Търсене в текстове за 'Зърно'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 197 резултата в 75 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство

След като спряла градушката, селяните, които преди това се подсмихвали и подигравали, сега били като попарени, а нивите им били очукани до зърно.
Другите селяни гледали как жътварите на дядо поп спрели да жънат по никое време и подреждат снопите на кръстци. Споглеждали се селяните, подсмихвали се и рекли: "Е, нали проговори на попа момчето, дойде време да му вървят по гайдата". Но не минал и час, тъкмо подредили снопите, и небето почерняло от облаци. Задухал силен вятър, започнала буря, пороен дъжд и градушка. Прибрали добитъка под крушата, а жътварите се скупчили под каруцата да се пазят от градушката. След като спряла градушката, селяните, които преди това се подсмихвали и подигравали, сега били като попарени, а нивите им били очукани до зърно. Нямало в тоя ден по-щастлива майка от Добра. От тоя ден нататък, селяните вече знаели, че Петърчо може да предсказва времето и когато имали нещо да вършат на полето, казвали: "Питайте първо поповото дете". Петър започва да се учи на българско четмо и писмо при баща си в село Николаевка, околия Варненска. Когато бил във второ отделение, сестра му Мария била на 18 години и дошло време да бъде омъжена. Дядо поп решил да я сгодява за един богаташки син.
към текста >>

2. Учителя издава книгата 'Науката и възпитанието'

Първото преработено издание на книгата Науката и възпитанието е от Георги Радев (1900-1944), ученик на Учителя излиза през 1949 г., Печатница „Житно зърно”.
Това е книга, която разглежда въпроси с общочовешка значимост и е предназначена за широк кръг читатели. Работата по нея вероятно е започната още в Америка. Тя, освен че е първата книга на Петър Дънов, на практика остава и последна. Съществуват няколко брошури под формата на послания и известен брой статии в периодическия печат, които са писани директно от самия него. Цялата останала част от творчеството му представлява богато книжно наследство, получено главно при разчитането на стенографски записи на изговорено слово. Първото преработено издание на книгата Науката и възпитанието е от Георги Радев (1900-1944), ученик на Учителя излиза през 1949 г., Печатница „Житно зърно”. Преработката на книгата от Г.Радев става по молба на Учителя.
към текста >>

3. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Но кажете ми, имате ли вяра поне колкото едно синапово зърно?
Нещата трябва да се извършат както е Нему угодно. Търпение, приятели мои. Господ ще ви посети, и то скоро. Разбирайте добре Неговите пътища. Виждам, че вашите сърца се утесняват. Но кажете ми, имате ли вяра поне колкото едно синапово зърно? Ако сте я придобили, тя е достатъчна, защото такава вяра, казва Господ, е в сила да мести и горите. [Мат. 17:20] Не мислете, че искам да ви осъждам, не. Ето що ми казва Господ на мене лично: „Вяра, вяра в Мене непоколебима — това желая. Любов непрестанна — това искам, оправдание не искам, от това няма нужда, покаяние на всинца ви трябва. От Мене, от Моя Дух да се родите — това е надлежаще".
към текста >>

4. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор трети - ХРАНАТА И СЛОВОТО

Ако тя би била толкова голяма, даже колкото синаповото зърно, тя би извършила чудеса.
И нека да ти кажа чисто и ясно, да знаеш че Аз зная, защото любовта ти към Бога е несъвършена. Ти говориш за Него, но не си готов да сториш всичко за Него. Ето това е то, което те бърка теб – твоето двоумение. Днес едно мислиш, утре – друго; днес едно чувстваш, утре – друго. Вярата ти е слаба. Ако тя би била толкова голяма, даже колкото синаповото зърно, тя би извършила чудеса. Помниш ли думите, които съм Аз казал на друго място в Словото Божие, че съвършената Любов изпъжда вън всякой страх. Това Съм го казал на учениците Христови, това го казвам и на вази. Вие всички сте ученици Христови, разликата помежду ви е само разлика на времето. Ето пак виждам, че твоето сърце се смущава; вие като че ли усещате някаква вътрешна болка. Що те е теб грижа какво хората ще мислят, не е ли по-важно за теб какво Господ за теб мисли?
към текста >>

5. Учителя Петър Дънов - статия по френология “Лицето” в сп. 'Родина',

Димитрова, библиограф, публикувана в списание Житно Зърно бр.18, 2006 г.
Учителя Петър Дънов - статия по френология “Лицето” в сп. "Родина" Информацията за тази статия е от Людмила Т. Димитрова, библиограф, публикувана в списание Житно Зърно бр.18, 2006 г. (Издателство Бяло Братство) Статията е в раздела “Из науката и обществений живот”, в рубриката “Глави и лица: как да се изучават”. “Лицето”, Г. III, кн. I, ян.
към текста >>

6. Учителя Петър Дънов - статия по френология “Взаимните връзки и отношения на мозъка и ума”в сп....

Димитрова, библиограф, публикувана в списание Житно Зърно бр.18, 2006 г.
Учителя Петър Дънов - статия по френология “Взаимните връзки и отношения на мозъка и ума” в сп. "Родина" Информацията за тази статия е от Людмила Т. Димитрова, библиограф, публикувана в списание Житно Зърно бр.18, 2006 г. (Издателство Бяло Братство) Статията е в раздела “Из науката и обществений живот”, в рубриката “Глави и лица: как да се изучават”. “Взаимните връзки и отношения на мозъка и ума”, Г. III, кн. III, март 1901, с.113–120 – без подпис;
към текста >>

7. Учителя Петър Дънов - статия по френология “Темпераментите” в сп. 'Родина'

Димитрова, библиограф, публикувана в списание Житно Зърно бр.18, 2006 г.
Учителя Петър Дънов - статия по френология “Темпераментите” в сп. "Родина" Информацията за тази статия е от Людмила Т. Димитрова, библиограф, публикувана в списание Житно Зърно бр.18, 2006 г. (Издателство Бяло Братство) Статията е в раздела “Из науката и обществений живот”, в рубриката “Глави и лица: как да се изучават”. “Темпераментите” , Г. III, кн. VI и VII, юни и юли 1901, с.
към текста >>

8. Учителя Петър Дънов - статия по френология “Устройство на мозъка и черепа” в сп. 'Родина',

Димитрова, библиограф, публикувана в списание Житно Зърно бр.18, 2006 г.
Учителя Петър Дънов - статия по френология “Устройство на мозъка и черепа” в сп. "Родина" Информацията за тази статия е от Людмила Т. Димитрова, библиограф, публикувана в списание Житно Зърно бр.18, 2006 г. (Издателство Бяло Братство) Статията е в раздела “Из науката и обществений живот”, в рубриката “Глави и лица: как да се изучават”. “Устройство на мозъка и черепа”, Г. III, кн. ХI, ноем.
към текста >>

9. Учителя се премества да живее на 'Опълченска' 66 - Гумнерови

Първата „Житно зърно", втората „Духът и плътта", а третата „Солта".
„Опълченска" 66. Брат Гълъбов е стенографирал 1914 год. и 1915 год. Тези беседи са редактирани и отпечатани под негово ръководство в три тома под общото заглавие „Сила и живот". Всеки том поотделно носи свое заглавие. Първата „Житно зърно", втората „Духът и плътта", а третата „Солта". Това заглавие „Сила и живот" носят и няколко следващи томчета. Тодор Гълъбов в 1915 год. е трябвало да отпътува за чужбина по някаква работа и казва на Учителя с безпокойство, че той като отпътува, няма кой да стенографира беседите, но Учителят му казва: „Той ще дойде! " И наистина скоро след това идва на беседите на Учителя Паша Теодорова. Това Паша ми го е казала, да.
към текста >>

10. Писмо на Учителя до Пеню Киров1907 г.

Слънцето отгоре, зърното и земята отдолу ще дадат своя плод.
Да се прочете! 230 Аз съм занят. Направете наряда по установения ред сърдечно. Господ и Бог на всяка Истина, изявена в святото Му Слово, ще благослови Своето дело. Слънцето отгоре, зърното и земята отдолу ще дадат своя плод. Святият Дух ще постигне всичко. [подпис на П. Дънов]229 Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) ------------------------------------------- 229 Това писмо се публикува за първи път.
към текста >>

11. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

И ако едно житно зърно може толкова много да стори, не е ли то добър пример за тия, които стоят още в своята черупка и търпят гнета на пръстта от горе си, не е ли време и за тях да последват тоя пример.
Когато житеното семе, което е заровено в земята и ограничено в своята черупка, която съответствува на человешкия егоизъм, почувствува слънчевата топлина и светлина, то разпръсва своята черупка и си показва нежната главица. С тоя деликатен стрък то възприема живота на Слънцето в себе си и само излиза изпод земята да се усмихне на животворящото Слънце, да му каже: аз те познавам, когато чух твоя зов от горе, аз пръснах своята черупка, пробих тънкия пласт на пръстта и се озовах, да те видя и да ти се радвам. Аз ти благодаря, ти ме събуди, ти ме освободи, ти ме извади от мрака и ме доведе в чудната твоя светлина, да се радвам на тоя свят, който гледам пред себе си. Ето, аз ще порасна, ще цъфна, ще завържа, ще дам плод за человека, ще вляза в неговата кръв, ще стигна в неговия мозък, ще се преобърна на една добра мисъл, на едно добро желание и ще ида после наново да помагам на обременените, на обезсърчените, да им предам моята опитност, ще им кажа как се избавих, как ме ти изведе изпод земята, как се ти грижи за мен. Ето, аз съм носител на твоята светлина за всички, които са в тъмнина. И ако едно житно зърно може толкова много да стори, не е ли то добър пример за тия, които стоят още в своята черупка и търпят гнета на пръстта от горе си, не е ли време и за тях да последват тоя пример. Да, но те се плашат. Те разправят за небивали опасности отвънка и стоят скрити в своята черупка. Дяволът, светът, страданията, немотията, сиромашията, обществото ги плаши. Страхът е, докато человек е отдолу, когато излезе от горе над лицето на земята, види слънчевите лъчи, всичкият тоя вътрешен мираж ще изчезне. Напред и нагоре, това е спасението.
към текста >>

12. Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 11 август

И после се казва още: „Аз ще явя Себе Си вам и както Аз пребъдвам в Отца, така и вие трябва да пребъдвате в Моята Любов.“ Пребъдването е необходимо в Господа за един християнин, също както е необходимо за житното зърно да пребъдва в земната пласт, та да може да чуе зова на слънцето, да израсте и принесе плод.
В 10 часа вечерта събранието се продължи. Всички са по местата си около масата. По повелението на Духа чрез г-н Дънов всички изредихме, та казахме по една добра мисъл в малко думи, след което г-н Дънов подзе: — Тази вечер ще ви говоря върху „пребъдването“. Христос казва: „Ако думите Ми пребъдат във вас и вие пребъдете в Мене, каквото попросите, ще ви бъде“. И после се казва още: „Аз ще явя Себе Си вам и както Аз пребъдвам в Отца, така и вие трябва да пребъдвате в Моята Любов.“ Пребъдването е необходимо в Господа за един християнин, също както е необходимо за житното зърно да пребъдва в земната пласт, та да може да чуе зова на слънцето, да израсте и принесе плод. Човек би помислил, че зърното, като стои в земята, то вече е унищожено. Обаче, напротив — чрез това именно пребъдване в земята, заедно със слънчевата светлина, унищоженото зърно принася плод. Така трябва да се стараем да изработваме, щото да живеем едновременно в два свята, защото, както дървото живее едновременно в два свята, така и душата човешка живее на две места. От изпитите и страданията ние не бива да се обезсърчаваме, защото по същия закон ние трябва да седим на земята, да работим, да се развиваме и да принасяме плод. Този именно е пътят, който ние трябва да следваме, а всякой друг път е фатален.
към текста >>

Човек би помислил, че зърното, като стои в земята, то вече е унищожено.
Всички са по местата си около масата. По повелението на Духа чрез г-н Дънов всички изредихме, та казахме по една добра мисъл в малко думи, след което г-н Дънов подзе: — Тази вечер ще ви говоря върху „пребъдването“. Христос казва: „Ако думите Ми пребъдат във вас и вие пребъдете в Мене, каквото попросите, ще ви бъде“. И после се казва още: „Аз ще явя Себе Си вам и както Аз пребъдвам в Отца, така и вие трябва да пребъдвате в Моята Любов.“ Пребъдването е необходимо в Господа за един християнин, също както е необходимо за житното зърно да пребъдва в земната пласт, та да може да чуе зова на слънцето, да израсте и принесе плод. Човек би помислил, че зърното, като стои в земята, то вече е унищожено. Обаче, напротив — чрез това именно пребъдване в земята, заедно със слънчевата светлина, унищоженото зърно принася плод. Така трябва да се стараем да изработваме, щото да живеем едновременно в два свята, защото, както дървото живее едновременно в два свята, така и душата човешка живее на две места. От изпитите и страданията ние не бива да се обезсърчаваме, защото по същия закон ние трябва да седим на земята, да работим, да се развиваме и да принасяме плод. Този именно е пътят, който ние трябва да следваме, а всякой друг път е фатален. Ако плодовете на една ябълка, например, искат да паднат преждевременно, господарят няма да ги приеме.
към текста >>

Обаче, напротив — чрез това именно пребъдване в земята, заедно със слънчевата светлина, унищоженото зърно принася плод.
По повелението на Духа чрез г-н Дънов всички изредихме, та казахме по една добра мисъл в малко думи, след което г-н Дънов подзе: — Тази вечер ще ви говоря върху „пребъдването“. Христос казва: „Ако думите Ми пребъдат във вас и вие пребъдете в Мене, каквото попросите, ще ви бъде“. И после се казва още: „Аз ще явя Себе Си вам и както Аз пребъдвам в Отца, така и вие трябва да пребъдвате в Моята Любов.“ Пребъдването е необходимо в Господа за един християнин, също както е необходимо за житното зърно да пребъдва в земната пласт, та да може да чуе зова на слънцето, да израсте и принесе плод. Човек би помислил, че зърното, като стои в земята, то вече е унищожено. Обаче, напротив — чрез това именно пребъдване в земята, заедно със слънчевата светлина, унищоженото зърно принася плод. Така трябва да се стараем да изработваме, щото да живеем едновременно в два свята, защото, както дървото живее едновременно в два свята, така и душата човешка живее на две места. От изпитите и страданията ние не бива да се обезсърчаваме, защото по същия закон ние трябва да седим на земята, да работим, да се развиваме и да принасяме плод. Този именно е пътят, който ние трябва да следваме, а всякой друг път е фатален. Ако плодовете на една ябълка, например, искат да паднат преждевременно, господарят няма да ги приеме. В процеса на нашето развитие ние никога не можем да бързаме и това правило ако приложим, нашият живот ще стане по-светъл.
към текста >>

13. Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август

И действително, във всяко хлебно зърно по чуден начин се крие частичка от Божествения живот.
11, 23-32; Римляном 5,15 се прочете най-после пак от Пеню Киров. След прочитането на горните места от Господнята книга г-н Дънов направи следните бележки: — Този обряд е един от великите обряди, установен за възпоминанието на великата жертва, която Господ е направил за спасяемите. Хлябът означава живота, който Господ ни изпраща. Трябваше да дойде Христос, за да установи Живия хляб. И действително, във всяко хлебно зърно по чуден начин се крие частичка от Божествения живот. Виното — това е Божественият Дух. И ако то се пие от един добър човек, в него ще подействува съвсем другояче. Един човек, който пие виното с вяра, той ще възприеме дара на Духа, като вярва, че Господ е, Който дава благата, чрез които ще ни възкреси. И когато възприемем Господ в нашите сърца, тогава ще се появят у нас и плодовете на Духа. Искам да приемете у вас това, което Господ ще ви даде.
към текста >>

14. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 19 август

И ще видите, че има разно значение от храната: ако се храните с житното зърно и плодове, значи едно, а ако ядете всевъзможни меса — значи друго.
Тази вечер ще се отслужи и трапезата. Но мисълта, която трябва да остане у вас, да е, че ще имате Вечерята Господня, която не бива да смесвате с причастие; защото вечерята е общение с Братството, докато причастието е общение само на свещеника, който служи в олтара с богомолците. В причастието участвува само душата, докато във вечерята участвуват двата елемента — тялото и душата. При вечерята хлябът е зелената краска, а виното — червената, любовта. Чрез хляба, който Бог ни праща, трябва да дойде Словото между нас, защото всяко зрънце от житото носи със себе си Божествената мисъл; но носят тия житни зърна и съзнание. И ще видите, че има разно значение от храната: ако се храните с житното зърно и плодове, значи едно, а ако ядете всевъзможни меса — значи друго. И като става дума за храна, нека кажа, че за храна не бива да причинявате страдания на никое същество, защото с това спирате сами себе си. И покрай това препоръчително е, щото винаги да се питаме дали не причиняваме страдание на хората; защото това ще ни улесни в благородство и духовен подем.В 5 часа подир обед, след като биде добре наредена трапезата е Бостанджиевата колиба, ние всички един по един ходихме в тайната стаичка (горницата), дето след като се поклонихме, наредихме се в заседателния салон, според както ни се каза от г-н Дънов, който запаса престилка и изми нозете на 12 души и на всички други поля, та си измиха ръцете. Изчетохме „Добрата молитва“ и по указание на г-н Дънов К. Иларионов, П. Киров, П.
към текста >>

15. Учителя изнася беседата 'Беседа за празника на пролетта'

Божествените работи в нас са микроскопически и се умножават, както житното зърно посято, в няколко години неимоверно бърже се умножава.
А въпросният богаташ казал си: "Чакай да си взема и аз, та колкото съм богат, да стана още по-богат". Обаче, когато поискал, отговорили му, че ще му дадат, ако легне по очи, да турят един сандък отгоре му и ще сипват, докато той каже "стига". Започнали. Туряли, туряли, той все мълчал и когато казал "стига", опитал се да стане, а то не може да мръдне от тежина. Животът ни се състои не в иманието* ни, а в общението с Бога. Сегашното ни положение носи зародиша за бъдещето. Божествените работи в нас са микроскопически и се умножават, както житното зърно посято, в няколко години неимоверно бърже се умножава. Една Божествена мисъл в нас посята, след време ще ни принесе най-голямото щастие. Христос ще дойде, но как ще ни завари? Пролетта и лятото ще дойдат, но как ще заварят земеделеца? Ако навреме е посял нивите си, ще използва тази благотворна пролет и ще пожъне през лятото, и ще напълни хамбарите. Ако ли е пропуснал да посее, пролетта минава, лятото отива, а той е изгубил един момент, който ще го остави с празни ръце.
към текста >>

16. Учителя изнася беседата 'Ето човека' - първата (официално стенографирана) неделна беседа

“ – Посейте едно житно зърно и то ще ви покаже какво трябва да правите.
“ – Богатството е почвата, условията, при които може да се развива човек; то е почвата, в която се развива Силата. Последната пък внася Топлина и Светлина, които въздействат на растенето, на развитието. Като дойдем до Знанието, то е методът, чрез който трябва да се разбира и регулира нашият живот. Добродетелта пък е целта, към която трябва да се стремим. И често хората задават въпроса: „Какво трябва да правим? “ – Посейте едно житно зърно и то ще ви покаже какво трябва да правите. Ще кажете: „Как? “ Турете влага и слънчевите лъчи ще покажат накъде се стреми житното зърно – към една посока: към Слънцето – извора на Живота. И ние като житното зърно трябва да растем – да се стремим към Бога. Но може да попита някой: „Когато зърното израсте, стига ли до Слънцето? А аз искам да намеря Бога.“ Теб не ти е необходимо да знаеш къде е Бог, а само трябва да се стремиш към Него.
към текста >>

“ Турете влага и слънчевите лъчи ще покажат накъде се стреми житното зърно – към една посока: към Слънцето – извора на Живота.
Като дойдем до Знанието, то е методът, чрез който трябва да се разбира и регулира нашият живот. Добродетелта пък е целта, към която трябва да се стремим. И често хората задават въпроса: „Какво трябва да правим? “ – Посейте едно житно зърно и то ще ви покаже какво трябва да правите. Ще кажете: „Как? “ Турете влага и слънчевите лъчи ще покажат накъде се стреми житното зърно – към една посока: към Слънцето – извора на Живота. И ние като житното зърно трябва да растем – да се стремим към Бога. Но може да попита някой: „Когато зърното израсте, стига ли до Слънцето? А аз искам да намеря Бога.“ Теб не ти е необходимо да знаеш къде е Бог, а само трябва да се стремиш към Него. Зърното е разбрало какво нещо е Слънцето и е приело това, което желае. Същият закон важи и за нас – и ние трябва да произведем същия резултат.
към текста >>

И ние като житното зърно трябва да растем – да се стремим към Бога.
Добродетелта пък е целта, към която трябва да се стремим. И често хората задават въпроса: „Какво трябва да правим? “ – Посейте едно житно зърно и то ще ви покаже какво трябва да правите. Ще кажете: „Как? “ Турете влага и слънчевите лъчи ще покажат накъде се стреми житното зърно – към една посока: към Слънцето – извора на Живота. И ние като житното зърно трябва да растем – да се стремим към Бога. Но може да попита някой: „Когато зърното израсте, стига ли до Слънцето? А аз искам да намеря Бога.“ Теб не ти е необходимо да знаеш къде е Бог, а само трябва да се стремиш към Него. Зърното е разбрало какво нещо е Слънцето и е приело това, което желае. Същият закон важи и за нас – и ние трябва да произведем същия резултат. Ние трябва да бъдем посети, животът ни непременно ще има мъчнотии, които съставят тия малки, но необходими спънки, както е с житното зърно – известно налягане е потребно.
към текста >>

Но може да попита някой: „Когато зърното израсте, стига ли до Слънцето?
И често хората задават въпроса: „Какво трябва да правим? “ – Посейте едно житно зърно и то ще ви покаже какво трябва да правите. Ще кажете: „Как? “ Турете влага и слънчевите лъчи ще покажат накъде се стреми житното зърно – към една посока: към Слънцето – извора на Живота. И ние като житното зърно трябва да растем – да се стремим към Бога. Но може да попита някой: „Когато зърното израсте, стига ли до Слънцето? А аз искам да намеря Бога.“ Теб не ти е необходимо да знаеш къде е Бог, а само трябва да се стремиш към Него. Зърното е разбрало какво нещо е Слънцето и е приело това, което желае. Същият закон важи и за нас – и ние трябва да произведем същия резултат. Ние трябва да бъдем посети, животът ни непременно ще има мъчнотии, които съставят тия малки, но необходими спънки, както е с житното зърно – известно налягане е потребно. И след това ще дойде процесът на растенето – Знанието; а когато завържем плод, това вече е Добродетелта.
към текста >>

Зърното е разбрало какво нещо е Слънцето и е приело това, което желае.
Ще кажете: „Как? “ Турете влага и слънчевите лъчи ще покажат накъде се стреми житното зърно – към една посока: към Слънцето – извора на Живота. И ние като житното зърно трябва да растем – да се стремим към Бога. Но може да попита някой: „Когато зърното израсте, стига ли до Слънцето? А аз искам да намеря Бога.“ Теб не ти е необходимо да знаеш къде е Бог, а само трябва да се стремиш към Него. Зърното е разбрало какво нещо е Слънцето и е приело това, което желае. Същият закон важи и за нас – и ние трябва да произведем същия резултат. Ние трябва да бъдем посети, животът ни непременно ще има мъчнотии, които съставят тия малки, но необходими спънки, както е с житното зърно – известно налягане е потребно. И след това ще дойде процесът на растенето – Знанието; а когато завържем плод, това вече е Добродетелта. Следователно трябва да бъдем посети, трябва да ни се тури малко пръст, да има малко налягане; след туй трябва да растем нагоре и да придобием знания, а това знание, след като израсте до известна степен, трябва веднага да се превърне в житно зърно. И след туй Господарят ще прати да ожънат житото и Той ще отдели потребното от непотребното – житото от къклицата.
към текста >>

Ние трябва да бъдем посети, животът ни непременно ще има мъчнотии, които съставят тия малки, но необходими спънки, както е с житното зърно – известно налягане е потребно.
И ние като житното зърно трябва да растем – да се стремим към Бога. Но може да попита някой: „Когато зърното израсте, стига ли до Слънцето? А аз искам да намеря Бога.“ Теб не ти е необходимо да знаеш къде е Бог, а само трябва да се стремиш към Него. Зърното е разбрало какво нещо е Слънцето и е приело това, което желае. Същият закон важи и за нас – и ние трябва да произведем същия резултат. Ние трябва да бъдем посети, животът ни непременно ще има мъчнотии, които съставят тия малки, но необходими спънки, както е с житното зърно – известно налягане е потребно. И след това ще дойде процесът на растенето – Знанието; а когато завържем плод, това вече е Добродетелта. Следователно трябва да бъдем посети, трябва да ни се тури малко пръст, да има малко налягане; след туй трябва да растем нагоре и да придобием знания, а това знание, след като израсте до известна степен, трябва веднага да се превърне в житно зърно. И след туй Господарят ще прати да ожънат житото и Той ще отдели потребното от непотребното – житото от къклицата. Ние се раждаме – това значи изникваме; растем, развиваме се, умираме и ни заравят в гроба – това е тъпкане, вършеене. И от гумното Господ ще прибере онова, което му трябва.
към текста >>

