Търсене в текстове за 'Изповядам'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 12 резултата в 12 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 21. КАК БЕ ДАДЕНА БЕСЕДАТА „ПЕТИМАТА БРАТЯ

21. КАК БЕ ДАДЕНА БЕСЕДАТА „ПЕТИМАТА БРАТЯ" Веднъж направих съгрешение пред Учителя и реших да му се изповядам на всяка цена дори ако реши да ме изпъди.
21. КАК БЕ ДАДЕНА БЕСЕДАТА „ПЕТИМАТА БРАТЯ" Веднъж направих съгрешение пред Учителя и реших да му се изповядам на всяка цена дори ако реши да ме изпъди. Изповядах се и чаках присъдата си. Учителят каза: „Ти си сега сто пъти по-близко до Истината, отколкото по-рано". Аз очаквах, че ще ме изпъди и че не ще ме приеме, защото съг-решението ми бе голямо. По-късно разбрах, че ученикът, когато е осъзнал грешката си е много по-ценен от онзи, който не е съгрешил. Знанията му служат като метод и поука за другите.
към текста >>

2. 28. ГОЛЯМАТА, ХУБАВА И ВАЖНА СРЕЩА. САМООПРЕДЕЛЯНЕТО

Аз реших да не споделя с Него, да ги предам тези злосторници на Него, един вид да се изповядам.
Бяхме се върнали току-що от Мусала - първата ми екскурзия до Мусала през лятото на 1924 г., за която ще разкажа по-нататък. Аз трябваше да се връщам в Стара Загора, защото леля ми още живееше там и аз нямаше къде другаде да гостувам за дълго. Бях при Милка. Душата ми обаче беше смутена от някакви неправилни мисли, някакви съмнения по отношение на Учителя, на Учението, на пътя, който от скоро съм последвала. Това бяха някакви вътрешни изпитания, може би, някакви скрити мои врагове, които искаха да ме отклонят, да ме спънат в моето развитие още в началото, докато не съм укрепнала - може би, те ми навяваха тези мисли. Аз реших да не споделя с Него, да ги предам тези злосторници на Него, един вид да се изповядам. Защото, какво значи да мислиш за един човек лошо, когато виждаш само хубаво в него? - Саморазрушение. Тогава тъкмо се хвърляше най-много кал върху Него. Разбрах, че това не съм аз, не е моята душа, но е нещо вън от мене, вън от моето естество, исках да го разбера и да се справя с него, докато съм близо, да не се боря цяла година далеч от Учителя с тези отрицателни мисли и съмнения. И отидох.
към текста >>

3. 51. МЯРКАТА НА УЧИТЕЛЯ

Оживяхме и се намери време да се изповядаме пред вас.
След няколко месеца дойде 9.1Х.1944 г., промени се строя, а на 9.У.1945 г. свърши войната. Вероятно стана по нашата човешка мярка. А последиците на войната изпитахме лично на гърбовете си и над главите си. Добре, че страданията, които ни сполетяха след заминаването на Учителя станаха по нашата човешка мярка. Оживяхме и се намери време да се изповядаме пред вас.
към текста >>

4. 181. ЛАГЕРЪТ НА ВАДА 1970- 1975 ГОДИНА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

А, да се изповядам нещо, което съм направила пред баща си сега.
Е сега разбира се, че се зарадвах. И ти да си ще се зарадваш. Всеки ще се зарадва, като кажат за баща ти хубаво нещо. Татко беше сдържан човек така, знаеше си докъде може и докъде не може. Хубави черти имаше татко. А, да се изповядам нещо, което съм направила пред баща си сега. Аз, когато преживявах тези работи, скърбите си, съм отишла вкъщи при баща си и нещо съм казала с тон. Но аз нито тона съм си чула, нищо. И баща ми ми рече: „Абе дете, ти си имаш някаква мъка, пък ние сме ти криви". Все едно, че ми залепи шамар в лицето. Аз не исках той да знае за моята мъка.
към текста >>

5. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Нека се изповядаме открито освобождението до днес, ние събаряме родната вяра, на която дължим всичко - режем клона, на който се крепим, защото вярата за „просветения" българин е недостоен предразсъдък.
А те са били всъщност теософи; за това свидетелствува най-ясно стенната живопис в катакомбите. Явно е, че такова обвинение срещу Теософията не издържа никаква критика, както и твърдението, че теософите отричали националните идеали и държавни нужди; българските теософи опровергават тази незаслужена клевета с делата си. Така, самият председател на Теософското Общество в България, г. Софрони Ников, безстрашно се е сражавал на най-предните позиции, а днес някои тилови герои излизат без свян да говорят за него, че той бил против една законна отбрана на отечеството..."Ти трябва да вършиш обикновените си работи по-добре от другите, а не по-зле" се казва в книжката „При нозете на Учителя" - евангелие за теософите. „Патриотите", които надават вик срещу „теософската напаст", могат само от едно да се плашат - че теософите са се простили с всеки вехтозаветен морал, и като общественици те са беззаветни идеалисти, които съвестно биха изпълнили всеки свой дълг, без оглед на личната си изгода. Нека се изповядаме открито освобождението до днес, ние събаряме родната вяра, на която дължим всичко - режем клона, на който се крепим, защото вярата за „просветения" българин е недостоен предразсъдък. И ние изгонихме религията из училищата си, свещената религия, която осветява живота на човека и го издига до Бога, и отворихме широко врати за най-страшни чудовищни напасти - и за ума на днешното поколение един атентат в самия Божи храм бе напълно възможен и естествен... Един атентат срещу Човека и Бога, пъклен замисъл на черно человеконенавистничество, тъпо отрицание на самия закон на любовта, дръзко посегателство върху самия живот. Къде са блюстителите на народните завети? Или те заплитат тъмна интрига? У нас, поради закъснелост на умовете и поради лошо възпитание, Теософията може да се преследва, с простени и непростени средства; в една Англия, обаче, Теософията е на почит и се проповядва от църковните амвони; там, сега засега, има 35 депутати теософи в камарата и няколко министри, между които и ивестният Балфур. Изобщо, в другите страни от Теософията са заинтересувани много учени и професори, както и именити художници и писатели, а Стриндберг е бил и член на теософското общество, както и Морис Метерлинк.
към текста >>

6. 11. Първата ми среща с Учителя ( Радка Огефова)

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Искам да се изповядам при него.
На него присъствуваха около 40-50 души. Тласкана от непреодолим стремеж за духовно подвижничество, аз бях станала пътуваща посредница между братствата във Варненско, гдето поднасях духовни книжки и псалми. Това, естествено, не се харесваше на моите родители, които се стараеха много да ми пречат. Точно тогава една вътрешна сила ме тласкаше към Учителя. Когато похлопах на бащината му къща, аз казах: - Дали е вкъщи синът на поп Костадина? Искам да се изповядам при него. Тогава чух, като каза Учителят отвътре: - Радка ли е? Пуснете я, нека дойде. Тогава го виждах за пръв път и много се чудих откъде ми знае името Знаеше очевидно и много работи за мене, както се убедих през време на разговора ни. - Ти си годеница - каза той, - но властите много те гонят. Ти все пак пристигна, но ще има още много да страдаш.
към текста >>

7. 70. Даниел Цион - равин християнин в Израел

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Въпреки че всички тези неща ме доведоха до вяра в Него, аз не се осмелявах да изляза явно да изповядам вярата си, защото бях главен равин на България.
Светият Дух започна да говори с мене чрез един вътрешен глас. Той ми даде няколко знака, чрез които да намеря Изкупителя. Неговата фигура, както виси на кръста, често пленява- ше моята мисъл. Аз имах привилегията да преживея няколко чудеса като отговор на моите молитви. Така, аз знаех вече в моята душа, че Той е Месия. Въпреки че всички тези неща ме доведоха до вяра в Него, аз не се осмелявах да изляза явно да изповядам вярата си, защото бях главен равин на България. Минаха много години, докато се реша да направя това. Най-после напуснах дейността си в България и дойдох тук, в Израел. Тук много страдания и разочарования ме споходиха, за да ме смирят. Вътрешният глас на Месия ме изпрати в Йерусалим, където прекарах цял месец в самотност. Светият Дух ме караше постоянно в молитва да чета Новия Завет.
към текста >>

8. 19. ДОКТОР ПЕТЪР ДЪНОВ КАТО ОКУЛТИСТ И МЕДИК

Ковачев Нека се изповядам предварително, че никога не съм си менявал вярата: до ден днешен съм си останал скромен православен християнин, нито пък се намирам в някакви връзки с г-н Дънова.
19. ДОКТОР ПЕТЪР ДЪНОВ КАТО ОКУЛТИСТ И МЕДИК (В. «Алфа», г. I, бр. 3, сряда, 5.V.1924 г., стр. 2-3) Н. Д. Ковачев Нека се изповядам предварително, че никога не съм си менявал вярата: до ден днешен съм си останал скромен православен християнин, нито пък се намирам в някакви връзки с г-н Дънова. Познавам последния отпреди 25-30 години, когато един мой добър приятел изяви желание да отиде при него да му измери черепа и му «предскаже бъдещето», френологът тогава живееше нейде към ул. «Славянска». Другарят ми влезе при него, като покани и мен, аз обаче не влязох. От няколко време чрез брошури, театралната сцена и напоследък чрез жълтата, па дори част от божем сериозната ежедневна преса, се хвърлят куп обвинения и ругатни по адрес на г-н Дънова, защото този човек с широко ми-ровъзрение, при това доктор по теологията и медицината, не можел да се подчини на официалните догми на черковата. Дънов образува свой кръжок, пред който излага своите схващания. Този малък кръжок бързо се разви и стана общество.
към текста >>

