Търсене в беседите за 'Инвалид'

Инвалидите, които ще бъдат милиони, с мисълта си ще създадат едно ново течение.
Колкото пъти съм говорил за Милосърдието, всякога ми се гневят и ми казват: “Ти ни мислиш злото, не ни разбираш”. Аз ви разбирам. Разбирам, че обичате Истината, Правдата, но още не съм срещнал между хората милосърден човек. А в Милосърдието е спасението – това е Христовото учение, това е бъдещата култура. След тази война Милосърдието ще дойде. Инвалидите, които ще бъдат милиони, с мисълта си ще създадат едно ново течение. Те ще питат: “За какво беше всичко това, защо се бихме, ако не за да изправим старите грешки? ” Днешните народи, които воюват, са културни, не са варвари и те ще размишляват върху този въпрос. Те са се само свадливи като мъже и жени. Жената не може да търпи мъжа си, защото погледнал към друга някоя жена. Как можело той да гледа друга!
към беседата >>

2. Двамата братя

Ако всички европейски народи мислят така, цяла Европа ще се напълни с инвалиди.
Не мислете, какво ще стане с вас. Косъм няма да падне от главата ви без Божията воля. Нека всички българи се молят и отправят молитвата си към Бога. Само така България ще се благослови и освободи. Всеки народ, който мисли, че сам ще оправи работите си, още повече ще ги обърка. Ако всички европейски народи мислят така, цяла Европа ще се напълни с инвалиди. Най-после всички народи ще се обърнат към Бога. Ще кажете, че отговорността лежи върху управляващите. Не е така. Всички хора, всички семейства, всички общества носят отговорност за положението на своя народ. Всеки човек поотделно е толкова отговорен, колкото и управляващите.
към беседата >>

Днес милиони хора умират, други остават инвалиди, сакати, трети страдат от сиромашия.
Те се обичат, но се намират в хипнотично състояние, което помрачава съзнанието им, затова те не разбират какво правят. Обърнете се към живия Господ, Който казва: "Потърсете ме в ден скръбен, и Аз ще ви се изявя." Опитайте Господа, да видите, дали ще ви помогне в ден скръбен. Някой се моли да бъде в тила, а не на фронта. Положението е опасно навсякъде, независимо от това, дали сте в тила, или на фронта. Всички хора са на фронта. Днес милиони хора умират, други остават инвалиди, сакати, трети страдат от сиромашия. Във всеки дом се чува плач. Според мене, сегашната култура е култура на плача и на страданието. „Десетимата възнегодуваха за двамата братя". – „Какво ще стане с нас и с европейските държави? ” – Не се грижете за тях.
към беседата >>

– „Война е сега, тежки времена живеем.” – Ще останат много инвалиди, но Христос ще отвори очите на ослепелите, ще обърше сълзите на страдащите, ще възкреси мъртвите.
Бог ще ви окъпе, ще ви преоблече и ще ви постави в новите условия на Живота. Така е казано, и така ще бъде. Какво правят децата ви, когато обещаете да им купите за Великден нови дрехи? Те скачат, пеят, радват се. Голям Великден иде за всички хора. – „Война е сега, тежки времена живеем.” – Ще останат много инвалиди, но Христос ще отвори очите на ослепелите, ще обърше сълзите на страдащите, ще възкреси мъртвите. Хората ще се върнат на земята по три начина: едни ще се преродят, без да знаят, че са преродени; други ще знаят, че са преродени, а трети ще възкръснат. Който възкръсне, ще бъде свободен от закона на кармата, от всички недъзи. Възкръсналият живее на земята така, както на Небето, дето всички изпълняват Божията воля с Любов. Тогава земята ще бъде обетованата земя; хората ще бъдат красиви и млади, по на тридесет и три години. Всички ще служат на Бога, както Син Человечески служи.
към беседата >>

Ако всички европейски народи мислятъ така, цѣла Европа ще се напълни съ инвалиди. (втори вариант)
Не мислете, какво ще стане съ васъ. Косъмъ нѣма да падне отъ главата ви безъ Божията воля. Нека всички българи се молятъ и отправятъ молитвата си къмъ Бога. Само така България ще се благослови и освободи. Всѣки народъ, който мисли, че самъ ще оправи работитѣ си, още повече ще ги обърка. Ако всички европейски народи мислятъ така, цѣла Европа ще се напълни съ инвалиди. Най-после всички народи ще се обърнатъ къмъ Бога. Ще кажете, че отговорностьта лежи върху управляващитѣ. Не е така. Всички хора, всички семейства, всички общества носятъ отговорность за положението на своя народъ. Всѣки човѣкъ поотдѣлно е толкова отговоренъ, колкото и управляващитѣ.
към втори вариант >>

Днесъ милиони хора умиратъ, други оставатъ инвалиди, сакати, трети страдатъ отъ сиромашия. (втори вариант)
Тѣ се обичатъ, но се намиратъ въ хипнотично състояние, което помрачава съзнанието имъ, затова тѣ не разбиратъ, какво правятъ. Обърнете се къмъ живия Господъ, Който казва: „Потърсете ме въ день скръбенъ, и Азъ ще ви се изявя.” Опитайте Господа, да видите, дали ще ви помогне въ день скръбенъ. Нѣкой се моли да бѫде въ тила, а не на фронта. Положението е опасно навсѣкѫде, независимо отъ това, дали сте въ тила, или на фронта. Всички хора сѫ на фронта. Днесъ милиони хора умиратъ, други оставатъ инвалиди, сакати, трети страдатъ отъ сиромашия. Въ всѣки домъ се чува плачъ. Споредъ мене, сегашната култура е култура на плача и на страданието. „Десетимата възнегодуваха за двамата братя”. — Какво ще стане съ насъ и съ европейскитѣ държави,? — Не се грижете за тѣхъ.
към втори вариант >>

— Ще останатъ много инвалиди, но Христосъ ще отвори очитѣ на ослѣпѣлитѣ, ще обърше сълзитѣ на страдащитѣ, ще възкреси мъртвитѣ. (втори вариант)
Така е казано, и така ще бѫде. Какво правятъ децата ви, когато обещаете да имъ купите за Великъдень нови дрехи? Тѣ скачатъ, пѣятъ, радватъ се. Голѣмъ Великъдень иде за всички хора. — Война е сега, тежки времена живѣемъ. — Ще останатъ много инвалиди, но Христосъ ще отвори очитѣ на ослѣпѣлитѣ, ще обърше сълзитѣ на страдащитѣ, ще възкреси мъртвитѣ. Хората ще се върнатъ на земята по три начина: едни ще се преродятъ, безъ да знаятъ, че сѫ преродени; други ще знаятъ, че сѫ преродени, а трети ще възкръснатъ. Който възкръсне, ще бѫде свободенъ отъ закона на кармата, отъ всички недѫзи. Възкръсналиятъ живѣе на земята така, както на небето, дето всички изпълняватъ Божията воля съ любовь. Тогава земята ще бѫде обетованата земя; хората ще бѫдатъ красиви и млади, по на 33 години. Всички ще служатъ на Бога, както Синъ Человѣчески служи.
към втори вариант >>

3. Братя и сестри на Христа

25 милиона християни станаха жертви на бойното поле, а и още 25 милиона останаха осакатени, инвалиди, значи всичко 50 милиона.
На вас ви давам упътвания и туй, което аз ви говоря сега, в миналото трябваше 30 години да прекарате в някоя пагода или капище и да ви се дадат много изпити, за да ви се кажат тия думи, които аз ви казвам. Сега пак ще кажете: „Чудна работа, този строй не бил строй, туй учение не било учение, нашите съвременни майки не били майки. Е, какво сме ние тогава? “ Ще кажете още: „Нали сме ние християнски народ, служим на Христа, познаваме учението Му? “ 1914-та година показа какви са християнските народи. 25 милиона християни станаха жертви на бойното поле, а и още 25 милиона останаха осакатени, инвалиди, значи всичко 50 милиона. А Христос е казал: „Не убивай! “ И помислете тогава как ще оправдаят съвременните християнски народи този позор. Той е написан в небето. Тия народи не са християнски, а езически под християнска табела. И сега е дадена заповед от Природата, и тя е дигнала пръчката си, и от тия народи ще се дига само прах и пух.
към беседата >>

4. Разговори с Учителя

да поумнееш, но не да станеш инвалид.
В Божествената програма не е предвидено никакво остаряване. Щом остаряваш, ти си извън кръга на живота. Ще те пратят на онзи свят и след време ще дойдеш като млад, готов за работа. Под „стар" разбирам умен човек. Значи, можеш да остарееш, т.е. да поумнееш, но не да станеш инвалид. Това не е предвидено в Божията програма. Като изпълнявате великия Божи план, вие ще живеете и ще заминете за другия свят, без да сте били тежест на някого. От всички се изисква да влезете в новия живот, да се потопите в новата атмосфера. Представете си едно общество от 100—200 души, все разумни и благородни хора. Достатъчно е те да съединят своя духовен и материален капитал, за да направят чудеса.
към беседата >>

5. Три разряда ученици / Три категории ученици

Вън от Любовта, като принцип в живота, човек става инвалид.
Кой напуща Любовта, без да я придобие? Дето Любовта действа като принцип, никакво връщане не може да става. В безлюбието връщане може да става, но в Любовта – никога. Дето отсъстват Истината и Любовта, човешкият ум и човешкото сърце се изопачават. Те са лишени от онази Мъдрост, която единствена е в състояние да ги повдигне. Вън от Любовта, като принцип в живота, човек става инвалид. Казано е в Писанието: „Които Бог призва, тях избра“. Следователно, ако и вие сте поканени от Великия Творец на света, от вашите напреднали братя, трябва ли да се откажете? Или ако сте влезли вече в школата, трябва ли да се върнете назад? Няма причина човек да се откаже от великия път на живота, дето го очаква щастието му. Откажете се от старите си възгледи и приемете новите.
към беседата >>

Вън от Любовта, като принцип в живота, човек става инвалид.
Кой напуща Любовта, без да я придобие? Дето Любовта действа като принцип, никакво връщане не може да става. В безлюбието връщане може да става, но в Любовта – никога. Дето отсъстват Истината и Любовта, човешкият ум и човешкото сърце се изопачават. Те са лишени от онази Мъдрост, която единствена е в състояние да ги повдигне. Вън от Любовта, като принцип в живота, човек става инвалид. Казано е в Писанието: „Които Бог призва, тях избра“. Следователно, ако и вие сте поканени от Великия Творец на света, от вашите напреднали братя, трябва ли да се откажете? Или ако сте влезли вече в школата, трябва ли да се върнете назад? Няма причина човек да се откаже от великия път на живота, дето го очаква щастието му. Откажете се от старите си възгледи и приемете новите.
към беседата >>

6. Окултна хигиена / Природна хигиена

Душата страда, умът се побърква, чувствата излизат из релсите навън, волята се парализира и човек на земята става инвалид.
Не само това: окултната хигиена дава и правила за онова здраво състояние на човешкия ум и на човешките чувства. Умът може да заболее тъй, както заболява тялото. Умът може да заболее, сърцето може да заболее, и човешката воля, и тя може да заболее. Единственото нещо у човека, което не заболява, то е само неговият Дух. Духът в туй отношение, когато дойдат болести, в него се явяват енергии да изправи повредите. Душата страда, умът се побърква, чувствата излизат из релсите навън, волята се парализира и човек на земята става инвалид. Сега, аз забелязвам в класа, че вие не вървите по един правилен път на разбиране. Сега, да допуснем, че вие сте един авиатор, хвръкнете в пространството, трябва да държите кормилото и зависи от вашето равновесие, как ще дирижирате този апарат, как ще свършите вашата задача. Представете си, че вие почнете да обръщате внимание към земята, насам-нататък, да се отклонявате от главната задача. Когато умът не е на место, как мислите, че ще решите задачата? Сега, вие сте влезли да изучавате окултизма, а при това се занимавате с неща посторонни, с величини, които ни в клин, ни в ръкав не влизат.
към беседата >>

Душата страда, умътъ се побърква, чувствата излизатъ изъ релсите навънъ, волята се парализира и човѣкъ на земята става инвалидъ. (втори вариант)
Не само това: окултната хигиена дава и правила за онова здраво състояние на човѣшкия умъ и на човѣшкитѣ чувства. Умѫтъ може да заболѣе тъй, както заболѣва тялото. Умътъ може да заболѣе, сърцето може да заболѣе, и човешката воля, и тя може да заболѣе. Единственото нѣщо у човѣка, което не заболѣва, то е само неговия Духъ. Духътъ въ туй отношение, когато дойдатъ болести, въ него се явяватъ енергии да изправи поврѣдитѣ. Душата страда, умътъ се побърква, чувствата излизатъ изъ релсите навънъ, волята се парализира и човѣкъ на земята става инвалидъ. Сега, азъ забѣлѣзвамъ въ класа, че вие не вървите по единъ правиленъ пѫть на разбирание. Сега, да допуснемъ, че вие сте единъ авиаторъ, хвръкнете в пространството, трѣбва да държите кормилото и зависи от вашето равновѣсие, какъ ще дирижирате този апаратъ, какъ ще свѫршите вашата задача. Прѣдставете си, че вие почнете да обръщате внимание къмъ земята, насамъ-нататъкъ, да се отклонявате от главната задача. Когато умътъ не е на мѣсто, какъ мислите, че ще рѣшите задачата? Сега, вие сте влѣзли да изучавате окултизма, а при това се занимавате съ нѣща посторонни, съ величини, които ни въ клинъ, ни въ рѫкавъ не влизатъ.
към втори вариант >>

7. Живият Господ

Една жена била болна 12 години, от което станала инвалид.
Лекарите казват, че сте осъдени на смърт и отнийде няма помощ. Направете опит със себе си или с някой ваш роднина, болен на смъртно легло. Кажете си: Господи, отсега аз ще посветя целия си живот на Тебе, ще работя заради Тебе, остави ме на земята. Ако ти, или твоят роднина, направите истинска изповед, няма да се мине един час, или най-много един ден, според болестта, и ще настане криза на подобрение. Един американец събрал ред примери, как работи любовта. Една жена била болна 12 години, от което станала инвалид. Никой лекар не могъл да й помогне. Казали й, че никаква наука не е в състояние да й помогне. Една вечер тя чела за резултатите на силната вяра, на любовта. Тя веднага става, напуща леглото си и почва да шета. На мнозина съм казвал да правят опити с любовта, с вярата и са успявали.
към беседата >>

8. Практическо приложение на музиката

Само инвалидите седят, не могат да се движат.
Не можеш да се движиш, нали? Вложи мисълта, щом се движиш, да благодариш. То е от Бога. Ако някой ходи, ние казваме: „Той много митка“. Ами че живият човек трябва да се движи. Само инвалидите седят, не могат да се движат. За някоя жена казваме: „Тя много митка“. Ами че какво лошо има в туй миткане? Живот има в туй. Утре, като стане инвалид, легне в леглото, всички ще кажете: „Дано стане“. Кое е по-добре: да митка, или да лежи на гърба си?
към беседата >>

Утре, като стане инвалид, легне в леглото, всички ще кажете: „Дано стане“.
Ами че живият човек трябва да се движи. Само инвалидите седят, не могат да се движат. За някоя жена казваме: „Тя много митка“. Ами че какво лошо има в туй миткане? Живот има в туй. Утре, като стане инвалид, легне в леглото, всички ще кажете: „Дано стане“. Кое е по-добре: да митка, или да лежи на гърба си? Аз бих предпочел да митка. И ще ви дам едно ново схващане за живота. Положителното в живота – към него ние ще се стремим. Движението, това показва, че има живот; животът показва, че има Любов; Любовта показва, че някой заради нас мисли.
към беседата >>

9. Добри навици / Образуване на добрите навици

Днес отлагате, утре отлагате, докато станете морален инвалид.
Тъй щото, чрез последователно поддаване на някоя отрицателна сила в себе си човек добива лош навик — да обещава и да не изпълнява. Същият закон се отнася и до идеите. Днес се въодушевите от някаква идея, готов сте всичко да направите за нея. Обаче утре се яви някаква мъчнотия на пътя ви и вие веднага отлагате да изпълните обещанието си. Казвате, че обещанието, което сте дали за реализиране на идеята ви, мъчно може да се изпълни, не му било времето сега и т.н. Днес отлагате, утре отлагате, докато станете морален инвалид. Характерът на съвременните хора е пълен с отрицателни черти, създадени именно от простата и малка частичка „не". По математически начин чрез известни формули може да се изчисли колко лоши навици, колко отрицателни черти има всеки в характера си. Как? Достатъчно е всеки от вас да каже едно число и да го напише. По начина на изговарянето и написването на това число става решаването на задачата. Някой изговори числото десет бавно, проточено.
към беседата >>

Моето желание е всички да работите, да се упражнявате, да не станете инвалиди.
Следователно, когато недъгавият в дадено отношение, било физическо, сърдечно или умствено, работи усилено върху себе си, след време той ще надделее на своя недъг и ще стане гигант. Днес може да сте слаб, хилав студент, да казвате, че съдбата ви е тежка, че слаби сте създадени, но след десетгодишно съзнателно упражнение вие можете да станете силен като професора по боксиране. И тогава няма да си отмъщавате жестоко, но ще отидете при професора и ще го дигнете нагоре във въздуха. Той веднага ще признае силата Ви и ще каже: Признавам ви за по-силен от мен. Извинете ме! Моето желание е всички да работите, да се упражнявате, да не станете инвалиди. Мнозина от вас при запознаване с окултното учение започват да се страхуват и стават отрицателни. Те казват, че това не трябва да правят, онова не трябва да правят, а не знаят какво трябва да правят. Да знаете какво трябва да правите, това е във връзка с отличителните черти на човека. Ако ви запитат кои са отличителните качества на човека, ще кажете, че качествата на човека са мисълта, чувството и действията му. Само човек ли мисли, чувства и действа?
към беседата >>

