Търсене в текстове за 'Идеалното'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 52 резултата в 36 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Алхимия - Д-р Папюс Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Това са норми, по които требва да бъде построено идеалното човешко лице.
Всяко отклонение от нея говори за известно нарушение в равновесието между трите области на душевната дейност: умствена (чело и нос), сърдечна (страни и нос[1]), волева (брада). Друга една норма е: дължината на веждите да е равна на дължината на носа. Същата дължина трябва да има и ухото. Следователно, трябва да имате следното равенство: дължината на вежда = дължината на носа = дължината на ухо. Носът играе роля на основна мерна единица. Това са норми, по които требва да бъде построено идеалното човешко лице. Явно е следователно, че отклонението от тези норми и величината на това отклонение ще ни посочи известни дефекти в една или друга област на характера. Понеже целта на този очерк е само да скицира методите на изследване, ние не ще се спираме върху учението за ъглите, които се образуват при теглене на прави линии от един орган до друг – учение, което представя една от най-важните части в живата Геометрия. Запример ъгъла, що сключва контурът на носа с перпендикуляра, спуснат от върха му към устата, е една от важните мерки за определяне степента на човешката интелигентност. Изобщо, колкото един нос е по-стърчащ, сиреч колкото е по-голямо отклонението му от перпендикуляра, толкова интелигентността е по~слаба. След тия общи бележки, които ни дават само една схема на физиогномията, редно би било да се пристъпи към поручване на отделните физиогномични обекти: чело, вежди, уши, очи, нос, уста, брада, зъби, косми и пр.
към текста >>

2. Молитвата на най-чистия човек по сърце Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Човек с естетически вкус, но без поезия и обич към природата, към възвишеното и идеалното.
Чело – хубаво, възвисоко, в основата си над носа издадено – признак на човек със силна индивидуалност, с наблюдателен и практичен ум. Слепоочните области – средно развити; уши – правилни и близо прилепени при главата – белег на материален порядък. Влакната на брадата малко възредки и възчервени – белег на импулс и упорство. Глава – валчеста, общ размер околовръст над ушите 56 – 60 сантиметра; със силно развита и издигната теменна област – белег на човек с голямо самообладание, самоуважение, гордост, взискателност и тщеславие; религиозно чувство притежава, но едностранчиво развито; милосърдие проявява, но само към себе си и нему близките. Лицето – възбледо, бяло, с нос от гърко-римски тип. Човек с естетически вкус, но без поезия и обич към природата, към възвишеното и идеалното. Човек със силна вяра, но вяра само в своя ум, с голяма надежда, но надежда само в своята сила. Има религия, но в тази религия почита, уважава само себе си. Ако влезем в неговия храм, ще намерим на първо място не образа на Исуса Христа, а неговия собствен портрет и на мястото на света Богородица, Иоан Кръстител и другите светии – наредени неговите деди и прадеди, на които той кади тамян и възнася молитви – ,,славен, велик е нашият род". Човек интелигентен, който събира познания в живота, запознат с еврейската кабала и с принципите на тогавашната цивилизация и, ако би живял в наше време, щеше да минава за виден писател, философ, художник, държавник и духовен глава. Защо Христос изважда този тип?
към текста >>

3. Когато бях - Мара Белчева Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Този, Когото ти обичаш, Идеалното Същество, макар и да е още вън от тебе, но от време на време ще става твой гостенин.
Като си дойде Андреас, разправих му каква лоша седмица съм прекарал, - седмица, пълна с умора, неприятности, разпри, нетърпение, отвращение и леност. Той слушаше с търпение скърбите ми и аз се чудех на този човек, който беше тъй скромен и прост, тъй жив и умел в обноските си. Той ми каза: - Ще имате още много такива седмици. Вземи власт над себе си. Намери мира в себе си. Този, Когото ти обичаш, Идеалното Същество, макар и да е още вън от тебе, но от време на време ще става твой гостенин. Неприятелите са около тебе. Но победата Му е сигурна и влиянието Му върху тебе ще бъде пълно. Вярваш ли, че Той не предвижда ямите по пътя, по които вървиш? Нищо не идва на човека, освен чрез собственото му желание. Погледни на лошия ученик.
към текста >>

4. ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА - А. ТОМОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

" В тоя човек, тъй близък на нас, можеше да се обхване с един и същ поглед идеалното с реалното, теорията с практиката, божественото проникващо земното, и всичко това заедно очертаваше най-живия образ на онова, което трябва да са били някога живите уроци на нашия Господ Христос.
При все това обаче, в действителност има малко философи, които допущат да бъдат прередени например, на едно гише с натрупани хора. Това са малки слабости, без съмнение, но солидната добродетел изисква нещо повече от едно случайно геройство. Срещат се хора, способни на отделни хубави жестове, но чието морално дъно остава малко нечисто и, съгласно с учителите на вътрешния живот, аз мисля, че съвършенството не седи в някакви отделни блестящи актове, а повечето в добродетели, търпеливо прилагани в течение на целия ден и на целия живот По тоя начин, скромното държане на нашия мистик трябва да ни открие Светлината по-добре, отколкото неговите чудеса или неговите поучения. Писано е. „Съдете за дървото по неговите плодове! " В тоя човек, тъй близък на нас, можеше да се обхване с един и същ поглед идеалното с реалното, теорията с практиката, божественото проникващо земното, и всичко това заедно очертаваше най-живия образ на онова, което трябва да са били някога живите уроци на нашия Господ Христос. Никакъв недостатък, никакво неравновесие в моралната личност на тоя съвършен служител; постоянно еднакъв, солиден и мекосърдечен, той изглеждаше единствен по-дълбоката хармония на своите най-разнообразни качества. Той, всякога подобен на всички хора, едновременно лекуваше, и учеше, и подпомагаше, и утешаваше с един и същи тих глас и с една и съща бащинска усмивка. Аз не мога да дам в подкрепа на горните твърдения друго, освен моето собствено свидетелство. И други са присъствували на същите чудеса, но те имат мотиви да си мълчат; аз пък имам такива, за да говоря. Аз обаче не ви изисквам да ми вярвате.
към текста >>

5. БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Затова този живот представя идеалното в човека.” „Мнозина хора от разните епохи са се стремили да примирят всички тия течения в живота и да отстранят противоречията, които се явяват като техни естествени резултати.
Старозаветният живот тече в стомаха и червата. Вие не можете да го избегнете. Новозаветният живот тече във вашите дробове, във вашата симпатична нервна система, в слънчевия възел. Животът на праведния обхваща долните слоеве на мозъка, а животът, който обуславя „Пътят на ученика”, тече във висшите слоеве на мозъка. Той е заел най-хубавото место. Затова този живот представя идеалното в човека.” „Мнозина хора от разните епохи са се стремили да примирят всички тия течения в живота и да отстранят противоречията, които се явяват като техни естествени резултати. Обаче резултатите на тия животи са сами по себе си непримирими.” „Тия резултати не са някакви грехове. Това са естествени състояния, през които всички хора минават. Това са култури, които са съществували в миналото. По липса на други термини, ние употребяваме думите старозаветен, новозаветен, праведен и ученик.” „Вие обаче, не сте нито старозаветния човек, нито новозаветния или праведния. Не смесвайте вашата личност, вашето временно разбиране на живота с дълбоките стремежи на вашата душа.” „Когато говорим за старозаветните и т.н.
към текста >>

6. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Затова животът на ученика представя идеалното в човека.
В живота на праведния ще помагате на другите, а като дойдете като ученик на земята, ще започнете да изучавате великата наука на Любовта. При Любовта човек вече истински се самоопределя, той определя същевременно отношенията си към хората и към съвършените същества. Всичките противоречия, които съществуват в света, произтичат от тези четири вида живот, от тия четири колективни течения, които действуват в света. Отнесени към човешкия организъм, те показват следните съответствия: старозаветният живот тече в стомаха и червата, новозаветният живот тече в дробовете и симпатичната нервна система, животът на праведните тече в долните слоеве на мозъка, а животът на ученика тече в горните му слоеве. Последният заема най-хубавото място. Затова животът на ученика представя идеалното в човека. Мнозина са се стремили да примирят тези течения в живота, да отстранят противоречията, които възникват като естествена последица от тях. Обаче резултатите от тези четири живота са сами по себе си непримирими.Тези течения не могат да се изолират изведнъж. Тяхното изолиране или, по-скоро, тяхното пълно овладяване става постепенно. То се постига едва когато животът на ученика достигне своя завършек и постигне своите високи цели. Животът на ученика включва ценностите на тия четири живота.
към текста >>

