Търсене в текстове за 'Кесия'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 32 резултата в 15 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ДНЕШНИТЕ СТРЕМЕЖИ - Г. Ал. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Може в кесията да му останат само една-две златни монети от цялото му наследство, но да бъдат от чисто злато!
Тъканта на човешкия живот не е тъй-чиста и здрава: в нея са втъкани сума гнили нишки, които хората наричат наследени навици, традиция, „така се знае от край време", „неизбежен плод на цивилизацията" и т.н. и т.н. А тук седи един от възлите, които разумният човек трябва да развърже в живота. Той трябва с буден ум да прегледа цялото си наследство – всичко онова, което се е вмъкнало така неусетно в него, да прецеди през ситото на своя личен опит всичко придобито, да отдели зърното от къклицата, да отдели във всички неща онова първично, реално ядро, в което пулсира Божествения живот, от ония дебели люспи, с които ги е обвил човешкият живот. Човек трябва да остане само с онова, което има не временна, човешка стойност, а реална цена в живота. Може в кесията да му останат само една-две златни монети от цялото му наследство, но да бъдат от чисто злато! Това някои наричат преценка на ценностите – сиреч, онова вътрешно приемане и отхвърляне, но не по пътя на сухо умозрение, а по пътя на живия опит... Това е един важен миг в живота на човека, мигът на неговото вътрешно пробуждане, когато човек „сам на себе си става въпрос", за да стане „сам на себе си ответ", както казва един посветен. На мистичен език това го наричат още „ставане сам на себе си път, преминаване през себе си". Както и да се назове тая фаза в развитието на човешкото съзнание, но оттук започва фактически окултното ученичество, встъпването на ученика в Пътя. За тоя път е говорил Христос, когато някога е изказал думите: „Аз съм Пътят, Истината и Живота". Встъпил в Пътя, човек решава сам да придобие своето богатство, да добие своето божествено наследие във вселената като разумна душа.
към текста >>

2. Окото и науката Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Представете си, че в стаята играе дете, а на масата стои кесия със злато; дохожда разбойник и отнася златото, но детето и не подозира за кражбата.
Преминал крадец, изплашил се - той помислил, че тук стои, очаквайки го, полицейският. Преминал влюбен юноша и сърцето му забило радостно: той счел дървото за своята възлюбена. Детето, наплашено от приказки, виждайки дървото, се разплаква, то помислило, че това е привидение. Но при всички случаи дървото било дърво. Ние виждаме светът такъв, каквито сме ние самите. Представете си, че в стаята играе дете, а на масата стои кесия със злато; дохожда разбойник и отнася златото, но детето и не подозира за кражбата. Няма разбойник в неговата душа и то не вижда разбойника. Само това виждаме ние вън в света, което е вътре у нас. Не казвайте, че светът е изпълнен със зло и с грях и плачете, че можете още да виждате зло и грях. Ако искате да помогнете на света, преди всичко не го осъждайте, не го отслабвайте с вашите разсъждения. Грях, страдание - какво е това, освен резултат на слабости?
към текста >>

3. ДУХЪТ НА НЕРОДЕНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

" Тяхната кесия е пъпна.
Когато съзнателният човек чуе тези думи и той сам трябва да излезе от гроба. Днес много хора казват, че Господ им говорил, както Христос проговорил едно време на Лазара, когато бил в гроба. Когато Бог проговори на човека, ако е мъртъв, той възкръсва; ако е болен, оздравява; ако страда, страданието му се превръща в радост; ако се намира в противоречия, те моментално изчезват. Всички учени, всички велики хора са възприемали и разбирали Божия глас и под Негово влияние те са могли да открият това, което днес наричаме изкуство, музика и наука. Те са богатите хора в света, на които всички казват: „Влезте вътре! " Тяхната кесия е пъпна. Когато влезете в някоя гостилница с празна кесия, гостилничарят казва: „Излезте вън! " Когато кесията ви е пълна, гостилничарят казва: „Влезте вътре! " Същото нещо стана и с Лазара. Когато забогатя, той влезе в гроба. Щом кесията му се изпразни, Христос дойде пред гроба му и каза: „Лазаре, излез вън!
към текста >>

Когато влезете в някоя гостилница с празна кесия, гостилничарят казва: „Излезте вън!
Днес много хора казват, че Господ им говорил, както Христос проговорил едно време на Лазара, когато бил в гроба. Когато Бог проговори на човека, ако е мъртъв, той възкръсва; ако е болен, оздравява; ако страда, страданието му се превръща в радост; ако се намира в противоречия, те моментално изчезват. Всички учени, всички велики хора са възприемали и разбирали Божия глас и под Негово влияние те са могли да открият това, което днес наричаме изкуство, музика и наука. Те са богатите хора в света, на които всички казват: „Влезте вътре! " Тяхната кесия е пъпна. Когато влезете в някоя гостилница с празна кесия, гостилничарят казва: „Излезте вън! " Когато кесията ви е пълна, гостилничарят казва: „Влезте вътре! " Същото нещо стана и с Лазара. Когато забогатя, той влезе в гроба. Щом кесията му се изпразни, Христос дойде пред гроба му и каза: „Лазаре, излез вън! " По същия начин и съвременните хора трябва да се освободят от своите стари превръзки, от своята слепота, както и от всички заблуждения и суеверия в живота, били те религиозни или научни.
към текста >>