Днес отложиш, утре... и най-после станеш един морален инвалид. (втори вариант)
Веднъж станете, поколебаете се, два пъти... Най-после вие изгубвате вяра в себе си, образувате един лош навик в себе си: ще обещаете, и няма да изпълните. Сега, туй е и до идеите. Някой път се въодушевите от тия идеи, които имате. Ще направите всичко. Обаче, като дойдат мъчнотиите, казвате: „Тази работа е мъчна, не му е времето." И отлагате. Днес отложиш, утре... и най-после станеш един морален инвалид. Животът ви е пълен с отрицателни черти. Може да ви ги посоча. Някоя специална беседа ще имаме, математическа. Вие ще ми дадете каквото число искате и от туй число аз ще изкарам всичките ваши недостатъци. Може да кажете: 1, 3, 4, 5, 10, 12, 100 или повече.
към втори вариант >>

Та моето желание е не да бъдете инвалиди. (втори вариант)
„Извинете." „Помниш ли? " „Да, помня. Извинете." Може, но се изискват десет години. Следователно, ако вие имате един недъг, след една усилена умствена дейност, след време, може да станете гигант. Сега сте хилав студент, казвате: „Такава е съдбата, такъв Господ ме е направил, но след десет години и аз може да бъда като него." Ще кажат: „Трябваше да го мушнеш." Той не си отмъщава, вдига го нагоре във въздуха и онзи признава, че има по-голяма сила. Та моето желание е не да бъдете инвалиди. Като се развивате, окултните ученици, вие ставате отрицателни: „Това да не правим, онова да не правим." Какво трябва да се прави? Един ден ще поискам от вас кои са отличителните черти на човека. Нали ще кажете: мисъл, чувство и действие. Ами че кой не чувства, кой не мисли, кой не действа? Това не е определение.
към втори вариант >>

10. Смисълът на противоречието

Пък ако в душата ти влезе страх, ще се уплашиш и ще си кажеш: „Може тук да ме хване главоболие, може да изгубя здравето си, да стана някой инвалид.
Недоволен сте, казвате: „Какъв е днешният ден! “ – По-добър ден от днешния няма! „Ама сняг вали! “ Кажи: „А, отличен е денят, по-добър сняг от този няма“. В себе си трябва да го кажеш, но трябва и да го преживееш. Пък ако в душата ти влезе страх, ще се уплашиш и ще си кажеш: „Може тук да ме хване главоболие, може да изгубя здравето си, да стана някой инвалид. Такъв един глупав опит не правя“. „Още веднъж баба на такова хоро не се хваща.“ Природата не търпи никакво лицемерие. Всяко лицемерие тя го наказва най-строго. За съмнението и за лицемерието в Природата има най-тежко наказание. Тия, които са се съмнявали в мене, тя ги прави невалидни.
към беседата >>

Не ги уморява изведнъж, но в продължение на 20, 30, 40, 50 години ще те направи инвалид, ще те прекара през всички страдания, които знае.
Такъв един глупав опит не правя“. „Още веднъж баба на такова хоро не се хваща.“ Природата не търпи никакво лицемерие. Всяко лицемерие тя го наказва най-строго. За съмнението и за лицемерието в Природата има най-тежко наказание. Тия, които са се съмнявали в мене, тя ги прави невалидни. Не ги уморява изведнъж, но в продължение на 20, 30, 40, 50 години ще те направи инвалид, ще те прекара през всички страдания, които знае. Тя си има колела и като минеш през тия колела и тия зъбци, пак ще те пита: „Обичаш ли още да се съмняваш? “ Окултните ученици трябва да знаят това. Хората на земята, това са галени деца. Ами че тъй е! Туй, което вие си позволявате да правите, то е доказателство, че сте галени деца.
към беседата >>

11. Основният закон на съзнателния живот

БР

Христос се обръща към този инвалид, който е чакал 38 години край къпалнята.
Широк става умът ви. Освен това, във вас се заражда едно неспокойствие; вие не сте тъй спокойни, както по-рано. Във вас се заражда едно желание да направите нещо. Казвате: "Тъй не се живее вече." Значи, същият закон, снеговете се стопяват, всичко се разцъфтява, прехвръкват малки мушички и пеперуди и навсякъде виждаме движение. Същият закон е и в духовния живот. Христос се обръща към този инвалид, който е чакал 38 години край къпалнята. Той го е излекувал. (За това се говори в прочетената глава от Евангелието на Йоана.) Този инвалид, това е съвременната култура. 38 години тази култура е лежала в тази къпалня. Къпалнята – това е животът. Хиляди учители са идвали, но тая култура все си е останала.
към беседата >>

(За това се говори в прочетената глава от Евангелието на Йоана.) Този инвалид, това е съвременната култура.
Във вас се заражда едно желание да направите нещо. Казвате: "Тъй не се живее вече." Значи, същият закон, снеговете се стопяват, всичко се разцъфтява, прехвръкват малки мушички и пеперуди и навсякъде виждаме движение. Същият закон е и в духовния живот. Христос се обръща към този инвалид, който е чакал 38 години край къпалнята. Той го е излекувал. (За това се говори в прочетената глава от Евангелието на Йоана.) Този инвалид, това е съвременната култура. 38 години тази култура е лежала в тази къпалня. Къпалнята – това е животът. Хиляди учители са идвали, но тая култура все си е останала. Христос му казва: "Ти си здрав вече, но не съгрешавай, за да не ти стане нещо по-лошо." Христос преди 2000 години излекува тази култура, т. е. показа, че Любовта, Божествената Любов е пътят, по който може да си вървиш здрав.
към беседата >>

12. Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът

Една жена е била болна дванадесет години и станала почти инвалид.
Като дойде до вярата, ще почнем да я проповядваме в нейните малки проявления. Да кажем, че вие сте неразположени, болни сте, на умиране сте и лекарите казват, че сте осъдени на смърт и от нийде няма никаква помощ. Направете един опит със себе си, с някой ваш роднина, ако се намира на смъртно легло. Кажете тъй: „Господи, аз отсега ще посветя целия си живот заради тебе, ще работя заради тебе, остави ме на земята.“ Ако ти или този твой роднина направи едно истинско изповядване, няма да се мине един час или един ден най-много според болестта и ще настане една криза на подобрение. В Америка един американец е събрал ред опити, примери от живота, как работи любовта. Една жена е била болна дванадесет години и станала почти инвалид. Никой лекар не е могъл да ѝ помогне. Една вечер тя чела в една книга за резултатите на силната вяра, на любовта. И тя веднага става, напуща леглото си и почва да шета. На мнозина съм казвал да направят опит с любовта, с вярата и те са успявали, но не обещавате ли да служите на Бога, няма да успеете. Казвам: „Ти си един фалирал търговец.
към беседата >>

13. Плати ми, що ми си длъжен

Една англичанка боледувала цели дванадесет години и станала почти инвалид.
Ще дойде лекарят, ще препоръча някакво лекарство, и след известно време болният се подобрява. Обаче, има и трети начин на лекуване – Божествен. Там болният оздравява моментално. Ще кажете, че тук действува вярата. В една книга за лекуване по Божествен начин се разказва следния пример. Една англичанка боледувала цели дванадесет години и станала почти инвалид. Лекували я видни лекари. Тя изгубила всякаква вяра за оздравяване. Отчаяна и обезсърчена, един ден й попаднала в ръцете една книга за лекуване по Божествен начин. Там се казвало, че който повярва в Бога и приеме Неговата Любов, може да се излекува от всякаква болест. Тя си казала: От този момент посвещавам живота си в служене на Бога.
към беседата >>

14. Още малко

Казвам: Лишете човека от светлина, от чист въздух, храна и вода, и в продължение на една година, той ще стане инвалид.
Щом се отказваш да изпълниш волята Божия, нищо няма да постигнеш. Всичките ти усилия в науката и в изкуството ще пропаднат. Като не изпълняваш волята на Бога, ще дойдат болести, сиромашия. Питаш след това, защо страдаш. – Защото не си в съгласие с Бога. Казвам: Лишете човека от светлина, от чист въздух, храна и вода, и в продължение на една година, той ще стане инвалид. Лишете човека от любовта, мъдростта и истината, и в една година той ще стане инвалид. Целият свят е пълен с инвалиди, с хора, които не разбират, що е любов, що е истина в живота. Помнете: Любовта носи живота. Тя внася разширение в човека. Мъдростта носи светлина и знание.
към беседата >>

Лишете човека от любовта, мъдростта и истината, и в една година той ще стане инвалид.
Всичките ти усилия в науката и в изкуството ще пропаднат. Като не изпълняваш волята на Бога, ще дойдат болести, сиромашия. Питаш след това, защо страдаш. – Защото не си в съгласие с Бога. Казвам: Лишете човека от светлина, от чист въздух, храна и вода, и в продължение на една година, той ще стане инвалид. Лишете човека от любовта, мъдростта и истината, и в една година той ще стане инвалид. Целият свят е пълен с инвалиди, с хора, които не разбират, що е любов, що е истина в живота. Помнете: Любовта носи живота. Тя внася разширение в човека. Мъдростта носи светлина и знание. Тя внася хармония в живота.
към беседата >>

Целият свят е пълен с инвалиди, с хора, които не разбират, що е любов, що е истина в живота.
Като не изпълняваш волята на Бога, ще дойдат болести, сиромашия. Питаш след това, защо страдаш. – Защото не си в съгласие с Бога. Казвам: Лишете човека от светлина, от чист въздух, храна и вода, и в продължение на една година, той ще стане инвалид. Лишете човека от любовта, мъдростта и истината, и в една година той ще стане инвалид. Целият свят е пълен с инвалиди, с хора, които не разбират, що е любов, що е истина в живота. Помнете: Любовта носи живота. Тя внася разширение в човека. Мъдростта носи светлина и знание. Тя внася хармония в живота. Истината носи свобода за човешката душа.
към беседата >>

15. Напразно ме почитат

Светът е пълен с инвалиди, резултат на човешкия живот.
Какво ви липсва, за да бъдете весели ? Ще кажете, че има нещо, което ви липсва. – Не, нищо не ви липсва. Още днес зачеркнете всички заповеди и учения, обърнете нов лист и дайте простор на Божественото в себе си. Хиляди години сте живели в човешкото. Светът е пълен с инвалиди, резултат на човешкия живот. Ако не дадете път на Божественото в света, инвалидите ще се увеличават, но няма да се намаляват. Ако не възприемете Божията Любов, няма да разрешите въпросите в живота си. Христос казва: „Бог не може да се излъже." Външното почитание не може да ви спаси. Обърнете се вътрешно към Бога. Не казвам да мислите като мене.
към беседата >>

Ако не дадете път на Божественото в света, инвалидите ще се увеличават, но няма да се намаляват.
Ще кажете, че има нещо, което ви липсва. – Не, нищо не ви липсва. Още днес зачеркнете всички заповеди и учения, обърнете нов лист и дайте простор на Божественото в себе си. Хиляди години сте живели в човешкото. Светът е пълен с инвалиди, резултат на човешкия живот. Ако не дадете път на Божественото в света, инвалидите ще се увеличават, но няма да се намаляват. Ако не възприемете Божията Любов, няма да разрешите въпросите в живота си. Христос казва: „Бог не може да се излъже." Външното почитание не може да ви спаси. Обърнете се вътрешно към Бога. Не казвам да мислите като мене. Мислете според любовта, вложена във вас.
към беседата >>

16. Четирите проекции

Много от съвременните музиканти са почти инвалиди, понеже тази музика не мени техните чувства, а развива честолюбие, тщеславие и ред други чувства, резултат на червения цвят.
В съчетанието на тоновете сега преобладава повече червеният цвят. Червеният цвят действа повече на чувствата, на афектациите. Има някои парчета със син цвят и щом човек ги слуша, те го отнасят от този свят, в него се зараждат най-възвишени състояния. Щом излезе от концерт, човек трябва да направи едно добро. Някои говорят за класическа музика, но за нея трябва много силен гръбнак. Много от съвременните музиканти са почти инвалиди, понеже тази музика не мени техните чувства, а развива честолюбие, тщеславие и ред други чувства, резултат на червения цвят. Някой, като пее хубаво, поражда завист в другите. Нека слушат и да се повдигнат. Този, който слуша хубаво пеене или свирене, трябва да бъде благодарен. В него обаче се заражда амбиция и той да пее. Това е резултат на червения цвят.
към беседата >>

17. Което вие видите

Този боленъ е инвалидъ, както и първиятъ, и двамата не могатъ да станатъ отъ леглото си.
Вие ще кажете: тези въпроси не сѫ важни. Кой е най-важниятъ въпросъ въ свѣта? – Да ни е добрѣ, това е най-важното. Знаете ли, колко е смѣшно, когато нѣкой човѣкъ каже, че най-важното въ свѣта е да ни е добре на насъ? Единъ боленъ казва на другъ боленъ: иди кажи на лѣкаря да дойде да ни прегледа, да ни даде нѣкакво лѣкарство, за да оздравѣемъ. Този боленъ е инвалидъ, както и първиятъ, и двамата не могатъ да станатъ отъ леглото си. Идва обаче лѣкарьтъ, пипа пулса на първия, казва: тебе съмъ те изследвалъ. Отива при другия боленъ, пипне и на него пулса и съ това свършва всичко. Вие може да се смѣете, но азъ считамъ за болни всички тия съврѣменни хора, които проповѣдватъ за моралъ. Боленъ на боленъ проповѣдва. Той самъ не знае, дѣ е Господь, но казва: вѣрвай въ Бога!
към беседата >>

Този болен е инвалид, както и първият, и двамата не могат да станат от леглото си. (втори вариант)
Вие ще кажете: тези въпроси не са важни. Кой е най-важният въпрос в света? – Да ни е добре, това е най-важното. Знаете ли, колко е смешно, когато някой човек каже, че най-важното в света е да ни е добре на нас? Един болен казва на друг болен: иди, кажи на лекаря да дойде да ни прегледа, да ни даде някакво лекарство, за да оздравеем. Този болен е инвалид, както и първият, и двамата не могат да станат от леглото си. Идва обаче лекарят, пипа пулса на първия, казва: тебе съм те изследвал. Отива при другия болен, пипне и на него пулса и с това свършва всичко. Вие може да се смеете, но аз считам за болни всички тия съвременни хора, които проповядват за морал. Болен на болен проповядва. Той сам не знае, де е Господ, но казва: вярвай в Бога!
към втори вариант >>

18. Давам власт

Наскоро, идва при мене един наш брат, инвалид от войната, да се посъветва нещо, търси начин, как да лекува крака си, който го заболял при изпълнение на службата му.
Щом си служиш с лъжа, престижът ти ще се урони още повече. Кажи си: скръбен съм, паднах, че си изкълчих малко крака. Знаеш ли да разтриваш? - Зная. “Даде ви се всяка власт.” Ще ви приведа сега един пример. Наскоро, идва при мене един наш брат, инвалид от войната, да се посъветва нещо, търси начин, как да лекува крака си, който го заболял при изпълнение на службата му. Той постъпва някъде в провинцията на служба, по уреждане въпроси за фонда на сираците, останали такива през време на войната. Когато някой човек го заболи крака, това показва, че той не е доуредил работите си. Тогава Господ казва: “Стиснете този човек, да се погрижи за уреждане работите си.” Кракът го заболява сериозно, набъбва, явява се оток. Туря компреси, лекува се, но никаква полза. Отива при лекар, показва му крака си и той казва: “Някъде дълбоко вътре има инфекция, затова трябва кракът да се разреже, та да изтече навън всичката нечиста материя.” Той ми пише: “Учителю, да се подложа ли на операция?
към беседата >>

19. Свидетелството Негово

– Ще бяга, иначе всички ще станат инвалиди.
Мина вече това изкуство, когато хората се бориха с рогата си. Беше време, когато хората се биеха „по пет на нож", но мина вече това време, сега хората ще се крият от всякакви картечници, от всякакви задушливи газове. Ще ви кажа, защо не може да се практикува вече това изкуство. Представете си, че вашият неприятел се мобилизира и излезе насреща ви с тия далнобойни оръдия, с тия усъвършенствувани картечници, с тия отровни газове, какво ще прави българската войска насреща им? Няма ли да бяга? – Ще бяга, иначе всички ще станат инвалиди. Ще чака, докато всички се демобилизират и тогава ще излязат насреща им. Някои ще кажат: виж какво говори, да нямало мобилизация! Не, нека има мобилизация, но да се мобилизират всички добри хора за правото, за Истината, за науката; да се мобилизират всички честни, всички правдиви хора! Млади и стари, да се мобилизират! Сега някои, които ме слушат ще кажат: хубаво говориш, но знаеш ли какви са съвременните условия?
към беседата >>

20. Природни изрази

Съвременните хора носят бастони, но с това те стават инвалиди.
Ако сте успели в лекуването си, вие ще кашляте 30 пъти само. Вечерта, преди лягане, пак си кажете: „Утре ще кашлям само 20 пъти“. Така постепенно намалявайте броя на кашлянето, докато стигнете да кашляте само един път през деня. Упражнявайте волята си по този начин и ще видите какви резултати ще придобиете. Днес мнозина вървят в медикаментите, но нямате добри резултати от тях. Съвременните хора носят бастони, но с това те стават инвалиди. Вземете, например, някой стар човек, който носи тояга и се подпира на нея. Докато той не е започнал да носи тояга, все още уповава на краката си, на силите си. В който ден той вземе тояга в ръка, силите му го напускат. И ще видите, че този човек от ден на ден отпада, защото вече няма вяра в себе си. Той си самовнушава, че старостта го е налегнала, вследствие на което губи и последните си сили.
към беседата >>

Ако не искате да станете преждевременно инвалиди, работете с тези четири величини, които Бог ви е дал: със своя ум и със своето сърце, със своята душа и със своя дух.
Щом искате, носете бастони, но ги махайте из въздуха, пазете се от кучетата, но не се крепете с тях, не се подпирайте. Уповавайте на ръцете, на краката си, а бастоните носете само като забавление, като мода. Казвам: преди всичко човек трябва да уповава на своя ум, на своето сърце и на своя воля. Той трябва да се съветва с душата си, а да се учи от духа си. Постъпва ли по този начин, той ще стане учен човек; не постъпва ли така, големи нещастия и страдания ще го сполетят. Ако не искате да станете преждевременно инвалиди, работете с тези четири величини, които Бог ви е дал: със своя ум и със своето сърце, със своята душа и със своя дух.
към беседата >>

