъпармаков Съби, но обстановка съвсем друга. Един наклонен трап, урва с много вода, която тече на север. Аз исках да направя извор кладенец, та да пият вода минаващите хора. Копаях ниско някъде си, но съзрях по-високо, че много хубава бистра вода извира, така, от яра високо и с търнокопа направих копка на хубавата вода. Ето, източно от мен, уж в нашо място, съзрях останка от скала - стари камъни, но при по-внимателно разглеждане - това не било скала, а зид от стара римска постройка. Отидох и разгледах добре. На тоя зид има прозорчета, извити, като на църква, кръгли - закръглени отгоре, но хубави прозорчета със стъкла. Покрай мен се оказаха госпожа Чакърова и Бояджиева - моите заместници в Равна.
към текста >>

47. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1937 година

Равна Сън: Намирам се във Водица, при Драгановия кладенец в ливадите.
Ядосах се на това момче, дете, и почнах да го пляскам по страните и главата, то започна да плаче. Рекох си, че ще ме забележи някой стражар и ще ме обвинят, че нарушавам обществения ред и благоприличието. Мъка ми бе и си зводихядаоттоя нехранимайко, че ме лиши от цигулка и че сега имам много дългове и че не мога скоро да отделя около 3000 лева за нова хубава цигулка - и се събудих, часът бе 3 след полунощ. Станах за школа. 21.II.1937 год., с. Равна Сън: Намирам се във Водица, при Драгановия кладенец в ливадите. Вървеше локомотив на трен, но се отби някак си от релсите и затъна. Не успяхме да го извадим. На екскурзия сме с някакви хора. При мен се приближава непозната, облечена в черни дрехи, млада жена. Заприказвахме нещо и вървяхме из пътя.
към текста >>

48. IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

Първа част

Чувствуванието е кладенец (извор).
Чувствуванието да превърнеш в мисъл. А мисълта - в разумност. А разумността да превърнеш в принцип. Вие трябва да различавате тия състояния едно от друго. Настроението е ветропоказател. Чувствуванието е кладенец (извор). Мисленето е река. Разумността е посадена градина с плодове, е принципът - това е Школата, в която се учат разумните хора. Ако чувството не стане на мисъл, то не може да тече. Изворът трябва да стане на река, а реката - на градина. А градината - на училище.
към текста >>

49. IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

продължение 1

Ти плати 10 лева на някого да го бутне в кладенеца и ти иди с твоето дебело въже и го извади - той тогава ще ти прости големия дълг.
Ние сме по-учени да смразяваме, отколкото да стопяваме. Противоречията ни поставят в Божественото. Казваш: „В безизходно положение съм." Ти си в един затворен кръг. Ако си умен, лесно ще изплатиш дълга си. Например имаш да даваш една голяма сума на един богат човек. Ти плати 10 лева на някого да го бутне в кладенеца и ти иди с твоето дебело въже и го извади - той тогава ще ти прости големия дълг. Моли се. Провидението ще го бутне в кладенеца и на тебе щети каже: „Върви, че го извади." Трябва да имате приятелство с Провидението. Вие сте запознати повече с външния живот, но вътрешния живот не познавате. Кармата са лошите последствия на един неразумен живот от миналото. Кризата е един порой, който всичко е завлякъл.
към текста >>

Провидението ще го бутне в кладенеца и на тебе щети каже: „Върви, че го извади." Трябва да имате приятелство с Провидението.
Казваш: „В безизходно положение съм." Ти си в един затворен кръг. Ако си умен, лесно ще изплатиш дълга си. Например имаш да даваш една голяма сума на един богат човек. Ти плати 10 лева на някого да го бутне в кладенеца и ти иди с твоето дебело въже и го извади - той тогава ще ти прости големия дълг. Моли се. Провидението ще го бутне в кладенеца и на тебе щети каже: „Върви, че го извади." Трябва да имате приятелство с Провидението. Вие сте запознати повече с външния живот, но вътрешния живот не познавате. Кармата са лошите последствия на един неразумен живот от миналото. Кризата е един порой, който всичко е завлякъл. Навсякъде има противоречия, затова човек трябва да бъде разумен. Не много да знае, малко да знае, но на свят да го знае!
към текста >>

50. I. Дневник на Елена Хаджи Григорова 3.III.1929 г.-11.II.1945 г.

Елена Хаджи Григорова.

III. Разговори с Учителя на Рила при извора Махабур и на Молитвения хълм. 1932 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

Селото - близо до София и пред мен виждам един дълбок извор, мисля си, че името си носи селото от този извор, по селски наречен „кладенец".
Поговорихме си, но разговорът ни беше в дух, който повече внесе скръб в душата ми, отколкото радост. През месец юний 1934 г. сънувах, че се намирам в с. Кладница, всички хора там ми са познати и любвеобилни към мен. Преди една година била съм им учителка с Пеньо заедно и искат да им стана пак учителка заедно с Пеньо. Селото - близо до София и пред мен виждам един дълбок извор, мисля си, че името си носи селото от този извор, по селски наречен „кладенец". Яви се пред група селяни един лекар, който, като ме видя, че там съм с Пеньо, ръкува се с мене и помисли, че съм женена, а хората му отговориха: „Те не са женени, но са годени, затова ги искаме учители в селото ни." Това е мнението на цялото село за нас, което единодушно ни обича и желае. През месец юлий същата година, 1934 г. В размишленията си за моето учителствуване къде ще бъде идната година, сънувах, че съм в Равна, пак с Пеньо учители. Моята стаичка, каквато си е мъничка, я виждам на една височин- ка и група хора от Равна, весели, засмени, се гласят да дигнат къщичката ми и да я спуснат по наклона в Равна, за да живея в моята си къща, да не взимам под наем. Аз си помислих, че ще ми е тесничко, но съгласих се, поради обстоятелството, че по-добре на тесничко, но на свое, отколкото на широко, но на чуждо.
към текста >>

51. 23. Из беседата от Учителя на 12.VIII.1932 г., 5 ч сутринта

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

След като те е вързал някой, като имаш връзка, мисълта и чувствуването е за да излезеш из кладенеца - да излезеш от едно състояние в друго.
Ако злото държи връзката, ще бъдете роби; ако доброто държи - ще бъдете свободни, а ако вие държите връзката, ще слугувате на Бога. Има три посрещания на слънцето. Едно - на физическия свят, след това - в умствения свят и после - в Божествения свят. Любовта и Истината заедно вървят. Горе е Истината, а долу е доброто. След като те е вързал някой, като имаш връзка, мисълта и чувствуването е за да излезеш из кладенеца - да излезеш от едно състояние в друго. Щастливият човек трябва да знае как да мисли и как да чувствува.
към текста >>

52. V. Бае Митар пророкът. Михалаки Георгиев

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

Почне ли да се настава и превързва с възли, тя ще заприлича като въжето на пазарския кладенец: по три пъти на ден го връзват и все кофата откъсната!
Всички гости беха възхитени от тоя мъдър отговор, но чорбаджи Игнат, като чорбаджия, искаше да излезе юстѐ, та прибави: — Така е, така, ама всичкото става пак от любовта. Ако са се взели с любов, а оно харно, ако ли не, оно става чапрашък. Бае Митар опре поглед в чорбаджията, погледна и другите гости и отвърна: — За любовта е много говорено, но е много и замълчано; любовта е най-голема, когато е скрита, а най е слаба, когато се разсипва навсекъде, като кукуруз из продънен хамбар; любовта е като тая баница тука — и бае Митар показа на тепсията с баницата, които току-що внесоха на софрата, — кога е гореща, тя опарва устата, а като изстине, тогава не чини, става татсъс… Всеки, който яде жежка баница, требва да знае да я обдухва малко, за да не му попари устата и гърлото. Бае Митар малко позамълча и пак продължи: — За ситите хора любовта е като песен, а за гладните тя е празна лакърдия… макар че гладните хора са винаги по-весели от ситите. — Бае Митар сръбна малко винце, понамести си левото колено, което му беше изтръпнало, и пак настави: — … На младите момичета и на ергените любовта намигва с око, на младите жени прети с пръст, а на старците се смее в очите… Любовта е харна, ако е дълга и трайна. Почне ли да се настава и превързва с възли, тя ще заприлича като въжето на пазарския кладенец: по три пъти на ден го връзват и все кофата откъсната! При погребението на дедо Цветко папукчията бае Митар носеше кръста пред носилото и вървеше напред, както това правеше при всеко погребение. Носенето на кръста беше негово спечелено право. До бае Митар вървеше и Трайчо Сербезина. Един заптия турски, който идеше насреща, пободнат, види се, от своя фанатизъм, а може би побъркан и от некое и друго шише ракия, налита върху бае Митра и го бутна така силно, че едвам се задържа човекът да не падне. Сербезина като всеки сербезин ни две, ни три извръща се и удря едно текме с крак на заптията, та плесна на калдъръма и му тресна кратуната, като че топ му пукна за байрама.
към текста >>

