Търсене в текстове за 'Кесия'

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Намерената кесия 31.
Трите хляба от Скопие 26. Този хляб ти ще го раздаваш 27. На гости в село Изворище 28. Уволнен по съкращение 29. Решили да бият попа 30. Намерената кесия 31. Да живееш за истината 32. При болно дете 33. Молитвата на туркинята 34. Пет минути преди дванадесет 35. Ясновидката Кортеза в Айтос 36.
към текста >>

10. 01 - 10. ОТ ВРАГ - ПРИЯТЕЛ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Ето, виж кесията - цената на твоя живот.
10. ОТ ВРАГ - ПРИЯТЕЛ Не минало много време след палежа на кошарата и бил организиран банкет в гората на хаджийската поляна, на който били поканени мнозина гости, включително и Георги. Два дни преди банкета се явил човек, късно през нощта пред пътната врата на Георги Куртев. На вратата стоял Смаил-ага и заговорил: „Георги ефенди, ако си получил покана за банкета, недей да ходиш, защото има заговор срещу живота ти. Животът ти е оценен на тридесет наполеона. Аз съм човекът, който трябва да те убие, скрит в гората на завоя. Ето, виж кесията - цената на твоя живот. Най-добре е да си намериш работа и да се махнеш преди това от селото. Така тебе няма да те има и аз няма да има кого да убивам. " След това Смаил-ага се загубил в нощта. Рано в зори Георги станал, оседлал коня и тръгнал от селото за града, но по околен път от предпазливост. Така банкетът не се състоял и гуляят се отложил.
към текста >>

11. 01 - 30. НАМЕРЕНАТА КЕСИЯ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

30. НАМЕРЕНАТА КЕСИЯ Това, което ще разкажем, вероятно е било през 1923 или 1924 година.
30. НАМЕРЕНАТА КЕСИЯ Това, което ще разкажем, вероятно е било през 1923 или 1924 година. Трима търговци от гр. Айтос - Стефан Стойнов, Йордан Кочев и Димитър Панайотов, тръгват към балканските села да купуват едър рогат добитък за кланицата. Пристигат в с. Орман, а сега Горица, но си спомнили, че хората по този край са крадци и разбойници, а те - търговци, хора с много пари. Обзело ги страх, че вече може би някой ги дебне.
към текста >>

Отишли на чешмата да се умият и чуват, че кехаята от баира вика и съобщава за намерена кесия, но не вярвали на ушите си.
След това внесли още преди да е залязло слънцето няколко камъка да залостят вратата и една-две греди. Но за да бъдат още по-сигурни, наредили си дежурство, да не би да бъдат изненадани, обрани и убити. Но за тяхна изненада нищо лошо не се случило през нощта. Съмнало се, но те още не смеели да излязат вън. Излезли едва когато чули детски и женски гласове по улицата. Отишли на чешмата да се умият и чуват, че кехаята от баира вика и съобщава за намерена кесия, но не вярвали на ушите си. Тогава попитали един от минувачите какво вика кехаята. - „Някой си изгубил кесията с парите, да отиде на общината да си я получи. " Като чули това, се слисали. - „А кой е намерил кесията? " - запитали те.
към текста >>

- „Някой си изгубил кесията с парите, да отиде на общината да си я получи.
Но за тяхна изненада нищо лошо не се случило през нощта. Съмнало се, но те още не смеели да излязат вън. Излезли едва когато чули детски и женски гласове по улицата. Отишли на чешмата да се умият и чуват, че кехаята от баира вика и съобщава за намерена кесия, но не вярвали на ушите си. Тогава попитали един от минувачите какво вика кехаята. - „Някой си изгубил кесията с парите, да отиде на общината да си я получи. " Като чули това, се слисали. - „А кой е намерил кесията? " - запитали те. - „Намерил я е един беден човек, казвал се дядо Вълко, който не помнел да е имал обувки на краката си. Той е от „набожните", от хората на Георги Куртев от Айтос.
към текста >>

- „А кой е намерил кесията?
Излезли едва когато чули детски и женски гласове по улицата. Отишли на чешмата да се умият и чуват, че кехаята от баира вика и съобщава за намерена кесия, но не вярвали на ушите си. Тогава попитали един от минувачите какво вика кехаята. - „Някой си изгубил кесията с парите, да отиде на общината да си я получи. " Като чули това, се слисали. - „А кой е намерил кесията? " - запитали те. - „Намерил я е един беден човек, казвал се дядо Вълко, който не помнел да е имал обувки на краката си. Той е от „набожните", от хората на Георги Куртев от Айтос. " След няколко години църквата почнала гонение против духовните общества. Поповете един ден свикали най-първите хора, с които да обмислят как да организират преследването.
към текста >>

Тогава взел думата един от тримата търговци, като им разказал историята на намерената кесия.
Той е от „набожните", от хората на Георги Куртев от Айтос. " След няколко години църквата почнала гонение против духовните общества. Поповете един ден свикали най-първите хора, с които да обмислят как да организират преследването. Един от поповете се изказал, поканили и други да се изкажат. Никой не взел думата. Тогава взел думата един от тримата търговци, като им разказал историята на намерената кесия. След което казал: „Граждани, кого да гоним и преследваме? Тези ли, които нито крадат, нито лъжат, нито на някого зло правят, но и загубените кесии носят на общината... Помислете, господа. " Никой след него не взел думата. Хората се разпръснали, без да се вземе някакво решение. И тъй, честността на дядо Вълко обезсилила злото.
към текста >>

12. 01 - 33. МОЛИТВАТА НА ТУРКИНЯТА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Тогава всички събрани решили да изпълнят Волята Божия, като събрали кой колкото носел в кесията си.
Когато се изправили, готови за молитва, брат Куртев, който разбирал много добре турски, чул молитвата на една туркиня, която идвала отдалече. Тя била кратка и той я запомнил: „Господи, Ти, Който посещаваш, помагаш, храниш и обличаш всички, които са в нужда, помогни и на мене. Вдовица съм с дребни деца, нямам какво да им сложа на софрата. Като задоволиш всички, спомни си и за мен, бедната жена. " Съобщил на братята каква молитва дочул. Тогава всички събрани решили да изпълнят Волята Божия, като събрали кой колкото носел в кесията си. Събраната сума брат Куртев взел да отнесе и предаде на бедната жена. А за да може да намери къщата, дала му се картина и той лесно я намерил. Отишъл още в тъмно и почукал на вратата. „Кой е? " - попитала туркинята.
към текста >>

13. 09 - 66. ОВЧАР-УЧИТЕЛ ПО ЧЕСТНОСТ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

След като изминали 6-7 часа път, увлечени в красивите природни картини, тя, за свой ужас забелязала, че кесията й липсвала, а там й било цялото съкровище.
66. ОВЧАР-УЧИТЕЛ ПО ЧЕСТНОСТ Приятелката на наша позната отива на гости в Швейцария при свои близки. Веднъж в нея се явило желание да посети един връх в Алпите. Намерили й и водач, който да познава пътя, и една сутрин рано тръгнали към желаната цел. След като изминали 6-7 часа път, увлечени в красивите природни картини, тя, за свой ужас забелязала, че кесията й липсвала, а там й било цялото съкровище. Кесията съдържала 10-15 златни монети. Изтръпнала от ужас, че остава без стотинка в чужда страна и помолила водача си да се върнат, за да я потърсят, но водачът й не се съгласил по две съображения: първо, че вече наближили върха, на който искали да се качат и че връщането е неразумно, и второ, за това, че не е сигурно дали ще могат да намерят изгубената кесия. Съгласила се тя и продължили пътя. Скоро стигнали върха. Оттам се открили нови гледки, нова красота, но нямали повече време да се радват и поели пътя за връщането.
към текста >>

Кесията съдържала 10-15 златни монети.
66. ОВЧАР-УЧИТЕЛ ПО ЧЕСТНОСТ Приятелката на наша позната отива на гости в Швейцария при свои близки. Веднъж в нея се явило желание да посети един връх в Алпите. Намерили й и водач, който да познава пътя, и една сутрин рано тръгнали към желаната цел. След като изминали 6-7 часа път, увлечени в красивите природни картини, тя, за свой ужас забелязала, че кесията й липсвала, а там й било цялото съкровище. Кесията съдържала 10-15 златни монети. Изтръпнала от ужас, че остава без стотинка в чужда страна и помолила водача си да се върнат, за да я потърсят, но водачът й не се съгласил по две съображения: първо, че вече наближили върха, на който искали да се качат и че връщането е неразумно, и второ, за това, че не е сигурно дали ще могат да намерят изгубената кесия. Съгласила се тя и продължили пътя. Скоро стигнали върха. Оттам се открили нови гледки, нова красота, но нямали повече време да се радват и поели пътя за връщането. По пътя гледали и двамата, взирали се, но нищо не намерили.
към текста >>

Изтръпнала от ужас, че остава без стотинка в чужда страна и помолила водача си да се върнат, за да я потърсят, но водачът й не се съгласил по две съображения: първо, че вече наближили върха, на който искали да се качат и че връщането е неразумно, и второ, за това, че не е сигурно дали ще могат да намерят изгубената кесия.
66. ОВЧАР-УЧИТЕЛ ПО ЧЕСТНОСТ Приятелката на наша позната отива на гости в Швейцария при свои близки. Веднъж в нея се явило желание да посети един връх в Алпите. Намерили й и водач, който да познава пътя, и една сутрин рано тръгнали към желаната цел. След като изминали 6-7 часа път, увлечени в красивите природни картини, тя, за свой ужас забелязала, че кесията й липсвала, а там й било цялото съкровище. Кесията съдържала 10-15 златни монети. Изтръпнала от ужас, че остава без стотинка в чужда страна и помолила водача си да се върнат, за да я потърсят, но водачът й не се съгласил по две съображения: първо, че вече наближили върха, на който искали да се качат и че връщането е неразумно, и второ, за това, че не е сигурно дали ще могат да намерят изгубената кесия. Съгласила се тя и продължили пътя. Скоро стигнали върха. Оттам се открили нови гледки, нова красота, но нямали повече време да се радват и поели пътя за връщането. По пътя гледали и двамата, взирали се, но нищо не намерили. Тревогата на сънародницата ни била голяма.
към текста >>

Кесията с цялото й състояние не се намерила.
Скоро стигнали върха. Оттам се открили нови гледки, нова красота, но нямали повече време да се радват и поели пътя за връщането. По пътя гледали и двамата, взирали се, но нищо не намерили. Тревогата на сънародницата ни била голяма. Помрачила се радостта от екскурзията. Кесията с цялото й състояние не се намерила. „Защо ми трябваше екскурзия, защо ми трябваше да идвам в Швейцария? " Вайкала се тя, но нищо не помагало. На следния ден завели пострадалата при пастора. Казала му тя, че загубила кесия със златни монети, които съставлявали цялото й състояние. „Кажете каква беше кесията ви и какво съдържаше тя?
към текста >>

Казала му тя, че загубила кесия със златни монети, които съставлявали цялото й състояние.
Помрачила се радостта от екскурзията. Кесията с цялото й състояние не се намерила. „Защо ми трябваше екскурзия, защо ми трябваше да идвам в Швейцария? " Вайкала се тя, но нищо не помагало. На следния ден завели пострадалата при пастора. Казала му тя, че загубила кесия със златни монети, които съставлявали цялото й състояние. „Кажете каква беше кесията ви и какво съдържаше тя? " - попитал пасторът. След като тя направила подробно описание на кесията и на съдържанието, пасторът станал, отишъл при един шкаф, отворил едно чекмедже, извадил същата кесия и я подал на гостенката. Тя се зарадвала, че видяла кесията отново в ръцете си и побързала да я отвори, за да провери съдържанието й. След като се убедила, че нищо от съдържанието не липсва, запитала: „Ами кой я намери?
към текста >>

„Кажете каква беше кесията ви и какво съдържаше тя?
Кесията с цялото й състояние не се намерила. „Защо ми трябваше екскурзия, защо ми трябваше да идвам в Швейцария? " Вайкала се тя, но нищо не помагало. На следния ден завели пострадалата при пастора. Казала му тя, че загубила кесия със златни монети, които съставлявали цялото й състояние. „Кажете каква беше кесията ви и какво съдържаше тя? " - попитал пасторът. След като тя направила подробно описание на кесията и на съдържанието, пасторът станал, отишъл при един шкаф, отворил едно чекмедже, извадил същата кесия и я подал на гостенката. Тя се зарадвала, че видяла кесията отново в ръцете си и побързала да я отвори, за да провери съдържанието й. След като се убедила, че нищо от съдържанието не липсва, запитала: „Ами кой я намери? " Казали й, че вечерта един овчар я донесъл.
към текста >>

След като тя направила подробно описание на кесията и на съдържанието, пасторът станал, отишъл при един шкаф, отворил едно чекмедже, извадил същата кесия и я подал на гостенката.
" Вайкала се тя, но нищо не помагало. На следния ден завели пострадалата при пастора. Казала му тя, че загубила кесия със златни монети, които съставлявали цялото й състояние. „Кажете каква беше кесията ви и какво съдържаше тя? " - попитал пасторът. След като тя направила подробно описание на кесията и на съдържанието, пасторът станал, отишъл при един шкаф, отворил едно чекмедже, извадил същата кесия и я подал на гостенката. Тя се зарадвала, че видяла кесията отново в ръцете си и побързала да я отвори, за да провери съдържанието й. След като се убедила, че нищо от съдържанието не липсва, запитала: „Ами кой я намери? " Казали й, че вечерта един овчар я донесъл. Той я намерил на пътя, отдето те били минали. „Чудна работа!
към текста >>

Тя се зарадвала, че видяла кесията отново в ръцете си и побързала да я отвори, за да провери съдържанието й.
На следния ден завели пострадалата при пастора. Казала му тя, че загубила кесия със златни монети, които съставлявали цялото й състояние. „Кажете каква беше кесията ви и какво съдържаше тя? " - попитал пасторът. След като тя направила подробно описание на кесията и на съдържанието, пасторът станал, отишъл при един шкаф, отворил едно чекмедже, извадил същата кесия и я подал на гостенката. Тя се зарадвала, че видяла кесията отново в ръцете си и побързала да я отвори, за да провери съдържанието й. След като се убедила, че нищо от съдържанието не липсва, запитала: „Ами кой я намери? " Казали й, че вечерта един овчар я донесъл. Той я намерил на пътя, отдето те били минали. „Чудна работа! Един прост овчар намерил кесия със златни монети и не я присвоил.
към текста >>

Един прост овчар намерил кесия със златни монети и не я присвоил.
Тя се зарадвала, че видяла кесията отново в ръцете си и побързала да я отвори, за да провери съдържанието й. След като се убедила, че нищо от съдържанието не липсва, запитала: „Ами кой я намери? " Казали й, че вечерта един овчар я донесъл. Той я намерил на пътя, отдето те били минали. „Чудна работа! Един прост овчар намерил кесия със златни монети и не я присвоил. Искам да го видя тоя овчар. И когато вечерта ги срещнали, тя пожелала да го възнагради, но той не приел. „Тогава вземете поне тия две монети, за да купите нещо за децата си", казала тя. „Не, госпожо, нищо няма да взема. Моите деца трябва да се задоволят с това, което аз припечеля с труда си", казал добрият и скромен овчар.
към текста >>

„Вие намерихте кесията с цялото ми състояние." - „Извинете, госпожо, аз през деня съм направил едно малко добро и вие искате да ми платите.
„Не, госпожо, нищо няма да взема. Моите деца трябва да се задоволят с това, което аз припечеля с труда си", казал добрият и скромен овчар. „Ама аз искам да ви възнаградя." - „За какво ще ме възнаградите? Аз нищо не съм направил, за да ме възнаградите." - „Как нищо? " - възразила жената. „Вие намерихте кесията с цялото ми състояние." - „Извинете, госпожо, аз през деня съм направил едно малко добро и вие искате да ми платите. Вие искате да ме лишите от него. Не, не съм съгласен." Този планинец, прост овчар, без да знае, предал един хубав урок на нашата сънародница. Той й станал учител по честност. По разказа на брат Нестор.
към текста >>

