НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
235
резултата в
77
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Разговор трети - Храната и Словото
,
ИБ
, , 14.7.1900г.,
Ако тя би била толкова голяма, даже колкото синаповото
зърно
, тя би извършила чудеса.
И нека да ти кажа чисто и ясно, да знаеш че Аз зная, защото любовта ти към Бога е несъвършена. Ти говориш за Него, но не си готов да сториш всичко за Него. Ето това е то, което те бърка теб – твоето двоумение. Днес едно мислиш, утре – друго; днес едно чувстваш, утре – друго. Вярата ти е слаба.
Ако тя би била толкова голяма, даже колкото синаповото
зърно
, тя би извършила чудеса.
Помниш ли думите, които съм Аз казал на друго място в Словото Божие, че съвършената Любов изпъжда вън всякой страх. Това Съм го казал на учениците Христови, това го казвам и на вази. Вие всички сте ученици Христови, разликата помежду ви е само разлика на времето. Ето пак виждам, че твоето сърце се смущава; вие като че ли усещате някаква вътрешна болка. Що те е теб грижа какво хората ще мислят, не е ли по-важно за теб какво Господ за теб мисли?
към беседата >>
2.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1911 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1911г.,
И после се казва още: „Аз ще явя Себе Си вам и както Аз пребъдвам в Отца, така и вие трябва да пребъдвате в Моята Любов.“ Пребъдването е необходимо в Господа за един християнин, също както е необходимо за житното
зърно
да пребъдва в земната пласт, та да може да чуе зова на слънцето, да израсте и принесе плод.
В 10 часа вечерта събранието се продължи. Всички са по местата си около масата. По повелението на Духа чрез г-н Дънов всички изредихме, та казахме по една добра мисъл в малко думи, след което г-н Дънов подзе: — Тази вечер ще ви говоря върху „пребъдването“. Христос казва: „Ако думите Ми пребъдат във вас и вие пребъдете в Мене, каквото попросите, ще ви бъде“.
И после се казва още: „Аз ще явя Себе Си вам и както Аз пребъдвам в Отца, така и вие трябва да пребъдвате в Моята Любов.“ Пребъдването е необходимо в Господа за един християнин, също както е необходимо за житното
зърно
да пребъдва в земната пласт, та да може да чуе зова на слънцето, да израсте и принесе плод.
Човек би помислил, че зърното, като стои в земята, то вече е унищожено. Обаче, напротив — чрез това именно пребъдване в земята, заедно със слънчевата светлина, унищоженото зърно принася плод. Така трябва да се стараем да изработваме, щото да живеем едновременно в два свята, защото, както дървото живее едновременно в два свята, така и душата човешка живее на две места. От изпитите и страданията ние не бива да се обезсърчаваме, защото по същия закон ние трябва да седим на земята, да работим, да се развиваме и да принасяме плод. Този именно е пътят, който ние трябва да следваме, а всякой друг път е фатален.
към беседата >>
Човек би помислил, че
зърното
, като стои в земята, то вече е унищожено.
Всички са по местата си около масата. По повелението на Духа чрез г-н Дънов всички изредихме, та казахме по една добра мисъл в малко думи, след което г-н Дънов подзе: — Тази вечер ще ви говоря върху „пребъдването“. Христос казва: „Ако думите Ми пребъдат във вас и вие пребъдете в Мене, каквото попросите, ще ви бъде“. И после се казва още: „Аз ще явя Себе Си вам и както Аз пребъдвам в Отца, така и вие трябва да пребъдвате в Моята Любов.“ Пребъдването е необходимо в Господа за един християнин, също както е необходимо за житното зърно да пребъдва в земната пласт, та да може да чуе зова на слънцето, да израсте и принесе плод.
Човек би помислил, че
зърното
, като стои в земята, то вече е унищожено.
Обаче, напротив — чрез това именно пребъдване в земята, заедно със слънчевата светлина, унищоженото зърно принася плод. Така трябва да се стараем да изработваме, щото да живеем едновременно в два свята, защото, както дървото живее едновременно в два свята, така и душата човешка живее на две места. От изпитите и страданията ние не бива да се обезсърчаваме, защото по същия закон ние трябва да седим на земята, да работим, да се развиваме и да принасяме плод. Този именно е пътят, който ние трябва да следваме, а всякой друг път е фатален. Ако плодовете на една ябълка, например, искат да паднат преждевременно, господарят няма да ги приеме.
към беседата >>
Обаче, напротив — чрез това именно пребъдване в земята, заедно със слънчевата светлина, унищоженото
зърно
принася плод.
По повелението на Духа чрез г-н Дънов всички изредихме, та казахме по една добра мисъл в малко думи, след което г-н Дънов подзе: — Тази вечер ще ви говоря върху „пребъдването“. Христос казва: „Ако думите Ми пребъдат във вас и вие пребъдете в Мене, каквото попросите, ще ви бъде“. И после се казва още: „Аз ще явя Себе Си вам и както Аз пребъдвам в Отца, така и вие трябва да пребъдвате в Моята Любов.“ Пребъдването е необходимо в Господа за един християнин, също както е необходимо за житното зърно да пребъдва в земната пласт, та да може да чуе зова на слънцето, да израсте и принесе плод. Човек би помислил, че зърното, като стои в земята, то вече е унищожено.
Обаче, напротив — чрез това именно пребъдване в земята, заедно със слънчевата светлина, унищоженото
зърно
принася плод.
Така трябва да се стараем да изработваме, щото да живеем едновременно в два свята, защото, както дървото живее едновременно в два свята, така и душата човешка живее на две места. От изпитите и страданията ние не бива да се обезсърчаваме, защото по същия закон ние трябва да седим на земята, да работим, да се развиваме и да принасяме плод. Този именно е пътят, който ние трябва да следваме, а всякой друг път е фатален. Ако плодовете на една ябълка, например, искат да паднат преждевременно, господарят няма да ги приеме. В процеса на нашето развитие ние никога не можем да бързаме и това правило ако приложим, нашият живот ще стане по-светъл.
към беседата >>
И действително, във всяко хлебно
зърно
по чуден начин се крие частичка от Божествения живот.
11, 23-32; Римляном 5,15 се прочете най-после пак от Пеню Киров. След прочитането на горните места от Господнята книга г-н Дънов направи следните бележки: — Този обряд е един от великите обряди, установен за възпоминанието на великата жертва, която Господ е направил за спасяемите. Хлябът означава живота, който Господ ни изпраща. Трябваше да дойде Христос, за да установи Живия хляб.
И действително, във всяко хлебно
зърно
по чуден начин се крие частичка от Божествения живот.
Виното — това е Божественият Дух. И ако то се пие от един добър човек, в него ще подействува съвсем другояче. Един човек, който пие виното с вяра, той ще възприеме дара на Духа, като вярва, че Господ е, Който дава благата, чрез които ще ни възкреси. И когато възприемем Господ в нашите сърца, тогава ще се появят у нас и плодовете на Духа. Искам да приемете у вас това, което Господ ще ви даде.
към беседата >>
3.
Господнята вечеря
,
СБ
, В.Търново, 27.8.1911г.,
И действително, във всяко хлебно
зърно
по чуден начин се крие частичка от Божествения живот.
— Този обряд е един от великите обряди, установен за възпоминанието на великата жертва, която Господ е направил за спасяемите. Хлябът означава живота, който Господ ни изпраща. Трябваше да дойде Христос, за да установи Живия хляб.
И действително, във всяко хлебно
зърно
по чуден начин се крие частичка от Божествения живот.
Виното — това е Божественият Дух. И ако то се пие от един добър човек, в него ще подействува съвсем другояче. Един човек, който пие виното с вяра, той ще възприеме дара на Духа, като вярва, че Господ е, Който дава благата, чрез които ще ни възкреси. И когато възприемем Господ в нашите сърца, тогава ще се появят у нас и плодовете на Духа. Искам да приемете у вас това, което Господ ще ви даде.
към беседата >>
4.
Да бъдем готови
,
ИБ
, , 28.4.1912г.,
Човек непременно трябва да се жертва, защото без това той ще заприлича на житното
зърно
, което е складирано в хамбара непосято.
" и неприятели човеку ще бъдат домашните му". Този стих има вътрешно приложение, защото има мисли у човека, които му казват "Не ставай ахмак, а живей както всичките хора ". Тези са те, домашните на човека, и той ще живее с тях добре, докато само се съгласява с тях. Обаче всяка една такава мисъл трябва да се постави на своето място, защото всяка една мисъл трябва да се подчини на нашата воля.
Човек непременно трябва да се жертва, защото без това той ще заприлича на житното
зърно
, което е складирано в хамбара непосято.
А ако всеки се жертва, уверени бъдете, нашите отношения ще се поправят. Днес хората не страдат толкова от материална липса, колкото от лошата духовна задуха. Ние често казваме, че искаме да слугуваме на Господа, имаме доброто желание даже да слугуваме, но щом започне да ни опитва, разколебаваме се и започваме да отстъпваме. Излиза значи, че често пъти ние слугуваме на Господа не че Го любим, но защото Той е богат, та с това искаме да ни даде повече материални пригоди*, за да преминем света по-охолно. Божественият човек трябва да бъде свързан с физическия.
към беседата >>
5.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 6.9.1912г.,
И ще видите, че има разно значение от храната: ако се храните с житното
зърно
и плодове, значи едно, а ако ядете всевъзможни меса — значи друго.
Тази вечер ще се отслужи и трапезата. Но мисълта, която трябва да остане у вас, да е, че ще имате Вечерята Господня, която не бива да смесвате с причастие; защото вечерята е общение с Братството, докато причастието е общение само на свещеника, който служи в олтара с богомолците. В причастието участвува само душата, докато във вечерята участвуват двата елемента — тялото и душата. При вечерята хлябът е зелената краска, а виното — червената, любовта. Чрез хляба, който Бог ни праща, трябва да дойде Словото между нас, защото всяко зрънце от житото носи със себе си Божествената мисъл; но носят тия житни зърна и съзнание.
И ще видите, че има разно значение от храната: ако се храните с житното
зърно
и плодове, значи едно, а ако ядете всевъзможни меса — значи друго.
И като става дума за храна, нека кажа, че за храна не бива да причинявате страдания на никое същество, защото с това спирате сами себе си. И покрай това препоръчително е, щото винаги да се питаме дали не причиняваме страдание на хората; защото това ще ни улесни в благородство и духовен подем. В 5 часа подир обед, след като биде добре наредена трапезата е Бостанджиевата колиба, ние всички един по един ходихме в тайната стаичка (горницата), дето след като се поклонихме, наредихме се в заседателния салон, според както ни се каза от г-н Дънов, който запаса престилка и изми нозете на 12 души и на всички други поля, та си измиха ръцете. Изчетохме „Добрата молитва“ и по указание на г-н Дънов К. Иларионов, П.
към беседата >>
6.
Умни и силни
,
ИБ
, , 28.11.1913г.,
Да умножим, значи да турим
зърно
житно в земята, но да сметнем как, кога и къде да го посеем, за да даде много плод.
В живота има математика. В събирането се разбира процес механически – туряме нещо, някого събираме с другиго и пр. И изваждането е процес механически – вадим някого из къщата му, махаме нещо, вадим мисли. С кавгите си съседките си вадят кирливите мисли и желания. Кавга – събиране и изваждане, но щом дойде процесът на умножение, то вече иска ум.
Да умножим, значи да турим
зърно
житно в земята, но да сметнем как, кога и къде да го посеем, за да даде много плод.
От едно зърно – 300. Ако не можем оцени някого, то не знаем как да делим. Умът е сила, която трябва да знаем да умножаваме и делим, за да я използуваме и да ни даде богатство, което да умножаваме и делим. Умът е добродетел от Бога. И ние трябва да знаем тая добродетел – не само да събираме и вадим, но и умножаваме и делим.
към беседата >>
От едно
зърно
– 300.
В събирането се разбира процес механически – туряме нещо, някого събираме с другиго и пр. И изваждането е процес механически – вадим някого из къщата му, махаме нещо, вадим мисли. С кавгите си съседките си вадят кирливите мисли и желания. Кавга – събиране и изваждане, но щом дойде процесът на умножение, то вече иска ум. Да умножим, значи да турим зърно житно в земята, но да сметнем как, кога и къде да го посеем, за да даде много плод.
От едно
зърно
– 300.
Ако не можем оцени някого, то не знаем как да делим. Умът е сила, която трябва да знаем да умножаваме и делим, за да я използуваме и да ни даде богатство, което да умножаваме и делим. Умът е добродетел от Бога. И ние трябва да знаем тая добродетел – не само да събираме и вадим, но и умножаваме и делим. Ние трябва да умножаваме и делим нашите добродетели, да искаме да станем умни и силни.
към беседата >>
7.
Поздрав за новата 1914 г. Към всички
,
ИБ
, София, 19.1.1914г.,
Житното
зърно
е скромно, евтино, но то, посято в земята, се умножава.
Извади ги Бог от рая. Събират се жени на едно място и почват да събират греховете, почват да клюкарствуват и да одумват хората - изваждане наяве хорските и свои недостатъци. Евангелският богаташ направил житница и събрал вътре житото си, без да го използува побожественому. Затова пък Бог му извадил душата в същата нощ. Елмазът е скъп, лъскав - това е върхът на светския живот - но той събира и пречупва слънчевите лъчи, без да ги умножава.
Житното
зърно
е скромно, евтино, но то, посято в земята, се умножава.
Такъв е духовният човек. Добрият и верен раб умножава талантите на господаря си - изпълнява Божествения закон. Семето, паднало в добрата почва, се е умножило на 30, 60 и100. Когато Бог сътворил човека, дал му заповед "да расте и се умножава." Имате ли у себе си добри дарби и таланти, трябва да ги умножавате.
към беседата >>
Ако е казано, че Царството Божие прилича на квас и синапово
зърно
, то значи, че щом елементите на това Царство влязат в човешката душа и дух, се умножават.
Имате ли у себе си добри дарби и таланти, трябва да ги умножавате. Жената да вижда у мъжа си добрите черти, които да гледа да умножи. Вследствие на това пък мъжът ще почне да дели с нея чувства и признателност, ще дели усилията си, като ще й връща със същата мярка, ще я обича, ще я цени и помага. Тъй трябва да постъпва мъжът. Види ли единият у другия лоши качества, да не ги изважда пред хората, а да гледа да ги обърне в добри и като станат такива, да ги умножи.
Ако е казано, че Царството Божие прилича на квас и синапово
зърно
, то значи, че щом елементите на това Царство влязат в човешката душа и дух, се умножават.
Бог ще раздели с тях Царството Си. Изхождайки от това гледище, че ние трябва да бъдем синове на виделината, значи, че трябва да умножаваме, да използуваме всички условия, в които сме, за наше и на близките ни добро. Както размножението на растенията и животните е възможно само при светлината, така и умножението, т.е. действията човешки по Божествения закон, са възможни само при виделината. От синовете на виделината се иска да бъдат не външно лъскави, не едни безплодни и нерастящи елмази, а умножаващи се житни зърна.
към беседата >>
8.
Беседа за празника на пролетта
,
ИБ
, София, 22.3.1914г.,
Божествените работи в нас са микроскопически и се умножават, както житното
зърно
посято, в няколко години неимоверно бърже се умножава.
А въпросният богаташ казал си: "Чакай да си взема и аз, та колкото съм богат, да стана още по-богат". Обаче, когато поискал, отговорили му, че ще му дадат, ако легне по очи, да турят един сандък отгоре му и ще сипват, докато той каже "стига". Започнали. Туряли, туряли, той все мълчал и когато казал "стига", опитал се да стане, а то не може да мръдне от тежина. Животът ни се състои не в иманието* ни, а в общението с Бога. Сегашното ни положение носи зародиша за бъдещето.
Божествените работи в нас са микроскопически и се умножават, както житното
зърно
посято, в няколко години неимоверно бърже се умножава.
Една Божествена мисъл в нас посята, след време ще ни принесе най-голямото щастие. Христос ще дойде, но как ще ни завари? Пролетта и лятото ще дойдат, но как ще заварят земеделеца? Ако навреме е посял нивите си, ще използва тази благотворна пролет и ще пожъне през лятото, и ще напълни хамбарите. Ако ли е пропуснал да посее, пролетта минава, лятото отива, а той е изгубил един момент, който ще го остави с празни ръце.
към беседата >>
9.
Ето човекът
,
НБ
, София, 29.3.1914г.,
“ – Посейте едно житно
зърно
и то ще ви покаже какво трябва да правите.
“ – Богатството е почвата, условията, при които може да се развива човек; то е почвата, в която се развива Силата. Последната пък внася Топлина и Светлина, които въздействат на растенето, на развитието. Като дойдем до Знанието, то е методът, чрез който трябва да се разбира и регулира нашият живот. Добродетелта пък е целта, към която трябва да се стремим. И често хората задават въпроса: „Какво трябва да правим?
“ – Посейте едно житно
зърно
и то ще ви покаже какво трябва да правите.
Ще кажете: „Как? “ Турете влага и слънчевите лъчи ще покажат накъде се стреми житното зърно – към една посока: към Слънцето – извора на Живота. И ние като житното зърно трябва да растем – да се стремим към Бога. Но може да попита някой: „Когато зърното израсте, стига ли до Слънцето? А аз искам да намеря Бога.“ Теб не ти е необходимо да знаеш къде е Бог, а само трябва да се стремиш към Него.
към беседата >>
“ Турете влага и слънчевите лъчи ще покажат накъде се стреми житното
зърно
– към една посока: към Слънцето – извора на Живота.
Като дойдем до Знанието, то е методът, чрез който трябва да се разбира и регулира нашият живот. Добродетелта пък е целта, към която трябва да се стремим. И често хората задават въпроса: „Какво трябва да правим? “ – Посейте едно житно зърно и то ще ви покаже какво трябва да правите. Ще кажете: „Как?
“ Турете влага и слънчевите лъчи ще покажат накъде се стреми житното
зърно
– към една посока: към Слънцето – извора на Живота.
И ние като житното зърно трябва да растем – да се стремим към Бога. Но може да попита някой: „Когато зърното израсте, стига ли до Слънцето? А аз искам да намеря Бога.“ Теб не ти е необходимо да знаеш къде е Бог, а само трябва да се стремиш към Него. Зърното е разбрало какво нещо е Слънцето и е приело това, което желае. Същият закон важи и за нас – и ние трябва да произведем същия резултат.
към беседата >>
И ние като житното
зърно
трябва да растем – да се стремим към Бога.
Добродетелта пък е целта, към която трябва да се стремим. И често хората задават въпроса: „Какво трябва да правим? “ – Посейте едно житно зърно и то ще ви покаже какво трябва да правите. Ще кажете: „Как? “ Турете влага и слънчевите лъчи ще покажат накъде се стреми житното зърно – към една посока: към Слънцето – извора на Живота.
И ние като житното
зърно
трябва да растем – да се стремим към Бога.
Но може да попита някой: „Когато зърното израсте, стига ли до Слънцето? А аз искам да намеря Бога.“ Теб не ти е необходимо да знаеш къде е Бог, а само трябва да се стремиш към Него. Зърното е разбрало какво нещо е Слънцето и е приело това, което желае. Същият закон важи и за нас – и ние трябва да произведем същия резултат. Ние трябва да бъдем посети, животът ни непременно ще има мъчнотии, които съставят тия малки, но необходими спънки, както е с житното зърно – известно налягане е потребно.
към беседата >>
Но може да попита някой: „Когато
зърното
израсте, стига ли до Слънцето?
И често хората задават въпроса: „Какво трябва да правим? “ – Посейте едно житно зърно и то ще ви покаже какво трябва да правите. Ще кажете: „Как? “ Турете влага и слънчевите лъчи ще покажат накъде се стреми житното зърно – към една посока: към Слънцето – извора на Живота. И ние като житното зърно трябва да растем – да се стремим към Бога.
Но може да попита някой: „Когато
зърното
израсте, стига ли до Слънцето?
А аз искам да намеря Бога.“ Теб не ти е необходимо да знаеш къде е Бог, а само трябва да се стремиш към Него. Зърното е разбрало какво нещо е Слънцето и е приело това, което желае. Същият закон важи и за нас – и ние трябва да произведем същия резултат. Ние трябва да бъдем посети, животът ни непременно ще има мъчнотии, които съставят тия малки, но необходими спънки, както е с житното зърно – известно налягане е потребно. И след това ще дойде процесът на растенето – Знанието; а когато завържем плод, това вече е Добродетелта.
към беседата >>
Зърното
е разбрало какво нещо е Слънцето и е приело това, което желае.
Ще кажете: „Как? “ Турете влага и слънчевите лъчи ще покажат накъде се стреми житното зърно – към една посока: към Слънцето – извора на Живота. И ние като житното зърно трябва да растем – да се стремим към Бога. Но може да попита някой: „Когато зърното израсте, стига ли до Слънцето? А аз искам да намеря Бога.“ Теб не ти е необходимо да знаеш къде е Бог, а само трябва да се стремиш към Него.
Зърното
е разбрало какво нещо е Слънцето и е приело това, което желае.
Същият закон важи и за нас – и ние трябва да произведем същия резултат. Ние трябва да бъдем посети, животът ни непременно ще има мъчнотии, които съставят тия малки, но необходими спънки, както е с житното зърно – известно налягане е потребно. И след това ще дойде процесът на растенето – Знанието; а когато завържем плод, това вече е Добродетелта. Следователно трябва да бъдем посети, трябва да ни се тури малко пръст, да има малко налягане; след туй трябва да растем нагоре и да придобием знания, а това знание, след като израсте до известна степен, трябва веднага да се превърне в житно зърно. И след туй Господарят ще прати да ожънат житото и Той ще отдели потребното от непотребното – житото от къклицата.
към беседата >>
Ние трябва да бъдем посети, животът ни непременно ще има мъчнотии, които съставят тия малки, но необходими спънки, както е с житното
зърно
– известно налягане е потребно.
И ние като житното зърно трябва да растем – да се стремим към Бога. Но може да попита някой: „Когато зърното израсте, стига ли до Слънцето? А аз искам да намеря Бога.“ Теб не ти е необходимо да знаеш къде е Бог, а само трябва да се стремиш към Него. Зърното е разбрало какво нещо е Слънцето и е приело това, което желае. Същият закон важи и за нас – и ние трябва да произведем същия резултат.
Ние трябва да бъдем посети, животът ни непременно ще има мъчнотии, които съставят тия малки, но необходими спънки, както е с житното
зърно
– известно налягане е потребно.
И след това ще дойде процесът на растенето – Знанието; а когато завържем плод, това вече е Добродетелта. Следователно трябва да бъдем посети, трябва да ни се тури малко пръст, да има малко налягане; след туй трябва да растем нагоре и да придобием знания, а това знание, след като израсте до известна степен, трябва веднага да се превърне в житно зърно. И след туй Господарят ще прати да ожънат житото и Той ще отдели потребното от непотребното – житото от къклицата. Ние се раждаме – това значи изникваме; растем, развиваме се, умираме и ни заравят в гроба – това е тъпкане, вършеене. И от гумното Господ ще прибере онова, което му трябва.
към беседата >>
Следователно трябва да бъдем посети, трябва да ни се тури малко пръст, да има малко налягане; след туй трябва да растем нагоре и да придобием знания, а това знание, след като израсте до известна степен, трябва веднага да се превърне в житно
зърно
.
А аз искам да намеря Бога.“ Теб не ти е необходимо да знаеш къде е Бог, а само трябва да се стремиш към Него. Зърното е разбрало какво нещо е Слънцето и е приело това, което желае. Същият закон важи и за нас – и ние трябва да произведем същия резултат. Ние трябва да бъдем посети, животът ни непременно ще има мъчнотии, които съставят тия малки, но необходими спънки, както е с житното зърно – известно налягане е потребно. И след това ще дойде процесът на растенето – Знанието; а когато завържем плод, това вече е Добродетелта.
Следователно трябва да бъдем посети, трябва да ни се тури малко пръст, да има малко налягане; след туй трябва да растем нагоре и да придобием знания, а това знание, след като израсте до известна степен, трябва веднага да се превърне в житно
зърно
.
И след туй Господарят ще прати да ожънат житото и Той ще отдели потребното от непотребното – житото от къклицата. Ние се раждаме – това значи изникваме; растем, развиваме се, умираме и ни заравят в гроба – това е тъпкане, вършеене. И от гумното Господ ще прибере онова, което му трябва. Туй съответства на плевнята и житницата: плявата турят в плевнята, а зърната – в житницата. Прочетох ви 19-а глава от Евангелието от Йоана, за да видите четирите неща, които Христос носеше на кръста – четири неща, които и ние трябва да научим: като турим Добродетелта на главата, която не беше прикована, от лява страна – Знанието, от дясна – Силата, а отдолу при краката – богатството, и ние ще имаме тогава разпнатия човек.
към беседата >>
10.
Житното зърно
,
НБ
, София, 5.4.1914г.,
Житното
зърно
е емблемата на човешката душа.
Житното
зърно
е емблемата на човешката душа.
То представлява велика история в развитието на природата. Ако вие можехте да разгърнете листа на житното зърно, да проследите неговата история, щяхте да разберете напълно историята на човешката душа. Както житното зърно пада в земята и умира, както то пониква, израства и дава семе, същото става и с човешката душа. Може би пред вас житното зърно да представлява нещо много скромно, нещо, което няма никаква цена – една шестнадесет-хилядна част от килограма: на колко бихте спаднали неговата цена, когато един килограм струва един грош? – обаче в житното зърно има сила, възможност, дух на самоотричане, с която сила то храни себе си и другите.
към беседата >>
Ако вие можехте да разгърнете листа на житното
зърно
, да проследите неговата история, щяхте да разберете напълно историята на човешката душа.
Житното зърно е емблемата на човешката душа. То представлява велика история в развитието на природата.
Ако вие можехте да разгърнете листа на житното
зърно
, да проследите неговата история, щяхте да разберете напълно историята на човешката душа.
Както житното зърно пада в земята и умира, както то пониква, израства и дава семе, същото става и с човешката душа. Може би пред вас житното зърно да представлява нещо много скромно, нещо, което няма никаква цена – една шестнадесет-хилядна част от килограма: на колко бихте спаднали неговата цена, когато един килограм струва един грош? – обаче в житното зърно има сила, възможност, дух на самоотричане, с която сила то храни себе си и другите. И когато вие седнете на трапезата, не мислите никак за житното зърно, не знаете каква радост то внася във вас, какви мисли то носи. Вие не знаете неговия произход.
към беседата >>
Както житното
зърно
пада в земята и умира, както то пониква, израства и дава семе, същото става и с човешката душа.
Житното зърно е емблемата на човешката душа. То представлява велика история в развитието на природата. Ако вие можехте да разгърнете листа на житното зърно, да проследите неговата история, щяхте да разберете напълно историята на човешката душа.
Както житното
зърно
пада в земята и умира, както то пониква, израства и дава семе, същото става и с човешката душа.
Може би пред вас житното зърно да представлява нещо много скромно, нещо, което няма никаква цена – една шестнадесет-хилядна част от килограма: на колко бихте спаднали неговата цена, когато един килограм струва един грош? – обаче в житното зърно има сила, възможност, дух на самоотричане, с която сила то храни себе си и другите. И когато вие седнете на трапезата, не мислите никак за житното зърно, не знаете каква радост то внася във вас, какви мисли то носи. Вие не знаете неговия произход. Хората не го оценяват, кокошките също – никой не го оценява.
към беседата >>
Може би пред вас житното
зърно
да представлява нещо много скромно, нещо, което няма никаква цена – една шестнадесет-хилядна част от килограма: на колко бихте спаднали неговата цена, когато един килограм струва един грош?
Житното зърно е емблемата на човешката душа. То представлява велика история в развитието на природата. Ако вие можехте да разгърнете листа на житното зърно, да проследите неговата история, щяхте да разберете напълно историята на човешката душа. Както житното зърно пада в земята и умира, както то пониква, израства и дава семе, същото става и с човешката душа.
Може би пред вас житното
зърно
да представлява нещо много скромно, нещо, което няма никаква цена – една шестнадесет-хилядна част от килограма: на колко бихте спаднали неговата цена, когато един килограм струва един грош?
– обаче в житното зърно има сила, възможност, дух на самоотричане, с която сила то храни себе си и другите. И когато вие седнете на трапезата, не мислите никак за житното зърно, не знаете каква радост то внася във вас, какви мисли то носи. Вие не знаете неговия произход. Хората не го оценяват, кокошките също – никой не го оценява. Но то е една велика загадка в света.
към беседата >>
– обаче в житното
зърно
има сила, възможност, дух на самоотричане, с която сила то храни себе си и другите.
Житното зърно е емблемата на човешката душа. То представлява велика история в развитието на природата. Ако вие можехте да разгърнете листа на житното зърно, да проследите неговата история, щяхте да разберете напълно историята на човешката душа. Както житното зърно пада в земята и умира, както то пониква, израства и дава семе, същото става и с човешката душа. Може би пред вас житното зърно да представлява нещо много скромно, нещо, което няма никаква цена – една шестнадесет-хилядна част от килограма: на колко бихте спаднали неговата цена, когато един килограм струва един грош?
– обаче в житното
зърно
има сила, възможност, дух на самоотричане, с която сила то храни себе си и другите.
И когато вие седнете на трапезата, не мислите никак за житното зърно, не знаете каква радост то внася във вас, какви мисли то носи. Вие не знаете неговия произход. Хората не го оценяват, кокошките също – никой не го оценява. Но то е една велика загадка в света. Сега, какво се крие в това житно зърно?
към беседата >>
И когато вие седнете на трапезата, не мислите никак за житното
зърно
, не знаете каква радост то внася във вас, какви мисли то носи.
То представлява велика история в развитието на природата. Ако вие можехте да разгърнете листа на житното зърно, да проследите неговата история, щяхте да разберете напълно историята на човешката душа. Както житното зърно пада в земята и умира, както то пониква, израства и дава семе, същото става и с човешката душа. Може би пред вас житното зърно да представлява нещо много скромно, нещо, което няма никаква цена – една шестнадесет-хилядна част от килограма: на колко бихте спаднали неговата цена, когато един килограм струва един грош? – обаче в житното зърно има сила, възможност, дух на самоотричане, с която сила то храни себе си и другите.
И когато вие седнете на трапезата, не мислите никак за житното
зърно
, не знаете каква радост то внася във вас, какви мисли то носи.
Вие не знаете неговия произход. Хората не го оценяват, кокошките също – никой не го оценява. Но то е една велика загадка в света. Сега, какво се крие в това житно зърно? То е емблема на живота.
към беседата >>
Сега, какво се крие в това житно
зърно
?
– обаче в житното зърно има сила, възможност, дух на самоотричане, с която сила то храни себе си и другите. И когато вие седнете на трапезата, не мислите никак за житното зърно, не знаете каква радост то внася във вас, какви мисли то носи. Вие не знаете неговия произход. Хората не го оценяват, кокошките също – никой не го оценява. Но то е една велика загадка в света.
Сега, какво се крие в това житно
зърно
?
То е емблема на живота. И ако вземем българската буква „Ж“, с която начева думата, тя напълно съответства на житното зърно – долу две крачета, корени, горе две клончета. Като го посеем, то ни показва накъде трябва да се стремим. Житното зърно ни казва, че трябва да се стремим към Оногози, от Когото сме излезли – към Бога; че за да се стремим към Бога, трябва да се разклоним, да пуснем клончета, да зацъфтим, да вържем храна за света, т.е. „да помагате и да се жертвате за своите ближни, както аз правя“.
към беседата >>
И ако вземем българската буква „Ж“, с която начева думата, тя напълно съответства на житното
зърно
– долу две крачета, корени, горе две клончета.
Вие не знаете неговия произход. Хората не го оценяват, кокошките също – никой не го оценява. Но то е една велика загадка в света. Сега, какво се крие в това житно зърно? То е емблема на живота.
И ако вземем българската буква „Ж“, с която начева думата, тя напълно съответства на житното
зърно
– долу две крачета, корени, горе две клончета.
Като го посеем, то ни показва накъде трябва да се стремим. Житното зърно ни казва, че трябва да се стремим към Оногози, от Когото сме излезли – към Бога; че за да се стремим към Бога, трябва да се разклоним, да пуснем клончета, да зацъфтим, да вържем храна за света, т.е. „да помагате и да се жертвате за своите ближни, както аз правя“. И затуй казва Христос на друго място: „Аз съм жив хляб, Който съм слязъл от Небето“. И хлябът от какво става?
към беседата >>
Житното
зърно
ни казва, че трябва да се стремим към Оногози, от Когото сме излезли – към Бога; че за да се стремим към Бога, трябва да се разклоним, да пуснем клончета, да зацъфтим, да вържем храна за света, т.е.
Но то е една велика загадка в света. Сега, какво се крие в това житно зърно? То е емблема на живота. И ако вземем българската буква „Ж“, с която начева думата, тя напълно съответства на житното зърно – долу две крачета, корени, горе две клончета. Като го посеем, то ни показва накъде трябва да се стремим.
