Търсене в беседите за 'Кесия'

Чиракът захваща оттук, оттам, мери, крои; турчинът гледа, че и салтамарка не става; „Ще ми скроиш барем една тютюнева кесия и ако не я скроиш, ще те набия“, рекъл най-после.
Чиракът отива с бея, чакал час, два, майсторът не идва. Тогава беят се обърнал към чирака: „Както те виждам, ти си голям, трябва да знаеш занаята; може ли да ми скроиш гащи? “ Калфата отговаря „Мога“. Беят изважда един голям топ сукно и казва: „Искам да ми скроиш гащи бирбучуклия“. Захваща чиракът, крои оттук, оттам; вижда беят, че това, което чиракът крои, не прилича на бирбучуклия гащи и му казва: „Гащи не станаха, скрой ми поне една салтамарка“. Чиракът захваща оттук, оттам, мери, крои; турчинът гледа, че и салтамарка не става; „Ще ми скроиш барем една тютюнева кесия и ако не я скроиш, ще те набия“, рекъл най-после. Та и от вас мнозина едва са седели една седмица при майстор, вземат ножиците и аршина, като този българин, и са готови да кроят – учители да бъдат. Христос казва: „Не бивайте такива учители“. За да бъде някой учител, трябва да има положително знание, само един начин на разбиране, да няма изключения. С едно средство да лекувате и същевременно с него да убивате, това не значи, че имате положително знание. Ако с един нож вие правите операция, изрязвате на човека болното месо, и със същия инструмент му прерязвате гръкляна, не може да кажете, че на място сте употребили вашия нож; то е вече вършене на престъпление.
към беседата >>

2. Ако солта обезсолее, с какво ще се осоли

Тогава му казал: "Ти и салтамарка не можа да скроиш, но барем така и така изхаби плата, направи ми една тютюнева кесия от него, но хубаво крой, защото, ако и това не умееш, ще те бия.
Майсторът изпратил новия калфа напред с метъра и ножицата, а той се позабавил. Отива калфата вкъщи при пашата, който го помислил за майстора и дава пред него плата, да му скрои "бирбочуклия" гащи. Калфата не се изказва, че той не е майсторът, но започва, оттук мерил, оттам рязал и все нищо не излизало. Пашата като гледал, че това е далеч от това да стане "бирбочуклия" гащи, казал му от тоя плат поне една салтамарка да скрои. Почнал той наново, рязал, струвал, но пашата пак гледа, че не става салтамарка. Тогава му казал: "Ти и салтамарка не можа да скроиш, но барем така и така изхаби плата, направи ми една тютюнева кесия от него, но хубаво крой, защото, ако и това не умееш, ще те бия. Ние често като този българин калфа с метъра и ножиците кроим в живота, но когато сме невежи, нищо друго не можем да направим освен тютюневи кесии. Но защо ни са те? В съвременния живот всички са като тютюневи кесии, всички нервни, всички други лоши, а само ние сме добри. Това е едно болезнено състояние на нашия ум - интелект. Приличаме на този болен, който нищо не харесва за ядене, а след като премине треската, харесва същите ясния, които по-рано е отблъсвал.
към беседата >>

Примерът със салепчията в Добрич, който, продавайки салеп, една ранна сутрин намерил една кесия с 8000 лева.
.Което е Божествено, то внася ум, простота и няма да има разногласие, а ще има мир и любов и не ще имаме противници. Който говори за пари, не говори истината. Когато свършим работата на лозето, тогава ще си разчистим сметките. Нам са потребни хора - дейни, безкористни. Нека подготвяме народа и като забогатее, той ще ни заплати по-много, отколкото сега - ЧЕСТНОСТ. Примерът със салепчията в Добрич, който, продавайки салеп, една ранна сутрин намерил една кесия с 8000 лева. Туря я той в пояса си и продължава да си гледа работата. Насреща се задава самият притежател на парите и заморен запитва дали не е намерил някоя кесия. Салепчията, щом чува това, спокойно изважда намерената кесия и му я подава, като продължил да продава и вика: "Салеп! " Има хора честни за 100 лева, 1000 лева, 10000 лева и пр.
към беседата >>

Насреща се задава самият притежател на парите и заморен запитва дали не е намерил някоя кесия.
Когато свършим работата на лозето, тогава ще си разчистим сметките. Нам са потребни хора - дейни, безкористни. Нека подготвяме народа и като забогатее, той ще ни заплати по-много, отколкото сега - ЧЕСТНОСТ. Примерът със салепчията в Добрич, който, продавайки салеп, една ранна сутрин намерил една кесия с 8000 лева. Туря я той в пояса си и продължава да си гледа работата. Насреща се задава самият притежател на парите и заморен запитва дали не е намерил някоя кесия. Салепчията, щом чува това, спокойно изважда намерената кесия и му я подава, като продължил да продава и вика: "Салеп! " Има хора честни за 100 лева, 1000 лева, 10000 лева и пр. Питаме се защо сме нещастни? Който се продава, дават му оглавник и тегли като вол, сам се е впрегнал.
към беседата >>

Салепчията, щом чува това, спокойно изважда намерената кесия и му я подава, като продължил да продава и вика: "Салеп!
Нам са потребни хора - дейни, безкористни. Нека подготвяме народа и като забогатее, той ще ни заплати по-много, отколкото сега - ЧЕСТНОСТ. Примерът със салепчията в Добрич, който, продавайки салеп, една ранна сутрин намерил една кесия с 8000 лева. Туря я той в пояса си и продължава да си гледа работата. Насреща се задава самият притежател на парите и заморен запитва дали не е намерил някоя кесия. Салепчията, щом чува това, спокойно изважда намерената кесия и му я подава, като продължил да продава и вика: "Салеп! " Има хора честни за 100 лева, 1000 лева, 10000 лева и пр. Питаме се защо сме нещастни? Който се продава, дават му оглавник и тегли като вол, сам се е впрегнал. Които крадат постоянно, се израждат, стават глупави и светът ги тъпче, както сега тъпче глупавите.
към беседата >>

3. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915

Но има хора, които може да ви оберат тия форми, тъй както някой може да ви задигне кесията от джоба.
Намират се хора, в които чувствата и любовта на физическото поле са развити и обилни. Този човек е откровен, но философства. Може духовно да не е развит, може да не разбира нищо от четвъртото измерение и астралния свят, но в своето подсъзнание има красиви форми и ги използва. Нито е богат, нито е учен, залюбен е от някоя мома за тия форми, които са в него. И съвременните хора се оженват за вътрешните форми. Но има хора, които може да ви оберат тия форми, тъй както някой може да ви задигне кесията от джоба. По същия начин може да се открадне вашата форма на желание. Разположени сте; дошъл ви някой на гости и си отишъл, подир малко вие си казвате „Обра ме". Има хора, които за богатствата си имат железни каси със скрити ключове. Направете си и вие един скрит джоб, да не бъркат хората да ви вземат богатството. То е богатство за вас, тия форми не се създават така лесно, не мислете, че е лесна работа да създадете една форма.
към беседата >>

4. Ти знаеш

В този случай човек е една суха кост и трябва да отвори широко кесията си и да помогне на всеки, който има нужда.
Човек трябва да е внимателен в живота си. Един пътник си купувал билет за влак на Горна Оряховица, но не му стигнали тридесет сребърника да го доплати. Той се помолил на един адвокат да му услужи, но оня отказал и видял как пътникът се принудил да върви пеша. Същият този адвокат един ден се озовал в Лондон и когато тръгнал да се връща, забелязал, че не му стигат тридесет сребърника и не могъл да си купи билет. Платено му било със същото... Това показва, че каквото правиш, това ще ти се върне. В този случай човек е една суха кост и трябва да отвори широко кесията си и да помогне на всеки, който има нужда. А днес, при това избиване на хора, някои трупат богатства. Бог държи сметка за това нещо и казва, че парите трябва да оживеят. Под “пари” се разбира всичко, с което може да се помогне – и знание, и чувство, и желание. В нас трябва да оживеят и нашите мисли и чувства. Затова Господ казва на всеки: “Говори на себе си, говори на твоите мъртви мисли, желания и действия!
към беседата >>

5. Марта и Мария

„Ела – казва някой – да си турим парите на едно място и да си ги пазим.“ Всеки да си държи парите в своята кесия.
Господ е начертал тия пътища. И около вашия живот Той е начертал известен път, известно пространство и ви казва: „Никога да не преминете границата на вашето царство“. Вие искате да направите договор с други царства; мъжете и жените от две царства направиха договор, за да образуват едно царство, и се скараха. Защо се карат? Нека всеки царува в своето царство. „Ела – казва някой – да си турим парите на едно място и да си ги пазим.“ Всеки да си държи парите в своята кесия. Никому не поверявайте парите си. На земята, комуто и да ги поверите, ще ви ги задигне. Затова казва Христос: „Внесете богатството си горе“. Горе, горе! Това е истинският смисъл на живота.
към беседата >>

6. Двамата господари

Когато кесията на един човек е пълна със злато, със сребро, и той претендира да е светия, съмнявам се в неговата святост.
Когато човек се обезсоли, Бог изпраща първия принцип, за да образува солта. Но човек не трябва да слугува на този принцип. Христос го взима както се проявява на земята, а не както се проявява горе, между ангелите. Човек не може да бъде едновременно богат и благочестив. Аз не вярвам на такова благочестие. Когато кесията на един човек е пълна със злато, със сребро, и той претендира да е светия, съмнявам се в неговата святост. Всички богатства на света принадлежат на Господа, и в момента, когато помислиш, че силата, влиянието, което имаш, е твое, ти слугуваш на първия принцип. Тоя принцип е индивидуален, той разединява всички същества, защото не е майстор да обединява, а да разединява. Той може да създаде хиляди хора, но не може да създаде условия, при които те да живеят, и най-после той се разгневява, започва да бие и ги умъртвява. За обяснение на тая мисъл, ще ви разкажа един анекдот. Един селянин нямал никак деца и често молил Бога да му подари деца.
към беседата >>

Ти си като крадец, когато вземе кесията на някого и я отвори; бръкнал си в сърцето му и си го задигнал, и оставаш онзи човек да си оплаква дните и живота.
Единият казва: „Аз съм забит 20 сантиметра, знаеш ли колко товар закачват на мене? Никой не може да ме изтръгне, най-голяма работа върша аз“. Това са разсъждения на гвоздеи. Влиза някой християнин в църква и казва: „За Господа аз направих еди-какво си, обърнах едного към Господа“. Обърнал си го! Ти си като крадец, когато вземе кесията на някого и я отвори; бръкнал си в сърцето му и си го задигнал, и оставаш онзи човек да си оплаква дните и живота. Някои майки смятат, че са дали живот на детето си и го изпратят в „Майчин дом“. Дала си му живот! Ти не трябва да лъжеш това дете. Вторият принцип не търпи лъжа. Между лошите хора лъжата, силата, омразата, завистта – всички тези неща са съвместими; те са естествени неща и когато двама лоши се набият, усещат временно удоволствие.
към беседата >>

7. Хигиена на човешката душа

БС

Веднъж един беден религиозен човек минал под отворения прозорец на богаташка къща, видял оставена на перваза кесия с пари и я взел, мислейки, че му е дар от Бога.
Хората плачат, нещастни са, но аз казвам, че това е благословение, защото хората работят, а аз се радвам и благодаря на Бога. Сто и един милиона Ангели работят на Земята и помагат. Сега става чистене и в тия времена трябва да сте бодри и весели – по-славни времена не е имало. Сега хората си поливат градините. Днешната религия не трябва да е като старата. Веднъж един беден религиозен човек минал под отворения прозорец на богаташка къща, видял оставена на перваза кесия с пари и я взел, мислейки, че му е дар от Бога. През следващите дни обаче при всяка молитва кесията се изправяла пред него и той не можел да се моли. Най-после я върнал. И вие сте задигнали кесията на някой богат, затова нещо ви стяга. Когато одумвате, това е кражба на кесия. Върнете кесията, за да ви се чуе молитвата.
към беседата >>

През следващите дни обаче при всяка молитва кесията се изправяла пред него и той не можел да се моли.
Сто и един милиона Ангели работят на Земята и помагат. Сега става чистене и в тия времена трябва да сте бодри и весели – по-славни времена не е имало. Сега хората си поливат градините. Днешната религия не трябва да е като старата. Веднъж един беден религиозен човек минал под отворения прозорец на богаташка къща, видял оставена на перваза кесия с пари и я взел, мислейки, че му е дар от Бога. През следващите дни обаче при всяка молитва кесията се изправяла пред него и той не можел да се моли. Най-после я върнал. И вие сте задигнали кесията на някой богат, затова нещо ви стяга. Когато одумвате, това е кражба на кесия. Върнете кесията, за да ви се чуе молитвата. Не мислете лошо за никого; дойде ли ви такава мисъл, навън я изхвърлете.
към беседата >>

И вие сте задигнали кесията на някой богат, затова нещо ви стяга.
Сега хората си поливат градините. Днешната религия не трябва да е като старата. Веднъж един беден религиозен човек минал под отворения прозорец на богаташка къща, видял оставена на перваза кесия с пари и я взел, мислейки, че му е дар от Бога. През следващите дни обаче при всяка молитва кесията се изправяла пред него и той не можел да се моли. Най-после я върнал. И вие сте задигнали кесията на някой богат, затова нещо ви стяга. Когато одумвате, това е кражба на кесия. Върнете кесията, за да ви се чуе молитвата. Не мислете лошо за никого; дойде ли ви такава мисъл, навън я изхвърлете. Мълчете отвън, а работете отвътре. За да се реализира всяко желание, си има срок, трябва да чакате.
към беседата >>

Когато одумвате, това е кражба на кесия.
Днешната религия не трябва да е като старата. Веднъж един беден религиозен човек минал под отворения прозорец на богаташка къща, видял оставена на перваза кесия с пари и я взел, мислейки, че му е дар от Бога. През следващите дни обаче при всяка молитва кесията се изправяла пред него и той не можел да се моли. Най-после я върнал. И вие сте задигнали кесията на някой богат, затова нещо ви стяга. Когато одумвате, това е кражба на кесия. Върнете кесията, за да ви се чуе молитвата. Не мислете лошо за никого; дойде ли ви такава мисъл, навън я изхвърлете. Мълчете отвън, а работете отвътре. За да се реализира всяко желание, си има срок, трябва да чакате. Може да мине една, две, десет години – не бързайте.
към беседата >>

Върнете кесията, за да ви се чуе молитвата.
Веднъж един беден религиозен човек минал под отворения прозорец на богаташка къща, видял оставена на перваза кесия с пари и я взел, мислейки, че му е дар от Бога. През следващите дни обаче при всяка молитва кесията се изправяла пред него и той не можел да се моли. Най-после я върнал. И вие сте задигнали кесията на някой богат, затова нещо ви стяга. Когато одумвате, това е кражба на кесия. Върнете кесията, за да ви се чуе молитвата. Не мислете лошо за никого; дойде ли ви такава мисъл, навън я изхвърлете. Мълчете отвън, а работете отвътре. За да се реализира всяко желание, си има срок, трябва да чакате. Може да мине една, две, десет години – не бързайте. Когато искате бързо да се реализира желанието ви, Господ ще ви прати при корените на дървото – ще ви даде лош мъж или жена.
към беседата >>

8. Децата

“ – „Мога, но с едно условие: за всяка кесия пари ти ще ми даваш по 10 косъма от главата си.“ – „Достатъчно имам, ще ти дам повече.“ – „Не!
Някои от вас мислят, че великите идеи раждат щастие в света. За пояснение на тази мисъл ще ви разкажа една легенда. Един осиромашал германски принц искал да се ожени за една красавица; но тя му казала: „Аз съм жена с големи претенции, ще ми построиш великолепен палат, и каквото ми се доще, ще трябва да ми го набавиш; ако се съгласяваш на всичко това, ще те взема; готов ли си? “ – „Готов съм на всичко, защото с тебе ще бъда щастлив“, отговорил принцът. Оженил се той и тръгнал да търси богатства чрез окултизма, да търси духове; намерил принца на гномите и му казал: „Ожених се за една много взискателна жена и ми трябват много пари, ще можеш ли да ми услужиш? “ – „Мога, но с едно условие: за всяка кесия пари ти ще ми даваш по 10 косъма от главата си.“ – „Достатъчно имам, ще ти дам повече.“ – „Не! Само по 10 ми трябват; всеки път, като дойдеш, по една торба злато ще вземаш.“ – „Е, осигурихме се – рекъл си той, – дойде най-после денят на щастието в моя дом.“ Започва той неделя след неделя, месец след месец да посещава принца на гномите, взема пари – дава косми. Минават се година, две, три, главата му оголява. Отива пак да вземе пари, но няма вече косми. „Да ти дам друго нещо“, му казал той. – „Не, косми, косми ми трябват.“ Само тогава той разбрал, че в тези косми се крие човешкият характер.
към беседата >>

9. Спасението

Като намерят някой слаб, добър човек, забиват смукалата си в него, обърнат кесията му и после го напущат, като казват: Обърнахме го към Господа, или въведохме го в живота, дадохме му знания.
Радвайте се, ако попаднете в ръцете на силен, но благороден и добър човек. Той ще ви помага и повдига. Тежко на онзи, който попадне в ръцете на груб, неблагороден и жесток човек. Той е подобен на октопод: забива смукалата си в слабия, изсмуква соковете му и го изхвърля навън. Така постъпват някои религиозни и светски хора. Като намерят някой слаб, добър човек, забиват смукалата си в него, обърнат кесията му и после го напущат, като казват: Обърнахме го към Господа, или въведохме го в живота, дадохме му знания. Това не е никакво обръщане към Бога; това не е никаква наука. Той няма да помисли втори път за вашия Бог, нито за вашето знание. Ако искате да помогнете на човека, никога не обръщайте кесията му; никога не обръщайте неговото сърце и ум към Бога. Оставете го той сам да потърси Бога и да се обърне към Него. Ако искате да помогнете на човека, намерете ключа на неговата врата и му кажете: Вземи ключа, който някога си изгубил, отвори вратата на къщата си, изчисти я, отвори всички прозорци, да влезе слънцето в нея, да я освети.
към беседата >>

Ако искате да помогнете на човека, никога не обръщайте кесията му; никога не обръщайте неговото сърце и ум към Бога.
Той е подобен на октопод: забива смукалата си в слабия, изсмуква соковете му и го изхвърля навън. Така постъпват някои религиозни и светски хора. Като намерят някой слаб, добър човек, забиват смукалата си в него, обърнат кесията му и после го напущат, като казват: Обърнахме го към Господа, или въведохме го в живота, дадохме му знания. Това не е никакво обръщане към Бога; това не е никаква наука. Той няма да помисли втори път за вашия Бог, нито за вашето знание. Ако искате да помогнете на човека, никога не обръщайте кесията му; никога не обръщайте неговото сърце и ум към Бога. Оставете го той сам да потърси Бога и да се обърне към Него. Ако искате да помогнете на човека, намерете ключа на неговата врата и му кажете: Вземи ключа, който някога си изгубил, отвори вратата на къщата си, изчисти я, отвори всички прозорци, да влезе слънцето в нея, да я освети. Естествена длъжност на човека е всеки сам да изчисти къщата си, да не оставя слугините си да я чистят. Вашата къща е храм Божи, съграден само за вас. Какво ще стане, ако всички храмове се съберат на едно място?
към беседата >>

Това сѫ съврѣменнитѣ религиозни общества, които те изсмукватъ, обиратъ кесията и послѣ те изхвърлятъ. (втори вариант)
Може да се наблюдава този фактъ и въ природата и тамъ той е вѣренъ. Обичатъ се тѣзи нѣща, които сѫ нѣжни, деликатни, слаби. Гледате нѣкой мѫжъ – здравъ, силенъ, той се влюбва въ нѣкоя слаба, едва крѣпяща се жена. Силнитѣ хора, това сѫ октоподи, които турватъ своитѣ смукала на тебе и те смучатъ, смучатъ и напустнатъ. Утрѣ ще те искатъ пакъ. Това сѫ съврѣменнитѣ религиозни общества, които те изсмукватъ, обиратъ кесията и послѣ те изхвърлятъ. И послѣ казват: „Обърнахме го къмъ Господа! “ Обърналъ си го ти, че втори пѫть нѣма да помисли да се жени. Не се нуждаемъ отъ подобно обръщане къмъ Господа. Азъ не бихъ желалъ да обръщамъ кесиитѣ, нито сърдцата, нито ума на хората къмъ Господа. Азъ бихъ далъ на човѣка ключа на неговата врата и бихъ му казалъ: „На ти ключа, отвори си кѫщата, изчисти я, нека слънцето влѣзе вѫтрѣ.“ Това е твоето право.
към втори вариант >>

Раздай имането си, ще дойде друго вмѣсто него, защото ако не изпразнишъ шишето съ миризливата вода, нѣма да дойде чиста, ако не изпразнишъ паритѣ отъ кесията си, нѣма да можешъ да туришъ други. (втори вариант)
Върни се при мене, при Първоначалния източникъ и тогава ти ще станешъ силенъ, ще разберешъ смисъла на живота и като бѫде Този великъ Учитель съ тебе, всички страдания въ свѣта ще бѫдатъ една приятна музика. Като настане и гладъ, и студъ, и захарь и хлѣбъ като нѣма, пакъ ще се утѣшишъ и ще кажешъ: „Ще дойде хлѣбъ отгорѣ.“ Чудни сѫ хората, като сѫ взели да се безпокоятъ ще се роди ли жито, царевица и т.н. Израилскиятъ народъ 40 години какъ бѣ храненъ? Не е единъ източникътъ, за да се нахрани човѣкъ. Раздай имането си, ще дойде друго вмѣсто него, защото ако не изпразнишъ шишето съ миризливата вода, нѣма да дойде чиста, ако не изпразнишъ паритѣ отъ кесията си, нѣма да можешъ да туришъ други. Затова рекохъ, изпразнете шишетата, кесиитѣ си, за да ги напълни Господь. Вѣрвайте въ Неговитѣ заповѣди, стократно ще бѫдете възнаградени. Често казвате и се безпокоите какво ли ще стане въ България. Азъ гарантирамъ, че нищо лошо нѣма да стане. Ако ме слушаха хората, една дума бихъ казалъ и войната щѣше да се свърши, но нека се избиватъ, нека загинвать хората.
към втори вариант >>

10. Виделината

В моята кесия имам една ябълкова семка – ето я – тя е мистерията, посейте я, след 10 години ще видите нейните цветове, плодове, и тогава ще разберете тази мистерия.
Когато имате разположение на любов, благост, пак се огледайте. Христос казва: „Няма нищо скрито в човека“. За слепите хора всичко е прикрито. Някои казват, че аз съм ви чел някакви мистерии. За онези, които имат очи, няма никаква мистерия. В моята кесия имам една ябълкова семка – ето я – тя е мистерията, посейте я, след 10 години ще видите нейните цветове, плодове, и тогава ще разберете тази мистерия. Ще кажете: „Може да има нещо страшно във всичко това“. Страхливите няма да влязат в Царството Божие. По какво се отличава добрият от лошия човек? Който лъже, той говори бързо, а който говори истината, той говори тихо, спокойно и иска казаното от него да се провери. И аз искам да проверявате всички неща.
към беседата >>

11. Божията воля / Волята Божия

И крадецът, като пипне кесията ви, обръща я нагоре.
Днес Христос иде в света, придружен от светли и възвишени същества, от добри духове. Щом дойдат те, светът ще се оправи, хората ще бъдат здрави и бодри. Църквите ще бъдат пълни с истински богомолци и служители на Бога. Тогава Христос ще ги пита: Какво правите? Вярващите и религиозните ще кажат, че искат да обърнат света към Бога. И крадецът, като пипне кесията ви, обръща я нагоре. Светът не се нуждае от такова обръщане. Вие трябва да бъдете мощни, радостни, да дадете добър пример на света. Като скърбите и страдате, пак да се радвате. Това значи, да изпълнява човек Божията воля, да живее без страх от смъртта. За онзи, който е свързан с живия Господ, смърт не съществува.
към беседата >>

“ Католици, евангелисти, православни, казватъ: „Искаме да обърнемъ свѣта.“ Да, и крадецътъ, като хване кесията ти, и той я обръща. (втори вариант)
Това е Божественото учение и тогава ще бѫдемъ всички здрави: и мѫже, и жени, и дѣца. Църквитѣ тогава ще бѫдатъ пълни съ богомолци. Който не изпълнява волята Божия, той е шмекеръ. Ако азъ не изпълнявамъ волята Божия, азъ съмъ шмекеръ, лъжецъ и не заслужавамъ вашето почитание. Христосъ, като иде сега въ свѣта, пита своитѣ служители: „Какво правите вие? “ Католици, евангелисти, православни, казватъ: „Искаме да обърнемъ свѣта.“ Да, и крадецътъ, като хване кесията ти, и той я обръща. Не такова обръщане е нужно. Азъ искамъ всички, които ме слушате, да бѫдете щастливи хора, мощни, силни и който страда, да гледа да е радостенъ въ своитѣ страдания. Нѣма смърть въ свѣта, смъртьта е една илюзия. Но ние трѣбва да се свържемъ съ този безсмъртен Господь, Който всѣкога ни говори. Когато обиждаме нѣкого, когато извършимъ нѣкакво прѣстѫпление, Той ни говори: „Не правишъ добрѣ, ще погинешъ.“ Това е гласътъ на Баща ти, Който ти говори.
към втори вариант >>

12. Взимане и даване / Взимане и даване

Кое дете не е пипало кесията на баща си без негово разрешение?
Думата „крадец” е обикновена и общопозната. Кое дете не е пооткрадвало по една-две бучки захар от кутията? Кое дете не е бъркало без позволение в гърнето с меда? Кое дете не е пипало кесията на баща си без негово разрешение? Кое дете не се е качвало по чуждите дървета да си къса ябълки и круши без позволение? Обаче, Христос не говори за този род крадци, но за онези, които се проявяват трояко. Те идат да откраднат, да заколят и да погубят. Интересно е да се знае, как се е създало желанието у човека да краде. Забелязано е, че детето се ражда със затворени, със стиснати на юмрук ръце; човек умира, обаче, с отворени ръце.
към беседата >>

13. В мое име

– "Извади кесията си!
Трябва да се свестите." Бог вдига ръката си над тях, да ги свести, да отрезнеят. Това означава, че мирът иде. Божията ръка се движи бавно, планомерно и, като направи един полукръг, в цяла Европа ще настане мир. След това Той ще каже на всеки народ поотделно: "Повърни горчивото и отровното, с което си се хранил досега! " – и той ще повърне. – "Извади кесията си! " – и той ще я извади. – "Разкажи какво си правил досега! " – и той ще разкаже. С едно махане на ръката си Бог ще се разправи с всички народи и ще им каже: "Земята е моя, всички сте мои деца и, отсега нататък, никой няма право да бие брата си! " Това е Новото учение.
към беседата >>

— Извади кесията си! (втори вариант)
Богъ вдига рѫката си надъ тѣхъ, да ги свести, да отрезнѣятъ. Това означава, че мирътъ иде. Божията рѫка се движи бавно, планомѣрно и, като направи единъ полукрѫгъ, въ цѣла Европа ще настане миръ. Следъ това Той ще каже на всѣки народъ поотдѣлно: Повърни горчивото и отровното, съ което си се хранилъ досега! — и той ще повърне. — Извади кесията си! — и той ще я извади. — Разкажи, какво си правилъ досега! — и той ще разкаже. Съ едно махане на рѫката си Богъ ще се разправи съ всички народи и ще имъ каже: Земята е моя, всички сте мои деца и, отсега нататъкъ, никой нѣма право да бие брата си! Това е новото учение.
към втори вариант >>