21. Ще ми изявиш

Да, и без сила можем, но да бъде човек инвалид цели 10-15 години и другите хора да го вдигат от едно място на друго, аз мисля, че това не е някаква голяма слава.
Нали всички тия хора все имат служене на великото, на божественото у нас. То осмисля живота. Да служим на Бога, значи да служим на безсмъртното, на вечното, на онова, което ще осмисли живота ни, което ще ни направи мощни. А силата, това е благото, към което ние се стремим. Някой ще каже: и без сила можем. Да, и без сила можем, но да бъде човек инвалид цели 10-15 години и другите хора да го вдигат от едно място на друго, аз мисля, че това не е някаква голяма слава. Да бъде човек умствен инвалид и това не е голяма слава! Да бъде човек сърдечен инвалид и това не е голяма слава! Не, сила се изисква и в нашата воля, и в нашите чувства и нашите мисли! Разумна сила се изисква и в нашата мисъл, която трябва да приложим, за да опитаме нейния плод. Сега някои ще запитат: защо този човек е отворил пред себе си свещената книга и чете от нея?
към беседата >>

Да бъде човек умствен инвалид и това не е голяма слава!
То осмисля живота. Да служим на Бога, значи да служим на безсмъртното, на вечното, на онова, което ще осмисли живота ни, което ще ни направи мощни. А силата, това е благото, към което ние се стремим. Някой ще каже: и без сила можем. Да, и без сила можем, но да бъде човек инвалид цели 10-15 години и другите хора да го вдигат от едно място на друго, аз мисля, че това не е някаква голяма слава. Да бъде човек умствен инвалид и това не е голяма слава! Да бъде човек сърдечен инвалид и това не е голяма слава! Не, сила се изисква и в нашата воля, и в нашите чувства и нашите мисли! Разумна сила се изисква и в нашата мисъл, която трябва да приложим, за да опитаме нейния плод. Сега някои ще запитат: защо този човек е отворил пред себе си свещената книга и чете от нея? Казвам: братя, тази свещена книга е животът на всички заминали хора, живели преди нас.
към беседата >>

Да бъде човек сърдечен инвалид и това не е голяма слава!
Да служим на Бога, значи да служим на безсмъртното, на вечното, на онова, което ще осмисли живота ни, което ще ни направи мощни. А силата, това е благото, към което ние се стремим. Някой ще каже: и без сила можем. Да, и без сила можем, но да бъде човек инвалид цели 10-15 години и другите хора да го вдигат от едно място на друго, аз мисля, че това не е някаква голяма слава. Да бъде човек умствен инвалид и това не е голяма слава! Да бъде човек сърдечен инвалид и това не е голяма слава! Не, сила се изисква и в нашата воля, и в нашите чувства и нашите мисли! Разумна сила се изисква и в нашата мисъл, която трябва да приложим, за да опитаме нейния плод. Сега някои ще запитат: защо този човек е отворил пред себе си свещената книга и чете от нея? Казвам: братя, тази свещена книга е животът на всички заминали хора, живели преди нас. В нея е вложена силата и опитността на техния живот и ние трябва да се ползваме от тази опитност, както пък други ще се ползват от нашата опитност.
към беседата >>

22. Стана плът

Всеки човек, който губи своята морална и духовна сила е един морален инвалид.
Ако младият вдига 100 кг., старият трябва да вдига 200 кг. А сега, младият вдига 10 кг., а старият казва: помогни ми, дядовото гръбнакът ми не държи! Аз вдигам едва един килограм. И след всичко това такъв човек минава за мъдър, главата му била пълна със знания и опитности. Не, не е пълна главата на този човек. Всеки човек, който губи своята морална и духовна сила е един морален инвалид. Здраво трябва да погледнете и вие и съвременното общество на този въпрос. Вие казвате: ние знаем тези работи. Не, не ги знаете. В истинския живот аз зная само това, в което живея. Ако кажа, че зная, какво нещо е любовта, не съм прав.
към беседата >>

23. Дело свършено

Истинското юначество не седи в това да вадим очите си, да режем ръцете и краката си, да се раняваме в гърдите и да оставаме инвалиди за цял живот.
Аз разбирам човек да страда, но за какво? – Да страда, за да спаси някого, а не да го убие. Така страда разумният човек. Когато излиза срещу неприятеля си с нож, той не го убива, но само го простре на земята и си заминава. И после когато неприятелят му се съвземе, той му казва: Слушай, братко, има друг начин за воюване от този, който ти знаеш. Истинското юначество не седи в това да вадим очите си, да режем ръцете и краката си, да се раняваме в гърдите и да оставаме инвалиди за цял живот. Истинското воюване е чрез закона на Любовта. Едно време хората са воювали с Любовта, но сега воюват с разни оръжия. В съвременните семейства и жената, и мъжът воюват. Жената готви нещо за обяд, реже месото, приготвя го, но в това време мъжът й каже нещо, скарат се и тя, без да мисли много, мушне го с ножа и го нарани. После викат лекар, но мъжът се срамува да каже на лекаря, че жена му го ранила, а казва, че паднал някак си и се ранил.
към беседата >>

24. Лозените пръчки

Инвалидът, на когото липсват два крака, ще каже на разбойника, когото осъждат на смърт: Приятелю, ако искаш, услужи ми с твоите крака след обесването ти.
Днес хората се бият на бойното поле, чупят краката и ръцете си, а на другия ден пращат своите ранени по болниците, където им правят изкуствени ръце и крака – лекуват ги. И след всичко това, съвременните хора се хвалят със своята наука и казват: Много е напреднала науката днес! Тя ни дава начини да правим гумени крака и ръце на пострадалите от войната, и то такива крака, които не могат да се различат от естествените. Ние благодарим за тези гумени ръце и крака. Истински учен е този, който може да вземе краката на някой осъден на обесване и ги присади върху тялото на човек без крака. Инвалидът, на когото липсват два крака, ще каже на разбойника, когото осъждат на смърт: Приятелю, ако искаш, услужи ми с твоите крака след обесването ти. Твоите крака и така ще бъдат осъдени на изгниване, дай ми възможност да си послужа с тях! По този начин и ти ще имаш дял в моя живот. Казвате: Това е жестоко нещо! Значи, да обесите един човек и да му се отнеме целия живот, това не било жестоко, а да му отнемете двата крака след неговото обесване, това било жестоко. Ако престъпникът даде двата си крака на един праведен човек, ще изгуби ли нещо?
към беседата >>

25. Раб и син

Положението на съвременните мъже и жени мяза на това, в което се намирали двама инвалиди в болницата.
Повечето жени днес са продали свободата си, като са се оженили, с цел, да има кой да ги гледа на старини. И мъжът продава свободата си, за да има кой да го гледа на старини. Питам тогава: кой-кого ще гледа? Тази идея, днес, не може да се реализира. Като седнат на два отделни кревата, какво ще правят? Положението на съвременните мъже и жени мяза на това, в което се намирали двама инвалиди в болницата. Единият бил с един крак, а другият – без крака и без една ръка. Първият казва на втория: стани малко от леглото, да ми помогнеш! Той му отговорил: стани ти, че и на мене да помогнеш! Нали виждаш, че аз съм без крака и без ръка, а ти поне един крак имаш? – Аз пък патерица нямам, не мога да ти помогна.
към беседата >>

26. Къси и дълги линии

Който не иска да страда, той неизбежно е осъден да стане инвалид, да изгуби силите си.
Тя води към радостта. Когато скърби, човек търси пътя към истината. Щом започне да търси истината, той вече не се обезсърчава. И тъй, който иска да стане силен, той непременно трябва да скърби. В скръбта човек уяква, засилва се. Който не иска да страда, той неизбежно е осъден да стане инвалид, да изгуби силите си. Човек трябва да скърби, но в скръбта си да бъде като малките деца, които лесно трансформират състоянията си. Христос казва: „Станете като децата.” С това Той иска да покаже на хората, как да страдат и как да се радват. Чиста е радостта на малките деца. Мимолетна е скръбта на децата. Докато видите, че някое дете плаче и тъжи, изведнъж го виждате весело, засмяно, изтрива очите си, усмихва се и всичко забравя.
към беседата >>

В скоро време ще ги видите инвалиди.
За да развива въображението си, човек трябва да си представя най-хубавите неща, макар и непостижими. Съвременните хора се стремят към грубо реалното в света, към онова, което може да се възприеме с петте сетива, но те трябва да знаят, че тия неща именно не развиват въображението. Музикантът, поетът, писателят непременно трябва да имат добре развито въображение. Те не трябва да бъдат богати. Ако дадете един-два милиона на няколко музиканти или поети, те ще престанат да работят. В скоро време ще ги видите инвалиди. По цели дни ще се разхождат с автомобили. Истинските музиканти, поети, писатели, учени са живели при най-големи лишения и мъчнотии. Така те са расли и развивали своите дарби. Сега, каквото и да правят учените, обществениците, държавниците, трябва да знаят, че няма да обърнат, т. е. да изправят света.
към беседата >>

27. Двете точки

В края на краищата от този човек ще излезе един инвалид.
Те трябва да се ръководят от положителната идея, че светът е построен на две точки. Турят ли още една точка, те изкривяват тази философия и застават на крива линия. Докато за основа на живота си човек е поставил крива линия, той всякога ще живее в заблуждения. Каквато работа и да го накарат да свърши, той всякога ще се отказва от нея под предлог, че достойнството му не позволява това, или възгледите и убежденията му не позволяват това и т. н. Какви са тия възгледи, тия убеждения, това достойнство, които не дават възможност на човека да работи? В края на краищата от този човек ще излезе един инвалид. Как трябва да постъпва благородният човек в живота? Представете си, че в дома на един благороден човек дохожда един странник, за когото се говори,че е паднал човек, че обществото мисли лошо за него. Трябва ли благородният човек да го приеме, или не? В първо време той ще се намери пред дилема, да се поддаде на вътрешния глас в себе си, че и в този човек има разумно, Божествено начало, заради което заслужава да бъде приет в дома му, или да се остави на течението на общественото мнение? След малка борба в него надделява Божественият глас и той приема странника в дома си с всичкото почитание и уважение.
към беседата >>

28. Будният ден

Ако цял живот го държи на ръце, то ще стане инвалид.
Това е общо чувство, което изпитват всички хора, не само някои лица. Това чувство изпитва и малкото дете, когато майка му го отделя от гърдите си и го туря в люлката. Това изпитва и детето, което прохожда. Щом стъпи на краката си, майката не го носи вече на ръце. Тя прави това съзнателно, привиква детето си към самостоятелен живот. Ако цял живот го държи на ръце, то ще стане инвалид. Ако майката постъпва разумно с детето си, как трябва да постъпва великата, жива природа с нас? Следователно, който се стреми към новите идеи, трябва да съзнае положението си като дете на разумната природа, която има любов и грижи към него, по-големи от тези на майката. Щом съзнава това, той трябва да бъде в съгласие с нея и да се подчинява на нейните закони. Свърже ли се с природата, човек отваря сърцето си за всички живи същества. Той гледа на тях като на ценни книги.
към беседата >>

29. Разумни наредби

Който нито дава, нито взима, той е умрял човек, той е морален инвалид.
Те идват от някое възвишено същество, от някой ангел. Запример, отивате на работа, но в това време идва в ума ви мисълта да се спрете малко пред едно бедно момиченце, да му кажете няколко думи и да си заминете. Поглеждате момиченцето, но си казвате: „Работа имам сега, нямам време да се отклонявам от пътя си. Не искам нито да дам нещо от себе си, нито да взема“. Постъпите ли по този начин, вие сте отблъснали една Божествена мисъл. Който нито дава, нито взима, той е умрял човек, той е морален инвалид. Човек трябва да дава толкова, колкото взима. Ако малко взима, малко ще дава; ако много взима, много ще дава. Бог ни е дал изобилно живот, изобилно мисъл и чувства. Той ни е дал всичко в изобилие. Следователно давайте от изобилието, в което живеете.
към беседата >>

30. Творческа линия / Творческата линия на битието

Ако спреш живота си, ти сам се осакатяваш, ставаш инвалид.
Помнете: човек не може да постигне желанията си, ако не работи съзнателно върху себе си, да премахне всички външни и вътрешни препятствия. Всеки първичен импулс, който действа в човешката душа, има определена посока и движение. Щом е така, никога не поставяй препятствие на тази посока и на това движение. Никога не казвай, че животът ти няма смисъл. Щом си дошъл на земята, животът ти има смисъл. Ако спреш живота си, ти сам се осакатяваш, ставаш инвалид. Не се чуди след това, защо природата създава инвалиди. Хората създават инвалидите, а не природата. Грехът прави човека инвалид. Животът се обезсмисля, когато човек греши. Яви ли се в тебе желание да изправиш погрешките си, животът ти отново се осмисля.
към беседата >>

Не се чуди след това, защо природата създава инвалиди.
Всеки първичен импулс, който действа в човешката душа, има определена посока и движение. Щом е така, никога не поставяй препятствие на тази посока и на това движение. Никога не казвай, че животът ти няма смисъл. Щом си дошъл на земята, животът ти има смисъл. Ако спреш живота си, ти сам се осакатяваш, ставаш инвалид. Не се чуди след това, защо природата създава инвалиди. Хората създават инвалидите, а не природата. Грехът прави човека инвалид. Животът се обезсмисля, когато човек греши. Яви ли се в тебе желание да изправиш погрешките си, животът ти отново се осмисля. Всяко недоволство в човека показва, че той е поставил преграда на пътя на Божественото в себе си.
към беседата >>

Хората създават инвалидите, а не природата.
Щом е така, никога не поставяй препятствие на тази посока и на това движение. Никога не казвай, че животът ти няма смисъл. Щом си дошъл на земята, животът ти има смисъл. Ако спреш живота си, ти сам се осакатяваш, ставаш инвалид. Не се чуди след това, защо природата създава инвалиди. Хората създават инвалидите, а не природата. Грехът прави човека инвалид. Животът се обезсмисля, когато човек греши. Яви ли се в тебе желание да изправиш погрешките си, животът ти отново се осмисля. Всяко недоволство в човека показва, че той е поставил преграда на пътя на Божественото в себе си. Докато не махне тази преграда, недоволството ще виси над главата му като меч.
към беседата >>

Грехът прави човека инвалид.
Никога не казвай, че животът ти няма смисъл. Щом си дошъл на земята, животът ти има смисъл. Ако спреш живота си, ти сам се осакатяваш, ставаш инвалид. Не се чуди след това, защо природата създава инвалиди. Хората създават инвалидите, а не природата. Грехът прави човека инвалид. Животът се обезсмисля, когато човек греши. Яви ли се в тебе желание да изправиш погрешките си, животът ти отново се осмисля. Всяко недоволство в човека показва, че той е поставил преграда на пътя на Божественото в себе си. Докато не махне тази преграда, недоволството ще виси над главата му като меч. Следователно, докато плоскостта на съпротивлението не се махне от пътя на даден човек, той всякога ще се намира под тормоза на недоволството и мъчението.
към беседата >>

Щом се обезсърчи, той става инвалид в духовния свет и очаква на чужда помощ.
Значи, движението на човека е разумно. Като стъпи на краката си, човек трябва да каже: Мога да работя, и всичко, каквото Бог желае от мене, ще го направя. Стъпваш ли на краката си и свободно вървиш напред, ти си самостоятелен човек и разчиташ на себе си. Трябва ли след това да се обезсърчаваш? Който се движи свободно и стъпва леко на краката си, няма право да се обезсърчава. Щом се обезсърчи, той става инвалид в духовния свет и очаква на чужда помощ. Пазете се от мисълта, другите хора да ви помагат. Доброволно те могат да ви се притекат на помощ, но без вие сами да изисквате и очаквате тяхната помощ. Левият и десният крак представят двата върха, между които човек се движи. Ако вложи в себе си мисълта, че не може сам да се движи, той поставя между двата върха преграда, която слиза към долината ТД – фиг. 1. Тази преграда наричаме Вавилонска кула – кула на невъзможните неща.
към беседата >>

Ако го спреш, в този случай ти ще заприличаш на един инвалид. (втори вариант)
Следователно, неговите желания не могат да се реализират. Всеки първичен импулс, който действува в душата ти, той си има своя определена посока. Не тургай преграда на тази посока на движението. Ти никога не казвай, че твоят живот няма смисъл. Не, твоят живот има смисъл, защото инак не може да се прояви. Ако го спреш, в този случай ти ще заприличаш на един инвалид. Но природата не създава инвалиди. Инвалидите са създадени от хората. Следователно грехът, който е влязъл, това е първата причина за инвалидство. Грехът това е линията на инвалида. Когато съгрешиш, тогава животът няма смисъл.
към втори вариант >>

Но природата не създава инвалиди. (втори вариант)
Всеки първичен импулс, който действува в душата ти, той си има своя определена посока. Не тургай преграда на тази посока на движението. Ти никога не казвай, че твоят живот няма смисъл. Не, твоят живот има смисъл, защото инак не може да се прояви. Ако го спреш, в този случай ти ще заприличаш на един инвалид. Но природата не създава инвалиди. Инвалидите са създадени от хората. Следователно грехът, който е влязъл, това е първата причина за инвалидство. Грехът това е линията на инвалида. Когато съгрешиш, тогава животът няма смисъл. Но роди се желание у тебе да поправиш погрешката.
към втори вариант >>

Инвалидите са създадени от хората. (втори вариант)
Не тургай преграда на тази посока на движението. Ти никога не казвай, че твоят живот няма смисъл. Не, твоят живот има смисъл, защото инак не може да се прояви. Ако го спреш, в този случай ти ще заприличаш на един инвалид. Но природата не създава инвалиди. Инвалидите са създадени от хората. Следователно грехът, който е влязъл, това е първата причина за инвалидство. Грехът това е линията на инвалида. Когато съгрешиш, тогава животът няма смисъл. Но роди се желание у тебе да поправиш погрешката. И тогава животът ти пак добива смисъл.
към втори вариант >>

Следователно грехът, който е влязъл, това е първата причина за инвалидство. (втори вариант)
Ти никога не казвай, че твоят живот няма смисъл. Не, твоят живот има смисъл, защото инак не може да се прояви. Ако го спреш, в този случай ти ще заприличаш на един инвалид. Но природата не създава инвалиди. Инвалидите са създадени от хората. Следователно грехът, който е влязъл, това е първата причина за инвалидство. Грехът това е линията на инвалида. Когато съгрешиш, тогава животът няма смисъл. Но роди се желание у тебе да поправиш погрешката. И тогава животът ти пак добива смисъл. Щом съгрешиш, в тебе ще се яви тъга, недоволство, понеже ти тогава спираш Божествения принцип, спираш Божественото.
към втори вариант >>

