Търсене в текстове за 'Зърно'

Галилей Величков (1911-1985)

В тази груба среда тук, при българите, при тези канари и камънаци, да се посее едно житно зърно от Словото и да се роди нещо като стрък, тук в България - това е цяло чудо на чудесата, не само за земята, но и чудо за Небето.
Те отстояха на "Изгрева", докато се даде Словото на Бога. Това не е малко за тях, а цял подвиг пред вечността. Ако запазят Словото - тогава това ще бъде техният втори подвиг пред вечността. Тогава ще стана прав и ще им се поклоня до земята. И това не ще бъде малко за тях. В тази груба среда тук, при българите, при тези канари и камънаци, да се посее едно житно зърно от Словото и да се роди нещо като стрък, тук в България - това е цяло чудо на чудесата, не само за земята, но и чудо за Небето. Затова трябва да им се зачете това, че те отстояха. И аз им го зачетох и станах на крака. Но ако го запазят, съхранят и предадат на останалото човечество, тогава ще им се поклоня до земята." Сестра Тереза стои втрещена - ни дума, ни звук. Лицето й не трепва. Стои вкаменена като статуя пред Учителя и сълзи започват да текат от очите й.
към текста >>

2. 2_34 Отклонението от Школата

Галилей Величков (1911-1985)

Знаех, че е превод на Георги Радев, редактора на "Житно зърно".
Искаха да питат нещо - получаваха отговор. Искаха помощ - получаваха я. Защо да купуват беседите? За тях това бе излишно.. Така смятаха мнозина, включително и аз самият, за мой голям срам сега. Бях си купил една книга на Бо Ин Ра, за мъжа и жената. Знаех, че е превод на Георги Радев, редактора на "Житно зърно". Смятах, че щом той е преводачът и тя е издадена от наши братя - значи трябва да се купи. С достойнство я държах в ръцете си и ето, среща ме Учителят и ме пита какво съм си купил. Казах Му и Му показах книгата. Поднесох Му я, но Той не пожела да се докосне до нея. "Докога този окултист, обърнат с главата надолу, ще говори за мъжа и за жената?
към текста >>

3. 2_40 Заключената врата и стълбата пред лицето на Бога

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Важно е да се посее едно житно зърно от Словото на Бога точно в строго определено време." Така започна тази беседа и Учителят даде отговор на повдигнатите въпроси.
Когато орачът изоре нивата, преди него сеячът е посял житото на нивата. Понякога орачът и сеячът са едно и също лице. Този, който сее и този, който оре - за него няма разсеяни неща, а има точно определени действия и точно определена цел. Той трябва да изоре нивата и да посее житото. Така и Учителят в една Школа, преди да посее, трябва да изоре нивата и да я направи на угар, защото умът на ученика е обрасъл с плевели и тръне. Важно е да се посее едно житно зърно от Словото на Бога точно в строго определено време." Така започна тази беседа и Учителят даде отговор на повдигнатите въпроси. Но тази случка трябва да има и финал, Финалът бе даден десетки години преди тази случка, защото Учителят преди нас беше орал и сял от Божието Слово в умовете и главите на възрастните приятели. Този случай е някъде от 1919 година и се развива в Търново. Учителят е на гости на приятелите в града. Там всички бяха начетени, просветени и ученолюбиви хора. Там нямаше прости и невежи.
към текста >>

4. 3_44 Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението й от трите сестри

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Тя издаваше едно малко списание на френски език "Житно зърно", като материал за това издание й се предоставяше главно от Борис Николов.
Аз се възмутих и ядосах. Упрекнах Елена. Тя също се възмути и решихме да проверим как стои въпросът, след като се говори с Анина Бертоли. Оказа се, че Анина си е преработвала текста така, че да бъде по-добре схванат от французите. А защо ли? Тя издаваше едно малко списание на френски език "Житно зърно", като материал за това издание й се предоставяше главно от Борис Николов. Когато научихме, че тя свободно си перефразира мислите на Учителя, й направихме забележка. Но тя обясни, че от буквалния превод на френски французите нямало да разберат нищо. Чудно как българите разбират, когато се превежда френска литература, а французите не могат да разберат това, което се превежда от български! Ако това е вярно, изводът би бил един - че французите са по-нискоинтелигентни от българите. И за да не обиждаме французите и да не възхваляваме българите ще споменем, че това е една много стара история.
към текста >>

5. 3_52 Рудолф Щайнер и Всемировият Учител

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Веднъж Влад Пашов отива при Учителя, за да получи от Него идея за клише на "Житно зърно".
След като бе изгорена Школата на Рудолф Щайнер, неговите последователи построиха домове на всеки един ученик, но вече от каменни блокове, за да не могат да бъдат изгорени. Често ни показваха такива снимки. Веднъж ги показаха и на Учителя. "Учителю, да си направим ли и ние такова нещо на "Изгрева"? Учителят разгледа снимката и каза: "Ще минем и без това." Щайнер си заминава от този свят на 30 март 1925 година. Веднъж Влад Пашов отива при Учителя, за да получи от Него идея за клише на "Житно зърно". Учителят му предлага една картина от ул."Опълченска" 66, която представя човека като дете, юноша, възрастен и старец - в неговите четири фази от живота. Но тя не била подходяща за клише. Тогава Учителят изважда един албум с картини, където са били дадени илюстрации от книгата на Рудолф Щайнер за тълкуванието на Откровението. Учителят му показва една картина, която представлявала жена, облечена в слънце. Казва му: "Вземи тази картина, тя е хубава.
към текста >>

Ще го видите в списание "Житно зърно" от 1931/32 година.
Но тя не била подходяща за клише. Тогава Учителят изважда един албум с картини, където са били дадени илюстрации от книгата на Рудолф Щайнер за тълкуванието на Откровението. Учителят му показва една картина, която представлявала жена, облечена в слънце. Казва му: "Вземи тази картина, тя е хубава. Само нека се прерисува и да се огради със зодиакалния кръг така, че зодиакалният знак Водолей да бъде на зенита." Така било направено това клише по идея на Учителя от картината в книгата на Рудолф Щайнер. Ще го видите в списание "Житно зърно" от 1931/32 година. Това говори за отношението на Учителя към Рудолф Щайнер. Веднъж, след беседа, Боян Боев запитва Учителя: "Учителю, идват ли тук, на Вашите беседи, някои големи окултисти, намиращи се вече в другия свят? " Учителят отговаря: "Рудолф Щайнер и Седир са единствените от заминалите окултисти, които идват тук редовно на лекции в невидимата за вас Школа. Дори водихме разговори с Щайнер, който Ми каза: "Учителю, чудя се, как можете в толкова малко и обикновени Слова, в един обикновен човешки език, да изразите такива велики идеи и истини? " Учителят му отговорил: "Само че този език не е обикновен език.
към текста >>

6. 3_54 Анархизмът и Новото Учение

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Та заедно с посятото пшенично зърно от Учителя, покълнаха и всички бурени и плевели.
И представители на всички тях, без изключение, се завъртяха около нас, и като посланици на чужди държави бяха акредитирани в Школата на Учителя. Та като се обърнахме, изведнъж забелязахме, че всичко, каквото имаше в обществото - имаше го и при нас. Те бяха изпратили своите представители при нас в Школата на Учителя. Как стана това? Вероятно онзи, който държеше в ръцете си семената на различни бурени и плевели, беше ги засял предварително, скришно и то нощно време, в Божията нива. Та заедно с посятото пшенично зърно от Учителя, покълнаха и всички бурени и плевели. Дойде времето, когато те започнаха да ни задушават. Трябваше да се приложи онази притча, разказана от Христос - че бурените и плевелите трябва да се изчакат до края на жътвата, когато жетварят ще ги прибере, ще ги отдели от житото и ще ги изгори. Да, но тук беше Школата на Учителя и тук се прилагаше друг метод. Макар че тези бурени останаха в Школата до закриването, та чак и дори след това. По идея на младите беше свикан младежки събор през 1923 година в София.
към текста >>

Но им даде един нов метод: "Посейте едно житно зърно, то ще ви покаже какво трябва да правите." Ето, в това се състоеше разрешението на задачата чрез Новото Учение.
Анархизмът иска свобода на личността, а за идеална форма за общуване смята комуната. Затова е необходимо да се направи външна световна революция, да се разруши стария строй и да се построи нов обществен строй. Противниците на тази теза говореха, че е необходимо първо да се извърши вътрешна революция у човека и да се създаде първо съвършеният човек, който може да приложи идеала за абсолютната човешка свобода. Бяха отишли при Учителя, бяха споделили с Него тези две тези и Го запитаха кое е най-правилното решение. Учителят не отхвърли нито едната, нито другата. Но им даде един нов метод: "Посейте едно житно зърно, то ще ви покаже какво трябва да правите." Ето, в това се състоеше разрешението на задачата чрез Новото Учение. А този метод ще го намерите в Словото на Учителя. На същия събор Учителят обърна внимание, че учениците не се занимават със социални работи и въпроси, защото това е аларма на духовете от Невидимия свят с цел да ги отклонят от Школата. Учениците не разрешават въпросите на света. Ученикът влиза в Школата да научи идеите от Словото, а след това отива в света, за да ги реализира. Те трябва да се реализират без насилие, а чрез Свобода и Любов.
към текста >>

Така работи житното зърно.
А този метод ще го намерите в Словото на Учителя. На същия събор Учителят обърна внимание, че учениците не се занимават със социални работи и въпроси, защото това е аларма на духовете от Невидимия свят с цел да ги отклонят от Школата. Учениците не разрешават въпросите на света. Ученикът влиза в Школата да научи идеите от Словото, а след това отива в света, за да ги реализира. Те трябва да се реализират без насилие, а чрез Свобода и Любов. Така работи житното зърно. То покълва при неблагоприятни условия, но му са необходими светлина, въздух, топлина и храна. Това са условия, това е среда, това са възможности, които се свързват в едно. Всички методи се намират в Словото на Учителя. Намираме се на ул."Оборище" 14, в салона. Всички пеем и очаквамеУчителят да пристигне всеки момент.
към текста >>

В Школата не могат да растат заедно на едно и също място и в едно и също време житното зърно и бурените, и плевелите от живота.
Затова вие трябва косъм по косъм, навик по навик, заблуждение по заблуждение да отхвърлите от вас, за да се освободите от стария живот. След това ние ще ви пременим в нови одежди. Новата одежда се дава само от Духа Господен." Учителят спира за миг и поглежда към стола, на който седи Методи Константинов. Методи знае, че това се отнася за него, но другите в салона не го познават вече, защото той е пременен и преоблечен с дрехите, дадени му от Учителя, и остриган. След този случай, представителят на анархистите в Школата научи един урок и един закон - че за да се посее нещо ново в душата на човека, трябва да го освободиш от всичко старо. В Школата не могат да растат заедно на едно и също място и в едно и също време житното зърно и бурените, и плевелите от живота. Или едното, или другото! Минават години, Методи е на "Изгрева". Идва време, когато той се готви да замине за чужбина, за да следва. Учителят го изпраща и му дава пари за следване. Но преди това го накарва да прекопае с мотика една голяма нива на "Изгрева", за да разбере, че парите не се дават даром и за тях трябва да се заплати с най-малкия труд.
към текста >>

Той научи един закон - че всяко житно зърно се посява от Сеяча и Господаря на нивата в точно определено време, на определено място и в най-подходящия момент в душата на ученика от Школата.
Учителят го изпраща и му дава пари за следване. Но преди това го накарва да прекопае с мотика една голяма нива на "Изгрева", за да разбере, че парите не се дават даром и за тях трябва да се заплати с най-малкия труд. Трябва да се научи и друго, че да се посее едно семе, трябва първо да се яви работник, който да изоре Божията нива. На изпращане Учителят му казва: "Аз съм проникнал всичките ти клетки. И в дъното на ада да слезеш, пак ще те избавя, за да свършиш работата, която ти предстои." Тази мисъл го охранява и съхранява през всичките му изпитания по време на Школата. Той научи един закон - че всяко житно зърно се посява от Сеяча и Господаря на нивата в точно определено време, на определено място и в най-подходящия момент в душата на ученика от Школата. Методи Константинов завърши, получи докторат и ние работихме с него, както и с Боян Боев, по издаването на книгите "Учителят" и "Учителят на Седемте рилски езера". Той успя да издаде във Франция няколко книги във връзка с Учението на Учителя. Ние имахме плодотворно сътрудничество с него. Ние сме се събрали на "Изгрева" около Учителя и се провежда свободен разговор. Приятелите задават въпроси, а Учителят отговаря и обяснява.
към текста >>

Свободата се посява като житно зърно в душите на хората." Аз смятах, че руснаците носят свобода и обединение на славянството.
Неговите статии във вестник "Братство" след идването на руснаците в България, бяха възторжен отглас на един високо идеен живот и неговата потребност за промяна в живота на хората. Той си направи своят опит. Какво бе голямото му разочарование само след няколко години, когато му отнеха печатницата и сложиха катинар на неговото издателство. Дойде при нас и каза: "Сбъднаха се думите на Учителя. Навремето Учителят каза така: "Свободата не се носи на дулото на оръжията и не се закачва като китки върху дулата на пушките. Свободата се посява като житно зърно в душите на хората." Аз смятах, че руснаците носят свобода и обединение на славянството. А те ни сложиха катинар на издателството и катинар на устата. Точно така чух да казва Учителят: "Ще дойдат комунистите, ще ви сложат катинар на устата и ще ви кажат, че сте свободни." Ние го слушахме и се усмихвахме, защото бяхме участвували преди много години в салона на ул."Оборище" 14 при разрешаването на една задача. Ние тогава преброявахме космите от главата на един анархист и те бяха 360 000 на брой. Значи толкова бяха разновидностите на методите, които искаха да приложат тези сили и по външен път да реформират човешкото общество. Ние знаехме това.
към текста >>

А това бе методът на житното зърно.
Точно така чух да казва Учителят: "Ще дойдат комунистите, ще ви сложат катинар на устата и ще ви кажат, че сте свободни." Ние го слушахме и се усмихвахме, защото бяхме участвували преди много години в салона на ул."Оборище" 14 при разрешаването на една задача. Ние тогава преброявахме космите от главата на един анархист и те бяха 360 000 на брой. Значи толкова бяха разновидностите на методите, които искаха да приложат тези сили и по външен път да реформират човешкото общество. Ние знаехме това. Но знаехме и метода, даден от Учителя. А това бе методът на житното зърно. Учителят е на ул."Опълченска" 66. Изведнъж през вратника нахълтва един млад човек. Изкачва се по стъпалата, влиза в стаята и пита: "Къде е господин Дънов? " Учителят отваря вратата и пита: "Какво има? " "Господин Дънов, чувал съм, че сте свят човек.
към текста >>

По същия закон трябва да се организира и обществото на хората." Ето как Учителят разрешава този въпрос с емблемата на житното зърно.
Всички без изключение съжаляваха, че техният идеал за комунално общежитие се бе провалил. Учителят още навремето, на първия младежки събор, бе разрешил този въпрос така, както природата го е разрешила: "Тъй щото, вие ще турите в себе си мисълта, че комуните съществуват в света. Няма какво да ги уреждаме. Тялото е една комуна и същият образ на нашето тяло ще го приложим в обществения свят. Няма друг образ на комуна, освен образа, който съществува в тялото. По същия закон трябва да се организира и обществото на хората." Ето как Учителят разрешава този въпрос с емблемата на житното зърно. Когато се посади една идея като житно зърно, тя се жертвува в името на бъдещият живот. Тази идея възраства и става житен клас. Така една идея, влезнала у човека, дошла в своята чистота от високо идеен свят, може да възрасте и човек чрез делата си да даде емблемата на житното зърно, превърнало се в житен клас. От тези житни класове ние ще омесим онзи хляб, който ще нахрани гладните и жадните. Това е Божественият хляб, слязъл от Небето чрез Словото на Всемировия Учител.
към текста >>

Когато се посади една идея като житно зърно, тя се жертвува в името на бъдещият живот.
Учителят още навремето, на първия младежки събор, бе разрешил този въпрос така, както природата го е разрешила: "Тъй щото, вие ще турите в себе си мисълта, че комуните съществуват в света. Няма какво да ги уреждаме. Тялото е една комуна и същият образ на нашето тяло ще го приложим в обществения свят. Няма друг образ на комуна, освен образа, който съществува в тялото. По същия закон трябва да се организира и обществото на хората." Ето как Учителят разрешава този въпрос с емблемата на житното зърно. Когато се посади една идея като житно зърно, тя се жертвува в името на бъдещият живот. Тази идея възраства и става житен клас. Така една идея, влезнала у човека, дошла в своята чистота от високо идеен свят, може да възрасте и човек чрез делата си да даде емблемата на житното зърно, превърнало се в житен клас. От тези житни класове ние ще омесим онзи хляб, който ще нахрани гладните и жадните. Това е Божественият хляб, слязъл от Небето чрез Словото на Всемировия Учител. В това Слово се намират идеите на Новото човечество.
към текста >>

Така една идея, влезнала у човека, дошла в своята чистота от високо идеен свят, може да възрасте и човек чрез делата си да даде емблемата на житното зърно, превърнало се в житен клас.
Тялото е една комуна и същият образ на нашето тяло ще го приложим в обществения свят. Няма друг образ на комуна, освен образа, който съществува в тялото. По същия закон трябва да се организира и обществото на хората." Ето как Учителят разрешава този въпрос с емблемата на житното зърно. Когато се посади една идея като житно зърно, тя се жертвува в името на бъдещият живот. Тази идея възраства и става житен клас. Така една идея, влезнала у човека, дошла в своята чистота от високо идеен свят, може да възрасте и човек чрез делата си да даде емблемата на житното зърно, превърнало се в житен клас. От тези житни класове ние ще омесим онзи хляб, който ще нахрани гладните и жадните. Това е Божественият хляб, слязъл от Небето чрез Словото на Всемировия Учител. В това Слово се намират идеите на Новото човечество. Там е онова житно зърно, което чака да бъде посято във вашата душа. И оттук започва етапът на разцъфтяването на човешката душа.
към текста >>

Там е онова житно зърно, което чака да бъде посято във вашата душа.
Тази идея възраства и става житен клас. Така една идея, влезнала у човека, дошла в своята чистота от високо идеен свят, може да възрасте и човек чрез делата си да даде емблемата на житното зърно, превърнало се в житен клас. От тези житни класове ние ще омесим онзи хляб, който ще нахрани гладните и жадните. Това е Божественият хляб, слязъл от Небето чрез Словото на Всемировия Учител. В това Слово се намират идеите на Новото човечество. Там е онова житно зърно, което чака да бъде посято във вашата душа. И оттук започва етапът на разцъфтяването на човешката душа.
към текста >>

7. 5_03 Златните копринени нишки на Димитринка Антонова

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Нейни творби се печатаха в списание "Житно зърно".
Общият стремеж на всички се извисяваше към Високия Идеал. Високият Идеал е Словото на Учителя в Сила и Живот! Имаше една сестра, казваше се Димитринка Антонова. Тя бе поетеса. Добра поетеса. Нейни творби се печатаха в списание "Житно зърно". Но тази сестра се беше влюбила в Асен Арнаудов. Под напора на чувствата си беше написала едно стихотворение, сложила го бе в плик и го бе адресирала до него. Изпратила го по пощата. Асен Арнаудов получава писмото, отваря го и го прочита. То носи заглавието "Нишки".
към текста >>

8. 5_23 Българската народна песен

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Не момци бащин имот да делят и баща си да наскърбяват, А житно зърно да сеят, богата жетва да жънат И да се учат братски да живеят и баща си да радват.
Учителят е работил дълги години върху българската народна песен. На едно място Той казва: "Аз съм работил повече от двадесет години, докато изчистя българската музика, за да обърна отрицателните образи в положителни и лошите чувства в добри. Много време ми е вземало това, докато възстановя чистотата на българската музика." Учителят даде образци на очистена българска народна песен. Тази песен е един от опитите, които Учителят прави. Думите са положителни, както Учителят ги е предал: "Светли дни, мамо, настанаха за млади момци. Не момци бащин имот да делят и баща си да наскърбяват, А житно зърно да сеят, богата жетва да жънат И да се учат братски да живеят и баща си да радват. Светли дни, мамо, настанали, настанали за млади моми и момци."
към текста >>

9. 5_47 Окултна литература на Изгрева

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

От толкова време аз говоря за житното зърно и за Божествения хляб, който е Словото на Бога, което ви говоря.
Учителят седи и мълчи. Вероятно говори с нечуто от тях Слово на душите им. Те стоят прави. Накрая Учителят смръщва вежди. Протяга дясната Си ръка с показалеца напред и отсича: "Изнесете навън тези трици! От толкова време аз говоря за житното зърно и за Божествения хляб, който е Словото на Бога, което ви говоря. Какво научихте досега? Нищо." Приятелите стоят като попарени. Навеждат се, слагат книгите в раниците и ги изнасят навън. Седят долу на пейките и разсъждават. Започват да изваждат книга по книга и да ги разглеждат.
към текста >>

10. 8_07 Кога и как бе създадена Паневритмията

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Така тя превеждаше свободно някои текстове от Словото на френски и ги издаваше в едно редактирано от нея списание, наречено "Житно зърно".
По-късно аз намерих една художничка, която направи скици на отделните упражнения така, както аз ги показвах. Един екземпляр предадох на Анина Бертоли заедно със скиците, за да бъде преведен на френски и да се издаде във Франция. Тя го издаде в нейното издателство, но нейният превод бе доста свободен и аз не останах доволна от него. Тя имаше навика да превежда свободно от български на френски, като правеше своеобразна редакция, защото смяташе, че ако не се редактирал текстът, то французите нищо нямало да разберат. Защо тя мислеше така, това не мога да кажа. Така тя превеждаше свободно някои текстове от Словото на френски и ги издаваше в едно редактирано от нея списание, наречено "Житно зърно". Ярмила и Мария извикаха фотографа Васко Искренов и той фотографира всяко едно упражнение така, както те го показваха. Направиха го сами, без да ме извикат. Не ми казаха, може би смятаха, че за мен няма място. Трима са много. Направиха снимките и тогава аз им казах, че трябва да видя всички снимки, за да проверя дали не са сбъркали някъде.
към текста >>

11. 8_14 Дни и години на драматични развръзки

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

65 от 1950 година на Държавен вестник, с Постановление 620 на Министерския съвет от 13 март 1950 година, печатницата "Житно зърно" на "Изгрева" бе отчуждена.
19, Учителят казва следното: "Първото нещо: от ученика се изисква точност, съобразителност, подчинение на Божествените закони, да ги изпълнява, да прави опити, и след като придобие знание, тогава да се произнася за тия работи." А сега ми отговорете: учениците от тази Школа и Братският съвет изпълниха ли точно тези закони от Словото, че не трябва да има устав и че който иска устав - да си отиде в онова общество, където има устави, ограничения и правила. Сега разбрахте ли защо онзи служител на Кесаря не подписа устава и ние не станахме юридическа личност, не станахме секта? Ако утре някой от вас създаде устав на общество "Бяло Братство", трябва да знаете, че това са сили, които работят срещу Словото на Учителя и срещу Школата Му. А какъв ще бъде резултатът от това, ще намерите в Словото Му, където се говори за неизпълнение на Окултните закони и за онези, които огорчават Божествения Дух. В бр. 65 от 1950 година на Държавен вестник, с Постановление 620 на Министерския съвет от 13 март 1950 година, печатницата "Житно зърно" на "Изгрева" бе отчуждена. С това се спря отпечатването на Словото на Учителя. На 30 ноември 1950 година, от "Изгрева" бяха иззети пет пишещи машини, с които работехме. А след големите противоречия и неразбории в Братския съвет и в Братството и след едно събиране от 9 юни 1957 година, от събранието бяха изгонени членовете на финансовия съвет Никола Антов и Коста Стефанов, като не им бе позволено да прочетат своя отчетен доклад за финансовото състояние на Братството. Те напуснаха събранието и изпратиха доклада си на онова място, където го прочетоха -други, понеже това им бе работата. Това е, което предизвика в Братството финансовата ревизия от 1 януари 1945 година до 16 октомври 1957 година.
към текста >>

12. 8_15 Кои изпълниха Волята на Учителя?