14. Да се роди

Опитайте да се докоснете до кесията им за благотворителна цел, веднага ще се поколебаят.
Щедростта е едно качество, а пестеливост и икономия – друго. Защо трябва да се изразходват две, три и повече клечки кибрит за запалването на една лампа, когато това може да стане само с една клечка? Има хора, които са щедри на кибритените клечки, а като дойдат до парите, там са скъпи, нямат никаква щедрост. Безразборното драсване на клечките е подобно на многобройните теории и разисквания върху християнството. Като слушате как се тълкува християнството, ще кажете, че тези хора са тръгнали вече в правия път. Опитайте да се докоснете до кесията им за благотворителна цел, веднага ще се поколебаят. За предпочитане е при разискване на въпросите човек да икономисва клечките, а да дава щедро стоте хиляди лева, отколкото обратното – да изразходва клечките, а да икономисва парите. "Да се роди човек изново." Как става Новораждането? Като се роди човек от вода и Дух. Раждането е доброволен, Божествен акт, а добиването, както казват българите, насилнически процес. Всички хора мислят, че са родени, а всъщност, те са добити.
към беседата >>

Някой изпразва кесията ви и казва, че направил това с цел да помага на бедните.
Обаче, майката се усмихва вътрешно, едва забелязано, на своето дете. Помнете: външната усмивка не е всякога искрена и чиста. Не е набожен онзи, който няма Любов в себе си. Не е християнин онзи, който говори да правиш Добро, без да прилага Доброто. Човек трябва да различава истинското Добро от привидното, както и истинското зло от привидното. Някой изпразва кесията ви и казва, че направил това с цел да помага на бедните. Понеже вие не сте изпълнили задължението си към бедните, той го изпълнява вместо вас. Остави човека свободен, сам да изпълни задълженията си. Това не е християнство. Това не е процес на Новораждане. Всеки трябва да се новороди, за да могат водата и Духът да работят в него, да създадат условия за придобиване на Любовта, на Мъдростта, на Радостта и на Силата.
към беседата >>

Опитайте да се докоснете до кесията имъ за благотворителна цель, веднага ще се поколебаятъ. (втори вариант)
Щедростьта е едно качество, а пестеливость и економия — друго. Защо трѣбва да се изразходватъ две, три и повече клечки кибритъ за запалването на една лампа, когато това може да стане само съ една клечка? Има хора, които сѫ щедри на кибритенитѣ клечки, а като дойдатъ до паритѣ, тамъ сѫ скѫпи, нѣматъ никаква щедрость. Безразборното драсване на клечкитѣ е подобно на многобройнитѣ теории и разисквания върху християнството. Като слушате, какъ се тълкува християнството, ще кажете, че тѣзи хора сѫ тръгнали вече въ правия пѫть. Опитайте да се докоснете до кесията имъ за благотворителна цель, веднага ще се поколебаятъ. За предпочитане е при разискване на въпроситѣ човѣкъ да економисва клечкитѣ, а да дава щедро стотѣ хиляди лева, отколкото обратното — да изразходва клечкитѣ, а да економисва паритѣ. „Да се роди човѣкъ изново.” — Какъ става новораждането? — Като се роди човѣкъ отъ вода и духъ. Раждането е доброволенъ, Божественъ актъ, а добиването, както казватъ българитѣ, насилнически процесъ. Всички хора мислятъ, че сѫ родени, въ сѫщность, тѣ сѫ добити.
към втори вариант >>

Нѣкой изпразва кесията ви и казва, че направилъ това съ цель да помага на беднитѣ. (втори вариант)
Обаче, майката се усмихва вѫтрешно, едва забелязано, на своето дете. Помнете: външната усмивка не е всѣкога искрена и чиста. Не е набоженъ онзи, който нѣма любовь въ себе си. Не е християнинъ онзи, който говори да правишъ добро, безъ да прилага доброто. Човѣкъ трѣбва да различава истинското добро отъ привидното, както и истинското зло отъ привидното. Нѣкой изпразва кесията ви и казва, че направилъ това съ цель да помага на беднитѣ. Понеже вие не сте изпълнили задължението си къмъ беднитѣ, той го изпълнява вмѣсто васъ. Остави човѣка свободенъ, самъ да изпълни задълженията си. Това не е християнство. Това не е процесъ на новораждане. Всѣки трѣбва да се новороди, за да могатъ водата и духътъ да работятъ въ него, да създадатъ условия за придобиване на любовьта, на мѫдростьта, на радостьта и на силата.
към втори вариант >>

15. Дух Господен

” Погледнал към земята и видял една кесия с банкнота, около десет хиляди лева.
От нея трябва да се чистите. Който се каля, когато спасява грешници и давещи се, той заслужава кръст за храброст. Разумният свят определя един милион златни лева на онзи, който притежава най-високи Добродетели. Всеки човек, всеки българин трябва да бъде честен, поне колкото онзи турчин, който продавал салеп. Един млад турчин продавал салеп по улиците и викал: “Салеп, горещ салеп! ” Погледнал към земята и видял една кесия с банкнота, около десет хиляди лева. Огледал се наоколо, не видял човек, на когото да принадлежи кесията, и я турил в джоба си, като продължил да вика: “Салеп, салеп! ” Настигнал го един господин и го запитал: - Намерил ли си една кесия с банкноти, на стойност десет хиляди лева? – Намерих, ето, вземи кесията си. И след това спокойно продължил да вика: “Салеп, салеп!
към беседата >>

Огледал се наоколо, не видял човек, на когото да принадлежи кесията, и я турил в джоба си, като продължил да вика: “Салеп, салеп!
Който се каля, когато спасява грешници и давещи се, той заслужава кръст за храброст. Разумният свят определя един милион златни лева на онзи, който притежава най-високи Добродетели. Всеки човек, всеки българин трябва да бъде честен, поне колкото онзи турчин, който продавал салеп. Един млад турчин продавал салеп по улиците и викал: “Салеп, горещ салеп! ” Погледнал към земята и видял една кесия с банкнота, около десет хиляди лева. Огледал се наоколо, не видял човек, на когото да принадлежи кесията, и я турил в джоба си, като продължил да вика: “Салеп, салеп! ” Настигнал го един господин и го запитал: - Намерил ли си една кесия с банкноти, на стойност десет хиляди лева? – Намерих, ето, вземи кесията си. И след това спокойно продължил да вика: “Салеп, салеп! ” Колко хора днес биха постъпили като този турчин?
към беседата >>

- Намерил ли си една кесия с банкноти, на стойност десет хиляди лева?
Всеки човек, всеки българин трябва да бъде честен, поне колкото онзи турчин, който продавал салеп. Един млад турчин продавал салеп по улиците и викал: “Салеп, горещ салеп! ” Погледнал към земята и видял една кесия с банкнота, около десет хиляди лева. Огледал се наоколо, не видял човек, на когото да принадлежи кесията, и я турил в джоба си, като продължил да вика: “Салеп, салеп! ” Настигнал го един господин и го запитал: - Намерил ли си една кесия с банкноти, на стойност десет хиляди лева? – Намерих, ето, вземи кесията си. И след това спокойно продължил да вика: “Салеп, салеп! ” Колко хора днес биха постъпили като този турчин? Мнозина ще вземат кесията и ще се простят със занаята си. Турчинът, обаче, не се изкусил от парите.
към беседата >>

– Намерих, ето, вземи кесията си.
Един млад турчин продавал салеп по улиците и викал: “Салеп, горещ салеп! ” Погледнал към земята и видял една кесия с банкнота, около десет хиляди лева. Огледал се наоколо, не видял човек, на когото да принадлежи кесията, и я турил в джоба си, като продължил да вика: “Салеп, салеп! ” Настигнал го един господин и го запитал: - Намерил ли си една кесия с банкноти, на стойност десет хиляди лева? – Намерих, ето, вземи кесията си. И след това спокойно продължил да вика: “Салеп, салеп! ” Колко хора днес биха постъпили като този турчин? Мнозина ще вземат кесията и ще се простят със занаята си. Турчинът, обаче, не се изкусил от парите. Той си казал: “Имам си занаят, на който, за нищо в света, не изменям.” Колко благочестиви мъже и жени продават днес салеп по улиците, но като срещнат някой богат човек, тръгват подир него и се отказват от своя салеп.
към беседата >>

Мнозина ще вземат кесията и ще се простят със занаята си.
” Настигнал го един господин и го запитал: - Намерил ли си една кесия с банкноти, на стойност десет хиляди лева? – Намерих, ето, вземи кесията си. И след това спокойно продължил да вика: “Салеп, салеп! ” Колко хора днес биха постъпили като този турчин? Мнозина ще вземат кесията и ще се простят със занаята си. Турчинът, обаче, не се изкусил от парите. Той си казал: “Имам си занаят, на който, за нищо в света, не изменям.” Колко благочестиви мъже и жени продават днес салеп по улиците, но като срещнат някой богат човек, тръгват подир него и се отказват от своя салеп. Колко добри моми, с Вяра в Бога, се излъгват в някой момък, който минава за богат, учен, и тръгват след него. Отказват се от Бога, от идеите си, от занаята си, но, в края на краищата, виждат заблуждението си. Истинската женитба е съединяване, съчетание, не между мъже и жени, но между човека и неговите идеи.
към беседата >>

Погледналъ къмъ земята и видѣлъ една кесия съ банкноти, около десеть хиляди лева. (втори вариант)
Отъ нея трѣбва да се чистите. Който се каля, когато спасява грѣшници и давещи се, той заслужава кръстъ за храбрость. Разумниятъ свѣтъ опредѣля единъ милионъ златни лева на онзи, който притежава най-високи добродетели. Всѣки човѣкъ, всѣки българинъ трѣбва да бѫде честенъ, поне колкото онзи турчинъ, който продавалъ салепъ. Единъ младъ турчинъ продавалъ салепъ по улицитѣ и викалъ: Салепъ, горещъ салепъ! Погледналъ къмъ земята и видѣлъ една кесия съ банкноти, около десеть хиляди лева. Огледалъ се наоколо, не видѣлъ човѣкъ, на когото да принадлежи кесията, и я турилъ въ джоба си, като продължилъ да вика: Салепъ, салепъ! Настигналъ го единъ господинъ и го запиталъ: Намѣрилъ ли си една кесия съ банкноти, на стойность десеть хиляди лева? — Намѣрихъ, ето, вземи кесията си. И следъ това спокойно продължилъ да вика: Салепъ, салепъ! Колко хора днесъ биха постѫпили като този турчинъ?
към втори вариант >>

Огледалъ се наоколо, не видѣлъ човѣкъ, на когото да принадлежи кесията, и я турилъ въ джоба си, като продължилъ да вика: Салепъ, салепъ! (втори вариант)
Който се каля, когато спасява грѣшници и давещи се, той заслужава кръстъ за храбрость. Разумниятъ свѣтъ опредѣля единъ милионъ златни лева на онзи, който притежава най-високи добродетели. Всѣки човѣкъ, всѣки българинъ трѣбва да бѫде честенъ, поне колкото онзи турчинъ, който продавалъ салепъ. Единъ младъ турчинъ продавалъ салепъ по улицитѣ и викалъ: Салепъ, горещъ салепъ! Погледналъ къмъ земята и видѣлъ една кесия съ банкноти, около десеть хиляди лева. Огледалъ се наоколо, не видѣлъ човѣкъ, на когото да принадлежи кесията, и я турилъ въ джоба си, като продължилъ да вика: Салепъ, салепъ! Настигналъ го единъ господинъ и го запиталъ: Намѣрилъ ли си една кесия съ банкноти, на стойность десеть хиляди лева? — Намѣрихъ, ето, вземи кесията си. И следъ това спокойно продължилъ да вика: Салепъ, салепъ! Колко хора днесъ биха постѫпили като този турчинъ? Мнозина ще взематъ кесията и ще се простятъ съ занаята си, Турчинътъ, обаче, не се изкусилъ отъ паритѣ.
към втори вариант >>

Настигналъ го единъ господинъ и го запиталъ: Намѣрилъ ли си една кесия съ банкноти, на стойность десеть хиляди лева? (втори вариант)
Разумниятъ свѣтъ опредѣля единъ милионъ златни лева на онзи, който притежава най-високи добродетели. Всѣки човѣкъ, всѣки българинъ трѣбва да бѫде честенъ, поне колкото онзи турчинъ, който продавалъ салепъ. Единъ младъ турчинъ продавалъ салепъ по улицитѣ и викалъ: Салепъ, горещъ салепъ! Погледналъ къмъ земята и видѣлъ една кесия съ банкноти, около десеть хиляди лева. Огледалъ се наоколо, не видѣлъ човѣкъ, на когото да принадлежи кесията, и я турилъ въ джоба си, като продължилъ да вика: Салепъ, салепъ! Настигналъ го единъ господинъ и го запиталъ: Намѣрилъ ли си една кесия съ банкноти, на стойность десеть хиляди лева? — Намѣрихъ, ето, вземи кесията си. И следъ това спокойно продължилъ да вика: Салепъ, салепъ! Колко хора днесъ биха постѫпили като този турчинъ? Мнозина ще взематъ кесията и ще се простятъ съ занаята си, Турчинътъ, обаче, не се изкусилъ отъ паритѣ. Той си казалъ: Имамъ си занаятъ, на който, за нищо въ свѣта, не измѣнямъ.
към втори вариант >>

— Намѣрихъ, ето, вземи кесията си. (втори вариант)
Всѣки човѣкъ, всѣки българинъ трѣбва да бѫде честенъ, поне колкото онзи турчинъ, който продавалъ салепъ. Единъ младъ турчинъ продавалъ салепъ по улицитѣ и викалъ: Салепъ, горещъ салепъ! Погледналъ къмъ земята и видѣлъ една кесия съ банкноти, около десеть хиляди лева. Огледалъ се наоколо, не видѣлъ човѣкъ, на когото да принадлежи кесията, и я турилъ въ джоба си, като продължилъ да вика: Салепъ, салепъ! Настигналъ го единъ господинъ и го запиталъ: Намѣрилъ ли си една кесия съ банкноти, на стойность десеть хиляди лева? — Намѣрихъ, ето, вземи кесията си. И следъ това спокойно продължилъ да вика: Салепъ, салепъ! Колко хора днесъ биха постѫпили като този турчинъ? Мнозина ще взематъ кесията и ще се простятъ съ занаята си, Турчинътъ, обаче, не се изкусилъ отъ паритѣ. Той си казалъ: Имамъ си занаятъ, на който, за нищо въ свѣта, не измѣнямъ. Колко благочестиви мѫже и жени продаватъ днесъ салепъ по улицитѣ, но като срещнатъ нѣкой богатъ човѣкъ, тръгватъ подиръ него и се отказватъ отъ своя салепъ.
към втори вариант >>

Мнозина ще взематъ кесията и ще се простятъ съ занаята си, Турчинътъ, обаче, не се изкусилъ отъ паритѣ. (втори вариант)
Огледалъ се наоколо, не видѣлъ човѣкъ, на когото да принадлежи кесията, и я турилъ въ джоба си, като продължилъ да вика: Салепъ, салепъ! Настигналъ го единъ господинъ и го запиталъ: Намѣрилъ ли си една кесия съ банкноти, на стойность десеть хиляди лева? — Намѣрихъ, ето, вземи кесията си. И следъ това спокойно продължилъ да вика: Салепъ, салепъ! Колко хора днесъ биха постѫпили като този турчинъ? Мнозина ще взематъ кесията и ще се простятъ съ занаята си, Турчинътъ, обаче, не се изкусилъ отъ паритѣ. Той си казалъ: Имамъ си занаятъ, на който, за нищо въ свѣта, не измѣнямъ. Колко благочестиви мѫже и жени продаватъ днесъ салепъ по улицитѣ, но като срещнатъ нѣкой богатъ човѣкъ, тръгватъ подиръ него и се отказватъ отъ своя салепъ. Колко добри моми, съ вѣра въ Бога, се излъгватъ въ нѣкой момъкъ, който минава за богатъ, ученъ, и тръгватъ следъ него. Отказватъ се отъ Бога, отъ идеитѣ си, отъ занаята си, но, въ края на краищата, виждатъ заблуждението си. Истинската женитба е съединяване, съчетание, не между мѫже и жени, но между човѣка и неговитѣ идеи.
към втори вариант >>

16. Двете заповеди

Според мене, ако богатият не отваря сърцето и кесията си за бедни и страдащи, той сам е беден; ако сиромахът жертва всичко, което има, за благото на своя ближен, той е богат човек.
Любовта носи материали, възможности и условия за градеж. Който се е научил да гради за себе си, ще гради и за ближния си. Като срещне някой страдащ, той няма да го нагруби, да го нарече глупак, но ще се спре да поработи малко върху неговата постройка. – “Ако е беден и няма средства, как ще му помогне? ” – За онзи, който желае да помага на слаби и на страдащи, сиромашия не съществува. Според мене, ако богатият не отваря сърцето и кесията си за бедни и страдащи, той сам е беден; ако сиромахът жертва всичко, което има, за благото на своя ближен, той е богат човек. Не е нужно да спасявате цял свят. Посадете една ябълчена семка и я оставете, тя сама ще си работи. По-нататък има кой да работи за нея. Бъдете носители на Новото учение, да станете проводници между хората и Ангелите, между Ангелите и Бога. Какво трябва да правите, ако сърцето ви е стегнато и не се отваря?
към беседата >>

Споредъ мене, ако богатиятъ не отваря сърдцето и кесията си за бедни и страдащи, той самъ е беденъ. (втори вариант)
Любовьта носи материали, възможности и условия за градежъ. Който се научилъ да гради за себе си, ще гради и за ближния си. Като срещне нѣкой страдащъ, той нѣма да го нагруби, да го нарече глупакъ, но ще се спре да поработи малко върху неговата постройка. — Ако е беденъ и нѣма срѣдства, какъ ще му помогне? — За онзи, който желае да помага на слаби и на страдащи, сиромашия не сѫществува. Споредъ мене, ако богатиятъ не отваря сърдцето и кесията си за бедни и страдащи, той самъ е беденъ. Ако сиромахътъ жертвува всичко, което има, за благото на своя ближенъ, той е богатъ човѣкъ. Не е нуждно да спасявате цѣлъ свѣтъ. Посадете една ябълчна сѣмка и я оставете, тя сама ще си работи. По-нататъкъ има кой да работи за нея. Бѫдете носители на новото учение, да станете проводници между хората и ангелитѣ, между ангелитѣ и Бога.
към втори вариант >>

17. Като чуха

Значи, трябва да изпразниш кесията си, а това не е износно.
Защо не трябва? Защото нямат сметка да обичат. Който много обича, много дава. Чува се да казват, че който иска да бъде щастлив, не трябва да служи на Бога. Защо? Защото служенето на Бога е свързано с даване. Значи, трябва да изпразниш кесията си, а това не е износно. Ако даваш на бедни, за тебе нищо няма да остане, кесията ти ще се изпразни. Даването и вземането вървят заедно. Не мислете, че даването във всички случаи е добродетелен, положителен акт, а вземането – отрицателен. В едни случаи даването е добро нещо, а в други – лошо. Същото е и за вземането: някога е добре да вземаш, някога е лошо.
към беседата >>

Ако даваш на бедни, за тебе нищо няма да остане, кесията ти ще се изпразни.
Защото нямат сметка да обичат. Който много обича, много дава. Чува се да казват, че който иска да бъде щастлив, не трябва да служи на Бога. Защо? Защото служенето на Бога е свързано с даване. Значи, трябва да изпразниш кесията си, а това не е износно. Ако даваш на бедни, за тебе нищо няма да остане, кесията ти ще се изпразни. Даването и вземането вървят заедно. Не мислете, че даването във всички случаи е добродетелен, положителен акт, а вземането – отрицателен. В едни случаи даването е добро нещо, а в други – лошо. Същото е и за вземането: някога е добре да вземаш, някога е лошо. Ако дадеш на човека отрова, горчив хап или ритник, това даване не е добро.
към беседата >>

За да изпразниш кесията си, трябва да отвориш широко сърцето си.
Бъдете благодарни за всичко, което ви се дава. Радвайте се и за страданията, и за радостите. Радвайте се и на загубите, и на печалбите. Изпразвайте пълните си кесии и не се страхувайте от нищо. Бог изпразва кесиите на хората, и пак Той ги пълни. За да изпразниш кесията си, трябва да отвориш широко сърцето си. Кой отваря сърцата на хората, знаете. Щом е така, бъдете готови на всякакви жертви. Христос казва: ”Който изгуби живота си, ще го намери”. Пазете се от лекия път на живота. Не се стремете към бързо забогатяване.
към беседата >>

Значи, трѣбва да изпразднишъ кесията си, а това не е износно. (втори вариант)
Защо не трѣбва? — Защото нѣматъ смѣтка да обичатъ. Който много обича, много дава. Чува се да казватъ, че който иска да бѫде щастливъ, не трѣбва да служи на Бога. Защо? — Защото служенето на Бога е свързано съ даване. Значи, трѣбва да изпразднишъ кесията си, а това не е износно. Ако давашъ на бедни, за тебе нищо нѣма да остане, кесията ти ще се изпраздни. Даването и вземането вървятъ заедно. Не мислете, че даването въ всички случаи е добродетеленъ, положителенъ актъ, а вземането — отрицателенъ. Въ едни случаи даването е добро нѣщо, а въ други — лошо. Сѫщото е и за вземането: нѣкога е добре да вземашъ, нѣкога е лошо.
към втори вариант >>

Ако давашъ на бедни, за тебе нищо нѣма да остане, кесията ти ще се изпраздни. (втори вариант)
— Защото нѣматъ смѣтка да обичатъ. Който много обича, много дава. Чува се да казватъ, че който иска да бѫде щастливъ, не трѣбва да служи на Бога. Защо? — Защото служенето на Бога е свързано съ даване. Значи, трѣбва да изпразднишъ кесията си, а това не е износно. Ако давашъ на бедни, за тебе нищо нѣма да остане, кесията ти ще се изпраздни. Даването и вземането вървятъ заедно. Не мислете, че даването въ всички случаи е добродетеленъ, положителенъ актъ, а вземането — отрицателенъ. Въ едни случаи даването е добро нѣщо, а въ други — лошо. Сѫщото е и за вземането: нѣкога е добре да вземашъ, нѣкога е лошо. Ако дадешъ на човѣка отрова, горчивъ хапъ или ритникъ, това даване не е добро.
към втори вариант >>

За да изпразнишъ кесията си, трѣбва да отворишъ широко сърдцето си. (втори вариант)
Бѫдете благодарни за всичко, което ви се дава. Радвайте се и за страданията, и за радоститѣ. Радвайте се и на загубитѣ, и на печалбитѣ. Изпразвайте пълнитѣ си кесии и не се страхувайте отъ нищо. Богъ изпразва кесиитѣ на хората, и пакъ Той ги пълни. За да изпразнишъ кесията си, трѣбва да отворишъ широко сърдцето си. Кой отваря сърдцата на хората, знаете. Щомъ е така, бѫдете готови на всѣкакви жертви. Христосъ казва: „Който изгуби живота си, ще го намѣри.” Пазете се отъ лекия пѫть на живота. Не се стремете къмъ бързо забогатяване.
към втори вариант >>

18. И рече баща му

Истинско обръщане е това, при което човек обръща и кесията си, и сърцето си.
Докато детето е малко, тя му се радва, милва го, гали го, нарича го ангелче. Обаче, като го кърми, това “ангелче” я хапе, дращи; дете, което хапе и дращи, не е ангелче. Обаче, с Любовта си, майката може да повдигне детето си, да внесе в него подтик към Доброто. Изобщо, Любовта прави преврат в човека. Тя може да обърне към Бога и най-големия грешник. Истинско обръщане е това, при което човек обръща и кесията си, и сърцето си. Той е готов на всякакви жертви; на такъв човек може да се разчита, той заслужва доверие. Не разчитайте на човек, който обръща чуждите кесии и сърца, а своите държи затворени. Има смисъл човек да изпразва кесията си, ако напълни кесията на бедния; има смисъл да изпразва сърцето си, ако помага на страдащия; има смисъл да изпразва ума си, ако просвещава невежия – иначе, изпразването е безпредметно. Както бащата на блудния син облече сина си с нова премяна, така и вие трябва да извадите нови премени, да облечете с тях своите синове и дъщери. Дойде ли при вас беден, страдащ човек, облечете го с нова премяна, дайте му нови обувки и турете му пръстен на ръката.
към беседата >>

Има смисъл човек да изпразва кесията си, ако напълни кесията на бедния; има смисъл да изпразва сърцето си, ако помага на страдащия; има смисъл да изпразва ума си, ако просвещава невежия – иначе, изпразването е безпредметно.
Изобщо, Любовта прави преврат в човека. Тя може да обърне към Бога и най-големия грешник. Истинско обръщане е това, при което човек обръща и кесията си, и сърцето си. Той е готов на всякакви жертви; на такъв човек може да се разчита, той заслужва доверие. Не разчитайте на човек, който обръща чуждите кесии и сърца, а своите държи затворени. Има смисъл човек да изпразва кесията си, ако напълни кесията на бедния; има смисъл да изпразва сърцето си, ако помага на страдащия; има смисъл да изпразва ума си, ако просвещава невежия – иначе, изпразването е безпредметно. Както бащата на блудния син облече сина си с нова премяна, така и вие трябва да извадите нови премени, да облечете с тях своите синове и дъщери. Дойде ли при вас беден, страдащ човек, облечете го с нова премяна, дайте му нови обувки и турете му пръстен на ръката. Бъдете готови да изпразвате своите сърца и умове, за да пълните сърцата и умовете на онези, които са лишени от добри мисли и чувства. Благодарете на вашия баща и на вашата майка за грижите, които полагат за вас, макар и да сте бедни. За предпочитане е сух хляб, спечелен с честен и благороден труд, отколкото богата и пищна храна, придобита по нечестен път.
към беседата >>

Истинско обръщане е това, при което човѣкъ обръща и кесията си, и сърдцето си. (втори вариант)
Обаче, като го кърми, това ангелче я хапе, дращи. Дете, което хапе и дращи, не е ангелче. Обаче, съ любовьта си, майката може да повдигне детето си, да внесе въ него потикъ къмъ доброто. Изобщо, любовьта прави превратъ въ човѣка. Тя може да обърне къмъ Бога и най-голѣмия грѣшникъ. Истинско обръщане е това, при което човѣкъ обръща и кесията си, и сърдцето си. Той е готовъ на всѣкакви жертви. На такъвъ човѣкъ може да се разчита. Той заслужва довѣрие. Не разчитайте на човѣкъ, който обръща чуждитѣ кесии и сърдца, а своитѣ държи затворени. Има смисълъ човѣкъ да изпразва кесията си, ако напълни кесията на бедния; има смисълъ да изпразва сърдцето си, ако помага на страдащия; има смисълъ да изпразва ума си, ако просвѣщава невежия.
към втори вариант >>

Има смисълъ човѣкъ да изпразва кесията си, ако напълни кесията на бедния; има смисълъ да изпразва сърдцето си, ако помага на страдащия; има смисълъ да изпразва ума си, ако просвѣщава невежия. (втори вариант)
Истинско обръщане е това, при което човѣкъ обръща и кесията си, и сърдцето си. Той е готовъ на всѣкакви жертви. На такъвъ човѣкъ може да се разчита. Той заслужва довѣрие. Не разчитайте на човѣкъ, който обръща чуждитѣ кесии и сърдца, а своитѣ държи затворени. Има смисълъ човѣкъ да изпразва кесията си, ако напълни кесията на бедния; има смисълъ да изпразва сърдцето си, ако помага на страдащия; има смисълъ да изпразва ума си, ако просвѣщава невежия. Иначе, изпразването е безпредметно. Както бащата на блудния синъ облѣче сина си съ нова премѣна, така и вие трѣбва да извадите нови премѣни, да облѣчете съ тѣхъ своитѣ синове и дъщери. Дойде ли при васъ беденъ, страдащъ човѣкъ, облѣчете го съ нова премѣна, дайте му нови обуща и турете му пръстенъ на рѫката. Бѫдете готови да изпразвате своитѣ сърдца и умове, за да пълните сърдцата и умоветѣ на онѣзи, които сѫ лишени отъ добри мисли и чувства. Благодарете на вашия баща и на вашата майка за грижитѣ, които полагатъ за васъ, макаръ и да сте бедни.
към втори вариант >>