7. РЪЦЕТЕ НА ИГНАЦ ПАДАРЕВСКИ И РАМЗЕЙ МАКДОНАЛД Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Той ще осъзнае, че онзи стремеж към възвишен идеализъм, който гори в него, че неговият копнеж за Идеалното, Красивото, за себеотрицание, жертва, това е тихият, нежният зов, който иде от Разумното, Божественото, което работи вътре в самия него.
Ако отделна личност или отделен народ работи в духа на съперничеството, той ще прилича на лист, откъснат от целокупния организъм и непременно ще се изроди и изчезне. В гимназията трябва да се изучават законите за слизането и възлизането на народите от едно по-дълбоко гледище. От изучаването на историята трябва да станат ясни тия закони. И от тия закони ще се дойде до практически и целесъобразни методи за работа в съвременната епоха. Като дойде ученикът до Разумността, която прониква цялата природа, тогава той ще дойде постепенно и до съзнанието, че тая Разумност работи и вътре в самия него. Той ще осъзнае, че онзи стремеж към възвишен идеализъм, който гори в него, че неговият копнеж за Идеалното, Красивото, за себеотрицание, жертва, това е тихият, нежният зов, който иде от Разумното, Божественото, което работи вътре в самия него. Този дух ще трябва да прониква не само целокупното обучение по всички гимназиални предмети, но и рефератите, които ще се четат от учениците. Ще се насърчат и всички дружества, които могат да допринесат за идейния живот в гимназията. Например въздържателно дружество, вегетарианско, туристическо, есперантско и пр. Във въздържателната идея трябва да се влее една нова дълбочина, една нова струя, и тогава тя може много да съдейства за изграждането на новия човек! На туризма трябва да се даде особена важност в гимназията, но не като развлечение или само за физическо укрепяване.
към текста >>

8. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. ИРОДИТА И САЛОМЕ-НЕЙНА ДЪЩЕРЯ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Те не са проучили още материалния и реалния свят, а искат веднага да влязат в идеалното, божественото.
- В смъртта има робство. Там съществуват най-големите ограничения. Там човекът, който не е разбрал живота на материалния свят, ще бъде лишен от всички права на живота, от всичко с което е разполагал дотогава. И понеже не познава ни реалния, ни идеалния порядък, за да може да живее в тях, той ще се намери в същински затвор. Ясно е, следователно, колко е суетна надеждата на някои да живеят в идеалния свят. Те не са проучили още материалния и реалния свят, а искат веднага да влязат в идеалното, божественото. Човек трябва да проучи, преди всичко, материалния свят. Той трябва да проучи своето тяло, своя мозък, своите дробове и сърце, своя стомах, функциите на своите органи, ако иска да има една ясна представа за материалния свят, ако иска да владее неговите сили и закони. Често хората искат да бъдат царе, държавници, управници - да уреждат съдбините на другите хора, да "оправят света". Но преди всичко човек трябва да стане "цар" на своето тяло, на своята държава, да управлява разумно своите многобройни поданици — клетките на своя мозък, дробове, стомах. Тогава той ще схване връзката, що съществува между трите порядъка в света.
към текста >>

9. КОГАТО БЯХ МЛАДЕНЕЦ - G. NORDMANN Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Той е заел най-хубавото място Затова този живот представя идеалното в човека.
Това е една обстановка на физическия свят. 5]Озлобяват се старозаветните, съблазняват се новозаветните, наскърбяват се праведните, а ученикът винаги се радва на противоречията, които среща в живота Тия противоречия са резултат на всичките четири вида живот, които текат в човешкия организъм. Старозаветният живот тече в жилите на човека, в дебелите му черва. Никой не може да се избави от него. Той носи ред противоречия в себе си, които не могат да се избегнат Новозаветният живот тече в дробовете, в симпатичната нервна система, в слънчевия възел Животът на праведния обхваща долните пластове на мозъка, а животът, който обуславя Пътя на ученика, тече във висшите слоеве на мозъка. Той е заел най-хубавото място Затова този живот представя идеалното в човека. Из „Пътят на Ученика" от Учителя Надали има нещо по-скучно от това да четеш дългите-предълги родословия, които се срещат на всяка стъпка в Стария Завет. Но докато си мислиш, че след като си затворил неговите страници, ти си се отървал от дългите върволици имена, ето че в първата книга на Новия Завет – евангелието на Матея – налиташ пак на едно дълго родословие – това на Исуса Христа. И започва отново монотонното: Авраам роди Исаака, Исаак роди Якова, Яков роди Юда и братята му и т.н. и т.н. – цели четиридесет и два рода.
към текста >>

10. Да мисли! - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

... В Новото учение всички трябва да бъдат чисти и никой не трябва да става причина да оцапа другите - това е идеалното.
Всеки човек иска да премине успешно изпитите си в Училището на Живота. Но за тази цел той трябва да започне съзнателно да изучава един от основните предмети на Новото учение - Сърцето! PA3УMHOTO СЪРЦЕ Според това учение, според Божественото учение не е важно какъв си бил в миналото, не е важно какъв ще бъдеш в бъдещето, но в дадения момент, в настоящия момент какъв си! ... Тази наука която тук изучавате е елементарна, но ако я приложите, тя ще представлява твърда канара в живота ви, на която веднъж застанали няма да се разклащате. ... Основа на Новото учение, това е великата Божия Любов, великата Божия Мъдрост, великата Божия Истина. ... В Новото учение всички трябва да бъдат чисти и никой не трябва да става причина да оцапа другите - това е идеалното. ... Моето учение е тъй необходимо за вас, както светлината. Ако можете да живеете без нея, да, но не можете: вие ще умрете без моето учение, тъй както умират без светлина и без вода. Учението, което проповядвам, е учение на новия живот, в него няма смърт. Учителят Всяка работа или всяко предприятие в света не трябва да почива на една колеблива основа, но на една здрава основа. Под думите “здрава основа” разбирам основа, която не се мени, която ос-тава една и съща при всичките условия.
към текста >>

11. Тодор Стоименов (1872-1952) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

За артиста, поета, мечтателя, вярата е идеалното чувство, изгледа на това величествено огнище, разпалено с божествената ръка по вечните върхове, за да води човечеството към хубавото и истината.
Тя го поставя достоен да надвие най-големите препятствия. В тая смисъл е дето се е казало, че вярата преместя баирите, което без съмнение, трябва да е казано метафорически, като баирите тук представляват струпаните мъчнотии по пътя на новаците, страстите, невежеството, предразсъдъците и материалния интерес. Изобщо не се съглежда във вярата освен вярването на някои религиозни догми приети без никакъв изпит. Но вярата може да се вземе и за уверение, което въодушевява човека и го влече към други някои цели. Вярата съществува от самосебе си, била тя в някоя материална работа, или вяра 8 някое политическо отношение, или тая в отечеството. За артиста, поета, мечтателя, вярата е идеалното чувство, изгледа на това величествено огнище, разпалено с божествената ръка по вечните върхове, за да води човечеството към хубавото и истината. Религиозната вяра, която отвлича разума и се отнася в разсъждението на другите, която приема едно поучително тяло, истинско или лъжливо, и се подчинява без никаква кантрола - това е сляпата вяра. В нетърпението си, 8 своите извън мярката стъпки, тя протича лесно към изменството, към принудителността и води към фанатизма. Разгледана в тази точка, вярата е още един силен двигател: Тя е научила хората да се подчиняват и да страдат. Развратена от духа на властта, тя е бивала причина на много криминални престъпления, но в своите нещастни следствия, тя ни показва още пространството на средствата, които тя обема. Ако, следователно, сляпата вяра може да произведе такива действия, то като какво не може направи вярата, подкрепена от разума, вярата, която разсъждава, различава и проумява?
към текста >>

12. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 33 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ще се опитват чрез съответно настроение, песни, молитви, богослужение, да се издигнат над низшето, плътското, греховното, и да се приобщят към духовното, към съвършеното, идеалното, Божественото.
Каква голяма самоизмама ! Какво страшно заблуждение, закрепено здраво от многовековния хипноз на навика, предаван от поколение на поколение. И какво крещящо противоречие между думи и дела, между проповеди и действителност! Ще станат сутрин рано в неделя благочестивите християни, ще наточат ножа, ще уловят в курника една кокошка да речем, ще й отрежат главата и ще я сложат в тенджерата. След това тe със своите окървавени ръце и съвести (защото кръвта с вода не се измива), ще отидат в църква, ще палят свещи, ще се молят на всеблагия Бог, — на Бога на любовта, да им прости греховете. Ще се опитват чрез съответно настроение, песни, молитви, богослужение, да се издигнат над низшето, плътското, греховното, и да се приобщят към духовното, към съвършеното, идеалното, Божественото. Тези, които преди няколко часа проляха кръвта на едно невинно животно, за да удовлетворят своя противоестествен навик да се хранят с кървава храна, за да утолят извратените желания на своя стомах, те същите ще искат сега да се свържат, да се приобщят към Бога, към Висшата Любов! Това е абсурдно, това е невъзможно! То е допустимо само за едно помрачено, раздвоено съзнание. За разумния, за истински моралния човек, който е свободен от хипноза на навика и на „общественото мнение“ е ясно, че преди човек да може да направи сериозна крачка към своето духовно издигане и усъвършенстване, той трябва да се откаже да убива или да става причина за убийство на животните, като се откаже да се храни с техните трупове. Ако искаме наистина да бъдем християни, религиозни или морални хора въобще, ний трябва да се откажем да ядем месо.
към текста >>

13. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 40 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Питаме се сега — кое е идеалното управление?
В Евангелието тази система е наречена „Царство Божие". Синархията е управлението на най-умните, които са минали през всички изпити на живота и знаят при всяко едно противоречие как да постъпят, какъв метод да употребят, за да го разрешат. Те не властват, а напътстват и ръководят. Цялата природа като един жив организъм е организирана по тази система, където силния и знаещия не властва и експлоатира, а помага и ръководи. Сега имаме три форми и системи на управление — монархия, теокрация и демокрация. Питаме се сега — кое е идеалното управление? — Идеално управление ще имаме като свържем и трите тези системи в едно, — тогаз приблизително ще имаме синархическо управление, каквото е в природата. В природата тези три системи са подчинени на три велики принципа и отговарят на три космични функции в живота на природата. И човек като колективитет е подчинен на този троичен закон: В своята целокупност, човек е — тяло, душа и дух, но всяка част съдържа другите две в себе си. Тези три свята съществуват и в човешкото тяло. Това са три системи, които функционират едновременно.
към текста >>

14. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 62 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Живота в свобода и красота, живота в хармония с природата и нейните закони, изисква и ще даде условия и възможност на всички, които го възприемат да обърнат особено внимание на естетиката, на естественото чувство за красивото и възвишеното, на копнежа към идеалното, към върховната реалност - Бога.
Кой ще разтвори на младежа необятните простори на истинското знание, кой ще му разкрие потайните дълбочини на древната като света мъдрост, кой ще му покаже живота - човека и света такива, каквито са си, сваляйки покривките на материализма? - Естествено, това ще може да направи само новото, свободно училище, ползващо се от източниците на Великата Окултна Наука, скрита за всички, които в своята надменна гордост на големи учени и просветени хора, изучават само повърхността, само външното покривало на великия живот. В трудовата задруга ще се създадат всички условия за потънкостно изучаване скритите тайни на живота, за разкриване пред всички истините на древната мъдрост, за да се популяризира и разпространи навред светлината на истинското познание за човека и света. Тук ще дойдат и ще работят хората, които ще станат творци на новата, по-дълбока наука. И светлината на тази наука ще се разлее по всички части на света. Живота в свобода и красота, живота в хармония с природата и нейните закони, изисква и ще даде условия и възможност на всички, които го възприемат да обърнат особено внимание на естетиката, на естественото чувство за красивото и възвишеното, на копнежа към идеалното, към върховната реалност - Бога. На тая почва ще възникнат истинската религия и истинското изкуство. Религията не като източник на доходи за едни и като куп предразсъдъци за други, а като отговор на най-дълбокото и реално чувство на човешката душа - чувството на единение и стремеж към нейния първоизточник - Бог. Изкуството, не като средство за спекулация и за разпалване на низките, животински страсти, а изкуство облагородено, възвишено, пречистено от отровния дим на човешките пороци, изкуство, което ни издига и приобщава с върховната красота. И от всички видове, особено и най-голямо внимание ще трябва да се обърне на музиката. Новият живот е музика.
към текста >>

15. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 108 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

с идеалното.
А още повече, ако тази идея е възвишена и благородна. Всеки един творец. бил той поет, писател, художник, скулптор или музикант, бива толкова по-велик, колкото по-сполучливо е предал, въплътил или изразил това благородното и възвишеното, което е носил в своята душа. Когато почнеш нещо, постарай се — делото ти да бъде най-сполучлив израз на цялото твое умение, разбиране и можене. Постарай се това, което правиш сега, да е най-близко или дори едно с онова, което трябва да бъде т. е. с идеалното. След като знаеш, че това което правиш, действително заслужава жертви, тогава концентрирай всичките си усилия и не щади ни време, ни сили, ни средства, защото това. което ще излезе изпод твоите ръце, само ще проговори; то ще бъде най-добрата препоръка за теб. То е като огледало, в което ти пръв ще се огледаш й там ще видиш какъв си ти „сега“ в действителност. Човек не е.това, което предполага че, а това, което може и което прави днес. Г. С. Г.
към текста >>

16. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И ако в тази епоха не се създаде идеалният брак, гдето се приема съзнателно въздържание, вегетарианство, духовен живот с пълна вяра в пътя на Христовото учение; стремеж да се не мисли и чувства отрицателно, да се не прави зло никому; стремеж към братолюбие между всички хора, стремеж да се разбере, че няма православни, няма католици, няма евангелисти, а има само една Христова църква, че всички християни са братя и сестри, а и че всички хора са чада Божии, та кога друг път би се създало идеалното семейството и идеалният брак, особено без горните качества?
“, и всички офейкаха! Ето защо, бракът действително трябва да се постави на една чиста висота! Главното нещо в брака за двамата съпрузи е вярата и любовта към Бога и стремежът да се изпълни волята Божия. А правдата и истината да са като ръководни нишки в живота им. Тези четири сили - вярата, любовта, правдата и истината - са фундаментът, най-силната опора на разумния живот. И ако в тази епоха не се създаде идеалният брак, гдето се приема съзнателно въздържание, вегетарианство, духовен живот с пълна вяра в пътя на Христовото учение; стремеж да се не мисли и чувства отрицателно, да се не прави зло никому; стремеж към братолюбие между всички хора, стремеж да се разбере, че няма православни, няма католици, няма евангелисти, а има само една Христова църква, че всички християни са братя и сестри, а и че всички хора са чада Божии, та кога друг път би се създало идеалното семейството и идеалният брак, особено без горните качества? Нам обаче мисълта е за брака на споменатите по-горе души. Ние знаем, че по закона на духовната еволюция, рядко са същинските хармонични души на земята с еднакви и издигнати духовни придобивки. „Да се съберат подобни чисти и сродни души, това е щастие“, както спомня Учителят! Затова, макар едни и да са в хармония в брака, други - не напълно, все пак и при първия, и при втория случай, поради разликата в развитието им, единият от тях е по-силен духовно, а другият е останал назад. И важното е, че назадничавият не само че не върви напред, но често се явява и като спирачка и за себе си, и за другия.
към текста >>

17. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 217 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Обичах една мома тъй много, мечтаех за нея, смятах я за най-идеалното същество, а тя ме заряза и предпочете други, който е далеч по-долен от мене.
Всуе са усилията гида му проповядваш. А да виждаш, значи да можеш. Да можеш, значи да се освободиш. Велислав Ж. Марков Малки истински приказки За разочарования При един Мъдрец отишъл някей младеж и започнал да му говори таке: — Разочарован съм. Обичах една мома тъй много, мечтаех за нея, смятах я за най-идеалното същество, а тя ме заряза и предпочете други, който е далеч по-долен от мене. Имах приятели, на които помагах, но и те, като обеднях, ме оставиха. Светът ми се вижда безсмислен, какво да правя? — Нещата в човешкият свят стават по две причини: или от знание или от незнание. Когато произлизат от незнание, тогава иде разочарованието. Помни, че природата е разумна.
към текста >>

18. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 243 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Идеалното, това е мъдростта и знанието, което произтича от нея.
В мъдростта светъл ти бъди и на всички знание и утеха ти носи! Стани, стани, стани! Вечният Дух теб зове: Любовта приеми! Любов, която с благост и милост в светлия път те води, де Божия живот цари! Реалното в света, това е любовта и добродетелите, които произтичат от нея. Идеалното, това е мъдростта и знанието, което произтича от нея. Значи, чрез сърцето си човек се запознава с реалното, а чрез ума си — с идеалното. Чрез сърцето си, човек се запознава с радостта и скръбта. Чрез ума си, той се запознава със законите и явленията в природата. Чрез ума си човек се запознава с великото в света. Да обичате човека, това значи да се запознаете с реалното и идеалното в него.
към текста >>

Значи, чрез сърцето си човек се запознава с реалното, а чрез ума си — с идеалното.
Стани, стани, стани! Вечният Дух теб зове: Любовта приеми! Любов, която с благост и милост в светлия път те води, де Божия живот цари! Реалното в света, това е любовта и добродетелите, които произтичат от нея. Идеалното, това е мъдростта и знанието, което произтича от нея. Значи, чрез сърцето си човек се запознава с реалното, а чрез ума си — с идеалното. Чрез сърцето си, човек се запознава с радостта и скръбта. Чрез ума си, той се запознава със законите и явленията в природата. Чрез ума си човек се запознава с великото в света. Да обичате човека, това значи да се запознаете с реалното и идеалното в него. т. е.
към текста >>

Да обичате човека, това значи да се запознаете с реалното и идеалното в него.
Идеалното, това е мъдростта и знанието, което произтича от нея. Значи, чрез сърцето си човек се запознава с реалното, а чрез ума си — с идеалното. Чрез сърцето си, човек се запознава с радостта и скръбта. Чрез ума си, той се запознава със законите и явленията в природата. Чрез ума си човек се запознава с великото в света. Да обичате човека, това значи да се запознаете с реалното и идеалното в него. т. е. да се запознаете с неговия ум и с неговото сърце. Аз бих желал да бъдете ученици на Любовта, да изучавате реалното и идеалното, т. е. със сърцето си да изучавате реалното — любовта, а с ума си да изучавате идеалното — Мъдростта. Съвременните хора не знаят, какво е великото предназначение на сърцето и на ума.
към текста >>