" Когато кесията ви е пълна, гостилничарят казва: „Влезте вътре!
Когато Бог проговори на човека, ако е мъртъв, той възкръсва; ако е болен, оздравява; ако страда, страданието му се превръща в радост; ако се намира в противоречия, те моментално изчезват. Всички учени, всички велики хора са възприемали и разбирали Божия глас и под Негово влияние те са могли да открият това, което днес наричаме изкуство, музика и наука. Те са богатите хора в света, на които всички казват: „Влезте вътре! " Тяхната кесия е пъпна. Когато влезете в някоя гостилница с празна кесия, гостилничарят казва: „Излезте вън! " Когато кесията ви е пълна, гостилничарят казва: „Влезте вътре! " Същото нещо стана и с Лазара. Когато забогатя, той влезе в гроба. Щом кесията му се изпразни, Христос дойде пред гроба му и каза: „Лазаре, излез вън! " По същия начин и съвременните хора трябва да се освободят от своите стари превръзки, от своята слепота, както и от всички заблуждения и суеверия в живота, били те религиозни или научни. Докато не се освободят от тези неща, те от гроба няма да излязат и живот вечен няма да придобият.
към текста >>

Щом кесията му се изпразни, Христос дойде пред гроба му и каза: „Лазаре, излез вън!
" Тяхната кесия е пъпна. Когато влезете в някоя гостилница с празна кесия, гостилничарят казва: „Излезте вън! " Когато кесията ви е пълна, гостилничарят казва: „Влезте вътре! " Същото нещо стана и с Лазара. Когато забогатя, той влезе в гроба. Щом кесията му се изпразни, Христос дойде пред гроба му и каза: „Лазаре, излез вън! " По същия начин и съвременните хора трябва да се освободят от своите стари превръзки, от своята слепота, както и от всички заблуждения и суеверия в живота, били те религиозни или научни. Докато не се освободят от тези неща, те от гроба няма да излязат и живот вечен няма да придобият. Всички хора трябва да се подчинят на вътрешния глас в себе си, на Божественото начало, което им казва: „Излез вън|". Има ли нещо лошо в излизането? Всяко дете, което е излязло от къщата на своите родители, и отишло да се учи, е станало учен човек.
към текста >>

4. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Можем ли си представи Мойсей, Христос или Ганди въоръжени с кесията на Карнегий?
Затова са се родили диктатори. Те се търпят, понеже чувството за достойнството и за правото на личността не е вече достатъчно живо. Задължителната военна служба е най-срамотния белег на липса на лично достойнство, от което страда нашата цивилизация." Ето и схващането на Айнщайн за богатството: „Аз съм дълбоко убеден, че всичките богатства на света не биха могли да подтикнат човечеството по-напред дори и да биха били в най-подходящите за това ръце. Само примерът на големите и чисти личности може да води към благородни съждения и благородни действия. Среброто (парите) събужда само егоизма и тика всякога неудържимо към лоши навици и обичаи. Можем ли си представи Мойсей, Христос или Ганди въоръжени с кесията на Карнегий? " Във връзка с възпитанието четем по-нататък следните мисли: „Дано братският съюз на народите всеки ден стане за хората все по-дълбоко въжделение. Аз живея с надеждата, че идващите генерации ще карат да се черви от срам нашето днешно поколение. Всичко, което днес ни учудва, обръща се А. към децата, е дело на много и много поколения, създадено в различни страни на земята с цената на големи мъки и търпеливи усилия. По този начин, ние смъртните ставаме безсмъртни в тия неща, които създаваме взаимно, допринасяйки за дела, които не се губят.
към текста >>

5. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Ръката му стискаше в джоба кесията, като че ли някой се готвеше да му я вземе.
Когато наближиха града, той млъкна и се сбогува мълчаливо с поп Грую. Тоя го гледаше, как се отдалечава нататък към пазаря, дърпайки кравата, която пък се дърпаше и извиваше главата към село. Поп Грую се спре насред пътя между селото и града. Той не можеше да направи нито една крачка към едната, или другата посока. Той беше прекосен в краката, гледаше стреснато и не разбираше, какво става с него. Ръката му стискаше в джоба кесията, като че ли някой се готвеше да му я вземе. Той отиваше в града да купува дрехи за себе си и за семейството си, както и тоя селянин, с тая разлика, че той имаше пари доволно за всичко, без да продава единствения си имот, когато този човек трябваше да къса от залъка си, за да се облекат. Неговите пари стигаха за всичко и за тая крава дори, ако рече да я купи. Нещо неясно и тъмно смути неговия здрав разум, зачовърка сърцето му, което се свиваше от време на време. А най-лошото беше това, че той имаше едно усещане, ясно като ден, че всичко, което беше говорил в продължение на двата часа по пътя, не струва колкото изтърканата подкова на тая крава. "И таз добра!
към текста >>

Но къде ръка да извади кесията, която беше потънала в неговия дълбок джоб, стискана от сухите пръсти на старческа ръка?
Така той пристигна дома, влезе в стаята и до вечерта не излезе. Работата беше там, че след хубавата проповед и след нерадостния разказ за теглото на този непознат селянин, нещо у него му подсказа, че той трябваше да помогне на този селяк, тъкмо пред светлите празници и да направи така, че тоя беден човечец да не се лиши от единственото си препитание. Просто и ясно! Такова нещо изпитват в един и същи час много хора на земята, но колко слушат тоя глас и изпълняват повеленията му? Наред с всички и поп Грую чу и разбра на часа, какво трябваше да направи. Но къде ръка да извади кесията, която беше потънала в неговия дълбок джоб, стискана от сухите пръсти на старческа ръка? Разбира се, той не искаше да направи нещо за тоя случайно срещнат сиромах, непознат и от чуждо село. Отде накъде! Малко ли сиромаси има по земята, та тъкмо на този да помогне. Че той не е някой голям чорбаджия! Един поп колко може да има, макар че имотецът се увеличаваше всяка година и парите му носеха добра лихва.
към текста >>