19. Голямата вяра

Затова казваме: двама души на един стол едновременно не могат да стоят, в една кесия не могат да бъркат, едни обуща не могат да носят и т.н.
Ако скъсаш връзката си, ти сам се отдалечаваш от Него. За духовния свят няма място, пространство и време. Това са величини, които имат отношение към материалния свят. Можеш да бъдеш близо до Бога по дух, а не по плът. Физическият свят е ограничен, а духовният е безграничен. Затова казваме: двама души на един стол едновременно не могат да стоят, в една кесия не могат да бъркат, едни обуща не могат да носят и т.н. Докато е на земята, човек трябва да разбира физическите закони и да се съобразява с тях. Първоначално, хората са ходели без обуща, но след грехопадението климатическите условия се изменили, станало по-студено и се явила нужда от обувки. Днес птичките не се борят за обувки, като хората. – Защо се бият и карат хората помежду си? – Защото вярата им е отслабнала.
към беседата >>

20. Лозата и пръчките

Чрез насилие нито богатият обръща кесията си, нито ученият отваря ума и сърцето си.
Който прилага Божествения закон в живота си, той повече печели, отколкото губи. Работи с любов, без никакво користолюбие. Защо ще се мъчиш да обърнеш някой богат човек към Бога, ако той не е готов за това? Защо ще се мъчиш да привлечеш учения човек в дома си, ако той не иска доброволно да те посети? Каквото и да правиш, нищо не се постига насила. Чрез насилие нито богатият обръща кесията си, нито ученият отваря ума и сърцето си. Има смисъл да дойде някой учен в дома ти, но да е готов да нахвърля в двора ти от своите камъни, с които да градиш. Това е любов. Така постъпва и Христос. Когато види, че лозовата пръчка не се ползва от соковете на лозата и не дава плод, Той я отсича и хвърля в огъня. „Който пребъдва в мене, и аз в него, той принася плод много.
към беседата >>

Ако си ощетил някого с хиляда лева, ще отвориш кесията си, ще извадиш хиляда лева и ще му ги върнеш.
Те могат да се разделят, ако знаят действията изваждане и деление. Някоя жена иска да напусне мъжа си. Това е възможно, само ако тя знае всичките правила на математиката. Също се изисква и от всеки християнин. Ако искаш да извадиш една лоша мисъл от ума си, трябва да знаеш общия сбор на мислите си, които предварително си разпределил на добри и лоши и тогава, от лошите мисли ще извадиш лошата, а добрите ще оставиш настрана. Ако си ощетил някого с хиляда лева, ще отвориш кесията си, ще извадиш хиляда лева и ще му ги върнеш. Така ще се разреши спорът. Божественият закон не допуща никаква дисхармония, никакво прескачане. Там процесите се извършват правилно и систематично. Казано е в Писанието: „Слушайте тихия глас на Онзи, Който постоянно ви говори и в радости, и в скърби.“ И днес, когато аз ви говоря, не правя нищо друго, освен да поливам корените на живота във вас. В това дърво е Онзи, Който постоянно ви говори.
към беседата >>

21. Детето растеше

Неговата кесия е празна, а вашата – пълна.
Когато цветето расте близо да някое дърво, то не може да цъфне – сянката му е голяма. Затова и на вас казвам: Не стойте близо до богати хора. Големи къщи не градете. Бъдете на разстояние от учени хора, философи и проповедници. Когато някой ви каже да седите близо до него, той има предвид да ви обере. Неговата кесия е празна, а вашата – пълна. Той иска да вземе нещо от вас. Като знаете това, не се приближавайте до него. Той проповядва братство и равенство – не се заблуждавайте от думите му. Каквото учение и да се проповядва, пред любовта всички сме равни. Всички трябва да работим, да помагаме на слабите и на бедните, които се нуждаят от нашата помощ.
към беседата >>

Такъв човек прилича на богат роднина, който събирал пари с години и дето отива, всички му се радват, защото опитват кесията му.
Под “дух” разбираме чувствения, политическия и обществения живот на човека, а под „мъдрост“ – културния и духовния му живот. Когато завърши духовното си развитие, човек придобива любовта. Това не се постига изведнъж. Хиляди години човек ще работи, докато прояви любовта си. За това е необходима усилена и съзнателна работа върху ума и сърцето. Такъв човек прилича на богат роднина, който събирал пари с години и дето отива, всички му се радват, защото опитват кесията му. Като изразходва парите си, всички го изоставят. Колкото и да е огорчен, той се вижда принуден да си отиде, отдето е дошъл. Така постъпват и светските, и религиозните хора. И близките му казват: Хайде, иди сега там, отдето си дошъл, отново да събираш пари, да помагаш на хората. Назначават някого учител в гимназия.
към беседата >>

22. Светило на тялото

Когато някому е пълна кесията, той разрешава важни въпоси; но изгуби ли парите, изгубва с това и силата си.
От разтопяването на ледените пластове е станал потопът. В бъдеще вие ще проверите това. Христос казва, че светило на тялото ти е окото и ако окото ти бъде чисто, цялото тяло ще бъде светло. Когато Христос казва, че тялото ти ще бъде светло в зависимост от чистотата на окото ти, Той разбира, че в тебе ще има онзи Божествен живот, който ще ти даде всичката възможност да се развиваш и да не бъдеш дребнав. Сегашните хора мязат на малки буболечки, мислят, че са много учени и силни хора. Когато някому е пълна кесията, той разрешава важни въпоси; но изгуби ли парите, изгубва с това и силата си. Друг някой критикува със своя малък мозък всичко, което Бог е създал: казва, че не е добре направено това онова, а туй, което неговата малка земя е направила, е добро. Знаете ли колко голяма в дължина и в широчина е земята на българина? – В дължина е най-много 21 сантиметра, а в широчина – 16 сантиметра. Е, и с тази величина на своя ум българинът иска да преустрои целия обществен строй и да говори за всичките велики тайни! Това е не само с българина, но и с всеки човек.
към беседата >>

23. Учител и Господ

Неразбирането е празна кесия и празен стомах.
Вие ме слушате и казвате: „А сега ви разбрахме! “ И аз турям в книгата си: „И аз ви разбрах много“. Когато хората разбират, и аз разбирам, но когато те не разбират, и аз не разбирам. Когато дойдете в моята гостилница и аз ви нахраня, приема ви добре и вие ми заплатите и благодарите, тогава и вие разбирате, и аз ви разбирам. Ако излезете, без да ми заплатите, аз оставам без пари и не ви разбирам. Неразбирането е празна кесия и празен стомах. Всяка торба, всяка кесия и вашият стомах са все отношения в света, които не съществуват. Вие сте изложени на страдания, мъчение, гонения. Защо? – Защото кесията ви е празна. Ако някой не ви приема в къщата си, ако всички ви изоставят, аз изваждам лошо заключение за вас. Това значи, че не сте постъпили по закона на Любовта, опълчили сте целия свят против себе си.
към беседата >>

Всяка торба, всяка кесия и вашият стомах са все отношения в света, които не съществуват.
“ И аз турям в книгата си: „И аз ви разбрах много“. Когато хората разбират, и аз разбирам, но когато те не разбират, и аз не разбирам. Когато дойдете в моята гостилница и аз ви нахраня, приема ви добре и вие ми заплатите и благодарите, тогава и вие разбирате, и аз ви разбирам. Ако излезете, без да ми заплатите, аз оставам без пари и не ви разбирам. Неразбирането е празна кесия и празен стомах. Всяка торба, всяка кесия и вашият стомах са все отношения в света, които не съществуват. Вие сте изложени на страдания, мъчение, гонения. Защо? – Защото кесията ви е празна. Ако някой не ви приема в къщата си, ако всички ви изоставят, аз изваждам лошо заключение за вас. Това значи, че не сте постъпили по закона на Любовта, опълчили сте целия свят против себе си. Това показва, че не сте послушали Учителя си, че Господ ви оставя да се учите от своята опитност.
към беседата >>

– Защото кесията ви е празна.
Когато дойдете в моята гостилница и аз ви нахраня, приема ви добре и вие ми заплатите и благодарите, тогава и вие разбирате, и аз ви разбирам. Ако излезете, без да ми заплатите, аз оставам без пари и не ви разбирам. Неразбирането е празна кесия и празен стомах. Всяка торба, всяка кесия и вашият стомах са все отношения в света, които не съществуват. Вие сте изложени на страдания, мъчение, гонения. Защо? – Защото кесията ви е празна. Ако някой не ви приема в къщата си, ако всички ви изоставят, аз изваждам лошо заключение за вас. Това значи, че не сте постъпили по закона на Любовта, опълчили сте целия свят против себе си. Това показва, че не сте послушали Учителя си, че Господ ви оставя да се учите от своята опитност. Ще ми възразите: „Аз съм учил толкова неща от математиката, зная много формули, теореми“. Питам ви: Като сте учили толкова формули, като знаете толкова теореми, можете ли да ги приложите, като построите вашето тяло съобразно с тях, съобразно с Питагоровата теорема?
към беседата >>

24. Старият книжник

За Бога говорим, кесията си пълним; на болни четем, себе си осигуряваме.
Ами когато дойде лекарят с една губерка, когато те накара да вземеш хинин, когато вземеш да режеш месо за кюфтета, когато мъж и жена се карат, това по Бога ли е? Кое е по Бога? Всички неща, които вършим, не са по Бога, т.е. не са разумни, а ние се мислим за идеалисти. Горе идеалисти, а долу материалисти. За Бога говорим, кесията си пълним; на болни четем, себе си осигуряваме. Свещеници, учители, съдии – всички мислят, че са на мястото си, но, като книжника, са изгубили тоя велик закон да познават нещата. Добър човек ще нарека само този, който като ме срещне, ще бъде в състояние да измени моето неразположение на духа. Например, срещна някоя жена и започна да разговарям с нея; ако тя има излишна енергия и от този разговор се измени моето лошо разположение, тя е добра. И тогава, ако тази жена е произвела във вас добро разположение, това значи, че е имало правилна обмяна на енергиите помежду ви. Ако се срещнат двама негативни, нищо няма да излезе от тях, те не са един за друг.
към беседата >>

25. Мировата Любов

Гледам, че си попипва кесията в джоба и в същото време поглежда мене и другите и вероятно се питаше дали не сме от ония хора, които вземат, а не дават, дали той ще влезе в нашия джоб, или ние - в неговия.
Сега вие гледате критически и си казвате: "Този човек, като се е явил тук да ни говори, има нещо - може да ни омотае. Опасна е тази работа, да бъдем нащрек! " Имате право. И аз да бях на ваше място, така щях да мисля. Сега, като пътувах от София за насам, седях до едного. Гледам, че си попипва кесията в джоба и в същото време поглежда мене и другите и вероятно се питаше дали не сме от ония хора, които вземат, а не дават, дали той ще влезе в нашия джоб, или ние - в неговия. Не съм аз от онези, които бъркат в джобовете. Аз мога да ви оставя вие да бръкнете в моя джоб, да вземете каквото можете. Само когато почнем така да мислим, светът ще се оправи. В света трябва да има изобилие: изобилие в мозъците, изобилие в сърцата, даром да си отваряме сърцата един на друг. Аз не разглеждам съвременното общество така, както вие.
към беседата >>

26. Разбиране и прилагане

Постоянно говорим за Бога, за Христа, за Царството Божие, но стига да се докосне някой до кесията ни, изведнъж казваме: „Тук религията не помага – нея да оставим настрана“, и потърсваме материалните закони.
Тъй щото вие не трябва да се самоосъждате за тези неща, а ваша длъжност е да преработвате всичко, което дойде до вас. Писанието казва, че трябва да сме търпеливи и да чакаме момента, когато Бог се заеме да коригира вашите недъзи; а то ще бъде, когато ние влезем в тази нова еволюция. Бог слиза периодически в материята, за да ни помогне, като възстанови нарушената хармония. И сега нашият небесен Баща изпраща Своя Дух да ни помогне. Ние сме много големи егоисти и толкова сме се индивидуализирали, че всеки мисли само за себе си. Постоянно говорим за Бога, за Христа, за Царството Божие, но стига да се докосне някой до кесията ни, изведнъж казваме: „Тук религията не помага – нея да оставим настрана“, и потърсваме материалните закони. Ще ме попитате: „Как да постъпваме в такива случаи? “ Ако съм вълк, аз ще си служа със зъбите на вълка; добре, но правилата на вълка може ли да служат за правила и на овцата? Правилата на овцата могат ли да служат за правила на растенията? Правилата на един лош човек могат ли да служат като правила и за добрия човек? Ако служите на Бога, има известни правила, по които трябва да постъпвате.
към беседата >>

27. Методи за лекуване

Който има вяра, той развива кесията си, той е безкористен, щедър, а това му донася богатство, а онзи, който няма вяра, завива кесията си.
Тъй че когато мислите, че вярата ви е слаба, постоянно проектирайте ума си нагоре към посочения център, започнете да го поливате и обработвате и постепенно ще си създадете онова разположение към вярата, което е скрито във вас. На вярата се дължат ясновидството, интуицията и други способности, около 12. Единственото безкористно чувство е вярата. Тя няма никакво практическо приложение на Земята. Вярвате, че някой човек е добър; може да не е такъв, обаче знаете, че ако вярвате в това, този човек в бъдеще ще бъде добър. Който има вяра, той развива кесията си, той е безкористен, щедър, а това му донася богатство, а онзи, който няма вяра, завива кесията си. В ущърб на вярата се развива друго чувство, което поглъща енергията и слиза между астралния, етерния и физическия свят. Според съвременните окултни науки трябва да знаем къде на главата ни се намира астралният свят. Най-горе на главата е Раят, причинният свят; към средата на главата отпред е менталният свят, а долу, отзад на главата, е астралният свят. Ще проектирате постоянно ума си нагоре. Христос казва: „Ако имахте вяра колкото едно синапово зърно, щяхте да помествате планини.“ Защо сравнява вярата със синаповото зърно?
към беседата >>

Когато давате някому, правите пришки на себе си, на кесията си, навсякъде.
Според съвременните окултни науки трябва да знаем къде на главата ни се намира астралният свят. Най-горе на главата е Раят, причинният свят; към средата на главата отпред е менталният свят, а долу, отзад на главата, е астралният свят. Ще проектирате постоянно ума си нагоре. Христос казва: „Ако имахте вяра колкото едно синапово зърно, щяхте да помествате планини.“ Защо сравнява вярата със синаповото зърно? Защото само онази вяра лекува, която прави пришки като синаповото зърно. Когато давате някому, правите пришки на себе си, на кесията си, навсякъде. Кесията ви е вътре във вас, затова я извадете навън. Като казва Христос да имате вяра като синаповото зърно, то значи тази вяра да стане активна, да има ефект, да изважда всичко навън. Когато искаме да имаме това-онова, то не се дължи на вярата. Понеже вярата принадлежи на активния свят, тя е Божествено чувство и затова не може никога да бъде пасивна. Когато не е развита, тя е пасивна.
към беседата >>

Кесията ви е вътре във вас, затова я извадете навън.
Най-горе на главата е Раят, причинният свят; към средата на главата отпред е менталният свят, а долу, отзад на главата, е астралният свят. Ще проектирате постоянно ума си нагоре. Христос казва: „Ако имахте вяра колкото едно синапово зърно, щяхте да помествате планини.“ Защо сравнява вярата със синаповото зърно? Защото само онази вяра лекува, която прави пришки като синаповото зърно. Когато давате някому, правите пришки на себе си, на кесията си, навсякъде. Кесията ви е вътре във вас, затова я извадете навън. Като казва Христос да имате вяра като синаповото зърно, то значи тази вяра да стане активна, да има ефект, да изважда всичко навън. Когато искаме да имаме това-онова, то не се дължи на вярата. Понеже вярата принадлежи на активния свят, тя е Божествено чувство и затова не може никога да бъде пасивна. Когато не е развита, тя е пасивна. Плодовете на вярата зреят горе, в причинния свят, и тя винаги казва: „Бог е добър за нас.“ Плодовете на вярата не зреят нито в менталното, нито в астралното поле, а само в причинния свят.
към беседата >>

28. Космичната Обич

Когато ще посетите някоя бедна жена, не пълнете кесията си с банкноти, а напълнете торбата си с хляб и плодове.
" Децата не философстват; ако трябва да целунат някого, целуват и нищо повече. Ако моята целувка ще бъде в състояние да излекува някого, ще го целуна. Не може ли да стори това, няма да го целуна. Всяка целувка трябва да носи със себе си известно благо. Когато някой отива да посети някого, не бива да отива с празни ръце, а трябва да му занесе дар. Когато ще посетите някоя бедна жена, не пълнете кесията си с банкноти, а напълнете торбата си с хляб и плодове. Така трябва да правят и благотворителните дружества. А сега някои вземат оттук-оттам пари и с тях правят добрини. Не, приятелю, с чужда пита помен не става, с чуждо в Новата култура не се живее. Благотворителни дружества ходят да разнасят пари на бедните, а после искат и на тях да се плати за труда. Не, не трябва да се плаща нищо.
към беседата >>

29. Методи за приложение

Ако имате пари в кесията си, лекувайте го, ако нямате пари – не може.
Ръката, юмрукът, които свивате, показват, че вие хващате Господа, Който е във вас, и Правдата, която е отвън, а това значи, че ще дадете някому Правда. Как може да дам някому Правда? Срещна някого, който ми се оплаква, че му откраднали хиляда лева; аз извадя, та му дам толкова пари – с това не възстановявам ли Божията Правда? Имате ли Правда, всякога можете да възстановите Божията Правда. Обрали някой болен човек, дохождат да ме питат да го лекуват ли. Ако имате пари в кесията си, лекувайте го, ако нямате пари – не може. Този метод е за вас, които искате да бъдете ученици, а не за света. Направете тези опити, та идната година, като се срещнем, ще видя какъв е резултатът от това свиване на юмрука – дали сте го свивали по всички правила. Отварянето на ръката показва, че сме свършили работата, която ни е предстояла, а свиването – че вършим работа. Когато вдигнем ръцете си нагоре и се помолим, това означава: „Господи, свършихме вече работата си, дай ни друга работа.“ Друг метод: смущава ви някой въпрос, не можете да го разрешите.
към беседата >>

30. И отиде та се представи

Като се видял сам, без никакъв контрол, синът започнал да развързва и завързва кесията си, да проявява своята щедрост.
Следователно, всички съдружници трябва да бъдат в пълно съгласие и единство. „И отиде, та се пристави едному от гражданите на онази страна.“ Това е пътят на човешката душа, която слиза на земята да се учи. Бащата намира желанието на сина си основателно, затова дава частта, която му се пада, и казва: На добър път, синко! Иди в онази страна, дето сърцето ти те тегли, да придобиеш всичко, каквото желаеш. Благороден е бащата, дава свобода на сина си. Като се видял сам, без никакъв контрол, синът започнал да развързва и завързва кесията си, да проявява своята щедрост. Някога е добре да бъде човек щедър, широк, но някога се налага пестеливост. Земеделецът взима крината и с широк замах хвърля семето на разораната нива. Това движение, този замах е на място. Обаче върху неразораната нива същият замах няма смисъл. Ако лозарят отиде навреме на лозето си и отреже пръчките по всичките правила на изкуството, неговата работа е на място.
към беседата >>

Не отваряйте кесията си пред него, защото ще ви обере и ще ви изпрати на полето да пасете свинете му.
В края на краищата, ще кажете: Страдам невинен, от всички изоставен и неразбран. Не е така. Веднъж си станал редактор, плаща ти се за това.; ти трябва да носиш отговорност за всичко, което се пише в твоя вестник. Като знаете това, не отивайте при гражданина на онази страна. Не слушайте неговите съвети. Не отваряйте кесията си пред него, защото ще ви обере и ще ви изпрати на полето да пасете свинете му. Казано е да се отречем от света. Това значи, да се отречем от свинарството. Лошо е да бъдеш свинар, но въпреки това, понякога човек минава и през това положение. Овчарството е за предпочитане пред свинарството, но и към него хората нямат разположение. Между турците има много хамали.
към беседата >>

31. Надеждата

Ами отвори кесията си и виж!
От становището на любовта трябва да схванем времето, от вярата — пространството, а от надеждата — всички методи, начини, чрез които този живот може да се развива. Ако една жена не знае да нарежда къщата си, няма надежда; ако един ученик не може да свири, няма надежда; ако един поп не може да служи, няма надежда. Ти имаш упование в себе си, че може да направиш нещо с тази надежда. Някой казва: Как мислиш, дали вярвам в Бога? — Чудна работа, аз трябва да отговарям дали той вярва! Ами отвори кесията си и виж! Питаме има ли пари. Отворє кесията си и ще видиш. Отвори сърцето си и виж има ли нещо там. Отвори ума си и ако имаш нещо вътре, имаш вяра. Като ме срещнат хората, питат ме: Ти вярваш ли?
към беседата >>

Отворє кесията си и ще видиш.
Ти имаш упование в себе си, че може да направиш нещо с тази надежда. Някой казва: Как мислиш, дали вярвам в Бога? — Чудна работа, аз трябва да отговарям дали той вярва! Ами отвори кесията си и виж! Питаме има ли пари. Отворє кесията си и ще видиш. Отвори сърцето си и виж има ли нещо там. Отвори ума си и ако имаш нещо вътре, имаш вяра. Като ме срещнат хората, питат ме: Ти вярваш ли? — В нищо не вярвам. — Как, безверник ли си?
към беседата >>

32. Девети март (22 март)

Аз отварям кесията си и записвам толкова пари за бедните.“ Започнали един след друг да записват.
Ако земеделец или някой ваш брат е заболял, не може да изоре нивата, другите казват: „Бог да му е на помощ“ – и се опретнат по за няколко часа на нивата, орат и копаят. Ако той има лозе и не може да го обработи като болен, всички с мотиката на рамото, хайде на лозето. Бог да му е на помощ. В Англия в една богата църква проповядвал някой си Спържен. В тази църква се събирали много богати хора, чиито кесии пращели от злато, и си казвали: „Да се помолим на Бога да ни помогне.“ Проповедникът им казва: „Хайде да не изкушаваме Господа. Аз отварям кесията си и записвам толкова пари за бедните.“ Започнали един след друг да записват. Да се помолим на Господа, значи да си отворим сърцата. Сега виждам вашите кесии пращят от злато. Вие сте много богати. От 8000 години нищо не сте дали. Вие сте чернозем, в който влиза Божественото и дава отлично жито.
към беседата >>

Вашата кесия, т. е.
Сега виждам вашите кесии пращят от злато. Вие сте много богати. От 8000 години нищо не сте дали. Вие сте чернозем, в който влиза Божественото и дава отлично жито. Богата почва сте вие. Вашата кесия, т. е. вашето сърце, ще се отвори сега и вие ще започнете да слугувате на Бога, защото Той е слязъл вече в полушарието. Колко години има от 1914 до 1920 г.? – Шест години. Шест часа вече как слънцето е минало вашия екватор. Всеки един ден означава един час.
към беседата >>

33. Зачудиха се

Влезеш в една гостилница, но нямаш пет нари в кесията си.
Обикновените процеси са само упражнения. Влезеш в един дом, кажат ти: „Добре дошъл! " Отидеш в друг дом, пак ти кажат „Добре дошъл! ". Отидеш в трети, чуваш същите думи, „добре дошъл”. Обаче, никъде нищо не ти дават, хапка хляб не ти дават. Влезеш в една гостилница, но нямаш пет нари в кесията си. Гостилничарят те погледне и, като разбере, че нямаш пари, веднага ти казва „сбогом! ". Влизаш в друга гостилница, пак чуваш „сбогом! " Гостилничарят казва: Ако имаш нари в кесията си „добре дошъл"; ако нямаш пари – „сбогом"! Когато мъжът се връща от работа, жената му казва: Ако носиш нещо, добре дошъл; ако нищо не носиш, сбогом! Жената се връща от работа, и мъжът й казва: Ако носиш нещо, добре дошла; ако нищо не носиш, сбогом!
към беседата >>

" Гостилничарят казва: Ако имаш нари в кесията си „добре дошъл"; ако нямаш пари – „сбогом"!
". Отидеш в трети, чуваш същите думи, „добре дошъл”. Обаче, никъде нищо не ти дават, хапка хляб не ти дават. Влезеш в една гостилница, но нямаш пет нари в кесията си. Гостилничарят те погледне и, като разбере, че нямаш пари, веднага ти казва „сбогом! ". Влизаш в друга гостилница, пак чуваш „сбогом! " Гостилничарят казва: Ако имаш нари в кесията си „добре дошъл"; ако нямаш пари – „сбогом"! Когато мъжът се връща от работа, жената му казва: Ако носиш нещо, добре дошъл; ако нищо не носиш, сбогом! Жената се връща от работа, и мъжът й казва: Ако носиш нещо, добре дошла; ако нищо не носиш, сбогом! Обикновените неща се посрещат с „добре дошъл" а необикновените – със „сбогом". На пълната кесия казвам „добре дошла”, а на празната – „сбогом". Кой се кланя на празна кесия?
към беседата >>

На пълната кесия казвам „добре дошла”, а на празната – „сбогом".
". Влизаш в друга гостилница, пак чуваш „сбогом! " Гостилничарят казва: Ако имаш нари в кесията си „добре дошъл"; ако нямаш пари – „сбогом"! Когато мъжът се връща от работа, жената му казва: Ако носиш нещо, добре дошъл; ако нищо не носиш, сбогом! Жената се връща от работа, и мъжът й казва: Ако носиш нещо, добре дошла; ако нищо не носиш, сбогом! Обикновените неща се посрещат с „добре дошъл" а необикновените – със „сбогом". На пълната кесия казвам „добре дошла”, а на празната – „сбогом". Кой се кланя на празна кесия? На грозен и на болен човек казвам сбогом. Като чуват думата „сбогом", хората се учудват и питат: Защо ни казват сбогом? – Защото кесията ти е празна, т.е. твоят ум и твоето сърце са празни.
към беседата >>

Кой се кланя на празна кесия?
" Гостилничарят казва: Ако имаш нари в кесията си „добре дошъл"; ако нямаш пари – „сбогом"! Когато мъжът се връща от работа, жената му казва: Ако носиш нещо, добре дошъл; ако нищо не носиш, сбогом! Жената се връща от работа, и мъжът й казва: Ако носиш нещо, добре дошла; ако нищо не носиш, сбогом! Обикновените неща се посрещат с „добре дошъл" а необикновените – със „сбогом". На пълната кесия казвам „добре дошла”, а на празната – „сбогом". Кой се кланя на празна кесия? На грозен и на болен човек казвам сбогом. Като чуват думата „сбогом", хората се учудват и питат: Защо ни казват сбогом? – Защото кесията ти е празна, т.е. твоят ум и твоето сърце са празни. – Какво да правя?
към беседата >>

