Търсене в текстове за 'Инвалид'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 203 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_47 Бурята на Катя Грива и нейната вяра

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Баща й бил бивш офицер - полковник - но инвалид след Европейската война.
"Бурята на Катя Грива и нейната вяра" Катя Грива е родена на 16 септември 1902 година в град Пещера. Баща й бил бивш офицер - полковник - но инвалид след Европейската война. Катя е учила в Пловдив, а после заминава за Италия и завършва в Рим Държавна музикална академия. След завършването й през 1932 година, тя постъпва като стажантка в Народната опера - София, но напуща поради заболяване през следващата година. След като завършила консерватория в Рим, тя е пяла на концерт в Санта Чичилия. Беше драматичен сопран. Пяла е Аида.
към текста >>

2. 5_44 Учителят и царуването на цар Борис III

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

Пръстите на ръцете й се деформираха, подуха се и тя стана инвалид.
Вяра беше голяма красавица, русокоса и беше секретарка на княгиня Евдокия - сестрата на цар Борис III. И тук станаха най-драматичните развръзки. Надежда бе секретарката на канцеларията на цар Борис и трябваше да му препредава някои съвети, получени писмено от Бялото Братство на "Изгрева", но тя си наумява, че тя е лицето, което трябва да определи кое трябва да се предава на царя и кое не. И много неща тя скъсва със собствените си ръце и ги хвърля в печката за изгаряне. По-късно тя заболя от ревматоиден артрит. Пръстите на ръцете й се деформираха, подуха се и тя стана инвалид. За нея се грижеше Донка Проданова, която бе прислужничка на семейството на генерал-адютанта Алекси Стоянов. Та онези ръце, които не предадоха писмата и поръчките на Учителя, се деформираха - тя стана пълен инвалид и трябваше тяхната семейна слугиня да я обслужва и храни с лъжица. Нейният път премина през невероятни страдания. Другата близначка, красавицата Вяра, която също не предаваше там каквото трябва да предаде, като писма за царя от "Изгрева", трябваше да научи също един урок. През време на английските бомбардировки над София, тя се укрива в тяхното мазе на къщата, което трябва да послужи за скривалище от бомбите.
към текста >>

Та онези ръце, които не предадоха писмата и поръчките на Учителя, се деформираха - тя стана пълен инвалид и трябваше тяхната семейна слугиня да я обслужва и храни с лъжица.
Надежда бе секретарката на канцеларията на цар Борис и трябваше да му препредава някои съвети, получени писмено от Бялото Братство на "Изгрева", но тя си наумява, че тя е лицето, което трябва да определи кое трябва да се предава на царя и кое не. И много неща тя скъсва със собствените си ръце и ги хвърля в печката за изгаряне. По-късно тя заболя от ревматоиден артрит. Пръстите на ръцете й се деформираха, подуха се и тя стана инвалид. За нея се грижеше Донка Проданова, която бе прислужничка на семейството на генерал-адютанта Алекси Стоянов. Та онези ръце, които не предадоха писмата и поръчките на Учителя, се деформираха - тя стана пълен инвалид и трябваше тяхната семейна слугиня да я обслужва и храни с лъжица. Нейният път премина през невероятни страдания. Другата близначка, красавицата Вяра, която също не предаваше там каквото трябва да предаде, като писма за царя от "Изгрева", трябваше да научи също един урок. През време на английските бомбардировки над София, тя се укрива в тяхното мазе на къщата, което трябва да послужи за скривалище от бомбите. При експлозията на една от бомбите, през малкото прозорче на мазето преминава шрапнел и я убива на място. По-късно Любомир Лулчев стана съветник на царя, но той си провеждаше своя политика и освен това беше голям германофил.
към текста >>

3. 137. СУРОВОЯДСТВОТО

Борис Николов

ТОМ 2

Някои от тях сега са инвалиди и непотребни нито за себе си, нито за другите.
Така освободихме съзнанието си от приети норми, от една крайност възприета от човешкия ум. Веднъж по един такъв повод Той каза: „Ти ако се храниш само с сурова храна ще огрубееш! ". Имаше сестри, които се подлагаха на пост по-продължително време. Други отиваха в крайности към безсолната диета или суровоядството. За непослушанието си към думите на Учителя те платиха със здравето си. Някои от тях сега са инвалиди и непотребни нито за себе си, нито за другите. А по-вироглавите си заминаха. Така например Руска Ковачева от гр. Русе Учителят й бе казал: „Ти няма да постиш." А тя се хранила много оскъдно. Влезе в болница, нахранила се изобилно, организма не могъл да приеме храната и тя почина. Умря като гладен човек от преяждане.
към текста >>

4. 86. ИСПАНСКАТА БОЛЕСТ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

По бойните полета загинаха Много войници, хиляди останаха сакати и инвалиди.
86. ИСПАНСКАТА БОЛЕСТ В края на Европейската война през 1918 г. избухна испанската болест. Особено протече тежко през есента, когато България загуби войната и пробивът на Добро Поле бе направен в края на лятото на 14. септември 1918 г. По бойните полета загинаха Много войници, хиляди останаха сакати и инвалиди. Онези, които останаха живи бяха пометени от испанската болест. Това беше един съвременен днешен грип, който протече тогава много остро и драматично. Хората бяха изтощени от войната, гладни, боси. Смъртността беше много голяма сред децата и старците. Поголовна сеч.
към текста >>

5. 46. МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ, КОИТО УПРАВЛЯВАТ СВЕТА

ТОМ 5

Имаше убити, осакатени и инвалиди от двете войни.
" И той разтвори ръце като че ли искаше да хвръкне с тях като с криле и подскочи веднъж, подскочи втори път и видях, че той подскочи най-малко 10 пъти и то най-малко на половин метър над земята. А аз бях млада и едва ли щях да подскоча 30 сантиметра. Та тази радост се отприщи и като сила го повдигаше нагоре и той подскачаше. Ето, това беше една от малките величини, чрез които Учителят работеше и разрешаваше съдбите на всякой един от нас. Непосредствено след войните преминаха през България много тежки положения. Имаше убити, осакатени и инвалиди от двете войни. Имаше вдовици, сираци и немотия по земята българска. Учителят по онова време беше интерниран във Варна, а България беше орязана с Ньойския договор в Париж, както навремето бе орязана с Берлинският конгрес през 1879 г. Тогава Учителят бе дошъл да работи в условията на Санстефанска България, но английската политика попречи на България да се обедини. Ето така стигнахме до големите величини и до английската политика, която ще бъде като финал в моят разказ. По този начин ще ви представим няколко примера, за да разберете и вие нещо за малките и за големите величини в Школата на Учителя.
към текста >>

6. 46. МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ, КОИТО УПРАВЛЯВАТ СВЕТА

ТОМ 5

Имаше убити, осакатени и инвалиди от двете войни.
" И той разтвори ръце като че ли искаше да хвръкне с тях като с криле и подскочи веднъж, подскочи втори път и видях, че той подскочи най-малко 10 пъти и то най-малко на половин метър над земята. А аз бях млада и едва ли щях да подскоча 30 сантиметра. Та тази радост се отприщи и като сила го повдигаше нагоре и той подскачаше. Ето, това беше една от малките величини, чрез които Учителят работеше и разрешаваше съдбите на всякой един от нас. Непосредствено след войните преминаха през България много тежки положения. Имаше убити, осакатени и инвалиди от двете войни. Имаше вдовици, сираци и немотия по земята българска. Учителят по онова време беше интерниран във Варна, а България беше орязана с Ньойския договор в Париж, както навремето бе орязана с Берлинският конгрес през 1879 г. Тогава Учителят бе дошъл да работи в условията на Санстефанска България, но английската политика попречи на България да се обедини. Ето така стигнахме до големите величини и до английската политика, която ще бъде като финал в моят разказ. По този начин ще ви представим няколко примера, за да разберете и вие нещо за малките и за големите величини в Школата на Учителя.
към текста >>

7. 62. АТАКИ ПРЕЗ ДЕНЯ И ПРЕЗ НОЩТА

ТОМ 5

Умираха войници по фронтовете, останаха вдовици, сираци и инвалиди.
В онези години на нас ни беше неясно изобщо какво представлява физическия живот, какъв е духовния свят, къде свършва физическия живот и къде започва духовния. С тези примери Учителят ни даваше една малка представа за един друг свят и открехваше малко прозореца на едно друго познание. Така ние научихме за живота на заминалите души, които търсят светлина, търсят помощ в един друг, непознат свят за тях. Затова и целта на Школата бе да се подготви човек, че като си замине да си замине с будно съзнание и да дойде време заминалият да разбере, че животът продължава в друго поле и в друго състояние на съзнанието. А обстановката около войните бе много натегната. Умираха войници по фронтовете, останаха вдовици, сираци и инвалиди. Онзи невероятен подем на войските през Балканската война се дължеше на една Божествена вълна която повдигна този народ, за да освободи своите братя и да се обединят в рамките на Санстефанска България в чертите, на която бе дошъл да работи Учителя. Нееднократно той бе заявявал: „Аз дойдох да работя в границите на Санстефанска България". Но поради непослушанието на управляващите към Учителя дойде Първата национална катастрофа, след нея и Втората национална катастрофа, пълен погром и България беше отрязана по територия. Голямо разочарование се ширеше по страната. А Учителят бе заявил за Европейската война: „България да не се намесва във войната.
към текста >>