Един път — помня го като сега — дошел сам в градината ни, на едни Младенци, порезал асмата, що беше въз стената на бабини Тацини, изчегарил петровката ни ябълка до кладенеца, почистил лиляка и чак тогава го видела мама, бог да я прости.
Я погледни колкава е главата, що събира мозъка, па виж коничък е при нея езикът. Ако не за друго, поне за икрам требва да се дава преднина на по-големите… Езикът като по-малък може винаги да направи тоя икрам на мозъка… Бае Митар беше много мераклия да сади цветя и овощия, да ги ашладисва, да ги кастри и въобще да остави по себе си добър спомен, та да не го забравят некога. Ха си посадил — думаше — некоя вошка, ха си направил един парастас, все едно чини там горе. От вошката ще яде некога сит, па ще дойде и да яде гладен човек и не е кабил да не рече: „Бог да прости, кой насадил“. Понеже немаше сам нито една педя своя земя, той се задоволяваше да прави своя „себап“ по чужди къщи. Един път — помня го като сега — дошел сам в градината ни, на едни Младенци, порезал асмата, що беше въз стената на бабини Тацини, изчегарил петровката ни ябълка до кладенеца, почистил лиляка и чак тогава го видела мама, бог да я прости. — Митре — каже мама, — какво така, та не сме те видели, когато си дошел, да сме те почерпили с некоя чаша ракия, та досега се трудиш да работиш, без да се подсилиш с нещо. А гледам, каже, изрезал си вече асмата, па и дърветата си почистил… гле, гле, не се умаряш, все си работлив. — Ех, какво да се прави, како Цвето… всеки човек работи, всеки прави по нещо и който нищо не прави, и той прави — зло. Почерпиха бае Митра, дадоха му да позахапне, па и той каза на мама да не си прави сама кантариона това лето, че той щел да ни направи с мерак едно шише. — Ще ти направя — каже — кантарион, па не само от порезано и изгорено, ама баш да е и от змия рана, па пак ще зацелее у двайсет и четири сахата, като че да не е била.
към текста >>

„Да е жив и здрав, казваше, Митар, че ми каза, че нема да има берекет на вино тая година, та не го продавах пролет по 23 пари, както го искаха, ами го държах, та намери грош и две пари… Па не беше и малко вино — двадесет и толкова хиляди оки, все самоток.“ В целата каза немаше втори човек, като бае Митра, дето да може да ти улучи къде може да се изкопа на плитко кладенец и къде не може.
Много пъти ще мине къде дюкяна, ще приседне на пекето и ще продума на тато: „Кир Георги, гледай та си купи тая година повечко дърва… ще дотребват“. Или ще рече: „Гледай до Петковден да сте привършили работата на салханата, че после ще видите зор! “ Един път каза да не пращаме да режат лозето, догдето не минат две недели подир Трифоновден, че щело да настанат нови мразове през пролетта; и наистина, всичките лозя, които се резаха около Трифоновден, всичките измръзнаха тая година. Много пъти бае Митар пророкуваше кога ще има или нема да има берекет на кукуруза, на ечемика, на житото, на орехите, на сливите, на крушите, на ябълките, на гроздето, и на всичко. Помня веднъж, че тато, бог да го прости, се хвалеше пред кир Цено Сламата, че е кярил само от цената на виното 13 500 гроша. „Да е жив и здрав, казваше, Митар, че ми каза, че нема да има берекет на вино тая година, та не го продавах пролет по 23 пари, както го искаха, ами го държах, та намери грош и две пари… Па не беше и малко вино — двадесет и толкова хиляди оки, все самоток.“ В целата каза немаше втори човек, като бае Митра, дето да може да ти улучи къде може да се изкопа на плитко кладенец и къде не може. Той ще поразгледа най-напред каква трева расте наоколо, ще почопли малко пръстта, ще погледа какви камъчета има да се търкалят, па ще се възкачи ла покоя рътлина или на некое бърдо, ще погледа-погледа, па току ще се спре некъде, ще копне две-три копки и ще рече: „Тук ще бъде кладенец — копайте“. И наистина, на два-три аршина току видиш избликне вода като сълза — да пиеш, да й се не напиеш. Където и да са закопали кладенец без Митра, все ще го напуснат или затрупат — все без дамар излиза. Където го год викаха, все отиваше, но никъде пари не вземаше. Това е за хаир, казваше, я не съм плащал да се науча, защо на мене да ми плащат, когато от тоя кладенец ще пият и добичета, па и хора уморени, зажъдени и съсипани, гдето… Такъв беше бае Митар пророкът.
към текста >>

Той ще поразгледа най-напред каква трева расте наоколо, ще почопли малко пръстта, ще погледа какви камъчета има да се търкалят, па ще се възкачи ла покоя рътлина или на некое бърдо, ще погледа-погледа, па току ще се спре некъде, ще копне две-три копки и ще рече: „Тук ще бъде кладенец — копайте“.
Или ще рече: „Гледай до Петковден да сте привършили работата на салханата, че после ще видите зор! “ Един път каза да не пращаме да режат лозето, догдето не минат две недели подир Трифоновден, че щело да настанат нови мразове през пролетта; и наистина, всичките лозя, които се резаха около Трифоновден, всичките измръзнаха тая година. Много пъти бае Митар пророкуваше кога ще има или нема да има берекет на кукуруза, на ечемика, на житото, на орехите, на сливите, на крушите, на ябълките, на гроздето, и на всичко. Помня веднъж, че тато, бог да го прости, се хвалеше пред кир Цено Сламата, че е кярил само от цената на виното 13 500 гроша. „Да е жив и здрав, казваше, Митар, че ми каза, че нема да има берекет на вино тая година, та не го продавах пролет по 23 пари, както го искаха, ами го държах, та намери грош и две пари… Па не беше и малко вино — двадесет и толкова хиляди оки, все самоток.“ В целата каза немаше втори човек, като бае Митра, дето да може да ти улучи къде може да се изкопа на плитко кладенец и къде не може. Той ще поразгледа най-напред каква трева расте наоколо, ще почопли малко пръстта, ще погледа какви камъчета има да се търкалят, па ще се възкачи ла покоя рътлина или на некое бърдо, ще погледа-погледа, па току ще се спре некъде, ще копне две-три копки и ще рече: „Тук ще бъде кладенец — копайте“. И наистина, на два-три аршина току видиш избликне вода като сълза — да пиеш, да й се не напиеш. Където и да са закопали кладенец без Митра, все ще го напуснат или затрупат — все без дамар излиза. Където го год викаха, все отиваше, но никъде пари не вземаше. Това е за хаир, казваше, я не съм плащал да се науча, защо на мене да ми плащат, когато от тоя кладенец ще пият и добичета, па и хора уморени, зажъдени и съсипани, гдето… Такъв беше бае Митар пророкът. * * * Как се е свестил от своето пренасяне бае Митар, какво беше бдението, какви молитви са чели поповете, как станал, какво е хортувал — всичко това аз не знаех, не видех, не бех там.
към текста >>

Където и да са закопали кладенец без Митра, все ще го напуснат или затрупат — все без дамар излиза.
Много пъти бае Митар пророкуваше кога ще има или нема да има берекет на кукуруза, на ечемика, на житото, на орехите, на сливите, на крушите, на ябълките, на гроздето, и на всичко. Помня веднъж, че тато, бог да го прости, се хвалеше пред кир Цено Сламата, че е кярил само от цената на виното 13 500 гроша. „Да е жив и здрав, казваше, Митар, че ми каза, че нема да има берекет на вино тая година, та не го продавах пролет по 23 пари, както го искаха, ами го държах, та намери грош и две пари… Па не беше и малко вино — двадесет и толкова хиляди оки, все самоток.“ В целата каза немаше втори човек, като бае Митра, дето да може да ти улучи къде може да се изкопа на плитко кладенец и къде не може. Той ще поразгледа най-напред каква трева расте наоколо, ще почопли малко пръстта, ще погледа какви камъчета има да се търкалят, па ще се възкачи ла покоя рътлина или на некое бърдо, ще погледа-погледа, па току ще се спре некъде, ще копне две-три копки и ще рече: „Тук ще бъде кладенец — копайте“. И наистина, на два-три аршина току видиш избликне вода като сълза — да пиеш, да й се не напиеш. Където и да са закопали кладенец без Митра, все ще го напуснат или затрупат — все без дамар излиза. Където го год викаха, все отиваше, но никъде пари не вземаше. Това е за хаир, казваше, я не съм плащал да се науча, защо на мене да ми плащат, когато от тоя кладенец ще пият и добичета, па и хора уморени, зажъдени и съсипани, гдето… Такъв беше бае Митар пророкът. * * * Как се е свестил от своето пренасяне бае Митар, какво беше бдението, какви молитви са чели поповете, как станал, какво е хортувал — всичко това аз не знаех, не видех, не бех там. Ех, нали знаете? Великден като Великден, а аз дете като всеко дете: боядисване и шарене яйца, свещи за опелото и за лития, нашарени, наваракладосани, навити като кошничета, като книжки, като кутийки, като чашки… нови дрехи, нови кундурки, хем да скърцат, като стъпиш… другари, чукане с яйца, Мехмед ага халваджията, дондурма, мале-биджи — всичките тези работи имаха за мене тогава много по-голема важност от пренасянето и съживяването на бае Митра пророка.
към текста >>

