Търсене в беседите за 'Идейност'

НАЧАЛО

КАТАЛОГ С БЕСЕДИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 19 резултата в 13 беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Музика и пеене – средство за тониране

Ако те нямат тази идейност, тия, сините очи, нищо не струват.
Тънките вежди трябва да произведат тази картина. А щом като произнесеш думите „тънки вежди“, и те представляват нещо слабо, безхарактерно, тези вежди нищо не означават. Ако в черните очи не виждаш дълбочина на чувствата, те нищо не струват. Какво означават сините очи? Нещо идейно, възвишено, каквото го има горе на небето. Ако те нямат тази идейност, тия, сините очи, нищо не струват. Всеки един символ – „черни“ или „сини“, трябва да има смисъл в себе си. То е музика! Следователно в поезията, когато поетите пишат, те сами се опровергават. Те трябва тъй да направят съчетанието, че идеята да изпъква. Сегашните поети, като описват нещо, трябва да опишат най-напред каква е идеята.
към беседата >>

2. Отношение на природните сили / Отношение на природните сили към човешката душа

В Божественото винаги има идейност, честност, справедливост, искреност — както към себе си, така и към окръжаващите.
Той може да изгуби сто милиона лева, но ако отново спечели един милион само, ще се счита щастлив човек. Следователно най-важно за човека е това, с което разполага в даден момент. Природата не търпи излишъци. Тя определя за всеки човек само толкова материя и енергия, колкото е нужна за растенето му. И тъй, дълбокото, силното, което взима участие в чувствата, мислите и постъпките ви, е Божественото начало у вас. В Божественото винаги има идейност, честност, справедливост, искреност — както към себе си, така и към окръжаващите. Всичко най-добро се крие в Божественото — и наука, и музика, и изкуство. За да изучавате вложеното в себе си, вие трябва да познавате математиката, защото тя се включва и в науката, и в музиката, и в изкуствата. За разрешаване на математическите проблеми се иска висок морален живот. Без този живот нищо не можете да постигнете. Съвременната наука се основава на онзи висок морал, който християнството поставя като почва, като обнова на живота.
към беседата >>

3. Млади и стари

Идейност, вътрешно сплотяване трябва да има във вас!
Миналата година вие говорихте за едно списание, и списанието дойде. Старите говориха за един вестник, и той дойде. Хубаво, „Житното зърно“ е посято, но трябва да израсте. И аз желая, щото това „Житно зърно“ да даде хубав плод. Туй трябва да се реализира. Идейност, вътрешно сплотяване трябва да има във вас! И тази идея трябва да я предадете и на другите младежи в провинцията, иначе ще се разделите. Има само един начин за приложение на идеите: ще кажеш и ще направиш! Ще кажеш и ще направиш извън времето и пространството – нищо повече! По това ще се отличавате. Постъпвате ли така, никой няма да ви осъжда.
към беседата >>

4. Добро и свобода

Да се остави човек на деца да го управляват, това говори за отсъствие на характер, на идейност.
Ако не сте господари на себе си, вие често ще се гневите, ще избухвате. Казвате: „Ще се разгневя, но поне ще се проявя.“ – Ако бутането на клавиша е проява на самия клавиш, прав сте. Обаче всяко бутане на един или на друг клавиш е проява на човека, който го бута, а не на самия клавиш. Начинът, по който човек свири на пианото, определя от една страна човешкия характер, а от друга – степента на неговата интелигентност. Като наблюдават разположението и състоянието на човека, висшите същества заключават дали сам човек свири на своето пиано, на струните на своя мозък, или се е оставил на други същества те да разполагат с него. Да се остави човек на деца да го управляват, това говори за отсъствие на характер, на идейност. Във всяко нещо, което човек предприема, трябва да има дълбока вътрешна идея. За да дойде до това положение, човек трябва да се стреми към Доброто като основа на неговия живот. Човек може да бъде свободен, самостоятелен само в Доброто. Вън от Доброто никаква свобода не съществува. Злото ограничава човека, а Доброто го освобождава.
към беседата >>

