Търсене в текстове за 'Идейност'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 41 резултата в 31 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 28. ПРОПОВЕДНИЦИ ИЛИ СЛУЖИТЕЛИ

ТОМ 8

Но както да кажа, нямаше в тях идейност.
Казвам: "Виж какво, Антов, да се разберем, аз не съм така тилов задкулисен герой, аз искам да те предупредя, всички заплахи, всичко това, което говориш срещу мене, хората, които ме уважават ми го казват. Не си дошъл тука да те моля, но да те предупредя, че и в мене така доброто и новото е ашладисано върху див дрян. Внимавай, от сега нататък всяко нещо лошо, което ми се случи, ще смятам, че е дошло от тебе и ще го върна на тебе, да го знаеш. Сега вече можеш да си отиваш." Антов: "Ама чакай бе, ще се разберем", омекна веднага. От там нататък той тръгна да ме пази, защото да не би ако ми се случи нещо него да набедя. Но както да кажа, нямаше в тях идейност. Да вземеш да защитаваш едно духовно учение с принципите на материализма и комунизма, това са абсурдни неща по начало и затуй нашите хора се така дистанцираха. От друга страна Школата навлезе в една нова фаза. В края на краищата като се свърши едно действие пада завесата и има нов декор, този на комунизма. Сега, което го нямаше отвънка да се продължи отвътре. Всякой, който разбираше, знаеше, че Учителят не беше дошъл на земята да прави салони.
към текста >>

2. 04 - 09. СКРИТИТЕ СИЛИ В НАРОДА ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА

ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА

ТОМ 10

Тя се отваря, когато види безкористие и идейност.
Отначало храна им носят само семействата на братството. После постепенно цялото село почва да носи. От всички къщи изобилно се пращат за работниците хляб, гозби, плодове и пр. Народната душа заговорва. Тя е девствена почва, криеща красиви заложби, мощни сили. Тя се отваря, когато види безкористие и идейност. Често се натрупват на ден по 50 и повече хляба - от големите селски хлябове! Всеки ден се пращат по десетина баници и пр. Няма какво да се прави с всичко това! Каква радостна готовност за жертва! По свой почин всички се притичват да помагат с труд, коли и храна.
към текста >>

3. II.II. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ в гр. ВАРНА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Взирайки се в миналото, изучавайки делата на народните труженици в нашия град, ние дълбоко се трогваме и възхищаваме от беззаветния техен патриотизъм, идейност и безкористие, от мълчаливата упоритост, трудолюбие и постоянство, с които се съзиждали камък по камък величавото здание на българското възраждане във Варненския край.
Най-силен израз народният подем и пробуждане намериха в случилото се нея година на Великден в Цариград, когато чрез Илариона Макариополски тамошните българи, а в тяхно лице и целият български народ, твърдо и демонстративно се отказаха от гръцката патриаршия и поискаха черковна свобода и независимост. Общото народно движение, което дотогава бе почти чуждо на малцинството българи във Варна, започна да буди и съгрява в тях патриотически чувства и самосъзнание и да ги импулсира в подетата борба за признаване правата на българското име и реч, узурпирани от духовните негови поробители - гърците. Успехът на българското дело във Варна, където гърцизмът бе създал най-силна своя крепост и разполагаше с всички средства на противодействие срещу подавляющето ме[н]шинство (35-40 семейства) на българския елемент тук, не е дело само на отделни личности. То е дело преимуществено на колективния български ум, усилия и жертви. Всички наши сънародници, кой с каквото и както е могъл, са влагали своята дан в общата съкровищница, като с готовност и единодушие са се отзовавали на всяко народополезно начинание. Взирайки се в миналото, изучавайки делата на народните труженици в нашия град, ние дълбоко се трогваме и възхищаваме от беззаветния техен патриотизъм, идейност и безкористие, от мълчаливата упоритост, трудолюбие и постоянство, с които се съзиждали камък по камък величавото здание на българското възраждане във Варненския край. Ние виждаме как тези труженици, шепа хора отначало, в една епоха, когато самото име „българин" бе още синоним на варвар, презрян човек, и в един град, където българщината бе хвърлена в най-дълбока забрава, организират се в една община, откриват училище, съграждат собствено здание за него, откриват и църква, намират учители и свещеници, грижат се за тяхната издръжка, образуват по-сетне читалище и ученическо дружество, за всичко това правят непосилни материални жертви и там, където последните се оказват недостатъчни, събират помощи и от околните градове и села, като търсят подкрепа даже от патриоти-българи в Цариград, Румъния и Русия. Грижат се и устрояват тези родолюбиви български синове черковно-училищ-ното дело и в селата на Варненската околия и цялата Варненска епархия въобще. Изпращат те нарочни хора да обикалят тези места, да пробуждат в тях национално съзнание в сънародниците ни, да ги убеждават да си издигат църкви и училища и там, където са издигнати вече такива, да контролират развоя на черковно-училищното дело. Това последното те залягат да се устрои и чрез особни писмени законоположения, които се правят задължителни за цялата епархия. Варненските родолюбци водят борба срещу всички интриги на гърци и гагаузи пред турската власт, застъпват се пред последнята чрез най-влиятелните си хора - членове в мезлиша3 в Николаевка и Варна е свързвал на първо време своята деятелност с тази на Атанас Чорбаджи, комуто станал и зет.
към текста >>

4. Наряди за 1945 г.

ТОМ 12

В това Учителево начинание виждаме известна красота и идейност, а плюс всичко имаме и практична изгода за братя и сестри, които нямат свое домакинство.
Ето защо, в свободните празднични дни предприемаме общи екскурзии до нашия бивак „Ел-Шадай", намиращ се на височина около 1200 метра надморското равнище. Излизайки от Изгрева в 4 часа в ранно утро, за 3-4 часа всички са горе; следва закуска, пием изобилно топла вода, към 10 часа „Паневритмия", прочитане някоя беседа, а след това - приятелски разговори и отпочиване под благодатните лъчи на слънцето. След общ братски обед и още няколко часа почивка, малки разходки и разговори, завръщаме се с добро разположение, с нови мечти за бъдеща разходка. Братският стол -трапезария на Изгрева, идеята за който се поддържаше от Учителя и до последните Му часове, прекарани между нас, продължава да съществува и сега; трудностите в набавяне на продукти са значителни, обаче ще се преодолеят било от производството, което очакваме да получим от добре обработените тая година братски градини, било от това, което ще постъпи от приятелите от провинцията. Затова умоляваме братята от провинцията, когато дохождат в София, или по пощата, да изпращат някакви продукти, особено мазнини, които ще се заплащат на редовни цени. В това Учителево начинание виждаме известна красота и идейност, а плюс всичко имаме и практична изгода за братя и сестри, които нямат свое домакинство. След казаното дотук, няма да се поласкаем, ако кажем, че културният живот на Братството е гордост за идейните хора в София; не липсват съвети от тия наши приятели да продължаваме нашия задружен братски живот. И други идеалисти, които се приближават до нас, остават приятно изненадани от възможностите ни да изнасяме организиран обществен живот. Това, разбира се, се дължи преди всичко на идеите и примера, завещан ни от Учителя, както и на даровитите братя и сестри между нас. Нека и ние сами да ценим хубавото, което вече другите виждат в нас! Със сърдечен братски поздрав, Братски съвет: Тодор Стоименов, ПашаТеодорова, Симеон Симеонов, Никола Антов, Жечо Панайотов, Боян Боев, Борис Николов.
към текста >>

5. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

ТОМ 16

Аз като че ли съм дошъл до безидейност, като че отдавна чертаните ми и мечтани идеали останаха непостижими, или да кажа, по човешки засега непостижими, защото не можах да си създам среда, условия, за да живея с тях.
Меланхолия и безпричинна тъга ме е обзела. Къде се крие причината, точен отчет сам не мога да си дам. Дали, че съм разделен от човека, когото обичам? Струва ми се, че не е тук съществената причина, защото ако бе тая, то миналата година по това време бях с нея, но пак имаше причини, които ме довеждаха до положения, щото да пожелавах да дезертирам, но все пак една от причините на това ми състояние е, че съм сам и няма с кого да споделя грижи и неволи. Обаче причината на тия състояния е духовна, идейна, космична. Аз като че ли съм дошъл до безидейност, като че отдавна чертаните ми и мечтани идеали останаха непостижими, или да кажа, по човешки засега непостижими, защото не можах да си създам среда, условия, за да живея с тях. Това е, че аз обичам музиката, а условия не можах да си създам, в среда не попаднах, където да мога да се развивам. А изкуствата си искат среда и условия. Вътрешните условия аз ги притежавам, те са любов към музиката, към знанието, а външните са материални условия, приятели и приятелки със същите стремежи, с които да вървим задружно. Нужно ми е да бъда учител в София, където, заедно с изкарването на прехраната си, да мога да вземам уроци по цигулка и пеене. Хората на изкуството, непокварените характери, са най-добрите условия, където човек би се почувствувал в атмосфера своя, братска, среда, в която да лъха духът на любовта и взаимопомощта.
към текста >>

6. 14. Изложение-молба от верска общност „Бяло Братство до президиума на XI конгрес на БКП и до Тодор Живков

