Търсене в беседите за 'Изповядам'

НАЧАЛО

КАТАЛОГ С БЕСЕДИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 19 резултата в 16 беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Едно ти не достига!

Тази благородната мома, аз действително я обикнах, да ти се изповядам.
Не, тук е същността на въпроса. Всички съвременни разногласия се дължат на този факт, който не само че не е обяснен психологически, но и не знаем как да се справим с него. Ревността се проявява, не е лошо, но защо се проявява? – На следующата вечер Бертручио продължава: „Слушай, моя възлюбена, забелязах нещо у тебе, като че ли не си доволна от нещо, но чакай да довърша разговора си. Ще бъдеш тъй добра да ме изслушаш. Тази благородната мома, аз действително я обикнах, да ти се изповядам. Първата, която обикнах, беше тя“. – „Хм! “ – „Чакай, чакай, не ми се сърди, понеже ти не беше първата, която срещнах. Казвам ти една истина. Но тази мома беше много благородна.
към беседата >>

2. Родените

Един ден, идва при него една старица, на около 90 години и казва: „Отче, искам да ти изповядам един грях, не зная дали Господ ще ми прости, но много голям грях е. (втори вариант)
Има друга една добродетел в света, която седи в това да покажем на хората, как трябва да се родят от Бога. Това нещо се постига чрез онова висше съзнание в нас, което ще се прояви, когато се свържем с Бога. Тогава само ние ще почувстваме този вътрешен мир, който никога няма да ни напусне. Сега, ще ви приведа един пример, да видите, какво нещо са постоянните идеи у човека. Един стар изповедник ми разправяше следния факт из българския живот в турско време. Един ден, идва при него една старица, на около 90 години и казва: „Отче, искам да ти изповядам един грях, не зная дали Господ ще ми прости, но много голям грях е. Не мога да се освободя от този си грях: и мислила съм върху него, и молила съм се пред Бога, дано ми прости, но той е по-голям, отколкото мога да си го представя. Това се случи във варненско, в с. Кадърджа или Николаевка, преди 60 години. Бях млада, красива, хубава мома и се влюбих в най-красивия момък, когото толкова обичах, че не можех да живея без него. Обаче, моите майка и баща не ме дадоха на него и ме ожениха за друг един, от когото имах пет сина и две дъщери.
към втори вариант >>

3. В своите си

Аз не съм срещал честен човек в живота си, освен един инженер, който ми разказваше: да ви се изповядам!
Гражданската свобода не е нищо друго освен любов, проявена в по-висока степен. Аз не съм виждал нито мъже, нито жени, които да имат гражданска свобода в пълния смисъл на думата. Други казват: да сме равни пред закона. Казват го, но равни ли са? Равенството подразбира доброта и честност. Аз не съм срещал честен човек в живота си, освен един инженер, който ми разказваше: да ви се изповядам! Искат да ме подкупят за една работа. Дават ми като подкуп 100–200 000 лева, но аз не продавам свободата си за толкова. Ако е за един милион, съгласен съм, но за 200 000 лева не се продавам. Издържах до един милион лева, но те не ми дадоха толкова. Честен човек е той, защото не продава съвестта си за 100–200 000 лева, но за един милион я продава.
към беседата >>

4. Глас в пустинята

Друг казва: “Аз и да убия някой човек, ще отида в църква при свещеника, ще се изповядам, и греховете ми ще се простят.” - Никой човек не може да прощава греховете на престъпника за убийство.
Този човек сам опетнява своя живот. Грехът, който лежи на съвестта на съвременното човечество, се дължи на това, че ръцете му са оцапани с кръв. Анатомически и физиологически съвременният престъпник е деформиран: пръстите на ръцете му са скъсени, главата му отзад е сплескана, а при ушите чрезмерно широка, челюстите му са издадени напред, ушите му са деформирани - с една дума такъв човек прилича на звяр. Някой казва: “Аз ще убия еди-кого си, ще му отмъстя, и никой няма да знае за това мое престъпление.” - Така си мисли той. Всяко убийство, извършено от кого и да е, оставя своите белези. Друг казва: “Аз и да убия някой човек, ще отида в църква при свещеника, ще се изповядам, и греховете ми ще се простят.” - Никой човек не може да прощава греховете на престъпника за убийство. Само Бог е в сила да заличи греховете на кого и да е. Не заличи ли Бог греховете му, той ще носи за вечни времена епитимия. Ще кажете: “Кой може да ни налага епитимия? ” - Разумната природа върши това. Когато види, че някой човек върши престъпления, тя го поставя в затвор, и едва след четири поколения той може да изкупи своите грехове и да излезе от този затвор.
към беседата >>

