Търсене в текстове за 'Идейност'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 29 резултата в 24 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Стихове - Х. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

на едно цвете може да е механическа работа, а може да се внесе в нея и идейност.
Детето ще се възпитава всред самата природа, в най-интимно общение с нея. Свързването на детето с вътрешния живот на природата ще действува дълбоко възпитателно върху него; това е необходимо условие за разцъфтяване на душата му. Учителят трябва да разполага с онези методи, чрез които ще спомогне да се свърже детето с живота, който е зад мира на формите! Тогаз в най-простата работа всред природата ще се внесе по-висш смисъл. Поливането напр. на едно цвете може да е механическа работа, а може да се внесе в нея и идейност. И тази идейност ще разцъфти детските заложби! ЗАКЛЮЧЕНИЕ Днес е епохата, когато се събужда това ново съзнание. Духовната вълна, която днес се разлива по цялото земно кълбо, не е случайно явление, а е във връзка със законите на развитието. Защото човек днес е достигнал до една такава фаза в своето развитие, че се събуждат по-дълбоките сили в човека. Става разширение на човешкото съзнание.
към текста >>

И тази идейност ще разцъфти детските заложби!
Свързването на детето с вътрешния живот на природата ще действува дълбоко възпитателно върху него; това е необходимо условие за разцъфтяване на душата му. Учителят трябва да разполага с онези методи, чрез които ще спомогне да се свърже детето с живота, който е зад мира на формите! Тогаз в най-простата работа всред природата ще се внесе по-висш смисъл. Поливането напр. на едно цвете може да е механическа работа, а може да се внесе в нея и идейност. И тази идейност ще разцъфти детските заложби! ЗАКЛЮЧЕНИЕ Днес е епохата, когато се събужда това ново съзнание. Духовната вълна, която днес се разлива по цялото земно кълбо, не е случайно явление, а е във връзка със законите на развитието. Защото човек днес е достигнал до една такава фаза в своето развитие, че се събуждат по-дълбоките сили в човека. Става разширение на човешкото съзнание. Чрез това човек ще стане способен на едно ново разбиране на живота.
към текста >>

2. ДУШАТА НА ЦВЕТЯТА - Морис Метерлинк Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Трябва да се внесе идейност в тая дейност.
Трябва да се влее в него духовен елемент, живот. Днес учениците късат цветята на екскурзия, изучават ги откъснати в клас и пр. Растенията трябва да се изучават всред самата природа и то с онова любовно живо чувство, което ще свърже учениците с вътрешния живот на природата; и тогаз те ще получат от нея нещо, което ще даде голям тласък на тяхното развитие. Детето трябва да работи всред природата: да отглежда цветя, плодни дръвчета, зеленчуци и пр. Но ако тая работа се върши механично, няма да има онова възпитателно значение. Трябва да се внесе идейност в тая дейност. Детето трябва да дойде до интуитивно долавяне на разумното, което работи зад видимите форми на природата. Учителят казва: „Човек не може да даде на другите извън това, което има". Учителите не могат да дадат на учениците това, което сами нямат. Те колкото и увлекателно да приказват, могат да дадат само от това, което имат проявено в себе си. Ето защо сами те трябва да имат това ново отношение към природата, трябва да го преживеят, за да могат да въведат учениците в свещения храм на природата.
към текста >>

3. Книжнина Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

При правилно развитие младежът остава верен на онази идейност, която заговорва в душата му през третия период (от 14 до 21 година}.
Защото през този период съзнанието му е в по близки връзки с Божествения свят; импулсът, който чувствува, иде отгоре. И този импулс трябва да се подхранва, за да се развива правилно. Най-важното е, човек да остане за винаги верен на това, което му се шепне от вътре през този период. По-после, когато някои навлизат всред механизирания днешен живот, не чуват вече този вътрешен глас. който им говори за „новото". При правилно развитие младежът остава верен на онази идейност, която заговорва в душата му през третия период (от 14 до 21 година}. Трябва да се постави младежа в контакт с новите идеи, с тези идеи, които ще докарат новата култура.
към текста >>

4. Практически окултизъм – А. Бертоли Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Когато с такива разбирания съзерцаваме слънчев изгрев, ние в съзнанието си ще се издигнем до тези същества, които регулират тези природни процеси, ще се стараем да се издигнем до това поле, в което работи тяхното съзнание, да почувствуваме тяхната любов, тяхната идейност.
Изявлението на разумност съставлява висшата красота, в която и да е област на живота, Когато изучим разумните сили, които проникват цялата природа, ще схванем, че във всичко това, което виждаме около нас, е изразена любовта на същества, чието съзнание работи в едно поле, далеч по-високо от човешкото. Ще схванем, че върху любовта се крепи животът на цялото битие. По-силните помагат на по-слабите, по-горните на по-долните. Това е принципът, който прониква цялото битие. Любовта, жертвата са най-великият фактор за еволюцията. Когато с такива разбирания съзерцаваме слънчев изгрев, ние в съзнанието си ще се издигнем до тези същества, които регулират тези природни процеси, ще се стараем да се издигнем до това поле, в което работи тяхното съзнание, да почувствуваме тяхната любов, тяхната идейност. Каква благодарност поражда тогаз в нас това, което гледаме около нас, благодарност за всичко това, което тези същества правят заради нас! Но същото не е ли и с всяко друго явление в природата, напр. залез слънце? Спущането на пламтящото кълбо под хоризонта пак ни наумява за тези разумни сили, които регулират така природните процеси, за да доставят нам и другите природни царства условия, годни за развитие, за проява на божествените заложби, скрити в нас! Те чертаят планове, които реализират в течение на милиони години!
към текста >>

5. ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗЪМ-А.БЕРТОЛИ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Всяка механична работа заглушава вътрешните ни сили, а всяка идейност в работата ги разцъфтява.
И те ще дадат по-изобилен и по-добър плод. Ние мислим, че не намира отглас нашата любов към тях! Не. любовта ни намира отглас в тях; те я чувствуват и отговарят. Отношението ни към растенията при отглеждането им днес е повече механично. По този начин трудът се механизира, а това механизиране изсушава вътрешните ни сили; те заглъхват. Всяка механична работа заглушава вътрешните ни сили, а всяка идейност в работата ги разцъфтява. Новото направление на труда ще внесе идейност и тук. Това ще се отрази върху самите растения. По този начин нашето повдигане ще повдигне и другите природни царства. * * * "Когато придобием любовта, ще работим, както Бог работи." "Ако съм един слуга, то това е почтена работа, ако Бог е с мен. Ако съм слуга, учен, поет, ако божественото е с мен, тази работа се освещава.
към текста >>

Новото направление на труда ще внесе идейност и тук.
Ние мислим, че не намира отглас нашата любов към тях! Не. любовта ни намира отглас в тях; те я чувствуват и отговарят. Отношението ни към растенията при отглеждането им днес е повече механично. По този начин трудът се механизира, а това механизиране изсушава вътрешните ни сили; те заглъхват. Всяка механична работа заглушава вътрешните ни сили, а всяка идейност в работата ги разцъфтява. Новото направление на труда ще внесе идейност и тук. Това ще се отрази върху самите растения. По този начин нашето повдигане ще повдигне и другите природни царства. * * * "Когато придобием любовта, ще работим, както Бог работи." "Ако съм един слуга, то това е почтена работа, ако Бог е с мен. Ако съм слуга, учен, поет, ако божественото е с мен, тази работа се освещава. Ако лекарската работа за един лекар е професия, само за да изкара своята прехрана, тогава по какво се отличава неговата работа от най-обикновената работа?
към текста >>

6. В ШЕСТИЯ ДЕН - А. Т. Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Колкото повече тая активност е проникната от идейност и морални импулси, толкоз по-плодотворен ще бъде притокът на космичните сили в организма.
Има и едно средно хранене - чрез дишането. При храносмилането се разрушават веществата, при което се освобождават етерните строителни сили, които се възприемат от етерното тяло на човека. От друга страна чрез мозъка и сетивата се възприемат космичните сили, които идат отвън. Те пак се възприемат от етерното тяло на човека. Приемането им не става пасивно от етерното тяло; тяхното приемане зависи от активността на етерното тяло. Колкото повече тая активност е проникната от идейност и морални импулси, толкоз по-плодотворен ще бъде притокът на космичните сили в организма. Космичните сили, приети в организма, въздействуват до самата материя на организма. Храненето може да бъде един духовен акт и в бъдещето ще се одухотвори. За да изуча по-дълбоките страни на храненето, предприех ред опити. Опити с житни зърна Житни зърна поставих в съд с чиста дестилирана вода. Този съд потопих в друг съд с разтвор от мозъчно вещество.
към текста >>

7. СЪРЦЕТО-GEORG NORDMANN Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Този пример ни показва от какво грамадно значение е, когато подрастващият човек има щастието да вижда около себе си идейни, чисти, благородни души, които със своята любов и идейност да подхранват възвишеното, божественото у младежа, за да може той после да стане един от работниците на новото.
Роден е на 28 март 1842 година в един часа сутринта в Париж. Като младеж следвал в лицея в Метре. Следването в този лицей е важен период в живота му и е имало грамадно влияние върху посоката на цялата му по-нататъшна дейност. Това следване е важно главно поради дълбокото, благотворното влияние, което е упражнил върху него учителят Мец, който може да се нарече истински негов духовен баща. Със своите разговори, идеи, подтици, насърчения и посочване пътя към идейното, чистото, възвишеното, Мец е разпалил, съживил красивите заложби на Сент Ив. Този пример ни показва от какво грамадно значение е, когато подрастващият човек има щастието да вижда около себе си идейни, чисти, благородни души, които със своята любов и идейност да подхранват възвишеното, божественото у младежа, за да може той после да стане един от работниците на новото. След завършването на лицея, Сент Ив постъпва в морско медицинско училище, но поради заболяване го напуща и се заселва на остров Джереай, място на политическите емигранти през време на втората империя. Мец му препоръчва да чете Фабр Д'Оливе, един от дълбоките френски окултисти, който е особено известен с книгата си „Възстановеният еврейски език", в която той разглежда първите десет глави от „Битието". Сент Ив с жар и вътрешно прозрение чете Фабр Д'Оливе и у него е вече запален онзи стремеж към дълбоката мъдрост на великата божествена наука. След френско-пруската война в 1870/71 година, той се прибира в Париж и постъпва на служба в едно министерство, но по това време той преживява ред нещастия: майка му, брат му, духовният му ръководител Мец се преселват отвъд. Това са най-мрачните може би моменти от живота му.
към текста >>