III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

Стайков в статията „Ролята на субективния фактор и научното творчество" третира въпроса за същите принципи, за дарбата, таланта, емоцията, прозирането в идейността, интуицията като озарение на съзнанието, като ново поле за търсене в науката).
Братството е самобитно духовно учение, школа, общество за новия социалистически строй у нас. Трите основни принципа на Л(обовта, Мъдростта и Истината по пътя на Правдата и Добродетелта, съответно сърцето, умът и волята у човека, са принципи, които Учителят Дънов установи като духовен път в живота, като път към Бога. Защото Христос е казвал: „Бог е Любов". (Днесвсп. „Научен живот", кн. 4/1975 проф. Стайков в статията „Ролята на субективния фактор и научното творчество" третира въпроса за същите принципи, за дарбата, таланта, емоцията, прозирането в идейността, интуицията като озарение на съзнанието, като ново поле за търсене в науката). Членовете на Бялото Братство работят в пълна съгласуваност с днешната социалистическа власт у нас, в духа на конституцията, закона за вероизповеданията и другите закони. Целта на братската дейност е също материалното и духовното издигане на народа. Членовете на Братството, в своя личен и обществен трудов живот^ са честни и добросъвестни. С отлично поведение и старание те се включват във всички мероприятия от обществен, икономически и културен характер. Те са примерни граждани на страната с висок морал и нравствени качества.
към текста >>

7. 7. СЛЪНЦЕТО

Иван Антонов

ТОМ 18

Всички гениални творби на изкуството, които се отличават с най-голяма красота, духовност, дълбочина и с висша идейност, въобще всичко прекрасно и идейно, и образцово, което е рожба на душата, е родено от люде, които са под благотворното влияние на Слънцето и Нептун.
Хармонията между Слънцето и Нептун в даден хороскоп, в зависимост от нейната сила, показва, че такъв човек има множество приятели от Нептуновия свят, т. е. от носителите и служителите на Божествената любов. Под такава хармония явно е, че човек ще има най-много благоприятни възможности и условия за развитие и напредък в духовно отношение. Люде с хармония между Слънцето и Нептун в хороскопа си, според силата на тази хармония, ще имат хармонични връзки, отношения и обмяна с Божествения свят на Любовта. Хармоничното влияние на Слънцето и Нептун в ъгловръзка създава най-вдъхновените творци и служители в областта на изящните изкуства. Всички гениални творби на изкуството, които се отличават с най-голяма красота, духовност, дълбочина и с висша идейност, въобще всичко прекрасно и идейно, и образцово, което е рожба на душата, е родено от люде, които са под благотворното влияние на Слънцето и Нептун. Духовната романтика и духовния лиризъм са плод на артисти, родени под силното Слънчево-Нептуново влияние. Най-важните, основните отличителни качества на люде, родени под силното Слънчево-Нептуново влияние, са: общочовешка мечтателност за щастието на всички човеци, наричана утопизъм, блян за хармония, братско единомислие и чист и възвишен живот между човеците, духовна романтика, почиваща върху принципа на Божествената любов, която е основата на техния живот. В постигането на висшите и общочовешки цели те изключват напълно всяко насилие и всяка лъжа. С мислите, чувствата, словата и делата си те са всякога носители, изявители и служители на най-висшите, най-напредничави, най-човечни, най-духовни и най-изтънчени общочовешки идеи. Най-великият представител на хармоничното Слънчево-Нептуново влияние до днес между човеците е Христос.
към текста >>

8. 11. МАРС

Иван Антонов

ТОМ 18

От преобладаващите дисхармонични съчетания на Марс със злосторниците или със Слънцето съдим доколко са неправилна идейността, устройството и развитието на системите, управлявани от Марс, както и за техните заболявания.
Ако човек е разумен и знае как да обработи, пречисти и оползотвори силите на Марсовото влияние, той ще си създаде много блага и добрини. Но ако човек не се ръководи разумно от Божествените закони тогава той не ще може да пречисти и обработи Марсовите сили, поради което има опасност да стане техен роб. Марсовото влияние можем да уподобим на буйна и пълноводна река, течението, на която разумният може да оползотвори за свои нужди, като енергия за приложение на плодоносни идеи, но което на неразумния ще донесе само пакости и разруха. Марс управлява у човека главно отделителната система, половата или размножителната система, мускулната система и вкуса. Следователно, от преобладаващите хармонични съчетания на Марс с добротворците, ще съдим доколко е правилно устройството, развитиетс и дейността на тези системи. От преобладаващите дисхармонични съчетания на Марс със злосторниците или със Слънцето съдим доколко са неправилна идейността, устройството и развитието на системите, управлявани от Марс, както и за техните заболявания. 11. 1. АСПЕКТИ НА МАРС С ЮПИТЕР МАРС в тригон, на 72° или в секстил с ЮПИТЕР При хармония между Марс и Юпитер, в зависимост от нейната сила, съдим доколко човек преработва животинската енергия и я поставя в услуга на Юпитер, т. е. на висшия разум. Висшият разум на човек в този случай е много енергичен и работоспособен, творчески настроен и човек е предприемчи трудолюбив, продуктивен. Ако религиозен човек има хармонично съчетание на Марс Юпитер, той е готов с всички сили да защитава своите убеждения, говори всякога енергично и се старае по всякакъв начин да убеди своите слушатели.
към текста >>

9. 20.4. ВЕНЕРА

ТОМ 19

В Дева - При по-издигнатите и с добри аспекти, имаме едно разположение за помощ на околните, по-голяма идейност в чувствата.
Добро въображение и стремежа към изобразителното изкуство. При по-елементарните и с лоши аспекти - към мързел. В Лъв - При по-издигнатите и с добри аспекти, подсилва стремежа към изкуствата, приложните изкуства. Един подтик, едно вътрешно желание да се подчертае, че те са нищо повече от онова, което другите в тази област могат да дадат. При по-примитивните и с лоши аспекти имаме едни неустои на чувствата, жаждата и стремежа за налагане на своето. В Дева - При по-издигнатите и с добри аспекти, имаме едно разположение за помощ на околните, по-голяма идейност в чувствата. При по-примитивните и с лоши аспекти имаме една подостреност към всичко, постигнато от другите. Във Везни - нейният Зодиакален знак. При по-издигнатите и с добри аспекти имаме пълните и ясно изразени качества, които Венера дава в своята добра изява, преди всичко подтици в изкуството. При по-елементарните и с лоши аспекти, същото, но в по-ниските полета, а също и една неискреност във всяка проява. В Скорпион - При по-издигнатите и с добри прояви имаме подсилване и с ясно изразена изява на чувствата, често пъти дотолкова, че всяко желание се постига.
към текста >>

10. 3. ГОСПОДИН ДЪНОВ И ЖЕНИТЕ

ТОМ 20

Защото жената днес е осъдена от самото и рождение на безидейност и безправие.
Днес жената не е другарка на мъжа, макар и да е направена от неговото ребро. Като че ли е направена от краката на мъжа, защото в повечето случаи тя е робиня. Днес майката, която люлее люлката, не управлява света, както някога е било, защото нейното право и възможност сама да възпитава своите синове са и отнети. Днес дъщерите не са украшение и радост на своето семейство, а тежък товар, който трябва да намери по-скоро своята опора на гърба на кой да е мъж. И защо е всичко това? Защото жената днес е осъдена от самото и рождение на безидейност и безправие. Защото жената днес се ражда и възпитава за едно: да живее само за насладите на мъжа. След година или две най-много сърдечен живот в семейството, ние - жените, ставаме много обикновени, даже безинтересни за нашия мъж, защото не можем с нашата изрядна кухня да осмислим неговия живот. След като родим едно, най-много две деца (а често пъти и без такива), нашите мъже почват да искат своите права от нас, нежелаейки неминуемите техни задължения и ни подлагат на опити, които в най-щастливия случай свършват с преждевременно остаряване. Свършили гимназия или университет, ние - дъщерите, не знаем накъде и как да се обърнем в обществото, защото виждаме за какво можем да послужим на тъй елегантните днес господа... И защо е всичко това, кой е виновният? - Животът - ще ни отговарят.
към текста >>

11. ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЪТРЕШНИЯ МИР ПРИ ВЪЗДЕЙСТВИЕТО. ДИНАМИЧЕСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ

ТОМ 20

Силата на отпечатванието, на директното въздействие е в непосредствена връзка с «идейността» на индивида, т.е.
В тая способност на човешкото идейно въздействие се крие и обяснението на телепатията, а също и ония странни, зарегистрирани от историята събития, но необяснени от науката факти, когато случки на едно място са ставали известни почти веднага на хиляди километра далеч, и то без да е имало телеграфи в това време. Но това е страничен въпрос, който има малко общо с поставения. Въздействието обаче и в тоя случай е несъмнено, нещо повече - всяка личност, малко или много активна идейно, въздейства, волно или неволно, във всяко време, във всички посоки, върху околната жива среда. Тази основна мисъл трябва да се не забравя от тия, които искат да възпитават или се самовъзпитават: постоянната напрегната мисъл, концентрирана върху една идея, към реализирането на която има непреодолим стремеж, винаги ще даде по-бавни или по-бързи резултати. Неопределената, некристализираната или пък много конкретната идея, затворена изцяло в материални образи и картини, се реализира сравнително по-бавно. Силата на отпечатванието, на директното въздействие е в непосредствена връзка с «идейността» на индивида, т.е. възможността в дадено време той да възприеме идеята, да се слее с нея; да я направи част от своето «аз» - нещо повече - то цялото да изчезне и се стопи в нейните рамки - тогава въздействието върху околната среда е бързо и трайно. Това въздействие може да бъде преднамерено или неволно и несъзнателно, но във всеки случай то действува тъй постоянно, както и самата гравитация - във всеки момент, по всички посоки, с всяка частица. Резултатът обаче от идейното въздействие не е, и не може да бъде освен най-разнообразен, понеже се сблъскваме с една среда с различна «идейна гъстота», интензивитет, при това вечно променяща се, имаща свое направление и посока, своя структура - следователно и свой индекс на пречупвание. ______________________ * Кавичките посочват, че общоприетата дума не се взима в обикновения ѝ смисъл, а се подразбират комплексни процеси на динамическо и статическо изразявание на ново възприетата идея и по-раншните, или «мирогледа» на индивида (бел. а.).
към текста >>

