Търсене в текстове за 'Инвалид'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 18 резултата в 16 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Проблеми на новото време – Вел. Вл. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Но и днес из улиците ще срещнеш призраци - не безплътни, а с недъгава, изпосталяла плът, закърпена тук-там, или набавена с дърво – инвалидите!
Ала каква философия има в това? То е все едно да речеш: този велик художник е създал своята картина, за да я унищожи, този велик ваятел е изваял своята статуя, за да я разруши, майката е родила своето дете с неговата хубава главица, за да я смаже. Какъв смисъл има такова едно разбиране с неговите крайни, но безосновни заключения? Друго едно лъжливо разбиране на живота е, че той е бил борба и следователно хората трябвало да водят войни, трябвало да се избиват. Дали трябва - това ни показват ония ужасни образи на войната: не ще ги поменаваме, че всеки ги познава. Но и днес из улиците ще срещнеш призраци - не безплътни, а с недъгава, изпосталяла плът, закърпена тук-там, или набавена с дърво – инвалидите! И те са живи свидетели за заблудите на площадните философи. Тия философи днес държат всички амвони на живота: и в наука, и в политика, и в религия и са внесли такива вярвания, които са отровили живота. Това не са ония велики Синове на Истината, които са дали на хората истинско, здраво учение. Това не са човеците, които са разбирали дълбокия смисъл на живота. Друго едно площадно разбиране на живота, подхранвано в обикновените религиозни среди е, че човек идва на земята, живее известно време, па си замине за онзи свят: - или в ада, или в рая.
към текста >>

2. Книжнина Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

ВЕСТИ Една интересна сказка През миналия месец януари, на 23 във Военния клуб от името на читалище „Инвалид” държа една твърди интересна сказка бр.
ВЕСТИ Една интересна сказка През миналия месец януари, на 23 във Военния клуб от името на читалище „Инвалид” държа една твърди интересна сказка бр. Любомир Лулчев. Сказката бе интересна, защото разглеждаше важния въпрос: Разпознаване характера по лицето, ръцете, почерка и пр. - с други думи това бе сказка в защита на окултните науки: френология, физиогномия, астрология, хиромантия и графология - науки, и твърде стари и с огромна литература на чужди езици. Особено у нас тези научни дисциплини не са известни. Ето затуй именно сказката на Лулчев беше интересна, навременна и важна.
към текста >>

3. Стихове – Мара Белчева Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Една нощ електрическият трен от улицата на инвалидите ни заведе в долината Флори.
И това останалото в изобилие обгръща всичко: наука, сила, трансцедентални способности! – Четете евангелието: законът е прост; вашият девиз е служенето. Този, който обслужва другите, един ден ще бъде обслужван от ангелите, Аз и ти, докторе, които искаме да изпълним волята на Небето, трябва съвсем да се забравяме винаги и навсякъде в служене на другите. * * * По това време се беше появила една комета и цял свят искаше да я види. Улових се за този предлог, за да изведа Андреас на нощна разходка, което той впрочем много обичаше, както и аз . Една нощ електрическият трен от улицата на инвалидите ни заведе в долината Флори. Оттам по горски пътеки отидохме на полянката Випакубле, дето целият почти небосвод беше видим и можехме да изучаваме която си искаме звезда. Нощната красота ни привлече и ние слязохме към тъмната и шумяща гора, разговаряйки за това, за онова. Какъв мир при излизане от трескавия град! Каква е свежестта на ароматния въздух тук! Красотата на природата проникваше във всичко: когато вървяхме край чистите малки езера или когато отдалечавахме клоните на храстите, в които ясно се отделяше вика на нощните животни, или когато на някоя полянка луната ни показваше високите покриви и кули на някой стар, петвековен чифлик.
към текста >>