Грехът това е линията на инвалида. (втори вариант)
Не, твоят живот има смисъл, защото инак не може да се прояви. Ако го спреш, в този случай ти ще заприличаш на един инвалид. Но природата не създава инвалиди. Инвалидите са създадени от хората. Следователно грехът, който е влязъл, това е първата причина за инвалидство. Грехът това е линията на инвалида. Когато съгрешиш, тогава животът няма смисъл. Но роди се желание у тебе да поправиш погрешката. И тогава животът ти пак добива смисъл. Щом съгрешиш, в тебе ще се яви тъга, недоволство, понеже ти тогава спираш Божествения принцип, спираш Божественото. Това състояние показва, че Божественото в тебе се стреми да премахне в тебе препятствието.
към втори вариант >>

Щом се обезсърдчиш, ти ще се намериш на гърба си в духовния свят, тогава ти си вече инвалид. (втори вариант)
Можеш да разчиташ и да работиш. Трябва да кажеш тогава: „Мога да работя вече. И всичко, каквото желае Бог, мога да го постигна! " Тези думи ще кажеш, когато стъпиш на краката си. Затова не трябва да се обезсърдчаваш. Щом се обезсърдчиш, ти ще се намериш на гърба си в духовния свят, тогава ти си вече инвалид. И трябва да чакаш някой с тарга да те носи. И единият отпред, а другият отзад ще те носят. Всеки един човек, който носят на тарга, какъв човек е? Левият крак наричате Л.Б., а десния крак М.Б., тогава става ЛЕБЕ и МЕБЕ. Ще кажеш: „Какво ще придобия като произнасям тези думи?
към втори вариант >>

31. Какво са разбрали

Ако Бог не прилагаше милостта си по отношение на хората, те щяха да бъдат пълни инвалиди, а така само се контузват, натъртват тук-там и продължават да учат.
Той не разчита на вероятности, на щастие, но винаги уповава на онзи велик вътрешен закон, който работи в Битието. Който не се ръководи от този разумен закон, той казва: „Човек е слаб, не може да не греши, но понеже Бог е милостив, ще му прости“. – Не, Божията милост няма никакво отношение към греховете на хората. Божията милост е последният пункт, на който човек може да се опре. Като греши, той непременно ще падне, но поне да падне на меко, да не счупи главата си. Ако Бог не прилагаше милостта си по отношение на хората, те щяха да бъдат пълни инвалиди, а така само се контузват, натъртват тук-там и продължават да учат. Милосърдието насърчава човека, дава му възможност да изправи грешките си. Няма грешка в живота на човека, която да не може да се изправя. Милосърдието дава възможност на човека да изправи грешките си и да върви напред, да постигне своите добри желания. Като ученици, вие не трябва да се спирате пред въпроса, ще се простят ли греховете ви, или не, но трябва да учите, да се занимават с всички отрасли на науката, да проникнете в техния дълбок смисъл. Като изучавате математиката, за пример, вие разглеждате действията с числата, степенувате ги, но не се замисляте върху значението на дадено число, повдигнато в степен.
към беседата >>

Той постигнал желанието си, но станал инвалид.
Той разбира законите и условията, при които желанията трябва да се реализират. Някой иска да стане офицер. Той постига желанието си, но скоро след това се обявява война, в която взима участие. Щом излезе на първата бойна линия, няколко часа след това го изнасят на носилка – ранен. Какво се ползва от това, че е постигнал желанието си? Той постигнал желанието си, но станал инвалид. Друг някой имал желание да стане химик. Той станал химик, но при един от опитите изгубил окото си. Добре е човек да реализира желанията си, но трябва да знае кога и как, за да не би, като ги реализира не на време, да стане инвалид. При сегашните условия на живота няма човек, който да не е инвалид поне в едно отношение. Добре е всички хора да бъдат здрави, а не инвалиди.
към беседата >>

Добре е човек да реализира желанията си, но трябва да знае кога и как, за да не би, като ги реализира не на време, да стане инвалид.
Щом излезе на първата бойна линия, няколко часа след това го изнасят на носилка – ранен. Какво се ползва от това, че е постигнал желанието си? Той постигнал желанието си, но станал инвалид. Друг някой имал желание да стане химик. Той станал химик, но при един от опитите изгубил окото си. Добре е човек да реализира желанията си, но трябва да знае кога и как, за да не би, като ги реализира не на време, да стане инвалид. При сегашните условия на живота няма човек, който да не е инвалид поне в едно отношение. Добре е всички хора да бъдат здрави, а не инвалиди. Като е дошъл на земята, човек трябва да бъде здрав. Щом е дошъл на земята, човек трябва положително да знае защо е дошъл. Той трябва да има една основна идея в живота си, която да бъде като звено на всички негови идеи и от това звено да може правилно да се ориентира във всички посоки.
към беседата >>

При сегашните условия на живота няма човек, който да не е инвалид поне в едно отношение.
Какво се ползва от това, че е постигнал желанието си? Той постигнал желанието си, но станал инвалид. Друг някой имал желание да стане химик. Той станал химик, но при един от опитите изгубил окото си. Добре е човек да реализира желанията си, но трябва да знае кога и как, за да не би, като ги реализира не на време, да стане инвалид. При сегашните условия на живота няма човек, който да не е инвалид поне в едно отношение. Добре е всички хора да бъдат здрави, а не инвалиди. Като е дошъл на земята, човек трябва да бъде здрав. Щом е дошъл на земята, човек трябва положително да знае защо е дошъл. Той трябва да има една основна идея в живота си, която да бъде като звено на всички негови идеи и от това звено да може правилно да се ориентира във всички посоки. Ще кажете, че вярвате в Бога.
към беседата >>

Добре е всички хора да бъдат здрави, а не инвалиди.
Той постигнал желанието си, но станал инвалид. Друг някой имал желание да стане химик. Той станал химик, но при един от опитите изгубил окото си. Добре е човек да реализира желанията си, но трябва да знае кога и как, за да не би, като ги реализира не на време, да стане инвалид. При сегашните условия на живота няма човек, който да не е инвалид поне в едно отношение. Добре е всички хора да бъдат здрави, а не инвалиди. Като е дошъл на земята, човек трябва да бъде здрав. Щом е дошъл на земята, човек трябва положително да знае защо е дошъл. Той трябва да има една основна идея в живота си, която да бъде като звено на всички негови идеи и от това звено да може правилно да се ориентира във всички посоки. Ще кажете, че вярвате в Бога. Вярата ви в Бога не подразбира още онази основна идея, която определя посоката на вашето движение.
към беседата >>

32. Възприемане и предаване

Щом не възприема Истината, той се осакатява, става инвалид.
И те трябва да кажат като Христос: „Не дойдохме да ни послужат, но да послужим“. Който не може да каже за себе си така, той не разбира Христовото учение. Сега, като ученици, от вас се иска работа, която облагородява сърцето; труд, който укрепва ума, и постоянство, което калява волята. При това положение ученикът ще може да възприеме Истината, която Учителят му преподава. Който не постъпва по този начин, той не може да възприеме Истината. Щом не възприема Истината, той се осакатява, става инвалид. Ние не поддържаме учение, което прави хората инвалиди; ние не поддържаме болниците, защото светът има грижа за тях; ние не поддържаме бедни, защото благотворителните дружества ги подкрепват. Ние сме за онова учение, което носи новото – животът. Ние сме за онова учение, което възкръсява хората, което носи Любов, Мъдрост, Истина, знание и свобода. Ние сме за онова учение, което носи изкуство и музика. Без Любов живот не съществува.
към беседата >>

Ние не поддържаме учение, което прави хората инвалиди; ние не поддържаме болниците, защото светът има грижа за тях; ние не поддържаме бедни, защото благотворителните дружества ги подкрепват.
Който не може да каже за себе си така, той не разбира Христовото учение. Сега, като ученици, от вас се иска работа, която облагородява сърцето; труд, който укрепва ума, и постоянство, което калява волята. При това положение ученикът ще може да възприеме Истината, която Учителят му преподава. Който не постъпва по този начин, той не може да възприеме Истината. Щом не възприема Истината, той се осакатява, става инвалид. Ние не поддържаме учение, което прави хората инвалиди; ние не поддържаме болниците, защото светът има грижа за тях; ние не поддържаме бедни, защото благотворителните дружества ги подкрепват. Ние сме за онова учение, което носи новото – животът. Ние сме за онова учение, което възкръсява хората, което носи Любов, Мъдрост, Истина, знание и свобода. Ние сме за онова учение, което носи изкуство и музика. Без Любов живот не съществува. Без Мъдрост няма знание, няма светлина в света.
към беседата >>

33. Постоянни и непостоянни величини

Това общество е за здрави хора, а не за инвалиди.
Само онзи може да даде мнението си, който знае истината. По този начин той ще помага на ближните си. Обществото, в което се движите, не е религиозно. То е свободно общество. Кой каквото върши, трябва да го върши по свобода, по любов, а не по някакво външно задължение или чрез насилие. Това общество е за здрави хора, а не за инвалиди. Ако е въпрос за помагане на бедни хора, светът отдавна е научил това изкуство и го прилага. Който има любов във себе си, той свободно може да помага на своите ближни. Турите ли правила, как и доколко да помагате, вие нищо няма да направите. Заповядате ли на някой човек да ви люби, насила той не може да даде любовта си. Можете ли да кажете на въздуха да бъде чист и да влиза в дробовете ви?
към беседата >>

34. Насока на живота

След 20-30 години ще те уволнят и ще се намериш в положението на инвалид, неспособен за работа.
- Не, не е умрял този човек, но ловджията го е убил и го носи в дома си, заради вкусното му месце и хубава кожа. - Какво трябва да прави човек, за да се освободи от мъчнотиите си? - Той трябва да тръгне по нов път, да заживее с нови идеи. Някой казва: Аз съм човек, ходя на два крака, заемам високо обществено положение. - Докога ще бъдеш човек, който се отличава от другите животни по това, че ходи на два крака и заема известно обществено положение? След 20-30 години ще те уволнят и ще се намериш в положението на инвалид, неспособен за работа. Тогава ще кажеш: „Какво беше едно време, а какво е сега! “ Най-после, щеш не щеш, ще се примириш с положението си, ще кажеш: Така трябва да бъде. Какво да се прави, старост е това. - Не, така не трябва да се разсъждава. Какво нещо е старостта?
към беседата >>

35. Двете съзнания

Той не се нуждае от стари хора, от инвалиди.
Ако отивате при Бога, за да ви плати дълговете, вие сте на крив път. Не отивайте при Бога като грешник, но като човек, който е изплатил дълговете си, който е изправил своя живот. Който не разбира това, той казва: „Днес, докато съм млад, ще си поживея. Един ден, като остарея, като се наживея, ще служа на Господа.“ Значи, той ще отиде при Господа като остарее, като изхарчи всичката си енергия, като натрупа дългове и никой не го иска. - Не, тогава и Бог няма да го приеме. Той не се нуждае от стари хора, от инвалиди. Човек трябва да служи на Бога още от млади години, докато е пълен със сила, с живот. Дядото вика внука си и започва да му разказва своя живот: „Синко, бъди внимателен в живота си, гледай да не правиш грехове. Едно време, като бях млад, направих много грехове. Тази мома любих, онази мома любих, но после разбрах грешката си, изправих живота си и започнах да служа на Бога.“ Каквото и да му разправял, внукът мислил за момите, които дядото обичал, и подражавал на него. Тук задиря една мома, там друга, докато най-после се върне у дома си ранен, като че е бил на фронта.
към беседата >>

36. Наука и знание

На онзи инвалид му трябва една патерица. (втори вариант)
Глупостта излиза от ума. Но умът никога не излиза от глупостта. Умът може да роди някоя глупава мисъл, но глупавата мисъл не може да роди една умна мисъл. Тази е разликата. Разбира се това са смътни идеи. На онзи инвалид му трябва една патерица. И като го подпира под рамо, той казва: „Много хубава патерица“. Той може да я направи от злато, от сребро, може да се подпира с някой бастун и пр. Някой път и аз нося патерица. Бастунът е патерица. Казват, едно време имаше една теория, че всички хора като [...] носели дървета за подпиране.
към втори вариант >>

37. Лазаре, излез вън!

Лекарите, които я гледали през това време, се произнесли, че тя няма да оздравее и завинаги ще остане инвалид.
– Повярвайте на този глас! Казвате: Какво трябва да правя? – Стани от леглото си и излез вън! Преди години, в Америка е станало такова чудо. Една жена, американка, боледувала цели 12 години. Лекарите, които я гледали през това време, се произнесли, че тя няма да оздравее и завинаги ще остане инвалид. Един ден, в ръцете на тази жена попаднала една книга, наскоро излязла от печат, за „силата на внушението и лекуване чрез внушение" и тя внимателно я прочела. Скоро след това, тя чула в себе си тих глас, да й говори: Стани от леглото си! Тя веднага станала и се почувствала здрава. С тази жена станало същото, каквото и с Лазаря. С всички хора може да се случи същото, но те трябва да се освободят от ония съмнения, подозрения, недоверия, които днес пълнят умовете и сърцата им.
към беседата >>

38. Ще ти въздаде

Обаче, дрехата ви се закачва на един камък, вие падате и счупвате крака си така, че на цял живот оставате инвалид.
Когато отивате на екскурзия, дават ви се условия да дишате чист, свеж въздух. Ако можете да използвате тези условия разумно, вие ще се радвате цял живот от това, което сте придобили. Един ден разумно използван носи благоприятни условия за цял живот. Един ден неразумно използван, разваля добрите условия за цял живот. Представете си, че слизате от един висок планински връх, но бързате, искате в няколко минути да слезете в подножието на планината. Обаче, дрехата ви се закачва на един камък, вие падате и счупвате крака си така, че на цял живот оставате инвалид. Ето, как с една неразумна постъпка, вие се осакатявате на цял живот. Не можете ли да слизате спокойно, бавно? Повече време щяхте да употребите докато слезете долу, но поне здрав щяхте да останете. Съвременните хора търсят правият път, за да стигнат по-скоро на определената цел. Те не знаят, че правият път не е всякога най-добър.
към беседата >>

39. Да изпълня

Има ли смисъл да ходят хората на война, да се осакатяват, да отсичат ръцете или краката си, и в края на краищата да останат инвалиди за цял живот?
Какъв смисъл има във воините? Ако е въпрос да победите неприятеля си, това е лесна работа. Ще извадите спринцовката с особената течност от джоба си и ще пръснете от нея в лицето на този или онзи офицер или войник. И той, иска не иска, ще отстъпи, ще се върне дома си като герой. Какво по-хубаво от това? Има ли смисъл да ходят хората на война, да се осакатяват, да отсичат ръцете или краката си, и в края на краищата да останат инвалиди за цял живот? Това не е никакво геройство. След всичко това тези хора ще се хвалят, че туй направили, онуй направили. – Не, нищо не са направили, но са се осакатили. Чудно нещо! Същите тия хора се молят на Господа, искат да им каже, какво да правят.
към беседата >>

40. Илия вече дойде

– Не, това не е стар човек, това е инвалид.
Възрастният трябва да върши работата на възрастните. Старият трябва да върши работата, която старите вършат. Изобщо, в работата си всеки човек трябва да бъде на своето място и време. Старият мисли, че трябва само да седи, да почива, а младите да му прислужват. И ако не става така, той страда, счита се нещастен. – Не, това не е стар човек, това е инвалид. Да бъдеш стар е едно нещо, да бъдеш инвалид е друго нещо. Не смесвайте тези две понятия в себе си. Природата не признава никакви инвалиди. И младият, и възрастният, и старият са в природата. Тя не изключва човека от себе си, на каквато възраст и да е той.
към беседата >>

Да бъдеш стар е едно нещо, да бъдеш инвалид е друго нещо.
Старият трябва да върши работата, която старите вършат. Изобщо, в работата си всеки човек трябва да бъде на своето място и време. Старият мисли, че трябва само да седи, да почива, а младите да му прислужват. И ако не става така, той страда, счита се нещастен. – Не, това не е стар човек, това е инвалид. Да бъдеш стар е едно нещо, да бъдеш инвалид е друго нещо. Не смесвайте тези две понятия в себе си. Природата не признава никакви инвалиди. И младият, и възрастният, и старият са в природата. Тя не изключва човека от себе си, на каквато възраст и да е той. Обаче, грехът, злото, нещастията са последствия на неправилния, на неразумния човешки живот.
към беседата >>

Природата не признава никакви инвалиди.
Старият мисли, че трябва само да седи, да почива, а младите да му прислужват. И ако не става така, той страда, счита се нещастен. – Не, това не е стар човек, това е инвалид. Да бъдеш стар е едно нещо, да бъдеш инвалид е друго нещо. Не смесвайте тези две понятия в себе си. Природата не признава никакви инвалиди. И младият, и възрастният, и старият са в природата. Тя не изключва човека от себе си, на каквато възраст и да е той. Обаче, грехът, злото, нещастията са последствия на неправилния, на неразумния човешки живот. Тези неща са извън Божествения живот, извън природата. Следователно, всичко нечисто, всичко глупаво и неразумно е извън Бога, извън живата природа.
към беседата >>

41. Служене, почит и обич

Ако човек е инвалид в материално отношение, т. е.
За да се нахрани, той започва да мисли, да търси начин да си достави храната. Като достави храната си, чрез устата си той я изпраща в стомаха, дето се превръща в кашица. От стомаха храната отива в дробовете, а оттам – в мозъка – динамото на човека, дето се набавя изразходваната енергия. Оттук виждаме, че стомашната, дихателната и мозъчната системи играят важна роля в поддържане живота на човека. Ако една от тия системи не функционира правилно, целият организъм страда. Ако човек е инвалид в материално отношение, т. е. ако е инвалид във физическия свят, той ще бъде инвалид и в Божествения свят. Ще кажете, че не искате да бъдете материалист. Това е друг въпрос. Да бъдеш материалист е едно нещо, да бъдеш физически здрав е друго нещо. Да бъдеш само идеалист, без да се вглеждаш в реалността на живота, това е аномалия.
към беседата >>