12. XIII. НЕВЕНА НЕДЕЛЧЕВА ЗА СЕЛО БРЕЗЕ

Невена Неделчева

ТОМ 23

Да се подтикне младото поколение към идейност.
Да се каже, че както се забранява на учениците да пушат, същото се забранява и на учителите в училището - че ако те не искат да съблюдават това нареждание, нека си потърсят друга професия, защото да си учител на малките, то е да владееш изкуството да помогнеш да се развие всичко хубаво у тях, а не една професия само за да се прехранваш. Просветителите могат да бъдат мъже и жени - жени способни, които да говорят за жените и момичетата - за елементарната хигиена на чистотата в домовете и за тялото на човека. Чистотата, чистотата - това, е което най-много липсва в някои села.[3] Тези просветители да създадат читалища, да се изберат хубави книги - защото народът иска да чете, но търси хубавото, което да задоволи неговата душа. И с тези отбрани хубави книги да се влеят нови струи, които да раздвижат умовете и душите на хората и да се застремят към по-доброто и по-хубавото. Да се създадат неделни четения за селяните на хубави и отбрани книги. Да се подтикне младото поколение към идейност. Централен държавен исторически архив, фонд 95к, опис 2, архивна единица 2, листове 11,12,13. Лулчев, Любомир. Части от Дневника на Любомир Люлчев за срещите му, разговорите и кореспонденцията му с българския цар Борис III, принц Кирил и Петър Дънов по вътрешната и външната политика на България. София, 25 януари 1938-5 май 1944 г. Оригинал. Копия. Машинопис. Ръкопис.
към текста >>

13. 224 в. Как се въздигат двата синове от нищото

Весела Несторова

ТОМ 24

Докторат "Закономерности на художественото познание", което изуми всички със своята ерудираност, висока идейност и т.н. В.К.: Значи, вие фактически изпълнихте, реализирахте един закон на Учителя, че човек трябва да възпита ония, които раждат?
Весела: По философия. В.К.: По философия. Весела: В София там. В.К.: Защити докторат? Весела: Защити в Грузия. Докторат "Закономерности на художественото познание", което изуми всички със своята ерудираност, висока идейност и т.н. В.К.: Значи, вие фактически изпълнихте, реализирахте един закон на Учителя, че човек трябва да възпита ония, които раждат? Весела: Човек трябва да им помага да се издигат. И физически да бъдат добре и морално. Когато, Учителят казва, вие обичате един човек, то значи, че вие му създавате условия да се развива и да се издига. Две условия, които са извънредно важни, да обичаш, не само иди ми-доди ми, ха-ха-хи-хи, да обичаш, значи да работиш за хората и то с цялата си душа. Всичко да вложиш.
към текста >>

14. 4.4. СХВАЩАНИЯ ЗА ЖИВОТА

Минчо Сотиров

ТОМ 25

Всички се стремят към един център, към идейност в живота, чрез изпълнение законите, които го регулират.
I, бр. 9,17 май 1929, с. 4. И едните и другите претендират, че разбират правилно животът. Разликата е, че едните вярват на другите, а вторите подозират първите. Не бива да създаваме антагонизъм между едните и другите и да определяме кои са на правата страна и кои на кривата. Всички се стремят към един център, към идейност в живота, чрез изпълнение законите, които го регулират. Докато подозрителността взима връх над всичко, никой не ще е в състояние да оправи света. Има един велик закон в света, който всички трябва да изпълним... Българите имат бъдеще като народ. Това бъдеще ще е толкова по- светло, колкото те станат по-търпеливи и премахнат подозрението. В българите има условия за добър живот, а гдето има такива условия, там е Извора на благата на щастието. От българите ще излезе "нещо ценно - велико".
към текста >>

15. 4. Изпълнението

Глава 1. Разговор с великото

ТОМ 28

Затова всичките хора свирят различно, защото живеят различно, влагат в изпълнението на тази пиеса - живот различни чувства, мисли желания, различна идейност.
Чувството, което изпитваме е отдалечено, отвлечено и няма нищо общо с реалната обстановка в която живеем и която ни кара да бъдем логични и последователни. Ние сме добри слушатели, музикална публика, която може да се възхищава от добрата музика и от добрите изпълнители. Колко дълбоко е преживяването, когато композитор и изпълнител са на голяма висота. Тогава се случва нещо странно - зашеметени и развълнувани от блестящите мигове, с неизразима сила усещаме красотата и по някаква магия обикновения живот е изчезнал и ние се намираме в друг свят, вероятно същия, където автор и изпълнител се срещат в сияен миг и където те са мечтаели в общ съюз да въведат и нас. Усещаме тогава, че сме се преобразили, не сме същите и живота ни стана истинска музикално пиеса, а ние на изпълнители, различни с различен темперамент и сила. Затова всичките хора свирят различно, защото живеят различно, влагат в изпълнението на тази пиеса - живот различни чувства, мисли желания, различна идейност. Оттам и оная атмосфера, изпълнена с тонове, тоновете идват не от другаде а от нашата творба - живот. Всичко, което влагаме в тази пиеса, може да бъде велико, а може да бъде и обикновено, бедно, незначително. Всичко е до изпълнението, всичко е и до съдържанието на музикалната пиеса. Тогава ние виждаме и разбираме в какво се състои смисъла на живата - да бъдем добри виртуози, да изпълняваме с умение и чувство музикалната пиеса, т. е. да живеем пълно, богато, истински.
към текста >>

16. 6.7. “Странник съм в този свят”

Глава 1. Разговор с великото

ТОМ 28

На места се използуваха народни мотиви като на народната музика се предаваше нови оттенъци и нова идейност, нов смисъл и ново звучене.
Слушаме мелодията, запомняме текста и започваш да пееш... От нечутите акорди на “Вехади”, “Кажи ми ти Истината” до “Химн на Великата душа” този внушителен апотеоз на живота до извисяващата на “Имаше человек изпратен от Бога”, за да стигнем до “Иде, иде”; мелодии и текстове, които ни отвеждаха в неръкотворен храм изпълнен със звучене идващо от неизмеримите сфери на Безкрайността. Неговата музика бе необхватен свят, където ние бихме могли да слушаме и де съзерцаваме живите образи на новото, което пристъпваше света. Изпитвахме дълбока радост - този забележителен белег на новата музика. Тя се роди тук в България, своеобразна и оригинална облъхната от чистия дъх на нашите планини, обвеяна от ярката синева на нашето небе и стоплена от слънчевия сок на нашето слънце. Тя бе напоена с нови идеи, които блестяха и проникваха. На места се използуваха народни мотиви като на народната музика се предаваше нови оттенъци и нова идейност, нов смисъл и ново звучене. С право може да се каже, че музикалното съкровище на Учителя е огромен актив към българската музикална съкровищница, нещо, което не ще пречи тя да бъде актив и за цялото човечество. Няма никакво значение, че нашите изтъкнати музиколози не бяха го открили,както не бяха Го открили и ония, които би трябвало да бъдат най-близко до него и първи да го посрещнат като свой, роден и близък по призвание - тия от българската православна църква. Ние не сме специалисти и не бихме се заловили за тази тема - музиката на Учителя, ако един тон от Неговия живот не беше грабнал нашето внимание, нашето чувство и нашия устрем да уловим с перото забележителното - тази нескончаема феерия от мигове, когато песните са били дадени и нашето непосредствено преживяване. На един от тези мигове ние ще се спрем повече -той е и център на нашата размисъл. Твърде скромно от наша страна, но знае ли човек посоката на едно хрумване или може ли да отмери удара на сърцето?...
към текста >>

17. 1. Движението

Глава 2. Движение и гимнастика

ТОМ 28

Няма област в живота, където движението да не е отляло своите живи форми облечени в последователна идейност.
Това е и смисъла на изкуството. Тогава ние правим извода и казваме: Да, ето това е истинско изкуство, творецът е успял да предаде не статичния момент, а живото дихание на движението, онова, където героите горят, живеят и творят, падат и стават, за да разрешат в последна сметка задачите и противоречията си по най-правилен начин. Това е което търсим в изкуството, това е което ни трогва и радва, това ни кара да се връщаме хиляди пъти към библиотеките, към театралните и концертните зали, към художествените галерии. И нека кажем единствено само едно нещо ни привлича, харесва, трогва - то е онова, което няма име и измерение, онова, което е живо и разнообразно, онова, което само майсторите успяват да доловят и предадат, чийто блясък се нарича истина, и чиято същина е живота. Само тогава думите реалност в изкуството получават своя истински смисъл, вдъхновението своето значение и безсмъртието своето приложение. Няма област в живота, където движението да не е отляло своите живи форми облечени в последователна идейност. Движение има навсякъде - движение в музиката, в поезията, в приложните изкуства, в хореографията, в живота на човека, където принципите действуват неизменно и точно, онова, което предава красота, изящество, пластика на движението се нарича ритъм.
към текста >>