4. НАЙ-НОВОТО В МУЗИКАТА - К.ИК Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Това не е жена, това е инвалидка от болницата.
Каквато и да е жената днес, тя е тяхната майка. Ако имате другарка, гледайте на нея като на ваша майка. На майка си пък гледайте, като че Бог е в нея. Човечеството трябва коренно да измени своите възгледи по отношение на жената, иначе спасението на света няма да дойде. Днес гледат на жената като на същество, което има нужда от помощ, от подкрепа. Това не е жена, това е инвалидка от болницата. Жена е тази, която спасява света, жена е тази, която държи ключовете на живота, жена е тази, чрез която се проявява великата и мощна сила на любовта, която носи живота. Следователно спасението на света ще дойде чрез жената, а не чрез мъжа. Красив живот иде занапред. Това е светът на новата, утрешната жена! Животът чака от нея да съгради новата култура на земята!
към текста >>

5. Зад дима и огъня – G. N. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Ако един Колумб се връща в Севиля, окован във вериги, ако Кортес пада в немилост, ако Пасаро бива умъртвен, ако Нунес де Балбоа, откривателят на южното море, бива обезглавен, ако Камоенс, борецът и поетът на Португалия, бива наклеветен от дребнави провинциални чиновници и прекарва, подобно великия си събрат Сервантес, месеци и години в един затвор, който по нищо не се различава от торна яма; ако завърналите се назад войници и моряци, които са завладели за испанското кралско съкровище скъпоценностите на Монтесума и златото на Инките, биват посрещнати с черна неблагодарност в родния си край и като просяци и инвалиди, недъгави, мръсни, въшкави, съсипани от треска, скитат из пристанищните улици на Кадикс и Севиля; ако никой от конквистадорите не става управител на новите провинции, а стават такива ония дворцови търтеи, които никога не са напускали спокойния кралски дворец, и които с ловка ръка са си присвоявали богатствата, за които други са леели кръвта си по бойните полета - можел ли е Магелан да се надява, че него го очаква по-друга съдба?
Тъкмо когато е вече осъществил делото, за което душата му така жадно е копнеела години наред, когато е намерил западния път към Индия, напразно търсен от Колумб, Веспучи, Кабо, Пинсон и безброй други мореплаватели; когато е открил води и земи, които никой преди него не е виждал, когато е преплувал благополучно, като пръв европеец, а негли и като пръв човек през всичките времена, един нов, величествен океан - Тихия, когато на път за Молукските острови, се натъква на Филипините и ги завладява за императора Карл, като основава и за себе си царство, защото съгласно договора му с императора, нему се падат два нови острова, в случай че открие повече от шест; когато следователно той, който е бил до вчера беден авантюрист, отчаян и пред прага на гибелта, става аделантадо, губернатор на собствена земя, съдружник за вечни времена във всички печалби, които ще текат от тия нови колонии, а с това и един от най-богатите хора на земята; когато ще се върне назад в Испания, през другата половина на земята, по така добре познатия му път през Индия и нос Добра Надежда, като победител, като богат човек, като "аделантадо" и губернатор, с лавров венец на главата, с венеца на безсмъртието, тъкмо, с една реч, когато е пред прага да осъществи всичко, за което е бленувал, Магелан загива. При това той свършва живота си така жалко, така безсмислено. При една военна демонстрация, в която искал да покаже необорната сила на белите, и която излязла несполучлива, при една жалка схватка с орда голи диваци, той бива убит, а тялото му отвлечено от тях всред вой и бесни крясъци, за да се погаврят с него. Така жалко загива един от най-големите мореплаватели на земята. И него постига трагичната орис на другите големи конквистадори, макар и в друга форма. Ако един Колумб се връща в Севиля, окован във вериги, ако Кортес пада в немилост, ако Пасаро бива умъртвен, ако Нунес де Балбоа, откривателят на южното море, бива обезглавен, ако Камоенс, борецът и поетът на Португалия, бива наклеветен от дребнави провинциални чиновници и прекарва, подобно великия си събрат Сервантес, месеци и години в един затвор, който по нищо не се различава от торна яма; ако завърналите се назад войници и моряци, които са завладели за испанското кралско съкровище скъпоценностите на Монтесума и златото на Инките, биват посрещнати с черна неблагодарност в родния си край и като просяци и инвалиди, недъгави, мръсни, въшкави, съсипани от треска, скитат из пристанищните улици на Кадикс и Севиля; ако никой от конквистадорите не става управител на новите провинции, а стават такива ония дворцови търтеи, които никога не са напускали спокойния кралски дворец, и които с ловка ръка са си присвоявали богатствата, за които други са леели кръвта си по бойните полета - можел ли е Магелан да се надява, че него го очаква по-друга съдба? И наистина, друг получава почестите и славата, които се припадат Магелану, защото "светът, както казва Цвайг, възнаграждава последния, щастливеца, който завършва един подвиг и забравя всички ония, които го подготвят и правят възможен чрез своя дух и своята кръв. Тъкмо оня, който искаше да попречи в решителния миг на Магелановото дело, бившият бунтовник против Магелан: Себастиан дел Кано, обира всичката слава, всичката чест, всички почести. Още по-непонятна става несправедливостта чрез награждаването и на оня Еставаон Гомес, който дезертира в Магелановия проток, като лиши Магелан от най-богато снабдения с хранителни припаси кораб, и който бе разправял пред съда в Севиля, че не е бил намерен никакъв проход, а само един отворен залив; тъкмо този Еставаон Гомес, който така дръзко бе отричал Магелановото откритие, получава благородническа титла за заслугата, че "като водач и главен пилот е намерил протока". Всичката слава, целият подвиг на Магелан бива по някаква злоба на съдбата при-писан тъкмо на ония, които най-ожесточено се бяха опитвали през време на пътешествието да попречат на неговото жизнено дело". Не излизат ли по-честити поне неговите наследници?
към текста >>