Следователно трябва да бъдем посети, трябва да ни се тури малко пръст, да има малко налягане; след туй трябва да растем нагоре и да придобием знания, а това знание, след като израсте до известна степен, трябва веднага да се превърне в житно зърно.
А аз искам да намеря Бога.“ Теб не ти е необходимо да знаеш къде е Бог, а само трябва да се стремиш към Него. Зърното е разбрало какво нещо е Слънцето и е приело това, което желае. Същият закон важи и за нас – и ние трябва да произведем същия резултат. Ние трябва да бъдем посети, животът ни непременно ще има мъчнотии, които съставят тия малки, но необходими спънки, както е с житното зърно – известно налягане е потребно. И след това ще дойде процесът на растенето – Знанието; а когато завържем плод, това вече е Добродетелта. Следователно трябва да бъдем посети, трябва да ни се тури малко пръст, да има малко налягане; след туй трябва да растем нагоре и да придобием знания, а това знание, след като израсте до известна степен, трябва веднага да се превърне в житно зърно. И след туй Господарят ще прати да ожънат житото и Той ще отдели потребното от непотребното – житото от къклицата. Ние се раждаме – това значи изникваме; растем, развиваме се, умираме и ни заравят в гроба – това е тъпкане, вършеене. И от гумното Господ ще прибере онова, което му трябва. Туй съответства на плевнята и житницата: плявата турят в плевнята, а зърната – в житницата. Прочетох ви 19-а глава от Евангелието от Йоана, за да видите четирите неща, които Христос носеше на кръста – четири неща, които и ние трябва да научим: като турим Добродетелта на главата, която не беше прикована, от лява страна – Знанието, от дясна – Силата, а отдолу при краката – богатството, и ние ще имаме тогава разпнатия човек.
към текста >>

17. Писмо на Учителя до Константин Иларионов, София

Този човек с житното зърно, с Духа, с талантите, с любовта ще работи.
На Абаджиева праща ли от „Haуката и Възпитанието"? Беседите вървят ли? Няма съмнение, ще вървят. Hacкopo ще имате и четвъртата, и петата беседа. Там, гдето ви укажат пътя, туряйте ги на работа. Този човек с житното зърно, с Духа, с талантите, с любовта ще работи. Светът се чисти. Хората се смущават. Те са катo жена, която й е дошло времето да ражда. Няма изходен път. През това място на Божественото чистене всички ще минат.
към текста >>

18. Учителя изнася първата лекция от ООК - 'Трите живота'

Може ли житното зърно да се измени?
И за да прескочи един трап, затичал се и хоп в трапа. Тогава казал: Е, когато бях млад, бях по-силен, но като излязъл, казал: Каквото бях на млади години, то е и сега. Млад и стар, все едно е. Човек не се изменя, а само нараства. Каквито подбуждения е имал на младини, те остават, ако е бил благороден, такъв ще си остане. Може ли житното зърно да се измени? Ние сега вярваме, че на младини религиозният човек е бил жито, а сега станал ечемик. Турците казват: И да видиш, не вярвай. Един брат запитва, ами духовното раждане как става? Циреят трябва да те накара да родиш. Ще ви приведа следующия пример: отива някоя слугиня на сметта, там дето мирише и почва да я разровя, защото госпожата ѝ е изгубила един скъпоценен камък.
към текста >>

19. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922

Сега, житното зърно – вие – ще бъдете посети, ще растете.
– за Школата), ще почувстват в душата си небивал мир – мир, който ще бъде като една творческа енергия вътре в душите им, мир на ума, сила на сърцето и на волята. Воля в какво? – Воля на любов ще имате, воля да любите. Човек, който люби, той има воля. (14 стр.) Сега, житното зърно – вие – ще бъдете посети, ще растете. При туй растене вас ще ви бара една разумна ръка – Божествената ръка. Да не помислите: „Е, той, нашият Учител, той нарежда тъй работите." Ако помислите тъй, нищо няма да успеете. Знайте, че във вашето съзнание действа Божественият принцип на Духа и Той ще събуди у вас онези скрити способности, които са лежали у вас с векове непробудени. Той ще събуди вашите способности, понеже разбира тайните, и ще ви даде начин, път, как да работите. Може да дойде внушението отвън, а после може да дойде отвътре.
към текста >>

То е житното зърно посято и ние ще му дадем външните условия – светлина, топлина и влага, за да израсне.
Да не помислите: „Е, той, нашият Учител, той нарежда тъй работите." Ако помислите тъй, нищо няма да успеете. Знайте, че във вашето съзнание действа Божественият принцип на Духа и Той ще събуди у вас онези скрити способности, които са лежали у вас с векове непробудени. Той ще събуди вашите способности, понеже разбира тайните, и ще ви даде начин, път, как да работите. Може да дойде внушението отвън, а после може да дойде отвътре. Една сестра ми казваше тези дни: „След като страдах, страдах, разбрах, че онова, което търсих вънка, ще го намеря вътре в себе си, зарадвах се и се успокоих." Знайте, че онова, което вие търсите вънка, то се намира вътре във вас. То е житното зърно посято и ние ще му дадем външните условия – светлина, топлина и влага, за да израсне. (116-117 стр.)Класове и задачи Ще има Общ клас, в който ще влязат и стари, и млади, а за младите от известна възраст ще има Специален клас. Това е в реда на нещата, туй да не ви шокира. Синът отива на училище; бащата се радва, казва: „Нека се учи." Бащата не може заедно със сина си да се учи. Той казва: „Втори път като се преродя на земята, и аз ще уча.
към текста >>

20. Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 10 септември

Може да вземете едно житно зърно.
Не с тъпия връх почват да шият, а с острия. Най-острото върви напред. Всичката сила зад тази малката величина е наредена. Всичките тези малки величини, които наричаме нищожни, зад тях стои онова Великото Божествено. Това всякога може да го проверите. Може да вземете едно житно зърно. Това житно зърно само по себе си е способно да стане 10, 20 и повече пъти по-голямо от земята, да стане толкова голямо колкото слънцето. Само време му трябва. То е способно да събере всички енергии от пространството и да се увеличи. Това е въпрос само на време. Другият закон: Големите неща в света, великите неща в света, те нямат тази сила.
към текста >>

Това житно зърно само по себе си е способно да стане 10, 20 и повече пъти по-голямо от земята, да стане толкова голямо колкото слънцето.
Най-острото върви напред. Всичката сила зад тази малката величина е наредена. Всичките тези малки величини, които наричаме нищожни, зад тях стои онова Великото Божествено. Това всякога може да го проверите. Може да вземете едно житно зърно. Това житно зърно само по себе си е способно да стане 10, 20 и повече пъти по-голямо от земята, да стане толкова голямо колкото слънцето. Само време му трябва. То е способно да събере всички енергии от пространството и да се увеличи. Това е въпрос само на време. Другият закон: Големите неща в света, великите неща в света, те нямат тази сила. Те имат обратния процес.
към текста >>

21. Излиза първият брой на сп.'Житно зърно'

Излиза първият брой на сп."Житно зърно"
Излиза първият брой на сп."Житно зърно" През 1924 година в София започва да излиза списание "Житно зърно", считано по-късно за официален орган на Бялото Братство в България. Явява се продължение на списание "Нов живот", издавано през 1923 година от Георги Марков и Методий Константинов. "Житно зърно" се публикува до 1944 година, главен редактор е Георги Радев (1900-1940), членове на редакционния съвет са Георги Марков, Методий Константинов, Кузман Кузманов, Георги Томалевски, Константин Константинов и Добрин Гарвалов. Спомени на Борис Николов - Списание "Житно зърно" Спомени на Борис Николов
към текста >>

През 1924 година в София започва да излиза списание "Житно зърно", считано по-късно за официален орган на Бялото Братство в България.
Излиза първият брой на сп."Житно зърно" През 1924 година в София започва да излиза списание "Житно зърно", считано по-късно за официален орган на Бялото Братство в България. Явява се продължение на списание "Нов живот", издавано през 1923 година от Георги Марков и Методий Константинов. "Житно зърно" се публикува до 1944 година, главен редактор е Георги Радев (1900-1940), членове на редакционния съвет са Георги Марков, Методий Константинов, Кузман Кузманов, Георги Томалевски, Константин Константинов и Добрин Гарвалов. Спомени на Борис Николов - Списание "Житно зърно" Спомени на Борис Николов 94. СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО"
към текста >>

"Житно зърно" се публикува до 1944 година, главен редактор е Георги Радев (1900-1940), членове на редакционния съвет са Георги Марков, Методий Константинов, Кузман Кузманов, Георги Томалевски, Константин Константинов и Добрин Гарвалов.
Излиза първият брой на сп."Житно зърно" През 1924 година в София започва да излиза списание "Житно зърно", считано по-късно за официален орган на Бялото Братство в България. Явява се продължение на списание "Нов живот", издавано през 1923 година от Георги Марков и Методий Константинов. "Житно зърно" се публикува до 1944 година, главен редактор е Георги Радев (1900-1940), членове на редакционния съвет са Георги Марков, Методий Константинов, Кузман Кузманов, Георги Томалевски, Константин Константинов и Добрин Гарвалов. Спомени на Борис Николов - Списание "Житно зърно" Спомени на Борис Николов 94. СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО" Идеята за издаване на братско списание дойде от умовете на редица млади хора след откриването на Школата през 1922 г. Отначало една идея се възприема от едного, после се предава на другиго и може да се реализира от трети.
към текста >>

Спомени на Борис Николов - Списание "Житно зърно"
Излиза първият брой на сп."Житно зърно" През 1924 година в София започва да излиза списание "Житно зърно", считано по-късно за официален орган на Бялото Братство в България. Явява се продължение на списание "Нов живот", издавано през 1923 година от Георги Марков и Методий Константинов. "Житно зърно" се публикува до 1944 година, главен редактор е Георги Радев (1900-1940), членове на редакционния съвет са Георги Марков, Методий Константинов, Кузман Кузманов, Георги Томалевски, Константин Константинов и Добрин Гарвалов. Спомени на Борис Николов - Списание "Житно зърно" Спомени на Борис Николов 94. СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО" Идеята за издаване на братско списание дойде от умовете на редица млади хора след откриването на Школата през 1922 г. Отначало една идея се възприема от едного, после се предава на другиго и може да се реализира от трети. По онова време имахме един брат Георги Марков от гр. Ловеч.
към текста >>

94. СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО"
През 1924 година в София започва да излиза списание "Житно зърно", считано по-късно за официален орган на Бялото Братство в България. Явява се продължение на списание "Нов живот", издавано през 1923 година от Георги Марков и Методий Константинов. "Житно зърно" се публикува до 1944 година, главен редактор е Георги Радев (1900-1940), членове на редакционния съвет са Георги Марков, Методий Константинов, Кузман Кузманов, Георги Томалевски, Константин Константинов и Добрин Гарвалов. Спомени на Борис Николов - Списание "Житно зърно" Спомени на Борис Николов 94. СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО" Идеята за издаване на братско списание дойде от умовете на редица млади хора след откриването на Школата през 1922 г. Отначало една идея се възприема от едного, после се предава на другиго и може да се реализира от трети. По онова време имахме един брат Георги Марков от гр. Ловеч. Този брат беше много добър, отличник в университета, оригинален, представителен, хубав с дълги коси до раменете. Беше човек с голям стремеж за един духовен живот, за едно съвършенство.
към текста >>

А един ден както се бяхме събрали на масата и пиехме чай каза: „Ще го наречем „Житно зърно".
Минаваха покрай всеки студент и му оставят по един брой. Който му даде пари - даде, който не даде - дават го безплатно. Така работеше Георги Марков. Беше човек на идеята. Но това списание просъществува кратко време и спря, поради липса на купувачи и средства.Друго е важното, че около тях се групираха млади братя." Идеята за едно братско списание даде Георги Марков. А един ден както се бяхме събрали на масата и пиехме чай каза: „Ще го наречем „Житно зърно". След това отидоха при Учителя, споделиха идеята с Него. Той ги насърчи като ги остави сами да си решат въпроса за организацията.Тук трябва да споменем и един друг факт. Боян Боев през 1922-1923 г.. пристигна от провинцията на Изгрева. Него го бяха погнали от Панагюрище, където беше учител, а по-късно бе уволнен от гимназията в Свищов и той се прибра в София с подрязани крила, без пенсия. Тогава имаше такъв закон, че ако човек има определен стаж и години като учител без да има навършена възраст може да се пенсионира.
към текста >>

После той върна парите и съобщи на абонатите си, че се присъединява към новото списание „Житно зърно".
Тогава имаше такъв закон, че ако човек има определен стаж и години като учител без да има навършена възраст може да се пенсионира. А него го уволниха дисциплинарно няколко месеца преди навършването на 15-годишен трудов стаж , без никаква издръжка. Тук на Изгрева той дойде с идеята да издава едно списание по образец на Рудолф ЩайнеровИтб издания в Германия или по образец на „Всемирна летопис", където той участваше със статии. Но като видя, че ние замисляме братско списание, той се отказа от своето списание и се присъедини към нас. Той беше вече записал и събрал свои абонати. После той върна парите и съобщи на абонатите си, че се присъединява към новото списание „Житно зърно". Това бе една хубава постъпка на Боян Боев. Беше безкористен човек, за свои лични амбиции не живееше, а живееше за големия живот и беше на разположение на Учителя винаги. И застана до Учителя винаги с тетрадка и перодръжка в ръка и записваше всеки разговор и всяка Негова мисъл с приятелите. По-късно той въведе една рубрика в „Житно зърно" - „Из нашия живот". Това са обикновено разговори с Учителя при частните посещения на учениците Му.
към текста >>

По-късно той въведе една рубрика в „Житно зърно" - „Из нашия живот".
Той беше вече записал и събрал свои абонати. После той върна парите и съобщи на абонатите си, че се присъединява към новото списание „Житно зърно". Това бе една хубава постъпка на Боян Боев. Беше безкористен човек, за свои лични амбиции не живееше, а живееше за големия живот и беше на разположение на Учителя винаги. И застана до Учителя винаги с тетрадка и перодръжка в ръка и записваше всеки разговор и всяка Негова мисъл с приятелите. По-късно той въведе една рубрика в „Житно зърно" - „Из нашия живот". Това са обикновено разговори с Учителя при частните посещения на учениците Му. И в разстояние на 22 години тази рубрика е най-ценната в това списание, защото дава историята в Школата. Другото, което се печаташе бяха преводи, статии, поезия, проза, която за някои бе без значение и затова това списание трудно се издържаше. Но то се набираше от абонати.Учителят много пъти е говорил за Житното зърно какво представлява за човека на земята като източник на хляб, каква идея е вложена в него, в духовния свят и каква е истиската му същност в Божествения свят. За това наименованието на списанието бе напълно подходящо.
към текста >>

Но то се набираше от абонати.Учителят много пъти е говорил за Житното зърно какво представлява за човека на земята като източник на хляб, каква идея е вложена в него, в духовния свят и каква е истиската му същност в Божествения свят.
И застана до Учителя винаги с тетрадка и перодръжка в ръка и записваше всеки разговор и всяка Негова мисъл с приятелите. По-късно той въведе една рубрика в „Житно зърно" - „Из нашия живот". Това са обикновено разговори с Учителя при частните посещения на учениците Му. И в разстояние на 22 години тази рубрика е най-ценната в това списание, защото дава историята в Школата. Другото, което се печаташе бяха преводи, статии, поезия, проза, която за някои бе без значение и затова това списание трудно се издържаше. Но то се набираше от абонати.Учителят много пъти е говорил за Житното зърно какво представлява за човека на земята като източник на хляб, каква идея е вложена в него, в духовния свят и каква е истиската му същност в Божествения свят. За това наименованието на списанието бе напълно подходящо. Ние отначало бяхме неопитни. Нямахме опит, практика и отначало списанието беше малко наивно, но постепенно с течение на годините подготвиха се хора, разшири се сътрудничеството, дойдоха нови сътрудници и списанието тръгна. Разпространението ставаше чрез абонати. Разпръснаха се покани между приятелите в София и провинцията и мнозина се отзоваха.
към текста >>

Редакцията на „Житно зърно" се помещаваше в салона на „Оборище" 14.
Сътрудниците работеха безвъзмездно, нямаше хонорари, нито заплати. Редовно се изпращаха писма за нови абонати и за изплащане на вноските. През втората годишнина на списанието Учителят подсети на събора в Търново 1923 г. да се организира издаването на книжнината. Това подтикна приятелите и те създадоха редакционен комитет в София, в който влязоха 5 братя и пет сестри с литературни наклонности. Редакцията на „Житно зърно" се помещаваше в салона на „Оборище" 14. По-късно като главен редактор се оформи Георги Радев. Но първите години се движеше от Георги Марков и Методи Константинов.Днес списание „Житно зърно" едва ли го има някъде напълно запазено от всичките му годишнини. Много от нашите поетеси писаха първите си стихове там. Накрая то стана като един извор на сведения за братския живот за следващите поколения. В редакционния комитет бяха повече Кузман Кузманов, Георги Топалевски, Константин Константинов, Добин Гарвалов и др.
към текста >>

Но първите години се движеше от Георги Марков и Методи Константинов.Днес списание „Житно зърно" едва ли го има някъде напълно запазено от всичките му годишнини.
През втората годишнина на списанието Учителят подсети на събора в Търново 1923 г. да се организира издаването на книжнината. Това подтикна приятелите и те създадоха редакционен комитет в София, в който влязоха 5 братя и пет сестри с литературни наклонности. Редакцията на „Житно зърно" се помещаваше в салона на „Оборище" 14. По-късно като главен редактор се оформи Георги Радев. Но първите години се движеше от Георги Марков и Методи Константинов.Днес списание „Житно зърно" едва ли го има някъде напълно запазено от всичките му годишнини. Много от нашите поетеси писаха първите си стихове там. Накрая то стана като един извор на сведения за братския живот за следващите поколения. В редакционния комитет бяха повече Кузман Кузманов, Георги Топалевски, Константин Константинов, Добин Гарвалов и др. 94. СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО" Изгревът - Том 2
към текста >>

94. СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО"
По-късно като главен редактор се оформи Георги Радев. Но първите години се движеше от Георги Марков и Методи Константинов.Днес списание „Житно зърно" едва ли го има някъде напълно запазено от всичките му годишнини. Много от нашите поетеси писаха първите си стихове там. Накрая то стана като един извор на сведения за братския живот за следващите поколения. В редакционния комитет бяха повече Кузман Кузманов, Георги Топалевски, Константин Константинов, Добин Гарвалов и др. 94. СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО" Изгревът - Том 2
към текста >>

22. Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Втори ден - 12 юли. Подаръкът на Савка

“Житно зърно”.
18. XII. 1941 У. ми каза: Твърда ще бъдеш като земята, подвижна като водата, бърза като въздуха и лъчезарна като светлината. Всеки, който обръща поглед навътре към истинското себе наблиза в един мисловен свят, извор на едно дълбоко знание. Веднъж попаднал в този свят, човек започва да вижда по особен начин света около себе си. Своите мисли за живота, за мястото на човека в природата, и за онези тайнствени неща, които той изживява по необясним начин, Савка Керемидчиева е отразявала в свои кратки есета, някои от които са поместени в сп. “Житно зърно”. ПЪТЯТ НА ДУШАТА Останала сама, изгубила всичко, изгнанна от всички, тя не е най-нещастна. Това е Пътят ти, душа, към Бога! Една искрица има у тебе. Ти живееш, защото Тя е вътре, вътре в тебе.
към текста >>

Аверуни Житно зърно, год. VII
Ще намериш Бога - там е домът ти; ще намериш Учителя си - там е Пътят ти. А ти, който носиш винаги това съзнание светло и будно в себе си, това си ти ученикът в живота! Съзнай себе си като душа; съзнай себе си като ученик! “Това е висшето благо, което може да носи една душа” - говори Духът. Към Бога, към Учителя, о учениче, във вечността! Аверуни Житно зърно, год. VII През 1942 година Савка Керемидчиева отива в Латвия, където изнася серия лекции за учението на Учителя. На тръгване Учителят й казал следните думи: “Помни, ти сега си светия, помни, латвийците в твоето лице ще приемат Учителя. Сестрите и братята ще ти целуват ръка и от мое име ти ще им говориш.” Тя е оправдала неговото поръчение. ЖИВОТ, ДОБРО И ИСТИНА Има три неща в живота, които се преливат едно в друго, но съществуват още и отделно, независимо едно от друго.
към текста >>

Житно зърно, год. VII
Организират ли се трите начала в човека - Бог, Живот и Добро, здравето и мирът идат като резултат. Съвършено здравото тяло е израз на Доброто, на Мира и на Живота. в заключение на всичко това, следва: Успехът на човека не зависи от неговия мозък, нито от неговото тяло, а зависи главно от живота и здравето. Човек трябва да потърси в себе си ония велики начала, по които той се движи и съществува - Живот, Добро и Истина. Аверуни Житно зърно, год. VII Савка Керемидчиева си е заминала непосредствено след Учителя, през 1945 г. Тя е изпълнила своята роля като истински ученик - с любов и всеотдайност към висшето. Списание "Сила и Живот" 1992- 1996г., Брой 1-2 -1995г. Савка Керемидчиева (1901-1945) Свещените думи на Учителя
към текста >>

23. Учителя е в София, Събор, 1924 (?)