Житното
зърно
ни казва, че трябва да се стремим към Оногози, от Когото сме излезли – към Бога; че за да се стремим към Бога, трябва да се разклоним, да пуснем клончета, да зацъфтим, да вържем храна за света, т.е.
„да помагате и да се жертвате за своите ближни, както аз правя“. И затуй казва Христос на друго място: „Аз съм жив хляб, Който съм слязъл от Небето“. И хлябът от какво става? От житното зърно. Съвременните хора казват, че техният живот е нещастен, всички са недоволни – и царе и князе; като започнете от най-високия до най-долния, все искат нещо и като им се даде, пак са недоволни и пак искат.
към беседата >>
От житното
зърно
.
Като го посеем, то ни показва накъде трябва да се стремим. Житното зърно ни казва, че трябва да се стремим към Оногози, от Когото сме излезли – към Бога; че за да се стремим към Бога, трябва да се разклоним, да пуснем клончета, да зацъфтим, да вържем храна за света, т.е. „да помагате и да се жертвате за своите ближни, както аз правя“. И затуй казва Христос на друго място: „Аз съм жив хляб, Който съм слязъл от Небето“. И хлябът от какво става?
От житното
зърно
.
Съвременните хора казват, че техният живот е нещастен, всички са недоволни – и царе и князе; като започнете от най-високия до най-долния, все искат нещо и като им се даде, пак са недоволни и пак искат. А попитайте ги защо са недоволни. Търсят нещо повече. Но нека се обърнем към историята на житното зърно. Когато го посеят в земята, какво бихте казали, ако бихте били на негово място?
към беседата >>
Но нека се обърнем към историята на житното
зърно
.
И хлябът от какво става? От житното зърно. Съвременните хора казват, че техният живот е нещастен, всички са недоволни – и царе и князе; като започнете от най-високия до най-долния, все искат нещо и като им се даде, пак са недоволни и пак искат. А попитайте ги защо са недоволни. Търсят нещо повече.
Но нека се обърнем към историята на житното
зърно
.
Когато го посеят в земята, какво бихте казали, ако бихте били на негово място? Ще кажете: „Свърши се с нас, изчезна нашият живот, изгни! “ Но в житното зърно има повече вяра, отколкото у нас. Когато е погребано в почвата, то гние и се сплува, но веднага разбира езика на Слънцето и щом първите негови лъчи се появяват, казва си: „Аз няма да умра, аз ще възкръсна и ще принеса плод за други“, и в него се заражда енергия, и то почва да се стреми към слънцето. Завързва, узрява.
към беседата >>
“ Но в житното
зърно
има повече вяра, отколкото у нас.
А попитайте ги защо са недоволни. Търсят нещо повече. Но нека се обърнем към историята на житното зърно. Когато го посеят в земята, какво бихте казали, ако бихте били на негово място? Ще кажете: „Свърши се с нас, изчезна нашият живот, изгни!
“ Но в житното
зърно
има повече вяра, отколкото у нас.
Когато е погребано в почвата, то гние и се сплува, но веднага разбира езика на Слънцето и щом първите негови лъчи се появяват, казва си: „Аз няма да умра, аз ще възкръсна и ще принеса плод за други“, и в него се заражда енергия, и то почва да се стреми към слънцето. Завързва, узрява. Но хората не го оставят: вземат сърп и го изрязват. Неговите страдания не се свършват тук: след като го ожънат, стягат го в снопи, после бодват го с вили и го мятат в колата, занасят го на гумното и го слагат едно върху друго на големи, като планини, купи. След това прекарват над него коне и дикани.
към беседата >>
“ – Човек трябва от този пример с житното
зърно
да извлече поука.
Неговите страдания не се свършват тук: след като го ожънат, стягат го в снопи, после бодват го с вили и го мятат в колата, занасят го на гумното и го слагат едно върху друго на големи, като планини, купи. След това прекарват над него коне и дикани. Какво бихте помислили вие, ако бяхте на негово място? През този процес минава и човешкият живот. Ще попитате: „Защо трябва да минем през всичкия този процес?
“ – Човек трябва от този пример с житното
зърно
да извлече поука.
Минат диканята и копитата на коня над житното зърно, извадят го и го слагат в хамбара. Но мъките му и тук не се свършват: пресяват го, лошите зърна падат отдолу, хубавите остават горе, турват го в чували и хайде на воденицата, под ония два тежки камъка да го търкат и смажат съвсем. Ако бяхте на мястото на житното зърно, какво бихте казали? „И това било живот и свят, който Господ създал! “ Но житното зърно има велико търпение; то казва: „Вие ще видите каква е още моята история“.
към беседата >>
Минат диканята и копитата на коня над житното
зърно
, извадят го и го слагат в хамбара.
След това прекарват над него коне и дикани. Какво бихте помислили вие, ако бяхте на негово място? През този процес минава и човешкият живот. Ще попитате: „Защо трябва да минем през всичкия този процес? “ – Човек трябва от този пример с житното зърно да извлече поука.
Минат диканята и копитата на коня над житното
зърно
, извадят го и го слагат в хамбара.
Но мъките му и тук не се свършват: пресяват го, лошите зърна падат отдолу, хубавите остават горе, турват го в чували и хайде на воденицата, под ония два тежки камъка да го търкат и смажат съвсем. Ако бяхте на мястото на житното зърно, какво бихте казали? „И това било живот и свят, който Господ създал! “ Но житното зърно има велико търпение; то казва: „Вие ще видите каква е още моята история“. Изваждат го из воденицата на брашно, донасят го вкъщи, но пак не го оставят на мира; запретне се пък сега жената със своето сито, пресява го, едно хвърля, друго изсипва в нощвите, туря му квас и замесва хляб.
към беседата >>
Ако бяхте на мястото на житното
зърно
, какво бихте казали?
През този процес минава и човешкият живот. Ще попитате: „Защо трябва да минем през всичкия този процес? “ – Човек трябва от този пример с житното зърно да извлече поука. Минат диканята и копитата на коня над житното зърно, извадят го и го слагат в хамбара. Но мъките му и тук не се свършват: пресяват го, лошите зърна падат отдолу, хубавите остават горе, турват го в чували и хайде на воденицата, под ония два тежки камъка да го търкат и смажат съвсем.
Ако бяхте на мястото на житното
зърно
, какво бихте казали?
„И това било живот и свят, който Господ създал! “ Но житното зърно има велико търпение; то казва: „Вие ще видите каква е още моята история“. Изваждат го из воденицата на брашно, донасят го вкъщи, но пак не го оставят на мира; запретне се пък сега жената със своето сито, пресява го, едно хвърля, друго изсипва в нощвите, туря му квас и замесва хляб. Вие да сте на мястото на житното зърно, ще кажете: „Нашите страдания се свършиха вече“. Не! – като втаса, хайде в пещта вътре, и като го извадят оттам, виждаме ония хубави самуни.
към беседата >>
“ Но житното
зърно
има велико търпение; то казва: „Вие ще видите каква е още моята история“.
“ – Човек трябва от този пример с житното зърно да извлече поука. Минат диканята и копитата на коня над житното зърно, извадят го и го слагат в хамбара. Но мъките му и тук не се свършват: пресяват го, лошите зърна падат отдолу, хубавите остават горе, турват го в чували и хайде на воденицата, под ония два тежки камъка да го търкат и смажат съвсем. Ако бяхте на мястото на житното зърно, какво бихте казали? „И това било живот и свят, който Господ създал!
“ Но житното
зърно
има велико търпение; то казва: „Вие ще видите каква е още моята история“.
Изваждат го из воденицата на брашно, донасят го вкъщи, но пак не го оставят на мира; запретне се пък сега жената със своето сито, пресява го, едно хвърля, друго изсипва в нощвите, туря му квас и замесва хляб. Вие да сте на мястото на житното зърно, ще кажете: „Нашите страдания се свършиха вече“. Не! – като втаса, хайде в пещта вътре, и като го извадят оттам, виждаме ония хубави самуни. Ако сте на мястото на житното зърно, ще кажете: „Най-сетне нашите страдания се свършиха! “ Но като мине малко, почват да чупят тия хубави самуни и да ядат.
към беседата >>
Вие да сте на мястото на житното
зърно
, ще кажете: „Нашите страдания се свършиха вече“. Не!
Но мъките му и тук не се свършват: пресяват го, лошите зърна падат отдолу, хубавите остават горе, турват го в чували и хайде на воденицата, под ония два тежки камъка да го търкат и смажат съвсем. Ако бяхте на мястото на житното зърно, какво бихте казали? „И това било живот и свят, който Господ създал! “ Но житното зърно има велико търпение; то казва: „Вие ще видите каква е още моята история“. Изваждат го из воденицата на брашно, донасят го вкъщи, но пак не го оставят на мира; запретне се пък сега жената със своето сито, пресява го, едно хвърля, друго изсипва в нощвите, туря му квас и замесва хляб.
Вие да сте на мястото на житното
зърно
, ще кажете: „Нашите страдания се свършиха вече“. Не!
– като втаса, хайде в пещта вътре, и като го извадят оттам, виждаме ония хубави самуни. Ако сте на мястото на житното зърно, ще кажете: „Най-сетне нашите страдания се свършиха! “ Но като мине малко, почват да чупят тия хубави самуни и да ядат. Житното зърно по такъв начин влиза в стомаха, образуват се сокове, които влизат в нашия ум, и какво става? В нашия мозък се образуват велики мисли, в нашето сърце – нови желания.
към беседата >>
Ако сте на мястото на житното
зърно
, ще кажете: „Най-сетне нашите страдания се свършиха!
„И това било живот и свят, който Господ създал! “ Но житното зърно има велико търпение; то казва: „Вие ще видите каква е още моята история“. Изваждат го из воденицата на брашно, донасят го вкъщи, но пак не го оставят на мира; запретне се пък сега жената със своето сито, пресява го, едно хвърля, друго изсипва в нощвите, туря му квас и замесва хляб. Вие да сте на мястото на житното зърно, ще кажете: „Нашите страдания се свършиха вече“. Не! – като втаса, хайде в пещта вътре, и като го извадят оттам, виждаме ония хубави самуни.
Ако сте на мястото на житното
зърно
, ще кажете: „Най-сетне нашите страдания се свършиха!
“ Но като мине малко, почват да чупят тия хубави самуни и да ядат. Житното зърно по такъв начин влиза в стомаха, образуват се сокове, които влизат в нашия ум, и какво става? В нашия мозък се образуват велики мисли, в нашето сърце – нови желания. Житното зърно носи дрехата, която облича нашите чувства, то се излива в перото на писатели и поети, излива се в лъка на цигуларя. Ето това дава житното зърно.
към беседата >>
Житното
зърно
по такъв начин влиза в стомаха, образуват се сокове, които влизат в нашия ум, и какво става?
Изваждат го из воденицата на брашно, донасят го вкъщи, но пак не го оставят на мира; запретне се пък сега жената със своето сито, пресява го, едно хвърля, друго изсипва в нощвите, туря му квас и замесва хляб. Вие да сте на мястото на житното зърно, ще кажете: „Нашите страдания се свършиха вече“. Не! – като втаса, хайде в пещта вътре, и като го извадят оттам, виждаме ония хубави самуни. Ако сте на мястото на житното зърно, ще кажете: „Най-сетне нашите страдания се свършиха! “ Но като мине малко, почват да чупят тия хубави самуни и да ядат.
Житното
зърно
по такъв начин влиза в стомаха, образуват се сокове, които влизат в нашия ум, и какво става?
В нашия мозък се образуват велики мисли, в нашето сърце – нови желания. Житното зърно носи дрехата, която облича нашите чувства, то се излива в перото на писатели и поети, излива се в лъка на цигуларя. Ето това дава житното зърно. И ако това зърно не беше прекарало процеса на туй развитие, никога не бихме видели тия хубави неща в природата. Защо? Защото житното зърно ни дава сила да гледаме и виждаме.
към беседата >>
Житното
зърно
носи дрехата, която облича нашите чувства, то се излива в перото на писатели и поети, излива се в лъка на цигуларя.
– като втаса, хайде в пещта вътре, и като го извадят оттам, виждаме ония хубави самуни. Ако сте на мястото на житното зърно, ще кажете: „Най-сетне нашите страдания се свършиха! “ Но като мине малко, почват да чупят тия хубави самуни и да ядат. Житното зърно по такъв начин влиза в стомаха, образуват се сокове, които влизат в нашия ум, и какво става? В нашия мозък се образуват велики мисли, в нашето сърце – нови желания.
Житното
зърно
носи дрехата, която облича нашите чувства, то се излива в перото на писатели и поети, излива се в лъка на цигуларя.
Ето това дава житното зърно. И ако това зърно не беше прекарало процеса на туй развитие, никога не бихме видели тия хубави неща в природата. Защо? Защото житното зърно ни дава сила да гледаме и виждаме. Затуй казва Христос: „Аз съм жив хляб“. А за да бъде човек жив, трябва да бъде в общение със своята среда, да се впусне в нея да помага и да му помагат.
към беседата >>
Ето това дава житното
зърно
.
Ако сте на мястото на житното зърно, ще кажете: „Най-сетне нашите страдания се свършиха! “ Но като мине малко, почват да чупят тия хубави самуни и да ядат. Житното зърно по такъв начин влиза в стомаха, образуват се сокове, които влизат в нашия ум, и какво става? В нашия мозък се образуват велики мисли, в нашето сърце – нови желания. Житното зърно носи дрехата, която облича нашите чувства, то се излива в перото на писатели и поети, излива се в лъка на цигуларя.
Ето това дава житното
зърно
.
И ако това зърно не беше прекарало процеса на туй развитие, никога не бихме видели тия хубави неща в природата. Защо? Защото житното зърно ни дава сила да гледаме и виждаме. Затуй казва Христос: „Аз съм жив хляб“. А за да бъде човек жив, трябва да бъде в общение със своята среда, да се впусне в нея да помага и да му помагат. Както житното зърно е минало през този процес, и ние трябва да се жертваме по същия начин.
към беседата >>
И ако това
зърно
не беше прекарало процеса на туй развитие, никога не бихме видели тия хубави неща в природата. Защо?
“ Но като мине малко, почват да чупят тия хубави самуни и да ядат. Житното зърно по такъв начин влиза в стомаха, образуват се сокове, които влизат в нашия ум, и какво става? В нашия мозък се образуват велики мисли, в нашето сърце – нови желания. Житното зърно носи дрехата, която облича нашите чувства, то се излива в перото на писатели и поети, излива се в лъка на цигуларя. Ето това дава житното зърно.
И ако това
зърно
не беше прекарало процеса на туй развитие, никога не бихме видели тия хубави неща в природата. Защо?
Защото житното зърно ни дава сила да гледаме и виждаме. Затуй казва Христос: „Аз съм жив хляб“. А за да бъде човек жив, трябва да бъде в общение със своята среда, да се впусне в нея да помага и да му помагат. Както житното зърно е минало през този процес, и ние трябва да се жертваме по същия начин. И жертвоприношението не е толкова тежко.
към беседата >>
Защото житното
зърно
ни дава сила да гледаме и виждаме.
Житното зърно по такъв начин влиза в стомаха, образуват се сокове, които влизат в нашия ум, и какво става? В нашия мозък се образуват велики мисли, в нашето сърце – нови желания. Житното зърно носи дрехата, която облича нашите чувства, то се излива в перото на писатели и поети, излива се в лъка на цигуларя. Ето това дава житното зърно. И ако това зърно не беше прекарало процеса на туй развитие, никога не бихме видели тия хубави неща в природата. Защо?
Защото житното
зърно
ни дава сила да гледаме и виждаме.
Затуй казва Христос: „Аз съм жив хляб“. А за да бъде човек жив, трябва да бъде в общение със своята среда, да се впусне в нея да помага и да му помагат. Както житното зърно е минало през този процес, и ние трябва да се жертваме по същия начин. И жертвоприношението не е толкова тежко. Сега нека се обърнем към историята на Христовия живот, към историята на еврейския народ.
към беседата >>
Както житното
зърно
е минало през този процес, и ние трябва да се жертваме по същия начин.
Ето това дава житното зърно. И ако това зърно не беше прекарало процеса на туй развитие, никога не бихме видели тия хубави неща в природата. Защо? Защото житното зърно ни дава сила да гледаме и виждаме. Затуй казва Христос: „Аз съм жив хляб“. А за да бъде човек жив, трябва да бъде в общение със своята среда, да се впусне в нея да помага и да му помагат.
Както житното
зърно
е минало през този процес, и ние трябва да се жертваме по същия начин.
И жертвоприношението не е толкова тежко. Сега нека се обърнем към историята на Христовия живот, към историята на еврейския народ. Как ще си обясните това противоречие: един народ чака с хиляди години своя Избавител, своя Цар да дойде и му даде свобода, а в това време, когато Той се явява, именно еврейските първосвещеници и князе се оплакват против Него? Вие бихте казали, че ако Христос би дошъл в наше време, щяхте да постъпите по-добре. Съмнявам се.
към беседата >>
Дайте едно житно
зърно
на кокошката, тя ще образува хубави пера; дайте го на свиня, тя ще образува хубава четина; дайте го на вълк, той ще образува хубави зъби и нокти; дайте го на рибата, тя ще образува хубави люспи.
Такива са законите на този свят. Но има и друг закон в света, който се проявява в слънчевата светлина. Когато слънцето почне да свети върху всички зародиши и същества на земята, тази светлина, която у човека произвежда радост и веселие, у други произвежда омраза и злоба. Светлината, която у едни докарва разположение, прави други свирепи! Светлината и топлината върху един вълк го карат да мисли къде може да намери овце, да ги изяде; като паднат същите върху един крадец, той ще почне да мисли как да ви открадне пари; паднат ли върху човек, който се стреми да прави добро, той ще помисли да намери някой беден човек, да му помогне.
Дайте едно житно
зърно
на кокошката, тя ще образува хубави пера; дайте го на свиня, тя ще образува хубава четина; дайте го на вълк, той ще образува хубави зъби и нокти; дайте го на рибата, тя ще образува хубави люспи.
Физиолозите не могат да обяснят този процес. Всяко същество приспособява храната, топлината и светлинта съобразно със своето развитие и понятие. Тоя закон може да разберете, като опитате тия два противоположни свята. Не може да ви се обясни защо у хората съществува злото, защо те предпочитат омразата пред любовта, лъжата пред истината. Това не можем да обясним; много въпроси „защо“ ще останат необяснени.
към беседата >>
Христос казва, че ако житното
зърно
, паднало на земята, не умре, остава само̀ на този свят.
Не може да ви се обясни защо у хората съществува злото, защо те предпочитат омразата пред любовта, лъжата пред истината. Това не можем да обясним; много въпроси „защо“ ще останат необяснени. Българската дума „защо“ е една въпросителна, която подразбира: „Аз искам“. Защо трябва да искаме? Има един закон, който казва, че трябва да се стремим към напредък.
Христос казва, че ако житното
зърно
, паднало на земята, не умре, остава само̀ на този свят.
Какво нещо е самотията в живота? Самотията е най-тежкото страдание, което може да изпита човек. Да се размножаваш – това е смисълът на живота. Всички страдания в света произлизат от това, че хората искат да живеят сами за себе си. Всякога злото се ражда от това желание да бъдем сами и да станем център на света.
към беседата >>
Когато почнете да страдате, казвайте: „Още не съм минал целия процес на житното
зърно
“, и когато вашите мисли и вашето сърце се преобразят и станат прекрасни, тогава ще добиете образа и подобието Божие, тогава Бог ще ви възкреси, тъй както слънцето съживява посятото житно
зърно
.
Аз го похвалявам само в едно нещо – че е много работлив, не се обезсърчава: ако го изпъдите из една врата, влиза през друга; ако не сполучи по един начин, търси друг, трети, четвърти. Ето една отлична и насърчителна негова черта. И Господ казва: „Вземете пример от него: той е учител на хората, учи ги и ще научи всинца“; като ви лъже, лъже, най-сетне вие ще кажете: „Научихме твоите лъжи, и не можеш вече ни излъга“. Един рекъл на един свой приятел: „Моята маймуна не можеш я излъга“; отива приятелят му при маймуната, почва да се преструва, че спи, зажумява и маймуната, а той задига парите; връща се господарят ѝ и я набива хубаво; втори път маймуната си отваря хубаво очите, не замижава, защото знае, че има дърво. С опитността, която имаме в света, след страдания, когато дяволът дойде, ще му кажем: „Моите очи са отворени“.
Когато почнете да страдате, казвайте: „Още не съм минал целия процес на житното
зърно
“, и когато вашите мисли и вашето сърце се преобразят и станат прекрасни, тогава ще добиете образа и подобието Божие, тогава Бог ще ви възкреси, тъй както слънцето съживява посятото житно
зърно
.
към беседата >>
11.
Четирите основни елемента
,
НБ
,
ИБ
, Бургас, 19.4.1914г.,
житното
зърно
, което ядем.
Хората са нещастни, защото търсят любовта. А какво е любовта? То е да си готов за саможертвуване. Ние обичаме много някого, защото ни дава. Ние обичаме Христа, защото ни храни, защото се самопожертвува за нас чрез
житното
зърно
, което ядем.
Затова е казано:"... да ядете плътта ми и да пиете кръвта ми." Искате ли да ви обичат, трябва да сте готови да се самопожертвувате - да любим, значи да се жертвуваме, т.е да сеем - трябва да посеем любов, за да пожънем любов. Животът ни има цена само дотолкова, доколкото е полезен за нашите ближни. Животът е една сила, която Бог ни е дал. Тя може да се вземе, както ни е дадена. Ние нямаме сега живот: пъшкаме, лягаме, въртим се на леглото и пр.
към беседата >>
12.
Талантите
,
НБ
, София, 10.5.1914г.,
Другите таланти се подразбират – житното
зърно
, растителният живот, който стои малко по-високо от минералите и който се размножава и припечелва.
С един талант – това е човек, който мяза на един минерал, който не може да се размножи – той винаги остава един. В него слънчевата светлина може да се пречупва много добре, но той не може да бъде разумно същество. Когато вашето сърце се втвърди като минерал, вие сте човек, който имате само един талант. И там се крие опасността, защото Писанието казва: „И ще ви отнема каменното сърце“. А този един талант трябва да се преобърне и да почне да ражда и се развива.
Другите таланти се подразбират – житното
зърно
, растителният живот, който стои малко по-високо от минералите и който се размножава и припечелва.
Красивите минерали какво могат да ни доставят в живота? Бихме измрели всички, ако останеше от тях да живеем. Благодарение на житното зърно, което носи два таланта, благодарение на трудолюбието и благодарение още на ония пет таланта, способности, които притежава нашият ум за по-висш духовен живот, който показва как трябва да разработваме благата, които Бог ни дава, можем да се избавим от много беди в този свят. Ние трябва да си задаваме въпроса, какво значи това „всекиму по силата“; то значи, че всеки от нас трябва да знае своята сила. Често хората казват: „Аз искам да имам по-големи дарби, по-големи способности“. Хубаво.
към беседата >>
Благодарение на житното
зърно
, което носи два таланта, благодарение на трудолюбието и благодарение още на ония пет таланта, способности, които притежава нашият ум за по-висш духовен живот, който показва как трябва да разработваме благата, които Бог ни дава, можем да се избавим от много беди в този свят.
И там се крие опасността, защото Писанието казва: „И ще ви отнема каменното сърце“. А този един талант трябва да се преобърне и да почне да ражда и се развива. Другите таланти се подразбират – житното зърно, растителният живот, който стои малко по-високо от минералите и който се размножава и припечелва. Красивите минерали какво могат да ни доставят в живота? Бихме измрели всички, ако останеше от тях да живеем.
Благодарение на житното
зърно
, което носи два таланта, благодарение на трудолюбието и благодарение още на ония пет таланта, способности, които притежава нашият ум за по-висш духовен живот, който показва как трябва да разработваме благата, които Бог ни дава, можем да се избавим от много беди в този свят.
Ние трябва да си задаваме въпроса, какво значи това „всекиму по силата“; то значи, че всеки от нас трябва да знае своята сила. Често хората казват: „Аз искам да имам по-големи дарби, по-големи способности“. Хубаво. Ако ти ония дарби, които имаш, не си използвал, не знаеш как да ги разработваш, кой ще ти даде повече? Всеки от нас има толкова дарби, че ако бихме ги разработили, те са достатъчни да създадат основа за пет таланта. А пет таланта малцина имат.
към беседата >>
13.
Любовта
,
НБ
, София, 19.7.1914г.,
Пак ще ви наведа примера с житното
зърно
, че в света няма от всички сегашни плодове по-примерно от житното
зърно
: ако искате да изучите процеса на търпението, вижте търпението на житното
зърно
.
Любовта не завижда, на неправдата не отговаря с неправда, на злото не отвръща със зло, всичко претърпява. Разбира се, не казвам, че завистта, че гордостта няма да посетят никога нашето сърце; по някой път ще дойдат като гости, но и затуй няма да ни съдят; работата е да не правим приятелство с тях. Но някой път се хванем ръка за ръка със завистта и казваме за хората: „Той е лош, трябва да се пазите от него“, и правим живота на човека нещастен. Завистта не е нещо отвлечено, както виждате, това са съществата, които са добили отрицателни качества; дори има на земята хора, които са олицетворение на завистта. Само след като научим тия две качества – търпението и благосклонността – ние ще научим историята на нашия живот, ще научим защо сме слезли на земята.
Пак ще ви наведа примера с житното
зърно
, че в света няма от всички сегашни плодове по-примерно от житното
зърно
: ако искате да изучите процеса на търпението, вижте търпението на житното
зърно
.
Без търпение ще имате разочарование. Много хора няма да ви повярват. Ще кажете: „Мене не ме следват хората“. Защо ще ви следват: хората не са родени вас да следват? Ще слушат вашето учение, но да ви следват – никога.
към беседата >>
14.
Законът на служенето
,
НБ
, София, 9.8.1914г.,
Хората търсят истината, и Христос турва тази истина в живота, в онова синапово
зърно
.
Тя е толкова нежна и деликатна, а всъщност всичко управлява. Когато Любовта влезе в човека, тя го разглобява и преобразява. Вземете един мъж, който е бил много слуги и слугини; по едно време той омеква и всичко жертва, за да прави добро. Каква е тази сила, която завладява човека? Онзи принцип, за който казва Христос – „Който служи на Любовта, той слугува Мене“; това подразбира Христос – „Този слуга ще има всичко, което Аз имам“.
Хората търсят истината, и Христос турва тази истина в живота, в онова синапово
зърно
.
Ако турим тази малка подкваса, Любовта, в сърцата си и в сърцата на ближните, на деятелите, на управляващите, тя ще преобрази целия свят. Незачитането на Христовото учение създаде в света сегашния катаклизъм. В туй сблъскване и биене Господ е турил млякото в мътилката, и хората се блъскат ту нагоре, ту надолу, докато излезе маслото на повърхността; маслото ще бъде употребено за ядене, а другото ще остане мътеница – едни ще станат масло, други – мътеница. И маслото, и мътеницата Господ ще употреби за своите добри цели. Сега, зависи кой от нас къде ще попадне, обаче съдбата на всинца ни е решена – или в маслото, или в мътеницата.
към беседата >>
15.
Важността на малките неща
,
НБ
, София, 16.8.1914г.,
Върху тия малки неща, като житното
зърно
, плодовете и други дреболии, почива нашият ежедневен живот.
“ – „Нищо.“ – „Синко, в този орех се крие велика сила и ако не бе го изял, а бе го посадил в земята, би израсло от него голямо дърво, и ти би видял величието на туй малко нещо, което е зародиш на голямо нещо.“ Господ ви праща една малка мисъл, една ябълкова семка, вие речете: „Тя е нищо“, и я захвърлите; но Господ казва: „Попитайте каква сила съдържа тя, посадете я, и вие ще видите какво дърво ще израсте от нея“. Именно поради туй постоянно презиране на малките мисли сме дошли до това положение и казваме, че светът е лош. Ние сме най-умните! Христос казва: „Не презирайте тези малки неща, не се стремете към големите, научете се да разпознавате каква сила се крие в малките неща и ги използвайте: те ще ви помогнат да добиете големите“. Нали и вашата къща е съградена все от малки, микроскопични зрънца, сгъстени.
Върху тия малки неща, като житното
зърно
, плодовете и други дреболии, почива нашият ежедневен живот.
Това е по отношение на тялото; но и по отношение на ума именно малките мисли и желания причиняват радост и веселие в живота. Някой път се смеем на децата, че ги занимавали дребни мисли; не мислите, а зрънцата, които спомагат за развитието на големите неща, са дребни. А защо не трябва да презираме малките; защото не бива да пристъпим втората Божествена заповед: „Да любим ближните си“. Всяко живо същество, което има отношение към някого, което принася полза, не трябва да го презираме. Може това същество да е гълъб, кокошка, овца, вол, кон, магаре, за всяко от тях има книга, в която се пише: „Днес сте натоварили магарето с толкова, утре – с толкова“ – там се пише, и като му пресметне Господ по 5 лева на ден, след 100 години – ако речем, че ви е служило през цял живот – какъв капитал ще имате да му плащате?
към беседата >>
16.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1914г.,
И днес, когато това житно
зърно
е толкова в употребление, значи целият свят се храни от Христос.
Това, което става тази вечер тук, не е пречистване, както може някои да мислят, а е възпоменание, защото ние трябва да си спомним това, което Христос е казал, вършил; да си спомним онези възвишени мисли, за онази велика Любов, чрез която Той ни е избавил. Туй е то, което ни се казва чрез всичко туй, което имаме тук таэи вечер. Та значи, ако искаме ние да бъдем ученици Христови, то е нещо вътрешно. Хлябът означава учението Христово, а виното – Неговата Любов, чрез която ние се повдигаме и ставаме едно с Него. Житното эърно, това е именно Христос.
И днес, когато това житно
зърно
е толкова в употребление, значи целият свят се храни от Христос.
Житните зърна са Неговото тяло. Веществото на житното зърно, това са соковете – манната, с която ангелите са се хранили. Житното зърно е емблемата на Христа. И във всички плодове, които ние имаме, Христос се олицетворява в Своята чистота. Защото само растенията са единствените, които не са изгубили своята чистота.
към беседата >>
Веществото на житното
зърно
, това са соковете – манната, с която ангелите са се хранили.
Та значи, ако искаме ние да бъдем ученици Христови, то е нещо вътрешно. Хлябът означава учението Христово, а виното – Неговата Любов, чрез която ние се повдигаме и ставаме едно с Него. Житното эърно, това е именно Христос. И днес, когато това житно зърно е толкова в употребление, значи целият свят се храни от Христос. Житните зърна са Неговото тяло.
Веществото на житното
зърно
, това са соковете – манната, с която ангелите са се хранили.
Житното зърно е емблемата на Христа. И във всички плодове, които ние имаме, Христос се олицетворява в Своята чистота. Защото само растенията са единствените, които не са изгубили своята чистота. В техните облекла има още тази райска хубост. И ако ние ядем от тях, то животът ни ще бъде no-чист, по-светъл.
към беседата >>
Житното
зърно
е емблемата на Христа.
Хлябът означава учението Христово, а виното – Неговата Любов, чрез която ние се повдигаме и ставаме едно с Него. Житното эърно, това е именно Христос. И днес, когато това житно зърно е толкова в употребление, значи целият свят се храни от Христос. Житните зърна са Неговото тяло. Веществото на житното зърно, това са соковете – манната, с която ангелите са се хранили.
Житното
зърно
е емблемата на Христа.
И във всички плодове, които ние имаме, Христос се олицетворява в Своята чистота. Защото само растенията са единствените, които не са изгубили своята чистота. В техните облекла има още тази райска хубост. И ако ние ядем от тях, то животът ни ще бъде no-чист, по-светъл. На всичко, което вършим, трябва да разбираме дълбокия смисъл.
към беседата >>
17.
В начало бе
,
НБ
, София, 21.11.1914г.,
Поставяте два камъка, които да мелят
зърното
, но Бог ли е определил да се смила житото на брашно?
И пияниците могат да кажат: „Господ даде винцето, за да пием”. Дали Той го е създал или ние сме го направили? Господ е създал гроздето, но виното е наше изобретение. По същия начин вие вземате брашно и замесвате пита, но Бог ли е определил да я правите? Не, това е ваше изобретение.
Поставяте два камъка, които да мелят
зърното
, но Бог ли е определил да се смила житото на брашно?
Не, такава е вашата воля, защото не можете да смелите в стомаха си житните зрънца. Та когато съвременните хора казват, че това е истина, онова е истина, трябва да ги попитате: „Това Божествена истина ли е или ваша? ” – „Ама аз проповядвам Христа”. Ти проповядваш твоя Христос. – „Ама аз проповядвам Бога”.
към беседата >>
Щом посеете житното
зърно
, спасението ви е дошло и гладни години няма да има.
Страхът в нас показва, че не сме с Бога. И казва Писанието: „Съвършената любов изпъжда всеки страх”. Страхуваш ли се, Любовта не е в теб. Сега вие се питате как ще ни спаси Христос. Чудни хора сте!
Щом посеете житното
зърно
, спасението ви е дошло и гладни години няма да има.