8. 193. СЛУЖИТЕЛЯТ НА КЕСАРЯ

ТОМ 5

Ближните на ония, що сложиха кости в полето на честта, и на ония, що останаха немощни инвалиди, имат нужда - нужда въпиюща - от утеха; ближните на ония, които, макар живи и здрави, са в окопите, над които витае образа на смъртта, имат нужда от обнадеждаване; кой трябва да произнесе тая дума за утеха и да подхрани тая света надежда?
В цялата работа не виждам нищо, което да е противно на добрите нрави и на действуващите в страната закони. Тя, обаче, е един велеречив блам за занемелия амвон на народната ни църква. Разбира се, че ако от тоя амвон, както предписват каноните и църковната традиция, редовно се проповядваше на вярващите - нито Дънов, нито Ст. Михайловски, нито г-жа Чопова, нито мало-културният г. Чобанов щяха да намират слушатели и последователи-* Нуждата от религиозни беседи, особено през време на войната, силно се чувствува. Ближните на ония, що сложиха кости в полето на честта, и на ония, що останаха немощни инвалиди, имат нужда - нужда въпиюща - от утеха; ближните на ония, които, макар живи и здрави, са в окопите, над които витае образа на смъртта, имат нужда от обнадеждаване; кой трябва да произнесе тая дума за утеха и да подхрани тая света надежда? Не е ли това в тревожните дни, които преживяваме, една от първите длъжности на църквата - респективно на църковно-служителите? А, разбира се, щом тия нямат съзнание за тая своя длъжност, нуждаещите се ще се притекат на позива на ония, които, макар и не посочени официално, като призвани за тая работа, залавят се да я вършат с горещо усърдие. Дънов живее в София и проповядва публично вече повече от 10 години. Него слуша една доволно пъстра аудитория: покрай мъже с високо обществено положение и жени на висши военни и граждански служители на държавата, там се събират и хора от средната класа, па и такива из работничеството. Как е могло през течение на тоя дълъг период от време да не се обърне внимание на неговите проповеди, ако действително те са съдържали нещо престъпно, нещо противно на законите и на благонравието?
към текста >>

9. 200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ

ТОМ 5

Колкото можахме да узнаем, без да твърдим, тази статия е била плод на някой си инвалид в митрополията.
Това беше преди четири-пет месеца. Важното е, че в тези цинични думи нищо вярно няма. По нашему, това е трябвало да стане, защото ние знаем, че доброто се проявява, когато се срещне със злото и че светлината не може да се обземе от тъмнината. А и във време на Събора ни тази година, пак не мина тихо: писа се една статия в един от местните ви вестници, със заглавие: „Дънов конспиратор". С тази статия се насъскваше гражданството и властта против нас да ни се разтури Съборът и да ни разгонят със сопи. Колкото можахме да узнаем, без да твърдим, тази статия е била плод на някой си инвалид в митрополията. Не стигаше това, ами и дядо владика, в деня на „Преображение", като е видял църквата празна от богомолци, излял е куп хули и по адрес на Бялото Братство, като че ли ние сме причина да не ходят търговските граждани на църква. Но слава Богу, властта, в лицето на военните, провери, присъствува на Събора и донесе дето трябваше за нашата невинност и толерантност. Слушайте, добри граждани, братя и сестри! Ние няма да ви спомняме, че при всеки наш Събор, в града ви, у разни хора остават триста-четиристо-тин хиляди лева, от деветстотин - хилядо души посетители, в продължение на седем-десет дена, защото вие го знаете фактически. Ние изнасяме пред нас отчасти основите на нашето Учение, та които от вас са с чисти души и сърца, да станат още по-добри християни и по-добри граждани на България; та когато дойде момента да воюваме, но не с пушки и топове и с външни врагове, а срещу нашите недъзи, и то със светли мисли, благост и силна воля, за възстановяване на Христовите принципи, добрите хора тогава да бъдат повече от другите, защото иначе всякога злото ще взема надмощие, както е и вземало.
към текста >>

10. 226. ОТКЛОНЕНИЕТО В ШКОЛАТА

ТОМ 5

Някои си заминаха, други станаха физически или психически инвалиди.
Той дава тук разяснение и дава отпор на Черната ложа с нейните методи да отклонят част от младежите. Четейки този разговор нещата са категорични и ясни. Те са сега ясни след 50 години, но тогава не бяха ясни поради неразбиране и поради заблуждение. Споменахме, че едно от големите отклонения на първите приятели до 1920 г. беше спиритизма, сеансите, медиумите, които създадоха големи пакости и отклониха много хора и не малко пострадаха. Някои си заминаха, други станаха физически или психически инвалиди. Така че онази ложа действуваше целенасочено и категорично. Заблуди и заблуждения колкото си искате. Мнението на Учителят е категорично и то бе отразено в различни неговите беседи, в негови писма и в частни разговори. За спиритизма той бе казал своето мнение, бе казал мнението си за различните ясновидци, които се движеха в нашите среди и които възвеличаваха себе си. Друго отклонение бе когато Учителят започна да говори за преражданията на отделни братя от старото поколение.
към текста >>

11. 30. МОМЕНТАЛНОТО ИЗЛЕКУВАНЕ НА СТОМАХА МИ

Мария Райчева

ТОМ 6

Жилището ми беше между инвалидния дом и Александровската болница, което прави от Изгрева до дома 3 км и половина и до дома нищо не ми стана, нито пък ми прилоша до вечерта вкъщи и така не стана нужда и да легна.
Там седях седнала в салона от 5 до 6 часа да слушам като четоха беседата. В 6 часа отидох на полянката за Паневритмията. От 6 до 7 ч. изиграх всичките упражнения и пак нищо не ми стана. Като се връщахме през гората с Еленка, казах й: „Еленке, ако това не е чудо, тогава няма чудеса на този свят". Жилището ми беше между инвалидния дом и Александровската болница, което прави от Изгрева до дома 3 км и половина и до дома нищо не ми стана, нито пък ми прилоша до вечерта вкъщи и така не стана нужда и да легна. На другия ден чаках перачка. Станах в 5 часа и прекарах целия ден в движение, като разтребвах, готвих и помагах на перачката. Седнала бях само през време на закуската и обяда и докато дадох два урока. След като си отиде перачката още до 11 часа извивах и простирах прането, чувствувайки се съвършено здрава. Не ми е станало лошо и още 18 години от тогава до сега, нито пък и до днес когато преписвам спомените си и съм вече на 84 години.
към текста >>

12. 3. 17 СЕПТЕМВРИ 1922 Г. - ВИДОВДЕН

Симеон Арнаудов

ТОМ 6

За противодействие на събора на Конституционния блок в Търново той организира на същата дата в Търново събор на цвекло-производителите заедно с конгрес на инвалидите, вдовиците и сираците от войните.
Някой ще каже, че със своето Учение господин Дънов разрушава държавата. Не, с лъжи се разрушава държавата. Казвам: изхвърлете мъртвите кръстове и поставете живите." В такава обстановка създадена от правителство, опозиционни партии, българско духовенство се предприема от Конституционния блок една предварително замислена акция. Той решава да свика събор в Търново на 17.IX.1922 г., който да се използва срещу управлението на БЗНС, за да съборят впоследствие земеделското правителство. В същото това време министър Райко Даскалов, който оглавява Министерството на вътрешните работи (от 5.1.1922 ^ 9.11.1923 г.) създава така наречената Оранжева гвардия, съставена от активисти на Земеделската партия от млади борбени мъже, въоръжени с бели дебели сопи. За противодействие на събора на Конституционния блок в Търново той организира на същата дата в Търново събор на цвекло-производителите заедно с конгрес на инвалидите, вдовиците и сираците от войните. Предстоящ е бил сблъсък между „Блокът" и Дружбашите" - така наречените активисти на земеделските дружби, които участвуват в оранжевата гвардия. С „Манифест към работния български народ" от 12.IX.1922 г. БЗНС обявява Отечеството в опасност и призовава своите членове да превърнат акцията на Конституционния блок в народен съд над виновниците за Националните катастрофи. В страната расте недоволство срещу правителството на Стамболийски. Офицерите са недоволни от малките заплати, македонците от ВМРО са враждебни, в страната присъствуват белогвардейски войски на генерал Врангел, които били обезоръжени от правителството на Стамболийски и им е било забранено да ходят по улиците с военните си царски руски униформи.
към текста >>

13. 7. Полковият командир и мисията от небето

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

ТОМ 7

Илия отива при Учителя да пита дали да поиска да го освободят, като инвалид с ръката.
Но това е негова тактика, той иска без да им заповядва, без да се кара да върнат заграбеното оръжие. И наистина през нощта всеки връща неправилно взетото оръжие и казва: „Мен не ми се полага“. И тъй всичко дохожда на мястото си. И полкът тръгва. Минават през София. Илия отива при Учителя да пита дали да поиска да го освободят, като инвалид с ръката. Него ден Учителят не приема никой, връща всички. Василка от ул. „Опълченска“ 66 му казва: „Ти, брат, може да имаш късмет. Стой тука на пейката пред стаята на Учителя, ще Му донеса някои книги“. Пристига Василка, отваря вратата Учителят.
към текста >>

14. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

ТОМ 7

Победата носи неминуемо дългове и инвалиди.
разумно ли е това? Не е ли по-доб- ре да пие една студена вода за тези 1000 лв. или 100 лв. и да ги опрости; или да се споразумеят и уредят вземанията си с разбирателство. И сега се води такава война. Победата носи неминуемо дългове и инвалиди. Ще трябва да минат 25 години, за да се народят отново всички избити във войната и тези нови хора ще бъдат добри работници, за да дойде царството Божие и да настъпи любовта, истината и мъдростта. Що е война? Големи загуби, малки печалби. Що е мир? Големи печалби, малки загуби.
към текста >>