18. 3. Паневритмия: хореографска поема

Глава 2. Движение и гимнастика

ТОМ 28

Народният мотив зазвучава свежо и чисто, обновен и наситен с нова идейност.
Паневритмията чака човека, обременения, отегчения от много опити, обезверен от много теории; като майката земя тя има магическото свойство да поглъща всичко отрицателно, което ограбва на човека здравето, радостта, мира, вдъхновението. От бодрото и здравословно настроение на първите десет упражнения до хармоничната линия “Евера” до мекотата на трите мистични изпълнения на “Мисли”, "Аум” и “Изгрява слънцето" до красотата на Квадрата, където човек усеща, че излиза от рамките на земното, за да навлезеш след това на оная серия състояща се от десет упражнения, които насищат атмосферата с една феерична красота, упражнения, които съдържат и пластика, и ритъм и музика и хармония и бихме казали и багра - едно слънчево златисто сияние, една мека линия на синьо и розово, една нежност, която се забелязва в ранния час преди изгрев - трябва да се играят при нужната обстановка, за да се преживеят, за да ни кажат, че твърде малко сме казали - свършваш с последното, което беше и молитва и благодарност и задълбочено преживяване на този цикъл от Паневритмията, за да навлезеш след това във втората част - Пентаграмата" този вихър на тонове, на стъпки, на музика - вече не си на земята. Пентаграмата като упражнение е най-оригиналното по замисъл упражнение, от което хореографите един ден могат да направят великолепна продукция. Музика и игра отнасят човека в преддверието на един друг свят - Пентаграмата ти оставя трайни, незабравими впечатления, че си бил поканен на един истински музикален празник. Пентаграмата е като въведение на следващата част на Паневритмията, тази дълбоко мистична творба, където те посреща един чуден припев - наситен с едно носталгичност - по хубава песен за майката не би могла да съществува - “Ти си ме, мамо, човек красив родила; умен да стана добре да мисля”. Народният мотив зазвучава свежо и чисто, обновен и наситен с нова идейност. Цялата песен до края има същия характер - чувствуваше, че народната музика е получила ново и оригинално звучене. Последната картина завършва - след изпяването на тази песен - тя се пее от всички, навлизаш вече в друга гама и като награда на всичко една врата се разтваря и ти казва: Влез, Земята вече не е Земя - по чудо тя се е превърнала на рай - да, на рай - ожидания рай, който човек къде ли не търси. А раят е бил толкова близо - “Родил си ме, мамо, човек красив, добре да мисля, добре да любя” - защо такъв човек да не живее в рай? Възможен ли е раят на Земята? Възможен е.
към текста >>

19. 5. Като вик на съдба - любовта: Рила, последния събор,1939 г

Глава 4. Съборите - духовните празници на братството

ТОМ 28

Един страшен миг, като предсмъртна тръпка сякаш изживяха всички европейци, които можеха да мислят и един удар на нож се заби в сърцата на всички, които живееха с някаква чиста идейност.
Всичко се огъваше и трошеше като долнокачествено стъкло и в света нямаше етика и сила, които да спрат надигащата се маса от нови цивилизовани вандали. Гърчовете бяха още далечни и глухи и сеизмографите на човешката съвест долавяха раздиращия вик, без да могат да се противопоставят с морални и материални сили и пресекат мътнокървавия поток, който щеше да залее изнурения свят. Границата на хармонията винаги опира до границата на хаоса - бялата раса стоеше няма и изтръпнала и никаква морална сила, никакъв хуманизъм като останки от миналото столетие, развяващи се сега като дрипели, можеха да й връчат кураж и смелост, за да мобилизира силите си и се пребори с настъпващия враг - беше страшно да се мисли дори, безскрупулността, жестокостта и насилието бяха безгранични, сякаш и парализираха народите. Тогава се случват епохалните събития, тогава настъпват тези чудни слънчеви мигновения, дошли в последния момент, изтръгнати от утробата на незнайното макар и с желязна схватка, за да възстановят равновесието. Светът беше зашеметен, когато Съветска Русия влезе в съюз с Хитлерова Германия. Един страшен миг, като предсмъртна тръпка сякаш изживяха всички европейци, които можеха да мислят и един удар на нож се заби в сърцата на всички, които живееха с някаква чиста идейност. Днес може да се питаме: Какъв ли би бил облика на света, ако този съюз би просъществувал и дали големия пай от войните нямаше да се падне пак на “господарите” на моретата и океаните - макар, че войните никога не отделят от кървавата и скържавата лапа каква да е ценност? Човечеството не можеше да понесе този чудовищен брак незаконен и нечист, както изглеждаше тогава в светлината на тридесет и деветата година. Втори зашеметяващ удар преживя човечеството, когато вандалите обърнаха пушките си и танковете срещу съюзниците като ги удариха по гръб. Всред гъстия настъпил хаос тогава лумнаха светлини и перспективата бързо се очерта - неприятелите се поляризираха и играта вече престана да се води задкулисно - изрази се направо гърди, срещу гърди. Намесиха се всички останали, които имаха резерв на морална сила и се наредиха като съюзници до една страна, чийто идеологичен и политически строй беше противоположен на техния Дребнавостите бяха турени на страна и ежбите на площадните журналистически среди бяха забравени и англичаните и американците подадоха ръка на Русия, на Славянството, което намери сили да се противопостави на съвременните варвари, които целяха не само квадратните метри на земята, но и душата на света.
към текста >>

Неподозиращи хоризонти се разкриват и новата идейност искри от нова светлина и живителния пламък пак ни докосва и онова по което сме бленували цял живот, навлиза навътре и надълбоко, не от една страна, а от безброй посоки, за да обхване с пламъците си, не само отделния човек, а цялото човечество.
Онова, което някога е задоволявало човекът, по-късно неизбежно е било, загубва своята сила и блясък - границите са преодолени и ледът се разпуква. Настъпва пролетта. С обикновената човешка реч целим сега да осъвременим идеята, еднакво млада и стара, преминала като блестяща нишка от незапомнените времена, чийто пламенен дъх е бил уловен от библейските поети и мислители, за да стигне днес до нас сияющ и обновен от младенческия пламък на новата мисъл, новото чувство и новата етика. Някакъв обновителен вятър озонирала е атмосферата и бавно е подготвяла умовете и сърцата на хората, за да приемат и преживеят онова, което до вчера се е смятало далечно, недостижимо, а за някои дори и абсурдно. Пред нас още стои разтворена книгата “Езикът на Любовта” - наново тръгваме на дълго пътешествие, пътят е чист, сияен и нагорен и на места пак се спираме задъхани от много вълнение. Неподозиращи хоризонти се разкриват и новата идейност искри от нова светлина и живителния пламък пак ни докосва и онова по което сме бленували цял живот, навлиза навътре и надълбоко, не от една страна, а от безброй посоки, за да обхване с пламъците си, не само отделния човек, а цялото човечество. Хората ще бъдат принудени да мислят и не само да мислят, но и да почувствуват тази идейност, която има магическото свойство да се налага по силата на нещо неудържимо, което извира отвътре. Невъзможно е да се спре тя, както е невъзможно да се спре потока от живот, който повлича пролетта, когато идва, претоварена от топлина и светлина. Светът на изкуството се превърна на фокус, който разпръсва и събира светлината и топлината - два живителни елемента, чрез които животът навлиза в нова фаза и обновеният отвътре човек, не само слуша музиката, но и мисли, чувствува, преживява и накрая пита: Какво се е случило, какво става?... Ораторията на Хендел, прозвучала в акустичните и модерни зали с големите хорови и оркестрови възможности, не може да бъде само изпълнение и само прослушване-тя не е само предмет на наслада или забавление. Класическото произведение от рода на Хендела, по време, когато зад подиума стои едно светоразбирание, което отрича Бога, няма да се съобразява с вкусовете, разбиранията и целите на същото.
към текста >>

Хората ще бъдат принудени да мислят и не само да мислят, но и да почувствуват тази идейност, която има магическото свойство да се налага по силата на нещо неудържимо, което извира отвътре.
Настъпва пролетта. С обикновената човешка реч целим сега да осъвременим идеята, еднакво млада и стара, преминала като блестяща нишка от незапомнените времена, чийто пламенен дъх е бил уловен от библейските поети и мислители, за да стигне днес до нас сияющ и обновен от младенческия пламък на новата мисъл, новото чувство и новата етика. Някакъв обновителен вятър озонирала е атмосферата и бавно е подготвяла умовете и сърцата на хората, за да приемат и преживеят онова, което до вчера се е смятало далечно, недостижимо, а за някои дори и абсурдно. Пред нас още стои разтворена книгата “Езикът на Любовта” - наново тръгваме на дълго пътешествие, пътят е чист, сияен и нагорен и на места пак се спираме задъхани от много вълнение. Неподозиращи хоризонти се разкриват и новата идейност искри от нова светлина и живителния пламък пак ни докосва и онова по което сме бленували цял живот, навлиза навътре и надълбоко, не от една страна, а от безброй посоки, за да обхване с пламъците си, не само отделния човек, а цялото човечество. Хората ще бъдат принудени да мислят и не само да мислят, но и да почувствуват тази идейност, която има магическото свойство да се налага по силата на нещо неудържимо, което извира отвътре. Невъзможно е да се спре тя, както е невъзможно да се спре потока от живот, който повлича пролетта, когато идва, претоварена от топлина и светлина. Светът на изкуството се превърна на фокус, който разпръсва и събира светлината и топлината - два живителни елемента, чрез които животът навлиза в нова фаза и обновеният отвътре човек, не само слуша музиката, но и мисли, чувствува, преживява и накрая пита: Какво се е случило, какво става?... Ораторията на Хендел, прозвучала в акустичните и модерни зали с големите хорови и оркестрови възможности, не може да бъде само изпълнение и само прослушване-тя не е само предмет на наслада или забавление. Класическото произведение от рода на Хендела, по време, когато зад подиума стои едно светоразбирание, което отрича Бога, няма да се съобразява с вкусовете, разбиранията и целите на същото. Ораторията на Хендел е жив апотеоз на Върховното, Великото, Незнайното, пред което хората изглеждат нищожни, слаби, бедни и неуки.
към текста >>