Ще намерите неговото име както в списание "Житно зърно", така и във вестник "Братство".
Едната смяташе, че човек може да бъде комунист и да членува в Братството. Тази група бе представена от Никола Антов. Другата група смяташе, че Учението на Учителя, "дъновизмът" е опиум и религия за народа и е фашистко учение. Представител на тази група беше Елиезер Коен. Той бе евреин и бе много деен в братските среди. Ще намерите неговото име както в списание "Житно зърно", така и във вестник "Братство". Но накрая той се отказа от Учителя и от Учението. След няколко години си замина скоропостижно. Тази комунистическа група бе разпусната от представител на Градския комитет на партията, който заяви, че двете идеологии - "дъновизъм" и комунизъм - са несъвместими. Това бе направено на 13 септември 1945 година. А дали този служител постъпи правилно?
към текста >>

13. 10_16 БИБЛИОТЕКА ЖИТЕН КЛАС

Ние смятаме, че това е онова "Житно зърно", посято чрез Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно в душите на учениците от Школата, от което възрасна "Житен клас" в Сила и Живот чрез тяхното пребиваване в тази Школа и се пожъна чрез техния живот в опитности, спомени за Школата на Бялото Братство в България и за Великия Учител - Беинса Дуно.
"БИБЛИОТЕКА "ЖИТЕН КЛАС" Ще включа спомени, опитности, случки, събития, исторически материали от времето на Школата на Бялото Братство 1922-1924 година и пребиваването на Всемировия Учител - Беинса Дуно между българите и славянството. Великият Учител бе роден и се изяви чрез Словото Си, и се прояви чрез Силата на Словото Си. Словото Му стана Сила и Живот за учениците на Школата. Великият Учител положи тялото Си на българска земя и замина за Божествения свят, който е свят на Истината и откъдето свали Словото на Бога за идното човечество от Шестата раса. Ние смятаме, че това е онова "Житно зърно", посято чрез Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно в душите на учениците от Школата, от което възрасна "Житен клас" в Сила и Живот чрез тяхното пребиваване в тази Школа и се пожъна чрез техния живот в опитности, спомени за Школата на Бялото Братство в България и за Великия Учител - Беинса Дуно. Ние смятаме, че главният критерий в тази библиотека е, че опитността на един ученик е опитност на цялата Школа. Това е закон на Школата! А когато съберем опитностите на учениците в тази Школа, ние ще получим реализираните закони от Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно, което е Слово на Живия Бог и е Слово на Бога! Като първи книги от тази поредица, ние представяме следните заглавия: 1. "Георг и Куртев - кратък животопи с - опитности, случки, събития от живота на един ученик от Школата на Бялото Братство".
към текста >>

Започваме чрез "житното зърно", което трябва да се посее в умовете на българите, за да възрастне в душите им като "Житен клас".
Нашият труд е безплатен, безвъзмезден, защото е една работа за Делото на Всемировия Учител - Беинса Дуно и за Бога. Заплащаме разноските за подготовката на книгата за печат - така наречената предпечатна подготовка чрез компютър. Заплащаме също и разноските за книгоотпечатването, хартията на печатниците, самия печат, както и определения данък от финансовите органи. В цената на книгата няма да бъде включена печалба за издателя на този сборник, както няма да бъде включена и цената за разпространение и продаване на същата книга, която обикновено се движи от 20-30% от стойността на книгата. Божественият закон работи на земята с малките величини и с малките неща и затова ние започваме оттам. Започваме чрез "житното зърно", което трябва да се посее в умовете на българите, за да възрастне в душите им като "Житен клас". А житните класове съставляват Божията Нива, от която трябва да дойде Божественият Хляб чрез Словото на Великия Учител. София. Идва жътва. Очакваме жетварите. Готови ли сте? Библиотека "Житен клас" се представя от доктор Вергилий Кръстев Всички забележки, мнения, препоръки към този том могат да бъдат адресирани към редактора.
към текста >>

14. СЪДЪРЖАНИЕ

Списание “Житно зърно” 95.
Печат на резюмета 90. Нарядите 91. Задачи в Школата 92. Вестник “Фратецо” - Братство 93. Вестник “Братство” 94. Списание “Житно зърно” 95. Списание “Житно зърно” и съветът от Учителя 96. Пентаграмата 97. Заветът на Цветните лъчи 98. Знамето на Бялото Братство 99. Антиминсът 100.
към текста >>

Списание “Житно зърно” и съветът от Учителя 96.
Нарядите 91. Задачи в Школата 92. Вестник “Фратецо” - Братство 93. Вестник “Братство” 94. Списание “Житно зърно” 95. Списание “Житно зърно” и съветът от Учителя 96. Пентаграмата 97. Заветът на Цветните лъчи 98. Знамето на Бялото Братство 99. Антиминсът 100. Немирниците 101.
към текста >>

Житното зърно 82.
България 77. Ученикът изпитва Учителя си 78. Предсказание за страданията на света 79. Червеят напада хубавата ябълка 80. Разговор за брадата и косъма 81. Житното зърно 82. Предсказание за съдбините по света 83. Из един разговор с Учителя 84. Формула дадена от Учителя 85. Молитва продиктувана от Учителя на брат Георги Куртев 86. Последиците на кармата 87.
към текста >>

15. Разговор Третий. Храната и Словото

Ако тя би била толкова голяма даже колкото синаповото зърно, тя би извършила чудеса.
Ти говориш за Него, но не си готов да сториш всичко за Него. Ето това е то, което те бърка теб, твоето двоумение. Днес едно мислиш, утре друго. Днес едно чувствуваш, утре друго. Вярата ти е слаба. Ако тя би била толкова голяма даже колкото синаповото зърно, тя би извършила чудеса. Помниш ли думите, които съм Аз казал на друго място в Словото Божие, че съвършената Любов изпъжда вън всякой страх. Това Съм го казал на учениците Христови, това го казвам и на вази. Вие всички сте ученици Христови. Разликата помежду ви е само разлика на времето. Ето пак виждам, че твоето сърце се смущава; вие като че ли усещате някаква вътрешна болка.
към текста >>

16. 1. СПОМЕНИТЕ - Пътя на ученика

И тъй цял един живот, цял един път извървян за много години, може да се събере в едно житно зърно, в едно единствено чувство, в един спомен.
Животът се развива по една последователност, по една вътрешна логика, онова, което идва отвътре от незнайното съчетано с външната обстановка получават се нови форми, действия, които ние не всякога разбираме. В това изявление на незнайното става един чуден процес, един дълъг път, извървян с години, записан, запазен в спомена. В един момент може да се събере в една лешникова черупка, както в семката на ябълката се събира животът на цялото дърво, скрива се вътре и когато дойде времето и условията, целия този процес може пак да се яви. Ето това явление е чудното. Разбира се този процес движи един Невидим свят - скрити фактори, мощни и неотразими. И тъй цял един живот, цял един път извървян за много години, може да се събере в едно житно зърно, в едно единствено чувство, в един спомен. И сега представяте ли си каква сила е скрита в това чувство и в този спомен. Ето защо някои чувства са неотразими и непобедими. И тъй аз се запознах с Учителя Петър Дънов през 1920 г. в гр. Търново през месец август на събора на Бялото Братство.
към текста >>

17. 26. ЖЪТВАТА

Тогава Жечо изрече тъжни думи: „Ех, братя, няма вече брашно, няма зърно, няма качамак, а ще трябва да смелим ечемика на конете." „Ще го ядем.
Упътиха ни циганите добре и ние като работихме 1-2 дни станахме добри жътвари. Това ни насърчи, възвърна ни самочувствието и доброто настроение. Но храната ни по това време бе слаба, млякото на кравите пресекна и малкото мляко, което успявахме да надоим го подквасвахме и след това го разреждахме с много вода и се получаваше мътеница и за тези горещи дни беше най-хубавото питие. От някъде Жечо беше взел на заем житце, което беше смлял, но и то свърши, защото с качамака отдавна се бяхме разделили. Започнахме да усещаме глад. Тогава Жечо изрече тъжни думи: „Ех, братя, няма вече брашно, няма зърно, няма качамак, а ще трябва да смелим ечемика на конете." „Ще го ядем. Щом конете го ядат и ние ще го ядем, за да бъдем яки и силни като коне." А Жечо само се усмихва тъжно и казва: „Братя, не е лесно да се яде ечемичен хляб." Ние не разбрахме какво искаше да ни каже. Но после разбрахме. След като смляха емечика на воденицата, след като омесихме хляба и го опекохме на подница и под връшника, най-тържествено го разпределихме между гладните събратя. Започнахме да дъвчиме гладни. Яли ли сте ечемичен хляб?
към текста >>

18. 28. ХАРМАНЪТ

Лекият ветрец отвява плявата в страни, а житното зърно пада право надолу.
И отново се вършее с два впряга. Чакахме вятър и обикновено той излизаше в полунощ, слабичък ветрец откъм морето. Тогава трябва да станем, макар че сме преуморени и сънливи и да започнем превяването на хармана. А то ставаше с една дървена лопата. Гребнеш от купата и хвърляш високо над главата си. Лекият ветрец отвява плявата в страни, а житното зърно пада право надолу. Понеже вятърът беше слабичък, трябваше да хвърляме житото с плявата 3-4 пъти докато се отвее плявата от житото. През това време опитвахме се да ядем като дъвчем овършаното жито, а то е с такъв сладък аромат. Обичахме да заровим ръцете си в него, да, да опрем лицето си в него и да усетим аромата му. Имаше нещо свято в житото. Древно приятелство между него и човека, далечни здрави връзки ни свързват с него, връзка жива в този или онзи свят.
към текста >>

В житото е скрит живот, който ни се изявява в нашите чувства, мисли, постъпки и все пак в голямата си част остава скрит този живот на житното зърно.
Понеже вятърът беше слабичък, трябваше да хвърляме житото с плявата 3-4 пъти докато се отвее плявата от житото. През това време опитвахме се да ядем като дъвчем овършаното жито, а то е с такъв сладък аромат. Обичахме да заровим ръцете си в него, да, да опрем лицето си в него и да усетим аромата му. Имаше нещо свято в житото. Древно приятелство между него и човека, далечни здрави връзки ни свързват с него, връзка жива в този или онзи свят. В житото е скрит живот, който ни се изявява в нашите чувства, мисли, постъпки и все пак в голямата си част остава скрит този живот на житното зърно. Харманът ни се видя най-трудното от всичко. Това отвявяне на ръка ни съсипваше. Отвяхме първото жито, напълнихме първия чувал и трябваше да го смелим във воденицата. А дотогава нямаше какво да ядем. Ама там на село има един неписан закон, който се казва „ач"-харман.
към текста >>

19. 66. ЕМБЛЕМАТА С КОТВАТА

Беше наречено „Житното зърно".
Мнозина от приятелите я имаха окачена по стените. Тази емблема стана популярна с името „Емблемата с котвата". По-късно Бертоли взе този символ й го сложи като емблема на едно свое издателство. Той бе строител, но мечтата му бе да бъде писател и издател, така че в края на живота си той наистина реализира тази своя мечта и създаде едно малко списание, което се издаваше във Франция и задоволи амбицията си на издател. По-късно неговата дъщеря Анина Бертоли продължи да го издава. Беше наречено „Житното зърно". В него се поместваха мисли на Учителя и някои опитности от Школата като материалите за това списание ги предоставях лично аз. На първата страница беше сложена емблемата на котвата, като вътре имаше един надпис: „Глава на Твоето Слово е Истината", който те преведоха на френски, но вместо да сложат „глава" сложиха друг текст, така че в превода от френски на български се превежда точно така: „Основата на Твоето Слово е Истината". И тук идва голямото разминаване с познанието на Словото на Учителя и мнението и незнанието на преводачите. Защото „Глава на Твоето Слово е Истината", но „Основата на Твоето Слово" е нещо съвсем друго и различно. И така като се промени една емблема освен че се губи силата й, но тя се променя, изопачава се и вместо да служи като градивна сила, тя може да служи за разрушение.
към текста >>

20. 87. ПРОСВЕТНИЯ СЪВЕТ

Тя трябваше да се посее и след като се ожъне, зърното да се продаде и от получените пари да се подпомогне както местното братство така и отпечатването на книги.
Ежегодно се изпращаха писма в провинцията до братствата и се даваха различни съвети за набиране на средства. Като задача учениците трябваше в седмицата да дадат един общ трудов час за братска работа. Парите спечелени от него трябваше да се отделят за книги. Друг метод бе приложен от няколко места. Някой отпускаше дадена нива. Тя трябваше да се посее и след като се ожъне, зърното да се продаде и от получените пари да се подпомогне както местното братство така и отпечатването на книги. За тази задача отговаряше Слави Камбуров от Нова Загора. Петко Епитропов беше упълномощен да урежда всички сметки на книгоиздателството. Все пак беседите се печатаха, но* трудно се намираха купувачи. Всяка година се изпращаха каталози на отпечатаните книги. По-късно някои беседи се продаваха с 50% намаление.
към текста >>

21. 90. НАРЯДИТЕ

Сега ще ви предоставя едно писмо на Боян Боев до Михаил Краев от Оряхово, който поради неговата съобразителност беше запазил цялата кореспонденция, която е получавал, както и пълното течение на в-к „Братство" и „Житно зърно" и след неговото заминаване този архив дойде при мен и сега ние разполагаме с много ценни неща, които бяха загубени и унищожени по време на обиските и гоненията на властите срещу Братството.
Такива наряди има запазени, напечатани доста луксозно на хубава хартия. Вътрешната идея на наряда бе възстановяването на Синархическата верига в цяла България. В един и същи ден, час и минута се четат строго определени молитви и текстове. Божественият живот трябва да премине по тази вътрешна верига и да обедини всички братства. Този наряд, който е изпълнение на Божието Слово, трябва да се изрече в едно и също време от много уста на различни места. Сега ще ви предоставя едно писмо на Боян Боев до Михаил Краев от Оряхово, който поради неговата съобразителност беше запазил цялата кореспонденция, която е получавал, както и пълното течение на в-к „Братство" и „Житно зърно" и след неговото заминаване този архив дойде при мен и сега ние разполагаме с много ценни неща, които бяха загубени и унищожени по време на обиските и гоненията на властите срещу Братството. Изгрев, 13.XI. 1930 г. Н. Л. К. П. Б. Л. Любезни брат Михаил Краев, ? Получих писмото Ви.
към текста >>

22. 94. СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО

94. СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО" Идеята за издаване на братско списание дойде от умовете на редица млади хора след откриването на Школата през 1922 г.
94. СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО" Идеята за издаване на братско списание дойде от умовете на редица млади хора след откриването на Школата през 1922 г. Отначало една идея се възприема от едного, после се предава на другиго и може да се реализира от трети. По онова време имахме един брат Георги Марков от гр. Ловеч. Този брат беше много добър, отличник в университета, оригинален, представителен, хубав с дълги коси до раменете. Беше човек с голям стремеж за един духовен живот, за едно съвършенство. Той беше студент във физико-математическия факултет.
към текста >>

А един ден както се бяхме събрали на масата и пиехме чай каза: „Ще го наречем „Житно зърно".
Който му даде пари - даде, който не даде - дават го безплатно. Така работеше Георги Марков. Беше човек на идеята. Но това списание просъществува кратко време и спря, поради липса на купувачи и средства. Друго е важното, че около тях се групираха млади братя." Идеята за едно братско списание даде Георги Марков. А един ден както се бяхме събрали на масата и пиехме чай каза: „Ще го наречем „Житно зърно". След това отидоха при Учителя, споделиха идеята с Него. Той ги насърчи като ги остави сами да си решат въпроса за организацията. Тук трябва да споменем и един друг факт. Боян Боев през 1922-1923 г.. пристигна от провинцията на Изгрева. Него го бяха погнали от Панагюрище, където беше учител, а по-късно бе уволнен от гимназията в Свищов и той се прибра в София с подрязани крила, без пенсия.
към текста >>

После той върна парите и съобщи на абонатите си, че се присъединява към новото списание „Житно зърно".
Тогава имаше такъв закон, че ако човек има определен стаж и години като учител без да има навършена възраст може да се пенсионира. А него го уволниха дисциплинарно няколко месеца преди навършването на 15-годишен трудов стаж , без никаква издръжка. Тук на Изгрева той дойде с идеята да издава едно списание по образец на Рудолф Щайнеровите издания в Германия или по образец на „Всемирна летопис", където той участваше със статии. Но като видя, че ние замисляме братско списание, той се отказа от своето списание и се присъедини към нас. Той беше вече записал и събрал свои абонати. После той върна парите и съобщи на абонатите си, че се присъединява към новото списание „Житно зърно". Това бе една хубава постъпка на Боян Боев. Беше безкористен човек, за свои лични амбиции не живееше, а живееше за големия живот и беше на разположение на Учителя винаги. И застана до Учителя винаги с тетрадка и перодръжка в ръка и записваше всеки разговор и всяка Негова мисъл с приятелите. По-късно той въведе една рубрика в „Житно зърно" - „Из нашия живот". Това са обикновено разговори с Учителя при частните посещения на учениците Му.
към текста >>

По-късно той въведе една рубрика в „Житно зърно" - „Из нашия живот".
Той беше вече записал и събрал свои абонати. После той върна парите и съобщи на абонатите си, че се присъединява към новото списание „Житно зърно". Това бе една хубава постъпка на Боян Боев. Беше безкористен човек, за свои лични амбиции не живееше, а живееше за големия живот и беше на разположение на Учителя винаги. И застана до Учителя винаги с тетрадка и перодръжка в ръка и записваше всеки разговор и всяка Негова мисъл с приятелите. По-късно той въведе една рубрика в „Житно зърно" - „Из нашия живот". Това са обикновено разговори с Учителя при частните посещения на учениците Му. И в разстояние на 22 години тази рубрика е най-ценната в това списание, защото дава историята в Школата. Другото, което се печаташе бяха преводи, статии, поезия, проза, която за някои бе без значение и затова това списание трудно се издържаше. Но то се набираше от абонати. Учителят много пъти е говорил за Житното зърно какво представлява за човека на земята като източник на хляб, каква идея е вложена в него, в духовния свят и каква е истинската му същност в Божествения свят.
към текста >>

Учителят много пъти е говорил за Житното зърно какво представлява за човека на земята като източник на хляб, каква идея е вложена в него, в духовния свят и каква е истинската му същност в Божествения свят.
По-късно той въведе една рубрика в „Житно зърно" - „Из нашия живот". Това са обикновено разговори с Учителя при частните посещения на учениците Му. И в разстояние на 22 години тази рубрика е най-ценната в това списание, защото дава историята в Школата. Другото, което се печаташе бяха преводи, статии, поезия, проза, която за някои бе без значение и затова това списание трудно се издържаше. Но то се набираше от абонати. Учителят много пъти е говорил за Житното зърно какво представлява за човека на земята като източник на хляб, каква идея е вложена в него, в духовния свят и каква е истинската му същност в Божествения свят. За това наименованието на списанието бе напълно подходящо. Ние отначало бяхме неопитни. Нямахме опит, практика и отначало списанието беше малко наивно, но постепенно с течение на годините подготвиха се хора, разшири се сътрудничеството, дойдоха нови сътрудници и списанието тръгна. Разпространението ставаше чрез абонати. Разпръснаха се покани между приятелите в София и провинцията и мнозина се отзоваха.
към текста >>

Редакцията на „Житно зърно" се помещаваше в салона на „Оборище" 14.
Сътрудниците работеха безвъзмездно, нямаше хонорари, нито заплати. Редовно се изпращаха писма за нови абонати и за изплащане на вноските. През втората годишнина на списанието Учителят подсети на събора в Търново 1923 г. да се организира издаването на книжнината. Това подтикна приятелите и те създадоха редакционен комитет в София, в който влязоха 5 братя и пет сестри с литературни наклонности. Редакцията на „Житно зърно" се помещаваше в салона на „Оборище" 14. По-късно като главен редактор се оформи Георги Радев. Но първите години се движеше от Георги Марков и Методи Константинов. Днес списание „Житно зърно" едва ли го има някъде напълно запазено от всичките му годишнини. Много от нашите поетеси писаха първите си стихове там. Накрая то стана като един извор на сведения за братския живот за следващите поколения.
към текста >>

Днес списание „Житно зърно" едва ли го има някъде напълно запазено от всичките му годишнини.
да се организира издаването на книжнината. Това подтикна приятелите и те създадоха редакционен комитет в София, в който влязоха 5 братя и пет сестри с литературни наклонности. Редакцията на „Житно зърно" се помещаваше в салона на „Оборище" 14. По-късно като главен редактор се оформи Георги Радев. Но първите години се движеше от Георги Марков и Методи Константинов. Днес списание „Житно зърно" едва ли го има някъде напълно запазено от всичките му годишнини. Много от нашите поетеси писаха първите си стихове там. Накрая то стана като един извор на сведения за братския живот за следващите поколения. В редакционния комитет бяха повече Кузман Кузманов, Георги Томалевски, Константин Константинов, Добин Гарвалов и др.
към текста >>

23. 95. СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО И СЪВЕТЪТ ОТ УЧИТЕЛЯ

95. СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО" И СЪВЕТЪТ ОТ УЧИТЕЛЯ Още от самото начало на Школата някои младежи правеха лични опити за издаване на списания.
95. СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО" И СЪВЕТЪТ ОТ УЧИТЕЛЯ Още от самото начало на Школата някои младежи правеха лични опити за издаване на списания. Излезнаха по един-два броя, но нямаше кой да ги купува, списанията останаха неизкупени и така финансово се разориха. Тогава разбрахме, че да се издава списание трябва да има общество, за което да бъде предназначено издаденото списание. По този въпрос ще намерите много неща казани от Учителя. Решават младежите да издават списание. Споделиха идеята с Учителя.
към текста >>

А Георги Марков даде идеята как да се казва списанието: „Житно зърно".
По този въпрос ще намерите много неща казани от Учителя. Решават младежите да издават списание. Споделиха идеята с Учителя. Той одобри плана им, създаде се редакционна колегия. Редактор бе Георги Радев. А Георги Марков даде идеята как да се казва списанието: „Житно зърно". Започна издаването на списанието всеки месец. Не минава време и Учителят извиква целия редакционен съвет на списанието. Това е 1922-23 г. Всички са събрани и Учителят казва: „Никой от вас да не пише нито една дума в списание „Житно зърно", срещу Русия и СССР. Това си го запишете в умовете." И от тогава те знаеха, че не трябва да се нарушава Волята на Учителя.
към текста >>