15. 24. Ясновидците и школата на Учителя

Георги Йорданов Добрев

ТОМ 7

Все пак медицината му помогна малко, но оттогава е инвалид.
Какво стана ли? Единият се беше блъснал в един камион натоварен с железа в една пропаст. Краката си счупи, двата крака. В.К.: Плаща. Г.Д.: Другият инати се, инати се, та преди няколко години бутилката с газ избухва, възпламенява се, изгърмява и стените на къщата се срутиха и по едно чудо остана жив. Все пак медицината му помогна малко, но оттогава е инвалид. Сега гледам помръкна съвсем жена му, болна от рак. Искам да кажа, че има друга правда. Учителят казва така: „Не съдете никого, работата, която вие не можете да я свършите, оставете Бог да я свърши“. В.К.: Аз пак се връщам на това нещо. Понеже през времето на Учителя, особено пък след заминаването на Учителя се явяват много ясновидци, които привличат много хора, правят групи в Школата, такива случаи много има и според мен като ги наблюдавам завършиха трагично.
към текста >>

16. 4. Васил Бошков и смачканата оса

Драган Петков

ТОМ 7

Ще ви се пребият краката и цял живот ще бъдете инвалид.
Учителят му дава съвет и той се явява отново на изпит. Отново го късат. А Васил се обръща към професора: „Слушайте г-н професоре, какво ще ви каже накрая. Ако е за зло аз още по-голямо зло мога да направя. Ще ви хвана за гушата и ще ви изхвърля през прозореца от третия етаж. Ще ви се пребият краката и цял живот ще бъдете инвалид. Аз понеже съм млад, ще ви излежа в затвора няколко години и отново ще бъда свободен. Ама вие ще бъдете вързан с претрошени крака от онова зло, с което сега искате да ме вържете. Затова избирайте какво ще връзвате с това зло. Или мене, или вас. Аз чакам“.
към текста >>

17. 8. На път към Изгрева

Гради Колев Минчв

ТОМ 7

Аз имах към 500-600 хиляди лева преди да строя инвалидния дом, тъй че можех да го купя.
Тя беше много хубав човек. Понеже по-късно станахме съседи моя брат Атанас често й биваше квартирант. Той прекарваше в нейната барака докато тя отсъствува. Мястото където беше построена бараката й бе на един брат, който по-късно го продаваше и аз исках да го купя, но не ми стигаха парите, някъде към двеста хиляди лева. Тогава казах на брат Борис Николов ако може братството да ми услужи с двеста хиляди лева, за да мога да го купя. Аз имах към 500-600 хиляди лева преди да строя инвалидния дом, тъй че можех да го купя. Добре, но те не се съгласиха, като ми казаха, че братството не може да услужва с пари. Добре, но след това брат Стоименов реши да вземе мястото (същото място) за своята племенница. Тогава дадоха двеста и няколко хиляди лева за преместването бараката на с. Коньова на мястото на Македонски срещу виетнамското посолство. А на мен не дадоха.
към текста >>

18. 18. Крадецът

Гради Колев Минчв

ТОМ 7

е бил като касиер на Рила, на бивака, към стола на Изгрева, също като такъв когато строиха инвалидния дом в София.
Живееше при брат си в Русе, а за известно време у брат Петър Филипов докато последния завърши гимназия като частен ученик. Идеен, честен, отличен брат. Беше при П. Филипов затова, защото ставали сутрин от 2-3 часа да работят по математика. 1939 г. е бил като касиер на Рила, на бивака, към стола на Изгрева, също като такъв когато строиха инвалидния дом в София. Понеже брат Антонов казвал, че Васил Константинов крадял, казваха, че за мене може да кажете всичко, но не и за Васил Константинов. Бяха приятели с Петър Филипов. Първоначално, когато Петър отива в Русе е бил на квартира у Георги Константинов.
към текста >>

19. 47. Бележки към спомените на Гради Колев Минчев

Гради Колев Минчв (от Марийка Марашлиева)

ТОМ 7

После му дали пенсия по инвалидност, при която получавал 128 лв.
Така с течение на времето той си остана вкъщи и вече не излизаше на улицата. Един ден го посетих и разпитах вьв връзка с пенсията, която получава. Първоначално е получавал по болест поради това, че не е могъл да представи документи за прослужени години, тъй като не се е снабдявал своевременно с документи, за да събере трудовия си стаж и пенсията му е била само 66 лв. След някое време му увеличили с 20 лв. като участник в Отечествената война. После му дали пенсия по инвалидност, при която получавал 128 лв. Понеже аз самата съм имала дете инвалид, което получаваше пенсия по наследство и добавка за придружител, помислих си, защо пък Гради да не получава такава за придружител? Той получаваше пенсия по инвалидност II.група. В тая връзка ходих в болницата където е лежал при лекуващите го лекари, от които с доста тичане и ровене успях да получа епикриза за неговото заболяване. Епикризата представих с молба от негово име в съответното учреждение. След известно време дойде лекар от ТЕЛК при Гради и като провери състоянието му излезе със заключение, че той трябва да премине към I.група инвалидност и същевременно да получи добавка за придружител.
към текста >>

Понеже аз самата съм имала дете инвалид, което получаваше пенсия по наследство и добавка за придружител, помислих си, защо пък Гради да не получава такава за придружител?
Един ден го посетих и разпитах вьв връзка с пенсията, която получава. Първоначално е получавал по болест поради това, че не е могъл да представи документи за прослужени години, тъй като не се е снабдявал своевременно с документи, за да събере трудовия си стаж и пенсията му е била само 66 лв. След някое време му увеличили с 20 лв. като участник в Отечествената война. После му дали пенсия по инвалидност, при която получавал 128 лв. Понеже аз самата съм имала дете инвалид, което получаваше пенсия по наследство и добавка за придружител, помислих си, защо пък Гради да не получава такава за придружител? Той получаваше пенсия по инвалидност II.група. В тая връзка ходих в болницата където е лежал при лекуващите го лекари, от които с доста тичане и ровене успях да получа епикриза за неговото заболяване. Епикризата представих с молба от негово име в съответното учреждение. След известно време дойде лекар от ТЕЛК при Гради и като провери състоянието му излезе със заключение, че той трябва да премине към I.група инвалидност и същевременно да получи добавка за придружител. Понеже това разтакаване по болници, пенсионно отделение и ТЕЛК отне доста време, той получи обезщетение за минало време от датата на подадената молба.
към текста >>

Той получаваше пенсия по инвалидност II.група.
Първоначално е получавал по болест поради това, че не е могъл да представи документи за прослужени години, тъй като не се е снабдявал своевременно с документи, за да събере трудовия си стаж и пенсията му е била само 66 лв. След някое време му увеличили с 20 лв. като участник в Отечествената война. После му дали пенсия по инвалидност, при която получавал 128 лв. Понеже аз самата съм имала дете инвалид, което получаваше пенсия по наследство и добавка за придружител, помислих си, защо пък Гради да не получава такава за придружител? Той получаваше пенсия по инвалидност II.група. В тая връзка ходих в болницата където е лежал при лекуващите го лекари, от които с доста тичане и ровене успях да получа епикриза за неговото заболяване. Епикризата представих с молба от негово име в съответното учреждение. След известно време дойде лекар от ТЕЛК при Гради и като провери състоянието му излезе със заключение, че той трябва да премине към I.група инвалидност и същевременно да получи добавка за придружител. Понеже това разтакаване по болници, пенсионно отделение и ТЕЛК отне доста време, той получи обезщетение за минало време от датата на подадената молба. По такъв начин пенсията му наедно с добавката за придружител възлизат на 183 лв., която сума вече позволява да се вземе човек, който да поеме грижата за него.
към текста >>

След известно време дойде лекар от ТЕЛК при Гради и като провери състоянието му излезе със заключение, че той трябва да премине към I.група инвалидност и същевременно да получи добавка за придружител.
После му дали пенсия по инвалидност, при която получавал 128 лв. Понеже аз самата съм имала дете инвалид, което получаваше пенсия по наследство и добавка за придружител, помислих си, защо пък Гради да не получава такава за придружител? Той получаваше пенсия по инвалидност II.група. В тая връзка ходих в болницата където е лежал при лекуващите го лекари, от които с доста тичане и ровене успях да получа епикриза за неговото заболяване. Епикризата представих с молба от негово име в съответното учреждение. След известно време дойде лекар от ТЕЛК при Гради и като провери състоянието му излезе със заключение, че той трябва да премине към I.група инвалидност и същевременно да получи добавка за придружител. Понеже това разтакаване по болници, пенсионно отделение и ТЕЛК отне доста време, той получи обезщетение за минало време от датата на подадената молба. По такъв начин пенсията му наедно с добавката за придружител възлизат на 183 лв., която сума вече позволява да се вземе човек, който да поеме грижата за него. Иначе, тия които един вид бяха „дежурни" да му носят храна се грижеха и за хигиената на домът му, както и за измиване на съдовете му. Брат му живееше при него и му носеше дрехите на пералня, за да ги изпират. Иначе брат му не полагаше никакви грижи за Гради, дори го наричаше мързеливец.
към текста >>