14. 09 - 207. БАНКНОТА ОТ НЕВИДЕЛИЦА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Но като видях, че нямаше: никой, освен мене, разбрах, че е за мен и я прибрах в кесията си.
Излязох вън и клекнах под едно дърво и съм се замислил дълбоко, като се питах в себе си какво ли съм сгрешил, че Господ ме наказва. Взех да се моля в себе си. В този миг зашумоляха листата на дървото, без да има какъвто и да е вятър. Както седях клекнал, пред мене падна от клоните на дървото една 5-левова банкнота, но съвършено нова, още не прегъната, като че току-що е излязла от печатницата. Взех я, но преди да я прибера в джоба си, се огледах по улицата, да не би да е изхвръкнала от ръцете на някого. Но като видях, че нямаше: никой, освен мене, разбрах, че е за мен и я прибрах в кесията си. Зарадвах се, че тази вечер няма да се върна с празни ръце и благодарих на Бога за помощта, която ми изпрати по този тъй необикновен начин. Разказал: Михаил Добрев, Изгрева. „За Бога невъзможно няма, Той всичко може." - Учителят. Понякога Бог допуска да бъдат изпитани нашата вяра или търпение, като след това показва милостта си, като ни помага по най-различни начини.
към текста >>

15. 09 - 209. ЕДНО ДУХОВНО РАЖДАНЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Когато отворих кесията, имаше точно толкова.
Само единствено вярата ми в Бога ме крепеше. Много исках да слушам словото Божие, но нямах възможност да посещавам църква. А да се чете Библията в къщи, поповете тогава казвали, че е грешно. Времето минаваше ден след ден, година след година, докато през 1927 година в селото ми дойдоха външни хора, които продаваха Библия. Една Библия струваше седемдесет лева тогавашни пари. Когато отворих кесията, имаше точно толкова. Купих си Библия. Каква радост беше това за мене, че ще мога да чета Божието Слово и да се уча да го изпълнявам. Аз имах чувството, че съм най-богатият човек, щом като имам Библия. Една от моите мечти се бе осъществила. Хората, които продаваха Библии, ми взеха адреса, като ми казаха, че пак ще ме посетят.
към текста >>

16. 09 - 217. ДВЕТЕ СТОТИНКИ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Брат Слави бръкна в кесията си, извади и му даде, а другият брат, Неделчо, не му даде - не че нямаше, а се чудеше какво ще прави бедния с две стотинки, какво може да се купи с две стотинки.
217. ДВЕТЕ СТОТИНКИ Беседата току-що бе привършила и приятелите почнаха да се разотиват на групи от по двама или трима. Из пътя те си коментираха някои мисли от току-що прочетената беседа за Малкото добро. Брат Слави и Неделчо вече бяха излезли на главната улица, когато пред тях се изпречи беден човек, който ги помоли за помощ, за две стотинки. Брат Слави бръкна в кесията си, извади и му даде, а другият брат, Неделчо, не му даде - не че нямаше, а се чудеше какво ще прави бедния с две стотинки, какво може да се купи с две стотинки. Но както го гледаше, бедният се изгуби от пред очите му Беше по обяд. Времето светло и ясно. Бедният се изгуби между множеството и повече никой не го видя. Две стотинки му бе поискал беднякът, но брат Неделчо не му дал, не че нямал или не е желаел, но той, вместо да извади и да му даде не две, а десет или двадесет, бе взел да умува. Неделчо пропадна на изпита по щедрост, пропадна на изпита за малкото добро, за което само преди малко бяха говорили.
към текста >>

17. 09 - 218. ПОЛОВИН ЛЕВ В ЗАЕМ НА БЕДНИЯ ЧОВЕК

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

218. ПОЛОВИН ЛЕВ В ЗАЕМ НА БЕДНИЯ ЧОВЕК След като ми взе ТКЗС-то градината, от която си вадех прехраната, вече стотинките по-рядко се задържаха в кесията ми.
218. ПОЛОВИН ЛЕВ В ЗАЕМ НА БЕДНИЯ ЧОВЕК След като ми взе ТКЗС-то градината, от която си вадех прехраната, вече стотинките по-рядко се задържаха в кесията ми. Един ден бях излязъл към Главната, ето че насреща ми един човек, който каза: „Дядо, дай ми половин лев в заем." Извадих кесията, за да видя дали има. Имах всичко 52 стотинки. Дадох му 50-тях. Останах с две стотинки. Но това не ме безпокоеше.
към текста >>

Един ден бях излязъл към Главната, ето че насреща ми един човек, който каза: „Дядо, дай ми половин лев в заем." Извадих кесията, за да видя дали има.
218. ПОЛОВИН ЛЕВ В ЗАЕМ НА БЕДНИЯ ЧОВЕК След като ми взе ТКЗС-то градината, от която си вадех прехраната, вече стотинките по-рядко се задържаха в кесията ми. Един ден бях излязъл към Главната, ето че насреща ми един човек, който каза: „Дядо, дай ми половин лев в заем." Извадих кесията, за да видя дали има. Имах всичко 52 стотинки. Дадох му 50-тях. Останах с две стотинки. Но това не ме безпокоеше. Развах се, че можах да му услужа, защото аз не му ги дадох в заем.
към текста >>

В кесията ми пак имаше пари и то двойно повече, отколкото имах, преди да дам в заем Опитност на дядо Колю от Айтос.
Но това не ме безпокоеше. Развах се, че можах да му услужа, защото аз не му ги дадох в заем. Вървя си по пътя и ето, след около половин час ме среща една жена и ми дума: „Дядо, веднъж взех от тебе метла и не съм ти я платила. Отдавна те търся да ти я платя. Сега те намерих, чакай да си уредим сметката." Даде ми един лев. В кесията ми пак имаше пари и то двойно повече, отколкото имах, преди да дам в заем Опитност на дядо Колю от Айтос. И от горния случай се вижда, че има кой да промисли и за нас. Щом ние даваме, и на нас ще се помогне по един или друг начин. Такъв е великият Божи закон. Никога не казвай, че нямаш или че не можеш да помогнеш. И като нямаш, пак ще дадеш, което ще рече пожелай му доброто.
към текста >>

18. 09 - 307.ПОСЛЕДНИЯТ ЛЕВ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

- „Чакай да видим в кесията, дано има." Имах само един лев и му го дадох от сърце, Само след малко се обръщам да видя непознатия накъде отива, но го нямаше.
307.ПОСЛЕДНИЯТ ЛЕВ Веднъж вървя по Главната в град Айтос, заедно с много хора по улицата. Среща ме непознат човек и ме спира: „Дядо, дай ми един лев, че ми трябва", ми каза непознатият. - „Чакай да видим в кесията, дано има." Имах само един лев и му го дадох от сърце, Само след малко се обръщам да видя непознатия накъде отива, но го нямаше. Бе изчезнал. Когато след малко отворих кесията, левът пак беше там. Разбрах, че това бе изпит за мене и се зарадвах, че го издържах благополучно. Разказал: Дядо Димитър. Село Лясково, Бургаско 1940 г.
към текста >>

Когато след малко отворих кесията, левът пак беше там.
307.ПОСЛЕДНИЯТ ЛЕВ Веднъж вървя по Главната в град Айтос, заедно с много хора по улицата. Среща ме непознат човек и ме спира: „Дядо, дай ми един лев, че ми трябва", ми каза непознатият. - „Чакай да видим в кесията, дано има." Имах само един лев и му го дадох от сърце, Само след малко се обръщам да видя непознатия накъде отива, но го нямаше. Бе изчезнал. Когато след малко отворих кесията, левът пак беше там. Разбрах, че това бе изпит за мене и се зарадвах, че го издържах благополучно. Разказал: Дядо Димитър. Село Лясково, Бургаско 1940 г.
към текста >>

19. 12 - 16. НА РИЛА ПРЕЗ 1929 ГОДИНА

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Атанасов Попов.

И след това, като вече на Дамга чешмичката направиха, Учителят изважда една кесия с кайсии и колкото хора има, на всички дава, а мен ме подминава.
Но на една могилка така, една височинка едно изворче. И Учителят каза да седнем, помоли братята да почистят изворчето и сложиха една чучурка, и стана една чешмичка, „Да се види - каза - че тук Бялото Братство е минавало." Правехме между тези езера - от едното до другото, дето се вливат, ако помните едни камъни имаше като мостове. Ние ги правихме първата година още, носехме камъните. Слагахме камъни там, където се изливаше водата от едното до другото. От първото до второто, от второто до третото - всички камънаци там като мост, за да може да се минава. И след това, като вече на Дамга чешмичката направиха, Учителят изважда една кесия с кайсии и колкото хора има, на всички дава, а мен ме подминава. Пък все ме викаше до него близко да сядам. И ме подминава, те започнаха: „Учителю, ами сестричката? " Защото свърши. Учителят се усмихва, мина една пауза такава, извади една хубава кутия локум, извади и вика: „Надежда, заповядай." Аз благодарих, вземах. „Вземи сега кутийката, пък ти почерпи мен." По този начин Учителят лекуваше.
към текста >>

20. 26 - 00. СПОМЕНИ ОТ СЪБОРА НА БЯЛОТО БРАТСТВО, СЪСТОЯЛ СЕ НА 19 АВГУСТ 1922 г. В ГРАД ТЪРНОВО

И най-трудно беше да я попитам и как да а питам, като не може съвестта ми да допусне, че тя може да бъде способна на това унизително деяние - да ми открадне кесията.
За моя голяма изненада и уплаха констатирах, че портмонето ми с парите от джоба на сакото липсваше. Сърцето ми затуптя силно. Претърсих се няколко пъти, обаче все същите резултати - портмонето е изгубено! Къде може да бъде? В главата ми нахлуха най-различни предположения, но не крия, че мисълта ми се спираше главно на сестрата - доброжелателка, да не би тя да го е прибрала!... И най-трудно беше да я попитам и как да а питам, като не може съвестта ми да допусне, че тя може да бъде способна на това унизително деяние - да ми открадне кесията. Къде е тогава смисълът на нейното посещение на свещено място - събора! На нейния висок идеал, за който говореше през цялото пътуване. Аз все продължавах да се претърсвам и бъбря насаме. Един стар белокос брат сигурно забеляза моето явно смущение и тихичко ме запита: „Братко, какво има, загубил ли си нещо, а? " - „Загубих, брат, загубих си портмонето." И докато се колебаех да споделя или не цялата история с палтото и сестрата, той с висок глас извика: „Братя, има изгубено портмоне с пари на един брат, потърсете го!
към текста >>

Само да се обадите, кесията ви сигурно щеше да се окаже недостатъчна да побере това, което щеше да ви се даде," Аз наново се насърчих и вече радостен потеглих с общата вълна към лагера, който беше на югозапад от града.
За мене всичко беше загубено и аз се чудех откъде бих могъл да намеря пари за връщане. Не се минаха обаче и пет минути, чу се отговор с напевен глас: „Намери се-е-е! " Този глас продължаваше да вика и приближаваше към нас, като се срещнахме и ми предаде портмонето. Като ми го подаде, каза: „Брат, колко пари има вътре, не знам, но колкото и да са, виждате ли този народ, това са все наши хора, които служат на Бога, на високия идеал. В никой случай нямаше да останете без средство. Само да се обадите, кесията ви сигурно щеше да се окаже недостатъчна да побере това, което щеше да ви се даде," Аз наново се насърчих и вече радостен потеглих с общата вълна към лагера, който беше на югозапад от града. Лагерът беше разположен на хълм покрай лозята. Там имаше голямо братско лозе от 12 декара. То е било подарено на Бялото Братство от търновския гражданин Боковски затова, че е бил излекуван от Учителя, след като бил напълно изоставен от лекарите, които се видели в невъзможност да го спасят. В това състояние съпругата му се обърнала с едно писмо до Учителя, който след получаването му веднага пристигнал в Търново, за да го види у дома му. Болният страдал от ставен ревматизъм и сърцето му било съвсем отслабнало.
към текста >>

21. І.02.07. СТЪЛБЪТ НА ЕЗИЧЕСТВОТО

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

От дясната страна има кесия, полегнала и от нея са разсипани 30-те сребърника, цената на предателството на Юда, за което са платили свещениците, за да бъде заловен Исус.
В тази чаша се е пиело вино за Пасхата юдейска, когато трябва да се яде пасхалния агнец. Той символизира старата пасха и новата пасха от Тайната вечеря, Когато отиват в Гетсиманската градина, Исус започва да се моли: „Отче Мой, ако е възможно, нека ме замине тази чаша, не обаче както искам Аз, но както искаш Ти," (Евангелие от Матея, гл. 26, ст. 39). Моли се три пъти да не пие тази чаша, но да бъде волята Божия, за да се изпълни закона, Така Той трябва да изпие чашата на разпятието. И от нея започва Новият завет. От дясната страна има кесия, полегнала и от нея са разсипани 30-те сребърника, цената на предателството на Юда, за което са платили свещениците, за да бъде заловен Исус. Така се сбъднало пророчеството на Захария, че навремето оценили Бога за 30 сребърника, така и сега оценили Исуса с цената, която се дава за един роб. Над кесията стои римска кана, поставена в леген. Това е онзи момент, когато Пилат излиза пред народа и им заявява, че иска да го пусне. Но тълпата е ревяла: „Разпни го! " Тогава Той наредил, донесли кана с вода, поляли Му, измил си ръцете над легена, избърсал си ръцете с кърпа и казал: „Не съм виновен аз в проливане кръвта на тоя праведник; вие отговаряте." На това целият народ отговорил с вик: „Неговата кръв на нас, да бъде и на чадата наши." След туй Пилат им предал Исуса да го разпънат.
към текста >>

Над кесията стои римска кана, поставена в леген.
26, ст. 39). Моли се три пъти да не пие тази чаша, но да бъде волята Божия, за да се изпълни закона, Така Той трябва да изпие чашата на разпятието. И от нея започва Новият завет. От дясната страна има кесия, полегнала и от нея са разсипани 30-те сребърника, цената на предателството на Юда, за което са платили свещениците, за да бъде заловен Исус. Така се сбъднало пророчеството на Захария, че навремето оценили Бога за 30 сребърника, така и сега оценили Исуса с цената, която се дава за един роб. Над кесията стои римска кана, поставена в леген. Това е онзи момент, когато Пилат излиза пред народа и им заявява, че иска да го пусне. Но тълпата е ревяла: „Разпни го! " Тогава Той наредил, донесли кана с вода, поляли Му, измил си ръцете над легена, избърсал си ръцете с кърпа и казал: „Не съм виновен аз в проливане кръвта на тоя праведник; вие отговаряте." На това целият народ отговорил с вик: „Неговата кръв на нас, да бъде и на чадата наши." След туй Пилат им предал Исуса да го разпънат. (Евангелие от Матея, гл. 27, ст. 24-26).
към текста >>

22. IV.5 август, сряда 1915г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

Но има хора, които може да оберат тия форми тъй, както някой може да ви задигне кесията от джоба.
Понеже душата по естеството си обича красивото и хубавото, когато в света има нещо непорядъчно, то причинява известно болезнено състояние и човек получава едно неразположение. Например хора, в които чувствата и любовта на физическото поле са развити и обилни, тези хора са откровени, но много философствуват. Даже духовно да не са развити, може да не разбират нищо от четвъртото измерение и астралния свят, но в своето подсъзнание имат красиви форми и ги използуват. Такъв човек нито е болен, нито е учен, но е запюбен от някоя мома за тия форми, които са в него. И съвременните хора се оженват за вътрешните форми. Но има хора, които може да оберат тия форми тъй, както някой може да ви задигне кесията от джоба. По същия начин може да се открадне вашата форма на желание. Разположени сте, дошъл ви някой на гости и си отишъл, подир малко вие си казвате: „Обра ме." Има хора, които за богатствата си имат железни каси със секретни ключове. Направете си и вие един скрит джоб, за да не бъркат хората, да не ви взимат богатствата. То е богатство във вас, тия форми не се дават така лесно, не мислете, че е лесна работа да си създадете една форма. Аз съм работил само за една форма 20 години и още не съм я създал.
към текста >>

23. Наряди за 1928 г.