Това правеше по свой начин, а материала го използваше за писма, които пращаше на приятелите в провинцията, за статии в списанието „Житно зърно", после пращаше „Послания", в които описваше опитностите с Учителя и ги изпращаше до приятелите в цяла България.
В 1924 год. в София дойде брат Боян Боев, който беше уволнен заради идеите си. Той беше учител в гимназията по естествени науки. Брат Боян остана да живее в София и редовно посещаваше беседите, класовете, редовно стенографираше лекциите и беседите. Той стенографираше всичко при всички разговори на Учителя, в които имаше възможност да присъства било общи, било частни. Това правеше по свой начин, а материала го използваше за писма, които пращаше на приятелите в провинцията, за статии в списанието „Житно зърно", после пращаше „Послания", в които описваше опитностите с Учителя и ги изпращаше до приятелите в цяла България. В.К.: Как се набираха членовете на Младежкия окултен клас? Учителят ли ги канеше? Е.А.: Вижте как стана: Ние бяхме две групи. Сестрите се събираха отделно, нещо като молитвени събрания и си споделяха нещо така, опитности. Братята са се събирали отделно.
към текста >>

Редовно даваше статии за списание „Житно зърно", беше връзка между учителите и приятелите в провинцията, всяка година посещаваше братствата във всички градове в провинцията и държеше сказки.
Но след първата смяна, на която се явих в събранието да записвам, началникът на стенографското бюро Антонов ме извика и ми каза, че аз заедно с други пет млади хора не мога да остана на работа в Народното събрание понеже се е получило тайно поверително писмо от Дирекцията на полицията. Това бе във връзка с моето уволнение като учителка, обвинена че съм дъновистка. Брат Боян Боев беше един неуморен работник в делото на Учителя. Верен и предан брат. След като го уволниха като учител, също като дъновист, той изцяло посвети всичкото си време за братска работа. Редовно даваше статии за списание „Житно зърно", беше връзка между учителите и приятелите в провинцията, всяка година посещаваше братствата във всички градове в провинцията и държеше сказки. Като уволнен учител той не получаваше пенсия. Помагаха му приятелите. Той живееше много скромно. Много скромен човек беше и после той беше един от най-обичаните братя, защото имаше качества, много услужлив и много добър като човек. В.К.: Какво представляваше „Класът на Добродетелите"?
към текста >>

24. Учителя присъства на четвъртия младежки събор - 7 юли, София

В резултат на тази интензивна духовна дейност, започва издаването на „Житн о зърно", което като целогодишно списание, продължава да излиза до заминаването на Учителя 1944 г.** Негов вдъхновител и главен редактор е Георги Радев.
включително.* Провеждат се преди деня на Учителя - Петровден, с изключение на V-тия събор, проведен от 14 до 17 август 1927 година, поради построяването на новия салон на Изгрева, и последния 8-ми събор от 12 до 14 юли 1930 г. Всичките се провеждат в София. Цветът на младата интелигенция в Братството изнася, доклади и реферати, които засягат въпросите за анархизма, комунизма, атеизма, толстоизма и новото учение. Учителят с голяма любов и умение ръководи и коригира младежките, в повечето случай наивни разбирания и ги насочва към практическо приложение на новите идеи, изнесени в Словото. Той дава много педагогически и идейни правила за живота. В резултат на тази интензивна духовна дейност, започва издаването на „Житн о зърно", което като целогодишно списание, продължава да излиза до заминаването на Учителя 1944 г.** Негов вдъхновител и главен редактор е Георги Радев. В него се публикуват статии по текущ и въпроси, по окултните науки, резюмета от беседи на Учителя, а понякога и цели беседи, много стихотворения и разкази на наши млади, талантливи поети и писатели. Въведена е рубрика „Из нашия живот" от Боян Боев, в която се дават сведения за братския живот на групите в България. Дейността на братството се разширява. В Севлиево под редакцията на Атанас Николов започна да излиза вестник „Братство"***. , а по-късно и неговият превод на есперанто - „Фратецо".
към текста >>

25. Разговори на Учителя с ръководителите - 20 декември. Протокол

Когато се храните с житеното зърно да се съсредоточите към онова жито, което трябва да сеете чрез вашата любов.
Беинса Дуно Новолунието и девето число съдържат една и съща идея. Новолунието е необятната Божия Любов за душата. Девето число е великата еволюция чрез слънчевите лъчи. На девето число ще се храните с плодове и житени зрънца. Когато се храните с житеното зърно да се съсредоточите към онова жито, което трябва да сеете чрез вашата любов. Когато се храните с плодовете съсредоточете се към онова необятно дърво, което е образувало закона на предвечната мъдрост и е дало условия за да развивате вашите плодове, с които да храните деветия ангелски чин.I - Аз съм вашият Велик Учител, Всемирният Христос, Който Съм на земята, проявявам Мъдростта и делата в Истината на Божията Правда . Амин ! II - Аз съм вашият Велик Учител, Всемирният Христос, който владее целият Всемир и Съм сега между вас в Пътя. Амин ! III - Аз съм вашият Велик Учител, Всемирният Христос, Който Съм в плът на земята и в Духа на Небесата.
към текста >>

26. Група от Братството, без Учителя - екскурзия на Витоша. Свети Дух, 1 юни

Та нали ти нагряваш така житното зърно, че то се опича в класа и става годно за храна!
Навярно те виждат страшното ми сгорещяване и се спуснаха да ме разхладят. Пак слънце, пак мъгли. Пак слънце! Тъй ме нацелува то, че добре опари кожата ми, изгоря лицето ми като на суданка. Но, мой велики приятелю, аз не ти се сърдя! Та нали ти нагряваш така житното зърно, че то се опича в класа и става годно за храна! Така милвана от тебе, аз ще стана по-здрава и по-издържпива. Нали, безброй цветенца? Вие, бихте ли цъфтели без Него? Вие потоци, бихте ли текли без него? Кой ви извлече от земната сърцевина, нали пак той - моя, нашия приятел Слънцето!
към текста >>

27. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. Бурята. 20-21 август

Тимеви са осъдени на доживотен затвор.‡ Любомир Лулчев редовно посещава беседите, използва свободното си време да пише книги и статии във вестник „Братство” и в списание „Житно зърно”.
Пресата подема голяма кампания срещу братството и Учителя. Преди погребението, Лулчев успява да отиде при Учителя, да иска съвет. Учителят му казва: „Ще се облечеш във военната си униформа и ще вървиш на погребението след ковчега на жена си.” Когато шевствието минава Лъвов мост и продължава покрай Дирекцията на полицията, където на четвъртия етаж са затворени Малина и Станка Тимеви и гледат пред решетките на прозореца, Учителят им пробужда съзнанието. Те започват да викат и признават, че те са извършили престъплението. Така отпада обвинението срещу Лулчев, братството и Учителя. Тимеви са осъдени на доживотен затвор.‡ Любомир Лулчев редовно посещава беседите, използва свободното си време да пише книги и статии във вестник „Братство” и в списание „Житно зърно”. Няма друг в братството да е написал толкова статии и книги в духа на Учението, както Лулчев: Мистични: Кръстопът; Думите на видния странник Буди са; Хигиена: млад и здрав; Зазоряване; Когато ние, живите, станем; В светлината на Учителя; Вечният извор; Литературно-научни: Друг свят; При адепта; На планината; Общественият морал и Дънов; Романи: Нови хора; Генко орлето; С Христа; Благословение; Разкази: Край огнището; При спорната гора; През вековете. На Изгрева издава: „Тайните общества” с псевдоним д-р Трифонов; „Психическото въздействие и реактивните идеи” с псевдоним Стевка Стойчева. Учителят се научава, че Лулчев пише с псевдоним и му се кара, като му нарежда на всяка издадена от него книга да пише своето име. През 1929 г. Лулчев, вдъхновен от Мара Белчева, издава известно време вестник „Алфа”, а по-късно - и вестник „Живот”, След смъртта на жена му Гела, Лулчев изпада в едни отрицателни състояния и говори лошо за Учителя пред Елена Андреева.
към текста >>

28. Първият ден за 1933 г. на Учителя и изгревяни, описан от Теофана Савова

Слънцето отгоре, зърното из земята отдолу ще дадат своя плод и светият Дух ще постигне всичко.22 януари, 10 часа преди обедУчителя не дойде.Прочете се беседата по негов избор от IX серия -„Не го приеха".Колко е мъчно, когато Учителя не е при нас!
Вземете вашата вечеря! Приятно общуване.22 януари, неделя, 4, 30 часа сутринтаУчителя пак не дойде. Изпрати бележка: Аз съм занят. Направете наряда по установения ред сърдечно. Господ и Бог във всяка истина, изявена в Святото Му Слово, ще благослови своето дело. Слънцето отгоре, зърното из земята отдолу ще дадат своя плод и светият Дух ще постигне всичко.22 януари, 10 часа преди обедУчителя не дойде.Прочете се беседата по негов избор от IX серия -„Не го приеха".Колко е мъчно, когато Учителя не е при нас! Слънцето като че ли е престанало да грее, вятърът вече не духа както преди, а въздухът е загубил своята първична сила. О, Учителю, ти си слънце на живота ни и всичко! Ела! 25 януари, сряда, 6 часа сутринтаЩастливи сме - Учителя е с нас и говори! „Ефесяном, 4 гл.Понякога вътрешното е Божествено.
към текста >>

29. Учителя дава песента 'Добър ден'

За да бъде човек здрав, чистите мисли, чистите чувства и чистите постъпки трябва да се внесат в Живота.Словото на живота е зърното, човешката душа е почвата, в която трябва да се посее.
мисли и чувства разумно.Днес към човечеството се отправя зов към Свобода. Той се превежда така:Излез от живота на вечния залез и влез в живота на Вечния Изгрев.Остави веригите на смъртта и влез в свободата на живота.Излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в радостта на Любовта.Изразен с музика и движения, с мисъл и воля, този подтик работи в съзнанието на колективното човечество.Когато човек постигне едно осво- бождение, той е радостен. Радостта има свой израз. Мария Тодорова и Ярмила Ментцлова демонстрират упражнението Запознаване За да бъде човек здрав, чистите мисли, чистите чувства и чистите постъпки трябва да се внесат в Живота.Словото на живота е зърното, човешката душа е почвата, в която трябва да се посее. За да израсне то, необходима е светлина и топлина. Движенията на светлината са вълнообразни. Светлината носи Словото на живота.Човек възприема първо Любовта, после възприема Мъдростта и след това се движи напред към Истината. Приложението на Любовта и Мъдростта ни води към Истината, към Великата реалност, която лежи в основата на Битието.Когато Любовта и Мъдростта се прилагат в Живота, ражда се Радостта. С Радостта идва и благодарността, благодарността към великото, Божественото, което работи в света.Положителните и отрицателните сили в Природата съграждат всеки организъм.
към текста >>

30. Задача дадена от Учителя на 30 октомври

Някой път по десет стръка израстват от едно зърно и всеки стрък дава по 45 зърна.
Дал му я на евтина цена, а на другия ден цената на стоката се покачила и той спечелил. Така работите на търговеца се оправили. Тъй че работите на онзи, който отделя една десета за Бога, тръгват. Като е скържав един човек, той с това става причина и околните нему да бъдат скържави към него и към другите. Като дадеш десятък, тогава законът работи, така както като посееш житото, и то ти отвръща с реколта, десеторно по-голяма. Някой път по десет стръка израстват от едно зърно и всеки стрък дава по 45 зърна. Всичко 450 зърна от едно зърно. Моисей много хубаво е приложил този закон за десятъка. Въпрос: Ами ако някой дава користно, за да получи после повече, тогава работи ли пак законът? Един американец дал една сума като жертва и очаквал десет хиляди долара приход. Когато пътувал до един град, станала железопътна катастрофа, при която му се счупил кракът и от болки изгубил съзнание.
към текста >>

Всичко 450 зърна от едно зърно.
Така работите на търговеца се оправили. Тъй че работите на онзи, който отделя една десета за Бога, тръгват. Като е скържав един човек, той с това става причина и околните нему да бъдат скържави към него и към другите. Като дадеш десятък, тогава законът работи, така както като посееш житото, и то ти отвръща с реколта, десеторно по-голяма. Някой път по десет стръка израстват от едно зърно и всеки стрък дава по 45 зърна. Всичко 450 зърна от едно зърно. Моисей много хубаво е приложил този закон за десятъка. Въпрос: Ами ако някой дава користно, за да получи после повече, тогава работи ли пак законът? Един американец дал една сума като жертва и очаквал десет хиляди долара приход. Когато пътувал до един град, станала железопътна катастрофа, при която му се счупил кракът и от болки изгубил съзнание. Като се събудил, намерил до себе си десет хиляди долара, но кракът му – счупен.
към текста >>

31. Виторио Бертоли и Анина Бертоли се установяват в Париж и създават кръг от последователи

От 1958 година започват да издават списанието "Le grain de ble" (Житното зърно).
Виторио Бертоли и Анина Бертоли се установяват в Париж и създават кръг от последователи През 1936-37 година Виторио Бертоли (1887-1976) и Анина Бертоли (1912-1989) се установяват в Париж и създават кръг от последователи на Учителя. От 1958 година започват да издават списанието "Le grain de ble" (Житното зърно).
към текста >>

32. Разговори с Учителя, записани от Ана Шишкова

Извод; Гълтай зърното, ако е свободно.
Патокът нагълтал конеца с пуканите царевици и децата държат конеца и той зее, тъй, с нагълтаните царевици. „Колко зърна нанизахте? - попитах децата. - Ако ви дам по една ябълка, ще го пуснете ли? " Тъй и човекът - по някой път от любов нагълтал конеца с царевиците. Извод; Гълтай зърното, ако е свободно. Вие нанизани ги гълтате. Момата нагълта царевиците с конеца, момъкът държи конеца и тя си пули очите. Ще мине някой да му даде ябълка и тя си пули очите. Това е изобретение на света. Има нещо, което хората не могат да изсекат.
към текста >>

33. Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша. Спомен на Боян Боев - 17 май

Извод: гълтай зърното, ако е свободно.
“. Едни деца нанизали царевица на един конец и един паток, като видял царевицата, погълнал я, а децата го държали чрез конеца. Когато видях това, попитах децата дали ще пуснат патока, ако им дам ябълки. Те се съгласиха, даже се зарадваха и пуснаха патока. Такова нещо е сегашната любов на света. Извод: гълтай зърното, ако е свободно. А вие гълтате зърна, нанизани на конец. Момата нагълта царевиците, момъкът държи конеца и тя си пули очите. Сегашната любов прави всичко това. Една сестра каза: „Дано мине някой да даде ябълки, за да я освободи“. Един момък ме попита за една мома: „Ще бъда ли щастлив, когато се оженя за нея?
към текста >>

34. Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1938 г.

Впоследствие започнали да получават периодически печатани резюмета на беседи, в-к „Братство" и „Житено зърно".
Тук идвали много желаещи и някои предлагали да ги посетят по домовете им и там да се четат тези беседи. Ръководител на нашия кръжок била Амалия Вайланд. Тя е работила като стоматолог и живеела в Рига. Тя заедно с две латвийки - Емилия Вилумсон и Анна Мазурс били в България, видели Учителя, говорили с него, запознали се с живота и деятелността на неговите последователи. Амалия донесла от София много беседи на български език и започнала да ги превежда на латвишки език. Впоследствие започнали да получават периодически печатани резюмета на беседи, в-к „Братство" и „Житено зърно". „Първата по-голяма група пристигна в София през 1936 г. През 1937 г. идвам и аз и няколко сестри. Групата бе от около 16 човека. Помня първата среща с Учителя.
към текста >>

Тя е публикувана в списание „Житно зърно", кн.
на стр. 262, статията е озаглавена „Божественото семе, въз-раснало в Латвия". Тя е от 17.01.1937 г. 2. „Ново небе и нова земя" - впечатления от Рила между 14 юли до 1 август 1937 г. написана е на 12 ноември 1937 г. Тя е публикувана в списание „Житно зърно", кн. 9-10,11 г., от 1937 г., стр. 262. Същата статия е публикувана и във вестник „Братство", бр. 212 от 3 април 1938 г, който брой е посветен на братята славяни и е на руски език както е публикувана и на български. Същата статия е публикувана на Руски във вестник братство, N 1 от 1944 г., който брой е посветен на руските братя - войници и офицери от Червената армия от 22 септември 1944 г. 3. „Отзвуци" (писмо от Рига), публикувано в кн.
към текста >>

35. Посрещане на новата 1939-та година. Беседите 'Големият брат' и 'Малкият брат'

Житното зърно, обаче, заравят на дълбочина един-два сантиметра.
Страшно е положението на този човек. Той мисли, че всичко, каквото е имал — знние, слава, богатство, е заровено с него заедно. Най-важното за него в този момент е да дойде някой отвън и да каже: Отворете този гроб! Чуе ли тези думи, това значи, че е дошъл часът на неговото спасение. Хората заравят своите умрели на доста голяма дълбочина, най-малко на един метър. Житното зърно, обаче, заравят на дълбочина един-два сантиметра. Ако биха го заровили на един метър дълбочина, по никой начин то не би могло да израсте. Сега аз искам да обясня ценността на нещата, без да изнасям някакви нови хипотези или теории, нито да казвам, кое е право и кое — криво. Правите и кривите работи са все човешки. В човешките работи има права, а в Божествените — има ценности. Тъй щото, когато се говори за ценности на нещата, ние разбираме Божествени работи.
към текста >>

36. Учителя и Братството на Рила - езерата. Спомени на Олга Славчева (14 юли - 25 август 1939 г.)

Когато им се предложи халва, взимаха “mit vergniigen" [(нем.)- с удоволствие], а кога си купят, те се крият в палатките си, снемат завеската, или ако ти предложат, то ще бъде едно бобено зърно, посочено от самите тях.Ще кажа нещо за холандката Emmi [Емми], от Helsinki [Хелзинки, Финландия].
Упазил ме Бог да им разбера нещо; едничкото що разбрах, че се отнасяше за “soixante leva” [(фр.) - шестдесет лева]. Дълго, дълго се разправяха, и по интонацията на гласа се разбра, че не дойдоха до мирен извод. Слушала ги една моя съседка по палатка, че трябваше да я питам... Този от мъжете, който им беше „каса”, не може да разбере за какво са употребени тези „soixante leva”, а и другите отричаха да са искали пари от него за каквото и да е било... Те не си купиха нито халва, нито мекици. Но ние пък ги черпехме и богато авансирахме за едно наше гостуване там... А латвийците не така, о, не така. Когато някоя буря ги принуди да останат в палатките си, те се „утешаваха” с халва, мекици, що брат Йосиф пържеше в големия каменен заслон.Спестовни, даже оскъдни са и шведката, и холандката. Когато им се предложи халва, взимаха “mit vergniigen" [(нем.)- с удоволствие], а кога си купят, те се крият в палатките си, снемат завеската, или ако ти предложат, то ще бъде едно бобено зърно, посочено от самите тях.Ще кажа нещо за холандката Emmi [Емми], от Helsinki [Хелзинки, Финландия]. Тя долетя при нас от Германия, от Goetheanum-a на Steiner [Гьотеанума на Щайнер - главната сграда в школата на Рудолф Щайнер]. Долетя с тънки, копринени одежди - розови, бели и сини. Разкошни бяха тия дълги и широки рокли с дълги ръкави, широки също така. Почти дрехите са некроени - съединени платна, и - коланче. Тя се опита да ни представи игрите от Goetheanum-a, и мисля, че ако човек научи тия игри, или веднага ще стане йога, или ще се измори до смърт и ще легне да спи.Но изви се буря, Рилска буря - безпощадна, всепроникваща, ужасна.
към текста >>

37. Изпращане на френските гости. Изгрева - София

За тяхното изпращане може подробно да се прочете в книгата: "Учителя - обзорна книга, 1947 г.", а също така в сп "Житно зърно", 1939 г., бр. 7-8
Изпращане на френските гости. Изгрева - София Последователи на Учителя от Франция започват да идват в България от 1937 г. Най-големи са групите през 1938 и 1939 г. За тяхното изпращане може подробно да се прочете в книгата: "Учителя - обзорна книга, 1947 г.", а също така в сп "Житно зърно", 1939 г., бр. 7-8 1. Делото на Учителя в чужбина (от книгата: Учителя, 1947 г.) 2. Гости от чужбина, Отзиви, вести, книгопис, "Житно зърно" - година ХIII - 1939г., бр. 7-8 3. Прощалните думи на французите-гости (28. VIII. 1939), Отзиви, вести, книгопис, "Житно зърно" - година ХIII - 1939г., бр. 7-8 ДЕЛОТО НА УЧИТЕЛЯ В ЧУЖБИНА
към текста >>

2. Гости от чужбина, Отзиви, вести, книгопис, "Житно зърно" - година ХIII - 1939г., бр. 7-8
Изгрева - София Последователи на Учителя от Франция започват да идват в България от 1937 г. Най-големи са групите през 1938 и 1939 г. За тяхното изпращане може подробно да се прочете в книгата: "Учителя - обзорна книга, 1947 г.", а също така в сп "Житно зърно", 1939 г., бр. 7-8 1. Делото на Учителя в чужбина (от книгата: Учителя, 1947 г.) 2. Гости от чужбина, Отзиви, вести, книгопис, "Житно зърно" - година ХIII - 1939г., бр. 7-8 3. Прощалните думи на французите-гости (28. VIII. 1939), Отзиви, вести, книгопис, "Житно зърно" - година ХIII - 1939г., бр. 7-8 ДЕЛОТО НА УЧИТЕЛЯ В ЧУЖБИНА Движението постепенно взема международен характер. Идеите на Учителя събудиха интерес във Франция, Съединените щати, Югославия, Латвия, Естония, Финландия, Швеция, Швейцария, Италия и прочее.При Учителя идваха посетители от разни страни, привлечени от идеите Му.
към текста >>

1939), Отзиви, вести, книгопис, "Житно зърно" - година ХIII - 1939г., бр. 7-8
Най-големи са групите през 1938 и 1939 г. За тяхното изпращане може подробно да се прочете в книгата: "Учителя - обзорна книга, 1947 г.", а също така в сп "Житно зърно", 1939 г., бр. 7-8 1. Делото на Учителя в чужбина (от книгата: Учителя, 1947 г.) 2. Гости от чужбина, Отзиви, вести, книгопис, "Житно зърно" - година ХIII - 1939г., бр. 7-8 3. Прощалните думи на французите-гости (28. VIII. 1939), Отзиви, вести, книгопис, "Житно зърно" - година ХIII - 1939г., бр. 7-8 ДЕЛОТО НА УЧИТЕЛЯ В ЧУЖБИНА Движението постепенно взема международен характер. Идеите на Учителя събудиха интерес във Франция, Съединените щати, Югославия, Латвия, Естония, Финландия, Швеция, Швейцария, Италия и прочее.При Учителя идваха посетители от разни страни, привлечени от идеите Му. В последните събори от 1932 г. насам много гости са присъствали – особено в 1939 г.
към текста >>

"Житно зърно" - година ХIII - 1939г., бр. 7-8
Това беше следната идея: Съграждането на земята на един нов свят - свят на хармония, красота, мир, свобода и братство! И всички те се събраха горе при свещените, чистите Рилски езера и върхове, за да почерпят нови сили, ново вдъхновение от Словото на Учителя и от общение с живата разумна природа! И с тия нови сили те слязоха долу, за да градят този нов свят. който иде, да работят за тая светла, красива идея, която сгрява душите им.Писателят Стилиян Чилингиров казва в книгата си: "Какво даде българинът на другите народи", че богомилството родено в България преди хиляда години е светла точка в историята на българската култура и че даже великите идеи на френската революция: "Свобода, равенство и братство" са дадени на Европа от богомилите.И ето, сега отново, но в по-широк размер, България пак става център на нови идеи, на духовен тласък в света, център на един интензивен духовен живот, с творчески сили, които раждат нови ценности, които ще се вградят в новата култура, която иде. Отзиви, вести, книгопис "Житно зърно" - година ХIII - 1939г., бр. 7-8 Прощалните думи на французите-гости (28. VIII. 1939) Учителю! Братя и сестри! Откакто сме между вас, ние изживяхме нещо, неизразимо хубаво, неизразимо велико!
към текста >>

"Житно зърно" - година ХIII - 1939г., бр. 7-8
В най-големите глъбини на самите нас ние ще запазим спомена за това кръщение като нещо свято.Ние сега се чувствуваме по-силни в усилията си да създадем във франция едно солидно ядро на Всемирното Бяло Братство. Ние се чувствуваме по силни да служим на Цялото, на Безграничния и да служим на хората, които са създадени по образа Божи. Роже Фаетаз, Доктор по физика от Парижкия университет Отзиви, вести, книгопис "Житно зърно" - година ХIII - 1939г., бр. 7-8
към текста >>

38. Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - първи ден. 22 юли

Житното зърно, за да поникне, трябва да се посее на дълбочина два пръста, а не на дълбочина един метър.
Ако дойдат глупавите да оправят света, ще трябват хиляди години. Но ако дойдат умните да го оправят, много скоро ще се оправи. Всеки може да изоре нивата, но не всеки може да посее. Трябва да се посее с доброто семе. Страданието е оран. Житното зърно, за да поникне, трябва да се посее на дълбочина два пръста, а не на дълбочина един метър. Някои хора не са още готови за духовен живот. Тук, в тия места, преобладава електричество. Когато хората са инертни, нека дойдат тук, за да станат активни. На 22 юли пренощувахме на х. Мусала. На другия ден сутринта бяхме на връх Мусала.
към текста >>

39. Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - втори ден. 23 юли

Житното зърно, за да поникне, трябва да се посее на дълбочина два пръста, а не на дълбочина един метър.
Ако дойдат глупавите да оправят света, ще трябват хиляди години. Но ако дойдат умните да го оправят, много скоро ще се оправи. Всеки може да изоре нивата, но не всеки може да посее. Трябва да се посее с доброто семе. Страданието е оран. Житното зърно, за да поникне, трябва да се посее на дълбочина два пръста, а не на дълбочина един метър. Някои хора не са още готови за духовен живот. Тук, в тия места, преобладава електричество. Когато хората са инертни, нека дойдат тук, за да станат активни. На 22 юли пренощувахме на х. Мусала. На другия ден сутринта бяхме на връх Мусала.
към текста >>

40. Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - трети ден. 24 юли

Житното зърно, за да поникне, трябва да се посее на дълбочина два пръста, а не на дълбочина един метър.
Ако дойдат глупавите да оправят света, ще трябват хиляди години. Но ако дойдат умните да го оправят, много скоро ще се оправи. Всеки може да изоре нивата, но не всеки може да посее. Трябва да се посее с доброто семе. Страданието е оран. Житното зърно, за да поникне, трябва да се посее на дълбочина два пръста, а не на дълбочина един метър. Някои хора не са още готови за духовен живот. Тук, в тия места, преобладава електричество. Когато хората са инертни, нека дойдат тук, за да станат активни. На 22 юли пренощувахме на х. Мусала. На другия ден сутринта бяхме на връх Мусала.
към текста >>

41. Учителя дава тема за песента 'Житно зърно' (песента е завършена - 4 февруари 1942)

Учителя дава тема за песента "Житно зърно"
Учителя дава тема за песента "Житно зърно" (песента е завършена - 4 февруари 1942) Учителя, дава темата за тази песен на 19 януари 1942 г. Разработена е от Весела Несторова и е завършена на 4 февруари 1942 г. Ноти на песента от архива на Пеню Ганев (Изгревът на Бялото братство, т. 16) Бележка: Датите за създаване на песента при Пеню Ганев са малко по-ралични.
към текста >>

148. Житно зърно.
Разработена е от Весела Несторова и е завършена на 4 февруари 1942 г. Ноти на песента от архива на Пеню Ганев (Изгревът на Бялото братство, т. 16) Бележка: Датите за създаване на песента при Пеню Ганев са малко по-ралични. В тази тема е взета датата от песнарката от 2006 г.: Песнарка, Издателство Бяло братство, 2006, Обяснителни бележки 148. Житно зърно. Тема от Учителя, дадена на 19 януари 1942 г. , разработена от Весела Несторова и завършена на 4 февруари 1942 г. * * *Текст на песента: Житно зърно Бях житено зърно, заровено в земята.
към текста >>