– Защото кесията ти е празна, т.е.
Обикновените неща се посрещат с „добре дошъл" а необикновените – със „сбогом". На пълната кесия казвам „добре дошла”, а на празната – „сбогом". Кой се кланя на празна кесия? На грозен и на болен човек казвам сбогом. Като чуват думата „сбогом", хората се учудват и питат: Защо ни казват сбогом? – Защото кесията ти е празна, т.е. твоят ум и твоето сърце са празни. – Какво да правя? – Напълни кесията си; напълни ума и сърцето си. В това се заключава философията на живота. Онези от вас, които са практични, казват: Да има някой да напълни кесиите ни!
към беседата >>

– Напълни кесията си; напълни ума и сърцето си.
На грозен и на болен човек казвам сбогом. Като чуват думата „сбогом", хората се учудват и питат: Защо ни казват сбогом? – Защото кесията ти е празна, т.е. твоят ум и твоето сърце са празни. – Какво да правя? – Напълни кесията си; напълни ума и сърцето си. В това се заключава философията на живота. Онези от вас, които са практични, казват: Да има някой да напълни кесиите ни! Момата, която е намислила да се жени, седне някъде, върти пръстите си надясно - наляво и си фантазира. – Защо си върти пръстите? –- Има причина за това.
към беседата >>

Тя си мечтае за някакъв граф, с черни очи и мустачки, със златни пръстени на ръцете, с пълна кесия в джоба, да я направи щастлива.
Онези от вас, които са практични, казват: Да има някой да напълни кесиите ни! Момата, която е намислила да се жени, седне някъде, върти пръстите си надясно - наляво и си фантазира. – Защо си върти пръстите? –- Има причина за това. Тя не мисли да отиде на нивата или на лозето да копае, или да преде, да сее, или да напише нещо. Тя си мечтае за някакъв граф, с черни очи и мустачки, със златни пръстени на ръцете, с пълна кесия в джоба, да я направи щастлива. И това се сбъдва. Дойде отнякъде един граф и започнат да се разговарят: Как сте? – Добре съм. – А вие? – И аз съм добре.
към беседата >>

Момата отново сяда и чака, дано дойде друг, с пълна кесия.
Момата казва: Ти нали си граф? Момъкът отговаря: Ти нали си графиня? Като разберат, че кесиите им са празни, и двамата казват: Сбогом! – Защо се разделят хората? Защото кесиите им са празни. Момата отново сяда и чака, дано дойде друг, с пълна кесия. В света има много хора с празни кесии, които посрещат с „добре дошли", а изпращат със „сбогом". Това са обикновените и необикновените процеси в човешкия живот. Събират се много хора на едно място да слушат някой проповедник или сказчик и, като не получат нищо от него, отиват си недоволни, с празни кесии и му казват: Сбогом! Той седи, очаква да турят нещо в кесията му и, като не получи нищо, казва: Тази публика е необикновена, нищо не разбира – „сбогом"! И публиката намира, че проповедникът е необикновен, ексцентричен, затова му казва сбогом.
към беседата >>

Той седи, очаква да турят нещо в кесията му и, като не получи нищо, казва: Тази публика е необикновена, нищо не разбира – „сбогом"!
Защото кесиите им са празни. Момата отново сяда и чака, дано дойде друг, с пълна кесия. В света има много хора с празни кесии, които посрещат с „добре дошли", а изпращат със „сбогом". Това са обикновените и необикновените процеси в човешкия живот. Събират се много хора на едно място да слушат някой проповедник или сказчик и, като не получат нищо от него, отиват си недоволни, с празни кесии и му казват: Сбогом! Той седи, очаква да турят нещо в кесията му и, като не получи нищо, казва: Тази публика е необикновена, нищо не разбира – „сбогом"! И публиката намира, че проповедникът е необикновен, ексцентричен, затова му казва сбогом. Аз бих желал да проповядвам на необикновени хора, с празни кесии. Не обичам хора с пълни кесии. На онзи с празната кесия ще кажа: Добре дошъл! Отворете празните си кесии да ви ги напълня.
към беседата >>

На онзи с празната кесия ще кажа: Добре дошъл!
Събират се много хора на едно място да слушат някой проповедник или сказчик и, като не получат нищо от него, отиват си недоволни, с празни кесии и му казват: Сбогом! Той седи, очаква да турят нещо в кесията му и, като не получи нищо, казва: Тази публика е необикновена, нищо не разбира – „сбогом"! И публиката намира, че проповедникът е необикновен, ексцентричен, затова му казва сбогом. Аз бих желал да проповядвам на необикновени хора, с празни кесии. Не обичам хора с пълни кесии. На онзи с празната кесия ще кажа: Добре дошъл! Отворете празните си кесии да ви ги напълня. След това, вие може да си кажете „добре дошъл". Не казвайте, че съм добър човек. Този израз се отнася към ирационалните числа, Понеже не ги разбирате, не се занимавайте с тях. Започнете ли да работите с ирационалните числа, нищо няма да постигнете.
към беседата >>

Тя влива в кесията ти и казва: Добре дошъл!
Болестта ви е па път да ви напусне. Като кажа на болестта да ви напусне, и аз, и вие ще бъдем, „добре дошли”. Първо, аз бях добре дошъл, защото давах; сега вие сте добре дошли, защото давате. Това не е алегория, но велика истина, велик природен закон. Природата дава на човека до 50 годишната му възраст. Тя влива в кесията ти и казва: Добре дошъл! Ти отваряш и затваряш кесията си, пълна е. Минеш ли тази възраст, природата започва да взима от тебе. Ти ставаш неразположен, недоволен и започваш да правиш визити – даваш от себе си. Докато дава, човек се подмладява; щом започне да взима, той постепенно остарява. Подмладяването е обикновен процес, а остаряването – необикновен.
към беседата >>

Ти отваряш и затваряш кесията си, пълна е.
Като кажа на болестта да ви напусне, и аз, и вие ще бъдем, „добре дошли”. Първо, аз бях добре дошъл, защото давах; сега вие сте добре дошли, защото давате. Това не е алегория, но велика истина, велик природен закон. Природата дава на човека до 50 годишната му възраст. Тя влива в кесията ти и казва: Добре дошъл! Ти отваряш и затваряш кесията си, пълна е. Минеш ли тази възраст, природата започва да взима от тебе. Ти ставаш неразположен, недоволен и започваш да правиш визити – даваш от себе си. Докато дава, човек се подмладява; щом започне да взима, той постепенно остарява. Подмладяването е обикновен процес, а остаряването – необикновен. Младият никога не мисли, че ще остарее.
към беседата >>

34. Две лепти

Сегашният Господ, Когото аз познавам, казва тъй: „Всякой, който дава всичко, благоприятен Ми е, а всякой, който дава наполовина, не е приятен на Бога.“ Англичаните казват: „Когато Господ мене ме обърне, същевременно обръща и кесията ми.“
И знаете ли колко страшна змия е човекът? Когато дойде време да се жени една мома и ако майка ѝ е събирала всички нейни шапки, кукли, панделки, питам аз, ще трябва ли майка ѝ да ѝ даде тези детински играчки? Не, тя трябва да вземе само най-новия си костюм, а всичко друго да остане за по-малките нейни братя и сестри. Туй се отнася до онези моми и момци, които са отраснали вече, които са по на 20–21 години. Христовото учение е за деца, а не за стари хора. Сегашният Господ, Когото аз познавам, казва тъй: „Всякой, който дава всичко, благоприятен Ми е, а всякой, който дава наполовина, не е приятен на Бога.“ Англичаните казват: „Когато Господ мене ме обърне, същевременно обръща и кесията ми.“ Никакви дружества няма да подобрят положението на съвременното человечество. За мене страдание няма, за мене мъчнотии няма, за мене противоречия няма. Искам и вие като мене да намерите тоя същия Господ, в противен случай Александър Стамболийски ще ви вземе парите и ще ви тури в затвора. Христос, Който идва в света, ще помете всичко – и църква, и държава, и всичко. Нас не ни трябват вече кръстове, ще ги турим отвътре.
към беседата >>

35. Фарисей и садукей

Богаташът веднага изважда кесията си и брои, колкото му искат.
Богаташът се замисля и казва: „Имам жена и деца, има за кого да се грижа и кого да поддържам. При това, жена ми не е съгласна да давам пари навън“. След дълго колебание той дава една малка сума на просителя. Някога при богаташа дойде един апаш с револвер в ръка и му казва: „Готов ли си доброволно да дадеш една голяма сума за нашето дело? Ако не дадеш нещо доброволно, ще платиш с живота си“. Богаташът веднага изважда кесията си и брои, колкото му искат. Като си излезе апашът, той казва: „Слава Богу, че не ме уби“. Като насочва револвера си срещу богатия, апашът казва: „Ти, разбойнико, който никога не си изпълнил Божията воля, давай скоро, каквото ти искам“. Богатият даде сумата, която му искат, но после завежда углавно дело за изнудване. Че той изнудил стотици хора, не мисли за това. Ти завеждаш дело против някого, но не знаеш, че на небето има заведени много дела против тебе.
към беседата >>

“ Богаташътъ скоро изважда кесията си, дава исканитѣ пари и си казва: „Слава Богу, че не ме уби! (втори вариант)
Ще дѣйствувамъ бързо, както дѣйствуватъ крадцитѣ, които изнасилватъ богатитѣ. Отиде нѣкой крадецъ при нѣкой крупенъ богаташъ и му казва: „Дай една сума за Бога, за отечеството ни, за народа! “ Богаташътъ се замисля, казва му: „Азъ имамъ жена, дѣца, има кого да поддържамъ; освѣнъ това и жена ми не ще се съгласи“. Слѣдъ дълго размишление, дава една малка сума, но послѣ се счита излъганъ. Нѣкога дойде нѣкой апашъ при богаташа, насочва насрѣща му револвера и го пита: „Ще дадешъ ли такава и такава сума за това и онова дело или съ живота си ще платишъ? “ Богаташътъ скоро изважда кесията си, дава исканитѣ пари и си казва: „Слава Богу, че не ме уби! “ Апашътъ, като сочи револвера, си мисли: „Ти разбойнико, който досега не си изпълнилъ волята Божия, давай скоро! “ И слѣдъ това богатиятъ завежда углавно дѣло, че го изнудили. А че той изнудилъ толкова хора, за това не се замисля. Ти завеждашъ въ свѣта едно дѣло противъ нѣкого, но въ небето има противъ тебе милиони, милиони дѣла. Всинца ще бѫдете сѫдени, всинца ще бѫдете душени, казвамъ ви една велика истина.
към втори вариант >>

36. Сеятелят / Сѣятельтъ

Има два вида благодетели: единият взима кесията ти и я изпразва.
Под „дявол“ разбирам кривите и лъжливи схващания на хората. Бъдете будни, да не се самоизлъгвате. Казваш: „Тоя човек е мой благодетел“. – Защо? – „Даде ми пари на заем, направи ми къща.“ – Ти още не знаеш доколко тоя човек е твой благодетел. Има два вида благодетели: единият взима кесията ти и я изпразва. Другият взима кесията ти и я пълни. Колкото пари ти е взел първият, толкова ти дава вторият. Кой от двамата е истински благодетел? – Вторият. Представи си, че друг човек взима празната ти кесия и я пълни с малки бомбички, които лесно експлодират.
към беседата >>

Другият взима кесията ти и я пълни.
Бъдете будни, да не се самоизлъгвате. Казваш: „Тоя човек е мой благодетел“. – Защо? – „Даде ми пари на заем, направи ми къща.“ – Ти още не знаеш доколко тоя човек е твой благодетел. Има два вида благодетели: единият взима кесията ти и я изпразва. Другият взима кесията ти и я пълни. Колкото пари ти е взел първият, толкова ти дава вторият. Кой от двамата е истински благодетел? – Вторият. Представи си, че друг човек взима празната ти кесия и я пълни с малки бомбички, които лесно експлодират. Срещне те друг, вземе кесията ти и я изпразва.
към беседата >>

Представи си, че друг човек взима празната ти кесия и я пълни с малки бомбички, които лесно експлодират.
Има два вида благодетели: единият взима кесията ти и я изпразва. Другият взима кесията ти и я пълни. Колкото пари ти е взел първият, толкова ти дава вторият. Кой от двамата е истински благодетел? – Вторият. Представи си, че друг човек взима празната ти кесия и я пълни с малки бомбички, които лесно експлодират. Срещне те друг, вземе кесията ти и я изпразва. Кой от двамата е истински благодетел? – Вторият. Значи има благодетели, които взимат от човека нещо; има благодетели, които дават. Важно е, и като даваш, и като взимаш нещо от човека, да го направиш щастлив.
към беседата >>

Срещне те друг, вземе кесията ти и я изпразва.
Другият взима кесията ти и я пълни. Колкото пари ти е взел първият, толкова ти дава вторият. Кой от двамата е истински благодетел? – Вторият. Представи си, че друг човек взима празната ти кесия и я пълни с малки бомбички, които лесно експлодират. Срещне те друг, вземе кесията ти и я изпразва. Кой от двамата е истински благодетел? – Вторият. Значи има благодетели, които взимат от човека нещо; има благодетели, които дават. Важно е, и като даваш, и като взимаш нещо от човека, да го направиш щастлив. Никога не бих желал да наследя едно богатство, придобито по нечестен начин.
към беседата >>

С писмото си аз исках да ти кажа: Дай кесията си!
Казваш: „Аз вярвам в Бога, готов съм да направя всичко за Него“. – „Да те опитам ли? “ – „Опитай ме, готов съм на всичко.“ Без да очаква аз му написвам едно писмо, в което подхвърлям една обидна дума. Той чете писмото, захвърля го настрана и казва: „Не вярвам вече нито в Бога, нито в учението на тоя човек“. Казвам му: Не си герой, приятелю, много бързо действаш. С писмото си аз исках да ти кажа: Дай кесията си! Той дава кесията си, а не знае какво ще правя. Аз искам да я напълня, но той се съмнява и веднага се отказва и от Бога, и от учението. Такива примери имам много. Казваш: „Понеже съм патил, затова не вярвам на хората“. – Патил си, но не си страдал.
към беседата >>

Той дава кесията си, а не знае какво ще правя.
– „Да те опитам ли? “ – „Опитай ме, готов съм на всичко.“ Без да очаква аз му написвам едно писмо, в което подхвърлям една обидна дума. Той чете писмото, захвърля го настрана и казва: „Не вярвам вече нито в Бога, нито в учението на тоя човек“. Казвам му: Не си герой, приятелю, много бързо действаш. С писмото си аз исках да ти кажа: Дай кесията си! Той дава кесията си, а не знае какво ще правя. Аз искам да я напълня, но той се съмнява и веднага се отказва и от Бога, и от учението. Такива примери имам много. Казваш: „Понеже съм патил, затова не вярвам на хората“. – Патил си, но не си страдал. Който е страдал много, той е мек и благороден.
към беседата >>

Кесията ви празна ли е?
Той седне, а те се наредят около него и започват да ми говорят. Те започват да ме ласкаят: „Ти си учен, свет човек, Божественият дух е в тебе, ти можеш да направиш много неща“. Аз мълча, нищо не отговарям, но си мисля: Ето една лъжа. Казвам си: Колко хора има като мене в света! Като се изредят всички да ми говорят, аз ги питам: Мога ли да ви бъда полезен в нещо? Кесията ви празна ли е? Ако е празна, извадете я да ви я напълня. Ако не напълня кесията ви, зная какво мнение ще имате за мене. Колкото и да ме ласкаят, аз не се лъжа. – Защо? – Защото ако днес ме вдигат горе, утре ще ме смъкнат; ако днес ме целуват, утре ще ме плюят.
към беседата >>

Ако не напълня кесията ви, зная какво мнение ще имате за мене.
Аз мълча, нищо не отговарям, но си мисля: Ето една лъжа. Казвам си: Колко хора има като мене в света! Като се изредят всички да ми говорят, аз ги питам: Мога ли да ви бъда полезен в нещо? Кесията ви празна ли е? Ако е празна, извадете я да ви я напълня. Ако не напълня кесията ви, зная какво мнение ще имате за мене. Колкото и да ме ласкаят, аз не се лъжа. – Защо? – Защото ако днес ме вдигат горе, утре ще ме смъкнат; ако днес ме целуват, утре ще ме плюят. Предпочитам да ходя гол и бос, но да говоря истината, отколкото да лаская хората. Никого не лаская, но и не се поддавам на ласките на хората.
към беседата >>

Вървите си по пѫтя, носите въ кесията си 10 000 лева. (втори вариант)
Подъ думата „дяволъ“ азъ разбирамъ нашитѣ лъжливи схващания за нѣщата. За много работи вие се самоизлъгвате. Дойде нѣкой човѣкъ при васъ и ви услужи съ пари, имотитѣ си и съ кѫщата си и вие го считате за вашъ добродѣтель. Този човѣкъ още не ви е добродѣтель. Има два вида постъпки, по които сѫдите кой човѣкъ е истински добродѣтеленъ. Вървите си по пѫтя, носите въ кесията си 10 000 лева. Срѣщне ви нѣкой разбойникъ, спира ви: „Скоро давай паритѣ! “ Обере ви и ви пуща празни. Продължавашъ пѫтя си, срѣщне те другъ разбойникъ, изважда револвера насрѣща ти и казва: „Дай скоро кесията си! “ – „Нѣмамъ пари! “ – „Давай кесията!
към втори вариант >>

Продължавашъ пѫтя си, срѣщне те другъ разбойникъ, изважда револвера насрѣща ти и казва: „Дай скоро кесията си! (втори вариант)
Този човѣкъ още не ви е добродѣтель. Има два вида постъпки, по които сѫдите кой човѣкъ е истински добродѣтеленъ. Вървите си по пѫтя, носите въ кесията си 10 000 лева. Срѣщне ви нѣкой разбойникъ, спира ви: „Скоро давай паритѣ! “ Обере ви и ви пуща празни. Продължавашъ пѫтя си, срѣщне те другъ разбойникъ, изважда револвера насрѣща ти и казва: „Дай скоро кесията си! “ – „Нѣмамъ пари! “ – „Давай кесията! “ Давашъ я. Напълва ти я и казва: „Върви си скоро! “ И единиятъ и другиятъ ти казватъ: „Дай кесията!
към втори вариант >>

“ – „Давай кесията! (втори вариант)
Вървите си по пѫтя, носите въ кесията си 10 000 лева. Срѣщне ви нѣкой разбойникъ, спира ви: „Скоро давай паритѣ! “ Обере ви и ви пуща празни. Продължавашъ пѫтя си, срѣщне те другъ разбойникъ, изважда револвера насрѣща ти и казва: „Дай скоро кесията си! “ – „Нѣмамъ пари! “ – „Давай кесията! “ Давашъ я. Напълва ти я и казва: „Върви си скоро! “ И единиятъ и другиятъ ти казватъ: „Дай кесията! “ Само че единиятъ я изпразва, а другиятъ – напълва. Като си отидешъ у дома, за кой отъ тѣзи двама разбойника ще имашъ по-добро мнѣние?
към втори вариант >>

“ И единиятъ и другиятъ ти казватъ: „Дай кесията! (втори вариант)
Продължавашъ пѫтя си, срѣщне те другъ разбойникъ, изважда револвера насрѣща ти и казва: „Дай скоро кесията си! “ – „Нѣмамъ пари! “ – „Давай кесията! “ Давашъ я. Напълва ти я и казва: „Върви си скоро! “ И единиятъ и другиятъ ти казватъ: „Дай кесията! “ Само че единиятъ я изпразва, а другиятъ – напълва. Като си отидешъ у дома, за кой отъ тѣзи двама разбойника ще имашъ по-добро мнѣние? За този, който дава. Добрѣ, въ пълненето има друга опасность. Прѣдставете си, че нѣкой ти напълва кесията съ бомбички, които лесно експлодирватъ.
към втори вариант >>

Прѣдставете си, че нѣкой ти напълва кесията съ бомбички, които лесно експлодирватъ. (втори вариант)
“ И единиятъ и другиятъ ти казватъ: „Дай кесията! “ Само че единиятъ я изпразва, а другиятъ – напълва. Като си отидешъ у дома, за кой отъ тѣзи двама разбойника ще имашъ по-добро мнѣние? За този, който дава. Добрѣ, въ пълненето има друга опасность. Прѣдставете си, че нѣкой ти напълва кесията съ бомбички, които лесно експлодирватъ. Срѣщне те нѣкой добъръ човѣкъ като първия разбойникъ. Казва ти: „Дай си кесията! “ Изваждашъ кесията си и му я давашъ. Той я изпразва и ти казва: „Бѣгай скоро отъ тукъ! “ Сега разбирашъ ли причината на това обиране?
към втори вариант >>

Казва ти: „Дай си кесията! (втори вариант)
Като си отидешъ у дома, за кой отъ тѣзи двама разбойника ще имашъ по-добро мнѣние? За този, който дава. Добрѣ, въ пълненето има друга опасность. Прѣдставете си, че нѣкой ти напълва кесията съ бомбички, които лесно експлодирватъ. Срѣщне те нѣкой добъръ човѣкъ като първия разбойникъ. Казва ти: „Дай си кесията! “ Изваждашъ кесията си и му я давашъ. Той я изпразва и ти казва: „Бѣгай скоро отъ тукъ! “ Сега разбирашъ ли причината на това обиране? Като изважда отъ кесията ти фишека съ бомбичкитѣ не ти ли е направилъ добро? Има случаи, когато нѣкой ти дава пари, богатство, но това е цѣло проклятие за тебе.
към втори вариант >>

“ Изваждашъ кесията си и му я давашъ. (втори вариант)
За този, който дава. Добрѣ, въ пълненето има друга опасность. Прѣдставете си, че нѣкой ти напълва кесията съ бомбички, които лесно експлодирватъ. Срѣщне те нѣкой добъръ човѣкъ като първия разбойникъ. Казва ти: „Дай си кесията! “ Изваждашъ кесията си и му я давашъ. Той я изпразва и ти казва: „Бѣгай скоро отъ тукъ! “ Сега разбирашъ ли причината на това обиране? Като изважда отъ кесията ти фишека съ бомбичкитѣ не ти ли е направилъ добро? Има случаи, когато нѣкой ти дава пари, богатство, но това е цѣло проклятие за тебе. Азъ не бихъ желалъ да ме направятъ наслѣдникъ на нѣкое прѣстѫпно богатство.
към втори вариант >>

Като изважда отъ кесията ти фишека съ бомбичкитѣ не ти ли е направилъ добро? (втори вариант)
Срѣщне те нѣкой добъръ човѣкъ като първия разбойникъ. Казва ти: „Дай си кесията! “ Изваждашъ кесията си и му я давашъ. Той я изпразва и ти казва: „Бѣгай скоро отъ тукъ! “ Сега разбирашъ ли причината на това обиране? Като изважда отъ кесията ти фишека съ бомбичкитѣ не ти ли е направилъ добро? Има случаи, когато нѣкой ти дава пари, богатство, но това е цѣло проклятие за тебе. Азъ не бихъ желалъ да ме направятъ наслѣдникъ на нѣкое прѣстѫпно богатство. Единъ богатъ англичанинъ въ Африка, като умиралъ искалъ да направи зета си наслѣдникъ на всичкото си богатство на около 360 000 000 лева. Зетъ му каза: „Не, не ставамъ наслѣдникъ на такова богатство! “ Всички го взеха за глупакъ, като чуха, че се отказва отъ такова богатство.
към втори вариант >>

Съ своето писмо му казвамъ: „Дай кесията си, искамъ да я напълня“. (втори вариант)
Такива случаи съмъ ималъ много. Дойде нѣкой и ми каже: „Азъ искамъ да направя много нѣщо за Бога, вѣрвамъ въ Него“. Тогава правя слѣдния опитъ – напиша на този човѣкъ едно обидно писмо. Той казва: „Хвърлямъ учението на този човѣкъ, не вѣрвамъ в Бога, нѣма Богъ“. Не си герой, ти, приятелю! Съ своето писмо му казвамъ: „Дай кесията си, искамъ да я напълня“. Той я дава, не знае защо му я искамъ, не дочаква края и казва: „Не искамъ това учение“. Това не е алегория, а факти, Най-благороднитѣ хора въ свѣта сѫ тѣзи, който сѫ най-много страдали, който не сѫ страдали много, не сѫ благородни. Най-учени хора сѫ тѣзи, който сѫ учили най-много. Хора, който не сѫ учили много, тѣ си оставатъ прости.
към втори вариант >>

Това не е важно за мене, но ги питамъ: „Мога ли да ви бѫда полезенъ въ нѣщо, кесията ви празна ли е? (втори вариант)
Мисля си: ето първата лъжа. Колко такива като мене има въ свѣта! Вториятъ: „Ти много познавашъ, като че ли прониквашъ вѫтрѣ въ човѣка“. – Казвамъ, колко има като мене, които проникватъ. И тъй се изреждатъ да говорятъ единъ по единъ. Това не е важно за мене, но ги питамъ: „Мога ли да ви бѫда полезенъ въ нѣщо, кесията ви празна ли е? Ако е празна, извадете я да ви я напълня.“ Азъ зная какво ще бѫде мнѣнието ви за мене, ако не напълня празната ви кесия. Споредъ моето учение, азъ не се лъжа. Защо? – Защото, ако днесъ ме дигнатъ горѣ, утрѣ ще ме свалятъ; ако днесъ ме облѣкатъ, утрѣ ще ме съблѣкатъ; ако днесъ ме цѣлуватъ, утрѣ ще ме плюятъ. Прѣдпочитамъ да ходя голъ и босъ, нежели да се подамъ на промѣнливитѣ чувства на хората. Дойде единъ день една госпожица при мене, страда – страданията ѝ сѫ отъ любовенъ характеръ.
към втори вариант >>

Ако е празна, извадете я да ви я напълня.“ Азъ зная какво ще бѫде мнѣнието ви за мене, ако не напълня празната ви кесия. (втори вариант)
Колко такива като мене има въ свѣта! Вториятъ: „Ти много познавашъ, като че ли прониквашъ вѫтрѣ въ човѣка“. – Казвамъ, колко има като мене, които проникватъ. И тъй се изреждатъ да говорятъ единъ по единъ. Това не е важно за мене, но ги питамъ: „Мога ли да ви бѫда полезенъ въ нѣщо, кесията ви празна ли е? Ако е празна, извадете я да ви я напълня.“ Азъ зная какво ще бѫде мнѣнието ви за мене, ако не напълня празната ви кесия. Споредъ моето учение, азъ не се лъжа. Защо? – Защото, ако днесъ ме дигнатъ горѣ, утрѣ ще ме свалятъ; ако днесъ ме облѣкатъ, утрѣ ще ме съблѣкатъ; ако днесъ ме цѣлуватъ, утрѣ ще ме плюятъ. Прѣдпочитамъ да ходя голъ и босъ, нежели да се подамъ на промѣнливитѣ чувства на хората. Дойде единъ день една госпожица при мене, страда – страданията ѝ сѫ отъ любовенъ характеръ. Пита ме: „Ти не си ли страдалъ?
към втори вариант >>

37. Възкресение на Любовта / Възкръсение на Любовьта

Особен си, защото твоята кесия е по-голяма, повече събира.
Трябва ли след това да се питаш: „Обичам ли себе си? “ Трябва ли да питаш, дали печката топли? Щом си запалил огъня, печката непременно ще топли. Казваш: „Ти трябва да знаеш, че съм малко по-особен човек“. – Как се изразява твоята особеност? Особен си, защото твоята кесия е по-голяма, повече събира. (В съседния двор засвириха гайди, зурли.) – Понеже говорим за Любовта, нека посвирят малко. Ще имате търпение, докато свършат. Те не са научили изкуството да свирят. Зурлите им много бръмчат. Това показва, че тия музиканти нямат Любов.
към беседата >>