Изтегленото билетче ще се повърне наново в кесията при другите, макар че може и повече пъти да бъде изтеглена.
- същото, ще се почне четивото на III Серия. За останалите три месеца - от 22 юний нататък до 22-ий септемврий 1929 г. - същото, ще се почне с IV Серия. За всички е важно да се прочете мотото н а беседата и после от Евангелието същия стих, и след това страницата на беседата. Билетчетата ще се теглат сутрин и вечер. Изтегленото билетче ще се повърне наново в кесията при другите, макар че може и повече пъти да бъде изтеглена. В особено тефтерче ще се отбелязва всеки ден коя страница е прочетена и изречението, което ви е направило най-силно впечатление и ако ви дойде при четението на страницата някоя ваша мисъл, ще отбележите в тефтерчето и нея. Мотото е това за всеки ден: Ученикът трябва да има: Сърце чисто като кристал; Ум светъл като слънцето; Душа обширна като вселената; Дух мощен като Бога и едно с Бога. Следната формула ще се произнася, без думата „само", ежедневно: Божията Любов носи пълния живот. Божията Мъдрост носи пълната светлина. Божията Истина носи съвършената свобода.
към текста >>

24. 1. ХИГИЕНА НА ЧОВЕШКАТА ДУША

Разказът за религиозния човек, който откраднал кесията от прозореца.
101 000 000 ангели работят на Земята и помагат. Сега става чистене, в тия времена, трябва да сте бодри и весели. По-славни времена не е имало. Сега хората си поливат градините. Тази религия да не е като старата. Разказът за религиозния човек, който откраднал кесията от прозореца. При всяка молитва кесията се изправяла през него и той не можал да се моли. Най-после я върнал. И вие сте задигнали кесията на някой богат, затуй ви стяга. Кога одумвате, то е крадене на кесията. Върнете кесията, за да ви се чуе молитвата.
към текста >>

При всяка молитва кесията се изправяла през него и той не можал да се моли.
Сега става чистене, в тия времена, трябва да сте бодри и весели. По-славни времена не е имало. Сега хората си поливат градините. Тази религия да не е като старата. Разказът за религиозния човек, който откраднал кесията от прозореца. При всяка молитва кесията се изправяла през него и той не можал да се моли. Най-после я върнал. И вие сте задигнали кесията на някой богат, затуй ви стяга. Кога одумвате, то е крадене на кесията. Върнете кесията, за да ви се чуе молитвата. Не мислете лошо за никого!
към текста >>

И вие сте задигнали кесията на някой богат, затуй ви стяга.
Сега хората си поливат градините. Тази религия да не е като старата. Разказът за религиозния човек, който откраднал кесията от прозореца. При всяка молитва кесията се изправяла през него и той не можал да се моли. Най-после я върнал. И вие сте задигнали кесията на някой богат, затуй ви стяга. Кога одумвате, то е крадене на кесията. Върнете кесията, за да ви се чуе молитвата. Не мислете лошо за никого! То ще дойде, но вие го изхвърлете навън. Мълчете отвън, а работете отвътре.
към текста >>

Кога одумвате, то е крадене на кесията.
Тази религия да не е като старата. Разказът за религиозния човек, който откраднал кесията от прозореца. При всяка молитва кесията се изправяла през него и той не можал да се моли. Най-после я върнал. И вие сте задигнали кесията на някой богат, затуй ви стяга. Кога одумвате, то е крадене на кесията. Върнете кесията, за да ви се чуе молитвата. Не мислете лошо за никого! То ще дойде, но вие го изхвърлете навън. Мълчете отвън, а работете отвътре. Всяко желание, за да се реализира, си има срок.
към текста >>

Върнете кесията, за да ви се чуе молитвата.
Разказът за религиозния човек, който откраднал кесията от прозореца. При всяка молитва кесията се изправяла през него и той не можал да се моли. Най-после я върнал. И вие сте задигнали кесията на някой богат, затуй ви стяга. Кога одумвате, то е крадене на кесията. Върнете кесията, за да ви се чуе молитвата. Не мислете лошо за никого! То ще дойде, но вие го изхвърлете навън. Мълчете отвън, а работете отвътре. Всяко желание, за да се реализира, си има срок. Трябва да чакате.
към текста >>

25. 23. ПРИЛОЖЕНИЕ

Той не е някоя кесия, да го обърнеш, че да извадиш съдържанието му. Обръщане!
“ Каква полза, срещнете Бога, дадете Му букет, казвате: „Господи, Ти си добър, такъв-онакъв, като Тебе друг няма, Ти си Любов, Ти си много добър“, направите Му една молитва. Казвате: „Срещнах днес професора си, дадох му един букет и той се радва.“ Това е хубаво, не казвам, че не трябва да го правите, но казвам: занесете букета на вашия професор, вземете инструмента на рамо, кажете му вашите сърдечни думи. Това е плюс учението и туй, което научите, ще можете да го предадете. Сега вие искате да въздействувате на някои хора, казвате: „Е, този, да го обърнем към нас.“ Как ще го обърнете? Той не е някой камък, да го хванеш от едната страна, да го обърнеш на другата. Той не е някоя кесия, да го обърнеш, че да извадиш съдържанието му. Обръщане! Да обърнеш човека, той може да вземе една посока и после друга посока в своето обръщане. Та, искам сега и ние да имаме едни правилни схващания. Сега във всинца ви има едно предубеждение - вие мислите, че знаете. Вие се показвате, че сте смирени, но няма смирение у вас. Аз ви говоря искрено: тъй, както ви схващам, вие привидно сте смирени, а в сърцето сте горделиви.
към текста >>

Вие ще минете тъй, полекичка, покрай него, ще го докоснете с пръста си и той веднага ще извади кесията си и ще й даде.
Вашата ръка веднага ще му подействува. Няма да му кажете, че „аз ще Ви излекувам“. Ще направите опит с един, с втори, с трети, навсякъде ще внасяте мир и радост и ще видите, че носите едно велико изкуство със себе си, ще имате такава радост със себе си, каквато никога досега не сте имали. Сега, някои от вас ще кажат: „А, като зная туй изкуство, ще мина покрай някой милионер, ще го бутна и той ще раздаде богатството си.“ И то ще бъде, но сега опита ще правите с болните, а после с богатите. Някоя бедна вдовица се моли на някой милионер, а сърцето му е като камък свито. Вие ще минете тъй, полекичка, покрай него, ще го докоснете с пръста си и той веднага ще извади кесията си и ще й даде. Силата е в нашите ръце, разбирате ли? На света ние заповядваме, а не друг някой. Аз, който съм ученик на Бялото Братство, на което Христос е глава, аз заповядвам. Аз съм казвал толкова пъти. Казвате: „Туй ще стане, онуй ще стане.“ Нищо няма да стане.
към текста >>

Може някой от вас да бръкне в кесията на баща си.
Ще напишете нещо, ще ушиете нещо, но всичко по честен начин. Хубаво. Тази сума за някои може да е малка, но за някои от вас е голяма. Искам да преодолеете, но да разрешите задачата по честен начин, честно да спечелите парите. И тогава ще видим за какво ще можем да употребим тази сума. Другояче може да я разрешим много лесно. Може някой от вас да бръкне в кесията на баща си. Не по този начин. А пък ако не можете да разрешите задачата, аз ще ви кажа как да я разрешите. Това е едно хубаво упражнение. Сега, искам за тази задача никому вънка да не говорите. Вие ще си изпълните вашия план, всеки може да отдели по 5-10 минути, колкото време празно имате.
към текста >>

26. 30. ЕСТЕСТВЕНИ ПРАВИЛА

Гледа една кесия с пари, забравена на прозореца.
Това са доказани работи. Че ти ако не знаеш как да постъпиш, ще иде касата на някой банкер и ти ще идеш заедно с касата. Казваш: „Как може да стане с мене? “ Ако може да стане с някого, може да стане и с тебе. В миналото минава един много набожен човек покрай къщата на богат банкер в Америка. Гледа една кесия с пари, забравена на прозореца. След като броил парите, в една голяма кесия турил парите и ги забравил. Набожният беден човек взима кесията и я туря под палтото, отива си вкъщи. Казва: „Господ ми даде тия пари. Този банкер има много, нищо не значи, че съм [взел] кесията.“ Става той да се моли и щом рече да се моли, между Бога и него застава кесията. Молитвата му отива до кесията и се връща назад.
към текста >>

След като броил парите, в една голяма кесия турил парите и ги забравил.
Че ти ако не знаеш как да постъпиш, ще иде касата на някой банкер и ти ще идеш заедно с касата. Казваш: „Как може да стане с мене? “ Ако може да стане с някого, може да стане и с тебе. В миналото минава един много набожен човек покрай къщата на богат банкер в Америка. Гледа една кесия с пари, забравена на прозореца. След като броил парите, в една голяма кесия турил парите и ги забравил. Набожният беден човек взима кесията и я туря под палтото, отива си вкъщи. Казва: „Господ ми даде тия пари. Този банкер има много, нищо не значи, че съм [взел] кесията.“ Става той да се моли и щом рече да се моли, между Бога и него застава кесията. Молитвата му отива до кесията и се връща назад. Той пък държи кесията, не иска да я върне, казва: „Опитва ме Господ, дали съм доволен от кесията или не.“ Той разсъждава и казва: „Доволен съм, Господи, но да ми позволиш да харча.“ Той не иска да харчи от парите, докато Господ не му позволи.
към текста >>

Набожният беден човек взима кесията и я туря под палтото, отива си вкъщи.
Казваш: „Как може да стане с мене? “ Ако може да стане с някого, може да стане и с тебе. В миналото минава един много набожен човек покрай къщата на богат банкер в Америка. Гледа една кесия с пари, забравена на прозореца. След като броил парите, в една голяма кесия турил парите и ги забравил. Набожният беден човек взима кесията и я туря под палтото, отива си вкъщи. Казва: „Господ ми даде тия пари. Този банкер има много, нищо не значи, че съм [взел] кесията.“ Става той да се моли и щом рече да се моли, между Бога и него застава кесията. Молитвата му отива до кесията и се връща назад. Той пък държи кесията, не иска да я върне, казва: „Опитва ме Господ, дали съм доволен от кесията или не.“ Той разсъждава и казва: „Доволен съм, Господи, но да ми позволиш да харча.“ Той не иска да харчи от парите, докато Господ не му позволи. На втория ден пак се моли, молитвата отива до кесията и пак се връща назад, на третия, четвъртия - същото.
към текста >>

Този банкер има много, нищо не значи, че съм [взел] кесията.“ Става той да се моли и щом рече да се моли, между Бога и него застава кесията.
В миналото минава един много набожен човек покрай къщата на богат банкер в Америка. Гледа една кесия с пари, забравена на прозореца. След като броил парите, в една голяма кесия турил парите и ги забравил. Набожният беден човек взима кесията и я туря под палтото, отива си вкъщи. Казва: „Господ ми даде тия пари. Този банкер има много, нищо не значи, че съм [взел] кесията.“ Става той да се моли и щом рече да се моли, между Бога и него застава кесията. Молитвата му отива до кесията и се връща назад. Той пък държи кесията, не иска да я върне, казва: „Опитва ме Господ, дали съм доволен от кесията или не.“ Той разсъждава и казва: „Доволен съм, Господи, но да ми позволиш да харча.“ Той не иска да харчи от парите, докато Господ не му позволи. На втория ден пак се моли, молитвата отива до кесията и пак се връща назад, на третия, четвъртия - същото. На десетия ден той усеща, че започва да изгубва вдъхновение, да губи своята радост. Решава да я зърне.
към текста >>

Молитвата му отива до кесията и се връща назад.
Гледа една кесия с пари, забравена на прозореца. След като броил парите, в една голяма кесия турил парите и ги забравил. Набожният беден човек взима кесията и я туря под палтото, отива си вкъщи. Казва: „Господ ми даде тия пари. Този банкер има много, нищо не значи, че съм [взел] кесията.“ Става той да се моли и щом рече да се моли, между Бога и него застава кесията. Молитвата му отива до кесията и се връща назад. Той пък държи кесията, не иска да я върне, казва: „Опитва ме Господ, дали съм доволен от кесията или не.“ Той разсъждава и казва: „Доволен съм, Господи, но да ми позволиш да харча.“ Той не иска да харчи от парите, докато Господ не му позволи. На втория ден пак се моли, молитвата отива до кесията и пак се връща назад, на третия, четвъртия - същото. На десетия ден той усеща, че започва да изгубва вдъхновение, да губи своята радост. Решава да я зърне. Отива при този банкер и казва: „Минавах покрай твоята къща, видях тази кесия на прозореца, задигнах я, но връщам ти я, понеже загубих вярата си в Бога.
към текста >>

Той пък държи кесията, не иска да я върне, казва: „Опитва ме Господ, дали съм доволен от кесията или не.“ Той разсъждава и казва: „Доволен съм, Господи, но да ми позволиш да харча.“ Той не иска да харчи от парите, докато Господ не му позволи.
След като броил парите, в една голяма кесия турил парите и ги забравил. Набожният беден човек взима кесията и я туря под палтото, отива си вкъщи. Казва: „Господ ми даде тия пари. Този банкер има много, нищо не значи, че съм [взел] кесията.“ Става той да се моли и щом рече да се моли, между Бога и него застава кесията. Молитвата му отива до кесията и се връща назад. Той пък държи кесията, не иска да я върне, казва: „Опитва ме Господ, дали съм доволен от кесията или не.“ Той разсъждава и казва: „Доволен съм, Господи, но да ми позволиш да харча.“ Той не иска да харчи от парите, докато Господ не му позволи. На втория ден пак се моли, молитвата отива до кесията и пак се връща назад, на третия, четвъртия - същото. На десетия ден той усеща, че започва да изгубва вдъхновение, да губи своята радост. Решава да я зърне. Отива при този банкер и казва: „Минавах покрай твоята къща, видях тази кесия на прозореца, задигнах я, но връщам ти я, понеже загубих вярата си в Бога. Река да се моля - кесията е между мене и Бога.
към текста >>

На втория ден пак се моли, молитвата отива до кесията и пак се връща назад, на третия, четвъртия - същото.
Набожният беден човек взима кесията и я туря под палтото, отива си вкъщи. Казва: „Господ ми даде тия пари. Този банкер има много, нищо не значи, че съм [взел] кесията.“ Става той да се моли и щом рече да се моли, между Бога и него застава кесията. Молитвата му отива до кесията и се връща назад. Той пък държи кесията, не иска да я върне, казва: „Опитва ме Господ, дали съм доволен от кесията или не.“ Той разсъждава и казва: „Доволен съм, Господи, но да ми позволиш да харча.“ Той не иска да харчи от парите, докато Господ не му позволи. На втория ден пак се моли, молитвата отива до кесията и пак се връща назад, на третия, четвъртия - същото. На десетия ден той усеща, че започва да изгубва вдъхновение, да губи своята радост. Решава да я зърне. Отива при този банкер и казва: „Минавах покрай твоята къща, видях тази кесия на прозореца, задигнах я, но връщам ти я, понеже загубих вярата си в Бога. Река да се моля - кесията е между мене и Бога. Прости ми.
към текста >>

Отива при този банкер и казва: „Минавах покрай твоята къща, видях тази кесия на прозореца, задигнах я, но връщам ти я, понеже загубих вярата си в Бога.
Молитвата му отива до кесията и се връща назад. Той пък държи кесията, не иска да я върне, казва: „Опитва ме Господ, дали съм доволен от кесията или не.“ Той разсъждава и казва: „Доволен съм, Господи, но да ми позволиш да харча.“ Той не иска да харчи от парите, докато Господ не му позволи. На втория ден пак се моли, молитвата отива до кесията и пак се връща назад, на третия, четвъртия - същото. На десетия ден той усеща, че започва да изгубва вдъхновение, да губи своята радост. Решава да я зърне. Отива при този банкер и казва: „Минавах покрай твоята къща, видях тази кесия на прозореца, задигнах я, но връщам ти я, понеже загубих вярата си в Бога. Река да се моля - кесията е между мене и Бога. Прости ми. Аз не искам да имам като твоята кесия. Ако ти си готов да ми я дадеш, ще направя опит, какво ще каже Господ.“ Казва банкерът: „Ела утре.“ Отива той и банкерът му дава две торби. Казва: „Господ на голям изпит ме туря.“ Взел двете торби, мисли.
към текста >>

Река да се моля - кесията е между мене и Бога.
Той пък държи кесията, не иска да я върне, казва: „Опитва ме Господ, дали съм доволен от кесията или не.“ Той разсъждава и казва: „Доволен съм, Господи, но да ми позволиш да харча.“ Той не иска да харчи от парите, докато Господ не му позволи. На втория ден пак се моли, молитвата отива до кесията и пак се връща назад, на третия, четвъртия - същото. На десетия ден той усеща, че започва да изгубва вдъхновение, да губи своята радост. Решава да я зърне. Отива при този банкер и казва: „Минавах покрай твоята къща, видях тази кесия на прозореца, задигнах я, но връщам ти я, понеже загубих вярата си в Бога. Река да се моля - кесията е между мене и Бога. Прости ми. Аз не искам да имам като твоята кесия. Ако ти си готов да ми я дадеш, ще направя опит, какво ще каже Господ.“ Казва банкерът: „Ела утре.“ Отива той и банкерът му дава две торби. Казва: „Господ на голям изпит ме туря.“ Взел двете торби, мисли. Като се моли, казва му: „Нито пет пари няма да употребиш от торбите.“ Ходи и раздава на бедните.
към текста >>