Това е вярно не само за произведението на Хендела, но и за всички ония, които чрез музика, поезия и приложните изкуства са дали израз на тази идейност, която няма нищо общо с обикновения език на изкуството, което служи да стопява скуката на обикновените хора.
Ораторията е известна. Едно произведение от такъв мащаб, не може да не бъде наситено от идейно съдържание и от идеен смисъл - при това тя цели нещо, цели онова великото, което Хендел е почувствувал, когато е прочел първата дума от либрето, за да го изяви, не за хора кукли, а за живи хора, които като него, също като него трябва да преживеят и думата Алилуйя, и думата Амен, и думата Милосърдие и Утешение. Всред големите противоречия и страдания той ги е преживял като лъч, който раздира тъмата и слиза при него кротък и ласкав, топъл и нежен като майчинска длан, която се слага над пламналото чело на бълнуващото дете. Изкуството не е свят само за наслада и за забавление - изкуството е израз на дълбоките мисли и чувства на възродели се хора, които служат на една велика кауза - човекът. Гениалният композитор не ни дава сладък и вкусен плод, за да задоволи нашия вкус, той ни дава твърда храна, която да я дъвчем и правилно и много да я дъвчем, за да вникнем в съдържанието на онова, което наричаме изкуство, музика, богата и пълна душевност в която големите хора са живели, хармонията, която е прониквала умовете им , сърцата им и ги е карало величествено просто да ни покажат шеметните върхове, които нямат нищо общо с обикновеното и елементарното разбиране за живота, за света, за Вселената, за Бога. Това е вярно не само за произведението на Хендела, но и за всички ония, които чрез музика, поезия и приложните изкуства са дали израз на тази идейност, която няма нищо общо с обикновения език на изкуството, което служи да стопява скуката на обикновените хора. Как ще отзвучи душата, сърцето и ума на онзи, който нищо не знае и нищо не разбира от съдържанието, което се крие зад думата “Амен” или зад думата Алилуйя? Тоя възторжен вик, мистичен и дълбок, който се изтръгва от дълбините на човешката душа, изпълнена със свещен трепет и любов към Неизвестния Бог на евреите, и Живия, Опитания на всички, които са горяли в този пламък? Ще кажат - ние ценим изкуството, изкуството е универсално. Да, и ние така мислим, ала това разбиране на изкуството не е нищо друго, а влизане в залата на някой музей. Колкото музейните предмети могат да будят възторзи, толкова и музиката на Хендел ще извиси душата и ще изтръгне сърцето.
към текста >>

Влизането в концертните зали без разбиране, без сърце, без душа, без чувствителност не е нищо друго, а показно представление, игра на артисти на сцената, които след падането на завесата нахлузват пак обикновената одежда, одеждата на безидейността.
Как ще отзвучи душата, сърцето и ума на онзи, който нищо не знае и нищо не разбира от съдържанието, което се крие зад думата “Амен” или зад думата Алилуйя? Тоя възторжен вик, мистичен и дълбок, който се изтръгва от дълбините на човешката душа, изпълнена със свещен трепет и любов към Неизвестния Бог на евреите, и Живия, Опитания на всички, които са горяли в този пламък? Ще кажат - ние ценим изкуството, изкуството е универсално. Да, и ние така мислим, ала това разбиране на изкуството не е нищо друго, а влизане в залата на някой музей. Колкото музейните предмети могат да будят възторзи, толкова и музиката на Хендел ще извиси душата и ще изтръгне сърцето. Влизането в концертните зали без разбиране, без сърце, без душа, без чувствителност не е нищо друго, а показно представление, игра на артисти на сцената, които след падането на завесата нахлузват пак обикновената одежда, одеждата на безидейността. Човек е сляп и глух за тоновете и краските на други светове. Изкуството не е обикновена проява на дар, талант и гениалност дори. Изкуството е едно от великите проявления на Словото, на Мощното, на Великото чрез което се прехвърля мост към човека, за да го приближи при Себе си и застане смирено пред Своя Баща, пред Своя създател, пред Любовта. Музиката, поезията са висши еманации на Словото, говора на Великото чрез което се цели да се извиси човешката душа до първоизточника, за да уталожи жаждата си от най-чистите извори на красотата, на истината, на светлината, на любовта, за да се даде импулс и тласък към онзи живот красив и осмислен отвътре. Задачата, целта и идеала на човека, които определят неговото съществувание, целят само това - да влезе в свещения кръг, да познае Великото и да реализира задачата на Битието.
към текста >>

Като свещен елей във вечността щяхме да отнесем преживяното, когато се разкрива пред душата образа на новата идейност, когато ти казват: Слушайте, не само песента на ангелите, а и гласа на Великото, което излива сега щедро Своята благословия.
Зад всичко стоеше и светеше Словото. Нека отричат тези живи мостове, тия нагорни и светящи стълби по които слизаха и се качваха незнайни пратеници, неизвестни служители, висши същества и приятели на човечеството, които идваха и си отиваха, за да поднесат на човека, на душата му не само вест долетяла от Безкрайността, но и неземни дарове за които душата жадуваше. “Слушайте! ”... Светящи мигове и думи казани на този събор, които не можеше да не бъдат изслушани благоговейно, и да се преживеят не само по времето на съборите в края на август или в началото на септември и казани не само за нас, но и на всичките дошли от цяла Европа гости. Нещо се случи тогава, то се долавяше не само от думите, но и от душите, умовете и сърцата на всички ученици -то изпълваше цялата атмосфера и човекът тръпнеше - беше дошъл в досег с Великото. Изживяното не се забравя и нещо повече изживяното тогава не бе единичен и неповторим миг; книгата стои пред нас, печатарското мастило, ръката на стенографа бяха успели да уловят момента и живия топлия дъх на истината остана да сияе не само до наши дни. Като свещен елей във вечността щяхме да отнесем преживяното, когато се разкрива пред душата образа на новата идейност, когато ти казват: Слушайте, не само песента на ангелите, а и гласа на Великото, което излива сега щедро Своята благословия. Една ръка се простира към човечеството. В тази длан човекът можеше да сложи своята, за да премине невредим през очистителния огън, който беше запален вече в света. Всичко казано щеше да звучи и мощно и тихо, величествено и скромно и до нас пак щяха да стигнат думите: “Когато човек се постави на своето място по дух, по душа, по ум, по сърце Бог ще му проговори - да ви проговори Бог, това значи да сте Го познали. Посети ли ги Бог те ще изпитат голяма радост. Станете служители на Бога, Който днес ви говори.” - съборна беседа, 26 август 1939 г.
към текста >>

Годината е отдалечена вече от нашето време, ала новата идейност с която започнахме този жив откъс от нашия живот под заглавието - “Съборите" блести все по-силно и по-силно.
В тази длан човекът можеше да сложи своята, за да премине невредим през очистителния огън, който беше запален вече в света. Всичко казано щеше да звучи и мощно и тихо, величествено и скромно и до нас пак щяха да стигнат думите: “Когато човек се постави на своето място по дух, по душа, по ум, по сърце Бог ще му проговори - да ви проговори Бог, това значи да сте Го познали. Посети ли ги Бог те ще изпитат голяма радост. Станете служители на Бога, Който днес ви говори.” - съборна беседа, 26 август 1939 г. Из тома: “Езикът на Любовта” - “Три ценни неща”. Годината е отдалечена вече от нашето време, ала новата идейност с която започнахме този жив откъс от нашия живот под заглавието - “Съборите" блести все по-силно и по-силно. Живите идеи имат това свойство, че те за разлика от мъртвите, растат непрестанно. Един ден те ще стигнат като узрели плодове до всички хора по лицето на земята - “Приемете тези лъчи в себе си, за да имате изобилно живот, знания и свобода, които да посветите за служене на Бога, Който ви е дал всичко. Не се безпокойте за вас и за света.” Ще ги чуят всички, както сме ги чули и ние, ще се говори за тях и тяхното разбиране няма да представлява никаква трудност. Съборите са история на едно Братство, на едно учение, отразено до голяма степен в тия задушевни - и сърдечни срещи между хора, които бяха събрани не по силата на някакви лични интереси, не и по силата на обикновени човешки закони, а по силата на най-силната и устойчива спойка - Любовта, чрез която Той привлече всяка душа по отделно, всяко цвете от този огромен букет, чието ухание нямаше да спре само до тези, които свидетелствуваха, а щеше да се разпростре далеч, по-далеч от историята на една нация, за да обхване света, че тук в България това средище на духовен живот през двадесетия век живя и работи Той - Учител, поднесъл на човечеството духовно съкровище и живите принципи на братски, любовен живот между хората. Казаното и преживяното през тези събори никога нямаше да изчезне и тяхната живителна сила щеше да преживее вековете.
към текста >>