Вие искате да бъдете Ангели. Как ще бъдете, когато не сте посети и сте изникнали? Ангелите хвърчат като птиците, а вие сте растения; тогава как ще се преобразите толкова бързо? Знаете ли колко форми трябва да преминете! Под думата ''форми'' разбирам силите, които трябва да владеете.
към беседата >>
18.
Но Син Человечески, кога дойде, дали ще намери вяра на земята
,
ИБ
, Бургас, 23.1.1915г.,
И Христос право е определил, че ако имаме от тази вяра, колкото синапово
зърно
, можем да кажем на една гора да се премести и щяхме да сполучим.
Вярата трябва да съществува на почва, без нея тя не може да вирее. В моето схващане, когато кажа за тази култура, че има почва, подразбирам култура и върху нея вяра. Вярата е един закон на разумния свят и в човешкия живот тя се изразява в почва. Без вяра не можем да развием една мисъл. Разумната вяра почива на известни закони.
И Христос право е определил, че ако имаме от тази вяра, колкото синапово
зърно
, можем да кажем на една гора да се премести и щяхме да сполучим.
А когато имаме почва за вяра, тя ще вирее. И съобразно тая почва да култивираме вярата. Христос подразбира друго още. Той казва: "Син Человечески, кога дойде...", подразбира се една нова епоха, през която человеците дали ще имат тази разумна вяра? Евреите нямаха тази почва да възприемат Христовото учение, затова Христос казва, че когато дойде тази нова епоха, дали ще се намери такава вяра на земята.
към беседата >>
19.
Великден
,
НБ
, , 4.4.1915г.,
Ние всеки ден ядем, за да живеем – нима това житно
зърно
, тия треви, чиито сокове гълтаме, не умират и не се жертват за нас?
Ако можем да произнесем тия три думи в техния пълен смисъл – като произнесем „Отец“, да почувстваме пулса на туй същество, което движи света; да го почувстваме така, както една майка може да усеща пулса на своето дете; а да почувстваме Божествената мисъл, то значи да я разбираме и познаем – „Тогава – както казва Господ – преди да сте поискали нещо, Аз ще отговарям на вашите желания“. Всинца трябва да имаме отлични синовни отношения към Бога – да изпълняваме длъжностите, които имаме към своя Баща. Той не слезе на земята; но Той прати Сина Си. И ние трябва да се жертваме в този свят. Мнозина ги е страх от жертва и казват, че в жертвата няма живот, и мнозина в недоумение се спират пред думите на Христа, Който казва: „Ако не ядете от плътта Ми и не пиете от кръвта Ми, няма да имате живот вечен“.
Ние всеки ден ядем, за да живеем – нима това житно
зърно
, тия треви, чиито сокове гълтаме, не умират и не се жертват за нас?
Но те казват: „Ние умираме, стига вие да станете хора“. Колко милиарди същества ни слугуват! А какво правим ние сега на земята? Ние се занимаваме със схоластични въпроси, като ония стари богослови в средните векове, които философствали колко дяволи могли да играят на върха на един нож. Все с това се занимаваме и ние.
към беседата >>
20.
Милосърдието
,
НБ
, София, 17.9.1916г.,
Всички обаче произхождат от и са в жълъда – в това
зърно
.
Тя се проявява както единично в човека, така и колективно. Всъщност, душата е една, Животът е един, но хората, които не разбират тази философска мисъл, ще имат много криви понятия, когато казвам една или много души. Също както говорят, например, за жълъда. Жълъдът е един, но когато го посадим, образува първо един разклонен стрък с три клона, после отгоре се образуват още три, докато се разклони все повече и образува хиляди индивидуални листа и жълъди. Едно същество, което няма понятие от същината на жълъда и гледа дървото, ще разглежда листата като отделни индивиди.
Всички обаче произхождат от и са в жълъда – в това
зърно
.
Това зърно е Бог. Създайте условия и посейте това зърно в себе си и то ще ви разкрие всички дарби, всички тайни и чудеса. Туй зърно, този жълъд може да се намали, може и да се увеличи, може да се превърне на един бук, мечка, кит, човек, Ангел. Това семе е вътре – то е едно и същевременно е много. Така че, нещата могат да се събират и разпръскват, зависи от гледната точка.
към беседата >>
Това
зърно
е Бог.
Всъщност, душата е една, Животът е един, но хората, които не разбират тази философска мисъл, ще имат много криви понятия, когато казвам една или много души. Също както говорят, например, за жълъда. Жълъдът е един, но когато го посадим, образува първо един разклонен стрък с три клона, после отгоре се образуват още три, докато се разклони все повече и образува хиляди индивидуални листа и жълъди. Едно същество, което няма понятие от същината на жълъда и гледа дървото, ще разглежда листата като отделни индивиди. Всички обаче произхождат от и са в жълъда – в това зърно.
Това
зърно
е Бог.
Създайте условия и посейте това зърно в себе си и то ще ви разкрие всички дарби, всички тайни и чудеса. Туй зърно, този жълъд може да се намали, може и да се увеличи, може да се превърне на един бук, мечка, кит, човек, Ангел. Това семе е вътре – то е едно и същевременно е много. Така че, нещата могат да се събират и разпръскват, зависи от гледната точка. Ако гледаме отгоре, нещата са много, но ако стигнем до дънера, ще видим, че всички се крепят на него.
към беседата >>
Създайте условия и посейте това
зърно
в себе си и то ще ви разкрие всички дарби, всички тайни и чудеса.
Също както говорят, например, за жълъда. Жълъдът е един, но когато го посадим, образува първо един разклонен стрък с три клона, после отгоре се образуват още три, докато се разклони все повече и образува хиляди индивидуални листа и жълъди. Едно същество, което няма понятие от същината на жълъда и гледа дървото, ще разглежда листата като отделни индивиди. Всички обаче произхождат от и са в жълъда – в това зърно. Това зърно е Бог.
Създайте условия и посейте това
зърно
в себе си и то ще ви разкрие всички дарби, всички тайни и чудеса.
Туй зърно, този жълъд може да се намали, може и да се увеличи, може да се превърне на един бук, мечка, кит, човек, Ангел. Това семе е вътре – то е едно и същевременно е много. Така че, нещата могат да се събират и разпръскват, зависи от гледната точка. Ако гледаме отгоре, нещата са много, но ако стигнем до дънера, ще видим, че всички се крепят на него. Тъй трябва да гледаме и на всички хора: за мен някои са като листа, някои като клони, като корени, като семена, като незрели плодове.
към беседата >>
Туй
зърно
, този жълъд може да се намали, може и да се увеличи, може да се превърне на един бук, мечка, кит, човек, Ангел.
Жълъдът е един, но когато го посадим, образува първо един разклонен стрък с три клона, после отгоре се образуват още три, докато се разклони все повече и образува хиляди индивидуални листа и жълъди. Едно същество, което няма понятие от същината на жълъда и гледа дървото, ще разглежда листата като отделни индивиди. Всички обаче произхождат от и са в жълъда – в това зърно. Това зърно е Бог. Създайте условия и посейте това зърно в себе си и то ще ви разкрие всички дарби, всички тайни и чудеса.
Туй
зърно
, този жълъд може да се намали, може и да се увеличи, може да се превърне на един бук, мечка, кит, човек, Ангел.
Това семе е вътре – то е едно и същевременно е много. Така че, нещата могат да се събират и разпръскват, зависи от гледната точка. Ако гледаме отгоре, нещата са много, но ако стигнем до дънера, ще видим, че всички се крепят на него. Тъй трябва да гледаме и на всички хора: за мен някои са като листа, някои като клони, като корени, като семена, като незрели плодове. Разбира се, вие, които принадлежите към листата, не можете да разберте моята философия, защото животът ви е кратък – живот от шест месеца.
към беседата >>
21.
Петте разумни девици / Петте разумни и петте неразумни деви
,
НБ
, София, 16.11.1916г.,
Например, дадено ви е житното
зърно
, но навреме трябва да го посеете.
Петте неразумни деви мислеха, че може да се живее и без масло, т.е. без вяра и надежда. Ще възразите, че Бог е щедър и милостив, ще им даде масло. – Всичко може да им даде, но условия са нужни. Много богатства има на земята, които Бог дава щедро, но за тяхното използуване са нужни условия.
Например, дадено ви е житното
зърно
, но навреме трябва да го посеете.
Като се посее в земята, то възприема жизнените сокове от нея и израства, но това става напролет. Пропуснеш ли това време, губиш всички благоприятни условия. Житното зърно представя човешкия ум, който трябва да се развива навреме, да придобие знание и разбиране. Това значи, навреме да извадите екстракта на житото и навреме да го използувате. – Не може ли по друг начин да стане това?
към беседата >>
Житното
зърно
представя човешкия ум, който трябва да се развива навреме, да придобие знание и разбиране.
– Всичко може да им даде, но условия са нужни. Много богатства има на земята, които Бог дава щедро, но за тяхното използуване са нужни условия. Например, дадено ви е житното зърно, но навреме трябва да го посеете. Като се посее в земята, то възприема жизнените сокове от нея и израства, но това става напролет. Пропуснеш ли това време, губиш всички благоприятни условия.
Житното
зърно
представя човешкия ум, който трябва да се развива навреме, да придобие знание и разбиране.
Това значи, навреме да извадите екстракта на житото и навреме да го използувате. – Не може ли по друг начин да стане това? – Такъв въпрос задава само оня, който или нищо не разбира, или мисли, че всичко знае. На такъв въпрос не може да се даде отговор. Какво правя аз?
към беседата >>
Той дава, в земята има много богатства, но вие трябва да имате едно житно
зърно
, да го посадите.
(втори вариант)
Надеждата и вярата са подобни и за този, и за онзи свят. Под „безумни" Христос подразбира, че те не са имали вяра - мислят, че и без масло може. Той като дойде, Той е щедър, милостив, ще даде. Ще даде, но има и условия. Защо нещата са така, защо Господ не дава?
Той дава, в земята има много богатства, но вие трябва да имате едно житно
зърно
, да го посадите.
Това зърно ще събере жизнени сокове от земята и ще ви даде каквото ви е необходимо. Това житно зърно трябва да е вашият ум, да имате разбирания. Трябва да извадите екстракта, за да го използвате. Когато някой човек каже: „Не може ли по друг начин? ", това показва, че той знае повече от Господа.
към втори вариант >>
Това
зърно
ще събере жизнени сокове от земята и ще ви даде каквото ви е необходимо.
(втори вариант)
Под „безумни" Христос подразбира, че те не са имали вяра - мислят, че и без масло може. Той като дойде, Той е щедър, милостив, ще даде. Ще даде, но има и условия. Защо нещата са така, защо Господ не дава? Той дава, в земята има много богатства, но вие трябва да имате едно житно зърно, да го посадите.
Това
зърно
ще събере жизнени сокове от земята и ще ви даде каквото ви е необходимо.
Това житно зърно трябва да е вашият ум, да имате разбирания. Трябва да извадите екстракта, за да го използвате. Когато някой човек каже: „Не може ли по друг начин? ", това показва, че той знае повече от Господа. Аз досега не съм запитал: „Защо Господ е така направил?
към втори вариант >>
Това житно
зърно
трябва да е вашият ум, да имате разбирания.
(втори вариант)
Той като дойде, Той е щедър, милостив, ще даде. Ще даде, но има и условия. Защо нещата са така, защо Господ не дава? Той дава, в земята има много богатства, но вие трябва да имате едно житно зърно, да го посадите. Това зърно ще събере жизнени сокове от земята и ще ви даде каквото ви е необходимо.
Това житно
зърно
трябва да е вашият ум, да имате разбирания.
Трябва да извадите екстракта, за да го използвате. Когато някой човек каже: „Не може ли по друг начин? ", това показва, че той знае повече от Господа. Аз досега не съм запитал: „Защо Господ е така направил? ", а проучвам дълбоките причини.
към втори вариант >>
22.
Хигиена на човешката душа
,
ИБ
,
БС
, София, 8.2.1917г.,
Обаче ако е останало едно житно
зърно
, има надежда да се поправите след дванадесет години.
Влезе ви някоя мисъл в главата и ви смути, например казали нещо за вас. Мислите могат да ви разтревожат и да ви владеят. Не, вие трябва да ги учите. Лъжливият учител е дяволът – води ви и ви учи, докато останете със скъсани дрехи. Тогава ви напуща и вие отивате при Господа със скъсаните си дрехи, но Той няма да ви приеме, а ще ви изпъди.
Обаче ако е останало едно житно
зърно
, има надежда да се поправите след дванадесет години.
Една благородна мисъл, ако я култивирате, ще ви направи след дванадесет години най-благородната жена. Вие постоянно се демагнитизирате, гневите се, тревожите се. Така в нервната ви система става размътване до дъно, пукване и изтичане. Щом сте индиферентни, вашата магнетична сила е намалена. Когато сте здрави, можете да чувствате състоянието на другите.
към беседата >>
23.
Солта
,
НБ
, София, 25.3.1917г.,
Разровете земята и вижте колко червейчета помагат на орача, колко микроби приготвят почвата заедно със земеделеца и колко други още елементи образуват житното
зърно
.
Първото, което трябва да се развие у вас, то е благодарността за всичко, което имате. Пазете си окото да не бъде като окото на оня ангел, за който ви разказах. Ако всички приложите този велик „закон за благодарността“, то най-малко 50% от всички работи на земята ще се уредят. Па и ангелите като погледнат от горе, че сме тръгнали из Пътя, ще дойдат да ни помогнат. Не мислете, че вие сами работите в света.
Разровете земята и вижте колко червейчета помагат на орача, колко микроби приготвят почвата заедно със земеделеца и колко други още елементи образуват житното
зърно
.
При всичко това ние сме деца, които каквото и да донесе баща им, все са недоволни. Всяко дете трябва да благодари на баща си за всичко, което той му донася. Дете, което не целуне баща си, когато той му донесе нещо, то няма сол. Някои родители казват: „Моето ангелче“, ангелче е то, но без крила. Дъщеря, която не благодари на баща си и майка си и не ги целуне, тя е ангел без крила.
към беседата >>
24.
Радвайте се
,
НБ
, София, 15.4.1917г.,
Може да направите опит с едно житно
зърно
: ако го посаждате в земята, 19 години наред и се грижите за него, то ще израсте по-голямо, по-богато на хранителни вещества от другите.
Това не става изведнъж. Духовните работи стават бавно, а човешките – бързо. Божественото започва от малките работи и постепенно върви към големите; човешкото започва от големите работи и отива към малките. Затова, именно, човек иска, като започне една работа, в скоро време да види резултат. И това е възможно, но така свършена, работата не дава големи знания.
Може да направите опит с едно житно
зърно
: ако го посаждате в земята, 19 години наред и се грижите за него, то ще израсте по-голямо, по-богато на хранителни вещества от другите.
Обаче, за този опит се иска вяра и търпение. Затова, Христос казва: „Ако имате вяра, колкото синапово зърно, можете планини да местите." Защо се сравнява вярата със синаповото зърно, а не с житното? Синаповото семе има свойството да образува пришки на кожата и да изтегля простудата от човешкия организъм. Човек трябва да има положителна вяра, която да действа върху ума така, както синаповото семе върху кожата – да изтегля всички отрицателни мисли, да освобождава човека от съмнението, подозрението, колебанието и т.н. Вярващият никога не се лъже.
към беседата >>
Затова, Христос казва: „Ако имате вяра, колкото синапово
зърно
, можете планини да местите." Защо се сравнява вярата със синаповото
зърно
, а не с житното?
Божественото започва от малките работи и постепенно върви към големите; човешкото започва от големите работи и отива към малките. Затова, именно, човек иска, като започне една работа, в скоро време да види резултат. И това е възможно, но така свършена, работата не дава големи знания. Може да направите опит с едно житно зърно: ако го посаждате в земята, 19 години наред и се грижите за него, то ще израсте по-голямо, по-богато на хранителни вещества от другите. Обаче, за този опит се иска вяра и търпение.
Затова, Христос казва: „Ако имате вяра, колкото синапово
зърно
, можете планини да местите." Защо се сравнява вярата със синаповото
зърно
, а не с житното?
Синаповото семе има свойството да образува пришки на кожата и да изтегля простудата от човешкия организъм. Човек трябва да има положителна вяра, която да действа върху ума така, както синаповото семе върху кожата – да изтегля всички отрицателни мисли, да освобождава човека от съмнението, подозрението, колебанието и т.н. Вярващият никога не се лъже. Няма ли вяра, човек всякога може да бъде излъган. Той се намира в положението на двама гръцки художници, които излезли на конкурс със своите картини.
към беседата >>
Ако едно житно
зърно
го садите 19 години наредъ и ако имате търпението да го наглеждате, то ще стане голѣмо, като цѣлата земя.
(втори вариант)
Има правила. Не мислете, че въ духовната наука нѣщата вървятъ много бързо. Не, много медлено. Божественото върви отъ малкото къмъ голѣмото, а човѣшкото започва съ грандиозното и свършва съ малко. Може да направите едно изчисление.
Ако едно житно
зърно
го садите 19 години наредъ и ако имате търпението да го наглеждате, то ще стане голѣмо, като цѣлата земя.
Казва Христосъ: „Ако имате вѣра колкото това синапово зърно, ще можете тази планина да отмѣстите.“ Защо е употрѣбено синапово зърно, а не житно? Синаповото сѣме има свойството да прави пришки и ако го турите на рѫката си, то извлича всички врѣдни, лоши сокове. Отъ житното зърно нѣма този ефектъ. Вѣрата ви трѣбва да бѫде положителна, да действува вѫтрѣ въ ума ви. Тогава ще се намѣрите въ положението на онѣзи двама гръцки художници, които държали конкурсъ за своето изкуство.
към втори вариант >>
Казва Христосъ: „Ако имате вѣра колкото това синапово
зърно
, ще можете тази планина да отмѣстите.“ Защо е употрѣбено синапово
зърно
, а не житно?
(втори вариант)
Не мислете, че въ духовната наука нѣщата вървятъ много бързо. Не, много медлено. Божественото върви отъ малкото къмъ голѣмото, а човѣшкото започва съ грандиозното и свършва съ малко. Може да направите едно изчисление. Ако едно житно зърно го садите 19 години наредъ и ако имате търпението да го наглеждате, то ще стане голѣмо, като цѣлата земя.
Казва Христосъ: „Ако имате вѣра колкото това синапово
зърно
, ще можете тази планина да отмѣстите.“ Защо е употрѣбено синапово
зърно
, а не житно?
Синаповото сѣме има свойството да прави пришки и ако го турите на рѫката си, то извлича всички врѣдни, лоши сокове. Отъ житното зърно нѣма този ефектъ. Вѣрата ви трѣбва да бѫде положителна, да действува вѫтрѣ въ ума ви. Тогава ще се намѣрите въ положението на онѣзи двама гръцки художници, които държали конкурсъ за своето изкуство. Единиятъ изрисувалъ единъ гроздъ толкова естествено, че небеснитѣ птици се спуснали да го кълватъ.
към втори вариант >>
Отъ житното
зърно
нѣма този ефектъ.
(втори вариант)
Божественото върви отъ малкото къмъ голѣмото, а човѣшкото започва съ грандиозното и свършва съ малко. Може да направите едно изчисление. Ако едно житно зърно го садите 19 години наредъ и ако имате търпението да го наглеждате, то ще стане голѣмо, като цѣлата земя. Казва Христосъ: „Ако имате вѣра колкото това синапово зърно, ще можете тази планина да отмѣстите.“ Защо е употрѣбено синапово зърно, а не житно? Синаповото сѣме има свойството да прави пришки и ако го турите на рѫката си, то извлича всички врѣдни, лоши сокове.
Отъ житното
зърно
нѣма този ефектъ.
Вѣрата ви трѣбва да бѫде положителна, да действува вѫтрѣ въ ума ви. Тогава ще се намѣрите въ положението на онѣзи двама гръцки художници, които държали конкурсъ за своето изкуство. Единиятъ изрисувалъ единъ гроздъ толкова естествено, че небеснитѣ птици се спуснали да го кълватъ. Другиятъ изрисувалъ Венера и отгорѣ нарисувалъ едно тънко було. Толкова сполучлива била рисунката, че първиятъ художникъ се излъгалъ и се опиталъ да дигне булото.
към втори вариант >>
25.
Божията воля / Волята Божия
,
НБ
, София, 22.4.1917г.,
Достатъчно е да поставите едно житно
зърно
на едно от двете блюда на везните, уравновесени с еднакви тежести, за да отклоните едното от тях.
– Нищо лошо няма да стане. Който живее в Божествения свят, не трябва да се страхува. Мислете право и от нищо не се страхувайте. Казвате: Какво зависи от мене? – Много нищо зависи.
Достатъчно е да поставите едно житно
зърно
на едно от двете блюда на везните, уравновесени с еднакви тежести, за да отклоните едното от тях.
Отде знаете, може би, вие сте последният човек, който със своето присъствие, изменя движението на Божественото колело в една или в друга посока. Въпреки това, всеки мисли, че Бог трябва да дойде на земята, да оправи света. Вярно е, че Бог ще оправи света, но чрез хората. Що се отнася до изправянето на света, човек е пряко заинтересуван, а Бог – косвено. Светът е създаден за човека да учи, да се възпитава и забавлява.
към беседата >>
26.
Чистосърдечните / Чистосърдечнитѣ
,
НБ
, София, 29.4.1917г.,
Благодарение на този стремеж, семето, специално житното
зърно
, е готово да се пожертвува, да бъде посадено в земята, за да изникне един ден на повърхността и да започне своето развитие.
Той направи жертвата точно на време, когато всички се нуждаеха от чистата вода на неговия извор. Без жертва няма растене. Затова, именно, законът на жертвата съществува не само между хората, но между растенията и животните – в цялата природа. Как се изявява законът на жертвата между растенията? – В стремежа им да се повдигнат нагоре.
Благодарение на този стремеж, семето, специално житното
зърно
, е готово да се пожертвува, да бъде посадено в земята, за да изникне един ден на повърхността и да започне своето развитие.
Обаче, нито стремежът е достатъчен, нито почвата – има още три елемента, необходими за развитието. Те са: топлина, светлина и влага. Същите елементи са необходими и за развитието на човека. Влагата представя живота, топлината – любовта, а светлината – истината. Какво са, в същност, любовта и истината, не може да се определи в няколко думи.
към беседата >>
Когато посѣете едно ябълчно или житно
зърно
, не само то трѣбва да има сила да расте, не само по-хубава почва му трѣбва, но му трѣбватъ други 3 необходими елементи за растенето му, а именно: свѣтлина, топлина и влага.
(втори вариант)
Той бѣше единъ изворъ, отъ който нашиятъ народъ уталожваше жаждата си.“ Сега на въпроса на думитѣ Христови: „Блажени чистосърдечнитѣ.“ Какво подразбира Христосъ под думата „блаженъ“? Той разбира първо: стремежъ на човѣка нагорѣ. Второ: този стремежъ да е точно наврѣме, за да има съотвѣтствующъ стремежъ отгорѣ надолу. Сѫщиятъ законъ дѣйствува и въ природата.
Когато посѣете едно ябълчно или житно
зърно
, не само то трѣбва да има сила да расте, не само по-хубава почва му трѣбва, но му трѣбватъ други 3 необходими елементи за растенето му, а именно: свѣтлина, топлина и влага.
Сѫщото е и за човѣка. Трѣбва да има стремежъ, но му трѣбватъ и тѣзи три Божествени елементи: топлина, свѣтлина и влага. Влагата, това е животътъ, топлината – Любовьта, свѣтлината – Истината. Нѣма да ви ги тълкувамъ, защото ако започна да ви тълкувамъ що е Любовь ще отида много далечъ. Бихъ желалъ да дойдете съ мене, да повторите тази дума извѣстно число пѫти и то прѣзъ извѣстно врѣме въ деня и ако това правите само нѣколко мѣсеци, тогава ще разберете какво нѣщо е любовь.
към втори вариант >>
27.
Взимане и даване / Взимане и даване
,
НБ
, София, 6.5.1917г.,
Ако Го търсите в житното
зърно
, в царевицата, и там ще Го намерите.
Той обича, и него обичат. Христос казва: „Дойдох, за да им дам живот, и то преизобилно." Този живот действува вече навсякъде в света, между всички живи същества, от висшите до низшите. Които не са свързани с любовта, все още очакват да дойде новият живот отвън, отгоре някъде; много още ще го очакват, но по този начин той няма да дойде. Къде е Христовият живот? – Навсякъде.
Ако Го търсите в житното
зърно
, в царевицата, и там ще Го намерите.
Ако Го търсите в животните, и там ще Го намерите. Обаче, въз основа на закона за подобието, който гласи, че подобното подобно привлича, всеки ще се ползува от този живот, който му отговаря, т.е. който го привлича. Може ли двама млади да се оженят, ако не се обичат? Може ли един писател да напише някаква книга, ако няма идея, която да го въодушевява?
към беседата >>
Христовиятъ животъ се намира и въ житното
зърно
, и въ царевицата, и въ ябълката, и въ черешата, но законътъ е такъвъ – подобното отъ подобно се привлича.
(втори вариант)
Другъ отъ пияницитѣ се обажда слѣдъ това: „Не, не е тука хубавото вино, но при Тодоръ кръчмарина има 10 годишно хубаво вино, да отидемъ да го опитаме.“ Задигатъ се всички и хайде при Тодоръ кръчмарина да правятъ опитъ съ виното му, опитватъ пелина му. Питамъ съврѣменнитѣ християни, колко пѫти сѫ отишли да опитатъ пелина на Христа. Като ме слушате, ще кажете: „Този човѣкъ не говори на свещенъ езикъ.“ Опитайте пелина на Христа и Той има винце, направете съ него опитъ. Разликата между едното и другото вино е тази, че когато пиемъ вино на физическото поле, главата ни се зашеметява, а когато опитваме Христовото учение, главата се избистря, тогава ти ще обичашъ хората, жена ти ще бѫде любезна съ тебе, дѣцата ти, приятелитѣ, всички ще бѫдатъ любезни съ тебе и ще те обичатъ. Христосъ казва: „Дойдохъ да дамъ животъ.“ Този животъ дѣйствува сега въ свѣта, а нѣкои го очакватъ да дойде отгорѣ, той иде, обаче постепенно.
Христовиятъ животъ се намира и въ житното
зърно
, и въ царевицата, и въ ябълката, и въ черешата, но законътъ е такъвъ – подобното отъ подобно се привлича.
Може ли двама млади души да се оженятъ, ако не се обичатъ, ако не се привличатъ? Може ли единъ писатель да напише една книга, докато не е обикналъ идеята върху която ще пише, докато не е мислилъ дълго врѣме върху нея? Може ли единъ художникъ да нарисува една картина, докато не я обикне прѣдварително като идея? Всѣко нѣщо трѣбва да го обичаме и като го обичаме, то ще дойде при насъ. Цвѣтята и тѣ си иматъ свой езикъ.
към втори вариант >>
28.
Пребъдете / Пръбѫдване
,
НБ
, София, 27.5.1917г.,
За да ви уясня това, ще прѣдставя една картина съ житното
зърно
.
(втори вариант)
– Когато каже господарьтъ. Ще си починете за малко и послѣ пакъ на работа. Това е въ дѣйствителность животътъ. Но вие ще кажете: „Това сѫ волове.“ Азъ бихъ попиталъ ученитѣ какво положение заематъ тѣзи волове въ свѣта? Мислите ли, че душитѣ на тѣзи два вола сѫ по-малко интелигентни отъ човѣшката душа?
За да ви уясня това, ще прѣдставя една картина съ житното
зърно
.
Допуснете, че имате три житни зрънца. Едното отъ тѣхъ прѣдставлява човѣка, а другитѣ двѣ – двата вола. Поставете едното житно зрънце при благоприятни условия, то слѣдъ нѣколко години ще се наплоди и ще заеме цѣлата земя. Другитѣ двѣ зрънца не сѫ били при такива благоприятни условия и не сѫ могли нито да се развиятъ, нито да се размножатъ. Но това не ви дава право да мислите, че въ душата на тѣзи зрънца нѣма нищо.
към втори вариант >>
29.
Бог е Дух / Богъ е Духъ
,
НБ
, София, 3.6.1917г.,
Не прави ли същото и житното
зърно
?
Уповавайте на вашия дух и на истината в себе си. Всичко, което става сега в света, не е произволно, то е в реда на нещата. От пролятата кръв ще израснат пъстри и красиви цветя, хубави дървета, които ще дават сладки, вкусни плодове. За да дойде това време, всички трябва да служат на Бога с дух и истина. Спасението на света зависи от всеки човек поотделно.
Не прави ли същото и житното
зърно
?
Малко е, едно е, но поставено при добри условия, в продължение на 12 години, то може да изхрани целия свят. Следователно, когато казваме, че Христос спаси света, имаме предвид - онази мощна душа, която е проникнала във всички хора и се проявява навсякъде. Така, именно, тя дава подтик на цялото човечество, да върви напред. Много от сегашните хора не успяват в работите си, защото гледат отрицателно на всички. Когото видят, все ще кажат нещо за него.
към беседата >>
Така е и съ житното
зърно
, ако го поставите при най-благоприятни условия и да го държите при тѣзи условия около 12 години, то ще може да нахрани цѣлъ свѣтъ.
(втори вариант)
Той е вѫтрѣ у васъ, а не вънъ, този миръ ще дойде отвѫтрѣ. Затова рекохъ на българитѣ: „Имайте вѣра вѫтрѣ въ себе си, не се уповавайте никому, освѣнъ на Бога, на васъ, на вашия духъ, на истината, на този Богъ, Който е наредилъ всичко въ света.“ Всичко, което става сега въ свѣта, не е случайно, то е въ реда на нѣщата. Всичката тази кръвь, която е пролѣта, отъ нея ще израстатъ най-хубави дървета, най-хубави цвѣтя и най-хубави плодове. Всички трѣбва да работите въ духъ и истина на Бога и ще служите на хората. Спасението на свѣта зависи само отъ единъ човѣкъ, отъ всѣки васъ.
Така е и съ житното
зърно
, ако го поставите при най-благоприятни условия и да го държите при тѣзи условия около 12 години, то ще може да нахрани цѣлъ свѣтъ.
Когато казвамъ, че Христосъ ще спаси свѣта, азъ подразбирамъ, че тази душа, която се изразила въ свѣта, тя е дала потикъ на цѣлото човѣчество. А съврѣменнитѣ хора, ние сме отрицателни и затова нѣмаме успѣхъ. Казваме: „Този е кривъ, онзи е кривъ“, и затова не върви работата. Като мислимъ, че всички сѫ лоши, отъ гдѣ ще дойде това спасение? Това е едно криво схващане на нѣщата.
към втори вариант >>
30.
Числото 153
,
ИБ
, Варна, 22.3.1918г.,
Например всичкото жито може да се намери в едно житно
зърно
.
Понеже Христос каза: "Донесете от рибите, които уловихте сега." Рибите, които бяха на жаравата, когато излязоха учениците от водата, са други, а Той поиска от ония, които уловиха сега. Те са взели от тях само три риби и са ги поставили на жаравата. Разделили са рибата на три купа и от всеки куп са взели по една риба. Значи три риби са взели и са ги поставили на жаравата. В този закон гледайте целокупността на нещата.
Например всичкото жито може да се намери в едно житно
зърно
.
Така е и с хората, които избави Господ, в тях се намират спасените. Трябва да се направи едно пресмятвание, колко са, които ще се спасят. С умножение ще работите. Турете едно о, то показва вечността. Първо, единицата като я турите при колелото, имате диаметър.
към беседата >>
31.
Съхранение на душевната енергия
,
ИБ
,
БС
, София, 10.6.1918г.,
Може да видите едно житно
зърно
– то е едно нещо; ако вземете и го посеете, то е друго нещо.
Затова Христос казва: „Не противи се злому.” То значи: не му се противи, но застани на другия край и го улови. Сега, разбира се, ще ви трябва опит. В какво се състои този опит? Мнозина са ми задавали въпроса как да се развиват, как да напредват, как да видят това или онова. Аз бих желал не само да виждате, но и да усвоявате нещата.
Може да видите едно житно
зърно
– то е едно нещо; ако вземете и го посеете, то е друго нещо.
Тъй че, една Божествена мисъл, която ви се дава, не е достатъчно само да я почувствате, но трябва да я усвоите и приложите. Искате например да видите някой Ангел. Можете да видите Ангели колкото искате, можете да отидете при тях, но като се върнете,оставате си пак същите, само разказвате това, което сте видели като на представление и с това въпросът приключва. Трябва усвояване на тези принципи. Важно е, когато видите някой Ангел, да влезете в съприкосновение с неговата интелигентност, с неговия дух.
към беседата >>
32.
Събличане и обличане
,
НБ
, София, 28.7.1918г.,
На същото основание, ако житното
зърно
не се посади в земята, нищо ново няма да придобие.
От кого се оплаквате: от стария мъж и старата жена, или от новия мъж и новата жена? Думата жена произлиза от думата зео – живот. Лошата жена произлиза от лошия, от стария, покварен живот. Когато умът се съедини с Живота, ражда се мъжът. Следователно, мъжът и жената се съединяват, за да се развиват.