Аз не искам да имам като твоята кесия.
На десетия ден той усеща, че започва да изгубва вдъхновение, да губи своята радост. Решава да я зърне. Отива при този банкер и казва: „Минавах покрай твоята къща, видях тази кесия на прозореца, задигнах я, но връщам ти я, понеже загубих вярата си в Бога. Река да се моля - кесията е между мене и Бога. Прости ми. Аз не искам да имам като твоята кесия. Ако ти си готов да ми я дадеш, ще направя опит, какво ще каже Господ.“ Казва банкерът: „Ела утре.“ Отива той и банкерът му дава две торби. Казва: „Господ на голям изпит ме туря.“ Взел двете торби, мисли. Като се моли, казва му: „Нито пет пари няма да употребиш от торбите.“ Ходи и раздава на бедните. За всяко нещо, което ще раздаде, трябва да се моли, да кажат. Носи кесията и му казват: „Еди- къде си ще дадеш.“ Като раздал двете кесии в една година, отива при банкера и казва: „Братко, ще ме освободиш, други две кесии няма да ми даваш, ще намериш някой друг“.
към текста >>

Носи кесията и му казват: „Еди- къде си ще дадеш.“ Като раздал двете кесии в една година, отива при банкера и казва: „Братко, ще ме освободиш, други две кесии няма да ми даваш, ще намериш някой друг“.
Аз не искам да имам като твоята кесия. Ако ти си готов да ми я дадеш, ще направя опит, какво ще каже Господ.“ Казва банкерът: „Ела утре.“ Отива той и банкерът му дава две торби. Казва: „Господ на голям изпит ме туря.“ Взел двете торби, мисли. Като се моли, казва му: „Нито пет пари няма да употребиш от торбите.“ Ходи и раздава на бедните. За всяко нещо, което ще раздаде, трябва да се моли, да кажат. Носи кесията и му казват: „Еди- къде си ще дадеш.“ Като раздал двете кесии в една година, отива при банкера и казва: „Братко, ще ме освободиш, други две кесии няма да ми даваш, ще намериш някой друг“. Защото за всяка монета, която е вътре, той трябва да се моли, къде да я даде. Неща, които са станали, по същия начин няма да станат с вас. В природата два пъти нещата не може да станат по един и същ начин. Ние казваме: „Да се въздържаме.“ Ето аз какво разбирам под думата „въздържание“. Когато човек прилага закона на Свободата, закона на Любовта и закона на Мъдростта, той трябва да се въздържа от какво?
към текста >>

27. 1. НАЙ-МАЛКОТО

Първи урок от Учителя

Допуснете, че вие имате една кесия.
Запример, минали сте през някое място, искате да съобщите това на другите: гледайте да намерите най-важните моменти кои са. Тъй ще се научите правилно да мислите. Да бъдете естествени. Естествения човек, аз го наричам красивия Божествен човек, или Божественото да се прояви в човека. Да бъде човек естествен, то значи да се прояви красивият Божествен живот у него. Допуснете, че вие имате една кесия. Тази кесия става по-интересна според онова, което тя съдържа в себе си. С всеки предмет е така. Имате една тетрадка, най-първо нищо няма написано в нея - тя за вас е безразлична. Но, щом напишете едно предложение[3] в нея, тя става по-интересна. И колкото повече пишете в тази тетрадка, тя става по интересна.
към текста >>

Тази кесия става по-интересна според онова, което тя съдържа в себе си.
Тъй ще се научите правилно да мислите. Да бъдете естествени. Естествения човек, аз го наричам красивия Божествен човек, или Божественото да се прояви в човека. Да бъде човек естествен, то значи да се прояви красивият Божествен живот у него. Допуснете, че вие имате една кесия. Тази кесия става по-интересна според онова, което тя съдържа в себе си. С всеки предмет е така. Имате една тетрадка, най-първо нищо няма написано в нея - тя за вас е безразлична. Но, щом напишете едно предложение[3] в нея, тя става по-интересна. И колкото повече пишете в тази тетрадка, тя става по интересна. И най-после, вие не искате да се разделите от нея.
към текста >>

28. 3. ФИЗИЧЕСКИЯТ И ДУХОВНИЯТ ЧОВЕК

Втори урок от Учителя

Съдържание на втория урок - „Физическият и духовният човек'

“ Изваждаш ги, после ти казвам: „Вземи сега парите си назад.“ Изваждам кесията си и от своя джоб, давам ти и нея: „Ха сега да си вървиш и да знаеш, че аз съм честен човек.“ И онзи тръгва и се обръща назад.
Разбираш ли? “ - „Разбирам, разбирам, искаш пари.“ - „Е, хубаво, защо искам парите? Искам да те отрезвя. Ти мислиш, аз искам да те лъжа. Хубаво, извади сега парите си! “ Изваждаш ги, после ти казвам: „Вземи сега парите си назад.“ Изваждам кесията си и от своя джоб, давам ти и нея: „Ха сега да си вървиш и да знаеш, че аз съм честен човек.“ И онзи тръгва и се обръща назад. Е, какво мнение ще си състави за мене? Ще повярва веднага. Психология има у него. На такъв човек трябва да му наместя ума по такъв начин: „На ти сега твоята кесия, вземи и моята и да си вървиш сега оттук.“ И природата прави същото нещо с нас. Ние щом помислим, че тя иска да ни лъже, тя си насочи револвера, казва: „Остави тук каквото имаш!
към текста >>

На такъв човек трябва да му наместя ума по такъв начин: „На ти сега твоята кесия, вземи и моята и да си вървиш сега оттук.“ И природата прави същото нещо с нас.
Хубаво, извади сега парите си! “ Изваждаш ги, после ти казвам: „Вземи сега парите си назад.“ Изваждам кесията си и от своя джоб, давам ти и нея: „Ха сега да си вървиш и да знаеш, че аз съм честен човек.“ И онзи тръгва и се обръща назад. Е, какво мнение ще си състави за мене? Ще повярва веднага. Психология има у него. На такъв човек трябва да му наместя ума по такъв начин: „На ти сега твоята кесия, вземи и моята и да си вървиш сега оттук.“ И природата прави същото нещо с нас. Ние щом помислим, че тя иска да ни лъже, тя си насочи револвера, казва: „Остави тук каквото имаш! “ Оставяш го. Ти трепериш. После ти каже: „Вземи си го, ха сега вземи и моето и да си вървиш! “ И ти, като заминеш, кажеш си: „Не направих добре.“ И после се разкайваш.
към текста >>

29. Бележки на Елена Хаджи Григорова

И добрият човек седи с насочен револвер, но след като ти извади парите, казва ти: „Вземи си сега парите", изважда, дава му и своята кесия: „Ха сега да си вървиш.
При това, само за малко време си оставен сам, за да уякне душата ти. 16. Примера с птичките. И добрият човек е силен. И той може да ти извади парите из джоба. Но неговата сила се различава малко. И добрият човек седи с насочен револвер, но след като ти извади парите, казва ти: „Вземи си сега парите", изважда, дава му и своята кесия: „Ха сега да си вървиш. Ти трябва да знаеш, че у мене има сила да ти извадя парите, но има и сила да ти ги върна и мойте да ти дам отгоре, но затуй сега ще си вървиш от мене! " Той си отива, но се обръща назад. Той мисли вече. 17. Трябва да се борите с един недъг - вие не си вярвате един на друг. Това се дължи на отдалечаване от Бога.
към текста >>

30. ТРЕТИ МЕСЕЦ

Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.

Неговата кесия е пълна и всякога отворена.
Такъв човек може и готов е всеки момент да се самопожертвува. Защото само умният, благородният, високоинтелигентният човек - човек с интуиция може да се хвърли във водата, за да избави този, който се дави. Разумната жертва принадлежи на умния човек. Жертвата е в причинния свят. Само същество, което е в причинния свят има какво да жертва. Неговата кесия е пълна и всякога отворена. Под кесия разбирам неговото сърце. Той е щедър - не крие светлината. Дава във всички полета. Елена X. Григорова 22. 09.
към текста >>

Под кесия разбирам неговото сърце.
Защото само умният, благородният, високоинтелигентният човек - човек с интуиция може да се хвърли във водата, за да избави този, който се дави. Разумната жертва принадлежи на умния човек. Жертвата е в причинния свят. Само същество, което е в причинния свят има какво да жертва. Неговата кесия е пълна и всякога отворена. Под кесия разбирам неговото сърце. Той е щедър - не крие светлината. Дава във всички полета. Елена X. Григорова 22. 09. 1923 г.
към текста >>

31. БЕСЕДИ на Учителят Дънов пред ръководителите на братските кръжоци в страната 1923 година

Представете си един пехливанин, който може да вдигне с ръце 2,3 коня и той заявява, че едно малко дете му взело кесията с парите.
твърда, наливате малко вода и тя се размеква. Тази година българите казват: „Тези от Бялото Братство няма да им позволим да имат събор". На всички нас стана мъчно. Казваха си: „Така да направим, инак да направим, да направим постъпки пред царя, заявление да подадем, да отидем при министъра и прочие." По кой начин трябваше да разрешим въпроса? Тези начини за разрешение на въпроса са криви. Представете си един пехливанин, който може да вдигне с ръце 2,3 коня и той заявява, че едно малко дете му взело кесията с парите. Той му се моли: „Не ми вземай парите, дай ми ги". После намира един човек и му казва: „Я кажи на това дете да ми даде парите". Среща втори, трети, четвърти, все ги моли да кажат на детето. Този пехливанин, да хване детето, да го пораздруса малко, няма ли да даде кесията? Ще я даде.
към текста >>

Този пехливанин, да хване детето, да го пораздруса малко, няма ли да даде кесията?
Тези начини за разрешение на въпроса са криви. Представете си един пехливанин, който може да вдигне с ръце 2,3 коня и той заявява, че едно малко дете му взело кесията с парите. Той му се моли: „Не ми вземай парите, дай ми ги". После намира един човек и му казва: „Я кажи на това дете да ми даде парите". Среща втори, трети, четвърти, все ги моли да кажат на детето. Този пехливанин, да хване детето, да го пораздруса малко, няма ли да даде кесията? Ще я даде. Всички се поставят като този пехливанин. Събора не позволиха. Някои казаха: „Да отидем при министъра, да подадем заявление " Аз тогава казах: Като дадете това заявление какво ще стане? Като разгледат заявлението в Министерския съвет, какво ще стане?
към текста >>

У всинца ви има тази слабост щом дойде злото, философски приказвате много добре, но щом дойде зора казвате: „Дай кесията, ти си добро момче".
Събора не позволиха. Някои казаха: „Да отидем при министъра, да подадем заявление " Аз тогава казах: Като дадете това заявление какво ще стане? Като разгледат заявлението в Министерския съвет, какво ще стане? Спомням си, че поповете дадоха заявление при Стамболийски да се уреди заплатата им. Но освен, че не им се уреди заплатата, но им се намали бюджета с 30,000 лева. У всинца ви има тази слабост щом дойде злото, философски приказвате много добре, но щом дойде зора казвате: „Дай кесията, ти си добро момче". На вас са ви дали една задача. Аз отидох в Търново, дойдох СИ в София и си казах: Малкото дете да дойде да вземе кесията. Учениците как ще решат въпроса? Всички тези ученици, които вярват в Бялото Братство казват: „Това дете взе кесията, отиде кесията". Тази картина е много смешна.
към текста >>

Аз отидох в Търново, дойдох СИ в София и си казах: Малкото дете да дойде да вземе кесията.
Като разгледат заявлението в Министерския съвет, какво ще стане? Спомням си, че поповете дадоха заявление при Стамболийски да се уреди заплатата им. Но освен, че не им се уреди заплатата, но им се намали бюджета с 30,000 лева. У всинца ви има тази слабост щом дойде злото, философски приказвате много добре, но щом дойде зора казвате: „Дай кесията, ти си добро момче". На вас са ви дали една задача. Аз отидох в Търново, дойдох СИ в София и си казах: Малкото дете да дойде да вземе кесията. Учениците как ще решат въпроса? Всички тези ученици, които вярват в Бялото Братство казват: „Това дете взе кесията, отиде кесията". Тази картина е много смешна. Тръгнали 10 слона в царството на комарягите. Дошли слоновете и когато били пред една паяжина царските хора казали: „Макар и да сте много силни, но ако се допрете до тази паяжина от вас нищо няма да остане".
към текста >>

Всички тези ученици, които вярват в Бялото Братство казват: „Това дете взе кесията, отиде кесията".
Но освен, че не им се уреди заплатата, но им се намали бюджета с 30,000 лева. У всинца ви има тази слабост щом дойде злото, философски приказвате много добре, но щом дойде зора казвате: „Дай кесията, ти си добро момче". На вас са ви дали една задача. Аз отидох в Търново, дойдох СИ в София и си казах: Малкото дете да дойде да вземе кесията. Учениците как ще решат въпроса? Всички тези ученици, които вярват в Бялото Братство казват: „Това дете взе кесията, отиде кесията". Тази картина е много смешна. Тръгнали 10 слона в царството на комарягите. Дошли слоновете и когато били пред една паяжина царските хора казали: „Макар и да сте много силни, но ако се допрете до тази паяжина от вас нищо няма да остане". Десетте слона гледали, гледали и се спрели пред паяжината. Питам: Тази паяжина може ли да спре един слон?
към текста >>

32. ПРОТОКОЛИ И РАЗГОВОРИ от братската среща на ръководителите 1924 година

Господ за да оправи някого, бутне го по слабите страни: град на лозята; конника - в коня; търговеца в кесията и т.н.
С кола не можеш да вървиш - това е праведния, а който слиза надолу - това е грешния. Кое е по добро: да слизате към мочурлука долу или да се качвате нагоре към върха? Най-доброто е да чувствувате Божието присъствие при вас, другото е лъжовно. Така ще сте радостни, което е същественото в (живота) света. Ст. 32 - „Даде им град вместо дъжд и огън пламенен в земята им..." Така е било и преди 3000 години. Господ за да оправи някого, бутне го по слабите страни: град на лозята; конника - в коня; търговеца в кесията и т.н. Бута все в слабите места, за да оправи хората. Имате ли присъствието Божие, вие ще сте доволни, радостни и весели по душа. Този псалом, в буквална смисъл, не е така както е писан, но идва време, когато праведните ще вземат цялата земя. Всички тия наказания ще дойдат, хората ще се подчинят и Бог ще вземе силата - праведните ще управляват. Този псалом засега и политически работи.
към текста >>

33. БЕСЕДА от Учителят пред ръководителите 1925 година

Основният закон

Ако вие имате в кесията си 200,000 лева, които са ваши, вие може да разполагате с тях както си искате.
А под влиянието на тъмните духове, вие преживявате живота на тъмнината. Но и в двата случая живота не е ваш. В един ден вие сте радостни, настроението ви е повдигнато: вие преживявате живота на ангелите, а в други ден вие сте тъжен, настроението ви е понижено: вие преживявате живота на тъмните духове. Това са две състояния. Да вземем един пример за пояснение. Ако вие имате в кесията си 200,000 лева, които са ваши, вие може да разполагате с тях както си искате. Вие може да ги бъркате и да си служите с тях даже и когато не са ваши. Другото положение е, когато вие ставате гарантин на някого, ако трябва да платите един ден за него, ако той не заплати. Аз казвам: Гарантин не ставайте, нищо повече. Но трябва да знаете, че и оставеното във вас от Бялото Братство е една гаранция. Законът е: В моята кисия мога да бъркам само аз и тогава не бъркайте в чуждите кисии.
към текста >>

34. БЕСЕДИ НА Учителят пред ръководителите 1930 год.

Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

Един човек сънувал, че държи кесия, но се събужда и вижда, че държи края на чаршафа.
На другия ден пак се връща вечерта и пак ляга, и спи. Питам: От такова състояние какво може да добие човек? Казва се: „Човек трябва да работи", то е изтощение. В работата трябва да има нещо приятно и трябва да съдействува на човека да се развива. А когато при работата всички светли идеи, които имаш за живота изчезнат и казваш: „Всичко е празна работа, в живота никакъв смисъл няма", тогаз питам, каква придобивка имаш? Един човек сънувал, че държи кесия, но се събужда и вижда, че държи края на чаршафа. И ние съвременните хора приличаме на този човек. Занимава се някой с вземане и даване и мисли, че е придобил нещо, но нищо не е придобил. Това е цяла илюзия. Страданието не е нищо друго освен процес на отделяне на това, което не е реално. Реално е това, което виждаш и съзнаваш.
към текста >>

Това е тегленето на кесията.
- Разумните хора. А кои са сиромасите в света? - Глупавите. Следователно, разумните трябва да внесат в света своя капитал, а бедните трябва да използуват капитала на богатите, за да работят. Има хора, които не разбират този закон и завземат богатството на богатите, а богатите не го дават. Това е тегленето на кесията. Единият казва: „Тази кесия е моя, заради мене". И другият така казва. А като се събудиш ще видиш, че държиш чаршаф. Ти можеш да се молиш дълго време на Бога - като си се молил 20 години на Бога ще останеш само един религиозен човек. Какво ще останеш?
към текста >>

Единият казва: „Тази кесия е моя, заради мене".
А кои са сиромасите в света? - Глупавите. Следователно, разумните трябва да внесат в света своя капитал, а бедните трябва да използуват капитала на богатите, за да работят. Има хора, които не разбират този закон и завземат богатството на богатите, а богатите не го дават. Това е тегленето на кесията. Единият казва: „Тази кесия е моя, заради мене". И другият така казва. А като се събудиш ще видиш, че държиш чаршаф. Ти можеш да се молиш дълго време на Бога - като си се молил 20 години на Бога ще останеш само един религиозен човек. Какво ще останеш? - Чаршафът.
към текста >>

35. 87. ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ - УСПОРЕДНАТА ЛИНИЯ НА УСПОРЕДНОТО СЪЩЕСТВО

Жечо Панайотов

ТОМ 15

Също както оня, които присвоил една кесия със злато, но не можал вече да се моли - тя заставала между него и Бога.
" Дал му толкова. Пак наскоро, потърсил същия съсед за друга услуга, която се извършила за около половин ден. Намислил да плати пет лева, но когато да плати, оня казал: „Ще ми дадеш двадесет лева! " Нашият приятел се сепва и като търсил причините за станалото, сеща се, че с него се извършва някаква отплата по закона на паралелностите. Чете той пак Добрата молитва, но спечелените десет лева са между него и Бога. Също както оня, които присвоил една кесия със злато, но не можал вече да се моли - тя заставала между него и Бога. Решава да подари спечелените десет лева на едно многочленно семейство, което в момента се нуждае. Както и да е, поразрешил въпроса. Какво става по-нататък. Той като прилежен ученик, изпълнява още нещо от програмата на ученика - Добрата молитва: „Помагай ми и ми съдействувай да раста във всяко познание и мъдрост, да се уча от Твоето Слово и да пребъдвам в Твоята Истина". Ето, че Словото някак си продължава да го учи и малко изобличава: Прочита в една лекция на Младежкия клас: „Някой си възприел идеите на Новото учение, но давал пари с лихва.
към текста >>

36. 65. ГОНЕНИЯ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ОТ ЦЪРКВАТА

Николай Дойнов

ТОМ 15

Само да се обадите, кесията ви сигурно щеше да се окаже недостатъчна да побере това, което щеше да ви се даде".
Не се мина обаче и пет минути чу се отговор с напевен глас. „Намери се-е! " Този глас продължаваше да вика и приближаваше към нас, докато се срещнахме и ми подаде портмонето. Като ми го подаде каза: „Братко, колко пари има вътре не знам, но колкото и да са, виждате ли този народ, това са все наши хора, които служат на Бога, на високият идеал. В никой случай нямаше да останете без средства. Само да се обадите, кесията ви сигурно щеше да се окаже недостатъчна да побере това, което щеше да ви се даде". Аз наново се насърчих и вече радостен потеглих с общата вълна, към лагера, който беше на югозапад от града. Лагерът беше разположен на хълма покрай лозята. Там имаше голямо братско лозе от 12 декара. То било подарено на Бялото Братство от търновския гражданин Боковски, затова, че е бил излекуван от Учителя, след като е бил напълно изоставен от лекарите, които са се видели в невъзможност да го спасят. В това състояние съпругата му се обърнала с едно писмо до Учителя, който след получаването му, веднага пристигнал в Търново, за да го види у дома му.
към текста >>

37. 7. УПАДЪК И ГИБЕЛ НА НАРОДИТЕ

Иван Толев

ТОМ 15

Същевременно църквата трябва да се отдели от държавата за да се даде възможност на духовенството да се реформира вътрешно, та свободно и безкористно да служи на Бога и на народа, а не само на кесията си както прави сега по професия, с което е отчуждило от себе си целия народ.
Поуката от миналото и сегашното положение на народа диктува да се започне възродяването му отначало. Необходимо е, преди всичко създаването на една власт от доказано неопетнени, честни и умни хора, като временна мярка. А през времето, когато ще се упражнява тая власт от най-добрите, да се започне усилено реформата на учебното дело и на духовенството. Досегашното наше училище, което е създало само един умствен и морален пролетарият, хора без солидни знания за живота, без установен здрав мироглед, основан на природните закони, и без възвишен морал, трябва час по-скоро и основно да се преустрои по най- рационален начин съобразно с принципите, които ние проповядваме и доказваме, според най-новите научни изследвания. Само чрез новото училище, уредено точно съгласно окултните закони на развитието, може да се възпита, обучи и оформи едно здраво поколение. Същевременно църквата трябва да се отдели от държавата за да се даде възможност на духовенството да се реформира вътрешно, та свободно и безкористно да служи на Бога и на народа, а не само на кесията си както прави сега по професия, с което е отчуждило от себе си целия народ. Тогава резултатът от новото възпитание, добито от младежите чрез окултната школа и от възрастните чрез дейността на истинските Христови служители, ще бъде едно ново общество, едно ново държавно управление. С тия коренни реформи, които трябва да се разширят хармонично във всички области на живота, българите трябва да бързат, докато не е ударил дванадесетия час. Удари ли тоя час, при сегашните условия, които постоянно се влошават, тогава всичко ще бъде изгубено: пълното обществено разложение ще погълне безвъзвратно, като една ненаситна хидра, всичко, което носи българско име!... -------------------------------- [1] в смисъл „вечни", „неизхабими". Вж. Речник на българския език : т.2.
към текста >>

38. V. Учителят за музиката

ТОМ 16

Пееш ли, ще получиш една кесия с пари.
Но ако имате правилна, светла мисъл, правилни, благородни чувства и добри постъпки и добро пеене и свирене - тогава сте музикант в пълния смисъл на думата. Всичко можете да постигнете. Да разрешиш една мъчнотия - ти си музикален. Мислете правилно, чувствувайте и постъпвайте добре и пейте и свирете добре! (25.III.1938год., петък) 72. Пееш ли, ще получиш една кесия с пари. Не пееш ли, нищо не ще получиш. Щом знаеш да пееш, природата ще ти даде една кесия с пари, а щом не пееш добре, изгонват те навънка. Онази музикална система е вярна, която подхранва ума и сърцето. Онези, които искат да им тръгне, трябва да бъдат музикални. Не тази външна музика, но да имат музикалност в мислите, в чувствата и в постъпките.
към текста >>

Щом знаеш да пееш, природата ще ти даде една кесия с пари, а щом не пееш добре, изгонват те навънка.
Да разрешиш една мъчнотия - ти си музикален. Мислете правилно, чувствувайте и постъпвайте добре и пейте и свирете добре! (25.III.1938год., петък) 72. Пееш ли, ще получиш една кесия с пари. Не пееш ли, нищо не ще получиш. Щом знаеш да пееш, природата ще ти даде една кесия с пари, а щом не пееш добре, изгонват те навънка. Онази музикална система е вярна, която подхранва ума и сърцето. Онези, които искат да им тръгне, трябва да бъдат музикални. Не тази външна музика, но да имат музикалност в мислите, в чувствата и в постъпките. Ние трябва да дадем само израз на музиката. Ние сме заобиколени с музикални същества. (30.III.
към текста >>

39. I. Дневник на Елена Хаджи Григорова 3.III.1929 г.-11.II.1945 г.

Елена Хаджи Григорова.

III. Разговори с Учителя на Рила при извора Махабур и на Молитвения хълм. 1932 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

По ред всеки от нас влиза да се помоли, да отвори душата си пред великите същества - синовете на светлината, за да оставят своето благословение - да напълнят кесията на тази душа.
На 17ий вечерта срещу 18.XII.1930 г. към 5 ч сутринта сънувах, че съм на Изгрева. Занесох на Учителя една дълга около три метра нова [...][1], носих я над главата си, после - още една. Той ги взе. Намерих се с някои наши братя и сестри, стоим пред олтаря на светая светих, допуснати от Учителя. По ред всеки от нас влиза да се помоли, да отвори душата си пред великите същества - синовете на светлината, за да оставят своето благословение - да напълнят кесията на тази душа. Беше се изправил брат Симеонов, който каза: „Напълниха ми кесията и видях тяхното живо присъствие." След него извикаха моето име и аз с пълна радост застанах на определеното място, почувствувах живото присъствие на съществата, чух като Динова се обади и ми каза: „Помоли се самичка, тайно." Аз съсредоточих вниманието и се отворих, като се помолих на синовете на светлината. Голяма радост изпълни душата ми и се събудих в 6 ч сутринта бодра, въпреки това, че си легнах към 1.30 ч среднощ. Вечерта Пеньо беше при мене, четохме една от последните беседи на Учителя и много хубави мисли разменихме. 12ИЙ вечерта срещу 13ий март 1931 г., с. Равна. Събуждам се - сънувала съм следното: Паша, Савка и аз вървим доста бързо през едни места, къщи, дето живеят изостанали същества в своето развитие, а ний вървим, преминаваме врата из врата, през дворовете им, като гледаме да не ни забележат отникъде; там, дето минавахме, оказа се като че са изпозаспали, някъде се чуваше като че се раздвижват, но ний много ловко вървим.
към текста >>

Беше се изправил брат Симеонов, който каза: „Напълниха ми кесията и видях тяхното живо присъствие." След него извикаха моето име и аз с пълна радост застанах на определеното място, почувствувах живото присъствие на съществата, чух като Динова се обади и ми каза: „Помоли се самичка, тайно." Аз съсредоточих вниманието и се отворих, като се помолих на синовете на светлината.
към 5 ч сутринта сънувах, че съм на Изгрева. Занесох на Учителя една дълга около три метра нова [...][1], носих я над главата си, после - още една. Той ги взе. Намерих се с някои наши братя и сестри, стоим пред олтаря на светая светих, допуснати от Учителя. По ред всеки от нас влиза да се помоли, да отвори душата си пред великите същества - синовете на светлината, за да оставят своето благословение - да напълнят кесията на тази душа. Беше се изправил брат Симеонов, който каза: „Напълниха ми кесията и видях тяхното живо присъствие." След него извикаха моето име и аз с пълна радост застанах на определеното място, почувствувах живото присъствие на съществата, чух като Динова се обади и ми каза: „Помоли се самичка, тайно." Аз съсредоточих вниманието и се отворих, като се помолих на синовете на светлината. Голяма радост изпълни душата ми и се събудих в 6 ч сутринта бодра, въпреки това, че си легнах към 1.30 ч среднощ. Вечерта Пеньо беше при мене, четохме една от последните беседи на Учителя и много хубави мисли разменихме. 12ИЙ вечерта срещу 13ий март 1931 г., с. Равна. Събуждам се - сънувала съм следното: Паша, Савка и аз вървим доста бързо през едни места, къщи, дето живеят изостанали същества в своето развитие, а ний вървим, преминаваме врата из врата, през дворовете им, като гледаме да не ни забележат отникъде; там, дето минавахме, оказа се като че са изпозаспали, някъде се чуваше като че се раздвижват, но ний много ловко вървим. Както вървяхме, аз рекох на Паша да не ме остават и току засилих се и застъпих Савка, вървя след Паша за по-голяма сигурност.
към текста >>

40. 28. Разговор с Учителя на полянката на Езерото на чистотата на 1.VIII.1932 г.

VIII. Писма на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и до Пеню Ганев. Разговори с Учителя, изпращани от Боян Боев

Ти обичаш една кесия заради това, което е вложено в нея, една книга - заради това, което е написано в нея.
Един ден тези канари ще се разцъфтят, но изисква се това: някой да влезе в положението на канарите, да ги обича. Нали докато слънцето не изгрее, виждаш сутрин черна земя и като изгрее слънцето, треви, цветя и пр. поникват. Значи, по-рано е всичко скрито-покрито. Така и в камъка са скрити нещата и чакат своето време. За да обичаш камъка, ти трябва да видиш Божественото, което е вложено в него. Ти обичаш една кесия заради това, което е вложено в нея, една книга - заради това, което е написано в нея. И в камъните е вложено нещо вътре. При знанието започва един (прозаичен?) процес - пречистване. Значи, не може да има знание. Понеже от хиляди години хората живели неправилно, има наслояване на нечистотии и така нищо не можеш да учиш. То е кал.
към текста >>

41. 8. Писмо на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова от 17.VII.1932 г.

VIII. Писма на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и до Пеню Ганев. Разговори с Учителя, изпращани от Боян Боев

Кажат например... Изгубиш кесията си и тези същества отвътре ти казват: „Ето този човек, който беше преди малко тук, задигна кесията." При такъв един свят, човек, ако не е буден, може да си изгуби равновесието.
Но всеки да вземе колкото има нужда. Това да трае една година. В Рила, като най-стара планина, има много скъпоценни камъни.. Животинските монади (души) са изостанали назад в своето развитие, но в тях има едновременно и много изостанали човешки души, много низки души. Но също така низки души има множество и в човека и те го съветват да върви по лошия път; подозрението, ревността, завистта, сръднята, леността се дължат все на тези изостанали човешки същества вътре в човека. Тези същества, на 999 лъжи, една истина не могат да кажат. Кажат например... Изгубиш кесията си и тези същества отвътре ти казват: „Ето този човек, който беше преди малко тук, задигна кесията." При такъв един свят, човек, ако не е буден, може да си изгуби равновесието. По-напредналите същества ни казват: „Ще дойде един беден човек. Дай му самун хляб! " А онези същества дойдат и ти казват: „Не му давай! Отрежи му половината! " А пък то светът е уреден.
към текста >>

42. 9. Разговор с Учителя на полянката над Езерото на Чистотата на 1.VIII.1932 г.

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

Ти обичаш една кесия заради това, което е вложено в кесията.
Един ден тези канари ще се разцъфтят, но изисква се това: Някой да влезе в положението на камъните, да ги обича. Нали докато слънцето не изгрее, виждаш суха, черна земя и като изгрее слънцето, тревичките, цветята и пр. поникват. Значи по- рано всичко е скрито-покрито. Така и в камъка са скрити нещата и чакат своето време. За да обичаш камъка, ти трябва да видиш Божественото, което е вложено в него. Ти обичаш една кесия заради това, което е вложено в кесията. Ти обичаш една книга заради това, което е написано в книгата. И в канарите е вложено нещо вътре. При знанието най-първо започва един процес на пречистване. Иначе не може да има знание. Понеже от хиляди години хората са живели неправилно, има наслояване на нечистотии; и така нищо не можеш да учиш.
към текста >>

43. V. Бае Митар пророкът. Михалаки Георгиев

Когато умре бабалъкът ти, ти му открадна кесията с парите изпод главата му — още не беше нито очи заклопил.
“ — и го грабнаха, та го закараха къде едно тъмно кьоше и след малко замириса на катран! … Докато беше жив, целият му конак миришеше на гюл-яй, на миск и на какви ли не хубавила, а там го хвърлиха в катрана! … Редът беше на чорбаджията Гьоре мунафъклъкчията. И неговите грехове не беха от леките. Като почна ангелът да му ги чете: — Чорбаджия беше станал, ама не беше печелил с пот и чалъшканлък, а с изедничество и доландарджилък. Когато умре бабалъкът ти, ти му открадна кесията с парите изпод главата му — още не беше нито очи заклопил. Ти стана богат, а децата му ходеха гладни, окъсани, окапани… за едната жалост. На сестрините си сирачета стана васия и им ограби бащиното им имане, па ги изпъди голи и боси на сокака като просячета! В къщите на своите достове ядеше на софрата им хлеб и сол и като излезеше от къщата им, ти ги уговаряше, клеветеше, издаваше и им се смееше зад гърба, докато още залъците ти стояха в гърлото. На баба Сара перачката се беше сгодило момичето за едно добро и имотно момче, а ти отиде, че покори момичето, очерни го пред момчето, с лъжа отвърна сърцето му и развали годежа! … Момичето умре от жал, а майка му — от глад.
към текста >>

