Търсене в текстове за 'Изповядам'

Казва се: „Блажен е онзи человек, на когото Господ не вменява беззаконие и на когото в духа няма лъст... Рекох: Господу ще изповядам престъпленията си, и Ти си простил беззаконията на греха ми." За да се простят прегрешенията на човека, той трябва да се изповяда пред Господа и да не скрива греховете си.

Казва се: „Блажен е онзи человек, на когото Господ не вменява беззаконие и на когото в духа няма лъст... Рекох: Господу ще изповядам престъпленията си, и Ти си простил беззаконията на греха ми." За да се простят прегрешенията на човека, той трябва да се изповяда пред Господа и да не скрива греховете си.
Започва с думите: „На Тебе, Господи, уповавах, да не се посрамя във век, спаси ме с правдата си. В ръцете предавам духа си. Ти си ме избавил. Господи Боже на Истината... Колко голяма е Твоята благост, която си съхранил за онези: които Ти се боят, и която си направил на онези, които се на- деят на Тебе." В 32-ри псалом описва състоянието на онзи човек, на когото е простено престъплението. Казва се: „Блажен е онзи человек, на когото Господ не вменява беззаконие и на когото в духа няма лъст... Рекох: Господу ще изповядам престъпленията си, и Ти си простил беззаконията на греха ми." За да се простят прегрешенията на човека, той трябва да се изповяда пред Господа и да не скрива греховете си. И тогава Господ се обръща към такъв човек и казва: „Аз ще те вразумя и ще те науча пътя, по който трябва да ходиш. Ще те съветвам, връх тебе ще бъде окото ми." Тридесет и трети псалом е славословие към Господа за големите Му милости. След като описва величието, силата и творческата мощ на Бога, казва: „С милостта Господня е пълна земята. Със Словото Господне станаха небесата и с дигани- ето на устата Му всичкото им войнство.
към текста >>

Който победи, ще се облече така в бели дрехи; и Аз никога няма да излича името му от Книгата на Живота, но ще изповядам имего му пред Отца Си и пред Неговите ангели.

В Апокалипсиса е описана по следния начин: "До Ангела на Сардиската Църква пиши: Това казва Оня, Който има седемте Божии Духове и седемте Звезди: Зная твоите дела, че на име си жив, но си мъртъв. Бодърствай и закрепи останалото, което е близу до умиране; защото не намерих някои от твоите съвършени пред Моя Бог. Помни, прочее, какво си приел и какво си чул, и пази го, и покай се. И тъй, ако не бодърстваш, ще дойда като крадец; и няма да знаеш в кой час ще дойда връх тебе. Но имаш няколко души в Сардис, които не са осквернили дрехите си и ще ходят с Мене в бели дрехи, защото са достойни. Който победи, ще се облече така в бели дрехи; и Аз никога няма да излича името му от Книгата на Живота, но ще изповядам имего му пред Отца Си и пред Неговите ангели. Който има ухо, нека слуша, що говори Духът към Църквите." /3;1-6/. Всичко, което се казва за Църквата в Сардис, т.е. за Петата културна епоха, в която живеем, е пълно със значение. Но ще кажа само по няколко думи за основните положения. Така под седемте Духове Божии и седемте Звезди тук се подразбира целокупния човек, който се състои от седем принципа, които са проникнати от Христовия Принцип.
към текста >>

Една от основните му идеи е, че за да се освободим от психическите комплекси за малоценност, трябва сами да стигнем до истината за себе си и да я изповядаме.

Какво си, ти все още не знаеш." В този период срещнах Вено, когото младежите наричаха бате Крим. Вено впечатляваше с многостранната си култура и с особения подход към проблемите на младите хора, най-вече с умението да ги окуражава и стимулира към учение и работа. Около двадесет години бяхме с него било на екскурзии в планината, било на летния лагер на Бялото братство при Седемте рилски езера както и по много други поводи в София. От личния си опит с Вено зная, че той бе психолог и психотерапевт от съвършено нов тип. Една от основните му идеи е, че за да се освободим от психическите комплекси за малоценност, трябва сами да стигнем до истината за себе си и да я изповядаме. Много пъти е казвал, че по собствен, по вътрешен път трябва да узреем за истината и да се освободим от неистината. От беседите на Учителя знаем, че чуждите мисли идват отляво, а онези, на които можем да се доверим отдясно. Обстоятелството, че повечето от мислите и чувствата, които ни занимават, са чужди, показва, че търпим силни влияния, които много често са нездрави или нямат съществено значение за нас. Ако тези влияния наистина пречат да видим и осъзнаем истината за себе си, една от големите ни задачи е да познаем тяхната природа и ако е необходимо да се освободим от тях. Възможно ли е това, необходимо ли е и каква нагласа трябва да имаме към този проблем на тези въпроси ще се опитаме да потърсим отговор в тази книга.
към текста >>