На същото основание, ако житното
зърно
не се посади в земята, нищо ново няма да придобие.
Когато някой пита защо хората се женят, казвам: женитбата е необходима, за да се развиват мъжът и жената, да придобиват нови качества и да изучават Божиите закони. Може ли без женитба? В широк смисъл на думата без женитба, т.е. без развитие на земята не може. Като е дошъл на земята, човек се е оженил вече.
към беседата >>
На сѫщото основание, ако житното
зърно
не се посади въ земята, нищо ново нѣма да придобие.
(втори вариант)
Отъ кого се оплаквате: отъ стария мѫжъ и старата жена, или отъ новия мѫжъ и новата жена? Думата „жена” произлиза отъ думата „зео” — животъ. Лошата жена произлиза отъ лошия, отъ стария, покваренъ животъ. Когато умътъ се съедини съ живота, ражда се мѫжътъ. Следователно, мѫжътъ и жената се съединяватъ, за да се развиватъ.
На сѫщото основание, ако житното
зърно
не се посади въ земята, нищо ново нѣма да придобие.
Когато нѣкой пита, защо хората се женятъ, казвамъ: Женитбата е необходима, за да се развиватъ мѫжътъ и жената, да придобиватъ нови качества и да изучаватъ Божиитѣ закони. — Може ли безъ женитба? — Въ широкъ смисълъ на думата безъ женитба, т. е. безъ развитие на земята не може. Като е дошълъ на земята, човѣкъ се оженилъ вече.
към втори вариант >>
33.
Двете жени
,
НБ
, София, 11.8.1918г.,
Опитвали ли сте силата на житното
зърно
?
Това значи да се докоснете до Неговата дреха, и кръвотечението ви да престане. Тогава ще чуете гласа на Христа: "Дерзай, дъще, твоята вяра те изцели". Правете опити, за да видите, че всяко нещо крие известна сила в себе си. Всичко в света е живо. Опитвали ли сте силата на диаманта?
Опитвали ли сте силата на житното
зърно
?
Казвате, че всичко е живо, но често злоупотребявате с живота на дребните същества. Децата особено обичат да късат главите на мухите и не мислят за лошите последствия на своите постъпки. Майките трябва да забраняват на децата си да късат главите на мухите, да развалят гнездата на птичките. В едно българско село, детето на чорбаджията, десетгодишно момче, се качило на едно дърво, дето имало лястовичка с пет малки лястовичета. То свалило малките от гнездото и отрязало езичетата им.
към беседата >>
Опитвали ли сте силата на житното
зърно
?
(втори вариант)
Това значи да се докоснете до Неговата дреха, и кръвотечението ви да престане. Тогава ще чуете гласа на Христа: „Дерзай, дъще, твоята вѣра те изцѣли”. Правете опити, да видите, че всѣко нѣщо крие известна сила въ себе си. Всичко въ свѣта е живо. Опитвали ли сте силата на диаманта?
Опитвали ли сте силата на житното
зърно
?
Казвате, че всичко е живо, но често злоупотрѣбявате съ живота на дребнитѣ сѫщества. Децата особено обичатъ да кѫсатъ главитѣ на мухитѣ и не мислятъ за лошитѣ последствия на своитѣ постѫпки. Майкитѣ трѣбва да забраняватъ на децата си, да кѫсатъ главитѣ на мухитѣ, да развалятъ гнѣздата на птичкитѣ. Въ едно българско село, детето на чорбаджията, десетгодишно момче, се качило на едно дърво, дето имало лѣстовичка съ петь малки лѣстовичета. То свалило малкитѣ отъ гнѣздото и отрѣзало езичетата имъ.
към втори вариант >>
34.
Скритият квас
,
НБ
, София, 25.8.1918г.,
Стремете се към квасните гъбички на живия хляб, които се намират в житното
зърно
.
Хората търсят Любовта, но не знаят къде се намира тя. Достатъчно е да се домогнете до кваса на Любовта, за да намерите самата Любов. Турете кваса на Любовта във вашето брашно и очаквайте резултат. Някой туря кваса на омразата в брашното си, а очаква Любов – това е невъзможно. Замесиш ли кваса на Любовта в три мери брашно, скрий го внимателно, да не дойде някой отвън и да тури в него ферменти от друг квас.
Стремете се към квасните гъбички на живия хляб, които се намират в житното
зърно
.
Сегашните хора минават през големи мъчнотии и страдания, защото са се отклонили от правия път и са станали двуквасни. Първоначално Бог ги е създал едноквасни. Искате ли да се върнете в правия път, да живеете добре, трябва да бъдете едноквасни. В това се заключава истинската философия на Живота. Ако от една страна люби, а от друга – мрази, човек е двуквасен.
към беседата >>
Стремете се къмъ кваснитѣ гѫбички на живия хлѣбъ, които се намиратъ въ житното
зърно
.
(втори вариант)
Хората търсятъ любовьта, но не знаятъ, кѫде се намира, тя. Достатъчно е да се домогнете до кваса на любовьта, за да намѣрите самата любовь. Турете кваса на любовьта въ вашето брашно и очаквайте резултатъ. Нѣкой туря кваса на омразата въ брашното си, а очаква любовь. Това е невъзможно, Замѣсишъ ли кваса на любовьта въ три мѣри брашно, скрий го внимателно, да не дойде нѣкой отвънъ и да тури въ него ферменти отъ другъ квасъ.
Стремете се къмъ кваснитѣ гѫбички на живия хлѣбъ, които се намиратъ въ житното
зърно
.
Сегашнитѣ хора минаватъ презъ голѣми мѫчнотии и страдания, защото се отклонили отъ правия пѫть и станали двуквасни. Първоначално Богъ ги е създалъ едноквасни. Искате ли да се върнете въ правия пѫть, да живѣете добре, трѣбва да бѫдете едноквасни. Въ това се заключава истинската философия на живота. Ако отъ една страна люби, а отъ друга — мрази, човѣкъ е двуквасенъ.
към втори вариант >>
35.
Да Го посрещнат
,
НБ
, София, 8.9.1918г.,
Обаче, ако житното
зърно
не падне на земята и не изгние, то няма да израсте, няма да даде плод; ако старата къща не се събори, нова няма да се съгради; ако старият дъб не падне, младо дъбче няма да изникне.
Тежките душевни състояния, паденията, през които човек минава, са най-важните моменти на неговия живот. Те носят най-големите блага за човека. Това е вярно за земята. Как е в Духовния свят, това е друг въпрос. Думата падане, падение, в езика на съвременните хора, е изопачена.
Обаче, ако житното
зърно
не падне на земята и не изгние, то няма да израсте, няма да даде плод; ако старата къща не се събори, нова няма да се съгради; ако старият дъб не падне, младо дъбче няма да изникне.
Значи, падането на едного е въздигане, изникване на другиго. Който падне, да стане и да благодари на Бога. Падането и качването са закони на физиката. И Земята пада към Слънцето. Падането е необходимо за движението, а движението – за Живота.
към беседата >>
Обаче, ако житното
зърно
не падне на земята и не изгние, то нѣма да израсте, нѣма да даде плодъ; ако старата кѫща не се събори, нова нѣма да се съгради; ако стариятъ дѫбъ не падне, младо дѫбче нѣма да изникне.
(втори вариант)
Тежкитѣ душевни състояния, паденията, презъ които човѣкъ минава, сѫ най-важнитѣ моменти на неговия животъ. Тѣ носятъ най-голѣмитѣ блага за човѣка. Това е вѣрно за земята. Какъ е въ духовния свѣтъ, това е другъ въпросъ. Думата „падане, падение”, въ езика на съвременнитѣ хора, е изопачена.
Обаче, ако житното
зърно
не падне на земята и не изгние, то нѣма да израсте, нѣма да даде плодъ; ако старата кѫща не се събори, нова нѣма да се съгради; ако стариятъ дѫбъ не падне, младо дѫбче нѣма да изникне.
Значи, падането на едного е въздигане, изникване на другиго. Който падне, да стане и да благодари на Бога. Падането и качването сѫ закони на физиката. И земята пада къмъ слънцето. Падането е необходимо за движението, а движението — за живота.
към втори вариант >>
36.
Не може да се укрие
,
НБ
, София, 15.9.1918г.,
Житното
зърно
се отзовава на онзи, който работи с Любов.
Те ще работят, и нивите им ще дават изобилно плод. Дето е Любовта, там е изобилието. Това всеки може да провери. Нека трима души направят следния опит: един от тях да посее сто декара с жито, вторият да посее десет декара, а третият – един декар. Ако последният вложи в работата си Любов, единият декар ще даде толкова плод, колкото десетте декара, работени без Любов.
Житното
зърно
се отзовава на онзи, който работи с Любов.
А за онзи, който не работи с Любов и мисли само колко повече жито да изкара, то се затваря и нищо не дава. И тук се прилага стихът: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се възмери". Сегашните хора не успяват в работата си, защото не живеят в град, поставен на планина. Разумният и любещ човек влиза във връзка с вибрациите на ябълката, разбира положението й, и тя му отговаря със същото. Като мине покрай нея, тя снишава клоните си и му предлага да си откъсне, колкото плодове иска.
към беседата >>
Житното
зърно
се отзовава на онзи, който работи съ любовь.
(втори вариант)
Тѣ ще работятъ, и нивитѣ имъ ще даватъ изобилно плодъ. Дето е любовьта, тамъ е изобилието. Това всѣки може да провѣри. Нека трима души направятъ следния опитъ: единъ отъ тѣхъ да посѣе сто декара съ жито, вториятъ да посѣе десеть декара, а третиятъ — единъ декаръ. Ако последниятъ вложи въ работата си любовь, единиятъ декаръ ще даде толкова плодъ, колкото десеттѣ декара, работени безъ любовь.
Житното
зърно
се отзовава на онзи, който работи съ любовь.
А за онзи, който не работи съ любовь и мисли само, колко повече жито да изкара, то се затваря и нищо не дава. И тукъ се прилага стихътъ: „Съ каквато мѣрка мѣришъ, съ такава ще ти се възмѣри”. Сегашнитѣ хора не успѣватъ въ работата си, защото не живѣятъ въ градъ, поставенъ на планина. Разумниятъ и любещъ човѣкъ влиза въ връзка съ вибрациитѣ на ябълката, разбира положението ѝ, и тя му отговаря съ сѫщото. Като мине покрай нея, тя снишава клонетѣ си и му предлага да си откѫсне, колкото плодове иска.
към втори вариант >>
37.
Изобилният живот
,
НБ
, София, 1.12.1918г.,
Така ще се домогнете до истинското богатство, което се равнява на богатството, скрито в житното
зърно
.
Аз означава човека; буки – Божествената книга; веди – изучавам, чета, обръщам тази книга; глаголи – говоря ви за крадеца. Ще кажете, че не ви се харесва разговора за крадеца. Тогава ще дам друго обяснение: аз съм аз, буки – сянка. И това не ви харесва. Тогава казвам: приложете огъня на алхимиците, за да отделяте с него чистото от нечистото.
Така ще се домогнете до истинското богатство, което се равнява на богатството, скрито в житното
зърно
.
За предпочитане е да имаш едно житно зрънце, отколкото богатствата на целия свят. Житното зрънце съдържа голяма сила в себе си. Христос се проявява и чрез семките, и чрез растенията. За да опитате силата Му, трябва да ги посадите. – “Не Го виждаме.” – Не можете да Го видите.
към беседата >>
Тогава казвамъ: Приложете огъня на алхимицитѣ, за да отдѣляте съ него чистото отъ нечистото; Така ще се домогнете до истинското богатство, което се равнява на богатството, скрито въ житното
зърно
.
(втори вариант)
Какво означаватъ буквитѣ? „Азъ” означава човѣка; „буки” — Божествената книга; „веди” — изучавамъ, чета, обръщамъ тази книга; „глаголи” — говоря ви за крадеца. Ще кажете, че не ви се харесва разговоря за крадеца. Тогава ще дамъ друго обяснение: азъ съмъ азъ, буки — сѣнка. И това не ви харесва.
Тогава казвамъ: Приложете огъня на алхимицитѣ, за да отдѣляте съ него чистото отъ нечистото; Така ще се домогнете до истинското богатство, което се равнява на богатството, скрито въ житното
зърно
.
За предпочитане е да имашъ едно житно зрънце, отколкото богатствата на цѣлия свѣтъ. Житното зрънце съдържа голѣма сила въ себе си. Христосъ се проявява и чрезъ сѣмкитѣ, и чрезъ растенията. За да опитате силата Му, трѣбва да ги посадите. — Не Го виждаме.
към втори вариант >>
38.
Като себе си
,
НБ
, София, 2.2.1919г.,
Житното
зърно
крие в себе си условия за създаване на стоте житни зърна.
За мнозина е противоречие да се говори за индивид и душа, като идентични понятия. Противоречие е да се каже, че 10 е равно на 1. Обаче, купувате един килограм ябълки, преброявате ги и виждате, че са десет на брой. В случая 1 е равно на 10, или 10 е равно на 1. В този смисъл, индивидът, в който живее душата е единица – в нея се крият всички условия и възможности за създаване на цялото човечество.
Житното
зърно
крие в себе си условия за създаване на стоте житни зърна.
Това е философско разбиране на нещата. Така трябва да се разбират хората, а не като философът и бръснарят. Не е права мисълта на онзи, който се счита за нищожество, за грешник и търси причината в майка си и баща си. Майсторът, който е градил твоята къща, може да не е знаел законите на съграждането и вместо голяма, здрава къща, да е излязла колибка, но трябва да знаеш, че колибката и ти сте две различни неща. Сегашната ти къща може да е малка, нехигиенична, но въпреки това, ти можеш да се проявиш; ти можеш да пуснеш светлината в къщичката си и да проявиш любовта си.
към беседата >>
И житното
зърно
не знае, че от него са излезли всички житни зрънца на класа.
Това значи, да възлюбиш всяка душа вън от себе си. Ближният ти е бил в тебе и е излязъл вън от тебе. Ако при това положение можеш да го възлюбиш като себе си, ти си изпълнил втория велик закон на любовта. Ще възразите, че не помните ближния ви да е бил във вас и да е излязъл. Това нищо не значи.
И житното
зърно
не знае, че от него са излезли всички житни зрънца на класа.
Следователно, ти трябва да любиш ближния си, като свое дете, което е живяло и живее в тебе. Както Бог живее в човека, така и ближният живее в него. Ближният, който живее като душа във всеки човек, не се е проявил още, защото не са му дадени условия. Дайте му условия, и той ще се прояви. Колкото и да е малък, все ще излезе нещо красиво от него.
към беседата >>
39.
Това учение
,
ИБ
,
БС
, София, 17.4.1919г.,
Обърнете се към минералното царство, вземете един кристал и го разгледайте; идете после в растителното царство и разгледайте едно житно
зърно
; минете след това към животинското царство и като дойдете до човека, ще видите, че той има такива Добродетели, каквито няма ни у минералите, ни у животните, ни у растенията.
Някои от вас имат много добри черти, но не става дума за тези, които са изкуствени, а за тези, които са ви дадени от Бога. Някои идват с големи кокове, с по-бели лица, но всичко това е изкуствено, а то се отнема. Изкуственото е потребно, но не е съществено. Следователно Добродетелите не могат да бъдат изкуствени, затова виждайте във всяка сестра само хубавото. Христовият закон е следният: никога не мислете, че вашата сестра е лицемерна или лоша.
Обърнете се към минералното царство, вземете един кристал и го разгледайте; идете после в растителното царство и разгледайте едно житно
зърно
; минете след това към животинското царство и като дойдете до човека, ще видите, че той има такива Добродетели, каквито няма ни у минералите, ни у животните, ни у растенията.
Това показва, че у човека Господ живее. Тази е причината, заради която мнозина от вас се спъват. Ако мислите, че една или друга от вас е още зелена, вие не ще можете да се развивате. Ако внесете една погрешка в себе си, вие си препятствате така, както една малка прашинка, влязла в окото ви. Сега, ако изкарам някоя от вас да поговори пет шест минути, вие не ще можете да я търпите.
към беседата >>
40.
Трапезата на Новия Завет
,
НБ
, , 25.5.1919г.,
Тези 10 предмети били: една скъпоценна корона, която струвала милиони, един голям старовременен кюп, пълен със злато, една златна сабя, златно перо, един далекоглед, едно шише, пълно с жизнен еликсир, който, според старовременните алхимици, подмладява хората, един пергел, едно житно
зърно
, една книга на велик мъдрец и едно яйце.
Повикал 10 от своите поданици, всеки от които бил представител на десетте тогава съществуващи съсловия. И у нас съществуват такива съсловия. Тези съсловия и тогава са носили някакво име, дадено им от техния основател, тъй както всяко новородено дете се кръщава с някакво име. Името се освещава от самия човек, а не е то, което прави човека; не е надписът, който прави търговеца честен, а честният търговец прави честна своята фирма; не е кадилницата, която прави свят свещеника, а самият свещеник прави кадилницата му да свети; не е книгата, която прави човека умен и съдържателен, а човекът прави книгата умна и съдържателна. И тъй, този мъдър цар събрал на тази изложба всичките 10 души, за да си изберат по един от изложените 10 предмета.
Тези 10 предмети били: една скъпоценна корона, която струвала милиони, един голям старовременен кюп, пълен със злато, една златна сабя, златно перо, един далекоглед, едно шише, пълно с жизнен еликсир, който, според старовременните алхимици, подмладява хората, един пергел, едно житно
зърно
, една книга на велик мъдрец и едно яйце.
И повикал представителите на тоя народ, т.е. тия съсловия, да си изберат кой каквото си хареса. Първият харесал златната корона. Дигнал я, за да я постави на главата си, вторият взел кюпа със златото, третият взел златната сабя и веднага я опасал, четвъртият взел златното перо, петият – далекогледа, шестият – шишето с еликсира за продължаване на живота, седмият – пергела, осмият – житното зърно, деветият – книгата на мъдреца и последният – яйцето. Кой от тях е спечелил?
към беседата >>
Дигнал я, за да я постави на главата си, вторият взел кюпа със златото, третият взел златната сабя и веднага я опасал, четвъртият взел златното перо, петият – далекогледа, шестият – шишето с еликсира за продължаване на живота, седмият – пергела, осмият – житното
зърно
, деветият – книгата на мъдреца и последният – яйцето.
И тъй, този мъдър цар събрал на тази изложба всичките 10 души, за да си изберат по един от изложените 10 предмета. Тези 10 предмети били: една скъпоценна корона, която струвала милиони, един голям старовременен кюп, пълен със злато, една златна сабя, златно перо, един далекоглед, едно шише, пълно с жизнен еликсир, който, според старовременните алхимици, подмладява хората, един пергел, едно житно зърно, една книга на велик мъдрец и едно яйце. И повикал представителите на тоя народ, т.е. тия съсловия, да си изберат кой каквото си хареса. Първият харесал златната корона.
Дигнал я, за да я постави на главата си, вторият взел кюпа със златото, третият взел златната сабя и веднага я опасал, четвъртият взел златното перо, петият – далекогледа, шестият – шишето с еликсира за продължаване на живота, седмият – пергела, осмият – житното
зърно
, деветият – книгата на мъдреца и последният – яйцето.
Кой от тях е спечелил? Вие сте умни, как бихте разрешили тази гатанка? Първият, който взел короната, станал цар, вторият – банкер, третият – най-прочутия генерал в държавата, четвъртият – правник, най-великия законоведец и писател, защото той се занимавал с Божественото право в света, сегашното право е човешко право; петият, който взел далекогледа, станал астроном, да изучава звездите, оттогава започнала астрономията; шестият, който взел жизнения еликсир, станал лекар; седмият, който взел пергела, станал инженер; осмият, който взел житното зърно, станал земеделец; деветият, който взел книгата на мъдреца, станал учител, и последният, който взел яйцето, не спечелил нищо. Всички тия хора са спечелили по нещо, а този, който взел яйцето, не спечелил, както другите, защото деветте души придобили по един занаят. Последният мислил какво да прави с това яйце, тръгнал да го продава тук-там, но никой не искал да му го купи.
към беседата >>
Първият, който взел короната, станал цар, вторият – банкер, третият – най-прочутия генерал в държавата, четвъртият – правник, най-великия законоведец и писател, защото той се занимавал с Божественото право в света, сегашното право е човешко право; петият, който взел далекогледа, станал астроном, да изучава звездите, оттогава започнала астрономията; шестият, който взел жизнения еликсир, станал лекар; седмият, който взел пергела, станал инженер; осмият, който взел житното
зърно
, станал земеделец; деветият, който взел книгата на мъдреца, станал учител, и последният, който взел яйцето, не спечелил нищо.
тия съсловия, да си изберат кой каквото си хареса. Първият харесал златната корона. Дигнал я, за да я постави на главата си, вторият взел кюпа със златото, третият взел златната сабя и веднага я опасал, четвъртият взел златното перо, петият – далекогледа, шестият – шишето с еликсира за продължаване на живота, седмият – пергела, осмият – житното зърно, деветият – книгата на мъдреца и последният – яйцето. Кой от тях е спечелил? Вие сте умни, как бихте разрешили тази гатанка?
Първият, който взел короната, станал цар, вторият – банкер, третият – най-прочутия генерал в държавата, четвъртият – правник, най-великия законоведец и писател, защото той се занимавал с Божественото право в света, сегашното право е човешко право; петият, който взел далекогледа, станал астроном, да изучава звездите, оттогава започнала астрономията; шестият, който взел жизнения еликсир, станал лекар; седмият, който взел пергела, станал инженер; осмият, който взел житното
зърно
, станал земеделец; деветият, който взел книгата на мъдреца, станал учител, и последният, който взел яйцето, не спечелил нищо.
Всички тия хора са спечелили по нещо, а този, който взел яйцето, не спечелил, както другите, защото деветте души придобили по един занаят. Последният мислил какво да прави с това яйце, тръгнал да го продава тук-там, но никой не искал да му го купи. Наглед туй яйце нямало никаква цена. Най-после му дошло на ума да го тури под някоя кокошка, да види дали може да се измъти. И наистина, от яйцето се измътил най-красивият петел, който обаче бил много лаком и затова никои кокошки и петли не го искали в тяхното съдружие.
към беседата >>
Царски корони не бутам, не взимам нито кюпа със злато, нито далекогледа, нито пергела, нито перото, нито житното
зърно
.
Всички велики изречения, които са изказани още от памтивека и не са изгубили своя смисъл, са казани от тях. Авторът на тези велики изречения не е известен, но благодарение на тях светът съществува и сегашните автори се прославят. Днес някой автор като напише една книга, казва: „Тази книга е написана от мен, и никой няма право да я печата без мое позволение“. Като ме слушате да ви говоря така, навярно си мислите, че имам някаква особена цел, аз просто искам да се поразговоря с вас, да ви дам едно угощение. Аз не се занимавам с философски работи, обаче не отнемам правото на тия автори, които могат да се занимават с философия.
Царски корони не бутам, не взимам нито кюпа със злато, нито далекогледа, нито пергела, нито перото, нито житното
зърно
.
И яйцето не бутам. Аз съм избрал числото 11, то е нещастното число в света. По-нещастно число от 11 за евреите нямаше. Числото 13 днес е нещастно за културния европеец: него мъчно можете да вкарате в някоя стая на хотела с номер 13. Защо е нещастно числото 11?
към беседата >>
Ако посадя едно житно
зърно
в земята, не съм ли за него Юда?
Причината за това предателство е много по-дълбока. Когато си обясним истинската причина, ние няма да съдим никого: благодарете на този Юда, който изпълни тази незавидна роля на предателство. Ако Христос не беше разпнат на кръста, нямаше да дойде и спасението на човечеството. Ще кажете: „Ето един човек, който не говори логически“. Аз ще ви обясня защо мисля така.
Ако посадя едно житно
зърно
в земята, не съм ли за него Юда?
За това зърно временно аз съм предател, но същевременно съм и негов спасител. Как би могло да се развие и размножава зрънцето, ако не бъде посадено? Така че трябва нещата да се обсъждат умно, сериозно и да няма осъждане. В сегашните вестници има само нападки и критика. Това не е наука.
към беседата >>
За това
зърно
временно аз съм предател, но същевременно съм и негов спасител.
Когато си обясним истинската причина, ние няма да съдим никого: благодарете на този Юда, който изпълни тази незавидна роля на предателство. Ако Христос не беше разпнат на кръста, нямаше да дойде и спасението на човечеството. Ще кажете: „Ето един човек, който не говори логически“. Аз ще ви обясня защо мисля така. Ако посадя едно житно зърно в земята, не съм ли за него Юда?
За това
зърно
временно аз съм предател, но същевременно съм и негов спасител.
Как би могло да се развие и размножава зрънцето, ако не бъде посадено? Така че трябва нещата да се обсъждат умно, сериозно и да няма осъждане. В сегашните вестници има само нападки и критика. Това не е наука. Трябва винаги да се проучват истинските мотиви на нещата, на събитията и тогава да се произнасяме.
към беседата >>
41.
Методи за лекуване
,
СБ
, В.Търново, 22.8.1919г.,
Христос казва: „Ако имахте вяра колкото едно синапово
зърно
, щяхте да помествате планини.“ Защо сравнява вярата със синаповото
зърно
?
Който има вяра, той развива кесията си, той е безкористен, щедър, а това му донася богатство, а онзи, който няма вяра, завива кесията си. В ущърб на вярата се развива друго чувство, което поглъща енергията и слиза между астралния, етерния и физическия свят. Според съвременните окултни науки трябва да знаем къде на главата ни се намира астралният свят. Най-горе на главата е Раят, причинният свят; към средата на главата отпред е менталният свят, а долу, отзад на главата, е астралният свят. Ще проектирате постоянно ума си нагоре.
Христос казва: „Ако имахте вяра колкото едно синапово
зърно
, щяхте да помествате планини.“ Защо сравнява вярата със синаповото
зърно
?
Защото само онази вяра лекува, която прави пришки като синаповото зърно. Когато давате някому, правите пришки на себе си, на кесията си, навсякъде. Кесията ви е вътре във вас, затова я извадете навън. Като казва Христос да имате вяра като синаповото зърно, то значи тази вяра да стане активна, да има ефект, да изважда всичко навън. Когато искаме да имаме това-онова, то не се дължи на вярата.
към беседата >>
Защото само онази вяра лекува, която прави пришки като синаповото
зърно
.
В ущърб на вярата се развива друго чувство, което поглъща енергията и слиза между астралния, етерния и физическия свят. Според съвременните окултни науки трябва да знаем къде на главата ни се намира астралният свят. Най-горе на главата е Раят, причинният свят; към средата на главата отпред е менталният свят, а долу, отзад на главата, е астралният свят. Ще проектирате постоянно ума си нагоре. Христос казва: „Ако имахте вяра колкото едно синапово зърно, щяхте да помествате планини.“ Защо сравнява вярата със синаповото зърно?
Защото само онази вяра лекува, която прави пришки като синаповото
зърно
.
Когато давате някому, правите пришки на себе си, на кесията си, навсякъде. Кесията ви е вътре във вас, затова я извадете навън. Като казва Христос да имате вяра като синаповото зърно, то значи тази вяра да стане активна, да има ефект, да изважда всичко навън. Когато искаме да имаме това-онова, то не се дължи на вярата. Понеже вярата принадлежи на активния свят, тя е Божествено чувство и затова не може никога да бъде пасивна.
към беседата >>
Като казва Христос да имате вяра като синаповото
зърно
, то значи тази вяра да стане активна, да има ефект, да изважда всичко навън.
Ще проектирате постоянно ума си нагоре. Христос казва: „Ако имахте вяра колкото едно синапово зърно, щяхте да помествате планини.“ Защо сравнява вярата със синаповото зърно? Защото само онази вяра лекува, която прави пришки като синаповото зърно. Когато давате някому, правите пришки на себе си, на кесията си, навсякъде. Кесията ви е вътре във вас, затова я извадете навън.
Като казва Христос да имате вяра като синаповото
зърно
, то значи тази вяра да стане активна, да има ефект, да изважда всичко навън.
Когато искаме да имаме това-онова, то не се дължи на вярата. Понеже вярата принадлежи на активния свят, тя е Божествено чувство и затова не може никога да бъде пасивна. Когато не е развита, тя е пасивна. Плодовете на вярата зреят горе, в причинния свят, и тя винаги казва: „Бог е добър за нас.“ Плодовете на вярата не зреят нито в менталното, нито в астралното поле, а само в причинния свят. А кои са плодовете Ă?
към беседата >>
42.
Първи наряд за 1919/20 г.
,
СБ
, В.Търново, 26.8.1919г.,
Паралелно с това през време на поста ще се прочетат следните беседи от Сила и живот, първа серия: през първия пост – Ето Човека, през втория – Житното
зърно
, през третия – Явлението на Духа, през четвъртия – Талантите, през петия – Любовта, през шестия – Служенето, през седмия – Сънищата на Йосиф, през осмия – Мир вам, през деветия – Необходимостта да познаем Бога, през десетия – Митар и фарисей, през единадесетия – Страхът, през дванадесетия – Условия за Вечен живот.
А може през месеца и да няма дни на пост. Постът трябва да дойде по разположение, по естествен път, а не да бъде наложен – да не се усеща нито глад, нито апетит. Продължителността на поста ще бъде също по разположение. По време на поста ще размишлявате върху една от следните Добродетели: през първия пост – милосърдието, през втория – радостта, през третия – търпението, през четвъртия – вярата, през петия – надеждата, през шестия – сърцето, през седмия – волята, през осмия – душата, през деветия – духа, през десетия – чувствата, през единадесетия – Царството Божие, и през дванадесетия – Божията Любов и Божията Мъдрост. Ако дните за пост през годината надминат дванадесет, тогава ще започнете отначало по същия ред.
Паралелно с това през време на поста ще се прочетат следните беседи от Сила и живот, първа серия: през първия пост – Ето Човека, през втория – Житното
зърно
, през третия – Явлението на Духа, през четвъртия – Талантите, през петия – Любовта, през шестия – Служенето, през седмия – Сънищата на Йосиф, през осмия – Мир вам, през деветия – Необходимостта да познаем Бога, през десетия – Митар и фарисей, през единадесетия – Страхът, през дванадесетия – Условия за Вечен живот.
Ако ще имате повече дни на пост, тогава ще четете още и Приливи и отливи, Новото основание, Многоценният бисер, Учителите, Марта и Мария и Истината. При повече дни на пост направете запитване. Към настоящото се прилага едно упътване за изпълнението на този наряд, в което всичкият материал е систематизиран. Този наряд се дава за изпълнение на онзи член или нечлен, който желае да го изпълнява точно.
към беседата >>
43.
Бог е говорил
,
НБ
, София, 9.11.1919г.,
Следователно, преди 250 милиони години житното
зърно
е било внесено в умствения свят.
Знаете ли, как се е въртяла земята в миналото? Знаете ли, колко дълги са били дните? Няма да се спирам на тия въпроси. Важно е, че числото 250 представя основен закон на Битието. Двойката представя принцип на Божия Дух, а петорката – принцип на човешкия ум.
Следователно, преди 250 милиони години житното
зърно
е било внесено в умствения свят.
То е расло първо в човешкия ум, т. е. в мозъка на човека. То постепенно е слизало от умствения свят, докато е дошло на земята. И ние днес се ползуваме от него, знаем, каква сила съдържа то. Въпреки това, малцина знаят истинската стойност на житното зърно.
към беседата >>
Въпреки това, малцина знаят истинската стойност на житното
зърно
.
Следователно, преди 250 милиони години житното зърно е било внесено в умствения свят. То е расло първо в човешкия ум, т. е. в мозъка на човека. То постепенно е слизало от умствения свят, докато е дошло на земята. И ние днес се ползуваме от него, знаем, каква сила съдържа то.
Въпреки това, малцина знаят истинската стойност на житното
зърно
.
В известни случаи българинът би се отказал от прясната пита хляб за сметка на печената кокошка или печеното агне. До преди войната, все се намираше някой да каже, че се отказва от хляба, но не и от печеното агне След войната всеки казва: Отказвам се от агнето, но не и от хляба. Значи, войната намести изкривеното в човешкия ум. Едва след 250 милиони години на възпитание и чукане на човешкия мозък, хората съзнаха, че без всичко може, но не и без хляб. Това е истинската философия, до която хората са дошли.
към беседата >>
им даде вяра, и Той им отговори: Ако бихте имали вяра, колкото синаповото
зърно
, бихте могли да местите планини.
чувстването и движението. Те определят качеството и силата на душата. Както ароматът на цветята оказва слабо или силно влияние върху нас, така и нашите мисли и чувства оказват по-силно или по-слабо въздействие върху нашата душа. Правени са опити с различните цветове на растенията, специално на цветята, и са дошли до заключение, че те оказват различно влияние върху растенето на човека. Учениците на Христа поискаха да.
им даде вяра, и Той им отговори: Ако бихте имали вяра, колкото синаповото
зърно
, бихте могли да местите планини.