5. Сто пеняза

Някой казва: аз искам да кажа Истината, да изповядам своите грехове.
Ако това е вярно, тогава вие дайте правила, по които може и трябва да се живее. Казвате: няма Правда в живота. – Като казвате, че няма Правда, кажете тогава вие, каква трябва да бъде правдата в живота? Казвам: хората трябва да освободят ума си от всякакъв страх, за да бъдат готови да говорят Истината. Аз не подразбирам грубата истина, но имам пред вид онази Истина, която освобождава човека. Някой казва: аз искам да кажа Истината, да изповядам своите грехове. Да се изповяда човек, подразбирам да изповяда онзи първичен грях, който е причина за всички останали грехове, а не да изповяда онези грехове, които се явяват като последствие на първичния грях. Затова, при възпитанието на хората в духовно отношение, първо се изисква координация на органите. Израждането на съвременната европейска култура се дължи, именно, на това, че хората са изгубили съвършено координацията на органите си, вследствие на което се раждат ред болести. Съвременните учени и лекари са дошли дотам, че казват: ако в развитието си хората вървят, както досега, броят на нервните болести ще се увеличи толкова много, че светът ще се превърне на болница от нервно болни, или на лудница. Аз превеждам: днес цяла Европа е изгубила координирането на своите органи, на своите мисли и чувства.
към беседата >>

6. Ще хвърля мрежата

Като остаряла тази жена повикала свещеника и му казала: Искам да изповядам пред Бога един свой грях.
Едно трябва да знаят всички: човек никога не може да се откаже, нито да измени на това, което е вложено в душата му. Сега ще приведа един пример от българския живот, който ми разправяше един свещеник от село Николаевка, Варненско. Една млада, красива мома, дъщеря на богат чорбаджия, се влюбила в един беден, но добър и разумен момък. Родителите на момата по никой начин не й позволявали да се ожени за този беден момък и на сила я заставили да се ожени за друг, когото те искали. Десет години след това този момък умрял. Като остаряла тази жена повикала свещеника и му казала: Искам да изповядам пред Бога един свой грях. Преди години, когато не бях още женена, обичахме се с един млад момък, когото родителите ми не искаха, понеже бил беден. Те на сила ме ожениха за друг, когото не обичах. От него имам три момичета и две момчета, но откак се ожених, животът ми не беше лек. Най-голямата ми мъка седи в това, че не обичам този човек. И него мразя, и децата си мразя, а това ме силно измъчва.
към беседата >>

7. Близо е лятото

Като се събудих сутринта и си спомних съня, обзе ме страх от Господа и срам от себе си и отидох при нашия свещеник да се изповядам.
Исках заради родителите си да се разположа към него, но не можах, постоянно мислех за своя възлюбен, който, скоро след женитбата ми умря от скръб по мене. От мъжа си имах пет деца, но нито тях обичах, нито мъжа си. Станах на 84 години, но все още не можех да забравя своя възлюбен. Една вечер сънувам, че сме поканени с възлюбения ми заедно на угощение. Ядохме, пихме, повеселихме се. Като се събудих сутринта и си спомних съня, обзе ме страх от Господа и срам от себе си и отидох при нашия свещеник да се изповядам. Станах 84 годишна жена и още не мога да го забравя. Как ще се явя при Бога и какъв отговор ще давам? Това е моралната криза, която преживяват всички хора. Няма човек в света, който да не е минавал и да не минава през такава криза. За да се справят с тази криза, хората трябва да бъдат честни, искрени във всяко отношение.
към беседата >>

8. Опитности в живота / Знание и опитност

Връща се при господаря и му казва: Ще ме извиниш, аз откраднах парите и се върнах да изповядам греховете си. (втори вариант)
Взема той тази торба и офейква! Минава границата и като отваря торбата, вижда, това са все капици, които не струват даже 50 лева. Питам разреши ли слугата въпроса? Какво е взел? Той вижда, че това не е златото, а са капици. Връща се при господаря и му казва: Ще ме извиниш, аз откраднах парите и се върнах да изповядам греховете си. Господарят се поусмихнал малко. Той се връща и се изповядва. Защо се изповядва? Защото откраднал капиците. Всякога хората са готови да изповядат малките си погрешки и да се върнат, защо?
към втори вариант >>