8. КНИГОПИС Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

За да се насърчи идейността в училището, нужни са идейници учители и съвсем нови учебни програми.
Като говори за разните реакционни методи на просветното министерство в някои режими, авторът изтъква необходимостта от внасяне на идеен живот и по-напредничави принципи в училището. И накрая казва, че българският народ иска свободно културно развитие и идейници учители. Той препоръчва на хората, които ръководят просветната политика да отварят широко вратите за свободната мисъл и да вземат за свои другари при съставяне на програми и правилници не угодливите безидейници и закостенели бюрократи, а хора, с които може би не винаги биха били съгласни, но които поне свободно могат да бранят идеите си. Тези мисли не са само на „Литературен глас", те са мисли, те са желания на всички идейни, напредничави хора у нас. Днес само слепите не могат да видят, че вече съвсем нов дух навлиза във всички области на културата, че старото вече проявява признаци на израждане и залез. За да се насърчи идейността в училището, нужни са идейници учители и съвсем нови учебни програми. Човешката природа има дълбоки заложби, има една красива вътрешна страна, която може да се събуди само при едно природосъобразно възпитание. Но преди всичко трябва да се изучи човешкото естество и законите, по които се развива и това знание трябва да легне в основите на новото училище. И когато се приложат тези нови методи, ще се разцъфти идейният живот в училището. Тогаз училището ще вади хора на новата епоха, строители на новата култура, работници за един красив свят. Нужно е коренно преустройство на сегашната учебно-възпитателна система, коренна ревизия на просветната политика и работа за „Новото училище".
към текста >>

9. РЪЦЕТЕ НА ИГНАЦ ПАДАРЕВСКИ И РАМЗЕЙ МАКДОНАЛД Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Разбира се, първоначалното училище и прогимназията ще трябва да подготвят почвата за тая висша идейност, която трябва да закипи в гимназията.
Ней предстои да влее една нова духовна струя в общочовешката култура и тая нова струя ще издигне принципа на любовта и жертвата! Всички по-напреднали души на човечеството, елитът на човечеството, ще почнат да се раждат в славянската раса. И там трябва да се дадат най-благоприятните условия, за да могат да проявят ценните заложби, с които идат! За да може и този народ, като член на славянското семейство да изпълни своята важна мисия, трябва особено внимание да се обърне на подрастващото поколение, и да се направи всичко възможно за вливане на интензивен идеен живот в гимназиите. Трябва да се създадат всички благоприятни условия за неговото насърчение и подхранване. Разбира се, първоначалното училище и прогимназията ще трябва да подготвят почвата за тая висша идейност, която трябва да закипи в гимназията. Разбира се, там ще се работи съобразно силите, които през този период се събуждат в детската природа. Там ще се употребяват съвсем други методи: Там ще се действува не толкова на логичните способности на ученика, а ще се работи главно с красиви притчи, символи, образи, за да може по този именно път да се дойде през този период до схващане на разумното в света! Когато се работи по този начин, от гимназиите ще излизат работници, строители на една нова култура на човещина. И те ще работят пламенно, с вдъхновение. В сърцето им ще гори огънят на високия идеал.
към текста >>

10. ДЕСЕТ ГОДИНИ ЖИТНО ЗЪРНО - Д-Р Е.К. Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Каква идейност!
Преди срещата има обща вечеря. Каква красива обстановка! Обща трапеза. Храната е красива - тя е чисто вегетарианска. Всички тия селяни - братя и сестри - са вегетарианци. Каква идейност! Какво желание да въплътят в живота си най-идейното и възвишеното! Този народ има духовни заложби, голямо духовно търсене кипи в неговите недра! Нека оценим силите, които се крият в народната душа! Село Тополица доказва това! Но този народ е много трезвен и далновиден - идеята, за която той трябва да отвори душата си, трябва да бъде не фиктивна, а да отговаря на една реалност!
към текста >>

11. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

В новия туризъм се внася една висока идейност.
Лицата им са радостни и светли. Това не е ли предчувствие за красивия свят, който утрешният ден ти носи? Стана дума за величествената картина пред нас. Учителят каза: – Това е грандиозен строеж! Милиони години са работили тук напреднали Същества по един велик план! В новия туризъм се внася една висока идейност. Планината е място за учене и работа. И работата, която правим тук, има и вътрешна страна. Един природен закон гласи: Всичко, каквото правиш вън, събужда аналогичен процес и в съзнанието. Когато чистиш и украсяваш извора вън, ти с това даваш възможност и изворите в глъбините на твоето естество да протекат. Когато нареждаш нещата вън, това с един алхимичен процес внася ред и в света на твоите мисли, чувства и постъпки.
към текста >>