Да, разбирамъ, твоята кесия е по-голѣма, повече взимашъ. (втори вариант)
И тъй, за въ бъдеще, като се женишъ, ще питашъ възлюбения си: „Милички, ти възлюбилъ ли си Господа съ всичкото си сърце, душа, умъ и сила? Ако е въ тебе Господь, азъ ще се съединя съ тебе.“ Тѣзи двамата като се съединятъ, ще образуватъ друго едно число къмъ своитѣ дѣца. Нѣма защо да питашъ азъ себе си обичамъ ли. Като запалишъ една печка, нѣма защо да казвашъ, че печката топли, тя сама ще отдѣля своята топлина. А сега нѣкой казва: „Ти трѣбва да знаешъ, че азъ съмъ малко по-особенъ човѣкъ.“ Въ какво стои твоята особеность? Да, разбирамъ, твоята кесия е по-голѣма, повече взимашъ. (Въ съседния домъ засвириха гайди, зурли. Учительтъ казва : Нека посвирятъ малко, за любовьта говоримъ, ще имаме търпѣние. Тѣ не сѫ научили изкуството на свиренето и любовьта не е въ тѣхъ, защото зурлитѣ имъ много зъзнатъ. Тѣхната любовь е като на тѣзи зурли. Всички млади и стари вложете любовьта, да заживѣе този живъ Христосъ не само на небето, а въ душитѣ, сърцата, умоветѣ и волята ви и да приложите това учение на опитъ!
към втори вариант >>

38. Път на мисълта

Често вие играете роля на примирител, с цел да капне нещо в кесията ви.
Много ще чакат! Те сами трябва да се примирят. Знайте, че Бог не се меси в човешките спорове и недоразумения. Това не е било, и няма да бъде. Колкото и да Го викате за арбитър, Той няма да напусне мястото си. Често вие играете роля на примирител, с цел да капне нещо в кесията ви. Адвокатът защищава, примирява хората, с цел да капне нещо в кесията му. Свещеникът примирява хората пак със същата цел — да капне нещо. И учителят примирява учениците си, с цел да капне нещо в джоба му. След това всички се питат, защо светът върви по крив път. — Много естествено, докато има такива примирители, които се водят от мисълта, да им капне нещо, дълго време още светът ще върви в крив път.
към беседата >>

Адвокатът защищава, примирява хората, с цел да капне нещо в кесията му.
Те сами трябва да се примирят. Знайте, че Бог не се меси в човешките спорове и недоразумения. Това не е било, и няма да бъде. Колкото и да Го викате за арбитър, Той няма да напусне мястото си. Често вие играете роля на примирител, с цел да капне нещо в кесията ви. Адвокатът защищава, примирява хората, с цел да капне нещо в кесията му. Свещеникът примирява хората пак със същата цел — да капне нещо. И учителят примирява учениците си, с цел да капне нещо в джоба му. След това всички се питат, защо светът върви по крив път. — Много естествено, докато има такива примирители, които се водят от мисълта, да им капне нещо, дълго време още светът ще върви в крив път. И вие, като ме слушате, казвате: Дали ще капне нещо?
към беседата >>

39. Да ги изпита / Аритметическитѣ дѣйствия въ живота. Събиране, умножение и степенуване

Ако искам да хипнотизирам някого, ще извадя револвера си и ще кажа: „Дай кесията си!
Истината и Любовта не са монопол. Те са достояние на всички хора, не само на едного. Всички могат да се ползват от тях. Сега аз чета мислите ви и виждам, че някои ме считат за хипнотизатор. Аз не мога да хипнотизирам, защото нямам маска, лицето ми е открито. Ако искам да хипнотизирам някого, ще извадя револвера си и ще кажа: „Дай кесията си! “ След това ще сваля брадата от маската си и няма да ме познаете. Който хипнотизира, всякога носи маска на лицето си. Моето желание е да имате чисти сърца, да се развивате духовно, да просвещавате умовете си и да укрепвате от знание в знание и от сила в сила. Що се отнася до щастието, не желая да бъдете щастливи. На земята щастието прави човека нещастен.
към беседата >>

Нѣкои казватъ: „Вижъ какъ ни гледа, фиксира очитѣ си, иска да ни хипнотизира.“ Не, ако искахъ да ви хипнотизирамъ, щѣхъ да извадя револвера си и щѣхъ да кажа: „Дай тукъ кесията си! (втори вариант)
Азъ ви уча истинското изкуство на живота. Азъ никому не казвамъ „вѣрвай“, а „провѣри го“. Тѣзи закони не сѫ мои, тѣ сѫществуватъ отъ безпрѣдѣлната вѣчность, тѣ всѣкога сѫ сѫществували, върху тѣхъ почива животътъ. Азъ съмъ ги казвалъ и мнозина ще ги казватъ. Истината и Любовьта не сѫ монополъ, тѣ сѫ принципъ на всички ни и всички може да се ползуватъ отъ тѣхъ. Нѣкои казватъ: „Вижъ какъ ни гледа, фиксира очитѣ си, иска да ни хипнотизира.“ Не, ако искахъ да ви хипнотизирамъ, щѣхъ да извадя револвера си и щѣхъ да кажа: „Дай тукъ кесията си! “ А послѣ ще си извадя бакенбардитѣ и нѣма да ме познаете. Хора, които хипнотизирватъ, ходятъ съ маски, а азъ съмъ безъ маска. Моето желание е да не бѫдете щастливи, а да бѫдете съ чисти сърца и да укрѣпвате въ мѫдрость и знания. Да бѫдете щастливи – не желая. Защо? – Защото ще бѫдете най-нещастни хора въ свѣта, за това и не ви желая щастие.
към втори вариант >>

40. Ангелът отговори / Ангелътъ отговори

Казвате: „Кой не може да бръкне в кесията си и да извади няколко лева?
Според математиците, изваждането е действие, при което се дава сумата на две събираеми – умаляемото, едното събираемо – умалителят, а се търси другото събираемо, наречено разлика или остатък. Всяка нова култура, всичко ново започва с изваждане. Ония, които прилагат законите на изваждането, трябва да знаят не само простото действие изваждане, но и ония дълбоки вътрешни закони, които трансформират енергията, т.е. превръщат я от състояние на събиране в състояние на изваждане. Във вашия ум стои мисълта, че изваждането е просто действие. Казвате: „Кой не може да бръкне в кесията си и да извади няколко лева? Кой не може да извади нещо от хамбара си? “ Наистина, просто действие е изваждането, но като дойдем до вътрешното изваждане въпросът става малко по-сложен. Трябва да знаеш как да изваждаш. Някоя майка изважда детето си преждевременно. За нея се казва, че пометнала.
към беседата >>

Сега въ вашия умъ стои простата идея, че изваждането е проста работа, кой не знае да бръкне и да извади нѣколко лева отъ кесията си, кой не знае да извади нѣколко лева отъ касата си или нѣщо отъ хамбара? (втори вариант)
Въ миналата бесѣда азъ засѣгнахъ двѣ отъ дѣйствията на математиката: събиране и умножение; сега ще засѣгна изваждането и дѣлението. Изваждането, това е обратно дѣйствие на събирането. Математицитѣ казватъ така: „Дава се сумата на двѣтѣ събираеми, това число се нарича умаляемо, едното събираемо, наречено умалитель и се търси другото, което се нарича разлика или остатъкъ“. Всѣка нова култура, започва съ изваждането. Онѣзи, които употрѣбяватъ закона на изваждането, трѣбва да разбиратъ не само простото изваждане, но трѣбва да разбиратъ и онѣзи дълбоки вѫтрѣшни закони, които трансформиратъ материята, та да знаете да прѣвеждате материята отъ състояние на събиране въ състояние на изваждане. Сега въ вашия умъ стои простата идея, че изваждането е проста работа, кой не знае да бръкне и да извади нѣколко лева отъ кесията си, кой не знае да извади нѣколко лева отъ касата си или нѣщо отъ хамбара? Дѣйствително, това е много просто, но като се дойде до изваждането, процесътъ е малко по-сложенъ, трѣбва да знаешъ какъ да изваждашъ. Много майки изваждатъ не на врѣме. Напримѣръ, една майка помѣтне дѣте на 4, на 5, на 6 мѣсеца, това е все изваждане. Лѣкарьтъ дойде и казва: „Тази жена е слаба, кръвьта ѝ е малко, да извади това дѣте.“ Какъ да се извади? Дохождатъ баби, тѣ ще покажатъ единъ новъ методъ за изваждане.
към втори вариант >>

41. Четирите съвета

БР

Някоя сестра е бедна, ще отиде при друга сестра, която е състоятелна, и ще ѝ каже: „Сестро, ще дойда днес от Любов да ти опера.“ А другата ще отговори: „Сестро, и аз от Любов ще ти помогна.“ От Любов ще ти опере дрехите и ти от Любов ще отвориш кесията си.
“ Първото ви задължение е да се постараете да оправите работите си на физическото поле. Ще създадете работа за всички – ако някоя от сестрите няма работа, ще ѝ създадете! Не считайте между вас за унижение това, че някоя сестра е бедна, та се срамува да работи и да очаква подаяние. Ние ще вършим всичко от Любов. Някоя сестра е бедна, ще отиде при друга сестра, която е състоятелна, и ще ѝ каже: „Сестро, ще дойда днес от Любов да ти опера.“ А другата ще отговори: „Сестро, и аз от Любов ще ти помогна.“ От Любов ще ти опере дрехите и ти от Любов ще отвориш кесията си. А сега ще дойде при тебе, ще започне: „Бедна съм, мъжът ми това-онова“ – оплаква се. Такова учение у нас няма, то е от лукаваго. Някой мой брат е беден, няма работа – ще отиде у брата си: „Братко, дай да ти помогна в дюкяна! “ А другият като си затваря дюкяна вечерта, казва: „Братко, аз от Любов ще ти дам нещо от това, което съм припечелил.“ По този начин ще се стараем да приложим на практика Христовото учение. Малко ще се поизпотите, но ако го приложите по този начин, Господ ще каже: „Понеже вие осветявате Моето Име, Аз ще ви благословя, Аз ще тръгна с вас.“ И тогава няма да има жена, чийто мъж да е лош, няма да има мъж, чиято жена да не е замесила тестото за хляба си, да не е изпрала дрехите си – и всичко ще върви добре и ще се благославя.
към беседата >>

Всеки от нас ще отвори съзнателно кесията си и от Любов ще помогне на брат си, ще каже: „Братко, позволи ми от Любов да го направя.“ „Добре, и аз от Любов ще го приема, а без Любов не го вземам.“ Това е правилото, което аз ви давам.
Някой мой брат е беден, няма работа – ще отиде у брата си: „Братко, дай да ти помогна в дюкяна! “ А другият като си затваря дюкяна вечерта, казва: „Братко, аз от Любов ще ти дам нещо от това, което съм припечелил.“ По този начин ще се стараем да приложим на практика Христовото учение. Малко ще се поизпотите, но ако го приложите по този начин, Господ ще каже: „Понеже вие осветявате Моето Име, Аз ще ви благословя, Аз ще тръгна с вас.“ И тогава няма да има жена, чийто мъж да е лош, няма да има мъж, чиято жена да не е замесила тестото за хляба си, да не е изпрала дрехите си – и всичко ще върви добре и ще се благославя. Ние сега трябва да уредим работите си, трябва да работим за себе си по Бога. Не само един ще работи, а всички ще започнете, и то дотолкова всеки, доколкото съзнанието в него е пробудено; и не насила, всеки един от нас ще работи съзнателно, от Любов. Всеки от нас ще отвори съзнателно кесията си и от Любов ще помогне на брат си, ще каже: „Братко, позволи ми от Любов да го направя.“ „Добре, и аз от Любов ще го приема, а без Любов не го вземам.“ Това е правилото, което аз ви давам. Приложете го, пък и вашият ум ще създаде нещо. Туй правило ще създаде малки правилца и като ги приложите в живота, ще се създаде много нещо. Когато се съберем през следващата година, вие ще ми разправите за някои неща, които и мене ще радват. Освен тези три съвета, ще изберете още сто души за тъй наречения Съвет на помирителите, който да разглежда всички недоразумения, които се пораждат в градовете. И когато се вдигне някой малък скандал за първи и последен път, тези сто души ще се съберат на съвет и ще уредят въпроса.
към беседата >>

42. Правилният развой на човешките енергии

Ако е от Бога, той е пръв на жертви – отваря кесията си.
Когато дойде някой чувал, здравият е този, който трябва да го вдигне. Ако този ръководител е само като един капелмайстор, да маха с пръчицата, аз такъв не искам, но ако той вдига чувала, аз го похвалявам. Ако тези ръководители само вдигат пръчицата като капелмайстори, били те мъже или жени, не ги признавам за ръководители, но ако работят много, ще ги наречем ръководители. Всеки ръководител е от Бога. Ако е от Бога, той ще работи, а ако е от дявола, само ще маха пръчицата. Ако е от Бога, той е пръв на жертви – отваря кесията си. Ако не е от Бога, той е като някой офицер, който командва: „Напред, братя, напред! “ А като дойде сражението, скрива се зад камъните. Ако каже: „Напред, братя“ и сам излезе напред, той е герой, а ако не излезе, не е герой. Тъй разбирам, че трябва ръководителят да действа. Той трябва да бъде олицетворение на Любовта, на Мъдростта и на Истината.
към беседата >>

43. Правилното растене на душата и хармоничното развитие на душевните сили

Тук, тук в кесията ми е.“ Не мине и месец, те почернеят.
Някой казва: „Тази сестра не е духовна.“ Ами че и ти не си такъв! Друг казва: „И тази сестра не е духовна.“ Че и ти не си, защото ако беше духовен, само ще ги попипаш по очите и веднага те ще видят и ще тръгнат напред. Когато Каравелов създаде тези дребни пари – каравелчета, колко българи бяха излъгани с тях! Гледаш ги, отначало са лъскави, минават за наполеончета, а после почернеят и загубят цената си. Ти мислиш, че всяка теория, всяко учение, което е лъскаво, е ценно и казваш: „Знаеш ли какво имам аз, какво научих! Тук, тук в кесията ми е.“ Не мине и месец, те почернеят. От лъскавината на тези учения не се лъжи! Ние сме готови да приемем всяко учение, откъдето и да дойде то. Който и да ни донесе Божествените Мисли, Божественото Учение, ние сме готови да го възприемем. Който и да ми донесе една хубава книга, ще я приема. Но една книга, която няма никакво съдържание, и най-ученият човек да ми я донесе, ще кажа, че в нея няма нищо.
към беседата >>

44. Разумно служене

Вие ще държите кесията си затворена.
Законът е верен и тези цветенца ще започнат да израстват. Ще имате най-малко 65% печалба. В света, в който живеете, пазете кесиите си. Когато се върнете у дома си, ще дойдат да ви търсят онези бедняци: „Не остана ли нещо и за нас? “ И ако го намерят, може да ви оберат. Вие ще държите кесията си затворена. Може да им давате, но ще им давате със сметка и ще им давате толкова, колкото вие намерите за добре, а не колкото те искат. Христос казва: „Който има две ризи, да даде едната.“ Двете ризи ще дадете само ако е някой насилник. Ако е противник, дай му едната си риза, ако е от лукавия – дай и двете, та да си върви! „Представете телата ваши в жертва жива, свята, благоугодна Богу.“ И тъй, нашата душа ще се научи как да се облича в астралния свят – с астралното си тяло, в умствения свят – с умственото си тяло, в духовния свят – с духовното си тяло, а като влезе в Рая – с Божественото си Тяло. Ако сте със сегашните си тела, в оня свят на хармонията няма да ви познаят.
към беседата >>

45. Ненаписаните закони

Кесията ви ще бъде пълна.
Това е една привилегия на вас. Освен че няма да платите, но и друго има: когато купите плат, щом изчезнете, търговецът ще намери четири пъти повече пари, отколкото струва на него платът. На тезгяха ще ги намери. В гостилницата, след като сте яли и сте изчезнали, те ще намерят четири пъти повече пари, отколкото им струва яденето. Навсякъде по четири пъти повече ще платите, отколкото струва, като изчезнете. Кесията ви ще бъде пълна. Сега ще кажете: „Струва си да бъде човек ученик“. И тази тайна ще дам само на кои? Сега много кандидати ще се явят. Хубаво! Това е то заплатата на ученика, след като получи заслужените „10“. И като разбере тази енергия, която излиза от слънцето, тогава ще му се открие тайната, тогава ще му кажа: „Освобождаваш се“.
към беседата >>

46. В Египет

Нека бръкне жената в кесията на мъжа си – той има 10,000 лева, а тя му ги вземе, – веднага мъжът ще извика: „Де са парите ми?
Тъй си създаваш тези бели – да те бият. А съвременните техници и инженери, или материалисти, казват: „Всякога, когато една сила срещне съпротивление на пътя си, се образува търкане, огън, избухне“. Следователно парите в този случай, или всичките блага, това са все противодействия, и когато енергиите, които функционират в нас, се срещнат с тия противодействия, веднага се образува експлозия. Сега някой може да попита дали това е вярно. Вярно е. Нека бръкне жената в кесията на мъжа си – той има 10,000 лева, а тя му ги вземе, – веднага мъжът ще извика: „Де са парите ми? “ Губи се равновесието, парите са били на дъното на кораба, те са баласт на парахода и той е в равновесие. А жената, без да разбира този закон на баласта, взима го от дъното на кораба, и мъжът става и казва: „Де е баластът? “ – „Ама мене ми трябва.“ – „Но ти знаеш ли, че ние може да потънем? “ И тъй, зарад този баласт в света стават често спорове, понякога приятни, а понякога неприятни; понякога се уреждат по приятелски начин, а понякога се уреждат по методата на Дон Кихота или по метода на Санчо Панса. Т.е. не мислете, че Санчо Панса е бил много по-умен от Дон Кихота, но той е бил практичен човек, разбирал е отблизо живота; а Дон Кихот е бил идеалист, той идейно е разбирал живота, а практически не го е разбирал, а ние се смеем, като четем, но и Санчо Пансо е прав, и Дон Кихот е прав.
към беседата >>

47. Каквото вържете на земята

Но като дойде една жена и го дели, всичкото богатство излиза от кесията му.
Ще кажете: „Какво има от това, ако се дели едно число? “ – Там, дето едно число се дели, то е слабата страна. Следователно слабата страна на 4 е 2-те. 4 – това е един мъж, нали? Той е устойчив, богат, скъперник, нищо не дава, пет пари не дава, слугите бие. Но като дойде една жена и го дели, всичкото богатство излиза от кесията му. – Той е делим на две. Мъжът и жената са символи. Не вземайте туй сравнение в буквален смисъл. Мъжът и жената са символи на ония закони и сили, които работят в живота. Следователно всеки трябва да намери на какво се дели той.
към беседата >>

48. Искайте, търсете, хлопайте!

Но Мойсей писал много, а християните вземат 25%, което да приляга на кесията им.
Че има кражби, пиянства, че се убиват, туй го считат в реда на нещата, но когато някой момък или мома направи една малка погрешка, извикват: „Да се избият, те са причина на всички наши нещастия“. Онзи, който огладнял и откраднал, човешко е, трябва да се наяде, ама да престъпи другото... Вземат малките факти и правят капитал от тях. Е, хубаво, ако се приложи този закон, да се приложи към всички. Ние се намираме в положението, както сегашните християни изясняват мойсеевия закон. „Вие да се пазите с духове да не се сношавате“, казват те. Но Мойсей писал много, а християните вземат 25%, което да приляга на кесията им. Хубаво, с духове не се съобщават, но с кесията ми се съобщават и с парите ми се съобщават. С тоя закон Мойсей обяснявал лихварството. Това не е култура, това не е разсъждение, това не е разбиране, това не е човечество. Върху такива разбирания ние не можем да градим. На съвременния обществен строй не може да се гради.
към беседата >>

Хубаво, с духове не се съобщават, но с кесията ми се съобщават и с парите ми се съобщават.
Онзи, който огладнял и откраднал, човешко е, трябва да се наяде, ама да престъпи другото... Вземат малките факти и правят капитал от тях. Е, хубаво, ако се приложи този закон, да се приложи към всички. Ние се намираме в положението, както сегашните християни изясняват мойсеевия закон. „Вие да се пазите с духове да не се сношавате“, казват те. Но Мойсей писал много, а християните вземат 25%, което да приляга на кесията им. Хубаво, с духове не се съобщават, но с кесията ми се съобщават и с парите ми се съобщават. С тоя закон Мойсей обяснявал лихварството. Това не е култура, това не е разсъждение, това не е разбиране, това не е човечество. Върху такива разбирания ние не можем да градим. На съвременния обществен строй не може да се гради. Защото на този обществен строй, на всички тия органи на властта може да разчитаме дотогава, докато те са морални и честни.
към беседата >>

49. В дома на Отца

Че аз мога на някой човек да обърна кесията и да взема парите, това обръщане не е обръщане.
И понякога, като я опиташ, мислиш, че Бог се е изменил. Не, Той не може да се опетни никога, не може да стане измяна в Него. Евангелистите казват: „Повярвай в Исуса Христа и ще се спасиш“. Аз казвам тъй: Влезте в този Божествен дом и като дишаш тази Любов, ще бъдеш спасен и ти, и домът ти, та няма нужда от второ спасение. Защото по някой път, у англичаните го има това, тези, които са спасени и се подхлъзнат, те втори път трябва да се обръщат. Че аз мога на някой човек да обърна кесията и да взема парите, това обръщане не е обръщане. Трябва да се проповядва учението: Да живеем в Любовта, всяко друго учение при сегашните условия е неестествено. „Повярвай в Исуса Христа“, това се разбира в този смисъл: Повярвай ти, бъди умен, интелигентен, изучавай законите на живата природа, живей съобразно с тия закони, с онова, което Бог е положил, повярвай и ще бъдеш спасен, ти и домът ти – това е всичко. А те мислят, че като повярват в Исуса Христа, че Той е дошъл и пострадал на земята, с това се свършва всичко. Той казва: „Думите, които ви аз говоря, са дух и живот“, туй слово като приложите в живота си, то ще ви спаси. Аз ще ви приведа сега един малък разказ за някоя си светица.
към беседата >>

50. Които вас приемат

“ – „Гледам този джигер и тия черва.“ Богатият изважда кесията си, развързва я, изважда една турска монета и казва: „Дайте му този джигер, дайте му и червата“.
И казвам: Ако ние не сме готови. Тук Христос е скрил своята мисъл. Ще ви кажа един анекдот из българския живот. Минава един богаташ и гледа на пазара един беден, който си казва: „Нямам нито 5 пари, да имам пари да купя тоя дроб и черва, жена ми ще ги сготви“. Минава един богаташ и го пита: „Какво гледаш? “ – „Гледам този джигер и тия черва.“ Богатият изважда кесията си, развързва я, изважда една турска монета и казва: „Дайте му този джигер, дайте му и червата“. По пътя питат го: „Къде ходи, дядо Стояне? “ – „Ходих по пазара, видях този беден човек, направих един хаир; хайде, рекох, да му купя този дроб и червата.“ И сега нашите добрини навсякъде мязат на добрините на дядо Стояна. Като направят добро, тръгнат с циганина и червата и казват: „Ние направихме добро“. Не, не, с циганина тази работа няма да се свърши. Не е това добро, не е това приемане на твоя брат, а се изисква, най-първото нещо, ние трябва да създадем условия, да си създадем добри тела.
към беседата >>

51. Природни методи / Природни методи

Той изважда кесията си и плаща всичките си задължения, с лихвите заедно.
Докато сте вън от школата, можете да се мъчите, но влезете ли веднъж в школата, ще търпите, ще бъдете радостни и весели и ще понасяте всичко, което ви се случва, съзнателно и с Любов. Търпението се изпитва лесно чрез кредиторите. Дойде някой при вас и ви казва, че му дължите. Кажете ли, че ви обижда, че не му дължите нищо, вие не сте търпелив. Търпеливият не възразява, нито се оправдава. Той изважда кесията си и плаща всичките си задължения, с лихвите заедно. Някой иска обяснение от вас, защо сте го обидили. Ако сте търпелив, пак ще отворите кесията си и ще платите. Докато не задоволите кредиторите си, кесията ви ще стои отворена. Ученикът трябва да бъде готов да плаща. Само по този начин той ще разреши задачите на своя живот.
към беседата >>

Ако сте търпелив, пак ще отворите кесията си и ще платите.
Дойде някой при вас и ви казва, че му дължите. Кажете ли, че ви обижда, че не му дължите нищо, вие не сте търпелив. Търпеливият не възразява, нито се оправдава. Той изважда кесията си и плаща всичките си задължения, с лихвите заедно. Някой иска обяснение от вас, защо сте го обидили. Ако сте търпелив, пак ще отворите кесията си и ще платите. Докато не задоволите кредиторите си, кесията ви ще стои отворена. Ученикът трябва да бъде готов да плаща. Само по този начин той ще разреши задачите на своя живот. В това се заключава Христовото учение. Ако християните бяха готови да плащат дълговете си търпеливо и с Любов, досега светът щеше да бъде изправен.
към беседата >>

Докато не задоволите кредиторите си, кесията ви ще стои отворена.
Кажете ли, че ви обижда, че не му дължите нищо, вие не сте търпелив. Търпеливият не възразява, нито се оправдава. Той изважда кесията си и плаща всичките си задължения, с лихвите заедно. Някой иска обяснение от вас, защо сте го обидили. Ако сте търпелив, пак ще отворите кесията си и ще платите. Докато не задоволите кредиторите си, кесията ви ще стои отворена. Ученикът трябва да бъде готов да плаща. Само по този начин той ще разреши задачите на своя живот. В това се заключава Христовото учение. Ако християните бяха готови да плащат дълговете си търпеливо и с Любов, досега светът щеше да бъде изправен. Днес повечето християни се занимават с въпроса, спасени ли са, или не.
към беседата >>

Той изважда кесията си и плаща всичките си задължения, с лихвите заедно.
Докато сте вън от школата, можете да се мъчите, но влезете ли веднъж в школата, ще търпите, ще бъдете радостни и весели и ще понасяте всичко, което ви се случва, съзнателно и с Любов. Търпението се изпитва лесно чрез кредиторите. Дойде някой при вас и ви казва, че му дължите. Кажете ли, че ви обижда, че не му дължите нищо, вие не сте търпелив. Търпеливият не възразява, нито се оправдава. Той изважда кесията си и плаща всичките си задължения, с лихвите заедно. Някой иска обяснение от вас, защо сте го обидили. Ако сте търпелив, пак ще отворите кесията си и ще платите. Докато не задоволите кредиторите си, кесията ви ще стои отворена. Ученикът трябва да бъде готов да плаща. Само по този начин той ще разреши задачите на своя живот.
към беседата >>

Ако сте търпелив, пак ще отворите кесията си и ще платите.
Дойде някой при вас и ви казва, че му дължите. Кажете ли, че ви обижда, че не му дължите нищо, вие не сте търпелив. Търпеливият не възразява, нито се оправдава. Той изважда кесията си и плаща всичките си задължения, с лихвите заедно. Някой иска обяснение от вас, защо сте го обидили. Ако сте търпелив, пак ще отворите кесията си и ще платите. Докато не задоволите кредиторите си, кесията ви ще стои отворена. Ученикът трябва да бъде готов да плаща. Само по този начин той ще разреши задачите на своя живот. В това се заключава Христовото учение. Ако християните бяха готови да плащат дълговете си търпеливо и с Любов, досега светът щеше да бъде изправен.
към беседата >>

Докато не задоволите кредиторите си, кесията ви ще стои отворена.
Кажете ли, че ви обижда, че не му дължите нищо, вие не сте търпелив. Търпеливият не възразява, нито се оправдава. Той изважда кесията си и плаща всичките си задължения, с лихвите заедно. Някой иска обяснение от вас, защо сте го обидили. Ако сте търпелив, пак ще отворите кесията си и ще платите. Докато не задоволите кредиторите си, кесията ви ще стои отворена. Ученикът трябва да бъде готов да плаща. Само по този начин той ще разреши задачите на своя живот. В това се заключава Христовото учение. Ако християните бяха готови да плащат дълговете си търпеливо и с Любов, досега светът щеше да бъде изправен. Днес повечето християни се занимават с въпроса, спасени ли са, или не.
към беседата >>