Всички са събрани и Учителят казва: „Никой от вас да не пише нито една дума в списание „Житно зърно", срещу Русия и СССР.
Редактор бе Георги Радев. А Георги Марков даде идеята как да се казва списанието: „Житно зърно". Започна издаването на списанието всеки месец. Не минава време и Учителят извиква целия редакционен съвет на списанието. Това е 1922-23 г. Всички са събрани и Учителят казва: „Никой от вас да не пише нито една дума в списание „Житно зърно", срещу Русия и СССР. Това си го запишете в умовете." И от тогава те знаеха, че не трябва да се нарушава Волята на Учителя. Изминаха много години. Списанието излизаше всеки месец, а в Братството идваха хора от най-различни политически среди и искаха да пишат за едните и срещу другите. Имаше англофили, германофили, русо-фили и накрая русофоби. Но беше спазено правилото да не се пише нищо против СССР.
към текста >>

Така моят приятел Георги Радев без да пита Учителя в списание „Житно зърно" помести статии на Бо-Ин-Ра.
Ние бяхме свидетели как Учителят ни съхрани. Затова Го послушахме. Но за друго не Го послушахме. Не се пита Учителя какво да се помества в това списание. Всеки предлагаше материали преведени от чужди автори, за да се покаже, че знае езици, че е интелигентен и че е нещо. Така моят приятел Георги Радев без да пита Учителя в списание „Житно зърно" помести статии на Бо-Ин-Ра. Никой не пита Учителя, а дойде време Учителят да ни заяви, че той е служител на Черната Ложа. Има и други такива преводи на автори, които са чужди на Школата, които бяха преведени и поместени в списанието. След време, когато проучвате този въпрос ще се питате как е възможно това. Беше възможно. Никой не питаше Учителя, а когато Го запитваха то ставаше при свършен факт.
към текста >>

Учителят ни предупреди на времето за „Житно зърно" да бъде неутрално и ние проверихме колко струва Неговата дума.
Накрая това списание ще има стойност за онези статии написани от приятелите, отнасящи се за братския живот, за тяхната поезия и творчество. Всички преводи са без стойност за Школата. Но това беше един етап, през който ние минахме. Това трябва да го знаете, за да не повтаряте нашите грешки. На зададен въпрос Учителят отговори така: „Идва такава власт и ще дойде такава власт, че този който й се противопостави ще си положи костите." Този израз го запомнихме и след това го проверихме, че това се изпълни. Учителят ни предупреди на времето за „Житно зърно" да бъде неутрално и ние проверихме колко струва Неговата дума. Тя имаше цената не на един човешки живот.
към текста >>

24. 57. БЪЛГАРСКИТЕ НАРОДНИ ПЕСНИ

Не момци бащин имот да делят и баща си да наскърбяват, а житно зърно да сеят, богата жътва да жънат и да се учат братски да живеят, та баща си да радва.
На едно място Той казва: „Аз съм работил повече от двадесет години, докато изчистя българската музика да обърна отрицателните образи в положителни и лошите чувства в добри. Много време ми е вземало това, докато възстановя чистотата на българската народна музика." И Учителят даде ред образци на очистени български песни. Тази песен е един от опитите, които Учителят прави. Думите са положителни, както Учителят ги е предал. „Светли дни мамо настанаха за млади момци. Не момци бащин имот да делят и баща си да наскърбяват, а житно зърно да сеят, богата жътва да жънат и да се учат братски да живеят, та баща си да радва. Светли дни са мамо настанали, настанали за млади моми и момци." Учителят остави същата мелодия, но преобърна текста на песента в положителна, възходяща посока.
към текста >>

25. 81. ЖИТНОТО ЗЪРНО

81. ЖИТНОТО ЗЪРНО В една беседа Учителят казва: „Ще ви дам методи как да обработвате земята и като ги приложите ще получите от един декар толкова жито, колкото от десет декара.
81. ЖИТНОТО ЗЪРНО В една беседа Учителят казва: „Ще ви дам методи как да обработвате земята и като ги приложите ще получите от един декар толкова жито, колкото от десет декара. Един брат от Старозагорските села - Христо Митов Белчев отива при Учителя и Му казва: „Учителю, дайте ми тези методи, как да обработвам по новия начин земята. Ще ги приложа." Учителят му дава. Този брат работи двадесет години върху житото и успя да получи 800 кг от декар и житно зърно едро колкото дрянка. Той донесе на Учителя от това жито. Сега няма да излагам методите, които Учителят му е дал, те остават за проверка.
към текста >>

Този брат работи двадесет години върху житото и успя да получи 800 кг от декар и житно зърно едро колкото дрянка.
81. ЖИТНОТО ЗЪРНО В една беседа Учителят казва: „Ще ви дам методи как да обработвате земята и като ги приложите ще получите от един декар толкова жито, колкото от десет декара. Един брат от Старозагорските села - Христо Митов Белчев отива при Учителя и Му казва: „Учителю, дайте ми тези методи, как да обработвам по новия начин земята. Ще ги приложа." Учителят му дава. Този брат работи двадесет години върху житото и успя да получи 800 кг от декар и житно зърно едро колкото дрянка. Той донесе на Учителя от това жито. Сега няма да излагам методите, които Учителят му е дал, те остават за проверка. Учителят е говорил в много беседи и лекции за житото. Има беседа „Житното зърно". В първа серия от беседите.
към текста >>

Има беседа „Житното зърно".
Ще ги приложа." Учителят му дава. Този брат работи двадесет години върху житото и успя да получи 800 кг от декар и житно зърно едро колкото дрянка. Той донесе на Учителя от това жито. Сега няма да излагам методите, които Учителят му е дал, те остават за проверка. Учителят е говорил в много беседи и лекции за житото. Има беседа „Житното зърно". В първа серия от беседите. И в много други беседи, лекции и разговори Учителя говори за житното зърно. Той го взема като емблема на човешката душа. За лечебните качества на житото има много материал даден от Учителя. Методи за лекуване, методи за подържане на здравето.
към текста >>

И в много други беседи, лекции и разговори Учителя говори за житното зърно.
Той донесе на Учителя от това жито. Сега няма да излагам методите, които Учителят му е дал, те остават за проверка. Учителят е говорил в много беседи и лекции за житото. Има беседа „Житното зърно". В първа серия от беседите. И в много други беседи, лекции и разговори Учителя говори за житното зърно. Той го взема като емблема на човешката душа. За лечебните качества на житото има много материал даден от Учителя. Методи за лекуване, методи за подържане на здравето. Това е наука. Човек трябва да си създаде отношения към онези същества, които седят зад растенията и се грижат за тях.
към текста >>

26. 104. УЧЕНИЦИТЕ В КЛАСА

104. УЧЕНИЦИТЕ В КЛАСА Житното зърно като падне в почвата, струва му се, че умира.
104. УЧЕНИЦИТЕ В КЛАСА Житното зърно като падне в почвата, струва му се, че умира. Този е момента, който сега преживяваме ние тук на Изгрева. Когато ние оповестихме, че поставяме доброто за основа на живота си и разумността, първото нещо бе, че противодействието ще дойде. Без него не може. Той е като чернозема. Той ще притисне зрънцето и ще го задуши и когато слънцето грее и призове житното зърно към живот, да покълне, то ще срещне противодействието на почвата - злото.
към текста >>

Той ще притисне зрънцето и ще го задуши и когато слънцето грее и призове житното зърно към живот, да покълне, то ще срещне противодействието на почвата - злото.
104. УЧЕНИЦИТЕ В КЛАСА Житното зърно като падне в почвата, струва му се, че умира. Този е момента, който сега преживяваме ние тук на Изгрева. Когато ние оповестихме, че поставяме доброто за основа на живота си и разумността, първото нещо бе, че противодействието ще дойде. Без него не може. Той е като чернозема. Той ще притисне зрънцето и ще го задуши и когато слънцето грее и призове житното зърно към живот, да покълне, то ще срещне противодействието на почвата - злото. Но то трябва да преодолее и това съпротивление. В това усилие то ще укрепне, ще призове силите си. Значи натиска на злото е полезен и необходим. Като превъзмогне това и излезе на повърхността, то младия кълн като го огрее слънцето, тогава той ще почне да използва соковете на злото, соковете на почвата. Но житното зърно трябва да има сила да превъзмогне съпротивлението на почвата, на злото.
към текста >>

Но житното зърно трябва да има сила да превъзмогне съпротивлението на почвата, на злото.
Той ще притисне зрънцето и ще го задуши и когато слънцето грее и призове житното зърно към живот, да покълне, то ще срещне противодействието на почвата - злото. Но то трябва да преодолее и това съпротивление. В това усилие то ще укрепне, ще призове силите си. Значи натиска на злото е полезен и необходим. Като превъзмогне това и излезе на повърхността, то младия кълн като го огрее слънцето, тогава той ще почне да използва соковете на злото, соковете на почвата. Но житното зърно трябва да има сила да превъзмогне съпротивлението на почвата, на злото. Ако то попадне много дълбоко може да загине. Затова молете се и издържайте, за да излезете на слънце. След това идват следващите изпити - да цъфнете, да вържете и да дадете плод. Ето така Изгревът бе разрушен. Сега какво остава ли?
към текста >>

27. 29. ТВОРЧЕСТВОТО НА ДЯДО БЛАГО

Имаше и духовна поезия, като някои стихове бяха отпечатани във в-к „Братство" и списание „Житно зърно". 1.
29. ТВОРЧЕСТВОТО НА ДЯДО БЛАГО Той бе свързан с този народ. Неговото творчество слизаше свише. Но връзките му с този народ от векове предполагаше, че корените бяха много дълбоки, стъблото много високо и клоните се разпростираха на широко. Невероятно творчество за деца. Сега ще цитираме по малко от всякъде: Дядо Благо беше написал много приказки, още повече стихотворения, басни. Имаше и духовна поезия, като някои стихове бяха отпечатани във в-к „Братство" и списание „Житно зърно". 1. Поговорки: Първо Петко, после господин. След молитва ще река Амин. Речи ми реч да те позная. Пиши ми ред да ти гадая. Пред кум се вода не гази.
към текста >>

28. 55. ПОСТЪТ НА КОЛЮ КАИШЕВ

Но Учителят нищо не казва, а само откъсва едно зърно на поставения грозд пред него грозд пред него в една чиния, взима ножчето и зърното го разрязва на две и му дава половин зърно като му казва, че днес трябва само него да смучи.
Имаше ръководител на поста, а това бе Учителят. Но Колю си направи поста без да пита Учителя. На 21. ден той с големи усилия отива при Учителя и Му обяснява всичко. Очаква похвала от Него. Но Учителят нищо не казва, а само откъсва едно зърно на поставения грозд пред него грозд пред него в една чиния, взима ножчето и зърното го разрязва на две и му дава половин зърно като му казва, че днес трябва само него да смучи. Дава му съвет как бавно трябва да отпоства, за да не се увреди и му посочва колко течност трябва да пие на ден. Колю кима с глава в знак, че е разбрал и че ще изпълни всичко. Той излиза и решава да отиде на баня, за да се изкъпе. Нали от поста се е пречистил, пие една, две глътки вода на ден и сега трябва да очисти тялото си в банята и е вече готов за нови подвизи. Но в банята се задържа повече и през сухата му кожа напукана от поста 20 дни на жадна диета, почва да се поема влагата и водата, да се резорбира течността в нея и кожата набъбва, напуква се, става отточна и след като излиза от банята едва го познават на Изгрева.
към текста >>

По-късно Колю се шегуваше, че след поста, в банята бил набъбнал като оризовото зърно от неговите сърми в Арбанаси.
Съобщават на Учителя. Той е сърдит и недоволен от непослушанието му. Дава съвети, които му се занасят. Едва успява да излезе и да се измъкне от поста жив и здрав. Много хора на Изгрева си заминаха и то главно при отпостването поради груби грешки. По-късно Колю се шегуваше, че след поста, в банята бил набъбнал като оризовото зърно от неговите сърми в Арбанаси. И от тогава почнахме да му казваме - Колю-оризовото зърно. На 5.1У.1966 г. си замина брат Колю Каишев. Винаги въодушевен от идея. Винаги безкористен.
към текста >>

И от тогава почнахме да му казваме - Колю-оризовото зърно.
Той е сърдит и недоволен от непослушанието му. Дава съвети, които му се занасят. Едва успява да излезе и да се измъкне от поста жив и здрав. Много хора на Изгрева си заминаха и то главно при отпостването поради груби грешки. По-късно Колю се шегуваше, че след поста, в банята бил набъбнал като оризовото зърно от неговите сърми в Арбанаси. И от тогава почнахме да му казваме - Колю-оризовото зърно. На 5.1У.1966 г. си замина брат Колю Каишев. Винаги въодушевен от идея. Винаги безкористен. Сега като го няма отвън ще го търсим отвътре.
към текста >>

29. 69. ГЕОРГИ РАДЕВ

Георги Марков подскочи и каза: „Ще го наречем „ЖИТНО ЗЪРНО", така че той даде идея-ха за името.
той участвува в Младежката група, която създаде комуната в с. Ачларе. За нея ще разкажа при друг случай. За нея има какво да се разкаже, защото тя протече драматично и с много поуки за нас в Школата и оттам поуки за българския народ. С една дума ние не бяхме готови за комунален живот и после десетилетия наред българския народ също проверяваше, че не е дошло времето да се ползва от комунален труд. Една зимна вечер бяхме насядали ние младежите около топлата печка, пиехме чай, а чайникът вреше и умувахме как да се нарече новото списание, което искахме да издаваме. Георги Марков подскочи и каза: „Ще го наречем „ЖИТНО ЗЪРНО", така че той даде идея-ха за името. А Георги Радев беше основател и редактор на това списание до края на живота си, цели 17 години. Той завършва гимназия в Пловдив само с една тетрадка. А това е нещо необикновено за ония години, когато гимназистите носеха пълни чанти с учебници и тетрадки. Тогава учениците пишеха в тетрадките си какво говори учителят, после учеха уроците по учебниците си вкъщи и пишеха домашни упражнения задавани лично от учителите. На следващият ден се проверяваха домашните и учениците се изпитваха.
към текста >>

В списание „Житно зърно" написа статии върху тема „Жената в Евангелието".
Преведе „Биография на Ганди" и биография на „Жан Жак Русо" от Ромен Ролан. Преведе големият окултен роман на английския писател Булвер Литон - „Занони". Друг превод е „Лекуване чрез цветните лъчи" от А. Осборн-Иивс. Като негов собствен труд е книгата „Лица и души" - това са характеристики на големи световни личности. Една малка книжка ,Живите сили на слънцето". В списание „Житно зърно" написа статии върху тема „Жената в Евангелието". По-късно той издаде книга „Живот за Цялото". Това са мисли и изказвания на Учителя свързани по дадени въпроси, но взети от близки беседи по дати и сглобени в едно цяло. Голяма част от статиите, които той помества в „Житно зърно" после бяха издадени през 1939 г. под едно общо заглавие „Пътят на звездата". Поместваше редовно статии по астрология.
към текста >>

Голяма част от статиите, които той помества в „Житно зърно" после бяха издадени през 1939 г.
Като негов собствен труд е книгата „Лица и души" - това са характеристики на големи световни личности. Една малка книжка ,Живите сили на слънцето". В списание „Житно зърно" написа статии върху тема „Жената в Евангелието". По-късно той издаде книга „Живот за Цялото". Това са мисли и изказвания на Учителя свързани по дадени въпроси, но взети от близки беседи по дати и сглобени в едно цяло. Голяма част от статиите, които той помества в „Житно зърно" после бяха издадени през 1939 г. под едно общо заглавие „Пътят на звездата". Поместваше редовно статии по астрология. Многото статии той ги подписваше с една малка ръкописна буква „г". Неговият почерк беше необикновен и всеки можеше да познае, че това е почерк на Жорж. Обикновено своите преводи той ги пускаше без всякакъв подпис.
към текста >>

„Житно зърно" от 1924 г.
В нея се вижда проекцията на човека и неговата философска мисъл пред лицето на Всемировия Учител слезнал на земята в човешко тяло. Тази снимка е достойна за паралели и сравнения от космически порядък. А сега ще ви разкажа най-драматичното, което се случи с него. Защо и как се случи не мога да кажа, но Георги Радев сам, без да пита Учителя преведе един окултист на име „Бо-Ин-Ра". Освен че го преведе, но започна и да публикува от тези преводи в сп. „Житно зърно" от 1924 г. до 1926 г., че дори и по-късно. През 1924 г. в книжка брой 3-ти, брой 4,брой 6,брой 8. през 1925 г. брой 3-ти, От 1926, г.
към текста >>

" След заминаването му приятелите написаха похвални слова за него в „Житно зърно" брой 7-8 1940 г.
Сънят, това е физическа-астрална-етерна сфера, в която пребивава двойника на човека и в този и в друг свят той се обучава, обменя енергиите си и се зарежда с нов потенциал. Но тогава Учителят му отговаря така: „Ти благодари, че е сънят! " По точен отговор едва ли има. А какво се крие в това изречение можете да разберете когато прочетете всичко, което е казал Учителя за съня. И накрая ще завърша с една характеристика, която направи Учителят за Георги Радев: „Георги Радев има душа на девойка и дух на войн! " След заминаването му приятелите написаха похвални слова за него в „Житно зърно" брой 7-8 1940 г. При друг случай ще ви разкажа още нещо и ще видите колко е верно изказването на Учителя за него, че има душа на девойка и Дух на войн.
към текста >>

30. 70. ГЕОРГИ РАДЕВ И ЦЕНАТА НА ОТКУПА

" Вероятно това се отнасяше за неговите преводи и за това, че той ги издаде в списание „Житно зърно", което бе замислено като списание на Бялото Братство, а освен това той на собствена разноска беше издал тези три тома на Бо-Ин-Ра.
След като години наред превежда Бо-Ин-Ра и работи за Черната Ложа без да я осъзнава, чак накрая ние научихме мнението на Учителя за този автор. Но тогава се правеха неща без да питаме Учителя и всеки вършеше волята на своя господар. Имаше един критичен момент за Георги Радев в Школата. Тогава Учителят се намеси и го спаси. По този повод Той каза: „Аз съм го него откупил от Черната ложа, този триглав змей! " Вероятно това се отнасяше за неговите преводи и за това, че той ги издаде в списание „Житно зърно", което бе замислено като списание на Бялото Братство, а освен това той на собствена разноска беше издал тези три тома на Бо-Ин-Ра. Значи беше ревностен застъпник на онази ложа. И накрая Учителят откупи този змей от Черната Ложа. И бе заплатил с голяма цена. Ето това е историята за цената на откупа при Георги Радев.
към текста >>

31. 106. АСТРОЛОЗИ НА ИЗГРЕВА

Започнаха да превеждат чужда литература, ту в „Житно зърно", ту във в-к „Братство" и бяха преведени няколко книжки по Астрология.
106. АСТРОЛОЗИ НА ИЗГРЕВА Когато започна Школата, Учителят нареди всички да си направят хороскопи, за да се видят какви им са плюсовете и какви са минусите, т. е. с какви капитали идват от миналото, с какви задължения трябва да се справят и какви полици да изплащат. Всеки имаше и положителни качества, но повечето бяха проблемите, които трябваше сам да разрешава. Затова Учителят нареди да се работи върху онова, което не е застъпено и онези, които имат лоши и дисхармонични аспекти да се справят с тях. Като гъби изникнаха десетина астролози на Изгрева за нула време. Започнаха да превеждат чужда литература, ту в „Житно зърно", ту във в-к „Братство" и бяха преведени няколко книжки по Астрология. А в частните разговори с Учителя Той им даваше много ценни ключове за разгадаване на тази наука. В беседите си Учителят понякога споменава някои принципни положения. Сестра ми Цанка Екимова беше направила извадки за изказвания на Учителя по астрологически въпроси и ги предаде на брат ми Николай, който също беше астролог. Има много интересни случки на астролозите с Учителя. Дано те са ги описали сами.
към текста >>

В „Житно зърно" помести много статии по астрология.
" „Ползата е за мен, че Астрологията е точна". Той имаше хороскопите на всички от Младежкия Окултен Клас, следеше аспектите им и транзитите на посочените дати и им даваше листчета и проследяваше как се отразяват тези аспекти. Беше добър астролог и всички му съдействаха, а и всички се интересуваха от неговите листчета и ги проверяваха, а след това разказваха колко пророчески се оказват те. Тук бе живата Астрология на Изгрева. Георги Радев също бе добър астролог и преведе една астрология на Сефариел като написа предговор за нея. В „Житно зърно" помести много статии по астрология. За мен той беше най-добрия астролог - с големи познания и бе много точен. Влад Пашов издаде книга по астрология. Публикуваше във вестник „Братство" години наред за астрологията ред статии. Методи Константинов издаде книга във Франция по тези въпроси. Него го интересуваха космическите принципи на астрономията и тяхното влияние върху политическите събития в света.
към текста >>

32. 107. ПЕТЪР МАНЕВ

Той публикува много свои разработки за предсказанията и системата на Нострадамус в списание „Житно зърно" както и за астрологията.
А да довършим разказа си, ще кажа, че предния ден тази сестра беше дошла уж да ми помогне нещо, а ми направи беля. Аз й се скарах и тя заплака. А сега тя ми го върна, аз не плачех, но сълзи ми се наляха в очите като видях листчето с написаната квадратура и точния час на моето премеждие. Какви хора имаше около нас? От всеки можеше да се учиш и от всеки можеше да провериш как действуват окултните закони безпогрешно в Школата на Учителя. Той публикува много свои разработки за предсказанията и системата на Нострадамус в списание „Житно зърно" както и за астрологията.
към текста >>

33. 8. ПЕЧАТНИЦА НА ИЗГРЕВА

в „Държавен вестник" бе публикувано 620 постановление на Министерския съвет от 13 март 1950 г., с което се отчуждава печатница „Житно зърно" съгласно член 5 от Закона за книгопечата.
Освен това жена му работеше в книговезницата. Бяхме основали книговезница и беседите се подвързваха скромничко, за да не се разпиляват и разкъсват. Така Антов не попречи на печатницата, защото тя бе закрита 1951 г. А събитията, които се случиха те станаха по-късно. В брой 65 от 1950 г. в „Държавен вестник" бе публикувано 620 постановление на Министерския съвет от 13 март 1950 г., с което се отчуждава печатница „Житно зърно" съгласно член 5 от Закона за книгопечата. А на 30.11.1950 г. чрез милицията на Изгрева бяха конфискувани 5 пишещи машини, за да не могат стенографките да работят, да пишат на тях дешифрираните беседи. Комунистите бяха решили да спрат окончателно отпечатването Словото на Учителя.
към текста >>

34. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

Те са „добрата почва", зърното паднало на нея принася плод много.
Дали на религиозна или на класова основа, все едни и същи Сили се борят в света. И когато сме гонени, сме добре. Сега поне Братството е пречистено, защото в едно общество малцина идват от убеждение. Повече идват от мода, още повече от интерес. Които идват от убеждение устояват на всичко. Те са „добрата почва", зърното паднало на нея принася плод много. Който иде, защото е модно - прилича на зърното паднало на пътя. Птиците небесни го изкълвават. Които идват от интерес, за корист, приличат на зърното паднало в трънете. „Избуяха и заглушиха го". 86. Бялото Братство не може да бъде слуга на една партия.
към текста >>

Който иде, защото е модно - прилича на зърното паднало на пътя.
И когато сме гонени, сме добре. Сега поне Братството е пречистено, защото в едно общество малцина идват от убеждение. Повече идват от мода, още повече от интерес. Които идват от убеждение устояват на всичко. Те са „добрата почва", зърното паднало на нея принася плод много. Който иде, защото е модно - прилича на зърното паднало на пътя. Птиците небесни го изкълвават. Които идват от интерес, за корист, приличат на зърното паднало в трънете. „Избуяха и заглушиха го". 86. Бялото Братство не може да бъде слуга на една партия. Партията ще бъде слуга на Братството.
към текста >>

Които идват от интерес, за корист, приличат на зърното паднало в трънете.
Повече идват от мода, още повече от интерес. Които идват от убеждение устояват на всичко. Те са „добрата почва", зърното паднало на нея принася плод много. Който иде, защото е модно - прилича на зърното паднало на пътя. Птиците небесни го изкълвават. Които идват от интерес, за корист, приличат на зърното паднало в трънете. „Избуяха и заглушиха го". 86. Бялото Братство не може да бъде слуга на една партия. Партията ще бъде слуга на Братството. Всемирното Бяло Братство е навсякъде в цялата Вселена. То е господар и на планетата.
към текста >>

35. 64. ИСТИНСКАТА РАБОТА

То расте заедно с ученика и принася плод, „като житното зърно - 30, 60, 100".
За да бъде работник на Царството Божие, човек трябва да учи непрестанно. Знанието, което Учителят даде в Школата, е път. То се разбира и озарява от вътрешна светлина постепенно. Като се прилага, то се превръща в сила. Това е живо знание. То расте заедно с ученика и принася плод, „като житното зърно - 30, 60, 100". Бъдете будни за красотата. Всяка красива проява е израз на Божествения живот. Отдавайте внимание и почитание и на най-малката красота. Тя иде от Единния, Вечния Източник и води към Него. Търсенето на красотата е първата стъпка в духовния път.
към текста >>

36. 3. КОЙ ИЗВЪРШВА РЕГИСТРАЦИЯТА НА ДУХОВНО ОБЩЕСТВО „БЯЛО БРАТСТВО И КОЙ ГО УЗАКОНЯВА?