Това е за хаир, казваше, я не съм плащал да се науча, защо на мене да ми плащат, когато от тоя кладенец ще пият и добичета, па и хора уморени, зажъдени и съсипани, гдето… Такъв беше бае Митар пророкът.
„Да е жив и здрав, казваше, Митар, че ми каза, че нема да има берекет на вино тая година, та не го продавах пролет по 23 пари, както го искаха, ами го държах, та намери грош и две пари… Па не беше и малко вино — двадесет и толкова хиляди оки, все самоток.“ В целата каза немаше втори човек, като бае Митра, дето да може да ти улучи къде може да се изкопа на плитко кладенец и къде не може. Той ще поразгледа най-напред каква трева расте наоколо, ще почопли малко пръстта, ще погледа какви камъчета има да се търкалят, па ще се възкачи ла покоя рътлина или на некое бърдо, ще погледа-погледа, па току ще се спре некъде, ще копне две-три копки и ще рече: „Тук ще бъде кладенец — копайте“. И наистина, на два-три аршина току видиш избликне вода като сълза — да пиеш, да й се не напиеш. Където и да са закопали кладенец без Митра, все ще го напуснат или затрупат — все без дамар излиза. Където го год викаха, все отиваше, но никъде пари не вземаше. Това е за хаир, казваше, я не съм плащал да се науча, защо на мене да ми плащат, когато от тоя кладенец ще пият и добичета, па и хора уморени, зажъдени и съсипани, гдето… Такъв беше бае Митар пророкът. * * * Как се е свестил от своето пренасяне бае Митар, какво беше бдението, какви молитви са чели поповете, как станал, какво е хортувал — всичко това аз не знаех, не видех, не бех там. Ех, нали знаете? Великден като Великден, а аз дете като всеко дете: боядисване и шарене яйца, свещи за опелото и за лития, нашарени, наваракладосани, навити като кошничета, като книжки, като кутийки, като чашки… нови дрехи, нови кундурки, хем да скърцат, като стъпиш… другари, чукане с яйца, Мехмед ага халваджията, дондурма, мале-биджи — всичките тези работи имаха за мене тогава много по-голема важност от пренасянето и съживяването на бае Митра пророка. Да ме прости господ, че така хортувам, ама така си беше. Беше на Томина неделя.
към текста >>

… Дето съм дал 200 гроша на сиротицата баба Гота, та си ожени дъщерята; дето съм карал слугите да хранят сиромасите с това, що останало от зайфетите, що съм давал софра на моите аркадаши; дето извадих из кладенеца момиченцето на Пена Вълковица, та се не удави; дето закърпих бадева обущата на Тошо затворника, що го беха набедили, че убил кьор Сали заптията… Все такива дребни работи… трици и коприва… А кам, где е написано, че съм дал на Добридолския манастир един сребърен кръст, една икона и едно епитафие?
… И писма подправяха, и темесуци подправяха, и чуждо имане правеха свое, и чужди деца потурваха на богати хора, божем че са си нихни, рождени; и кривите правиха прави, и правите правиха криви и… какво… какво не съм видел, че се прави по света! “ Ангелът му даде книгата и Иго чете, чете, па се позамисли и продума: „Истина, с моята ръка е писано всичко, ама… ама много са изброени, джанъм, диптен много… Като има записани толкова много грехове, тогава какви ли добрини мои ще ме куртулисат, я барем не помним вече що съм добро правил, както не помних и за толкова мои грехове! …“ Ангелът му подаде книгата, на която беха написани добрините на Иго. Чете Иго, чете и се чуди: „Я ли не разбирам, или некой янлъшък има тука? Тука са написани такива добрини, за които аз не съм хич мислил! … Дето съм дал 200 гроша на сиротицата баба Гота, та си ожени дъщерята; дето съм карал слугите да хранят сиромасите с това, що останало от зайфетите, що съм давал софра на моите аркадаши; дето извадих из кладенеца момиченцето на Пена Вълковица, та се не удави; дето закърпих бадева обущата на Тошо затворника, що го беха набедили, че убил кьор Сали заптията… Все такива дребни работи… трици и коприва… А кам, где е написано, че съм дал на Добридолския манастир един сребърен кръст, една икона и едно епитафие? … Где са, написани серафимите, що ги заръчах на Цеко куюмджнята, та ги прави за църквата? Де е записано големото сребърно кандило, що го подарих за олтара? Па двете икони, що ги писа Томо Зографина, па големите свещи, що ги палех всеки празник в черква, когато бех богат; па цванците и бешлиците, що ги хвърлях на дискусите в черква; па задушниците, парастасите, помениците, литургиите, гдето давах пари да се служат, па колко още други работи има, дека хич не са нито споменати в тая книга! …“ Ангелът му отговори: „Тия добрини, каже, не си ги правил, за да направиш добро, ами само да се похвалиш, да се гордееш пред хората, че си бил богат, имотен! … Да ги засрамиш, че са бедни, да ги заплашиш, да ги стреснеш… да си ти каймак отгоре над тех, а они да са притиснати, да са отдолу… Ето защо си вършил това, а не за да правиш добрини!
към текста >>

53. VI. Нещо чудновато. Михалаки Георгиев

VI. Очерци за Мара Белчева

По цели нощи се тропало и клопотило, ту по стайте, ту у мутвака, ту по кладенеца!...
А бае Денко не беше човек, дето да не му се верва. Кой год го знае, всеки ще ми признае, че нему може човек да верва на думата, защото не беше от ония хора, що ще идат да те излъжат. Това беше туку след войната за освобождението ни. Приседнали около една маса на кафенето, пред Пунчовата кръчма, след пладне, една компания от десетина души съграждани, приказваха за една чудновата поява, която се бе случила в една турска къща в калето, що я е бил купил некой си терзия. Къщата харна, бина здрава, двор широк - всички сгоди, хем що е реч, купена за бадева, ама... ама я давал терзията макар и със загуба, само и само да се куртулиса от нея!... По цели нощи се тропало и клопотило, ту по стайте, ту у мутвака, ту по кладенеца!... Тропа се, като кога жив човек ходи, ама... никой не се вижда. Ако остават вечер кофата от кладенеца на капаците, а они ще я намерят сутринта у кладенеца. А чивията на портата си стои и никой чужд човек не е могьл да стъпи у двора. Па, не е само с кофата от кладенеца, а това става на всекъде, по целата къща. Вечер оставят саханите и тенджерите наредени по полиците, а менците закачени на чивите, а заран, като стъпи човек у мутвака, да му дойде у глава да се удари от чудо!...
към текста >>

Ако остават вечер кофата от кладенеца на капаците, а они ще я намерят сутринта у кладенеца.
Това беше туку след войната за освобождението ни. Приседнали около една маса на кафенето, пред Пунчовата кръчма, след пладне, една компания от десетина души съграждани, приказваха за една чудновата поява, която се бе случила в една турска къща в калето, що я е бил купил некой си терзия. Къщата харна, бина здрава, двор широк - всички сгоди, хем що е реч, купена за бадева, ама... ама я давал терзията макар и със загуба, само и само да се куртулиса от нея!... По цели нощи се тропало и клопотило, ту по стайте, ту у мутвака, ту по кладенеца!... Тропа се, като кога жив човек ходи, ама... никой не се вижда. Ако остават вечер кофата от кладенеца на капаците, а они ще я намерят сутринта у кладенеца. А чивията на портата си стои и никой чужд човек не е могьл да стъпи у двора. Па, не е само с кофата от кладенеца, а това става на всекъде, по целата къща. Вечер оставят саханите и тенджерите наредени по полиците, а менците закачени на чивите, а заран, като стъпи човек у мутвака, да му дойде у глава да се удари от чудо!... Всичко разхвърлено и разнебитено по земята, да речеш, че е некой калайджийски дюкян. По некога, вечер, заключат къщната врата, турят резата, а кога станат сутрин... вратата до назад отворена.
към текста >>

Па, не е само с кофата от кладенеца, а това става на всекъде, по целата къща.
Къщата харна, бина здрава, двор широк - всички сгоди, хем що е реч, купена за бадева, ама... ама я давал терзията макар и със загуба, само и само да се куртулиса от нея!... По цели нощи се тропало и клопотило, ту по стайте, ту у мутвака, ту по кладенеца!... Тропа се, като кога жив човек ходи, ама... никой не се вижда. Ако остават вечер кофата от кладенеца на капаците, а они ще я намерят сутринта у кладенеца. А чивията на портата си стои и никой чужд човек не е могьл да стъпи у двора. Па, не е само с кофата от кладенеца, а това става на всекъде, по целата къща. Вечер оставят саханите и тенджерите наредени по полиците, а менците закачени на чивите, а заран, като стъпи човек у мутвака, да му дойде у глава да се удари от чудо!... Всичко разхвърлено и разнебитено по земята, да речеш, че е некой калайджийски дюкян. По некога, вечер, заключат къщната врата, турят резата, а кога станат сутрин... вратата до назад отворена. Ни брава държи, ни реза трае! ,.. - Ама това отдавна ли трае?...
към текста >>