Аз бих желал да бъдете ученици на Любовта, да изучавате реалното и идеалното, т. е.
Чрез ума си, той се запознава със законите и явленията в природата. Чрез ума си човек се запознава с великото в света. Да обичате човека, това значи да се запознаете с реалното и идеалното в него. т. е. да се запознаете с неговия ум и с неговото сърце. Аз бих желал да бъдете ученици на Любовта, да изучавате реалното и идеалното, т. е. със сърцето си да изучавате реалното — любовта, а с ума си да изучавате идеалното — Мъдростта. Съвременните хора не знаят, какво е великото предназначение на сърцето и на ума. Те не подозират даже, че предназначението на сърцето е изучаване на реалното, а предназначението на ума е изучаване на идеалното. Това е смисъла на живота. От пра вилното изучаване на реалното и идеалното зависи придобиването на свободата.
към текста >>

със сърцето си да изучавате реалното — любовта, а с ума си да изучавате идеалното — Мъдростта.
Чрез ума си човек се запознава с великото в света. Да обичате човека, това значи да се запознаете с реалното и идеалното в него. т. е. да се запознаете с неговия ум и с неговото сърце. Аз бих желал да бъдете ученици на Любовта, да изучавате реалното и идеалното, т. е. със сърцето си да изучавате реалното — любовта, а с ума си да изучавате идеалното — Мъдростта. Съвременните хора не знаят, какво е великото предназначение на сърцето и на ума. Те не подозират даже, че предназначението на сърцето е изучаване на реалното, а предназначението на ума е изучаване на идеалното. Това е смисъла на живота. От пра вилното изучаване на реалното и идеалното зависи придобиването на свободата. Свободата пък води към Истината.
към текста >>

Те не подозират даже, че предназначението на сърцето е изучаване на реалното, а предназначението на ума е изучаване на идеалното.
т. е. да се запознаете с неговия ум и с неговото сърце. Аз бих желал да бъдете ученици на Любовта, да изучавате реалното и идеалното, т. е. със сърцето си да изучавате реалното — любовта, а с ума си да изучавате идеалното — Мъдростта. Съвременните хора не знаят, какво е великото предназначение на сърцето и на ума. Те не подозират даже, че предназначението на сърцето е изучаване на реалното, а предназначението на ума е изучаване на идеалното. Това е смисъла на живота. От пра вилното изучаване на реалното и идеалното зависи придобиването на свободата. Свободата пък води към Истината. Само свободният човек може да намери Истината Да намери човек Истината, това значи да реализира живота в неговата пълнота. Досега хората не са успявали в живота си, защото са изучавали реалното — любовта, с ума си, а идеалното — мъдростта, със сърцето си.
към текста >>

От пра вилното изучаване на реалното и идеалното зависи придобиването на свободата.
Аз бих желал да бъдете ученици на Любовта, да изучавате реалното и идеалното, т. е. със сърцето си да изучавате реалното — любовта, а с ума си да изучавате идеалното — Мъдростта. Съвременните хора не знаят, какво е великото предназначение на сърцето и на ума. Те не подозират даже, че предназначението на сърцето е изучаване на реалното, а предназначението на ума е изучаване на идеалното. Това е смисъла на живота. От пра вилното изучаване на реалното и идеалното зависи придобиването на свободата. Свободата пък води към Истината. Само свободният човек може да намери Истината Да намери човек Истината, това значи да реализира живота в неговата пълнота. Досега хората не са успявали в живота си, защото са изучавали реалното — любовта, с ума си, а идеалното — мъдростта, със сърцето си. Това е невъзможно. Реалното се изучава със сърцето.
към текста >>

Досега хората не са успявали в живота си, защото са изучавали реалното — любовта, с ума си, а идеалното — мъдростта, със сърцето си.
Те не подозират даже, че предназначението на сърцето е изучаване на реалното, а предназначението на ума е изучаване на идеалното. Това е смисъла на живота. От пра вилното изучаване на реалното и идеалното зависи придобиването на свободата. Свободата пък води към Истината. Само свободният човек може да намери Истината Да намери човек Истината, това значи да реализира живота в неговата пълнота. Досега хората не са успявали в живота си, защото са изучавали реалното — любовта, с ума си, а идеалното — мъдростта, със сърцето си. Това е невъзможно. Реалното се изучава със сърцето. Идеалното се изучава с ума. Пазете следното правило в живота си: Никога не оставяйте ума си да се занимава с работата на сърцето. Никога не оставяйте сърцето да се занимава с работата на ума.
към текста >>

Идеалното се изучава с ума.
Свободата пък води към Истината. Само свободният човек може да намери Истината Да намери човек Истината, това значи да реализира живота в неговата пълнота. Досега хората не са успявали в живота си, защото са изучавали реалното — любовта, с ума си, а идеалното — мъдростта, със сърцето си. Това е невъзможно. Реалното се изучава със сърцето. Идеалното се изучава с ума. Пазете следното правило в живота си: Никога не оставяйте ума си да се занимава с работата на сърцето. Никога не оставяйте сърцето да се занимава с работата на ума. Сърцето ви постоянно трябва да се занимава с любовта, а умът ви — с мъдростта. А вие като ученици, като разумни души, всякога трябва да се занимавате с Истината. Тогава ще разберете смисъла на живота.
към текста >>

19. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 264 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те са служене на Идеалното, Великото и Вечното.
Услугите с като лъчи, които греят право в душата, изпълват сърцето с радост и добри чувства. Тия добри чувства подхранват в човека хубави мисли, възвишени стремежи и добри дела. Който така служи, добре служи. Колкото повече хора така служат, толкова по-скоро и целия живот ще се преобрази. Услугите не са плод на усилие, а са постоянни спътници на едно духовно израстване. Те са служене на Идеалното, Великото и Вечното. Кой може да служи ? — Само оня, който има любов; само оня, които е надрасъл обикновените отношения и разбирания. Може да служи само разумния човек. Служенето е неделимо от постоянно растящото и разширяващо се съзнание на духовно пробудения човек. Великото в живота се проявява чрез малкото добро — услугите.
към текста >>

20. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 280 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тя управлява две области от мозъка - полуинтелектуалните чувства, и изпълнителните и творчески способности —тук спадат чувството за идеалното, възвишеното, грандиозното, веселост, духовитост, сръчност и пр.
Слънцето - управлява главно тези органи и центрове, качествата, на които са свързани с висшата природа на човека. Това са висшите морални чувства - милосърдие, благосклонност, щедрост, человеколюбие, вяра, надежда, чувство на собствено достойнство, нежност, жизнерадост, интуиция и пр. Заемат горната предна част на темето, която отпред граничи с челото. 5. Венера - управлява качествата, деятелността, на които се изявява като дружелюбност, веселост, кокетство, любовни влечения. Управлява също и центровете, които правят хората социални и се стремят да си създадат приятно общество. Тя управлява две области от мозъка - полуинтелектуалните чувства, и изпълнителните и творчески способности —тук спадат чувството за идеалното, възвишеното, грандиозното, веселост, духовитост, сръчност и пр. и заема страничните предни лобове на черепа между Марс и Сатурн, от една страна, и Юпитер и Слънце от друга. Отпред граничат с челото. Втората област от мозъка, където владее Венера, спада в областта на социалните и домашни чувства - тук спадат чувството за приятелство, общителност, любовни влечения и пр. и се намират в задната част на главата. 6. Меркурий.
към текста >>

21. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Пръстът Аполон се отнася до идеалното в човека, до изкуство, дарба за изнамерване и до щастие, придобито по благороден начин.
От малкия или меркуров пръст излиза меркуровата линия, която също свършва в ставата на ръката. Тя показва интуитивния живот на човека, т. е. неговата вътрешна душевна способност за виждане или предчувстване. Тя е линията на спиритическите медиуми, на много нервозните, на хората, които имат пророчески сънища. Често тази линия съвсем липсва. Пръстът Аполон се отнася до идеалното в човека, до изкуство, дарба за изнамерване и до щастие, придобито по благороден начин. Аполоновата линия, която излиза от този пръст, е линията на художниците и откривателите. Излизаща от Аполонова или безименния пръст, тя свършва понякога при дъното на палеца и ставата на китката. Повечето пъти е прекъсната и се разпада на части. Юпитеровият пръст се отнася до чест и почести, но и до преданост и великодушие, с една дума, до сърцето. Сърдечната линия излиза от юпитеровата могилка и се извива под пръстните могилки в слаба дъга към малкия пръст.
към текста >>

22. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Елементарните същества са неспособни за никакъв живот, те се повдигат, но не могат да се развиват: в тях външното не се губи във вътрешното, реалното в идеалното.
Това е душата. 3) Нефеш — външният, открит свят, тялото на творението, дето центробежното действие е дошло до апогея. Всяко същество обладава тая троица: Нешама, която го свързва с висшия корен, дето то съществува във високия идеал, и Нефеш, който му дава индивидуален живот. Тия два свята живеят съответно в две течения на сили: Ор-Хаяшор — изходяща светлина или инволюция и Ор-Хахозер — отразена светлина или еволюция. Животът непрекъснато се стреми към единство. Елементарните същества са неспособни за никакъв живот, те се повдигат, но не могат да се развиват: в тях външното не се губи във вътрешното, реалното в идеалното. Съществото, което увенчава всичко и същевременно дава на всичко високата си инициатива, е човекът. Той участвува в трите светове, съединява съществата и ги превръща в лъч на славата. Бог се ползува от човека, за да привлече творението към сърцето на любовта си. Човекът представлява направлението на концентрическия живот. Вътрешният и духовният човек е Целен — Елохим, а външният, телесният човек е Дмут — Елохим.
към текста >>