Безидейността води към остаряване.
Под думата младост разбирам, че човек трябва да работи, да учи, докато Божественото е в него. Когато Божественото начало в човека е пробудено, всеки му се радва, всеки го обича. Когато почвата е девствена, растенията растат и се развиват добре в нея. Щом почвата обеднее, растенията започват да вехнат – те нямат условия да се развиват добре. Като ученици, стремете се всяка сутрин или всеки ден да намирате в ума си поне по една нова идея. Безидейността води към остаряване. При това идеите ви трябва коренно да се различават една от друга. В разнообразието на идеите се крие красотата на живота. Божественият живот се отличава с разнообразие и изобилие, а човешкият – с еднообразие и оскъдност. Дойде ли човек до еднообразие и оскъдност, той трябва да направи стъпка напред и да мине в Божествения живот. Материализмът е област на човешкия свят.
към беседата >>

Някой път се заканяте: Аз тази, аз тъй ще я нарежа... това е безобразие, безхарактерност... безидейност. (втори вариант)
Не, проявявам се аз. Някой по-умен от мен ще съди доколко аз съм умен. Пианото ще определи моя характер, но същевременно и в единия, и в другия случай ще определи степента на моята интелигентност. По-висшите същества, като гледат вашето разположение, виждат кой свири на пианото ви, кой свири на вашия мозък, на вашите чувства. Някой път не си разположен, те се учат. Някой път се заканяте: Аз тази, аз тъй ще я нарежа... това е безобразие, безхарактерност... безидейност. Питам сега, туй произтича ли от една вътрешна идея? Ами не е ли същото, ако аз дойда с едно ножче и ви бодна в ръката, вие ходите, оплаквате се. Тази идея ваша ли е? Тя се дължи на моето ножче. Може ли вие да се хвалите с туй, че някой ви бутнал и направил един разрез върху ръката ви?
към втори вариант >>

5. Предназначение

Дето има идейност, там има и свобода.
Всеки може да пее и трябва да пее без да се обезсърчава. Понякога времето влияе върху гласа на човека – това нищо не значи. Дали вън е дъждовно, топло или студено, вие трябва да пеете. При пението голяма роля играе вдъхновението. Който пее, той трябва да бъде свободен, от никого да не се стеснява. Дето има идейност, там има и свобода. За да може човек да пее, той трябва да бъде свободен. Развитието на дарбите и способностите на човека зависят от разположението му към пеене и свирене. Като говоря за музика и пеене, аз ги разглеждам в широк смисъл. Под музика и пение в широк смисъл на думата се разбира всяка права мисъл, всяко право чувство. Всяка права мисъл и всяко право чувство представляват правилно съчетание на тонове.
към беседата >>

6. Ще оздравее

Ето защо, в живота се изисква вътрешна идейност, а не да се налагат хората един на друг, според обстоятелствата.
И ако ти се откажеш от Него заради мене, тогава и аз ще се откажа от тебе. Момата пък трябва да каже на своя възлюбен: заради мене ти не трябва да се откажеш от майка си и от баща си. Тази е идеалната любов между двама млади. Майката и бащата, от своя страна, трябва да кажат на двамата млади, че преди всичко, те трябва да останат верни на идеала, който Бог е вложил в душите им. Не кажат ли така, няма идеализъм в живота. Ето защо, в живота се изисква вътрешна идейност, а не да се налагат хората един на друг, според обстоятелствата. Само по този начин човек може да бъде здрав. Само по този начин ще има пълно разбиране между всички хора. Съвременните хора трябва да бъдат много внимателни в думите, в езика си. Говори ли човек, особено пред общество, той трябва да изпитва, да проверява думите си, да следи, каква сила и значение влага в тях. Защо? – Защото всяка дума може да се тълкува двояко.
към беседата >>

7. Да ви даде

Стани рано със зората, в това има идейност. (втори вариант)
Някои казват: „Събуди се за зората." Или: „Стани със зората." Или: „Стани, когато се зора пукне." Питам, зората пуква ли се? Това е поетичен израз. Стани със зората - това има смисъл. Тъй както става зората, стани и ти. Това е много хубав поетичен израз. Стани рано със зората, в това има идейност. Зората има вече един образ. Изразът „стани с пукването на зората" не е хубав. Пукването, пукотът, тази мисъл вече внася една дисхармония. Стани със зората. Нищо повече.
към втори вариант >>