20. 3. Павираният път

Васко Искренов

ТОМ 7

След 20 години без 18 месеца се върнах отново в България, направо в старческия дом 100% инвалид.
Чуят ли Държавна сигурност, бягат от теб като прокажен. Обаче всички редакции, които ме познаваха и Държавното фото винаги ме пращаха командировки и по тоя начин аз живеех 19 години без да имам никакви затруднения. След това моят зет ме покани в Италия, беше изпратен там със знанието на нашето правителство да работи в едно книгоиздателство. Той прибра там цялото си семейство, покани и нас със съпругата ми и като отидохме ни сюрпризира, че не иска да се връща в България. Бях принуден да остана цели 20 години в чужбина. След 20 години без 18 месеца се върнах отново в България, направо в старческия дом 100% инвалид.
към текста >>

21. 29. КРАТКА БИОГРАФИЯ

НА ЕКАТЕРИНА ХРИСТОВА ГРИВА

ТОМ 8

Баща ми е бивш офицер-полковник, инвалид след Европейската война /1.Световна война/.
29. КРАТКА БИОГРАФИЯ На Екатерина /Катя/ Христова Грива, учителка в I.смесена гимназия "Константин Фотинов", гр. Самоков. Родена съм на 16.IХ. 1902 г. в гр. Пещера. Баща ми е бивш офицер-полковник, инвалид след Европейската война /1.Световна война/. По-късно е надзирател на работниците в Акционерното дружество "Ака", гр. Пловдив. Председател е на инвалидното дружество до смъртта си. Погребан след 9.IХ.1944 г. с всички военни почести. Учила съм в Пловдив, а висшето си образование получих в гр.
към текста >>

Председател е на инвалидното дружество до смъртта си.
Родена съм на 16.IХ. 1902 г. в гр. Пещера. Баща ми е бивш офицер-полковник, инвалид след Европейската война /1.Световна война/. По-късно е надзирател на работниците в Акционерното дружество "Ака", гр. Пловдив. Председател е на инвалидното дружество до смъртта си. Погребан след 9.IХ.1944 г. с всички военни почести. Учила съм в Пловдив, а висшето си образование получих в гр. Рим, Италия, в Държавната музикална академия. След свършването й през 1932 г.
към текста >>

22. 10. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Кратка биография

ТОМ 8

Бие се смело и лично е награждаван с ордени за храброст и повишение, но бива тежко ранен като продължително го лекуват в болницата откъдето излиза с 80% инвалидност.
Взема участие в Балканската война. Верен на своите разбирания за справедливост, той идва до стълкновение със своя началник, бива уволнен, продължава своята борба, доказва своето право и бива възстановен отново в армията с чин капитан. Идва Европейската война 1915-1918 г., той се оженва за дъщерята на ген. Станчо Радойков - Ангелина или както я нарича Гела. Заминава след това за фронта. Бие се смело и лично е награждаван с ордени за храброст и повишение, но бива тежко ранен като продължително го лекуват в болницата откъдето излиза с 80% инвалидност. След известно време 1919 г. се възстановява до известна степен, но не е бил годен за строева служба. Назначен е като подполковник в Инженерната работилница като началник на Техническа служба. Министър-председателят Стамболийски е отивал много пъти в службата му, харесва го като дисциплиниран, умен и честен военен и дори му е предлагал да стане военен министър. Ето и няколко куриозни случки с Любомир Лулчев: Военният министър Томов тогава е искал да прокара някакви военни доставки, Лулчев вижда нещо нередно в това и отказва.
към текста >>

23. 45. КАК СЕ СТЕНОГРАФИРАШЕ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Не исках инвалидна пенсия да получа.
- 1974 год.? Значи това ти е законната пенсия? Е.А.: Законна пенсия. Аз не исках пенсия по болест. Не съм искала по болест пенсия. Не исках инвалидна пенсия да получа. Аз съм вързана, но инвалидна пенсия не искам. Не, казвам си го. В.К.: По-нататък виждам един хороскоп. Пише на Елена. Кой го е правил този хороскоп?
към текста >>

Аз съм вързана, но инвалидна пенсия не искам.
Значи това ти е законната пенсия? Е.А.: Законна пенсия. Аз не исках пенсия по болест. Не съм искала по болест пенсия. Не исках инвалидна пенсия да получа. Аз съм вързана, но инвалидна пенсия не искам. Не, казвам си го. В.К.: По-нататък виждам един хороскоп. Пише на Елена. Кой го е правил този хороскоп? Така Елена Андреева родена на 02.07.1899 год. вечер.
към текста >>

24. 13.След като уволниха Любомир

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Любомир беше задържал за себе си само 200 квадратни метра и не искаше крепостният акт да бъде на негово име, затова актът беше издаден на един инвалид, който минаваше за наш брат.
Затова се повдигна доста шум от закупуването на тези малки парцели. Любомир се извиняваше, че е направил това, защото нашите хора не са били богати и затова постъпил така. Но все пак тази постъпка беше в противоречие с това, което Учителят беше казал. Тя показва, че той не се е съобразил със съвета на Учителя, а прокарал свое разбиране. А всъщност се проявяваше и незачитане към Учителя. Любомир беше задържал за себе си само 200 квадратни метра и не искаше крепостният акт да бъде на негово име, затова актът беше издаден на един инвалид, който минаваше за наш брат. Любомир дълго време му помагаше и покровителствуваше този човек, но впоследствие той се съблазни и каза, че мястото на Лулчев, на което Лулчев си беше построил дървена барака е негово, пък и крепостният акт беше на името на брата. Затова Любомир беше принуден да премести бараката си на друго място. Нямаше кого да обвинява за тази постъпка освен себе си. За неговото непослушание мисля си аз, беше това. Когато стана електрифицирането на Изгрева, пак Любомир се зае с тази работа.
към текста >>

25. БЕЛЕЖКИ КЪМ „ МОЯТ РОМАН-3

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев)

ТОМ 9

и не искаше крепостният акт да бъде на негово име, затова актът беше изваден на един инвалид, който минаваше за наш брат".
Тактичен. В.К.: Отстрани се значи навреме. Е.А.: Казвам честно и почтено както е било. В.К.: Значи отстрани се навреме. Е.А.: Да. В.К.: Четем: „Любомир беше задържал за себе си само 200 кв.м. и не искаше крепостният акт да бъде на негово име, затова актът беше изваден на един инвалид, който минаваше за наш брат". Кой беше този? Е.А.: Антоний се казваше. В.К.: Какъв беше този Антоний? Е.А.: Едно недъгаво човече беше, с къси крака, даже един път Лулчев го носи на рамо по Витоша като беше в един сняг, че не можеше да се движи. В.К.: И накрая му присвои бараката.
към текста >>

26. 02-ЯСНОВИДСТВОТО И ЯСНОВИДСКИТЕ ПРЕДСКАЗАНИЯ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

ТОМ 9

Тъй той, въпреки че е инвалид от войната и като такъв има дефекти, които му причиняват твърде големи страдания, е развил в себе едно отлично здраве и голяма издържливост, съчетани с една необикновено изтънчена сетивност.
Много лошо изви стъпалото си и трябваше да пази леглото дълго време, а след една година и нещо, вий си спомняте как свърши живота си секретарката на г-н Чапрашиков във Виена". Своите ясновидски дарби г. Л. Лулчев е развил чрез големи и продължителни усилия, като е разширявал и своите знания, своята опитност и е упражнявал тия свои дарби. От много години той не само е „въздържател" и вегетарианец, но се е отказал изобщо от всякаква храна, която е от животински произход. От много години той е човек на природата, на чистия въздух, на светлината, на движенията на открито. Тъй той, въпреки че е инвалид от войната и като такъв има дефекти, които му причиняват твърде големи страдания, е развил в себе едно отлично здраве и голяма издържливост, съчетани с една необикновено изтънчена сетивност. Но всичко това още далеч не може да ни обясни високата степен на неговото ясновидство. За това е нуждно да вземем предвид на първо място и друго едно обстоятелство. Ясновидството в неговите по-висши форми - както видяхме - означава пробуждане на висшия духовен човек. То обикновено бива в най-висока степен благоприятствано от известна, духовно издигната среда, то става едно много често наблюдавано явление и успешно се култивира и развива сред религиозно-обществени движения, които са носители на истинския мистицизъм и висок религиозен идеализъм - каквото бе християнството в първите времена. Л. Лулчев принадлежи именно към едно подобно движение в България.
към текста >>

27. 08 - 25. НАКАЗАНИЕТО ЗА БОГОХУЛСТВО

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

ТОМ 10

Не минало месец, месец и половина, един камион го прегазил и той остана инвалид за цял живот.
Отрицателните сили им действат по такъв начин. Заради това не е хубаво да се свързва човек с отрицателните сили." Друг един случай: Над двора на Темелко е един стръмен баир, над който минава шосе. Учителят бил при „Изворът на доброто", както се нарича, с приятели. А отгоре, по шосето вървял селянин със своите волове и им говорел: „Ей, де бре, воле, ще събориш някой камък, да утрепиш Дънов! " Никой нищо не казал. Не минало месец, месец и половина, един камион го прегазил и той остана инвалид за цял живот. За Богохулство има Божий гняв. Гневът Господен възстановява Божията правда.
към текста >>

28. 18 - 4. КОНЦЕРТ В ЧИТАЛИЩЕ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ, АЙТОС, ПО СЛУЧАЙ 120-ГОДИШНИНАТА НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

Историята на Айтоското Бяло Братство. Поучение за человеците земни и небесни.