Ангелът, противоположно на човека, се стреми да открие идеалното под реалната форма.
Съществото, което увенчава всичко и същевременно дава на всичко високата си инициатива, е човекът. Той участвува в трите светове, съединява съществата и ги превръща в лъч на славата. Бог се ползува от човека, за да привлече творението към сърцето на любовта си. Човекът представлява направлението на концентрическия живот. Вътрешният и духовният човек е Целен — Елохим, а външният, телесният човек е Дмут — Елохим. Ангелът, противоположно на човека, се стреми да открие идеалното под реалната форма. Великият човек има: три части, 12 органи и 70 членове. Развитието на тия части е историята на творението и последователното единение с Бога, след което свещеното племе, и подир него целият свят, ще влязат във вечната любов. Двойното призвание на съществото се състои в следното: 1) Свободно да осъществи единението си и 2) Да дойде в съответствие с условията на своето съществуване и с безграничните цели на вечната любов. Това съединение на индивидуалното с безкрайното се извършва от волята, която се намира в душата. То има две фази: Шимуш-Ахораим — съединяване изотзад.
към текста >>

23. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Това значи, че след двадесетата година лицето е променило съвсем своите стремежи и се е решило да се предаде повече на идеалното и духовното.
Коренът на пръста Сатурн означава осемдесетата година. Определянето на тези моменти от живота е посочено на фигура 11. Значението на тези моменти от живота ще се види в следния пример. Да разгледаме една ръка, на която линиите са както на фиг. 12. Наскоро след двадесетата година, пресичането на сатурновата линия с марсовата, сатурновата линия претърпява едно чупене на дясно. Това значи, че след двадесетата година лицето е променило съвсем своите стремежи и се е решило да се предаде повече на идеалното и духовното. На картината забелязваме, обаче, и една линия, която пресича сатурновата линия близко след двадесетата година и се отправя тогава към пръста Аполон. Тя не трябва естествено да се смесва със същинската аполонова линия. Това пресичане на линията на съдбата от току що поменатата линия означава едно особено действие на волята. От цялото групиране на линиите излиза следното: около 20 годишната си възраст лицето взима решение да се посвети на изкуството. От това следва една промяна във всичките му стремежи.
към текста >>

21), на първо място стои практичното, реалното, а идеалното остава на заден план.
Като мярка при сравнението служи средният пръст (фиг. 21 и 22). Ако безименият (Аполон) надминава показалеца (фиг. 22), наклонността към слава преобладава и побеждава сребролюбието. В противен случай (фиг. 21), на първо място стои практичното, реалното, а идеалното остава на заден план. (Следва) Проф. Манчини е предсказал смъртта на покойния бълг. министър Манушев от удавяне, по ръката му. В първата книжка възпроизведохме вярното предсказание на професора Манчини за злополуките на бившия цар Фердинанд, по ръката на последния. Сега ще съобщим предсказанието на същия хиромантик за смъртта на покойният министър на търговията и земледелието А. Манушев.
към текста >>

24. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И този спомен е поддържало в него стремежа да живее за възвишеното, идеалното.
Окултизмът особено набляга на това чувство, защото знае закона: Тези качества, към които детето е благоговеяло, по-после, когато порасне, ще има предразположение да ги прояви в своя характер, в своя живот. Ето .защо, за да развием един идеален характер, трябва да поставим детето в такава среда, дето то да може да проявява това чувство. Свещеник Георги Петров разправя за един студент от московския университет, слушател там на лекциите по история на професор Грановски. Студентът бил принуден да прекъсне студентството и да отиде в дивите кавказки местности, дето е трябвало да подивее и огрубее. Но благородните думи и характерът на професор Грановски така силно му въздействали, щото той посред тия диви места с възторг и умиление си спомнял за светлия му образ. И този спомен е поддържало в него стремежа да живее за възвишеното, идеалното. Като Грановски е бил и проф. Пирогов. Тук се натъкваме на важността на учителската личност. Учителят е важен не само със своите познания, но преди всичко със своя характер. Той трябва да представлява един идеален характер, който да е в състояние да събуди чувството на благоговение у своите питомци. Учителят трябва да работи всеки ден за своя духовен растеж.
към текста >>

25. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Сега ти си идеалист, искаш да живееш за правда, за идеалното, но чуваш ли, как възрастните ти казват, че се лъжеш, как те ти казват, че живеенето за правдата е глупаво и смешно и че най-добре е човек да живее само за себе си?
И именно това трябва да се използва от възпитателя. Това е младежкия идеалистически период. Всеки младеж почти минава през такъв период. Това е периодът, когато вътрешният глас по-ясно от всякога говори. Чел съм един позив от Толстой към младежта, в който й казва приблизително следното: „остани винаги такъв, какъвто си сега. Сега ти си идеалист, искаш да живееш за правда, за идеалното, но чуваш ли, как възрастните ти казват, че се лъжеш, как те ти казват, че живеенето за правдата е глупаво и смешно и че най-добре е човек да живее само за себе си? Не ги слушай! Именно сегашният твой живот е истинският. Именно сега ти проявяваш себе си. А онези, които по-рано са живели за идеал и после са убили този вътрешен глас и са почнали да живеят за егоистични, ограничени, дребнави цели, те са изневерили на сами себе си, те са изневерили на този вътрешен глас, който е гласът на тяхното истинско „аз“. Ти сега си на прав път.
към текста >>

Д’Арпантини нарича този тип философски, защото го срещнал главно у лица, които притежавали особена наклонност към истинското и идеалното, качества, които, както е известно, отличават философския дух.
Макар притежателите на този тип ръце да немат такава самостоятелност и енергия, като онези с лопатовидните, трябва да се признае, че първите са, които управляват и владеят света. д) Философската ръка Тази форма има за специфичен признак възлите на пръстите (фиг. 56). Устройството на дланта е особено, тя е еластична, но груба, както при елементарната ръка. Но понеже пръстите са повече с по два възли, крайните стави с ноктите получават форма на бутове, които към дебелия край са закръглени овално. Двете части на доста широкия палец са еднакво големи и силни, което означава еднаква сила на волята и разсъдъка. Д’Арпантини нарича този тип философски, защото го срещнал главно у лица, които притежавали особена наклонност към истинското и идеалното, качества, които, както е известно, отличават философския дух. Формата на получетвъртити и полуконически пръсти, конто освен това имат влезли, е един специален и положителен признак за вродена наклонност да се изследват нещата основно. Притежателят на такава ръка почита и цени повече истинското, отколкото хубавото, повече същността, отколкото формата на нещата. Той се интересува преди всичко от ядката и последната причина на всичко съществуващо. Възлите на философската ръка означават чувство за пресметливост и за методично постъпване. Ако крайните членове на пръстите (с ноктите) са полуконически.
към текста >>

Такива хора не са родени за външна власт, защото тяхното влечение към идеалното, към духовно-красивото ги отклонява от такова славолюбие.
Тази форма много рядко се среща съвършена; тя, както и философската ръка, означава, влечение към истината и разума, но не по човешките понятия, а към най-висшия, към божествения разум и божествената истина. Психическата ръка се среща главно у личности, при които душевният живот във всяко отношение преобладава над телесния, а следователно, у хора, които славят принципа, че тялото е облекло на душата и само за това трябва да бъдат заедно, за да й дава едно покривало, додето на душата е съдено да пребивава в нашите земни области. Затова хора с психически ръце често пренебрегват грижите за външността и във всяко отношение живеят повече в царството на фантазията и на идеалите, отколкото в царството на действителността. Притежателите на психическите ръце се отвращават от просташките и егоистични деяния. Тяхното добродушие ги кара, обаче, да се хвърлят и в най-безнадеждни предприятия, щом те отговарят на техния идеализъм. Такива хора не са родени за външна власт, защото тяхното влечение към идеалното, към духовно-красивото ги отклонява от такова славолюбие. В всичко те се ръководят от идеално възвишеното, от духовното, и коленичат пред олтара на чистата мисъл, на свръхестественото и божествено-красивото. Изключително на тях е присъщ копнежът за абстрактно-възвишеното, без какви да било ограничения чрез условни вериги. Свръхестествено големи, чудни и непонятни, каквито са такива духове, те, вследствие липсата на житейска мъдрост, външно биват победени в борбите на живота. Обаче, чрез възвишеността на своя морал те действат върху по светските типове облагородително Причината на това може да бъде и рядкостта на такива характери, която импонира на масите. Психическата ръка означава, че в едно слабо физическо тяло обитава енергична душа.
към текста >>