6. МИТОГЕННИТЕ ЛЪЧИ НА ОРГАНИЗМИТЕ. НОВИ ИЗСЛЕДВАНИЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

В музея Роден, който се намира недалеч от дома на инвалидите в Париж, е събрано и запазено почти всичко, което този голям ваятел е създал.
Грандиозна енергия е изписана в образите и телата на двамата до¬стойни противници. Трепетът на борбата се предава по всеки зрител. Но най-силно впечатление оставя голямата хармония и верност на из¬ваяните тела и израза на движението, на вътрешното изживяване. Тази дивна скулптора краси един от красивите мостове на Сена в Париж. Ако паметта не ме мами, струва ми се, моста Сюли. В музея Роден, който се намира недалеч от дома на инвалидите в Париж, е събрано и запазено почти всичко, което този голям ваятел е създал. Всекиму прави впечатление едно или друго. Измежду многото мен всякога ми е правила пророческо впечатление една големя мраморна, от едната страна грубо дялана композиция. Тя представя една изящно измоделирана мощна голяма ръка, обхванала в себе си две свити и прегърнати човешки тела. Впечатлението е голямо! Малък надпис в основата на полуизработения камък гласи: „La main de Dieu", – Ръката на Бога.
към текста >>

7. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Това е връщането на праха на Наполеон в „Дома на инвалидите” по времето на Луи Филип.
четиристишие, V — римско 5, S — sequens или следващ. Касае се, сле¬дователно, да се вземе същият стих в следващото пето четиристишие (предлогът ргае означава „на напред", следова¬телно, в директен смисъл). Стихът, означен по тоя начин, гласи: „Тъй като трите лилии ще му направят такава пауза" (VIII, 18). Прочее, след Наполеон ще има три лилии (представители на монархическия символ — лилията) — Лудвик XVIII, Карл X и Луи Филип — и, следователно, третата лилия ще определи на Наполеона „почивката" (requiem) (това, което един начеващ латинист във Франция би превел с pause, т.е. пауза, но което означава онова, което на литургичен език се казва „вечен покой"). Това е връщането на праха на Наполеон в „Дома на инвалидите” по времето на Луи Филип.
към текста >>

8. Георги Куртев (1870-1961) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