печатница „Житно зърно" се отчуждава в полза на държавата.
1949 г. в гр. Айтос подписаха устава и предизвикаха след това да се протегне Невидимата ръка, да натисне онзи бутон със Сила и Власт и чрез 620 постановление на Министерския съвет от 13 март 1950 г. да се затвори печатницата на Изгрева, заедно с всички печатници в България и да се спре частното книгопечатане. Според „Държавен вестник" в брой 65 от 1950 г. печатница „Житно зърно" се отчуждава в полза на държавата. Ето тук се постарахме да предадем тези етапи, които са важни за поучение на следващите поколения. Има два пътя: или ще се поучиш от опитнос-тите на предишните поколения и ще вървиш по пътя на ученика определен от Словото на Учителя, или ще тръгнеш по втория път, за да проучваш сам колко струва и каква е цената на опитността на предишните поколения ученици. Ние избираме първия път, където гласи законът: „Опитността на един ученик е опитност на цялата Школа! " Ученик е онзи, който проучава Словото на Учителя и Го изпълнява безпрекословно, като го прилага в живота си според своите възможности и в условията, при които е поставен от своята лична съдба. Пътят на ученика е даден от Словото на Учителя.
към текста >>

37. І.5. БАНЯТА

Галилей Величков

Макар и рядко, той бе сътрудник на списание „Житно зърно", в някои от концертите на Изгрева изпълняваше на цитра (музикален инструмент) подходящи пиеси, в младежкия клас най-добросъвестно развиваше зададените теми.
При един случай, когато с УЧИТЕЛЯ се връщаме от лозето на Изгрева, до боровете срещаме Димитър и Той казва: - Това е един добър брат! Светия! Посочвам го като представител на добротворците на школата. Действително, в многогодишното приятелство ние бяхме неразделни и неведнъж съм се убеждавал в правотата на УЧИТЕЛЯ. Димитър бе и поетична, музикална и мистична душа. Макар и рядко, той бе сътрудник на списание „Житно зърно", в някои от концертите на Изгрева изпълняваше на цитра (музикален инструмент) подходящи пиеси, в младежкия клас най-добросъвестно развиваше зададените теми. До последния ден на живота си той бе добрият изгревянин. За Рилските езера неговото добро сърце, точен поглед, верен усет и сръчни ръце направиха банята. Ето повода. Рилските езера станаха център на Братството от по-високо измерение. УЧИТЕЛЯТ пренесе школната дейност от Изгрева на Рилските висини.
към текста >>

38. ІІ.25. ПЛАНЪТ НА НЕБЕТО Е ТАКЪВ

Галилей Величков

Тогава зърното пониква и дава плод.
Това изисква закона за ритмуса. Той знаеше да го спазва. Той знаеше как да отговори. Сеятелят познава почвата. Сее се навреме. Тогава зърното пониква и дава плод. Така разговорите с Него за нас бяха благовремие... Той посяваше някои от особените семена на познанието. Веднъж УЧИТЕЛЯТ вдигна завесата на времето. Беше привечер. Белият салон на Изгрева ни приюти на разговор. Той беше между нас.
към текста >>

39. ІІІ.106. ЗАДАЧАТА С ЛЕВЧЕТО

Летопис Вергилий Кръстев

Печатница „Житно зърно" - Изгрев Забележки: Димитър Голов е използвал Придворната печатница - София.
Загора 5. Слави Камбуров - Нова Загора 6. Лазер Котев - София, Военно издателство 7. Светослав Славянски - София, печатница Литопечат 8. Михаил Стоицев - Пловдив 9. Печатница „Житно зърно" - Изгрев Забележки: Димитър Голов е използвал Придворната печатница - София. Никола Ватев печата в печатницата на Малджиев - Русе, а Михаил Стойцев използва разни печатници в Пловдив. А сега ще се спрем на една драматична развръзка. Учителят по време на Клас предава Своето Слово. Стенографите стенографират и подготвят Словото Му за печат. То се отпечатва и се поднася на учениците от София и от провинцията да си го купуват.
към текста >>

40. 3.11. Рудолф Щайнер и Боян Боев

НЕСТОР ИЛИЕВ

Остава в Братството и написа книгата „Учителят за образованието" и разбира се взе дейно участие в списанието „Житно зърно".
" Брат Боев запитва: „Кой е той? Аз не го зная". „Ами, г-н Петър Дънов! " И така, когато пристига брат Боян в България, търси Го, намира Го и до края на живота си той беше и стенограф, и изнасяше сказки от Словото на Учителя из страната, и между другото беше и учител в гимназията в Панагюрище. Заради своята братска дейност го уволняват оттам и отиде в Свищов, и впоследствие прекратяват неговата дейност като учител. Остава в Братството и написа книгата „Учителят за образованието" и разбира се взе дейно участие в списанието „Житно зърно". Така брат Боян изнася сказки в провинцията и живее с братския живот на Изгрева. Но при случай той разказвал своят разговор с Рудолф Щайнер на сестра Паша Теодорова, стенографката на Учителя, как Рудолф Щайнер го питал: „Откъде сте"; като му казал, че е от България, запитал: „Какво търсите тука, при мене, на моите сказки? Вие имате велик Учител". И разбира се по тоя начин той намира Учителя. Сестра Паша Теодорова от своя страна разказва това на Учителя, какво брат Боян й казал, за срещата му с Р.
към текста >>

41. 6.15. Космичната вълна на любовта

По указание на Учителя беше заменено с ново списание - „Житно зърно".
Не, вие вложихте ваши идеи. Кажете ми: „Кое е новото в „Новия живот"? Това не е за упрек, но посочете на ония пасажи, които са нови, които за пръв път се явяват, кое е новото нещо? " (I Младежки събор, стр. 65-66). Списанието „Нов живот" до този събор беше излязло в три броя. По указание на Учителя беше заменено с ново списание - „Житно зърно". Списанието „Житно зърно" стана център за проява на академичната младеж. На този Младежки събор Учителят даде разрешение да се издава едно младежко списание, но в него трябваше да залегне една Божествена идея. В това младежко списание трябваше да има единство в основата и разклонение в изпълнението на това списание, защото окултният закон не търпи разединение, но разрешава разклонение. Наистина този събор се яви като пълна реализация на тази мощна Космична вълна на Любовта, която разкриваше перспективите на един нов живот. Като важна предпоставка за този нов живот се явяваше въздържанието, което беше само подготовка, но центърът представляваше пробуждането на мистичното съзнание.
към текста >>

Списанието „Житно зърно" стана център за проява на академичната младеж.
Кажете ми: „Кое е новото в „Новия живот"? Това не е за упрек, но посочете на ония пасажи, които са нови, които за пръв път се явяват, кое е новото нещо? " (I Младежки събор, стр. 65-66). Списанието „Нов живот" до този събор беше излязло в три броя. По указание на Учителя беше заменено с ново списание - „Житно зърно". Списанието „Житно зърно" стана център за проява на академичната младеж. На този Младежки събор Учителят даде разрешение да се издава едно младежко списание, но в него трябваше да залегне една Божествена идея. В това младежко списание трябваше да има единство в основата и разклонение в изпълнението на това списание, защото окултният закон не търпи разединение, но разрешава разклонение. Наистина този събор се яви като пълна реализация на тази мощна Космична вълна на Любовта, която разкриваше перспективите на един нов живот. Като важна предпоставка за този нов живот се явяваше въздържанието, което беше само подготовка, но центърът представляваше пробуждането на мистичното съзнание. Едно от важните действия във великата драма, която се играеше в школата на Учителя, трябваше да бъде приключена.
към текста >>

42. 6.17. Духовната група около Учителя

17. Духовната група около Учителя Както подчертах вече по-горе, списанието „Житно зърно" стана важен център на духовно - културния живот, най-вече в средата на академичната младеж, която беше главният елемент на специалния клас.
17. Духовната група около Учителя Както подчертах вече по-горе, списанието „Житно зърно" стана важен център на духовно - културния живот, най-вече в средата на академичната младеж, която беше главният елемент на специалния клас. Статиите, които постъпваха в списанието из различните области на специалностите, в които работеше академическата младеж около Учителя, ставаха предмет на разисквания и уточнявания на много идейни принципни въпроси. Списанието третираше предимно много въпроси от последните постижения на науката, окултно -мистичните науки и отчасти, из разните области на изкуствата. Беседите на Учителя, които Той държеше, се стенографираха винаги от няколко студенти и студентки. Ще спомена за една от тези студентки - Савка Керемидчиева. Тази девойка беше една от най-интересните същества, които заобикаляха Учителя.
към текста >>

43. 6.22. Голямото знание

Той беше един от главните редактори на списанието „Житно зърно".
22. Голямото знание Георги Радев, моят втори голям приятел, имаше не само един много надарен ум, но той имаше едно интелектуално прозрение за Битието. За разлика от другите братя, той не беше роб на авторитета, нито омотан в обществените предразсъдъци. Той имаше една свободна мисъл, виждаше с погледа на една крайна интелигентност великата мъдрост на Учителя и често, в нашите интимни разговори, душата му копнееше, както той се изразяваше: "за света на инвариантите", където обитава Вечното, Незнайното. И той беше дълбоко разбрал, че човек, за да се докосне до този велик Космичен свят, не е необходимо само знанието на съвременната наука, литература и философия, но ученикът трябва да се стреми да се издигне до високите върхове на Мъдростта, където обитава неговият Учител. Той беше един от главните редактори на списанието „Житно зърно". Неговият вещ поглед извличаше чудни резюмета от беседите на Учителя. Извън редицата преводи на окултни съчинения, той написа и свои, из областта на физиогномията, графологията и пр. Той беше един от много добрите астролози. Разбира се, въпреки тази колосална научна и окултна ерудиция, той чувстваше, че нещо липсва, липсваше онзи огън на творческата Мъдрост на Учителя, която не само одухотворява знанието, но го оползотворява за изграждане формите на новия живот. Георги Радев е роден в Пловдив.
към текста >>

44. 6.24. Пред прага на мъдростта

Списанието „Житно зърно" стана важен изразител чрез своите статии, в това направление.
През този период Учителят поръча един доста голям телескоп. Метеорологическата клетка, която беше построена в Котвата, се изпълни с много метеорологически уреди. Георги Радев започна да прави систематически наблюдения. Също постави се една библиотека „Водолей", от която излязоха доста книги по физиогномия, графология, типология и пр. Изобщо почувства се един голям интелектуален импулс в Братството. Списанието „Житно зърно" стана важен изразител чрез своите статии, в това направление. Академическата младеж, която беше се отдала почти във всички научни отрасли, се обедини в своите научни тежнения чрез списанието „Житно зърно". Този тон, който даде Учителят в този период упражни върху мен действително най-голямо влияние. След онзи епизод, който стана в салона на ул."Оборище"14 и след това бях остриган, в мен настъпи цяло ново прераждане. Първо аз напуснах Изгрева при един много интересен момент. Понеже всичките тези случки носят отпечатъка на общия тон, който се даде в Братството, налага се накратко да дам тяхната хронологичност.
към текста >>

Академическата младеж, която беше се отдала почти във всички научни отрасли, се обедини в своите научни тежнения чрез списанието „Житно зърно".
Метеорологическата клетка, която беше построена в Котвата, се изпълни с много метеорологически уреди. Георги Радев започна да прави систематически наблюдения. Също постави се една библиотека „Водолей", от която излязоха доста книги по физиогномия, графология, типология и пр. Изобщо почувства се един голям интелектуален импулс в Братството. Списанието „Житно зърно" стана важен изразител чрез своите статии, в това направление. Академическата младеж, която беше се отдала почти във всички научни отрасли, се обедини в своите научни тежнения чрез списанието „Житно зърно". Този тон, който даде Учителят в този период упражни върху мен действително най-голямо влияние. След онзи епизод, който стана в салона на ул."Оборище"14 и след това бях остриган, в мен настъпи цяло ново прераждане. Първо аз напуснах Изгрева при един много интересен момент. Понеже всичките тези случки носят отпечатъка на общия тон, който се даде в Братството, налага се накратко да дам тяхната хронологичност. До началото на този период аз все още живеех на Изгрева в палатката.
към текста >>

45. 6.35. Mладежките събори

Тогаз турихме начало на списанието „Новият живот" и което се замени по-късно със списание „Житно зърно".
Когато съзнанието се движи по елипса, в която има два фокуса, единият представя неговата личност, другият представя Бога. З. Когато той влезе в съзнанието на ученичеството, започва да се движи в кръг около един център, който е неговият Учител". Ето, през тези три етапа мина Георги Марков и си замина от тоя свят, като се отправи към космичния център. Петър Пампоров. Аз живях с Петър Пампоров и Георги Марков в една и съща квартира. Тогаз турихме начало на списанието „Новият живот" и което се замени по-късно със списание „Житно зърно". Пампоров е един ентусиаст, който е роден просто за проповедник. Където се спре и седне, говори за вегетарианство, за есперанто, за толстоизъм. Имаше условия да ходи в чужбина като есперантист. Дори и комунистите го пускаха да ходи на есперантски конгреси, като изнасяше по някой доклад за мира и сътрудничеството между народите. А това бяха политически идеи, които застъпваха комунистите.
към текста >>

Накрая, на IV-я Младежки събор, Александър Стрезов апелира за редовност в изплащане абонамента на списание „Житно зърно".
Той бе една легендарна личност, бе много забавен, романтичен, общителен и свиреше на китара. Беше редактор на едно научно списание по естествени науки. По едно време се отдалечи от Школата, но после се приближи отново. Но винаги оставаше верен. Бе голям приятел на Георги Томалевски и Борис Николов. Накрая, на IV-я Младежки събор, Александър Стрезов апелира за редовност в изплащане абонамента на списание „Житно зърно". Ние тогава бяхме под знака на бедността. Когато ходехме на екскурзии, бяхме винаги окъсани, одърпани, защото нямахме дрехи. Произхождахме от бедната и средна класа. Нямахме средства, с които да разполагаме и едвам преживявахме. Затова да не ви учудва, че някои не си плащаха абонаментната вноска за списанието.
към текста >>

46. 6.65. ЕЛИЕЗЕР КОЕН

Написа десетки статии в „Житно зърно" по идеи от Словото на Учителя.
Ние не знаем каква роля изпълнява този човек. Накрая ще се спрем с примера на Елиезер Коен. Повече от 20 години той беше на Изгрева. Целувал е хиляди пъти ръце на Учителя. Слушал е стотици пъти Словото на Учителя. Написа десетки статии в „Житно зърно" по идеи от Словото на Учителя. Беше един от най-активните от нашето поколение. Но след този случай в село Мърчаево, няколко месеци след като си замина Учителят от този свят, той се отрече от Братството, отрече се от Учителя и се обяви срещу всички ни и дори ни заплаши, че трябва да бъдем всички избесени. Това го има като документ в един протокол. След няколко месеца той се разболя от рак на черния дроб и почина. А ние останахме и сега трябва да пишем и този случай като илюстрация на онези закони, които ни даде Учителят.
към текста >>

47. 6.71. БЕРТОЛИ

Бертоли и дъщеря му Анина издаваха в Париж едно малко списание „Житно зърно".
А през това време той трябваше да издаде книгата, за която бяха осигурени средства. Онези, които бяха срещу книгата тук, му пишеха писма срещу нас. Особено му повлия съпругата на Славянски - Люба. Той Бертоли се повлия от нея и всичко спря. Добре че взех инициативата и написах писмо на Лаврич и след това той я издаде. Бертоли и дъщеря му Анина издаваха в Париж едно малко списание „Житно зърно". Тя беше шивачка там и с иглата се прехранваше. Все пак това малко списание задоволяваше един техен тесен кръг. Накрая се убедих, че когато става въпрос да се върши някаква работа за Учителя и делото Му, много по - подготвени и много по - коректни в изпълнение на своите обещания са външните хора, тези, които не са от Братството и тези, които са от света, защото те работят по дух.
към текста >>

48. 7.03. ПЕНЮ ГАНЕВ

Изминаха години и синът му Петърчо и снаха му Божанка решиха да публикуват част от спомените на Пеню Ганев в списание „Житно зърно", бр.
Онова, което направи през този си живот за делото на Учителя, ще остане в историята на Братството во веки веков. Той успя да предостави на следващото човечество чрез песен, говор и снимки живота на Школата на Учителя. А това не е малко. Неговият живот и неговото дело са една светла диря за онези, които искат да бъдат ученици. Беше верен на Учителя в дух и в дело, в песен, в Слово и в живот. Изминаха години и синът му Петърчо и снаха му Божанка решиха да публикуват част от спомените на Пеню Ганев в списание „Житно зърно", бр. 1,1993 г. и накрая, отдолу на материала, снаха му Божанка се подписа. Е, какво ще кажете на това? Има моменти, когато синовете не заслужават да носят имената на бащите си. Тук точно това стана.
към текста >>

49. 7.04. СТОЯНКА ИЛИЕВА

помести в списание „Житно зърно", бр.1, на стр.16-19 част от спомените на Пеню Ганев, като се подписа под тях с името Божанка Ганева.
Изпратих му парите, но той не ги прие. После научих, че той същата тетрадка я беше направил на много копия и я разпространил на много места. Разбрах, че го прави нарочно, за да ми попречи на работата. Нещата бяха от ясни по-ясни. По същия начин постъпи и рождената му сестра Божанка срещу мен, когато през 1993 г. помести в списание „Житно зърно", бр.1, на стр.16-19 част от спомените на Пеню Ганев, като се подписа под тях с името Божанка Ганева. А отдолу беше написано: „Спомените, разказани от брат Пеню Ганев, са из ръкописа на неговата автобиография." Както Петко постъпи, по същия начин и сестра му Божанка постъпи, като последната има много по-голяма вина, защото зна-еше как са нещата, но го направиха с умисъл, за да ми попречат за издаването на спомените на Пеню Ганев, за които аз съм причина да се напишат и съм заплатил за това с труд, време и средства. Около 1975 година Петко Кралев беше станал много активен, ходеше насам-натам, правеше се на ръководител в години, когато властите правеха ежегодно обиски. Аз работех при Борис Николов по това време и записвах с него спомените му. Бяха извадени от Борис много архивни материали, които преди това бяха укрити. Работехме в пълна нелегалност.
към текста >>

50. 7.07. ИСТИНАТА КАК И ЗАЩО БЕ ИЗДАДЕНА КНИГАТА АГНИ ЙОГА В БЪЛГАРИЯ

„Житно зърно", щото излязоха след това три книги на Бо-Ин-Ра.
в София. Въпросите бяха зададени от Вергилий Кръстев, който записваше неговите спомени за неговия житейски път. Отговоряше лично Сава Калименов. Въпрос: Кажете ни нещо за Бо-Ин-Ра? Отговор на Сава Калименов: Бо-Ин-Ра го превеждаше Георги Радев и го печаташе в сп. „Житно зърно", щото излязоха след това три книги на Бо-Ин-Ра. Въпрос: Учителят е казал за него, че е обърнат окултист с главата надолу. Какво ще кажете по този въпрос? Отговор: Сигурно. Там е работата. Лично аз съм направил една грешка, като съм издал „Агни Йога".
към текста >>

И после си викам: Ако Георги Радев е бил до самия Учител и е направил такава голяма грешка и Учителят е могъл да го предупреди, но не го е направил, защото той тези статии дълго ги печаташе в „Житно зърно".
Аз като съм прочел Бо-Ин-Ра, когато Георги Радев го издаде в книги, аз съм дошъл до впечатлението и не знам в кой брой на „Братство" го написах, че след прочитането им, като един образ се явява в съзнанието ми. Това е житната нива и житните зърна и между житото отровни зърна, това се явява в моето съзнание (за тази книга), и макар че Георги Радев безкрайно го уважавам и почитам и го смятам за най-големия наш интелектуалец, и действително така беше. Въпреки туй писах си мнението в един брой на в-к „Братство", че при прочитането на тези книги в умът ми се дава представа и в съзнанието ми, че са житни зърна, премесени с отровни зърна. И знам, че е наистина така, без да зная мнението на Учителя по този въпрос. Обаче после се оказа, че Учителят е направил изказване, което подкрепя моето. И после си викам: Ако Георги Радев е бил до самия Учител и е направил такава голяма грешка и Учителят е могъл да го предупреди, но не го е направил, защото той тези статии дълго ги печаташе в „Житно зърно". А Учителят можеше само с една дума да ги спре. Само да му загатне, разбираш ли? Но Учителят ни оставя да се проявя-ваме. Та викам си аз: Ако аз, който съм толкова по-ограничен (изолиран) и по-далеч от Учителя, съм направил грешка, като Георги, който пък е бил до Учителя и който също е направил грешка. Амалия Вайланд, която бе ръководителка на Братството в Рига, с която се бях запознал тука, тя ми изпрати писмо по отношение на „Агни Йога".
към текста >>