8. Собственик и наемател / Отличителна черта на наемателя и собственика

Безидейността е символ на наемателя.
Щом мога да се ползвам от него, нищо повече не искам. От гледището на идеята за собственик и наемател, ние делим хората на две категории. По отношение на своя организъм, повечето хора са наематели, вследствие на което казват: Да си поживеем малко на земята! За какво друго ще мислим? – Това са безидейни хора. Безидейността е символ на наемателя. Значи, безидейността е качество само на наемателя, а идейността – на собственика. Под думата „собственик“ ние не разбираме частния собственик. Ние взимаме понятието „собственик“ в широк смисъл. Който се занимава с частната собственост, е наемател. Който се занимава със собствеността в широк смисъл на думата, е идеен човек.
към беседата >>

Значи, безидейността е качество само на наемателя, а идейността – на собственика.
От гледището на идеята за собственик и наемател, ние делим хората на две категории. По отношение на своя организъм, повечето хора са наематели, вследствие на което казват: Да си поживеем малко на земята! За какво друго ще мислим? – Това са безидейни хора. Безидейността е символ на наемателя. Значи, безидейността е качество само на наемателя, а идейността – на собственика. Под думата „собственик“ ние не разбираме частния собственик. Ние взимаме понятието „собственик“ в широк смисъл. Който се занимава с частната собственост, е наемател. Който се занимава със собствеността в широк смисъл на думата, е идеен човек. Ако една идея влиза в ума ви и не може да стане ваша собственост, да повдигне душата ви, тя не е истинска идея.
към беседата >>

Казвам, безидейността е символ на наемателите. (втори вариант)
Всеки човек, който не прави подобрение в своя организъм, той е наемател. Който не прави подобрение в своя ум, в своето сърце, ние го считаме за наемател. Казва, стига ми толкова, колкото имам, стига ми, че имам тази къща под наем. И тъй, хората, които сега живеят в телата си, някои са само наематели. Казват, същественото тук на земята е да си поживеем, повече не му мислим за другото. Казвам, безидейността е символ на наемателите. Всеки човек, който е наемател, той е безидеен човек. Безидейността е едно качество, едно свойство, една проява само на наемателите. А идейността е качество на собствениците. Ама не частната собственост, защото под думата “частна собственост” ние подразбираме един наемател. Онзи, който се занимава с въпроса за частната собственост, е наемател.
към втори вариант >>

Безидейността е едно качество, едно свойство, една проява само на наемателите. (втори вариант)
Казва, стига ми толкова, колкото имам, стига ми, че имам тази къща под наем. И тъй, хората, които сега живеят в телата си, някои са само наематели. Казват, същественото тук на земята е да си поживеем, повече не му мислим за другото. Казвам, безидейността е символ на наемателите. Всеки човек, който е наемател, той е безидеен човек. Безидейността е едно качество, едно свойство, една проява само на наемателите. А идейността е качество на собствениците. Ама не частната собственост, защото под думата “частна собственост” ние подразбираме един наемател. Онзи, който се занимава с въпроса за частната собственост, е наемател. А който се занимава със собствеността, той е идеен човек. Та казвам, и в науката, ако всяка една идея, която влиза във вас, и вие нямате една определена идея в дадения случай, тя не може да повдигне духа ви.
към втори вариант >>

А идейността е качество на собствениците. (втори вариант)
И тъй, хората, които сега живеят в телата си, някои са само наематели. Казват, същественото тук на земята е да си поживеем, повече не му мислим за другото. Казвам, безидейността е символ на наемателите. Всеки човек, който е наемател, той е безидеен човек. Безидейността е едно качество, едно свойство, една проява само на наемателите. А идейността е качество на собствениците. Ама не частната собственост, защото под думата “частна собственост” ние подразбираме един наемател. Онзи, който се занимава с въпроса за частната собственост, е наемател. А който се занимава със собствеността, той е идеен човек. Та казвам, и в науката, ако всяка една идея, която влиза във вас, и вие нямате една определена идея в дадения случай, тя не може да повдигне духа ви. Идеята не може да подигне духа.
към втори вариант >>