От този случай той останал с 30 % инвалидност, но спасил крака си, за се яви горе по достоен начин!
Настанен в Клементинската болница в София той очаквал да чуе решението на лекарите. Поради тежкото му положение те се произнесли: Ампутация! Но Минчо Сотиров твърдо отказал: “Роден съм с два крака. Искам с два крака да се явя Горе! ” Болният крак като по чудо оздравял. От този случай той останал с 30 % инвалидност, но спасил крака си, за се яви горе по достоен начин! Независимо от своя живот на военен, Минчо Сотиров е прилежен ученик, всякога с тетрадка и молив, всякога готов да изпълни онова, което моментът изисква, и във физически и в духовен план. Когато през 1918 година Пеню Киров си заминал, Минчо Сотиров бил на фронта. Синът му Димитър си спомня следното за това време: “След Пеню Киров, който беше ръководител на Братството в Бургас, Учителят назначи тати за ръководител там, въпреки че имаше и по-стари приятели.” Този факт говори, че ролята на Минчо Сотиров в Мировата драма е била от съществено значение за нейното действие. Той е приел един пост, и е станал брънка от една невидима верига на Работници за Цялото. Бил е удостоен със специална служба, определен е от Автора да осъществява една Жива връзка с Духа.
към текста >>

9. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 36 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Милиони гробове, милиони инвалиди, реки от човешка кръв.
Под влиянието на егоизма, човечеството постоянно се готви и постоянно води една безпощадна война, която приема безброй форми. Тази непрестанна и безпощадна война е, която изсмуква жизнените сокове от организма на човечеството, тя превръща свата в хаос и отнема щастието на хората. Тази война е едновременно и политическа и икономическа, и класова, и лична, и партийна и между отделните народи (дипломатическа, митническа и с оръжие). Да видим резултатите: хората, класите, народите са се превърнали в зверове, които непрестанно се дебнат и разкъсват едни други. Милиарди богатства са хвърлени за да се разрушат с тях други милиарди. Милиони гробове, милиони инвалиди, реки от човешка кръв. Милиони безработни, общо обедняване, свръхпроизводство и глад, мизерия, израждане едновременно. Постоянна криза във всички области на живота. Няма друга причина: всеобщата война на всички против всички е причината на човешките нещастия. Войните — както кръвопролитните, така и икономическите, които имат основата си в егоизма; натрупването на капиталите, на средствата за производство и живот в ограничено число ръце, което е един вид икономическа война, неизбежното при тия условия отсъствие на хармония в производството и потреблението, всичко това докара днешния хаос в света. Това е ясно, то се вижда от всички.
към текста >>

10. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 44 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Шест милиона хора, най-образовани, най-културни, бяха избити през световната война, 25 милиона хора останаха инвалиди, и милиони жени — вдовици.
— Не! Грехът си е съществувал и преди това, преди Адама. Но Бог е извлякъл тази душа от животинското царство, спасил я от греха, надарил я със способности, вдъхнал й дихание на живот и й казал: „От днес нататък ти няма вече да живееш като животните, а ще живееш по законите, които аз ще ти дам. И до тогава, докато пазиш моя закон, ти ще бъдеш свободен, но в деня, в който престъпиш този закон, ще се повърнеш назад в същото състояние, в което си бил до сега.“ И ние, съвременните хора сме се повърнали към състоянието на животните. Сегашната култура е култура на животински инстинкти, нрави и стремежи. Шест милиона хора, най-образовани, най-културни, бяха избити през световната война, 25 милиона хора останаха инвалиди, и милиони жени — вдовици. Всички нещастия, които днес имаме, както и тези, които има да дойдат, се дължат на тази животинска война. И днес искат още да оправдават войната! Европейските народи, които направиха тази война, какво спечелиха? — Нищо! Напротив, всички те изгубиха.
към текста >>

11. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 98 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако върви в човешкия порядък, ще има хиляди спънки; човешкият порядък започва винаги с едно вътрешно безпокойство и аномалии и хората стават инвалиди в човешкия порядък.
- Повече от вол той не може да стане. Всяко животно ще стане формата, от която е създадено. И човек ще стане формата, за която е създаден. Формата, която човек има, определя неговото бъдеще. Ако върви по Божествения ред на нещата, ще постигне всички възможности, определени от формата, която има, и никакви пречки не са в състояние да го спънат. Ако върви в човешкия порядък, ще има хиляди спънки; човешкият порядък започва винаги с едно вътрешно безпокойство и аномалии и хората стават инвалиди в човешкия порядък. А когато човек влезе в Божествения порядък на нещата, животът добива смисъл, човек става добър, умен, силен и свободен; и има възможност да постигне всичките си копнежи и идеали. Сега хората искат обща свобода. Обща свобода съществува в света, не че ние ще я извоюваме. Всеки човек трябва да извоюва своята свобода. Най-първо човек трябва да стане умен, за да се ползва от условията, които са дадени в света.
към текста >>

12. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 233 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Докато му се сложи за разрешение следната дилема; или инвалидност в живота, или промяна на навиците си.
По непонятни за мене причини. младият X. Р. си е задал за задача да разруши великолепно наследени очи. Той се е заел да престъпи всички правила на хигиената на зрението и е постигнал неоспорими резултати. Не подлежи на никакво съмнение, че само след късо време той ще трябва да сменя стъклата на очилата си с няколко диоптъра по-силно. Докато му се сложи за разрешение следната дилема; или инвалидност в живота, или промяна на навиците си. Д-р Ст. К. Вълк и овчар Един грамаден сив вълк дойде при млад овчар и му продума: „Слушай, вземи ме за другар! Виж аз съм цяло куче. От куче по-добре ще пазя стадото ти от нашите зверове, защото аз познавам от всеки по-добре хайдушките им нрави. Ти сам ще разбереш.
към текста >>

13. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Необозримата върволица от нещастни инвалиди, изгубили зрението си, краката си или ръцете си е най-страшният агитатор против ония, които създадоха войната, продължиха я повече от три години, и тук, в Народното Събрание, я поддържаха, без да реагират против виновниците й, като самопожертват даже живота си за да спасят народа.
Представителите на шест от така наречените „политически партии“ (народняци, цанковисти, социалисти-общоделци, раликал-демократи, земеделци от „болшинството“ и земеделци от „меншеството“) са образували временен „блок“ за управление, събират се в Министерския Съвет дето трябва да има винаги единство на идеите и възгледите, обсъждат някакви общи мерки за живота на тоя народ, а вън от вратата на Съвета, на публични събрания. обвиняват се най-безпощадно едни други едва ли не във всички престъпления, предвидени в Наказателния закон. И с такива взаимни „препоръки“ пред народа, без да са съставили блокови кандидатни листи, те се явяват да искат доверието му в приготовляваните обши законодателни избори, датата на които не е още фиксирана. Е добре, тия „партии“ трябва да признаят, че ако е вярно всичко това, което сами си приписват една на друга в своите печатни органи и в събранията, тогава народът има не само право, но и дълг да им откаже както доверието си, така и дори простата си вежливост да изслуша обясненията им. Хора, на които тежи такава тежка отговорност за цялото минало на лъжи, кражби, деморализация, масови убийства чрез инсценираните войни и озлочестяване на няколко стотици хиляди невинни семейства, са изгубили всяко морално право да се вестяват пред народа и да искат подкрепа от него. Необозримата върволица от нещастни инвалиди, изгубили зрението си, краката си или ръцете си е най-страшният агитатор против ония, които създадоха войната, продължиха я повече от три години, и тук, в Народното Събрание, я поддържаха, без да реагират против виновниците й, като самопожертват даже живота си за да спасят народа. А сега хвърлят едни на други вината за нея. Всички те без изключение, са виновни за на народните бедствия! Впрочем, както поради тази отговорност на „политическите партии“. така и поради тяхната безпринципност, те нямат право на съществуване в сегашната си форма. Освен така наречената „работническа социал-демократическа партия“, която е класова, защото носи класово название и оправдава създаването си с един основен програмен принцип — отрицание на частната собственост — но греши в концепциите си за прилагането на тоя принцип в България, страна на дребна поземелна собственост.
към текста >>

14. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Някои инвалиди, особено нервозните, биваха моментално излекувани, други не можеха да почувстват облекчение и след няколко дни.
Пред къщата имаше голямо отворено място, където с хиляди се събираха ежедневно от зори до късна вечер, било като зрители, било за да чакат реда си да бъдат „докоснати“ от „церителя“. Много хора спяха през нощта на близката зелена могила, само за да бъдат първи на сутринта, когато се явеше Шлатер и почваше работата в 6 часа. Г-н Фокс беше направил една заградена платформа за „церителя“ и една пътека, оградена с пармаклъци, за да можеха хората да минават пред него по един. Като минаваше някой пред него, той улавяше едната му ръка в своята и я държеше кратко време. Мнозина казваха, че усещали електрически удар през себе си от това допиране, други не усещали нищо, трети пък тъй много им подействал, че цели се разтрепервали. Някои инвалиди, особено нервозните, биваха моментално излекувани, други не можеха да почувстват облекчение и след няколко дни. А имаше и много, върху които „церителят“ никак не можеше да подейства. Вестниците бяха пълни с чудесата, които той направи за оздравяване на мнозина. За нещастие, аз невидях нито едно от тези лечения, ако и да станаха много пред очите ми, защото лицата преминаваха тъй скоро и се поглъщаха от големите тълпи, отвличани биваха от приятелите си, че аз нямах случай да позная някого от тях, а трябваше да се уповавам на това, що хората ми разправиха и на отчетите във вестниците. Със стотици инвалиди бяха донесени на кола, и като неможаха да отидат сами при Шлатера, този последният напущаше платформата и отиваше при колата. Той вървеше с достойнство, със спокойни, обмислени движения, и имаше вид на тихо духовно лице, пред което тълпите винаги се отдръпваха с почитание и благоговение.
към текста >>

Със стотици инвалиди бяха донесени на кола, и като неможаха да отидат сами при Шлатера, този последният напущаше платформата и отиваше при колата.
Мнозина казваха, че усещали електрически удар през себе си от това допиране, други не усещали нищо, трети пък тъй много им подействал, че цели се разтрепервали. Някои инвалиди, особено нервозните, биваха моментално излекувани, други не можеха да почувстват облекчение и след няколко дни. А имаше и много, върху които „церителят“ никак не можеше да подейства. Вестниците бяха пълни с чудесата, които той направи за оздравяване на мнозина. За нещастие, аз невидях нито едно от тези лечения, ако и да станаха много пред очите ми, защото лицата преминаваха тъй скоро и се поглъщаха от големите тълпи, отвличани биваха от приятелите си, че аз нямах случай да позная някого от тях, а трябваше да се уповавам на това, що хората ми разправиха и на отчетите във вестниците. Със стотици инвалиди бяха донесени на кола, и като неможаха да отидат сами при Шлатера, този последният напущаше платформата и отиваше при колата. Той вървеше с достойнство, със спокойни, обмислени движения, и имаше вид на тихо духовно лице, пред което тълпите винаги се отдръпваха с почитание и благоговение. Това беше интересно зрелище, голямо стечение на хора от разни класи и съсловия, хора събрани всеки ден около този човек, когото един от вестниците описа като „жива представа на Христовия образ“, макар това описание да бе малко преувеличено. Наглед Шлатер имаше ръст повече от среден, широко плещест и добре сложен, картина на добро здраве и физическа издръжливост. Дълга, къдрава кафява коса, прошарена с бели косми, падаше над рамената му и очертаваше неговото мъжествено лице, с ясни и свободни сини очи, правилни черти, широко чело и не гладка, рошава брада. Това беше най-спокойното лице, което бях виждал.
към текста >>