51. 7.08. ОЛГА СЛАВЧЕВА

Дори дъщеря й Елена си позволи сама и публикува част от дневника на Олга в списание „Житно зърно" бр.
А другите 3/4 не се намериха. А останалите неща изобщо не дойдоха при мен. По-късно говорих с дъщеря му Стефка, да ми се предадат онези неща от Олга, които са останали. Тя обеща. Но не предадоха нищо. Дори дъщеря й Елена си позволи сама и публикува част от дневника на Олга в списание „Житно зърно" бр. 1 от 1993 г. Така че архивът на Олга Славчева е разбит и разграбен. Онези важни неща, написани от Олга, упоменати по-горе, липсват. Отговорността за това носи Сава Калименов и след това неговите наследници. Следващото поколение да ги търси от тях.
към текста >>

52. 7.13. ТЕОФАНА САВОВА

Има публикувани стихове в списание „Житно зърно" и в-к „Братство".
Бяха записани някои опитности от нея. Тя имаше свое творчество като поезия - стихове, както и проза. Беше успяла да отпечата: „Детски образи" -1940 г. и „Едни малки разкази" -1942 г. - стихове. Има публикувани стихове в списание „Житно зърно" и в-к „Братство". Има поезия, която бе събрала, подредила и лично напечатала на пишеща машина и то със синя лента, и със синьо индиго. Някои от тях беше раздала на свои познати. Други имаше у дома. Аз предложих да ги прибера, но тя не се съгласи, понеже искаше да стоят при нея. Споделих, че след като си замине, това всичко ще се пръсне и никой няма да си спомни коя е Теофана Савова.
към текста >>

53. 7.17. ДИМИТРИНА АНТОНОВА

Тя направо изтича от Божествения извор на поезията." Тя помества своите си стихове във в-к „Братство" и в „Житно зърно".
Тя има изключителна поезия и неповторими стихове за деца. Стихът при нея е класически римуван, но не е подреден изкуствено, а се усеща и вижда, че Жива вода тече от нейните стихове и Жива сила се влива в онези, които четат или слушат поезията й. Тя пристига в Школата на Учителя и нейната поезия се добира до други измерения. Тя пише духовна поезия за живота на Изгрева, за ученичеството и Учителя. Веднъж пред приятели Учителят заявил: „Поезията на Димитринка е Божествена. Тя направо изтича от Божествения извор на поезията." Тя помества своите си стихове във в-к „Братство" и в „Житно зърно". Голяма част от нейните стихове са свързани с духовната поезия, но те не са издадени. Нейният архив също не е намерен, понеже нито един от последователите на Школата на Учителя не се е позаинтересувал да го приеме. Вероятно тя има и спомени с Учителя, а може би и други материали, които ние не познаваме. През 1995 г. Марийка Марашлиева употреби много усилия и време, за да издири една от племенниците на Димитринка - Райка Маркова, за да получи онези сведения, които тук ги цитираме.
към текста >>

54. 7.21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

Измина един месец и в пощенската си кутия аз намирам пуснато в нея списание „Житно зърно", бр.
След това тя донесе материала, който не желаеше да коригира и се обяви срещу съдържанието му. Тя смяташе, че това не е същият материал, който по една случайност тя притежаваше от едно копие на предишни направени машинописни текстове на Елена Андреева. Като разбрах това, аз й поднесох да прочете протокола на Елена Андреева и тя в присъствието на Наталия го прочете на глас. Аз слушах и наблюдавах как тя едвам го прочете, защото не подозираше какво представлява този протокол. По този начин тя се запозна със завещанието на Елена Андреева. Измина един месец и в пощенската си кутия аз намирам пуснато в нея списание „Житно зърно", бр. 1 от 1993 г. и в него на стр. 9-16 бе поместено „Как записахме Словото на Учителя" из спомените на Елена Андреева. Беше ми пуснато и писмо, съставено от Елена Николова, в което тя ми съобщаваше, че тя нарочно е поместила този материал, за да ми попречи на книгата „Изгревът", том I, която още не беше излезнала под печат. Аз не можех да повярвам на очите си, че такова нещо може да се случи от последователи на Учителя Дънов и то от тези, които са посрещани от мен с доверие.
към текста >>

Поради изключителната актуалност на тази част от спомените на Елена Андреева, която Вие по свое съображение не сте включили в подготвената книга, както и поради опасенията ми, че дори да бъдат публикувани от Вас, те до голяма степен могат да бъдат изменени според Вашите разбирания по този въпрос, тези спомени бяха включени в новия брой на списание „Житно зърно".
9-16 бе поместено „Как записахме Словото на Учителя" из спомените на Елена Андреева. Беше ми пуснато и писмо, съставено от Елена Николова, в което тя ми съобщаваше, че тя нарочно е поместила този материал, за да ми попречи на книгата „Изгревът", том I, която още не беше излезнала под печат. Аз не можех да повярвам на очите си, че такова нещо може да се случи от последователи на Учителя Дънов и то от тези, които са посрещани от мен с доверие. Ето как завършва нейното писмо: "Послепис - VII.1993 г. Неотдавна имах възможност да се запозная с тази част от спомените на Елена Андреева, в която тя разказва как се е записвало и редактирало Словото на Учителя от стенографките и най-вече от Паша Теодорова. Поради изключителната актуалност на тази част от спомените на Елена Андреева, която Вие по свое съображение не сте включили в подготвената книга, както и поради опасенията ми, че дори да бъдат публикувани от Вас, те до голяма степен могат да бъдат изменени според Вашите разбирания по този въпрос, тези спомени бяха включени в новия брой на списание „Житно зърно". Решението за тяхното публикуване е изцяло мое и аз поемам цялата отговорност за това - пред Небето и пред закона". Подпис: Елена Николова И да се укрие от евентуално наказателна отговорност, съгласно Закона за авторските права, Елена Николова нарочно не си сложи името като редактор и съставител на този брой на „Житно зърно", бр. 1 от 1993 г., като се скри зад паравана на Просветният съвет, че уж се издава от него. Хубаво замислено, нали? Такъв начин на поведение не е допустимо дори в света.
към текста >>

Подпис: Елена Николова И да се укрие от евентуално наказателна отговорност, съгласно Закона за авторските права, Елена Николова нарочно не си сложи името като редактор и съставител на този брой на „Житно зърно", бр.
Аз не можех да повярвам на очите си, че такова нещо може да се случи от последователи на Учителя Дънов и то от тези, които са посрещани от мен с доверие. Ето как завършва нейното писмо: "Послепис - VII.1993 г. Неотдавна имах възможност да се запозная с тази част от спомените на Елена Андреева, в която тя разказва как се е записвало и редактирало Словото на Учителя от стенографките и най-вече от Паша Теодорова. Поради изключителната актуалност на тази част от спомените на Елена Андреева, която Вие по свое съображение не сте включили в подготвената книга, както и поради опасенията ми, че дори да бъдат публикувани от Вас, те до голяма степен могат да бъдат изменени според Вашите разбирания по този въпрос, тези спомени бяха включени в новия брой на списание „Житно зърно". Решението за тяхното публикуване е изцяло мое и аз поемам цялата отговорност за това - пред Небето и пред закона". Подпис: Елена Николова И да се укрие от евентуално наказателна отговорност, съгласно Закона за авторските права, Елена Николова нарочно не си сложи името като редактор и съставител на този брой на „Житно зърно", бр. 1 от 1993 г., като се скри зад паравана на Просветният съвет, че уж се издава от него. Хубаво замислено, нали? Такъв начин на поведение не е допустимо дори в света. А в една Окултна Школа това е забранено и се наказва според окултните закони. В Школата на Учителя присъстват и двете Ложи - Черната и Бялата Ложа.
към текста >>

55. ОТГОВОРЪТ НА „ОТВОРЕНО ПИСМО

След няколко месеца Елена Николова ми пусна в пощенската кутия поредния брой на списание „Житно зърно", бр.
Случаят е описан подробно в очерка за Елена Андреева. Тя бе привлечена от Наталия Попова, която набираше на компютър спомените на Елена Андреева, които бяха публикувани в том 1.на „Изгревът" от стр. 520-613., за да извърши корекцията на предложения й материал. Тя отхвърли съдържанието на материала, защото не й изнасяше, понеже там, където беше психически закачена на онази невидима верига, същите изповядват противоположни становища и идеи изнесени от Елена Андреева. Тогава, когато върна материала, аз й предложих да прочете един протокол от Елена Андреева, в който тя точно и конкретно описва всичко за нейните спомени както и за онези три свитъка, които циркулират в някои хора написани от Елена Андреева. След няколко месеца Елена Николова ми пусна в пощенската кутия поредния брой на списание „Житно зърно", бр. 1,1993 г. придружено с писмо, в което обясняваше, че тя нарочно на стр. 9 помества един материал на Елена Андреева, за да може да се противопостави на онзи материал, който аз публикувам и който тя познаваше добре, понеже й беше даден за корекция. Такова нещо не е допустимо нито в света, нито в Черната, нито в Бялата Ложа. Там има също правила.
към текста >>

Тя искаше да докаже с публикацията му, че това, което тя е публикувала в „Житно зърно" не е същото с онова, което аз публикувам в том 1.на „Изгревът" и по този начин да бъда обвинен в лъжа.
придружено с писмо, в което обясняваше, че тя нарочно на стр. 9 помества един материал на Елена Андреева, за да може да се противопостави на онзи материал, който аз публикувам и който тя познаваше добре, понеже й беше даден за корекция. Такова нещо не е допустимо нито в света, нито в Черната, нито в Бялата Ложа. Там има също правила. И което е най-важното тя бе запозната най-подробно с протокола и завещанието на Елена Андреева и нямаше право да публикува този материал. Тя искаше да докаже с публикацията му, че това, което тя е публикувала в „Житно зърно" не е същото с онова, което аз публикувам в том 1.на „Изгревът" и по този начин да бъда обвинен в лъжа. И от там започна тезата за така наречената „достоверност" и за „скритото съавторство", за което се говори в това отворено писмо. Единствено Елена Николова знаеше как са нещата, но тя организира другите и ги подведе. Аз публикувам протокола на Елена Андреева и там много ясно и точно е отбелязано всичко. Така че не може да има въпроси за „достоверност" и „за скрито съавторство", защото аз съм човекът, който е работил с Елена Андреева, аз съм нейния приемник, аз съм свършил нейната работа и аз съм упълномощен да публикувам нейните спомени. А как да бъдат дадени то в протокола е отбелязано много точно и под каква форма ще бъдат дадени, това зависи от мен, а не от онези, които са се подписали под това писмо, защото те нямат нищо общо с Елена Андреева.
към текста >>

Така че материалът изнесен в „Житно зърно" е един и върху този материал има допълнения от Елена Андреева, които са описани в протокола.
Единствено Елена Николова знаеше как са нещата, но тя организира другите и ги подведе. Аз публикувам протокола на Елена Андреева и там много ясно и точно е отбелязано всичко. Така че не може да има въпроси за „достоверност" и „за скрито съавторство", защото аз съм човекът, който е работил с Елена Андреева, аз съм нейния приемник, аз съм свършил нейната работа и аз съм упълномощен да публикувам нейните спомени. А как да бъдат дадени то в протокола е отбелязано много точно и под каква форма ще бъдат дадени, това зависи от мен, а не от онези, които са се подписали под това писмо, защото те нямат нищо общо с Елена Андреева. Това е видно от протокола. Така че материалът изнесен в „Житно зърно" е един и върху този материал има допълнения от Елена Андреева, които са описани в протокола. А материалът в том 1.на „Изгревът" е съвсем друг. Тези неща ги знаеше много добре Елена Николова, но нарочно раздуха и организира атаката срещу мен. А защо? Към нея се включи и Божанка Ганева и за да бъда ликвидиран по всички линии и тя без да има право помести в същия брой на „Житно зърно" на стр. 16 спомени от Пеню Ганев като отдолу се подписа, без да има право да ги публикува, защото аз съм единствения упълномощен от Пеню Ганев да ги публикувам.
към текста >>

Към нея се включи и Божанка Ганева и за да бъда ликвидиран по всички линии и тя без да има право помести в същия брой на „Житно зърно" на стр.
Това е видно от протокола. Така че материалът изнесен в „Житно зърно" е един и върху този материал има допълнения от Елена Андреева, които са описани в протокола. А материалът в том 1.на „Изгревът" е съвсем друг. Тези неща ги знаеше много добре Елена Николова, но нарочно раздуха и организира атаката срещу мен. А защо? Към нея се включи и Божанка Ганева и за да бъда ликвидиран по всички линии и тя без да има право помести в същия брой на „Житно зърно" на стр. 16 спомени от Пеню Ганев като отдолу се подписа, без да има право да ги публикува, защото аз съм единствения упълномощен от Пеню Ганев да ги публикувам. Това е описано по-подробно в очерка за Пеню Ганев. Освен това в същият брой на списание „Житно зърно" на стр. 57 бяха публикувани извадки от дневника на Олга Славчева от Елена Николова, макар че тя знаеше много добре, че няма право да публикува, защото архивът на Олга Славчева бе предаден на мен с решение на Борис Николов и Сава Калименов. Но Сава Калименов беше задържал най-важните неща от Олга Славчева, които са описани по-подробно в очерка за Олга Славчева.
към текста >>

Освен това в същият брой на списание „Житно зърно" на стр.
Тези неща ги знаеше много добре Елена Николова, но нарочно раздуха и организира атаката срещу мен. А защо? Към нея се включи и Божанка Ганева и за да бъда ликвидиран по всички линии и тя без да има право помести в същия брой на „Житно зърно" на стр. 16 спомени от Пеню Ганев като отдолу се подписа, без да има право да ги публикува, защото аз съм единствения упълномощен от Пеню Ганев да ги публикувам. Това е описано по-подробно в очерка за Пеню Ганев. Освен това в същият брой на списание „Житно зърно" на стр. 57 бяха публикувани извадки от дневника на Олга Славчева от Елена Николова, макар че тя знаеше много добре, че няма право да публикува, защото архивът на Олга Славчева бе предаден на мен с решение на Борис Николов и Сава Калименов. Но Сава Калименов беше задържал най-важните неща от Олга Славчева, които са описани по-подробно в очерка за Олга Славчева. По този начин Елена Николова чрез списание „Житно зърно", което тя го списва и е отговорен редактор, на три фронта поведе битка срещу мен и моята работа при издаването на томовете на „Изгревът". Забележете сега най-интересното: Тя нарочно не си вписва името като редактор и съставител на този брой, макар че при другите броеве се подписваше, което е съвсем естествено при издаване на едно списание. Тя си укри името, за да не може да бъде подведена под съдебна отговорност от мен съгласно завещанието на Елена Андреева.
към текста >>

По този начин Елена Николова чрез списание „Житно зърно", което тя го списва и е отговорен редактор, на три фронта поведе битка срещу мен и моята работа при издаването на томовете на „Изгревът".
16 спомени от Пеню Ганев като отдолу се подписа, без да има право да ги публикува, защото аз съм единствения упълномощен от Пеню Ганев да ги публикувам. Това е описано по-подробно в очерка за Пеню Ганев. Освен това в същият брой на списание „Житно зърно" на стр. 57 бяха публикувани извадки от дневника на Олга Славчева от Елена Николова, макар че тя знаеше много добре, че няма право да публикува, защото архивът на Олга Славчева бе предаден на мен с решение на Борис Николов и Сава Калименов. Но Сава Калименов беше задържал най-важните неща от Олга Славчева, които са описани по-подробно в очерка за Олга Славчева. По този начин Елена Николова чрез списание „Житно зърно", което тя го списва и е отговорен редактор, на три фронта поведе битка срещу мен и моята работа при издаването на томовете на „Изгревът". Забележете сега най-интересното: Тя нарочно не си вписва името като редактор и съставител на този брой, макар че при другите броеве се подписваше, което е съвсем естествено при издаване на едно списание. Тя си укри името, за да не може да бъде подведена под съдебна отговорност от мен съгласно завещанието на Елена Андреева. Укри името си и се скри по такъв начин. А поведе борбата срещу мен. Че дори привлече и Божанка Ганева.
към текста >>

56. 7.26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО

„Житно зърно", бр.
Понеже Сава Калименов бе ме помолил да работя с нея, аз трябваше да изпълня обещанието си. Беше привлечена да направи корекцията на спомените на Елена Андреева. Тя се обяви против съдържанието им, защото бе вече закачена за онази верига и свързана с онези Сили, които работеха срещу Школата на Учителя. Тя върна материала. Аз й дадох да прочете завещанието на Елена Андреева, че никой няма право да публикува нейните материали освен мене, а тя след един месец издаде едни материали в сп. „Житно зърно", бр. 1,1993 г. преди да излезе книгата „Изгревът", том I, като ми пусна едно писмо в пощенската кутия с цел да ми попречи на издаването на книгата. Аз знаех кому тя служи, но исках да я откача от онази верига заради Сава Калименов. Съдействувах й и й предадох да публикува оригинални текстове чрез издателство „Братство", което тя ръководеше. Това никой не би го направил.
към текста >>

57. 13. ТЕОФАНА САВОВА

Има публикувани стихове в списание „Житно зърно" и в-к „Братство".
Бяха записани някои опитности от нея. Тя имаше свое творчество като поезия - стихове, както и проза. Беше успяла да отпечата: „Детски образи" -1940 г. и „Едни малки разкази" -1942 г. - стихове. Има публикувани стихове в списание „Житно зърно" и в-к „Братство". Има поезия, която бе събрала, подредила и лично напечатала на пишеща машина и то със синя лента, и със синьо индиго. Някои от тях беше раздала на свои познати. Други имаше у дома. Аз предложих да ги прибера, но тя не се съгласи, понеже искаше да стоят при нея. Споделих, че след като си замине, това всичко ще се пръсне и никой няма да си спомни коя е Теофана Савова.
към текста >>

58. 17. ДИМИТРИНА АНТОНОВА

Тя направо изтича от Божествения извор на поезията." Тя помества своите си стихове във в-к „Братство" и в „Житно зърно".
Тя има изключителна поезия и неповторими стихове за деца. Стихът при нея е класически римуван, но не е подреден изкуствено, а се усеща и вижда, че Жива вода тече от нейните стихове и Жива сила се влива в онези, които четат или слушат поезията й. Тя пристига в Школата на Учителя и нейната поезия се добира до други измерения. Тя пише духовна поезия за живота на Изгрева, за ученичеството и Учителя. Веднъж пред приятели Учителят заявил: „Поезията на Димитринка е Божествена. Тя направо изтича от Божествения извор на поезията." Тя помества своите си стихове във в-к „Братство" и в „Житно зърно". Голяма част от нейните стихове са свързани с духовната поезия, но те не са издадени. Нейният архив също не е намерен, понеже нито един от последователите на Школата на Учителя не се е позаинтересувал да го приеме. Вероятно тя има и спомени с Учителя, а може би и други материали, които ние не познаваме. През 1995 г. Марийка Марашлиева употреби много усилия и време, за да издири една от племенниците на Димитринка - Райка Маркова, за да получи онези сведения, които тук ги цитираме.
към текста >>

59. 21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

Измина един месец и в пощенската си кутия аз намирам пуснато в нея списание „Житно зърно", бр.
След това тя донесе материала, който не желаеше да коригира и се обяви срещу съдържанието му. Тя смяташе, че това не е същият материал, който по една случайност тя притежаваше от едно копие на предишни направени машинописни текстове на Елена Андреева. Като разбрах това, аз й поднесох да прочете протокола на Елена Андреева и тя в присъствието на Наталия го прочете на глас. Аз слушах и наблюдавах как тя едвам го прочете, защото не подозираше какво представлява този протокол. По този начин тя се запозна със завещанието на Елена Андреева. Измина един месец и в пощенската си кутия аз намирам пуснато в нея списание „Житно зърно", бр. 1 от 1993 г. и в него на стр. 9-16 бе поместено „Как записахме Словото на Учителя" из спомените на Елена Андреева. Беше ми пуснато и писмо, съставено от Елена Николова, в което тя ми съобщаваше, че тя нарочно е поместила този материал, за да ми попречи на книгата „Изгревът", том I, която още не беше излезнала под печат. Аз не можех да повярвам на очите си, че такова нещо може да се случи от последователи на Учителя Дънов и то от тези, които са посрещани от мен с доверие.
към текста >>

Поради изключителната актуалност на тази част от спомените на Елена Андреева, която Вие по свое съображение не сте включили в подготвената книга, както и поради опасенията ми, че дори да бъдат публикувани от Вас, те до голяма степен могат да бъдат изменени според Вашите разбирания по този въпрос, тези спомени бяха включени в новия брой на списание „Житно зърно".
9-16 бе поместено „Как записахме Словото на Учителя" из спомените на Елена Андреева. Беше ми пуснато и писмо, съставено от Елена Николова, в което тя ми съобщаваше, че тя нарочно е поместила този материал, за да ми попречи на книгата „Изгревът", том I, която още не беше излезнала под печат. Аз не можех да повярвам на очите си, че такова нещо може да се случи от последователи на Учителя Дънов и то от тези, които са посрещани от мен с доверие. Ето как завършва нейното писмо: "Послепис - VII.1993 г. Неотдавна имах възможност да се запозная с тази част от спомените на Елена Андреева, в която тя разказва как се е записвало и редактирало Словото на Учителя от стенографките и най-вече от Паша Теодорова. Поради изключителната актуалност на тази част от спомените на Елена Андреева, която Вие по свое съображение не сте включили в подготвената книга, както и поради опасенията ми, че дори да бъдат публикувани от Вас, те до голяма степен могат да бъдат изменени според Вашите разбирания по този въпрос, тези спомени бяха включени в новия брой на списание „Житно зърно". Решението за тяхното публикуване е изцяло мое и аз поемам цялата отговорност за това - пред Небето и пред закона". Подпис: Елена Николова И да се укрие от евентуално наказателна отговорност, съгласно Закона за авторските права, Елена Николова нарочно не си сложи името като редактор и съставител на този брой на „Житно зърно", бр. 1 от 1993 г., като се скри зад паравана на Просветният съвет, че уж се издава от него. Хубаво замислено, нали? Такъв начин на поведение не е допустимо дори в света.
към текста >>

Подпис: Елена Николова И да се укрие от евентуално наказателна отговорност, съгласно Закона за авторските права, Елена Николова нарочно не си сложи името като редактор и съставител на този брой на „Житно зърно", бр.
Аз не можех да повярвам на очите си, че такова нещо може да се случи от последователи на Учителя Дънов и то от тези, които са посрещани от мен с доверие. Ето как завършва нейното писмо: "Послепис - VII.1993 г. Неотдавна имах възможност да се запозная с тази част от спомените на Елена Андреева, в която тя разказва как се е записвало и редактирало Словото на Учителя от стенографките и най-вече от Паша Теодорова. Поради изключителната актуалност на тази част от спомените на Елена Андреева, която Вие по свое съображение не сте включили в подготвената книга, както и поради опасенията ми, че дори да бъдат публикувани от Вас, те до голяма степен могат да бъдат изменени според Вашите разбирания по този въпрос, тези спомени бяха включени в новия брой на списание „Житно зърно". Решението за тяхното публикуване е изцяло мое и аз поемам цялата отговорност за това - пред Небето и пред закона". Подпис: Елена Николова И да се укрие от евентуално наказателна отговорност, съгласно Закона за авторските права, Елена Николова нарочно не си сложи името като редактор и съставител на този брой на „Житно зърно", бр. 1 от 1993 г., като се скри зад паравана на Просветният съвет, че уж се издава от него. Хубаво замислено, нали? Такъв начин на поведение не е допустимо дори в света. А в една Окултна Школа това е забранено и се наказва според окултните закони. В Школата на Учителя присъстват и двете Ложи - Черната и Бялата Ложа.
към текста >>