9. Функции на човешкия организъм / Природните функции на човека

А сега идейност трябва на света. (втори вариант)
Аз ви лансирам една идея, дето младите ще поправят света, ако цяло едно поколение, ако всички млади момци и моми кажат: “Ние няма да се женим, ние се отказваме да се женим така и кажат на старите или трябва да се наложи един нов ред и порядък в света, или ние се отказваме. Но такъв живот ние не искаме да живеем както вашия.” Сега всички казват: “Ние ще се женим.” Жени се, но не като роб. Това е робство. Като свободен се жени, пък най-после, като се женим, какво допринасяме на света? Ние поддържаме насилието. А сега идейност трябва на света. Питам, ако един женен мъж може да храни по закон една жена, защо един брат да не може да храни една сестра, без да се жени. Тя може да живее на единия край на света, той на другия, но да й помага. Защо да не може да й помага? Защо в неговото сърце или в нейното сърце да не е така въпросът? Така трябва да гледате.
към втори вариант >>

10. С огън и сол

Това е безидейност.
– Човешката душа желае нещо, което никой не може да й го даде. Например, положението на момата и на момъка при родителите е най-добро. Каквото пожелаят, родителите им го доставят. Въпреки това, все има нещо, което им липсва. Като видят, че и родителите не могат да ги задоволят, те напущат бащиния си дом и тръгват по света, да търсят своето щастие. Това е безидейност. Ако майката и бащата не могат да дадат на децата си това, което им липсва, никой не може да им го даде. Друг е въпросът, ако те напущат дома си, за да намерят Бога. Човешката душа търси любовта, т.е. Бога. Домът представя условията за развиване на индивидуалната душа, а народът – условия за развиване на дома. Народът е по-голяма единица от дома и от човека.
към беседата >>

11. Кибритени клечки

Тъй както развивам въпроса, всичката идейност на молитвата изчезва.
Но има един процес на дишането. Питам сега: Ангелите молят ли се както хората? За тях казват, че ангелите поднасяли човешките молитви, както тамяна поднасят на огън, да дими. За тях нашите молитви са дим, който поднасят пред Господа да кадят. Като турят в кадилницата нашите молитви са тамян и като минават през този огън се опитва доколко молитвата е съществена. Тъй както развивам въпроса, всичката идейност на молитвата изчезва. Представете си, че ти се молиш, но сърцето ти има някакво користолюбие. Вие се молите понякой път; и религиозни хора има, които като се молят са много тщестлавни. Молят се високо, за да ги чуят. После, разправят се, много тщеславни са, много горделиви са религиозните хора. Той казва: „Три часа съм се молил“.
към беседата >>

12. Основни положения на живота

Идейността е акумулиране на енергиите.
Ако нямате една здрава идея, не може да акумулирате енергията. Идеите са акумулатори на енергията. Ако искаш ти да акумулираш известна енергия, ти трябва да имаш една основна идея. Казвате, че идейният живот не струвал. Онзи идеен живот, който не може да акумулира енергиите, той не е идеен живот. Идейността е акумулиране на енергиите. Идейни хора трябва да има в света. После ще дойдат другите хора, които трябва да се проявят. Та казвам сега: Енергията, която се е насъбрала във вас, как ще я проявите? Как ще образувате права линия? Да допуснем, че имате пет точки.
към беседата >>

13. Нагоре и напред

Това е безидейност.
Да допуснем, че вие сте неразположен. Гледаш песимистично на нещата. Как ще пееш тогава? Я ми изпейте тези думи: „Мрачно аз гледам на живота.“ С кой тон ще започнете тия думи (Учителят пее: ) – „Мрачно аз гледам на живота.“ (Два пъти) „Моето слънце още не е изгряло, но като изгрее моето слънце, аз ще гледам светло на живота.“ Че слънцето иде сега. А пък вие казвате: „Мрачно аз гледам на живота.“ Мрачно гледаш, щом нямаш идея. Това е безидейност. Ще пеете, ще съзнавате, че ще гледате светло на живота, като изгрее слънцето ви. Тогаз въпросът е вече разрешен. Ти казваш: „Аз изгубих вече вярата си в Бога.“ Какво значи да изгубиш вярата си в Бога? В Бога ти не си изгубил вярата си, но си изгубил вярата си в някой човек. Бащата, когато изгуби любовта си към синовете си, той изгубва любовта си към Бога.
към беседата >>

2.3896210193634