– Защо Христос си послужи като символ със синаповото зърно, а не с друго някое? – Защото синаповото зърно произвежда пришки. Следователно, вярата на човека трябва да бъде толкова силна, че да произвежда пришки. Питам: Вашата вяра произвежда ли пришки? – Не.
към беседата >>
– Защо Христос си послужи като символ със синаповото
зърно
, а не с друго някое?
Те определят качеството и силата на душата. Както ароматът на цветята оказва слабо или силно влияние върху нас, така и нашите мисли и чувства оказват по-силно или по-слабо въздействие върху нашата душа. Правени са опити с различните цветове на растенията, специално на цветята, и са дошли до заключение, че те оказват различно влияние върху растенето на човека. Учениците на Христа поискаха да. им даде вяра, и Той им отговори: Ако бихте имали вяра, колкото синаповото зърно, бихте могли да местите планини.
– Защо Христос си послужи като символ със синаповото
зърно
, а не с друго някое?
– Защото синаповото зърно произвежда пришки. Следователно, вярата на човека трябва да бъде толкова силна, че да произвежда пришки. Питам: Вашата вяра произвежда ли пришки? – Не. – Значи, вярата ви е слаба.
към беседата >>
– Защото синаповото
зърно
произвежда пришки.
Както ароматът на цветята оказва слабо или силно влияние върху нас, така и нашите мисли и чувства оказват по-силно или по-слабо въздействие върху нашата душа. Правени са опити с различните цветове на растенията, специално на цветята, и са дошли до заключение, че те оказват различно влияние върху растенето на човека. Учениците на Христа поискаха да. им даде вяра, и Той им отговори: Ако бихте имали вяра, колкото синаповото зърно, бихте могли да местите планини. – Защо Христос си послужи като символ със синаповото зърно, а не с друго някое?
– Защото синаповото
зърно
произвежда пришки.
Следователно, вярата на човека трябва да бъде толкова силна, че да произвежда пришки. Питам: Вашата вяра произвежда ли пришки? – Не. – Значи, вярата ви е слаба. Ако искате да усилите вярата си, в положителен смисъл, трябва да използувате сините лъчи на светлината – ясните, не тъмносините.
към беседата >>
Като взема житното
зърно
, казвам: Ти, който си в това
зърно
, влез в моята държава.
Имената са формули, при които човек може да расте и да се развива. Ако искате да подобрите кръвообращението си, яжте череши. Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си.” С тоя стих Христос изразява един велик закон, който има отношение към органическите вещества в нас. Христос е и в житото, и в царевицата, и в ечемика. Той е навсякъде и във всичко.
Като взема житното
зърно
, казвам: Ти, който си в това
зърно
, влез в моята държава.
Давам ти пълна свобода, можеш да живееш в мене без никакви закони. Приложи своите закони, живей свободно в мене. Когато някой иска да ми дойде на гости, казвам му: Ти ще съблечеш всички свои вярвания, ще се откажеш от баща си и от майка си, от всички закони на своята държава и ще останеш само с Господа. Тогава ще ти дам най-добрия прием, ще ти служа, ще те нагостя добре и, като излезеш, кажи: Благодаря на тоя брат. Бог да му даде живот и здраве!
към беседата >>
Следователно преди двеста и петдесет милиона години житното
зърно
е било внесено в умствения свят.
(втори вариант)
Знаете ли как се е въртяла земята в миналото? Знаете ли колко дълги са били дните? Няма да се спирам на тия въпроси. Важно е, че числото 250 представя основен закон на битието. Двойката представя принцип на Божия Дух, а петорката - принцип на човешкия ум.
Следователно преди двеста и петдесет милиона години житното
зърно
е било внесено в умствения свят.
То е расло първо в човешкия ум, тоест в мозъка на човека. То постепенно е слизало от умствения свят, докато е дошло на земята. И ние днес се ползваме от него, знаем каква сила съдържа то. Въпреки това малцина знаят истинската стойност на житното зърно. В известни случаи българинът би се отказал от прясната пита хляб за сметка на печената кокошка или печеното агне.
към втори вариант >>
Въпреки това малцина знаят истинската стойност на житното
зърно
.
(втори вариант)
Двойката представя принцип на Божия Дух, а петорката - принцип на човешкия ум. Следователно преди двеста и петдесет милиона години житното зърно е било внесено в умствения свят. То е расло първо в човешкия ум, тоест в мозъка на човека. То постепенно е слизало от умствения свят, докато е дошло на земята. И ние днес се ползваме от него, знаем каква сила съдържа то.
Въпреки това малцина знаят истинската стойност на житното
зърно
.
В известни случаи българинът би се отказал от прясната пита хляб за сметка на печената кокошка или печеното агне. Допреди войната все се намираше някой да каже, че се отказва от хляба, но не и от печеното агне. След войната всеки казва: „Отказвам се от агнето, но не и от хляба." Значи войната намести изкривеното в човешкия ум. Едва след двеста и петдесет милиона години на възпитание и чукане на човешкия мозък хората съзнаха, че без всичко може, но не и без хляб.
към втори вариант >>
Учениците на Христа поискаха да им даде вяра и Той им отговори: „Ако бихте имали вяра колкото синаповото
зърно
, бихте могли да местите планини." Защо Христос си послужи като символ със синаповото
зърно
, а не с друго някое?
(втори вариант)
Всяко движение е резултат на човешката мисъл. „А Тоя отде е, не знаем." Неизвестното в нас, това е човешкото сърце, тоест чувстването и движението. Те определят качеството и силата на душата. Както ароматът на цветята оказва слабо или силно влияние върху нас, така и нашите мисли и чувства оказват по-силно или по-слабо въздействие върху нашата душа. Правени са опити с различните цветове на растенията, специално на цветята, и са дошли до заключение, че те оказват различно влияние върху растенето на човека.
Учениците на Христа поискаха да им даде вяра и Той им отговори: „Ако бихте имали вяра колкото синаповото
зърно
, бихте могли да местите планини." Защо Христос си послужи като символ със синаповото
зърно
, а не с друго някое?
Защото синаповото зърно произвежда пришки. Следователно вярата на човека трябва да бъде толкова силна, че да произвежда пришки. Питам: вашата вяра произвежда ли пришки? Не. Значи, вярата ви е слаба. Ако искате да усилите вярата си в положителен смисъл, трябва да използвате сините лъчи на светлината - ясните, не тъмносините.
към втори вариант >>
Защото синаповото
зърно
произвежда пришки.
(втори вариант)
„А Тоя отде е, не знаем." Неизвестното в нас, това е човешкото сърце, тоест чувстването и движението. Те определят качеството и силата на душата. Както ароматът на цветята оказва слабо или силно влияние върху нас, така и нашите мисли и чувства оказват по-силно или по-слабо въздействие върху нашата душа. Правени са опити с различните цветове на растенията, специално на цветята, и са дошли до заключение, че те оказват различно влияние върху растенето на човека. Учениците на Христа поискаха да им даде вяра и Той им отговори: „Ако бихте имали вяра колкото синаповото зърно, бихте могли да местите планини." Защо Христос си послужи като символ със синаповото зърно, а не с друго някое?
Защото синаповото
зърно
произвежда пришки.
Следователно вярата на човека трябва да бъде толкова силна, че да произвежда пришки. Питам: вашата вяра произвежда ли пришки? Не. Значи, вярата ви е слаба. Ако искате да усилите вярата си в положителен смисъл, трябва да използвате сините лъчи на светлината - ясните, не тъмносините. Те са в състояние да усилят вярата и да премахнат меланхолията в човека.
към втори вариант >>
Като взема житното
зърно
, казвам: „Ти, Който си в това
зърно
, влез в моята държава.
(втори вариант)
Имената са формули, при които човек може да расте и да се развива. Ако искате да подобрите кръвообращението си, яжте череши. Христос казва: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си." С тоя стих Христос изразява един велик закон, който има отношение към органическите вещества в нас. Христос е и в житото, и в царевицата, и в ечемика. Той е навсякъде и във всичко.
Като взема житното
зърно
, казвам: „Ти, Който си в това
зърно
, влез в моята държава.
Давам Ти пълна свобода, можеш да живееш в мене без никакви закони. Приложи своите закони, живей свободно в мене." Когато някой иска да ми дойде на гости, казвам му: „Ти ще съблечеш всички свои вярвания, ще се откажеш от баща си и от майка си, от всички закони на своята държава и ще останеш само с Господа. Тогава ще ти дам най-добрия прием, ще ти служа, ще те нагостя добре и като излезеш, кажи: „Благодаря на тоя брат. Бог да му даде живот и здраве." Когато отивам на гости някъде, и аз искам да бъда приет по същия начин. Само по тоя път ние можем да се разберем.
към втори вариант >>
44.
Електричеството и магнетизмът
,
ИБ
,
ООК
, , 22.1.1920г.,
Когато се посее житно
зърно
, то веднага се поляризира и почне да се организира: да пуща корени надолу в почвата и други, клонища, нагоре във въздуха.
Организирането някои наричат мобилизиране. Мобилизирането може да се използва и за добро, и за зло. Организирането е потребно в духовния живот. Трябва да си зададем въпроса: по кой начин трябва ние да се организираме? Нека направим малко наблюдение в природата, какво правят малките семенца, как се организират.
Когато се посее житно
зърно
, то веднага се поляризира и почне да се организира: да пуща корени надолу в почвата и други, клонища, нагоре във въздуха.
При организирането си туй семе иска да се залови за почвата – защо? – защото оттам може да черпи сокове. Изкуството е как да се изваждат сокове от земята. Сега, въпросът е за другите коренчета, клончетата, които възлизат нагоре; и те се организират, и те искат да поемат от въздуха това, що им е необходимо. Също и ние всички едновременно сме на два свята – материален и духовен: черпим сокове от материалния свят – обществото.
към беседата >>
Вие имате житно
зърно
, неговата външна обвивка е магнетизъм в твърдо състояние; трябва да му доставите влага и като влезе в стомаха, да го превърнете в жидко състояние; и от стомаха го поглъща симпатичната нервна система и го препраща в мозъка, дето то се превръща на лъчи и се проявява в право мислене.
Няма ли хармония в нашия мозък горе и в стомашния долу, в така наречения слънчев възел, не може да бъдем носители на новите идеи. Имайте предвид, че като говоря за електричество и магнетизъм, не го разбирам така, както физиците сега го познават. Електричеството и магнетизмът имат три състояния: магнетизмът има лъчисто състояние и в това лъчисто състояние той е носител на топлина; щом мине в друго, водно състояние, топлината се поглъща, сир.(сиреч) в самия магнетизъм става известна реакция, съединение на сили; трето състояние на магнетизма е онова, което сгъстява материята. За сгъстяване на материята служи вътрешното привличане на магнетизма – втвърдяването. Какво ни сочи материята?
Вие имате житно
зърно
, неговата външна обвивка е магнетизъм в твърдо състояние; трябва да му доставите влага и като влезе в стомаха, да го превърнете в жидко състояние; и от стомаха го поглъща симпатичната нервна система и го препраща в мозъка, дето то се превръща на лъчи и се проявява в право мислене.
Когато човек има магнетизъм, той е предразположен към приятно и здраво мислене. Туй, което ви казвам, е още много общо. Процесът, който става в организма, сир.(сиреч) в симпатичната нервна система, става в нашето подсъзнание, несъзнателно. Когато процесът е правилен, ние усещаме приятност. Тъй усещат младите – усещат развитие в живота.
към беседата >>
45.
Мъчението
,
ИБ
,
ООК
, , 5.2.1920г.,
Затуй Христос казва: „Ако житното
зърно
не умре, то остава само, но ако умре, то дава плод – 30, 60, 100".
Вие сега ще помислите върху въпроса за мъчението. Ще се явят много противоречия. Като влезете в тази школа, ще се повдигнат толкова противоречия, че всинца ще се затрудните и ще станете безпокойни. Вие ще се намерите в положението на човек, който е обран и остава гол. Но законът е такъв, че, ако орехът, който падне, не съблече своята дреха в земята, не може да се развива.
Затуй Христос казва: „Ако житното
зърно
не умре, то остава само, но ако умре, то дава плод – 30, 60, 100".
Законът на мъчението е свързан и със закона на самопожертването. Вие не може да се самопожертвате, докато не разберете закона на мъчението. Сега, този въпрос ще разисквате философски и ще съберете факти "за" и "против". Може да го разисквате от всички страни. Аз не се плаша от противоречия – нека се повдигнат.
към беседата >>
46.
Молитвата
,
НБ
,
ИБ
, София, 8.2.1920г.,
Аз казвам: “А ти, мога се молиш, иди при Отца си.” Ние казваме, че ученикът, когато се учи, да отиде при Учителя си, защото когато житното
зърно
падне и се зарови в земята, то се мъчи да излезе отгоре – това е трудът, а работата значи да се освободи от тези две положения – на закона за мъчението и закона за труда и да влезем в закона – да знаем да се молим.
Ако мислим, че бобът не се осолява с мисъл, туй чувство е толкова дебело, че не можем да усетим тази сол, която е влязла и казваме, че мисълта не може да осолява боба. Аз отговарям: “Пуснете първата въшка в главата си, и ще имате всички въшки, извадете всички въшки и ще се освободите от всички други.” Никога човек със своя ум не трябва да допусне една лоша мисъл. Тогава само е човек. Христос казва: “А ти кога се молиш...” Молитвата според мене е една възвишена работа в този свят. Тя е единствената, която може да се върши.
Аз казвам: “А ти, мога се молиш, иди при Отца си.” Ние казваме, че ученикът, когато се учи, да отиде при Учителя си, защото когато житното
зърно
падне и се зарови в земята, то се мъчи да излезе отгоре – това е трудът, а работата значи да се освободи от тези две положения – на закона за мъчението и закона за труда и да влезем в закона – да знаем да се молим.
Следователно, само онзи е разбрал дълбокия смисъл на земния живот, който знае да се моли. Или аз тълкувам – който знае да работи. Влез в тази скришна стаичка, за да се научиш да се молиш. Да коленичиш и да скръстиш ръце – това не е молитва. И казва Христос: “Тогава Отец, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве.” Той ще те научи да работиш в Неговото Царство.
към беседата >>
Надвечер при залез слънце ходжата хвърлил едното
зърно
от царевицата и казал: “Ето единият мина.” Като подразбирал, че единият ден минал, но разбойникът помислил, че това се отнася за него.
Дочуло се, че той е ясновидец, гледач и можел да открива тайните. Станали големи кражби в Персийския дворец и го повикали да открие престъпниците. Казва той на жена си: “Каква беда ти ми създаде на главата. Досега беше много лесно, но тук главата ми ще отива, ако не мога да ги намеря.” Затуй поискал той от шаха 30 дена срок и 30 зърна от мамул. И почнал той да се окайва: “Що ми трябваше да ставам пророк, защо не си седях на стария занаят като ходжа.” Разбойниците, които извършили кражбата, пратили един да слуша какво ще каже ходжата.
Надвечер при залез слънце ходжата хвърлил едното
зърно
от царевицата и казал: “Ето единият мина.” Като подразбирал, че единият ден минал, но разбойникът помислил, че това се отнася за него.
На другия ден вторият разбойник отива да подслушва и ходжата надвечер хвърлил едно зърно и казал: “Ето и вторият мина.” Разбойниците си помислили, че той ги е познал и отишли при него да го молят да не ги издава. Това е едно съвпадение на гледачество. Такива пророци ги има навсякъде. Като каже 20–30 думи, като онзи ловец, който стрелял с картечница, се ще удари нещо. Казва: “Моята дума се сбъдна.”
към беседата >>
На другия ден вторият разбойник отива да подслушва и ходжата надвечер хвърлил едно
зърно
и казал: “Ето и вторият мина.” Разбойниците си помислили, че той ги е познал и отишли при него да го молят да не ги издава.
Станали големи кражби в Персийския дворец и го повикали да открие престъпниците. Казва той на жена си: “Каква беда ти ми създаде на главата. Досега беше много лесно, но тук главата ми ще отива, ако не мога да ги намеря.” Затуй поискал той от шаха 30 дена срок и 30 зърна от мамул. И почнал той да се окайва: “Що ми трябваше да ставам пророк, защо не си седях на стария занаят като ходжа.” Разбойниците, които извършили кражбата, пратили един да слуша какво ще каже ходжата. Надвечер при залез слънце ходжата хвърлил едното зърно от царевицата и казал: “Ето единият мина.” Като подразбирал, че единият ден минал, но разбойникът помислил, че това се отнася за него.
На другия ден вторият разбойник отива да подслушва и ходжата надвечер хвърлил едно
зърно
и казал: “Ето и вторият мина.” Разбойниците си помислили, че той ги е познал и отишли при него да го молят да не ги издава.
Това е едно съвпадение на гледачество. Такива пророци ги има навсякъде. Като каже 20–30 думи, като онзи ловец, който стрелял с картечница, се ще удари нещо. Казва: “Моята дума се сбъдна.” Пророчеството почива на един велик Божествен закон, в който има изключение само едно на сто.
към беседата >>
47.
Силите в Природата
,
ИБ
,
БС
, София, 19.2.1920г.,
Ще си послужа с едно малко обяснение: ако посадите едно житно
зърно
, жълъд или ябълкова семка, силите на раздвояването или поляризирането в тях ще действат така, че най-първо всички магнетични сили, работещи вътре в земята, ще привлекат стремежа на растението надолу.
Аз искам от всички ви да се освободите от мисълта, че знаете някои неща. Не отричам знанията ви, но знанията в окултизма имат валидност само тогава, когато минат през Божествения огън седем пъти и се пречистят. Само такива знания могат да се приложат в преорганизирането на нашия Живот. Ние имаме Наука, с която можем да пресъздадем сегашния си живот. За да се изучи тази велика Божествена наука, трябва да се разбират нейните форми и правила, с които тя си служи.
Ще си послужа с едно малко обяснение: ако посадите едно житно
зърно
, жълъд или ябълкова семка, силите на раздвояването или поляризирането в тях ще действат така, че най-първо всички магнетични сили, работещи вътре в земята, ще привлекат стремежа на растението надолу.
Това значи, че всеки корен търси онези магнетични течения, които служат за храна. Тези корени се стремят да придобият не само стабилност, но търсят онези течения в почвата, които се кръстосват като малки рекички. Ето защо всички корени се разклоняват в разни посоки и когато намерят онова течение, което им е потребно, прекратяват службата си. Затова някои корени потъват дълбоко в земята, други – по-плитко, трети излизат на повърхността, поради което различните корени биват различно дълги. Ако почвата е чернозем или някой насип, корените търсят винаги тези течения, които вървят по земята.
към беседата >>
Ще ви обясня какъв е този Божествен закон със следната формула: когато житното
зърно
се постави в земята, то трябва да прояви тази енергия, която е скрита в неговата душа.
Без въображение нищо не можете да постигнете в окултната наука. Считайте, че живеете в един широк свят и сте сами всред него. Щом се затъжите, представете си, че се намирате сред хора. Като ви дотегнат хората, мислете, че сте сами. Аз не искам да очаквате всичко от мен, пазете се от тази илюзия.
Ще ви обясня какъв е този Божествен закон със следната формула: когато житното
зърно
се постави в земята, то трябва да прояви тази енергия, която е скрита в неговата душа.
Кои са условията за това проявление? Светлината и топлината, които идват отгоре му; също влагата и дъждът. Щом има тези условия, то започва да расте. Аз употребявам и спрямо вас законите на окултната наука, защото и във вас има всички възможности, необходими за развитието ви. Топлината и Светлината идват от Бога, а влагата е Животът и нам предстои да използваме тези външни условия.
към беседата >>
Почвата, това е нашето тяло, в което житното
зърно
, т.е.
Кои са условията за това проявление? Светлината и топлината, които идват отгоре му; също влагата и дъждът. Щом има тези условия, то започва да расте. Аз употребявам и спрямо вас законите на окултната наука, защото и във вас има всички възможности, необходими за развитието ви. Топлината и Светлината идват от Бога, а влагата е Животът и нам предстои да използваме тези външни условия.
Почвата, това е нашето тяло, в което житното
зърно
, т.е.
нашата душа е посята. Топлината – това е Любовта, Светлината – това е Божествената Истина, а Мъдростта се изразява чрез процеса на растенето. Това е Пътят, по който стават правилните движения в тялото. Това Учение, върху което ви говоря, не го сравнявайте с други учения и не говорете абсолютно нищо за него навън. Защо да не говорите?
към беседата >>
48.
Що казва Духът
,
НБ
, София, 29.2.1920г.,
Бог изпратил от небето един ангел, който му донесъл едно житно
зърно
и казал: Ще посеете това
зърно
и, като даде плод, с мярка няма да го теглите, с кола няма да го пренасяте, по пътя няма да го хвърляте, в хамбари няма да го пазите.
Още в предисторични времена, за които се говори в окултната наука, на земята съществувало първото царство, създадено от Бога. Тогава хората се намирали в големи мъчнотии, които не могли да разрешат. Царят им бил добър и благочестив човек. Като видял мъчнотиите на своя народ, той се обърнал към Бога за помощ. Молитвата му била приета.
Бог изпратил от небето един ангел, който му донесъл едно житно
зърно
и казал: Ще посеете това
зърно
и, като даде плод, с мярка няма да го теглите, с кола няма да го пренасяте, по пътя няма да го хвърляте, в хамбари няма да го пазите.
Всеки човек ще вземе от него толкова, колкото сам може да носи на гърба си. Ако ти и твоите поданици служите на тоя закон, ще бъдете щастливи. В който ден измените на тоя закон, ще ви сполетят големи нещастия. И ако ме питате, защо страдате, отговарям: Сегашните хора страдат, защото мерят житото с крини, с коли го пренасят, по пътя го хвърлят, в хамбари го пазят. И всеки човек носи на гърба си повече, отколкото му трябва.
към беседата >>
Житното
зърно
представя една математична формула, която трябва да се изучава.
В който ден измените на тоя закон, ще ви сполетят големи нещастия. И ако ме питате, защо страдате, отговарям: Сегашните хора страдат, защото мерят житото с крини, с коли го пренасят, по пътя го хвърлят, в хамбари го пазят. И всеки човек носи на гърба си повече, отколкото му трябва. Хората измениха на великия закон, който ангелът написа още в предисторични времена. Тоя закон може да се приложи навсякъде.
Житното
зърно
представя една математична формула, която трябва да се изучава.
И в геометрията има много неща за изучаване. С какво се занимава геометрията? – С прави и криви линии, с фигури и тела. Като сте изучавали геометрията, кажете, какво представя кривата линия и какво – кръгът. Кажете, какво е приложението на правата линия и какво – на кръга в живота.
към беседата >>
Бог послушал молитвата на царя, изпратил един ангел от небето, който му донесъл едно житно
зърно
и казал: „Това житно
зърно
с мярка няма да го теглите, с кола няма да го пренасяте, по пътя няма да го хвърляте, в хамбари няма да го запазвате и всеки човек ще вземе на гърба си от това житно
зърно
толкова, колкото може да носи.
(втори вариант)
Когато кажем, че Духът говори в един народ, то значи, че този народ може да мисли, може да разбира. Същото е и когато Духът говори и у един човек. Този човек разбира и мисли правилно. В аналите на окултната наука се говори, че когато Господ създал първото царство, което било още в предисторически времена, хората се намерили в едно безизходно затруднено положение и не знаели как да разрешат много въпроси в живота си. Царят им бил много благочестив човек и затова се обърнал за помощ към Бога.
Бог послушал молитвата на царя, изпратил един ангел от небето, който му донесъл едно житно
зърно
и казал: „Това житно
зърно
с мярка няма да го теглите, с кола няма да го пренасяте, по пътя няма да го хвърляте, в хамбари няма да го запазвате и всеки човек ще вземе на гърба си от това житно
зърно
толкова, колкото може да носи.
Ако служите на този закон, ще бъдете щастливи, но в деня, когато му измените, ще ви сполетят най-големите нещастия." Ако ме запитат хората, защо страдат, ще кажа: хората в съвременния свят страдат, защото това житно зърно с крини го мерят, на коли го пренасят, по пътя го хвърлят и изгнива, в хамбари го съхраняват. Всеки човек трябва да носи от житното зърно на гърба си толкова, колкото му е потребно. Това е един велик закон, който може да се приложи навсякъде в живота. Житното зърно е една математическа формула.
към втори вариант >>
Ако ме запитат хората, защо страдат, ще кажа: хората в съвременния свят страдат, защото това житно
зърно
с крини го мерят, на коли го пренасят, по пътя го хвърлят и изгнива, в хамбари го съхраняват.
(втори вариант)
Този човек разбира и мисли правилно. В аналите на окултната наука се говори, че когато Господ създал първото царство, което било още в предисторически времена, хората се намерили в едно безизходно затруднено положение и не знаели как да разрешат много въпроси в живота си. Царят им бил много благочестив човек и затова се обърнал за помощ към Бога. Бог послушал молитвата на царя, изпратил един ангел от небето, който му донесъл едно житно зърно и казал: „Това житно зърно с мярка няма да го теглите, с кола няма да го пренасяте, по пътя няма да го хвърляте, в хамбари няма да го запазвате и всеки човек ще вземе на гърба си от това житно зърно толкова, колкото може да носи. Ако служите на този закон, ще бъдете щастливи, но в деня, когато му измените, ще ви сполетят най-големите нещастия."
Ако ме запитат хората, защо страдат, ще кажа: хората в съвременния свят страдат, защото това житно
зърно
с крини го мерят, на коли го пренасят, по пътя го хвърлят и изгнива, в хамбари го съхраняват.
Всеки човек трябва да носи от житното зърно на гърба си толкова, колкото му е потребно. Това е един велик закон, който може да се приложи навсякъде в живота. Житното зърно е една математическа формула. В геометрията си служат с прави и криви линии, с разни фигури, тела. Например кръгът е една фигура.
към втори вариант >>
Всеки човек трябва да носи от житното
зърно
на гърба си толкова, колкото му е потребно.
(втори вариант)
В аналите на окултната наука се говори, че когато Господ създал първото царство, което било още в предисторически времена, хората се намерили в едно безизходно затруднено положение и не знаели как да разрешат много въпроси в живота си. Царят им бил много благочестив човек и затова се обърнал за помощ към Бога. Бог послушал молитвата на царя, изпратил един ангел от небето, който му донесъл едно житно зърно и казал: „Това житно зърно с мярка няма да го теглите, с кола няма да го пренасяте, по пътя няма да го хвърляте, в хамбари няма да го запазвате и всеки човек ще вземе на гърба си от това житно зърно толкова, колкото може да носи. Ако служите на този закон, ще бъдете щастливи, но в деня, когато му измените, ще ви сполетят най-големите нещастия." Ако ме запитат хората, защо страдат, ще кажа: хората в съвременния свят страдат, защото това житно зърно с крини го мерят, на коли го пренасят, по пътя го хвърлят и изгнива, в хамбари го съхраняват.
Всеки човек трябва да носи от житното
зърно
на гърба си толкова, колкото му е потребно.
Това е един велик закон, който може да се приложи навсякъде в живота. Житното зърно е една математическа формула. В геометрията си служат с прави и криви линии, с разни фигури, тела. Например кръгът е една фигура. Като сте изучавали геометрията, можете ли да кажете какво означава правата линия, какво означава кръгът?
към втори вариант >>
Житното
зърно
е една математическа формула.
(втори вариант)
Бог послушал молитвата на царя, изпратил един ангел от небето, който му донесъл едно житно зърно и казал: „Това житно зърно с мярка няма да го теглите, с кола няма да го пренасяте, по пътя няма да го хвърляте, в хамбари няма да го запазвате и всеки човек ще вземе на гърба си от това житно зърно толкова, колкото може да носи. Ако служите на този закон, ще бъдете щастливи, но в деня, когато му измените, ще ви сполетят най-големите нещастия." Ако ме запитат хората, защо страдат, ще кажа: хората в съвременния свят страдат, защото това житно зърно с крини го мерят, на коли го пренасят, по пътя го хвърлят и изгнива, в хамбари го съхраняват. Всеки човек трябва да носи от житното зърно на гърба си толкова, колкото му е потребно. Това е един велик закон, който може да се приложи навсякъде в живота.
Житното
зърно
е една математическа формула.
В геометрията си служат с прави и криви линии, с разни фигури, тела. Например кръгът е една фигура. Като сте изучавали геометрията, можете ли да кажете какво означава правата линия, какво означава кръгът? Можете ли да определите в геометрическо отношение какво приложение има правата линия, кръгът в живота? Вие казвате: „Правата линия е диаметърът в кръга." Да, но правата линия има и друго значение.
към втори вариант >>
Аз ви казвам: „Докато мерите житното
зърно
, докато с коли го пренасяте и докато в хамбар го пазите, хлябът ще стане още по-скъп." За да не го теглите, какво ви трябва?
(втори вариант)
Във вярата няма никакви промени. Ти може да си най-последен, най-беден човек, но ако имаш вяра, ще се подигнеш; ако нямаш вяра - ще паднеш, ще изгубиш и това, което си имал. Причината за всяко падане е това, че у хората няма вяра. Всички, които нямат вяра, чукат камъни и казват: „Е, какъв хубав беше животът по-рано! "
Аз ви казвам: „Докато мерите житното
зърно
, докато с коли го пренасяте и докато в хамбар го пазите, хлябът ще стане още по-скъп." За да не го теглите, какво ви трябва?
Любов. Но каква любов? Не от картоф, а да се повърнете към любовта на майката, да видите с какво работи природата. Всеки трябва да има любовта на майката и бащата, след като родят детето си. И когато говорим за любов, трябва да разбираме любовта на майките и бащите. Това е идейното в света.
към втори вариант >>
Аз нося добро на българите и казвам: житното
зърно
, което ви нося, не искам нито с крини да го мерите, нито с коли да го пренасяте, нито в хамбари да го пазите, а всеки да си вземе толкова, колкото му трябва.
(втори вариант)
И като ги излекувам, ще им кажа: „Понеже се разболяхте от моето учение, сега стойте далеч от мене." Ако се разболеят втори път, вече не отговарям. Всички нека знаят това. Така говори Духът. Защо постъпвам така? Защото не искам българите да обиждат Духа, Който живее в мене.
Аз нося добро на българите и казвам: житното
зърно
, което ви нося, не искам нито с крини да го мерите, нито с коли да го пренасяте, нито в хамбари да го пазите, а всеки да си вземе толкова, колкото му трябва.
Ясен ли съм? Това не го казвам аз, а Божественият Дух, Разумният принцип, Който живее във всички хора. Един е Той, няма много. Този Дух и майката възпитава, и учителя, и съдията учи.
към втори вариант >>
49.
Труд и мъчение
,
ИБ
, , 4.3.1920г.,
Кой учител е показал на житното
зърно
как да слезе в земята, как да поникне нагоре?
Вие сами ще размишлявате върху буквата „Т“. Когато посеете едно житно зрънце, кой му показва как да расте? Вие изисквате всичко да ви обясня, но това не се позволява. Нито Бог, нито природата обясняват всичко. Земледелецът трябва да разорава земята си, да я посее и след това природата започва своята работа.
Кой учител е показал на житното
зърно
как да слезе в земята, как да поникне нагоре?
Кой учител му е открил тези велики закони? Ще кажете: „Житното зърно не е интелигентно, него кокошките го ядат. Тъй че и да му се обяснява, то няма да разбере.“ Не, то стои по-високо от вас. Ако бяха ви турили на негово място, вие не бихте издържали този живот. Вашият живот се дължи на живота на това житно зърно.
към беседата >>
Ще кажете: „Житното
зърно
не е интелигентно, него кокошките го ядат.
Вие изисквате всичко да ви обясня, но това не се позволява. Нито Бог, нито природата обясняват всичко. Земледелецът трябва да разорава земята си, да я посее и след това природата започва своята работа. Кой учител е показал на житното зърно как да слезе в земята, как да поникне нагоре? Кой учител му е открил тези велики закони?
Ще кажете: „Житното
зърно
не е интелигентно, него кокошките го ядат.
Тъй че и да му се обяснява, то няма да разбере.“ Не, то стои по-високо от вас. Ако бяха ви турили на негово място, вие не бихте издържали този живот. Вашият живот се дължи на живота на това житно зърно. Когато Христос казва: „Яжте Моето тяло, пийте Моята кръв, Аз съм хлябът“, Той подразбира житното зърно. Това житно зърно се ражда в небето, то е плод на Божествената Любов.
към беседата >>
Вашият живот се дължи на живота на това житно
зърно
.
Кой учител е показал на житното зърно как да слезе в земята, как да поникне нагоре? Кой учител му е открил тези велики закони? Ще кажете: „Житното зърно не е интелигентно, него кокошките го ядат. Тъй че и да му се обяснява, то няма да разбере.“ Не, то стои по-високо от вас. Ако бяха ви турили на негово място, вие не бихте издържали този живот.
Вашият живот се дължи на живота на това житно
зърно
.