Като свършил ракамът, а той накарал, та свалили чергите и шилтето от зеления сандък, що е от кипарис, дето звъни, когато се отключва; отваря сандъка, изважда мушамената кесия и изброява настрана 368 кърменци маджарлии, 25 суфурини и 54 махмудии.
Па и тя що да чини: жена, глупава, нищо не знае, па си мисли само на своя кахър, на своя хал. Чорбаджи Рангел прави хесапите, вика божем и хора от еснафа, па прегледваха, па това би, онова би, току децата на покойния взеха дел от ортаклъка само 2930 гроша сухи пари и некои и други дреболии, дето не са за нищо и за никакво. Хората знаеха, че Атанасовата сермия била по-голема; почудиха се, поприказваха, па си замълчаха, всеко чудо за три дни. Когато бае Митар пророкът казал как се мъчи Елица на онзи свет за бащини грехове, а чорбаджи Рангел направил едно чудо, за което говориха хората не три дни, а три години. Седне в стаята, па удари на ракам от зори до акшам! Като свършил ракамът, а той накарал, та свалили чергите и шилтето от зеления сандък, що е от кипарис, дето звъни, когато се отключва; отваря сандъка, изважда мушамената кесия и изброява настрана 368 кърменци маджарлии, 25 суфурини и 54 махмудии. Свие ги на възел в едно кьоше от кърпата си, па тури надире мушамената кесия и извади другата, гдето е от син американ. Отброи и от нея 250 бели меджидии, сипе ги в кърпата, завърже я и стане, та у големата стая. Там, пред иконата и кандилото, кръсти се чорбаджи Рангел и чини тридесет и три метании, па стане с парите, та при вдовицата на Атанаса. Те, каже, така и така… ех, знаеш, човеци сме, па сме греховни, па етѐ, като ми се прати хабер оттам, че чедото ми се мъчи и не може мир да намери, рекох: „Море каил съм калта под ноктите си да продам, само чедото си да избавим от ония мъки там. Па те, сега вземи, па скрий за децата си… това си е нихно и твое… баща им ги е спечелил!
към текста >>

Свие ги на възел в едно кьоше от кърпата си, па тури надире мушамената кесия и извади другата, гдето е от син американ.
Чорбаджи Рангел прави хесапите, вика божем и хора от еснафа, па прегледваха, па това би, онова би, току децата на покойния взеха дел от ортаклъка само 2930 гроша сухи пари и некои и други дреболии, дето не са за нищо и за никакво. Хората знаеха, че Атанасовата сермия била по-голема; почудиха се, поприказваха, па си замълчаха, всеко чудо за три дни. Когато бае Митар пророкът казал как се мъчи Елица на онзи свет за бащини грехове, а чорбаджи Рангел направил едно чудо, за което говориха хората не три дни, а три години. Седне в стаята, па удари на ракам от зори до акшам! Като свършил ракамът, а той накарал, та свалили чергите и шилтето от зеления сандък, що е от кипарис, дето звъни, когато се отключва; отваря сандъка, изважда мушамената кесия и изброява настрана 368 кърменци маджарлии, 25 суфурини и 54 махмудии. Свие ги на възел в едно кьоше от кърпата си, па тури надире мушамената кесия и извади другата, гдето е от син американ. Отброи и от нея 250 бели меджидии, сипе ги в кърпата, завърже я и стане, та у големата стая. Там, пред иконата и кандилото, кръсти се чорбаджи Рангел и чини тридесет и три метании, па стане с парите, та при вдовицата на Атанаса. Те, каже, така и така… ех, знаеш, човеци сме, па сме греховни, па етѐ, като ми се прати хабер оттам, че чедото ми се мъчи и не може мир да намери, рекох: „Море каил съм калта под ноктите си да продам, само чедото си да избавим от ония мъки там. Па те, сега вземи, па скрий за децата си… това си е нихно и твое… баща им ги е спечелил! Моя дел съм си взел… хесапо е чист… ракам сам правих — това си е ваше… с децата… ни една счупена аспра чужда не кабуля!
към текста >>

44. КЛЮЧЪТ НА ЖИВОТА

Ако си богат, отвори кесията; ако си беден -иди да помагаш!
Верни бъдете - не колко и как се молите, а какво вършите! Живот без любов няма. И животът е мярка на Любовта, и Любовта е мярка на живота. Който греши - губи, който страда - печели. Дойдат ли страданията, радвайте се: наместват счупеното. Ако си богат, отвори кесията; ако си беден -иди да помагаш! Казвате: тежък е животът - но това е животинският живот, затова е тежък. А който поставя окови, нека помни, че подготвя и неизбежно тържество: моментът, когато в името на човещината ще ги свалят! Мислите ли, че ако змията яде опашката си, ще се нахрани и порасте? Истина ви казвам, че и злото е така, защото е безплодно. То нищо не ражда, но търси спящите и ги обира.
към текста >>

45. МНОГО НЕЩА МЕ МЪЧАТ

СВОБОДНИ ХОРА - ПЪТЯТ НА ИЗБРАНИТЕ

Но ако вложите в една кесия или каса парите си, не пазите ли и кесията заради ценностите, които сте вложили в нея, не я ли обиквате?
Когато обикнете достатъчно, всичко ще Ви стане ясно - няма да питате вече. - Добре де, ама как така да обикна? Ами ако не мога да обикна? Нали това насила не става? - Право е, че насила не става. Но ако вложите в една кесия или каса парите си, не пазите ли и кесията заради ценностите, които сте вложили в нея, не я ли обиквате? - Е, разбира се. - Тогава не Ви ли е ясно? За да обикнете - жертвувайте нещо за това, което искате да обикнете. Вижте едно дете или една идея, за която много е жертвувано - много се и обича! При това помнете, че всички ний изживяваме временни състояния и разбирания и недейте иска всичко изведнъж да разберете и да Ви стане ясно.
към текста >>

46. Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя III.

Човек е като кесия - каквото туриш в нея, това е!
Повечето от хората сега говорят думи на воля и сила, но без те в действителност да съдържат това. Някога Христос говореше думи, които ставаха. Такива са думите и на ония, подир които са вървели тълпите. Понякога само, и то често, тия тълпи са вземали ехото за действителност, варака - за злато. Такива движения са изчезвали също така бързо, както са се започвали. Човек е като кесия - каквото туриш в нея, това е! Но трябва да е здрава и да не може всеки да бърка в нея. «Доколкото предложенията на математиката се отнасят към действителността, те не са достоверни; а доколкото са достоверни -не се отнасят към действителността.» (Айнщайн, «Геометрия и опит») Тогава на мястото е да се запитаме: математическите предложения са ли израз на реални отношения? Ако те не са отношения на реалности, тогава как те служат за израз на «реални» отношения? Ако едно математическо предложение не е израз на реални отношения, как тогава се покрива една действителност с математическата формула, т.е. как си служим с математиката да доказваме другите науки или, да речем, една конструкция, «математически изчислена» предварително?
към текста >>

Колкото туриш в кесията, толкова и ще намериш.
В света на «семената» може да се живее - и тогава всяко «семе» е «дърво» и растение, и всяко растение е семе - циклично мислене. Когато човек мисли така в кръг - циклично, тогава светът става сфера затворена - самостоятелен свят, и се откриват други светове, едновременно съществуващи в нашата вселена. Човек е също такова зърно, в което миналото и бъдещето са едно до друго. Очите определят нещата и далечината по ъгъла, според който ги виждате: острият ъгъл е за далечината, тъпият - за близостта. Ако искаш да хванеш нещо на бента на реката, пусни го преди това някъде по-нагоре по течението. Колкото туриш в кесията, толкова и ще намериш. И ако констатираш само, че едно нещо е така, а ти искаш да бъде другояче - не знаеш какво искаш. Пет и шест не може да дадат освен 11. Но ако ти искаш да имаш 12, не се сърди само, че не са, а прибави още едно, и ще имаш 12. Значи, човек е това, което е -«вътре» и «вън» се уравновесяват, но ако ти не си доволен и искаш още нещо, прибави си - и ще го има! Ако отречеш страданието от страх пред него и от желание да го избегнеш - по-голямото ще дойде.
към текста >>

47. Любомир Лулчев III. Творчество: Приказки и разкази IV. Три приказки за стари и млади

ПРИКАЗКА ЗА БРАДИЧКАТА

Веднъж само, когато при една буря спаси един богат търговец и последният му даде цяла кесия жълтици - за учудване на цялото село, той ги взе.
И това, което караше всички да се чудят още повече, бе, че той никога не продаваше нищо от него. Своето изобилие той свободно споделяше с всички, които нямаха или имаха недостатъчно. Понякога от близкия град прескачаха търговци и му предлагаха кесии с пари, било за уловеното, било за това, което щеше да улови в бъдеще. Той само клатеше мълчаливо глава, като не се съгласяваше нито на едното, нито на другото. Отначало мислеха, че това е само някакъв каприз, но после се увериха, че това си е негово разбиране, от което с нищо не можеха да го отклонят. Веднъж само, когато при една буря спаси един богат търговец и последният му даде цяла кесия жълтици - за учудване на цялото село, той ги взе. И тогава си рекоха: «А, Брадичката не е взимал, защото малко му даваха.» И мнозина почнаха да му се подиграват и го закачат за това. Но той нищо им не отговори. Но не се мина нито час, и цялото село остана още по-зачудено, когато разбра какво направил с тези пари. По големия път, който минавал край селото, той срещнал човек, окован с вериги и каран от стражари. Спрял ги и ги запитал защо го карат.
към текста >>

Когато му казали колко е длъжен и той разбрал, че в неговата кесия има повече, той им я подал и казал да разковат веригите и го пуснат.
Но той нищо им не отговори. Но не се мина нито час, и цялото село остана още по-зачудено, когато разбра какво направил с тези пари. По големия път, който минавал край селото, той срещнал човек, окован с вериги и каран от стражари. Спрял ги и ги запитал защо го карат. Те му казали, че това е човек, който е имал много, но още по-много пропилял и задлъжнял. Когато му казали колко е длъжен и той разбрал, че в неговата кесия има повече, той им я подал и казал да разковат веригите и го пуснат. Като се уверила стражата, че парите са много повече, отколкото това, за което го карали, те разковали веригите и като поискали парите в повече да останат лично за тях - пуснали го. Освободеният искал да целува ръцете на Брадичката. А той се само ръкувал с него и му казал: - Иди си и не задлъжнявай повече! При една много силна буря морето разбило остатък от някакъв кораб в крайбрежните скали. Цяла нощ Брадичката клал огъня край брега, като се взирал непрекъснато в тъмнината.
към текста >>

48. 38. МУЗИКАТА

На болния тя дава успокоение и сила, на здравия - разширява сърцето, на скъперника - разтваря кесията, а на добро-детеля отваря очите му по-близо до Истината.
Когато музикантът засвири, змията си надига главата, вслушва се и изменя своя път; кучето повдига своята глава и грозно завива; конят нервно трепва, наострова уши и започва да цвили... Всеки индивид - от човешката, животинската и растителната еволюция - разно реагират на музиката. А какво нещо е реакцията? Отражение. Отражението е действие на контакт, на допирни точки... Всичко изхожда от Всемирната Хармония - и всичко по отделни пътеки и пътечки се възвръща към нея. Чрез музиката ний влизаме в контакт с Бога. Музиката има окултна сила. На болния тя дава успокоение и сила, на здравия - разширява сърцето, на скъперника - разтваря кесията, а на добро-детеля отваря очите му по-близо до Истината. Музиката е магическа сила. Когато човекът е разбрал в своето подсъзнателно схващане смисъла на музиката - създал е за пръв път храмовете, а когато в своето свръхсъзнание разбере музиката - той ще си разруши храмовете, защото тогаз ще му стане храм: цялата земя, цялото човечество, цялата вселена... И, върнал се в недрата на своето отечество, равен със своите братя - човеците, по-малък брат на своите предшественици - ангелите; по-голям брат на своите братя - животните - всичко около него ще бъде музика. Всичко около него ще бъде музика, защото в основата на цялото мироздание е поставена Всемирната хармония. А хармония, музика, мъдрост, сила, воля - това са цветните тонове на бялата светлина, на Всемирната Основа - Любовта. Както шарките на небесната дъга се преливат една в друга и са част от бялата светлина на слънцето - тъй и хармонията, музиката, мъдростта, волята и силата са цветове на дъгата на Всемирната Любов, от която излизаме.
към текста >>

49. (82) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 27.VI.1940 г.

В МОЕ ИМЕ: Беседа от Учителя, държана на 29.ІХ.1918 г., София. - В: Дали може: [Неделни беседи от Учителя.] София, 1942, стр. 242 ÷ 245, 250 ÷ 255.

Никак не ще е излишно, ако се вземат навреме мерки, да не се изнесе повече, отколкото трябва (защото има и неофициални канали, през които, изглежда, [ще] изтече бобът и олиото...) Алчните търгаши трябва в тия времена да се третират като национални врагове и [да] се приложи конфискуване на имотите им - на такива типове кесията е най-чувствителното място на съзнанието им... 3.
По сигурни сведения, новият посланик на Югославия в Москва не е никак разположен към нас. Преди месец и нещо същият беше посрещнал Недялко Атанасов с думите: «Ще се бием ли пак? » Бил близък много с военните. В Москва ще трябва да иде човек, който да може да парира неговите ходове. 2. На много места реколтата ни е компрометирана от градушки, наводнения и пр. Никак не ще е излишно, ако се вземат навреме мерки, да не се изнесе повече, отколкото трябва (защото има и неофициални канали, през които, изглежда, [ще] изтече бобът и олиото...) Алчните търгаши трябва в тия времена да се третират като национални врагове и [да] се приложи конфискуване на имотите им - на такива типове кесията е най-чувствителното място на съзнанието им... 3. Езикът на правителствените комюникета за стачките бе правен с един маниер, който си имаше мястото преди 20 години, но сега, когато се смятат за държавни строители... При това имаше и наивни несъобразности - обявяват решението на Министерския съвет, току-що взето, и казват, че целият народ го одобрявал, като изпускат из предвид, че всички едва сега го узнават... Слава Богу, че дойдоха известията от Москва за седемдневната работна седмица навреме - това подействува като студен душ на много глави... Но все пак, колкото по-скоро се мине на нормални отношения, и главно - справедливи, толкова по-добре (справедливи не да се разбира някак отвлечено, а да се третират и двете страни според закона и еднакво, защото има станали нехубави работи между работници и полиция, които може да радват само враговете на България). Прилагам Ви едно писмо на човек, натоварен от мен да провери. Полицията изглежда, че не смята работниците за българи... В Пловдив също са били бити работници. Ако стачките наистина са били малки (според изявленията на министъра), тогава защо се прави тая мобилизация - то е да се стреля с топ по муха. Добавката в писмото вдига малко завесата на работите в общината.
към текста >>

50. 78. НАШАТА ЦЕЛ (бр. 22, 9.VІ.1930 г.)

ТОМ 21

Въпреки глоби и строгостта на закона, въпреки че българинът е най-чувствителен, когато го бутнат до кесията, хиляди, в знак на протест против едните и другите, не гласуваха.
е дело на всички партии. 9 юний дойде да спре новите реформи на министър Стамболийски. 9 юний очерта два фронта и раздели народа на два враждующи лагера, които рано или късно ще си опитат силите. Между тези два враждующи фронта останаха хора, които не одобряваха постъпката на Стамболийски, ни кървите на деветоюнците. Те не тръгнаха със Стамболийски, но не последваха и деветоюнци и те манифестираха своя протест през изборите. Въпреки глоби и строгостта на закона, въпреки че българинът е най-чувствителен, когато го бутнат до кесията, хиляди, в знак на протест против едните и другите, не гласуваха. Хиляди други гласуваха с бели бюлетини, хиляди - с лозунги, а други, от нямане накъде, гласуваха за този или онзи човек в тази или онази партия. Тези са всички хора, които имат едно по-силно съзнание и по-здрава воля и те са много повече от всяка властвующа партия, само че те не са се организирали и са по-пасивни. Тези пасивни хора, които не одобряват реформите на едните, превратите на другите, са хиляди, хиляди честни, справедливи хора са изложени на цепениците отляво и на куршумите отдясно. Едните им викат: „Който не е с нас, той е против нас”, а другите крякат: „Които не са с нас, са предатели.” Едните ги гониха, другите избиваха, а те, разединени, честни, ненаучени, несвикнали на компромиси, гледат като неми свидетели как всеки ден чезнат, гинат техни справедливи другари и родна земя върви към робство само затова, че не са одобрявали тези отляво, не са подкрепяли тези отдясно и не са се обединили в една здрава организация за защита собствения си живот и да протегне братски ръка и на тези отляво, и отдясно, да ги помири и донесе новото и нужното за народа. Като изследваме пътя на еволюцията, историята и живота в нас, налага се да дойдат новите хора с определена цел, които да помогнат на народа и донесат новите дрехи, в които е време да се промени българският народ и посрещне новото, утрешното.
към текста >>

51. ÷ 11. УЧИТЕЛЯТ ЗА ВОЙНАТА 1914 ÷ 1918 Г.