54. 4. Сп. „Зорница, год. 51, бр. 11 (18.III.1931), с. 3, Вл. Русалиев

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

- Дома бил той, или пък на чужбина, на свойто минало трупът понесъл, той се все и все завръща при кладенеца на скръбта, когото тъмният бръшлян обгръща с неуведаеми листа.
Той свети там като фар. Блести като слънце и така е тихо, така е свято там! И в тези мигове на върховно сливане с Бога, с вечността и космоса, Мара Белчева изпя песните си - тихи като въздишки на дете и изпълнени с много мъдрост и с много светлина. Това оа песните на един углъбен живот, на една човешка душа, изстрадала за всичките и на жестоко ранено сърдце: Комуто се в сърдцето още ронят недоизплакани сълзи, от своя пир когото дните гонят, тъй както гонят враг врази - горко на него! Дето и да мине един е неговият път. - Дома бил той, или пък на чужбина, на свойто минало трупът понесъл, той се все и все завръща при кладенеца на скръбта, когото тъмният бръшлян обгръща с неуведаеми листа. Тя вярва във вечния живот. След великите страдания, след тежката скръб душата става свята, става безсмъртна: - „Смърт? Що е смъртта? Дълго съм мислила за това. Толкова пъти съм се срещала с нея в живота.
към текста >>

55. 5.9. Чешмата на Дианабад

VI. Статии на д-р Стефан Кадиев във в. „Хасковска поща'

На Изгрева нямаше нито чешма, нито кладенец.
5.9. Чешмата на Дианабад През време на тоя събор аз лично наблюдавах една картина, която илюстрираше отношението на Учителя към явленията в живота. На Изгрева нямаше нито чешма, нито кладенец. На три четвърти километра зад железопътната линия, из глинестите пластове на брега до „ловния парк" капеха капки. Под ръководството на Учителя тия капки се вливаха в бразди на почвата и събираха в доста изобилно течаща чешмичка. Наши братя-мозайкаджии бяха направили чучур, корито и наоколо пак мозайка, пъстра и хубава - няколкометрова, оградена тераса. Тая чешма през време на събора беше жива част от живота на братството. Оттук се вземаше водата за готвенето и за битовите нужди.
към текста >>

56. 8. Спомени из робското време. (По случай 50-годишнината от Освобождението на Хасково)

СВОБОДНИ ХОРА - ПЪТЯТ НА ИЗБРАНИТЕ

Находящият се в двора плитък кладенец даваше възможност на чистницата баба Гергана да държи в идеална чистота както класните стаи, така и двора.
Ако ме пъдеха от класните стаи, дворът пък бе мой. Създавах не малко бели на баба Гергана, като навлизах в градинката й. Хубава, чиста градинка с най-различни зюмбили, лалета, туфи, мулофи, менишкета, латинки, мехкемета, зокуми, гюлове и пр. Множество туфи от чемшир и бръшлян, който покриваше целия зид откъм Михалакеви, разхубавяваха със зеленината си зиме училищния двор. Градинките бяха обградени с железни пармаклъци, а дворът бе постлан с плочи. Находящият се в двора плитък кладенец даваше възможност на чистницата баба Гергана да държи в идеална чистота както класните стаи, така и двора. Учителите Тането (Таню Пеев) и Стоенчо (Заимов) ме галеха често из двора, но в клас не ме пущаха, защото не стоях мирен. По цели часове надничах по прозорците и ако учениците отвътре сричаха, сричах и аз, ако пееха, пеех и аз. А когато някого биеха [на] фалангата, аз бързо офейквах. Понякога се покатервах по сливата или зарзалията и надничах в прозорците на класните ученици, или за да откъсна сливи или сладкосемки жълти зарзали. Но баба Гергана ме дереше с проклятието и с хурката си.
към текста >>

57. Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя III.

(Сп. «Житно зърно», г. 1,1924 г., бр. 9-10, стр. 29-43)

С гнилото в кладенец се не спуща; с всяка философия или верую не тръгвай в света!
Човек може да яде нещо и да го мисли, че е храна. Но не е важно какво той мисли, а дали е храна в действителност. Храна е това, което дава живот -продължава и разширява живота, внася светлина, увеличава възможностите. Който злоупотребява със свободата, става непременно роб. Умен е тоя, който може да направи разлика между едно гнило и едно здраво въже. С гнилото в кладенец се не спуща; с всяка философия или верую не тръгвай в света! Разумният винаги слуша по-разумния от себе си. Разумен е онзи, който знае, че в света има едно разумно начало. Умният може да не знае това. Куриози. На една стена писали: «Д. е луд.» Друг пише: «Който пише по стените, е луд.» Трети прибавя: «И ти си, значи, такъв!
към текста >>

58. Любомир Лулчев VIII. Списание «Житно зърно» Статии. 1. Магическата пръчка

(В. «Живот», бр. 18, 21 .VII.1929 г., стр. 4)

Четвъртият човек определя също така една галерия и един затрупан с два метра пръст кладенец, неизвестен на комисията и не написан в самата карта.
Третият, който си служи с тръстикова пръчка, трябва да оперира върху една местност, покрита с трева. Той определя контурите, означава ги с парчета книга, означава точно и мястото и големината на подпорите. Той повтаря вече със затворени очи изследванията и показанията на пръчката са абсолютно идентични. При този случай той държи и пръчката не по обикновен начин в ръце, а вдигната горе към челото си. Показаната от изследователите дълбочина 16 метра се различава само с 15 сантима, от действителната (15,85 м). Четвъртият човек определя също така една галерия и един затрупан с два метра пръст кладенец, неизвестен на комисията и не написан в самата карта. Спорът за очертанието на една от галериите се разрешава в полза на тоя практик – копието на картата, с което са правили (сравнението), по-после се оказало неправилно снето от оригинала. Резултатите от тези първи изпитания са били веднага публикувани в Journal de Débat и „Le petit Parisien" и са привели в удивление всички. Любопитни са се явили повече, отколкото трябва. Арманд Вирè, който ръководил опита, сам не вярвал да има подобни хора и като се изповядал на един от журналистите, мислещ отначало „че е турен само за да стане съучастник на една лоша шега", извиква някои от тях, за да определят контурите на подземната лаборатория, в която той е работил дълги години. Контурите и дълбочината са били показани най-точно (9 м, вместо фактическата 8,77 м ) – нещо повече – открита е била една вертикална каменна колона с диаметър 2,80 м., която след разследването се оказва, че е била една стара витлообразна стълба от 1.75 м., зазидана със стена и неизвестна на самия професор.
към текста >>

Поканени при един кладенец, който е копан 9 метра, без да има вода, когато друг недалеч е дал само 5½ м.
Излизат същите четири души, които по ред биват пускани да определят скритите метални парчета. Един от тях, поради влиянието на желязната помпа и телена ограда, които са правили опитите му несигурни, се отказва да участва. Но останалите трима, въпреки тия неблагоприятни условия, пуснати поотделно, намират закопаните метали, като указват къде е желязото и къде е медта и приблизителната им дълбочина. На другия ден анкетата е била подновена с опити върху течаща вода. Без да знаят предварително, водопроводните указанията са се схождали точно с плановете в действителността. Поканени при един кладенец, който е копан 9 метра, без да има вода, когато друг недалеч е дал само 5½ м. вода, всички поотделно заведени са показали, че водата се намира на северозапад от копаното място, като са означили и приблизителната дълбочина. Повикан един от тях отделно, посочва къде минава главният водопровод, указва кога тече и кога спира водата в него и количеството на самата вода. Различието във време от една минута между спирането и тръгването водата според протокола на комисията се оказва разлика между официалния хронометър и часовника на комисията. Тия резултати съобщени разбира се веднага от пресата са учудили публиката. Журито при това е получило предложение от практиците да се направят следните опити: 1.Да се познае какъв метал е скрит в дървена или картонена кутия.2.Да познаят две монети турени една върху друга, какви са и коя е отдолу, коя – отгоре.
към текста >>

Изследванията на братя РаЬеу са доказали нещо още по-странно, че почти всяко тяло е оградено със специални свои етерни изображения, понякога намалени по големина, но запазени по форма и то разпростиращи се по четиритях главни посоки на света на десятки метри около самия предмет (особено извор, кладенец и пр.).
във водорода той е на северозапад, в медта – на юг, в хлора – на север, сярата – на изток, въглерода – запад, йода – изток и пр.). При това се е забелязало (с помощта на пръчката), че тоя меридиан се отклонява преди 9 часа сутринта и след 3 часа после обед на определен ъгъл (90º - 270º - 312º) и като дойде 9 часа с бързо движение заема характерното си место, което ще да покаже връзка с вълните, причинени навярно от металните огньове на слънцето, които във вид на вибрации идат със самата светлина. Тези вибрационни полета са няколко вида, имат различни положения в диамагнитните и парамагнитните тела, но приблизително еднакви очертания. При известни условия, в разглеждането на които не можем сега до се впущаме, няколко капки вода, индуктирани изкуствено, могат да развият едно силово поле, което да се чувства от пръчката на километри. С помощта на тия индуктори може да получат (посредством разни цветни дискове) особени динамически полета, наречени спектри, които образуват силови възли; тела, поставени в тия силови възли, ако са еднакви с изследваните, не нарушават образуваните силови линии (много ясно чувствани и очертани от пръчката) и с помощта на които именно става отделяне на химическия състав, както и въпросите за физиологическото въздействие на тия силови полета – но всичко това би ни отвело надалеко . Изследванията на братя РаЬеу са доказали нещо още по-странно, че почти всяко тяло е оградено със специални свои етерни изображения, понякога намалени по големина, но запазени по форма и то разпростиращи се по четиритях главни посоки на света на десятки метри около самия предмет (особено извор, кладенец и пр.). За да завършим, нека поменем няколко думи и върху чисто практическата страна на въпроса. На принципа на пръчката бяха построени специални уреди (магнитометри и телефон чрез земята (Thelephon par sol), които водят началото от войната и после послужиха и за изследване на руди. Напоследък се опитват и радиоапарати, в които с помощта на влачеща антена (вариращо) съпротивление се опитват да определят състава на почвата. Но всякога малката „магическа" пръчка си е останала онзи точен и не сложен уред, който дава най-добри резултати. Нека споменем за някои случаи.
към текста >>