Житно зърно
Песнарка, Издателство Бяло братство, 2006, Обяснителни бележки 148. Житно зърно. Тема от Учителя, дадена на 19 януари 1942 г. , разработена от Весела Несторова и завършена на 4 февруари 1942 г. * * *Текст на песента: Житно зърно Бях житено зърно, заровено в земята. Във сън дълбок живота не познавах. Но дойде лъч, при мен достигна Светлината и ме събуди със своя зов. От житено зърно аз станах малка птичка,
към текста >>

Бях житено зърно, заровено в земята.
148. Житно зърно. Тема от Учителя, дадена на 19 януари 1942 г. , разработена от Весела Несторова и завършена на 4 февруари 1942 г. * * *Текст на песента: Житно зърно Бях житено зърно, заровено в земята. Във сън дълбок живота не познавах. Но дойде лъч, при мен достигна Светлината и ме събуди със своя зов. От житено зърно аз станах малка птичка, в въздуха да хвъркам.
към текста >>

От житено зърно аз станах малка птичка,
Житно зърно Бях житено зърно, заровено в земята. Във сън дълбок живота не познавах. Но дойде лъч, при мен достигна Светлината и ме събуди със своя зов. От житено зърно аз станах малка птичка, в въздуха да хвъркам. Днеска за първи път, добре пременена, на лозена пръчка кацнах и от сладкото грозде за пръв път хапнах.
към текста >>

Песен на житното зърно
и от сладкото грозде за пръв път хапнах. Колко хубав е животът, тогава си казах. Архив на Пеню Ганев Песен на житното зърно 10. а. „Песен на житното зърно" („Житно зърно") - музика от Учителя, текст от Весела Несторова.10.б. „Песен на житното зърно" („Житно зърно"), музика от Учителя, текст от Весела Несторова - ръкопис на Пеню Ганев, на който е отбелязано: „Родена на 19.II.1942 г., довършена на 12.IV.1942 г." Изгревът - Том 16 Песен на житното зърно
към текста >>

„Песен на житното зърно" („Житно зърно") - музика от Учителя, текст от Весела Несторова.10.б.
Колко хубав е животът, тогава си казах. Архив на Пеню Ганев Песен на житното зърно 10. а. „Песен на житното зърно" („Житно зърно") - музика от Учителя, текст от Весела Несторова.10.б. „Песен на житното зърно" („Житно зърно"), музика от Учителя, текст от Весела Несторова - ръкопис на Пеню Ганев, на който е отбелязано: „Родена на 19.II.1942 г., довършена на 12.IV.1942 г." Изгревът - Том 16 Песен на житното зърно Песнарка, Издателство Бяло братство, 2006, Обяснителни бележки
към текста >>

„Песен на житното зърно" („Житно зърно"), музика от Учителя, текст от Весела Несторова - ръкопис на Пеню Ганев, на който е отбелязано: „Родена на 19.II.1942 г., довършена на 12.IV.1942 г."
тогава си казах. Архив на Пеню Ганев Песен на житното зърно 10. а. „Песен на житното зърно" („Житно зърно") - музика от Учителя, текст от Весела Несторова.10.б. „Песен на житното зърно" („Житно зърно"), музика от Учителя, текст от Весела Несторова - ръкопис на Пеню Ганев, на който е отбелязано: „Родена на 19.II.1942 г., довършена на 12.IV.1942 г." Изгревът - Том 16 Песен на житното зърно Песнарка, Издателство Бяло братство, 2006, Обяснителни бележки Братски песни
към текста >>

Песен на житното зърно
Песен на житното зърно 10. а. „Песен на житното зърно" („Житно зърно") - музика от Учителя, текст от Весела Несторова.10.б. „Песен на житното зърно" („Житно зърно"), музика от Учителя, текст от Весела Несторова - ръкопис на Пеню Ганев, на който е отбелязано: „Родена на 19.II.1942 г., довършена на 12.IV.1942 г." Изгревът - Том 16 Песен на житното зърно Песнарка, Издателство Бяло братство, 2006, Обяснителни бележки Братски песни 1. Зората на Новия живот. Музика от Учителя, текст от ученик по идеи на Учителя.
към текста >>

148. Житно зърно.
146. Писмото. Музика и текст от Учителя, дадена през 1926 г. 147. Ме-хейн. Дадена на 29 януари 1941 г. , текст от Стоянка Илиева. 148. Житно зърно. Тема от Учителя, дадена на 19 януари 1942 г. , разработена от Весела Несторова и завършена на 4 февруари 1942 г. 149. Изворче. Музика от Весела Несторова, текст от Учителя. 144. Молитва.
към текста >>

42. Среща на педагозите от братството.

Откъси от тази беседа са издадени в списание "Житно зърно", бр.
Среща на педагозите от братството. Сред учениците от Братството има много педагози. По тяхно желание се провежда среща на Изгрева - 1 септември. Учителя присъства и изнася беседата "Педагогическа лекция", която е записана от Елена Хаджи Григорова и публикувана от д-р Вергилий Кръстев в "Изгревът - том 17". Откъси от тази беседа са издадени в списание "Житно зърно", бр. 8, 1942 г. Ето някои документи за тази среща от спомените на Елена Хаджи Григорова. 1. До братята и сестрите учители, присъствуващи на събора 2. Дневен ред на педагогическата среща на 1.IX.1942 год. на Изгрева 3.
към текста >>

„Житно зърно" и пр.
Раздаване реферати за следната педагогическа среща. Кореспондиране между учителите в Братството. Образуване настройки за кореспондиране. Излизане с педагогически статии във вестниците и списанията, например във в. „Братство", в сп. „Житно зърно" и пр. Изнасяне на педагогически реферати в педагогическите конференции. Избиране постоянно бюро, което да състави списъка на всички учители в Братството и да им направи достояние споделеното в педагогическата среща. 12. „Мога да постигна" (песен). 13. Слово от Учителя. 14. „Отче наш".
към текста >>

43. Учителя изнася лекция на срещата на педагозите от Братството. Изгрев - София

Откъси от тази беседа са издадени в списание "Житно зърно", бр.
от Братството. Изгрев - София Сред учениците от Братството има много педагози. По тяхно желание се провежда среща на Изгрева - 1 септември 1942г. Учителя присъства и изнася беседата "Педагогическа лекция", която е записана от Елена Хаджи Григорова и публикувана от д-р Вергилий Кръстев в "Изгревът - том 17". Откъси от тази беседа са издадени в списание "Житно зърно", бр. 8, 1942 г. 4. Педагогическа лекция - беседа изнесена от Учителя, 6 ч.в., Изгрев - София 5. Педагогическа лекция държана от Учителя на конференцията на учителите на 1 септември 1942 год., вторник, 6 ч вечерта, Изгрев
към текста >>

44. Циркулярно писмо във връзка с проведената на 1 септември педагогическа среща на Изгрева

„Житно зърно", бр.
4. Циркулярно писмо от 18.XI.1942 год. Изгрев, 18.XI.1942 год. Любезна сестро Е Григорова, На 1 септемврий т. г., пред група братя и сестри-учители, Учителят държа една педагогическа беседа, резюме от която се напечата в сп. „Житно зърно", бр. 8 от т. г. Тая среща се състоя с цел да се сближим и опознаем, учителите от братството, и да обменим мисли върху новите пътища на възпитанието във връзка със светлината, която се съдържа в беседите и лекциите на Учителя. След беседата на Учителя, при тая среща някои учители изнесоха свои интересни педагогически опитности, за да бъдат те използувани и от други. Учителят даде следните три теми, за да се развият по желание от трима души и приготвените реферати да се прочетат на срещата към края на август или началото на септемврий идната година. Тия теми са:1.
към текста >>

45. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №40

На 6 август, неделя, Д-рът, аз и Тодор имахме следното съобщение: „Зърното, посято във вас, вече дава плод.
Пълно упование имай, няма да бъдеш оставен, макар и да претърпяваш оскъдност, пак ти ще бъдеш по-весел, отколкото сега. Тревите ако растат по полето, цъфтят и прецъфтяват, за себе си ли правят това? И ти не се ли сещаш, че не си свой си, ти имаш Господар и като слуга на Господаря на всичките господари имай радост, защото ти не си вече, който мислиш за себе си, но Господарят". 5 август 1900 г. След съобщаване горното на Тодор и Д-ра Тодор казваше, че аз се мамя и затова реши да ви пита чрез адреса на Д-ра, затова беше и тази139 телеграма . На 6 август, неделя, Д-рът, аз и Тодор имахме следното съобщение: „Зърното, посято във вас, вече дава плод. О, много е скърбен адът за вази. Няма вече отлагание, Делото Божие крачи гигантски. Христос е начело във всичко, само бдете и молете се, защото не знаете Духът кога ще се излее над вази; това ви казвам, за да не се намерите някак неприготвени и да оскърбите Духа. Очаквайте благословението като чада Божии. Бог е винаги с вази.
към текста >>

46. Учителя Петър Дънов е отговорник на софийското списание “Родина”, от м. юли–август 1900 г. до м. април 1902 г

Димитрова и статията й в списание Житно Зърно бр.18, 2006 г.
от м. юли–август 1900 г. до м. април 1901 г. включително. Информацията за това е взета от изследването на библиографката Людмила Т. Димитрова и статията й в списание Житно Зърно бр.18, 2006 г. Явно, Учителя ни е спечелил доверието на Тодор И. Бъчваров, с когото са се запознали във Варна – очевидно през първата половина на 1900 година (допускам и края на 1899 г.)3, за да му повери той за втората половина от 1900 г. тази отговорност. Причините за това решение на главния редактор и издател Бъчваров могат да бъдат най-различни – от заболяване до дълго отсъствие от страната. Или желание да насочи усилията си в друга посока и да посвети времето си на лично творчество – нещо много вероятно, тъй като Бъчваров е и автор, и преводач, и военен кореспондент, и голям пътешественик.
към текста >>

47. Учителя държи сказка по френология във Варна

Димитрова, библиограф, публикувана в списание Житно Зърно бр.18, 2006 г.
Учителя държи сказка по френология във Варна 9 юни 1902 г. Информацията за тази сказка е от статията на Людмила Т. Димитрова, библиограф, публикувана в списание Житно Зърно бр.18, 2006 г. (Издателство Бяло Братство) Нови данни за живота на Учителя Петър К. Дънов за периода 1900–1903 година Не само уединение! А и активна работа!
към текста >>

48. Учителя държи сказка по френология във Варна

Димитрова, библиограф, публикувана в списание Житно Зърно бр.18, 2006 г.
Учителя държи сказка по френология във Варна 16 юни 1902 г. Информацията за тази сказка е от статията на Людмила Т. Димитрова, библиограф, публикувана в списание Житно Зърно бр.18, 2006 г. (Издателство Бяло Братство) Нови данни за живота на Учителя Петър К. Дънов за периода 1900–1903 година Не само уединение! А и активна работа!
към текста >>

Публикувана в Списание Житно Зърно бр.18, 2006 г.
И. Бъчваров. Людмила Т. ДИМИТРОВА, библиограф София, дек. 2004 – април 2006 година Публикувана в Списание Житно Зърно бр.18, 2006 г.
към текста >>

49. Учителя държи сказка по френология във Варна, хотел 'Централ'

Димитрова, библиограф, публикувана в списание Житно Зърно бр.18, 2006 г.
Учителя държи сказка по френология във Варна, зала "Централ" 30 юни 1902 г. Информацията за тази сказка е от статията на Людмила Т. Димитрова, библиограф, публикувана в списание Житно Зърно бр.18, 2006 г. (Издателство Бяло Братство) Във вестник “Известник”, Г. V, бр. 318(29) от 16 юни 1902 г., на страница 3 четем, че: “Г-н Дънов на 9 т.
към текста >>

50. Учителя изнася публична сказка по френология в София

Димитрова, библиограф, публикувана в списание Житно Зърно бр.18, 2006 г.
Учителя изнася публична сказка по френология в София За датата само може да се предполага, че е в края на октомври или началото на ноември. Сказката е изнесена в читалище “Славянска беседа”. Информацията за тази сказка е от статията на Людмила Т. Димитрова, библиограф, публикувана в списание Житно Зърно бр.18, 2006 г. (Издателство Бяло Братство) Някъде от края на м. септември 1901 до ранната пролет на 1902 г. Учителя е бил в София – за това съдя по датите на писмата му. Колебанията ми, кога Учителя е идвал в София изчезват от важното за нас съобщение, което намерих в “Годишник на Българското Природоизпитателно Дружество за четвърта и пета дружествена год.
към текста >>

51. Роден Иван Толев, редактор на „Всемирна Летопис' (1919 - 1927)

В. К.: Понеже ставаше въпрос за „Всемирна летопис", как се създаде „Житно зърно"?
И понеже братството не се ангажира с това, те уважават списанието, обаче не се ангажират с това, той затуй се опълчи против братството. Браството не е е имало средства тогава. От тия съображения той се опълчи, даже с жена си се разведе. Не знам дали се разведе, обаче се разделиха. Жена му живееше при сестра си и там се помина след това, след десетина години. В. К.: Понеже ставаше въпрос за „Всемирна летопис", как се създаде „Житно зърно"? Вие сте участвали. Г. С.: Житно зърно се създаде след като престана „Всемирна летопис", нямаше никакво друго окултно списание, тъй да се каже една отворена врата, за да се проявяват, да се изнасят идеите на братството и на Учителя. Тогава Младежкият клас събраха младежите и решиха да издават „Житно зърно" и изискаха съгласието на Учителя. Учителят даде съгласието си, даде и името, да бъде „Житно зърно". Те отначало мислеха да бъде „Нов живот" и пр., обаче той каза „Житно зърно".
към текста >>

Г. С.: Житно зърно се създаде след като престана „Всемирна летопис", нямаше никакво друго окултно списание, тъй да се каже една отворена врата, за да се проявяват, да се изнасят идеите на братството и на Учителя.
От тия съображения той се опълчи, даже с жена си се разведе. Не знам дали се разведе, обаче се разделиха. Жена му живееше при сестра си и там се помина след това, след десетина години. В. К.: Понеже ставаше въпрос за „Всемирна летопис", как се създаде „Житно зърно"? Вие сте участвали. Г. С.: Житно зърно се създаде след като престана „Всемирна летопис", нямаше никакво друго окултно списание, тъй да се каже една отворена врата, за да се проявяват, да се изнасят идеите на братството и на Учителя. Тогава Младежкият клас събраха младежите и решиха да издават „Житно зърно" и изискаха съгласието на Учителя. Учителят даде съгласието си, даде и името, да бъде „Житно зърно". Те отначало мислеха да бъде „Нов живот" и пр., обаче той каза „Житно зърно". И тъй го направиха, „Житно зърно". Аз за себе си го обяснявам така, защо Учителят каза да бъде житно зърно.
към текста >>

Тогава Младежкият клас събраха младежите и решиха да издават „Житно зърно" и изискаха съгласието на Учителя.
Не знам дали се разведе, обаче се разделиха. Жена му живееше при сестра си и там се помина след това, след десетина години. В. К.: Понеже ставаше въпрос за „Всемирна летопис", как се създаде „Житно зърно"? Вие сте участвали. Г. С.: Житно зърно се създаде след като престана „Всемирна летопис", нямаше никакво друго окултно списание, тъй да се каже една отворена врата, за да се проявяват, да се изнасят идеите на братството и на Учителя. Тогава Младежкият клас събраха младежите и решиха да издават „Житно зърно" и изискаха съгласието на Учителя. Учителят даде съгласието си, даде и името, да бъде „Житно зърно". Те отначало мислеха да бъде „Нов живот" и пр., обаче той каза „Житно зърно". И тъй го направиха, „Житно зърно". Аз за себе си го обяснявам така, защо Учителят каза да бъде житно зърно. Защото житното зърно е най-скромно.
към текста >>

Учителят даде съгласието си, даде и името, да бъде „Житно зърно".
Жена му живееше при сестра си и там се помина след това, след десетина години. В. К.: Понеже ставаше въпрос за „Всемирна летопис", как се създаде „Житно зърно"? Вие сте участвали. Г. С.: Житно зърно се създаде след като престана „Всемирна летопис", нямаше никакво друго окултно списание, тъй да се каже една отворена врата, за да се проявяват, да се изнасят идеите на братството и на Учителя. Тогава Младежкият клас събраха младежите и решиха да издават „Житно зърно" и изискаха съгласието на Учителя. Учителят даде съгласието си, даде и името, да бъде „Житно зърно". Те отначало мислеха да бъде „Нов живот" и пр., обаче той каза „Житно зърно". И тъй го направиха, „Житно зърно". Аз за себе си го обяснявам така, защо Учителят каза да бъде житно зърно. Защото житното зърно е най-скромно. Заровиш го в почвата, то повидимому умира, обаче след туй дава голям резултат.
към текста >>

Те отначало мислеха да бъде „Нов живот" и пр., обаче той каза „Житно зърно".
В. К.: Понеже ставаше въпрос за „Всемирна летопис", как се създаде „Житно зърно"? Вие сте участвали. Г. С.: Житно зърно се създаде след като престана „Всемирна летопис", нямаше никакво друго окултно списание, тъй да се каже една отворена врата, за да се проявяват, да се изнасят идеите на братството и на Учителя. Тогава Младежкият клас събраха младежите и решиха да издават „Житно зърно" и изискаха съгласието на Учителя. Учителят даде съгласието си, даде и името, да бъде „Житно зърно". Те отначало мислеха да бъде „Нов живот" и пр., обаче той каза „Житно зърно". И тъй го направиха, „Житно зърно". Аз за себе си го обяснявам така, защо Учителят каза да бъде житно зърно. Защото житното зърно е най-скромно. Заровиш го в почвата, то повидимому умира, обаче след туй дава голям резултат. И заради туй каза „Житно зърно".
към текста >>

И тъй го направиха, „Житно зърно".
Вие сте участвали. Г. С.: Житно зърно се създаде след като престана „Всемирна летопис", нямаше никакво друго окултно списание, тъй да се каже една отворена врата, за да се проявяват, да се изнасят идеите на братството и на Учителя. Тогава Младежкият клас събраха младежите и решиха да издават „Житно зърно" и изискаха съгласието на Учителя. Учителят даде съгласието си, даде и името, да бъде „Житно зърно". Те отначало мислеха да бъде „Нов живот" и пр., обаче той каза „Житно зърно". И тъй го направиха, „Житно зърно". Аз за себе си го обяснявам така, защо Учителят каза да бъде житно зърно. Защото житното зърно е най-скромно. Заровиш го в почвата, то повидимому умира, обаче след туй дава голям резултат. И заради туй каза „Житно зърно". Нека бъдем скромни по външен вид и постепенно по пътя на житното зърно да вървим.
към текста >>

Аз за себе си го обяснявам така, защо Учителят каза да бъде житно зърно.
Г. С.: Житно зърно се създаде след като престана „Всемирна летопис", нямаше никакво друго окултно списание, тъй да се каже една отворена врата, за да се проявяват, да се изнасят идеите на братството и на Учителя. Тогава Младежкият клас събраха младежите и решиха да издават „Житно зърно" и изискаха съгласието на Учителя. Учителят даде съгласието си, даде и името, да бъде „Житно зърно". Те отначало мислеха да бъде „Нов живот" и пр., обаче той каза „Житно зърно". И тъй го направиха, „Житно зърно". Аз за себе си го обяснявам така, защо Учителят каза да бъде житно зърно. Защото житното зърно е най-скромно. Заровиш го в почвата, то повидимому умира, обаче след туй дава голям резултат. И заради туй каза „Житно зърно". Нека бъдем скромни по външен вид и постепенно по пътя на житното зърно да вървим. Да минем през страдания, обаче ще имаме и опитности, ще имаме придобивки.
към текста >>

Защото житното зърно е най-скромно.
Тогава Младежкият клас събраха младежите и решиха да издават „Житно зърно" и изискаха съгласието на Учителя. Учителят даде съгласието си, даде и името, да бъде „Житно зърно". Те отначало мислеха да бъде „Нов живот" и пр., обаче той каза „Житно зърно". И тъй го направиха, „Житно зърно". Аз за себе си го обяснявам така, защо Учителят каза да бъде житно зърно. Защото житното зърно е най-скромно. Заровиш го в почвата, то повидимому умира, обаче след туй дава голям резултат. И заради туй каза „Житно зърно". Нека бъдем скромни по външен вид и постепенно по пътя на житното зърно да вървим. Да минем през страдания, обаче ще имаме и опитности, ще имаме придобивки. От 1930 година участвах като сътрудник на списанието.
към текста >>

И заради туй каза „Житно зърно".
Те отначало мислеха да бъде „Нов живот" и пр., обаче той каза „Житно зърно". И тъй го направиха, „Житно зърно". Аз за себе си го обяснявам така, защо Учителят каза да бъде житно зърно. Защото житното зърно е най-скромно. Заровиш го в почвата, то повидимому умира, обаче след туй дава голям резултат. И заради туй каза „Житно зърно". Нека бъдем скромни по външен вид и постепенно по пътя на житното зърно да вървим. Да минем през страдания, обаче ще имаме и опитности, ще имаме придобивки. От 1930 година участвах като сътрудник на списанието. Имам доста статии, публикувани под името Г. С. Г.
към текста >>

Нека бъдем скромни по външен вид и постепенно по пътя на житното зърно да вървим.
И тъй го направиха, „Житно зърно". Аз за себе си го обяснявам така, защо Учителят каза да бъде житно зърно. Защото житното зърно е най-скромно. Заровиш го в почвата, то повидимому умира, обаче след туй дава голям резултат. И заради туй каза „Житно зърно". Нека бъдем скромни по външен вид и постепенно по пътя на житното зърно да вървим. Да минем през страдания, обаче ще имаме и опитности, ще имаме придобивки. От 1930 година участвах като сътрудник на списанието. Имам доста статии, публикувани под името Г. С. Г. или само Г.
към текста >>

52. Родена Весела Несторова. Ученичка и последователка на Учителя

„Житно зърно”.
Тя е изненадана и неподготвена и като пита Учителя за това преживяване, той отговаря, че това е природна музика. На събора през същата година Учителя я подтиква да прочете нещо от Сведенборг. Това тя го приема като един прекрасен увод към изясняване учението на Учителя. Тъй като до този момент няма нищо преведено на български тя превежда една малка част, която е публикувана през 1938 г. в сп. „Житно зърно”. В последствие В. Несторова пише до една фондация в Америка свързана със Сведенборг. Изпраща есе, заедно със снимка на Учителя, което намира място на първа страница в окултно списание с голям тираж. Следващата 1939 г. е най-свещената година в живота на В. Несторова.
към текста >>

Интересно е създаването на песента „Житното зърно”.
После добавя: „Колкото повече едно цвете страда, толкова по-силно ухание излъчва. Една праскова има по-фини вибрации и, когато расте между сливи, не се чувства добре. Дърветата си пращат привет по вятъра. Вземете за пример нара.” Така се ражда стихотворението „Песента за нара”, където два нара са разделени един от друг и как само по вятъра си пращат поздрави. (следва стихотворението Песента за нара) Интересно е създаването на песента „Житното зърно”. Учителя изпява темата: „от житено зърно аз станах малка птичка във въздуха да хвъркам”. След което дава думите : „днеска за първи път добре пременена на лозена пръчка кацнах” и казва на В. Несторова: „Направете една песен сега”. Така се появява песента „Житното зърно”. (следва песента Житно зърно)
към текста >>

Учителя изпява темата: „от житено зърно аз станах малка птичка във въздуха да хвъркам”.
Една праскова има по-фини вибрации и, когато расте между сливи, не се чувства добре. Дърветата си пращат привет по вятъра. Вземете за пример нара.” Така се ражда стихотворението „Песента за нара”, където два нара са разделени един от друг и как само по вятъра си пращат поздрави. (следва стихотворението Песента за нара) Интересно е създаването на песента „Житното зърно”. Учителя изпява темата: „от житено зърно аз станах малка птичка във въздуха да хвъркам”. След което дава думите : „днеска за първи път добре пременена на лозена пръчка кацнах” и казва на В. Несторова: „Направете една песен сега”. Така се появява песента „Житното зърно”. (следва песента Житно зърно) Пак през 1941 г.
към текста >>

Така се появява песента „Житното зърно”.
(следва стихотворението Песента за нара) Интересно е създаването на песента „Житното зърно”. Учителя изпява темата: „от житено зърно аз станах малка птичка във въздуха да хвъркам”. След което дава думите : „днеска за първи път добре пременена на лозена пръчка кацнах” и казва на В. Несторова: „Направете една песен сега”. Така се появява песента „Житното зърно”. (следва песента Житно зърно) Пак през 1941 г. след беседа в разговор Учителя казва: „Зора се е чудна зазорила, тя живота нов е проявила”. Тогава на В. Несторова й идва идеята да напише думи към упражнението „Слънчеви лъчи” от Паневритмията, за да може то да се пее.
към текста >>