60. ОТГОВОРЪТ НА „ОТВОРЕНО ПИСМО

След няколко месеца Елена Николова ми пусна в пощенската кутия поредния брой на списание „Житно зърно", бр.
Случаят е описан подробно в очерка за Елена Андреева. Тя бе привлечена от Наталия Попова, която набираше на компюър спомените на Елена Андреева, които бяха публикувани в том І на „Изгревът" от стр. 520 ÷ 613., за да извърши корекцията на предложения й материал. Тя отхвърли съдържанието на материала, защото не й изнасяше, понеже там, където беше психически закачена на онази невидима верига, същите изповядват противоположни становища и идеи изнесени от Елена Андреева. Тогава, когато върна материала, аз й предложих да прочете един протокол от Елена Андреева, в който тя точно и конкретно описва всичко за нейните спомени както и за онези три свитъка, които циркулират в някои хора написани от Елена Андреева. След няколко месеца Елена Николова ми пусна в пощенската кутия поредния брой на списание „Житно зърно", бр. 1 1993 г. придружено с писмо, в което обясняваше, че тя нарочно на стр. 9 помества един материал на Елена Андреева, за да може да се противопостави на онзи материал, който аз публикувам и който тя познаваше добре, понеже й беше даден за корекция. Такова нещо не е допустимо нито в света, нито в Черната, нито в Бялата Ложа. Там има също правила.
към текста >>

Тя искаше да докаже с публикацията му, че това, което тя е публикувала в „Житно зърно" не е същото с онова, което аз публикувам в том І на „Изгревът" и по този начин да бъда обвинен в лъжа.
придружено с писмо, в което обясняваше, че тя нарочно на стр. 9 помества един материал на Елена Андреева, за да може да се противопостави на онзи материал, който аз публикувам и който тя познаваше добре, понеже й беше даден за корекция. Такова нещо не е допустимо нито в света, нито в Черната, нито в Бялата Ложа. Там има също правила. И което е най-важното тя бе запозната най- подробно с протокола и завещанието на Елена Андреева и нямаше право да публикува този материал. Тя искаше да докаже с публикацията му, че това, което тя е публикувала в „Житно зърно" не е същото с онова, което аз публикувам в том І на „Изгревът" и по този начин да бъда обвинен в лъжа. И от там започна тезата за така наречената „достоверност" и за „скритото съавторство", за което се говори в това отворено писмо. Единствено Елена Николова знаеше как са нещата, но тя организира другите и ги подведе. Аз публикувам протокола на Елена Андреева и там много ясно и точно е отбелязано всичко. Така че не може да има въпроси за „достоверност" и „за скрито съавторство", защото аз съм човекът, който е работил с Елена Андреева, аз съм нейния приемник, аз съм свършил нейната работа и аз съм упълномощен да публикувам нейните спомени. А как да бъдат дадени то в протокола е отбелязано много точно и под каква форма ще бъдат дадени, това зависи от мен, а не от онези, които са се подписали под това писмо, защото те нямат нищо общо с Елена Андреева.
към текста >>

Така че материалът изнесен в „Житно зърно" е един и върху този материал има допълнения от Елена Андреева, които са описани в протокола.
Единствено Елена Николова знаеше как са нещата, но тя организира другите и ги подведе. Аз публикувам протокола на Елена Андреева и там много ясно и точно е отбелязано всичко. Така че не може да има въпроси за „достоверност" и „за скрито съавторство", защото аз съм човекът, който е работил с Елена Андреева, аз съм нейния приемник, аз съм свършил нейната работа и аз съм упълномощен да публикувам нейните спомени. А как да бъдат дадени то в протокола е отбелязано много точно и под каква форма ще бъдат дадени, това зависи от мен, а не от онези, които са се подписали под това писмо, защото те нямат нищо общо с Елена Андреева. Това е видно от протокола. Така че материалът изнесен в „Житно зърно" е един и върху този материал има допълнения от Елена Андреева, които са описани в протокола. А материалът в том І на „Изгревът" е съвсем друг. Тези неща ги знаеше много добре Елена Николова, но нарочно раздуха и организира атаката срещу мен. А защо? Към нея се включи и Божанка Ганева и за да бъда ликвидиран по всички линии и тя без да има право помести в същия брой на „Житно зърно" на стр. 16 спомени от Пеню Ганев като отдолу се подписа, без да има право да ги публикува, защото аз съм единственият упълномощен от Пеню Ганев да ги публикувам.
към текста >>

Към нея се включи и Божанка Ганева и за да бъда ликвидиран по всички линии и тя без да има право помести в същия брой на „Житно зърно" на стр.
Това е видно от протокола. Така че материалът изнесен в „Житно зърно" е един и върху този материал има допълнения от Елена Андреева, които са описани в протокола. А материалът в том І на „Изгревът" е съвсем друг. Тези неща ги знаеше много добре Елена Николова, но нарочно раздуха и организира атаката срещу мен. А защо? Към нея се включи и Божанка Ганева и за да бъда ликвидиран по всички линии и тя без да има право помести в същия брой на „Житно зърно" на стр. 16 спомени от Пеню Ганев като отдолу се подписа, без да има право да ги публикува, защото аз съм единственият упълномощен от Пеню Ганев да ги публикувам. Това е описано по-подробно в очерка за Пеню Ганев. Освен това в същия брой на списание „Житно зърно" на стр. 57 бяха публикувани извадки от дневника на Олга Славчева от Елена Николова, макар че тя знаеше много добре, че няма право да публикува, защото архивът на Олга Славчева бе прeдаден на мен с решение на Борис Николов и Сава Калименов. Но Сава Калименов беше задържал най-важните неща от Олга Славчева, които са описани по-подробно в очерка за Олга Славчева.
към текста >>

Освен това в същия брой на списание „Житно зърно" на стр.
Тези неща ги знаеше много добре Елена Николова, но нарочно раздуха и организира атаката срещу мен. А защо? Към нея се включи и Божанка Ганева и за да бъда ликвидиран по всички линии и тя без да има право помести в същия брой на „Житно зърно" на стр. 16 спомени от Пеню Ганев като отдолу се подписа, без да има право да ги публикува, защото аз съм единственият упълномощен от Пеню Ганев да ги публикувам. Това е описано по-подробно в очерка за Пеню Ганев. Освен това в същия брой на списание „Житно зърно" на стр. 57 бяха публикувани извадки от дневника на Олга Славчева от Елена Николова, макар че тя знаеше много добре, че няма право да публикува, защото архивът на Олга Славчева бе прeдаден на мен с решение на Борис Николов и Сава Калименов. Но Сава Калименов беше задържал най-важните неща от Олга Славчева, които са описани по-подробно в очерка за Олга Славчева. По този начин Елена Николова чрез списание „Житно зърно", което тя го списва и е отговорен редактор, на три фронта поведе битка срещу мен и моята работа при издаването на томовете на „Изгревът". Забележете сега най-интересното: Тя нарочно не си вписва името като редактор и съставител на този брой, макар че при другите броеве се подписваше, което е съвсем естествено при издаване на едно списание. Тя си укри името, за да не може да бъде подведена под съдебна отговорност от мен съгласно завещанието на Елена Андреева.
към текста >>

По този начин Елена Николова чрез списание „Житно зърно", което тя го списва и е отговорен редактор, на три фронта поведе битка срещу мен и моята работа при издаването на томовете на „Изгревът".
16 спомени от Пеню Ганев като отдолу се подписа, без да има право да ги публикува, защото аз съм единственият упълномощен от Пеню Ганев да ги публикувам. Това е описано по-подробно в очерка за Пеню Ганев. Освен това в същия брой на списание „Житно зърно" на стр. 57 бяха публикувани извадки от дневника на Олга Славчева от Елена Николова, макар че тя знаеше много добре, че няма право да публикува, защото архивът на Олга Славчева бе прeдаден на мен с решение на Борис Николов и Сава Калименов. Но Сава Калименов беше задържал най-важните неща от Олга Славчева, които са описани по-подробно в очерка за Олга Славчева. По този начин Елена Николова чрез списание „Житно зърно", което тя го списва и е отговорен редактор, на три фронта поведе битка срещу мен и моята работа при издаването на томовете на „Изгревът". Забележете сега най-интересното: Тя нарочно не си вписва името като редактор и съставител на този брой, макар че при другите броеве се подписваше, което е съвсем естествено при издаване на едно списание. Тя си укри името, за да не може да бъде подведена под съдебна отговорност от мен съгласно завещанието на Елена Андреева. Укри името си и се скри по такъв начин. А поведе борбата срещу мен. Че дори привлече и Божанка Ганева.
към текста >>

61. 26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО

„Житно зърно", бр.
Аз знаех за къде тя е закачена, на коя верига и знаех също според окултния закон на Школата, че отначало кой, където се закачи, така остава закачен до края на живота си и се управлява от онези Сили, които са го завързали на своята верига. Понеже Сава Калименов бе ме помолил да работя с нея, аз трябваше да изпълня обещанието си. Беше привлечена да направи корекцията на спомените на Елена Андреева. Тя се обяви против съдържанието им, защото бе вече закачена за онази верига и свързана с онези Сили, които работеха срещу Школата на Учителя. Тя върна материала: Аз й дадох да прочете завещанието на Елена Андреева, че никой няма право да публикува нейните материали освен мене, а тя след един месец издаде едни материали в сп. „Житно зърно", бр. 1, 1993 г. преди да излезе книгата „Изгревът", том I, като ми пусна едно писмо в пощенската кутия с цел да ми попречи на издаването на книгата. Аз знаех кому тя служи, но исках да я откача от онази верига заради Сава Калименов. Съдействувах й и й предадох да публикува оригинални текстове чрез издателство „Братство", което тя ръководеше. Това никой не би го направил.
към текста >>

62. 6. БИТКА ЗА ЖИВОТ И ЗА ШКОЛА

МАРИЯ ТОДОРОВА

По-късно, когато Учителят разказваше историята на житното зърно казваше, че житното зърно се посява в земята, че то също минава през страдания и ограничения, но накрая то пониква, пробива земната гръд и изкласява като стрък.
Отидох сама самичка със себе си. Чувствах само самота и тъга. През какви ли астрологически аспекти преминавах тогава не мога да знам. Какви ли бяха тези състояния у мен - също не зная. Имах усещането, че съм заровена в земята и че трябва да поникна. По-късно, когато Учителят разказваше историята на житното зърно казваше, че житното зърно се посява в земята, че то също минава през страдания и ограничения, но накрая то пониква, пробива земната гръд и изкласява като стрък. Може би тогава да съм била в същия този етап. При тези вътрешни затруднения веднъж възкликнах от горест: „Защо Христос не е на земята, щях да Му стана ученичка". На сутринта възкликнах и изпратих своя вопъл до небето, а на обед дойде една моя приятелка, която не бях виждала с години, че се разприказвахме и тя ми каза, че ходела на едно място при едни хора, където е говорел един много интересен човек и пожела да ме заведе, хем да се поразходим, хем да ми го покаже. Отивам там, заставам в двора до отворения прозорец и чувам гласа на този човек. И таман се вслушвам в неговия глас, чувам как той казва: „Днес една душа възкликна „Защо Христос не е на земята, че да му стана ученик", Учителят ме погледна и продължи „Дойде ли този подтик стани, облечи се и отиди при Христа иначе утре ще бъде късно".
към текста >>

63. 53. БОЖИЕТО ОКО

Ето така ние минавахме през своите вътрешни опитности и те бяха малки колкото пшеничено зърно, но те се нижеха едно след друго и ето вече десетилетия след това от тези житни зърна може да се смели брашно, да се омеси хляб и този хляб да го представим на следващите поколения като бисери от съкровищницата на Школата.
Веднъж ме среща един възрастен приятел, усмихнат, имаше претенции, че е високо издигнат и всичко може. Среща ме и ме запитва: Сестра, какво става с вас? Имате ли нужда от моята помощ? " Аз спирам и го питам: „Каква помощ мога да получа от вас, та аз току-що бях при Учителя и при Бога". Той ме изгледа с учудване и след това дълго време ме наблюдаваше. Ето така ние минавахме през своите вътрешни опитности и те бяха малки колкото пшеничено зърно, но те се нижеха едно след друго и ето вече десетилетия след това от тези житни зърна може да се смели брашно, да се омеси хляб и този хляб да го представим на следващите поколения като бисери от съкровищницата на Школата. Поради тези неща пред Учителя аз бях много открита. Обикновено си казвах: „Отивам при Учителя. Там в него е Бог. Там е Бог и не скривам нищо от него". Не можех да постъпвам другояче пред него.
към текста >>

64. 56. ИЗПИТАНИЕ НА УЧИТЕЛЯ И ИЗПИТАНИЕ НА УЧЕНИКА

МАРИЯ ТОДОРОВА

Тук на Изгрева се намериха също братя, които започнаха да превеждат тази окултна литература, издадоха се книги и дори се поместваше в списание „Житно зърно", което трябваше да бъде списание на Школата.
56. ИЗПИТАНИЕ НА УЧИТЕЛЯ И ИЗПИТАНИЕ НА УЧЕНИКА Споменах вече, че по времето на Учителя и на Школата му в България се превеждаше много окултна литература, която имаше за цел да намери своите читатели и последователи. Така тя тази литература имаше за цел не само да влезне в България, но това беше средството на Черната ложа да отклони онези души, които бяха се родили като българи и които имаха отношение към духовните проблеми. Те трябваше да бъдат отклонени чрез тази литература и те бяха отклонени. И забележете, че тази окултна литература не вървеше по простите хора, по неучените, а тя се разпространяваше по учените и търсеше техните умове. Ето защо учените не дойдоха на Изгрева, а те бяха дошли и се родили в България, за да бъдат част от аудиторията на Учителя. Тук на Изгрева се намериха също братя, които започнаха да превеждат тази окултна литература, издадоха се книги и дори се поместваше в списание „Житно зърно", което трябваше да бъде списание на Школата. И този народ, който беше с възрожденски дух, върху него се стовари окултният змей с девет глави и всяка една глава представляваше дадено течение от различните окултни школи. Вече споменахме, че бяха преведени много окултисти. Това бяха Бо-Ин-Ра, това беше Папюз и още много, много други, които да не ги споменавам. Това неразбиране ли беше или незнание, че всичко това се пръкна и на Изгрева и едното, и другото. Но те трябваше да попитат Учителя, а те не го попитаха.
към текста >>

65. 63. БЛАЖЕНСТВАХА НА ХРИСТОВИЯ ДУХ

Така че едно мъничко мънисто беше с големината на просено зърно.
Такъв израз не очаквах и това наподобяване с мънистата. А те бяха малки, разноцветни, боядисани стъклени топчета, големи колкото глава на топлийка, вътре пробити и служеха като през тех се прокарваше игла с конец и те се закрепваха на някоя дреха или на някоя носия селска. Така чрез иглата и конеца малките мъниста се прикрепват чрез отвора им и се зашиват на плата, за да бъде роклята представителна. Те биваха оцветявани с различни цветове - сини, жълти червени, розови. Селските моми използваха много мънистата и с тях украсяваха своите носии. Така че едно мъничко мънисто беше с големината на просено зърно. А да се остави това мъничко мънисто в една кошница означаваше много неща. Кошниците се плетяха от лозови пръчки, за да се слагат в тях гроздове, след като се обираше лозето. Така че една кошница събираше около десет килограма грозде. И представяте ли си такава голяма кошница и вътре само едно мънисто. Ето това беше благодарността на българите към Учителя.
към текста >>

66. 80. БУКЕТЪТ ОТ ЦВЕТЯ

Накрая каза: „Е, рекох, брат Боян пише в списание „Житно зърно".
Престояхме няколко часа. После се върнахме като в уречения час, в три часа след обед ни чакаше същия шофьор с колата, който ни върна обратно до малкия дом, а Учителят го закара сам до Изгрева. Преди да се разделя не знам защо попитах Учителя дали да кажа на брат Боян Боев за нашата екскурзия понеже ние контактувахме с него, а той живееше в една от стаите на нашата барака на Изгрева. Учителят замълча. Попитах го отново. Накрая каза: „Е, рекох, брат Боян пише в списание „Житно зърно". А „Житно зърно" беше списанието на младите и на онези, пишещите братя от Братството, където си задоволяваха талантите и писателските си амбиции. С това искаше да каже, че ще разкаже на другите и ще се породи ревност. Разбрах за предупреждението му и запазих в тайна екскурзията, а букета с цветя го запазих и досега. Ще го предам на онзи, комуто ще предам моите опитности. Така завърши историята с букета цветя.
към текста >>

А „Житно зърно" беше списанието на младите и на онези, пишещите братя от Братството, където си задоволяваха талантите и писателските си амбиции.
После се върнахме като в уречения час, в три часа след обед ни чакаше същия шофьор с колата, който ни върна обратно до малкия дом, а Учителят го закара сам до Изгрева. Преди да се разделя не знам защо попитах Учителя дали да кажа на брат Боян Боев за нашата екскурзия понеже ние контактувахме с него, а той живееше в една от стаите на нашата барака на Изгрева. Учителят замълча. Попитах го отново. Накрая каза: „Е, рекох, брат Боян пише в списание „Житно зърно". А „Житно зърно" беше списанието на младите и на онези, пишещите братя от Братството, където си задоволяваха талантите и писателските си амбиции. С това искаше да каже, че ще разкаже на другите и ще се породи ревност. Разбрах за предупреждението му и запазих в тайна екскурзията, а букета с цветя го запазих и досега. Ще го предам на онзи, комуто ще предам моите опитности. Така завърши историята с букета цветя. Когато много се тревожа, тогава си спомням за онзи миг, когато Учителят стоеше пред мен с протегнатия букет „За нищо да не се безпокоиш".
към текста >>

67. 91. КОГАТО СЕ РАЗПОРЕЖДАШЕ ПРОСТОТИЯТА

При един адепт идват две ученички: едната била много близо физически, била първа, тогава другата, за да може да е близо при учителя си се смалила толкова, че се превърнала в житно зърно.
От следващия ден тя не бе допусната в кухнята, а на още по-следващия ден ние отново чувахме как дежурните по кухня пееха братски песни, разнасяше се смеха им и весело дежурните братя прихождаха с пълните кофи с вода. Животът продължаваше, хармонията бе възстановена. Аз съм при Учителя на разговор. „Като дойде някоя светска дама при мене, която тежи много, аз имам място само за трийсет и три грама да поместя - душата тежи много малко. Окултната литература е пълна с такива примери. При един адепт идват две ученички: едната била много близо физически, била първа, тогава другата, за да може да е близо при учителя си се смалила толкова, че се превърнала в житно зърно. Учителят взел житното зърно и го погълнал. По такъв начин тя влезнала вътре в него. Коя е била по-близо до него? Сега ти си внесла едно богатство и си казваш: „Ще ми го върне ли или ще ми го задигне". Невъзможно е аз да излъжа.
към текста >>

Учителят взел житното зърно и го погълнал.
Животът продължаваше, хармонията бе възстановена. Аз съм при Учителя на разговор. „Като дойде някоя светска дама при мене, която тежи много, аз имам място само за трийсет и три грама да поместя - душата тежи много малко. Окултната литература е пълна с такива примери. При един адепт идват две ученички: едната била много близо физически, била първа, тогава другата, за да може да е близо при учителя си се смалила толкова, че се превърнала в житно зърно. Учителят взел житното зърно и го погълнал. По такъв начин тя влезнала вътре в него. Коя е била по-близо до него? Сега ти си внесла едно богатство и си казваш: „Ще ми го върне ли или ще ми го задигне". Невъзможно е аз да излъжа. То е немислимо нещо.
към текста >>

68. 105. ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА БЕ ВРЪЗКАТА С ДУХА ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Но времето отся всичко, плевелите бяха отвеяни на страна, ситното сито успя да отстрани зърната от плевелите и остана само чистото зърно и то се отдели за вътрешната Школа и за идните поколения.
Та къде е Школата на Учителя, вътрешната му Школа и къде са приятелите. Грамадна разлика. Тази разлика я сътвори самият живот изживян от тях. Каквото живяха от вътре, това излезе навън на яве и се прояви. Остана само вътрешната Школа и онези, които влезнаха в нея и бяха допуснати до нея. Но времето отся всичко, плевелите бяха отвеяни на страна, ситното сито успя да отстрани зърната от плевелите и остана само чистото зърно и то се отдели за вътрешната Школа и за идните поколения. Ето от това чисто зърно днес ви предоставям като спомени от времето на Школата. Грамадна разлика има между вътрешната Школа на Учителя и това, което сега ни заобикаля. Животът ще отсее всичко непотребно. Така правеше и Учителя. За да се оправят отношенията на учениците към Учителя той раздухваше в самите тях съмнение към него.
към текста >>

Ето от това чисто зърно днес ви предоставям като спомени от времето на Школата.
Грамадна разлика. Тази разлика я сътвори самият живот изживян от тях. Каквото живяха от вътре, това излезе навън на яве и се прояви. Остана само вътрешната Школа и онези, които влезнаха в нея и бяха допуснати до нея. Но времето отся всичко, плевелите бяха отвеяни на страна, ситното сито успя да отстрани зърната от плевелите и остана само чистото зърно и то се отдели за вътрешната Школа и за идните поколения. Ето от това чисто зърно днес ви предоставям като спомени от времето на Школата. Грамадна разлика има между вътрешната Школа на Учителя и това, което сега ни заобикаля. Животът ще отсее всичко непотребно. Така правеше и Учителя. За да се оправят отношенията на учениците към Учителя той раздухваше в самите тях съмнение към него. Затова не случайно по друг повод, когато аз ревнувах Савка от него той се спря и ми каза: „Ела тук при печката".
към текста >>

69. 118. ПЛЕВЕЛИТЕ И АНГЕЛСКАТА ТРЪБА

А между тях е бил и Елиезер Коен, онзи който дойде по време на Школата беше толкова активен, целуна хиляди пъти ръката на Учителя, написа десетки статии в списание „Житно зърно" за Школата и беше вещ по различни духовни въпроси, но след като си замина Учителя се обяви срещу него и срещу Братството.
Сега ще ви разкажа и един друг случай за цената на българското съзнание. По време на Европейската война Учителят даде няколко съвета, които не бяха спазени и пророкува неща, които ще се сбъднат ако не се вземат в предвид неговите съвети, за което цар Фердинанд интернира Учителя във Варна. Тогава при Учителя ежедневно го посещаваха приятелите от Варна и за него се разчу наоколо, че бил пророк, че бил ясновидец и още такива неща, които се харесват на хората. Няколко младежи от местната гимназия чули, че Учителят гледа на ръка, че разбира от хиромантия и решили да отидат и на тях да погледа на ръцете. Но се уговорили, че ако той ги излъже и започне да говори разни небивалици то да го набият. А между тях е бил и Елиезер Коен, онзи който дойде по време на Школата беше толкова активен, целуна хиляди пъти ръката на Учителя, написа десетки статии в списание „Житно зърно" за Школата и беше вещ по различни духовни въпроси, но след като си замина Учителя се обяви срещу него и срещу Братството. Това не го разказвам случайно, защото искам да ви покажа финала на тази личност. Но тогава като младежи те отишли при Учителя, за да им гледа на ръка, но той ги посрещнал, засмял се и им казал: „Значи вие идвате да ви гледам на ръка ама сте се уговорили, че ако не ви кажа истината ще ми турите един бой, за да ми дойде акъла в главата". Те се сепнали изненадани от това, че Учителят вече знае за техния план. Тогава Учителят се обърнал към всеки- 305 20. Изгревът..., т.
към текста >>