59. 2. Магическата пръчка или вилка за търсене подземни води и руди

(Църковен вестник, г. XXXII, бр. 44, 12.ХII. 1931 г, стр. 524-525)

а.) ** Такива вече са правени от сондата - кладенец при кожената фабрика; при тоя на фабрика «Прошек», а също и много по-изобилна вода щеше да имат и при Захарната фабрика, ако бяха слезли още няколко метра по-дълбоко. (бел.
Изследванията, които са правени, макар и бегло, на Софийското поле, са ни уверили, че под София има няколко подземни реки на различни дълбочини, които могат да доставят вода много повече и по-сигурно, отколкото дълги водопроводи откъдето и да е, без да имат неудобствата през време на война да бъдат прекъсвани, унищожавани или даже отравяни или заразявани с бацили, или при землетресения и размествания и свличане на пластовете - прекъсвани - и следователно да лишат столицата от вода тъкмо когато е най-нужна. Няколко малки проучвания, които нямаше да струват в никой случай по- вече от няколко стотици хиляди**, щяха да убедят тия, които искат да знаят, че София има подземна вода за едно население, тройно по-голямо***... Някои мини са похарчили значителни суми, дори милиони, да правят разкопки и търсят находища - и то не винаги с резултат (например Черноморските области). С много по-малко труд и средства, това би било постигнато при изследванието с пръчка и специални уреди (магнетометри), които съществуват за целта. Време е в България да се схване сериозността на тая метода на работа, както това е на Запад, и разумно да се употреби, за да се спести време, труд и средства.**** __________________________________ * Последното водотърсене е в с. Иситлии (Карнобатско), където може да се спра- вят любопитните. (бел. а.) ** Такива вече са правени от сондата - кладенец при кожената фабрика; при тоя на фабрика «Прошек», а също и много по-изобилна вода щеше да имат и при Захарната фабрика, ако бяха слезли още няколко метра по-дълбоко. (бел. а.) ** * Такива, макар и повърхностни, бяха намерени под основите на Народния театър; други един поток минава по посока магазин «Борис Тошков» - джамията и сегашните бани - в градината и даже част от нея е каптирана с дървени тръби от стари борове. Трета, значителна, подземна вода иде по посока Тухлената фабрика «Виларов» - семинарията и потъва в големите подземни пясъци. При Централната гара, на север към Стара планина се простира едно подземно езеро [с] около километър и половина широчина. Друга река-дост а значителна, но с периодическо променлива струя, минава по посока Централния затвор - източното крило на Централната гара, на една дълбочина от 18-30 метра. (бел. а.) **** За целта - изучвания подземни води, руди, метали и пр.
към текста >>

60. VIII. В отговор на една защита

При наличността на положителното, светло и спасително Христово учение, което всеки празничен и неделен ден се разгласява от църковните амвони във всички градове и села на България, не ни се вярва, че ще се намерят наивници с нормална психика, които ще се повлияват от заблудите на г-н Лулчев, за да пият от размътения кладенец на Дъновото учение.
Колкото за беседите на Дънова, говорени публично в неделни дни, ще кажем на г-н Лулчев, че сме имали случаи да чуем някои от тях и да разменим мисли върху тях с непредубедени слушатели. Впечатлението на всички е, че в тези беседи на «учителя» няма нито логика, нито научност, а те изобилствуват с недомислия и противоречия. Най-важна в тия беседи е фигурата на проповедника, която може би единствена прави впечатление на нервно изтощените слушатели и ги държи в респект. В заключение ще кажем, че статията на г-н Лулчев е тенденциозна. С гръмки фрази и необосновани твърдения той иска от една страна да защити «учителя» от ударите на правосъдието, а от друга страна - да му направи реклама, та дано се намерят някои немощни във вярата читатели, та да се уловят на въдицата. При наличността на положителното, светло и спасително Христово учение, което всеки празничен и неделен ден се разгласява от църковните амвони във всички градове и села на България, не ни се вярва, че ще се намерят наивници с нормална психика, които ще се повлияват от заблудите на г-н Лулчев, за да пият от размътения кладенец на Дъновото учение. В. К. ________________________ * Част от тези извадки читателят ще намери в отдела «Отзиви и бележки» на 42 бр. на «Ц. В.» (бел. а.). ** * Всеки може да провери в каталога на Словото на Учителя Дънов и да преброи сам колко томчета са издадени от 1915 г.
към текста >>

61. XXIV. ИЗВОРЪТ НА СЛОВОТО И ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

а.) 147 Такива вече са правени от сондата - кладенец при кожената фабрика; при тоя на фабрика «Прошек», а също и много по-изобилна вода щеше да имат и при Захарната фабрика, ако бяха слезли още няколко метра по-дълбоко. (бел.
на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) 144 За Рентгеновите невидими лъчи стъклото е също непрозрачно. Изглежда, че това дете е имало физиологическо «разстройство» на очите да хваща трептенията на силовите полета, заобикалящи подземния поток. (бел. а.) 145 То ще представлява материал за една специална брошура, издание на «Житно зърно» (бел. а.) 146 Последното водотърсене е в с. Иситлии (Карнобатско), където може да се справят любопитните. (бел. а.) 147 Такива вече са правени от сондата - кладенец при кожената фабрика; при тоя на фабрика «Прошек», а също и много по-изобилна вода щеше да имат и при Захарната фабрика, ако бяха слезли още няколко метра по-дълбоко. (бел. а.) 148 Такива, макар и повърхностни, бяха намерени под основите на Народния театър; други един поток минава по посока магазин «Борис Тошков» - джамията и сегашните бани - в градината и даже част от нея е каптирана с дървени тръби от стари борове. Трета, значителна, подземна вода иде по посока Тухлената фабрика «Вила-ров» - семинарията и потъва в големите подземни пясъци. При Централната гара, на север към Стара планина се простира едно подземно езеро [с] около километър и половина широчина. Друга река-доста значителна, но с периодическо променлива струя, минава по посока Централния затвор - източното крило на Централната гара, на една дълбочина от 18-30 метра. (бел. а.) 149 За целта - изучвания подземни води, руди, метали и пр.
към текста >>

62. 4. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (III, бр. 1, 6.І.1931 г.)

ТОМ 21

Бъдете въже на кладенец в полето, на което жедният връзва своя съд, изважда вода и се радва, че се е спасил от жаждата си.
Здраво въже, добро дърво, хубав чернозем, красива мома - кой ги не търси? Кой разумен човек ще откаже да купи якото въже, а ще цени гнилото? Кой орач ще прескочи чернозема и ще отиде да оре камънаците? Бъдете яко въже, и цена ще имате. Но вие не се продавайте. Бъдете въже на кладенец в полето, на което жедният връзва своя съд, изважда вода и се радва, че се е спасил от жаждата си. Имайте една основна идея в себе си, каквато и да е тя, но бъди готов да сложиш главата си за нея - за да бъдеш человек с убеждения. Колкото идеята, на която служиш, е по-висша, толкова самият ти си по- израсъл, по-напреднал человек. Оня, който сменява своите убеждения постоянно - всъщност ги няма никакви. И така се различава от своите хайвани само по това, че те са родени по-глупави от човека, а тия, божем хора с человечески лица, сами се оглупели и се продават като стока... Цени се рядката стока. Но и цял свят да ти дадатти идеята си не продавай, както и майка детето си не продава - инак няма да е майка!
към текста >>