52. Проява на кармическия закон / Закон на кармата

МОК

И ако някой почне да одумва някого, извадете кесията си.
Той взема и му дава парите. – Считайте, че въпросът е свършен, аз и приятелят ми сме едно; извинете, моят приятел и аз, това е едно и също нещо. И плаща той всичкия дълг на приятеля си. Ние сме честни хора. – То е благородство на характера. И ако някой почне да одумва някого, извадете кесията си. Аз и приятелят ми е едно и също нещо. А при сегашното ни разбиране много пъти вие казвате: Аз зная, той има тази слабост, той е нехаен малко, аз ще му поговоря да ти плати... Не, не в тази школа животът седи малко по-другояче, ще отвориш кесията си, ще ликвидираш сметката и на приятеля си нищо няма да казваш. И ако вие приложите тъй закона, ще опитате другите резултати. Сега, това е за онези, които трябва да плащат, пък онези, които има да плащат, ако те почнат да правят такива дългове по книжарите и други да им плащат, те образуват негативната си карма; един ден те ще изгубят своите добри приятели и ще останат сами да си изплащат дълговете, защото когато имат добри приятели, които да ви плащат дълговете, и вие сгрешите, тогава, по обратен път, проявлението ще ви турне подобни на вас, и освен че няма да ви плащат, но ще ви натоварят двойно. Този закон на кармата, който мисли, че ще го надхитри, лъже се.
към беседата >>

А при сегашното ни разбиране много пъти вие казвате: Аз зная, той има тази слабост, той е нехаен малко, аз ще му поговоря да ти плати... Не, не в тази школа животът седи малко по-другояче, ще отвориш кесията си, ще ликвидираш сметката и на приятеля си нищо няма да казваш.
И плаща той всичкия дълг на приятеля си. Ние сме честни хора. – То е благородство на характера. И ако някой почне да одумва някого, извадете кесията си. Аз и приятелят ми е едно и също нещо. А при сегашното ни разбиране много пъти вие казвате: Аз зная, той има тази слабост, той е нехаен малко, аз ще му поговоря да ти плати... Не, не в тази школа животът седи малко по-другояче, ще отвориш кесията си, ще ликвидираш сметката и на приятеля си нищо няма да казваш. И ако вие приложите тъй закона, ще опитате другите резултати. Сега, това е за онези, които трябва да плащат, пък онези, които има да плащат, ако те почнат да правят такива дългове по книжарите и други да им плащат, те образуват негативната си карма; един ден те ще изгубят своите добри приятели и ще останат сами да си изплащат дълговете, защото когато имат добри приятели, които да ви плащат дълговете, и вие сгрешите, тогава, по обратен път, проявлението ще ви турне подобни на вас, и освен че няма да ви плащат, но ще ви натоварят двойно. Този закон на кармата, който мисли, че ще го надхитри, лъже се. Българите казват: „Хитрата лисица с двата крака в капана влиза“. С него игра не става!
към беседата >>

Тъй щото чуете ли някъде да одумват вашия приятел, извадете кесията си, платете вместо него и кажете: „Аз и моят приятел сме едно и също нещо". (втори вариант)
- Еди-колко си. - Заповядайте, вземете тази сума и считайте, че сметката е уредена. Аз и моят приятел сме едно и също нещо. С тази постъпка младият човек доказа, че той и приятелят му са честни хора. Това е благороден характер. Тъй щото чуете ли някъде да одумват вашия приятел, извадете кесията си, платете вместо него и кажете: „Аз и моят приятел сме едно и също нещо". Как би постъпил някой човек, който няма този морал в себе си? Като чуе да се говори лошо за приятеля му, той ще каже: „Да, вярно е, моят приятел има тази слабост, той е нехаен малко, но аз ще му поговоря, ще му кажа да плати". Няма какво да му говориш, Школата, която следвате, не позволява това; при такива случаи тя изисква от ученика да извади кесията си и да плати за своя приятел, да ликвидира с неговата сметка и после, като види приятеля си, нищо да не му казва. Ако приложите този метод, вие ще опитате неговите добри резултати. Този метод се отнася до онези, които са готови да платят за своя добър приятел, но не и за онзи, който има възможност да плати дълговете си, а оставя приятелите му да плащат вместо него - това е насилие, изнудване на съвестта на хората, с което си създават негативна карма.
към втори вариант >>

Няма какво да му говориш, Школата, която следвате, не позволява това; при такива случаи тя изисква от ученика да извади кесията си и да плати за своя приятел, да ликвидира с неговата сметка и после, като види приятеля си, нищо да не му казва. (втори вариант)
С тази постъпка младият човек доказа, че той и приятелят му са честни хора. Това е благороден характер. Тъй щото чуете ли някъде да одумват вашия приятел, извадете кесията си, платете вместо него и кажете: „Аз и моят приятел сме едно и също нещо". Как би постъпил някой човек, който няма този морал в себе си? Като чуе да се говори лошо за приятеля му, той ще каже: „Да, вярно е, моят приятел има тази слабост, той е нехаен малко, но аз ще му поговоря, ще му кажа да плати". Няма какво да му говориш, Школата, която следвате, не позволява това; при такива случаи тя изисква от ученика да извади кесията си и да плати за своя приятел, да ликвидира с неговата сметка и после, като види приятеля си, нищо да не му казва. Ако приложите този метод, вие ще опитате неговите добри резултати. Този метод се отнася до онези, които са готови да платят за своя добър приятел, но не и за онзи, който има възможност да плати дълговете си, а оставя приятелите му да плащат вместо него - това е насилие, изнудване на съвестта на хората, с което си създават негативна карма. Ще дойде ден, когато тия хора ще изгубят своите добри приятели и ще трябва всичко да плащат сами. Ако имате добри приятели, които използвате, за да плащат дълговете ви, вие не сте на прав път; ще дойде ден, когато Провидението ще ви постави в същото положение - тогава вас ще използват и вие ще плащате двойно, с лихвите. Който мисли, че може да надхитри закона на кармата, той се лъже.
към втори вариант >>

53. Дъще Сионова

Питам: Вие след като излезете от този затвор, втори път ще се опитате ли да турите в кесията пари?
Изучава той нейните навици, как ходи, и като знаел, че нейният портфейл е празен, той си наумява да тури 10,000 франка в това портмоне, по такъв начин да ги тури, без тя да усети. Но случва се така, че като взема портмонето и туря тия златни монети вътре, хващат го стражарите, в града е било, и казват: „Госпожице, туй портмоне твое ли е? “ – „Мое.“ – „Ами парите твои ли са? “ – „И те са мои.“ – Е тогава този господин, този благодетел иска да обере тази графиня и хайде Самусали в затвора. След това се образува съд, съдят го, идат адвокати, пледират и най-после доказват, че той е виноват и го осъждат на 10 години затвор. Питам: Вие след като излезете от този затвор, втори път ще се опитате ли да турите в кесията пари? Вие ще се обърнете и кажете: „Колко непризнателна е тя“. Да, туй е една гордост, да се не каже, че тя нищо е нямала вътре, гордост е – „нашата гордост“. Съвременните хора не искат да признаят, че в тяхната кесия е нямало нищо. Всички свещеници, проповедници, съдии, благородници, всички днес не искат да признаят, а казват: „Туй в кесията е мое“, и всеки благодетел трябва да иде в затвора. Питам тогава тия свещеници, които държат днес тази истина, откъде я взеха, тяхна ли е?
към беседата >>

Съвременните хора не искат да признаят, че в тяхната кесия е нямало нищо.
“ – „И те са мои.“ – Е тогава този господин, този благодетел иска да обере тази графиня и хайде Самусали в затвора. След това се образува съд, съдят го, идат адвокати, пледират и най-после доказват, че той е виноват и го осъждат на 10 години затвор. Питам: Вие след като излезете от този затвор, втори път ще се опитате ли да турите в кесията пари? Вие ще се обърнете и кажете: „Колко непризнателна е тя“. Да, туй е една гордост, да се не каже, че тя нищо е нямала вътре, гордост е – „нашата гордост“. Съвременните хора не искат да признаят, че в тяхната кесия е нямало нищо. Всички свещеници, проповедници, съдии, благородници, всички днес не искат да признаят, а казват: „Туй в кесията е мое“, и всеки благодетел трябва да иде в затвора. Питам тогава тия свещеници, които държат днес тази истина, откъде я взеха, тяхна ли е? Църквата тяхна ли е? Те казват: „Нашата църква“. И Бероза казва: „Мои са тия пари“.
към беседата >>

Всички свещеници, проповедници, съдии, благородници, всички днес не искат да признаят, а казват: „Туй в кесията е мое“, и всеки благодетел трябва да иде в затвора.
След това се образува съд, съдят го, идат адвокати, пледират и най-после доказват, че той е виноват и го осъждат на 10 години затвор. Питам: Вие след като излезете от този затвор, втори път ще се опитате ли да турите в кесията пари? Вие ще се обърнете и кажете: „Колко непризнателна е тя“. Да, туй е една гордост, да се не каже, че тя нищо е нямала вътре, гордост е – „нашата гордост“. Съвременните хора не искат да признаят, че в тяхната кесия е нямало нищо. Всички свещеници, проповедници, съдии, благородници, всички днес не искат да признаят, а казват: „Туй в кесията е мое“, и всеки благодетел трябва да иде в затвора. Питам тогава тия свещеници, които държат днес тази истина, откъде я взеха, тяхна ли е? Църквата тяхна ли е? Те казват: „Нашата църква“. И Бероза казва: „Мои са тия пари“. „Нашата“ църква, „българската“ църква, „английската“ църква!
към беседата >>

„Нашата“ църква, символът на „нашата“ църква, на „нашата“ кесия.
Питам тогава тия свещеници, които държат днес тази истина, откъде я взеха, тяхна ли е? Църквата тяхна ли е? Те казват: „Нашата църква“. И Бероза казва: „Мои са тия пари“. „Нашата“ църква, „българската“ църква, „английската“ църква! „Нашата“ църква, символът на „нашата“ църква, на „нашата“ кесия. Горко ономува, който казва, че тия пари аз ги турих вътре. Питам ви: Каква логика има в такова учение? И нека ми докажат кой гений в света, кой велик гений е вложил нещо ново в света? То е едно заблуждение. Онзи, който влага всичко вътре в нашата душа, ние никога още не сме го видели в неговата красота.
към беседата >>

54. Мисъл, чувство и действие

МОК

Пък може да нямате пет пари в кесията, а умът ви да е пълен с пари.
Парите всякога седят в ума ви като фактор. Вие ако искате да постъпите или да обиколите света, няма да турите никакви пари в ума си. Вие може да заобиколите целия свят без пари. Тогава можете да бъдете ученик. В ума си вътре идеята за пари ще изхвърлите, може джеба ви да е пълен със злато, без обаче да имате пари в ума си. Пък може да нямате пет пари в кесията, а умът ви да е пълен с пари. Сега често окултните ученици, както в Индия става, са правили малки опити да живеят един месец без пари. Да кажем чиновник си – туй, което ще ви кажа, само най-силните ученици ще направят. Вие сте оглашени сега. За оглашените, които искат да станат верующи, може да направят малък опит за един месец. Той е следующият – съзнателно ще го направите, няма да съжалявате.
към беседата >>

Параходът ви изхвърли в града, никого не познавате, пет пари в кесията си нямате и езика не знаете.
Пък, ако издържите, тогава – отлично! Аз го давам като един пример. /Един ученик казва: – „Само за ядене ще ни трябват пари за един месец, ще идем в къщи, ще се наядем.“/ Е, другите как го разбрахте? /Друг се обажда: – „Мъчно е да се разбере.“/ Сега представете си следующия пример, че вие идете в някой многолюден град като Ню-Йорк, Лондон, не познавате никого. Параходът ви изхвърли в града, никого не познавате, пет пари в кесията си нямате и езика не знаете. Такова е положението. Сега как ще разрешите въпроса? /Един ученик отговаря: ще идем на пристанището и ще помагаме на хамалите, ще работим/. Тъй, въпросът е правилно разрешен. Запример, представете си, че вие се храните в гостилница.
към беседата >>

55. Както е Он чист

Най-първо, изпразва се кесията на онзи, който се е увлякъл; второ, излага се неговото семейство, руши се неговото здраве, следователно туй увличане не е на място.
И тъй, психологически, ето къде се ражда опасността: да кажем, някой мъж или жена – сега разкривам какво казват мъжете, – някои от мъжете почват да се безпокоят за жените си и жените за мъжете си, казват: „Увлякла се или увлякъл се подир учителя“. В какво седи туй „увличане“? – Увличането може да бъде съзнателно или несъзнателно. Вземете един пияница, увлякъл се в кръчмата, стои един, два, три, четири, пет часа, увлякъл се, по цели дни. Питам, разсъждавам сега, от чисто практическо гледище: Туй увличане принася ли известен практически резултат? Най-първо, изпразва се кесията на онзи, който се е увлякъл; второ, излага се неговото семейство, руши се неговото здраве, следователно туй увличане не е на място. Но „увлякъл се“: този човек е прост, няма занаят, минава един ден, гледа дърводелница, отива да се учи и направя нещо. Питам: Туй увличане уместно ли е? – Разбира се. Един ден той се повдига, почва да работи, подобрява своето положение и онова на семейството си, и живее разумно. Следователно, ако вашето увличане ви разваля като този пияница, аз ви казвам: В кръчмата не стъпвайте.
към беседата >>

56. Чистота на сърцето (Утринна беседа, без заглавие)

Трябва да бъдеш щедър, толкова щедър, че десет лева да имаш, като дойде някой да ти ги поиска, веднага да му ги дадеш – нека остане кесията ти празна.
А така, да дойде някой, да иска пари назаем, за да върти търговия – не. Друг е въпросът, ако има някой насъщна нужда: гол е, гладен, бос, седял е без пет пари няколко дни. Той трябва да ти каже: „Братко, за насъщното, за необходимото ми трябват.“ Който даде, ще даде по закона на свободата. Сега може да изпъкне в ума ви една или друга мисъл – те са посторонни. В Школата между вас искам да има абсолютна хармония. Трябва да бъдеш щедър, толкова щедър, че десет лева да имаш, като дойде някой да ти ги поиска, веднага да му ги дадеш – нека остане кесията ти празна. Ти дай, не бой се – твоята празна кесия Господ ще я напълни. Ако ти нямаш, ще отидеш при друг брат да вземеш назаем, той от трети и т. н. Тъй ще се изредите и по такъв начин ще си кажете по една сладка дума. Вие ще кажете: „Как да отида да искам пари назаем? “ Не назаем – вие ще опитате Любовта на брата си.
към беседата >>

Ти дай, не бой се – твоята празна кесия Господ ще я напълни.
Друг е въпросът, ако има някой насъщна нужда: гол е, гладен, бос, седял е без пет пари няколко дни. Той трябва да ти каже: „Братко, за насъщното, за необходимото ми трябват.“ Който даде, ще даде по закона на свободата. Сега може да изпъкне в ума ви една или друга мисъл – те са посторонни. В Школата между вас искам да има абсолютна хармония. Трябва да бъдеш щедър, толкова щедър, че десет лева да имаш, като дойде някой да ти ги поиска, веднага да му ги дадеш – нека остане кесията ти празна. Ти дай, не бой се – твоята празна кесия Господ ще я напълни. Ако ти нямаш, ще отидеш при друг брат да вземеш назаем, той от трети и т. н. Тъй ще се изредите и по такъв начин ще си кажете по една сладка дума. Вие ще кажете: „Как да отида да искам пари назаем? “ Не назаем – вие ще опитате Любовта на брата си. Нищо от това!
към беседата >>

57. Музика, работа и пост

Казвам: е, то ще влезе в моята кесия.
Ако всинца станете добри, виж, аз ще изгубя. Аз искам да бъда искрен пред вас, да не мислите, че ви давам туй, което може да предизвика във вас мисълта: „Ами, где да намерим време? “ Един час време! По някой път може да се карате 4-5 часа. Туй е много време. Казвам: е, то ще влезе в моята кесия. Да не би да кажете после, че не съм ви казал. Казах ви го, казвам ви всичко. Ако станете всинца добри, аз губя, вие печелите, ако не – вие губите, аз печеля. Сега или вие ще спечелите, или аз ще спечеля, или вие ще загубите, или аз ще загубя. Аз ще бъда противоположната партия и в печалба, и в загуба.
към беседата >>

58. Беседа за младите

Или на някой свой брат ти си обрал кесията – и това също е фотографирано.
Защото ако вие идвате при мен и сте нечисти, само тогава ще усещате стеснение, понеже ще криете своите грехове, а това усилие на волята ви ще образува дисхармония. Тези дисхармонични вибрации се фотографират от моя апарат. Например, вие като ученик целунете някоя сестра и идвате при мен с желанието да го скриете, обаче в моя апарат е фотографирана картината на това събитие. Вие искате да ме лъжете. Не може да ме излъжете, всичко е фотографирано. Или на някой свой брат ти си обрал кесията – и това също е фотографирано. Ти искаш да го скриеш и мълчиш, но аз ще кажа: „Тук е отпечатано, че си взел една кесия“. Трябва да върнеш кесията назад, нищо повече! Всичките ваши мисли, желания, действия – каквито и да са, се отпечатват. Скрито-покрито няма, това да го знаете! Следователно, ако искате да бъдете благородни, трябва да сте много открити.
към беседата >>

Ти искаш да го скриеш и мълчиш, но аз ще кажа: „Тук е отпечатано, че си взел една кесия“.
Тези дисхармонични вибрации се фотографират от моя апарат. Например, вие като ученик целунете някоя сестра и идвате при мен с желанието да го скриете, обаче в моя апарат е фотографирана картината на това събитие. Вие искате да ме лъжете. Не може да ме излъжете, всичко е фотографирано. Или на някой свой брат ти си обрал кесията – и това също е фотографирано. Ти искаш да го скриеш и мълчиш, но аз ще кажа: „Тук е отпечатано, че си взел една кесия“. Трябва да върнеш кесията назад, нищо повече! Всичките ваши мисли, желания, действия – каквито и да са, се отпечатват. Скрито-покрито няма, това да го знаете! Следователно, ако искате да бъдете благородни, трябва да сте много открити. Трябва да имате най-възвишени мисли, най-възвишени чувства, за да могат да се отпечатат върху моя апарат най-красивите форми.
към беседата >>

Трябва да върнеш кесията назад, нищо повече!
Например, вие като ученик целунете някоя сестра и идвате при мен с желанието да го скриете, обаче в моя апарат е фотографирана картината на това събитие. Вие искате да ме лъжете. Не може да ме излъжете, всичко е фотографирано. Или на някой свой брат ти си обрал кесията – и това също е фотографирано. Ти искаш да го скриеш и мълчиш, но аз ще кажа: „Тук е отпечатано, че си взел една кесия“. Трябва да върнеш кесията назад, нищо повече! Всичките ваши мисли, желания, действия – каквито и да са, се отпечатват. Скрито-покрито няма, това да го знаете! Следователно, ако искате да бъдете благородни, трябва да сте много открити. Трябва да имате най-възвишени мисли, най-възвишени чувства, за да могат да се отпечатат върху моя апарат най-красивите форми. Ние трябва да живеем в света така, както Бог ни е създал.
към беседата >>

59. Живият Господ

Но като ви пипнат хиляда лева от кесията, обичате ли ги пак?
Майката на вълка дала съгласието си, и те се оженили. Първия ден работата вървяла добре; втория ден - също, но вълкът бил малко замислен; третия ден – също. На четвъртия ден той й казал: Аз не съм научен да се храня с трева. Значи, любовта на вълка траяла три-четири дена. И вие обичате хората, както вълкът овцата. Но като ви пипнат хиляда лева от кесията, обичате ли ги пак? – Не, Божествената Любов, за която ви говоря, е друга. Ако дойде някой и вземе всичкото ти богатство, ще си кажеш: Нека го вземе. Всъщност, в Новото учение няма никакви обири. Имаш стотина килограма злато, и някой го вземе. Според Божествените закони, златото се трансформира и пак се връща при господаря.
към беседата >>

60. Влияние на музиката, пеенето и движенията

Той седи, като че ли, както казват, „змия влязла в кесията му“, седи, държи кесията си, не може да я отвори.
Дали ги съзнавате, или не, то е друг въпрос. Но като вземете да пеете, ще забележите това. Само чрез музиката ще познаете коя дума е по-силна и коя по-слаба. За пример да допуснем, че седите при някой скъперник. Може да направите един музикален опит. Той седи, като че ли, както казват, „змия влязла в кесията му“, седи, държи кесията си, не може да я отвори. Вие почнете да му пеете „любя“, „любя“ (Учителят пее тихо тези думи) и не мислете заради него; ако вие с това пеене нагодите този човек, той, както седи, вниманието му за парите ще почне да се отвлича, отвлича, изведнъж ще извади кесията си и ще я отвори. Наблюдавайте, има такива музиканти, които знаят този психологически закон. Такъв музикант седи, нищо не казва, не подава шапка, но като засвири ... Майсторът свирач, който разбира окултната наука, не ходи да подава шапката. Той, като седне и почне да свири, слушателят стане весел, някаква идея му дойде и най-после казва: „Най-после и аз да се проявя като човек, ще дам един лев“. Почне да бърка в кесията, извади един лев, два... Онзи още свири.
към беседата >>

Вие почнете да му пеете „любя“, „любя“ (Учителят пее тихо тези думи) и не мислете заради него; ако вие с това пеене нагодите този човек, той, както седи, вниманието му за парите ще почне да се отвлича, отвлича, изведнъж ще извади кесията си и ще я отвори.
Но като вземете да пеете, ще забележите това. Само чрез музиката ще познаете коя дума е по-силна и коя по-слаба. За пример да допуснем, че седите при някой скъперник. Може да направите един музикален опит. Той седи, като че ли, както казват, „змия влязла в кесията му“, седи, държи кесията си, не може да я отвори. Вие почнете да му пеете „любя“, „любя“ (Учителят пее тихо тези думи) и не мислете заради него; ако вие с това пеене нагодите този човек, той, както седи, вниманието му за парите ще почне да се отвлича, отвлича, изведнъж ще извади кесията си и ще я отвори. Наблюдавайте, има такива музиканти, които знаят този психологически закон. Такъв музикант седи, нищо не казва, не подава шапка, но като засвири ... Майсторът свирач, който разбира окултната наука, не ходи да подава шапката. Той, като седне и почне да свири, слушателят стане весел, някаква идея му дойде и най-после казва: „Най-после и аз да се проявя като човек, ще дам един лев“. Почне да бърка в кесията, извади един лев, два... Онзи още свири. Той вади 3, 4, 5, 6, 7, 8, 10, 20 лева и като ги даде, нему му е приятно.
към беседата >>

Почне да бърка в кесията, извади един лев, два... Онзи още свири.
Той седи, като че ли, както казват, „змия влязла в кесията му“, седи, държи кесията си, не може да я отвори. Вие почнете да му пеете „любя“, „любя“ (Учителят пее тихо тези думи) и не мислете заради него; ако вие с това пеене нагодите този човек, той, както седи, вниманието му за парите ще почне да се отвлича, отвлича, изведнъж ще извади кесията си и ще я отвори. Наблюдавайте, има такива музиканти, които знаят този психологически закон. Такъв музикант седи, нищо не казва, не подава шапка, но като засвири ... Майсторът свирач, който разбира окултната наука, не ходи да подава шапката. Той, като седне и почне да свири, слушателят стане весел, някаква идея му дойде и най-после казва: „Най-после и аз да се проявя като човек, ще дам един лев“. Почне да бърка в кесията, извади един лев, два... Онзи още свири. Той вади 3, 4, 5, 6, 7, 8, 10, 20 лева и като ги даде, нему му е приятно. Но ако онзи не свири, този нищо не дава. Това са вибрации, нагодени за разширение на съзнанието. Някой път аз ще ви избера един такъв човек и мислено да му пеете, да видите дали той ще си извади кесията. Аз ще ви опитам дали знаете да пеете.
към беседата >>

Някой път аз ще ви избера един такъв човек и мислено да му пеете, да видите дали той ще си извади кесията.
Той, като седне и почне да свири, слушателят стане весел, някаква идея му дойде и най-после казва: „Най-после и аз да се проявя като човек, ще дам един лев“. Почне да бърка в кесията, извади един лев, два... Онзи още свири. Той вади 3, 4, 5, 6, 7, 8, 10, 20 лева и като ги даде, нему му е приятно. Но ако онзи не свири, този нищо не дава. Това са вибрации, нагодени за разширение на съзнанието. Някой път аз ще ви избера един такъв човек и мислено да му пеете, да видите дали той ще си извади кесията. Аз ще ви опитам дали знаете да пеете. Не е важно само да пееш, но дали можеш да произведеш резултат. Ако действаш върху съзнанието на скъперника, твоята музика е окултна, Божествена, и с нея можеш да работиш. В Америка туй го практикуват, но някой път не могат да успеят – не взимат пари. Отиват да пеят и като пеят, богаташът, който може да даде и 10,000 лева, не само че не изважда кесията си, а я затваря и му дава само 20–30 лева, не повече.
към беседата >>

Отиват да пеят и като пеят, богаташът, който може да даде и 10,000 лева, не само че не изважда кесията си, а я затваря и му дава само 20–30 лева, не повече.
Някой път аз ще ви избера един такъв човек и мислено да му пеете, да видите дали той ще си извади кесията. Аз ще ви опитам дали знаете да пеете. Не е важно само да пееш, но дали можеш да произведеш резултат. Ако действаш върху съзнанието на скъперника, твоята музика е окултна, Божествена, и с нея можеш да работиш. В Америка туй го практикуват, но някой път не могат да успеят – не взимат пари. Отиват да пеят и като пеят, богаташът, който може да даде и 10,000 лева, не само че не изважда кесията си, а я затваря и му дава само 20–30 лева, не повече. Те много пеят, но не могат да засегнат онази дълбочина на душата. А някои сестри отиват по няколко заедно на някое място, изпеят някоя песен и този, последният, отвори кесията си и даде 10, 15, 20 хиляди лева за музиката. И по този начин събират пари. Други, цял хор, отиват да пеят и като се върнат, едва ли имат една стотна от туй, което първите няколко имат. Тъй че Природата отваря кесията само за този, който е съгласен с нейните закони.
към беседата >>

А някои сестри отиват по няколко заедно на някое място, изпеят някоя песен и този, последният, отвори кесията си и даде 10, 15, 20 хиляди лева за музиката.
Не е важно само да пееш, но дали можеш да произведеш резултат. Ако действаш върху съзнанието на скъперника, твоята музика е окултна, Божествена, и с нея можеш да работиш. В Америка туй го практикуват, но някой път не могат да успеят – не взимат пари. Отиват да пеят и като пеят, богаташът, който може да даде и 10,000 лева, не само че не изважда кесията си, а я затваря и му дава само 20–30 лева, не повече. Те много пеят, но не могат да засегнат онази дълбочина на душата. А някои сестри отиват по няколко заедно на някое място, изпеят някоя песен и този, последният, отвори кесията си и даде 10, 15, 20 хиляди лева за музиката. И по този начин събират пари. Други, цял хор, отиват да пеят и като се върнат, едва ли имат една стотна от туй, което първите няколко имат. Тъй че Природата отваря кесията само за този, който е съгласен с нейните закони. Затуй казвам, че ние ще работим съобразно живите закони на Природата. А в резултатите на живите закони, там няма никакви изключения.
към беседата >>

Тъй че Природата отваря кесията само за този, който е съгласен с нейните закони.
Отиват да пеят и като пеят, богаташът, който може да даде и 10,000 лева, не само че не изважда кесията си, а я затваря и му дава само 20–30 лева, не повече. Те много пеят, но не могат да засегнат онази дълбочина на душата. А някои сестри отиват по няколко заедно на някое място, изпеят някоя песен и този, последният, отвори кесията си и даде 10, 15, 20 хиляди лева за музиката. И по този начин събират пари. Други, цял хор, отиват да пеят и като се върнат, едва ли имат една стотна от туй, което първите няколко имат. Тъй че Природата отваря кесията само за този, който е съгласен с нейните закони. Затуй казвам, че ние ще работим съобразно живите закони на Природата. А в резултатите на живите закони, там няма никакви изключения. И после, когато се свири, когато се пее, ще внимавате, ще се вслушвате в гласа на другите. Някои от вас не внимават. Най-първо, ако ти не можеш да владееш гласа си, слушай тези, които пеят по-вярно, давай ухо и се учи от тях.
към беседата >>

61. Станете да отидем!