70. 175. НИКОЛАЙ КАЛЛЕРТС НОВОТО УЧЕНИЕ

Впоследствие започнали да получават периодически печатани резюмета на беседи, в-к „Братство" и „Житено зърно".
Тук идвали много желаещи и някои предлагали да ги посетят по домовете им и там да се четат тези беседи. Ръководител на нашия кръжок била Амалия Вайланд. Тя е работила като стоматолог и живеела в Рига. Тя заедно с две латвийки - Емилия Вилумсон и Анна Мазурс били в България, видели Учителя, говорили с него, запознали се с живота и деятелността на неговите последователи. Амалия донесла от София много беседи на български език и започнала да ги превежда на латвишки език. Впоследствие започнали да получават периодически печатани резюмета на беседи, в-к „Братство" и „Житено зърно". „Първата по-голяма група пристигна в София през 1936 г. През 1937 г. идвам и аз и няколко сестри. Групата бе от около 16 човека. Помня първата среща с Учителя.
към текста >>

Тя е публикувана в списание „Житно зърно", кн.
на стр. 262, статията е озаглавена „Божественото семе, въз-раснало в Латвия". Тя е от 17.01.1937 г. 2. „Ново небе и нова земя" - впечатления от Рила между 14 юли до 1 август 1937 г. написана е на 12 ноември 1937 г. Тя е публикувана в списание „Житно зърно", кн. 9-10,11 г., от 1937 г., стр. 262. Същата статия е публикувана и във вестник „Братство", бр. 212 от 3 април 1938 г, който брой е посветен на братята славяни и е на руски език както е публикувана и на български. Същата статия е публикувана на Руски във вестник братство, N 1 от 1944 г., който брой е посветен на руските братя - войници и офицери от Червената армия от 22 септември 1944 г. 3. „Отзвуци" (писмо от Рига), публикувано в кн.
към текста >>

71. 176. ПИСМА ОТ ЛАТВИЯ ДВИЖЕНИЕТО НА ВСЕМИРНОТО БРАТСТВО

„Житно зърно",,бр.
И слезли от тия планински висини, ние не можем да не възкликнем: „Да забравим старото и да живеем по новому - по начина, който Христос е показал! " Учителят казва: „Проявете любовта на Христа според разбирането на вашата личност, на вашата индивидуалност, на вашата душа, на вашия дух! -И тогава ще се изпълнят думите на Христа: „Аз ще бъда с вас до скончание на века". Учителят казва още: „Всички хора живеят вече в окончанието на века, защото окончанието на века е край на старите възгледи на човечеството и начало на новата ера на Любовта, край на насилието и начало на мира и свободата, край на старото и начало на Новото". Николай Каллертс Рига, 12.Х1.1937 г. Сп. „Житно зърно",,бр. 9-10,1937 г. Отзвуци (Писмо от Рига) Както прелетните птици преди и след отлитането си от едни в други страни се събират на ята, чуруликат и пеят, така и ние, северняците, след на-пущането на слънчевата и гостоприемна България, събрали се отново тук, на север, си спомняме, и с радост и с тъга, за онова южно гнездо, където беше тъй приветливо и топло. И ние всички единодушно твърдим, че рядко може да се намери такова светло и топло гнездо, каквото е Изгрева и Рила. Със светлината на своята любов към човечеството, Учителят озарява тази страна. В съзнанието ни живеят две свещени места: Изгрев и Рила.
към текста >>

72. 200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ

Има и списания: „Житно Зърно", „Всемирна летопис", „Повече светлина" и други.
Ние не искаме да парадираме, а и сами още не сме израсли до тази висота, но работим върху себе си. Скоро обаче ще имате". Това беше една искрена изповед на търсеща Божията истина душа, която се е погнусила от пороците на света. Ето защо ние отговаряме на тези братя, търновски граждани, на някои пловдивски и изобщо, които се интересуват от това Учение в България, че в книжарниците: „Теменуга" у братя Ноеви в Търново; „Всемирна книжарница" на Христо Павлов в Пловдив и в братския дом, улица „Оборище" N 14 в София, има вече от тази литература. На първо време, всеки би се осветлил за принципите на туй Учение от книжките: „Где е истината", „Новото Духовно Учение", а после от сериите беседи и отделни номера от последната серия и други още, от Учителя на Бялото Братство. Има и списания: „Житно Зърно", „Всемирна летопис", „Повече светлина" и други. Която пък душа дири повече храна, нека поиска и каталог на книгите от братския дом, ул. „Оборище" 14 в София, за да си достави и други. Нека спомним още, че който пожелае да чете от брошурите на Учителя на Бялото Братство, да обърне внимание главно на духовната страна, ако иска светлина за своя ум и за своята душа. Материалиста мъчно ще схване символичните изрази, ако най-малко не се спре на философската страна; ето защо, които при четенето се държат само на материалната страна, не ще могат да извлекат голяма полза за себе си. С горното като даваме една малка светлина за Новото Духовно Учение, което е ново от две хиляди години, но изопачено и забравено, ние молим всички добри граждани в България да се заинтересуват от него, да го проучат и стига вече да се съблазняват от уличните хули на тези и онези, защото ние често попиваме злото като сюнгер, без да сме проверили, дали то е вярно.
към текста >>

73. 212. КАК СЕ НАПИСА И ИЗДАДЕ КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ, УЧИТЕЛЯТ НЕ СЕ ДОКАЗВА

След тези думи те се оглеждат, недоумяват защо Учителят не одобрява всички онези, които пишат в „Житно зърно", всички писатели, поети, философи, които се намират на Изгрева и в нашите среди.
След всяко име Учителят казва „не" и клати с глава. Изреждат имена, гадаят и пак изреждат. Накрая спират, вдигат безпомощно ръце: „Други не виждаме". Тогава Учителят добавя: „Ще поканите Борис и Марийка. Иначе тъй тази книга няма да я напечатате". След тези думи те се оглеждат, недоумяват защо Учителят не одобрява всички онези, които пишат в „Житно зърно", всички писатели, поети, философи, които се намират на Изгрева и в нашите среди. Да, но Учителят препоръчва мен и Борис. А ние не бяхме писатели и нямахме амбицията да бъдем такива. Другото, което им прави впечатление е, че според думите на Учителя двама души тая книга не могат да я напишат. И третото е, че ако не ни поканят и ако не вземем участие тъй и тъй няма да бъде напечатана тази книга. Тогава двамата пристигат у дома от Мърчаево, засмени, възторжени и всеки започва да разказва своя дял от този разказ.
към текста >>

74. 220. ГЕОРГИ РАДЕВ И ОТКЛОНЕНИЕТО

Занимаваше се с астрология, преведе една астрология на Сефариал, Работеше по различни теми и публикува много статии в „Житно зърно".
220. ГЕОРГИ РАДЕВ И ОТКЛОНЕНИЕТО Георги Радев владееше няколко езика говоримо и писмено. Ако днес погледнете на фотография очертанието на главата и лицето му ще се чудите как могат толкова дарби да се вливат в една такава малка глава. Чудо е природата. Но това чудо остана само като пример за чудноватите неща в Школата. Той се занимаваше с френология, написа „Лица и души". Занимаваше се с астрология, преведе една астрология на Сефариал, Работеше по различни теми и публикува много статии в „Житно зърно". Беше редактор на същото списание. За да се покаже, че младежите не са случайно хванати от гората и доведени в Окултната Школа и че са малко по особени от другите и по-даровити то като доказателство бяха направени много преводи от чужди автори. Жорж се захвана да превежда един западен окултист Бо-Ин-Ра и в разстояние на няколко години той поместваше в „Житно зърно" тези статии. Дойде време и тези преводи той ги издаде на собствени разноски в три отделни книги. Към всяка от тях той поместваше предговор, доказвайки как небесните откровения отначало чрез „Житно зърно", а сега чрез тези три книги се вливат в душите на учениците като Небесна манна.
към текста >>

Жорж се захвана да превежда един западен окултист Бо-Ин-Ра и в разстояние на няколко години той поместваше в „Житно зърно" тези статии.
Но това чудо остана само като пример за чудноватите неща в Школата. Той се занимаваше с френология, написа „Лица и души". Занимаваше се с астрология, преведе една астрология на Сефариал, Работеше по различни теми и публикува много статии в „Житно зърно". Беше редактор на същото списание. За да се покаже, че младежите не са случайно хванати от гората и доведени в Окултната Школа и че са малко по особени от другите и по-даровити то като доказателство бяха направени много преводи от чужди автори. Жорж се захвана да превежда един западен окултист Бо-Ин-Ра и в разстояние на няколко години той поместваше в „Житно зърно" тези статии. Дойде време и тези преводи той ги издаде на собствени разноски в три отделни книги. Към всяка от тях той поместваше предговор, доказвайки как небесните откровения отначало чрез „Житно зърно", а сега чрез тези три книги се вливат в душите на учениците като Небесна манна. Един ден една сестра взима трите книги на Бо-Ин-Ра, преведени и издадени от Жорж и ги занася на Учителя, за да му се похвали понеже лично Жорж й ги е надписал с посвещение. Тя хвали усърдието на Жорж, че ги е превел и издал на собствени разноски. Учителят само мълчи.
към текста >>

Към всяка от тях той поместваше предговор, доказвайки как небесните откровения отначало чрез „Житно зърно", а сега чрез тези три книги се вливат в душите на учениците като Небесна манна.
Занимаваше се с астрология, преведе една астрология на Сефариал, Работеше по различни теми и публикува много статии в „Житно зърно". Беше редактор на същото списание. За да се покаже, че младежите не са случайно хванати от гората и доведени в Окултната Школа и че са малко по особени от другите и по-даровити то като доказателство бяха направени много преводи от чужди автори. Жорж се захвана да превежда един западен окултист Бо-Ин-Ра и в разстояние на няколко години той поместваше в „Житно зърно" тези статии. Дойде време и тези преводи той ги издаде на собствени разноски в три отделни книги. Към всяка от тях той поместваше предговор, доказвайки как небесните откровения отначало чрез „Житно зърно", а сега чрез тези три книги се вливат в душите на учениците като Небесна манна. Един ден една сестра взима трите книги на Бо-Ин-Ра, преведени и издадени от Жорж и ги занася на Учителя, за да му се похвали понеже лично Жорж й ги е надписал с посвещение. Тя хвали усърдието на Жорж, че ги е превел и издал на собствени разноски. Учителят само мълчи. Накрая тя иска да знае лично от Учителя с коя книга да започне най-напред. А той се намръщва, лицето му взема строг израз и заявява: „Това е окултист обърнат с главата надолу.
към текста >>

Днес някой от вас ако прелисти първите годишнини на „Житно зърно" ще провери колко е голямо непослушанието на ученика и колко е голямо неговото отклонение.
Могат да се изредят много примери за непослушание. Черната ложа имаше проекция на Изгрева и тя отклони много хора. Тя намери добра почва в някои умове и работеше като им внушаваше противоположни мисли, които можеха да се схванат от онези, които бяха на Изгрева. Разбира се в една Окултна Школа всичко се проверява чрез човешки изпити. Тогава се вижда най-добре кой е крив и кой е прав. Днес някой от вас ако прелисти първите годишнини на „Житно зърно" ще провери колко е голямо непослушанието на ученика и колко е голямо неговото отклонение. За това отклонение трябваше да се плаща. Веднъж Учителят го бе откупил, но втори път трябваше всеки сам да плаща за отклонението си. Така стана, че всички ние станахме свидетели как той изгоря като свещ. А можеше да бъде факел и да освети пътя на много души, движещи се в университетските среди. Можеше, но не би.
към текста >>

75. 223. БЕРТОЛИ. НАПАДЕНИЕ ПО ВЪЗДУХ

От време на време Бертоли ни идваше на гости и Борис му съдействаше за издаването на неговото малко списание „Житно зърно", на френски, като понякога в него се превеждаха и някои случки с Учителя.
По-късно ние намерихме други приятели, които издадоха първи том. Този случай трябва да го разкаже Борис Николов с по-големи подробности. Него хванете да ви го разкаже понеже е поучителен този случай за всички. По-късно през време на процеса всички се бяха отдръпнали, той бе чужд гражданин, трябваше да стои настрана и доколкото си спомням беше в чужбина. По онова време се опитваха властите да ни обвинят, че сме чужди шпиони и врагове на правителството. От време на време Бертоли ни идваше на гости и Борис му съдействаше за издаването на неговото малко списание „Житно зърно", на френски, като понякога в него се превеждаха и някои случки с Учителя. Но това беше нещо много мъничко и превода, който се правеше на френски беше доста свободно редактиран от дъщеря му Анина Бертоли, която по това време вече живееше във Франция. Беше 1972 г. Бертоли дойде у дома и обеща да донесе грамофонни плочи със запис на двама музиканти братя Янкови - пианист и цигулар, които навремето излязоха от нашите среди, за които Учителят беше казал, че са дошли на земята с обещание да работят заедно като музиканти. Така че те познаваха песните на Учителя и бяха направили запис като единия свиреше на цигулка, а другия съпровождаше на пиано. Тези плочи се разнасяха насам и натам, но до нас не дойдоха.
към текста >>

76. 275. НЕДОСТАТЪЦИТЕ

" "Учителю, аз искам да работя в списанието „Житно зърно".
Ще видя тогава де работите и де не работите. Където дойдеш в стълкновение ще си отбелязваш. Де се явява някое изключение и програмата трябва да се смени също ще си отбелязваш на отделна тетрадка. Ето ти една програма за работа. Можеш ли да я изпълниш? " "Учителю, аз искам да работя в списанието „Житно зърно". Какво ще кажете, как да работя и как да се подписвам под моите статии? " „Ти искаш от мен имена за псевдоним. Ето ги: Урания, Зеновия и инициалите М.Т. Трябва име, което никой друг да не притежава. А за работата ти в твоите статии ще ги изложиш в приказна форма.
към текста >>

Човек трябва да се превърне в житно зърно.
" „Ти защо не му пишеш? Ти му пиши така като на приятел. В неговата работа не се меси. Остави го сам да си разреши въпроса." „Учителю, аз се интересувам за себе си как е правилно той да постъпи? " „Затова трябва да приказваме повече, ще остане за друг път." „Човек трябва да се превърне в един извор, Колкото и да е мъничък човек, но да бъде извор. Човек трябва да се превърне в житно зърно. То е мъничко и никой го не забелязва, но във време на глад може да нахрани цял народ. Една река се определя не когато е придошла, но в нейното нормално течение. Човек трябва да си построи къща, та като дойдат водите да се скрие. Ако няма къща, то поне да си има колибка. Та така е и в живота на човека - понякога се задават събития като пълноводна река и могат да го завлечат.
към текста >>

77. 280. ПОСТ

Житото се дъвче много хубаво, много трябва да се дъвчи, за да се вземе от него всичко онова, което природата е вложила в житното зърно.
И друго нещо - пие се само топла вода. Прави се една седмица - шест дни, а в неделя се отпоства с вода и супа от картофи. Карах този пост пет месеца всяка седмица в дадения месец. Учителят ми казваше предварително кога да постя и да влизам в пост. Излизаше се от него в хубаво състояние и с повдигнато самочувствие от този пост. Житото се дъвче много хубаво, много трябва да се дъвчи, за да се вземе от него всичко онова, което природата е вложила в житното зърно. Яки зъби се искат. Бяхме млади тогава и имахме здрави зъби. Това беше индивидуален метод за мен от Учителя. По-късно Учителят даде различни модификации на поста и го нарече „житен пост". Един от най-приемливите за всички бе поста през месец февруари в началото при разсип на луната.
към текста >>

78. 23. СКАЗКАТА

Петър Камбуров

„Житно зърно", в-к „Нов живот" и др., които предварително бях изложил на една маса.
В общи линии сказката излезе сполучлива. Започнах с храненето, като застъпих вегетарианството като етап към познаване на духовните истини. Говорих за идеите на Бялото Братство, за Учителя. Накрая очаквах да зададат въпроси съгласно изказването на секретаря, но никой не се обади. Тогава аз им раздадох доста екземпляри от сп. „Житно зърно", в-к „Нов живот" и др., които предварително бях изложил на една маса. Всички протягаха ръце да вземат. Последна остана една песнопойка, която пожела да вземе една Учителю. Но преди да я предам, аз казах: „Приятели, това са песни на Бялото Братство, желаете ли да ви изпея една от тях? " Всички единодушно приеха и отново насядаха по столовете си. Тогава аз извадих от един шкаф цигулката си, която предварително бях поставил там.
към текста >>

79. 27. МОМЧЕТО ПЕТЪР ПРОГОВАРЯ, ЗА ДА ПРОРОКУВА

Цанка Екимова

Останалите съселяни, които се усмихвали и подигравали на момчето на дядо поп, били обрулени и нивите очукани до зърно от градушката.
Така се запазват класовете на житото. Таман свършили и кога вдигнали глави, небето почерняло от облаци. А не минало дори един час от предупреждението на момчето Петър. Задухал силен вятър, започнала буря, че дъжд, че градушка, цяло бедствие. Прибрали добитъка под крушата, а те жътварите се скупчили под каруците, за да се пазят от градушката. Останалите съселяни, които се усмихвали и подигравали на момчето на дядо поп, били обрулени и нивите очукани до зърно от градушката. Нямало по-щастлива майка от Добра, че синът й най-сетне проговорил и на нея, и на селяните. Проговорил на ония, които имали уши да слушат и които искали да слушат. Друг случай: Аз съм го слушала от сестра му - баба Мария, но същия случай го разказваше и Иван Антонов, който Влад Пашов записа. Но аз ще го разкажа така, както го чух от баба Мария, която бе рождената сестра на Учителя. Баба Мария е била десет години по-голяма от Учителя.
към текста >>

80. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

Ако държим с Божественото, страданията ще бъдат най-малки, много малки, като просено зърно, А ако се откъснем от Божествения порядък, ще имаме страдания, които никога не сме ги видели.
Господ е направил света. Като ви вземе в Неговия порядък, ще видиш, че всичко е на място. А като излезем от Неговия порядък, ще видим, че нещата не са на място. Докато мислиш за Бога, ти живееш. Щом престанеш да мислиш за Бога, ти почернееш, потъмнееш, обезсмисля се животът ти и не знаеш, къде ще отидеш. Ако държим с Божественото, страданията ще бъдат най-малки, много малки, като просено зърно, А ако се откъснем от Божествения порядък, ще имаме страдания, които никога не сме ги видели. Та не разваляйте пакта си с Господа. Каквото сте обещали на Господа, изпълнете го. Господ иде на земята сега да научи хората, всички народи как да живеят, всеки да държи обещанието си. Всички народи трябва да служат на Господа. Земята е на Господа.
към текста >>

81. 1. КАРУЦАТА С ДИНИ

Станка Иванова Тотева

Златка Георгиева (Вачева)

Така работел през зимата, а през лятото вземал да обработва чужди ниви на половина като след жътва връщал на собствениците или пари или зърно според уговорката.
Тогава прекарал там много тежко време. В Русия имало голям глад, а когато пристигат в България с кораба трябвало да се прехвърлят на лодки, за да слязат на брега. Лодката, в която си хвърлил сандъка се била претоварила и съществувала опасност да се преобърне, затова той останал на кораба си. После обаче, като слязъл на пристанището не намерил сандъка си между разтоварения багаж и така той изгубил припечелените златни пари, които имал в сандъка си. У него останали книжните пари, които имал, но те били в рубли и при смяна на рублата той изгубил и бил принуден да работи като обущар и да изкарва прехраната си като обущарски работник с чукчето в ръка. Така работел през зимата, а през лятото вземал да обработва чужди ниви на половина като след жътва връщал на собствениците или пари или зърно според уговорката. Но тогава всяка година подред биела градушка и баща ми бил принуден да ходи да работи на хората другаде, за да изкара и заплати наема или дължимото на стопаните. Най-напред бил станал връзвач на снопи през жътвата. Неговите другари пък събирали ръкойките или жънели. През пролетта ходил с други работници да бере череши в гр. Русе. Стопанинът обаче ги карал да пеят когато берат, за да не ядат череши.
към текста >>

82. 5. КАК СЕ СЛЕДВА ИНЖЕНЕРСТВО

Ами обръща се, той уж отначало пишеше в „Житно зърно", този Елиезер Коен, евреин е и бе в Братството, пишеше статии и такова, но в последствие нещо чух, че се бил отказал, с комунистите тръгна.
Той беше в Козлодуй първо, преди 9.IX.1944 г, а после го преместиха във Водния Транспорт в София като мислеха, че той е комунист. Защото баща му го е заклел, баща му е бил демократ, обаче като почвали избори, почвали кучетата да лаят всеки своята си партия държи и му казал, само в партия няма да се запишеш. И те го каниха няколко пъти да се запише, обаче той отказа. Значи Учителят му бе помогнал да запише за следването, а пък тази тука, жената на Коен ни предаде като излъга. Той, Елиезер Коен после по едно време се обръща срещу Учителя. Ами обръща се, той уж отначало пишеше в „Житно зърно", този Елиезер Коен, евреин е и бе в Братството, пишеше статии и такова, но в последствие нещо чух, че се бил отказал, с комунистите тръгна. Обръща се срещу Учителя и тя жена му Марияна беше латвийка. Жена му бе латвийка, ама жена му ни направи най- голямата мръсотия. Били от Братството. Вятър от Братството. От Братството били, а най-голямата беля направи.
към текста >>

83. 28. ЕЛИЕЗЕР КОЕН И МАРИЯНА

Симеон Арнаудов

Надежда Георгиева Кьосева

28. ЕЛИЕЗЕР КОЕН И МАРИЯНА Той беше евреин, беше много активен и пишеше статии в „Житно зърно".
28. ЕЛИЕЗЕР КОЕН И МАРИЯНА Той беше евреин, беше много активен и пишеше статии в „Житно зърно". После той стана изменник. А на него по време на Школата му даваха все първото място. Казах веднъж това мое мнение на Боян Боев за първото място, което все му се дава. Той замълча и нищо не ми каза, но разбрах, че той също не беше доволен от Елиезер Коен. Накрая измени, пребоядиса се и се писа комунист.
към текста >>

84. 14. ИЗГРЕВЪТ

Надежда Георгиева Кьосева

Какво пишеше тогава не помня, но е било нещо вероятно около беседите или „Житно зърно".
Там аз спях. Имаше до кухнята тоалетна и до нея заден вход. Аз ходех отгоре на училище, а Славчо имаше кантора с циклостил на „Клементина" 11. Под нея имаше голям фризьорски салон. Аз ходех често да му помагам и да въртя дръжката на циклостила. Какво пишеше тогава не помня, но е било нещо вероятно около беседите или „Житно зърно". До Славчовата къща имаше още една, състояща се от две стаи и веранда където живееше Жорж Радев, а после Борис и Кольо Нанков. По-късно живееха в първата стая брат Боян Боев, а във втората Борис Николов. Николай Дойнов се беше вече задомил с Дора Карастоянова и живееха другаде. Никола Нанков също се беше оженил за Цветанка и живееше на друго място. Пред Борисовата къщичка имаше една малка бяла барака, къщичка, в която живееше Мария Тодорова.
към текста >>

