Търсене в беседите за 'Идеалното'

Човек с естетически вкус, но без поезия и обич към природата, към възвишеното и идеалното.
Чело хубаво, възвисоко, в основата си, над носа, издадено – признак на човек със силна индивидуалност, с наблюдателен и практичен ум. Слепоочните области средно развити; уши правилни и близо прилепени при главата – белег на материален порядък. Влакната на брадата малко възредки и възчервени – белег на импулс и упорство. Глава валчеста, общ размер околовръст над ушите 56–60 сантиметра; със силно развита и издигната теменна област – белег на човек с голямо самообладание, самоуважение, гордост, взискателност и тщеславие; религиозно чувство притежава, но едностранчиво развито; милосърдие проявява, но само към себе си и нему близките. Лице възбледобяло, с нос от гръко-римски тип. Човек с естетически вкус, но без поезия и обич към природата, към възвишеното и идеалното. Човек със силна вяра, но вяра само в своя ум; с голяма надежда, но надежда само в своята сила. Има религия, но в тази религия почита, обожава само себе си. Ако влезем в неговия храм, ще намерим на първо място не образа на Исуса Христа, а неговия собствен портрет, и на мястото на света Богородица, Йоан Кръстител и другите светии – наредени неговите деди и прадеди, на които той кади тамян и възнася молитви – „Славен, велик е нашият род“. Човек интелигентен, който събира познания в живота, запознат добре с еврейската кабала и с принципите на тогавашната цивилизация, и ако би живял в наше време, щеше да минава за виден писател, философ, художник, държавник и духовен глава. Защо Христос изважда този тип?
към беседата >>

2. Яковъ и Исавъ / Яков и Исав

Името „Рахил” е съдържателно, то представя идеалното и възвишеното в човека.
В този дом изпъкват още три характера : Лаван и двете му дъщери – Лия – по-голямата и Рахил – по-малката. Преди да стигне в дома на чичо си, Яков срещнал при кладенеца Рахил, на която помогнал да си начерпи вода, целунал я и казал, че са роднини. От този момент той се влюбил в Рахил. Като практичен човек, Лаван запитал Якова, каква заплата иска за времето, през което ще остане в дома му да работи. Яков отговорил, че обича Рахил и иска да я вземе за своя жена – това е неговата заплата. Името „Рахил” е съдържателно, то представя идеалното и възвишеното в човека. Лаван обещал да даде Рахила на Якова, но с условие, да му работи седем години за нея. Яков се съгласил. След изтичането на седемте години, вместо Рахил, Лаван дал Лия, по-старата си дъщеря, за жена на Якова. Едва сутринта той разбрал, че бил излъган и запитал чичо си: Защо ме излъга, та не ми даде Рахил, според обещанието си? Лаван отговорил: Според нашите закони, първо се жени по-старата сестра, а после младата.
към беседата >>

Въ тази повѣсть Рахила играе роль на идеалното, възвишеното. (втори вариант)
Лаванъ е отличенъ базиргянинъ, човѣкъ съ много добъръ практически умъ. Лаванъ пита племяника си: „Като ще останешъ при мене да ми работишъ, каква заплата искашъ за това? “ Яковъ, прѣди да дойде въ кѫщата на чича си, срѣщна Рахиль съ стадото, налѣ ѝ вода отъ кладенеца, цѣлуна я и ѝ каза, че сѫ роднини. Влюбва се въ Рахила и когато чичо му го пита, каква заплата иска за работата си, Яковъ казва, че иска да се ожени за Рахила. Ергенинъ на 76 години иска да се ожени за млада мома. Въ тази повѣсть Рахила играе роль на идеалното, възвишеното. Думата „Рахиль“ е съдържателна сама по себе си. Лаванъ се пазарилъ съ Якова да му слугува той седемь години, но слѣдъ изтичането на седемтѣ години да му даде Рахила, но Лаванъ го излъгалъ и му далъ по-старата си дъщеря Лия. На сутриньта, Яковъ вижда, че не Рахила, а Лия е неговата жена. Запитва чича си: „Защо ме излъга? “ – „У насъ, споредъ законитѣ, се дава по-старата дъщеря, а не младата.
към втори вариант >>

3. Законът и пророците

Идеалното, т.е.
И тъй, дръжте в ума си мисълта, че кога и да е, Божественото трябва да дойде във вас. Това е реална мисъл, защото с нея може да правите опити всеки момент. В Божественото няма нито промяна, нито измяна, а в реалното има промяна, но няма измяна. В реалността има еволюция. В реалността няма сенки, но вън от нея сенките съществуват като нещо несъществено и неосезаемо. Идеалното, т.е. Божественото се основава на реалното, а реалното – на сенките. Реалното всякога може да създаде една сянка, а идеалното – една реалност. Отношението между идеалното, реалното и сенките на живота е различно. Идеалното, като форма на живота, е вътрешното начало във вас, което възприемате чрез душата си. То е основа на душата.
към беседата >>

Реалното всякога може да създаде една сянка, а идеалното – една реалност.
В Божественото няма нито промяна, нито измяна, а в реалното има промяна, но няма измяна. В реалността има еволюция. В реалността няма сенки, но вън от нея сенките съществуват като нещо несъществено и неосезаемо. Идеалното, т.е. Божественото се основава на реалното, а реалното – на сенките. Реалното всякога може да създаде една сянка, а идеалното – една реалност. Отношението между идеалното, реалното и сенките на живота е различно. Идеалното, като форма на живота, е вътрешното начало във вас, което възприемате чрез душата си. То е основа на душата. Реалното е проява на външния, обективния свят, който не се променя, но се изменя. Така човешкият дух и човешката душа се усъвършенствуват.
към беседата >>

Отношението между идеалното, реалното и сенките на живота е различно.
В реалността има еволюция. В реалността няма сенки, но вън от нея сенките съществуват като нещо несъществено и неосезаемо. Идеалното, т.е. Божественото се основава на реалното, а реалното – на сенките. Реалното всякога може да създаде една сянка, а идеалното – една реалност. Отношението между идеалното, реалното и сенките на живота е различно. Идеалното, като форма на живота, е вътрешното начало във вас, което възприемате чрез душата си. То е основа на душата. Реалното е проява на външния, обективния свят, който не се променя, но се изменя. Така човешкият дух и човешката душа се усъвършенствуват. „Царството Божие се благовествува".
към беседата >>

Идеалното, като форма на живота, е вътрешното начало във вас, което възприемате чрез душата си.
В реалността няма сенки, но вън от нея сенките съществуват като нещо несъществено и неосезаемо. Идеалното, т.е. Божественото се основава на реалното, а реалното – на сенките. Реалното всякога може да създаде една сянка, а идеалното – една реалност. Отношението между идеалното, реалното и сенките на живота е различно. Идеалното, като форма на живота, е вътрешното начало във вас, което възприемате чрез душата си. То е основа на душата. Реалното е проява на външния, обективния свят, който не се променя, но се изменя. Така човешкият дух и човешката душа се усъвършенствуват. „Царството Божие се благовествува". Това значи: Царството Божие се проповядва.
към беседата >>

4. Приятел и раб

ИБ

Църквата е най-разумното, най-идеалното общество, в което, като влезеш, трябва да излезеш необикновен.
Не прилича тя вече на онази красива Ганка, месцето ѝ изчезнало, прегърбила се, зъбите ѝ изпаднали. Това е факт, който мога да ви докажа. Казвам: Опипана е вашата Ганка. Казвате:„Да ѝ проповядваме учението на спасението, да се спаси тя и домът ѝ.“ Но как? – „Да ходят на църква, да се молят на Бога.“ – Ами вие като стоите от хиляди години в църква, намерихте ли нещо в нея? Църквата е най-разумното, най-идеалното общество, в което, като влезеш, трябва да излезеш необикновен. Тя не е здание, направено от камъни. Да се разберем в това нещо. Често ме питат: „Ти ходиш ли в църква? “ – Не ходя. – „Значи не си християнин?
към беседата >>

5. Да ги изпита / Аритметическитѣ дѣйствия въ живота. Събиране, умножение и степенуване

И духовете могат да бъдат ревниви, но идеалното, възвишеното, Божественото изключва всякаква ревност.
И в сърцето на мъжа и на жената да няма помен от ревност. Казвате, че и Бог е ревнив. Това е ваше тълкуване. Христос казва: „Благ е само Господ“. Той не се възмущава от нищо. И духовете могат да бъдат ревниви, но идеалното, възвишеното, Божественото изключва всякаква ревност. Идеалното изключва всякакво съмнение, подозрение, грубост и насилие. Всички хора са на едно и също поле и се питат какво трябва да се прави. Всички съзнават, че сегашният морал е в упадък, че сегашният строй се разрушава. Всички хора трябва да живеят по Божествен начин. Според това разбиране мъжът не трябва да бъде с едно око и жената не трябва да бъде със смачкан нос.
към беседата >>

Идеалното изключва всякакво съмнение, подозрение, грубост и насилие.
Казвате, че и Бог е ревнив. Това е ваше тълкуване. Христос казва: „Благ е само Господ“. Той не се възмущава от нищо. И духовете могат да бъдат ревниви, но идеалното, възвишеното, Божественото изключва всякаква ревност. Идеалното изключва всякакво съмнение, подозрение, грубост и насилие. Всички хора са на едно и също поле и се питат какво трябва да се прави. Всички съзнават, че сегашният морал е в упадък, че сегашният строй се разрушава. Всички хора трябва да живеят по Божествен начин. Според това разбиране мъжът не трябва да бъде с едно око и жената не трябва да бъде със смачкан нос. Ще кажете, че и Христос е казал да извадите дясното си око.
към беседата >>

Че и духоветѣ могатъ да бѫдатъ ревниви, нищо отъ това, но идеалното, съвършеното Божественото изключва всѣка ревность, идеалното изключва всѣко съмнѣние, идеалното изключва всѣко подозрѣние, идеалното изключва всѣко насилие въ свѣта. (втори вариант)
Какво трѣбва да правимъ? Азъ разрѣшавамъ този въпросъ кардинално, основно тъй: жената да има само единъ мѫжъ и мѫжътъ – само една жена, но въ сърцето на мѫжа да нѣма ни поменъ отъ ревность и въ сърцето на жената да нѣма ни поменъ отъ ревность. Но вие казвате: „Господь билъ ревнивъ.“ Вие Го заставихте да бѫде такъвъ, вие Го създадохте такъвъ. А какво казва Христосъ за Него? Благъ е само Той, Който никога не се възмущава и всичко ще създаде. Че и духоветѣ могатъ да бѫдатъ ревниви, нищо отъ това, но идеалното, съвършеното Божественото изключва всѣка ревность, идеалното изключва всѣко съмнѣние, идеалното изключва всѣко подозрѣние, идеалното изключва всѣко насилие въ свѣта. И тъй, тази е задачата, която сега свѣтътъ разрѣшава. Всички хора сѫ на това поле и питатъ: „Какво да правимъ? “ Всички съзнаватъ, че съврѣменниятъ строй е на упадъкъ, съврѣменниятъ строй се разтърсва. Какъ трѣбва да живѣятъ хората? Трѣбва да живѣятъ по новому.
към втори вариант >>

6. Какво трябва да искаме?

Даже най-идеалното състояние, дето съществува в дома, дето казват, че майките обичат безпристрастно, и те имат обич повече към някое от своите деца, отколкото към другите.
Питам: Какъв е смисълът на земния живот? Смисълът на земния живот е да познаем Бога, понеже ние търсим Божествената Любов. А всички хора, мъже и жени, сме малки частици от тази Божествена Любов, проявена у всеки човек. Щом разбираме Бога, ние ще разберем, че тия малки хора са частици от Бога, и както любим Бога, тъй ще любим и всички хора. Ако не Го любим, всякога ще правим разлика между тоя и другия човек. Даже най-идеалното състояние, дето съществува в дома, дето казват, че майките обичат безпристрастно, и те имат обич повече към някое от своите деца, отколкото към другите. Бащата има обич повече към един син, отколкото към други. Много лесно е да кажем: „Обичай! “ Но когато дойде да приложим закона, там е изкуството. Лесно се казва, но мъчно се изпълнява. Защо? Когато касата ми е пълна, може да дам много, щедър съм, но когато в касата няма нито пет пари, каква сума може да дам?
към беседата >>

7. Не бъди неверен, но верен!

Сега, има една съществена философия, едно вътрешно разграничение, което всеки вярващ трябва да прави: идеалното, неизменното, постоянното трябва всякога да бъде далеч от нас, ние да не може да го достигаме нито със своите ръце, нито със своя ум, защото всяко нещо, което ние пипаме с ръце, разваляме го.
Истината по този начин не може да се намери. За да можем да намерим Истината, трябва да знаем най-първо какви качества тя ще ни придаде, какви качества ще вземем от нея и какво ще ѝ предадем. Когато приемаме Истината, има една обмяна между нас и Истината. Когато приемем Любовта, пак има обмяна. Когато намерим Бога, пак има обмяна. Сега, има една съществена философия, едно вътрешно разграничение, което всеки вярващ трябва да прави: идеалното, неизменното, постоянното трябва всякога да бъде далеч от нас, ние да не може да го достигаме нито със своите ръце, нито със своя ум, защото всяко нещо, което ние пипаме с ръце, разваляме го. Бъдете уверени, че всяко нещо, което ние можем да докоснем с нашия ум, и то се разваля. Материалните работи с ума не се развалят, а с ръце се развалят, но има други форми, които се развалят от ума. Ако вие се греете на слънцето, няма никаква опасност, слънцето досега никому зло не е направило. Но ако имате светлината на слънцето, концентрирана в една свещ, с тази свещ може да направите хиляди злини. С тази свещ може да прочетете една хубава книга, но може и да запалите цял град, 100 плевни и хиляди къщи.
към беседата >>

8. Връзки на знанието

Сега казвате, че идеалното е да ви обичат.
/– „Нашата любов отиде, та се не видя.“/ Не се е свършила, ами вие досега сте имали нещо, което все за любов е минавало. И този е именно въпросът, който трябва да се разреши. Защо трябва да любим? В самият въпрос се съдържа отговорът Тия разсъждения не ги туряйте в абсолютно противоречие. Как бихте ги примирили? Сега казвате, че идеалното е да ви обичат. Но до сега намерили ли сте един човек, който да ви е обичал? Досега обичал ли ви е някой? Когато ви обича някой, вие казвате: душата възраства. Туй проверили ли сте го? Ама някой автор е писал.
към беседата >>

9. Ще ви научи

Питам: Кое е идеалното тук?
От едната й страна върви деверът, от другата – младоженикът, а тя в средата – плаче. Деверът казва на младоженика: Братко, да я върнем назад. Защо ни е такава снаха, цял ден да плаче? Като чува това, булката се обръща към девера и казва: Не ми обръщайте внимание, аз ще плача, а вие ме водете напред. Аз плача идеално, да видят хората, че скърбя за бащиния си дом. Питам: Кое е идеалното тук? Сега, аз държа една беседа, която се отличава от беседите на обикновените хора. Тя се отличава главно по своя морал. Той не е площаден, т. е. обикновен морал. Всеки се стреми към по-висок морал от обикновения.
към беседата >>

10. Простри ръката си!

Обаче, ние се радваме на идеалното, чистото, възвишеното.
Според мене, най-великото, най-реалното в света, това е духовният живот. Ние сме сенки на този живот. Даже и най-крайните материалисти, като комунисти, социалисти, в приложението са по-големи идеалисти от духовните хора. Днешният свят се е обърнал с главата надолу. Например, онези, които на теория са духовни, в практическия си живот са материалисти. Обаче, ние се радваме на идеалното, чистото, възвишеното. Няма защо да спорите, дали някой вярва, или не. За нас въпросът е поставен другояче. Някой казва: Важно е, дали човек вярва в Бога, или не. Това са относителни неща. И онзи, който не вярва, и онзи, който вярва, нямат първата дума в себе си.
към беседата >>

11. Съмнение и воля

Когато говоря за духовност, аз подразбирам възвишеното, идеалното, най-благородното, онзи велик идеал, към който се стремим.
А когато дойде да проучваме Божествената наука, ние трябва да се освободим от всички вътрешни предубеждения. За пример някой път аз си позволявам в беседите да разкритикувам владици и попове в целия свят. Ако аз сравнявам владиците и поповете с тия заведения, които сега съществуват, тяхното положение е идеално. Но ако сравня една църква с една кръчма и казвам, че църквата не стои по-горе от кръчмата, то е безобразие. Ако кажа, че един поп е по-долу от един кръчмар, не е вярно. Когато говоря за духовност, аз подразбирам възвишеното, идеалното, най-благородното, онзи велик идеал, към който се стремим. А сега ние сме като кръчмарите. Те взимат туй хубавото в обратен смисъл. Не, с възвишеното и благородното другояче ще се постъпва. По друг начин ако ви се говори, за самия говорител е зле. Следователно, ако говорим за Истината, ние не може да правим никакъв компромис с нея.
към беседата >>

Някой път като казвам, че поповете са такива-онакива, то е само като гледам идеалното, Божественото, от негово гледище разглеждам въпроса.
Ама че тъй е! Ако духовенството, ако вярванията в света седят по-високо, отколкото живота, то е друго. Но тогава, ако сегашното духовенство го считаме за най-доброто, то да се спрем там и да го реализираме. – Нищо повече! И затуй вие, като ученици, имате право. Някой път като казвам, че поповете са такива-онакива, то е само като гледам идеалното, Божественото, от негово гледище разглеждам въпроса. Казвате вие: „Туй не е бяло“. Има една белина̀ по-бяла от тази, която вие познавате. Има една чистота по-голяма от тази, която вие познавате. Та в своите вътрешни схващания трябва да бъдете съвършено искрени; за себе си трябва да бъдете искрени! За пример, сега като ви гледам, какви са подбужденията ви?
към беседата >>

12. Той ги изпита

Следователно идеалното е без промени и без измени.
Следователно смисълът на живота е да определи човек в що стои неговият идеал. Идеал не може да бъде вашата къща; идеал не може да бъде знанието; идеал не може да бъде светлината; идеал не могат да бъдат парите; идеал не може да бъде силата; идеал не може да бъде красотата; идеал не може да бъде добротата. Защо? – Всички тия неща търпят промени в света. Силният е силен при известни условия, слабият е слаб при известни условия; ученият е учен при известни условия, глупавият е глупав при известни условия. Всички неща, които се видоизменят, не съдържат в себе си идеал. Следователно идеалното е без промени и без измени. Но туй е пак неопределено. Идеалът е същина, която съдържа целокупността на цялото битие в себе си. Този идеал, тази реалност съдържа всичко в себе си. И първото проявление на този идеал в света, това наричаме ние обикновената човешка любов, за която всички говорят. До известна степен всички търсят тази любов.
към беседата >>

13. Едно ти не достига!

То е идеалното нещо.
Аз ще ви кажа едно нещо: Човек, който се жени, не може да намери Бога. Той може да покаже пътя на другите хора към Бога, може да помага на човечеството, но той е далеч от Бога. Аз ви казвам истината. Човек, който мисли да се жени, той не може да намери Бога. Ти първо ще се жениш, ще раждаш деца, но когато дойдеш да разрешаваш онзи великия въпрос, „още едно ти не достига“, тогава няма да мислиш за жена, за майка, за деца, за мъж, за света, няма да мислиш за народ. То е идеалното нещо. Няма да се отречеш от света, т.е. аз трябва да бъда положителен, ще се откажеш от света, но от кой свят? – От света на заблужденията. Аз ви казвам една истина. Кое е положителното в този свят, което може да стане след 1,000 години?
към беседата >>

Аз казвам, че туй идеалното, за което мислите, то не съществува днес на земята.
– Не, за Него държавата ще прокара някакъв особен закон. Ще Го считат, че Той е неканен гост, че Той е един човек с особени идеи. Това не е само тук в България, но и в Англия, и в Америка, никъде няма свобода. Има някои хора в Англия, в Америка, които идеализират нещата. Те се различават от другите. Аз казвам, че туй идеалното, за което мислите, то не съществува днес на земята. „Още едно ти не достига! “ Сега аз не се занимавам само с този свят, но с друг един свят, който е около нас и с нас. Има добри хора в света, които не познаваме. И в Америка, и в Англия, и във Франция, и в Германия, и в Турция, и в Китай, и в Япония, навсякъде ги има.
към беседата >>

14. Отношения между проявите в природата

Ще дам на всички ви да напишете като тема какво трябва да бъде идеалното чело на човека, какви трябва да бъдат линиите му – изобщо външните му очертания Като ви говоря за веждите, за клепачите, за челото на човека, не казвам, че те определят характера на човека, но те са резултат на вътрешната му деятелност.
Веждите и клепачите на очите са турени от природата, за да регулират светлината, която влиза в човешкото око. От всичко това трябва да имате предвид следния закон: вие нямате право да злоупотребявате със силите, които действат във вас. Да не мислите, че можете да употребите тия сили за каквото искате. Не, всяка сила на съзнанието има свое предназначение. И когато тази енергия върви към своето предназначение, към своята основна идея, към своята цел, образува се и тази правилност на лицето. Ще дам на всички ви да напишете като тема какво трябва да бъде идеалното чело на човека, какви трябва да бъдат линиите му – изобщо външните му очертания Като ви говоря за веждите, за клепачите, за челото на човека, не казвам, че те определят характера на човека, но те са резултат на вътрешната му деятелност. Ако човек е весел, ще има отворени и изпъкнали очи. Ако е песимист и гледа с мрачен поглед на хората и на живота, ще има навътре хлътнали очи. Това произтича от един психологически закон. Колкото повече вниманието на човека е съсредоточено към вътрешния живот, толкова по-малко се хранят очите. Светските хора, които искат да видят всичко и се радват на живота като деца, те изпращат повече кръв в очите си, затова техните очи са по-здрави.
към беседата >>

15. Търпение

С какво число да означим идеалното търпение?
Но всичко това са само въображаеми картини, образи, които много рядко се случват в действителния живот. Най-първо вие ще отделите реалните неща от нереалните, да знаете колко от това, което мислите в даден момент, може да реализирате. Сега, запример, говорим за търпението. Търпението е нещо много необходимо за всинца ви. И знаете ли какъв е знаменателят на търпението? С какво число да означим идеалното търпение? Аз ще ви кажа. Знаменателят на идеалното търпение е 100 000 000. Каква част съставлява вашето търпение от идеалното търпение? Какъв ще бъде числителят на търпението? Знаменател имате вече, направете изчисление, да видите какъв ще бъде и числителят на търпението.
към беседата >>

Знаменателят на идеалното търпение е 100 000 000.
Сега, запример, говорим за търпението. Търпението е нещо много необходимо за всинца ви. И знаете ли какъв е знаменателят на търпението? С какво число да означим идеалното търпение? Аз ще ви кажа. Знаменателят на идеалното търпение е 100 000 000. Каква част съставлява вашето търпение от идеалното търпение? Какъв ще бъде числителят на търпението? Знаменател имате вече, направете изчисление, да видите какъв ще бъде и числителят на търпението. И числителят ще бъде колкото знаменателя. Значи, ще имаме дробта: 100 000 000 / 100 000 000.
към беседата >>

Каква част съставлява вашето търпение от идеалното търпение?
Търпението е нещо много необходимо за всинца ви. И знаете ли какъв е знаменателят на търпението? С какво число да означим идеалното търпение? Аз ще ви кажа. Знаменателят на идеалното търпение е 100 000 000. Каква част съставлява вашето търпение от идеалното търпение? Какъв ще бъде числителят на търпението? Знаменател имате вече, направете изчисление, да видите какъв ще бъде и числителят на търпението. И числителят ще бъде колкото знаменателя. Значи, ще имаме дробта: 100 000 000 / 100 000 000. Изчислете сега какъв ще бъде числителят на вашето търпение.
към беседата >>

16. Хубави чувства

ИБ

Значи има стремеж у всички към идеалното.
" Единият казва: "Вярвай! " Другият казва: "Не вярвай! " Единият казва: "Със знание можеш да добиеш Царството Божие." Другият казва: "И без знание може да се влезе в Царството Божие." Единият казва: "Любовта е живата църква." Другият казва: "Без църква не може да се живее." - Е, виж тогава мравките как живеят, те имат ли църква? Мравките се движат към човека, идеал имат те! У мравките културата е преходна, у пчелите - също, у човека - също. Значи има стремеж у всички към идеалното. Представете си, имате каква и да е рана, и да можете изведнъж да я заздравите. Да кажеш: "Такава е волята Божия! " - и раната да оздравее. Мислите ли, че Господ, Който ви е изпратил на земята, та иска да страдате? Не, чрез страданието Той иска да ви предаде един урок.
към беседата >>

17. Качества на разумния живот

Понеже те са толкова разумни, то и тяхната външна обстановка на Небето е най-красивата и тяхното състояние е по възможност най-идеалното, което може да съществува.
Някой път искате да знаете какво нещо е Небето. Туй считате за идеал. Постарали ли сте се да видите какво нещо е Небето – дали е място, или състояние? Небето е общение на разумни същества, които живеят в единение, които се радват един на друг и които не могат един без друг. Всички живеят за едного и един живее за всички. Понеже те са толкова разумни, то и тяхната външна обстановка на Небето е най-красивата и тяхното състояние е по възможност най-идеалното, което може да съществува. Общение на разумни души! Няма да правя някакви изводи да ви доказвам, че сте добри. Аз зная, че всинца сте добри, но не сте проявили своята Добродетел. Всинца сте разумни, но не сте проявили своята разумност. Вие чакате като онези деца настроение и казвате: „Ако имам настроение, ще го направя.“ Волът казва: „Аз ще ора на господаря си, когато ме бодне с остен.“ Това значи настроение, но то не е закон на свободата.
към беседата >>

Понеже те са толкова разумни, то и тяхната външна обстановка на небето е най-красивата, и тяхното състояние е по възможност най-идеалното, което може да съществува. (втори вариант)
Някой път искате да знаете, какво нещо е небето. Туй считате за идеал. Постарали ли сте се да видите, какво нещо е небето, дали е място или състояние? Небето е общение на разумни същества, които живеят в единение, които се радват един на друг, и които не могат един без друг. Всички живеят за едного, и един живее за всички. Понеже те са толкова разумни, то и тяхната външна обстановка на небето е най-красивата, и тяхното състояние е по възможност най-идеалното, което може да съществува. Общение на разумни души! Няма да правя някакви изводи да ви доказвам, че сте добри. Аз зная, че всинца сте добри, но не сте проявили своята добродетел. Всинца сте разумни, но не сте проявили своята разумност. Вие чакате, като Онези деца, по настроение, и казвате: ако имам настроение, ще го направя.
към втори вариант >>

18. Физическият и духовният човек

КД

Това е идеалното вече!
И от С ще слезете при В. Тогава, за да има правилна обмяна, В трябва да се качи при С и да слезе при А, в неговото положение. Когато А стигне при В по този начин, и В стигне при А пак по същия начин, те могат да минат през материята АВ или ВА. Пък може и друго. А и В да се срещнат при С. Това е идеалното вече! И по първия начин, чрез С, те ще се разберат. Когато единият дойде на мястото на другия, те могат вече да разменят местата си. Разстоянието между две същества А и В може да е много близко, някой път ги дели една линия, една тридесет и пет милионна част от милиметъра; в такова съседство се намират те, а при това не се познават. Те мислят, че има километри между тях, а то е само една тридесет и пет милионна част от милиметъра. И когато човек научи тази истина, той ще си каже: „Голям невежа съм бил аз.“ - Той е ходил, обикалял да го търси.
към беседата >>

19. Мястото на Любовта

КД

Когато в средата горе те са издадени (2), това е идеалното.
Затова по-скоро му се свършват приказките и припасите. Има три вида вежди - 1, 2, 3 (фиг. 1). 1. Тези вежди са на човек с научни интереси. 2. Това са вежди на чувствителен човек, венерин тип. 3. Това са вежди на старите хора, клюмнали надолу, на песимистите. Когато в средата горе те са издадени (2), това е идеалното. Но откъдето почват и където свършват, има силно привличане; значи дедите в началото и в края са били материалисти, живели са в гъстата материя. Това са и вежди на весел човек, всичките неща отвънка му правят впечатление; правят му и ефект, но тогава промените стават често. Децата така са радостни, но промените стават бързо. Веселието се превръща скоро в плач. Тези вежди (2) се задоволяват с по-малко и от малко се наскърбяват.
към беседата >>

20. Да се не смущава сърцето ви!

Той ще вижда реално, и ще бѫде единъ човѣкъ и на реалното, и на идеалното – на реалното, което е постигнато, и на идеалното, което не е постигнато.
Всичкитѣ нѣща сѫществуватъ. И тъй, всички велики адепти минаватъ единъ курсъ на посвѣщение, та и този Муса-Бентамъ трѣбвало да държи изпитъ за своето трето посвѣщение. Всѣко едно посвѣщение е свързано съ извѣстенъ родъ сили, въ които човѣкъ като влѣзе, трѣбва да знае, какъ да манипулира съ тѣхъ. Ето защо това било единъ тежъкъ изпитъ. Ако той издържи изпита си, ще влѣзе въ единъ новъ свѣтъ, ще му се отворятъ нови пѫтища, ще му се откриятъ нови способности и чувства, чрѣзъ които ще може да вижда вече, а не да ходи слѣпешката. Той ще вижда реално, и ще бѫде единъ човѣкъ и на реалното, и на идеалното – на реалното, което е постигнато, и на идеалното, което не е постигнато. Задъ туй реално има друго реално и т.н. Учительтъ завежда своя ученикъ Муса-Бентамъ на една отъ най-опаснитѣ планински мѣстности и му казва, какви мѫчнотии ще срещне. Първата мѫчнотия ще бѫде слѣдната: като вървишъ по този пѫть, ще срещнешъ една голѣма змия. Ако можешъ да я побѣдишъ, ти ще продължишъ по-нататъкъ пѫтя си, но ако не можешъ да я победишъ, тя ще те нагълта и съ тебе всичко ще се свърши. Но когато тази змия се приближи, ти ще видишъ да се върти около нея единъ гълѫбъ.
към беседата >>

Той ще вижда реално и ще бъде един човек и на реалното, и на идеалното – на реалното, което е постигнато и на идеалното, което не е постигнато. (втори вариант)
Всичките неща съществуват. И тъй, всички велики адепти минават един курс на посвещение, та и този Муса-Бентам трябвало да държи изпит за своето трето посвещение. Всяко едно посвещение е свързано с известен род сили, в които човек като влезе, трябва да знае как да манипулира с тях. Ето защо това било един тежък изпит. Ако той издържи изпита си, ще влезе в един нов свят, ще му се отворят нови пътища, ще му се открият нови способности и чувства, чрез които ще може да вижда вече, а не да ходи слепешката. Той ще вижда реално и ще бъде един човек и на реалното, и на идеалното – на реалното, което е постигнато и на идеалното, което не е постигнато. Зад туй реално има друго реално и т.н. Учителят завежда своя ученик Муса-Бентам на една от най-опасните планински местности и му казва какви мъчнотии ще срещне. Първата мъчнотия ще бъде следната: като вървиш по този път, ще срещнеш една голяма змия. Ако можеш да я победиш, ти ще продължиш по-нататък пътя си, но ако не можеш да я победиш, тя ще те нагълта и с тебе всичко ще се свърши. Но когато тази змия се приближи, ти ще видиш да се върти около нея един гълъб.
към втори вариант >>

21. Малкият стрък

ИБ

Човек може да бъде добър към себе си; той може да бъде добър към ближния си, а най-идеалното е да бъде добър към Бога.
– Тогава да бъдем добри. – Към кого? Ако е да сте добри към себе си, вие сте такива. Важно е да бъдете добри към Господа и за Него. Доброто се проявява в три направления. Човек може да бъде добър към себе си; той може да бъде добър към ближния си, а най-идеалното е да бъде добър към Бога. Човек е изучил изкуството да бъде добър към себе си, също така да бъде добър към ближния си, а сега трябва да изучава изкуството да бъде добър към Господа. Това е най-важното, което се изисква от нас. Вижте майката, която отглежда детето си, не е ли добра за него? – Добра е. Малката пчелица, която изминава километри разстояние да събира прашец и да приготвя мед за своите ближни, не е ли добра за тях?
към беседата >>

За доброто има три категории: човек може да бъде добър за себе си, човек може да бъде добър и за ближните си, а аз считам най-идеалното състояние - човек да бъде добър и към Бога. (втори вариант)
Или по-право казано, човек е добър, но само за себе си. Ние сме по-добри, отколкото трябва да бъдем, но само за себе си. Сега ще ви кажа една важна мисъл: да бъдем добри. Към кого? Да бъдем добри вече и за Господа. За доброто има три категории: човек може да бъде добър за себе си, човек може да бъде добър и за ближните си, а аз считам най-идеалното състояние - човек да бъде добър и към Бога. Ние научихме изкуството да бъдем добри към себе си, да бъдем добри към ближните си също научихме, но сега трябва да научим изкуството да бъдем добри и за Господа. Туй е най-хубавото, което се изисква от нас. Сега вие питате: „Какво трябва да правим? " Да бъдем добри не за себе си, но за Господа. Ние за себе си сме добри, за ближните си сме добри.
към втори вариант >>

22. Двете свещени положения

Това е идеалното положение, то е същото, като да извадиш кокошката от курника, да я погалиш малко и да я пуснеш на свобода.
Туриш ѝ житце, викаш я, но тя те погледне и си казва: „Не ти искам житцето, не ти искам житцето“ – и седи надалече. Защо? – Тя схваща, че имаш лоши намерения. Интуиция има тази кокошка! Второто положение, което трябва да имате в ума си, е следното. Вие, като сте дошли на този свят, очаквате да ви посрещнат с плетени венци, с угощения, като някои царски синове. Това е идеалното положение, то е същото, като да извадиш кокошката от курника, да я погалиш малко и да я пуснеш на свобода. Но хората в света не посрещат така. Когато пуснат онзи, големия съвременен параход в морето, как го посреща то? Мислите ли, че морето ще утихне зарад него? Мислите ли също така, че навсякъде по света ще се издаде заповед да утихне морето, никой да не побутне даже с перце този царски син? – Не.
към беседата >>

23. Бъдете съвършени!

В живия, в разумния свят, под “Христа” ние разбираме божественото, неизменното, идеалното, което означава единство и множество, което и в своето единство е едно, и в своето множество е едно, няма различия в него.
Има някои неща материални отвън, които са емблеми. Някой казва: аз вярвам в еди коя си религия. Вярвам в Христа. Христос и неговото учение са едно и също нещо. В мъртвия свят не съществува Христово учение. В живия, в разумния свят, под “Христа” ние разбираме божественото, неизменното, идеалното, което означава единство и множество, което и в своето единство е едно, и в своето множество е едно, няма различия в него. Ако едно от тия възвишени същества би слязло на Земята, то ще слезе като слуга. Ще свърши работата си, ще се прояви и ще си замине. Голямо смирение има в тези същества! Ако пратят на изпит във вашия дом за една седмица само, то ще слезе, ще ви стане слуга, ще прояви смирение, ще ви остави своята веселост и след седмица ще изчезне, като казва: аз имам работа, трябва да замина! В неговия ум има благородство!
към беседата >>

24. Зазоряване

Вселената е Божественият свят, великото, идеалното в човечеството, към което всяка душа се стреми.
Сега, ние не говорим за нашата земя, ние не говорим за нашия малък свят, който е толкова тесен, че хората в него не могат да живеят в мир, но ние говорим за широкия свят, за цялата Вселена. Щом хората не могат да живеят в мир, това показва, че светът е тесен. Там, дето има много грехове, това показва, че хората са се събрали натясно. В един обширен свят не може да има разногласие между хората. Следователно, светът, това е нашият свят. Вселената е Божественият свят, великото, идеалното в човечеството, към което всяка душа се стреми. Аз не взимам думата "душа" в такъв смисъл, в какъвто я разбират всички. Не, аз говоря за онази душа, за която учените днес доказват и за която спорят дали тя съществува или не, дали човек има душа или не. Такава душа и животните имат. Думата "душа" произлиза от дишане и означава работа. Тази душа, за която говоря аз, нито се мъчи, нито страда, нито работи.
към беседата >>

25. Когато страданията произтичат / Произход на страданията

А щом говорим за идеалното, разбираме високи върхове - красиви, и съответстваща долина.
Такива хора са хора на настроението. Те са като една пустиня и като дойде вътре, и премества пясъците от място на място. Настроението, това е една пустиня от пясък. Чувствата аз уподобявам на един оазис, поле, обраснало с трева, появяват се малки буболечици. А когато вие вече говорите за обич, подразбираме долина и такива върхове. А щом говорим за идеалното, разбираме високи върхове - красиви, и съответстваща долина. Това е вече идеално. При сегашните условия от силните контрасти ще видите какъв е животът ви. Някой път ще изпаднете в големи изпитания, ще видите дали тези изпитания произтичат от вашето естество и ако произтичат, трябва да запалите една голяма свещ, да благодарите на Господа. То показва, че вие сте силна натура. Но ако туй страдание произтича от това, че страдате заради други, не е от вашето естество, може само да съжалявате.
към беседата >>

Когато се заговори за красивото, за идеалното в света, човек веднага започва да си представя някакви красиви, съвършени образи като идеал на съзнанието си, но той никъде не среща такива образи. (втори вариант)
Значи човек трябва да развива съзнанието си. Ако съзнанието на човека не е достатъчно развито, идеите му се заличават по същия начин, както морските вълни заличават написаното върху морския пясък. Някой мисли, че много неща знае, но щом дойде една силна мисъл в неговия ум, и тя като силните морски вълни заличава всички слаби мисли, които са съществували преди нея. Колкото по-силни са образите на мислите, толкова по-здраво се отпечатват те в човешкото съзнание. Ето защо човек мъчно може да възприема и задържа отвлечените мисли в себе си. Когато се заговори за красивото, за идеалното в света, човек веднага започва да си представя някакви красиви, съвършени образи като идеал на съзнанието си, но той никъде не среща такива образи. Умствено човек си представя красив, идеален образ, но рече ли да го нарисува, не може. Умствено той си представя красив, идеален човек, но как и къде ще го намери, не знае. Този образ съществува в съзнанието на човека, но мъчно се намира вън от него. Кога и къде се е явил този образ, той и това не помни. Обаче чувството за красота не е еднакво развито във всички хора.
към втори вариант >>

26. Имената са ви записани

Сега, кое е практическото, идеалното положение от тази мисъл?
Значи в човека може да се развият всичко 12 тела. Сегашната култура е достигнала до положение да схваща едва първите 7 тела, които човек, като 7 струи, изпраща в невидимия свят. Всяка струя, като отиде към Бога и се върне, ще донесе на човека едно специално благо, специални материали, с които той ще строи живота си тук на земята. Казва Христос: „Не се радвайте, че духовете се покоряват вам, а радвайте се повече, защото имената ваши са записани на небеса! “ Радвайте се, че имате връзка с Бога, да можете да пращате вашите мисли и желания към Него и Той да ви отговаря чрез Своята мисъл. Сега, кое е практическото, идеалното положение от тази мисъл? Мисълта, дали сте напреднали или ненапреднали, да не ви спъва. Някой казва: „Аз още не съм напреднал“. Всъщност, напреднал и ненапреднал човек не съществува, а съществува само растене. Някой станал поет, това значи, че е пораснал по-напред от друг някой, който още не е пораснал. Не се безпокойте за вашият ръст!
към беседата >>

27. Меки и твърди вещества

Това е идеалното положение за човека, при което той може вече да расте и да се развива.
Бурята и вятърът носят влага от океана. Влагата е мекият елемент, който прониква в твърдата почва. След това дохожда електричеството. Като се съберат заедно, електричеството и магнетизмът започват да работят върху твърдата почва на човека, докато неговите меки, нежни стъбълца се покажат над земята, т.е. над гъстата материя. Това е идеалното положение за човека, при което той може вече да расте и да се развива. Докато главата на човека е заровена в земята, той не може да мисли право. Когато се намери в земята, коренът на растението се стреми към нейния център, там да постигне нещо. Като види, че не може да стигне този център, растението започва да се стреми нагоре, там поне да създаде нещо. И наистина, след известно усилие, коренът успява да даде стъбълце, което излиза над земята и започва да се развива. И тъй, стремете се към придобиване на мекота, но не към мекотата на кашата, на тинята, в която човек може да загази и да се удави.
към беседата >>

Тогава ще дойдете до идеалното състояние, при което можете да растете. (втори вариант)
Тази влага трябва да дойде от океана. Теченията (въздушните) – това са вашата мисъл. Трябва вашата мисъл да заработи. То е раздвижване, буря. Тази буря ще донесе влага, ще дойде този, мекият елемент, ще проникне в почвата, след туй ще дойде електричеството и магнетизмът, ще почнат да работят и вашите меки стебълца ще излезнат из тази, гъстата материя. Тогава ще дойдете до идеалното състояние, при което можете да растете. Ако главата ви е заровена като тези стебълца в земята, какво може да измислите? Луковата глава какво може да измисли? Клоните е измислила. Дошла 10-15 м., казва си тази лукова глава: «До центъра на Земята не може да се достигне» – изменя решението си. Движението не е само в една посока.
към втори вариант >>

28. Силните течения

Това е идеалното положение, към което трябва да се стремите.
Сега, като говоря по този начин, вие ще кажете: „На думи лесно се говори, но елате в нашето положение, да го опитате“. Аз пък ще кажа вие да дойдете на моето положение. Бил съм във вашето положение, няма защо пак да се връщам. Сега вие ще дойдете на моето положение. За да се развивате правилно, вие трябва да дойдете на моето положение. Това е идеалното положение, към което трябва да се стремите. То не е прахосване на сили, но разумна работа. Страдания, недоразумения ще дойдат – те са неизбежни. За да дойдете до разумния живот, необходими са страдания. Човек може да се разтревожи за нещо, но важно е да не се гневи. Не е въпросът да се разкайва, но той всякога трябва да държи съзнанието си будно.
към беседата >>

29. Пътят на ученика

Затова този живот представлява идеалното в човека.
Вие не можете да се избавите от него. Следователно той носи ред противоречия в себе си, от които вие не можете да избягате. Новозаветният живот тече във вашите дробове, простира се и във вашата симпатична нервна система, в слънчевия ви възел. Животът на праведния обхваща долните пластове на мозъка, а животът, който обуславя „пътят на ученика“, тече във висшите слоеве на мозъка. Той е заел най-хубавото място. Затова този живот представлява идеалното в човека. По какво се познава ученикът? Вие ще познаете ученика по следните качества: той носи в себе си една мека светлина, която не предизвиква никакво дразнене на очите. Той говори с толкова мек тон, че никога не дразни ухото. Той може да те нахрани с такава храна, че никога няма да разстрои стомаха ти, нито да развали вкуса ти. Вие трябва да разбирате тия неща не по форма, но по вътрешен смисъл.
към беседата >>

30. И рече Бог

За Бога ще мислите, че Той е правата мисъл, че Той е най-възвишеното, най идеалното същество.
И тъй, в разумния живот човек сам не може да живее. С кого ще живее тогава? С Бога. Ако той не обича Бога и не живее за Него, мислите му никога няма да бъдат прави. Какво трябва да мислите за Бога? За Бога ще мислите, че Той е правата мисъл, че Той е най-възвишеното, най идеалното същество. Щом помислите, че Бог ви наказва, че не е еднакво разположен към всички, вие сами се ограничавате. Това показва, че нямате идеал в себе си, че не сте създадени по образ и подобие Божие. Не, и целият свят да се обърне против вас, вашият идеал трябва да остане непоколебим и да кажете: Каквото и да става около мене, аз зная, че в Бога противоречия няма. Божията Любов е неизменна, а противоречията съществуват в мене. Бог разбира всички живи същества, което се вижда от това, че им създава условия на земята, да се проявят.
към беседата >>

31. Време и вечност

Следователно при сегашния живот на земята, човек трябва да започне от видимото, от материалното и постепенно, крачка по крачка, да върви към невидимото, към идеалното, към духовното.
Като правите различни опити в това направление, ще видите, че гладът се отразява, не само върху почерка на човека, но и върху вкуса му към музиката. Дръжте някой разположен човек няколко дни гладен и след това идете да му посвирите малко. Ако го питате какво желае да му изсвирите, той веднага ще каже:" Щом си дошъл да свириш, изсвири ми някое парче с материален, с физически характер. Не ми се слушат идеални работи. “Дайте му след това да напише нещо, ще видите, че линиите в него са тънки, слаби, без надебеляване. Следователно при сегашния живот на земята, човек трябва да започне от видимото, от материалното и постепенно, крачка по крачка, да върви към невидимото, към идеалното, към духовното. Да правите добро, да се жертвате за другите, да помагате на по-малките, да ги учите, това са неща, които се отнасят към идеалния свят. Всеки има желание да прави добро, да помага на по-малките от себе си, да ги учи, но той трябва да знае как да направи това. За тези неща се изисква вътрешна подготовка, вътрешно знание. Мнозина искат да познаят Христа, но не знаят как да се домогнат до това познаване. Чудно нещо!
към беседата >>

32. Идат дни

Да вършим това, което Бог изисква, туй е идеалното, красивото в света.
Кому каквото кажеш, се ще се обиди. Питам: кой държавник днес управлява, както Бог изисква? Кой педагог е възпитал учениците си, както Бог изисква? Коя майка е родила децата си, както Бог изисква? Има такива майки, но те са малко, а за в бъдеще ще се срещат повече. Да вършим това, което Бог изисква, туй е идеалното, красивото в света. Това ще се постигне, когато всеки реши да живее, като истински човек. Аз не разглеждам Бога като същество, което ни влияе отвън, но като същество, което живее дълбоко някъде в нас, което при всички условия на нашия живот остава неизменно, и всеки момент изправя живота ни. Всеки може да опита Бога. Как ще Го опита? – Когато изгуби всякаква надежда и помощ отвън, когато животът му се обезсмисли, тогава Бог, вътре в него му остава единствен верен и го крепи.
към беседата >>

33. Никодим

Само новата мисъл, новата светлина може да направи човека здрав, да събуди в него великото, идеалното, което е вложено в душата му.
Никой няма право да си играе с този Божествен закон! Никой няма право да реже езичетата на лястовичките! Нито лястовичката има право да краде материала, който друга лястовичка събира за гнездото си. Какво ще кажете тогава за онези, които крадат не калчица и сламки, но много по-големи неща? Ново възпитание трябва да се даде на младото поколение! Само новата мисъл, новата светлина може да направи човека здрав, да събуди в него великото, идеалното, което е вложено в душата му. – Как ще постигнем това? – Към старото прилагайте новото и, както растенията, превръщайте мъртвата материя в жива. бъдете творители на бъдещите форми. Ние сме творители в света; ние градим, ние създаваме великото, красивото в света. Докато ние сме в България и работим, българите могат да бъдат сигурни за своето съществуване и благоденствие.
към беседата >>

34. Бог е Дух

Този човек е елиминирал идеалното, възвишеното в себе си, и затова трябвало да излезе от рая, да влезе в света, в живота, за да проучи своята нисша природа.
И тъй, като погледнем на човешкото лице, или на целия негов организъм, както е построен, ние можем да кажем, отде произтича човека. В Писанието се казва, че човек е направен по образ и подобие Божие. Това се отнася до първия човек. Вторият човек е направен от пръст, значи от всички елементи на природата, в която влизат и минералите, и растенията, и животните. Всички тия елементи, от които е направен човекът, се разглеждат като живи същества. Този човек е елиминирал идеалното, възвишеното в себе си, и затова трябвало да излезе от рая, да влезе в света, в живота, за да проучи своята нисша природа. Ето защо днес у човека бушуват различни желания, мисли, различни неразположения, с които той трябва разумно да се справи. Казвам: на разумния човек днес е дадена велика задача към себе си – да пресъздаде своя характер. Не само това, но той трябва да завладее и да разработи силите и способностите, които са вложени в неговата душа. Много хора спорят върху въпроса, има ли душа, или няма. Хората, които казват, че душа не съществува, те не са интересни за нас, няма какво да се чете по тях.
към беседата >>

35. Ограничаване и освобождаване

Тогава как ще запази той идеалното, свещеното, което в бъдеще може да придобие?
– Това показва, че за човека на земята придобиването на свободата е временен процес. Можете ли да наречете свободен онзи момък, който разлюбва една мома, а се влюбва в друга? За свобода може да говори само онзи, който е придобил известна стабилност, известен устой в силите на своя организъм. Докато не е придобил морален устой в себе си, човек всякога ще губи красивото и великото, което е придобил. Днес ще го придобие, утре ще го изгуби. Тогава как ще запази той идеалното, свещеното, което в бъдеще може да придобие? Кое е свещеното, великото в човека? – Това е Божественото начало в него. Това е животът на Бога в самия човек. Какво остава в човека, ако той загуби в себе си, именно, този живот? Да загубиш Божественото в себе си, това значи преждевременно да умреш.
към беседата >>

36. Достоен

Това е идеалното състояние за човека.
Щом стане голям и любовта го посети, той стъпва вече на краката си и започва самостоятелно да учи, да работи. С помощта на любовта, човек създава в себе си условия за развиване на своето сърце и на своя ум. Само при тези условия любовта може да се задържи в чов-вка. Иначе, без развит ум и без обработено сърце, любовта не може да остане в човека. Когато хората казват, че трябва да се обичат, те имат предвид това, именно – да задържат любовта в себе си. Това е идеалното състояние за човека. Когато обичате някого, вие се свързвате с него и той става отзивчив към всичко онова, което ви занимава и вълнува. По този начин, вие взаимно си помагате. Ако мразите някого, вие пак се свързвате с него, но при този случай, става взаимно отблъскване помежду ви, вследствие на което, не можете да си помагате. Когато обичате някого, той трябва да ви се отплати с вяра, да вярва във вас. Когато някой иска да го обичате, кажете му: Щом искаш любовта ми, готов ли си да вярваш в мене?
към беседата >>

37. Постижими и непостижими неща / Идеалът на великите души! Органически и неорганически сили в природата

Това е идеалното! (втори вариант)
Казвам сега, вие по навик сте се научили да мислите за постижимите работи, че те са реални. Хубаво, реално е; но постижимите неща са неща на миналото. Всяко нещо, което е постижимо, е предмет на миналото. Този човек вече го знаем. А всяко нещо, което е вече непостижимо и невъзможно, е предмет на бъдещето. Това е идеалното! Та казвам, сега у вас трябва да се зароди едно желание да размишлявате философски, като ученици, в нова насока. Да знаете НОВАТА МАКСИМА: РЕАЛНИ НЕЩА СА САМО НЕПОСТИЖИМИТЕ! Максима да ви бъде това. Реални са само непостижимите и невъзможните неща! А постижимите неща не са реални.
към втори вариант >>

38. Четирите положения / Д.У.С.Б.! Добър, умен, силен, богат богат

Запример, ако вие искате идеалното добро в света; ти не можеш да приложиш идеалното добро в света, то е невъзможно. (втори вариант)
Аз да ви дам едно определение. Вие можете да дадете много определения, от пермутациите, каквото и определение да дадете, то е все вярно; не казвам, че не е вярно, но има едно определение, което може да приложите. То е вярно. Верни неща са тези, които могат да се прилагат в дадения случай. А могат и да не се приложат. Запример, ако вие искате идеалното добро в света; ти не можеш да приложиш идеалното добро в света, то е невъзможно. И да искаш, то е само вътрешно. Ти можеш да пожелаеш на един човек най-голямото добро, но на физическото поле да му дадеш доброто е невъзможно. Сега въпросът беше. (Кой е най-добрият човек?) Най-добрият човек е този, който въобще е безпристрастен, еднакво гледа на всички. Лицеприятие у него няма.
към втори вариант >>

39. Първият предвестник / Първият предвестник! – Срамът предшественик и предпазител на най-малкия грях. Срамът и радостта!

Аз разбирам идеалното, когато аз кажа, че съм намерил един идеал, че съм намерил една чешма, от която постоянно да ходя да пия вода. (втори вариант)
Та казвам, вие младите трябва да имате един възвишен идеал. Как ще го намерите този идеал в света? Може ли някои от вас да ми разправите; вие казвате, нали аз имам идеал! Как сте намерили вашия идеал? Запример, кой е идеалът ви? Аз разбирам идеалното, когато аз кажа, че съм намерил един идеал, че съм намерил една чешма, от която постоянно да ходя да пия вода. Това е идеал, оттам добивам своята сила; и когато намеря една банка, от която постоянно да черпя своя кредит. Или имам едно слънце, дето постоянно да се грея; или каквато и да е мисъл, която дава посока на моя живот. Идеалът това е отворената врата, това е прицелната точка, към която човешката душа се стреми! И когато човек тури каквато и да е преграда, каквато и да е друга мисъл, която закрива този идеал, той може да изгуби своя път. И ИДЕАЛЪТ НА ЧОВЕКА ТРЯБВА ДА СЕДИ НА НАЙ-ВИСОКОТО МЯСТО.
към втори вариант >>

40. Любовта на безсмъртието / Любов на безсмъртието

Аз ви изнасям най-хубавото, идеалното. (втори вариант)
Аз като гледам как са описани житията на светиите, това не е житие. Те искат да изкарат тоя светия, че е много голям. Аз не виждам никакво светийство. Те описват онези моменти, които никак не са важни. Най-важните моменти те са пропуснали. Аз ви изнасям най-хубавото, идеалното. Ако онзи светия, който е седял двайсет години, и той вижда, че е оголял. Двайсет години се е подвизавал и като че му се дощяло да похапне, хубаво да се облече. Един римски патриций изпратил на един светия, че му излекувал детето, един хубав костюм, хубав обед, пари му пратил. Всичко му праща. Но в това време идва един гладен и светията му дава яденето си.
към втори вариант >>

41. Входни врати

- Вечното, възвишеното, идеалното.
Не ти е приятно, че дяволът те разиграва, но не си господар на себе си. Като дойде, дяволът се качва на гърба ти, слага ти гем и цял ден те възсяда. Вечер те освобождава, и ти се чудиш, как си се оставил да те възсяда. И тъй, приемете новата мисъл, която може да оправи живота ви. Затова е казано в Евангелието:Това е живот вечен, да познаем Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.Кое трябва да познаем? - Вечното, възвишеното, идеалното. Трябва да познаем Бога! Неговата мисъл да бъде обект на нашия живот. Бог да ни бъде образец и от Него да се учим, как да мислим, да чувстваме и да постъпваме. На земята друг образец, освен Бога, не съществува. Колкото и да обичате един човек, той не може да ви бъде образец.
към беседата >>

Значи туй красивото, хубавото, идеалното трябва да се познае. (втори вариант)
Той те разиграва, не ти е приятно това, но не си господар. Като дойде дяволът, качи се на гърба ти, тури ти гем и цял ден си възседнат. После те пусне и ти се чудиш как си бил възседнат. Та сега новият начин е начин, според който животът трябва да се поправи. Това е живот вечен, да познаем Бога. Значи туй красивото, хубавото, идеалното трябва да се познае. Като познаем Бога, неговата мисъл, той да бъде обект, модел, от който ние да се учим как да мислим, как да чувстваме и как да постъпваме. В това седи познаването на Бога. Трябва да имаме един модел. На земята не може да имаме такъв модел. Колкото и да обичате един човек, не може да изтълкувате някои негови постъпки, някои негови движения.
към втори вариант >>

42. Новата работа

Туй няма нищо общо със Славейковата поговорка: „Покорна главица, остра сабя не сече." Но това не е правото, не е идеалното. (втори вариант)
Българите всички са политикани. Нашите стражари са нищо пред американските, те са по 6 стъпки високи, близо 2 метра. Всеки, който не слуша, могат да го вдигнат с една ръка и да го тръснат на земята. Щом ти каже: „Хайде в участъка", и ти направиш възражение, веднага в носа те удрят и те простират на земята. Който е дошъл в Америка, трябва да се подчинява на законите. Туй няма нищо общо със Славейковата поговорка: „Покорна главица, остра сабя не сече." Но това не е правото, не е идеалното. В американците има съзнание, в англичаните има съзнание, и в българите има съзнание. Всеки народ си има свои добри страни, всеки човек си има свои лоши страни. Доброто живее във всинца ни, трябва да се сплотим така, че то да стане общо за всички. Бъдещата свобода на хората трябва да се обоснове върху любовта, която дава живот, върху знанието, което носи светлина и показва пътя в истината, която дава свобода и възможност за всеки човек нормално да се развива. То е моето разбиране.
към втори вариант >>

43. Яви им се

Идеалното е това.
Когато някой ме обича, неговата любов трябва да ме подтиква да се приближавам към Бога. Хората един друг трябва да се подтикват напред. Сега така се говори, но колко е мъчно да се намери един начин, за да се изяви любовта. Ако направиш нещо на един човек, ще го съблазниш; ако му дадеш дрехи, ще го съблазниш; каквото и да му дадеш на земята, ще го съблазниш. Тогава направи му нещо, без да те знае той. Идеалното е това. Ние какво трябва да правим, които сме тук на земята? Като обичаш някого, намери най-хубавите, най-възвишените качества в него. И като си спомниш за него, да имаш едно високо мнение. Сега го държиш в ума си и си казваш: „Той си има една слабост.“ Остави слабостта настрана. Бог е във всички хора, но не присъства в една степен във всички хора.
към беседата >>

44. Отношение към природата / Съотношение с природата

Идеалното ухо е за шестата раса. (втори вариант)
Когато моето благо стане благо за всички и тяхното благо стане мое благо, тогава е правилно. Считайте, че благото и разположението на природата е ваше благо. Тогава по-лесно се формират ушите. Сегашното ухо е на петата раса. Много малко се изисква. Идеалното ухо е за шестата раса. Трябва няколко милиметра още, за да се поправи и тогава ще имате нещо, горе-долу установено. Ако ухото е хубаво, вие можете да бъдете и по-здрави. При всяко движение, което правите с ръцете си, вземете участие с вашия ум, с вашето сърдце и с вашата воля. Не правете движения, в които не вземат участие вашият ум, сърдце и воля. Когато направите едно движение с ръката си, в това движение да участвуват вашият ум, сърдце и воля.
към втори вариант >>

45. Човешкият нос / За човешкия нос

И най-после дохождаме до идеалното, към разумното и се добива правилността на човешкото лице. (втори вариант)
Как е поставен носът спрямо ума, има една Божествена страна у човека. Има една плоскост, както аз я наричам. Тази плоскост може да ви се вижда хоризонтална или перпендикулярна, но тя определя стойността. Ако носът се отдалечава от плоскостта, той отива към животинското състояние. Ако носът се приближава към плоскостта, той е Божествен. И най-после дохождаме до идеалното, към разумното и се добива правилността на човешкото лице. Тогава челюстите на човека не са издадени навън. Тогава тази плоскост е перпендикулярна, отива от Слънцето към центъра на земята. Тя минава през гръбначния стълб и ние вървим по нея. Както и да вървим, тази плоскост винаги пази нашето равновесие. И тогава, като сме между тези два разумни света, между човешкия и Божествения, тази плоскост има две точки и затова ние вървим прави.
към втори вариант >>

46. Председател на фирмата / Кандидати за председатели на фирма

Идеалното положение за човека е да бъде председател на своята фирма.
с желание да се издигне над другите, и трето положение – да бъде председател на фирмата, т.е. председател на себе си. За човек със силно развита личност се казва, че е член на фирмата. За онзи, който живее индивидуално, се казва, че иска да се издигне над другите като най-знатен. Последното положение е да бъдеш председател на фирмата. Идеалното положение за човека е да бъде председател на своята фирма. Това да бъде единствената му амбиция в света. Който заеме председателското място, той е истински човек. Ако не може да го заеме, колкото и да е добър, ще бъде слуга на фирмата. Какво представя човешката личност, и какво – индивидуалността? Трябва да имате ясна представа за тези понятия.
към беседата >>

Та казвам, идеалното положение на човека е да бъде председател на своята фирма. (втори вариант)
Да си председател на фирмата. Да си председател на себе си. Може в тебе да е развита личността. Ще кажат: „Той е личност на фирмата. Той е индивидуалност, там най-знатен е той вътре.“ А казват: „Този е председател на фирмата.“ Та казвам, идеалното положение на човека е да бъде председател на своята фирма. Не е ли той председател, той трябва да има една амбиция - най-голямата амбиция, която човек може да има вътре в света, е да стане председател на своята фирма. Сега ще ме питат възможно ли е това. Туй е единствената възможност. Ако постигнеш да станеш председател на фирмата, ти си човек. Ако не постигнеш това, ти си роб, ти си ратай.
към втори вариант >>

47. Да правим добро

И ето какво трябва да бъде идеалното отношение между богатите и сиромасите: когато дойде един сиромах при богатия, богатият да каже: „Много, братко, те обичам.
Сиромахът не трябва да каже: „Той трябва да даде! " И богатият не трябва да казва, че това е негово. И така не се разсъждава! Не е негово! Отношения между сиромаси и богати трябва да имаме идеални! И ето какво трябва да бъде идеалното отношение между богатите и сиромасите: когато дойде един сиромах при богатия, богатият да каже: „Много, братко, те обичам. Я иди на моето място, пък аз ще взема твоето място." И той стане беден и тръгне по неговия път. А сиромахът иде на богатото място и разполага. И след време пак каже на богатия: „Мен ми дотегна това богатство, вземи си го! " И богатият напусне бедното място. Пак си разменят местата.
към беседата >>

Туй трябва да бъде идеалното положение между богати и сиромаси!
Я иди на моето място, пък аз ще взема твоето място." И той стане беден и тръгне по неговия път. А сиромахът иде на богатото място и разполага. И след време пак каже на богатия: „Мен ми дотегна това богатство, вземи си го! " И богатият напусне бедното място. Пак си разменят местата. Туй трябва да бъде идеалното положение между богати и сиромаси! Дойде ученият при невежия и каже: „Братко, дотегна ми моето." И той стане невежа, а невежият стане учен. Че, сега много лесно човек може да стане учен. Аз сега всичко зная. Имам една енциклопедия, 2000 тома, и на всеки въпрос мога да ви отговоря. Много е учена енциклопедията!
към беседата >>

48. Усилни времена

Идеалното положение на тялото е, когато човек е здрав.
В тялото съществува един ред. Десет милиона клетки служат, [...] (В разчетената стенограма една или две думи не се четат) работят, приготовляват този сок и после изпращат [...] (В разчетената стенограма половин машинописен ред не се чете). Има клетки, които работят в белите дробове. Всяка клетка, когато организмът е нормален, всяка клетка взема достатъчно храна, за да живее. После нечистото се изхвърля навън, става пълно пречистване. Идеалното положение на тялото е, когато човек е здрав. Но щом съгреши човек, веднага неговата поща, съобщенията се задръстват и тогава се появяват разните болести, които лекарите лекуват по своему. Може да ги лекуват, не е лошо да се лекуват. Но казвам: Природата има един особен начин за лекуване. Една особена лекция трябва да ви държа, която всеки може да приложи върху себе си. От този начин вие не трябва да очаквате едни бързи резултати.
към беседата >>

49. Общи погрешки и общи добродетели

Идеалното общество е изключено.
Вече друга философия. Искам да си почина, намерете някой друг. Вие днес не можете да намерите един гостилничар, който даром да дава. Намерете такъв гостилничар, дето без пари да ви дава, аз ще ида да видя този гостилничар. Сега си представяме едно идеално общество. Идеалното общество е изключено. Бил съм и в Америка, и в Англия, Германия, навсякъде. Изучавал съм идеалното в света. Но тъй, както го мислим, го няма. То ще дойде. Срещал съм идеални хора, но идеално общество - не.
към беседата >>

Изучавал съм идеалното в света.
Вие днес не можете да намерите един гостилничар, който даром да дава. Намерете такъв гостилничар, дето без пари да ви дава, аз ще ида да видя този гостилничар. Сега си представяме едно идеално общество. Идеалното общество е изключено. Бил съм и в Америка, и в Англия, Германия, навсякъде. Изучавал съм идеалното в света. Но тъй, както го мислим, го няма. То ще дойде. Срещал съм идеални хора, но идеално общество - не. То тепърва ще се образува. Ние не може да се извиняваме, условията не позволяват.
към беседата >>

50. Забравените неща

То е светът, то е идеалното, туй, което ни блазни, за което ние въздишаме, че то е Божественото.
Казваме: Ние сега търсим да бъдем късметлии. Кой е начинът, за да се избавим? – Първото нещо е Любовта, която избавя света. Но Любовта има отношение към Божествения свят. Не може в твоята душа да се прояви Любов, докато нямаш един обективен Божествен свят. То е светът, то е идеалното, туй, което ни блазни, за което ние въздишаме, че то е Божественото. То не е далеч, то е в нас вътре. Всеки един от вас има право да желае Божественото. Някои мислят, че само като умрат, ще намерят Божественото. Ти на земята като си може да вкусиш от Божественото. Има моменти в живота, когато човек е готов всичко да жертвува за Божественото.
към беседата >>

51. Закхее, сляз скоро

Това е идеалното, така трябва да се отнасяме към всички.
Аз не бих желал хората да се обхождат добре с мене, ако аз не се обхождам добре с тях. Ако дадат някому един мухлясал хляб, аз ще взема хляба от ръцете му и ще кажа: Слушай, тебе са те излъгали. След това ще взема от най-хубавото брашно, ще омеся един топъл, хубав хляб и ще му го предложа. Това заслужава той като човек, а не мухлясалия хляб. Това е заслуженото. Това е идеалното, така трябва да се отнасяме към всички. Такава трябва да бъде нашата обхода към всички други хора. Ако ние се обхождаме към другите хора, така както и Бог се отнася към нас и вътре в нас, така ще се отнасят и другите към нас. Това е идеалът, това е правилното обхождане. Ако не можете да спазвате това правило, няма други правила отвън. Това е истинското правило на живота.
към беседата >>

52. За да бъдете синове

Най-идеалното положение е да бъдеш като син в един дом.
Някой път се стремим да ги разрешим колективно, но с хиляди години ние сме ги разрешавали, и пак неразрешени са останали. И колко хиляди години още можем да ги разрешаваме, не се знае. Много хиляди години още се изисква, докато дойдем до един идеален живот, в който всички хора да са свързани в един общ организъм и да се разбират. Ето какво разбирам аз под думите да се разбират. Това значи, ако сте в едно общество, това общество да ви разбира и ти да го разбираш, а не да живееш в това общество, като един натрапник. Най-идеалното положение е да бъдеш като син в един дом. В този дом бащата държи децата си в онова положение, в което той се намира. Каквото желание има бащата, той казва и на синовете си: Аз ще го доставя и на вас. За земята поне е така. Когато бащата иска да остави нещо на синовете си, той трябва да умре и тогава да го остави. Това е една изопачена идея.
към беседата >>

53. Действието на музиката

Аз бих предпочел глупавата Божествена мисъл, отколкото идеалното човешко.
Но ако мислите да прокарате една ваша мисъл, това е абсолютно невъзможно. Нашата мисъл ние можем да прокараме в нашия свят, но в Божествения свят - по никой начин. И всеки един, който иска да бъде благоугоден на Бога, той трябва да носи Неговите мисли. Едно сравнение: най-големите светии, най-големите гении на човечеството, най-хубавото, което те могат да измислят, е по-долу от Божието най-глупавото. Последното седи много по-високо, отколкото човешкото. Аз бих предпочел глупавата Божествена мисъл, отколкото идеалното човешко. Някой казва: „Аз намислих това." Не се лъжете какво си намислил. Нищо не си намислил. Или начертаеш нещо. Нищо не си начертал. Или си нарисувал една картина.
към беседата >>

54. Гладни и сити. Единение и разединение / Гладни и сити – единение и разединение

Тя досега считала, че кръгът е идеалното, а пък аз го направих нещо животинско.
Там има узрели круши, ябълки, защо ви са консервите. Оставете ги зад дупката... Сега, тази мисъл нека да седи в живота ви. Сравнявайте. Когато говорех онзи ден, една сестра се обезсърчила и казва: „Аз се обезверих, не зная в какво да вярвам! “ Казвам: това не е вяра, това е наука. Вярата е онова същественото, реалното. Тя досега считала, че кръгът е идеалното, а пък аз го направих нещо животинско. Тя не разбира разсъжденията. Кръгът, който е идеален и е Божественото, слиза да помага на животните, слиза там, защото трябва да ги пази. Не турят елипсата, защото елипсата сега се учи от кръга как да помага. Тя е излязла от едната и от другата страна – наблюдава какво правим, може да определя. Сестрата казва, че понеже при животните съм поставил кръга, работата излязла бамбашка.
към беседата >>

Тя до сега считала, че кръгът е идеалното, пък аз го нарекох животинско. (втори вариант)
Оставете ги зад дупката. Дръжте тази мисъл в живота си. Сравнявайте. Като говоря понякога, някой загубва своята вяра. Като говорих онзи ден една сестра се обезсърчила. Казва: ”Аз се обезверих, не зная в какво да вярвам.” Казвам й: “Това не е вяра, това е наука.” Вярата е онова същественото, реалното. Тя до сега считала, че кръгът е идеалното, пък аз го нарекох животинско. Тя не разбира разсъжденията. Кръгът, който е идеален, слиза да помага на животните. Слиза там, че трябва да ги пази. Не турих елипсата, защото елипсата сега се учи от кръга как да помага. Тя излязла от едната и от другата страна, наблюдава какво да прави.
към втори вариант >>

55. Учение и служение / Учение и служене на Бога

Това е идеалното правило. (втори вариант)
В работата ще има разнообразие. Та сега, всичко в света ще се оправи! Та сега и на вас ви пожелавам две неща. Учете си и служете! По-хубаво нещо от това няма. Това е идеалното правило. Хубаво се учете и служете на Бога. По-хубаво нещо от това няма. Сега Светът се нуждае от ученици. От ученици и служители. Себе си да учат, и на другите на служат.
към втори вариант >>

56. Път за освобождение

Това не е идеалното място.
Ще се увеличи студът. Дрехите ви са тънки и ще изгубите голяма част от своята топлина. Щом изгубите топлината, ще изгубите пластичността на своята ръка и ходът ви няма да бъде свободен. Ако отидете на екватора, дрехите, които са ви били полезни на северния полюс, няма да ви бъдат полезни там. Вие разрешавате въпросите от сегашното ваше становище, а пък вие сте пътници. Това не е идеалното място. То е едно добро място, но не е идеално място, не е място, отдето всичко можете да разрешите. Например, вие не можете да си обясните, защо някой от вас е мъж, а пък друг е жена. И си недоволен, че сте жена! Защото не разбираш. Защо си недоволен, че си мъж?
към беседата >>

57. Реалното и идеалното

РБ

Съвременните хора говорят за реалното и за идеалното.
Съвременните хора говорят за реалното и за идеалното. Кое наричаме реално и кое – идеално? Реално е това, което човек всеки момент може да опита. Идеално е това, към което човек се стреми. Нещата са реални или идеални от гледището на сегашния живот. От това гледище, именно, известни положения внасят смут в съзнанието на човека, в зависимост от дисхармонията, която съществува в тях.
към беседата >>

Реалното има отношение към сегашния момент, към настоящето, а идеалното – към бъдещето.
Да подражаваш, това не е преживяване. Реалността на нещата е в преживяването им, а не в тяхното подражаване. Кое е реално в света? – Това, което човек в даден момент чувства, е реално. Това, което мисли само, е идеално. Реалното има отношение към сегашния момент, към настоящето, а идеалното – към бъдещето. Земята, върху която стъпваме, представя реалното в живота. Както растенията черпят сокове от земята, така човек черпи сокове от сърцето си. Както човек чувствува, така и мисли. Животът на сърцето представя реалното, а животът на ума – идеалното. Реалното дава възможност на идеалното да се отрази.
към беседата >>

Животът на сърцето представя реалното, а животът на ума – идеалното.
Това, което мисли само, е идеално. Реалното има отношение към сегашния момент, към настоящето, а идеалното – към бъдещето. Земята, върху която стъпваме, представя реалното в живота. Както растенията черпят сокове от земята, така човек черпи сокове от сърцето си. Както човек чувствува, така и мисли. Животът на сърцето представя реалното, а животът на ума – идеалното. Реалното дава възможност на идеалното да се отрази. Следователно, идеалното се изучава чрез закона на отражението. Всички говорят за реалното и идеалното, но за да го изучат, те трябва да бъдат ученици. Само ученикът има възможност да изучава реалното и идеалното. Реалното е той самият, а идеалното - – Бог, към Когото се стреми.
към беседата >>

Реалното дава възможност на идеалното да се отрази.
Реалното има отношение към сегашния момент, към настоящето, а идеалното – към бъдещето. Земята, върху която стъпваме, представя реалното в живота. Както растенията черпят сокове от земята, така човек черпи сокове от сърцето си. Както човек чувствува, така и мисли. Животът на сърцето представя реалното, а животът на ума – идеалното. Реалното дава възможност на идеалното да се отрази. Следователно, идеалното се изучава чрез закона на отражението. Всички говорят за реалното и идеалното, но за да го изучат, те трябва да бъдат ученици. Само ученикът има възможност да изучава реалното и идеалното. Реалното е той самият, а идеалното - – Бог, към Когото се стреми. Ученикът е в самия човек, а учителят му е вън от него.
към беседата >>

Следователно, идеалното се изучава чрез закона на отражението.
Земята, върху която стъпваме, представя реалното в живота. Както растенията черпят сокове от земята, така човек черпи сокове от сърцето си. Както човек чувствува, така и мисли. Животът на сърцето представя реалното, а животът на ума – идеалното. Реалното дава възможност на идеалното да се отрази. Следователно, идеалното се изучава чрез закона на отражението. Всички говорят за реалното и идеалното, но за да го изучат, те трябва да бъдат ученици. Само ученикът има възможност да изучава реалното и идеалното. Реалното е той самият, а идеалното - – Бог, към Когото се стреми. Ученикът е в самия човек, а учителят му е вън от него. Учителят и ученикът имат пред вид природата, която те изучават.
към беседата >>

Всички говорят за реалното и идеалното, но за да го изучат, те трябва да бъдат ученици.
Както растенията черпят сокове от земята, така човек черпи сокове от сърцето си. Както човек чувствува, така и мисли. Животът на сърцето представя реалното, а животът на ума – идеалното. Реалното дава възможност на идеалното да се отрази. Следователно, идеалното се изучава чрез закона на отражението. Всички говорят за реалното и идеалното, но за да го изучат, те трябва да бъдат ученици. Само ученикът има възможност да изучава реалното и идеалното. Реалното е той самият, а идеалното - – Бог, към Когото се стреми. Ученикът е в самия човек, а учителят му е вън от него. Учителят и ученикът имат пред вид природата, която те изучават. Ако природата не съществуваше, какво би могъл учителят да предава на своя ученик?
към беседата >>

Само ученикът има възможност да изучава реалното и идеалното.
Както човек чувствува, така и мисли. Животът на сърцето представя реалното, а животът на ума – идеалното. Реалното дава възможност на идеалното да се отрази. Следователно, идеалното се изучава чрез закона на отражението. Всички говорят за реалното и идеалното, но за да го изучат, те трябва да бъдат ученици. Само ученикът има възможност да изучава реалното и идеалното. Реалното е той самият, а идеалното - – Бог, към Когото се стреми. Ученикът е в самия човек, а учителят му е вън от него. Учителят и ученикът имат пред вид природата, която те изучават. Ако природата не съществуваше, какво би могъл учителят да предава на своя ученик? Ето, пред вас сега се разкриват ред картини от природата.
към беседата >>

Реалното е той самият, а идеалното - – Бог, към Когото се стреми.
Животът на сърцето представя реалното, а животът на ума – идеалното. Реалното дава възможност на идеалното да се отрази. Следователно, идеалното се изучава чрез закона на отражението. Всички говорят за реалното и идеалното, но за да го изучат, те трябва да бъдат ученици. Само ученикът има възможност да изучава реалното и идеалното. Реалното е той самият, а идеалното - – Бог, към Когото се стреми. Ученикът е в самия човек, а учителят му е вън от него. Учителят и ученикът имат пред вид природата, която те изучават. Ако природата не съществуваше, какво би могъл учителят да предава на своя ученик? Ето, пред вас сега се разкриват ред картини от природата. За едни съзнания тези картини изглеждат разхвърляни, за други – събрани, добре наредени.
към беседата >>

Значи, в идеалното човек може да се съмнява, но в реалното – никога.
Човек не може да се съмнява в това, което е опитал. Щом го опита, то става вече реално. Докато не го е опитал, той може да се съмнява в него. Тогава то е идеално. Опита ли го, обаче, излезе ли опитът му сполучлив, той не може вече да се съмнява в него. Значи, в идеалното човек може да се съмнява, но в реалното – никога. Много реални и идеални неща остават необяснени, по единствената причина, че не могат да се подложат на опит. Съвременната наука се натъква на много явления, които не може да обясни. Не само официалната наука, но и окултната не може да ги обясни. – Защо? – Те не се подават на опит, и колкото да се обясняват, все необяснени остават.
към беседата >>

Чрез храната човек се запознава с реалното и с идеалното в живота.
Който учи, той все ще научи нещо. При всеки обяд, човек все научава нещо. Той съзнава, че е задоволил нуждата на своя организъм и е придобил нещо реално. Но с един обяд не се свършва. Храненето е непреривен процес. Чрез храната човек се запознава с реалното и с идеалното в живота. При всяко хранене човек придобива само толкова, колкото живот е влязъл в него. И тъй, реалното в света, това е любовта и добродетелите, които произтичат от нея. Идеалното, това е мъдростта и знанието, което произтича от нея. Значи, чрез сърцето си човек се запознава с реалното, а чрез ума – с идеалното. Чрез сърцето си човек се запознава с радостта и скръбта.
към беседата >>

Идеалното, това е мъдростта и знанието, което произтича от нея.
Но с един обяд не се свършва. Храненето е непреривен процес. Чрез храната човек се запознава с реалното и с идеалното в живота. При всяко хранене човек придобива само толкова, колкото живот е влязъл в него. И тъй, реалното в света, това е любовта и добродетелите, които произтичат от нея. Идеалното, това е мъдростта и знанието, което произтича от нея. Значи, чрез сърцето си човек се запознава с реалното, а чрез ума – с идеалното. Чрез сърцето си човек се запознава с радостта и скръбта. Чрез ума си той се запознава с външния свят, със законите и явленията в природата. Чрез ума си той се запознава с великото в света. Следователно, когато ви се говори за реалното, вие трябва да слушате и възприемате чрез сърцето си.
към беседата >>

Значи, чрез сърцето си човек се запознава с реалното, а чрез ума – с идеалното.
Храненето е непреривен процес. Чрез храната човек се запознава с реалното и с идеалното в живота. При всяко хранене човек придобива само толкова, колкото живот е влязъл в него. И тъй, реалното в света, това е любовта и добродетелите, които произтичат от нея. Идеалното, това е мъдростта и знанието, което произтича от нея. Значи, чрез сърцето си човек се запознава с реалното, а чрез ума – с идеалното. Чрез сърцето си човек се запознава с радостта и скръбта. Чрез ума си той се запознава с външния свят, със законите и явленията в природата. Чрез ума си той се запознава с великото в света. Следователно, когато ви се говори за реалното, вие трябва да слушате и възприемате чрез сърцето си. Когато ви се говори за идеалното, вие трябва да слушате и възприемате чрез ума си.
към беседата >>

Когато ви се говори за идеалното, вие трябва да слушате и възприемате чрез ума си.
Значи, чрез сърцето си човек се запознава с реалното, а чрез ума – с идеалното. Чрез сърцето си човек се запознава с радостта и скръбта. Чрез ума си той се запознава с външния свят, със законите и явленията в природата. Чрез ума си той се запознава с великото в света. Следователно, когато ви се говори за реалното, вие трябва да слушате и възприемате чрез сърцето си. Когато ви се говори за идеалното, вие трябва да слушате и възприемате чрез ума си. Когато между учителя и ученика съществува разногласие, причината за това е, че те се намират в различни области: ако учителят е в областта на идеалното, ученикът е в областта на реалното. И обратно, ако учителят е в реалното – ученикът е в идеалното. Учителят предава на ученика урок, а последният не е доволен от него и намира, че не му преподава, както трябва. – Защо се явява това неразбиране? – Защото ученикът е в реалното.
към беседата >>

Когато между учителя и ученика съществува разногласие, причината за това е, че те се намират в различни области: ако учителят е в областта на идеалното, ученикът е в областта на реалното.
Чрез сърцето си човек се запознава с радостта и скръбта. Чрез ума си той се запознава с външния свят, със законите и явленията в природата. Чрез ума си той се запознава с великото в света. Следователно, когато ви се говори за реалното, вие трябва да слушате и възприемате чрез сърцето си. Когато ви се говори за идеалното, вие трябва да слушате и възприемате чрез ума си. Когато между учителя и ученика съществува разногласие, причината за това е, че те се намират в различни области: ако учителят е в областта на идеалното, ученикът е в областта на реалното. И обратно, ако учителят е в реалното – ученикът е в идеалното. Учителят предава на ученика урок, а последният не е доволен от него и намира, че не му преподава, както трябва. – Защо се явява това неразбиране? – Защото ученикът е в реалното. Друг път учителят разправя нещо на ученика, а последният не го разбира и е недоволен от него.
към беседата >>

И обратно, ако учителят е в реалното – ученикът е в идеалното.
Чрез ума си той се запознава с външния свят, със законите и явленията в природата. Чрез ума си той се запознава с великото в света. Следователно, когато ви се говори за реалното, вие трябва да слушате и възприемате чрез сърцето си. Когато ви се говори за идеалното, вие трябва да слушате и възприемате чрез ума си. Когато между учителя и ученика съществува разногласие, причината за това е, че те се намират в различни области: ако учителят е в областта на идеалното, ученикът е в областта на реалното. И обратно, ако учителят е в реалното – ученикът е в идеалното. Учителят предава на ученика урок, а последният не е доволен от него и намира, че не му преподава, както трябва. – Защо се явява това неразбиране? – Защото ученикът е в реалното. Друг път учителят разправя нещо на ученика, а последният не го разбира и е недоволен от него. – Защо ученикът е недоволен?
към беседата >>

– Защото е в идеалното, а учителят му говори за реалното.
Учителят предава на ученика урок, а последният не е доволен от него и намира, че не му преподава, както трябва. – Защо се явява това неразбиране? – Защото ученикът е в реалното. Друг път учителят разправя нещо на ученика, а последният не го разбира и е недоволен от него. – Защо ученикът е недоволен? – Защото е в идеалното, а учителят му говори за реалното. За да бъде в хармония с учителя си, ученикът трябва да бъде в положението на дете, което има готовност да слуша, да възприема и да се учи. Тъй щото, не заставяйте учителя си той да дойде в областта, в която сте вие, но бъдете готови вие да влезете в областта, дето е учителят ви, и оттам да го слушате. Като не разбират законите на разумната природа, мнозина казват: Не сме ли свободни да се движим, дето искаме? – Не сте свободни. Има места, по които човек няма право да се движи.
към беседата >>

Да обичате човека, това значи, да се запознаете с реалното и идеалното в него, т. е.
Кой кого обича, това е негова работа. Да питате защо даден човек обича еди-кого си, това значи да питате, защо той се е заел да обработва тази нива. – Защо този човек обработва една нива, а не друга, това е негова работа. Той избрал тази нива и нея иска да обработва. Никой няма право да му противодействува. Да обичате човека, това значи, да се запознаете с реалното и идеалното в него, т. е. да се запознаете с неговия ум и с неговото сърце. Методите, с които човек изучава сърцето, са едни, а методите, с които изучава ума, са други. Тези методи коренно се различават едни от други. Един от методите за изучаване на човешкото сърце е подобен на изучаване вкуса на ябълката. Да изучиш вкуса на ябълката, това значи съвършено да измениш формата й и, така изменена, да я приемеш в себе си.
към беседата >>

Докато изучавате процесите, през които ябълката минава, вие сте в областта на идеалното, което лесно може да се превърне в реално.
Да обичаш човека, това значи още да изучаваш неговия ум. Методът за изучаване на човешкия ум може да се уподоби на посаждане на ябълчна семка. Взимате една ябълчна семка и я посаждате в земята. След известно време семката покарва и от нея се образуват малко, крехко стъбълце и нежни листенца. Ябълката расте, развива се, укрепва и се превръща в голямо дърво, което започва да цъфти и да вързва плод. Докато изучавате процесите, през които ябълката минава, вие сте в областта на идеалното, което лесно може да се превърне в реално. – Как ще се превърне? – Като узреят ябълките, вие ще изберете една от най-хубавите ще я разгледате, ще и се порадвате, докато я турите в устата си, да опитате нейния вкус, нейните вътрешни качества. Щом опитате вкуса й и измените нейната форма, вие сте си послужили с метода на реалното. Значи, човек може да започва с реалното и да свършва с идеалното, или да започва с идеалното и да свършва с реалното. Пазете следното правило в живота си: Никога не оставяйте ума си да се занимава с работите на сърцето.
към беседата >>

Значи, човек може да започва с реалното и да свършва с идеалното, или да започва с идеалното и да свършва с реалното.
Ябълката расте, развива се, укрепва и се превръща в голямо дърво, което започва да цъфти и да вързва плод. Докато изучавате процесите, през които ябълката минава, вие сте в областта на идеалното, което лесно може да се превърне в реално. – Как ще се превърне? – Като узреят ябълките, вие ще изберете една от най-хубавите ще я разгледате, ще и се порадвате, докато я турите в устата си, да опитате нейния вкус, нейните вътрешни качества. Щом опитате вкуса й и измените нейната форма, вие сте си послужили с метода на реалното. Значи, човек може да започва с реалното и да свършва с идеалното, или да започва с идеалното и да свършва с реалното. Пазете следното правило в живота си: Никога не оставяйте ума си да се занимава с работите на сърцето. Никога не оставяйте сърцето си да се занимава с работите на ума. Сърцето трябва да се занимава с всичко онова, което се отнася до неговата област. Умът трябва да се занимава с всичко онова, което се отнася до неговата област. Когато сърцето изучава реалните работи, а умът – идеалните, тогава човек среща малко противоречия в живота си.
към беседата >>

За да се справи със съмнението си, човек трябва да има вяра, която да почива на законите на реалното и на идеалното, т. е.
Когато сърцето изучава реалните работи, а умът – идеалните, тогава човек среща малко противоречия в живота си. И при това положение човек ще среща противоречия, но поне лесно ще ги разрешава. Запример, съмнението е едно противоречие. То е най-слабото обезверяване, което човек може да преживее. Как се справя човек със съмнението? За да се справи със съмнението си, човек трябва да има вяра, която да почива на законите на реалното и на идеалното, т. е. на законите на ума и на сърцето. Човек може да се справи със съмнението, само когато се движи в тия два свята. Вън от ума и сърцето си, човек нищо не може да разреши. Съмнението неизбежно ще дойде в човека, но за да се справи с него, той трябва да разбира законите на своето сърце и на своя ум. Как влиза съмнението в човешкия ум?
към беседата >>

Страданията показват, че обмяната между реалното и идеалното не е правилна.
И тъй, ако сте обичали, очаквайте да ви обичат! Ако са ви обичали, и вие трябва да обичате, за да се отплатите. Обмяна трябва да има в любовта. Обмяна трябва да има навсякъде в природата. Дето обмяната не е правилна, там има страдания и нещастия. Страданията показват, че обмяната между реалното и идеалното не е правилна. Правилната обмяна подразбира следното: каквато е моята любов към даден човек, такава ще бъде и неговата любов към мене. Следователно, каквато любов Бог е показал към нас, такава трябва и ние да покажем към Него. Казано е в Писанието, че Христос дойде на земята да ни покаже любовта, която Бог му е дал. Ние трябва да покажем оная любов, която Христос ни е дал. Ония пък, които са приели нашата любов, трябва да я предадат на по-долните от тях.
към беседата >>

Обаче, аз бих желал да бъдете ученици на любовта, да изучавате реалното и идеалното, т. е.
С малко боя, малко прежда ще боядисате. За боядисване на много прежда е нужно много боя. Голямото богатство подразбира много работа. Многото знание изисква голям труд. Сега вие искате да бъдете окултни ученици. Обаче, аз бих желал да бъдете ученици на любовта, да изучавате реалното и идеалното, т. е. със сърцето си да изучавате реалното, а с ума си – идеалното. При това положение няма опасност от преплитане между сърцето и ума, между реалното и идеалното. Докато човек не може едновременно да изучава реалното и идеалното, новият живот не може да дойде в него. Казано е в Писанието: „Това е живот Вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Господа Исуса Христа, Когото си изпратил на земята". Христос е реалното, а Бог – идеалното.
към беседата >>

със сърцето си да изучавате реалното, а с ума си – идеалното.
За боядисване на много прежда е нужно много боя. Голямото богатство подразбира много работа. Многото знание изисква голям труд. Сега вие искате да бъдете окултни ученици. Обаче, аз бих желал да бъдете ученици на любовта, да изучавате реалното и идеалното, т. е. със сърцето си да изучавате реалното, а с ума си – идеалното. При това положение няма опасност от преплитане между сърцето и ума, между реалното и идеалното. Докато човек не може едновременно да изучава реалното и идеалното, новият живот не може да дойде в него. Казано е в Писанието: „Това е живот Вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Господа Исуса Христа, Когото си изпратил на земята". Христос е реалното, а Бог – идеалното. Със сърцето си ще изучавате Христа, а с ума си – Бога.
към беседата >>

При това положение няма опасност от преплитане между сърцето и ума, между реалното и идеалното.
Голямото богатство подразбира много работа. Многото знание изисква голям труд. Сега вие искате да бъдете окултни ученици. Обаче, аз бих желал да бъдете ученици на любовта, да изучавате реалното и идеалното, т. е. със сърцето си да изучавате реалното, а с ума си – идеалното. При това положение няма опасност от преплитане между сърцето и ума, между реалното и идеалното. Докато човек не може едновременно да изучава реалното и идеалното, новият живот не може да дойде в него. Казано е в Писанието: „Това е живот Вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Господа Исуса Христа, Когото си изпратил на земята". Христос е реалното, а Бог – идеалното. Със сърцето си ще изучавате Христа, а с ума си – Бога. Ако не сте опитали Христа със сърцето си, как ще опитате Бога с ума си?
към беседата >>

Докато човек не може едновременно да изучава реалното и идеалното, новият живот не може да дойде в него.
Многото знание изисква голям труд. Сега вие искате да бъдете окултни ученици. Обаче, аз бих желал да бъдете ученици на любовта, да изучавате реалното и идеалното, т. е. със сърцето си да изучавате реалното, а с ума си – идеалното. При това положение няма опасност от преплитане между сърцето и ума, между реалното и идеалното. Докато човек не може едновременно да изучава реалното и идеалното, новият живот не може да дойде в него. Казано е в Писанието: „Това е живот Вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Господа Исуса Христа, Когото си изпратил на земята". Христос е реалното, а Бог – идеалното. Със сърцето си ще изучавате Христа, а с ума си – Бога. Ако не сте опитали Христа със сърцето си, как ще опитате Бога с ума си? Това значи, да изучавате света така, както Бог го е създал.
към беседата >>

Христос е реалното, а Бог – идеалното.
Обаче, аз бих желал да бъдете ученици на любовта, да изучавате реалното и идеалното, т. е. със сърцето си да изучавате реалното, а с ума си – идеалното. При това положение няма опасност от преплитане между сърцето и ума, между реалното и идеалното. Докато човек не може едновременно да изучава реалното и идеалното, новият живот не може да дойде в него. Казано е в Писанието: „Това е живот Вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Господа Исуса Христа, Когото си изпратил на земята". Христос е реалното, а Бог – идеалното. Със сърцето си ще изучавате Христа, а с ума си – Бога. Ако не сте опитали Христа със сърцето си, как ще опитате Бога с ума си? Това значи, да изучавате света така, както Бог го е създал. Съвременните хора не знаят, какво е великото предназначение на сърцето и на ума. Те не подозират даже, че предназначението на сърцето е изучаване на реалното, а предназначението на ума – изучаване на идеалното.
към беседата >>

Те не подозират даже, че предназначението на сърцето е изучаване на реалното, а предназначението на ума – изучаване на идеалното.
Христос е реалното, а Бог – идеалното. Със сърцето си ще изучавате Христа, а с ума си – Бога. Ако не сте опитали Христа със сърцето си, как ще опитате Бога с ума си? Това значи, да изучавате света така, както Бог го е създал. Съвременните хора не знаят, какво е великото предназначение на сърцето и на ума. Те не подозират даже, че предназначението на сърцето е изучаване на реалното, а предназначението на ума – изучаване на идеалното. Това е смисълът на живота. От правилното изучаване на реалното и на идеалното зависи придобиването на свободата. Свободата пък води към истината. Само свободният човек може да намери истината. Да намери човек истината, това значи да реализира живота в неговата пълнота.
към беседата >>

От правилното изучаване на реалното и на идеалното зависи придобиването на свободата.
Ако не сте опитали Христа със сърцето си, как ще опитате Бога с ума си? Това значи, да изучавате света така, както Бог го е създал. Съвременните хора не знаят, какво е великото предназначение на сърцето и на ума. Те не подозират даже, че предназначението на сърцето е изучаване на реалното, а предназначението на ума – изучаване на идеалното. Това е смисълът на живота. От правилното изучаване на реалното и на идеалното зависи придобиването на свободата. Свободата пък води към истината. Само свободният човек може да намери истината. Да намери човек истината, това значи да реализира живота в неговата пълнота. Мнозина се стремят към постигане на идеалния живот, към живота на светиите. За да придобие идеалното, човек трябва да слезе в областта на реалното, да мине през големи страдания, като Христовите, да се смири.
към беседата >>

За да придобие идеалното, човек трябва да слезе в областта на реалното, да мине през големи страдания, като Христовите, да се смири.
От правилното изучаване на реалното и на идеалното зависи придобиването на свободата. Свободата пък води към истината. Само свободният човек може да намери истината. Да намери човек истината, това значи да реализира живота в неговата пълнота. Мнозина се стремят към постигане на идеалния живот, към живота на светиите. За да придобие идеалното, човек трябва да слезе в областта на реалното, да мине през големи страдания, като Христовите, да се смири. След това Бог ще го извади от смъртта и ще го постави в областта на идеалното. Обаче, това е възможно само в далечното бъдеще. Без страдания човек нищо не може да постигне. В същност страдания няма. Страданията са условия само, за да изпитат човека, доколко е убеден в реалното.
към беседата >>

След това Бог ще го извади от смъртта и ще го постави в областта на идеалното.
Свободата пък води към истината. Само свободният човек може да намери истината. Да намери човек истината, това значи да реализира живота в неговата пълнота. Мнозина се стремят към постигане на идеалния живот, към живота на светиите. За да придобие идеалното, човек трябва да слезе в областта на реалното, да мине през големи страдания, като Христовите, да се смири. След това Бог ще го извади от смъртта и ще го постави в областта на идеалното. Обаче, това е възможно само в далечното бъдеще. Без страдания човек нищо не може да постигне. В същност страдания няма. Страданията са условия само, за да изпитат човека, доколко е убеден в реалното. Като казвам, че страдания не съществуват, имам пред вид мисълта, че страданията не се предизвикват от Бога, а от хората.
към беседата >>

Умът трябва да се занимава с изучаване на идеалното – на мъдростта.
При това, този камък можа да затисне някого, да причини голямо нещастие. Но всички искаха да преместят камъка. От този пример можем да извадим заключението: Срещнете ли на пътя на вашия индивидуален, семеен или обществен живот големи камъни, не по силата ви, не се стремете да ги дигате. Правете опити да дигате малки камъни, тежки по 10–20 килограма най-много. Съществената мисъл, която трябва да остане в ума ви, е следната: Сърцето трябва да се занимава с изучаване на реалното – на любовта. Умът трябва да се занимава с изучаване на идеалното – на мъдростта. Като съедините тези два процеса в едно, вие ще дойдете до изучаване на истината и нейното приложение в живота. Когато приложите тия три метода в живота си, вие ще постигнете съвършенството, към което се стремите. Това е въпрос на далечното бъдеще. Това е новото, към което всеки човек се стреми. Досега хората не са успявали в живота си, защото са изучавали реалното с ума си, а идеалното – със сърцето си.
към беседата >>

Досега хората не са успявали в живота си, защото са изучавали реалното с ума си, а идеалното – със сърцето си.
Умът трябва да се занимава с изучаване на идеалното – на мъдростта. Като съедините тези два процеса в едно, вие ще дойдете до изучаване на истината и нейното приложение в живота. Когато приложите тия три метода в живота си, вие ще постигнете съвършенството, към което се стремите. Това е въпрос на далечното бъдеще. Това е новото, към което всеки човек се стреми. Досега хората не са успявали в живота си, защото са изучавали реалното с ума си, а идеалното – със сърцето си. Това е невъзможно. Реалното се изучава със сърцето, а идеалното – с ума. Защо идат страданията? Защо хората трябва да страдат? – За да се научат да любят.
към беседата >>

Реалното се изучава със сърцето, а идеалното – с ума.
Когато приложите тия три метода в живота си, вие ще постигнете съвършенството, към което се стремите. Това е въпрос на далечното бъдеще. Това е новото, към което всеки човек се стреми. Досега хората не са успявали в живота си, защото са изучавали реалното с ума си, а идеалното – със сърцето си. Това е невъзможно. Реалното се изучава със сърцето, а идеалното – с ума. Защо идат страданията? Защо хората трябва да страдат? – За да се научат да любят. Който люби, той трябва да страда. Който никога не е страдал, той не знае, какво нещо е любов.
към беседата >>

Плодовете на реалното и на идеалното израснаха от страданията на Христа.
Страданието е почва, върху която любовта расте. Страданието е условие, за да се прояви радостта. Радостта е плод на страданието. Колкото повече е страдал човек, толкова по-сладки плодове ще има. Който не е страдал, той не може да има плодове. Плодовете на реалното и на идеалното израснаха от страданията на Христа. Христовите страдания донесоха новата култура на човечеството. Големи са били страданията на Христа! Кръв е излизало от Неговите пори. Това показва, че Той е разрешавал трудни задачи. И най-после трябваше да Го разпнат на кръст.
към беседата >>

Страданията носят в себе си велики Божии благословения за онези, които искат да се запознаят с реалното и с идеалното в живота.
Сега аз желая на всички да слезете от реалния и от идеалния си кръст! Никой не може да слезе сам от кръста си. Все трябва да дойде Никодим, да ви свали от кръста, да ви завие в плащеница и да ви постави в гроба. След това два ангела трябва да слязат от небето и да ви извадят от пещерата на вашия живот. Страданията съдържат една добра страна, която всякога трябва да се има пред вид. Страданията носят в себе си велики Божии благословения за онези, които искат да се запознаят с реалното и с идеалното в живота. Страданията са временни. Те траят около секунда, две, три, най-много една минута. Те не достигат даже и до един час. Това, което продължава повече от час, е отражение на страданието. Гневът на Бога може да продължи най-много сто години, а Божието благословение продължава хиляди години.
към беседата >>

Тъй щото, ако изучавате правилно реалното и идеалното, Бог ще бъде недоволен от вас една секунда, а доволен – 25 000 секунди.
Те не достигат даже и до един час. Това, което продължава повече от час, е отражение на страданието. Гневът на Бога може да продължи най-много сто години, а Божието благословение продължава хиляди години. Недоволството на Бога от хората може да продължава най-много сто години, а любовта Му – 25 000 години. Значи, недоволството на Бога към нас може да продължава най-много една секунда, а любовта Му – 25 000 секунди. Тъй щото, ако изучавате правилно реалното и идеалното, Бог ще бъде недоволен от вас една секунда, а доволен – 25 000 секунди. Ако не изучавате правилно реалното и идеалното, Бог ще бъде доволен от вас една секунда, а недоволен – 25 000 секунди. Кое от двете положения е за предпочитане? Мимолетен е гневът на Бога. В този гняв вие ще опитате, какво нещо е страданието. В доволството и разположението на Бога ще опитвате радостта.
към беседата >>

Ако не изучавате правилно реалното и идеалното, Бог ще бъде доволен от вас една секунда, а недоволен – 25 000 секунди.
Това, което продължава повече от час, е отражение на страданието. Гневът на Бога може да продължи най-много сто години, а Божието благословение продължава хиляди години. Недоволството на Бога от хората може да продължава най-много сто години, а любовта Му – 25 000 години. Значи, недоволството на Бога към нас може да продължава най-много една секунда, а любовта Му – 25 000 секунди. Тъй щото, ако изучавате правилно реалното и идеалното, Бог ще бъде недоволен от вас една секунда, а доволен – 25 000 секунди. Ако не изучавате правилно реалното и идеалното, Бог ще бъде доволен от вас една секунда, а недоволен – 25 000 секунди. Кое от двете положения е за предпочитане? Мимолетен е гневът на Бога. В този гняв вие ще опитате, какво нещо е страданието. В доволството и разположението на Бога ще опитвате радостта. И тъй, сърцето ви трябва постоянно да се занимава с любовта, а умът ви – с мъдростта.
към беседата >>

Това, което в дадения случай чувствуваш, е реалното, а пък това, което мислиш, то е идеалното. (втори вариант)
Няма какво да подражава. Подражаването не е преживяване. Някой човек е умрял преди години, но страдал, бил мъченик, а пък ти искаш да играеш ролята и искаш да станеш мъченик. Кое е реалното в света? Реалното е земята, това, върху което ходим сега, е реалното. Това, което в дадения случай чувствуваш, е реалното, а пък това, което мислиш, то е идеалното. Идеалното е за в бъдещето. А пък реалното е за сега. Следователно когато ние говорим за човешкото сърдце, ние подразбираме нещо както земята, върху която ходим. От сърдцето ние черпим всичките сокове и според както човек чувствува, така той мисли. Реалното е отражение.
към втори вариант >>

Идеалното е за в бъдещето. (втори вариант)
Подражаването не е преживяване. Някой човек е умрял преди години, но страдал, бил мъченик, а пък ти искаш да играеш ролята и искаш да станеш мъченик. Кое е реалното в света? Реалното е земята, това, върху което ходим сега, е реалното. Това, което в дадения случай чувствуваш, е реалното, а пък това, което мислиш, то е идеалното. Идеалното е за в бъдещето. А пък реалното е за сега. Следователно когато ние говорим за човешкото сърдце, ние подразбираме нещо както земята, върху която ходим. От сърдцето ние черпим всичките сокове и според както човек чувствува, така той мисли. Реалното е отражение. Реалното дава възможност на идеалното да има отражение.
към втори вариант >>

Реалното дава възможност на идеалното да има отражение. (втори вариант)
Идеалното е за в бъдещето. А пък реалното е за сега. Следователно когато ние говорим за човешкото сърдце, ние подразбираме нещо както земята, върху която ходим. От сърдцето ние черпим всичките сокове и според както човек чувствува, така той мисли. Реалното е отражение. Реалното дава възможност на идеалното да има отражение. Ние изучаваме идеалното по закона на отражението. Сега се запитват: Какво е предназначението на ученика? Единствената възможност има само ученикът. Само един, който е ученик, само той може да расте и да се развива по пътя. Само ученикът може да изучава реалното и идеалното.
към втори вариант >>

Ние изучаваме идеалното по закона на отражението. (втори вариант)
А пък реалното е за сега. Следователно когато ние говорим за човешкото сърдце, ние подразбираме нещо както земята, върху която ходим. От сърдцето ние черпим всичките сокове и според както човек чувствува, така той мисли. Реалното е отражение. Реалното дава възможност на идеалното да има отражение. Ние изучаваме идеалното по закона на отражението. Сега се запитват: Какво е предназначението на ученика? Единствената възможност има само ученикът. Само един, който е ученик, само той може да расте и да се развива по пътя. Само ученикът може да изучава реалното и идеалното. Реалното е самият той, който се чувствува, а пък идеялното е Бог, към който той се стреми.
към втори вариант >>

Само ученикът може да изучава реалното и идеалното. (втори вариант)
Реалното дава възможност на идеалното да има отражение. Ние изучаваме идеалното по закона на отражението. Сега се запитват: Какво е предназначението на ученика? Единствената възможност има само ученикът. Само един, който е ученик, само той може да расте и да се развива по пътя. Само ученикът може да изучава реалното и идеалното. Реалното е самият той, който се чувствува, а пък идеялното е Бог, към който той се стреми. Ученикът е той самият, а пък неговият Учител е нещо външно, което го учи. Но и Учителят и ученикът имат пред вид природата, която те изучават. Ако природата не съществува, какво има да предаде един Учител на своя ученик? Да кажем, че ние сме тук.
към втори вариант >>

Има и низходящи положения в идеалното, и възходящи положения в идеалното. (втори вариант)
Една хубава мисъл и едно хубаво чувство човек може да ги изгуби. Аз взимам нещата в тяхната обикновена смисъл. Ти имаш едно хубаво чувство. Веднага това чувство се изгуби. Вие казвате: “Сменило се е.” Ти си минал от едно реално положение в друго реално положение; от едно реално положение в възходяща степен в друго реално положение в низходяща степен. Има и низходящи положения в идеалното, и възходящи положения в идеалното. Питам: Ако се е сменило вашето добро настроение в друго, което не е тъй добро, то другото, доброто ваше чувство или вашето настроение къде е отишло? Задигнато е! Нека да извадим предметно учение сега: вземам банкерин, който има вече съзнание, че има пари. Осигурен е. Но дойде неговият секретар и казва: “Касата е праздна.
към втори вариант >>

В идеалното ти съмнение можеш да имаш, но идеалното трябва да стане реално и реалното трябва да се опита и тогаз да се съмняваш в идеалното. (втори вариант)
” Съмнява се! Ако се съмняваш, трябва да провериш. Защото в реалното всякога има един опит, приложение. Ти имаш право да се съмняваш в реалното в това, което си опитал. В него вече може да се съмняваш. В идеалното ти съмнение можеш да имаш, но идеалното трябва да стане реално и реалното трябва да се опита и тогаз да се съмняваш в идеалното. Реалното, като го опиташ и ако опитът не излезе сполучлив, тогаз ти можеш да се съмняваш. В кабалата и в окултната наука има такива работи, които досега окултните учители не могат да си ги обяснят. Те ги обясняват, но нещата са недообяснени. Не, че не могат да се обяснят. Могат. Но трябва много голямо знание!
към втори вариант >>

Тъй че, при всяка една храна ние влизаме в съприкосновение и с идеалното и с реалното. (втори вариант)
В храненето е опознаването с реалното. Ако не се храниш, ти не можеш да се опознаеш с него. Ти, като се храниш, чрез храната ще се опознаеш с реалното, т.е. чрез тая храна ти ще се опознаеш с живота. Ти ще възприемеш от всяка храна дотолкоз, доколкото си възприел живот, доколкото чрез нея е внесен живот в теб, или онова благо, което Бог ти е дал в дадения случай. Тъй че, при всяка една храна ние влизаме в съприкосновение и с идеалното и с реалното. Сега, реалното в света, това е Любовта. Реалното в света е Добродетелта. Идеалното е Мъдростта, идеалното е знанието, което ти придобиваш. Те са неща идеални. Следователно с сърдцето си ние се запознаваме с реалното, а пък с ума си ние се запознаваме с идеалното.
към втори вариант >>

Идеалното е Мъдростта, идеалното е знанието, което ти придобиваш. (втори вариант)
чрез тая храна ти ще се опознаеш с живота. Ти ще възприемеш от всяка храна дотолкоз, доколкото си възприел живот, доколкото чрез нея е внесен живот в теб, или онова благо, което Бог ти е дал в дадения случай. Тъй че, при всяка една храна ние влизаме в съприкосновение и с идеалното и с реалното. Сега, реалното в света, това е Любовта. Реалното в света е Добродетелта. Идеалното е Мъдростта, идеалното е знанието, което ти придобиваш. Те са неща идеални. Следователно с сърдцето си ние се запознаваме с реалното, а пък с ума си ние се запознаваме с идеалното. Умът се запознава с идеалните работи. Някой път ние искаме познанието на ума да ни даде реалното. Реалното приемаме чрез сърдцето, а това, което ние чувствуваме, радостта, страданията ни идат чрез сърдцето.
към втори вариант >>

Следователно с сърдцето си ние се запознаваме с реалното, а пък с ума си ние се запознаваме с идеалното. (втори вариант)
Тъй че, при всяка една храна ние влизаме в съприкосновение и с идеалното и с реалното. Сега, реалното в света, това е Любовта. Реалното в света е Добродетелта. Идеалното е Мъдростта, идеалното е знанието, което ти придобиваш. Те са неща идеални. Следователно с сърдцето си ние се запознаваме с реалното, а пък с ума си ние се запознаваме с идеалното. Умът се запознава с идеалните работи. Някой път ние искаме познанието на ума да ни даде реалното. Реалното приемаме чрез сърдцето, а това, което ние чувствуваме, радостта, страданията ни идат чрез сърдцето. А пък какъв е невидимият свят пред нас, какво е предназначението на нещата в природата, какви са законите в света, ония закони, които работят, нашето сърдце не може да ни каже нищо по това. Нашият ум ни казва, какво е предназначението на нещата в природата.
към втори вариант >>

То е идеалното, Великото в света. (втори вариант)
Умът се запознава с идеалните работи. Някой път ние искаме познанието на ума да ни даде реалното. Реалното приемаме чрез сърдцето, а това, което ние чувствуваме, радостта, страданията ни идат чрез сърдцето. А пък какъв е невидимият свят пред нас, какво е предназначението на нещата в природата, какви са законите в света, ония закони, които работят, нашето сърдце не може да ни каже нищо по това. Нашият ум ни казва, какво е предназначението на нещата в природата. То е идеалното, Великото в света. Когато ви говоря за реалното, трябва да ме слушате с сърдцето си и когато ви говоря за идеалното, трябва да ме слушате с ума си. И когато има разногласие между Учителя и ученика, то Учителят говори едно, а пък ученикът разбира друго. Когато Учителят му говори за реалното, за земята, ученикът [е в] идеалното. Той казва: “Не ми разправя за това, което аз искам.” Някой път Учителят е в идеалното, а пък ученикът е в реалното и казва последният: “Не ми разправяй за това, което не искам.” Когато Учителят разправя за реалното и ученикът трябва да е там. Когато Учителят [разправя] за идеалното и ученикът трябва да е там.
към втори вариант >>

Когато ви говоря за реалното, трябва да ме слушате с сърдцето си и когато ви говоря за идеалното, трябва да ме слушате с ума си. (втори вариант)
Някой път ние искаме познанието на ума да ни даде реалното. Реалното приемаме чрез сърдцето, а това, което ние чувствуваме, радостта, страданията ни идат чрез сърдцето. А пък какъв е невидимият свят пред нас, какво е предназначението на нещата в природата, какви са законите в света, ония закони, които работят, нашето сърдце не може да ни каже нищо по това. Нашият ум ни казва, какво е предназначението на нещата в природата. То е идеалното, Великото в света. Когато ви говоря за реалното, трябва да ме слушате с сърдцето си и когато ви говоря за идеалното, трябва да ме слушате с ума си. И когато има разногласие между Учителя и ученика, то Учителят говори едно, а пък ученикът разбира друго. Когато Учителят му говори за реалното, за земята, ученикът [е в] идеалното. Той казва: “Не ми разправя за това, което аз искам.” Някой път Учителят е в идеалното, а пък ученикът е в реалното и казва последният: “Не ми разправяй за това, което не искам.” Когато Учителят разправя за реалното и ученикът трябва да е там. Когато Учителят [разправя] за идеалното и ученикът трябва да е там. Това са две положения, които трябва да поддържате в ума си.
към втори вариант >>

Когато Учителят му говори за реалното, за земята, ученикът [е в] идеалното. (втори вариант)
А пък какъв е невидимият свят пред нас, какво е предназначението на нещата в природата, какви са законите в света, ония закони, които работят, нашето сърдце не може да ни каже нищо по това. Нашият ум ни казва, какво е предназначението на нещата в природата. То е идеалното, Великото в света. Когато ви говоря за реалното, трябва да ме слушате с сърдцето си и когато ви говоря за идеалното, трябва да ме слушате с ума си. И когато има разногласие между Учителя и ученика, то Учителят говори едно, а пък ученикът разбира друго. Когато Учителят му говори за реалното, за земята, ученикът [е в] идеалното. Той казва: “Не ми разправя за това, което аз искам.” Някой път Учителят е в идеалното, а пък ученикът е в реалното и казва последният: “Не ми разправяй за това, което не искам.” Когато Учителят разправя за реалното и ученикът трябва да е там. Когато Учителят [разправя] за идеалното и ученикът трябва да е там. Това са две положения, които трябва да поддържате в ума си. Седи един богат човек, милионер, който има голямо достойнство, и кара всички хора да му отстъпват място. От дето мине, да му отварят път.
към втори вариант >>

Той казва: “Не ми разправя за това, което аз искам.” Някой път Учителят е в идеалното, а пък ученикът е в реалното и казва последният: “Не ми разправяй за това, което не искам.” Когато Учителят разправя за реалното и ученикът трябва да е там. (втори вариант)
Нашият ум ни казва, какво е предназначението на нещата в природата. То е идеалното, Великото в света. Когато ви говоря за реалното, трябва да ме слушате с сърдцето си и когато ви говоря за идеалното, трябва да ме слушате с ума си. И когато има разногласие между Учителя и ученика, то Учителят говори едно, а пък ученикът разбира друго. Когато Учителят му говори за реалното, за земята, ученикът [е в] идеалното. Той казва: “Не ми разправя за това, което аз искам.” Някой път Учителят е в идеалното, а пък ученикът е в реалното и казва последният: “Не ми разправяй за това, което не искам.” Когато Учителят разправя за реалното и ученикът трябва да е там. Когато Учителят [разправя] за идеалното и ученикът трябва да е там. Това са две положения, които трябва да поддържате в ума си. Седи един богат човек, милионер, който има голямо достойнство, и кара всички хора да му отстъпват място. От дето мине, да му отварят път. И по една случайност, спира се на железния път.
към втори вариант >>

Когато Учителят [разправя] за идеалното и ученикът трябва да е там. (втори вариант)
То е идеалното, Великото в света. Когато ви говоря за реалното, трябва да ме слушате с сърдцето си и когато ви говоря за идеалното, трябва да ме слушате с ума си. И когато има разногласие между Учителя и ученика, то Учителят говори едно, а пък ученикът разбира друго. Когато Учителят му говори за реалното, за земята, ученикът [е в] идеалното. Той казва: “Не ми разправя за това, което аз искам.” Някой път Учителят е в идеалното, а пък ученикът е в реалното и казва последният: “Не ми разправяй за това, което не искам.” Когато Учителят разправя за реалното и ученикът трябва да е там. Когато Учителят [разправя] за идеалното и ученикът трябва да е там. Това са две положения, които трябва да поддържате в ума си. Седи един богат човек, милионер, който има голямо достойнство, и кара всички хора да му отстъпват място. От дето мине, да му отварят път. И по една случайност, спира се на железния път. И пазачът му казва: “Отстрани се от пътя!
към втори вариант >>

Да се запознаете с реалното и идеалното, които са в този човек. (втори вариант)
Негова работа е! Той това място намерил да обработва. Може да има друго място, но това място намерил да обработва. Обработва го човекът! Когато вие обичате някой човек, каква е вашата цел? Да се запознаете с реалното и идеалното, които са в този човек. Когато ти обичаш някого, ти имаш две цели: да се запознаеш с неговото сърдце и да се запознаеш с неговия ум. Какъв е първият ваш метод, когато вие обичате по сърдце някого? Някой път може да го обичате и с ума си. Какви са методите в опитите на сърдцето? Първият опит на сърдцето е: Ако аз опитвам една ябълка, която имам, непременно ще я туря в устата си, ще я изям, ще ѝ дам едно угощение.
към втори вариант >>

А ако искам да изуча идеалното, аз ще взема семката и ще я посадя. (втори вариант)
Първият опит на сърдцето е: Ако аз опитвам една ябълка, която имам, непременно ще я туря в устата си, ще я изям, ще ѝ дам едно угощение. Ще я запитам, ще ѝ кажа, че тя в мен не може да живее по същия начин, както живее отвън в света и съвсем трябва да си измени формата, за да ѝ бъде благоприятно вътре. И тя ще се съгласи. Това е реалното. И аз ще си съставя понятие за ябълката. А ако искам да изуча идеалното, аз ще взема семката и ще я посадя. И в този случай ще имам съвсем друг резултат. Тогаз от идеалното как се ражда реалното? Това идеално ще расте, ще стане дърво, ще цъвне, ще завърже и ще даде плод и от идеалното ще дойде реалното, което ние ще опитаме. Тъй че, вие трябва да започнете с идеалното и после ще дойдете да се запознаете с реалното. Или може да започнете първо с реалното и да дойдем до идеалното.
към втори вариант >>

Тогаз от идеалното как се ражда реалното? (втори вариант)
И тя ще се съгласи. Това е реалното. И аз ще си съставя понятие за ябълката. А ако искам да изуча идеалното, аз ще взема семката и ще я посадя. И в този случай ще имам съвсем друг резултат. Тогаз от идеалното как се ражда реалното? Това идеално ще расте, ще стане дърво, ще цъвне, ще завърже и ще даде плод и от идеалното ще дойде реалното, което ние ще опитаме. Тъй че, вие трябва да започнете с идеалното и после ще дойдете да се запознаете с реалното. Или може да започнете първо с реалното и да дойдем до идеалното. Ако почнем от идеалното, след това ще имаме една реална опитност и след това семката, която остава, пак ще посеем. И тъй, не туряйте ума си на мястото на сърдцето да се занимава с работите на сърдцето.
към втори вариант >>

Това идеално ще расте, ще стане дърво, ще цъвне, ще завърже и ще даде плод и от идеалното ще дойде реалното, което ние ще опитаме. (втори вариант)
Това е реалното. И аз ще си съставя понятие за ябълката. А ако искам да изуча идеалното, аз ще взема семката и ще я посадя. И в този случай ще имам съвсем друг резултат. Тогаз от идеалното как се ражда реалното? Това идеално ще расте, ще стане дърво, ще цъвне, ще завърже и ще даде плод и от идеалното ще дойде реалното, което ние ще опитаме. Тъй че, вие трябва да започнете с идеалното и после ще дойдете да се запознаете с реалното. Или може да започнете първо с реалното и да дойдем до идеалното. Ако почнем от идеалното, след това ще имаме една реална опитност и след това семката, която остава, пак ще посеем. И тъй, не туряйте ума си на мястото на сърдцето да се занимава с работите на сърдцето. Не туряйте сърдцето си на мястото на ума си да се занимава с работите на ума.
към втори вариант >>

Тъй че, вие трябва да започнете с идеалното и после ще дойдете да се запознаете с реалното. (втори вариант)
И аз ще си съставя понятие за ябълката. А ако искам да изуча идеалното, аз ще взема семката и ще я посадя. И в този случай ще имам съвсем друг резултат. Тогаз от идеалното как се ражда реалното? Това идеално ще расте, ще стане дърво, ще цъвне, ще завърже и ще даде плод и от идеалното ще дойде реалното, което ние ще опитаме. Тъй че, вие трябва да започнете с идеалното и после ще дойдете да се запознаете с реалното. Или може да започнете първо с реалното и да дойдем до идеалното. Ако почнем от идеалното, след това ще имаме една реална опитност и след това семката, която остава, пак ще посеем. И тъй, не туряйте ума си на мястото на сърдцето да се занимава с работите на сърдцето. Не туряйте сърдцето си на мястото на ума си да се занимава с работите на ума. Сърдцето да се занимава с своите работи и умът с своите работи.
към втори вариант >>

Или може да започнете първо с реалното и да дойдем до идеалното. (втори вариант)
А ако искам да изуча идеалното, аз ще взема семката и ще я посадя. И в този случай ще имам съвсем друг резултат. Тогаз от идеалното как се ражда реалното? Това идеално ще расте, ще стане дърво, ще цъвне, ще завърже и ще даде плод и от идеалното ще дойде реалното, което ние ще опитаме. Тъй че, вие трябва да започнете с идеалното и после ще дойдете да се запознаете с реалното. Или може да започнете първо с реалното и да дойдем до идеалното. Ако почнем от идеалното, след това ще имаме една реална опитност и след това семката, която остава, пак ще посеем. И тъй, не туряйте ума си на мястото на сърдцето да се занимава с работите на сърдцето. Не туряйте сърдцето си на мястото на ума си да се занимава с работите на ума. Сърдцето да се занимава с своите работи и умът с своите работи. Когато сърдцето изучава реалните работи и умът - идеалните, тогаз ще имате най-малко противоречия в живота си.
към втори вариант >>

Ако почнем от идеалното, след това ще имаме една реална опитност и след това семката, която остава, пак ще посеем. (втори вариант)
И в този случай ще имам съвсем друг резултат. Тогаз от идеалното как се ражда реалното? Това идеално ще расте, ще стане дърво, ще цъвне, ще завърже и ще даде плод и от идеалното ще дойде реалното, което ние ще опитаме. Тъй че, вие трябва да започнете с идеалното и после ще дойдете да се запознаете с реалното. Или може да започнете първо с реалното и да дойдем до идеалното. Ако почнем от идеалното, след това ще имаме една реална опитност и след това семката, която остава, пак ще посеем. И тъй, не туряйте ума си на мястото на сърдцето да се занимава с работите на сърдцето. Не туряйте сърдцето си на мястото на ума си да се занимава с работите на ума. Сърдцето да се занимава с своите работи и умът с своите работи. Когато сърдцето изучава реалните работи и умът - идеалните, тогаз ще имате най-малко противоречия в живота си. Пак ще имате противоречия, но по-лесно ще се разрешават.
към втори вариант >>

Тая вяра трябва да почива на законите на реалното и на идеалното, на законите на сърдцето и на ума. (втори вариант)
Пак ще имате противоречия, но по-лесно ще се разрешават. Да допуснем, че в вас влезе чувство на съмнение. Как ще лекувате съмнението? Съмнението е един вид най-малкото обезверяване. За да отмахнеш едно съмнение, трябва да имаш вяра. Тая вяра трябва да почива на законите на реалното и на идеалното, на законите на сърдцето и на ума. В тия два свята ти едновременно трябва да търсиш разрешението. И не трябва да разрешаваш съмнението извън твоето сърдце и извън твоя ум. Съмнението може да дойде. Ти отиваш в една банка. Онзи касиер, който ви е дал, може някой път умишлено или някой път по погрешка да ти е дал повече или някой път по-малко.
към втори вариант >>

Всички нещастия, страдания, които идват, показват, че обмяната между реалното и идеалното не е правилна. (втори вариант)
Та рекох, ако сте обичали, очаквайте да ви обичат. Ако не сте обичали, обичайте. Ако са ви обичали, обичайте, за да има отплащане, за да се отплатите. Отплащане, обмяна трябва да има в природата. Щом спрете тая обмяна, щом няма обмяна, идат нещастията. Всички нещастия, страдания, които идват, показват, че обмяната между реалното и идеалното не е правилна. Защото каквато любов показвам аз към някого, такава и той ще покаже към мене. И каквато любов Бог е дал нам, ние същата любов трябва да покажем към него. Нали е казано: “Христос дойде на земята, за да покаже Любовта, която Бог Му е дал.” Ние трябва да покажем оная любов, която Христос ни е дал. И ония пък, които възпримат нашата любов по-долу, и те трябва да я дадат още по-долу. Така трябва да се направи цял един кръг.
към втори вариант >>

Не, аз бих желал да бъдете ученици на Любовта, да изучавате реалното и идеалното. (втори вариант)
Не може! Многото прежда изисква много боя. Голямото богатство изисква голяма работа. Многото учение изисква голям труд. Вие искате сега да бъдете окултни ученици. Не, аз бих желал да бъдете ученици на Любовта, да изучавате реалното и идеалното. Да изучавате нещата вярно с сърдцето си и да изучавате идеалното вярно с ума си. И тогаз няма преплитане между ума и сърдцето, идеалното няма да се преплете с реалното. И от това едновременно изучаване на реалното и идеалното започва животът. Ако вие не можете едновременно да изучавате реалното и идеалното, не може да дойде новият живот в вас. Писанието казва: “И това е живот вечен да познаят Тебе Единого Истиннаго Бога и Господа Исуса Христа Когото си изпратил.” Христос е реалното, а пък Бог е идеалното.
към втори вариант >>

Да изучавате нещата вярно с сърдцето си и да изучавате идеалното вярно с ума си. (втори вариант)
Многото прежда изисква много боя. Голямото богатство изисква голяма работа. Многото учение изисква голям труд. Вие искате сега да бъдете окултни ученици. Не, аз бих желал да бъдете ученици на Любовта, да изучавате реалното и идеалното. Да изучавате нещата вярно с сърдцето си и да изучавате идеалното вярно с ума си. И тогаз няма преплитане между ума и сърдцето, идеалното няма да се преплете с реалното. И от това едновременно изучаване на реалното и идеалното започва животът. Ако вие не можете едновременно да изучавате реалното и идеалното, не може да дойде новият живот в вас. Писанието казва: “И това е живот вечен да познаят Тебе Единого Истиннаго Бога и Господа Исуса Христа Когото си изпратил.” Христос е реалното, а пък Бог е идеалното. По [м]ое разбиране е това.
към втори вариант >>

И тогаз няма преплитане между ума и сърдцето, идеалното няма да се преплете с реалното. (втори вариант)
Голямото богатство изисква голяма работа. Многото учение изисква голям труд. Вие искате сега да бъдете окултни ученици. Не, аз бих желал да бъдете ученици на Любовта, да изучавате реалното и идеалното. Да изучавате нещата вярно с сърдцето си и да изучавате идеалното вярно с ума си. И тогаз няма преплитане между ума и сърдцето, идеалното няма да се преплете с реалното. И от това едновременно изучаване на реалното и идеалното започва животът. Ако вие не можете едновременно да изучавате реалното и идеалното, не може да дойде новият живот в вас. Писанието казва: “И това е живот вечен да познаят Тебе Единого Истиннаго Бога и Господа Исуса Христа Когото си изпратил.” Христос е реалното, а пък Бог е идеалното. По [м]ое разбиране е това. Реалното е Христос.
към втори вариант >>

И от това едновременно изучаване на реалното и идеалното започва животът. (втори вариант)
Многото учение изисква голям труд. Вие искате сега да бъдете окултни ученици. Не, аз бих желал да бъдете ученици на Любовта, да изучавате реалното и идеалното. Да изучавате нещата вярно с сърдцето си и да изучавате идеалното вярно с ума си. И тогаз няма преплитане между ума и сърдцето, идеалното няма да се преплете с реалното. И от това едновременно изучаване на реалното и идеалното започва животът. Ако вие не можете едновременно да изучавате реалното и идеалното, не може да дойде новият живот в вас. Писанието казва: “И това е живот вечен да познаят Тебе Единого Истиннаго Бога и Господа Исуса Христа Когото си изпратил.” Христос е реалното, а пък Бог е идеалното. По [м]ое разбиране е това. Реалното е Христос. С сърдцето си трябва да Го опитате.
към втори вариант >>

Ако вие не можете едновременно да изучавате реалното и идеалното, не може да дойде новият живот в вас. (втори вариант)
Вие искате сега да бъдете окултни ученици. Не, аз бих желал да бъдете ученици на Любовта, да изучавате реалното и идеалното. Да изучавате нещата вярно с сърдцето си и да изучавате идеалното вярно с ума си. И тогаз няма преплитане между ума и сърдцето, идеалното няма да се преплете с реалното. И от това едновременно изучаване на реалното и идеалното започва животът. Ако вие не можете едновременно да изучавате реалното и идеалното, не може да дойде новият живот в вас. Писанието казва: “И това е живот вечен да познаят Тебе Единого Истиннаго Бога и Господа Исуса Христа Когото си изпратил.” Христос е реалното, а пък Бог е идеалното. По [м]ое разбиране е това. Реалното е Христос. С сърдцето си трябва да Го опитате. И ако ти не си опитал Христа с сърдцето си, как ще опиташ с ума си Бога?
към втори вариант >>

Писанието казва: “И това е живот вечен да познаят Тебе Единого Истиннаго Бога и Господа Исуса Христа Когото си изпратил.” Христос е реалното, а пък Бог е идеалното. (втори вариант)
Не, аз бих желал да бъдете ученици на Любовта, да изучавате реалното и идеалното. Да изучавате нещата вярно с сърдцето си и да изучавате идеалното вярно с ума си. И тогаз няма преплитане между ума и сърдцето, идеалното няма да се преплете с реалното. И от това едновременно изучаване на реалното и идеалното започва животът. Ако вие не можете едновременно да изучавате реалното и идеалното, не може да дойде новият живот в вас. Писанието казва: “И това е живот вечен да познаят Тебе Единого Истиннаго Бога и Господа Исуса Христа Когото си изпратил.” Христос е реалното, а пък Бог е идеалното. По [м]ое разбиране е това. Реалното е Христос. С сърдцето си трябва да Го опитате. И ако ти не си опитал Христа с сърдцето си, как ще опиташ с ума си Бога? Тогаз вие можете да кажете: “Толкоз прости ли са хората, че да ни пълнят главите?
към втори вариант >>

Само умът е, който изучава идеалното. (втори вариант)
Не сте някое шише да налея вода вътре. Не! Рекох, да изучаваме света така както Бог го е създал. И до сега вие не знаете, защо е вашето сърдце. Само сърдцето е, което изучава реалното. Защо ви е умът? Само умът е, който изучава идеалното. А пък при изучаването на реалното и на идеалното влиза животът. То е смисъла, целта, към която се стремим. А пък в живота, след като изучаваме реалното и идеалното, ние добиваме свободата, а пък в свободата човек може да намери Истината. Свободният човек може да намери Истината. А пък като намериш Истината, тогаз се реализира животът, това към което всички се стремим.
към втори вариант >>

А пък при изучаването на реалното и на идеалното влиза животът. (втори вариант)
Рекох, да изучаваме света така както Бог го е създал. И до сега вие не знаете, защо е вашето сърдце. Само сърдцето е, което изучава реалното. Защо ви е умът? Само умът е, който изучава идеалното. А пък при изучаването на реалното и на идеалното влиза животът. То е смисъла, целта, към която се стремим. А пък в живота, след като изучаваме реалното и идеалното, ние добиваме свободата, а пък в свободата човек може да намери Истината. Свободният човек може да намери Истината. А пък като намериш Истината, тогаз се реализира животът, това към което всички се стремим. Та сега дойде един ученик при мене и каза, че дълго време, като се е учил, учил, едно противоречие имал и не смее да ми каже.
към втори вариант >>

А пък в живота, след като изучаваме реалното и идеалното, ние добиваме свободата, а пък в свободата човек може да намери Истината. (втори вариант)
Само сърдцето е, което изучава реалното. Защо ви е умът? Само умът е, който изучава идеалното. А пък при изучаването на реалното и на идеалното влиза животът. То е смисъла, целта, към която се стремим. А пък в живота, след като изучаваме реалното и идеалното, ние добиваме свободата, а пък в свободата човек може да намери Истината. Свободният човек може да намери Истината. А пък като намериш Истината, тогаз се реализира животът, това към което всички се стремим. Та сега дойде един ученик при мене и каза, че дълго време, като се е учил, учил, едно противоречие имал и не смее да ми каже. Аз виждам какво му е. Зная каква му е болката.
към втори вариант >>

Той се е забъркал в реалното и идеалното. (втори вариант)
Бамбашка човек съм.” И не може да излезе от опакито. Той съзнава де е опакито, но не знае как да излезе от това. Той е дошъл в стълкновение с реалното, с чувствата. И аз отговорям на този ученик, брат. Ученик е сега тук той. Той се е забъркал в реалното и идеалното. Ние искаме да постигнем идеалния живот, да бъдем като светиите. Ти, за да постигнеш идеалното, трябва да слезеш в реалното, да имаш големи страдания като Христа, да се смириш и след това Бог да те въздигне от смъртта и след това да влезеш в идеалния живот. Това е далечното бъдеще, което те очаква. Докато не минеш през тия тежки страдания, не можеш да постигнеш това. И сега всички вие искате да избегнете страданията.
към втори вариант >>

Ти, за да постигнеш идеалното, трябва да слезеш в реалното, да имаш големи страдания като Христа, да се смириш и след това Бог да те въздигне от смъртта и след това да влезеш в идеалния живот. (втори вариант)
Той е дошъл в стълкновение с реалното, с чувствата. И аз отговорям на този ученик, брат. Ученик е сега тук той. Той се е забъркал в реалното и идеалното. Ние искаме да постигнем идеалния живот, да бъдем като светиите. Ти, за да постигнеш идеалното, трябва да слезеш в реалното, да имаш големи страдания като Христа, да се смириш и след това Бог да те въздигне от смъртта и след това да влезеш в идеалния живот. Това е далечното бъдеще, което те очаква. Докато не минеш през тия тежки страдания, не можеш да постигнеш това. И сега всички вие искате да избегнете страданията. В същност няма страдания. Страданията са едно средство само, за да изпитат доколко си убеден в реалното.
към втори вариант >>

Умът ви да се занимава с изучаването на идеалното. (втори вариант)
Защо у всички има желание да се премести този камък. Та в обществения живот често ние търкаляме такива големи камъни. Двама души не се занимавайте да дигнете камъни тежащи 4-5 хиляди килограми. Дигайте малки камъни по 5-10 килограма. Та, в ума ви да остане съществената мисъл: Сърдцето ви да се занимава с изучаването на реалното, това е Любовта. Умът ви да се занимава с изучаването на идеалното. А пък двата процеса съединени в вас: реалното или Любовта и Мъдростта, вие по този начин ще изучавате Истината и нейното приложение в живота. Когато приложим тия три методи, ние ще бъдем съвършени, а пък то е далечното бъдеще, към което сега се стремите. Днес започнете тъй да разбирате! Не, че не сте вървели, но тая идея сте нямали в умовете си. Това е ново за вас.
към втори вариант >>

Вие реалното го чоплите с ума си, а пък идеалното чоплите с сърдцето си. (втори вариант)
А пък двата процеса съединени в вас: реалното или Любовта и Мъдростта, вие по този начин ще изучавате Истината и нейното приложение в живота. Когато приложим тия три методи, ние ще бъдем съвършени, а пък то е далечното бъдеще, към което сега се стремите. Днес започнете тъй да разбирате! Не, че не сте вървели, но тая идея сте нямали в умовете си. Това е ново за вас. Вие реалното го чоплите с ума си, а пък идеалното чоплите с сърдцето си. И имали ли сте някакъв резултат? Когато изучаваш реалното, сърдцето ти да участвува, а когато изучаваш идеалното, умът ти да участвува. Ако речеш да постигнеш идеалното в сърдцето си, то е непостижимо. И ако искаш да постигнеш реалното с ума си, то пак е немислимо. Защо Бог е създал тъй нещата?
към втори вариант >>

Когато изучаваш реалното, сърдцето ти да участвува, а когато изучаваш идеалното, умът ти да участвува. (втори вариант)
Днес започнете тъй да разбирате! Не, че не сте вървели, но тая идея сте нямали в умовете си. Това е ново за вас. Вие реалното го чоплите с ума си, а пък идеалното чоплите с сърдцето си. И имали ли сте някакъв резултат? Когато изучаваш реалното, сърдцето ти да участвува, а когато изучаваш идеалното, умът ти да участвува. Ако речеш да постигнеш идеалното в сърдцето си, то е непостижимо. И ако искаш да постигнеш реалното с ума си, то пак е немислимо. Защо Бог е създал тъй нещата? Ако ти не страдаш, ти не можеш да любиш. Който не е страдал, той не може да люби.
към втори вариант >>

Ако речеш да постигнеш идеалното в сърдцето си, то е непостижимо. (втори вариант)
Не, че не сте вървели, но тая идея сте нямали в умовете си. Това е ново за вас. Вие реалното го чоплите с ума си, а пък идеалното чоплите с сърдцето си. И имали ли сте някакъв резултат? Когато изучаваш реалното, сърдцето ти да участвува, а когато изучаваш идеалното, умът ти да участвува. Ако речеш да постигнеш идеалното в сърдцето си, то е непостижимо. И ако искаш да постигнеш реалното с ума си, то пак е немислимо. Защо Бог е създал тъй нещата? Ако ти не страдаш, ти не можеш да любиш. Който не е страдал, той не може да люби. И който обича, той трябва да страда.
към втори вариант >>

В страданията на Христа израстнаха тия плодове на идеалното и реалното. (втори вариант)
Казваш: “Другояче не може ли? ” Това, което съм намерил аз, това е! А пък ако вие намерите друго, елате да ми кажете и аз ще ви благодаря. Колкото повече страдаш, толкоз повече плодове ще имаш. И големите страдания на Христа донесоха тая култура. В страданията на Христа израстнаха тия плодове на идеалното и реалното. И се казва там, че кръв излизала от порите Му! Христос е разрешавал трудни въпроси. Христос е бил закован на кръста. Когато не обичаме някого, ние го приковаваме на кръст. Когато не мислим добре за някого, ние също го приковаваме на кръст.
към втори вариант >>

Страданията са едно велико Божие благословение за всичките ученици, които искат да се запознаят с идеалното и реалното в живота. (втори вариант)
Сега аз ви пожелавам да слезете от идеалния си и от реалния си кръст. Сами не можете да слезете. Все трябва да дойде един Никодим и да ви снеме от кръста и да ви обвие с плащаница. И все таки после трябва да дойдат двама ангели от небето и да ви извадят от мястото на вашата пещера на вашия живот. Сега да ви дам добрата страна. Страданията са едно велико Божие благословение за всичките ученици, които искат да се запознаят с идеалното и реалното в живота. И те са временни. Те няма да бъдат в веки веков! Траят по една секунда, по 1/10 от секундата, най-много една минута. Но едно страдание даже един час не може да отиде. Повече от един час не може да отиде.
към втори вариант >>

Та затова, ако изучавате правилно реалното и идеалното, то Бог ще бъде недоволен от вас само една секунда и доволен 25 000 секунди. (втори вариант)
Една секунда пак е много. Гневът на Бога продължава до 100 години, а пък благословението Му продължава до хиляди години. Любовта Му, най-хубавите Божии мисли продължават благото ви за 25 000 години, а пък едно Божие недоволство за някого само за 100 години. Та Бог е недоволен от вас за една секунда, а пък 25 000 секунди е била Неговата обич или любов към вас. Не струва ли една секунда да е недоволен от вас и 25 000 секунди да е доволен от вас? Та затова, ако изучавате правилно реалното и идеалното, то Бог ще бъде недоволен от вас само една секунда и доволен 25 000 секунди. А пък, ако не изучавате правилно реалното и идеалното, то Бог ще бъде доволен от вас една секунда и 25 000 секунди недоволен. Гневът на Бога е мимолетен, т.е. Неговото неразположение. Вие само някой път сте опитвали пламъците на ада. Малко сте ги опитвали пламъците на ада.
към втори вариант >>

А пък, ако не изучавате правилно реалното и идеалното, то Бог ще бъде доволен от вас една секунда и 25 000 секунди недоволен. (втори вариант)
Гневът на Бога продължава до 100 години, а пък благословението Му продължава до хиляди години. Любовта Му, най-хубавите Божии мисли продължават благото ви за 25 000 години, а пък едно Божие недоволство за някого само за 100 години. Та Бог е недоволен от вас за една секунда, а пък 25 000 секунди е била Неговата обич или любов към вас. Не струва ли една секунда да е недоволен от вас и 25 000 секунди да е доволен от вас? Та затова, ако изучавате правилно реалното и идеалното, то Бог ще бъде недоволен от вас само една секунда и доволен 25 000 секунди. А пък, ако не изучавате правилно реалното и идеалното, то Бог ще бъде доволен от вас една секунда и 25 000 секунди недоволен. Гневът на Бога е мимолетен, т.е. Неговото неразположение. Вие само някой път сте опитвали пламъците на ада. Малко сте ги опитвали пламъците на ада. Сега мисълта, която може да ви даде потик, е: Да оставим ада.
към втори вариант >>

58. Идеален, реален и материален порядък

Ти за да бъдеш щастлив, то е идеалното, непостижимото.
– „Неблагозвучие“. Хайде да вземеме дисонанс и съзвучие, ще турим една чуждица и една българска. Нали дисонанс дава идеята и имате съзвучие. Сега, най-първо вие искате да бъдете щастливи. Но вашата погрешка е там, че щастието е идеално, непостижимо. Ти за да бъдеш щастлив, то е идеалното, непостижимото. Непостижимото след колко време може да се постигне. Да живееш и хиляди и милиони години, никога не можеш да го постигнеш. То е непостижимо. То е в един Божествен свят и вие ще си помечтаете, ще се радвате, че някой път може да мислите, че има един идеален свят. Дали ще можеш да влезеш в него, дали ще го постигнеш, но сега само като го зърнеш е достатъчно.
към беседата >>

От материалното ще съдите за идеалното.
Фигурата е дадена, на туй лице устата е изразителна вече. Какво означава този ъгъл? Той показва любопитство. Когато се изучава физиономията, когато се затваря и отваря устата, какво означава? То е материалната страна. От материалното ще съдите за идеалното. Казвам: Хармоничният живот на земята седи в това да приведете реалното, материалното и идеалното в нас, тия порядъка да ги съгласувате. Като живеете в материалния порядък, да имате едно разположение, идеалния и реалния свят да ви помагат. Тогава ние може да уподобим само за изяснение тъй. Представете си, че светлината е идеалния свят, въздухът представя реалния, а земята и водата – материалния. Значи ти реалния свят ще опиташ чрез дробовете си, идеалния свят ще опиташ чрез ума си, а материалния свят ще опиташ чрез стомаха си.
към беседата >>

Казвам: Хармоничният живот на земята седи в това да приведете реалното, материалното и идеалното в нас, тия порядъка да ги съгласувате.
Какво означава този ъгъл? Той показва любопитство. Когато се изучава физиономията, когато се затваря и отваря устата, какво означава? То е материалната страна. От материалното ще съдите за идеалното. Казвам: Хармоничният живот на земята седи в това да приведете реалното, материалното и идеалното в нас, тия порядъка да ги съгласувате. Като живеете в материалния порядък, да имате едно разположение, идеалния и реалния свят да ви помагат. Тогава ние може да уподобим само за изяснение тъй. Представете си, че светлината е идеалния свят, въздухът представя реалния, а земята и водата – материалния. Значи ти реалния свят ще опиташ чрез дробовете си, идеалния свят ще опиташ чрез ума си, а материалния свят ще опиташ чрез стомаха си. Ако стомахът ти е здрав, подразбира, че материалният свят, материалният порядък, ти си в хармония с него.
към беседата >>

Ти да се покажеш идеален, идеалното носи съвсем други условия.
В материалния свят, ако искате да запазите нещо, не го давайте. Защото онзи, на когото ще дадете книгата може да я намери за хубава и няма да ви я върне. Тогава се заражда един спор. Той не може да се ползува, казва: „Подари ми я“. Какво ще правиш тогава? Ти да се покажеш идеален, идеалното носи съвсем други условия. Има закони, които регулират идеалния свят и реалния свят. В материалния свят не може да живеем според законите на идеалния свят. Най-първо трябва да се научим да живеем според законите на материалния свят и тогава на идеалния. После научете се да се не обезсърчавате. Например, някой се обезсърчава.
към беседата >>

От идеалното – в реалното и материалното.
Този свят трябва да умре. Този свят постоянно е умирал, кога не е умирал. Погрешката е там, че смъртта царува, не животът. Животът в нас трябва да царува. В себе си да дадеме място животът доброволно да царува, не смъртта. От идеалното – в реалното и материалното. Те трябва да царуват сега в живота. В материалния живот, не сега да се умира, но като се намериш в затруднение промени си мястото, не може на едно място, на второ, на трето, качи се, там дето можеш да видиш слънцето. Не стой на едно място. Постоянно във физическия свят трябва да има промяна. Сега няма да кажете: „Лекцията беше много добра“.
към беседата >>

59. Съгласуване

Вие мислите за нещо идеално, но какво е идеалното, не го знаете.
“, то е една фирма. Поставете се вътре да работите. Никакви поданици не са. Вие имате съвсем особено мнение. С хиляди години са ви учили и са ви проповядвали, че телото е особено направено, че вие ще го напуснете. Вие мислите за нещо идеално, но какво е идеалното, не го знаете. Казвам: Вие имате една формула, с която може да подобрите вашия живот. Когато имате едно противоречие в себе си, как ще премахнете това противоречие? Да допуснем сега, че вие сте били богат, богатски син. Баща ви имал 3–4 слуги, вие само сте дръннали на звънеца, каквото искате ви дадат – дрехи, обуща, храна. Искате да се разходите, дойде автомобила, идете, върнете се.
към беседата >>

60. Материална, реална и идеална любов

Идеалното излиза от реалното, а реалното от материалното.
Бог, любовта, е основа на живота. Вън от любовта животът е немислим. Ние схващаме Бога много материалистически, вследствие на което правим много погрешки. Три проявления има Бог. Бог е нещо материално, Бог е нещо реално и Бог е нещо идеално. Идеалното излиза от реалното, а реалното от материалното. Тъй трябва да схващаме нещата. Някой иска да го види материално. Ако искате материален Господ, вие имате баща. По-материален Господ от бащата какъв може да искате? Със своята тояжка този баща може да те сурвака като на Нова година.
към беседата >>

И когато влезе в него идеалното злато, той става идеалист.
Това е възможно за онзи, който знае нещата. За онзи, който не ги знае, те си остават така, както са били. И златото, за което говорим, има три качества: материално злато, реално злато и идеално злато. Когато материалното злато влезе в човека, той става материалист. Кагато влезе в него реалното злато, той става реалист. И когато влезе в него идеалното злато, той става идеалист. И веруюто на хората се определя от златото, което е в тях. Какъв живот ще живееш, зависи от златото, което е в тебе. Ако имаш материалистическо злато в себе си, ще ядеш и ще пиеш на общо основание. Ако имаш в себе си златото на реалния свят, ще живееш един разумен, духовен живот. Ако имаш златото на идеалния свят, ще живееш идеален живот.
към беседата >>

Това злато, което е в главата ви, е идеалното злато.
Аз имам образци от материално злато и мога да ви ги покажа. За реалното злато нямам още образци. Трябват ми няколко години, за да извадя от кръвта реалното злато. Това злато, което държите в джоба си, е материално злато. Това, което е в кръвта ви, то е реално злато. Това злато, което е в главата ви, е идеалното злато. Когато някой казва, че не може да обича, казвам, че този човек няма идеално злато в себе си. Каже ли някой, че не може да обича в реалния свят, това показва, че няма реално злато в себе си. Каже ли, че не може да обича в материалния свят, това показва, че няма материално злато в себе си. Така разрешавам аз въпросите. Имаш ли злато в себе си, можеш да обичаш.
към беседата >>

61. Добрият живот

Онова, което може да събуди реалното, идеалното във вас, то е Божественото.
Аз ви показвам една бучка захар и казвате: „Това е захар“. То е предположение във вас. Вие имате право да знаете дали това е захар или не. Ако ви дам тази бучка и вие я турите на вашия език, той ще ви каже истинска захар ли е или не. Може да имате белият цвят, да ви се представя един предмет като захар, без да е захар. Онова, което може да събуди реалното, идеалното във вас, то е Божественото. Всяка една мисъл, всяко чувство, което събужда идеята за идеалното, за реалното в света, то е правото. Аз ви говоря, вие казвате: „Че досега ние не сме ли намерили Бога? “ Ако вие сте видели само един професор, каква е ползата от виждането на професора? Този човек е на изкуството, на художеството, започва да ви учи. Знаете вече всяка линия как да определите.
към беседата >>

Всяка една мисъл, всяко чувство, което събужда идеята за идеалното, за реалното в света, то е правото.
То е предположение във вас. Вие имате право да знаете дали това е захар или не. Ако ви дам тази бучка и вие я турите на вашия език, той ще ви каже истинска захар ли е или не. Може да имате белият цвят, да ви се представя един предмет като захар, без да е захар. Онова, което може да събуди реалното, идеалното във вас, то е Божественото. Всяка една мисъл, всяко чувство, което събужда идеята за идеалното, за реалното в света, то е правото. Аз ви говоря, вие казвате: „Че досега ние не сме ли намерили Бога? “ Ако вие сте видели само един професор, каква е ползата от виждането на професора? Този човек е на изкуството, на художеството, започва да ви учи. Знаете вече всяка линия как да определите. Рисувате един човек.
към беседата >>

62. Азбука на разбирането

РБ

Той трябва да пречисти своя ум и своето сърце от всички утайки и примеси, да дойде до онова първично естество, което граничи с идеалното, с красивото в света.
И тъй, искате ли да изправите някоя ваша погрешка, записвайте всичко в едно тефтерче и вечер, преди да си легнете, направете една равносметка, какво сте казали по адрес на някого, и вижте след това, дали казаното е вярно. Ако е вярно, радвайте се, че сте казали истината. Ако не е вярно, изправете погрешката си. Правете това всеки ден, да коригирате всичките си погрешки. Човек не трябва да задържа в себе си нищо криво, нищо нечисто. Той трябва да пречисти своя ум и своето сърце от всички утайки и примеси, да дойде до онова първично естество, което граничи с идеалното, с красивото в света. Законът на любовта изисква от човека да говори истината. Зло или добро говорите за човека, стремете се да бъде истинно. Любовта изисква от човека, каквото прави, да е за слава Божия, за негово добро, както и за доброто на неговия ближен. Това значи, разумно отношение на жълтия цвят към червения.
към беседата >>

63. Основното правило

А пък онова да възлюбиш със сърцето си, с ума, с душата си и със силата си – това е идеалното.
И умът няма да обича както душата. И душата няма да обича както силата. Има четири степени в Любовта. Ние едва знаем сега „да възлюбиш ближния си като себе си“. Това е още предисловие за Любовта. А пък онова да възлюбиш със сърцето си, с ума, с душата си и със силата си – това е идеалното. А пък сега е казано само да възлюбиш ближния си като себе си и да възлюбиш врага си. Как ще възлюбиш врага си? Като дойде, ще го нахраниш, ще го напоиш, ще му дадеш огън. Като падне в ямата, ще го извадиш. Един враг няма какво да го прегръщаш, да го целуваш.
към беседата >>

64. Постъпвайте съвършено!

Идеалното е друг въпрос, но в дадения случай, в този живот, в който сега сте потопени, намерете доброто в сегашният момент на живота си, в туй, което имате.
Един американски професор често се произнасял за хората така: „Има хора, които за 10 хиляди години не искам да ги видя.“ – Но спомня си онзи стих, Писанието казва: „Всинца ще се изменим.“ – „И като се изменим тогава ще искам да ги срещна.“ Едно състояние имаш, при което за 10 хиляди години не искаш да видиш някого. Господ казва: „Иди да се срещнеш с него.“ И Господ един ден ще те прати, и в живота как ще го направите? Него ще го направи един богаташ. Ти си един сиромах и ще ти каже: „Иди от него да вземеш пари на заем.“ Бъдете готови сега да изучите онзи порядък, в който живеете, такъв какъвто е сега. Идеалното е друг въпрос, но в дадения случай, в този живот, в който сега сте потопени, намерете доброто в сегашният момент на живота си, в туй, което имате. От този момент ще се съградят бъдещите моменти. От книгата „Двигатели в живота“ прочетете беседата „Късият и дългият път“, на 94 страница. Аз това не искам да ви го наложа. Казвам: Който иска да се упражнява в своите мисли, да стане силен човек по ум, който иска да стане силен по дух, който иска да стане здрав по тяло, той непременно трябва да се упражнява. Здравето зависи от светлите мисли, от топлите чувства, от правите постъпки.
към беседата >>

65. Правилни схващания и правилен живот

Вие седите и казвате: „Да се живее най-идеалното, един идеален живот.“ Какво разбирате вие под идеален живот?
Щом сте на физическото поле, законът е друг. Ти, на физическото поле, не можеш да отвориш сърцето на бакалина и да му кажеш: „Господ каза да ми дадеш това и това.“ – Той не разбира това. Ще извадиш от джеба си парите и тогава ще му кажеш, какво искаш да ти даде. И той ще каже: „Познавам този образ.“ – И ще погледне с голямо почитание монетата и ще каже: „Вярвам в този Господ! “ – И в замяна ще ти даде нещо. Вие седите и казвате: „Да се живее най-идеалното, един идеален живот.“ Какво разбирате вие под идеален живот? Слушайте, напуснете всички ваши глупави вярвания, които досега сте имали и когато ви говоря, слушайте ме. Глупави работи не искам да слушам. Така, както живеете, е първокласна глупост. И така, както живеете, не само на небето, но никъде няма да отидете. С това, което го правите, за 10 хиляди години няма да бъдете на небето.
към беседата >>

66. Благо и блаженство

Най-идеалното е да не видиш никого.
То е много мъчно изкуство – да не видите никого. Някой от вас при този опит може да види един или двама души. Някой от вас, ако 10 души е видял, позволява се. Някой от вас ще види 12 души. Някой – 14, 15, 20, 30, 40, 50, 60. Най-идеалното е да не видиш никого. Не да не видиш никого, но всички тези хора ще ги оставиш зад гърба си. Ти като главнокомандующ ще извадиш ножа и ще тръгнеш напред и няма да се обръщаш назад. Ще имаш доверие на тях! Сега като се обръщаш назад да гледаш на другите, нямаш доверие в тях. Аз гледам онези, които дирижират някой оркестър.
към беседата >>

67. Ученикът

Затова животът на ученика представя идеалното в човека.
И казвате: Какъв е церът на това? Тогава, за да се избегнат тия неща, трябва да има едно координиране – това, което е в главата ти, това трябва да бъде и отвън. „Всичките противоречия, които съществуват в света, произтичат от тия четири вида живот, от тия четири колективни течения, които действат в света. Отнесени към човешкия организъм, те показват следните съответствия: старозаветният живот тече в стомаха и червата, новозаветният живот тече в дробовете и симпатичната нервна система, животът на праведните тече в долните слоеве на мозъка, а животът на ученика тече в горните му слоеве. Последният заема най-хубавото място. Затова животът на ученика представя идеалното в човека. Мнозина са се мъчили да примирят тези течения в живота, да отстранят противоречията, които възникват като естествена последица от тях. Обаче резултатите от тези четири живота са сами по себе си непримирими. Тези течения не могат да се изолират изведнъж. Тяхното изолиране или по-скоро тяхното пълно овладяване става постепенно. То се постига едва когато животът на ученика достигне своя завършек и постигне своите високи цели.“ (стр. 128–129)
към беседата >>