Правило е: всякога да минава от кесията на богатия към кесията на бедния, но не обратното.
Считам, че всичко в живота е добро, но хората са разместили нещата, благодарение на което са придобили криви възгледи за живота. Ако богатият не е употребил богатството си на място, той не е разбрал, защо е богат, не е разбрал и смисъла на живота. – Какъв е смисълът на богатството? – Чрез него богатият трябва да създаде работа на бедните, да бъде справедлив към тях, да се вглежда в нуждите им и да им плаща навреме. Той не трябва да отнема стотинка от работника. Правило е: всякога да минава от кесията на богатия към кесията на бедния, но не обратното. – Каква е задачата на учения? – Да употреби своето знание за благото на ближния си. – Каква е задачата на светията? – Да покаже на хората пътя към любовта и да просвети всички онези, които искат да служат на Бога. – Каква е задачата на свещеника?
към беседата >>

62. Никаква лъжа

Ако вие бъркате в моята кесия, защо аз да не бъркам във вашата?
Какво мислите, че без пари ли, по благодат да получите всичко? Как тъй по благодат? Любов за любов. Аз за любов, и вие за любов. Аз за благодат, и вие за благодат. Ако вие бъркате в моята кесия, защо аз да не бъркам във вашата? Вие сте чудни! Вие бъркате в моята каса, а щом дойдем до вашата, затваряте я. Щом дойда при вашата, ключът да е на касата! Ако аз имам доверие във вас, защо и вие да нямате доверие в мене? Когато дойда във вашата къща, трябва да намеря ключа да седи на касата, да бръкна там, в касата; а ако вие не оставите вашия ключ на касата – ще ме извините тогава.
към беседата >>

63. По-леко ще бъде наказанието

Бръкни в кесията си и дай на бедния, когото си срещнал на пътя си.
Например, жената казва на мъжа си: Слушай, няма да помагаш на бедните, мисли за децата, за дома си. Всеки месец ще ми даваш отчет, какво си направил с парите. Ако сметката не излиза, да му мислиш! Аз казвам на мъжа: Слушай, приятелю, направи едно престъпление в името на Бога и Христа. Нека жена ти се сърди и вика, но освободи се от нейния закон. Бръкни в кесията си и дай на бедния, когото си срещнал на пътя си. Кажи си: Както и да ме съди жената, и аз съм свободен да направя нещо за Господ. Това значи, да направи мъжът едно престъпление по отношение на жена си. И жената може да направи едно престъпление по отношение на мъжа си. – Той ще ме бие. – Много пъти те е бил, нека те бие един път заради Христа, заради любовта.
към беседата >>

64. Да наследя

Ако твоята любов отваря кесията ти, това е истинска любов.
И сто хиляди лева да ми плати, нищо не са. Ще ми плати с любов. Казвам му: Братко, ще ти работя всичко, каквото искаш с любов, но ще ми платиш с любов. – Лесна работа, аз те обичам. – Това не е любов. Ако твоята любов отваря кесията ти, това е истинска любов. – Не мога да отворя кесията си. – Щом не можеш, ти не можеш да обичаш. Ако съдията съди престъпника, и неговата любов не отвори ума му, да влезе отвън светлина, присъдата му не е правилна. Той ще окачи престъпника на бесилката. Има нещо, което липсва на престъпника.
към беседата >>

– Не мога да отворя кесията си.
Ще ми плати с любов. Казвам му: Братко, ще ти работя всичко, каквото искаш с любов, но ще ми платиш с любов. – Лесна работа, аз те обичам. – Това не е любов. Ако твоята любов отваря кесията ти, това е истинска любов. – Не мога да отворя кесията си. – Щом не можеш, ти не можеш да обичаш. Ако съдията съди престъпника, и неговата любов не отвори ума му, да влезе отвън светлина, присъдата му не е правилна. Той ще окачи престъпника на бесилката. Има нещо, което липсва на престъпника. Съдията трябва да вижда това.
към беседата >>

На живия трябва да дадеш нещо, да отвориш кесията си.
– Как? – Със сладки думи. – В какво се заключават сладките думи? Да кажеш на човека една сладка дума, това не е любов. Американците, като практичен народ, предпочитат да се молят за умрелите, да се подобри техният живот, отколкото да помагат на живите. На живия трябва да дадеш нещо, да отвориш кесията си. За умрелия ще се помолиш и ще се освободиш от всякаква отговорност. С молитвата си ти само се подписваш и оставяш на други, те да свършат работата. В Божествения свят няма такъв закон. Щом искаш да помогнеш на умрелия, ще оставиш той да влезе в тебе, да му разбереш мъчнотията, и ти сам да я разрешиш. В това отношение, и свещениците търсят лесния път.
към беседата >>

65. Дойде да послужи

Изпразването на стомаха има отношение към изпразване на кесията.
— И аз съм съгласен, че думите на Христа са свещени, че Христос е дошъл да спаси света. Питам: Спаси ли Той вашите кесии? Да спаси кесиите ви, това значи, първо, да ги изпразни съвършено, а после да се напълнят. Много естествено. Когато човек преяде, за да се спаси, трябва да вземе рициново масло, съвършено да се изчисти стомахът му. Изпразването на стомаха има отношение към изпразване на кесията. Обаче, това изпразване е неестествено. Следователно, когато се казва, че Христос спасява, аз разбирам изпразване кесиите на болните хора. Когато богатият не може да се справи с богатството си, ще дойде лекар да му помогне. Той ще изпразни кесията му. — После?
към беседата >>

Той ще изпразни кесията му.
Когато човек преяде, за да се спаси, трябва да вземе рициново масло, съвършено да се изчисти стомахът му. Изпразването на стомаха има отношение към изпразване на кесията. Обаче, това изпразване е неестествено. Следователно, когато се казва, че Христос спасява, аз разбирам изпразване кесиите на болните хора. Когато богатият не може да се справи с богатството си, ще дойде лекар да му помогне. Той ще изпразни кесията му. — После? — Ще започне отново да я пълни. Значи, спасението на човека се заключава в разумното изпразване и пълнене на кесията. Христос дойде да послужи. — На кого?
към беседата >>

Значи, спасението на човека се заключава в разумното изпразване и пълнене на кесията.
Следователно, когато се казва, че Христос спасява, аз разбирам изпразване кесиите на болните хора. Когато богатият не може да се справи с богатството си, ще дойде лекар да му помогне. Той ще изпразни кесията му. — После? — Ще започне отново да я пълни. Значи, спасението на човека се заключава в разумното изпразване и пълнене на кесията. Христос дойде да послужи. — На кого? — На нас. Ще кажете, че това е било едно време. Сега Христос седи отдясно на Отца и очаква съдния ден, да съди хората.
към беседата >>

66. Ще ви научи

Изваждам кесията си и ти предлагам една сума, да оправиш обърканите си работи.
Взимам торбата си и дохождам в дома ти. Давам ти хляб, да се нахраниш. – Познаваш ли ме? – Познавам те като човек, който ми донесе хляб. Друг път пак дохождам при тебе и виждам, че си задлъжнял, не смееш да се покажеш пред хората. Изваждам кесията си и ти предлагам една сума, да оправиш обърканите си работи. – Познаваш ли ме? – Ти си онзи. който ми донесе хляб, а сега ми носиш пари. Ще ви приведа един действителен случай из живота. Един германец тръгнал с Balkanzug за Виена.
към беседата >>

67. Но да бѫде рѣчьта ви: Ей, ей; Не, не / Ей – ей, не – не

Ако неговата кесия е празна, нека владиката да плати вместо него; ако кесията и на владиката е празна, нека плати банкерът вместо него. (втори вариант)
И мнозина се кълнат само за някакви хиляда лева. Ако аз съм свещеник и ме викат да закълна някого, ще кажа: Колко дължи този човек? – Хиляда лева. – Ето, аз давам парите за този човек, освободете го. Защо свещеникът да не плати за подсъдимия? Ако неговата кесия е празна, нека владиката да плати вместо него; ако кесията и на владиката е празна, нека плати банкерът вместо него. Трябва ли да се споменава името Божие напразно? Де е почитта на сегашните хора, де е любовта им? Който се кълне по сто пъти в името Божие, той няма любов. Каква е любовта на онзи, който по няколко пъти на ден си изтрива ръцете в чистата и бяла рокля на булката? Какво ще стане с тази рокля?
към втори вариант >>

68. Малките случаи

Той е забравил кесията си, няма пари.
Това е една малка услуга, но комуто я направите, той няма да я забрави. Добре, друг случай. Вървиш с твоя приятел. Ти си внимателен. Качвате се на трен или на трамвай, или на файтон. Той е забравил кесията си, няма пари. Ти не чакай да ти иска, но дай му, без да се досети. Не прави да се уронва неговото честолюбие; предвиди, не го заставяй да ти иска, но преди да иска той, дай му. Всичките тия малки неща помежду си трябва да ги предвиждате, да ги правите. Те са, които внасят ред и порядък – малките работи. Да допуснем, че вие излизате на разходка, двама души сте или трима, носите една хубава пита кашкавал, сирене, но случило се, че един от вас не си е взел хлебец.
към беседата >>

69. Добри навици / Образуване на добрите навици

МОК

Да вземе 30 лева в петолевки, да ги тури в кесията си и да тръгне из града.
Като се разговаряте разумно с клетките си, вие си създавате добри навици. И тъй, за всяко добро дело, което трябва да направите, кажете: Аз мога да направя това добро дело. Турете това правило като задача в живота си и нравете опити. Представете си, че някой от вас е скъперник. Нека направи следния опит. Да вземе 30 лева в петолевки, да ги тури в кесията си и да тръгне из града. Като срещне някой просяк или беден човек, веднага да извади от кесията си колкото се падне на ръката му и да ги даде на бедния човек, като държи в ума си мисълта: Аз мога да бъда щедър. Колкото бедни срещне, на всички да даде по нещо. На другия ден да направи същия опит с повече пари. Така да продължава да дава, без да му мине мисълта, че много е дал. Ще дава и ще забравя, че е дал.
към беседата >>

Като срещне някой просяк или беден човек, веднага да извади от кесията си колкото се падне на ръката му и да ги даде на бедния човек, като държи в ума си мисълта: Аз мога да бъда щедър.
И тъй, за всяко добро дело, което трябва да направите, кажете: Аз мога да направя това добро дело. Турете това правило като задача в живота си и нравете опити. Представете си, че някой от вас е скъперник. Нека направи следния опит. Да вземе 30 лева в петолевки, да ги тури в кесията си и да тръгне из града. Като срещне някой просяк или беден човек, веднага да извади от кесията си колкото се падне на ръката му и да ги даде на бедния човек, като държи в ума си мисълта: Аз мога да бъда щедър. Колкото бедни срещне, на всички да даде по нещо. На другия ден да направи същия опит с повече пари. Така да продължава да дава, без да му мине мисълта, че много е дал. Ще дава и ще забравя, че е дал. Тия действия произвеждат съответни резултати и в природата.
към беседата >>

Кесията му не е безразборно отворена за всеки, който иска пари.
Благороден човек е този, който вижда и най-малките недостатъци на своето сърце и употребява енергията си за постигане на своите най-малки желания. Когато умният човек види, че двама души се бият на улицата, той няма да се спре да ги примирява, но ще продължи пътя си. Той знае, че за тази работа ще се намерят много хора. Обаче ако види, че някое малко, безпомощно дете е паднало на улицата и никой не му обръща внимание, той веднага ще се отбие от пътя си, ще го вдигне от земята, ще го изтърси от праха, ще го утеши и ще му каже: Хайде, върви при майка си. Външно той не е щедър човек. Кесията му не е безразборно отворена за всеки, който иска пари. Той различава истински бедния от просека-търговец. Много от просяците са търговци. Де кого срещнат, те казват: Моля, за Господа дайте нещо! Ако някой просяк получи от сто души по един лев, за един ден той ще изкара сто лева, за месец — три хиляди лева. Има просяци, които изкарват на месец повече от три хиляди лева.
към беседата >>

Добродетелите са десетте лева, които човек има в кесията си.
Като видят, че на някого много се дава, и те дават. Когато видят, че на някого се обръща голямо внимание, и те дават своето внимание. В това отношение ученикът трябва да си създаде добри навици, но в проявата на тия навици той трябва да бъде особен. Той не трябва да мисли за своите добродетели, нито за своите недостатъци. Какво представят добродетелите? Добродетелите са десетте лева, които човек има в кесията си. Отвори кесията си, погледне вътре, вижда, че има десет лева. Усмихне се и пак затвори кесията. Отиде в някоя гостилница, хапне си нещичко, извади десетте лева и плаща. Какво остава в кесията му? Нищо не остава.
към беседата >>

Отвори кесията си, погледне вътре, вижда, че има десет лева.
Когато видят, че на някого се обръща голямо внимание, и те дават своето внимание. В това отношение ученикът трябва да си създаде добри навици, но в проявата на тия навици той трябва да бъде особен. Той не трябва да мисли за своите добродетели, нито за своите недостатъци. Какво представят добродетелите? Добродетелите са десетте лева, които човек има в кесията си. Отвори кесията си, погледне вътре, вижда, че има десет лева. Усмихне се и пак затвори кесията. Отиде в някоя гостилница, хапне си нещичко, извади десетте лева и плаща. Какво остава в кесията му? Нищо не остава. Нищото, т.е.
към беседата >>

Усмихне се и пак затвори кесията.
В това отношение ученикът трябва да си създаде добри навици, но в проявата на тия навици той трябва да бъде особен. Той не трябва да мисли за своите добродетели, нито за своите недостатъци. Какво представят добродетелите? Добродетелите са десетте лева, които човек има в кесията си. Отвори кесията си, погледне вътре, вижда, че има десет лева. Усмихне се и пак затвори кесията. Отиде в някоя гостилница, хапне си нещичко, извади десетте лева и плаща. Какво остава в кесията му? Нищо не остава. Нищото, т.е. нулата, това са неговите недостатъци.
към беседата >>

Какво остава в кесията му?
Какво представят добродетелите? Добродетелите са десетте лева, които човек има в кесията си. Отвори кесията си, погледне вътре, вижда, че има десет лева. Усмихне се и пак затвори кесията. Отиде в някоя гостилница, хапне си нещичко, извади десетте лева и плаща. Какво остава в кесията му? Нищо не остава. Нищото, т.е. нулата, това са неговите недостатъци. Тогава, какъв смисъл има човек да говори за своите добродетели, които в един час може да разпилее? Или какъв смисъл има да говори за своите недостатъци, от които в един час може да се освободи?
към беседата >>

Ще му тури някой десет лева в кесията, и той пак става добродетелен човек.
Нищо не остава. Нищото, т.е. нулата, това са неговите недостатъци. Тогава, какъв смисъл има човек да говори за своите добродетели, които в един час може да разпилее? Или какъв смисъл има да говори за своите недостатъци, от които в един час може да се освободи? Ще му тури някой десет лева в кесията, и той пак става добродетелен човек. За да развие в себе си добри навици, ученикът трябва да използва всички условия за развиване на тия навици. Запример в някое общество се устройва комуна, всички се хранят заедно, на братски начала. Какво се забелязва в такива комуни? Едни работят, а други се ползват наготово от техния труд. Те се оправдават с това, че плащали.
към беседата >>

Таман се отървете от сладкото: една хубава круша да имаше, или да има някой да ми тури десетина наполеона в кесията. (втори вариант)
Ще бъдете тихи, спокойни, ще концентрирате ума си, ще кажете: „Всичко върви намясто, всичко ще се уреди." Сега, аз бих желал някои от вас да ми кажат как е излязъл опитът, хапаници имали ли са. Някои мислят нещо друго. Току изведнъж ще ви дойде друга мисъл, да имате една баница. Таман се отървеш от баницата: малко сладко да имаше. Таман се отървете от сладкото: една хубава круша да имаше, или да има някой да ми тури десетина наполеона в кесията. После, като се освободиш от това: да напиша някое съчинение, че светът тъй да се учуди, докторат да имаш и какво не. В тия десет минути - от най-малките детински работи, докато станете някой цар някъде. Няма да се сърдите, кажете: „Ние сме на длъжност поставени, на голяма длъжност сме дежурни. След десет минути, като свършим упражнението, добре дошли. Сега сериозна работа имаме, ще почакате." Те ще хлопат: „Отворете!
към втори вариант >>

Не мислете, че онзи, който постоянно държи кесията си отворена, е някой велик човек. (втори вариант)
Той ще направи това, което другите хора не правят. Той помага там, дето другите не може да помогнат. Той е умният човек. Някъде се бият, той не разтървава. Той не е щедър да дава пари на който поиска. Не мислете, че онзи, който постоянно държи кесията си отворена, е някой велик човек. Тия просяци са търговци. Някой срещне, моли: „За Господа дай." Сто души е спрял на деня, сто лева има спечелени. Следователно той има един приход от три хиляди лева на месец. Защо аз ще му дам един лев? Ще му кажа: „Моя лев в себе си ще държа за друг, на когото никой не е турил в джоба, понеже на такива деветдесет и девет са турили." Там, дето има деветдесет и девет, числото е завършено.
към втори вариант >>

70. Не дойдохъ да разруша, но да изпълня / Дойдох да изпълня

Кесията ми е пълна.
Имало е пророци отъ говедаритѣ. Казва единъ пророкъ „Господь ме взе отъ говедата и пророкъ ме направи.“ Той е билъ говедаръ, но умътъ му не билъ говедарски. Опасностьта на духовницитѣ е тамъ, не че тѣ иматъ зла умисълъ, но като се вдаватъ на общественъ животъ, не могатъ да схванатъ волята Божия, не могатъ да разбератъ Божествения законъ. Ами че азъ не съмъ ли правилъ опити съ себе си? Съ себе си правя опити. Кесията ми е пълна. Дойде единъ – дамъ му; дойде другъ – дамъ му; дойде трети – дамъ му, изпразни се кесията ми, и после казвамъ: „Ами за мене нѣма“. Но, законътъ казва: „Дай! “ Ами нали вѣрвашъ? – Да, но и за себе си трѣбва да мислишъ. Щомъ мислишъ за себе си, и ти ставашъ като другитѣ хора.
към беседата >>

Дойде единъ – дамъ му; дойде другъ – дамъ му; дойде трети – дамъ му, изпразни се кесията ми, и после казвамъ: „Ами за мене нѣма“.
Казва единъ пророкъ „Господь ме взе отъ говедата и пророкъ ме направи.“ Той е билъ говедаръ, но умътъ му не билъ говедарски. Опасностьта на духовницитѣ е тамъ, не че тѣ иматъ зла умисълъ, но като се вдаватъ на общественъ животъ, не могатъ да схванатъ волята Божия, не могатъ да разбератъ Божествения законъ. Ами че азъ не съмъ ли правилъ опити съ себе си? Съ себе си правя опити. Кесията ми е пълна. Дойде единъ – дамъ му; дойде другъ – дамъ му; дойде трети – дамъ му, изпразни се кесията ми, и после казвамъ: „Ами за мене нѣма“. Но, законътъ казва: „Дай! “ Ами нали вѣрвашъ? – Да, но и за себе си трѣбва да мислишъ. Щомъ мислишъ за себе си, и ти ставашъ като другитѣ хора. Трѣбва да се изпълни закона!
към беседата >>

Бръкне въ джоба си, кесията му нѣма, а азъ съмъ до него.
Азъ правя опити, и се чудя на това крайно подозрѣние въ съврѣменнитѣ хора. Ще влѣзе нѣкой въ трамвая, другъ го побутне, той се поглежда „Извинете“, казва, „бутнахъ ви“. Като виждамъ, че нѣкой се съмнѣва, казвамъ му: „Братко, ако имашъ нещо изгубѣно, азъ ще го платя“. Той се извинѣва. Ама наистина, какъ ще ми се довѣри той, та ще покажа своята честностъ? Бръкне въ джоба си, кесията му нѣма, а азъ съмъ до него. Какъ ще му докажа, че не съмъ я взѣлъ. Потърси, потърси казвамъ му: „Приятелю, извинете ме, тука е“. Да се не плаши този човѣкъ. Навсѣкѫдѣ страхъ! Азъ съмъ опитвалъ другъ единъ въпросъ.
към беседата >>

Кесията ми е пълна. (втори вариант)
Нека не се обиждат те, но така е. Старите пророци, чрез които Бог е говорил, са излизали от народа, от прости овчари и говедари. Един от пророците казва за себе си: "Бог ме взе от говедата и ме направи пророк." Той бил говедар, но умът му не е бил говедарски. Вината в духовенството е там, че, като се предават на несъщественото в живота, не могат да възприемат Божията воля и не могат да изпълнят Божия закон. Аз съм правил ред опити да видя, как работи Божият закон. Кесията ми е пълна. Дойде при мене един, иска нещо, дам му. Дойде втори, и на него дам- дойде трети – също. Гледам – кесията ми празна. Законът казва : Дай! Но за мен нищо не остана.
към втори вариант >>

Гледам – кесията ми празна. (втори вариант)
Вината в духовенството е там, че, като се предават на несъщественото в живота, не могат да възприемат Божията воля и не могат да изпълнят Божия закон. Аз съм правил ред опити да видя, как работи Божият закон. Кесията ми е пълна. Дойде при мене един, иска нещо, дам му. Дойде втори, и на него дам- дойде трети – също. Гледам – кесията ми празна. Законът казва : Дай! Но за мен нищо не остана. Нещо отвътре ми казва: Нали вярваш? Вярвам, но и за себе си трябва да помисля. Щом мислиш за себе си, и ти ставаш като другите хора.
към втори вариант >>

Бръкне в джоба си, кесията му не е там. (втори вариант)
Ако искаш да познаеш Бога, дай условия на новия човек в тебе, да израсте и да се развие. Защо се съмняваш в Бога? Аз се чудя на съмнението и подозрението на съвременните хора. Наблюдавам хората в трамваите, как се подозират едни – други. Някой бутнал съседа си, и той веднага бръква в джоба си, да не би да е взел нещо. Бръкне в джоба си, кесията му не е там. Как ще се убеди този човек, че съседът му не я взел? Мъчно могат да ти вярват днес. Като потърси в джобовете си, намира кесията. После се извинява мислено, че се усъмнил в този-онзи. Всички хора се страхуват.
към втори вариант >>

Като потърси в джобовете си, намира кесията. (втори вариант)
Наблюдавам хората в трамваите, как се подозират едни – други. Някой бутнал съседа си, и той веднага бръква в джоба си, да не би да е взел нещо. Бръкне в джоба си, кесията му не е там. Как ще се убеди този човек, че съседът му не я взел? Мъчно могат да ти вярват днес. Като потърси в джобовете си, намира кесията. После се извинява мислено, че се усъмнил в този-онзи. Всички хора се страхуват. Едно ще знаете: Който мисли право, и съзнанието му е будно, нищо не може да го изненада в живота. – Мъчно се прилага доброто. – Мъчно се прилага, защото хората излъчват противодействуващи сили, които ви спъват.
към втори вариант >>

71. Качества на ума, сърцето и волята

Защото този богат човек, който е с пълна кесия и я отворил за едного, едновременно с него и други двама богати, и те са отворили кесиите си, ще дойдат до другите двама и ще дадат и на тях.
Първият му превод – да видите как действа той в Природата. Да допуснем, вие, трима души, сте бедни. Вървите по пътя и срещате един благодетел. Но той има пари само за едного от вас и нему дава. Не завиждайте, че той ги е взел. Защото този богат човек, който е с пълна кесия и я отворил за едного, едновременно с него и други двама богати, и те са отворили кесиите си, ще дойдат до другите двама и ще дадат и на тях. Благодарете, че един от вашите приятели се облагодетелства. Ще намерят и другите двама. Ако вие се скарате, няма да намерите другите двама богаташи с отворени кесии. Сърцето им ще се затвори. Законът е такъв.
към беседата >>

72. Видѣхме Господа / Видяхме Господа

Когато вдигам ръцете си към Бога, кесията ми трябва да бъде отворена, главата ми да бъде пълна със светли и възвишени мисли; сърцето ми да бъде пълно с благородни и чисти чувства и желания, и волята ми да бъде диамантена, и всеки момент да съм готов да служа на великия принцип – любовта. (втори вариант)
Днес всички коленичат и се молят. Лесно се казва: Господи, грешни сме. Това не е молитва, но лицемерие. Бог не се лъже. Никакво лицемерие! Когато вдигам ръцете си към Бога, кесията ми трябва да бъде отворена, главата ми да бъде пълна със светли и възвишени мисли; сърцето ми да бъде пълно с благородни и чисти чувства и желания, и волята ми да бъде диамантена, и всеки момент да съм готов да служа на великия принцип – любовта. Само така можем да коленичим и да се молим. Вън от това, всичко друго е лицемерие. Ако кесията ти не е отворена, колкото и да коленичиш, нищо не се постига. Кесията и на богатия, и на бедния, трябва да се отваря и затваря разумно. Какво прави светът, това не ни интересува.
към втори вариант >>

Ако кесията ти не е отворена, колкото и да коленичиш, нищо не се постига. (втори вариант)
Бог не се лъже. Никакво лицемерие! Когато вдигам ръцете си към Бога, кесията ми трябва да бъде отворена, главата ми да бъде пълна със светли и възвишени мисли; сърцето ми да бъде пълно с благородни и чисти чувства и желания, и волята ми да бъде диамантена, и всеки момент да съм готов да служа на великия принцип – любовта. Само така можем да коленичим и да се молим. Вън от това, всичко друго е лицемерие. Ако кесията ти не е отворена, колкото и да коленичиш, нищо не се постига. Кесията и на богатия, и на бедния, трябва да се отваря и затваря разумно. Какво прави светът, това не ни интересува. Нека той си пази своето. Ние ще направим опит, да видим, че има и друг начин за разрешаване на въпросите – по любов, а не чрез насилие. "Видяхме Господа." Ако често и съзнателно повтаряте тази мисъл, ще имате резултат.
към втори вариант >>

Кесията и на богатия, и на бедния, трябва да се отваря и затваря разумно. (втори вариант)
Никакво лицемерие! Когато вдигам ръцете си към Бога, кесията ми трябва да бъде отворена, главата ми да бъде пълна със светли и възвишени мисли; сърцето ми да бъде пълно с благородни и чисти чувства и желания, и волята ми да бъде диамантена, и всеки момент да съм готов да служа на великия принцип – любовта. Само така можем да коленичим и да се молим. Вън от това, всичко друго е лицемерие. Ако кесията ти не е отворена, колкото и да коленичиш, нищо не се постига. Кесията и на богатия, и на бедния, трябва да се отваря и затваря разумно. Какво прави светът, това не ни интересува. Нека той си пази своето. Ние ще направим опит, да видим, че има и друг начин за разрешаване на въпросите – по любов, а не чрез насилие. "Видяхме Господа." Ако често и съзнателно повтаряте тази мисъл, ще имате резултат. Разсърдиш се на жена си, искаш да я нагрубиш.
към втори вариант >>