(следва песента Житно зърно)
Интересно е създаването на песента „Житното зърно”. Учителя изпява темата: „от житено зърно аз станах малка птичка във въздуха да хвъркам”. След което дава думите : „днеска за първи път добре пременена на лозена пръчка кацнах” и казва на В. Несторова: „Направете една песен сега”. Така се появява песента „Житното зърно”. (следва песента Житно зърно) Пак през 1941 г. след беседа в разговор Учителя казва: „Зора се е чудна зазорила, тя живота нов е проявила”. Тогава на В. Несторова й идва идеята да напише думи към упражнението „Слънчеви лъчи” от Паневритмията, за да може то да се пее. Сяда на близката полянка до Изгрева и вдъхновено започва да пише, като стиховете идват леко и ритмично.
към текста >>

53. Роден Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото

Има негови статии във в-к „Братство“, чийто редактор е Сава Калименов, както и в други вестници: "Зорница", "Вегетариански преглед", "Камбана", "Свобода", "Ново общество", "Заря", "Житно зърно", "Учителски вестник".За Петър Пампоров може да се прочете в:1.
Ръководи курсове по есперанто и създава много връзки в чужбина. Превежда беседите на Учителя на есперанто, както и някои песни от Учителя. Отива в Латвия и чрез есперанто държа лекции за Учението на Учителя. След него няколко години подред идват латвийците на Изгрева. Той е много деен член и работи много за идеите на Учителя в България и в чужбина. Има негови статии във в-к „Братство“, чийто редактор е Сава Калименов, както и в други вестници: "Зорница", "Вегетариански преглед", "Камбана", "Свобода", "Ново общество", "Заря", "Житно зърно", "Учителски вестник".За Петър Пампоров може да се прочете в:1. Списание Сила и живот, бр. 1-2, 1995 г. - Петър Пампоров (1894-1983)2. Интервю с П.Пампоров от Методи Жеков Марков във вестник "Български Бранител"3. Спомени на Мария Тодорова за П.Пампоров и латвийците
към текста >>

“Житно зърно”, където изнасял свои материали все със същия стремеж за повдигане на душите.
При чешмичката "Ръцете на Рила" които дават В България активността на П. Пампоров е със същата сила и себеотверженост. Той станал известен на обществеността със своите научни статии във вестниците “Зорница”, “вегетариански преглед”, Камбана”, “Свобода”, "Ново общество”, “Братство”, “Заря”,’’Учителски вестник”. Участвал и в създаването на сп. “Житно зърно”, където изнасял свои материали все със същия стремеж за повдигане на душите. П. Пампоров е известен и със своята книга "Отче наш”, където представя философията на поляка Август Циешковски. Пристрастието му към темата за образованието личи и от малката брошура, която е издал със заглавие: “Целта на образованието, според Спиноза”. Философският му ум се е впечатлил и от идеите на Емерсон. По този повод издава "в хармония с безкрайното”, според Р. У. Трейн, ученик на Емерсон.
към текста >>

сп. Житно зърно год. 6,
Още в Женева аз се запознах с една негова последователка, която ме посвети в принципите на това учение, което всъщност е Христовото учение. Благородни и искрени души от цяла Франция се обединяват, за да приложат учението на Христа; отричат частната собственост, насилието, войната, като несъвместими с Божията любов. Не е ли това новият свят, който се ражда в недрата на стария? Не е ли това изгревът на новата култура? Петър Пампоров сп. Житно зърно год. 6, кн. 5-6 В Мировата драма Петър Пампоров изигра блестящо ролята “Пионер на Новото”. Източник: Петър Пампоров (1894-1983)ВТОРО ДЕЙСТВИЕ Списание "Сила и Живот" 1992- 1996г. Брой 1-2 -1995г.
към текста >>

Той е известен на нашата общественост със своите научни статии във вестници и списания като "Зорница", "Вегетариански преглед", "Камбана", "Свобода", "Ново общество", "Братство", "Заря", "Житно зърно", "Учителски вестник" и др.
108 (Х.1939), с. 5-6; бр. 109/10 (XI-XII.1939), с. 6-8. ....................... Г-н П. Пампоров е другият брат когото интервюирахме. Той е известен на нашата общественост със своите научни статии във вестници и списания като "Зорница", "Вегетариански преглед", "Камбана", "Свобода", "Ново общество", "Братство", "Заря", "Житно зърно", "Учителски вестник" и др. Г-н Пампоров е следвал в Православната семинария в Цариград и завършил философския факултет при Държавния университет. Автор е на "Отче наш", според полския философ Авг. Циешковски, "Целта на образованието", според Спиноза, "В хармония с безкрайното", според Р. У. Трайн, ученик на Емерсона, и някои други преводи. Сега е 40 годишен и е родом от Смолян.
към текста >>

54. Заминава си Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото

Има негови статии във в-к „Братство“, чийто редактор е Сава Калименов, както и в други вестници: "Зорница", "Вегетариански преглед", "Камбана", "Свобода", "Ново общество", "Заря", "Житно зърно", "Учителски вестник".
Ръководи курсове по есперанто и създава много връзки в чужбина. Превежда беседите на Учителя на есперанто, както и някои песни от Учителя. Отива в Латвия и чрез есперанто държа лекции за Учението на Учителя. След него няколко години подред идват латвийците на Изгрева. Той е много деен член и работи много за идеите на Учителя в България и в чужбина. Има негови статии във в-к „Братство“, чийто редактор е Сава Калименов, както и в други вестници: "Зорница", "Вегетариански преглед", "Камбана", "Свобода", "Ново общество", "Заря", "Житно зърно", "Учителски вестник". Петър Пампоров напуска този свят на 4 януари 1983 г. За Петър Пампоров може да се прочете в:1. Списание Сила и живот, бр. 1-2, 1995 г. - Петър Пампоров (1894-1983)2.
към текста >>

“Житно зърно”, където изнасял свои материали все със същия стремеж за повдигане на душите.
При чешмичката "Ръцете на Рила" които дават В България активността на П. Пампоров е със същата сила и себеотверженост. Той станал известен на обществеността със своите научни статии във вестниците “Зорница”, “вегетариански преглед”, Камбана”, “Свобода”, "Ново общество”, “Братство”, “Заря”,’’Учителски вестник”. Участвал и в създаването на сп. “Житно зърно”, където изнасял свои материали все със същия стремеж за повдигане на душите. П. Пампоров е известен и със своята книга "Отче наш”, където представя философията на поляка Август Циешковски. Пристрастието му към темата за образованието личи и от малката брошура, която е издал със заглавие: “Целта на образованието, според Спиноза”. Философският му ум се е впечатлил и от идеите на Емерсон. По този повод издава "в хармония с безкрайното”, според Р. У. Трейн, ученик на Емерсон.
към текста >>

сп. Житно зърно год. 6,
Още в Женева аз се запознах с една негова последователка, която ме посвети в принципите на това учение, което всъщност е Христовото учение. Благородни и искрени души от цяла Франция се обединяват, за да приложат учението на Христа; отричат частната собственост, насилието, войната, като несъвместими с Божията любов. Не е ли това новият свят, който се ражда в недрата на стария? Не е ли това изгревът на новата култура? Петър Пампоров сп. Житно зърно год. 6, кн. 5-6 В Мировата драма Петър Пампоров изигра блестящо ролята “Пионер на Новото”. Източник: Петър Пампоров (1894-1983)ВТОРО ДЕЙСТВИЕ Списание "Сила и Живот" 1992- 1996г. Брой 1-2 -1995г.
към текста >>

Той е известен на нашата общественост със своите научни статии във вестници и списания като "Зорница", "Вегетариански преглед", "Камбана", "Свобода", "Ново общество", "Братство", "Заря", "Житно зърно", "Учителски вестник" и др.
108 (Х.1939), с. 5-6; бр. 109/10 (XI-XII.1939), с. 6-8. ....................... Г-н П. Пампоров е другият брат когото интервюирахме. Той е известен на нашата общественост със своите научни статии във вестници и списания като "Зорница", "Вегетариански преглед", "Камбана", "Свобода", "Ново общество", "Братство", "Заря", "Житно зърно", "Учителски вестник" и др. Г-н Пампоров е следвал в Православната семинария в Цариград и завършил философския факултет при Държавния университет. Автор е на "Отче наш", според полския философ Авг. Циешковски, "Целта на образованието", според Спиноза, "В хармония с безкрайното", според Р. У. Трайн, ученик на Емерсона, и някои други преводи. Сега е 40 годишен и е родом от Смолян.
към текста >>

55. Роден Боян Боев, последовател, ученик и разпространител на Словото на Учителя

Взе дейно участие в списанието "Житно зърно".
Аз не го зная" - "Г-н Петър Дънов! " И когато пристига брат Боев в България, той намира Учителя и до края на живота си беше стенограф на Изгрева и изнасяше сказки от Словото на Учителя из страната. Беше учител в гимназията в Панагюрище. Заради своята братска дейност го уволняват оттам и отиде в Свищов, но впоследствие прекратяват неговата дейност като учител. Остава в Братството и написа книгата "Учителят за образованието". Взе дейно участие в списанието "Житно зърно". Той разказвал своя разговор с Р. Щайнер на сестра Паша Теодорова, стенографка на Учителя. Сестра Паша Теодорова от своя страна разказва на Учителя какво брат Боян й разказал за срещите му с Р.Щайнер и как Щайнер го насочва към Учителя. Сестра Паша пита: "Вие, Учителю, познавате ли Рудолф Щайнер? " Учителят отговаря: "Разбира се, че го познавам." - "Ама, Учителю, тука на земята ли сте се виждали?
към текста >>

Участвал с много статии в списание “Житно зърно” където е отразил оригиналните си виждания по философски и научни въпроси.
Боев е учителствал известно време в различни градове на провинцията. След 1919 г. е бил за известно време в Свищов, но е уволнен дисциплинарно, заради връзките му с идеите на Учителя. През 1924 г. Боян Боев окончателно се преместил в София, и посветил живота си в услуга на Цялото. Участвал с много статии в списание “Житно зърно” където е отразил оригиналните си виждания по философски и научни въпроси. Една от тези статии: ДНЕШНОТО ЧОВЕЧЕСТВО НА КРЪСТОПЪТ Днес е време на коренно раздвижване в живота на човечеството. Такива епохи винаги се отличават с големи пертурбации, с големи неспокойствия, понеже това са точки, в които се срещат две сили, две течения, - едно, което завършва, и друго, което почва. Епохата, в която се пада такава възелна точка, е бурна, е пълна с катаклизми и противоречия.
към текста >>

В това време той написа доста ценни книги: “Наука за образованието”, “Наука за дишането”, “Книга за богомилите”* и много научни статии по биология и естествените науки в списанието “Житно зърно”.
Всъщност дали е така? Учениците му, пръснати из цяла България, не преставаха да търсят своя учител и когато го намираха, било писмено или устно, те го поканваха в своите родни градове и села. Той ги посещаваше, за да задоволи жаждата им, да им говори, да ги съветва и поучава. Така също техните родни градове и села станаха и за него родни градове и села. Като последовател на велик Учител и велика Идея, неговите идеи излязоха извън границите на България. В това време той написа доста ценни книги: “Наука за образованието”, “Наука за дишането”, “Книга за богомилите”* и много научни статии по биология и естествените науки в списанието “Житно зърно”. Той ходеше из България, държеше сказки, водеше частни разговори, с което дейността му от ден на ден растеше и се увеличаваше. Последните двадесет години, по болезнени причини, той прекара в София, дето беше посещаван непрекъснато от свои бивши ученици, от приятели и познати, от братя и сестри, които посрещаше с голяма любов и готовност за всяка жертва - смело може Боян да се нарече човек на саможертва. Неговата малка стая беше винаги посещавана от гости, които излизаха задоволени от разговора и доброто посрещане с любов и усмивка на лице. Тяхната радост беше негова, но техните страдания и скърби също бяха негови, отзивчив и готов да ги подкрепи. Често посетителите му излизаха с нещо материално - той споделяше своите блага с тях.
към текста >>

56. Заминава си Боян Боев, последовател, ученик и разпространител на Словото на Учителя

В това време той написа доста ценни книги: “Наука за образованието”, “Наука за дишането”, “Книга за богомилите”* и много научни статии по биология и естествените науки в списанието “Житно зърно”.
Всъщност дали е така? Учениците му, пръснати из цяла България, не преставаха да търсят своя учител и когато го намираха, било писмено или устно, те го поканваха в своите родни градове и села. Той ги посещаваше, за да задоволи жаждата им, да им говори, да ги съветва и поучава. Така също техните родни градове и села станаха и за него родни градове и села. Като последовател на велик Учител и велика Идея, неговите идеи излязоха извън границите на България. В това време той написа доста ценни книги: “Наука за образованието”, “Наука за дишането”, “Книга за богомилите”* и много научни статии по биология и естествените науки в списанието “Житно зърно”. Той ходеше из България, държеше сказки, водеше частни разговори, с което дейността му от ден на ден растеше и се увеличаваше. Последните двадесет години, по болезнени причини, той прекара в София, дето беше посещаван непрекъснато от свои бивши ученици, от приятели и познати, от братя и сестри, които посрещаше с голяма любов и готовност за всяка жертва - смело може Боян да се нарече човек на саможертва. Неговата малка стая беше винаги посещавана от гости, които излизаха задоволени от разговора и доброто посрещане с любов и усмивка на лице. Тяхната радост беше негова, но техните страдания и скърби също бяха негови, отзивчив и готов да ги подкрепи. Често посетителите му излизаха с нещо материално - той споделяше своите блага с тях.
към текста >>

57. Родена е Савка Керемедчиева, ученичка на Учителя и стенографка на Словото

Публикувана в Списание Житно Зърно бр.10, 2002 г.
Аз, Павлина Даскалова, преспивах у тях. Къщичката им беше в двора на Йорданка Жекова. Милка живееше със сестра си Люба Аламанчева, която беше лична приятелка на мама. На Изгрева те бяха най-близките ни хора за времето. Павлина Даскалова Публикувана в Списание Житно Зърно бр.10, 2002 г. Статията от Житно Зърно, PDF Савка Керемедчиева Савка Керемидчиева е родена на 27 май 1901 г. (нов стил) в град Цариброд. При едно посещение на Учителя в тяхното семейство, малката 4-годишна Савка отива при него и казва: „Учителю, откога те търся!
към текста >>

Статията от Житно Зърно, PDF
Къщичката им беше в двора на Йорданка Жекова. Милка живееше със сестра си Люба Аламанчева, която беше лична приятелка на мама. На Изгрева те бяха най-близките ни хора за времето. Павлина Даскалова Публикувана в Списание Житно Зърно бр.10, 2002 г. Статията от Житно Зърно, PDF Савка Керемедчиева Савка Керемидчиева е родена на 27 май 1901 г. (нов стил) в град Цариброд. При едно посещение на Учителя в тяхното семейство, малката 4-годишна Савка отива при него и казва: „Учителю, откога те търся! " Скоро тяхното семейство се премества в София и нейната майка Тереза започва редовно да посещава беседите.
към текста >>

58. Роден Борис Николов, последовател и ученик на Учителя

е гласувано постановление, съгласно което се отчуждава печатница "Житно зърно", а шест месеца по-късно имуществото й е конфискувано.
Турих като ръководител на печатницата Никола Антов. Той беше опасен човек. Можеше да издаде цялата ни печатарска дейност. След като беше сложен за директор на печатницата, беше поласкан, а и получаваше заплата, той и жена му, която работеше в книговезницата." На 13 март 1950 г. е гласувано постановление, съгласно което се отчуждава печатница "Житно зърно", а шест месеца по-късно имуществото й е конфискувано. Така времето, отпуснато за отпечатване Словото на Учителя, изтича. Десет години по-късно, минал през ада на изпитанията, от затворническата килия, брат Борис ще напише в едно от писмата си до Мария Тодорова: "Колко хубаво направихме, че употребихме братските средства за отпечатване беседите на Учителя. Такова беше предназначението им. Ако ги бяхме събирали, щяха да ни ги вземат. Добре направихме.
към текста >>

59. Роден Методи Константинов, философ, писател и последовател на Учителя

"Житно зърно”.
Понеже е известен във висшите среди като добре владеещ полски език, той получава заповед да придружи ешелоните с български евреи, обречени да заминат за концентрационните лагери в Полша. Той отива веднага при Учителя за съвет и помощ. Учителят говори малко. Методи Константинов скъсва заповедта си пред него, а с това доказва и своята готовност да пострада, но да не стане причина други да пострадат. Методи Константинов участва със свои статии в сп. "Житно зърно”. И там, както и в повечето свои разговори той излага представите си за бъдещия строй на човечеството, основан на висшите принципи управляващи целия Космос. През 1944 г, когато Учителят живее в с. Марчаево, Методи Константинов често го посещава и му носи новините от разбушувалите се сили на световната сцена. Два дни преди да отпътува обратно за София, Учителят дава възможност на своя ученик да преживее един много силен момент, оставил спомен в съзнанието му за цял живот. Методи Константинов го описва по-късно в свои спомени:
към текста >>

То предшества Житно Зърно.
Прати ми ги Георги Христов. Казват се Нов Живот, излизали през 1923г. Издадени са само три броя от него и те са в двата линка, които поставям по-надолу. Във втория брой са събрани втори и трети брой. Това на практика е първото братско списание. То предшества Житно Зърно. Списанието го правят Георги Марков и Методи Константинов. "Списанието „Нов живот" до този събор беше излязло в три броя. По указание на Учителя беше заменено с ново списание - „Житно зърно". Списанието „Житно зърно" стана център за проява на академичната младеж." Ето линкове към двете списания
към текста >>

По указание на Учителя беше заменено с ново списание - „Житно зърно".
Във втория брой са събрани втори и трети брой. Това на практика е първото братско списание. То предшества Житно Зърно. Списанието го правят Георги Марков и Методи Константинов. "Списанието „Нов живот" до този събор беше излязло в три броя. По указание на Учителя беше заменено с ново списание - „Житно зърно". Списанието „Житно зърно" стана център за проява на академичната младеж." Ето линкове към двете списания http://petardanov.in..._1_1_1923_1.pdf http://petardanov.in..._1_1_1923_2.pdf Тук има спомени от Методи Константинов за списанието и Георги Марков.
към текста >>

Списанието „Житно зърно" стана център за проява на академичната младеж."
Това на практика е първото братско списание. То предшества Житно Зърно. Списанието го правят Георги Марков и Методи Константинов. "Списанието „Нов живот" до този събор беше излязло в три броя. По указание на Учителя беше заменено с ново списание - „Житно зърно". Списанието „Житно зърно" стана център за проява на академичната младеж." Ето линкове към двете списания http://petardanov.in..._1_1_1923_1.pdf http://petardanov.in..._1_1_1923_2.pdf Тук има спомени от Методи Константинов за списанието и Георги Марков. http://petardanov.co...лна-на-любовта/
към текста >>

60. Роден Георги Томалевски, писател и последовател на Учителя

Един от основателите на списание Житно зърно, издание на Общество “Бяло братство”.
Интересът му към литературата надделява и на тридесет годишна възраст получава награда за най-добра литературна творба със студията си Душата на Македония. Сред жанровото разнообразие, характерно за белетристиката на писателя Георги Томалевски, най-съществено място заема есето. Той е сред първите изтъкнати наши есеисти и един от основателите на Есеистичното общество в България (ноември 1935 г.). През 1922 г. се запознава с Учителя Петър Дънов, приема учението му и се приобщава към основаното от него духовно движение. Един от основателите на списание Житно зърно, издание на Общество “Бяло братство”. (Текстът е взет от мултимедийния диск: Духовният Учител Петър Дънов, изд. Бяло Братство, 2009 г) Статии и спомени за Георги Томалевски: 1. За Георги Томалевски, от издателство "Алфиола" 2. Писателят Георги Томалевски (1897 – 1988), (Разширена биография от , Публикувана във "Вестник Братски живот бр.85"
към текста >>

в езотеричната школа на Учителя Беинса Дуно няколко интелигентни висшисти създават списание „Житно зърно”, което излиза до 1944 година.
„Загубих много от това, което се нарича земни придобивки, но спечелих духовен капитал! ” Творецът не получи приживе заслужено признание, поради неадекватността на неговия духовен мироглед с властващия атеизъм. Много от неговите трудове останаха неиздадени приживе. През 1924 г. в езотеричната школа на Учителя Беинса Дуно няколко интелигентни висшисти създават списание „Житно зърно”, което излиза до 1944 година. В него печатат лични и преводни материали от предните фронтове на езотеризма, парапсихологията, науката и живота. Така то става списание за нова алтернативна култура. Георги Томалевски е сред неговите основатели и най-активни съработници. От това списание са извлечени есетата, събрани в книгата “Сказания за Новата Епоха” (изд. Алфиола, 2009)
към текста >>

Георги Томалевски е и един от основателите на списание “Житно зърно” през 1924 година.
Освен в сферата на природо-математическите науки, интересите на Георги Томалевски се простират и в света на литературата. Така той създава множество белетристични творби, като водещо място в жанровото разнообразие на творчеството му заемат есетата, част от които той определя като “научни с литературен вкус”. През 1922 г. Георги Томалевски се запознава с Учителя Петър Дънов, приет е като ученик в Младежкия окултен клас на Бялото Братство. Книгата му “Ачларската и русенската комуна”, също и романите: “Един съвременен Одисей”; “Един от учениците, Богомил Еремиев”, пресъздават конкретни случки, събития и типажи от живота на Бялото Братство на Изгрева и на първите комуни по онова време в България. Георги Томалевски е и един от основателите на списание “Житно зърно” през 1924 година. Въпреки всички препятствия, творческият талант на този писател се изявява пълноценно по времето на седем десетилетия, през които той издава над 25 книги с есета, исторически повести и романи, новели, разкази, поеми, приказки, а броят на публикациите му в периодичния печат надхвърля 500. В творчеството си, богато на теми и проблеми, Томалевски се вглежда и в битието на българина, разкрива неговото родолюбие, мъдрия му поглед към света, здравата му нравственост. Георги Томалевски си заминава си от този свят на 91-годишна възраст, като оставя след себе си един богат и смислен житейски и творчески път. ___________________________ Източник: Вестник Братски живот бр.85)
към текста >>

61. Заминаване на Георги Томалевски, писател и последовател на Учителя, 28 април 1988 г.