63. VIII. Величка Стойчева А. Статии

VIII. Величка Стойчева

ТОМ 21

Той е кръщавал с вода от свещената река Йордан, вода толкова свята, колкото и оная от Сихарския кладенец, но въпреки своята святост, тя не е могла да спаси тогавашния мир сама по себе си.
VII, 1909 г., кн. 3 ÷ 4, стр. 102 ÷ 106 Братя и сестри, „Всякой, който пие от тая вода, пак ще ожеднее, а който пие от водата, която ще му дам, няма да ожеднее во веки; водата, която ще му дам, ще бъде в него извор на вода, която извира в живот вечен.” Оттоя текст Господ наш Иисус Христос иска да покаже разликата между водата тук, на физическото поле, и оная, що Той дава на небесата за верните на Неговите заповеди. Заповедите са Неговото Слово; значи живата вода се дава на ожеднелите за своето духовно повдигане човеци. Известно е, че преди Йоан Кръстител, най-малкият от братята в царството на Спасителя е кръщавал. Той е кръщавал с вода от свещената река Йордан, вода толкова свята, колкото и оная от Сихарския кладенец, но въпреки своята святост, тя не е могла да спаси тогавашния мир сама по себе си. Река Йордан с водата си е наумявала символически за друго едно кръщение, за друга една жива вода - кръщението от Дух Свят, сам Той - неизчерпаем извор на жива вода. Йоан Кръстител е казвал на тия, що кръщава: „Аз ви кръщавам с вода, а тоя, що ходи след мене, ще ви кръсти с Дух Святи.” Водата на Йоан Кръстител е била вода от физическата област. Водата, която искала да налива самарянката, е била също нещо обикновено за всеки други, но за самаряните тя е била нещо повече и тя е имала право, както казва Евангелието, да се застъпва за кладенеца с неговата вода, защото той е бил притежание на Иакова, а те - самаряните - са считали своя праотец и родоначалник Иакова за лице свято. „Ти по-голям ли си от отца ни Иакова? ” - обръща се тя към Иисуса.
към текста >>

Водата, която искала да налива самарянката, е била също нещо обикновено за всеки други, но за самаряните тя е била нещо повече и тя е имала право, както казва Евангелието, да се застъпва за кладенеца с неговата вода, защото той е бил притежание на Иакова, а те - самаряните - са считали своя праотец и родоначалник Иакова за лице свято.
Заповедите са Неговото Слово; значи живата вода се дава на ожеднелите за своето духовно повдигане човеци. Известно е, че преди Йоан Кръстител, най-малкият от братята в царството на Спасителя е кръщавал. Той е кръщавал с вода от свещената река Йордан, вода толкова свята, колкото и оная от Сихарския кладенец, но въпреки своята святост, тя не е могла да спаси тогавашния мир сама по себе си. Река Йордан с водата си е наумявала символически за друго едно кръщение, за друга една жива вода - кръщението от Дух Свят, сам Той - неизчерпаем извор на жива вода. Йоан Кръстител е казвал на тия, що кръщава: „Аз ви кръщавам с вода, а тоя, що ходи след мене, ще ви кръсти с Дух Святи.” Водата на Йоан Кръстител е била вода от физическата област. Водата, която искала да налива самарянката, е била също нещо обикновено за всеки други, но за самаряните тя е била нещо повече и тя е имала право, както казва Евангелието, да се застъпва за кладенеца с неговата вода, защото той е бил притежание на Иакова, а те - самаряните - са считали своя праотец и родоначалник Иакова за лице свято. „Ти по-голям ли си от отца ни Иакова? ” - обръща се тя към Иисуса. Тоя кладенец е бил в нивата, която Иаков купил от Емара, Сихемова баща, за 100 сребърника, когато се е връщал от дяда си Лавана. Там е направил олтар и го нарекъл Ел- Елое-Израил (Бог Бог Израилев). Там е бил погребан и Йосиф, който под клетва е изискал от израилтяните да не оставят костите му в Египет, а да го погребат на това място, дадено му по наследство от баща му Иаков.
към текста >>

Тоя кладенец е бил в нивата, която Иаков купил от Емара, Сихемова баща, за 100 сребърника, когато се е връщал от дяда си Лавана.
Река Йордан с водата си е наумявала символически за друго едно кръщение, за друга една жива вода - кръщението от Дух Свят, сам Той - неизчерпаем извор на жива вода. Йоан Кръстител е казвал на тия, що кръщава: „Аз ви кръщавам с вода, а тоя, що ходи след мене, ще ви кръсти с Дух Святи.” Водата на Йоан Кръстител е била вода от физическата област. Водата, която искала да налива самарянката, е била също нещо обикновено за всеки други, но за самаряните тя е била нещо повече и тя е имала право, както казва Евангелието, да се застъпва за кладенеца с неговата вода, защото той е бил притежание на Иакова, а те - самаряните - са считали своя праотец и родоначалник Иакова за лице свято. „Ти по-голям ли си от отца ни Иакова? ” - обръща се тя към Иисуса. Тоя кладенец е бил в нивата, която Иаков купил от Емара, Сихемова баща, за 100 сребърника, когато се е връщал от дяда си Лавана. Там е направил олтар и го нарекъл Ел- Елое-Израил (Бог Бог Израилев). Там е бил погребан и Йосиф, който под клетва е изискал от израилтяните да не оставят костите му в Египет, а да го погребат на това място, дадено му по наследство от баща му Иаков. В Стария завет свещено и историческо е било това изворно място, що е утолявало жаждата от тоя физически свят. Нищо не е било тайна за Бога, но Господ е скрил това Си знание и казал на самарянката: „Всякой, който пие от тая вода, пак ще ожеднее.” Водата на физическото поле, знайно е, утолява само временно жаждата на жадния. И физическата вода, както физическият свят, е нещо временно задоволяваще; вечно жаждущият не може да бъде доволен от малото и недостатъчното, той страда, той се мъчи.
към текста >>

И манната, която са яли израилтяните в пустинята на духовното си робство, може да се сравни с водата от кладенеца при Сирах.
В Евангелието от Йоана, 6. гл,, Господ обяснява тая вода на Своите ученици тъй: „Истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на сина человечески и не пиете кръвта му, нямате живот в себе си; който яде плътта ми и пие кръвта ми, има живот вечен, и аз ще го възкръся в последния ден; защото плътта ми е истинска храна и кръвта ми е истинско питие. Който яде плътта ми и пие кръвта ми, в мене пребъдва, и аз - в него. Както ме е проводил Отец жив, и аз съм жив чрез Отца, така и който ме яде, ще бъде жив чрез мене. Този е хлябът, който слезе от небето, не както вашите бащи ядоха манната и умряха; който яде този хляб, ще бъде жив во веки.” Ясно е, че тук се подразбира духовното естество на Спасителя, от което неотделима част съставя духовният човек. И манната, която са яли израилтяните в пустинята на духовното си робство, може да се сравни с водата от кладенеца при Сирах. Както водата, така и манната са били саещени за потомците на Иакова, но тяхната святост не могла да ги избави от смъртта. Те са умирали - все едно като да не са се хранели. Друго е с кръвта и плътта на Господа Йисуса, в Когото живеем; тая храна от Небесата, за която ние имаме възпоменание под формата на тайнството причащение (хляб и вино, осветени според установленията на Църквата), ни дава живот вечен - значи тя е източник на жива вода. По-нататък, в същото Евангелие, 7. гл., Иисус Христос говори: „Всеки, който пие от тая жива вода, ще се превърне сам на източник на жива вода.” Това обръщане на духовен човек в животворен източник, Той ясно определя, че става чрез Духа Святи, чрез благодатта на Духа Святи.
към текста >>

Тая първа е послужила за възприемане Словото Божие от самаряните, като отишла да възвести на съгражданите си, че дошел голям пророк при кладенеца.
Когато Спасителят се е молил в Гетсиманската градина, Той се е застъпвал за всички, които му е дал Отец Небесни. Той е искал, щото неговият Отец да даде живот вечен на всяка избрана плът, като пие от извора на живота, който е познание на истинския Бог и Иисуса Христа, Когото Той е проводил. Апостол Павел в посланието си към римляните говори също за извора на живата вода. „Заплатата на греха е смъртта - казва той, - а Божието дарувание е живот вечен в Иисуса Христа” - сиреч тая душа, която не изпълня Словото Божие, умира духовно, загубва своето аз; тоя, обаче, който пребъдва в Бога, и Бог е с него в живот вечен. Апостол Йоан, любимият ученик Христов, в първото си послание, като се обръща към вярващите, казва: „Знаем още, че Син Божи дойде и даде нам разбиране да познаваме Истинния, и в Истинния сме, сиреч в Сина му Иисуса Христа; Той е Бог истинен и живот вечен.” За живот вечен е била избрана и тая жена самарянка, подобно на всички грешници по лицето на земята. Тая първа е послужила за възприемане Словото Божие от самаряните, като отишла да възвести на съгражданите си, че дошел голям пророк при кладенеца. Миналото на тая жена не е било добро и не могла е тя да очаква спасение от друг някой пророк еврейски, освен от пророка на пророците Иисуса Христа, Който, въпреки нейното поведение и нейната недостатъчна вяра, я избрал за спасение, защото тя и почти целият град още същия ден повярвали в Иисуса Христа. Подобно на тая самарянка, която се е удостоила да пие от кладенеца на живата вода, и всеки един от нас, който иска да пие от същата вода или да яде от духовното Христово тяло и да пие от Неговата кръв, трябва да остави своите заблуждения, своите вярвания, своя недобър или глупавосветски живот, защото знаем, че светските удоволствия са неизчерпаеми и нищо добро не могат да дадат на човека, какъвто и да е той. Всеки трябва да последва живота на Господа нашего Иисуса Христа. Като следва Неговия образцов живот и като се ръководи от Божествените добродетели, човек, колкото и да е бил паднал или изостанал надире в своя духовен напредък, пак ще бъде приближен до Иисусова идеал, т. е., да бъде съвършен тъй, както е съвършен Отец наш на небесата.
към текста >>