ТОМ 21

– „Извади кесията си!
Който се освободи от беса в себе си, ще се обърне към Бога с думите: „Господи, искам да бъда Твой ученик.” Господ ще му каже: „Иди първо да разкажеш на ближните си какво направих за тебе.” И сега Бог се обръща към европейските народи и им казва: „Вие сте болни, опиянени. Трябва да се свестите.” Бог вдига ръката Си над тях, да ги свести, да отрезнеят. Това означава, че мирът иде.* Божията ръка се движи бавно, планомерно и като направи един полукръг, в цяла Европа ще настане мир. След това Той ще каже на всеки народ поотделно: „Повърни горчивото и отровното, с което си се хранил досега! ” - и той ще повърне. – „Извади кесията си! ” - и той ще я извади. – „Разкажи какво си правил досега! ” - и той ще разкаже. С едно махане на ръката Си Бог ще се разправи с всички народи и ще им каже: „Земята е Моя, всички сте Мои деца и отсега нататък никой няма право да бие брата си! ” Това е новото учение.
към текста >>

52. IV.СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ ОТ 1922г. ДО 1944г.

ТОМ 22

Само да се обадите кесията ви ще се окаже недостатъчно голяма за да побере това, което щеше да ви се даде." Всички отиват в палатков лагер, разположен в едно лозе от 12 декара, подарено на Братството от търновския гражданин Боковски.***** Боковски е бил тежк о болен и лекарите се отказват да го лекуват и чакат всеки момент да бие камбаната за неговото погребение.
„Загубих си портмонето." Белокосият брат с висок глас извиква: „Братя, има изгубено портмоне с пари, потърсете го." А народ много - човек до човек. „Аз бях загубен, нямах пари да се върна, но около след 5 минути се чу отдалеч глас: „Намери се! " - и портмонето от ръка на ръка дойде до мен. Като ми го предаде, братът каза: „Брат, колко пари има вътре не знам, но колкото и да са, виждаш ли този народ, това са все наши хора, които служат на Бога, на високия идеал. В никакъв случай няма да останеш без средства. Само да се обадите кесията ви ще се окаже недостатъчно голяма за да побере това, което щеше да ви се даде." Всички отиват в палатков лагер, разположен в едно лозе от 12 декара, подарено на Братството от търновския гражданин Боковски.***** Боковски е бил тежк о болен и лекарите се отказват да го лекуват и чакат всеки момент да бие камбаната за неговото погребение. Жен а му пише на Учителя в София и иска помощта му. Той веднага пристига в Търново и отива при него. След няколко дена Боковски става - здрав и читав, а от ставния му ревматизъм и от болките в сърцето няма и помен. Той оздравява напълно и живее до 82 години. От благодарност към Учителя, който не приема никакви пари, подарява лозето си на Братството.
към текста >>

53. 10 . КОМУНИЗИРАНЕ НА ТРУДА И БЛАГАТА ПРОБУЖДАНЕ НА ЧОВЕШКОТО СЪЗНАНИЕ

ТОМ 22

Аз вярвам в обръщането на хората към Бога, ако и кесията им е обърната, т.е. отворена.
-Лъжеш се. Погледни, очите му са кривогледи; носът, устата деформирани. Той трябва да работи много върху себе си, за да може да се очаква нещо от него. Той казва, че се обърнал към Бога, че е Негов служител. - Не вярвайте, той има много полици, които не е изплатил и няма намерение да плаща. Аз вярвам в обръщането на хората към Бога, ако и кесията им е обърната, т.е. отворена. Докато не отвориш кесията си, не можеш да се обърнеш към Бога. Когато Христос дойде на земята , хората ще имат обща кесия , и тя ще бъде отворена . Тя ще бъде извор, който постоянно тече и разлива водата си наоколо, за да пои всички растения. Всеки ще се ползува от благото на този извор. Само така светът ще се комунизира и реформира .
към текста >>

Докато не отвориш кесията си, не можеш да се обърнеш към Бога.
Погледни, очите му са кривогледи; носът, устата деформирани. Той трябва да работи много върху себе си, за да може да се очаква нещо от него. Той казва, че се обърнал към Бога, че е Негов служител. - Не вярвайте, той има много полици, които не е изплатил и няма намерение да плаща. Аз вярвам в обръщането на хората към Бога, ако и кесията им е обърната, т.е. отворена. Докато не отвориш кесията си, не можеш да се обърнеш към Бога. Когато Христос дойде на земята , хората ще имат обща кесия , и тя ще бъде отворена . Тя ще бъде извор, който постоянно тече и разлива водата си наоколо, за да пои всички растения. Всеки ще се ползува от благото на този извор. Само така светът ще се комунизира и реформира . Всеки ще внася своите придобивки в общата каса.
към текста >>

Когато Христос дойде на земята , хората ще имат обща кесия , и тя ще бъде отворена .
Той трябва да работи много върху себе си, за да може да се очаква нещо от него. Той казва, че се обърнал към Бога, че е Негов служител. - Не вярвайте, той има много полици, които не е изплатил и няма намерение да плаща. Аз вярвам в обръщането на хората към Бога, ако и кесията им е обърната, т.е. отворена. Докато не отвориш кесията си, не можеш да се обърнеш към Бога. Когато Христос дойде на земята , хората ще имат обща кесия , и тя ще бъде отворена . Тя ще бъде извор, който постоянно тече и разлива водата си наоколо, за да пои всички растения. Всеки ще се ползува от благото на този извор. Само така светът ще се комунизира и реформира . Всеки ще внася своите придобивки в общата каса. Пазете се да не изпаднете в заблужденията на миналите реформатори.
към текста >>

54. 5. СОФИЯ Е БОМБАРДИРАНА ПОРАДИ НЕПОСЛУШАНИЕТО НА БЪЛГАРИТЕ КЪМ УЧИТЕЛЯ

ТОМ 22

Според мене, София е праздна кесия.
път нагоре и надолу, да се качваш и слизаш от планината. Оставаше ли Христос вечер в Ерусалим? Той отиваше на планината. Всяка сутрин, като отивам на планината, срещам един млад свещеник, който ме поздравява любезно. Той слиза в София и се чуди, какво правя на планината. Според мене, София е праздна кесия. Тя ме интересува дотолкова, доколкото мога да туря нещо в нея. - Трябва да почиваме. - Докато си в почивка, ще седиш в къщи. Щом се свърши почивката, ще излезеш, ще отидеш в духовния свят. - Какво ще стане със София?
към текста >>

55. VI.3. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Беседи за жените и от извънредни беседи от 1926 г.

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Привилегия е да имаш ревматизъм, коремоболие, кръст да те боли, главоболие, привилегия е да не ядеш, привилегия е да си легнеш гладен и привилегия е да имаш празна кесия.
Сутрин, като станеш, успокой се, вслушай се в своята интуиция, и не бой се! Ще утихнеш, ще туриш разума като работник, секретар, и Божественото ще ти каже какво трябва да правиш! Спри се! Дойде ти страдание, болест - повдигни се към Бога, да не те е страх! Издържай! Привилегия е да имаш ревматизъм, коремоболие, кръст да те боли, главоболие, привилегия е да не ядеш, привилегия е да си легнеш гладен и привилегия е да имаш празна кесия. Привилегия е да имаш Любов, да виждаш само красивото в живота. Завършва се старата култура. Учениците държат сега изпит. Ще има 1 -2 месеца ваканция, почивка, и почват новия клас. Идва Шестата култура.
към текста >>

56. 19. ХРАНЕНЕТО Е МАТЕМАТИЧЕСКА ЗАДАЧА

Милка Периклиева

ТОМ 23

Както обикновено, подадох кесията с думите: - Учителю, Слънцето Ви изпраща своите поздрави!
Щом е постигнал това, той е готов да разрешава всички останали въпроси. Свежест и бодрост са нужни на човешката мисъл. А един от важните фактори за мисълта е храненето. Така ми говори Учителят в онази далечна вечер, когато вечеряхме заедно. Спомням си, веднъж занесох на Учителя хубави праскови. Както обикновено, подадох кесията с думите: - Учителю, Слънцето Ви изпраща своите поздрави! Той се усмихна, благодари и погледна плодовете. Те бяха толкова красиви, че всички се загледаха в тях. Той подаде една праскова на сестрата, която стоеше най-близко до Него, след това подаде втората на един брат, третата - на следния и т. н. Раздаде всички праскови и за себе си задържа само една. Тогава ме погледна, усмихна се и каза: - Сега за мен остава най-много и най-хубавото.
към текста >>

57. 4.1. Проникване и разпространение на методизма в България Протестантските секти в България.

ТОМ 24

Искащата не само повече пари, но и повече време сложна и скъпа православна и католическа църковна йерархия и дейност в много отношения губи в техните очи пред новата по-практическа и по-евтина религия, която чрез изгодата за кесията разтваряше благоприятно за себе си и сърцата на икономически крепнещите парвенюта.
Затова, когато Хол говори за единство на интересите, това единство съединява реално мисионерските интереси само с интересите на новите народни поробители, а не и с интересите на самия народ. Твърдението му, че българския народ виждал когато и да било заплаха за своите интереси в руския народ, е грубо тенденциозно изопачаване на историческата истина, което само по себе си достатъчно говори, че задокеанските "доброжелатели"-мисионери са били по същество толкова близки на интересите на българския народ, колкото и турския султан или династията на Кобургите. Както правило мисионерската дейност е намирала отклик сред свързалата интересите си със западните капитали и със западната политика българска буржоазия. Не случайно още отначало и пропагандата на методизма не намира отклик в средата на трудещите се и потискани народни маси, а техни последователи се появяват предимно из средата на замогващи се занаятчии, търговци и някои представители на интелигенцията. За стремящите се към натрупване на печалби млади буржоа допада пропагандираната и чрез протестантизма американска деловитост. Искащата не само повече пари, но и повече време сложна и скъпа православна и католическа църковна йерархия и дейност в много отношения губи в техните очи пред новата по-практическа и по-евтина религия, която чрез изгодата за кесията разтваряше благоприятно за себе си и сърцата на икономически крепнещите парвенюта. Още повече когато съблазнителната за тях "манна" на западната ориентация дразнеше много примамливо апетитите им за забогатяване. Затова, както пише М. Стоянов, първите български протестантски семейства са били такива, които не само забогатяваха, но и "станаха проводници на политическото и икономическото проникване на САЩ в България". (Заб. М. Стоянов. Посоч. съч., с. 65.) Не случайно е също така, че възпитаниците на западните училища се ориентираха повече към консервативни политически позиции и се противопоставяха обикновено по убеждения на привържениците на руското влияние на Балканите.
към текста >>

58. VI. ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ БОИМ ЗА БЪДЕЩЕТО?

Софроний Ников

ТОМ 25

Един син, който до вчера е бил под покрива на баща си и е разчитал на неговата кесия, неговата храна и дрехи, винаги изпитва малък един страх, когато за първи път се види сам, оставен без подкрепа в живота.
Софроний Ников София, печ. Искра, 1914. 32 с. Миналият погром създаде в нас едно положение, което кара мнозина, ако не и всички, да се боят за бъдещето на България. Преди всичко, тази боязън е естествена. Един син, който до вчера е бил под покрива на баща си и е разчитал на неговата кесия, неговата храна и дрехи, винаги изпитва малък един страх, когато за първи път се види сам, оставен без подкрепа в живота. Той още не познава своите сили, той не знае дали те могат да го поддържат. Но ще мине някое време и друго, ще опита своите сили и способности, ще се роди вяра в него, и не след много и той ще стане като другите млади хора - мъж с пълна надежда в силите си. Родени на историческата сцена в 1878 година от Русия и били цели тридесет и пет години под нейното опекунство, когато след паметния погром се почувствувахме изоставени от нашата покровителка, па и ние изстинали към нея поради злото, което тя ни стори, ние днес сме в положението на такъв един млад човек, който за първи път стъпва в живота. И ние като него изпитваме трепета на първите свободни дни, но и ние като него ще свикнем - както толкова други нации са свикнали. Ако се вгледаме, обаче, в мотивировката на страха, ние ще видим, че тя е несъстоятелна: били сме малка държава и затова сме били под опасност да не ни глътне някоя по-силна държава, или да не ни разделят няколко сдружени малки.
към текста >>

59. 4.2. ВОЙНАТА 1914-1918 г. И БОЖЕСТВЕНАТА ВОЙНА

В МОЕ ИМЕ: Неделна беседа; 29 септемврий, 1918 г.

ТОМ 25

- Извади кесията си!
Трябва да се свестите. Бог вдига ръката си над тях, да ги свести, да отрезнеят. Това означава, че мирът иде.[1] Божията ръка се движи бавно, планомерно и като направи един полукръг, в цяла Европа ще настане мир. След това Той ще каже на всеки народ поотделно: Повърни горчивото и отровното, с което си се хранил досега! - и той ще повърне. - Извади кесията си! - и той ще я извади. - Разкажи, какво си правил досега! - и той ще разкаже. С едно махане на ръката си Бог ще се разправи с всички народи и ще им каже: Земята е моя, всички сте мои деца и отсега нататък, никой няма право да бие брата си! Това е новото учение.
към текста >>

60. 32. МНОГО И РАЗЛИЧНИ СЛУЧАИ СУЧИТЕЛЯ

Тодор Божков

ТОМ 25

При един случай Учителят ми каза, че след бомбардировките София ще бъде като "празна скъсана кесия".
Този факт и още много други, които се знаят, говорят най-убедително за едно - Георги Димитров е наистина вожд и учител на българския народ. Георги Димитров е наистина една историческа личност. Той е известен не само в България, но и в цял свят. Аз лично мога да кажа, от мои лични впечатления с Учителя, че Георги Димитров се е ползувал от закрилата и доброжелателството на Учителя. Може би историята един ден ще каже много повече по този въпрос. 10. При един случай Учителят ми каза, че след бомбардировките София ще бъде като "празна скъсана кесия". И действително, това сравнение беше на място и всички можахме да го констатираме след бомбардировките. Учителят каза също, че София нямаше да бъде бомбардирана, ако евреите не бяха извадени от нея. "Евреите пазят София" - каза Учителят. Тогава аз не разбирах смисъла на тези думи, но сега те са съвсем ясни за всеки един от нас. 11. При друг случай, през време на войната на Германия и Русия, Учителят ми подсказа по Свой начин, че русите разполагат с едно много мощно оръжие, с голяма разрушителна сила, неизвестно засега за никой и че нищо не може да устои срещу него.
към текста >>

61. ФЕВРУАРИЙ [1919 г.] - НОЕМВРИЙ [1919 г.]