20. 1. Планината

Глава 5. Гласове, които стигат до сърцето

ТОМ 28

Трепваме и излезли от рамките на рационалистическото мислене, невъзмутимо спокойно сега, досущ като учени се питаме - нима обикновеното човешко творение надвишава по замисъл и по определена наситена идейност тоя величествен планински строеж?
Да, тази наука знае всичко за произхода, образуването, състава, условията при които тия огромни планински гиганти са били образувани. Целия планински гигант стои пред нас, разпрострял своята огромна снага надлъж и нашир. Редък планински час, когато синевата на небето се разлива мека и приятна галеща очите, когато нежния зефир си тананика сладка песничка, когато красотата на отразяващите се облаци в прозрачните води на езерата се надпреварват и езерните води ти подаряват невиждана хубост и покой. Какво би могла да ни каже науката и как би отговорила на нашия странен въпрос? С какво тя би разширила и задълбочила нашето усещание и нашето възхищение от величието на планината, която се разкрива пред нас, не само в неповторимата си красота и мощ, но и с нейния вътрешен замисъл, с неотразимата идея, вложена там определена, ясна, жива? Трепваме и излезли от рамките на рационалистическото мислене, невъзмутимо спокойно сега, досущ като учени се питаме - нима обикновеното човешко творение надвишава по замисъл и по определена наситена идейност тоя величествен планински строеж? Чудно, как не сме имали време да помислим върху това! Каква логичност и каква тривиалност в нашия умствен хоризонт! Колко ограничено сме мислили и колко е беден човек, лишен от полета на въображението и от дъха на пламенната фантазия. Не е нужно всред тая феерия от красота и през тоя чудесен миг да изричаме някоя научна теория, хипотеза или дори и научен факт. Нека в тоя час да не навлизаме в дверите на науката.
към текста >>

Стигаш до думата строителство и най-после с езика на съвременността, полетяваш нататък и даваш воля на въображението и на фантазията - несмущаван от никого, никой не може да ти забрани - поет си и в тая атмосфера, наситена с хармония, скъсваш с установената научна мисъл и с първичната логика на нецивилизован и казваш - невъзможно е тук да е стояла случайността, невъзможно е тя планината -тоя величествен монумент - пирамидите нищо не са пред нея, да е рожба на хаоса и всичко тук да е действувало сляпо, стихийно, безпланово, лишено от архитектурен замисъл, лишено от идейност, от цел. Невъзможно!
Планината приема човека като любима майка, люлее го в ефирните си люлки, пее му нежни песни, учи го на ред, на чистота, на мекота, на човещина, на хармония, която блика от всеки планински кът, обогатява го с душевни емоции, дава му идея за братство, повдига го до оная висота, където човек се чувствува задължен да обещае, че като се върне в низината ще стане по-добър, по-справедлив и ще постъпва по-красиво. И всичко това излита, извира от разхвърлените камъни, от музиката на скритите реки, от разнообагрените поляни, от водите, които текат накъдето си искат, от върховете, които те гледат мълчаливо и изпитателно. И накрая ти разказват приказка, невероятна история, която ти си готов да я приемеш като напълно достоверна, за да си обясниш рязката промяна - границата на делничността, пошлостта, грубостта дори, които са отстъпили крачка назад. Тук всичко е било поставено грижливо на точно определеното място - тук е имало и план и архитект и милиони работни ръце, и много, много умствена енергия, която е подредила този величествен обект. Какво строителство и какъв живот! Стигаш до думата строителство и най-после с езика на съвременността, полетяваш нататък и даваш воля на въображението и на фантазията - несмущаван от никого, никой не може да ти забрани - поет си и в тая атмосфера, наситена с хармония, скъсваш с установената научна мисъл и с първичната логика на нецивилизован и казваш - невъзможно е тук да е стояла случайността, невъзможно е тя планината -тоя величествен монумент - пирамидите нищо не са пред нея, да е рожба на хаоса и всичко тук да е действувало сляпо, стихийно, безпланово, лишено от архитектурен замисъл, лишено от идейност, от цел. Невъзможно! И ако зад всяка обикновена изградена от човешки ум и ръце форма стои усилието на човека, колко повече тук!... Планината те гледа кротко и не взима участие в твоята пламенна размисъл - ненарушим е нейния покой и тайните си тя грижливо пази за неизвестни хора и време. Тя никога не бърза, както никога не е бързала, когато камък по камък е била строена, украсена, облечена. Планината е жива, смислена, полезна, подаряваща на човека земни и неземни съкровища. Тя е хиляди пъти по-величествена от всички човешки изобретения взети в куп, дори и от пирамидите.
към текста >>

21. 1. Необикновеното

Глава 1. Когато трапезата се вдигна

ТОМ 28

Откъм идейност и дълбочина тя е много обедняла.
Това са идеите на Бога, на Вечния Дух, които проникват цялото Битие.” Когато дойдохме при Него, нямахме двадесет години. Не сме дошли случайно. Зад нас имаше извървян път. Всеки ученик представлява история, роман, при това много интересен - животът на ученика по дълбочина и замисъл и съдържание надминава всичко съчинено до сега. Ако предстои да се опише живота на ученика, съвременната белетристика ще се обогати и освежи премного. Откъм идейност и дълбочина тя е много обедняла. Съвременните белетристи няма какво повече да ни откриват и ако не внесат нещо ново, тя ще си остане белязана с най-пагубното свойство на произведенията - еднообразието. А ние търсехме новото, търсехме го упорито и мълчаливо. Търсехме същественото, трайното, което не умира на което можеше да се разчита по всяко време и при всичките условия. По онова време имаше много учения - философски, етични, имаше модерна натурфилософия, не липсваха мъдри сказания, теософия -Ани Безант, Ледбитер, Метерлинг, Толстой, Тагор. Учението на големият руски реформатор, който проповядваше Евангелието в най-чист вид си пробиваше път у нас и последователите му в България бяха най-многочислена група.
към текста >>

22. Въведение

Глава 2. Образи и идеи

ТОМ 28

Няма човек, приближил се при Него да не е съхранил в душата си частичка от тази жива легенда и да не е заключил в сърцето си образа на Необикновеното, следата на една голяма и топла идейност.
Това са достоверни, преживяни случаи, части от нашия живот в които е отлят образа на Учителя изваян и чист. С всеки пример, с всяка среща, с всяко необикновено явление се реди една съдба и се пише един закон, нов и непознат върху който щеше да се построи основата на един нов живот по форма, по съдържание и по смисъл. Дали някога ще се пишат легенди за Него? Един въпрос, който засега за Неговите съвременници звучи далечно. Всичко, което сме видяли, чули и преживяли е реално, близо до нас - опитано. Няма човек, приближил се при Него да не е съхранил в душата си частичка от тази жива легенда и да не е заключил в сърцето си образа на Необикновеното, следата на една голяма и топла идейност. Всеки отделен случай е тон от Неговия необхватен замах, израз на Неговата безпределна грижа и обич към човека. Не биха ни стигнали изразните средства и физическите възможности, за да уловим и предадем всичко в словесна форма. Може би би било по-удобно да се предадат случаите в летописен вид, както се пишат обикновените исторически събития; вероятно такива няма да липсват, затова ние казваме: Нека между многото разказани неща за Него, намери място и тази част от монографията в която се опитахме да отразим част от живота, който течеше край Него жив и подвижен, наситен с образи, идеи и мисли. Всичко край Него беше премного живо, богато вълнуващо като ония редки картинни галерии, които съхраняват голямото изкуство на гениални творци - Неговото ежедневие носеше винаги две основни качества - беше светло и богато. До нашия слух и до нашето зрение не стигаха само думите и образите.
към текста >>

23. 21. Изворите

Глава 2. Образи и идеи

ТОМ 28

Образът е свързан с една идейност, която едновременно свети и топли.
Ние знаехме денят, когато последната група щеше да дойде и се готвехме да я посрещнем. В този витошки лагер ние прекарахме две лета, мястото не можеше да се забрави, защото дълго време след това ние редовно ходехме на екскурзии до това място. Една чешма близо до стария бивак спира винаги нашето внимание. Отсядахме няколко минути там и с очи към миналото си спомняме за живота тогава, за деня, когато чешмата е била построена, за участието, което всички сме взели когато водата бе намерена. Спомените за тези две летувания се губят в хода на времето, но ето, че нещо остана запазено, един релефен кът от нашия живот, който не може да се забрави. Образът е свързан с една идейност, която едновременно свети и топли. Този незаличим час от нашия живот остана да сияе само за това, че в него е вплетена чистотата на едно разбиране, което за нас имаше скъпата цена на добре предаден урок. Този случай на който искаме да се спрем сега, винаги е будел цяла серия от мисли, които по някакъв чуден начин, като ноти на петолиния се нареждат в един общ акорд - страница от Неговия живот. Винаги, когато си спомняме за този ден изпитваме малка скръб и голяма радост - скръб за това, че нещата, прекрасните неща, лежаха недостижими за нас и голямата радост за онова, което Той откриваше пред нас. Никога разликата не е била така ярка, да не кажа подчертана, както тоя път. То е въпрос на виждане и разбиране, до начина на живот.
към текста >>