Един от основателите на списание Житно зърно, издание на Общество “Бяло братство”.
Интересът му към литературата надделява и на тридесет годишна възраст получава награда за най-добра литературна творба със студията си Душата на Македония. Сред жанровото разнообразие, характерно за белетристиката на писателя Георги Томалевски, най-съществено място заема есето. Той е сред първите изтъкнати наши есеисти и един от основателите на Есеистичното общество в България (ноември 1935 г.). През 1922 г. се запознава с Учителя Петър Дънов, приема учението му и се приобщава към основаното от него духовно движение. Един от основателите на списание Житно зърно, издание на Общество “Бяло братство”. (Текстът е взет от мултимедийния диск: Духовният Учител Петър Дънов, изд. Бяло Братство, 2009 г) За Георги Томалевски може да се прочете подробно в темата: 1897_09_16 Роден Георги Томалевски, писател и последовател на Учителя Прикачени миниатюри
към текста >>

62. Роден Влад Пашов, един от най-активните и приближени ученици на Учителя

Участва в писането на списание Житно зърно, подготвя статии за вестник Братство.
От този момент нататък Влад става последовател на Учителя, като заживява един пълноценен живот, в който доброто на другите е и негово добро, нуждата на другите е и негова нужда. Влад Пашов участва в издателската дейност на Братството. През 1923 г. заедно с още двама последователи на Учителя основава първата братска печатница на ул. Оборище 14. Участва в писането на списание Житно зърно, подготвя статии за вестник Братство. Влад Пашов е тих, скромен и благ по характер, готов е да бъде в услуга на всеки в нужда. Години наред участва в първата група доброволци, които се качват на Седемте рилски езера, за да устроят лагера при Второто езеро. Обича природата и планината. Подготвя поредица от статии, издадени във вестник Братство под името „Астрологията като увод в херметичната наука и философията”. Впоследствие тези статии оформят съдържанието на книгата му „Астрология”, която е първият издаден труд в тази област, написан от български автор.
към текста >>

“Оборище” 14, участваше редовно в списването на “Житно Зърно", издаваше свои статии с окултно-философско съдържание във в-к “Братство”.
Идеалист до крайност, пропит от стремеж да изучава и изследва издълбоко езотеричната наука, Влад Пашов заживява един пълноценен живот, в който доброто на другите, е и негово добро, нуждата на другите е и негова нужда, товарът на другите е и негов товар. За него бе трудно да се определи точно в каква област имаше най-големи познания, защото много бяха областите, в които той се изяви. Най-вече всичко, което вършеше беше свързано със знанието, с книгите. Участваше в много от издателските инициативи на Братството. Работеше в първата печатница на Братството, на ул. “Оборище” 14, участваше редовно в списването на “Житно Зърно", издаваше свои статии с окултно-философско съдържание във в-к “Братство”. Не спираше да чете, да анализира, да изследва трудовете на известни окултисти от Хермес, през Фабр Д’Оливе до Шуре и Щайнер. Но това не беше у него стремеж да ги обхване в цялост. Той беше способен да вникне в идеите, прокарани от тях, и за да създаде онази стълба от знания, всяко стъпало на която води мисълта на човечеството до Епохата на водолея, до явлението на Учителя. Изходна точка на неговите разсъждения всякога бяха кардинални мисли на Учителя. В тях той улавяше смисъл, валиден за всички епохи.
към текста >>

“Житно зърно” изнася своето разбиране за същността на окултизма: Днес все повече и повече започва да се говори и пише за окултизма.
Дълбоко разбираше епохалното значение на Мировата драма, в която и той беше участник. Вършеше огромна работа. Стараеше се да осветли въпросите, които възникват у всеки, докоснал се до космичното знание изнесено в беседите на Учителя. Беше присъствал на много разговори, в които се разискваха недоразбрани неща, изнасяха се съмнителни мисли. В предлаганата по-долу статия Влад Пашов от страниците на сп. “Житно зърно” изнася своето разбиране за същността на окултизма: Днес все повече и повече започва да се говори и пише за окултизма. Едни го считат за сериозна наука и философия, която дава реална обосновка на световните загадки, и се стремят да го проучват и живеят. Други пък, го намират като философия, която е рожба на нашето болно време - примесена с индуски фантазии, които нямат никакво реално отношение към живота и които само отклоняват хората от техния “реален” живот. По такъв начин, заключават те, се прави нещастен живота на хората, като ги карат да търсят щастието във фантастичното, тайнственото и нереалното. И едните, и другите имат право, защото под името “окултизъм” са разпространени в света такива учения и доктрини, които нямат никакво отношение към самия предмет на окултизма. Етимологически думата “окултизъм” или “окултно” значи таен, скрит.
към текста >>

Неговата главна сила е в писането и той участва в списание „Житно зърно“, като публикува различни статии и резюмета на беседи на Учителя във вестник „Братство“.
За да излиза по-евтино, възрастните приятели решават със собствени усилия да се редят буквите и така да се печати на парче. В първите години именно Влад Пашов реди буквите. Много труд полага той и доста беседи се отпечатват по това време. И днес, когато се отвори томче с беседи от Учителя, ще се знае, че там има частица от него... Години наред Влад Пашов участва в първата група доброволци, които се качват на Седемте рилски езера, за да устроят лагера при Второто езеро. Неговата главна сила е в писането и той участва в списание „Житно зърно“, като публикува различни статии и резюмета на беседи на Учителя във вестник „Братство“. Влад Пашов е изключително продуктивен автор и под неговото перо са излезли книги като: „Необикновеният живот на Учителя Петър Дънов“ – спомени от ученици на Учителя, старателно събирани през годините; „Имам дом неръкотворен“ – тематични извадки от Словото на Учителя; „Историческият път на Бялото Братство през вековете“ – най-обемистото му произведение, обхващащо над 2500 стр, където са представени главните учения на езотеричното християнство, които Бялото Братство е имало като духовни центрове в историята до времето на Учителя. Съществуват и още няколко неиздадени ръкописа, които чакат своето време. Безспорно най-значимото му дело, което е и обект на нашите интереси и проучвания тук, е поредицата статии, издадени във вестник „Братство“ под името „Астрологията като увод в херметичната наука и философията“. В началото на 40-те години на ХХ в. тези статии оформят съдържанието на книгата му „Астрология“, която на практика е първото книжно авторско издание в България на тема „Астрология“.
към текста >>

63. Влад Пашов си заминава от физическия свят

Участва в писането на списание Житно зърно, подготвя статии за вестник Братство.
От този момент нататък Влад става последовател на Учителя, като заживява един пълноценен живот, в който доброто на другите е и негово добро, нуждата на другите е и негова нужда. Влад Пашов участва в издателската дейност на Братството. През 1923 г. заедно с още двама последователи на Учителя основава първата братска печатница на ул. Оборище 14. Участва в писането на списание Житно зърно, подготвя статии за вестник Братство. Влад Пашов е тих, скромен и благ по характер, готов е да бъде в услуга на всеки в нужда. Години наред участва в първата група доброволци, които се качват на Седемте рилски езера, за да устроят лагера при Второто езеро. Обича природата и планината. Подготвя поредица от статии, издадени във вестник Братство под името „Астрологията като увод в херметичната наука и философията”. Впоследствие тези статии оформят съдържанието на книгата му „Астрология”, която е първият издаден труд в тази област, написан от български автор.(Текстът е взет от мултимедийния диск: Духовният Учител Петър Дънов, изд.
към текста >>

“Житно зърно”, както и неговата книга “Астрология”.
Накрая каза: ‘Ето това е.” Да, това е, за който знае и може. 5. В моята концепция за астролозите на Изгрева влизаше да се поместят последователно трудовете на всички. Правеше ми впечатление, че всеки последващ допълваше предишните, представени от мен. Така че за Влад Пашов включих това, което бе поместил във в. “Братство”, сп. “Житно зърно”, както и неговата книга “Астрология”. Всичко, което е написал, се събра на едно място. 6. Бях много затруднен със снимките, понеже не можех да се добера до онзи, който бе прибрал неговите вещи. А това бе Кирчо Лъвчето (Кирил Стоянов), комуто милицията правеше често обиски. Всичко се загуби. 7. Помолих Тодор Ковачев да направи едно изложение за Влад Пашов.
към текста >>

64. Роден Борис Георгиев, художник и последовател на Учителя

А в том VI, стр 303-304 Боян Боев споменава в едно писмо, че са били на изложбата му и че ще има статия за него в „Житно зърно".
А когато е направил първите си репродукции от своите картини, той ги е изпратил на Изгрева. Те били 400 на брой и сега неколцина са запазени. Малцина от приятелите успяха да споделят своите спомени с него. Виж „Изгревът", том III, стр. 75-76, както том IV, стр. 291. А в том VI, стр 303-304 Боян Боев споменава в едно писмо, че са били на изложбата му и че ще има статия за него в „Житно зърно". А тези сведения са от 3.12.1927 г. и 15.12.1927 г. А когато Цанка Екимова, която по това време изучавала хиромантия, видяла ръката на художника, според онова, което изучавала и вече знаела от книгите, то си казала: „Аз не виждам нищо особено по дланите на ръцете му." Когато споделила това с Учителя, чула следното: „Борис Георгиев е представител на голяма фирма. Има скрити линии на ръката на човека, които не се виждат и които са живи. Но има и такива, които се виждат много добре, но са мъртви и по тях не протича нищо.
към текста >>

65. Роден Жечо Панайотов, ученик на Учителя

Онези брошурки със сини корици – „Ето човекът”, „Житното зърно”, „Сънищата на Йосифа” и др.
В тази кантора имаше една полица наредена със съществуващата дотогава духовна литература, повечето издадена от Димитър Голов. На една малка витринка се виждаше наредени от същите книги, но външните хора, много рядко се отбиваха вътре да си вземат от тях. Братята обаче, считаха, че влизат в приятен дълг да си ги набавят. Малко по-късно 1915 г. на тази просветна витринка и полици се появиха и първите напечатани беседи на Учителя. Онези брошурки със сини корици – „Ето човекът”, „Житното зърно”, „Сънищата на Йосифа” и др. Някой от тях си бяхме прeписали на ръка от по-рано. Но, явяването им на бял свят отпечатани, бе тържество за душите ни. Имашех още един пункт, където се срещахме. Това беше дрогерията на брат Илия Зурков. Той винаги имаше два-три стола за приятели.
към текста >>

66. Родена Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя

3. Стихове на Мара Белчева, "Житно зърно"- год.
Бяло Братство, 2009 г) За Мара Белчева има много написано. Ето някои статии и спомени за времето, когато поетесата е била в Братството: 1. "Мара Белчева и двете лица на Бялото братство" - обширна и интересна статия от проф. д-р Милена Кирова СУ 2. Спомен за Учителя: Анатема от църковния храм срещу Учителя Дънов, спомен на Мара Белчева, Изгревът - Том 17 3. Стихове на Мара Белчева, "Житно зърно"- год. 5 - 1929/1930 г., 7-8 бр. 4. В памет на Мара Белчева, очерк от Петър Горянски За Мара Белчева има отделено място в поредицата Изгревът - Том 17 Прикачени миниатюри Мара Белчева и двете лица на Бялото братство
към текста >>

"Житно зърно"- година V - 1929/1930 г.
–Дъгата - шарен мост над висините. –За жертва оплодените сърца. –Дълбокото око на океана. –Й съвестта във мрака ни звезда.На мрака тайната неотгадана.И пътя на Голгота към Христа. _____________________Източник: СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА "Житно зърно"- година V - 1929/1930 г. Съдържание на 7-8 бр. 5. „Завети", год. IV (1937), кн. 1, с. 17-18 СВЕТЛАТА ПЪТЕКА СЛЕД МАРА БЕЛЧЕВА
към текста >>

67. Напуска физическия свят Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя

3. Стихове на Мара Белчева, "Житно зърно"- год.
Бяло Братство, 2009 г) За Мара Белчева има много написано. Ето някои статии и спомени за времето, когато поетесата е била в Братството: 1. "Мара Белчева и двете лица на Бялото братство" - обширна и интересна статия от проф. д-р Милена Кирова СУ 2. Спомен за Учителя: Анатема от църковния храм срещу Учителя Дънов, спомен на Мара Белчева, Изгревът - Том 17 3. Стихове на Мара Белчева, "Житно зърно"- год. 5 - 1929/1930 г., 7-8 бр. 4. В памет на Мара Белчева, очерк от Петър Горянски За Мара Белчева има отделено място в поредицата Изгревът - Том 17 Прикачени миниатюри Мара Белчева и двете лица на Бялото братство
към текста >>

"Житно зърно"- година V - 1929/1930 г.
–Дъгата - шарен мост над висините. –За жертва оплодените сърца. –Дълбокото око на океана. –Й съвестта във мрака ни звезда.На мрака тайната неотгадана.И пътя на Голгота към Христа. _____________________Източник: СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА "Житно зърно"- година V - 1929/1930 г. Съдържание на 7-8 бр. 5. „Завети", год. IV (1937), кн. 1, с. 17-18 СВЕТЛАТА ПЪТЕКА СЛЕД МАРА БЕЛЧЕВА
към текста >>

68. Роден Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя

Радев е главен редактор на списание Житно зърно, за което работи от основаването му през 1924 г.
От този период е и големият му интерес към литературата и изящните изкуства, най-вече музиката. През 1919 г. се премества в София, където се записва като студент по химия в СУ „Св. Климент Охридски”. След първия семестър се прехвърля да следва в Математическия факултет, който завършва през 1925 г. Радев е главен редактор на списание Житно зърно, за което работи от основаването му през 1924 г. Той е преводач от френски, немски и английски език, а също така е автор на няколко книги и на десетки статии от областта на философията, астрономията и изкуството. Публикува статии от областта на окултните науки – астрология, физиогномика, графология и др. Пише цикъл статии върху темата „Жената в Евангелието”. Голяма е работата му върху беседите на Учителя. С ненадминат усет за намиране и систематизиране, той събира еднородни мисли от беседите, засягащи определени теми.
към текста >>

Става редактор на списание „Житно зърно" и го ръководи до края на живота си.
Той владее добре 6 езика, освен това е отличен астролог. Еднакво добре си служи както с перото, така и със словото. По предложение на Учителят преработва и първия негов труд - дисертацията му „Наука и възпитание" на съвременен език и стил. Георги Радев завършва математика в университета с отличие, но не взима диплома. За да се издържа, прави преводи. Става редактор на списание „Житно зърно" и го ръководи до края на живота си. За да може да работи за списанието „Житно зърно" брат Христо Цонзоров му даде своя голям дом, в който се настани Георги Радев с материалите по списанието и там живееше и работеше. Така брат Георги Радев ни стана съсед и аз често го посещавах и говорех с него. Той ми подари книгата на Хариет Бичер Стоу - „Чичо Томовата колиба", която ми остана като скъп спомен от него. Христо Цонзоров работеше в провинцията като агроном. Имаше мотор, с който посещаваше Изгрева и отсядаше при приятели.
към текста >>

За да може да работи за списанието „Житно зърно" брат Христо Цонзоров му даде своя голям дом, в който се настани Георги Радев с материалите по списанието и там живееше и работеше.
Еднакво добре си служи както с перото, така и със словото. По предложение на Учителят преработва и първия негов труд - дисертацията му „Наука и възпитание" на съвременен език и стил. Георги Радев завършва математика в университета с отличие, но не взима диплома. За да се издържа, прави преводи. Става редактор на списание „Житно зърно" и го ръководи до края на живота си. За да може да работи за списанието „Житно зърно" брат Христо Цонзоров му даде своя голям дом, в който се настани Георги Радев с материалите по списанието и там живееше и работеше. Така брат Георги Радев ни стана съсед и аз често го посещавах и говорех с него. Той ми подари книгата на Хариет Бичер Стоу - „Чичо Томовата колиба", която ми остана като скъп спомен от него. Христо Цонзоров работеше в провинцията като агроном. Имаше мотор, с който посещаваше Изгрева и отсядаше при приятели. След заминаването на брат Георги Радев от този свят, той влезе да живее пак в своята барака и се ожени за сестра Бистра.
към текста >>

Георги Радев ще остане в душите и сърцата на поколенията с безпределната си всеотдайност и работа по списание „Житно Зърно“ като негов главен редактор.
Източник: 8. Георги РадевVI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота Изгревът - Том 22 Георги Радев - ученият Георги Радев ще остане в душите и сърцата на поколенията с безпределната си всеотдайност и работа по списание „Житно Зърно“ като негов главен редактор. Една част от статиите му там, третиращи най-различни проблеми в окултна светлина, са издадени в сборника „Пътят на звездата“. Математически отмерени, богати както с данни, така и с подтици, елегантно написани, тези статии ще бъдат образец на език и стил на бъдещето и ще държат автора им на едно от първите места между българските есеисти. Още в първата си самостоятелна публикация – малка брошура върху „Живите сили на Слънцето“ (1926 г.), проличава както неговата научна подготовка, така и блестящите му полемични качества. По късно тези статии са издадени под името „В царството на живата Природа“. С книгите си „Учителят говори“ и „Живот за Цялото“ Георги Радев пръв на наша почва посочва два от многото възможни начини за систематизиране на огромния материал, даден от Учителя.
към текста >>

Той опитва един метод за популяризация на новите идеи, като поднася чрез уводните статии на списание „Житно Зърно“ материали из текущи беседи върху дадена тема.
Една част от статиите му там, третиращи най-различни проблеми в окултна светлина, са издадени в сборника „Пътят на звездата“. Математически отмерени, богати както с данни, така и с подтици, елегантно написани, тези статии ще бъдат образец на език и стил на бъдещето и ще държат автора им на едно от първите места между българските есеисти. Още в първата си самостоятелна публикация – малка брошура върху „Живите сили на Слънцето“ (1926 г.), проличава както неговата научна подготовка, така и блестящите му полемични качества. По късно тези статии са издадени под името „В царството на живата Природа“. С книгите си „Учителят говори“ и „Живот за Цялото“ Георги Радев пръв на наша почва посочва два от многото възможни начини за систематизиране на огромния материал, даден от Учителя. Той опитва един метод за популяризация на новите идеи, като поднася чрез уводните статии на списание „Житно Зърно“ материали из текущи беседи върху дадена тема. От тия статии именно по-късно се ражда „Живот за Цялото“. Част от неговите характерологични проучвания са издадени под заглавие „Лица и Души“, една твърде интересна работа, която му донася ласкав отзив на проф. Д. Михалчев. Той прави и цяла дузина преводи, между които „Астрология“ от Сефариал, „Хирология“ от Вреде, „Четене на характера“ от Дюрвил, „Занони“ от Б. Литон , една трилогия от Бо-Ин-Ра, биографиите на Русо и Ганди от Р.
към текста >>

Освен оригиналните статии, отпечатани в списание „Житно зърно“, в съдържанието са включени като приложения и изследванията на автора по въпроси, свързани с физиогномията.
Неговият пример ще осветлява нашия път. Идеалът, на който той посвещава живота си, ще върви въпреки всичко към своята реализация за щастието на едно по-добро, по-просветено и по-свободно човечество. Настоящата книга „Научна Астрология“ представлява сбор от всички известни до момента статии и книги излезли под перото на Георги Радев. Читателите ще се насладят на „Астрологията“ на Сефариал – първото четиво в новата ни българска история на астрологична тема, издадена през 1929 г. По неведома закономерност тази книга беше и първата на книжния ни пазар след промените през 1989 г., но без да е посочен преводачът. Освен оригиналните статии, отпечатани в списание „Житно зърно“, в съдържанието са включени като приложения и изследванията на автора по въпроси, свързани с физиогномията. Включена е и книгата „Лица и души“. Всичко това има връзка с цялостния и завършен философски замисъл на Георги Радев. „Научна Астрология“ ще задоволи широк кръг читатели с неподражаемия си стил и език, съчетаващ строго научни актуални факти с един мелодичен лиричен изказ. Приятно четене! ___________________________
към текста >>

Публикува от тези преводи в списание "Житно зърно" от 1926 г., че дори и по-късно.
Има една необикновена снимка на Георги Радев с Учителя, заснети до един камък. В нея се вижда проекцията на човека и неговата философска мисъл пред лицето на Всемировия Учител, слезнал на земята в човешко тяло. Тази снимка е достойна за паралели и сравнения от космически порядък Сега ще ви разкажа най-драматичното, което се случи с Георги Радев. Без да пита Учителя, той преведе един окултист на име Бо-Ин-Ра. Публикува от тези преводи в списание "Житно зърно" от 1926 г., че дори и по-късно. Тези статии бяха издадени в три отделни книги: 1. Книга за живия Бог 2. Книга за човека 3. Книга за отвъдния свят. Той ги издаде на собствени разноски през 1931-1932 г.
към текста >>

Георги Марков подскочи и каза: „Ще го наречем „ЖИТНО ЗЪРНО", така че той даде идея-ха за името.
той участвува в Младежката група, която създаде комуната в с. Ачларе. За нея ще разкажа при друг случай. За нея има какво да се разкаже, защото тя протече драматично и с много поуки за нас в Школата и оттам поуки за българския народ. С една дума ние не бяхме готови за комунален живот и после десетилетия наред българския народ също проверяваше, че не е дошло времето да се ползва от комунален труд. Една зимна вечер бяхме насядали ние младежите около топлата печка, пиехме чай, а чайникът вреше и умувахме как да се нарече новото списание, което искахме да издаваме. Георги Марков подскочи и каза: „Ще го наречем „ЖИТНО ЗЪРНО", така че той даде идея-ха за името. А Георги Радев беше основател и редактор на това списание до края на живота си, цели 17 години. Той завършва гимназия в Пловдив само с една тетрадка. А това е нещо необикновено за ония години, когато гимназистите носеха пълни чанти с учебници и тетрадки. Тогава учениците пишеха в тетрадките си какво говори учителят, после учеха уроците по учебниците си вкъщи и пишеха домашни упражнения задавани лично от учителите. На следващият ден се проверяваха домашните и учениците се изпитваха.
към текста >>

В списание „Житно зърно" написа статии върху тема „Жената в Евангелието".
Преведе „Биография на Ганди" и биография на „Жан Жак Русо" от Ромен Ролан. Преведе големият окултен роман на английския писател Булвер Литон - „Занони". Друг превод е „Лекуване чрез цветните лъчи" от А. Осборн-Иивс. Като негов собствен труд е книгата „Лица и души" - това са характеристики на големи световни личности. Една малка книжка ,Живите сили на слънцето". В списание „Житно зърно" написа статии върху тема „Жената в Евангелието". По-късно той издаде книга „Живот за Цялото". Това са мисли и изказвания на Учителя свързани по дадени въпроси, но взети от близки беседи по дати и сглобени в едно цяло. Голяма част от статиите, които той помества в „Житно зърно" после бяха издадени през 1939 г. под едно общо заглавие „Пътят на звездата". Поместваше редовно статии по астрология.
към текста >>

Голяма част от статиите, които той помества в „Житно зърно" после бяха издадени през 1939 г.
Като негов собствен труд е книгата „Лица и души" - това са характеристики на големи световни личности. Една малка книжка ,Живите сили на слънцето". В списание „Житно зърно" написа статии върху тема „Жената в Евангелието". По-късно той издаде книга „Живот за Цялото". Това са мисли и изказвания на Учителя свързани по дадени въпроси, но взети от близки беседи по дати и сглобени в едно цяло. Голяма част от статиите, които той помества в „Житно зърно" после бяха издадени през 1939 г. под едно общо заглавие „Пътят на звездата". Поместваше редовно статии по астрология. Многото статии той ги подписваше с една малка ръкописна буква „г". Неговият почерк беше необикновен и всеки можеше да познае, че това е почерк на Жорж. Обикновено своите преводи той ги пускаше без всякакъв подпис.
към текста >>

„Житно зърно" от 1924 г.
В нея се вижда проекцията на човека и неговата философска мисъл пред лицето на Всемировия Учител слезнал на земята в човешко тяло. Тази снимка е достойна за паралели и сравнения от космически порядък. А сега ще ви разкажа най-драматичното, което се случи с него. Защо и как се случи не мога да кажа, но Георги Радев сам, без да пита Учителя преведе един окултист на име „Бо-Ин-Ра". Освен че го преведе, но започна и да публикува от тези преводи в сп. „Житно зърно" от 1924 г. до 1926 г., че дори и по-късно. През 1924 г. в книжка брой 3-ти, брой 4,брой 6,брой 8. през 1925 г. брой 3-ти, От 1926, г.
към текста >>

След заминаването му приятелите написаха похвални слова за него в „Житно зърно" брой 7-8 1940 г.
Но тогава Учителят му отговаря така: „Ти благодари, че е сънят! " По точен отговор едва ли има. А какво се крие в това изречение можете да разберете когато прочетете всичко, което е казал Учителя за съня. И накрая ще завърша с една характеристика, която направи Учителят за Георги Радев: „Георги Радев има душа на девойка и дух на войн! " След заминаването му приятелите написаха похвални слова за него в „Житно зърно" брой 7-8 1940 г. При друг случай ще ви разкажа още нещо и ще видите колко е верно изказването на Учителя за него, че има душа на девойка и Дух на войн. ____________________Източник: 69. ГЕОРГИ РАДЕВБОРИС НИКОЛОВ Изгревът - Том 3 Снимки на Георги Радев
към текста >>

69. Напуска физическия свят Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя

Радев е главен редактор на списание Житно зърно, за което работи от основаването му през 1924 г.
От този период е и големият му интерес към литературата и изящните изкуства, най-вече музиката. През 1919 г. се премества в София, където се записва като студент по химия в СУ „Св. Климент Охридски”. След първия семестър се прехвърля да следва в Математическия факултет, който завършва през 1925 г. Радев е главен редактор на списание Житно зърно, за което работи от основаването му през 1924 г. Той е преводач от френски, немски и английски език, а също така е автор на няколко книги и на десетки статии от областта на философията, астрономията и изкуството. Публикува статии от областта на окултните науки – астрология, физиогномика, графология и др. Пише цикъл статии върху темата „Жената в Евангелието”. Голяма е работата му върху беседите на Учителя. С ненадминат усет за намиране и систематизиране, той събира еднородни мисли от беседите, засягащи определени теми.
към текста >>

След заминаването му приятелите на Георги Радев посвещават няколко статии-спомени за него в списанието Житно Зърно, чийто учредител и активен дописник е той:
Едничкият му блян беше: Идване на новия ден на земята. Едничката му воля беше: Работа и работа за светлото Утро, което изгрява..." Заминава си от този свят твърде рано, на 22 юли 1940 г. Източник: Дънов П, Науката и възпитанието, София 2007, Университетско издателство „Св. Климент Охридски„ ISBN: 978-954-07-2483-6 След заминаването му приятелите на Георги Радев посвещават няколко статии-спомени за него в списанието Житно Зърно, чийто учредител и активен дописник е той: 1. Георги Радев - личност и дело, статия в сп. Житно Зърно, 1940 г. 2. Георги Радев статия от Георг Нордман (псвдоним на Георги Томалевски) в сп. Житно Зърно, 1940 г. 3. Георги Радев, от Боян Боев, сп.
към текста >>