9. II. ТАЙНИТЕ ОБЩЕСТВА И ТЯХНАТА РОЛЯ В ПОЛИТИЧЕСКИЯ И ОБЩЕСТВЕН ЖИВОТ НА ЕВРОПА

ПРЕДГОВОР

Тя носи може би печата на бързината, с която бе преработвана, но трябва да се изповядаме, че истински се бояхме, че и без туй сме закъснели за събитията, които стават в нашата страна.
- Гурко 32,1928. -Библиотека «Народни Будители» (Би На Бу) N9 3. - 64 с.) Силен е само този, който безкористно помага на слабите. ПРЕДГОВОР Настоящата книжка е съкратен конспект на четири глави от втората част на съчинението «Слънцето, цивилизацията, болестите и човекът», което, ако е съдено, ще види свят при по-други условия. Макар и набързо, пригодено за една беседа, все пак, смятам, ще допринесе светлинка и за по-широк кръг хора -затова я и публикуваме. Тя носи може би печата на бързината, с която бе преработвана, но трябва да се изповядаме, че истински се бояхме, че и без туй сме закъснели за събитията, които стават в нашата страна. За нас, па и за всеки гледащ с очите си человек, е ясно като бял ден, че политическите партии, като фактори в обществения живот, са изместени - 9 юний в нас**, фашизмът в Италия, Русия, Испания, Гърция и пр. са най-явното доказателство затова. Те от ден на ден обезсиляват, намаляват, защото всичките искат - но не свят, защото да се очертае с най-черни краски тоя, който не мисли като нас и да се преследва с всички позволени и непозволени средства - това не е никакво сеение - поне на положителни нуждни народу ни качества... Самото тяхно партийно роение сочи на едно търсение изход от тежкото положение, в което са изпаднали. И днес не само в България, а пред целия културен свят се изправя наново съдбоносната проблема: с насилието и превратите ли - или с демократичните форми на обществения живот? И тоя въпрос става толкова по-значителен, защото тия демократически форми в повечето случаи са останали само празни сенки и е забравена вече истината, че онова, което действително винаги е движило прогреса, не са били формите - а духът, духовните стремежи на хората, които са взимали разни изгледи във философията, политическия, обществен и религиозен живот.
към текста >>

10. (59) Среща с Царя на 13.Х.1939 г. от 9 и ½ вечерта до 11 и ½ в двореца [в] София

- Много малък съм, да давам съвети на Чембърлейн, но на Вас, като на поп, мога да се изповядам и да кажа истината, тъй както я разбирам - и му натрил здравата носа за недоверието, което те имат към България.
Може би Англия последна, но и тя ще пострада. Методът хирургически не е прав, защото вместо един цирей излезе други, още по-голям - Русия! Не може да се накарат народите да умират за един умрял - Полша! Това простият народ не го разбира и ще има отзвук. Владиката казал: - Хайде, да речем, че пред Вас е Чембърлейн - какво ще му кажете? - Много малък съм, да давам съвети на Чембърлейн, но на Вас, като на поп, мога да се изповядам и да кажа истината, тъй както я разбирам - и му натрил здравата носа за недоверието, което те имат към България. - Аз съм цар, който се възцарих, когато топовете на революцията гърмяха пред София, и зная какво значи да имаш недоволен народ от нещо. Колкото по-скоро се тури край на войната, толкова по-добре. Инак ще дойдат социални смущения - и пр. На тая тема царят е продължил и което ми прави много добро впечатление - че той в доводите си е силен и прав в защита [на] неутралитета и правата на България. После минахме с малко думи на вътрешното положение.
към текста >>

11. 3.6. „Към братята сърби!” (Гласът на българския народ) - В: Братство, Севлиево. Г. 6, бр. 90, 22.04.1934, с. 1.

V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.