Когато Христос казва: „Яжте Моето тяло, пийте Моята кръв, Аз съм хлябът“, Той подразбира житното зърно. Това житно зърно се ражда в небето, то е плод на Божествената Любов. Тази иден, върху която ви говоря, е смътна за вас и вие се запитвате какво отношение има между реката и изворите, и между човешкия живот и труда, и между житното зърно и труда. Човешкият живот се проявява в материята, чието движение е надолу, и в Духа, Който се движи нагоре. Движението на материята и движението на Духа са в две противоположни посоки и те не се мразят, но никога не се заемат да свършат работа един вместо друг.
към беседата >>
Когато Христос казва: „Яжте Моето тяло, пийте Моята кръв, Аз съм хлябът“, Той подразбира житното
зърно
.
Кой учител му е открил тези велики закони? Ще кажете: „Житното зърно не е интелигентно, него кокошките го ядат. Тъй че и да му се обяснява, то няма да разбере.“ Не, то стои по-високо от вас. Ако бяха ви турили на негово място, вие не бихте издържали този живот. Вашият живот се дължи на живота на това житно зърно.
Когато Христос казва: „Яжте Моето тяло, пийте Моята кръв, Аз съм хлябът“, Той подразбира житното
зърно
.
Това житно зърно се ражда в небето, то е плод на Божествената Любов. Тази иден, върху която ви говоря, е смътна за вас и вие се запитвате какво отношение има между реката и изворите, и между човешкия живот и труда, и между житното зърно и труда. Човешкият живот се проявява в материята, чието движение е надолу, и в Духа, Който се движи нагоре. Движението на материята и движението на Духа са в две противоположни посоки и те не се мразят, но никога не се заемат да свършат работа един вместо друг. Ако Духът каже на материята: „Свърши ли тази работа?
към беседата >>
Това житно
зърно
се ражда в небето, то е плод на Божествената Любов.
Ще кажете: „Житното зърно не е интелигентно, него кокошките го ядат. Тъй че и да му се обяснява, то няма да разбере.“ Не, то стои по-високо от вас. Ако бяха ви турили на негово място, вие не бихте издържали този живот. Вашият живот се дължи на живота на това житно зърно. Когато Христос казва: „Яжте Моето тяло, пийте Моята кръв, Аз съм хлябът“, Той подразбира житното зърно.
Това житно
зърно
се ражда в небето, то е плод на Божествената Любов.
Тази иден, върху която ви говоря, е смътна за вас и вие се запитвате какво отношение има между реката и изворите, и между човешкия живот и труда, и между житното зърно и труда. Човешкият живот се проявява в материята, чието движение е надолу, и в Духа, Който се движи нагоре. Движението на материята и движението на Духа са в две противоположни посоки и те не се мразят, но никога не се заемат да свършат работа един вместо друг. Ако Духът каже на материята: „Свърши ли тази работа? “, тя се отрича, като казва, че това не е нейна работа.
към беседата >>
Тази иден, върху която ви говоря, е смътна за вас и вие се запитвате какво отношение има между реката и изворите, и между човешкия живот и труда, и между житното
зърно
и труда.
Тъй че и да му се обяснява, то няма да разбере.“ Не, то стои по-високо от вас. Ако бяха ви турили на негово място, вие не бихте издържали този живот. Вашият живот се дължи на живота на това житно зърно. Когато Христос казва: „Яжте Моето тяло, пийте Моята кръв, Аз съм хлябът“, Той подразбира житното зърно. Това житно зърно се ражда в небето, то е плод на Божествената Любов.
Тази иден, върху която ви говоря, е смътна за вас и вие се запитвате какво отношение има между реката и изворите, и между човешкия живот и труда, и между житното
зърно
и труда.
Човешкият живот се проявява в материята, чието движение е надолу, и в Духа, Който се движи нагоре. Движението на материята и движението на Духа са в две противоположни посоки и те не се мразят, но никога не се заемат да свършат работа един вместо друг. Ако Духът каже на материята: „Свърши ли тази работа? “, тя се отрича, като казва, че това не е нейна работа. По същия начин постъпва и материята.
към беседата >>
Първо ще се намерите в положението на житното
зърно
: като дойдат нещастията върху вас, ще ви заровят, но не издавайте никаква въздишка, задълбочете се в себе си.
Защото от какво се създава мисълта, от какво се създава горният живот на дървото? Корените, които са стигнали до известна дълбочина на земята, започват да смучат сокове и да ги пращат нагоре, при което се заражда Божественият живот. Тогава умът започва да действува и да развива листа, клончета, цветове и плодове. Там дървото има правилни геометрични форми, това показва, че умът е започнал да работи. Следователно, когато започнем да приемаме магнетизма от земята, ще се развиваме както растенията: листа, клончета, цветове и плодове.
Първо ще се намерите в положението на житното
зърно
: като дойдат нещастията върху вас, ще ви заровят, но не издавайте никаква въздишка, задълбочете се в себе си.
А какво прави човек в такъв случай? – Стряска се. Не, ще постъпите като житното зърно. Докато не се събори светът, нищо няма да се създаде. Докато земята не се преобърне отдолу нагоре, докато не се разоре, житното зърно няма да излезе.
към беседата >>
Не, ще постъпите като житното
зърно
.
Там дървото има правилни геометрични форми, това показва, че умът е започнал да работи. Следователно, когато започнем да приемаме магнетизма от земята, ще се развиваме както растенията: листа, клончета, цветове и плодове. Първо ще се намерите в положението на житното зърно: като дойдат нещастията върху вас, ще ви заровят, но не издавайте никаква въздишка, задълбочете се в себе си. А какво прави човек в такъв случай? – Стряска се.
Не, ще постъпите като житното
зърно
.
Докато не се събори светът, нищо няма да се създаде. Докато земята не се преобърне отдолу нагоре, докато не се разоре, житното зърно няма да излезе. Следователно, ако средата, в която живеете, не ви затрупа, вие не може да никнете. Всяко страдание е малкото пръстчица, която се туря отгоре ви. Всяко страдание е пръстта върху житното зърно, за да не го клъвне някоя птичка, а като се посипе с пръст, то може да се движи нагоре и надолу.
към беседата >>
Докато земята не се преобърне отдолу нагоре, докато не се разоре, житното
зърно
няма да излезе.
Първо ще се намерите в положението на житното зърно: като дойдат нещастията върху вас, ще ви заровят, но не издавайте никаква въздишка, задълбочете се в себе си. А какво прави човек в такъв случай? – Стряска се. Не, ще постъпите като житното зърно. Докато не се събори светът, нищо няма да се създаде.
Докато земята не се преобърне отдолу нагоре, докато не се разоре, житното
зърно
няма да излезе.
Следователно, ако средата, в която живеете, не ви затрупа, вие не може да никнете. Всяко страдание е малкото пръстчица, която се туря отгоре ви. Всяко страдание е пръстта върху житното зърно, за да не го клъвне някоя птичка, а като се посипе с пръст, то може да се движи нагоре и надолу. Когато страдаш, кажи си: „Заровиха ме, погребаха ме, посипаха ме с малко пръст“, т.е. смъртта ми дойде.
към беседата >>
Всяко страдание е пръстта върху житното
зърно
, за да не го клъвне някоя птичка, а като се посипе с пръст, то може да се движи нагоре и надолу.
Не, ще постъпите като житното зърно. Докато не се събори светът, нищо няма да се създаде. Докато земята не се преобърне отдолу нагоре, докато не се разоре, житното зърно няма да излезе. Следователно, ако средата, в която живеете, не ви затрупа, вие не може да никнете. Всяко страдание е малкото пръстчица, която се туря отгоре ви.
Всяко страдание е пръстта върху житното
зърно
, за да не го клъвне някоя птичка, а като се посипе с пръст, то може да се движи нагоре и надолу.
Когато страдаш, кажи си: „Заровиха ме, погребаха ме, посипаха ме с малко пръст“, т.е. смъртта ми дойде. Но всичко това е привидно и в окултната наука се нарича изпитание. Има зърна, които не могат да поникнат. Това значи, че те не са издържали изпита си.
към беседата >>
Сега искам всички, които сте тук, да се вдълбочавате в себе си като житното
зърно
и да не се занимавате с другите хора.
Всички бедни ученици, които са били смели и решителни, са успели да си пробият път, а богатите ученици, като срещнат трудности в училището, напущат го. Не са външните условия, които създават човека; не е и трудът, който създава човека, а мъчението. Проверете този факт. Хора, които са готови да се мъчат, те ще се повдигнат, те ще сполучат. Който се стреми към труда, а избягва мъчението, неговите идеи ще се реализират само 50%.
Сега искам всички, които сте тук, да се вдълбочавате в себе си като житното
зърно
и да не се занимавате с другите хора.
Ако разберете себе си, ще разберете и другите хора; не разбирате ли себе си, никого не можете да разберете. Ако си доволен от своите постъпки, ще бъдеш доволен и от постъпките на другите хора; ако не си доволен от себе си, от никого няма да бъдеш доволен. Като определяме една постъпка от гледището на тези два велики закона – мъчението и труда, всякога ще бъдем доволни. Според тези закони може да проверявате и други неща. Например някога напишете едно стихотворение или една статия и искате да знаете как ще се произнесе окръжаващата ви среда.
към беседата >>
Ще бъдете тихи и спокойни, като житното
зърно
ще стоите и ще чакате, без да се безпокоите.
В първата формула ще вмъкнете още една дума, а във втората три думи, но точно определени. Като вмъквате тези думи, ще ги опитвате и само тогава ще ги оставите към формулите, когато бъдете доволни от тях. Да няма никакво недоволство нито в ума, нито в сърцето ви. Тези две формули ще покажат доколко сте разбрали това, което ви говоря. И тъй, всичко 10 важни думи ще имате за размишление.
Ще бъдете тихи и спокойни, като житното
зърно
ще стоите и ще чакате, без да се безпокоите.
Ако разрешите правилно тези две формули, нова светлина, ново разбиране ще дойде в ума ви. Нищо да не ви смущава, страх не се позволява тука. Да не казвате: „Дали ще разрешим задачата? “ – Ученикът, който иска да учи, всякога може. Някои от вас могат да разрешат задачата за един час, други за един ден, някой за две седмици, други за 10 години, а някой и за 100 години.
към беседата >>
Казвам, че във всяко житно
зърно
има условия да се развива, няма нужда да го учат на това нещо философи.
Новата култура започва с мъчение и труд. Разрешите ли задачата, вие сте членове на новата култура, на новата раса. Не я ли разрешите, оставате да повтаряте. Разбирайте езика, с който ви говоря. Той не е език на обезсърчаване, нито език на поощряване.
Казвам, че във всяко житно
зърно
има условия да се развива, няма нужда да го учат на това нещо философи.
Така и вас няма нужда да ви учат как да станете добри, как да вярвате, как да любите. Всичко е у вас, в душата ви вложено, то си е Божествено, затова няма нужда никой да ви учи. Пръстта, която ви турят отгоре, е Божествено нещо и ако вие разбирате какво ви се казва с това, разбрали сте и смисъла ѝ. Не трябва да ви се шепне отвънка, това не е разбиране. Разбиране аз наричам тогава, когато вие възприемете всичко, с всяка клетка на вашата душа, ум, сърце и дух.
към беседата >>
50.
Запалят свещ
,
НБ
, София, 9.5.1920г.,
За мене, житното
зърно
струва повече, отколкото милиардите на най-големия богаташ в света.
По-умният е по-глупав от умния; най-умният е по-глупав от по-умния. За богатия казвам: Богат човек е. Няма защо да казвам, че е много богат. Според мене, богатството на човека се заключава в житното зрънце, което той посажда навреме. Ако ми предложат богатството на най-големия милиардер в Америка и едно житно зрънце, бих предпочел житното зрънце.
За мене, житното
зърно
струва повече, отколкото милиардите на най-големия богаташ в света.
Ще кажете: Ето един глупав човек! Ако имаме толкова пари, ще платим всичките дългове на България, и тя ще стане свободна, велика държава. Глупавият не се нуждае от пари; умният има нужда от пари. – Защо умните хора се нуждаят от пари? Какво ще стане с тях, като забогатеят?
към беседата >>
Новото вещество е подобно на житното
зърно
, което сега се сее в земята.
Обаче, посейте го в земята и му дайте срок 10–20 години, да видите, какво ще излезе от него. То ще се размножи толкова много, че ще стане по-тежко от земята. Малката свещица, запалена в човешкия мозък, е ново вещество, донесено в света. – От кого? – От Христа.
Новото вещество е подобно на житното
зърно
, което сега се сее в земята.
То се присажда така към човешкия ум, както се присаждат различните плодни дървета. Който прилага изкуството да присажда, трябва да е глупав човек. От кабалистично гледище, думата „глупав" има по-силни вибрации от думите „силен и умен." Казано е в Писанието: „На силния и горделивия Бос се противи, а на слабия и глупавия дава благодат." Ученик, който си позволи да каже на професора, че е на особено мнение по известни въпроси, се изпъжда навън. Професорът му казва: Ако оставаш на особено мнение и мислиш, че знаеш повече от мене, вземи моето място и започни да преподаваш своето учение. „Турят я на светилника." Когато тази свещица се тури на светилника да свети, светлината й ще се познава по това, че ще произведе различни промени в човешкия организъм.
към беседата >>
И житното
зърно
, докато е в хамбара, не е проявено.
Следователно, дойде ли Божествената светлина върху човека, тя ще изкара лошото от неговия ум навън и ще отвори път на доброто, което се крие в душата му. Искам да коригирам израза, с който си послужих. Казах, че не сте човеци. Какво разбирам под тези думи? Че не сте се проявили като човеци.
И житното
зърно
, докато е в хамбара, не е проявено.
Щом се посее, ще се прояви. Също и вас, като ви посеят, вие ще се проявите като човеци. Друг е взел вашето богатство. Друг владее вашия ум. Заложена е някъде вашата душа.
към беседата >>
51.
Разговор
,
ИБ
, Сливен, 15.6.1920г.,
Когато се посява едно
зърно
, то е в края на старата култура, а като порасне, е в началото на новата култура.
За да го уравновесяват, съединяват с единица и получават буквата „В“. Единицата е оста на очите . Те се напластяват и се задоволяват, като се обърне „З“-то на „В“. Най-първо ще се запознаем с носа. Първо е направено обонянието и после зрението.
Когато се посява едно
зърно
, то е в края на старата култура, а като порасне, е в началото на новата култура.
към беседата >>
52.
Път, Истина и живот
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1920г.,
Както житното
зърно
съдържа всички възможности в себе си, а Слънцето му дава условията за растене, така и когато ние сме готови, Господ ще ни даде всички условия за работа.
И тъй, сега Господ се е пробудил във вас – търсете Го, Той е вътре във вас. Възвишените мисли, благородните подбуди, които сега се зараждат във вас, това е живият Господ. Направиш някой път лоша постъпка, дойде ти лоша мисъл, Той казва: „Това, което направи, не е хубаво.“ Учените ще кажат: „Това е гласът на нашата съвест, който ни говори.“ Казвам: това е гласът, езикът на нашия Баща, Който казва: „Синко, това, което направи, не е добро.“ Ако започнем да разбираме, че Господ ни говори, ще бъдем внимателни към онова, което е вътре в нас. През тази година нашият Небесен Баща иска да обновим мисълта си и ако сме готови, ще дойдат други сили отгоре да ни помогнат. Ние имаме възможност да сторим всичко.
Както житното
зърно
съдържа всички възможности в себе си, а Слънцето му дава условията за растене, така и когато ние сме готови, Господ ще ни даде всички условия за работа.
Докато не решите в себе си въпроса дали сте готови да служите на Господа, или не, дотогава Господ няма да ви дава нищо. Ето какъв ще бъде до това време вашият живот: ще лягате, ще ставате, ще се обличате и събличате, ще ядете и пиете, ще живеете, ще търгувате и най-после ще кажат за вас: „Хайде, изхвърлете този навън! “ Ще ви смъкнат в гроба и ще си останете такива, каквито сте си. Ще кажете: „Когато отидем на онзи свят, тогава ще му мислим.“ Не, друг е въпросът като отидете на онзи свят. Като отидете там с това съзнание, което имате, пред вас ще изпъкнат всички злини, които сте направили тук, на Земята, ще видите колко агънца и кокошки сте изяли.
към беседата >>
53.
Когато посрещате
,
НБ
, В.Търново, 10.10.1920г.,
Например вземете едно житно
зърно
, ако ви го подадат, ще ви се види нещо обикновено и ще го хвърлите, защото то на вид няма никаква цена.
Много пъти в обикновените неща хората не виждат нещо извънредно.
Например вземете едно житно
зърно
, ако ви го подадат, ще ви се види нещо обикновено и ще го хвърлите, защото то на вид няма никаква цена.
Например в 1 килограм има 16 000 зрънца, които едно време се продаваха за 1 грош, а сега за 3 лева. Изчислете колко десети от стотинката струва едно зърно. Онзи, който разбира великите закони, които управляват Вселената, той вижда велика тайна в него. И ако съвременният свят би се лишил от това едно житно зрънце, значително би почувствувал какво значение има това житно зърно, защото това едно житно зърно, дошло само едно, днес изпълня целия свят. Йерусалим е видимото в света, което има форма, която съвременните хора наричат реалност.
към беседата >>
Изчислете колко десети от стотинката струва едно
зърно
.
Много пъти в обикновените неща хората не виждат нещо извънредно. Например вземете едно житно зърно, ако ви го подадат, ще ви се види нещо обикновено и ще го хвърлите, защото то на вид няма никаква цена. Например в 1 килограм има 16 000 зрънца, които едно време се продаваха за 1 грош, а сега за 3 лева.
Изчислете колко десети от стотинката струва едно
зърно
.
Онзи, който разбира великите закони, които управляват Вселената, той вижда велика тайна в него. И ако съвременният свят би се лишил от това едно житно зрънце, значително би почувствувал какво значение има това житно зърно, защото това едно житно зърно, дошло само едно, днес изпълня целия свят. Йерусалим е видимото в света, което има форма, която съвременните хора наричат реалност. Но хората сами си противоречат. Питам ви, виждал ли е някой любовта?
към беседата >>
И ако съвременният свят би се лишил от това едно житно зрънце, значително би почувствувал какво значение има това житно
зърно
, защото това едно житно
зърно
, дошло само едно, днес изпълня целия свят.
Много пъти в обикновените неща хората не виждат нещо извънредно. Например вземете едно житно зърно, ако ви го подадат, ще ви се види нещо обикновено и ще го хвърлите, защото то на вид няма никаква цена. Например в 1 килограм има 16 000 зрънца, които едно време се продаваха за 1 грош, а сега за 3 лева. Изчислете колко десети от стотинката струва едно зърно. Онзи, който разбира великите закони, които управляват Вселената, той вижда велика тайна в него.
И ако съвременният свят би се лишил от това едно житно зрънце, значително би почувствувал какво значение има това житно
зърно
, защото това едно житно
зърно
, дошло само едно, днес изпълня целия свят.
Йерусалим е видимото в света, което има форма, която съвременните хора наричат реалност. Но хората сами си противоречат. Питам ви, виждал ли е някой любовта? Не, хората се стремят към нея, изобщо към невидимото. На това, което се вижда, хората скоро му се насищат.
към беседата >>
54.
Две лепти
,
НБ
, В.Търново, 30.10.1920г.,
Когато житното
зърно
положат в земята, то не влага ли всичко в земята?
Писателят, когато пише, влага всичкото си знание. И духовните правят същата погрешка, че не влагат всичко, което имат. И съвременното християнство прави същата погрешка, че не влагат всичко, каквото имат. Анания и Сапфир скриха. Законът е такъв, че отива ли човек при Бога, трябва да вложи всичко.
Когато житното
зърно
положат в земята, то не влага ли всичко в земята?
Противоречия много може да се явят. Ако един ученик се вдълбочи и в търговия, той нито като ученик ще бъде добър, нито като търговец. Не може да стане и лекар, и дипломат, защото тогава нито като лекар ще бъде добър, нито като дипломат. В едно направление трябва да се вложи енергията. Примерът за тази, бедната вдовица показва нейната смелост, тя не мисли за утрешния ден какво ще стане.
към беседата >>
55.
Точка, линия, плоскост, куб
,
НБ
, В.Търново, 7.11.1920г.,
Като дойде някой при мене, аз няма да му дам пари, няма да му дам и дрехи, но ще му дам едно житно
зърно
и ще му кажа: Иди и посей това
зърно
.
При всичките съвети на майка му то все продължавало скришом да си взема. И тогава майка му, за да отвикне детето си от лошавия му навик, вместо захар сложила в кратуната раци. Когато отива детето пообикновеному да си взема захар, бръква в кратунката и раците хващат ръката му.) Така и вие често бъркате в тази кратунка – живота. Всичката радост, която имаме, трябва да съзнаем дълбоко в душата си, че тя е от Бога, а не да чакаме да ни дойде отвън. Този стих трябва да се приложи в новата епоха по този начин.
Като дойде някой при мене, аз няма да му дам пари, няма да му дам и дрехи, но ще му дам едно житно
зърно
и ще му кажа: Иди и посей това
зърно
.
Ще му дам вълна и ще му кажа: Иди опери и изпреди тази вълна. Ще му дам материал и ще му кажа: Иди и си построй къща и т.н. Двама като се обичат, образуват линия. Например жената представлява точка, заедно с мъжа образуват линия и после с децата се образува плоскост, а всички като се стремят към Бога, образуват куба. И така, точката е човекът сам.
към беседата >>
56.
Всичкият дълг
,
ИБ
, Русе, 31.12.1920г.,
Житното
зърно
трябва да се покори, да влезе в земята, за да израсте, иначе ще стои в хамбара.
Те са необходими, за да се изливат през тях нечистотиите от хората, от народа. Мъже, любете жените си! Жени, обичайте мъжете си! Покоряването е резултат на насилие. То е едно велико условие за растеж.
Житното
зърно
трябва да се покори, да влезе в земята, за да израсте, иначе ще стои в хамбара.
Волът като го вържат с юлар, покорява се и го водят. Да си слуга, значи да знаеш закона на движението на силите. Да си господар, значи да знаеш големите величини – да работиш с тях. Който се е научил да заповядва, не се отучва лесно. Разказва Учителят примера за оня турчин кадия, който, като го уволнили, взел 40 ибрика, напълвал ги с вода, нареждал ги край стената на джамията, сядал на стол и когато някой дохождал и вземал ибрик, той му казвал: „Брак она ал шу“ – „Остави него, вземи този.“ И по този начин кадията пак бил заповедник – заповедник на ибриците.
към беседата >>
Житното
зърно
го оставят и то си пробива път за растеж.
Развитието се състои в „оставянието“. Детето го оставят да расте. Дръвцето го оставят да расте. Човекът го оставят да си яде, спи, почива. Въшката не оставя човека, а стои на гърба или главата му, гдето са най-хубавите сокове.
Житното
зърно
го оставят и то си пробива път за растеж.
Когато човек се влюби във „въшките“, те му изсмукват кръвта. Ако злото не бе вътре в земята, тя не би се въртяла. Злото, силите на злото извършват трудовата работа – вулкани и други процеси. Това е най-трудната работа. Като изгрее слънцето, всичко излиза, а някои се крият: вълци, къртици, бухали, кукумявки, прилепи, глисти и пр.
към беседата >>
57.
Двата велики закона
,
ИБ
, Русе, 2.1.1921г.,
Например посятото житно
зърно
не се изменя, а само се променя.
Аз разпределям реалния свят на три категории: 1. Свят, който се изменя и променя - това е физическият свят, физическото поле. Щом се изменя и променя, то се губи. Например един престъпник, ако е влязъл в категорията на честни и почтени хора, гдето не се изменя и променя, и той вече няма да е, какъвто е бил. 2. Свят, който не се изменя, а се променя - ангелският свят.
Например посятото житно
зърно
не се изменя, а само се променя.
Мъртвите не са изчезнали, влезем ли в духовния свят, ще ги намерим. 3. Свят, който нито се изменя, нито се променя - духовният свят. Той е основа, върху него всичко се гради. Имате едно шише, което е празно - то е реалност по форма, но не и по съдържание. Ако същото шише е пълно, то е реално и по форма, и по съдържание.
към беседата >>
58.
Съвети от Учителя
,
ИБ
, Русе, 2.1.1921г.,
Трябва да влезем в категорията, дето не се изменя, но се променя, например посятото житно
зърно
.
Това са съответно порите на душата, сърцето и ума. 2. Днешният силно слънчев ден показва, че хората ще започнат с любовта, и огряни със слънцето, оживяват и ще възкръснат. Днешният ден е като деня, в който дойдохме в Шумен (понеделник, 27декември). 3. Щом се изменя и променя, то се губи. Например човек остарява - той се изменя.
Трябва да влезем в категорията, дето не се изменя, но се променя, например посятото житно
зърно
.
Мъртвите, които са изчезнали, като влезем в духовния свят, ще ги намерим. Всичко от този свят се изменя и променя; например един престъпник трябва да се промени и измени в своите схващания. Нашият, физическият свят е на измяна и промяна. Ангелският свят е на измяна без промяна. Божественият свят се нито изменя, нито променя.
към беседата >>
59.
Вярата
,
НБ
, София, 6.3.1921г.,
Когато посееш някое житно
зърно
в земята, не мисли как ще израстне.
И ако имаме вяра, всички наши мисли ще образуват една величествена Божествена хармония. И тъй, вярата трябва да започне от сърцето, във вашето подсъзнание — там трябва да се вложи този светъл лъч на разумния стремеж. Като си лягаш вечер, вложи в ума си следната мисъл: вярата, в която аз живея, ще внесе Божествената хармония в стремежите на моето сърце. Легни си с тая мисъл, с пълно упование в твоето подсъзнание. Не философствувай, не мисли за последствията.
Когато посееш някое житно
зърно
в земята, не мисли как ще израстне.
То само по себе си ще извърши своята работа. Ако седнеш при него и мислиш как ще израстне, дали ще израстне или не и почнеш да го разравяш и заравяш, ти ще го развалиш, ще го спънеш, ще попречиш на развитието му. Така и някои хора възприемат една Божествена мисъл, но започват да разсъждават дали тя е Божествена или не. Оставете тази мисъл да израстне във вашето съзнание! Докато една мисъл не порасне, не започне да се развива, не цъфне, не завърже, не даде плод и тоя плод не узрее, не я бутайте.
към беседата >>
“Ако имате вяра колкото синапово
зърно
, ще можете и планина да премествате”.
С вярата започва новата култура. Приложете сега вярата и любовта. Те започват с времето. Времето е такт на Божествената хармония, а хармонията е вътрешният смисъл на живота. Това е учението на вярата, която Христос е проповядвал в света.
“Ако имате вяра колкото синапово
зърно
, ще можете и планина да премествате”.
“Повярвай, ще бъдеш спасен, ти и домът ти”. И тъй, вярвайте на вашия ум, който ще упражни влияние върху дишането, което трябва да бъде ритмично, а не с хъркания. Турете волята си чрез мисълта, за да направите живота си щастлив. Ще ви преведа сега един разказ от Толстоя. Занесли на един цар едно житно зърно, голямо като кокоше яйце.
към беседата >>
Занесли на един цар едно житно
зърно
, голямо като кокоше яйце.
“Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще можете и планина да премествате”. “Повярвай, ще бъдеш спасен, ти и домът ти”. И тъй, вярвайте на вашия ум, който ще упражни влияние върху дишането, което трябва да бъде ритмично, а не с хъркания. Турете волята си чрез мисълта, за да направите живота си щастлив. Ще ви преведа сега един разказ от Толстоя.
Занесли на един цар едно житно
зърно
, голямо като кокоше яйце.
Царят заповядал да повикат най-стария човек от града, да го пита дали той помни от своето време такова едро жито. Едва довели този старец, подпрян на две патерици. Попитал го царят за житото, но той отговорил: В мое време не е ставало такова жито. Питайте баща ми. Идва бащата, старец подпрян с една патерица, вижда житото и казва: В мое време не е ставало такова жито.
към беседата >>
Идва бащата, строен, добър старец, без всякаква патерица, поглежда житото и казва: Да, такова
зърно
в нашите години растеше, с него се хранехме.
Едва довели този старец, подпрян на две патерици. Попитал го царят за житото, но той отговорил: В мое време не е ставало такова жито. Питайте баща ми. Идва бащата, старец подпрян с една патерица, вижда житото и казва: В мое време не е ставало такова жито. Питайте баща ми.
Идва бащата, строен, добър старец, без всякаква патерица, поглежда житото и казва: Да, такова
зърно
в нашите години растеше, с него се хранехме.
Царят запитал този старец: Защо ти, който си най-стар по години от всички, ходиш тъй изправен и без патерици, син ти с една патерица, а внук ти с две? Старецът отговорил: Това е така, защото в тях не расте това житно зърно. И тъй, когато тази права мисъл е расла в хората, те ходеха без патерици, когато тя се изопачи — с една патерица, а когато не остана помен от нея — с две патерици. Царят запитал стареца: Ами с пари ли го купувахте? — В наше време пари нямаше — отговорил старецът.
към беседата >>
Старецът отговорил: Това е така, защото в тях не расте това житно
зърно
.
Питайте баща ми. Идва бащата, старец подпрян с една патерица, вижда житото и казва: В мое време не е ставало такова жито. Питайте баща ми. Идва бащата, строен, добър старец, без всякаква патерица, поглежда житото и казва: Да, такова зърно в нашите години растеше, с него се хранехме. Царят запитал този старец: Защо ти, който си най-стар по години от всички, ходиш тъй изправен и без патерици, син ти с една патерица, а внук ти с две?
Старецът отговорил: Това е така, защото в тях не расте това житно
зърно
.
И тъй, когато тази права мисъл е расла в хората, те ходеха без патерици, когато тя се изопачи — с една патерица, а когато не остана помен от нея — с две патерици. Царят запитал стареца: Ами с пари ли го купувахте? — В наше време пари нямаше — отговорил старецът. И тъй, аз ви давам това кокоше яйце, това житно зърно, вярата, с която хората едно време се хранеха. Приемете го, насадете го и живейте с него и вие ще имате в ума си най-хубавите мисли, ще бъдете здрави, а нервността, безсмислието в живота, страданията, всичко ще изчезне и ще кажете: Сега има смисъл да се живее.
към беседата >>
И тъй, аз ви давам това кокоше яйце, това житно
зърно
, вярата, с която хората едно време се хранеха.
Царят запитал този старец: Защо ти, който си най-стар по години от всички, ходиш тъй изправен и без патерици, син ти с една патерица, а внук ти с две? Старецът отговорил: Това е така, защото в тях не расте това житно зърно. И тъй, когато тази права мисъл е расла в хората, те ходеха без патерици, когато тя се изопачи — с една патерица, а когато не остана помен от нея — с две патерици. Царят запитал стареца: Ами с пари ли го купувахте? — В наше време пари нямаше — отговорил старецът.
И тъй, аз ви давам това кокоше яйце, това житно
зърно
, вярата, с която хората едно време се хранеха.
Приемете го, насадете го и живейте с него и вие ще имате в ума си най-хубавите мисли, ще бъдете здрави, а нервността, безсмислието в живота, страданията, всичко ще изчезне и ще кажете: Сега има смисъл да се живее. Добре е и за нас и цялото човечество. Животът на българския народ ще се осмисли само тогава, когато вярата се прояви в своята първична същина. Тогава ще разберете ония задачи, които сега са неизвестни на хората.
към беседата >>
Когато посееш някое житно
зърно
в земята, не мисли, как ще израсне.
(втори вариант)
И ако имаме вяра, всичките наши мисли ще образуват една величествена божествена хармония. И тъй, вярата трябва да започне от сърдцето, във вашето подсъзнание, там трябва да се вложи този светъл лъч на разумния стремеж. Като си лягаш вечер, вложи в ума си следнята мисъл: вярата, в която аз живея, ще внесе божествената хармония в стремежите на моето сърдце. Легни си с тази мисъл, с пълно упование в твоето подсъзнание. Не философствувай, не мисли за последствията.
Когато посееш някое житно
зърно
в земята, не мисли, как ще израсне.
То само по себе си ще извърши своята работа. Ако седнеш при него и мислиш, как ще израсне, дали ще израсне или не, и почнеш да го разравяш и заравяш, ти ще го развалиш, ще го спънеш, ще попречиш на развитието му. Така и някой хора възприе- мат една божествена мисъл, но започват да разсъждават, дали тя е божествена или не. Оставете тази мисъл да израсне във вашето съзнание! Докато една мисъл не порасне, не започне да се развива, не цъвне, не завърже, не даде плод, и тоя плод не узрее, не я бутайте: не може да се познае, дали е божествена или не, не може да познаете божествената истина, която е вложена в нея.
към втори вариант >>
"Ако имате вяра, колкото едно синапово
зърно
, ще можете и планина да премествате".
(втори вариант)
Тя е едно от качествата на ангелите. Това качество и хората трябва да го придобият. С вярата започва новата култура. Приложете сега вярата и любовта, тя започва с времето, а времето е такт на божията хармония, а хармонията е вътрешният смисъл на живота. Това е учението за вярата, което Христос е проповядвал на света.
"Ако имате вяра, колкото едно синапово
зърно
, ще можете и планина да премествате".