ТОМ 10

Свързах се с един млад мъж, Петър Тодоров, който бе инвалид и се движеше с патерици.
4. КОНЦЕРТ В ЧИТАЛИЩЕ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ", АЙТОС, ПО СЛУЧАЙ 120-ГОДИШНИНАТА НА ГЕОРГИ КУРТЕВ 1. Книгата бе закарана в Айтос. Свързах се с един млад мъж, Петър Тодоров, който бе инвалид и се движеше с патерици. Споделих с него идеята за концерта и той я възприе. Възторжено! 2. Бях качен на леката му кола, закаран в читалището, и там със собствени пари платих залата за концерта. Управителката беше негова позната и след като разбра, че входът е свободен, ни взе по-малко. Но близо една заплата бе заплатената сума. 3. Връщайки се в София, организирах музикантите Йоанна Стратева, Ина Дойнова, един флейтист, певици.
към текста >>

29. 27 - 1. ДВЕТЕ ДИНИ

Бялото Братство в град Ямбол. Николина Кирова Попова.

ТОМ 10

Три деца сме от баща, сляп военно-инвалид от войните, и трите сме родени вегетарианчета.
НИКОЛИНА КИРОВА ПОПОВА 1. ДВЕТЕ ДИНИ Казвам се Николина Кирова Попова. Родена съм в град Ямбол от родители: Стоянка Кирова Мишкова и Кирил Николов Мишков. Майка ми е в Учението от 1915- та година, баща ми - от 1918-та, краят на 1918-та година, началото на 1919-та. Три деца сме от баща, сляп военно-инвалид от войните, и трите сме родени вегетарианчета. От 1970-та година аз възстанових вегетарианството, бях го напуснала. Между другото на майка ми това е втори брак. От първия брак тя има две деца - момче и момиче. Мъжа й го убиват в турската война. 1912-та година.
към текста >>

Оженва се за баща ми вече вдовица 6 години и половина, той е от европейската война инвалид.
От 1970-та година аз възстанових вегетарианството, бях го напуснала. Между другото на майка ми това е втори брак. От първия брак тя има две деца - момче и момиче. Мъжа й го убиват в турската война. 1912-та година. Оженва се за баща ми вече вдовица 6 години и половина, той е от европейската война инвалид. Раждаме се ние трите, за които казахме. Синът на майка ми, доведеният наш брат, който се казваше Слав - работник, стругар, остава без работа в Ямбол и майка ми го праща да отиде в София, да потърси кака Василка, да го свърже с Учителя и да му каже къде може да намери работа. Среща се кака Василка с брат ми, пита тя Учителя и Учителят казва така: "Нека да отиде до Лъвов мост, да мине Лъвов мост и там да търси работа." Отива той на моста, минава моста, вече гледа витрините и вижда една витрина, което му говори, че може да намери работа. „Металик" пише на витрината. Влиза, поздравява и пита майстора: „Майсторе, търся работа." Пита го майсторът: „Какво работиш?
към текста >>

30. 29. ВЯРАТА КАТО ЗАКОН

ТОМ 12

Тя е инвалид.
Ще каже: „Моето дете много знае да бяга.“ Един човек, който бяга от мечката, аз зная, той никога няма да вдигне скандал. А онзи, който не бяга от мечката, скандал може да вдигне. Онзи, който не бяга, там има друга опасност. Определете какво нещо е старият човек. Ако една сестра е стара, че не може да ходи и трябва да я водят, тя не е стара. Тя е инвалид. Тя е саката. Ако не може да мисли, глупава е; ако не може да чува, глуха е; ако не може да вижда, сляпа е. Защо я наричате тогава стара? Една сестра може да ходи, ушите й са на място, очите й са на място, защо я наричате стара сестра? Аз искам сега да ви освободя от това схващане, че тя е стара.
към текста >>

31. 2. КРАТКА АВТОБИОГРАФИЯ

Милка Говедева

ТОМ 13

Побоищата бяха нечувани и нечовешки, и ме оставиха за цял живот инвалид.
Каменов, който лично ме предаде на полицията. Това се доказа навремето при двете водени анкети от тогавашния сформиран нелегален ЦК на Партията в Съюза и лично от току що освободения Г. Димитров от Лайпцигския процес. В полицията се държах достойно, въпреки опитите на Т. Каменов да прехвърли повече вината на моя гръб, да ме оклепа, за да се спаси той. Побоищата бяха нечувани и нечовешки, и ме оставиха за цял живот инвалид. Доказа се от направените анкети кой как се е държал в полицията. Не можаха да му помогнат нито клеветите, пуснати чрез един полицай Навън по мой адрес, че аз съм издала всичко, а не той. Намериха се хора, които измъкнаха препис от досиетата ни в полицията и бяха препратени на др. Г. Димитров, по които досиета се направиха и анкетите. Доказа се, че единствена аз от целия процес имам похвала за добро държание в полицията.
към текста >>

32. БЕСЕДИ на Учителят Дънов пред ръководителите на братските кръжоци в страната 1923 година

Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.

ТОМ 14

Христос се обръща към този инвалид, които е чакал 38 години край къпалнята.
Освен това във вас се заражда едно неспокойствие, вие не сте тъй спокойни както по-рано. Във вас се заражда едно желание да направите нещо. Казвате: „Тъй не се живее вече". Значи същият закон: Снеговете се стопяват, всичко се разцъфтява, прехвъркват малки мушички и пеперуди, и навсякъде виждаме движение. Същият закон е и в духовния живот. Христос се обръща към този инвалид, които е чакал 38 години край къпалнята. Той го е излекувал. (За това се говори в прочетената глава от Евангелието на Иоанна.) Този инвалид, това е съвременната култура. 38 години тази култура е лежала в тази къпалня. Къпалнята - това е живота. Хиляди учители са идвали, но тая култура все си е останала.
към текста >>

(За това се говори в прочетената глава от Евангелието на Иоанна.) Този инвалид, това е съвременната култура.
Казвате: „Тъй не се живее вече". Значи същият закон: Снеговете се стопяват, всичко се разцъфтява, прехвъркват малки мушички и пеперуди, и навсякъде виждаме движение. Същият закон е и в духовния живот. Христос се обръща към този инвалид, които е чакал 38 години край къпалнята. Той го е излекувал. (За това се говори в прочетената глава от Евангелието на Иоанна.) Този инвалид, това е съвременната култура. 38 години тази култура е лежала в тази къпалня. Къпалнята - това е живота. Хиляди учители са идвали, но тая култура все си е останала. Христос му казва: „Ти си здрав вече, но не съгрешавай за да не ти стане нещо по-лошо" .Христос преди 2000 години излеку ва тази култура, т. е. показа, че Любовта - Божествената Любов е пътят, по който можеш да си вървиш здрав.
към текста >>

33. 31. ДВА ЛИМОНА И ЕДИН ПОРТОКАЛ

Николай Дойнов

ТОМ 15

Беше поставена в една инвалидна количка и една жена я изкара на терасата.
Веднъж той ми каза: „Искаш ли да видиш сестра ми София? " - „Добре ще отида да я видя". Ужасих се. Смаях се. Цялата сестра парализирана, не мърда. Беше поставена в една инвалидна количка и една жена я изкара на терасата. Тя не можеше да говори. Отидох си. Беше много интересна тази развръзка с лимоните.
към текста >>

34. XXIII. КОЙ И ЗАЩО ИСКА ДА ОТХВЪРЛИ „ИЗГРЕВЪТ ТОМ XIV И „СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ КЪМ УЧЕНИКА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 15

Тя сега е пълен инвалид с ръцете си и с краката.
И аз спасявам онова, което е останало и трябва да се издаде, и съхрани. Аз го спасявам, а не някой друг. Е, това трябва да го приемете. А що се отнася до изданието на Мария Митовска и за нейната кражба извършена умишлено, сега отидете и на гости, за да видите как плаща за нарушение на окултните закони. Такава среща ви е необходима. Тя сега е пълен инвалид с ръцете си и с краката. Сестри Шкодреви трябва също да я видят, като я посетят. 4. Засега няма автентични източници повече от това, което притежавам и издавам. Има откраднати материали от Лалка Кръстева и от други лица. Това е описано в „Изгревът". Има много покрити и укрити оригинали от лица, които изчакват.
към текста >>

35. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 1

ТОМ 16

Аз не мога да чакам инвалиди по пътя, а трябва да вървите с мен, за да си приказваме.
Понякога вие започвате добре, а свършвате зле. Вие се обиквате, а после се уплашвате. Та, ще дойдете при мене да ви покажа пътя на Любовта, пътя на Мъдростта, пътя на Истината, пътя на живота, пътя на знанието и пътя на свободата. Да, да бъдем приятели. И ако вие не вървите по тоя път, приятелство не може да имаме. Аз не мога да чакам инвалиди по пътя, а трябва да вървите с мен, за да си приказваме. Никой да не оставя аз да го нося, нито пък аз искам някого да нося. Това говоря за онези от вас, които сте дошли до положението да разбирате. Ако иска те да дойдете при мене, трябва да разрешите съществения въпрос за себе си; всички други въпроси от него зависят и ще останат неразрешени. Най-първо вие трябва да знаете как да цъкнете вашата кибритена клечка, да запалите огъня и оттам насетне всичко може да правите. Но не запалите ли огъня, нищо няма да направите.
към текста >>

36. 9. Писмо на Стоянка Илиева до Елена Хаджи Григорова от 23.Х.1926 г.