ако е инвалид във физическия свят, той ще бъде инвалид и в Божествения свят.
Като достави храната си, чрез устата си той я изпраща в стомаха, дето се превръща в кашица. От стомаха храната отива в дробовете, а оттам – в мозъка – динамото на човека, дето се набавя изразходваната енергия. Оттук виждаме, че стомашната, дихателната и мозъчната системи играят важна роля в поддържане живота на човека. Ако една от тия системи не функционира правилно, целият организъм страда. Ако човек е инвалид в материално отношение, т. е. ако е инвалид във физическия свят, той ще бъде инвалид и в Божествения свят. Ще кажете, че не искате да бъдете материалист. Това е друг въпрос. Да бъдеш материалист е едно нещо, да бъдеш физически здрав е друго нещо. Да бъдеш само идеалист, без да се вглеждаш в реалността на живота, това е аномалия. Следователно, нито само материализмът, нито идеализмът разрешават въпросите на живота.
към беседата >>

Имайте предвид, че ако стомашната система на човек куца или ако неговите дробове куцат, или ако неговият мозък куца, с такива инвалиди в човешкия организъм в съответстващия живот ще куцат и другите му отношения. (втори вариант)
Праща я в белите дробове. След туй тази динамическа сила се връща в мозъка, за да се навакса силата, която е изразходвана за придобиването на храната. Сега храносмилането, това е външната страна. Кое в живота съответства на храносмилателната система? Кое може да уподобите на храносмилането? Имайте предвид, че ако стомашната система на човек куца или ако неговите дробове куцат, или ако неговият мозък куца, с такива инвалиди в човешкия организъм в съответстващия живот ще куцат и другите му отношения. Ако един човек в материално отношение е хилав, той и в Божествения свят ще бъде хилав. Нищо повече. Някой казва: “Аз не искам да бъда материалист.” Това е друго положение. Да бъдеш материалист, това е едно анормално отношение. Да вярваш, че само материята съществува, то е едно болезнено състояние.
към втори вариант >>

42. Правилни връзки

Ако няма новото знание, човек ще има пак стари резултати: днес ще падне, утре ще падне; днес ще счупи крака си, утре — ръката си, докато стане инвалид, негоден за работа.
Той води началото си от най-стари времена. Не е лесно човек да се откаже от старото, от изопаченото в себе си. Всеки човек носи нещо старо, т. е. изопачено в себе си. За да се справи с него, той трябва да има знания, да знае как да постъпва. Ако няма новото знание, човек ще има пак стари резултати: днес ще падне, утре ще падне; днес ще счупи крака си, утре — ръката си, докато стане инвалид, негоден за работа. За да се справите със старото, вие трябва да създадете помежду си хармонична атмосфера. Не можете ли да образувате хармонични отношения помежду си, вие не сте готови за нов живот. При това състояние, колкото да ви се говори за новото, вие ще се намирате в положението на богатски син, който, като получи голямо богатство от баща си, за което не е готов, впуща се само в ядене и пиене. Той скоро изяжда парите си, без да придобие нещо съществено. Защо не е придобил нещо съществено?
към беседата >>

43. Забранихме му

Разруши ли физическото си тяло преждевременно, човек остава за дълги години инвалид.
Как е устроено човешкото лице, какви са неговите вътрешни и външни органи, мускули и клетки по форма, по строеж, по цвят, те не знаят. Какво значение имат формата, цвета на лицето, на кожата, както и устройството на всички техни органи, и това не знаят. Като не знаят тия неща, те даже не подозират пакостите, които сами си причиняват посредством своите мисли и желания. Една отрицателна мисъл е в състояние да разруши красивото, което Бог е вложил в човека. Ако една мисъл разруши тялото му, какво остава от него? Разруши ли физическото си тяло преждевременно, човек остава за дълги години инвалид. Физическото тяло на човека е утроба, в която духовното му тяло се развива. Апостол Павел казва: „Ако физическото ни тяло се разруши, ние ще живеем с духовното." Така може да каже апостол Павел. Обаче, какво ще каже онзи, който никога не е работил духовно върху себе си? Който възкръсне от мъртвите, той ще продължава да живее с духовното си тяло, което е съградил. Това, което говоря днес, се отнася до учениците, до вярващите, до ония, които искат да следват Христа.
към беседата >>

И в духовно отношение хората са още деца, инвалиди. (втори вариант)
Казваме: „Как така? " Защото ние не сме добри. Онова дете, което майка му е направила, увила в чисти пелени, но то после се оцапа в своите нечистотии, дигне се голяма воня, че никой наоколо не може да приближи, кой е виновен за това? Какво трябва да се прави? Вода топла има достатъчно, пелени има и тия деца трябва да се изчистват, да се измиват. И в духовно отношение хората са още деца, инвалиди. В друго отношение са много герои, вървят на бойното поле. В духовния свят те нямат отношения. Казват: „Не греши." „Как може да не се греши? Силен е дяволът." Казват: „Не лъжи." „Не може без лъжа." А, не може без лъжа. Почини си малко.
към втори вариант >>

44. Чуха, че иде Исус

Във време на война, хиляди и милиони хора се убиват, осакатяват, полудяват, инвалиди стават, а същевременно и финансовото положение на държавите се влошава.
Те приготовляват най-удобни пътища и съобщения, строят параходи, железници, правят топове, бомби с единствената цел да се борят със злото, с неприятеля, но щом го видят, уплашват се и избягват, като оставят всички тия пособия в неговите ръце. Първоначално хората мислят, че са герои, че лесно могат да се справят с неприятеля си, но щом се намерят на тясно, бягат и оставят всичко в негови ръце. Обаче, последствията от страха са всякога лоши. Какво допринася войната за човечеството? – Разрушения, унищожения, страдания. Във време на война, хиляди и милиони хора се убиват, осакатяват, полудяват, инвалиди стават, а същевременно и финансовото положение на държавите се влошава. Те претърпяват големи финансови кризи, които се отразяват зле и върху частния живот на хората. Благодарение на тези кризи, много милионери полудяват. В един ден те стават последни сиромаси. Това става главно в Америка, дето има много милионери. Това положение в страната представя голяма финансова война.
към беседата >>

Повече от двадесет милиона хора на бойното поле се повредиха, някои полудяха, други останаха инвалиди, а при това и финансовото положение на страните се влоши. (втори вариант)
Сега ние приготовляваме най-хубавите пътища за дявола. Ние приготовляваме най-хубавите пътища, параходи, железници, пушки, топове, но като дойде дяволът, оставяме всичко в неговите ръце и бягаме. Най-първо се считаме за герои, а после виждаме, че последствията от всичко това излизат най-лоши. Питам, какво допринася войната за нас? Нищо не допринася. Повече от двадесет милиона хора на бойното поле се повредиха, някои полудяха, други останаха инвалиди, а при това и финансовото положение на страните се влоши. И сега според един закон в Америка настана голяма финансова криза, в която повече от четири-пет хиляди души се умопобъркаха. Те в един ден загубиха своето богатство. От големи милионери станаха последни сиромаси. На какво се дължи това? На една борсова криза.
към втори вариант >>

45. Ново разбиране

Той е дошъл на земята да си поживее, но свършва живота си като инвалид.
Който иска да живее в рая, той трябва да бъде отворена книга, всички да четат по нея, да няма нищо скрито-покрито в него. Намерят ли най-малкото петно в неговата книга, веднага ще го изпратят на земята да се чисти. В този смисъл земята представя място за чистене. Тя е тъй нареченото чистилище. Като не мисли по това, човек казва, че е дошъл на земята да си поживее. Той е дошъл на земята да си поживее, но свършва живота си като инвалид. Това не е живот. Това не е право разбиране на живота. Съвременните хора се стремят към свобода, без да подозират, че свободата се определя от истината, от любовта. Истината, любовта изключват всякакво насилие. Най-малкото насилие от страна на кого да е, е в състояние да прогони любовта и истината.
към беседата >>

Той е дошъл на земята да си поживее, но свършва живота си като инвалид. (втори вариант)
Който иска да живее в рая, той трябва да бъде отворена книга, всички да четат по нея, да няма нищо скрито-покрито в него. Намерят ли най-малкото петно в неговата книга, веднага ще го изпратят на земята да се чисти. В този смисъл земята представя място за чистене. Тя е тъй нареченото чистилище. Като не мисли по това, човек казва, че е дошъл на земята да си поживее. Той е дошъл на земята да си поживее, но свършва живота си като инвалид. Това не е живот. Това не е право разбиране на живота. Съвременните хора се стремят към свобода, без да подозират, че свободата се определя от истината, от любовта. Истината, любовта изключват всякакво насилие. Най-малкото насилие от страна на кого да е, е в състояние да прогони любовта и истината.
към втори вариант >>

46. Пасха Господня / Пасха Господня е

Ако имаш дома си един инвалид, както и да го пипнеш, все ще каже, че не си знаял как да го пипнеш. (втори вариант)
И като влезеш в ангелския свят, ще усетиш голям вътрешен смут. Не че те те ограничават. Напротив, ще ти влияят със своето знание. Обаче ти отвътре се усещаш постоянно ограничен. Те и да искат да ти помогнат, не могат. Ако имаш дома си един инвалид, както и да го пипнеш, все ще каже, че не си знаял как да го пипнеш. Не е ли по-добре човек да бъде здрав? Досега съм срещал само една жена в България, която гледаше болен мъж цели седем години и казваше: „Толкова време гледах болен мъж, но никога не ми дотегна. И след като мъжът ми си замина, аз си мислих, че добре беше да поживее още малко." Може и други жени да имат такава опитност, но аз зная само една. А други жени биха казали: „Втори път такава опитност не искам да имам." И наистина, голямо изпитание е това. Но тази жена казваше: „Аз го обичах от сърце и с удоволствие го гледах, но се радвам, че и той си замина добре." И мъжът й казвал: „Аз много благодаря на Бога, че ми даде възможност такова едно същество да ме гледа тъй, както и аз не бих се гледал, ако бях здрав.
към втори вариант >>

47. Богове сте

Светът се нуждае от здрави, работоспособни хора, а не от инвалиди.
Ще дойде ден, когато от всеки човек ще се иска отчет, какво е направил на земята, какво е дал на човечеството. Докато е болен, човек се нуждае от помощта на лекари, на милосърдни сестри. Като болен, всеки може да го помилва, да му каже една сладка дума. Оздравее ли, излезе ли от болницата, веднага трябва да отиде на работа: свещеникът ще вземе пособията си и ще отиде на работа; учителят ще вземе книгата си и ще отиде на училище, да учи децата; лекарят ще вземе инструментите си и ще отиде да преглежда болни; съдията ще облече тогата си и ще отиде да раздава правосъдие между хората; мъже, жени, деца, всички трябва да отидат на работа. За здравите се предвижда работа, а не милване. Светът се нуждае от здрави, работоспособни хора, а не от инвалиди. Следователно, болният не трябва да съжалява, че е болен, но да благодари на ония, които му услужват. Като оздравее, той ще помага на слабите и немощни хора. Дали братя или сестри ще ви услужват, това е безразлично. Никой не може да злоупотреби с болния. Здравият, който услужва, трябва да подигне очите си нагоре и да благодари, че има възможност да се прояви, да прави добро на своите слаби и болни братя и сестри.
към беседата >>

Ако старият човек е слаб, той е инвалид. (втори вариант)
Старият Бог не може да остарява. Истината е вечно млада. То е един принцип, един процес, който старите трябва да го разбират. Под думата стар човек разбираме мъдър човек. Старият човек не е слаб. Ако старият човек е слаб, той е инвалид. Та казвам, Бог преди хиляди години и сега е все един и същ. Той не се е изменил и всички наши желания, взети съвкупно на целия свят, и стремежът на всички същества - от най- висшите до най-нисшите, работят в съгласие с него, само че някои не са го разбрали. В живота на вълка например, който функционира, и в него има Божествено. Аз зная, че и в живота на вълка има моменти, когато той се спира, моли се, съжалява за своите неправилни прояви, но всичко това е кратковременно. Какво ще кажете на това?
към втори вариант >>

Сега има много религиозни хора, които аз наричам инвалиди. (втори вариант)
Та казвам, всеки от вас, дотолкова, доколкото сте ме разбрали, приложете най-малкото, и то ще се благослови. Може би много работи ще останат необяснени, но то е приятно, приятна област е това. Това показва, че имате да учите и хиляди години още. Но това, което сте разбрали, опитайте го, за да разберете великата истина, че вашият живот има велико предназначение в света. За в бъдеще мнозина ще ни срещнат и ще ни питат: „Разправете ни какво сте направили и какво сте научили на земята." Светът се нуждае от кърмилници, които да помагат на другите. Сега има много религиозни хора, които аз наричам инвалиди. Докато те са в болницата, сестрите милосърдните имат право да те пренасят от едно легло на друго. Това не е живот. Но щом излезеш от болницата, щом те изпишат оттам, кой ще те носи? Вече няма сестри милосърдни, но сам ти ще помагаш и на другите хора. Докато си в болницата, някоя милосърдна сестра може да те помилва, но като оздравееш, вече не се позволява да те милват.
към втори вариант >>

48. Делата Божии

И двата метода дават различни резултати: методът на труда е създал недоволството, а методът на мъчението – инвалидите.
На земята по-високо нещо от работата не съществува. Само чрез работата човек разбира надеждата, вярата и любовта. Ако не работи, той нищо не може да разбере? Разумният свят си служи с работата, като един от съвършените методи за постижение. Съществуват още два метода, с които хората постигат своите цели: метод на труда и метод на мъчението. И двата метода дават различни резултати: методът на труда е създал недоволството, а методът на мъчението – инвалидите. Следователно, инвалидите са хора на мъчението, недоволните – хора на труда, а здравите, учените, мъдрите – хора на всичко възвишено и благородно, хора на работата. Мнозина търсят метод за работа, запитват тук-там, как да работят, но въпреки това не могат да се домогнат до желаното. Защо? Има неща, за които не се пита. Трябва ли да питате, как да обичате, как да вярвате, как да се храните? Тези неща са познати на всички хора.
към беседата >>

Следователно, инвалидите са хора на мъчението, недоволните – хора на труда, а здравите, учените, мъдрите – хора на всичко възвишено и благородно, хора на работата.
Само чрез работата човек разбира надеждата, вярата и любовта. Ако не работи, той нищо не може да разбере? Разумният свят си служи с работата, като един от съвършените методи за постижение. Съществуват още два метода, с които хората постигат своите цели: метод на труда и метод на мъчението. И двата метода дават различни резултати: методът на труда е създал недоволството, а методът на мъчението – инвалидите. Следователно, инвалидите са хора на мъчението, недоволните – хора на труда, а здравите, учените, мъдрите – хора на всичко възвишено и благородно, хора на работата. Мнозина търсят метод за работа, запитват тук-там, как да работят, но въпреки това не могат да се домогнат до желаното. Защо? Има неща, за които не се пита. Трябва ли да питате, как да обичате, как да вярвате, как да се храните? Тези неща са познати на всички хора. Всеки човек знае, как трябва да обича, как да вярва, как да се храни, как да работи.
към беседата >>

49. Идейната обич

Не са ли развили духовното си тяло, те ще се намерят в положението на инвалиди.
Те не знаят, че ако нямат духовна светлина, като умрат, няма да виждат нищо, слепи ще бъдат. За да вижда нещата в онзи свят, човек трябва да е изработил своето духовно тяло, а същевременно да има приятели, които да го обичат. Духовното тяло представя инструмент, с който човек може да си служи на онзи свят. Някои мислят, че като умрат, ще се освободят от мъчнотиите и страданията, които са имали на земята. Те са прави, само когато са развили своето духовно тяло. Не са ли развили духовното си тяло, те ще се намерят в положението на инвалиди. Съвременните хора живеят на земята и мислят главно за земния живот. Малцина се замислят за онзи свят. Освен за своето физическо тяло, малцина работят съзнателно и за духовното си тяло. Като живее на земята, добре е човек да мисли за физическото си тяло, но след като живее 50-60 години и замине за другия свят, няма ли да се намери в положението на търговец, който е работил усърдно с капитала си цели 60 години и един ден фалира и остава без стотинка? Човек трябва да живее съзнателно, да изработи своето духовно тяло, с което да продължи живота си на онзи свят.
към беседата >>

50. Права мисъл / Чиста мисъл

Една американка боледувала 12 години, вследствие на което станала инвалид.
Натъквате ли се на известни болести, знайте, че това са задачи, които правилно трябва да разрешите. Болестите са състояния, които съществуват извън времето и пространството. Отрицателната мисъл може да създаде ред болезнени състояния. Хармоничната мисъл пък може да махне тези състояния. Мощно нещо е човешката мисъл. Една американка боледувала 12 години, вследствие на което станала инвалид. Един ден тя чела в една медицинска книга, че човек може да се лекува с вяра и мисъл. Тя веднага скочила от леглото си и казала: „И аз мога да приложа вярата си. В името на Господа Исуса Христа ставам от леглото“. Както казала, така направила. Като я видял вън от леглото, мъжът ѝ се почудил какво е станало с нея.
към беседата >>

– „Ама ще остарея, ще стана инвалид.“ От човека зависи да стане инвалид.
Не се борете със света, но ползвайте се от него. Изучавайте света, за да го разбирате, да не ви подчини със своите условия. И тъй, искате ли да се ползвате от условията, вие трябва да приложите възможностите, които се крият във вас. Не приложите ви възможностите си, няма да се ползвате и от външните условия на живота. Готов ли е да приложи възможностите си, човек всякога ще има помощта на Бога. – „Ама ще остарея, ще стана инвалид.“ От човека зависи да стане инвалид. Ако не прилага възможностите си и греши, той преждевременно остарява. Работи ли разумно и с Любов, човек не може да стане инвалид. В програмата на съзнателния човек не е предвидено да бъде инвалид. Да мисли човек, от него зависи бъдещето му, е право; но да мисли, че всичко може да превъзмогне сам, това е крайност. Каквито знания и възможности да има, ако не е свързано с разумния свят, човек не може да се ползва нито от възможностите си, нито от външните условия.
към беседата >>