Колкото и съвършени да са притежателите на психическите ръце, от това не бива да се заключава, че принадлежащите към този тип хора са по-малко достъпни за човешките грешки, отколкото другите хора, защото грешките са последствия на несъвършената човешка природа, а царството на идеалното, на фантазията, не представлява за човека по-малко опасности, отколкото телесното, материалното царство.
Притежателят на такава ръка има такава твърда воля, че е готов всичко да положи, да пожертва всичко, което му препятства, за да прокара една мисъл, схваната веднъж от него и разбрана като благородна и възвишена. Тази особено развита упоритост на волята е и причината, много личности с такива ръце особено да клонят към мистицизъм, в основата на който все пак лежи един вид магия на волята. Както е присъщо на философската ръка влечението към познание на метафизичното, така е свойствена на хората с психически ръце способността да упражняват практическа метафизика и това твърде често се извършва несъзнателно. Всичките известни мистици, спиритисти мъченици и пр. трябва да са имали духовни (психически) ръце и най-прочутите живописци, като са рисували светии, мадони или други подобни, винаги са им давали такива ръце. Колкото и съвършени да са притежателите на психическите ръце, от това не бива да се заключава, че принадлежащите към този тип хора са по-малко достъпни за човешките грешки, отколкото другите хора, защото грешките са последствия на несъвършената човешка природа, а царството на идеалното, на фантазията, не представлява за човека по-малко опасности, отколкото телесното, материалното царство. Така че, колкото и високо да се цени характерът на притежателя на психически ръце, в нашето материалистично време такова лице съвсем не е за завиждане, защото нему често тъй му липсва правилното схващане на външния свят, че другите го използват и измамват, ако няма на своя страна някое незаинтересувано лице, което да го пази от измами в борбата за съществуване. В природата на нещата лежи, този тип да не се дири само у благородните родове, а да се среща спорадично и при най-долните слоеве на народа. В такава сфера, обаче, лицето бива криво разбирано, презирано и загинва негодно за практическа работа и придобивка. Не трябва, следователно, да се чудим, че психическите ръце са особено много разпространени у онези народи, у които преобладават като характерни качества съзерцанието, религиозността и идеализмът, което пък се изразява и в изкуството на респективните народи Този тип рядко се среща в Европа, в Америка още по-рядко, а пък много често в Средна Азия. Онези хора, които от чиста религиозност се подлагат на мъчителното бичуване, които цял живот преживяват из ден в ден само с шепа сух ориз и няколко банани и пак се чувстват щастливи и доволни, те не могат да имат други ръце освен психически.
към текста >>

26. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

То се съдържа по-скоро във вътрешното, идеалното същество, дето конкретният живот се проявява външно, като количествено и материално, което се намира вътре в потенциално (скрито) състояние.
Разгледан като едно неразделно цяло, тоя конкретен живот съдържа също три елемента, които представляват: конкретно, частното и главното или, иначе казано: веществото, което изпълнява, силата, която изпълнява, и принципът. Като се състои едновременно от органи, чрез които и с помощта на които вътрешното духовно действа и се проявява външно, тия три елементи, следователно, стават все повече и повече вътрешни и висши, а всеки от тях съдържа в себе си различни оттенъци. Трите сили на Нефеша, за които говорим, са разположени и действат по начин, който ние ще представим с трите подразделения на Руаха. Второто начало на човешкото същество Руах (душата) е по-малко чувствително от Нефеша към влиянието на външния свят. Пасивността и активността в него се намират в еднакви пропорции. То се съдържа по-скоро във вътрешното, идеалното същество, дето конкретният живот се проявява външно, като количествено и материално, което се намира вътре в потенциално (скрито) състояние. Това второ човешко начало се колебае между активността и пасивността или като вътрешно и външно. В обективната си множественост то се рисува неясно: нито като нещо реално, пасивно и външно, нито като нещо вътрешно, интелектуално и активно, а като нещо, което се изменя, което се проявява отвътре навън, като активно, макар и пасивно, или нещо, което дава, макар и по природа да възприема. Следов., интуицията и познавателната способност не съвпадат точно в човешката душа, макар и да не са, от друга страна, и много разделени, за да не могат да се слеят в едно. Начинът на живеене на всяко същество зависи изключително от по-голямата или по-малката му близост към природата и от по-голямата или по-малка интензивна активност и пасивност, която е резултат на това сливане, когато пък самосъзнанието е пропорционално със същата активност. Така, колкото е по-активно дадено същество, толкова е по-висше и толкова повече може да разглежда всичката си вътрешна дълбочина.
към текста >>

27. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

н.Напротив под „абстрактното“ или „идеалното“, трябва да разбираме процесите вътре в нашето съзнание, без пряко външно подбуждение.
— То бе живата представа, която възниква в съзнанието на медиума от действието на мозъка по протежение на нервните разклонения и продължава до оная част на тялото, където се получава нужния ефект. Тогава можем ли да кажем, че мисълта е нещо абстрактно, т. е. като съществуващ спомен, но не действителност? Не, ние трябва съвсем иначе да схванем разликата: със старото понятие „конкретно“ се разбира приблизително това, което ни става познато чрез въздействието на сетивото, напр. една зрителна представа на едно дърво, което сме схванали чрез дразненето на въздушното течение върху лицето от трептението на хлоргаза и т. н.Напротив под „абстрактното“ или „идеалното“, трябва да разбираме процесите вътре в нашето съзнание, без пряко външно подбуждение. В примера от хипнотически показаната рана е на лице отчасти външното действие, чрез казаните думи и поставения предмет на челото. В двете се състои внушението или външното подбуждение. Но това, с което следва нормално да се замени буцата, в същност горещата температура, липсва, но се заменя от извънредно 'възбудената сила на въображението на хипнотизирания човек. Думата „сила на въображението“ е тъкмо на местото си. Ясно е, че в съзнанието на медиума трябва да действа една предварителна сила, чрез която да се предизвика едно много по-висше действие, отколкото чрез изказаните думи и придружаващите ги допирания.
към текста >>

28. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Равни, конусообразни пръсти всякога означават, че чувството на техния притежател е насочено към идеалното, и, поради това, деца с подобни пръсти се стремят да дадат израз на тая наклонност.
Голям палец означава противното на това: респективните деца тогава се ръководят повече от ума си, отколкото от чувствата си. От това следва, също, че подобни деца търсят повече уединение, затварят се в себе си, отбягват общите игри ; с една дума, те се движат повече в кръга на идеите, отколкото в тоя на чувствата, и там се усещат добре. За избора на професията от казаното изхожда следното: деца с малък палец се възпитават не за професия, която предпоставя големи усилия за духа и изисква голяма самостоятелност, и не за кариера, при която ще бъдат повикани на времето си да заемат ръководни постове, тъй като те не ще се чувстват щастливи, благодарение силата на преобладаващата им чувственост, и не ще отговарят на поставените им изисквания. Съвършено противен ще бъде случая при деца с голям палец: подобни деца са призовани само за професии, в които мъжът трябва да държи местото си с ум и с дух, с енергия и със самосъзнание. Когато в една детска ръка са съединени равни пръсти с малък палец, то ни позволява да заключаваме винаги за наличността на скрити способности към различни изкуства. Равни, конусообразни пръсти всякога означават, че чувството на техния притежател е насочено към идеалното, и, поради това, деца с подобни пръсти се стремят да дадат израз на тая наклонност. Малък палец, обаче, който свидетелства за един по-малко отличаващ се дух, ще търси да прояви тази наклонност не толкова в гениалност, колкото в духовитост, остроумие: естествено, това качество ще стане ценно едва след достигане духовна зрелост. Но, добре е да се знае, че на деца с равни пръсти, съединени с малък палец, не трябва да се пречи да се посветят на каквито и да са пластични изкуства, защото там те могат да извършат нещо по-голямо. Ако при равни и заострени пръсти на едно дете се прибави още и голям палец, това означава наклонност към изключителен род изкуство, що се отличава чрез методи, логика и изложение. Намират ли се на детска ръка, при малък палец, равни и заострени пръсти, това е признак, че съответното дете има особена дарба към поезията; би било жалко, подобен зараждащ се талант, що се вижда от споменатите признаци, да бъде притеснен и оставен да линее. Съединява ли едно дете на ръката си голям палец с квадратни или лопатовидни пръсти, това означава изящна склонност и способност към научно поприще.
към текста >>