9. Отношение между линиите / Отношение между прави, огънати и овални линии

– Да се изповядаме.
В село Николаевка, Варненско, в една от стаите на църквата живял един стар калугер. През великите пости, един познат му донесъл едно шише със старо вино. Той пил една – две чашки от това вино и се развеселил. В това време, дошли няколко млади момичета от селото да се изповядат преди причастието. Той ги запитал: Какво искате? – Да се изповядаме. – Елате тук, днес ще ви изповядам с пилата. Ще изтъркам всичките ви грехове. Като видели пилата, момичетата хукнали да бягат. Защо бягат? – Този начин на изповед им се видял крайно неестествен.
към беседата >>

– Елате тук, днес ще ви изповядам с пилата.
През великите пости, един познат му донесъл едно шише със старо вино. Той пил една – две чашки от това вино и се развеселил. В това време, дошли няколко млади момичета от селото да се изповядат преди причастието. Той ги запитал: Какво искате? – Да се изповядаме. – Елате тук, днес ще ви изповядам с пилата. Ще изтъркам всичките ви грехове. Като видели пилата, момичетата хукнали да бягат. Защо бягат? – Този начин на изповед им се видял крайно неестествен. Друг е въпросът, ако старият калугер беше сложил епитрахила си и да беше започнал да чете.
към беседата >>

Аз ще ви изповядам с пилата, с нея ще изтъркам всичките ви грехове.“ Те, като видели пилата, хукнали да бягат. (втори вариант)
Той пил една-две чаши и станал весел. Иде Великден, трябвало да изповядва хората. Идват млади момичета при него да се изповядват. Той ги запитал: „Какво има? “ „Искаме да ни изповядаш.“ „Елате сега тук. Аз ще ви изповядам с пилата, с нея ще изтъркам всичките ви грехове.“ Те, като видели пилата, хукнали да бягат. Питам, защо, като им показал пилата, те хукнали? Ако старият проповедник беше взел епитрахил и туреше книгата отгоре да чете, щяха ли те да избягат? Нямаше. Вие считате това в реда на нещата, а щом им показа пилата, и те избягаха. Те имат вече някакво понятие. И ние имаме в света такива идеи.
към втори вариант >>

10. Непреривните постижения

Той ми разправяше така: „В ума ми се загнездила една идея: да се изповядам.
Всичко може да стане в малък или голям размер. Всички имат предчувствие за онова, което има да стане. Даже някои знаят, предчувствуват 10, 15, 20 години, че работите им ще се оправят, че ще постъпи в училището, виден човек ще стане. А някой път той чувствува, че работите по средата някъде ще се забъркат. И мене ми разправяше един познат евреин, млад. Той ми разправяше така: „В ума ми се загнездила една идея: да се изповядам. Аз го считам това фатализъм, глупаво.“ Той беше с такива теософски вярвания. Казва: „Глупаво ми се вижда, но една мисъл не ме напуща. Мисля, в който ден се оженя, работите ми ще тръгнат назад и ще ме убият.“ – „Тогава не се жени.“ – „А нещо ме кара да се оженя.“ И действително този човек се оженил. И стана така както той мислеше. Като се ожени, работите му тръгнаха назад и го убиха.
към беседата >>

11. Приготовленията на сърцето

Викат ме да го изповядам.
Голям смешкар, такъв, какъвто рядко се среща. Цялата публика, като го слуша, се държи за корема – от единия край на събранието до другия всички все се смеят. Той разправя като методистки проповедник: „В една богата църква един упорит богаташ, с обикновено мнение, не дава. Нищо не му казвам. Един ден го хвана една болест на умиране. Викат ме да го изповядам. Отивам при него и казвам: „Защо ме викаш? “ – „Да ме изповядаш, да се помолиш на Бога да ми се върне здравето.“ – „Как? За тебе да се моля? Никога няма да го направя. Че как, мене ме е срам, че ти нищо не си направил за Господа!
към беседата >>