Житно Зърно, 1940 г. 2.
Заминава си от този свят твърде рано, на 22 юли 1940 г. Източник: Дънов П, Науката и възпитанието, София 2007, Университетско издателство „Св. Климент Охридски„ ISBN: 978-954-07-2483-6 След заминаването му приятелите на Георги Радев посвещават няколко статии-спомени за него в списанието Житно Зърно, чийто учредител и активен дописник е той: 1. Георги Радев - личност и дело, статия в сп. Житно Зърно, 1940 г. 2. Георги Радев статия от Георг Нордман (псвдоним на Георги Томалевски) в сп. Житно Зърно, 1940 г. 3. Георги Радев, от Боян Боев, сп. Житно Зърно, 1940 г. 4. На приятеля във вечността - Георги Радев, от Д-р Ел. Раф.
към текста >>

Житно Зърно, 1940 г. 3.
Климент Охридски„ ISBN: 978-954-07-2483-6 След заминаването му приятелите на Георги Радев посвещават няколко статии-спомени за него в списанието Житно Зърно, чийто учредител и активен дописник е той: 1. Георги Радев - личност и дело, статия в сп. Житно Зърно, 1940 г. 2. Георги Радев статия от Георг Нордман (псвдоним на Георги Томалевски) в сп. Житно Зърно, 1940 г. 3. Георги Радев, от Боян Боев, сп. Житно Зърно, 1940 г. 4. На приятеля във вечността - Георги Радев, от Д-р Ел. Раф. Коен, сп. Житно Зърно, 1940 г.
към текста >>

Житно Зърно, 1940 г. 4.
1. Георги Радев - личност и дело, статия в сп. Житно Зърно, 1940 г. 2. Георги Радев статия от Георг Нордман (псвдоним на Георги Томалевски) в сп. Житно Зърно, 1940 г. 3. Георги Радев, от Боян Боев, сп. Житно Зърно, 1940 г. 4. На приятеля във вечността - Георги Радев, от Д-р Ел. Раф. Коен, сп. Житно Зърно, 1940 г. 5. Провинцията и Георги Радев, от Буча Бехар, сп. Житно Зърно, 1940 г.
към текста >>

Житно Зърно, 1940 г.
Житно Зърно, 1940 г. 3. Георги Радев, от Боян Боев, сп. Житно Зърно, 1940 г. 4. На приятеля във вечността - Георги Радев, от Д-р Ел. Раф. Коен, сп. Житно Зърно, 1940 г. 5. Провинцията и Георги Радев, от Буча Бехар, сп. Житно Зърно, 1940 г. Още за Георги Радев може да се прочете в темата: 1900_09_12 Роден Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя ГЕОРГИ РАДЕВ - ЛИЧНОСТ И ДЕЛО
към текста >>

Житно Зърно, 1940 г.
Житно Зърно, 1940 г. 4. На приятеля във вечността - Георги Радев, от Д-р Ел. Раф. Коен, сп. Житно Зърно, 1940 г. 5. Провинцията и Георги Радев, от Буча Бехар, сп. Житно Зърно, 1940 г. Още за Георги Радев може да се прочете в темата: 1900_09_12 Роден Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя ГЕОРГИ РАДЕВ - ЛИЧНОСТ И ДЕЛО П. Манев Изключителните времена изискват изключителни личности.
към текста >>

През последното десетилетие той бе поел редактирането на „Житно Зърно" заедно с главната тежест на техническата работа около него.И ако в българските интелектуални среди „Житно Зърно" е минавало за едно от най-сериозните списания, това са дължи сигурно не на последно место на качествата на главния му редактор.Дейността на Жорж като сътрудник на „Житно Зърно" е твърде разнообразна.
От него имаме преди всичко цяла дузина преводи, между които „Астрология" от Сефариал, „Хирология" от Вреде, „Четене на характера" от Дюрвил, „Занони" от Б. Литон, една трилогия от Бо-Ин-Ра, биографиите на Русо и Ганди от Р. Ролан и др.Същевременно той преминава и към оригинално творчество.Още в първата му самостойна публикация, именно малката брошура върху „Живите сили на Слънцето" (1926 г.), проличава както научната подготовка, така и блестящите полемични качества на младия автор. В по-нататъшната си литературна дейност той си служи на широко със своята богата начетеност, но, струва ми се, не прибягна вече до унищожителната критика, дето той се чувстваше в своята стихия. Може би, нашият приятел се бе съобразил с една мъдрост из беседите, според която истината не се нуждае от защита.Главното поле на неговата дейност бе настоящето списание, макар че той периодически сътрудничеше и в други наши и чужди списания. През последното десетилетие той бе поел редактирането на „Житно Зърно" заедно с главната тежест на техническата работа около него.И ако в българските интелектуални среди „Житно Зърно" е минавало за едно от най-сериозните списания, това са дължи сигурно не на последно место на качествата на главния му редактор.Дейността на Жорж като сътрудник на „Житно Зърно" е твърде разнообразна. Читателите на списанието познават неговите математически отмерени, богати както с данни, така и с подтици, елегантно написани статии. Както се знае. една част от тия статии, третиращи най-различни проблеми в окултно осветление, бидоха издадени в сборника „Пътят на звездата". Тая работа, дори и без оглед на идейното й богатство, осигурява на Г. Радев едно от първите места между българските есеисти.В „Житно Зърно" той завеждаше и няколко по-дълги работи, между друго и един курс по графология.
към текста >>

Радев едно от първите места между българските есеисти.В „Житно Зърно" той завеждаше и няколко по-дълги работи, между друго и един курс по графология.
През последното десетилетие той бе поел редактирането на „Житно Зърно" заедно с главната тежест на техническата работа около него.И ако в българските интелектуални среди „Житно Зърно" е минавало за едно от най-сериозните списания, това са дължи сигурно не на последно место на качествата на главния му редактор.Дейността на Жорж като сътрудник на „Житно Зърно" е твърде разнообразна. Читателите на списанието познават неговите математически отмерени, богати както с данни, така и с подтици, елегантно написани статии. Както се знае. една част от тия статии, третиращи най-различни проблеми в окултно осветление, бидоха издадени в сборника „Пътят на звездата". Тая работа, дори и без оглед на идейното й богатство, осигурява на Г. Радев едно от първите места между българските есеисти.В „Житно Зърно" той завеждаше и няколко по-дълги работи, между друго и един курс по графология. Ако бе успял да го завърши, ние щяхме сега да притежаваме, може би, едно от най-хубавите съчинения върху тая област.Сцикъла „Жената в евангелието" той създаде не само една галерия от класически образи, но даде и пример за едно по-задълбочено тълкуване на Новия завет.Серията му „Планетни сфери" представлява току-речи най-пластичното изложение на планетарната типология, което съм срещал в астрологичната литература.В последно време нашият другар, бе започнал един нов цикъл според една класификация от Учителя, именно „Животът на старозаветните, новозаветните, праведните и ученика". За жалост, обаче, той не можа да продължи тоя труд, който обещаваше да се развие в монументални размери.В „Житно Зърно" Жорж бе разработил освен това редица притчи и приказки от Учителя, които са истински бисери както по съдържание, така и по форма.Пак в „Ж. 3." той направи опит да систематизира материали из беседите, отнасящи се до някои основни принципи на новия мироглед. Известно е, че тия статии в последствие бидоха събрани и издадени под заглавие „Учителят говори".Един от нашите най-културни хора, който съвсем не обича да надценява нещата, нарече тая систематизация „симфония, достатъчна да увековечи един човешки живот".Същевременно нашият приятел опитва и друг един път за популяризация на новите идеи, като поднася чрез уводните статии на списанието материали из текущи беседи върху дадена тема. От тия статии по-късно се роди „Живот за цялото".Така, с „Учителят говори" и „Живот за Цялото" Георги Радев пръв на наша почва посочи два от многото възможни начини за систематизиране на огромния материал, даден от Учителя.Известна е ролята на френските издания на тия книги за запознаването на чуждия свят с новата идеология.
към текста >>

За жалост, обаче, той не можа да продължи тоя труд, който обещаваше да се развие в монументални размери.В „Житно Зърно" Жорж бе разработил освен това редица притчи и приказки от Учителя, които са истински бисери както по съдържание, така и по форма.Пак в „Ж.
Както се знае. една част от тия статии, третиращи най-различни проблеми в окултно осветление, бидоха издадени в сборника „Пътят на звездата". Тая работа, дори и без оглед на идейното й богатство, осигурява на Г. Радев едно от първите места между българските есеисти.В „Житно Зърно" той завеждаше и няколко по-дълги работи, между друго и един курс по графология. Ако бе успял да го завърши, ние щяхме сега да притежаваме, може би, едно от най-хубавите съчинения върху тая област.Сцикъла „Жената в евангелието" той създаде не само една галерия от класически образи, но даде и пример за едно по-задълбочено тълкуване на Новия завет.Серията му „Планетни сфери" представлява току-речи най-пластичното изложение на планетарната типология, което съм срещал в астрологичната литература.В последно време нашият другар, бе започнал един нов цикъл според една класификация от Учителя, именно „Животът на старозаветните, новозаветните, праведните и ученика". За жалост, обаче, той не можа да продължи тоя труд, който обещаваше да се развие в монументални размери.В „Житно Зърно" Жорж бе разработил освен това редица притчи и приказки от Учителя, които са истински бисери както по съдържание, така и по форма.Пак в „Ж. 3." той направи опит да систематизира материали из беседите, отнасящи се до някои основни принципи на новия мироглед. Известно е, че тия статии в последствие бидоха събрани и издадени под заглавие „Учителят говори".Един от нашите най-културни хора, който съвсем не обича да надценява нещата, нарече тая систематизация „симфония, достатъчна да увековечи един човешки живот".Същевременно нашият приятел опитва и друг един път за популяризация на новите идеи, като поднася чрез уводните статии на списанието материали из текущи беседи върху дадена тема. От тия статии по-късно се роди „Живот за цялото".Така, с „Учителят говори" и „Живот за Цялото" Георги Радев пръв на наша почва посочи два от многото възможни начини за систематизиране на огромния материал, даден от Учителя.Известна е ролята на френските издания на тия книги за запознаването на чуждия свят с новата идеология. В бъдеще тяхното значение ще се види още по-ясно, а заедно с това и грамадната заслуга на нашия приятел.Част от неговите характерологичните проучвания бидоха издадени под заглавие „Лица и Души" като премия на „Житно Зърно", една твърде интересна работа, която му донесе между друго и един ласкав отзив на проф. Михалчев.По-специалните изследвания на Жорж, които сигурно са и най-значителните измежду оригиналните му работи, обаче, останаха непубликувани, и, за жалост, може би, ще останат и за винаги неизвестни.Плод на заниманията с една от най-любимите му науки – хармонията – и на окултните му познания бе една студия върху музиката, по-специално тая на Учителя.Нашият другар е работил и върху произхода и символиката на формите, по-специално на някои кристални форми в светлината на окултизма.Той бе направил, изглежда, няколко открития и в областта на висшата математика.Главното внимание на Жорж, обаче, бе обърнато към математическата разработка на някои астрологични проблеми.За жалост, не е известно, къде се намират ръкописите на горните трудове, някои от които трябва да са доста обемисти.
към текста >>

В бъдеще тяхното значение ще се види още по-ясно, а заедно с това и грамадната заслуга на нашия приятел.Част от неговите характерологичните проучвания бидоха издадени под заглавие „Лица и Души" като премия на „Житно Зърно", една твърде интересна работа, която му донесе между друго и един ласкав отзив на проф.
Ако бе успял да го завърши, ние щяхме сега да притежаваме, може би, едно от най-хубавите съчинения върху тая област.Сцикъла „Жената в евангелието" той създаде не само една галерия от класически образи, но даде и пример за едно по-задълбочено тълкуване на Новия завет.Серията му „Планетни сфери" представлява току-речи най-пластичното изложение на планетарната типология, което съм срещал в астрологичната литература.В последно време нашият другар, бе започнал един нов цикъл според една класификация от Учителя, именно „Животът на старозаветните, новозаветните, праведните и ученика". За жалост, обаче, той не можа да продължи тоя труд, който обещаваше да се развие в монументални размери.В „Житно Зърно" Жорж бе разработил освен това редица притчи и приказки от Учителя, които са истински бисери както по съдържание, така и по форма.Пак в „Ж. 3." той направи опит да систематизира материали из беседите, отнасящи се до някои основни принципи на новия мироглед. Известно е, че тия статии в последствие бидоха събрани и издадени под заглавие „Учителят говори".Един от нашите най-културни хора, който съвсем не обича да надценява нещата, нарече тая систематизация „симфония, достатъчна да увековечи един човешки живот".Същевременно нашият приятел опитва и друг един път за популяризация на новите идеи, като поднася чрез уводните статии на списанието материали из текущи беседи върху дадена тема. От тия статии по-късно се роди „Живот за цялото".Така, с „Учителят говори" и „Живот за Цялото" Георги Радев пръв на наша почва посочи два от многото възможни начини за систематизиране на огромния материал, даден от Учителя.Известна е ролята на френските издания на тия книги за запознаването на чуждия свят с новата идеология. В бъдеще тяхното значение ще се види още по-ясно, а заедно с това и грамадната заслуга на нашия приятел.Част от неговите характерологичните проучвания бидоха издадени под заглавие „Лица и Души" като премия на „Житно Зърно", една твърде интересна работа, която му донесе между друго и един ласкав отзив на проф. Михалчев.По-специалните изследвания на Жорж, които сигурно са и най-значителните измежду оригиналните му работи, обаче, останаха непубликувани, и, за жалост, може би, ще останат и за винаги неизвестни.Плод на заниманията с една от най-любимите му науки – хармонията – и на окултните му познания бе една студия върху музиката, по-специално тая на Учителя.Нашият другар е работил и върху произхода и символиката на формите, по-специално на някои кристални форми в светлината на окултизма.Той бе направил, изглежда, няколко открития и в областта на висшата математика.Главното внимание на Жорж, обаче, бе обърнато към математическата разработка на някои астрологични проблеми.За жалост, не е известно, къде се намират ръкописите на горните трудове, някои от които трябва да са доста обемисти. Но, ако един ден те бъдат издадени, аз вярвам, че и специалистите от съответните области ще има да научат нещо от младия представител на Всемирното Братство в малка България.Неведнъж в приятелски среди са подчертавани умствените способности на Жорж с тенденция да се изтъкне един предполагаем недостиг в сърдечно отношение.Моите впечатления, пък и тия на хората, които го познаваха по-отблизо, са по-други. Вярно е, че интелектът бе доминиращият елемент в живота на нашия приятел. По всяка вероятност не са липсвали и конфликти между двете области, каквито впрочем ги има и у нас в една или друга форма. Вън от това, обаче, аз можах не веднъж да констатирам у него една неподозирана готовност за жертви към по-близки и по-далечни.За илюстрация ще спомена само един пресен случай.
към текста >>

Дори от Куртово той изпрати уводните статии за последната – шеста книжка на „Житно Зърно".Аз не бих желал да завърша горния бегъл очерк, без да спомена за още едно качество на нашия приятел, което остана почти неизвестно поради сдържаността на Жорж – именно неговата проницателност, достигаща до ясновидски прозрения.Наистина, достоен за удивление е фактът, че Г.
Както е известно, статиите си обикновено подписваше само с едно малко „г", а великолепните си преводи най-често пускаше без всякакъв подпис.Нищо повече. Мимо положението, което заемаше като представител на младежкия клас и главен редактор на списанието, Жорж току-речи никога не изпадна в наставнически тон нито в писмената, нито в словесната си дейност – едно доказателство за силно развитата му самокритика.Работата на Г. Радев се отличаваше с ред и експедитивност. Всяко негово дело носеше белега на прецизността. Не ми е известно, доколко тая изисканост е наследено качество, но Жорж неведнъж подчерта, че го е развил до голяма степен под ръководството на Учителя.Трудолюбието беше една от най-характерните черти на Жорж, която не го напусна и до последните му дни. Дори от Куртово той изпрати уводните статии за последната – шеста книжка на „Житно Зърно".Аз не бих желал да завърша горния бегъл очерк, без да спомена за още едно качество на нашия приятел, което остана почти неизвестно поради сдържаността на Жорж – именно неговата проницателност, достигаща до ясновидски прозрения.Наистина, достоен за удивление е фактът, че Г. Радев бе успял да реализира в един кратък живот гореспоменатите постижения, някои от които са диаметрално противоположни на основните наследени тенденции – един факт, който говори както за огромната работа, която Жорж е извършил съзнателно върху себе си, така и за Висшето Ръководство, което му е помагало.Тоя мощен дух, обаче, разполагаше с твърде слаба физика. Жорж бе наследил твърде деликатно здраве, което при това е било атакувано от един воден плеврит през ученически години. Неговата крайна чувствителност и прекомерно критичното отношение към света също не бяха от естество да подобрят здравословното му състояние.Онова, което природосъобразният режим в братска среда поправяше, е бивало често подривано от една почти непонятна небрежност към собственото здраве.Като астролог, Жорж е знаел, че 1940 г. е критична за него. Но той никога не се оплака пред нас.
към текста >>

"Житно зърно" - година ХIV - 1940 г.
Жорж си замина едва четиридесетгодишен. Но той живя , както намери за най-добре и създаде едно дело, за което само малцина могат да мечтаят.Жорж ще продължи своята работа чрез своите творби. Неговият пример ще осветлява нашия път. Идеалът, на който той посвети живота си, ще върви въпреки всичко към своята реализация за щастието на едно по-добро, по-просветено и по-свободно човечество.Нека мир придружава светлия дух на Георги Радев, пионерът на новото време. ___________________Източник: ГЕОРГИ РАДЕВ - ЛИЧНОСТ И ДЕЛО - П. МАНЕВ "Житно зърно" - година ХIV - 1940 г. Съдържание на 7-8 бр. ГЕОРГИ РАДЕВ Георг Нордман (псвдоним на Георги Томалевски) Колко е трудно да се обхване с погледа на един само човек необхватната многосложност на нечий човешки живот! Трудно е, защото ние всякога виждаме и наблюдаваме връхния слой на нечие битие, без да имаме всякога възможност да проникнем поне за миг в оная светиня на душата, където, в същност, протича истинското съществуване.
към текста >>

Най-после един извика: Да го наречем „Житно зърно".
Навън лежат дебели снегове. Мълчание обвива свята. Младежите, оставили ниви, градини и широките хоризонти на равнината, са събрани отново за университетските занятия. Спомням си тая зима, в стаите на бащината ми къща. На печката ври чайникът, през завесите на облаците наднича залутано зимното слънце, а ние в някаква родилна тревога сме напрегнали мисъл. Най-после един извика: Да го наречем „Житно зърно". То е хубаво, малко, но расте, крепне и се умножава. И стана любимото списание център, фокус, който събира вече четиринадесет години усилията на мнозина, докато най-после то остана почти на ръцете на Жорж и до сетния ден, когато по неговата любима заглавка премина една скръбна сянка, а може би е капнала някъде и някоя сълза... Трудно е да се говори за първите от тия, които поеха нагорнището, поеха служенето, поеха светия път. Думите са малки, бледи знаци, немощни символи на нашата обич, тъга или възторг! Достатъчно е да споменем само неговото име, името на Жорж, и всеки ще го почувства, защото той бе с всички близък, на всекиго бе скъп и приятен.
към текста >>

"Житно зърно" - година ХIV - 1940 г.
Спомням си думите на Надсон: Той умря, но той живее, Жертвеникът е сломен, но огънят блести. Разбита е арфата, но акордите ù още звучат! _______________________ Източник: ГЕОРГИ РАДЕВ - GEORG NORDMAN "Житно зърно" - година ХIV - 1940 г. Съдържание на 7-8 бр. ГЕОРГИ РАДЕВ Боян Боев Днес преживяваме преходно време между две епохи: една стара, която си отива, и друга, която се ражда. То се характеризира с бурни прояви в индивидуалния и колективния живот, с катаклизми от всякакъв вид, понеже новото напира, а старото не иска да даде своите позиции.
към текста >>

За целта е достатъчно да прелистите и „Път на звездата" и другите му статии в ,Житно Зърно", които не влизат в този сборник, и да сравните мистичните му статии, например „Образът на жената в Евангелието" с някоя чисто научна статия, например „Енергията на атома" и пр.
Едничкият му блян беше: Идване на новия ден на земята. Едничката му воля беше: Работа и работа за светлото Утро, което изгрява. И тая работа му беше едничкият източник на радост. Пред величието на идеята, която го вдъхновяваше, за него бледнееха всякакви лични интереси и планове. И при най-малкия разговор с него проличаваха всестранното му дарование и многостранният му интерес. За целта е достатъчно да прелистите и „Път на звездата" и другите му статии в ,Житно Зърно", които не влизат в този сборник, и да сравните мистичните му статии, например „Образът на жената в Евангелието" с някоя чисто научна статия, например „Енергията на атома" и пр. Може ли да угасне свещеният огън, който гореше у Георги Радев? Не, защото той идеше от глъбините на неговото естество. И поради това, дето и да е, той нито за миг не може да прекъсне своята красива работа за новото, което иде. Когато няколко души на земята се сдружат за обща материална работа, щом тя престане, тесе разделят и вече нищо не ги свързва. Но когато няколко души са обединени чрез общия идеал, там законът е друг.
към текста >>

"Житно зърно" - година ХIV - 1940 г.
И тези връзки с постепенния растеж на душите ще стават все по-светли, по-красиви и по-дълбоки. Той дойде тук, за да извърши една ценна работа и да остави един светъл и незаличим образ в душите ни. И този светъл образ ще бъде назидание и пример за мнозина, които вървят по вечния друм на живота. ________________________ Източник: ГЕОРГИ РАДЕВ - БОЯН БОЕВ "Житно зърно" - година ХIV - 1940 г. Съдържание на 7-8 бр. НА ПРИЯТЕЛЯ ВЪВ ВЕЧНОСТТА ГЕОРГИ РАДЕВ Д-р Ел. Раф. Коен До нас дойде малка вест, че на висока планина ти напусна своето физическо тяло.
към текста >>

Най-голямо поле за работа за него бе списание „Житно Зърно".
И се отказа доброволно от облагите, които добитото университетско знание можеше да му даде. Той беше работник, свободен работник, но не служещ – в чиновнически смисъл на думата. Животът на Жорж, така го наричахме ние, през университетските години и след тях до последния му ден, беше твърде интензивен и плодоносен. Той учи математика и макар да беше подготвен за висша научна дейност, работи сравнително малко в тази област. Работил е за себе си и всичко ще да е останало недовършено. Най-голямо поле за работа за него бе списание „Житно Зърно". Той беше един от основателите и главно един от първите му редактори. Той остана стълб на списанието в течение на цели седемнадесет години от основаването му – от лятото 1923 година до лятото 1940 година. Списанието излиза сега в 14-та годишнина. През това дълго време Жорж бе считан винаги за първи измежду нас. Много приятели минаха през редакционния комитет на списанието, но Жорж остана винаги вътре като стълб.
към текста >>

Статиите, които Жорж е писал в „Житно Зърно", засягат най-различни теми, предимно из областта на науката и живота, разгледани в светлината на окултизма и новото учение, те са написани изящно, с вещина и образно.
Първата му статия бе озаглавена „Езикът на природата" и излезе още в първия брой на списанието през януари 1924 година. Последната излезе в кн. 6 от XIV година през юни т.г. Голяма част от статиите, печатани в списанието, излязоха през миналата 1939 год. в една обща книга „Пътят на звездата". Статиите, които Жорж е писал в „Житно Зърно", засягат най-различни теми, предимно из областта на науката и живота, разгледани в светлината на окултизма и новото учение, те са написани изящно, с вещина и образно. Най-ценното в неговата мисъл и стил бяха образността и сравнителните му способности. В това отношение беше рядък писател. В "Житно Зърно" освен тези – да ги наречем общи – статии, Георги Радев написа редица, закръглени в себе си и художествено изнесени, статии из областта на окултните науки – Астрология, Физиогномика Характерология, Френология, Хирология и Графология. Отделно от всички тези статии, той написа в списанието друг един цикъл статии по астрологична типология, изнесени с заглавия като: Сфера на Сатурн, Сфера на Юпитер и пр. Статиите от този цикъл са красиви, просто музикални илюстрации на човешки типове, така както Астрологията ги символизира в планетни типове.
към текста >>

В "Житно Зърно" освен тези – да ги наречем общи – статии, Георги Радев написа редица, закръглени в себе си и художествено изнесени, статии из областта на окултните науки – Астрология, Физиогномика Характерология, Френология, Хирология и Графология.
Голяма част от статиите, печатани в списанието, излязоха през миналата 1939 год. в една обща книга „Пътят на звездата". Статиите, които Жорж е писал в „Житно Зърно", засягат най-различни теми, предимно из областта на науката и живота, разгледани в светлината на окултизма и новото учение, те са написани изящно, с вещина и образно. Най-ценното в неговата мисъл и стил бяха образността и сравнителните му способности. В това отношение беше рядък писател. В "Житно Зърно" освен тези – да ги наречем общи – статии, Георги Радев написа редица, закръглени в себе си и художествено изнесени, статии из областта на окултните науки – Астрология, Физиогномика Характерология, Френология, Хирология и Графология. Отделно от всички тези статии, той написа в списанието друг един цикъл статии по астрологична типология, изнесени с заглавия като: Сфера на Сатурн, Сфера на Юпитер и пр. Статиите от този цикъл са красиви, просто музикални илюстрации на човешки типове, така както Астрологията ги символизира в планетни типове. Те са ценен обект за издаване в отделна книга. Един друг крайно интересен цикъл статии, писани от Георги Радев в списанието, е цикълът върху темата: „Жената в Евангелието". Това е една серия статии, крайно интересни, високо художествени и проникновени.
към текста >>