24. 12. Младостта го посрещна достойно

Глава 4. Идеалът на ученика

ТОМ 28

Рядко и неповторимо явление през вековете, рядко събитие бе и това, че думите на Давида кънтяха и се превръщаха на тържествена песен, чийто звуци днес стигат до нас - днес, едва днес, защото тогава всичко бе премного просто, скромно, базшумно - този нестихващ поток на живот, на идейност, на красота, които се живееха задушевно и безшумно - дълбока тишина, която е била необходима, за да узрее всичко в пълнота.
Сръчни ръце бяха изплели арка и на нея със златни писмена, които никоя сила на Земята нямаше да може да изтрие, беше написано: “Добре дошъл! ” Той бе посрещнат достойно от младостта на столетието. Тя не лиши себе си от Него, не лиши и Него от себе си. Тя успя да създаде среда и атмосфера, като се погрижи с младенческия устрем и сили да построи салон и да организира Изгрева, за да застане крепко на своето място пред катедрата, в планината и накрая, когато трябваше да свидетелствува за Него и за Неговото дело, което трябваше да се предаде безупречно чисто и свято на българския народ комуто и принадлежеше всичко, което Той беше донесъл на земята. Беше задача на ученика, беше задача и на българския народ да го предаде на другите народи. Рядко и неповторимо явление през вековете, рядко събитие бе и това, че думите на Давида кънтяха и се превръщаха на тържествена песен, чийто звуци днес стигат до нас - днес, едва днес, защото тогава всичко бе премного просто, скромно, базшумно - този нестихващ поток на живот, на идейност, на красота, които се живееха задушевно и безшумно - дълбока тишина, която е била необходима, за да узрее всичко в пълнота. Бихме могли да затворим страниците и да заключим миналото в сърцата си, ала ние не желаем и не трябва да мълчим. Всред отхождащия час на века, всред всичката преходна тръпка на нашето време, което роди едно поколение противоположно на нашето, смутено и объркано по кръстопътищата на света, ние прелистваме ученическата тетрадка на спомените и внимателно от нея изваждаме един бисер - Любовта с която Го посрещнахме; Любовта с която Той ни прие. Ние заявяваме и нека това да звучи патетично: “Имахме въпиюща нужда от Него, както давящият се има нужда от въздух.” Предстоеше ни да влезем във велика школа, предстоеше ни да извървим труден и нагорен път, през сипеи, пропасти и канари, без Учител не можехме да изпълним задачите си като хора родени в началото на века. Нашата дълбока благодарност и почит ще бликат винаги от сърцата ни. Гладни бяхме и се нахранихме, жадни бяхме и уталожихме жаждата, призвани бяхме и се отзовахме.
към текста >>

25. 2. Поляната

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

ТОМ 28

Така, както е дадена, както Учителя ни я завеща, ние премного сме благодарни и премного се радваме на това истинско съкровище, със своя специфичен стил, чистота и красота - наши израз на нашата идейност и принципност, това за текста от Олга Славчева.
Много рано още, неусетно и бавно, Той не обичаше бързите темпове, при преминаването на фазите. Още през тридесетте години на един годишен събор, наредени в кръг Учителят ни показа първите свободни упражнения, свободни и леки, под такта на музиката. Всеки ден към тези упражнения се прибавяха нови и така се роди Паневритмията, докато се стигна до този вид в който тя е днес - оформена с музиката и текстовете към нея, изработени под ръководството на Учителя. Така тя биде напечатана и ние с голяма радост посрещнахме това произведение - гордост на хореографичното изкуство. Една наша добра поетеса с голям труд, умение и жар изработи текстовете към музиката, тя бе от Учителя и днес ние се радваме еднакво на това голямо дело, на изкуството. Така, както е дадена, както Учителя ни я завеща, ние премного сме благодарни и премного се радваме на това истинско съкровище, със своя специфичен стил, чистота и красота - наши израз на нашата идейност и принципност, това за текста от Олга Славчева. Паневритмията се роди на поляната, тя се изпълняваше всекидневно на поляната до последния път, когато през едно лятно утро там се появи едно служебно лице, изпратено от властта, беше и излишен, никой нямаше да каже дума. Заповедта бе предадена устно - на поляната Паневритмията се забранява. Разотидохме се в пълно мълчание. Беше за последен път. Възбраната не закъсня да легне и върху цялата поляна като място за разходка.
към текста >>

26. 2. Христос и Учителят: есе (9.II.1969 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

ТОМ 28

То е толкова много, разстила се като канава, върху която близо половин век щяха да се нанасят в чудесни съчетания плетеници, които бавно и постепенно щяха да ни разкриват мелодията на два акорда, които се сливаха, допълваха, за да родят хармонията на една дълбока по идейност и строга принципност.
2. ХРИСТОС И УЧИТЕЛЯТ есе 9.II.1969 г. Един свят се разкрива, стига до безпределността и перото не дръзва да го докосне, мисълта не може да го обхване и човек е готов да се откаже от това пътешествие. Свят, който е еднакво дълбок и шеметен, стигащ до недостижими височини и дълбок до неизмерими дълбочини. Човек не знае откъде да започне, коя посока да улови, къде първо да спре погледа и на коя мелодия да даде ухо. То е толкова много, разстила се като канава, върху която близо половин век щяха да се нанасят в чудесни съчетания плетеници, които бавно и постепенно щяха да ни разкриват мелодията на два акорда, които се сливаха, допълваха, за да родят хармонията на една дълбока по идейност и строга принципност. Христос и Учителят - би могло да се говори на висок глас и на всеослушание - да стигне до всяко човешко сърце, което тупти под Слънцето, би могло да се каже съвсем тихо и шепот да докосне само ония, които биха преживели най-голямата красота, която века можеше да роди. Две хиляди години се проповядва учението на Христа. Голямата канализация направена от хора, вляха идеите Му - собственоръчно бе направено и ония, които се смятаха за призвани не устояха да не влеят нещо и от себе си. Идеите се надигаха, принципите се изкривиха в най-съществената си част - приложението. Станаха неузнаваеми и Христос не би ги познал.
към текста >>

Езикът не може да ни поднесе необходимите думи - виждаш как на фона на твоя век се срещат Те, преодолели времето и пространството, в един свят реален и нереален, свят на идеите, като едно цяло сега, за да се открие пред смаяните очи следващата част на сказанието, по-живо и по-релефно, придобило вече ново отражение и нова идейност, осъвременено и акустично, за да стигне до глъбините на покорената душа, която не иска да се откаже от свежите струи на Словото.
Словото се носеше - велики духове го подаряваха на човека, за да го обогатят духовно, за да го издигнат до истинското призвание. Старият и Новият завет бяха книги, които никога нямаше да загубят жизнеспособността, като извори, те винаги щяха да поят отрудените души и щяха да подарят на човека светлината, вярата, надеждата. Защото те съдържаха нещо, което никъде другаде не можеше да се намери. Както нищо не можеше да замени хляба и - никое питие - водата, така също и Словото си оставаше универсално по съдържание и предназначение. Дали ние се връщаме назад през годините, или те се връщат към нас, за да оживят една картина, която ще остане като символ на нещо, което трудно човек може да назове. Езикът не може да ни поднесе необходимите думи - виждаш как на фона на твоя век се срещат Те, преодолели времето и пространството, в един свят реален и нереален, свят на идеите, като едно цяло сега, за да се открие пред смаяните очи следващата част на сказанието, по-живо и по-релефно, придобило вече ново отражение и нова идейност, осъвременено и акустично, за да стигне до глъбините на покорената душа, която не иска да се откаже от свежите струи на Словото. Понятни ти стават думите: “Аз бях преди Авраама и Исака”. “Ще видите пророк като Мене; Него слушайте” Второзаконие, 18:15. Една йерархия от посветени, които се разбират по между си, тачат се и чиято приемственост е магическа последица на развитието. “Ако бихте познали Мойсея, бихте познали и Мене" - щеше да каже по-късно Христос. Великите учители, необикновените хора са недостижими върхове.
към текста >>

27. 6. На междата на две епохи (14.VI.1969 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

ТОМ 28

Пасажът е даден между другото, може да се вземе като конкретен факт - къс от Неговото богато ежедневие, наситено с идейност, която засяга три важни свята, три проблема, които на земята се решават от памтивека.
6. НА МЕЖДАТА НА ДВЕ ЕПОХИ 14.VI.1969 г. “Дойде някой при мене и ме пита в какво вярвам” - нататък краткия разговор, който съдържа три въпроса и три отговора звучи съвсем правдоподобно. “Дойде някой” при Учителя, винаги идваше някой. И всеки идваше със своите лични, семейни, духовни и материални противоречия и нужди. Пасажът е даден между другото, може да се вземе като конкретен факт - къс от Неговото богато ежедневие, наситено с идейност, която засяга три важни свята, три проблема, които на земята се решават от памтивека. Нямаше да има човек на земята, който да не е горял и гори и ще гори в този огън - човекът беше и материално същество и винаги щеше да се интересува от парите, от силата и от материалния живот - неща, които за голямото мнозинство представлява едновременно и мироглед и цел в живота. Обикновеният човек със средна интелигентност с оформен конкретен ум и с обикновено разбиране за живот, лишен от въображение и идеали, щеше да дойде при Учителя, за да Му зададе въпроса: “Ти в какво вярваш? ” Интимната му идея проличава още в началната фраза - “В какво вярваш? ” Човекът иска по най-прекият път да се домогне до израза на Учителя, иска да Го познае, да Го разбере, да се стигне леко до интимната си идея - да сравни себе си с Него, за да каже накрая както и го каза: “Тогава ти си като мене”. Постигнал е човекът целта, но думите витаят, после се нареждат в строен ред, за да ни отнесат до един твърде висок свят, където се срещаме с чистата идейност и строгата принципност.
към текста >>