12. Ако говоря

Искам да се изповядам пред Бог." "Какъв е този грях?
С това той мисли, че нищо не е постигнал. Преди години един варненски свещеник ми разправяше следното. При него дошла една стара баба, осемдесет и пет годишна, която му се изповядала. Казала му. "Дядо попе, имам един грях, който ми тежи на душата. Искам да се изповядам пред Бог." "Какъв е този грях? " "На млади години имаше един млад и красив момък, когото много обичах. Обичахме се и двамата, но майка ми и баща ми ме насилиха, дадоха ме на друг, богат момък, а не на този, с когото се обичахме. Оттогава досега аз не мога да забравя своя възлюблен. Случи се, че той умря, но при този случай не мога да го забравя. От мъжа си имам четири сина и пет дъщери, които никак не обичам.
към беседата >>

13. Ново сърце

Един безбожник ми разправяше: „Да се изповядам пред тебе.
Конят е с едно око, но искаме да го направим с две очи. Духовният живот, той е Божествен. Аз не съм срещал досега хора невярващи. Има хора, които са се обезверили в човечеството, но щом дойдем да говорим за Божественото, всичките вярват. Казвам: Ти в това ли вярваш? Един безбожник ми разправяше: „Да се изповядам пред тебе. Аз съм проповядвал и досега толкоз години, че няма бъдещ живот, като умре човек, свършва се, но нещо [в] мене ми казваше: „Ами ако има? “ Като кажа: „Няма бъдещ живот“, нещо ми казва: „Ами ако има? “ Баща ми умря. – „Ами ако е жив баща ти? “ Като ми каже така, като че ми стегне сърцето.
към беседата >>

14. Ще ви бѫде / Ще ви бъде

Направил си нещо, не си искал извинение.“ – „Ще се изповядам. (втори вариант)
Иска да има винаги друг при него. Сега иска да бяга. Аз виждам причината – причината е вярата в него. Рекох: „Слушай, ако искаш да ти помогна – няма да ме лъжеш. Ти си направил едно престъпление, в тебе се е раздвоила вярата. Направил си нещо, не си искал извинение.“ – „Ще се изповядам. Няма как да ти кажа аз какво съм направил.“ – „Кажи сам какво си направил? Ти си имал едно същество, което си го обичал много, след туй си нарушил отношението с туй същество. Тази болест се дължи на туй. Няма да ме лъжеш. Ако лъжеш...“.
към втори вариант >>

15. Да изповядваме!

Под думата: Който ме изповядва пред хората с Любов, казва Христос, и аз ще го изповядам пред ангелите.
Ние трябва да се подготвим да служим с Любов. Казвам: Ще се оправи светът. Умрял някой. Не е умрял, повикали го в другия свят, отишъл да се учи. Та казвам: Нека изповядваме нещата. Под думата: Който ме изповядва пред хората с Любов, казва Христос, и аз ще го изповядам пред ангелите. Който не ме изповядва пред хората и аз няма да го изповядам пред ангелите. Любов, за Любов. Безлюбие за безлюбие. Всички работете с Любов. Всички други философии си ги дръжте, но започнете новото да служите.
към беседата >>

Който не ме изповядва пред хората и аз няма да го изповядам пред ангелите.
Казвам: Ще се оправи светът. Умрял някой. Не е умрял, повикали го в другия свят, отишъл да се учи. Та казвам: Нека изповядваме нещата. Под думата: Който ме изповядва пред хората с Любов, казва Христос, и аз ще го изповядам пред ангелите. Който не ме изповядва пред хората и аз няма да го изповядам пред ангелите. Любов, за Любов. Безлюбие за безлюбие. Всички работете с Любов. Всички други философии си ги дръжте, но започнете новото да служите. Имате баща, служете му с Любов.
към беседата >>

16. Път на доброто – път на Любовта

Събира учениците и им казва: Аз ще се изповядам.
Обезверих се, умирам гладен. Ако ти съществуваш, ако отговаряш на молитвите по какъвто и да начин, по който Ти можеш, избави ме, аз ти обещавам, че като ме избавиш, ще ида и ще говоря на хората за тебе. Седи така, размишлява, гледа една костена жаба иде, носи половин хляб, влече го, донася го до него. Остава хлябът и се връща назад. Наял се, добива сила, минава гръцката линия, иде в България. Събира учениците и им казва: Аз ще се изповядам. Мене учените хора не можаха да ме убедят за Господа, костената жаба ме убеди, че има Господ. Но трябва да има един канал, светлина трябва да има, един път, по който да дойдат лъчите. Любовта трябва да има един път, по който трябва да дойде. Любовта върви по пътя в света. Този закон е законът на доброто.
към беседата >>

1.840075969696