Подобно на тая самарянка, която се е удостоила да пие от кладенеца на живата вода, и всеки един от нас, който иска да пие от същата вода или да яде от духовното Христово тяло и да пие от Неговата кръв, трябва да остави своите заблуждения, своите вярвания, своя недобър или глупавосветски живот, защото знаем, че светските удоволствия са неизчерпаеми и нищо добро не могат да дадат на човека, какъвто и да е той.
Апостол Павел в посланието си към римляните говори също за извора на живата вода. „Заплатата на греха е смъртта - казва той, - а Божието дарувание е живот вечен в Иисуса Христа” - сиреч тая душа, която не изпълня Словото Божие, умира духовно, загубва своето аз; тоя, обаче, който пребъдва в Бога, и Бог е с него в живот вечен. Апостол Йоан, любимият ученик Христов, в първото си послание, като се обръща към вярващите, казва: „Знаем още, че Син Божи дойде и даде нам разбиране да познаваме Истинния, и в Истинния сме, сиреч в Сина му Иисуса Христа; Той е Бог истинен и живот вечен.” За живот вечен е била избрана и тая жена самарянка, подобно на всички грешници по лицето на земята. Тая първа е послужила за възприемане Словото Божие от самаряните, като отишла да възвести на съгражданите си, че дошел голям пророк при кладенеца. Миналото на тая жена не е било добро и не могла е тя да очаква спасение от друг някой пророк еврейски, освен от пророка на пророците Иисуса Христа, Който, въпреки нейното поведение и нейната недостатъчна вяра, я избрал за спасение, защото тя и почти целият град още същия ден повярвали в Иисуса Христа. Подобно на тая самарянка, която се е удостоила да пие от кладенеца на живата вода, и всеки един от нас, който иска да пие от същата вода или да яде от духовното Христово тяло и да пие от Неговата кръв, трябва да остави своите заблуждения, своите вярвания, своя недобър или глупавосветски живот, защото знаем, че светските удоволствия са неизчерпаеми и нищо добро не могат да дадат на човека, какъвто и да е той. Всеки трябва да последва живота на Господа нашего Иисуса Христа. Като следва Неговия образцов живот и като се ръководи от Божествените добродетели, човек, колкото и да е бил паднал или изостанал надире в своя духовен напредък, пак ще бъде приближен до Иисусова идеал, т. е., да бъде съвършен тъй, както е съвършен Отец наш на небесата. Да, Господ не иска от нас голословие, но вяра и дела. Знаем, че казва на едно място в Новия завет: „Не всякой, който ми казва: „Господи, Господи!
към текста >>

64. 18. Йорданка Жекова

ТОМ 22

Той й казва, че това е миро и трябва да го сипят на чисто място - най-добре в кладенеца.
Запознава се с Учителя и Братството и двете решават да постят, да тримирят известно време. Няколко дена не хапват нищо и стигат до положение, че не могат да се движат. Тогава започват да се молят, като издигат ръцете си нагоре като чаша. Те се напълват с миришеща на роза бяла течност. Йорданка веднага отива при Учителя и показва това, което е в ръцете й. Той й казва, че това е миро и трябва да го сипят на чисто място - най-добре в кладенеца. След това я изглежда строго: „Стига сте постили! За да не карате невидимия свят да ви храни отгоре." Йорданка и приятелката й сипват мирото в кладенеца, спират поста и започват да се хранят. Водата се благославя и с нея лекуват много болни. * Виж « Изгревът» том VII стр, 584-627. В разговор с Учителя за професията и - акушерството, той казва: „Ти, като работиш като акушерка, ще поемаш добри хора, но и престъпници, и ще поемаш част от тяхната карма." Сестрата се замисля дълбоко и се отказва от акушерството.
към текста >>

За да не карате невидимия свят да ви храни отгоре." Йорданка и приятелката й сипват мирото в кладенеца, спират поста и започват да се хранят.
Тогава започват да се молят, като издигат ръцете си нагоре като чаша. Те се напълват с миришеща на роза бяла течност. Йорданка веднага отива при Учителя и показва това, което е в ръцете й. Той й казва, че това е миро и трябва да го сипят на чисто място - най-добре в кладенеца. След това я изглежда строго: „Стига сте постили! За да не карате невидимия свят да ви храни отгоре." Йорданка и приятелката й сипват мирото в кладенеца, спират поста и започват да се хранят. Водата се благославя и с нея лекуват много болни. * Виж « Изгревът» том VII стр, 584-627. В разговор с Учителя за професията и - акушерството, той казва: „Ти, като работиш като акушерка, ще поемаш добри хора, но и престъпници, и ще поемаш част от тяхната карма." Сестрата се замисля дълбоко и се отказва от акушерството. Дава всичките си инструменти на своя бедна колежка. В Мърчаево, в дома на брат Темелко, са на квартира доктор Жеков, Йорданка Жекова, Стойна Кондарева, Боян Боев, Катя Зяпкова, Ангели Тодора.
към текста >>

65. 50. Ангел Керемедчиев

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

ТОМ 22

Още като бебе, по-големите, които го гледали, го изтървали в сух кладенец - два метра дълбок, и той изпаднал в кома.
Презимето му е Керемедчиев, понеже дядо му имал фабрика, в която * Виж « Изгревът» том VII стр. 688-689; том XVII стр.663-664, стр. 753. 195 произвеждал керемиди. Понеже в 5 дом има Плутон съвпад с Лилит и Сатурн в знак Рак, и Уран на Асцендента опозиция Марс, много пъти е имало опасност за живота му, често минава през смъртта и остава жив. Раждането му е било трудно. Още като бебе, по-големите, които го гледали, го изтървали в сух кладенец - два метра дълбок, и той изпаднал в кома. Извикали веднага майка му и други съседи. Дошла най-после и баба му и се сетила, че той си е прехапал езика. Тя бръкнала в устата му с пръста си, и извадила езика и той дошъл на себе си. Така се спасил от това премеждие. Още от малък той проявил изключителен интерес към техниката и даже го снимали с дрехи, джобовете на които били пълни с болтове и гайки.
към текста >>

66. VI.2. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Неделните беседи и от Беседи за жените от 1925 г.

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Копаеш един кладенец - колко време може да го копаеш?
Не сте го печелили, назаем сте взели парите. Има ли съкратявание на живота? Един човек е живял 4 години, а един шаран - 400 години. Кой е живял повече? Дългият път показва слабо движение, а къс път - силно движение. Копаеш един кладенец - колко време може да го копаеш? Удължавате живота. Животът не може да бъде удължен, зависи от разумността. И тъй - едина фактор е разумност. Вторият фактор е Любовта, да приложим Любовта. Например да не казвате дефектите на един човек.
към текста >>

67. I. БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ

Борис Рогев

ТОМ 23

Със същото това тракъторфик (две хилядолетия преди новата ера тракийският орфизъм е вече готова, завършена система) се среща «в дъното на пещерата», владеейки преходите между различните измерения; със същото това прабългаринът свободно контактува според законите на Тангра Великото небе (Борис Рогевите изчисления посочват, че четири хилядолетия и седемстотин шестдесет и осем години преди новата ера прабългарския календар е вече също готова завършена система); същото това народната традиция запечатва в основните образи и мотиви на българската народна митология (например съвременната археология ги преоткрива в предметния свят); за същото това едно от основните български учения богомилството, търси измеренията на «седмото небе» и другите под него; за същото това съвременни нам физици с точност математическа говорят като за «космически произход и природа на човека» (Фред Хойл); същото това един Томас Ман, например, се опита да назове с думите «безкрайна бездънност», за чието изучаване е необходимо да се приеме една условна «начална кулиса във времето», защото така «дълбок е кладенецът на миналото»... Борис Рогевата книга ни предлага годината 4768 преди Христа като опорна начална «крайбрежна кулиса», за да познаем лицето си живо свидетелство за единното време.
I. БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ Видка Николова Не ми е известен друг математичен труд на български учен, който да е така пряко обвързан с историята на българското хуманитарно мислене, на българската културна опитност, на националната ни духовност, както е трудът на Борис Рогев «Астрономически основи на първобългарското летоброене». Причините за тази обвързаност са от принципно естество. С помощта на точните науки е извършена една огромна археологическа работа. Възможността математически и астрономически да бъде датиран и обоснован първобългарският календар (което значи начало на първобългарската култура), открива непоклатимо точния и най-ярък път към обяснение на самото ни рождение, на времето ни (минало, настояще бъдеще) в човешкото битие. Със същото това тракъторфик (две хилядолетия преди новата ера тракийският орфизъм е вече готова, завършена система) се среща «в дъното на пещерата», владеейки преходите между различните измерения; със същото това прабългаринът свободно контактува според законите на Тангра Великото небе (Борис Рогевите изчисления посочват, че четири хилядолетия и седемстотин шестдесет и осем години преди новата ера прабългарския календар е вече също готова завършена система); същото това народната традиция запечатва в основните образи и мотиви на българската народна митология (например съвременната археология ги преоткрива в предметния свят); за същото това едно от основните български учения богомилството, търси измеренията на «седмото небе» и другите под него; за същото това съвременни нам физици с точност математическа говорят като за «космически произход и природа на човека» (Фред Хойл); същото това един Томас Ман, например, се опита да назове с думите «безкрайна бездънност», за чието изучаване е необходимо да се приеме една условна «начална кулиса във времето», защото така «дълбок е кладенецът на миналото»... Борис Рогевата книга ни предлага годината 4768 преди Христа като опорна начална «крайбрежна кулиса», за да познаем лицето си живо свидетелство за единното време. А оттук нататък от само себе си означава, че ние вече ще имаме и добро зрение за всяка по-близка нам кулиса, за всички пластове от разреза на кладенеца успоредно едновременни с първобългарските в общата цялост на културната ни история. Но в каквито и по-тесни или по-широки рамки да се движи познанието ни, за днешните читатели настоящата книга и нейният автор остават почти непознати, дори и с отрицателен знак. Първо издание на книгата прави издателството на БАН през 1974 г. със символичния тираж от 1000 екземпляра оттогава и до днес. Освен книгоиздателски и културни политики, принос в това отношение имат и популистични писания като това на (днес покойния вече) Иван Богданов (сп.
към текста >>