6. ГРАЖДАНИ НА ВСЕМИРНАТА ДЪРЖАВА-БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Ако иска да обича, да отвори кесията си, да дава; да отвори хамбара си, да дава; да иде да работи и да слугува на тия, които обича.
Кръчмарят обича парите, но не и този, който пие. Да се пазим от тази любов! Често някой казва, че обича едного, а иска да вземе нещо от него. Той иска да вземе, а мисли, че дава. Когато говори за любовта, човек трябва да знае следното: той ли иска да обича, или иска другите него да обичат. Ако иска да обича, да отвори кесията си, да дава; да отвори хамбара си, да дава; да иде да работи и да слугува на тия, които обича. Като обича човек, дава. Когато иска да го обичат, то е друг въпрос. Когато го обичат, тогава да благодари на това, което му дават. Някой казва: аз обичам. Тази идея не е права.
към текста >>

7. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 193 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Развърза той мазна кесия която носеше винаги в пазвата си, извади от нея златни напалеони и дава на доктора.
Като го видяха синовете, разтопиха се сърцата им, сълзи изпълниха очите им и те грабнаха старата бащина ръка, целyнаxa я и молеха за прошка. Като го изведоха на двора, селяните се замаяха. Стопил се бе за една нощ старецът, побелял бе съвсем. Очите му се бяха изплакали. Смъкнал се бе до вчера издръжливият дядо Гено. Развърза той мазна кесия която носеше винаги в пазвата си, извади от нея златни напалеони и дава на доктора. — Всичките ще ти ги дам господине, само върнете в живот детето. — Парите не дават живот дядо. И цялата земя да ми харижеш, пак не ще даде живот на детето, ако не изтрае голямото сътресение. Каквото мога да направя, ще го направя и без пари, защото ми е жал за такова хубаво дете, но твоите жълтици не помагат сега. Разплака се дядо Гено като дете.
към текста >>

захвърли кесията, която цял живот висеше на шията му.
— Всичките ще ти ги дам господине, само върнете в живот детето. — Парите не дават живот дядо. И цялата земя да ми харижеш, пак не ще даде живот на детето, ако не изтрае голямото сътресение. Каквото мога да направя, ще го направя и без пари, защото ми е жал за такова хубаво дете, но твоите жълтици не помагат сега. Разплака се дядо Гено като дете. захвърли кесията, която цял живот висеше на шията му. Събраха се старци край него да го тешат. — Господ ме прокле — каза той, Господ ме прокле, че аз, стар човек, на звяр се бях обърнал. Шетаха и ходеха снахите и дъщерите на баба Маргарита, тичаха една през друга да услужват каквото трябваше и в цялата къща бе тихо, само понякога се чуваше да изплаче някой, да писне майката по отиващото си дете. Втория ден преваляше, а Минка бяла като мрамор лежеше изопната не мърдаща. Който я видеше казваше, че такова хубаво дете не е виждал.
към текста >>

8. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 264 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това значи да обърне човек неприятелите си в приятели Един евангелски проповедник проповядвал в една аристократическа църква и казвал на своите пасоми: Аз вярвам в това обръщане на хората, в което едновременно с тях и кесията им се обръща Ако човек се обърне към Бога и кесията му се обърне заедно с него, това обръщане е право.
Това е алхимията на живота. За това, обаче, се изисква наука. „На двама господари“. В тази глава Христос изнася един личен спор между господар и слуга. От постъпката на слугата Христос казва на учениците си: „Бъдете и вие толкова умни като него, да си направите приятели от богатството на неправдата“. Това значи да обърне човек неприятелите си в приятели Един евангелски проповедник проповядвал в една аристократическа църква и казвал на своите пасоми: Аз вярвам в това обръщане на хората, в което едновременно с тях и кесията им се обръща Ако човек се обърне към Бога и кесията му се обърне заедно с него, това обръщане е право. Но ако той се обърне, а кесията му не се обърне, в това обръщане има нещо неразбрано. Някой казва, че разбира музиката, че познава всичко. Обаче, като седне да пее, не може да пее. Започне да свири, не може да свири. Това не е никакво разбиране на музиката.
към текста >>

Но ако той се обърне, а кесията му не се обърне, в това обръщане има нещо неразбрано.
За това, обаче, се изисква наука. „На двама господари“. В тази глава Христос изнася един личен спор между господар и слуга. От постъпката на слугата Христос казва на учениците си: „Бъдете и вие толкова умни като него, да си направите приятели от богатството на неправдата“. Това значи да обърне човек неприятелите си в приятели Един евангелски проповедник проповядвал в една аристократическа църква и казвал на своите пасоми: Аз вярвам в това обръщане на хората, в което едновременно с тях и кесията им се обръща Ако човек се обърне към Бога и кесията му се обърне заедно с него, това обръщане е право. Но ако той се обърне, а кесията му не се обърне, в това обръщане има нещо неразбрано. Някой казва, че разбира музиката, че познава всичко. Обаче, като седне да пее, не може да пее. Започне да свири, не може да свири. Това не е никакво разбиране на музиката. Нищо не си разбрал от музиката.
към текста >>