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

ТОМ 17

Духовни инвалиди ги наричам - деца огрубели, с душици просто осакатени от насилието и неестественото и неумело ръководене на техни възпитатели.
Напълно"да отговоря на тия въпроси още не мога, дори на себе си. Тепърва проучвам всичко, което ме заобикаля. В първите седмици от пребиванието ми тук просто се въздържах да ти пиша, защото знаех, че писмото ми ще отрази песимистичното ми настроение, а такова имах отначало, и като предполагах, че ти си поставена да работиш може би в по-малко добри външни и вътрешни условия, въздържах се, срамувах се. Вече съм примирена, свикнах с всичките видими несгоди, за някои от които съм намерила вече средства да се справям, за други още диря, за трети - махнала съм ръка и съм съобразила, че само с търпение ще се победят. Тук има сиропиталище за сираци от войната със 150 деца, и нашите ученици са повече от тях, но какви са те? Духовни инвалиди ги наричам - деца огрубели, с душици просто осакатени от насилието и неестественото и неумело ръководене на техни възпитатели. Те са изгубили вяра в човещината и сега, когато имат такава отчасти, просто не вярват и мъчно се приближават. Бавно, постепенно се поддават и много е деликатно и за мен: ако изведнъж проявя повече нежност, топлота, виждам - могат да злоупотребят. В училище - анархия, безредие, няма една съзнателна власт да бди, няма и съзнание и това може само да шокира. В София ходих на 9 и 10 т. м. Тогава Учителят държа първата си беседа, аз бях зажадняла, изгладняла, та струва ми се, това ми напълни душата.
към текста >>

37. 5. Педагогическа лекция

IX. Народни учители и Изгревът. Елена Хаджи Григорова

ТОМ 17

Един човек с неразвит ум, с неразвито сърце, с неразвита воля, той е инвалид.
Защото всяка храна трябва да носи сила в себе си, трябва да носи органическа топлина и трябва да носи сила. Ако тази храна съдържа повече светлина, тогава умът се развива, човек умствено само се развива. Ако храната съдържа по-малко светлина, тогава умът остава неразвит. Ако съдържа по-малко топлина, сърцето остава неразвито. Ако има по-малко сила, волята остава неразвита. Един човек с неразвит ум, с неразвито сърце, с неразвита воля, той е инвалид. Знанието не може да се приложи. Та, казвам: Вие сега искате да внесете равенство в света, братство. Ако не можете да внесете братството във вашия ум, във вашето сърце, във вашата воля, братство все не може да се внесе. Братство трябва да се образува между ума и сърцето. И семейство, и дом не може да се създаде, ако няма туй вътрешно украшение.
към текста >>

38. 18. Сестра Дарлинг - Йорданка Доспевска

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

Наистина, Дарлинг е трудов инвалид: лявата й ръка беше счупена над китката, беше криво зараснала и тя не можеше да бъде това, което е била някога - виолин-виртуоз.
Един ден отидох при него, пращаше ме Учителят - исках да му посвиря! Представете си, отказа! Отказа да му посвиря, когато Учителят ме пращаше! Естествено, отнасяше се до някаква нейна собствена мисъл, която тя приписваше на Учителя. Тя никак не можеше да разбере, как така брат Боев няма да иска да я изслуша, щом Учителят я изпраща да му посвири. Наистина, Дарлинг е трудов инвалид: лявата й ръка беше счупена над китката, беше криво зараснала и тя не можеше да бъде това, което е била някога - виолин-виртуоз. Но въпреки това тя свиреше достатъчно добре, уверено и много чисто. Тогава тя беше съсредоточена, сериозна. Чувстваше се един голям дух, който беше скован о тялото на една благодушна, консервирана шестнадесетгодишна девойка. Това беше тя, сестра Дарлинг. Затворена в себе си, тя прекарваше „сама със своята небесна музика" с денонощия.
към текста >>

39. 55. Симеон Симеонов. 55.2. Как се решават въпросите на живота

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

Така се случва, че повлече човека, откъсне му крак или ръка и така остане за цял живот инвалид.
Свършено е! - Добре си намислила - казах аз, - щом не можеш да намериш друго решение на въпроса. Но ми се струва, че самоубийството чрез трамвая не е хубаво. Преди всичко, грозно е - много обезобразява човека. После - не винаги се свършва със смърт. Така се случва, че повлече човека, откъсне му крак или ръка и така остане за цял живот инвалид. А не мога да ти обещая, че така обезобразена, ще мога да положа някакви грижи за тебе! Не! Аз ще ти услужа, като ще ти дам сигурно оръжие - един хубав пистолет, който никога няма да те излъже! Към грамадата „веществени доказателства" тогава имах няколко пистолета. Взех един хубав, нов парабелум, постави в него една пачка с патрони, освободих спусъка и казах: - Готов е за стрелба!
към текста >>

40. 1. Биография

VIII. Биографични бележки. Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

Разширява обхвата на групите за здраве, включвайки и специални упражнения за инвалиди.
В тези контакти от съществено значение е и активната му дейност в Българския есперантски съюз. Като член на Българския есперантски съюз, участва в международни конгреси, конкурси за написване на литературни произведения на есперанто, води активна и изключително богата кореспонденция със съмишленици-есперан- тисти от цял свят. Участва в редица изследвания по въпросите на дълголетието, хигиената, профилактиката. Активно участва в създаването и изследователската работа, свързана с първите групи за здраве и дълголетие за възрастни хора в София. За нуждите на тези групи създава специализирани комплекси от упражнения. Разширява обхвата на групите за здраве, включвайки и специални упражнения за инвалиди. Във връзка с това сътрудничи и на списание „Инвалид". Живеейки реално с идеите на Петър Дънов, въвежда занимания с песни и народни танци във всички групи за здраве, които организира. Като следовник на Петър Дънов, участва в повечето от организираните летни учебни занятия и събори на Рила и организира санитарното и здравното им обезпечаване. Общо публикува около 1300 статии по различни здравни и лечебни въпроси в редица вестници и списания, изнася 30 беседи по Българско национално радио. Член е на Националната лекторска група (впоследствие - дружество „Георги Кирков").
към текста >>

Във връзка с това сътрудничи и на списание „Инвалид".
Като член на Българския есперантски съюз, участва в международни конгреси, конкурси за написване на литературни произведения на есперанто, води активна и изключително богата кореспонденция със съмишленици-есперан- тисти от цял свят. Участва в редица изследвания по въпросите на дълголетието, хигиената, профилактиката. Активно участва в създаването и изследователската работа, свързана с първите групи за здраве и дълголетие за възрастни хора в София. За нуждите на тези групи създава специализирани комплекси от упражнения. Разширява обхвата на групите за здраве, включвайки и специални упражнения за инвалиди. Във връзка с това сътрудничи и на списание „Инвалид". Живеейки реално с идеите на Петър Дънов, въвежда занимания с песни и народни танци във всички групи за здраве, които организира. Като следовник на Петър Дънов, участва в повечето от организираните летни учебни занятия и събори на Рила и организира санитарното и здравното им обезпечаване. Общо публикува около 1300 статии по различни здравни и лечебни въпроси в редица вестници и списания, изнася 30 беседи по Българско национално радио. Член е на Националната лекторска група (впоследствие - дружество „Георги Кирков"). Творчеството му включва и статии на духовна тематика, стихове, есета и книгата „Рила, когато проговори".
към текста >>