Деца с подобни пръсти имат общо с ония, които са с квадратни, само това, че тяхното чувство е отправено към материалното, към съществуващото и към осезаемото, до като такива с конически и заострени пръсти живеят повече в царството на хубавото, идеалното, нереалното и нематериалното.
У деца с квадратни пръсти, на първо място трябва да им се даде известно чувство за дружелюбно отношение, за обноски с хората·, защото те действително имат заложба да бъдат твърде изкусни и честни хора; обаче, остават винаги досадни, безпомощни и несръчни в обществените сношения. Ще бъдат уважавани и ценени от всички, но рядко някой ще ги обича; също и тук ще бъде задача на здравомислещия възпита- тел и родител да се заловят сериозно и, като повдигат чувството на дружелюбие, да поправят тази грешка, която може да им причини в по-късни години не само печал, но и вреди, Деца с подобни пръсти се приспособявате към съществуващите теории и методи: за възвишена поезия и изкуство обаче, липсва им разбиране, докато те имат извънмерно чувство за хубавите и практичните науки. Деца, на които пръстите завършвате лопатовидно (гл фиг. 35), повече притежавате признаци за търговия, на сръчност, отколкото на знания, затова те са повече делови, отколкото говорливи, повече прости и отворени, отколкото красиви и учтиви. Те ще бъдат повече хора на практиката, отколкото на теорията, по-лесно им е да построяват и да изработват, отколкото да теоретизират. Деца с подобни пръсти имат общо с ония, които са с квадратни, само това, че тяхното чувство е отправено към материалното, към съществуващото и към осезаемото, до като такива с конически и заострени пръсти живеят повече в царството на хубавото, идеалното, нереалното и нематериалното. Поради това, за да се възпитават деца с квадратни или лопатовидни пръсти, не само практично за живота, но и да се подбуди у тях до известна степен и духовния им живот, възпитанието им трябва така да се води, че при обучението да се набляга повече на идеалната, на хубавата, отколкото на практичната, на материалната страна на всяко нещо защото тая последната страна, благодарение естествените им заложби, следва своя път на развитие ; така че, посредством споменатото малко едностранчиво възпитание, да се наруши практичното обучение на респективните деца. Като обърнем внимание на току-що разгледаните главни правила, става ни напълно ясно, че деца с квадратни или лопатовидни пръсти, трябва да бъдат посветени само за професията на техническо, учение,техническия чиновник, във всеки случай, и на художествената индустрия, щом не искаме да работим против естествените им влечения и да не прахосваме известно количество ценна сила в нецелесъзнателно занимание. Бухалковидни пръсти, каквито са представени във фиг. 62, действително по своята форма се приближавате твърде много към лопатовидните, но се различават от тях по това, че най-широкото им място не се намира на горния край на нокътната фаланга, а се простира повече към средата на фалангата. Бихме казали за деца с подобни пръсти, че у децата съществува желание за физически и душевни движения, че се отличават със силно стремление към независимост, че носят у себе си талант за механически изнамервания, най-после, че са големи любители на животни, поради което често стават добри ездачи, жокеи и пр.
към текста >>

29. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Кое е сега идеалното общество?
Медитацията ни прави способни да станем господари на ума си; нужно е да медитираме всеки ден, всека заран, преди да сме почнали каквото и да е друго нещо; никога не бива да почваме отново всекидневния си живот, без да сме медитирали четвърт час, половин час, дори, ако е възможно, и един час, за да може по този начин, подкачването на нашите всекидневни занимания да става при пълно душевно спокойствие и равновесие. Този навик да се медитира всека заран дава енергия на душата и я прави господар на тялото. Нужно е, прочее, да имаме преди всичко един възвишен идеал; след това да практикуваме медитацията, и то да я практикуваме с постоянство; ето това са трите необходими неща за образуването на едно добро умствено тяло— удобен и послушен инструмент на душата, а не неин тиранин. Този възвишен идеал, към който трябва винаги да се стремим и по-добър от който не може да се намери, е следният: съвършен човек, уравновесен човек, сиреч човек, тялото,чувствата, интелектът и съвестта на когото са еднакво и съвършено развити, и чиято еволюция представя една хармонична симфония. Ето това е идеалът на индивида, на отделния човек. Кое е сега идеалното общество? Идеалното общество е едно общество от братя, дето по-старите братя, сиреч по-напредналите, по-силните и по-добрите души ръководят по-младите братя с един дух на мъдрост, на благородство и самопожертване; тези по-стари братя носят по-тежките товари..., защото винаги по-силните са длъжни да носят тежестта на отговорностите. В това общество всички хора се обичат, всички са братя в изпълнението на своите респективни длъжности; длъжност на по-старите е да ръководят и подкрепят по-младите; длъжност на по-младите е да слушат по-старите, да им се покоряват, да следват техните поучения и да напредват. Ето идеалът на обществото, както и на отделната личност. Аз ще говоря сега предимно за този последен идеал, понеже той ни засега по-отблизо. Не може да се построи едно здание, докато не се приготви всичко, което е нужно за строежа; също тъй не може да се Организира едно Съвършено общество, докато не са напреднали индивидите, които го съставляват.
към текста >>

Идеалното общество е едно общество от братя, дето по-старите братя, сиреч по-напредналите, по-силните и по-добрите души ръководят по-младите братя с един дух на мъдрост, на благородство и самопожертване; тези по-стари братя носят по-тежките товари..., защото винаги по-силните са длъжни да носят тежестта на отговорностите.
Този навик да се медитира всека заран дава енергия на душата и я прави господар на тялото. Нужно е, прочее, да имаме преди всичко един възвишен идеал; след това да практикуваме медитацията, и то да я практикуваме с постоянство; ето това са трите необходими неща за образуването на едно добро умствено тяло— удобен и послушен инструмент на душата, а не неин тиранин. Този възвишен идеал, към който трябва винаги да се стремим и по-добър от който не може да се намери, е следният: съвършен човек, уравновесен човек, сиреч човек, тялото,чувствата, интелектът и съвестта на когото са еднакво и съвършено развити, и чиято еволюция представя една хармонична симфония. Ето това е идеалът на индивида, на отделния човек. Кое е сега идеалното общество? Идеалното общество е едно общество от братя, дето по-старите братя, сиреч по-напредналите, по-силните и по-добрите души ръководят по-младите братя с един дух на мъдрост, на благородство и самопожертване; тези по-стари братя носят по-тежките товари..., защото винаги по-силните са длъжни да носят тежестта на отговорностите. В това общество всички хора се обичат, всички са братя в изпълнението на своите респективни длъжности; длъжност на по-старите е да ръководят и подкрепят по-младите; длъжност на по-младите е да слушат по-старите, да им се покоряват, да следват техните поучения и да напредват. Ето идеалът на обществото, както и на отделната личност. Аз ще говоря сега предимно за този последен идеал, понеже той ни засега по-отблизо. Не може да се построи едно здание, докато не се приготви всичко, което е нужно за строежа; също тъй не може да се Организира едно Съвършено общество, докато не са напреднали индивидите, които го съставляват. Следователно, нужно е да се сформира индивидът, преди да се организира обществото.
към текста >>

30. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Техните идеи са насочени въобще повече към полезното и практичното, отколкото към идеалното.
Тъй като у жените владее повече малкия палец съразмерно с женската им конструкция, то преди всичко ние ще говорим за значението на малките палци. Малък палец на тясна, дълга и тънка ръчица срещаме у ориенталските, горящи за наслада, жени, които живеят само за веселие и удоволствия, а къщните им задължения, с малко изключения, са почти занемарени. В книгите на индийския законодател Ману е отбелязано следното очертание относно този характер на ориенталската, особено индийската, жена: „Брама даде на жената, покрай любовта й към леглото, стола и разкошеството още и зли жажди, гняв, лоши наклонности и извратености“. Малък палец в свръзка с лопатовидни пръсти показва преданост и широка душа, но също и обич за дейност и разбиране на условията на реалния живот. Такива жени обичат и разбират от коне и други такива домашни животни. Техните идеи са насочени въобще повече към полезното и практичното, отколкото към идеалното. У жени, които притежават малък палец в свръзка с ъглести пръсти, намираме винаги любов към ред и точност. Такива жени държат своите къщи приветливи и. чисти, без да са тиранични или деспотични към прислугата. Също действат наоколо си повече с добър пример, отколкото с наложителни думи. Но видим ли голям палец на ъглести пръсти, това показва винаги, че тази жена се отнася дръзко, строго и деспотично, както към своите, така и към слугите си. г).
към текста >>

31. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

От всичко това е ясно, че в противовес на съвременната политическа социология, която е плод на априорни метафизически теории, ние изтъкваме важността на окултната социология, която единствено ни дава най-точни знания за идеалното устройство на обществото, народа и човечеството.
Христовото общежитие е, преди всичко, враг на всякакъв материализъм, на всякакво насилие и на всякакъв милитаризъм. Основата му е: пълната свобода на ума, сърцето и волята, а принципите му са: божествената любов, божествената мъдрост и божествената истина. Връзката между членовете на бялата комуна черпи силата си в тия принципи. Средствата са: безкористния труд и взаимопомощта, а целта е: духовното усъвършенстване на личността, обществото, народа и човечеството. Съвременните монетни знаци не са и не могат да бъдат цел на бялата комуна, а са само едно неизбежно, при сегашния строй, временно условие за производителен труд, поради което в нея не съществува стремеж към икономическо равенство: то е естествен резултат от братския и съвместен живот, труд и работа. От всичко това е ясно, че в противовес на съвременната политическа социология, която е плод на априорни метафизически теории, ние изтъкваме важността на окултната социология, която единствено ни дава най-точни знания за идеалното устройство на обществото, народа и човечеството. Истинската социална държава трябва да бъде основана върху стриктното съблюдение на биологическия принцип, а следов. на физиологическия закон, който управлява живота на човека, разгледан като жива социална клетка. Самият човек е един колективитет от физически клетки и духовни способности, които са свързани помежду си, живеят хармонично, като едните образуват различните органи на човешкото тяло, а другите — духовния мир на индивида. Известният французки окултист Папюс (Д-р Анкос) ето как излага психологическото устройство на човека в едно свое, недавна излезло, съчинение4): „Според всичките науки, човекът е една синтетизирана троичност в едно прекрасно единство. Човекът, както твърдят старите мъдреци на античния Египет, както са поддържали особено кабалистите и херметическите философи, както заявява и апостол Павел, е троен и един, образ и подобие на Твореца, на божествения Христос, чиято човешка форма изразява закона.
към текста >>