85. 19. ДЕЦАТА ИДВАТ

Аз и преди това бях чела нещо за мъките на житното зърно докато стигне до хляба, помня го, но не помня думите, които Учителят ми каза за Гриша.
Беше направо една мизерия вкъщи. Затова е запомнил това нямане. Когато Гриша беше около три годинки, бяхме веднъж на Изгрева до елипсата пред поляната. Учителят беше там, ние бяхме с Гриша горе. Учителят отиде при Гриша, погали го по главичката и каза нещо, което не помня. Аз и преди това бях чела нещо за мъките на житното зърно докато стигне до хляба, помня го, но не помня думите, които Учителят ми каза за Гриша. Водихме Гриша на Рила, пак с мотора. А той беше на коляното ми, но толкова умело татко му ни вози, не нищо не се е случило с нас. Веднъж с мотора бяхме в Говедарци и с раница на гърба, а валеше дъжд и пак се прибрахме съвсем нормално. Произвеждам моя другар - майстор мото-шофьор. И на Гриша, и на Еми съм правила дневник и там има много смехории, но сега не ми идват на ума.
към текста >>

86. 3. НИВАТА С ЖИТО

Паньо Славов

Маргарита Рангелова Стратева

Като дошла жътва и овършали житото, работниците, които носели житото в хамбара казвали: „Брей, то няма толкова слама колкото има зърно".
3. НИВАТА С ЖИТО Брат Паньо имал около 20 декара земя. Учителят му казал, че не му са необходими толкова ниви. Че пет декара му са достатъчни. Дал му някакви наставления и каква молитва да чете като обикаля нивата си. Следващата година нивата била засята с жито. Като дошла жътва и овършали житото, работниците, които носели житото в хамбара казвали: „Брей, то няма толкова слама колкото има зърно". Хамбарът се напълнил и тогава започнали да носят и вкъщи. Изобилие и преизобилие дошли в дома му.
към текста >>

87. 7. ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЗРЯЛАТА КАРМА

Марийка Великова Марашлиева

„Житно зърно" и другаде, но точно така го е преживяла.
През нощта, когато са убили баща ми, майка ми си е била вкъщи с брат ми и мене. Майка ми се е събудила от вика на тъмничаря, когото чула в съня си да вика: „Емил Стратев прибери си вещите и излез! " След това брат ми се е събудил извикал и тя светнала нощната лампичка. Това нещо тя ми е разказвала много пъти, че е чула гласа, който е извикал баща ми. Това ми е правило много силно впечатление, защото има характер на тия случки, които често пъти са описвани в сп. „Житно зърно" и другаде, но точно така го е преживяла. И тъй брат ми като се събудил започнал да говори: „Майко, виждам, ето виж, двама души се люлеят на въжето! " Двама души е видял той и всъщност двама души са били убити. Брат ми в просъница е извикал. И наистина единият е бил помилван. И още нещо е казал брат ми: „Майко, една лампичка загасна, аз ти казвам, една лампичка загасна!
към текста >>

88. 3. СЕМЕ ЗА ЗАСЯВАНЕ

Марийка Великова Марашлиева

Поради това, че майка ми и леля ми бяха в Братството, че свако и леля бяха построили салона, в който се събирахме, двамата братя на семейството на майка ми се заквасиха в Новото Учение и си спомням, че вуйчо ми Стефан, който остана в Търговище и обработваше нивите на дядо ми Желю беше станал вегетарианец и получаваше беседи, списание „Житно зърно" както и в- к „Братство".
Таксата там беше 1000 лв. държавна такса и друга, към училището месечна по 360 лв., на което баща ми отговорил, че не може да плаща толкова скъпа такса. Тогава директора приел да плащам половин училищна такса плюс държавната. Баща ми се съгласил при това условие и така аз завърших немската търговска гимназия като заплащах по 180 лв. месечно докато завърших през 1941 г. Поради това, че майка ми и леля ми бяха в Братството, че свако и леля бяха построили салона, в който се събирахме, двамата братя на семейството на майка ми се заквасиха в Новото Учение и си спомням, че вуйчо ми Стефан, който остана в Търговище и обработваше нивите на дядо ми Желю беше станал вегетарианец и получаваше беседи, списание „Житно зърно" както и в- к „Братство". Другият ми вуйчо Калю бил първоначално на работа в железниците, но бил набеден като комунист и бил уволнен по време на железничарската стачка. Подробности не зная, но той беше ходил във Франция и живя известно време в Париж. Какво е работил там точно не зная. След време той се беше върнал и работеше в София в един склад за дървен материал. Навяно не му е било много леко и това са знаели лелите ми, защото когато работата в дюкяна на баща ми се увеличи, свако Тодор и леля Руска придумаха баща ми вместо да взема чужди хора за помощници да вземе вуйчо ми Калю Желев Калев, брат на майка ми.
към текста >>

89. 14.ОЛГА СЛАВЧЕВА

„Житно зърно" и в-к „Братство".
Била е уволнявана като последователка на Учителя. Когато беше назначена в Тутракан на работа от тогава датира запознанството ми с нея. Тя беше много енергична, смела и предана ученичка на Учителя. Тя беше поетеса. Писала е стихове в сп. „Житно зърно" и в-к „Братство". Интересна е поемата й „Асавита" под псевдоним Хелмира. Тя е написала текста на мелодията от Учителя „Малката буболечка", тя е дала текста на Паневритмията - гимнастически упражнения съпроводени с музика, предадени ни от Учителя, които упражнения учениците от Школата на Учителя играят от 22 март до 22 септември всяка година. Тя дойде в нашия дом през пролетта на 1943 г. през времето, когато бе назначена в гр. Тутракан като учителка.
към текста >>

90. 4. ПРОТИВОДЕЙСТВИЯ ОТ РОД

Марийка Харизанова

Като ерген е получавал беседи и списание „Житно зърно", четял, но не споделял с родителите си.
После Васил трябвало да отиде на практика в Свищов, където се запознал със семейство Аневи, които са били от Братството. После ходил на практика и в Русе. Там се запознал с Никола Ватев и с Велико Марашлиев. Още 1923 - 24 г., е ходил на съборите в Търново и в София по-късно. Когато почина Васил, тогава намерих тефтерчето му с молитви и други бележки и започнах по-ревностно да чета. Като ерген е получавал беседи и списание „Житно зърно", четял, но не споделял с родителите си. Считан бил за ръководител в Търговище. Паша му изпращала резюмета, брат Боев му изпращал писма. Но в Търговище е имало много малко хора запознати с Учението на Учителя. Веднъж като идвал Таню Желев в Търговище казал, че атмосферата в Търговище била много гъста. Нямало условия да се говори.
към текста >>

Той не ядеше месо, четеше и получаваше беседи и списание „Житно зърно", но като се ожени, жена му искаше да му повлияе, обаче той си остана вегетарианец и като такъв си замина.
Семейството на Васил ни най-малко не се интересували от идеите му, дори са били противници. Те се надявали като се ожени, жена му да му повлияе, за да се отклони от тоя път. И понеже аз не бях противна на идеите му, аз станах противна на тях. Той разбира се държеше за семейството на родителите си. Подобно беше и положението на брат ми Стефан Желев Калев. Той не ядеше месо, четеше и получаваше беседи и списание „Житно зърно", но като се ожени, жена му искаше да му повлияе, обаче той си остана вегетарианец и като такъв си замина. Родовата карма е голям заплетен възел. Човек слиза на земята чрез рода и чрез него получала тяло. Връзките им са от столетия. Учителят казва: „Всяко зло, което хората ви причиняват се дължи на вашата карма с тях. Всяко добро, което ви правят се дължи на вашата карма.
към текста >>

91. 45. Време за равносметка

Гради Колев Минчв

„Житно зърно“ в Париж“.
Добре, но докато оня налее, той вика, дай му едно кило, той е голям човек, да пие. Та като брат Бертоли друг работодател не съм имал през целия си живот. Той имаше добро мнение за мене, понеже цялата група от работници бяха все шопи и много го лъжеха. Първоначално към мене беше на особено мнение обаче впоследствие се обърна на 180 градуса и аз останах един от най-близките му хора до последния момент, докато си замине. Преди това, по едно време ме запита: „Гради, ти знаеш, че издавам сп. „Житно зърно“ в Париж“. Викам: „Добре, какво пишете в него? “ Той ми отговори: „Само работи от Учителя, от беседите“. Добре, но минаха се няколко години той пак ме запита: „Гради, какво ще кажеш, тука има много братя и сестри писатели, искат да им пиша някои работи, да ги поместя в сп. „Житно зърно“. Ти какво ще ми препоръчаш?
към текста >>

„Житно зърно“.
Преди това, по едно време ме запита: „Гради, ти знаеш, че издавам сп. „Житно зърно“ в Париж“. Викам: „Добре, какво пишете в него? “ Той ми отговори: „Само работи от Учителя, от беседите“. Добре, но минаха се няколко години той пак ме запита: „Гради, какво ще кажеш, тука има много братя и сестри писатели, искат да им пиша някои работи, да ги поместя в сп. „Житно зърно“. Ти какво ще ми препоръчаш? “ Аз помислих малко и му казах: „Брат Бертоли, ако мен питаш, освен това,което си карал до сега и си писал, продължавай да пишеш само това, което е от Учителя. Защото тука има много писатели и ти на едни ще приемеш, на други ще откажеш и ще си създадеш врагове после, ще те гледат накриво - недоволни“. И той като ме погледна, вика: „Гради, много съм доволен от преценката ти. Аз ще продължавам по същия начин“.
към текста >>

„Житно зърно“.
Аз бях изненадан, все едно, че живее между хулигани. Там живееха разни черни, араби, качваха се по прозорците му, чукаха по стъклата. Видях при какви трудни условия е живял и работил. После мисля, че на два пъти се случи да бъде неделен ден със сестра Анина, дъщерята на брат Бертоли. Тя приготвяше обед и по едно време пристигат братя и сестри да помагат и подготвят сп. „Житно зърно“. То е напечатано, нали, но едни го опаковат, други му слагат адреси и на другия ден сестра Анина натовари една количка със списания и аз вземах количката, минаваме през булеварди, широки улици, отиваме на пощата да предаваме списанията и видях какъв труд са положили и полагат и какъв товар са носили години наред на своя гръб. А тука, нашите „братя и сестри“ мислят, „брат Бертоли яде златото на братството в Париж“. Ще ви разкажа и един друг случай от моя живот. Бяха дошли гости - сестри от Париж. Когато стана време да си тръгват, те ме помолиха да им взема билети за връщане.
към текста >>

92. 46. Лъжата и истината

Гради Колев Минчв

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

„Житно зърно“.
Идваха да го вземат с джипка от Изгрева. Обърнах се към него с молба, ако може да ида някъде да поработя, защото съм останал без работа. Той се обърна към мене с думите: „Вие дъновистите...“ и започна да ми чете някакъв морал. Оставих го да се изкаже и след това му казах: „Брат Елиезер, дайте да се разберем кой е дъновист и кой не е. Аз израснах на село и още като малък започнах да чета сп. „Житно зърно“. Нямаше книжка от списанието, в което да няма статия от брат Елиезер. След това излезе вестник „Братство“. Същото нещо. Преместих се да живея на Изгрева. Най-напред брат Борис Николов ми отстъпи бараката си за въглища, която почистих и приспособих за живеене.
към текста >>

„Житно зърно“ и в-к „Братство“, че били написани по селски, аз казах какво мисля, че те са написани за българския народ.
За сведение на всички, най-много съвети съм получавал от брат Елиезер. Всички отиваха на работа, а вие учехте тогава. Аз като запитам нещо и вие, за да ме поучите отваряхме тефтерчето и ми казвахте: „Ето какво казва Учителят за това“. После в София веднъж на едно събрание някой от писателите на Изгрева искаше някаква промяна да се прави в списанието и във вестника. Аз пак бях „Ганчо“ нали, станах и казах, тъй като някои не харесвали както били написани сп. „Житно зърно“ и в-к „Братство“, че били написани по селски, аз казах какво мисля, че те са написани за българския народ. По селата, по колибите там би трябвало да го разберат, а пък учените, тъй или иначе, те и без това го разбират. Даже някои ме похвалиха после, че съм се изказал така, а пък сега, аз съм дъновист, а вие не сте, така ли? “ В това време жена му Мариана се обади. Така, така взе нещо да говори срещу дъновистите. Рекох: „Добре бе, сестро, вие що щете в България, що щете на Изгрева?
към текста >>

Обръщайки се към Коен с пръст му посочва към него с думите: „Ти си обиден, защото просветния комитет не ти даде такива права, каквито искаше, затова напусна Братството, озлобен до крайност, целиш отмъщение, независимо от това, ти си, който рекрутираше фашисти и ако има някой такъв то ти си виновен, защото ти редактираше „Житно зърно“, там прокарваше германската политика (нац.социализъм), независимо от това, чудя се, как не те е срам от Учението на Учителя когато две хиляди пъти си му целувал ръката, изял си поне двеста самуна хляб, изцери те от онази лоша болест, лежа на гърба на Братството до вчера, а днес си враг-отмъстител.“ Брат Влад Пашов доказа на Коен, че той написа рецензията на германския окултист Бо Ин Ра, вдъхновител на Хитлер, единственият окултист, оставен от Хитлер в Германия и че Учителят не го признаваше, а ти, Коен, го наложи и му издаде книгата, въпреки че Учителят не даваше.
Дънов религиозно ли е или окултно-философско? Коен потвърди, че е религиозно. Брат Антов даде обяснение, че Учението не е религия, защото имаме няколко молитви и никакви догми, завърза се диспут между брат Антов и Коен. Брат Антов обясни още, че Учението е Учение на добрия свещен живот. Учителят навсякъде в беседите си говори и е поддържал славянството - единството между тях, всичко да поддържаме Оф, хармония с Р.П. (комунисти). Обръщайки се към Коен с пръст му посочва към него с думите: „Ти си обиден, защото просветния комитет не ти даде такива права, каквито искаше, затова напусна Братството, озлобен до крайност, целиш отмъщение, независимо от това, ти си, който рекрутираше фашисти и ако има някой такъв то ти си виновен, защото ти редактираше „Житно зърно“, там прокарваше германската политика (нац.социализъм), независимо от това, чудя се, как не те е срам от Учението на Учителя когато две хиляди пъти си му целувал ръката, изял си поне двеста самуна хляб, изцери те от онази лоша болест, лежа на гърба на Братството до вчера, а днес си враг-отмъстител.“ Брат Влад Пашов доказа на Коен, че той написа рецензията на германския окултист Бо Ин Ра, вдъхновител на Хитлер, единственият окултист, оставен от Хитлер в Германия и че Учителят не го признаваше, а ти, Коен, го наложи и му издаде книгата, въпреки че Учителят не даваше. Елиезер Коен каза, че един дъновист не може да бъде и комунист, затова Антов трябва да се определи и всички други около него, това поддържаха и брат Иван и Тодор Мих. Василеви, в резултат на което брат Антов даде пред всички ни следната ДЕКЛАРАЦИЯ „Аз, Никола Антов, не се отказвам от Великото Бяло Братство, не се отказвам от окултно-философското Учение на Учителя П. Дънов и ще го следвам във вековете, също не се отказвам и от комунизма, защото тези две идеологии се допълват, нищо не ми пречи да бъда дъновист-комунист, затова ще продължавам да работя и им помагам респективно за прокарването на Оф правителствена програма.“ Към тази декларация дадена от брат Антов се присъединиха следните братя и сестри: Никола Георгиев, Иван Илиев, Желю Ганев, Влад Пашов, Георги Йорданов, Пантелей Карапетров, Милка Георгиева и Кина Петкова. Към декларацията на Елиезер Коен се присъединиха следните лица, а именно: Стефан Николчев, Гинка Николчева, Генчо Делийски, Райна Генчова Делийска, Христо Миндов, Тодор Пецанков (гледача), Колю Келифареца, Таню Георгиев Митов, Тилко Г. Тилев, Георги Райков, Колю Драгнев, Йордан Георгиев, М.
към текста >>

93. 12. Астрология и френология на Изгрева

Сега в момента излезна в „Житно зърно“ нещо за астрологията на Иван Антонов.
Имаше си пишеща машина и го накарахме в тия тъмни времена тогава да я напише и той я написа и в мене има един екземпляр, в Благовест Жеков има един екземпляр и в Христо Христов. Ние бяхме трима приятели. Аз, Благи и Христо. Заедно следвахме и така прекарвахме съвместен живот на Изгрева, та Николай написа на тримата ни по един екземпляр. Доколкото знам Благи го е провалил някъде този екземпляр, Христо не знам какво го е направил, съществува ли или не, но моят съществува и аз не го давам на никого. Сега в момента излезна в „Житно зърно“ нещо за астрологията на Иван Антонов. Някой го е публикувал. От къде го е взел не знам. Но жена ми казва, че това е от астрологията, която е на бай Иван. Тя го прочете. „Ти каза, че това те са го преписали от там, от този материал.“ А да, спомням си тя като ми каза.
към текста >>

94. 15. Снимките на Васко Искренов

Васко Искренов

Няма зърно, няма ретуш, няма нищо.
В: 24/36. И: Да, ама големи увеличения правя. В: Добре де, аз смятах, че са вашите филми 6/9. И: Не, спорех често с един стар фотограф Илачков. Аз му показах портрет голям направен и съм турил малката снимка, толкова малка снимка на жена - портрет. Няма зърно, няма ретуш, няма нищо. Гледа го, хвърля го, гледа го, хвърля го, гледа го, хвърля го. Аз работех прецизно и си проверявах филмите, филм с най-хубавия филм, който имам AGFA, не много чувствителен, защото зърното там се губи и трябва познание, много познание, трябва вкус, трябва виждане. В: Да. Значи вашите филми са правени на формат Лайка и 24/36 тези малките. Аз смятах, че като гледам тези снимки, аз смятах, че е 6/9 см.
към текста >>

Аз работех прецизно и си проверявах филмите, филм с най-хубавия филм, който имам AGFA, не много чувствителен, защото зърното там се губи и трябва познание, много познание, трябва вкус, трябва виждане.
В: Добре де, аз смятах, че са вашите филми 6/9. И: Не, спорех често с един стар фотограф Илачков. Аз му показах портрет голям направен и съм турил малката снимка, толкова малка снимка на жена - портрет. Няма зърно, няма ретуш, няма нищо. Гледа го, хвърля го, гледа го, хвърля го, гледа го, хвърля го. Аз работех прецизно и си проверявах филмите, филм с най-хубавия филм, който имам AGFA, не много чувствителен, защото зърното там се губи и трябва познание, много познание, трябва вкус, трябва виждане. В: Да. Значи вашите филми са правени на формат Лайка и 24/36 тези малките. Аз смятах, че като гледам тези снимки, аз смятах, че е 6/9 см. И: Не, не. Аз започнах с едно апаратче 6/9 фоклендер и когато се връщах от Камчия, от Черно море, направих едно пътешествие с платноходна лодка по Дунава и по Черно море.
към текста >>

95. 6. Списание Житно Зърно - Le Grain de Ble

6. СПИСАНИЕТО „ЖИТНО ЗЪРНО“ - „LE GRAIN DE BLE“ В: Сега вие с вашето малко списание ,,Le Grain de Ble“.
6. СПИСАНИЕТО „ЖИТНО ЗЪРНО“ - „LE GRAIN DE BLE“ В: Сега вие с вашето малко списание ,,Le Grain de Ble“. А: Ами стават вече 30 години откак го издаваме. Баща ми до 1972 г. когато напусна Париж беше 85 г., възрастен. В: Вие пазите ли си броеве на списанието от всички години. А: Имам събрани даже съм напечатала една книга с първите 16 номера.
към текста >>

96. 7. Астроложката

И сега напоследък аз получавам една размена срещу „Житното зърно“ с книги, с други духовни групи.
в Одрин. В: Той сега къде ви е хороскопа, във Франция ли? А: Във Франция. В: И кое е най-интересното от него, така като минахте вашия живот, така доста време от него? А: Какво да ви кажа, моят Плутон се намира в девети дом. И сега напоследък аз получавам една размена срещу „Житното зърно“ с книги, с други духовни групи. Аз пращам „Житното зърно“, те ми пращат тяхното списание. Между тях получавам едни книги от Розенкройцерите, там има много астрологически данни въобще. И там има много интересно нещо, именно за Плутон. Казва се, че които са под действието на Плутон, те са отпечатани от съдбата за нещо, което са родени, че то си е съдба за тях. И понеже знаете, че в девети дом, там е религията и вече е отпечатано върху мен, че трябва туй да върша.
към текста >>

Аз пращам „Житното зърно“, те ми пращат тяхното списание.
В: Той сега къде ви е хороскопа, във Франция ли? А: Във Франция. В: И кое е най-интересното от него, така като минахте вашия живот, така доста време от него? А: Какво да ви кажа, моят Плутон се намира в девети дом. И сега напоследък аз получавам една размена срещу „Житното зърно“ с книги, с други духовни групи. Аз пращам „Житното зърно“, те ми пращат тяхното списание. Между тях получавам едни книги от Розенкройцерите, там има много астрологически данни въобще. И там има много интересно нещо, именно за Плутон. Казва се, че които са под действието на Плутон, те са отпечатани от съдбата за нещо, което са родени, че то си е съдба за тях. И понеже знаете, че в девети дом, там е религията и вече е отпечатано върху мен, че трябва туй да върша. И баща ми е също с Плутон в девети дом, почти във Водолей.
към текста >>

97. 9. Съдбата на едно списание и нещо друго

А: Има, но знам, че в „Житно зърно“ българското беше писал нещо.
Както казвам с количка карам пакетите до пощата. В: Знаете ли, благославя се онова, което човек сам си го върши. А: И благодарение, че имаме пак такива помощници както имаме един, който превежда, не както баща ми, но така има по-голяма литературна способност, и ги изработваше малко на френски беседите. Аз ги превеждам както са, но разбира се на френски език. В: Бертоли има ли някакво лично творчество, да е писал на някакви теми, резюмета, такива неща? А: Има, но знам, че в „Житно зърно“ българското беше писал нещо. В: То, което е в „Житно зърно“ то е запазено. Става въпрос за друго, да е писал в тетрадки. Не сте обърнали внимание. А: Не съм обърнала внимание и как да кажа, много хубави писма е писал на всички, които му пишеха. Много хубави, но то нищо не е останало от това.
към текста >>

В: То, което е в „Житно зърно“ то е запазено.
В: Знаете ли, благославя се онова, което човек сам си го върши. А: И благодарение, че имаме пак такива помощници както имаме един, който превежда, не както баща ми, но така има по-голяма литературна способност, и ги изработваше малко на френски беседите. Аз ги превеждам както са, но разбира се на френски език. В: Бертоли има ли някакво лично творчество, да е писал на някакви теми, резюмета, такива неща? А: Има, но знам, че в „Житно зърно“ българското беше писал нещо. В: То, което е в „Житно зърно“ то е запазено. Става въпрос за друго, да е писал в тетрадки. Не сте обърнали внимание. А: Не съм обърнала внимание и как да кажа, много хубави писма е писал на всички, които му пишеха. Много хубави, но то нищо не е останало от това. В: Тука нямате почти нищо?
към текста >>

98. 11. Лъжеучителят Михаил Иванов