9. -

Като се страхуват, че тяхната бедност на ума или на кесията може да бъде открити, те пропускал, много благоприятни случаи, които биха могли да извлекат от допира с тия хора.
Страхът е смъртен враг на всяко постижение. Той е отрова на щастието. Много хора винаги се страхуват от нещо. Нямат достатъчно смелост до се радват на живота. Страхуват се да бъдат между хора, които ги превъзхождат умствено, или които щастието е облагодетелствано повече. Като се страхуват, че тяхната бедност на ума или на кесията може да бъде открити, те пропускал, много благоприятни случаи, които биха могли да извлекат от допира с тия хора. Те са страхливци, а страхливците никога не са щастливи. Човек е създаден да господства над средата. Най-големите ни врагове живеят в самите нас, в нашето въображение, в нашите погрешни схващания за живота. Създадени сме за да господстваме, а не да бъдем роби, а няма робство като това, което се дължи на убеждението или на предразсъдъка, който ни прави страхливци. Глупавите предразсъдъци и невежеството помрачават щастието на много люде.
към текста >>

10. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Големи-крупни личности с малки очи, закръглени пълно:висящи бузи, надути уста и брада, която прилича на кесия или торба; които са продължително заети със собствената си тлъстина, които винаги кашлят, плюят, пушат, дъвчат тютюн, духат носовете си, и при всеки случай гледат спокойствието си, без да зачитат другите — такива са, в действителност, леки, празни, безсилни, суетни, Непостоянни, не разумни, възгордени, сластолюбиви характери, мъчно се ръководят, желаят много, а се наслаждават малко — а който се наслаждава малко, дава малко. 4.
Ако няма там врезки или ямички, изтънченост или енергия, напразно ще търсим в цялото лице целия човек и във всичките действия и операции на ума — мислителя: този е човекът, който не ще бъде задоволен, без истински, ясни, определени, последователни и свързани идеи. Избягвайте: 1. Този, който,без мигане, е навикнал да гледа на две страни в едно и също време, с малки ясни очи в неравни направления: и който освен това има черни зъби; и с наведен гръб, бил той висок или низък на ръст, и наклонен презрителен смях — такъв да избягвате, въпреки, всичката му проницателност, знание и остроумие, като фалшива и подла личност, лишен от чест, безсрамен, хитър и търсещ само своя интерес. 2. „Избягвайте големи очи в малки лица, с малки носове, в личности малки на ръст (фиг. 36), които, когато се смеят, ясно показват, че не са весели — и всред всичката радост те изглежда да манифестират, в присъствието ви една злобна усмивка, която не могат да скрият. 3. Големи-крупни личности с малки очи, закръглени пълно:висящи бузи, надути уста и брада, която прилича на кесия или торба; които са продължително заети със собствената си тлъстина, които винаги кашлят, плюят, пушат, дъвчат тютюн, духат носовете си, и при всеки случай гледат спокойствието си, без да зачитат другите — такива са, в действителност, леки, празни, безсилни, суетни, Непостоянни, не разумни, възгордени, сластолюбиви характери, мъчно се ръководят, желаят много, а се наслаждават малко — а който се наслаждава малко, дава малко. 4. Колкото и интелигентен, учен, проницателен или полезен да е един човек,;ако той постоянно преценява или изглежда да преценява себе си; ако си дава тежест, за да скрие липсата от вътрешна активна сила; ако той ходи с измерени стъпки и никога не забравя себе си, даже за момент; но излага себе си в глава; в шия, в плещи; и пак в действителност е с леко, несмислено и злобно разположение; и щом остане сам, напуска всяко достойнство, тежест и себеизтъкване, но не и своя егоизъм - той никога не ще ви бъде приятел. Предупреждения 1. Когато един бърз, груб мъж е благ, тих и учтив към вас само, и продължително се старае да се усмихва, или да предизвика една усмивка — кажете на себе си: „Не можем да имаме нищо общо“ —- и бързо се отвърнете от него, преди да направи линиите и бръчките на лицето си пак да ви се нравят. Линията или бръчката на челото и онази на бузите, които изведнъж предшествуват изкуственото му притворство и в този момент почти винаги се показват силно, са истински. Очертайте и двете и ги наречете предупредителни черти във физиогномическата си азбука. 2.
към текста >>

11. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Същевременно църквата трябва да се отдели от държавата за да се даде възможност на духовенството да се реформира вътрешно, та свободно и безкористно да служи на Бога и на народа, а не само на кесията си както прави сега по професия, с което е отчуждило от себе си целия народ.
Поуката от миналото и сегашното положение на народа диктува да се започне възродяването му отначало. Необходимо е, преди всичко създаването на една власт от доказано неопетнени, честни и умни хора, като временна мярка. А през времето, когато ще се упражнява тая власт от най-добрите, да се започне усилено реформата на учебното дело и на духовенството. Досегашното наше училище, което е създало само един умствен и морален пролетарият, хора без солидни знания за живота, без установен здрав мироглед, основан на природните закони, и без възвишен морал, трябва час по-скоро и основно да се преустрои по найрационален начин съобразно с принципите, които ние проповядваме и доказваме, според най-новите научни изследвания. Само чрез новото училище, уредено точно съгласно окултните закони на развитието, може да се възпита, обучи и оформи едно здраво поколение. Същевременно църквата трябва да се отдели от държавата за да се даде възможност на духовенството да се реформира вътрешно, та свободно и безкористно да служи на Бога и на народа, а не само на кесията си както прави сега по професия, с което е отчуждило от себе си целия народ. Тогава резултатът от новото възпитание, добито от младежите чрез окултната школа и от възрастните чрез дейността на истинските Христови служители, ще бъде едно ново общество, едно ново държавно управление. С тия коренни реформи, които трябва да се разширят хармонично във всички области на живота, българите трябва да бързат, докато не е ударил дванадесетия час. Удари ли тоя час, при сегашните условия, които постоянно се влошават, тогава всичко ще бъде изгубено: пълното обществено разложение ще погълне безвъзвратно, като една ненаситна хидра, всичко, което носи българско име!... -------------------------------- [1] в смисъл „вечни“, „неизхабими“. Вж. Речник на българския език: те.2.
към текста >>

12. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

„Навярно ще си помислите, че тази кесия злато ми принесе полза?
„Когато, след излекуването на раните си, бях в състояние пак да вървя, аз отидох в една от палатките с червено знаме, за която ми бяха казали, че е кафене. Докато пиех кафе, чух един чужденец да се оплаква, че не можел да намери ценния си пръстен, който бил изгубил, при все че на три пъти съобщил чрез глашатая, че предлага едно възнаграждение от 200 жълтици на оня, който му го донесе. Разбрах, че се касае за същия пръстен, който бях имал нещастието да намеря. Отправих се към чужденеца и му обещах, че ще му посоча лицето, което бе взело насила от мене пръстена. Чужденецът успя да си вземе пръстена и понеже беше убеден, че аз бях действал честно, той ми подари 200 жълтици, като възнаграждение за наказанието, което аз несправедливо бях претърпял заради него. „Навярно ще си помислите, че тази кесия злато ми принесе полза? Съвсем не, никак не! — Тя стана причина за нови нещастия. „Една нощ, когато мислех, че войниците, които живееха в същата палатка с мене, спят дълбоко, аз си позволих удоволствието да броя съкровището си. На следния ден аз бях поканен от другарите си да пия шербет с тях. Какво бяха турили в шербета, който пих, не зная, но аз не можах да устоя на съня, който ме налегна.
към текста >>

„Първото нещо, за което помислих след като дойдох на себе си, бе кесията ми с жълтици.
— Тя стана причина за нови нещастия. „Една нощ, когато мислех, че войниците, които живееха в същата палатка с мене, спят дълбоко, аз си позволих удоволствието да броя съкровището си. На следния ден аз бях поканен от другарите си да пия шербет с тях. Какво бяха турили в шербета, който пих, не зная, но аз не можах да устоя на съня, който ме налегна. Заспах дълбоко и когато се събудих, намерих се, че лежа под една палма, на значително разстояние от лагера. „Първото нещо, за което помислих след като дойдох на себе си, бе кесията ми с жълтици. Кесията намерих в пояса си, но като я отворих, видях, че тя бе пълна с камъчета, и че в нея нямаше ни една жълтица. Не се съмнявах, че бях обран от войниците, с които бях пил шербет, и бях уверен, че някой от тях трябва да е бил буден, когато броях парите си, понеже, като не бях поверил никому тайната за богатството си, те не биха могли да подозират, че притежавам нещо, тъй като откакто бях почнал да дружа с тях, аз се бях представял, че съм в голяма нужда. „Напразно се отнесох до началството за помощ. Войниците заявяваха, че са невинни. Никакво положително доказателство против тях не можеше да се представи и аз си навлекох само присмехите и ненавистта им.
към текста >>

Кесията намерих в пояса си, но като я отворих, видях, че тя бе пълна с камъчета, и че в нея нямаше ни една жълтица.
„Една нощ, когато мислех, че войниците, които живееха в същата палатка с мене, спят дълбоко, аз си позволих удоволствието да броя съкровището си. На следния ден аз бях поканен от другарите си да пия шербет с тях. Какво бяха турили в шербета, който пих, не зная, но аз не можах да устоя на съня, който ме налегна. Заспах дълбоко и когато се събудих, намерих се, че лежа под една палма, на значително разстояние от лагера. „Първото нещо, за което помислих след като дойдох на себе си, бе кесията ми с жълтици. Кесията намерих в пояса си, но като я отворих, видях, че тя бе пълна с камъчета, и че в нея нямаше ни една жълтица. Не се съмнявах, че бях обран от войниците, с които бях пил шербет, и бях уверен, че някой от тях трябва да е бил буден, когато броях парите си, понеже, като не бях поверил никому тайната за богатството си, те не биха могли да подозират, че притежавам нещо, тъй като откакто бях почнал да дружа с тях, аз се бях представял, че съм в голяма нужда. „Напразно се отнесох до началството за помощ. Войниците заявяваха, че са невинни. Никакво положително доказателство против тях не можеше да се представи и аз си навлекох само присмехите и ненавистта им. В силната си скръб аз се нарекох с името, което, от пристигането си в Египет, избягвах да произнасям — Мурат Нещастникът.
към текста >>