12. DU MAITRE - IDEES DIVINES ET HUMAINES Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

С каква висока хуманност и идейност е проникнато това стихотворение!
Но той е работил и в областта на белетристиката с двата тома разкази: "Искри" и "Златни капки", както и в областта на драмата – с драмата: "Изпуснати хора", която се е играла на някои места в страната с успех. Настоящата сбирка съдържа 92 стихотворения и е разделена на 5 отдела: Песни, Горски дух, Борба и примирение, Пречупен меч и Озарение. Както всички негови досегашни трудове, тъй и настоящият, са проникнати от духа на новото, изгряващото в днешната култура, проникнати са с голяма любов към живота, към човека, към всичко живо и с надежда за светлите дни, които идат за човечеството след изминаването на тъмната нощ. В стихотворението "Пречупено борче" се описва тъгата на цялата природа за пречупения бор. Колко жали гората за този бор, отсечен от ръката на човека! С каква висока хуманност и идейност е проникнато това стихотворение! От подобен род е и стихотворението "Ела", в което се описва, как лицето, което отсякло елата, умира при падането на елата върху него. Това е загатване за оня великия закон в природата, според който всяко унищожение на живот докарва страдания на самия човек. В "Пустогоре" поетът описва, що е преживял в тишината на гората. Той там се чувствува като в храм, изпълнен е с свещено чувство. Той чувствува общение в този момент с Великото, което работи в цялата природа.
към текста >>

13. КОСМИЧНАТА ПРОЛЕТ БОЯН БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

прегърнали и поставили като основа на живота чистата, висша идейност.
Безспорно, обществото с всичкия си порядък, колективни удоволствия и бавен механически развой, действува върху отделния човек, още от люлката до смъртта му, твърде приспивателно, твърде зловредно. У малките се явява желанието да подражават на големите, у юношите на възрастните, а у възрастните на състоятелните, на високопоставените. Така се създава в отделния човек безразличието към хубавото, благородното, напредничавото в живота. По този начин, чрез въздействието на самото общество се затъпява още от рано онова естествено предразположение в човека да бъде деен и да възприема и работи за хубавото, идейното, възвишеното. Във връзка с това ние мислим, че истински идейни и творчески хора остават само тези, които от ранни младини, в своя радостен копнеж към истина и красота, са. прегърнали и поставили като основа на живота чистата, висша идейност. Тия хора остават вечно млади, с дейно участие във всичко, що поставя живота на основата на „високия идеал", на творчеството и доброто. Стремежът към по-големи удоволствия отнема силите на човека и го прави груб материалист. Каква мисъл, какви чувства и светли желания ще се събудят в такъв човек. У него мисълта е насочена към наслажденията и счита всичко извън тях за заблуждение и глупост. Това е двигателната философия на съвременния свят.
към текста >>

14. БЪДЕТЕ СЪВЪРШЕНИ - Д-Р Е. К. Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Ето, по тоя начин ние се убеждаваме, че народите се оформят преди всичко духовно, а после биологически, тъй като ние вярваме, че биологичното оформяне е един вторичен процес, един материализиран израз на дадена идейност.
Това понятие изразява преди всичко една психология, една особеност в духовната структура на човека. Като кажат французин, преди всичко ние си представяме човек с едни или други привички и със специфична отзивчивост към дадени феномени в живота. Французин — това е обликът на един темперамент, на един жест, на един поглед. Французин — това понятие крие в себе си отношението на човека към свободата, към гражданските права, към темпа на живота и културата. Тия качества на французина са най-очебийни, най-съществени при неговото определяне, защото за някой друг човек, който не е французин, ние казваме „прилича на французин", стига той да проявява черти и отношения, характерни на тая нация. Ето, по тоя начин ние се убеждаваме, че народите се оформят преди всичко духовно, а после биологически, тъй като ние вярваме, че биологичното оформяне е един вторичен процес, един материализиран израз на дадена идейност. Ако е вярно, че шията на жирафа е станала дълга за това, защото той трябва, поради липса на други възможности, да си взема храната от високо, защо да не е вярно това, че еднаквите отношения на дадена група хора, еднаквите психологически и нравствени виждания да не създадат един специфичен тип. Ние твърдим, че в тоя свят, преди всичко, се оформя идейната, а после материалната структура. Една сграда е израз на една идея. Ние никога не се съгласяваме, че идеята за масите, стремежа на линиите и съчетанието на плоскостите са родили идеята, след като сградата е била построена. Щом всяко нещо в света е плод на хрумване, щом всяка форма е въплъщение и израз на никаква мисъл или чувство, ние ще се приобщим към схващането, че и телесната структура е плод на едно първично психологическо оформяване.
към текста >>

15. КАЛТА И ДИХАНИЕТО - G. Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Изгрява нова епоха, ново време на по-голяма светлина, на по-висша идейност и човечност (най-малко в разбирането), всякога, когато велик Учител се яви всред хората.
Както всеки човек в своя личен живот минава през редица страдания, кризи и изпитания и търси избавление, така и всеки народ, па и цялото човечество минава през дни на големи изпитания. Тогава се явява една масова нужда от един Светъл, мощен Дух, Който да поведе човечеството напред към светли бъднини. Истина е, без разлика дали някой вярва или не, че през разни важни времена от историята на човечеството са се явявали велики Учители и Просветители. Тяхното идване се ознаменува от цяла творческа и динамична епоха. Нови принципи, нови идеали, нов начин на живот, нов светоглед се дава в такива времена на човечеството. Изгрява нова епоха, ново време на по-голяма светлина, на по-висша идейност и човечност (най-малко в разбирането), всякога, когато велик Учител се яви всред хората. А що са великите Учители на човечеството, ако не неразделна Същност от Духа на Христа, на Спасителя! — Той идва много пъти, но хората не Го познават и не Го разбират, и... не Го приемат. Идеите, обаче, които е донесъл, остават. И те движат света и хората напред към съвършенство. Неусетни претворби стават с хората, с народите от всички краища на земята, когато Божието благословение ги посети.
към текста >>

— Единният Учител през всички времена, когато в дни на безпътица и безидейност посети земята и хората.
И те движат света и хората напред към съвършенство. Неусетни претворби стават с хората, с народите от всички краища на земята, когато Божието благословение ги посети. Това са епохални дни. Те отпосле се разбират и виждат, ала тези епохи и тези явявания на световните Учители са брънки от неведом план в развитието на човечеството. Все по-велик и по-съвършен се явява Духът на Спасителя, на Христа, на Учителя. — Единният Учител през всички времена, когато в дни на безпътица и безидейност посети земята и хората. Той е все същият и все по-нов и по-нов, винаги далеч и далеч пред времето си. Затова този Дух на Истината е пътепоказател, Светлина в пътя. Учителят, Учителите се явяват от време на време на земята, за да помогнат и просветят човеците. Това е безсъмнен факт. Но човек не трябва да чака спасение отвън.
към текста >>

16. Три писма на Учителя до ученици Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Учителят е знаел, че реализирането на тази идея ще улесни създаването на едни нови отношения, основани на чистота, идейност и любов.
ОБЩИЯТ ЖИВОТ Одобрявайки желанието на учениците да се създаде братско селище край София, Учителят е дал възможност да се прояви един нов лъч, един нов метод в духовното им израстване - методът на общият живот. Учителят е знаел, че реализирането на тази идея ще улесни създаването на едни нови отношения, основани на чистота, идейност и любов. И действително, селището на Изгрева е било проект за едно духовно семейство Реализаторите са носели дълбоко в душите си идеите на Новото Учение и са се стремили да ги приложат в своя общ братски живот. Новото човечество Основната идея на новото учение е братството. Братството трябва да се приложи вътре в домовете. Майките и бащите ни дават първият закон, на който трябва да се подчиняваме. Ако живеете тъй както живеят в една къща родителите и децата, ако живеете тъй както живеят помежду си братята и сестрите, вие сте на правия път.
към текста >>

17. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 10 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Преди да пристъпи към четене на беседата, сестрата се обърна към присъстващите със следните няколко думи: „Ученикът на Бялото Братство трябва да се отличава с една широка и пламенна идейност.
обед имахме тук добре посетено публично събрание, на което се чете беседата „Високият Идеал“ от Учителя. С тази задача бе натоварена сестрата Магдалина Де Пита, една от ревностните и неуморни ученички на тукашното братство. Няколко дена преди събранието се дадоха съобщения за него в тукашните вестници. В определеното време салона бе препълнен с посетители. Изпяха се няколко от песните на Братството, показан бе след това пред всички портрета на Учителя, който бе посрещнат с голям интерес и симпатия. Преди да пристъпи към четене на беседата, сестрата се обърна към присъстващите със следните няколко думи: „Ученикът на Бялото Братство трябва да се отличава с една широка и пламенна идейност. Той всякога трябва да бъде готов да посрещне, изучава и изследва всяко едно движение, школа или философия. Никое от тях не трябва да бъде пренебрегнато от него, защото всички те влизат като съставни части на пълната Истина. А кой би могъл днес да се похвали, че притежава сам тази истина? Има толкова хиляди години откак съществува човечеството, а колко още ще минат, до като се придобие тя? Ето защо, аз мисля, че всички ние трябва да имаме една голяма толерантност и един светъл ум, без никакви предразсъдъци и предубеждения.
към текста >>

18. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 176 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тя се отваря, когато види безкористие и идейност.
Отначало храна им носят само семейства та на братството. После постепенно цялото село почва да носи. От всички къщи изобилно се пращат за работниците хляб, гозби, плодове и пр. Народната душа заговорва! Тя е девствена почва, криеща красиви заложби, мощни сили. Тя се отваря, когато види безкористие и идейност. Често се натрупват на ден по 50 и повече хляба — от големите селски хлябове! Всеки ден се пращат по десетина баници и пр. Няма какво да се прави с всичко това! Каква радостна готовност за жертва! По свой почин всички се притичват да помагат с труд.
към текста >>

19. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 184 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Колкото повече тая активност е проникната от идейност и морални импулси, толкоз по плодотворен ще бъде притокът на космичните сили в организма.
3) Има и едно средно хранене — чрез дишането. При храносмилането се разрушават веществата, при което се освобождава г етерните строителни сили, които се възприемат от етерното тяло на човека. От друга страна чрез мозъка и сетивата се възприемат космичните сили, които идат а вън. Те пак се възприемат от етерното тяло на човека. Приемането им не става пасивно от етерното тяло; то зависи от активността на етерното тяло. Колкото повече тая активност е проникната от идейност и морални импулси, толкоз по плодотворен ще бъде притокът на космичните сили в организма. Космичните сили, приети в организъма, въздействат до самата материя на организма. Храненето може да бъде един духовен акт и в бъдещето ще се одухотвори. За да изуча по-дълбоките страни на храненето, предприех ред опити. Опити с житни зърна Житни зърна поставих в съд с чиста дестилирана вода. Този съд потопих в друг съд с разтвор от мозъчно вещество.
към текста >>

20. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 235 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тия хора, въпреки тяхната външна, видима идейност или религиозност, са застанали като омагьосани в своите догми и формули, замръзнали са в едно положение, и като че ли не искат да се движат напред.
Японците пред Нанкинг. След завземането на Шанхай, главният търговски град, вратата на Китай - с 3 милиона жители, японците са днес вече пред вратите на Нанкинг — столицата на централното правителство в днешния Китай. Жетвата е голяма... (пътни бележки) „Жетвата е голяма, а жетварите са малко“ Xристос Когато човек излезе от затворения кръг, в който обикновено се движи и се опита да влезе в непосредствен досег с по-широки кръгове от народа, първото силно впечатление, което всецяло го обхваща, е това, че има безбройно число будни души, които са застанали на прага на новото, дирят новото, жадуват за него, но няма кой да ги упъти, няма кой да им посочи истинска светлина, няма кой да ги поведе в правия път. Често, почти винаги дори, тия хора, търсейки и стремейки се към новото, към истинското, реалното, се заблуждават от различни фалшиви идеали и схващания, отклоняват се и вървят по какви ли не лъжливи пътища. И често, много често, те спират в една точка завъртат се в един омагьосан кръг на тесни, закостенели, фанатични разбирания и живот, и там повече или по-малко безплодно изразходват своите духовни сили, докато първичния импулс в душата им за търсене на истината съвършено замре, не можейки да черпи живот и да се проявява в тесните рамки на веднъж възприетите схващания. Тия хора, въпреки тяхната външна, видима идейност или религиозност, са застанали като омагьосани в своите догми и формули, замръзнали са в едно положение, и като че ли не искат да се движат напред. В състоянието, в което те се намират, те не допускат и като че ли не могат да допуснат, че има нещо повече от това, което те знаят, че има една по-голяма светлина от тая, която те са придобили, че има един по прав, по-резултатен път, от тоя, по който те вървят. Комунисти, толстоисти и анархисти, евангелисти, адвентисти и петдесятници, православни, католици и дори окултисти, вярващи и безбожници, материалисти и спиритуалисти, са спрели пред прага на Новото, пред прага на истински великото, истински мощното и безграничното, което може да им даде живия хляб и живата светлина за душите и умовете им и което, същевременно, единствено може да превърне и настоящия земен живот в райска градина, в която има условия за живот и за всестранно развитие на всички. Тия хора са спрели. Те не искат или не могат да направят съдбоносната крачка, която ще разшири мирогледа им, ще ги изведе от ограничението и вцепенението, ще им разкрие нови, безкрайни хоризонти за живот и творчество, ще ги озари с неподозирана дотогава светлина. И колко голямо е тяхното нещастие: да се намират пред хляба и водата на живота, но да не смеят, да не могат, като хипнотизирани, да протегнат ръка и да утолят глада и жаждата на душата си.
към текста >>

21. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 276 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Неделчева Книжнина Хроника УСТОЙЧИВИ ВРЪЗКИ МЕЖДУ НАРОДИТЕ Може би никъде не изпъква така ярко безидейността, безпринципността на човешките разбирания, както в политиката, особено международната.
(из неделната беседа – 16 април 1939 г.) Душата. Из книгата „Учителят говори“ – Георги Радев Разнообразието като елемент на човешкото развитие – Н. Неделчева Астрология. (продължение от бр. 242) – Влад Пашов Защо е необходимо да се молим Н. Неделчева Книжнина Хроника УСТОЙЧИВИ ВРЪЗКИ МЕЖДУ НАРОДИТЕ Може би никъде не изпъква така ярко безидейността, безпринципността на човешките разбирания, както в политиката, особено международната. Държави, които до вчера са били неприязнено настроени една към друга или най малко равнодушни, между които е зеела пропаст уж поради идеологични различия, поради нееднаквост в политическия строй, днес се сближават и търсят да си сътрудничат, въпреки различията. Какво кара тия държави да пренебрегнат своите непримирими божем идеологични позиции, за да потърсят сближение и сътрудничество? Дали съзнанието, че тия различия не са в края на краищата тъй непримирими, че народите трябва да преодолеят своите вражди, да потърсят мирен начин за разрешаване на спорните въпроси помежду си и да си съдействат, зачитайки своите интереси? Ни най-малко. Оня потик, който ги кара да потърсят сближение, далеч не е взаимното разбиране и симпатия, искреното желание за примиряване и сътрудничество.
към текста >>

22. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Храната (идеи-душевни, нервни- чувства, дела-физически) минава през съзнанието-ума, сърце-чувствата, тялото-материята и като се пречисти и разчлени, материята се дематериализира, посредством процеса на „живота“ (докато зърното не изгние, не може да даде плод!) и освобождава идеята, тя отива в хармония (унисон) или в дисхармония с основната идея на индивида („характер“) и нейната равнодействуваща се проява като: идейност-мироглед, дейност- живот, характер-качества (чувства). 5.
защото трябва голямо количество материализирани идеи (храна и пр.), за да даде мислената енергия. По окултни начини тя може да бъде черпена направо от мировата вълна-енергия. Как? — посредством некой „Път“. 3. Идейната енергия (мисловната) се превръща в нервна, а нервната във физическа. По равноценно количество, бихме могли да наречем едната златна, сребърна и медна (значи, еднакви количества, разни цени). 4. Храната (идеи-душевни, нервни- чувства, дела-физически) минава през съзнанието-ума, сърце-чувствата, тялото-материята и като се пречисти и разчлени, материята се дематериализира, посредством процеса на „живота“ (докато зърното не изгние, не може да даде плод!) и освобождава идеята, тя отива в хармония (унисон) или в дисхармония с основната идея на индивида („характер“) и нейната равнодействуваща се проява като: идейност-мироглед, дейност- живот, характер-качества (чувства). 5. Компромисните идеи (неутрализирани, а не унищожени поради безсилието на основната: характер, дейност, идейност, която е колеблива и се отразява върху индивида) тия неутрални идеи се конкретизират във вид на натрупване или затлъстяване - и когато основната идея стане по-слаба, те почват да се проявяват и дематериализират, индивидът се свързва със старата основна идея: „лошо“ чувство, болест, грях. 6. По някога тия запаси (неутрални идеи) може да дадат „полезна“ дейност друг път „вредна“ — ще зависи всецяло от основната идея, на която те ще се добавят, ако има воля — съзнание или извадят, според възможностите — Карма. 7. Трупането конкретизирани идеи (напълняване, затлъстяване и пр.) е неминуем резултат от невежество — желание да се разполага с излишни сили, а също и от незнание да се оперира на друго, освен на физическото поле. Ако бихме знаели бързото превръщане на идеите (не бавното чрез храна, лекарства и бавен „режим“), а посредством поставяне веднага в непосредствена връзка с източника — мировата вълна-енергия — която може моментално да се превърне във всеки вид друг енергия, то ние не бихме увеличавали количеството на „материята“ (значи, хармонически и долнокачествени вълни-трептения), а бихме си послужвали с голямата вълна. Идентичността ни с тая вълна, научаването ни да се туряме в пълна хармония с нея във всеки даден момент („Аз и Отец сме едно“!) ще ни направи всесилни, защото няма сила по-голяма от универсалната вълна-енергия (ралото, впрегнато оре, но без воловете е неподвижно желязо). 8.
към текста >>

Компромисните идеи (неутрализирани, а не унищожени поради безсилието на основната: характер, дейност, идейност, която е колеблива и се отразява върху индивида) тия неутрални идеи се конкретизират във вид на натрупване или затлъстяване - и когато основната идея стане по-слаба, те почват да се проявяват и дематериализират, индивидът се свързва със старата основна идея: „лошо“ чувство, болест, грях. 6.
По окултни начини тя може да бъде черпена направо от мировата вълна-енергия. Как? — посредством некой „Път“. 3. Идейната енергия (мисловната) се превръща в нервна, а нервната във физическа. По равноценно количество, бихме могли да наречем едната златна, сребърна и медна (значи, еднакви количества, разни цени). 4. Храната (идеи-душевни, нервни- чувства, дела-физически) минава през съзнанието-ума, сърце-чувствата, тялото-материята и като се пречисти и разчлени, материята се дематериализира, посредством процеса на „живота“ (докато зърното не изгние, не може да даде плод!) и освобождава идеята, тя отива в хармония (унисон) или в дисхармония с основната идея на индивида („характер“) и нейната равнодействуваща се проява като: идейност-мироглед, дейност- живот, характер-качества (чувства). 5. Компромисните идеи (неутрализирани, а не унищожени поради безсилието на основната: характер, дейност, идейност, която е колеблива и се отразява върху индивида) тия неутрални идеи се конкретизират във вид на натрупване или затлъстяване - и когато основната идея стане по-слаба, те почват да се проявяват и дематериализират, индивидът се свързва със старата основна идея: „лошо“ чувство, болест, грях. 6. По някога тия запаси (неутрални идеи) може да дадат „полезна“ дейност друг път „вредна“ — ще зависи всецяло от основната идея, на която те ще се добавят, ако има воля — съзнание или извадят, според възможностите — Карма. 7. Трупането конкретизирани идеи (напълняване, затлъстяване и пр.) е неминуем резултат от невежество — желание да се разполага с излишни сили, а също и от незнание да се оперира на друго, освен на физическото поле. Ако бихме знаели бързото превръщане на идеите (не бавното чрез храна, лекарства и бавен „режим“), а посредством поставяне веднага в непосредствена връзка с източника — мировата вълна-енергия — която може моментално да се превърне във всеки вид друг енергия, то ние не бихме увеличавали количеството на „материята“ (значи, хармонически и долнокачествени вълни-трептения), а бихме си послужвали с голямата вълна. Идентичността ни с тая вълна, научаването ни да се туряме в пълна хармония с нея във всеки даден момент („Аз и Отец сме едно“!) ще ни направи всесилни, защото няма сила по-голяма от универсалната вълна-енергия (ралото, впрегнато оре, но без воловете е неподвижно желязо). 8. Законът за съхранение енергията и нейното трансформиране е всемирен.
към текста >>

23. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тази част може да бъде съединена или набраздена с бръчки; ако тя е съвсем съединена и без гънки, това е знак на кротост, хладност и по някога на безидейност.
Но както прекалената дължина и развитие на първата става на палеца води към дух на властничество и непоносима тирания, така също твърде развитият корен на носа, представляващ изпъкнало и гладно-издигнато разположение, е знак на едно сляпо и властническо упорство, което се стреми да погълне всичко около себе си. Когато изпъкването на линията на прехода от челото на носа се преуголемява и силуетът му напомня главата на овена, козела или козата, това означава цинизъм и безсрамие. Ако теснотата на честта придружава този релеф, това е глава на овен, сиреч, привично и тъпоумно подражание, подкрепено с ограничена упоритост. Когато тази част е съединена, това е просветено, разумно и законно властване. Ако коренът на носа, вместо да образува релеф, е заличен и вдаден, това изобразява добродушен характер, безсилен за съпротивление; а ако ли пък тази вдаденост (вглъбнатост) се усилва, това е нищожество, немощ, обезсърчение. Тази част може да бъде съединена или набраздена с бръчки; ако тя е съвсем съединена и без гънки, това е знак на кротост, хладност и по някога на безидейност. А когато тя е разровена и набраздена с бръчки, които се прекръстосват едни в други, това е смешение на идеите, свадлив и изменлив характер. Пресечена с хоризонтални линии, означава правдиво и дълбоко мислене. Характерности на средната част или гърба на носа В среднака част или гърба на носа се отпечатват отраженията на умствения (интелектуалния) живот. Там може да се чете степента на възприемането, съждението, силата на съобразяването, интелигентността; гърбът на носа дава един зид мярката и естеството на ума. Тая част се състои от острото на носа и неговите крила, като образува от цвете страни преградите (ноздрите), които, като се наклоняват незабелязано, съединяват носа с лицето.
към текста >>

24. Всемирна летопис, год. 4, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Най-опасното е да убием у детето всека наченка от идейност.
* * * „И най-малките деца трябва да знаят, по кой начин се превръща божествената любов в милосърдие“. „За да се развие умът в правилно направление, трябва да се почне с милосърдието“. Един Учител1). Днес от много страни подхранват у детето мисълта, че трябва да се учи, за да се осигури. Нещо скъпо, свещено, красиво в детската душа заглъхва по този начин. Най-опасното е да убием у детето всека наченка от идейност. Колко е жалко, ако го караме да се учи, само за да си направи кариера. Такова дете прилича на цвете, лишено от въздух и светлина, и затова то не може да се развива. Мнозина обръщат внимание на въпроса, каква дейност трябва да проявява детето в този или онзи период от своето развитие, какви учебни предмети да учи, с какъв физически труд да се занимава и пр. Това е важно. Но още по-важен е въпросът: какъв ще бъде импулсът към тази дейност?
към текста >>

Ако няма по-голяма идейност в работата, тогаз заглъхват детските сили.
И радостта, която то ще изпита в този случай, ще му каже, че служенето на другите е извор на висша радост. В време на екскурзии, помощ на ранено животно или привързване на счупено стъбълце допринася за същото. Значи, не е още най-важна дейността сама по себе си, ако не се издигне до един вид свещенодействие чрез любовта. И най-простата наглед дейност може да се издигне до свещенодействие, когато е вдъхновена от този импулс. Напр. поливането на цветята, плодните дръвчета от детето може да бъде обикновена механична работа, ползата от която за духовното развитие на детето да е съвсем малка. Ако няма по-голяма идейност в работата, тогаз заглъхват детските сили. Могат да се използват всевъзможни случаи в семейството и училището в тази посока. Напр. майката къпе най-малкото дете. По-голямото, макар да е то тригодишно, да подава на майка си дрешките (Харисон: „Изучаване на детската природа от гледището на детската градина“, стр. 86). Този дух на служене не трябва да се практикува само в отделни избрани часове; той не се заключава само във взаимни услуги, взаимопомощ в училище или на екскурзии. Той трябва да прониква в целия детски живот, всички видове негови дейности, както художественият елемент трябва да ги прониква.
към текста >>

0.28568196296692