Работи ли разумно и с Любов, човек не може да стане инвалид.
И тъй, искате ли да се ползвате от условията, вие трябва да приложите възможностите, които се крият във вас. Не приложите ви възможностите си, няма да се ползвате и от външните условия на живота. Готов ли е да приложи възможностите си, човек всякога ще има помощта на Бога. – „Ама ще остарея, ще стана инвалид.“ От човека зависи да стане инвалид. Ако не прилага възможностите си и греши, той преждевременно остарява. Работи ли разумно и с Любов, човек не може да стане инвалид. В програмата на съзнателния човек не е предвидено да бъде инвалид. Да мисли човек, от него зависи бъдещето му, е право; но да мисли, че всичко може да превъзмогне сам, това е крайност. Каквито знания и възможности да има, ако не е свързано с разумния свят, човек не може да се ползва нито от възможностите си, нито от външните условия. Какво се ползва човек от добрите условия, ако съзнанието му е заспало? Мнозина мислят, че като знаят асторология, като разбират съчетанията на планетите, могат да изменят настоящето си, да подобрят бъдещето си.
към беседата >>

В програмата на съзнателния човек не е предвидено да бъде инвалид.
Не приложите ви възможностите си, няма да се ползвате и от външните условия на живота. Готов ли е да приложи възможностите си, човек всякога ще има помощта на Бога. – „Ама ще остарея, ще стана инвалид.“ От човека зависи да стане инвалид. Ако не прилага възможностите си и греши, той преждевременно остарява. Работи ли разумно и с Любов, човек не може да стане инвалид. В програмата на съзнателния човек не е предвидено да бъде инвалид. Да мисли човек, от него зависи бъдещето му, е право; но да мисли, че всичко може да превъзмогне сам, това е крайност. Каквито знания и възможности да има, ако не е свързано с разумния свят, човек не може да се ползва нито от възможностите си, нито от външните условия. Какво се ползва човек от добрите условия, ако съзнанието му е заспало? Мнозина мислят, че като знаят асторология, като разбират съчетанията на планетите, могат да изменят настоящето си, да подобрят бъдещето си. Въпреки всичкото си знание, те не успяват да подобрят живота си.
към беседата >>

Една американка дванадесет години била инвалид. (втори вариант)
Една мисъл в тебе може да създаде една болест. Една хубава мисъл може да премахне едно болезнено състояние. Именно за силата на мисълта имаме събрани ред доказателства. Мощна е силата на мисълта. Вие знаете онзи пример. Една американка дванадесет години била инвалид. Лекували са я най-видните лекари в Америка, но никой не може да я излекува. Чете една книга - лекуване с вяра, казва: „И аз може да се излекувам в името на Исуса Христа." И веднага става, започва да шета. Мъжът й се чуди как се е излекувала. Но Христос дойде в ума й и каза: „Стани и ходи! " Как може?
към втори вариант >>

" Седите някой път, казвате: „Аз може да стана инвалид." Никъде в Божията програма не е писано, че ти може да станеш инвалид. (втори вариант)
Ако вие не използвате възможностите, условията ще останат неизползвани. Не че той не иска да се намеси, но той не се намесва, понеже е любов. Щом в мене се зароди желание да направя нещо, веднага Бог дойде да помага. Тогава Господ ще направи света, има възможности. Казвате: „Как ще живея идната година? " Седите някой път, казвате: „Аз може да стана инвалид." Никъде в Божията програма не е писано, че ти може да станеш инвалид. Обаче, ако съгрешиш, ще бъдеш инвалид, ако не използваш вътрешните възможности. То е вече ясно. Да престанете да се безпокоите. Но да не дойде другото положение. Има друга една опасност в окултизма - да мислиш, че знаеш много неща.
към втори вариант >>

Обаче, ако съгрешиш, ще бъдеш инвалид, ако не използваш вътрешните възможности. (втори вариант)
Не че той не иска да се намеси, но той не се намесва, понеже е любов. Щом в мене се зароди желание да направя нещо, веднага Бог дойде да помага. Тогава Господ ще направи света, има възможности. Казвате: „Как ще живея идната година? " Седите някой път, казвате: „Аз може да стана инвалид." Никъде в Божията програма не е писано, че ти може да станеш инвалид. Обаче, ако съгрешиш, ще бъдеш инвалид, ако не използваш вътрешните възможности. То е вече ясно. Да престанете да се безпокоите. Но да не дойде другото положение. Има друга една опасност в окултизма - да мислиш, че знаеш много неща. Сегашната наука, зная, прави доказателства.
към втори вариант >>

51. Направления в живота / Задача и отклонение в младежкия клас

Очаква ли само на родителите си, то става инвалид.
Майката го мие, чисти, облича, говори му, съветва го, как да живее, но то не слуша. Кой е виновен: майката, или детето? Ако детето слуша майка си, а ученикът - учителя си, никакво обезсърчение не може да съществува. Който ходи по Божия път, не се обезсърчава. Здравото дете не трябва да очаква само на родителите си. Очаква ли само на родителите си, то става инвалид. Способният и даровит ученик не трябва да очаква само от учителите си. Ако сам не учи и не работи, той ще атрофира способностите си, ще изгуби това, което Природата му е дала. Ученик е онзи, който има убеждение. Щом няма убеждение, той не може да бъде ученик. Който се съмнява, не може да бъде ученик.
към беседата >>

Очаква ли само на родителите си, то става инвалид. (втори вариант)
Майката го мие, чисти, облича, говори му, съветва го как да живее, но то не слуша. Кой е виновен: майката или детето? Ако детето слуша майка си, а ученикът - учителя си, никакво обезсърчение не може да съществува. Който ходи по Божия път, не се обезсърчава. Здравото дете не трябва да очаква само на родителите си. Очаква ли само на родителите си, то става инвалид. Способният и даровит ученик не трябва да очаква само на учителите си. Ако сам не учи и не работи, той ще атрофира способностите си, ще изгуби това, което природата му е дала. Ученик е онзи, който има убеждение. Щом няма убеждение, той не може да бъде ученик. Който се съмнява, не може да бъде ученик.
към втори вариант >>

Това дете е инвалид - през целия живот само бащата и майката да го хранят. (втори вариант)
Ако вие сте дошли със своите възгледи, и аз имам възгледи. Ще ги оставим настрани. Ако можете да ходите по Божия път, няма какво да се обезсърчавате. Който ходи по човешки, се обезсърчава. Някой път детето седи и през целия живот само родителите да го гледат. Това дете е инвалид - през целия живот само бащата и майката да го хранят. Ако може само това дете да се гледа да живее, то расте. Сега в класа има хора, които нямат убеждение. И ако вие с вашите убеждения сте инвалиди, какви ученици сте? Казвате: „Учителю, аз се съмнявам." Може да се съмнявате, мене не ме интересува вашето съмнение. Въобще съмнението не ме интересува.
към втори вариант >>

И ако вие с вашите убеждения сте инвалиди, какви ученици сте? (втори вариант)
Който ходи по човешки, се обезсърчава. Някой път детето седи и през целия живот само родителите да го гледат. Това дете е инвалид - през целия живот само бащата и майката да го хранят. Ако може само това дете да се гледа да живее, то расте. Сега в класа има хора, които нямат убеждение. И ако вие с вашите убеждения сте инвалиди, какви ученици сте? Казвате: „Учителю, аз се съмнявам." Може да се съмнявате, мене не ме интересува вашето съмнение. Въобще съмнението не ме интересува. После се питате: „Учителят за това ли е пратен? Пратен ли е от Бога? " Питам ви: като се родихте, пратени ли сте от Бога?
към втори вариант >>

52. Аз и Отец едно сме

Не изгасяйте всички възвишени и благородни пориви на вашите мисли и чувства, да не станете преждевременно инвалиди.
“Едно сме”. Да стане човек едно с Бога, това значи, да приложи любовта в живота си като магическа тояжка. Желая ви да си служите с тази тояжка при всички мъчнотии и противоречия на ума и на сърцето. Ако умът и сърцето ви се разклатят, вие не сте хора на любовта и на мъдростта. За да не се разколебавате, не изгасяйте свещта на вашия ум и на вашето сърце. Не изгасяйте всички възвишени и благородни пориви на вашите мисли и чувства, да не станете преждевременно инвалиди. Не заробвайте ума и сърцето си. Те са автономни, свободни жилища. Само Бог може да живее в тях. Като спира проявите на благородните и възвишени мисли и чувства, човек постепенно се деформира и дава ход на отрицателните прояви: гняв, омраза, лицемерие, съмнение, подозрение и т.н. След всичко това той казва: “Човек за човека е вълк”.
към беседата >>

53. Стойност на нещата / Постоянна цена

Ако едно дете мине от една къща на друга, всички го носят на ръце, ако туй дете, след като мине през всичките ръце, не се научи да ходи, туй дете няма ли да мяза на един инвалид. (втори вариант)
Настанало е време да си запалите огъня. В невидимия свят искат да знаят дали вие може да мислите. Пък вие чакате в небето да ви посрещнат и да ви покажат любовта си. Но то е любовта на ангелите, те са силни. Но вие с какво ще покажете вашата любов? Ако едно дете мине от една къща на друга, всички го носят на ръце, ако туй дете, след като мине през всичките ръце, не се научи да ходи, туй дете няма ли да мяза на един инвалид. Тогава не правете другата погрешка - да допускате туй дете да не израсте. Казвате, нека да си го имаме. Оставете вашите желания и мисли да растат. Туй дете, като го носят една, две, три години на ръце, то трябва да слезе от ръцете на майка си и да стане един ден възрастен мъж. Нима има нужда майка му да го носи?
към втори вариант >>

54. Дигнете камъка!

Ако не страдаш, ти си изоставен, ти си неизлечим инвалид.
Когато страда, човек казва: Много страдам. – Радвам се, че страдаш. Страданието говори в твоя полза. То е процес, който показва, че Божествената ръка намества всички счупени части на твоята душа. Радвай се, че Бог ги намества. Ако не страдаш, ти си изоставен, ти си неизлечим инвалид. Ако не дойде една ръка да те изправи чрез страданието, ти си изгубен човек. Единственото нещо, което ви препоръчвам сега, това са страданията. Дойде ли страданието, радвай се. Ако си богат, и дойде страданието, отвори кесията си; ако си беден, стани и иди да помагаш на близките си. Какъвто и да си, щом дойде страданието, приеми го като добър признак.
към беседата >>

55. Две реалности / Отвън и отвътре. Светлината и мисълта

(Инвалиди) Ако се каже, че този инвалид е излезнал от болницата, оздравял е вече; и онзи здравият е влезнал в болницата, какво ще разберете и в двата случая? (втори вариант)
Трябва ли абсолютно здравият човек да влиза в болницата? И тогава, ако болният излиза от болницата и здравият влиза в болницата, по колко начина може да си го обясните това? Ако се каже, че болният излезе от болницата, какво заключение ще извадите? – Че е оздравял, но не вие да сте го извадили от там. Как се наричат тези, които не могат да се мърдат? (Инвалиди) Ако се каже, че този инвалид е излезнал от болницата, оздравял е вече; и онзи здравият е влезнал в болницата, какво ще разберете и в двата случая? Че здравият е изгубил здравето си. Но може и здравият да влезне в болницата да помага там. Тогава може и болният да е излезнал от болницата да си вземе чист въздух. Но казвам, какви са първите заключения положителни: ако здравият влезне в болницата, значи е болен. Тогава и един лекар като влиза в болницата той е болен.
към втори вариант >>

56. Смяна на силите

Докато очаква помощта на другите, човек е инвалид и не може да се развива.
Казано е в Писанието: „Едно ти не достига“. Всички хора виждат, че им липсва нещо, но какво, не знаят. Те искат да придобият това, което им липсва, но как, не знаят. Като се натъкне на някоя отрицателна мисъл или на някое отрицателно чувство, човек не може да си помогне. Той сам не може да трансформира отрицателните сили в положителни, поради което прилича на болен, който очаква на близките си да го измият, да го съблекат и облекат. Докато очаква помощта на другите, човек е инвалид и не може да се развива. Ще кажете, че за да се развивате, първо светът трябва да се оправи. – Няма защо да очаквате да се оправи светът. Който е създал света, Той има грижата за него. Вашата задача е да оправите света, който е във вас. Щом оправите вашия свят, и външният свят ще се оправи.
към беседата >>

57. Опитности в живота / Знание и опитност

С две патерици ходят обикновено инвалидите, с една патерица ходят овчарите.
Всеки има право да мисли, но мисленето още не е знание. Мислиш логически, правилно, но мислиш и неправилно. Правата мисъл представлява подпорната точка на човешкия живот, но това още не е цялата постройка. Човек се подпира на една или на две патерици, според случая. Ако мисълта му е права, една патерица е достатъчна; ако не е права, той има нужда от две патерици. С две патерици ходят обикновено инвалидите, с една патерица ходят овчарите. Благородните хора и аристократите ходят с бастун. Защо носят бастун, и те не знаят. Магът носи магическата пръчка в себе си, но знае защо я носи. Чрез нея той проявява своята мощ. Когато учителят държи тебешир в ръката си, и той знае защо го държи.
към беседата >>

58. Любовта към Бога

РБ

Това положение може да се уподоби на следния случай: в една болница лежат в една стая двама инвалиди, с ампутирани крака.
Някоя мома иска да служи на Бога, но щом срещне един момък, който ѝ харесва, тя веднага тръгва подир него и напуска Бога. И обратно: момък иска да служи на Бога, но среща една мома, която му харесва, той веднага тръгва подир нея и напуска идеала си. И най-после, събират се мома и момък, оженват се, да оправят света. Как ще оправят света? И тя нещастна, и той нещастен, работите им повече се забъркват. Това положение може да се уподоби на следния случай: в една болница лежат в една стая двама инвалиди, с ампутирани крака. Единият казва на другия: „Ожаднях! Стани моля ти се, да ми дадеш чаша вода! “ – „Как да стана, краката ми са отрязани! Ти стани да се напиеш, пък и на мене донеси! “ – „Че и аз съм в същото положение.“ Питам: кой на кого ще помага?
към беседата >>

59. Тези три неща

СБ

РБ

Първото ви служене ще бъде към вашите учители, които свалихте от троновете им, защото те са инвалиди.
Казвам: дигнете вашите учители от троновете им и седнете на техните места. Започнете след това да се храните с яденето на Любовта! Дигнете вашите учители от троновете на Мъдростта и започнете да се ползвате от светлината на знанието! Дигнете вашите учители от троновете на Истината и започнете да служите на Бога! Дошло е времето за това! Първото ви служене ще бъде към вашите учители, които свалихте от троновете им, защото те са инвалиди. Питам: кой човек е инвалид? – Който се обезсърчава и мисли, че от него нищо няма да стане. Този човек предава своето обезсърчение и на другите хора. Какво прави земеделецът, когато първото посято семе не израства? Той обезсърчава ли се?
към беседата >>

Питам: кой човек е инвалид?
Започнете след това да се храните с яденето на Любовта! Дигнете вашите учители от троновете на Мъдростта и започнете да се ползвате от светлината на знанието! Дигнете вашите учители от троновете на Истината и започнете да служите на Бога! Дошло е времето за това! Първото ви служене ще бъде към вашите учители, които свалихте от троновете им, защото те са инвалиди. Питам: кой човек е инвалид? – Който се обезсърчава и мисли, че от него нищо няма да стане. Този човек предава своето обезсърчение и на другите хора. Какво прави земеделецът, когато първото посято семе не израства? Той обезсърчава ли се? Не, той разорава нивата добре, изхвърля старото семе навън и посажда ново.
към беседата >>

60. Душата ми е отегчена от живота ми

Как е възможно аз, който съм излязъл от Бога, да съм инвалид, да съм слаб човек?
Това нещо някои хора наричат Бог, но думата „Бог" е изкривена дума. Какво означава думата „Бог"? Думата „Бог" означава, че Той всичко може. Мнозина считат, че Бог е вън от хората. Питам: ако Бог е всесилен, а аз съм слаб човек, как е възможно това нещо? Как е възможно аз, който съм излязъл от Бога, да съм инвалид, да съм слаб човек? И най-после, Бог няма да иска да държи на ръцете си един инвалид. Не, разумното и силното в света ражда само разумни и силни работи, Бог не може да роди едно слабо, едно хилаво същество. Аз не мога да защитавам такава, теория, но правя психологически извод. Този Бог, за когото се проповядва в света, че е силен, че е всемогъщ, Той не може да роди едно слабо, хилаво и неспособно същество. И затова животът, в който живеем, трябва да го разрешим много правилно.
към беседата >>

И най-после, Бог няма да иска да държи на ръцете си един инвалид.
Какво означава думата „Бог"? Думата „Бог" означава, че Той всичко може. Мнозина считат, че Бог е вън от хората. Питам: ако Бог е всесилен, а аз съм слаб човек, как е възможно това нещо? Как е възможно аз, който съм излязъл от Бога, да съм инвалид, да съм слаб човек? И най-после, Бог няма да иска да държи на ръцете си един инвалид. Не, разумното и силното в света ражда само разумни и силни работи, Бог не може да роди едно слабо, едно хилаво същество. Аз не мога да защитавам такава, теория, но правя психологически извод. Този Бог, за когото се проповядва в света, че е силен, че е всемогъщ, Той не може да роди едно слабо, хилаво и неспособно същество. И затова животът, в който живеем, трябва да го разрешим много правилно. Ние участвуваме сега и в скърбите, и в радостите на живота.
към беседата >>

61. Отношение на два закона

Казвам: тора не е жена, това е инвалид в болницата.
И в това отношение любовта е само външно отражение на тази жена. Обаче любовта се проявява само там, дето е жената. Отсъствува ли жената в човека, отсъствува и любовта. Ако хората знаят какво нещо е жената и я поставят на мястото й, светът моментално би се повдигнал. Днес гледат на жената като на същество, което има нужда от мъж да я гледа. Казвам: тора не е жена, това е инвалид в болницата. Според мен, жена е тази, която спасява света; жена е тази, която държи ключовете на живота; жена е тази, чрез която се проявява великата и мощна сила на любовта, която носи живота. Следователно спасението на света ще дойде чрез жената, а не чрез мъжа. Сега аз желая на всички да станете жени! Тази мисъл, преведена с други думи означава: аз желая душите на всички хора да се изпълнят с любов; аз желая всички да светят, да бъдат запалени свещи, да бъдат щастливи и радостни, да са готови на всички услуги. Това значи да бъде човек майка.
към беседата >>