Некои, обаче, ме наричаха и „Мурад с кесията с камъчетата“.
Войниците заявяваха, че са невинни. Никакво положително доказателство против тях не можеше да се представи и аз си навлекох само присмехите и ненавистта им. В силната си скръб аз се нарекох с името, което, от пристигането си в Египет, избягвах да произнасям — Мурат Нещастникът. Името и случката се разчуха из лагера. След това аз често бях наричан с това название. Некои, обаче, ме наричаха и „Мурад с кесията с камъчетата“. „Всичко, обаче, което бях изстрадал, е нищо в сравнение с сполетелите ме след това нещастия. „По това време обичай беше в турския лагер войниците да се забавляват с стреляне на някой нишан. Началството се противопоставяше на тази опасна забава, но напразно. Понякога, след получаване някоя заповед от началството си, войниците спираха стрелбата за кратко време, но след това те я подемаха наново, въпреки всички заповеди. Дотолкова нямаше дисциплина в армията ни, щото това неподчинение оставаше ненаказано.
към текста >>

„Додето говорех, един от пътниците забеляза кесията, която висеше от моя пояс.
Моят сигнал бе забелязан! Керванът тръгна към мене. Едва имах сили да говоря. Един роб дойде и ми даде малко вода. След като пих, аз им обясних кой съм и как попаднах в това положение. „Додето говорех, един от пътниците забеляза кесията, която висеше от моя пояс. Тя бе същата, която ми даде търговецът, на когото бях намерил пръстена, той ми я беше дал и аз я бях внимателно запазил, защото на нея бе изписано името на моя благодетел и един стих от Корана. Когато той ми я даде, каза ми, че навярно ние ще се срещнем пак в друга не- коя част на света и че той ще ме познае по този знак Лицето, което сега забеляза кесията, бе негова брат. Когато аз му разказах как съм се сдобил с нея, той има добрината да ме вземе под своята закрила. Той бе търговец, който сега отиваше с кервана към Кайро. Той предложи па ме вземе с себе си и аз драговолно приех предложението, като обещах да му служа тъй вярно, както робите му.
към текста >>

Когато той ми я даде, каза ми, че навярно ние ще се срещнем пак в друга не- коя част на света и че той ще ме познае по този знак Лицето, което сега забеляза кесията, бе негова брат.
Едва имах сили да говоря. Един роб дойде и ми даде малко вода. След като пих, аз им обясних кой съм и как попаднах в това положение. „Додето говорех, един от пътниците забеляза кесията, която висеше от моя пояс. Тя бе същата, която ми даде търговецът, на когото бях намерил пръстена, той ми я беше дал и аз я бях внимателно запазил, защото на нея бе изписано името на моя благодетел и един стих от Корана. Когато той ми я даде, каза ми, че навярно ние ще се срещнем пак в друга не- коя част на света и че той ще ме познае по този знак Лицето, което сега забеляза кесията, бе негова брат. Когато аз му разказах как съм се сдобил с нея, той има добрината да ме вземе под своята закрила. Той бе търговец, който сега отиваше с кервана към Кайро. Той предложи па ме вземе с себе си и аз драговолно приех предложението, като обещах да му служа тъй вярно, както робите му. Керванът тръгна и аз бях отнесен с него. „Търговецът, който стана мой господар, се отнасяше с мен много благо, но като узна всичките ми злощастия, той ме накара да му се обещая, че не ще правя нищо додето първом не се посъветвам с него.
към текста >>

Господарят ми даде една кесия с петдесет жълтици и, като се сбогува с мене, каза ми: „ако можеш, Мураде, употреби тези пари благоразумно.
Когато съм заспал, аз съм изпуснал лулата от устата си и тя е паднала върху балите с памук. Огънят от лулата се е изтърсил и е подпалил памука. Във всички пасажери аз навявах ужас и гняв, гледаха минута по-скоро да ме стоварят на суша, пък ако ще да бъде и пуст остров. Аз забелязах, че даже моя милостив господар чакаше нетърпеливо да се отърве час по- скоро от Мурад Нещастника и от неговата зла участ. „Естествено аз бях много доволен, когато ние стигнахме на едно пристанище и там бях развързан. Господарят ми даде една кесия с петдесет жълтици и, като се сбогува с мене, каза ми: „ако можеш, Мураде, употреби тези пари благоразумно. Може би цялата ти съдба да се промени от сега нататък“. Това аз малко вярвах, но реших, колкото ми е възможно, да употребя парите по-благоразумно. „Като вървях през улиците на Кайро и се чудех как по-добре да използвам тия пари, аз бях спрян от едного, който ме повика на име и ме попита, защо се преструвам, че го не познавам. Аз се вгледах в него и, за голямо съжаление видях, че това е евреина Рахуб, от когото бях заел малко пари на лагера в Ел- Ариш. Не се съмнявах, че пак моята зла съдба го е довела в Кайро.
към текста >>

13. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Още рано след обед сандъка ми бързо се изпразни и кесията ми се напълни.
III, кн. 1 — 2). Мурад-Нещастникът (продължение от кн. III) На следния ден аз се отправих към пазаря. След като изложих стоката си, явиха се много купувачи. Още рано след обед сандъка ми бързо се изпразни и кесията ми се напълни. Печалбата от тия дрехи бе тъй голяма, че не можах да се начудя, как Ракуб се съгласи да ми ги отстъпи. Само няколко деня след като бях продал дрехите, един търговец от Дамаск, който бе купил от тях два чифта, ме срещна и много тъжен ми каза, че двете му робини, които облекли дрехите, тежко заболели. Аз не можах да допусна, че дрехите бяха причината за тяхното заболяване, но скоро след това, като минавах през пазаря, аз бях нападнат най-малко от дузина търговци, които ми се оплакаха от същото нещо. Те настояваха да узнаят, от де съм се сдобил с тези дрехи, и дали и аз съм обличал някой от тях. Този ден за пръв път аз си бях позволил лукса, да обуя едни жълти пантофи, единственото хубаво нещо, което бях запазил за себе си от всичката онази примамлива стока.
към текста >>