"Повярвай, ще бъдеш спасен ти и домът ти". И тъй, вярвайте във вашия ум, който ще упражни влияние върху дишането, което трябва да бъде ритмично, а не с хъркания. Турете волята си чрез мисълта, за да направите живота си щастлив. Ще ви приведа сега един разказ от Толстоя. Занесли на един цар едно житно зърно, голямо като кокоше яйце.
към втори вариант >>
Занесли на един цар едно житно
зърно
, голямо като кокоше яйце.
(втори вариант)
"Ако имате вяра, колкото едно синапово зърно, ще можете и планина да премествате". "Повярвай, ще бъдеш спасен ти и домът ти". И тъй, вярвайте във вашия ум, който ще упражни влияние върху дишането, което трябва да бъде ритмично, а не с хъркания. Турете волята си чрез мисълта, за да направите живота си щастлив. Ще ви приведа сега един разказ от Толстоя.
Занесли на един цар едно житно
зърно
, голямо като кокоше яйце.
Царят заповядал да повикат най-стария човек от града, да го пита, дали той помни от своето време такова едро жито. Едва довели този старец, подпрян на две патерици. Попитал го царят за житото, но той отговорил: "В мое време не е ставало такова жито, питайте баща ми". Идва бащата, старец, подпрян с една патерица, вижда житото и казва: "В мое време не е ставало такова жито, питайте баща ми". Идва бащата, строен, добър старец, без всякаква патерица, поглежда житото и казва: "Да, такова зърно в нашите години pacтешe, с него се хранехме".
към втори вариант >>
Идва бащата, строен, добър старец, без всякаква патерица, поглежда житото и казва: "Да, такова
зърно
в нашите години pacтешe, с него се хранехме".
(втори вариант)
Занесли на един цар едно житно зърно, голямо като кокоше яйце. Царят заповядал да повикат най-стария човек от града, да го пита, дали той помни от своето време такова едро жито. Едва довели този старец, подпрян на две патерици. Попитал го царят за житото, но той отговорил: "В мое време не е ставало такова жито, питайте баща ми". Идва бащата, старец, подпрян с една патерица, вижда житото и казва: "В мое време не е ставало такова жито, питайте баща ми".
Идва бащата, строен, добър старец, без всякаква патерица, поглежда житото и казва: "Да, такова
зърно
в нашите години pacтешe, с него се хранехме".
Царят запитва този старец: "Защо ти, който си най-стар по години от всички, ходиш тъй изправен и без патерици, син ти с една патерица и внук ти с две? " Старецът отговорил: "Това е така, защото в тях вече не расте това житно зърно". И тъй, когато тази права мисъл е расла в хората, те ходеха без патерица, когато тя се изопачи - с една патерица, а когато не остана помен от нея - с две патерици. Царят запитва стареца: "Ами с пари ли го купувахте? " - "В наше време пари нямаше", отговаря старецът.
към втори вариант >>
" Старецът отговорил: "Това е така, защото в тях вече не расте това житно
зърно
".
(втори вариант)
Едва довели този старец, подпрян на две патерици. Попитал го царят за житото, но той отговорил: "В мое време не е ставало такова жито, питайте баща ми". Идва бащата, старец, подпрян с една патерица, вижда житото и казва: "В мое време не е ставало такова жито, питайте баща ми". Идва бащата, строен, добър старец, без всякаква патерица, поглежда житото и казва: "Да, такова зърно в нашите години pacтешe, с него се хранехме". Царят запитва този старец: "Защо ти, който си най-стар по години от всички, ходиш тъй изправен и без патерици, син ти с една патерица и внук ти с две?
" Старецът отговорил: "Това е така, защото в тях вече не расте това житно
зърно
".
И тъй, когато тази права мисъл е расла в хората, те ходеха без патерица, когато тя се изопачи - с една патерица, а когато не остана помен от нея - с две патерици. Царят запитва стареца: "Ами с пари ли го купувахте? " - "В наше време пари нямаше", отговаря старецът. И тъй, аз ви давам това кокоше яйце, това житно зърно, вярата, с която хората едно време се хранеха. Приемете го, насадете го и живейте с него, и вие ще имате в ума си най-хубавите мисли, ще бъдете здрави, а нервността, безмислието в живота, страданията, всичко ще изчезне, и ще кажете: "Сега има смисъл да се живее, Добре е и за нас, и за цялото човечество".
към втори вариант >>
И тъй, аз ви давам това кокоше яйце, това житно
зърно
, вярата, с която хората едно време се хранеха.
(втори вариант)
Царят запитва този старец: "Защо ти, който си най-стар по години от всички, ходиш тъй изправен и без патерици, син ти с една патерица и внук ти с две? " Старецът отговорил: "Това е така, защото в тях вече не расте това житно зърно". И тъй, когато тази права мисъл е расла в хората, те ходеха без патерица, когато тя се изопачи - с една патерица, а когато не остана помен от нея - с две патерици. Царят запитва стареца: "Ами с пари ли го купувахте? " - "В наше време пари нямаше", отговаря старецът.
И тъй, аз ви давам това кокоше яйце, това житно
зърно
, вярата, с която хората едно време се хранеха.
Приемете го, насадете го и живейте с него, и вие ще имате в ума си най-хубавите мисли, ще бъдете здрави, а нервността, безмислието в живота, страданията, всичко ще изчезне, и ще кажете: "Сега има смисъл да се живее, Добре е и за нас, и за цялото човечество". Животът на българския народ, на учителите и на свещениците ще се осмисли само тогава, когато вярата на хората слезе в своята първична същина, да не възбужда никакво съмнение. Тогава ще разберете ония задачи от висшата математика и геометрия, които сега са неизвестни на хората.
към втори вариант >>
60.
Сеятелят / Сѣятельтъ
,
НБ
, София, 27.3.1921г.,
Птицитѣ небесни дошли и озобали това
зърно
, което паднало на пѫтя – значи тѣ се възползували отъ него, а не самия човѣкъ.
(втори вариант)
Интересни сѫ противорѣчията, които ни навежда притчата, а именно: защо, като е сѣяль този разуменъ сѣятель сѣмената си, оставилъ едно отъ тѣхъ да падне на пѫтя, друго – на камениста почва, трето между трънетѣ и четвърто на добра почва? Защо този разуменъ сѣятель е билъ толкова невнимателенъ? Това е една неизбѣжность вѫтрѣ въ човѣшкия животъ. Пѫтьтъ, това е физическия животъ. Слѣдователно, когато дойде сѣятельтъ, нѣкои отъ неговитѣ зърна ще паднатъ на неблагоприятни условия за израстване и съ това ще служатъ за подкрѣпа на физическото тѣло, на физическия животъ.
Птицитѣ небесни дошли и озобали това
зърно
, което паднало на пѫтя – значи тѣ се възползували отъ него, а не самия човѣкъ.
На съврѣмененъ езикъ казано, тази енергия се иждивила въ една трудова повинность, за направа на кѫщи, шосета, желѣзници. Това сѣме дало потикъ на птицитѣ да работятъ, тѣ направили този пѫть. Другото сѣме паднало между трънетѣ. Христосъ не дава обяснение на какво съотвѣтствува това сѣме. Азъ уподобявамъ трънетѣ на умствения свѣтъ у човѣка, който свѣтъ е заетъ съ разрѣшаване само на материални въпроси.
към втори вариант >>
61.
Живата енергия / Хлѣбътъ и живата енергия
,
НБ
, София, 22.5.1921г.,
Ако искате да знаете какво се съдържа в житното
зърно
или в жълъда, трябва да ги посадите в земята да израстат.
Само така те ще разберат великия закон на Любовта, който създава добрите гении на човечеството. Светът се нуждае от добри гении, които творят и създават, а не от зли гении, които разрушават и унищожават. И наведе се Христос на земята и пошепна: „Жено, от ревизията, която правя, виждам, че не даваш добра насока на децата си“. Тук земята е виновна, затова Господ я наказва. Аз не разглеждам земята, както вие я разбирате, но се спирам на нейното философско значение.
Ако искате да знаете какво се съдържа в житното
зърно
или в жълъда, трябва да ги посадите в земята да израстат.
Така и земята ще се развива, ще създава по-добри условия за растенията. Ако може да се повдигнете над условията на земята, ще видите, че тя не е такава, каквато я познавате. Ония, които казват, че виждат земята, са още на дъното ѝ. И рибите виждат само водата, но не и земята. За да видите земята в истинското ѝ състояние, трябва да излезете от условията, при които живеете.
към беседата >>
62.
Ангелът отговори / Ангелътъ отговори
,
НБ
, София, 5.6.1921г.,
Той им отговори: „Ако имахте вяра, колкото синаповото
зърно
, щяхте да местите планини“.
Добре е малокръвният да отглежда червени цветя. Червеният цвят съдържа магнетична сила, която тонира нервната система на човека. Ако някой е обезверен и обезсърчен, да се заеме с отглеждане на сини цветя. Синият цвят ще му предаде излишната си енергия и вярата му незабелязано ще се усили. Учениците на Христа се обърнаха към Него с думите: „Учителю, дай ни вяра“.
Той им отговори: „Ако имахте вяра, колкото синаповото
зърно
, щяхте да местите планини“.
Мнозина цитират тоя стих, но колко се запитват какво представя синаповото зърно? То трябва да се постави при условия да израсте. Само така то ще ни покаже какво трябва да правим. Синаповото зърно ще даде излишната си енергия за тониране на умствените сили на човека. Не само синапът, но всички растения са в сила да тонират умствения живот на човека.
към беседата >>
Мнозина цитират тоя стих, но колко се запитват какво представя синаповото
зърно
?
Червеният цвят съдържа магнетична сила, която тонира нервната система на човека. Ако някой е обезверен и обезсърчен, да се заеме с отглеждане на сини цветя. Синият цвят ще му предаде излишната си енергия и вярата му незабелязано ще се усили. Учениците на Христа се обърнаха към Него с думите: „Учителю, дай ни вяра“. Той им отговори: „Ако имахте вяра, колкото синаповото зърно, щяхте да местите планини“.
Мнозина цитират тоя стих, но колко се запитват какво представя синаповото
зърно
?
То трябва да се постави при условия да израсте. Само така то ще ни покаже какво трябва да правим. Синаповото зърно ще даде излишната си енергия за тониране на умствените сили на човека. Не само синапът, но всички растения са в сила да тонират умствения живот на човека. Обаче, те се използват само от умните хора.
към беседата >>
Синаповото
зърно
ще даде излишната си енергия за тониране на умствените сили на човека.
Учениците на Христа се обърнаха към Него с думите: „Учителю, дай ни вяра“. Той им отговори: „Ако имахте вяра, колкото синаповото зърно, щяхте да местите планини“. Мнозина цитират тоя стих, но колко се запитват какво представя синаповото зърно? То трябва да се постави при условия да израсте. Само така то ще ни покаже какво трябва да правим.
Синаповото
зърно
ще даде излишната си енергия за тониране на умствените сили на човека.
Не само синапът, но всички растения са в сила да тонират умствения живот на човека. Обаче, те се използват само от умните хора. Значи красивите цветя и пеперуди са създадени за високоинтелигентни хора, защото само те могат да ги използват. – Как се отнасят хората с цветята? – Дето видят цвете, те се спират и започват да късат листата, цветовете му, и после ги захвърлят.
към беседата >>
Слѣдователно, когато ученицитѣ на Христа казваха: „Дай ни вѣра“, Той имъ отговори: „Ако бихте имали вѣра колкото едно синапово
зърно
, щѣхте и на тази гора като кажете: прѣмѣсти се, да се прѣмѣсти.“ Ние постоянно цитираме този стихъ, но никой не се е спрѣлъ да помисли какво е това
зърно
.
(втори вариант)
Този червенъ цвѣтъ ще ви покаже една вѫтрѣшна тайна. Като го култивирате, въ този цвѣтъ има единъ вѫтрѣшенъ магнетизъмъ и излишъкътъ отъ този магнетизъмъ ще ви даде нѣщо, което ще ви накара да се тонирате. Нѣмате вѣра, вземете да отглеждате сини цвѣтя, култивирайте ги, милвайте ги, тѣ ще ви дадатъ излишната си енергия. Въ тѣхъ има по-голѣма вѣра отколкото у васъ. Съ това и вашиятъ органъ ще почне да се развива.
Слѣдователно, когато ученицитѣ на Христа казваха: „Дай ни вѣра“, Той имъ отговори: „Ако бихте имали вѣра колкото едно синапово
зърно
, щѣхте и на тази гора като кажете: прѣмѣсти се, да се прѣмѣсти.“ Ние постоянно цитираме този стихъ, но никой не се е спрѣлъ да помисли какво е това
зърно
.
Това зърно трѣбва да се постави при условия да расте и то ще ни покаже какво да правимъ. Това зърно ще ни даде излишната си енергия, то ще тонира нашия умственъ животъ. Затова именно сѫ изпратени цвѣтята, да тониратъ умствения ни животъ. Тѣ сѫ сѫздадени само за умнитѣ хора. И тъй, красивитѣ цвѣтя, красивитѣ пеперуди това сѫ малки ангелчета, които сѫ пратени за хора, които сѫ започнали да се развиватъ.
към втори вариант >>
Това
зърно
трѣбва да се постави при условия да расте и то ще ни покаже какво да правимъ.
(втори вариант)
Като го култивирате, въ този цвѣтъ има единъ вѫтрѣшенъ магнетизъмъ и излишъкътъ отъ този магнетизъмъ ще ви даде нѣщо, което ще ви накара да се тонирате. Нѣмате вѣра, вземете да отглеждате сини цвѣтя, култивирайте ги, милвайте ги, тѣ ще ви дадатъ излишната си енергия. Въ тѣхъ има по-голѣма вѣра отколкото у васъ. Съ това и вашиятъ органъ ще почне да се развива. Слѣдователно, когато ученицитѣ на Христа казваха: „Дай ни вѣра“, Той имъ отговори: „Ако бихте имали вѣра колкото едно синапово зърно, щѣхте и на тази гора като кажете: прѣмѣсти се, да се прѣмѣсти.“ Ние постоянно цитираме този стихъ, но никой не се е спрѣлъ да помисли какво е това зърно.
Това
зърно
трѣбва да се постави при условия да расте и то ще ни покаже какво да правимъ.
Това зърно ще ни даде излишната си енергия, то ще тонира нашия умственъ животъ. Затова именно сѫ изпратени цвѣтята, да тониратъ умствения ни животъ. Тѣ сѫ сѫздадени само за умнитѣ хора. И тъй, красивитѣ цвѣтя, красивитѣ пеперуди това сѫ малки ангелчета, които сѫ пратени за хора, които сѫ започнали да се развиватъ. А вие какво правите съ тѣхъ?
към втори вариант >>
Това
зърно
ще ни даде излишната си енергия, то ще тонира нашия умственъ животъ.
(втори вариант)
Нѣмате вѣра, вземете да отглеждате сини цвѣтя, култивирайте ги, милвайте ги, тѣ ще ви дадатъ излишната си енергия. Въ тѣхъ има по-голѣма вѣра отколкото у васъ. Съ това и вашиятъ органъ ще почне да се развива. Слѣдователно, когато ученицитѣ на Христа казваха: „Дай ни вѣра“, Той имъ отговори: „Ако бихте имали вѣра колкото едно синапово зърно, щѣхте и на тази гора като кажете: прѣмѣсти се, да се прѣмѣсти.“ Ние постоянно цитираме този стихъ, но никой не се е спрѣлъ да помисли какво е това зърно. Това зърно трѣбва да се постави при условия да расте и то ще ни покаже какво да правимъ.
Това
зърно
ще ни даде излишната си енергия, то ще тонира нашия умственъ животъ.
Затова именно сѫ изпратени цвѣтята, да тониратъ умствения ни животъ. Тѣ сѫ сѫздадени само за умнитѣ хора. И тъй, красивитѣ цвѣтя, красивитѣ пеперуди това сѫ малки ангелчета, които сѫ пратени за хора, които сѫ започнали да се развиватъ. А вие какво правите съ тѣхъ? Видите едно малко цвѣте, хайде единъ листъ, хайде другъ, започвате да го кѫсате.
към втори вариант >>
63.
Двете жени / Двѣтѣ жени
,
НБ
, София, 12.6.1921г.,
Като взема житното
зърно
, дълго врѣме го поглеждамъ и си казвамъ: „Като влѣзешъ въ тѣзи хора, ще те разбератъ какво си.“
(втори вариант)
Тогава какво ще излѣзе отъ тебе? – Жито ще излѣзе. Като минете въ четвъртото измѣрение, ще станете на жито. Всички сегашни хора ще станатъ на жито, всички ще ги опитватъ, но вие ще бѫдете носители, спасители на свѣта! Затова житнитѣ зрънца сѫ ангели, напрѣднали духове.
Като взема житното
зърно
, дълго врѣме го поглеждамъ и си казвамъ: „Като влѣзешъ въ тѣзи хора, ще те разбератъ какво си.“
Бъдете смѣли и рѣшителни въ живота си, знайте, че свѣтътъ е създаденъ за васъ, да се учите, а не да създавате лоши мисли да изопачавате живота си.
към втори вариант >>
64.
В правда, истина и святост / Правда, истина и светость
,
НБ
, София, 26.6.1921г.,
Христос казва: „Ако имате вяра, колкото синапово
зърно
, ще кажете на тази планина да се премести и тя ще се премести“.
Това всеки ще опита. И, когато се натъкне на големи страдания, ще знае, че правдата не е в сърцето му, и истината не е в ума му. За да се освободите от страданията, приложете правдата и истината в живота си. Не е достатъчно само да кажете, че вярвате в Господа и Го обичате. Не може да обичате докато правдата не е в сърцето ви; не може да мислите докато истината не е в ума ви; не може да вършите свети дела докато светостта не е съединителна връзка между ума и сърцето ви.
Христос казва: „Ако имате вяра, колкото синапово
зърно
, ще кажете на тази планина да се премести и тя ще се премести“.
Това се отнася до човека, в когото живее правдата, истината и светостта. Не си правете илюзии да мислите, че без тия добродетели ще постигнете нещо. Без тях не може да постигнете целта, към която се стремите. Без тях никакъв окултизъм не съществува. Питат ме: „Защо проповядваш?
към беседата >>
Когато Христосъ казва: „Ако имате вѣра колкото синаповото
зърно
, ще може да кажете на тази гора да се премѣсти.“ Той говори за този човѣкъ, у когото живѣе правдата, истината и светостьта.
(втори вариант)
Всѣки ще го опита. И като дойдатъ страданията, ще знаете, че тѣ се дължатъ на това, че правдата не е въ сърцата ви, истината не е въ ума ви. За да се избавите отъ това, приложете тази моя доза. Не само да кажете: „Азъ вѣрвамъ, азъ обичамъ Господа.“ Не можете да обичате, докато нѣмате правда въ сърцата си, не можете да мислите, докато нѣмате истината въ ума си и не можете да извършите нѣщо свето, докато нѣмате светостьта в себе си, като съединителна нишка. Само на такава воля се подчинява всѣко дѣйствие.
Когато Христосъ казва: „Ако имате вѣра колкото синаповото
зърно
, ще може да кажете на тази гора да се премѣсти.“ Той говори за този човѣкъ, у когото живѣе правдата, истината и светостьта.
Не си правете илюзии, че ще можете безъ тѣзи качества. Нѣкои отъ васъ изучаватъ окултизъма. По този методъ може да имате нѣкакви резултати, но въ края на краищата нѣма да постигнете цѣльта, къмъ която се стремите. Сега нѣкои идватъ и питатъ: „Защо той проповѣдва? “ Азъ не проповѣдвамъ едно учение по въздуха, а проповѣдвамъ едно строго опрѣдѣлено учение и казвамъ: „Правдата е потрѣбна.“ Защо?
към втори вариант >>
65.
Ананий и Сапфира
,
НБ
, София, 20.11.1921г.,
Вземете едно житно
зърно
, то е едно, но посейте го, веднага ще поникнат хиляди листа, много корени, едно разнообразие, но то е едно в себе си.
Искам всички да имате Божието име, да го пазите в душата си, то да бъде чисто и свято, неопетнено вътре и тогава ще дойде тази сила, и ще бъдете силни, и животът ви ще придобие светлина, и ще започнете да разбирате новата наука на окултизма, по друг начин да разбирате; не че не мога да ви говоря, но трябва да се развият новите чувства, защото органи се изискват. Сега ние употребяваме символичния език, понеже символите съкращават времето, а пък аз нямам много време. Ако река да ви говоря една реч според вашия език, трябва ми цяла година да ви разправям на обикновен език. Аз ви казвам: вселената – това е едно единство в разнообразие, в множество. Тъй се проявява вселената.
Вземете едно житно
зърно
, то е едно, но посейте го, веднага ще поникнат хиляди листа, много корени, едно разнообразие, но то е едно в себе си.
Следователно многото има един принцип, от който всички са излезли, и движението на този принцип произтича от едно Божествено начало. И следователно движението е начинът, по който може да се предаде тази енергия, единният принцип в нас, а пък числата, математиката – това е резултатът, с който ние обуславяме нещата, резултат на туй движение. А когато кажем, че някоя работа се е завършила, това показва, че ние всички се връщаме в този единния принцип, при единния Бог, от когото сме излезли. Вие сега ще кажете: „Краят му вече дойде“. Краят показва, че всичко се е завършило, и ние ще се върнем при единния Бог.
към беседата >>
66.
Защо твоите ученици ядат и пият?
,
НБ
, , 15.1.1922г.,
Мислите ли, че като кажем: „Едно
зърно
мамул и още едно стават две“, сме разрешили въпроса?
– Два мамула“. Детето гледа и казва със страх: „два“. Сега някои хора имат това свойство на ума си, т.е. да казват: „Дайте ни да го пипнем, да видим“. И те, като малките деца, казват: „Един мамул и още един стават два“.
Мислите ли, че като кажем: „Едно
зърно
мамул и още едно стават две“, сме разрешили въпроса?
Мислите ли, че ако даже съберем 100 мамула и още 100 мамула, сме разрешили въпроса на мамулите? Ако дори знаем да делим и умножаваме, въпросът за царевицата, мамулът, остава неразрешен. За да се разреши, трябва да имаме други познания, да знаем при какви условия тази царевица расте, кога се сее, при каква почва расте, как се развива, за какво се употребява и каква може да бъде нейната сила. Сега, по тази аналогия, вие можете да си правите и по-далечни сравнения. За пример, често в математиката има обяснения за функциите.
към беседата >>
67.
Трите живота / Трите живота
,
ООК
, София, 24.2.1922г.,
Може ли житното
зърно
да се измени?
– „Защо не, ще го прескоча.“ Засилил се да прескочи трапа, но веднага се намерил в него. Като се почувствал засрамен, той казал: „Така е, старини дойдоха; не беше така, когато бях млад“. Помогнали му да излезе от трапа. Той се поогледал на една, на друга страна и тихо си казал: „Каквото беше едно време, това е и сега“. Помнете: дали човек е млад, възрастен или стар, Божественото в него не се изменя.
Може ли житното
зърно
да се измени?
В процеса на растенето си то само надебелява, но зародишът му е един и същ. Каквито стремежи има човек като млад, с тях живее, расте и се развива, с тях заминава и за другия свят. Благородният и в младините, и в старините си е все благороден. Ценният камък е всякога ценен. Дето и да го намериш, в чисто или нечисто място, той не губи свойствата си.
към беседата >>
Може ли житното
зърно
да се измени?
– „Защо не, ще го прескоча.“ Засилил се да прескочи трапа, но веднага се намерил в него. Като се почувствал засрамен, той казал: „Така е, старини дойдоха; не беше така, когато бях млад“. Помогнали му да излезе от трапа. Той се поогледал на една, на друга страна и тихо си казал: „Каквото беше едно време, това е и сега“. Помнете: дали човек е млад, възрастен или стар, Божественото в него не се изменя.
Може ли житното
зърно
да се измени?
В процеса на растенето си то само надебелява, но зародишът му е един и същ. Каквито стремежи има човек като млад, с тях живее, расте и се развива, с тях заминава и за другия свят. Благородният и в младините, и в старините си е все благороден. Ценният камък е всякога ценен. Дето и да го намериш, в чисто или нечисто място, той не губи свойствата си.
към беседата >>
68.
Първото задължение на учениците / Задължения на ученик
,
ООК
, София, 16.3.1922г.,
За пример, ще ви се даде като задача да посеете едно житно
зърно
и след това ще следите целия процес на покълването, израстването, узряването.
Съвсем друго е, ако се задават въпроси, които се отнасят до това, как да подобрим и обновим своя живот, как да очистим сърцето си и др. На тях не само се отговаря направо, но се дават и методи за работа в това направление. Ученикът трябва да влезе в школата без предубеждение. Неговите мисли да бъдат чисти, да не допуща никакво съмнение относно знанията. Малки, микроскопически опити ще се правят и ако не се получат резултати, всеки сам ще отговаря за това.
За пример, ще ви се даде като задача да посеете едно житно
зърно
и след това ще следите целия процес на покълването, израстването, узряването.
И като ви попитат колко зърна плод даде, да сте готови с известен резултат. Реално ли е това зърно? Това, което става с едно житно зърно, същото става и с десет милиона такива зърна. Но няма да очаквате големи придобивки от вашето учене. Някои мислят, че като влязат в школата, изведнъж ще се вдигне завесата на знанието и всичките ви работи ще се оправят.
към беседата >>
Реално ли е това
зърно
?
Ученикът трябва да влезе в школата без предубеждение. Неговите мисли да бъдат чисти, да не допуща никакво съмнение относно знанията. Малки, микроскопически опити ще се правят и ако не се получат резултати, всеки сам ще отговаря за това. За пример, ще ви се даде като задача да посеете едно житно зърно и след това ще следите целия процес на покълването, израстването, узряването. И като ви попитат колко зърна плод даде, да сте готови с известен резултат.
Реално ли е това
зърно
?
Това, което става с едно житно зърно, същото става и с десет милиона такива зърна. Но няма да очаквате големи придобивки от вашето учене. Някои мислят, че като влязат в школата, изведнъж ще се вдигне завесата на знанието и всичките ви работи ще се оправят. Ако сте дошли с такива намерения, по-добре не си губете времето в напразни очаквания и надежди. Ако търсите големи резултати и облаги, на друго място може да ги намерите, не тук.
към беседата >>
Това, което става с едно житно
зърно
, същото става и с десет милиона такива зърна.
Неговите мисли да бъдат чисти, да не допуща никакво съмнение относно знанията. Малки, микроскопически опити ще се правят и ако не се получат резултати, всеки сам ще отговаря за това. За пример, ще ви се даде като задача да посеете едно житно зърно и след това ще следите целия процес на покълването, израстването, узряването. И като ви попитат колко зърна плод даде, да сте готови с известен резултат. Реално ли е това зърно?
Това, което става с едно житно
зърно
, същото става и с десет милиона такива зърна.
Но няма да очаквате големи придобивки от вашето учене. Някои мислят, че като влязат в школата, изведнъж ще се вдигне завесата на знанието и всичките ви работи ще се оправят. Ако сте дошли с такива намерения, по-добре не си губете времето в напразни очаквания и надежди. Ако търсите големи резултати и облаги, на друго място може да ги намерите, не тук. Сега на вас предстои да изучите основно човека в тази фаза на живота му.
към беседата >>
За пример, ще ви се даде като задача да посеете едно житно
зърно
и след това ще следите целия процес на покълването, израстването, узряването.
Съвсем друго е, ако се задават въпроси, които се отнасят до това, как да подобрим и обновим своя живот, как да очистим сърцето си и др. На тях не само се отговаря направо, но се дават и методи за работа в това направление. Ученикът трябва да влезе в школата без предубеждение. Неговите мисли да бъдат чисти, да не допуща никакво съмнение относно знанията. Малки, микроскопически опити ще се правят и ако не се получат резултати, всеки сам ще отговаря за това.
За пример, ще ви се даде като задача да посеете едно житно
зърно
и след това ще следите целия процес на покълването, израстването, узряването.
И като ви попитат колко зърна плод даде, да сте готови с известен резултат. Реално ли е това зърно? Това, което става с едно житно зърно, същото става и с десет милиона такива зърна. Но няма да очаквате големи придобивки от вашето учене. Някои мислят, че като влязат в школата, изведнъж ще се вдигне завесата на знанието и всичките ви работи ще се оправят.
към беседата >>
Реално ли е това
зърно
?
Ученикът трябва да влезе в школата без предубеждение. Неговите мисли да бъдат чисти, да не допуща никакво съмнение относно знанията. Малки, микроскопически опити ще се правят и ако не се получат резултати, всеки сам ще отговаря за това. За пример, ще ви се даде като задача да посеете едно житно зърно и след това ще следите целия процес на покълването, израстването, узряването. И като ви попитат колко зърна плод даде, да сте готови с известен резултат.
Реално ли е това
зърно
?
Това, което става с едно житно зърно, същото става и с десет милиона такива зърна. Но няма да очаквате големи придобивки от вашето учене. Някои мислят, че като влязат в школата, изведнъж ще се вдигне завесата на знанието и всичките ви работи ще се оправят. Ако сте дошли с такива намерения, по-добре не си губете времето в напразни очаквания и надежди. Ако търсите големи резултати и облаги, на друго място може да ги намерите, не тук.
към беседата >>
Това, което става с едно житно
зърно
, същото става и с десет милиона такива зърна.
Неговите мисли да бъдат чисти, да не допуща никакво съмнение относно знанията. Малки, микроскопически опити ще се правят и ако не се получат резултати, всеки сам ще отговаря за това. За пример, ще ви се даде като задача да посеете едно житно зърно и след това ще следите целия процес на покълването, израстването, узряването. И като ви попитат колко зърна плод даде, да сте готови с известен резултат. Реално ли е това зърно?
Това, което става с едно житно
зърно
, същото става и с десет милиона такива зърна.
Но няма да очаквате големи придобивки от вашето учене. Някои мислят, че като влязат в школата, изведнъж ще се вдигне завесата на знанието и всичките ви работи ще се оправят. Ако сте дошли с такива намерения, по-добре не си губете времето в напразни очаквания и надежди. Ако търсите големи резултати и облаги, на друго място може да ги намерите, не тук. Сега на вас предстои да изучите основно човека в тази фаза на живота му.
към беседата >>
69.
Старият и новият живот / Стар и нов живот
,
МОК
, София, 29.3.1922г.,
Те не знаят, че за да пиеш този житен сок, трябва да имаш съответното разположение на житното
зърно
; овесена вода ще пиете, трябва да имате съответното разположение, праз ще ядете, трябва да имате съответното разположение на праза.
Косъм по косъм трябва да остане, а всичкият прах да падне долу. Това са все изрази. Това са формули на астралния живот. Някои формули там има символически и от менталното поле и другите полета, та всички, снети на физическото поле образуват една попска яхния. И когато много медиуми говорят, казват само житен сок ще ядете, пък те не разбират житото в този смисъл.
Те не знаят, че за да пиеш този житен сок, трябва да имаш съответното разположение на житното
зърно
; овесена вода ще пиете, трябва да имате съответното разположение, праз ще ядете, трябва да имате съответното разположение на праза.
Нямаш ли туй разположение на праза, празът нищо не те ползва. Там е вътрешната страна. Тия работи трябва да ги научите. На опит да приложите туй знание. Не че то е лъжливо, но има заблуждение, криво тълкуване.
към беседата >>
70.
Природни методи / Природни методи
,
ООК
, София, 13.4.1922г.,
Колкото и да е малка силата ви, прилагайте я за вашето растене, както житното
зърно
, поставено при добри условия, израства и дава изобилно плод.
Човек пада, когато изнасилва себе си. Следователно, ако се изнасилвате, ще ви се даде сила като на обикновен човек; ако се повдигате, ще ви се даде Божествена сила. Само Божията Любов е в състояние да запази силата, която е дадена за вашето повдигане. В този смисъл силен човек е онзи, който употребява силата си за своето повдигане, както и за повдигането на своите ближни; слаб човек е онзи, който употребява силата си за изнасилване, както на своите ближни, така и на самия себе. Страшно е да изнасилва човек себе си.
Колкото и да е малка силата ви, прилагайте я за вашето растене, както житното
зърно
, поставено при добри условия, израства и дава изобилно плод.
Казано е в Писанието: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни“. Може ли малкото да бъде като голямото? В обикновената математика това е невъзможно, но в духовната и в Божествената математика частта е равна на цялото, и цялото – на частта. Това е противоречие за обикновената математика, но не и за живата, Божествена математика, дето отношенията не са механически, а органически. Значи слабият ще бъде силен и силният – слаб.
към беседата >>
Колкото и да е малка силата ви, прилагайте я за вашето растене, както житното
зърно
, поставено при добри условия, израства и дава изобилно плод.
Човек пада, когато изнасилва себе си. Следователно, ако се изнасилвате, ще ви се даде сила като на обикновен човек; ако се повдигате, ще ви се даде Божествена сила. Само Божията Любов е в състояние да запази силата, която е дадена за вашето повдигане. В този смисъл силен човек е онзи, който употребява силата си за своето повдигане, както и за повдигането на своите ближни; слаб човек е онзи, който употребява силата си за изнасилване, както на своите ближни, така и на самия себе. Страшно е да изнасилва човек себе си.