Един ден, както всички други, и аз заех местото си между инвалидите, непрекъснато чаках реда си, който най-после дойде.
Той не говореше много и твърде мъчно беше да го накара човек да говори. Той не говореше английски много добре и имаше чужд акцент. Г-н Фокс, при когото гостуваше, ми каза, че е много тих и мълчалив и се хранел само един път на ден и то с малко хляб и малко мляко, а много често не ядял нищо по два дена. Цял ден стоял отвън, без да обръща внимание на времето, да служи на болките и на всички, които минавали. Най-уморителната работа е да се ръкуваш безспирно десет часа на ден, без да се храниш, но Шлатер никога не даде знак на умора. Един ден, както всички други, и аз заех местото си между инвалидите, непрекъснато чаках реда си, който най-после дойде. „Церителят“ улови ръката ми и аз тутакси усетих един ток през цялото си тяло. Дали придобих някаква полза от това, не мога да кажа. Зная само, че се усещах странно изморен оная вечер. Бях дошъл в Колорадо болен от туберкулоза, изпратен от прочутия специалист в Бристол Д-р Лонг Фокс от същ. град. Дали лечението на „церителя“ или климата на Колорадо повлия, не мога да кажа, но факт е, че аз бях излекуван след няколко годишно пребивание в Колорадо и Калифорния.
към текста >>

15. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

От тъга и сътресения здравето й се разклатило и тя, като същински инвалид, е прекарала няколко години ту в един, ту в друг, ту в трети санаториум в Европа.
И аз сядам до нея и се любувам на естествената грация на всичките й движения. Сестра Елисавета, ако и да има 50 години и бели косми, все още е хубавица. Висока, тънка, изящна, тя всякога произвежда, като се явява пред обществото, известна сензация. Като член на стар шотландски град, тя е получила най-добро възпитание на времето си и рано се омъжила. Съдено й било да изгуби горещо любимия си мъж и всичките си деца в млада младина. От тъга и сътресения здравето й се разклатило и тя, като същински инвалид, е прекарала няколко години ту в един, ту в друг, ту в трети санаториум в Европа. Необикновената й външност, задушевната простота и общителният характер на сестра Елисавета навсякъде привличала към нея многобройни приятели и тя бързо станала център на всеобщо внимание и поклонение, но скръбта седяла в сърцето й; жажда за нещо велико и непостижимо не я оставило на мира. Преди няколко години тя се срещнала с окултизма. Думата й се запечатила и първият й порив се е изразил в това, да напусне светския живот, да раздаде имането си и след това отишла при онези, които се нуждаели от светлина и насъщен хляб. Великолепния си дом тя заменила със скромна къщичка и като почнала да живее най-просто, тя почувствала заедно с голямото облекчение и голяма отговорност. „Ще отида при нуждаещите се“, каза си тя.
към текста >>

16. Всемирна летопис, год. 4, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Един местен селянин, инвалид, сънувал, че ако отиде над селото и изкопае до баира дупка, ще почне да извира лековита вода, от която щял да се изцери.
Когато жизнените сили се проявяват върху по-низшите полета, ние откриваме висшите полета за нашата гибел. (Следва). Духовна опитност Съобщение на сън за истинско събитие. Поручик П., на минаване през столицата за новото си местослужене и като абонат на Всемирна Летопис, живо интересуващ се от духовните факти, ни съобщи за случая с. открития лечебен извор при с. Дългошевци (Ломско). Един местен селянин, инвалид, сънувал, че ако отиде над селото и изкопае до баира дупка, ще почне да извира лековита вода, от която щял да се изцери. Той изпълнил съновидението си и наистина станало това, което му се съобщило. От тогава на това лечебно изворче се трупали болни от всякакви болести и щом пиели от водата му или се умивали, оздравявали напълно. Един офицер от конния полк закарал даже болни коне и всичките се излекували, след като пили от водата на изворчето. Г-н поручик П. ни обеща да ни съобщи допълнително подробности, щом провери фактите.
към текста >>

0.31987190246582