62. Син Человечески отхожда

Инвалиди станаха 25 милиона, а 5 милиона жени останаха вдовици.
И докато спазваш този закон, ти ще бъдеш свободен. В който ден се опиташ да престъпиш моя закон, ти пак ще дойдеш в състоянието, в което си сега." Тъй седи истината. Ние, съвременните хора, сме в състоянието на животните, върнали сме се назад. Съвременната култура е култура на животните. Ето в 1914 година, във всеобщата война, се избиха шест милиона души и то най-образованите. Инвалиди станаха 25 милиона, а 5 милиона жени останаха вдовици. И всичкият разврат сега в Европа, както и всички нещастия, се дължат все на тази война. Тази война не беше нищо друго освен животинска война. И сега искат да се оправдават. Какво ще се оправдават? От всички тия европейски народи спечели ли някой нещо?
към беседата >>

63. За кого ме мислите

Ако сте били инвалид или несретник, всичко ще се измени.
Христос казва: „За кого ме мислите, че съм? " Той е Онзи, Царският син, когото вие трябва да следвате. Ако го погледнете както трябва, оттам насетне вашето положение, каквото и да е, ще се измени. Ако сте писател и не знаете как да пишете, оттам насетне ще върви перото; ако сте търговец, оттам насетне ще върви търговията. Каквато и спънка да имате, щом срещнете царския син, всичко ще се оправи, всички блага ще дойдат. Ако сте били инвалид или несретник, всичко ще се измени. Но тъй, буквално, не искам да ме разбирате. Има едно разумно разбиране в живота, един важен момент в живота. Които са изучавали закона на интуицията, те знаят как може да се познават, нещата мигновено. Интуитивно можете точно да видите какво може да стане в един момент някъде. Като срещнете един човек, можете да прозрете вътре в него какво става.
към беседата >>

64. Думата му държа

Всеки човек, който не е съграден върху тази истина, аз мога да му предскажа какво ще му се случи: той ще умре, той ще стане инвалид, ще бъде нещастен, измамник, лъжец, всичко може да стане, но човек - никога.
То е относително дали го познавате. Именно голямото противоречие е в това, че хората казват, че не познават Бога. Това е квадратна лъжа. Единственото нещо, което познаваме, то е абсолютното. И всяка философия, която няма тази основа, е квадратна лъжа. Всеки човек, който не е съграден върху тази истина, аз мога да му предскажа какво ще му се случи: той ще умре, той ще стане инвалид, ще бъде нещастен, измамник, лъжец, всичко може да стане, но човек - никога. Той може да стане животно, змия, но благороден човек да стане - никога. Следователно когато казва човек за нещо „аз го познавам", туй е реалното, което не се изменя, туй, което търсим. След като сме опитали всички неща в живота: и слава, и богатство, и чест, и почит, все ще има още нещо, което да търсим. Ние сме познали много работи, но онова, което трябваше да познаем, не сме го познали. Следователно ние сега се стремим към това познание.
към беседата >>

65. Сенки на Битието / Сянка на нещата

Ако, наистина, не знаете, вие сте инвалид, който очаква на помощта на външните хора.
– Ако сте обидили приятеля си, как ще изправите погрешката си? Ако сте осакатили една своя мисъл, как ще я изправите? Ако сте осакатили едно свое чувство, как ще го оправите? Ако сте осакатили една своя постъпка, как ще я оправите? Ще кажете, че не знаете как. Ако, наистина, не знаете, вие сте инвалид, който очаква на помощта на външните хора. Ще мислиш, че можеш да оправиш една своя осакатена мисъл, едно свое осакатено чувство и една своя осакатена постъпка. Щом съзнаеш, че можеш, ти си в нормално състояние. Кажеш ли, че тази работа не може да се оправи, твоето знание е безпредметно. Защо ти е това знание? С него ти ще бъдеш едно натоварено животно, както магарето, което носи товара на господаря си и реве.
към беседата >>

Че ако вие това не знаете, как да изправяте вашето осакатено чувство, вашата осакатена мисъл и не знаете как да изправите вашата осакатена постъпка, вие сте един инвалид; вие сте изложени на външните условия да ви помагат хората. (втори вариант)
Тогава ако аз ви дам една задача, как може да се поправи един сух клон? (Да се отреже). Щом сте обидили един ваш приятел, какво трябва да правите? Щом сте осакатили една ваша мисъл, какво трябва да правите? Щом сте осакатили едно ваше чувство, какво трябва да правите? Че ако вие това не знаете, как да изправяте вашето осакатено чувство, вашата осакатена мисъл и не знаете как да изправите вашата осакатена постъпка, вие сте един инвалид; вие сте изложени на външните условия да ви помагат хората. Най-първо ти ще мислиш, че можеш да изправиш една своя осакатена мисъл, че можеш да изправиш едно свое осакатено чувство и че можеш да изправиш една твоя осакатена постъпка. Можете и ако така вървите, вие сте в едно нормално състояние. Ако кажете вие: Тази работа не може да се оправи. Питам тогава, защо ви е знанието? Вас не ви трябва знание.
към втори вариант >>

66. Двете отверстия

Смешно е, наистина, затворникът, слабият, инвалидът да освобождава.
– Комедията? – Мъжът. – А трагедията? – Дяволът. Като казвам, че мъжът създал комедията, вие се смеете. Смешно е, наистина, затворникът, слабият, инвалидът да освобождава. Той е инвалид, едва пристъпва с патерици, а отива в затвора да освобождава жената. Кой може да повярва, че тоя инвалид ще освободи жената? Жалко, драматично е положението на жената, попаднала в клопката на черния адепт. Той я излъгал, а тя повярвала на думите му. Той обещал, че ще и даде истинското знание, но нищо не и дал.
към беседата >>

Той е инвалид, едва пристъпва с патерици, а отива в затвора да освобождава жената.
– Мъжът. – А трагедията? – Дяволът. Като казвам, че мъжът създал комедията, вие се смеете. Смешно е, наистина, затворникът, слабият, инвалидът да освобождава. Той е инвалид, едва пристъпва с патерици, а отива в затвора да освобождава жената. Кой може да повярва, че тоя инвалид ще освободи жената? Жалко, драматично е положението на жената, попаднала в клопката на черния адепт. Той я излъгал, а тя повярвала на думите му. Той обещал, че ще и даде истинското знание, но нищо не и дал. И до днес черният адепт – дяволът, обещава на хората, че ще им даде знание, богатство, сила, но освен че нищо не им даде, отне им най-същественото – истинския живот.
към беседата >>

Кой може да повярва, че тоя инвалид ще освободи жената?
– А трагедията? – Дяволът. Като казвам, че мъжът създал комедията, вие се смеете. Смешно е, наистина, затворникът, слабият, инвалидът да освобождава. Той е инвалид, едва пристъпва с патерици, а отива в затвора да освобождава жената. Кой може да повярва, че тоя инвалид ще освободи жената? Жалко, драматично е положението на жената, попаднала в клопката на черния адепт. Той я излъгал, а тя повярвала на думите му. Той обещал, че ще и даде истинското знание, но нищо не и дал. И до днес черният адепт – дяволът, обещава на хората, че ще им даде знание, богатство, сила, но освен че нищо не им даде, отне им най-същественото – истинския живот. Опасността тук е във вътрешната самоизмама, а не в измамата, която иде отвън.
към беседата >>

Инвалид е той с единия крак, тръгнал с патерицата и извадил ножа. (втори вариант)
Създава ги дяволът. Драмата създава жената, а комедията - мъжът. (Смях.) Сега аз не трябва да се смея. Смехът значи - вземам участие донякъде. Аз наричам всякога една работа комична, когато слабият отива да освобождава. Инвалид е той с единия крак, тръгнал с патерицата и извадил ножа. Жена му затворена, и той инвалид - извадил ножа и иска да я освободи. Питам, кой от нас ще вярва, че той ще освободи жената? Смешно е. Драма е, че тя е попаднала в онази клопка на онзи "адепт". Излъгана е тя.
към втори вариант >>

Жена му затворена, и той инвалид - извадил ножа и иска да я освободи. (втори вариант)
Драмата създава жената, а комедията - мъжът. (Смях.) Сега аз не трябва да се смея. Смехът значи - вземам участие донякъде. Аз наричам всякога една работа комична, когато слабият отива да освобождава. Инвалид е той с единия крак, тръгнал с патерицата и извадил ножа. Жена му затворена, и той инвалид - извадил ножа и иска да я освободи. Питам, кой от нас ще вярва, че той ще освободи жената? Смешно е. Драма е, че тя е попаднала в онази клопка на онзи "адепт". Излъгана е тя. Той обещал да даде знанието, но не дал знание.
към втори вариант >>

67. Проява на живата светлина

Под думите "онзи, който не може" разбираме един човек, който е инвалид.
Ти си един изпълнител - ще изпълниш тая част, която ти е дадена, и добре да я изпълниш. Казваш: "Постарах се да я изпълня." Няма какво да се стараеш, хубаво ще свириш, по всичките правила, безпогрешно. Ще каже някой: "Може ли без погрешка? " Може, който се учи; който не се учи, не може. "Може" и "не може" са думи относителни. Под думите "онзи, който не може" разбираме един човек, който е инвалид. Не може да ходи кой? Който има ревматизъм в краката, който има болка в корема. Не може да ходи кой? Който има болка в гърдите си. Не може да ходи кой?
към беседата >>

В душата на слабия трябва да има един идеал, да не е един вечен инвалид, той трябва да оздравее.
Трябва да се гласува за идването на Царството Божие на земята, всичките хора трябва да имат идеал да живеят добре в света. Сега навсякъде съществува едно подозрение. Ние сме за изправянето на света, за внасянето на един Божествен ред на нещата: да се не избиват хората, да се не измъчват хората, да бъдат справедливи онези, които управляват и с управляваните да имат разумни отношения, едната и другата страна. Силният трябва да бъде силен, за да помага на слабия. Слабият не трябва да злоупотребява със слабостта си, само с него да се занимават. В душата на слабия трябва да има един идеал, да не е един вечен инвалид, той трябва да оздравее. Казвам: в света ние се нуждаем от здрави хора във всяко отношение - и във физическо, и в умствено отношение; мислите трябва да бъдат чисти като кристал, желанията трябва да бъдат чисти като кристал и постъпките трябва да бъдат чисти като кристал. Ние започваме много добре, но казваме после: "Тази работа няма да се свърши, виж как хората си живеят." - Хората станат идеал. Как живеят в света? Всеки един знае как живее. Всеки живее тъй, както разбира.
към беседата >>

Онази баба инвалид, и тя, горката, стане като млада мома.
Тогава ще дойде Онзи, Когото толкоз дирехме през прозорците от хиляди години, и когото чакаме. От прозорците надникнем - няма Го; в църквата идем, надникнем - няма Го; в училището надникнем - няма Го, в света надникнем - няма Го. Един ден ще дойде, ще Го зърнем, ще се зарадваме и когато дойде вкъщи, всички ще се зарадваме. Туй е законът на Любовта - по човешки да ви обясня. Когато вкъщи дойде Живата Любов, тогава всички взимат участие, всички ще бъдат радостни, няма да има хилави. Онази баба инвалид, и тя, горката, стане като млада мома. Казва: "Дойде, дойде! " Краката й се развързват, и тя сяда на трапезата, като Го погледне радва се: "Дойде вече! " Казвам: когато Любовта дойде в света, всички хора ще се подмладят, всички хора ще станат богати, всички хора ще станат щастливи. Блажени онези, при които Любовта е дошла! Блажени онези, които са познали Любовта!
към беседата >>

68. Свещеното място

Когато човек не спазва тази област, нищо не може да сполучи в живота си, по простата причина, че той представя един инвалид.
То и сега може да стане. Аз не говоря за това, което е станало, но говоря за три неща: За това, което се случило с младата студентка в рая. Знаете ли, как се казвала тя тогава? – Не знаем. В знанието има една свещена област. Когато човек не спазва тази област, нищо не може да сполучи в живота си, по простата причина, че той представя един инвалид. Какво може да направи инвалидът? Може ли да чете оня, на когото очите са развалени? Може ли да свири оня, на когото слухът е слаб? Може ли да стане художник оня, на когото ръцете са парализирани? Често моралистите проповядват на хората, че трябва да се живее добре.
към беседата >>

Какво може да направи инвалидът?
Аз не говоря за това, което е станало, но говоря за три неща: За това, което се случило с младата студентка в рая. Знаете ли, как се казвала тя тогава? – Не знаем. В знанието има една свещена област. Когато човек не спазва тази област, нищо не може да сполучи в живота си, по простата причина, че той представя един инвалид. Какво може да направи инвалидът? Може ли да чете оня, на когото очите са развалени? Може ли да свири оня, на когото слухът е слаб? Може ли да стане художник оня, на когото ръцете са парализирани? Често моралистите проповядват на хората, че трябва да се живее добре. – Това е най-лесната работа, но как се изразява добрият живот?
към беседата >>

Ако чакаш, другите да те водят, както инвалидите, ще те водят, дето те искат.
Ще ви оставя да мислите. Тази лекция е за младите. Като мислите, все ще измислите нещо. Ако не можете, ще ви накарам насила да мислите. Ако ходиш сам, ще бъдеш свободен. Ако чакаш, другите да те водят, както инвалидите, ще те водят, дето те искат. Страшно е положението на инвалида! Много окултни школи, на запад и на изток, пропадат, защото нямат приложение. Учителите говорят, а учениците не прилагат. Най-после един след друг напущат школата. Всеки човек иска да има резултат от това, което работи.
към беседата >>

Страшно е положението на инвалида!
Тази лекция е за младите. Като мислите, все ще измислите нещо. Ако не можете, ще ви накарам насила да мислите. Ако ходиш сам, ще бъдеш свободен. Ако чакаш, другите да те водят, както инвалидите, ще те водят, дето те искат. Страшно е положението на инвалида! Много окултни школи, на запад и на изток, пропадат, защото нямат приложение. Учителите говорят, а учениците не прилагат. Най-после един след друг напущат школата. Всеки човек иска да има резултат от това, което работи. Никой не обича да си губи времето.
към беседата >>

Когато човек не спазва свещената област, нищо не може да сполучи в света, по простата причина, че ти ще бъдеш един инвалид. (втори вариант)
Не говоря за това, което е станало. Аз ви говоря сега за три неща: Това, което е станало с младата студентка в рая. Знаете ли как се е наричала тогаз. Трябва да знаете тази свещена област. В знанието има една свещена област. Когато човек не спазва свещената област, нищо не може да сполучи в света, по простата причина, че ти ще бъдеш един инвалид. Какво може да направи един инвалид? Представете си, че един човек иска да чете, но му са развалени очите. Може ли да чете? – Не. Не. Представете си, че някой иска да стане музикант, но ушите му се развалени.
към втори вариант >>

Какво може да направи един инвалид? (втори вариант)
Аз ви говоря сега за три неща: Това, което е станало с младата студентка в рая. Знаете ли как се е наричала тогаз. Трябва да знаете тази свещена област. В знанието има една свещена област. Когато човек не спазва свещената област, нищо не може да сполучи в света, по простата причина, че ти ще бъдеш един инвалид. Какво може да направи един инвалид? Представете си, че един човек иска да чете, но му са развалени очите. Може ли да чете? – Не. Не. Представете си, че някой иска да стане музикант, но ушите му се развалени. Или пък иска да стане художник, но ръцете му са парализирани.
към втори вариант >>

Знаете ли колко е лошо инвалида да чака да има някой да го подпира. (втори вариант)
Всеки един от вас, върху тази лекция мислете. Тя е за младите. Ако мислите, ще намислите нещо. Ако не мислите, ще ви накарат да мислите. Ако ходиш сам, няма да те заставят да ходиш. Знаете ли колко е лошо инвалида да чака да има някой да го подпира. Окултната наука, както сега се е развила в Америка и навсякъде другаде в странство, учат, учат, започват сто души, 500, 600 и все очакват. Учителят като учил целия клас, остават или един или двама, защото, като е говорил, говорил, трябва и приложение. А всеки човек не иска да губи време. Вие сега във вашата наука може да знаете много да смятате. За какво ще ви послужи висшата математика?
към втори вариант >>

69. Тези малките

Ти може да дишаш, но дробовете са толкова нежни, въздухът трябва да е стоплен, ако не, ти ставаш инвалид.
Но за твоето благо, ако искаш по-дълго време да си млад, ти непременно трябва да проучваш законите на Бога, в които животът седи като един резултат; понеже този живот не иде всякога тъй изобилно. Ако вие иждивите силите на живота си, после ще усетите колко е мъчно да ги възстановите. Никой не може да ви заеме нещо. Никой никому не може да даде. Човек може да даде хляб на стомаха, но ако не стане смилане, тази храна е отрова за него. Ти може да дишаш, но дробовете са толкова нежни, въздухът трябва да е стоплен, ако не, ти ставаш инвалид. Като затвориш вратата си, ти ще се учиш от Бога и ще Му благодариш за живота, който ти е дал. Ще искаш да ти даде едно знание да живееш на земята, както и Той. То е най-хубавото нещо! Сега ние като се погледнем, виждаме, че сме направили живота си нещастен. Земята за напредналите същества е едно отлично забавление.
към беседата >>

70. Да известят на учениците Му

Ако беше един болен човек, инвалид, ти не можеше да съгрешиш.
Всеки гледа да се осигури, да се спаси и за себе си мисли. Грешникът мисли за себе си, свещеникът мисли за себе си, владиката мисли за себе си, всички в църквата мислят само за себе си. Постоянно има плач, страдания, плач, страдания, моления, въздишка. Това не е смисъл на живота, това не е християнство? Дойде някой при мене измъчен, изтормозен и казва: "Съгреших " Казвам: Браво! Ако беше един болен човек, инвалид, ти не можеше да съгрешиш. Казва: "Какво трябва да правя? " Поправи каквото си направил, тогава ще ти кажа два пъти "браво". Всеки, който прави грях, е силен, а който изправя греха си, е два пъти по-силен. Може да ме пита някой: "Защо трябва да греша? " - За да познаеш силата си.
към беседата >>