А оттук нататък от само себе си означава, че ние вече ще имаме и добро зрение за всяка по-близка нам кулиса, за всички пластове от разреза на кладенеца успоредно едновременни с първобългарските в общата цялост на културната ни история.
I. БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ Видка Николова Не ми е известен друг математичен труд на български учен, който да е така пряко обвързан с историята на българското хуманитарно мислене, на българската културна опитност, на националната ни духовност, както е трудът на Борис Рогев «Астрономически основи на първобългарското летоброене». Причините за тази обвързаност са от принципно естество. С помощта на точните науки е извършена една огромна археологическа работа. Възможността математически и астрономически да бъде датиран и обоснован първобългарският календар (което значи начало на първобългарската култура), открива непоклатимо точния и най-ярък път към обяснение на самото ни рождение, на времето ни (минало, настояще бъдеще) в човешкото битие. Със същото това тракъторфик (две хилядолетия преди новата ера тракийският орфизъм е вече готова, завършена система) се среща «в дъното на пещерата», владеейки преходите между различните измерения; със същото това прабългаринът свободно контактува според законите на Тангра Великото небе (Борис Рогевите изчисления посочват, че четири хилядолетия и седемстотин шестдесет и осем години преди новата ера прабългарския календар е вече също готова завършена система); същото това народната традиция запечатва в основните образи и мотиви на българската народна митология (например съвременната археология ги преоткрива в предметния свят); за същото това едно от основните български учения богомилството, търси измеренията на «седмото небе» и другите под него; за същото това съвременни нам физици с точност математическа говорят като за «космически произход и природа на човека» (Фред Хойл); същото това един Томас Ман, например, се опита да назове с думите «безкрайна бездънност», за чието изучаване е необходимо да се приеме една условна «начална кулиса във времето», защото така «дълбок е кладенецът на миналото»... Борис Рогевата книга ни предлага годината 4768 преди Христа като опорна начална «крайбрежна кулиса», за да познаем лицето си живо свидетелство за единното време. А оттук нататък от само себе си означава, че ние вече ще имаме и добро зрение за всяка по-близка нам кулиса, за всички пластове от разреза на кладенеца успоредно едновременни с първобългарските в общата цялост на културната ни история. Но в каквито и по-тесни или по-широки рамки да се движи познанието ни, за днешните читатели настоящата книга и нейният автор остават почти непознати, дори и с отрицателен знак. Първо издание на книгата прави издателството на БАН през 1974 г. със символичния тираж от 1000 екземпляра оттогава и до днес. Освен книгоиздателски и културни политики, принос в това отношение имат и популистични писания като това на (днес покойния вече) Иван Богданов (сп. «Отечество», 1979 г., кн.
към текста >>

68. 11. Петър Тихчев и двете му дъщери

Отишъл на кладенеца, по едно време иде един турчин да си пои коня.
Започнаха морала, който проповядвах на другите." "Не, не може." "Тате, казват, защо си толкова глупав, защо си сериозен, защо проповядваш такива глупости на хората? Дъщерите започнаха да ми проповядват на мене." Къде е причината, че дъщерите му не го слушат? Аз зная къде е причината. Причината ето къде е. Той бил даскал в едно село в Делиормана. Отишъл на кладенеца, по едно време иде един турчин да си пои коня. Веднага турчинът му удря четири-пет плесници и го поваля на земята. Като си отива, не казва, че турчинът му е ударил четири-пет плесници, но казва: "Като бях на чешмата, идва един турчин, иска да се покаже сербез. Като го ударих една плесница, повалих го на земята." "Ще ни избият." "Нека ни избият." Дядо Петър беше светия, но ето къде е неговото нещастие. Турчинът го би, а той казва, че той бил турчина. Този турчин на кладенеца, това са дъщерите му.
към текста >>

Този турчин на кладенеца, това са дъщерите му.
Отишъл на кладенеца, по едно време иде един турчин да си пои коня. Веднага турчинът му удря четири-пет плесници и го поваля на земята. Като си отива, не казва, че турчинът му е ударил четири-пет плесници, но казва: "Като бях на чешмата, идва един турчин, иска да се покаже сербез. Като го ударих една плесница, повалих го на земята." "Ще ни избият." "Нека ни избият." Дядо Петър беше светия, но ето къде е неговото нещастие. Турчинът го би, а той казва, че той бил турчина. Този турчин на кладенеца, това са дъщерите му. Какво да се прави? Да се махне този турчин. Как да се махне? "Да се намери някой да вземе тези дъщери, да се разправя с тях, аз да си започна да проповядвам, както мисля." Обаче той си замина от земята и работите не можеха да се уредят, както той мислеше, да проповядва. Казвам, турчинът, като отива на кладенеца, ти гледай надалеч да бъдеш.
към текста >>

Казвам, турчинът, като отива на кладенеца, ти гледай надалеч да бъдеш.
Този турчин на кладенеца, това са дъщерите му. Какво да се прави? Да се махне този турчин. Как да се махне? "Да се намери някой да вземе тези дъщери, да се разправя с тях, аз да си започна да проповядвам, както мисля." Обаче той си замина от земята и работите не можеха да се уредят, както той мислеше, да проповядва. Казвам, турчинът, като отива на кладенеца, ти гледай надалеч да бъдеш. Щом дойде турчинът на кладенеца и ти си там: "Гяур! " Няколко шамара ще ти удари. Не преувеличавайте нещата. Вие искате някой път да се покажете, говорите нещо, което не е вярно. Кои са причините?
към текста >>

Щом дойде турчинът на кладенеца и ти си там: "Гяур!
Какво да се прави? Да се махне този турчин. Как да се махне? "Да се намери някой да вземе тези дъщери, да се разправя с тях, аз да си започна да проповядвам, както мисля." Обаче той си замина от земята и работите не можеха да се уредят, както той мислеше, да проповядва. Казвам, турчинът, като отива на кладенеца, ти гледай надалеч да бъдеш. Щом дойде турчинът на кладенеца и ти си там: "Гяур! " Няколко шамара ще ти удари. Не преувеличавайте нещата. Вие искате някой път да се покажете, говорите нещо, което не е вярно. Кои са причините? Няма никакви причини.
към текста >>

69. 29. Дежурни за цялата физическа работа в пансиона

Черпехме вода от един кладенец в двора, откъдето в съботен ден всяка дежурна понасяше пълни кофи към зданията.
Тази чест ми се правеше често, защото главната домакиня имаше зъб на мен от самото начало. Тя беше недоброжелателен човек с амбиции да блесне дъщеря й в класа ни и не можеше да понася и най-малкото засенчване на детето си от когото и да било. Тя ни беше посрещнала на вратата в онази тъмна нощ, когато пристигнах за първи път в пансиона. Освен това, бе ми възложено да мия всяка събота стаята с пианото, където ученичките се упражняваха да свирят. В пансиона нямахме чешма. Черпехме вода от един кладенец в двора, откъдето в съботен ден всяка дежурна понасяше пълни кофи към зданията. Зимно време ръцете ни премръзваха, докато извадим със синджир и пренесем водата до стаите по етажите. Дъските не бяха боядисани и се миеха с четка. Когато на следната година ме преместиха от първото в третото здание, трябваше да се пресича тясната улица. Стоях с кофите вода до премръзване и чаках да надзърне някоя учителка, за да мога да премина.
към текста >>

70. 36. Трите американски учителки - мис Пери, мис Търнър и мисис Рийвс

Намериха я в кладенеца, където бе стояла вече два дни.
Ходехме на баня, кърпехме си дрехите и домакинствахме. Обаче, аз седях по цял ден и поправях писмени упражнения. Пишех им бележки. Случи се, обаче, едно голямо нещастие с класа ни. Класната ни, която ни предаваше история, изчезна един ден. Намериха я в кладенеца, където бе стояла вече два дни. Бяхме поразени. Защо тази умна жена бе сторила това? И до днес не знаем, дали еднообразието на един неестествен живот не бе разстроил нервите й?
към текста >>

71. 198. Да бъдем съсъди, чрез които протича Божествения мед

Весела Несторова