Неговото дело в "Житно Зърно" не се свършва с това.
Статиите от този цикъл са красиви, просто музикални илюстрации на човешки типове, така както Астрологията ги символизира в планетни типове. Те са ценен обект за издаване в отделна книга. Един друг крайно интересен цикъл статии, писани от Георги Радев в списанието, е цикълът върху темата: „Жената в Евангелието". Това е една серия статии, крайно интересни, високо художествени и проникновени. И този цикъл представя ценен обект за издаване в отделна книга. Неговото дело в "Житно Зърно" не се свършва с това. Голяма е работата му върху беседите на Учителя. С дни и със седмици се ровеше той в тях и събираше бисери. С присъщата му похватност и ненадминат усет да подрежда, той събираше еднородни мисли и пасажи от беседите, засягащи определени теми. Така се родиха всички статии от отдела „Учителят говори", които в последствие се издадоха в отделна книга под същото заглавие на български, френски, руски, латвийски и есперанто. Тези изящни статии, тези великолепни симфонични откъси от великата мисъл на Учителя върху Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата, Доброто и пр.
към текста >>

Книгата на Учителя: „Живот за цялото", която излезе на български и на френски, представя първите статии от редица броеве на Житно Зърно.
С присъщата му похватност и ненадминат усет да подрежда, той събираше еднородни мисли и пасажи от беседите, засягащи определени теми. Така се родиха всички статии от отдела „Учителят говори", които в последствие се издадоха в отделна книга под същото заглавие на български, френски, руски, латвийски и есперанто. Тези изящни статии, тези великолепни симфонични откъси от великата мисъл на Учителя върху Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата, Доброто и пр. и пр. можеха да бъдат събрани от човек с подобен литературен похват, какъвто имаше Жорж. Книгата на Учителя: „Живот за цялото", която излезе на български и на френски, представя първите статии от редица броеве на Житно Зърно. Тези статии представят също еднородни и сравнително еднотемни мисли, извадени от близки по време на самия брой на списанието беседи. Те не са обикновени резюмета на дадени беседи. Те са еднородни мисли или по-право мисли, изказани върху един или няколко свързани помежду си въпроси, взети обикновено не само от една, но от няколко близки по дати беседи и сглобени в едно цяло. Така тези статии запазиха изцяло онази звучност и красота, която е присъща на Словото на Учителя. Говорейки за това, което Жорж извърши в списанието във връзка с беседите на Учителя, не трябва да се забравя да се спомене още за редицата символични приказки от беседите, които той взе и преразказа в сбита майсторска форма и реч.
към текста >>

"Житно Зърно".
Те не са обикновени резюмета на дадени беседи. Те са еднородни мисли или по-право мисли, изказани върху един или няколко свързани помежду си въпроси, взети обикновено не само от една, но от няколко близки по дати беседи и сглобени в едно цяло. Така тези статии запазиха изцяло онази звучност и красота, която е присъща на Словото на Учителя. Говорейки за това, което Жорж извърши в списанието във връзка с беседите на Учителя, не трябва да се забравя да се спомене още за редицата символични приказки от беседите, които той взе и преразказа в сбита майсторска форма и реч. Това е вкратце литературната работа, която Жорж изнесе в сп. "Житно Зърно". Тя не е малка работа. Едно голямо дело, погълнало цели 17 години! Към "Житно Зърно" Жорж има и други заслуги – те са в кръга на неговото издаване и администриране. "Житно Зърно" е едно безвъзмездно идейно дело.
към текста >>

Към "Житно Зърно" Жорж има и други заслуги – те са в кръга на неговото издаване и администриране.
Това е вкратце литературната работа, която Жорж изнесе в сп. "Житно Зърно". Тя не е малка работа. Едно голямо дело, погълнало цели 17 години! Към "Житно Зърно" Жорж има и други заслуги – те са в кръга на неговото издаване и администриране. "Житно Зърно" е едно безвъзмездно идейно дело. В него всички работят всичко – пишат, грижат се за печата, за администрацията, за експедицията му, за събиране на абонамента му. Така "Житно Зърно" е постоянна рожба на тия, които го възглавяват. Жорж беше измежду най-преданите всестранни служители на списанието. Той беше едно звено, около което се центрираха нещата.
към текста >>

"Житно Зърно" е едно безвъзмездно идейно дело.
"Житно Зърно". Тя не е малка работа. Едно голямо дело, погълнало цели 17 години! Към "Житно Зърно" Жорж има и други заслуги – те са в кръга на неговото издаване и администриране. "Житно Зърно" е едно безвъзмездно идейно дело. В него всички работят всичко – пишат, грижат се за печата, за администрацията, за експедицията му, за събиране на абонамента му. Така "Житно Зърно" е постоянна рожба на тия, които го възглавяват. Жорж беше измежду най-преданите всестранни служители на списанието. Той беше едно звено, около което се центрираха нещата. Макар "Житно Зърно" да беше неговата средищна работа, от европейската война насам Жорж направи редица преводи, а издаде и някои собствени книги.
към текста >>

Така "Житно Зърно" е постоянна рожба на тия, които го възглавяват.
Едно голямо дело, погълнало цели 17 години! Към "Житно Зърно" Жорж има и други заслуги – те са в кръга на неговото издаване и администриране. "Житно Зърно" е едно безвъзмездно идейно дело. В него всички работят всичко – пишат, грижат се за печата, за администрацията, за експедицията му, за събиране на абонамента му. Така "Житно Зърно" е постоянна рожба на тия, които го възглавяват. Жорж беше измежду най-преданите всестранни служители на списанието. Той беше едно звено, около което се центрираха нещата. Макар "Житно Зърно" да беше неговата средищна работа, от европейската война насам Жорж направи редица преводи, а издаде и някои собствени книги. Като оставим настрана една малка книжка върху четвъртото измерение, която преведе непосредствено след голямата европейска война, други по-крупни преводи са три книги по окултни науки, именно: Хирология от Вреде,Физиогномика от – Дюрвил и Астрология – от Сефариал, почти единствени издания на библиотека „Водолей". Последната беше изключително дело на Георги Радев.
към текста >>

Макар "Житно Зърно" да беше неговата средищна работа, от европейската война насам Жорж направи редица преводи, а издаде и някои собствени книги.
"Житно Зърно" е едно безвъзмездно идейно дело. В него всички работят всичко – пишат, грижат се за печата, за администрацията, за експедицията му, за събиране на абонамента му. Така "Житно Зърно" е постоянна рожба на тия, които го възглавяват. Жорж беше измежду най-преданите всестранни служители на списанието. Той беше едно звено, около което се центрираха нещата. Макар "Житно Зърно" да беше неговата средищна работа, от европейската война насам Жорж направи редица преводи, а издаде и някои собствени книги. Като оставим настрана една малка книжка върху четвъртото измерение, която преведе непосредствено след голямата европейска война, други по-крупни преводи са три книги по окултни науки, именно: Хирология от Вреде,Физиогномика от – Дюрвил и Астрология – от Сефариал, почти единствени издания на библиотека „Водолей". Последната беше изключително дело на Георги Радев. Остана, обаче, в ръцете на други хора, понеже Георги нехаеше по отношение на материалните работи. За книгоиздателство „Посредник", преведе в началото на изтеклото десетилетие разкошната биография на Ганди, написана от Ромен Ролан. По-сетне той преведе и издаде на свои разноски три от най-хубавите книги на Бо-Ин-Ра – „Книга за Живия Бог", „Книга за човека" и „Книга за Отвъдния свят".
към текста >>

Зърно даде на своите читатели, бе книгата от А.
Остана, обаче, в ръцете на други хора, понеже Георги нехаеше по отношение на материалните работи. За книгоиздателство „Посредник", преведе в началото на изтеклото десетилетие разкошната биография на Ганди, написана от Ромен Ролан. По-сетне той преведе и издаде на свои разноски три от най-хубавите книги на Бо-Ин-Ра – „Книга за Живия Бог", „Книга за човека" и „Книга за Отвъдния свят". Към преводите, които даде, трябва да се отбележи още като голямо дело и преводът на големия окултен роман от видния английски писател Булвер – Литон – „Занони". Първата премия, която сп. Ж. Зърно даде на своите читатели, бе книгата от А. Осборн-Иивс – „Лекуване чрез цветните лъчи". Тази малка книжка е рядко ценна и може би единствена по рода си в световната литература. Жорж има щастливата идея да прибави към края една глава върху символиката на цветните лъчи от Учителя. Тази глава представя също така събрани от беседите мисли по този въпрос и подредени изящно. Една втора премия, която сп. Ж.
към текста >>

Зърно даде, това бе собствената книга на Георги Радев – „Лица и души".
Осборн-Иивс – „Лекуване чрез цветните лъчи". Тази малка книжка е рядко ценна и може би единствена по рода си в световната литература. Жорж има щастливата идея да прибави към края една глава върху символиката на цветните лъчи от Учителя. Тази глава представя също така събрани от беседите мисли по този въпрос и подредени изящно. Една втора премия, която сп. Ж. Зърно даде, това бе собствената книга на Георги Радев – „Лица и души". Това са редица характерологични картини и паралелизации на известни големи световни личности. Официалната критика се отзова за тази книга твърде ласкаво. Не бива да се пропусне неговата малка книжка „Живите сили на слънцето", която претърпи две издания. В последно време той даде разкошния превод на книгата на Ромен Ролан – „Жан Жак Русо", която излезе като № 1 от библиотека „Безсмъртни мисли". Последната му преводна работа бе съветската графология от Инсаров, която е под печат.
към текста >>

"Житно зърно" - година ХIV - 1940 г.
Светъл да бъде пътят ти в света на отвъдното. Благословен да бъде твоят творчески дух! ___________________ Източник: НА ПРИЯТЕЛЯ ВЪВ ВЕЧНОСТТА ГЕОРГИ РАДЕВ- Д-Р ЕЛ. РАФ. КОЕН "Житно зърно" - година ХIV - 1940 г. Съдържание на 7-8 бр. ПРОВИНЦИЯТА И ГЕОРГИ РАДЕВ Буча Бехар Ние го виждахме рядко. През време на светлите съборни дни и по време на нашите излети по Рила и Витоша.
към текста >>

Ние се вслушваме все наново... Застанали, обаче, здраво на земята, нашите очи не стигат безкрая и ние казваме: Георги Радев не е вече между нас.Като жадувана музика ние ще се вслушаме, за да чуем познат тон.Като за отлетяла мечта ние ще копнеем да го видим пак.Житно Зърно, където той работи много години, ще стигне пак до нас, ние ще го прелистим, но по неговите страници не ще намерим малкото и познато „г".
Ние го виждахме рядко. През време на светлите съборни дни и по време на нашите излети по Рила и Витоша. Но ние го познавахме; ние знаехме добре, какво място заемаше той в нашия идеен живот, ние виждахме добре неговата голяма и рядка личност, неговото дарование, неговата душа, която така неотразимо трептеше във всеки ред, който се изливаше от неговата ръка.В неговото лице ние виждахме един от първите работници, които строят пътища в нашето движение.Думите не могат да изразят онова, което ние преживяхме по неговата загуба – загуба в обикновения човешки смисъл... Георги Радев за нас никога не ще бъде загубен, никога, защото ние не го виждахме в неговото тяло – крехък съсед, а го виждахме в неговите трудове, в които умееше да изплете своите философски видения в чудно поетични форми.Те ни звучаха като приказка, като песен от един отвъден мир, мир на красота, която той така горещо жадуваше да разкрие пред всички.Ние виждахме за миг тия безбрежни хоризонти, тия приказни светове, до които той се възземаше, и сухата наука за неспециалисти се превръщаше в мощна стройна хармония и истинска поезия – каквото беше за него – математика, поета и човека Георги Радев.Бихме казали, че неговото перо, не, неговата лира пресекна. Заслушани в последните му акорди, ние навеждаме ниско глава с очи потопени в оня свят, за който той приживе мечтаеше, свят на вечния празник на духа, свят на красота, на човещина и свобода.Ще го чуем ли пак? Ще го видим ли пак? Ние се вслушваме все наново... Застанали, обаче, здраво на земята, нашите очи не стигат безкрая и ние казваме: Георги Радев не е вече между нас.Като жадувана музика ние ще се вслушаме, за да чуем познат тон.Като за отлетяла мечта ние ще копнеем да го видим пак.Житно Зърно, където той работи много години, ще стигне пак до нас, ние ще го прелистим, но по неговите страници не ще намерим малкото и познато „г". Сянка ще премрежи нашия поглед, топла влага ще блесне в нашите очи, със сърце, отворено за него, ние ще кажем:Светли часове за теб, мили наш брат! ____________________ Източник: ПРОВИНЦИЯТА И ГЕОРГИ РАДЕВ - БУЧА БЕХАР "Житно зърно" - година ХIV - 1940 г. Съдържание на 7-8 бр.
към текста >>

"Житно зърно" - година ХIV - 1940 г.
Ще го видим ли пак? Ние се вслушваме все наново... Застанали, обаче, здраво на земята, нашите очи не стигат безкрая и ние казваме: Георги Радев не е вече между нас.Като жадувана музика ние ще се вслушаме, за да чуем познат тон.Като за отлетяла мечта ние ще копнеем да го видим пак.Житно Зърно, където той работи много години, ще стигне пак до нас, ние ще го прелистим, но по неговите страници не ще намерим малкото и познато „г". Сянка ще премрежи нашия поглед, топла влага ще блесне в нашите очи, със сърце, отворено за него, ние ще кажем:Светли часове за теб, мили наш брат! ____________________ Източник: ПРОВИНЦИЯТА И ГЕОРГИ РАДЕВ - БУЧА БЕХАР "Житно зърно" - година ХIV - 1940 г. Съдържание на 7-8 бр.
към текста >>

70. Родена Невена Неделчева, писателка и последователка на Учителя

от печатница «Житно зърно» на Изгрева.
651-656, бяхме поместили няколко писма, които взехме от Държавен архив, подписани с Benitta - псевдоним на Невена. В тях тя се обръща към Лулчев с «Татко мой». 24. На 20 февруари 1993 г. Невена Неделчева сключва издателски договор с издателство «Алфиола» на Георги Кръстев и му предоставя всички романи, които не са издадени, да ги издаде. Той отпечатва само романа «Марта», който е издаден през 1945 г. от печатница «Житно зърно» на Изгрева. Но не се купуваше и накрая го подаряваше безплатно, но не го четяха. Ето, аз съм върнал 7-те нейни ръкописа подвързани. Нека да ги издаде. Но няма кой да ги купи, и още повече - няма кой да ги чете. 25. Архивът на Невена Неделчева бе разбит по нейна вина, понеже не ми го предаде.
към текста >>

71. Упражнение за работа с цветовете, дадено от Учителя в беседата 'Изпитите на ученика. Житното зърно'

Житното зърно", 25 януари 1925 г.
Упражнение за работа с цветовете Това упражнение Учителя дава в лекцията си пред МОК - "Изпитите на ученика. Житното зърно", 25 януари 1925 г. Ще ви дам следния опит: нека двама от вас вземат две стъклени призми и в определен час от деня, всеки у дома си, да постави призмата в такова положение, че да получи слънчевия спектър. След това нека запомни добре цветовете, тяхната интензивност и широчина на полето. Щом схване добре това нещо, нека единият от тях силно концентрира мисълта си върху някой от цветовете. Същото нещо да направи и другият у дома. След известно наблюдение нека всеки определи дали е забелязал известна промяна върху някой от цветовете на спектъра.
към текста >>

Житното зърно"
Изменението в цвета показва, че известна интелигентност е действала върху него. От този опит ще схванете как влияе светлината, която излиза от разумни същества. Ако отидете на някоя изложба да гледате картини на много художници, ще видите, че картините на едни от тях са с по-ярки цветове, а на други – с по-бледи, по-деликатни. Според вас кои художници са по-добри: тия, които употребяват по-ярки, или тия, които употребяват по-нежни, по-бледи цветове и бои? "Изпитите на ученика. Житното зърно" Същото упражнение е записано в книгата "Окултни упражнения", в главата "Опити с цветовете - духовното им влияние"
към текста >>

72. Упражнение - житен режим, дадено от Учителя в беседата 'Изпитите на ученика. Житното зърно'

Житното зърно", 25 януари 1925 г.
Упражнение - житен режим Това упражнение (опит), Учителя дава в лекцията си пред МОК - "Изпитите на ученика. Житното зърно", 25 януари 1925 г. Сега ще ви запитам защо не трябва да се яде месо? Това може да се докаже от чисто окултно гледище, пък и от хигиеническо, и от морално гледище. Ако кажа някому, че трябва да се храни само със сол, какви резултати ще има той от тази храна? Добро нещо е солта, хората я обичат, тя е приятна с хлебец, но може ли човек да се храни само със сол? Храненето със сол произвежда такива резултати, каквито и храненето с месо.
към текста >>

Житното зърно"
И при двата опита няма да ядете нищо друго, докато не изядете всичкото жито. Аз ви давам тия опити с житото, защото в него се крият най-мощните, най-благородните сили на живота. От това упражнение вие все ще научите едно малко добро или ще придобиете една малка мисъл. Като разглеждате житото и се занимавате с него, вие все ще възприемете нещо от него в ума и в сърцето си, тъй както се опушва всеки човек, който попада между пушачи. "Изпитите на ученика. Житното зърно" Същото упражнение е записано в книгата "Окултни упражнения", в главата "Упражнения с растения".
към текста >>

73. Разговор на Учителя с брат Даниел Цион и брат Азриел

1. Даниел Цион (1883–1979) - равин и християнин, статия от Хари Салман в Списание Житно зърно бр.20, 2009 г.
Братята на Йосифа го продадоха и излъгаха баща си, че бил изяден от зверове. И за това те дойдоха в Египет, за да се разкрие лъжата. ________________________________________ Благодарим на Мария Митовска за съхранения и споделен разговор с Учителя! Източник: РАЗГОВОР НА БРАТ ДАНИЕЛ ЦИОН И БРАТ АЗРИЕЛ С УЧИТЕЛЯ За главния равин Даниел Цион може да се прочете по-подробно в: 1. Даниел Цион (1883–1979) - равин и християнин, статия от Хари Салман в Списание Житно зърно бр.20, 2009 г. 2. Спомени на главния равин Даниел Цион за Учителя, записани от Сава Калименов 3. Даниел Цион - равин християнин в Израел, от д-р Стефан Кадиев, Изгревът - том 17 Даниел Цион (1883–1979) – равин и християнин Хари Салман Даниел Цион
към текста >>

Житно зърно
Публикуването є е израз на възхищението и почитта ни към един велик човек, чийто личен духовен подвиг на дълбока вяра и безусловна преданост към Истината повлиява върху съдбата на десетки хиляди хора. Ние сме убедени, че в основата на този подвиг стои онова, което е в основата на всички религии, на всеки живот – Любовта. Животът и делото на равин Даниел Цион ни учат, че за човека на Вярата няма религиозни бариери. Истинската вяра не разединява, а обединява хората. ред. колегия на сп. Житно зърно По време на Втората световна война в България има еврейска общност, състояща се от около 50 000 души, половината от които живеят в София. В по-голямата си част българските евреи имат сефарадски произход, предците им са дошли от Испания след 1492 г. и говорят ладино – испански диалект. Главната синагога, построена в София между 1905 и 1909 г., е най-голямата сефарадска и изобщо третата по големина синагога в Европа. След Балканските войни (1912–1913 г.) хиляди евреи се стичат към България от различни краища на дотогавшната Отоманска империя и поради тази причина еврейската общност в София иска от сефарадската общност в Солун да им изпрати равини.
към текста >>

Публикувана в Списание Житно зърно бр.20, 2009 г.
12. Michael Bar-Zohar, Beyond Hitler’s Grasp, p 128–130. 13. Копие е публикувано в Изгревът на Бялото братство, т. XXI (ред. Вергилий Кръстев), София, 2005, стр. 401. 14. Даниел Цион в реч пред радиостанция „Гласът на Израел“ на 14 септември 1952 г. Публикувана в Списание Житно зърно бр.20, 2009 г. ГЛАВНИЯТ РАВИН ДАНИЕЛ ЦИОН ЗА УЧИТЕЛЯ (от Сава Калименов) Даниел Цион, на времето си главен равин на България и такъв на Централната Синагога в София, който почина преди няколко години в Израел, беше един от преданите и ревностни ученици на Учителя. Той много често посещаваше Учителя на Изгрева, идвал е и в лагера на Братството на Седемте езера, на Рила. И Учителят се отнасяше с особено внимание към него.
към текста >>

74. Роден Любомир Лулчев, военен, политик, съветник на цар Борис, привърженик на учението на Учителя

Пише статии във вестник "Братство" и в списание "Житно зърно".
Има още живи хора, които си спомнят това. Издава вестник "Алфа", а по-късно и "Живот", в които популяризира окултните науки за обществото, като навсякъде прокарва идеите и мислите на Учителя. Изнася сказки в София във Военния клуб и градското казино върху новите течения на науката, философията, теорията на познанието, психичния принцип и регенерацията в новата биология. Редовен посетител на беседите на Учителя. Но това не му е достатъчно затова използва всяко свободно време да пише и издава книги, все в духа на Учението на Учителя. Пише статии във вестник "Братство" и в списание "Житно зърно". Аз не зная някой от последователите и учениците на Учителя да е писал, печатил и издавал толкова много книги колкото Лулчев. Мога дори да ги изредя за тези, които не са ги виждали и чели. I. С мистично направление: 1. Кръстопът; 2. Думите на видния странник Буди-Са; 3.
към текста >>

"Житно зърно" и за вестниците "Омега" и "Живот" е необходимо време и сили.
Това е вярно: той има самочувствие, че е разбрал Учението на Учителя, но с кого да го споделя-естествено с хора на неговото ниво на интелект, дарби и способности. А не всички бяха на неговото ниво. Всички, които отиваха при него в бараката голяма 2 на 2 1/2 квадратни метра ги приемаше, но нямаше възможност да ги приеме да му гостуват на тази малка площ. А той нямаше и време за прахосване. За да напише толкова книги и толкова статии за в-к "Братство" и сп. "Житно зърно" и за вестниците "Омега" и "Живот" е необходимо време и сили. Той не си губеше времето в приказки, не особено важни. Само с удоволствие - така ни се струваше - идваше на нашите сбирки периодично когато го молехме. Той идваше с куп книги и беседи, за да разискваме върху тях и да слушаме неговите обяснения. Една от книгите - беседи беше "Пътят на ученика". Когато един ден имах възможност да я разгледам, (неговата лична книга) виждам я цялата, буквално цялата, всеки ред подчертан с различни цветни моливи.
към текста >>

75. Родена Мария Златева, цигуларка, ученичка на Учителя

"Житно Зърно", бр.24, 2011 г.
За Мария Златева може да се прочете в: 1. Мария Златев - Светозар Няголов, Светъл лъч към човешките души 2. "Любовта е извор" - спомени на Мария Златева, Изгревът - Том 1 3. "Моят Висок Идеал" - спомени на Мария Златева, Изгревът - Том 1 3. "Паневритмия" - Спомени на Мария Златева в сп. "Житно Зърно", бр.24, 2011 г. 4. Снимки на Мария Златева Може да се свали и разгледа книгата на Мария Златева с подбрани мисли на Учителя за планината: "Учителя за планината" (pdf) Прикачени миниатюри Мария Златева (от Светозар Няголов)
към текста >>

"Житно Зърно", бр.24, 2011 г.
Вие ще оправите Паневритмията.“ След това се обърна и си отиде. Наистина, както сега, така и по-рано Паневритмията не се играеше съвсем правилно, затова се налага да има един образец за правилното изпълнение на гимнастиките. Тогава Учителя е избрал сестра Ярмила, тъй като самата тя е балерина и би могла да ги разучи най-добре, като й се покажат точно. Това негово поръчение го чух само аз, но то не можа да се изпълни, защото Ярмила наскоро замина и остана да живее в чужбина. Източник: сп. "Житно Зърно", бр.24, 2011 г. Снимки на Мария Златева Мария Златева - 1929 г Елена Сотирова, Димитър Сотиров, Мария Златева и Минчо Сотиров на Рила, 1938 г. Мария Златева, в средата, с приятели 1. Амелия Надзор, 2.
към текста >>

НАГОРЕ

0.16539907455444