41. 34. Магелан - покорителят на моретата

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Ако един Колумб се връща в Севиля, окован във вериги, ако Кортес пада в немилост, ако Пасаро бива умъртвен, ако Нунес де Балбоа, откривателят на Южното море, бива обезглавен, ако Камоенс, борецът и поетът на Португалия, бива наклеветен от дребнави провинциални чиновници и прекарва, подобно великия си събрат Сервантеса, месеци и години в един затвор, който по нищо не се различава от торна яма; ако завърналите се назад войници и моряци, които са завладели за испанското кралско съкровище скъпоценностите на Монтецума и златото на Инките, биват посрещнати с черна неблагодарност в родния си край, и като просяци и инвалиди, недъгави, мръсни, въшкави, съсипани от треска, скитат из пристанищните улици на Кадикс и Севиля; ако никой от конквистадорите не става управител на новите провинции, а стават такива ония дворцови търтеи, които никога не са напускали спокойния кралски дворец и които с ловка ръка са си присвоявали богатствата, за които други са леели кръвта си по бойните полета - можел ли е Магелан да се надява, че него го очаква по-друга съдба?
Тъкмо когато е вече осъществил делото, за което душата му така жадно е копнеела години наред, когато е намерил западния път към Индия, напразно търсен от Колумба, Веспучи, Кабо, Пинсон и безброй други мореплаватели; когато е открил води и земи, които никой преди него не е виждал, когато е преплувал благополучно, като пръв европеец, а негли и като пръв човек през всичките времена, един нов, величествен океан - Тихия, когато на път за Молукските острови, се натъква на Филипините и ги завладява за императора Карла, като основава и за себе си царство, защото съгласно договора му с императора, нему се падат два нови острова, в случай че открие повече от шест; когато следователно той, който е бил довчера беден авантюрист, отчаян и пред прага на гибелта, става аделантадо, губернатор на собствена земя, съдружник за вечни времена във всички печалби, които ще текат от тия нови колонии, а с това и един от най-богатите хора на земята; когато ще се върне назад в Испания, през другата половина на земята, по така добре познатия му път през Индия и нос Добра Надежда, като победител, като богат човек, като „аделантадо” и губернатор, с лавров венец на главата, с венеца на безсмъртието, тъкмо, с една реч, когато е пред прага да осъществи всичко, за което е бленувал, Магелан загива. При това той свършва живота си така жалко, така безсмислено. При една военна демонстрация, в която искал да покаже необорната сила на белите и която излязла несполучлива, при една жалка схватка с орда голи диваци, той бива убит, а тялото му отвлечено от тях всред вой и бесни крясъци, за да се погаврят с него. Така жалко загива един от най-големите мореплаватели на земята. И него постига трагичната орис на другите големи конквистадори, макар и в друга форма. Ако един Колумб се връща в Севиля, окован във вериги, ако Кортес пада в немилост, ако Пасаро бива умъртвен, ако Нунес де Балбоа, откривателят на Южното море, бива обезглавен, ако Камоенс, борецът и поетът на Португалия, бива наклеветен от дребнави провинциални чиновници и прекарва, подобно великия си събрат Сервантеса, месеци и години в един затвор, който по нищо не се различава от торна яма; ако завърналите се назад войници и моряци, които са завладели за испанското кралско съкровище скъпоценностите на Монтецума и златото на Инките, биват посрещнати с черна неблагодарност в родния си край, и като просяци и инвалиди, недъгави, мръсни, въшкави, съсипани от треска, скитат из пристанищните улици на Кадикс и Севиля; ако никой от конквистадорите не става управител на новите провинции, а стават такива ония дворцови търтеи, които никога не са напускали спокойния кралски дворец и които с ловка ръка са си присвоявали богатствата, за които други са леели кръвта си по бойните полета - можел ли е Магелан да се надява, че него го очаква по-друга съдба? И наистина, друг получава почестите и славата, които се припадат Магелану, защото „светът, както казва Цвайг, възнаграждава последния, щастливеца, който завършва един подвиг и забравя всички ония, които го подготвят и правят възможен чрез своя дух и своята кръв. Тъкмо оня, който искаше да попречи в решителния миг на Магелановото дело, бившият бунтовник против Магелана: Себастиян дел Кано, обира всичката слава, всичката чест, всички почести. Още по-непонятна става несправедливостта чрез награждаването и на оня Еставаон Гомес, който дезертира в Магелановия проток, като лиши Магелана от най-богато снабдения с хранителни припаси кораб, и който бе разправял пред съда в Севиля, че не е бил намерен никакъв проход, а само един отворен залив; тъкмо този Еставаон Гомес, който така дръзко бе отричал Магелановото откритие, получава благородническа титла за заслугата, че „като водач и главен пилот е намерил протока”. Всичката слава, целият подвиг на Магелана бива по някаква злоба на съдбата приписан тъкмо на ония, които най-ожесточено се бяха опитвали през време на пътешествието да попречат на неговото жизнено дело”. Не излизат ли по-честити поне неговите наследници?
към текста >>

42. 16. КАКВО ГОВОРИ СВЕТЛИНАТА? ИМА ЛИ МОРАЛ ДНЕС? [МИСЛИ ОТ Учителя Петър Дънов]

ТОМ 20

Затворете който и да е, лишете го от светлината, лишете го от чистия въздух, лишете го от храната, и в една година вие ще имате един инвалид.
Но аз зная, че няма нито един, който, като е изопачил Божията Истина, да е харосал. В цялата окултна литература, от незапомнени времена, откак свят светува, няма нито един човек, нито един ангел, който, като е излъгал, да е прокопсал. В Божествения свят най-малката лъжа, най-малката лоша постъпка води всичките свои лоши последствия. Кога се явяват тия лоши последствия? Когато забравим, че Бог е Любов, и искаме по друг начин да постигнем своите блага.» «Болестите в света идват по причина, че ние не сме в съгласие с Бога. Затворете който и да е, лишете го от светлината, лишете го от чистия въздух, лишете го от храната, и в една година вие ще имате един инвалид. Че това е закон в природата. Следователно това е вярно. Ако лишите една душа от Любов, ако лишите една душа от Мъдрост, ако лишите една душа от Истина, какво ще стане с нея? - Тя ще стане един инвалид. Ами че целият свят днес е пълен с инвалиди, с хора, които не могат да кажат какво нещо е Истината.
към текста >>

- Тя ще стане един инвалид.
Когато забравим, че Бог е Любов, и искаме по друг начин да постигнем своите блага.» «Болестите в света идват по причина, че ние не сме в съгласие с Бога. Затворете който и да е, лишете го от светлината, лишете го от чистия въздух, лишете го от храната, и в една година вие ще имате един инвалид. Че това е закон в природата. Следователно това е вярно. Ако лишите една душа от Любов, ако лишите една душа от Мъдрост, ако лишите една душа от Истина, какво ще стане с нея? - Тя ще стане един инвалид. Ами че целият свят днес е пълен с инвалиди, с хора, които не могат да кажат какво нещо е Истината. Казваме: Любовта носи живота. Ами какво нещо е Любовта? Като дойде Любовта в тебе, тя ще внесе разширение, ще съзнаеш отгде иде животът. Като дойде Мъдростта, ти ще разбереш защо е създаден светът, ще видиш хармонията в живота.
към текста >>

Ами че целият свят днес е пълен с инвалиди, с хора, които не могат да кажат какво нещо е Истината.
Затворете който и да е, лишете го от светлината, лишете го от чистия въздух, лишете го от храната, и в една година вие ще имате един инвалид. Че това е закон в природата. Следователно това е вярно. Ако лишите една душа от Любов, ако лишите една душа от Мъдрост, ако лишите една душа от Истина, какво ще стане с нея? - Тя ще стане един инвалид. Ами че целият свят днес е пълен с инвалиди, с хора, които не могат да кажат какво нещо е Истината. Казваме: Любовта носи живота. Ами какво нещо е Любовта? Като дойде Любовта в тебе, тя ще внесе разширение, ще съзнаеш отгде иде животът. Като дойде Мъдростта, ти ще разбереш защо е създаден светът, ще видиш хармонията в живота. Като дойде Истината, ще имаш свобода, и ще си създадеш правилни отношения с хората.» «Някои казват: «Всичко е произволно, всичко е даром.» Да, даром е, но всичко се постига с големи усилия.
към текста >>

43. 45. «ЧОВЕКЪТ Е ПАДНАЛ БОГ, КОЙТО ПОМНИ ЗА НЕБЕСАТА»

ТОМ 20

И мнозина се отказват от своето пътуване, защото виждат, че са пълни инвалиди.
И когато човек не намери щастието в нищо на земята, обръща силите си към Небето и почва да го търси там. Но преди да направи още първата стъпка по новия път, той се спира! Всеки, който е тръгвал за щастие към небето, знае защо. Ако за земята човек има крака и ръце, да ходи и да търси, за небето те са ненужни. Той вижда, че други крака и други ръце му трябват за пътя към Небето. И мнозина се отказват от своето пътуване, защото виждат, че са пълни инвалиди. Тогава едни почват да отричат съществуването на самото Небе и се връщат в своята жалка делнична задоволност. А други, разбрали страшната истина, че То - Небето - съществува и крие тяхното щастие, за което те нямат крака, падат в тежко отчаяние и често умират от «липса на въздух». И само малцина, почувствували себе си способни да «вървят» и «опитват», тръгват по трудния и опасен път нанагоре. А когато «тръгват», те затварят очите си, отпущат краката и ръцете си и забравят за всичко, което ги заобикаля, защото пътят на всеки от тях е път през самаго себе. И тоя път е най-страшният от всичките пътища за човека, защото първите му стъпки водят през черната нощ на незнанието, за които няма водач.
към текста >>

44. 13. Вести: Една интересна сказка

(Сп. «Житно зърно», г. IV, 1929 г., кн. 10, стр. 284-286)

ТОМ 20

284-286) През миналия месец януарий, на 23., във Военния клуб, от името на читалище «Инвалид» държа една твърде интересна сказка брат Любомир Лулчев.
13. Вести ЕДНА ИНТЕРЕСНА СКАЗКА (Сп. «Житно зърно», г. IV, 1929 г., кн. 6-7, стр. 284-286) През миналия месец януарий, на 23., във Военния клуб, от името на читалище «Инвалид» държа една твърде интересна сказка брат Любомир Лулчев. Сказката бе интересна, защото разглеждаше, важния въпрос: «Разпознаване характера по лицето, ръцете, почерка и пр.» - с други думи, това бе сказка в защита на окултните науки френология, физиогномия, астрология, хи-романтия и графология - науки и твърде стари, и с огромна литература на чужди езици. Особено у нас тези научни дисциплини не са известни. Ето затуй именно сказката на Лулчев беше интересна, навременна и важна. В един от най-големите салони в София, препълнен от отбрана публика, умело, силно и ясно бяха изнесени методите и принципите на четене великата, живата книга на природата. Сказката беше знаменателна от друга страна затуй, че тя се явява като начало на редица подобни сказки в София и в провинцията, които ознаменуват едно ново отнасяне към окултните науки.
към текста >>