Сега учителят казва на ученика си: Драганчо, радвам се, че си решил да отвориш кесията си. (втори вариант)
Питат някого: Защо гледаш нагоре? – Искам да си направя пашкул. Следователно, докато хората не вдигнат главите си нагоре, светът няма да се оправи. Като гледат нагоре, те ще кажат: "Видяхме Господа." Решихме вече да се отречем от себе си. – Добре сте намислили. Сега учителят казва на ученика си: Драганчо, радвам се, че си решил да отвориш кесията си. Радвам се, че всички в дома ви са тръгнали в този път. Ако всички сте решили да си свиете по един пашкул, аз ще пратя ангела да украси вашите дрешки. Достатъчно е едно семейство да тръгне в новия път, за да се благословят и останалите. Като видят новите им дрешки, всички ще пожелаят да имат такива. Който е тръгнал в този път, никога не се връща назад.
към втори вариант >>

73. Пробуждане на човѣшката душа / Пробуждане на човешката душа

Да, азъ вѣрвамъ въ такова обръщение, което обръща кесията на хората.
А сега, какво мислите? Нѣкой дошълъ, казва за нѣкого: „Отличенъ братъ е“, очакватъ много. Гледамъ го азъ, казвамъ: „Той е разногледъ, очитѣ, главата му сѫ деформирани, лицето му сѫщо не е правилно.“ За да очаквашъ нещо отъ него, той трѣбва да е работилъ, той трѣбва да има воля, да изправи лицето си. Ами че ако той каже, че вѣрва въ Христа, че се е обърналъ къмъ Бога, а не е изплатилъ дълга си, толкова полици има, не му вѣрвай тогава. Щомъ се обърне къмъ Христа и каже: „Ето, азъ изплатихъ дълга си“, въ такова обръщение азъ вѣрвамъ. Да, азъ вѣрвамъ въ такова обръщение, което обръща кесията на хората. Не вѣрвамъ, въ обръщането на хора, който не обръщатъ кесията си. Като дойде Христосъ, Той трѣбва да обърне кесиитѣ на всичкитѣ хора. Една обща кесия, трѣбва да има у хората, но не всички да бъркатъ въ кесията. Азъ вѣрвамъ, че тази кесия е като единъ изворъ, който, като потече, разлива се на хиляди места, и всѣки ще може да се ползува свободно отъ туй Божествено благо. Ние не трѣбва да изпадаме въ сѫщите заблуждѣния, въ който сѫ изпадали много социални реформатори.
към беседата >>

Не вѣрвамъ, въ обръщането на хора, който не обръщатъ кесията си.
Нѣкой дошълъ, казва за нѣкого: „Отличенъ братъ е“, очакватъ много. Гледамъ го азъ, казвамъ: „Той е разногледъ, очитѣ, главата му сѫ деформирани, лицето му сѫщо не е правилно.“ За да очаквашъ нещо отъ него, той трѣбва да е работилъ, той трѣбва да има воля, да изправи лицето си. Ами че ако той каже, че вѣрва въ Христа, че се е обърналъ къмъ Бога, а не е изплатилъ дълга си, толкова полици има, не му вѣрвай тогава. Щомъ се обърне къмъ Христа и каже: „Ето, азъ изплатихъ дълга си“, въ такова обръщение азъ вѣрвамъ. Да, азъ вѣрвамъ въ такова обръщение, което обръща кесията на хората. Не вѣрвамъ, въ обръщането на хора, който не обръщатъ кесията си. Като дойде Христосъ, Той трѣбва да обърне кесиитѣ на всичкитѣ хора. Една обща кесия, трѣбва да има у хората, но не всички да бъркатъ въ кесията. Азъ вѣрвамъ, че тази кесия е като единъ изворъ, който, като потече, разлива се на хиляди места, и всѣки ще може да се ползува свободно отъ туй Божествено благо. Ние не трѣбва да изпадаме въ сѫщите заблуждѣния, въ който сѫ изпадали много социални реформатори. Ние не можемъ да комунизираме труда на миналите поколения и да го използуваме.
към беседата >>

Една обща кесия, трѣбва да има у хората, но не всички да бъркатъ въ кесията.
Ами че ако той каже, че вѣрва въ Христа, че се е обърналъ къмъ Бога, а не е изплатилъ дълга си, толкова полици има, не му вѣрвай тогава. Щомъ се обърне къмъ Христа и каже: „Ето, азъ изплатихъ дълга си“, въ такова обръщение азъ вѣрвамъ. Да, азъ вѣрвамъ въ такова обръщение, което обръща кесията на хората. Не вѣрвамъ, въ обръщането на хора, който не обръщатъ кесията си. Като дойде Христосъ, Той трѣбва да обърне кесиитѣ на всичкитѣ хора. Една обща кесия, трѣбва да има у хората, но не всички да бъркатъ въ кесията. Азъ вѣрвамъ, че тази кесия е като единъ изворъ, който, като потече, разлива се на хиляди места, и всѣки ще може да се ползува свободно отъ туй Божествено благо. Ние не трѣбва да изпадаме въ сѫщите заблуждѣния, въ който сѫ изпадали много социални реформатори. Ние не можемъ да комунизираме труда на миналите поколения и да го използуваме. Ние трѣбва да комунизираме само нашия настоящемъ трудъ, само туй, което сега изкарваме. Чудни сѫ хората, до сега тѣ сѫ печелили, и сега искатъ пакъ тъй да печелятъ, като използуватъ труда на миналитѣ поколения.
към беседата >>

Азъ вѣрвамъ, че тази кесия е като единъ изворъ, който, като потече, разлива се на хиляди места, и всѣки ще може да се ползува свободно отъ туй Божествено благо.
Щомъ се обърне къмъ Христа и каже: „Ето, азъ изплатихъ дълга си“, въ такова обръщение азъ вѣрвамъ. Да, азъ вѣрвамъ въ такова обръщение, което обръща кесията на хората. Не вѣрвамъ, въ обръщането на хора, който не обръщатъ кесията си. Като дойде Христосъ, Той трѣбва да обърне кесиитѣ на всичкитѣ хора. Една обща кесия, трѣбва да има у хората, но не всички да бъркатъ въ кесията. Азъ вѣрвамъ, че тази кесия е като единъ изворъ, който, като потече, разлива се на хиляди места, и всѣки ще може да се ползува свободно отъ туй Божествено благо. Ние не трѣбва да изпадаме въ сѫщите заблуждѣния, въ който сѫ изпадали много социални реформатори. Ние не можемъ да комунизираме труда на миналите поколения и да го използуваме. Ние трѣбва да комунизираме само нашия настоящемъ трудъ, само туй, което сега изкарваме. Чудни сѫ хората, до сега тѣ сѫ печелили, и сега искатъ пакъ тъй да печелятъ, като използуватъ труда на миналитѣ поколения. Не, не, трѣбва да викаме и тѣхъ, и тѣ иматъ дѣлъ, да ги питаме, съгласни ли сѫ тѣ въ тази печалба.
към беседата >>

Аз вярвам в обръщането на хората към Бога, ако и кесията им е обърната, т.е. отворена. (втори вариант)
– Лъжеш се. Погледни, очите му са кривогледи; носът, устата деформирани. Той трябва да работи много върху себе си, за да може да се очаква нещо от него. Той казва, че се обърнал към Бога, че е Негов служител. – Не вярвайте, той има много полици, които не е изплатил и няма намерение да плаща. Аз вярвам в обръщането на хората към Бога, ако и кесията им е обърната, т.е. отворена. Докато не отвориш кесията си, не можеш да се обърнеш към Бога. Когато Христос дойде на земята, хората ще имат обща кесия, и тя ще бъде отворена. Тя ще бъде извор, който постоянно тече и разлива водата си наоколо, за да пои всички растения. Всеки ще се ползува от благото на този извор. Само така светът ще се комунизира и реформира.
към втори вариант >>

Докато не отвориш кесията си, не можеш да се обърнеш към Бога. (втори вариант)
Погледни, очите му са кривогледи; носът, устата деформирани. Той трябва да работи много върху себе си, за да може да се очаква нещо от него. Той казва, че се обърнал към Бога, че е Негов служител. – Не вярвайте, той има много полици, които не е изплатил и няма намерение да плаща. Аз вярвам в обръщането на хората към Бога, ако и кесията им е обърната, т.е. отворена. Докато не отвориш кесията си, не можеш да се обърнеш към Бога. Когато Христос дойде на земята, хората ще имат обща кесия, и тя ще бъде отворена. Тя ще бъде извор, който постоянно тече и разлива водата си наоколо, за да пои всички растения. Всеки ще се ползува от благото на този извор. Само така светът ще се комунизира и реформира. Всеки ще внася своите придобивки в общата каса.
към втори вариант >>

Когато Христос дойде на земята, хората ще имат обща кесия, и тя ще бъде отворена. (втори вариант)
Той трябва да работи много върху себе си, за да може да се очаква нещо от него. Той казва, че се обърнал към Бога, че е Негов служител. – Не вярвайте, той има много полици, които не е изплатил и няма намерение да плаща. Аз вярвам в обръщането на хората към Бога, ако и кесията им е обърната, т.е. отворена. Докато не отвориш кесията си, не можеш да се обърнеш към Бога. Когато Христос дойде на земята, хората ще имат обща кесия, и тя ще бъде отворена. Тя ще бъде извор, който постоянно тече и разлива водата си наоколо, за да пои всички растения. Всеки ще се ползува от благото на този извор. Само така светът ще се комунизира и реформира. Всеки ще внася своите придобивки в общата каса. Пазете се да не изпаднете в заблужденията на миналите реформатори.
към втори вариант >>

74. Дерзайте, Аз съм

Влезеш в една гостилница, усещаш миризмата на печена пуйка, но кесията ти е празна.
Че си професор, съдия, учител – всички сте впрегнати на работа. Кажете ми: Кой от вас е свободен? Какво става с човека като остарее? – Краката и ръцете му почват да треперят. Това не е ли впрягане, не е ли ограничение? Влезеш в една гостилница, усещаш миризмата на печена пуйка, но кесията ти е празна. Това не е ли ограничение? Навсякъде има ограничения. За да се освободим от ограниченията на живота, ние трябва да приемем Божествения принцип и да кажем: „Дерзай, аз съм! “ Тогава и аз, като видя, че нямате пари, ще кажа: „Дерзай! “ Гостилничарят ще те кредитира.
към беседата >>

На едного лицето потъмняло, защото кесията му се изпразнила; на друг – къщата се съборила.
Че си посрещнал слънцето, това било идолопоклонство. Ако посрещането на слънцето е престъпление, ние вършим най-малкото в сравнение с престъпленията, които хората вършат. Питам тогава: Каква култура е тази, в която стават такива големи престъпления? Христос казва: „Дерзайте без страх, без съмнение! “ Като наблюдавам хората, виждам на мнозина лицата потъмнели. На едного лицето потъмняло, защото кесията му се изпразнила; на друг – къщата се съборила. Лицето на мъжа потъмняло, защото жена му не го обича. Лицето на жената потъмняло, защото мъжът ѝ не я обича. Навсякъде срещам хора с потъмнели лица. Всички вярват в Бога, за Него говорят, а лицата им потъмнели. Аз зная каква е тяхната вяра; зная какво ги вълнува.
към беседата >>

75. За Името Ми / Ще му покажа все, що има, да пострада за името ми

Когато аз съм беден и отида при приятеля си, който има хиляда лева, и му кажа, че имам нужда от пари и той извади кесията си и ми даде. (втори вариант)
Можете ли да ми дадете диагноза по какво познавате, че ви обича? Мъж ви ви обича. По какво познавате това? Не искам да хвърля ни най-малко сянка, но питам какви са външните признаци, по които се познава истинската любов. Истинската любов се познава по следующия начин. Когато аз съм беден и отида при приятеля си, който има хиляда лева, и му кажа, че имам нужда от пари и той извади кесията си и ми даде. Когато кажа, че моето палто се е скъсало, и той извади своята дреха и ми я даде, когато той сподели с мене своята дреха, своето легло, това е признак на любовта. Докато тъй постъпваш, това е признак на онази идеалната любов. Постъпваш ли другояче, това не е истинската любов. Дотогава, докато аз жертвам всичко за онзи, когото обичам, моята любов е нормална и Божествена. Обърна ли другия лист на нещата, тя не е Божествена.
към втори вариант >>

76. Закон за контрастите

Дойде някой беден човек, кесията ти е пълна, но не ти се дава.
Като говорите Истината, най-първо трябва да я прекарате през вашето гърло, през вашия ларинкс и тия отмерени вибрации ще се предадат до ухото. Да знаеш да говориш Истината, това е най-голямото изкуство! В говоренето трябва да има музика – говориш най-първо на себе си, ще пееш на себе си. Да допуснем, че искате да убедите някого в милосърдие. Убеждавали ли сте себе си в милосърдие, да видите колко мъчно се убеждава човек! Дойде някой беден човек, кесията ти е пълна, но не ти се дава. Вътре в тебе един ти казва „дай“, друг ти казва „не давай“ – ти се раздвояваш. Кое е тогава човекът? Човекът не е там, в тия двамата, които спорят. Ти казваш: „Аз имам разположение“. Не, в разположението не си ти.
към беседата >>

77. Вяра и съмнение

Той имаше един стиснат характер за пари, петаче не даваше, но щом говорят духовете, отваряше кесията си.
Отива до Сливен, връща се в Бургас, няма никакъв дъжд. Това са символи. Той ми разправяше тия анекдоти. Аз му казвам: „Блажен си, че имаш такава вяра“. Той е много лъган от тия духове. Той имаше един стиснат характер за пари, петаче не даваше, но щом говорят духовете, отваряше кесията си. Кажеш ли: „Аз искам пари“, той отговаряше: „Е, не може, тук има сметка“. Но като му говорят духовете, широко отваряше кесията си. Дойде при него един изпаднал евангелист, младо момче, и духовете му казват: „Да помогнеш на това момче“. Викна го той вкъщи, цял месец го храни, прати го на баня, даде му пари, стана му гарант, да му дават книги да чете, да се развива. Казва: „Духовете тъй казват, не може другояче“.
към беседата >>

Но като му говорят духовете, широко отваряше кесията си.
Той ми разправяше тия анекдоти. Аз му казвам: „Блажен си, че имаш такава вяра“. Той е много лъган от тия духове. Той имаше един стиснат характер за пари, петаче не даваше, но щом говорят духовете, отваряше кесията си. Кажеш ли: „Аз искам пари“, той отговаряше: „Е, не може, тук има сметка“. Но като му говорят духовете, широко отваряше кесията си. Дойде при него един изпаднал евангелист, младо момче, и духовете му казват: „Да помогнеш на това момче“. Викна го той вкъщи, цял месец го храни, прати го на баня, даде му пари, стана му гарант, да му дават книги да чете, да се развива. Казва: „Духовете тъй казват, не може другояче“. Този, на когото стана гарант, изяде парите. „Е, няма нищо – казва, – духовете тъй казаха, ще го търпим.“ Дойде онзи книжар, който му давал книги, казва му: „Или да платиш, или да се закълнеш“.
към беседата >>

Той имаше единъ стиснатъ характеръ за пари, петаче не даваше, но щомъ говорятъ духоветѣ, отваряше кесията си. (втори вариант)
Отива до Сливенъ, връща се въ Бургазъ, нѣма никакъвъ дъждъ. Това сѫ символи. Той ми разправяше тия анекдоти. Азъ му казвамъ: блаженъ си че имашъ такава вѣра. Той е много лъганъ отъ тия духове. Той имаше единъ стиснатъ характеръ за пари, петаче не даваше, но щомъ говорятъ духоветѣ, отваряше кесията си. Кажешъ ли „азъ искамъ пари”, той казваше: „Е, не може, тукъ има смѣтка”. Но като му говорятъ духоветѣ, широки отваряше кесията си. Дойде при него единъ изпадналъ евангелистъ, младо момче, и духоветѣ му казватъ: „Да помогнешъ на това момче”. Викна го той въ кѫщи, цѣлъ мѣсецъ го храни, прати го на баня, даде му пари, стана му гарантъ да му даватъ книги да чете, да се развива. Казва: „Духоветѣ тъй казватъ, не може другояче”.
към втори вариант >>

Но като му говорятъ духоветѣ, широки отваряше кесията си. (втори вариант)
Той ми разправяше тия анекдоти. Азъ му казвамъ: блаженъ си че имашъ такава вѣра. Той е много лъганъ отъ тия духове. Той имаше единъ стиснатъ характеръ за пари, петаче не даваше, но щомъ говорятъ духоветѣ, отваряше кесията си. Кажешъ ли „азъ искамъ пари”, той казваше: „Е, не може, тукъ има смѣтка”. Но като му говорятъ духоветѣ, широки отваряше кесията си. Дойде при него единъ изпадналъ евангелистъ, младо момче, и духоветѣ му казватъ: „Да помогнешъ на това момче”. Викна го той въ кѫщи, цѣлъ мѣсецъ го храни, прати го на баня, даде му пари, стана му гарантъ да му даватъ книги да чете, да се развива. Казва: „Духоветѣ тъй казватъ, не може другояче”. Този, на когото стана гарантъ изяде паритѣ. ,,Е, нѣма нищо”, казва: „духоветѣ тъй казаха, ще го търпимъ”.
към втори вариант >>

78. Приложение

БС

Той не е някоя кесия, която да обърнеш и да извадиш съдържанието й.
” Това е хубаво, не казвам, че не трябва да го правите, но след като занесете букета на вашия Учител, вземете инструмента на рамо, кажете Му вашите сърдечни думи и започнете да учите. Букетът е допълнение към учението, а само това, което научите, ще можете да го предадете. Сега вие искате да въздействате на някои хора и казвате: „Този да го обърнем към нас! ” Как ще го обърнете? Той не е някой камък, който да го хванеш от едната страна и да го обърнеш на другата. Той не е някоя кесия, която да обърнеш и да извадиш съдържанието й. Човек може да вземе една и после друга посока в своето обръщане. Та искам и ние да имаме правилни схващания. Сега във всинца ви има едно предубеждение и вие мислите, че знаете. Вие се представяте за смирени, но няма смирение във вас. Аз ви говоря искрено: така, както ви схващам, вие привидно сте смирени, а в сърцето сте горделиви.
към беседата >>

По-късно ще го правите и с богатите: някоя бедна вдовица ще се моли на някой милионер, а сърцето му ще бъде като камък свито; вие ще минете полекичка край него, ще го докоснете с пръста си и той веднага ще извади кесията си и ще даде.
После ще гледате резултата на вашето докосване. Резултатът от вашето пипане е този, че от вас ще премине един ток и човекът ще се затече подире ви, ще ви познае, вашата ръка веднага ще му подейства. Няма да му казвате, че ще го излекувате. Ще направите опит с един, с втори, с трети – навсякъде ще внасяте Мир и Радост и ще видите, че носите в себе си едно велико изкуство, каквото никога не сте имали. Сега някои от вас ще кажат: „Щом като зная това изкуство, ще мина покрай някой милионер, ще го пипна и той ще раздаде богатството си.” И това ще бъде, но сега правете опита с болните. По-късно ще го правите и с богатите: някоя бедна вдовица ще се моли на някой милионер, а сърцето му ще бъде като камък свито; вие ще минете полекичка край него, ще го докоснете с пръста си и той веднага ще извади кесията си и ще даде. Силата е в нашите ръце, разбирате ли. На света ние заповядваме, а не друг някой! Аз, който съм ученик на Бялото Братство, на което Христос е глава, аз заповядвам! Аз съм казвал това толкова пъти. Вие говорите, че това ще стане, онова ще стане – нищо няма да стане.
към беседата >>

Другояче тази задача можем да я разрешим много лесно: някой от вас може да бръкне в кесията на баща си – не по този начин!
Изобщо всяка работа по честен начин трябва да се извърши. Ще напишете нещо или ще учите нещо, но всичко по честен начин. Тази сума за някой може да е малка, но за някой от вас е голяма. Искам да разрешите задачата по честен начин, честно да спечелите парите. И тогава ще видим за какво може да употребим тази сума. Другояче тази задача можем да я разрешим много лесно: някой от вас може да бръкне в кесията на баща си – не по този начин! Ако пък не можете да разрешите задачата, аз ще ви кажа как да направите това. Това е едно хубаво упражнение. Сега искам никому да не говорите навън за тази задача. Ще я изпълните по план, като всеки може да отделя по пет-десет минути от свободното си време, но без да влизате в някакво стълкновение. Ако работите по този път, по който ви говоря, значи сте ме разбрали; ако срещнете много големи мъчнотии в пътя, не сте ме разбрали.
към беседата >>

79. Абсолютно най-малката величина

БР

И той заявява, че едно малко дете му взело кесията с парите.
Тази година българите казват: "На тези от Бялото Братство няма да им позволим да имат събор." На всички нас стана мъчно. Казваха си: "Така да направим, инак да направим, да направим постъпки пред царя, заявление да подадем, да отидем при министъра" и пр. По кой начин трябваше да разрешим въпроса? Тези начини за разрешение на въпроса са криви. Представете си един пехливанин, който може да вдигне с ръце 2-3 коня. И той заявява, че едно малко дете му взело кесията с парите. Той му се моли: "Не ми вземай парите, дай ми ги." После намира човек и му казва: "Я кажи на това дете да ми даде парите." Среща втори, трети, четвърти, все ги моли да кажат на детето. Този пехливанин да хване детето, да го пораздруса малко, няма ли да даде кесията? Ще я даде. Всички се поставят като този пехливанин. Събора не позволиха.
към беседата >>

Този пехливанин да хване детето, да го пораздруса малко, няма ли да даде кесията?
По кой начин трябваше да разрешим въпроса? Тези начини за разрешение на въпроса са криви. Представете си един пехливанин, който може да вдигне с ръце 2-3 коня. И той заявява, че едно малко дете му взело кесията с парите. Той му се моли: "Не ми вземай парите, дай ми ги." После намира човек и му казва: "Я кажи на това дете да ми даде парите." Среща втори, трети, четвърти, все ги моли да кажат на детето. Този пехливанин да хване детето, да го пораздруса малко, няма ли да даде кесията? Ще я даде. Всички се поставят като този пехливанин. Събора не позволиха. Някои казаха: "Да отидем при министъра, да подадем заявление... " Аз тогава казах: Като дадете това заявление, какво ще стане? Като разгледат заявлението в Министерския съвет, какво ще стане?
към беседата >>

Философски приказвате много добре, но щом дойде зорът, казвате: "Дай кесията, ти си добро момче." На вас са ви дали една задача.
Събора не позволиха. Някои казаха: "Да отидем при министъра, да подадем заявление... " Аз тогава казах: Като дадете това заявление, какво ще стане? Като разгледат заявлението в Министерския съвет, какво ще стане? Спомням си, че поповете дадоха заявление при Александър Стамболийски, да се уреди заплатата им, но, освен че не им се уреди заплатата, но им се намали бюджетът с 30 000 лева. У всинца ви има тази слабост, щом дойде злото. Философски приказвате много добре, но щом дойде зорът, казвате: "Дай кесията, ти си добро момче." На вас са ви дали една задача. Аз отидох в Търново, дойдох си в София и си казах: Малкото дете ще дойде да вземе кесията. Учениците как ще решат въпроса? Всички тези ученици, които вярват в Бялото Братство, казват: "Това дете взе кесията, отиде кесията." Тази картина е много смешна. Тръгнали 10 слона в царството на паяците. Дошли слоновете и когато били пред една паяжина, царските хора казали: "Макар и да сте много силни, но ако се допрете до тази паяжина, от вас нищо няма да остане." Десетте слона гледали, гледали и се спрели пред паяжината.
към беседата >>

Аз отидох в Търново, дойдох си в София и си казах: Малкото дете ще дойде да вземе кесията.
Някои казаха: "Да отидем при министъра, да подадем заявление... " Аз тогава казах: Като дадете това заявление, какво ще стане? Като разгледат заявлението в Министерския съвет, какво ще стане? Спомням си, че поповете дадоха заявление при Александър Стамболийски, да се уреди заплатата им, но, освен че не им се уреди заплатата, но им се намали бюджетът с 30 000 лева. У всинца ви има тази слабост, щом дойде злото. Философски приказвате много добре, но щом дойде зорът, казвате: "Дай кесията, ти си добро момче." На вас са ви дали една задача. Аз отидох в Търново, дойдох си в София и си казах: Малкото дете ще дойде да вземе кесията. Учениците как ще решат въпроса? Всички тези ученици, които вярват в Бялото Братство, казват: "Това дете взе кесията, отиде кесията." Тази картина е много смешна. Тръгнали 10 слона в царството на паяците. Дошли слоновете и когато били пред една паяжина, царските хора казали: "Макар и да сте много силни, но ако се допрете до тази паяжина, от вас нищо няма да остане." Десетте слона гледали, гледали и се спрели пред паяжината. Питам: Тази паяжина може ли да спре един слон?
към беседата >>

Всички тези ученици, които вярват в Бялото Братство, казват: "Това дете взе кесията, отиде кесията." Тази картина е много смешна.
Спомням си, че поповете дадоха заявление при Александър Стамболийски, да се уреди заплатата им, но, освен че не им се уреди заплатата, но им се намали бюджетът с 30 000 лева. У всинца ви има тази слабост, щом дойде злото. Философски приказвате много добре, но щом дойде зорът, казвате: "Дай кесията, ти си добро момче." На вас са ви дали една задача. Аз отидох в Търново, дойдох си в София и си казах: Малкото дете ще дойде да вземе кесията. Учениците как ще решат въпроса? Всички тези ученици, които вярват в Бялото Братство, казват: "Това дете взе кесията, отиде кесията." Тази картина е много смешна. Тръгнали 10 слона в царството на паяците. Дошли слоновете и когато били пред една паяжина, царските хора казали: "Макар и да сте много силни, но ако се допрете до тази паяжина, от вас нищо няма да остане." Десетте слона гледали, гледали и се спрели пред паяжината. Питам: Тази паяжина може ли да спре един слон? Това е самата мисъл, че може да ви се случи нещо опасно. Слоновете трябваше да си вдигнат опашките, да минат през паяжината и да си вървят по пътя.
към беседата >>

80. Съблазните

Ако жената дойде и поглади мъжа си, мъжът ѝ ще се посъблазни и ще каже: „Тази жена не ме е гладила друг път, тя има някаква задна цел, глади ме, но кесията ми ще пообеднее“.
Да помилваш един вол има смисъл. Казвам му така: Действително, твоето положение е много тежко, но ще излезеш от това положение. И като го помилвам, той ме погледне умилно и казва: „Много ти благодаря, че в туй трудно положение, в тази мъка се намери един, който да ме помилва“. Е, казвам: Ако ти погладиш един твой брат, той ще те попита: „Защо ме гладиш? “ Той се съблазнява. Ако жената дойде и поглади мъжа си, мъжът ѝ ще се посъблазни и ще каже: „Тази жена не ме е гладила друг път, тя има някаква задна цел, глади ме, но кесията ми ще пообеднее“. Той се спира и мисли. Ако ние напишем едно хубаво писмо някому, той се спре, съблазни се и казва: „Той друг път не ми е писал такива писма, значи има нещо“. И съблазънта се роди в душата му. Четеш някой автор, казваш: „Дали туй, което пише, е вярно? “ Четеш Библията, пак дойде съблазънта, казваш: „Ами ако туй не е вярно?
към беседата >>

81. Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът