Търсене в текстове за 'Идеалното'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 31 резултата в 23 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 5_20 ) Беззаветно служене - Боян Боев (1883 – 1963)

Всичко, което можеш да постигнеш, и най-идеалното, не може да се сравни с онова, което имаш в себе си, даже не се равнява на една стотна.
Казано е от Христа: „Иде князът на този свят и той няма нищо общо с Мене.“ Силата на човека не е външна, нито в богатството, нито в знанието, тя стои вътре. Сега човек мисли, че е останал самичък, няма какво да се тревожи, един ден той ще види дълбочината на Бога и Неговата неизменяемост. Ние искаме да ни помогнат отвън. Отвън са условията, а помощта иде главно отвътре. Стремете се да задържите това, което имате, понеже то е повече от туй, което можете да постигнете. Всичко, което можеш да постигнеш, и най-идеалното, не може да се сравни с онова, което имаш в себе си, даже не се равнява на една стотна. За да постъпи Бог любовно към нас, ние трябва да имаме любов към Него и да сме готови да изпълним Волята Му. Светиите все са страдали, докато дойдат до тези познания. Някой мисли да развие силите в себе си, а той трябва да стане проводник и възприемател на Божественото в себе си. Закон е човек да стане такъв възприемател и проводник и ако не го възприеме и не го изпълни, създава своето си нещастие. Най-добър е този, който е свързан с Божията Доброта; най-умен е този, който е свързан с Божията Мъдрост; най-силен е този, който е свързан с Божия Дух и най-богат е този, който е свързан с Божията Истина.
към текста >>

2. 50) Общи и местни условия за възпитание - Боян Боев (1883 – 1963)

Идеалното не може да дойде изведнъж.
Това ще бъде придружено с екскурзии, описание, с изготвяне на дневници и рисунки от децата. С това ще започнете. За да се изработят нови програми за възпитание и обучение, е необходимо да се образува една група от братя и сестри. Отначало групата може да бъде съвсем малка, от трима души, после – от девет и така да се разшири. В беседите и лекциите съм дал ред методи как да се преподава в училището. Идеалното не може да дойде изведнъж. Разбира се, че ще има ред преходни степени и състояния в училищата, докато се снеме възвишеното и идеалното.
към текста >>

Разбира се, че ще има ред преходни степени и състояния в училищата, докато се снеме възвишеното и идеалното.
С това ще започнете. За да се изработят нови програми за възпитание и обучение, е необходимо да се образува една група от братя и сестри. Отначало групата може да бъде съвсем малка, от трима души, после – от девет и така да се разшири. В беседите и лекциите съм дал ред методи как да се преподава в училището. Идеалното не може да дойде изведнъж. Разбира се, че ще има ред преходни степени и състояния в училищата, докато се снеме възвишеното и идеалното.
към текста >>

3. Утрешният ден - Боян Боев (1883 – 1963)

” Ученикът се възпитава най-добре, като види около себе си реално въплъщение на идеалното, съвършеното.
Макар тя да е най-силна през първия образователен период - до седмата година - но тя все пак си остава като мощна сила и през втория и третия периоди. За да се използва тя за образователни цели, учителят трябва да бъде достоен образец, който да сияе като слънце в детския живот, както се изразява Стела Русчева. Кл. Скопаков казва: „Образът на учителя в детското въображение трябва да сияе с ореола на висше съвършенство. Детето трябва нему да подражава, към него да се стреми. Какво голямо разочарование настава в душата му, когато този образ бъде помрачен! ” Ученикът се възпитава най-добре, като види около себе си реално въплъщение на идеалното, съвършеното. Ето защо, учителят трябва да представи на детето такъв идеален тип, който със своето присъствие учи детето много повече, отколкото безброй морализирания. По този въпрос Стела Русчева казва: „Само в първоначалното училище учителите са могли да вникнат в детската душа; те са истински ваятели на детските души и живеят в най-голяма духовна връзка с учениците си. Тази връзка се поразхалтва в прогимназията и съвсем отслабва в гимназията. Трябва да забележим, че за това не са виновни учителите, а несъвършената образователна система. Ученикът свършва гимназията и учителите му са били чужди, както и той на тях.” В отношенията между учител и ученици трябва да царува интимност, топлота и духовна връзка.
към текста >>

4. Трети образователен Период Гимназия - Боян Боев (1883 – 1963)

За да мине този период по-правилно, трябва непременно енергията на младежа да бъде насочена към идеалното, възвишеното.
Абаджиев казва: „Щастие е за обществото, че категориите младежи несамостоятелни и без инициатива съставляват малък процент. Мнозинството, въпреки всички изпитания и колебания, на които е подложен техният дух, чувстват своята пробуждаща се личност и съзнателно се мъчат да й предадат едно реално външно проявление. Тия младежи постоянно и упорито се стремят към създаване на един строен и завършен цялостен мироглед.”[2] Младежът през гимназиалния период освен с интереса към разни идеи, към научно - философски проблеми, се отличава и с друго: той желае да живее за нещо по-високо, по-идеално. Затова този период се нарича още идеалистичен период. За да мине този период по-правилно, трябва непременно енергията на младежа да бъде насочена към идеалното, възвишеното. Само чрез живеене за общочовешки интереси младежът може да се спаси от нравствено израждане. Всички младежи през третия период - от 14-та до 21-а година - минават през епохата на идеализма. Всички младежи повече или по-малко живеят със свещени копнежи, имат идеалистични стремежи, които далеч надрастват тесните рамки на личния им живот. Те искат да живеят тогава за нещо велико, прекрасно, вечно, за благото на цялото човечество, за благото на всички, готови са да жертват всичко свое пред олтара на великата идея, която ги вдъхновява. В този период те, като че са небесни пратеници, които напомнят на всички да се издигнат над дребнавото, да пребивават във висшите сфери на идейния живот.
към текста >>

Проф. Кацаров така говори за идеализма през третия период: „Идеализмът като устрем към идеалното, към бъдещето е присъщ на юношеството, както и бунтарството, въставане против традицията.
Пробуждането на нравственото чувство и търсенето смисъла на живота дава особена цена на тая наука, от която юношата очаква осветляване на всички тъмни за него въпроси. Всеки духовен образ на юношата е съвсем друг, отколкото онзи на детето и на възрастния. Мечтанията и разхвърляността на юношата огорчават възрастните. Юношеската възраст е период, през който даже посредствени личности се издигат над средното равнище, а най-добрите юноши от всичката си душа се стремят към недосегаеми висини. Възпитателят трябва да улесни да се развържат всички добри сили на юношеската душа, да поддържа юношата в самостойните търсения на нови пътища, да го подтиква винаги напред, като не му дава да се поддаде на подчиняващото влияние на вулгарната среда, на ниските стремежи на собствената природа или на гласа на отчаянието.”[4] Проф. Кацаров така говори за идеализма през третия период: „Идеализмът като устрем към идеалното, към бъдещето е присъщ на юношеството, както и бунтарството, въставане против традицията. В своя идеал юношата не се задоволява само да подражава, както това е у децата, а търси предметът - даже когато несъзнателно подражава - да оправдае и мотивира своя идеал. Върху идеалите на юношите влияе силно и преживяваният исторически, културен и политически момент, на чиито герои най-много подражават.”[5] Любен Абаджиев ето как разглежда идеализма на юношата: „Младежта има свой собствен духовен и физиологичен мир, значително различен от този на възрастните. Необходими са много умения и такт, за да може да се проникне в духовния мир на младежта. В душата на младежта е вложен спонтанният стремеж, които я тласка винаги напред и нагоре.
към текста >>

Сега ти си идеалист, искаш да живееш за правдата, за идеалното, но чуваш ли как възрастните ти казват, че се лъжеш, как те ти казват, че да живееш за правдата е глупаво и че най-добре е човек да живее само за себе си.
Защо именно през този период една вълна на висш живот озарява човешкото съзнание? Човек тогава по-ясно долавя подтика, който иде от възвишената природа на човека. През този период красивото, благородното в човешката природа най-ясно се проявява. Това е периодът, когато вътрешният глас говори по-ясно от всякога. В един позив до младежта Толстой казва приблизително следното: „Остани винаги такъв, какъвто си сега. Сега ти си идеалист, искаш да живееш за правдата, за идеалното, но чуваш ли как възрастните ти казват, че се лъжеш, как те ти казват, че да живееш за правдата е глупаво и че най-добре е човек да живее само за себе си. Не, именно сегашният твой живот е истинският! А ония, които по-рано са живели за идеали и после са убили този вътрешен глас и са почнали да живеят за егоистични, ограничени, дребнави цели, те са изневерили на този глас, който е гласът на тяхното истинско аз. Ти сега си на прав път. Бъди верен докрай на сегашния си вътрешен глас.” За нас е важно, че идеалистичният период съвпада почти с гимназиалния.
към текста >>

Много е опасно да убием в училище у младежа всяка наченка към идеалното, всяко негово желание да стане борец за идеал.
Работата на гимназиалния учител е много важна, не по-малко важна от тая на първоначалния. През този период Божественото у младежа заговорва с по-силен глас. Тогава у него порастват крилата на духовния полет. Никой път не трябва да се подрязват тия крила, не трябва да се спира полетът на духа на ученика. През този период непременно общочовешките интереси трябва да завладеят душата на ученика. Много е опасно да убием в училище у младежа всяка наченка към идеалното, всяко негово желание да стане борец за идеал. Когато се работи с младежта, не трябва да се извършва насилие върху свободата й. Идеализмът, който естествено се заражда през този период и който е зов на вечното, безсмъртното в човешката душа, не трябва да се остави да заглъхне, а да се насърчи, за да се оформи и разцъфти с всичката си красота. На този идеализъм възпитателят трябва да даде разумно съдействие, че младежът през целия си живот да му остане верен. Днес обикновено няма околна среда, която да разбере младежа и да го насърчи. Околните не знаят силите, които работят в младежката душа и не знаят, как да им дадат храна по най-целесъобразен начин.
към текста >>

5. Втори образователен период Основно училище ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА - Боян Боев (1883 – 1963)

И този образ поддържал у него стремежа да живее за възвишеното, идеалното.
Ето защо за да развием у децата идеален характер, трябва да ги поставим в такава среда, дето ще могат да проявяват това чувство. Григорий Петров разправя за един студент от московския университет, слушател на лекциите по история на проф. Грановски. Студентът бил принуден да прекъсне студентството и да отиде в една Кавказка област, дето е трябвало да огрубее поради грубата среда, в която бил поставен. Но благородните думи и характер на проф. Грановски така силно му въздействали, щото той сред тази груба среда с възторг и умиление си спомнял за светлия му образ. И този образ поддържал у него стремежа да живее за възвишеното, идеалното. Като Грановски бил и проф. Пирогов. Родителите и другите лица около детето трябва да притежават идеални характери, които да са в състояние да събудят чувството на благоговение у детето. Поради това, всички възрастни, които са в досег с детето, трябва да работят всеки ден за своя духовен растеж. От голяма важност е да не се пропусне развитието на благоговението у детето през този период. Неразвитието му ще има лоши последици, въпреки най-доброто желание на възпитателя и въпреки спазването на всички други педагогически принципи.
към текста >>

6. 10 КОМУНИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Колко жалко, че една част от братята и сестрите, по специално младите, изпаднаха в голяма заблуда, като приемаха, че така набързо, без каквато и да било подготовка, могат да създадат идеалното братско общество.
КОМУНИТЕ Няма нищо по-приятно от това да влезнеш в допир с човек, умът на когото е свободен от заблудите, от омразата, от насилието. Само хора, интелигентни и с морални качества, могат да образуват идеално братско общество. Методите на Бялото Братство са единствените, които могат да водят човека по пътя на едно непрекъснато усъвършенстване, защото те са опитани и проверени. Еволюцията на човека, изграждането на неговото съвършенство, е един бавен, но величествен процес. Колко жалко, че една част от братята и сестрите, по специално младите, изпаднаха в голяма заблуда, като приемаха, че така набързо, без каквато и да било подготовка, могат да създадат идеалното братско общество. Те се устремиха да правят братски общества, като изоставиха току-що започналата Школа на Учителя. Това беше най-вече под влияние на Толстоевите идеи за прост и близък до природата начин на живот. Ето как един от тях описва тази фатална стъпка и последствията от тази дейност: "Ние, група от младите приятели, неотърсили се от влиянието на Толстой, Петър Кропоткин и други проповедници на въздържанието и живот по-прост, близък до природата, бяхме обхванати от неудържим устрем да заживеем сред природата в общ колективен братски живот. Ние горяхме като факли. Решихме, че трябва да имаме земя, да образуваме земеделско стопанство, за да бъдем независими за насъщните си нужди.
към текста >>

7. ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той е прозрял, че идеалното е единствената реалност.
Второ, философия на природата, изложена най-вече в Тимей. Трето, философията на Духа. Философията на Платон е разпръсната във всичките му диалози, но най-цялостно е разгледана в книгата За държавата, където излага своята философия за Духа, след това в Тимей, Критин, Парменид, Федон и други. Диалектиката се стреми да намери единството на противоположностите. Платон прилага диалектиката към Абсолютната Същност, която е общото, основната Реалност. Той е прозрял, че идеалното е единствената реалност. А общото, Абсолютната Същност е идеалното. Истината е общото, мисълта, определена в противоположност на сетивното. Той нарича общото идеал, мисълта - това е реалното и неизменното, а сетивното не е нещо истинно, тъй като то се променя, определя се от нещо друго, а не от самото себе си, защото реалното е това, което се определя от само себе си. Хегел казва: „Истинското велико на Платон е онова, с което той направи епоха в историята на философията, а с това и в световната история изобщо, е точното определение на идеята като основна реалност. Изследването на Платон протича изцяло в чистата мисъл.
към текста >>

А общото, Абсолютната Същност е идеалното.
Трето, философията на Духа. Философията на Платон е разпръсната във всичките му диалози, но най-цялостно е разгледана в книгата За държавата, където излага своята философия за Духа, след това в Тимей, Критин, Парменид, Федон и други. Диалектиката се стреми да намери единството на противоположностите. Платон прилага диалектиката към Абсолютната Същност, която е общото, основната Реалност. Той е прозрял, че идеалното е единствената реалност. А общото, Абсолютната Същност е идеалното. Истината е общото, мисълта, определена в противоположност на сетивното. Той нарича общото идеал, мисълта - това е реалното и неизменното, а сетивното не е нещо истинно, тъй като то се променя, определя се от нещо друго, а не от самото себе си, защото реалното е това, което се определя от само себе си. Хегел казва: „Истинското велико на Платон е онова, с което той направи епоха в историята на философията, а с това и в световната история изобщо, е точното определение на идеята като основна реалност. Изследването на Платон протича изцяло в чистата мисъл. Разглеждането на чистата мисъл сама по себе си и за себе си се нарича диалектика."
към текста >>

Това е общото, идеалното, Абсолютното.
Хегел казва още: „Това съчетаване на различните неща, на битие и небитие, на едното и многото и т.н., при което се преминава от едното към другото - това е най-вътрешното, истинското във философията на Платон. Смята се, че това е езотеричното в неговата философия, а другото е екзотеричното." Според Платон Безкрайното е неопределимо, без форма, абсолютно, съществуващо само по себе си. А крайното, напротив, е гранично, определено, в него има пропорция и мярка. Мъдростта е истинската причина, от която възниква превъзходното - тя е това, което поставя мярката и целта, и е целта в себе си и за себе си, то е целеопределящото. Това е общото, идеалното, Абсолютното. От единството на безкрайното и крайното възникват всички неща: топлината и студът, сухотата и влагата, също така и музикалната хармония на високите и ниските тонове, на по-бързото и по-бавното движение, изобщо всичко красиво и съвършено възниква чрез единството на такива противоположности. Онова, което се ражда от единството на противоположностите образува трето нещо, което произвежда четвъртото - причина на всички неща. Причината сама по себе си е единството на различните неща, тя е могъществото и насилието над противоположностите. То е онова, което има силата да понася противоположностите в себе си. Могъщото, силното е Духът, онова, което може да понася противоречията в себе си.
към текста >>

8. ПРОКЪЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

Първата триада остава скрита в самата граница и е фиксирала в себе си цялото съществуване на идеалното.
„Третата троичност поставя около себе си мислещия Логос. Третата триада е Самият Логос. Тя поставя средната триада между себе си и Абсолютната субстанция и изпълва мислещия Логос с Божествено Единство. Чрез средната триада тя изпълва битието и го обгръща в себе си. Това, третото, не съществува по силата на една причина, както първото битие, нито разкрива вселената, както втората, а съществува като акт и външно проявявайки се, тя е абсолютната граница. Първата триада остава скрита в самата граница и е фиксирала в себе си цялото съществуване на идеалното. Втората триада е също тъй трайна и същевременно се движи напред. Животът се появява, но в нея той е сведен до Единство. Третата триада след придвижването напред, насочва и връща идеалната граница към началото и преобръща реда в самата себе си. Защото разсъдъкът (разумът) е насочване обратно към изходната точка и привеждане в съответствие с мисленето и всичко това е едно мислене, една идея: постоянството, привеждането в ред и връщането назад. Всяко едно от тях е целокупност само за себе си, но всичките три се свеждат в едно.
към текста >>

9. II. ТАЙНАТА НА ГОЛГОТА ВЪВ ВРЪЗКА С РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА И ЧОВЕЧЕСТВОТО. ДВЕТЕ ГОЛГОТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Ето защо е така трудно на днешния човек да бъде религиозен, да чувства горния свят, било че го разбира като Бог или като свят на идеалното.
На Голгота чашата е пълна до върха, чашата на човешкото същество е напълнена до Лобното място. И извършващата се в нашата епоха Голгота на човечеството означава, че завършва човекоставането на човека. Духовно-душевното естество на човека е потопено днес изцяло в тялото, Лобното място е фактически горната граница на човека - главата. Човек не е вече по-голям от своето тяло, както е бил по-рано. Твърдата обвивка на черепа е запечатването на напълно затворения в земното човек. Ето защо е така трудно на днешния човек да бъде религиозен, да чувства горния свят, било че го разбира като Бог или като свят на идеалното. И затова днешното човечество има склонността да принизява всичко възвишено, даже и най-свещените ценности във всекидневието.
към текста >>

10. ОРДЕНЪТ НА 'ЧИСТИТЕ БРАТЯ' - Влад Пашов (1902- 1974)

Тук съществува така характерната за неоплатониците градация от висшето към нисшето, от идеалното към духовното, земното.
Бидейки единна, тя притежава различни и множество сили, които направляват развитието на единичните неща. Това свое ръководство тя осъществява чрез проникването в тях. А тази нейна проникваща способност се определя от духовния характер, че тя е отделна от материята. После следват другите еманации на Първата Причина, отделните духове и души. Така от единния Бог чрез посредството на отделните еманации, в които Той проявява своята същност, се отива към света на земните, на телесните неща. Тук съществува така характерната за неоплатониците градация от висшето към нисшето, от идеалното към духовното, земното. Един изследовател представя по следния начин неоплатонизма на Чистите братя: "За тях Битието притежава девет степени. Бог. Единното или Битието е принцип на нещата. Проявявайки и развивайки се Той става разум, който съдържа разум. Първоначалната или обща душа, първата материя, втората материя, която притежава дължина, широчина и дълбочина, но не и прелест, светът или Космосът, който показва нещата в пълна хармония, природата, способността на общата душа, която прониква във всички тела на подлунния свят и чрез които тя действа върху четирите елемента, които образуват света, минералите, растенията и животните, които произтичат от смесването на четирите елемента - представя една непрекъсната верига от същества, при което се проявява едно безупречно изкуство." Значително влияние на неоплатонизма се среща и в учението на Чистите братя за душата.
към текста >>

11. Възвишеното и идеалното - Влад Пашов (1902- 1974)

• 407 • Възвишеното и идеалното.
• 407 • Възвишеното и идеалното. При размишление отправяйте ума си към всичко възвишено и идеално.
към текста >>

12. 5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тя управлява две области от мозъка - полуинтелектуалните чувства и изпълнителните и творчески способности - тук спадат чувството за идеалното, грандиозното, възвишеното, веселост, духовитост, сръчност и пр.
Това е областта на човешката воля. 4. Слънцето управлява главно тези органи и центрове, качествата на които са свързани с висшата природа на човека, тоест с висшите морални чувства - милосърдие, благосклонност, щедрост, човеколюбие, вяра, надежда, чувство за лично достойнство, нежност, жизнерадост, интуиция и пр. Заемат горната предна част на темето, която отпред граничи с челото. 5. Венера управлява качествата дружелюбност, веселост, кокетство, любовни влечения. Управлява също и центровете, които правят хората социални и се стремят да създават приятно общество. Тя управлява две области от мозъка - полуинтелектуалните чувства и изпълнителните и творчески способности - тук спадат чувството за идеалното, грандиозното, възвишеното, веселост, духовитост, сръчност и пр. Двете области заемат страничните предни лобове на черепа между Марс и Сатурн от една страна, и Юпитер и Слънцето - от друга. Отпред граничат с челото. Втората област от мозъка, където владее Венера, спада в сферата на социалните и домашни чувства - тук спадат чувството за приятелство, общителност, любовни влечения и други, и се намират в задната част на главата. 6. Меркурий. Управлява обективния ум, който се проявява чрез ред центрове и способности, локализирани в долната и средна част на челото и веждите.
към текста >>

13. 29–то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова този живот представя идеалното в човека.
Следователно, той носи ред противоречия в себе си,които вие не може да избегнете. Новозаветният живот тече във вашите дробове, простира се и във вашата симпатична нервна система, в Слънчевия възел. Животът на Праведния обхваща долните слоеве на мозъка. А животът, който обуславя Пътя на Ученика, тече във висшите слоеве на мозъка. Той е взел най-хубавото място. Затова този живот представя идеалното в човека. 8. По какво се познава Ученика? Вие ще познаете Ученика по следните качества: Той носи в себе си една мека Светлина, която не предизвиква никакво дразнене на очите. Той говори с такъв мек тон, че никога не дразни ухото. Той може да те нахрани с такава храна, че никога няма да разстрои стомаха ти, нито да развали вкуса ти. Вие трябва да разбирате тези неща не по форма, но по вътрешен смисъл.
към текста >>

14. 41-во писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Идеалното на земята е туй: Обичта, която ние можем да имаме един към друг безкористно.
Когато ние говорим за Бога, разбираме туй Висшето, Разумното. Във всички външни неща и стремежи не е смисълът на живота. Смисълът на живота е в това, да обичаш и да те обичат. Всички други неща са преходни илюзии. Тази обич ще мине от един свят в друг. Идеалното на земята е туй: Обичта, която ние можем да имаме един към друг безкористно. Физическият свят и живот без тази обич губи смисъла си. И човешката любов без Божествената губи смисъла си. Нещата стават ценни заради приятеля, който ги дава. Като говорим, че физическото е илюзия, ние разбираме, че не трябва да правим яденето, условията на живота център. Ако ние приемем Любовта безкористно и я приложим, светът ще се оправи.
към текста >>

15. Ученик - Георги Радев (1900–1940)

представлява идеалното в човека.
червата, новозаветният живот тече в белите дробове и симпатиковата нервна система, животът на праведните тече в долните слоеве на мозъка, а животът на ученика тече в горните му слоеве. Последният заема най-хубавото място. Затова животът на ученика представлява идеалното в човека. Мнозина са се мъчили да примирят тези течения в Живота, да отстранят противоречията, които възникват като естествена последица от тях. Обаче резултатите от тези четири живота са сами по себе си непримирими. Тези течения не могат да се изолират
към текста >>

16. 'Отче наш' - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Тогава тонът е чист... Идеалното е връзка между материалното и реалното.
След това го изпяхме всички заедно. Учителят поясни: — За да се пее добре, при техническите места трябва да има единство и хармония между слънчевия възел и мозъка, да няма противоречие между чувствата и мислите, да няма раздвоение. Когато колоритните тонове се пеят повече в носа, участва мисълта. Когато се пее трябва да се даде възможност на всеки тон да развие своите 16 обертонове. Тогава тонът е чист... Идеалното е връзка между материалното и реалното. Колоритните тонове са израз на мисълта. Буквата "П" е идея, която расте. Буквата "Б" е идея, която расте. За да се изпее и развие, и прояви един тон правилно, ти трябва да бъдеш уверена, че само по този начин ще се изпее този тон! Да няма колебание, че може да се изпее и другояче.
към текста >>

17. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Идеалното постижение е, когато достигаме като наблюдатели до пълнотата на авторовата идея и се сливаме с мисъл-формата, която той е изпълнил със съдържание - с помощта на изпълнителите, разбира се.
Тя демонстрира по безспорен начин ролята на движенията в нашето съществуване. Дори и в ежедневния ни живот всяко движение изразява някаква идея. В полето на изкуството движенията най-често се явяват синтезиран израз на дълбоки естетически и духовни идеи и преживявания. Главната закономерност в случая е, че всяко движение представлява въплъщение на определена мисъл. В конкретния случай с хореографията като вид изкуство нейната изразност би трябвало да преследва такова съвършенство, че зрителят да улови, да разгадае в движенията мисълта, идеята, заложени в тях и предназначени да ни внушат замисъла на автора. Идеалното постижение е, когато достигаме като наблюдатели до пълнотата на авторовата идея и се сливаме с мисъл-формата, която той е изпълнил със съдържание - с помощта на изпълнителите, разбира се. Изводът е, че и танцът (в балета, операта и оперетата), както и играта (в драмата, комедията и трагедията), биха могли да станат изразители на духовната същност на човека. И едно далеч по-глобално обобщение: ритмиката на телесните движения ни отвежда до идеята за ритмиката на Космоса. Всички упражнения от Големия цикъл на Паневритмията - заимствани от Живата Разумна Природа - са по своята същност и съдържание израз на съответстващи им възходящи състояния на човешката душевност. Отличителен техен белег са спокойствието, липсата на стихийност и необуздана емоционалност, величествена простота и гениално прозрение за извечната връзка между земното и небесното. Играят се на ранина, в часовете на пробуждащия се живот, когато от недрата на световното сърце се изливат с пълни шепи най-ценните дарове на Божията Любов.
към текста >>

18. Размишление - Влад Пашов (1902- 1974)

Възвишеното и идеалното 4 0 7
Влияние на посоката на мисълта 4 0 0 Влияние на размишлението 3 1 9 Влиянието на правата мисъл 2 2 4 Влиянието на чистите мисли и чувства 218 Всичко е за добро 12 4 Възвишеното и идеалното 4 0 7 Вярата като метод 437 Движение на мисълта 4 0 2 Дисциплината на ума 3 2 5 Дяволска мисъл 176 Евангелие от Йоана и Свещени думи на Учителя 3 0
към текста >>

19. Фарисей и митаръ - Георги Радев (1900–1940)

Човѣкъ съ естетически вкусъ, но безъ поезия и обичъ къмъ природата, къмъ възвишеното и идеалното.
на наблюдателенъ и практиченъ умъ. Слѣпоочнитѣ области слабо развити; уши правилни и прилепени до главата — белегъ на материаленъ порядъкъ. Влакната на брадата малко възрѣдки и възчервени — белегъ на импулсивностъ и упорство. Главата валчеста, обшъ размѣръ околовръстъ надъ ушитѣ 5660 сантиметра; съ силно развита и издигната теменна областъ — белегъ на човѣкъ съ голѣмо самообладание, самоуважение, гордостъ, взискателностъ и щеславие; религиозно чувство притежава, но едностранчиво развито; милосърдие проявява, но само къмъ себе си и нему близкитѣ. Лицето възблѣдобѣло, съ носъ отъ гръкоримски типъ. Човѣкъ съ естетически вкусъ, но безъ поезия и обичъ къмъ природата, къмъ възвишеното и идеалното. Човѣкъ съ силна вѣра, но само въ своя умъ, съ голѣма надежда, но само въ своята сила. Има религия, но въ тази религия почита и уважава само себе си. Ако влѣземъ въ неговия храмъ, ше намѣримъ на първо мѣсто не образа на Исуса Христа, а неговия собственъ портретъ, а на мѣстото на света Богородица, Иоанъ Кръстителъ и другитѣ светии — наредени неговитѣ дѣди и прадѣди, на които той кади тамянъ и възнася молитви: „славенъ. великъ е нашиятъ родъ“. Човѣкъ интелигентенъ, който събира познания въ живота; запознатъ съ еврейската кабала и съ принципитѣ на тогавашната цивилизация.
към текста >>

20. 11:00 ч., 22 юни [четвъртък], 1922 г. - София - Георги Христов

Тук се вижда как неговата гордост и славолюбие се проявява, като се явява против това чистото, великото и идеалното.
Вероятно е бил музикант. На 1.06.1923 г. Пеню Ганев пише дневника си: „Учителя ръководи една комуна сега в София, братята гарантирани икономично, работели в братството с ентусиазъм и въодушевление в сеене и копане на градината. В София има голяма послушност. Чорбаджиев, Петър се отцепил и даже книга щял да издава против Учителя. Тук се вижда как неговата гордост и славолюбие се проявява, като се явява против това чистото, великото и идеалното. Затова Учителя казва: „Чистота абсолютна се изисква и любов Божествена, която всичко в нас да стопли и поднови, което да е готово на Божественото изискване.“ Тук се виждат противоречия с Чорбаджиев, но явно през годините те се изглаждат, тъй като в същия дневник от 1 .XII. 1933 г. Пеню пише: „До 10 ч. бях при Учителя в салона, а следобед помагах на Петър Чорбаджиев, за да сее фидани, и му копах 2 дупки.“ Оттук ние разбираме, че П. Чорбаджиев е живял и работил в градината на Изгрева поне до 1933 г.
към текста >>

21. 5:30 ч., 26 март [понеделник], 1923 г. - София - Георги Христов

Най-идеалното общество е, когато дойде естествено нужната обхода между членовете му.
Ще бъдете много внимателни в говоренето. Там присъства Божественото съзнание. В класа всички трябва да бъдат тихи, внимателни. Ще бъдете много внимателни спрямо другите и себе си. Никаква гнила мисъл, дума и пр., когато сме пред избрано общество - както учители пред учениците си в час. Най-идеалното общество е, когато дойде естествено нужната обхода между членовете му. Всичкият стремеж е дълбокото желание да се реализира Царството Божие на земята и тогава да се образува вътрешната връзка на земята. Вярвайте, че Провидението е с нас, мисълта се препраща навсякъде. В нашия народ има хора, които проектират как трябва да стане доброто. Това значи, че те са приели мислите, за да реализират Божията идея. От комунизирания труд, от прихода, след като се задоволят нуждите, излишното по доброволен начин да се даде за Господа, туй се изисква.
към текста >>

22. 4. Идеално и осъществимо управление - Георги Христов

От всичко това е ясно, че в противовес на съвременната политическа социология, която е плод на априорни метафизически теории, ние изтъкваме важността на окултната социология, която единствено ни дава най-точни знания за идеалното устройство на обществото, народа и човечеството.
Христовото общежитие е, преди всичко, враг на всякакъв материализъм, на всякакво насилие и на всякакъв милитаризъм. Основата му е: пълната свобода на ума, сърцето и волята, а принципите му са: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина. Връзката между членовете на бялата комуна черпи силата си в тия принципи. Средствата са: безкористният труд и взаимопомощта, а Целта е: духовното усъвършенстване на личността, обществото, народа и човечеството. Съвременните монетни знаци не са и не могат да бъдат цел на бялата комуна, а са само едно неизбежно, при сегашния строй, временно условие за производителен труд, поради което в нея не съществува стремеж към икономическо равенство: то е естествен резултат от братския и съвместен живот, труд и работа. От всичко това е ясно, че в противовес на съвременната политическа социология, която е плод на априорни метафизически теории, ние изтъкваме важността на окултната социология, която единствено ни дава най-точни знания за идеалното устройство на обществото, народа и човечеството. Истинската социална държава трябва да бъде основана върху стриктното съблюдение на биологическия принцип, а следователно на физиологическия закон, който управлява живота на човека, разгледан като жива социална клетка. Самият човек е един колективитет от физически клетки и духовни способности, които са свързани помежду си, живеят хармонично, като едните образуват различните органи на човешкото тяло, а другите - духовния мир на индивида. Известният французки окултист Папюс (псевдоним на д-р Жерар Анкос 1865-1916 г.) ето как излага психологическото устройство на човека в едно свое, неотдавна излязло, съчинение84: „Според всичките науки, човекът е една синтетизирана троичност в едно прекрасно единство. Човекът, както твърдят старите мъдреци на античния Египет, както са поддържали особено кабалистите и херметическите философи, както заявява и апостол Повел, е троен и един, образ и подобие на Твореца, на божествения Христос, чиято човешка форма изразява закона. Физическо тяло, душа и дух - това е троичноста в устройството на човешкото същество.
към текста >>

23. 3. Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - Георги Христов

може да бъде идеалното.
3. Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе „Научете по един занаят за да бъдете свободни!" Няма нещо по-приятно от това да влезнеш в допир с човек, умът на които е свободен от заблудите, от омразата, от насилието. Само едно общество от такива хора. може да бъде идеалното. Методите на Бялото братство са единствените, които могат да водят човека по пътя към едно непрекъснато съвършенство, защото те са опитани и проверени. Първо трябва да имаме отделните хора интелигентни, облагородени и с морални качества, тогава чак можем да имаме идеалното Братско общество. А и външните условия трябва да са налице. Еволюцията на човека, изграждането на неговото съвършенство е един бавен, но величествен процес. Голяма част от братята и сестрите, и по-специално младите, изпаднаха в голяма заблуда, като приемаха, че така набързо, без каквато и да било подготовка могат да създадат идеалното братско общество.
към текста >>

Първо трябва да имаме отделните хора интелигентни, облагородени и с морални качества, тогава чак можем да имаме идеалното Братско общество.
3. Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе „Научете по един занаят за да бъдете свободни!" Няма нещо по-приятно от това да влезнеш в допир с човек, умът на които е свободен от заблудите, от омразата, от насилието. Само едно общество от такива хора. може да бъде идеалното. Методите на Бялото братство са единствените, които могат да водят човека по пътя към едно непрекъснато съвършенство, защото те са опитани и проверени. Първо трябва да имаме отделните хора интелигентни, облагородени и с морални качества, тогава чак можем да имаме идеалното Братско общество. А и външните условия трябва да са налице. Еволюцията на човека, изграждането на неговото съвършенство е един бавен, но величествен процес. Голяма част от братята и сестрите, и по-специално младите, изпаднаха в голяма заблуда, като приемаха, че така набързо, без каквато и да било подготовка могат да създадат идеалното братско общество. И част от тези братя, най-интелигентните, най-добрите, най- надеждните от Школата на Учителя, се устремиха да правят братски общества, като изоставят току-що започналата Школа на Учителя. Този устрем, беше преди всичко под влиянието на Толстоевите идеи, за простия и близък до природата живот.
към текста >>

Голяма част от братята и сестрите, и по-специално младите, изпаднаха в голяма заблуда, като приемаха, че така набързо, без каквато и да било подготовка могат да създадат идеалното братско общество.
може да бъде идеалното. Методите на Бялото братство са единствените, които могат да водят човека по пътя към едно непрекъснато съвършенство, защото те са опитани и проверени. Първо трябва да имаме отделните хора интелигентни, облагородени и с морални качества, тогава чак можем да имаме идеалното Братско общество. А и външните условия трябва да са налице. Еволюцията на човека, изграждането на неговото съвършенство е един бавен, но величествен процес. Голяма част от братята и сестрите, и по-специално младите, изпаднаха в голяма заблуда, като приемаха, че така набързо, без каквато и да било подготовка могат да създадат идеалното братско общество. И част от тези братя, най-интелигентните, най-добрите, най- надеждните от Школата на Учителя, се устремиха да правят братски общества, като изоставят току-що започналата Школа на Учителя. Този устрем, беше преди всичко под влиянието на Толстоевите идеи, за простия и близък до природата живот. Ето как един от тях описва, тази тяхна фатална стъпка и последствията от тази дейност. Това го разправяше моя брат Борис Николов. „Ние, група от младите приятели, неотърсили се от влиянието на Толстой, Петър Кропоткин и други проповедници на въздържанието и живот по- прост, близък до природата, сме обхванати от неудържим устрем, да заживеем всред природата в общ колективен братски живот.
към текста >>

0.23406600952148