68. Към обетованата земя! Великата песен / Към обетованата земя

Идеалното в света е да изпълним Волята Божия на земята! (втори вариант)
Забравих те, защото стана коравосърдечен; забравих те, защото стана упорит; забравих те, защото стана твърдоглав, опърничав; забравих те, защото лошо мислиш." За да не те забрави Господ, бъди благ, както е и Отец благ. Ние имаме идеал. Някой път сме много благи, но някой път не сме благи. В света някой път за нищо и никакво ние си изгубваме голямото богатство. Та казвам, сега същественото не е в нашия личен живот. Идеалното в света е да изпълним Волята Божия на земята! Има разумна Воля Божия. Да свършим една работа така, както Той иска! И като мине Той, да каже: Свършена е тая работа! Срещали ли сте някой французин, англичанин или българин, който хубаво говори? (Учителят говори с груб глас) "Аз ги казах, че ти не трябва да правиш това!
към втори вариант >>

69. Слуги на Божествения ум и на Божественото сърце

И най-идеалното да обичаш Бога.
Ти не си пратен за търговец в света да спъваш Божията работа. Ти за себе си можеш да имаш каква да е критика, но във всички хора Бог е вложил един ум и едно сърце и всеки трябва да мисли така, както е създаден. И ако ти не мислиш така, както трябва, ти правиш престъпление спрямо себе си и спрямо другите. Сега мисълта, която искам да ви оставя е следната: Трябва да бъдете абсолютно безкористни във вашата любов. Законът е този: Да обичаш другите както себе си. И най-идеалното да обичаш Бога. Ти не можеш да обичаш Бога, ако не го обичаш с ума си; всичките ти мисли да бъдат така чисти, че никога да не допущаш в себе си за Бога някоя нечиста мисъл. После трябва да го обичаш със сърцето си и никога да не допущаш никакво лошо желание в сърцето си. И после да го обичаш със всичката си сила, че никога да не допущаш една постъпка, която не е по Неговата воля. Ако рисуваш, да знаеш, че за Него рисуваш. Да рисуваш както на нещата.
към беседата >>

70. Идеален и реален живот

Казвам, не поддържайте вашата вяра с идеалното.
Идеално са нарисувани тия плодове, като живи да са, но обезверяваш се в идеалните работи, нямаш реалност, не можеш да ядеш. Неща, които са реални, в тях не може да се обезвериш. Щом ядеш, то е реалността. Вярата се усилва. При сенките вярата отслабва. Казвам, не поддържайте вашата вяра с идеалното. Казвате: „Идеален е животът.“ Аз предпочитам реалния живот, отколкото идеалния. Идеалният живот е направен от хората. Един художник може да те нарисува много красив. Той може да ти направи лицето красиво. То има дефекти, но като го рисува, заглади.
към беседата >>

71. Реална и идеална обстановка на нещата

Следователно идеалното не съдържа всякога в същественото в себе си.
Този човек не се смутил, защото знае, че кесията не е негова. Сега, аз не искам да ви обезсърчавам, но казвам, че човек трябва да изучава реалния живот. Не е въпросът да се спира само на идеалната му страна. Според мене идеалната страна на живота може да се уподоби на онази жена, която, още със ставането си, започва да се оглежда в огледалото, да се чеше, да се маже, да се нарежда с пръстени. Това не е същественото в живота. Следователно идеалното не съдържа всякога в същественото в себе си. Идеалното има нещо красиво в себе си, което не може да се отрече, но идеалното още не съдържа всичко. Много още трябва да работи идеалният човек върху себе си. Мнозина мислят, че идеалният човек няма какво повече да работи върху себе си! Не, идеалният човек тепърва има да работи върху себе си. Сега ще ви приведа един пример.
към беседата >>

Идеалното има нещо красиво в себе си, което не може да се отрече, но идеалното още не съдържа всичко.
Сега, аз не искам да ви обезсърчавам, но казвам, че човек трябва да изучава реалния живот. Не е въпросът да се спира само на идеалната му страна. Според мене идеалната страна на живота може да се уподоби на онази жена, която, още със ставането си, започва да се оглежда в огледалото, да се чеше, да се маже, да се нарежда с пръстени. Това не е същественото в живота. Следователно идеалното не съдържа всякога в същественото в себе си. Идеалното има нещо красиво в себе си, което не може да се отрече, но идеалното още не съдържа всичко. Много още трябва да работи идеалният човек върху себе си. Мнозина мислят, че идеалният човек няма какво повече да работи върху себе си! Не, идеалният човек тепърва има да работи върху себе си. Сега ще ви приведа един пример. Един господин отива в Америка, в Бостон, да учи.
към беседата >>

72. Реалността

Идеално в дадения случай, то е възможно само за цялото човечество, в дадения момент идеалното е постижимо само за целокупното човечество.
Знаете ли идеалната любов на какво мяза? Който влезе в идеалната любов, става като баба. Щом дойдат до идеалната любов, закъсват. Идеалната любов съвсем разтапя хората, че те не знаят какво да правят. Понеже вие всички искате идеално да обичате, какво разбирате под думата идеално? Идеално в дадения случай, то е възможно само за цялото човечество, в дадения момент идеалното е постижимо само за целокупното човечество. Идеалното обаче не е постижимо за един човек. И злото не е постижимо за един човек. Там е вашата погрешка, че вие мислите, че вие сте добри и вие мислите, че сте лоши. Злото е нещо колективно, и доброто е нещо колективно. То е качество само на цялото.
към беседата >>

Идеалното обаче не е постижимо за един човек.
Който влезе в идеалната любов, става като баба. Щом дойдат до идеалната любов, закъсват. Идеалната любов съвсем разтапя хората, че те не знаят какво да правят. Понеже вие всички искате идеално да обичате, какво разбирате под думата идеално? Идеално в дадения случай, то е възможно само за цялото човечество, в дадения момент идеалното е постижимо само за целокупното човечество. Идеалното обаче не е постижимо за един човек. И злото не е постижимо за един човек. Там е вашата погрешка, че вие мислите, че вие сте добри и вие мислите, че сте лоши. Злото е нещо колективно, и доброто е нещо колективно. То е качество само на цялото. Само цялото може да прави добро и зло.
към беседата >>

73. Нови насоки

Когато в страданието задържите същественото, идеалното, никой не може да ви го вземе, вие сте силен човек.
Един мъченик по какво се отличава? Той задържа своето последно шише. Като дойде до неговите убеждения, да го режат на парчета, той не се отказва, казва: „Онова, в което вярвам, никой не може да ми го отнеме. Не се отказвам.“ В страданията вие се опитвате. Когато в страданието задържите същественото, идеалното, никой не може да ви го вземе, вие сте силен човек. Последното да задържите. Може 9999 шишета да ви вземат, но последното шише да задържите, то е вашето. Мислите ли, че онзи човек, който изгубва своята любов, е силен човек? Мислите ли, че онзи човек, който изгубва своята разумност, е силен човек? Мислите ли, че онзи човек, който изгубва истината, е силен човек?
към беседата >>

74. Сила и безсилие

Пръстът е заострен – има стремеж към хубавото, идеалното.
Той счита, че пестеливостта е икономия. Роден е той така: не харчи нищо излишно. В девет възела ще върже. Широчината на долната част на ръката показва, че симпатичната нервна система е хубаво развита. Долната част на пръстите е свързана със симпатичната нервна система, а крайната част на пръстите е свързана с мозъчната система. Пръстът е заострен – има стремеж към хубавото, идеалното. След като се занимава с материалните работи, казва: „Чакай да си помисля аз. Аз съвсем загазих на Земята.“ И като дойде дотук, може и да плаче, но като дойде до основата на пръстите, плач няма. Целият показалец показва неговите деди и прадеди – най-малко 10–15 поколения са работили и той не може да измени. Той трябва да започне от обобщението, от онова, което той изпитва. В човека има много скрити работи.
към беседата >>

75. Отворени и затворени фигури

Работата е идеалното вече.
– Трѣбва да напуснешъ дявола. Трудътъ е движение нагоре. Горната черта на Т-то – то е пробиване на тази плоскость, както растението израства. За предпочитание е трудътъ предъ мѫчението. Мѫчението е движение надолу, трудътъ е движение нагоре. Работата е идеалното вече. Христосъ казва: „Отецъ ми работи и азъ работя“. Работата започва съ любовьта. Ще се свържешъ съ любовьта и ще работишъ. Всѣко нѣщо, което започвашъ съ любовь, ще свършвашъ съ любовь. Да кажемъ единъ художникъ започва една идея да рисува.
към беседата >>

То е най-идеалното.
Писанието казва: „Стариятъ човѣкъ, той е недоволенъ отъ новия човѣкъ“. Едновременно миналото, бѫдещето и настоящето ще ги съединишъ и тогава ще се подмладишъ. Човѣкъ, който не може да примири младия съ стария, той остарява. Онзи, който примирява младия съ стария, той се подмладява. Когато научишъ и младия и стария да работятъ, ти си въ Божествения свѣтъ. То е най-идеалното. Като остарява човѣкъ, казва: „Мене това не ме интересува“. Яденето не го интересува. Азъ бихъ желалъ да има здравъ стомахъ, че тогава да каже, че яденето не го интересува. Сега стомахътъ се затворилъ, нищо не му дава, казва: „Не ме интересува яденето“. Казватъ: „Да нѣмате никакви изкушения“.
към беседата >>

Работата е идеалното вече. (втори вариант)
Трябва да напуснеш дявола. Трудът е движение нагоре. Горната черта на Т-то – то е пробиване на тази плоскост, както растението израства. За предпочитание е трудът пред мъчението. Мъчението е движение надолу, трудът е движение нагоре. Работата е идеалното вече. Христос казва: „Отец ми работи и аз работя.“ Работата започва с любовта. Ще се свържеш с любовта и ще работиш. Всяко нещо, което започваш с любов, ще свършваш с любов. Да кажем един художник започва една идея да рисува. Започва с любов, доволен е.
към втори вариант >>

То е най-идеалното. (втори вариант)
Значи в човека има един стар мърморко, не го слушайте. Писанието казва: „Старият човек, той е недоволен от новия човек.“ Едновременно миналото, бъдещето и настоящето ще ги съединиш и тогава ще се подмладиш. Човек, който не може да примири младия със стария, той остарява. Онзи, който примирява младия със стария, той се подмладява. Когато научиш и младия и стария да работят, ти си в Божествения свят. То е най-идеалното. Като остарява човек, казва: „Мене това не ме интересува.“ Яденето не го интересува. Аз бих желал да има здрав стомах, че тогава да каже, че яденето не го интересува. Сега стомахът се затворил, нищо не му дава, казва: „Не ме интересува яденето.“ Казват: „Да нямате никакви изкушения.“ Като имаш изкушения, да ги преодолееш, то е човекът. Като нямаш изкушения, тогава всеки ангел може да бъде. Затуй казвам: онзи ангел, който паднал и се издигнал, седи по-високо от онзи, който никога не е падал.
към втори вариант >>

76. Двама синове

Аз говоря сега за идеалното в света.
Казвам: Вие се намирате в положението на младите моми и момци. Момъкът, като се сгоди за младата мома, казва: Дали ще живея с нея? Щом пита, дали ще живее с нея, разваля годежа още в началото. Онези хора, които са родени да влязат във съдружие, нито в младата мома, нито в младия момък се ражда противоречива мисъл. Щом се роди противоречива мисъл, тия хора не са един за друг. Аз говоря сега за идеалното в света. Аз говоря за един порядък, дето и мъжът да бъде напълно свободен, и жената да бъде свободна. Той сам да се съди, да го не съдят отвън. Щом започнат да ни съдят отвън, разваля се всичко. Всеки да се остави сам да съди себе си, не да го съдят отвън, но сам да се съди. Всичката погрешка е, че ние се съдим отвън.
към беседата >>

77. Музика и здраве

Имате вече идеалното семейство.
Та казвамъ: Музиката е външна страна на здравословното състояние. Вие трѣбва да развиете слуха, да схващате отвѫтре какъ излиза музиката. Майката трѣбва да пѣе сопранъ, бащата трѣбва да пѣе басъ, синътъ трѣбва да пѣе теноръ и дъщерята алтъ. То е семейството, тъй като е идейно. Майката да бѫде първокласенъ сопранъ, бащата – първокласенъ басъ, синътъ – първокласенъ теноръ и дъщерята – първокласенъ алтъ. Имате вече идеалното семейство. Ако свирятъ, майката – първа цигулка, бащата – контрабасъ, синътъ – чело (виолончело) и дъщерята – алтовата цигулка (виола). Разбира се това сѫ само проекции. Вие, докато дойдете до това положение, колко поколѣния трѣбва да минатъ. Мислите, че всички имате такава музика. Но използувайте като условие.
към беседата >>

Имате вече идеалното семейство. (втори вариант)
Та казвам: Музиката е външна страна на здравословното състояние. Вие трябва да развиете слуха, да схващате отвътре как излиза музиката. Майката трябва да пее сопран*, бащата трябва да пее бас*, синът трябва да пее тенор* и дъщерята алт*. То е семейството, тъй като е идейно. Майката да бъде първокласен сопран, бащата – първокласен бас, синът – първокласен тенор и дъщерята – първокласен алт. Имате вече идеалното семейство. Ако свирят, майката – първа цигулка, бащата – контрабас, синът – чело (виолончело) и дъщерята – алтовата цигулка (виола). Разбира се това са само проекции. Вие, докато дойдете до това положение, колко поколения трябва да минат. Мислите, че всички имате такава музика. Но използувайте като условие.
към втори вариант >>

78. Числата

Вие считате, че идеалното представя едно отлично шише от злато, красиво направено, а пък реалното е пълно със съдържание, с някаква течност за пиене, вода или някакъв мармалад.
В музикалния свят става същото. Ако вземете една храна в стомаха, седи десетина часа в стомаха, без да започне една реакция, образуват се газове, разлагане, образуват се тия неестествените процеси. Когато човек не може да разбере една идея, каквато и да е, е същото. Каква е разликата между реално и идеално? Реалното ние го считаме красиво. Вие считате, че идеалното представя едно отлично шише от злато, красиво направено, а пък реалното е пълно със съдържание, с някаква течност за пиене, вода или някакъв мармалад. Питам, ако едно шише е идеално, какво ще ви донесе? Ако е реално? Сега и двете неща не можете да ги отделите. Понеже в тази идеална форма се влива съдържание, туй съдържание в идеалната форма няма къде да го вместиш. Идеалните и реалните неща вървят заедно.
към беседата >>

79. Ще бъде развързано

Една баба казва: „Ела, баба, да ти бая – да не те яде мечка.“ Той ѝ казва: „Бай ми, бабо, мечка да ме не среща.“ На идеалното в света трябва да се разбират неговите закони.
Всички вие имате такива задачи дадени. На всекиго Бог му оставил по една свещ. Вие седите и викате този лекар, онзи лекар, по някой път обичате да ви баят. Някой го боли глава, че му баят. Нямам нищо против баянето, но знаеш какво казал един български момък. Една баба казва: „Ела, баба, да ти бая – да не те яде мечка.“ Той ѝ казва: „Бай ми, бабо, мечка да ме не среща.“ На идеалното в света трябва да се разбират неговите закони. Трябва да се създадат най-красивите форми в нашия ум. Трябва да се създадат най-реалните желания вътре и после – най-устойчивите постъпки. Един човек се различава в своите мисли, в своите чувства и в своите постъпки. Да кажем, никога да не изменяш. Често някой човек, като направи някоя погрешка, не иска да я изправи, но гледа да я заличи.
към беседата >>

80. Три важни неща

Идеалното, реалното и осъщественото.
В природата имаме един процес. Посятото семе е туй, което е. Израсналото семе, което израства и става дърво, то е, което се е проявило, туй, което се осъществява, туй, което е цъфнало, завързало и узряло. После, тия процеси ги опитваш, опитваш плода. То е реалното. Идеалното, реалното и осъщественото. Аз ги наричам идеално, реално и осъществено. Опитваш плода. Повече от това не може да искаш от природата. Туй, което придобиваш при опита, е вече знанието. Любовта е посятото семе.
към беседата >>

81. Три възгледа

Или ако обичаш обществото, първото каквото и да е, отдето и да започнеш, все е добре, но идеалното е да започнем отгоре.
Искаме на земята да бъдем щастливи. Каквото учение да се проповядва вън от това, ще имаме същите резултати, които сега имаме. Хората не са учени. Новото учение казва: ще обичаш себе си, ще обичаш обществото, ще обичаш Бога. Ако изхождаш от своя личен елемент, ти пак ще обичаш Бога, ще обичаш обществото, ще обичаш себе си. Или ако обичаш обществото, първото каквото и да е, отдето и да започнеш, все е добре, но идеалното е да започнем отгоре. Но отгоре ние не може да започнем. Отдолу ще започнем. Казва: „Да се отречеш от себе си.“ Сега ще ви проповядвам. Има едно себе, от което трябва да се отречеш. Да се отречеш от себе си.
към беседата >>

Идеалното учение разбирам онова, което дава възможност на всичките хора да се опитат да видят своите криви разбирания.
Болшевиците ще се убедят има ли Господ, или не. Те мислеха, те казваха: „Ние сме Господ.“ Каквото човек направи, ако е хубаво, така е. Но ако не е хубаво, ще видят какво ще направят. Двама се бият, кой ще спечели? Ако двамата се бият, кой печели? Идеалното учение разбирам онова, което дава възможност на всичките хора да се опитат да видят своите криви разбирания. Новото учение прави по възможност хората, които имат туй в себе си – хубавите заложби, тъй както са родени, да се проявят, за да може съзнателно да живеят. Защото земята е доста обширна. Няма защо да страдаме. Вие ще кажете: „Какво може да направим ние? “ – Във времето на Христа дванайсетте апостола, които бяха с Христа, ако бяха казали: „Какво може да направим?
към беседата >>

82. Идеално търпение

Приблизително това е идеалното търпение да чакате да напълните стомната.
Дайте ми образа на едно идеално търпение. Да кажем отидете при някой извор със стомна. Заредят се 10–20 души, вие им отстъпвате оставате последен. Държите стомната и спокойно чакате. Като си отидат всички, приближавате се до извора и напълвате стомната. Приблизително това е идеалното търпение да чакате да напълните стомната. Щом пръв искаш да си напълниш стомната ти си нетърпелив, пестиш времето, нетърпелив си. Да допуснем, някой път искаш да се учиш на търпение. Туряш на главата си една стара шапка, не обичаш стари шапки, но за търпение я туряш да се разходиш с нея. Питаш: „Защо е тази стара шапка? “ Сега вие ходите гологлави.
към беседата >>

83. Четирите неща

Ти можеш да говориш за идеалното, за Божественото, но като дойде за Онзи, Който създаде света, устата ти трябва да бъде свещена.
Майка му казала: „Не говори, синко, че е срамота.“ – „Какво няма да говоря? “ Една сутрин става и започва да плаче. Пита го майка му защо плаче. Казва: „Снощи бях в църква, излезе Христос от олтаря, че като ми уши две плесници, завалих се на земята.“ И той след две седмици умира. Ти ще произнесеш лоши думи – като ти плеснат една плесница, ще паднеш на земята. Ти можеш да говориш за идеалното, за Божественото, но като дойде за Онзи, Който създаде света, устата ти трябва да бъде свещена. Аз се чудя на съвременните хора – те нямат страх от Бога. Аз съм готов да направя опит с когото и да е. Да извикам един владика (той е владика, всичките мои почитания, но дали Господ го е направил владика, е въпрос), да повикаме този владика да се помоли за един болен човек. Моли се десет пъти и не оздравява човекът. Тогава никакъв владика не е, човешки владика е.
към беседата >>

84. Превезло, стени и дъно

Дъното е материалното; периферията на кофата – реалното, а дръжката на кофата – идеалното.
Пълен е с материални кофи и е пълен с реални кофи. Сега, каква е материалната кофа, каква е идеалната кофа и каква е реалната кофа? Аз да ви представя: идеалната кофа е превезло без кофа. Реалната кофа е с превезло и със стени на кофата, но без дъно. Материалната кофа е с дръжка, с дъно и със стени – и трите свята в едно. Дъното е материалното; периферията на кофата – реалното, а дръжката на кофата – идеалното. Що е превезлото? – Идеалната страна на кофата. Стените, това са реалното, дъното, това е материалното. Без превезло, без стени и без дъно нещата са непонятни. Имате една нова обстановка, едно ново обяснение на материалния, реалния и идеалния свят.
към беседата >>

Идеалното изисква да вземеш плода и да не чупиш клоните.
Като похарчиш майката, всичко ще престане. Не сечи дървото, реалното не сечи. Чакай дървото да се разлисти, да даде плод; не отсичай реалното. Хората правят погрешка, като отсичат едно дърво. Те нарушават реалния свят. Идеалното изисква да вземеш плода и да не чупиш клоните. Щом чупиш клонищата, нарушаваш идеалния свят. Щом сечеш дървото, нарушаваш реалния свят. Щом го изтръгваш, разрушаваш материалния свят. Да изтръгнеш нещо, значи да разрушиш материалния свят. Щом отсичаме, разрушаваме реалния свят.
към беседата >>

85. Гласът на душата

РБ

— Към идеалното, към реалното, което никога не се изменя.
– Какво нещо е мъдростта? – Това, което премахва противоречията и тъмнината в живота. – Какво нещо е истината? – Това, което премахва робството и ограничението. — Към какво трябва да се стреми човек? — Към идеалното, към реалното, което никога не се изменя. Хората, животните, растенията са подложени на постоянни промени. Това, което се изменя в тях, е нереално; обаче, има нещо неизменно и в човека, и в животното, и в растението. Хармонията, както и хармоничните движения, са неизменни. В тях всичко е на мястото си. Всяка храна, всеки плод, приети с любов, отиват на мястото си; всяка вдишка, направена с любов, отива на мястото си.
към беседата >>

86. Безопасният път