Постигнал е човекът целта, но думите витаят, после се нареждат в строен ред, за да ни отнесат до един твърде висок свят, където се срещаме с чистата идейност и строгата принципност.
Пасажът е даден между другото, може да се вземе като конкретен факт - къс от Неговото богато ежедневие, наситено с идейност, която засяга три важни свята, три проблема, които на земята се решават от памтивека. Нямаше да има човек на земята, който да не е горял и гори и ще гори в този огън - човекът беше и материално същество и винаги щеше да се интересува от парите, от силата и от материалния живот - неща, които за голямото мнозинство представлява едновременно и мироглед и цел в живота. Обикновеният човек със средна интелигентност с оформен конкретен ум и с обикновено разбиране за живот, лишен от въображение и идеали, щеше да дойде при Учителя, за да Му зададе въпроса: “Ти в какво вярваш? ” Интимната му идея проличава още в началната фраза - “В какво вярваш? ” Човекът иска по най-прекият път да се домогне до израза на Учителя, иска да Го познае, да Го разбере, да се стигне леко до интимната си идея - да сравни себе си с Него, за да каже накрая както и го каза: “Тогава ти си като мене”. Постигнал е човекът целта, но думите витаят, после се нареждат в строен ред, за да ни отнесат до един твърде висок свят, където се срещаме с чистата идейност и строгата принципност. Благодарни сме на този любопитен, който можеше да види само собствената си дребна личност, която сега искаше да я съпостави с тая на Великия човек. - В какво вярваш? - Аз вярвам в това, в което и ти вярваш. - Аз вярвам в парите. - И аз вярвам в парите.
към текста >>

28. 8. Писмо на читател за “Песен над равнините” 30.Х.1939 г., София

Д. ЛЕТОПИС ЗА БУЧА БЕХАР (6.I.1903-10.II.1978)

ТОМ 28

“Песен над равнините" е книга, от страниците на която блика идейност, мъдрост, наблюдателност, благодарение на които достойнства битът на нашия брат от равнината е предаден картинно, правдиво, топло, със свойствения му външен и вътрешен колорит.
Никола Данчое, писател. Като ви благодаря за добрината, която сте проявили с това, че сте определили един екземпляр от тази прекрасна книга и за мене, не мога да противостоя на изкушението да ви предам веднага, още в този миг, впечатленията си от прочита на “Песен над равнините". Трябва веднага да призная откровено, че колкото голямо беше недоверието с което почвах прочита на една творба на млад автор, при това жена (каква дързост!), при това (представете си за Бога) и от провинцията... тройно по-голямо беше възхищението ми след като приключих прочита й. “Селяните гледаха каруцата, която се отдалечаваше..." чета на последната страница, а аз гледах стр.112 и искрено съжалявах, че това не е нейде по средата на книгата. Моето мнение за вашето творчество, изразено в 2-3 думи е: ПИСАТЕЛ С БЕЗСПОРНО ДАРОВАНИЕ. “Песен над равнините" е книга, от страниците на която блика идейност, мъдрост, наблюдателност, благодарение на които достойнства битът на нашия брат от равнината е предаден картинно, правдиво, топло, със свойствения му външен и вътрешен колорит. У вас има чувство и към композиция. Много от по-старите “майстори” из писателските среди не са в положение да дадат толкова сполучливи и живи селски образи и толкова сочни природни картини. Ще се опитам при случай да разгледам по-подробно творчеството ви в някой от софийските ежедневници, а с тая къса бележка искам само едно: да укрепя у вас вярата в голямото ви дарование и да ви помоля от името на българската култура, като един неин верен приятел от три десетилетия, да продължавате да пишете! У нас мъчно се твори култура, но аз мисля, че вас ви чака общо признание. Сърдечен поздрав: П.П Моля да ми се изпрати едно портретче, което ще използувам за печата.
към текста >>

29. 27. Лев Толстой и България. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

ТОМ 30

Тогава се зараждат левите движения в политическия ни живот, кипва една идейна борба, в която доминира широкото течение за повече социална справедливост; в литературата надделяват понятията за утилитаризъм, за идейност; в семейството стария еснафски и патриархален ред се руши от една „модернизация”, която сама не знае къде извежда.
Превел: С. Ничов, София 1899 г./. Главен издател на Толстоя у нас тогава е Т.Ф. Чипев. Особено силно впечатление е направила „Кройцерова соната”, която се чете жадно от учителството, става предмет на живи разисквания и увлича значителна част от по-буйните и мечтателни младежи. Деветдесетте години на миналия век, изобщо са от най-буйните в живота на нашата интелигенция. Тогава се зараждат левите движения в политическия ни живот, кипва една идейна борба, в която доминира широкото течение за повече социална справедливост; в литературата надделяват понятията за утилитаризъм, за идейност; в семейството стария еснафски и патриархален ред се руши от една „модернизация”, която сама не знае къде извежда. И в този кипеж идеите на Толстоя, дошли откъслечно и още неразбирани както трябва, играят голяма роля. Какво голямо значение за личния и семеен морал е имал Толстой тогава, личи и от следните дръзки редове на Ст. Михайловски, който, види се, и тук дава дан повече на своята безразсъдна екзалтация, отколкото на едно дълбоко разбиране: Толстой в „Кройцеровата соната” За нова обич нов закон създаде, Немедлено таз дрипел се печата У нас, и като захар се продава. /Вж сп. Мисъл, 1893, с.
към текста >>

Своя характер и светоглед Найчо Цанов отразява и в политическата си дейност, а и цялата Радикална партия, на която той е създател, дължи много за своята идейност и политически морал лично на Цанов.
Ангелов, Плевен 1912 г./ Доколко Цанов е повлиян в светогледа си от Толстоя показва и факта, че толстоистите го считат за свой човек и говорят за него с дълбока почит. Той е бил в постоянни връзки с тях, безпокоил се за всяко закъснение на сп. „Възраждане”, защищавал младежите - толстоисти, отказали се от военна служба. Когато Георги Шопов, поради отказа му е арестуван, Найчо Цанов пише специална статия „На тихо пристанище”, с която го защищава. Тази статия, печатана във видинския вестник „Народен лист”, попада у Толстоя и чрез нея той влиза във връзка с Шопова. Своя характер и светоглед Найчо Цанов отразява и в политическата си дейност, а и цялата Радикална партия, на която той е създател, дължи много за своята идейност и политически морал лично на Цанов. В нея той събра за активна политическа дейност почти всички идеалисти-интелигенти, които в негово лице виждаха призвания народен трибун... Друг голям политически деец на съвременна България, Димитър Драгиев - един от създателите на Българския земеделски народен съюз, идеалист, който тъй си прилича Цанова, също не скрива школуването си при Яснополския отшелник. В своята политическа изповед, като полемизира със Стамболийски, тогавашния министър председател на България, Драгиев казва: „Един морал има само, който е необходимия цимент на високата материална, на високата веществена култура човешка - той е християнския морал: никой друг не може и няма да бъде. Аз зная, някои ще ми кажат: християнски морал! Християнският морал е останал 2000 години след днешното човечество. На тях аз ще отговоря с думите на великия Толстой: не християнският морал е останал 2000 години след днешното човечество, а човечеството е още 2000 години назад, далеч от християнския морал /гласове: „вярно”, ръкопляскания/.
към текста >>

30. 5.10. Махни оградата!

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

ТОМ 30

Свобода на мисълта, свобода на съвестта, свобода на труда, на творчеството, идейността; свобода на доброто, красивото, истинното.
Без насилие, без страх, без омраза, без кървави борби, отхвърлете всяко робство, всяко насилие, всяка лъжа. Това ще направиш ти, младо поколение! Ти ще разрешиш задачата на века! Ти ще влезеш в царството на свободата. Свобода от злото, свобода от насилието, от омразата, от лъжата, от завистта, от робството, от жестокостта. Свобода на мисълта, свобода на съвестта, свобода на труда, на творчеството, идейността; свобода на доброто, красивото, истинното. Свобода на живота. Свобода на истинския човек. Махни оградата! Премахни я в сърцето си. Премахни я в душата си.
към текста >>

31. 279. Каква е цената на отклонението

IV. През очите на Христов. Посвещение

ТОМ 33

Трябва аз да ти прочета и разясня една беседа или лекция на Учителя, да ти отворя очите да видиш формата и стила на Учителя, да видиш логиката, последователността, красотата и художествеността в живота и Словото на Учителя, да видиш идейността, разбиранията на Учителя, но за това трябват очи, ум и да ти е даден ключа.
Аз мисля, че това е най-слабата страна на господин Дънов. - Да, ти се спъваш в черупките, без да си вкусил от ядката. Този стил и тази форма, това са стила и формата на бъдещето. По този начин, по който Учителя говори, ще се говори в бъдеще, в новата култура. Светът в развитието на формата много скоро ще дойде до своето крайно развитие за епохата, и ще бъде принуден да потърси нови форми и нови пътища за израз във всички области на изкуството и живота. Трябва аз да ти прочета и разясня една беседа или лекция на Учителя, да ти отворя очите да видиш формата и стила на Учителя, да видиш логиката, последователността, красотата и художествеността в живота и Словото на Учителя, да видиш идейността, разбиранията на Учителя, но за това трябват очи, ум и да ти е даден ключа.
към текста >>

НАГОРЕ

0.75702404975891