Колкото и да е малка силата ви, прилагайте я за вашето растене, както житното
зърно
, поставено при добри условия, израства и дава изобилно плод.
Казано е в Писанието: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни“. Може ли малкото да бъде като голямото? В обикновената математика това е невъзможно, но в духовната и в Божествената математика частта е равна на цялото, и цялото – на частта. Това е противоречие за обикновената математика, но не и за живата, Божествена математика, дето отношенията не са механически, а органически. Значи слабият ще бъде силен и силният – слаб.
към беседата >>
71.
Окултни правила / Правила за живота
,
ООК
, София, 27.4.1922г.,
Иначе мисълта ще заглъхне, както е заглъхнало житното
зърно
, паднало между камъните.
В умствения свят не се позволява да се хранят мисли, които, подобно на прасетата, се заразяват и умират. В умствения свят не се допущат кочини, в които да се хранят съответни мисли. Който се осмели да съгради една такава кочина, ще изгуби капитала, разположението и времето си. За да внесете една мисъл в умовете на хората, нужни са специални условия. Добрите условия помагат за нейното растене и развитие.
Иначе мисълта ще заглъхне, както е заглъхнало житното
зърно
, паднало между камъните.
Представете си, че учителят развива една научна мисъл пред учениците си, мнозина от които се намират при лоши условия. Един от тях е гладен, три дена не е ял; вторият е жаден; третият – не си е доспал; четвъртият е болен, страда от равматизъм. Какво ще разберат от тази лекция? – Нищо. Гладният ще мисли за хляб, жадният – за вода, недоспалият – за сън, болният – за болката си.
към беседата >>
Иначе мисълта ще заглъхне, както е заглъхнало житното
зърно
, паднало между камъните.
В умствения свят не се позволява да се хранят мисли, които, подобно на прасетата, се заразяват и умират. В умствения свят не се допущат кочини, в които да се хранят съответни мисли. Който се осмели да съгради една такава кочина, ще изгуби капитала, разположението и времето си. За да внесете една мисъл в умовете на хората, нужни са специални условия. Добрите условия помагат за нейното растене и развитие.
Иначе мисълта ще заглъхне, както е заглъхнало житното
зърно
, паднало между камъните.
Представете си, че учителят развива една научна мисъл пред учениците си, мнозина от които се намират при лоши условия. Един от тях е гладен, три дена не е ял; вторият е жаден; третият – не си е доспал; четвъртият е болен, страда от равматизъм. Какво ще разберат от тази лекция? – Нищо. Гладният ще мисли за хляб, жадният – за вода, недоспалият – за сън, болният – за болката си.
към беседата >>
72.
Характерни черти
,
ИБ
, София, 13.6.1922г.,
Сега, от беседите ако искате да четете, може да прочетете следващите: "Житното
зърно
", "Талантите", "Мир вам!
Може да четете лекциите. Всички ще си вземете тетрадки, ще ги препишете, защото туй, което мине през ръката ви, то ще ви ползва. Туй, което е печатано, то не е полезно. Ученик, който иска да се учи, той трябва да ги препише и да ги има като свещени, а обикновените работи могат да се печатат. Ще пишете в тетрадките чисто, защото трябва да се стремите да развивате всички добри качества в себе си.
Сега, от беседите ако искате да четете, може да прочетете следващите: "Житното
зърно
", "Талантите", "Мир вам!
", "Необходимостта да познаваме Бог", "Страхът", "Колко по-горе стои човек от овца! " Колко станаха? -6. Според времето, ако имате време, може да прочетете повече. Тайна молитва На вас ще ви дам една малка задача за една седмица.
към беседата >>
73.
Мечешкият капан! / Мечешкият капан
,
ООК
, София, 29.6.1922г.,
Тема за следващия път: „Произходът на житното
зърно
“.
Тема за следващия път: „Произходът на житното
зърно
“.
Ще мислите върху произхода на житното зърно, кога и как се е явило. Може ли житото да расте в диво състояние? Мислете върху житото, но идейно, без подробности. Те са второстепенни неща. Всяка работа трябва първо да се представи в общи черти, а после в подробности.
към беседата >>
Ще мислите върху произхода на житното
зърно
, кога и как се е явило.
Тема за следващия път: „Произходът на житното зърно“.
Ще мислите върху произхода на житното
зърно
, кога и как се е явило.
Може ли житото да расте в диво състояние? Мислете върху житото, но идейно, без подробности. Те са второстепенни неща. Всяка работа трябва първо да се представи в общи черти, а после в подробности. Ученикът трябва да говори и да пише кратко и ясно.
към беседата >>
Тема за следващия път: „Произходът на житното
зърно
“.
Тема за следващия път: „Произходът на житното
зърно
“.
Ще мислите върху произхода на житното зърно, кога и как се е явило. Може ли житото да расте в диво състояние? Мислете върху житото, но идейно, без подробности. Те са второстепенни неща. Всяка работа трябва първо да се представи в общи черти, а после в подробности.
към беседата >>
Ще мислите върху произхода на житното
зърно
, кога и как се е явило.
Тема за следващия път: „Произходът на житното зърно“.
Ще мислите върху произхода на житното
зърно
, кога и как се е явило.
Може ли житото да расте в диво състояние? Мислете върху житото, но идейно, без подробности. Те са второстепенни неща. Всяка работа трябва първо да се представи в общи черти, а после в подробности. Ученикът трябва да говори и да пише кратко и ясно.
към беседата >>
74.
Деятелност на сърцето
,
МОК
, София, 2.8.1922г.,
Добре, ако аз съм слуга, а някой е господарят и ми каже господарят да взема, да посея едно житно
зърно
на нивата.
– Две: лява и дясна. Всяка от тях по още две – четири. Този е новият начин да мислите. Съвременният свят не мисли. Да кажем, че аз казвам тъй: „Ти си лош човек или ти си добър човек“.
Добре, ако аз съм слуга, а някой е господарят и ми каже господарят да взема, да посея едно житно
зърно
на нивата.
Аз не посявам туй житно зърно, не е важно, а той ми казва, че ти си лош човек. Защо? Защото не съм посял туй житно зърно. Питам сега: ако ми се заповяда да посея цялата нива и да посея едно житно зърно и не изпълня заповедите, има ли разграничение в непосяването? Какво намирате вие в тия две съждения? Законът е такъв: онзи, който сее едно житно зърно, може да посее и цялата нива, и онзи, който не посее едно житно зърно, той не може да посее цялата нива.
към беседата >>
Аз не посявам туй житно
зърно
, не е важно, а той ми казва, че ти си лош човек. Защо?
Всяка от тях по още две – четири. Този е новият начин да мислите. Съвременният свят не мисли. Да кажем, че аз казвам тъй: „Ти си лош човек или ти си добър човек“. Добре, ако аз съм слуга, а някой е господарят и ми каже господарят да взема, да посея едно житно зърно на нивата.
Аз не посявам туй житно
зърно
, не е важно, а той ми казва, че ти си лош човек. Защо?
Защото не съм посял туй житно зърно. Питам сега: ако ми се заповяда да посея цялата нива и да посея едно житно зърно и не изпълня заповедите, има ли разграничение в непосяването? Какво намирате вие в тия две съждения? Законът е такъв: онзи, който сее едно житно зърно, може да посее и цялата нива, и онзи, който не посее едно житно зърно, той не може да посее цялата нива. Такава е аналогията.
към беседата >>
Защото не съм посял туй житно
зърно
.
Този е новият начин да мислите. Съвременният свят не мисли. Да кажем, че аз казвам тъй: „Ти си лош човек или ти си добър човек“. Добре, ако аз съм слуга, а някой е господарят и ми каже господарят да взема, да посея едно житно зърно на нивата. Аз не посявам туй житно зърно, не е важно, а той ми казва, че ти си лош човек. Защо?
Защото не съм посял туй житно
зърно
.
Питам сега: ако ми се заповяда да посея цялата нива и да посея едно житно зърно и не изпълня заповедите, има ли разграничение в непосяването? Какво намирате вие в тия две съждения? Законът е такъв: онзи, който сее едно житно зърно, може да посее и цялата нива, и онзи, който не посее едно житно зърно, той не може да посее цялата нива. Такава е аналогията. И в окултна смисъл ние говорим: когато кажем, че един човек е лош, ние подразбираме, че е лош в дадения момент, не в миналото или бъдещето, но в настоящия момент.
към беседата >>
Питам сега: ако ми се заповяда да посея цялата нива и да посея едно житно
зърно
и не изпълня заповедите, има ли разграничение в непосяването?
Съвременният свят не мисли. Да кажем, че аз казвам тъй: „Ти си лош човек или ти си добър човек“. Добре, ако аз съм слуга, а някой е господарят и ми каже господарят да взема, да посея едно житно зърно на нивата. Аз не посявам туй житно зърно, не е важно, а той ми казва, че ти си лош човек. Защо? Защото не съм посял туй житно зърно.
Питам сега: ако ми се заповяда да посея цялата нива и да посея едно житно
зърно
и не изпълня заповедите, има ли разграничение в непосяването?
Какво намирате вие в тия две съждения? Законът е такъв: онзи, който сее едно житно зърно, може да посее и цялата нива, и онзи, който не посее едно житно зърно, той не може да посее цялата нива. Такава е аналогията. И в окултна смисъл ние говорим: когато кажем, че един човек е лош, ние подразбираме, че е лош в дадения момент, не в миналото или бъдещето, но в настоящия момент. Неговата лоша постъпка може да продължи 1, 2 или няколко часа, а следующата минута, следующия час той може да се занимава с една благородна, добра мисъл.
към беседата >>
Законът е такъв: онзи, който сее едно житно
зърно
, може да посее и цялата нива, и онзи, който не посее едно житно
зърно
, той не може да посее цялата нива.
Добре, ако аз съм слуга, а някой е господарят и ми каже господарят да взема, да посея едно житно зърно на нивата. Аз не посявам туй житно зърно, не е важно, а той ми казва, че ти си лош човек. Защо? Защото не съм посял туй житно зърно. Питам сега: ако ми се заповяда да посея цялата нива и да посея едно житно зърно и не изпълня заповедите, има ли разграничение в непосяването? Какво намирате вие в тия две съждения?
Законът е такъв: онзи, който сее едно житно
зърно
, може да посее и цялата нива, и онзи, който не посее едно житно
зърно
, той не може да посее цялата нива.
Такава е аналогията. И в окултна смисъл ние говорим: когато кажем, че един човек е лош, ние подразбираме, че е лош в дадения момент, не в миналото или бъдещето, но в настоящия момент. Неговата лоша постъпка може да продължи 1, 2 или няколко часа, а следующата минута, следующия час той може да се занимава с една благородна, добра мисъл. Тогава той е добър. Тъй щото, когато говорим за добро или лошо в окултна смисъл, разбираме определен момент, може да е минута, 10–15 минути, може да е час, може да е 1, 2, 10 години, но пак ще се измени.
към беседата >>
Питам има ли разлика в това дали слугата ще посее цялата нива, или само едно житно
зърно
.
(втори вариант)
Съвременните хора не мислят дълбоко. Представете си, че някой ви каже, че сте лош човек - право ли е това? Ако не мислите дълбоко върху нещата, вие ще вземете тези думи за абсолютни и ще се умъчните. Обаче ако сте слуга някъде и господарят ви каже да отидете на нивата да копаете, но вие отказвате да изпълните заповедта му, казвам: вие сте лош човек по отношение на службата си, но не и по отношение на живота си. Щом слугата не отива да разоре и да посее нивата, той не е изпълнил една от своите важни служби.
Питам има ли разлика в това дали слугата ще посее цялата нива, или само едно житно
зърно
.
Който е готов да посее едно житно зърно, той ще е готов да посее и цялата нива; който не може да посее едно житно зърно, той не може да посее и цялата нива. Следователно, когато кажем, че някой човек е лош, разбираме, че той е лош само за дадения момент, но не и за някой минал или бъдещ момент - той е лош, докато продължава неговата лоша постъпка; в следния момент, когато се занимава с някаква добра, благородна мисъл или постъпка, той е добър човек. Тъй щото когато говорим за добро или зло в окултен смисъл, разбираме само определен момент, който може да продължава няколко минути, няколко часа или години, но след това той се сменя. Човек не може да бъде през целия си живот само лош или само добър. Вълкът, който минава за жесток, понякога проявява известно благородство - като влезе в някое стадо, той побутва тази-онази овца с муцуната си и ги отминава, никаква пакост не им причинява; в такива случаи овчарите казват, че нещо особено е станало с този вълк, устата му някак се е затворила, че не могъл да нападне нито една овца.
към втори вариант >>
Който е готов да посее едно житно
зърно
, той ще е готов да посее и цялата нива; който не може да посее едно житно
зърно
, той не може да посее и цялата нива.
(втори вариант)
Представете си, че някой ви каже, че сте лош човек - право ли е това? Ако не мислите дълбоко върху нещата, вие ще вземете тези думи за абсолютни и ще се умъчните. Обаче ако сте слуга някъде и господарят ви каже да отидете на нивата да копаете, но вие отказвате да изпълните заповедта му, казвам: вие сте лош човек по отношение на службата си, но не и по отношение на живота си. Щом слугата не отива да разоре и да посее нивата, той не е изпълнил една от своите важни служби. Питам има ли разлика в това дали слугата ще посее цялата нива, или само едно житно зърно.
Който е готов да посее едно житно
зърно
, той ще е готов да посее и цялата нива; който не може да посее едно житно
зърно
, той не може да посее и цялата нива.
Следователно, когато кажем, че някой човек е лош, разбираме, че той е лош само за дадения момент, но не и за някой минал или бъдещ момент - той е лош, докато продължава неговата лоша постъпка; в следния момент, когато се занимава с някаква добра, благородна мисъл или постъпка, той е добър човек. Тъй щото когато говорим за добро или зло в окултен смисъл, разбираме само определен момент, който може да продължава няколко минути, няколко часа или години, но след това той се сменя. Човек не може да бъде през целия си живот само лош или само добър. Вълкът, който минава за жесток, понякога проявява известно благородство - като влезе в някое стадо, той побутва тази-онази овца с муцуната си и ги отминава, никаква пакост не им причинява; в такива случаи овчарите казват, че нещо особено е станало с този вълк, устата му някак се е затворила, че не могъл да нападне нито една овца. Не, благородство е проявил този вълк; като побутне някоя овца, той си помисли нещо и казва: „Хайде, от мен да замине!
към втори вариант >>
75.
Новият живот
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1922г.,
Светът ще се оправи само с житното
зърно
.
Представете си, че ви срещне един човек и ви дава само едно житно зрънце, като ви казва: „Посейте туй зрънце! “ Ако сте човек, завършил висше образование, ще кажете: „Нима съм толкова глупав да се занимавам с туй житно зрънце? “ – Не, в него се крие такава енергия, каквато човек не подозира. Ако туй житно зрънце се посее, за една година ще даде десет, после сто зрънца, а за десет години ще посееш цялата Земя с него. Сега ние, съвременните хора, избягваме малките неща, искаме изведнъж да оправим света.
Светът ще се оправи само с житното
зърно
.
Знаете ли какво значи житното зърно? То е онзи икономически въпрос, който поддържат всички хора, всички работници. На всички хора трябва да се даде здравословна храна, на всички хора трябва да се дадат здравословни жилища. Не казвам, че едни са прави, а други – не, но едните отлагат, а другите прилагат. А ние, хората на Новия живот, бързаме сега да приложим Доброто в света, и след като го приложим, искаме да се даде на света по-широк простор.
към беседата >>
Знаете ли какво значи житното
зърно
?
“ Ако сте човек, завършил висше образование, ще кажете: „Нима съм толкова глупав да се занимавам с туй житно зрънце? “ – Не, в него се крие такава енергия, каквато човек не подозира. Ако туй житно зрънце се посее, за една година ще даде десет, после сто зрънца, а за десет години ще посееш цялата Земя с него. Сега ние, съвременните хора, избягваме малките неща, искаме изведнъж да оправим света. Светът ще се оправи само с житното зърно.
Знаете ли какво значи житното
зърно
?
То е онзи икономически въпрос, който поддържат всички хора, всички работници. На всички хора трябва да се даде здравословна храна, на всички хора трябва да се дадат здравословни жилища. Не казвам, че едни са прави, а други – не, но едните отлагат, а другите прилагат. А ние, хората на Новия живот, бързаме сега да приложим Доброто в света, и след като го приложим, искаме да се даде на света по-широк простор. Туй Учение може да го опитате.
към беседата >>
76.
Много плод принася
,
СБ
, В.Търново, 20.8.1922г.,
И Христос казва, че житното
зърно
трябва да падне, значи да умре – за греха трябва да умре.
Смъртта е двояка: има смърт за злото, има смърт и за Доброто. Когато грешникът престане да греши, той умира за греха – смърт е това. И когато праведният престане да прави добро, и той умира за Правдата. Тъй щото, когато кажем, че човек трябва да умре, трябва да се попитаме: от каква смърт трябва да умре – за греха или за Добродетелта.
И Христос казва, че житното
зърно
трябва да падне, значи да умре – за греха трябва да умре.
Законът е такъв. Казва Христос: „Ще последва законът на размножението.“ Сега житното зърно, това сте вие – трябва да умрете! По кой начин именно, сега ще разберете. Че ще се мре, ще се мре.
към беседата >>
Сега житното
зърно
, това сте вие – трябва да умрете!
И когато праведният престане да прави добро, и той умира за Правдата. Тъй щото, когато кажем, че човек трябва да умре, трябва да се попитаме: от каква смърт трябва да умре – за греха или за Добродетелта. И Христос казва, че житното зърно трябва да падне, значи да умре – за греха трябва да умре. Законът е такъв. Казва Христос: „Ще последва законът на размножението.“
Сега житното
зърно
, това сте вие – трябва да умрете!
По кой начин именно, сега ще разберете. Че ще се мре, ще се мре. Христос е казал: „Ако житното зърно не падне на земята и не умре, то остава само; ако ли умре, много плод принася.“ Човек значи е като житното зърно. Ако не падне и не умре, няма да има плод. Някой казва: „Ще се мре, но здраве да е.“ От коя смърт трябва да умрем, това е въпрос.
към беседата >>
Христос е казал: „Ако житното
зърно
не падне на земята и не умре, то остава само; ако ли умре, много плод принася.“ Човек значи е като житното
зърно
.
Законът е такъв. Казва Христос: „Ще последва законът на размножението.“ Сега житното зърно, това сте вие – трябва да умрете! По кой начин именно, сега ще разберете. Че ще се мре, ще се мре.
Христос е казал: „Ако житното
зърно
не падне на земята и не умре, то остава само; ако ли умре, много плод принася.“ Човек значи е като житното
зърно
.
Ако не падне и не умре, няма да има плод. Някой казва: „Ще се мре, но здраве да е.“ От коя смърт трябва да умрем, това е въпрос. Сега думата умиране значи ограничаване. Смъртта, това е най-голямото ограничение, което може да се наложи на човешката душа. Ако можеш да умреш за греха, значи за греха се налага най-голямото ограничение.
към беседата >>
После, с умирането на това житно
зърно
, във вас ще се развие една чрезмерна чувствителност.
Някои постоянно се оплакват, казват: „Откак влязох в тази Школа, станах по-лош.“ – Не, лекуваш се, сега познаваш лекуването. По-рано беше по-лош, сега положението ти се подобрява. Туй ще се намали. Не че си станал сега по-лош, но кризи има, подобрения и влошавания има, следователно трябва да мине известно време, за да познаеш, че има подобрение. И ако някой път вие не виждате туй подобрение на живота, не го съзнавате, туй се дължи на голямото заблуждение, което имате в ума си, тъй че по-малките погрешки стават по-големи.
После, с умирането на това житно
зърно
, във вас ще се развие една чрезмерна чувствителност.
И онези от вас, които влязат като ученици, трябва най-първо да развият голяма чувствителност. А човек, който е много чувствителен, страда повече. С големите страдания се добива повече опитност и знания. Мнозина от учениците не искат да имат страдания. На едно място в Откровението пише: „Йоане, Сине Человечески, знаеш ли откъде дойдоха тези хора с белите дрехи?
към беседата >>
Сега житното
зърно
– вие – ще бъдете посети, ще растете.
При това между вас, учениците, трябва да има скромност. Някой път този, който най-много знае, той ще чака всички да изкажат мнението си, и ако го поканят и той да даде мнението си, ще го даде. Сега първото нещо е, че учениците често нямат търпение, както в училищата: обичат да дигат ръката си 20-30 души изведнъж и всички искат да отговарят. Най-после учителят се спре на едного. Хубаво е, но трябва да имат търпение.
Сега житното
зърно
– вие – ще бъдете посети, ще растете.
При туй растене вас ще ви бара една разумна ръка – Божествената ръка. Да не помислите така: „Е, той, нашият Учител, той нарежда тъй работите.“ Ако помислите тъй, нищо няма да успеете. Знайте, че във вашето съзнание действа Божественият принцип на Духа и Той ще събуди у вас онези скрити способности, които са лежали у вас с векове непробудени. Той ще събуди вашите способности, понеже разбира тайните, и ще ви даде начин, път как да работите. Може да дойде внушението отвън, а после може да дойде отвътре.
към беседата >>
То е житното
зърно
– посято, и ние ще му дадем външните условия – светлина, топлина и влага, за да израсте.
Да не помислите така: „Е, той, нашият Учител, той нарежда тъй работите.“ Ако помислите тъй, нищо няма да успеете. Знайте, че във вашето съзнание действа Божественият принцип на Духа и Той ще събуди у вас онези скрити способности, които са лежали у вас с векове непробудени. Той ще събуди вашите способности, понеже разбира тайните, и ще ви даде начин, път как да работите. Може да дойде внушението отвън, а после може да дойде отвътре. Една сестра ми казваше тези дни: „След като страдах, страдах, разбрах, че онова, което търсих вънка, ще го намеря вътре в себе си, зарадвах се и се успокоих.“ Знайте, че онова, което вие търсите вънка, то се намира вътре във вас.
То е житното
зърно
– посято, и ние ще му дадем външните условия – светлина, топлина и влага, за да израсте.
Сега вие ще съдействате за хармонията. За всинца ви има място. Аз искам всинца да бъдете млади. Туй Учение е повече за младите, а не и за старите. И сега искам онези, които се мислят за стари, да се върнат най-малко 20 години назад!
към беседата >>
77.
Ангел Господен говори / И ангел Господен говори на Филипа
,
НБ
, София, 15.10.1922г.,
И той търси най-голямото
зърно
.
Всеки може да си послужи с тях. Ще ви дам един метод: по проявите на човека да познавате неговия характер. Давам един голям грозд на едного и казвам: Вземи си само едно зрънце. Алчният взима най-голямото зрънце. Предлагам същия грозд на друг, и той да си вземе само едно зрънце.
И той търси най-голямото
зърно
.
Давам на трети – и той постъпва по същия начин. Изреждат се още няколко души; всички търсят голямото зърно. Всеки казва на себе си: Аз не съм користолюбив, не взех голямото зърно. – Не взе най-голямото зърно, защото първият го взе. Както виждате, още от първия опит имам представа за стремежите на тия хора.
към беседата >>
Изреждат се още няколко души; всички търсят голямото
зърно
.
Давам един голям грозд на едного и казвам: Вземи си само едно зрънце. Алчният взима най-голямото зрънце. Предлагам същия грозд на друг, и той да си вземе само едно зрънце. И той търси най-голямото зърно. Давам на трети – и той постъпва по същия начин.
Изреждат се още няколко души; всички търсят голямото
зърно
.
Всеки казва на себе си: Аз не съм користолюбив, не взех голямото зърно. – Не взе най-голямото зърно, защото първият го взе. Както виждате, още от първия опит имам представа за стремежите на тия хора. После правя друг опит. Поканвам дванадесет души у дома на гости.
към беседата >>
Всеки казва на себе си: Аз не съм користолюбив, не взех голямото
зърно
.
Алчният взима най-голямото зрънце. Предлагам същия грозд на друг, и той да си вземе само едно зрънце. И той търси най-голямото зърно. Давам на трети – и той постъпва по същия начин. Изреждат се още няколко души; всички търсят голямото зърно.
Всеки казва на себе си: Аз не съм користолюбив, не взех голямото
зърно
.
– Не взе най-голямото зърно, защото първият го взе. Както виждате, още от първия опит имам представа за стремежите на тия хора. После правя друг опит. Поканвам дванадесет души у дома на гости. Слагам на трапезата печена гъска и казвам: Гъската е на ваше разположение.
към беседата >>
– Не взе най-голямото
зърно
, защото първият го взе.
Предлагам същия грозд на друг, и той да си вземе само едно зрънце. И той търси най-голямото зърно. Давам на трети – и той постъпва по същия начин. Изреждат се още няколко души; всички търсят голямото зърно. Всеки казва на себе си: Аз не съм користолюбив, не взех голямото зърно.
– Не взе най-голямото
зърно
, защото първият го взе.
Както виждате, още от първия опит имам представа за стремежите на тия хора. После правя друг опит. Поканвам дванадесет души у дома на гости. Слагам на трапезата печена гъска и казвам: Гъската е на ваше разположение. Аз няма да взема участие в яденето, ще бъда само зрител.
към беседата >>
Питам: Когато посяваме житното
зърно
, даваме ли му обяснение за това, което правим?
Не, това е привилегия за всички хора. Когато някой дойде и ви пошепне нещо велико, мислите ли, че ще ви даде обяснение защо ви го нашепва? Ще ви каже: Слез на юг, в този пуст град. Защо трябва да слезете, няма да ви каже. Мнозина идат при мене и казват: Готови сме да приемем новото учение, но искаме да ни го обясните.
Питам: Когато посяваме житното
зърно
, даваме ли му обяснение за това, което правим?
Ние му казваме: Ще те посеем и после ще разбереш, какво нещо е физическият свят. По същия закон и вие първо ще приемете истината, а после ще се поставите при условия да я разберете. Не мислете, че вашият живот е реален. Според мене, той е едно сапунено мехурче, което достига до едно високо място и там се пука. И сегашният живот на хората се явява и изчезва, както сапуненият мехур.
към беседата >>
Вземам един голям грозд от три килограма и казвам: „Вземете си едно зрънце." Онзи, който е алчен, ще вземе най-голямото
зърно
.
(втори вариант)
Ще ви дам методи. Аз не си служа с отвлечени методи. Моите методи са много практични, много реални, всеки може да ги употреби. Ще ви дам един такъв. Представете си, сега искам да изпитам какъв е вашият характер.
Вземам един голям грозд от три килограма и казвам: „Вземете си едно зрънце." Онзи, който е алчен, ще вземе най-голямото
зърно
.
Аз си записвам. Предлагам грозда на друг, гледам го, и той търси най-голямото зърно и взема най-голямото от останалите. Предлагам го на трети - същото. Започват да се изреждат един след друг и всеки гледа да вземе най-голямото зърно. Вторият казва: „Аз не съм толкова користолюбив, не вземам голямото зърно." Не го вземаш, защото първият го взема, Сега вече имам понятие за техните стремежи, Добре, този е първият опит, отбелязвам си.
към втори вариант >>
Предлагам грозда на друг, гледам го, и той търси най-голямото
зърно
и взема най-голямото от останалите.
(втори вариант)
Моите методи са много практични, много реални, всеки може да ги употреби. Ще ви дам един такъв. Представете си, сега искам да изпитам какъв е вашият характер. Вземам един голям грозд от три килограма и казвам: „Вземете си едно зрънце." Онзи, който е алчен, ще вземе най-голямото зърно. Аз си записвам.
Предлагам грозда на друг, гледам го, и той търси най-голямото
зърно
и взема най-голямото от останалите.
Предлагам го на трети - същото. Започват да се изреждат един след друг и всеки гледа да вземе най-голямото зърно. Вторият казва: „Аз не съм толкова користолюбив, не вземам голямото зърно." Не го вземаш, защото първият го взема, Сега вече имам понятие за техните стремежи, Добре, този е първият опит, отбелязвам си. Правя втори опит: поканвам дванайсет души на гости. Слагам им една пуйка от дванайсет килограма, хубаво опечена по всичките правила на готвачното изкуство, и то не празна пуйка, а пълна, и казвам: този куркой е на ваше разположение.
към втори вариант >>
Започват да се изреждат един след друг и всеки гледа да вземе най-голямото
зърно
.
(втори вариант)
Представете си, сега искам да изпитам какъв е вашият характер. Вземам един голям грозд от три килограма и казвам: „Вземете си едно зрънце." Онзи, който е алчен, ще вземе най-голямото зърно. Аз си записвам. Предлагам грозда на друг, гледам го, и той търси най-голямото зърно и взема най-голямото от останалите. Предлагам го на трети - същото.
Започват да се изреждат един след друг и всеки гледа да вземе най-голямото
зърно
.
Вторият казва: „Аз не съм толкова користолюбив, не вземам голямото зърно." Не го вземаш, защото първият го взема, Сега вече имам понятие за техните стремежи, Добре, този е първият опит, отбелязвам си. Правя втори опит: поканвам дванайсет души на гости. Слагам им една пуйка от дванайсет килограма, хубаво опечена по всичките правила на готвачното изкуство, и то не празна пуйка, а пълна, и казвам: този куркой е на ваше разположение. Аз няма да взимам участие, ще бъда зрител. Вие като ядете, аз ще се радвам, но един от вас ще раздели куркоя.
към втори вариант >>
Вторият казва: „Аз не съм толкова користолюбив, не вземам голямото
зърно
." Не го вземаш, защото първият го взема, Сега вече имам понятие за техните стремежи, Добре, този е първият опит, отбелязвам си.
(втори вариант)
Вземам един голям грозд от три килограма и казвам: „Вземете си едно зрънце." Онзи, който е алчен, ще вземе най-голямото зърно. Аз си записвам. Предлагам грозда на друг, гледам го, и той търси най-голямото зърно и взема най-голямото от останалите. Предлагам го на трети - същото. Започват да се изреждат един след друг и всеки гледа да вземе най-голямото зърно.
Вторият казва: „Аз не съм толкова користолюбив, не вземам голямото
зърно
." Не го вземаш, защото първият го взема, Сега вече имам понятие за техните стремежи, Добре, този е първият опит, отбелязвам си.
Правя втори опит: поканвам дванайсет души на гости. Слагам им една пуйка от дванайсет килограма, хубаво опечена по всичките правила на готвачното изкуство, и то не празна пуйка, а пълна, и казвам: този куркой е на ваше разположение. Аз няма да взимам участие, ще бъда зрител. Вие като ядете, аз ще се радвам, но един от вас ще раздели куркоя. Един от дванайсетте взима ножа, реже куркоя и за себе си задържа най-хубавото парче.
към втори вариант >>
Заслужава. Този скопец трябва да е едно семенце на ябълка, на круша, може да е костилка на слива, може да е житно
зърно
, ечемично
зърно
- посей го в земята.
(втори вариант)
Единият има златото - този, който помни стиховете, а другият има знанието - онзи, който живее с нея, изживява стиховете й. Следователно всички неща, за които казваме, че трябва да ги живеем, не можем да ги живеем, ако не ги разбираме. Сега, този ангел слиза и казва на Филипа: „Стани и иди в пътя към града Газа, ще срещнеш някого." Той среща скопеца и му проповядва. Вие ще кажете: „Заслужава ли да си напуснете работата и да отидете за някой си скопец, да му проповядвате тази истина? "
Заслужава. Този скопец трябва да е едно семенце на ябълка, на круша, може да е костилка на слива, може да е житно
зърно
, ечемично
зърно
- посей го в земята.
От това посяване ще научиш едни велик закон. Аз не разбирам посяване в буквалния смисъл, защото има жито, което се сее в човешкия мозък. Има хора, които знаят да сеят жито на земята, но не знаят да сеят житното зърно в мозъка. Целият мозък трябва да се разработи. За в бъдеще трябва наука, която да ни научи как да се обработва този мозък.
към втори вариант >>
Има хора, които знаят да сеят жито на земята, но не знаят да сеят житното
зърно
в мозъка.
(втори вариант)
Вие ще кажете: „Заслужава ли да си напуснете работата и да отидете за някой си скопец, да му проповядвате тази истина? " Заслужава. Този скопец трябва да е едно семенце на ябълка, на круша, може да е костилка на слива, може да е житно зърно, ечемично зърно - посей го в земята. От това посяване ще научиш едни велик закон. Аз не разбирам посяване в буквалния смисъл, защото има жито, което се сее в човешкия мозък.
Има хора, които знаят да сеят жито на земята, но не знаят да сеят житното
зърно
в мозъка.
Целият мозък трябва да се разработи. За в бъдеще трябва наука, която да ни научи как да се обработва този мозък. Има специални методи за обработване на човешкия мозък. И сегашните хора страдат, защото в мозъка им някой път има много влага, а някой път - много суша. И тъй, трябва да има начини, как да се урегулират тия мозъчни вещества, защото действително човешките мисли и желания в мозъка растат.
към втори вариант >>
НАГОРЕ