32. Всемирна летопис, год. 3, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Разбира се, учителят трябва да бъде истински възпитател.“ Детето, за да бъде развитието му природосъобразно, трябва да преживее през периода от 7 до 14 години с цялата си душа, с всичкото си сърце възторг, свещен трепет, ентусиазъм от великото, идеалното, красивото, у него трябва да се събуди пламенно желание да живее за другите.
При такава разработка възникват, разбира се, в деятелните деца радостни чувства, обаче, чувствата на състрадание, милосърдие, грижа за ранените и страха за тяхната участ липсват. Без съмнение, свободната духовна работа поражда чувство на радост у децата, обаче, не това настроение на самопожертване, което в същност би трябвало да събуди историята на милостивия самарянин. А това ще стане, ако учителят разправи тая история и то ако сам преживее дълбоко тези чувства. Това, което излиза от учителя и действа на душата на ученика, за възпитанието е много ценно. Обаче, ако учителят се направи в класа почти излишен, то един важен възпитателен фактор се отстранява. Разбира се, учителят трябва да бъде истински възпитател.“ Детето, за да бъде развитието му природосъобразно, трябва да преживее през периода от 7 до 14 години с цялата си душа, с всичкото си сърце възторг, свещен трепет, ентусиазъм от великото, идеалното, красивото, у него трябва да се събуди пламенно желание да живее за другите. Така се засягат най-дълбоките сфери на душата. Така се развива целия човек. Умствената дейност не засяга най-дълбоките сфери на душата. Сърцето и волята са в свръзка с по- дълбоките сили на душата. И ако детето преживее всичко това през този период, ние можем да бъдем сигурни за по-нататъшното му правилно развитие.
към текста >>

33. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Значи, падането се състои в слизането от идеалното в материалното и че, следов , редът на падането върви от Хезод към Малхут.
По-дълбокото разрушение се свършило с упадъка на Малхут или на седмия цар. Мъдреците са предсказали, че светът ще трае шест хиляди години. Но тия години не са хронологическите: те имат метафизическо значение. В цялата обща част или в отделите на творението, етерните области, мъглявостта, планетата, животното, растението, човекът, духът, народът, обществото, които претърпяват изпитанието и падението, седемте принципи, означени от сефиротите и едомските царе, владеят последователно, по начин че първият, който се проявява (и същевременно се разрушава), да бъде Хезод, а последният Малхут, като се мине през всичките други. В същност, като се изследват строителните сефироти или проявения Бог, ще се забележи, че, отивайки от Хезод към Малхут, следва се реда на прогресивната материализация, понеже Хезод е най-идеалният, а Малхут — най-материалният измежду родителските влияния. Значи, падането се състои в слизането от идеалното в материалното и че, следов , редът на падането върви от Хезод към Малхут. Шестте хиляди символични години съответстват на шестте първи степени на падението, на шестте първи от долните сефироти. „И седмата хиляда се отнася към най-голямото разгорещяване. И тя бе опустошена напълно в продължение на дванадесет часа, според както е писано:и тя бе празна и пуста“. Седмата хиляда се управлява от Малхут и се отнася към пълното разгорещяване и сила, сиреч към най-низката степен на материализацията. В същност, за кабалистите, материята е само едно стягане и сгъстяване на свободната сила.
към текста >>

Човечеството ще се освободи от всички неравенства във въжделенията си, реалното ще приеме формата на идеалното във взаимното си и съвършено приспособяване, Амин ще бъде достоен за молитвата, науката ще достигне истината.
духовният принцип на разширението ще смекчи силата на материалния принцип на съсредоточаването и уединението. Спасението ще дойде от едно по-широко изливане на Бога в душите, на душите в обществата, и на делото на цялото човечество в укротените сили на световете. Всичките безбройни частности, настръхнали от вражда, от първоначалната земна история и от първоначалната история на вселената, ще бъдат подчинени от свободния дух, от разума, прояснен от климатите и расите и от безграничната любов. Тогава всичко ще се пречисти както отначало. Съществата ще възлизат отново до висотата на божествения принцип. Човечеството ще се освободи от всички неравенства във въжделенията си, реалното ще приеме формата на идеалното във взаимното си и съвършено приспособяване, Амин ще бъде достоен за молитвата, науката ще достигне истината. Следователно, ние можем да се надеем за едно бъдеще на света и нашата душа, равно на техния божествен произход и можем да достигнем крайния идеал — нашето първоначално величие. „Тъй като шестте члена постоянстват, според както е писано: тя бе. Тази е истината“. Както видяхме, шестте члена на микропрозопа, проявеният Бог, представляват шестте долни сефироти. Въпреки смущението от падането им, те не загиват, защото небитие не съществува.
към текста >>

34. Всемирна летопис, год. 4, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Има ли по-велика задача от тази да бъде човек в живота и над живота, да служи на най-съвършеното, на най-възвишеното, най-справедливото, най-идеалното — на Бога?
В това направление, с пробудено висше съзнание, работи окултистът. Онзи най-висок идеал, към който може да се стреми човек и който осмисля живота на окултиста, е идването Царството Божие на земята! В окултното общество, което се създава също както и други общества по естествения закон на притегляне и привличане хора с общи понятия и идеи, окултистът работи колективно и индивидуално. Тук окултистът е ученик: той се учи, работи върху себе си, като се старае да асимилира, да оживи всичко, което слуша и вижда, той се учи правилно да мисли и искрено да чувства, изобщо — подпомогнат в своя растеж, развива добродетелите си. Той упражнява своята дейност и вън от обществото, в кръга, в който се движи. Има ли по-велика задача от тази да бъде човек в живота и над живота, да служи на най-съвършеното, на най-възвишеното, най-справедливото, най-идеалното — на Бога? Обществената дейност на окултиста е най-разнообразна. Той може да се прояви в беседване, в литературна или музикална дейност, а най-главното, с живота си и с добрите си дела, които говорят най-красноречиво. Примерът, образецът е осъществяване на изказаното, на желаното. По този начин, като прилага в живота си това, което се говори от неговия ръководител, той изказва най-силната проповед, като дава пример на най-висш морал. Окултистът се стреми да осветлява пътя не сегашното и бъдещето поколения.
към текста >>

35. Всемирна летопис, год. 4, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Или новите възпитатели, хората на идеалното възпитание чрез любовта, ще имат нужда от контрола на разни главни секретари от типа на Радославова?
То ще трябва да изгради новото училище, училището на бъдещето“. И по-нататък, авторът заключава: „трябва да се наблегне на следното: в новото училище главен възпитателен фактор ще бъде любовта. Любовта ще бъде атмосферата, в която ще никне висшето в душите на ученици и учители“. От тоя верен цитат се вижда, че се говори за едно бъдеще ново училище, а не за сегашното, което е несъстоятелно във всяко отношение, че се настоява за творческа дейност на учителите, основана на дълбоко разбиране на човешкото естество, и че любовта, божествената любов между учители и ученици ще бъде главния възпитателен фактор в това ново училище. Какъв „контрол“ тогава, с предписания и наказания, ще бъде нужен от някакво М-во? Или новите възпитатели, хората на идеалното възпитание чрез любовта, ще имат нужда от контрола на разни главни секретари от типа на Радославова? И нима списание, което проповядва такива велики идеи за изграждането на новото училище, не трябва да бъде препоръчвано, а преследвано? 7) Консуловци са се загрижили и за обществото, което тяло да стане, поради „Всемирна Летопис“, безкритично и щяло да се приучи да приема като истини разни „нелепости“. Та има ли по-дръзка нелепост от тази, казана от проф. Консулов? Той, очевидно, има най-долно мнение за българското общество, щом го третира по такъв начин. Но във „Всемирна Летопис“ не се съдържат никакви „нелепости“, а само точни истини, изследвани и проверени чрез опит.
към текста >>

36. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

със съответен разговор се намира езика на тези увехнали цветя: „Някой младеж е живял за високото, идеалното, но животът със своите грижи, разочарования, го е смазал, примирил го е с противоречията в живота.
Увехналите цветя. Срещате ги стъпкани по пътя. Всички се спират нажалени пред тях. За изходна точка ще служи състраданието към тях. На лице е потребното разположение на душата. със съответен разговор се намира езика на тези увехнали цветя: „Някой младеж е живял за високото, идеалното, но животът със своите грижи, разочарования, го е смазал, примирил го е с противоречията в живота. И върви той с пустота в душата, мъчейки се да я забрави. Но не може да измами душата си! Той крие в нея тези увехнали цветя! Както водата е необходима за нашите цветя, така и тези вътрешни цветя живеят само от една жива вода. И те копнеят за нея!
към текста >>

НАГОРЕ

0.40333199501038