Ето тук е и твоята кесия, която спасих от тълпата и, което бе още по-трудно, от чиновниците по правосъдието.
Положението ми се влошаваше още повече, когато припадъкът ме оставяше, защото идвах на себе си и можах да мисля за злощастията, които моята зла съдба е донесла и на другите. При първото ми свестяване, аз се огледах и видях, че съм пренесен от хубавата ми квартира в една мизерна колиба. Една стара жена, която пушеше лулата си, в далечния ъгъл на стаята, ми извести, че по заповед на съдията от Кайро, на когото търговците са се оплакали, аз съм бил изхвърлен от града. Фаталният сандък бил изгорен и къщата, в която съм квартирувал, била срината до основите. „Ако не бях аз, продължи старата жена, ти до сега би умрял; но аз съм се заклела пред великия ни пророк, че не ще пропускам случаите, които ми се отдават, да върша добро, и поради това, когато ти бе напуснат от целия свят, аз почнах да се грижа за тебе. Ето тук е и твоята кесия, която спасих от тълпата и, което бе още по-трудно, от чиновниците по правосъдието. Ще ти дам сметка за всяка пара, която съм изхарчила, като ти обясня и причината, поради която съм направила такава необикновена клетва. Понеже вярвах, че тази благодетелна жена изпитваше голямо удоволствие, когато говореше, аз кимнах с глава, за да й благодаря за обещания разказ и тя го поде; но трябва да призная, че аз не слушах с всичкото си внимание, което разказът й, без съмнение, заслужваше даже любопитството, най-силната страст у нас, турците, бе замряло у мене. Аз съвсем не си спомням разказа на старата жена. Но нека продължа моят. Времето стана много горещо.
към текста >>

Аз се съвзех и намерих кесията си твърде олекнала от моята болест.
Понеже вярвах, че тази благодетелна жена изпитваше голямо удоволствие, когато говореше, аз кимнах с глава, за да й благодаря за обещания разказ и тя го поде; но трябва да призная, че аз не слушах с всичкото си внимание, което разказът й, без съмнение, заслужваше даже любопитството, най-силната страст у нас, турците, бе замряло у мене. Аз съвсем не си спомням разказа на старата жена. Но нека продължа моят. Времето стана много горещо. Някой от лекарите твърдяха, че тая горещина ще се укаже гибелна за техните пациенти; но въпреки техните предсказания, горещината спре епидемията. Аз се съвзех и намерих кесията си твърде олекнала от моята болест. Аз споделих остатъка от парите с моята човеколюбива сестра милосърдна и я изпратих в града, за да узнае какво става там. Тя ми яви, че гневът против мене поради грозната епидемия е доста затихнал, но че е срещнала няколко погребения и чула много търговци да проклинат глупостта на Мурад-Нещастника, който, както те казвали, бил донесъл всичкото това злощастие на жителите на Кайро. „Даже глупците“, казвали, „учат чрез опитност“. Аз изгорих леглото, на което лежах болен, и дрехите, които носех. Скрих истинското си име, което, знаех, ще повдига омраза, и с една тълпа нещастници се промъкнах в един лазарет, дето пазех карантина и всекидневно произнасях молитви за болните.
към текста >>

14. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Дамат Заде, търговецът, когото бях разбудил предишната нощ, ми подари голяма кесия със злато и сложи на пръста ми скъпоценен диамантен пръстен.
Злосторниците, причинители на пожара, дойдоха да му се наслаждават и да грабят, но те бяха разочаровани, учудени, задето бяха арестувани. Те не можеха да разберат, как е бил открит плана им. Понеже на време се взеха мерки, пожарът бе скоро загасен в къщата на приятеля ми и при все че на много части из града през тази нощ избухна пожар, той нанесе малко повреда, поради навременните мерки и защото, като бяха затворени чешмите, набрало се бе много вода, та сега тя течеше обилно. Освен това хората бяха навреме разбуждани, и те избягваха неповредени. На следния ден, щом като се явих на пазаря (в безистена), търговците ме заобиколиха и ме нарекоха свой благодетел и спасител на живота и богатствата им. Дамат Заде, търговецът, когото бях разбудил предишната нощ, ми подари голяма кесия със злато и сложи на пръста ми скъпоценен диамантен пръстен. Всичките търговци последваха примера му, като ми дадоха богати подаръци. И съдиите ми изпратиха подаръци, като награда, а великият везир ми прати един грамаден диамант и една саморъчна записка, на която бе писал: „На този, който спаси Цариград“. Извинете ме, господа, за дето като че се хваля с всичко това. Вие пожелахте да чуете моята история и заради това аз не мога да не ви кажа най-важната случка в моя живот. В двадесет и четири часа аз се видях, поради подаръците, които бях получил, по-богат, отколкото някога съм можал да мечтая да стана.
към текста >>

15. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Разпуснатият ми живот еднакво изтощи и тялото ми, и кесията ми.
Баща ми, Клоний, служеше в войската под началството на Лагида и свърза съдбата си с него. Като стана господар на Египет, Птоломей щедро награди баща ми и му даде висока длъжност в двореца си. Аз растях в разкош, и понеже бях единствено дете, родителите страшно ме галеха и аз водех празен живот, отдавайки се само на удоволствия. На двадесет години аз изгубих баща си. Лишен от последния контрол, аз вършех такива безумия и водех толкова нередовен живот, че в пет години прахосах състоянието си и една прекрасна сутрин се събудих болен и беден. Разпуснатият ми живот еднакво изтощи и тялото ми, и кесията ми. Настана време на тежки изпитания. Всички приятели, които се трупаха на моите пирове, всички жени, които си оспорваха една на друга моето разположение, и даже паразитите, които се хранеха от моите благодеяния — всички ме напуснаха. Аз останах сам, без счупена пара в джоба и, разбира се, бих умрял от сиромашия и болест, ако не ме бе прибрал един беден човек, бивш войник, който бе служил под началството на моя баща. Той почна да се грижи за мене. Когато аз се поправих дотолкова, че можех да ходя, ние напуснахме Александрия и заминахме за едно малко имение, останало наследство на Мериона — тъй се казваше моя покровител.
към текста >>

Макар кесията ми в джоба и да бе пълна, но покровителят ми не позволи да се видя с никого от приятелите ми.
Да закусим и пийнем, а после — на път. Аз изядох с удоволствие едно вкусно парче дивеч и изпих една чаша старо вино. После ние тръгнах ме на път. На известно разстояние от пещерата ни чакаха два великолепни коня, който държеше един дребен и гърбав слуга, като този, който ни придружаваше. Ние стигнахме в Александрия. Макар кесията ми в джоба и да бе пълна, но покровителят ми не позволи да се видя с никого от приятелите ми. Същата вечер ние се качихме на един кораб и отплувахме за Европа. Ще замълча подробностите на нашето пътуване; достатъчно е, ако кажа, че моят спътник ме доведе именно тук, на това място. От площадката на скалата аз видях същия този пейзаж, на който се любувахте и вие и който почти не се е изменил от онова време. После ние влязохме в тази съща та стая, дето сега седим. Тука също почти нищо не се е изменило.
към текста >>

Но на разстояние точно колкото да посегне с ръката си, той съгледал, както бил прострян, една медна кесия.
На другия ден той се качи на един търговски кораб. След много закъснения и перипетии, неизбежни в тоя начин на пътуване, студентът — окултист слезе в един град на западния брег. Едва току-що бе пристигнал там, и един циклон се спуснал върху града и напълно го разрушил. Нашият млад окултист, след като дошъл на себе си, прострян на земята не далеч от мястото, дето изгубил съзнание в момента на катаклизма, се видя покрит с рани и дори единия му крак бил счупен. Безжизнените човешки и животински трупове постилали земята около него, с много бройни останки, пръснати в разни направления. Но на разстояние точно колкото да посегне с ръката си, той съгледал, както бил прострян, една медна кесия. Момъкът тутакси я взел и почнал да разглежда какво има в нея; тъкмо 10,000 долара в банкноти, без ни една картичка или друг най-малък белег за нейния притежател. Като турил намереното в джоба на изпокъсаната си дреха, той се повлякъл по ръце и по колени и най после бил намерен от някои милостиви хора. Наглеждан и окончателно изцерен, той търсил много време притежателя на кесията, но не можал да го намери, и задържал сумата за себе си като отговор на просбата си, чието пресилване едва ли не му коства живота. Не ни казвайте, моля, че пресилената просба на младия окултист е била причината на катаклизма, тъй като по следния не е имал нищо общо с неговото създание. Но студентът е бил увлечен от циклона и изтърпял всичките му ужаси вследствие бурното си умствено състояние, в което той отправи просбата си: тя трябваше да бъде удовлетворена, както бе отправена.
към текста >>

Наглеждан и окончателно изцерен, той търсил много време притежателя на кесията, но не можал да го намери, и задържал сумата за себе си като отговор на просбата си, чието пресилване едва ли не му коства живота.
Нашият млад окултист, след като дошъл на себе си, прострян на земята не далеч от мястото, дето изгубил съзнание в момента на катаклизма, се видя покрит с рани и дори единия му крак бил счупен. Безжизнените човешки и животински трупове постилали земята около него, с много бройни останки, пръснати в разни направления. Но на разстояние точно колкото да посегне с ръката си, той съгледал, както бил прострян, една медна кесия. Момъкът тутакси я взел и почнал да разглежда какво има в нея; тъкмо 10,000 долара в банкноти, без ни една картичка или друг най-малък белег за нейния притежател. Като турил намереното в джоба на изпокъсаната си дреха, той се повлякъл по ръце и по колени и най после бил намерен от някои милостиви хора. Наглеждан и окончателно изцерен, той търсил много време притежателя на кесията, но не можал да го намери, и задържал сумата за себе си като отговор на просбата си, чието пресилване едва ли не му коства живота. Не ни казвайте, моля, че пресилената просба на младия окултист е била причината на катаклизма, тъй като по следния не е имал нищо общо с неговото създание. Но студентът е бил увлечен от циклона и изтърпял всичките му ужаси вследствие бурното си умствено състояние, в което той отправи просбата си: тя трябваше да бъде удовлетворена, както бе отправена. Осмо правило, бъдете всякога спокойни и разсъдливи, но положителни, когато просите. Не просете никога на бърже. Умствената разбърканост, произведена от прибързването, отлага материализацията на вашето създание.
към текста >>

0.43408703804016