45. 3. ЯСНОВИДСТВОТО И ЯСНОВИДСКИТЕ ПРЕДСКАЗВАНИЯ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

ТОМ 20

Тъй той - въпреки че е инвалид от войната и като такъв има дефекти, които му причиняват твърде големи страдания, е развил в себе си едно отлично здраве и голяма издръжливост, съчетани с една необикновено изтънчена сетивност.
След около месец и десетина дни сестра ми си закачи тока на едно от стъпалата. Много лошо изви стъпалото си и трябваше да пази леглото дълго време, а след една година и нещо, вий си спомняте как свърши живота си секретарката на г-н Чапрашиков във Виена.» * Своите ясновидски дарби г-н Л. Лулчев е развил чрез големи и продължителни усилия, като е разширявал и своите знания, своята опитност и е упражнявал тия свои дарби. От много години той не само е «въздържател» и вегетарианец, но се е отказал изобщо от всякаква храна, която е от животински произход. От много години той е човек на природата, на чистия въздух, на светлината, на движенията на открито. Тъй той - въпреки че е инвалид от войната и като такъв има дефекти, които му причиняват твърде големи страдания, е развил в себе си едно отлично здраве и голяма издръжливост, съчетани с една необикновено изтънчена сетивност. Но всичко това още далеч не може да ни обясни високата степен на неговото ясновидство. За това е нужно да вземем предвид на първо място и друго едно обстоятелство. Ясновидството в неговите по-висши форми - както видяхме - означава пробуждане на висшия, духовния човек. То обикновено бива в най-висока степен благоприятствано от известна, духовно издигната среда; то става едно много често наблюдавано явление и успешно се култивира и развива сред религиозно-обществени движения, които са носители на истинския мистицизъм и висок религиозен идеализъм - каквото бе християнството в първите времена. Любомир Лулчев принадлежи именно към едно подобно движение в България.
към текста >>

46. 2. ЕССЕ HOMO

ТОМ 20

Понякога се иска човеку, четящ печатните клевети на тия, които виждат сламката в очите на брата си, а гредата в свойте не чувстват, да се запита: Толкова ли е важно за България съществуванието на един шарлатанин (както е нарекъл в печата един от православните християни Дънова), та църквата се безпокои за него повече, отколкото за петдесеттях хиляди апаши, които пълнят затворите и улиците ни, десятките хиляди нещастници, които подлагат телата си, за да изкарват насъщния си хляб, сто петдесеттях хиляди инвалиди, които тръгнаха с попска благословия на бойните полета, гдето оставиха другари и собствените си ръце и крака; стотях хиляди вдовици и невръстни сираци, които протягат ръце за милост и чакат подаяния, защото няма кой да им даде работа и подслон; стотиците учени, доктори и професори, които гордо твърдят, че в тяхната наука няма място за «хипотезата Бог».
Има души гладни нахранени, има души жедни напоени, има слепи прогледнали - е ли той спасител за тях?... Бог се изявява чрез частицата нетленно в человека, във всеки человек. И всеки, който може да помогне другиму и облекчи безкористно страданието на близкия си, с какво и да е, е изпълнил само волята Божия. - И това ли се вменява в грях на Дънова? Него обвиняват охотно и за греховете на всекиго, който, случайно или не, се е прилепил при него, като че ли той е създал цялото му минало, прекарано в «православие», проявление на което са всичките му отрицателни качества сега! Понякога се иска човеку, четящ печатните клевети на тия, които виждат сламката в очите на брата си, а гредата в свойте не чувстват, да се запита: Толкова ли е важно за България съществуванието на един шарлатанин (както е нарекъл в печата един от православните християни Дънова), та църквата се безпокои за него повече, отколкото за петдесеттях хиляди апаши, които пълнят затворите и улиците ни, десятките хиляди нещастници, които подлагат телата си, за да изкарват насъщния си хляб, сто петдесеттях хиляди инвалиди, които тръгнаха с попска благословия на бойните полета, гдето оставиха другари и собствените си ръце и крака; стотях хиляди вдовици и невръстни сираци, които протягат ръце за милост и чакат подаяния, защото няма кой да им даде работа и подслон; стотиците учени, доктори и професори, които гордо твърдят, че в тяхната наука няма място за «хипотезата Бог». Изглежда, че Дънов е по-важен. И те имат право. Той говори какви трябва да бъдат тия, които не само споменуват Исусовото име и думи, а и живеят принципите Му. Той рисува новия живот на щастие в хармония с тия Божествени закони - а в тоя нов живот няма доходи само от споменуванието на Христовото име... От друга страна, и разбиранието на това учение изисква знание, самовдълбявание, наблюдение, една душевна еволюция, която не всеки може да има - оттам и идейната реакция, която то среща в някои кръгове. Многото страдали, люшканите от живота, изнемогващите под ударите или тяжестите му, имат най-достъпни души, защото са разбрали суетата на временното.
към текста >>

47. (119) Друго писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 28.VI.1941 г. (120) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 8.VII.1941 г.

ТОМ 20

Вторият въпрос е за инвалидите - да не бъдат разигравани с разни комисии, защото отрязаните им крака няма да израснат, нито слепите очи - да прогледнат.
Ваше Величество, Моля да ме извините, но днес мислех да Ви помоля за две работи и поради сериозното Ви «нападение» забравих. Наистина, Вие имате сега много по-сериозни работи, но Все пак, моля, отделете малко време и за по-малките. И двата въпроса Ви са известни, но, моля, повторете ги на тия, които падат малко глухички, когато е да направят едно добро. Първият е за студентите от Белград и други 45 души, които са още разкарвани. Изглежда Филов разпорежда, а Йоцов623 върши каквото си знае. Вторият въпрос е за инвалидите - да не бъдат разигравани с разни комисии, защото отрязаните им крака няма да израснат, нито слепите очи - да прогледнат. Срамота е да се разкарват повече тия ранени хора за хатъра на хора, които взимат по сто лева на подпис под техните актове... Нека и в нас се стори нещичко. Прилагам препис от законопроекта, който, ако обичате, придружете с две думички до военния министър. Моля, не ми го зачитайте за злоупотребление с добрината Ви - молбите на нещастните ме карат да Ви безпокоя, защото в нас, изглежда, само Вие имате смелост да правите добро - другите имат тая смелост, когато е за лично добруване, а когато е за някого другиго, сочат параграфи, членове и пр. ... Благодаря предварително от името на тия, които ще отървете от излишни разтакания. С най-сърдечен поздрав: [подпис] Любомир Лулчев 8.VII.1941 г., Изгрева - София
към текста >>

48. (131) ПИСМО

ТОМ 20

(131) Севов За постройка на инвалидни домове (пострадалите от войните) бяха отпуснати 50 000 000 лв.
(131) Севов За постройка на инвалидни домове (пострадалите от войните) бяха отпуснати 50 000 000 лв. Десет месеца след това още нищо не е направено. Сумата вече има стойност на 25 000 000 лв. Не е направено нищо, защото законът мина за пет дена в събранието, а правилникът към него не може да се направи и за десет месеца... Защо? Там г-н военният министър има думата. Накъсо - защото трябва да са «наши» в комисията... Срамно.
към текста >>

49. XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев

Вергилий Кръстев

ТОМ 20

Инвалид от войните, движел се е с патерици.
На Изгрева в София Той се храни на обща маса, на която до Него и срещу Него седят Негови последователи. Това се вижда много добре от представените снимки на Рила. Виж «Изгревът», том VIII, снимка №6; том XIV, снимка №9 и «Изгревът», том XVII, снимки №9, №10, №12. Същата масичка се занася на общия обяд и Учителят сяда до нея. 31. Андро Лулчев е рожден брат на Любомир Лулчев. Инвалид от войните, движел се е с патерици. Общественик, журналист, писател и депутат. За него сме споменали като участник в списването на вестник «Ратник на свободата». Материали от този вестник ще бъдат публикувани в «Изгревът», том XXI. 32. Иван Багрянов-роден през 1891 г. вс. Воден, Разградско.
към текста >>

Години наред е бил полу-инвалид, но постепенно се възстановява и възвръща здравето си и силите си. 405.
По времето на Първата световна война Русия е в Антантата, заедно с Англия и Франция. След като й оставят болшевизма с Октомврийската революция през 1917 г. (защото това е английска идея, това е незаконно роденото дете на монархизма според Учителя Дънов), с договорите след 1919 г. се отнемат земите на Русия - западна Украйна и западна Белорусия. 404. Любомир Лулчев е тежко ранен по време на Европейската война от 1914-1918 г. Години наред е бил полу-инвалид, но постепенно се възстановява и възвръща здравето си и силите си. 405. Гела е съпругата му Ангелина Радойкова. За нея и за нейното убийство сме включили един самостоятелен раздел - репортажи от в. «Зора». Той ще бъде публикуван в том XXI на «Изгревът». Лулчев е предсказал убийството на жена си и я е предупредил години преди то да се случи, но тя не го е послушала. Била е вироглава. 406.
към текста >>

50. ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.

- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците

ТОМ 20

Години наред е бил полу-инвалид, но постепенно се възстановява и възвръща здравето си и силите си. 405.
По времето на Първата световна война Русия е в Антантата, заедно с Англия и Франция. След като й оставят болшевизма с Октомврийската революция през 1917 г. (защото това е английска идея, това е незаконно роденото дете на монархизма според Учителя Дънов), с договорите след 1919 г. се отнемат земите на Русия - западна Украйна и западна Белорусия. 404. Любомир Лулчев е тежко ранен по време на Европейската война от 1914-1918 г. Години наред е бил полу-инвалид, но постепенно се възстановява и възвръща здравето си и силите си. 405. Гела е съпругата му Ангелина Радойкова. За нея и за нейното убийство сме включили един самостоятелен раздел - репортажи от в. «Зора». Той ще бъде публикуван в том XXI на «Изгревът». Лулчев е предсказал убийството на жена си и я е предупредил години преди то да се случи, но тя не го е послушала. Била е вироглава. 406.
към текста >>

51. СЪДЪРЖАНИЕ