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

захар, дадена ни от Министерството, но тя изчезнала до бучка - останала само кесията с няколко парченца на дъното.
Вехтошарят всеки ден идва и с радост отнася със себе си някоя ценност. Мъжът чиновник - негодува, иска си удобствата, но безсилен е. И неговата жена е от по-горна йерархия - трябва да я слуша. Тук ме спасява само труда на моите ръце: мета, мия, плета, плета за нея, за децата, за мъжа й, освен че съм на свои разноски и купувам въглища. Закътах си 4 кг. захар, дадена ни от Министерството, но тя изчезнала до бучка - останала само кесията с няколко парченца на дъното. НОЕМВРИЙ [1919 г.] Изпълнявам духовен наряд. Чета посочени пасажи от Евангелието и си правя самонаблюдение чрез оцветени триъгълници с различни точки, поставени по чертежа. Много интересно е, но често забравям да си поставя „точката” [по задача от Учителя]. Но поради строгото ми самоконтролиране, моите светли точки рядко взимат възходящо направление. Плахо попитах сестрата за захарта.
към текста >>

62. 12. Последните записки на Буча Бехар

Д. ЛЕТОПИС ЗА БУЧА БЕХАР (6.I.1903-10.II.1978)

ТОМ 28

Не, не искам и донесе една кесия, където имаше няколко и ми ги показа.
Хубави са. Вземи за тебе и за мене. Посегна от едната мрежа, казах й: вземи от другата, че тя ми тежи повече. Отказа се мигом и рече: Имам си. Нищо, нека да имаш още. Не, не искам и донесе една кесия, където имаше няколко и ми ги показа. Пак й казвам - ...са те и не се сещам, че тя е вече сърдита, засегната. Не можеше на ум да ми дойде това. Стана ми мъчно и се ядосах. Защо? Идеше ми да ги хвърля всичките през прозореца. На тръгване казах на Лалка - вземи ги поне да си опечеш.
към текста >>

63. 51. Самостоятелно издадени книги на есперанто и писмо за издаване на Библиотека „Нова култура”

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

ТОМ 30

Понеже средствата на издаваната от нас библиотека са оскъдни за тая цел молим ония от братята, на които тази работа се падна присърце да си определят една месечна вноска, толкоз колкото сърцето им пожелае и кесията отпусне.
Сега конкретно на въпроса, който ни е накарал да се обърнем към Вас с това писмо. Ние сме отдавна във връзка с есперентската група ,,lk-terniaro”, която група издава квакерското списание „Inter ni”. В последно време това списание - „Inter ni” и „Rozumata kruco” - розенкройцерското списание се обединиха. Двете тези списания от своя страна ни молят да вземем участие в издаването на този общ орган. Срещу това ние ще имаме запазено място в списанието „Fako Nova kulturo”, където ние ще можем да печатаме статии за братството, съобщения и др. Понеже средствата на издаваната от нас библиотека са оскъдни за тая цел молим ония от братята, на които тази работа се падна присърце да си определят една месечна вноска, толкоз колкото сърцето им пожелае и кесията отпусне. Съобразно тези вноски, които ще се правят на нас, ние ще можем да определим с какъв процент ще можем да участвуваме в издаването на новото съединено списание „Inter ni kup Rozu mata Kruco kaj”, ако пожелаем и c „Nova kulturo”. Ние очакваме Вашия отговор и Ви братски поздравяваме. Атанас Николов Бургас, 22 май 1929 г.
към текста >>

64. 1.2. Звънарницата и изповедта на Борис Николов

Борис Николов

ТОМ 32

Даже когато ще отливат последната сплав, камбаната от бакър, от олово, от калай и от сребро, чорбаджи Досю - хаджи Досю вече, сваля калпака, изважда кесията със злато, напълва калпака със злато и го хвърля заедно със златото в сплавта долу - в камбаната отива.
Сега да кажем няколко думи и за чорбаджи Досю от Етъра, който отива в хаджилък - става хаджия. Връща се от там и решава да построи, да направи една камбана голяма, каквато няма в никое от познатите селища наоколо - камбана, която да закачи до черквата на една кула. И от там да звъни когато почва черковната служба и когато свършва. Като се връща от хаджилък той действително събира майсторите, обсъждат въпроса и решават да отлеят една голяма камбана около 150 оки, значи 200 кг. И действително, той плаща, майсторите работят и камбаната бива отлята -действително голяма камбана. Даже когато ще отливат последната сплав, камбаната от бакър, от олово, от калай и от сребро, чорбаджи Досю - хаджи Досю вече, сваля калпака, изважда кесията със злато, напълва калпака със злато и го хвърля заедно със златото в сплавта долу - в камбаната отива. И така отляха камбаната и със скеле, с макари, качиха я на Кулата горе. В.К.: На Етъра? Б.Н.: На Етъра, зад черквата. Тази Кула аз я помня, където е било местото й. Но Кулата беше вече срината.
към текста >>

65. 2.57. Последната борба

Борис Николов

ТОМ 32

Чорбаджи Тихол извади от силяха тежка кесия, развърте гайтаня, бръкна с голямата си шепа и отброи дванадесет турски лири и ги тури пред Къртипъня.
Донесоха вода да се измият, и се отправиха към масите. От новите дрехи на Къртипъня не беше останал помен, но Неда се усмихваше. Къртипъня покани турчина на мастие, представи го на чорбаджиите и го покани да седне до него. Къню напълни паниците, донесе мезетата, тури печеното. Народът ликуваше! Чорбаджи Тихол извади от силяха тежка кесия, развърте гайтаня, бръкна с голямата си шепа и отброи дванадесет турски лири и ги тури пред Къртипъня. И другите чорбаджии не искаха да останат назад, даваха щедро, че и от народа също - жените даваха дрехи, кърпи и кой каквото имаше. Къртипъня раздели парите, и тури половината пред турчина. После го покани да му гостува. Вечерта на софрата го запита: „Ти си от далече, кой ти каза да дойдеш тук? ” Турчина се замълча и после на най-чист български език каза: „Майка ми!
към текста >>

66. 199. Учителят говори както Бог говори. Говорът на Бога, това е природата

II. В колибата на Христов

ТОМ 33

Христов надникна в кесията, която Учителя беше му изпратил по госпожицата.
Излъчваше особен чар, който като мантия загръщаше простите, старомодни и оръфани дрехи, изпъкналите кости на краката му, големите му и неподравнени мустаци!... Тези и още много неща, които не бяха така както би трябвало да бъдат, госпожицата или не ги виждаше, или при него не й правеха впечатление. Той сега беше достоен кавалер или баща на тази прелестна и елегантна госпожица. Как беше станало всичко това, Андрей не можеше да си обясни! Христов се върна, той пак беше какъвто преди идването на госпожицата. Христов надникна в кесията, която Учителя беше му изпратил по госпожицата. Извади портокала, който беше най-отгоре - той беше най-големият - същия, който царя специално беше му изпратил. Христов го погледа, затвори си очите и като ги отвори, постави го отпред на бюрото си. После извика: „Детка! ” Тя веднага дойде, и той й подаде втория портокал от кесията: - Този портокал Учителят ти изпрати за Новата година! - Тя се усмихна радостно, подаде си ръката като паничка, в която той го постави.
към текста >>

” Тя веднага дойде, и той й подаде втория портокал от кесията: - Този портокал Учителят ти изпрати за Новата година!
Христов се върна, той пак беше какъвто преди идването на госпожицата. Христов надникна в кесията, която Учителя беше му изпратил по госпожицата. Извади портокала, който беше най-отгоре - той беше най-големият - същия, който царя специално беше му изпратил. Христов го погледа, затвори си очите и като ги отвори, постави го отпред на бюрото си. После извика: „Детка! ” Тя веднага дойде, и той й подаде втория портокал от кесията: - Този портокал Учителят ти изпрати за Новата година! - Тя се усмихна радостно, подаде си ръката като паничка, в която той го постави. - Благодарим! - Каза тя с характерното за Христов ударение на „а”, и веднага излезе. Андрей я видя като мадона. Христов я гледаше в гърба, а Андрей си мислеше: „Влюбен е в нея като младеж!
към текста >>

” Христов отново бръкна в кесията и извади последният и най-малък портокал, подаде го на Андрей и каза: - Както виждаш, Учителя и за тебе се погрижил!
- Тя се усмихна радостно, подаде си ръката като паничка, в която той го постави. - Благодарим! - Каза тя с характерното за Христов ударение на „а”, и веднага излезе. Андрей я видя като мадона. Христов я гледаше в гърба, а Андрей си мислеше: „Влюбен е в нея като младеж! ” Христов отново бръкна в кесията и извади последният и най-малък портокал, подаде го на Андрей и каза: - Както виждаш, Учителя и за тебе се погрижил! За Новата година ти изпраща този портокал. Андрей си изправи лявата ръка като паничка, както Детката, по същия начин се опита да каже „Благодарим! ”, но всичко излезе много нескопосано. Христов почна да се смее с глас и доволно, както родителите се смеят и радват, когато детето им направи първите неуверени стъпки. - Така, така, добре че се учиш!
към текста >>

67. 324. Ако изпълняваме волята Божия, още сега можем да бъдем щастливи

V. Продължение: разказа от първия ден

ТОМ 33

Вие сте като онзи шивач, който нарязал цял топ сукно, за да ушие една кесия за тютюн.
- Ти си против царете, а искаш да живееш като тях! Да се управляват парите, е много трудна работа! Парите в ръцете на глупавия, правят го нещастен и много скоро ще ги изгуби! За него е по-добре да живее без пари. Ако вие работниците управлявате кооперация „Напред”, тя само след половин година ще престане да съществува! Вие сте като онзи шивач, който нарязал цял топ сукно, за да ушие една кесия за тютюн. Но разказвай. - Не, аз един ден ще дойда да Ви обясня тези работи и какво е в СССР. На неделните събрания на Витоша, редовно и подробно ни информират за благоденствието на работниците в СССР. - Добре - снизходително се усмихна Христов и каза - добре, сега продължавай. - Управата на „Напред” ме пожертвува за своите интереси - ми разказваше магазинера.
към текста >>

68. 44. Пеенето е творчески акт. (03 [т.е.02].05.1943, неделя, София - Изгрев)

ТОМ 34

Той отряза четвърт пшеничен хляб, сложи го в една розова кесия и ми го подаде.
Веднага, като се наобядвахме, влязохме брат Христо и аз при Учителя. Аз пак се просълзих и заплаках. Изживявах чужди състояния. Брат Христо Му каза, че аз не съм обядвала, защото докато те се хранеха, ние чакахме в салона. Учителят веднага стана, отида зад паравана в стаята и започна да търси нещо. Той отряза четвърт пшеничен хляб, сложи го в една розова кесия и ми го подаде. Ние с брат Христо наблюдавахме движенията Му. Аз си помислих: Движенията Му са чисти като на едно дете. Забравих скръбта си. Учителят ми обясни: - Ти напразно се безпокоиш и се страхуваш от най-малки неща. Злите мисли на хората са като мравчената киселина.
към текста >>

69. 2.1. Униатското движение по черковния въпрос / Г. Миркович. Сливен: скоропеч. Български знаме, 1897

В една кесия са тургали парите, от която са и харчили.
Разходите обаче бяха никакви. Повече от 5-6000 гроша на година нямаше де да се харчат. В чумавото, 1834-35 г., помня, имахме за учител прочутия Чокала, от когото трепереше мало и голямо; той е имал една от най-големите заплати - 10,000 гроша за три години. Друг главен учител, като него, Сливен не е имал, освен Добри Чинтулов, по-после за когото ще говорим. Епитропите в това време не са имали ни входящи, ни изходящи, ни никакви други тефтери. В една кесия са тургали парите, от която са и харчили. Което останело, считало се за излишък. Работите се вършили по комшийски: да се крепим! Една година обаче случва се, та минава за епитроп един от тези, които гръкоманите, наречени по между си благородни, назоваваха торлаци или простаци. Той беше от фамилиата Ьовчооллар. По обичай влиятелните гръкомани пращали, види се, от време на време да им се пълне един бърдак с дървено масло от черквата.
към текста >>

70. 2.16. Борбите ни за духовното ни и политическо Възраждане преди Освобождението

С десетки ръце бъркали едновременно в кесията и хамбарите на българския селянин.
Чрез гръцките владици турското правителство държало българите в повиновение и ги следило; с това то е избегвало да държи големи гарнизони в градовете и центровете и от грижата да създава политическа централизация. В повечето български градове имотните, първенците и търговците били погърчени. Гърцизъмът, силен в градищата, срещал голям отпор в еснафите, в работната класа, а особено в селата и в монастирите, които не се подали на гръцкото влияние. В началото на миналия век и по-рано никой не мислял да просвещава селската маса, а пък училището е било най-лесното средство за погърчвание. В очите на гръцките владици селското население било безсловесно стадо, създадено само да се стрижи и те го стрижали постоянно до кожа и кокал. С десетки ръце бъркали едновременно в кесията и хамбарите на българския селянин. Начело на грабителите стоял сам гръцкия патриарх, който просто търгувал с епархиите и енорийните. Случвало се едновременно да наддават за една и съща епархия няколко владици и който наддавал повече той вземал епархията, без да се гледа, дали е бил способен за поста си. Раковски в „Горски пътник” разправя, че някой си неграмотен грък Антим, бивш лодкар на един турски паша, станал патриарх. Нито един не е взел патриаршеския сан по честен начин и без да не даде по 2-3 милиона груша рушвет. Даже определената за патриарха, при покорението от султана Цариград, 1000 желтици впоследствие някой си Симеон при назначението му за патриарх, подарил на султана 1000 желтици, а други патриарси увеличили тая сума до 20 000 желтици годишно.
към текста >>

71. 2.17. Трите робства на българите: политическо - от турците, духовно - от гърците, чорбаджийско - от погьрчените българи

Впрочем какво ли можеха да направят тези хора, които до вчера нямаха насъщен хляб, нито достатъчно дрехи, нито дори пукната пара в кесията си.
Българската църква попаднала под политическата и духовна власт на фанариотската йерархия, която ръководела така българските църковни въпроси, че да съответствуват на общите интереси на техния народ и родина. Еднаквостта на вярата послужи като повод за насочване на всичките действия на България към въпросите на спасението и пр. Всички сродници на поставените на българските епархийски престоли владици, бедни до степен на просия в родината си, светски и духовни лица, в България намериха благодатна почва за забогатяване. Епархийският архиерей ръкополагаше дякони, архидякони, протосингели, изповедници... и веднага те сядаха да решават църковните въпроси, тези, които до вчера наистина не бяха кадърни да решават собствените си въпроси, а камо ли да ръководят по-големи предприятия. Но тук споровете и в семействата, и между духовенството биваха решавани от тях. Впрочем какво ли можеха да направят тези хора, които до вчера нямаха насъщен хляб, нито достатъчно дрехи, нито дори пукната пара в кесията си. Това се разбира от само себе си, за да не трябва да го казвам аз. 26. Светските пък лица, които идваха с владиците, казваха, че са братя, внуци, зетьове, близки и сродници, и затова те биваха веднага назначавани, като им се определяше някаква служба в митрополията, да водят кореспонденцията или пък да отговарят за външните работи. Единият, който водеше кореспонденцията на владиката, се наричаше архиписар, другият пък се наричаше челеби на митрополията и служеше за таен съветник на владиката и регистратор на политическото отношение на митрополита с турските власти. Сред гражданите и християните от епархията тези хора се ползуваха с такава почит, каквато се отдаваше и на владиката. До вчера гладният, като се намираше в положение да може да си играе със съдбата на много човеци, без да отговаря за действията си пред някого, как ли би се отнасял, особено грък към българин, когато би могъл да постъпи несправедливо?
към текста >>

72. 5.4. Георги Миркович - заточеник в Диарбекир и Мардин. Писма от заточеника. 5.4.1. По пътя на страданието.

А дойде ли случай да излезе някое „зрънце” из кесията ни или кесията ви, то вие ставате неми и глухи, а вие чифути, и влезвате на кръчмаря в очите, за да видите кого той ще да улови - да плати виното.
” В заключение на тези редове Ботйов казва, че единственото спасение е „по-скоро да захванем борбата! ” Няколкократното напомняне за събиране пари в помощ на заточениците намира дълбок отзвук във вестника на Ботйова: „Д-р Миркович и другарите му по нещастие и досега още не са пуснати из Мердинската терсхана. Тия хорица ще да си загинат, ако им се не изпроводи от нейде каква-годе парична помощ. Безчувствени са нашите хора, безчувствена е била и вашата емиграция! Ние знаем само да мълчим и да търпим, а вие само крещите. А дойде ли случай да излезе някое „зрънце” из кесията ни или кесията ви, то вие ставате неми и глухи, а вие чифути, и влезвате на кръчмаря в очите, за да видите кого той ще да улови - да плати виното. Принципът на нашия патриотизъм са паричките, паричките и пак паричките. Даже и тия, които са били на чело на емиграцията, са работили и работят само за пари...” Положението на Миркович след дългите страдания, които той нарича пред д-р С. Табаков, историка на Сливен, само с една дума „ужасия”, се подобрява, когато му позволили да практикува лекарската си професия в Мердин. В този град д-р Миркович, по застъпничество на някакъв арменец, получил разрешение не само да се движи свободно, но и да му се свалят оковите. До кога този страдалец живее като заточеник?
към текста >>

73. 6.17.3. Парите и патриотизма.

А дойде ли случай да излезе някое „зрънце” из кесията ни, или из кесията ви, то ние ставаме неми и глухи, а вие чифути и везвате на кръчмарят очите, за да видите кого ще той да улови - да плати виното.
Той е отвлякъл 20-30 лири от заточените и оставил там жена, деца и нещастие на свойте братя. Д-р Миркович и другарите му по нещастие и досега още не са пуснати из Мерденската терсхана. Тие хорица ще да си загинат, ако им се не изпроводи отнейде каква-годе парична помощ. Безчувствени са нашите хора, безчувствена била и вашата емиграция! Ние знаем само да мълчим и да търпим, а вие само да крещите. А дойде ли случай да излезе някое „зрънце” из кесията ни, или из кесията ви, то ние ставаме неми и глухи, а вие чифути и везвате на кръчмарят очите, за да видите кого ще той да улови - да плати виното. Принципът на вашия патриотизъм са паричките, паричките и пак паричките. Даже и тие, които са били начело на емиграцията, са работили и работят само за пари.
към текста >>

74. 2. ВЯРА И СЪМНЕНИЕ.