71. След това

Като остарееш и не можеш да излезеш, ти си инвалид.
Трябва да влезем в по-висши рамки. Аз бих желал всички да бъдем свободни. Сега какво ви очаква? Няма разрешение. Погледнете се в огледалото и казвате: "Остаряхме." Хубаво, щом сте остарели, по-хубаво от това не може да има, но като остаряваш, вечерно време да излизаш от тялото навън. Като остарееш и не можеш да излезеш, ти си инвалид. Вечерно време ще напуснеш тялото, ще се разходиш, ще излезеш, прикрит като млад момък, ще се видиш със своите приятели, ще направиш визита. Ще кажеш: "Снощи той идва при мене, той се подмладил, каза си името, хвърлил си брадата." Хората вечерно време виждат дядо си. Една сестра ми разправяше, че нейният син много обичал баща си. Бащата заминава за другия свят. На другата вечер, явява се засмян на сина си и му казва: "Слушай, аз съм много добре, ходя навсякъде, ти за мен не се безпокой."
към беседата >>

72. Единният живот

Не излезе ли, това показва, че е инвалид.
Той маха с пръчицата си из въздуха, и огънят престава. — Как направи това нещо? Защо ме заблуди? Казвам: същото нещо става, когато любовта дойде в човека. Той се запалва, гори и непременно трябва да излезе вън от къщата си. Не излезе ли, това показва, че е инвалид. Когато любовта дойде, всяко нещо трябва да падне от ръката на човека. Богатство, слава, величие, всичко това трбва да излезе вън от къщата на човека, да се раздаде на сиромасите. Това подразбира „даром си взел, даром ще даваш." Материалното трябва да се раздаде на сиромасите Когато любовта дойде, ние ще бъдемъ носители на Божиите блага, на новото. Щом човек стане носител на новото, той става извор, който постоянно блика, тече, без да пресъхва. Време е вече да се простите със старото!
към беседата >>

73. Вярата като закон

БС

Тя е инвалид.
Ще каже: "Моето дете много знае да бяга." Един човек, който бяга от мечката, аз зная, той никога няма да вдигне скандал. А онзи, който не бяга от мечката, скандал може да вдигне. Онзи, който не бяга, там има друга опасност. Определете какво нещо е старият човек. Ако една сестра е стара, че не може да ходи и трябва да я водят, тя не е стара. Тя е инвалид. Тя е саката. Ако не може да мисли, глупава е; ако не може да чува, глуха е; ако не може да вижда, сляпа е. Защо я наричате тогава стара? Една сестра щом може да ходи, щом ушите й са на място, очите й са на място, защо я наричате стара сестра? Аз искам сега да ви освободя от това схващане, че тя е стара.
към беседата >>

74. Живите числа / Живи числа

Той не е за инвалиди, за неспособни ученици.
Той носел гърне с мляко на главата си и мечтаел как ще продаде млякото, колко ще спечели, как ще срещне царската дъщеря, ще се влюби в нея и ще я вземе за жена. От радост подскочил и гърнето с млякото паднало на земята и се строшило. Следователно ще влезеш в университета, ще срещнеш добри и учени професори, но ако не учиш, нищо не можеш да постигнеш. Университетът е място за способните, за ония, които учат. И животът е университет. Той не е за инвалиди, за неспособни ученици. Щом си влязъл в този университет, ще изхвърлиш от главата си мислите, че си инвалид, че условията са лоши, че не можеш, че животът е тежък, че хората са неразбрани. Студентът не може да се извинява с времето: че вън било студено, валяло сняг, духало вятър. Каквото и да е времето, той е длъжен да посещава университета и да учи. Думите „не мога” са спирачка. Ученикът не трябва да казва „не мога”.
към беседата >>

Щом си влязъл в този университет, ще изхвърлиш от главата си мислите, че си инвалид, че условията са лоши, че не можеш, че животът е тежък, че хората са неразбрани.
От радост подскочил и гърнето с млякото паднало на земята и се строшило. Следователно ще влезеш в университета, ще срещнеш добри и учени професори, но ако не учиш, нищо не можеш да постигнеш. Университетът е място за способните, за ония, които учат. И животът е университет. Той не е за инвалиди, за неспособни ученици. Щом си влязъл в този университет, ще изхвърлиш от главата си мислите, че си инвалид, че условията са лоши, че не можеш, че животът е тежък, че хората са неразбрани. Студентът не може да се извинява с времето: че вън било студено, валяло сняг, духало вятър. Каквото и да е времето, той е длъжен да посещава университета и да учи. Думите „не мога” са спирачка. Ученикът не трябва да казва „не мога”. Друг е въпросът, ако караш кола нагоре, по височина.
към беседата >>

Животът не е за инвалида. (втори вариант)
Какво ще се ползувате от тяхната доброта? – Университетът не е място за тези, които не се учат, то е място за способните, за тези, които учат. За тези, които не се учат, не трябва да бъдат в университета. Университетът, това е животът. Животът е един университет. Животът не е за инвалида. Ти ще изхвърлиш всяка една мисъл, че си инвалид. Ще изхвърлиш думата „не мога“. Ще изхвърлиш думите „условията са лоши“, „животът е тежък“, „хората са лоши“. Студентът би могъл да каже: Когато трябва да отида в университета, вън е студено, сняг има, вятър има, може да ми увреди. Днес няма да отида в университета.
към втори вариант >>

Ти ще изхвърлиш всяка една мисъл, че си инвалид. (втори вариант)
– Университетът не е място за тези, които не се учат, то е място за способните, за тези, които учат. За тези, които не се учат, не трябва да бъдат в университета. Университетът, това е животът. Животът е един университет. Животът не е за инвалида. Ти ще изхвърлиш всяка една мисъл, че си инвалид. Ще изхвърлиш думата „не мога“. Ще изхвърлиш думите „условията са лоши“, „животът е тежък“, „хората са лоши“. Студентът би могъл да каже: Когато трябва да отида в университета, вън е студено, сняг има, вятър има, може да ми увреди. Днес няма да отида в университета. Но днес не ходиш, утре не ходиш и т.н., може ли да те извинят затова, че имало сняг, че имало вятър?
към втори вариант >>

75. Слаби и силни положения

След време ти ще станеш инвалид.
- Обичта. Казваш: Да се обичаме! - Защо трябва да се обичаме? - Да се задава такъв въпрос, това е все едно да питате, защо трябва да работиш с ръцете си. Ако не работиш с ръцете си и не ги упражняваш, те губят силата си. След време ти ще станеш инвалид. Днес работиш, утре работиш, ти упражняваш ръцете си, и те стават силни. Така можеш лесно да се справяш с мъчнотиите си. На същото основание ти трябва да любиш, за да упражняваш ръката на твоето сърце. Някога любовта се изявява чрез лявата ръка, друг път - чрез дясната ръка. И в двата случая любовта трябва да остане скрита.
към беседата >>

Ако ти не упражняваш ръката си, ти ще изгубиш своята пластичност, своята сила и след време ще станеш инвалид. (втори вариант)
Преведете сега. На физическото поле ръката е лъжица. На сърцето кое е лъжицата? Когато казваш да обичаш, това е ръката на сърцето. Защо трябва да обичаш? Ако ти не упражняваш ръката си, ти ще изгубиш своята пластичност, своята сила и след време ще станеш инвалид. Днес упражняваш ръката си, утре упражняваш ръката си - и тя става силна. Ти може да се бориш с мъчнотиите. Любиш ли, ти имаш ръката на твоето сърце. Има една любов, която върви с лявата ръка, друга любов, която върви с дясната ръка. Има една любов, която хората никога не трябва да знаят каква е.
към втори вариант >>

76. Закон за частите и за цялото / Законът на частите и законът на цялото

Онзи, който е вършил волята Божия, не е сиромах, не става грешник, не става инвалид. (втори вариант)
Равнодействащата линия в един квадрат е любовта. Тази линия трябва да се движи, и тогава противоречията в ума, в сърцето и в постъпките трябва да изчезнат. Някой казва: "Всичко ще раздам за Бога." Друг ще каже: "Тогава ще станеш сиромах." Сиромах няма да станеш, като раздаваш. Няма в историята такова нещо. Онзи, който не е раздавал, не става сиромах. Онзи, който е вършил волята Божия, не е сиромах, не става грешник, не става инвалид. Ще вършите волята Божия. И като спите, ще вършите волята Божия. Съзнанието всякога да ви е будно. Да няма момент, когато Божията любов да не влиза във вас. Да разрешава всичките ви противоречия.
към втори вариант >>

77. Малкото добро. (Живият порядък)

Там болници няма и не се нуждаят от инвалиди.
Младата мома е моя сестра, излязла от Бога. Аз не я критикувам, но я поздравявам, усмихвам се и показвам пътя, по който трябва да върви. Хората трябва да се откажат от стария мироглед и да си изработят нов. Ако още се държат за старото, същият резултат ги очаква: старост, немощ и смърт. След това те се готвят за другия свят. Там болници няма и не се нуждаят от инвалиди. Божественият свят не е място за инвалиди. Там не се правят никакви подаяния. Там живеят децата на Бога, които Го познават и разбират. С притчата за блудния син, Христос даде пример, какво значи разкаяние и смирение. Блудният син се върна при баща си и каза: Татко, сгреших пред тебе и пред Господа.
към беседата >>

Божественият свят не е място за инвалиди.
Аз не я критикувам, но я поздравявам, усмихвам се и показвам пътя, по който трябва да върви. Хората трябва да се откажат от стария мироглед и да си изработят нов. Ако още се държат за старото, същият резултат ги очаква: старост, немощ и смърт. След това те се готвят за другия свят. Там болници няма и не се нуждаят от инвалиди. Божественият свят не е място за инвалиди. Там не се правят никакви подаяния. Там живеят децата на Бога, които Го познават и разбират. С притчата за блудния син, Христос даде пример, какво значи разкаяние и смирение. Блудният син се върна при баща си и каза: Татко, сгреших пред тебе и пред Господа. Всичко, което ми даде, изядох.
към беседата >>

78. Творители на Словото

Всеки човек, който иска да се качи на такси, той е инвалид.
Казвате: "Какво ще стане с нас? " По-хубави времена от тия никога не са наставали за разумните. Но и по-лоши времена не са наставали за глупавите. Който е глупав, на ръжен ще го пекат, пък който е умен, пеш ще ходи, без такси. В моя ум седи една идея. Всеки човек, който иска да се качи на такси, той е инвалид. За мене файтони, таксита са изключения. Да се качиш на кон може, но и то е изключение. Аз не искам да туря в ума си един кон и да уповавам на него. Ако дойде един кон, добре дошъл, но всякога уповавам на себе си. Уповавам повече на своите крака.
към беседата >>

79. Новата мисъл / Обикновени и необикновени прояви на природата

Ако мъжът е инвалид, жена му ще го гледа добре.
– Не ме обича мъжът ми; той обикнал друга някоя. – Потърси причината за това. Мъжът ти не те обича или защото не си умна, или не си сръчна, не готвиш добре и т.н. Така казват всички хора, че Бог не ги обича. Търсете причината за това. Ако мъжът е инвалид, жена му ще го гледа добре. Страхът му да не я изгуби, е на място. Но ако не е инвалид, не трябва да се страхува. Следователно, само инвалидът има право да се страхува, да не би жената или мъжът, да го разлюби. Здравият трябва да люби Бога, а към хората да има отношение и, в името на любовта, да дава. Едно начало има в света – Бог.
към беседата >>

Но ако не е инвалид, не трябва да се страхува.
Мъжът ти не те обича или защото не си умна, или не си сръчна, не готвиш добре и т.н. Така казват всички хора, че Бог не ги обича. Търсете причината за това. Ако мъжът е инвалид, жена му ще го гледа добре. Страхът му да не я изгуби, е на място. Но ако не е инвалид, не трябва да се страхува. Следователно, само инвалидът има право да се страхува, да не би жената или мъжът, да го разлюби. Здравият трябва да люби Бога, а към хората да има отношение и, в името на любовта, да дава. Едно начало има в света – Бог. И тъй, днес всеки иска да взима, без да дава. – Не, ще даваш.
към беседата >>

Следователно, само инвалидът има право да се страхува, да не би жената или мъжът, да го разлюби.
Така казват всички хора, че Бог не ги обича. Търсете причината за това. Ако мъжът е инвалид, жена му ще го гледа добре. Страхът му да не я изгуби, е на място. Но ако не е инвалид, не трябва да се страхува. Следователно, само инвалидът има право да се страхува, да не би жената или мъжът, да го разлюби. Здравият трябва да люби Бога, а към хората да има отношение и, в името на любовта, да дава. Едно начало има в света – Бог. И тъй, днес всеки иска да взима, без да дава. – Не, ще даваш. Това значи, да признаваш само едно начало в света – Бога.
към беседата >>

Ако не подхранваш милосърдието си, ще станеш инвалид; ако не правиш добро, ще станеш инвалид.
Като му дам пари, ще ги прахоса, и пак ще иска. Колкото пъти и да му се дават пари, все ще има нужда от тях. Първо, гой трябва да се наеме да работи върху своите дарби и способности, сам да си помага. Не казвам, че не трябва да даваш на нуждаещия се. Ще даваш, за да подхранваш милосърдието си. Ако не подхранваш милосърдието си, ще станеш инвалид; ако не правиш добро, ще станеш инвалид. Който дава, е добър, благороден човек. Казвате, че има милосърдни хора. – Кои са те? Според мене, всеки трябва да бъде милосърден. Ако не подхранваш милосърдието в себе си, ти ще огрубееш.
към беседата >>

Ако той беше един инвалид и му прислужвам, милвам го и му казвам: „Моето пиленце, хайде, ще оздравееш“, и му дам нещо в една чаша. (втори вариант)
Защо не ви обича Господ? Ако вашият мъж ви е разлюбил, коя е причината за това? Или, че не сте красива, или, че не сте умна, или, че не сте сръчна, или не знаете добре да готвите. Прав е човекът. Сега аз не защитавам ничия страна. Ако той беше един инвалид и му прислужвам, милвам го и му казвам: „Моето пиленце, хайде, ще оздравееш“, и му дам нещо в една чаша. Той ме обича. Ще ме хване за ръцете, той пък трепери да не би да го разлюбя аз. Ако моят мъж е на кревата, има нужда от мене, мога ли аз да го разлюбя? Опасността е аз да го разлюбя. А пък аз, като жена, съм инвалид, той е здрав.
към втори вариант >>

А пък аз, като жена, съм инвалид, той е здрав. (втори вариант)
Ако той беше един инвалид и му прислужвам, милвам го и му казвам: „Моето пиленце, хайде, ще оздравееш“, и му дам нещо в една чаша. Той ме обича. Ще ме хване за ръцете, той пък трепери да не би да го разлюбя аз. Ако моят мъж е на кревата, има нужда от мене, мога ли аз да го разлюбя? Опасността е аз да го разлюбя. А пък аз, като жена, съм инвалид, той е здрав. Тогава има опасност, той да ме разлюби. Щом те разлюбват, ти си инвалид. Тогава как е разрешението? Вземете тези думи в този смисъл. Че всеки иска да вземе от другия, никой не иска да даде.
към втори вариант >>

Щом те разлюбват, ти си инвалид. (втори вариант)
Ще ме хване за ръцете, той пък трепери да не би да го разлюбя аз. Ако моят мъж е на кревата, има нужда от мене, мога ли аз да го разлюбя? Опасността е аз да го разлюбя. А пък аз, като жена, съм инвалид, той е здрав. Тогава има опасност, той да ме разлюби. Щом те разлюбват, ти си инвалид. Тогава как е разрешението? Вземете тези думи в този смисъл. Че всеки иска да вземе от другия, никой не иска да даде. Щом даваш, трябва да съзнаваш само едно начало в света. Не свързвайте моите думи със сегашния строй.
към втори вариант >>

Ако ти не подхранваш своето милосърдие, ти ще станеш инвалид. (втори вариант)
Ще дойдат лекари, милосердни сестри. Като съм говорил някой път, някой ме е слушал и казва: „Ти ми кажи нещо по-съществено.“ Дойде при мене един учен брат и ми казва: „Кажи ми нещо съществено.“ Рекох му: „Ти имаш нужда от една материална помощ. Не, че аз не съм готов да ти помогна, но в тебе има една лоша черта. Ти си човек без ред и порядък, ще вземе ш парите, ще ги похарчиш и ще дойдеш пак да искаш. Не съм длъжен аз пак да ти дам, но ти като вземеш пари от мене, трябва да се изправиш, да се оправят твоите способности.“ Милосърдието може да се развие само като дава човек. Ако ти не подхранваш своето милосърдие, ти ще станеш инвалид. Ако не подхранваш своите мисли, ти ще станеш инвалид. Добрият човек, за да бъде добър, трябва да дава. Всеки, който дава, е добър, благороден, а и който взема. Ние казваме, че има милосърдие у хората. Хубаво. Кои са тези, милосърдните хора?
към втори вариант >>

Ако не подхранваш своите мисли, ти ще станеш инвалид. (втори вариант)
Като съм говорил някой път, някой ме е слушал и казва: „Ти ми кажи нещо по-съществено.“ Дойде при мене един учен брат и ми казва: „Кажи ми нещо съществено.“ Рекох му: „Ти имаш нужда от една материална помощ. Не, че аз не съм готов да ти помогна, но в тебе има една лоша черта. Ти си човек без ред и порядък, ще вземе ш парите, ще ги похарчиш и ще дойдеш пак да искаш. Не съм длъжен аз пак да ти дам, но ти като вземеш пари от мене, трябва да се изправиш, да се оправят твоите способности.“ Милосърдието може да се развие само като дава човек. Ако ти не подхранваш своето милосърдие, ти ще станеш инвалид. Ако не подхранваш своите мисли, ти ще станеш инвалид. Добрият човек, за да бъде добър, трябва да дава. Всеки, който дава, е добър, благороден, а и който взема. Ние казваме, че има милосърдие у хората. Хубаво. Кои са тези, милосърдните хора? Всички трябва да сме милосърдни, всички трябва да подхранваме милосърдието.
към втори вариант >>

80. Малката истина