Нека, с пълна искреност и чистота, като пред свещен олтар, като пред лицето на Бога, пристъпим ние един към други, да си подадем ръка, да си кажем всичко, което ни е на сърцето, да се изповядаме, да си признаем чистосърдечно грешките и престъпленията на миналото си ида си простим взаимно всичко!
Да се откажем от дипломатическите хитрости! Ний, българи, и вий. сърби, да престанем да се надяваме, че ще се надхитрим, че ще излъжем един другиго. Провидението бди над нас и над нашите отношения и постъпки, и ние не можем да излъжем никого. Ще излъжем само себе си, за общо, и на двата народа, зло. Нека, с пълна искреност и чистота, като пред свещен олтар, като пред лицето на Бога, пристъпим ние един към други, да си подадем ръка, да си кажем всичко, което ни е на сърцето, да се изповядаме, да си признаем чистосърдечно грешките и престъпленията на миналото си ида си простим взаимно всичко! Да си простим и да направим дела-жертви, израз на братска любов и на пълно доверие, които ще направят невъзможно връщането на страшното минало и ще запечатат навеки нашето единение. Да забравим миналото! Да скъсаме завинаги с него! Да престанем да се обвиняваме взаимно. Кой повече, кой по-малко виновен - нека Бог това отсъди, а ние да се заловим да поправим грешките си.
към текста >>

12. 2.6.3.2. Унията (1860-1863) и Драган Цанков - ръководителя на движението.

И колкото по-много отидем напред, толкоз по-много секи ще може да ся убеди, че само един път ни е отворен, за да улучшим нашето религиозно положение и да опазим нашата народност.” „И ние същите - добавя той, - защо да не го изповядами чистосърдечно, не са убедихме от веднаж.” Като сравнява „младите” - привърженици на схващането за самостоятелна българска национална църква, постигната чрез безкомпромисна борба, и униатското движение-също за пълно откъсване на българите от патриаршията, но под покровителството на католическата църква, той изтъква, че това са „две различни партии, които равномерно търсят доброто на нашия обичан народ”.
Последователно настъпателен е неговият вестник особено когато отбранява българската народност от попълзновенията на великогръцкия шовинизъм. Като се надява, че съюзът с Римската църква ще разкрие за поробеното му отечество нови хоризонти, че ще донесе социални придобивки за българите, той пише: „Българският съединен народ, макар още малък, обаче е равен по права и привилегии с кой да е друг народ от Отоманската империя, а под високото покровителство на папата... е равен по права и привилегии с кой да е друг образован народ от католическия свят.” Независимо че продължава главното си направление, умереният вече тон на възобновения вестник „България” към критиците свидетелствува за различната позиция на Цанков преди и след неговата обиколка в провинцията. Убеждавайки се от непосредствените си впечатления, че влиянието на унията сред народа е незначително, сега вече Цанков не осъжда така остро своите идейни противници, обявили се както срещу патриаршията, така и против униатското движение. „Аз ся признавам, четебилиза извинение-пишетой всъобщението си за възобновяването на вестника. - Защото, като са били далеч от средоточието на работите - продължава Цанков, - те са си въображавали, че българите имат толкоз различни средства, за да се издигнат на височината на другите народи..., колкото пътеки има в България... Но не е тъй. И колкото по-много отидем напред, толкоз по-много секи ще може да ся убеди, че само един път ни е отворен, за да улучшим нашето религиозно положение и да опазим нашата народност.” „И ние същите - добавя той, - защо да не го изповядами чистосърдечно, не са убедихме от веднаж.” Като сравнява „младите” - привърженици на схващането за самостоятелна българска национална църква, постигната чрез безкомпромисна борба, и униатското движение-също за пълно откъсване на българите от патриаршията, но под покровителството на католическата църква, той изтъква, че това са „две различни партии, които равномерно търсят доброто на нашия обичан народ”. И понеже счита, че разликата между тези две течения се свежда само до пътя, който са избрали за решаването на църковния въпрос, заявява: „ние уверяваме от сега, че ще почитами сичките ония, които не веруват, че ще могат да споделят нашите убеждения”. Между Цанков и католическата пропаганда в турската столица още с появата на българската уния се зараждат противоречия. Докато той я приема като средство за създаване на независима българска църква и затова пледира за национално духовенство, едва е ръкоположен Йосиф Соколски, и католическите мисионери пренебрегват обещанията, че униатите ще спазват източния си обред, и излизат с искане те да служат в униатската църква, Тези недвусмислени тенденции след сензационното изчезване на униатския архиепископ бързо прерастват в настояване за покатоличване на българите. Такава постановка е обаче твърде далеч от национално-политическата програма на Цанков. Като резултат на все по-задълбочаващия се конфликт в организирания през 1862 г.
към текста >>

0.80109715461731